РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ

Документ 2: откъс от изказване на Пловдивски митрополит Пловдивски митрополит КИРИЛ,
Кирил и Варненски и Преславски митрополит Йосиф из прото- по-късно Български патриарх
кол от извънредно заседание на Св. Синод за изселването на (1901-1971
евреите на 02. 04. 1943 г.

Пловдивски митрополит Кирил: „Бяха арестувани на 9 срещу
10 март в 3 часа през нощта около 1500-1600 души от гр. Пло-
вдив. Прибрани бяха в едно от училищата и трябваше да бъдат
изпратени в Полша, както това бе станало с евреите от ново-
освободените земи от Беломорието... После дойдоха при мен и по-
кръстените от еврейски произход. Утеших ги и им казах, че ако се
видят застрашени, давам им убежище в моя дом. Нека най-после
ги вземат от моя дом....

Варненски и Преславски Йосиф: „...Към нехристияните евреи
нашето отношение трябва да бъде общо отношение нравствено,
на човек към човек. Тук ние можем да издигнем глас да не бъдат
преследвани и онеправдани несправедливо... В последно време За-
конът за защита на нацията се упражнява вече в крайностите
– еврейското малцинство се гони и изселва от страната. Наш дълг
е да го защитим, като по тоя начин ние ще защитим и престижа
на собствения си народ.“

Втора група:

Документ 1: откъс от изказване на Пловдивски митрополит
Кирил из протокол № 12 от 14. 11. 1940 г. на българския Св. Синод

„Въпросът за отношението ни към евреите е ясен. Ние сме
християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да
не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за
равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход,
раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите,
първо за християните, а също така и за нехристияните.“

Документ 2: откъс от писмо № 2975 / 22. 03. 1943 г. от намест- Варненски и Преславски митрополит
ник-председателя на Св. Синод на БПЦ Видински митрополит ЙОСИФ (1900-1988)
Неофит до министър-председателя и министър на външните
работи и изповеданията Богдан Филов

„Угнетителните мерки на почитаемото Ви правителство
срещу евреите и християните от еврейски произход се засилиха
твърде много, особено в последно време. Така от сведенията, кои-
то се получиха в Св. Синод, в много градове в страната (например
Скопие, Пловдив, Кюстендил, Дупница и др.), християните от ев-
рейски произход и евреите били насила вдигани от домовете им и
на общо основание, без да се търси вина, без оглед на пол и възраст,
били изпращани в концентрационни лагери, като не им се давало
достатъчно време за приготвяне и им се позволявало да вземат
със себе си много малък багаж. Според обществената мълва тия
концентрационни лагери дори не се намирали в нашата страна,
а твърде далеч от нея.“

249

Софийски митрополит ЗАДАЧА 5. Описание на църковно-историческо събитие
СТЕФАН (1878–1957)
и Български екзарх Прочетете за срещата на митрополит Стефан с Даниел Цион
в откъса от личния дневник на равина и направете устно оп-
исание на църковно-историческото събитие, описано в него.
Използвайте опорите за работа на стр. 292.

Софийският митрополит Стефан през м. февруари 1943 г. с
намесата си пред държавните органи спасява от строг домашен
арест евреите в гр. Дупница, както и софийските евреи.

Наред с това митрополит Стефан неведнъж беседва приятел-
ски в дома си на ул. „Калоян“ (в Софийската св. митрополия) с
Даниел Цион, тогавашен главен равин на Софийската синагога.
Даниел Цион е силно впечатлен от Личността на Спасителя Ии-
сус Христос, за Когото даже е имал видение.

„Не се страхувайте, скъпи братя и сестри! Упова-
вайте на Святата Канара на нашето спасение... Вчера
ме информираха, че митрополит Стефан се е съгласил
на незабавна среща, за да обсъди с мен разговора си с
българския цар. Когато отидох да видя митрополит
Стефан, той ми каза: „Кажи на народа си, че царят
е обещал българските евреи да не напускат границите
на България...” Обясних на митрополита, че хиляди ев-
реи ме чакат в синагогата и очакват да чуят добрата
новина. Когато се върнах в синагогата, цареше пълна
тишина, в очакване на резултата от срещата ми със
Стефан. Когато влязох, думите ми бяха: „Да, братя
мои, Бог чу молитвите ни.“

Из личния дневник на Даниел Цион,
главен равин на Софийската синагога

250

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ „Мататия благославя
своите синове“ -
ДЕЙНОСТ 1. Сравнително братята Макавеи
религиозно проучване (худ. Юлиус Шнор фон
„Герои и светии“ Каролсфелд, 1794 -
1872)
Проучете и сравнете как в
юдаизма и как в православ-
ното християнство се
почитат седемте братя
Макавеи, техният учител
Елеазар и тяхната майка
Соломония. Помогнете си
с опорите за извършване
на сравняване на стр. 281.
Подкрепете своето про-
учване с изображенията
и библейските стихове 2
Макавейска 6:1-2, 7; 8:1-2;
15:18.

Св. Седем братя Макавеи с учителя им и майка им

ДЕЙНОСТ 2. Характеристика на църковно-историческа
личност
Направете писмена характеристика на църковно-истори-
ческа личност. Подберете едно от имената на българ-
ските митрополити, които най-активно са подпомогнали
спасяването на българските евреи. Използвайте опорите
на стр. 285. Представете характеристиката пред класа.

251

5.3. ИНОСЛАВНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Инославни, от православна гледна точка, са онези християни, които имат
различно от православието изповедание. Инославни в случая означава, че те сла-
вят Бога, но по начин различен (вж. староб. нар. инако, иначе) от православните
начин. Такива са например римокатолиците и протестантите, които вярват в
Бога Троица и в Господ Иисус Христос като Богочовек и Син Божий, но имат раз-
лични учения за Църквата и изкуплението. Имат и различно устройство, фор-
мирано в историята. В същото време мормоните или свидетелите на Йехова не
могат да бъдат наречени инославни, защото не са християни, макар привидно да
се представят за такива.

В България по-голямата част от определящите се за християни са члено-
ве на Българската православна църква (76% според окончателните данни от
преброяването през 2011 г.). Общата численост на инославните християни (от
протестантските деноминации и Римокатолическата църква в България) не
надвишават 2%. В България живее и сравнително малка група християни от
арменски произход, които са членове на Арменската апостолическа църква.

Въпреки веровите (догматически) и богослужебни разлики помежду им, хрис-
тияните в България живеят мирно помежду си. По някои обществено значими
въпроси – като отношението към Истанбулската конвенция, правото на жи-
вот, ценността на семейството и др. – позициите на основните християнски
изповедания в България съвпадат.

Арменският храм „Св. Богородица“ 1. АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА.
в гр. София
252 Евангелското благовестие сред арменците датира от апостол-
ския век. По предание в Армения проповядват апостолите Та-
дей и Вартоломей. Арменското царство е първото, което приема
християнството за своя държавна религия през 301 г. Основен
принос за това има св. свещеномъченик Григорий Просвети-
тел. Арменците прекъсват общението си с Православната църк-
ва след четвъртия вселенски събор в Халкидон. На този събор
Арменската църква не изпраща представители, а решенията на
събора научават от монофизитите в Сирия. Подведени от тях, ар-
менците приемат, че съборът е възстановил ереста на Несторий
и също като сирийците, отказват да приемат решенията му. Така
монофизитството, което съборът осъжда, става тяхно изповеда-
ние след V век.

Според монофизитството божествената природа на Спасите-
ля е погълнала човешката. Следователно, в Христос има едно
лице и само една божествена природа, докато Православната
църква учи, че в Христос са съединени, без да се сливат или про-
менят, и двете Му природи.

След V в. въз основа на монофизитското изповедание се обо-
собяват и националните християнски общности на сирийците в
Сирия, на коптите в Египет, на етиопците в Етиопия, на индий-

ците в Керала и пр., като прекъсват общение с Православната Възкресение Христово в арменския
църква. Въпреки че самите те се наричат православни, сред оста- храм „Св. Саркис“, гр. Варна
налите християни са известни като монофизити, дохалкидонци
или ориенталски християни. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК

Повечето арменци в България днес са потомци на бежанци, Арменска апостолическа
които намират убежище в нашата родина след геноцида, на кой- църква – инославно (монофи-
то са подложени в периода 1915-1918 г. в Мала Азия. След Пър- зитско) християнско изпо-
вата световна война броят на арменците в България значително ведание, което се отделя от
се увеличава. По данни от последното преброяване българските Православието през V в.
арменци са около шест хиляди и петстотин. Римокатолицизъм – инос-
лавно християнско вероизпо-
Арменското вероизповедание е запазило тристепенната ду- ведание, което се отделя от
ховна йерархия: епископи, свещеници и дякони, както и събор- Православието през XI в.
ния начин на управление – синод на епископите. То има четири Протестантизъм – инос-
църковно-административни структури. Първа сред тях е католи- лавно християнско вероизпо-
косатът в Ечмиадзин (Армения), където е резиденцията на Ка- ведание, което се отделя от
толикоса на всички арменци, върховният глава на Арменската Римокатолицизма през XVI в.
апостолическа църква. След него по значение е католикосатът абат – римокатолически
на Киликия (със седалище в Ливан) и двете патриаршии – в Йе- игумен на манастир
русалим и Константинопол (Истанбул). Арменски епархии има пастор – ръководител и про-
също така в Северна и Южна Америка, Западна Европа, Сред- поведник в протестантска
ния и Далечния Изток, и на Балканите. Имат силна монашеска общност
традиция. уния – (от лат. букв. един-
ство) в миналото – полити-
В арменските храмове олтарът чески съюз между римския
е открит, както е било и в древната папа и византийския импе-
Църква преди появата на иконоста- ратор; след ХV в. – форма на
са. Украсата включва изображения, римски прозелитизъм сред
които се различават от православна- православните християни
та иконография и приличат повече чистилище – латинско уче-
на религиозни картини, отколкото ние за състояние или място,
на икони. Причина за това, е че в където душите на грешници-
Армения, както и навсякъде извън те изтърпяват очистващи
пределите на Източноримската им- спасителни страдания
перия) не е имало иконоборство
и не се е налагало създаването на
солидно богословие на иконата и
иконографски канон. Членовете на Арменската апостолическа
църква празнуват Рождество Христово заедно с Богоявление – на
6 януари, като постят една седмица преди това. На Бъдни вечер
поставят на трапезата и риба. Арменците празнуват Възкресение
Христово заедно със западните християни и това обикновено е
преди датата, в която празнуват православните. Част от българ-
ските арменци изповядват православната вяра.

2. РИМОКАТОЛИЦИЗЪМ

Гръцкият Изток и Латинският Запад в Римската империя съ-
жителстват заедно няколко века. Още по-дълго продължава това
съжителство в Църквата. Политическото и административното
разделение на империята обаче, както и различията в традиции-
те и езиците между гърци и латинци, довеждат до напрежение и
взаимно недоверие. То се отразява и в църковния живот. Източ-

253

5.3.

Католическият храм, ните християни не приемат Филиокве, защото
посветен на св. Дева тази добавка (от VІ в.) променя Никео-Кон-
Мария, гр. Варна стантинополския символ на вярата. Латинци-
те на свой ред не приемат намесите на източ-
Знаете ли, че... ните императори в църковните дела. Въпреки
различията и възникващите спорадични схи-
Разривът между Констан- зми между двете църкви, до средата на ХІ век
тинопол и Рим се задълбочава християните и от Изток, и от Запад са в евхари-
още повече по време на кръс- стийно общение помежду си.
тоносните походи. В началото
усилията са общи – през 1095 През 1054 г. римска делегация посещава
г. император Алексий Комнин Константинопол, но поради невъзможност за
се обръща към папата с молба достигане до единомислие по редица въпро-
за помощ срещу селджукските си, сред които най-важен е този за причастния
турци. Папа Урбан ІІ откликва хляб (дали да бъде квасен или безквасен), тя
и призовава за освобождаване отлъчва от Църквата Константинополския па-
на Светите земи. Когато оба- триарх Михаил. В отговор той, от своя страна, отлъчва пратени-
че кръстоносците преминават ците на Римския папа и те не са допуснати до съслужение.
през земите, в които живеят В съвременните отношения между Православната църква и
православни християни, те Римокатолическата църква се правят частични опити за залича-
започват да ограбват право- ване на тези вреди от миналото. Периодично Рим дарява час-
славните храмове, изгарят тици св. мощи на православни светии на различни местни пра-
манастири и библиотеки, пося- вославни църкви. Голяма част от българските църковни общини
гат на живота на православ- в Западна Европа използват за богослужение римокатолически
ни духовници, монашестващи храмове и параклиси, предоставени им от местните римокатоли-
и миряни. Позовавайки се на чески епископи.
по-ранните разделения, те тре-
тират източните християни Център на Римокатолицизма е Рим – древната столица на
като схизматици и навсякъде Римската империя и градът, в който са пострадали мъченически
основават свои църковно-ад- първоапостолите Петър и Павел. Всеки католик, независимо в
министративни структури. коя част на света живее, включително и в България, вижда своя-
Така възникват латинските та църковна идентичност само в общение с Римския епископ –
патриаршии в Йерусалим, Ан- папата. В това се състои и основното различие между Правосла-
тиохия, Александрия и Кон- вието и Римокатолицизма.
стантинопол. Освен това те
отнасят на Запад много пра- От римокатолическа гледна точка папата не е само епископ
вославни светини – свещени на Рим. Той има правомощия, които произтичат пряко от връзка-
потири, евангелия, кръстове, та му с апостол Петър, наричан още „княз на апостолите”. Тази
св. мощи, икони, ценни ръкопи- латинска доктрина е утвърдена като догмат на Римокатолическа-
си и др. Сред трофеите им са и та църква по време на Първия ватикански събор от 1869-1870 г.
бронзовите коне от хиподрума Според събора папата притежава „главенство (примат) за юрис-
в Константинопол, които днес дикцията над цялата Божия Църква”. Това главенство е „дадено
украсяват фасадата на църк- от Христос на Петър”, но се упражнява от папата като негов при-
вата „Сан Марко” във Венеция. емник. В главенството на Петър „се съдържа също върховната
власт на учението“.

От православна гледна точка няма основания да се приема,
че апостол Петър е получил някаква извънредна власт над ос-
таналите апостоли. Известен е случаят, в който апостол Павел
дори изобличава Петър и се противопоставя на действията му в
Антиохия (Гал. 2:11-20). Още по-малко основания има догмата
за главенството и непогрешимостта на Римския епископ. Апос-
толска власт и авторитет има всеки от учениците, които Спасите-
лят избира; и това са дарове в съгласие с Църквата, а не незави-
симо от нея (вж. Мат. 18:17). На Тайната вечеря Иисус Христос

254

обещава на апостолите да им изпрати Светия Папски представители (2020 г.) даряват на
Дух, а не „княз на апостолите”. Българския патриарх и Софийски митрополит
Неофит св. мощи на покровителите на
Преди разделението от 1054 г. никой не е гр. София (древна Сердика) св. Климент
оспорвал първенството на Рим, като апостол- (Сердикийски, Римски) и св. Потит Сердикийски
ска катедра, но по чест, а не по власт. Някои
от източните св. отци като Максим Изповед-
ник и Теодор Студит се обръщат към папа-
та за помощ, когато православните на Изток
са били преследвани. Това обаче няма нищо
общо с по-късната идеология за примата на
Петър над останалите апостоли и над цялата
Църква изобщо.

