РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ 2023

8. клас ХРИСТИЯНСТВО•ПРАВОСЛАВИЕ РЕЛИГИЯ ставр. ик. Захарий Дечев прот. Павлин Събев Димитър Попмаринов Магдалена Легкоступ Павел Павлов Десислава Панайотова БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

УЧЕБНИК ЗА осми КЛАС ХРИСТИЯНСТВО – ПРАВОСЛАВИЕ РЕЛИГИЯ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ ставр. ик. Захарий Дечев • прот. Павлин Събев • Димитър Попмаринов Магдалена Легкоступ • Павел Павлов • Десислава Панайотова

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ ОСМИ КЛАС Автори © Захарий Манолов Дечев, 2020 © Павлин Петров Събев, 2020 © Димитър Попмаринов Киров, 2020 © Магдалена Маринова Легкоступ, 2020 © Павел Николов Павлов, 2020 © Десислава Драгомирова Панайотова, 2020 Графичен дизайн © Жасмина Бакалова-Минчева, 2020 Графичен дизайн и корица © Жасмина Златанова Бакалова-Минчева, 2020 Илюстрации © Ваня Николова Сапунджиева, 2020 © Жасмина Златанова Бакалова-Минчева, 2020 © Катерина Иванова Милушева, 2020 Издател © Българска православна църква-Българска патриаршия, 2023 ISBN 978-619-92531-8-2 УЧЕБНИКЪТ СЕ ИЗДАВА С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ И СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ В УЧЕБНИКА НЕ СЕ ПИШЕ!

Възлюбени чеда на светата ни Църква, скъпи ученици и приятели, В ие сте вече в осми клас и ще продължите да надграждате своите знания за православната вяра, което ще ви помогне да осмислите по-добре духовната значимост и присъствие на Христовата Църква в живота на православните християни. Вие вече сте в гимназиалния етап на своето училищно образование. Този период във вашето развитие ви предоставя възможност да развиете своите творчески заложби, да постигнете жизненоважни нравствени успехи и високи образователни резултати, да обогатите духовно своята личност като основна ценност в живота на човека. Познаването на основите и същността на православната вяра е важен аспект в образованието ви, който откроява вашата религиозна идентичност, формира вашето личностно достойнство и уникалност, засилва вашата увереност на съзнателни и смели млади хора, призвани да градят бъдещето на родината и Църквата ни. Основните проблеми, които ще дискутирате в учебните часове по Религия – Православие през настоящата учебна година, са свързани с миналото и настоящето на Православната църква. Ще научите повече за това защо Господ Иисус Христос е истински Бог и истински човек. Ще разберете защо за нас, православните християни, познаването на началата на вярата и оделотворяването на християнската любов са основополагащи в нашия живот. Различаването на Православието от другите християнски вероизповедания ще ви даде възможност да бъдете твърди в изповядването на вярата в Бога и в отстояването на вашата религиозна и културна принадлежност. Защото Българската православна църква има ненадминат духовен принос в историята на България и в утвърждаването на нашата българска народност и идентичност. Много българи – православни християни са отдали живота си, за да не бъде поругавана нашата свята православна вяра, а да бъде съхранена и крепка. Всичко, което ще изучавате по Религия-Православие през тази учебна година, ще ви помогне да осъзнаете и почувствате значимостта на християнството като универсално и локално. Универсално, тъй като се отнася до всички хора от всички епохи. Локално, тъй като се развива по самобитен начин сред различните народи и в различните държави и култури. Качеството на православното образование е важна предпоставка за вашето църковно възпитание и духовно-нравствено усъвършенстване. Духовният смисъл на тези понятия предполага непрекъснато опознаване и надграждане на истините на православната вяра, на опита ви във вярата и живота ви в Църквата като достойни чеда на нашия божествен Учител – Господ Иисус Христос. Благопожелаваме ви мъдър духовен напредък в учението. Вашият учител по Религия-Православие е важна духовна опора в живота ви. Бъдете в по-близко общение с него, за да ви подкрепя в делата на боголюбието, човеколюбието и родолюбието. И следвайте примера на българските светии, които за всички нас са ярки светила и небесни покровители по този най-възвишен и спасителен път. Неуморно възраствайте в смирение, благост и милосърдие, в себепознание и богопознание. Бъдете благословени! На добър час!

ТЕМА 1. ВСТЪПИТЕЛНИ УРОЦИ / 7 1.1. Библията – Книга на живота / 8 1.2. Иисус Христос – Божествен Учител / 10 1.3. Основаване на Църквата и разпространение на християнството / 12 1.4. Библия, християнство и Църква (Контрол) / 13 ТЕМА 2. ХРАМЪТ – СРЕДОТОЧИЕ НА ДУХОВЕН И КУЛТУРЕН ЖИВОТ / 15 2.1. Храм – устройство, архитектура, предназначение / 16 2.2. Храмът – място за духовно и културно общуване / 19 2.3. Поведение в храма (Упражнение) / 22 2.4. Синагога – молитвен дом на юдеите / 26 2.5. Джамия – молитвен дом на мюсюлманите / 28 2.6. Свещени изображения (Упражнение) / 30 ТЕМА 3. МОНАШЕСТВО И МАНАСТИРИ / 33 3.1. Възникване и същност на монашеството / 34 3.2. Манастири – възникване и значение / 36 3.3. Българските манастири – огнища на вяра и духовност / 38 ТЕМА 4. ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ / 41 4.1. Свещенослужители / 42 4.2. Богослужение и църковна музика / 45 4.3. Молитва (Упражнение) / 48 Храмове, манастири и църковен живот (Обобщение) / 50 Контрол / 52 СЪДЪРЖАНИЕ Указания Какво знаем за православната вяра (тест за входно ниво) (Контрол) / 7 ТЕМА 1. ВЪВЕДИТЕЛНИ УРОЦИ / 11 1.1. Богочовекът Господ Иисус Христос / 12 1.1. Богочовекът Господ Иисус Христос (Упражнение) / 18 1.2. Богообщение (молитва и богослужение) / 23 1.2. Богообщение (молитва и богослужение) (Упражнение) / 30 1.3. За милосърдната любов (Притчата за добрия самарянин) / 35 1.3. За милосърдната любов (Притчата за добрия самарянин) (Упражнение) / 43 Богочовек и богочовечество (Обобщение) / 47 ТЕМА 2. СЪЩНОСТ НА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО / 55 2.1. Основни черти на Православието / 56 2.2. Православната вяра / 63 2.2. Православната вяра (Упражнение) / 71 2.3. Православен светоглед / 76 2.3. Православен светоглед (Упражнение) / 84 2.4. Православна добродетелност (Упражнение) / 91 Нашата вяра (Обобщение) / 97 ТЕМА 3. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – ХРИСТОВА ЦЪРКВА / 105 3.1. Разбиране за Църквата / 106 3.2. Основаване на Църквата / 114 3.2. Основаване на Църквата (Упражнение) / 123 3.3. Апостолите / 126 3.3. Апостолите (Упражнение) / 135 Българската православна църква (Обобщение) / 140 СЪДЪРЖАНИЕ

ТЕМА 4. ХРИСТИЯНСТВОТО – УНИВЕРСАЛНО И ЛОКАЛНО / 149 4.1. Разпространение на християнството / 150 4.1. Разпространение на християнството (Упражнение) / 159 4.2. Християнството на Балканите / 164 4.2. Християнството на Балканите (Упражнение) / 175 4.3. Християнството и Римската империя – от гонения до признание / 179 4.4. Императорът християнин – св. Константин Велики (Упражнение) / 189 4.5. Утвърждаване на християнството по българските земи / 196 4.5. Утвърждаване на християнството по българските земи (Упражнение) / 206 4.6. Християнството в България – св. княз Борис, св. Климент Охридски и св. Йоан Рилски (Упражнение) / 212 4.6. Християнството в България (Обобщение) / 218 ТЕМА 5. ПРАВОСЛАВИЕТО И ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ В БЪЛГАРИЯ / 225 5.1. Ислямът в България / 226 5.2. Юдаизмът в България / 236 5.2. Юдаизмът в България (Упражнение) / 246 5.3. Инославните в България / 252 Годишен преговор (тест за изходно ниво) – Какво научихме по РелигияПравославие в 8. клас (Контрол) / 262 Приложения / 273

Молитва Речник Любомъдрие Благонравие Лествица Библейски стих Лествица Благонравие Любомъдрие ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИКА ЗНАЦИ

7 1. Отбележете в тетрадките си невярното твърдение: Думата „символ“ означава „съединявам“. Чрез Символа на вярата се изповядва вярата в Бога Троица по време на светото Кръщение. Всяка християнска община, създадена от апостолите, формулира свое кратко изповедание на вярата. Днес всяка поместна православна църква има свой символ на вярата. 3. Отговорете на въпросите: 2. Кога е утвърден един Символ на вярата за всички църковни общини: КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА Тест за входно ниво (Контрол и оценка) Кой е Бог Отец? Кой е Бог Син? Кой е Бог Дух Светий? Стенопис, изобразяващ Първия вселенски събор. Храм „Св. Атанасий“, гр. Българово, обл. Бургас Свещеното Писание винаги говори за Бога като за един Бог. ► На Първия и Втория вселенски събор (Никея, 325 г.; Константинопол, 281 г.) ► На Третия и Петия вселенски събор (Ефес, 431 г.; Константинопол, 553 г.) ► На Четвъртия и Шестия вселенски събор (Халкидон, 451 г.; Константинопол, 681 г.)

