РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ 2023

99 Православната църква носи светостта в света. Тя има за цел да го просвети, да го издигне, да го приближи до Бога и като крайна цел – да го спаси от смъртта, от тлението и разпада. Тази е причината, поради която в днешния разпокъсан, пълен с противоречия свят Православната църква става привлекателна за много хора, които за пръв път се срещат с нея. Днес тя се разпространява по целия свят, много хора стават нейни членове и свидетелстват за евангелската истина. 2. ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА В основата на нашата православна християнска идентичност е вярата ни в Бога. Синът Божий станал Човек и живял сред хората (Йоан 1:14). Той принесъл Себе Си в жертва на кръста заради греховете на всички и заради тяхното спасение. Православният християнин вярва, че по време на св. Евхаристия Светият Дух слиза над всички и над предложените дарове – хлябът и виното – и ги претворява в истинското тяло и кръв на Иисус Христос (Мат. 26:26-28). Като се причастява с тях, верният се съединява (става част) с Бога. Православната вяра лекува човека от неговия егоизъм и краен индивидуализъм. Сам по себе си, изолиран от общение с другите, никой не може да стигне до Бога. Ако православните вярващи нямат любов помежду си, всички претенции за любов към Бога са самозаблуда. По този въпрос Спасителят е категоричен: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго… По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:34-35). Любовта към християнина се проявява и като любов към творението, към заобикалящия ни свят. Всичко сътворено от Бога е поверено на човека. Затова православният християнин трябва да се отнася към сътворения свят като стопанин, а не като консуматор. Когато използваме ресурсите на творението, ние трябва да го правим със съзнанието, че те не са безкрайни. С особена сила любовта към човека се проявява и в любовта към родината, отечеството, към сънародниците. Изразена чрез православната вяра, тази любов в моменти на решителни за народа ни събития през историята му е помагала да оцелява и възкръсва. Просиялите български светци постоянно се застъпват пред Бога за българския народ, за всички православни в страната, за всички, които я населяват – да познаят Бога и единствено на Него да се уповават. Православната вяра е свобода – в убежденията и избора. Вярата се усвоява, проявява и доказва всеки ден. Ако човек е православен християнин, той би трябвало да е с осъзната вяра, а не „защото така трябва“ или само защото „такава ни е традицията“. Всички ние ще бъдем съдени „по закона на свободата“ (Як. 2:12). Познанието на вярата става чрез истината, която води към свободата. „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32), казва Иисус Христос. Сам апостол Павел заявява, че дори и той няма власт над вярата на християните (2 Кор. 1:24), тя е израз на свободно отношение към Бога и човеците.

100 3. ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД И ДОБРОДЕТЕЛНОСТ Православният светоглед произтича от силата и дълбочината на православната вяра. Вярата обаче, оставена сама на себе си, може да се превърне в празно съзерцание, самозаблуда, самоизмама. За да се избегне тази опасност, е необходимо да има дела на вярата, т. е. на дело да се показва това, в което вярваме. В това отношение особено категоричен е св. апостол Яков: „Вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва“ (Як. 2:17). Отговор на въпроса в какво се състоят делата на православния християнин, дава хубавата българска дума „добродетел“, т. е. вършене на добри дела. На първо място добродетелите се посаждат в процеса на нашето възпитание: как да се държим в семейството, в енорията, в училището, с приятелите, в обществото. По-нататък те се изразяват в изграждането на добри навици: помощ в семейството, грижа за по-възрастните хора в него, участие в енорийския живот (неделно училище, кухня, помощ за бедни хора и пр.); правене на добро на хората до нас; готовност за помощ и услуга на всеки нуждаещ се и още много други неща, на които ни учи Евангелието. От всичко това следва, че проявите на добродетелност са израз на лична вяра и отговорност, на съзнание, че ще отговаряме пред Бога. Отново св. апостол Яков е категоричен: „Грях ономува, който знае да прави добро, а не прави“ (Як. 4:17). Теоретичното знание изисква от нас практическа дейност, активиране на волята да върши добро. Вършенето на добри дела е свързано и с молитвата. Когато човек върши добро и в същото време се моли, той за всичко благодари на Бога. в Псалтира има една забележителна мисъл (която е изписана и върху Руски паметник в София): „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава, заради Твоята милост, заради Твоята истина“ (Пс. 113:9). Ако човек забрави за Бога и започне да изтъква само себе си, тогава е на погрешен път. Добри дела, които подхранват гордостта и самохвалството, са повече вредни, отколкото полезни. Дарът на Светия Дух, който всеки получава след кръщението, живее в нас (1 Кор. 3:16). Чрез него се активира волята за добротворство. От това следва, че християнският живот е динамичен и в постоянно развитие. Той се усъвършенства чрез образованата вяра в Бога. От тази вяра произлиза и се гради ценностната система на човека. Православният християнин не живее сам за себе си; неговият светоглед провокира действие и добротворство. Св. преподобномъченица велика княгиня Елисавета Фьодоровна (Романова), убита през 1918 г. от болшевиките заради православната є вяра и принадлежността є към руското императорско семейство. Преди това, решавайки да приеме монашество, тя заявила: „Аз оставям бляскавия свят, където заемах бляскаво положение, но заедно с всички възхождам в по-велик свят – света на бедните и страдащите.“