Римокатолическата църква в България
е съставена от три епархии. Никополска – с
център Русе – за римокатолиците от Северна
България. Софийско-пловдивска – с център
Пловдив – за католиците от Южна България. Третата епархия
„Св. Йоан XXIII“ е с център София – за римокатолиците от изто-
чен обред (т. нар. униати). Управителен орган на Римокатоличе-
ската църква в България е Епископската конференция.

3. ПРОТЕСТАНТИЗЪМ

За начална дата на протестантската Реформация се приема
1517 г. По това време папата в Рим строи новата базилика „Св.
Петър” и събира средства, най-вече в Германия, посредством
продаването на индулгенции. Римокатолическият свещеник и
монах от Августинския орден Мартин Лутер от гр. Витенмберг
открито се обявява против тази практика, като критикува и об-
вързаното с нея латинско учение за изкуплението. Той публику-
ва 95 тезиса, като кани на дебат всеки, който има различна от
неговата позиция. Отговорът на Рим е високомерен и се стига до
отлъчването на Мартин Лутер през 1520 г. Лутер изгаря папска-
та була, а неговите последователи в много германски градове се
обявяват за независими от Рим в църковно отношение. Същите
процеси протичат по това време и в Швейцария, където Улрих
Цвингли и Жан Калвин отделят своите последователи от Рим и
създават свои протестантски изповедания.

Протестантите отхвърлят папския авторитет и го заместват с
авторитета на Библията. До тогава сред римокатолиците достъп
до Свещеното Писание имат само клириците. Те са считани и за
единствени, които могат да го тълкуват. Принципът Единствено
Писанието (Sola Scriptura), т.е. Писанието е достатъчен автори-
тет за вярата, става водещ. Всеки може да чете и тълкува Библи-
ята. Въз основа на този принцип мнозина на свой ред се отделят
от Лутер, Цвингли и Калвин, и водени от своето тълкувание на
Писанието, създават нови изповедания. Този процес продължава
и до днес.

Протестантите отхвърлят и латинското учение за „усвоява-
не на изкупителните заслуги на Христос” посредством „добри
дела”. Извършването на добрите дела или заплащането на тях-

255

5.3.

За любознателните... ната финансова равностойност, се удостоверява с „индулген-
ция” (лат. indulgentio, снизхождение). Количеството на „добрите
Протестантските общности дела”, според римокатолическото разбиране, се определя задъл-
в България имат съвсем раз- жително по време на изповед, като компенсация на изповядани-
лични практики по отноше- те грехове. Затова децата се миропомазват след като навършат 7
ние на тайнствата. Някои години, защото това е възраст, в която, според римокатолиците,
от тях имат седем тайн- детето вече може да се изповядва и да получава снизхождение.
ства, както Православната Протестантите отхвърлят изповедта, като обвързана с предпис-
църква. Други имат само кръ- ваните от клириците добри дела и свързаните с тях индулгенции.
щение и причастие, но и тук Те заявяват, че Христос е платил всички човешки дългове на
съществуват редица разлики кръста и няма „добри дела”, които да допълнят Неговата жертва.
с Православието. Например Достатъчно е само да се вярва в това. Така принципът Само с
баптистите кръщават само вяра (лат. Sola fide), издигнат против злоупотребите в Римокато-
пораснали хора, а не деца. Ме- лическата църква, обединява и днес всички протестанти, вклю-
тодистите пък не използват чително и в България.
вино за причастяването, а
гроздов сок. Мормоните се Протестантите отхвърлят латинското учение за неповреде-
„причастяват“ с вода. Повече- ната от първородния грях чиста природа (лат. natura purae), от
то протестантски общности която са отнети само благодатните дарове. Така човекът може да
наливат виното (сока или во- върши „добри дела”, с които да натрупва „благодат”, която съот-
дата) в отделни пластмасови ветно бива разпределяна от папата и клира в Римокатолическата
чашки, които се взимат от църква. В противовес протестантите заявяват, че човекът е до
всеки вярващ като символ такава степен увреден от греха, че дори не може да пожелае да
на Христовата кръв, а също бъде добър. Следователно спасението е единствено по милост
така ползват безквасен хляб или по благодат. Израз на това учение на първите протестанти е
подобно на римокатолиците. принципът Само благодат (лат. Sola gratia).
В много протестантски общ-
ности причастяването не е Протестантите в България се придържат към всички тези
редовно, а само няколко пъти принципи. Различията между тях се дължат най-вече на принад-
в годината или в първата не- лежността им към различните деноминации в протестантизма
деля от месеца. (баптизъм, методизъм, конгрегационализъм, адвентизъм, пет-
десятничество и пр.), които са изпращали мисионери по нашите
земи през последните два века. Повечето от българските протес-
тантски общности днес са местни поделения на големи световни
протестантски деноминации. Много от тях се наричат „църкви”,
но те влагат в това понятие различен от православните смисъл.
Ако православните християни следват учението на апостолите и
техните ученици, че всяка територия (град или област), начело с
епископ и Евхаристия, е църква в пълния смисъл на думата, за
протестантите е водещо изповеданието. Затова ако за православ-
ните в един град не може да има повече от един епископ, като
предстоятел на местната църква, то за протестантите това е без
значение. На едно място (град, територия), според тях, може да
има няколко „църкви”, т.е. различни изповедания или конфесии.
Всички те, съответно, са „видими църкви” с различни наимено-
вания, докато „невидимата Църква” е известна само на Бога.

Първите протестанти, още от времето на Реформацията,
изхвърлят католическите статуи и живописни изображения от
църквите. Те и днес не използват изображения в своите молит-
вени домове. Акцентът в техните събрания и „хваления” е ви-
наги върху проповедта, и в по-малка степен върху останалите
литургични елементи. Почти всички съвременни протестантски
общности и обединения, използват музика в своите молитвени
събрания – както вокална, така и инструментална.

256

ЛЮБОМЪДРИЕ

.1. Отговорете на въпросите:
Кои християнски изповедания в България наричаме инославни? Какво
спомага за това различните християнски изповедания в България да жи-
веят в мир въпреки веровите разлики помежду им? Какво е монофизит-
ство и кога възниква то? Как се нарича монофизитската общност у нас,
чиито членове имат арменски произход? Кога арменците се установя-

.ват в България?
Каква е причината за отделянето на римокатолицизма от Правос-
лавието? Кога възниква разривът между Константинопол и Рим? Кои
събития задълбочават още повече този разрив? Каква е историята на
римокатолическата общност в България?
 Какви са причините за възникване на протестантизма? Кой го създа-
ва? Кои са основните водачи на Реформацията? Кога протестантски-
те вероизповедания навлизат в България? Какви видове протестанти
действат у нас?
2. Довършете изреченията

. Монофизитството се отличава от Православието по ...
. Членовете на Арменската апостолическа църква празнуват ...
. Някои от нововъведенията, към които се придържат римокатолиците

днес са ...
3. Работа със схема

.Разгледайте схемата.
Посочете в какво се състои разликата между осмия член от Символа

.на вярата при православни и римокатолици.
Коментирайте какви изяснения към Никейския символ на вярата е до-

.бавила Арменската апостолическа църква.
Изразете своето мнение, след като внимателно анализирате приведе-
ните евангелски цитати.

Никео-Цариградски Никео-Цариградски Арменски символ
символ символ на символ на вярата Вярваме в Светия Дух, в
несътворения и съвър-
вярата с Filioque шения; Който е говорил
чрез Закона и пророците, и
И в Светия Дух, Господа, И в Светия Дух, Господ Евангелията; Който слезе
Животворящия, Кой- животворящ, Който про- на Йордан, проповядва
то от Отца изхожда, изхожда от Отца и Сина, чрез апостолите и живее
Комуто се покланяме и Го Комуто се покланяме и Го в светиите.
славим наравно с Отца и славим наравно с Отца и
Сина, и Който е говорил Сина, и Който е говорил 257
чрез пророците. чрез пророците.
„А кога дойде „Бог изпрати в сърцата
Утешителят, Когото Аз ви Духа на Своя Син,
ще ви пратя от Отца, Който Дух вика: Авва,
Духът на истината, сиреч. Отче!“
Който изхожда от Отца,
Той ще свидетелствува за (Гал. 4:6)
Мене...“

(Йоан 15:26)

5.3.

ЛЮБОМЪДРИЕ

4. Сравняване

. През 1993 г. папа Йоан Павел II обяснява догмата за папската непогре-

шимост. Прочетете и сравнете двата текста, като обсъдете как гла-
вата на римокатолическата църква обяснява папската непогрешимост
и как тя е отразена в догмата от Първия Ватикански събор. Изразете
своето мнение.

„Римският първосвещеник, кога- „Непогрешимостта не е
то говори ex cathedra (от престо- дадена на Римския първосве-
ла), т.е. когато упражнява своята щеник като на частно лице,
върховна длъжност на Пастир и а защото изпълнява длъж-
Учител на всички християни, и (ко- ността на пастир и учител
гато) по силата на своята Апостол- на всички християни. Освен
ска власт определя една доктрина това, той не упражнява тази
относно вярата и обичаите, (той) длъжност в себе си и от себе
обвързва цялата Църква, чрез бо- си, а заради своята върховна
жествената помощ обещана му в апостолска власт и заради
личността на блажения Петър, (и) божествената помощ обе-
притежава онази непогрешимост, щана му в блажения Петър.
която Божественият Изкупител е Накрая, той не я притежава,
благоволил да даде на Църквата си сякаш може да разполага или
в определянето на учението относно да разчита на нея при всяко
вярата и обичаите: затова, такива обстоятелство, а само ко-
определения на Римския първосве- гато говори от престола, и
щеник сами по себе си, а не поради само в едно доктринално поле,
съгласието на Църквата са непро- ограничено до истините на
меними.” вярата и морала и до тези,
които са тясно свързани с
Догмат на Римокатолическата тях.”
църква, Първи ватикански събор,
папа Йоан Павел ІІ
1869-1870 г.

. Разпознайте вероизповеданията, като разгледате и анализирате из-

ображенията. Опишете приликите и отликите между Православната

.църква и инославните общности.
Направете изводи чрез сравняване, като използвате опорите на стр.
281.

258

259

5.3.

БЛАГОНРАВИЕ
1. Обсъдете в час

. Покажете своето разбиране на придобитите познания за инослав-

ните изповедания, като обсъдите:
Защо е полезно да се познават инославните религиозни вярвания и

. традиции?
Прочетете откъса от стихотворението на Пейо Яворов „Арме-
нци“. Обсъдете какво е отношението на поета към човешката трагедия
на инославните християни, потърсили убежище в родината ни. Споделе-
те как ви въздействат поетичните му слова. Направете паралел със съ-
временната ситуация, свързана с пристигането на множество бежанци
в нашата страна.

2. Свидетелство на епохата
Прочетете откъса от посланието и го анализирайте, като използва-

те опорите за представяне и анализ на писмен извор на стр. 279.

. Отговорете на въпросите.
Какво е отношението между пазенето на догматите и християн-

.. ската нравственост?
Какъв верови и нравствен въпрос се разглежда в документа?
В какво се изразява взаимовръзката на съборното съзнание и по-
слушанието към Църквата и Бога?

АРМЕНЦИ
Пейо Яворов

Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей...

Документ: Из „Окръжното послание до източните патриарси на св. патриарх Фотий Констан-
тинополски“ от 867 г.

„9. Кой християнин може да търпи да се въвеждат в Света Троица две причини с допускане, че
Отец е причина и на Сина и на Духа, а Синът на Духа, и по тоя начин да се обръща единоначалието в
двубожие, да се разпокъсва християнското богословие … и да се охулва достойнството на свръхес-
тествената и единоначална Троица? И защо би трябвало Духът да изхожда от Сина? Защото, ако
изхождането от Отца е съвършено, (а то е съвършено, защото Бог съвършен изхожда от съвършен
Бог), какво ще бъде изхождането от Сина? И защо? Това би било излишно и суетно.“

Превод митрополит Симеон Варненски и Преславски.
Окръжно послание на патриарх Фотий до източните патриарси от 867 г., София, 1994

260

Любомъдрие

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Създаване на интерактивна карта
Направете интерактивна карта на богослужебните места на различ-
ните вероизповедания във вашето населено място или община, като
използвате знанията си по Информационни технологии за работа с про-
грамата Power Point или с друг инструмент. С помощта на хиперлинкове
покажете мястото на обекта с придружаваща снимка и кратка истори-
ческа информация за него.

Детайл от интерактивна карта на
богослужебните места в град Сливен

2. Интернет проучване.
Използвайте опорите за работа на стр. 280.
Потърсете в Интернет различни изображения, които да представят
православната, арменската, римокатолическата и протестантската
традиции в изобразяването на Божията майка с Младенеца. Изберете по
едно изображение от различните вероизповедания. Открийте най-харак-
терното, което ги отличава. Представете проучването си чрез мулти-
медийна презентация.

261

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР
КАКВО НАУЧИХМЕ ПО РЕЛИГИЯ-ПРАВОСЛАВИЕ В 8. КЛАС

Св. Климент и св. Наум Охридски
сред народа.

Стенопис (1967 г.) в Синодната
палата, гр. София.

Худ. Димитър Гюдженов

1. СЪЩНОСТ НА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО
Според учението на Църквата в основата на православното

християнство стои копнежът на човека за помиряване и общение
със Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. Срещата с Бога се
осъществява в молитвата, богослуженията и обичта към ближ-
ните. Тя се ражда от любовта на Създателя, търсещ човека като
венец на Неговото творение, и от красотата на каещото се сърце.
Бог често докосва човека и чрез друг човек. Всяка личност може
да се докосне до своя Творец и чрез ближния си. Общуването
с другите хора и човеколюбието са неразривно свързани с бо-
гообщението и боголюбието. Самата Църква е общност, голямо
семейство, в което се осъществяват тайнствените връзки на вза-
имното спасение в Христа. То е възможно благодарение на Него-
вото изкупителното дело и преобразяващото и одухотворяващо
въздействие на благодатта на Светия Дух върху всеки член на
Църквата.
262

Бог твори доброто и живота. Той обича Своите творения
и промисля за тяхното блаженство. След грехопадението на
Адам и Ева Той привежда през трудности и изпитания чове-
чеството до новозаветната епоха. Той основава Своята Църк-
ва на земята като кораб на спасение за човешкия род, като
образ на царството Божие. Глава на Църквата е второто Лице
на Светата Троица – Синът Божий, Който се въплъщава, за
да обнови и спаси в Своята човешка природа цялото паднало
човечество. Като живее сред хората като Син Човешки, Той
им дава Своя мир и ги води към живот вечен; живот, придобит
за човечеството по скъп и неповторим начин – принася Себе
Си в жертва на кръста заради греховете на всички човеци и
заради тяхното спасение.