8 8. Разгледайте изображенията от св. тайнство Брак. Отбележете какво символизира всяко изобразено свещенодействие. 4. В тетрадките си поставете библейския стих в съответствие с едно от лицата на Светата Троица. 6. В какво се изразява осезаемата страна на св. тайнство Покаяние (Изповед)? 5. Отговорете писмено на въпросите. 1. Защо Символът на вярата се нарича „Никео-Константинополски“ или „Никео-Цариградски“? 2. Защо учението за вярата и кръщението са обвързани от самото начало на християнската проповед? 7. Кога е установено св. тайнство Евхаристия? Посочете в тетрадките си верния отговор. На Разпети петък. На Тайната вечеря. На Вход Господен в Йерусалим. Лица на Св. Троица Библейски стих „Аз съм вечно Съществуващият.“ (Изх. 3:14) „Ти си Христос, Синът на Живия Бог.“ (Мат. 16:16; 1 Кор. 11:28) „Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителево ми е дало живот.“ (Йов 33:4)

а) дякон: б) свещеник: в) епископ: 9 9. Кои св. тайнства могат да бъдат извършвани от свещенослужителите в Православната църква? Напишете отговорите в тетрадките си. 10. Свържете в тетрадките си особеностите на евангелската притча като жанр и ги подредете в общ текст. 11. Препишете в тетрадките си верния отговор. Защо Господ Иисус Христос е говорил и поучавал народа с притчи? а) за да заблуди книжниците и фарисеите; б) за да поучи народа и открие смисъла им на онези, които искат да научат повече за Божието царство; в) за да не могат да вникнат в дълбочината на учението Му. Притчата е разказ за обикновени събития и случки, свързани с живота на хората. Притчата интерпретира обичайни неща от ежедневието, за да насочи ума към необичайното. Има неделни дни през годината, специално посветени на притчи, изречени от Спасителя. Някои притчи се четат по време на св. Литургия. Притчата преподава скрития смисъл на истината за Бога и Божието царство с примери от живота. Притчите са премъдри послания и одухотворени нравствени поучения за човешкия живот. Притчата е поучителен и мъдър разказ. Духовните истини в притчите се представят чрез нещо известно и обясняват нещо неизвестно. ПРИТЧА

10 12. Препишете в тетрадките си универсалното правило за човешката нравственост, която разкрива Божия закон за доброто и справедливостта в човешките взаимоотношения. 13. Запишете в тетрадките си характеристиките на вярата, надеждата и любовта като евангелски добродетели. 14. Запишете в тетрадките си три прояви на християнска любов към ближния. 15. Обособете в тетрадките два раздела за твърденията, които се отнасят до любовта към ближния и съответно – за враговете. 16. Препишете в тетрадките си верните твърдения. Не е достатъчно до 2 т. Можеш и по-добре 3-6 т. Добре 7-9 т. Много добре 10-12 т. Отлично 13-15 т. Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка Толерантността като добродетел се свързва: с уважението към различните мнения, възгледи и убеждения; съзнателно разбиране и уважение към различните вярвания; съвместно съжителство с различните от нас по вяра хора; запазване и отстояване на истината за Бога и човека; с безразличие към религиозните различия. Вяра ... Надежда ... Любов ... Най-силна проява на любов е любовта към враговете. Проявите на злото и враждата между човеците са последица от греха. Иисус Христос ни учи да не отвръщаме на злото със зло. Иисус Христос ни учи да не приемаме като врагове онези, които искат да ни навредят по някакъв начин. Омразата и злото могат да бъдат победени само с добро. Любов към ближния Любов към враговете „Както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.“ (Лука 6:31) „Без вяра не е възможно да се угоди Богу.“ (Евр. 11:6) „Което е тебе омразно, недей го прави другиму.“ (Тов. 4:15) „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям, защото това е законът и пророците.“ (Мат. 7:12) „Вярата без дела е мъртва.“ (Иак. 2:20)

Встъпителни уроци TEMA 1 1 .1. Богочовекът Господ Иисус Христос 1 .2 Богообщение (молитва и богослужение] 1 .3. За милосърдната любов (Притчата за добрия самарянин] Богочовек и богочовечество ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: В какво се изразява същността на православното християнство; Как е оформено догматическото учение и единството на Православието; Защо наричаме Православната църква – апостолска; По какво се различава Православието от другите християнски изповедания; Защо е необходимо да уважаваме религиозните чувства на другите; Кои са основните истини на православната вяра; В какво се изразява връзката на православната църква и вярата на българския народ; В какво се изразява дейния характер на православното християнство; Какво е съдържанието на Символа на вярата; Какви са основите на християнския православен светоглед; Какво е православното ни отношение към света, природата и човека като Божии творения; Защо е необходимо да различаваме християнския православен светоглед от този на другите религии; Защо добродетелта е основна черта на православ- ната духовност; Как да проявяваме своята християнска любов чрез добротворство; Кои са основните черти на православната вяра, светоглед и добродетелност.

1.1. 12 БОГОЧОВЕКЪТ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС Според Свещеното Писание и учението на Православната църква, Богочовекът Христос е въплътеният Божий Син – второто лице на Светата Троица. Богочовек – тайнственото свързване на Бога и човека в личността на Сина Божий – Господ Иисус Христос ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Иисус Христос Пантократор (храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. София) 1. БОГОВЪПЛЪЩЕНИЕ Думата боговъплъщение е двусъставна и се състои от думите Бог и въплъщение. Думата въплъщение също е двусъставна и се състои от предлога в и съществителното плът (тяло). Когато използваме боговъплъщение, имаме предвид исторически факт: Божият Син стана човек като нас. За Неговото раждане на земята говорят древните пророци на еврейския народ – Исаия, Иеремия, Михей, Захария. Майката на Божия Син по плът наричаме Богородица. Сам Бог я избира, за да се въплъти чрез нея и да стане Богочовек. Бог става Човек, за да може човекът да се доближи до Бога и да вкуси Неговата сила и величие. С думата Богочовек означаваме тайнственото свързване на Бога и човека в личността на Сина Божий – Господ Иисус Христос. В Човека Иисус присъства цялата пълнота на всемогъщия Бог. Мнозина са се опитвали да обяснят тайната на това единство между Бога и човека и често са допускали грешки, разчитайки единствено на своя разум. В Свещеното Писание тази тайна е загатната в събитията от земния живот на Господ Иисус Христос. „Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена.“ (Гал. 4:4)

13 2. БОГ СЕ ОТКРИВА В ЗЕМНИЯ ЖИВОТ НА БОГОЧОВЕКА Повечето от съвременниците на Иисус Христос виждат в Него само човека. Около тридесетата година от Своя земен живот Спасителят отива при Йоан Кръстител на брега на р. Йордан, за да приеме кръщение от него. В тази среща Йоан разпознава в Иисус „Агнеца Божий“, а Бог Отец и Дух Светий потвърждават пред всички, че Той е Синът Божий. Когато Христос излиза от водите на реката, Божият глас възвестява благоволението на Отца, а Духът Светий слиза над Него във вид на гълъб. Бог открива тайната на Своето триединство и всички, чиито духовни очи се отварят, разбират, че Този Син Човешки е и Син Божий. Това събитие днес се празнува в Църквата на 6 януари и се нарича Кръщение Господне (Йордановден). Нещо подобно се случва малко преди Иисус Христос да бъде разпънат на кръста. Заедно с трима от Своите ученици – Петър, Яков и Йоан, Той се изкачва на планината Тавор, за да им открие Своята божественост. Учениците Му разказват, че лицето на Иисус засиява като слънце, а дрехите Му стават „бели като светлина“. Апостолите чуват глас, който изпълва всичко. По същия начин, както при кръщението Господне в р. Йордан, Бог Отец нарича Иисус Христос възлюбен Син, а светлината на Св. Дух осиява всички. Празнуваме това явление на божествената слава на Богочовека на 6 август. Празникът се нарича Преображение Господне. Четирите евангелия, които разказват за земния живот на Господ Иисус Христос, описват чудесата, чрез които Той е проявил Своята божествена сила. Когато произнася Своята проповед на планината, Богочовекът нахранва повече от пет хиляди човека с пет хляба и две риби (Мат. 14:13-21). Много пъти лекува хора от нелечими болести само с едно докосване или с дума. Това не са дела на обикновен човек, защото никой не би могъл да върши подобни неща. За хората е трудно да приемат, че невидимият и всемогъщ Бог, Който е сътворил света, може да бъде видим като човек. Самият Иисус нарича Бога Свой Отец (Баща). Използването на местоимение в единствено число „мой“, а не в множествено число, „наш“, изразява лична, уникална връзка с Бога, която не може да бъде споделена с другите хора. Веднъж Христос казва на еврейските учители, че Той е съществувал още преди Авраам да се роди. Както е известно, Авраам е живял около 1800 години преди времето на Иисус Христос. Заради това твърдение враговете Му искали да Го убият с камъни (Йоан 8:58-59). Само Бог може да съществува отвъд историята и времето, и по този начин Христос казва, че идва от вечността. Сам Той говори на хората около Него, че те са от този свят, а Той не е. Друг път Господ Иисус Христос казва на Своите ученици, че е видял как сатаната паднал като светкавица от небето (Лука 10:18). Това се случва преди началото на човешката история, когато част от Божиите ангели поискали да властват над света и тяхната гордост ги провалила като служители на Създателя.

14 1.1. След умножаването на хлябовете Христос казва, че Той Самият е хлябът, който дава живот и слиза от небето, а който яде от този хляб, ще живее вечно. На озадачените от тези думи Той отвръща, че ако това е неразбираемо за тях, тогава как ли ще се почувстват, ако Го видят да възлиза на небето, откъдето е дошъл (Йоан 6). В молитвата преди страданията Си Иисус се моли с думите: „Прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде“ (Йоан 17:1-5). Много често Христос казва на Своите ученици, че е слязъл от Небето, изпратен от Бога, Който е Негов Баща и с Когото е в такова единство, че всеки, който познава Сина, познава и Бога Отец. 3. ТАЙНАТА НА БОГОЧОВЕКА В едно от своите послания до християните в древния град Филипи св. апостол Павел разсъждава върху тайната на Богочовека. Той казва, че макар Христос да е Бог, Той е приел да бъде понизен, да се смали, да стане човек и да страда (срв. Фил. 2:6-8). На християните в древния град Ефес апостолът пише, че Божията сила действа в Христос; чрез нея Той възкръсва и се възнася на небесата (Еф. 1:20). Понякога Господ Иисус Христос проявява тази всемогъща сила, като усмирява бурите и ветровете, прощава греховете, познава мислите на хората, лекува ги от нелечими болести, изричайки само една дума. Но Той се показва и като човек, който изпитва глад и умора, тъга и гняв, болка и жажда. Когато апостол Павел казва, че Христос е избрал да бъде понизен, това означава, че Той се е отказал от контрола над сътворения свят, който Mу дават Неговата божествена власт и сила на Създател. По този начин, за да изживее живота на Своето творение, Божият Син се понизява доброволно в привидно беззащитен човек. Запазвайки обаче възможностите на своето Божество, Той лекува човешките болести. Спасителят свързва Бога с човека, като става Посредник между Твореца и творението. Апостол Павел пише на своя ученик Тимотей, че има само един Застъпник и Посредник между Бога и хората, и това е Човекът Иисус Христос. В Посланието до евреите апостол Павел казва, че Божият Син трябва „да прилича по всичко“ на хората. Да бъде подложен на изпитания и страдания, да ги победи, и така да помогне на всички ония, които търпят същите изпитания (Евр. 2:10-18). След като възкръсва, Иисус Христос се завръща при Отца със Своето обновено човешко тяло. Такива тела ще имат всички хора след Всеобщото възкресение. Затова апостол Павел казва, че Христос е Първородният, Първият, Който с възкресено човешко тяло е влязъл в Небесното царство. Не е възможно да разберем как Христос е едновременно Бог и човек, безграничен и ограничен, всемогъщ и безпомощен, как е навсякъде и е все пак конкретен човек, Който преди Св. Атанасий Велики (Александрийски, IV в.)

