РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ

Православната църква носи светостта в света. Тя има за цел да
го просвети, да го издигне, да го приближи до Бога и като крайна
цел – да го спаси от смъртта, от тлението и разпада. Тази е причи-
ната, поради която в днешния разпокъсан, пълен с противоречия
свят Православната църква става привлекателна за много хора,
които за пръв път се срещат с нея. Днес тя се разпространява по
целия свят, много хора стават нейни членове и свидетелстват за
евангелската истина.

2. ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

В основата на нашата православна християнска идентичност
е вярата ни в Бога. Синът Божий станал Човек и живял сред хора-
та (Йоан 1:14). Той принесъл Себе Си в жертва на кръста заради
греховете на всички и заради тяхното спасение. Православният
християнин вярва, че по време на св. Евхаристия Светият Дух
слиза над всички и над предложените дарове – хлябът и виното
– и ги претворява в истинското тяло и кръв на Иисус Христос
(Мат. 26:26-28). Като се причастява с тях, верният се съединява
(става част) с Бога.

Православната вяра лекува човека от неговия егоизъм и кра-
ен индивидуализъм. Сам по себе си, изолиран от общение с дру-
гите, никой не може да стигне до Бога. Ако православните вяр-
ващи нямат любов помежду си, всички претенции за любов към
Бога са самозаблуда. По този въпрос Спасителят е категоричен:
„Нова заповед ви давам, да любите един другиго… По това ще
познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду
си“ (Иоан 13:34-35).

Любовта към християнина се проявява и като любов към тво-
рението, към заобикалящия ни свят. Всичко сътворено от Бога е
поверено на човека. Затова православният християнин трябва да
се отнася към сътворения свят като стопанин, а не като консума-
тор. Когато използваме ресурсите на творението, ние трябва да
го правим със съзнанието, че те не са безкрайни.

С особена сила любовта към човека се проявява и в любо-
вта към родината, отечеството, към сънародниците. Изразена
чрез православната вяра тази любов в моменти на решителни
за народа ни събития през историята му е помагала да оцелява и
възкръсва. Просиялите български светци постоянно се застъпват
пред Бога за българския народ, за всички православни в страна-
та, за всички, които я населяват да познаят Бога и единствено на
Него да се уповават.

Православната вяра е свобода – в убежденията и избора. Вя-
рата се усвоява, проявява и доказва всеки ден. Ако човек е пра-
вославен християнин, той би трябвало да е с осъзната вяра, а не
„защото така трябва” или само защото „такава ни е традицията”.
Всички ние ще бъдем съдени „по закона на свободата“ (Як.
2:12). Познанието на вярата става чрез истината, която води към
свободата. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи
свободни“ (Йоан 8:32) казва Иисус Христос. Сам апостол Павел
заявява, че дори и той няма власт над вярата на християните (2
Кор. 1:24), тя е израз на свободно отношение към Бога и човеците.

99

2.5. 3. ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД И ДОБРОДЕТЕЛНОСТ

100 Православният светоглед произтича от силата и дълбочината
на православната вяра. Вярата обаче, оставена сама на себе си,
може да се превърне в празно съзерцание, самозаблуда, самоиз-
мама. За да се избегне тази опасност, е необходимо да има дела
на вярата, т. е. на дело да се показва това, в което вярваме. В това
отношение особено категоричен е св. апостол Яков: „Вярата,
ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Як. 2:17).

Отговор на въпроса в какво се състоят делата на православ-
ния християнин дава хубавата българска дума „добродетел“, т. е.
вършене на добри дела. На първо място добродетелите се посаж-
дат в процеса на нашето възпитание: как да се държим в семей-
ството, в енорията, в училището, с приятелите, в обществото.
По-нататък те се изразяват в изграждането на добри навици: по-
мощ в семейството, грижа за по-възрастните хора в него, участие
в енорийския живот (неделно училище, кухня, помощ на бедни
хора и пр.); правене на добро на хората до нас; готовност за по-
мощ и услуга на всеки нуждаещ се и още много други неща, на
които ни учи Евангелието.

От всичко това следва, че проявите на добродетелност са из-
раз на лична вяра и отговорност, на съзна-
ние, че ще отговаряме пред Бога. Отново св.
апостол Яков е категоричен: „Грях ономува,
който знае да прави добро, а не прави“ (Як.
4:17). Теоретичното знание изисква от нас
практическа дейност, активиране на волята
да върши добро.
Вършенето на добри дела е свързано и с
молитвата. Когато човек върши добро и в съ-
щото време се моли, той за всичко благодари
на Бога. В псалтира има една забележителна
мисъл (която е изписана и върху „Руски па-
метник” в София): „Не нам, Господи, не нам,
а на Твоето име дай слава, заради Твоята ми-
лост, заради Твоята истина” (Пс. 113:9). Ако
човек забрави за Бога и започне да изтъква
само себе си, тогава е на погрешен път. До-
бри дела, които подхранват гордостта и са-
мохвалството, са повече вредни, отколкото
полезни.
Дарът на Светия Дух, който всеки по-
лучава след кръщението, живее в нас (1
Кор. 3:16). Чрез него се активира волята за
добротворство. От това следва, че христи-
янският живот е динамичен и в постоянно
развитие. Той се усъвършенства чрез обра-
зованата вяра в Бога. От тази вяра произлиза
и се гради ценностната система на човека.
Православният християнин не живее сам
за себе си; неговият светоглед провокира
действие и добротворство.

Вече научихме
за същността на православното християнство;
основните черти на православието;
как е утвърдена православната вяра;
какво е догматически интегритет;
до какво води отклонението от православното догматическо учение;
определението за „православие“;
Православието се изповядва съборно;
основаването на Христовата Църква;
вярата в Бога е началото на човешкото знание;
знание за Бога получаваме чрез Божието Откровение;
за православния християнин Бог е Личност, Творец и Извор на живота;
Символът на вярата и основните му догматически установления;
в центъра на православното богослужение е Бог-Троица и Иисус Хрис-

тос – въплътилият се Син Божий;
в Православната църква са всички тези, които са призовани и са повяр-

вали в Иисус Христос като въплътен Бог;
животът на човека е подготовка към вечността;
за значението на православната вяра за българския народ;
православният светоглед на православния християнин се изгражда

върху основите на православната вяра;
добродетелта е основна черта на православната духовност;
човекът е съработник на Бога в благоустрояването на света;
за разделенията в християнството;
как православните трябва да се отнасят към инославните християни

и иноверните хора.

Проверете наученото
Кои са основните черти на Православието? Как видимо се осъшест-

вява и видимо изразява православната вяра? Защо Православната църк-
ва разбира себе си като една, света, съборна и апостолска? Какво са
догматите? Кои са отклоненията и разделенията в християнството?
Какви са причините за тяхната поява? Как Православната църква прие-
ма Римокатолическата църква и протестантските общности? Каква е
мисията на Православната църква в света?

Какво стои в основата на православния светоглед според учението
на Църквата? Какво дава вярата в Бога на православния християнин?
Защо православната вяра не е индивидуалистична? Защо любовта към
другите, околния свят и творението е важна част от православния све-
тоглед? Каква е връзката между християнската любов и любовта към
родината?

Кога вярата в Бога може да се превърне в празно съзерцание и самоиз-
мама? Как вярата и делата променят живота? Как се проявява христи-
янската добродетелност? Защо вършенето на добри дела се свързва с
молитвата? Как православната вяра формира светогледа?

101

2.5.

Приложете наученото
Изяснете и аргументирайте.

Работете по двойки, като изясните един на друг догматическото учение за:
• православната вяра в един Бог в три Лица;
• Църквата като една, света, съборна и апостолска.

Какво е догматическото учение
на Църквата за Св. Троица?

Какво е учението за Църквата като
една, света, съборна и апостолска?

Помислете и аргументирайте лошите последици, до които може да доведе:
• неверието в Бога;
• неправилното учение за Църквата.
Прочетете текста за православната вяра в началото на урока. Изяснете основните характеристики на христи-
янската вяра. Аргументирайте се с примери от живота на православните християни.

Работа с богословски текст.
Светата Евхаристия е основно тайнство в Православната църква. Извършва се по време на светата Литургия.
Същевременно молитвата е основна част от живота на православния християнин. Отношението към нея до
голяма степен формира неговия светоглед.
Прочетете двата текста и изведете ключовите думи и изрази, които отразяват православния светоглед и се
отнасят до:
• подготовката на вярващия за приемане на свето причастие;
• молитвата като ваше лично изживяване.

„За да приемем причастие, ние „Чрез любовта молитвата се превръща
трябва да вярваме и изповядваме, че в непосредствено съзерцание, участие в жи-
хлябът и виното на Евхаристията са вота на Бога чрез Неговите енергии. Тя е
тялото и кръвта на Сина Божий… Да усилие човекът да извади от сърцето си
пристъпват към потира имат право всичко лошо, което е събрано в него; търсе-
само онези, които твърдо вярват в не на съдействие от Бога, а при определен
това, защото иначе причастяването успех – възторг от близостта и срещата с
им ще бъде за тяхно осъждане… С Него; преживяване на отвъдното, изпълва-
Евхаристията, която е нашето пред- не на душата с райско състояние; мир със
ложение (дар – б. ред.) върху жертве- себе си и с околните; духовно проникване в
ника, ние трябва да оставим всички тайните на битието; съпреживяване заед-
грижи на света и най-вече неразби- но с Бога и духовния свят на великолепието
рателството с нашите ближни… На и красотата на всичко, сътворено от Него;
велики четвъртък Църквата ни при- взаимна радост от живота и взаимно спо-
помня, че приемането на причастие е деляне на живот; изпълнение на думите на
сериозна стъпка, която е от значение Спасителя: „Аз дойдох, за да имат живот,
за целия ни живот.“ и да имат в изобилие“ (Йоан 10:10).“

(Въплътилият се Бог. Празничен кате- (Димитър Попмаринов, Между вярата и зна-

хизис. С., 2007, с. 283) нието, 4-то изд., С., с. 226)

102

Два образа
Озаглавете всяко от изображенията. Свържете всяка от снимките,

обозначена с цифра, със съответстващата є, отбелязана с буква, така че
да се получат смислови двойки. Обяснете вашия избор.

1A
2Б
3В
4Г

103

2.5. Приложете наученото
Довършете схемата.
104
Довършете схемата, за да представите своето разбиране за проявите на
православния светоглед, като си помагате с опорните думи.
Обяснете взаимовръзката им в живота на християнина.
Анализирайте и опишете пример на добротворство от съвременната
българска църковна действителност.

ДОБРОТВОРСТВО в енорията ДОБРОДЕТЕЛ
??? в обществото
ПРАВОСЛАВЕН
СВЕТОГЛЕД ???
с приятелите
ДОБРОДЕТЕЛНОСТ ???

Работа с електронна Библия.
В електронната Библия на Св. Синод на БПЦ-БП открийте чрез ключови
думи в кои библейски книги от Свещеното Писание на Новия Завет се на-
мира съответният текст. Използвайте опорите за работа на стр. 278.