Православният християнин вярва, че по време на св. Евха-
ристия – когато благодари на Бога за жертвата на Неговия Син
– приема истинското Тяло и Кръв на Иисус Христос посред-
ством претворението от Светия Дух дарове от хляб и вино.
Чрез Иисус Христос човекът се съчетава с Бога.

Православната вяра, освен богообщение, е и общение с
ближните. Тя е равнозначна на любов към хората и заобика-
лящия свят, към цялото творение. Православното християн-
ство не е индивидуалистично, а е едновременно личностно
и съборно в своята същност. Достигането до Бога преминава
през благото и жертвоготовно общение с ближните по при-
мера на Христос. Място и израз на това общение е Църквата.
Извън Църквата няма спасение. В нея православните христи-
яни осъществяват на дело Христовото учение за взаимната и
безусловна любов.

Християнските добродетели, чийто венец е християнската
любов, са духовни плодове в името Божие. Вярата и делата
преобразяват човека, хората около него, целия свят – чрез лю-
бовта и свободата от греха, егоизма и страха.

Любовта към Бога и човека се простира и към творение-
то, към заобикалящия ни свят. С особена сила тази любов се
проявява в любовта към отечеството и към сънародниците.
Изразена чрез православната вяра, тя помага на народа ни да
оцелява и възкръсва в моменти на преломни исторически съ-
бития и големи изпитания. Българските светии са пример за
тази любов и духовна сила като най-висш израз на човешко
достойнство: родолюбие, човеколюбие, богообразие и бого-
подобие. Те постоянно се застъпват пред Бога за българския
народ, за всички православни християни, като ги подкрепят
във верността и служението на Светата Троица – Извора на
християнската надежда и живот.

263

2. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – ХРИСТОВА ЦЪРКВА

Православната вяра се осъществява и видимо се изразява в
дейната принадлежност към Православната църква. Православи-
ето стъпва върху дълбокото убеждение, че правилно изповядва и
пренася през историята вярата в Иисус Христос и Неговото уче-
ние. В Христовата Църква има органична и неразрушима връзка
между вероизповед, богослужение и благочестие. Православна-
та църква разбира себе си като една, света, съборна и апостолска.
Тя е богочовешка общност, установена в света от Светия Дух на
Петдесетница, за да послужи за преобразяването на света.

Църквата е една, защото един е Господ, една е вярата, едно
е кръщението, един е Бог и Отец на всички (Еф. 4:5,6). Господ
съзижда Своята Църква върху крепката вяра – неизменна и твър-
да като камък (Мат. 16:18). На Петдесетница Светият Дух сниз-
хожда върху едната Църква – събранието на св. апостоли (срв.
Деян. 2:47; 20:28, 1 Кор. 12:28). Господ Иисус Христос е Глава
на Църквата, а тя, т. е. нейните членове, е Негово тяло (Еф. 1:22).

Църквата е света, защото в нея непрестанно пребивава Све-
тият Дух. Той освещава живота на всеки член на Църквата чрез
тайнствата, молитвата, богослужението.

264

Църквата е съборна, защото тя е съборно, всеобщо тяло Хри-
стово. Всички нейни членове са част от едно всеобщо единство
в Бога, заедно със св. Богородица, ангелите и светиите от всич-
ки времена и епохи.

Църквата е апостолска, защото е устроена върху основи-
те на апостолската проповед. Всеки днешен епископ може да
проследи своето апостолско приемство назад във времето до
самите апостоли и чрез тях – до Самия Иисус Христос. В Пра-
вославната църква тази физическа връзка, наред с духовната,
никога не се прекъсва от апостолския век и до сега.

Христовата Църква се отличава с неизменна и непоклатима
догматическа завършеност на учението си. Затова отклонения-
та от нейната вяра и практика се определят като ереси и разколи
извън Православната църква. Православието възприема римо-
католицизма и протестантизма като отделили се и отпаднали от
него. Православният вярващ приема всеки човек като ближен,
но не приема отклоненията в християнската вероизповед.

От Петдесетница (I в.) досега постоянното действие на
Светия Дух в Църквата е благодатната основа за решенията на
апостолския (Деян. 15 гл.), вселенските и поместните събори
в историята. Православните християни се придържат към съ-
борния разум на Църквата, защото, както казва Господ „дето са
двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”
(Мат. 18:20). Светият Дух прави възможно това присъствие във
всички времена и епохи. Затова както съборът, така и събрание-
то в св. Литургия на верните, винаги е събитие, в което Светият
Дух участва.

Съборното съзнание на Православната църква не стъпва
върху индивидуален опит, а върху богопросветено единомис-
лие. Постоянното присъствие на Божията благодат, Преданието
като приемственост от поколение на поколение, верността към
Свещеното Писание и съборността са основните характеристи-
ки, които отличават Православната църква от останалите хрис-
тиянски вероизповедания.

Истинността на православната вяра се засвидетелства от
богоозарения живот на множеството светии. Пред техните све-
ти мощи, в храмовете, посветени на тях, безброй вярващи по-
лучават утеха, духовно и физическо изцеление, дивна помощ,
която не може да бъде предоставена от останалия свят.

Църквата е носител на благодатта и светостта в света. Тя го
одухотворява, просвещава, издига, приближава до Бога. Чрез
нея Бог спасява света и човека от греха, разпада, тлението и
смъртта. Поради това в днешния разпокъсан и изпълнен с про-
тиворечия свят Православната църква е пътеводна светлина за
духовно търсещите човеци.

265

3. ХРИСТИЯНСТВОТО – УНИВЕРСАЛНО И ЛОКАЛНО

Християнството е богооткровена религия, която има уни-
версално значение за човечеството както по отношение на
проповядваните от нея непреходни истини, така и поради
разпространението си по целия свят. Същевременно хрис-
тиянството израства и се разпространява по постепенен и
локален начин – от човек на човек, от дом в дом, от село в
село, от град в град, от държава в държава. Затова то има
както универсални характеристики, които в Свещеното Пи-
сание и Преданието на Църквата са съхранили, така и ло-
кални особености, зависещи от мястото и хората, сред които
се разпространява: племе, народ, език, култура, обществено
устройство.

Християнството се заражда в светите земи, обхващащи
Юдея, Самария, Галилея и Палестина (дн. в държавата Из-
раел). Чрез проповедта на светите Христови апостоли и тех-
ните ученици благовестието на Иисус Христос достига до
всички точки на Мала Азия и Близкия изток, както и до Ин-
дия, Северна Африка, средиземноморските острови и южна-
та част на Европейския континент. Християнството навлиза
на Балканите и се утвърждава в градове като Аугуста Траяна
(дн. Стара Загора), Одесос (дн. Варна), Филипополис (дн.
Пловдив), Сердика (дн. София). Християнството прониква
също в Армения и Грузия на източното Черноморие, а на за-
пад достига Рим, Лугудунум (дн. Лион) и др. В тези тери-
тории благовестват светите апостоли и първопросветители.
Първите християнски векове са благодатно време, в което,
въпреки жестоките гонения срещу християните, то се раз-
пространява чрез служението им в име Христово и чрез жи-
вителните струи на мъченическата им кръв.

През IV в. в историята на Църквата Христова настъпва
обрат, свързан с името на св. равноапостолен император
Константин Велики (род. в дн. Ниш). С възкачването си на
царския трон той признава християнството за равноправна
религия в Римската империя. Премества столицата на им-
перията във Византион, градче, което превръща в Нов Рим,
а градът приема неговото име (Константинопол). Свята по-
мощница в делото по разпространяването на християнството
е благочестивата майка на император Константин Велики –
св. равноапостолна царица Елена.

При царуването на св. княз Борис I в средата на IX в. Бъл-
гария приема християнството от Константинополската пат-
риаршия. Българската държава и Църква развиват активно
храмостроителство, богата духовно-просветна и книжовна
дейност, чрез която по-късно християнството достига до
руси, сърби, поляци, чехи, словени, румънци и други евро-
пейски народи. Поради това св. цар Борис е наречен равноа-
постолен и Покръстител.

В България плодовито е делото на светите Кирило-Ме-
тодиеви ученици Климент Охридски, Наум Преславско-Ох-
ридски, Константин Преславски. Старобългарската азбука

266

и старобългарският език стават официални за държавата и
Църквата в България, чрез което българският народ се из-
качва на нова висота в духовно-нравствения си облик, обра-
зование и култура.

След покръстването на България се създава и самостойна
Българска църква, която е утвърдена на Константинополския
събор през 870 година. Тя заема достойното си място сред
древните църковни катедри: Йерусалимска, Антиохийска,
Александрийска, Римска, Константинополска, Кипърска.
Понеже през Средновековието България се утвърждава като
духовен, културен и книжовен център, престижът на Българ-
ската църква нараства и тя е провъзгласена за патриаршия
(927 г.).

В лоното на родната ни църква просияват множество све-
тии. Най-почитаният от тях е св. Йоан Рилски, покровител
на българския народ. Той основава Рилския манастир, който
и досега е духовна крепост на Църквата в България. Бъл-
гарската святост, българските подвижници, дейността на
светители и църковни учители полага несъкрушимата осно-
ва на благочестието сред нашия народ. Затова Българската
православна църква през вековете е свята майка-пазителка
на българите и верен свидетел на евангелската истина пред
целия свят.

Ролята на Църквата днес не се изчерпва само с опазване
на ценни старини и традиции. Тя е живо и действено Тяло
Христово, обединяващо вярващите с Христос. Чрез Българ-
ската църква съвременното българско общество се възраж-
да духовно. От поколение на поколение чрез нея се предава
най-същественото послание – Бог е любов и човекът е приз-
ван към светост и безсмъртие в блаженото и вечно Божие
царство.

267

Вече научихме за географията на ранното християнството в све-
за същността, основните черти, догматическия тите земи и извън тях;

интегритет и неизменността на православната за проповедтта на светите апостоли и техните
вяра; ученици на Балканите;

за деня на основаването на Христовата Църква и за по-значимите раннохристиянски центрове на
евангелските събития, свързани с празника Петде- Балканския полуостров;
сетница;
за подвига на раннохристиянските мъченици.
за значението на понятието Църква и за Църквата за признанието на християнството в Римската
като Тяло Христово; империя и равноапостолното дело на св. Константин
Велики и неговата майка св. равноапостолна царица
за Символа на вярата; Елена;
за значението на православната вяра за българския за издаването на Сердикийския, Медиоланския и Со-
народ; лунския едикти.
за светогледа на православния християнин и как за величавото дело на св. княз Борис I и покръства-
той се изгражда; нето на българския народ;
за добродетелта като основна черта на православ- за въздигането на Българската църква в независи-
ната духовност; ма архиепископия;
за основните характеристики на Църквата – една, за просветителското дело на учениците на св. бра-
света, съборна и апостолска; тя Кирил и Методий в България;
за служенията и порядъка в Църквата; за живота и делата на св. Климент Охридски и св.
за Църквата като Евхаристия и Царство Божие Йоан Рилски;
тук, на земята; за утвърждаване на християнството по български-
че Църквата е пълнота на Божието откровение; те земи;
че живота, дейността и чудесата на светите за юдаизма, исляма и инославните общности в Бъл-
апостоли като първи разпространители на Христо- гария;
вото слово; как православните трябва да се отнасят към инос-
за създадените от апостолите християнски общ- лавните християни и иноверните хора.
ности от Йерусалим до Антиохия, Ефес, Кипър, Крит,
Коринт, Солун, Александрия и сърцето на империята
– Рим;

Проверете наученото
Как според учението на Църквата се осъществява срещата на човека с Бога? Защо всеки човек може да се

докосне до Твореца и чрез ближния си? Защо второто Лице на Светата Троица – Синът Божий, се въплъщава?
Защо Иисус Христос принася Себе Си в жертва на кръста? Какво вярва, че приема по време на св. Евхаристия
православният християнин? Защо достигането до Бога се осъществява чрез общение с ближните по примера на
Христос? Кои са духовните плодове на православния живот?

Как православната вяра се изразява в принадлежността към Православната църква? Кои са характеристиките
на Църквата като богочовешка общност? Какво се разбира под Глава и Тяло на Христовата църква? Как се оп-
ределят отклоненията от православната вяра и практика? Какво е отношението на православния вярващ към
хората с различна вяра? В какво се състои съборното съзнание на Православната църква? Каква е мисията на
Православната църква днес?

Как разбираме универсалното и местното начало в Църквата? В кои територии се разпространява христи-
янството чрез проповедта на апостолите и техните ученици? Чрез кои апостоли християнството навлиза на
Балканите? Какво е мястото на св. равноапостолен император Константин Велики в историята на Църквата?
Защо св. княз Борис е наречен равноапостолен и Покръстител? Кои от св. Кирило-Методиеви ученици доприна-
сят за възхода на православната духовност и култура в България? Кога е създадена самостойната Българска
църква? Как светостта на българските подвижници, дейността на българските светители и църковни учители
възпитава и пази народа ни?

268

Приложете наученото

Тест изходно ниво (контрол и оценка)

1. С думата „Богообщение“ означаваме:
а) общуването с Бога;
б) чистотата на сърцето;
в) храмът и богослужението;
г) раждането по плът на Господ Иисус Христос.

2. Отбележи кои твърдения отговарят на изреченото от св. апостол Павел?
В Посланието до евреите апостол Павел казва, че Божият Син трябва да прилича по

всичко на Своите братя и сестри – хората. Да бъде подложен на изпитания и страдания,
да ги победи и чрез Своята милост да помогне на всички ония, които търпят същите
изпитания (Ср. Евр. 2:10-18).
а) Христос се завръща при Бога със Своето обновено човешко тяло
б) Господ Иисус Христос проявява тази всемогъща сила като усмирява бурите
и ветровете.
в) свети апостол Павел разсъждава върху тайната на Богочовека.
г) Божият Син е станал човек напълно подобен на нас.
д) В молитвата преди страданията Иисус се моли Бог да яви силата и величието Си.
3. Съотнесете изображенията със съответстващите им твърдения:

а) всеки ден от месеца, по време на
богослужение, се припомня живота на

някой от светците;

б) вярващите се събират заедно
в храма, за да отправят своята

молитва към Бога;

в) на св. Литургия приемаме Иисус
Христос в себе си като участници в
последната вечеря с учениците Му;

г) всекидневните богослужения в
храма се извършват сутрин и вечер,
като в молитвата и богослужението

не се използват музикални
инструменти.

269

4. Подчертайте грешката във всяко от изреченията
а) Любовта е жертвена, защото не е обвързана с даване.
б) Обичай враговете си и прави добро и назаем не давай, без да очакваш нещо.
в) В притчата за Десетте девици Спасителят описва какво означава
да си ближен – да действаш смело, да си изпълнен със състрадание и щедрост.
г) Нашето благочестие и гордост се измерват с нашата милост.

