РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ

РЕЛИГИЯ
ХРИСТИЯНСТВО•ПРАВОСЛАВИЕ

8. ставр.ик.ЗахарийДечев
прот. Павлин Събев
Димитър Попмаринов
Магдалена Легкоступ
Павел Павлов
Десислава Панайотова
клас

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ



ставр. ик. Захарий Дечев • прот. Павлин Събев • Димитър Попмаринов

РЕЛИГИЯМагдалена Легкоступ • Павел Павлов • Десислава Панайотова

ХРИСТИЯНСТВО – ПРАВОСЛАВИЕ

УЧЕБНИК ЗА осми КЛАС

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

УЧЕБНИКЪТ СЕ ИЗДАВА
С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ

И СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ
ОСМИ КЛАС
Автори
© Захарий Манолов Дечев, 2019
© Людмил Мартинов Малев, 2019
© Мариян Богоев Стоядинов, 2019
© Магдалена Маринова Легкоступ, 2019
© Павел Николов Павлов, 2019
© Десислава Драгомирова Панайотова, 2019
© Мирела Николаева Кючукова, 2019
Графичен дизайн
© Жасмина Бакалова-Минчева, 2019
Илюстрации
© Жасмина Златaнова Бакалова-Минчева, 2019
Kорица
© Ваня Николова Сапунджиева, 2019
© Катерина Иванова Милушева, 2019
Издател
© Българска православна църква-Българска патриаршия, 2020
ISBN 978-619-91522-7-0

Възлюбени чеда на светата ни Църква,
скъпи ученици и приятели,

Вие сте вече в осми клас и ще продължите да надграждате своите знания за
православната вяра, което ще ви помогне да осмислите по-добре духовната
значимост и присъствие на Христовата Църква в живота на православни-
те християни. Вие вече сте в гимназиалния етап на своето училищно образова-
ние. Този период във вашето развитие ви предоставя възможност да развиете
своите творчески заложби, да постигнете жизнено важни нравствени успехи и
високи образователни резултати, да обогатите духовно своята личност като
основна ценност в живота на човека. Познаването на основите и същността
на православната вяра е важен аспект в образованието ви, който откроява
вашата религиозна идентичност, формира вашето личностно достойнство и
уникалност, засилва вашата увереност на съзнателни и смели млади хора, приз-
вани да градят бъдещето на родината и Църквата ни.

Основните проблеми, които ще дискурате в учебните часове по Религия –
Православие през настоящата учебна година, са свързани с миналото и настоя-
щето на Православната Църква. Ще научите повече за това защо Господ Иисус
Христос е истински Бог и истински човек. Ще разберете защо за нас, право-
славните християни, познаването на началата на вярата и оделотворяването
на християнската любов са основополагащи в нашия живот. Различаването на
Православието от другите християнски вероизповедания ще ви даде възмож-
ност да бъдете твърди в изповядването на вярата в Бога и в отстояването
на вашата религиозна и културна принадлежност. Защото Българската право-
славна църква има ненадминат духовен принос в историята на България и в ут-
върждаването на нашата българска народност и идентичност. Много българи
– православни християни са отдали живота си, за да не бъде поругавана нашата
свята православна вяра, а да бъде съхранена и крепка.

Всичко, което ще изучавате по Религия-Православие през тази учебна година,
ще ви помогне да осъзнаете и почувствате значимостта на християнството
като универсално и локално. Универсално, тъй като се отнася до всички хора от
всички епохи. Локално, тъй като се развива по самобитен начин сред различните
народи и в различните държави и култури.

Качеството на православното образование е важна предпоставка за ваше-
то църковно възпитание и духовно-нравствено усъвършенстване. Духовният
смисъл на тези понятия предполага непрекъснато опознаване и надграждане на
истините на православната вяра, на опита ви във вярата и живота ви в Църк-
вата като достойни чеда на нашия божествен Учител – Господ Иисус Христос.

Благопожелаваме ви мъдър духовен напредък в учението. Вашият учител
по Религия-Православие е важна духовна опора в живота ви. Бъдете в по-близ-
ко общение с него, за да ви подкрепя в делата на боголюбието, човеколюбието
и родолюбието. И следвайте примера на българските светии, които за всички
нас са ярки светила и небесни покровители по този най-възвишен и спасителен
път. Неуморно възраствайте в смирение, благост и милосърдие, в себепознание
и богопознание.

Бъдете благословени!
На добър час!

СЪДЪРЖАНИЕ

Указания
Какво знаем за православната вяра (тест за входно ниво) (Контрол) / 7

ТЕМА 1. ВЪВЕДИТЕЛНИ УРОЦИ / 11
1.1. Богочовекът Господ Иисус Христос / 12
1.1. Богочовекът Господ Иисус Христос (Упражнение) / 18
1.2. Богообщение (молитва и богослужение) / 23
1.2. Богообщение (молитва и богослужение) (Упражнение) / 30
1.3. За милосърдната любов (Притчата за добрия самарянин) / 35
1.3. За милосърдната любов (Притчата за добрия самарянин) (Упражнение) / 43
Богочовек и богочовечество (Обобщение) / 47

ТЕМА 2. СЪЩНОСТ НА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО / 55
2.1. Основни черти на Православието / 56
2.2. Православната вяра / 63
2.2. Православната вяра (Упражнение) / 71
2.3. Православен светоглед / 76
2.3. Православен светоглед (Упражнение) / 84
2.4. Православна добродетелност (Упражнение) / 91
Нашата вяра (Обобщение) / 97

ТЕМА 3. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – ХРИСТОВА ЦЪРКВА / 105
3.1. Разбиране за Църквата / 106
3.2. Основаване на Църквата / 114
3.2. Основаване на Църквата (Упражнение) / 123
3.3. Апостолите / 126
3.3. Апостолите (Упражнение) / 135
Българската Православна Църква (Обобщение) / 140

ТЕМА 4. ХРИСТИЯНСТВОТО – УНИВЕРСАЛНО И ЛОКАЛНО / 149
4.1. Разпространение на християнството / 150
4.1. Разпространение на християнството (Упражнение) / 159
4.2. Християнството на Балканите / 164
4.2. Християнството на Балканите (Упражнение) / 175
4.3. Християнството и Римската империя – от гонения до признание / 179
4.4. Императорът-християнин – св. Константин Велики (Упражнение) / 189
4.5. Утвърждаване на християнството по българските земи / 196
4.5. Утвърждаване на християнството по българските земи (Упражнение) / 206
4.6. Християнството в България – св. княз Борис, св. Климент Охридски
и св. Йоан Рилски (Упражнение) / 212
4.6. Християнството в България – св. княз Борис, св. Климент Охридски
и св. Йоан Рилски (Обобщение) / 218

ТЕМА 5. ПРАВОСЛАВИЕТО И ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ В БЪЛГАРИЯ / 225
5.1. Ислямът в България / 226
5.2. Юдаизмът в България / 236
5.2. Юдаизмът в България (Упражнение) / 246
5.3. Инославните в България / 252

Годишен преговор (тест за изходно ниво) – Какво научихме по Религия-
Православие в 8. клас (Контрол) / 262
Приложения / 273

ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИКА ЗНАЦИ

Молитва
Библейски стих
Речник

Любомъдрие

Любомъдрие

Благонравие

Благонравие

Лествица

Лествица

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

Тест за входно ниво
(Контрол и оценка)

1. Отбележете невярното твърдение.
Думата „символ“ означава „съединявам“.
Чрез Символа на вярата се изповядва вярата

в Бога Троица по време на светото Кръщение.
Всяка християнска община, създадена от апостолите, формулира

свое кратко изповедание на вярата.
Днес всяка поместна православна църква има свой символ на вярата.

2. Кога е утвърден един Символ на вярата
за всички църковни общини?

► На Първия и Втория вселенски събор
(Никея, 325 г.; Константинопол, 281 г.).

► На Третия и Петия вселенски събор
(Ефес, 431 г.; Константинопол, 553 г.)

► На Четвъртия и Шестия вселенски събор
(Халкидон, 451 г.; Константинопол, 681 г.)

Стенопис, изобразяващ Първия вселенски събор.
Храмът „Св. Атанасий“, гр. Българово, обл. Бургас

3. Отговорете на въпросите.

Кой е Бог Отец?

Свещеното Писание Кой е Бог Син?
винаги говори за Бога Кой е Бог Дух Светий?
като за един Бог.

7

4. Поставете библейския стих в съотвествие с едно от лицата на Светата
Троица.

Лица на Св. Троица Библейски стих
„Аз съм вечно Съществуващият.” (Изх. 3:14)

„Ти си Христос, Синът на Живия Бог.” (Мат. 16:16)(1 Кор. 11:28)

„Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот.”
(Йов 33:4)

5. Отговорете писмено на въпросите.
1. Защо Символът на вярата се нарича „Никео-Константинополски“ или „Ни-

кео-Цариградски“?
2. Защо ученето за вярата и кръщението са обвързани от самото начало на хрис-

тиянската проповед?

6. В какво се изразява осезаемата страна на св. тайнство Покаяние (Изповед)?
_____________________________________________________________________

7. Кога е установено св. тайнство Евхаристия?
На Разпети петък.
На Тайната вечеря.
На Вход Господен в Йерусалим.

8. Разгледайте изображенията от св. тайнство Брак.
Отбележете какво символизира всяко изобразено свещенодействие.

8

9. Кои св. тайнства могат да бъдат извършвани от свещенослужителите
в Православната църква?

а) дякон: б) свещеник: в) епископ:
________________________ ________________________ ________________________
________________________ ________________________ ________________________
________________________ ________________________ ________________________

10. Свържете особеностите на евангелската притча като жанр,
като ги подредите в общ текст.

Притчата е разказ за обикновени Има неделни дни през годината, Някои притчи се четат по време
събития и случки, свързани с специално посветени на притчи, на св. Литургия.
живота на хората.
изречени от Спасителя.

Духовните истини ПРИТЧА Притчата интерпретира
в притчите се обичайни неща от

представят чрез нещо ежедневието, за да насочи
известно и обясняват ума към необичайното.

нещо неизвестно.

Притчата преподава скрития Притчите са премъдри Притчата е поучителен
смисъл на истината за Бога и послания и одухотворени и мъдър разказ.
Божието царство с примери от нравствени поучения за

живота. човешкия живот.

11. Отбележете верния отговор.
Защо Господ Иисус Христос е говорил и поучавал народа с притчи?

а) за да заблуди книжниците и фарисеите;

б) за да поучи народа и открие смисъла им на онези, които искат да научат повече
за Божието царство;

в) за да не могат да вникнат в дълбочината на учението Му.

9

12. Отбележете универсалното правило за човешката нравственост, която
разкрива Божия закон за доброто и справедливостта в човешките взаимоотно-
шения.