15 две хиляди години е живял в Палестина. Не можем да обясним и възкресението Му. Как три дни, след като е бил убит от римляните, Той се явява жив на Своите ученици, храни се заедно с тях и продължава да им разкрива божествените тайни. В този свят има много необясними неща, не е необходимо да се опитваме да обясним всичко. Един ден и това ще разберем, а дотогава го приемаме с вяра. А Богочовекът Христос, Който е жив в невидимия свят, вижда всеки един от нас и чува нашата молитва към Него. На всеки, който вярва в Него, Той открива Своята тайна. Дава познание на хората за Бога и Себе Си, за скритото в душите им. Дълбоко в себе си всеки човек има познание за Богочовека, защото когато Бог е сътворявал света, Той е създал човека по Свой образ. Христос носи кръста Си към Голгота (храм „Св. св. Кирил и Методий“, гр. София) За любознателните... „... Да разгледаме още как Словото е станало Човек, а също и Неговото божествено явяване сред нас, което евреите злословят, елините подиграват, но ние превъзнасяме; за да може въпреки привидното принизено състояние на Словото, твоята собствена любов и преданост към Него да се увеличат. Понеже колкото повече презрение изливат невярващите върху Него, толкова повече свидетелства дава Той за Своята собствена божественост, тъй като Той не просто Сам представя за възможно онова, което те, грешейки, изкарват невъзможно, но онова, което подиграват като неприлично, Той със Своята собствена благост облича в приличие, и онова, на което тези умници се присмиват като човешко, Той със свойствената Нему мощ явява за божествено, като разтурва парадирането на идолите чрез Своята привидна унизеност на кръста и тихо и потайно спечелва невярващи и присмивачи да признаят Неговата божественост и власт. […] Човекът по природа е смъртен, тъй като е бил сътворен от нищото, но поради подобието си на Него, Който Е, и ако съхранява това подобие чрез постоянстване в познаването Му, то тогава той би прекратил своето природно тление и би останал нетленен, както говори и Премъдростта: „а да пазиш законите () е залог за безсмъртие“ (Прем. Сол. 6:18)“. Св. Атанасий Велики, Из: „Слово за въчовечаването на Словото и за явяването Му в тяло сред нас“

16 1.1. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Какво означава думата „боговъплъщение“? Защо Иисус е наречен Бо- гочовек? Защо хората често допускат грешки, когато се опитват да обяснят тайната на Богочовека? Кои събития от живота на Иисус разкриват Неговата божествена сила? По какъв начин кръщението на Иисус във водите на река Йордан открива Неговото богочовечество? Защо Христос е избрал да бъде човек? Какви тела ще имат хората, когато възкръснат? Защо Богочовекът е непостижим за човешкия ум? На кого Богочовекът Христос открива Своята тайна? Защо дълбоко в себе си всеки човек има познание за Богочовека? 2. Изработване на „Т- таблица“ Направете в тетрадките си таблица (по образеца) и посочете в нея факти от земния живот на Богочовека Христос, които Го представят като истински Бог и истински човек. Богочовекът Христос Истински Бог Истински човек 3. Характеристика чрез антоними Анализирайте антонимите, които изразяват разликата между Бога и човека. С тяхна помощ характеризирайте Господ Иисус Христос като Богочовек. Бог – човек Самобитен, самопричина на битието Си – има причината на своето битие извън себе си Вечен – смъртен Неизменяем – променлив Неизмерим – измерим Безграничен (вездесъщ – присъстващ навсякъде и във всяко време) – ограничен от времето и пространството Всемогъщ – безпомощен, безсилен

17 1. Изработване на постер Направете хартиен или електронен постер с икони на Христос Вседържител. Обяснете основните символи в изображенията, които Го показват като истински Бог. 2. Съставяне на кръстословица Съставете кръстословица с ключови думи по темата на урока в девет хоризонтални реда. Заложете по вертикала скрита дума „Богочовек“, която да се получи при правилно решаване на кръстословицата. Представете я пред класа в следващия час. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА БЛАГОНРАВИЕ 1. Работа с библейски стих Разтълкувайте понятието „снизхождение“ в контекста на библейския стих „Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена“ (Гал. 4:4). Съставете изречение, като използвате това понятие, за да покажете спасителния характер на християнската вяра. 2. Анализ на светоотечески текст Прочетете самостоятелно светоотеческия текст. Разделете се на две групи, като всяка работи по един от абзаците в текста. Обсъдете съответните за всяка група въпроси. Използвайте опорите за работа на стр. 279. n Първа група Претърпяло ли е някаква промяна, бидейки в тяло на земята, второто Лице на Света Троица – Бог Слово? Господ Иисус Христос възвестявал ли е Себе Си като Син Божий? Какви са били делата на Господ Иисус Христос, чрез които се проявява Неговото божествено естество? n Втора група Участва ли второто Лице на Светата Троица в сътворението на света? Защо е било необходимо извършването на чудеса от Богочовека по време на земния Му живот? С думи от текста отговорете като какъв се проявява Иисус Христос чрез извършените от Него чудеса? СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Нито когато девицата Го раждала, Той претърпял някаква промяна, нито, бидейки в тялото, бил затъмнен, но напротив – [...] оживил и също очистил тялото, което само по себе си било смъртно [...] тялото било родено и поддържано с храна в съответствие с природата си на тяло, докато Бог – Самото Слово, [...] бил съединен с тялото. [...] Чрез делата, които вършел в тялото, показал Себе Си, че не е човек, а Бог Слово[...], [...] възвестявал Себе Си като Син Божий [...] Защото Той очиствал прокажени, правел куци човеци да прохождат, отпушвал слуха на глухи люде, правел слепи хора да виждат отново и с една дума, изгонвал от човеците всички болести и немощи – от които дела било възможно дори за най-обикновения наблюдател да види Неговото Бòжество. [...] кой, виждайки да се зачева тяло единствено от девица без мъж, може да не прозре, че Онзи, Който се явява в него, е също Творец и Господ и на другите тела; или кой, виждайки естеството на водата да се променя и превръща във вино, може да не осъзнае, че Онзи, Който сторил това, е Господ и Създател на естеството на всички води? Защото с тази цел Той тръгнал по морето също като негов Господар и вървял като по суха земя – за да даде доказателство за Своето господство над всички неща на онези, които видели това; още с нахранването на такова голямо множество с малко, като от Самия Себе Си дал изобилие, където го нямало, тъй че от пет хляба пет хиляди се наситили и им останало толкова много, показал ли се е Той, че е някой друг, а не същият Господ, Чийто промисъл е над всички неща?“ Св. Атанасий Велики, Из: „Слово за въчовечаването на Словото и за явяването Му в тяло сред нас“

1.1. 18 БОГОЧОВЕКЪТ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Обсъдете съдържанието на понятията. Какво означава думата „боговъплъщение“? Какво казва за Божия Син? Какво означава думата „Богочовек“? Какви асоциации буди във вас? Свържете думата „Богочовек“ с иконата. Какво е изобразено символично на нея? По какъв начин Богочовекът се изобразява в църковното изкуство? „Бог се яви в плът...“ (1 Тим. 3:16) Въплъщението на Божия Син ни дава възможност да Го изобразяваме, защото Той е станал видим. Всички, които са Го виждали и следвали, са запазили спомен за външния Му вид. Този спомен е останал в традицията на Църквата, без да е изрично описан с думи. Ние не сме били непосредствени свидетели на Неговия живот, но се доверяваме на свидетелството на очевидците (вж. 1Йоан. 1:1) и на Преданието на Църквата. Христос Вседържител (Пантократор). Изображение, оцеляло от времето преди иконоборческия период от VI в. в манастира „Св. Екатерина“ в Синай, Египет. ЗАДАЧА 2. Коментар на аргументи Прочетете текста и направете коментар на аргументите защо е възможно изобразяването на Богочовека Господ Иисус Христос. Разделете се на двойки. От лявата страна на празен лист хартия напишете един аргумент по темата. Отдясно добавете своите коментари. ЗАДАЧА 3. Помислете и споделете по двойки. Прочетете текста и анализирайте иконите. Дайте поне три примера при аргументиране на отговора. Разделете се по двойки и обсъдете общ отговор, при който да се включат идеите и на двамата съученици. Запишете ги в таблица по образеца в тетрадките си.

19 Иконата на Иисус Христос Пантократор – Вседържител, Този Който владее над всичко, показва Господ Иисус Христос като Цар. Благ и едновременно с това строг, Той властва над всичко видимо и невидимо. Иисус Христос е изобразяван и като Дете – Младенец, заедно със Своята майка, света Дева Мария. Тази икона показва любовта на Господ Иисус Христос към Неговата майка. Богородица е майка и на всички християни. Тя е готова винаги да се застъпи пред Бога за онези, които я молят за помощ. Иконата свидетелства, че Божият Син е станал истински Човек от плът и кръв, чрез Своето човешко раждане. И като Човек, Той седи отдясно на Бог Отец, което означава, че Му е дадена властта над цялото творение. Иисус Христос (детайл от стенописа „Дейсис“ в митрополитската катедрала „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Ловеч) Христос, изобразяван като Вседържител Христос, изобразяван като Дете Чудотворна икона на св. Богородица (храм „Рождество Богородично“, гр. Елена)

20 ЗАДАЧА 4. Описание на икони Разпознайте събитията, свързани с живота на Христос, изобразени на иконите. Направете описание на иконите, като използвате опорите за работа на стр. 278. Отговорете на въпросите: 1. По какъв начин кръщението на Иисус във водите на река Йордан открива Неговото богочовечество? 2. Защо е възможно изобразяването на Богочовека? 3. Какво ни казват иконите, на които е изобразен Христос? ЗАДАЧА 5. Работа с химнографски текст Прочетете химнографския текст. Посочете централната тема на празника, с която е свързана творбата. Използвайте опорите за работа на стр. 280. На кое библейско събитие е посветена възхвалата в тропара? Какво е съдържанието на химнографския текст? Кой основен образ е представен в текста? Какво научаваме? Кои са особените думи и изрази, които се използват? Какво послание се стреми да отправи текстописецът? Преображение Господне Кръщение Господне Преобразил си се на планината, Христе Боже, като си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можаха (да възприемат, бел. ред.), да възсияе и над нас, грешните, Твоята присносъща светлина по молитвите на Богородица, Светодавче, слава на Теб.

