РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ

Божии. Ние заставаме пред Бога в славословие и молитва като
чеда Божии. Свети апостол Йоан, любимият ученик на Госпо-
да, казва: „А на всички ония, които Го приеха, - на вярващите в
Неговото име, - даде възможност да станат чеда Божии” (Йоан
1:12).

Тази възможност изисква отговор на Божия призив. Нашият
отговор е праведен живот в чистота на сърцето. Сърцето е чисто,
когато е пълно с жертвена и действена любов.

Да бъде човек син на Бога означава да живее живота на Хрис-
тос, Който е в нас (Гал. 2:20). Апостол Павел казва за себе си, че
следва Христовия пример и моли другите да направят същото (1
Кор. 11:1). Това е живот в праведност. Чрез своя праведен живот
светиите, които прославяме в Църквата, са достигнали своето
ново духовно раждане като синове Божии. Техните жития ни по-
казват как да живеем живота на Христос в нас.

Когато човек е станал син на Бога, той е станал подобен на
Богочовека. Има Неговата любов и състрадание към другите. Във
всеки човек вижда Христос, вижда свой близък брат или сестра.
На това ни учи и притчата за добрия самарянин. Това е притча за
жертвената любов, за състраданието и човешката солидарност.
Тя ни учи, че всеки от нас е свързан с другия. Всеки човек трябва
да има грижа за другия човек. Защото вече няма далечни хора, а
всички са ближни, всички са ни близки, защото Иисус Христос
ни е събрал в Себе Си.

В Богочовека човешката природа (онова, което ни отличава
като хора) е пречистена от греха. Всеки човек, който има в себе
си Христовата любов и вярва в Богочовека, става богочовек, по-
добен на Богочовека Иисус Христос. Това наричаме ново ражда-
не. То означава, че всеки един от нас се е променил. Тази промя-
на е много дълбока. Променени са мислите ни, отношенията ни
с другите хора. Променяме се дори физически. В нас започва да
свети Христовата светлина и ние ставаме като светиите. Около
техните лица на светите икони винаги има изобразена златиста
светлина. Това е светлината на Богочовека, Който ги е направил
подобни на Себе Си.

49

3. МИЛОСТТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ЛЮБОВ

Милостивият човек е лекар на своята душа (св. Исаак Сириец).
Мнозина са намерили утеха за своята скръб, когато са се посве-
тили на другите. Когато вършим дела на любов и състрадание,
ние лекуваме себе си, защото душата ни се обръща към другия и
забравя за собствената си скръб. Дарявайки, тя получава утеха и
сила в собствените си изпитания. Затова, както казва свети Йоан
Златоуст, „милостта ни прави мъдри“.

Милостта не произлиза от етичен дълг. В любовта няма „длъ-
жен си”. Тя свързва два свята – видимия и невидимия, земния
и небесния, временния и вечния. И двата са създадени от Бога,
единият като обучение и изпитание за придобиване на другия.

Милостивият говори с Бога и Бог му отвръща с дара на любо-
вта. Даващият любов в този живот, ще получи любовта на Хрис-
тос, защото Го е разпознал във всеки човек. Затова са блажени
милостивите и те ще получат милост от Бога (Мат. 5:7).

Милостта не поражда загуба, а носи печалба, защото това,
което се придобива тук, на земята, се умножава в духовния свят.
Милостта не поражда скръб и страх, а само радост и надежда.
Милостивите не се привързват от земните богатства, защото
смятат, че те не са тяхно притежание; собственикът е Бог и те
считат себе си само за временни разпоредници. Човек отнася от
този свят само това, което е дал на другия. Затова е обичайно в
Православната църква да се раздават милостини за „отишлите
си от нас” (хората, които са починали); ако не са дали от себе си,
ние от любов даваме вместо тях. Нашата милост и молитва ги
приближава до Бога.

Когато говори за бедните, стоящи
пред църквата и молещи за милост, све-
ти Йоан Златоуст казва, че истинският
олтар са телата на тези хора. Следо-
вателно жертвата на справедливост и
милост трябва да се принася не само
на олтара на самата Църква (Светая
светих), но и на този олтар на техните
тела, така че нашите дарове да бъдат
положени пред Бога. Затова той ни съ-
ветва да сдържаме езика си, да укро-
тим гнева и раздразнението в душата
си, да протегнем ръката си с милост,
да утешим бедните не само с пари, но
и с дума. Защото всеки, който върши
Христовите дела се „облича в Христа”
по думите на свети апостол Павел.

Във всеки християнин свети Хрис-
товата светлина, затова той не се бои от препятствията в този
свят, защото се уповава на Божията сила. Апостол Павел казва,
че всички ние сме облечени в Христовата слава. Това означава,
че всеки от нас е по-силен от злото в този свят. Нищо не би мог-
ло да ни отчае, защото каквото и да поискаме от Бога в името на
Богочовека ще го получим.

50

Вече научихме
Значението на думите Боговъплъщение и Богочовек;
Тайнственото и неразбираемо за нас свързване на Бога и човека в личността на

Господ Иисус Христос;
В Човека Иисус всемогъщият Бог присъства в цялата пълнота на Своята божест-

вена сила;
Събитията от земния живот на Господ Иисус Христос, описани в Свещеното Пи-

сание и разкриващи тайната на Богочовека;
Правилно да разбираме свързването в Иисус Христос на Бога и човека;
Иисус Христос е Първородният, Първият, Който с възкресено човешко тяло влиза

в Небесното царство;
Защо в този свят е необходимо да приемаме с вяра много необясними неща и защо

не е необходимо да се опитваме да си обясним всичко;
Въплъщението на Божия Син ни дава възможност да Го изобразяваме, след като Той

е станал видим за нас;
Духовното значение на вярата в Бога е не само убеденост, че Бог съществува, а

че тя идва от душата на човека и е най-дълбоко скритото и тайнствено място в
нас;

Молитвата е израз на нашето желание да общуваме с Бога, израз на нашата вяра
и доверие в Него;

Господнята молитва, дадена от Господ Иисус Христос, е съвършената молитва,
чрез която се молим и днес;

Същността и разбирането на думата богослужение в Православната църква, кога
се извършва и как да прославяме Божието величие и Неговата щедрост към нас;

Духовната ценност на химнографските текстове и православните църковни
песнопения, които разказват историята на празника, живота на някой светец, съ-
битие от земния живот на Господ Иисус Христос или света Богородица;

Спасителното значение и изпълнение на Христовата заповед за любовта като
белег на християнското ученичество;

За любовта в Христа насочена към другия човек, независимо от това, че той не
принадлежи на нашето семейство, независимо от неговата религия, цвят на кожа-
та и значимост в човешкото общество;

Разбирането за любовта към другите като жертвена и действена, подтикваща
към дела; че любовта не е обвързана с получаването, тя е даваща, без да се очаква
нещо в замяна;

Изведената централна тема в Свещеното Писание: нашето благочестие и свя-
тост се измерват с нашата милост.

Проверете наученото
Защо Бог е допуснал отдалечаването на човека? Кое е това, което привлича човека

към своя Създател? А защо не може да живее далеч от Него? Кои притчи илюстрират
търсенето на изгубеното богообщение, на Царството Божие? Защо Божият Син е
станал Богочовек?

Защо вярващите в Иисус Христос се наричат чеда Божии? Какво означава човек да
бъде син/дъщеря на Бога? Как общуваме с Бога в молитвата? Какъв е нашият отговор
на възможността да станем чеда Божии? Какво разбираме под праведен живот и чис-
то сърце? Защо св. апостол Павел моли християните да следват Христовия пример в
живота си? Какво ни разкрива животът на светиите?

В какво се изразява подобието на Бога в човека? На какво ни учи притчата за добрия
самарянин? Как Христос събира цялото човечество в Себе Си? Какво означава новото
раждане на човека? Каква промяна настъпва с новото раждане на човека чрез вярата
в Богочовека? Как можете да опишете промяната, която е настъпила във вас или във
ваш близък след като е повярвал в Богочовека?

51

Приложете наученото
1. Да работим с речник
Представете определение на понятието боговъплъщение.
Обяснете значението на думите: Богочовек и богочовечество.
Определете съдържанието и характеристиките на Господнята молитва.
Изяснете смисъла на израза жертвена любов.

2. Групиране на понятия
Свържете всеки от библейските цитати със съответното свой-

ство на Бога. Подкрепете с примери от земния живот на Богочовека
Иисус Христос като посредник между Бога и хората. Групирайте ги по
следните признаци:

а) Ум Божий
б) Воля Божия
в) Божие чувство

Всезнание за Себе Си „Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небеса-
та” (Притч. 3:19. Срв. Иер. 10:12)

Всезнание за света „Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всич-
Предзнание за бъдещето ките Му дела.” (Пс. 144:9)

г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща.

„Дето пък е Духът Господен, там има свобода.” (2 Кор. 3:17)

Премъдрост „Никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава ня-
Свобода кой, освен Сина.“ (Мат. 11:27).
Всемогъщество „Ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла
Светост вселена.“ (Мат. 24:14);
Правда и справедливост „Няма твap, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очи-
Всеблаженство те на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.“ (Евр. 4:13)
Всеблагост „Бъдете свети във всички постъпки. Защото писано е: „бъдете
свети, понеже Аз съм свет” (1 Петр. 1:15-16)
„Пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята дес-
ница навеки“ (Пс. 15:11)
„Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та
всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот ве-
чен.“ (Йоан 3:16)
„Един е Законодателят и Съдията.“ (Иак. 4:12)

Любов „Ава Отче! За Тебе е всичко възможно.” (Марк 14:36)

52

3. Работа с библейски текст в електронна среда Св. Атанасий Велики
Потърсете и прочетете в електронната Библия на сайта на Светия

Синод на Българската православна църква текста в Йоан 1:1-18.
Изберете библейския стих, който според вас най-ярко свидетелства за

възможността на хората да бъдат чеда Божии.
Съставете по едно изречение, с което да представите изразената в

него истина.
4. Примери на светостта
Прочетете светоотеческия текст и отговорете на въпросите. Използ-
вайте опорите за работа на стр. 279.

За кого се отнася този текст? С какво е свързан? Какво научаваме от
него?

Каква е връзката между безсмъртието на човека и Богочовека Иисус
Христос?

Използвайте знанията си за целта на боговъплъщението и определете
кои са основните духовни послания в текста на св. Атанасий Велики.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Милостивият не си затваря ушите пред молбата на бедните, „Човекът по природа е смъртен,
тъй като е бил сътворен от нищото, но поради подобието си на Него, Който Е, и ако съхраня-
ва това подобие чрез постоянстване в познаването Му, то тогава той би прекратил своето
природно тление и би останал нетленен, както говори и Премъдростта: „да пазиш законите
е залог за безсмъртие“ (Прем. 6:18)“

св. Атанасий Велики.
Из „Слово за въчовечаването на Словото и за явяването Му пред нас в тяло“

5. Разпознаване, разбиране и описване на православна икона
Използвайте опорите за работа на стр. 278.

Разпознайте и опишете иконата.
По какъв начин е представен Богочовекът? Защо Божият Син се изо-
бразява по този начин?
Защо боговъплъщението на Иисус Христос се възприема като централ-
на истина в християнското учение за Бога?

53

6. Работа със схема
Разгледайте схемата. Представете милосърдната любов като следване
на Христовия пример. С помощта на ключовите думи и изрази обобщете
най-същественото за духовно-нравственото значение за любовта към
ближния.

Господ Иисус Христос Притча Православната църква
действена МИЛОСЪРДНА ЛЮБОВ жертвена

безкористна

7. Предположете и опишете
Представете си, че всички хора по света имат правилното разбиране за
това кой е нашият ближен. Какъв ще бъде животът на човешкото общес-
тво? Опишете какво най-много искате да се промени в сравнение с нас-
тоящето.
8. Работа в екип
Потърсете филми, които представят подвига на милосърдната любов в
живота на съвременния човек. Съставете препоръчителен списък със заг-
лавия, който да предложите на своите съученици. Споделете в социалните
медии, които класът използва.