„Вярата без дела е мъртва.“ (Иак. 2:20) „Както искате да постъпват с вас човеците,
тъй и вие постъпвайте с тях.“ (Лука 6:31)

„Което е тебе омразно, недей „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете
го прави другиму.“ (Тов. 4:15) и вие тям, защото това е законът и пророците.“ (Мат. 7:12)

„Без вяра не е възможно да се угоди Богу.“ (Евр. 11:6)

13. Запишете основните характеристики на вярата, надеждата и любовта
като евангелски добродетели.

Вяра __________________________________________________________________
Надежда _______________________________________________________________
Любов ________________________________________________________________

14. Запишете три прояви 1. _________________________________________
на християнска любов 2. _________________________________________
към ближния. 3. _________________________________________

15. Свържете твърденията, които се отнасят до любовта към ближния и
враговете.

Любов към ближния Любов към враговете

Най-силна проява на любов е любовта към враговете. Проявите на злото и враждата между
човеците са последица от греха.

Иисус Христос ни учи да не отвръщаме Иисус Христос ни учи да не приемаме като врагове
на злото със зло. онези, които искат да ни навредят по някакъв начин.

Омразата и злото могат да бъдат
победени само с добро.

16. Отбележете верните твърдения.
Толератността като добродетел се свързва:
с уважението към различните мнения, възгледи и убеждения;
съзнателно разбиране и уважение към различните вярвания;
съвместно съжителство с различните от нас по вяра хора;
запазване и отстояване на истината за Бога и човека;
с безразличие към религиозните различия.

Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 2 т. 3-6 т. 7-9 т. 10-12 т. 13-15 т.

10

TEMA 1

Встъпителни уроци

1.1. Богочовекът Господ Иисус Христос
1.2 Богообщение (молитва и богослужение]
1.3. За милосърдната любов (Притчата за добрия самарянин]

Богочовек и богочовечество

1.1. БОГОЧОВЕКЪТ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС

„Бог изпрати Своя Син Според Свещеното Писание и учението на Право-
(Единороден), Който се роди славната църква, Богочовекът Христос е въплъте-
от жена.“ ният Божий Син – второто лице на Светата Троица.

(Гал. 4:4)

Иисус Христос Пантократор
(храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. София)

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. БОГОВЪПЛЪЩЕНИЕ
Богочовек – тайнственото
свързване на Бога и човека в Думата боговъплъщение е двусъставна и се състои от думите
личността на Сина Божий – Бог и въплъщение. Думата въплъщение също е двусъставна и
Господ Иисус Христос се стои от предлога в и съществителното плът (тяло). Когато
използваме боговъплъщение, имаме предвид исторически факт:
12 Божият Син стана човек като нас. За Неговото раждане на зе-
мята говорят древните пророци на еврейския народ – Исаия,
Иеремия, Михей, Захария. Майката на Божия Син по плът на-
ричаме Богородица. Сам Бог я избира, за да се въплъти чрез нея
и да стане Богочовек. Бог става Човек, за да може човекът да се
доближи до Бога и да вкуси Неговата сила и величие.

С думата Богочовек означаваме тайнственото свързване на
Бога и човека в личността на Сина Божий – Господ Иисус Хрис-
тос. В Човека Иисус присъства цялата пълнота на всемогъщия
Бог. Мнозина са се опитвали да обяснят тайната на това единство
между Бога и човека, и често са допускали грешки, разчитайки
единствено на своя разум. В Свещеното Писание тази тайна е за-
гатната в събитията от земния живот на Господ Иисус Христос.

2. БОГ СЕ ОТКРИВА В ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА БОГОЧОВЕКА

Повечето от съвременниците на Иисус Христос виждат в Него
само човека. Около тридесетата година от Своя земен живот
Спасителят отива при Йоан Кръстител на брега на р. Йордан,
за да приеме кръщение от него. В тази среща Иоан разпознава
в Иисус „Агнеца Божий”, а Бог Отец и Дух Светий потвържда-
ват пред всички, че Той е Синът Божий. Когато Христос излиза
от водите на реката, Божият глас възвестява благоволението на
Отца, а Духът Светий слиза над Него във вид на гълъб. Бог от-
крива тайната на Своето триединство и всички, чиито вътреш-
ни духовни очи се отварят, разбират, че Този Син Човешки е
и Син Божий. Това събитие днес се празнува в Църквата на 6
януари и се нарича Кръщение Господне (Йордановден).

Нещо подобно се случва малко преди Иисус Христос да
бъде разпънат на кръста. Заедно с трима от Своите ученици
– Петър, Яков и Йоан, Той се изкачва на планината, нарече-
на Тавор, за да им открие Своята божественост. Учениците Му
разказват, че лицето на Иисус засиява като слънце, а дрехите
Му стават „бели като светлина”. Апостолите чуват глас, който
изпълва всичко. Бог Отец, по същия начин, както при кръще-
нието Господне в р. Йордан, нарича Иисус Христос възлюбен
Син, а светлината на Св. Дух осиява всички. Празнуваме това
явление на божествената слава на Богочовека на 6 август. Праз-
никът се нарича Преображение Господне.

Четирите евангелия, които разказват за земния живот на
Господ Иисус Христос, описват чудесата, чрез които Той е про-
явил Своята божествена сила.

Когато произнася Своята проповед на планината, Богочове-
кът нахранва повече от пет хиляди човека с пет хляба и две риби
(Мат. 14:13-21). Много пъти лекува хора от нелечими болести
само с едно докосване или с дума. Това не са дела на обикно-
вен човек, защото никой не би могъл да върши подобни неща.
За хората е трудно да приемат, че невидимият и всемогъщ Бог,
Който е сътворил света, може да бъде видим като човек.

Самият Иисус нарича Бога Свой Отец (Баща). Използването
на местоимение в единствено число „мой”, а не в множествено
число, „наш“, изразява лична, уникална връзка с Бога, която не
може да бъде споделена с другите хора.

Веднъж Христос казва на еврейските учители, че Той е
съществувал още преди Авраам да се роди. Както е известно
Авраам е живял около 1800 години преди времето на Иисус
Христос. Заради това твърдение враговете Му искали да Го
убият с камъни (Йоан 8:58-59). Само Бог може да съществува
отвъд историята и времето, и по този начин Христос казва, че
идва от вечността. Сам Той говори на хората около Него, че те
са от този свят, а Той не е.

Друг път Господ Иисус Христос казва на Своите ученици,
че е видял как сатаната паднал като светкавица от небето (Лука
10:18). Това се случва преди началото на човешката история,
когато част от Божиите ангели поискала да властват над света
и тяхната гордост ги провалила като служители на Създателя.

13

1.1. След умножението на хлябовете Христос казва, че Той Самият
е хлябът, който дава живот и слиза от небето, а който яде от
Св. Атанасий Велики този хляб, ще живее вечно. На озадачените от тези думи Той
(Александрийски, IV в.) отвръща, че ако това е неразбираемо за тях, тогава как ли ще се
14 почувстват ако Го видят да възлиза на небето, откъдето е дошъл
(Йоан 6).

В молитвата преди страданията Си Иисус се моли с думите:
„Прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у
Тебе преди свят да бъде” (Йоан 17:1-5). Много често Христос
казва на Своите ученици, че е слязъл от Небето, изпратен от
Бога, Който е Негов Баща и с Когото е в такова единство, че
всеки, който познава Сина, познава и Бога Отец.

3. ТАЙНАТА НА БОГОЧОВЕКА

В едно от своите послания до християните в древния град
Филипи св. апостол Павел разсъждава върху тайната на Бого-
човека. Той казва, че макар Христос да е Бог, Той е приел да
бъде понизен, да се смали, да стане човек и да страда (срв. Фил.
2:6-8). На християните в древния град Ефес апостолът пише, че
Божията сила действа в Христос; чрез нея Той възкръсва и се
възнася на небесата (Еф. 1:20).

Понякога Господ Иисус Христос проявява тази всемогъ-
ща сила като усмирява бурите и ветровете, прощава грехове-
те, познава мислите на хората, лекува ги от нелечими болести,
като изрича само една дума. Но Той се показва и като човек,
който изпитва глад и умора, тъга и гняв, болка и жажда.

Когато апостол Павел казва, че Христос е избрал да бъде
понизен, това означава, че Той се е отказал от контрола над
сътворения свят, който Mу дават Неговата божествена власт и
сила на Създател. По този начин, за да изживее живота на Свое-
то творение, Божият Син се понизява доброволно в привидно
беззащитен човек. Запазвайки обаче възможностите на своето
Божество, Той лекува човешките болести. Спасителят свързва
Бога с човека като става Посредник между Твореца и творе-
нието. Апостол Павел пише на своя ученик Тимотей, че има
само един Застъпник и Посредник между Бога и хората, и това
е Човекът Иисус Христос.

В Посланието до евреите апостол Павел казва, че Божият
Син трябва „да прилича по всичко” на хората. Да бъде подло-
жен на изпитания и страдания, да ги победи и така да помогне
на всички ония, които търпят същите изпитания (Евр. 2:10-18).

След като възкръсва, Иисус Христос се завръща при Отца
със Своето обновено човешко тяло. Такива тела ще имат всич-
ки хора след всеобщото възкресение. Затова апостол Павел каз-
ва, че Христос е Първородният, Първият, Който с възкресено
човешко тяло е влязъл в Небесното царство.

Не е възможно да разберем как Христос е едновременно Бог
и човек, безграничен и ограничен, всемогъщ и безпомощен,
как е навсякъде и е все пак конкретен Човек, Който преди две

хиляди години е живял в Палестина. Не можем да обясним и За любознателните...
възкресението Му. Как три дни, след като е бил убит от римля-
ните, Той се е явил жив на Своите ученици, хранил се заедно с „... да разгледаме още как Сло-
тях и продължил да им разкрива божествените тайни. вото е станало Човек, а също
и Неговото божествено явя-
В този свят има много необясними неща, не е необходимо ване сред нас, което евреите
да се опитваме да обясним всичко. Един ден и това ще разбе- злословят, елините подигра-
рем, а дотогава го приемаме с вяра. А Богочовекът Христос, ват, но ние превъзнасяме; за
Който е жив в невидимия свят, вижда всеки един от нас и чува да може въпреки привидното
нашата молитва към Него. Той открива на всеки, който вярва в принизено състояние на Сло-
Него Своята тайна. Дава познание на хората за Бога и Себе Си, вото, твоята собствена лю-
за скритото в душите им. Дълбоко в себе си всеки човек има бов и преданост към Него да
познание за Богочовека, защото когато Бог е сътворявал света, се увеличат. Понеже колкото
Той е създал човека по образа на Своя Син. повече презрение изливат не-
вярващите върху Него, толко-
ва повече свидетелства дава
Той за Своята собствена бо-
жественост, тъй като Той не
просто Сам представя за въз-
можно онова, което те, гре-
шейки, изкарват невъзможно,
но онова, което подиграват
като неприлично, Той със Своя-
та собствена благост облича
в приличие, и онова, на което
тези умници се присмиват
като човешко, Той със свой-
ствената Нему мощ явява за
божествено, като разтурва
парадирането на идолите чрез
Своята привидна унизеност
на кръста и тихо и потайно
спечелва невярващи и присми-
вачи да признаят Неговата
божественост и власт. …
… човекът по природа е смър-
тен, тъй като е бил сътворен
от нищото, но поради подо-
бието си на Него, Който Е, и
ако съхранява това подобие
чрез постоянстване в позна-
ването Му, то тогава той би
прекратил своето природно
тление и би останал нетле-
нен, както говори и Премъд-
ростта: "а да пазиш закони-
те (й) е залог за безсмъртие"
(Прем. Сол. 6:18)."