21 ЗАДАЧА 6. Прочетете текста и обсъдете заедно отговорите на следните въпроси: Защо без Възкресение Христово не е възможно да бъдат обяснени нито християнската вяра, надежда и любов, нито който и да е християнски подвиг? Защо Възкресение Христово е най-важното събитие за православните християни? ЗАДАЧА 7. Дискусия Проведете дискусия на тема: Христовото възкресение постижимо ли е за човешкия ум? СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Без Христовото възкресение не би могло да се обясни не само апостолството на апостолите, но и мъченичеството на мъчениците, изповедничеството на изповедниците, светителството на светителите, чудотворството на чудотворците, не би могла да се обясни вярата на вярващите, нито любовта на обичащите, нито надеждата на надяващите се, нито който и да е християнски подвиг. Ако християнската вяра не е вяра във Възкръсналия, и поради това във вечно Живия и Животворящ Богочовек Христос, кой би въодушевявал през вековете милиони хора да вярват в Христа, да Го обичат, да живеят в Него; кой би ги ръководил чрез евангелските добродетели и подвизи? С една дума: ако няма възкресение Христово, не би имало и християнство.“ Св. Юстин Попович Из: „Православието като философия на живота“ Възкресение Христово ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Съставяне на хронологична таблица Изработете хронологична таблица, представяща евангелските събития, свързани с живота на Богочовека Христос. ДЕЙНОСТ 2. Изработване на мултимедийна презентация Работете по двойки или в екип. Направете мултимедийна презентация, представяща икони на Господските празници, отразяващи най-важните събития от живота на Христос. Представете я пред класа, като обясните как във всяко от изобразените евангелски събития се проявява Богочовекът Иисус Христос.

22 За любознателните... „Без Христовото възкресение християнството не може да се обясни. Моля ви, с какво ще обясните смелата проповед на апостолите за възкръсналия Христос, онези същите апостоли, които поразени и уплашени от голготската Христова смърт, страхливо избягали от Него? С какво ще обясните, с какво? Единствено с възкресението Христово. Ако Христос е умрял и не е възкръснал, с право пита св. Йоан Златоуст, кой би се решил да Го проповядва като Бог и Спасител? Кой би тръгнал след Него, кой би отишъл за Него на смърт? Ако Христос не е възкръснал, кой би въодушевил апостолите, тези немощни, отчаяни и наплашени бегълци, да проповядват един мъртвец; и каква награда са могли да очакват от мъртвеца, каква почест? Та те са избягали от Него, Живия, щом като е бил хванат; а след смъртта Му нима биха могли да застанат така смело зад Него, ако Той не е възкръснал? Не, не! Те не биха могли, нито биха посмели да измислят Христовото възкресение, ако то не се е случило. Много пъти докато е бил жив Спасителят им говорел за Своето възкресение, но те не разбирали нищо. Затова, ако Христос не е възкръснал, те, гонени от целия народ, пропъждани от град в град, би трябвало най-накрая да се откажат от Него и да престанат да издигат гласове за някакво Негово възкресение. Ако възкресението Христово не се е случило действително, а са го измислили апостолите, на какво са могли да разчитат, проповядвайки една такава измислица? Дали на силата на своите думи? Но те били неуки хора. Дали на богатство? Но те не са имали нито торба, нито тояга, нито обуща. Дали на знатен род? Но те били бедни и родени от бедни. Дали на знаменит роден край? Но те идвали от незнатни села. Дали на своята многобройност? Но те били само единайсет. Дали на обещанията на Учителя? Но ако Той не е възкръснал, тогава и останалите Му обещания не биха били достоверни за тях. И как биха могли да укротят народния гняв? След като храбрият Петър от страх пред слугинята се отрекъл от Христа, а и всички останали, виждайки Го вързан, страхливо се разбягали, как тогава биха посмели дори да си помислят да отидат по всички краища на света и навсякъде да посяват една измислена проповед за възкресението? След като единият се уплашил от слугинята, а останалите само от вида на оковите, то как тогава са могли да устоят пред царе, владетели и народи, мечове, нагорещени казани, разпалени пещи, безброй видове смърт, как ако възкръсналият Господ Христос не ги е подкрепял с Божествената Си сила? Да, всичко това е вършила силата на възкръсналия Богочовек.“ Св. Юстин Попович Из: „Православието като философия на живота“ Св. Юстин Попович

1.2. БОГООБЩЕНИЕ (МОЛИТВА И БОГОСЛУЖЕНИЕ ) 23 молитва – общуване с Бога общност – начин на съществуване на Църквата (като събрание, еклисия), в която Бог е заедно със Своя народ Литургия – (от гр. общо дело) най-важното богослужение в Православната църква, при което се извършва тайнството Евхаристия славословие – 1) словесна прослава; 2) песнопение, което се пее преди началото на св. Литургия ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Вярата в Бога не е само убеденост, че Бог съществува. Вярата идва от душата на човека, от най-дълбоко скритото и тайнствено място в нас. Тя поражда желание да се доближим до Бога, да Му се доверим, да говорим с Него. 1. МОЛИТВАТА Молитвата е израз на нашето желание да говорим с Бога; да Го призовем. Затова молитвата е заставане на човека пред Бога в очакване да бъде чут. Заставането не е непременно свързано с някакво положение на тялото, въпреки че човек обикновено се моли на колене. Заставането е вътрешното ни усещане, че стоим пред лицето на всемогъщия Бог, Който ни слуша. По време на молитва човек се издига, изкачва се към Бога, а Бог се спуска към човека, за да го чуе. Молитвата не означава непременно да искаме нещо от Бога. Понякога можем да мислим за Бога без да изричаме на глас думи. Мълчаливо, вътре в сърцето си, да благодарим за Божиите щедрости към нас, да помолим за прошка, ако сме сторили зло, или да потърсим Божията помощ, ако сме в беда. Можем да се молим не само за себе си, но и за нашите близки. Молитвата е израз на нашата вяра и доверие в Бога. Тя е потребност на човека да бъде близо до своя Създател. Иисус Христос Пантократор „Бог невидимо стои пред духовните очи и безгласно разговаря с чистите по сърце.“ Преп. Теодор Студит (758 – 826)

24 1.2. Когато апостолите попитали Господ Иисус Христос как да се молят, Той им предал съвършената молитва, чрез която се молим и днес: Тази молитва се нарича „Господня молитва“, защото ни е дадена от Господ. Понякога бива наричана и „Отче наш“, защото започва по този начин. Бог е наш Отец (Баща). Той е Създател на видимия и невидимия (духовния) свят, Той владее над всичко и дава на Своите деца необходимото за техния живот, прощава техните грехове, ако и те простят на онези, които са съгрешили към тях, запазва ги от злото и чува техните молби. Молитвата завършва с думата „Амин“, която означава „така да бъде“. От времето на апостолите християните освен „Отче наш“ използвали в своите събрания и други молитви, както и откъси от Псалтира. Те пеели тези молитвени химни, когато се събирали за Евхаристия и така започва формирането на богослужението в Православната църква. В молитвата и богослужението не се използват музикални инструменти, а само човешкият глас, който предава трептенето на душата на човека. То преминава в песен, която наричаме „славословие“. Нарича се така, защото прославяме Божието величие и Неговата щедрост към нас. Славословието ни издига към невидимия свят, където обитават душите на напусналите този свят, светиите и ангелите. Нашето славословие изразява благодарност, зов за помощ, разкаяние за сторен грях. Има и конкретно църковно песнопение, наречено „Велико славословие“. Славословието започва така: „Слава на Тебе, Който си ни показал светлината...“. То се пее непосредствено преди началото на светата Литургия. Песнопенията не само разказват историята на празника, живота на някой светец, събитие от земния живот на Господ Иисус Христос или света Богородица. Те са общуване, разговор с Бога, св. Богородица, ангелите и светиите. Нещо повече – те са съкровищница, в която се съдържат и неизменните вероучителни истини на Църквата. „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име. Да дойде Твоето царство. Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си. И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.“ (Мат. 6:9-13)

25 2. БОГОСЛУЖЕНИЕТО Думата богослужение означава служене на Бога. Да служим, означава да работим всеотдайно за нещо или за някого. Да работим за Бога, означава да вършим това, което е вършил Иисус Христос – да обичаме Бога и хората. Тогава целият ни живот може да бъде богослужение, всеотдайно вършене на добри дела с вяра и доверие в Бога. Освен това има и богослужение, което можем да извършваме заедно. Тогава се събираме в храма, за да се молим, благодарим и славим Бога. За да доближаваме невидимото до себе си, ние можем да използваме видимия свят. Така постепенно се оформят православното богослужение, а също и църковните храмове, като места, където хората се докосват до Царството Божие. Всичко в църквите ни има значение. Всички предмети, които използваме в богослужението, дрехите на свещенослужителите и това, което те правят, свещите, димът от тамяна, всичко видимо ни отвежда към благословеното царство на Отца и Сина, и Светия Дух. Богослужението е така построено, че да отведе човека към Бога, светиите и ангелите. То е непрестанна молитва към Бога. Затова има различни богослужения. Всекидневните богослужения се извършват всяка сутрин и вечер. Чрез тях ние благодарим на Бога, че ни е запазил през дните и нощите на нашия живот и търсим Божията помощ за нашите дела. Всеки един ден от седмицата е посветен на някой светец или събитие от живота на Иисус Христос. Понеделник – на ангелите, които са наречени безплътни сили. Вторник – на св. Йоан Кръстител. Сряда – на кръста и страданията на Спасителя. Четвъртък – на последната вечеря на Господ с учениците Му; също и на св. Николай Чудотворец. Петък – на разпъването на Иисус Христос на кръста. Събота е ден, в който чрез молитва си спомняме за св. Богородица и светиите, пострадали за Христос, също и за починалите наши близки. Това е и денят на старото творение. Неделя е денят на Христовото възкресение и новото творение. Великият вход по време на св. Литургия представя кръстния път на Иисус Христос към Голгота

