РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ 2023

ХРИСТИЯНСТВОТО – УНИВЕРСАЛНО И ЛОКАЛНО TEMA 4 Г оспод Иисус Христос изкупи човечеството и основа Църквата Си на земята (вж. Мат. 16:18). По думите на Спасителя Църквата е една, тя е неизчерпаем извор на живот и спасение. Затова тя твърде малко се поддава на формални определения. Такава, каквато е запазена от времето на апостолите, Църквата се опознава чрез живо и съзнателно участие в нейния живот. То е присъщо на всеки практикуващ православен християнин. Първите години от историята на Църквата са описани от св. апостол и евангелист Лука в книга Деяния на св. апостоли. Основната тема в нея е Църквата като изпълнение на старозаветните пророчества и венец на Божия спасителен план за човечеството. Чрез реалистичните исторически разкази на св. Лука научаваме за първата християнска община в Йерусалим, за неуморната проповед на апостолите от град в град, за приемането на християнството от страна на най-различни по своя пол, убеждения, етнос, език, култура и социален статус хора. Тази апостолска дейност прави възможно разпространението на християнството от Йерусалим към големите центрове на Римската империя. Благодарение на апостолската проповед в много градове се създават църковни общини, в които са поставяни епископи, за да ги ръководят. Някои от тези първи, основани от апостолите църкви, са упоменати в посланията на апостол Павел – в Коринт, Ефес, Солун, Рим и др. По-късно теми локални църкви се разрастват и се оформят древни патриаршии, а след тях и познатите ни днес поместни църкви – напр. Българска, Грузинска, Сръбска, Руска и пр., които са част от всемирното Православие, от едната, свята, съборна и апостолска Църква. Но освен универсално по своето географско разпространение, християнството е универсално и заради общовалидните нравствени ценности, които проповядва. Издиганите през вековете християнски храмове са знак за утвърждаването на Църквата по места. Православният храм е свещено пространство, дом Божий за събиране и утвърждаване на вярващите както в древността, така и днес. Затова великите равноапостолни епископи, просветители, преподобни, благоверни царе и царици, които са просвещавали и покръствали своите народи, винаги са придружавали своята християнска дейност с активно храмостроителство, богослужение и духовна просвета. Така там, където християните са се събирали за обща молитва, се зараждат корените на местните църковни, празнични, образователни и културни традиции. Локалните църковни общности градят Църквата – в сърцата на християните и чрез плодовете на техните дела, много от които пребъдват и за следващите поколения. Християнството предполага вярност на всяка енория, всяка епархия, всяка поместна Църква към Свещеното Писание и апостолското Предание, които фактически обединяват всички православни християни в Христовата Църква. Положеното начало в Йерусалимската община е източник, образец и мерило за църковен живот през всички времена. Основаната в Йерусалим Църква не остава единствената църковна общнина. Църковно-историческата памет пази сведения за благодатната и боговдъхновена проповед на някои от Христовите апостоли и по нашите земи. Знаем и за ранното разпространение на християнството на Балканите като цяло. Без съмнение обръщането във вярата на св. император Константин Велики и неговата майка св. Елена е най-големият прелом и обрат в живота на ранната Църква от периода I – IV в. По тяхно време, от гонено и преследвано, християнството се превръща в позволена религия, а на християните е признато правото свободно да практикуват своята вяра. Християнството бива разпространявано по всички посоки на света. Където и да се намираме, православните християни сме обединени в Православната църква, бидейки едно в Христа, независимо от локалните ни църковни традиции, език или националност. ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: Каква е географията на ранното християнство; Кои са имената на първосветителите по места; Как да се ориентирате в ранната църковно-историческа география; Кои са имената на апостолите-първоразпространители на хрис- тиянството на Балканите; Кои са главните християнски центрове на Балканите; Защо е необходимо да познаваме храмовете и манастирите в близост до родното място; Кой е св. Константин Велики, как се е обърнал в Христовата вяра и коя е св. Елена; Кои са апостолите, разпространили християнството по днешните български земи; Кои са раннохристиянските градове по българските земи; Каква е историята на покръстването и великото дело на св. княз Борис; Защо трябва да познаваме житията на св. Климент Охридски и св. Йоан Рилски; Каква е ролята на Рилския манастир за България и българския народ.

1. ПРОПОВЕДТА НА АПОСТОЛИТЕ СЛЕД ХРИСТОВОТО ВЪЗНЕСЕНИЕ Господ Иисус Христос отправя Своето послание главно към еврейския народ в Галилея, Самария и Юдея. Но същевременно Спасителят казва: „Имам и други овци, които не са от тая кошара, и тях трябва да приведа; и ще чуят гласа Ми, и ще бъде едно стадо и един Пастир“ (Йоан 10:16). Затова след възнесението Си Той заръчва на Своите ученици: „идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари“ (Марк 16:15). Апостолите пътуват до юдейските общности в градовете по крайбрежието на Средиземно море и първоначално привличат предимно своите сънародници евреи, проповядвайки в синагогите. В рамките на около десет години след Възнесение Христово и Петдесетница апостолите създават християнски общности от Йерусалим до Антиохия, Ефес, Кипър, Крит, Коринт, Солун, Александрия и сърцето на империята – Рим. Според свидетелството на св. апостол и евангелист Марк апостолите „отидоха и проповядваха навсякъде“ (Марк 16:20). В книга Деяния апостолски, продължение на Евангелието според Лука, е разказано за постепенното разширяване на апостолската проповед извън рамките на Йерусалим, Юдея, Палестина. Свети апостол Петър кръщава римския центурион Корнилий в гр. Кесария Палестинска, а св. апостол Филип покръства един етиопец, виден служител в двора на етиопската царица Кандакия (Деян. 8:26-40). Така също с мисионерските пътешествия на св. апостол Павел все повече езичници стават християни. В преданието, съхранено от Евсевий Кесарийски (IV в.), се казва: „светите апостоли и ученици на нашия Спасител бяха разпръснати по целия свят“ (Църковна история). За разпространението на Евангелието, освен дванадесетте, голям принос 4.1. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО 150 „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ (Мат. 28:19-20) Св. апостол Павел проповядва във Верия (в днешна Гърция)

151 центурион – (от лат.) офицер в римската армия, командващ сто войника мисионерски пътувания – пътувания на християни със специална мисия (задача): да проповядват открито Христовото Евангелие по целия свят и да покръстват повярвалите мисионер – разпространител на християнството. Първите мисионери са били св. апостоли. В следапостолските векове православни мисионери са духовници или миряни. първопросветител – първият мисионер в дадена държава, територия, град или село или сред даден народ, племе, род или семейство. Той поставя у тях основите на християнското им самосъзнание, просвета, нравственост и култура. диаспора – разселение, емигрантите, разселени извън своята родина имат седемдесетте апостоли. Според църковното предание в ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Партия и Индия проповядва св. Тома; в Скития – св. Андрей, в Мала Азия – св. Йоан, който умира в гр. Ефес като всеобщо почитан водач на малоазийските християни. Свети Матей проповядва в Етиопия, а св. Марк – в Египет. Свети Петър проповядва на еврейската диаспора извън пределите на светите земи в Понт, Галатия, Витиния, Кападокия и Азия. Накрая проповядва в Рим. Там приема мъченическа смърт, като е разпнат на кръст с главата надолу, за което самият той настоява, считайки себе си недостоен да бъде разпнат като Спасителя. Свети апостол Павел проповядва Христовото Евангелие от Йерусалим през Мала Азия, Гърция до Илирик (област в Европа, достигала някога до дн. Хърватия). Много хора в Антиохия (дн. град Антакия в Южна Турция) стават Христови последователи заради благодатната проповед на св. Варнава и св. Павел там. Около 44 г. „първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“ (Деян. 11:26). Свети Павел проповядва и умира мъченически в Рим по времето на император Нерон. Като римски гражданин, той е осъден на посичане с меч. Редица езичници също стават апостоли след като приемат св. кръщение. Такъв е например апостол Амплий (от седемдесетте апостоли), който вероятно е бил езичник от Рим, покръстен от апостол Павел. След това Амплий става ревностен помощник на апостол Андрей и пръв епископ на гр. Одесос (дн. Варна). До края на I в. от светите апостоли са написани и двадесет и седемте книги на Новия Завет. Те се преписват, разпространяват и четат във всички християнски общини. Така сред първите християни се утвърждава единното Христово и апостолско учение, вярата се предпазва от изкривяване, а устното Свещено Предание и записаното Свещено Писание в благодатно съзвучие ръководят църковния живот. Храм „Св. Винченцо и св. Анастасий“ при Трите извора в Рим (Италия) Знаете ли, че... И досега се пази паметта за мястото Трите извора (лат. Tres fontanae) в Рим, където св. Павел е наказан заради вярата си в Иисус Христос. Те бликват от земята след като апостолът прославя Господа с мъченическата си смърт. Мъченическият подвиг на апостола изглежда още по-удивителен, като се има предвид обръщането на св. Павел от фарисеин-гонител на Църквата в апостол на Иисус Христос (Деян. 9:13–16).

152 4.1. 2. МИСИОНЕРСКА ДЕЙНОСТ НА ЦЪРКВАТА ПРЕЗ АПОСТОЛСКИЯ ВЕК След като Светият Дух слиза на Петдесетница върху апостолите, се слага историческото начало на Църквата. Божията благодат, която в Стария Завет съпътства отделни праведници и пророци, след Петдесетница се дава на всички в Църквата. Тя подпомага всеки християнин според неговото призвание и служение в Църквата. Йерусалимската общност се е състояла главно от евреи – Пресвета Богородица, апостолите, техните ученици, св. жени-мироносици и много други. Между тях едни използват като говорим език арамейски, други – арамейски и гръцки, а трети („елинистите“) – предимно гръцки. Последните вероятно са евреи от разселението (диаспората), живеещи извън светите земи, които идват в Йерусалим за големи юдейски празници, за да се поклонят в храма. Много от тях лично слушат Христовото слово, както и апостолската проповед, и приемат християнството. По-късно те самите стават проповедници и мисионери в страните, в които живеят. На мисионерска дейност посвещават живота си и много ранни християни от други народи. За Христос проповядват както мъже, така и жени. Такива са св. Мария Магдалина, св. Текла, св. Фотиния, светите съпрузи Акила и Прискила и др. Някои от тях проповядват от Мала Азия, други в Северна Африка, трети в Рим. Евангелието стига до различни народи и на различни езици, а Църквата, като нов Израил, обединява всички Христови последователи в един Божий народ. „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“ (Еф. 4:5). Постепенно се създават ранни християнски центрове в гръко-говорящата източна половина на Римската империя, а след това и в целия елинистичен свят, дори извън Империята. Настъпва времето, предсказано от библейските пророци, в което езическите народи се обръщат от своите идоли към единствения истински Бог. Това е новозаветната епоха – времето, в което на целия човешки род е дадена възможността за духовна, нравствена обнова и спасение. Над четиридесет християнски общности са създадени до края на І век. По-големите градове, в които светите апостоли основават християнски църкви, показват географията на мисионерските пътешествия на апостолите в Азия, Северна Африка и Европа. 3. ГЕОГРАФИЯ НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО Християнството започва своето разпространение от Палестина. Центрове на християнски общности стават градовете Йерусалим, Антиохия и Кесария. Йерусалим е първият център на Църквата. Апостолите живеят и проповядват там няколко години след Петдесетница. Свети Яков, брат Господен по плът, е първият епископ на Църквата в Йерусалим. Жената-самарянка св. мъченица Фотиния (Светла/на, I в.) – тя проповядвала на жителите на областта Самария (Мала Азия), а по-късно и в Картаген (Северна Африка)

