249 Пловдивски митрополит КИРИЛ, по-късно Български патриарх (1901-1971) Варненски и Преславски митрополит ЙОСИФ (1900-1988) Документ 1: откъс от изказване на Пловдивския митрополит Кирил из протокол № 12 от 14. 11. 1940 г. на българския Св. Синод „Въпросът за отношението ни към евреите е ясен. Ние сме християни и като архиереи на св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура. Следователно, трябва да се застъпим за евреите, първо за християните, а също така и за нехристияните.“ Документ 2: откъс от писмо № 2975 / 22. 03. 1943 г. от наместник-председателя на Св. Синод на БПЦ Видински митрополит Неофит до министър-председателя и министър на външните работи и изповеданията Богдан Филов „Угнетителните мерки на почитаемото Ви правителство срещу евреите и християните от еврейски произход се засилиха твърде много, особено в последно време. Така от сведенията, които се получиха в Св. Синод, в много градове в страната (например Скопие, Пловдив, Кюстендил, Дупница и др.), християните от еврейски произход и евреите били насила вдигани от домовете им и на общо основание, без да се търси вина, без оглед на пол и възраст, били изпращани в концентрационни лагери, като не им се давало достатъчно време за приготвяне и им се позволявало да вземат със себе си много малък багаж. Според обществената мълва тия концентрационни лагери дори не се намирали в нашата страна, а твърде далеч от нея.“ Документ 2: откъс от изказване на Пловдивския митрополит Кирил и Варненския и Преславски митрополит Йосиф из протокол от извънредно заседание на Св. Синод за изселването на евреите на 02. 04. 1943 г. Пловдивския митрополит Кирил: „Бяха арестувани на 9 срещу 10 март в 3 часа през нощта около 1500-1600 души от гр. Пловдив. Прибрани бяха в едно от училищата и трябваше да бъдат изпратени в Полша, както това бе станало с евреите от новоосвободените земи от Беломорието... После дойдоха при мен и покръстените от еврейски произход. Утеших ги и им казах, че ако се видят застрашени, давам им убежище в моя дом. Нека най-после ги вземат от моя дом.... Варненски и Преславски Йосиф: „...Към нехристияните евреи нашето отношение трябва да бъде общо отношение нравствено, на човек към човек. Тук ние можем да издигнем глас да не бъдат преследвани и онеправдани несправедливо... В последно време Законът за защита на нацията се упражнява вече в крайностите – еврейското малцинство се гони и изселва от страната. Наш дълг е да го защитим, като по тоя начин ние ще защитим и престижа на собствения си народ.“ Втора група:
250 ЗАДАЧА 6. Описание на църковно-историческо събитие Прочетете за срещата на митрополит Стефан с Даниел Цион в откъса от личния дневник на равина и направете устно описание на църковно-историческото събитие, изложено в него. Използвайте опорите за работа на стр. 292. Софийският митрополит Стефан през м. февруари 1943 г. с намесата си пред държавните органи спасява от строг домашен арест евреите в гр. Дупница, както и софийските евреи. Наред с това митрополит Стефан неведнъж беседва приятелски в дома си на ул. „Калоян“ (в Софийската св. митрополия) с Даниел Цион, тогавашен главен равин на Софийската синагога. Даниел Цион е силно впечатлен от Личността на Спасителя Иисус Христос, за Когото даже е имал видение. Софийски митрополит СТЕФАН (1878–1957) и Български екзарх „Не се страхувайте, скъпи братя и сестри! Уповавайте на Святата Канара на нашето спасение... Вчера ме информираха, че митрополит Стефан се е съгласил на незабавна среща, за да обсъди с мен разговора си с българския цар. Когато отидох да видя митрополит Стефан, той ми каза: „Кажи на народа си, че царят е обещал българските евреи да не напускат границите на България...“ Обясних на митрополита, че хиляди евреи ме чакат в синагогата и очакват да чуят добрата новина. Когато се върнах в синагогата, цареше пълна тишина, в очакване на резултата от срещата ми със Стефан. Когато влязох, думите ми бяха: „Да, братя мои, Бог чу молитвите ни.“ Из: личния дневник на Даниел Цион, главен равин на Софийската синагога
251 ДЕЙНОСТ 1. Сравнително религиозно проучване „Герои и светии“ Проучете и сравнете как в юдаизма и как в православното християнство се почитат седемте братя Макавеи, техният учител Елеазар и тяхната майка Соломония. Помогнете си с опорите за извършване на сравняване на стр. 281. Подкрепете своето проучване с изображенията и библейските стихове 2 Макавейска 6:1-2, 7; 8:1-2; 15:18. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 2. Характеристика на църковно-историческа личност Направете писмена характеристика на църковно-историческа личност. Подберете едно от имената на българските митрополити, които най-активно са подпомогнали спасяването на българските евреи. Използвайте опорите на стр. 285. Представете характеристиката пред класа. „Мататия благославя своите синове“ – братята Макавеи (худ. Юлиус Шнор фон Каролсфелд, 1794 - 1872) Св. Седем братя Макавеи с учителя им и майка им
5.3. ИНОСЛАВНИТЕ В БЪЛГАРИЯ 252 1. АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА Евангелското благовестие сред арменците датира от апостолския век. По предание в Армения проповядват апостолите Тадей и Вартоломей. Арменското царство е първото, което приема християнството за своя държавна религия през 301 г. Основен принос за това има св. свещеномъченик Григорий Просветител. Арменците прекъсват общението си с Православната църква след Четвърти вселенски събор в Халкидон през 451 г. На този събор Арменската църква не изпраща представители, а решенията на събора научават от монофизитите в Сирия. Подведени от тях, арменците приемат, че съборът е възстановил ереста на Несторий и също като сирийците отказват да приемат решенията му. Така монофизитството, което съборът осъжда, става тяхно изповедание след V век. Според монофизитството божествената природа на Спасителя е погълнала човешка, следователно в Христос има едно лице и само една божествена природа. Докато Православната църква учи, че в Христос са съединени, без да се сливат или променят, и двете Му природи. След V в. въз основа на монофизитското изповедание се обособяват и националните християнски общности на сирийците в Сирия, на коптите в Египет, на етиопците в Етиопия, на индийАрменският храм „Св. Богородица“ в гр. София Инославни, от православна гледна точка, са онези християни, които имат различно от православието изповедание. Инославни в случая означава, че те славят Бога, но по различен от православния (вж. староб. нар. инако, иначе) от православните начин. Такива са например римокатолиците и протестантите, които вярват в Бога Троица и в Господ Иисус Христос като Богочовек и Син Божий, но имат различни учения за Църквата и изкуплението. Имат и различно устройство, формирано в историята. В същото време мормоните или свидетелите на Йехова не могат да бъдат наречени инославни, защото не са християни, макар привидно да се представят за такива. В България по-голямата част от определящите се за християни са членове на Българската православна църква (76% според окончателните данни от преброяването през 2011 г.). Общата численост на инославните християни (от протестантските деноминации и Римокатолическата църква в България) не надвишават 2%. В България живее и сравнително малка група християни от арменски произход, които са членове на Арменската апостолическа църква. Въпреки веровите (догматически) и богослужебни разлики помежду им, християните в България живеят мирно помежду си. По някои обществено значими въпроси – като отношението към Истанбулската конвенция, правото на живот, ценността на семейството и др. – позициите на основните християнски изповедания в България съвпадат.
253 Арменска апостолическа църква – инославно (монофизитско) християнско изповедание, което се отделя от Православието през V в. римокатолицизъм – инославно християнско вероизповедание, което се отделя от Православието през XI в. протестантизъм – инославно християнско вероизповедание, което се отделя от Римокатолицизма през XVI в. абат – римокатолически игумен на манастир пастор – ръководител и проповедник в протестантска общност уния – (от лат. букв. единство) в миналото – политически съюз между Римския папа и византийския император; след ХV в. – форма на римски прозелитизъм сред православните християни чистилище – латинско учение за състояние или място, където душите на грешниците изтърпяват очистващи спасителни страдания ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК ците в Керала и пр., като прекъсват общение с Православната църква. Въпреки че самите те се наричат православни, сред останалите християни са известни като монофизити, дохалкидонци или ориенталски християни. Повечето арменци в България днес са потомци на бежанци, които намират убежище в нашата родина след геноцида, на който са подложени в периода 1915-1918 г. в Мала Азия. След Първата световна война броят на арменците в България значително се увеличава. Според официалните данни българските арменци са около шест хиляди и петстотин. Арменското вероизповедание е запазило тристепенната духовна йерархия: епископи, свещеници и дякони, както и съборния начин на управление – синод на епископите. То има четири църковно-административни структури. Първа сред тях е католикосатът в Ечмиадзин (Армения), където е резиденцията на католикоса на всички арменци, върховния глава на Арменската апостолическа църква. След него по значение е католикосатът на Киликия (със седалище в Ливан) и двете патриаршии – в Йерусалим и Константинопол (Истанбул). Арменски епархии има също така в Северна и Южна Америка, Западна Европа, Средния и Далечния изток, и на Балканите. Имат силна монашеска традиция. В арменските храмове олтарът е открит, както е било и в древната Църква преди появата на иконостаса. Украсата включва изображения, които се различават от православната иконография и приличат повече на религиозни картини, отколкото на икони. Причина за това е, че в Армения, както и навсякъде извън пределите на Източноримската империя, не е имало иконоборство и не се е налагало създаването на солидно богословие на иконата и иконографски канон. Членовете на Арменската апостолическа църква празнуват Рождество Христово заедно с Богоявление – на 6 януари, като постят една седмица преди това. На Бъдни вечер поставят на трапезата и риба. Арменците празнуват Възкресение Христово заедно със западните християни и това обикновено е преди датата, на която празнуват православните. Част от българските арменци изповядват православната вяра. 2. РИМОКАТОЛИЦИЗЪМ Гръцкият Изток и Латинският Запад в Римската империя съжителстват заедно няколко века. Още по-дълго продължава това съжителство в Църквата. Политическото и административното разделение на империята обаче, както и различията в традициите и езиците между гърци и латинци, довеждат до напрежение и взаимно недоверие. То се отразява и в църковния живот. ИзточВъзкресение Христово в арменския храм „Св. Саркис“, гр. Варна
254 5.3. ните християни не приемат Филиокве, защото тази добавка (от VІ в.) променя Никео-Константинополския символ на вярата. Латинците на свой ред не приемат намесите на източните императори в църковните дела. Въпреки различията и възникващите спорадични схизми между двете църкви, до средата на ХІ век християните и от Изток, и от Запад са в евхаристийно общение помежду си. През 1054 г. римска делегация посещава Константинопол, но поради невъзможност за достигане до единомислие по редица въпроси, сред които най-важен е този за причастния хляб (дали да бъде квасен или безквасен), тя отлъчва от Църквата Константинополския патриарх Михаил. В отговор той, от своя страна, отлъчва пратениците на Римския папа и те не са допуснати до съслужение. В съвременните отношения между Православната църква и Римокатолическата църква се правят частични опити за заличаване на тези вреди от миналото. Периодично Рим дарява частици св. мощи на православни светии на различни местни православни църкви. Голяма част от българските църковни общини в Западна Европа използват за богослужение римокатолически храмове и параклиси, предоставени им от местните римокатолически епископи. Център на римокатолицизма е Рим – древната столица на Римската империя и градът, в който са пострадали мъченически първоапостолите Петър и Павел. Всеки католик, независимо в коя част на света живее, включително и в България, вижда своята църковна идентичност само в общение с Римския епископ – папата. В това се състои и основното различие между православието и римокатолицизма. От римокатолическа гледна точка папата не е само епископ на Рим. Той има правомощия, които произтичат пряко от връзката му с апостол Петър, наричан още „княз на апостолите“. Тази латинска доктрина е утвърдена като догмат на Римокатолическата църква по време на Първия ватикански събор от 1869-1870 г. Според събора папата притежава „главенство (примат) за юрисдикцията над цялата Божия Църква“. Това главенство е „дадено от Христос на Петър“, но се упражнява от папата като негов приемник. В главенството на Петър „се съдържа също върховната власт на учението“. От православна гледна точка няма основания да се приема, че апостол Петър е получил някаква извънредна власт над останалите апостоли. Известен е случаят, в който апостол Павел дори изобличава Петър и се противопоставя на действията му в Антиохия (Гал. 2:11-20). Още по-малко основания има догматът за главенството и непогрешимостта на Римския епископ. Апостолска власт и авторитет има всеки от учениците, които Спасителят избира; и това са дарове в съгласие с Църквата, а не независимо от нея (вж. Мат. 18:17). На Тайната вечеря Иисус Христос Знаете ли, че... Разривът между Константинопол и Рим се задълбочава още повече по време на кръстоносните походи. В началото усилията са общи – през 1095 г. император Алексий Комнин се обръща към папата с молба за помощ срещу селджукските турци. Папа Урбан ІІ откликва и призовава за освобождаване на Светите земи. Когато обаче кръстоносците преминават през земите, в които живеят православни християни, те започват да ограбват православните храмове, изгарят манастири и библиотеки, посягат на живота на православни духовници, монашестващи и миряни. Позовавайки се на по-ранните разделения, те третират източните християни като схизматици и навсякъде основават свои църковно-административни структури. Така възникват латинските патриаршии в Йерусалим, Антиохия, Александрия и Константинопол. Освен това те отнасят на Запад много православни светини – свещени потири, евангелия, кръстове, св. мощи, икони, ценни ръкописи и др. Сред трофеите им са и бронзовите коне от хиподрума в Константинопол, които днес украсяват фасадата на църквата „Сан Марко“ във Венеция. Католическият храм, посветен на св. Дева Мария, гр. Варна
