ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)
ИКОНОМИЧЕСКАТА НЕСИГУРНОСТ И ОТРАЖЕНИЕТО Й ВЪРХУ
САМООПРЕДЕЛЯНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ
(ПРЕДВАРИТЕЛНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ СОЦИОЛОГИЧЕСКО ИЗСЛЕДВАНЕ)
Николай Атанасов, Велика Бинева, Мариана Каприева, Марияна Тодорова
ECONOMIC UNCERTAINTY AND ITS REFLECTION ON THE NATIONAL IDENTITY
SELF-DETERMINATION
(PRELIMINARY RESULTS FROM SOCIOLOGICAL SURVEY)
Nikolay Atanasov, Velika Bineva, Mariana Kaprieva, Mariana Todorova
e-mail: [email protected]
ABSTRACT
Relationship between economic uncertainty and national identity self-determination as a thesis is
very relevant at all and extremely attractive in Bulgaria. In modern conditions of human beings,
economic security and financial one are too important for young people. It is as important for their
quality of live as it is for their personal and professional experience. That is undoubtedly connected
with both the degree of national security certainty and the young people choices to live in Bulgaria or
to seek realization abroad.
The recent article presents the preliminary results and analysis from sociological survey about
indicates students’ problems from Faculty of Social Sciences, Prof. Dr Assen Zlatarov University –
Burgas, which is conducted between May and June 2014.
First part of an article is described goals, tasks and hypothesis. Second part is reflected
preliminary analysis and conclusions, which is going to find place and development into future
monograph. As appendices are given tables with results.
Key words: national security, economic uncertainty, self-determination, economic culture, crisis,
European integration.
Темата за взаимовръзката между икономи- на най-различни проучвания. [1] Търсят се
ческата несигурност и само-определението на отговори на въпроси като: какви са тенденци-
националната идентичност е много актуална ите на този процес; каква е връзката му с ни-
въобще и особено за България. През пре- вото на развитие на икономиката в страната, с
ходния период от 90-те години на ХХ век, а и наличието на работни места и възможност за
с глобалната икономическа криза след 2008 реализация на младите хора; доколко иконо-
година, нашето общество стана свидетел на мическата култура на младите хора им помага
значителен миграционен процес сред населе- за личната финансова сигурност; какво е мяс-
нието на страната, предимно млади и хора в тото на образователната система в този кон-
активна възраст. Повече от два милиона бъл- текст; как се самоопределят българите у нас и
гари напуснаха родината, живеят и работят в в чужбина и от какво се влияе това самоопре-
чужбина. В голямата си част те имат образо- деление; кои са корените на проблемите, до
вание и интелектуален потенциал. Във всички колко те се намират в икономическите реал-
тях българското общество е инвестирало ности и несъвършенството на образователна-
средства, усилия и надежди за развитие и та ни система. Всички тези въпроси заслужа-
просперитет. Реалностите обаче показват, че ват вниманието на изследователите от раз-
не може да се разчита на тези надежди. лични области на науката.
Причините за миграцията и демографския В настоящата статия авторите, участници в
проблем в България са комплексни и са обект един интердисциплинарен екип, представят
149
предварителните резултати и анализи от про- ната си финансова сигурност. Липсва доста-
ектно социологическо изследване на студен- тъчна активност и инициативност.
тите от ФОН при Университет „Проф. д-р
Асен Златаров” – Бургас, по посочените Остават въпросите: какво демотивира мла-
проблеми, проведено през май-юни 2014 го- дите хора да развиват себе си като добри спе-
дина. В първата част са посочени целите, за- циалисти в България; променя ли се тази си-
дачите и хипотезите. Във втората част са от- туация, когато работят в чужбина, как влияе
разени предварителните анализи и изводи, икономическата несигурност върху процеса
които ще намерят развитие в бъдеща моног- на самоопределение на националната иден-
рафия. тичност. Проведеното социологическо изс-
ледване си постави за цел да отговори на тези
Какво е отношението на студентите, бъ- въпроси, като използва значителна по обем
дещите специалисти на пазара на труда, към база данни от допитването на студентите.
условията за подготовка и професионална
реализация? Каква е степента на тяхната ан- В статията накратко представяме инфор-
гажираност с проблема и в какво виждат ос- мация за получените резултати от следните
новните трудности за реализация у нас? До- фази на проведеното социологическо проуч-
колко са готови да ги преодоляват? Това са ване: подготвителен етап; анкетно про-
въпроси, на които си заслужава да се потърси учване на студенти от всички специалности
отговор. на ФОН; пилотно допитване на диалогова
група от завършили бивши възпитаници на
Въз основа на предходни изследвания за университета, работещи у нас и в чужбина;
потребностите, интересите и мотивацията на компютърна обработка на резултатите от
студентите от Университет „Проф. д-р Асен проучването; анализ и обобщение на полу-
Златаров”, за тяхната реализация в условията чените резултати.
на европейска интеграция, проведени през
периода 2001-2004 г. [2], [3]; както и за ниво- 1. Подготвителен етап
то им на икономическа култура и финансови
нагласи - през 2012-2013 г. [4], осъществени Първата фаза на изследването се състоеше
от колеги участници в настоящия екип, се в това да подготвим и осъществим анкетно
очертаха редица тенденции в развитието на проучване на студенти от Факултет по об-
образованието у нас, част от които са нега- ществени науки на Университет “Проф. д-р
тивни. Например, установи се, че мотивация- Асен Златаров” - Бургас. Преди да пристъпим
та за знание пада, стремежът на студентите е към изготвянето на анкетните карти, опреде-
към временно заучаване (наизустяване) на лихме следните цели:
конкретна материя с цел възпроизвеждане и 1.1. Да обхванем студенти от І до ІV курс на
получаване на оценка по дадена дисциплина, всички специалности от ФОН. За целта се
а не придобиване на знания и практически спряхме на анкетиране на 30 % от редовните
умения. Мотивацията за знания се модифи- студенти, което съответства на 360 респон-
цира в мотивация за придобиване на диплома дента. Това е една представителна извадка.
за завършено висше образование. Съдържа- Определихме квота пропорционално на броя
нието се подменя с формата, а това формали- на студентите по курсове и специалности.
зира образователния процес. В последните Методът на случайния подбор не беше под-
години тази тенденция стана трайна за всички ходящ за случая, тъй като изследваният кон-
степени на образованието у нас. Връзката тингент е от една социална група и за нас
между теоретичната и практическа подготов- беше по-важно да получим максимална ин-
ка е нарушена. Резултатът е произвеждане на формация.
кадри с недостатъчна подготовка, квалифика-
ция и умения. 1.2. На базата на демографската диферен-
циация на респондентите и по специалности,
От друга страна, стана ясно, че мнозинст- да проследим социалния и икономически ста-
вото от изследваните младежи имат неадек- тус, ценностната ориентация по отношение на
ватно познание и отношение към персонални- образованието и социално-икономическите
те финанси и базовата икономика. Макар и реалности, самоопределението на нацио-
част от респондентите да се обучават по налната идентичност и мотивацията за реали-
множество икономически дисциплини, те не зация в страната и в чужбина.
проявяват интерес към прилагането им в
практиката даже по отношение към собстве- 1.3. На основата на получените данни да
обобщим изходното състояние на нагласите
150
на студентите, което да ни послужи за срав- нания и култура на респондентите; за това
нителен анализ с данните на пилотното про- дали те са достатъчни; определяне отношени-
учване на вече завършилите и реализиращи се ето към риска и инвестиционните нагласи; на
в страната и чужбина. готовността за инициативност и отговорност
за избора; изследване на отношението им към
2. Анкетно проучване на студенти от икономическото образование и възпитание на
всички специалности на ФОН децата и подрастващите; кога, в коя образова-
телна институция и под каква форма то да
За да постигнем поставените цели, напра- започва.
вихме предварително проучване чрез събе-
седване паралелно със студентите от първи до Чрез представената анкетна карта беше
четвърти курс за уточняване параметрите на осъществено пряко допитване на определения
блоковете въпроси на анкетна карта за пряко от извадката брой и състав на студентите от
допитване. Изработената анкетна карта съ- всички специалности на ФОН, като стреме-
държа четири тематични блока, основно с жът ни беше да има равновесие между поло-
въпроси тип „меню”, с предложени опции за вете – 50% мъже и 50% жени. Последното се
избор, ограничено количество въпроси тип оказа трудно осъществимо, тъй като в някои
„есе” – отворени, и няколко въпроса за ран- специалности мъжете са малцинство.
жиране. Накратко тематично ще опишем бло-
ковете. 3. Компютърна обработка на резултати-
те от проучването
2.1. Блок А - Демография, състоящ се от
6 въпроса, всеки с до 5 опции за избор. Те Съществена част от социологическото из-
включват: пол, възраст, семейно положение, следване е обработката на индивидуалната
етническо самоопределение, начините за фи- първична информация. За тази цел 360 анкет-
нансово осигуряване и самоопределение на ни карти бяха систематизирани и кодирани.
материалния статус. Задачата на този блок е Компютърната обработка беше извършена с
диференциацията на подгрупите. помощта на стандартните функции на прог-
рамата IBM SPSS – статистически пакет за
2.2. Блок Б - Ценностна ориентация и анализи в социалните науки, с операционна
образование, с 13 въпроса, всеки от които с система Windows 7. Използвахме електрон-
4 до 12 опции за избор. Съдържанието е ори- ните таблици за нанасянето на кодираната
ентирано към ценността на образованието, първична информация. С помощта на прог-
съизмеримостта му с европейското, самоо- рамните алгоритми изчислихме процентното
ценка за съизмеримостта на студентите с тех- съотношение на избраните отговори от въп-
ните европейски колеги, разбирането им за росника. Предварително определихме 10 гру-
европейската интеграция и тяхното място в пи взаимосвързани параметри за корелации с
нея. цел да ги съпоставим, да проследим как си
влияят и да изчислим процентното им съот-
2.3. Блок В - Икономическа сигурност и ношение. Получените резултати анализирах-
идентичност, с 15 въпроса, всеки от които с 4 ме, но поради ограничения обем в настоящата
до 10 опции. Въпросите са свързани със са- статия представяме само предварителния
мочувствието им като българи и европейци, вариант.
за това какво предизвиква у тях национална
гордост, как оценяват икономическата ситуа- 4. Анализ и обобщение на получените
ция в страната; с разбирането на сигурността, резултати
на условията продуциращи икономическата
несигурност; коя от видовете социални кризи От получените резултати подбрахме само
е най-тревожна за допитаните; какви са пла- тези, които от наша гледна точка дават въз-
новете им за реализация в близките няколко можност да се очертаят водещите тенденции
години; какво би ги накарало да напуснат и да се направят съответните изводи. Като
страната и ако я напусна,т при какви условия база за сравнителен анализ приехме резулта-
биха се завърнали да живеят и работят в ро- тите от посочените по-горе минали наши из-
дината. следвания. При отговорите на всички въпро-
си, където се очаква да има повече от един
2.4. Блок Г - Икономическа и инвести-
ционна култура, блок с 12 въпроса, всеки с 3
до 12 опции. Смисълът на въпросите е насо-
чен към самооценка на икономическите поз-
151
верен отговор, сумата от процентите може да стремеж за получаване на стипендия отново
е по-голяма от 100 %. се крие в негативните икономически реалнос-
ти в страната. От друга страна, възможности-
4.1. Данните от блок А ни показват, че от те за получаване на стипендии през пос-
масива на студентите преобладават жените – ледните години се увеличиха, особено след
59,5%, докато мъжете са 40,5%. Трябва да се присъединяването на България към Евро-
има предвид, че в предварителната ни извадка пейския съюз.
беше планирано съотношение 50% на 50%
мъже-жени. Има хуманитарни специалности, Данните показват, че 65,5% от студентите
където мъжете са съвсем слабо представени се самоопределят като хора със средно мате-
или липсват въобще. Като цяло студентите риално положение, 16,5% считат, че са на
жени са повече от колегите им мъже. Тази границата на бедността, 2% се определят като
тенденция се наблюдава в цялата страна, ако бедни. Процентът на определилите се като
проследим статистиката. богати е по-голям – 3,5%, а на тези, които
считат себе си за по-скоро богати – 12,5%.
По отношение на семейния статус, 86% от Прави впечатление, че преди 10 години про-
студентите посочват, че са неженени/неомъ- центите на опциите „богат” и „по-скоро бо-
жени. Само 12,5 % са създали семейства или гат” са двойно по-ниски за сметка на „беден”
живеят с партньор на семейни начала. Пос- и „не толкова беден”, които са били двойно
ледните са най-вече от по-горните курсове и по-високи. Изводът е, че независимо от ико-
преобладаващо жени. Тази тенденция също се номическата криза днес стандартът на живот
наблюдава през последните години. Причи- е по-висок в сравнение с този от преди. Това
ните можем да търсим както в промяната на вдъхва надежда за една бавна, но трайна тен-
ценностите на съвременното общество, така и денция на покачване на доходите в двете
в икономическата криза в страната, довела до крайни положения на материалния статус.
икономическа нестабилност и несигурност. Що се отнася до средното ниво, то леко спада
Стремежът за лична свобода, за изграждане с около 5%. Това обяснява дълбокото убеж-
на кариера и по-висок социален и финансов дение на повечето хора, че доходите им нама-
статус, като възможност за по-голяма иконо- ляват. Разбира се, нашите изводи са на базата
мическа сигурност, се отразява демоти- на конкретни изследвания и нямат претенции
виращо на младите хора да създават семей- за валидност в цялата страна, макар изследва-
ства и да отглеждат деца. При това жените ните студенти да идват от различни региони.
все пак са по-склонни на компромис, както
показват данните. 4.2. Отговорите на въпросите от блок Б
ни показват, че 65% от студентите определят
Интересни са резултатите по отношение на висшето образование като важно за тяхната
източниците за финансиране. От родителите бъдеща реализация, а 49% - за интелек-
получават издръжката си 65% от студентите; туалното им развитие. Само 0,6% следват, за
работят, за да си помагат 37,5% ; самостоя- да удовлетворят амбициите на родителите си.
телно се издържат 22%. Стипендии получават Отново са възможни повече от един отговор.
само 14%, а от други източници – 1,5%. Тряб- Данните са съизмерими с получените преди
ва да отбележим, че са възможни повече от 10 години с тази разлика, че сега процентът
един отговор. Ако сравним данните с изс- на удовлетворяващите амбициите на родите-
ледването преди 10 години, ще видим, че лите си е двойно по-малък. Последното ни
финансовата родителска подкрепа е намаляла обнадеждава, защото говори за по-високо
с 31%, а работещите, за да се издържат са- самосъзнание, по-голяма самостоятелност
мостоятел,но са се увеличили близо два пъти. при вземане на решения и по-ясни цели на
Това отново говори за влиянието на иконо- студентите. От това следва по-висока анга-
мическата несигурност, която създава допъл- жираност с процеса на обучение и съответно
нителни трудности за студентите. Липсата на по-добри резултати. Остава въпросът дали те
студентска борса и почасова работа принуж- са в посока получаване на знания, или на
дава редовно обучаващите се да работят на диплома. Висшето образование продължава
смени или даже на пълен работен ден, което да бъде ценно за повече от половината изс-
води до спадане на качеството на обучение. ледвани, но за съжаление, не за всички.
Светъл лъч в тази мрачна картина е увелича-
ването със седем пъти на броя студенти, по- На въпроса за бъдещето на своята специ-
лучаващи стипендия – 14%. Причината за алност 53,5% от студентите считат, че тя дава
нарастващата мотивация за по-висок успех и реални перспективи за реализация; 36% по-
152
сочват, че подготвя търсени специалисти; образование у нас. Причините можем да тър-
21,5% приемат, че няма голямо бъдеще и са- сим, от една страна, в самата образователна
мо 1% я определят като специалност без бъ- система, в нейната философия, стратегия и
деще. И тук е възможно наличието на повече организация, от друга, в неустойчивите пот-
от един избор. От отговорите можем да нап- ребности и поведение на българския бизнес,
равим заключението, че проблемите, породе- чийто представители предявяват сериозни
ни от икономическата криза - фалити на претенции за практическата подготовка на
предприятия, недостатъчно производство и завършилите студенти, но слабо помагат на
предизвиканата от това безработица, невъз- университетите в организацията и провежда-
можността на малките и средни предприятия нето на учебните практики. В тази посока има
да отговорят на изискванията на ЕС и непо- много какво да се направи.
силната за тях конкуренция, демотивират
студентите при оценката за бъдещето на спе- Интересни са отговорите на студентите
циалността. По тези причини най-често опци- при съпоставяне с европейските им колеги.
ята „няма голямо бъдеще” избират респон- 71,5% от тях считат, че са съизмерими по
дентите от икономическите специалности, по- интелектуален потенциал; 60% определят
рядко студентите от педагогическите и най- себе си като добре информирани, а 59% счи-
рядко – медицинските сестри. До голяма сте- тат, че имат свобода на избор. Взети заедно,
пен обществените нагласи и масмедиите под- тези данни говорят, че повечето от анкетира-
помагат такова отношение. Тенденцията да се ните показват добро самочувствие, сравня-
съкращават отпуснатите бройки за икономи- вайки се с европейците, което е нараснало с
ческите и хуманитарните специалности за 30% по отношение на резултатите от преди 10
ВУЗ също допринася за негативните нагласи години. От друга страна, 52% от студентите
и очаквания на младите хора. считат, че имат високо ниво на образованост,
т.е. нашето образование не от-стъпва на евро-
На въпроса за съизмеримостта на нашето пейското. Този процент обаче е по-нисък с
образование по цели и задачи с европейското, 10% от резултатите на предходните изследва-
50% от допитаните считат, че българското об- ния, което комуникира с обществените нагла-
разование е на високо равнище, 56% - по тео- си за снижаване нивото на подготовка на сту-
ретично ниво; 32%, че то формира добри дентите през последните години у нас. Само
практически умения; 64%, че преподава- 36% от допитаните приемат, че са съизмери-
телите са с висока квалификация и профе- ми като реализация на талантите. Тези данни
сионализъм; само 23,5% приемат, че то е съ- показват, че образованите младежи у нас са
измеримо с това на ЕС по материално- неудовлетворени от липсата на възможности
техническата база. Възможни са повече от за професионална реализация в страната, кое-
един отговор. Недостатъчното ниво на уни- то може да се обясни с икономическите огра-
верситетската материално-техническа база ничения.
действително е проблем на нашето образова-
ние в актуалната икономическа ситуация. Ако Европейската интеграция се възприема от
направим сравнителен анализ с резултатите студентите преди всичко като координиране
от изследването преди 10 години, ще видим, на икономиката и политиката на страните.
че процентът на приемащите материално- Така считат 57% от допитаните, което говори
техническата база на университета за съизме- за добра социална ориентация. Само 41% раз-
рима с европейските е нараснал четирикрат- бират евроинтеграцията като получаване на
но. Това показва, че процесът на обновление финансова помощ за България и това е два
и развитие на базата е налице въпреки същес- пъти по-малко от резултата преди 10 години.
твуващите икономически проблеми. Радва ни Влизането на България в Европейския съюз и
фактът, че с 20% се е увеличил резултатът от по-високата информираност за протичащите
оценката за квалификация и професионали- процеси променя нагласите на младите и об-
зъм на преподавателите и с 18% - оценката за разовани хора по отношение на евроинтегра-
теоретичното ниво на българското образова- цията. 48% от анкетираните я възприемат
не. За съжаление, не можем да кажем същото като образователна и културна интеграция, а
за формиране на добри практически умения – за 55% тя е свързана със свободното преми-
там има спад с 26%. Считаме, че резултатът наване в европейските страни, наемане на
потвърждава една устойчива тенденция, ва- работа и обучение. Последното показва както
лидна както за средното, така и за висшето нагласата на студентите за получаване на
европейско образование, така и желанието да
153
напуснат страната ни в търсене на по-добри ност върху нагласите за позитивна промяна в
възможности за реализация. При това обаче мисленето на студентите за близкото бъдеще.
те считат, че трябва да съхранят българското
у себе си. Едва 0,6% от респондентите разби- Предизвиква интерес начинът, по който
рат европейската интеграция като замяна на студентите разбират икономическата сигур-
националните ценности с европейските. ност и съответно какво за тях е несигурност-
та. Избрани са повече от един отговор. За
Резултатите от изследването показват, че 73% сигурността се свързва с безопасност и
макар да се намират в ситуация на икономи- защита, 54% я разбират като наличие на пос-
ческа несигурност и поради това да са готови тоянна и сигурна работа, за 48% тя е наличие
да емигрират, анкетираните имат устойчиво на парични средства, а за 35% - наличие на
самоопределение на националната си иден- недвижима собственост. Тези резултати отно-
тичност. На въпроса как възприемат себе си, во са съизмерими с обществените нагласи.
59,5% се чувстват българи, а 29,5% - българи Новото е, че 40% от анкетираните разбират
и европейци. Само 6,5% се самоопределят сигурността като начин на мислене и доверие.
като европейци и 3,5% - като европейци и Демонстрират по-задълбочено отношение
българи. Резултатите се припокриват с тези към проблема и по-голяма зрялост при анали-
от преди 10 години. за на съществуващите социално-икономичес-
ки реалности. Промяната в мисленето и на-
4.3. Отговорите на въпросите от блок В растването на доверието между хората и инс-
подкрепят посочените по-горе изводи. На титуциите е пътят към нов тип общество.
въпрос: ако емигрирате, бихте ли се върнали Разбирането на този факт е крачка напред към
в страната при благоприятна социално-иконо- тази цел.
мическа промяна, 71% от допитаните са отго-
ворили утвърдително, защото с родината ги Една от задачите на изследването е опре-
свързват много неща, а 13,5% са посочили делянето на факторите, оказващи влияние
„да” поради възможностите, които предоста- върху решението на младите хора да напус-
вя една развиваща се икономика. Само 10,5% нат страната. Като най-неблагоприятна соци-
посочват, че е малко вероятно да напуснат ално-икономическа ситуация е посочена без-
уредения си вече живот в чужбина и да се работицата – 80%, следвана от липсата на ре-
върнат в България, а едва 5% избират катего- ализация по специалността – 45%, и въоръ-
ричното „не”. Сборът от резултатите от пър- жен конфликт - 41%. В по-малка степен влия-
вите две опции е много голям, което опреде- ние оказват: не добре функциониращата прав-
лено ни зарадва. Условието обаче е подобря- на система – 26%; сериозни проблеми в здра-
ване на социално-икономическите реалности веопазването – 21,5%; неангажираност на
у нас, а това потвърждава тезата, че икономи- политическата класа към проблемите на стра-
ческата несигурност поставя на изпитание ната – 17,6%; високата инфлация – 13,5%;
националното самосъзнание. При отговорите социални или етнически сблъсъци – 13,1%; и
на пилотното проучване на работещите в проблеми на пенсионната система – 9%, коя-
чужбина наши възпитаници се запазва подоб- то логично вълнува най-малко студентите
на тенденция, с тази разлика, че процентът на поради младата им възраст.
избралите да не се завръщат е 25% и те се
определят като европейци. При тях вече се Като най-тревожна по вид криза студенти-
забелязва загуба на национална идентичност. те посочват икономическата – 33,5%, следва-
на от военни и социални конфликти – 26%, и
За съжаление, надеждите за позитивна финансова – 23,5%. Другите опции са избрали
промяна на икономическата ситуация в Бъл- малко респонденти: политическа криза – 8%;
гария до 2020 година са слаби. Само 16% разпадане на ЕС и НАТО – 3,5%; етническа
твърдо очакват такава промяна, а 32% изби- криза – 2,5%. Последното се обяснява с тра-
рат „по-скоро да”. Общо оптимистите са по- диционната толерантност към етносите в
малко от половината допитани. Малко повече България, макар през последните години,
са песимистите, при това категоричните „не” поради икономическата криза и произтича-
са дали 13,5%, а „по-скоро не” – 37%. Като щата от нея икономическата несигурност, да
цяло резултатите отразяват съществуващите се забелязва обостряне в това отношение.