101 Вече научихме За същността на православното християнство; Основните черти на православието; Как е утвърдена православната вяра; Какво е догматически интегритет; До какво води отклонението от православното догматическо учение; Определението за „православие“; Православието се изповядва съборно; Основаването на Христовата Църква; Вярата в Бога е началото на човешкото знание; Знание за Бога получаваме чрез Божието Откровение; За православния християнин Бог е Личност, Творец и Извор на живота; Символът на вярата и основните му догматически установления; В центъра на православното богослужение е Бог-Троица и Иисус Христос – въплътилият се Син Божий; В Православната църква са всички тези, които са призовани и са повярвали в Иисус Христос като въплътен Бог; Животът на човека е подготовка към вечността; За значението на православната вяра за българския народ; Православният светоглед на православния християнин се изгражда върху основите на православната вяра; Добродетелта е основна черта на православната духовност; Човекът е съработник на Бога в благоустрояването на света; За разделенията в християнството; Как православните трябва да се отнасят към инославните християни и иноверните хора. Проверете наученото Кои са основните черти на Православието? Как видимо се осъществява и видимо изразява православната вяра? Защо Православната църква разбира себе си като една, света, съборна и апостолска? Какво са догматите? Кои са отклоненията и разделенията в християнството? Какви са причините за тяхната поява? Как Православната църква приема Римокатолическата църква и протестантските общности? Каква е мисията на Православната църква в света? Какво стои в основата на православния светоглед според учението на Църквата? Какво дава вярата в Бога на православния християнин? Защо православната вяра не е индивидуалистична? Защо любовта към другите, околния свят и творението е важна част от православния светоглед? Каква е връзката между християнската любов и любовта към родината? Кога вярата в Бога може да се превърне в празно съзерцание и самоиз- мама? Как вярата и делата променят живота? Как се проявява христи- янската добродетелност? Защо вършенето на добри дела се свързва с молитвата? Как православната вяра формира светогледа?

102 Приложете наученото Изяснете и аргументирайте Работете по двойки, като изясните един на друг догматическото учение за: • православната вяра в един Бог в три Лица; • Църквата като една, света, съборна и апостолска. Помислете и аргументирайте лошите последици, до които може да доведе: • неверието в Бога; • неправилното учение за Църквата. Прочетете текста за православната вяра в началото на урока. Изяснете основните характеристики на християнската вяра. Аргументирайте се с примери от живота на православните християни. Какво е догматическото учение на Църквата за Св. Троица? Какво е учението за Църквата като една, света, съборна и апостолска? Работа с богословски текст Светата Евхаристия е основно тайнство в Православната църква. Извършва се по време на светата Литургия. Същевременно молитвата е основна част от живота на православния християнин. Отношението към нея до голяма степен формира неговия светоглед. Прочетете двата текста и изведете ключовите думи и изрази, които отразяват православния светоглед и се отнасят до: • подготовката на вярващия за приемане на свето причастие; • молитвата като ваше лично изживяване. „За да приемем причастие, ние трябва да вярваме и изповядваме, че хлябът и виното на Евхаристията са тялото и кръвта на Сина Божий… Да пристъпват към потира, имат право само онези, които твърдо вярват в това, защото иначе причастяването им ще бъде за тяхно осъждане… С Евхаристията, която е нашето предложение (дар – б. ред.) върху жертвеника, ние трябва да оставим всички грижи на света и най-вече неразбирателството с нашите ближни… На Велики четвъртък Църквата ни припомня, че приемането на причастие е сериозна стъпка, която е от значение за целия ни живот.“ Въплътилият се Бог. Празничен катехизис. С., 2007, с. 283 „Чрез любовта молитвата се превръща в непосредствено съзерцание, участие в живота на Бога чрез Неговите енергии. Тя е усилие човекът да извади от сърцето си всичко лошо, което е събрано в него; търсене на съдействие от Бога, а при определен успех – възторг от близостта и срещата с Него; преживяване на отвъдното, изпълване на душата с райско състояние; мир със себе си и с околните; духовно проникване в тайните на битието; съпреживяване заедно с Бога и духовния свят на великолепието и красотата на всичко, сътворено от Него; взаимна радост от живота и взаимно споделяне на живот; изпълнение на думите на Спасителя: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Йоан 10:10).“ Димитър Попмаринов, Между вярата и знанието, 4-то изд., С., с. 226

103 1 2 3 4 A Б В Г Два образа Озаглавете всяко от изображенията. Направете схема в тетрадките си като свържете всяка от снимките, обозначена с цифра, със съответстващата є, отбелязана с буква, така че да се получат смислови двойки. Обяснете вашия избор.

Приложете наученото 104 Работа с електронна Библия В електронната Библия на Св. Синод на БПЦ-БП открийте чрез ключови думи в кои библейски книги от Свещеното Писание на Новия Завет се на- мира съответният текст. Използвайте опорите за работа на стр. 278. Довършете схемата Довършете схемата в тетрадките си, за да представите своето раз- биране за проявите на православния светоглед. Помагайте си с опорни- те думи. Обяснете взаимовръзката им в живота на християнина. Анализирайте и опишете пример на добротворство от съвременната българска църковна действителност. „Аз съм пътят и истината и животът.“ „А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда.“ •Потърсете връзката между вярата и истината, разкрита в Свещеното Писание. •Интерпретирайте текстовете, като обясните как са обвързани с по- знанието на истината. Проучете и сравнете Проучете и сравнете практиките за извършване на св. тайнство Причастие в Православната църква и в другите християнски изповедания – римокатолицизъм и протестантски общности. Използвайте опорите за работа на стр. 281. Проучете и споделете Разделете се на две групи. Проучете и споделете: • Първа група: примери на видни български писатели, поети и художници, които са допринесли за утвърждаването на православната вяра. •Втора група: примери на правилно отношение на православни вярващи към животните, към природата и грижата за нея. ДОБРОТВОРСТВО ??? ДОБРОДЕТЕЛНОСТ ДОБРОДЕТЕЛ в обществото с приятелите ??? ??? ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД в енорията

ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА – ХРИСТОВА ЦЪРКВА TEMA 3 О снованата от Господ Иисус Христос Църква в деня Петдесетница и днес продължава своето съществуване и служение сред хората. Апостолите, щом получили силата на Светия Дух, смело и вдъхновяващо започнали да свидетелстват за Христа, за Неговата смърт и Възкресение. Повярвалите се кръстили и приели Св. Дух (Деян. 1:8) и започнали да се именуват с Неговото име. Навсякъде, където апостолите свидетелствали за вярата в Христа, възниквали нови църковни общини. Така било поставено началото на църковния живот и на църковната мисия в света. От всички християнски общности Православната църква е най-тясно и най-силно свързана с първоначалното християнство от апостолския век. Православната църква е Христовата църква. В Новия Завет гръцката дума за Църква е еклисúя, което означава „събрание“ (на хора). Още от самото начало на земното съществуване на Христовата Църква неин отличителен белег е съборността. Църквата е съборна, или всеобща, защото събира в едно Св. Троица, Божията майка, ангелите, светиите и всички, които са заедно в име Христово. Когато и където се събират християните, там е Църквата – като събрание на Божия народ. Където е Христос, където е епископът с неговите помощници – свещениците, дяконите и миряните, там е Църквата – в благодарността и любовта към Спасителя. Животът на вярващите православни християни се проявява в общението в и чрез Личността на Господ Иисус Христос. Събирането и срещата с Христос продължава и днес – чрез вярата, Причастието и взаимното служение. Да имаме Христов живот, за нас означава да имаме пълноценен църковен живот. Това е животът в православната общност, която обединява Св. Троица със св. Богородица, св. ангели, светиите, починалите и живите православни християни. Това е Църквата – кораб на спасението. В Църквата чрез св. тайнства всеки вярващ получава духовни сили, за да живее праведно, благочестиво и свято. Без тези благодатни сили човешкият живот не може да е истински, цялостен, духовен и църковен. Св. тайнства се градят върху действието на Божията благодат и върху вярата, че в тях божественото реално се доближава до човешкото. Това снизхождане на Бога към човека се съпътства и от възхождане на човека към Бога. В Православната църква вярващите съпреживяват богослужението и св. тайнства, чрез тях те се свързват помежду си още по-силно и това е най-висшият и красив начин на общуване, който човечеството познава. Така Православната църква извисява, освещава и обединява вярващите в апостолската вяра. Затова потребността от Църква, разбирана като съюз на православните, обединени в Христа, е жизненонеобходима. Същността на Православната църква ни дава основание да я изповядваме като една, свята, съборна и апостолска. ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: Защо Господ Иисус Христос избира ученици и основава Църквата Си; Какво означава понятието църква; Кои са основните характеристики на Църквата; Какъв е библейският разказ за Петдесетница; Къде се намира Сионската горница върху картата на Йерусалим; Кои са имената на дванадесетте апостоли; Какви са били животът и дейността на светите апостоли Петър и Павел; Какви са били животът и дейността на св. апостол Йоан Богослов; Какви са основните приноси на Българската православна църква в историята на България; Какви дейности извършват българските духовници.

3.1. 106 РАЗБИРАНЕ ЗА ЦЪРКВАТА 1. ЗНАЧЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО ЦЪРКВА На български с църква превеждаме гръцкото понятие еклисия (ἐκκλησία). В старогръцкия език думата eклисия означава „законно свикано събрание“, в което участват само пълноправни граждани. Терминът е превод на старозаветната еврейска дума кахал, която обозначава събранието на вярващите евреи. В Новия Завет тази дума се използва в смисъл на общност и се разбира като събор, събиране, събрание. Църквата обединява вярващите в Иисус Христос и кръстените в Негово име хора в единно цяло. Нейните граници отиват отвъд земните ѝ измерения. В нея живеят и всички, които са кръстени и са си отишли от този свят. Най-високо издигнатите от тях – светците, са застъпници пред Бога за живеещите на земята хора. Като земна реалност нейното начало се поставя по времето на еврейския празник Петдесетница, когато над събралите се апостоли и хората, които са заедно с тях, слиза Светият Дух (вж. Деян. 2). Впоследствие нейните земни измерения се оформят в изграждането ѝ като институция, която се простира в целия свят. През историята тя ръководи живота на вярващите чрез своето учение и правила (канони). „Вярвам в една, света, съборна и апостолска Църква.“ (IX член от Символа на вярата)

2. ЦЪРКВАТА – НОВО ТВОРЕНИЕ Събраните заедно вярващи, обединени от вярата в Христа, съчетани в едно Тяло, една общност, са Църквата. Но Църквата е много повече от събрана група хора. Тя обновява творението, повредено от греха. Тя е ново явление, несъизмеримо с нищо друго, защото е възглавявана от самия Иисус Христос. Бог е извор и основа на всичко съществуващо. Всяко творение се стреми към Бога, включително и човекът, защото от Създателя зависи съществуването му (вж. Деян 17. 17:28). Прародителският грях обаче отклонява част от творението от Бога. Човекът, който е венец и цар на творението, под въздействието на сатаната злоупотребява с дарената му от Бога свобода. Съдържайки в себе си цялото творение, той се отвръща от Бога и повлича сътворения свят със себе си (вж. Рим. 1:21-23). Човекът пожелава знание извън Бога, за да стане като Него. Така се оказва отделен от Бога. Бог като любящ Баща избира хора като Ной, Авраам, Мойсей, Давид и пророците, които откликват на Неговия призив с вяра (вж. Бит. 12:4). Чрез тях Той подготвя Своя народ за обещания Спасител. Именно от този народ, от рода на Йесей, от св. Богородица се ражда по плът Синът Божий, Иисус Христос. Така отдалечилият се от Бога човек чрез Богочовека Христос отново е приет в общение. Въплъщението, Кръстът и Възкресението правят отново възможно единението между Бога и човека. Човекът остава свободен да го избере и пожелае, а Църквата е средата, в която то бива осъществявано. Църквата поддържа и изгражда човека „до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13). Всичко това се случва посредством вярата, която ражда съгласие за съчетаване с Иисус Христос по време на тайнството Кръщение. Тогава идва благодатта на Светия Дух, която умива човека от греха, за да влезе в общение с Твореца-Бог. Така, чрез въплъщението на Господ Иисус Христос в определеното време, се поставило началото на спасението на човешкия род. Боговъплъщението е ново събитие, обновяващо повреденото от греха творение. То е основополагащо в Божия план (домостроителството) на спасението, което се осъществява в Христовата Църква като ново, преобразено творение. Затова и делим времето в историята на преди и след Рождество Христово. Тоест центърът, фокусът на историята е Иисус Христос. В Него едновременно са миналото, бъдещето и настоящето (вж. Евр. 13:8). Това съзнание на Църквата особено ясно се изразява в нейните богослужебни текстове – четива, славословия, песнопения. 107 църква – „Господня“, „Господне (Тяло)“, „Господен (дом)“. Етимологично тази българска дума произлиза от гръцки език, но след преминаване на гръцкия корен през редица други форми в различни европейски езици. Пътят й е следният: от гръцките думи Κύριος = Господ, господар; κυριακών = Господен (ден / дом / храм); Κυριακή = неделя (Господният ден) → старонемската kirikō (съвр. kirche) → праславянската сьrky → старобългарската црькы → църковнославянската церковь → бълг. черква / черкова или църква. Близка по произход и със същия смисъл е английската дума church. Латинските езици като френски и испански заемат основното гръцко понятие: гр. εκκλησία → фр. eglise → исп. Iglesia = събор, събрание. И двете изходни понятия (κυριακών и εκκλησία) изразяват същността на Църквата като Тяло Господне / общността на християните, която в деня Господен се събира в име Господне. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Св. Богородица с Младенеца (храм „Св. апостоли Петър и Павел“, гр. Силистра)