255 обещава на апостолите да им изпрати Светия Дух, а не „княз на апостолите“. Преди разделението от 1054 г. никой не е оспорвал първенството на Рим като апостолска катедра, но по чест, а не по власт. Някои от източните св. отци, като Максим Изповедник и Теодор Студит, се обръщат към папата за помощ, когато православните на Изток са били преследвани. Това обаче няма нищо общо с по-късната идеология за примата на Петър над останалите апостоли и над цялата Църква изобщо. Римокатолическата църква в България е съставена от три епархии: Никополска – с център Русе – за римокатолиците от Северна България; Софийско-Пловдивска – с център Пловдив – за католиците от Южна България; третата епархия „Св. Йоан XXIII“ е с център София – за римокатолиците от източен обред (т. нар. униати). Управителен орган на Римокатолическата църква в България е Епископската конференция. 3. ПРОТЕСТАНТИЗЪМ За начална дата на протестантската Реформация се приема 1517 г. По това време папата в Рим строи новата базилика „Св. Петър“ и събира средства, най-вече в Германия, посредством продаването на индулгенции. Римокатолическият свещеник и монах от Августинския орден Мартин Лутер от гр. Витенберг открито се обявява против тази практика, като критикува и обвързаното с нея латинско учение за изкуплението. Той публикува 95 тезиса, като кани на дебат всеки, който има различна от неговата позиция. Отговорът на Рим е високомерен и се стига до отлъчването на Мартин Лутер през 1520 г. Лутер изгаря папската вула (була), а неговите последователи в много германски градове се обявяват за независими от Рим в църковно отношение. Същите процеси протичат по това време в Швейцария и Франция, където Улрих Цвингли и Жан Калвин отделят своите последователи от Рим и създават свои протестантски изповедания. Протестантите отхвърлят папския авторитет и го заместват с авторитета на Библията. Дотогава сред римокатолиците достъп до Свещеното Писание имат само клириците. Те са считани и за единствени, които могат да го тълкуват. Принципът Единствено Писанието (Sola Scriptura), т.е. Писанието е достатъчен авторитет за вярата, става водещ. Всеки може да чете и тълкува Библията. Въз основа на този принцип мнозина на свой ред се отделят от Лутер, Цвингли и Калвин, и водени от своето тълкувание на Писанието, създават нови изповедания. Този процес продължава и до днес. Протестантите отхвърлят и латинското учение за „усвояване на изкупителните заслуги на Христос“ посредством „добри дела“. Извършването на добрите дела или заплащането на тяхната финансова равностойност, се удостоверява с „индулгенция“ (лат. Папски представители (2020 г.) даряват на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит св. мощи на покровителите на гр. София (древна Сердика) св. Климент (Сердикийски, Римски) и св. Потит Сердикийски Мартин Лутер – основател на лутеранството в Германия Улрих Цвингли – водач на протестантите в Швейцария
256 5.3. indulgentio, снизхождение). Количеството на „добрите дела“, според римокатолическото разбиране, се определя задължително по време на изповед, като компенсация на изповяданите грехове. Затова над децата се извършва Конфирмация (латинския аналог на тайнството Миропомазание) след като навършат 7 години, защото това е възраст, в която, според римокатолиците, детето вече може да се изповядва и да получава снизхождение. Протестантите отхвърлят изповедта, като обвързана с предписваните от клириците добри дела и свързаните с тях индулгенции. Те заявяват, че Христос е платил всички човешки дългове на Кръста и няма „добри дела“, които да допълнят Неговата жертва. Достатъчно е само да се вярва в това. Така принципът Само с вяра (лат. Sola fide), издигнат против злоупотребите в Римокатолическата църква, обединява и днес всички протестанти, включително и в България. Протестантите отхвърлят латинското учение за неповредената от първородния грях чиста природа (лат. natura purae), от която са отнети само благодатните дарове. Така човекът може да върши „добри дела“, с които да натрупва „благодат“, която съответно бива разпределяна от папата и клира в Римокатолическата църква. В противовес протестантите заявяват, че човекът е до такава степен увреден от греха, че дори не може да пожелае да бъде добър. Следователно спасението е единствено по милост или по благодат. Израз на това учение на първите протестанти е принципът Само благодат (лат. Sola gratia). Протестантите в България се придържат към всички тези принципи. Различията между тях се дължат най-вече на принадлежността им към различните деноминации в протестантизма (баптизъм, методизъм, конгрегационализъм, адвентизъм, петдесятничество и пр.), които са изпращали мисионери по нашите земи през последните два века. Повечето от българските протестантски общности днес са местни поделения на големи световни протестантски деноминации. Много от тях се наричат „църкви“, но те влагат в това понятие различен от православните смисъл. Ако православните християни следват учението на апостолите и техните ученици, че всяка територия (град или област), начело с епископ, е църква в пълния смисъл на думата, за протестантите е водещо изповеданието. Затова ако за православните в един град не може да има повече от един епископ, като предстоятел на местната църква, то за протестантите това е без значение. На едно място (град, територия), според тях, може да има няколко „църкви“, т.е. различни изповедания или конфесии. Всички те, съответно, са „видими църкви“ с различни наименования, докато „невидимата Църква“ е известна само на Бога. Първите протестанти, още от времето на Реформацията, изхвърлят католическите статуи и живописни изображения от църквите. Те и днес не използват изображения в своите молитвени домове. Акцентът в техните събрания и „хваления“ е върху проповедта, и в по-малка степен върху останалите литургични елементи. Почти всички съвременни протестантски общности и обединения, използват музика в своите молитвени събрания – както вокална, така и инструментална. За любознателните... Протестантските общности в България имат съвсем различни практики по отношение на тайнствата. Някои от тях имат седем тайнства, както Православната църква. Други имат само кръщение и причастие, но и тук съществуват редица разлики с Православието. Например баптистите кръщават само пораснали хора, а не деца. Методистите пък не използват вино за причастяването, а гроздов сок. Мормоните се „причастяват“ с вода. Повечето протестантски общности наливат виното (сока или водата) в отделни пластмасови чашки, които се взимат от всеки вярващ като символ на Христовата кръв, а също така ползват безквасен хляб подобно на римокатолиците. В много протестантски общности причастяването не е редовно, а само няколко пъти в годината или в първата неделя от месеца. Жан Калвин – основател на калвинизма, развивал дейност във Франция и Швейцария
257 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: . Кои християнски изповедания в България наричаме инославни? Какво спомага за това различните християнски изповедания в България да живеят в мир въпреки веровите разлики помежду им? Какво е монофизитство и кога възниква то? Как се нарича монофизитската общност у нас, чиито членове имат арменски произход? Кога арменците се установяват в България? . Каква е причината за отделянето на римокатолицизма от Православието? Кога възниква разривът между Константинопол и Рим? Кои събития задълбочават още повече този разрив? Каква е историята на римокатолическата общност в България? . Какви са причините за възникване на протестантизма? Кой го създава? Кои са основните водачи на Реформацията? Кога протестантските вероизповедания навлизат в България? Какви видове протестанти действат у нас? 2. Довършете изреченията: . Монофизитството се отличава от Православието по ... . Членовете на Арменската апостолическа църква празнуват ... . Някои от нововъведенията, към които се придържат римокатолиците днес, са ... 3. Работа със схема Разгледайте схемата. . Посочете в какво се състои разликата между осмия член от Символа на вярата при православни и римокатолици. . Коментирайте какви изяснения към Никейския символ на вярата е добавила Арменската апостолическа църква. . Изразете своето мнение, след като внимателно анализирате приведе- ните евангелски цитати. Никео-Цариградски символ на вярата Никео-Цариградски символ на вярата с Filioque Арменски символ И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. И в Светия Дух, Господ животворящ, Който произхожда от Отца и Сина, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците. Вярваме в Светия Дух, в Несътворения и Съвършения; Който е говорил чрез Закона и пророците, и Евангелията; Който слезе на Йордан, проповядва чрез апостолите и живее в светиите. „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за Мене...“ (Йоан 15:26) „Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, Който Дух вика: Авва, сиреч, Отче!“ (Гал. 4:6)
258 5.3. ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Сравняване . През 1993 г. папа Йоан Павел II обяснява догмата за папската непогрешимост. Прочетете и сравнете двата текста, като обсъдите как главата на Римокатолическата църква обяснява папската непогрешимост и как тя е отразена в догмата от Първия ватикански събор. Изразете своето мнение. . Разпознайте вероизповеданията, като разгледате и анализирате изображенията. Опишете приликите и отликите между Православната църква и инославните общности. . Направете изводи чрез сравняване, като използвате опорите на стр. 281. „Римският първосвещеник, когато говори ex cathedra (от престола), т.е. когато упражнява своята върховна длъжност на Пастир и Учител на всички християни, и (когато) по силата на своята Апостолска власт определя една доктрина относно вярата и обичаите, (той) обвързва цялата Църква, чрез божествената помощ, обещана му в личността на блажения Петър, (и) притежава онази непогрешимост, която Божественият Изкупител е благоволил да даде на Църквата Си в определянето на учението относно вярата и обичаите: затова, такива определения на Римския първосвещеник сами по себе си, а не поради съгласието на Църквата, са непроменими.“ Догмат на Римокатолическата църква, Първи ватикански събор, 1869-1870 г. „Непогрешимостта не е дадена на Римския първосвещеник като на частно лице, а защото изпълнява длъжността на пастир и учител на всички християни. Освен това, той не упражнява тази длъжност в себе си и от себе си, а заради своята върховна апостолска власт и заради божествената помощ, обещана му в блажения Петър. Накрая, той не я притежава, сякаш може да разполага или да разчита на нея при всяко обстоятелство, а само когато говори от престола, и само в едно доктринално поле, ограничено до истините на вярата и морала и до тези, които са тясно свързани с тях.“ папа Йоан Павел ІІ
259
260 5.3. 1. Обсъдете в час . Покажете своето разбиране на придобитите познания за инослав- ните изповедания, като обсъдите: Защо е полезно да се познават инославните религиозни вярвания и традиции? . Прочетете откъса от стихотворението на Пейо Яворов „Арменци“. Обсъдете какво е отношението на поета към човешката трагедия на инославните християни, потърсили убежище в родината ни. Споде- лете как ви въздействат поетичните му слова. Направете паралел със съвременната ситуация, свързана с пристигането на множество бежа- нци в нашата страна. Документ: Из „Окръжното послание до източните патриарси на св. патриарх Фотий Константинополски“ от 867 г. „9. Кой християнин може да търпи да се въвеждат в Света Троица две причини с допускане, че Отец е причина и на Сина и на Духа, а Синът – на Духа, и по тоя начин да се обръща единоначалието в двубожие, да се разпокъсва християнското богословие … и да се охулва достойнството на свръхестествената и единоначална Троица? И защо би трябвало Духът да изхожда от Сина? Защото, ако изхождането от Отца е съвършено, (а то е съвършено, защото Бог съвършен изхожда от съвършен Бог), какво ще бъде изхождането от Сина? И защо? Това би било излишно и суетно.“ Превод митрополит Симеон Варненски и Преславски. Окръжно послание на патриарх Фотий до източните патриарси от 867 г., София, 1994 БЛАГОНРАВИЕ АРМЕНЦИ Пейо Яворов Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, дечица на майка робиня тревожна и жертви на подвиг чутовно велик – далеч от родина, в край чужди събрани, изпити и бледни, в порутен бордей, те пият, а тънат сърцата им в рани, и пеят, тъй както през сълзи се пей... 2. Свидетелство на епохата Прочетете откъса от посланието и го анализирайте, като използвате опорите за представяне и анализ на писмен извор на стр. 289. Отговорете на въпросите: . Какво е отношението между пазенето на догматите и християн- ската нравственост? . Какъв верови и нравствен въпрос се разглежда в документа? . В какво се изразява взаимовръзката на съборното съзнание и послу- шанието към Църквата и Бога?
261 1. Създаване на интерактивна карта Направете интерактивна карта на богослужебните и молитвени места на различните вероизповедания във вашето населено място или община, като използвате знанията си по Информационни технологии за работа с програмата Power Point или с друг инструмент. С помощта на хиперлинкове покажете мястото на обекта с придружаваща снимка и кратка историческа информация за него. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА 2. Интернет проучване Използвайте опорите за работа на стр. 280. Потърсете в Интернет различни изображения, които да представят православната, арменската, римокатолическата и протестантската традиции в изобразяването на Божията майка с Младенеца. Изберете по едно изображение от различните вероизповедания. Открийте най-характерното, което ги отличава. Представете проучването си чрез мултимедийна презентация. Детайл от интерактивна карта на богослужебните и молитвени места в град Сливен
ГОДИШЕН ПРЕГОВОР КАКВО НАУЧИХМЕ ПО РЕЛИГИЯ-ПРАВОСЛАВИЕ В 8. КЛАС 262 1. СЪЩНОСТ НА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО Според учението на Църквата в основата на православното християнство стои копнежът на човека за помиряване и общение със Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. Срещата с Бога се осъществява в молитвата, богослуженията и обичта към ближните. Тя се ражда от любовта на Създателя, търсещ човека като венец на Неговото творение, и от красотата на каещото се сърце. Бог често докосва човека и чрез друг човек. Всяка личност може да се докосне до своя Творец и чрез ближния си. Общуването с другите хора и човеколюбието са неразривносвързани с богообщението и боголюбието. Самата Църква е общност, голямо семейство, в което се осъществяват тайнствените връзки на взаимното спасение в Христа. То е възможно благодарение на Неговото изкупително дело и преобразяващото и одухотворяващо въздействие на благодатта на Светия Дух върху всеки член на Църквата. Св. Климент и св. Наум Охридски сред народа. Стенопис (1967 г.) в Синодната палата, гр. София. Худ. Димитър Гюдженов
263 Бог твори доброто и живота. Той обича Своите творения и промисля за тяхното блаженство. След грехопадението на Адам и Ева Той привежда през трудности и изпитания човечеството до новозаветната епоха. Той основава Своята Църква на земята като кораб на спасение за човешкия род, като образ на царството Божие. Глава на Църквата е второто Лице на Светата Троица – Синът Божий, Който се въплъщава, за да обнови и спаси в Своята човешка природа цялото паднало човечество. Като живее сред хората като Син Човешки, Той им дава Своя мир и ги води към живот вечен; живот, придобит за човечеството по скъп и неповторим начин – принася Себе Си в жертва на кръста заради греховете на всички човеци и заради тяхното спасение. Православният християнин вярва, че по време на св. Евхаристия – когато благодари на Бога за жертвата на Неговия Син – приема истинското Тяло и Кръв на Иисус Христос посредством претворените от Светия Дух дарове от хляб и вино. Чрез Иисус Христос човекът се съчетава с Бога. Православната вяра освен богообщение е и общение с ближните. Тя е равнозначна на любов към хората и заобикалящия свят, към цялото творение. Православното християнство не е индивидуалистично, а е едновременно личностно и съборно в своята същност. Достигането до Бога преминава през благото и жертвоготовно общение с ближните по примера на Христос. Място и израз на това общение е Църквата. Извън Църквата няма спасение. В нея православните християни осъществяват на дело Христовото учение за взаимната и безусловна любов. Християнските добродетели, чийто венец е християнската любов, са духовни плодове в името Божие. Вярата и делата преобразяват човека, хората около него, целия свят – чрез любовта и свободата от греха, егоизма и страха. Любовта към Бога и човека се простира и към творението, към заобикалящия ни свят. С особена сила тази любов се проявява в любовта към Отечеството и към сънародниците. Изразена чрез православната вяра, тя помага на народа ни да оцелява и възкръсва в моменти на преломни исторически събития и големи изпитания. Българските светии са пример за тази любов и духовна сила като най-висш израз на човешко достойнство: родолюбие, човеколюбие, богообразие и богоподобие. Те постоянно се застъпват пред Бога за българския народ, за всички православни християни, като ги подкрепят във верността и служението на Светата Троица – Извора на християнската надежда и живот.