153 Около 50 г. апостолите Варнава и Павел отиват в Йерусалим, за да се срещнат със „стълбовете на църквата“ Яков, Петър и Йоан. Апостолският събор (вероятно 49–51 г.) одобрява мисионерската дейност на Варнава и Павел сред езичниците и освобождава християните от спазването на Мойсеевия закон. Когато апостол Петър напуска Йерусалим, след като Ирод Агрипа I (37 – 44 г.) се опитва да го залови и убие, апостол Яков става водач на общността. Климент Александрийски (ок. 150–215) го нарича епископ на Йерусалим. Църковният писател от ІІ в. Хегезип пише, че Яков пострадал мъченически през 62 г. Следващите епископи на Йерусалимската църква са от повярвали в Христовото учение езичници. Антиохия е основен център на елинистична Гърция и третият по значимост град на Римската империя след Рим и Александрия. По времето на светите апостоли Антиохия е част от провинция Сирия. Днес от този цветущ град са останали руини близо до Антакия, Турция. Църквата там е основана от св. апостол Петър, който е и първият ѝ епископ. Антиохийското училище, основано през 270 г., е един от двата основни центъра на ранното църковно обучение. Кесария, на морския бряг, северозападно от Йерусалим е построена от Ирод Велики ок. 25–13 г. пр. Хр. и е била столица на провинция Юдея (6–132 г.) и по-късно Палестина Прима, според римското название. Именно там Петър кръщава стотника Корнилий, смятан за първия езичник, приел християнството с целия си дом. Апостол Павел потърсил убежище, а по-късно е затворен там за две години (ок. 57 – 59 г.). Според едно предание първият епископ на Кесария бил митарят Закхей. В богатата библиотека на града са работили Ориген, св. Памфил (†309), св. Григорий Чудотворец († 270 г.), св. Василий Велики († 379 г.) и св. Йероним († 420 г.). Библиотеката по-късно е разрушена, вероятно от персите (614 г.) или сарацините (ок. 637 г.). Първият голям църковен историк Евсевий Кесарийски е епископ на Кесария (ок. 314–339 г.). Малоазийските градове, в които християнството се разпространява още през апостолския век са Ефес, Понт, Смирна, Дамаск, както и островите Патмос и Кипър. Пафос е столица на остров Кипър през римските години и седалище на римския командир. През 45 г. светите апостоли Павел и Варнава идват в Кипър и достигат до Пафос, проповядвайки Евангелието (Деян. 13:4–13). Според книга Деяния апостолски те са били преследвани от римляните, но в крайна сметка успяват да убедят римския командир Сергий Павел да се откаже от старата си религия и да стане християнин. Свети апостол Варнава е считан за основател на Кипърската православна църква. Апостолите Павел и Варнава поставят св. Лазар за първи епископ на Китион (дн. Ларнака). Християнството се разпространява и в европейската част на Римската империя. То достига до о. Малта, Солун, Атина, Коринт, градовете на провинция Тракия и столицата Рим. Катакомбите в Рабат на о. Малта свидетелстват за раннохристиянска общност. Публий, римският губернатор на Малта, Знаете ли, че... През 66 г. евреите се разбунтуват срещу Рим. Римските легиони обсаждат Йерусалим в продължение на четири години. Градът е превзет и разрушен през 70 г. Възстановен е като езически град от император Адриан през 130 г. под името Елия Капитолина. Адриан издига статуи на Юпитер и себе си на мястото на Йерусалимския храм. Според предание, записано от Евсевий Кесарийски и Епифаний от Саламин, Йерусалимската църква се премества в малкия град Пела. Интересът към Йерусалим се възобновява с поклонението на царица Елена, майката на император Константин Велики, до Светите земи през 326–328 г. Според църковния историк Сократ от Константинопол, Елена (със съдействието на епископ Макарий от Йерусалим) намира кръста на Христос, след като е премахнала храма на Венера, построен от Адриан на хълма, на който е разпнат Спасителят. (По тази причина тя е почитана като покровителка на археолозите.)

154 4.1. става първият епископ на острова. След като управлява малтийската църква в продължение на тридесет и една години. Публий става епископ на Атина през 90 г. сл. Хр., където умира през 125 г. Солун е главен град на една от римските провинции в Македония, където св. апостол Павел основава църква. От там християнството прониква в околните региони на Македония, Тракия и Епир. Посланията на апостол Павел до Солуняни и до Филипяни свидетелстват за разрастване на християнството по тези земи. Древен Коринт, днес руини близо до съвременния Коринт в Южна Гърция, е бил ранен център на християнството. Свети апостол Павел проповядва дълго време там и живее в къщата на Акила и Прискила (Деян. 18:1). Сила и Тимотей скоро се присъединяват към него. След заминаването му той е заместен от Аполос, който Прискила изпраща от Ефес. Апостолът посещава Коринт поне още веднъж. Той пише до коринтските християни през 57 г. от Ефес , а след това от Македония през същата година или през 58 г. Свети апостол Павел отива в Атина от Берия (Верия), Македония, ок. 53 г. След като пристига в Атина, той веднага вика при себе си Сила и Тимотей, които са останали във Верия. Докато чака идването им, Павел посещава синагогата, тъй като в Атина вече има евреи. Изглежда, че християнската общност се е формирала бързо, като в началото е била малобройна. В атинския ареопаг (мястото, където заседавали първенците в Атина и където се вземали важни политически, съдебни и военни решения) апостолът държал реч пред атинските философи, вземайки повод от издигнатия олтар, посветен на „Незнайния Бог“ (Деян. 17:23). Споменати са по-видните членове на църквата в Атина – Дионисий, член на Ареопага, и жена на име Дамара. Апостол Павел проповядва в Македония, а също и във Филипи, намиращи се в Тракия на брега на Бяло море (най-северната част от Егейско море). Според църковния писател св. Иполит Римски, Андрей Първозвани проповядва в Тракия, по Черноморското крайбрежие и по долното течение на река Дунав. Разпространението на християнството сред траките и появата на центрове на християнството като Сердика (дн. София), Филипопол (дн. Пловдив) и Дуросторум (дн. Силистра), Одесос (дн. Варна) вероятно е започнало с тези ранни апостолски мисии. Трудно е да се определи точно кога християните са се появили за първи път в Рим. В Деянията на апостолите се казва, че евреите християни Прискила и Акила наскоро дошли от Рим в Коринт, което показва, че преди светите апостоли Петър и Павел да отидат в Рим, там вече е имало християнска църква (Рим. 1:10-15). Петър и Павел са пострадали мъченически в Рим при управлението на Нерон през 64 г. след големия пожар в Рим, за който, според Тацит, императорът обвинява християните. Църквата в Рим вече процъфтява, когато апостол Павел пише своето послание до нея от Коринт (около 58 г.). Той свидетелства за голяма християнска общност и в края на посланието приветства около тридесет души в Рим по име. За любознателните... За епископ на малоазийските църкви се счита любимият ученик на Христос – св. апостол и евангелист Йоан. Той прекарва последните години от живота си в гр. Ефес, където пише и своето евангелие. В книга Откровение, написана на о. Патмос, се споменават седемте църкви на Азия. Апостол Павел е от Тарс (областта Киликия в южната част на Мала Азия) и неговите мисионерски пътувания са били предимно в Мала Азия и днешна Гърция. Първото послание на св. апостол Петър (1:1-2) е адресирано до малоазийските региони. На югоизток от брега на Черно море е гръцката колония Понт, чиито жители са едни от първите, приели християнството. Плиний, губернатор през 110 г., в своите писма споменава християните в Понт. От запазените седем послания на св. Игнатий Антиохийски пет са до малоазийски градове, а шестото е до св. Поликарп. Смирна е домът на Поликарп, епископа, който според преданията е познавал лично апостол Йоан, а вероятно също и на неговия ученик св. Ириней. Папий от гр. Йераполис също се смята, че е бил ученик на апостол Йоан. В 325 г. император Константин свиква Първия християнски вселенски събор в гр. Никея. През 330 г. премества столицата на обединената империя във Византион – също раннохристиянски център, от другата страна на Босфора, по-късно наречен Нови Рим или Константинопол. Империята е просъществувала до 1453 г. Седемте вселенски събора са се състояли или в Западната част на Мала Азия или в Константинопол.

155 Християнството като богооткровена религия преобразява света. След божествената проповед и чудесата на Господ Иисус Христос на земята то прониква в живота на цялото човечество чрез: проповедта на Христовите апостоли и Новия Завет; действието на Св. Дух и неуморната мисионерска дейност на Църквата; подвига на християнските първопросветители; подвига на християнските мъченици. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: . В коя библейска книга се разказва за мисионерските пътешествия на на св. апостол Павел? Кой е проповядвал на стотника Корнилий? Кой от апостолите е кръстил етиопския велможа? В кои географски територии според църковното предание проповядват апостолите? Къде проповядва св. апостол Павел? В кой град Христовите последователи първи се нари- чат християни? Кой е св. апостол Амплий? Как се утвърждава единното Христово и апостолско учение като устно Свещено Предание и записано Свещено Писание? . Какво развива и движи църковния живот след Петдесетница? От какъв етнос предимно се е състояла Йерусалимската църковна общност? Ка- къв език са използвали евреите в разглежданата епоха? Как евреите от диаспората стават Христови проповедници и мисионери в страните, в които живеят? По какъв начин Христовата Църква постепенно се раз- раства? . Откъде започва своето разпространение християнството? Къде са създадени първите християнски общности? Кои са малоазийските гра- дове, в които християнството се разпространява още през апостолския век? Докъде достига християнството в европейската част на Римска- та империя? С кои апостолски мисии е свързано разпространението на християнството сред траките? По какъв начин християнството про- никва в живота на цялото човечество? 2. Линия на времето Начертайте в тетрадките си линията на времето. . Запишете три основни събития от земната проповед на Господ Иисус Христос. . Избройте някои от местата, в които са проповядвали светите апос- толи. . Дайте пример за служение на апостолски приемник от езически произход по нашите земи. 30 – 33 г. 33 – 110 г. (I в.) От средата до края на I в. Христова проповед Апостолска проповед Служение на апостолските приемници

156 4.1. ЛЮБОМЪДРИЕ 3. Работа с библейска карта Опишете устно проникването на християнството в Римската империя през апостолския век, като си помагате с картата. Използвайте опорите за работа с библейска карта на стр. 286. Мъченичеството на св. апостол Яков, брат Господен в Йерусалим (стенопис от параклис „Седемдесет апостоли“, Дивотински манастир „Св. Троица“) Рейн Рона Ебро Дуеро Тахо С Р Е Д И СЕВЕРН О М О Р Е Б Р И ТА Н И Я М А В Р И Т А Н И Я А Ф И Г А Л И Я И С П А Н И Я АТ Л А Н Т И Ч Е С К И ОКЕ А Н Нора Цирта Цезарея Малака Генуа Лугдунум Лутеция Лондиниум Еборакум Дева Колония Агрипина Аргенторатум Авентикум Августодунум Масилия Арелат Медиоланум Толоза Таракон Цезаравгуста Астурика Августа Валенция Русадир Нови Картаген Картаген Хадрумет Сабрата Салде Ламбес Утика Толетум Кордуба Гадес Тингис Палма Нарбон Бурдигала 313 г. “ет ил от сопа ан яин я еД„ дер опс лев аП .па ан яин ав ут ъп ик с рен о ис иМ I пъ ту ва не III пъ ту ва не II пъ ту ва не IV пъ ту ва не яир еп ми ат ак с миР в от ов т с ня ит сирх ан еин ен ар т сор п заР Teритория на Рим с ка та им пе рия към на ча ло то на II в. Ра йон на раз п рос т ра не ние на хрис ти ян с т во то през II–III в. Обя вя ва не на хрис ти ян с т во то за рав ноп рав на ре ли гия Се да ли ще на пат ри ар шия Се да ли ще на яип ок сипе Рим 313 г. Ефес А Р М Е Н И Я А Р М Е Н И Я И Б Е Р И Я И Б Е Р И Я Дунав Дунав Драва Елба Висла Ефрат Тигър Нил Одер н З Е М Н О М О Р Е Ч Е Р Н О М О Р Е Ч Е Р В Е Н О М О Р Е А ДРИАТИЧЕСКО МОРЕ П А Р Т И Я П А Р Т И Я ТИРЕНСКО МОРЕ С И Р И Я Р И К А Т Р А К И Я А З И Я И Т А Л И Я Е Г И П Е Т Д А Л М А Ц И Я Н О Р И К У М Д А К И Я К И Р Е Н А Й К А Рим Равена Анкона Неапол Аквилея Брундизиум Месана Региум Панорм Сиракуза Августа Винделикорум Виндобона Карнунт Аквинкум Сисция Сармизегетуса Сирмиум Сердика Найсус Кирена Александрия Мемфис Саис Антинополис Петра Йерусалим Дамаск Палмира Едеса Тигранакерт Ван Вавилон Дура Европос Ктезифон Артаксата Фасис Пантикапей Фанагория Херсонес Синопе Трапезунд Сатала Мазака Анкира Антиохия Писидийска Икониум Тарс Селевкия Аталия Олбия Тирас Томи Амис Одесос Никeя Пергам Лаодикея Родос Лариса Никополис Салона Нарона Скодра Тесалоника Ефес Смирна Кносос Атина Спарта Мелита Константинопол Филипопол Неапол Адрианопол Антиохия Саламис Филипи Тир Кесария Птолемаида Тива Пелузиум Апис Амониум Лептис Магна 4. Свидетелство на епохата Прочетете откъсите от произведението Църковна история на църковния историк Евсевий Кесарийски. Използвайте опорите за представяне и анализ на писмен извор на стр. 289. Отговорете на въпросите с помощта на информацията, съдържаща се в документите. 1) За какво се отнася писменият извор? Посочете два аргумента. 2) Кои събития от църковната история ни представя авторът? Кога са се случили те? 3) Кои апостоли са упоменати в извора? Какво научаваме за тях? 4) Как се осъществява апостолското приемство според свидетелството на Евсевий Кесарийски? . Откъде тръгва апостолската проповед? . Проследете по картата основните териториални посоки, в които се насочват мисионерските пътешествия на светите апостоли. . Сред кои народи проповядват дванадесетте апостоли?