5. Попълнете празните места в текста.
Чрез Светия Дух през историята, на основата на съборните решения на Църквата:

се е оформило догматическото _________________ на Православието;
изградил се е неговият _________________ интегритет (цялост, пълнота на
основните истини на вярата);
утвърдила се е неизменността на _________________ вяра;
утвърдила се е пълнотата на Православието в Едната, Света, Съборна и Апостол-
ска _________________ като единствена и уникална богочовешка _________________.

6. Определете значението на понятията, които са в основата на православната
вяра:

Свещено Предание – ____________________________________________________
_____________________________________________________________________
Свещено Писание – ____________________________________________________
_____________________________________________________________________
Свети тайнства – ____________________________________________________
_____________________________________________________________________

7. Дайте три примера за православна християнска добродетелност.

1. ___________________ 2. _________________ 3. _________________
____________________ __________________ ___________________
___________________ ________________ _________________

8. Прочетете текста и запишете основните характеристики на Църквата.

Църквата е една и образува едно Тяло, с една Глава – Господ Иисус Христос.
Като Тяло Христово Църквата е света. Тя е и съборна, всецяла, без недостиг,
всеобхващаща, насочена към всекиго. Апостолската приемственост в Църквата
се предава неизменно, без прекъсване още от времето на св. апостоли.

________________________________________________________________________
________________________________________________________________________
________________________________________________________________________

270

9. Подредете събитията в тяхната хронологична последователност, като ги
номерирате.

Петдесетница – основаване на Христовата Църква
Христовата Църква – обособяване и единение на различните служения на клир и
верни (миряни)
Апостолска проповед – изпращане на апостолите на проповед извън Йерусалим
Възнесение Христово – обещание на Спасителя да изпрати Утешителя,
Духа на истината
Апостолска приемственост – проповед на апостолските ученици

10. Нанесете имената на дванадесетте апостоли.

11. Запишете името на църковно-историческата личност, за която се отна-
сят характеристиките:

а) първи български мъченик за Христовата вяра;
б) български владетел, основател на първите български книжовни школи;
в) просветител и първи епископ на български език;
г) отшелник, чудотворец, основател на манастир.

12. Разпознайте образите на иконите. Запишете имената на апостолите и
местата, където са проповядвали.

_________________________ _________________________ _________________________
_________________________ _________________________ _________________________
_________________________ _________________________ _________________________

271

13. В кои римски области на Балканите са създадени първите християнски

центрове? Изберете верния отговор.
а) Мизия, Тракия и Дакия;
б) Мизия, Тракия и Македония;
в) Тракия, Дакия и Далмация;
г) Малоазийска Мизия, Тракия и Далмация.

14. Посочете имената на трима императори, извършили гонения срещу хрис-
тияните:

а) Диоклециан; г) Нерон; ж) Деций;
б) Констанций І Хлор; д) Константин І; и) Максимиан;
в) Лициний; е) Максенций; й) Галерий.

15. Каква промяна в Римската империя извършва св. Константин Велики през

313 г.?
а) създава новата столица Константинопол;
б) открива св. кръст Господен;
в) налага християнството като официална държавна религия;
г) издава Медиоланския едикт, с който признава християнството за позволена

религия в Империята.

16. Попълнете липсващите имена и години в таблицата съобразно посоченото съ-
битие.

Име Година Събитие
а) патриарх ...
б) папа ... В Плиска пристига мисия от Константино-
в) св. ... полската патриаршия, която покръства кана,
г) св. ... семейството му и членове на канския двор.

Българска мисия пристига в Рим със списък от
115 въпроса.

Учениците на св. братя Кирил и Методий,
прогонени от Моравия, намират убежище в
България.

Създаване на българска архиепископия

17. Напишете кратък отговор на духовно-нравствен въпрос, като използвате
опорните думи и изрази.

добродетели ПРАВОСЛАВЕН свобода
СВЕТОГЛЕД

отношение към образована и страх Господен
света и човека правилно молитвено настроение

отношение изповядвана вяра в Бога
към творението

Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 2 т. 3-6 т. 7-9 т. 10-13 т. 14-17 т.

272

ПРИЛОЖЕНИЯ

Име Дата на Иконографско Година на Етническа и религиозна принадлежност ЧЕТИРИМАТА
празнуване изображение написване до приемането Занятие
Св. апостол и на всяко на Христа
евангелист Евангелие
МАТЕЙ/Левий/
от 12-те 16 ноември Ангел 41 г. евреин – юдеин митар
Св. апостол и
евангелист 25 април Лъв 44 г. евреин – юдеин левит
МАРК /Йоан/ 63 г.
от 70-те 18 Телец 98 г. елин-"прозелит", лекар; живописец
Св. апостол и октомври т. е. езичник, приел юдаизма
евангелист
ЛУКА 8 май Орел евреин – юдеин рибар
от 70-те 26
Св. апостол и септември
евангелист
ЙОАН
от 12-те

Име Дата на празнуване ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ
Св. ап. Андрей 30 ноември Други имена
Св. ап. Петър 29 юни
Св. ап. Иаков Заведеев 30 април братя Симон Петър; Кифа
Св. ап. и ев. Йоан 26 септември
Заведеев 8 май братя Йоан Богослов
Св. ап. Филип 14 ноември Воанергес (синове на гърма)
11 юни
Св. ап. Вартоломей 25 август Натанаил
16 ноември Левий
Св. ап. и ев. Матей 6 октомври
Св. ап. Тома 9 октомври Юда Яковов; Левeй
Св. ап. Яков Алфеев Симон Кананит
19 юни
Св. ап. Тадей
10 май
Св. ап. Симон Зилот
9 август
Св. ап. Матия*

274

ЕВАНГЕЛИСТИ Преставяне в Господа Препратки към
Място на проповед Новия Завет

Мидия, Персия, Мъченическа смърт в Етиопия Мат. 10:1-5; 9:9-13;
Партия, Индия † Марк. 2:14-17; 3:13-19;
Палестина и Мъченическа смърт в Александрия Лука 5:27-32; 6:13-16
Северна Африка †
Марк. 14:51-52;
Северна Африка Деян. 12:1-12; 12:25; 15:36-40; 1 Петр. 5:13

Ахая Мъченическа смърт в Ахая Лука 1:14 ; 24:13-33; 3:23-38; 10:1-24;4: 26-27;
† Йоан 14:6; Деян. 1:1-2;
Кол. 4:14
Иерусалим, Ефес, Естествена смърт в Ефес
о-в Патмос и Мала † 8 май Мат. 20:20; 26:36,37; Марк 16:18; Лука 9:54; Йоан 1:37-40;
Азия 13:23-25; 19:26,27

Препратки в Новия Завет
Йоан 1:36-42; Мат. 10:1-5; Мат. 4:18-22
Йоан 1:36-42; Мат. 10:1-5; Мат. 4:18-22
Марк 3:13-19; Мат. 10:1-5

Марк 3:13-19; Мат. 10:1-5; Йоан 1:35

Мат. 10:1-5

Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19; Йоан 21:2

Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19
Мат. 10:1-5
Мат. 10:1-5
Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19
Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19

Деян. 1:23-26

* Св. ап. Матия е избран чрез жребий на мястото на отпадналия Иуда /Юда/ Искариотски (Мат. 10:1-5; Деян. 1:23-
26). Св. Матия замества предателя Юда след Възнесение Господне.

Заради предателството си спрямо Господа Юда Искариотски няма дата на празнуване и никога не се изобразява
с нимб (ореол), а най-често - с почерняло лице, знак за неговото помрачение и греховност, за съучастието му в убива-
нето на Христа и за самоубийството му.

Трима от 12-те апостоли са и свещени писатели, т.е. написали са книги, които са влезли в християнското Свеще-
но Писание – Св. Библия. Това са св. Петър, св. Йоан Богослов и св. Матей. Св. Матей има 1 Евангелие. Св. Петър има
2 Съборни послания. Св. Йоан Богослов има 1 Евангелие, 3 Съборни послания и 1 Откровение (Апокалипсис). Техните
книги са неразделна част от Новия Завет (втория дял на Св. Библия), чийто канон е утвърден на I Вселенски събор в
Никея, 325 г.

275

ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ
СЪБОР НА СЕДЕМДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ – 4 ЯНУАРИ

Име Празник Препратки от Новия Завет

Ахаик 15 юни 1 Кор. 16:17
Агав 1 април; 26 май Деян. 11:28; 21:10
Амплий 31 октомври Рим. 16:8
Анания 1 октомври Деян. 9:10-17; 22:12
Андроник 17 май; 30 юли Рим. 16:7
Апелий 10 септември; 31 октомври Рим. 16:10
Аполос 30 март; 8 декември Деян. 18:24; 19:1; Кор. 1:12; 3:4-22; 4:6; 16:12; Тит 3:13
Акила 14 юли Деян. 18:2, 18, 26; Рим. 16:3; 1 Кор. 16:19; 2 Тим. 4:16
Архип 19 февруари; 6 юли Кол. 4:17; Филим. 1:2
Аристарх 15 април; 27 септември Деян. 19:29; 20:4; 27:2; Кол. 4:10; Филим. 1:23
Аристовул 16 март; 31 октомври Рим. 16:10
Артем 30 октомври Тит 3:12
Асинкрит 8 април Рим. 16:14
Варнава (Иосия) 11 юни Деян. 4:36; 9:27; 11-15; 1 Кор. 9:6; Гал. 2:1, 9, 13; Кол. 4:10
Цезар 30 март; 8 декември
Карп 26 май 2 Тим. 4:13
Климент 10 септември Фил. 4:3
Сеф (Сефа) 30 март; 8 декември
Клеопа 30 октомври Лука 24:18; Йоан 19:25
Крискент 30 юли 2 Тим. 4:10
Крисп (Крист) 4 октомври Деян. 18:8; 1 Кор. 1:14
Епафрас 4 януари Кол. 1:7; 4:12; Филим. 1:23
Епафродит 30 март; 8 декември Фил. 2:25; 4:18
Епенет 30 юли Рим. 16:5
Ераст 10 ноември Деян. 19:22; Рим. 16:23; 2 Тим. 4:20
Еводий 7 септември Фил. 4:2
Фортунат 15 юни 1 Кор. 16:17
Гаий 5 ноември Деян. 19:29; 20:4; Рим. 16:23; 1 Кор. 1:14; 3 Йоан 1
Ерм 8 март; 5 ноември Рим. 16:14
Ермий 8 април; 31 май Рим. 16:14
Иродион 28 март; 8 април; 10 ноември Рим. 16:11
Яков, брат Господен 23 октомври Мат. 13:55; Марк 6:3; Деян. 12:17; 15:13; Як.
Иасон 22 април Деян. 17:5-9
Юст (Иуст) 30 октомври Деян. 1:23; 18:7; Кол. 4:11
Лин 5 ноември 2 Тим. 4:21

276

Име Празник Препратки от Новия Завет

Луций 10 септември Деян. 13:1; Рим. 16:21
Лука, евангелист 18 октомври Кол. 4:14; 2 Тим. 4:11; Филим. 1:23
Марко, евангелист, наричан Йоан 25 април Деян. 12:12, 25; 15:37-39; Кол. 4:10; 2 Тим. 4:11; Филим. 1:23; 1 Петр. 5:13
Марко 27 септември; 30 октомври
Наркис 31 октомври Рим. 16:11
Никанор 28 юли Деян. 6:5
Олимпан 10 ноември Рим. 16:15
Онисим 15 февруари Кол. 4:9; Филим. 1:10
Онисифор 7 септември; 8 декември 2 Тим. 1:16; 4:19
Пармен 28 юли Деян. 6:5
Патров 5 ноември Рим. 16:14
Филимон 19 февруари; 6 юли; 2 ноември Филим. 1
Филип, дякон 11 октомври Деян. 6; 8; 21:8
Филолог 5 ноември Рим. 16:15
Флегонт 8 април Рим. 16:14
Прохор 28 юли Деян. 6:5
Пуд 15 април 2 Тим. 4:21
Квадрат 21 септември
Кварт 10 ноември Рим. 16:23
Руф 8 април Марк 15:21; Рим. 16:13
Сила, Силуан (Силваний) 30 юли Деян. 15:22-40; 16:19-40; 17:4-15; 18:5; 2 Кор. 1:19; 1 Сол. 1:1; 1 Петр. 5:12
Симон, син на Клеопа 27 април Мат. 13:55; Марк 6:3
Сосипатър 28 април; 10 ноември Рим. 16:21
Состен 30 март; 8 декември 1 Кор. 1:1
Стахий 31 октомври Рим. 16:9
Стефан, Архидякон 27 декември Деян. 6:5-7:60; 8:2; 11:19; 22:20
Тертий 10 ноември; 30 декември Рим. 16:22
Тадей 21 август Мат. 10:3; Марк 3:18
Тимон 28 юли; 30 декември Деян. 6:5
Тимотей 22 януари Деян. 16:1; 17:14, 15; 18:5; 19:22; 20:4; Рим. 16:21; 1 и 2 Тимотей
Тит 25 август 2 Кор. 2:13; 7:6-14; 8:6-23; 12:18; Гал. 2:1-3; Тит
Трофим 15 април Деян. 20:4; 21:29; 2 Тим. 4:20
Тихик 8 декември Деян. 20:4; Еф. 6:21; Кол. 4:7; 2 Тим. 4:12; Тит 3:12
Урбан 31 октомври Рим. 16:9
Зин 27 септември Тит 3:13

277

ВАЖНИ УМЕНИЯ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА
ЦИТИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ

Няма друга книга на света, която така да докосва душата на човека и да го вдъхновява
да търси Бога, както Библията. Това е единствената книга, която съдържа живото слово на
Живия Бог. Двете части на Библията, Старият и Новият Завет, съдържат важни наставления
за благоразумно поведение, лично усъвършенстване и постигане на вечен живот.

Текстът на библейските книги е разделен на отделни глави и стихове. При цитиране
посочката се поставя в скоби, означаващи началото и края на цитата. Имената на библейските
книги се изписват със съкращения и завършват с точка. След името на книгата се посочва
съответната глава и стих. За по-доброто им отделяне между тях се поставя двоеточие.
Когато цитираните стихове са повече от един, между тях се поставя тире. А когато
стиховете са от една и съща глава, между тях се поставя запетая.

Цитиране на библейски текст

Книга от
Библията

Глава

Стих

РАБОТА С ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ НА БИБЛИЯТА
Електронният вариант на Библията се намира в официалния сайт на Светия Синод на
Българската православна църква – Българска патриаршия.https://bg-patriarshia.bg/bible Биб-
лейските книги можете да слушате и в аудио формат в рубрика „Аудио Библия“.

Опори за работа
1. Отворете сайта.
2. Потърсете горе вдясно на лентата раздел „Библия“.
3. Изберете кои книги ще ползвате – Стар Завет или Нов Завет.
4. Изберете последователно – книгата, главата и търсения стих.
5. Можете да ползвате и рубриките „Аудио Библия“ и „Библия в картини“.