264 2. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – ХРИСТОВА ЦЪРКВА Православната вяра се осъществява и видимо се изразява в дейната принадлежност към Православната църква. Православието стъпва върху дълбокото убеждение, че правилно изповядва и пренася през историята вярата в Иисус Христос и Неговото учение. В Христовата Църква има органична и неразрушима връзка между вероизповед, богослужение и благочестие. Православната църква разбира себе си като една, света, съборна и апостолска. Тя е богочовешка общност, установена в света от Светия Дух на Петдесетница, за да послужи за преобразяването на света. Църквата е една, защото един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички (вж. Еф. 4:5,6). Господ съзижда Своята Църква върху крепката вяра – неизменна и твърда като камък (Мат. 16:18). На Петдесетница Светият Дух снизхожда върху едната Църква – събранието на св. апостоли (срв. Деян. 2:47; 20:28, 1 Кор. 12:28). Господ Иисус Христос е Глава на Църквата, а тя, т. е. нейните членове, е Негово тяло (вж. Еф. 1:22). Църквата е света, защото в нея непрестанно пребивава Светият Дух. Той освещава живота на всеки член на Църквата чрез тайнствата, молитвата, богослужението.
265 Църквата е съборна, защото тя е съборно, всеобщо тяло Христово. Всички нейни членове са част от едно всеобщо единство в Бога, заедно със св. Богородица, ангелите и светиите от всички времена и епохи. Църквата е апостолска, защото е устроена върху основите на апостолската проповед. Всеки днешен епископ може да проследи своето апостолско приемство назад във времето до самите апостоли и чрез тях – до Самия Иисус Христос. В Православната църква тази физическа връзка, наред с духовната, никога не се прекъсва от апостолския век и до сега. Христовата Църква се отличава с неизменна и непоклатима догматическа завършеност на учението си. Затова отклоненията от нейната вяра и практика се определят като ереси и разколи извън Православната църква. Православието възприема римокатолицизма и протестантизма като отделили се и отпаднали от него. Православният вярващ приема всеки човек като ближен, но не приема отклоненията в християнската вероизповед. От Петдесетница (I в.) до сега постоянното действие на Светия Дух в Църквата е благодатната основа за решенията на апостолския (Деян. 15 гл.), вселенските и поместните събори в историята. Православните християни се придържат към съборния разум на Църквата, защото, както казва Господ, „дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Светият Дух прави възможно това присъствие във всички времена и епохи. Затова както съборът, така и събранието в св. Литургия на верните, винаги е събитие, в което Светият Дух участва. Съборното съзнание на Православната църква не стъпва върху индивидуален опит, а върху богопросветено единомислие. Постоянното присъствие на Божията благодат, Преданието като приемственост от поколение на поколение, верността към Свещеното Писание и съборността са основните характеристики, които отличават Православната църква от останалите християнски вероизповедания. Истинността на православната вяра се засвидетелства от богоозарения живот на множеството светии. Пред техните свети мощи, в храмовете, посветени на тях, безброй вярващи получават утеха, духовно и физическо изцеление, дивна помощ, която не може да бъде предоставена от останалия свят. Църквата е носител на благодатта и светостта в света. Тя го одухотворява, просвещава, издига, приближава до Бога. Чрез нея Бог спасява света и човека от греха, разпада, тлението и смъртта. Поради това в днешния разпокъсан и изпълнен с противоречия свят Православната църква е пътеводна светлина за духовно търсещите човеци.
266 3. ХРИСТИЯНСТВОТО – УНИВЕРСАЛНО И ЛОКАЛНО Християнството е богооткровена религия, която има универсално значение за човечеството както по отношение на проповядваните от нея непреходни истини, така и поради разпространението си по целия свят. Същевременно християнството израства и се разпространява по постепенен и локален начин – от човек на човек, от дом в дом, от село в село, от град в град, от държава в държава. Затова то има както универсални характеристики, които Свещеното Писание и Преданието на Църквата са съхранили, така и локални особености, зависещи от мястото и хората, сред които се разпространява: племе, народ, език, култура, обществено устройство. Християнството се заражда в Светите земи, обхващащи Юдея, Самария, Галилея и Палестина (дн. в държавата Израел). Чрез проповедта на светите Христови апостоли и техните ученици благовестието на Иисус Христос достига до всички точки на Мала Азия и Близкия изток, както и до Индия, Северна Африка, средиземноморските острови и южната част на Европейския континент. Християнството навлиза на Балканите и се утвърждава в градове като Аугуста Траяна (дн. Стара Загора), Одесос (дн. Варна), Филипополис (дн. Пловдив), Сердика (дн. София). Християнството прониква също в Армения и Грузия на източното Черноморие, а на запад достига Рим, Лугдунум (дн. Лион) и др. В тези територии благовестват светите апостоли и първопросветители. Първите християнски векове са благодатно време, в което, въпреки жестоките гонения срещу християните, то се разпространява чрез служението им в име Христово и чрез живителните струи на мъченическата им кръв. През IV в. в историята на Църквата Христова настъпва обрат, свързан с името на св. равноапостолен император Константин Велики (род. в дн. Ниш). С възкачването си на царския трон той признава християнството за равноправна религия в Римската империя. Премества столицата на империята във Византион, градче, което превръща в Нов Рим, а градът приема неговото име (Константинопол). Свята помощница в делото по разпространяването на християнството е благочестивата майка на император Константин Велики – св. равноапостолна царица Елена. При царуването на св. княз Борис I в средата на IX в. България приема християнството от Константинополската патриаршия. Българската държава и Църква развиват активно храмостроителство, богата духовно-просветна и книжовна дейност, чрез която по-късно християнството достига до руси, сърби, поляци, чехи, словени, румънци и други европейски народи. Поради това св. цар Борис е наречен равноапостолен и Покръстител. В България плодовито е делото на светите Кирило-Методиеви ученици Климент Охридски, Наум Преславско-Охридски, Константин Преславски. Старобългарската азбука Св. св. Константин и Елена
267 и старобългарският език стават официални за държавата и Църквата в България, чрез което българският народ се изкачва на нова висота в духовно-нравствения си облик, образование и култура. След покръстването на България се създава и самостойна Българска църква, която е утвърдена на Константинополския събор през 870 година. Тя заема достойното си място сред древните църковни катедри: Йерусалимска, Антиохийска, Александрийска, Римска, Константинополска, Кипърска. Понеже през Средновековието България се утвърждава като духовен, културен и книжовен център, престижът на Българската църква нараства и тя е провъзгласена за патриаршия (927 г.). В лоното на родната ни Църква просияват множество светии. Най-почитаният от тях е св. Йоан Рилски, покровител на българския народ. Той основава Рилския манастир, който и досега е духовна крепост на Църквата в България. Българската святост, българските подвижници, дейността на светители и църковни учители полага несъкрушимата основа на благочестието сред нашия народ. Затова Българската православна църква през вековете е свята майка-пазителка на българите и верен свидетел на евангелската истина пред целия свят. Ролята на Църквата днес не се изчерпва само с опазване на ценни старини и традиции. Тя е живо и действено Тяло Христово, обединяващо вярващите с Христос. Чрез Българската църква съвременното българско общество се възражда духовно. От поколение на поколение чрез нея се предава най-същественото послание – Бог е любов и човекът е призван към святост и безсмъртие в блаженото и вечно Божие царство. Светите братя Методий и Кирил просвещават народа (стенопис от храм „Св. Николай“), гр. Варна
268 Вече научихме за същността, основните черти, догматическия интегритет и неизменността на православната вяра; за деня на основаването на Христовата Църква и евангелските събития, свързани с празника Петдесетница; за значението на понятието Църква и за Църквата като Тяло Христово; за Символа на вярата; за значението на православната вяра за българския народ; за светогледа на православния християнин и как той се изгражда; за добродетелта като основна черта на православ- ната духовност; за основните характеристики на Църквата – една, света, съборна и апостолска; за служенията и порядъка в Църквата; за Църквата като Евхаристия и Царство Божие тук, на земята; че Църквата е пълнота на Божието откровение; за живота, дейността и чудесата на светите апостоли като първи разпространители на Христово- то слово; за създадените от апостолите християнски общности от Йерусалим до Антиохия, Ефес, Кипър, Крит, Коринт, Солун, Александрия и сърцето на империята – Рим; за географията на ранното християнство в Светите земи и извън тях; за проповедта на светите апостоли и техните ученици на Балканите; за по-значимите раннохристиянски центрове на Балканския полуостров; за подвига на раннохристиянските мъченици; за признаването на християнството в Римската империя и равноапостолното дело на св. Константин Велики и неговата майка – св. равноапостолна царица Елена; за издаването на Сердикийския, Медиоланския и Солунския едикт; за величавото дело на св. княз Борис I и покръстването на българския народ; за въздигането на Българската църква в независима архиепископия; за просветителското дело на учениците на св. братя Кирил и Методий в България; Йоан Рилски; за утвърждаване на християнството по българските земи; за юдаизма, исляма и инославните общности в България; как православните трябва да се отнасят към инославните християни и иноверните хора. Проверете наученото Как според учението на Църквата се осъществява срещата на човека с Бога? Защо всеки човек може да се докосне до Твореца и чрез ближния си? Защо второто Лице на Светата Троица – Синът Божий, се въплъщава? Защо Иисус Христос принася Себе Си в жертва на кръста? Какво вярва, че приема по време на св. Евхаристия православният християнин? Защо достигането до Бога се осъществява чрез общение с ближните по примера на Христос? Кои са духовните плодове на православния живот? Как православната вяра се изразява в принадлежността към Православната църква? Кои са характеристиките на Църквата като богочовешка общност? Какво се разбира под Глава и Тяло на Христовата църква? Как се определят отклоненията от православната вяра и практика? Какво е отношението на православния вярващ към хората с различна вяра? В какво се състои съборното съзнание на Православната църква? Каква е мисията на Православната църква днес? Как разбираме универсалното и местното начало в Църквата? В кои територии се разпространява християнството чрез проповедта на апостолите и техните ученици? Чрез кои апостоли християнството навлиза на Балканите? Какво е мястото на св. равноапостолен император Константин Велики в историята на Църквата? Защо св. княз Борис е наречен равноапостолен и Покръстител? Кои от св. Кирило-Методиеви ученици допринасят за възхода на православната духовност и култура в България? Кога е създадена самостойната Българска църква? Как светостта на българските подвижници, дейността на българските светители и църковни учители възпитава и пази народа ни?
269 Приложете наученото (контрол и оценка) 1. С думата богообщение означаваме: а) общуването с Бога; б) чистотата на сърцето; в) храма и богослужението; г) раждането по плът на Господ Иисус Христос. Препишете верния отговор в тетрадките си. 3. Съотнесете изображенията (от 1 до 4) със съответстващите им твърдения (от а) до г) в тетрадките си: 2. Отбележете в тетрадките си кои твърдения отговарят на изреченото от св. апостол Павел: В Посланието до евреите апостолът казва, че Божият Син трябва да прилича по всичко на Своите братя и сестри – хората. Да бъде подложен на изпитания и страдания, да ги победи и чрез Своята милост да помогне на всички ония, които търпят същите изпитания (срв. Евр. 2:10-18). а) Христос се завръща при Бога със Своето обновено човешко тяло. б) Господ Иисус Христос проявява божествена всемогъща сила, като усмирява бурите и ветровете. в) Свети апостол Павел разсъждава върху тайната на Богочовека. г) Божият Син е станал човек напълно подобен на нас. д) В молитвата преди страданията Иисус се моли Бог да яви силата и величието Си. Тест изходно ниво а) всеки ден от месеца, по време на богослужение, се припомня животът на някой от светците; б) вярващите се събират заедно в храма, за да отправят своята молитва към Бога; в) на св. Литургия приемаме Иисус Христос в себе си като участници в последната вечеря с учениците Му; г) всекидневните богослужения в храма се извършват сутрин и вечер, като в молитвата и богослужението не се използват музикални инструменти. 1. 3. 2. 4.
270 8. Препишете текста и запишете основните характеристики на Църквата. Църквата е една и образува едно Тяло, с един глава – Господ Иисус Христос. Като Тяло Христово Църквата е свята. Тя е и съборна, всецяла, без недостиг, всеобхващаща, насочена към всекиго. Апостолската приемственост в Църквата се предава неизменно, без прекъсване още от времето на св. апостоли. 4. Във всяко от изреченията има грешка. Опишете я в тетрадките си: а) Любовта е жертвена, защото не е обвързана с даване. б) Обичай враговете си и прави добро и назаем не давай, без да очакваш нещо. в) В притчата за Десетте девици Спасителят описва какво означава да си ближен – да действаш смело, да си изпълнен със състрадание и щедрост. г) Нашето благочестие и гордост се измерват с нашата милост. 5. Препишете текста в тетрадките си и попълнете празните места. Чрез Светия Дух през историята, на основата на съборните решения на Църквата: се е оформило догматическото ... на Православието; изградил се е неговият ... интегритет (цялост, пълнота на основните истини на вярата); утвърдила се е неизменността на ... вяра; утвърдила се е пълнотата на Православието в Едната, Света, Съборна и Апостолска ... като единствена и уникална богочовешка .... 6. Определете в тетрадките си значението на понятията: Свещено Предание – ... Свещено Писание – ... Свети тайнства – ... 1. ___________________ ____________________ ___________________ 2. _________________ __________________ ________________ 3. _________________ ___________________ _________________ 7. Начертайте схемата в тетрадките си и дайте три примера за православна християнска добродетелност.