108 3.1. 3. ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЦЪРКВАТА Църквата е една Иисус Христос поставя началото на Църквата като една. Той обещава на апостолите, че върху тяхната вяра ще съгради Своята Църква. Затова Църквата винаги е Негова, Христова, Божия. Тя не съществува по начина, по който съществуват отделните държави или федерации, но винаги е едно Тяло Христово. Църквата е народът Божий, събран от Св. Дух около Христа, за което свидетелства Писанието: „Вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий“ (1Петр. 2:10); и „никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1Кор. 12:3). Чрез изповядването на апостолската вяра, чрез връзките на любовта тя навсякъде е единна и образува едно Тяло, с един Глава – Иисус Христос. Като Христово Тяло тя, подобно на своя Господ, обединява в едно човека, видимия и невидимия свят. Следователно както Господ Иисус Христос е Един, така и Неговото Тяло – Църквата е една. Това е догматическа истина запечатана в Символа на вярата. Църквата е свята Като Тяло Христово Църквата е и свята. Нейната святост идва от светостта на Бога, както Той Сам казва: „Бъдете свети, защото Аз, Господ, Бог ваш, съм свет“ (Лев. 19:2). Тази заповед – човекът да се стреми към светост – е препотвърдена от Новия Завет. Апостолът пише на първите християни да следват примера на Бога, Който ги призовава: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“ (1 Петр. 1:16). Никой не е роден съвършен и готов за Царството Божие, но всеки получава тази покана да стане жител Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай води съборното моление към св. Богородица

109 на това Царство чрез кръщението и св. тайнства. Църквата е съборна Изповядваме, че Църквата е „съборна“, което означава всецяла, без недостиг, но обхващаща всичко, насочена към всекиго. Дори преди да се е разпростряла над целия свят, тя е била съборна и всеобхващаща, защото това е съборност, отнесена не към количество, а към качество. Всяка една от първите местни църкви е била съборна, макар и да се е простирала понякога само в рамките на един град. Но тази малка общност тук и сега отобразява и се свързва с Царството Божие, което е вечно и обхваща всичко (винаги и навсякъде). Изповядваме, че тя наистина е „пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всичко“ (Еф. 1:23). В този смисъл съборността на Църквата обхваща миналото, настоящето и бъдещето – отминалите, настоящите и бъдещите поколения. Тя се простира отвъд материалния свят и прави човека гражданин на Божието царство. Църквата е апостолска Църквата е апостолска, защото чрез апостолите до нас стига Христовото евангелие. Съборността на Църквата в историята се осъществява посредством тайнствата и апостолската йерархия. Тя свързва православните християни духовно и физически, в пространството и времето, чрез кръщението и ръковъзлагането, със Самия Иисус Христос и Неговите ученици. Така апостолската приемственост се предава неизменно, без прекъсване още от св. апостоли на архиереите, епископите, а чрез тях до свещенството и миряните днес. Всеки канонично ръкоположен архиерей може пряко да проследи своите предшественици до самите св. апостоли. Йерархическите служения са много важна отличителна черта на Църквата, защото чрез тях се осъществява духовната приемственост с апостолите. Апостол означава и „вестоносец“, „изпратен със задача“. Така и Църквата е апостолска, защото е изпратена и изпраща своите членове със задача – да свидетелстват за Царството небесно и да носят навсякъде благата вест – Евангелието. Православният християнин вярва в Църквата, защото тя пренася през историята Божието откровение и проповядва Божието присъствие сред човеците. Самата Църква е обект на вяра като тайнствена реалност на Царството, разкрита от Господ Иисус Христос и Св. Дух. Тя е общността, основана от Христа, над която „портите адови няма да надделеят“ (Мат. 16:18). Въпреки всички опити за определения, Църквата не може да бъде определена, описана и изразена с думи. Разбирането и съответно опознаването на Църквата може да стане преди всичко отвътре. Тайнството на Църквата се схваща чрез вяра и живо участие. За да разберем най-правилно Църквата, трябва да посетим богослужението. То е изпълнено със светлина и тайнственост – свещениците са облечени в златотъкани одежди, четенето е тържествено, пеенето е ангелско. Цялата атмосфера е царствена, на Царството Божие. Църквата изобразява преображението на целия свят: преображение на материалния свят и на човешката общност в Царство Божие. Българският патриарх Неофит – приемник на св. апостоли

110 3.1. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Какъв е произходът на думата църква? Какво е предхристиянското є значение? В какъв смисъл се използва думата църква в Новия Завет? Защо тя се разбира като място на спасение за вярва- щите? Защо Църквата не е само група от вярващи? В какъв смисъл разбираме Църквата като ново, преобразено творение? Как отделянето на човека от Бога обуславя необходимостта от раждането по плът на Спасителя и новото творение – Църквата? Какви са характеристиките на Църквата според Символа на вярата? Защо Църквата е една? Какво я прави свята? Какво означава, че тя е съборна? По какви причини е наречена апостолска? Защо опознаването на Църквата е възможно преди всичко вътре в Църквата, чрез участие в нейния живот? 3. Работа със схема С помощта на схемата анализарайте понятията, които илюстрират приемането на дара на Светия Дух от страна на човека, за да стане той член на Христовата Църква. 2. Работа с речник Анализирайте термина еклисия. Избройте думи и изрази, с които се назовава Църквата. Защо в нашия език думата за Църква и храм е една и съща? Какво ни говори това? Христос като Господ Христова Църква Назоваване Приобщаване Призоваване Изповядване Храм „Св. вмчца Марина“, гр. Пловдив