157 5. Обсъдете в час Обсъдете, обобщете и представете мащаба на разпространение на християнството през апостолския век, като отговорите на въпросите. ЛЮБОМЪДРИЕ Документ: Из: „Църковна история“ „.1. ... Междувременно светите апостоли и ученици на нашия Господ се пръснали по света. Партия [1], според традицията се паднала на Тома като негово поле за работа, Скития [2] на Андрей и Азия [3] на Йоан, който, след като живял там за известно време, починал в Ефес. 2. Изглежда Петър проповядвал в Понт, Галатия, Витиния, Кападокия и Азия на разпръснатите евреи. Накрая, достигайки до Рим, той бил разпънат надолу с главата, понеже сам поискал да пострада по този начин. Какво да кажем за Павел, който проповядвал Христовото благовестие от Йерусалим до Илирик и след това пострадал мъченически по времето на Нерон?“ Бележки: [1] Партия по времето на апостолите била независимо царство, простиращо се от Инд до Тигър и от Каспийския до Персийския залив. [2] Името Скития се използвало в древността в широк смисъл, включвайки всички земи на север от Каспийско и Черно море. Но две Скитии били разграничавани в една по-конкретна употреба: европейска Скития, простираща се на север от Черно море между Дунав и Танаис, и азиатска Скития, простираща се на изток от Урал. Тук се има предвид първата. [3] Проконсулска Азия включвала единствено малка част от мала Азия лежаща на брега на Средиземно море и включваща Мизия, Лидия и Кария. Евсевий Кесарийски. Църковна история III, Глава 1, „.Иаков, на когото в древността било дадено прозвището „Праведен“ за неговата изключителна добродетел, бил първият, който, както казват, получил епископски престол в Иерусалимската църква. Климент в 6-та книга от своите „Очерци“ потвърждава това и пише следното: „Петър, Иаков и Иоан, макар и да били особено почитани от Спасителя, след възнесението Му не спорили един с друг за тази чест, но избрали за епископ на Иерусалим Иаков Праведни“. В 7-ма книга на това произведение той казва за него следното: „Господ след възкресението предал знание на Иаков Праведни, на Иоан и Петър, те го предали на останалите апостоли, останалите апостоли на седемдесетте, един от които бил Варнава“. Имало двама с име Иаков: - „Праведни“ – хвърлен от покрива и пребит до смърт с камъни, а на другия отсекли главата“. Този „Праведният“ е споменат и от Павел: „От апостолите аз никого не съм видял, освен Иаков, брата Господен“ Евсевий Кесарийски. Църковна история II, Глава 1, Русанов, Р., П. Лунгарова. Христоматия по обща история на Църквата. В. Търново, 2015. Защо? Кога? Къде? Какво? Кой? Как? РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

158 4.1. 1. Пътешествие в апостолския век Направете пътешествие, като посетите градовете, в които са проповядвали апостолите и техните първи ученици. Подберете градове, древни центрове на християнството, и открийте в кои държави се намират и как се наричат те днес. Проучете какви християнски светини са запазени по тези свети места. Съставете кратък текст за един от обектите, свързан с тези градове, достъпен за съвременно поклонничество. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие БЛАГОНРАВИЕ 2. Отговор на духовно-нравствен въпрос Отговорете писмено на духовно-нравствения въпрос, като си помагате с опорите за работа на стр. 281 и се ръководите от предложения план. Как мога да съотнеса себе си с хората, осъществили мисионерското дело в апостолския век? План за работа: 1) Какво разбираме под мисионерско дело в апостолския век? 2) Кои са хората, които са осъществили това дело? 3) Как бих постъпил тогава, ако бях един от призованите от Христос? 4) Как мога да съотнеса себе си с мисията на първите християни? 5) Необходимо ли е мисионерство в света днес? 1. Интерпретация на библейски стих Прочетете библейския стих Мат. 28:19-20. Интерпретирайте със свои думи Христовата заръка, отправена към апостолите. Обсъдете защо Господ дава тази заповед при Своето възнесение, а не по-рано. Изразете мнението си дали само към апостолите е отправена тази заръка. Препишете глаголите, използвани от Спасителя. Обсъдете тяхното смислово съдържание и последова- телност. Коментирайте защо Господ Иисус Христос изисква научаване истините на вярата преди кръщението. Разяснете чрез кои думи на Спасителя апостолите са призовани да учат християните да отстояват чистотата на вярата и на духовно-нравствения живот 2. Разпознаване, разбиране и описване на православна икона Разпознайте изображенията. Определете каква е връзката между тях. Споделете своите впечатления. Използвайте опорите за работа на стр. 278.

159 ЗАДАЧА 1. Работа с речник ЗАДАЧА 2. Линия на времето РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО (за упражнения и практически дейности ) 4.1. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „В Йерусалим… и дори до край земя.“ (Деян. 1:8) Открийте и анализирайте верния отговор. С термина „първопросветител“ обозначаваме: а) човек, който просвещава в Христовата вяра преди апостолите; б) човек, който е сред първите, просвещаващи народа в Христовата вяра; в) човек, който е сред първите просветени от апостолите. Начертайте линията на времето в тетрадките си. Поставете в хронологичен ред на линията на времето следните събития, като отбележите годините, в които са се случили. „Първом в Антиохия учениците бидоха наречени християни“ (Деян. 11:26); Апостолският събор в Йерусалим; св. апостол Павел отива в Атина; св. апостол Яков пострадал мъченически; св. апостоли Петър и Павел пострадали мъченически в Рим. Божи гроб в Йерусалим

160 ЗАДАЧА 3. Помислете и отговорете ЗАДАЧА 4. Работа по групи Освен във вътрешните части на Римската империя, християнството се разпространява и извън нейните предели. Разделете се на две групи. Всяка група избира говорител. Прочетете и обсъдете текста, като му поставите заглавие въз основа на неговото съдържание. Проследете разпространението на християнството извън границите на Римската империя. Посочете имената на местата на християнска проповед. Назовете първопросветителите на тези територии. Нека говорителят на всяка група да представи резултата от работата пред класа. Йерусалим Едеският цар Авгар със св. убрус (параклис „Седемдесет апостоли“, Дивотински манастир „Св. Троица) ПЪРВА ГРУПА Християнството се разпространява и сред арамейски говорещи народи по източното крайбрежие на Средиземно море, а също и в Партското царство, по-късната Сасанидска империя, Месопотамия, до днешна Индия. Според индийските християнски традиции Евангелието е проповядвано по южното индийско крайбрежие на Малабар от св. апостол Тома през 52 г. Със сигурност по времето на установяването на Сасанидската империя (226 г.) е имало епископи на Църквата в Северозападна Индия, Афганистан и други страни с миряни и духовенство, развиващо мисионерска дейност. Град Едеса (дн. гр. Шанлъурфа, Югоизточна Турция) още от Христово време е свързан с Православието. Според църковното Предание едеският цар Авгар (I в.) изпратил покана до Иисус Христос с молба Той да му гостува в Едеса. Тъй като Спасителят не можел да се отзове, пратил на болния цар Авгар кърпа (убрус) с лика Си, който се отпечатал по чуден начин върху нея и носел изцеление. Северозападна Месопотамия от апостолски времена е основен център на сирийско-говорящите християни. Бягайки от преследване, много от тях намират убежище в Едеса. Започва мисионерското движение на Изток, което постепенно се разпространява и в Персия. Владетелите на Втората персийска империя следват политика на религиозна толерантност, но и насърчават възраждането на древната персийска вяра зороастризъм, според която има два бога – на доброто и на злото (дуализъм). Тя е напълно противоположна на християнството. Вследствие на това зороастризмът е утвърден за държавна религия. Какъв е прекият и преносният смисъл на библейския стих „В Йерусалим… и дори до край земя.“ (Деян. 1:8) Посочете факти как Йерусалим се утвърждава като център на християнската проповед. Направете оценка на евангелското благовестие през апостолския век.

161 ВТОРА ГРУПА В Армения християнството става официална религия през 301 г. при цар Тиридат Велики, докато в Римската империя то все още е извън закона. Самите арменци отдават навлизането на християнството по техните земи на мисионерската дейност през І век на светите апостоли Вартоломей и Тадей (др. имена Левей / Юда). Официалното основаване на Христовата църква там се свързва с името на св. Григорий, просветител на Армения (кр. ІІІ – нач. IV в.). Началото на християнството в Грузия (др. Иверия) се простира между I и IV в. То е свързано с проповедта на св. апостоли Андрей и Симон Зилот (Кананит) през I в. В началото на IV в. света Нина с проповедта си сред жителите на Иверия дава силен тласък на православната вяра там. Заедно с епископ Месроб, който превежда св. Библия на грузински език, те са считани за първопросветители на Грузия. В началото на IV в. християнството става държавна религия. Етиопия получава християнското благовестие от св. апостол Матей. По-късно, според Руфиний, западен историк от IV в., в град Аксум е проповядвал Фруменций, който служи като първи епископ там, вероятно малко след 325 г. През следващите векове и днес в Етиопия има православна общност, както и други християнски изповедания. Св. Григорий, просветител на Армения Св. Нина, просветителка на Грузия Знаете ли, че... По време на сасанидската династия в Персия голяма част от тамошните християни стават последователи на несторианската ерес, която изкуствено разделя божествената и човешката природа в Иисус Христос. През 431 г. несторианството е осъдено от Църквата на Третия вселенски събор в гр. Ефес. Отпадналите от Православието персийски християни са известни още като „Асирийска църква на Изтока“. С навлизането на исляма на територията на Персия (дн. Иран) там остават твърде малко християни. През V – VI в. повечето арменски християни отпадат от Православието, тъй като стават привърженици на монофизитството (ерес, според която божествената природа на Иисус Христос поглъща Неговата човешка природа). Това лъжеучение е осъдено от Църквата още през 451 г. на Четвъртия вселенски събор в Халкидон.

162 ЗАДАЧА 5. Обсъдете в час Открийте в текста специфичните особености при разпространението на християнството сред гали, готи и келти. Обсъдете ги с класа. Посочете основните причини, поради които християнските мисионери полагат усилия да приобщят тези народи към спасителното Христово учение. В Европа през IV в. ранният процес на християнизация на различните галски (келтски) и германски народи донякъде е улеснен от престижа, който е имала християнската Римска империя в очите на езичниците. В този период и след това повечето германски племена се обръщат към християнството. Много от тях, особено готите и вандалите, го приемат в еретическата му форма на арианство, която е осъдена на Първия вселенски събор. Готите възприемат християнството чрез пленени от тях християни. Готският епископ Улфила (или Вулфила), потомък на християнски пленници от Кападокия (Мала Азия), превежда на готски език Библията в средата на IV в. Галите в Европа се срещат с християнството още през II– III в. Напр. в гр. Лугдунум (дн. Лион, Франция) благодарение на св. Ириней Лионски много гали се отричат от езическите си суеверия и божества. В Британия и Ирландия келтите, сродни племена на европейските гали, са просвещавани от пътуващи християнски мисионери още от III–IV в. Апостол на далечния Запад и Св. Патрик Ирландски, просветител на келтите в Ирландия е св. Патрик. Просветител на келтите в Ирландия ДЕЙНОСТ 1. Интернет проучване Направете Интернет проучване, като потърсите информация за един от изброените християнски мисионери и първопросветители по ваш избор: Св. свещеномъченик Григорий, просветител на Армения; Св. равноапостолна Нина, просветителка на Грузия; Св. Фрументий, архиепископ Индийски (Етиопски); Готският епископ Улфила (или Вулфила); Св. свещеномъченик Ириней, епископ Лионски; Св. Патрик Ирландски. Използвайте опорите за извличане на информация от Интернет на стр. 280. Представете резултатите от своето Интернет проучване пред класа. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 2. Съставяне на поклоннически маршрут Припомнете си в кои области се разпространява евангелската вест в Европа до IV век. Съставете поклоннически маршрут, свързан с християнската проповед в избрани от вас страни, като приложите знанията и уменията, придобити в обучението ви по география и икономика. Изгответе технологична картосхема на маршрута, който сте избрали, като нанесете и свържете опорните точки на маршрута върху съвременната карта на Европа.