обществени нагласи. Може да се направи за-
ключението, че е налице тенденция за отри- Най-тясно студентите свързват реали-
цателно влияние на икономическата несигур- зацията на своите планове със здравето и об-
разованието - така са отговорили 73%; със
способностите и сериозните усилия - 64%, с
154
владеенето на езици и компютърни техноло- ри днес, 69% от анкетираните посочват
гии - 44 %, което говори за реализъм и прак- недвижимо имущество; 49,5% - образование;
тическа насоченост към изискванията на па- 45% - бизнес; 23,6% - валутен депозит; 22,5%
зарната среда, конкуренцията и икономичес- - акции. По-малко са тези, които избират дви-
ката несигурност. Освен това, 32% от респон- жимо имущество – 19%; скъпоценности и
дентите считат, че връзките и късметът също благородни метали – 18,5%; застраховка жи-
имат място в техните планове, а 26% разчитат вот – 14,6%. Само 5,5% избират добро-волно
на връзки и приятели. Интересен е фактът, че пенсионно осигуряване, а 3% - текущо пот-
само 0,5% от студентите свързват бъдещото ребление. Данните показват типични за бъл-
си развитие с парите на родителите си. Това гарите нагласи, формирали се с времето, за
потвърждава посочената вече теза, че нега- търсене на икономическа сигурност в кризис-
тивните икономически реалности продуцират ни периоди. Колкото и да се развиват другите
по-голяма самостоятелност и отговорност на форми на инвестиции, реалните активи са
младите хора. тези, които дават сигурност. Приятно впечат-
ление прави фактът, че на второ място сту-
За изследването на факторите, които влия- дентите посочват образо-ванието като дос-
ят върху формирането на националната иден- тойно за инвестиране, което показва зрялост и
тичност, запитахме студентите какво предиз- далновидност за бъдещата им реализация.
виква у тях национална гордост. Най-
вдъхновяваща за 94,5% от допитаните е кра- Достатъчни ли са икономическите поз-
сивата природа на България; 89,5% са посо- нания на студентите от различните специал-
чили културно-историческото наследство; ности, кога и в коя образователна институция
80,3% - героичното минало на страната. За трябва да се заложи началото на икономи-
54% от допитаните гордост представляват ческото образование и възпитание – на тези
постиженията на българската култура и из- въпроси получихме интересни отговори. 59%
куство, а за 45,5% - българската наука. По- от допитаните считат, че им е необходима
ниско място по значение имат: постиженията практическа икономическа подготовка; 45,5%
на българския спорт - 38 %; на българските - икономическа подготовка за управление на
изобретатели - 32 %; на българите, работещи личните финанси; 28% се нуждаят от базови
в чужбина - 27,5 %. Най-непопулярни са ус- познания по икономика. Последните са пре-
пехите на българския бизнес - 10%. От една димно от неикономическите специалности.
страна, това също е следствие на икономи- Едва 4% посочват, че нямат нужда от допъл-
ческата криза, която постави на колене про- нителна икономическа подготовка - това са
изводителите в страната. От друга, очертава предимно представители на икономическите
се необходимост от информационна и кому- специалности. Допитаните посочват семейст-
никационна стратегия, която да пред-ставя вото като важно за възпитание на основните
успехите и иновации на българския бизнес на икономически нагласи – 56%; 34% приемат,
международните пазари, особено в условията че ролята му е значима за изграждане на ико-
на икономически затруднения и несигурност номическа култура; само 9% му отреждат
в обществото. незначителна роля.
4.4. В блок Г за определение на икономи- Като най-подходяща възраст за начало на
ческата култура и настоящата инвестиционна икономическо образование и възпитание 27,
активност на студентите формулирахме група 5% от студентите посочват 6-8 г.; 22% - 13-15
въпроси. 42% от допитаните не харесват рис- г.; 20% - 9-12 г.; 17% - след 16 г.; 13,5% опре-
ка, но осъзнават, че без него не може в съвре- делят 3-5 г. На въпроса в коя образователна
менната ситуация, а 36% се стремят да го институция трябва да се заложи началото за
сведат до минимум. Готови да рискуват са това, 30,5% от анкетираните посочват детска-
20,5%, а изобщо не рискуват 1,5%. Тези дан- та градина; 29,5% - основното училище;
ни комуникират със само-оценката на студен- 21,5% - началното училище, 18,5% - гимнази-
тите за типа инвеститор. 58% се определят ите.
като умерен; 26% - като консервативен; само
16% - като агресивен. Тези данни показват, че Резултатите потвърждават тезата, че е на-
икономическата несигурност кара младите ложително още от най-ранна възраст да се
хора да бъдат много прецизни при вземането формира трайна система от умения и прак-
на икономически решения за бъдещето си. На тически действия, които да научат младите
въпроса в какво е най-добре да се вложат па- хора да инвестират дългосрочно за своето
финансово благополучие.
155
5. Заключение за подобряване качеството на образователния
процес. - Техномат и Инфотел. Материали,
Проведеното социологическото проучване методи и технологии. Научни статии, т. 1,
на студентите от ФОН осигури обемна база Science Invest Ltd., Бургас, 2004, с. 62-77.
данни, която дава възможност да се анали- 3. Спиртов, А., Г. Писарова, М. Каприева.
зират актуални за нашата действителност Потребности и интереси на студентите от
проблеми, свързани с образованието, иконо- Университет „Проф. д-р Асен Златаров” -
мическата несигурност и националната иден- Бургас за успешна реализация в условията на
тичност. Изследването показа, че въпреки европейската интеграция.- Годишник на Уни-
отрицателното влияние на икономическата верситет „Проф.д-р Асен Златаров”, 2002,
несигурност върху самочувствието и възмож- том XXXI (2), с. 70-77.
ностите за реализация на студентите, тя съз- 4. Bineva, V. Research of the students’
дава и предпоставки за търсене на устой- investment culture from the economic programs
чивост чрез самоопределението им. В този at the Prof. Dr. Assen Zlatarov University,
смисъл е необходимо да се разширят иконо- Bulgaria. The 12th International Scientific
мическото образование и културата на под- Conference „Management horizons in changing
растващите и младите хора с цел по-ранно economic environment: visions and challenges”,
формиране на способности за разкриване и Kaunas, Lithuania, 26-28 September 2013.
адекватна реакция на съществуващите ико-
номически затруднения. REFERENCIES
Отрицателното влияние на икономичес- 1. Vladimirov, Zh., I. Katsarski, T. Todorov, M.
ката несигурност върху националната иден- Badzhakov. Balgariya v kragovete na anomiyata.
тичност може да бъде преодоляно чрез ефек- S., Sofiyski novini, 1998.
тивно управление на всички нива на социал- 2. Pisarova, G., Kaprieva, M. Sotsiologichesko
но-икономическата система. За това може да izsledvane na potrebnostite, interesite i
способстват популяризирането на богатото motivatsiyata na studentite – predpostavka za
културно-историческо наследство и красиви- podobryavane kachestvoto na obrazovatelniya
те природни забележителности на страната. protses. - Tehnomat i Infotel. Materiali, metodi i
tehnologii. Nauchni statii, t. 1, Science Invest
Анализите на информация, направените Ltd., Burgas, 2004, s. 62-77.
изводи и препоръки ще намерят развитие в 3. Spirtov, A., G. Pisarova, M. Kaprieva.
бъдеща монография и ще бъдат предоставени Potrebnosti i interesi na studentite ot Universitet
за ползване на всички заинтересовани страни “Prof. d-r Asen Zlatarov” Burgas za uspeshna
в Университета. realizatsiya v usloviyata na evropeyskata inte-
gratsiya. - Godishnik na Universitet “Prof.d-r
ЛИТЕРАТУРА Asen Zlatarov”. 2002, tom XXXI (2), s. 70-77.
4. Bineva, V. Research of the students’
1. Владимиров, Ж., И.Кацарски, Т. Тодоров, investment culture from the economic programs
М. Баджаков. България в кръговете на аноми- at the Prof. Dr. Assen Zlatarov University,
ята. С., Софийски новини, 1998. Bulgaria. The 12th International Scientific
2. Писарова, Г., М. Каприева, Социологичес- Conference “Management horizons in changing
ко изследване на потребностите, интересите economic environment: visions and challenges”,
и мотивацията на студентите – предпоставка Kaunas, Lithuania, 26-28 September 2013.
156
ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)
ВЪНШНОТЪРГОВСКИ ОТНОШЕНИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ВОДЕЩИ
СТРАНИ ОТ ИЗТОЧНА ЕВРОПА В КОНТЕКСТА НА РЕГИОНАЛНИТЕ И ГЛОБАЛНИ
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Николaй Милев
BULGARIAN FOREIGN RELATIONS WITH LEADING EAST EUROPEAN COUNTRIES
IN THE CONTEXT OF REGIONAL AND GLOBAL CHALLENGES
Nikolay Milev
E-mail: [email protected]
ABSTRACT
A research on the impact of current factors of regional and global market on the export and import
Bulgarian goods and services. Specific accent is made on the turbulent economic environmenq edpecially on he
markets of Russia and Ukraine. In view of these factors formulating possible product niches and approachesto
them on national and corporate level aimed at boosting Bulgarian foregn trade.
Key words: current factors of regional and global market, impact on foreign trade of Bulgaria
ВЪВЕДЕНИЕ сектори в това направление; още повече, че
Износът на стоки и услуги от българските българските износители имат дългогодишен
предприятия е основен двигател на българ- специфичен опит и компетентност в маркети-
ската икономика и фактор за стабилност, ба- рането на тези пазари, представляващи обект
лансиране и възобновяване на растежа в на интерес в регионален и глобален план.
периодите на негативни стопански процеси у При това в помощ на износителите в тези две
нас в края на 20-ти и началото на 21-ви век. страни функционират дипломатически мисии
Потенциалът на международните пазари мо- и 4 търговски представителства.
же да се приеме за даденост, особено за въз-
никваща пазарна икономика с относително Като цяло България е нетен износител на
свит пазар. В средносрочен и дългосрочен суровини и потребителски стоки и има отри-
план неговата роля допълнително укрепва и цателен търговски баланс при инвес-
нараства в контекста на еврочленството на тиционните стоки. Зависимостта от недивер-
страната и действието на принципите на сво- сифицирания внос на енергийни ресурси към
бодно движение на стоки, услуги, капитали и момента не е преодоляна. С оглед на това е
знания в пределите на Европейския съюз, необходимо постигане на ръст при износа, на
както и споразуменията на общността за сво- баланс и реципрочност при обмена и намаля-
бодна търговия с трети страни. В кратко- ване на отрицателното салдо и „изтичането“
срочен план ключов фактор за развитието на на БВП. С оглед динамиката на конкретни ге-
външната търговия на страната са фундамен- ографски пазари се констатират нови въз-
талните промени на два важни и близки геог- можности и ниши за българския износ.
рафски пазари, каквито са Русия и Украйна.
Протичащите процеси на тези пазари оказват 1. Състояние и тенденции за развитие
значимо въздействие върху обема, посоката, на експортно-ориентираните сектори и
структурата и динамиката на българския внос предприятия у нас.
и износ и създават предпоставки за позици-
ониране на нови продукти, предприятия и След не особено благоприятната по отно-
шение на външното търсене 2012 г., през
2013 г. износът отново има основен принос за
икономическия растеж. През 2013 г. номи-
157
налният ръст на износа в сравнение с пред- на годината външнотърговското салдо на
ходната 2012 г. достигна 7%. Възходящият България с ЕС е отрицателно и е на стойност
тренд се запази и в началото на 2014 г. : се- 2,3 млрд. лв.
зонно изгладените данни за второто триме-
сечие на 2014 г. показват растеж от 1,6% на Извън ЕС основните външнотърговски
БВП в сравнение със съответното тримесечие партньори на България са Турция, Сингапур,
на предходната година и 0,5% спрямо първо- Русия, Китай, Македония и Сърбия. Тези
то тримесечие на 2014 г. [1. страни формират 54% от износа на България
за трети страни. Величината на износа извън
Въпреки динамичната и недостътъчно ста- ЕС е намаляла с 12% и е в размер на 8, 9
билна бизнес среда и негативни процеси в млрд. лв. Намалява и вносът от тази група
банковата сфера в страната, приходите от страни - с 6, 4% за първите шест месеца на
продажби на първите 100 най-успешни фир- годината.
ми в България през 2013 г. са нараснали два
пъти. При изследване на бизнес резултатите Външнотърговското салдо (износ на база
на 6230 компании, произвели 82% от БВП за цени FOB – внос на база цени CIF) на
2013 г., в категорията възвръщаемост на ка- България с трети страни през периода януари
питала 39 от първите 100 фирми са от услу- - юли 2014 г. е отрицателно и е на стойност 2,
гите и транспорта. Предприятията от сектори 1 млрд. лeвa. [3]
„Текстил” и „Храни и напитки” показват най-
значимо намаляване на задълженията – сред- Структурата на износа по стокови групи и
но с 56% спрямо 2012 г. Едновременно с това подгрупи през 2013 г. потвърди специализа-
тези предприятия отчитат и значим ръст на цията на страната ни и реалните конкурентни
приходи и печалби. Най-добри по показател предимства в търговията с машини и оборуд-
преход от загуба към печалба през 2013 г. са ване, зърнени култури, метали и текстил,
промишлените предприятия. От водещите тютюн и тютюневи изделия, минерални гори-
компании 77% са микропредприятия, 16% са ва, текстил, чугун, стомана и благородни ме-
малки, 4% са средни, а останалите 3% са тали. Особен акцент е нарастването на отно-
големи предприятия [2]. сителния дял на машините и оборудването и
износа на части за автомобилната промишле-
От своя страна, износът на България за Ев- ност. Понижението на международните цени,
ропейския съюз за първото полугодие на отразено в съществено забавяне и дори спад в
2014 г. се е увеличил с 2, 8% в сравнение със цените на производителя, доведе до форми-
същия период на 2013 г. В стойностно из- ране на отрицателни дефлатори на вноса и
ражение през този период България е изнесла износа. При износа от сектор „Машино-
стоки за 12, 6 млрд. лева в страните от ЕС. строене“ бе отчетено значително нарастване
Основни външнотърговски партньори на във физическия обем наред с леко покачване
България са Германия, Италия, Румъния, Гър- на износните цени и индекса „Условия на
ция, Франция и Белгия, като тези страни фор- търговия“ (Terms of Trade). В резултат на
мират 72, 3% от износа за държавите членки това по-съществено номинално повишение бе
на ЕС. Най-голям ръст при износа има в отчетено при износа на инвестиционни стоки
сектор „Мазнини, масла и восъци от живо- (13, 3%), които увеличиха дела си до 17, 8%
тински и растителен произход“ (41, 3%). Най- от общия износ. Положително развитие се
голям спад се наблюдава в секторите наблюдава във всички подгрупи на сектора,
„Безалкохолни и алкохолни напитки и тю- като по-съществен бе ръстът при електри-
тюн“ (21, 3%) и „Минерални горива, масла и чески машини (20, 9% спрямо 2012 г.) и
подобни продукти“ (21%). резервни части (22, 5%).
За периода януари-юни вносът от ЕС се Суровините останаха водеща група в
увеличава с 3, 6% и достига 14, 9 млрд. лв. износа на страната с дял от 43, 4%. Ръстът в
Най-голям е обемът на стоките, внесени от износа на суровини за хранително-вкусовата
Германия, Италия, Румъния, Гърция и Испа- промишленост и благородни метали компен-
ния. Най-голямо процентно увеличение (11, сираха по-слабия експорт на желязо, стомана,
6%) е отчетено в сектор „Разнообразни гото- торове и химически продукти. При потре-
ви продукти, н.д.“, а най-голямо намаление бителските стоки продължи нарастването на
(13,4%) се наблюдава в сектор „Необработе- износа на лекарства и козметика с ръст от 14,
ни (сурови) материали, негодни за консума- 6% и храни с раст от 10% [4].
ция (изкл. горивата)“. През първата половина
По данни на БНБ, през 2013 г. търговският
дефицит е намалял с 295 млн. евро в резултат
158
предимно на по-ниските цени на суров пет- отрицателно търговска салдо в двустранния
рол, природен газ и петролни продукти спря- стокообмен, което се разраства под въздей-
мо същия период на 2012 г., докато салдото ствие на наложените санкции от стрна на ЕС.
по текущата сметка се е подобрило с 305, 2
млн. евро, като през 2013 г. текущата сметка Анализът откроява наличие на конку-
достигна висока положителна стойност от рентни предимства при три групи стоки: ме-
751 млн. евро. дикаменти, компоненти за автомобили и по-
демно оборудване с относителен дял на всяка
Сектор „Туризъм” продължи да играе от тях над 4% (Табл. 2). Констатира се необ-
ключова роля на „скрит износител”. Подоб- ходимост от оптимизиране и търсене на по-
рението на външнотърговските показатели на тенциални и реални конкурентни предим-
страната през 2013 г. е основно благодарение ства в при останалите групи стоки.
на търговията с основния ни външнотъргов-
ски партньор – ЕС. Намаляването на остро- Таблица 2. Продуктова структура на бъл-
тата на дълговите проблеми в държавите от гарския експорт за Русия през 2013 г.
еврозоната и последвалото постепенно акти-
визиране на икономическата активност бяха Продукти Относителен
основен фактор за повишението на износа.
Що се касае външната търговията с държави дял (%)
извън ЕС, в това число Русия и Украйна, тя
бе белязана от по-силно нарастване в нача- Медикаменти 29.0
лото и известно забавяне в последните месе-
ци на годината. Компоненти за автомобили 5.0
2.Оценка на състоянието на дву- Полиспасти, лебедки, 4.1
странната търговия с Русия. Двустранни крикове
икономически отношения на Р България с
Руската федерация Арматурни артикули 2.4
В групата на страните извън ЕС (трети Части за кари 2.2
страни) Руската федерация е един от основ-
ните външнотърговски партньори на Р Бъл- Гроздови вина 2.2
гария. През 2013 г. РФ заема второ място по
величина на стокообмена с относителен дял Нефтени масла 2.2
11, 1% от външната търговия на Р България, в
т.ч. 2, 6% от износа и 18, 5% от вноса (Табл. Карбонати, пероксикарбона-
1). От своя страна България заема около 1%
от външнотърговския стокообмен на Русия. ти, технически амониев 2.1
Таблица 1. Външна търговия на Р Бълга- карбонат
рия с Руската федерация (млн. щ.д.) за пери-
ода 2006 - 2013 г. Хладилници, фризери и др. 2.0
оборудване
Корабно и самолетно 1.6
снабдяване
Източник: Министерство на икономиката и
енергетиката, 2014 г.
Година Стоко- Износ Внос Салдо Структурата на вноса може да се оцени
обмен като монокултурна, при което основна група
2006 4168.5 228.4 3940.1 -3711.7 стоки са енергоносителите с 93, 6% относи-
2007 4159.3 446.3 3713.0 - 3266.7 телен дял и акцент върху въглеводородите
2008 5983.4 614.4 5369.0 - 4754.6 (Табл. 3).
2009 3533.0 407.5 3125.5 - 2718.0
2010 4735.3 584.7 4150.6 - 3565.9 Таблица 3. Водещи стоки в структурата на
2011 6492.2 754.1 5738.1 - 4984.0 българския внос от Русия през 2013 г.
2012 7527.6 722.0 6805.6 - 6085.8
2013 6362.4 -5599.2 Продукти Относителен
7125.6 763.2 дял (%)
Суров нефт 66.9
Източник: Министерство на икономиката и Природен газ 17.0
енергетиката, 2014 г. Нефтени масла 9.7
Мотриси и моторни 0.9
Следва да се отбележи значителният лаг платформи
между вноса и износа, както и значителното Каменни въглища 0.7
Необработен алуминий 0.5
Минерални или химични 0.4
торове, съдържащи 2 или 3
от подхранващите елементи
159
Минерални или химични 0.3 Вследствие на световната финансова и
икономическа криза, инвестициите през 2009
азотни торове и 2012 г. са относително по-малки в сравне-
ние с предишните две години.
Вестникарска хартия 0.3
Броят на българските фирми с руско учас-
Плосковалцувани продукти 0.3 тие от 5 до 100% от капитала са 4652 (2-ро
място след Турция). Най-големите реални
от желязо,горещовалцувани руски инвестиции са в търговските дружества
Лукойл Нефтохим Бургас АД (производство
Източник: Министерство на икономиката и на нефтопродукти) и Лукойл България (тър-
говия с нефтопродукти). Част от тези инвес-
енергетиката, 2014 г. тиции се извършват от филиали в няколко
европейски страни (Холандия, Австрия,
При анализa на външноикономическите Швейцария). Газопроводът „Южен поток“ е
показатели за 2013 г. в сравнение с тези от стратегически за България проект, който ще
2012 г., се открояват следните тенденции и бъде алтернатива на маршрута за доставки на
факторни условия: природен газ от Русия. В момента страната
ни е в активен диалог с Европейската коми-
- БВП на Русия за 2013 спрямо предход- сия, за да отговори проектът на всички евро-
ната 2012 г. бележи ръст от 3, 2%, което пейски норми.
представлява важна предпоставка за ръст на
двустранния стокообмен; Паралелно с това приоритет е и изграж-
дането на междусистемните газови връзки
- двустранният стокообмен е намалял с 5, със съседните страни, като очакваният срок
3%; на завършване на интерконекторите с Гърция
е 2015 г., а с Румъния - до края на 2016 г.
- износът от България се е увеличил с 5,
7%; Посредством реализацията на проектите
от Южния газов коридор на ЕС ще бъде
- вносът от Русия е намалял с 6.5%; осигурен маршрутът за договорените алтер-
- българските предприятия износители за нативни доставки на природен газ от Азер-
РФ са 640 на брой, от които 41 реализират байджан за страната ни през Турция и Гърция
75% от общия обем на износа; от находището „Шах Дениз 2“. Очакваните
- руските предприятия вносители в Бъл- доставки от 1 млрд. куб. метра газ годишно
гария са 844, от които 2 на „Лукойл“ реали- от това находище по Южния газов коридор
зират 75% от вноса; представляват около 40% от текущото пот-
- общият размер на преките руски инвес- ребление на страната ни.
тиции за периода 1996–2013 г. е около 1, 8
млрд. евро; По отношение на сектор „Туризъм“,
- рейтингът на РФ, оценен от Standard and руските граждани заемат 4-то място по брой
Poor’s, S&P, е (ВВВ-), което индикира инвес- на чуждестранни туристи, посетили България
тиционната среда на страната и е негативно през 2013 г., като в годишен план се наблю-
послание към външните инвеститори; дава увеличение на туристопотока от Русия с
- налице е значителен спад на курса на 14, 1%. Запазването на тенденцията за увели-
руската парична единица към щатския долар чаването на размера на туристопотока от
и евровалутата. На 25. 10. 2014 г. официал- Русия, както и планираното диверсифициране
ният курс на Руската централна банка възлиза на доставките на въглеводороди са реален
на 41,8101 рубли за щ.д и 52,9065 рубли за фактор за намаляване на дебаланса и дефици-
евро. В съчетание с очакваната умерена та на салдото (5599, 2 млн. щ.д. за 2013 г.) в
инфлация в размер на 7-9% годишно, това е търговията със стоки. Eвентуалният бъдещ
предпоставка за ръста на конкуренто- ръст на инвестициите допълнително би спо-
спосбността на износа от Русия за България и могнал за това.