„Аз съм пътят и истината и животът.“

„А вяра е жива представа на онова, за което се
надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“
•Потърсете връзката между вярата и истината, разкрита в Свещеното
Писание.
•Интерпретирайте текстовете, като обясните как са обвързани с по-
знанието на истината.
Проучете и сравнете
Проучете и сравнете практиките за извършване на св. тайнство При-
частие в Православната църква и в другите християнски изповедания –
римокатолицизъм и протестантски общности. Използвайте опорите за
работа на стр. 281.
Проучете и споделете
Разделете се на две групи. Проучете и споделете:
• Първа група: примери на видни български писатели, поети и художници,
които са допринесли за утвърждаването на православната вяра.
•Втора група: примери на правилно отношение на православни вярващи
към животните, към природата и грижата за нея.

TEMA 3

ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – ХРИСТОВА ЦЪРКВА

Основаната от Господ Иисус Христос Църква Иисус Христос. Събирането и срещата с
в деня Петдесетница и днес продължава Христос продължава и днес – чрез вярата,
своето съществуване и служение сред хората. Причастието и взаимното служение. Да има-
Апостолите, щом получили силата на Све- ме Христов живот за нас означава да имаме
тия Дух, смело и вдъхновяващо започнали да пълноценен църковен живот. Това е животът
свидетелстват за Христа, за Неговата смърт в православната общност, която обединява
и Възкресение. Повярвалите се кръстили и Св. Троица със св. Богородица, св. ангели,
приели Св. Дух (Деян.1:8) и започнали да се светиите, починалите и живите православни
именуват с Неговото име. Навсякъде, където християни. Това е Църквата – кораб на спа-
апостолите свидетелствали за вярата в Хрис-
та, възниквали нови църковни общини. Така Всението за всички, които се намират в него.
било поставено началото на църковния живот Църквата чрез св. тайнства всеки вярващ
и на църковната мисия в света. От всички получава духовни сили, за да живее пра-
християнски общности Православната църк- ведно, благочестиво и свято. Без тези бла-
ва е най-тясно и най-силно свързана с първо- годатни сили човешкият живот не може да
началното християнство от апостолския век. е истински, цялостен, духовен и църковен.
Православната църква е Христовата църква. Св. тайнства се градят върху действието на
Божията благодат и върху вярата, че в тях
ВНовия Завет гръцката дума за Църква е божественото реално се доближава до човеш-
еклисúя, което означава „събрание“ (на кото. Това снизхождане на Бога към човека
хора). Още от самото начало на земното съ- се съпътства и от възхождане на човека към
ществуване на Христовата Църква неин от- Бога. В Христовата, т.е. Православната църк-
личителен белег е съборността. Църквата е ва вярващите съпреживяват богослужението
съборна, или всеобща, защото събира в едно и св. тайнства, чрез тях те се свързват помеж-
Св .Троица, Божията майка, ангелите, светии- ду си още по-силно и това е най-висшият и
те и всички, които са заедно в име Христово. красив начин на общуване, който човечест-
Когато и където се събират християните, там вото познава. Така Православната църква
е Църквата – като събрание на Божия народ. извисява, освещава и обединява вярващите
Където е Христос, където е епископът с него- в чистата и неизменна апостолска вяра. За-
вите помощници – свещениците, дяконите и това потребността от Църква, разбирана като
миряните, там е Църквата – в благодарността съюз на православните, обединени в Христа,
и любовта към Спасителя. Животът на вяр- е жизнено необходима. Същността и ролята
ващите православни християни се проявява на Православната църква ни дават основание
в общението в и чрез Личността на Господ да изповядваме Църквата като една, свята,
съборна и апостолска.

ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ:

Защо Господ Иисус Христос избира ученици и ос- Какъв е бил животът и дейността на светите
новава Църквата Си; апостоли Петър и Павел;

Какво означава понятието Църква; Какъв е бил животът и дейността на св. апостол
Кои са основните характеристики на Църквата; Йоан Богослов;
Какъв е библейският разказ за Петдесетница;
Къде се намира Сионската горница върху картата Какви са основните приноси на Българската пра-
на Йерусалим; вославна църква в историята на България;
Кои са имената на дванадесетте апостоли;
Какви дейности извършват българските духов-
ници.

3.1. РАЗБИРАНЕ ЗА ЦЪРКВАТА

„Вярвам в една, света, съборна
и апостолска Църква.“

(IX член от Символа на вярата)

Архиерейска св. Литургия 1. ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО ЦЪРКВА
в храм „Св. вмчк Георги Победоносец“
(гр. Тервел) Думата Църква има гръцки произход (Ἐκκλησία, Еклисиа). В ста-
рогръцкия език думата eклисиа означава „законно свикано събра-
106 ние“, в което участват само пълноправни граждани. Терминът е
превод на старозаветната еврейска дума кахал, която обозначава
събранието на вярващите евреи.

В Новия Завет тази дума се из ползва в смисъл на общност и
се разбира като събор, събиране, събрание. Църквата обединява
вярващите в Иисус Христос и кръстените в Негово име хора в
единно цяло. Нейните граници отиват отвъд земните ѝ измере-
ния. В нея живеят и всички, които са кръстени и са си отишли от
този свят. Най-високо издигнатите от тях – светците, са застъп-
ници пред Бога за живеещите на земята хора.

Като земна реалност нейното начало се поставя по време-
то на еврейския празник Петдесетница, когато над събралите
се апостоли и хората заедно с тях, слиза Светият Дух (Деян. 2).
Впоследствие нейните земни измерения се оформят в изграж-
дането ѝ като институция, която се простира в целия свят. През
историята тя ръководи живота на вярващите чрез своето учение
и правила (канони).

2. ЦЪРКВАТА – НОВО ТВОРЕНИЕ

Събраните заедно вярващи, обединени от вя- Св. Богородица с Младенеца
рата в Христа, съчетани в едно Тяло, една общ- (храм „Св. апостоли. Петър и Павел“,
ност, са Църквата. Но Църквата е много повече гр. Силистра)
от събрана група хора. Тя обновява творението,
повредено от греха. Тя е ново явление, несъиз-
меримо с нищо друго, защото е възглавявана от
самия Иисус Христос. Бог е извор и основа на
всичко съществуващо. Всяко творение се стреми
към Бога, включително и човекът, защото от Съз-
дателя зависи съществуването му (Деян. 17:28).
Прародителският грях обаче отклонява част от
творението от Бога. Човекът, който е венец и
цар на творението, под въздействието на сатана-
та злоупотребява с дарената му от Бога свобода.
Съдържайки в себе си цялото творение, той се
отвръща от Бога и повлича сътворения свят със
себе си (Рим. 1:21-23). Човекът пожелава знание
извън Бога, за да стане като Него. Така се оказва
отделен от Бога.

Бог като любящ Баща избира хора като Ной,
Авраам, Мойсей, Давид и пророците, които откликнат на Не-
говия призив с вяра (Бит. 12:4). Чрез тях Той подготвя Своя
народ за обещания Спасител. Именно от този народ, от рода
на Йесей, от св. Богородица се ражда по плът Синът Божий,
Иисус Христос. Така отдалечилият се от Бога човек чрез Бо-
гочовека Христос отново е приет в общение. Въплъщението,
Кръстът и Възкресението правят отново възможно единението
между Бога и човека. Човекът остава свободен да го избере и
пожелае, а Църквата е средата, в която то бива осъществявано.
Църквата поддържа и изгражда човека „до пълната възраст на
Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Всичко това се случва
посредством вярата, която ражда съгласие за съчетаване с Ии-
сус Христос по време на тайнството Кръщение. Тогава идва
благодатта на Светия Дух, която умива човека от греха, за да
влезе в общение с Твореца-Бог.

Така чрез въплъщението на Господ Иисус Христос в опреде-
леното време, се поставило началото на спасението на човеш-
кия род. Боговъплъщението е ново събитие, обновяващо повре-
деното от греха творение. То е основополагащо в Божия план
(домостроителството) на спасението, което се осъществява в
Христовата Църква като ново, преобразено творение. Затова и
делим времето в историята на преди и след Рождество Христо-
во. Тоест центърът, фокусът на историята е Иисус Христос. В
Него едновременно са миналото, бъдещето и настоящето (Евр.
13:8). Това съзнание на Църквата особено ясно се изразява в
нейните богослужебни текстове – четения, славословия, песно-
пения.

107

3.1. 3. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЦЪРКВАТА

Негово Високопреосвещенство Църквата е една
Пловдивски митрополит Николай Иисус Христос поставя началото на Църквата като една. Той
води съборното моление към св. обещава на апостолите, че върху тяхната вяра ще съгради Своята
Богородица Църква. Затова Църквата винаги е Негова, Христова, Божия. Тя
не съществува по начина, по който съществуват отделните дър-
жави или федерации, но винаги е едно Тяло Христово. Църква-
та е народът Божий, събран от Св. Дух, около Христа, за което
свидетелства Писанието: „Вие именно, които някога бяхте не
народ, а сега сте народ Божий“ (1Петр. 2:10); и „никой не може
да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1Кор. 12:3).
Чрез изповядването на апостолската вяра, чрез връзките на лю-
бовта тя навсякъде е единна и образува едно Тяло, с една Глава
– Иисус Христос. Като Христово Тяло тя, подобно на своя Гос-
под, обединява в едно човека, видимия и невидимия свят. Сле-
дователно както Господ Иисус Христос е Един, така и Неговото
Тяло – Църквата е една. Това е догматическа истина запечатана
в Символа на вярата.

Църквата е света
Като Тяло Христово Църквата е и света. Нейната святост
идва от светостта на Бога, както Той Сам казва: „бъдете свети,
защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет“ (Лев. 19:2). Тази заповед –
човекът да се стреми към светост – е препотвърдена от Новия За-
вет. Апостолът пише на първите християни да следват примера
на Бога, Който ги призовава: „бъдете свети, понеже Аз съм свет“
(1 Петр. 1:16). Никой не е роден съвършен и готов за Царството
Божие, но всеки получава тази покана да стане жител на това
Царство чрез кръщението и св. тайнства.

108

Църквата е съборна
Изповядваме, че Църквата е „съборна“, което означава все-
цяла, без недостиг, но обхващаща всичко, насочена към всекиго.
Дори преди да се е разпростряла над целия свят тя е била съборна
и всеобхващаща, защото това е съборност, отнесена не към коли-
чество, а към качество. Всяка една от първите местни църкви е
била съборна, макар и да се е простирала понякога само в рам-
ките на един град. Но тази малка общност тук и сега отобразява
и се свързва с Царството Божие, което е вечно и обхваща всич-
ко (винаги и навсякъде). Изповядваме, че тя наистина е „пълнота
на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.“ (Еф. 1:23) В този
смисъл съборността на Църквата обхваща миналото, настоящето
и бъдещето – отминалите, настоящите и бъдещите поколения. Тя
се простира отвъд материалния свят и прави човека гражданин на
Божието царство.