РАЗПОЗНАВАНЕ, РАЗБИРАНЕ И ОПИСВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНА ИКОНА
Как да разпознаваме, разбираме и описваме православната икона?
Можем ли да възприемаме иконата като картина или снимка?
Как да „разчитаме“ това, което е изобразено?
Църквата призовава и събира вярващите в името Христово. Когато влезем в православния храм,
виждаме, че на най-главното място стои иконата на Господ Иисус Христос. Той е Този, Който е из-
вън времето, а със Своето въплъщение съединява временното с вечното. Затова има поредица от
дни в годишния църковен календар, които са специално посветени на Сина Божий Иисус Христос.
Пред очите на християните те представят най-важните събития от Неговия земен живот и са
част от новозаветната църковна история. Иконата не е просто картина с исторически сюжет или
снимка, а свещено изображение, образ от „бъдещия век“. В нея присъства лице, елемент или събитие
278

от църковната история, но всичко това е показано в светлината на Божието царство. Затова една
икона е колкото свидетелство за миналото, толкова и за бъдещето. Тя е образ на реалност, която
апостолът нарича „нова твар“ (2 Кор. 5:17). За първа икона в християнския свят се приема Неръкот-
ворният образ – светият Убрус на Спасителя. Този образ не е рисуван от човешка ръка, затова се
нарича неръкотворен. Художниците на икони се наричат иконописци или зографи. Според преданието
първият иконописец на Църквата е св. евангелист Лука (I в.), който нарисувал образа на св. Богоро-
дица. Почитането на иконите в Църквата е утвърдено на Седмия вселенски събор.

Опорни въпроси за разпознаване и описване на православна икона

Кой е изобразен на нея?
На кой празник е посветена?
Освен изобразеното лице, какво друго е изобразено на нея?
Знае ли се от кой век е иконата?

Видове образци за разбиране и описване на икона

а) Икона на библейска сцена
Коя библейска сцена е изобразена?
Коя е централната фигура (напр. Господ Иисус Христос, св. Богородица и др.)? Как е изобразена?
Има ли други лица, какво правят те и какво държат в ръце (разположение и действия)? Как са облечени?
Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда?
Какви цветове са използвани, какъв е фонът?
Опишете отделните елементи.

б) Икона на светия Как е облечен той/тя?
Кой е изобразеният светец или светица? Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда?
Какво знаем за него/нея? Има ли житийни сцени? Кои са те?
Какъв е цялостният образ – външен вид, поза, жест? Какви цветове са използвани, какъв е фонът?
Какво извършва той/тя и какво държи в ръце? Опишете отделните елементи.

РАБОТА СЪС СВЕТООТЕЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ
Защо е необходимо да четем св. отци на Църквата и да изпълняваме светоотеческите на-
ставления?
Каква е ролята на светоотеческите съчинения в духовния живот?
Опознаването на богословието на св. отци на Църквата е един от тези ориентири, които
ни позволяват да стоим здраво във вярата и да пазим църковното единство. Светите отци са
боговдъхновени и богоозарени мъже, църковни учители и пастири, наричани „разум на Църква-
та“ и „светила на земята“. По удивителен начин те съчетават светостта на личния живот,
любовта към просвещението и способността духовно да възпитават с наставленията си.
Светите отци са тези, които говорят истинно в Христа (срв. Рим. 9:1). Съчиненията им не са
само литературни произведения, част от древната християнска книжнина, а са споделен опит
на вярата. Познаването на светоотеческите текстове помага за по-дълбоко вникване в исти-
ните на Христовото учение и дава отговор на различни въпроси, които ни вълнуват.

КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПРАВОСЛАВНАТА СВЕТООТЕЧЕСКА МИСЪЛ

ОСНОВНИ СТЪПКИ ЗА РАБОТА ОПОРНИ ВЪПРОСИ ЗА РАБОТА

• Представете връзката между текста и темата на • Кой е авторът на текста?
урока. • Какво знаем за него?
• Разделете текста на смислови части. • Каква е основната тема в текста?
• Отговорете на въпросите към текста. • Какви сравнения използва св. отец?
• Споделете чувствата, които ви вълнуват при четене • Какво ни съветва?
на текста. • Какво е основното послание на светоотеческия текст?
• Определете духовното значение на светоотеческия
текст.

279

РАБОТА С ХИМНОГРАФСКА ТВОРБА
Как да възприемаме и разбираме богослужебния химнографски текст?
Как да представяме и описваме това, което е написано в тропара?
Химнографията (песнотворчество) е наука за християнските музикално-поетични текстове
(богослужебната песенна поезия), които се пеят по време на църковното богослужение. Различни
са жанровите разновидности на църковните хвалебни песни: канон, акатист, икос, ирмос, кон-
дак, тропар, стихира. Химнографията на всеки празник е изключително богата по съдържание
и музикално-поетични форми. Всички богослужебни текстове разкриват както съдържанието и
значението на отбелязваното събитие, така и връзката му с празника. Най-древен сред химно-
графските форми е тропарът. Тропарът като музикално-поетичен жанр е кратко песнопение и
молитва, свързано с църковния празник, която изразява неговата същност. Тропарът прославя
определено библейско събитие или е посветен на светията, когото честваме. Съществуват
няколко вида тропари: „възкресен тропар“, „тропар на празника“, „тропар на деня (на светията)“,
„тропар на храмовия светия“ или „отпустителен тропар“, защото се пее в края (заключител-
ната част) на църковното богослужение. Химнографските жанрове са обединени в състава на
календарната църковна служба, предназначена за честването на даден християнски празник.

НАСОКИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСВАНЕ НА ТРОПАР

•Прочитане на целия химнографски текст или откъс от него.
•Посочване на централната тема на празника, с която е свързана творбата.
•Установяване на съдържателни връзки, отразени в тропара.
•Разделяне на химна на отделни смислови части.
•Представяне на текста по опорни въпроси.

ОПОРНИ ВЪПРОСИ ЗА РАБОТА ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СРАВНЕНИЕ НА ТРОПАРИ

На кой празник е посветен тропарът? • Събитие, свързано с текста.
На кое библейско събитие или светия е посветена възхвалата в тропара? • Възхвала на Бога.
Какво е съдържанието на химнографския текст? • Споменаване името на светията.
Чий основен образ е представен в текста? • Качества на светията.
Какво научаваме? • Мъченически подвиг.
Кои са особените думи и изрази, които се използват? • Църковна прослава.
Какво послание се стреми да отправи текстописецът? • Молитвен призив.
Какви изводи можете да направите за отбелязваното празнично
църковно събитие?

Използвани изрази, отнасящи се до:
• името на светеца;
• църковната прослава;
• молитвеното прошение.

ИЗВЛИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ
Интернет ни помага да получим огромен поток от разнообразна информация, да на-
учим повече по интересуващата ни тема и да получим нови знания. Когато използваме
Интернет, не бива да се забравя правилото за безопасна работа. Най-важното умение при
търсене на данни в Интернет, което трябва да овладеем, е как да използваме тази инфор-
мация след като пресеем и употребим само достоверното и ценното от нея.

280

ОСНОВНИ СТЪПКИ ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ
• Открийте ключовите думи, свързани с проучваната тема.
• Започнете търсенето с някоя от ключовите думи (словосъчетание).
• За всяка ключова дума търсачката в мрежата може да ви покаже различна информация.
• Когато добавите нова дума, резултатите намаляват.
• Когато търсим информация за конкретен светия, е най-добре да се започне с неговото / нейното име, като се постави
думата „свети“ / „света“ и после да се добавят уточняващи ключови думи. Например: свети цар Петър Български.
• Прегледайте информацията в избраните от вас уебсайтове.
• Запомнете първите резултати, които са най-близки до зададените ключови думи.
• Информацията, съдържаща се в уебсайтовете, се подрежда по най-честото им използване.
• Не се ограничавайте само с информацията, съдържаща се в електронната енциклопедия „Уикипедия“.
• Подберете информацията по зададените показатели.
• Прегледайте резултатите от изображенията.
• Можете да копирате събраната информация и след това да я използвате в работата си.
• Не забравяйте да цитирате коректно интернет-източниците, които сте ползвали.

ИЗВЪРШВАНЕ НА СРАВНЯВАНЕ
Какво означава да правим сравнение?
Какво сравняваме в часа по религия?
Сравнението е една от най-често срещаните форми, тъй като се сравнява един обект с
друг. При сравнението се запазва пълната самостоятелност на сравнимите различни реално-
сти, но се търси интересната логическа връзка между тях. За да се извърши логическото срав-
нение, е необходимо да има нещо общо и сходно между проучваните обекти. Това може да бъде
някаква прилика или разлика, за да се допълни образът на обекта с нова представа, качества и
значение за него. Сравнението се реализира при спазването на определени стъпки и по предва-
рително зададени показатели (белези), които се явяват негова основа. Условия за сравняване:
сравняват се еднакви или сходни по съдържание неща като: историческа личност, обществена
група, историческо събитие, управление, бит, религия, паметници на културата и пр.

СТЪПКИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СРАВНЕНИЕ
1. Определяне на обектите, които ще бъдат сравнявани.
2. Обясняване на причината за тяхното възникване.
3. Определяне на поне три показателя (белези), по които ще се сравняват.
4. Разкриване на приликите и разликите между тях.
5. Формулиране на конкретни изводи.

КАК ДА СЪСТАВЯМЕ КРАТЪК ПИСМЕН ОТГОВОР
НА ДУХОВНО-НРАВСТВЕН ВЪПРОС ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ
Учим се да създаваме творчески писмен текст.
Възможност да творим.
Към всяка тема на урока вие имате поставени различни въпроси, които изискват съот-
ветен отговор. Той може да бъде кратък или по-подробен. Писменият отговор е свързан с
духовно-нравствени познания, които всеки от нас прилага в живота си. Затова той е важна
част от обучението. За улеснение на пишещите въпросът е придружен с опорни въпроси
и подвъпроси. Въпросите са конкретни и отговорите им са ограничени до няколко изрече-
ния. Духовно-нравственият въпрос изисква да се състави писмен текст, който логически
свързано да представи същността на описания проблем и причините за неговата поява. В
заключение се обобщава неговата духовна значимост и последиците за вярващите. Като
усвояваме умението за отговор на духовно-нравствен въпрос, ние се доближаваме до начина
на работа на учените-богослови. Вероятно не можем да отговорим на всички въпроси в пъл-
нота, но си струва да опитаме, като изразим и защитим своето лично мнение.

281

КАК СЕ ОТГОВАРЯ НА ДУХОВНО-НРАВСТВЕН ВЪПРОС ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ

ПРАВИЛА ЗА РАБОТА: ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТРУКТУРА НА ТЕКСТА:

• Прочетете внимателно въпроса. • Предварително съставете разширен план за писмения
• Посочете темата, с която е свързан въпросът. отговор. Опорните въпроси могат да подпомогнат
• Припомнете си, какво сте изучавали по този въпрос. работата ви.
• Опорните въпроси са вашият план, по който ще • В увода на текста разгледайте (представете) темата по
работите. зададения въпрос и изразете вашето лично мнение.
• Отговаряйте последователно на всички въпроси, без • В изложението представете отговора по зададените
да пропускате никой от тях. опорни въпроси.
• В своя отговор е необходимо да представите и • Определете основното твърдение, което ще се съдържа
използвате религиозно-нравствени знания и понятия. в отговора ви.
• Текстът се структурира в три части: увод, • Обмислете и запишете доказателства за избраното от
изложение и заключение. вас твърдение.
• Можете да направите проучване на допълнителни • Внимавайте за правилната употреба на религиозно-
източници на информация, за да разширите познанията нравствените понятия.
си и отговорът ви да бъде по-изчерпателен. • Разширете отговора с проучената допълнителна
• Спазвайте правилата и внимавайте за стила, информация.
правописа и пунктуацията. • Формулирайте заключение и обобщете духовната
• Минималният обем на текста да е 1 страница. значимост на разглеждания въпрос в живота за
православните християни. Може да отправите и ваше
послание.

ИЗВЪРШВАНЕ НА АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ
Как да проведем анкетно проучване?
Как да разработим анкетна карта?
Анкетните проучвания са най-често срещаните изследвания за ежедневно получаване на
първични данни, обратна връзка с анкетираните и проучване на тяхното мнение. Те се прилагат
в различни сфери на обществения живот и гарантират представителност на резултатите.
Чрез тях може да се изследва както цялостна дейност така и конкретен неин аспект. Про-
веждащият анкетирането се нарича анкетьор, а този, който попълва анкетата – анкетиран.
Популярността на тези изследвания се дължи на различните форми на провеждане на анкета
(електронна анкета, хартиена анкета, телефонна анкета). Анкетите са широко разпознаваем
метод за провеждане на проучвания. Въпросите, на които трябва да отговорят анкетираните,
са структурирани в анкетна карта. Тя съдържа набор от по-общи или конкретни въпроси, които
са групирани според различни изисквания. Тяхната ефективност зависи от прецизното плани-
ране и съставяне. Всички лица, които попълват анкетата, трябва да отговарят на едни и същи
въпроси. Този метод може да се осъществи чрез устно или писмено допитване до конкретни
лица или група. Анкетата трябва да е лесна за попълване и това да не отнема много време за
анкетираните. При повторно провеждане на анкетното проучване се препоръчва актуализация
на въпросите от анкетата.

ИЗВЪРШВАНЕ НА АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ

НАЧИНИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА АНКЕТНАТА ПРОВЕЖДАНЕ НА АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ
КАРТА

1) Попълване на място на хартиен носител. • Анкетната карта се разпечатва на хартиен носител.
2) Изпращане, попълване и връщане на • Поставя се на видно място за попълване.
анкетната карта по пощата. • Предоставя се лично на анкетирания с атрактивно представяне.
3) Електронно попълване и изпращане по мейл. • Преди попълването на анкета може да се разясни какво да се направи.
4) Он-лайн попълване на уеб-базиран формуляр. • Онлайн анкетата се попълва в удобно за анкетирания време и не
5) Попълване на анкетата по телефона. предполага разходи за разпечатване.