26 1.2. Богослужения се извършват по различни поводи от личния живот на човека – радостни или тъжни. Когато се роди дете, когато ни предстои важна и отговорна работа, когато почине човек. Сред богослуженията централно място заемат тайнствата. Литургията, на която отново си спомняме за последната вечеря на Господ Иисус Христос с учениците Му и приемаме Христос в себе си като участници в тази вечеря; Кръщението, което ни обновява чрез вода и Дух; Изповедта, която ни дава възможност да получим прошка, ако сме сгрешили; Елеосвещението – помазване с осветен елей (маслиново масло), чрез което Бог ни лекува, ако сме болни; Миропомазването – помазването с ароматно миро, чрез което ни се дават даровете на Светия Дух; Свещенството, което ни дава право да бъдем свещенослужители; Бракът, който ни дава Божията благословия и подкрепа, когато създаваме свое семейство. Тайнството, което извършваме всяка неделя е светата Евхаристия. В св. евангелия се разказва, че малко преди да бъде задържан от слугите на първосвещениците и фарисеите, и изправен на съд, Христос вечеря за последен път със Своите ученици. На тази вечеря Той установява тайнството на светата Евхаристия (от гр. „благодарност“); тайнството се нарича още Причастие (от „причастен“ – този, който участва, става част от нещо). И до днес Църквата извършва това тайнство на благодарността и причастяването по време на св. Литургия (от гр. „общо дело“). Тогава сме заедно с Христос в благодарност. Тогава приемаме истинското Тяло и истинската Кръв на Иисус Христос под формата на претворени хляб и вино; ставаме причастни с Него; част от Неговото тяло – Църквата (Еф. 1:22-23); тогава се причастяваме. Когато се молим заедно в св. Литургия, Христос е сред нас, според Неговото обещание: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Ние сме заедно и с безплътните ангели. Както се пее в „Херувимската песен“ по време на светата Литургия: „Ето сега небесните сили с нас невидимо служат“. Когато свещеникът извършва тайнството на изповедта, той се моли и казва, че Христос невидимо стои сред нас и Той приема изповедта. А преди да се причастим с Христовите тайни, ние молим Христос да ни приеме на своята Тайна вечеря с апостолите. Заедно със св. апостоли ние отново вечеряме с Господа, така както това се е случило преди повече от две хиляди години. Всеки ден от годината, по време на богослужение, се припомня животът на някой от светиите – по какъв начин е служил на Бога и с какви чудни дела Бог го е прославил. Освен това през цялата година се припомнят събитията от земния живот на Господ Иисус Христос – Неговото раждане, кръщение, преображение, смърт и възкресение. Припомнят се събития от живота на св. Богородица – нейното раждане, въвеждане в Йерусалимския храм, смъртта ѝ, която наричаме успение. Така богослужението ни прави участници в тези събития. Макар те Св. тайнство Причастие по време на св. Литургия

27 да са станали отдавна, в далечно от нас време, по тайнствен начин и в Светия Дух ние ги преживяваме като участници. В св. Литургия ние благодарим и за славното Второ пришествие. Така чрез богослуженията миналото и бъдещето оживяват пред нас и ние можем да видим и разберем чудните Божии дела, с които Бог се открива на хората. Съборна среща с Бога - духовните водачи митрополит Гавриил (БПЦ-БП) и архиепископ Питирим (РПЦ-МП) заедно с богомолци в общото дело на молитвата 3. БОГООБЩЕНИЕТО С думата „богообщение“ означаваме общуването с Бога, нашето желание да сме възможно най-близо до Него. Богообщението изисква чистота на сърцето, както е казал Господ Иисус Христос: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8). Чистотата на сърцето означава да имаме мисли и чувства, които пораждат дела на любов към другите, защото „Любовта не прави зло на ближния“ (Рим. 13:10). Това преживяване е тайнствено и необяснимо проникване в духовния свят, което ни изпълва с радост, увереност и смелост да се справяме с трудностите в нашия материален свят. Богослужението събира хората заедно, свързва ги помежду им и с Господ Иисус Христос, св. Богородица, ангелите и светиите. То носи надежда, че напусналите този свят наши близки са живи в един невидим за нас свят. Заедно с нас, които сме на земята, те живеят в големия Дом на чудната и непозната Вселена. Дом, който Бог е сътворил за всички. Дом, изпълнен с мир, радост и вечен Живот. Храмът и богослужението в него са образ на този Дом. Бог говори на човека посредством Евангелието, посланията на апостолите и другите богослужебни книги. Светият Дух изпълва човека с увереност и сякаш молещият се вижда лицето Господне вътре в собствената си душа, в образа Божий, по който тя е създадена. Църквата вярва и учи, че по време на богослужението, когато хората са събрани в Божие име, Бог е сред тях, заедно с ангелите и светиите, чиито праведни души стоят пред Бога и се застъпват за нас. Така в богообщението ставаме едно цяло: ние – земните хора, светиите, небесните ангели, св. Богородица, Триединият Бог. Тогава можем да усетим как в нас се отварят очите на душата ни, която Бог е сътворил по Своя образ, за да видят красотата на Царството Божие. Нашето общение с Бога е в общата ни молитва, в богослужението, в причастяването с Христос в Литургията, във всяко усилие да живеем така, както Той е разпоредил в свещените книги и ни е показал чрез земния живот на светиите.

28 1.2. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Какво означава да се молим на Бога? Как да се молим? За какво се молим? Коя е най-съвършената молитва и образец за всички молитви? Защо молитвата, на която Иисус е научил апостолите, се нарича „Господня“? Какво е нейното съдържание? Какво представлява славословието? Какво изразява то? Каква е връзката между молитва, славословие и песнопение? Какво е съдържанието на песнопенията? Какво означава думата „богослужение“? Кога се извършва богослужение в храма? Какви видове църковни богослужения познавате и можете да изброите? Кога се извършват различните богослужения в храма? Какво е мястото на тайнствата в православното богослужение? Защо светата Литургия заема централно място сред останалите богослужения? Какво се припомня всеки ден по време на богослужение? Какво означава думата „богообщение“? Какво е необходимо, за да се осъществи богообщение? Каква е връзката между богообщението и богослужението? В какво се изразява нашето общение с Бога? На Кръстова гора В Бургас 2. Работа по групи Съставете три групи. Всяка трябва аргументирано да определи кой израз НЕ съответства на останалите в редицата. С помощта на верните думи и изрази съставете описание в пет изречения. Представете ги пред класа. Нека съучениците ви да предложат заглавие на вашия текст. Първа група Молитва: разговор с Бога; призоваване; коленопреклонение; издигане; потребност; изкачване към Бога, прошение; зов за помощ; разкаяние за сторен грях; благодарност; прошка; „Отче наш“; молим се за другите; суеверие; израз на вяра и доверие в Бога. Втора група Богослужение: песнопения; музикални инструменти; човешки глас; славословие; прославяне; благодарност; тайнства; общност; свещенослужители, утреня; вечерня; свето Евангелие; икони; Причастие. Трета група Богообщение: общуване с Бога; чистота на сърцето; мисли и чувства, които пораждат дела на любов към другите; духовен размисъл; Свещено Писание; Свети Дух; богослужение; обща молитва; забавление; ставаме едно цяло; усилие да живеем според Божиите заповеди. 3. Анализ на изображения Разгледайте изображенията и определете вида на църковното богослужение. По какво се различават? Кое е общото между тях?

29 1. Интернет проучване Потърсете в Интернет как е преведена Господнята молитва на чуждите езици, които изучавате. Изгответе сравнителна таблица на преводите и българския текст. 2. Практическо приложение на Господнята молитва Научете наизуст Господнята молитва „Отче наш“ на църковнославянски език и приложете наученото по време на богослужение в храма, на трапезата вкъщи или в индивидуалната си молитва. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА БЛАГОНРАВИЕ 1. Открийте, помислете и обсъдете. Господнята молитва се състои от обръщение, седем прошения и славословие. Открийте изброените части и споделете какво провокира у вас всяка една от тях. Защо молитвата завършва с думата „Амин!“? Какво означава тя? 2. Аргументиране с примери Аргументирайте с примери твърдението на преп. Теодор Студит: „Бог невидимо стои пред духовните очи и безгласно разговаря с чистите по сърце.“ Отче наш, úже есú на небесéх! [1] Да святúтся úмя Твоé, [2] да приúдет цáрствие Твоé, [3] да бдет воля Твоя, яко на небесú и на землú. [4] Хлеб наш насщний дажд нам днес; [5] и остáви нам дóлги наша, якоже и мы оставляем должникóм нáшим; 16] и не введú нас во искушéние, [7] но избáви нас от лукáваго, яко Твоé есть цáрство и сúла, и слáва во вéки. Амин. (Мат. 6:9-13)

1.2. 30 БОГООБЩЕНИЕ (МОЛИТВА И БОГОСЛУЖЕНИЕ ) (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „Нашият Господ Иисус Христос е сред нас. Няма Го само за този, който отхвърля Неговото присъствие.“ Св. Игнатий Брянчанинов (1807 – 1867) ЗАДАЧА 1. Изберете верните отговори, свързани с православното богослужение: а) Съставено е от различни последования: четива от Свещеното Писание, проповед, молитва, ектении, славословие и възгласи, и др.; б) В богослужението миряните са само зрители; в) По време на богослужението се използват различни богослужебни книги; г) Свещенослужителите обличат богослужебни одежди в различни цветове; д) Светите тайнства на Църквата не са част от православното богослужение. ЗАДАЧА 2. Работа с речник. Правилна употреба на основни църковно-богослужебни понятия. Обяснете значението на някои от основните църковни понятия, свързани с богослужението и православното богообщение: Евхаристия, Причастие, Литургия, славословие, песнопение. Съставете с всяко от тях по едно вярно твърдение.

