Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Том ХLIII, книга 2, “Обществени науки”, 2014

УНИВЕРСИТЕТ
„ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ“ – БУРГАС

ГОДИШНИК

ТОМ ХLIII, КНИГА 2, 2014
ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ

ASSEN ZLATAROV UNIVERSITY
BURGAS, BULGARIA

ANNUAL

Vol. XLIII, BOOK 2, 2014
SOCIAL SCIENCES

БУРГАС ● 2014 ● BURGAS

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ
проф. дпн Маргарита Терзиева (главен редактор)
проф. д-р Валентина Терентиева (Красноярск, Русия)

доц. д-р Пенка Пеева
проф. д-р Заур Заврумов (Пятигорск, Русия)

проф. дхн Любомир Влаев,
гл. ас. Иван Соколов

Технически сътрудник: инж. Илиана Ишмериева

Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ – Бургас
Годишник, т.XLIII , кн. 2, 2014 г.
ISSN 1312-1359
Assen Zlatarov University
Burgas 8010, Bulgaria

Том XLIII. Книга 2. Съдържание

Неделчо Неделчев Вождове и народ в Ранния Египет 9
Димчо Момчилов, Рецензент: доц. д-р Д. Момчилов 15
Радостина Димитрова 21
Димчо Момчилов Коланни украси от втората половина на VІ – началните 30
десетилетия на VІІ век Акве Калиде – Терма (Термополис) 35
Валентин Китанов Рецензент: проф. д-р Н. Неделчев 42
Гита Йовчева 50
За един мит в българската история, грешка на хронистите – или 56
Петър Парушев къде се е лекувал Константин ІV Погонат през 680 г.? 64
Рецензент: проф. д-р Н. Неделчев 71
Maryna Kozyreva 75
Николай Атанасов Начало на политиката по тютюна в българското княжество 81
Мария Костурова – Рецензент: доц. д-р Пенка Пеева 86
Парашкевова 91
Svitlana Melnyk, Дипломатически опити за международното признаване на княз 99
Olha Serdiukova Фердинанд 1890 - 1892 година 107
Ivan Sokolov Рецензент: доц. д-р Пенка Пеева 112
Биляна Великова –
Цонкова Румънските териториални претенции и българската
Биляна Великова – дипломация по време на първата Балканска война 1912-1913
Цонкова Рецензент: доц. д-р Г. Йовчева
Елена Дичева
National Zoning of State Building in Ukraine in the 1920s-1930s
Мария Дишкова Рецензент: доц. д-р Б. Копринаров

Марияна Тодорова За лицето и думите
Рецензент: доц. д-р М. Костурова-Парашкевова
Тинка Иванова
Моралният избор на Сартр в контекста на днешните реалности
Рецензент: доц. д-р Н. Атанасов

Linguistic Means of Realization of Cohesion in the Novel
“Timequake” by Kurt Vonnegut
Рецензент: доц. д-р И. Титаренко – Качура

Humour in an English for Tourism Textbook
Рецензент: доц. д-р Галина Петрова

Интегративен модел за психосоциална подкрепа на онкоболни
хора и техните семейства
Рецензент: гл. ас. д-р Е. Петкова

Възможности за формиране на училищна общност чрез
професионалните роли на учителя
Рецензент: доц. д-р Н. Калоянова

Педагогическата компетентност на социалните педагози и
възможностите на кейс-метода за формирането й
Рецензент: доц. д-р Т. Иванова

Използване на учтива форма („Вие“) в общуването със
студентите от специалност „Социална педагогика“
Рецензент: доц. д-р Т. Иванова

Детската градина и семейството – определящи фактори за
здравното възпитание на децата
Рецензент: доц. д-р Н. Калоянова

Денят на детето - исторически и съвременни аспекти
Рецензент: доц. д-р Е. Дичева

Dragomir Stefanov Gray Economy Share in Tourism in Bulgaria 117
Рецензент: доц. д-р З. Караджова 124
Ивайло Михайлов 129
Сенчесто банкиране 134
Евгений Стоянов Рецензент: проф. д-р И. Димитров 142

Милен Велев Особености и тенденции на развитие при отчетните системи 149
Рецензент: проф. д.и.н. С. Димитрова
Милен Велев 157
Влиянието на сезонния фактор върху динамиката на трудовите 165
Николай Атанасов, възнаграждения в България 173
Велика Бинева, Рецензент: гл. ас. д-р Р. Янев 181
Мариана Каприева, 188
Марияна Тодорова Изследване на цикличните колебания в равнището на
Николай Милев заплащане на труда в България
Рецензент: гл. ас. д-р М. Полименов
Братой Копринаров,
Стоян Маринов Икономическата несигурност и отражението й върху
Руска Димитрова самоопределянето националната идентичност
Рецензент: доц. д-р М. Парашкевова
Руска Димитрова,
Жечка Димитрова Външнотърговски отношения на Република България с водещи
страни от Източна Европа в контекста на регионалните и
Златина Караджова, глобални предизвикателства
Стоянка Петкова – Рецензент: доц. д-р Б. Копринаров
Георгиева,
Яна Вангелова Съвременни тенденции в развитието на глобалния туризъм
ДончоКеремидчиев Рецензент: проф. дин Д. Радойнова

Маруся Любчева, Съвременни аспекти на риск мениджмънт в сферата на туризма
Цанко Иванов, Рецензент: доц. д-р В. Кръстева
Дончо Керемидчиев,
Цветелин Панчев Ситуационен анализ на заплахите и рисковете пред българския
Валентин Василев туризъм
Рецензент: доц. д-р В. Кръстева
Антоанета Грозева
Подходи и методи за вземане на решения в условията на криза,
Валентин Василев промяна и стопански риск в туризма
Рецензент: доц. д-р Хр. Михалева

Обобщаващи резултати от внедряването на малки 195
преподавателски групи по усъвършенстване на дейността в 199
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ - Бургас
Рецензент: проф. д. ик.н. А. Мирчев

Изследване на мнението на бизнеса в Бургас относно
оползотворяването на европейските фондове
Рецензент: проф. д. ик.н. А. Мирчев

Проблемът с късното потърсване на медицинска помощ при 205
пациенти с остра артериална недостатъчност на крайниците 208
Рецензент: проф. д-р М. Стойчева 211

Ефективност на комплексна рехабилитационна програма при
метаболитен синдром в Поморие
Рецензент: доц. д-р М. Маринкев

Мястото на тромбектомията при лечението на дълбоката
венозна тромбоза /ДВТ/ с феморо-илачна локализация
Рецензент: проф. д-р М. Стойчева

Галина Терзиева Рискови фактори за развитие на злокачествени 214
новообразувания на храносмилателната система – реалности, 222
Катя Попова, тенденции, превенция 227
Златина Лечева Рецензент: гл. ас. д-р А. Андонова 230
Майя Атанасова 235
Мотивация на студенти за прилагане на културно-отзивчиви 240
Детелин Костадинов здравни грижи 245
Рецензент: гл. ас. д-р Б. Цонкова 248
Антонина Недкова 255
Професионални отговорности на медицинската сестра при 259
Галина Цанева хранене на пациенти в мултикултурна среда
Рецензент: гл. ас. д-р Г. Терзиева 263
Маргарита Терзиева
Кохлеарната имплантация – иновационна и хуманна
Радка Джендова технология за деца, лишени от слух
Рецензент: гл. ас. д-р М. Тодорова
Антонина Недкова
Даниела Заберска Педагогическо взаимодействие чрез ИКТ
Златина Стоянова – в колежанското образование
Борисова, Рецензент: проф. д-р М. Василева
Гергана Ангелова –
Попова Семантични модули при преподаването на руски народни
приказки
Рецензент: проф. дпн М. Терзиева

Методически идеи на Добри Юруков (1880-1971) за
обучението по български език и литература
Рецензент: доц. дпн. Е. Капинова

За по-доброто реализиране на музикално-възпитателния процес
в ПУВ и НУВ
Рецензент: проф. дпн М. Терзиева

Приложение на мултимедията в обучението
Рецензент: проф. д-р М. Василева

Изкуството ебру и приложението му в арттерапията
Рецензент: доц. д-р Р. Джендова

Възстановителният процес при студенти спортисти,
занимаващи се с лекоатлетически бегови дисциплини
Рецензент: доц. д-р Г. Димитров

Volume XLIII (2). Contents

Nedelcho Nedelchev Chieftains and People in Early Egypt 9
Dimcho Momchilov,
Radostina Dimitrova Belt Decorations from the Second Half of VI - First Decades of VII
Dimcho Momchilov
Century from Aquae Calidae – Therma (Thermopolis) 15
Valentin Kitanov
Gita Yovcheva About a Myth in Bulgarian History, Chroniclers Mistake - or Where

Petar Parushev Constantine IV Pogonat Was Treated in 680? 21

Maryna Kozyreva Tobacco Policy Outset in the Bulgarian Principality 30
Nikolay Atanasov
Maria Kosturova – Diplomatic Attempts for International Recognition of Prince
Parashkevova
Svitlana Melnyk Ferdinand 1890 - 1892 35

Ivan Sokolov Romanian Territorial Claims and Bulgarian Diplomacy during the
Bilyana Velikova –
Tzonkova First Balkan War (1912 – 1913) 42
Bilyana Velikova-
Tzonkova National Zoning of State Building in Ukraine in the 1920s-1930s 50
Elena Dicheva
About the Face and Words 56
Maria Dishkova
Sartre’s Moral Choice Today
Mariana Todorova
64
Tinka Ivanova
Dragomir Stefanov Linguistic Means of Realization of Cohesion in the Novel 71
Ivaylo Mihaylov “Timequake” by Kurt Vonnegut
Evgeniy Stoyanov
Milen Velev Humour in an English for Tourism Textbook 75

Milen Velev The Integrative Psychosocial Support Model for Cancer Patients and

Nikolay Atanasov, Their Families 81
Velika Bineva,
Mariana Kaprieva, Possibilities for Formation of School Community through
Mariana Todorova
Nikolay Milev Teachers’ Professional Roles 86

Social Pedagogues’ Pedagogical Competence And Abilities of the 91
Case-Study Method for Its Formation

Using Polite Form (“You”) in Communication with Students from 99
“Social Pedagogy” Specialty

Kindergartens and Families – a Determinant of Health Education of

Children 107

Children’s Day - Historic and Modern Aspects 112

Gray Economy Share in Tourism in Bulgaria 117

Shadow Banking 124

Accounting Systems Characteristics and Development Trends 129

The Influence of Seasonal Factors on the Dynamics of Salaries in

Bulgaria 134

Research on the Periodic Fluctuations in the Level of Salaries in 142
Bulgaria

Economic Uncertainty and Its Reflection on the National Identity
Self-Determination (Preliminary Results from Sociological Survey)

Bulgarian Foreign Relations with Leading East European Countries 149
in the Context of Regional and Global Challenges 157

Bratoy Koprinarov, Contemporary Tendencies in the Development of the Global 165
Stoyan Marinov Tourism
Ruska Dimitrova
Ruska Dimitrova, Modern Aspects of Risk Management in Tourism 173
Jechka Dimitrova
Zlatina Karadzhova, Situation Analysis of Threats and Risks to the Bulgarian Tourism
Stoyanka Petkova –
Georgieva, 181
Yana Vangelova
Doncho Keremidchiev Approaches and Methods for Decision Making in Conditions of
Crisis, Change and Economic Risk in Tourism
Marusya Lyubcheva,
Tzanko Ivanov, 188
Doncho Keremidchiev,
Tzvetelin Panchev Summary of Results on Implementation of Small Teacher Groups in
Valentin Vassilev
Improving Activities at “Prof. d-r Assen Zlatarov” University –
Antoaneta Grozeva
Burgas 195
Valentin Vassilev
Opinion Survey of Business in Bourgas Regarding Utilization of
Galina Terzieva European Funds

Katya Popova, 199
Zlatina Lecheva
Mayya Atanasova The Problem of Delayed Seeking of Medical Help by Patients with

Detelin Kostadinov Acute Arterial Insufficiency of the Limbs 205

Antonina Nedkova Efficacy of Combined Rehabilitation Program in the Treatment of
Galina Tsaneva
Margarita Terzieva Metabolic Syndrome in Pomorie 208

Radka Djendova Role of Thrombectomy in the Treatment of Deep Vein Thrombosis

Antonina Nedkova /DVT/ with Femoral-Iliac Localization 211
Daniela Zaberska
Zlatina Stoyanova – Risk Factors for Development of Malignant Neo Formations of the
Borisova,
Gergana Angelova – Gastrointestinal Tract – Realities, Trends, Preventions 214
Popova
Students’ Motivation to Apply Culturally Responsive Health Care

222

Professional Responsibilities of the Nurse in Feeding Patients in

Multicultural Environment 227

Cochlear Implantation – An Innovative and Humane Technology for

Children Deprived of Hearing 230

Pedagogical Interaction Through ICT in College Education 235

Semantic Modules in Teaching Russian Folk Tales 240

The Methodological Ideas of Dobri Yurukov (1880-1971)

Regarding Bulgarian Language and Literature Teaching 245

For a Better Realization of Music Educational Process in Primary

and Preschool Education 248

Application of Multimedia in Training 255

Ebru Art And Its Application in Art Therapy 259

Recovery Process in Student-Athletes Practicing Running

263



ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)

ВОЖДОВЕ И НАРОД В РАННИЯ ЕГИПЕТ

Неделчо П. Неделчев

CHIEFTAINS AND PEOPLE IN EARLY EGYPT

Nedelcho P. Nedelchev
E-mail: [email protected]

ABSTRACT

The author of this article is discussing the role of the following early notions: “Shemsu Hor” or
“Followers of Horus”, „wcs rhj.tw” or “Head of the people”, „hd rhj.tw” or „Military leader”, “shm
rhj.tw” or “The Mighty of the people” – „General” and “Rhj.t” or “People”, in Egyptian history.
His conclusion is that at the time of the establishment of the Early Egyptian state, there has been a
common ideology between the aristocracy, the people of the late clan and the early political society.
That was the ideology of the free people – Followers of their chieftains, known from the sources as the
Followers of Horus. The free people and the chieftains were the Followers of Horus.

Key words: “Followers of Horus”, “Head of the people”, „Military leader of the people”, “The
Mighty of the people”, “Rhj.t” or “People”

Темата за вождовете и народа в Египет е fig. 1-2 сл.]. „Теорията” се основава на устно
полемична [Неделчев 2014: 7-14]. Причина за съобщение, въведено в науката като истина,
това са военно-демократичното състояние на без доказване от най-авторитетни автори.
взаимозависимите вождове, свободният народ
и демократичните институции на народното В историята на Египет наследството на
събрание, на съвета на старейшините, на из- родово-племенното общество намира отра-
бираните от народа вождове; правото на на- жение в много понятия, сред които са титлите
рода да ги сменя.Тази историческа действи- „Военачалник на народа” и „Началник на
телност се повтаря и в ранните държави. Де- народа”. Н. М. Постовская поставя тези поня-
мократичните правила на организация и тия в началото на създаването на държавен
прогнозата на Л. Х. Морган, че те ще се раз- египетски апарат [Постовская 1947: 1, 244;
вият в бъдещото общество, срещат съпротива Неделчев 1995: 82].
навсякъде, където политически класи се про-
тивопоставят на народа като суверен от сво- Съществуват и други интерпретации за
бодни хора. Дискусиите намират отражение и друг вид управляващи или оценявани по друг
в науката за древен Египет, като отразяват и начин; не светски, а жречески или с отноше-
идеологически влияния върху историческите ние към бога. Те изискват анализ и оценка на
представи. За съжаление, идеите за гражданс- мястото, което заемат в създаването на светс-
ко общество в древен Египет получиха вид на ко-теократичната древноегипетска държава.
аксиома за върховна теократична власт на Сред тях основен е проблемът за „Шемсу
фараона, без преходен период към държава, Хор” [Неделчев 2010: 95-98]. Най-ранните
направо от първобитността. Тази уникалност предшественици на първия, по традиция, еги-
на прехода била причина за уникалност на петски цар Менес, са откритите от Е. дьо
египетската политическа система [Дьяконов, Руже „Шемсу Хор” в Туринския царски над-
Якобсон 1998: 22 сл.]. Теория, която проти- пис [Вж Sethe 1905: 3 сл.; Beckerat 1956: 1-
воречи на извори и сравнителни и теоретични 10.]. Ранният египетски управител се интерп-
изследвания и дори на сходни изображения от ретира и в светски смисъл като „вожд на кон-
Египет и останалата част на Северна Африка, федерация от номи, воюваща като съюз сре-
например от Тасили [Autuori 1998: 261-271, щу общи врагове” [Еdwards 1970-1971: 11], но
не и деспотичен цар-бог. Изобразяването на
„Следващите Хор” на сцена върху боздугана

9

на Нармер като четирима щандартоносци По-късно се появи представата за източни-
[Крол 1999: 93], показва поне четири области те деспотии, в които властта на царя е израз
на Египет, които следвали политиката на обе- на класово устроеното общество [Срв. Виног-
динение на страната. радов 1997: 147-164] и не познава преходен
период. Напоследък в представите за общата
Според Ю. фон Бекерат властта на история на света и съответно на най-ранната
„следващите Хор” не е със смисъл на духовно държавност – египетската, настъпиха проме-
и култово следване на бога, а с военно- ни, свързани този път с идеи за интерпрета-
полити-чески смисъл като „Horusgefolge, ция на гражданските общества от древността
Horusgeleit” и е управление – „Regierung”, до наши дни: „А. Большаков (частно съобще-
при пътуването на Хорус-царя и съпровож- ние) отбеляза, че имащият място само в Еги-
дащите го Шемсу Хор по р. Нил. Сравнение- пет преход практически от първобитност
то на египетските предменесови зhjw šmsjw- направо в централизирана държава (в остана-
Hrw от Туринския царски надпис с Мането- лите общества този преход продължил много
новите гр. „nekues”, лат. „manes” показва това векове и хората успели да „привикнат”) съз-
със значението на зhjw като „Totengeister” дал съвършено особена идеология на власт:
[Beckerat 1956: 7-10]. тук само царят бил бог, и при това бог ... фак-
тически най-главен, … цялата основна маса
Периодът на управление на предшестве- на трудещото се население се числи към
ници на царете, които в Египет са „Следва- „царските хемуу”. Хему в общоафразийския
щите Хор” или „Шемсу Хор”, е демократичен език значело „свойственик”, „непрямый ро-
и ръководен от вождове [Sethe 1905: Vol. 3, дич” и „вероятно в някакъв смисъл целият
№ 1. S. 3-21,S. 3 ff.]. Според У. Б. Емери Египет се разглеждал като община начело с
„Followers of Horus” са господстваща раса в цар” [Дьяконов, Якобсон 1998: 26-27].
Египет” [Emery 1961: 39] – мнението е свър-
зано с дискусионната тема за създаването на Странно е, че и не само в руската, но и в
държавата в Египет от северни завоеватели българската наука за древността на този проб-
арменоиди. лем не се обръща внимание. Хипотезата за
царе-богове не заслужава това! Тя е предста-
Темата за „следващите Хор” като вождове вена образователно и научно и изисква науч-
се отбягва от редица автори в съветската и ни поддръжници или опоненти. Хипотезата
руска школи, вероятно поради убеждението, на А. Большаков не е защитена от автора си с
че фараонът е бог, последно представени от научно изследване, но е приета от известните
И. В. Виноградов [Виноградов 1982: 106-107; съветски и по-късно руски изследователи
Виноградов 1997: 147-164]. като пример за ранно гражданско общество.

Но какъв е произходът на царската власт? Естествено, тази нова теория спазва пред-
Според Дж. Фрейзър „...на много места по ходния принцип за „връщане към началата”,
света царят е пряк приемник на едновремеш- който е основополагащ и при тезите за „из-
ните магьосници… голямата социална рево- вечна царска власт”, характерна за британска-
люция, започнала с демокрация и завършила та историческа наука от ХІХ-ХХ в. и за бъ-
с деспотизъм, е придружена от интелектуална дещето на човечеството като „демократич-
революция, която засяга схващането за мо- ност на родовото общество в по-висока сте-
нархическата институция… Така отначало пен”, формулирана от американеца Л. Х.
магьосник, царят постепенно замества маги- Морган в съответствие с американските ма-
ческите ритуали с жречески функции”. Х. териалистични възгледи от ХVІІІ в. Тя обаче
Франкфорт определено пише, че царската е представена във вариант на модел от време-
власт се появява в началото на историческия то на развития социализъм, в който древното
период, но че корените й са по-древни и про- египетско гражданско общество е ръководено
изхождат от племенния вожд в Африка, който от свой родственик – идеологически и/или
преди фараона управлявал силите на приро- действителен. Тази теория не се основава на
дата и можел да предизвиква дъжд [Фрейзър никакви действителни исторически сведения
1984: 120; Срв. Фрейзер 1980: 299 сл., 319 сл.; и по отношение на представянето на владете-
Frankfort 1978: 215]. В. Г. Чайлд проследява ля – фараон като вероятно по-главен в божес-
развитието на институцията на вожда към твения свят на древните от самите богове. А и
царска - от герой или вожд, побеждаващ лъ- не може да отговори на въпросите:
вове, до монарсите Цар Скорпион и Ка
[Чайлд 1956: 133-135]. Но доколко те са царе
и доколко вождове?

10

1.Защо царете са представяни като подна- пр.н.е., в който според Г. Чайлд бог Хор от
сящи приношения на богове, но боговете не носения от ловци щандарт не е намерил свое-
са представяни в подобна позиция спрямо то въплъщение в конкретен човек. Тук отсъс-
фараона? тва личността, която представя колектива.
Изображението е сходно по смисъл със све-
2.Защо фараоните отправят молитви към денията по епоса на Омир за множеството
боговете, но не са известни молитви на богове траки, които посрещнали бог Хермес, или със
към фараони? съобщението за множеството траки, които
подарили скъпоценна златна чаша на троянс-
Очевидно е, че действителната история на кия цар Приам [Вж. Неделчев 1996: 56, 65-
ранните и по-късните граждански общества в 66]. В „Шумерският царски списък” първите
историята е по-сложна от приравняването вождове са също безименни [Jacobsen 1939:
към формулата „Идеолог и народ”. VІІ, 26]. В разглежданата от автора табличка
с изображения няма представен вожд [Чайлд
Наблюденията по африкански материал, 1956: 134]. Р. Дейвид на свой ред прави раз-
включително египетски, показват; че царят е лика между общите гробове за старейшините
можел да бъде въплъщение на волята на бога, на общностите и тези на останалите, погреба-
да притежава оживяващ го божествен дух, но ни през времето на Нагада І и по-късните
докато изпълнява задълженията си. Когато не тухлени гробове на „управляващите класи”
изпълнява функциите си в управлението на [Дейвид 2004: 75]. В развитието на вождест-
племето или ранната държава, е отстраняван, вото този период трябва да принадлежи на
убиван и дори инквизиран [Фрэзер 1980: 194 времето на вождовете, избирани временно, за
сл. 199; 219 сл.; Дэвидсон 1975: 159-161; Не- опреде-лени събития по решение на народно-
делчев 2011: 56] то събрание. Етапът на развитие на този пе-
риод надхвърля времето на родовите събра-
Тези състояния на „царската власт” по те- ния, в които главата на рода е изпълнител на
оретичен азиатски начин на производство по- волята на колектива. Вероятно етапът е на
казват зависимостта й от институции на ро- време на обединение на представители на
довия строй – аристократично-жречески при възрастните мъже, глави на семейства. Това е
обществена подкрепа от народа. Обществено време на изборни вождове.
състояние, което не може да се свърже дори
теоретично с идеята за върховен владетел и Вторият период е титулатурен и пряко се
собственик, нито с идеята за народ в зависи- свързва с носещите титла „Следващите бог
мо обществено положение. Хор” или „Шемсу Хор” [Helk 1950: V, 3,
ХVІІІ, 120-141 ] и се отнася за времето преди
В историята на Древен Египет това нас- известните т. нар. преддинастически царе
ледство на вождовете от Героичния период се „Хор Скорпион”, „Хор Ка” и „Хор Нар Мер”,
е запазило като оживяващият фараона ритуал управлявали общо, вероятно век преди Хор-
Хеб-сед [Матье 1956 : 7-28; Постовская 1957: Аха Мен. Додинастичните „Следващи Хор”, в
143; Матье 1961: 31]. Ритуал, който пре- по-късния период на Петото управляващо в
подновява живота на иначе заплашения със Египет семейство, по Мането, са преосмисле-
смяна от родово-племенният контрол вожд ни като събиращи данък с обходи на терито-
въпреки привилегиите му. рия и това е свидетелство за жреческа редак-
ция на най-ранните сведения от додържавния
Каква е идеологията на древните общест- период [Неделчев 2004: 127].
ва при прехода им към държави? Тя може да
се проследи по развитието на институциите и Разделението на най-ранните египетски
означаването на народа като реалност, раз- вождове на безименни и с имена съответства
лична от знатните и владетелите. Египетският на степените на развитие на додържавната
пример със „Следващи бог Хор” или „Шемсу институция на предводителя. След периода на
Хор” е показателен. изборния вожд следващият втори период вече
е на търпян предводител и изборът му не е
„Шемсу Хор” са следващите бога Хор или само от народа, а главно от подкрепилите го
неговите представители на земята. Но те не са жреци и вярващите в култа. Институцията е
„хемуу” – „роби” или „хора с особен статут”, представена не като на представител на наро-
а „служещи” на бог или на цар. Затова и жре- да, а на бога на обединения Южен Египет.
ците в храмовете са определяни като „хемуу”. Вождовете в този период вече са превърнали
„Следващите Хор” са „Служители на царя”
или „Хемуу нисут”.