св. Атанасий Велики,
Из „Слово за

въчеловечаването на
Словото и за явяването Му

чрез тяло пред нас“

Христос носи кръста си към Голгота
(храм „Св. св. Кирил и Методий“,
гр. София)

15

1.1.

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Какво означава думата „боговъплъщение”? Защо Иисус е наречен Бо-

гочовек? Защо хората често допускат грешки, когато се опитват да
обяснят тайната на Богочовека?

Кои събития от живота на Иисус, разкриват Неговата божествена
сила? По какъв начин кръщението на Иисус във водите на река Йордан
открива Неговото богочовечество? Защо Христос е избрал да бъде чо-
век? Какви тела ще имат хората, когато възкръснат?

Защо Богочовекът е непостижим за човешкия ум? На кого Богочове-
кът Христос открива Своята тайна? Защо дълбоко в себе си всеки човек
има познание за Богочовека?

2. Изработване на „Т- таблица“
Направете таблица, в която да посочите факти от земния живот на Бо-
гочовека Христос, които Го представят като истински Бог и истински
човек.

Богочовекът Христос

Истински Бог Истински човек

3. Характеристика чрез антоними
Анализирайте антонимите, които изразяват разликата между Бога и чо-
века. С тяхна помощ характеризирайте Господ Иисус Христос като Бого-
човек.

Бог – човек
Самобитен, самопричина на битието Си – има причината на своето битие извън себе си

Вечен – смъртен
Неизменяем – променлив

Неизмерим – измерим
Безграничен (вездесъщ – присъстващ навсякъде и във всяко време) – ограничен от времето

и пространството
Всемогъщ – безпомощен, безсилен

16

БЛАГОНРАВИЕ Любомъдрие

1. Работа с библейски стих Благонравие
Разтълкувайте понятието „снизхождение“ в контекста на библейския
стих „Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена.“ (Гал. 4:4) ЛЕСТВИЦА
Съставете изречение, като използвате това понятие, за да покажете Лествица
спасителния характер на християнската вяра.
2. Анализ на светоотечески текст 1. Изработване на постер
Прочетете самостоятелно светоотеческия текст. Разделете се на две Направете хартиен или електро-
групи, като всяка работи по един от абзаците в текста. Обсъдете съот- нен постер с икони на Христос
ветните за всяка група въпроси. Използвайте опорите за работа на стр. Вседържител. Обяснете основ-
279. ните символи в изображенията,
n Първа група които Го показват като истин-
Претърпяло ли е някаква промяна, бидейки в тяло на земята, второто ски Бог.
Лице на Света Троица – Бог Слово? 2. Съставяне на кръстосло-
Възвестявал ли е Себе Си като Син Божий Господ Иисус Христос? вица
Какви са били делата на Господ Иисус Христос, чрез които се проявява Не- Съставете кръстословица с
говото божествено естество? ключови думи по темата на уро-
n Втора група ка в девет хоризонтални реда.
Участва ли второто Лице на Светата Троица в сътв орението на света? Заложете по вертикала скрита
Защо е било необходимо извършването от Богочовека на чудеса по време дума „Богочовек“, която да се
на земния Му живот? получи при правилно решаване на
С думи от текста отговорете като какъв се проявява Иисус Христос кръстословицата. Представете
чрез извършените от Него чудеса? я пред класа в следващия час.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„... нито когато девицата Го раждала, Той претърпял някаква промяна, нито бидейки в тяло-
то, бил затъмнен, но напротив – ... оживил и също очистил тялото, което само по себе си било
смъртно ... тялото било родено и поддържано с храна в съответствие с природата си на тяло,
докато Бог – Самото Слово, ... бил съединен с тялото. ... чрез делата, които вършел в тялото,
показал Себе Си, че не е човек, а Бог Слово..., ... възвестявал Себе Си като Син Божий... Защото Той
очиствал прокажени, правел куци човеци да прохождат, отпушвал слуха на глухи люде, правел
слепи хора да виждат отново и с една дума, изгонвал от човеците всички болести и немощи – от
които дела било възможно дори за най-обикновения наблюдател да види Неговото Бòжество.
... кой, виждайки да се зачева тяло единствено от девица без мъж, може да не прозре, че Онзи,
Който се явява в него, е също Творец и Господ и на другите тела; или кой, виждайки естеството
на водата да се променя и превръща във вино, може да не осъзнае, че Онзи, Който сторил това,
е Господ и Създател на естеството на всички води? Защото с тази цел Той тръгнал по морето
също като негов Господар и вървял като по суха земя – за да даде доказателство за Своето гос-
подство над всички неща на онези, които видели това; още с нахранването на такова голямо
множество с малко, като от Самия Себе Си дал изобилие, където го нямало, тъй че от пет хляба
пет хиляди се наситили и им останало толкова много, показал ли се е Той, че е някой друг, а не
същия Господ, Чийто промисъл е над всички неща?“

св. Атанасий Велики,
Из „Слово за въчовечаването на Словото и за явяването Му пред нас в тяло“

17

1.1. БОГОЧОВЕКЪТ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„„Бог се яви в плът...“
(1 Тим. 3:16)

ЗАДАЧА 1. Обсъдете съдържанието на понятията.
Какво означава думата „боговъплъщение“? Какво казва за Божия Син?
Какво означава думата „Богочовек“? Какви асоциации буди във вас?

Свържете думата „Богочовек“ с иконата. Какво е изобразено сим-
волично на нея? По какъв начин Богочовекът се изобразява в църков-
ното изкуство?

ЗАДАЧА 2. Коментар на аргументи
Прочетете текста и направете коментар на аргументите защо

е възможно изобразяването на Богочовека Господ Иисус Христос.
Разделете се на двойки. От лявата страна на празен лист хар-

тия напишете един аргумент по темата. Отдясно добавете своите
коментари.

Въплъщението на Божия Син ни дава възможност
да Го изобразяваме, защото Той е станал видим. Всички,
които са Го виждали и следвали, са запазили спомен за
външния Му вид. Този спомен е останал в традицията
на Църквата, без да е изрично описан с думи. Ние не сме
били непосредствени свидетели на Неговия живот, но
се доверяваме на свидетелството на очевидците (вж.
1. Йоан 1:1) и на преданието на Църквата.

Христос Вседържител (Пантократор). ЗАДАЧА 3. Помислете и споделете по двойки.
Изображение, оцеляло от времето Прочетете текста и анализирайте иконите. Дайте поне три
преди иконоборческия период от VI в.
в манастира "Св. Екатерина" в Синай, примера при аргументиране на отговора. Разделете се по двойки и
Египет. обсъдете общ отговор, при който да се включат идеите и на двамата
съученика. Запишете ги в таблицата.

18

Иконата на Иисус Христос Пантократор
– Вседържител, Този Който владее над всичко,
показва Господ Иисус Христос като Цар. Благ
и едновременно с това строг, Той властва над
всичко видимо и невидимо.

Иисус Христос
(детайл от стенописа „Дейсис“
в митрополитската катедрала
„Св. св. Кирил и Методий“, гр. Ловеч)

Чудотворна икона на св. Богородица Иисус Христос е изобразяван и като
(храм „Рождество Богородично“, гр. Елена) Дете – Младенец, заедно със Своята май-
ка света Дева Мария. Тази икона показва
любовта на Господ Иисус Христос към
Неговата майка. Богородица е майка и
на всички християни. Тя е готова винаги
да се застъпи пред Бога за онези, които я
молят за помощ. Иконата свидетелства,
че Божият Син е станал истински Човек
от плът и кръв, чрез своето човешко раж-
дане. И като Човек, Той седи отдясно на
Бог Отец, което означава, че Му е дадена
властта над цялото творение.

Христос, изобразяван като Вседържител Христос, изобразяван като Дете

19

ЗАДАЧА 4. Описание на икони
Разпознайте събитията, свързани с живота на Христос, изобра-

зени на иконите. Направете описание на иконите, като използвате
опорите за работа на стр. 278. Отговорете на въпросите:

1. По какъв начин кръщението на Иисус във водите на река Йордан
открива Неговото Богочовечество?

2. Защо е възможно изобразяването на Богочовека?
3. Какво ни казват иконите, на които е изобразен Христос?

Преображение Господне Кръщение Господне
20
ЗАДАЧА 5. Работа с химнографския текст
Прочетете химнографския текст. Посочете централната тема

на празника, с която е свързана творбата. Използвайте опорите за
работа на стр. 280.

На кое библейско събитие е посветена възхвалата в тропара?
Какво е съдържанието на химнографския текст?
Кой основен образ е представен в текста?
Какво научаваме?
Кои са особените думи и изрази, които се използват?
Какво послание се стреми да отправи текстописецът?

Преобразил Си се на планината, Христе Боже, като
Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото
можаха (да възприемат, бел. ред.), да възсияе и над
нас, грешните, Твоята присносъща светлина по
молитвите на Богородица, Светодавче, слава на Теб.

Възкресение Христово

ЗАДАЧА 6. Прочетете текста и обсъдете заедно отговорите
на следните въпроси:

Защо без Възкресение Христово не е възможно да бъдат обяснени нито
християнската вяра, надежда и любов, нито който и да е християнски
подвиг?

Защо Възкресение Христово е най-важното събитие за православните
християни?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Без Христовото възкресение не би могло да се обясни не само апостолството на апостолите,
но и мъченичеството на мъчениците, изповедничеството на изповедниците, светителство-
то на светителите, чудотворството на чудотворците, не би могла да се обясни вярата на
вярващите, нито любовта на обичащите, нито надеждата на надяващите се, нито който и да
е християнски подвиг. Ако християнската вяра не е вяра във Възкръсналия, и поради това във
вечно Живия и Животворящ Богочовек Христос, кой би въодушевявал през вековете милиони
хора да вярват в Христа, да Го обичат, да живеят в Него; кой би ги ръководил чрез евангелските
добродетели и подвизи? С една дума: ако няма възкресение Христово, не би имало и християнство.“

св. Юстин Попович
Из „Православието като философия на живота“

ЗАДАЧА 7. Дискусия
Проведете дискусия на тема: Христовото възкресение постижимо

ли е за човешкия ум?