271 9. Подредете събитията в тетрадките си според тяхната хронологична последователност: 10. Напишете в тетрадките си имената на дванадесетте апостоли (които Църквата почита като светии). 11. Запишете името на църковно-историческата личност, за която се отнасят характеристиките: а) първи български мъченик за Христовата вяра; б) български владетел, основател на първите български книжовни школи; в) просветител и първи епископ на български език; г) отшелник, чудотворец, основател на манастир. 12. Разпознайте изобразените на иконите. Запишете в тетрадките имената им и местата, където са проповядвали. Петдесетница – основаване на Христовата Църква Христовата Църква – обособяване и единение на различните служения на клир и верни (миряни) Апостолска проповед – изпращане на апостолите на проповед извън Йерусалим Възнесение Христово – обещание на Спасителя да изпрати Утешителя, Духа на истината Апостолска приемственост – проповед на апостолските ученици 13.В кои римски области на Балканите са създадени първите християнски центрове? Посочете в тетрадките си верния отговор. а) Мизия, Тракия и Дакия; б) Мизия, Тракия и Македония; в) Тракия, Дакия и Далмация; г) Малоазийска Мизия, Тракия и Далмация.
272 14. Посочете в тетрадките си имената на трима императори, извършили гонения срещу християните: 15. Каква промяна в Римската империя извършва св. Константин Велики през 313 г.? Посочете в тетрадките си верния отговор (а, б, в или г.) а) Създава новата столица Константинопол; б) Открива св. кръст Господен; в) Налага християнството като официална държавна религия; г) Издава Медиоланския едикт, с който признава християнството за позволена религия в Империята. 16. Попълнете липсващите имена и години в таблицата съобразно посоченото събитие. 17. Начертайте таблицата в тетрадките си. Попълнете липсващите имена и години съобразно посоченото събитие. Не е достатъчно до 2 т. Можеш и по-добре 3 – 6 т. Добре 7 – 9 т. Много добре 10 – 13 т. Отлично 14 – 17 т. Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка а) Диоклециан; б) Констанций І Хлор; в) Лициний; г) Нерон; д) Константин І; е) Максенций; ж) Деций; и) Максимиан; й) Галерий. Име Година Събитие а) патриарх ... В Плиска пристига мисия от Константинополската патриаршия, която покръства кана, семейството му и членове на канския двор. б) папа ... Българска мисия пристига в Рим със списък от 115 въпроса. в) св. ... Учениците на св. братя Кирил и Методий, прогонени от Моравия, намират убежище в България. г) св. ... Създаване на българска архиепископия отношение към Бога, света и човека страх Господен молитвено настроение добродетели образована и правилно изповядвана вяра в Бога свобода ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД отношение към творението
П Р И Л О Ж Е Н И Я
274 ЧЕТИРИМАТА Име Дата на празнуване Иконографско изображение Година на написване на всяко Евангелие Етническа и религиозна принадлежност до приемането на Христа Занятие Св. апостол и евангелист МАТЕЙ/Левий/ от 12-те 16 ноември Ангел 41 г. евреин – юдеин митар Св. апостол и евангелист МАРК /Йоан/ от 70-те 25 април Лъв 44 г. евреин – юдеин левит Св. апостол и евангелист ЛУКА от 70-те 18 октомври Телец 63 г. елин-„прозелит“, т. е. езичник, приел юдаизма лекар; живописец Св. апостол и евангелист ЙОАН от 12-те 8 май 26 септември Орел 98 г. евреин – юдеин рибар ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ Име Дата на празнуване Други св. апостол Андрей 30 ноември братя св. апостол Петър 29 юни св. апостол Яков Зеведеев 30 април братя Воанергес (синове на гърма) св. апостол и евангелист Йоан Зеведеев 26 септември 8 май св. апостол Филип 14 ноември св. апостол Вартоломей 11 юни 25 август Натанаил св. апостол и евангелист Матей 16 ноември Левий св. апостол Тома 6 октомври св. апостол Яков Алфеев 9 октомври св. апостол Тадей 19 юни Юда Яковов; Левeй св. апостол Симон Зилот 10 май Симон Кананит св. апостол Матия* 9 август
275 ЕВАНГЕЛИСТИ Място на проповед Преставяне в Господа Препратки към Новия Завет Мидия, Персия, Партия, Индия Палестина и Северна Африка Мъченическа смърт в Етиопия † Мат. 10:1-5; 9:9-13; Марк 2:14-17; 3:13-19; Лука 5:27-32; 6:13-16 Северна Африка Мъченическа смърт в Александрия † Марк 14:51-52; Деян. 12:1-12; 12:25; 15:36-40; 1 Петр. 5:13 Ахая Мъченическа смърт в Ахая † Лука 1:14 ; 24:13-33; 3:23-38; 10:1-24;4: 26-27; Йоан 14:6; Деян. 1:1-2; Кол. 4:14 Йерусалим, Ефес, о-в Патмос и Мала Азия Естествена смърт в Ефес † 8 май Мат. 20:20; 26:36,37; Марк 16:18; Лука 9:54; Йоан 1:37-40; 13:23-25; 19:26,27 – 30 ЮНИ имена Препратки в Новия Завет Йоан 1:36-42; Мат. 10:1-5; Мат. 4:18-22 Симон Петър; Кифа Йоан 1:36-42; Мат. 10:1-5; Мат. 4:18-22 Марк 3:13-19; Мат. 10:1-5 Йоан Богослов Марк 3:13-19; Мат. 10:1-5; Йоан 1:35 Мат. 10:1-5 Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19; Йоан 21:2 Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19 Мат. 10:1-5 Мат. 10:1-5 Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19 Мат. 10:1-5; Марк 3:13-19 Деян. 1:23-26 * Св. апостол Матия е избран чрез жребий на мястото на отпадналия Иуда /Юда/ Искариотски (Мат. 10:1-5; Деян. 1:23-26). Св. Матия замества предателя Юда след Възнесение Господне. Заради предателството Юда Искариотски никога не се изобразява с нимб (ореол), а най-често в профил – иконографски символ на отчуждението. Трима от 12-те апостоли са и свещени писатели, т.е. написали са книги, които са влезли в християнското Свещено Писание – Св. Библия. Това са св. Петър, св. Йоан Богослов и св. Матей. Св. Матей има 1 Евангелие. Св. Петър има 2 съборни послания. Св. Йоан Богослов има 1 Евангелие, 3 съборни послания и 1 Откровение (Апокалипсис). Техните книги са неразделна част от Новия Завет.
276 СЕДЕМДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ – 4 ЯНУАРИ Име Празник Препратки от Новия Завет Ахаик 15 юни 1 Кор. 16:17 Агав 1 април; 26 май Деян. 11:28; 21:10 Амплий 31 октомври Рим. 16:8 Анания 1 октомври Деян. 9:10-17; 22:12 Андроник 17 май; 30 юли Рим. 16:7 Апелий 10 септември; 31 октомври Рим. 16:10 Аполос 30 март; 8 декември Деян. 18:24; 19:1; Кор. 1:12; 3:4-22; 4:6; 16:12; Тит 3:13 Акила 14 юли Деян. 18:2, 18, 26; Рим. 16:3; 1 Кор. 16:19; 2 Тим. 4:16 Архип 19 февруари; 6 юли Кол. 4:17; Филим. 1:2 Аристарх 15 април; 27 септември Деян. 19:29; 20:4; 27:2; Кол. 4:10; Филим. 1:23 Аристовул 16 март; 31 октомври Рим. 16:10 Артем 30 октомври Тит 3:12 Асинкрит 8 април Рим. 16:14 Варнава (Иосия) 11 юни Деян. 4:36; 9:27; 11-15; 1 Кор. 9:6; Гал. 2:1, 9, 13; Кол. 4:10 Цезар 30 март; 8 декември Карп 26 май 2 Тим. 4:13 Климент 10 септември Фил. 4:3 Сеф (Сефа) 30 март; 8 декември Клеопа 30 октомври Лука 24:18; Йоан 19:25 Крискент 30 юли 2 Тим. 4:10 Крисп (Крист) 4 октомври Деян. 18:8; 1 Кор. 1:14 Епафрас 4 януари Кол. 1:7; 4:12; Филим. 1:23 Епафродит 30 март; 8 декември Фил. 2:25; 4:18 Епенет 30 юли Рим. 16:5 Ераст 10 ноември Деян. 19:22; Рим. 16:23; 2 Тим. 4:20 Еводий 7 септември Фил. 4:2 Фортунат 15 юни 1 Кор. 16:17 Гаий 5 ноември Деян. 19:29; 20:4; Рим. 16:23; 1 Кор. 1:14; 3 Йоан 1 Ерм 8 март; 5 ноември Рим. 16:14 Ермий 8 април; 31 май Рим. 16:14 Иродион 28 март; 8 април; 10 ноември Рим. 16:11 Яков, брат Господен 23 октомври Мат. 13:55; Марк 6:3; Деян. 12:17; 15:13; Як. Иасон 22 април Деян. 17:5-9 Юст (Иуст) 30 октомври Деян. 1:23; 18:7; Кол. 4:11 Лин 5 ноември 2 Тим. 4:21
277 Луций 10 септември Деян. 13:1; Рим. 16:21 Лука, евангелист 18 октомври Кол. 4:14; 2 Тим. 4:11; Филим. 1:23 Марко, евангелист, наричан Йоан 25 април Деян. 12:12, 25; 15:37-39; Кол. 4:10; 2 Тим. 4:11; Филим. 1:23; 1 Петр. 5:13 Марко 27 септември; 30 октомври Наркис 31 октомври Рим. 16:11 Никанор 28 юли Деян. 6:5 Олимпан 10 ноември Рим. 16:15 Онисим 15 февруари Кол. 4:9; Филим. 1:10 Онисифор 7 септември; 8 декември 2 Тим. 1:16; 4:19 Пармен 28 юли Деян. 6:5 Патров 5 ноември Рим. 16:14 Филимон 19 февруари; 6 юли; 2 ноември Филим. 1 Филип, дякон 11 октомври Деян. 6; 8; 21:8 Филолог 5 ноември Рим. 16:15 Флегонт 8 април Рим. 16:14 Прохор 28 юли Деян. 6:5 Пуд 15 април 2 Тим. 4:21 Кодрат 21 септември Кварт 10 ноември Рим. 16:23 Руф 8 април Марк 15:21; Рим. 16:13 Сила, Силуан (Силваний) 30 юли Деян. 15:22-40; 16:19-40; 17:4-15; 18:5; 2 Кор. 1:19; 1 Сол. 1:1; 1 Петр. 5:12 Симон, син на Клеопа 27 април Мат. 13:55; Марк 6:3 Сосипатър 28 април; 10 ноември Рим. 16:21 Состен 30 март; 8 декември 1 Кор. 1:1 Стахий 31 октомври Рим. 16:9 Стефан, архидякон 27 декември Деян. 6:5-7:60; 8:2; 11:19; 22:20 Тертий 10 ноември; 30 декември Рим. 16:22 Тадей 21 август Мат. 10:3; Марк 3:18 Тимон 28 юли; 30 декември Деян. 6:5 Тимотей 22 януари Деян. 16:1; 17:14, 15; 18:5; 19:22; 20:4; Рим. 16:21; 1 и 2 Тимотей Тит 25 август 2 Кор. 2:13; 7:6-14; 8:6-23; 12:18; Гал. 2:1-3; Тит Трофим 15 април Деян. 20:4; 21:29; 2 Тим. 4:20 Тихик 8 декември Деян. 20:4; Еф. 6:21; Кол. 4:7; 2 Тим. 4:12; Тит 3:12 Урбан 31 октомври Рим. 16:9 Зин 27 септември Тит 3:13 Име Празник Препратки от Новия Завет
278 РАБОТА С ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ НА БИБЛИЯТА Електронният вариант на Библията се намира в официалния сайт на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия.https://bg-patriarshia.bg/bible Библейските книги можете да слушате и в аудио формат в рубрика „Аудио Библия“. Опори за работа 1. Отворете сайта. 2. Потърсете горе вдясно на лентата раздел „Библия“. 3. Изберете кои книги ще ползвате – Стар Завет или Нов Завет. 4. Изберете последователно – книгата, главата и търсения стих. 5. Можете да ползвате и рубриките „Аудио Библия“ и „Библия с препратки“. РАЗПОЗНАВАНЕ, РАЗБИРАНЕ И ОПИСВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНА ИКОНА Как да разпознаваме, разбираме и описваме православната икона? Можем ли да възприемаме иконата като картина или снимка? Как да „разчитаме“ това, което е изобразено? Църквата призовава и събира вярващите в името Христово. Когато влезем в православния храм, виждаме, че на най-главното място стои иконата на Господ Иисус Христос. Той е Този, Който е извън времето, а със Своето въплъщение съединява временното с вечното. Затова има поредица от дни в годишния църковен календар, които са специално посветени на Сина Божий Иисус Христос. Пред очите на християните те представят най-важните събития от Неговия земен живот и са част от новозаветната църковна история. Иконата не е просто картина с исторически сюжет или снимка, а свещено изображение, образ от „бъдещия век“. В нея присъства лице, елемент или събитие ВАЖНИ УМЕНИЯ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ЦИТИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ Няма друга книга на света, която така да докосва душата на човека и да го вдъхновява да търси Бога, както Библията. Това е единствената книга, която съдържа живото слово на Живия Бог. Двете части на Библията, Старият и Новият Завет, съдържат важни наставления за благоразумно поведение, лично усъвършенстване и постигане на вечен живот. Текстът на библейските книги е разделен на отделни глави и стихове. При цитиране посочката се поставя в скоби, означаващи началото и края на цитата. Имената на библейските книги се изписват със съкращения и завършват с точка. След името на книгата се посочва съответната глава и стих. За по-доброто им отделяне между тях се поставя двоеточие. Когато цитираните стихове са повече от един, между тях се поставя тире. А когато стиховете са от една и съща глава, между тях се поставя запетая. Цитиране на библейски текст Книга от Библията Глава Стих
279 от църковната история, но всичко това е показано в светлината на Божието царство. Затова една икона е колкото свидетелство за миналото, толкова и за бъдещето. Тя е образ на реалност, която апостолът нарича „нова твар“ (2 Кор. 5:17). За първа икона в християнския свят се приема Неръкотворният образ – светият Убрус на Спасителя. Този образ не е рисуван от човешка ръка, затова се нарича неръкотворен. Художниците на икони се наричат иконописци или зографи. Според преданието първият иконописец на Църквата е св. евангелист Лука (I в.), който нарисувал образа на св. Богородица. Почитането на иконите в Църквата е утвърдено на Седмия вселенски събор. Опорни въпроси за разпознаване и описване на православна икона Кой е изобразен на нея? На кой празник е посветена? Освен изобразеното лице, какво друго е изобразено на нея? Знае ли се от кой век е иконата? Видове образци за разбиране и описване на икона а) Икона на библейска сцена Коя библейска сцена е изобразена? Коя е централната фигура (напр. Господ Иисус Христос, св. Богородица и др.)? Как е изобразена? Има ли други лица, какво правят те и какво държат в ръце (разположение и действия)? Как са облечени? Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда? Какви цветове са използвани, какъв е фонът? Опишете отделните елементи. РАБОТА СЪС СВЕТООТЕЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ Защо е необходимо да четем св. отци на Църквата и да изпълняваме светоотеческите наставления? Каква е ролята на светоотеческите съчинения в духовния живот? Опознаването на богословието на св. отци на Църквата е един от тези ориентири, които ни позволяват да стоим здраво във вярата и да пазим църковното единство. Светите отци са боговдъхновени и богоозарени мъже, църковни учители и пастири, наричани „разум на Църквата“ и „светила на земята“. По удивителен начин те съчетават светостта на личния живот, любовта към просвещението и способността духовно да възпитават с наставленията си. Светите отци са тези, които говорят истинно в Христа (срв. Рим. 9:1). Съчиненията им не са само литературни произведения, част от древната християнска книжнина, а са споделен опит на вярата. Познаването на светоотеческите текстове помага за по-дълбоко вникване в истините на Христовото учение и дава отговор на различни въпроси, които ни вълнуват. КАК ДА РАЗБИРАМЕ ПРАВОСЛАВНАТА СВЕТООТЕЧЕСКА МИСЪЛ ОСНОВНИ СТЪПКИ ЗА РАБОТА ОПОРНИ ВЪПРОСИ ЗА РАБОТА • Представете връзката между текста и темата на урока. • Разделете текста на смислови части. • Отговорете на въпросите към текста. • Споделете чувствата, които ви вълнуват при четене на текста. • Определете духовното значение на светоотеческия текст. • Кой е авторът на текста? • Какво знаем за него? • Каква е основната тема в текста? • Какви сравнения използва св. отец? • Какво ни съветва? • Какво е основното послание на светоотеческия текст? б) Икона на светия Кой е изобразеният светец или светица? Какво знаем за него/нея? Какъв е цялостният образ – външен вид, поза, жест? Какво извършва той/тя и какво държи в ръце? Как е облечен той/тя? Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда? Има ли житийни сцени? Кои са те? Какви цветове са използвани, какъв е фонът? Опишете отделните елементи.