54

TEMA 2

СЪЩНОСТ НА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО

Православното християнство пази истина- лучила благодатта на Св. Дух на Петдесетни-
та за Христовата вяра. То правилно слави ца. Православното християнство не е сухо
Бога, защото има вярно познание за Самия и рационализирано, а е живо и вдъхновено.
Него и за спасителния живот в Христа. Така То се придържа към апостолската вяра и към
то ръководи живота на християните в правота учението на св. отци на Църквата.
и праведност. За православното християнство
е характерно, че то не е войнствено, а гриж- Точно така и ние изповядваме православната
ливо пази и сърдечно проповядва небесната вяра – съгласно апостолското и светоотече-
истина за божественото Откровение. Силата ското учение, пазено в Православната църква.
на православния духовен път като общностен То е изложено и се съдържа в православния
и личен опит, съкровеността и приемстве- Символ на вярата, който не се изменя още от
ността в духовния живот на Православната времето на първите два Вселенски събора.
църква приобщават и обединяват всички по- То е най-чистото и право учение. Ние сме
коления вярващи-православни християни по православни християни и затова трябва много
целия свят. Православното християнство е добре да познаваме и разбираме истините на
истинското християнство, което прави хрис- нашата православна вяра. Но и да я живеем,
тияните усърдни и радостни в изповядването защото молитвата и покаянието, действената,
на чистата и непроменена вяра. То смиря- жива вяра в Господ Иисус Христос подхран-
ва човешките сърца, но и ги възвежда към ват и лекуват душата на човека.
вечното и небесното като непрестанно търси
и измолва Божията помощ. Тази е основата Светата Православна църква вярно и не-
върху, която се гради същността на право- изменно пази правата вяра и я проповядва
славното християнство, а Бог е негов център на чедата си като чиста божествена истина
и негово съкровище, към което се стремят и спасително наследие. Да вярваме в Бога
православните християни от всички времена означава да сме твърдо уверени, че Бог съ-
ществува. За нас, православните християни, е
ВПравославната църква се съхранява автен- върховен дълг да бъдем ревностни във вярата
тичната православна вяра в Господ Иисус и да не се отклоняваме от пътя на истината.
Христос, която сме наследили още от апос- Както показва самата дума Православие, тази
толските времена. И днес тя е същата Църква вяра е права, славна, истински славеща Бога
и същата Богочовешка общност, която е по- и затова – спасителна.

ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ:

В какво се изразява същността на православното Какво е съдържанието на Символа на вярата;
християнство; Какви са основите на християнския православен све-
Как е оформено догматическото учение и единство- тоглед;
то на Православието; Какво е православното ни отношение към света,
Защо наричаме Православната църква – апостолска; природата и човека като Божии творения;
Защо е необходимо да различаваме християнския
По какво се различава Православието от другите православен светоглед от този на другите религии;
християнски изповедания; Защо добродетелта е основна черта на православ-
ната духовност;
Защо е необходимо да уважаваме религиозните чув- Как да проявяваме своята християнска любов чрез
ства на другите; добротворство;
Кои са основните черти на православната вяра, све-
Кои са основните истини на православната вяра; тоглед и добродетелност.
В какво се изразява връзката на православната църк-
ва и вярата на българския народ;
В какво се изразява дейния характер на православното
християнство;

2.1. ОСНОВНИ ЧЕРТИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО

Същността на право-
славното християнство
се изразява във вярата,
че то съдържа в себе си и
носи през вековете неиз-
менна и неподправена ис-
тината на Христовото
Евангелие. Тя се съдържа
в учението Му и се пази в
Неговата Църква.

Гробът на св. Богородица между
Йерусалим и Елеонския хълм

Значение на понятието 1. ПРАВОСЛАВИЕ И ЦЪРКВА

„Православие“ Когато се говори за Православие от страна на православ-
ните християни, те разбират Църквата сама по себе си. Това е
Думата Православие е същата Църква, която е основана на празника Петдесетница и
двусъставна, образува се от Глава на която е сам Иисус Христос (Еф. 1:22). Православните
думите право, правилно, и вярващи са убедени, че те изповядват пълнотата на учението,
славя, тоест правилно славя завещано от Иисус Христос. То се пренася чрез църковното
Бога, правилно вярвам. Тя предание през поколенията и действащия в Църквата Свети
съответства на гръцката Дух. Чрез Него през историята, на основата на съборните ре-
дума ортодоксúа, която шения на Църквата:
също е двусъставна: όртос –
прав, правилно, вярно, и дόкса се е оформило догматическото учение на Православието;
– мнение, учение, слава, чест. изградил се е неговият догматически интегритет (цялост,
С тези понятия в гръцкия и в пълнота);
българския език се обознача- утвърдила се е неизменността на православната вяра;
ва правилната вяра, правил- утвърдила се е пълнотата на Православието в едната, све-
ното учение, правилното та, съборна и апостолска Църква.
славене на Бога. Отнесени
към християнското учение След отделянето на Рим териториите с центрове и насе-
и живота в Църквата, те ление, което изповядва вярата на Източната църква (Констан-
означават още и правилно тинопол) се определят като православни. С покръстването на
богослужение, правилно бого-
почитание.

56

народите на Изток
се раждат различни
православни църкви.
Единството на Правос-
лавието не е свързано
с определена държа-
ва, град или личност,
а с догматическото
единство на учението.
То се изповядва в съ-
борността, т. е. едино-
мислието в учението и
практиката на Църква-
та, в строго пазене на
преданието. Чрез бла-
годатта на Светия Дух
в Църквата православ-
ните християни живе-
ят според учението на
Евангелието. Основни-
ят празник е Възкре-
сение Христово – по-
бедата на Живота над
смъртта. Православ-
ната иконопис отобра-
зява духовния свят и
връзката на земното с
небесното. Тя страни
от натуралистични,
психологизирани сан-
тиментални изображе-
ния. В православното богослужение не се използват музикални
инструменти.

Исторически са се оформили отделни центрове на Правос-
лавието, които имат свой авторитет и значение за неговото съ-
ществуване във времето. Това са патриаршиите, заедно с дру-
гите автокефални (независими административно) църкви. Кон-
стантинополската патриаршия, която в лицето на патриарха е
първа по чест, няма власт над останалите автокефални църкви.
Православните решения се вземат на събор. В глобализирания
днес свят Православието се разпространява по всички конти-
ненти. Интересът към него постоянно нараства. Търсещите ис-
тината откриват в Православието неподправената през векове-
те вяра, идваща от Самия Иисус Христос, чрез пребиваващия в
Църквата Свети Дух.

При отклонение от православното догматическо учение се
изпада в ерес, тоест в избор на друго учение. При отклонение
от каноните (правилата) на Православието, се стига до разкол
(схизма). При продължителна схизма в редица случаи може
да се стигне и до ерес, тоест определена разколническа група,
наред с незачитането на законната църковна власт, да въведе
своите последователи и до верови заблуди.

57

2.1. 2. НЕПРАВОСЛАВНИ
ХРИСТИЯНСКИ ОБЩНОСТИ
58
Римокатолическа църква

След разделението през 1054 г. западна-
та църква с център Рим (т. е. Римокатоли-
ческата) поема по свой път. Постепенно се
прекъсват църковните връзки с Константи-
нопол. Истинският удар на християнското
единство е нанесен след четвъртия кръсто-
носен поход през 1204 г., когато латинците
завладяват Константинопол. Извършените
убийства, жестокости и грабежи разделят и
обикновените вярващи. Римокатолическата
църква приема промени в учението и прак-
тики, които не са приети от Православната
църква на Изток. Най-важните от тях са:

– вмъкването в Символа на вярата (чл.
8) израза „и от Сина“ (т. нар. филиокве);

– папата се обявява за „наместник“ на
Иисус Христос на земята, като наследник
на св. апостол Петър;

– Римокатолическата църква създава
своя държава – Ватикана; т. е. на папата
му е предадена и земната, политическата
власт;

– папата е незаблудим, когато се произ-
нася по истини на вярата;

– свещенството е целибатно;
– инквизицията;
– практиката на индулгенциите;
– основният празник е Рождество Хри-
стово;
– в интериора на храма присъстват нату-
ралистични изображения като скулптури и
картини и др.;
– в богослужението се използват музи-
кални инструменти (орган).

Св. 26 Зографски мъченици
Заради отказа им да приемат
главенството на папата и да станат
униати през 1276 г. православните
български монаси са подпалени
от кръстоносците и загиват в
кулата на Зографския манастир „Св.
великомъченик Георги“ в Св. гора Атон

Протестантски общности

След настъпилите в Ри-

мокатолическата църква из-

кривявания във вярата, мора-

ла на папите и клира назрява

желание за реформиране. На

31 октомври 1517 г. монахът

Мартин Лутер заковава 95

тезиса на вратата на храма в

гр. Витенберг, Германия. М.

Лутер въстава срещу папския

авторитаризъм и разкош, сре-

щу разврата и бездуховността

в средите на клира, срещу ин-

Жан Калвин дулгенциите, според които се

(худ. Якоб Фелсинг, 1820-1829) опрощават минали, настоящи

и бъдещи грехове със запла-

щане, дори и на починали. Той

желае реформа. М. Лутер отхвърля различни вярвания и прак-

тики относно чистилището, страшния съд, почитането на све-

тците, иконопочитанието, монашеството, целибата, папството

и др. Зад протеста застава огромно число последователи – на-

чалото на Реформацията и протестантството. Появяват се нови

водачи като Жан Калвен (Калвин), Филип Меланхтон, Улрих

Цвингли и др. От техните последователи се нарояват много-

бройни протестантски общности (църкви). Най-общото, което

ги обединява е:

– приемането на Библията за единствен авторитет;

– отхвърлянето на Свещеното Предание;

– свеждането на тайнствата до две или три;

– убеждението, че човек се спасява единствено чрез вяра, а Знаете ли, че...

не с дела и пр. Понятието целибат (от
лат. caelibatus) означава неже-
3. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИНОСЛАВНИТЕ нен. Ролята на целибата е този,
който го спазва, да се отдаде
Инославни са тези християни, които не са православни. в служение на определена кауза.
Инославието се е появило вследствие разделенията в Църквата, Разпространен е в различни ре-
от различно разбиране и практикуване на вярата. То е свобо- лигии. В християнството пълен
ден избор на основателите му. Отношението към инославните целибат има в Римокатоличе-
трябва е с чувство на уважение и любов. Много от тях нямат ската църква. В Православна-
правилна представа и знание за Православието. Следователно та църква целибатни са само
любовта към тях трябва да е като към хора, а не към тяхното представителите на черното
учение. Истинската любов към тях им помага да разберат исти- духовенство – монасите, а не-
ните на православната вяра и упование в Бога. Верността към монасите духовници са женени.
Православието изисква от православните вярващи да уважават Основният смисъл на целиба-
свободата на другия човек. Тя е дар от Бога и никой няма право та е духовникът да се отдаде
над нея. единствено и само в служение
на Иисус Христос и Неговата
Църква. Православната църк-
ва следва съвета на св. апостол
Павел (1 Кор. 7:6-9).

59

2.1.

ЛЮБОМЪДРИЕ
1. Отговорете на въпросите:

Защо православните християни, когато говорят за Православие, разбират Църквата сама по себе си? Как се
пренася през поколенията пълнотата на учението, завещано от Иисус Христос? Защо догматите и каноните
следва да бъдат грижливо спазвани? Какво е значението на понятието Православие? Защо появата на поместни-
те Православни църкви не нарушава единството на Православието? В какво се изразява догматическото един-
ство на учението, което изповядват поместните църкви?