спад на износа за Русия поради санкции и
спад на валутния курс на рублата по отноше- 3. Оценка на състоянието на двустран-
ние на българския лев; ната търговия между България и Украйна
- макроикономическите прогнози за 2014
г. сочат спад на реалния БВП на Русия с 0, Украйна е един от основните търговски
4%, и връщане на пътя на растежа през 2015 партньори на България. По данни от периода
г. – 0, 7% и 2, 1% през 2016 г.; 1990-2012 г., средната стойност на БВП на
- Русия заема 7-o място сред инвести-
торите в България. През периода 2005–2008 г.
се наблюдава непрекъснат ръст на руските
инвестиции.
160
човек от населението за Украйна (по паритет на държавния сектор) – почти до 100% от
на покупателната способност) през периода е БВП. В края на 2013 външният дълг беше 78,
6894, 39 долара, с минимум от 4469, 95 6% от БВП (140 млрд. долара). МВФ очаква
долара през 1998 г. и максимум от 10507, 22 през 2015 г. украинската икономика да пос-
долара през 1990 г. Към 01. 01. 2010 г. валут- тигне растеж от 2%, както и известно
ните резерви на Украйна са били 39,7 млрд. подобряване на останалите макроикономи-
щ.д. През 2012 г. те са 31, 8 млрд. щ. д., за да чески показатели. Предвид ситуацията в
спаднат през 2013 г. до 21, 6 млрд. щ. д. [5]. средата на 2014 г. обаче, прогнозата на фонда
Стопанският комплекс на Украйна включва изглежда прекалено оптимистична. През
сектори като тежко машиностроене, черна и април 2014 г. производството в страната
цветна металургия, корабостроене, производ- падна с 6% в сравнение с април 2013 г. От
ство на автобуси, леки и тежкотоварни авто- края на 2013 до април 2014 г. украинската
мобили, трактори и друга селскостопанска гривна девалвира с 35% [8].
техника, локомотиви, стругове, турбини, ави-
ационни двигатели и самолети, оборудване за През 2013 г. Украйна заема 15-о място във
електростанции, петролна, газова, химическа външната търговия на България с относи-
промишленост и т.н. Украйна е водещ произ- телен дял 1, 9% от износа и 2, 2% от вноса на
водител на електроенергия. В областта на България. Българската общност (диаспора) в
цветната металургия тя практически е моно- Украйна наброява около 225 000 души, което
полист в производството на титан. Годишно е допълнителна предпоставка за разширяване
се добиват и над 1 млн.тона алуминиев кон- на сътрудничеството в икономическата
центрат. Металургията дава 20% от общия област между двете страни.
обем на промишленото производство. Ос-
новни търговски партньори на страната са Таблица 4. Стокообмен на България с
Русия, Германия, Китай, Турция и Полша. Украйна в млн. щ .д. за периода 2006-2013 г.
Следва обаче да се отбележи, че основното
оборудване е силно амортизирано и техноло- Година Стоко- Износ Внос Салдо
гически остаряло. Нуждата от инвестиции в обмен
отрасъла се определя на приблизително 15
млрд. щ. д. Пенсионният фонд на страната 2006 814.0 103.1 710.9 -607.8
през последните две години регистрира 2007 2364.1 226.4 2137.5 -1911.1
дефицит в размер на 64, 4 млрд. грн. (32 2008 3015.8 261.8 2754.0 -2492.2
млрд. евро), което е заплаха за 14 млн. Укра- 2009 1249.1 139.7 1111.4 - 971.7
ински пенсионери [6]. Брутният вътрешен 2010 1323.8 264.5 1059.3 -794.8
продукт на Украйна, чиято икономика вече е 2011 1708.6 404.3 1304.3 - 900.0
изправена пред опасността от навлизане в 2012 1135.5 311.6 823.9 - 512.3
рецесия, може да се свие с още около 2%, ако 2013 1330.5 567.4 763.1 -195.8
търговските взаимоотношения с Русия бъдат Източник: Министерство на икономиката и
прекъснати, като само от спада в стокообмена енергетиката, 2014 г.
между двете страни се очакват загуби в раз-
мер на 5 млрд. долара годишно за украин- През периода 2003-2008 г. се откроява
ската страна [7]. БВП на Украйна може да се тенденция на увеличаване на взаимната
свие с 6, 5% през тази година. За сравнение, търговия, в т.ч. и на българския износ. През
през май очакванията бяха за срив на ико- 2010 г. се наблюдава ръст на стокообмена с
номиката с 5 на сто. Договореностите с Меж- 5.3% - 1323, 8 млн. щ.д., което се дължи
дународния валутен фонд включват условие основно на ръста на износа с 96.4%, достига
Украйна да поддържа плаващ курс на нацио- 264, 5 млн. щ.д.; същевременно има спад във
налната си валута (гривната), да осъществи вноса с 4,5%, достига 1059,3 млн. щ.д. Отри-
по-стриктна регулация на банковия сектор и цателното салдо е намаляло до 794,8 млн.
да реформира енергийната сфера. Според щ.д. През 2013 г., по отношение на предход-
МВФ, през 2014 украинският БВП ще на- ната 2012 г., стокообменът се е увеличил със
малее с 5%, инфлацията ще нарасне с 16%, 17, 2%, като износът се е увеличил с 82,1%, а
делът на безработните ще достигне 8,5%; вносът е намалял със 7 %.
държавният дълг ще нарасне до 57% от БВП,
а съвкупният външен дълг (т.е. на частния и Таблица 5. Конкурентни предимства в
експортната стокова стуктура на през 2013 г.
Продуктова група Отн. дял
161
(%) азотни торове
Нефтени масла и масла от 63.2 Безшевни тръби и кухи 1.0
битуминозни минерали профили от желязо или
Медикаменти 7.2 стомана
Повърхностно активни 1.7 Източник: Министерство на икономиката и
органични вещества (различни енергетиката, 2014 г.
от сапуните) За периода 1996-2011 г. привлечените
инвестиции от Украйна са в размер на 22, 3
Пластмасови едножични 1.6 млн. евро, което представлява едва 0, 06% от
общия размер на инвестициите за периода
влакна (39, 8 млрд. евро) и страната заема 73-то
място [9]. През 2013 г. няма регистрирани
Сачмени, ролкови или иглени 1.4 инвестиции от Украйна. Там има 200 пред-
приятия с участие на български капитал, от
лагери които 67 са представителства на български
компании. През октомври 2010 г. българската
Тютюн и заместители на 1.3 компания „Каолин“ АД откри в Украйна фаб-
рика за обогатяване и преработка на кварцов
тютюна пясък, като реализираният инвестиционен
проект е на стойност 15 млн. щ. д. По отно-
Пръти от желязо или 1.2 шение на външното финансиране, МВФ ще
предостави на Украйна кредитна линия за
нелегирани стомани 17,1 млрд. долара през 2014 и 2015 г.
Електрически акумулатори 1.1 Украинските граждани заемат 8-о място
по брой на туристи, посетили България през
Кафе печено или 1.0 2013 г. След актуализирането на действащата
Спогодба за взаимни пътувания на гражда-
декофеинизирано ните на двете страни през 2004 г. се наблю-
дава тенденция на нарастване на туристичес-
Хладилници, фризери и др. 1.0 кия обмен. През 2013 г. броят на украинските
туристи е нараснал с 16, 5% спрямо 2012 г. и
съоръжения за охлаждане или е достигнал 295 405 души [10].
замразяване 4. Възможности за увеличаване на
ефективността на износа на българските
Източник: Министерство на икономиката и предприятия в контекста на промените в
пазарната среда в Русия и Украйна
енергетиката, 2014 г.
Състоянието на външнотърговските
Откроява се групата на нефтените масла с отношения на Русия и Украйна се характе-
ризира с фундаментални промени по отноше-
63, 2% относителен дял. Неблагоприятната ние на:
политическа и икономическа среда в Украйна - продуктова структура на стокообмена;
- водещи ценови сегменти, в които се
доведе до спад на българския износ със 7%. маркетира и търгува;
- смяна на посоката и обемите на външна
Вносът от Украйна се състои основно от ка- търговия в количествено и стойностно изра-
жение и външнотърговските контрагенти в
менни въглища, нефтени суровини, продукти краткосрочен план.
Предвид сключеното и влязло в сила на
от желязо (Табл. 6). 01. 11. 2014 г. споразумение между ЕС и Ук-
райна за асоцииране, предстои изграждане на
Таблица 6. Продуктова структура на вноса зона за свободна търговия до края на 2015 г.
През това време ще действа споразумението
от Украйна в България Украйна-ЕС за преференциален достъп на
украинските стоки до единния пазар. Потен-
Продуктова група Отн. дял
(%)
Полупродници от желязо или 27.5
от нелегирани стомани
Плосковалцувани продукти 19.1
от желязо или нелегирани
стомани, горещо валцувани
Каменни въглища, брикети и 17.8
подобни твърди горива
Плосковалцувани продукти 5.2
от желязо или нелегирани
стомани, студено валцувани
Валцдрат 4.9
Нефтени масла и масла от 4.1
битуминозни минерали
Части за превозни средства, 3.0
движещи се по железопътни
или подобни линии
Коксове и полукоксове от 1.5
каменни въглища
Минерални или химични 1.4
162
циалът на пазарите на ЕС и безмитният внос сравнение със същия период на 2013 г., а в
на украински стоки в близка перспектива е парично изражение спадът е над 127 млн.
предпоставка за превръщането на съюза в щ.д.;
основен външнотърговски партньор на тази
страна. Русия е член на безмитен съюз с - доставките на автомобили „Лада“ са
Беларус и Казахстан. Разбира се, на тези прекратени от април т.г.;
големи по обем и конкурентно ниво пазари
вече се позиционират предприятия и продук- - измерение на негативния тренд в стоко-
ти от страни като Китай, Турция, Чили, Бра- обмена е свиването на износа за Украйна на
зилия и страните от Близкия изток. Особено азотни торове, фосфор, и калий – със 110 000
активни са производители от Китай, офери- т. по-малко, което във валутно изражение е
ращи плодове, зеленчуци и зеленчукови кон- 84 млн. щ.д.;
серви, които закупуват от Русия зърно, рапи-
ца и мед [12]. По-конкретно се третират мор- - в абсолютни величини вносът в Русия от
кови, джинджифил, чесън, пипер, грах, тик- Украйна за първото полугодие на 2014 г. е
вички, тикви, домати, краставици, броколи. намалял с 23%, докато износът от Русия в
праскови, круши, грейпфрути, дини. При това Украйна бележи ръст от 24%, основно благо-
рискът от прекомерен внос се оценя като дарение на доставките на природен газ (GNL)
неголям, тъй като не всички продукти съот- при запазване на стойностите на доставките
ветстват на руските стандарти, а освен това на останалите групи стоки;
вътрешното потребление на Китай е голямо и
се изнасят само излишъци. Според ръководи- - Русия е основен пазар за украинските
теля на президентската администрация на стоки – дестинация на почти една четвърт от
Руската Федерация Сергей Иванов, Русия ня- украинския експорт на стоки и услуги;
ма намерение да „се хвърля в прегръдките на
Китай“ заради усложнените отношения с Ев- - от 2013 г. двете страни взаимно си въ-
ропа и САЩ, но без Китай е невъзможно веждат квоти и ограничения за внос;
развитието на Далечния изток и изобщо на например за вноса на автомобили в Украйна
азиатската част на Русия [13]. Налице са отскоро е въведено допълнително мито, в
индикации за реализация на реекспортни отговор на което РФ въвежда квота за вноса
сделки с крайна дестинация пазарите на Ру- на безшевни тръби и повишени мита;
сия чрез трети страни с участието на по-
средници в обход на наложените търговски - при доставките от Украйна в Русия през
санкции. Украйна е основен външнотъргов- първото полугодие на 2014 г. е регистриран
ски партньор на Русия, намиращ се по този спад при следните стоки и стокови групи: то-
показател в първата петица външнотър- варни вагони, трасформатори, шоколад, каш-
говски партньори на Русия. кавал, извара, лук (55, 5 пъти), брашно (20, 5
пъти), зеле (12 пъти), пилешко месо и субпро-
През 2013 г. украинският експорт за Русия дукти, сладкарски изделия (поради забрана от
е на стойност 15 млрд. щ. д., което съставлява страна на контролиращия орган Роспотреб-
24% от общия експорт на страната. Вносът от надзор). От април т.г. е наложено ембарго на
Украйна е основно в нискоценовия сегмент доставките на извара, а от 28.07.2014 г. - на
на различните продуктови групи. Динамич- мляко и млечни изделия;
ните промени в стокообмена и пазарната сре-
да на тези две страни се характеризират със - спад бележат доставките на прокат, ж.п.
следните измерения: вагони, амоняк, резевни части за автомобили,
автомобилни гуми и др.;
- от март 2013 г. е в сила ембарго на дос-
тавките на определени стокови групи между - през третото тримесечие на текущата
Руската федерация и Украйна [14]; година е списъкът на забранени продукти за
внос в Русия е разширен;
- през 2013 г. стокообменът между двете
държави бележи спад от 12%, достигайки до - За 2014 г. в резултат на търговските сан-
39, 6 млрд.щ.д.; кции се очаква спад на вноса в Русия с 24
млрд. щ.д.;
- за първото полугодие на 2014 г. до-
ставките на леки автомобили от Русия за - в следстие на възможно спиране на об-
Украйна съставляват 2426 бр. (в т.ч. 1 577 бр. служването на проблемни кредити се очакват
„Лада“), което е с 13263 бр. по-малко в щети за руската страна в размер на 25 млрд.
щ.д., основно за Проминвестбанк, дружество
на руската Внешекономбанк (ВЭБ), Сбербанк
и ВТБ [15];
В структурата преобладават машини и
оборудване (около една трета). Прогнозата за
величината на този експорт през 2014 г. е 5
163
млрд.щ.д. , т.е една трета от предходната ЛИТЕРАТУРА
година [16].
1. Национален статистически институт.
В контекста на казаното се констатира, че Дирекция „Макроикономическа статистика”,
търговско-икономическите отношения на Ук- 2014.
райна и Русия бележат спад. Ефектът върху
икономиките на двете страни като цяло би 2. Българска търговско-промишлена пала-та
бил негативен, при това търговският дефи- (БТПП), класация „ТОП 100“ (доклад).
цит на външната търговия на Украйна се
очаква да намалее няколко пъти. 3. Национален статистически институт,
2014.
С оглед фундаменталните промени на
гореспоменатите пазари, пред българските 4. Национален статистически институт,
износители се появяват редица предизвика- 2014.
телства за позициониране на предприятията и
продуктите на международния пазар. Пред- 5. World Bank. - www.worldbank.org.
вид значителните промени в търсенето на 6. Украинско-български вести, 18.10.2014.
конкретни стоки и стокови групи както на 7. Bloomberg - Business, Financial & Eco-
вътрешния пазар на стоки, услуги и капитали nomic News, Stock Quotes, October, 2014. -
в Русия, така и на тези пазари в Украйна, а и http://www.bloomberg.com/
свързаните с тях съседни пазари, се появяват 8. International Monetary Fund, October 2014.
възможности за реализацията на износ на оп- - www.imf.org.
ределени стокови групи от българските пред- 9. Българска народна банка, 2014.
приятия. Разбира се, това е възможно след 10. Национален статистически институт,
постепенното бъдещо вдигане на санкциите 2014.
към РФ и изисква преоценка на експортния 11. Обозрение российской экономики. Центр
потенциал, особено в контекста на свиването развития. 2014. - www. dcenter. ru.
на износа от Украйна за РФ и индикациите за 12.Известия, 27.09.2014.
търговско противопоставяне в областта на 13. РИА Новости, 2014.
двустранния обмен [11]. Налице е възмож- 14.Федеральная таможенная служба РФ,
ност да бъдат предложени на тези пазари обо- Росбизнесконсалтинг, м.июль 2014.
рудване за хранително-вкусовата промишле- 15. http://dcenter.hse.ru/ .
ност и хранителни стоки, изделия на електро- 16. Центр макроэкономических исследо-
никата, подемно-транспортни машини, оп- ваний Сбербанка. - http://www.sberbank. Ru
тични уреди и апарати, металообработващи
машини, ел. двигатели и генератори, мъжка и REFERENCES
дамска конфекция, керамични настилки и
облицовки от емайл, санитарно оборудване 1.Natsionalen statisticheski institut, Direk-tsiya
от керамика, храни, напитки и др., по които Makroikonmicheska statistika, 2014.
българските производители имат конкурент-
ни предимства на външните пазари, а по ня- 2.Balgarska tasrgovsko-promishlena palata,
кои от тези продуктови групи и в Русия, и в klasatsiya Top 100, 2014.
Украйна. Налице са и нови възможности и за
водния туризъм. Броят на круизните кораби 3. Natsionalen statisticheski institut, 2014.
през 2014 г. в пристанище Варна е нараснал 4. Natsionalen statisticheski institut, 2014.
от 24 средно за предходните години на 36. 5. Svetovna banka, World Bank 2014.
бр., като общо за страната броят им е близо 6. Ukrainsko-balgarski vesti, 18.10.2014 г.
100; броят на туристите близо 60 хил. В 7. Bloomberg - Business, Financial & Econo-
редица случаи операторите заменят Одеса и mic News, Stock Quotes, October, 2014.
Ялта с Варна, Бургас и Несебър. Налице е 8. International Monetary Fund, October 2014.
възможност трайно да задържим големия 9. Balgarska narodna banka, 2014.
брой круизни туристи от трети страни, като в 10. Natsionalen statisticheski institut, 2014.
тази категория са Украйна и Русия. 11. Obozrenie rossiyskoy ekonomiki, Tsentr
razvitiya, Oktyabry,2014. www.dcenter.ru
12. v.Izvestiya, 2014.
13. RIA Novosti, 2014.
14. Federalynaya tammozhennaya sluzhba RF,
Rosbizneskansalting, 2014.
15. http://dcenter.hse.ru/.
16.Tsentr makroekonomicheskih izsledo-vaniy
Sberbanka, www.sberbank.ruq 2014.
164
ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)
СЪВРЕМЕННИ ТЕНДЕНЦИИ В РАЗВИТИЕТО НА ГЛОБАЛНИЯ ТУРИЗЪМ
Братой Копринаров, Стоян Маринов
CONTEMPORARY TENDENCIES IN THE DEVELOPMENT OF THE GLOBAL TOURISM
Bratoy Koprinarov, Stoyan Marinov
[email protected]
ABSTRACT
The article examines the development of the global tourism in the last two decades. Alterations and
tendencies in the global touristic demand are analysed. The structure of the global emitive and receptive
touristic market is presented. Chief tendencies in the alterations of the global touristic demand and touristic
supply are drawn.
Key words: global tourism, tourist market, tourist demand, tourist supply
ВЪВЕДЕНИЕ Целта на статията е да изведе основни тен-
денции в изменението на глобалния турис-
Туризмът е разрастващо се социално-ико- тически пазар, анализирайки неговите две
номическо явление. През последните 6 десе- страни – туристическото търсене и туристи-
тилетия туризмът отбелязва устойчив растеж ческото предлагане.
и задълбочаваща се диверсификация, превръ-
щайки се в един от водещите сектори на све- ГЛОБАЛНО ТУРИСТИЧЕСКО ТЪРСЕНЕ
товната икономика. Обемът на днешния ту-
ристически бизнес се равнява и дори над- Международното туристическо търсене в
хвърля този на петролния износ и производ- световен мащаб стартира от 25 милиона посе-
ството на автомобили. По данни на Светов- щения на чуждестранни туристи през 1950
ната туристическа организация, туризмът съз- год. и достига 1 милиард и 87 милиона посе-
дава 9% от глобалния вътрешен продукт и щения през 2013 год. [3] Средният годишен
осигурява всяко едно от 11 работни места в ръст на броя на посещенията на чуждест-
света. Генерира 6% от световния износ, чийто ранни туристи през разгледания 52-годишен
дял възлиза на 1,4 трилиона щатски долара. период е 5,5%. Средният ежегоден ръст през
последното десетилетие на XX век възлиза на
Съвременният туризъм е тясно обвързан с 4,2%, а през първото на XXI век е 3,4%.
появата, успешното включване и бързото раз- Последният 13-годишен период започва с
витие на нови туристически дестинации. Та- благоприятната 2000 г., през която ръстът
зи негова характеристика го превръща в клю- спрямо предходната 1999 г. е 6,8%. Следва
чов двигател на социално-икономическия обусловената от терористичните атаки срещу
прогрес и преодоляване на бедността в слабо САЩ кризисна 2001 год., през която е реги-
развитите страни. стрирано намаление на броя на международ-
ните туристически пътувания с 0,5%. Логич-
Приносът на туризма за глобалното ико- но породилият се песимизъм в туристичес-
номическо благосъстояние и за благосъстоя- ката индустрия, както и мрачните прогнози,
нието на отделна държава зависи от структу- се опровергават от пазарните резултати на ту-
рата и качеството на туристическото предла- ристическата 2002 год. Броят на посещени-
гане и туристическото търсене. За устойчи- ята от чуждестранни туристи се променя в
вото и ефективно позициониране на туристи- положителна посока, като отбелязва нараст-
ческите дестинации на сложния и динамичен ване от 2,7% спрямо 2001 год. [7] Следващата
туристически пазар е необходимо да се следи
и анализира неговото развитие.
165
2003 год. отново е кризисна за туристическия долара. През следващите 12 години се наблю-
пазар. Намалението на броя на международ- дава растеж на приходите с изключение на
ните туристически пристигания е 1,7% в кризисната 2009 година, когато е регистриран
сравнение с 2002 год. През периода 2004- значителен спад от 9,9% спрямо предходната
2008 г. броят на посещенията на чуждестран- година. [3] Обемът на приходите от междуна-
ни туристи в световен мащаб нараства еже- роден туризъм се възстановява бързо след
годно. кризата и бележи стабилни ежегодни ръстове
от над 7% през последните четири години
Растежът е прекъснат от глобалната фи- (2010-2013 г.).
нансова икономическа криза през 2009 г., ко-
гато се регистрира спад от 4,6%. Туристи- Анализът на измененията в броя на посе-
ческото търсене се възстановява бързо от щенията на чуждестранни туристи и прихо-
кризата и през последните четири години дите от международен туризъм в световен
(2010-2013) се отличава с ежегодно нараст- мащаб налага извода, че след впечатляващото
ване на броя на посещенията на чуждестран- разрастване на международния туристически
ни туристи с над 4%. пазар през 70-те - 80-те години на XX век
следва намаление на ежегодните ръстове на
Подобно на натуралния показател, стой- наблюдаваните пазарни показатели (вж. Фиг.
ностният показател за обема на международ- 1).
ния туристически пазар бележи ежегодно на-
растване през втората половина на XX век. Важна характеристика на глобалното ту-
Стартирайки от 2 милиарда и 100 хиляди ристическо търсене е разпределението на
щат. долара през 1950 год., приходите от международните туристически посещения по
международен туризъм достигат през 2000 цели на пътуване. Проучванията на Светов-
год. до 473 милиарда и 400 милиона щат. ната туристическа организация показват, че в
долара и надхвърлят трилион и 159 мили- края на XX и началото на XXI век ваканци-
арда щат. долара през 2013 г. онните пътувания с рекреационна цел доми-
нират по пазарен дял. През 2013 год. Раз-
За периода 1961-2013 год. средният годи- пределението на международните пътувания
шен ръст на световните приходи от между- по цели е, както следва: 52,0% са ваканци-
народен туризъм, отчитани по текущи цени, онни, 27,0% - посещения на приятели и род-
без да включват приходите от международен нини; 14,0% - делови и 7,0% - други. [3]
транспорт, възлиза на 10,7%. Същият показа-
тел за периода 1990-2000 год. е 6,1%, а за През последните десет години се наблю-
периода 2000-2013 година възлиза на 7,6%. дава преливане от първата към втората група
туристически пътувания. Делът на ваканци-
В резултат на терористичните атаки в онните пътувания намалява от 62,6% през
САЩ през 2001 год. приходите за същата го- 1990 год. на 61,6% през 1995 г., на 54,0 %
дина спадат с 2,9% спрямо 2000 год. и през 2000 г. и се задържа на 52,0 % през 2012
възлизат на 459 милиарда и 500 милиона щат.