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Съставяне на хронологична таблица
Изработете хронологична таблица, представяща евангелските събития,
свързани с живота на Богочовека Христос.
ДЕЙНОСТ 2. Изработване на мултимедийна презентация
Работете по двойки или в екип. Направете мултимедийна презентация,
представяща икони на Господските празници, отразяващи най-важните
събития от живота на Христос. Представете я пред класа, като обяс-
ните как във всяко от изобразените евангелски събития се проявява
Богочовекът Иисус Христос.

21

Св. Юстин Попович За любознателните...

„Без Христовото възкресение християнството не може да се
обясни. Моля ви, с какво ще обясните смелата проповед на апос-
толите за възкръсналия Христос, онези същите апостоли, които
поразени и уплашени от голготската Христова смърт, страхливо
избягали от Него? С какво ще обясните, с какво? Единствено с
възкресението Христово. Ако Христос е умрял и не е възкръс-
нал, с право пита свети Иоан Златоуст кой би се решил да Го
проповядва като Бог и Спасител? Кой би тръгнал след Него, кой
би отишъл за Него на смърт? Ако Христос не е възкръснал, кой
би въодушевил апостолите тези немощни, отчаяни и наплашени
бегълци да проповядват един мъртвец; и каква награда са могли да
очакват от мъртвеца, каква почест? Та те са избягали от Него,
Живия, щом като е бил хванат; а след смъртта Му нима биха мог-
ли да застанат така смело зад Него, ако Той не е възкръснал? Не,
не! Те не биха могли, нито биха посмяли да измислят Христовото
възкресение, ако то не се случило. Много пъти докато е бил жив
Спасителят, им говорел за Своето възкресение, но те не разби-
рали нищо. Затова ако Христос не е възкръснал, те, гонени от
целия народ, пропъждани от град в град, би трябвало най-накрая
да се откажат от Него и да престанат да издигат гласове за
някакво Негово възкресение. Ако възкресението Христово не се
случило действително, а са го измислили апостолите, на какво
са могли да разчитат, проповядвайки една такава измислица?
Дали на силата на своите думи? Но те били неуки хора. Дали на
богатство? Но те не са имали нито торба, нито тояга, нито
обуща. Дали на знатен род? Но те били бедни и родени от бедни.
Дали на знаменит роден край? Но те идвали от незнатни села.
Дали на своята многобройност? Но те били само единайсет. Дали
на обещанията на Учителя? Но ако Той не е възкръснал, тогава
и останалите Му обещания не биха били достоверни за тях. И
как биха могли да укротят народния гняв? След като храбри-
ят Петър от страх пред слугинята се отрекъл от Христа, а и
всички останали, виждайки Го вързан, страхливо се разбягали, как
тогава биха посмели дори да си помислят да отидат по всички
краища на света и навсякъде да посяват една измислена проповед
за възкресението? След като единият се уплашил от слугинята,
а останалите само от вида на оковите, то как тогава са могли
да устоят пред царе, владетели и народи, мечове, нагорещени
казани, разпалени пещи, безброй видове смърт, как ако възкръс-
налия Господ Христос не ги е подкрепял с Божествената Си сила?
Да, всичко това е вършила силата на възкръсналия Богочовек.“

св. Юстин Попович
Из „Православието като философия на живота”

22

1.2. БОГООБЩЕНИЕ (МОЛИТВА И БОГОСЛУЖЕНИЕ)

Вярата в Бога не е само убеденост, че Бог съществу- „Бог невидимо стои пред
ва. Вярата идва от душата на човека, от най-дълбо- духовните очи и
ко скритото и тайнствено място в нас. Тя поражда безгласно разговаря с чис-
желание да се доближим до Бога, да Му се доверим, да тите по сърце.“
говорим с Него.
преп. Теодор Студит (758-826)

Иисус Христос Пантократор
(храм „Св. св. Кирил и Методий“,
гр. София)

1. МОЛИТВАТА ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК

Молитвата е израз на нашето желание да говорим с Бога; да Го молитва – обръщане към
призовем. Затова молитвата е заставане на човека пред Бога в Бога, в което говорим с Него
очакване да бъде чут. Заставането не е непременно свързано с на Ти
някакво положение на тялото, въпреки че човек обикновено се общност – начин на същест-
моли на колене. Заставането е вътрешното ни усещане, че стоим вуване на Църквата
пред лицето на всемогъщия Бог, Който ни слуша. По време на Литургия – (от гр. общо
молитва човек се издига, изкачва се към Бога, а Бог се спуска дело) най-важното бого-
към човека, за да го чуе. Молитвата не означава непременно да служение в Православната
искаме нещо от Бога. Понякога можем да мислим за Бога без да църква, при което се извърш-
изричаме на глас думи. Мълчаливо, вътре в сърцето си, да бла- ва тайнството Евхаристия
годарим за Божиите щедрости към нас, да помолим за прошка, славословие – 1) словесна
ако сме сторили зло, или да потърсим Божията помощ, ако сме прослава; 2) песнопение, кое-
в беда. Можем да се молим не само за себе си, но и за нашите то се пее преди началото на
близки. Молитвата е израз на нашата вяра и доверие в Бога. Тя е св. Литургия
потребност на човека да бъде близо до своя Създател.

23

1.2. Когато апостолите попитали Господ Иисус Христос как да се
молят, Той им предал съвършената молитва, чрез която се молим
24 и днес:

„Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име.
Да дойде Твоето царство.

Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята.
Насъщния ни хляб дай ни днес
и прости нам дълговете ни,

както и ние прощаваме на длъжниците си.
И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
Защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“

(Мат. 6:9-13)

Тази молитва се нарича „Господня молитва”, защото ни е
дадена от Господ. Понякога бива наричана и „Отче наш”, защото
започва по този начин. Бог е наш Отец (Баща). Той е Създател
на видимия и невидимия (духовния) свят, Той владее над всичко
и дава на Своите деца необходимото за техния живот, прощава
техните грехове, ако и те простят на онези, които са съгрешили
към тях, запазва ги от злото и чува техните молби. Молитвата
завършва с думата „Амин”, която означава „така да бъде”.

От времето на апостолите, освен „Отче наш”, християните
използвали в своите събрания и други молитви, както и откъси
от Псалтира. Те пеели тези молитвени химни, когато се събира-
ли за Евхаристия и така започва формирането на богослужение-
то в Православната църква.

В молитвата и богослужението не се използват музикални
инструменти, а само човешкият глас, който предава трептене-
то на душата на човека. Това трептене на душите ни преминава
в песен, която наричаме „славословие”. Нарича се така, защото
прославяме Божието величие и Неговата щедрост към нас. Сла-
вословието ни издига към невидимия свят, където обитават ду-
шите на напусналите този свят, светиите и ангелите.

Нашето славословие изразява благодарност, зов за помощ,
разкаяние за сторен грях. Има и конкретно църковно песнопе-
ние, наречено „Велико славословие”. Славословието започва
така „Слава на Тебе, Който Си ни показал светлината...”. То се
пее непосредствено преди началото на светата Литургия.

Песнопенията не само разказват историята на празника, жи-
вота на някой светец, събитие от земния живот на Господ Иисус
Христос или света Богородица. Те са общуване, разговор с Бога,
св. Богородица, ангелите и светиите. Нещо повече – те са съ-
кровищница, в която се съдържат и неизменните вероучителни
истини на Църквата.

2. БОГОСЛУЖЕНИЕТО Великият вход по време
на св. Литургия представя
Думата богослужение означава служене на Бога. Да служим кръстния път на Иисус Христос
означава да работим всеотдайно за нещо или за някого. Да ра- към Голгота
ботим за Бога, означава да вършим това, което е вършил Иисус
Христос – да обичаме Бога и хората. Тогава целият ни живот 25
може да бъде богослужение, всеотдайно вършене на добри
дела с вяра и доверие в Бога.

Освен това има и богослужение, което можем да извършва-
ме заедно. Тогава се събираме в храма, за да се молим, благо-
дарим и славим Бога. За да доближаваме невидимото до себе
си, ние можем да използваме видимия свят. Така постепенно
се оформят православното богослужение, а също и църковните
храмове, като места, където хората се докосват до Царството
Божие.

Всичко в църквите ни има значение. Всички предмети, кои-
то използваме в богослужението, дрехите на свещенослужите-
лите, това, което те правят, свещите, димът от тамяна, всич-
ко видимо ни отвежда към благословеното царство на Отца и
Сина, и Светия Дух. Богослужението е така построено, че да
отведе човека към Бога, светиите и ангелите. То е непрестанна
молитва към Бога. Затова има различни богослужения.

Всекидневните богослужения се извършват всяка сутрин и
вечер. Чрез тях ние благодарим на Бога, че ни е запазил през
дните и нощите на нашия живот и търсим Божията помощ за
нашите дела. Всеки един ден от седмицата е посветен на някой
светец или събитие от живота на Иисус Христос. Понеделник
– на ангелите, които са наречени безплътни сили. Вторник – на
св. Йоан Кръстител. Сряда – на кръста и страданията на Спа-
сителя. Четвъртък – на последната вечеря на Господ с ученици-
те и на свети Николай Чудотворец. Петък – на разпъването на
Иисус Христос на кръста. Събота е ден, в който чрез молитва
си спомняме за починалите наши близки, също за света Бого-
родица и светиите, пострадали за Христос. Това е и денят на
старото творение. Неделя е денят на Христовото възкресение
и новото творение.

1.2. Богослужения се извършват по различни поводи от личния
живот на човека – радостни или тъжни. Когато се роди дете,
Св. тайнство Причастие когато ни предстои важна и отговорна работа, когато почине
по време на св. Литургия човек.
26
Сред богослуженията централно място заемат тайнствата.
Литургията, на която отново си спомняме за последната вече-
ря на Господ Иисус Христос с учениците Му и приемаме Хрис-
тос в себе си като участници в тази вечеря; Кръщението, което
ни обновява чрез вода и Дух; Изповедта, която ни дава възмож-
ност да намерим прошка, ако сме сгрешили; Елеосвещението
– помазване с осветено маслинено масло, което ни лекува, ако
сме болни; Миропомазването – помазването с ароматно миро,
което ни дава даровете на Светия Дух; Свещенството, което ни
дава право да бъдем свещенослужители; Бракът, който ни дава
Божията благословия и подкрепа, когато създаваме свое семей-
ство.