282

ПОДГОТОВКА НА АНКЕТНАТА КАРТА ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА АНКЕТНАТА КАРТА

• Всяка анкетна карта съдържа три основни • Картата трябва да бъде с обем около една страница.
части: уводна, основна и демографска част. • Попълването на анкетата на хартия не следва да отнема повече
• Началото на анкетата трябва да привлича от 5 минути.
вниманието. • Въпросите в картата трябва да са номерирани, представени в
• Уводната част на анкетата започва със логичен ред, лесни за четене и попълване.
съставяне на обръщение към анкетираните. • Въпросите да съдържат възможност за бързина при даване на
• Обръщението е необходимо да мотивира отговорите.
и насърчи анкетираното лице да отговори • Първият въпрос в анкетата трябва да бъде сравнително лесен и
на въпросите. интересен.
• Уточнява се защо се извършва проучването • Въпросът трябва да внуши на анкетирания, че попълването няма
и кой го провежда. да отнеме много време.
• В анкетната карта са конкретизирани • Другите въпроси са основни, насочени са към ключови елементи
придружаващи инструкции за нейното според целта на проучването.
попълване. • Въпросите трябва да са формулирани максимално кратки и ясни.
• Отправя се благодарност за участието в • Въпросите следва да бъдат разнообразни, за да се даде оценка за
анкетирането. различни аспекти в проучването.
• Втората основна част съдържа въпросите, • Формулираните въпроси трябва да осигурят възможност
начините и възможностите за техните анкетирания да даде конкретното си виждане по проблема.
отговори. • Чрез правилно формулираните въпроси се получава реалистична
• В третата демографска част се събира обратна връзка по конкретни аспекти.
информация за пола, образованието, • Към всеки въпрос може да има скала за оценяване (напрм. от 1-6)
възрастта, социалния статус, етническата или готови отговори за ограждане.
и религиозна принадлежност на анкетирания. • Анкетата може да предоставя и възможност за свободни отговори.
• Свободните отговори дават по-голяма широта на изразено мнение,
отношение или оценка.
• Анкета може да бъде представена и чрез графичен въпросник.
• Графичният въпросник е интересен визуален начин за задаване на
въпрос.
• Към всеки въпрос трябва да има графично изображение (напрм.
емотикони, снимки, лого и пр.) и готов отговор, който да може да
бъде маркиран.
• Чрез използването на емотикони анкетирания може да изрази четири
различни емоции: лошо, задоволително, добро и отлично.

СЪЗДАВАНЕ НА ЕСЕ С РЕЛИГИОЗНО СЪДЪРЖАНИЕ
Есето по религия е израз на притежаваната православната култура на пишещия.
Какъв е алгоритъмът за писане на есе по религия?
Есето като самостоятелен жанр се утвърждава още през Средновековието. Названието на
жанра подсказва неговите особеностите на свободна писмена творческа изява, оригиналност,
новаторство и многообразие на използваните изразни средства. Съобразно съдържанието се
разграничават различни видове есета – литературно, философско, богословско, публицистично и
пр. Есето е текст-разсъждение, лична интерпретация по зададена тема, без претенция за все-
обхватност на изложението. То притежава основните признаци на текста, отнасящи се до него-
вото смислово единство и езикова свързаност. Създаването на есе в съвременното образование
по религия е изцяло насочено към целите на обучение. То не изисква предварителна подготовка,
поради притежаваната свободна композиция, а е израз на индивидуална свободна мисъл и богата
обща и езикова култура. Всяко есе притежава уводна, същинска част и заключение. Есето с рели-
гиозно съдържание е възможност за личностна изява на притежаваната православна култура на
индивида, което позволява пълноценно представяне на личностните качества на пишещия.

283

СЪЗДАВАНЕ НА ЕСЕ С РЕЛИГИОЗНО СЪДЪРЖАНИЕ
Прочит на зададената тема

Всяка тема поражда различни въпроси, асоциации, идеи, представи. Преди началото на започване на писането
на есе е необходимо да се набележи посоката на расъждения съобразно темата (да назовава явление, да задава
въпрос, да маркира ситуация, да съдържа опозиция).
Планиране на работата

Тя започва с вземането на практическото решение за начина на писмено изразяване на основната идея. Може
да се тръгне от записване на първите хрумвания и след това да се структурират и редактират или първо да се
маркират основните тези и да се следва тяхната логика. Изграждането на структурата на есето е произволно –
чрез изреждане на теза и нейното обосноваване, чрез редуване на тези и антитези или чрез задаване на въпроси и
търсене на техния отговор. Важно е есето да има единна цялост.
Поставяне на начало на текста
Поставянето на началото на есето е винаги трудно, понеже то е сложна и отговорна писмена задача. В есето
трябва да се откроява собственото мнение и позиция на пишещия. В него са допустими изрази като „според
мен“, „по мое мнение“, „аз мисля“ и т.н.. Ако темата е зададена с въпрос, се започва с отговора на въпроса. При
други случаи може да бъде директно въвеждане на основната теза по темата или да се започне със своеобразно
противопоставяне на зададената тема. Поставеното начало трябва да улеснява, а не да сковава мисълта и да
води пишещия към самото изложение. Директното насочване към темата е най-добрата възможност, която ще
очертае и евентуалния финал на текста.
Формулиране на теза
Могат да бъдат формулирани една или повече тези в зависимост от поставената тема, които следа това да
бъдат развити и аргументирани в основната част.
Оформяне на отделните абзаци

Оформянето на отделните абзаци във всяка една от частите на есето е изключително важно. Те трябва да бъдат
логично свързани в контекста на расъжденията. Могат да бъдат подредени верижно, като се спазва смисловото и
структурно единство на текста. Препоръчително е да се откроят акцентите, както и ключовите думи във всеки
абзац. Осъществяването на преходите между отделните абзаци предпоставя плавното изложение в логиката на
мисълта. Отделните абзаци не бива да бъдат самостоятелни или да са разкъсани един от друг, а да са взаимно
свързани.
Избор на изразни средства

При писменото разработване на есе се използват онези изразни средства, които съответстват на неговия
тематичен и структурен замисъл. Богаството на езика допуска цитирането на библейски стих, светоотечески
мисли или употребата на сентенции, риторични въпроси, сравнения и метафори. Прекаленото отрупване със
стилистични фигури, приповдигнатия тон и патетичния стил са недостатък в работата.
Завършеност на есето

Завършекът на есето трябва да бъде също така сериозно и задълбочено, както и неговото начало. Добрият
му финал налага адекватно приключване на разсъжденията. Началото и краят на есето трябва да са свързани
помежду си като се откроява загатнатата идея или водеща мисъл. Логиката на изложените мисли в началото
на есето налага те да бъдат трансформирани в заключение. Есето може да завърши и с отворен край.
Многоточието изразява възможност за неангажираност на твърденията и за нови посоки и варианти на
изложение. Желателно е работата да приключи с редактиране и корегиране на текста.

284

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ

Православната църковна история описва живота и дейността на бележити личности,
които имат значима роля в историята на християнската Църква и в историята на цяло-
то човечество. Църковно-историческите личности се отличават със своите личностни
качества, благочестивост, положение и принос в обществото. Тяхната загриженост, все-
отдаденост и принос за разпространение на християнството, за утвърждаване статута
на Църквата, за подобряване на църковно-литургичния и обществен живот и влиянието им
върху хода на събитията са оставили историческа следа в паметта на християните. Изу-
чаването на техния живот, дейност и подвиг е ключ към разбиране на църковното минало и
настояще. Църковните историци и писатели използват различни документи за съставяне-
то на биографиите на известни апостолски мъже, църковни отци, проповедници, мисионери
и дейци. Учените-църковни историци проучват и проследяват живота и дейността им за
благото на Христовата Църква и се опитват да дадат безпристрастна оценка за приноса
им в историята.

Как да представяме личностите в църковната история?
ПЛАН ЗА ОПИСАНИЕ НА ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ

Основни насоки за описване Опори за съставяне характеристика
на църковно-историческа личност на църковно-историческа личност

• Писмено съставяне на характеристика (очерк) и описание 1. Биографични сведения за жизнения път на личността
на дейността на църковно-историческа личност. Какви имена, йерархическа духовна степен или титли има?
• Представяне на личността като се спазват опорите Кога и къде е роден/а?
за работа. Кога е живял/а?
• Работа с исторически документи и изображения. В каква семейна среда е възпитаван/а и израства?
• Изработване на кратък план за написването на текста. Кой или какви обстоятелства оказват влияние върху него
• При описание на църковно-историческата личност е необ- / нея?
ходимо да се вземат под внимание всички обстоятелства, Какво образование получава?
свързани с нейното развитие и прояви. Как изглежда на изображението (описание, външност, порт-
• Подбиране на важни моменти в дейността на личността. рет)?
• Проучване на факти от биографията. Какво е основното му / є занятие?
• Определяне заслугата на личността върху хода на съ- С какви църковни дейности (управление, мисионерство, про-
битията. поведничество, богослужение, наука, култура, общество и
• Търсене на информация за живота и дейността на ли- др.) е свързана личността?
чността в библиографски източници и в Интернет. Кои са най-съществените факти от биографията му / є?
• Използвате знания и информация от различни източници
(писмени, устни, материални, художествени), документи 2. Представяне на дейността на личността
и изображения. Какви цели си поставя?
• При събиране на информация от отделните източници се Какви действия предприема?
ръководите от зададените опори за работа. Какви средства използва?
• Определяте историческото значение на резултатите от Какви лични качества притежава (духовни, интелектуални,
дейността на личността. нравствени, волеви)?
• Откроявате приноса на личността в историята на Какви са мотивите му / є на поведение?
Църквата. Какви противоречия се откриват в дейността на личността
(ако има такива)?
• Описвате накратко оценката на съвременниците.
• Изразявате вашето отношение (оценка) към историче- 3.Определяне заслугата на личността
ската личност. Кои действия на личността са оказали влияние върху разви-
• Оценявате ролята на личността в църковната история. тието на събието?
• Техническо оформяне на текстовия документ. Какви са последиците и резултатите, които постига?
• Всяка от точките в зададените опори се пише на нов ред С какво допринася в живота на Църквата?
и се оформя в отделен абзац. Какво е мястото и значението на личността в църковната
• Спазване на минимален обем на текста от 1 страница. история?
• Коректно посочване на използваните източници. Какви са достойнствата и недостатъците на избрания път?
• Съобразяване с критериите за оценяване на работата. Каква е оценката на съвременниците?
Каква е вашата оценка?

285

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСВАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕ
Как да представим изображение, като си помагаме с откъса от житието?
По изображенията ние можем да разчитаме различна информация. Църковните изобра-
жения са: икони, стенописи, миниатюри, мозайки. Освен изображенията, които виждаме в
църква, има и такива с религиозно съдържание: рисунки, илюстрации от книги, портрети,
картини (исторически, художествени), барелефи, фотографии и др. Стените на християн-
ските храмове са украсени със стенописи. Те ни помагат да съпреживеем изобразеното,
да придобием видима представа и информация за личностите от библейските събития и
образите на светиите. За да усвоим умението да извличаме информация и да представим
и опишем наблюдаваното изображение (стенопис, историческа или художествена карти-
на), трябва да следваме стъпките:

Основни стъпки за представяне и описване на изображение.

1. Представяне на изображението. 2. Описване на изображението. 3. Определяне значението на
Какъв вид е изображението? Кой е основният образ? изображението.
Каква е темата на Има ли персонажи и кои са те? Какво научаваме?
изображението? Как са представени (облекло, Какво послание е съхранило?
Какъв е представеният сюжет на пози, движение, жестове)? Какви изводи можем да направим от
сцената? Какво събитие е представено? гледна точка на днешния наблюдател?
Къде е мястото на действието?

РАБОТА С БИБЛЕЙСКО-ИСТОРИЧЕСКА КАРТА

Как да работим с библейско-историческа карта?
Библейската карта подпомага по-лесното изучаване на миналото, свързано с библей-
ските повествования. Всяка карта има специални условни знаци. С тяхна помощ може да
се проследят и да се наблюдават: географски обекти (планини, равнини, морета, реки),
местата на библейските събития, държави и градове, промени в границите им и др.

Опори за работа:
1. Прочитаме заглавието на картата и се ориентираме за темата.
2. Откриваме географските обекти.
3. Запознаваме се с графата условни знаци (легенда).
4. Ориентираме се по картата с помощта на условните знаци.
5. Проследяваме маркираните събития и маршрути.

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЕТИЯ И ОПИСАНИЕ НА НЕГОВАТА/ НЕЙНАТА ЛИЧНОСТ

Как да направим характеристика на светия или описание на неговата / нейната личност?
Умение за творческо писане върху характерните особености на Божия/та угодник / угодница.

В повествователната житийна творба светията е главното действащо лице. Там
откриваме неговите отличителни черти. Чрез характерните особености и детайли от
неговия живот можем достоверно да възстановим и опишем светийския му подвиг. Изпо-
вядването на вярата и речта на светията допълнително разкриват неговия образ. Всичко
това ни помага да изградим неговата характеристика. Характеристиката на светия из-
исква творческо проучване и достоверно описване на неговия живот, дела, мисли, харак-
тер, личностни особености и нравствени качества.

286

Агиографската характеристика се ос- Видове характеристики на светия: Речевата характеристика на
новава на житийната творба в цялост Поведенческата характеристика се отнася светията разглежда неговата
като писмен извор. Изследва се авто- до описаното поведение на светията. Чи- реч (вътрешна и външна), опи-
ровата реч. Авторът-разказвач на жи- тателят прави изводи за живота, харак- сана в житието му. Тя допълва
тието представя и описва историята тера, постъпките и преживяванията му. цялостната представа за ли-
на светийския живот и на определени Очертава характеристиката на светията, чността и живота му посред-
моменти от него с помощта на проя- като има предвид най-важното от поведе- ством използваните от него
вени негови характерни черти. Прави нието и действията му. Това може да бъде думи и изрази, интонация, начин
се пълна агиографска характеристика подкрепено с описание и на неговото душев- на говорене. Речевата характе-
или животоописание (биография) на но (вътрешно) състояние. Поведенческата ристика на светията отличава
личността на светията. характеристика се отнася до описание на речта (вътрешна и външна), оп-
поведението на святата личност. исана в житието му.

Основни стъпки за работа

Агиографска характеристика Поведенческа характеристика Речева характеристика
1. Изяснете какво означава име- 1. Открийте отличителни черти 1. Опишете мислите, които го вълнуват.
то на светията и доколко го раз- в характера на светията.
крива като човек и християнин. 2. Има ли сведение за неговата вътрешна реч, т.е.
2. Валидна ли е древната мисъл 2. Обяснете мотивите на него- вътрешния му молитвен живот?
„Според името – и животът“? вото поведение. 3. Обърнете внимание на външната му реч и разгово-
3. Опишете живота му – къде 3. Опишете преживяванията му, ра му с другите хора.
е роден, родители и семейство, молитвата, надеждата в Бога и 4. Какво в речта му е характерно за отношението
с какво се занимава и какво ра- получаваната Божия подкрепа. му към Бога и към ближните?
боти. 4. Оформете образа на светия- 5. Какви са неговите добродетели, силата на вярата
4. Назовете някои от неговите та с помощта на казаното от му, мирогледа, честта, решителността и смирение-
личностни и нравствени ка- другите за него. то му?
чества. 5. Посочете нравствените му 6. Обърнете внимание върху твърдостта в моноло-
5. Анализирайте мислите и качества и поведението му при гичната реч при защитата на вярата и отношение-
действията му. то към враговете или мъчителите.
6. Посочете в какво се състои защитата на вярата.
основният подвиг на светията 6. Направите съпоставка на 7. Разяснете посланията, които светията отправя
делата му с нашето поведение към другите християни, към новоповярвалите и към
днес. невярващите.