Кога се появява Римокатолицизмът? Кои са най-важните промени в учението, богослужението и каноните, кои-
то прави? Кои са причините за възникването на протестантските общности? Кои са общите черти във вярата
на многобройните протестантски общности?

Кои християни наричаме инославни? Какво трябва да бъде отношението на православните християни към тях?
Как може да се помогне на инославните да вникнат в действителната Христова вяра и православни църковни
традиции? Какво изисква верността към Православието от православните вярващи?
- Кои са основните вероизповедни и учителни разлики между трите християнски изповедания (конфесии)?
- По какво си приличат и по какво се отличават римокатолицизмът от протестантизма от една страна, а от
друга с какво те поотделно се отличават от Православието?

2. Работа със схема.
С помощта на схемата изведете основните моменти,
свързани с възникването и същността на Православната църква.

ГОСПОД ИИСУС
ХРИСТОС

ПЕТДЕСЕТНИЦА АПОСТОЛИТЕ

ХРИСТОВА
ЦЪРКВА

ПРАВОСЛАВИЕ
ПОМЕСТНИ

ПРАВОСЛАВНИ
ЦЪРКВИ

ПРАВОСЛАВНА ПРАВОСЛАВНИ
ЦЪРКВА ХРИСТИЯНИ

60

ЛЮБОМЪДРИЕ
3. Помислете и коментирайте.
Свържете въпросите със съответстващите им понятия.
Отговорете аргументирано на въпросите.

До какво води отклонението канони
от православното
догматическо учение?

На какво се гради
догматическото
православно учение?

схизма догмати

С какви средства
Православната
църква изгражда
нравствеността
на своите членове,
църковната
дисциплина,
йерархията и
богослужебния си
живот?

Как се наричат разкол
правилата, които
Църквата грижливо
съхранява и спазва?

61

2.1.

ЛЮБОМЪДРИЕ
4. Работа с изображение
Разгледайте изображенията и с тяхна помощ изведете основните
външни белези, отличаващи Православието от изобразените представи-
тели на други християнски изповедания. Представете ги в сравнителна
таблица.

5. Линия на времето
Проследете по линията на времето историческите събития, свързани с
инославните вероизповедания.
Отговорете на въпросите:
Кои са събитията? Каква е връзката между тях? Кои са причините,
довели до тези събития? Какви са последиците, свързани с тях, за хрис-
тиянския свят?

1054 1204 1517

Любомъдрие БЛАГОНРАВИЕ
1. Довършете изреченията.
Благонравие
Прочетете от Евангелието според св. евангелист Матей текстовете
ЛЕСТВИЦА от проповедта на планината (гл. 5-7) и довършете изреченията.
Лествица
Най-важните послания, които откроявам в проповедта на планината са
1. Съставяне на есе. ...
Помислете как трябва да се от-
насяте с инославните христия- Основните нравствени изисквания към християните в блаженствата
ни и с иноверните хора. Напише- са...
те есе на тема:
„Уважавам религиозните чув- Когато чета тази Христова проповед, най-много ме вълнува...
ства на другите“
2. Художествено-творческа 2. Работа с речник
дейност В светлината на разглежданата в урока тема коментирайте и обяснете
Нарисувайте вашата представа значението на понятията предание, вярност, толерантност. Изведете
за Православната църква, като нравствени правила за прилагането им в живота. Дайте примери.
използвате характерни за Пра-
вославието символи и образи.

62

2.2. ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

„Братя мои! дръжте
вярата
в Иисуса Христа,
нашия Господ на
славата“

(Яков 2:1)

Вярата е начало на човешкото знание. Според св.
апостол Павел „С вяра ходим, а не с виждане“ (2 Кор.
5:7). Тоест преди да знаем ние вярваме. Тази вяра
може да не я осъзнаваме, но тя е вътре в нас. За-
почваме всичко с нея: вярваме на близките, на при-
ятелите, вярваме, че мислим правилно, че виждаме
ясно нещата, т. е. не се съмняваме в сетивата си и
действията си.

1. ОСНОВИ НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

Православието е неизменната и непроменена през вековете вяра, ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
която е оставил Иисус Христос. Относно нея в първите десети-
летия и векове на Църквата са изниквали различни спорове (Срв. трансцендентен – философ-
2Иоан. 1:7-10; Гал. 2:4-14). С отдалечаването от времето на еван- ско понятие, което означава,
гелските събития тя се предава чрез църковното предание – бого- че даден обект е извън об-
служението и учението. В кръщението всички християни изпо- сега на опита, на опитното
вядвали вярата си в кратка форма, и затова църковните общини знание
са съставяли свои кратки формули на вярата. Те били изведени иманентен – вътрешно при-
пряко от евангелското учение, предадено от апостолите и техни- същ, свойствен
те ученици, и наречени символи. Поради гоненията през първите
три века символите имали важно значение. След признаването
на християнството за държавна религия в Римската империя, на
първите два Вселенски събора – в Никея и Константинопол бил
създаден единен символ за всички християни. Никео-Констан-
тинополският символ на вярата съдържа основните догмати на
Православието.

63

2.2.

За любознателните... Православната вяра се определя като монотеистична (от гр.
монос = един, и теос = бог) – вяра в единия Бог. Бог е в начало
„Знанието за Бога получаваме на творението, Творецът на всичко невидимо и видимо, т. е. на
чрез божественото Открове- духовния и материалния свят или „небето и земята” (Бит. 1:1).
ние. То съдържа в себе си една- Вярата в Бога е предадена чрез Откровението – в Свещеното
та, неизменна и непроменяема, Предание и Свещеното Писание. Вярата е най-ценното съкрови-
дадена от Него истина. Тя не е ще, което православният християнин притежава. Тя му помага в
зависима от пространството тукашния живот и му отваря пътя за вечния.
и времето, и затова е вечна,
валидна за всички времена и Православната вяра в Бога се пази и предава през вековете
епохи. Откровението има две единствено и само в Православната църква – в нейното учение и
страни: външна и вътрешна. практика. Връзката между православния християнин и Бога ста-
Външната се проследява в ва чрез тайнствата на Църквата. Чрез причастяването, по време
историята, в преданието; на тайнството Евхаристия, по непостижим за ума начин човекът
вътрешната се открива по приема в себе си тялото и кръвта Христови, а Той като Богочовек
духовен път на всеки вярващ издига човека към Бога. Бог, от Своя страна, се разкрива изцяло в
човек в зависимост от сила- личността на Иисус Христос. На Него Той е предал всичко (Мат.
та на неговата вяра. Псал-
мистът в духовно съзерцание
възклицава: „Небесата (т. е. ду-
ховният свят) проповядват
славата на Бога, и за делата
на ръцете Му възвестява
твърдта (т. е. материални-
ят свят)“ (Пс.18:2). Бог пре-
бивава в абсолютна вечност.
Той е извън пространството
и времето, неподвластен на
природните закони, защото ги
е създал. За Него няма минало
и бъдеще, за Него има посто-
янно и неизменно настояще.
Бог не е подвластен на при-
чинно-следствените връзки
в материалния свят. Затова
често задаваните от невяр-
ващите в Бога въпроси: „Кой
създаде Бога? Къде е Бог?“ са
безсмислени. Това са непра-
вилно поставени въпроси. Те
имат антропоморфен харак-
тер и смислово е невъзможно
да се отнесат към Бога.

Чудотворните нетленни мощи
на св. крал Стефан Милутин
в столичния митрополитски
храм „Св. Неделя“

64

28:17; Иоан 17:2 и др.), на Него човеците трябва да се подчи-
няват: „Него слушайте“ (Мат. 17:5; Лука 9:35). Той е Глава на
Църквата (Еф. 4:5), Той е предал Себе Си на смърт, за да я освети
(5:26). Църквата, като тяло Христово, свързва Бога и човека. Тя
е тяло Христово, защото Той я изпълва „във всичко“ (1:23). И
тъй като в Иисус Христос „телесно обитава всичката пълнота
на Божеството“ (Кол. 2:9) Църквата свързва в неразкъсваемо
единство материалния и духовния свят. В своите тайнства чрез
Божията благодат тя, чрез човека, извежда материалния свят в
по-висша степен на битие и го приближава до Бога.

Свидетелство за тази връзка през хилядолетията и днес са
светците, техните нетленни мощи, чудесата. Чрез молитвата към
тях православният вярващ е в постоянен диалог с „приятелите
Господни” (вж. Йоан 15:14,15) и с Бога. Свидетелство за истин-
ността на православната вяра е помощта, която Бог в своите
светии оказва на православните християни при различни техни
нужди.

Православната вяра се крепи на постоянното действие на Св.
Дух в Църквата. На основата на този опит е изградено нейното
учение.

2. ПРАВОСЛАВНОТО УЧЕНИЕ ЗА БОГА

За православния християнин Бог е Личност, Творец и Извор на
живота. Той е съвършен, абсолютен Дух – Творец, Създател как-
то на невидимия духовен свят, така и на материалната вселена
и човека. Той е абсолютно Същество, Което има живот Самò
по Себе Си. Той съществува отвъд всяка друга форма на живот.
Всичко, което е извън Него, е създадено от Него, включително
вселената, пространството и времето, законите на природата, т.
е. материалния свят. Бог е напълно самодостатъчен и трансцен-
дентен на света. В Своята същност Той е изцяло непознаваем,
умонепостижим. Като създател на пространството и времето,
Той не е зависим от тях и от сътворения свят изобщо. Той е от-
въд сетивния, интелектуалния и рационален опит на човека. Оп-
итите му да обясни Бога са само немощно усилие да се разбере
нещо за Него с разсъждения и логика. Възниква въпросът дали
е възможно да говорим за Него, ако Той е напълно непознаваем.
Отговорът е, че знанието за Бога получаваме чрез Откровението.
Бог по Своята свободна воля се разкрива на човека.

В Стария Завет Той се разкрива като конкретен Бог – на Авра-
ам, Иаков и Исаак; т. е. в пряка връзка с човека; Сам се открива
на Мойсей Кой е. Мойсей, от своя страна, Го пита как да обясни
на народа Кой е Той, какво е името Му (В древността името е
отговаряло на основни характеристики на човека, който го е но-
сел). Бог отговаря от горящия храст, че Той е Този, Който е: „Аз
съм вечно Съществуващият” (Изх. 3:14). В еврейския оригинал
най-близкият смисъл е: „Аз съм, Който съм”. Този отговор на
Бога е богоявяване, откровение. Бог е едновременно трансцен-
дентен на света и иманентен на човека.

65

2.2. Всеки може да почувства гласа на Бога в себе си, чрез гласа на

66 съвестта си. Бог говори в сърцето на човека. Сърцето в Библията

е символ, който олицетворява най-дълбоката му същност. В не-

говата дълбина дори самият човек не може да слезе. Бог е Този,

Който може да проникне там, ако човекът Му позволи: „Сърце

чисто създай в мене, Боже“ (Пс. 50:12). От човека се иска от

дълбините на сърцето си да обича Бога. В лицето на древния Из-

раил Бог се обръща към човека: „Слушай, Израилю: Господ, Бог

наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си

сърце, от всичката си душа и с всичките си сили“ (Вт. 6:4-5). За

православните християни основаната от Иисус Христос Църква

е новият Израил, която поема и изпълнява това послушание.

В Стария Завет именно пророците са тези, на които Бог се от-

крива. Чрез думите на прор. Исаия Той говори на старозаветния

Израил: „Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене

няма бог…Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене…

Аз създадох земята и сътворих на нея човека“. Бог е абсолютно

непознаваем за човека, освен ако не му се разкрие. Затова Той

му засвидетелства: „Моите мисли не са ваши мисли, нито ва-

шите пътища са Мои

пътища“ (Ис. 44:6;

45:5, 12; 55:8). Пълно-

то разкриване на Бога

става в Новия Завет в

лицето на Иисус Хрис-

тос, а именно, че Бог

е един, но в три Лица.