Периодът “Шемсу Хор” показва развитие.
В началото си той е безтитулатурен и е от
времето на Герзейския период от ІV хил.

11

своя авторитет в постоянен и властта им е на те се представят с вписано в Серех – изобра-
търпяни вождове. жение, на фасадата на дома на вождовете или
владетелите, лично име на вожда или царя, и
Третият период е именен - формата на с изображение на бог Хор на покрива на дво-
вождеството е именна и узурпирана. Поради реца, над фасадата му. В българската литера-
това на мястото на институцията се появява тура [Вж илюстрацията без номер в: Игнатов
личността на вожда, изразена в неговото име. 2004: 21 и Приложение]. „Серех-изображени-
Хронологически това е времето преди 3000-та ето” на Хор-Аха е представено с покрив, изо-
или или преди 3100-та година пр.н.е., според бразен като права линия, като е следвана про-
различните представи за ранната египетска рисовката на Р. Ханих [Hanig (без година и
хронология. място): ]. В изображението по Ю. Фон Беке-
рат, Хоровото име на Хор Аха – Менес, е
Наследството на „Следващите бог Хор” се представено с изображение на фасада на дво-
проявява в Серех - изображенията с поставен рец – серех, с вдлъбнат покрив - така, както е
върху фасадата на двореца сокол - Хор. Тези по оригиналните изображения [Beckerat 1984:
изображения съществуват от І до ІV динас- 171; Kaplony 1963: Bd. ІІІ Tafel 15, Abb. 27 A -
тия, по общоприетата хронология на динас- 27 E, 27 F – 27 G, 28].
тиите на Манетон.
От времето на Снефру и Четвърта динас-
От изображенията на Палермския летопис тия се използва картуш вместо сехемното
се вижда, че т. нар. северно-египетски царе изображение. Станалият посло-вичен израз–
нямат Хорови определители – изображения похвала в египетското общество: „Нищо по-
на сокол. При изображенията на владетелите добно не е правено от времето на Снефру”
от Южен или Горен Египет в много случаи [Перепелкин 1988: 355 сл.], показва значение-
тези определители присъстват и това показва, то на обновения и укрепен и урбанизиран
че вождовете от Северен Египет не могат да Египет. И тъй като Палермският летопис е от
са наследници на „Следващите бог Хор”. Но времето на Пета египетска династия, то веро-
изображенията на короната на Северен Еги- ятно запазените изображения с името на Ме-
пет или на Червената корона недвусмислено нес в картуш [Beckerat 1984: 171] също са от
насочват към означението за власт. Мястото това време и целят да покажат държавно-
на вождовете с корони от Северен Египет творческата роля на Менес, считан от Херо-
преди вождовете на Южен Египет свидетелс- дот, Мането и други за първи владетел на
тва за обществено-политическо първенство на Египет. Картушни са имената и на неговите
Севера. Първенство, което се подсказва и от приемници от считаната за Първа династия,
намереното далеч на юг в Горен Египет изоб- но не и на вождовете преди това [Beckerat
ражение на короната на Севера от периода 1984: 171]. Тук възниква въпросът за по-
Нагада І [Вж. Игнатов 2004: 21]. ранната поява на картуша. Колебания, които
по археологическите и писмени паметници се
В битката между Севера и Юга за надмо- определят като недостатъчно ясни.
щие и власт побеждава Югът и това намира
отражение в Мита за борбата между Хор и Четвъртият период е на действителната
Сет. Трансформацията на мита като жречески царска власт с вождеска понятийна система,
текст е характерен пример за това как жре- към този период принадлежат представите-
ческите редакции прикриват свидетелствата лите на базилеята на Мен.
от Героичния век. Вероятно тази борба пър-
воначално не се свързва толкова пряко с два- Запазването на титлата „Шемсу Хор” в
та божески персонажа, тъй като Сет е бил бо- държавния и царски период показва, че
жество на Юга, а Хор на Севера [Матье 1956: „следващите бога” не са се превърнали в не-
147-149; Срв. Edwards 1970: 6-7]. Но този гово олицетворение, а в свита или в подчи-
проблем е по-сложен, тъй като култовете на нени на фараона, приеман за въплъщение на
Сет и Хор се изповядват едновременно и в бог Хор.
Южен, и в Северен Египет. На юг борбата за
обединението на страната се води от следов- Непоредствено преди появата на държава-
ници на Хор, а на юг и главно на север, оче- та се появяват понятията „wcs rhj.tw” или
видно от обединени около култа на Сет. „Началник на народa” и „hd rhj.tw” или „Вое-
началник на народа” [Постовская 1947: 244;
Наследството на трите периода, свързани Неделчев 1995: 82]. Двете понятия вече са
със „Следващите бог Хор”, се проследява до вързани не с множеството водещи различни
времето на ІІІ традиционна египетска динас- военни, ловни или други групи, а с водещи
тия включително. До този момент владетели-

12

целия народ. Тази традиция се проследява и стоящи от него общности от аристократи или
при даденото от фараона Менес на сина му родственици.
име „Народ” – Rhj.t.
ЛИТЕРАТУРА
Но наследството на родовия строй и влия-
нието на египетския варод върху управление- Виноградов 1982: Виноградов, В. И. Ран-
то на страната се проследява още по две по- нее и Древнее царства Египта. В: История
нятия sr - „княз”, „знатен”, „велможа” и shm Древнего мира. Ранняя древность, М., 1982
rhj.tw - „съветник-старейшина”, които се
срещат заедно още по времето на „базилеята” Виноградов 1997: Виноградов, В. Раннее
и династия на Менес, при Ден (Удиму), и към и Древнее царства Египта. В: История Восто-
времето на Текстове от пирамидите [Вж. Пос- ка. Восток в древности. М., 1997, с. 147-164.
товская 1947: 244]. Според мен значението на
shm като „могъщ” показва превръщането на Дейвид 2004: Дейвид, Р. Древен Египет.
по-ранните „вождове на народа” в служители Религия, митология, история. София, 2004
на държавата. Shm rhj.tw e със значение
„Мощният от народа”. А титлата „sr” спрямо Дьяконов, Якобсон 1998: Дьяконов, И.р
shm rhj.tw показва отношение между върхо- В. Якобсон. Гражданское общество в древ-
вен вожд и военeн вожд на народа, пълково- ности. ВДИ, 1998, І, с. 22-30
дец към времето на създадената държава.
Дэвидсон 1975: Дэвидсон, Б. Африканцы.
Понятието „Народ” е свързано с обедине- Введение в историю культуры . М., 1975.
нието на Египет и с египетския народ в ця-
лост като „рехит”. Каква трябва да е идеоло- Игнатов 2004: Игнатов, С. Египет на фа-
гията на първия монарх - обединител на Еги- раоните. София, 2004
пет, за да именува сина си „Народ”? [Helck
1975: 34; Erman, Grapov 1982: VI, 176.]. Крол 1999: Крол, А. Приношение даров
иноземцами как один из ритуалов древнееги-
Това обстоятелство ми дава основание да петского празника Сед. В: ВДИ, 1999, 3, с. 92-
настоявам, че титлите „Военачалник на наро- 103.
да” и „Началник на народа” са едновременни
с титлата „Shemsu Hor” в борбата за устано- Матье 1956: Матье М. Древнеегипетские
вяване на власт на Хоровата династия - Пър- мифы. М., 1956
вото управляващо семейство на Хор-Аха или
Менес. Матье 1956: Матье, Э. М. Хеб-сед (Из ис-
тории древнеегипетской религии). ВДИ, 1956,
Вероятната причина за приписването на № 3, с. 7-28
Менес на ролята на Обединител на държавата
е началото на завоевание на общности в Еги- Матье 1961: Матье Э. Искусство Древне-
пет, които не следвали Хор-Аха или Менес и го Египта. Москва-Ленинград, 1961
неговите сподвижници. В много по-късната
африканска история от евроцентричното Но- Неделчев 1995: Неделчев Н. Създаването
во време, както и в историята на коренните на най-ранните държави в Африка, Азия и
австралийци, обединителите на разноплемен- Европа. София, 1995
ни общности носят звание „Обединител”, и то
е различно от титлата „Завоевател”. Неделчев 1996: Неделчев Н. Thracia libera.
В. Търново, 1996
Ролята на народа в обществено-полити-
ческия живот на древните общества – късно- Неделчев 2004: Неделчев Н. Произходът
родови и ранно-държавни, намира място в на светската царска институция в Древния
титлите на военачалниците на народа, и дори Преден изток през ІІІ-ІІ хил. пр.н.е. Ш., 2004.
в името на сина на легендарния и историчес-
ки обединител на Египет – Менес, наречен Неделчев 2010: Неделчев, Н. Тоталитарни
Народ. идеологии в историята. София, 2010

Египтяните, следващи вождовете и владе- Неделчев 2011: Неделчев Н.Преходът към
телите си с Хорови имена, са били свободни държава в Древен Египет и свободните граж-
хора. А е и немислимо първият владетел Ме- дани. (части І-ІІ). - В: Управление и образо-
нес да наименува сина си „Народ”, ако името вание, Бургас, 2011, с. 55-64
означава подчинени хора или дори по-ниско
Неделчев 2014: Неделчев Н. Военно-демо-
кратичното общество в Древен Египет. - В:
Журнал за исторически и археологически
изследвания. Шумен, 2014, кн.1-2, с. 7-14.

Перепелкин 1988: Перепелкин Ю. Древ-
ний Египет. - В: История Древнего Востока.
Часть вторая. Передняя Азия. Египет. М.,
1988.

Постовская 1947: Постовская, Н. Началь-
ная стадия развития государственного аппа-

13

рата в Древнем Египте. В: ВДИ, 1947, 1, 233- Devidson 1975: Devidson, B. Afrikantsay.
249. Vvedenie v istoriyu kulyturay . Moskva, 1975.

Постовская 1957: Постовская, Н. О царс- Deyvid 2004: Deyvid, R. Dreven Egipet. Re-
ких кенотафах древнего Египта (кенотафы и ligiya, mitologiya, istoriya. Sofiya, 2004
хеб-сед). ВДИ, 1957, № 3, с. 122-144.
Dyyakonov, Yakobson 1998: Dyyakonov, I.
Фрейзер 1980: Фрейзер, Дж. Золотая M., V Yakobson. Grazhdanskoe obshtestvo v
ветвь. Москва, 1980. drevnosti. VDI, 1998, І, s. 22-30

Чайлд 1956: Чайлд, В. Древнейший Вос- Freyzer 1980: Freyzer, Dzh. Zolotaya vetvy.
ток в свете новых раскопок. Москва, 1956 Moskva, 1980

Autuori 1998: Autuori, J. Egypt, Africa and Ignatov 2004: Ignatov, S. Egipet na faraonite.
the Ancient World. In: OZA.82, Leuven, 1998, Sofia, 2004
p. 261-271
Krol 1999: Krol, A. Prinoshenie darov ino-
Beckerat 1956: Beckerath, J. Von. Šemsj- zemtsami kak odin iz ritualov drevneegipetskogo
Horw in der ägyptischen Vor- und Frühzeit. In praznika Sed. V: VDI, 1999, 3, s. 92-103.
Festschrift Prof. Dr. H. Kees. In Mitteilungen des
deutschen archäologischen Instituts. Abteilung Matye 1956: Matye M. Drevneegipetskie mi-
Keiro. 1956, Wiesbaden, 1956, S. 1-10. fay. Moskva, 1956

Beckerat 1984: Beckerat, J. von. Handbuch Matye 1956: Matye, E. Heb-sed (Iz istorii
der ägyptischen. Königsnamen, 1984 drevneegipetskoy religii). VDI, 1956, №3, s. 7-
28.
Emery 1961: Emery, W. B. Archaic Egypt.
Edinburg, 1961. Matye 1961: Matye E. Iskusstvo Drevnego
Egipta. Moskva-Leningrad, 1961
Erman, Grapov 1982: Erman, A., Н. Gra-
pov. Wörterbuch der Ägyptischen Sprache. Nedelchev 1995: Nedelchev N. Sazdavaneto
Berlin, 1982, Bd. VI na nay-rannite darzhavi v Afrika, Aziya i Ev-
ropa. Sofiya, 1995.
Frankfort 1978: Frankfort, H. Kingship and
the Gods. A Study of a Ancient Near Eastern Nedelchev 1996: Nedelchev N. Thracia lib-
Religion as the Integration of Society and era. V. Tarnovo, 1996.
Nature. With a new Preface by Samuel Noah
Kramer. Chicago and London, 1978 Nedelchev 2004: Nedelchev N. Proizhodat na
svetskata tsarska institutsiya v Drevniya Preden
Hanig ... : R. Hanig. Großes Handwörterbuch iztok prez ІІІ-ІІ hil. pr.n.e. Sh., 2004.
Ägyptisch-Deutsch (без година и място)
Nedelchev 2010: Nedelchev, N. P. Totalitarni
Helck 1975: Helck, W. Wirtschaftsgeschichte ideologii v istoriyata. Sofia, 2010.
des alten Ägypten im 3. Und 2. Jahrtausend vor
Chr. Leiden- Köln, 1975 Nedelchev 2011: Nedelchev N. P. Prehodat
kam darzhava v Dreven Egipet i svobodnite gra-
Helk 1950: Helk W. Das Horusgeleit. In: zhdani. (chasti І-ІІ). - V: Upravlenie i obrazova-
Archiv orientalni. Praha, 1950, V, 3, ХVІІІ, S. nie.. Burgas, 2011, s. 55-64.
120-141
Nedelchev 2014: Nedelchev N. P. Voenno-
Jacobsen 1939: Jacobsen Th. The Sumerian demokratichnoto obshtestvo v Dreven Egipet. V:
King List. Chicago, 1939 Zhurnal za istoricheski i arheologicheski izsled-
vaniya. Shumen, 2014, kn.1-2, s. 7-14.
Kaplony 1963: Kaplony P. Die Inschriften
der Ägyptischen Frühzeit. III Band, Wiesbaden, Postovskaya 1947: Postovskaya, N. Nacha-
1963. lynaya stadiya razvitiya gosudarstvennogo appa-
rata v Drevnem Egipte. V: VDI, 1947, 1, 233-
Sethe 1905: Sethe, K. Die Horusdiener. In: 249
Beiträge zur ältesten Geschichte Ägyptens. (Un-
ters. 3, 1), Leipzig, 1905, Vol. 3, Nr. 1. S. 3-2. Perepelkin 1988: Perepelkin Yu. V. Drevniy
Egipet. V: Istoriya Drevnego Vostoka. Chasty
Еdwards 1970-1971: Edwards I. E. S., Smith vtoraya. Perednyaya Aziya. Egipet. M., 1988
W. S., Hayes W. G.G., Rowton M. B., Gadd, C.
J. Cambridge Ancient History. Cambridge, 1970 Postovskaya 1957: Postovskaya, N. M. O
– 1971, Vol. I, 1-2. tsarskih kenotafah drevnego Egipta (kenotafay i
heb-sed). VDI, 1957, № 3, s. 122-144
REFERENCES
Vinogradov 1982: Vinogradov, V. I. Rannee
Chayld 1956: Chayld, V. Drevneyshiy Vos- i Drevnee tsarstva Egipta. V: Istoriya Drevnego
tok v svete novayh raskopok. Moskva, 1956. mira. Rannyaya drevnosty, Moskva, 1982.

Vinogradov 1997: Vinogradov, V. I. Rannee
i Drevnee tsarstva Egipta. - V: Istoriya Vostoka.
Vostok v drevnosti. M., 1997, s. 147-164.

14

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)

КОЛАННИ УКРАСИ ОТ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА VІ – НАЧАЛНИТЕ
ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА VІІ ВЕК ОТ АКВЕ КАЛИДЕ – ТЕРМА (ТЕРМОПОЛИС)

Димчо Момчилов, Радостина Димитрова

BELT DECORATIONS FROM THE SECOND HALF OF VI - FIRST DECADES
OF VII CENTURY FROM AQUAE CALIDAE – THERMA (THERMOPOLIS)

Dimcho Momchilov, Radostina Dimitrova
E-mail: [email protected], [email protected]

ABSTRACT

In the present paper, 4 elements of belt decorations (1 buckle and belt tips) – a trove in recent
years from conducted massive archaeological studies (since 2008) in the ancient and medieval town
Aquae Calidae – Therma are published. Decorations extend our humble idea of using the belt and belt
decorations in VI-VII century. They find parallels with similar decorations mainly in the territory of
present northeastern Bulgaria and this is completely understandable. Also, however, the tips have a
such analogue from early Byzantine city Markeli, thus reveals a wide range of their prevalence and
usage in the second half of the VI and the first decades of the VІІ century.

Key words: Aquae Calidae – Therma, belt decorations, Markeli, metal plastic, tips, buckles

След обнародването на редица украси за на Община Бургас (за проучванията вж. АОР
колани (токи, апликации и накрайници) от 2008-2013 г. – Дражева, Момчилов, Колев,
Маркели и от териториите между Шуменско Гърбов 2009, 476-479; Дражева, Момчилов
и Карнобатско (Момчилов 1991, 47-49; 1995, 2010, 291-293; Дражева, Момчилов 2011, 257-
34-36; 2000, 34-38; 2007а, 259-265; 2007б, 259; Дражева, Момчилов 2012, 444-446; Дра-
114-127; 2009, 167-178; 2011а, 26-31; 2012, жева, Момчилов 2013, 424-426). Находките са
141-149; 2013а, 665-669; 2013б, 402-416; от 2011 г. и най-вероятно (тъй като нямат
Момчилов in print) тук ще бъдат представени посочено местонаходище) от проучваните в
4 броя (1 тока и 3 накрайника) от Акве Кали- парка подобекти - крепостна стена и църква.
де – Терма (Термополис). Като цяло за регио- Не е абсолютно изяснено дали всички еле-
на на Североизточна Тракия вече има няколко менти от коланните накити, включени тук,
публикации върху паметници на среднове- произхождат от едно и също място. И все пак
ковната металопластика (токи, апликации, съхраняването им досега (три години след
накрайници) от: Карнобатско (Велков 2009, откриването им) като комплект, както и най-
152-155), Средец (Балболова 2000, 252-254), вече обстоятелството, че основните подобек-
Ямболско (Русев 2010, 539-541); Котленския ти (и църквата, и участъкът от крепостната
и Върбишкия проход (Николов 2006, 155-162) стена) са датирани в ранновизантийската епо-
и Котелско (Трендафилова 2007, 144-159; ха, както и че от тези археологически подо-
Даскалов 2009, 89-102;), Сливенския Хисар- бекти на Акве калиде – Терма (Термополис)
лък (Сираков 2009, 161-171). Част от тях (тези има голямо количество движим археологи-
от VІ-VІІ в.) са включени и в обобщаващото чески материал (особено монети, керамика,
изследване на Методи Даскалов (Даскалов но също така енколпиони и др.), категорично
2012). датират ранновизантийския им характер. Така
за нас не остава съмнение за това, че в случая
Предложените 4 броя коланни украси – 1 става дума за колективна находка от тока и
тока и 3 накрайника, са от провежданите сис- три накрайника.
темни археологически проучвания на антич-
ния и средновековен град Акве калиде – Тер- До момента за баните има няколко общи
ма (Термополис), днес част от квартал Ветрен предварителни публикации (Дражева, Мом-

15

чилов 2009, 48-50; Дражева, Момчилов 2012а, 2012, 76, 245, обр. 75 20, 21, 22). Най-общо тук се
159-166; Момчилов 2011б, 333-342). разполагат накрайници с различна комбина-
ция от отвори, които могат да бъдат луно-
Тук трябва да се отбележи, че всъщност видни, дъговидни, кръгли. Намира точни па-
публикуването на тези елементи от метало- ралели с оповестените от него накрайници от
пластиката, заедно с вече частично оповесте- Варненско, Североизточна България и Оре-
ните средновековни печати (24 броя), както и шак, Варненско (Даскалов 2012, 245, обр. 75).
предстоящото такова на два калъпа, поставя
началото на обнародване на вече откритите ІІ.2. Без полеви инвентарен номер (Обр. 1в
археологически материали. – 2 в, кат. № 3)

І. Тока Накрайникът се вмества в тип Н.А.І.5. по
Токата е без полеви инвентарен номер класификацията на М. Даскалов, която бе
(Обр. 1а – 2а, кат. № 1). Бронзова, лята. посочена по-горе. За разлика от предходния
Може да бъде определена по класифика- накрайник (обр. 2, кат. № 2), разглежданият
цията на М. Даскалов в Тип В – неподвижна, тук е с три много добре оформени кръгли
отлята заедно с рамката плочка, поточно с отвора. Намира паралели с представените от
„В” – образна форма (Даскалов 2012, 35, 37, М. Даскалов (Даскалов 2012, 245, обр. 75 6, 7,
обр. 57). Разработената по токата ажурна ук- 8) и с накрайника от Маркели (Момчилов
раса е в рамките на известните разнообразни 2013б, 410, 413 – инв. № 824, кат. № 8, обр. 18
варианти. Коментираният от М. Даскалов – 28).
търсен в тези серии токи декоративен елемент
тук е ясно изразен, като той придава силно ІІ.3. Без полеви инвентарен номер (Обр. 1г
подчертана антропоморфност. Токи с подоб- – 2г, кат. № 4)
ни прорези се отнасят към широко разпрост-
ранения и популярен тип Сучидава. Токата е Накрайникът, също както и по-горният
близка по формата си с тези от: Велики Прес- (обр. 3, кат. № 3), се вмества в тип Н.А.І.5. по
лав (Станилов 1995, 161-171); Славъ Русъ (по класификацията на М. Даскалов (Даскалов
Даскалов 2012, 227, обр. 57); Аспарухово, 2012, 76, 245, обр. 75). Също както по-горни-
Варненско, Дългопол (Лазаров 2001); Хасков- ят (обр. 3, кат. № 3), и този е с три много доб-
ско (Аладжов 1989, 27); Рупките=Карасура ре оформени кръгли отвора. Намира близки
(Даскалов, Трендафи-лова 2005, 161-170). паралели с представените от М. Даскалов
Опрял се на конкретни свои наблюдения (Даскалов 2012, 245, обр. 75 6, 7, 8), но особено
от проучванията си в Рупките, Чирпанско, М. с посочените под номера 9 и 10 при него
Даскалов ги датира във втората половина на (Даскалов 2012, 245, обр. 75 9, 10) и с нак-
VІ – началото на VІІ в. Датировката съвпада райника от Маркели (Момчилов 2013б, 410,
най-общо с откриването на известните токи 413 – инв. № 824, кат. № 8, обр. 18 – 28).
от този тип в археологическа среда. Посоче-
ната по-горе датировка изцяло съвпада с ар- Различна комбинация от отвори - в случая
хеологическия контекст, в който е намерен кръгли – създават лицев образ на плочката – в
комплектът (токата и накрайниците) в Акве нашия случай накрайниците № 3 и № 4. При
калиде – Терма. Датировката тук се допълва и най-качествените накрайници отворите са с
от ранновизантийския характер на крепостна- правилна кръгла форма. Те са от често сре-
та стена (Дражева, Момчилов 2011, 257-259; щан вид – правоъгълен в горната и заоблен в
Дражева, Момчилов 2012, 444-446), чиято долната си част, с разположени в нея три от-
долна граница се отнася към средата на VІ в., вора. Прикачване на основния ремък – чрез
а и от останалия движим материал (Дражева, напъхване в оставената при отливането кухи-
Момчилов АОР през 2008-2011). на. И двата посочени по-горе имат паралели с
представени за пръв път непубликувани нак-
ІІ. Накрайници райници (Даскалов 2012, 84).
Предложени за научно обращение са 3 бр.
ремъчни накрайници. Предварителната обща датировка на пред-
ІІ.1. Без полеви инвентарен номер (Обр. 1б ставените 3 накрайника се свежда най-общо в
– 2б, кат. № 2) границите втора половина на VІ - начални
Накрайникът се вмества в тип Н.А.І.5. по десетилетия на VІІ в. (Даскалов 2012, 80).
класификацията на М. Даскалов (Даскалов Включеният в научно обращение коланен
накрайник (обр. 3, кат. № 3) от Акве калиде –
Терма е еднотипен с публикуван такъв от
Маркели (Момчилов 2013б, 410). Той е от-
крит при западната крепостна стена на Мар-
кели. За този тип накрайници е характерно, че