31 ЗАДАЧА 3. Прочетете, открийте, обсъдете. Православното църковно богослужение е обща молитва и прославана Бога, организирана в съответния денонощен, седмичен и годишен ред. Обсъдете в клас как изображенията по-долу съответстват на следните твърдения: Свържете изображенията със съответните твърдения: Вярващите се събират заедно в храма, за да отправят своята молитва към Бога; Всекидневните богослужения в храма се извършват всяка сутрин и вечер; Централно място сред богослуженията заемат св. тайнства; Тайнството, което извършваме всяка неделя е светата Евхаристия; На св. Литургия приемаме Христос в себе си като участници в последната вечеря на Господ Иисус Христос с учениците Му; Всеки ден от годината, по време на богослужение, се припомня животът на някой от светиите; В молитвата и богослужението не се използват музикални инструменти; Свещите, димът от тамяна, всичко видимо ни отвежда към невидимото. Обсъдете какво още може да добавите от своя опит и знания.

32 ЗАДАЧА 4. Работа с химнографски текст Разкрийте съдържанието на празника, като използвате за основа на своето изложение иконата и химнографския текст. Открийте коя вероучителна истина се съдържа в тропара на Рождество Христово. Използвайте опорите за работа на стр. 280. „Твоето Рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на духовното знание: в него служителите на звездите от звезда се учеха да се кланят на Тебе, Слънце на правдата, и да познават Тебе (Дошлия) от висините на Изтока; Господи, слава на Тебе.“ (Тропар на Рождество Христово) „Божия Майко, като гледаме към твоя пречист образ, от сърце ти казваме: покрий ни с честния си покров и ни избави от всяко зло, като молиш твоя Син Христос да спаси душите ни.“ (Тропар на Покров Богородичен) „Нека да почетем нашите двама свещени просветители, които изляха за нас извор на богопознание чрез превода на божествените Писания, от който даже до днес ние черпим изобилно и вас облажаваме, Кириле и Методие, които стоите пред престола на Всевишния и горещо се молите за душите ни.“ (Кондак на празника на светите братя Кирил и Методий)

ЗАДАЧА 6. Сравнете и открийте Църковните песнопения в традицията на православния Изток са „нотирани“ посредством специални знаци, които се наричат невми. Сравнете познатата ви нотация с невмите. Какви разлики откривате? 33 ЗАДАЧА 5. Анализ по опори Анализирайте всеки един ден от седмицата според това на кого е посветен. Обяснете духовното значение, което откривате, и направете изводи. Понеделник – на ангелите, които са наричани безплътни сили Четвъртък – на Тайната вечеря, св. апостоли и на св. Николай Чудотворец Сряда – на кръста и страданията на Спасителя Вторник – на свети Йоан Кръстител Неделя е денят на Христовото Възкресение. Петък – спомен за Христовото разпятие Събота – на света Богородица и мъчениците, ден на молитва за починалите

34 За любознателните... Църковните песнопения по съдържание са молитви. Църковната песен докосва човешката душа и предизвиква в нея любов и разкаяние. Православната църква използва вокалната музика, като следва заветите на светите апостоли. Православните песнопения са част от словесната част на богослужението. Самото богуслужение е словесно служение на Бога. Четенето и пеенето са начини, чрез които словото може да бъде споделяно в богослужението. Най-древните песнопения в християнската Църква са псалмите. Те са се изпълнявали още в древния Йерусалимски храм преди раждането на Месия – Христос. Повечето псалми са създадени от св. пророк и цар Давид, като неговият син цар Соломон заповядал да бъде продължена традицията на баща му. Псалми се изпълнявали и в първата християнска община в Йерусалим. Както свидетелства св. апостол Павел, в новооснованата Христова Църква са се пеели псалми по време на събранията на вярващите. Така те стават един от елементите на православното богослужение. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Интернет проучване Вие вече познавате някои от наименованията на химнографските творби като тропар и кондак. Потърсете в Интернет как се наричат различните видове богослужебни песнопения, и изяснете какво е специфичното в съдържанието им. ДЕЙНОСТ 2. Възприемане на произведения на църковната музика Потърсете в интернет изпълнения на следните песнопения: „Свете тихий“ „Велико славословие“ „Иже херувими“ Посочете в кое богослужебно последование се пее всяко едно от тях. Знаете ли, че... В годината 2020, когато беше отбелязана 740-годишнината от рождението на великия Божий угодник, знаменит песнотворец, реформатор на източното църковно пеене и ангелогласен певец преподобни Йоан Кукузел, дойде блага вест. Българският състав, който носи неговото име, прославеният Камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“ получи поредно голямо признание – първа награда в категория „Професионални хорове“ на Международния фестивал-конкурс за православна църковна музика в гр. Хайнувка, Полша, както и награда за диригентско майсторство на ръководителя на хора Кристиан Попов. Източник: Софийска св. Митрополия, 22 септември 2020 г. https://mitropolia-sofia.org/ Българинът св. Йоан Кукузел Ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласният“

ЗА МИЛОСЪРДНАТА ЛЮБОВ (ПРИТЧАТА ЗА ДОБРИЯ САМАРЯНИН ) 1.3. 35 жертвоготовност – способност на човека да жертва собственото си его в името на по-висша цел ближен – (от ст. бълг. близък) в старозаветна перспектива – всеки от избрания народ Божий; в Новия Завет – всеки човек. човеколюбие – любов към ближния, по подобие на Божията любов към всеки човек ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Вярата в Бога не е само убеденост, че Бог съществува. Вярата идва от душата на човека, от най-дълбоко скритото и тайнствено място в нас. Тя поражда желание да се доближим до Бога, да Му се доверим, да говорим с Него. 1. ЛЮБОВТА НА ИИСУС ХРИСТОС Христовите ученици имат любовта на Господ Иисус Христос. С тази любов те свидетелстват пред света за Бога и проповедта им побеждава като светлина, която свети в мрака и мракът не може да я погълне (Йоан 1:5). Любовта е белегът (знакът) на Христовия ученик. Господ Иисус Христос казва, че ще ни разпознаят като Негови ученици, ако имаме любов помежду си (Йоан 13:35). Любовта е белегът на християнското ученичество. Какво означава това? В прекомерната си употреба думата „любов“ е станала твърде неясна. Казваме, че обичаме родителите си, Светите апостоли Петър и Йоан Богослов изцеляват хромия при Красни врата в Йерусалим „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. 4:20)

36 1.3. приятелите си, но също казваме, че обичаме храни, спорт, музика, филми. Сякаш с думата любов повече от всичко друго означаваме онова наше вътрешно състояние, което ни носи комфорт. Любовта, за която говори Господ, извира от Неговата любов към нас. Тази любов е насочена към другия човек, независимо от това, че той не принадлежи на нашето семейство, независимо от неговата религия, цвят на кожата и значимост в човешкото общество. Христос не се отнася пренебрежително към търсещите от Него помощ. Той не пренебрегва отхвърлени от обществото хора, като митаря, Мария Магдалина, прокажени, слепи, оскатени хора, за които се смятало, че са нечисти, защото Бог ги е наказал за греховете им. Любовта на Христос към нас ни учи как да придобием любов, подобна на Неговата. Христос казва на апостолите: „Тази е Моята заповед: да любите един другиго, както Аз ви възлюбих“ (Йоан 15:12). Ние сме посланици на Христос в този свят (2 Кор. 5:20). Христовата жертвена любов, която изпълва християните, е Божието присъствие сред нас. Всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога, и Бог е в него, защото Бог е любов. Когато говори за Своето Второ пришествие, Христос оприличава Бога на Цар, Който ще възнагради хората, които са били милостиви към Него: онези, които Му дали да яде, когато бил гладен и да пие, когато бил жаден; онези, които Го приютили, когато бил бездомен, които Го облекли, когато нямал дрехи; онези, които Му дали подкрепа, когато бил болен и затворен. Тогава праведниците ще Го попитат: „Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?“. А Бог ще им отговори: „истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:35-40). Или с други думи – трябва да обичаме не с думи или реч, а „с дела и истина“ (1 Йоан. 3:18). Любовта на Христос е такава. Той не отказва никому помощ, независимо дали хората, които Го търсят, са силни в обществото, или напълно отхвърлени и презрени от всички заради болестите или делата си. Спасителят и Господарят на света се навежда ниско, за да измие краката на учениците Си и така им преподава поредния урок на действената любов. 2. ЛЮБОВТА Е ЖЕРТВЕНА Любовта е жертвена, защото не е обвързана с получаването. Често пъти ние обичаме някого заради ползата, която можем да получим от него – емоционална, интелектуална или физическа. С други думи, ние самите сме в центъра на нашата любов към другия. Такова обвързване с другия човек не е любовта на Христос. Любовта на Христос е даваща, без да очаква нещо в замяна. Евангелието ни учи, че Бог обича сътворения свят, че отдава Своя Син за живота на света. Това отдаване е пълно и е насочено към всички хора, без да очаква да получи нещо в замяна.