Църквата е апостолска
Църквата е апостолска, защото чрез апостолите до нас стига
Христовото евангелие. Съборността на Църквата в историята се
осъществява посредством тайнствата и апостолската йерархия.
Тя свързва православните християни духовно и физически, в
пространството и времето, чрез кръщението и ръковъзлагане-
то със Самия Иисус Христос и Неговите ученици. Така апос-
толската приемственост се предава неизменно, без прекъсване
още от св. апостоли на архиереите, епископите, а чрез тях до
свещенството и миряните днес. Всеки канонично ръкоположен
архиерей може пряко да проследи своите предшественици до
самите св. апостоли. Йерархическите служения са много важна
отличителна черта на Църквата, защото чрез тях се осъществява
духовната приемственост с апостолите. Апостол означава и „ве-
стоносец“, „изпратен със задача“. Така и Църквата е апостолска,
защото е изпратена и изпраща своите членове със задача – да
свидетелстват за Царството небесно и да носят навсякъде блага-
та вест – Евангелието.

Православният християнин вярва в Църквата, защото тя пре- Българският патриарх Неофит –
нася през историята Божието откровение и проповядва Божието приемник на св. апостоли
присъствие сред човеците. Самата Църква е обект на вяра като
тайнствена реалност на Царството, разкрита от Господ Иисус
Христос и Св. Дух. Тя е общността, основана от Христа, над която
„портите адови няма да надделеят“ (Мат. 16:18).

Въпреки всички опити за определения, Църквата не може да
бъде определена, описана и изразена с думи. Разбирането и съ-
ответно опознаването на Църквата може да стане, преди всичко
отвътре. Тайнството на Църквата се схваща чрез вяра и живо учас-
тие. За да разберем най-правилно Църквата, трябва да посетим
богослужението. То е изпълнено със светлина и тайнственост –
свещениците са облечени в златотъкани одежди, четенето е тър-
жествено, пеенето е ангелско. Цялата атмосфера е царствена, на
Царството Божие. Църквата изобразява преображението на целия
свят: преображение на материалния свят и на човешката общност
в Царство Божие.

109

3.1. ЛЮБОМЪДРИЕ
1. Отговорете на въпросите:
Христос Какъв е произходът на думата църква? Какво е
като предхристиянското є значение? В какъв смисъл
Господ се използва думата църква в Новия Завет? Защо
тя се разбира като място на спасение за вярва-
щите?
Защо Църквата не е само група от вярващи?
В какъв смисъл разбираме Църквата като ново,
преобразено творение? Как отделянето на чове-
ка от Бога обуславя необходимостта от ражда-
нето по плът на Спасителя и новото творение
- Църквата?
Какви са характеристиките на Църквата спо-
ред Символа на вярата? Защо Църквата е една?
Какво я прави свята? Какво означава, че тя е съ-
борна? По какви причини е наречена апостолска?
Защо опознаването на Църквата е възможно
преди всичко вътре в Църквата, чрез участие в
нейния живот?

2. Работа с речник
Анализирайте термина еклисиа.
Избройте думи и изрази, с които се назовава Църквата.
Защо в нашия език думата за Църква и храм е една и съща? Какво ни
говори това?

3. Работа със схема.
С помощта на схемата анализарайте понятията, които илюстрират
приемането на дара на Светия Дух от страна на човека, за да стане той
член на Христовата Църква.

 Назоваване

Призоваване

 Христова
Църква
Изповядване

 Приобщаване

110

ЛЮБОМЪДРИЕ
4. Аргументиране на твърдение
С помощтта на текста от втора точка на урока посочете аргументи-
те, подкрепящи православния възглед за Църквата като ново, преобра-
зено творение.
5. Споделяне на суперлативи
Обсъдете съдържанието на изучаваната тема на урока, като използва-
те суперлативи (нещо, което е най-). Подкрепете своите впечатления с
отговори на следните въпроси:

Кое според вас е най-важното, което научихте в този час по религия?
Какво от наученото възприемате като най-полезно за жи-
вота на православния християнин?
Кои от споделените суперлативи ви допаднаха най-много?
6. Анализ на притча
Прочетете Христовата притча за поканените на вечерята.
Направете анализ съобразно разбирането на Църквата като
събрание на призовани, на поканени.
Анализирайте притчата в следната последователност:
героите в повествованието и отношенията помежду им;
структура, основни части на текста;
цел, мотивация за действията на героите в текста;
основно послание на притчата, което се съдържа в думите
„Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани“;
скрит, тайнствен смисъл на притчата.

„Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата
си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички
като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида
да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги
опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И
като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се
разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи
тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено
е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища
и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми.
Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина
са звани, а малцина – избрани.“

(Лука 14:16-24)

Ловчански митрополит Гавриил
причастява на Христовата трапеза
свое духовно чедо

111

3.1.

БЛАГОНРАВИЕ

1. . Съставяне на устно описание
Разгледайте таблицата и обсъдете как Свещеното Писание и све-

тите отци на Църквата допълват отделните характеристики на
Църквата, записани в Символа на вярата?

Съставете устно описание на Църквата, като използвате думите
и изразите в таблицата.

Свещеното Писание Църквата според: Светите отци
Символа на вярата, IX член

„стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15) една Невеста Христова

„род избран, … люде придобити“ (1 Петр. 2:9) света Майка на християните
„съграждани на светиите и свои на Бога“ (Еф. 2:19) съборна Ноев ковчег
„малко стадо“ (Лука 12:32) Кораб на спасението

„Тяло Христово“ (1 Кор. 12:27) апостолска Царство Божие на земята

2. Защита на вярата
Като използвате наученото за основните характеристики на Църква-
та, обяснете кога изписваме Църква с главна буква и кога с малка.
3. Работа по двойки
Прочетете и обсъдете по двойки откъса от Великата ектения, която
е част от Златоустовата св. литургия. Споделете своите размисли и
съждения с класа.

Защо в Литургията вярващите се молят за светите Божии църкви
и единението им?

Как разбирате прошението за „благопреуспяване“ и „единение“?
Защо храмът и вярващите богомолци са едно цяло в молитвения при-
зив на Църквата?

„За мира на целия свят, за
благопреуспяване на светите Божии
църкви и единението им на Господа да се
помолим.
За този свят храм и за онези, които
с вяра, благоговение и страх Божий
влизат в него, на Господа да се помолим.“

Из Велика ектения от Златоустовата св.
литургия

Дякон възглася Великата ектения
112

Любомъдрие

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Интернет проучване
Намерете в Интернет повече информация за хълма Сион и
неговото преносното значение, за да обогатите познани-
ята си за старозаветното му разбиране като място на
спасение на вярващите. Използвайте опорите за работа
на стр. 280. Потърсете отговор на следните въпроси:

Къде се намира хълмът Сион?
На какво е символ и предобраз в Стария Завет?
Как Църквата продължава това разбиране в християн-
ски контекст?

2. Рисуване по въображение Хълмът Сион днес
Прочетете текста на св. Николай Велимирович и споделете своите

впечатления.
Разгледайте иконата, изобразяваща Църквата като кораб на спасение-

то. Какво общо откривате между представената в текста словесна
картина и иконографското изображение?

Пресъздайте своите мисли, чувства и идеи, породени от текста в цве-
тове и форми по отношение на разбирането ви за Христовата Църква.
Представете и разтълкувайте произведението си.

„Пътници, ето го корабът! Когато придошъл потопът, Ной се спасявал в сигурен кораб.
Потопът на безумието и греха бушува непрестанно. Затова Човеколюбецът Бог е създал ко-
раб на спасението. Питайте за Неговия кораб и бързо влизайте!

Да не ви измамят многото шарени лодки, украсени и накипрени отвън. Питайте за здрави-
ната на мореплавателния съд и за изкусността на капитана. Христовият кораб има най-яките
стени и най-изкусния кормчия. Това е Сам Дух Светий, Всеведецът и Всемогъщият...

Не се оставяйте да ви измамят! Но питайте за Неговия кораб! Ако и на пръв поглед той
да е най-неугледен от всички, но е як и сигурен. Макар по него да няма много шарени зна-
мена, освен кръстния знак, знайте, че на него животът ви е осигурен. А при морските пъте-
шествия първото и главно правило е да бъде осигурен животът на пътника.“

св. Николай Велимирович
Из „Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква“, www.pravoslavietobg.blogspot.com

113

3.2. ОСНОВАВАНЕ НА ЦЪРКВАТА

„Когато настана ден Петдесетница, те всички в
единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от не-
бето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата
къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огне-
ни, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго
от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий…“

(Деян. 2:1-4)

1. ПЕТДЕСЕТНИЦА – НАЧАЛО НА ХРИСТОВАТА
ЦЪРКВА

Църквата е наричана по много начини, всеки един от които раз-
крива различни страни от нейната природа. Наричана е Народ
Божий, тоест общност от живи хора, посветени на Бога и обър-
нати към Него. Общност, включваща и починалите, но живи
в Бога светци. Тя е общност от хора, тук и сега, събрана от
Светия Дух в Христа. Църквата съществува от сътворението на
света, но като общество от вярващи тя е основана в определен
исторически момент, когато Светият Дух слязъл над събраните
апостоли – на празника Петдесетница. При Възнесението Си
Господ Иисус Христос обещал на Своите ученици и последо-
ватели, че няма да ги остави сами, а скоро ще им изпрати Уте-
шителя, Духа на истината, Който винаги ще бъде с тях и ще
ги научи на всичко (Йоан 14:16-17). Тогава онези, които били
разпръснати при смесването на езиците при Вавилонската кула
били отново призвани към единство, помазани с огнени езици.
Призвани към построяването на новото божествено духовно
здание, чийто краеъгълен камък е Самият Господ – Главата на
Църквата.

На Петдесетница Христовите ученици се обличат „в сила
отгоре“ (Лука 24:49) и духовно се преобразяват. Бог ги нада-
рява със силата да преобразят света – чрез любов, дух и ис-
тина. Около три хиляди души, присъстващи в Йерусалим по
това време, приемат вярата, кръщават се и стават народ Божий.
Църквата не може да бъде мислена без общността. Оттам е и
старата християнска поговорка: „Един християнин не е хрис-
тиянин“.

Апостолите проповядват за „великите Божии дела“ (2:11),
за разпнатия и възкръснал Господ. Онези, което откликват на
тяхната проповед, като своеобразни „живи камъни“ започват
да се вграждат в църковното здание, чийто краеъгълен камък е
Христос, а основа – апостолите.