Фиг. 1. Международни туристически пристигания и приходи от туризъм в света
(годишни изменения в %)
и 2013 г. При посещенията на приятели и ния от туристите транспорт показва, че ав-
роднини делът се увеличава от 16,3% през томобилният и въздушният транспорт до-
1990 год. на 22,5% през 2000 год. и на минират значително. През 2000 г. туристи-
27,0% през последните 7 год. (вж. Фиг. 2) ческите пътувания със самолет имат паза-
рен дял от 40,4%, а тези с автомобил - 49,
Структурирането на глобалното туристи- 9%. Пътуванията с воден и железопътен
ческо търсене в зависимост от предпочита-
166
Фиг. 2. Входящ туризъм по цел на посещение за периода 1990 – 2013 (отн. дял в %)
транспорт притежават дялове от 6,8% и 2,9%. и през 2013 г. делът на първия е 53,0% срещу
Постепенно въздушният транспорт измества 40,0% на втория. (вж. Фиг. 3)
автомобилния при туристическите пътувания
Фиг.3. Посещения на чуждестранни туристи по вид на използвания транспорт за
периода 1990-2013 г. (относит. дял в %)
СТРУКТУРА НА ГЛОБАЛНИЯ Азия/Тихи океан и Америка.
ЕМИТИВЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЗАР Европа генерира над 50% от броя на меж-
Наред с обема на международния турис- дународните туристически пътувания. През
тически пазар, важна характеристика на гло- 2013 год. жителите на континента са пред-
балния туризъм е структурата на пазара и приели 565,9 милиона пътувания, които
промените, които настъпват в нея. формират 52,1% пазарен дял в световен
мащаб. В рамките на континента основните
Разглеждан като емитивен, международ- източници на туристи са големите градски и
ният туристически пазар се отличава с ре- индустриални центрове в Западна Европа. На
гионална структура, в която доминират ин- второ и трето място за същата година по
дустриално развитите райони на Европа, реализирани пътувания са представителите
167
на Азия/Тихи океан и на Америка. Те са обема на международното туристическо тър-
предприели съответно 250,3 милиона и 178,1 сене в стойностно отношение. Пазарният им
милиона пътувания, които представляват дял спада на 44,8% през 1996 год., като след
23,0% и 16,4% пазарен дял в световния обем. 2000 год. се колебае между 45,0% и 46,0%.
(Таблица 1) Делът на 10-те държави в челото на класаци-
ята по разходи за туризъм в световен мащаб
Tериториалната структура на междуна- е 62,5 % през 1990 год., 56,6% през 2000 год.
родния емитивен туристически пазар на на- и съответно 48,7 % през 2013 год. Същевре-
ционално равнище позволява да се разгра- менно през последните години се забелязват
ничат държавите, които генерират туристопо- значителни промени сред лидерите по раз-
тока и разходите за туризъм в международен ходи за международен туризъм. През 2012
план. година на първото място се изкачва Китай и
запазва лидерската си позиция и през 2013 г.
През последното десетилетие на XX век Руската федерация също се придвижва на-
САЩ, Германия, Великобритания, Япония, пред, заемайки четвърто място, а в десетката
Франция и Италия неизменно заемат първите влиза и Бразилия. [5]
шест места в класацията на страните по раз-
ходи за международен туризъм. През 1990
год. изброените държави формират 51,5 % от
Таблица 1. Международни емитивни пазари по региони
Международни Пазарен дял (%) Среден
туристически пристигания годишен
Свят 1995 2000 2010 2013 ръст (%)
Африка (милиони) 100,0 100,0 100,0 100,0 "05-13"
Америка 1995 2000 2010 2013
Азия/Тих океан 536,0 684,0 948,0 1087,0 2,4 2,4 3,0 3,1 3,8
Европа 12,8 16,3 28,3 33,4 20,2 19,2 16,5 16,4 7,1
Близък Изток 108,5 131,0 156,3 178,1 16,2 16,8 21,8 23,0 3,4
86,8 114,8 206,3 250,3 58,0 58,2 52,4 52,1 6,3
Други 310,9 398,3 496,6 565,9 2,9
1,8 2,0 3,6 3,0 4,4
От същия регион 9,6 13,8 34,6 32,3
От друг регион 1,4 1,4 2,8 2,5 3,7
7,4 9,8 26,3 26,8 4,8
80,5 79,1 76,8 77,3
431,4 541,0 728,1 840,2 18,1 19,4 20,5 20,2
97,2 133 194 219,8
СТРУКТУРА НА ГЛОБАЛНИЯ международния туристически пазар не се от-
РЕЦЕПТИВЕН ТУРИСТИЧЕСКИ ПАЗАР личава съществено от неговата регионална
структура в емитивен аспект (вж Табл. 2 и 3).
Рецептивната регионалната структура на
Таблица 2. Посещения на чуждестранни туристи по региони и субрегиони
Посещения на чуждестранни Пазарен дял в % Средно
туристи в милиони годишен
ръст в %
Региони 1995 2000 2010 2013 1995 2000 2010 2013
Свят 550,4 687,0 948,0 1087,0 100,0 100,0 100,0 100,0 2005-2013
Африка 20,0 27,3 49,9
Америка 108,8 128,0 150,6 55,8 3,6 4,0 5,3 5,1 3,8
Азия/Тихи 85,6 115,0 204,9 167,9 19,8 18,6 15,9 15,4
248,1 15,6 16,7 21,6 22,8 6,1
2,9
6,2
168
океан 322,3 392,7 484,8 563,4 58,6 57,2 51,1 51,8 2,9
13,7 24,0 58,2 51,6 2,49 3,49 6,14 4,75 4,50
Европа
Близък
Изток
По брой на международните туристически цептивен пазар по приходи от международен
посещения и по обем на получените приходи туризъм в света е Азия/Тихи океан, изместил
от международен туризъм, лидерска позиция през последното десетилетие от второто мяс-
след Втората световна война до наши дни то регион Америка. През 2013 год. Азиатско-
заема Европа. Тихоокеанският регион посреща 248,1 ми-
лиона чуждестранни туристи и реализира
През 2013 год. европейският континент е 358,9 милиарда щатски долара. Америка ре-
посрещнал 563,4 милиона международни ту- ализира 114,3, които формират пазарен дял от
ристически посещения и е постигнал пазарен 24,1%. След 2000 год. Америка регистрира
дял в световен мащаб от 51,8%. За същата го- ежегодно намаление както на приходите си
дина приходите на континента от между- от международен туризъм, така и на броя на
народен туризъм възлизат на 489,3 милиарда туристическите посещения. (вж. Таблица 3)
щатски долара и формират пазарен дял от
42,2%. Вторият по големина регионален ре-
Таблица 3. Приходи от международен туризъм по региони
Приходи от международен Пазарен дял в %
туризъм в милиарди щат.
долари
Региони/години 1995 2000 2010 2013 1995 2000 2010 2013
Свят 404,6 473,4 919,0 1159,0 100,0 100,0 100,0 100,0
Африка 8,2 10,8 31,6 34,2 2,0 2,3 3,4 3,0
Америка 99,6 133,5 182,2 229,2 24,6 28,2 19,8 19,8
Азия/Тихи океан 77,7 86,9 248,7 358,9 19,2 18,4 27,1 31,0
Европа 210,2 229,7 406,2 489,3 52,0 48,5 44,2 42,2
Близък Изток 8,9 12,4 50,3 47,3 2,2 2,6 5,5 4,1
Структурата на международния рецепти- на приходите от международен туризъм. Па-
вен туристически пазар по национален приз- зарният дял на 10-те държави-лидери по
нак се отличава с неравномерност на разпре- туристически приходи в света е 60,9% през
делението на туристическите потоци. През 1990 год., 53,3% през 1995 год., 54,1% през
2012 год. първите 10 страни в класацията по 2000 год. и съответно 47,5% през 2012 год.
брой на международните туристически посе- (вж. Таблици 4 и 5)
щения привличат 43,9% от туристопотока в
световен мащаб. Разгледан в исторически ас- През последните две десетилетия до 2012
пект, този пазарен дял бележи намаление г. не се наблюдават сериозни размествания в
през дълъг период от време, което е и най-съ- класацията на държавите-лидери. По брой на
ществената структурна промяна в края на ми- международните туристически посещения
налия и началото на настоящия век. През през целия разглеждан период водещата
1990 год. 10-те водещи национални дестина- четворка е неизменна и включва Франция,
ции са обхващали 56,9,% от международните САЩ, Испания и Италия. Съществена промя-
туристически посещения в света, през 1995 на настъпва през 2012 година, когато Китай
год. – 54,2%, а през 2000 год. техният дял изпреварва Испания и Италия по брой на по-
вече е 51,3%. Направените изводи се потвър- срещнатите туристи.
ждават и при анализа на разпределението на
Четворката в порядъка САЩ, Испания,
Франция и Италия е водеща дълги години по
показателя приходи от международен тури-
зъм. Четирите страни оглавяват класацията
169
през всичките години след 1990, като до 1995 казател предизвиква възходът на Китай, Хон-
Франция заема второто място, а Испания е конг и Полша след 1990 год., както и на
четвърта. Други по-сериозни размествания в Гърция и Турция след 1995 год.
челото на класацията по разглеждания по-
Таблица 4. 10-те най-големи национални рецептивни туристически пазари в света по брой на
посещенията на чуждестранни туристи
2000 г. 2012 г.
N: Страна Брой Пазарен N: Страна Брой Пазарен
дял посещ. дял
посещ. в% в млн. в%
8,0
в млн. 6,4
5,6
1 Франция 75,6 11,0 1 Франция 83,0 5,6
4,5
2 САЩ 50,9 7,4 2 САЩ 66,7 3,4
2,9
3 Испания 47,9 7,0 3 Китай 57,7 2,8
2,5
4 Италия 41,1 6,0 4 Испания 57,5 21,5
43,9
5 Китай 31,2 4,5 5 Италия 46,4 100,0
6 Великобрит. 25,2 3,7 6 Турция 35,7
7 Русия 21,2 3,1 7 Германия 30,4
8 Мексико 20,6 3,0 8 Великобрит. 29,3
9 Канада 19,7 2,9 9 Русия 25,7
10 Германия 19,0 2,8 10 Тайланд 22,4
Общо 10-те 352,4 51,3 Общо 10-те 654,8
Общо свят 687,3 100,0 Общо свят 1035,0
Анализът на международния туристически балният туристически пазар в началото на 21
пазар в емитивно-рецептивен аспект чрез век е по-различен от този през 90-те години
комбиниране на регионалния, субрегионал- на 20 век. През първото десетилетие на новия
ния и националния признак за териториално век международният туристически пазар е
структуриране показва, че повечето от турис- под негативните въздействия на явления като
тическите пътувания са с вътрешно-региона- терористичните удари в САЩ, войната в
лен и вътрешно-субрегионален характер. Ирак, болестта ТОРС, силното обезценяване
През 2013 г. 77,3% от всички международни на щатския долар спрямо еврото, разруше-
туристически посещения или общо 840 мили- нията от цунами в района на Индийския оке-
она посещения са вътрешно регионални. ан и финансово-икономическата криза през
2009 година.
Като обобщение се налага изводът, че гло-
Таблица 5. 10-те най-големи национални рецептивни туристически пазари в света по
приходи от международен туризъм
N: Страна 2000 г. Пазарен N: Страна 2012 г. Пазарен
дял Приходи дял
1 САЩ Приходи в% в млрд. в%
2 Испания в млрд. щат. дол.
3 Франция щат. дол. 11,7
4 Италия 126,2
5 Велокобриt. 82 17,3 1 САЩ 5,2
56,3
31,5 6,7 2 Испания 5,0
53,6
30,8 6,5 3 Франция 4,6
50
27,5 5,8 4 Китай 4,1
43,7
19,5 4,1 5 Макао
170
6 Германия 18,5 3,9 6 Италия 41,2 3,8
7 Китай 16,2 33,8 3,1
8 Канада 10,7 3,4 7 Тайланд 38,1 3,5
9 Австрия 36,2 3,4
10 Гърция 9,9 2,3 8 Германия 33,1 3,1
9,2 512,2 47,5
Общо 10-те 255,8 2,1 9 Великобрит. 1078 100,0
Общо свят 473
1,9 10 Хонконг
54,1 Общо 10-те
100,0 Общо свят
Последвалите измененията в глобалния търсенето на специализирани туристически
туристически пазар след 2000 год. се свеждат пътувания (културни, приключенски, здравни
до следното: и др.). Все по-често специализираните пъту-
вания се предприемат в рамките на втора
- понижаване размера на ежегодните на- кратка ваканция в градски или селски дести-
раствания на обема на международния ту- нации и са своеобразно допълнение към ос-
ристически пазар; новната морска или планинска ваканция;
- преразпределение на пазарите поради - разраства се „туристическата класа”, със-
промяна на тенденцията за изпреварващо тавена от перманентни туристи – хора на
нарастване на междурегионалните пътувания. средна и над средна възраст, които живеят це-
След 2000 год. ръстът на вътрешнорегио- логодишно като туристи – многократно през
налните туристически посещения е по-висок седмицата се хранят навън, ходят на театър,
от този на междурегионалните. Тази тенден- предприемат ежедневни пътувания и много-
ция е неблагоприятна за далечните дестина- кратни ваканции през годината, живеят про-
ции и благоприятна за близките. Печелят дължително в туристически комплекси или на
Хърватия, Гърция, Словения, България и гу- туристически кораби, и т.н. Хора с подобен
бят дестинациите от Азия/Тихи океан (Китай туристически стил на живот поставят под
и Хонконг), от Америка (Канада и САЩ) и въпрос традиционните определения за ту-
някои основни европейски дестинации като ризъм.
Франция и Италия;
Тенденциите в изменението на туристи-
- преразпределение на пазарите поради ческото предлагане могат да бъдат обобщени,
силната ценова конкуренция между Европа и както следва:
Америка вследствие на слабия щатски долар.
Печелят дестинациите от Карибския басейн – Развитието на технологиите и на транс-
Куба, Доминиканската република, Ямайка и портната инфраструктура (въвеждането на
дестинациите от Южна Америка. Боинг 747 /джъмбо джет/ за над 400 пътници,
на круизните лайнери за над 4000 пасажери)
ЗАКЛЮЧЕНИЕ водят до масовизацията на определен тип ва-
канции – масов круизен ваканционен тури-
Проучванията на съвременния глобален зъм, масови ваканции в далечни дестинации
туризъм и прогнозите за неговото развитие като Доминиканската република, Куба, Тай-
очертават трайни качествени и количествени ланд и Кения за европейските туристи. Тен-
изменения в търсенето и предлагането като денцията е към създаване на плаващи, въз-
негови основни елементи. душни и подводни туристически градове.
По отношение на туристическото търсене Разрастване на феномена „нискотарифни
съществените тенденции са: авиокомпании” ражда нова генерация малки
регионални летища и нарастване на незави-
- задълбочаващо се фрагментиране на тра- симите индивидуални туристически пъту-
диционното търсене по формулата „слънце вания.
море, плаж”. Нараства търсенето на специа-
лизирани версии като „всичко включено в Разрастване на предлагането „динамично
цената” (All Inclusive), „Клуб 18-30”, „тихи и пакетиране” от страна на дестинациите и
автентични курорти”, „хотели-дестинации”, туроператорите, при което туристът сам фор-
„туризъм в апартаменти на самообслужване” мира пакета от услуги и стоките и неговата
и др.; цена. По този начин се овладява нараст-
ващата склонност на туристите към импул-
- увеличава се броят на пазарните ниши по сивни покупки в Интернет.
специални интереси и на тази основа нараства
171
Внедряване на системи за управление на проекции и перспективи”. Варна, 03-04.07.
риск и кризи с цел създаване на максимални 2010.
условия на сигурност и безопасност на турис-
тите и противодействие на заплахи от при- 2. Yeoman, Ian. Tomorrow's tourist: scena-
родни бедствия и терористични актове. Към rios & trends. Butterworth-Heinemann, 2008.
Световната организация по туризъм функ-
ционира специално звено „Управление на 3. UNWTO. Tourism Highlights. 2001-2014
риск и кризи”, което има за цел да подпомага Edition.
процеса в световен мащаб.
4.UNWTO. Risk and Crisis Management
В дългосрочен план прогнозите за раз- Section of the UNWTO. (20.03.2010).
витието на глобалния туризъм гласят:
5. UNWTO. Facts & Figures. Tourism Mar-
Очаква се международните туристически ket Trends. Inbound Tourism - World's Top
пристигания да нарастват средно годишно с Emerging Tourism Destinations. (26.09. 2014).
3,3% в периода от 2010 до 2030 г., като през
2030 г. броят им да достигне 1 милиард и 800 6.UNWTO. Tourism Towards, 2030.
милиона;
REFERENCES
За периода 2010-2030 г. се прогнозира из-
преварващ ръст (4,4% годишно) на турис- 1.Marinov, S. Turisticheski izmereniya na
тическите пристигания в развиващите се дес- mobilniya chowek. - Sb. dokumenti. от lyatna
тинации в сравнение с ръст от 2,2% годишно nauchna sreshtа „Моbilniyat chovek: kulturni
при развитите дестинации. proektsii i perspektivi”, Varnа, 03-04.07, 2010.
Очаква се пазарният дял на развиващите се 2. Yeoman, Ian. Tomorrow's tourist: sce-
страни да достигне 57% през 2030 г., екви- narios & trends. Butterworth-Heinemann, 2008.
валентен на 1 милиард международни турис-
тически пристигания 3.UNWTO. Tourism Highlights. 2001-2014
Edition.
ЛИТЕРАТУРА
4.UNWTO. Risk and Crisis Management
1. Маринов, С. Туристически измерения на Section of the UNWTO. - http:// www. unwto.
мобилния човек. - Сб. документи от лятна org/rcm/about/about.php?lang=E, (20.03.2010).
научна среща „Мобилният човек: културни
5. UNWTO. Facts & Figures. Tourism
Market Trends. Inbound Tourism - World's Top
Emerging Tourism Destinations. //http://www.
world-tourism.org/facts/tmt.html , 26.09.2014) г.
6. UNWTO. Tourism Towards, 2030.
172
ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)
СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ НА РИСК МЕНИДЖМЪНТ
В СФЕРАТА НА ТУРИЗМА
Руска Димитрова
MODERN ASPECTS OF RISK MANAGEMENT IN TOURISM
Ruska Dimitrova
E-mail: [email protected]
ABSTRACT
From the standpoint that there is no generally accepted risk management model for use by the
tourism companies the paper highlights the importance and complexity of the implementation of an
enterprise-wide approach to risk management in those companies. Some issues and trends that need to
be considered in designing a risk management system in tourism companies are discussed.
Key words: risk management, enterprise-wide approach to risk management, tourism
Като един от най-устойчиво развиващите центрацията на туристопотока в традицион-
се сектори на световната икономика, туриз- ните туристически територии и нарастване на
мът има важна роля за икономическия рас- интереса към по-слабо познати дестинации.
теж, заетостта и просперитета на страните и
регионите, огромно социално значение за Въпреки устойчивостта и положителните
повишаване качеството на живот на съвре- темпове на развитие, съвременната туристи-
менното глобално общество. Със своето важ- ческа индустрия, обхващаща широк набор от
но място в световната икономика и в ситуа- дейности и участници, е изправена пред нови
ция на икономическа несигурност и рецесия предизвикателства, заплахи и възможности на
туристическата индустрия продължава да ге- глобалната икономика. Тя е силно чувстви-
нерира растеж чрез създаване на нови работ- телна и уязвима от промените във външната
ни места, развитие на инфраструктурата и среда, което се потвърждава от нееднознач-
реализиране на приходи. Независимо от про- ното влияние на тези промени върху водещи-
дължаващите икономически предизвикател- те туристически пазари и дестинации. Проти-
ства в Европа и света, прогнозите на Светов- чащите в света процеси на глобализация, ско-
ната организация по туризъм са за запазване рошната икономическа криза и последвалата
тенденцията на увеличаване на броя на пъту- я рецесия, политическата нестабилност и те-
ванията с цел туризъм. В дългосрочен план роризмът в различни региони и страни, при-
очакванията са за средногодишен ръст на родните бедствия и редица други фактори
броя на туристите в света около 3,8% за пе- засилват влиянието на широк спектър от вза-
риода до 2020 г. (1,4 млрд. туристи) и 2,9% имно свързани рискове върху дейността на
средногодишен ръст за периода 2020-2030 г. туристическите предприятия и поставят сери-
(1,8 млрд. туристи) [8]. озни изпитания пред техните способности да
отговорят на значимите и резки изменения в
Поради големия потенциал на туризма все бизнес средата. Промените в климата, проб-
повече държави в света полагат значителни лемите, свързани с опазването на околната
усилия и средства за запазване и утвърждава- среда, демографските промени в обществото,
не на позициите си и инвестират в неговото промените в моделите на пътуване и в турис-
развитие, което води до разширяване на геог- тическия пазар, несигурността на туристичес-
рафския обхват на туризма и появата на нови кото търсене, силно изострената глобална
дестинации. Като резултат от това силно се конкуренция и др. пораждат допълнителни
изостря конкуренцията между туристически- елементи на неопределеност и нови рискове.
те дестинации и се очаква намаляване на кон- Като отворени системи туристическите пред-
173
приятия са подложени не само на влиянието индивидуалните социално-психологически
на систематични рискове, свързани с факто- характеристики на всеки потребител, то не-
рите на макросредата. Поради силната им достатъчната удовлетвореност, рекламациите
обвързаност с други отрасли, те изпитват и претенциите от страна на потребителите
въздействието на рисковете, възникващи в формират специфични за туризма рискове.
тези отрасли, както и въздействието на несис- Осигуряването на безопасност и сигурност на
тематични, специфични за туристическия потребителите, на персонала и съоръженията,
отрасъл рискове. опазването на околната среда и културно-
историческите паметници е важна отличител-
Като се отчита обстоятелството, че в спе- на черта, която дълбоко прониква във всички
циализираната литература отсъстват систем- съставни елементи на туризма.
ни изследвания за прилагане на интегриран
риск мениджмънт в туристическите предпри- Надеждността на партньорите има важно
ятия, целта на настоящата работата е да бъдат значение за безопасността и комплексното
очертани някои актуални тенденции на разви- качество на туристическия продукт, а различ-
тие на отрасъла, потенциалните рискове и ните организационни форми на обединение и
възможности, които те пораждат, и влиянието коопериране между стопанските субекти в
им върху риск мениджмънта на туристичес- туризма също са източник на различни рис-
ките предприятия. Получените в работата кове. Сложността на взаимодействието между
изводи могат да служат като основа за по- различните участници в туристическото про-
нататъшни изследвания и практико-приложни изводство и потребление определя силната
разработки в областта на риск мениджмънта в взаимна зависимост между рисковете в дей-
сферата на туризма. Извършването на ситуа- ността на туристическото предприятие с рис-
ционен анализ на заплахите и рисковете пред ковете, свързани с потребителите, с достав-
българския туризъм на основата на подбор и чиците на туристически услуги, с гарантите и
систематизиране на емпирични данни е пред- другите заинтересовани лица. Тези рискове
мет на друга разработка на автора на настоя- могат да доведат до настъпване на последст-
щата работа. вия с различна тежест и продължителност
както за самите потребители, така и до увели-
Спецификата на управлението на рискове- чаване на разходите и загубите на туристи-
те в сферата на туризма се определя от слож- ческото предприятие и съответно увеличава-
ността и комплексността на туристическия не на финансовите, репутационните и други
продукт. Той има композитно съдържание и е видове рискове.