163 ЗАДАЧА 6. Работа с библейска карта Картата показва разпространението на християнството през първите векове в Римската империя и извън нейните предели. Посочете на картата териториите, в които прониква християнството и опишете географията на ранното християнство. Определете в коя посока е най-голямото териториално разширение на християнството. Назовете първите царства, в които християнството става официална религия. Европа между античността и средновековиетДунав Днестър Днепър Дон Елба Лоара По Рейн Рона Сена Волга Ч АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ Е Р Н О М О Р Е СРЕДИЗЕМНО МОРЕ А Т Л А Н Т И Ч Е С К И О К Е А Н БАЛТИЙСК Дунав Рим Mилано Закон за свободно изповядване на християнството Константинопол Никея Ефес Антиохия Йерусалим Александрия 381 325 431 313 1. Разпространение на християнството в Европа (I–IV в. ) IV в. V в. VI в. Разпространение на християнството (I–II в.) Разпространение на християнството (III–IV в.) Граница на Римската империя към 395 г. Граница на разделяне на империята 395 г. Център на патриаршия Място на вселенски църковен събор Рим Конста(306–33който изповядвото, ски събоборба сята отна църк313 г. Християнството – равноправна религия 330 г. Константинопол – втора столица 375 г. Нашествие на хуните в Европа 395 г. Разделяне на Римската империя 418 г. Основано първото варварско кралство 476 г. Край на Западната Римска империя 481 г. Хлодвиг – крал на франките 567 г. Основана аварската държава в Панония (дн. Унгария) 354 г. Първо споменаване на българите вОформяне на три групи славянски източни и южни 480 г. Българите – съюзници на ВизантиЗаселване на славяните на север ои Долния Дунав Нападения на българи, славяни и авполуостров; участие на българи вна авари и западни тюрки

4.2. 164 ХРИСТИЯНСТВОТО НА БАЛКАНИТЕ „...Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.“ (Деян. 16:10) 1. ПРОПОВЕДТА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ НА БАЛКАНИТЕ По време на второто си мисионерско пътешествие св. апостол Павел заедно с апостолите Тимотей, Сила и Лука посещава пристанищния град Троада (известен още като Александрия Троада) в малоазийска Мизия (днес Чанаккале в Турция). В Посланието до Римляни апостолът пише, че „предал учението на Христос чак до Илирик“ (Рим. 15:19), т.е. от р. Дрин (в Северна Албания) до древна Истрия (крайната западна част на Балканския полуостров – днешна Хърватия и част от Словения) – на север и до р. Сава (минаваща през Словения, Хърватия, Босна, Херцеговина и Сърбия) на изток. Столица на тази римска област (провинция) е гр. Салона (дн. гр. Солин в Южна Хърватия). Апостол Павел достига град Филипи (недалеч от днешното с. Кринидес в Гърция, между Кавала и Драма), градовете Амфиполис (до днешното с. Неохори в Гърция), Аполония (на античния римски път Виа Егнация, който свързва Македония и Тракия с Мала Азия), Солун и Берия. Оттук християнството прониква във вътрешността на Македония и Тракия, където се изграждат християнски общности (Деян. 16 и 17 гл.). Апостолът основава църква и в Никопол на устието на Амбракийския залив, недалеч от сегашния гръцки град Превеза (Тит 3:12). Най-близките сътрудници на апостола – Лука, Сила, Тимотей и Тит, също благовестят по тези места. Християнското благовестие в източната част на Балканите се свързва с името и на друг Христов апостол – св. Андрей Първозвани. В Новия Завет няма сведения за това, но в църковното Предание има много данни за неговата мисионерска дейност в Скития. митрополия – 1) главен град на Римска провинция; 2) административен център на епископ, който носи титлата митрополит (или архиепископ) ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Св. апостол Павел

165 Според църковния историк Евсевий Кесарийски, когато апостолите разпределяли земите, в които ще проповядват Евангелието, на Андрей била поверена Скития. Свети Иполит Римски († 236) свидетелства, че св. апостол Андрей благовести спасението сред скитите и тракийците и е разпънат на кръст заради Христос в гр. Патра Ахейска. Тръгвайки от гр. Византион (който е бъдещата столица на християнската Римска империя – Нови Рим, Константинопол), св. апостол Андрей се придвижва по брега на Черно море и достига до устието на р. Дунав. От там преминава в пределите на Голяма Скития (Южна Русия). Запазени са много сведения за неговата дейност и в Малка Скития (днешна Добруджа). 2. АПОСТОЛСКИТЕ УЧЕНИЦИ И ХРИСТИЯНСКАТА МИСИЯ НА БАЛКАНИТЕ През I век според църковното предание християнските църкви в Сердика (дн. София), Филипопол (дн. Пловдив), Сирмиум (дн. Сремска Митровица), Тракийска Верея (дн. Стара Загора) и Одесос (дн. Варна) са ръководени от апостолски ученици. Запазени са имената на някои от тях: Ерм, Епафродит (сътрудник на св. апостол Павел), Енен, Ирин и Пин (ученици на св. Андрей), Карп, Климент, Амплий (ръкоположени за епископи от св. апостол Андрей). Името на Ерм се свързва с църквата, основана от него на територията на сегашния град Пловдив. Карп е епископ във Верея (дн. Стара Загора). Климент основава църква в Сердика (дн. София), а Амплий, чието име освен със св. апостол Андрей се свързва и със св. апостол Павел (Рим. 16:8), основава църква в Одесос (дн. Варна). В началото на IV в., според историческите свидетелства, епископи, ръководещи християнски църкви има в градовете Марцианопол (недалеч от дн. Девня), Дуросторум (дн. Силистра), Девелт (западно от Бургас), Созополис (дн. Созопол), Анхиало (дн. Поморие), Месемврия (дн. Несебър), Маркели (дн. Карнобат). С тези градове се свързват имената на мъченици, пострадали за вярата – Исихий, Юлий, Гезилий, Дазий, Емилиан. Св. апостол Павел Св. апостол Карп Св. апостол Андрей Първозвани

166 4.2. За широкото разпространение на християнството по тези земи свидетелства големият брой епископи от Тракия и Илирик, които присъстват на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. През 342/343 г. в Сердика (дн. София) е свикан събор, първоначално замислен като втори вселенски. В него, според църковния историк Сократ, участват над триста епископи. Защитникът на православието св. Атанасий Александрийски е оправдан, а арианската ерес отново е осъдена. През V в. Балканският полуостров е почти изцяло християнски. Балканските провинции са дали изключителни християнски водачи, като блажени Йероним (роден в границите на Далмация и Панония) и епископ св. Никита от Ремесиана в Дакия (Ремесиана се намира между Ниш и Пирот, дн. Бела Паланка). Дори дивото и свирепо тракийско племе беси в Родопите приема вярата в Христос чрез проповедта на св. Никита Ремесиански († 431) и вероятно чете книгите на Свещеното Писание на своя език, преведени от него. А в Никополис ад Иструм (до с. Никюп, Великотърновско) готският епископ Улфила (или Вулфила) († 383) превежда Библията на готски език, като създава и готската азбука. 3. ПО-ЗНАЧИМИ РАННОХРИСТИЯНСКИ ЦЕНТРОВЕ НА БАЛКАНИТЕ Солун. Свети апостол Павел основава църквата в Солун по време на второто си мисионерско пътешествие. Малко след това през 52 г. пише от Коринт първото си послание до християните в Солун. По онова време градът е административен център на областта Македония, която през 168 г. пр. Хр. става римска провинция. Солун е голямо морско пристанище, разположено на Термайския залив в Егейско море. Старото име на града е Терма. Пълководецът Касандър преименувал града на името на сестрата на Александър Велики – Тесалоники. Св. Никита Ремесиански Мозаечна карта на мисионерското пътуване на св. апостол Павел в Македония. Храм-баптистерий „Св. Лидия“ край Филипи, Гърция Знаете ли, че... Първият християнски манастир в Европа е основан в Тракия през 344 г. от свети Атанасий край днешното с. Златна ливада, близо до гр. Чирпан, България.

167 Когато апостол Павел дошъл в Солун, той бил приет в къщата на Ясон (Деян. 17:7) – евреин, приел християнството – и проповядвал три съботи подред в синагогата на града (Деян. 17:1-4). Неговите сънародници обаче били възмутени от проповедта му и се разбунтували. Павел напуснал Солун. На път за Коринт той оставил Тимотей и Сила в град Берия. Повечето християни в Солунската църква били преди това езичници (1 Сол. 1:9). Те продължили делото на апостола, като разпространили Евангелието във вътрешността на Балканския полуостров. До църквата в Солун апостол Павел пише две послания. От неговите сътрудници, споменати в Новия Завет, епископи на тази църква стават Сила, Сосипатър и Аристарх (Деян. 8:29;20:4, 28; Рим. 16:21; Филим. ст. 24; Кол. 4:10). Споменават се и македонците Гай и Аристарх (Деян. 9:29), друг Гай – родом от гр. Коринт (1 Кор. 1:14), и трети Гай – от Дервия (Рим. 16:23). До Гай от Коринт според общоприетото мнение св. апостол Йоан изпраща третото си послание. Гай от Коринт става солунски епископ, за което свидетелства бл. Теофилакт. Гонението при Нерон обхваща и Солунската църква. Аристарх приема мъченическа смърт за Христа. При император Максимин в древните списъци на мъчениците, наречени мартирии, се споменават много мъченици от тази църква. Най-известният е св. Димитър Солунски – управител на града, чиято памет се чества на 26 октомври. Солунският епископ по това време – св. Ахил, също приема мъченическа смърт. Множеството примери на християнска жертвоготовност и силна вяра издигнали тази църква през IV в. до ръководна роля (архиепископия) за другите църкви в източен Илирик. Филипи. Тръгвайки от Троада в Мала Азия, апостол Павел достига до Самотраки, оттам – в Неаполи (дн. Кавала), а след това пристига в гр. Филипи. Негови спътници са апостолите Сила, Тимотей и лекарят Лука. Днес в Кавала има манастир, посветен на св. апостол Сила. Древната базилика във Филипи

168 4.2. В един съботен ден св. апостол Павел и неговите спътници отиват до река Зигакти, понеже разбират, че там се събират много хора, на които може да се възвести Евангелието. Сред народа е била и Лидия, търговка на цветни платове, родом от град Тиатир в Мала Азия. Тя приела светото кръщение заедно със семейството си и поканила апостола в дома си. Книга Деяния разказва, че във Филипи св. апостол Павел среща една слугиня, която имала „дух да предрича“ и с това донасяла добра печалба на господарите си. Апостолът забранява на духа, който е бил в нея, и способностите ѝ изчезват. По този повод апостолите Павел и Сила са арестувани и отведени на площада във Филипи, където са бити жестоко, а след това – затворени в тъмница. В нощта на тяхното затваряне силен трус разтърсва района и затворническите врати се отварят. Пазачът на затвора приема християнската вяра и се кръщава с цялото си семейство. Приема св. апостол Павел в дома си, като измива раните му и го нахранва. Самите управници на града се извиняват на апостолите и ги пускат на свобода (вж Деян. 16:35-40). След заминаването на апостол Павел от гр. Филипи, неговият спътник Лука остава в града, за да организира живота на християнската общност. Около 58 г. апостол Павел отново посещава града при третото си мисионерско пътешествие (Деян. 16:8-40; 20:1-6). Филипяните проявяват към апостола голяма грижа, което личи от събраната за него помощ, която Епафродит носи в затвора в Рим (Филип. 1:7, 28, 29; 2:12; 4:10-23). Св. Лидия Св. апостол Павел и слугинята. Стенопис. Баптистерий „Св. Лидия“ край Филипи, Гърция

169 Освобождаване на апостолите във Филипи. Стенопис. Баптистерий „Св. Лидия“ край Филипи, Гърция Първият епископ на филипийската църква е Епафродит, който според Преданието е един от седемдесетте апостоли, избрани от Спасителя (вж Лука 10:1). По него Павел изпраща своето послание до филипяните ок. 62 г., когато е затворен в Рим. Близки сътрудници на апостола и членове на църквата във Филипи са: Еводия и Синтихия, Климент (бъдещият епископ на Сердика и Рим), Сосипатър, Аристарх, Секунд, Гай, Тимотей, Тихик, Трофим. От посланието на св. Поликарп Смирненски до филипяните се разбира, че в църквата във Филипи има свети мъченици, засвидетелствали вярата си в Христос чрез мъченическата си смърт. Сред тях е Ераст, вторият епископ на Филипи след Епафродит. Първоначално Филипийската църква е подчинена на Солунската архепископия. По-късно вече има статут на митрополия, на която са подчинени епископите в градовете Полистило, Велиция, Христуполис, Смолен, Кесарополи и Алектриополи. От Солун и Филипи християнството рано прониква в градовете на южното и западното крайбрежие, в големите градове като Коринт в Ахая (дн. в Южна Гърция), Лариса в Тесалия (дн. в Централна Гърция), Салона в Далмация (дн. Солин в Южна Хърватия), Сeрдика в Дакия (дн. София), Хераклея (в дн. Турция), Анхиало (дн. Поморие) в Тракия и Сирмиум в Панония (дн. Сремска Митровица, Сърбия).