Тайнството, което извършваме всяка неделя е светата Евха-
ристия. В св. евангелия се разказва, че малко преди да бъде за-
държан от слугите на първосвещениците и фарисеите, и изпра-
вен на съд, Христос вечеря за последен път със Своите ученици.
На тази последна вечеря Той установява тайнството на светата
Евхаристия (от гр. „благодарност“); тайнството се нарича още
Причастие (от „причастен” – този, който участва, става част
от нещо). И до днес Църквата извършва това тайнство на бла-
годарността и причастяването по време на св. Литургия (от гр.
„общо дело”). Тогава сме заедно с Христос в благодарност. То-
гава приемаме истинското Тяло и истинската Кръв на Иисус
Христос под формата на претворени хляб и вино; ставаме при-
частни с Него; част от Неговото тяло – Църквата (Еф. 1:22-23);
тогава се причастяваме.

Когато се молим заедно в св. Литургия, Христос е сред нас,
според Неговото обещание: „дето са двама или трима събра-
ни в Мое име, там съм Аз посред тях” (Мат. 18:20).

Ние сме заедно и с безплътните ангели. Както се пее в „Хе-
рувимската песен” по време на светата Литургия: „Ето сега
небесните сили с нас невидимо служат”.

Когато свещеникът извършва тайнството на изповедта, той
се моли и казва, че Христос невидимо стои сред нас и Той при-
ема изповедта.

А преди да се причастим с Христовите тайни, ние молим
Христос да ни приеме на Своята Тайна вечеря с апостолите.
Заедно със св. апостоли ние отново вечеряме с Господа, така
както това се е случило преди повече от две хиляди години.

Всеки ден от годината, по време на богослужение, се при-
помня животът на някой от светиите – по какъв начин е слу-
жил на Бога и с какви чудни дела Бог го е прославил. Освен
това през цялата година се припомнят събитията от земния жи-
вот на Господ Иисус Христос – Неговото раждане, кръщение,
преображение, смърт и възкресение. Припомнят се събития
от живота на св. Богородица – нейното раждане, въвеждане в
Йерусалимския храм, смъртта ѝ, която наричаме успение. По
този начин богослужението ни прави участници в тези съби-

тия. Макар те да са станали отдавна, в далечно от нас време,
по тайнствен начин и в Светия Дух ние ги преживяваме като
участници. В св. Литургия ние благодарим и за славното Второ
пришествие. Така чрез богослуженията миналото и бъдещето
оживяват пред нас и ние можем да видим и разберем чудните
Божии дела, с които Бог се открива на хората.

3. БОГООБЩЕНИЕТО Съборна среща с Бога -
духовните водачи митрополит
С думата „богообщение” означаваме Гавриил (БПЦ-БП) и архиепископ
общуването с Бога, нашето желание Питирим (РПЦ-МП) заедно с богомолци
да сме възможно най-близо до Него. в общото дело на молитвата
Богообщението изисква чистота на
сърцето, както е казал Господ Иисус 27
Христос: „Блажени чистите по сър-
це, защото те ще видят Бога” (Мат.
5:8). Чистотата на сърцето означава да
имаме мисли и чувства, които пораж-
дат дела на любов към другите, защо-
то „Любовта не прави зло на ближ-
ния” (Рим. 13:10).

Това преживяване е тайнствено и
необяснимо проникване в духовния
свят, което ни изпълва с радост, увереност и смелост да се спра-
вяме с трудностите в нашия материален свят. Богослужението
събира хората заедно, свързва ги помежду им и с Господ Иисус
Христос, св. Богородица, ангелите и светиите. То носи надеж-
да, че нашите близки, които са напуснали този свят, са живи в
един невидим за нас свят. Заедно с нас, които сме на земята, те
живеят в големия Дом на чудната и непозната Вселена. Дом,
който Бог е сътворил за всички. Дом, изпълнен с мир, радост и
вечен Живот. Храмът и богослужението в него са образ на този
Дом.

Бог говори в човека посредством Евангелието, посланията
на апостолите и другите богослужебни книги. Светият Дух из-
пълва човека с увереност и сякаш молещият се вижда лицето
Господне вътре в собствената си душа, в образа Божий, по кой-
то тя е създадена.

Църквата вярва и учи, че по време на богослужението, ко-
гато хората са събрани в Божие име, Бог е сред тях, заедно с
ангелите и светиите, чиито праведни души стоят пред Бога и се
застъпват за нас.

Така в богообщението ставаме едно цяло: ние – земните
хора, светиите, небесните ангели, св. Богородица, Триединият
Бог. Тогава можем да усетим как в нас се отварят очите на ду-
шата ни, която Бог е сътворил по Своя образ, за да видят красо-
тата на Царството Божие.

Нашето общение с Бога е в общата ни молитва, в богослу-
жението, в причастяването с Христос в Литургията, във всяко
усилие да живеем така, както Той е разпоредил в свещените
книги и ни е показал чрез земния живот на светиите.

1.2.

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Какво означава да се молим на Бога? Как да се молим? За какво се молим?
Коя е най-съвършената молитва и образец за всички молитви? Защо молитвата, на която Иисус е научил апос-

толите, се нарича „Господня”? Какво е нейното съдържание?
Какво представлява славословието? Какво изразява то? Каква е връзката между молитва, славословие и

песнопение? Какво е съдържанието на песнопенията?
Какво означава думата „богослужение”? Кога се извършва богослужение в храма? Какви видове църковни бого-

служения познавате и можете да изброите? Кога се извършват различните богослужения в храма?
Какво е мястото на тайнствата в православното богослужение?
Защо светата Литургия заема централно място сред останалите богослужения?
Какво се припомня всеки ден по време на богослужение?

Какво означава думата „богообщение”? Какво е необходимо, за да се осъществи богообщение? Каква е връзката
между богообщението и богослужението? В какво се изразява нашето общение с Бога?

2. Работа по групи
Съставете три групи. Всяка трябва аргументирано да определи кой израз НЕ съответства на останалите в
редицата. С помощта на верните думи и изрази съставете описание в пет изречения. Представете ги пред класа.
Нека съучениците ви да предложат заглавие на вашия текст.

Първа група Втора група Трета група
Молитва: разговор с Бога; призо- Богослужение: песнопения; музи- Богообщение: общуване с Бога;
ваване; коленопреклонение; изди- кални инструменти; човешки глас; чистота на сърцето; мисли и
гане; потребност; изкачване към славословие; прославяне; благодар- чувства, които пораждат дела на
Бога, прошение; зов за помощ; ност; тайнства; общност; све- любов към другите; духовен раз-
разкаяние за сторен грях; благо- щенослужители, утреня; вечерня; мисъл; Свещено Писание; Свети
дарност; прошка; „Отче наш“; мо- свето Евангелие; икони; Причас- Дух; богослужение; обща молитва;
лим се за другите; суеверие; израз тие. забавление; ставаме едно цяло;
на вяра и доверие в Бога. усилие да живеем според Божиите
заповеди.

3. Анализ на изображения
Разгледайте изображенията и определете вида на църковното богослужение. По какво се различават? Кое е общо-
то между тях?

На Кръстова гора В Бургас
28

БЛАГОНРАВИЕ

1. Открийте, помислете и обсъдете.
Господнята молитва се състои от обръщение, седем прошения и славо-
словие. Открийте изброените части и споделете какво провокира у вас
всяка една от тях. Защо молитвата завършва с думата „Амин!“? Какво
означава тя?
2. Аргументиране с примери
Аргументирайте с примери твърдението на преп. Теодор Студит:
„Бог невидЛюибмомоъдсртиеои пред духовните очи и безгласно разговаря с чистите
по сърце.“

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Интернет проучване
Потърсете в Интернет как е
преведена Господнята молит-
ва на чуждите езици, които
изучавате. Изгответе срав-
нителна таблица на преводи-
те и българския текст.
2. Практическо приложе-
ние на Господнята мо-
литва
Научете наизуст Господнята
молитва „Отче наш” на цър-
ковнославянски език и прило-
жете наученото по време на
богослужение в храма, на тра-
пезата вкъщи или в индивиду-
алната си молитва.

Отче наш, úже есú на небесéх!
[1] Да святúтся úмя Твоé,
[2] да приúдет цáрствие Твоé,
[3] да бдет воля Твоя, яко на небесú и на землú.
[4] Хлеб наш насщний дажд нам днес;
[5] и остáви нам дóлги наша, якоже и мы оставляем должникóм нáшим;
16] и не введú нас во искушéние,
[7] но избáви нас от лукáваго,
яко Твоé есть цáрство, и сúла, и слáва во вéки. Амин.

(Мат. 6:9-13)

29

1.2. БОГООБЩЕНИЕ (МОЛИТВА И БОГОСЛУЖЕНИЕ)
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Нашият Господ Иисус Христос е сред нас.
Няма Го само за този, който отхвърля Неговото
присъствие.“

св. Игнатий Брянчанинов (1807-1867)

ЗАДАЧА 1. Изберете верните отговори, свързани с православното
богослужение:

а) съставено е от различни последования: четива от Свещеното
Писание, проповед, молитва, ектении, славословие и възгласи, и др.;

б) в богослужението миряните са само зрители;
в) по време на богослужението се използват различни богослужебни
книги;
г) свещенослужителите обличат богослужебни одежди в различни
цветове;
д) светите тайнства на Църквата не са част от православното
богослужение.

ЗАДАЧА 2. Работа с речник. Правилна употреба на основни цър-
ковно-богослужебни понятия.

Обяснете значението на някои от основните църковни понятия,
свързани с богослужението и православното богообщение: Евхаристия,
Причастие, Литургия, славословие, песнопение. Съставете с всяко от
тях по едно вярно твърдение.

30

ЗАДАЧА 3. Прочетете, открийте, обсъдете.
Православното църковно богослужение е обща молитва и прослава

на Бога, организирана в съответния денонощен, седмичен и годишен
ред.

Свържете изображенията със съответните твърдения:
вярващите се събират заедно в храма, за да отправят своята молитва към Бога;
всекидневните богослужения в храма се извършват всяка сутрин и вечер;
централно място сред богослуженията заемат св. тайнства;
тайнството, което извършваме всяка неделя е светата Евхаристия;
на св. Литургия приемаме Христос в себе си като участници в последната вечеря на Господ Иисус Христос

с учениците Му;
всеки ден от годината, по време на богослужение, се припомня животът на някой от светиите;
в молитвата и богослужението не се използват музикални инструменти;
свещите, димът от тамяна, всичко видимо ни отвежда към невидимото.

Обсъдете какво още може да добавите от своя опит и знания.

31

ЗАДАЧА 4. Работа с химнографски текст
Разкрийте съдържанието на празника, като използвате за основа

на своето изложение иконата и химнографския текст. Открийте коя
вероучителна истина се съдържа в тропара на Рождество Христово.
Използвайте опорите за работа на стр. 280.

„Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари
света със светлината на духовното знание:
в него служителите на звездите от звезда се
учеха да се кланят на Тебе, Слънце на правдата,
и да познават Тебе (Дошлия) от висините на
Изтока; Господи, слава на Тебе.“

(Тропар на Рождество Христово)

„Божия Майко, като гледаме към твоя пречист
образ, от сърце ти казваме: покрий ни с честния
си покров и ни избави от всяко зло, като молиш
твоя Син Христос да спаси душите ни.“

(Тропар на Покров Богородичен)

„Нека да почетем нашите двама свещени
просветители, които изляха за нас извор на
Богопознание чрез превода на божествените Пи-
сания, от който даже до днес ние черпим изобил-
но и вас облажаваме, Кириле и Методие, които
стоите пред престола на Всевишния и горещо
се молите за душите ни.“

(Кондак на празника на светите братя
Кирил и Методий)

32

ЗАДАЧА 5. Анализ по опори
Анализирайте всеки един ден от седмицата според това на кого

е посветен. Обяснете духовното значение, което откривате, и нап-
равете изводи.

Понеделник – на ангелите, които Вторник – на свети Сряда – на кръста
са наричани безплътни сили Йоан Кръстител и страданията на Спасителя

Четвъртък – на Тайната вечеря, Петък – спомен за Христовото Събота – на света Богородица
св. апостоли и на св. Николай разпятие и мъчениците, ден на молитва
Чудотворец
за починалите

Неделя е денят на Христовото Възкресение.

ЗАДАЧА 6. Сравнете и открийте.
Църковните песнопения в традицията на православния Изток са

„нотирани” посредством специални знаци, които се наричат невми.

Сравнете познатата ви нотация с невмите. Какви разлики от-
кривате?

33

Ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“

Българинът св. Йоан Кукузел ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

Знаете ли, че... ДЕЙНОСТ 1. Интернет проучване
Вие вече познавате някои от наименованията на химнографските творби
В годината 2020, когато като тропар и кондак. Потърсете в Интернет как се наричат различни-
беше отбелязана 740-годишни- те видове богослужебни песнопения, и изяснете какво е специфичното в
ната от рождението на вели- съдържанието им.
кия Божий угодник, знаменит
песнотворец, реформатор на ДЕЙНОСТ 2. Възприемане на произведения на църковната музика
източното църковно пеене и Потърсете в интернет изпълнения на следните песнопения:
ангелогласен певец преподобни
Йоан Кукузел, дойде блага вест. „Свете тихий“
Българският състав, който „Велико славословие“
носи неговото име, прославе-
ният Камерен ансамбъл „Св. „Иже херувими“
Йоан Кукузел – Ангелогласният“ Посочете в кое богослужебно последование се пее всяко едно от тях.
получи поредно голямо призна-
ние – първа награда в катего- За любознателните...
рия „Професионални хорове“ на
Международния фестивал-кон- Църковните песнопения по съдържание са молитви. Църковна-
курс за православна църковна та песен докосва човешката душа и предизвиква в нея любов
музика в гр. Хайнувка, Полша, и разкаяние. Православната църква използва вокалната музика,
както и награда за диригент- като следва заветите на светите апостоли. Православните
ско майсторство на ръководи- песнопения са част от словесната част на богослужението.
теля на хора Кристиан Попов. Самото богуслужение е словесно служение на Бога. Четенето и
пеенето са начини, чрез които словото може да бъде споделяно
Източник: Софийска св. в богослужението.
Митрополия, 22 септември Най-древните песнопения в християнската Църква са псалмите.
Те са се изпълнявали още в древния Йерусалимски храм преди раж-
2020 г. дането на Месия – Христос. Повечето псалми са създадени от св.
https://mitropolia-sofia.org/ пророк и цар Давид, като неговият син цар Соломон заповядал да
бъде продължена традицията на баща му. Псалми се изпълнявали
и в първата християнска община в Йерусалим. Както свидетел-
ства св. апостол Павел, в новооснованата Христова Църква са
се пеели псалми по време на събранията на вярващите. Така те
стават един от елементите на православното богослужение.

34

1.3. ЗА МИЛОСЪРДНАТА ЛЮБОВ
(ПРИТЧАТА ЗА ДОБРИЯ САМАРЯНИН)

„Който каже: "любя Бога", а мрази брата си, лъжец е;
защото, който не люби брата си, когото е видял,
как може да люби Бога, Когото не е видял?“

(1 Йоан. 4:20)

Светите апостоли Петър и
Йоан Богослов изцеляват хромия
при Красни врата в Йерусалим

Вярата в Бога не е само убеденост, че Бог съществува. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
Вярата идва от душата на човека, от най-дълбоко скри-
тото и тайнствено място в нас. Тя поражда желание да жертвоготовност – способ-
се доближим до Бога, да Му се доверим, да говорим с Него. ност на човека да жертва
собственото си его в името
1. ЛЮБОВТА НА ИИСУС ХРИСТОС на по-висша цел
ближен – (от. староб. бли-
Христовите ученици имат любовта на Господ Иисус Христос. С зък) в старозаветна перс-
тази любов те свидетелстват пред света за Бога и проповедта им пектива – всеки от избрания
побеждава като светлина, която свети в мрака и мракът не може да народ Божий; в Новия Завет
я погълне (Йоан 1:5). – всеки човек.
човеколюбие – любов към
Любовта е белегът (знакът) на Христовия ученик. Господ Иисус ближния, по подобие на Божи-
Христос казва, че ще ни разпознаят като Негови ученици, ако имаме ята любов към всеки човек
любов помежду си (Йоан 13:35). Любовта е белегът на християнско-
то ученичество.

Какво означава това? В прекомерната си употреба думата „лю-
бов” е станала твърде неясна. Казваме, че обичаме родителите си,

35

1.3. приятелите си, но също казваме, че „обичаме“ храни,
спорт, музика, филми. Сякаш с думата любов повече от
36 всичко друго означаваме онова наше вътрешно състоя-
ние, което ни носи комфорт.

Любовта, за която говори Господ, извира от Него-
вата любов към нас. Тази любов е насочена към другия
човек, независимо от това, че той не принадлежи на на-
шето семейство, независимо от неговата религия, цвят
на кожата и значимост в човешкото общество. Христос
не се отнася пренебрежително към търсещите от Него
помощ. Той не пренебрегва отхвърлени от обществото
хора като митаря, Мария Магдалина, прокажени, сле-
пи, оскатени хора, за които се смятало, че са нечисти,
защото Бог ги е наказал за греховете им.

Любовта на Христос към нас ни учи как да придоби-
ем любов, подобна на Неговата. Христос казва на апос-
толите: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго,
както Аз ви възлюбих” (Йоан 15:12). Ние сме посла-
ници на Христос в този свят (2 Кор. 5:20). Христовата
жертвена любов, която изпълва християните, е Божие-
то присъствие сред нас. Всеки, който обича, е роден от
Бога и познава Бога и Бог е в него, защото Бог е любов.

Когато говори за Своето Второ пришествие, Хрис-
тос оприличава Бога на Цар, Който ще възнагради хората, които са
били милостиви към Него: онези, които Му дали да яде, когато бил
гладен, да пие, когато бил жаден; онези, които Го приютили, когато
бил бездомен, които Го облекли, когато нямал дрехи; онези, които
Му дали подкрепа, когато бил болен и затворен. Тогава праведници-
те ще Го попитат: „Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме,
или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме,
или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те
споходихме?”. А Бог ще им отговори: „истина ви казвам: доколкото
сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го
сторили” (Мат. 25:35-40). Или с други думи – трябва да обичаме не
с думи или реч, а „с дела и истина” (1 Йоан. 3:18).

Любовта на Христос е такава. Той не отказва никому помощ, не-
зависимо дали хората, които Го търсят, са силни в обществото, или
напълно отхвърлени и презрени от всички заради болестите или де-
лата си. Спасителят и Господарят на света се навежда ниско, за да
измие краката на учениците Си и така им преподава последния урок
на действената любов.

2. ЛЮБОВТА Е ЖЕРТВЕНА

Любовта е жертвена, защото не е обвързана с получаването. Чес-
то пъти ние обичаме някого заради ползата, която можем да полу-
чим от него – емоционална, интелектуална или физическа. С други
думи, „ние“ самите сме в центъра на нашата любов към другия. Та-
кова обвързване с другия човек не е любовта на Христос. Любовта
на Христос е даваща, без да очаква нещо в замяна. Евангелието ни
учи, че Бог обича сътворения свят, че отдава Своя Син за живота на
света. Това отдаване е пълно и е насочено към всички хора без да
очаква да получи нещо в замяна.

Господ Иисус Христос ни учи, че не е достатъчно да обичаме и
да правим добро само на ония, които ни обичат и правят добро на
нас. Хората в този свят са склонни да правят добро само на ония,
които са добри с тях. Жителите на Царството Божие обаче са раз-
лични, защото следват пътя на жертвената любов. Те обичат враго-
вете си и правят добро, без да очакват нещо. Затова те са синове на
Всевишния Бог, Който е благ и към неблагодарните, и към злите. Те
са милосърдни, както и техният Отец е милосърден. Те не осъждат
другите, затова и Бог няма да ги осъди. Те прощават и затова ще бъ-
дат простени. Те дават и затова Бог ще бъде милостив към тях и ще
им даде всичко, от което се нуждаят (Лука 6:32-36).

Тази любов не изчаква другият да я оправдае или заслужи и то-
гава да се прояви. Тази любов не чака някой да се покаже мил или
достоен за нея, тя извира от вярата в Бога и променя света. Тази
любов търси и намира, както добрият стопанин от притчите на Гос-
пода, търси и не спира докато не намери изгубеното агне, защото не
може да го остави самотно в мрака и изложено на опасности. Тази
любов е блага и търпелива към другия човек, в нея няма гордост,
алчност и егоизъм, готова е всичко да прости. Тази любов е вечен
Живот за онези, които са я придобили (1 Кор. 13:4-8). Тази любов
бърза да окаже помощ без много думи и навреме. Нейната действе-
на сила е такава, че тя се досеща как да помогне – понякога с дума,
понякога с усмивка, понякога със съвсем конкретни неща.

Тази любов прогонва страха (1 Йоан. 4:7-21). Тя е жертве-
на и действена, подтиква към дела, а не остава затворено в нас
чувство на привързаност и състрадание.