280 РАБОТА С ХИМНОГРАФСКА ТВОРБА Как да възприемаме и разбираме богослужебния химнографски текст? Как да представяме и описваме това, което е написано в тропара? Химнографията (песнотворчество) е наука за християнските музикално-поетични текстове (богослужебната песенна поезия), които се пеят по време на църковното богослужение. Различни са жанровите разновидности на църковните хвалебни песни: канон, акатист, икос, ирмос, кондак, тропар, стихира. Химнографията на всеки празник е изключително богата по съдържание и музикално-поетични форми. Всички богослужебни текстове разкриват както съдържанието и значението на отбелязваното събитие, така и връзката му с празника. Най-древен сред химнографските форми е тропарът. Тропарът като музикално-поетичен жанр е кратко песнопение и молитва, свързано с църковния празник, която изразява неговата същност. Тропарът прославя определено библейско събитие или е посветен на светията, когото честваме. Съществуват няколко вида тропари: „възкресен тропар“, „тропар на празника“, „тропар на деня (на светията)“, „тропар на храмовия светия“ или „отпустителен тропар“, защото се пее в края (заключителната част) на църковното богослужение. Химнографските жанрове са обединени в състава на календарната църковна служба, предназначена за честването на даден християнски празник. НАСОКИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСВАНЕ НА ТРОПАР •Прочитане на целия химнографски текст или откъс от него. •Посочване на централната тема на празника, с която е свързана творбата. •Установяване на съдържателни връзки, отразени в тропара. •Разделяне на химна на отделни смислови части. •Представяне на текста по опорни въпроси. ОПОРНИ ВЪПРОСИ ЗА РАБОТА ПОКАЗАТЕЛИ ЗА СРАВНЕНИЕ НА ТРОПАРИ На кой празник е посветен тропарът? На кое библейско събитие или светия е посветена възхвалата в тропара? Какво е съдържанието на химнографския текст? Чий основен образ е представен в текста? Какво научаваме? Кои са особените думи и изрази, които се използват? Какво послание се стреми да отправи текстописецът? Какви изводи можете да направите за отбелязваното празнично църковно събитие? • Събитие, свързано с текста. • Възхвала на Бога. • Споменаване името на светията. • Качества на светията. • Мъченически подвиг. • Църковна прослава. • Молитвен призив. Използвани изрази, отнасящи се до: • името на светеца; • църковната прослава; • молитвеното прошение. ИЗВЛИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ Интернет ни помага да получим огромен поток от разнообразна информация, да научим повече по интересуващата ни тема и да получим нови знания. Когато използваме Интернет, не бива да се забравя правилото за безопасна работа. Най-важното умение при търсене на данни в Интернет, което трябва да овладеем, е как да използваме тази информация след като пресеем и употребим само достоверното и ценното от нея.
281 ОСНОВНИ СТЪПКИ ЗА ИЗВЛИЧАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНТЕРНЕТ • Открийте ключовите думи, свързани с проучваната тема. • Започнете търсенето с някоя от ключовите думи (словосъчетание). • За всяка ключова дума търсачката в мрежата може да ви покаже различна информация. • Когато добавите нова дума, резултатите намаляват. • Когато търсим информация за конкретен светец, е най-добре да се започне с неговото / нейното име, като се постави думата „свети“ / „света“ и после да се добавят уточняващи ключови думи. Например: свети цар Петър Български. • Прегледайте информацията в избраните от вас уебсайтове. • Запомнете първите резултати, които са най-близки до зададените ключови думи. • Информацията, съдържаща се в уебсайтовете, се подрежда по най-честото им използване. • Не се ограничавайте само с информацията, съдържаща се в електронната енциклопедия „Уикипедия“. • Подберете информацията по зададените показатели. • Прегледайте резултатите от изображенията. • Можете да копирате събраната информация и след това да я използвате в работата си. • Не забравяйте да цитирате коректно интернет-източниците, които сте ползвали. ИЗВЪРШВАНЕ НА СРАВНЯВАНЕ Какво означава да правим сравнение? Какво сравняваме в часа по религия? Сравнението е една от най-често срещаните форми, тъй като се сравнява един обект с друг. При сравнението се запазва пълната самостоятелност на сравнимите различни реалности, но се търси интересната логическа връзка между тях. За да се извърши логическото сравнение, е необходимо да има нещо общо и сходно между проучваните обекти. Това може да бъде някаква прилика или разлика, за да се допълни образът на обекта с нова представа, качества и значение за него. Сравнението се реализира при спазването на определени стъпки и по предварително зададени показатели (белези), които се явяват негова основа. Условия за сравняване: сравняват се еднакви или сходни по съдържание неща като: исторически личности, обществени групи, исторически събития, управление, бит, религия, паметници на културата и пр. СТЪПКИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА СРАВНЕНИЕ 1. Определяне на обектите, които ще бъдат сравнявани. 2. Обясняване на причината за тяхното възникване. 3. Определяне на поне три показателя (белези), по които ще се сравняват. 4. Разкриване на приликите и разликите между тях. 5. Формулиране на конкретни изводи. КАК ДА СЪСТАВЯМЕ КРАТЪК ПИСМЕН ОТГОВОР НА ДУХОВНО-НРАВСТВЕН ВЪПРОС ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ Учим се да създаваме творчески писмен текст. Възможност да творим. Към всяка тема на урока вие имате поставени различни въпроси, които изискват съответен отговор. Той може да бъде кратък или по-подробен. Писменият отговор е свързан с духовно-нравствени познания, които всеки от нас прилага в живота си. Затова той е важна част от обучението. За улеснение на пишещите въпросът е придружен с опорни въпроси и подвъпроси. Въпросите са конкретни и отговорите им са ограничени до няколко изречения. Духовно-нравственият въпрос изисква да се състави писмен текст, който логически свързано да представи същността на описания проблем и причините за неговата поява. В заключение се обобщава неговата духовна значимост и последиците за вярващите. Като усвояваме умението за отговор на духовно-нравствен въпрос, ние се доближаваме до начина на работа на учените-богослови. Вероятно не можем да отговорим на всички въпроси в пълнота, но си струва да опитаме, като изразим и защитим своето лично мнение.
282 КАК СЕ ОТГОВАРЯ НА ДУХОВНО-НРАВСТВЕН ВЪПРОС ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ ПРАВИЛА ЗА РАБОТА: ИЗИСКВАНИЯ ЗА СТРУКТУРА НА ТЕКСТА: • Прочетете внимателно въпроса. • Посочете темата, с която е свързан въпросът. • Припомнете си какво сте изучавали по този въпрос. • Опорните въпроси са вашият план, по който ще работите. • Отговаряйте последователно на всички въпроси, без да пропускате никой от тях. • В своя отговор е необходимо да представите и използвате религиозно-нравствени знания и понятия. • Текстът се структурира в три части: увод, изложение и заключение. • Можете да направите проучване на допълнителни източници на информация, за да разширите познанията си и отговорът ви да бъде по-изчерпателен. • Спазвайте правилата и внимавайте за стила, правописа и пунктуацията. • Минималният обем на текста да е 1 страница. • Предварително съставете разширен план за писмения отговор. Опорните въпроси могат да подпомогнат работата ви. • В увода на текста разгледайте (представете) темата по зададения въпрос и изразете вашето лично мнение. • В изложението представете отговора по зададените опорни въпроси. • Определете основното твърдение, което ще се съдържа в отговора ви. • Обмислете и запишете доказателства за избраното от вас твърдение. • Внимавайте за правилната употреба на религиознонравствените понятия. • Разширете отговора с проучената допълнителна информация. • Формулирайте заключение и обобщете духовната значимост на разглеждания въпрос в живота за православните християни. Може да отправите и ваше послание. ИЗВЪРШВАНЕ НА АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ Как да проведем анкетно проучване? Как да разработим анкетна карта? Анкетните проучвания са най-често срещаните изследвания за ежедневно получаване на първични данни, обратна връзка с анкетираните и проучване на тяхното мнение. Те се прилагат в различни сфери на обществения живот и гарантират представителност на резултатите. Чрез тях може да се изследва както цялостна дейност, така и конкретен неин аспект. Провеждащият анкетирането се нарича анкетьор, а този, който попълва анкетата – анкетиран. Популярността на тези изследвания се дължи на различните форми на провеждане на анкета (електронна анкета, хартиена анкета, телефонна анкета). Анкетите са широко разпознаваем метод за провеждане на проучвания. Въпросите, на които трябва да отговорят анкетираните, са структурирани в анкетна карта. Тя съдържа набор от по-общи или конкретни въпроси, които са групирани според различни изисквания. Тяхната ефективност зависи от прецизното планиране и съставяне. Всички лица, които попълват анкетата, трябва да отговарят на едни и същи въпроси. Този метод може да се осъществи чрез устно или писмено допитване до конкретни лица или група. Анкетата трябва да е лесна за попълване и това да не отнема много време за анкетираните. При повторно провеждане на анкетното проучване се препоръчва актуализация на въпросите от анкетата. ИЗВЪРШВАНЕ НА АНКЕТНО ПРОУЧВАНЕ НАЧИНИ ЗА ПОПЪЛВАНЕ НА АНКЕТНАТА КАРТА ПРОВЕЖДАНЕ НА АНКЕТНОТО ПРОУЧВАНЕ 1) Попълване на място на хартиен носител. 2) Изпращане, попълване и връщане на анкетната карта по пощата. 3) Електронно попълване и изпращане по мейл. 4) онлайн попълване на уеб-базиран формуляр. 5) Попълване на анкетата по телефона. • Анкетната карта се разпечатва на хартиен носител. • Поставя се на видно място за попълване. • Предоставя се лично на анкетирания с атрактивно представяне. • Преди попълването на анкета може да се разясни какво да се направи. • Онлайн анкетата се попълва в удобно за анкетирания време и не предполага разходи за разпечатване.
283 ПОДГОТОВКА НА АНКЕТНАТА КАРТА ИЗИСКВАНИЯ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА АНКЕТНАТА КАРТА • Всяка анкетна карта съдържа три основни части: уводна, основна и демографска част. • Началото на анкетата трябва да привлича вниманието. • Уводната част на анкетата започва със съставяне на обръщение към анкетираните. • Обръщението е необходимо да мотивира и насърчи анкетираното лице да отговори на въпросите. • Уточнява се защо се извършва проучването и кой го провежда. • В анкетната карта са конкретизирани придружаващи инструкции за нейното попълване. • Отправя се благодарност за участието в анкетирането. • Втората основна част съдържа въпросите, начините и възможностите за техните отговори. • В третата демографска част се събира информация за пола, образованието, възрастта, социалния статус, етническата и религиозната принадлежност на анкетирания. • Картата трябва да бъде с обем около една страница. • Попълването на анкетата на хартия не следва да отнема повече от 5 минути. • Въпросите в картата трябва да са номерирани, представени в логичен ред, лесни за четене и попълване. • Въпросите да съдържат възможност за бързина при даване на отговорите. • Първият въпрос в анкетата трябва да бъде сравнително лесен и интересен. • Въпросът трябва да внуши на анкетирания, че попълването няма да отнеме много време. • Другите въпроси са основни, насочени са към ключови елементи според целта на проучването. • Въпросите трябва да са формулирани максимално кратко и ясно. • Въпросите следва да бъдат разнообразни, за да се даде оценка за различни аспекти в проучването. • Формулираните въпроси трябва да осигурят възможност на анкетирания да даде конкретното си виждане по проблема. • Чрез правилно формулираните въпроси се получава реалистична обратна връзка по конкретни аспекти. • Към всеки въпрос може да има скала за оценяване (напр. от 1-6) или готови отговори за ограждане. • Анкетата може да предоставя и възможност за свободни отговори. • Свободните отговори дават по-голяма широта за изразяване на мнение, отношение или оценка. • Анкетата може да бъде представена и чрез графичен въпросник. • Графичният въпросник е интересен визуален начин за задаване на въпрос. • Към всеки въпрос трябва да има графично изображение (напр. емотикони, снимки, лого и пр.) и готов отговор, който да може да бъде маркиран. • Чрез използването на емотикони анкетираният може да изрази четири различни емоции: лошо, задоволително, добро и отлично. СЪЗДАВАНЕ НА ЕСЕ С РЕЛИГИОЗНО СЪДЪРЖАНИЕ Есето по религия е израз на притежаваната православна култура на пишещия. Какъв е алгоритъмът за писане на есе по религия? Есето като самостоятелен жанр се утвърждава още през Средновековието. Названието на жанра подсказва неговите особености на свободна писмена творческа изява, оригиналност, новаторство и многообразие на използваните изразни средства. Съобразно съдържанието се разграничават различни видове есета – литературно, философско, богословско, публицистично и пр. Есето е текст-разсъждение, лична интерпретация по зададена тема, без претенция за всеобхватност на изложението. То притежава основните признаци на текста, отнасящи се до неговото смислово единство и езикова свързаност. Създаването на есе в съвременното образование по религия е изцяло насочено към целите на обучение. То не изисква предварителна подготовка, поради притежаваната свободна композиция, а е израз на индивидуална свободна мисъл и богата обща и езикова култура. Всяко есе притежава уводна, същинска част и заключение. Есето с религиозно съдържание е възможност за личностна изява на притежаваната православна култура на ученика/ ученичката, което позволява пълноценно представяне на личностните качества на пишещия.