111 ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Аргументиране на твърдение С помощта на текста от втора точка на урока посочете аргументите, подкрепящи православния възглед за Църквата като ново, преобразено творение. 5. Споделяне на суперлативи Обсъдете съдържанието на изучаваната тема на урока, като използва- те суперлативи (нещо, което е най-). Подкрепете своите впечатления с отговори на следните въпроси: Кое според вас е най-важното, което научихте в този час по религия? Какво от наученото възприемате като най-полезно за жи- вота на православния християнин? Кои от споделените суперлативи ви допаднаха най-много? 6. Анализ на притча Прочетете Христовата притча за поканените на вечерята. Направете анализ съобразно разбирането на Църквата като събрание на призовани, на поканени. Анализирайте притчата в следната последователност: героите в повествованието и отношенията помежду им; структура, основни части на текста; цел, мотивация за действията на героите в текста; основно послание на притчата, което се съдържа в думите: „Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани“; скрит, тайнствен смисъл на притчата. „Един човек приготви голяма вечеря и покани мнозина; и в часа за вечеря изпрати слугата си да каже на поканените: дойдете, понеже всичко е вече готово. И почнаха всички като сговорени да се извиняват. Първият му рече: купих си нива и ще трябва да отида да я видя; моля те, извини ме. Другият рече: купих си пет рала волове и отивам да ги опитам; моля те, извини ме. Третият рече: ожених се, и затова не мога да дойда. И като се върна, слугата обади това на господаря си. Тогава стопанинът на къщата се разсърди и рече на слугата си: излез по-скоро по стъгдите и улиците на града и доведи тук бедните, маломощните, хромите и слепите. И рече слугата: господарю, извършено е, както заповяда, и още място има. И рече господарят на слугата: излез по друмища и плетища, и, колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми. Защото, казвам ви: никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми. Понеже мнозина са звани, а малцина – избрани.“ (Лука 14:16-24) Ловчанският митрополит Гавриил причастява на Христовата трапеза свое духовно чедо

112 3.1. 1. Съставяне на устно описание Разгледайте таблицата и обсъдете как Свещеното Писание и светите отци на Църквата допълват отделните характеристики на Църквата, записани в Символа на вярата. Съставете устно описание на Църквата, като използвате думите и изразите в таблицата. БЛАГОНРАВИЕ 2. Защита на вярата Като използвате наученото за основните характеристики на Църква- та, обяснете кога изписваме Църква с главна буква и кога с малка. 3. Работа по двойки Прочетете и обсъдете по двойки откъса от Великата ектения, която е част от Златоустовата св. литургия. Споделете своите размисли и съждения с класа. Защо в Литургията вярващите се молят за светите Божии църкви и единението им? Как разбирате прошението за „благопреуспяване“ и „единение“? Защо храмът и вярващите богомолци са едно цяло в молитвения призив на Църквата? Църквата според: Свещеното Писание Символа на вярата, IX член Светите отци „стълб и крепило на истината“ (1 Тим. 3:15) една Невеста Христова „род избран… люде придобити“ (1 Петр. 2:9) „съграждани на светиите и свои на Бога“ (Еф. 2:19) света Майка на християните „малко стадо“ (Лука 12:32) съборна Ноев ковчег Кораб на спасението „Тяло Христово“ (1 Кор. 12:27) апостолска Царство Божие на земята „За мира на целия свят, за благопреуспяване на светите Божии църкви и единението им на Господа да се помолим. За този свят храм и за онези, които с вяра, благоговение и страх Божий влизат в него, на Господа да се помолим.“ Из: Велика ектения от Златоустовата св. литургия Дякон възглася Великата ектения

113 1. Интернет проучване Намерете в Интернет повече информация за хълма Сион и неговото преносно значение, за да обогатите познанията си за старозаветното му разбиране като място на спасение на вярващите. Използвайте опорите за работа на стр. 280. Потърсете отговор на следните въпроси: Къде се намира хълмът Сион? На какво той е символ и предобраз в Стария Завет? Как Църквата продължава това разбиране в християнски контекст? 2. Рисуване по въображение Прочетете текста на св. Николай Велимирович и споделете своите впечатления. Разгледайте иконата, изобразяваща Църквата като кораб на спасението. Какво общо откривате между представената в текста словесна картина и иконографското изображение? Пресъздайте своите мисли, чувства и идеи, породени от текста в цветове и форми по отношение на разбирането ви за Христовата Църква. Представете и разтълкувайте произведенията си. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие „Пътници, ето го корабът! Когато придошъл потопът, Ной се спасявал в сигурен кораб. Потопът на безумието и греха бушува непрестанно. Затова Човеколюбецът Бог е създал кораб на спасението. Питайте за Неговия кораб и бързо влизайте! Да не ви измамят многото шарени лодки, украсени и накипрени отвън. Питайте за здравината на мореплавателния съд и за изкусността на капитана. Христовият кораб има най-яките стени и най-изкусния кормчия. Това е Сам Дух Светий, Всеведецът и Всемогъщият... Не се оставяйте да ви измамят! Но питайте за Неговия кораб! Ако и на пръв поглед той да е най-неугледен от всички, но е як и сигурен. Макар по него да няма много шарени знамена, освен кръстния знак, знайте, че на него животът ви е осигурен. А при морските пътешествия първото и главно правило е да бъде осигурен животът на пътника.“ Св. Николай Велимирович Из: „Вярвам в една света, съборна и апостолска Църква“, www.pravoslavietobg.blogspot.com Хълмът Сион днес