Това е догмат, който се

приема на вяра, но не

се доказва. Той се по-

стига чрез дълбока лич-

на вяра, изповядвана в

Църквата. Потвърждава

се от духовния опит на

православните светци,

богослови и вярващи.

Символът на вярата

изповядва тази вяра в:

Отец, Сина и Светия

Дух. Иисус Христос,

Който е въплътен Син

Божий, едновременно

Бог и Човек, на много

места в Евангелието

разкрива тази истина.

За Себе Си Той говори

като едно от Лицата на

Бога: „Както Ти, Отче,

Си в Мене, и Аз в Тебе, Св. пророк Мойсей с неизгарящата
тъй и те да бъдат в къпина и скрижалите на Завета в
Нас едно“ (Иоан 17:21) планина Синай

– молитвата на Иисус (Синайски манастир, XI-XII в.)

Христос за единство на Неговите ученици. Без Иисус Христос
човекът няма знание за Бога. Затова апостолът потвърждава:
„Бога никой никога не е видял; Единородният Син, Който е в
недрата на Отца, Той Го обясни“ (Йоан 1:18).

Чрез разкриването на Бога в Новия Завет като Троица се ре-
шават основни въпроси на вярата, на които човечеството преди
това не е могло да отговори. Бог изведнъж идва много близко до
човека. Той вече не е затворена монада, която диктува на Своето
творение какво да прави. Напротив, в Троицата Бог се разкрива
като съвършено Същество, движено от съвършена любов, на ос-
новата на която са създадени светът и човекът. Отношенията на
любов между Лицата на Св. Троица, пренесени в отношенията
между хората, осмислят живота на човека, водят го към бого-
уподобяване и победа над смъртта. Висша проява на Божията
любов към човека е въплъщението на второто Лице на Троицата
– Сина, Неговата саможертва на кръста. И докато любовта меж-
ду Лицата на Св. Троица е състояние: „Бог е любов“ (1 Йоан. 4:8,
16), то при човека тя е нравствена категория – добродетел, която
трябва да се постига. Бог не налага любовта си към човека, Той
му я предлага. Той чука на вратата на човешкото сърце: „Ето,
стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори
вратата, ще вляза при него и ще вечерям се него, и той с Мене“
(Откр. 3:20).

3. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И ВЯРАТА
НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Гръцката дума еклисия, на бълг. език църква, означава събрание Св. великомъченица Злата Мъгленска
на хора, които са призовани, повикани. В Православната църк-
ва са всички тези, които са призовани и са повярвали в Иисус
Христос като въплътен Бог. Това събрание, Църквата, не е прост,
механичен сбор от вярващи в Него хора. Тя пази Неговото уче-
ние неизменно чрез установената от Него йерархия – апостоли-
те; в богослужението си, чрез пребиваващия в нея Свети Дух;
извършва светите тайнства. Тя е една, света, съборна и апостол-
ска. Нейното начало в историята поставя Иисус Христос, когато
потвърдил вярата на св. апостол Петър в Него като Месия: „Ти си
Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си“ (Мат. 16:18).
Това е камъкът на вярата, който станал видим за всички на праз-
ника Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апосто-
лите (Деян. 2). Просветени от Него, те и техните последователи
разпространили Църквата по цял свят. Те разнесли надеждата за
спасението на човека от греха, победата над смъртта чрез въз-
кресението. Гаранция за това са думите на Иисус Христос: „Аз
съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 16:18).

Основната ценност, която човекът притежава, е животът. Бог
сътворява човека от любов и затова отношението към живота е
висша повеля. Той е дар от Бога. Сам Спасителят обявява: „Аз
дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“… „Аз живея
и вие ще живеете“ (Йоан 10:10; 14:19).

67

2.2. Животът на отделния човек има две измерения: към Бога и
към околните (обществото). Тези отношения са заложени в де-
Младите хора имат важно значение калога, а в Евангелието са потвърдени в Христовата заповед за
за Църквата и осъществяват любовта към Бога и ближния (Мат. 22:37-39). Любовта към Бога
приемствеността във вярата и е посока, стремеж към съвършенство. Тя обаче се осъществява
служението. Църквата ги прави единствено и само чрез хората – най-напред към единоверците,
по-устойчиви и силни по техния към ония „които ни обичат по вяра“ (Тит 3:15), а след това към
житейски и духовен път. всички останали – ближни и далечни, защото всички са ни братя
и сестри в Бога (Ср. 1 Йоан. 4:20).

През почти цялата история на българския народ православ-
ната вяра на по-голямата част от него е била стожер и опора в
живота му. Единоверието е признак на вътрешното единство на
народа. То му дава увереност и сигурност в смисъла на живота.
Затова и много българи са загинали заради вярата си в Иисус
Христос. Като православни християни те са дали най-ценното,
което имат – живота си – за своите ближни. Така са изпълни-
ли повелята на Иисус Христос: „Никой няма любов по-голяма
от тая, да положи душата (живота) си за своите приятели“
(Йоан 15:13). В моменти на разединение, на отслабване на пра-
вославната вяра, на появата на разколи и ереси отслабва и дър-
жавата. Така се случва и в навечерието на падането на България
под османска власт. Страната тогава е разединена не само поли-
тически, но и от многото еретически учения. След завладяване-
то на българската държава изповядващите ереси първи приемат
исляма. Остава само Православието.

Православната вяра е дава-
ла, дава и сега на православни-
те българи увереност в бъдеще-
то, смисъл в живота. Тя ги учи
на уважение не само към едно-
верците, но и към инославните
и иноверните. Пример за това
е неоценимата заслуга, която
има Българската православна
църква за спасяването на бъл-
гарските евреи. Тя е единстве-
ната църква в света, която като
институция защитава свои съ-
народници-друговерци. В този
смисъл Българската православ-
на църква е достойна наследни-
ца на изповедта на Православи-
ето на великите наши светци:
св. Йоан Рилски, св. Климент Охридски, св. Евтимий, патриарх
Търновски, св. Теодосий Търновски и много др.
Православната вяра дава увереност, сигурност. Тя обещава
не само временни, преходни неща, но вечен живот. Тази вяра
предпазва както отделния човек, така и обществото като цяло от
униние, отрицание, деморализиране, отчаяние. Здравото духов-
но общество е гаранция за здрава народност и здрава държава.

68

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Как се предава православната вяра през вековете? Защо в началото

са съставени кратки формули на вярата? В какво се изразява вярата на
християните в единия Бог? Защо Църквата е свързващото звено между
Бога и човека? Как Църквата одухотворява света и човека и ги прибли-
жава до Бога? Какво е значението на догматите за вътрешното един-
ство и живот на Църквата?

Защо за православния християнин Бог е Личност, Творец и Извор на
живота? Как е възможно да говорим за Бога, ако Той е напълно непозна-
ваем? Как получаваме знанието за Бога? Каква е пряката връзка на Бога
с човека? По какъв начин Бог се открива на хората? Как се осъществява
пълното разкриване на Бога в Новия Завет? Какъв е смисълът Бог да се
разкрива на човека като Троица? Кои са основните догмати на Правосла-
вието, съдържащи се в Символа на вярата?

Защо определяме църквата като събрание на хора, които са призовани,
повикани? Как Православната църква пази Христовото учение неизмен-
но? Защо в Символа на вярата Църквата е наречена съборна? Какви из-
мерения има човешкият живот като висша ценност в православната
вяра? Какво е значението на православната вяра в историята на българ-
ския народ? Какво дава и днес на българите православната вяра?

2. Анаграми
Разделете се на две групи. Работете в екип. Към всяка една от буквите
запишете колкото се може повече думи, които започват с нея и са свър-
зани със заложеното в съответната анаграма понятие. Представете
ги пред класа и обсъдете.

Първа група Втора група

С– Т–
И– В–
М– О–
В– Р–
О– Е–
Л– Ц–

3. Открийте, обсъдете, допълнете.
Открийте въпросите към представените отговори от ваши съученици.
Обсъдете и допълнете, като представите вашите знания за Символа на
вярата.

До какво води отклонението В Символа на вярата се изповядва
от православното вярата в Църквата като една,
догматическо учение? света, съборна и апостолска.

В Символа на вярата се В Символа на вярата се изповядва
изповядва вярата в: християнската надежда за
Отца, Сина и Светия Дух. възкресение и вечен живот.

69

2.2.

БЛАГОНРАВИЕ
1. Работа с библейски стих
Прочетете и обсъдете библейския стих Яков 2:1, като отговорите на
въпросите:

Какъв духовен смисъл откривате в обръщението на апостол Яков към
християните? Защо ги нарича свои братя?

Как разбирате повелята на апостола „дръжте вярата в Иисуса Хрис-
та“? Защо е използван глаголът „дръжте“?

Защо Иисус Христос е наречен „Господ на славата“? Как православните
християни участват в тази слава?

2. Дискусионна мрежа
Обсъдете по двойки поставения въпрос в продължение на 3 минути. Фор-
мулирайте аргументи за защита и на двете противоположни станови-
ща:

Може ли без Господ Иисус ДА, защото:
Христос човекът да има зна- 1.
ние за Бога? 2.
3.
Любомъдрие …

Благонравие НЕ, защото:
1.
ЛЕСТВИЦА 2.
Лествица 3.
…
1. Знаем Символа на вярата
Научете Символа на вярата и Вземете решение за своята позиция и формирайте две групи.
приложете наученото, като го Проведете дебат, който да има следната структура:
изречете всички заедно в клас. 1) Въвеждащ аргумент – 3 мин. за всяка страна.
Опитайте се да участвате при 2) Индивидуални аргументи – 1 мин. ограничение за всяка страна
неговото изричане по време
на светата Литургия заедно с Трябва да се изслушват аргументите на другите
всички богомолци. Бъдете учтиви и любезни
2. Образци на светостта. Станете и се преместете на другата страна, ако промените решение-
В рубриката „Жития на свети- то си.
ите“ в електронния сайт на Св. 3) Заключително становище на групата – обмисля се 2 мин., след което
Синод на Българската право- говорителят на групата разполага с 1 минута за изказване.
славна църква – Българска пат-
риаршия потърсете жития на 3. Коментар на аргументи.
светии, които са се прославили Изведете примери по предложените три основни аргументи за възпри-
като изповедници на вярата. емане на светоотеческата вяра като своя. Използвайте ключовите думи
Изберете едно от житията и и изрази, като допълните със свои.
съставете поведенческа харак-
теристика на светията, като Основни аргументи Ключови думи и изрази
използвате опорите за работа
на стр. 286. достоверност Свещено Писание; Свещено Предание; автори-
70 тет на Православната църква ...

наследство православното учение на Църквата; църковна
йерархия; образци на вярата; правилно изпо-
вядване на вярата; църковно-историческо
наследство ...

увереност вяра в Бога; убеденост; духовен опит; приема-
не на отеческата вяра като своя ...

2.2. ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и
незасегната от всякакво зломислие, както я приех-
ме от светите отци, без да се отдавате на чужди и
различни учения.“

Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудтворец“

ЗАДАЧА 1. Отговорете на въпросите.
Кой е основният текст, чрез който най-точно се формулира право-

славната вяра?
Кои са причините за появата на древните символи в Църквата?
Кое е най-характерното за православната вяра?
Как разбирате думите на св. апостол Павел „С вяра ходим, а не с

виждане“ (2 Кор. 5:7)?
Какво разбирате под непосредствена вяра?