съвкупност от разнородни материални и не-
материални компоненти в определена турис- Важно е да се подчертае, че силно влияние
тическа територия – природни и антропоген- върху дейността на туристическите предпри-
ни ресурси; събития и забавления; активности ятия оказват имиджът, репутационният риск
на туристите; условия на околната среда; ин- и националният бранд на страната, съответно
фраструктура; услуги за транспорт; пребива- на туристическата дестинация, които стиму-
ване и изхранване; гостоприемство и местно лират или възпрепятстват туристическото
население; въображаеми представи и ценнос- търсене, поради което са определящи за обе-
ти, които носят ползи и са привлекателни за ма и структурата на туристопотока. Това са
отделните групи потребители при задоволя- категории, които се формират не само от ка-
ване на техните потребности; мотивация и чеството на природните ресурси и на местата
очаквания относно прекарване на свободното за почивка, а и от нивото на икономическото,
им време [4]. На фиг.1 е представена схема на образователното и технологичното развитие
участниците в създаването и реализацията на на страната, от политическата, криминоген-
туристическия продукт. ната, социалната и екологична обстановка, от
транспортната достъпност и от други факто-
Необходимостта от използване на различ- ри. Следователно, рисковете в сферата на
ни ресурси, съгласуване и синхронизиране на туризма образуват система от взаимни връзки
дейността на различни доставчици и най-вече и зависимости на различни нива – национал-
участието на потребителите в процесите на но и регионално (туристическа дестинация),
производство и реализация на туристическите туристическо предприятие, туристически
продукти, прави туризма един от най-рис- продукт и съответно рискове, свързани с пот-
ковите сектори в сферата на услугите. Тъй ребителите, туристическите ресурси и инфра-
като възприемането на качеството на турис- структура. Тяхното управление изисква пос-
тическия продукт е субективно, зависещо от
174
Глобални дистрибуционни системи (GDS)
Онлайн посредници
Web сайтове на първични доставчици (директен
достъп чрез Интернет)
Туроператори
Турагенти
Система за
дистрибуция
Туроператори Организатори Туристически Потребители Ваканционни
Други на пътувания и продукт на услуги туристи
почивки Бизнес потреби-
тели
Доставчици на
услуги
Първични доставчици на туристически
услуги (основни и допълнителни)
Фактори, формиращи туристическото предлагане
Туристически ресурси Туристически обекти Обща и туристическа ин-
фраструктура
1. Природни ресурси: 1. Места за настаняване.
- климат; 2. Заведения за хранене и раз- 1. Транспортна инфраструкту-
- природни забележител- влечение. ра.
ности; 3. Балнеолечебни (медикъл 2. Енергийна инфраструктура.
- автентичност на природа- СПА) центрове, СПА 3. ВиК и пречиствателни стан-
та. центрове, уелнес центрове . ции.
4. Ски писти и плажове. 4. Телекомуникационна инф-
2. Антропогенни ресурси: 5. Атракционни и тематични раструктура.
- исторически забележи- паркове. 5. Социална инфраструктура:
телности; 6. Голф игрища. - болници и аптеки;
- съвременни културни за- 7. Професионално-делови - търговски центрове;
бележителности; обекти. - други.
- специални събития и тра- 8. Туристически информаци-
диции; онни центрове.
- национална кухня ; 9. Други.
- други
Фиг. 1. Схема на участниците в създаването и реализацията на туристическия продукт
тигане на съгласувани действия от всички терно за нашата страна е отсъствието на ця-
заинтересовани страни – туризъм, транспорт, лостна концепция за риск мениджмънт в ту-
финанси, законодателство, застрахователни ристическия отрасъл на национално ниво,
институции, обекти за посещение и настаня- което поражда необходимост от ефективен
ване, национална култура и др., които трябва публично-частен диалог в това направление.
тясно и ефективно да сътрудничат както по-
между си, така и с административните струк- Спецификата на рисковете в сферата на
тури на местно и национално ниво. Харак- туризма определя нейното въздействие върху
мениджмънта на туристическите предприя-
175
тия. Застраховането днес играе основна роля Principles and guidelines) [9] е с подчертана
в управлението на рисковете в туристически- практическа насоченост към подпомагане
те предприятия, защитавайки техните потре- създаването на система за риск мениджмънт,
бители, активи, имущество и потенциални интегриране на рисковете в системата за уп-
отговорности пред трети лица. То обаче не е равление на предприятието, в процесите на
достатъчно, за да осигури ефективно управ- вземане на решения и в ключови бизнес про-
ление на широкия спектър от външни и вът- цеси и повишаване нивото на формализация
решни рискове, с които те се сблъскват. Все на процеса на риск мениджмънт. Стандартът
още риск мениджмънтът се разглежда като има извънотраслов характер – предназначен е
изолирана функция, без да се интегрира с за организации от различни отрасли от пуб-
целите, стратегиите и в общото управление на личния и частния сектор, независимо от тех-
бизнеса. ния размер. Трябва да се отбележи обаче, че в
специализираната литература отсъстват ме-
Икономическата криза и последвалата я тодически препоръки за прилагане на ISO
рецесия поставиха сериозни изпитания и пре- 31000:2009 за изграждане на система за риск
дизвикателства пред икономическите субекти мениджмънт на туристическите предприятия,
в сферата на туризма, променяйки тяхното отчитайки спецификата на рисковете в ту-
отношение към риска. За да оцелеят в неси- ризма.
гурната, нестабилна и бързо променяща се
глобална бизнес среда, е необходимо турис- Модерният риск мениджмънт в туристи-
тическите предприятия да прилагат системен ческите предприятия трябва да съдейства за
подход за риск мениджмънт, позволяващ разкриване не само на заплахите и рисковете
отчитането на потенциалния ефект от риско- и разработване на мерки (превантивни и ре-
вете на всички управленски нива (оператив- активни) за минимизиране на последствията
но, стратегическо) върху всички аспекти на от неблагоприятното въздействие на случай-
дейността им: бизнес процеси, продукти, пот- ни фактори върху резултатите от дейността.
ребители, взаимоотношения с контрагенти, Със своята ориентация към бъдещето особено
доставчици, посредници и други заинтересо- важно е той да служи за откриване на благоп-
вани лица, финанси, иновации, персонал, риятните възможности пред бизнеса и увели-
репутация и т.н. [6]. И докато в редица отрас- чаване на шансовете за ефективното им из-
ли – финанси, здравеопазване, енергетика и ползване. Своевременното разкриване на по-
други, са постигнати значителни успехи в явата на специфични тенденции в потребнос-
прилагането на интегриран риск мениджмънт, тите и желанията на потребителите и на про-
включващ управлението на всички рискове, мените в актуалността на туристическите
влияещи на постигането на целите и устойчи- продукти, обусловени от високата динамика в
вото развитие на организациите, то в сферата индустрията, е предпоставка за гъвкаво и
на туризма методологията на интегрирания адаптивно реагиране и повишаване на ус-
риск мениджмънт се намира в начален етап тойчивостта и конкурентоспособността.
на развитие. Не е дефиниран модел на систе-
ма за риск мениджмънт в туристическите През последните две десетилетия се наб-
предприятия и отсъстват методики за нейното людават значими трансформации в туристи-
разработване и внедряване, отчитащи специ- ческата индустрия. Това изисква при разра-
фиката на туристическия отрасъл. ботване на методически препоръки за из-
граждане на система за риск мениджмънт в
Активното развитие на процесите на стан- туристическите предприятия задълбочено да
дартизация в областта на риск мениджмънта в бъдат анализирани актуалните тенденции на
световен мащаб през новото хилядолетие е развитие на туристическото предлагане и
насочено към оказване на съдействие за съз- търсене, както и националната политика и
даване на платформа за интегриран риск ме- политиката на Европейския съюз (ЕС) в об-
ниджмънт в предприятията от реалния сектор ластта на туризма. Необходимо е също така
на икономика (Enterprise-Wide Risk Manage- да бъде извършен ситуационен анализ на зап-
ment – ERM). Основавайки се на най-добрите лахите и рисковете пред българския туризъм,
постижения на предшестващите стан-дарти за което да съдейства за разработване на систе-
риск мениджмънт AS/NZS4360, CAN/CSA- ма от мерки за преодоляване на негативните
Q850, COSO ERM и др., международният последствия и неблагоприятните тенденции в
стандарт ISO 31000: 2009 Риск мениджмънт – туристическия отрасъл у нас в средносрочен
принципи и ръководство (Risk management – и дългосрочен план.
176
При изследване на тенденциите на разви- вече ще се превръща в индустрия на прежи-
тие на отрасъла на първо място трябва да се вяванията. Новата трайна тенденция за инди-
отчита значимостта на протичащите глобали- видуализация на туристическото потребление
зационни процеси в световната икономика за и персонализиране на услугите изисква ту-
туристическата индустрия. Тяхното задълбо- ристическите предприятия да променят под-
чено познаване стои в основата на ефектив- хода към потребителите, за да отговорят на
ното използване на туристическите ресурси. променящите се модели на търсене на почив-
Глобализационните процеси премахват гра- ки и пътуване. Те трябва да предлагат повече
ниците между отделните държави, водят до видове туристически продукти, към които
преодоляване на бариерите между туристи- гъвкаво да добавят различни атрибути, отго-
ческите предприятия, съдействат за развитие варящи на индивидуалните нужди и форми-
на глобален туристически пазар. Същевре- ращи лоялност и лично отношение, да разви-
менно те водят до силно изостряне на конку- ват нови форми на туризъм, отчитайки раз-
ренцията, навлизане на чуждестранни компа- личната толерантност на туристите към рис-
нии на местния туристически пазар и засил- ка. Възниква необходимост от нова организа-
ване на конкурентния натиск върху предпри- ция на бизнес процесите, нови модели на
ятията от малкия и средния бизнес. В услови- мрежово взаимодействие между производи-
ята на интернационализация и консолидация тели, доставчици и потребители на туристи-
на туристическата дейност определящо за чески продукти и услуги, нови компетенции
бъдещото развитие на туристически предпри- на персонала и засилване на приложимостта
ятия ще бъде тяхното присъствие и интегри- на индивидуално-личностните отношения
ране в глобалния туристически пазар [5]. Ин- при осъществяване на комуникациите (мар-
тегрирането отвъд националните граници кетинг “one by one”, “influencing” маркетинг и
изисква създаване и прилагане на нови орга- др.). Може да бъде формулиран изводът, че
низационни форми на взаимодействие, на преходът към туризъм по специални интереси
нови подходи за налагане на чуждестранните и индивидуализация на туристическото пот-
пазари в глобалната среда, изграждане на нов ребление и продукти е свързан с появата на
вид партньорски отношения и съюзи с цел нови, непознати рискове в сферата на туриз-
увеличаване на достъпа до пазари, придоби- ма, както за потребителите, така и за турис-
ване на нови технологии и ноу-хау, подобря- тическите предприятия.
ване на имиджа, диверсификация на туристи-
ческите продукти и постигане на устойчив Поява на виртуално пространство, гло-
растеж. Приемането на глобални стратегии в бализиращо туристическия пазар. В резултат
отговор на новите реалности е свързано с на глобализацията и информационната рево-
появата на нови, непознати рискове и въз- люция потребителите получават реална сво-
можности в дейността на туристическите бода за избор и властта над пазарите посте-
предприятия. пенно преминава в техни ръце. Така възник-
ват пазари от нов тип, доминирани от потре-
Въз основа на анализа на литературните бителите и изискващи управление, ориенти-
източници [1, 3, 4, 5, 6, 7, 10] могат да бъдат рано към тях. Интернет и Web 2.0 осигуряват
очертани някои актуални тенденции на разви- практически неограничен достъп на потреби-
тие на отрасъла, които следва да се отчитат телите до разнородна информация за туристи-
при създаване на система за риск менидж- ческите продукти и възможности както за
мънт в туристическите предприятия. споделяне, генериране и реализиране на тех-
ните идеи, така и за онлайн формиране, ре-
Индивидуализация на туристическото зервиране и закупуване на продуктите (custo-
потребление и туристическите продукти. mized products). Свойствата на туристическия
Преходът към туризъм по специални интере- продукт го правят особено подходящ за реа-
си и към персонализирани услуги е своеобра- лизиране на електронния пазар – тъй като той
зен отговор на нарастващото разнообразие на се подготвя на основата на информация за
интереси на модерното общество, на по-висо- съставните му елементи, това позволява него-
ката информираност, отговорност и взиска- вото гъвкаво модифициране и адаптиране към
телност на потребителите по отношение на променящите се модели на потребителско
техните почивки, на търсенето на добавена поведение. Туризмът ще изпитва все по-сил-
стойност, на нови преживявания, себеутвър- но влиянието на интензивно развиващата се
ждаване и усъвършенстване. Туристическата електронна търговия, а конкуренцията в ту-
индустрия от индустрия на услугите все по-
177
ристическия бизнес все повече ще се пренася ване, нови профили туристи и за работа в
във виртуалното пространство. Виртуалната културно разнородна работна среда с нови
видимост и виртуалната достъпност, техноло- изисквания относно информираността по
гичното превъзходство и бързината на усвоя- етични и правни въпроси, да овладяват стра-
ване на нови технологии ще бъдат ключов тегии за активно сътрудничество и задържане
фактор за успеха на туристическите предпри- на клиентите. Иновациите трябва да обхващат
ятия. Възможностите за свързване с Интернет всички аспекти на дейността им – бизнес
през различни мобилни устройства и еднов- процеси, продукти и услуги, технологии,
ременно реализиране на социалния, локалния маркетинг и мениджмънт, персонал, взаимо-
и мобилен достъп – SoLoMo (SocialLocalMo- отношения с доставчици и с потребители.
bile), нарастващото предлагане на мобилни Освен ролята на технологичните иновации,
услуги в сферата на туризма и развитието на трябва да се подчертае важното значение на
мобилната търговия (mCommerce) създават иновативните подходи към персонала, поради
нови маркетингови възможности за излизане високите изисквания към него. Важно значе-
на глобалния туристически пазар, в т.ч. за ние ще имат и маркетинговите иновации за
малките и средни предприятия. Мобилните стимулиране на потребителското търсене,
услуги в съчетание с геолокализационните поддържане на постоянен контакт с клиенти-
услуги по технологията GPS за идентифици- те и получаване на обратна връзка. За мини-
ране на географското място, където се нами- мизиране на иновационните рискове е необ-
рат туристите, предоставят информация за ходимо да се търсят съвременни подходи и
различни услуги, които са достъпни на това инструменти на иновационен мениджмънт,
мястото. Те са нова благоприятна възможност основани на по-тясно взаимодействие между
за микро и малките предприятия да предста- производители, доставчици и потребители
вят своите предложения пред потребителите. [2].
От друга страна, обстоятелството, че пот- Утвърждаване на концепцията за от-
ребителите купуват туристическите продукти говорен туризъм, синтезираща идеите и
на практика информационно и правно, е принципите на устойчивото развитие. Необ-
предпоставка за възникване на някои основни ходимостта от устойчиво развитие на туризма
рискове в туризма – формиране на неправил- се обуславя от редица обективни причини и
ни очаквания, несъответствие между инфор- фактори: изчерпаемостта на природните ре-
мацията за продукта и реалното му произ- сурси - развитието на туристическата индуст-
водство и потребление, правни рискове, свър- рия е свързано с употребата на ограничени и
зани с гаранциите и финансовата защита на невъзобновяеми ресурси; нарушаване на био-
потребителите и др. Нарастващата роля на логичното разнообразие (флора и фауна); въз-
електронната търговия в сферата на туризма действието на човешкия фактор, свързано със
изисква идентифициране и оценка на риско- замърсяване на въздуха, водата, почвата и
вете в тази област и предприемане на съот- производство на отпадъци от туристическите
ветни мерки, отнасящи се до предоставянето предприятия и посетителите и т.н. Това ще
на актуална и достоверна информация на доведе до разработване на алтернативни от
потребителите и другите заинтересовани ли- екологична гледна точка продукти, до внед-
ца; повишаване на надеждността на елект- ряване на нови устройства и технологии за
ронните системи за резервация и разплащане; рециклиране и унищожаване на отпадъци, за
по-добро регламентиране на правата на пот- енергоспестяване и водоспестяване и реали-
ребителите и правната им защита и др. зиране на принципите на зелената икономика.
Нарастване на ролята на нововъведе- Прогнозираната промяна на климата в
нията, иновациите и интензитета на знани- посока на глобално затопляне е заплаха как-
ето като постоянни съставящи на туристи- то за планинските дестинации (липса на
ческото производство за гъвкаво адаптиране сняг), така и за крайбрежните дестинации
към бързо изменящата се среда и постигане (наводняване на плажове) [3]. Туристически-
на конкурентни предимства. Повишената те предприятия трябва да отчитат, че клима-
иновационна активност е обективна необхо- тичните промени в дългосрочен план могат да
димост за туристическия бизнес поради обс- доведат до промени в пътуванията и предла-
тоятелството, че туристическите предприятия гането на някои видове туризъм. Като се има
трябва да се борят не за пасивни целеви паза- предвид, че климатът и туризмът са две слож-
ри, а да се подготвят за нови модели на пъту- ни системи, намиращи се в тясно взаимодейс-
178
твие, то е належащо разработването на мерки в т.ч. киберпрестъпността, рефлектира вър-
в тази насока както от страна на публичния ху изграждането на фирмените планове и
сектор, така и от страна на отделните пред- програми за безопасност и управление на рис-
приемачи с цел да не се инвестира в загуба. В ковете. Туристическата среда се променя не-
дългосрочен план е необходимо увеличаване прекъснато и рисковете, свързани с безопас-
на предлагането и на пазарния дял на специа- ността и сигурността, приемащи нови и не-
лизирани форми на туризъм, които да ком- познати форми, стават един от основните
пенсират евентуални промени в продължи- фактори, влияещи на конкурентоспособност-
телността на морския и зимен туристически та. Появата на нови приоритети в това нап-
сезон. равление и нарастващият интерес на потреби-
телите към личната им безопасност поставят
Промени в сегментната структура на необходимостта от създаване на системи за
туристическия пазар – разрастване на сег- безопасност и сигурност на различни равни-
мента от туристи в третата възраст и на сег- ща, обучение както на персонала на туристи-
мента от туристи със затруднена мобилност, ческите предприятия, така и на самите потре-
поява на нови туристопотоци от развиващите бители (информиране на туристите за прие-
се икономики. Анализът на демографските мащата общност и формиране на способност
промени позволява да се открият тенденции, да се ориентират в непозната среда; да разби-
които имат значение за прогнозиране на па- рат местната система от знаци и указания;
раметрите на търсенето и на вида и потреби- безопасност при ползване на услуги и пазару-
телските качества на продуктите и услугите: в ване; места, които не трябва да посещават и
ЕС се оформят и разрастват два специфични др.). Сред петте най-значими рискове за 2014
сегмента с голям туристически потенциал: г. в доклада на Световния икономически фо-
хората над 65 години (20% от населението на рум в Давос - Global Risks 2014 [7], както по
ЕС) и хората с ограничена подвижност (127 вероятност за настъпване, така и по размер на
милиона души в ЕС). Нарастването на дела на щетите, се посочват рисковете, свързани с
възрастното население, осигуряването на по- нарастващата киберпрестъпност, кражба на
вишена достъпност за хора с увреждания и данни и разрушаване на информационната
по-високата отговорност към здравето, свър- инфраструктура. Във връзка с това туристи-
зана с развитието на услуги като рекреация, ческите предприятия трябва да обърнат по-
балнеолечение, медицински услуги, кинези- вишено внимание на тази категория рискове.
терапия и др., са важни фактори, влияещи на
параметрите на търсенето, на обучението на По-висока динамика, географска разп-
персонала и на разработването на специали- ръснатост и разнородност на туристичес-
зирани туристически продукти. кото търсене поради непрекъснато проме-
нящите се потребности на клиентите. То се
Очаква се бързо развиващите се пазари в насочва към нови, непознати места и дести-
Азиатския регион да генерират висок ръст на нации с добре съхранена природна и социал-
броя на туристи към Европа през следващите на среда и настаняване в нетрадиционни (със
две десетилетия поради увеличаване на поку- специфична архитектура и интериор) и ал-
пателната способност на населението и дела тернативни заведения за пребиваване (вакан-
на средната класа в тези държави. Това ще ционни селища, къмпинги, хостели, пансио-
формира нова пазарна среда и ще наложи раз- ни, къщи за гости и др.). Влияние върху ту-
работването на специализирани многокомпо- ристическото търсене оказват различни со-
нентни туристически продукти, съобразени циални, екологични и медико-биологични
със специфичните изисквания и профила на фактори, свързани с влошеното качество на
туристите от тези пазари. Интерес за тях жизнената среда и на здравния статус на на-
представляват city breaks, културен туризъм, селението. Това повишава търсенето и пред-
специфика на местната култура като автен- лагането на здравни, СПА и уелнес услуги в
тични обичаи, фолклор и занаяти. Тенденци- хотелите. Нарастващият интерес към алтер-
ите за нарастваща урбанизация и увеличаване нативни видове туризъм – еко-, селски, прик-
на градското население в света също трябва люченски, голф, хазартен и др. видове тури-
да се приемат като индикатор за увеличено зъм, предлагащи възможности за релаксиране
търсене на нови туристически продукти, в антиподна среда, е свързан с появата на
свързани с рекреация и с природата. различни, непознати рискове в сферата на
туризма.
Нарастващата опасност за прояви на
тероризъм и увеличаване на престъпността,
179
Увеличаване на директните резервации 4. Нешков, М., С. Маринов и др. Конкурен-
както във връзка с тенденцията за индивидуа- тоспособност на туристическата дестинация.
лизация на туристическото потребление, уве- „ФИЛ” ООД, 2013.
личаване на честотата на туристическото тър- 5. Тагарева, С. Автореферат „Влияние на
сене и на краткотрайните форми на туризъм и глобализационните процеси върху хотелиерс-
засилващия се интерес към самостоятелно ор- ката индустрия”, 2012.
ганизиране на почивките, така и поради раз- 6. Dimitrova, R., B. Koprinarov, J. Dimitrova.
витието на онлайн резервационните системи. Risk management in tourism enterprises.
Увеличаването на възможностите за индиви- Conference Paper. Contemporary management
дуално създаване на продукти от потребите- challenges and the organizational sciences, 2013.
лите, за директно и бързо резервиране, разп- www.basim.edu.mk /images/ Zbornik_II.pdf
лащане и продажби, привличането на нови
потребители изискват нова интерактивност и 7. Global Risks 2014 Ninth Edition. - http://
функционалност на уеб сайтовете на туристи-
ческите предприятия, използване на системи www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalRisks_Re
за географско позициониране, иновации в ко- port_2014.pdf.
муникациите с потребителите и в отношения-
та с онлайн посредниците. Отсъствието на 8. http://www2.unwto.org
виртуална видимост и достъпност, особено за
малкия туристически бизнес в различните 9. ISO 31000:2009 Risk management –
райони на страната с висококачествени турис- Principles and guidelines, ISO, 2009.