170 4.2. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: . Кои апостоли са проповядвали на Балканите? Кои балкански градове и области посещава св. апостол Павел при второто си мисионерско пътуване? В кои два големи града на Балканския полуостров св. апостол Павел основава църкви? В коя част на Балканите проповядва св. апостол Андрей? Сред кои народи благовести спасението св. апостол Андрей? С кой момент от житието му свързвате гр. Патра Ахейска? . Кои градове в днешните български земи са свързани с проповедта на апостолските ученици? Кои от имената на учениците на апостолите можете да посочите? С кои други съвременни български градове свързвате основаването на ранни християнски центрове? Защо църковният събор от от 342/343 г. е наречен Сердикийски? Имената на кои изключителни християнски водачи са свързани с християнското благовестие на Балканите през IV-V в.? . Кои по-значими раннохристиянски центрове, основани през апостолския век на Балканите, можете да посочите? Какво научаваме за мисионерската дейност на св. апостол Павел в Солун? Кои сътрудници на апостола стават епископи в Солун? Защо църквата в Солун през IV в. придобива ръководна роля (архиепископия) за другите църкви в източен Илирик? Как св. апостол Павел достига до Филипи? Коя новопокръстена заедно със семейството си християнка е поканила апостол Павел в дома си? За каква случка във Филипи научаваме от книга Деяния на светите апостоли? Кои са продължителите на делото на св. апостол Павел във Филипи? 2. Разпознайте и назовете Назовете имената на апостолите, към които могат да се отнесат следните изрази: . Проповядвам в Солун и Филипи. . Поставих апостол в Одесос. . Съпътствахме апостол Павел. . Благовестихме в Македония и Тракия. . Епископи сме на Тракийска Верея и Одесос. . Ръководихме църквите в Сердика и Филипопол. 3. Свидетелство на епохата Прочетете текста и изпълнете задачите, като си помагате с опорите за представяне и анализ на писмен извор на стр. 289. Задачи: 1) Посочете за какво свидетелства документът. 2) Определете името, мястото и времето на провеждане на събора. 3) Посочете причината за спора между двете страни. 4) Обсъдете как се достига до оправдаването на св. Атанасий. 5) Предположете на какво се дължи разделението на християните тогава, така че „западните се ограничили до Тракия, а източните – до Илирия“. 6) Коментирайте как си представяте организацията на събора предвид числеността на присъствалите епископи, големината на града, местата за нощуване и за хранене в онази епоха. Св. Атанасий Велики. Възрожденска икона . Регионален исторически музей гр. Плевен

171 ЛЮБОМЪДРИЕ Документ 1: Из „Църковна история“ „Източните епископи... писали на западните епископи, които вече се били събрали в Сердика, да отлъчат от събора и да лишат от общение привържениците на Атанасий като низвергнати. В противен случай, казали, че няма да участват заедно с тях. А след това, като пристигнали в Сердика, те заявили, че няма да влязат в църквата, ако присъстват и низвергнатите от тях. На това западните епископи отговорили..., че те никога не са се отказвали от общение с тези епископи, а и сега няма да се откажат... Те [св. Атанасий и привържениците му] били там и били готови да бъдат съдени и отново да опровергаят отправените срещу тях обвинения... [Западните епископи] се събрали... и обявили за невинни: Атанасий, понеже бил несправедливо нападнат от събралите се в Тир... Този събор се състоял... на единадесетата година от смъртта на Константин. И тъй, били се събрали от градовете на Запада около триста епископи, а от Изток седемдесет и шест... Западните се ограничили до Тракия, а източните – до Илирия.“ Созомен. Църковна история, 5., Превод: Г. Цанкова-Петкова, ГИБИ, т. I, С., 1954, с. 53, 55) 4. Извършване на сравняване Опишете в тетрадките си какво е общото и какво е различното между евангелското благовестие в раннохристиянските центрове в Солун и Филипи? Направете сравнение на раннохристиянската проповед в двата балкански града, като използвате опорите от стр. 281. 5. Дискусия Проведете разисквания на тема „Днешните български земи между Запад- ната и Източната римска империя“. Помощни въпроси: Какво е значението на българските земи, които се намират между Изтока и Запада в Римската империя? По какъв начин средищното място на тази територия дава отражение върху покръстването и разширението на християнството на Балканите в тази епоха? Защо в Сердика е издаден едиктът за толерантност, а по-късно се провежда Сердикийският събор? общо ________________________________________ { различно ________________________________________ {

172 4.2. 1. Прочетете библейския разказ и обобщете със свои думи: БЛАГОНРАВИЕ По какъв начин св. апостол Павел е изпратен да благовести в Македония? Защо се е подчинил на казаното му във видение? Как се проявява Божият промисъл за езичниците с този призив към апостола? Видението на св. апостол Павел. Стенопис. Баптистерий „Св. Лидия“ край Филипи, Гърция „През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни! След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието. И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол, а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни“ (Деян. 16:9-12).

173 2. Православно краезнание Споделете знания за църкви и манастири в близост до родното ви място, свързани с/със: БЛАГОНРАВИЕ свети места в родния край от средновековната, възрожденската, новата и най-новата история на България историята на възникване на тези православни светини свързани с тях чудеса (чудотворни икони, аязмо, св. мощи, изцеления и др.) имената на изтъкнати духовници в исторически и в съвременен контекст ролята на православните храмове и манастири в родния край за духовната култура и родолюбие на българите данни за раннохристиянски светци в родния край Православни храмове и манастири в родния край

174 4.2. 1. Пътуване в миналото В Посланието до Римляни апостол Павел пише, че „предал учението на Христос чак до Илирик“ (Рим. 15:19). Разгледайте картата и опишете къде се намира Илирик, кои съвременни територии обхваща. Маркирайте приблизителните граници на тази древна римска област. Определете местоположението на нейната столица. Потърсете в интернет данни за древния град Салона и направете презентация, като представите раннохристиянската му история. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие 2. Електронен постер Потърсете кои са древните градове, в които са приели мъченичество светите Метелина, Исихий, Юлий, Гезилий, Дазий, Емилиан. Изберете и проучете едно от посочените имена на раннохристиянски мъченици. Изгответе електронен постер, който да съдържа: 1) икона на мъченика; 2) живот, проповед и мъченическа смърт; 3) историко-географско представяне на древен епископски център.

175 ЗАДАЧА 1. Работа с таблица Начертайте таблица в тетрадките си по образеца по-долу. Попълнете в таблицата мястото или местата на описаните събития, както и имената на апостоли и други участници в мисионерската дейност на Балканите. ХРИСТИЯНСТВОТО НА БАЛКАНИТЕ (за упражнения и практически дейности ) 4.2. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ Мисионерско пътуване на св. апостол Павел в Македония. Стенопис. Баптистерий „Св. Лидия“ край Филипи, Гърция Мисионерска дейност на апостолите на Балканите събитие апостол участници място / места Второ мисионерско пътешествие до Илирик Проповед сред скитите и тракийците Проповед в Македония

176 ЗАДАЧА 2. Изразяване на позиция ЗАДАЧА 3. Разрешаване на проблем Припомнете си изучената мисионерска дейност на апостолите в град Филипи, която е част от разпространението на християнството на Балканите. С помощта на изображенията определете възникналите проблеми при тяхната проповед. Формулирайте един от тях. Използвайте схемата, за да я допълните, като запишете вашите конкретни идеи и предложения. Предложете варианти за решаването на възникналия проблем. Изразете своята позиция относно: верижния характер на разпространение на християнството гоненията и мъченичеството за християнската вяра промяната на религиозните практики в империята ползата от разпространението на християнството Проповедта на св. апостол Павел във Филипи. Стенопис. Страданията на апостолите във Филипи. Стенопис. ПРОБЛЕМ

177 ЗАДАЧА 4. Обсъдете в час ЗАДАЧА 5. Словесна занимателна игра „Кой е този апостол?“ Разделете се на две групи. Всяка група подготвя писмена характеристика от 5 изречения, отнасящи се до апостолите, първоразпространители на християнството на Балканите. Характеристиките започват с изречения от общ характер, отнасящи се към всички апостоли, а във всяко следващо се преминава към по-детайлно описание. Представител на групата чете описанието, като прави кратки паузи след всяко изречение. Когато някой от другата група отгатне за кой апостол се отнася характеристиката, четенето се прекъсва и се назовава името му. Побеждава групата, която е успяла да прочете повече изречения преди да бъде познат апостолът. ЗАДАЧА 6. Работа с агиографски текст Прочетете откъса от житието на св. апостол Андрей Първозвани и оговорете на въпросите. Използвайте опорите за представяне на житие на стр. 288. „След възнесението на Иисус Христос и слизането на Св. Дух над апостолите на св. Андрей се паднал жребият да проповядва християнството в Халкидон, Византия, Тракия, Македония, Елада, Тесалия и други страни, между които и тия, които са покрай Черно море. Във всички тия страни той дръзновено проповядвал Христовото учение и понасял големи страдания почти във всеки град. Озлобени от неговата проповед, езичниците го влачели за ръцете или краката по земята, биели го с дървета и камъни, изтръгвали му зъби и нокти. Но светият апостол понасял всичко с търпение и с още по-голяма ревност проповядвал Словото Божие. В своите пътувания той стигнал във Византион и пръв проповядвал учението на Иисуса Христа, основал там християнска църква, ръкоположил свещеници и хиротонисал в тоя град за епископ ученика си Стахий.“ Из: „Житие на свети апостол Андрей Първозваний“, https://svandrei-sofia.info/Jitie.htm#j1 Как разпространението на християнството се отразява върху Римската империя Как се променя Европа в резултат на разпространението на християнството Как християнството променя живота на хората в Римската империя Кое е най-същественото, което научавате от житийния откъс? В териториите на кои съвременни държави проповядва св. апостол Андрей? Кои са според вас посетените от апостола черноморски градове, като се съобразите с началната точка на маршрута му по море – Византион? Защо проповедта на апостола е свързана с понасяне на големи страдания?