Условия за работа:
• Характеристиката да бъде направена на компютър като текстов документ чрез програма Word.
• Оформлението на заглавната страница да съдържа логото, името на училището и темата на
характеристиката.
• Използайте шрифт Times New Roman, 14 pt, главни букви, центрирано,Bold. След това задължително посочете
трите си имена, клас и номер.
• Максимален обем на текста – 1 страница.
• Следвайте точно и последователно изискванията (правилата) за разработването на характеристика на
свята личност.
• Разсъжденията върху всяка отделна част се пишат на нов ред в отделен абзац.
• Изразяването на лично мнение по даден въпрос се оценява високо.
• В края на текстовия документ задължително посочете използвания източник.

Критерии за оценяване:
• Работата се анулира, ако е съставена без личен принос.
• Наименувайте файла с името си и класа.
• Правописните грешки се санкционират.

287

КОМЕНТАР НА КАЗУС

Казусът е разказан „реален случай с послание“, което служи да възпитава и обра-
зова. Това е действителна история, чрез която хората предават своя опит един на
друг. Център на казуса е решаването на даден практически проблем, а основната идея
е заложена в действието. При изучаване на казус е необходимо да се разкрие къде сме
сгрешили и какво трябва да се направи, за да се избегнат подобни грешки в бъдеще.
Казусът провокира и насърчава. Чрез него можем да узнаем как бихме могли да постъ-
пим при дадена житейска ситуация и как да вземем най-правилното решение.

Използването на казуси в обучението по религия означава представяне на реално
или възможно религиозно-нравствено противоречие. Казусът позволява да се взимат
колективни решения, да се проявява уважение към мнението на другите и да се за-
щитава собственото мнение по проблема. Казусите в обучението по религия целят
развитие на чувствителност към въпросите на вярата и на духовно-нравствената и
социокултурна компетентност на учениците.

Стъпки за решаване на казус. Основни изисквания за работа.
• Представете си различни варианти на подобна ситуация, която да доведе до постигането на разнообразни
отговори и решения.
• Оптималните решения по казуса могат да бъдат повече от едно.
• По време на обсъждането записвайте отговорите и по-важните „попадения“ на дъската.
• Направете преглед на получените резултати от написаното.
• Резюмирайте изказванията и колективно направете заключителен коментар.
• При заключителните коментари се облегнете на записаното на дъската.
• Връщането към първопричината на казуса е добра идея да се открои връзката с изучаваната тема на
урока.
• Възникването на нови въпроси е добра форма за приключване на дискусията в клас.
• Споделете впечатленията си от дискусията.
• Поощрете колективно най-добрите отговори на учениците в дискутирания казус.
• Казусът може да бъде дискутиран и коментиран между учениците и в междучасието.

ПИСМЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖИТИЕ

Умение за писмено представяне на житие.
Как да четем и коментираме житиен текст.
Читателско възприемане на житието.

Всеки светия има свое житие, което е слово, описание за живота на светия човек
– този, който е канонизиран и тържествено прославен от Православната църква.
Житието е словесна икона на светията. То може да бъде кратко или пространно и
е достоверен свещен и исторически писмен източник. Книгата, в която са събрани
всички слова за светиите, живели в различни времена и години, се нарича „Жития на
светиите“.

Думата „житие“ има старобългарски произход и означава „живот“, „животоописа-
ние“, „биография“ „времетраене на живота“. Средновековните автори като житие-
писци си поставят за цел да опишат живота и подвига на светията. Житиеписците
не описват подробно всички битови елементи от живота на светиите. Житието

288

е хранилище на православното подвижничество и благочестие, назидателно четиво,
практическа вероизповед на християнските истини, описание на пътищата, сочещи
начина за достигане на светостта. Житието (житийният текст) като писмен извор
свидетелства за живота и дейността на светията, когото празнуваме, и съдържа
обширни или кратки сведения за забележителни дела и чудеса. Умението да избираме
критично най-същественото в житието като писмен исторически източник ни дава
възможност синтезирано да го представяме и коментираме.

Необходимо е да извървите следните стъпки при представяне
и коментиране на житието като писмен източник:

 Внимателно прочитане на целия житиен текст или откъс от него, за да се установят смисловите
и логически връзки в житието.
 Мислено го разделяме на отделни смислови части.
 Източникът писмено се представя по опорни въпроси.
 Проверяваме дали сме представили най-важното от източника.
Опорни въпроси за писмено представяне на житие (житиен текст)
Кой е авторът на житието и какво знаем за него (името на житиеписеца)?
Свидетел ли е на описаното от него (съвременник ли е на светията)?
Кога се случва събитието, за което разказва житиеписецът (историческа достоверност)?
Къде е станало събитието (географска точност)?
Коя е основната тема, заложена в текста (тематична обособеност)?
С каква цел е написано житието (средства за постигане)?
Какво ни съобщава изворът (съдържание на извора)?
На колко смислови части може да се раздели житието (подразделение на текста)?
Коя страна от живота на светията се представя (биография, мъченичество, чудеса)?
Какъв език и сравнения използва авторът, за да изгради образа на светията (характеристика)?
Какви послания носи източникът (духовна значимост)?
Какво е историческото значение на източника (оценка)?

289

ИЗГОТВЯНЕ НА УЧЕНИЧЕСКИ ВИДЕОКЛИП

Видеоклипът е вид късометражен филм (видеофилм), подготвен с помощта на дигитал-
но устройство. От учебните часове по „ИКТ“ и „Компютърно моделиране“ вие знаете как
да създадате видеофилм. Терминът видеоклип се използва за подготовката и презентира-
нето на кратко видеосъдържание, което може да бъде заснето с подходящи устройства
(камера, дигитален фотоапарат, смартфон и др.). Също така визуализиращият материал
може да бъде презентиран чрез подходящ набор от фотографии или да бъдат съчетани
снимки с част от филм. Неговото основно предназначение е да визуализира представяното
текстово съдържание (разказ на автора). Видеоклипът е набор от слайдове, които пред-
ставят пред публика определена информация, предавана под формата на визуален разказ.
При създаването му се използват всички ефекти, присъщи на филмите. Той е съчетание
между текст, изображения, глас, звуци или музика. Всеки учебен видеоклип може да има раз-
лични и разнообразни сюжети; вкл. да бъде вдъхновен от сюжети от църковната история.
Видеоклиповете могат да бъдат споделяни в Интернет в съществуващите уеббазирани
платформи или да се създаде видеоблог (видеодневник, малка уебтелевизия) на класа.

Съвети за успешна работа при изготвяне на ученически видеоклип / видеофилм

• Създадените от ученици видеоклипове подпомагат обучението за работа във визуална среда и са ефективно
средство за образование.
• Определете предпочитаната от вас тема, която ще разработите и представите във видеоклип (видеофилм).
• Изберете програма (платформа), с която ще работите за създаването на видеоклипа.
• Определете последователността на изображенията и съдържанието на слайдовете (кадрите).
• Първият кадър съдържа темата на видеоклипа, името на автора и училището, а последният кадър – използваните
източници.
• Непрекъснатото показване и смяна на кадрите (изображенията) в движение предизвиква илюзията за непрестанно
и последователно действие.
• Този ефект се постига чрез записване на поредица от фотографски снимки и използването на анимация и други
визуални ефекти.
• Изображенията могат да бъдат заснети лично от вас с видеокамера или монтирани чрез подбран от вас подходящ
фотографски материал.
• Визуалното, звуковото и музикалното оформление на видеоклипа допълнително допринася за неговото по-лесно
възприемане и разбираемост.
• Не прекалявайте с анимацията и допълнителните видеоефекти.
• Съставете кратък текст (сценарий) с подбрана основна информация по темата.
• Текстовото съдържание се предава чрез аудиовизуално озвучаване, а не чрез субтитри.
• Направете запис на текстовото съдържание на клипа с вашия глас.
• След обработката и монтажа видеофилмът трябва да е с времетраене до 3 минути.
• Спазвайте определения срок за изготвяне на видеофилма.

Критерии за оценка на работата:

съдържание, отговарящо на темата;
не са допуснати фактологически грешки и пропуски;
правилен подбор на изображенията, звуците и музиката;
текстът е поднесен аудиовизуално добре;
използвани анимационни ефекти;
подходящо техническо оформление;
атрактивно представяне на видеоклипа от автора.

290

ИЗРАБОТВАНЕ НА РАЗШИРЕН ПЛАН

Често се случва да работим с текстове, които нямат предварително съставен план.
Планът е кратко представяне на основните въпроси от съдържанието на конкретен
текст. Планът служи като основа за писмено или устно съдържателно оформяне на ин-
формацията за дадено събитие от миналото или духовно-нравствен проблем. С помощта
на план по-лесно учим и разказваме. За да извлечем правилно необходимата информация от
съдържанието на текста, трябва да изработим план. Когато записваме (маркираме) само
основните ключови думи, изрази, факти (събития), по този начин съставяме и използваме
кратък план. При отбелязване на повече сведения и детайли за тях правим разширен план.
Той съдържа основните части (подзаглавия) на разглеждания текст. По тях се ориенти-
раме как да представим съдържанието и какво да разказваме. Разширеният план предста-
влява съставяне и подреждане (разделяне) на основната информация в текста на отделни
части.

КАК ДА УЧИМ С ПОМОЩТА НА РАЗШИРЕН ПЛАН
ПРАВИЛА ЗА РАБОТА

• Съставянето на разширен план се реализира, като се използва предоставената информация по дадената тема в
съдържанието на текста.
• Информацията се представя във вид на разширен писмен план.
• След като прочетете внимателно текста, изяснете непознатите думи.
• Прочетете текста втори път и установете смисловите и логически връзки в съдържанието.
• Представете си цялото съдържание и се опитайте след това да го разделите на отделни смислови части (точки)
и подчасти (подточки).
• Всяка отделна част трябва да съдържа заложената основна мисъл.
• Открийте и определете главните моменти в текста и връзките между отделните части.
• Отделянето на ключовите думи е важно за формулиране на основната мисъл в подзаглавията за всяка част от
текста.
• Формулировките в плана се представят със съобщителни изречения, но най-често са под вид на ключови изрази
или на въпрос.
• В отделните подзаглавия не трябва да има сходни изрази или такива, които не се отнасят към основното съдържание.
• Планът трябва да отразява цялото съдържание на текста.
• Планът може да бъде представен и оформен словесно или графично.
• При графично оформяне на плана се показват връзките между отделните части и подчасти с помощта на линии
и стрелки.
• Потърсете допълнителна информация в Интернет, като използвате ключови думи от текста.

ОПОРИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА РАЗШИРЕН ПЛАН
1. Прочетете внимателно текста.
2. Разделете го на смислови части и подчасти.
3. Прочетете всяка част поотделно и я озаглавете като точка от плана.
4. Където е необходимо, формулирайте подточки.
5. Определете ключовите думи и изрази.
6. Запишете писмено разширения план на текста.
7. Проверете дали правилно сте отразили в плана най-важното.

291

ОПИСАНИЕ НА КОНКРЕТНО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ
Църковната история е изпъстрена с множество разнообразни събития. Събитието е нещо,
което се е случило. То е значим факт от църковно-обществения или личния живот на дадена
личност. Изучаването на важните църковно-исторически събития от миналото ни пренася
във времето и мястото на тяхното протичане и ни среща с църковните дейци, участвали в
него. Учените-църковни историци търсят отговори на различни въпроси, за да възстановят
хода на дадено събитие.
Самостоятелното описание на конкретно църковно-историческо събитие може да предиз-
вика различни въпроси: Какво да напиша? Как да започна? Какво да включа? Как да завърша
текста? От часовете по литература и история вече знаете как се оформя и структурира
писмен повествователен текст. Успешното описание на събитието изисква спазването на
определени стъпки.

Преминаване по „следите“ на конкретното църковно-историческо събитие

Какво да пиша? Защо да пиша? Как да го напиша?

• Описанието на църковно-историческо съ- • Определете основната случка в съ- • Текстът трябва да е структури-
битие е писмена работа. битието. ран в 15-20 изречения.
• Описанието на църковно-историческото • Формулирайте устно вашата ос- • Следвайте реда на основните
събитие има своя композиционна цялост. новна цел. стъпки и зададените опорни въпро-
• Събитието се описва в хронологична по- • Съставете план за работа, като си си.
следователност. помагате с опорните въпроси. • Задължително се включват под-
• Описанието на всяко църковно-историче- • Следвайте реда на зададените опор- браните и зададени ключови понятия
ско събитие изисква отговор на конкретни ни въпроси. и изрази.
въпроси. • Отговорете на всички опорни въ- • Ако има изображение на събитие-
• В описанието на събитие е необходимо да проси. то, внимателно го разгледайте.
представите конкретни църковно-истори- • Подберете подходящи имена, дати, • Създайте цялостен завършен
чески знания. факти. текст.
• Припомнете си какво знаете по зададе- • Ползвайте допълнителни истори- • Пишете в сегашно историческо
ната тема. чески източници. време.
• При съставяне на текста задължително • Внимайвайте за правилната упо- • Оформете прегледно своя текст.
използвайте подходящи и зададени ключови треба на църковно-историческите • Съставеният текст трябва да
понятия и изрази. понятия. отговаря на поставените изисква-
ния и критерии за оценка.

Самостоятелно съставяне на текст

Основни стъпки: Структура за описване на събитие:

 Представяне на събитието: Кое е събитието? Кога е стана-  Увод. Въвежда в темата на описваното съби-
ло? Къде се развива действието? тие.
 Описване на събитието: Кои са участниците? Как е протекло  Изложение. Опишете участниците в събитието
събитието? Каква е последователността на действията? и включете подходящи дати и факти. Използвайте
 Значение на събитието: Какъв резултат е постигнат? Какви зададените и подходящи ключови понятия и изрази.
са последиците от него? Какво е значението на събитието?  Заключение. Направете изводи и кратко обоб-
щение.

РАБОТА С ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКА КАРТА
Църковно-историческата карта е основен инструмент при проследяване на миналото
на християнската Църква. Църковно-историческата карта изучава: времето – кога се е
случило събитието; мястото, където то се е случило и периода – какъв е исторически-
ят обхват. Църковно-историческата карта се различава от билейската карта, в която
са представени библейски събития от Стария и Новия Завет. Различава се и от исто-
рическата и от географската карта по съдържанието на информацията. Приличат си
292

по мащабно умаленото и обобщено изображение на земната повърхност, отбелязаните
териториални промени, настъпили в различните държави през вековете, при показване на
връзката между човешката дейност и географската среда и проследяването на историче-
ските промени в живота на отделните общества. Църковно-историческата карта пред-
ставя пространството и мястото с географска точност – къде е станало събитието
(протичане и развитие на различни църковно-исторически събития) и историческа досто-
верност – кога е станало това. На нея с помощта на мащаб са представени географски
области и територии (църковна област /диоцез/, управлявана от патриарх, архиепископ,
епископ) от земната повърхност, проследени са исторически събития, процеси, периоди
от време, граници на държави, движение на хора и пр. Тази информация е предадена в ума-
лен модел чрез цвят, мащаб и характерни условни знаци (легенда). Картите са различни по
пространствен обхват (за целия свят, държави, области, райони, селища) и по съдържание
(тематични и обобщаващи). Църковно-историческите карти са предимно тематични, тъй
като обхващат и отразяват една тема. Събраните карти, подредени в едно общо книжно
тяло, се наричат атлас.