тически ресурси, може да се счита за серио- 10. Larry D., D. Edwards, N. Mistilis, C. Roman
зен рисков фактор в тяхното развитие. В съ- and N. Scott. Destination and enterprise mana-
щото време туристическите предприятия gement for a tourism future. - Tourism Mana-
трябва да насочат вниманието си към опас- gement, 2009, v. 30.
ността от повишаване на рисковете както за
самите тях, така и за потребителите, произти- REFERENCES
чаща от самостоятелното организиране на
почивките от туристите и отпадането на пос- 1. Dabeva, T. Hotelierski i restorantyorski
редниците (туроператори и турагенти), които franchayzing.Varna, IU, 2013=
традиционно поемат редица рискове. 2. Koprinarov, B., R. Dimitrova. Savremenni
strategii za upravlenie na inovaciite. - Biznesat –
В заключение може да се подчертае, че pozitivnata sila v obshtestvoto. NBU, 2013.
прилагането на ефективен риск мениджмънт 3. Marinov, S. Strategiyata Europe 2020 i
в сферата на туризма, насочен към разкри- predizvikatelstvata pred Bulgarian turizam.
ването на бъдещите социално-икономически Otgovoren turizam. Vol. I. University of Eco-
тенденции на развитие на обществото, на nomics –Varna, 2013
потенциала на нововъзникващите пазари и 4. Neshkov, M., C. Marinov i dr. Konkurento-
промените в потребностите на туристите, е sposobnost na turisticheskata destinaciya. “FIL”
предпоставка за своевременното откриване на OOD, 2013.
заплахите, рисковете и възможностите пред 5. Tagareva, S. Avtoreferat. Vliyanie na
българския туризъм и за развитие на модерна globalizatsionnite protsesi varhu hotelierskata
туристическа индустрия в нашата страна. industria, 2012.
6. Dimitrova, R., B. Koprinarov, J. Dimitro-va.
ЛИТЕРАТУРА Risk management in tourism enterprises.
Conference Paper. Contemporary management
1. Дъбева, Т. Хотелиерски и ресторантьорски challenges and the organizational sciences, 2013.
франчайзинг. Варна, ИУ, 2013. www.basim.edu.mk /images/ Zbornik_II.pdf
2. Копринаров, Б., Р. Димитрова. Съвременни 7. Global Risks 2014 Ninth Edition. - http://
стратегии за управление на иновациите в ту- www3.weforum.org/docs/WEF_GlobalRisks_Re
ристическите предприятия. - Бизнесът – по- port_2014.pdf.
зитивната сила в обществото, НБУ, 2013. 8. http://www2.unwto.org
3. Маринов, С. Стратегията „Европа 2020” и 9. ISO 31000:2009 Risk management –
предизвикателствата пред българския тури- Principles and guidelines, ISO, 2009.
зъм. - Отговорен туризъм 2020. Том I. Ико- 10. Larry D., D. Edwards, N. Mistilis, C. Roman
номически университет – Варна, 2013. and N. Scott. Destination and enterprise manage-
ment for a tourism future. Tourism Management,
2009, v. 30.
180
ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)
СИТУАЦИОНЕН АНАЛИЗ НА ЗАПЛАХИТЕ И РИСКОВЕТЕ
ПРЕД БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ
Руска Димитрова, Жечка Димитрова
SITUATION ANALYSIS OF THREATS AND RISKS
TO THE BULGARIAN TOURISM
Ruska Dimitrova, Jechka Dimitrova
E-mail: [email protected]
ABSTRACT
The paper presents situation analysis of threats and risks to the Bulgarian tourism based on the
empirical findings of a survey and analysis of the literature. Results obtained in the work can be used
to develop a system of measures to minimize the risks in tourism in the medium and long term.
Key words: risk factors in tourism, situation analysis
Социално-политическите промени през ския съвет (МС) от 04.06.2014 г.) [5]. Постиг-
последните десетилетия в нашата страна до- натите темпове на растеж в туристическия
ведоха до съществени реформи в сферата на отрасъл в България през последното десети-
туризма, до отлив на голяма част от турис- летие са едно от основанията за оптимис-
тите от водещите емитивни пазари и поста- тични прогнози в приетата от МС Стратегия.
виха нови предизвикателства, заплахи и въз- Отчитайки тези тенденции и в съответствие с
можности пред туристическия бизнес у нас. прогнозите на Световната организация по
Материалната база в сектора бе приватизи- туризъм за развитие на туризма в регион Цен-
рана без ясна програма за неговото развитие. трална и Източна Европа [9], в Стратегията се
Изградени бяха много нови туристически предвижда туризмът в България да бъде сред
обекти, извършена бе реконструкция и модер- водещите национални отрасли, за чието раз-
низация на съществуващата материална база. витие са направени следните прогнози:
Регистрираните сравнително високи темпове
на растеж на туристическия отрасъл доприне- очаква се България да отбелязва средно-
соха за нарастване на неговия относителен годишен ръст на входящ туризъм, по-висок от
дял в брутния вътрешен продукт (БВП) на средния за Централна и Източна Европа - от
страната. около 4% до 2020 г. и около 3% средного-
дишен ръст за периода 2020-2030 г.;
Стихийното развитие на туризма, отсъс-
твието на дългосрочна стратегия за развитие при равни други условия се предвижда
на сектора, на адекватен риск мениджмънт и през 2020 г. България да привлича над 9 млн.
на ефективна държавна регулация обаче дове- чуждестранни посетители без транзитно пре-
доха до възникване на множество негативни миналите (37% ръст за периода 2012-2020 г.).
последствия и неблагоприятни тенденции в Предвижда се през 2030 г. над 12 млн. чуж-
туристическия отрасъл у нас. Важна роля за дестранни граждани да посетят страната ни с
преодоляване на възникналите проблеми и за цел туризъм, т.е. входящият туристопоток
разкриване на перспективите за развитие на към България да се удвои спрямо регистри-
българския туризъм в дългосрочен план има рания през 2012 г.;
новоприетата Национална стратегия за устой-
чиво развитие на туризма в Република Бълга- съществен дял в БВП – 12-18 %;
рия 2014-2030 (Протокол №22 на Министер- висока трудова заетост – 300 000 пос-
тоянно и 500 000 временно заети лица;
създаване на инвестиционни възможнос-
181
ти и проекти за публично-частно партньор- въпроси, тъй като идентифицирането на рис-
ство и др. (25 – 30% от публично-частните ковете изисква свободно изразяване на мне-
проекти на годишна база). нието на анкетираните. Систематизирането и
анализът на емпиричните данни от проведе-
Реализирането на посочените прогнози и ното анкетно проучване, анализът на специа-
цели обаче е свързано с преодоляване на се- лизираната литература [1, 3, 4, 7], на публику-
риозни средносрочни и дългосрочни предиз- ваните от Световния икономически форум
викателства, заплахи и рискове, пред които е доклади за Индекса за конкурентоспособност
изправен съвременният туризъм у нас. Това в туризма и пътуването (The Travel&Tourism
изисква извършването на задълбочен ситуа- Competitiveness Index, TTCI) [10], както и на
ционен анализ на състоянието на сектора, други индекси, позволява да бъдат формули-
насочен към разкриване на заплахите и риско- рани редица изводи относно най-значимите
вете, които влияят на дейността на стопан- рискови фактори и заплахи за бъдещото раз-
ските субекти в туристическия бизнес, което витие на туризма в нашата страна.
е и целта на настоящата работа.
В първия въпрос на анкетното проучване
За идентифициране на заплахите и риско- респондентите оценяват негативното влияние
вете пред българския туризъм бе проведено върху развитието на туристическия отрасъл у
анкетно проучване с експерти, преподаватели нас на двадесет и шест рискови фактора въз
във висши училища и колежи, мениджъри и основа на петстепенна скала. Резултатите от
други специалисти в областта на туризма, обработката на отговорите показват следното
студенти магистри от специалност “Тури- ранжиране на рисковите фактори – таблица 1.
зъм”. В анкетата преобладават отворените
Таблица 1. Ранжиране на рисковите фактори по степен на негативно влияние
Рисков фактор Ранг Средна Стандартно Размах
стойност отклонение
11. Изтичане на квалифицирани кадри от страната 1 4,47 0,6 2
2 4,25 0,9 2
17. Нарушаване на принципите на отговорния ту- 3 4,17 0,8 2
ризъм и устойчиво развитие – безотговорно изпол- 4 4,14 0,9 3
зване на природните ресурси и замърсяване на
околната среда в туристическите курорти и селища 5 4,02 1,3 4
23. Силно изразена сезонност 6 3,96 1,1 4
1. Недостатъчна държавна подкрепа и стимулиране 7 3,92 1,0 3
на туристическия бизнес, в т.ч. за малкия и среден 8 3,88 1,2 4
бизнес
9 3,78 0,8 2
7. Неконтролирано строителство, презастрояване в 10 3,76 0,7 2
курортните комплекси и влошено качество на при-
родната среда в тях
2. Имиджът на страната ни като туристическа дес-
тинация за нископлатежни туристи за традиционни
видове туризъм
6. Недобре развита и с лошо качество транспортна
инфраструктура
16. Корупция и бюрокрация в държавните и местни
органи на изпълнителната власт и в туристическия
сектор
5. Неравномерно регионално развитие на туризма и
пространствена концентрация на туристическите
обекти
8. Липса на ясно изразени конкурентни предимства
на страната като туристическа дестинация
10. Ниска квалификация на мениджърския състав 11 3,75 1,1 4
182
3. Неефективна маркетингова кампания за Бълга- 12 3,69 1,2 3
рия като туристическа дестинация
9. Недобра практическа подготовка и езикова ква- 13 3,62 1,1 3
лификация на персонала, ниско качество и култу-
ра на обслужване 14 3,57 0,9 3
25. Недостатъчна безопасност и сигурност за почи- 15 3,49 0,9 3
ващите и осезаема битова престъпност 16 3,41 1,0 3
13. Отсъствие на стратегия за управление на рис- 17 3,33 0,9 3
ковете в туризма на национално ниво 18 3,33 0,9 4
19 3,31 1,0 4
18. Наличие на сива икономика в сектора
20 3,28 1,1 3
21. Относително слабо развит вътрешен пазар 21 3,25 0,5 1
22 3,11 1,0 2
24. Наличие на визов режим за страните извън ЕС 23 3,06 0,6 2
24 3,04 1,1 4
4. Недостатъчно развитие на специализираните
видове туризъм и липса на диверсификация в ту- 25 2,92 0,9 4
ристическите продукти
26 2,07 0,8 2
26. Лоша поддръжка на туристическите обекти,
неуреденост, ниска хигиена, занемареност
20. Свръхпредлагане и голяма ценова конкуренция,
в т.ч. ниски ценови равнища
15. Забавено иновационно и технологично разви-
тие на сектора
14. Ниска заетост на легловата база
19. Нелоялна конкуренция от страна на междуна-
родни туристически компании
22. Некоректност в отношенията между туристи-
ческите субекти и липса на етика и морал в турис-
тическия бизнес
12. Негативно отношение на приемащата общност
към чуждестранните туристи
Анализът на ранжирането на рисковите рупция, неравномерното регионално разви-
фактори по степен на негативно влияние поз- тие на туризма и пространствена концентра-
волява да бъдат формулирани следните изводи: ция на туристическите обекти у нас са след-
ващите по сила на негативно влияние рискови
като основна заплаха за развитието на фактори;
туризма у нас е посочено изтичането на ква-
лифицирани кадри, което подчертава ролята негативното отношение на приемащата
на човешкия фактор и на интелектуалния общност към чуждестранните туристи е оце-
капитал за развитие на туризма; нен като най-слабо влияещ фактор, което е
добра индикация за отношението на хората в
на второ място се поставят проблемите България към чуждестранните туристи.
на отговорния туризъм и устойчивото раз-
витие. Двата контролни рискови фактора, Отговорите на въпроса „Какви други зап-
съдържащи общи елементи относно околната лахи и рискове за развитието на туризма у нас
среда (фактор 17 и фактор 7), са ранжирани могат да бъдат идентифицирани, освен тези
много близо един до друг, което може да бъде от въпрос 1?” могат да бъдат систематизи-
индикатор за съгласуваността на мненията на рани по следния начин:
респондентите;
сложна, обемна и променлива норматив-
напред в класацията на рисковите фак- на уредба в туристическия сектор, вътрешни
тори са ясно изразеният сезонен характер на противоречия и възможности за злоупотреби,
българския туризъм и липсата на достатъчна заложени в самите закони;
държавна подкрепа;
утежнена и тромава нормативна уредба
имиджът на България като туристическа за регистриране, изграждане и експлоатация
дестинация, лошото състояние на транспорт- на туристическите обекти;
ната инфраструктура, високото ниво на ко-
незадоволителна и неефективна държав-
183
на регулация в туристическия сектор; нали- и търсещи по-добро обслужване и комфорт в
чие на предпоставки за корупция и сива ико- чуждестранни курорти и др.
номика в сектора;
Друг източник, който е използван за разк-
пропуски и несъвършенства в норма- риване на степента на влияние на рис-ковите
тивната уредба относно статута на курортни- фактори върху развитие на туризма у нас, е
те комплекси, които водят до неконтролирано Индексът за конкурентоспособност в туризма
строителство в тях, уеднаквяване на норма- и пътуването. Този индекс нарежда България
тивните разпоредби относно изграждането на на петдесето място от наблюдава-ните сто и
жилищни обекти и на обекти от туристичес- четиридесет държави за 2013 г. [10]. Въз ос-
ката инфраструктура; отсъствие на норма- нова на индексите по отделните стълбове
тивни изисквания за прилежащата инфра- може да се формулират следните изводи:
структура при построяване на обекти за нас-
таняване и други туристически обекти, за съставният стълб „Политически правила
размера на зелените площи, отстоянието на и разпоредби” на субиндекса „Регулаторна
сградите и тяхната височина и др.; рамка на туризма” заема 105-то място. Неза-
доволителна е оценката по отношение на
неспазване на правилата за строителство приоритетите, с които се ползва туризмът у
в курортните комплекси и селища и в защи- нас от страна на държавата;
тените територии и местности;
назад в класацията (от 82 до 102 място)
отсъствие на ефективен контрол от стра- са стълбовете „Въздушна туристическа инф-
на на държавата върху легловата база, поради раструктура”, „Наземна туристическа инф-
което е налице голям дял на сивата икономи- раструктура”, „Безопасност и сигурност”.
ка, отразяващ се негативно на хоте-лиерските
обекти с легален бизнес; Тенденциите на изменение на показате-
лите в посочените стълбове, негативната
недостатъчни стимули от страна на дър- оценка на степента на отвореност на страната
жавата за инвестиране в алтернативни видове ни към развиването на туризъм и незадоволи-
туризъм и отсъствие на данъчни преференции телното състояние на инфраструктурата, на
за слабо развитите населени места; безопасността и сигурността на туристите,
ограничаващи конкурентоспособността на
недостатъчно високо качество на обс- българския туризъм, са важен източник за
лужването в консулствата при издаване на идентифициране на основни рискови фактори
визи, наличие на различни проблеми в кон- в туризма.
сулствата;
Негативните тенденции на развитие на ту-
липса на пречиствателни станции в мно- ризма у нас са отразени и в BrandFinance
го от курортните селища и комплекси или Nation Brands. От изследваните сто държави
използване на остаряло оборудване с недос- България е позиционирана съответно на 51-
татъчен капацитет; во, 67-мо, 66-то и 64-то място за периода
2010-2013 г. [6].
изоставане на развитието на инфраструк-
турата, строителни отпадъци в курортите, България не се изследва в Индекса на на-
задръствания и затруднена транспортна дос- ционалните брандове на Саймън Анхолт.
тъпност до обектите и др., допринасящи за
понижаване на качеството на туристическия Въз основа на резултатите от проведеното
продукт и удовлетвореността на туристите; проучване и извършения анализ на горепо-
сочените литературни източници могат да
недостатъчна кадрова обезпеченост на бъдат очертани следните ясно изразени зап-
малкия бизнес и изоставане в иновационното лахи и рискови фактори за развитието на ту-
развитие; ризма у нас.
неефективна кадрова политика в турис- Неравномерно регионално развитие на
тическите предприятия; туризма и неравномерно териториално раз-
пределение на новопостроената материална
ниско качество на екскурзоводските ус- база, лошо качество на прилежаща към ту-
луги, което влияе върху имиджа на българ- ристическите обекти обща, транспортна и
ския туризъм; техническа инфраструктура. В туристи-
ческото развитие на регионално ниво същес-
информацията в Интернет за местата за твуват силно открояващи се диспропорции
настаняване не съответства на действител- въпреки наличието на добри условия и пред-
ността; не се предлагат достатъчно допълни- поставки почти във всички райони. Разли-
телни услуги;
непрекъснато нарастване на броя на бъл-
гарските граждани, почиващи извън стра-ната
184
чията между районите се дължат предимно на реация – ски” с недостатъчно високо качество,
разположението на природните рекреационни предназначени за нискобюджетни туристи.
ресурси (на морското крайбрежие и в плани-
ните). В крайбрежните области Варна, Бургас На фиг. 1 е показан относителният дял на
и Добрич е съсредоточена 65% от легловата видовете туристически продукти в общото
база на страната, а заедно със София град и предлагане. Съсредоточаването на внимание-
Пловдив – 80% от легловата база и реали- то на инвестиционния интерес само в тради-
зираните нощувки, както и 87% от приходите ционните туристически райони и лошото ка-
от настаняване [4]. чество на инфраструктурата в курортните
комплекси и селища генерират две ясно очер-
Пространствената концентрация на хоте- таващи се тенденции – нерационално усвоя-
лиерски обекти определя облика на българ- ване на съществуващия потенциал от при-
ския туризъм - два типа предлагани турис- родни и антропогенни ресурси и необ-ратимо
тически продукта: летни почивки от типа влошаване параметрите на околната среда и
„слънце-море” и зимни почивки от типа „рек- туристическите ресурси.
летен (морски) туризъм 52,4
зимен (ски) туризъм
16,2
културно-исторически 11,1
СПА и балнеология 6,6
екотуризъм 4,2
конгресен 4,1
други 1,6
голф туризъм 0,1
ловен туризъм 0,1
Фиг. 1. Относителен дял (%) на видовете туристически продукти в общото предлагане
(Източник Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма в Република България
2014-2030)
Ясно изразеният сезонен характер и това като страна с най-ниска заетост на лег-
моноструктурата на туристическия про- ловата база.
дукт се отразяват негативно на заетостта
на легловата база и на приходите от ту- Презастрояване и нерегламентирано
ризъм. Краткият сезон и ниският туристо- строителство в някои от курортите и ку-
поток през есента, пролетта и зимата водят до рортните селища и изграждане на мно-
непълноценно оползотворяване и много по- гобройна леглова база без ясна визия за
ниска заетост на легловата база в сравнение с нейното запълване. Презастрояването се от-
водещите туристически дестинации в Европа разява негативно на съотношението между
и света. В резултат се получава ниска рента- предлагането и търсенето. Наличието на
билност на вложените инвестиции (един от свръхкапацитет в легловата база [1] налага
водещите проблеми в хотелиерския бизнес), значително количествено превишаване на
като приблизително 70% от приходите се предлагането спрямо търсенето. Вследствие
реализират от морски туризъм. Ниската рен- на това хотелиерската индустрия се развива в
табилност на инвестициите в хотелиерски условията на силно конкурентна бизнес сре-
обекти, особено на тези, намиращи се в пери- да. Особено жестока е конкуренцията за мал-
ферията на курортните комплекси, е причина кия бизнес поради неговата недостатъчна
за тяхната разпродажба на части като апарта- ресурсна обезпеченост, изоставане в инова-
менти. В Study on the Competitiveness of the циите и развитието, недостатъчна маркетин-
EU tourism industry (Проучване на конкурен- гова дейност, отсъствие на посредници и др.
тоспособността на туристическата индустрия
в ЕС) [8] България се определя като страна с В резултат на неконтролираното строи-
най-бърз растеж в туризма през периода 2000- телство и презастрояването големите курорти
2007 година (увеличение на чуждестранните придобиват вида на урбанизирани комплекси
туристи с 80% за периода) и едновременно с от градски тип с незадоволително качество на
устройствените им планове, без необ-
ходимите зелени площи за релаксация и от-
185
мора на туристите. Липсата на пречис- липсата на контрол по изпълнението на зако-
твателни съоръжения и лошото състояние на ноустановените норми създава пред-поставки
инфраструктурата водят до влошаване на за високо ниво на корупция и разрастване на
качеството на околната среда (влошаване сивата икономика в туристическия бизнес,
качеството на морската вода, строителни от- което ощетява интересите на заетите в него.
падъци, свлачища и др.), увеличаване на шу- Нерегламентираното строителство в курорт-
ма, замърсяване на въздуха от транспорт-ните ните комплекси и в защитените територии и
средства, задръствания, затруднена достъп- местности е предпоставка за унищожаване на
ност до обектите, пренатоварване на инфрас- туристическите ресурси. Различни форми на
труктурата и достигане на предела на поем- корупция се срещат при категоризиране на
ния капацитет на някои от курортите. обектите, при извършване на проверки и про-
веждане на търгове за обществени поръчки.
Последствията от всичко това са рязко по- Неиздаването на фактури за нощувки, изпол-
нижаване на качеството на туристическия зване на лични, а не на фирмени сметки за
продукт и отлив на туристи от някои тради- преводи на парични суми, укриване на при-
ционни за туризма у нас емитивни пазари. ходи и неплащане на данъци или плащане в
Българският туризъм се развива, без да се непълен размер, начисляване на осигуровки
отчита концепцията за отговорен туризъм и върху по-ниско възнаграждение от действи-
устойчиво развитие. телното, неточно представяне на заетостта на
легловата база и др. са формите на проявле-
Ограничени възможности за по-ната- ние на сивата икономика в бранша.
тъшен растеж в традиционните курорти и
туристически райони (Черноморско край- Отсъствието на ясна програма за развитие
брежие и ски курорти), които са достигнали на сектора и подкрепа от страна на държавата
своя предел и тенденцията за ръст от изми- за бизнеса (данъчни преференции и стимули
налото десетилетие няма да може да бъде и др.) се посочват като значими рискови фак-
запазена, ако съществуващият подход към тори в сферата на туризма у нас.
развитието на туризма се запази [7].
Сложна и променлива нормативна
Силна зависимост на българското хо- уредба в туристическия сектор, създаваща
телиерство от чуждестранните туропе- вътрешни противоречия и възможности за
ратори поради преобладаващия обем на при- злоупотреби. Пропуските в нормативната
ходи от чуждестранните туристи. Нис-ката уредба, в т.ч. относно статута на курортните
договорна сила на българските ваканционни комплекси, водят до несъобразено с турис-
хотели е предпоставка за натиск на чуждест- тическите изисквания строителство в курорт-
ранните туроператори за нездравословно по- ните комплекси и селища, до непланирано
нижаване на цените на туристическите про- презастрояване в тях.
дукти. В условията на свръхпредлагане кон-
куренцията между отделните хотели става Недостатъчно развит вътрешен тури-
ожесточена – понижението на цените от един зъм - за българските туристи България за-
или няколко хотела води до спад в цените на почва все по-често да изглежда като “недос-
всички хотели, борещи се за запазване на тъпна” и “скъпа” дестинация за почивка с
обема на продажбите си [2]. негарантирано качество на туристическия
продукт. Тенденцията за нарастване на броя
Изоставащ темп на инвестиране в чо- на българските граждани, почиващи извън
вешки ресурси и най-вече в управленски кадри страната и търсещи по-добро обслужване,
в сравнение с инвестициите в туристически комфорт и съотношение качество/цена в чуж-
обекти. Недостатъчно квалифицираният пер- дестранни курорти следва да се счита за зна-
сонал, неефективната кадрова политика в чим рисков фактор за развитието на туризма у
туристическите предприятия, проблемите със нас.