ЗАДАЧА 2. Работа със схема.
Прочетете текста на Символа на вярата и с помощта
на схемата изведете основните догматически формули,
заложени в него.

вечен един Бог Сина
живот Отец Божий

възкресе- Вярвам Светия
ние в ... Дух

едно кръ- една ...
щение Църква

71

Св. праотец
Авраам

ЗАДАЧА 3. Работа с библейски текст.

Прочетете примерите от Свещеното Писание на Стария Завет
и продължете изреченията. Обсъдете защо св. апостол Павел сочи
като образец на вярата именно Авраам.

Основни качества, които теизмът приписва на Бога е, че Той е
личност, Творец и Извор на живота. Опитите на човека да обяс-
ни качествата Му не могат да покажат Неговата същност. Те
са само бледи аналогии, немощно усилие да разбере нещо за Него
посредством разсъждения и логика. За древната спекулативна
мисъл Бог е Първият двигател. За Аристотел Той е логически
постулат. За старозаветния човек Той е конкретен Бог – на Авра-
ам, Иаков и Исаак. Като Творец на човека, Бог е в пряка връзка
с него и в тези отношения Той му предава знания за Себе Си. В
Свещеното Писание на християните Бог е върховната Личност,
Този, Който има живот Сам по Себе Си. В Стария Завет Бог Сам
обявява на Мойсей кой е. Мойсей, от своя страна, Го пита как да
обясни на народа кой е Той, какво Му е името. Бог отговаря … че
Той е Този, Който е: „Аз съм вечно Съществуващият”; в еврейския
оригинал най-близкият смисъл е: „Аз съм, Който съм” (Изх. 3:14),
съответстващ на името Яхве. Това е теофания, богоявяване,
саморазкриване. Този израз е предизвиквал и предизвиква много
въпроси, правени са различни изследвания, създадени са много
хипотези. Едно обаче е несъмнено – в него се открива идеята за
изначално битие, т. е. за Същество, Което притежава живота
самò по Себе Си. Нещо повече, То не само притежава живота, но
е и извор, причина за живота извън Себе Си.

Свещено Библейски стих Образци на вярата
Писание
Бит. 12:1-4 1) Авраам тръгна, защото ...
Примери от
Стария Завет Бит. 18:11-15 2) Авраам повярва на Бога, че ...

Бит. 22:1-14 3) готов е да ...

72

ЗАДАЧА 4. „ЗНАМ, ИСКАМ ДА ЗНАМ, НАУЧИХ” (ЗИН)
Изведете основните начала на православната вяра в Бога.
1) Представете какво знаете по темата и попълнете първата

колона на таблицата.
2) Помислете и отговорете на въпроса „Какво искам да знам?” по

темата. Попълнете втората колона на таблицата. Изберете въпро-
сите, чийто отговор ще търсите.

3) Прочетете учебния текст и потърсете отговорите на поста-
вените въпроси.

4) Отбележете въпросите, записани във втората колона на таблицата,
чийто отговор сте намерили.
5) Накрая попълнете третата колона на таблицата „НАУЧИХ“.

ЗНАМ ОСНОВНИ КАЧЕСТВА НА БОГА НАУЧИХ
ИСКАМ ДА ЗНАМ

ЗАДАЧА 5. Примери на светостта
Осмислете и изяснете мястото и значението на православната

вяра чрез примери от историята на българския народ.

Разкрийте духовното значение на последните думи на св. Евтимий,
патриарх Търновски при откарването му в заточение след превземане-
то на Търново. Когато ридаещите граждани го попитали: „На кого ни
оставяш, добри пастирю?“ той със сълзи на очи ги благословил като
отговорил: „На Светата Троица ви оставям – сега и завинаги!“

Открийте и други примери за отстояване истините на православната
вяра в житията на българските светии.

Св. патриарх Евтимий Търновски Светите Георги Нови Софийски и
Николай Нови Софийски
73

Св. Йоан Рилски ЗАДАЧА 6. Обсъдете в час.
Кое е първо – вярата или знанието, или и двете присъстват едновре-

менно в човека?
Как може да се преодолее враждебността, която понякога възниква

между различните вероизповедания, без да се правят компромиси със
собствената вяра?
Обосновете мнението си и подкрепете разсъжденията си с раз-
лични примери.

ЗАДАЧА 7. Светоотеческа мъдрост.
Анализирайте призива на св. Йоан Рилски Чудотворец, откъс от

неговия Завет към духовните му чада. Изведете основните акценти.
Използвайте опорите за работа на стр. 279.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непо-
рочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от
светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.
Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и виде-
ли от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво,
но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски
увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света
и заради що презряхте света и светските неща.“ посетихте;
бях затворен и вие дойдохте при мен (Мат. 25:34).“

Из „Завет на свети Йоан Рилски Чудтворец“

Митрополит Климент Търновски ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
74
ДЕЙНОСТ 1. Извличане на информация от Интернет.
Работете в две групи. Представете проучването си чрез мултимедийна
презентация. Използвайте опорите на стр. 280.
Първа група
Намерете богословски текстове, отнасящи се до православното разби-
ране на Църквата. Открийте акцентите при изясняването на нейната
същност.
Втора група
В електронната Библия на Св. Синод на БПЦ-БП открийте текстове в
Свещеното Писание, които ясно говорят за възкресението. Открийте
акцентите при изясняване същността на православната вяра във въз-
кресението.

ДЕЙНОСТ 2. Характеристика на църковно-историческа личност.
Потърсете информация относно обстоятелствата, свързани с изказва-
нето на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) в Търново през
1893 г. по време на литургийна проповед: „Има Православие у нас, има и
български народ; няма Православие — няма и български народ“.
Направете характеристика на личността на митрополита като пример
за отстояване истините на православната вяра. Използвайте опорите
от стр. 285.
Представете работата си в обобщителния урок на тема „Нашата вяра“.

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
ДЕЙНОСТ 3. Разучаване на църковно песнопение.
Как е наречен св. Йоан Рилски в химнографския текст (тропар)? Защо?
Разучете църковното песнопение на църковнославянски език.

Покаяния основание, Основа на покаянието,
прописание умиления, пример на умилението,
образ утешения, образец на утешението
духовнаго совершения и духовното съвършенство
равноангелное житие твое бист, бе твоят равноангелски живот,
преподобне. Преподобне,
В молитвах убо и в пощениих и в слезах който пребиваваше в молитва,
пребивая, отче Йоанне, постничество и сълзи.
моли Христа Бога о душах наших. Прочее, отче Йоанне,
моли Христа Бога за нашите души!

75

2.3. ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД

„Всичко най-добро в света, ако
ни достига мъдрост да го видим,
сочи към Бога и Православието....“

Йеромонах Серафим (Роуз)

Йеромонах Серафим Роуз Православният светоглед се изгражда върху осно-
(САЩ, 1934-1982) вите на православната вяра. Като понятие той е
много по-широк от определението на вярата сама
ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК по себе си. Той е проекция на вярата върху цялостния
живот на православния християнин; има значение за
Космос – древногръцка дума ежедневното му поведение; изразява отношението
със значение на свят, а също към Бога, света, човека и творението. Светогледът
и на нещо красиво (украше- на православния християнин влияе на обществото
ние). В астрономията това да формира и изгражда своя православна култура.
е населеното с галактики,
звезди, планети и др. небесни 1. ВЯРАТА В БОГА – ОСНОВА НА ПРАВОСЛАВНИЯ
тела пространство. СВЕТОГЛЕД
Микрокосмос – в матери- Православният светоглед е следствие от образованата и пра-
алната вселена светът на вилно изповядваната вяра в Бога. Православният християнин
най-малките градивни час- вярва, че Бог е сътворил всичко с любов и че Той желае също
тици. В древната гръцка фи- така любовта на човека към Него. В този светоглед изключи-
лософия човекът е разбиран телно място има свободата, която Бог е дарувал на човека –
като такъв, който съдържа свободно да се обръща към Него. Православните християни не
в себе си целия този малък само внимателно изучават и израстват в своята вяра, но слушат
свят. Той съответства на гласа на Бога в сърцето си. Бог невидимо ги напътства: „ако
макрокосмоса – необятната се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще
вселена. слушат словото, което говори зад вас: ето пътят, вървете
Шестоднев – произведе- по него“ (Ис. 30:21). Православният човек пази дълбоко в себе
ние на св. Василий Велики, в си мисълта за Бога, има страх Господен, който не е нищо друго
което той изяснява шесте освен благоговение пред Него. Бог иска човекът да е добър, да
творчески дни в кн. Битие, върши добро, а не зло, защото „Страх Господен ще рече да
чрез които Бог сътворява мразиш злото“ (Прит. 8:13).
света.

76

Вярата в Бога е извор на добродетели. Тя е спасителна. Не- Празник е да даряваш и обичаш от
верието, съмнението са присъщи на хора, които като индиви- сърце
дуалисти и съответно егоисти отричат Бога и Неговото учение.
Тях Писанието определя като безумци: „Рече безумец в сърце-
то си: „Няма Бог“ (Пс. 13:1; 52:2). Липсата на вяра води до
отдалечаване от Бога и до отслабване на центростремителните
сили както в самия човек, така и в обществото. Човекът не е
причина на собственото си битие. Той е зависим от Създателя
си и късайки връзките с Него остава сам, подвластен на собст-
вените си страсти, на нисшите душевно-телесни, световни сти-
хии. Невярващият човек се стреми към временното, тленното,
към това, което удовлетворява мига и което след това изчезва.
Когато нараства неверието, поради преобладаващи общи инте-
реси към временните, външните блага, в обществото се разви-
ват борби, дори се раждат престъпления и се стига както до
неговия разпад (Пс. 57), така и до разпад на отделната личност
(Пс. 9:24).

Православният светоглед се основава на евангелското уче-
ние. Животът като дар от Бога се нуждае от грижа както в духо-
вен, така и в материален план. Погледът на християнина е насо-
чен към вечното Божие царство. Сми-
сълът на живота според православния
светоглед е отвъд хоризонта на този
свят. Вярата в безсмъртието и победа-
та над смъртта определят светогледа
на православния християнин. Вярата
в бъдещия живот влияе на настоящия.

Православният светоглед пома-
га за появата на правилно изградена
ценностна система. Тя му помага да
отделя важните от маловажните неща.
Най-важна е вярата в Бога. Тя тряб-
ва да е подкрепена с дела на любов:
най-напред към родителите, братята
и сестрите, роднините. Извън дома тя
е насочена към енорията, приятелите,
съучениците, към всеки човек, дори
и към тези, които ни се струват не-
приятни, враждебни към нас. Вярата
от своя страна трябва да е образована. Вярващият правосла-
вен християнин трябва да познава добре Свещеното Писание.
Сам Спасителят съветва: „Изследвайте Писанията, защото…
те са, които свидетелстват за Мене“ (Йоан 5:39). За това
се изисква усилие – важно е умът постоянно да е насочен към
Бога; да си задаваме въпроса, когато вършим нещо, дали Той
би го одобрил. Всичко, което вършим, дори когато говорим
за Бога, за вярата, трябва да е съпроводено от съзнанието, че
Той невидимо присъства и вижда всички наши дела и мисли –
да имаме молитвено настроение. Тоест ценностната система,
стъпила върху православната вяра изисква отговорност първо
пред Бога, след това пред себе си (съвестта си) и накрая - пред
другите.