3. ЛЮБОВТА Е ДЕЙСТВЕНА

Един законник (човек, който познава Свещеното Писание,
тълкува го и учи другите на неговите истини) веднъж задал
на Христос въпроса: „Какво да направя, за да имам вечен жи-
вот?”. Христос му посочил заповедите в закона на Моисей –
да обича Бога и ближния си. Тогава законникът попитал: „кой
е моят ближен (кого да смятам за близък на мен човек)?”. В от-
говор Господ Иисус Христос разказал притчата за милостивия
самаринин (Лука 10:25-37). Притчата, по принцип, е добре
позната история от ежедневния живот, чрез която се дава ду-
ховно знание за Бога и за нашите отношения с Него. „Какво
трябва да направя, за да имам вечния живот?“ Няма по-важен
въпрос, който би могъл да зададе един евреин. Както Иисус
изяснява в тази история, когато става въпрос за вечен живот,
не е важно какво знаеш, а какво правиш или не правиш.

Обичай Бога с цялото си сърце, ум и душа, и ближния
си като себе си. А кой е нашият ближен? – пита законникът.
Този въпрос цели да се поставят ясни граници. Питащият
предполага, че има такива хора, към които не е необходимо
да имаме отговорност. Кои са тези, които не се очаква да оби-
чам, както обичам Бога? Господ Иисус Христос разбира какво
мисли неговият събеседник и в отговор разказва историята
със самарянина. В тази притча има един отхвърлен от юдеите
човек – самарянина (жителите на областта Самария, както е
известно, били врагове с юдеите) и един предизвикателен въ-

37

1.3.

прос в края: кой е бил ближен на пребития човек? И плах отговор:
онзи, който му сторил милост.

Иисус разказва за човек, слизащ по стръмния и опасен път от
Йерусалим до Йерихон, единствената притча с конкретно географ-
ско местоположение. Пътят от Йерусалим към Йерихон е стръмно
спускане в скалиста местност, в която в миналото са дебнели разбой-
ници. Не се предполагало съчувствие към човека, който бил пребит
и ограбен, защото проявил глупост като тръгнал сам по този опасен
път. Това прави притчата още по-интригуваща. Покрай пребития
човек минават последователно левит и свещеник (Лука 10:25-37).

Христос казва, че и двамата видели пребития от разбойниците,
но „минават отсреща“ на пътя. С други думи, те създават повече раз-
стояние между себе си и човека. Те казват „това не е мой проблем“
или „по-добре да не се забърквам в тази работа”.

Господ Иисус Христос описва какво означава да си ближен. Да
действаш смело, дори да излезеш встрани от пътя, където също
може да бъдеш нападнат. Да си изпълнен със състрадание и щедрост
(маслото и виното за заздравяване на раните му и плащането за въз-
становяването му в странноприемницата). Притчата е призив за со-
лидарност, нарушаваща границите.

Правете каквото можете, където сте, според обстоятелствата.
Самарянинът не търси хора, които да помогнат – няма и къде да
ги намери. Не напуска работата си и не изоставя семейството си,
не планира да създаде организация и обезопаси пътя до Йерихон в
бъдеще. Той вижда човек в беда, лежащ полумъртъв и без колебание
помага. Това не е разказ за супергерой. Разказана е история за това
как да правиш каквото можеш в конкретна ситуация – нито повече,
нито по-малко.

38

Когато Иисус пита законника: „Кой от тези трима ти се вижда да Знаете ли, че...
е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“ законникът
е толкова смутен, че не може да даде единственият правилен отго- Според някои тълкования,
вор – самарянинът, защото все още го възприема враждебно като човекът, който върви по пътя
чужденец. Затова отговаря: „Оня, който му стори милост“ (Лука за Йерихон символизира Адам;
10:37). Това отразява централна тема в Свещеното Писание: нашето Йерусалим – Раят; Йерихон
благочестие и святост се измерват с нашата милост. – този свят; разбойниците –
враждебните на човека сили
Иисус завършва притчата, като казва: „Иди и ти прави също (демоните и страстите); све-
така“. Той не казва: „Отиди и направи абсолютно същото нещо“ или щеникът е Законът; левитът
„отиди и направи това от време на време“. Твърде много хора смя- – Пророците. Нито Законът
тат, че да бъдеш „милосърден самарянин“ означава доброволческа нито Пророците, на които се
дейност или помощ в спешни случаи. Това не е причината Господ да позовават евреите, могат да
разкаже тази притча, особено като отговор на въпрос за придобива- изцерят човека. Самарянинът
не на вечния живот. Вместо това Христос учи последователите Си е Христос, стражът (пази-
да прилагат смелостта, милосърдието, състраданието, щедростта и телят) на нашите души (тук
солидарността на самарянина ежедневно. е интересно, че свети Йоан
Златоуст се позовава, съвсем
С тази притча Иисус отправя радикално предизвикателство към уместно, на етимологията на
Своите последователи: няма неближни, няма чужди. Няма човек, думата от еврейски). Стра-
когото можете да отпишете като „друг“, „външен човек“ или „от- ноприемницата е Църквата,
хвърлен“, незаслужаващ нашата милост и помощ. приемаща всички, които жела-
ят да се приютят в нея. Съдър-
Както обикновено, хората в притчата са анонимни. Иисус не ги жателят на страноприемни-
персонализира, давайки им имена. Той прави това, за да не изтъква цата е апостол Павел (всички
тяхната религиозна и етническа идентичност – която в провокатив- апостоли и техните премници
ния въпрос на законника е поставена на първо място – и така учи, че презвитерите и епископите).
всеки човек е наш ближен. Двата динария – двата за-
вета, върху които е основано
Някои от светите отци на Църквата разбират тази притча като из- спасителното Евангелие на
образяваща Самия Господ Иисус Христос: Той е отхвърлен от наро- Царството Божие. Обещание-
да, сред който се е родил по плът, но въпреки това е милостив и със- то на самарянина да се върне
традателен към всички. Притчата изобразява ежедневието и начина, е образ на славното завръщане
по който трябва да действаме в този свят по подобие на милостивия на земята на Спасителя.
и състрадателен Спасител, Който е слязъл от горния Йерусалим при
наранения Адам (човечеството).

39

1.3. ЛЮБОМЪДРИЕ
1. Отговорете на въпросите
40
Защо любовта е знакът на Христовия ученик? Към кого е насочена
тази любов? Защо Христос не се отнася пренебрежително и не пренеб-
регва никого? С коя заповед Богочовекът ни учи как да придобием любов
подобна на Неговата? Чрез коя притча ни казва, че трябва да проявяваме
любовта си не на думи, а с дела?

Какво означава това, че любовта е жертвена? Защо не е достатъчно
да обичаме и да правим добро само на ония, които ни обичат и ни правят
добро? Към какви дела ни подтиква? Как си обяснявате, че Христовата
любов прогонва страха?

Какво означава любовта да е действена? На какво ни учи Господ? За
какво се разказва в притчата на Христос? Кои са основните лица в прит-
чата? Кои хора да смятаме за свои ближни?
2. Работа с мисловна карта
Разгледайте мисловната карта и с нейна помощ установете на какви
части можем да разделим нейното съдържание. Анализирайте отделни-
те ситуации в притчата. Съставете нравствено послание към всяка
една от тях.

1. ...
2. ...

3. ...

4. ...

ЛЮБОМЪДРИЕ
3. Анализирай и формулирай.
Анализирайте изброените прояви на любов в притчата за милостивия са-
марянин, на които трябва да подражаваме. Формулирайте трите харак-
теристики на християнската любов.
а) Милостивият самарянин не се ограничава само с утешителни думи.
Той облекчава болката на ранения пътник и прави всичко, за да му помогне.
б) Милостивият самарянин няма никаква лична полза или интерес да нап-
рави добро на пострадалия. Той се отбива от пътя, забавя пътуването
си, помага на непознатия и осигурява престоя му в хана, без да търси
обезщетение.
в) Милостивият самарянин дава всичките си пари за ранения. Той жертва
нуждите си за своя ближен.

4. Извършване на сравняване
Сравнете притчата за милостивия самарянин с Христовите думи от Ма-
тей 25:34-40. Използвайте опорите за работа от стр. 281.

Ключови думи Каква връзка откривате между тях? Какви Въпроси за дискусия
прояви на любов съдържат?
милосърдие
жертвоготовност Мат. 25:34-40 Лука 10:25-37

милост Защо християнската любов е
човеколюбие винаги съпътствана с дела?

подкрепа Кои са условията за наследява-
нето на царството Божие?

Как Христос стана за нас
милостивият самарянин, Който
ни изцелява в Своята Църква от
смъртта и греха?

41

1.3.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Православен молитвослов
Любовта е не само материална помощ, но и молитва, с която можем да подкрепим нашите ближни. Прочетете
молитвите и открийте в тях онова, което се отнася до проявите на милосърдна любов в молитвения живот на
християните. Дайте примери кога можем да прибягваме до тези молитви.

Молитви в скърби и злополуки

Праведен, дълготърпелив и многомилостив Боже! ... дарувай ми
търпение и ме укрепи да победя всяко зло. Обърни моята скръб в
радост, страданията ми в чест и унижението ми в слава, защото Ти
единствен Си подкрепа и сила за уморените, якост за слабите, сянка в
горещините и убежище в бури, и на Тебе слава въздаваме во веки. Амин!

Молитва за страдащия ближен

Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат (сестра) . . . (произнася
се името), дай внимание на страданията му (й) и ги облекчи. Ние вярваме
твърдо на думите Ти, когато Си казал: "Въззови към Мен и ще ти
оттоворя, защото Аз Господ Бог Твой съм, Който подкрепя десницата ти,
и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна! Не бой се, защото Аз те избрах,
призовах те по име. Не си ти сам, когато минаваш през водата. С тебе ще
бъда, когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламък не ще те
опари, и в немощ не бой се, защото Аз съм с тебе!". И сега чуй молбата ми,
Господи, и излей върху му (й) от обилната Си милост! Амин.

Св. ап. и ев. Йоан Богослов 2. Работа с библейския стих на урока
42 Прочетете внимателно библейския текст в 1 Йоан. 4:20. Помислете и об-
съдете какво поучение за любовта към Бога ни дава св. апостол и еванге-
лист Йоан. Защо любовта към Бога се определя от отношението ни към
хората? Аргументирайте своя отговор с примери от живота, от лите-
ратурно пЛрюобоимзъвдреидеение или филм.

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Отговор на духовно-нравствен въпрос
Дайте писмен отговор на поставения духовно-нравствен въпрос. По-
могнете си с опорите за работа на стр. 281.

Кой е моят ближен?
2. Онлайн анкета
Направете собствено проучване в Интернет като проведете анкетно
проучване: кого разпознават днес младите хора като свой ближен (или
близък), грижат ли се за ближните, как го правят, защо го правят? Пред-
ставете обработените резултати в обобщителния урок.
Използвайте опорите за работа на стр. 280.