114

Със слизането на Светия Дух започва осъществяването на ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
всичко, за което по-рано Спасителят предсказва. В тези първи
дни след Петдесетница, преобразени от Св. Дух учениците и юдейска Петдесетница –
последователите на Иисус Христос усилват своята вяра в Него. първоначално земеделски
Това е чудото на Църквата! На Петдесетница тя се ражда в ли- празник на реколтата, кой-
цето на Йерусалимската църква – „майката на всички Църкви“, то по-късно се преобразува
както се нарича в богослужебните текстове. С всеки изминал в честване на получаването
ден – казва Писанието – „Господ всекидневно прибавяше към на Закона от Бога, отбелязва
Църквата такива, които се спасяваха“ (47), хора, които стават се седем седмици след Песах
част от Църквата, насочени от Духа на истината, упътващ във (Пасха)
всяка истина (ср. Йоан 16:13). християнската Петде-
сетница – чества се слиза-
2. НАРОДЪТ БОЖИЙ КАТО ЦЪРКВА – СЛУЖЕНИЯ И нето на Св. Дух по време на
ПОРЯДЪК юдейската Пасха над уче-
ниците и последователите
Както във всяка една сграда има определен ред, така и Строи- на Иисус Христос, което
телят изгражда Църквата с вътрешен ред, който се определя от Църквата отбелязва пет-
служенията и даровете, предадени на всекиго по реда на Све- десет дни след Възкресение
тия Дух (1Кор. 12:11). Така Христовата църква започва своето Христово
историческо шествие в света. Както всеки един организъм има горница (библ.) – стая на
порядък, така и Църквата, като Тяло Христово, изгражда своя горен етаж в сграда в Йеру-
порядък, водена от Светия Дух. Всеки християнин е част от Бо- салим
жия народ, Тялото Христово. Но сред този народ има различни Сион – свещен хълм, най кой-
членове и чинове, дарове и служения. то е бил изграден Йерусалим-
ският храм, днес квартал в
Йерусалим; някога там е бил
и дворецът на св. пророк и
цар Давид
благодат – нетварна бо-
жествена енергия, която се
дава на човеците като благ
дар и сила за духовно въз-
растване и богоуподобяване

115

3.2.

„Постоянстваха в учението Клирът се състои от свещенослужителите: епископите, кои-
на апостолите, в общуването, то обединяват всички вярващи; свещениците, които са техни
в хлеболомението и в молит- главни помощници в обгрижването на духовното паство; дяко-
вите. Страх обзе всяка душа, ните, които помагат на свещениците и епископите в богослуже-
защото много чудеса и личби нието и църковния живот.
ставаха чрез апостолите в
Иерусалим. А всички вярващи Наред с клира (духовенството) Църквата се изпълва и от
бяха заедно, и всичко им беше верни (или миряни). Някои от тях са църковнослужители, т.е.
общо; продаваха имоти и сто- иподякони (помощници в олтара), певци и четци, администра-
ка и ги разделяха между всич- тори и катехизатори (преподаватели в църковните школи) и др.
ки, всекиму според нуждата. Духовниците служат на Бога от името на всички (затова в църк-
И всеки ден единодушно пред- ва те винаги се молят в трето лице, множествено число). Те
стояваха в храма и, преломя- напътстват верните и се молят за тях. Верните на свой ред се
вайки по къщите хляб, хранеха молят за своите предстоятели и според силите си съучастват в
се с весело и чисто сърце, като общото дело на спасението. Всяко едно служение и всеки един
хвалеха Бога и като бяха об- дар в Църквата са от Бога за обща полза (1 Кор. 12:1-12).
ични на целия народ. А Господ
всекидневно прибавяше към Споменатото в книга Деяния на св. апостоли прибавяне на
Църквата такива, които се повярвали, кръстени и спасяващи се хора на едно място озна-
спасяваха.“ (Деян. 2:42-46) чава, че първоначалната цел на Църквата е да ги събере заед-
но. Най-напред духовно, чрез благодатта на Светия Дух, а след
това и физически. От самото си начало Църквата се осъзнава от
вярващите като общност. Тя не е самоцелна общност, а такава,
която изповядва Христа и следва учението на апостолите.

3. ЦЪРКВАТА КАТО ЕВХАРИСТИЯ

Първите християни пребъдват в молитвите, учението на
апостолите, милосърдието и хлеболомението. За хлеболомение
(разчупване на хляб) става думи и при нахранването на хиляди
души с няколко хляба; хлеболомение извършва и Господ на Тай-
ната вечеря, както и по време на вечерята в Емаус (Лука 24:30). В
църковния контекст хлеболомението е синоним на св. Евхарис-
тия. Тогава човекът приема претворените в Тяло и Кръв Христо-
ви хляб и вино за „живот вечен и прошка на грехове“.

Още от самото начало християните, в основаните от апос-
толите църкви, живеят като една общност. Това не е общност,
основана на общ произход или или под външен натиск; това е
общност на всички, които откликват на апостолската проповед.
Християни стават както евреи, така и елини. Те заедно участват в
св. Евхаристия, молят се, учат и помагат на всички хора в нужда.

Както зрънцата пшеница, събирани от различни места, ста-
ват брашно и заедно образуват един хляб, така и хората, събира-
ни в Църквата като се причастяват, стават част от единия Хляб
– Хляба на живота. Както брашно, вода и квас се събират, за да
станат тесто, но без пещ то вкисва, така и християните се съби-
рат в Църквата и биват сгряти от огнените езици на Светия Дух.
И както пшеницата се смила, за да стане брашно, така и хората,
биват преобразени в кръщелния купел; потапяйки се, те умират
за света, а излизайки от водата, те се раждат отново за живот в
Бога.

В св. Литургия Църквата „става“ това, което е – Тяло Хри-
стово. Тяло, което работи (гр. литургия се превежда като рабо-
та на народа или общо дело), което се движи, и което принася

116

плодове. Плодовете укрепват самото Тяло Христово. Те са които Църквата се разкрива в
го разрастват, които разкриват неговата природа чрез грижата за Евхаристията. Евхаристията
бедните, болните, вдовиците, сираците. се предлага за цялото творение.
Участниците в него образуват
Тайнството Евхаристия е център на християнския живот. Чрез едно тяло с Христос, Дева Мария,
него човекът влиза в единение с Бога и с останалите членове на светиите и всички вярващи, живи и
Църквата. Участието в св. Евхаристия е израз на общностната, починали.
съборната природа на Православната църква. Преломяването на
хляба, т. е. вземането на причастие от вярващите винаги е от една
чаша – израз на единството на тялото Христово – Църквата.

Божият народ живее с вярата, че ще пребъде и във вечността,
в царството Божие. В това Царство не може да влезе някой, кой-
то не се е кръстил и не е станал член на Христовата Църква. Това
казва и Господ в беседата си с Никодим: „ако някой се не роди
от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие“ (Йоан 3:5).
Само Църквата дава този „жив хляб“, който е „слязъл от небето“
и свидетелства, че този, „който яде от тоя хляб, ще живее вове-
ки“ (Йоан 6:51).

Причастието е реално единение с Тялото и Кръвта Христови,
а с това и участие във вечния Живот. Затова св. апостол Петър
казва, че в Христа ставаме „участници в божественото естество“
(2 Петр. 1:4). Същото, но с други думи, потвърждава и св. апос-
тол Павел: „станахме причастници на Христа“ (Евр. 3:14). Тоест
Иисус Христос е лозата, а ние сме пръчките, както е казано в
евангелската притча (Йоан 15:1-8).

Православните християни, които се причастяват с Христа,
общуват с Бога чрез Него. Причастието е немислимо извън св.
Литургия. Когато верните се причастяват и съединяват с Бога,
те се съединяват и един с друг в Христа. Това е общото дело на
св. Литургия. Древната Църква е твърде строга към онези, които
не участват в Литургията и не се причастяват. По-късно, през ІV
в., Църквата определя, че който три поредни недели не участва в
св. Литургия и причастието, да се отлъчва за определено време.
Защото, поставя се въпроса: как някой може да принадлежи на
Църквата, а да страни от нейната трапеза.

117

3.2.

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Защо Църквата е наричана по много начини? В кой исторически мо-

мент е създадена Църквата? Какво се случва с Христовите ученици на
Петдесетница? В какво се изразява чудото на Църквата? Защо наричаме
Йерусалимската църква – „майката на всички Църкви“?

Защо служенията и даровете на всеки християнин като част от Божия
народ не са еднакви? Какъв е съставът на църковния клир? Какви служе-
ния изпълняват църковнослужителите в Църквата? Защо събирането на
християните в общност е толкова важно за Църквата?

Какво представлява хлеболомението, практикувано от първите хрис-
тияни? Кога Господ Иисус Христос го извършва за пръв път? Как христи-
яните, събрани в молитвена общност, образуват Тяло Христово – Църк-
вата? Кое е тайнството, чрез което човекът влиза в единение с Бога и с
останалите членове на Църквата? Защо участието в светата Литургия
е толкова важно?

2. Разпознаване, разбиране и описване на православна икона
Разгледайте внимателно иконата. Използвайте опорите от стр. 278.

и отговорете на въпросите.
Прочетете текста за любознателните и разграничете новата инфор-

мация от това, което вече знаете. Попълнете таблицата в тетрадки-
те си.

Какво е значението на изобразената библейска сцена?
Кое друго важно евангелско събитие свързвате със Сионската горни-
ца?

118

ЛЮБОМЪДРИЕ

За любознателните...

„На иконата на Петдесетница е изобразена галерия. Това е Сионската горница, където апос-
толите пребивават след възнесението на Господа. Апостолите седят в полукръг. В горната част
на полукръга са изобразени първоапостолите Петър и Павел. След това са другите апостоли по
възраст. Всички са със спокойни изражения и замислени погледи. Те държат свитъци или книги,
символ на учителския дар, който са получили от Светия Дух. В средата на полукръга на седналите
апостоли се забелязва празно място. Това е седалището на Христос, Глава на Църквата.

В горната част на иконата небето е изобразено под формата на кръг. От него се излъчват
три или дванадесет лъча светлина, които се спускат върху апостолите. На иконата, освен спуска-
щите се лъчи, над главата на всеки апостол се извисява огнен език, което означава, че всички
те са били изпълнени със Светия Дух и са получили дара на езиците. Свети Йоан Кръстител е
пророкувал това, когато е казал на слушателите си, че "идващият след него", Христос, ще кръсти
последователите Си със Светия Дух и огъня на Божията благодат.

Под апостолите е изобразена фигурата на старец с корона на главата и остра кръгла брада,
който държи с двете си ръце плащаница, в която се виждат дванадесет свитъка. Този старец
символизира света, а свитъците - дванадесетте колена, в които светът е призован да се про-
повядва Божието слово от апостолите.

Както ни съобщават Деянията на апостолите, в деня на Петдесетница в горницата имало
около сто и двадесет души (1:16). Следователно дарът на Светия Дух е получен не само от два-
надесетте апостоли. Присъстващите Христови ученици представляват цялата Църква, те са
представители на Църквата от всички поколения и епохи.

В противовес на светите фигури на апостолите е символичната фигура на света. Четем
за него в текст от ХVІІ век: "Защото при слизането на Светия Дух се появява човек, седящ на
тъмно място, прегърбен от старост, облечен в червена дреха, с царска корона на главата и с
бяла кърпа в ръцете, в която има дванадесет написани свитъка. Човекът седи на тъмно място,
защото преди това светът е бил без вяра. Той се е навел от годините, защото е остарял от
Адамовия грях. Червената му дреха показва кървавите жертви на злото. Неговата царска корона
означава греха, който владее света. Бялата кърпа на ръцете му с дванайсетте свитъка означава
дванайсетте апостоли, които със своето учение са донесли светлина на света.“
(Χρήστου Γ. Γκότση, Ο Μυστικός κόσμος των Βυζαντινών Εικόνων, τ. Α΄, Αθήνα 1971; https://www.imconstantias.org.

cy/711036-2/)

Какво вече знам? Какво е новото за мен? Какви символични послания
откривам в изображението?