16

датировката при различните автори е спорна. Даскалов 2009: М. Даскалов. Токи и колан-
Последното може да се проследи по- ни украси (VІ-VІІ в.) от околностите на гр. Ко-
подробно у М. Даскалов (Даскалов 2012,. 19). тел. – В: LAUREA: In Honorem M. Vaklinova. I.
По хронологията на А. Амброз те се отнасят в София, 2009, 89-102.
VІІ в., но има археологически сведения, че са
откривани в гробове от втората половина на Даскалов 2012: М. Даскалов. Колани и ко-
VІ в. (като в единия от гробовете има монети ланни украси от VІ-VІІ в. (от днешна България
на император Юстиниан І – солид и две мили- и съседните земи). София, 2012.
аренсии). Всичко това дава основание на М.
Даскалов и К. Трендафилова да определят, че Даскалов, Трендафилова 2005: М. Даска-
в годините на управлението на Юстиниан и лов, К. Трендафилова. Гроб с коланна гарниту-
по-точно - през втората половина на управле- ра (втора половина на VІ в.) край Рупките, Чир-
нието му, модата на колани с метални украси панско. – Археология, ХLVІ, 2005, 1-4, 161-170.
и странични висящи ремъци е вече разпрост-
ранена (Даскалов, Трендафилова 2005, 168- Дражева, Момчилов 2009: Ц. Дражева, Д.
169). Момчилов. Акве Калиде - любимите бани на
владетелите. – В: Научна конференция „Море-
Имайки предвид и предварителните пуб- то – граница или врата. Черноморски брегове и
ликации, и резултатите от Маркели, двата безбрежия”. Бургас, 2009, 48-50.
коланни накрайника спокойно се разполагат
във втората половина на VІ в., но е напълно Дражева, Момчилов 2010: Ц. Дражева, Д.
възможно да са били използвани и в начални- Момчилов. Археологически разкопки на обект
те десетилетия на VІІ в. „Късноантична и средновековна крепост „Акве
калиде – Терма”, Бургаски минерални бани. – В:
Предложените четири броя елементи от АОР през 2009 г. София, 2010, 291-293.
коланни украси от последните проучвания на
Акве калиде – Терма от втората половина на Дражева, Момчилов 2011: Ц. Дражева, Д.
VІ в. разширяват представата за ранно- Момчилов. Археологически разкопки на обект
византийската култура в този значим визан- „Късноантична и средновековна крепост „Акве
тийски център и допълват общата представа калиде – Терма”, Бургаски минерални бани, кв.
за разпространението на металопластиката в Ветрен, Бургас. – В: АОР през 2010 г. София,
Североизточна Тракия. Като се има предвид 2011, 257-259.
по-широкият диапазон на използването на
подобни токи, напълно е възможно нак- Дражева, Момчилов 2012: Ц. Дражева, Д.
райниците, явно част от една обща находка, Момчилов. Ц. Дражева, Д. Момчилов. Археоло-
също да бъдат в употреба и в първите десети- гически проучвания на обект „Късноантична и
летия на VІІ в. Това намира потвърждение в средновековна крепост „Акве калиде – Терма”,
многобройния движим материал от Акве ка- Бургаски минерални бани. – В: АОР през 2011 г.
лиде и в аналогичния накрайник от недалеч- София, 2012, 444-446.
ния византийски град Маркели.
Дражева, Момчилов 2012а: Ц. Дражева, Д.
ЛИТЕРАТУРА Момчилов. Аква калиде – Термополис, градът
на топлите извори. – В: Езикът и културата в
Аладжов 1989: Д. Аладжов. Архео- съвременния свят. Международна конферен-
логически паметници в района на Стамболово. ция. Бургас, 22-23 юни 2012 . Университет
Албум. София, 1989. „Проф. д-р Асен Златаров”, 2012, 159-166.

Балболова 2005: М. Балболова-Иванова. Дражева, Момчилов 2013: Ц. Дражева, Д.
Дребни метални предмети от късноантичната и Момчилов. Археологически проучвания на
средновековна крепост „Калето” в град Средец. обект „Късноантична и средновековна крепост
– В: ИМЮИБ. Т. ХХІ. Бургас, 2004-2005, 91- „Акве калиде – Терма”, Бургаски минерални
100. бани, кв. Ветрен, Бургас. – В: АОР през 2012 г.
София, 2013, 424-426.
Велков 2009: Кр. Велков. Гробове от ранно-
византийския период (V - началото на VІІ в.) Дражева, Момчилов, Колев, Гърбов 2009:
край гр. Карнобат. – В: Д. Момчилов, Р. Георги- Ц. Дражева, Д. Момчилов, Г. Колев, Др. Гърбов.
ева. Сб. Спасителни археологически проучвания Сондажни археологически проучвания на обект
по трасето на АМ „Тракия”, Лот 5, обходен „Късноантична и средновековна крепост Акве
път на гр. Карнобат, км. 6+400 – 6+800. Вар- калиде – Терма”, Бургаски минерални бани, кв.
на, 2009, 152-155. Ветрен, Бургас. – В: АОР през 2008 г. София,
2009, 476-479.

Лазаров 2001: Л. Лазаров. Исторически му-
зей Дългопол. Древен бронз (Каталог). Славена,
2001.

Момчилов 1991: Д. Момчилов. Две бронзо-
ви токи с животински изображения от Карно-

17

батския музей. – Археология, год. ХХХІІІ, 1991, фонда на ИМ – Котел. – В: ИМЮИБ. Т. ХХІІ.
2, 47-49. Бургас 2006, 155-162).

Момчилов 1995: Д. Момчилов. Старобъл- Русев 2010: Я. Русев. Необнародвана тока
гарска тока от карнобатската крепост „Марке- със зооморфно изображение от фонда на РИМ –
ли”. – Археология, год. ХХХVІІ, 1995, 3, 34-36. Ямбол. – Великотърновският университет
„Св. св. Кирил и Методий” и българската ар-
Момчилов 2000: Д. Момчилов. Два средно- хеология. 1. Университетско издателство „Св.
вековни паметника с животински изображения. св. Кирил и Методий”. Велико Търново, 2010,
– Археологически вести, ІІІ. Издателство ALEA. 539-541.
София, 2000, 1, 34-38.
Сираков 2009: Н. Сираков. Новопостъпили
Момчилов 2007а: Д. Момчилов. Старобъл- раннобългарски апликации във фонда на Регио-
гарска апликация от Маркели. – В: Изследвания нален исторически музей – Сливен от м. Хисар-
по българска средновековна археология. Сбор- лъка край град Сливен. – В: ИМЮИБ. Т. ХХІV.
ник в чест на проф. Рашо Рашев. Фабер, 2007, ИК Жажда. Сливен, 2009, 167-171.
259-265.
Станилов 1995: Ст. Станилов. Гарнитури за
Момчилов 2007б: Д. Момчилов. Култура и ремък от Вътрешния град на Преслав. – В: 1100
политика на Първото българско царство в Севе- години Велики Преслав. 1995, 161-171.
роизточна Тракия. Книгоиздателство Зограф.
Варна, 2007, 114-127. Трендафилова 2007: К. Трендафилова. Ме-
тални принадлежности към облеклото (V-VІ в.)
Момчилов 2009: Д. Момчилов. Старобъл- от колекцията на Исторически музей – Котел. -
гарски апликации от фонда на исторически Годишник на НАМ, 11, 2007, 114-1.
музей – Карнобат. – In LAUREA. In honorem
Margarite Vaklinova. Книга ІІ. София, 2009, 167- REFERENCES
178.
Aladzhov 1989: D. Aladzhov. Arheologi-
Момчилов 2011а: Д. Момчилов. Паметници cheski pametnitsi v rayona na Stambolovo. Album.
на старобългарската металопластика в Северо- Sofiya, 1989.
източна Тракия през Първото българско царст-
во. – Академично списание „Управление и обра- Balbolova 2005: M. Balbolova-Ivanova.
зование“.Том VІІ (2). Бургас, 2011, 26-31. Drebni metalni predmeti ot kasnoantichnata i sred-
novekovna krepost „Kaleto” v grad Sredets. – V:
Момчилов 2011б: Д. Момчилов. За разоря- IMYUIB. Т. ХХІ. Burgas, 2004-2005, 91-100.
ването на Североизточна Тракия през 1206-1207
г. при походите на император Анри – един мал- Velkov 2009: Kr. Velkov. Grobove ot rannovi-
ко разработван въпрос. – В: Историкии. 4. На- zantiyskiya period (V-nachaloto na VІІ v.) kray gr.
учни изследвания в чест на проф. дин Иван Ка- Karnobat. – V: D. Momchilov, R. Georgieva. Sb.
райотов по случай неговата 70-годишнина. УИ Spasitelni arheologicheski prouchvania po traseto
„Епископ Константин Преславски”. Шумен, na AM „Trakia”, Lot 5, obhoden pat na gr. Karno-
2011, 333-342. bat, km. 6+400 – 6+800. Varna, 2009, 152-155.

Момчилов 2012: Д. Момчилов. Паметници Daskalov 2009: M. Daskalov. Toki i kolanni
на металопластиката от Маркели. – In Honorem ukrasi (VІ-VІІ v.) ot okolnostite na gr. Kotel. – В:
Proffessoris Димитър Овчаров. – Известия на LAUREA: In Honorem M. Vaklinova. I. Sofia,
Националния Археологически институт, XL. 2009, 89-102.
БАН – НАИМ. София, 2012, 141-149.
Daskalov 2012: М. Daskalov. Kolani i kolanni
Момчилов 2013а: Д. Момчилов. Бронзова ukrasi ot VІ-VІІ v. (ot dneshna Bulgaria i sasednite
тока с лъвско изображение от района на Марке- zemi). Sofia, 2012.
ли. – В: Сб. в памет на академик Д. П. Димит-
ров. НАИМ при БАН. София. 2013, 665-669. Daskalov, Trendafilova 2005: М. Daskalov, К.
Trendafilova. Grob s kolanna garnitura (vtora
Момчилов 2013 б: Д. Момчилов. Коланни polovina na VІ v.) kray Rupkite, Chirpansko. –
украси V-VІІ в. от Археологическия фонд на Arheologia, ХLVІ, 2005, 1-4, 161-170.
Карнобатския музей. – В: Сб. Преслав. 7. Изда-
телство Фабер. Велико Търново, 2013, 402-416. Drazheva, Momchilov 2009: Ts. Drazheva, D.
Momchilov. Akve Kalide – lyubimite bani na
Момчилов in print: Д. Момчилов. Старо- vladetelite. – V: Moreto – granitsa ili vrata.
български апликации от Маркели. – Доклад на Nauchna konferentsia „Moreto – granitsa ili vrata.
Национална научна конференция „Карел Шкор- Chernomorski bregove i bezbrezhia”. Burgas,
пил и българската средновековна археология”. 2009, 48-50.
НИАР – Плиска 2-3.10. 2009 г. – В: Плиска –
Преслав. Т. 11. Под печат. Drazheva, Momchilov 2010: Ts. Drazheva, D.
Momchilov. Arheologicheski razkopki na obekt
Николов 2006: М. Николов. Ранносреднове- „Kasnoantichna i srednovekovna krepost „Akve
ковни ремъчни колани и коланни апликации от

18

Kalide – Terma”, Burgaski mineralni bani. – V: Momchilov 2011а: D. Momchilov. Pametnitsi
АОR prez 2009 g. Sofia, 2010, 291-293 na starobalgarskata metaloplastika v Severoiz-
tochna Trakia prez Parvoto balgarsko tsarstvo. –
Drazheva, Momchilov 2011: Ts. Drazheva, D. Akademichno spisanie. Upravlenie i obrazovanie.
Momchilov. Arheologicheski razkopki na obekt Universitet „Prof. d-r Asen Zlatarov” – Burgas.
„Kasnoantichna i srednovekovna krepost „Akve Fakultet po obshtestveni nauki. Тom VІІ (2). Bur-
Kalide – Terma”, Burgaski mineralni bani, кv. gas, 2011, 26-31.
Vetren, Burgas. – V: АОR prez 2010 g. Sofia,
2011, 257-259. Momchilov 2011b: D. Momchilov. Za razor-
yavaneto na Severoiztochna Trakia prez 1206-1207
Drazheva, Momchilov 2012: Ts. Drazheva, D. g. pri pohodite na imperator Anri – edin malko
Momchilov. Arheologicheski prouchvania na obekt razrabotvan vapros. – V: Istorikii. 4. Nauchni
„Kasnoantichna i srednovekovna krepost „Akve izsledvania v chest nа prof. din Ivan Karayotov po
Kalide – Terma”, Burgaski mineralni bani. – V: sluchay negovata 70-godishnina. UI „Episkop Kon-
АОR prez 2011 g. Sofia, 2012, 444-446. stantin Preslavski”. Shumen, 2011, 333-342.

Drazheva, Momchilov 2012а: Ts. Drazheva, Momchilov 2012: D. Momchilov. Pametnitsi
D. Momchilov. Akva Kalide – Termopolis, gradat na metaloplastikata оt Markeli. – In Honorem
na toplite izvori. – V: Ezikat I kulturata v savre- Proffessoris Dimitar Ovcharov. – Izvestia nа
menniyat svyat. Mezhdunarodna konferentsia. Natsionalnia Arheologicheski institut, XL. BAN –
Burgas 22-23 yuni 2012 . Universitet „Prof. d-r NAIM. Sofia, 2012, 141-149.
Asen Zlatarov”. Burgas, 2012, 159-166
Momchilov 2013а: D. Momchilov. Bronzova
Drazheva, Momchilov 2013: Ts. Drazheva, D. toka s lavsko izobrazhenie оt rayona nа Мarkeli. –
Momchilov. Arheologicheski prouchvania na obekt V: Sb. v pamet nа аkademiк D. P. Dimitrov. NAIM
„Kasnoantichna i srednovekovna krepost „Akve pri BAN. Sofia. 2013, 665-669.
Kalide – Terma”, Burgaski mineralni bani., кv.
Vetren, Burgas. – V: АОR prez 2012 g. Sofia, Momchilov2013 b: D. Momschilov. Kolanni
2013, 424-426. ukrasi V-VІІ v. ot Arheologicheskia fond na Kar-
nobatskia muzey. – V: Sb. Preslav. 7. Izdatelstvo
Drazheva, Momchilov, Kolev, Garbov 2009: Faber. Veliko Tarnovo, 2013, 402-416.
Ts. Drazheva, D. Momchilov, G. Kolev, Dr. Gar-
bov. Sondazhni arheologicheski prouchvania na Momchilov in print: D. Momchilov. Starobal-
obekt „Kasnoantichna i srednovekovna krepost garski aplikatsii ot Мarkeli. – Doklad nа Natsion-
„Akve Kalide – Terma”, Burgaski mineralni bani., alna nauchna konferentsia „Karel Shkorpil i balgar-
кv. Vetren, Burgas. – V: АОR prez 2008 g. Sofia, skata srednovekovna arheologia”. NIAR– Pliska 2-
2009, 476-479. 3.10. 2009 g. – V: Pliska – Preslav. Т. 11. Pod
pechat.
Lazarov 2001: L. Lazarov. Istoricheski muzey
Dalgopol. Dreven bronz (Katalog). Slavena, 2001. Nikolov 2006: M. Nikolov. Rannosred-
novekovni remachni kolani i kolanni аplikatsii ot
Momchilov 1991: D. Momchilov. Dve bron- fonda na IM – Kotel. – V: IMYUIB. Т. ХХІІ. Bur-
zovi toki s zhivotinski izobrazhenia ot Karnobat- gas 2006, 155-162).
skiya muzey. – Arheologia, god. ХХХІІІ, 1991, 2,
47-49. Rusev 2010: Ya. Rusev. Neobnarodvana toka
sas zoomorfno izobrazhenie оt fonda na RIM –
Momchilov 1995: D. Momchilov. Starobalgar- Yambol. – Velikotarnovskiat universitet „Sv. sv.
ska toka ot karnobatskata krepost „Markeli”. – Kiril i Metodiy” i balgarskata аrheologia. 1. Uni-
Arhologia, god. ХХХVІІ, 1995, 3, 34-36. versitetsko izdatelstvo „Sv. sv. Kiril i Metodiy”.
Veliko Tarnovo, 2010, 539-541.
Momchilov 2000: D. Momchilov. Dva sred-
novekovni pametnika s zhivotinski izobrazhenia. – Sirakov 2009: N. Sirakov. Novopostapili ran-
Arheologicheski vesti, ІІІ. Izdatelstvo ALEA. nobalgarski аplikatsii vav fonda nа Regionalen
Sofia, 2000, 1, 34-38. istoricheski muzey – Sliven оt m. Hisarlaka kray
grad Sliven. – V: IMYUIB. Т. ХХІV. IK zhazhda.
Momchilov 2007а: D. Momchilov. Starobal- Sliven, 2009, 167-171.
garska aplikatsia ot Markeli. – V: Izsledvania pо
balgarska srednovekovna arheologia. Sbornik v Stanilov 1995: St. Stanilov.Garnitura za remak
chest na prof. Rasho Rashev. Faber, 2007, 259-265. ot Vatreshniya grad nа Preslav. – V: 1100 godini
Veliki Preslav. 1995, 161-171.
Momchilov 2007b: D. Momchilov . Kultura i
politika na Parvoto balgarsko tsarstvo v Severoiz- Trendafilova 2007: К. Trendafilova. Metalni
tochna Trakia. Knigoizdatelstvo Zograf. Varna, prinadlezhnosti кam oblekloto (V-VІ v.) ot
2007, 114-127. kolektsiyata nа Istoricheski muzey – Kotel. God-
ishnik nа NАМ, 11, 2007, 114-1.
Momchilov 2009: D. Momchilov. Starobalgar-
ski аplikatstii ot fonda na istoricheski muzey– Kar-
nobat. – In LAUREA. In honorem Margaritae Vak-
linova. Kniga ІІ. Sofia, 2009, 167-178.

19

КАТАЛОГ Обр. 1а Обр. 1б
1.Кат. № 1 Обр. 1в Обр. 1г
Тока. Бронзова. Лята. Ажурна. Изцяло за- Обр. 2а Обр. 2б
пазена без езика. Размери: дължина 35 мм, Обр. 2в Обр. 2г
максимална височина 20 мм, дебелина – до 2
мм. Ушите са добре запазени, съответно с
вътрешни диаметри от по 3 и 4 мм. Отворите,
оформящи антропоморфния й вид, са кръгъл
(диаметър 4 мм), два луновидни (2 х 3 мм) и
един елипсовиден (8 х 4 мм).
2.Кат. № 2
Накрайник. Бронзов. Лят. Добре запазен.
Размери: дължина 28 мм, ширина 16 мм, ос-
новна дебелина на стените 1 мм, дебелина в
двете крайни удебеления – 2 мм. Изобра-
зителното поле е правоъгълно в горната си
част, украсено с няколко прореза чрез верти-
кални насечки и заоблено в долната си част.
Така всъщност е получено гравирано сложно
масковидно изображение. Прикрепването към
ремъка – от две плътни масивни уши с раз-
мери 4 х 2 мм.
3.Кат. № 3
Накрайник. Бронзов. Лят. Добре запазен.
Размери: дължина 26 мм, ширина 19 мм, де-
белина на стените 4 мм. Жлеб в горната част
(широк 3 мм за дебелината на ремъка), през
който преминава меден нит, прикрепващ ре-
мъка, втикван в накрайника заедно с три от-
вора с диаметри от по 3 мм. Отворите са раз-
работени доста симетрично и оформят предс-
тава за антропоморфно изображение.
4.Кат. № 4
Накрайник. Бронзов. Лят. Добре запазен.
Размери: дължина 26 мм, ширина 18 мм, де-
белина на стените 5 мм. Жлеб в горната част
(широк 2 мм за дебелината на ремъка), през
който преминават два медни нита, прикреп-
ващи ремъка, втикван в накрайника, заедно с
три отвора с диаметри от по 3,5 мм. Отворите
са разработени симетрично и оформят предс-
тава за антропоморфно изображение.

20

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)

ЗА ЕДИН МИТ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, ГРЕШКА НА ХРОНИСТИТЕ – ИЛИ
КЪДЕ СЕ Е ЛЕКУВАЛ КОНСТАНТИН ІV ПОГОНАТ ПРЕЗ 680 Г.?

Димчо Момчилов

FOR A MYTH IN BULGARIAN HISTORY, CHRONICLERS MISTAKE - OR WHERE
CONSTANTINE IV POGONAT WAS TREATED IN 680?

Dimcho Momchilov
E-mail: [email protected]

ABSTRACT

A new thesis in medieval historiography is defended here. After careful analysis of the sources and
the available natural resources, and after the inclusion of the results of recent archaeological
discoveries of ancient and medieval town Aquae Calidae - Therma, best known for its healing mineral
baths, a correction of improper developed thesis in Bulgarian historiography is proposed.

There is no doubt, that in the war from 680, namely in Aquae Calidae - Therma, but not in
Messemvria, the eminent Byzantine emperor Constantine IV Pogonat cured his gout.