СЪЗДАВАНЕ НА ЕСЕ С РЕЛИГИОЗНО СЪДЪРЖАНИЕ Прочит на зададената тема Всяка тема поражда различни въпроси, асоциации, идеи, представи. Преди началото на започване на писането на есе е необходимо да се набележи посоката на расъждения съобразно темата (да назовава явление, да задава въпрос, да маркира ситуация, да съдържа опозиция). Планиране на работата Тя започва с вземането на практическото решение за начина на писмено изразяване на основната идея. Може да се тръгне от записване на първите хрумвания и след това да се структурират и редактират или първо да се маркират основните тези и да се следва тяхната логика. Изграждането на структурата на есето е произволно – чрез изреждане на теза и нейното обосноваване, чрез редуване на тези и антитези или чрез задаване на въпроси и търсене на техните отговори. Важно е есето да има единна цялост. Поставяне на начало на текста Избор на работно или окончателно заглавие. Поставянето на началото на есето е винаги трудно, понеже то е сложна и отговорна писмена задача. В есето трябва да се откроява собственото мнение и позиция на пишещия. В него са допустими изрази като „според мен“, „по мое мнение“, „аз мисля“ и т.н. Ако темата е зададена с въпрос, се започва с отговора на въпроса. При други случаи може да бъде директно въвеждане на основната теза по темата или да се започне със своеобразно противопоставяне на зададената тема. Поставеното начало трябва да улеснява, а не да сковава мисълта и да води пишещия към самото изложение. Директното насочване към темата е най-добрата възможност, която ще очертае и евентуалния финал на текста. Формулиране на теза Могат да бъдат формулирани една или повече тези в зависимост от поставената тема, които след това да бъдат развити и аргументирани в основната част. Оформяне на отделните абзаци Оформянето на отделните абзаци във всяка една от частите на есето е изключително важно. Те трябва да бъдат логично свързани в контекста на разсъжденията. Могат да бъдат подредени верижно, като се спазва смисловото и структурно единство на текста. Препоръчително е да се откроят акцентите, както и ключовите думи във всеки абзац. Осъществяването на преходите между отделните абзаци предпоставя плавното изложение в логиката на мисълта. Отделните абзаци не бива да бъдат самостоятелни или да са разкъсани един от друг, а да са взаимно свързани. Избор на изразни средства При писменото разработване на есе се използват онези изразни средства, които съответстват на неговия тематичен и структурен замисъл. Богатството на езика допуска цитирането на библейски стих, светоотечески мисли или употребата на сентенции, риторични въпроси, сравнения и метафори. Прекаленото отрупване със стилистични фигури, приповдигнатият тон и патетичният стил са недостатък в работата. Завършеност на есето Завършекът на есето трябва да бъде също така сериозен и задълбочен, както и неговото начало. Добрият финал налага адекватно приключване на разсъжденията. Началото и краят на есето трябва да са свързани помежду си, като се откроява загатнатата идея или водеща мисъл. Логиката на изложените мисли в началото на есето налага те да бъдат трансформирани в заключение. Есето може да завърши и с отворен край. Многоточието изразява възможност за неангажираност на твърденията и за нови посоки и варианти на изложение. Препоръчително е работата да приключи с редактиране и коригиране на текста. 284
285 ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ Православната църковна история описва живота и дейността на бележити личности, които имат значима роля в историята на християнската Църква и в историята на цялото човечество. Църковно-историческите личности се отличават със своите личностни качества, благочестивост, положение и принос в обществото. Тяхната загриженост, всеотдаденост и принос за разпространение на християнството, за утвърждаване статута на Църквата, за подобряване на църковно-литургичния и обществен живот и влиянието им върху хода на събитията са оставили историческа следа в паметта на християните. Изучаването на техния живот, дейност и подвиг е ключ към разбиране на църковното минало и настояще. Църковните историци и писатели използват различни документи за съставянето на биографиите на известни апостолски мъже, църковни отци, проповедници, мисионери и дейци. Учените-църковни историци проучват и проследяват живота и дейността им за благото на Христовата Църква и се опитват да дадат безпристрастна оценка за приноса им в историята. Как да представяме личностите в църковната история ПЛАН ЗА ОПИСАНИЕ НА ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ Основни насоки за описване на църковно-историческа личност Опори за съставяне характеристика на църковно-историческа личност • Писмено съставяне на характеристика (очерк) и описание на дейността на църковно-историческа личност. • Представяне на личността като се спазват опорите за работа. • Работа с исторически документи и изображения. • Изработване на кратък план за написването на текста. • При описание на църковно-историческата личност е необходимо да се вземат под внимание всички обстоятелства, свързани с нейното развитие и прояви. • Подбиране на важни моменти в дейността на личността. • Проучване на факти от биографията. • Определяне заслугата на личността върху хода на събитията. • Търсене на информация за живота и дейността на личността в библиографски източници и в Интернет. • Използвате знания и информация от различни източници (писмени, устни, материални, художествени), документи и изображения. • При събиране на информация от отделните източници се ръководите от зададените опори за работа. • Определяте историческото значение на резултатите от дейността на личността. • Откроявате приноса на личността в историята на Църквата. • Описвате накратко оценката на съвременниците. • Изразявате вашето отношение (оценка) към историческата личност. • Оценявате ролята на личността в църковната история. • Техническо оформяне на текстовия документ. • Всяка от точките в зададените опори се пише на нов ред и се оформя в отделен абзац. • Спазване на минимален обем на текста от 1 страница. • Коректно посочване на използваните източници. • Съобразяване с критериите за оценяване на работата. 1. Биографични сведения за жизнения път на личността Какви имена, йерархическа духовна степен или титли има? Кога и къде е роден/а? Кога е живял/а? В каква семейна среда е възпитаван / а и израства? Кой или какви обстоятелства оказват влияние върху него / нея? Какво образование получава? Как изглежда на изображението (описание, външност, портрет)? Какво е основното му / є занятие? С какви църковни дейности (управление, мисионерство, проповедничество, богослужение, наука, култура, общество и др.) е свързана личността? Кои са най-съществените факти от биографията му / є? 2. Представяне на дейността на личността Какви цели си поставя? Какви действия предприема? Какви средства използва? Какви лични качества притежава (духовни, интелектуални, нравствени, волеви)? Какви са мотивите му / є на поведение? Какви противоречия се откриват в дейността на личността (ако има такива)? 3.Определяне заслугата на личността Кои действия на личността са оказали влияние върху развитието на събитието? Какви са последиците и резултатите, които постига? С какво допринася в живота на Църквата? Какво е мястото и значението на личността в църковната история? Какви са достойнствата и недостатъците на избрания път? Каква е оценката на съвременниците? Каква е вашата оценка?
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕ Как да представим изображение, като си помагаме с откъса от житието По изображенията ние можем да разчитаме различна информация. Църковните изображения са: икони, стенописи, миниатюри, мозайки. Освен изображенията, които виждаме в църква, има и такива с религиозно съдържание: рисунки, илюстрации от книги, портрети, картини (исторически, художествени), барелефи, фотографии и др. Стените на християнските храмове са украсени със стенописи. Те ни помагат да съпреживеем изобразеното, да придобием видима представа и информация за личностите от библейските събития и образите на светиите. За да усвоим умението да извличаме информация и да представим и опишем наблюдаваното изображение (стенопис, историческа или художествена картина), трябва да следваме някои основни стъпки. Основни стъпки за представяне и описание на изображение 1. Представяне на изображението. Какъв вид е изображението? Каква е темата на изображението? Какъв е представеният сюжет на сцената? Къде е мястото на действието? 2. Описание на изображението. Кой е основният образ? Има ли персонажи и кои са те? Как са представени (облекло, пози, движение, жестове)? Какво събитие е представено? 3. Определяне значението на изображението. Какво научаваме? Какво послание е съхранило? Какви изводи можем да направим от гледна точка на днешния наблюдател? РАБОТА С БИБЛЕЙСКО-ИСТОРИЧЕСКА КАРТА Как да работим с библейско-историческа карта Библейската карта подпомага по-лесното изучаване на миналото, свързано с библейските повествования. Всяка карта има специални условни знаци. С тяхна помощ може да се проследят и да се наблюдават: географски обекти (планини, равнини, морета, реки), местата на библейските събития, държави и градове, промени в границите им и др. Опори за работа: 1. Прочитаме заглавието на картата и се ориентираме за темата. 2. Откриваме географските обекти. 3. Запознаваме се с графата условни знаци (легенда). 4. Ориентираме се по картата с помощта на условните знаци. 5. Проследяваме маркираните събития и маршрути. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЕТЕЦ И ОПИСАНИЕ НА НЕГОВАТА / НЕЙНАТА ЛИЧНОСТ Как да направим характеристика на светеца или описание на неговата / нейната личност Умение за творческо писане върху характерните особености на Божия/та угодник / угодница В повествователната житийна творба светецът е главното действащо лице. Там откриваме неговите отличителни черти. Чрез характерните особености и детайли от неговия живот можем достоверно да възстановим и опишем светийския му подвиг. Изповядването на вярата и речта на светеца допълнително разкриват неговия образ. Всичко това ни помага да изградим неговата характеристика. Характеристиката на светец изисква творческо проучване и достоверно описване на неговия живот, дела, мисли, характер, личностни особености и нравствени качества. 286
287 Видове характеристики на светец Агиографската характеристика се основава на житийната творба в цялост като писмен извор. Изследва се авторовата реч. Авторът-разказвач на житието представя и описва историята на светийския живот и на определени моменти от него с помощта на проявени негови характерни черти. Прави се пълна агиографска характеристика или животоописание (биография) на личността на светеца. Поведенческата характеристика се отнася до описаното поведение на светеца. Читателят прави изводи за живота, характера, постъпките и преживяванията му. Очертава характеристиката на светеца, като има предвид най-важното от поведението и действията му. Това може да бъде подкрепено с описание и на неговото душевно (вътрешно) състояние. Поведенческата характеристика се отнася до описание на поведението на святата личност. Речевата характеристика на светеца разглежда неговата реч (вътрешна и външна), описана в житието му. Тя допълва цялостната представа за личността и живота му посредством използваните от него думи и изрази, интонация, начин на говорене. Речевата характеристика на светеца отличава речта (вътрешна и външна), описана в житието му. Основни стъпки за работа Агиографска характеристика 1. Изяснете какво означава името на светеца и доколко го разкрива като човек и християнин. 2. Валидна ли е древната мисъл „Според името – и животът“? 3. Опишете живота му – къде е роден, родители и семейство, с какво се занимава и какво работи. 4. Назовете някои от неговите личностни и нравствени качества. 5. Анализирайте мислите и действията му. 6. Посочете в какво се състои основният подвиг на светеца. Поведенческа характеристика 1. Открийте отличителни черти в характера на светеца. 2. Обяснете мотивите на неговото поведение. 3. Опишете преживяванията му, молитвата, надеждата в Бога и получаваната Божия подкрепа. 4. Оформете образа на светеца с помощта на казаното от другите за него. 5. Посочете нравствените му качества и поведението му при защитата на вярата. 6. Направите съпоставка на делата му с нашето поведение днес. Речева характеристика 1. Опишете мислите, които го вълнуват. 2. Има ли сведение за неговата вътрешна реч, т.е. вътрешния му молитвен живот? 3. Обърнете внимание на външната му реч и разговора му с другите хора. 4. Какво в речта му е характерно за отношението му към Бога и към ближните? 5. Какви са неговите добродетели, силата на вярата му, мирогледа, честта, решителността и смирението му? 6. Обърнете внимание върху твърдостта в монологичната реч при защитата на вярата и отношението към враговете или мъчителите. 7. Разяснете посланията, които светецът отправя към другите християни, към новоповярвалите и към невярващите. Условия за работа: • Характеристиката да бъде направена на компютър като текстов документ чрез програма Word. • Оформлението на заглавната страница да съдържа логото, името на училището и темата на характеристиката. • Използайте шрифт Times New Roman, 14 pt, главни букви, центрирано,Bold. След това задължително посочете трите си имена, клас и номер. • Максимален обем на текста – 1 страница. • Следвайте точно и последователно изискванията (правилата) за разработването на характеристика на свята личност. • Разсъжденията върху всяка отделна част се пишат на нов ред в отделен абзац. • Изразяването на лично мнение по даден въпрос се оценява високо. • В края на текстовия документ задължително посочете използвания източник. Критерии за оценяване: • Работата се анулира, ако е съставена без личен принос. • Наименувайте файла с името си и класа. • Правописните грешки се санкционират.