119

3.2. ЛЮБОМЪДРИЕ

120 3. Работа с библейски текст
Прочетете разказа в книгата Деяния на св. апостоли за слизането на

Св. Дух на Петдесетница (2 гл.) и изберете ключови думи и изрази от
проповедта на св. апостол Петър, с които да представите съдържание-
то й.

Направете заключение:
- за осъщественото пророчество на свети Йоан Кръстител;
- за отразения в последните шест стиха на втора глава дух на ранната
Църква;
- за значението на празника Петдесетница в Църквата.

4. Работа със схема
Първите християни постоянствали в учението на апостолите, об-

щуването помежду си, милосърдието, хлеболомението и молитвите.
(Деян. 2:42). Разгледайте схемата и опишете живота на първите хрис-
тияни.

Молитви учението Общуване
Хлеболомение на апостолите

ЦЪРКВА
ПЪРВИ
ХРИСТИЯНИ

Милосърдие

Дайте подобни примери от съвременния живот на Православната
църква, отнасящи се до:

задружността и единението.
общението в молитвата и св. Литургия.
любовта, взаимопомощта и милосърдието.
общата трапеза след св. Литургия.
следването на Христовия пример.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Работа с химнографска творба
Използвайки опорите за работа на стр. 280, представете и опишете
съдържанието на тропара. Разделете го на отделни смислови части и
ги разтълкувайте.

 

Благословен си, Христе Боже наш, Който
показа рибарите премъдри, като им
прати Светия Дух и чрез тях улови
света. Човеколюбче, слава на Тебе.

2. Светоотеческа мъдрост. Св. Юстин Челийски Попович
Разделете се на малки групи. Прочетете откъса от беседата за Пет-
десетница на св. Юстин Челийски (Попович), където се прави връзка
между Въплъщението и Петдесетница. Нека всеки да размисли над про-
четения текст. След това споделете своите впечатления. Първи гово-
ри водещият, после дава думата на останалите.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Светата Петдесетница е довършване на Боговъплъще-
нието — при първото Си слизане Светият Дух извършва в
Пресветата Дева Въплъщението на Бог Слово и Бог Слово
става Богочовек, и като Богочовек остава навеки в Свое-
то тяло; при второто Свое слизане, на Петдесетница,
Светият Дух слиза върху богочовешкото тяло и навеки
остава в това тяло, което е Църквата. Между Боговъ-
плъщението и Петдесетница е единното и неделимо до-
мостроителство на спасението. Светият Дух слиза върху
цялото Тяло на Църквата и цял присъства в целокупното
богочовешко съществуване и живот на Църквата. Както в
човешкото тяло нищо не става без душата, която е в него,
тъй и в тялото на Църквата нищо не става без Светия
Дух, Който е душа на Църквата. И тъй – във всички векове
и в цялата вечност. Всъщност Църквата е един несвърш-
ващ ден на Светия Дух. Светият Дух е неизменно в нея
като безсмъртна животворна сила. И Той непрестанно
слиза върху християните — слиза чрез всяка света тайна
и всяка света добродетел; слиза при всяко богослужение,
при всяко „Господи, помилуй“, при всяка въздишка на копнеж
по Христа.“

св. Юстин Челийски (Попович)
Из „Православната църква – несвършваща Петдесетница“

121

3.2. Любомъдрие

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Работа с карта
Като изполвате опорите за работа с библейско-историческа карта на
стр. 292:
1) Определете точното място на хълма Сион и на Сионската горница на
картата на града.
2) Сравнете библейската и съвременната карта на стария Йерусалим.
Проследете настъпилите промени.
3) Направете кратко описание на свещения хълм Сион в град Йерусалим
днес.

2. Ролева игра „Интервю“.
Проведете ролева игра по двойки, като използвате сведенията, дадени
във втора глава на книга Деяния на св. апостоли.

Изберете един представител от участниците в случилото се на праз-
ника Петдесетница в Йерусалим (апостол или друг ученик, присъствал на
чудото в сионската горница, или човек от народа, който е слушал пропо-
ведта на св. апостол Петър).

Съставете въпросник за провеждане на интервю с избрания библейски
персонаж.

Разпределете помежду си ролите на провеждащ интервюто и на участ-
ник в събитието.

Влезте в роля и проведете ролева игра. Сменете ролите и изиграйте
ролевата игра отново.
122

3.2. ОСНОВАВАНЕ НА ЦЪРКВАТА
(за упражнения и практически дейности)
ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

ЗАДАЧА 1. Съставяне на определение
Изработете определение за Църквата, като използвате избро-

ените думи и изрази. Дайте съответстващ на всяко от тях пример
от живота на християните.

общност на Бога и хората;
Тяло Христово;
Църква, която участва, общува в Бога;
св. Литургия;
пълнота на Божието Откровение;
молитва;
учение на апостолите;
милосърдие.

ЗАДАЧА 2. Работа с изображение
1) Разгледайте изображението и го опишете, като
използвате опорите за представяне и описване на
изображение на стр. ...
2) Назовете и обяснете църковната йерархия на све-
щенослужителите в Църквата.
3) Дефинирайте тяхното служение като наследници
на светите апостоли. Представете всяко служение
в контекста на енорията или епархията.

123

ЗАДАЧА 3. Съставяне на мисловна карта
Припомнете си основните моменти, отнасящи се до Църквата
като Евхаристия. Съставете мисловна карта, като групирате и
свържете най-важните идеи и характеристики на Църквата като
евхаристийна общност чрез ключови думи и изрази.

Ловчанският митрополит Гавриил
причастява цяло семейство

ЗАДАЧА 4. Концептуална таблица за оценка
Начертайте таблицата в тетрадките си. Отговорете на въпро-
сите, като направите оценка на вашите познания за основаването
на Христовата Църква.

Въпроси Основаване на Църквата
Какво научих?

Какво искам да разбера?

Какво разбрах?

124

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
ДЕЙНОСТ 1. Изработване на символ
В църковната иконография Църквата
често се изобразява като кораб, кой-
то плава в бурно море. Какво е значе-
нието на този символ?
Изработете символ, чрез който да
представите Църквата чрез най-ва-
жните за вас нейни основни черти.
Представете пред класа своя символ
и обяснете значението му. Подберете
най-подходящите. Направете табло и
го поставете в класната стая.

Стенопис от северната стена в
притвора на Зографската църква
Автор на снимката: Георги Тодоров

ДЕЙНОСТ 2. Поклоннически маршрут
Съставете поклоннически маршрут „Църквата след
Петдесетница“ според хронологията на библейските
събития след Възнесение Христово.
Сформирайте екипи и разпределете задачите си.
1) Подберете 5 обекта, които да посетите, като за
всеки от тях подберете подходящи снимки и подгот-
вете кратко представяне.
2) Направете кратка историческа справка за град Йе-
русалим от времето на св. апостоли.
3) Съставете технологична карта на вашия поклон-
нически маршрут.
С помощта на картите определете географското
положение и природни особености на град Йерусалим.
Запишете самостоятелно характеристики и ги спо-
делете с класа.

Йерусалим – общ изглед.
Автор на снимката: Георги Тодоров

125

3.3. АПОСТОЛИТЕ

„Имената на дванайсетте апостоли са тия:
първият Симон, наричан Петър, и Андрей,
негов брат, Иаков Заведеев и Иоан, негов
брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей
митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей,
Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го
и предаде.”

(Мат. 10:2-4)

1. АПОСТОЛИТЕ И ЦЪРКВАТА

В Църквата има различни служения и най-първо от тях е
това на апостолите. Те са пратеници Христови, каквото е
и етимологическото значение на думата, които от обикно-
вени рибари стават ловци на човеци, улавящи в мрежите
си целия свят.

Апостолите имат различни и основополагащи служе-
ния в Църквата. Затова в иконата на Царството Божие те
се изобразяват редом до Христос, а апостол Павел ги на-
рича основа на Църквата. В посланието си до ефесяни той
пише: „Вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани
на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху ос-
новата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса
Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание,
стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа”
(Еф. 2:19-21). В царството около Христа е събран целият
народ Божий.

Фрагмент от
стенопис
„Второто
Христово

пришествие“

126

Апостолите потвърждават, че Христос е възкръснал от Тайната вечеря
мъртвите и че Той ще съди света. Именно поради това Църк-
вата е апостолска – основана на тяхното свидетелството. При- ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
съствието им около Христа, както на Тайната вечеря, така и при
Възнесението, изобразява началото на Църквата. Апостол – букв. от гр. пра-
теник. Пряк ученик на Господ
Апостолите са заедно с Иисус Христос през последните Иисус Христос, свидетел на
три години от земното Му служение: те Го слушат, виждат чу- Неговия земен живот, поу-
десата Му, на тях Той разяснява притчите Си. Когато ги пита чения, страдания, кръстна
„За Кого ме мислят човеците?“ (Мат. 16:13) те, в лицето на Пе- смърт, възкресение и възне-
тър категорично отговарят: „Ти си Христос, Синът на Живия сение
Бог“ (Мат. 16:16). Богослов – човек, който дос-
товерно разкрива учението,
На тях Господ разчупва хляба и подава чашата на Тайната личността и спасителното
вечеря. Също така апостолите стават преки свидетели на Него- дело на Богочовека Иисус
вите страдания, кръстна смърт, възкресение и възнесение. При Христос
възнесението Си Той им дава последната Си заповед: „Идете,
научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и
Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм
ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека
на света. Амин“ (Мат. 28:19-20). Те, заедно с всички повярвали,
са човеците, върху които се излива Божията благодат, силата
на Св. Дух на Петдесетница. Те са изначалният народ Божий,
изначалното Тяло Христово – Църквата.

Апостолите изпълняват последователно, с риск за живота
си, завета на Спасителя (Мат. 28:19-20), разпространяват и сви-
детелстват за Благата вест, Евангелието в близки и далечни кра-
ища на тогавашния свят. Посветеността на апостолите в това
дело може да бъде изразено в пълнота с думите на св. апостол
Павел: „горко ми, ако не благовествувам!“ (1Кор. 9:16) и „за
всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася
някои“ (1Кор. 9:22).

127

3.3. 2. СЪБОРЪТ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ

Възнесение Господне Апостолите, пратениците Христови, са изпратени на мисия да
кръщават и учат всички хора. Те тръгват в различни посоки по
света, свидетелстват за Христа и Евангелието. Но още преди да
тръгнат по света те са общност, събор, очакващ слизането на
Светия Дух (срв. Деян. 1:13-26). Православната иконография
ги изобразява заедно на Възнесение Господне, съзерцаващи
Издигащия се в слава Господ Иисус Христос. Празникът Успе-
ние Богородично също изобразява идеята за събора на дванаде-
сетте апостоли. Там, според преданието, всички те се събират
от близки и далечни краища на света, за да изпратят подобава-
що Божията майка. Най-ясно това е изобразено в композицията
„Причастяване на апостолите“.