Key words: Aquae Calidae - Therma, Anhialo, archaeological results, Constantine IV Pogonat,
Mesembria, Patriarch Nicephorus, Theophanes the Confessor

Години наред в българската истори- 1. Теофан Изповедник: „Понеже импе-
ография е наложена тезата, че по време на раторът страдал силно от болки в краката и
битката от 680 г. при Онгъла византийският бил принуден да се върне с пет кораба и с
император Константин ІV Погонат отпътува и приближените си в Месемврия, за да прави
се установява на лечение в Месемврия, за да бани…” (Theoph. Conf. 32, 202).
се лекува от подагра. В една кратка по обем
публикация не е възможно да бъдат просле- 2. Патриарх Никифор пише, че „Импе-
дени всички отразявани на тази тема многоб- раторът пък, обзет от подагра и страдащ сил-
ройни мнения, но е достатъчно като за начало но, отплувал за град Месемврия, за да се ле-
те да бъдат извлечени от няколкото поредици кува, …” (Nikeph. Patr. 5, 296)
„История на България”.
И върху информацията от най-коменти-
Настоящата публикация има за задача да раните византийски хронисти българската
развенчае това погрешно схващане, да внесе медиевистика разработва няколко теории.
яснота по безкрайно повтаряното едно- Най-общо те могат да бъдат обединени и сис-
образно и до втръсване мнение, че това е ста- тематизирани като три. Най-романтичната от
нало в Месемврия. тях естествено е, че император Константин ІV
Погонат (668-685 г.) бяга от битката с бълга-
Войната между българите и Византия през рите. Още в придружителните обясни-телни
680 г., след която се ражда Дунавска Бълга- бележки на преводния текст от авторите Ве-
рия, безкрайно е била център на внимание от селин Бешевлиев и Геновева Петкова-
страна на изследвачите. Задачата в настояща- Цанкова безапелационно е посочено, че „Бо-
та публикация е не цялата война и резултати- лестта на императора е била предлог, за да се
те от нея (те достатъчно са били интерпрети- оттегли от този труден и опасен поход”
рани), а само един елемент от нея. Това е отп- (ГИБИ 3, 1960, 263, бел. 2). Тук се пропуска
лаването на император Константин ІV Пого- ясният исторически факт, че именно този
нат в хода на самата война. Събитието е за- император е един от силните и забележителни
легнало в хрониките на Теофан Изповедник и византийски владетели, че именно той е един
Патриарх Никифор. Ето как то е проследено от спрелите арабското настъпление, че при
от авторите: него Византия продължава да укрепва. Върху

21

основата от известията на византийските хро- от подагра? Дали това се е случило в Месем-
нисти (Теофан Изповедник и Патриарх Ни- врия? Каква е археологическата картина?
кифор) в българската историография е широ-
ко тиражирано и тяхното мнение – а именно, Проучванията засега в средновековна Ме-
че Константин ІV Погонат, който е болен от семврия, които могат да се свържат със съби-
подагра и страда от болестта, изоставя воен- тията от VІІ в., засягат ранновизантийските
ните действия край Онгъла и се отправя с терми там. Първите археологически изс-
кораба си на лечение в Месемврия (дн. Несе- ледвания по тях са извършени през 70-те го-
бър). Третата теза, донякъде също спасяваща дини на ХХ в. от Жана Чимбулева (Чимбуле-
„честта” на империята е, че в хода на войната ва 1988, 577-584), а на водопроводната систе-
Константин ІV Погонат се отправя към Конс- ма от - Евтелпа Теоклиева (Теоклиева 1988,
тантинопол, където протича изключително 585-592) – между 1973 и 1976 г. Изграждане-
важно за Византия събитие и това е Шестият то на термите се датира към края на V или
Вселенски събор. Последният започва през началото на VІ в. (Чимбулева 1988, 582; Те-
680 и продължава и през 681 г. Освен участи- оклиева 1988, 589). Има проведен и втори
ето на 170 православни отци, в него вземат етап на проучване между 1998 и 2002 г. от
участие и папа Агатон (римски папа 679-682 колектив в състав Димо Кожухаров, Стоянка
г.), както и самият император. Провеждането Димова и Мария Донева с последвала частич-
на Шестия Вселенски събор е събитие със на консервация и реставрация. Прецизирана е
световен за времето си отзвук, тъй като разг- и датировката на съществуването им. Месем-
лежда един от най-спорните моменти в окон- врийските терми са изградени по време на
чателното изкристализиране на православна- управлението на император Юстиниан І Ве-
та християнска догматика – новото проявле- лики (527-565 г.) и функционират до края на
ние на монофизитството, а именно – моноте- VІІІ в. (Димова 2012, 41-45). Пак по археоло-
литството. гически данни има известна информация за
водоснабдяването на града, включително и на
Тъй като литературата е многобройна, тя ранновизантийските терми. Извършва се чрез
няма да бъде разглеждана подробно, но син- ранновизантийската водоснабдителна систе-
тезирано може да се проследи в едно от пос- ма, построена V-VІ в. (Теоклиева 1988, 585-
ледните обобщаващи изследвания - „История 592). Основният водоизточник на града се е
на средновековна България VІІ-ХІV в.”, с намирал далеч – вероятно в района на град
автори Иван Божилов и Васил Гюзелев (Бо- Ахелой в местността „Стролата”, а на пров-
жилов, Гюзелев 1999, 89). лака в съвременния Несебър не са запазени
останки от водопровода. В стария град е съх-
В тази публикация нямам за цел да се спи- ранен резервоарът (Димова 2012, 40).
рам на множеството въпроси, свързани със
събитията от 680 г., между които и визан- Как стои въпросът с Анхиало (днешно По-
тийската сухопътна армия, и самата битка морие)? Първоначалните археологически про-
при Онгъла, и мястото Онгъл, и създаването учвания на Михаил Лазаров му дават основа-
на България (раждането на Дунавска Бълга- ние да формира мнение. Градът е водоснаб-
рия), и същността на монофи-зитизма и в ден чрез докарване на водата от далечен зи-
частност на монотелитството, и резултатите дан водопровод, като се предполага, че водата
от Шестия Вселенски събор. Главният въп- е взета от изворите на „Баш бунар” над се-
рос, на който ще обърна внимание всъщност, гашното село Рудник (История на Поморие
е къде се е лекувал императорът, т. е. дали 2000, 29-30). Особено внимание авторът на
Константин ІV Погонат се е отправил към главата „Античният Анхиало” Михаил Лаза-
Месемврия, за да лекува подаграта си. Че ров отделя на прочутите в древна Тракия Ак-
няма съмнение в неговото заболяване, предс- ве Калиде, наричани още Анхиалски бани,
тавено от Теофан Изповедник и Патриарх както и на техните лечебни свойства (Исто-
Никифор в българската медиевистична исто- рия на Поморие 2000, 36). Последните, макар
риография, личи и от коментара на В. Бешев- и доста активни проучвания, провеждани от
лиев и Г. Петкова-Цанкова, независимо от по- 2007 г. насам (вж. АОР за целия период на
особеното им отношение към събитията от изследователите Сергей Торбатов и Методи
680 г. (ГИБИ 3, 1960, 368). Даскалов заедно с колективите им), засега не
водят до нови данни в тази посока и допълва-
Къде в този район е възможно да се уста- не на вече оповестената от М. Лазаров архео-
нови византийският владетел, за да се лекува

22

логическа картина по водоснабдяването на (разб. мястото – б.м.) и направил лекуването
града. безопасно (Proc. Caes. III 7. 154).

Кое е общото и в двата случая при Месем- Показателен за значението на минералните
врия и Анхиало? Както в „перлата на визан- води и качеството на водата е друг визан-
тийската корона” Месемврия, така и в един тийски източник – Теофилакт Симоката. В
от най-значимите градове Анхиало, водос- своята „История” (Historiae) живелият по вре-
набдяването е особен проблем. Ясно е, че то мето на управлението на император Ираклий
се извършва от доста далеч, съпътствано е с (610-641 г.) Теофилакт Симоката описва нах-
трудности, осигуряваната вода съвсем не е в луванията на варвари (разб. авари, славяни и
обилни количества, но най-важната особеност отчасти прабългари) през VІ в. в земите отсам
е, че и в двата града се доставя обикновена, Дунав. При аварските нашествия през 584 г.
годна само за питейни нужди вода. И ако се ордите на хан (хаган) Баян измъчвали жите-
приемат в прав текст сведенията на Теофан и лите на Скития и Мизия и превзели много
Никифор, то това означава, че болният от градове, между които и Акве. Тук градът е
подагра император Константин ІV идва да се посочен под името Акис в Горна Мизия
лекува в Месемврия именно с такава, а не с (Thoph. Simocat., 3, 299). При по-нататъшните
лековита вода. военни действия на новия главнокомандващ
Петър (назначен на мястото на уволнения
В същото време само на няколко километ- Приск) нападнал отряд от 600 славяни, носе-
ра от Анхиало, на разстояние от 12 римски щи със себе си голяма плячка, ограбена от
мили (при 1 римска миля, равна на 1481,5 м), жителите на Залдапа, Акве и Скопис (славя-
т. е. на малко повече от 17 км според Певтин- ните отново ограбили и натоварили плячката
геровата карта (Tabula Peutingeriana, 24), на върху голям брой коли и взели пленници)
пътя Анхиало - Кабиле е разположена пътна- (Thoph. Simocat., 11, 332). Най-важно от све-
та станция Aquis calidis (Акве калиде). Акве денията на Теофилакт Симоката е онова, ди-
калиде е едно от местата, където се установя- ректно свързано с баните. При своето настъп-
ват при своите действия в Тракия готите. Гот- ление Баян „веднага се отправил в поход,
ският историк Йорданес пише, че когато през опустошил Анхиало и разорил околните села.
253-254 г. готите превзели града Анхиало в Казват обаче, че не разрушил сградите на
Тракия, те „…останали много дни и се нас- топлите води. До нас достигна слух, че жени-
лаждавали на баните с топли води, които се те на хагана се били изкъпали тук и като наг-
намирали при дванадесетия милиарен стълб рада за удоволствието си били го помолили
от град Анхиало и избликват от дълбочината да не събаря банските постройки”. По-надолу
на огнения си извор”. По-нататък той опреде- византийският хронист хвали лечебните
ля, че „В сравнение с останалите многоброй- свойства на водата: „Казват, че тези води би-
ни топли бани по целия свят те са във всяко ли полезни за тия, които се къпят, и спомага-
отношение отлични и най-годни да лекуват ли за здравето им” (Thoph. Simocat., 1, 293-
слаби люде” По-нагоре в текста си обаче ис- 294).
торикът отбелязва, че след опустошенията в
Азия Тракия също почувствала жестокостта Съвсем нецивилизовани обаче са действи-
на нападателите (Iordan., 9, 334). ята на латинските рицари в началото на ХІІІ
в. При наказателната експедиция на импера-
Особено внимание на лековития район от- тор Анри срещу българския владетел Калоян
деля византийският император Юстиниан І и българската държава през ранната есен на
Велики (527-565 г.). Видният историк от VІ в. 1206 г. (септември – октомври) кръстоносци-
Прокопий Кесарийски отбелязва в труда си те достигат до земята на българите и извърш-
„De Aedificiis” („За строежите”), че бликащи- ват завоевания на цветущи градове, ограбват
те извори от естествена топла вода, образува- районите, опожаряват, разрушават. От Жоф-
ли от само себе си баня за тамошните хора, но роа Вилардуен знаем, че при похода през ме-
мястото останало неукрепено още от старо сец октомври 1206 г. кръстоносната войска
време. Строителната политика на Юстиниан І достига до „…земята на Йоанис, краля на
контрастира с пренебрежението на по- Влахия и България. И те достигнаха до един
ранните императори, независимо от засели- град, който се наричаше Ферме; и го овладяха
лите се в съседство варварски племена и по- и влязоха в него, и взеха твърде голяма пляч-
сещаването от много болни с риск за живота ка. И те пребиваваха там в продължение на
си – императорът „го оградил със стени” три дни, пребродиха цялата околност и взеха

23

голяма плячка и разрушиха един град, който голяма част от антична (римска), късно-
се наричаше Акило” (Вилардуен 1985, 452, антична (ранновизантийска) и средновековна
124). Променена е формата на името – от баня (резултатите могат да бъдат проследени
Терме (Терми) на Ферме. Последвалите дейс- в поредицата Археологически открития и
твия на западноевропейските рицари ги пос- разкопки 2008-2013 г.). Поне по досегашните
тавят в графата на най-големите варвари, ха- разкрития един от най-силните функционални
рактерни със своите първични изстъпления. периоди на огромните терми (в момента е
Латинският маршал, оцелял при разгрома установена приблизителна площ от над 4-4,5
край Адрианопол (1205 г.), гордо се хвали за дка) е именно ранновизантийският (с голямо
разсипването на града, нещо, което нито един количество керамика, монети, енколпиони и
от по-рано пребивавалите тук не е осмелил да др. материали).
направи: „На четвъртия ден те потеглиха от
Ферме, който беше красив и добре разполо- Така всъщност единственото място, където
жен: там извираха топли води – най-хубавите не само е възможно, но единствено в целия
в целия свят; и императорът заповяда да го регион се лекува подагра (както и други став-
разрушат и изгорят, и взе със себе си голяма ни заболявания), са баните при мине-ралния
плячка от животни и други богатства” (Ви- извор на Акве калиде – Терма.
лардуен, 1985, 453). Неотдавна по въпроса за
разоряванията в тази част на Тракия през Много съществен факт е обилното коли-
1206-1207 г. от кръстоносците и разсипването чество извираща минерална вода, контрасти-
на важни градове като Акве калиде – Терма, ращо с нормалното водоснабдяване на Ме-
Аетос, Маркели и по археологически данни семврия и Анхиало. Началото на тези бани,
бе представена обобщаваща публикация на Д. поне по досегашните археологически разкри-
Момчилов (Момчилов 2011, 333-342). тия, е поставено в началото на ІІ в. от импе-
ратор Траян. През следващите векове те са и
Хаджи Калфа в своето описание „Румелия разрушавани, и опожарявани, и възстановя-
и Босна. Географски описал Мустафа бен Аб- вани, и укрепявани, но остават все така при-
дуллах Хаджи Калфа” от втората четвърт на тегателен център за лечение. Такива са те и
ХVІІ в. предоставя единствените сведения, че към втората половина на VІІ и началото на
върху близкия до Айдос (Айтос) „топъл извор VІІІ в. На Акве калиде – Терма и по-специ-
султан Сюлейман издигнал голямо кубе” (Ар- ално на минералните бани е посветена сери-
гиров 1938, 80), действие, свързано с лечение озна по обем литература, а тук ще бъде посо-
на султана от подагра. чена само част от нея (Алексиева 1950, 46, 48;
Ангелов 1939, 2-11; Аянов 1928; Аянов 1950;
Георг Енехолм в „Бележки върху градове- Ваклинова 1980, 142-146; Герасимов 1946, 51-
те оттатък Балкана”, описвайки Айтос, отбе- 81; Господинов 1981, 3-21; Господинов 1984;
лязва, че на „пътя от Айтос за Анхиало, близу Господинов 1985, 83-91; Господинов 1995,
до село Лъджа (Lydja) се намират серни ми- 39-52; Господинов 1999, 10-12; Господинов
нерални води, гдето щедростта на Селим ІІ е 2000, 163-176; Господинов 2014, 71-87; Гълъ-
построила великолепна баня” (Миков 1938, бов 1950, 241-250; Гълъбов 1958, 7-12; Дели-
125). радев 1953; Димова 2012; Дражева, Момчи-
лов 2009, 48-50; Дражева, Момчилов 2010,
Това, разбира се, е само част от наратив- 291-293; Дражева, Момчилов 2011, 257-259;
ните източници, и то онази, която разкрива Дражева, Момчилов 2012, 444-446; Дражева,
високите лечебни свойства на бликащите Мом-чилов 2012а, 159-166; Дражева, Мом-
минерални води. чилов 2013, 424-426; Дражева, Момчилов,
Колев, Гърбов 2009, 476-479; Златарски 1934;
На качествата на минералната вода от Ак- Златарски 1972; Иванов 1911, 1-14; Иречек
ве Калиде – Терма, е обърнато особено сери- 1974; История на Поморие Ч. 1. 2000; Йорда-
озно внимание след 1878 г. През целия ХХ в. нов 2001; Йорданов под печат; Кара-йотов,
към тях има особено отношение, базирано Господинов, Кияшкина 2000; Кара-йотов,
единствено върху лечебните им свойства и Райчевски, Иванов 2011; Лазаров 1969, 16-19;
това е политика, продължаваща своята реали- Момчилов 2011, 333-342; Съселов 2000, 88-
зация и в момента. 100; Тотев 2010; Тотев, Чокоев 1993, 385-398;
Филов 1910, 283; Филов 1911, 283-284; Чим-
През 2008 г. под ръководството на тога- булева 1988, 577-584; Filov 1911, 558-576;
вашния директор на РИМ – Бургас Цоня Filov 1913, 344-363; Gerov 1961, 107-116;
Дражева бе поставено началото на поетапно
археологическо проучване. За няколко години
резултатите са зашеметяващи. Установени са

24

Jordanov 2009; Jordanov, Momchilov, Dimova Френски пътеписи за Балканите. Т. 4. Со-
in print; Kiachkina 1994; Mihailov 1970; фия, 1981.
Momchilov in print).
Annae Comn.: Annae Comnenae. Alexsias. –
През лятото на 2012 г. тук бе открита уни- Гръцки извори за българската история. 8.
кална златна находка от 7 броя византийски София, 1961.
монети – една от император Константин ІV
Погонат и шест от император Юстиниан ІІ Iordan.: Iordanis. Romana. – Извори за ста-
Ринотмет (Дражева, Момчилов 2013, 424- рата история и география на Тракия и Маке-
426), която е още един щрих в посока на дония. София, 1949, 430; Латински извори за
предложената корекция. Монетата на импера- българската история, 1. София, 1958, 343.
тор Константин ІV Погонат (обр. 1) е измеж-
ду най-рядко срещаните в Североизточна Niceph. Patr.: Nicephori Patriarchae. Brevi-
Тракия. По неофициални данни засега има arium. – Гръцки извори за българската исто-
само няколко екземпляра в два близки музея, рия, 3. София, 1960.
и то с неустановено местонаходище.
Proc. Caes.: Procopii Caesariensis. De Aedi-
Новата хипотеза в българската меди- ficiis. – Гръцки извори за българската исто-
евистика бе оповестена преди няколко години рия, 2. София, 1958.
от проучвателския екип – чрез интервюта за
медии и сайтове. На няколко пъти отношение Theod. Scut.:Theodori Scutaritae. Compen-
по този въпрос взе тогавашният научен ръко- dium Chronicum. – Гръцки извори за българс-
водител на проучванията и директор на Реги- ката история, 8. София, 1961.
оналния исторически музей Цоня Дражева. В
научен план точно така той бе докладван на Theoph. Conf.: Theophanes Confessor. Chro-
престижен форум – международна научна nographia. – Гръцки извори за българската
конференция, посветена на военните експе- история, 3. София, 1960.
диции, въоръжението и снаряжението през
Античността и Средновековието (Momchilov Theoph. Simocat.: Theophilacti Simocattae.
in print). Historiae. – Гръцки извори за българската
история, 2. София, 1958.
Явно е, че използваният и от Теофан Из-
поведник, и от Патриарх Никифор „един и ЛИТЕРАТУРА
същ или два родствени източника” (ГИБИ. Т.
3, 1960, 290) не е запознат (не са запознати) с Алексиева 1950: А. Алексиева. Амфорни
Акве калиде – Терма, а включва(т) най-попу- печати в Бургаския музей. – ИНМ. Бургас, І,
лярния византийски обект – перлата на Чер- 1950, 46, 48.
номорското крайбрежие Месемврия.
Ангелов 1939: Б. Ангелов. Хидрологични
Крайно време е този въпрос в българската и археологически бележки за околността на
медиевистична историография да бъде преци- гр. Анхиало. – Водоснабдяване и канализа-
зиран и минералните бани в Акве калиде – ция, год. ІІІ, София, януари-февруари, 1939,
Терма да заемат своето историческо място 2-11.
като любимите бани на владетелите през ран-
новизантийската епоха и Средновековието. Аянов 1928: Г. п. Аянов. Нашите черно-
морски градове. Кратки исторически бележ-
ИЗВОРИ ки. – в. Бургаска поща, бр. 2, 3 май 1926.

Аргиров: Румелия и Босна. Географски Аянов 1950: Г. п. Аянов. Археологически
описал Мустафа бен Абдуллах Хаджи Калфа. находки от Aquae calidae. - ИАИ, ХVІІ, 1950.
– Архив ППр., год. І, София, 1938, кн. 3, 80.
Ваклинова 1980: М. Ваклинова. Пръсте-
Вилардуен: Жофроа дьо Вилардуен. Завла- нът на Никифор от ХІ в. – В: Бъл-гарско
дяването на Константинопол. София, 1985. Средновековие. София, 1980, 142-146.

Миков: В. Миков. Г. Енехолм. Бележки Герасимов 1946: Т. Герасимов. Антични
върху градовете оттатък Балкана. – Арх. ППр монети с контрамарки от от Долна Мизия и
1938, кн. 1, 125. Тракия. – ИБАИ, ХV, 1946, 51-81.

Господинов 1981: К. Господинов. За ло-
кализацията на пътната станция Пудизо и по
някои въпроси на античната пътна система в
югоизточната част на Балканския полу-
остров. – Студентски изследвания, ІV. Велико
Търново, 1981, 3-21.

Господинов 1984: К. Господинов. Къде е
била античната статия Пудизо? – в. Черно-
морски фронт, бр. 12819, 12 април 1984.

25

Господинов 1985: К. Господинов. За ня- Дражева, Момчилов 2012: Ц. Дражева, Д.
кои пътища и селища в Югоизточна Тракия Момчилов. Ц. Дражева, Д. Момчилов. Архео-
според Равенския космограф. – В: Юбилеен логически проучвания на обект „Късноантич-
сборник на възпитаниците от Исторически на и средновековна крепост „Акве калиде –
факултет. Велико Търново, 1985, 83-91. Терма”, Бургаски минерални бани. – В: АОР
през 2011 г. София, 2012, 444-446.
Господинов 1985: К. Господинов. Отбеля-
зана ли е в Певтингеровата карта пътна стан- Дражева, Момчилов 2012а: Ц. Дражева,
ция при Бургас? – в. Черноморски фронт, бр. Д. Момчилов. Аква калиде – Термополис,
13150, 12 май 1985. градът на топлите извори. – В: Езикът и кул-
турата в съвременния свят. Международна
Господинов 1995: К. Господинов. Данни- конференция. Бургас 22-23 юни 2012 . Уни-
те на Певтингеровата карта за района около верситет „Проф. д-р Асен Златаров”. Бургас,
съвременния Бургас. – ИМЮИБ. Т. ХVІІІ. 2012, 159-166
Стара Загора, 1995, 39-52.
Дражева, Момчилов 2013: Ц. Дражева, Д.
Господинов 1999: К. Господинов. Пиргос Момчилов. Археологически проучвания на
или Порос. Бележки върху една необоснована обект „Късноантична и средновековна кре-
локализация. – Море, кн. 3-4. Бургас, 1999, пост „Акве калиде – Терма”, Бургаски мине-
10-12. рални бани, кв. Ветрен, Бургас. – В: АОР през
2012 г. София, 2013, 424-426.
Господинов 2000: К. Господинов. Пиргос
и Порос/Поро – писмени, картографски и Дражева, Момчилов, Колев, Гърбов
археологически извори срещу една необос- 2009: Ц. Дражева, Д. Момчилов, Г. Колев, Др.
нована локализация. – ИНМБ. ІІІ. Бургас, Гърбов. Сондажни археологически проуч-
2000, 163-176. вания на обект „Късноантична и среднове-
ковна крепост Акве калиде – Терма”, Бургас-
Господинов 2014: К. Господинов. Пътят ки минерални бани, кв. Ветрен, Бургас. – В:
Anchialo – Deultum – Ostodizo в Итинерара на АОР през 2008 г. София, 2009, 476-479.
император Антонин. – В: ИМЮИБ. Т. ХХVІ.
Стара Загора, 2014, 71-87. Златарски 1934: В. Н. Златарски. История
на българската държава през средните векове.
Гълъбов 1950: Ив. Гълъбов. Археологи- Т. ІІ. България под византийско владичество
чески приноси за историята на град Бургас. – (1018 – 1185). София, 1934; София, 1972.
ИНМБ, І, 1950, 241-250.
Иванов 1911: Й. Иванов. Старобългарски
Гълъбов 1958: Ив. Гълъбов. Далечното и византийски пръстени. – ИБАД, ІІ, 1911, 1-
минало на Бургаски район. – В: Юбилеен 14.
сборник 80 години от Освобождението на
Бургас. Бургас, 1958, 7-12. Иречек 1974: К. Иречек. Пътувания по
България. София, 1974.
Делирадев 1953: П. Делирадев. Принос
към историческата география на Тракия. Т. 1. История на Поморие 2000: История на
София, 1953. Поморие. Анхиало от древността до Осво-
бождението. Ч. 1. Поморие, 2000.
Димова 2012: Ст. Димова. Несебър. Исто-
рия и паметници. Фабер, 2012. Йорданов 2001: Ив. Йорданов. Корпус на
печатите на средновековна България. София,
Дражева, Момчилов 2009: Ц. Дражева, Д. 2001.
Момчилов. Акве Калиде - любимите бани на
владетелите. – В: Научна конференция „Мо- Йорданов под печат: Ив. Йорданов, Ц.
рето – граница или врата. Черноморски бре- Дражева. Печатите от Акве калиде – Термо-
гове и безбрежия”. Бургас, 2009, 48-50. полис. – В: Сб. в памет на Цоня Дражева. Под
печат.
Дражева, Момчилов 2010: Ц. Дражева, Д.
Момчилов. Археологически разкопки на Карайотов, Господинов, Киашкина
обект „Късноантична и средновековна кре- 2000: Ив. Карайотов, К. Господинов, П. Ки-
пост „Акве калиде – Терма”, Бургаски мине- яшкина. Бургас. Вечното пристанище. Бургас,
рални бани. – В: АОР през 2009 г. София, 2000.
2010, 291-293.
Карайотов, Райчевски, Иванов 2011: Ив.
Дражева, Момчилов 2011: Ц. Дражева, Д. Карайотов, Ст. Райчевски, М. Иванов. Исто-
Момчилов. Археологически разкопки на рия на Бургас. От древността до средата на
обект „Късноантична и средновековна кре- ХХ век. РБ „Пейо К. Яворов”. Бургас, 2011.
пост „Акве калиде – Терма”, Бургаски мине-
рални бани, кв. Ветрен, Бургас. – В: АОР през Лазаров 1969: М. Лазаров. Археологичес-
2010 г. София, 2011, 257-259. ки разкопки и проучвания в Бургаски окръг.