288 КОМЕНТАР НА КАЗУС Казусът е разказан „реален случай с послание“, което служи да възпитава и образова. Това е действителна история, чрез която хората предават своя опит един на друг. Център на казуса е решаването на даден практически проблем, а основната идея е заложена в действието. При изучаване на казус е необходимо да се разкрие къде сме сгрешили и какво трябва да се направи, за да се избегнат подобни грешки в бъдеще. Казусът провокира и насърчава. Чрез него можем да узнаем как бихме могли да постъпим при дадена житейска ситуация и как да вземем най-правилното решение. Използването на казуси в обучението по религия означава представяне на реално или възможно религиозно-нравствено противоречие. Казусът позволява да се взимат колективни решения, да се проявява уважение към мнението на другите и да се защитава собственото мнение по проблема. Казусите в обучението по религия целят развитие на чувствителност към въпросите на вярата и на духовно-нравствената и социокултурна компетентност на учениците. Стъпки за решаване на казус. Основни изисквания за работа. • Представете си различни варианти на подобна ситуация, която да доведе до постигането на разнообразни отговори и решения. • Оптималните решения по казуса могат да бъдат повече от едно. • По време на обсъждането записвайте на дъската отговорите и по-важните „попадения”. • Направете преглед на получените резултати от написаното. • Резюмирайте изказванията и колективно направете заключителен коментар. • При заключителните коментари се облегнете на записаното на дъската. • Връщането към първопричината на казуса е добра идея да се открои връзката с изучаваната тема на урока. • Възникването на нови въпроси е добра форма за приключване на дискусията в клас. • Споделете впечатленията си от дискусията. • Поощрете колективно най-добрите отговори на учениците в дискутирания казус. • Казусът може да бъде дискутиран и коментиран между учениците и в междучасието. ПИСМЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖИТИЕ • Умение за писмено представяне на житие. • Как да четем и коментираме житиен текст. • Читателско възприемане на житието. Всеки светец има свое житие, което е слово, описание за живота на светия човек – този, който е канонизиран и тържествено прославен от Православната църква. Житието е словесна икона на светеца. То може да бъде кратко или пространно и е достоверен свещен и исторически писмен източник. Книгата, в която са събрани всички слова за светиите, живели в различни времена и години, се нарича „Жития на светиите“. Думата „житие“ има старобългарски произход и означава „живот“, „животоописание“, „биография“ „времетраене на живота“. Средновековните автори като житиеписци си поставят за цел да опишат живота и подвига на светията. Житиеписците не описват подробно всички битови елементи от живота на светиите. Житието е хранилище на православното подвижничество и благочестие, назидателно четиво, практическа вероизповед на християнските истини, описание на пътищата, сочещи начина за достигане на светостта. Житието (житийният текст) като писмен извор свидетелства за живота и дейността на светеца, когото празнуваме, и съдържа обширни или кратки сведения за забележителни дела и чудеса. Умението да избираме критично най-същественото в житието като писмен исторически източник ни дава възможност синтезирано да го представяме и коментираме.
289 Необходимо е да извървите следните стъпки при представяне и коментиране на житието като писмен източник: Внимателно прочитане на целия житиен текст или откъс от него, за да се установят смисловите и логически връзки в житието. Мислено го разделяме на отделни смислови части. Източникът писмено се представя по опорни въпроси. Проверяваме дали сме представили най-важното от източника. Опорни въпроси за писмено представяне на житие (житиен текст): Кой е авторът на житието и какво знаем за него (името на житиеписеца)? Свидетел ли е на описаното от него (съвременник ли е на светеца)? Кога се случва събитието, за което разказва житиеписецът (историческа достоверност)? Къде е станало събитието (географска точност)? Коя е основната тема, заложена в текста (тематична обособеност)? С каква цел е написано житието (средства за постигане)? Какво ни съобщава изворът (съдържание на извора)? На колко смислови части може да се раздели житието? Коя страна от живота на светеца се представя (биография, мъченичество, чудеса)? Какъв език и сравнения използва авторът, за да изгради образа на светеца (характеристика)? Какви послания носи източникът (духовна значимост)? Какво е историческото значение на източника (оценка)? ПРЕДСТАВЯНЕ И АНАЛИЗ НА ПИСМЕН ИЗВОР Писмените църковни източници (документи) са особено важни в работата на църковния историк. Църковната история като наука приема писмените източници като документални първоизвори. Това са текстове (писмено слово), които имат различно /обширно или кратко/ съдържание – надписи, съчинения, летописи (хроники), проповеднически слова, пътеписи, мемоари, констативни и актови документи (указания, едикти, закони, канони, наредби, хрисовули, данъчни списъци и др.). Те могат да са съставени от църковни или държавни личности (духовници или миряни) и да са написани върху камък, глинена плочка, кожа, хартия и др. Писаното слово (писмен текст) като източник на информация има редица предимства пред устното слово. От своя страна устните сведения (устни извори) се предават устно от поколение на поколение. Със спазването на отделните стъпки за разчитане на информацията, съдържаща се в писмения извор, вие вече се превръщате в изследователи. ОПОРИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ И АНАЛИЗ НА ПИСМЕН ИЗВОР Представяне на извора: Анализиране на извор: • Какъв вид е изворът? • Кой е неговият автор? • Кога е написан? • Къде е създаден? • С какви събития се свързва? • Каква е темата на откъса? • Каква информация съобщава? • Достоверни ли са сведенията? • Какво е посланието на извора? • Направете изводи. Основни стъпки за работа с документ: • Прочетете заглавието на документа. • Представете вида на документа, името на автора и времето на написване. • Прочетете внимателно целия документ. • Отговорете на поставените въпроси. • Направете изводи.
290 ИЗГОТВЯНЕ НА УЧЕНИЧЕСКИ ВИДЕОКЛИП Видеоклипът е вид късометражен филм (видеофилм), подготвен с помощта на дигитално устройство. От учебните часове по „ИКТ“ и „Компютърно моделиране“ вие знаете как да създадате видеофилм. Терминът видеоклип се използва за подготовката и презентирането на кратко видеосъдържание, което може да бъде заснето с подходящи устройства (камера, дигитален фотоапарат, смартфон и др.). Също така визуализиращият материал може да бъде презентиран чрез подходящ набор от фотографии или да бъдат съчетани снимки с част от филм. Неговото основно предназначение е да визуализира представяното текстово съдържание (разказ на автора). Видеоклипът е набор от слайдове, които представят пред публика определена информация, предавана под формата на визуален разказ. При създаването му се използват всички ефекти, присъщи на филмите. Той е съчетание между текст, изображения, глас, звуци или музика. Всеки учебен видеоклип може да има различни и разнообразни сюжети; вкл. да бъде вдъхновен от сюжети от църковната история. Видеоклиповете могат да бъдат споделяни в Интернет в съществуващите уеббазирани платформи или да се създаде видеоблог (видеодневник, малка уебтелевизия) на класа. Съвети за успешна работа при изготвяне на ученически видеоклип / видеофилм: • Създадените от ученици видеоклипове подпомагат обучението за работа във визуална среда и са ефективно средство за образование. • Определете предпочитаната от вас тема, която ще разработите и представите във видеоклип (видеофилм). • Изберете програма (платформа), с която ще работите за създаването на видеоклипа. • Определете последователността на изображенията и съдържанието на слайдовете (кадрите). • Първият кадър съдържа темата на видеоклипа, името на автора и училището, а последният кадър – използваните източници. • Непрекъснатото показване и смяна на кадрите (изображенията) в движение предизвиква илюзията за непрестанно и последователно действие. • Този ефект се постига чрез записване на поредица от фотографски снимки и използването на анимация и други визуални ефекти. • Изображенията могат да бъдат заснети лично от вас с видеокамера или монтирани чрез подбран от вас подходящ фотографски материал. • Визуалното, звуковото и музикалното оформление на видеоклипа допълнително допринася за неговото по-лесно възприемане и разбираемост. • Не прекалявайте с анимацията и допълнителните видеоефекти. • Съставете кратък текст (сценарий) с подбрана основна информация по темата. • Текстовото съдържание се предава чрез аудиовизуално озвучаване, а не чрез субтитри. • Направете запис на текстовото съдържание на клипа с вашия глас. • След обработката и монтажа видеофилмът трябва да е с времетраене до 3 минути. • Спазвайте определения срок за изготвяне на видеофилма. Критерии за оценка на работата: съдържание, отговарящо на темата; не са допуснати фактологически грешки и пропуски; правилен подбор на изображенията, звуците и музиката; текстът е поднесен аудиовизуално добре; използвани анимационни ефекти; подходящо техническо оформление; атрактивно представяне на видеоклипа от автора.
291 ИЗРАБОТВАНЕ НА РАЗШИРЕН ПЛАН Често се случва да работим с текстове, които нямат предварително съставен план. Планът е кратко представяне на основните въпроси от съдържанието на конкретен текст. Планът служи като основа за писмено или устно съдържателно оформяне на информацията за дадено събитие от миналото или духовно-нравствен проблем. С помощта на план по-лесно учим и разказваме. За да извлечем правилно необходимата информация от съдържанието на текста, трябва да изработим план. Когато записваме (маркираме) само основните ключови думи, изрази, факти (събития), по този начин съставяме и използваме кратък план. При отбелязване на повече сведения и детайли за тях правим разширен план. Той съдържа основните части (подзаглавия) на разглеждания текст. По тях се ориентираме как да представим съдържанието и какво да разказваме. Разширеният план представлява съставяне и подреждане (разделяне) на основната информация в текста на отделни части. КАК ДА УЧИМ С ПОМОЩТА НА РАЗШИРЕН ПЛАН ПРАВИЛА ЗА РАБОТА: • Съставянето на разширен план се реализира, като се използва предоставената информация по дадената тема в съдържанието на текста. • Информацията се представя във вид на разширен писмен план. • След като прочетете внимателно текста, изяснете непознатите думи. • Прочетете текста втори път и установете смисловите и логически връзки в съдържанието. • Представете си цялото съдържание и се опитайте след това да го разделите на отделни смислови части (точки) и подчасти (подточки). • Всяка отделна част трябва да съдържа заложената основна мисъл. • Открийте и определете главните моменти в текста и връзките между отделните части. • Отделянето на ключовите думи е важно за формулиране на основната мисъл в подзаглавията за всяка част от текста. • Формулировките в плана се представят със съобщителни изречения, но най-често са под вид на ключови изрази или на въпрос. • В отделните подзаглавия не трябва да има сходни изрази или такива, които не се отнасят към основното съдържание. • Планът трябва да отразява цялото съдържание на текста. • Планът може да бъде представен и оформен словесно или графично. • При графично оформяне на плана се показват връзките между отделните части и подчасти с помощта на линии и стрелки. • Потърсете допълнителна информация в Интернет, като използвате ключови думи от текста. ОПОРИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА РАЗШИРЕН ПЛАН: 1. Прочетете внимателно текста. 2. Разделете го на смислови части и подчасти. 3. Прочетете всяка част поотделно и я озаглавете като точка от плана. 4. Където е необходимо, формулирайте подточки. 5. Определете ключовите думи и изрази. 6. Запишете писмено разширения план на текста. 7. Проверете дали правилно сте отразили в плана най-важното.
292 ОПИСАНИЕ НА КОНКРЕТНО ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ Църковната история е изпъстрена с множество разнообразни събития. Събитието е нещо, което се е случило. То е значим факт от църковно-обществения или личния живот на дадена личност. Изучаването на важните църковно-исторически събития от миналото ни пренася във времето и мястото на тяхното протичане и ни среща с църковните дейци, участвали в него. Учените-църковни историци търсят отговори на различни въпроси, за да възстановят хода на дадено събитие. Самостоятелното описание на конкретно църковно-историческо събитие може да предизвика различни въпроси: Какво да напиша? Как да започна? Какво да включа? Как да завърша текста? От часовете по литература и история вече знаете как се оформя и структурира писмен повествователен текст. Успешното описание на събитието изисква спазването на определени стъпки. Преминаване по „следите“ на конкретното църковно-историческо събитие Какво да пиша? • Описанието на църковно-историческо събитие е писмена работа. • Описанието на църковно-историческото събитие има своя композиционна цялост. • Събитието се описва в хронологична последователност. • Описанието на всяко църковно-историческо събитие изисква отговор на конкретни въпроси. • В описанието на събитие е необходимо да представите конкретни църковно-исторически знания. • Припомнете си какво знаете по зададената тема. • При съставяне на текста задължително използвайте подходящи и зададени ключови понятия и изрази. Защо да пиша? • Определете основната случка в събитието. • Формулирайте устно вашата основна цел. • Съставете план за работа, като си помагате с опорните въпроси. • Следвайте реда на зададените опорни въпроси. • Отговорете на всички опорни въпроси. • Подберете подходящи имена, дати, факти. • Ползвайте допълнителни исторически източници. • Внимавайте за правилната употреба на църковно-историческите понятия. Как да го напиша? • Текстът трябва да е структуриран в 15-20 изречения. • Следвайте реда на основните стъпки и зададените опорни въпроси. • Задължително се включват подбраните и зададени ключови понятия и изрази. • Ако има изображение на събитието, внимателно го разгледайте. • Създайте цялостен завършен текст. • Пишете в сегашно историческо време. • Оформете прегледно своя текст. • Съставеният текст трябва да отговаря на поставените изисквания и критерии за оценка. Самостоятелно съставяне на текст Основни стъпки: Структура за описване на събитие: Представяне на събитието: Кое е събитието? Кога е станало? Къде се развива действието? Описване на събитието: Кои са участниците? Как е протекло събитието? Каква е последователността на действията? Значение на събитието: Какъв резултат е постигнат? Какви са последиците от него? Какво е значението на събитието? Увод. Въвежда в темата на описваното събитие. Изложение. Опишете участниците в събитието и включете подходящи дати и факти. Използвайте зададените и подходящи ключови понятия и изрази. Заключение. Направете изводи и кратко обобщение. РАБОТА С ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКА КАРТА Църковно-историческата карта е основен инструмент при проследяване на миналото на християнската Църква. Църковно-историческата карта изучава: времето – кога се е случило събитието; мястото, където то се е случило и периода – какъв е историческият обхват. Църковно-историческата карта се различава от билейската карта, в която са представени библейски събития от Стария и Новия Завет. Различава се и от историческата и от географската карта по съдържанието на информацията. Приличат си
293 по мащабно умаленото и обобщено изображение на земната повърхност, отбелязаните териториални промени, настъпили в различните държави през вековете, при показване на връзката между човешката дейност и географската среда и проследяването на историческите промени в живота на отделните общества. Църковно-историческата карта представя пространството и мястото с географска точност – къде е станало събитието (протичане и развитие на различни църковно-исторически събития) и историческа достоверност – кога е станало това. На нея с помощта на мащаб са представени географски области и територии (църковна област /диоцез/, управлявана от патриарх, архиепископ, епископ) от земната повърхност, проследени са исторически събития, процеси, периоди от време, граници на държави, движение на хора и пр. Тази информация е предадена в умален модел чрез цвят, мащаб и характерни условни знаци (легенда). Картите са различни по пространствен обхват (за целия свят, държави, области, райони, селища) и по съдържание (тематични и обобщаващи). Църковно-историческите карти са предимно тематични, тъй като обхващат и отразяват една тема. Събраните карти, подредени в едно общо книжно тяло, се наричат атлас. Извличане на информация от църковно-историческа карта Съвети за успешно ориентиране по картата Умения за работа с църковно-историческа карта Прочетете заглавието на картата. По него ще се ориентирате за събитията, времето, държавата, поместната християнска Църква и обозначените територии. Извлечете пълноценна информация от конкретната карта. При извличане и обобщаване на информация от картата, определете каква е тя по съдържание, като отговорите на въпросите: каква информация е представена; миналото на кой народ е отразено върху картата; за кой църковно-исторически период или събитие се отнасят сведенията на картата; кое пространство (територия) е изобразено; какви условни знаци и символи са използвани. Проучете легендата на картата и разчетете използваните условни знаци и цветове. Разпознайте и не подценявайте значението на изобразените на картата символи и условни знаци. Те са „код“ и „език“ за разшифроване и поясняване на информацията. Мащабът на картата показва колко пъти са умалени действителните размери на обектите по земната повърхност. С тяхна помощ ние наблюдаваме отбелязаните места на събитията, църковните обекти – манастири, храмове, крепости, градове; как са протичали събитията (процеси, войни); промените в границите на държавите, движението на хора и др. Така най-бързо ще се ориентирате по картата. Установете конкретните обекти, селища, събития, граници и проследете настъпилите промени. Потърсете връзка между географските условия и историческите събития, отразени на картата. Съпоставете данните от картата с информация, с която разполагате и със знанията, които сте усвоили по темата. Разгледайте внимателно картата. Обърнете внимание на заглавието, тъй като картата е обобщено и умалено условно изображение на историческия период и показва какво е нейното съдържание. Открийте ключовите думи в заглавието. Определете главните посоки на света по картата. Ориентирайте се за представения исторически период. Определете хронологичния обхват. Проследете условните знаци и тяхното обяснение в легендата. Опитайте се да групирате символите и знаците по някакъв признак. Разчетете информацията с помощта на условните знаци. Открийте отбелязания мащаб на картата. Намерете представените природни и географски обекти за по-лесно ориентиране: планини, равнини, реки, морета, езера. Изобразяването им е с различни знаци, фонове и цветове (нюанси). Със стрелки (линии) е показано движението. Отделните държави, територии или части са оцветени с различен цвят и линии. Ориентирайте се за времето, когато протича събитието (събитията), отразено на картата. Проследете посоките на разпространение на християнството в дадена територия. Открийте каква информация дава картата за историческото развитие на християнската Църква. Необходимо е накрая да направите изводи по разглежданата тема.