3.2. ОСНОВАВАНЕ НА ЦЪРКВАТА 114 1. ПЕТДЕСЕТНИЦА – НАЧАЛО НА ХРИСТОВАТА ЦЪРКВА Църквата е наричана по много начини, всеки един от които разкрива различни страни от нейната природа. Наричана е народ Божий, тоест общност от хора, посветени на Бога и обърнати към Него. Общност, включваща и починалите, но живи в Бога светци. Тя е общност от хора, тук и сега, събрана от Светия Дух в Христа. Църквата съществува от сътворението на света, но като общество от вярващи тя е основана в определен исторически момент, когато Светият Дух слязъл над събраните апостоли – на празника Петдесетница. При Възнесението Си Господ Иисус Христос обещал на Своите ученици и последователи, че няма да ги остави сами, а скоро ще им изпрати Утешителя, Духа на истината, Който винаги ще бъде с тях и ще ги научи на всичко (Йоан 14:16-17). Тогава онези, които били разпръснати при смесването на езиците при Вавилонската кула, били отново призвани към единство, помазани с огнени езици. Призвани към построяването на новото божествено духовно здание, чийто краеъгълен камък е Самият Господ – Главата на Църквата. На Петдесетница Христовите ученици се обличат „в сила отгоре“ (Лука 24:49) и духовно се преобразяват. Бог ги надарява със силата да преобразят света – чрез любов, дух и истина. Около три хиляди души, присъстващи в Йерусалим по това време, приемат вярата, кръщават се и стават народ Божий. Църквата не може да бъде мислена без общността. Оттам е и старата християнска поговорка: „Един християнин не е християнин“. Апостолите проповядват за „великите Божии дела“ (Деян. 2:11), за разпнатия и възкръснал Господ. Онези, което откликват на тяхната проповед, като своеобразни „живи камъни“ (1Петр. 2:5) започват да се вграждат в църковното здание, чийто краеъгълен камък е Христос, а основа – „апостолите и пророците“ (Еф. 2:20). „Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий…“ (Деян. 2:1-4)

115 юдейска Петдесетница – първоначално земеделски празник на реколтата, който по-късно се преобразува в честване на получаването на Закона от Бога, отбелязва се седем седмици след Песах (Пасха) християнска Петдесетница – чества се слизането на Св. Дух по време на юдейската Петдесетница над учениците и последователите на Иисус Христос, което Църквата отбелязва петдесет дни след Възкресение Христово горница (библ.) – стая на горен етаж в сграда в Йерусалим Сион – свещен хълм, на който е бил изграден Йерусалимският храм, днес квартал в Йерусалим; някога там е бил и дворецът на св. пророк и цар Давид благодат – нетварна божествена енергия, която се дава на човеците като благ дар и сила за духовно възрастване и богоуподобяване ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Със слизането на Светия Дух започва осъществяването на всичко, за което по-рано Спасителят предсказва. В тези първи дни след Петдесетница, преобразени от Св. Дух, учениците и последователите на Иисус Христос усилват своята вяра в Него. Това е чудото на Църквата! На Петдесетница тя се ражда в лицето на Йерусалимската църква – „майката на всички Църкви“, както я наричат в богослужебните текстове. С всеки изминал ден – казва Писанието – „Господ всекидневно прибавяше към Църквата такива, които се спасяваха“ (Деян. 2:47), хора, които стават част от Църквата, насочени от Духа на истината, упътващ във всяка истина (срв. Йоан 16:13). 2. НАРОДЪТ БОЖИЙ КАТО ЦЪРКВА – СЛУЖЕНИЯ И ПОРЯДЪК Както във всяка една сграда има определен ред, така и Строителят изгражда Църквата с вътрешен ред, който се определя от служенията и даровете, предадени на всекиго по реда на Светия Дух (вж. 1Кор. 12:11). Така Христовата църква започва своето историческо шествие в света. Както всеки един организъм има порядък, така и Църквата, като Тяло Христово, изгражда своя порядък, водена от Светия Дух. Всеки християнин е част от Божия народ, Тялото Христово. Но сред този народ има различни членове и чинове, дарове и служения.

116 3.2. Клирът се състои от свещенослужителите: епископите, които обединяват всички вярващи; свещениците, които са техни главни помощници в обгрижването на духовното паство; дяконите, които помагат на свещениците и епископите в богослужението и църковния живот. Наред с клира (духовенството) Църквата се изпълва и от верни (или миряни). Някои от тях са църковнослужители, т.е. иподякони (помощници в олтара), певци и четци, администратори и катехизатори (преподаватели в църковните училища) и др. Духовниците служат на Бога от името на всички (затова в църква те винаги се молят от първо лице, множествено число). Те напътстват верните и се молят за тях. Верните на свой ред се молят за своите предстоятели и според силите си съучастват в общото дело на спасението. Всяко едно служение и всеки един дар в Църквата са от Бога за обща полза (вж. 1Кор. 12:1-12). Споменатото в книга Деяния на св. апостоли прибавяне на повярвали, кръстени и спасяващи се хора на едно място означава, че първоначалната цел на Църквата е да ги събере заедно. Най-напред духовно, чрез благодатта на Светия Дух, а след това и физически. От самото си начало Църквата се осъзнава от вярващите като общност. Тя не е самоцелна общност, а такава, която изповядва Христа и следва учението на апостолите. 3. ЦЪРКВАТА КАТО ЕВХАРИСТИЯ Първите християни пребъдват в молитвите, учението на апостолите, милосърдието и хлеболомението. За хлеболомение (разчупване на хляб) става дума и при нахранването на хиляди души с няколко хляба; хлеболомение извършва и Господ на Тайната вечеря, както и по време на вечерята в Емаус (вж. Лука 24:30). В църковния контекст хлеболомението е синоним на св. Евхаристия. Тогава човекът приема претворените в Тяло и Кръв Христови хляб и вино за „живот вечен и прошка на греховете“. Още от самото начало християните, в основаните от апостолите църкви, живеят като една общност. Това не е общност, основана на общ произход или под външен натиск; това е общност на всички, които откликват на апостолската проповед. Както евреи, така и елини, стават християни. Те заедно участват в св. Евхаристия, молят се, учат и помагат на всички хора в нужда. Както зрънцата пшеница, събирани от различни места, стават брашно и заедно образуват един хляб, така и хората събрани в Църквата, като се причастяват, стават част от единия Хляб – Хляба на живота. Както брашно, вода и квас се събират, за да станат тесто, но без пещ то вкисва, така и християните се събират в Църквата и биват сгряти от огнените езици на Светия Дух. И както пшеницата се смила, за да стане брашно, така и хората биват преобразени в кръщелния купел; потапяйки се, те умират за света, а излизайки от водата, те се раждат отново за живот в Бога. В св. Литургия Църквата „става“ това, което е – Тяло Христово. Тяло, което работи (гр. литургия се превежда като работа на народа или общо дело), което се движи и което принася „Постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в хлеболомението и в молитвите. Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Иерусалим. А всички вярващи бяха заедно, и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока и ги разделяха между всички, всекиму според нуждата. И всеки ден единодушно предстояваха в храма и, преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към Църквата такива, които се спасяваха.“ (Деян. 2:42-46)