77

2.3. 2. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СВЕТА И ЧОВЕКА

Дядо Добри (1914 - 2018) Животът на човека е подготовка към вечността, постоянна бор-
78 ба за преодоляване на греха и смъртта. Ако се загуби този ори-
ентир и човекът вложи смисъла на своя живот само в този свят,
той остава далеч от Христовото учение. Той губи благата, които
ще получи, бидейки близо до Бога. За да стигне целта обаче сe
изисква усилие. Царството Божие се постига с жертви, т. е. от-
каз от страсти и желания, от грехове, които отклоняват човека
от Бога. От вярващия се изисква упоритост, твърдост: той тряб-

ва да употреби усилие, за да влезе в Царство-
то Божие (Мат. 11:12). В голямата си част
това, което днес се предлага от света, е чове-
кът да върви по пътя на най-малкото съпроти-
вление: да се подчини на греха, да го приеме
като нещо естествено, да задоволява най-пър-
вичните си инстинкти и да не следва Бога. В
потребителското общество, в което живеем,
страстите се подсилват чрез рекламата, сред-
ствата за осведомяване, електронните мрежи.
Въпросът е, че не всичко, което се предлага,
което искаме от света можем да получим. А
това води до депресия („униние“ на църковен
език), скръб, дори отчаяние. Победата над
тези състояния могат единствено и само да се
постигнат чрез следване учението на Църк-
вата и живот, който следва пътя на Христос.
Църквата ни предлага възпитание на волята,
самоконтрол, контрол на мислите и чувства-
та чрез въздържание, израз на които е постът.
Подкрепата, увереността в победата ни дава
Спасителят: „В света скърби ще имате; но
дерзайте. Аз победих света“ (Иоан 16:33).

За да бъдем добре в света, въпреки всич-
ките му предизвикателства, основното, което
изисква от нас православното учение, е да бъ-
дем във възможно най-добрите отношения с
хората около нас. Това е път към съвършен-
ство. Когато вършим добро, ние го вършим за Бога. На недо-
умението и питането на застаналите пред Бога в Царството
Божие – кога те са Го нахранили, напоили, въобще оказали
някаква грижа спрямо Него – Той отговаря: „Доколкото сте
сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене
сте го сторили“ (Мат. 25:40). Християнското отношение към
хората, готовността винаги да сме в състояние да откликнем на
всяка нужда на ближните, на обществото е малка стъпка към
неговото подобряване, освещаване, приближаване до Христа.
Православният светоглед следва повелята на Евангелие-
то: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш
Отец“ (Мат. 5:48). Въпреки огромните поражения, нанесени
от греха в света, православният християнин обича света. Макар
и светът да лежи в зло (1 Йоан. 5:19) сам по себе си той не е зъл.

Св. Нектарий Егински изцерява
бесноватия младеж
(релеф от рђката със св. мощи на
светеца, манастир „Св. Троица“,
о-в Егина, Гърция)

Той е Божие творение, а всичко, което Бог е сътворил е добро
и красиво. Най-красивото, най-ценното, което Бог сътворил в
света, е човекът (Бит. 1:31). Сам Иисус Христос свидетелства
за ценността на човека и за отношението му към света. Той е
много по-ценен от всяко друго земно творение (Мат. 6:25-34).

Православният светоглед предполага уважение, търпимост
към другия, дори и най-грешния човек. Пример са животът и
делата на православните светци, които са били готови да се
жертват за другите в името на Иисус Христос. За тях любовта
е на върха на добродетелността. Необходимо е православният
християнин да има ясно съзнание за нея, особено тогава, когато
пристъпва към св. причастие: да е очистил по възможно най-до-
брия начин сърцето си, да е изповядал прегрешенията си, да е
простил на всички, които са съгрешили против него. Тогава,
след възгласа на свещенослужителя: „Със страх Божий, вяра
и любов пристъпете“, той свободно може да се съедини с Ии-
сус Христос чрез Неговите свети дарове.

Любовта към човека достига до своя връх, когато е насочена
към врага (Мат. 5:44), а своя краен предел, когато е готова за
саможертва за друг човек в името на Бога (Иоан 15:13). Све-
тостта е върховна ценност в православната духовност. Дори и
най-малкото усилие към нея е изпълнение на библейската пове-
ля: „Освещавайте се и бъдете свети, защото Аз съм Господ,
(свет) Бог ваш. Пазете Моите наредби, защото Аз съм Гос-
под, Който ви освещавам“ (Лев. 20:7-8).

79

2.3.

Манастир „Св. Троица“ (остров Егина,
Гърция)

3. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТВОРЕНИЕТО
Отношението към творението в Православието е неотменно
свързано с разбирането за света като дар от Бога за човека. Той
трябва да вижда във всяко творение Божията ръка.

В райската градина, преди грехопадението, човекът е живял
в пълна хармония с всичко, което го заобикаля – духовния и ма-
териалния свят. Бил жител на тези два свята. Имал възможност
да развива своето познание, да разкрива творческите си сили.
Опознавал света и му въздействал непосредствено.

След грехопадението човекът, животните, природата стана-
ли враждебни един на друг. Вън от райската градина земята
започнала да ражда „тръни и бодили“ (Бит. 3:18). Грижата за
прехраната станала „трудност“, „труд“, бреме (19). Той започ-
нал да се труди – срещал съпротивата на физическия матери-
ален свят. Нарушеното равновесие изисквало от него усилия и
борба за оцеляване. Борба не само с природата, но и със себе-
подобните.

Отношението към природата днес е потребителско. Съвре-
менният човек е прекъснал естествените си връзки с природа-
та. Загубено е чувството за светостта на света, за тайната, която
стои отвъд природата. Дори и днес, ако има повик за пазене на
природата, това не е заради самата нея, преклонение и благо-
дарност към нейния Творец, а е желание на човека да не навре-
ди на самия себе си..
80

Православното отношение към при-
родата, към заобикалящия ни свят стъпва
на нейната ценност сама по себе си, като
Божие творение. Радостта от природа-
та е радост от живота, от благата, които
Бог е дарил на човека. Пророк Исаия е
категоричен: „Бог, Който образува зе-
мята и Който я създаде; Той я утвърди;
не напразно я сътвори; Той я образува
за живеене“ (45:18). В псалмите чове-
кът разкрива своя възторг от величието
на творението. Вечерното богослужение
започва с чудния 103 псалм. В него пса-
лмопевецът Давид е излял благоговение-
то си към Бога, породено от красотата на
творението. Псалмът е молитвено съзер-
цание на красотата на света, хваление и
благодарност за милостта Му, разпозна-
ване на Неговата власт над природата.

Много отци на Църквата са приели от гръцката философия
разбирането, че човекът е микрокосмос, микровселена. Той съ-
държа в себе си целия свят. Свети Василий Велики описва в
своя Шестоднев Божието творение като красота, която говори
за красотата на неговия Създател. Свети Андрей Критски е съз-
дал прекрасен канон, чрез който се възпява Божието величие,
тъгата по загубения рай и борбата на човека, вярата му в Бога,
че ще го върне отново там.

Православният светоглед приема, че зад цялата видима и
невидима действителност стои Бог. Той по незабележим за чо-
века начин се грижи за творението, а задължение на човека е
да не му вреди, а да участва заедно с Бога в неговото усъвър-
шенстване. Човекът е съработник на Бога (1 Кор. 3:9) в бла-
гоустрояването на света. Той трябва постоянно да упорства в
стремежа си към създаването заедно с Бога на по-добър свят.
Сам Спасителят посочва пример на човека: „Моят Отец досе-
га работи, и Аз работя“ (Иоан 5:17).

В молитва при Божи гроб
(Йерусалим, Израел)

81

2.3.Любомъдрие ЛЮБОМЪДРИЕ
1. Отговорете на въпросите:
Благонравие
Следствие от какво е православният светоглед? Каква е връзката
ЛЕСТВИЦА между свобода и светоглед? Какво представлява страхът Господен като
Лествица част от православния светоглед? Защо вярата в Бога е извор на добро-
детели? До какво води отдалечаването от Бога? На какво се основава
1. Съставяне на тест православният светоглед? Защо православната вяра изисква отговор-
Съставете тест за проверка на ност първо пред Бога, след това пред себе си (съвестта си) и накрая
знанията, като използвате из- - пред другите?
разите:
Какво представлява животът на човека според православния свето-
сложна система от знания, глед? Какъв е пътят към духовно съвършенство? Коя повеля на Еванге-
убеждения, мисли, чувства, на- лието следва православният светоглед? Защо православният светоглед
строения; се изразява в уважение, търпимост към другия, дори и най-грешния чо-
век? Кога християнската любов към човека достига до своя връх и своя
стремежи, отношения към са- краен предел?
мия себе си, околните и света, в
който живее; С какво отношението към творението в Православието е неотменно
свързано? Какво е отношението на човека към Божието творение преди
системата от възгледи на и след грехопадението? Защо вечерното богослужение започва със 103
личността и обществото към псалм - молитвено благоговение към Бога, породено от красотата на
света; творението? Какво е задължението на човека към Твореца и творение-
то?
цялостна представа за света,
която включва изясняване мяс- 2. Работа с речник
тото на човека в света; Обсъдете съдържанието на понятието „светоглед“. От кои думи е със-

цялостна перспектива към жи- тавено то? Анализирайте тяхното значение. Каква е взаимовръзката
вота; свят – човек, съдържаща се в понятието?

система от съзнателни или Какви асоциации поражда тя във вас според изведените синоними:
подсъзнателни убеждения. мироглед, възглед, схващане, разбиране, мнение, поглед
2. Научете наизуст.
Потърсете в електронната Биб- Какво е вашето определение за православен светоглед?
лия на Св. Синод на БПЦ-БП и про-
четете 103 псалом, с който за- 3. Помислете и отговорете
почва вечерното богослужение. Представете същността на православния светоглед, като отговорите
Научете стих 24 наизуст. на мирогледните въпроси, които касаят себе познаването, мястото на
3. Творчество в екип човека в света и в отношенията с останалите хора:
Прочетете мисълта на йеромо-
нах Серафим (Роуз) в началото
на урока. Обсъдете и споделете
какво бихте нарисували, за да
представите символично ней-
ния смисъл. Аргументирайте
идеите си. Работете по двама
с материали и техники по избор.
Изложете творбите си в класна-
та стая или в училището.

свързани с мястото МИРОГЛЕДНИ ВЪПРОСИ свързани с
на човека в света отношението към
свързани с отношението
Кой съм аз? към Бога другите хора
Какъв съм?
Какъв трябва да бъда? Има ли Бог? Какъв е произходът на света
Какво е моето място в света? Ако има какъв е Той? и как е устроен?
В какво се състои смисълът на моя Каква е ролята Му в света? Какво е добро и какво – зло?
живот? Как да се отнасяме към Него? Как да се отнасям към при-
Какво очаква човека след смъртта? родата?
Свободен ли е човекът? Какво мисля за красиво?

82

БЛАГОНРАВИЕ
1. Прочетете, съпоставете, обяснете.
Съпоставете и направете обоснована интерпретация на библейския
текст и светоотеческата мисъл. Като допълнение можете да прочете-
те следните текстове от Свещ. Писание: Пс. 18:1; 32:9; 135; Ис. 29:16;
1 Тим. 4:4.

„Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна Св. пророк и цар Давид (Х в. пр. Р. Хр.)
милостта Му. Славете Бога на боговете, защото е вечна
милостта Му. Славете Господа на господарите, защото е
вечна милостта Му; Оногова, Който едничък прави велики
чудеса, защото е вечна милостта Му; Който премъдро
сътвори небесата, защото е вечна милостта Му; Който
утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта
Му; Който сътвори великите светила, защото е вечна
милостта Му; слънцето - да управлява деня, защото е
вечна милостта Му; луната и звездите - да управляват
нощта, защото е вечна милостта Му... Славете Бога
Небесний, защото е вечна милостта Му.“

(Пс. 135:1-9, 26)

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„А щом като светът има начало и е сътворен, нека се запитаме: кой му е дал началото и кой е
неговият Творец? Или по-добре да кажем: за да не би, мъчейки се да откриеш това посредством
човешки умувания, да се отклониш по някакъв начин от истината, Моисей те е изпреварил с
учението си, като вместо печат и ограда поставил върху душите ни достойното за почитане
Божие име, като казал: В начало Бог сътвори. Това блажено Естество, неизчерпаема Благост,
приятна и силно желана за всяко надарено с разум същество Доброта, Начало на същества-
та, Извор на живота, духовна Светлина, непристъпна Мъдрост – ето Кой сътвори в начало

небето и земята!““
Св. Василий Велики. Шестоднев

2. Обсъдете в час.
Обяснете как трябва да се изгражда православният светоглед – кои са

първите стъпки? Посочете примери на правилен православен светоглед.
Посочете примери на неправилен светоглед, който се различава от пра-
вославния.