294 РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБЕН ПРОЕКТ Какво представлява учебният проект Умение за проучвателско и творческо представяне на определен проблем Умението да участваме, подготвяме и реализираме учебен проект подпомага развитието на творческите способности и сътрудничество между учениците и поемането на отговорност. Участието в проект позволява: да се откриват междупредметните връзки; да се формират умения за структуриране на собствени идеи; да се защитават различни гледни точки; да се търси повече от едно решение на даден проблем. Учебният проект е самостоятелно проучване (учениците се подготвят самостоятелно), творческо-изследователска работа по дадена тема, насочена към постигане на определена цел и създаване на уникален продукт, извършвана за определен срок. В проектната дейност комбинирано се съчетават работа по проект и работа по групи. Проектът се разработва от група участници, които сформират екип за работа (проектен екип) и заедно изпълняват поставените задачи, след което представят резултатите. Всеки екип работи по определени правила, разпределя работата си и излъчва свой говорител. Учениците имат възможност да използват различни технически средства за целите на планирането, реализирането и представянето на проекта. РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБЕН ПРОЕКТ Планиране на дейността: Етапи за разработване на проекта: 1) Оформяне на екипи с по няколко ученици. 2) Избор на ръководител на проекта. 3) Осмисляне последователността на етапите на работа. 4) Съставяне на организационен план на работата по проекта, срокове и отговорници. 5) Изработване и оформяне на проекта. 6) Спазване на съветите за разработване на проекта. 7) Излъчване на говорител и представяне пред класа. 1) Целеви • Обсъждане и определяне целите на проекта. • Избор на тема на проекта. • Определяне дейността по проекта – изготвяне на постер (табло), електронна презентация, писмен текст, изложба, видеофилм, театрално представление, рекламен плакат, брошура и др. 2) Подготвителен • Определяне на правила за работа в групата (как ще се работи и кой за какво ще отговаря). • Разпределяне на задачите, срок за изпълнение и как ще се представят резултатите. • Определя се ръководител на проекта, който да следи за изпълнението на задачите в определения срок. 3) Проучвателен • Проучване на информацията по темата. • Уточняване източниците на информация и подбор на подходящи технически средства. • Събиране и подбор на информация от различни източници и извличане на данни, приложими за проекта. 4) Практически • Съставяне на план на работата по проекта, срокове и отговорници. • Определяне на срок за събиране на информацията и подготовка на проекта. • Разработване и завършеност на изработения продукт (проект). 5) Заключителен • Представяне на резултатите от проекта. • Оценяване на резултатите по предварително уточнени критерии. Сформиране на екип за работа: • Участници: разпределяне по групи (оформяне на екипи), които включват по няколко ученици. • Проектният екип – вие сте един отбор, едно цяло. • Изберете ръководител на екипа и говорител за представяне на проекта. • Определяне на време и място за среща на екипа и разпределяне на задачите и отговорностите. • Всеки може да изказва своето мнение и идеи за решаването на задачите. • Обсъдете предложенията заедно. Вземете крайно решение. • Помислете как ще презентирате и защитите проекта и представете решението си пред другите. • Поздравете се за добре свършената работа. Съвети за успешна работа: • Следвайте етапите на работа. • Оформете екипите. • Разпределете дейностите между участниците. • Обсъдете по какъв начин ще осъществите проектната дейност. • Ползвайте различни източници с достоверна информация. • Не се отклонявайте от темата на проекта. • Всеки екип подготвя и презентира проекта според своите проучвателски разбирания, виждания и творчески решения. • Подгответе атрактивно представяне на проекта.
295 СЪЗДАВАНЕ НА КРАТЪК ПИСМЕН ОТГОВОР НА ЦЪРКОВНО-ИСТОРИЧЕСКИ ВЪПРОС ПО ЗАДАДЕНИ ОПОРИ Умение за творческо писане по църковно-исторически въпрос със зададени опори Църковната история поставя различни конкретни въпроси, на които търси отговор. Понякога отговорите са по-кратки, а в други случаи – по-подробни. Създаването на цялостен логически и хронологически свързан църковно-исторически текст изисква: описване на дадено събитие или процес; обясняване на причините и последиците; изработване на характеристики; проследяване на неговото развитие; представяне на историческото му значение; формулиране на изводи. Такава задача наричаме създаване на кратък писмен отговор на църковно-исторически въпрос. По същество тя се състои от поставяне на въпроси и даване на отговори. Самият писмен текст като отговор на въпроси е логически структуриран. Пишете с желание и бъдете уверени в успеха. Как се отговаря на църковно-исторически въпрос Правила за създаване на кратък писмен отговор: Писменият отговор е по поставен основен въпрос. Прочетете въпроса и опорите (подвъпросите). Посочете темата, с която е свързан въпросът. Припомнете си какво сте изучавали по този въпрос и кои са ключовите понятия. Отговорете последователно на всички опорни въпроси, без да пропускате никой от тях. Отговорите трябва да бъдат относително съразмерни. Когато отговаряте, старайте се да бъдете кратки и внимавайте за стила и спазването на правилата за правопис и пунктуация. Примерният обем на текста е предварително определен. Стремете се да го спазвате и да не го надхвърляте. Оформете прегледно своя текст. Опори за работа: Основният въпрос е придружен от зададени опори (подвъпроси). Съставянето на отговора се извършва по зададените опори. Текстът трябва да отговаря на основните въпроси, присъщи на църковно-историческия разказ: Какво се случва? Къде, кога и как се случва? Кой го прави? Защо се случва? Какви са последиците? Какво е значението? Последователността и посочените въпроси са примерни. Отговорът при всички въпроси зависи както от поставения църковно-исторически въпрос, така и от зададените опори към него. Опорите задават структурната цялост на вашия текст. Превърнете въпросителните изречения в съобщителни, като започнете отговорите си с тях. Отговорите трябва да са изчерпателни спрямо конкретните въпроси, а не спрямо наличната информация. Всички отговори на въпроси съставят отговора на основния въпрос. Изисквания за структура на текста: Уводна част. Въвежда в темата. Напишете увода на отговора, включете вашето мнение към момента преди да сте проучили информацията по въпроса. Основна част. Включете подходящи църковно-исторически факти. Потърсете в Интернет и в литературни източници кои са основните твърдения по въпроса – търсете факти, обяснения за причините и последиците. Определете основното твърдение, което ще се съдържа в отговора ви. Обмислете и запишете доказателства за избраното от вас твърдение. Използвайте ключовите думи и изрази. Заключителна част. Направете изводи и обобщение. Формулирайте заключение.
РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ ОСМИ КЛАС Автори доц. д-р ставрофорен иконом Захарий Манолов Дечев доц. д-р протойерей Павлин Петров Събев проф. д-р Димитър Попмаринов Киров проф. д-р Магдалена Маринова Легкоступ доц. д-р Павел Николов Павлов д-р Десислава Драгомирова Панайотова Рецензенти на издателя Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит д-р Гавриил проф. дтн Емил Трайчев Главен редактор доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов Богословски редактор проф. д-р Димитър Попмаринов Киров Художествен редактор доц. Йордан Николаев Йорданов Графичен дизайн и корица Жасмина Златанова Бакалова-Минчева Илюстрации доц. д-р Ваня Николова Сапунджиева Жасмина Златанова Бакалова-Минчева Катерина Иванова Милушева Коректор Анета Пенева Българска. Второ издание. 2023 Формат 60х90/8. Печ. коли 37 ISBN 978-619-92531-8-2 Издател Българска православна църква-Българска патриаршия. София 1000, ул. „Оборище“ 4, тел. (02) 987 56 11, е-mail: [email protected] Цитираните текстове от Свещеното Писание са по: БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993 г. Икони и стенописи: Българска православна църква-Българска патриаршия, Варненска и Великопреславска св. митрополия, Доростолска св. митрополия, Ловчанска св. митрополия, ПКСХП „Св. Александър Невски“, Пловдивска св. митрополия, параклис „Св. вмчк Георги“ (над с. Маджаре), Дивотински манастир „Св. Троица“ – параклис „Седемдесет апостоли“, Рилски манастир, Синайски манастир „Св. великомъченица Екатерина“, храм „Въздвижение на св. Кръст Господен“ (гр. София), храм „Св. Дух“ (гр. Монтана), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. Ловеч), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47) и Школата му по иконопис, храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“ (гр. Варна), храм „Преображение Господне“ (гр. София), Антоанета Кисьова, Ателие „Зограф“, Владимир Аврамов, Вера Върбанова, Галин Паскалев, Елеонора Караиванска, Камелия Бачорска-Ценкова, Любомир Ценков, Маша Бакалова-Йосифова, Младенка Ланджева, Ателие „Праксис” (Катя Стоядинова и Гергана Илиева – Лесикова), Студио "Димчовски" (Димчо и Антония Димчовски), Татяна Еждик, Ясен Иванчев, agiografikosoikos.gr, ikonopis.bg, icon-stavros.ru, Vseikony.ru Картини: Васил Горанов, Димитър Гюдженов, Жан-Леон Жером, Клавдий Лебедев, Лукас Кранах Старши, Питер Ластман, Рафаело, Ханс Йохан Аспер, Якоб Фелсинг, Ателие „Праксис“ Фотографии: Българска православна църква-Българска патриаршия, Варненска и Великопреславска св. митрополия, Видинска св. митрополия, Доростолска св. митрополия, Ловчанска св. митрополия, Неврокопска св. митрополия, Пловдивска св. митрополия, Софийска св. митрополия, храм „Св. Атанасий“ (гр. Варна), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47), храм „Преображение Господне“ (гр. София), Регионален исторически музей (гр. Плевен), ставр. ик. Борис Беров, ставр. ик. Павел Гърбов, прот. Костадин Тренев, прот. Михаил Ковачев, Александър Иванов, Ангел Карадаков, Атанас Димитров-АтаДим, Владимир Бонько, Галя Тодорова, Георги Тодоров, Данчо Йорданов, Десислава Кулелиева, Десислава Панайотова, Йордан Йорданов, Лазар Тонов, Мартин Митов, Меляков, Неделян Нешев, Нели Запрянова, Н. Лазаров, Нина Комарова, Пламен Агов, Пламен Михайлов, Радио Шумен, Таня Вълчанова, Християна Бихлюмова, хор „Св. Йоан Кукузел Ангелогласният“, Dina Rogatnykh, Guy Philippe, Jonathan Nackstrand, Hayman Seleg Mendelssohn, Klearchos Kapoutsis, Stancil Wilson, AFP, ahmet_ozgur, anothercity.org, architectureguru.ru, athoniteusa. com, blessedmart.com, btsbg.org, cakeandpancake.com, caritas.bg, etsy.com, euronews.com, Getty Images, FB-„Арменска Апостолическа Православна Света Църква Свети Саркис - град Варна“, FB-„Католическа енория св. Йосиф в София“, FB-„Католическа Църква Варна“, FB-„Първа баптистка църква“, FB-„Евангелска методистка епископална църква в България“, FB-5MinutiSofia, fotoload.ru, fullnessofgrace.org, ikonamira.ru, imagesfrombulgaria.com, Interact-Bulgaria, Internet, istockphoto.com, kmeta.bg, legacyicons.com, lightfromthepast, lostbulgaria.com, monasteryicons.com, muzei-provadia.com, news. inisrael.com, oneticketjustgo.com, opoznai.bg, orthodoxgifts.com, nebo365.ru, Pinterest, pokayanie.info, ranica.bg, reuters.com, rhodope.eu, shumenski-krai. com, Shutterstock, sofiasynagogue.com, talib.org, theinspiredhome.com, The Spruce, strattonmagazine.com, thessalonikitourism.gr, timesofindia.indiatimes. com, TOMERTU, svetimesta.com, tafttribune.org, vaticannews.va, Wikipedia, 19min.bg, 24chasa.bg, 168chasa.bg
Храм „Света София“