26

Резултати, проблеми, задачи. – ИБМ, І, 1969, експедиции, въоръжение и снаряжение (Ан-
16-19. тичност и Средновековие). Варна (in print).

Момчилов 2011: Д. Момчилов. За разоря- REFERENCES
ването на Североизточна Тракия през 1206-
1207 г. при походите на император Анри – Aleksieva 1950: А. Аleksieva. Amforni
един малко разработван въпрос. – В: Истори- pechati v Burgaskia muzey. – INM. Burgas, І,
кии. 4. Научни изследвания в чест на проф. 1950, 46, 48.
дин Иван Карайотов по случай неговата 70-
годишнина. УИ „Епископ Константин Прес- Angelov 1939: B. Angelov. Hidrologichni i
лавски”. Шумен, 2011, 333-342. arheologicheski belezhki za okolnostta na gr.
Anhialo. – Vodosnabdyavane i kanalizatsia, god.
Съселов 2000: Д. Съселов. Разсъждения за ІІІ, Sofia, Yanuari-fevruari, 1939, 2-11.
архитектурно-пространствената структура на
новооткрит археологически паметник в Несе- Ayanov 1928: G. p. Ayanov. Nashite cher-
бър. – В: ИНМБ. 3. Studia in memoriam Ivan nomorski gradove. Kratki istoricheski belezhki.
Galabov. Археологически музей - Бургас. – v. Burgaska poshta, br. 2, 3 may 1926.
Бургас, 2000, 88-100.
Ayanov 1950: G. p. Ayanov. Ar-
Тотев 2010: К. Тотев. Златни пръстени- heologicheski nahodki ot Aquae calidae. - IAI,
печати от времето на Второ българско царст- ХVІІ, 1950.
во 1185-1396 г. Велико Търново, Фабер, 2010.
Vaklinova 1980: M. Vaklinova. Prastenat na
Тотев, Чокоев 1993: К. Тотев, Ив. Чокоев. Nikifor оt ХІ v. – V: Balgarsko Srednovekovie.
Златни и сребърни пръстени-печати на тери- Sofia, 1980, 142-146.
торията на Балканския полуостров. – Изв. на
ИМ-Кюстендил, 1993, Т. V, 385-398. Gerasimov 1946: Т. Gerasimov. Antichni
moneti s kontramarki оt Dolna Mizia i Trakia. –
Филов 1910: Б. Филов. Новооткрити ста- IBAI, ХV, 1946, 51-81.
рини. Находки в Айтоските бани. – ИБАД, І,
1910, 216-217; ИБАД, ІІ, 1911, 283. Gospodinov 1981: К. Gospodinov. Zа lokali-
zatsiyata na patnata stantsia Pudizo i pо nyakoi
Филов 1911:Б. Филов. Новооткрити ста- vaprosi nа antichnata patna sistema v yugoiz-
рини. Айтоските бани. – ИБАД, ІІ, 1911, 283- tochnata chast nа Balkanskia poluostrov. – Stu-
284. dentski izsledvania, ІV. Veliko Tarnovo, 1981,
3-21.
Чимбулева 1988: Ж. Чимбулева. Раннови-
зантийские термы в Несебре. – Ιn Bulgaria Gospodinov 1984: К. Gospodinov. Kade е
Pontica Medii Aevi. – II, Sofia, 1988, 577-584. bila antichnata stantsia Pudizo? – v. Chernomor-
ski front, br. 12819, 12 april 1984.
Filov 1911: B. Filov. Archaologische Funde
im Jahre 1911. – AA, XVII, 1912, р. 558-576. Gospodinov 1985: К. Gospodinov. Za nyakoi
patishta i selishta v Yugoiztochna Trakia spored
Filov 1913: B. Filov. Archaologische Funde. Ravenskia kosmograf. – V: Yubileen sbornik na
Bulgarien. – AA, ХVІІІ, 1913, р. 344-363. vazpitanitsite ot Istoricheski fakultet. Veliko
Tarnovo, 1985, 83-91.
Gerov 1961: B. Gerov. Romische Burger-
rechtsverleinung und Kolonisation in Thrakien Gospodinov 1985: К. Gospodinov. Otbelya-
von Trajan. Studii classice 3, 107-116. zana li е v Pevtingerovata karta patna stan-tsia
pri Burgas? – v. Chernomorski front, br. 13150,
Jordanov 2009: I. Jordanov. Corpus of the 12 may 1985.
Byzantine Seals from Bulgaria. volume 3, part
one and two. Sofia, 2009. Gospodinov 1995: К. Gospodinov. Dannite
nа Pevtingerovata karta za rayona okolо sa-
Jordanov, Momchilov, Dimova in print: vremenia Burgas. – IMYUIB. Т. ХVІІІ. Stara
Ivan Jordanov, Dimcho Momchilov, Stoyanka Zagora, 1995, 39-52.
Dimova. Byzantine Seals From Aqua Kalide –
Termopolis (in print). Gospodinov 1999: К. Gospodinov. Pirgos ili
Poros. Belezhki varhu edna neobosnovana loka-
Kiachkina 1994: P. Kiachkina. Les contracts lizatsia. – More, кn. 3-4. Burgas, 1999, 10-12.
commerciaux des thraces de la region de Burgas
avec le monde egeen (IV-II s.av. J.C.). – Thracia Gospodinov 2000: К. Gospodinov. Pirgos i
Pontika. Varna, 1994. Poros/Poro – pismeni, kartografski i ar-
heologicheski izvori sreshtu edna neobosnovana
Mihailov 1970: G. Mihailov. Inscriptiones лlokalizatsia. – INMB. ІІІ. Burgas, 2000, 163-
Graecae in Bulgaria repertae. Vol. I – Inscriptio- 176.
nes orae Ponti Euxini. Serdicae, 1970.

Momchilov in print: D. Momchilov. Notes
To Nikifor Gennik’s Campaign in 811. – Военни

27

Gospodinov 2014: К. Gospodinov. Patyat prouchvania na obekt „Kasnoantichna i
Anchialo – Deultum – Ostodizo v Itinerara nа srednovekovna krepost „Akve Kalide – Terma”,
imperator Antonin. – V: IMYUIB. Т. ХХVІ. Burgaski mineralni bani., кv. Vetren, Burgas. –
Stara Zagora, 2014, 71-87. V: АОR prez 2008 g. Sofia, 2009, 476-479.

Galabov 1950: Iv. Galabov. Arheologicheski Zlatarski 1934: V. N. Zlatarski. Istoria nа
prinosi za istoriyata nа grad Burgas. – INMB, І, balgarskata darzhava prez srednite vekove. Т. ІІ.
1950, 241-250. Bulgaria pod vizantiysko vladichestvo (1018 –
1185). Sofia, 1934; Sofia, 1972.
Galabov 1958: Iv. Galabov. Dalechnoto mi-
nalo na Burgaski rayon. – V: Yubileen sbornik Ivanov 1911: Y. Ivanov. Starobalgarski i vi-
80 godini оt Osvobozhdenieto na Burgas. Bur- zantiyski prasteni. – IBAD, ІІ, 1911, 1-14.
gas, 1958, 7-12.
Irechek 1974: К. Irechek. Patuvania po Bul-
Deliradev 1953: P. Deliradev. Prinos kam is- garia. Sofia, 1974.
toricheskata geografia nа Trakia. Т. 1. Sofia,
1953. Istoria nа Pomorie 2000: Istoria nа Pomorie.
Anhialo оt drevnostta dо Osvobozhdenieto. Ch.
Dimova 2012: St. Dimova. Nesebar. Istoria i 1. Pomorie, 2000.
pametnitsi. Faber, 2012.
Yordanov 2001: Iv. Yordanov. Korpus nа
Drazheva, Momchilov 2009: Ts. Drazheva, pechatitе nа srednovekovna Bulgaria. Sofia,
D. Momchilov. Akve Kalide – lyubimite bani na 2001.
vladetelite. – V: Nauchna konferentsia „Moreto –
granitsa ili vrata. Chernomorski bregove i bez- Yordanov pod pechat: Iv. Yordanov, Ts.
brezhia”. Burgas, 2009, 48-50. Drazheva. Pechatite оt Akve Kalide – Termopo-
lis. – V: Sb. v pamet nа Tsonya Drazheva. Pod
Drazheva, Momchilov 2010: Ts. Drazheva, pechat.
D. Momchilov. Arheologicheski razkopki na
obekt „Kasnoantichna i srednovekovna krepost Karayotov, Gospodinov, Kiashkina 2000:
„Akve Kalide – Terma”, Burgaski mineralni Iv. Karayotov, К. Gospodinov, P. Kiashkina.
bani. – V: АОR prez 2009 g. Sofia, 2010, 291- Burgas. Vechnoto pristanishte. Burgas, 2000.
293.
Karayotov, Raychevski, Ivanov 2011: Iv.
Drazheva, Momchilov 2011: Ts. Drazheva, Karayotov, St. Raychevski, М. Ivanov. Istoria nа
D. Momchilov. Arheologicheski razkopki na Burgas. Оt drevnostta dо sredata nа ХХ vek.
obekt „Kasnoantichna i srednovekovna krepost Regionalna biblioteka „Peyo К. Yavorov”. Bur-
„Akve Kalide – Terma”, Burgaski mineralni gas, 2011.
bani, кv. Vetren, Burgas. – V: АОR prez 2010 g.
Sofia, 2011, 257-259. Lazarov 1969: М. Lazarov. Arheologicheski
razkopki i prouchvania v Burgaski okrag. Rezul-
Drazheva, Momchilov 2012: Ts. Drazheva, tati, problemi, zadachi. – IBM, І, 1969, 16-19.
D. Momchilov. Arheologicheski prouchvania na
obekt „Kasnoantichna i srednovekovna krepost Momchilov 2011: D. Momchilov. Za razor-
„Akve Kalide – Terma”, Burgaski mineralni yavaneto na Severoiztochna Trakia prez 1206-
bani. – V: АОR prez 2011 g. Sofia, 2012, 444- 1207 g. pri pohodite na imperator Anri – edin
446. malko razrabotvan vapros. – V: Istorikii. 4.
Nauchni izsledvania v chest nа prof. din Ivan
Drazheva, Momchilov 2012а: Ts. Drazheva, Karayotov po sluchay negovata 70-godishnina.
D. Momchilov. Akva Kalide – Termopolis, gra- UI „Episkop Konstantin Preslavski”. Shumen,
dat na toplite izvori. – V: Ezikat I kulturata v 2011, 333-342.
savremenniyat svyat. Mezhdunarodna konfer-
entsia. Burgas 22-23 yuni 2012 . Universitet Saselov 2000: D. Saselov. Razsazhdenia za
„Prof. d-r Asen Zlatarov”. Burgas, 2012, 159- arhitekturno-prostranstvenata struktura nа no-
166 vootkrit arheologicheski pametnik v Nesebar. –
V: INMB. 3. Studia in memoriam Ivan Galabov.
Drazheva, Momchilov 2013: Ts. Drazheva, Arhelogicheski muzey - Burgas. Burgas, 2000,
D. Momchilov. Arheologicheski prouchvania na 88-100.
obekt „Kasnoantichna i srednovekovna krepost
„Akve Kalide – Terma”, Burgaski mineralni Totev 2010: К. Totev. Zlatni prasteni-pechati
bani., кv. Vetren, Burgas. – V: АОR prez 2012 оt vremeto nа Vtoro balgarsko tsarstvo 1185-
g. Sofia, 2013, 424-426. 1396 g. Izdatelstvo „Faber”. Veliko Tarnovo,
2010.
Drazheva, Momchilov, Kolev, Garbov
2009: Ts. Drazheva, D. Momchilov, G. Kolev, Totev, Chokoev 1993: К. Totev, Iv.
Dr. Garbov. Sondazhni arheologicheski Chokoev. Zlatni i srebarni prasteni-pechati nа
teritoriata nа Balkanskia poluostrov. – Izv. nа
IM-Kyustendil, 1993, Т. V, 385-398.

28

Filov 1910: B. Filov. Novootkriti starini. Na- 217; IBAD, ІІ, 1911, 283.
hodki v Aytoskite bani. – IBAD, І, 1910, 216-
Jordanov, Momchilov, Dimova in print:
Filov 1911:B. Filov. Novootkriti starini. Ay- Ivan Jordanov, Dimcho Momchilov, Stoyanka
toskite bani. – IBAD, ІІ, 1911, 283-284. Dimova. Byzantine Seals From Aqua Kalide –
Termopolis (in print).
Chimbuleva 1988: Zh. Chimbuleva. ranno-
vizantiyskie termyi v Nesebre. – Ιn Bulgaria Kiachkina 1994: P. Kiachkina. Les contracts
Pontica Medii Aevi. – II, Sofia, 1988, 577-584. commerciaux des thraces de la region de Burgas
avec le monde egeen (IV-II s.av. J.C.). – Thracia
Filov 1911: B. Filov. Archaologische Funde Pontika. Varna, 1994.
im Jahre 1911. – AA, XVII, 1912, р. 558-576.
Mihailov 1970: G. Mihailov. Inscriptiones
Filov 1913: B. Filov. Archaologische Funde. Graecae in Bulgaria repertae. Vol. I – Inscriptio-
Bulgarien. – AA, ХVІІІ, 1913, р. 344-363. nes orae Ponti Euxini. Serdicae, 1970.
Momchilov in print: D. Momchilov. Notes To
Gerov 1961: B. Gerov. Romische Burger- Nikifor Gennik’s Campaign in 811. – Voenni
rechtsverleinung und Kolonisation in Thrakien ekspeditsii, vaorazhenie i snaryazhenie (Antich-
von Trajan. Studii classice 3, 107-116. nost I Srednovekovie). Varna (in print).

Jordanov 2009: I. Jordanov. Corpus of the
Byzantine Seals from Bulgaria. volume 3, part
one and two. Sofia, 2009.

Обр. 1
29

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLIII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)

НАЧАЛО НА ПОЛИТИКАТА ПО ТЮТЮНА В БЪЛГАРСКОТО КНЯЖЕСТВО

Валентин Китанов

TOBACCO POLICY OUTSET IN THE BULGARIAN PRINCIPALITY

Valentin Kitanov
E-mail: [email protected]

ABSTRACT

The legislative and agricultural base of tobacco production is provided in the first decade after
1878, when the reconstructed Bulgarian state built a characteristic manufacturing practice for its
national economics. On 1 February 1879, the Imperial Commissioner Prince Dondukov-Korsakov
established temporary rules for the excise duty of tobacco in the country, aiming to lay the foundation
for the development of flexible legal mechanism, which mainly supported the establishment of a
tobacco sector as an important financial budget activity for the Treasury. This marked out the
characteristics of the legislative initiatives in this direction and frequent change in the legal basis, to
which the national tobacco industry refered. The constantly changing legislation of tobacco
demonstrates the lack of stable agricultural and social policy in the country as well as high deficit of
statesmanlike understanding of the strategic role of tobacco for the future development of Bulgarian
agriculture and society as a whole.

Key words: Bulgarian Principality, temporary rules, tobacco, fiscal policy, excise duty, legislative initiative

ВЪВЕДЕНИЕ литиката по тютюна в България. Основен
акцент в изложението са инициативи и реше-
През 1981 г. България изнася 66 хил. т. ния на властта за правно-нормативното уст-
тютюн и държавното предприятие „Булгарта- ройство на тютюневата индустрия, резулта-
бак“ се нарежда на 6-8 място по производство тите от тази политика и усилията за посте-
на тютюн в света след Китай, САЩ, Брази- пенното създаване на благоприятен социален
лия, Индия и Турция; по производство на и психологически климат за масовото отг-
цигари България е на 9-12 място в същата леждане на тютюн и производство на тютю-
класация. На глава от населението обаче тя е неви изделия. Хронологическият обхват на
на първо място в света по производство на темата са първите години от живота на бъл-
тютюн, по износ на тютюн и тютюневи изде- гарското Княжество. Изложението не претен-
лия.[1] Само преди 100 години от горепосо- дира за изчерпателност - по-скоро е част от
чената дата малцина са били онези стопански отговора на въпроса за дългия и труден път,
и политически дейци, които са предвиждали извървян от страната, за да се утвърди през
подобно развитие на тютюневата индустрия и 80-те години на миналия век като един от
превръщането ѝ в стратегически отрасъл на признатите световни тютюневи лидери.
националната икономика. Осъзнаването на
тютюна като стопански и финансов приори- ПОЛИТИКА ПО ИЗГРАЖДАНЕ НА
тет идва трудно и е резултат от десетилетно ТЮТЮНЕВОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
натрупване на знания, опит, съобразяване с
международните политически и търговски СЛЕД 1878 Г.
тенденци, прагматична оценка за природните
дадености на страната, производствените и Законодателните и стопански основи на
семейно-битовите традиции, характерни за тютюнопроизводството се полагат още през
българското общество. Следващите страници първото десетилетие след 1878 г., когато въз-
разглеждат някои аспекти от началото на по- становената българска държавност изгражда
производствената характеристика на своята

30

национална икономика. До този момент отг- „Енидже Вардар“, „Зорница“ в Плевен и „Ри-
леждането, търговията и консумацията на ла“ в Червен Бряг. [11]
тютюневи изделия имат дълга история в бъл-
гарските земи като част от османското им- Временните правила регламентират данъч-
перско пространство. [2] През ХІХ век произ- ните, патентните и митническите въпроси
вежданите на територията на Османската около производството, обработването и тър-
империя и в Гърция тютюни се утвърждават говията с тютюн. [12] Не на последно място,
окончателно като търсена стока на междуна- те санкционират намесата на държавата при
родните пазари. [3] Съсредоточен главно в осъществяване на контрол върху всички про-
Македония и Беломорието, този отрасъл няма изводствени, търговски и финансови въпроси
достатъчно присъствие в силно орязаните от в областта на тютюна, както и борбата с кон-
Берлинския договор територии на Княжество трабандата на тютюн и тютюневи изделия на
България. Независимо от това, още в първите територията на Княжеството.[13] Правилата
стъпки на властта в София се забелязват са издадени с пакет от типови счетоводни
признаци за разбирането на ролята, която книги и формуляри, като по този начин се
тютюнът има за финансовата политика на гарантира стандартизираното документаци-
държавата и стопанското ежедневие на бъл- онно осигуряване на различните дейности в
гарина. тютюневия отрасъл. [14]

На 1 февруари 1879 г. императорският ко- Чрез изработването на тези правила се це-
мисар княз Дондуков-Корсаков утвърждава ли да се постави началото на изграждането на
Временни правила за акциза на тютюна в гъвкав правно-нормативен механизъм, който
страната. [4] На 14 юни 1879 г. финансовият ще засили държавния контрол върху тютюне-
отдел към Временното руско управление из- вия отрасъл и ще съдейства за утвърждаване-
готвя инструкция за тяхното приложение в то му като важна финансово-фискална
действие. [5] През следващите няколко годи- дейност за хазната и за ангажираните с тези
ни Временните правила са допълвани и про- дейности лица. [15] Духът на правилата е
меняни с различни законодателни инициати- либерален и стимулиращ стопанската актив-
ви. [6] Те определят общите положения и ност, което личи от редица алинеи на този, по
стандартите за производство, вносна и износ- същество законодателен, документ. Още в
на търговия със суров и обработен тютюн и Глава І, ал. 1 е посочено, че сеенето, разсаж-
тютюневи изделия, акцизната политика за дането и обработката на тютюн се определят
различните тютюневи изделия. [7] Важна част за свободен занаят, а текстът на ал. 7, Глава ІІ
от документа се отнася за статута, организа- гласи: „Разсаждането на тетюня не подлежи
цията и начина на откриване и закриване на на никакви ограничения нито в отношение на
тютюневи фабрики. [8] Временните правила количеството, нито за качеството му, и може
дават известен тласък към откриване на тю- да се сее и разсажда в тетюнищата /тетюнлъ-
тюневи фабрики; още през 1880 г. Богдан ците/, в нивята, в градините и др. т.”.[16]
Генов и Доси Кърджиев откриват в Шумен Временните правила определят реда и начина
първата в Северна България цигарена рабо- за употребата на вносния тютюн. [17] Така се
тилница, където тютюнът се обработва, сор- подчертава намерението новите политически
тира, реже и пълни в пликове за ръчно праве- и митнически граници да не попречат сериоз-
не на цигари. [9] През 1883 г. с Указ №473 на но на дотогавашната вътрешно-османска тър-
княз Александър І, по предложение на фи- говска циркулация – по този начин да се га-
нансовия министър, се опрощава шрафт на рантират връзките на Княжеството с Македо-
тютюнопроизводители от Плевенски окръг, ния и Тракия, където производството на тю-
Лесидрен, Лешница и Турски извор, който им тюн е далеч по-значително като обем. Макар
е наложен от Дерманския мирови съдия с и продиктуван главно от фискални причини,
присъдите му от 1882 г.[10] Д. Ядков изказва сам по себе си това е един, вероятно неосъз-
становището, че с това опрощаване се полагат нат, но ранен белег за зачитане на интегри-
основите на тютюневата индустрия в Плевен, ращата роля на тютюна за стопанската и со-
защото реално се дава път за законно тютю- циално-битовата характеристика на българс-
нопроизводство и създаване на тютюневи кото етническо пространство. От друга стра-
предприятия, като се откриват работилници на, чрез регламентацията на вносния режим
за ръчно производство на цигари „Цар Крум“, на тютюневите изделия се цели да се овладее
и контрабандата с османските тютюни.