Успение Богородично Иконографска композиция „Причастяване на св. апостоли“

Събор на светите апостоли Апостолите проповядват на различни места, но при тези
128 събития, чествани от Църквата, те са изобразени заедно, сим-
вол на нейното единство. Техният събор представя Църквата
като икона на Царството Божие. Епископите, като преки техни
приемници, представляват в своето служение целия апостол-
ски събор – общността на Църквата като Божие Царство. За да
подчертае своя съборен характер, Църквата е посветила един
ден изрично на събора на апостолите (на 30 юни). Този праз-
ник е непосредствено след празника на първовърховните апос-
толи Петър и Павел.

Повечето от дванадесетте са по произход от северните пре-
дели на Галилея, предимно от селищата около Генисаретското
езеро. Макар и евангелистите да ни предават в различен поря-
дък тяхното призоваване, прави впечатление подчертаването
на две двойки братя: Андрей и Петър, и Яков и Йоан – и чети-
римата са рибари. Тази професия става нарицателна за апосто-
лите.

След Петдесетница апостолите проповядват първо в преде-
лите на Палестина, а след това тръгват по света. С разраства-
нето на Църквата те ръкополагат за свои помощници първите
дякони (Деян. 6:5). След като проповедта им достига до всич-
ки предели на Палестина апостолите проповядват Христовото
евангелие из целия свят. Андрей проповядва по черноморско-
то крайбрежие, Йоан Богослов в западната част на Мала Азия,
апостолите Филип и Вартоломей в централната част на Мала
Азия, Тадей в Армения, Тома на изток в Персия и Индия, и т.н.

Спасителят има и втора по-голяма група от апостоли – се-
демдесет на брой. Те са помощници на дванадесетте в пропо-
ведта на Евангелието. За тях св. Йоан Златоуст казва: „Иисус е
имал и други ученици, на брой седемдесет, но те заемали второ
място, не се ползвали с такава чест, нямали такава смелост, не
участвали в толкова тайни, както дванайсетте ученици“. Църк-
вата отбелязва техния общ празник на 4 януари.

3. ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ И ЧУДЕСА НА
СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ.

Църквата почита всички апостоли, но някои от тях са Свети първоапостоли Петър и Павел
отличени с определението първи. Това първенство е
по-скоро по чест и има символичен характер. Първи
е призован св. апостол Андрей, заради което е наре-
чен Първозвани. Светите апостоли Петър и Павел
пък са наречени първовърховни (първопрестолни),
заради всеотдайната им и най-усърдна апостолска
дейност по разпространяването на словото Божие
по цялата земя, както и поради претърпените от тях
големи страдания в името на Спасителя. В своите
послания към християните те завещават основните
правила на християнската вяра и живот.

Андрей и Петър са родни братя и Христови уче-
ници, докато Павел не е пряк свидетел на Христовия
живот тук на земята. Но той „вижда“ цялото Еванге-
лие по пътя за Дамаск. Пътят на апостол Павел към
Христа е вдъхновяващ пример за промяна във всич-
ки, които не са първозвани и не са родени в Църква-
та, но които, след като повярват и се кръстят, могат
да станат нейни членове.

Първоначално роденият в Мала Азия Савел (Павел), не е
бил сред учениците на Господа, а напротив – техен гонител.
Той е бил образован фарисей и като такъв – ревностен защит-
ник за юдейската вяра. На път към Дамаск, където отивал, за да
преследва християните, внезапно вижда необяснима светлина
и чува гласа на Самия Господ. След това чудо приема кръщение
и получава името Павел. Той става най-ревностният благове-
стител на Христа, като пътуванията му обхващат голяма част от
познатия тогава свят. Известен е и като апостол на езичниците,
тъй като проповедта му по особен начин е насочена към тях.

129

3.3.

Свети апостол и евангелист Той е един и от най-плодотворните автори, като четиринадесет
Йоан Богослов диктува Божиите от книгите в Новия Завет са негово дело. Няколко пъти е задър-
откровения, които получава, на един жан от властите и оковаван във вериги. При последното е из-
от седемдесетте апостоли св. Прохор пратен в Рим на съд, където пострадва мъченически за вярата,
(който бил и от групата на седемте заедно със св. апостол Петър.
първи дякони на Църквата)
Апостол Петър, с рождено име Симон, получава новото си
име от Иисус, защото засвидетелства силната си вяра, че Той е
Христос. То означава „камък“, в смисъл, че тази е вярата, върху
която Иисус Христос ще изгради Църквата Си (Мат. 16:18). Бил
е човек с импулсивен характер, но прям и честен. Неотлъчно е
до Христа, но когато Спасителят е заловен, Петър се отрича от
Него, за което бързо се разкайва и горко плаче. След слизането
на Светия Дух пръв започва да проповядва и върши много чу-
деса. Също като апостол Павел той проповядва на много места.
Малко преди него е заловен в Рим. Осъден е на разпъване на
кръст, но отказва да бъде разпнат като Учителя си, на Когото
цял живот служи и настоява да бъде разпнат с главата надолу.

Всеки от светите апосто-
ли има свой начин на пропо-
вед и свидетелство, но всич-
ки пострадват мъченически,
изповядвайки Христа и от-
давайки живота си за Него.
Единствено любимият Хри-
стов ученик – св. Йоан Бо-
гослов – живее до дълбока
старост и има друг завършек
на земния си живот. Това
обуславя и неговото особе-
но място в изграждането на
Преданието в Църквата –
той успява да свидетелства
пред няколко поколения, до-
живявайки чак до началото на II в. Неговото продължително
свидетелство е гарант за автентичността на Христовото еванге-
лие. Той също проповядва в рамките на Римската империя, но
до успението на Пресвета Богородица основната му задача е да
бъде неотлъчно до нея по заръката на Самия Христос по време
на разпятието. Жребият определя Йоан да проповядва Еванге-
лието в най-западните части на Мала Азия с център Ефес – по
онова време втори по големина и значение град в Римската им-
перия. Местен градоначалник загубва сина си и от тъга самият
той умира, но по молитвите на св. Йоан Бог възкресява и два-
мата. После целият им дом се кръщава, а синът се присъеди-
нява към св. Йоан и разпространението на Евангелието. След
това чудо проповедта на св. Йоан дава много плодове, особено
в Мала Азия. Изпратен е на изгнание, но нищо не го възпира да
проповядва и дори окован по време на пътуването той с молит-
ва спасява давещи се, лекува болни и прави солената вода слад-
ка. След смъртта на заточилия го император Домициан, той се
връща и продължава проповедта си в Мала Азия.

130

ЛЮБОМЪДРИЕ
1. Отговорете на въпросите:

Какво е значението на думата апостол? Защо Църквата е наричана
апостолска? За какво свидетелстват апостолите като Христови уче-
ници? На кои моменти от живота на Спасителя те присъстват? Каква
е последната заповед, която им дава Богочовекът при Своето Възнесе-
ние? Как апостолите изпълняват Неговия Завет?

Кои евангелски събития ни показват апостолите като общност? Кои
са приемниците на апостолите в общността на Църквата? Кога Право-
славната църква чества празника Събор на светите апостоли? Къде се
провежда Апостолският събор? Кога апостолите започват проповедта
на Христовото евангелие из целия свят? Кои места по света са свърза-
ни с апостолската проповед? Коя е втората по-голяма група апостоли?
Защо е била необходима?

Защо някои от апостолите са отличени с определението първи? Каква
е разликата между първозван и първовърховен? Как защитникът на юдей-
ската вяра Савел се превръща в апостол Павел и става най-ревностният
благовестител на Христа? Защо е наречен апостол на езичниците? Как-
во означава името на апостол Петър? Кога той се отрича от Христа?
Къде са проповядвали и пострадали двамата първовърховни апостоли?
Кой от Христовите апостоли е единственият, който не претърпява
мъченическа смърт? Кои са най-характерните моменти от живота и
делото на св. Йоан Богослов?

2. Работа с библейски текст
Прочетете откъсите от Евангелието, свързани с избирането и призо-
ваването на апостолите (Йоан 1:40-51; Лука 5:1-11; Мат 4:18-22; Марк
1:16-20) и:

обяснете защо казваме, че рибарите стават „ловци на човеци“;
научете имената на дванадесетте апостоли.

Христос призовава
първите Си ученици

131

3.3. ЛЮБОМЪДРИЕ

132 3. Открийте, посочете, обсъдете
1) С помощта на информацията
от приложение на стр. 274 от-
крийте и посочете:
– Кои са четиримата евангелис-
ти?
– Какви са техните символи?
– Кои от четиримата св. еванге-
листи са от числото на дванадесе-
тте апостоли?
– Кои са от числото на седемде-
сетте апостоли?
2) Разгледайте изображението и
обсъдете символите на евангелис-
тите, възприети от Църковната
иконография, като си помагате с
опорите за представяне и описва-
не на изображение на стр. 286.

Миниатюра от Томичовия псалтир
Снимка: Георги Тодоров

4. Сравнете и опишете
Проучете информацията, съдържаща се в Приложение на стр. 276.
По зададените показатели сравнете и опишете личностите на посоче-
ните апостоли. Използвайте опорите за извършване на сравняване на
стр. 281.

Показатели за сравнение:
двойки братя от числото на дванадесетте апостоли;
първовърховни апостоли;
първозвани;
приели мъченичество.

Павел Яков
Петър Йоан

Андрей
Петър

БЛАГОНРАВИЕ
3. Сравнете, обяснете, определете

Прочетете библейски стих и споделете как го възприемате.
Сравнете библейския текст с неговото тълкувание, формулирано от
св. Амвросий Медиолански. Обсъдете светоотеческото изяснение.
Обяснете какво е значението на библейския текст според светооте-
ческото разбиране.
– Коя е основата на Църквата?
– В кои думи на Господ Иисус Христос се дава власт за прощаване на
греховете?
– На кого е дадена власт да прощават греховете?
– Може ли само с покаяние без извършване на светото тайнство Из-
повед да се постигне прошка на греховете?
– Защо ключовете на Небесното Царство са дадени на свещенослу-
жителите?
Определете личната отговорност на всеки християнин за опазване
на апостолската вяра на Църквата.

„Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя „Вярата, която изповядал апостол Петър, е
църквата Си, и портите адови няма да основата на Църквата; защото не за плътта
ѝ надделеят; и ще ти дам ключовете на Петра, а за вярата е казано, че портите
на царството небесно, и каквото адови не ще  надделеят; обаче изповядано-
свържеш на земята, ще бъде свързано то побеждава ада. Основата на Църквата е
на небесата; и каквото развържеш вярата. Ако една църква отхвърли вярата 
на земята, ще бъде развързано на и не притежава основите на апостолската
небесата“ проповед, тя ще запустее...
Кой може да прощава грехове, освен един Бог,
(Мат. 16:18-19) Който ги прощава чрез ония, на които е дал
власт да прощават. Това право е предоста-
вено само на свещенослужителите.“

св. Амвросий Медиолански (+397)

3. Прочетете и обсъдете
Прочетете текста и формулирайте основната му тема.
Задайте един въпрос към съдържанието на текста и го обсъдете със

съучениците си.
Направете конкретни изводи, които са приложими в живота на хрис-

тиянина.