37 Господ Иисус Христос ни учи, че не е достатъчно да обичаме и да правим добро само на ония, които ни обичат и правят добро на нас. Хората в този свят са склонни да правят добро само на ония, които са добри с тях. Жителите на Царството Божие обаче са различни, защото следват пътя на жертвената любов. Те обичат враговете си и правят добро, без да очакват нещо. Затова те са синове на Всевишния Бог, Който е благ и към неблагодарните, и към злите. Те са милосърдни, както и техният Отец е милосърден. Те не осъждат другите, затова и Бог няма да ги осъди. Те прощават и затова ще бъдат простени. Те дават и затова Бог ще бъде милостив към тях и ще им даде всичко, от което се нуждаят (Лука 6:32-36). Тази любов не изчаква другият да я оправдае или заслужи и тогава да се прояви. Тази любов не чака някой да се покаже мил или достоен за нея, тя извира от вярата в Бога и променя света. Тази любов търси и намира, както добрият стопанин от притчите на Господа търси и не спира, докато не намери изгубеното агне, защото не може да го остави самотно в мрака и изложено на опасности. Тази любов е блага и търпелива към другия човек, в нея няма гордост, алчност и егоизъм, готова е всичко да прости. Тази любов е вечен Живот за онези, които са я придобили (1 Кор. 13:4-8). Тази любов бърза да окаже помощ навреме и без много думи. Нейната действена сила е такава, че тя се досеща как да помогне – понякога с дума, понякога с усмивка, понякога със съвсем конкретни неща. Тази любов прогонва страха (1 Йоан. 4:7-21). Тя е жертвена и действена, подтиква към дела, а не остава затворено в нас чувство на привързаност и състрадание. 3. ЛЮБОВТА Е ДЕЙСТВЕНА Един законник (човек, който познава Свещеното Писание, тълкува го и учи другите на неговите истини) веднъж задал на Христос въпроса: „Какво да направя, за да имам вечен живот?“. Христос му посочил заповедите в закона на Моисей – да обича Бога и ближния си. Тогава законникът попитал: „Кой е моят ближен (кого да смятам за близък на мен човек)?“ В отговор Господ Иисус Христос разказал притчата за милостивия самаринин (Лука 10:25-37). Притчата, по принцип, е добре позната история от ежедневния живот, чрез която се дава духовно знание за Бога и за нашите отношения с Него. „Какво трябва да направя, за да имам вечния живот?“ – Няма по-важен въпрос, който би могъл да зададе един евреин. Както Иисус изяснява в тази история, когато става въпрос за вечен живот, не е важно какво знаеш, а какво правиш или не правиш. Обичай Бога с цялото си сърце, ум и душа, и ближния си като себе си. А кой е нашият ближен? – пита законникът. Този въпрос цели да се поставят ясни граници. Питащият предполага, че има такива хора, към които не е необходимо да имаме отговорност. Кои са тези, които не се очаква да обичам, така както обичам Бога? Господ Иисус Христос разбира какво мисли неговият събеседник и в отговор разказва историята със самарянина. В тази притча има един отхвърлен от юдеите човек – самарянинът (жителите на областта Самария, както е известно, били врагове с юдеите, и един предизвикателен

38 1.3. въпрос в края: кой е бил ближен на пребития човек? И плах отговор: онзи, който му сторил милост. Иисус разказва за човек, слизащ по стръмния и опасен път от Йерусалим до Йерихон, единствената притча с конкретно географско описание на местоположението. Пътят от Йерусалим към Йерихон е стръмно спускане в скалиста местност, в която в миналото са дебнели разбойници. Не се предполагало съчувствие към човека, който бил пребит и ограбен, защото проявил глупост, като тръгнал сам по този опасен път. Това прави притчата още по-интригуваща. Покрай пребития човек минават последователно левит и свещеник (Лука 10:25-37). Христос казва, че и двамата видели пребития от разбойниците, но „минават отсреща“ на пътя. С други думи, те създават повече разстояние между себе си и човека. Те казват „това не е мой проблем“ или „по-добре да не се забърквам в тази работа“. Господ Иисус Христос описва какво означава да си ближен. Да действаш смело, дори да излезеш встрани от пътя, където също може да бъдеш нападнат. Да си изпълнен със състрадание и щедрост (маслото и виното за заздравяване на раните му и плащането за възстановяването му в странноприемницата). Притчата е призив за солидарност, нарушаваща границите. Правете каквото можете, където сте, според обстоятелствата. Самарянинът не търси хора, които да помогнат – няма и къде да ги намери. Не напуска работата си и не изоставя семейството си, не планира да създаде организация и да обезопаси пътя до Йерихон в бъдеще. Той вижда човек в беда, лежащ полумъртъв и без колебание помага. Това не е разказ за супергерой. Разказана е история за това как да правиш каквото можеш в конкретна ситуация – нито повече, нито по-малко.

39 Когато Иисус пита законника: „Кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“, законникът е толкова смутен, че не може да даде единствения правилен отговор – самарянинът; защото все още го възприема враждебно като чужденец. Затова отговаря: „Оня, който му стори милост“ (Лука 10:37). Това отразява централна тема в Свещеното Писание: нашето благочестие и святост се измерват с нашата милост. Иисус завършва притчата, като казва: „Иди и ти прави също така“. Той не казва: „Отиди и направи абсолютно същото нещо“ или „отиди и прави това от време на време“. Твърде много хора смятат, че да бъдеш „милосърден самарянин“ означава доброволческа дейност или помощ в спешни случаи. Това не е причината Господ да разкаже тази притча, особено като отговор на въпрос за придобиване на вечния живот. Вместо това Христос учи последователите Си да прилагат смелостта, милосърдието, състраданието, щедростта и солидарността на самарянина ежедневно. С тази притча Иисус отправя радикално предизвикателство към Своите последователи: няма неближни, няма чужди. Няма човек, когото можете да отпишете като „друг“, „външен човек“ или „отхвърлен“, незаслужаващ нашата милост и помощ. Както обикновено, хората в притчата са анонимни. Иисус не ги персонализира, давайки им имена. Той прави това, за да не изтъква тяхната религиозна и етническа идентичност – която в провокативния въпрос на законника е поставена на първо място – и така учи, че всеки човек е наш ближен. Някои от светите отци на Църквата разбират тази притча като изобразяваща Самия Господ Иисус Христос: Той е отхвърлен от народа, сред който се е родил по плът, но въпреки това е милостив и състрадателен към всички. Притчата изобразява ежедневието и начина, по който трябва да действаме в този свят по подобие на милостивия и състрадателен Спасител, Който е слязъл от Горния Йерусалим при наранения Адам (човечеството). Знаете ли, че... Според някои тълкования, човекът, който върви по пътя за Йерихон, символизира Адам; Йерусалим – Рая; Йерихон – този свят; разбойниците – враждебните на човека сили (демоните и страстите); свещеникът е Законът; левитът – Пророците. Нито Законът, нито Пророците, на които се позовават евреите, могат да изцерят човека. Самарянинът е Христос, стражът (пазителят) на нашите души (тук е интересно, че свети Йоан Златоуст се позовава, съвсем уместно, на етимологията на думата от еврейски). Странноприемницата е Църквата, приемаща всички, които желаят да се приютят в нея. Съдържателят на странноприемницата е апостол Павел (всички апостоли и техните премници презвитерите и епископите). Двата динария – двата завета, върху които е основано спасителното Евангелие на Царството Божие. Обещанието на самарянина да се върне е образ на славното завръщане на земята на Спасителя.

40 1.3. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите Защо любовта е знакът на Христовия ученик? Към кого е насочена тази любов? Защо Христос не се отнася пренебрежително и не пренебрегва никого? С коя заповед Богочовекът ни учи как да придобием любов подобна на Неговата? Чрез коя притча ни казва, че трябва да проявяваме любовта си не на думи, а с дела? Какво означава това, че любовта е жертвена? Защо не е достатъчно да обичаме и да правим добро само на ония, които ни обичат и ни правят добро? Към какви дела ни подтиква? Как си обяснявате, че Христовата любов прогонва страха? Какво означава любовта да е действена? На какво ни учи Господ? За какво се разказва в притчата на Христос? Кои са основните лица в притчата? Кои хора да смятаме за свои ближни? 2. Работа с мисловна карта Разгледайте мисловната карта и с нейна помощ установете на какви части можем да разделим съдържанието на притчата. Анализирайте отделните ситуации в притчата. Съставете в тетрадките си нравствено послание към всяка една от тях. 1. ... 2. ... 3. ... 4. ...

41 3. Анализирай и формулирай Анализирайте изброените прояви на любов в притчата за милостивия са- марянин, на които трябва да подражаваме. Формулирайте трите харак- теристики на християнската любов. а) Милостивият самарянин не се ограничава само с утешителни думи. Той облекчава болката на ранения пътник и прави всичко, за да му помогне. б) Милостивият самарянин няма никаква лична полза или интерес да нап- рави добро на пострадалия. Той се отбива от пътя, забавя пътуването си, помага на непознатия и осигурява престоя му в хана, без да търси обезщетение. в) Милостивият самарянин дава всичките си пари за ранения. Той жертва нуждите си за своя ближен. 4. Извършване на сравняване Сравнете в тетрадките си притчата за милостивия самарянин с Хрис- товите думи от Матей 25:34-40. Използвайте опорите за работа от стр. 281 и таблицата по-долу като образец. Ключови думи Каква връзка откривате между тях? Какви прояви на любов съдържат? Въпроси за дискусия Мат. 25:34-40 Лука 10:25-37 милосърдие жертвоготовност милост човеколюбие подкрепа Защо християнската любов е винаги съпътствана с дела? Кои са условията за наследяване на царството Божие? Как Христос стана за нас милостивият самарянин, Който ни изцелява в Своята Църква от смъртта и греха? ЛЮБОМЪДРИЕ

42 1.3. БЛАГОНРАВИЕ 1. Православен молитвослов Любовта е не само материална помощ, но и молитва, с която можем да подкрепим нашите ближни. Прочетете молитвите и открийте в тях онова, което се отнася до проявите на милосърдна любов в молитвения живот на християните. Дайте примери кога можем да прибягваме до тези молитви. 2. Работа с библейския стих на урока Прочетете внимателно библейския текст в 1 Йоан. 4:20. Помислете и об- съдете какво поучение за любовта към Бога ни дава св. апостол и евангелист Йоан. Защо любовта към Бога се определя от отношението ни към хората? Аргументирайте своя отговор с примери от живота, от литературно произведение или филм. Молитви в скърби и злополуки Праведен, дълготърпелив и многомилостив Боже! ... Дарувай ми търпение и ме укрепи да победя всяко зло. Обърни моята скръб в радост, страданията ми в чест и унижението ми в слава, защото Ти единствен си подкрепа и сила за уморените, якост за слабите, сянка в горещините и убежище в бури, и на Тебе слава въздаваме вовеки. Амин! Молитва за страдащия ближен Обърни, Господи, погледа Си към страдащия брат (сестра) . . . (произнася се името), обърни внимание на страданията му () и ги облекчи. Ние вярваме твърдо на думите Ти, когато си казал: „Въззови към Мен и ще ти отговоря, защото Аз Господ Бог Твой съм, Който подкрепя десницата ти, и ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна! Не бой се, защото Аз те избрах, призовах те по име. Не си ти сам, когато минаваш през водата. С тебе ще бъда, когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламък не ще те опари, и в немощ не бой се, защото Аз съм с тебе!“ И сега чуй молбата ми, Господи, и излей върху му () от обилната Си милост. Амин! 1. Отговор на духовно-нравствен въпрос Дайте писмен отговор на поставения духовно-нравствен въпрос. Помогнете си с опорите за работа на стр. 281. Кой е моят ближен? 2. Онлайн анкета Направете собствено проучване в Интернет като проведете анкетно проучване: кого разпознават днес младите хора като свой ближен (или близък), грижат ли се за ближните, как го правят, защо го правят. Представете обработените резултати в обобщителния урок. Използвайте опорите за работа на стр. 282. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА Св. апостол и евангелист Йоан Богослов