178 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Хронологична справка Направете кратка хронологична справка за енорийски храмове и манастири в близост до населеното място, в което живеете, като ги подредите според времето на тяхното построяване. При изработване на справката отбележете следните данни: 1) наименование; 2) местонахождение; 3) време на построяване. Храмът „Св. апостол Павел“ в Солун, където се пазят мощи на светия апостол Храм-баптистерий и параклис, построени на мястото, където е била кръстена св. Лидия, намиращи се край Филипи на 15 км от гр. Кавала, Гърция ДЕЙНОСТ 2. Работа с електронна Библия Потърсете в Новия Завет посланията, отправени от св. апостол Павел към отделни християнски църкви на Балканите. Използвайте опорите за работа от стр. 278. План на работа: 1) Запишете наименованията на посланията и отбележете до християните от кои църкви са отправени. 2) Посочете съвременното географско местоположение на тези древни християнски църкви. 3) Направете преглед на някои от посланията и изберете три наставления, които са ви впечатлили най-много. Аргументирайте своя избор. ДЕЙНОСТ 3. Учебен филм Изгледайте в Youtube учебния филм „Баптистерий св. Лидия“, посветен на храма-баптистерий, построен в памет на кръщението на св. Лидия. Използвайте линка: https://www.youtube.com/watch?v=luRog7pvoXA Знаете ли, че... Днешният град Филипи е разположен на около 10 км от древния град, в който апостол Павел проповядвал и основал църква. На мястото, където е била кръстена св. Лидия, е построен баптистерий във формата на осмоъгълник. На съседния бряг на река Зигактис, в която е кръстена Лидия, има открит баптистерий в течащия поток, подобен на тези, оцелели в раннохристиянските базилики на Филипи във формата на кръст. На 20 май всяка година, в деня на паметта на св. Лидия Тиатирска, след св. литургия, в река Зигактис се извършва кръщение на възрастни. Източно от мястото, където сега се намира манастирът „Влатадон“ в Солун, има извор. Според преданието апостол Павел спрял там да пие вода. Всяка година на този извор, който е известен като „Света вода на апостол Павел“, хората почитат апостола. На това място е изградена внушителна църква в негова чест, в която се пазят мощи на великия апостол на езичниците. Опознайте мястото, на което е кръстена св. Лидия. Споделете какво ново научихте за нея. Коментирайте как съвременните християни следват нейния пример.

ХРИСТИЯНСТВОТО И РИМСКАТА ИМПЕРИЯ – ОТ ГОНЕНИЯ ДО ПРИЗНАНИЕ 4.3. 179 1. ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Християните често стават изкупителни жертви за социалните злини и политическите напрежения при някои римски императори през първите три века. Преследванията обаче рядко обхващат цялата империя. Ранните гонения на християни вероятно са извършвани от отделни управители на провинции и под натиска на тълпата. Заради преследванията първите християни извършват своите богослужения в катакомби – подземни коридори, тунели и гробници, прокопани в близост до (или под) големите градове в Римската империя. В предхристиянско време тези укрития са използвани за убежища във време на войни. По стените на катакомбите са запазени най-ранните християнски изображения и символи. Престъплението на християните пред Римската империя се състои в публичния им отказ да участват в официални обреди, които са били израз на клетва за вярност. Отказът се е тълкувал от тълпата като предизвикателство към боговете, които могат да оттеглят подкрепата си за Империята, в резултат на което да настъпят епидемии, суша и земетресения. Първото преследване на християни в Римската империя е през 64 година. Римският историк Тацит съобщава, че император Нерон обвинява християните за големия пожар в Рим, който е подпален от самия него. Според църковното Предание именно по време на управлението на Нерон светите апостоли Петър и Павел са убити мъченически в Рим. катакомби – подземни галерии, използвани като погребални места, в които поради гоненията ранните християни извършват тайно богослуженията си. гонение – преследване, тормоз едикт – нормативен акт в римското право, указ или обявяване на закон. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Ранни християнски изображения и символи (Добрият Пђстир; ИХТИС – Иисус Христос) Християнска катакомба в Рим

180 4.3. По време на управлението на император Деций през 250 г. християните са поставени под официална санкция в цялата империя. Деций заповядва на всеки жител на империята да потвърди своята лоялност чрез религиозни церемонии, отнасящи се до императорския култ. Няколко години преди това римско гражданство е дадено на всички свободнородени жители на империята. С едикта на Деций християните са изправени пред неразрешим конфликт. Всеки гражданин, който отказвал да участва в церемониите, е осъждан на смърт. Едиктът може да не е имал конкретно антихристиянско намерение, защото християнските богослужения не са били забранени, но много християни отказват да го изпълнят и затова са измъчвани и убивани. Законът е отменен през 261 година. По-късните едикти са насочени към християнските свещеници и епископи и нареждат на всички жители да принасят жертви на римските богове. Преследването е с различна интензивност в цялата империя – най-слабо е в Галия (днешна Франция, Белгия, Люксембург и части от Швейцария, Нидерландия и днешна Германия) и Великобритания, а най-силно – в източните провинции. Последното жестоко преследване на християните, което продължава от 302 до 311 г., е при император Диоклециан. През 303 г. цезарите от тетрархията (управлението на: Диоклециан, Максимиан, Галерий и Констанций І Хлор) издават поредица от едикти, с които се отнемат правата на християните и от тях се изисква да се съобразяват с традиционните римски религиозни практики. Император Диоклециан заповядва имуществото на християните да бъде иззето, а книгите им – изгорени. Християните са преследвани, измъчвани, осакатявани, изгаряни или принуждавани да участват в гладиаторски битки. За силата на християнството в римските дунавски провинции може да се съди по броя на мъчениците, станали жертва Неразбирането на християнската вяра провокира мащабно преследване на християните в Римската империя „Последната молитва на християнските мъченици“ (1883, худ. Жан-Леон Жером) Св. Игнатий Богоносец

181 по време на гонението на Диоклециан в началото на IV век, в Солун, Сирмиум (дн. Митровица, Сърбия), в Сингидунум (дн. Белград, Сърбия), Салона в Далмация (дн. Солин в Южна Хърватия) и Дуросторум (дн. Силистра) в Мизия. Преследването е преустановено през април 311 г., когато Галерий, единият император от тетрархията, издава указ за търпимост в Сердика (дн. София), който дава на християните правото да изповядват своята религия, въпреки че не им възстановява собствеността. 2. РАННОХРИСТИЯНСКИ МЪЧЕНИЦИ Разпространението на християнството е чудо в човешката история. Въпреки че е неразбирано и гонено от юдеите, езичниците и римската власт, то необратимо навлиза в живота на Римската империя. Голямо значение за утвърждаването му има подвигът на християнските мъченици в периода I–IV в. Те жертват живота си от любов към Христа и ближните си, въпреки че около тях има предимно враждебност и лъжливи обвинения, че изпълняват кръвожадни ритуали и рушат империята заедно с авторитета на императора. Свети Игнатий Богоносец е хвърлен на лъвовете в римския Колизеум за забавление на тълпата. През този период заради вярата им в Христа са убити също светите Вяра, Надежда и Любов (дъщери на св. София), св. Лучия (Лукия), св. Георги Победоносец, св. Минá, св. Димитър Солунски, св. Дазий Доростолски и много други. Такива случаи има в различните краища на Римската империя – Рим, Сиракуза, Мала Азия, Александрия, Солун, Доростол и др. Гонителите обаче не остават безчувствени към нравствената висота, с която се отличават християните. Те се удивляват, като виждат тяхното търпение по време на мъченията и смелостта, с която изповядват вярата си в Господ Иисус Христос. Така мъченическата кръв става семе за разпространение на християнството. Мнозина от доскорошните езичници и гонители започват да се кръщават и стават членове на Църквата. 3. ПРИЗНАНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Управлението на св. Константин Велики поставя началото на възхода на християнството в Римската империя. Затова Константин и неговата майка, императрица Елена, са наречени свети и равноапостолни. През IV в. църковните писатели Лактанций и Евсевий Кесарийски го наричат „първия християнски император“. След смъртта на баща си той е провъзгласен за цезар от командваните от него легиони. Поредицата от битки и войни през следващите осемнадесет години го утвърждават първо като император на Запада, а след това и като върховен владетел на Римската империя. Св. Лучия от Сиракуза, девица, пострадала за Христа през 304 г.

182 4.3. След смъртта на Галерий през 311 г. едноличен цезар на източната половина на империята остава Лициний, а император на западната част на империята е Максенций, който не признава властта на Константин. Заради своята жестокост и алчност Максенций не получава одобрението на Римския сенат и на римските граждани. Сенатът търси помощ от Константин и той се изправя срещу Максенций в битка при Милвийския мост над река Тибър през 312 г. След победата си Константин тържествено влиза в Рим и е провъзгласен за император на западната част от Римската империя. Христовият монограм ХиРо Христовият монограм ХиРо върху древна монета „Битка на Милвийския мост“, худ. Питер Ластман (1613) Църковният историк от IV в. Евсевий Кесарийски разказва, че преди битката, когато Константин вдига поглед към слънцето, той вижда кръст от светлина и думите „(ен) туто ника“ („С това победи“). Тази фраза е известна на латински като hoc signo vinces, смисълът на която гласи: „С този знак ще победиш“. Отначало Константин не разбира значението на явлението, но на следващата нощ сънува сън, в който Христос му обяснява, че трябва да използва кръстния знак срещу враговете си, като го изобрази на щитовете. Евсевий описва този знак, който впоследствие става военен стандарт, използван от Константин и в по-късните му войни срещу Лициний, който е император на Източната римска империя. След битката на Константин срещу Максенций при Милвийския мост започва обединяването на Римската империя. Смята се, че именно тогава става обръщането на Константин към християнството. Веднага след това той започва да дарява щедро лични средства за изграждане на християнски храмове. През 313 г. св. Константин І Велики и Лициний издават т. нар. Медиолански едикт (по името на града – Медиолан, дн. Милано, Италия). В него те обявяват, че „християните и всички останали имат свободата да следват тази религия, която за всеки от тях изглежда най-добра“. По този начин се предоставя свобода на всички религии, включително и на християнството.

183 Медиоланският едикт надгражда по-ранния едикт на Галерий и връща иззетото имущество на християните. Според този едикт Римската империя официално е неутрална по отношение на религиозното поклонение. Едиктът не определя християнството като единствената религия. Това прави по-късният Солунски едикт, през 380 г., на император Теодосий I. С него императорът обявява християнството за официална религия на Римската империя. До началото на V век християнството се превръща в религия на Римската империя, което води до коренна промяна в начина, по който то се възприема в обществото. Това предизвиква промени и в самото християнство, в организацията на Църквата и правилата за нейния вътрешен живот. Християнските църкви и техните епископи се превръщат във фактор, с който езическото общество, особено в градовете, трябва да се съобразява. Християните са предпочитани за високи държавни постове, а Църквата получава различни привилегии. Построени са християнски храмове във всеки град, както и във Витлеем и на гроба Господен в Йерусалим. Много от варварите (народите извън пределите на Империята), на които се приписва крахът на Римската империя, всъщност не искат нищо повече от това да бъдат римляни, което вече означава да бъдат християни. Започва изграждането на християнската европейска цивилизация. Знаете ли, че... Св. Димитър, чийто баща е бил управител на Солун, е назначен от император Максимиан със заповед да преследва християните. Но, възпитан от баща си в духа на Евангелието, вместо това той ги покровителства. На връщане от поход в източната част на империята, император Максимиан спира в Солун, за да разследва поведението на Димитър, който ясно заявява, че е християнин, поради което е затворен в тъмница. Осъдените християни по онова време са принуждавани да се бият срещу изключително силния войн Лий. С благословията на св. Димитър неговият оръженосец Нестор, се изправя срещу Лий и го побеждава. Въпреки победата обаче, Максимиан обезглавява Нестор, а Димитър е осъден на смърт и прободен с копия на 26 октомври 306 г. Тракиецът Дасий е бил обикновен войник в ХІ Клавдиев легион в Дуросторум (дн. Силистра). По време на гонението при император Диоклециан Дасий отказва да принесе жертва на езическите богове по случай новогодишните празненства. Тогава той публично изповядва вярата си в Господ Иисус Христос. Затова след жестоки мъчения е убит на 20 ноември 302 г. За любознателните... Светият император Константин Велики е роден през 272 г. в гр. Наисус в Горна Мизия (дн. гр. Ниш, Сърбия) в семейството на Констанций I Хлор и Елена. Константин пребивава в двора на Диоклециан в Никомидия като заложник, след като баща му Констанций става един от цезарите в тетрархията на Римската империя през 293 г. През 323 г. Константин удържа пълна победа над императора на Изтока Лициний, който започва гонения на християните и открито му се противопоставя. След като става император на цялата Римска империя, св. Константин Велики основава нова столица, на която дава името Константинопол. При избора на новата столица на империята той се колебае между три възможности – Сердика, Никомидия и Византион. Последният град е предпочетен поради стратегическото си място на брега на Босфора. Една година по-късно Константин в качеството си на християнски император свиква Първия вселенски събор (325 г.). На него християнството възтържествува над всички ереси. В постановленията на събора ясно се изразява вярата в триединството на Бога и се утвърждава учението за Господ Иисус Христос като Човек и Син Божи. Константин приема свето кръщение малко преди смъртта си през 337 г. в гр. Никомидия (дн. Измит, Турция), в провинция Витиния. Погребан е в изградения от него в Константинопол храм в чест на светите апостоли. Св. Димитър Солунски Св. Дасий Доростолски