31

Въпросът за борбата с контрабандната изведените количества са по-малко от търсе-
търговия на тютюневи изделия без бандероли нето на пазара. Според първите сигурни ста-
и без патенти е един от най-съществените за тистически данни от 1881 г., в Княжество
властите и затова няколко месеца след изда- България са произведени 400 000 оки тютюн
ването на Временните правила за акциза на и тъй като това количество не задоволява
тютюна е публикувана споменатата по-горе собствените нужди, са внесени още 160 000
специална „Инструкция” за тяхното прилага- оки. [24] На този етап тютюнът все още не е
не в действие. Тук полицейската институция част от списъка на стоки, присъстващи в из-
е натоварена с още по-големи правомощия по носната листа. на страната. [25]
отношение „спазвание интересите на хазната
по акциза на тютюня...независимо от особно С намерението на държавата да ангажира
учреждений по този предмет акцизен над- по-голям брой от своето население да се за-
зор”.[18] Инструкцията детайлизира всички нимава с тютюнопроизводство могат да бъдат
съществени процедури и отговорностите на обяснени и някои от постановките, залегнали
отделните нива на власт и компетентност в в първите законодателни инициативи. Вре-
областта на тютюнопроизводството.[19] менните правила не налагат никакви ограни-
чения за отглеждането на тютюн както по
Както бе отбелязано, първоначалните дей- отношение на количеството, така и по отно-
ствия на Княжеството по отношение на тю- шение на качеството. Срещу този либерален
тюна имат предимно фискален характер. Това режим производителят плаща два вида данък
личи особено убедително от отделните зако- - поземлен, който е като поземления данък за
ни, инструкции, наредби, укази и окръжни, другите ниви, и акциз /мурурие/ на произве-
които се издават, за да отговорят на постоян- дения тютюн - по 75 ст. на ока, без разлика на
но променящата се ситуация около тютюно- качеството. Законодателят позволява 12 оки
производството и търговията с тютюневи годишно производство за собствени нужди.
изделия в страната. Самите Временни прави- Акциз се плаща и за обработените тютюни.
ла, с които се поставя началото на съзнател- [26] С последвалите промени на Временните
ната законодателна дейност в областта на правила обаче постепенно започва да се огра-
тютюневата култура, са ползват за основа ничава количеството за собствени нужди.
османския закон за тютюна от 1874 г. и рус- Явно фискалните интереси на държавата на-
кия тютюнев закон - т. нар. „Табачен устав“, лагат драстично намаляване на количествата
които засягат главно фискално-правната на безакцизен тютюн. Това става предпостав-
страна на тютюневото производство. [20] ка за увеличаване на контра-бандата в област-
Това положение е съвсем естествено, предвид та на тютюнопроизводството и тютюневата
васалната обвързаност на София с Високата търговия.[27]
порта и международно регламентираната
роля на Русия в изграждане на правно- През 1891 г. е приет нов Закон за тютюна,
нормативната уредба във всички сфери на който в последвалите години на няколко пъти
живота в българското княжество след 1878 г. е променян. Предмет на промени са плащани-
ята за всеки килограм суров тютюн, преуста-
Първоначалните инициативи на властта новяването на плащането на поземления да-
нямат някакъв осезаем ефект върху тютюне- нък върху тютюнищата, акцизът за внасяния
вата култура, която продължава да се разп- тютюн, диференцирането на бандеролното
ространява бавно, и то главно за местна упот- право според качеството, вида и количеството
реба. [21] Македония и Тракия, които по съ- на тютюна, облагането на готовите тютюневи
щество са светът на тютюна на Балканите, изделия от чужбина, облекчаване режима за
остават, според решенията на Берлинския износ на суров тютюн с цел стимулиране на
конгрес (1878 г.), османски територии. Райо- родното производство.[28] През 1891 г. са
ните, в които се отглежда по-активно тютюн, изнесени първите 381 т. български тютюни за
са Кюстендилско, Дупнишко, Делиорманско, Австро-Унгария и Германия от двете големи
а след 1885 г. - Пловдивско и Хасковско.[22] за онова време фирми от Солун и Кавала –
Употребата на тютюневи изделия обаче все „Комерсиал“ и „Херцог“. [29]
още не е масова и не се е наложила като от-
личителна черта в бита на българина от Кня- ЗАКЛЮЧЕНИЕ
жеството. Колебанията и несигурността дали
тази култура може да се развива в Княжест- Ако трябва да обобщим, политиката на
вото, са силни. [23] Независимо от това, про- държавата в областта на тютюнопроиз-

32

водството и търговията с тютюневи изделия страната са между 35% и 40% от общия из-
през първите години след 1878 г. има подчер- нос. [35]
тано финансово-фискален характер и на тю-
тюневия сектор се гледа като на един гаран- БЕЛЕЖКИ
тиран и значителен приход за хазната, неза-
висимо че местната консумация все още не е 1. Ядков, Д. БУЛГАРТАБАК-спомени. С.,
така масова, каквато ще стане няколко десе- 2003, с. 66, 87.
тилетия по-късно. Това предопределя харак-
тера на законодателните инициативи в тази 2. Повечето автори приемат, че тютюнът
насока и честите промени в правно- прониква в Османската империя, респективно
нормативната база, на която ляга тютюневата по българските земи, в началото на ХVІІ в. чрез
индустрия в страната. Постоянно променя- пристанищата в Егейско и Мраморно море. Вж:
щото се законодателство по тютюна свиде- Мюлер, Карл. Производство, обработване и
телства и за отсъствието на стабилна стопан- търговия с тютюна в Европейска Турция, а сега
ско-социална политика от страна на държава- Нова България. Превод от нем. Гр. Парашкевов.
та в тази област и все още големия дефицит С., 1916, с. 6; Бехар, Алфред. Тютюнът в Бълга-
на държавническо разбиране за стратегичес- рия. С., 1927, с.13; Ядков, Д. Цит. съч., с. 105;
ката роля на тютюна за бъдещото развитие на Белчев, Койчо. Тютюнът в България. С., 2006, с.
българското стопанство. Едно от редките 2; Питеков, Ив. Тютюневата индустрия на Бъл-
изключения от тази констатация е Григор гария 1909-2009. С., 2010, с. 9-11; Съществува и
Начович - според редица изследователи, той е мнение, че тютюнът е познат в Османската им-
единственият държавник за периода от Осво- перия още през последната четвърт на ХVІ в.
бождението до края на ХІХ в., който успява /Вж: Байлов, Д., М. Попов. Тютюн. С., 1951, с.
да предвиди голямото значение на тютюна за 8./
страната. Той настоява да започне политика
за създаване на условия страната сама да 3. Белчев, К. Цит. съч., с. 3.
произвежда тютюн. [30] Като финансов ми- 4. Временни наредби за акциза на тютюна в
нистър през 1883 г. Начович публикува бро- Българското княжество. С., 1879.
шура под заглавие „Тютюневата индустрия в 5. Инструкция за полагане в действие на
Българското Княжество“, където прави пър- временните правила за акциза на тютюна в Бъл-
вия задълбочен икономически, фискален, гарското княжество. С., 1879.
правно-нормативен и политически анализ на 6. Предложение за някои изменения на Вре-
състоянието на тютюнопроизводството в менните наредби за акциза на тютюна. В: Го-
България и Османската империя, обоснова- дишник от закони на Българското княжество.
вайки необходимостта България да развие Приети от ІІ Обикновено народно събрание. С.,
широко този отрасъл. Още тогава той е осъз- 1886, с. 211-212.; Байлов, Д. Очерк върху зако-
нал, че тютюнът „може да стане за населени- нодателството по тютюна в Бълга-
ето един значителен извор на благоденствие“. рия.//Тютюнев преглед, С., 1936, кн. 10, с. 260.
[31] Прозорливостта на Начович личи и от 7. Временни наредби за акциза на тютюна, с.
факта, че ако в годините след 1878 г. Тютю- 1-6.
нопроизводството не представлява значите- 8. Пак там, с. 6-15. (Още през 1872 г. Магар-
лен дял от българската икономика, то след дич Томасян създава в бакалницата си в Плов-
няколко десетилетия България е една от во- див отделение за рязане на тютюн – две хавани.
дещите сили в производството и търговията с С това се поставя началото на тютюневото
ориенталски тютюни. [32] През 20-те години предприятие „М. Томасян и Сие“, което е пър-
на ХХ в. средно около 11% от постъпленията вата крачка към утвърждаване на тютюневата
в държавния бюджет са от тютюневата ин- промишленост в българските земи.) Ядков, Д.
дустрия, без да се отчитат сумите, които са Цит. съч., с. 41; Симеонов, С. Тютюневата ин-
събирани от общинските и окръжните съвети дустрия в Пловдив до национализацията в 1947
в тяхна полза. [33] В следващото десетилетие г. // ИДА, кн. 18, 1969, с. 225. Повечето автори
тютюнът окончателно се утвърждава като считат, че началото на тютюневата индустрия в
най-доходния продукт на българското земе- България се поставя през 1905 г., когато се дос-
делско производство. [34] Тогава приходите тавят първите цигарени машини с капацитет по
от търговията с тютюни в износния баланс на 100 кг. производство на ден. Вж: Питеков, Ив.
Цит. съч., с. 89.
9. Ангелова, Р. Развитие на тютюневата ин-
дустрия в Шумен 1878-1947 г.// Известия на
РИМ – Русе, т. 9, 2005, с. 279-280; Ядков, Д.
Цит. съч., с. 157.

33

10. Вж: Държавен вестник, бр. 102, 1883. 9. Кременски, Г. Производството, търговията
11. Ядков, Д. Цит . съч., с. 205. и пласментът на българските тютюни. С., 1933.
12. Временни наредби…, с. 15-21.
13. Пак там, с. 21-24. 10 Начович, Гр. Тютюневата индустрия в
14. Пак там, Вж: Приложения. Българското княжество. С., 1883.
15. Байлов, Д. Цит. съч., с. 260; Белчев, К.
Цит . съч., с. 2-3. 11. Питеков, Ив. Тютюневата индустрия на
16. Временни наредби …, с. 1-2. България 1909-2009. С., 2010.
17. Пак там, с. 18-20.
18. Инструкция за полагане в действие на 12. Предложение за някои изменения на
временните правила…, с. 3. Временните наредби за акциза на тютюна. - В:
19. Пак там, с.3-9. Годишник от закони на Българското княжест-
20. Байлов, Д. Цит. съч., с. 260. во. Приети от ІІ Обикновено народно събрание.
21. Бехар, А. Цит. съч., с. 256. С., 1886
22. Пак там, с. 256.
23. Ядков, Д. Цит. съч., с. 105. 13. Симеонов, С. Тютюневата индустрия в
24. Пак там, с. 106. Пловдив до национализацията в 1947 г. // ИДА,
25. Пак там, с. 172. кн. 18, 1969.
26.Временни наредби за акциза на тютюна,
с. 2; Байлов, Д. Цит. съч., с. 261. 14. Ядков, Д. БУЛГАРТАБАК-спомени. С.,
27. Байлов, Д. Цит. съч., с. 261. 2003.
28. Пак там, с. 262.
29. Ядков, Д. Цит. съч., с. 107. REFERENCES
30. Пак там, с. 172.
31. Начович, Гр. Тютюневата индустрия в 1. Angelova, R. Razvitie na tyutyunevata indus-
Българското княжество. С., 1883, с. 15. triya v Shumen 1878-1947 g. // Izvestiya na RIM –
32. Кременски, Г. Производството, търгови- Ruse, t. 9, 2005.
ята и пласментът на българските тютюни. С.,
1933, с. 5 и следв. 2. Aseov, Jak. Tyutyunat v balgarskoto stopan-
33. Бехар, А. Цит. съч., с. 290. stvo. S., 1933.
34. Асеов, Жак. Тютюнът в българското сто-
панство. С., 1933, с. 69-76. 3. Bailov, D. Ocherk varhu zakonodatelstvoto
35. Пак там, с. 264. po tyutyuna v Bulgaria. // Tyutyunev pregled, S.,
1936.
ЛИТЕРАТУРА
4. Behar, Alfred. Tyutyunat v Bulgaria. S.,
1. Ангелова, Р. Развитие на тютюневата ин- 1927.
дустрия в Шумен 1878-1947 г.// Известия на
РИМ– Русе, т. 9, 2005, с. 279-280 5. Belchev, K. Tyutyunat v Bulgaria. S., 2006.
6. Darzhaven vestnik, br. 102, 1883.
2. Асеов, Жак. Тютюнът в българското сто- 7. Instruktsiya za polagane v deistvie na vre-
панство. С., 1933 mennite pravila za aktsiza na tyutyuna v Balgarsko-
to knyazhestvo. S., 1879.
3. Байлов, Д., М. Попов. Тютюн. С., 1951. 8. Kremenski, G. Proizvodstvoto, targoviyata i
4. Бехар, Алфред.Тютюнът в България. С., plasmentat na balgarskite tyutyuni. S., 1933.
1927. 9. Nachovich, Gr. Tyutyunevata industriya v
5. Белчев, Койчо. Тютюнът в България. С., Balgarskoto knyazhestvo. S., 1883.
2006. 10. Pitekov, Iv. Tyutyunevata industriya v Bul-
6. Временни наредби за акциза на тютюна в garia 1909-2009. S., 2010.
Българското княжество. С., 1879. 11. Predlozhenie za nyakoi izmeneniya na Vre-
7. Държавен вестник, бр.102, 1883. mennite naredbi za aktsiza na tyutyuna. - V: God-
8. Инструкция за полагане в действие на ishnik ot zakoni na Balgarskoto knyazhe-stvo. S.,
временните правила за акциза на тютюна в Бъл- 1886.
гарското княжество. С. 1879. 12. Simeonov, S. Tyutyunevata industriya v
Plovdiv do natsionalizatsiyata v 1947 g. // IDA, kn.
18, 1969.
13. Vremenni naredbi za aktsiza na tyutyuna v
Balgarskoto knyazhestvo. S., 1879.
14. Yadkov, D. BULGARTABAK-spomeni. S.,
2003.

34

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)

ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ОПИТИ ЗА МЕЖДУНАРОДНОТО ПРИЗНАВАНЕ
НА КНЯЗ ФЕРДИНАД 1890 - 1892 ГОДИНА

Гита Йовчева

DIPLOMATIC ATTEMPTS FOR INTERNATIONAL RECOGNITION
OF PRINCE FERDINAND 1890 - 1892

Gita Yovcheva
E-mail: [email protected]

ABSTRACT

The current research focuses on the diplomatic attempts of official Sofia to obtain international
recognition of Prince Ferdinand during the period 1890-1892. The intransigent position of Russia
towards the choice of a Bulgarian ruler de facto prolonged the Bulgarian crisis. Despite their
benevolent attitude, the friendly states warned Bulgaria to be patient regarding the recognition of
Ferdinand. The attempts for assassination from 1890-1892 and the threats for the Prince's and the
Prime Minister's lives were the main reason for activating the cabinet's policy regarding the
recognition of the Bulgarian ruler. The warm welcome of Prince Ferdinand in Vienna and London, as
well the audience of Stefan Stambolov with Sultan Abdul Hamid II had their indisputable significance
for deciding “the Bulgarian question”. All these actions led to “unofficial recognition” of the
Bulgarian head of state, his first counsellor and government. They were the key moment towards the
future founding of the Bulgarian dynasty in 1893 and the official recognition of the Bulgarian ruler in
1896.

In this research, the author used published and unpublished documents, memories, letters, as well
as works of leading Bulgarian historians.

Key words: prince, diplomacy, recognition, audience, Great Powers

ВЪВЕДЕНИЕ [1] съобщава във Виена: „Султанът в никакъв
случай не говори лошо за личността на принц
На 25 юни/7 юли 1887 г. принц Фердинанд Фердинанд, основно той би желал да може да
Сакс Кобург Готски е избран за български потвърди неговото управление.“
княз. Когато поема управлението на страната
през август същата година, той не е признат В средата на декември 1887 г. българският
от нито една велика сила, включително и от дипломатически агент в Цариград д-р Г. Въл-
сюзерена Турция. Първият регент на Бълга- кович докладва в София „уверението в посто-
рия, а впоследствие министър-председател, янната благосклонност на сюзеренната власт
Ст. Стамболов, се опитва да стабилизира и желанието на султана да види княз Ферди-
страната отвътре, като постигне сближение с нанд установен като княз.” Тази благосклон-
Османската империя. Основният мотив за ност обаче произлиза по-скоро от отзивчиво-
това е фактът, че точно при султана се намира стта, която Ст. Стамболов и князът проявяват
- ако и не властта - то юридическото пъл- по въпроса за източнорумелийския данък, чи-
номощие за намеса в България и с това клю- ето изплащане е просрочено по време на кри-
чът за всяка акция. Колкото по-лоялна е Бъл- зата, отколкото от искреното желание за при-
гария, толкова по-малко склонен за намеса е познаване на владетеля. [2]
султанът. Така на 1 ноември 1887 г. австро-
унгарският посланик в Цариград фон Каличе Проблемът за дипломатическите опити за
признаване на княз Фердинанд в 1890-1892 г.
няма самостоятелен акцент в българската ис-

35

ториография. Редица автори като Елена ране на Бургас от руска военна флота.“ [7]
Стателова, Ив. Панайотов, Ст. Грънчаров и Й. По думите на Стамболов, на подобни предло-
Кьонигсльов [3] засягат отчасти тази пробле- жения никой българин не би се съгласил.
матика, разглеждайки десетгодишния период След пропадането на преговорите външната
на българската криза след абдикацията на политика на правителството продължава да е
княз Александър І Батенберг. Настоящото из- твърдо русофобска.
следване си поставя за цел да разшири исто-
рическата рамка на така наречения „българ- Покушенията през 1891-1892 г.
ски въпрос”, като хвърли допълнителна свет-
лина върху дипломатическите усилия на През 1891 и началото на 1892 г. зачестяват
българските държавни мъже през 1890-1892 г. сигналите за подготовка на нови терорис-
за признаването на българския владетел. тични актове срещу представители на властта
в страната и в чужбина. [8] Според сведения
За целта са използвани публикувани и не- на германското правителство, получени от
публикувани документи, статии от тогаваш- Белград и София, заговорът се организира от
ната българска и чуждестранна преса, писма емигрантите в Белград със знанието и с под-
на съвременници, както и постиженията на крепата на сръбското правителство. Той има
българската историография. за цел да убие княз Фердинанд и Ст. Стам-
болов и е подкрепен от офицери от българс-
Непримиримостта на Русия ката армия. [9] Германското правителство
уведомява българската страна за готвения за-
След идването на Фердинанд в България, говор и съветва „княз Фердинанд и Стамбо-
най-непримирима към позицията на княза е лов да сменят резиденцията си, ако София не
Русия. След злополучната мисия на генерал представлява сигурно убежище.“ [10] По све-
Каулбарс и скъсване на дипломатическите дение на германския консул в България, пра-
отношения с България, Русия преустановява вителството взема извънредни мерки и княз
преките контакти със страната ни, но не и с Фердинанд не излиза от двореца в продълже-
онези, които желаят промяна на статуквото и ние на 14 дни. [11] Докато столицата е под
победа на русофилската опозиция. Самото впечатлението на готвещите се сериозни съ-
руско правителство не прави нищо конкрет- бития, на 12/24 февруари 1892 г. българският
но. Всъщност то оставя срещу България да дипломатически агент в Цариград е прободен
действат заговорниците, които понякога дори с нож на една от близките до българското
заемат влиятелни постове и развиват солидна агентство улици. Два дни по-късно д-р Г.
конспиративна дейност, докато царят и външ- Вълкович умира. [12] Българското правител-
ният му министър стоят видимо безразлични. ство подозира, че убийството е организирано
от Наум Тюфекчиев, Д. Ризов и други против-
На 15/27 март 1890 г. при атентат, който ници на управляващите от средите на маке-
всъщност е предназначен за Ст. Стамболов, е донските емигранти. [13] Всъщност заподо-
убит министърът на финансите Хр. Белчев, зрените в убийството лица успяват да избягат
когато двамата минават край Градската гра- с помощта на служители от руското агентст-
дина в София. Според Й. Кьонигсльов, сле- во. [14] Австрийският, английският и герман-
дите на атентаторите водят до руското посол- ският печат са потресени от грозното покуше-
ство в Букурещ, в резултат на което малко по- ние и обвиняват Русия, че е превърнала Цари-
късно, през април 1891 г., руският посланик град в център на съзаклятия срещу България.
Хитрово е преместен в Лисабон. [4] Всъщ- И точно тук европейската преса прави въз-
ност категорични доказателства за участието можно най-логичното заключение, че източ-
на Русия в атентата така и не се намират. никът на злото се корени в неуреденото поло-
жение на България.
Убийството на министъра на финансите
кара българския министър-председател да Създадената след атентата в Цариград об-
прибегне до една твърде необичайна постъп- становка на терор и политически убийства е
ка: да търси споразумение с Русия. [5] Прего- изключително благоприятна за предприетата
ворите обаче се провалят поради натрупаното от Ст. Стамболов и българските държавни
недоверие между двете страни. Освен това, мъже дипломатическа офанзива. Нейната
царската дипломация упорито поставя като крайна цел е международното признаване на
главно условие за помирението незабавното княз Фердинанд и окончателно предотвра-
изгонване на Фердинанд, [6] както и „вземане
на българските войски в руски ред и окупи-

36

тяване на всякакви поводи за намеса във дар и на България.“ [21] На 25 март/6 април
вътрешните работи на България. П. Димитров прави първото си посещение
при френския посланик Камбон. [22] Подобно
На мястото на убития д-р Г. Вълкович Ми- на Нелидов, и той го приема като частно ли-
нистерството на външните работи изпраща це. По въпроса за признаването на княза,
дотогавашния дипломатически агент в Бел- позицията на Франция не е по-различна от та-
град Петър Димитров. На 10 март 1892 г. той зи на Русия. [23] В същото време послани-
връчва акредитивните си писма на великия ците на Италия, Австрия и Англия отново
везир Джевдет паша, заявявайки, че горещото съветват българския дипломатически агент да
желание на българското правителство е „да не прави „нови постъпки по тоя въпрос пред
поддържа съществуващите искрени отно- Негово Величество и пред Високата порта”, а
шения със сюзеренната държава, които ще да чака да види какво ще последва от първите
спомогнат за едно споразумение върху вися- му изяви. [24]
щите въпроси и върху ония, които биха се
появили в бъдеще.“ [15] В последвалите сре- Въпреки това българското правителство
щи с министъра на външните работи Саид връчва на 31 март/12 април 1892 г. чрез тур-
паша и някои други министри българският ския комисар в София Решид бей нота, в
дипломатически агент получава редица уве- която се настоява: Високата порта да поиска
рения в благоразположението на Високата екстрадирането на интелектуалните убийци
порта. [16] Особено важни за българската на д-р Г. Вълкович - Наум и Никола Тюфек-
страна са срещите с посланиците на Италия, чиеви и Владимир Шишманов, които се нами-
Германия и Австрия. Въпреки благосклон- рат в Русия; Турция да затвори територията
ното си отношение, и трите приятелски дър- на империята за нови революционни начина-
жави са категорични, че към настоящия мо- ния срещу Кнжеството; Високата порта да
мент не биха подкрепили признаването на забрани за в бъдеще на българските емигран-
княз Фердинанд, защото знаели предвари- ти престоя във вилаетите на Европейска Тур-
телно, „че две държави не щели да дадат съг- ция; Високата порта, в своите чувства за дъл-
ласието си на това, а пък припознаванието без бока справедливост и в желанието си да за-
тяхното съгласие можело да докара война, твърди политическото положение в Княжест-
която всичките сили се стараяли да избегнат.“ вото, ще благоволи да признае правата на та-
Съветът към българското правителство е да зи страна, утвърждавайки в международен ас-
се възползва от мира, за който се правят го- пект, съобразно член 3 от Берлинския дого-
леми жертви от приятелските нему държави, вор, законния ред, съществуващ в България.“
„за да развие и да усили страната във всяко [25] След подаването на нотата великият ве-
отношение и тогава то можело да очаква не- зир посочва, че тя била „много строга и до-
далечно бляскаво бъдеще.“ [17] качителна за най-висшите чиновници на рус-
кото правителство и че колкото истинно и да
Петър Димитров е приет и от руския по- било съдържанието й, то пак подобни работи
сланик, но в качеството му на частно лице. не ся пишали в официални ноти.“ [25]
Ал. Нелидов [18] твърдо заявява, че Русия не
може да признае Фердинанд, „защото той Междувременно, П. Димитров отново се
бил враждебно настроен към нея и бил като- опитва да получи подкрепата на посланиците
лик.“ [19] на приятелските сили, но без особен резултат.
Най-общо всички те са на мнение, че първите
На 20 март/1 април 1892 г. П. Димитров се две точки от нотата засягат отношенията
среща отново с великия везир. Последният го между България и Турция. Особено ясен е
уверява, че „ако се повдигне сега въпроса, не английският посланик Форд, [27] който казва:
ще се получи желаемото разрешение; и в та- „Приятелските вам държави, при всичкото си
къв случай султанът ще претърпи големо желание, не биха подкрепили пред Портата
унижение,“ което би засегнало и българския вашите искания и особено онова за утвърж-
княз. [20] На 22 март/3 април българският даването на ваший княз, защото знаят предва-
дипломатически агент е приет от султан Аб- рително, че Русия и Франция ще откажат да
дулхамид ІІ; привилегия, която рядко се дава дадат съгласието си и тогава първите трябва
дори на чуждите посланици. По главния въп- да претърпят едно унижение или пак да пре-
рос сюзеренът заявява, че „понеже въпросът дизвикват всеобща война, която всяка от тях
за припознаването на наший княз е много по разни свои причини ся старае да избегне в
деликатен, той ще чака първий благоприятен сегашните обстоятелства.“ [28] Турският ми-
случай да го реши за в полза на наший госпо-