Според православното разбиране в Църквата съществува непрекъснато историческо приемство.
Още от най-ранни времена сред свещениците има един, който възглавява събранието на Божия на-
род. Той се нарича епископ. След това има свещеници, които го заобикалят и дякони, които помагат
в служението. Така в историческата Църква се пренася иконата на събранието в Царството Бо-
жие, където Божият народ се събира около личността на Христос. Това проявява в богослужението.
Епископът представлява центъра, около който се събира Божият народ. Епископът е заобиколен от
„съвета” на презвитерите, който изобразява събора на апостолите, според св. Игнатий Богоносец.

133

3.3.Любомъдрие

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Работа с житиен текст
Прочетете откъса от житието на апостол Йоан Бого-
слов. Обсъдете с какво описаното чудо ви впечатлява
най-много. Въз основа на прочетения житиен текст със-
тавете поведенческа характеристика на апостола. Из-
ползвайте опорите за работа на стр. 288.
Ако желаете да научите повече за изпълнения с чудеса жи-
вот на апостол Йоан, може да намерите и прочетете не-
говото житие в Интернет.
Потърсете отговор на въпроса как Църквата нарича за-
вършека на неговия земен живот?

Успение на св. апостол и
евангелист Йоан Богослов

„Починал един момък, син на Диоскорид, председател на градския съвет. Бащата бил така поразен от
смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван. По Божие внушение св. апостол
Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои
нарекли Йоан магьосник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото.
Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се
пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон. Чрез това чудо евангелската проповед в
Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали
и последвалите многобройни чудеса и особено добрия пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал
и с дела. Показвал със собствения си пример, какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и гра-
дове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да
следват неговия пример…

Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да
доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той започнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие
чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Йоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите
на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им повреди. Онези, които присъст-
вали при изтезанието, започнали да викат:- Велик е християнският Бог! Императорът не се решил повече да
мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия…

Като почувствал приближаването на смъртта, Йоан взел със себе си няколко ученици, в това число и лю-
бимия си ученик Прохор, и излязъл с тях извън града. Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят
гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба и предал душата си на Бога. Всяка година на
8 май из гроба му излизал тънък прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради
това паметта на св. апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува и на 8 май (освен на 26 септември).“

Из житието на св. апостол Йоан Богослов,
„Жития на светиите“. София: Синодално издателство, 1991.

2. Работа с електронната Библия
Работете с електронната Библия, като използвате опорите за работа на стр. 278. Открийте библейските
текстове. Отбележете кои от апостолите са били удостоени да бъдат свидетели на изброените евангелски
събития. Помислете и дайте кратко обяснение защо именно те са избрани от Христос.

Евангелски събития Библейски текст Апостоли – Обяснение
свидетели

Възкресяването на дъщерята на Иаир Марк 5:35-37-43

Таворската светлина на Преображение Марк 9:1-8
Господне

Молитвата в Гетсиманската градина Марк 14:33

134

3.3. АПОСТОЛИТЕ
(за упражнения и практически дейности)
ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

Избиране и ръкополагане на първите
седем дякони на Православната църква
(параклис „Седемдесет апостоли“,
Дивотински манастир „Св. Троица“)

ЗАДАЧА 1. Анализ по опорни понятия
Коментирайте отделните прояви на апостолското служение, като

определете последователността на тяхното обсъждане.

ученици проповедници

мъченици свидетели

Събор на 12-те св. апостоли

135

ЗАДАЧА 2. Мисловна карта
Работете по двойки. Съставете мисловна карта за апостолско-

то служение и за живота на светите първоапостоли Петър и Павел.
Попълнете и допълнете примерната схема. Представете мисловната
карта пред класа и обсъдете.

ЗАДАЧА 3. Обсъдете в час
Как апостолите доказват истинността на онова, което пропо-

вядват?
136

ЗАДАЧА 4. Сравнете и обсъдете
Сравнително изясняване на живота и делото на светите апостоли

Петър, Павел и Йоан. Начертайте таблицата в тетрадките си и я
попълнете въз основа на информацията в приложение № 2. Използвайте
опорите за извършване на сравняване на стр. 281. Обсъдете в клас.

Показатели за сравнение

св. апостол Петър св. апостол Павел св. апостол Йоан
Призоваване на Христовите ученици
Апостолска проповедническа дейност
Саможертвено служение
Произведения

ЗАДАЧА 5. Работа с библейски текст
Прочетете библейския текст посветен на чудо, извършено от

св. апостол Петър.
Осмислете текста, като попълните таблица в две колони. В пър-

вата колона впишете фразите от текста, които са ви впечатлили
най-силно, или които са предизвикали неразбиране у вас. Във втората
колона запишете мислите или асоциациите, които тези фрази пораж-
дат във вас. Споделете с класа.

„В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи:
Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които
правеше. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха
я и туриха в една горница. А понеже Лида беше близо до
Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха Св. апостол Петър възкресява св. праведна
при него двама души да го молят, да дойде незабавно при Тавита (релеф от гробницата на св. Тавита
тях. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха в Йопия, дн. Яфа, Израел)

го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки
и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато
живеела с тях. Петър отпрати всички вън и, като коленичи,
помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани!
И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. Той й
подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците,
представи я жива. Това стана известно по цяла Иопия, и
мнозина повярваха в Господа “ (Деян. 9:36-42)

Гробницата на св. Тавита в Подворието
на Московската патриаршия – женски манастир
„Св. праведна Тавита“ (Йопия, дн. Яфа до Тел Авив, Израел)

137

ЗАДАЧА 6. Коментар на казус
Прочетете текста на казуса самостоятелно.
Обсъдете го, като използвате стъпките и основните изисквания

за коментар на казус на стр. 288.
На какъв проблем е посветен казусът?
Кои са главните герои в него?
Кои са основните части на казуса?
Отговорете на въпросите след текста, като се опитайте да

съприживеете проблема в казуса.
Обобщете изказванията и направете заключителен коментар във

връзка с темата на урока.

Герасим и Живко са съученици и приятели още от
първи клас. Те вече са в осми клас. Обичат да си пома-
гат и затова често работят в екип по зададените учебни
проекти. Живко от много години знае, че за семейството
на неговия приятел е важно да бъде на св. литургия в не-
делния ден.

Една съботна вечер двамата приятели работят до къс-
но в дома на Герасим над проект, възложен от учителката.
Майка му ги моли да спрат работа, защото на другия ден
е голям апостолски празник и те трябва да отидат рано
на църква.

Живко се прибира вкъщи, но думата апостол се заг-
нездва в съзнанието му. Чуди се какво е специалното в
човека, когото наричат апостол. Влиза в Интернет и дъл-
го време чете различна информация за живота, делата и
смъртта на Христовите апостоли.

На другия ден на закуска Живко се вглежда замислено
в баща си, според когото в Църквата всичко е лъжа. Не-
очаквано за всички той го пита: „Татко, ако всичко, кое-
то свещениците говорят в църкавата, е една лъжа, защо
апостолите са дали живота си за Христос? Човек може ли
да умре за лъжа?“.

Какво е накарало Живко да зададе този въпрос на баща си?
Какви чувства го вълнуват?
Какво според вас му е отговорил невярващият в преданието на
Църквата баща?
Кой би умрял за една лъжа?

Защо апостолите нямат съмнения за Христовата реалност?
Подкрепете отговора си със свидетелството на св. апостол Петър
„Ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашето Иисуса
Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме
очевидци на Неговото величие.“ (2 Петр. 1:16)

Дали въпросът на Живко е променил мнението на неговия баща?
Ако вие бяхте на мястото на бащата, какво бихте отговорили?
Пресъздайте диалога между бащата и сина, който смятате, че
се е провел.

138

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
ДЕЙНОСТ 1. Интернет проучване

Потърсите допълнителна информация в Интер-
нет за живота на Христовите апостоли.

Проучете кои от седемдесетте апостоли са
основатели на епископски центрове по днешните
български земи?

С помощта на Приложение 3 на стр. 276 впи-
шете и запомнете датите, на които ги чества
Църквата.

Посочете съвременните имена на градовете на
епископските им центрове (катедри).

Събор на
седемдесетте
апостоли
(Дивотински
манастир
„Св. Троица“)

Св. апостол от 70-те Епископски център

Име на апостола Одесос Филипополис Аугуста Траяна Сердика

Дата на честване
Съвременно име на
епископския център

ДЕЙНОСТ 2. Писмено
представяне на житие

Прочетете житие
на св. апостол Павел.
Напишете кратко
представяне на жити-
ето, като използвате
опорите за работа на
стр. 288. Представет
го пред класа.

Св. апостол Павел

139

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
(ОБОБЩЕНИЕ)

1. ХИЛЯДОЛЕТНАТА ХРИСТОВА ЦЪРКВА
Думата Църква е от гръцки произход и означава събор, съ-

биране, събрание. Тя многократно се употребява в Новия Завет
в смисъл на общност. Това обуславя общото разбиране на по-
нятието Църква. В своята същност тя е общение между Бога,
духовния свят, просиялите светци и нейните членове, живеещи
на земята. Църквата е общност, в която Бог призовава всички
онези, които пожелаят да откликнат.

Църквата като реалност, съществува от вечност у Бога. Тя
е в Неговия промисъл за спасението на човека, поразен от гре-
ха. Както второто Лице на Светата Троица влиза в историята с
въплъщението Си, така и Църквата в определен момент придо-
бива историческо съществуване. Сам Иисус Христос, въплъ-
теният Син Божий заявява, че на основата на учението и вяра-
та, ще изгради Църквата Си (Мат. 16:18). За начало на Църк-
вата се счита слизането на Светия Дух на юдейския празник
Петдесетница. Същевременно обаче, членове на Църквата са
всички старозаветни праведници, всички в тъмница, на които
Иисус Христос е проповядвал и са повярвали (1 Петр. 2:19). В
този смисъл Църквата говори за себе си и като за старозаветна
Църква, която трансцендира времето, т. е. историята.
140

Както Иисус Христос, Който е глава на Църквата е „същият
вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8), така и Неговата Църква
е едновременно във и отвъд историята. Нейните корени могат
да се търсят преди въплъщението на Бог Слово. Още в старо-
заветната епоха Бог избира хора като Сит, Ной, Авраам и съз-
дава Свой народ. От този народ, който съхранява и пренася
през вековете истината за Бога, се ражда Спасителят на света.
Видимата поява на Църквата започва с боговъплъщението. Бо-
говъплъщението е средството, чрез което на човека е дадена
възможност да се богоуподоби.

Църквата в нейните земни измерения е народът Божий, съ-
бран около Христа с благодатната подкрепа на Св. Дух (срв.
Деян. 17:28-29). В Първото съборно послание на св. апостол
Петър е казано: „Вие именно, които някога бяхте не народ,…
сега сте народ Божий“ (1 Петр. 2:10).

Църквата е Тяло Христово, одухотворено от благодатното
действие на Светия Дух. Тя е богочовешка общност, в която и
самите хора – със свободната си воля и с искрената си вяра –
съучастват в нейния градеж.

Вече две хилядолетия Църквата преобразява света. Нейният
небесен произход има за цел да преобрази историята отвътре.