117 плодове. Плодовете укрепват самото Тяло Христово. Те са които го разрастват, които разкриват неговата природа чрез грижата за бедните, болните, вдовиците, сираците. Тайнството Евхаристия е център на християнския живот. Чрез него човекът влиза в единение с Бога и с останалите членове на Църквата. Участието в св. Евхаристия е израз на общностната, съборната природа на Православната църква. Преломяването на хляба, т. е. вземането на причастие от вярващите винаги е от една чаша – израз на единството на тялото Христово – Църквата. Божият народ живее с вярата, че ще пребъде и във вечността, в царството Божие. В това Царство не може да влезе някой, който не се е кръстил и не е станал член на Христовата Църква. Това казва и Господ в беседата си с Никодим: „ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие“ (Йоан 3:5). Само Църквата дава този „жив хляб“, който е „слязъл от небето“ и свидетелства, че „който яде от тоя хляб, ще живее вовеки“ (Йоан 6:51). Причастието е реално единение с Тялото и Кръвта Христови, а с това и участие във вечния Живот. Затова св. апостол Петър казва, че в Христа ставаме „участници в божественото естество“ (2 Петр. 1:4). Същото, но с други думи, потвърждава и св. апостол Павел: „станахме причастници на Христа“ (Евр. 3:14). Тоест Иисус Христос е лозата, а ние сме пръчките, както е казано в евангелската притча (вж. Йоан 15:1-8). Православните християни, които се причастяват с Христа, общуват с Бога чрез Него. Причастието е немислимо извън св. Литургия. Когато верните се причастяват и съединяват с Бога, те се съединяват и един с друг в Христа. Това е общото дело на св. Литургия. Древната Църква е твърде строга към онези, които не участват в Литургията и не се причастяват. По-късно, през ІV в., Църквата определя, че който три поредни недели не участва в св. Литургия и причастието, да се отлъчва за определено време. Защото, поставя се въпросът: как някой може да принадлежи на Църквата, а да страни от нейната трапеза? Църквата се разкрива в Евхаристията. Евхаристията се предлага за цялото творение. Участниците в нея образуват едно тяло с Христос, Дева Мария, светиите и всички вярващи, живи и починали.

118 3.2. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Защо Църквата е наричана по много начини? В кой исторически момент е създадена Църквата? Какво се случва с Христовите ученици на Петдесетница? В какво се изразява чудото на Църквата? Защо наричаме Йерусалимската църква – „майка на всички Църкви“? Защо служенията и даровете на всеки християнин като част от Божия народ не са еднакви? Какъв е съставът на църковния клир? Какви служе- ния изпълняват църковнослужителите в Църквата? Защо събирането на християните в общност е толкова важно за Църквата? Какво представлява хлеболомението, практикувано от първите хрис- тияни? Кога Господ Иисус Христос го извършва за пръв път? Как хрис- тияните, събрани в молитвена общност, образуват Тялото Христово – Църквата? Кое е тайнството, чрез което човекът влиза в единение с Бога и с останалите членове на Църквата? Защо участието в светата Литургия е толкова важно? 2. Разпознаване, разбиране и описване на православна икона Разгледайте внимателно иконата. Използвайте опорите от стр. 278. Начертайте в тетрадките си таблица, като използвате образеца и отговорете на въпросите. Прочетете текста за любознателните и разграничете новата информация от това, което вече знаете. Попълнете таблицата в тетрадките си. Какво е значението на изобразената библейска сцена? Кое друго важно евангелско събитие свързвате със Сионската горница?

119 ЛЮБОМЪДРИЕ За любознателните... „На иконата на Петдесетница е изобразена галерия. Това е Сионската горница, където апостолите пребивават след възнесението на Господа. Апостолите седят в полукръг. В горната част на полукръга са изобразени първоапостолите Петър и Павел. След това са другите апостоли по възраст. Всички са със спокойни изражения и замислени погледи. Те държат свитъци или книги, символ на учителския дар, който са получили от Светия Дух. В средата на полукръга на седналите апостоли се забелязва празно място. Това е седалището на Христос, Глава на Църквата. В горната част на иконата небето е изобразено под формата на кръг. От него се излъчват три или дванадесет лъча светлина, които се спускат върху апостолите. На иконата, освен спускащите се лъчи, над главата на всеки апостол се извисява огнен език, което означава, че всички те са били изпълнени със Светия Дух и са получили дара на езиците. Свети Йоан Кръстител е пророкувал това, когато е казал на слушателите си, че "идващият след него", Христос, ще кръсти последователите Си със Светия Дух и огъня на Божията благодат. Под апостолите е изобразена фигурата на старец с корона на главата и остра брада, който държи с двете си ръце плащаница, в която се виждат дванадесет свитъка. Този старец символизира света, а свитъците - дванадесетте колена. Както ни съобщават Деянията на апостолите, в деня на Петдесетница в горницата имало около сто и двадесет души (1:16). Следователно дарът на Светия Дух е получен не само от дванадесетте апостоли. Присъстващите Христови ученици представляват цялата Църква, те са представители на Църквата от всички поколения и епохи. В противовес на светите фигури на апостолите е символичната фигура на света. Четем за него в текст от ХVІІ век: „Защото при слизането на Светия Дух се появява човек, седящ на тъмно място, прегърбен от старост, облечен в червена дреха, с царска корона на главата и с бяла кърпа в ръцете, в която има дванадесет написани свитъка. Човекът седи на тъмно място, защото преди това светът е бил без вяра. Той се е навел от годините, защото е остарял от Адамовия грях. Червената му дреха показва кървавите жертви на злото. Неговата царска корона означава греха, който владее света. Бялата кърпа на ръцете му с дванайсетте свитъка означава дванайсетте апостоли, които със своето учение са донесли светлина на света.“ Χρήστου Γ. Γκότση, Ο Μυστικός κόσμος των Βυζαντινών Εικόνων, τ. Α΄, Αθήνα 1971; https://www.imconstantias.org.cy/711036-2/ Какво вече знам? Какво е новото за мен? Какви символични послания откривам в изображението?