184 4.3. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: . От кого са преследвани християните в Римската империя? Къде християните извършвали своите богослужения? В какво се изразява престъплението на християните пред Римската империя? Кой римски император е първият гонител на християните? Защо при управлението на император Деций те са поставени под официална санкция в цялата империя? Какво постановяват по-късните едикти? Какви санкции налага император Диоклециан срещу християните? Кога преследването на християните е преустановено? . Защо подвигът на християнските мъченици в периода I–IV в. е от голямо значение за утвърждаване на хрис- тиянството? В какво са обвинявани първите християни? Как е пострадал св. Игнатий Богоносец? Кои други мъченици за вярата са убити в същия период? Защо първите християни с радост се жертвали за Христовата вяра? Как християнската добродетелност въздейства на езичниците? . Кога се поставя началото на възхода на християнството в Римската империя? Защо Константин I е наречен „първия християнски император“? Какви са причините за битката на Константин с Максенций? Какво знамение от Бога получава св. Константин преди битката при Милвийския мост над река Тибър? Какви действия предприема императорът след обединяването на Римската империя? Какво променя Медиоланският едикт? Как император Теодосий I продължава делото на св. Константин Велики? Какви промени предизвиква християнството, превръщайки се в религия на Римската империя? Какво е отношението на варварите към християнството? Документ 1: Из „Гонения на християните при Нерон“ „...Но нито със средствата човешки, нито с щедростта на принцепса, нито с обръщението си към божествата за съдействие било възможно да се пресече позорящата го (Нерон) мълва, че пожарът е бил запален по негова заповед. И тъй, за да обори тези слухове, Нерон нарочил за виновни и осъдил най-жестоко онези,... които тълпата наричала християни. Този, от когото идвало това име, Христос, бил наказан със смърт по времето на Тиберий от прокуратора Понтий Пилат... И тъй най-напред били арестувани тези, които открито признавали, че принадлежат към тази секта (че са християни – б.а.)... Тяхното умъртвяване било съпровождано с издевателства, обличали ги в кожите на диви зверове, за да бъдат разкъсвани до смърт от кучета, разпъвали ги на кръст, обречените на смърт подпалвали с настъпването на тъмнината като нощно осветление...“ Публий Гай Корнелий Тацит. Annales (Ab excessu divi Augusti) – Летописи (След смъртта на божествения Август) Русанов, Р., П. Лунгарова. Христоматия по обща история на Църквата. В. Търново, 2015. 2. Изработване на разширен план Съставете разширен план на урока, като използвате опорите за работа на стр. 291. 3. Свидетелство на епохата Прочетете откъсите от произведенията и ги обсъдете, като използва- те опорите за представяне и анализ на писмен извор на стр. 289. С помощта на сведенията в документите, дайте обосновани отговори на въпросите: 1) За кои трагични събития става дума в писмените извори? 2) Каква е причината за гонението срещу християните? 3) Какви исторически свидетелства за Христос и за християните се съдържат в писмените извори? 4) Какви страдания са претърпели християните от Нерон?

ЛЮБОМЪДРИЕ Рафаело. Видението на кръста. Стенопис, нач. на XVI в., Залата на Константин, Ватикански музей 4. Представяне и описване на изображение Разгледайте изображенията и се разделете на две групи за анализиране на съответното произведение на изобразителното изкуство: Първа група: Рафаело. Видението на кръста. Втора група: Видението на Константин. Миниатюра. Византийски ръкопис, IX в. Представете и опишете изображението с помощта на опорите за работа на стр. 286, като отговорите на поставените въпроси. Изберете говорител на групата, който да представи резултатите от анализа на изображението пред класа. . Кое събитие е изобразил художникът? Датирайте го. . Къде се е случило това събитие? . Кой е основният участник в него? Как е изобразен? . Как ще коментирате значението на думите „С това ще победиш“? . Какъв въпрос бихте задали на св. Константин? . Какви чувства предизвиква у вас изображението? Документ 2: Из „Писмо от Плиний до император Траян“ „Досега с хора, явили се пред мен с обвинението, че са християни съм постъпвал така: Питал съм обвиняемите дали са християни. Ако отговореха с „да,“ тогава задавах въпроса втори и трети път, като ги предупреждавах за наказанието. Ако те постоянстваха в отговорите си, тогава заповядвах да бъдат отведени за екзекуция... те твърдяха, че... са имали навика да се събират в определен ден преди изгрев слънце и да рецитират на няколко гласа химн, възхваляващ Христос като Бог, и че са се обвързвали с клетва да не вършат никакви престъпления, а да се въздържат от всякакви кражби, грабежи и прелюбодеяния, от престъпване на клетва или нарушаване на договор, когато дойде време той да бъде изпълнен...“ Гай Плиний до император Траян. Запитване за отношението към християните Плиний Млади. Писма. Издателство „Народна култура“, 1984, с. 378. 185 Видението на Константин. Миниатюра. Византийски ръкопис, IX в.

186 4.3. ЛЮБОМЪДРИЕ 5. Сравняване Прочетете писмените извори. Съпоставете съдържанието на документите. Направете сравнение между трите римски едикта, като използвате опорите за извършване на сравняване на стр. 281. Работете в тетрадките си, като преначертаете таблицата и я попълните. Дайте обоснован отговор на въпроса: Каква градация забелязвате в трите документа? Документ 1: Из „Сердикийски едикт на император Галерий“ (311 г.) „Наред с останалото, което разпореждаме все за обществено благо и полза... се погрижихме, щото и християните, които са изоставили вярата на своите отци, да се върнат към благоразумието... Но понеже мнозина остават твърди в своето убеждение, а виждаме и че не въздават подобаваща почит и поклонение към боговете,... с оглед на нашата милост... счетохме, че следва да разпрострем снизхождението си и върху това, те пак да са християни, и да възстановят съборите си, но така, че да не извършват нищо противно на реда... Нека те се молят на своя Бог за нашето, на държавата и за своето собствено здраве и пребъдване, така че и държавността да остане във всичко здрава, и те да могат необезпокоявано да обитават домашното си огнище.“ Лактанций. De Mortibus Persecutorum (За смъртта на гонителите). Русанов, Р., П. Лунгарова. Христоматия по обща история на Църквата. В. Търново, 2015. Показатели за сравнение Документ 1 Документ 2 Документ 3 Наименование Време на издаване Място на издаване Император Цел на едикта Регламентирани в едикта права на християните Изразено в едикта отношение към християните

187 ЛЮБОМЪДРИЕ Документ 2: Из „Медиолански едикт на император Константин“ (313 г.) „Ние даряваме на християните и на всички останали хора право на свободен избор на религия, за да може всяка божествена и небесна сила да бъде благосклонна спрямо нас и спрямо хората, живеещи под наша власт. [...] Нам е угодно да отменим всички, без изключение, иззети договори относно християните, които са били написани отпреди... като съвършено незаконни и чужди, и че всеки от тях, който проявява желание да извършва християнски обреди, може свободно да си позволи да участва в тях, без каквито и да било притеснения и неприятности. [...] Сметнахме за целесъобразно по отношение на лицата, изповядващи християнството, да постановим, че, ако тези места, в които те обикновено преди това са се събирали, са били заграбени [...], то те трябва да бъдат върнати на християните безплатно и без каквито и да било финансови претенции, без измама и протакане [...]“ Евсевий Кесарийски. Edictum Mediolanense (Медиолански едикт) Русанов, Р., П. Лунгарова. Христоматия по обща история на Църквата. В. Търново, 2015. Документ 3: Из „Солунски едикт на император Теодосий“ (380 г.) „Ние желаем всички народи, под благоразумното управление на Нашата милост, да живеят в тази религия, която божественият апостол Петър предаде на римляните, както тя, след като е установена от него, свидетелства и до днес..., а именно, че трябва да изповядаме, в съответствие с апостолското наставление и учението на Евангелието, едното Божество Отец и Син и Свети Дух в равно величие и в Света Троица. Ние нареждаме тези, които се подчиняват на този закон, да приемат името християни и определяме, че останалите, объркани и безумни, трябва да понесат безчестието, свързано с еретичното учение, а техните сборища да не приемат името църкви и че те трябва първо да понесат божествено наказание, а след това наказание от Нашите действия, които сме предприели по небесно изволение.“ Солунски едикт (380 г.). Codex Theodosianus XVI.1.2 Русанов, Р., П. Лунгарова. Христоматия по обща история на Църквата. В. Търново, 2015.

188 4.3. 1. Работа с библейски стих Прочетете самостоятелно библейския стих и се опитайте да го възприемете като отправен лично към вас. . Отговорете защо св. апостол Петър призовава християните към висок морал и добри обноски. . Обсъдете как проявите на висок християнски морал вдъхновяват хората в обществото и привличат към Църквата. . Докажете с примери от вашия житейски опит. 2. Обсъдете в час . Какво би се случило, ако св. Константин Велики не се беше вслушал в Христовия призив, получен във видението му; . Как всеки един човек открива Божия призив за себе си. БЛАГОНРАВИЕ „Възлюбени! Моля ви … да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата, имайки помежду си добри обноски сред езичниците, та те, кога ви корят като злосторници, щом видят добрите ви дела, да прославят Бога…“ (1Петр. 2:11-12) 1. Работа с книга Направете проучване на раннохристиянските мъченици с помощта на книгата „Жития на светиите“. Направете списък с името, годината и мястото на християните, които са приели мъченичество по време на управлението на римските императори Нерон, Деций и Диоклециан. Начертайте таблицата в тетрадките си и я попълнете. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие 2. Мисловна карта Работете по двойки. Изпълнете задачата върху хартия или картон във формат А5. По съставения от вас разширен план на урока изработете мисловна карта, като използвате ключови думи и изрази, изразяващи основните идеи в темата. Проявете творчество и обогатете с ваши рисунки и различни цветове. Напра- вете изложба в класната стая. Християнски мъченици, пострадали при управлението на римските императори Нерон Деций Диоклециан

189 ИМПЕРАТОРЪТ ХРИСТИЯНИН – СВ. КОНСТАНТИН ВЕЛИКИ (за упражнения и практически дейности ) 4.4. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Историческа хронология Припомнете си основните моменти от живота на св. Константин Велики. Начертайте схемата в тетрадките си и запишете в хронологичен ред четири важни според вас събития. година събитие година събитие година събитие година събитие

190 ЗАДАЧА 2. Свидетелство на епохата Прочетете писмения извор и отговорете на въпросите. Каква е основната тема на документа? Какво в текста за вас е: Как ще коментирате: . най-важно; . най-изненадващо; . най-спорно. . доказателствата за положителното отношение на императора към християнската вяра; . мнението на автора, че Константин не е бил просто езичник с известни симпатии към християнството, а e бил убеден в неговата истинност ; . причините, поради които император Константин превръща християнството във вяра на Империята. Документ: Из „Църковна история“, IV в. „...Вместо Констанций, който умрял..., за цар на Британия бил провъзгласен неговият син Константин; а в Рим... Максенций. […] Впрочем Максенций се отнасял жестоко с римляните и неговият стил на управление бил по-скоро тираничен, отколкото царски: безсрамно изнасилвал благородни жени, лишавал от живот много граждани и извършвал други подобни престъпления. След като разбрал за това, цар Константин се постарал да избави римляните от тяхното робство... Той си задал въпроса кой Бог да призове за свой помощник в битката. И дошъл до извода, че войските на Диоклетиан, приемайки елинските богове, нямали никаква полза от това, а баща му Констанций, който изоставил елинското богослужение, прекарал живота си значително по-щастливо. Изпаднал в такъв размисъл и в същото време водейки след себе си войските, той неочаквано видял дивно и неизразимо с думи явление: в следобедните часове на деня, когато слънцето започнало вече да залязва, той съзрял на небето кръстовиден стълп светлина с надпис: „С това побеждавай“. Царят бил поразен от това знамение и, невярвайки сам на своите очи, попитал присъстващите виждат ли и те явлението. Когато и те потвърдили, той категорично се убедил в божественото и удивително видение. Освен това, през нощта насън му се явил Христос и заповядал да бъде направено знаме, изобразяващо видяното знамение... Влизайки в бой с неприятелите близо до Рим, около така наречения Милвийски мост, той постигнал победа; а Максенций се удавил в реката... След като получил от Бога толкова велики блага, Константин Му поднесъл благодарности. Тези благодарности се състояли в това, че той прекратил гоненията срещу християните, върнал ги от заточение, освободил ги от тъмниците, върнал им конфискуваното в полза на хазната имущество. Освен това той възобновявал църквите и всичко това правел с голямо усърдие.“ Сократ Схоластик (380-440 г.). Църковна история. Русанов, Р., П. Лунгарова. Христоматия по обща история на Църквата. В. Търново, 2015.