сезонните работници и тяхното образование,
слабата мотивация за работа в туризма и др. Ниска конкурентоспособност на Бъл-
са фактори, които силно рефлектират върху гария на световния туристически пазар. По
качеството на предлаганите туристически национален брандинг и маркетинг страната е
продукти и услуги, върху тяхната диверсифи- традиционно на едно от последните места в
кация и специализация и върху нивото на света, което е причина и за общото намаля-
осъществяване на иновации. ване на конкурентоспособността ѝ като ту-
ристическа дестинация. Имиджът на Бълга-
Незадоволителна и неефективна дър- рия я определя като евтина (low cost), пре-
жавна регулация в туристическия сектор –
186
димно морска дестинация за алкохолен, ха- 3. Копринаров, Б., С. Маринов. Устойчиво
зартен и парти туризъм за нискобюджетни развитие и пазарна конкурентоспособност на
туристи. Конкурентоспособността й се фор- туризма в България. - Годишник на Универ-
мира предимно от ценовите преимущества, ситет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас,
които заемат нисък ред в йерархията на из- 2013, т. XLII (2).
точниците на конкурентни предимства от 4. Марков, И. Регионални неравновесия в
гледна точка на устойчивостта. На този ста- хотелиерската суперструктура на Северо-
дий от развитието си българският туризъм западния статистически район. - Отговорен
продължава да поддържа конкурентните си туризъм 2020. Том I. Варна, ИУ, 2013
предимства на основата на първичните ресур- 5. Стратегия за устойчиво развитие на туриз-
си, като условно може да се приеме, че той ма в Република България 2014-2030. http://
навлиза в инвестиционно обусловения стадий www.mi.government.bg
и е твърде далеч от иновационния стадий на 6. BRANDFINANCE NATION BRANDS. -
развитие [3]. Силно е ограничен обхватът на http:// www.brandfinance.com/ images/ upload/
туристическите продукти и допълнителните brand_finance_nation_brands_2013.pdf
услуги, с които българският туристически 7. Ringbeck, J. T. Pietsch. How to cucseed in
бизнес може успешно да заеме конкурентни volatile times. http://www3.weforum.org/docs/
позиции на международния туристически 8. Study on the Competiteveness of the ЕU tour-
пазар. Подобряването на пазарните позиции ism Industry. http://ec.europa.eu/enterprise/
не би могло да бъде извършено без повиша- sectors/tourism/files/studies/competitiveness/
ване на конкурентоспособността на туристи- 9. http://www2.unwto.org
ческите продукти, без подобряване на тяхно- 10. The Travel & Tourism Competitiveness
то качество и осъществяване на иновации. Report 2013. http://www3.weforum.org/ docs/
Идентифицираните заплахи и рискови REFERENCES
фактори пред туризма у нас могат да бъдат
основа за разработване на система от мерки за 1. Dabeva, T. Hotelierski i restorantyorski
въздействие, насочена към преодоляване на franchayzing. Varna, IU, 2013.
негативните тенденции и към минимизиране 2. Ivanov, S., V. Zhechev. Marketing v hote-
на рисковете в развитието на българския ту- lierstvoto. Zangador, 2011.
ризъм в средносрочен и дългосрочен план. 3. Koprinarov, B., S. Marinov. Ustoichivo razvi-
Това може да допринесе за по-пълно реали- tie i pazarna konkurentosposobnost na turizma v
зиране на поставените в Националната стра- Bulgaria. Annual Assen Zlatarov University,
тегия цели и акценти за развитие на туризма, Bourgas, Bulgaria, 2013, V. XLII (2).
насочени към увеличаване дела на специа- 4. Markov, I. Regionalni neravnovesiya v
лизираните видове туризъм, водещи до цело- hotelierskata superstructura na Severozapadniya
годишна и по-интензивна натовареност на statisticheski rayon. Otgovoren turizam. V. I.
хотелиерските обекти; разработване на спе- Varna, IU, 2013.
циализирани туристически продукти, които 5. Strategiya za ustoychivo razvitie na turizma v
притежават потенциал за преодоляване на Republic Bulgaria 2014-2030.
сезонността; развитие на отговорен туризъм; http://www.mi.government.bg
стимулиране на регионалното развитие; съз- 6. BRANDFINANCE NATION BRANDS.
даване на силни регионални брандове и пози- http://www.brandfinance.com/images/upload/
циониране на България като туристическа brand_finance_nation_brands_2013.pdf
дестинация в по-висок клас на световния ту- 7. Ringbeck, J. T. Pietsch. How to cucseed in
ристически пазар. volatile times. http://www3.weforum.org/docs/
8. Study on the Competiteveness of the ЕU
ЛИТЕРАТУРА tourism Industry. http://ec.europa.eu/enterprise/
sесtors/tourism/files/studies/competitiveness/
1. Дъбева, Т. Хотелиерски и ресторантьорси 9. http://www2.unwto.org
франчайзинг. Варна, ИУ, 2013. 10. The Travel & Tourism Competitiveness
2. Иванов, С., В. Жечев. Маркетинг в хоте- Report 2013. http://www3.weforum.org/ docs/
лиерството. Zangador, 2011.
187
ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)
ПОДХОДИ И МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА,
ПРОМЯНА И СТОПАНСКИ РИСК В ТУРИЗМА
Златина Караджова, Стоянка Петкова - Георгиева, Яна Вангелова
APPROACHES AND METHODS FOR DECISION MAKING IN CONDITIONS OF CRISIS,
CHANGE AND ECONOMIC RISK IN TOURISM
Zlatina Karadzhova, Stoyanka Petkova-Georgieva, Yana Vangelova
Е-mail: [email protected]
ABSTRАCT
In this paper the authors made an attempt to specify and characterize the approaches and methods
of decision-making in times of crisis, change and economic risk in tourism. We highlight the impor-
tance of the tourism industry to the economies worldwide, approaches and methods that can be used
in making decisions are characterized and spells out the conditions and criteria for selecting the opti-
mal solution. Tthe concepts of crisis, change and economic risks are discussed and their impact on
tourism. Finally, we emphasize the fact that nowadays Bulgarian tourism organizations operate in a
highly dynamic competition, technological processes, legal framework, trade policy and continuously
decreasing customer loyalty and that is why making the right decisions from the tourist managers is
an important step for tourism development.
Key words: approaches, methods, crisis, change, economic risk, sector "Tourism".
ТУРИЗМЪТ КАТО ИНДУСТРИЯ ПОДХОДИ И МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ
НА РЕШЕНИЯ
Туризмът се определя единодушно от уче-
ни и специалисти като феномен на съвремен- Понятията “метод” и “подход” са с раз-
ното общество и един от най-динамично раз- лично семантично значение. С най-общо
виващите се отрасли на XX век и началото на
XXI век. Според Световната Организация по съдържание е подходът. Той дава насоченост-
Туризъм този отрасъл се явява основен екс- та на управленския процес. За разлика от него
портен отрасъл за 83% от страните-членки на методът е начин на въздействие от страна на
тази организация. Туризмът се посочва като управляващия субект към управлявания обект
най-важен източник на валутни приходи за с оглед реализацията на определена цел.
38% от страните членки в Световната органи-
зация по Туризъм. Туризмът е отрасъл, който Основните подходи в науката за управле-
отчита трайни тенденции в ръста на броя на ние, са следните:
туристите за света от 3% до 5% и ръст на
приходите общо за света от 7% до 8%. В све- Класически подход - първият истори-
товен мащаб туризмът допринася за 9.1% от чески възникнал подход, отразяващ схваща-
глобалния брутен продукт и създава близо нията на класическата школа в управлението,
240 млн. работни места. Международните чийто най-виден представител е Ф. Тейлър -
пътувания са достигнали близо 900 милиона автор на фундаменталната книга „Принципи-
броя и туристите харчат все повече финансо- те на научното управление”.
ви средства за пътувания и почивки [8,
WTTC, 2012]. Бихейвиорален подход - отразява концеп-
цията на представителите на т.нар. школа на
човешките отношения, чиито най-видни
представители са Е. Мейо, К. Аргирис, Р. Ли-
керт и др. Членовете на тази школа смятат, че
188
най-важният фактор на производствения про- високо управленско ниво, придобили безце-
цес са хората, а не организацията. нен опит на всяка позиция.
Представителите на движението за човеш- Кибернетичен подход - появява се с обо-
ките отношения настояват за едно по-човечно собяването на кибернетиката като самостоя-
отношение към работниците, за създаване на телно направление в науката за управление,
благоприятен психологически климат, в кой- когато Норберт Винер прави първата публи-
то всички ще се трудят не просто по принуда, кация по проблема. Той разглежда управлен-
а по убеждение, с чувството, че са полезни и ския процес като информационен процес,
стопанската компания държи на тях и цени протичащ по кибернетични принципи и мето-
техния принос. ди.
Трябва да се отбележи, че развитието на Кибернетиката като наука за управлението
управленската наука в това направление до- изучава не всички системи, а само тези, в
вежда до нови методи на управление - мето- които се осъществява управление.Тя разкрива
дите за социално въздействие върху личност- и описва общността, т.е. еднотипността на
та на служителя. При изясняване същността функционирането на управлението в слож-
на управлението и при неговото практическо ните динамични системи, абстрахирайки се от
изследване и усъвършенстване представите- техните съдържателни характеристики. Тя
лите на тази школа залагат на социално- доказва, че системите се характеризират с
психологическите му аспекти. Те от своя непрекъснати изменения, сложност на струк-
страна са в основата на създаването на една турата и повишаване или намаляване степен-
стройна туристическа система за задоволява- та на стабилност на съществуването си в за-
не потребностите на туристите. Тъй като в висимост от количеството информация в тях.
туризма преобладава участието на живия Показва, че необходима съставна част на са-
труд и качеството на продукта зависи прио- моуправляващите се системи са обратните
ритетно от знанията и уменията на туристи- връзки. Разглеждайки туристическия отрасъл
ческите кадри, то следователно може да се в кибернетичен аспект, т.е. като система с
твърди, че задоволяването на социално- всички типични за нея характеристики, се
психологическите потребности на служите- осъществява приложението на системния
лите ще допринесе за удовлетворяване тези подход.
на туристите и в крайна сметка ще повлияе
благотворно върху качеството на предлагания Системен подход - главно внимание при
и предоставян туристически продукт. него се отделя на разглеждането на соци-
алната организация като сложна, динамична,
Прагматичен подход - изразява основни- отворена система, чиито части са взаимно
те идеи на представителите на емпиричната свързани и си взаимодействат помежду си, а
школа /П. Дракър, Д. Мюлер, Р. Дейвис/, кои- системата от своя страна си взаимодейства с
то могат да се обобщят в тезата, че основ-ната околната среда.
задача при изследване и проектиране на усъ-
вършенствания в областта на управлението е В качеството си на сложна система туриз-
да се изучава и обобщава практиката и на мът се изследва чрез взаимно свързаните си
тази основа да се разработват предложения за елементи, които могат да бъдат както общест-
изменения. Важна теза, застъпвана от предс- вено икономически, така и природо-геог-
тавителите на школата е, че изследването на рафски, социално-икономически, правно –
стопанската организация и управлението е политически и др.
предмет на редица самостоятелни научни
дисциплини, което води до обособяване на Комплексен подход - изходната позиция
различни аспекти на управлението и до него- е, че разглежданите обекти, процеси и явле-
вото раздробяване. А на практика то следва ния се изследват от различен аспект. При това
да се разглежда като единен процес. става дума за достатъчен и необходим набор
от аспекти, предопределен от целите на изс-
Приложението на този подход в туристи- ледването.
ческия отрасъл би следвало да осигури мени-
джърските позиции в бранша не само със В туризма като сложна и динамична сис-
служители, афиширащи документ за завър- тема се преплитат, взаимодействат, а в отдел-
шено висше образование, а най-вече с такива, ни случаи и противодействат различни проце-
които са извървели цялата йерархия, започ- си, явления и фактори. Ето защо управле-
вайки от най-ниското стъпало и стигайки до нието трябва да осигурява правилното функ-
циониране и хармоничното взаимодействие
на структуроопределящите компоненти на
189
системата на туризма. В този смисъл може да Приложението на мултипликационния
се говори за бизнес, институционални и тери- подход в туризма следва да гарантира умно-
ториални аспекти в управлението на туризма. жаване на ефекта от дейността на всички пря-
ко и непряко ангажирани при създаването и
Ситуационен подход - основава се на опи- оферирането на туристическия продукт.
тите теоретично да се формулират, емпи-
рично да се проверят и след това практически Икономически подход - предполага раз-
да се препоръчат различни типове решения на витие на икономиката, съобразено с иконо-
даден проблем в зависимост от конкретната мическата самостоятелност и обособеност на
ситуация. Централният въпрос в ситуаци- социално-икономическите единици. Спазва-
онния подход е ситуацията. Това е конкрет- нето на принципите на този подход в турис-
ният набор от обстоятелства, които влияят тическия отрасъл следва да осигури оптимал-
силно върху организацията в определен пе- но използване на икономическите ресурси и
риод от време. постигането на максимална икономическа
ефективност.
Приложението на ситуационния подход в
туризма изисква да се отчита влиянието на Към най-популярните индивидуални ме-
факторите както на външната, така и на вът- тоди за вземане на решение се отнасят:
решната среда. Факторите, принадлежащи
към външната среда, са с различна сила и Метод на пробите и грешките
действат в различен период от време. Към тях Психолозите го наричат още „учение чрез
се отнасят: успех”. Същността на метода е в следното:
човек осъзнава подлежащата на промяна си-
- социално-икономически фактори – туация и въз основа на целия си опит и зна-
включват характера и степента на социално- ния планомерно и целенасочено се стреми да
икономическото развитие на дадено обще- постигне желаната цел.
ство; характера и интензивността на труда, Метод на алтернативните сценарии
които определят вида и продължителността Същността на метода се изразява в напис-
на почивката; индустриализацията и научно- ването на сценариите за решаването на даден
техническото развитие; обема и структурата проблем. Сценарият е описание на някакво
на свободното време; доходите, жизнения явление или процес, който ще се развива в
стандарт и материалната осигуреност на насе- бъдеще. Сценарият играе голяма роля при
лението; социалната осигуреност – застра- ориентирането на ръководителите в етапа на
ховки, осигуровки; разработване на стратегията, а също и по
време на нейното изпълнение. В този случай
- демографски фактори - брой, разпре- сценарият предупреждава за настъпването на
деление и движение на населението на основ- всички важни моменти и условия, при които е
ните емитивни пазари; възрастова и семейна необходимо да се въздейства върху хода на
структура; професионална структура на мест- събитията.
ното население и на туристите; степен на Метод на морфологичния анализ
урбанизация; характер на селищната мрежа и Това е системен подход, при който всяка
устройството на селищата; отделна характеристика трябва да бъде инди-
видуализирана с всички нейни теоретично
- правни и политически фактори – вътреш- възможни значения. Въз основа на така нат-
на и външна политическа обстановка; социал- рупаната информация се съставят всички
на политика на страната; гранични, визови и възможни варианти от отделни значения на
митнически формалности. различните параметри. Така се конструира
морфологичната таблица (морфологична ку-
Към вътрешните за туризма фактори при- тия). Измежду многото функционални вари-
числяваме туристическата супер- и инфраст- анти се избира за внедряване най-
руктура, туристическите ресурси (природни и подходящият.
антропогенни) и най-вече човешките ресурси Груповите методи за вземане на решение
в качеството им на туристически кадри. се използват, когато анализирането на проб-
лемната ситуация, генерирането и изби-
Мултипликационен подход - сложна съв- рането на варианти се извършва от екип сът-
купност от системно обвързани принципи и рудници, специалисти, експерти.
изисквания за определяне и следване на цел,
свързана с получаването на мултиплика-
ционен ефект и разработване на стратегиите
за достигане на тази цел в съответните
дейности.
190
Предимствата на групово взетите решения Съдържателната стратегия на метода на
са, че има обединение на ресурси (различни „66-те жужащи заседания” се свързва с пове-
гледни точки, информация, способности), дението на участниците във формираните
разпределение на труда, ангажираност към малки екипи, с начините на ръководене на
решенията. Недостатъците на този вид реше- сеансите към споровете, които възникват, и в
ние могат да се изброят в следното: губи се крайна сметка - с начина на вземане на реше-
повече време; има опасност от доминиране на ние по обсъждания проблем.
лидера или друга малка част от групата; раз-
миване на отговорността. Не без значение е и Метод на работните групи
фактът, че при групово вземане на решения Използва се в диагностиката и разработва-
могат да възникнат конфликти. нето на предложения за решаване на дадена
проблемна ситуация. Според метода на рабо-
Недостатъците на този метод обаче се та се различават следните видове работни
компенсират от синергийния ефект, получен групи: интерактивни групи, експертни групи
от съвместната работа на експерти и специа- и номинални групи. [3, 209-210]
листи от отделни области. Към методите за Метод Ринги
групово вземане на решения се отнасят: Ме- Същността на метода Ринги се свързва с
тод на мозъчния щурм, наричан още метод на писмено обсъждане на проекти за решение на
мозъчната атака; Метод на 66-те жужащи даден проблем. Конкретният механизъм, чрез
заседания, наричан още „Дискусия 66”; Ме- който се осигурява прилагането на техниките
тод на работните групи; Метод „Ринги”, ме- на метода Ринги, се изразява в писменото
тод „Делфи”. обсъждане на проблем, за чието разрешаване
инициативата тръгва от мениджърите на
Методът на мозъчната атака е известен средно или оперативно равнище, тъй като те
още с наименованието „Брейнсторминг”- нямат необходимата компетентност за спра-
мозъчна буря. Въведен е през 20 години от вяне. Техниките на метода Ринги са изключи-
Алекс Фостърн. Опитът сочи, че превръ- телно пригодни за осигуряване на творчески
щането му в редовна практика води до опти- решения, повишаване на груповата мотива-
мизиране на дейността и взаимодействието в ция и компетентност, изглаждане на конф-
творческия процес. Методът е предназначен ликтите. Като основен недостатък на метода
да активира колективното търсене на реше- се сочи продължителността на процедурата.
ния на даден проблем. Най-важният момент в Метод Делфи
провеждане на мозъчната атака е точното и Същността на работата при използването
детайлно формиране на проблема, който ще му се състои в предварително задълбочено
се обсъжда. Методът изисква рязко разделяне разработване на програма за анкетиране в
на двете основни фази в процеса: няколко последователни тура и за регулиране
на въпросите на всеки следващ тур с оглед
а/ генериране на идеи; получаването на по-подробна информация по
б/ критичен анализ на натрупаните идеи. изследвания въпрос. За целта се изгражда
Този метод се основава върху твърде- подходяща група от експерти за всяка конк-
нието, че новите идеи се раждат от асоциа- ретна задача. Важна особеност е, че експер-
циите. Целта е да се формулират колкото е тите не се събират на общо обсъждане. Обик-
възможно повече и по-разнообразни такива. новено специалистите са много, от различни
Това увеличава вероятността сред голямото специалности и към тях се обръщат с писмо, с
им количество да се открие действително което се иска тяхната експертна оценка по
ценната. даден проблем. Така по пътя на интеграцията,
Метод Дискусия 66 на последователните уточнения, се стига до
Методът на „66-те жужащи заседания” е по-прецизно решение, отколкото ако то би се
групов метод за вземане на решение. Той взело само върху основата на първоначално
усъвършенства метода на „Мозъчната атака” получените оценки. По същество с метода
в две направления: „Делфи“ и с неговите процедури се оптими-
- създават се големи колективи, които се зира процесът на събиране и анализиране на
разделят на малки екипи; информацията.
- предлага се известна предварителна ос-
ведоменост на модератора на сеансите по
възможностите за решения.
191
ВЗЕМАНЕТО НА РЕШЕНИЯ – тиворечат. Според Питър Дракър [1, с. 433]
ИМАНЕНТНА ЧАСТ ОТ РАБОТАТА съществуват четири критерия за избор на най-
доброто от възможните решения:
НА МЕНИДЖЪРА
Рискът. Мениджърът трябва да претегли
В основата на всичко, което мениджърът рисковете от всеки курс на действие срещу
прави, стои вземането на решения. [2, с. 141 – очакваните ползи. Няма безрисково действие,
144] В много случаи мениджмънтът се разг- нито дори безрисково бездействие.
лежда като процес на вземане на реше-ния.
Решението е избор на алтернатива - това е Икономия на усилия. Коя от възможните
най-често срещаната позиция. Тя е активна посоки на действие ще даде най-добри резул-
или пасивна, но винаги реализирана позиция, тати при най-малки усилия?
определена след проведен подбор и избор на
най-добрата, разбира се, през призмата на Подходящото време. Изключително труд-
определен критерий между много други таки- но е да се систематизират решенията с оглед
ва. Процесът на вземане на управленско ре- избора на подходящото време. Те се изплъз-
шение е сложен. Това се обуславя от много ват от анализа и зависят от индивидуалното
обстоятелства, по-съществените от които са възприятие.
следните:
Ограниченията на ресурсите. Най-важ-
- всяко едно решение не е независимо. То ният ресурс, чиито ограничения трябва да се
винаги е свързано с редица решения, взети на вземат предвид, са човешките ресурси, които
същото или на по-високо йерархично ниво, за ще изпълняват решението. Нито едно реше-
които следва да се държи сметка; ние не може да бъде по-добро от хората, кои-
то трябва да го осъществят.
- има случаи, когато трябва да се взема
решение, т.е. трябва да се направи избор меж- Има три неща, с които трябва да се съоб-
ду алтернативи, чиято еволюция не е извест- разяваме, когато вземаме решения. Първото е,
на. че решението само по себе си не променя
нищо. Освен да се направи избор на решение,
Самото управленско решение, резултат на то трябва и да се осъществи. Второто е, че
проведен избор, трябва да отговаря и на решението може да бъде окачествено като
следните условия: добро или лошо само когато станат известни
последиците от него. Третото и може би най-
- изпълнимост - решението трябва да се важното е, че резултатът от решението ни
основава нa икономическите фактори, но и на съпътства много повече време, отколкото ни е
реалните възможности на туристическата отнело да вземем решението.
единица;
КРИЗА, ПРОМЯНА И СТОПАНСКИ
- осигуреност - решението трябва да бъде РИСК В ТУРИЗМА
обезпечено с всички видове ресурси - финан-
сови средства, време, кадри, информация, Теоретичният анализ на термина „криза” в
оборудване и т. н.; специализираната литература и правната ма-
терия са намерили израз в сравнително ясни и
- целенасоченост - целта, която се прес- еднозначни интерпретации и дефиниции. Ние
ледва с вземането на управленското решение, ще приемем следната: криза е такава внезапна
трябва да бъде предварително известна и све- или очаквана промяна на установеното състо-
дена до знанието на сътрудниците, които ще яние на живот, предизвикана от човешка
участват в неговото изпълнение; дейност, събития или природни явления, при
които са нарушени или застрашени живота,
- измеримост - резултатът от изпълнението здравето и имуществото на големи групи от
на решението е добре да може да бъде изме- хора, територията, околната среда, културни-
рен. Ето защо лесни са решенията, свързани с те и материалните ценности на страната. В
количествените резултати, защото при тях конкретния й съдържателен аспект кризата се
могат да се използват традиционни и рутинни определя и като неочаквано събитие, нанася-
подходи, докато при качествените решения от що вреди върху имиджа на дестинацията.