37

нистър на външните работи Саид паша също бъде дадено преди всичко от султана, а по-
съветва П. Димитров „да потърпим и да оста- следният се страхува твърде много от Русия.
вим на времето да реши този въпрос.“ [29] Следователно българите, поданици на княз
Фердинанд, нямат вяра в здравината на него-
Обиколката на княз Фердинанд вото управление. Поради общото несигурно
из Европа положение и поради съмнението, създадено
от неговото незаконно положение, има опас-
Докато Стамболов води борба против съза- ност той да бъде убит. Всяко внимание от
клятията в България и се опитва да накара страна на Ваше величество, макар и незакон-
Портата да признае съществуващото положе- но според Берлинския договор, ще засили
ние, княз Фердинанд предприема пътуване из твърде много положението на принца всред
Европа с деликатната задача да търси подкре- неговите поданици. Най-желателното нещо в
па от великите сили за уреждане на българс- случая е той да се ожени и да има наследник.
кия въпрос. Според шифрованата телеграма Тогава мотивите за неговото отстранение
на управляващия българското дипломатичес- значително ще отслабнат.“ [32]
ко агентство във Виена Д. Минчович до ми-
нистъра на външните работи Д. Греков, на 15 На 25 май/7 юни 1892 г. княз Фердинанд е
май 1892 г. князът е приет на официална ау- приет в Балморалския дворец в Шотландия.
диенция от император Франц Йосиф. Среща- Срещата с кралица Виктория е събитието на
та продължава четиридесет минути. Коменти- деня. Владетелката на Англия, която доскоро
райки събитието, официалната европейска не крие антипатиите си към своя далечен бра-
преса посочва, че аудиенцията има частен, а товчед, сега му устройва бляскяв прием като
не официален характер, както твърди Д. Мин- на независим владетел. По време на срещата,
чович. Дефинирана като неофициална, въп- според дневника на кралицата, княз Ферди-
росната среща съвсем не е маловажна. Тя е нанд разкрива трудността на положението си,
нов знак на внимание от страна на Австро- опасностите, на които е изложен след убийст-
Унгария към българския владетел и опреде- вата на министъра на финансите и на д-р Г.
лено съдейства за нарастването на неговия Вълкович и пр. „Но това, което е от най-
престиж. [30] голяма важност, пише кралицата, е неговата
женитба“. [33]
След Виена Фердинанд заминава за Па-
риж, а в началото на юни пристига в Лондон. По време на престоя си в английската сто-
Тук той се среща с министър-председателя лица българският владетел спечелва симпати-
лорд Солзбъри, който още през 1885 г. одоб- ите и на лондонското висше общество. В не-
рява Съединението на България, вярвайки, че гова чест лорд-мерът на Лондон дава банкет,
„една силна България с антируско правител- на който княз Фердинанд горещо благодари
ство може да се окаже ефикасна преграда за оказаната му висока чест от страна на ко-
срещу руските намерения в Близкия изток.” роната и обществото. Няма съмнение, че и
[31] В откровен разговор с него българският правителството на Англия, и самата кралица
княз дава пълно обяснение върху положение- демонстрират желание да помогнат на бъл-
то си на непризнат владетел. В писмо до кра- гарския княз. Чрез дъщеря си, майката на гер-
лица Виктория английският министър-пред- манския император Вилхелм II, кралица Вик-
седател не само описва впечатленията си от тория се опитва да уреди прием на княз Фер-
срещата с Фердинанд, но отправя молба към динанд в Германия. Императорът обаче
височайшата особа да го приеме. „Много е отказва да го приеме. Усилията на Фердинанд
важно от обществена гледна точка Ваше Ве- да се срещне с германския канцлер Каприви
личество да окаже известно внимание към също остават без резултат. [34]
княз Фердинанд. Положението му е особено.
От най-голямо значение е той да не стане Аудиенцията на Стамболов в Цариград
жертва на някакъв атентат и да не бъде изго-
нен от България. От подобна възможност се Най-голямото събитие в дипломатичес-
страхуваме не само ние в Англия, но и в ката дейност на българското правителство
Австрия, в Италия и донякъде в Германия. през 1892 г. е официалното посещение на
Въпреки че всички тези сили много желаят да българския министър-председател Стефан
го подкрепят, все пак те не са в състояние да Стамболов в столицата на Османската им-
го признаят, защото признанието трябва да перия в края на месец юли. [35] То се провеж-
да по инициатива на английската диплома-

38

ция, която успява да убеди Портата да от- империя е и негодуванието на Сърбия и Гър-
хвърли протеста на Русия и да приеме ция, които с основание се опасяват, че „кол-
Стамболов с почести. На 29 юли 1892 г. кото повече България се приближава до Ви-
българският министър-председател пристига соката порта, толкова повече перспективата
по море в турската столица. Според шифро- за велика Гърция и Велика Сърбия се помра-
ваните телеграми на Петър Димитров до чавала.“ [40]
външния министър на България Д. Греков,
още на 30 юли Ст. Стамболов провежда поре- Очевидно е, че приемът на Ст. Стамболов
дица от срещи с висши държавни служители, в Цариград говори за нов, по-решителен етап
които му засвидетелстват нужното уважение. в политиката на Високата порта към Бълга-
[36] На 31 юли 1892 г. българският министър- рия. Това е значителен успех за българското
председател има аудиенция при султана. Ес- правителство, което полага огромни усилия
теството на разговора е доста общо – декла- да стабилизира международното положение
риране на взаимна лоялност; задоволството на страната. Не случайно вестник „Таймс“
на сюзерена от административните умения на точно през есента на 1892 г. започва да за-
българския премиер и загрижеността му за щитава тезата, че „режимът на Стамболов и
бъдещото припознаване на княза, когато на- Фердинанд е така здраво установен, че него-
стъпи благоприятният за това момент. В знак вата фактическа власт не се нуждае от по-
на добра воля султан Абдулхамид II подарява твърждаване чрез юридическо признаване.“
на Стамболов една скъпоценна брилянтна та- [41] Тази теза постепенно се усвоява и от уп-
бакера за спомен. [37] На 1 август 1892 г. равляващите в България, и от самия минис-
българският министър-председател се връща тър-председател.
в София, за да участва в тържествата послу-
чай петгодишнината от възкачването на княз Заключение
Фердинанд на престола.
Идването на княз Фердинанд в България
Посещението на Ст. Стамболов в столи- през 1887 г. разрешава въпроса за българския
цата на Османската империя има забележи- владетел, но поражда нов, не по-маловажен
телен отзвук на страниците на българската и проблем - този за неговото признаване от ве-
чуждестранната преса. „Приемът на Стамбо- ликите сили и сюзерена Турция. Неприми-
лова от султана е една велика победа за бъл- римата позиция на Русия, която настоява за
гарската политика и за Господаря, пише вест- незабавното изгонване на княза, удължава
ник „Свобода“; то е равносилно на признава- българската криза и на практика я прави
не на законното положение на Господаря, трудно разрешима.
защото султанът приема г. Стамболов като
верен поданик на законноцарствуващия наш Въпреки определено благосклонното си
Господар Н. Ц. Височество княз Фердинанд отношение към България, така наречените
I.“ [38] Според вестник „Свобода”, признава- приятелски държави Англия, Австро-Унгария
нето на княза сега или след година е напълно и Италия не могат да излязат извън рамките
без значение. „За нас князът е фактически на Берлинския договор. Ръководени преди
господар; това негово положение от ден на всичко от своите собствени интереси, те съ-
ден се закрепва и Европа не вижда вече в не- ветват управляващите в София „да пазят реда
гово лице другиго освен българския княз. Сам и тишината в България,” за да предотвратят
султанът приема г. Стамболова като пръв евентуалното активизиране на Русия и трай-
съветник на Н. Ц. Височество българския ното й установяване на Балканите. Това на-
княз. Какво повече от това можем ние да пълно обяснява политиката на „тиха дипло-
искаме?“ [39] мация” от страна на българското правител-
ство и съзнателното изчакване на най-благо-
Безспорна атестация за огромното приятния момент за разрешаването на криза-
политическо значение на аудиенцията са та.
болезнената реакция на Русия и протестът на
Франция. И двете посолства в Цариград искат Покушенията срещу знакови български
обяснения от Високата Порта за целта на политици през 1890 и 1892 г. и непрестанните
посещението на Ст. Стамболов и за оказания заплахи за живота на княза и министър-пред-
му висок прием. седателя са сред основните мотиви за акти-
визирането на българското правителство по
Важен показател за политическата значи- въпроса за припознаването на княза.
мост на срещата в столицата на Османската

39

Обиколката на княз Фердинанд из Европа 14. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а. е. 572, л. 54.
и посещението на Ст. Стамболов в столицата Оригинал; Външната политика на България
на Османската империя не променят положе- ..., с. 229.
нието на Княжеството, нито разрешават вися- 15. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а. е. 528, л. 10.
щите между двете държави проблеми. Въпре- 16. Пак там, л. 11-12.
ки това те имат безспорно значение за по-на- 17. Пак там, л. 14-15.
татъшното благоприятно разрешаване на 18. Нелидов, Александър Иванович (1835-
„българския въпрос”. На практика действията 1910) - руски дипломат. От 1883 до 1897 г.
на княз Фердинанд и на министър-председа- посланик в Цариград.
теля Ст. Стамболов водят до един вид „нео- 19. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а. е. 589, л. 1-3.
фициално признаване“ на българския дър- 20. Пак там, л. 3-4.
жавен глава, на неговия пръв съветник и пра- 21. Пак там, л. 6–8; 75 – 76.
вителството. Те са ключовият момент към бъ- 22. Камбон, Пиер Пол – френски дипломат,
дещото основаване на българската династия посланик в Цариград (1891–1898).
през 1893 г. и последвалото официално приз- 23. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а. е. 528, л. 20-21.
наване на българския владетел през 1896 г. 24. Пак там, а. е. 589, л. 11.
25. Пак там, а. е. 505, л. 465 - 473.
БЕЛЕЖКИ 26. Пак там, а. е. 589, л. 15-16.
27. Форд, А. – английски посланик в Цари-
1. Каличе, Хайнрих, барон (1831 – 1916) – ав- град, 1892.
стро-унгарски посланик в Цариград. 28. БИА - НБКМ, Ф 63, а. е. 32, л. 23; Вън-
2. Кьонигсльов, Й. Фон. Фердинанд Българ- шната политика на България ..., с. 263.
ски. От началото на кандидатурата за трона 29. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а. е. 589, л. 24-25.
до признаването от великите сили 1886 – 30. Пак там, а. е. 534, л. 16; Външната поли-
1896, С., ГАЛ-ИКО, 1998, с. 171. тика..., с. 274.
3. Стателова, Е. История на българската дип- 31. Пеева, П. Британия и Източният въпрос
ломация 1879–1913. С., Отворено общество, през ХІХ в. - Сб. Източният въпрос, имперс-
1994; Панайотов, Ив. Русия, великите сили и ката дипломация и национализмът на Балка-
българският въпрос след избора на княз Фер- ните (1815 – 1918). Съст. Г. Йовчева и П. Пе-
динанд 1888-1896 г. С., Университ. Печатни- ева. Бургас, У-т „Проф. д-р Ас. Златаров”,
ца, 1941; Кьонигсльов, Йоахим фон. Ферди- 2013, с. 44.
нанд Български...; Грънчаров, Ст., Полити- 32. Victoria Queen, The letters of Queen
ческите сили и монархическият институт в Victoria, Third series, Vol. ll, 1891-1895,
България 1886-1894, С., НИ, 1984. London, 1931, p. 122-123.
4. Кьонигсльов, Фердинанд ..., с. 179-180. 33. Ibidem, p. 123-124.
5. Панайотов, Ив. Русия ..., с. 156-166. 34. Панайотов, Ив., Русия..., с. 173 - 174.
6. Грънчаров, Ст. Политическите ..., с. 171- 35. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а. е. 582, л. 8; Външ-
172. ната политика ..., с. 303.
7. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а.е. 382, л. 83; 36. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а.е. 582, л. 13; Външ-
Стателова, Е. История на ..., с. 155-156. ната политика ... , с. 315.
8. Вж. напр. писмата на Минчович от Белград 37. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а.е. 582, л. 14-15;
до Начович. БИА, ф. 14, а.е. 2703, л. 12-19. Външната политика ..., с. 316-317.
Срв. 78/4445.; Грънчаров, Ст. Политическите 38. Свобода, бр. 874 от 1 август 1892 г.
сили и ..., 173. 39. Пак там, бр. 881 от 11 август 1892 г.
9. Langer, 231, забел. 68, съобщение на Ройсъ 40. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а.е. 582, л. 18-19;
до Калноки; Панайотов, Ив. Русия, великите Външната политика ..., с. 319.
сили и ..., с. 169. 41. Крамптънл, Р. „Шаймс“ и консолида-
10. Grosse Politik, IX 2122; Пак там. цията на режима на Стамболов (1888 - 1892).
11. Препис във виенските архиви, Langer, 231, - България в света от древността до наши
забел. 68; Пак там. дни. Т. 2, С., 1979, с. 44; Стателова, Е., Ис-
12. Стателова, Е. История на ..., с. 163. тория на българската ..., с. 168.
13. ЦДИА, Ф 176, оп. 1, а. е. 572, л. 24.
Оригинал; Външната политика на България.
Документи и материали, т. 3 1890-1894, С.,
1998, с. 226.

40

ЛИТЕРАТУРА REFERENCES

1. ЦДИА, Ф 176, oп. 1, a. e. 505. 1. CDIA, F 176, op. 1, a. e. 505.
2. ЦДИА, Ф 176, oп. 1, a. e. 528. 2. CDIA, F 176, op. 1, а. е. 528.
3. ЦДИА, Ф 176, oп. 1, a. e. 589. 3. CDIA, F 176, op. 1, а. е. 589.
4. Грънчаров, Ст. Политическите сили и мо- 4. Grancharov, St. Politicheskite sili i monar-
нархическият институт в България 1886-1894. hicheskiyat institut v Bulgaria 1886 – 1894. So-
София, Наука и изкуство, 1984. fia, Nauka i izkustvo, 1984.
5. Кьонигсльов, Йоахим фон. Фердинанд Бъл- 5. Кyonigslyov, Y. Ferdinand balgarski. Ot na-
гарски. От началото на кандидатурата за chaloto na kandidaturata za trona do prizna-
трона до признаването от великите сили vaneto ot velikite sili 1886 – 1896, Sofia, GAL-
1886–1896, София, ГАЛ-ИКО, 1998. IKO, 1998.
6. Панайотов, Ив. Русия, великите сили и бъл- 6. Panayotov, Iv. Rusia, velikite sili i balgar-
гарският въпрос след избора на княз Ферди- skiyat vapros sled izbora na knyaz Ferdinand
нанд 1888-1896 г. София, Унив. печатница, 1941. 1888-1896 g. Sofia, Univ. pechatnitsa, 1941.
7. Пеева, П. Британия и Източният въпрос 7. Peeva, P. Britania I Iztochnijat vapros prez
през ХІХ в. Сб. Източният въпрос, имперс- XIX vek – sb. Iztochnijat vapros, imperskata
ката дипломация и национализмът на Балка- diplomacia I nacionalizmut na Balkanite (1815-
ните (1815-1918). Съст. Г. Йовчева и П. Пе- 1918). Sust. G, Yovcheva, P. Peeva. Burgas,
ева. Бургас, У-т „Проф.д-р Ас. Златаров”2013. Assen Zlatarov University, 2013.
8. Свобода, бр. 874 от 1 август 1892. 8. Svoboda, br. 874 оt 1 аvgust 1892.
9. Свобода, бр. 881 от 11 август 1892. 9. Svoboda, br. 881 оt 11 аvgust 1892.
10. Стателова, Е. История на българската 10. Statelova, E. Istoriya na balgarskata diplo-
дипломация 1879–1913. Отворено общество, matsiya 1879 – 1913. Sofia, Otvoreno obshtes-
София, 1994. tvo, 1994.
11. Външната политика на България. Доку- 11. Vanshnata politika na Bulgaria. Dokumenti i
менти и материали. Т. 3, ІІ част 1890-1894. С., materiali, Ed. by E. Statelova, Sofia, AI “Prof.
АИ „Проф. Марин Дринов”, 1998. Marin Drinov”, T. 3, II chast 1890-1894, 1998.
12. Victoria Queen, The letters of Queen Vic- 12. Victoria Queen, The letters of Queen Vic-
toria, Third series, Vol. ll, 1891-1895. London, toria, Third series, Vol. ll, 1891-1895, London.
1931. 1931.

.

41

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)

РУМЪНСКИТЕ ТЕРИТОРИАЛНИ ПРЕТЕНЦИИ И БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ
ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА БАЛКАНСКА ВОЙНА 1912-1913
Петър Парушев

ROMANIAN TERRITORIAL CLAIMS AND BULGARIAN DIPLOMACY DURING
THE FIRST BALKAN WAR (1912 – 1913)

Petar Parushev
E-mail: [email protected]

ABSTRACT

The current statement aims to examine an important point of the Balkan War, namely the actions of
bulgarian and romanian diplomacy, and also the moves of the Great Powers during the first stage of
the conflict, in search of a solution to the issue of the territorial compensations which Sofia have to
make in favor of Bucharest.

For the purposes of the research are used basic scientific works on the topic, published docu-
ments and archival sources from the Central State Archive (CSA).

In the research are monitored the negotiations between Bulgaria and Romania related to the
definition of the border between the two countries, as the mutual intransigence leads to increased
tension between them. This causes the intervention of the Great Powers and reaches to the conduct of
the ambassadors' conference in St. Petersburg (1913), where is defined the new territorial line in
Southern Dobrogea between Bulgaria and Romania.

Key words: First Balkan War, Southern Dobrogea, territorial dispute спор between Bulgaria and
Romania, compensations, ambassadors' conference in St. Petersburg, international relations

ВЪВЕДЕНИЕ нина Кузманова, Георги Марков, Елена Ста-
телова, Радослав Попов, Василка Танкова,
Изясняването на румънските териториални Стефан Анчев, Симеон Дамянов и др. [1]
претенции към България по време на Първата
балканска война 1912 – 1913 г. е исторически Настоящата статия си поставя за цел до-
проблем, който поради своята несъмнена зна- пълнително да осветли действията на румън-
чимост, като част от Добруджанския въпрос, ската и българска дипломация и политиката
е широко застъпен в родната историография. на Великите сили за уреждане на българо -
румънския териториален спор в хо-да на
В различно време и по различни поводи Първата балканска война 1912 – 1913 г.
интересът към него се активизира, а впослед-
ствие заглъхва, но не прекъсва, подхранван Това е времето, когато начело на държава-
периодично от новооткрити документи или та стои „богата интелигентна и развита лич-
пък с появата и лансирането на нови тези и ност, произхождаща от известна междуна-
тълкувания на вече известни исторически родна фамилия, свързана с Англия и Авст-
факти. рия”[2]; време, когато България е водеща
сила в Балканския съюз и със силата на оръ-
Множество научни статии, студии, моно- жието успява да постави на колене Османска-
графии, документални и мемоарни сборници та империя. Военните успехи по всички
са посветени на един или друг аспект на този фронтове обаче не могат да решат появилите
проблем. Той е разгледан в редица индиви- се проблеми между съюзниците вследствие
дуални и колективни научни трудове, като неуредените помежду им взаимоотношения
трябва да отбележим изследванията на Анто- преди началото на войната.

42

За нуждите на изследването са използвани тет е по-добър от обявяване на формален не-
основните трудове по темата, публикувани утралитет“ [5].
документи и спомени, както и архивни източ-
ници от Централен държавен архив (ЦДА). Румънското правителство не формулира
веднага конкретни искания към България, но
ИЗЛОЖЕНИЕ обявява, че след войната в замяна на неутра-
литета на Румъния „ще предяви своите иска-
В хода на подготовката на Балканския съ- ния и сметки“. Без отговор остава искането на
юз и предстоящите военни действия срещу българското правителство за конкретизиране
Османската империя България трябва да под- на тези „искания и сметки“, които Т. Майо-
сигури северната си граница, след като Румъ- реску определя като „дребно заплащане“.
ния недвусмислено заявява, че е против вся- Букурещ предпочита да изчака развоя на съ-
какво нарушаване на балканското статукво. битията, получавайки междувременно подк-
репата на великите сили за своите претенции
В началото на март 1912 година министър- и тогава да ги представи [6].
председателят и министър на външните рабо-
ти на Румъния Титу Майореску заявява на Истинските намерения на румънското пра-
българския пълномощен министър в румънс- вителство ясно проличават от заявеното на
ката столица Георги Калинков: „При каквато 30.09.1912 г. пред австро-унгарския на-
е да е конфигурация на Балканите, щом Бъл- следник на среща в Букурещ от румънския
гария пази статуквото, Румъния също строго крал Карол. Монархът посочва, че ако по-
ще го пази. Мръдне ли България за осъщест- следва бърза победа на балканските съюзни-
вяването на Санстефанска България, изцяло ци над Османската империя, той щял да оку-
или отчасти, Румъния с всички сили ще иска пира една стратегическа линия в Добруджа с
поправяне на неестествената си добруджанс- цел да осигури претенциите на Румъния [7].
ка граница спрямо България повече или по-
малко съобразно с дела, който би взела тя от Бързите победи на българската армия в
турското наследство“ [3]. Тракия активизират неутрална Румъния и още
през първите седмици от войната тя предпри-
След този разговор Г. Калинков напомня в ема енергични дипломатически стъпки. През
София, че се налага България да се споразу- месец октомври 1912 г. Т. Майореску заявява
мее с Румъния. Министър-председателят Ив. на руския посланик в Букурещ Шабеко:
Евст. Гешов веднага нарежда да се направят „Щом разпорежданията на Берлинския дого-
внимателни сондажи пред Т. Майореску. Бъл- вор са отстранени, основата на Добруджанс-
гарските постъпки нямат положителен резул- ката граница, положена от този договор, съ-
тат, но и София не проявява настойчивост, вършено изчезва и едно ново урегулиране е
защото разчита на Русия и на съюзния си до- необходимо“ [8].
говор със Сърбия за предотвратяване на евен-
туална намеса на Румъния в предстоящия За съвсем кратък период от време Румъния
военен конфликт [4]. сондира становищата на Австро-Унгария и
Русия - двете най-заинтересовани велики си-
В самото навечерие и в началото на Пър- ли от положението на полуострова. По това
вата балканска война балканските съюзници време Великобритания вече почти напълно
и особено България отново искат да знаят подкрепя ревизията на статуквото и изтласк-
какво ще е поведението на Румъния, но ру- ването на Турция от Европа.[9]
мънските отговорни фактори предпочитат да
заемат изчаквателна позиция. В отговор на Българският дипломатически представител
българско запитване на 23 септември 1912 Стефан Бобчев в Петербург се среща с руския
година, правителството на Т. Майореску из- император и външния министър С. Сазонов,
бягва да даде пряк отговор и обявява, че по- като определя техните първоначални изявле-
ведението на Румъния ще зависи от поведе- ния като „сдържани и деликатни“. С увели-
нието на Русия и Австрия. Няколко дни по- чаването на румънския натиск руските ръко-
късно румънското правителство, уведомено водни фактори „напомнят“ на София да уреди
за началото на войната, съобщава на българс- отношенията си с Букурещ чрез преки и неза-
кия дипломатически представител в Букурещ бавни преговори и ако се наложи, да отстъпи
Г. Калинков, че „на уведомяването няма да „малко късче“ от своята територия [10].
има отговор“, а министърът на външните ра-
боти заявява, че „един фактически неутрали- Виенската дипломация отговаря на румън-
ските постъпки и става защитник на терито-
риални претенции на Букурещ към България.
На 21.10.1912 г. граф Адам Тарновски, авст-

43

ро-унгарски пълномощен министър в София, ни приятели” сред румънските политици счи-
прочита на Иван Евст. Гешов телеграма на тали, че България трябва да отстъпи земи на
граф Леополд Берхтолд, австро-унгарски Румъния. Бобчев му бил телеграфирал, че
външен министър, в която се посочва, че „ще Сазонов приел да посредничи, „но Неклюдов
бъде справедливо да се направи отстъпка на мисли, че ще поиска да се съгласим на малка
Румъния“ [11]. ректификация”[16].