191 ЗАДАЧА 3. Помислете и запишете Свети Константин Велики е пътувал и живял в различни градове и места. Потърсете сведения за градове, свързани с живота на първия християнски император. Начертайте таблицата в тетрадките си и я попълнете. Рафаело. Битката при Милвийския мост. Стенопис, стая на Константин, Ватикански музей Градове Сведения Ниш Рим Сердика Медиолан Константинопол Никея Йерусалим Никомидия

192 ЗАДАЧА 4. Работа с карта Открийте на географската карта Константинопол – града на Константин (дн. гр. Истанбул). Опишете неговото географско разположение. Обсъдете решението на Костантин да предпочете Византион при избора на нова столица на Римската империя. Разгледайте изображението, представящо столицата Константинопол, и споделете какво привлича особено силно вашето внимание, какво ви впечатли. За любознателните... Има данни, които подкрепят заключението, че Константин е имал досег с християнството още от младостта си и че още в ранните етапи от управлението си, макар да не е подкрепял активно християнството, той е имал толерантно отношение към него. „Забавянето“ от негова страна да превърне християнството във вяра на империята, както и отсрочването на своето кръщение не са доказателство, че е бил езичник с известни симпатии към християнството, а тъкмо обратното, това е доказателство, че той още отрано е бил дълбоко убеден в истинността на християнството и е полагал усърдни старания то да получи, стъпка по стъпка, своето утвърждаване по цялата империя, какъвто очевидно е бил и Божият промисъл. Пропопрезвитер Тадеуш Харденбрук. Св. Константин Велики в историята на Църквата. Превод: Анжела Петрова – сп. Алтернатива, бр. 5 (223), 2018

193 ЗАДАЧА 5. Работа със схема Определете ролята на св. Константин в църковната история, като използвате схемата. Съпоставете неговата историко-политическа роля с духовната му значимост за човечеството. Проследете развитието на императора във вярата и църковния живот. Константинопол СВ. КОНСТАНТИН I ВЕЛИКИ Историческа ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ ВЯРА 3. Светец Политическа Духовна 3. Живот във вярата 2. Кръстен 1. Оглашен 1. Обръщане във вярата 2. Утвърждаване във вярата

194 ЗАДАЧА 6. Работа с агиографски текст Прочетете житийния разказ за света равноапостолна Елена и отговорете писмено на въпросите в тетрадките си: Защо св. Елена е почитана като равноапостолна? Защо е обявена за небесна закрилница на археолозите? Защо я почитаме заедно с нейния син в един ден? Света равноапостолна царица Елена Заедно със св. Константин Велики Църквата почита като равноапостолна и неговата майка Елена, която през 326 г. сл. Р. Хр. предприема пътуване до Йерусалим с цел търсене на гроба на Спасителя и местоположението на Голгота (мястото, където е разпнат Иисус). Според историческите описания тя успешно намира и двете места, а също така открива и трите кръста, използвани за разпъването на Иисус Христос и двамата мъже, убити заедно с Него. Първоначално тя не знае кой е истинският Христов кръст. За да се определи кой кръст е правилният, кръстовете са полагани един след друг върху тялото на починал човек. Единствено Христовият кръст връща мъртвия към живот. Откриването на кръста носи изцеление на много хора, които са свидетелствали за чудесата. След като императрица Елена открива в Йерусалим светия кръст, той е разделен на поне две части. Едната остава в Йерусалим, а другата е отнесена в Константинопол. Скоро малки частици от кръста са пренасяни и на други места. Още през 348 г. св. Кирил, епископ Йерусалимски, казва, че „цялата земя е пълна с парченца от Христовия кръст“. Св. царица Елена

195 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Учебен проект „Сердика е моят Рим“ Сердика достига голям разцвет по време на управлението на светия император Константин. „Сердика е моят Рим!“ – възкликва той, когато вижда красивия град. В началото на своето управление Константин обявява града за столица на империята. Месеци наред Римската империя е управлявана от двореца в Сердика. През IV в. центърът на града се нарича „Константинов квартал“. В границите на Константиновия квартал днес е запазена ротондата „Св. Георги“, до която се е намирала церемониалната зала, в която императорът е приемал чуждестранните посланици. Цел на проекта: Проучване на раннохристиянската църковна история на Сердика. Участници: по трима ученици в екип. Стъпки за изработване на проекта: Проучете разпространението на християнството в Сердика; Запишете кога градът е обявен за епископски център; Направете хронологична справка на епископите, управлявали Сердика; Съберете информация за раннохристиянските мъченици, пострадали в Сердика заради вярата си в Христа; Опишете православните светини, запазени от раннохристиянския период (I–V в.); Проучете местата, свързани с провеждането на Сердикийския събор; Разберете къде се е намирала резиденцията на император Константин и обосновете защо той често повтаря: „Сердика е моят Рим!“. Разпределете задачите си в екипа. Определете срок за изпълнение и отговорник на групата, който да следи за изпълняването на задачите и срока. Представете пред класа резултата от груповия проект на хартиен или електронен носител, по избор. ДЕЙНОСТ 2. Биографична справка Направете Интернет проучване и съставете биографична справка за св. Елена по правилата за характеризиране на църковно-историческа личност, като си помагате с опорите за работа на стр. 285 и 286-287. Част от главната улица на Сердика, по която е стъпвал Константин Велики. Улицата има излаз на един от найважните пътища в Римската империя Via Diagonalis, или Via Militaris, който води към Филипополис (днешния град Пловдив). Ротондата „Св. Георги“

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ 4.5. 196 базилика – (на гръцки: βασιλική – „царски дом“) е вид обществена сграда с правоъгълна форма, състояща се от нечетно число (1, 3 или 5) различни по височина кораби (наоси). ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Св. апостол Андрей Първозвани 1. АПОСТОЛИ, РАЗПРОСТРАНИЛИ ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ След като християнството се утвърждава в Близкия изток, то се разпространява и на Балканския полуостров. Сведения за това се съдържат в библейски текстове, в други писмени източници и в многобройни археологически находки. Първият призован от Спасителя апостол е св. Андрей. Именно той извършва мисионерско пътуване по нашите земи още в I век. По българските земи проповядват и други ученици на Господа. Свети апостол Павел основава много църковни общини. Те са предимно в южната част на Балканския полуостров, но църковните предания сочат, че апостолът е навлизал и във вътрешността. Неговите ученици и последователи са продължители на делото му. Имената на някои от тях са споменати в антични текстове и документи. Най-известни от седемдесетте св. апостоли са Ерм, Карп и Климент – създатели и първи епископи, съответно на Филипопол (дн. Пловдив), Верея (дн. Стара Загора) и Сердика (дн. София). Друг апостол от седемдесетте е св. Амплий, който тръгва по стъпките на апостол Андрей и проповядва в някогашния черноморски град Одесос (дн. Варна). Той е поставен от апостол Андрей за първи епископ на тамошните християни. Свети Климент Римски е близък сподвижник на апостолите Петър и Павел. Той е епископ на Сердика, а по-късно става епископ на Рим. Създадените от апостолите и техните ученици преди около две хиляди години епископски катедри съществуват и днес в България. Съвременните български митрополити, членове на Св. Синод, са приемници на Христовите апостоли. Същевременно християнството прониква и от Изток, през черноморските селища. Те са пристанища, важни за стопанския живот на целия регион. От края на II в. и през III в. има сведения за църковни общини и по долното течение на р. Дунав, в това число и на юг от реката. Един от първите такива християнски центрове е Дуросторум (по-късно – Доростол, а днес – Силистра).

197 Християнството е пуснало корени в българските земи още преди образуването на Първото българско царство. След създаването на българската държава християнството прониква във всички слоеве на обществото, сред местните управители и във владетелския двор. Запазването на езическите религии на прабългари и славяни очевидно препятства тяхното по-дълбоко спояване в един народ. Този факт е предпоставка св. княз Борис да вижда в християнството възможност за духовно обединение на своя народ. 2. ДЕЛОТО НА СВЕТИ КНЯЗ БОРИС I Датата на раждане на Борис не е известна. Баща му Пресиян I е кан на българите. Българската държава се разширява през предходните векове в Североизточните Балкани. През 852 г. кан Борис наследява това царство, съставено от прабългари, славянски племена и местно тракийско население. Кръщението на св. княз БорисМихаил. Стенопис. Храм „Св. Седмочисленици“, гр. София Различните религии, етноси и езици създават вътрешна нестабилност. Борис, както и Константин Велики, вижда в християнството духовната сила, която може да създаде единна държава, основана на вярата в Христос. Войни, глад и чума поставят България през 860 г. в тежко положение. Кан Борис вижда спасението на своята помрачена от езичеството земя в нейното просветление от вярата в Христа. Историците понякога поставят християнската вяра на светия владетел в сянката на неговите превъзходни политически умения. Но Борис подобно на св. император Константин, е владетел, приел вярата в Христос не като политическо решение, а като вътрешна и дълбока потребност.

198 4.5. По време на една от битките на българите с гърците е пленен монахът Теодор Куфара. Той е първият човек, посял семето на Евангелието в душата на българския владетел. В един от походите с гърците младата сестра на кан Борис е пленена и е възпитана в православната вяра при двора на византийския император. След смъртта на император Теофил, кан Борис сключва мир с императрица Теодора, като Теодор Куфара е разменен за българската принцеса, която също оказва голямо влияние върху своя брат. През тази епоха голяма част от Европа вече е християнска. В началото на IX в. България е важна регионална сила в Югоизточна Европа. Бъдещото ѝ развитие е свързано с Византийската и Източнофранкската империя. И двете са християнски държави, докато езическа България, остава повече или по-малко изолирана, неспособна да взаимодейства при равни условия нито културно, нито религиозно. Когато кан Борис I започва своето управление през 852 г., между Константинополския патриарх и Римския епископ съществува напрежение, свързано с амбициите им за лидерство в процеса на присъединяване на славяните към християнството. През последните месеци на 863 г. Византийската империя напада България. Целта е да се попречи на Борис да приеме християнството чрез мисионерите на Римската църква, тъй като близък съсед, зависим от Рим, би бил голяма заплаха. Византия не иска територии, а покръстване на българите от църквата в Константинопол. Двете страни подписват „дълбок мир“ за тридесет години. В късната есен на 863 г. в Плиска пристига мисия на патриарх Фотий и покръства кана, семейството му и няколко високопоставени членове на канския двор. В светото кръщение кан Борис е наречен Михаил от своя кръстник – византийския император Михаил III. Византийските мисионери покръстват българите и насърчават хората да унищожават езическите свещени места. Българските аристократични кръгове (болярите) се противопоставят на това унищожение, тъй като те спазват вярата и ритуалите на своята езическа религия. През 865 г. управителите (комити) от всичките десет административни области на България вдигат бунт срещу Борис (който вече има титлата княз, получена след светото кръщение), обвинявайки го в лошо управление. Противниците на Борис се опасяват, че Византийската империя ще разпространи влиянието си чрез християнството и в крайна сметка ще унищожи България. Въстаниците тръгват към столицата с цел да заловят и убият кана и да възстановят древната религия. Борис успява да потуши бунта. Светият княз Борис е бил изправен пред голямото изпитание да взема много трудни решения. Когато наказва разбунтувалите се боляри, той съзнава огромната тежест на своя избор. Той обаче понася бремето на своята отговорност да бъде водач на единен български народ. Св. патриарх Фотий Константинополски