2. ХРИСТОВИТЕ АПОСТОЛИ И ПРИЕМСТВЕНОСТТА
В ЦЪРКВАТА

Апостолското служение има своята приемственост в Църк- Св. апостоли Петър и Павел
вата. В историята наследници на св. апостоли са тези, които
биват ръкополагани, за да извършват нейните тайнства и сви-
детелстват за Христа. Извършването на св. Евхаристия, поуче-
нието и проповедта са сред главните служения на Църквата.

Апостолското прием-
ство на Църквата оси-
гурява не само исто-
рическо наследяване,
но и живата връзка
между Бога и вярва-
щия народ посред-
ством пребиваващия
в нея Дух Светий. Тя
свидетелства за Бо-
жието Царство, което
апостолите ни раз-
криват в проповедта и
служението си. Зато-
ва единството между
отделните църкви се
проявава в евхари-
стийното общение,
там където най-ясно
се очертава образът
на Божието Царство.

141

3.4.

3. ОСНОВНИ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В ИСТОРИЯТА НА
БЪЛГАРИЯ

Българската православна църква е органична част от една-
та, света, съборна и апостолска Църква. Тя наследява древни-
те християнски общини, възникнали още в средата на І век
сл. Р. Хр., когато св. апостоли Павел и Андрей проповядват на
Балканския полуостров и създават първите поместни църкви.
От тогава до днешни времена апостолската приемственост в
чисто исторически смисъл, никога не е прекъсвала. След по-
кръстването на България се създава и самостойна Българска
църква, която е утвърдена на голям събор в Константинопол
през 870 г. По този начин тя заема достойното си място сред
древните църковни катедри: Римска, Константинополска,
Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска и Кипърска.

Самостойната българска църква допринася за изграждане-
то на единството и преодоляването на културните и етниче-
ските различия в тогавашна България. Благодарение на свети-
те Методий и Кирил и техните ученици, славянобългарският
език се утвърждава като официален богослужебен език. Кога-
то през 886 г. учениците на светите братя пристигат в Бълга-
рия, те продължават тяхното просветно и книжовно дело сред
българския народ. През Средновековието България се превръ-
ща в люлка на православната духовност и култура, в духовен,
142

културен и книжовен център на славянството. Българската
църква е провъзгласена за патриаршия (927 г.) – най-високо-
то признание, което може да получи една местна православна
църква. По това време в родината ни просияват множество
светци. Най-почитаният от тях, който е и общопризнат за по-
кровител на българския народ, е св. Йоан Рилски.

Във времена на чужди владичества Българската църква
успява да просдължи своята апостолска мисия. В дълги пе-
риоди от историята ни тя често е единственият бранител на
българската народност и вяра, единственият възпитател в ро-
долюбие. Българските манастири винаги са надеждна опора
на християнското и народностното съзнание. Те насаждат
благочестие и вяра, развиват книжовна и просветна дейност.
Когато през 1870 г. в лицето на Екзархията е възстановена са-
мостойността на Българската църква, тя развива още повече
народополезното служение. Нейният диоцез, определен със
султански ферман, очертава етническите граници на българ-
ския народ.

Достойнството, хилядолетната история и духовната кул- 143
тура на Българската църква се основават на преданието, за-
вещано от св. апостоли и нейните първойерарси. В богатото
духовно наследство ярко се открояват достойните заслуги на
благоверни владетели; просветната мисия на св. Седмочис-
леници; светостта на българските подвижници, дейността на
светители и църковни учители. Този принос на Българската
църква я превръща в духовен пазител на българите, във верен
свидетел на евангелската нравственост и мъдър наставник на
християнско благочестие през вековете. Ролята на Църквата
в България днес не се изчерпва само с опазване на старини
и традиции, тя е Тяло Христово, обединяващо вярващите с
Христос. 

Вече научихме Проверете наученото
значението на понятието Църква; Какво означава понятието Църква? Къде трябва да се търсят коре-
Църквата е общност и събрание
ните на Църквата? Защо историческото начало на Църквата започва с
на призваните от Бога; Боговъплъщението? Защо християните в Църквата са народ Божий? Как
приобщаването към Църквата Църквата съществува като Тяло Христово? Как Църквата като Евхари-
стия реализира богочовешка общност? Каква е мисията на Православ-
е преди всичко дар на Светия Дух; ната църква в света?
че Църквата е Тяло Христово;
че Църквата преобразява творе- Какво представлява апостолското служение? Как се разбира апостол-
ската приемственост в Църквата? Какво се осигурява чрез нея? Как се
нието; осъществява единството между отделните поместни църкви?
че боговъплъщението, кръстът
Защо Българската православна църква е неизменна част от едната,
и възкресението отново правят света, съборна и апостолска Църква? Какво е историческото є разви-
възможно единението между Бога тие? През коя година се създава самостойната Българска църква? Какъв
и човека; е приносът на св. братя Кирил и Методий и техните ученици за българ-
ската православна култура? Защо средновековна България се превръща в
че боговъплъщението е ново съ- духовен, културен и книжовен център на славянството? Кога Българска-
битие, което обновява творението та църква е провъзгласена за патриаршия? Кой е най-почитаният све-
чрез Христовата Църква; тец, просиял в родната ни Църква? Защо Българската църква е възпита-
тел в родолюбие? Кога е възстановена Българската църква в лицето на
за основните характеристики на Екзархията?
Църквата – една, света, съборна и
апостолска; Приложете наученото
Примери на светостта
че в тайнството на Църквата се Прочетете откъса от словото на св. Нектарий Егински „За Църква-
участва чрез вяра и дела;
та“ и отговорете на въпросите. Използвайте опорите за работа със све-
че християните в Църквата се на- тоотечески текст на стр. 279.
ричат народ Божий;
За кого се отнася този текст? С какво е свързан? Какво научаваме
за деня на основаването на Хрис- от него?
товата Църква – Петдесетница;
Как Господ Иисус Христос установява в Своето царство в Църква-
за евангелските събития, свърза- та?
ни с празника Петдесетница;
Как ще обяснете значението на думата Църква?
за служенията и порядъка в Църк- Какво изисква Господ Иисус Христос от вярващите като цар?
вата. Какво ни предупреждава св. Нектарий Егински?

Бидейки Цар, Господ установява в Своето царство порядък
чрез даваните в Църквата служения. Иисус, като Цар, даде
на Своя народ закони.
Бидейки Цар, Той призова всички народи да повярват в Него.
Бидейки Цар, Той търси подчинение на Своите закони. Като
Цар иска от следовниците Си да жертват и живота си за
Него и Неговото царство. Като Цар Той повдига война срещу
злото и подава мир, където има добродетел. Бидейки вечен
Цар, Иисус царства в сърцата на вярващите, единени с Него
чрез светата Негова Църква.
Онези, които не са в единение с Църквата, се намират извън
царството на Христос и се лишават от честта да са Негови
чада в царството Христово.

Св. Нектарий Егински (из: „За Църквата“)

144

ГОСПОД ИИСУС Вече научихме
че свещенослужителите, църков-
АПОСТОЛ ПОСЛЕДОВАТ
нослужителите и миряните образу-
ват Божия народ на Църквата;

че всяко едно служение и всеки
един дар в Църквата са от Бога за
обща полза;

за Църквата като Евхаристия;
че св. Литургия с тайнството на
св. Причастие е център на христи-
янския живот;
че чрез причастието християни-
те реално се съединяват с Иисус
Христос чрез Неговото Тяло и Кръв;
че Църквата е пълнота на Божие-
то откровение;
че апостолите са основа на Хрис-
товата Църква;
че апостолите са разпространи-
тели на Христовото слово;
че съборът на дванадесетте
апостоли показва съборността на
Църквата;
че св. апостоли ръкополагат за
свои помощници първите дякони;
че освен дванадесетте, има още
седемдесет апостоли;
за живота, дейността и чудесата
на светите апостоли.

ПОГРЕБАНИ В РИМ
Работа със схема
Представете библейските събития, свързани с живота на светите апос-
толи, като попълнете празните места в схемата. Използвайте следните
ключови думи и изрази: Йерусалим, Христова Църква, основаване на мест-
ни църкви и общини, мисионерски пътувания, първи Христови ученици,
Петдесетница

145

Приложете наученото
Аргументиране на твърдение

В историята на Църквата са възможни две перспективи в изучаването на
апостолския живот и служение. Приложете библейски цитат към всяка от
двете перспективи.

Първа всеки един апостол е сам в своята мисия;
перспектива апостолите са разпръснати по света и
свидетелстват поотделно за Христа.

Втора всеки апостол е част от една общност,
перспектива събор на дванадесетте апостола;

апостолското приемство е част от
събора на апостолите.

Мат. 19:28
„А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме

последвахте, при паки-битието*, кога Син Човеческий
седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на
дванайсет престола, като съдите дванайсетте Изра-
илеви колена"

Иоан. 20:21
„А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме

Отец прати, тъй и Аз ви пращам.“

Лук. 10:16
"Който вас слуша. Мене слуша; и който се отмята от

вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене,
отмята се от Оногова, Който Ме е пратил."

Лук. 10:16
"Аз ви завещавам, както Ми завеща

Моят Отец, царство, за да ядете и пиете
на трапезата Ми в Моето царство, и да
седнете на престоли да съдите дванайсет-
те колена Израилеви."

Марк. 3:14
"И отреди от тях дванайсет, за да бъдат

с Него и да ги разпраща да проповядват

Мат. 10:16
"Ето, Аз ви пращам като овци посред

вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и
незлобиви като гълъби."

146

Приложете наученото
Работа с изображения

Разгледайте изображенията и опишете всяко едно от тях, като използ-
вате опорите за работа от стр. 286.

Разпознайте образите на четиримата евангелисти по иконографските
символи, като си помагате с Приложение 2. на стр. ...

Разкажете накратко за апостолското им дело и отбележете приноса им
за Църквата.

147

Приложете наученото
Линия на времето

Запишете годините, които съответстват на поставените на линията
на времето църковно-исторически събития. Дайте кратък коментар на
всяко от тях.

Приемане Пристигане на уче- Учредяване на Провъзгласяване Създаване на
на християнството ниците на св. братя Българската на Българската Българската
от българите Методий и Кирил в църква патриаршия екзархия
България

Знаете ли, че... Довършете изреченията:
Запомних, че...
След създаването на Бъл- Разбрах, че...
гарската екзархия през 1870 Мисля, че...
г. се оказва натиск, както от
страна на Цариградската Изработване на постер
патриаршия, така и от стра- Запознайте училищната общност със значението и характеристиките
на на Високата порта, да се на понятието Църква, като изработите хартиен или електронен постер.
промени външният облик на Онагледете с подходящи илюстрации.
българския духовник, за да се
различава от духовниците на
Цариградската патриаршия.
Това е осуетено, заради отпора,
както на духовенството, така
и на верния народ.

8. Изготвяне на ученически видеоклип / видеофилм
Подгответе видеоклип/видеофилм на тема „Нашият енорийски свещеник“.
Проучете неговата биография и пастирската му дейност в енорията.
Подгответе сценарий и пресъздайте събраната информация във видеок-
лип/видеофилм, като се съобразите с изискванията на стр. 290. Предста-
вете библейския текст чрез аудио запис. Използвайте подходяща музика
за озвучаване.

148