1.3. ЗА МИЛОСЪРДНАТА ЛЮБОВ
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Нова заповед ви давам, да любите един другиго;
както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици,
ако любов имате помежду си.“

(Йоан 13:34-35)

ЗАДАЧА 1. Работа по групи Иисус Христос – Добрият
Разделете се на две групи. Направете аргументиран анализ на Пaстир

въвеждащия и заключителен диалог между законника и Спасителя
в притчата за милостивия самарянин (Лука 10: 25-37). Всяка група
избира по двама свои представители, които да запознаят класа с
резултатите от груповия анализ.

Евангелие според Лука, глава 10

Въвеждащ диалог стих Притча стих Заключителен диалог стих
Въпрос на законника 36.
Отговор с въпрос на Господ 25. Христовият аргументиран въпрос 37. а)
Иисус Христос
Отговор на законника 26. Отговор на законника 37. б)

Христовият отговор 27. Отговор на Господ 30-35. Заключение. Христовият духовен
Иисус Христос с призив
разказ на притчата

28.

Трудният въпрос на законника 29.

Въпроси към първа група:
Според законника кои са най-важните заповеди от Свещеното Писание? Защо Христос ги потвърждава?
Защо желае да се оправдае законникът? Какво се надява да постигне с въпроса, който задава?

Въпроси към втора група:
Каква духовна истина утвърдил Христос чрез разказаната притча? Как според вас законникът е приел
притчата като отговор на поставения от него въпрос? Какво Спасителят накарал законника да признае?
Какъв е Христовият пример за действена и жертвена любов?

Въпроси за обсъждане с целия клас:
Анализирайте как Спасителят показва същността на действената любов към ближния.
Как днес да проявяваме действена любов към ближните?

43

За любознателните... ЗАДАЧА 2. Прочетете, обсъдете
Прочетете текста, написан от стареца Калипсо Димитриадис
„.Пълнота на всичко е любо-
вта, но не любовта-идол, а и обсъдете съдържанието му.
любовта, която Бог е. За нас,
деца, любовта е Христос, Той е Блажени са очите, които плачат за някой друг,
нашата любов, за нас любовта който изпитва болка, защото тези очи ще видят благата
е Личност, а не идея. Затова на Рая.
ви казвам, че Бог е любов, но Блажени са устата, която казва думи на утеха и сладост,
любовта не е бог. Ние обича- защото тази уста ще пее с ангелите Осана!
ме Христос, не обичаме любо- Блажени са ръцете, които обличат малки деца и сираци,
вта, не обичаме свободата, защото тези ръце ще станат крила, за да летят високо.
не обичаме идеите за тези Блажени е къщата, която отваря вратата на странника,
неща, а конкретна Личност, защото тази врата се отваря към Богородица и Христос.
богочовешката личност на
нашия Господ Иисус Христос, о. Калипсо Димитриадис
Който направи всичко за нас.
А тази Личност съществува ЗАДАЧА 3. Прояви на загриженост към страдащите
във и чрез Църквата. Ние сме С какви проблеми свързвате изображенията? Как бихте помогнали за
Църквата и Църквата се кон-
ституира в Евхаристията... тяхното разрешаване, като проявите милосърдие? Какви са вашите
Всички заповеди, поучения предложения? До кого бихте ги отправили?
и съвети на Църквата не са
нищо друго, освен лечението, Срещали ли сте хора на улицата, които се нуждаят от помощ?
което ни се предлага, за да из- Ако попаднете в тежка ситуация, какво бихте очаквали от другите
целим нашето острастено и хора?

44

ЗАДАЧА 4. Споделете своето мнение. За любознателните...
В какво се изразява действената християнска любов по отно-
немощно аз и то да започне
шение на: да функционира по естествен
начин – като любов. Тогава чо-
екологичната криза век реално става образ и подо-
болестите бие на Бога, става милосърден,
глада както нашият небесен Отец
войната и бежанците е милосърден!
насилието над жени, деца и немощни хора ... Ако човек види евангелския
дискриминацията на хора със специални потребности текст, ще помисли, че Господ
говори за някаква социална
ЗАДАЧА 5. Продължете изречението. система, която се грижи за
Продължете изречението, за да съставите кратко устно изло- бедните, гладните, затвор-
ниците и болните. Разбира се,
жение. Евангелието има и социални
последици, защото делата
Твърде много хора смятат, че да бъдеш „милосърден на християнина преди всичко
самарянин“ означава да си ангажиран с доброволческа са дела на любов. Но Христос
дейност. Но ... дава един знак, който отделя
светската любов от Негова-
ЗАДАЧА 6. Светоотеческа мъдрост. та любов и казва, че доколко-
Прочетете светоотеческия текст и отговорете на въпросите. то сте сторили това нещо
на един от Моите братя, на
Използвайте опорите за работа на стр. 279. Мене сте го сторили.Той е по-
На какво ни учи св. Нектарий Егински по отношение на милостта? ставил Себе Си в лицето на
Какви са характеристиките на милостивия човек? всеки човек, който е пред нас,
Какъв е Божият призив към милостивите? който е наш брат. ... блажен е
онзи човек, който вижда всич-
ки хора сякаш вижда Бога.“

Лимасолски митрополит
Атанасий

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Милостивият не си затваря ушите пред молбата на бедните,
а по-скоро се втурва да им помогне. Когато дава на нуждаещия
се, той прави това с голяма любов и състрадание, а когато
предлага на бедните, лицето му е светло, защото сърцето му се
радва за милосърдието, за това, че е помогнал. Милостивият е
обичан от Бога и ще бъде спасен, защото Бог обича този, който
дава с радост. Милостивият дава тайно, защото сърцето му
се ръководи от любовта към ближния, а не от желанието за
признание. Той изповядва любовта си към Бога чрез любовта
към ближния. Милостивият приема скърбящият, не отвръща
очи от нуждаещия се, нито крие лицето си от бедните, не се
отвращава от това да подаде ръка на този, който го поис-
ка. Дава изобилно, поставяйки всичките си надежди в Бога и
по този начин придобива съкровище на небето. Бог казва на
милостивите: Елате, благословени от Моя Отец, наследете
царството, приготвено за вас от създаването на света: За-
щото Аз бях гладен и вие Ми дадохте да пия; Аз бях чужденец
и Ме приехте; гол и Ме облякохте; бях болен и Ме посетихте;

бях затворен и вие дойдохте при Мен (Мат. 25:34).“
св. Нектарий Егински

45

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
ДЕЙНОСТ 1. Съставяне на кратък разказ
Създайте в устна или в писмена форма разказ по преживян случай в който
някой е помогнал на друг човек.
ДЕЙНОСТ 2. Споделяне на мнения, примери и опит в семейството
Разговаряйте с родителите си и след това обсъдете в следващия час.

С какво поведение и действия показваме, че мислим не само за себе си,
но и за нуждите на своите близки човешки същества?

Какви страдания носи войната в живота на хората? Дали са съгласни,
че войната е зло. Защо?

В какво се изразява насилието над деца или немощни хора? Каква трябва
да бъде нашата реакция?

Случаи и проблеми с хора с увреждания, които вашите родители познават
и отношението им към тях. Примери за грижа и помощ.
ДЕЙНОСТ 3. Примери на светост
Почитта към света Анастасия Фармаколитрия (от гр. – лечителка, а
също – освобождаваща от оковите) е разпространена от най-дълбока
древност в целия християнски свят. Паметта є се чества на 22 декем-
ври. Единственият обитаем остров у нас край Бургас носи нейното име.

Прочетете житието на св. Анастасия, за да узнаете делата є. На
кого е помагала?

Какъв пример за милосърдна любов дава тя на християните? Изпъл-
нение на кои Христови думи са проявените от св. Анастасия милост,
грижа и действена любов?
Изработете електронен постер, чрез който да онагледите делата
на св. Анастасия с примери от съвременността – чрез изображения
и текст от медийни публикации. Включете и вашите отговори на
поставените въпроси.

Икона на св. Анастасия Фармаколи-
трия с житийни сцени,
храм „Успение Богородично“, гр. Бургас

46

БОГОЧОВЕК И БОГОЧОВЕЧЕСТВО
(ЗА ОБОБЩЕНИЕ)

„А на всички ония, които Го приеха, –
на вярващите в Неговото име, –
даде възможност да станат чеда Божии.“

(Йоан 1:12)

1. БОГОЧОВЕКЪТ – ПОСРЕДНИК МЕЖДУ БОГА И
ХОРАТА

Преди Божият Син да стане Човек, между Бога и хората е имало
непреодолимо разстояние. Макар че човекът е сътворен по Бо-
жий образ и сроден със своя Създател, той се е отдалечил твърде
много от Него. Бог е допуснал това отдалечаване, защото е сът-
ворил човека свободен да взема сам решения за своето развитие.
Човек обаче не може да живее далеч от своя Създател, затова въ-
тре в себе си винаги носи тъгата и желанието за завръщане към
онази близост, която е изгубил.

47

В много от Своите притчи Иисус Христос говори за намира-
не на нещо изгубено. За някой, който оставя всичко и тръгва да
търси изгубеното. Човекът се е изгубил в този свят и Господ е
слязал в света, за да го намери. Като онзи овчар от притчата на
Христос, който тръгнал да търси изгубеното агне и не се успоко-
ил, докато не го открил (Лука 15:1-7). Или притчата за онзи син,
който решил да поиска наследството си и след като го получил
заминал за далечни земи. Пропилял всичко и в отчаянито си ре-
шил да се завърне при баща си. Баща му го посрещнал с радост
и без укор, и направил всичко синът му да се чувства както преди
да се отдели от него (Лука 15:11-32).

Затова Божият Син е станал Богочовек, за да може всеки чо-
век да бъде приближен много близко до Него. Иисус Христос е
първият Човек, Който застава пред Бога като Негов Син. Всеки,
който вярва в Него, е Негово дете. Както от Адам са произлез-
ли всички хора – отдалечени и забравили Бога, безпомощни и
слаби – така от Богочовека, чрез вяра в Него, се раждат хората,
които са чеда Божии.

2. БОГОЧОВЕЧЕСТВОТО – НОВО
РАЖДАНЕ НА ЧОВЕКА

Животът на Иисус Христос като Богочовек в този свят дава въз-
можност на хората да бъдат синове на Бога. Апостол Павел каз-
ва, че Богочовекът застава пред Бога и казва: „ето Ме Мене и
децата, които Бог Ми даде” (Евр. 2:13). Когато заставаме пред
Бога Отец като Негови синове, ние постигаме пълната свобода
чрез Богочовека. Тази свобода ни дава увереност, надежда в из-
питанията на нашия живот и смелост да призоваваме Божията
помощ в молитва.

В нашата молитва към Бога сега можем да говорим като деца
на своя Баща. Така, както Христос се е молил на Своя Отец. А
в богослужението ние всички се събираме заедно, Христос ни
събира в храма като Негови по-малки братя (Мат. 25:39) и синове

48