ръководителите се изисква да проявяват Понятието „криза” трайно се настани в съв-
творчество и интуиция; ременния терминологичен речник на туризма.
Този факт е конкретен израз на и следствие от
- съвместимост - известно е, че ръково- зачестилите обективни явления и субективни
дителят никога не решава само един проблем.
Обикновено вниманието му е „окупирано” от
множество такива и затова е редно решения-
та, взети по различни проблеми, да не си про-
192
действия с пряко или косвено, негативно и мерването на реалните резултати. Ето защо
задържащо влияние върху развитието на съв- най-важно е приемането на новите процеси в
ременния туризъм. Те са непосредствена при- стопанската организация от страна на служи-
чина за опасности и проблеми от обществено- телите, следвано от разбиране на същността
политически, финансово-икономически и на новостите. Следва промяна в поведението
морален характер, като все повече се превръ- на служителите, която се изразяват в съобра-
щат и в лични драми за много хора, предпри- зяване и прилагане на промените. Едва накрая
ели туристическо пътуване. Днес кризите и промените се възприемат като „собственост“
катастрофите не са частен, а предимно об- от служители-те и вече налице е промяна в
ществен проблем от локално, национално и културата. Показател за това е, че служители-
глобално значение. те вече приемат „новото” като част от корпо-
ративната култура на организацията.
Кризата в туризма (или туристическата
криза) е част от кризите въобще и включва Желанието за промяна трябва да стане
ситуации с пряко или косвено отражение лична цел не само на мениджърите, но и на
върху развитието на туризма в международен всички останали участници в нея. По пътя
мащаб или в засегнати туристически страни, към новото проблемите са неизбежни, защото
райони, дестинации и места. В тесния смисъл откъсването от добре познатото статукво из-
понятието обхваща събития или явления, важда хората от тяхната зона на комфорт. Ето
които имат предимно или само вътрешни за защо след първите стъпки в правилната посо-
туризма причини и последици -терористични ка кризата е нещо обичайно и преодолимо.
актове към туристи и туристически обекти, Добре е да се знае, че основните методи за
свлачища в презастроени с туристически съо- постигане на ред в условията на настъпилия
ръжения райони, катастрофи и инциденти хаос, след въвеждане на промяна в предприя-
(отвличания) с туристически транспортни тието, са съвкупност от политическа, иконо-
средства (самолети, круизни кораби, автобу- мическа и социална инте-грация. [6, p. 481-
си) и др. [7, с. 24-26] 491]
Промяната живее и съществува в хората. Понятието „риск” е широко разпростра-
Позитивното е това, че хората могат да се нено в ежедневието на хората. Използването
научат да са успешни и щастливи в промяна- му се свързва с доста различни ситуации като
та. За целта е необходимо те : например риск от заболяване, от пожар, ура-
ганен вятър, риск при игра на руска рулетка,
- да се справят с неопределеността – това при залагане в казино. За риск се говори също
означава да очакват бъдещето. Да бъдат сен- така на микро- и макрониво, доколкото могат
зитивни към информация, събития, идеи, кои- да се обхванат неговите проявления в сфери
то на пръв поглед нямат връзка помежду си, като икономиката, политиката, обществения и
но могат да окажат влияние върху това, което социален живот. Във всяка отделна ситуация
предстои; в понятието „риск” се влага различен смисъл,
но независимо от това може да се намери
- да осъзнаят, че несигурността е начин да единна обединяваща определеност. Риск оз-
се научат да бъдат по-добри и да се усъвър- начава несигурност. Той се свързва с появата
шенстват непрекъснато, да бъдат гъвкави, на бъдещо събитие, чийто изход или развитие
постоянни и с „широко отворени очи”;
е неясно. [4, с. 68-70] Вероятността от забо-
- да бъдат уверени – дързостта да са отво-
рени към новото изисква да вярват в себе си. ляване, пожар или ураганен вятър се свързва
Начинът, по който си обясняваме нещата и с вероятността от настъпване на неприятни и
възприемаме света, предопределя нашата нежелани последствия, докато залагането на
реакция. Ако замръзнем в старото поради парични суми или облози се свързват с въз-
страх от провал, оставаме слепи за възмож- можността както от загуба,а така и от печал-
ностите на новото. Справянето със стреса от ба. Рискът е проникващо условие на човеш-
промяната означава да сме проактивни и кото съществуване.
действащи;
Рискът в туризма се свързва с вероятност-
- да използват разумно енергията си – днес та от настъпване на нежелан, съответно нега-
бизнес реалността изисква от нас да бъдем тивен сценарий, който може да се изрази в
по-бързи, по-решителни, по-дееспособни за намаляване обема на туристопотока вследст-
много по-малко време. вие на глобална икономическа или локална
политическа криза, или девалвиране на валу-
Промяната в поведението е най-трудният и
често неприятен процес и за него помага из-
193
тата на основни емитивни за България пазари, 5. Михалева 2010: Михалева, Хр. Възмож-
или причинени от човека, или природни ка- ности за операционализиране при анализа на
таклизми. риска в маркетинга. - Годишник на Универси-
тет „Проф. д-р Асен Златаров”, Бургас -
В изкуството на бизнеса рисковете са част 2010, книга 2, с.31.
от ежедневието и дейността на всяка стопан-
ска, в частност туристическа организация. 6. Мирчев, А., Ст. Петкова 2009: Mirchev,
An., St. Petkova, Synergetische Aspekte von
Управлението на риска е наука, която има Chaos und Ordnung und Moglichkeiten zu deren
за цел да разграничи рисковете на такива с Anwendung fur die Zwecke des Krisenmanage-
негативен и позитивен резултат, за да бъде ments unter den Bedingungen der globalen Fi-
организацията в състояние да се защитава и nanzkrise, „50 Jahrestag der produktionswirt-
съответно възползва от тях. [5, с. 31] schaftlichen Forschung und Lehre an der Univer-
sitat Rostock”, 8-9 May - 2009, p. 481-491.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
7. Нешков 2010: Нешков, М. Кризите в ту-
Туризмът в България е проспериращ сек- ризма и възможни противодействия. - В: Ту-
тор, допринасящ за прилагането на принци- ризмът-предизвикателства в условията на
пите на устойчивото развитие във всичките икономическа криза, София, 2010, с. 24-26.
му аспекти – опазване на околната среда,
просперитет на местните общности и иконо- 8. WTTC, 2012
мически растеж.
REFFERENCES
В нашето съвремие българските туристи-
чески организации действат в условия на не- 1.Drakar, P. Praktika na menidzhmanta.
определеност, промяна и стопански риск при Sofia „Clasika i stil“, 2001, s.433.
динамично променяща се конкуренция, тех-
нологични процеси, законова уредба, търгов- 2. Karadzhova, Zł. Upravlenie na turizma.
ска политика и непрекъснато намаляваща Gabrovo, „X-Pres“, 2011, s. 141-144.
потребителска лоялност. Именно поради тази
причина вземането на правилните решения от 3. Kurteva, G. i kolektiv. Osnovi na
правилните хора, а именно туристическите menidzhmanta. Gabrovo ,"X - Pres", 2008, s.
мениджъри, е важна крачка за развитието на 209-210.
туризма и на организациите, действащи пряко
или косвено в този сектор. 4. Mihailov, Iv. Pari i parichna politika.
Burgas, Libra Skorp, 2011, s. 68- 70.
ЛИТЕРАТУРА
5. Mihaleva Hr., Vazmozhnosti za opera-
1. Дракър 2001: Дракър, П. Практика на cionalizirane na analiza na riska v marketinga. -
мениджмънта. София, „Класика и стил” ООД, Godichnik na Universitet „Prof. d-r Asen
2001, с.433. Zlatarov”, Burgas, kniga, 2010, 2, s. 31.
2. Караджова 2011: Караджова, Зл. Управ- 6. Mirchev, An., St. Petkova, Synergetische
ление на туризма. Габрово, „Екс-прес”, 2011, Aspekte von Chaos und Ordnung und Moglich-
с. 141 – 144. keiten zu deren Anwendung fur die Zwecke des
Krisenmanagements unter den Bedingungen der
3. Куртева 2008: Куртева, Г. и колектив. globalen Finanzkrise, „50 Jahrestag der produk-
Основи на управлението. Габрово, „Екс – tionswirtschaftlichen Forschung und Lehre an
прес”, 2008., с. 209-210. der Universitat Rostock”, 8-9 May -2009, s. 481-
491.
4. Михайлов 2011: Михайлов, Ив. Пари
и парична политика. Бургас, Либра скорп, 7. Neshkov, M., Krizite v turizma i vaz-
2011, с. 68- 70. mozhni protivodeystvia. –V: Turizmat – prediz-
vikatelstva v usloviata na ikonomicheska kriza,
Sofia, 2010, s. 24-26.
8. WTTC, 2012.
194
ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТ ANNUAL ASSEN ZLATAROV
“ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” – UNIVERSITY, BURGAS,
БУРГАС, 2014, т. XLІII (2)
BULGARIA, 2014, v. XLІII (2)
ОБОБЩАВАЩИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ВНЕДРЯВАНЕТО НА МАЛКИ
ПРЕПОДАВАТЕЛСКИ ГРУПИ ПО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА В
УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ“ – БУРГАС
Дончо Керемидчиев
SUMMARY OF RESULTS ON IMPLEMENTATION OF SMALL TEACHER GROUPS
IN IMPROVING ACTIVITIES AT “PROF. D-R ASSEN ZLATAROV” UNIVERSITY –
BURGAS
Doncho Keremidchiev
E-mail: [email protected]
ABSTRACT
The article includes the summary of results on implementation of small teacher groups in
improving activities at “Prof. d-r Asen Zlatarov” university – Burgas in the period 2013/14 – 2014/15
study year. The project is realized by a team of teachers.
Key words: small teacher groups for improving performance, anonymous survey, University "Prof.
Dr. Assen Zlatarov" – Burgas, Bulgaria.
ВЪВЕДЕНИЕ Статията включва резултатите от
внедряването на малки преподавателски гру-
Основната философско-етична концепция пи по усъвършенстване на дейността в Уни-
на „японското управление“ е тази на „кайд- верситет „Проф. д-р Асен Златаров” - Бургас
зен” (改善), което може да бъде преведено не в изпълнение на Договор НИХ – 323/2014 г.
просто като „усъвършенстване“, а като „мал- по линия на научноизследователската и худо-
ки, непрекъснати усъвършенствания“. жествено-творческа дейност. Проектът е реа-
лизиран чрез екип от преподаватели от Уни-
Ключов момент в „японското управление” верситет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас.
са груповите форми за творческо участие. Поради ограничения обем на доклада, пуб-
Първа такава групова форма са т.нар. „малки ликуваме обобщаващите резултати от
групи за усъвършенстване на дейността” разработката.
(МГУД), известни в Япония под наименова-
нието „小集団活動―шошудан кацудо” или Обект на изследването са малките групи
по усъвършенстване на дейността.
„自主管理運動―джишю канри ундо”. В
световната литература се използват наимено- Предмет на изследването са резултатите
ванията „quality circles - кръжоци по качест- от внедряването на малки преподавателски
вото” или просто „дейност на малките групи” групи по усъвършенстване на дейността в
(small group activities). Университет „Проф. д-р Асен Златаров” -
Бургас”.
Тези малки групи се създават на равнище
непосредствена преобразувателна дейност на Целта на изследването е да се обобщят
организацията в рамките на основните звена предложенията на преподавателите за
във всяка функционална област. Имат за за- подобряване на дейността в Университет
дача да подпомогнат процеса за решаване на „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас.
проблемите в най-различни сфери – управ-
ление на човешките ресурси, качество, работ- Актуалността на статията произтича от
на среда, поддръжка на оборудването и др. изискванията на действащите нормативни
документи на национално и университетско
ниво:
195
„Висшето училище осигурява качеството обществото студенти.
на образованието и научните изследвания 1.5. Да има достатъчно средства за провеж-
чрез вътрешна система за оценяване и под- дане на конкурси за израстване на препода-
държане на качеството на обучението и на вателите, които имат нужната подготовка за
академичния състав, която включва и про- повишаване на мотивацията им за послед-
учване на студентското мнение най-малко ващо израстване и кариерно развитие.
веднъж на учебна година.”, (Закон за 1.6.Да се оптимизира броя на катедрите.
висшето образование, чл. 6, ал.3 (4)). [1] 2. Предложения, свързани с учебната дей-
ност:
„Университетът въвежда система за 2.1.Да се постави лимит на платените часове,
оценяване и поддържане на качеството на които един преподавател може да взема в
обучението и на академичния състав, както ОКС „Магистър”, какъвто лимит е рег-
и проучване и отразяване на студентското ламентиран за ОКС „Бакалавър”.
мнение.” (Правилник за устройството и 2.2. Да се оптимизират учебните планове – в
дейността на Университет „Проф. д-р Асен тях да присъстват научни новости от дадена
Златаров” – Бургас , чл. 2, (3)). [2] специалност, да се търси по-голяма обвър-
заност с изискванията на пазара на труда.
„Университетът осигурява качеството 2.3. Да се променят учебните планове, да се
на образованието и научните изследвания увеличат практическите часове, сформиране
чрез вътрешна система за оценяване и под- на съвместни групи (студенти и преподава-
държане на качеството на обучението и на тели) по интереси и др.
академичния състав („Система за оценяване 2.4. Да се оптимизира управлението на анкет-
и поддържане на качеството на обучение”), ните проучвания на студентското мнение за
която включва и проучване на студентското степента на удовлетвореност от преподава-
мнение в съответствие с чл. 6, ал. 4 от Зако- нето в изпълнение на чл. 57 (2) т.5 от Закона
на за висшето образование.” (Правилник за за висшето образование, като се ползва
устройството и дейността на Университет опитът на други учебни заведения в страната
„Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас , чл. 41 и в чужбина.
в). [2] 2.5. Всички преподаватели да минат ускорен
курс по езикова култура – имат определени
„Студентите имат право да изразяват речеви дефицити.
свободно мнение относно качеството на 2.6. Всички преподаватели до ниво гл. асис-
учебния процес и административното об- тент задължително да участват в курсове за
служване” (Правилник за учебната дейност квалификация.
на Университет „Проф. д-р Асен Златаров” – 3.Предложения, свързани с научноизследо-
Бургас , чл. 50 (1), 5). [2] вателската дейност
3.1.Ръководството да осигури по-голям лимит
ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА на преподавателите, за участие в конферен-
ПРЕПОДАВАТЕЛИТЕ ЗА ции или публикуване на статии в междуна-
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА родни специализирани списания.
В УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФ. Д-Р АСЕН 3.2.Не се популяризират постиженията на
работните екипи – никой не знае какво рабо-
ЗЛАТАРОВ - БУРГАС тят другите звена в Университета.
1. Предложения, свързани с управлението 3.3.Съзнателно се търсят големи проекти, в
в Университета: които да се впишат само преподаватели от
1.1. Да се направи сертифициране на Уни- областта на техническите и природните на-
верситет „Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас уки – това е дискриминиращо.
по ISO 9001-2008. 3.4.Стимулиране на участия в конференции,
1.2. Разработване на длъжностни характе- международен обмен.
ристики, в които да се посочат ясно админи- 4.Предложения свързани с моралното и
стративните отговорности на ръководните материално стимулиране на преподавате-
кадри. лите
1.3.Провеждане на срещи с представители на 4.1. Да се въведе тарифна ставка за заплащане
бизнеса от регионалните държави и особено на преподаватели, които публикуват в чуж-
от ЕС, които имат интерес към страната и бина в списания с импакт-фактор.
биха желали сътрудничество за изследвания,
обучение и иновации с университета.
1.4. Систематично и профилно представяне
на опита на реализирали се в бизнеса и
196
4.2. Да се организира издаването на юби- на дейността в Университет „Проф. д-р Асен
лейни сборници в чест на кръгли годишнини Златаров” – Бургас.
на видни преподаватели.
4.3. Годишните премии (допълнителни възна- 2. Предложенията бихме разделили на двe
граждения) при преподавателите да се обвър- групи:
жат с активното или неактивното им участие
в публикационна дейност. - предложения, които не са свързани с го-
4.4. Положителното атестиране да бъде мо- леми финансови средства, а изискват управ-
рално оценено от ръководството и матери- ленска воля за реализирането им;
ално стимулирано.
4.5. Да се оценява педагогическата квалифи- - предложения, чиято реализация изисква
кация на преподавателя както морално, така и много пари.
материално.
4.6. Да се въведат санкции за преподавате- 3.Ръководството на Университета съвме-
лите, които не си вземат часовете. стно с преподавателите би могло приоритет-
5.Предложения, свързани с информацион- но да фокусира усилията си върху реализаци-
ното обслужване ята на предложенията, не изискващи големи
5.1. Съгласно препоръките на НАОА, да се финансови средства.
закупуват нови книги за всички библиотеки
на Университета. ПРЕПОРЪКИ
5.2. Да се осигури достъп до платформи,
които обнародват резултати в областта на 1. Университет „Проф. д-р Асен Златаров”
социалните и хуманитарните науки. – Бургас работи като типична организация на
5.3. Осигуряване на всеки преподавател, или командно-контролните структури. Необходи-
който желае, с таблет – за динамична и мо е да се преодолее съществуващата статус-
разнообразна демонстрация на информация и но-диференцирана уравнивиловка, като се за-
знания чрез новите технологии. почне да се заплаща за свършена работа, а не
5.4. Въвеждане на електронна документация за работно място.
за някои елементи на учебния процес - ел.
дневник, ел. списъци. и т.н. 2. Да се регламентират редовни срещи с
5.5. Издаване на регистър на преподаватели- ректорското и деканското ръководства и ака-
те, изследователите и специалистите от демичния състав на основните звен.,
Университета с профили за преподавателска
дейност, изследвания и иновации в книжен и 3. Да се въведе електронно управление на
електронен вид. Университета.
6. Предложения, свързани с подобряване
на материалната база на Университета 4. Университет „Проф. д-р Асен Златаров”
6.1.Всяко бюро на преподавател трябва да е с – Бургас да се сертифицира по ISO 9001-
компютър. 2008.
6.2 Да се осигурят мултимедийни проектори.
6.3. За всички основни звена да се закупят за- 5. Да се разработят длъжностни характе-
глушаващи устройства, които да се използват ристики, в които да се посочат ясно админи-
при провеждане на изпити. стративните отговорности на ръководните
6.4.Да се осигуряват нужните консумативи кадри.
като маркери за белите дъски, тъй като по ня-
кои дисциплини е необходимо повече писане 6. Да се организират срещи с представи-
при обяснението на учебния материал. тели на бизнеса от регионалните държави и
6.5. Крайно наложително е подобряването на от ЕС.
материалната база.
7. Систематично и профилно да се пред-
ИЗВОДИ ставя опитът на реализирали се в бизнеса и
обществото студенти.
1. Преподавателите са направили актуални
и комплексни предложения за подобряване 8. Да се осигурят достатъчно средства за
провеждане на конкурси за израстване на
преподавателите.
9. Да се оптимизира броят на катедрите.
10. Да се постави лимит на платените
часове, които един преподавател може да
взема в ОКС „Магистър”.
11. Да се оптимизират учебните планове.
12. Да се оптимизира управлението на
анкетните проучвания на студентското
мнение за степента на удовлетвореност от
преподаването.
197
13. Всички преподаватели да участват в шето училище. Прави впечатление, че в от-
курсове за квалификация. делните основни звена на Университета съ-
ществуват различни проблеми, но има и об-
14. Ръководството да осигури по-голям ли- щи проблеми, чието решаване ще усъвър-
мит за участие в конференции или публи- шенства работата в организацията.
куване на статии в международни специали-
зирани списания. ЛИТЕРАТУРА
15. Да се популяризират постиженията на 1. ЗВО.
работните екипи в Университета. 2. Правилник за устройството и дейността
на У-т „Проф. д-р А.Златаров” - Бургас.
16. Стимулиране на участия в конфе- 3. Стефанов, Н., Е. Кандиларов. Япония –
ренции, международен обмен и др. икономика, технология, иновации и управле-
ние. С., Изток-Запад, 2012.
17. Да се организира издаването на юби- 4. Стефанов, Н., Д. Керемидчиев. Управ-
лейни сборници в чест на кръгли годишнини. ление на човешкия фактор. В.Търново, Фа-
бер, 2013.
18. Годишните премии (допълнителни 5. Andrew J. DuBrin, Essentials of Manage-
възнаграждения) при преподавателите да се ment. Cengage Learning, 2011.
обвържат с участието им в публикационна 6. Stephen P. Robbins, David A. De Cenzo,
дейност. Mary Coulter, Fundamentals Of Management
(8th Edition) Publisher: Prentice Hall, 2012.
19. Положителното атестиране да бъде 7. 経営用語辞典 (Кейей йо:го джитен),
морално оценено от ръководството и матери- Под ред. на Муто Ясуаки (武藤
ално стимулирано. 泰明),日経文庫(Изд. Никкей бунко:),
東京(Токио), 2010.
20. Да се въведат санкции за препо- 8. http://www.kantei.go.jp/jp/innovation/
давателите, които не си вземат часовете. chukan/chukan.pdf
21. Да се закупуват нови книги за всички REFERENCES
библиотеки на Университета.
1. Zakon za vischeto obrazovanie.
22. Да се осигури достъп до платформи, 2. Pravilnik za ustroistvoto i deinostta na
които обнародват резултати в областта на Universitet „Prof. d-r Assen Zlatarov” - Burgas.
социалните и хуманитарните науки. 3. Stefanov N., Е. Каndilarov. Yaponia –
ikonomika, tehnologia, inovazii i upravlenie.
23. Осигуряване на таблет за динамична и Sofia, Iztok-Zapad, 2012.
разнообразна демонстрация на информация и 4. Stefanov N., D. Кеremidchiev. Upravlenie
знания чрез новите технологии. na choveshkia faktor. Veliko Tarnovo, Faber,
2013.
24. Въвеждане на електронна докумен- 5. Andrew J. DuBrin, Essentials of Manage-
тация. ment. Cengage Learning, 2011.
6. Stephen P. Robbins, David A. De Cenzo,
25. Създаване на регистър на преподава- Mary Coulter, Fundamentals Of Management
телите, изследователите и специалистите от (8th Edition) Publisher: Prentice Hall, 2012.
Университета. 7. 経営用語辞典 (Кейей йо:го джитен),
Под ред. на Муто Ясуаки (武藤
26. Всяко бюро на преподавател трябва да
е с компютър. 泰明),日経文庫(Изд. Никкей бунко:),
27. Да се осигурят мултимедийни проек- 東京(Токио), 2010.
тори. 8. http://www.kantei.go.jp/jp/innovation/
28. За всички основни звена да се закупят chukan/chukan.pdf
заглушаващи устройства, които да се изпол-
зват при провеждане на изпити.
29. Да се осигуряват нужните консу-
мативи.
30. Крайно наложително е подобряването
на материалната база на Университета.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Резултатите от внедряването на малките
преподавателски групи по усъвършенстване
на дейността в Университет „Проф. д-р Асен
Златаров” - Бургас” показват, че преподавате-
лите дават актуални предложения, които спо-
магат за подобряване на работата във вис-
198
The words you are searching are inside this book. To get more targeted content, please make full-text search by clicking here.
Home
Explore
Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Том ХLIII, книга 2, “Обществени науки”, 2014
View in Fullscreen
Годишник на Университет “Проф. д-р Асен Златаров” – Бургас. Том ХLIII, книга 2, “Обществени науки”, 2014
Discover the best professional documents and content resources in AnyFlip Document Base.
Search