Извличане на информация от църковно-историческа карта

Съвети за успешно ориентиране по картата Умения за работа с църковно-историческа карта

 Прочетете заглавието на картата. По него ще се ориентира-  Разгледайте внимателно картата.

те за събитията, времето, държавата, поместната християнска  Обърнете внимание на заглавието, тъй като картата

Църква и обозначените територии. е обобщено и умалено условно изображение на истори-

Извлечете пълноценна информация от конкретната карта. ческия период и показва какво е нейното съдържание.
При извличане и обобщаване на информация от картата оп-  Открийте ключовите думи в заглавието.

ределете каква е тя по съдържание, като отговорите на въпро-  Определете главните посоки на света по картата.

сите: каква информация е представена; миналото на кой народ  Ориентирайте се за представения исторически пе-

е отразено върху картата; за кой църковно-исторически период риод.

или събитие се отнасят сведенията на картата; кое простран-  Определете хронологичния обхват.

ство (територия) е изобразено; Какви условни знаци и символи  Проследете условните знаци и тяхното обяснение

са използвани. в легендата.

Проучете легендата на картата и разчетете използваните  Опитайте се да групирате символите и знаците по

условни знаци и цветове. някакъв признак.

Извличане на информация от църковно-историческа карта

Съвети за успешно ориентиране по картата Умения за работа с църковно-историческа карта

Разпознайте и не подценявайте значението на изобразе-  Разчетете информацията с помощта на условните знаци.
ните на картата символи и условни знаци. Те са „код“ и „език“  Открийте отбелязания мащаб на картата.
 Намерете представените природни и географски обекти
за разшифроване и поясняване на информацията. за по-лесно ориентиране: планини, равнини, реки, морета,
Мащабът на картата показва колко пъти са умалени дейст- езера. Изобразяването им е с различни знаци, фонове и цве-
вителните размери на обектите по земната повърхност. тове (нюанси). Със стрелки (линии) е показано движението.
С тяхна помощ ние наблюдаваме отбелязаните места на Отделните държави, територии или части са оцветени с
събитията, църковните обекти – манастири, храмове, кре- различен цвят и линии.
 Ориентирайте се за времето, когато протича събитието
пости, градове; как са протичали събитията (процеси, войни), (събитията), отразено на картата.
 Проследете посоките на разпространение на християн-
промените в границите на държавите, движението на хора и ството в дадена територия.
 Открийте каква информация дава картата за историче-
др. Така най-бързо ще се ориентирате по картата. ското развитие на християнската Църква.
Установете конкретните обекти, селища, събития, гра-  Необходимо е накрая да направите изводи по разглежда-
ници и проследете настъпилите промени. ната тема.
Потърсете връзка между географските условия и истори-
ческите събития, отразени на картата.
Съпоставете данните от картата с информация, с която
разполагате и със знанията, които сте усвоили по темата.

293

РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБЕН ПРОЕКТ
Какво представлява учебният проект?
Умение за проучвателско и творческо представяне на определен проблем.
Умението да участваме, подготвяме и реализираме учебен проект подпомага развитието
на творческите способности и сътрудничество между учениците и поемането на отговор-
ност. Участието в проект позволява: да се откриват междупредметните връзки; да се фор-
мират умения за структуриране на собствени идеи; да се защитават различни гледни точки;
да се търси повече от едно решение на даден проблем. Учебният проект е самостоятелно
проучване (учениците се подготвят самостоятелно), творческо-изследователска работа по
дадена тема, насочена към постигане на определена цел и създаване на уникален продукт, из-
вършвана за определен срок. В проектната дейност комбинирано се съчетават работа по про-
ект и работа по групи. Проектът се разработва от група участници, които сформират екип
за работа (проектен екип) и заедно изпълняват поставените задачи, след което представят
резултатите. Всеки екип работи по определени правила, разпределя работата си и излъчва
свой говорител. Учениците имат възможност да използват различни технически средства за
целите на планирането, реализирането и представянето на проекта.

РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБЕН ПРОЕКТ

Планиране на дейността: Етапи за разработване на проекта:

1) Оформяне на екипи с по няколко ученици. 1) Целеви
2) Избор на ръководител на проекта. • Обсъждане и определяне целите на проекта.
3) Осмисляне последователността на етапите на • Избор на тема на проекта.
работа. • Определяне дейността по проекта – изготвяне на постер (табло),
4) Съставяне на организационен план на работата електронна презентация, писмен текст, изложба, видеофилм,
по проекта, срокове и отговорници. театрално представление, рекламен плакат, брошура и др.
5) Изработване и оформяне на проекта. 2) Подготвителен
6) Спазване на съветите за разработване на • Определяне на правила за работа в групата (как ще се работи
проекта. и кой за какво ще отговаря).
7) Излъчване на говорител и представяне пред • Разпределяне на задачите, срок за изпълнение и как ще се
класа. представят резултатите.
• Определя се ръководител на проекта, който да следи за
Сформиране на екип за работа: изпълнението на задачите в определения срок.
• Участници: разпределяне по групи (оформяне на 3) Проучвателен
екип), който включва по няколко ученици. • Проучване на информацията по темата.
• Проектният екип – вие сте един отбор, едно цяло. • Уточняване източниците на информация и подбор на подходящи
• Изберете ръководител на екипа и говорител за технически средства.
представяне на проекта. • Събиране и подбор на информация от различни източници и
• Определяне на време и място за среща на екипа извличане на данни, приложими за проекта.
и разпределяне на задачите и отговорностите. 4) Практически
• Всеки може да изказва своето мнение и идеи за • Съставяне на план на работата по проекта, срокове и
решаването на задачите. отговорници.
• Обсъдете предложенията заедно. Вземете крайно • Определяне на срок за събиране на информацията и подготовка
решение. на проекта.
• Помислете как ще презентирате и защитите • Разработване и завършеност на изработения продукт (проект).
проекта и ще представите решението си пред 5) Заключителен
другите. • Представяне на резултатите от проекта.
• Поздравете се за добре свършената работа. • Оценяване на резултатите по предварително уточнени
критерии.

Съвети за успешна работа:

• Следвайте етапите на работа.
• Оформете екипите.
• Разпределете дейностите между участниците.
• Обсъдете по какъв начин ще осъществите проектната дейност.
• Ползвайте различни източници с достоверна информация.
• Не се отклонявайте от темата на проекта.
• Всеки екип подготвя и презентира проекта според своите проучвателски разбирания, виждания и творчески решения.
• Подгответе атрактивно представяне на проекта.

294

СЪЗДАВАНЕ НА КРАТЪК ПИСМЕН ОТГОВОР
НА ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ВЪПРОС ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ
Умение за творческо писане по църковно-исторически въпрос със зададени опори
Църковната история поставя различни конкретни въпроси, на които търси отговор.
Понякога отговорите са по-кратки, а в други случаи – по-подробни. Създаването на цялос-
тен логически и хронологически свързан църковно-исторически текст изисква: описване
на дадено събитие или процес; обясняване на причините и последиците; изработване на
характеристики; проследяване на неговото развитие; представяне на историческото му
значение; формулиране на изводи. Такава задача наричаме създаване на кратък писмен от-
говор на църковно-исторически въпрос. По същество тя се състои от поставяне на въ-
проси и даване на отговори. Самият писмен текст като отговор на въпроси е логически
структуриран. Пишете с желание и бъдете уверени в успеха.

Как се отговаря на църковно-исторически въпрос
Правила за създаване на кратък писмен отговор:
Писменият отговор е по поставен основен въпрос.
Прочетете въпроса и опорите (подвъпросите).
Посочете темата, с която е свързан въпросът.
Припомнете си какво сте изучавали по този въпрос и кои са ключовите понятия.
Отговорете последователно на всички опорни въпроси, без да пропускате никой от тях.
Отговорите трябва да бъдат относително съразмерни.
Когато отговаряте, старайте се да бъдете кратки и внимавайте за стила и спазването на правилата за
правопис и пунктуация.
Примерният обем на текста е предварително определен. Стремете се да го спазвате и да не го надхвърляте.
Оформете прегледно своя текст.

Опори за работа:
Основният въпрос е придружен от зададени опори (подвъпроси).
Съставянето на отговора се извършва по зададените опори.
Текстът трябва да отговаря на основните въпроси, присъщи на църковно-историческия разказ: Какво се случва?
Къде, кога и как се случва? Кой го прави? Защо се случва? Какви са последиците? Какво е значението?
Последователността и посочените въпроси са примерни.
Отговорът при всички въпроси зависи както от поставения църковно-исторически въпрос, така и от
зададените опори към него.
Опорите задават структурната цялост на вашия текст.
Превърнете въпросителните изречения в съобщителни, като започнете отговорите си с тях.
Отговорите трябва да са изчерпателни спрямо конкретните въпроси, а не спрямо наличната информация.
Всички отговори на въпроси съставят отговора на основния въпрос.

Изисквания за структура на текста:
Уводна част. Въвежда в темата.
Напишете увода на отговора, включете вашето мнение към момента преди да сте проучили информацията по
въпроса.
Основна част. Включете подходящи църковно-исторически факти.
Потърсете в Интернет и в литературни източници кои са основните твърдения по въпроса – търсете факти,
обяснения за причините и последиците.
Определете основното твърдение, което ще се съдържа в отговора ви.
Обмислете и запишете доказателства за избраното от вас твърдение.
Използвайте ключовите думи и изрази.
Заключителна част. Направете изводи и обобщение.
Формулирайте заключение.

295

Цитираните текстове от Свещеното Писание са по: БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, Св. Синод на
Българската православна църква, София, 1993 г.

Икони и стенописи: Българска православна църква-Българска патриаршия, Варненска и Великопреславска св. митрополия, Доростолска св.
митрополия, Ловчанска св. митрополия, ПКСХП „Св. Александър Невски“, Пловдивска св. митрополия, параклис „Св. вмчк Георги“ (над с.
Маджаре), Дивотински манастир „Св. Троица“ – параклис „Седемдесет апостоли“, Рилски манастир, Синайски манастир „Св. великомъчени-
ца Екатерина“, храм „Въздвижение на св. Кръст Господен“ (гр. София), храм „Св. Дух“ (гр. Монтана), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр.
Ловеч), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47) и Школата му по иконопис, храм „Св. Николай Мирликийски
Чудотворец“ (гр. Варна), храм „Преображение Господне“ (гр. София), Ателие „Зограф“, Владимир Аврамов, Вера Върбанова, Галин Паскалев,
Елеонора Караиванска, Камелия Бачорска-Ценкова, Любомир Ценков, Маша Бакалова-Йосифова, Студио «Димчовски“ (Димчо и Антония

Димчовски), Татяна Еждик, Ясен Иванчев, ikonopis.bg, icon-stavros.ru, Vseikony.ru
Картини: Васил Горанов, Димитър Гюдженов, Жан-Леон Жером, Клавдий Лебедев, Питер Ластман, Рафаело, Якоб Фелсинг
Фотографии: Българска православна църква-Българска патриаршия, Варненска и Великопреславска св. митрополия, Видинска св. митро-
полия, Доростолска св. митрополия, Ловчанска св. митрополия, Неврокопска св. митрополия, Пловдивска св. митрополия, Софийска св.
митрополия, храм „Св. Атанасий“ (гр. Варна), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47), храм „Преображение
Господне“ (гр. София), Регионален исторически музей (гр. Плевен), ставр. ик. Борис Беров, ставр. ик. Павел Гърбов, прот. Костадин Тренев,
прот. Михаил Ковачев, Александър Иванов, Ангел Карадаков, Атанас Димитров-АтаДим, Владимир Бонько, Галя Тодорова, Георги Тодоров,
Данчо Йорданов, Десислава Кулелиева, Десислава Панайотова, Йордан Йорданов, Лазар Тонов, Мартин Митов, Меляков, Неделян Нешев,
Нели Запрянова, Н. Лазаров, Нина Комарова, Пламен Агов, Пламен Михайлов, Радио Шумен, Таня Вълчанова, Християна Бихлюмова, хор
„Св. Йоан Кукузел Ангелогласният“, Dina Rogatnykh, Guy Philippe, Jonathan Nackstrand, Klearchos Kapoutsis, Stancil Wilson, AFP, ahmet_ozgur,
anothercity.org, architectureguru.ru, athoniteusa.com, blessedmart.com, btsbg.org, cakeandpancake.com, caritas.bg, etsy.com, euronews.com, Getty
Images, FB-„Арменска Апостолическа Православна Света Църква Свети Саркис - град Варна“, FB-„Католическа енория св. Йосиф в София“,
FB-„Католическа Църква Варна“, FB-„Първа баптистка църква“, FB-„Евангелска методистка епископална църква в България“, FB-5MinutiSofia,
fotoload.ru, fullnessofgrace.org, ikonamira.ru, imagesfrombulgaria.com, Interact-Bulgaria, Internet, istockphoto.com, kmeta.bg, legacyicons.com,
lightfromthepast, lostbulgaria.com, monasteryicons.com, muzei-provadia.com, news.inisrael.com, oneticketjustgo.com, opoznai.bg, orthodoxgifts.
com, nebo365.ru, Pinterest, pokayanie.info, ranica.bg, reuters.com, rhodope.eu, shumenski-krai.com, Shutterstock, sofiasynagogue.com, talib.org,
theinspiredhome.com, The Spruce, strattonmagazine.com, thessalonikitourism.gr, timesofindia.indiatimes.com, TOMERTU, svetimesta.com, tafttribune.

org, vaticannews.va, Wikipedia, 19min.bg, 24chasa.bg, 168chasa.bg

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ
ОСМИ КЛАС

Автори
Ставрофорен иконом доц. д-р Захарий Манолов Дечев

Протойерей доц. д-р Павлин Петров Събев
Проф. д-р Димитър Попмаринов Киров
Доц. д-р Магдалена Маринова Легкоступ
Доц. д-р Павел Николов Павлов
Д-р Десислава Драгомирова Панайотова

Рецензенти на издателя
Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит д-р Гавриил

Проф. дтн Емил Трайчев

Главен редактор
Доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов

Богословски редактор
Проф. д-р Димитър Попмаринов Киров

Художествен редактор
Доц. Йордан Николаев Йорданов

Графичен дизайн и корица
Жасмина Златанова Бакалова-Минчева

Илюстрации
Жасмина Златанова Бакалова-Минчева
Доц. д-р Ваня Николова Сапунджиева

Катерина Иванова Милушева

Коректор
Анета Пенева

Българска. Първо издание. 2022
Формат 60х90/8. Печ. коли 37
ISBN 978-619-91522-7-0

Издател
Българска православна църква-Българска патриаршия.

София 1000, ул. „Оборище“ 4, тел. (02) 987 56 11,
е-mail: [email protected]

Печат
……………….



Храм „Света София“