От Свещеното Писание е ясно, че любовта към Бога се изразява и в лю-
бовта към творението. Бог сам разкрива, че и едно врабче няма да падне
на земята без Неговата воля (Мат. 10:29). Може ли да обясните какво
трябва да бъде отношението на православния християнин към животни-
те?

Св. Василий Велики
(икона от неговия параклис
на Кръстова гора)

83

2.3. ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„... вашата любов все повече и повече да изобилва
чрез познание и разбиране на всичко, за да раз-
личавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и ...
изпълнени с плодове на правда ... за слава и похвала
Божия.“

(Фил.1:9-10)

Манастир „Св. Мария Магдалина“ ЗАДАЧА 1. Изработване на схема
(на Елеонския хълм срещу Йерусалим) Разгледайте съдържанието на таблицата. Какви са основните

въпроси, които се разглеждат в нея.
Разделете се на три групи. Въз основа на съответната колона на

таблицата във всяка група изработете схема, която да представи в
графичен вид нейното съдържание. Работете върху общ лист, като
използвате материали по ваш избор. Представете пред класа.

ПЪРВА ГРУПА: ВТОРА ГРУПА: ТРЕТА ГРУПА:

Вярата в Бога – основа Отношението Отношение
на православния към света и човека към творението
светоглед
Живот и светоглед Отношение
Православният Духовно съвършенство към творението
светоглед Повелята на Евангели- Отношение към човека
Свобода и светоглед ето Отношение
Страх Господен Уважение, търпимост към животните
Добродетели към другия Задължение на човека
Отговорност пред Бога Християнска любов към Твореца
Отговорност пред себе Саможертва за друг Задължение на човека
си и пред другите човек в името на Бога към творението

84

ЗАДАЧА 2. Попълнете таблицата
В православния светоглед изключително място има свободата,

която Бог е дарувал на човека. Попълнете таблицата, като отбеле-
жите с + или – в съответните колони. Коментирайте и защитете
своя избор.

Степени на свобода Допустимо Недопустимо Зависи
Имам свободата да изповядам от ситуацията
и защитавам вярата си.

Имам свободата да избирам
между добро и зло, правилно и
грешно, полезно и вредно.

Имам свободата да давам
собствени формулировки на
вярата или да задавам прави-
лата.
Имам свободата да предавам
своята вяра на другите.

Имам свободата да задавам
правилата в Църквата.

Имам свободата да предла-
гам нови религиозни учения и
практики.
Имам свободата да предла-
гам актуални въпроси за об-
съждане.
Имам свободата да проявявам
религиозна нетърпимост към
различните от мен.
Имам свободата да предлагам или
участвам в църковно-социални ини-
циативи

85

ЗАДАЧА 3. Обсъдете в час.
Изберете си модератор, който да води обсъждането. Изразете

свободно своето мнение според зададените въпроси.

Как вярата в Бога прави мирогледа православен?

По какво можем да познаем, че определен религиозен светоглед не е православен?

Защо е толкова важно човек да притежава православен светоглед?
Защо днес е много по-трудно да бъде придобит
православен светоглед, отколкото е било в миналото?
Как според православния светоглед трябва да се отбелязват църковните празници?

ЗАДАЧА 4. Основното значение на всеки светоглед се извежда
от разбирането и практикуването му в живота по отношение
на хората, света и творението. Изведете основните принци-
пи, на които стъпва православният християнски светоглед по
отношение:

Основни принципи по отношение на човека

В какво се състои смисълът в семейството
на живота на православния
в обществото в Църквата
християнин? във всички заедно
Къде е центърът

на човешкото
съществуване?

Основни принципи по отношение на творението

Какво е отношението Какво е мястото на човека
Творец-творение? в тези отношения?

86

ЗАДАЧА 5. Светофар
Прочетете текста, който е разделен на три части. Изведете от

текста основния момент, на който стъпва православния светоглед.
Отбележете:

със зелено – това, с което сте напълно съгласни;
с жълто – това, което ви притеснява;
с червено – това, с което не сте съгласни.

Представете пред класа своя светофар и аргументирайте изра-
зеното от вас становище.

„Тъй като Христос, нашият Бог, е истински човек,
Той е претърпял пълна и действителна човешка смърт на
Кръста. Но тъй като Той не е само истински човек, но
и истински Бог, но тъй като е самият живот и източ-
никът на живота, тази смърт не е била и не би могла
да бъде окончателен край…

Христос възкръсва от мъртвите и с възкресението
Си ни избавя от тревогата и ужаса: победата на Кръ-
ста е потвърдена, любовта открито е показана като
по-силна от омразата, а животът – като по-силен от
смъртта.

Самият Бог е умрял и възкръснал от мъртвите и
затова вече няма смърт: дори смъртта е изпълнена с
Бога. Понеже Христос е възкръснал, вече няма защо да
се страхуваме от никаква тъмна или зла сила във все-
лената…“

(Митрополит Калистос Уеър, Православният път,
С., 2014, с. 111)

87

ЗАДАЧА 6. Дневник в две колони
Прочетете текста. Направете разлика между възгледа за света

в източните пантеистични религии (от гр. пан = всичко + теїс =
бог) и православния светоглед.

Анализирайте двете теми, които се разглеждат в него и ги срав-
нете, като изразите отношението си към приложения текст. Използ-
вайте опорите за работа на стр. 281.

Направете таблица с две колони.
В първата препишете текста или част от него, който е привлякъл
вашето внимание.
Във втората направете коментар с помощта на следните въ-
проси:

Защо го избрахте?
Какви въпроси поражда?
Какво мислите вие по тази тема?
Какво е вашето отношение?

Съпоставете авторовият текст с вашето мнение и породените
мисли.

След това обсъдете по двойки и сравнете избраните текстове
и изразени от вас позиции.

Може да проведете групова дискусия.

„Днес се определят два вида пантеизъм. Единият
приема, че всичко е Бог – религиозно-философско учение,
което отъждествява Бога и природата. Вторият вид
приема, че реален е само Бог, а природата, светът са
подобие, представа. Те не са действителни… Общото и
за двата вида (философския и религиозния) е, че универ-
салният дух, духът на природата, който те приемат за
Бога, е безличен. В източните религиозни пантеистични
учения човекът достига до съвършенство на основата
на своите усилия и стремеж. Той иска сам да стигне до
небето (Бит. 11:4). Това е технология – проникване в тай-
ните на битието посредством човешката воля – един
вид самоспасение. Идеалът за съвършенство там е (в
будизма например) пълно сливане с бога, т. е. с природа-
та. Така човекът изчезва, разтваря се в безличния бог и
прекратява своето съществуване – човешкото съзнание
угасва (нирвана), слива се с божественото и настъпва
пълна, абсолютна смърт. Самосъзнанието, личността
са унищожени безвъзвратно…С религиозен пантеизъм
са белязани древните учения ведаизъм, браманизъм, бу-
дизъм, индуизъм, таоизъм (даоизъм), шинтоизъм и др.“

(Димитър Попмаринов, Между вярата и знанието,
4-то изд., С., с. 23-24)

88

ЗАДАЧА 7. Работа с изображение.
Разгледайте изображенията, представящи молитвени места на

различни религии. Използвайте опорите за работа на стр. 286. От-
говорете на въпросите.

Как архитектурата и символите на тези култови места представят
светогледа на вярващите?

Как според православния светоглед християните трябва да се отнасят
към изповядващите юдаизъм, ислям и будизъм?

ЗАДАЧА 8. Работа с химнографски текст
Прочетете и обсъдете откъса от канона на св. Андрей Критски,

който е част от вечерното богослужение през първата седмица на
Великия пост. Използвайте опорите за работа на стр. 280.

Текстът е съставен от две части. Открийте коя част изразява
прослава на Бога и коя – призив към Твореца.

Обяснете какво е значението на призива към Бога.
Обяснете характерната особеност на православния светоглед,
която химнографският текст отразява.

89

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
ДЕЙНОСТ 1. Създаване на видеофилм
Подгответе видеофилм на тема „Мястото на човека в творението“,
като използвате за основа на псалом 8. Представете библейския текст
чрез аудио запис или чрез субтитри. Използвайте подходяща музика за
озвучаване. Съобразите се с изискванията на стр. 290.

„Господи, Боже наш! Колко е величествено Твоето
име по цяла земя! Твоята слава се простира по-
горе от небесата. Из устата на младенци и
кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш
Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и
мъстител. Кога гледам Твоите небеса – дело на
Твоите пръсти, месечината и звездите, които си
поставил, казвам си: що е човек, та го помниш, и
син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с
малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си
го увенчал; поставил си го владетел над делата
на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му:
овци и волове всички, а също и зверовете полски,
птици небесни и риби морски, всичко, що преминава
морските пътища. Господи, Боже наш, колко е
величествено Твоето име по цяла земя!“

(Псалом 8)

ДЕЙНОСТ 2. Интернет проучване
Иисус Христос е Синът Божий, за Когото са пророкували пророците в
Стария Завет, но името Му се споменава и в Корана. Потърсете в Ин-
тернет информация, за да разберете какво е характерно в ислямското
разбиране за Иисус Христос.

Разбирането Разбирането
за Иисус Христос за Иисус Христос
в християнството
в исляма

90

2.4. ПРАВОСЛАВНА ДОБРОДЕТЕЛНОСТ
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при „За това, що е истинно, що
всеки подарък не оскърбявай с думи. Росата не е честно, що е справедливо,
разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добра, нежели що е чисто, що е любезно, що
даяние. Затова думата не стои ли по-високо от е достославно, за това, що
добро даяние? А у добродетелен човек има и едното, е добродетел, що е похвала, -
и другото.“ само за него мислете.“

Премъдрост на Иисус син Сирахов, Глава 18:15-17) (Фил. 4:8-9)

ЗАДАЧА 1. Прочетете текста и с помощта на схемата отго-
ворете на въпросите.

Добродетелта е основна черта на православната духовност.
Това е двусъставна дума, която изразява идеята за вършене
на добри дела, постоянно състояние на волята към вършене
на добро. Добродетелността произлиза от добродетелта. Тя е
практическо измерение на добродетелта и изразява нейния ди-
намичен, деен характер. Добродетелността е много по-широко
по обем и съдържание понятие от добродетелта. Тя е проява на
много добродетели.

Защо добродетелта се определя като основна черта на православната Негово Светейшество Българският
духовност? патриарх Неофит и дядо Добри

От кои две думи е съставена думата добродетел? ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
В какво се изразява идеята за вършене на добри дела спрямо състоя-
нието на волята към вършене на добро?
Как си обяснявате разбирането за добродетелността като практи-
ческо измерение на добродетелта?
Защо добродетелността е много по-широко по обем и съдържание
понятие от добродетелта?

добродетел изразява идеята за вършене даяние – дар, приношение
на добри дела православна
духовност
състояние на волята към
вършене на добро

добродетелност практическо измерение на добродетелта
изразява динамичния, деен характер
на добродетелта
проява на много добродетели

91

ЗАДАЧА 2. Четене с разбиране
Прочетете текста и запишете:
1) най-важната идея, съдържаща се в житийния текст;
2) един въпрос към злощастния баща и един въпрос към светеца;
3) направете общ коментар за какво може да ни послужи днес
примерът на добродетелност, показан от св. Николай.