1.3. 43 ЗА МИЛОСЪРДНАТА ЛЮБОВ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както Aз ви възлюбих, да любите и вие един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“ (Йоан 13:34-35) ЗАДАЧА 1. Работа по групи Разделете се на две групи. Направете аргументиран анализ на въвеждащия и заключителния диалог между законника и Спасителя в притчата за милостивия самарянин (Лука 10: 25-37). Всяка група избира по двама свои представители, които да запознаят класа с резултатите от груповия анализ. Използвайте таблицата по-долу като образец. Евангелие според Лука, глава 10 Въвеждащ диалог стих Притча стих Заключителен диалог стих Въпрос на законника 25. Отговор на Господ Иисус Христос с разказ на притчата 30-35. Христовият аргументиран въпрос 36. Отговор с въпрос на Господ Иисус Христос 26. Отговор на законника 37. а) Отговор на законника 27. Заключение. Христовият духовен призив 37. б) Христовият отговор 28. Трудният въпрос на законника 29. Въпроси към първа група: Според законника кои са най-важните заповеди от Свещеното Писание? Защо Христос ги потвърждава? Защо законникът желае да се оправдае? Какво се надява да постигне с въпроса, който задава? Въпроси към втора група: Каква духовна истина утвърждава Христос чрез разказаната притча? Как според вас законникът е приел притчата като отговор на поставения от него въпрос? Спасителят какво е накарал да признае законника? Какъв е Христовият пример за действена и жертвена любов? Въпроси за обсъждане с целия клас: Анализирайте как Спасителят показва същността на действената любов към ближния. Как днес да проявяваме действена любов към ближните? Иисус Христос – Добрият Пaстир

44 ЗАДАЧА 2. Прочетете, обсъдете Прочетете текста, написан от стареца Калипсо Димитриадис и обсъдете съдържанието му. Блажени са очите, които плачат за някой друг, който изпитва болка, защото тези очи ще видят благата на Рая. Блажени са устата, която казва думи на утеха и сладост, защото тази уста ще пее с ангелите: „Осанна”! Блажени са ръцете, които обличат малки деца и сираци, защото тези ръце ще станат крила, за да летят високо. Блажена е къщата, която отваря вратата на странника, защото тази врата се отваря към Богородица и Христос. о. Калипсо Димитриадис ЗАДАЧА 3. Прояви на загриженост към страдащите С какви проблеми свързвате изображенията? Как бихте помогнали за тяхното разрешаване, като проявите милосърдие? Какви са вашите предложения? До кого бихте ги отправили? Срещали ли сте хора на улицата, които се нуждаят от помощ? Ако попаднете в тежка ситуация, какво бихте очаквали от другите хора? За любознателните... Пълнота на всичко е любовта, но не любовта-идол, а любовта, която Бог е. За нас, деца, любовта е Христос, Той е нашата любов, за нас любовта е Личност, а не идея. Затова ви казвам, че Бог е любов, но любовта не е бог. Ние обичаме Христос, не обичаме любовта, не обичаме свободата, не обичаме идеите за тези неща, а конкретна Личност, богочовешката личност на нашия Господ Иисус Христос, Който направи всичко за нас. А тази Личност съществува във и чрез Църквата. Ние сме Църквата и Църквата се конституира в Евхаристията... Всички заповеди, поучения и съвети на Църквата не са нищо друго, освен лечението, което ни се предлага, за да изцелим нашето острастено и

45 ЗАДАЧА 5. Продължете изречението Продължете изречението в тетрадките си. ЗАДАЧА 4. Споделете своето мнение В какво се изразява действената християнска любов по отношение на: екологичната криза болестите глада войната и бежанците насилието над жени, деца и немощни хора дискриминацията на хора със специални потребности ЗАДАЧА 6. Светоотеческа мъдрост Прочетете светоотеческия текст и отговорете на въпросите. Използвайте опорите за работа на стр. 279. На какво ни учи св. Нектарий Егински по отношение на милостта? Какви са характеристиките на милостивия човек? Какъв е Божият призив към милостивите? Твърде много хора смятат, че да бъдеш „милосърден самарянин“ означава да си ангажиран с доброволческа дейност. Но ... СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Милостивият не си затваря ушите пред молбата на бедните, а по-скоро се втурва да им помогне. Когато дава на нуждаещия се, той прави това с голяма любов и състрадание, а когато предлага на бедните, лицето му е светло, защото сърцето му се радва за милосърдието, за това, че е помогнал. Милостивият е обичан от Бога и ще бъде спасен, защото Бог обича този, който дава с радост. Милостивият дава тайно, защото сърцето му се ръководи от любовта към ближния, а не от желанието за признание. Той изповядва любовта си към Бога чрез любовта към ближния. Милостивият приема скърбящия, не отвръща очи от нуждаещия се, нито крие лицето си от бедните, не се отвращава от това да подаде ръка на този, който го поиска. Дава изобилно, оставяйки всичките си надежди в Бога и по този начин придобива съкровище на небето. Бог казва на милостивите: Елате, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създаването на света: Защото Аз бях гладен и вие Ми дадохте да пия; Аз бях чужденец и Ме приехте; гол и Ме облякохте; бях болен и Ме посетихте; бях затворен и вие дойдохте при Мен (Мат. 25:34).“ Св. Нектарий Егински За любознателните... немощно аз и то да започне да функционира по естествен начин – като любов. Тогава човек реално става образ и подобие на Бога, става милосърден, както нашият небесен Отец е милосърден! [...] Ако човек види евангелския текст, ще помисли, че Господ говори за някаква социална система, която се грижи за бедните, гладните, затворниците и болните. Разбира се, Евангелието има и социални последици, защото делата на християнина преди всичко са дела на любов. Но Христос дава един знак, който отделя светската любов от Неговата любов и казва, че доколкото сте сторили това нещо на един от Моите братя, на Мене сте го сторили. Той е поставил Себе Си в лицето на всеки човек, който е пред нас, който е наш брат. [...] Блажен е онзи човек, който във всички хора сякаш вижда Бога.“ Лимасолски митрополит Атанасий

46 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Съставяне на кратък разказ Създайте в устна или в писмена форма разказ по преживян случай, в който някой е помогнал на друг човек. ДЕЙНОСТ 2. Споделяне на мнения, примери и опит в семейството Разговаряйте с родителите си и след това обсъдете в следващия час. С какво поведение и действия показваме, че мислим не само за себе си, но и за нуждите на своите близки човешки същества? Какви страдания носи войната в живота на хората? Дали са съгласни, че войната е зло. Защо? В какво се изразява насилието над деца или немощни хора? Каква трябва да бъде нашата реакция? Случаи и проблеми с хора с увреждания, които вашите родители познават и отношението им към тях. Примери за грижа и помощ. ДЕЙНОСТ 3. Примери на светост Почитта към света Анастасия Фармаколитрия (от гр. – лечителка, а също – освобождаваща от оковите) е разпространена от най-дълбока древност в целия християнски свят. Паметта є се чества на 22 декември. Единственият обитаем остров у нас край Бургас носи нейното име. Икона на св. Анастасия Фармаколитрия с житийни сцени, храм „Успение Богородично“, гр. Бургас Прочетете житието на св. Анастасия, за да узнаете делата є. На кого е помагала? Какъв пример за милосърдна любов дава тя на християните? Изпълнение на кои Христови думи са проявените от св. Анастасия милост, грижа и действена любов? Изработете електронен постер, чрез който да онагледите делата на св. Анастасия с примери от съвременността – чрез изображения и текст от медийни публикации. Включете и вашите отговори на поставените въпроси.

БОГОЧОВЕК И БОГОЧОВЕЧЕСТВО (ЗА ОБОБЩЕНИЕ ) 47 „А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии.“ (Йоан 1:12) 1. БОГОЧОВЕКЪТ – ПОСРЕДНИК МЕЖДУ БОГА И ХОРАТА Преди Божият Син да стане Човек, между Бога и хората е имало непреодолимо разстояние. Макар че човекът е сътворен по Божий образ и сроден със своя Създател, той се е отдалечил твърде много от Него. Бог е допуснал това отдалечаване, защото е сътворил човека свободен сам да взема решения за своето развитие. Човек обаче не може да живее далеч от своя Създател, затова вътре в себе си винаги носи тъгата и желанието за завръщане към онази близост, която е изгубил.

48 В много от Своите притчи Иисус Христос говори за намиране на нещо изгубено. За някой, който оставя всичко и тръгва да търси изгубеното. Човекът се е изгубил в този свят и Господ е слязал в света, за да го намери. Като онзи овчар от притчата на Христос, който тръгнал да търси изгубеното агне и не се успокоил, докато не го открил (Лука 15:1-7). Или притчата за онзи син, който решил да поиска наследството си и след като го получил заминал за далечни земи. Пропилял всичко и в отчаянието си решил да се завърне при баща си. Баща му го посрещнал с радост и без укор; направил всичко синът му да се чувства както преди да се отдели от него (Лука 15:11-32). Затова Божият Син е станал Богочовек, за да може всеки човек да бъде приближен много близко до Него. Иисус Христос е първият Човек, Който застава пред Бога като Негов Син. Всеки, който вярва в Него, е Негово дете. Както от Адам са произлезли всички хора – отдалечени и забравили Бога, безпомощни и слаби – така от Богочовека, чрез вяра в Него, се раждат хората, които са чеда Божии. 2. БОГОЧОВЕЧЕСТВОТО – НОВО РАЖДАНЕ НА ЧОВЕКА Животът на Иисус Христос като Богочовек в този свят дава възможност на хората да бъдат синове на Бога. Апостол Павел казва, че Богочовекът застава пред Бога и казва: „Ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“ (Евр. 2:13). Когато заставаме пред Бога Отец като Негови синове, ние постигаме пълната свобода чрез Богочовека. Тази свобода ни дава увереност, надежда в изпитанията на нашия живот и смелост да призоваваме Божията помощ в молитва. В нашата молитва към Бога сега можем да говорим като деца на своя Баща – така, както Христос се е молил на Своя Отец. А в богослужението ние всички се събираме заедно, Христос ни събира в храма като Негови по-малки братя (Мат. 25:39) и синове