Тези действия на румънската дипломация Въпреки че са лишени от правно осно-
са съпроводени и от силен натиск срещу Бъл- вание, румънските искания не срещат доста-
гария. На същия ден (21.10.) специален ру- тъчно решителен отпор в Петербург. Освен
мънски пратеник пристига в София и води съветите за умереност, Сазонов препоръчва
разговори с министър-председателя Иван на българското правителство да се споразу-
Евст. Гешов. На тях стават ясни условията, мее, като отстъпи „нещо” на Румъния. Рус-
които Букурещ поставя – нова българо-ру- кият външен министър все пак отхвърля пър-
мънска граница по линията Тутракан – Бал- воначално предложението на Румъния за пос-
чик, т.е почти цяла Добруджа [12]. редничество по въпроса за корекции на гра-
ницатa [17].
Претенциите на Букурещ, макар и под-
хвърляни в мъглява форма, започват да се Поради тревожните сведения от Румъния,
очертават все по-ясно. Официално румънс- както и под натиска на руския външен минис-
ката страна настоява за ректификация (по- тър Сергей Сазонов, българското правителст-
правка) на границата с България в Добруджа, во решава да изпрати Стоян Данев в Букурещ
но на практика иска присъединяването на [18]. На 26 ноември, на път за Лондонската
значителни територии с градовете Балчик и мирна конференция, той се среща с краля и
Силистра [13]. Формалните аргументи за тази представители на правителството. Въпреки
мярка са разширението на България на юг и дипломатичния тон на разговорите, Данев е
попадането на значително куцовлашко (счи- категоричен, че България няма да прави тери-
тано за румънско) население в границите на ториални отстъпки. Румънските уверения за
съюзените балкански държави. добросъседство са примесени с открито за-
явени претенции, стигащи до линията Тутра-
На 31 октомври Андрей Тошев, позовавай- кан - Добрич - Балчик. Мисията на бъл-
ки се на сведения от руския посланик в Буку- гарския дипломат завършва, без да е угово-
рещ, съобщава от Белград, че румънското рено нищо конкретно, като всяка една от
правителство „изглеждало разположено да страните остава на първоначалната си пози-
усвои за в бъдеще още по-приятелска поли- ция [19]. В същото време Иван Евст. Гешов
тика спрямо нас, ако сме се съгласяли на една изпраща телеграми до българските легации в
ректификация на границата в полза на Румъ- чужбина: „Педя земя не даваме на тези из-
ния. Това щяло да се счита като доказа- нудвачи ... В краен случай има кой да ни за-
телство на благоразумие от наша страна към щити ... Особено като имаме конвенцията
Румъния” [14]. от 1902 с Русия” [20].

На 1 ноември притесненият Иван Евст. При нарастващо напрежение в отноше-
Гешов известява пълномощния министър в нията между двете държави преговорите се
Петербург Стефан Бобчев: „Днес Неклюдов пренасят в английската столица. Там се об-
ми чете депеша за искането [на] Майореску съждат паралелно три въпроса, свързани с
да посредничи Русия за някаква ректифика- Балканите – подписването на мирен договор
ция на границата. Настоятелно помолих Не- между съюзниците и Османската империя с
клюдова да не приема Русия посредничест- всички последващи от това териториални
вото, понеже подобно приемане ще насърчи промени; преговори за статута на Албания,
Румъния”. Гешов инструктира Бобчев да въз- обявила своята независимост в края на ноем-
действа върху Сазонов да не се ангажира с ври 1912 г., и българо-румънският спор, свър-
посредничество [15]. зан с румънските претенции за териториални
отстъпки в Южна Добруджа [21]. В Лондон
На следващия ден с шифрована телеграма се правят последните опити по дип-
премиерът информира за проблема и Ферди- ломатически път Румъния да придобие бъл-
нанд, като обръща внимание на предупреж- гарски територии – гранична линия „на запад
денията на посланика Неклюдов, че Румъния от Тутракан, достигаща на юг от Кранево със
била „в навечерието да мобилизира против или без Добрич“ [22].
нас”. Констатацията на министър-председа-
теля не е утешителна – „дори и най-добрите

44

По време на продължителните и без- румънските искания, възлизащи на територи-
резултатни преговори на съюзниците с Тур- ята до линията Силистра - Каварна. В замяна
ция, Стоян Данев провежда паралелни прего- румънското правителство поема ангажимента
вори с румънския делегат Николае Мишу. да откъсне страната си от Тройния съюз и да
Българският дипломат предлага план от чети- окаже помощ на България срещу Османската
ри точки за уреждане на българо-румънския империя. Кабинетът на Иван Евст. Гешов
спор, включващ църковна и училищна авто- остро протестира. Ръководителят на делега-
номия на куцовласите в Македония, разруша- цията в Лондон С. Данев е уведомен за реше-
ване на българските укрепления около Си- ните от правителството минимални отстъпки
листра, поправка на добруджанската граница на Румъния – „от уважение към Русия и с
с отстъпване на около 20 села на Румъния и риск да жертвуваме популярността, а може би
гаранции за неприкосновеността на румънс- и бъдещето на двете (управляващи – б. а.)
ките интереси в Северна Добруджa [23]. Въп- партии” [25].
реки предложените частични компромиси
(вкл. и възможно отстъпване на няколко се- В същото време дипломациите на остана-
ла), българският дипломат категорично отх- лите велики сили - Франция, Германия и Авс-
върля как-вито и да е по-сериозни отстъпки. тро-Унгария не спират да ухажват Румъния.
Н. Мишу директно настоява за линията Бал- Всяка една от тях изхожда от собствените си
чик - Силистра. Румънските претенции се интереси и планове. Франция се стреми да
разрастват, стават все по-настойчиви, като са отслаби връзките на Букурещ с Централните
подкрепени с открита заплаха за мобилиза- сили и търсейки осъществяването на тази цел,
ция. Напрежението между двете държави се съветва България да отговори положително
покачва и румънското правителство използва на румънските искания за „корекция“ на гра-
за повод временното прекъсване на прегово- ницата в Добруджа. Лично министър-
рите в Лондон, за да заяви, че ще окупира, без председателят Раймон Поанкаре изпраща
да обявява война териториите до линията „приятелски писма“ с подобно съдържание до
Тутракан - Балчик или дори до Русе - Варна. Стоян Данев и Таке Йонеску в Лондон. Авст-
ро-Унгария и Германия от своя страна искат
В отговор на заявените от Румъния агре- за сметка на териториалното ощетяване на
сивни намерения кабинетът на Гешов отново България да задържат Румъния в своята сфера
се обръща за помощ към Русия. На този етап на влияние [26].
руската дипломация успява да се намеси
ефективно, като неутрализира румънските В претенциите си Румъния умело използва
искания [24]. противоречията между Съглашението и Трой-
ния съюз, който иска да я задържи на своя
Постепенно обаче Сазонов отстъпва пред страна. Австро-унгарският посланик в София
претенциите на Букурещ и започва да внуша- А.Тарновски се наема да посредничи в полза
ва идеята за пряко двустранно споразумение на двустраннно споразумение с компенсиране
на базата на взаимния компромис. Управля- на Румъния. Подобна, но още по-крайна е по-
ващите в София са наясно, че не могат да зицията на Германия, която настоява за по-се-
противостоят ефективно на едно румънско риозни придобивки в полза на своя балкански
нахлуване. Генералите се произнасят, че съюзник. На един по-късен етап Хабсбург-
опасността от север е реална и не е възможна ската империя лансира идеята за компен-
война едновременно на два фронта. По- сирането на България за евентуалната загуба
различно е мнението на ген. Савов, който на Силистра със Солун. Тази комбинация е
отбелязва с известно пренебрежение: „Румъ- свързана с проекта на Виена за политически
ния е подла, но ние с нея рано или късно лес- съюз между България, Румъния и Османската
но ще се разчистим. Грижи не трябва да ви имерия, който да изолира Сърбия и да е под
създава нейното гнусно поведение”. влиянието на Централните сили. На австрийс-
кото предложение се противопоставя Герма-
На 2 януари 1913 г. заседание на Коронния ния, която разчита на привличането на Гър-
съвет, включващо правителството и висшия ция към Тройния съюз и поради това подкре-
генералитет, обсъжда перспективите за про- пя нейните претенции за Солун. Англия и
дължаването на войната с Турция. Решено е, Франция са заинтересовани преди всичко от
предвид опасността от румънска окупация на предотвратяване на преждевременен конф-
цяла Добруджа, да се даде съгласие за лека ликт на Балканите, който да катализира об-
корекция на границата, но без да се отстъпват щоевропейска война. Водени от такива съоб-
градове. Същият ден обаче Сазонов предава

45

ражения, те също отправят съвети към Бълга- риалните придобивки за сметка на България
рия за пряко споразумение [27]. управляващите в Букурещ ще бъдат откъсна-
ти от Тройния съюз и привлечени към Антан-
Предвид подновяването на военната кам- тата [31].
пания в Източна Тракия, българското пра-
вителство ускорява предварителното спора- Постепенно инициативата в добруджан-
зумение с Румъния. Преговорите приключват ския спор се изплъзва от София и в него се
с подписването на 16.01.1913 г. на Лондон- намесват великите сили. Държавите и от два-
ския протокол между представителите на та военно-политически блока са еднакво за-
Румъния и България, който повтаря резул- интересувани да не допуснат българо-
татите, постигнати на срещата между С. Да- румънски въоръжен конфликт, който би мо-
нев и Т. Майореску през ноември 1912 в ру- гъл да прерасне в европейска война, тъй като
мънската столица. Новото е, че българската Румъния е съюзница на Тройния съюз, а Бъл-
страна прави известни териториални отстъп- гария - на Съглашението. Силите се на-
ки, включващи 3-4 км по черноморския бряг гърбват с посредническа роля, като упраж-
на юг от Мангалия, като по този начин де- няват предварителен натиск върху София за
монстрира готовността на българското прави- териториални отстъпки, които да отговарят
телство да поддържа приятелски отношения на румънските искания. Насрочена е посла-
със северната си съседка. Българската дипло- ническа конференция в Петербург, която да
мация подценява опасността за Южна Добру- се заеме с уреждането на Добруджанския
джа и позволява по-настъпателна политика на въпрос.
Румъния в тази посока пред Великите сили
[28]. Българското правителство приема посред-
ничеството, защото разбира, че не може да
Преговорите във връзка с териториалните разчита на ничия подкрепа. На 07.03.1913 г.
отстъпки, които трябва да направи България С. Данев отново е натоварен с тежката мисия
на Румъния, продължават в българската сто- да отстоява българския интерес срещу румън-
лица на ниво правителствени пълномощници ските домогвания и заминава за Петербург
в края на януари и началото на февруари 1913 [32].
година, но не довеждат до изглаждане на про-
тиворечията. Румънското правителство отх- Работата на посланическа конференция за
върля новото българско предложение да бъде решаване на българо-румънския териториа-
отстъпена територия по линията Меджеди- лен спор е открита през март 1913 г. в Петер-
Табия (северните покрайнини на Силистра) бург под председателството на руския вън-
до Шабла на Черно море, тъй като Букурещ шен министър и участието на послани-ците
разширява териториалните си претенции към на Германия, Англия, Австро-Унгария, Ита-
цяла Южна Добруджа [29]. В края на февруа- лия и Франция.
ри румънските искания ескалират до линията
Силистра - Балчик, а впоследствие - до Тут- Като цяло посланиците на Съглашението
ракан - Балчик [30]. са по-благосклонни към българската позиция,
а тези на Тройния съюз – към румънската. В
Българската страна търси руската помощ, становищата на отделните държави обаче има
като се позовава на конвенцията от 1902 г. В сериозни различия, мотивирани основно от
следващите седмици обаче подкрепата от Пе- личните им интереси, а не толкова от принад-
тербург става все по-вяла. С. Сазонов е раз- лежността им към някой от двата блока. Авс-
дразнен от денонсирането на примирието, тро-Унгария, подкрепена и от Италия, излиза
както и от пренебрежителното, според думите с формулата Силистра-Солун. Герман-ската
на Бобчев, „неблагодарно отнасяне към него- страна поддържа най-твърдо румън-ските
вото мнение и съвети, които искаме да чуем, а териториални искания, включвайки и района
не изпълняваме”. Руският външен министър на Силистра, и широка ивица по черноморс-
обещава единствено умерена дип- кото крайбрежие. Англия енергично се про-
ломатическа подкрепа, но отново подчертава, тивопоставя на германското предложение,
че двустранната конвенция не съществува. като се изказва единствено за незначителни
поправки в полза на Румъния. Британската
В полза на едно компромисно (т.е. с отс- дипломация е подкрепена в по-умерена фор-
тъпки от българска страна) споразумение с ма от Франция и Русия, макар че в изказвани-
Румъния се изказва и Франция. Съглашенс- ята на Сазонов преобладава това, че въпросът
ката дипломация постепенно започва да възп- за Солун не бива да бъде обвързван с този за
риема становището, че с помощта на терито- Силистра. След адаптиране на двете очертали

46

се становища, отстоявани от Съглашението и равят съюз между Румъния и Гърция срещу
Тройния съюз, се достига до компромисно прекалените претенции на България”.
решение. В началото на април посланиците
на Великите сили съставят протокол с окон- В началото на май гръцкият посланик в
чателното си решение – България отстъпва гр. Букурещ Пападиамантопулос се среща с ру-
Силистра и най-близката му околност на Ру- мънския премиер Т. Майореску и директно
мъния. Протоколът официално е подписан предлага съюз между двете държави срещу
едва на 26 април 1913 г.. Текстът му не под- България. За тази среща Т. Майореску съоб-
лежи на публикуване [33]. щава на краля в доклад. Според него на въп-
роса на гръцкия посланик дали Румъния ще
В него се посочва, че град Силистра се от- се обвърже с такъв съюз, Майореску отгово-
стъпва на Румъния. Новата румъно-българска рил, че ще докладва на краля, но „засега мои-
граница започва от една точка на р. Дунав, те лични впечатления са, че трябва да се при-
приблизително три километра заедно с пери- държаме към съглашенията в Петербург,
ферията (окрайнината) на Силистра, преси- одобрени от нашия парламент” [35].
чайки шосетата за Шумен и за Варна, също на
три километра, и влиза в сегашната граница. От своя страна, румънската дипломация
Смесена българо-румънска комисия в срок от възползвайки се от възникналите проти-
три месеца трябва на място да определи гра- воречия в Балканския съюз, прави всичко
ничното трасе. възможно да ги задълбочи, демонстрирайки
враждебност спрямо България и благосклон-
Румънското правителство трябва да изпла- ност спрямо Гърция и Сърбия.
ти обезщетения на българските поданици,
живеещи в Силистра и на териториите, попа- В Букурещ са недоволни от отстъпването
дащи в новите румънски граници, в случай че само на град Силистра. Възстановени са ру-
в срок от 6 месеца те заявят, че желаят да ги мънските териториални претенции за Южна
напуснат. Добруджа от времето на преговорите в Лон-
дон. От Виена, Берлин и Лондон съветват
Предвижда се да започне работа специална България да направи исканите от нея отстъп-
смесена комисия, която в срок от 6 месеца да ки, за да си осигури румънския неутралитет
определи зоната, в която на България се заб- [36].
ранява да строи укрепления и се задължава да
разруши съществуващите такива. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Последната точка от протокола потвърж- При подготовката на Балканския съюз
дава декларацията, направена от българската българската дипломация не само не успява
страна на Лондонската конференция и свър- докрай да уреди взаимоотношенията си със
зана с предоставяне на автономия на куцо- съюзниците си Сърбия и Гърция, оставайки
влашките училища и църкви, намиращи в но- много спорни въпроси, които да се решат
воприсъединените български територии [34]. след края на войната, но допуска и грешката
да не осигури гърба си от север предвид
Петербургският протокол не внася очак- предстоящите бойни действия срещу Османс-
ваното успокояване на отношенията между ката империя.
България и Румъния. За Букурещ направените
отстъпки са прекалено малки. Основното ис- Румънската страна ясно заявява, че не е
кане, повдигано многократно в хода на пре- съгласна с каквато и да било промяна в ста-
говорите, си остава линията Тутракан- туквото, установено на Балканския п-ов с
Добрич-Балчик, която показва действителни- Берлинския договор, и ще иска компенсация
те румънски претенции. Българското прави- за сметка на бъдещо териториално разшире-
телство приема очевидно несправедливото ние на България.
решение под натиск и със скритите намере-
ния да го ревизира при първа възможност. През 1912 г. управляващите в София не си
дават ясна сметка за проблемите, които ще
Един от съюзниците на България в Бал- произлязат от румънската неотстъпчивост,
канския съюз – Гърция, още по време на пре- разчитайки на подкрепата на Русия в прего-
говорите в Петербург демонстрира все по-го- ворите с Букурещ.
лямо сближение с Румъния. На 23 април 1913
г. гръцкият военен аташе в София капитан След бързите военни успехи на България
Францис заявява пред румънския си колега срещу Османската империя румънската дип-
майор Дабижа, че „Букурещ и Атина ще нап- ломация заговорва за компенсации, като пър-
во извежда на преден план искането си за

47

минимална корекция на българо-румънската 10. Кишкилова, П. Българо-руските отношения през
граница, за да достигне в края на войната с погледа на дипломата С. С. Бобчев (октомври 1912 -
претенциите си за цяла Южна Добруджа. септември 1913) – В: България и Русия през XX век.
Българо-руски научни дискусии. С., 2000, С., с. 39.
България не получава пълната подкрепа на
Петербург и съглашенската дипломация пос- 11. Стателова, Е., Р. Попов, В. Танкова., цит. съч., с.
тепенно възприема становището, че с помощ- 448.
та на териториалните придобивки за сметка
на България ще може да се откъсне Румъния 12. Трифонов, Ст., цит, съч., с. 159.
от влиянието на Централните сили и да я 13. ЦДА, ф. 176 К, оп. 2, а.е. 1194, л. 30-33.
привлече към Антантата. От своя страна 14. ЦДА, ф. 176 К, оп. 2, а.е. 1194, л. 4.
Тройният съюз с цел запазването на позиции- 15. ЦДА, ф. 176 К, оп. 2, а.е. 1194, л. 12.
те си в Букурещ подкрепя румънските иска- 16. ЦДА, ф. 176 К, оп. 2, а.е. 1194, л. 27.
ния срещу България и препоръчва на София 17. Марков, Г. България в Балканския съюз срещу
да направи исканите отстъпки. Османската империя 1912 – 1913. С., 1989, с. 80,107.
18. ЦДА, ф. 176 К, оп. 2, а.е. 1194, л. 55.
След като България и Румъния проявяват 19. Марков, Г., цит. съч., с. 184-185.
неотстъпчивост и не успяват да постигнат 20.Панайотов, Ив. Из руско-българските отношения
разбирателство, на преден план излизат пред- през Балканските войни 1912 -1913 г. - Известия на
ставителите на великите сили. На специална института за история. С., 1968, т. 20, с. 63.
посланическа конференция в руската столица 21. Анчев, С. Съдбата на Добруджа в политиката на
те се договарят за решение в полза на Буку- Великите сили 1912-1913 г. - В: Добруджа на кръсто-
рещ, отговарящо и на техните интереси, като пътя на историята. Сборник с изследвания. Съст. П.
България се оказва големия губещ в българо- Бойчев, Д. Иванова. Тутракан, 2013, с. 91.
румънския спор. 22. Панайотов, Г. Южна Добруджа през Балканските
войни (1912-1913). Военно-исторически сборник, 1982,
*** кн. 5, с. 9.
23. Трифонов, Ст., цит, съч., с. 160.
1. Кузманова, Р. Румънските териториални претен- 24. Марков, Г., цит.съч., с. 210-211, 220- 223.
ции за Южна Добруджа и Букурещкият договор. - В 25. Пак там, с. 230-235.
сб.“Букурещкият договор и съдбата на Южна Добру- 26. Дамянов, С. Европейската дипломация и Бълга-
джа“. ИМ Добрич, 1994; Марков, Г. България в Бал- рия в навечерието и по време на Първата Балканска
канския съюз срещу Османската империя 1912 – 1913. война (1912-1913). Военно-исторически сборник, 1982,
С., 1989; Стателова, Е., Р. Попов и В. Танкова. Исто- кн. 4, с. 43.
рия на българската дипломация 1879 – 1913. С., 1994; 27. Марков, Г., цит.съч., с. 247-248, 255-256, 365-371.
Анчев, С. Съдбата на Добруджа в политиката на Вели- 28. Панайотов, Г. цит.съч., с. 9.
ките сили 1912-1913 г. – В: Добруджа на кръстопътя 29. Пак там, с. 10.
на историята. Сборник с изследвания. Съст. П. Бойчев, 30. Стателова, Е., Ст. Грънчаров. История на нова
Д. Иванова. Тутракан, 2013; Дамянов, С. Европейската България 1878 -1944., С. 2006, т. 3, с. 272.
дипломация и България в навечерието и по време на 31. Марков, Г., цит. съч., с. 278-279.
Първата Балканска война (1912 – 1913). Военно- 32. Стателова, Е., цит.съч., с. 272.
исторически сборник, 1982; 33. Марков, Г., цит. съч., с. 247-248, 255-256, 278-279.
34. Извори за историята на Добруджа 1878 -1919.
2. Йовчева, Г. Дипломатическата мисия на д-р Конс- С., 1992, т. 1., с. 206-207.
тантин Стоилов във Виена, 1887 г. и позицията на 35. Йордан, К. Румъния и проблемът Македония по
принц Фердинанд относно кандидатирането му за бъл- време на балканската криза (1912-1913 г.) - Във: В
гарския престол. Сб. Източният въпрос, имперската търсене на националния идеал 1878-1913. Благоевград,
дипломация и национализмът на Балканите (1815– 2009, 442-447.
1918), състав. Г. Йовчева и П. Пеева, изд. на Универ. 36. Анчев, С. цит. съч., с. 92.
„Проф. д-р Ас. Златаров, Бургас, 2013, с. 162.
ЛИТЕРАТУРА
3. Трифонов, Ст. Добруджанският въпрос 1878 -1944.
В: Очерци по българска история (1878 – 1948).С., 1992, Анчев, С. Съдбата на Добруджа в политика-
с.158. та на Великите сили 1912-1913 г. – В: Добруд-
жа на кръстопътя на историята. Сборник с
4. Стателова, Е., Р. Попов и В. Танкова. История на изследвания. Съст. П. Бойчев, Д. Иванова. Тут-
българската дипломация 1879 – 1913. С., 1994, с. 435. ракан, 2013.

5. Кузманова, Р. Румънските териториални претен- Дамянов, С. Европейската дипломация и
ции за Южна Добруджа и Букурещкият договор. - В България в навечерието и по време на Първата
сб.“Букурещкият договор и съдбата на Южна Добру- Балканска война (1912 – 1913). Военно-
джа“. ИМ Добрич, 1994, с.13. исторически сборник, 1982.

6. Пак там, с. 13. Извори за историята на Добруджа 1878 -
7. Трифонов, Ст., цит, съч., с. 159. 1919. С., 1992.
8. Пак там, с. 159
9. Пеева, П. Британия и източният въпрос през ХIХ
век. - В: „Източният въпрос, имперската дипломация и
национализмът на Балканите (1815-1918)“, Бургас,
Университет „Проф.д-р А. Златаров”, 2013, с. 46.

48