Св. Николай Мирликийски Чудотворец Един твърде богат жител на гр. Патара нена-
дейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма
беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в
състояние да се бори с изкушенията на бедността
и замислял вече по безчестни пътища да доставя
средства за живот на себе си и на своето семей-
ство, което се състояло от три дъщери. Той имал
намерение да пожертва честта на дъщерите си…
Като узнал за бедственото му състояние, Божият
угодник нощно време му подхвърлил през прозореца
голяма кесия със злато. Като се събудил сутрин-
та, нещастният баща едвам могъл да повярва на
неочакваното богатство. Работите му се попра-
вили и наскоро той омъжил най-голямата си дъще-
ря. Св. Николай решил по същия начин да устрои
съдбата и на останалите дъщери. След известно
време той пак подхвърлил такава кесия със злато.
Наредена била честно и втората дъщеря, и зара-
дваният баща излял пред Бога своите чувства на
благодарност.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_

Nikolay.htm

Св. Йоан Богослов
92

ЗАДАЧА 3. Коментар на нравствени дилеми

Прочетете текста за показания пример на добродетелност от
св. Йоан Богослов, който съдържа разрешаване на нравствени
дилеми и отговорете на въпросите след него.

В един от градовете на Мала Азия св. Йоан Богослов срещнал момче, което
имало благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил.
Станало нужда да отпътува за дълго надалеч. Поверил го на местния епископ.
Но епископът не оправдал напълно доверието на апостола, защото само поучавал
момъка, без да обръща внимание на поведението му. Още не закрепнал във вярата
и Божия закон, момъкът се увлякъл от лоши примери и се предал на пороци. Сбли-
жил се с разбойници и започнал с тях да напада и ограбва пътниците.

Когато се завърнал в града, апостолът научил какво се е случило с момъка и
се натъжил твърде много. Повикал епископа и го укорил за неговата небрежност.

– Върни ми – казал той – съкровището, което ти поверих да пазиш! Върни ми
момъка, когото трябваше да научиш на Господния закон.

Апостолът потеглил да търси разбойниците. Те го хванали и довели при глава-
таря си, който се оказал самият момък, когото Йоан издирвал.

Като видял апостолът, момъкът се засрамил и побягнал от него. Йоан тръгнал
подире му и викал:

– Върни се, сине, при баща си! Не се отчайвай в Божието милосърдие! Аз ще
взема на себе си твоите грехове – само ме послушай и се разкай! Бог ме прати да
те намеря!

Победен от думите на апостола, момъкът спрял, върнал се при него, спуснал
се в нозете му и дълго мълчал, без да смее да дигне очи да го погледне. Така се
срамувал от делата си ...

Апостолът го вдигнал, целунал го и го взел със себе си. Радвал се, както се
радва добрият пастир, когато намери заблудилата се овца.

Заловил се да го учи, отново го призовавал към покаяние. Сочел му безкрай-
ното милосърдие на Бога, Който е готов да приеме всякога каещия се грешник.
Момъкът се върнал към доброто, благодарение на голямата обич, с която апосто-
лът се грижел за него.

Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/09.26_sv_ev_Joan.htm

Какви са нравствените дилеми в случилото се?
Защо епископът не оправдал напълно доверието на апостола?
Как ще обясните обратната страна на добродетелността, показана
от местния епископ?
Защо св. Йоан тръгнал да търси момъка?
С какви думи се обърнал към него, когато го открил?
Как си обяснявате реакцията на момъка при срещата с апостола?
Какво щеше да се случи, ако апостолът беше постъпил по друг начин,
като изрази своето възмущение от младежа с укорителни думи?
Кое породило срама и покаянието в младия човек?
Защо св. Йоан се зарадвал? Какво направил?
Ако вие бяхте на мястото на апостола, как бихте постъпили?
Как се разкрива дейният характер на християнската добродетелност
в лицето на св. Йоан?

93

ЗАДАЧА 4. Работа с библейски стих
Прочетете и сравнете двата библейски стиха в началото на
урока, като използвате опорите за работа на стр. 281.
Отговорете на въпросите.

Коя истина на християнската добродетелност разкриват ду-
мите от книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов?

За какво ни призовава да мислим св. апостол Павел? Защо?
Кои са приликите и разликите между тях?
Съпоставете учението за добродетелността в двата текста,
като използвате ВЕН диаграма. Запишете специфичното в пос-
ланието на двата текста в съответния кръг на диаграмата.

Сир. 18:15-17 добро Фил. 4:8
добродетел
добродетелност

ЗАДАЧА 5. Споделете и обсъдете.
Споделете знания и преживявания, свързани с добротворството
и благотворителността. Обсъдете своя опит с помощта на въ-
просите.

Знаете ли примери за благотворителност във вашата енория, в други енории?
Разкажете какво ви е впечатлило?
Какво правите или бихте направили в областта на благотворителността
заедно с вашите родители или с ваши приятели?

94

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Изработване на схематична карта
Прочетете текста и въз основа на получената информация съставете
план (скица) на града на милосърдието „Василиада“. Преценете ориенти-
рите за разположението на сградите и подберете символите, с които
да ги отбележите. Включете задължителните ориентири за посоките
на света. Можете да очертаете и пътищата, които водят до храма.
Изработете картата по ваш избор като хартиен или като електронен
вариант. Работете самостоятелно или в група.

„Василиада” – така всички наричали цялото се-
лище от благотворителни заведения като безплатни
трапезарии, болници и приюти, които Василий бил
създал още когато бил презвитер и помощник на своя
предшественик Евсевий. Това бил същински град на
милосърдието с разкошен храм в неговия център…
Какво ли нямало в тази Василиада, която се проявила
в първите десетилетия след премахването на гонени-
ята и останала в историческия спомен като най-вну-
шителната проява на църковна социална дейност след
примера и постиженията на Йерусалимската църква
от времето на св. първомъченик и архидякон Сте-
фан (Деян. 4:32-37). Не липсвали странноприемници
и дори лепрозории*, за приютяване на прокажени, и
работилници за недъгави. Нямало нужди и грижи,
които да не влизали в бдителната закрила на този
велик мъж на делото.

* лепрозорий – лечебно заведение за прокажени
Източник: https://www.pravoslavie.bg/

Представете картата пред класа и обсъдете въпросите:
Какво представлява построеният от св. Василий град „Василиада“?
За какво служи като пример?
Какви добродетели откривате в тази дейност на св. Василий Велики?

ДЕЙНОСТ 2. Извличане на информация от Интернет
Открийте в Интернет и запишете в тетрадката си информация за
живота на дядо Добри.

Спазвайте показателите за търсене на информация от Интернет. Из-
ползвайте опорите за работа от стр. 280.

Отговорете на следните въпроси:
Кои са основните му добродетели?
В какво се състои неговата добродетелност?

95

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
Какъв пример дава той на православните вярващи?

ДЕЙНОСТ 3. Обсъждане на филм
Изгледайте в YouTube филма за състраданието и добротворството в
Православната църква „Форпост“. Филмът е спечелил Големия приз на
Международния фестивал „Покров Гран при „Кристални птици” и голямата
награда на IV-тия Международен Сретенски православен кинофестивал
„Встреча“ (2009 г.), както и наградата на зрителите на кинофестивала
„Вечевой Колокол”.
Може да го намерите на адрес:
https://www.youtube.com/watch?v=29xuxhFueJg
Дайте отговор на следните въпроси:

Кои са основните идеи във филма?
Какви въпроси за размисъл поражда във вас?
Кои моменти ще останат незабравими за вас?
Откривате ли наличие на противоречие във филма спрямо действител-
ността, която ни заобикаля?
Проведете обсъждане на филма.

ДЕЙНОСТ 4. Призив за добротворство.
За празника Рождество Христово подгответе презентация или направете
клип, чрез които да призовете учениците от вашето училище:

да подкрепят
благородна

кауза

да извършат
благородна
постъпка

да се присъединят
към благотворителна

кампания

96

Нашата вяра
(ЗА ОБОБЩЕНИЕ)

1. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА „Християнската вяра
е преди всичко живот
Православната вяра се осъществява и видимо изразява в при- в Троичния Бог, изжи-
надлежност към Православната църква. Православието стъпва вяване на общуването
на дълбокото убеждение, че правилно изповядва и пренася през с Христос в Църквата,
историята вярата в Иисус Христос и Неговото учение. Право- на молитвено обще-
славната църква разбира себе си като Едната, Света, Съборна и ние, чрез което се осъ-
Апостолска. ществява връзката
на човека с Бога. Но
Тя е една, защото Господ Иисус Христос основава една Църк- тя е предшествана от
ва. Той заявява на св. апостол Петър, който преди това Го е изпо- твърдата увереност
вядал като „Христос, Синът на Живия Бог“, че на този камък, в съществуването
т. е. върху тази вяра ще съгради Църквата Си (Мат. 16:16, 18). на Бога, в Неговата
Тук и на други места Евангелието говори именно за една Църк- любов и промисъл за
ва (18:7), на Петдесетница (Деян. 2:47; 20:28) и на др. места (1 спасението на човека.“
Кор. 12:28). Господ Иисус Христос е Глава на Църквата, а тя, т. е.
нейните членове, е Негово тяло (Еф. 1:22). Следователно Богочо- (свещеник Стоян
векът не е Глава на много, но на една Църква. Тя е света, защото Чиликов.
в нея непрестанно пребивава Светият Дух. Той освещава живота
на всеки член на Църквата чрез тайнствата, молитвата, богослу- Православната вяра и
жението. Църквата е съборна, защото тя е съборно тяло. Всички живот. С., 2012)
нейни членове са събрани от една вяра. В гръцкия оригинал на
Символа на вярата, думата, която светите Седмочисленици пре- 97
веждат със „съборна” е католики, т.е. всеобща, цялостна. В тази
цялост заедно с Бога са всички светии, всички ангели и всички
верни.

Църквата е апостолска, защото посредством апостолите – тех-
ните евангелия и послания – ние научаваме за Иисус Христос.
Както Спасителят завещава на учениците Си всичко, което знае от
Отца, така и учениците Му на свой ред предават на своите ученици
благовестието и вярата. Апостолите ръкополагат първите дякони,
презвитери и епископи. Епископите предават това ръкоположение
на своите ученици, а те, съответно – на своите. Така днес всеки дя-
кон, презвитер и епископ е на свой ред приемник на апостолското
ръкоположение.

На основата на Божието Откровение е формирано вероучение-
то на Църквата. Отклоненията от това вероучение са определяни
като ереси. Отклоненията от дисциплинарен характер са определя-
ни като схизми или разколи. Православната църква приема Римо-
католическата църква и протестантските общности като отделили
се от нея през историята членове. Православният християнин раз-
бира и уважава избора на всеки отделен инославен християнин, но
не приема отклоненията във вярата, към които той се придържа.

Постоянното действие на Светия Дух в Църквата е засвиде-
телствано от времето на светите апостоли, и то ще продължи до
края на историята. В Духа Свети са провеждани вселенските съ-
бори, Духът Свети е потвърждавал техния авторитет. В Него се
извършва всяка света Литургия и днес, когато верните се събират,
за да бъдат заедно на Господнята Трапеза. Затова в Православната
църква всеки индивидуален опит придобива стойност и смисъл,
когато е споделен.

Истинността на Православната църква се засвидетелства от
застъпничеството пред Бога на безброй просияли православни
светци. Пред техните мощи, в храмове, посветени на тях, безброй
вярващи получават утеха, духовно и физическо изцеление, помощ,
която не може да бъде предоставена от външния свят.

98