120 3.2. ЛЮБОМЪДРИЕ 3. Работа с библейски текст Прочетете разказа в книгата Деяния на св. апостоли за слизането на Св. Дух на Петдесетница (2 гл.) и изберете ключови думи и изрази от проповедта на св. апостол Петър, с които да представите съдържанието є. Направете заключение: - за осъщественото пророчество на свети Йоан Кръстител; - за отразения в последните шест стиха на втора глава дух на ранната Църква; - за значението на празника Петдесетница в Църквата. 4. Работа със схема Първите християни постоянствали в учението на апостолите, об- щуването помежду си, милосърдието, хлеболомението и молитвите. (Деян. 2:42). Разгледайте схемата и опишете живота на първите хрис- тияни. Дайте подобни примери от съвременния живот на Православната църква, отнасящи се до: задружността и единението; общението в молитвата и св. Литургия; любовта, взаимопомощта и милосърдието; общата трапеза след св. Литургия; следването на Христовия пример. ЦЪРКВА ПЪРВИ ХРИСТИЯНИ общуване хлеболомение учението на апостолите молитви милосърдие

121 1. Работа с химнографска творба Използвайки опорите за работа на стр. 280, представете и опишете съдържанието на тропара. Разделете го на отделни смислови части и ги разтълкувайте. БЛАГОНРАВИЕ СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Светата Петдесетница е довършване на Боговъплъщението — при първото Си слизане Светият Дух извършва в Пресветата Дева Въплъщението на Бог Слово и Бог Слово става Богочовек, и като Богочовек остава навеки в Своето тяло; при второто Свое слизане, на Петдесетница, Светият Дух слиза върху богочовешкото тяло и навеки остава в това тяло, което е Църквата. Между Боговъплъщението и Петдесетница е единното и неделимо домостроителство на спасението. Светият Дух слиза върху цялото Тяло на Църквата и цял присъства в целокупното богочовешко съществуване и живот на Църквата. Както в човешкото тяло нищо не става без душата, която е в него, тъй и в тялото на Църквата нищо не става без Светия Дух, Който е душа на Църквата. И тъй – във всички векове и в цялата вечност. Всъщност Църквата е един несвършващ ден на Светия Дух. Светият Дух е неизменно в нея като безсмъртна животворна сила. И Той непрестанно слиза върху християните — слиза чрез всяка света тайна и всяка света добродетел; слиза при всяко богослужение, при всяко „Господи, помилуй“, при всяка въздишка на копнеж по Христа.“ Св. Юстин Челийски (Попович) Из: „Православната църква – несвършваща Петдесетница“ 2. Светоотеческа мъдрост. Разделете се на малки групи. Прочетете откъса от беседата за Пет- десетница на св. Юстин Челийски (Попович), където се прави връзка между Въплъщението и Петдесетница. Нека всеки да размисли над про- четения текст. След това споделете своите впечатления. Първи гово- ри водещият, после дава думата на останалите. Благословен си, Христе Боже наш, Който показа рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез тях улови вселената. Човеколюбче, слава на Тебе. Св. Юстин Челийски (Попович)

122 3.2. 1. Работа с карта Като изполвате опорите за работа с библейско-историческа карта на стр. 292: 1) Определете точното място на хълма Сион и на Сионската горница на картата на града. 2) Сравнете библейската и съвременната карта на стария Йерусалим. Проследете настъпилите промени. 3) Направете кратко описание на свещения хълм Сион в град Йерусалим днес. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие 2. Ролева игра „Интервю“ Проведете ролева игра по двойки, като използвате сведенията, дадени във втора глава на книга Деяния на св. апостоли. Изберете един представител от участниците в случилото се на празника Петдесетница в Йерусалим (апостол/друг ученик, присъствал там, или човек от народа, който е слушал проповедта на св. апостол Петър). Съставете въпросник за провеждане на интервю с избрания библейски персонаж. Разпределете помежду си ролите на провеждащ интервюто и на участ- ник в събитието. Влезте в роля и проведете ролева игра. Сменете ролите си и изиграйте ролевата игра отново.

123 3.2. ОСНОВАВАНЕ НА ЦЪРКВАТА (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Съставяне на определение Изработете определение за Църквата, като използвате изброените думи и изрази. Дайте съответстващ пример от живота на християните. общност на Бога и хората; Тяло Христово; Църква, която участва, общува в Бога; св. Литургия; пълнота на Божието Откровение; молитва; учение на апостолите; милосърдие. ЗАДАЧА 2. Работа с изображение 1) Разгледайте изображението и го опишете, като използвате опорите за представяне и описване на изображение на стр. 286. 2) Назовете и обяснете църковната йерархия на свещенослужителите в Църквата. 3) Дефинирайте тяхното служение като наследници на светите апостоли. Представете всяко служение в контекста на енорията или епархията.

124 Въпроси Основаване на Църквата Какво научих? Какво искам да разбера? Какво разбрах? ЗАДАЧА 3. Съставяне на мисловна карта Припомнете си основните моменти, отнасящи се до Църквата като Евхаристия. Съставете мисловна карта, като групирате и свържете чрез ключови думи и изрази най-важните идеи и характеристики на Църквата като евхаристийна общност. ЗАДАЧА 4. Концептуална таблица за оценка Начертайте таблицата в тетрадките си. Отговорете на въпросите, като направите оценка на вашите познания за основаването на Христовата Църква. Ловчанският митрополит Гавриил причастява цяло семейство

125 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Изработване на символ В църковната иконография Църквата често се изобразява като кораб, който плава в бурно море. Какво е значението на този символ? Изработете символ, чрез който да представите Църквата чрез най-важните за вас нейни основни черти. Представете пред класа своя символ и обяснете значението му. Подберете най-подходящите. Направете табло и го поставете в класната стая. ДЕЙНОСТ 2. Поклоннически маршрут Съставете поклоннически маршрут „Църквата след Петдесетница“ според хронологията на библейските събития след Възнесение Христово. Сформирайте екипи и разпределете задачите си: 1) Подберете 5 обекта, които да посетите, като за всеки от тях подберете подходящи снимки и подгответе кратко представяне; 2) Направете кратка историческа справка за град Йерусалим от времето на св. апостоли; 3) Съставете технологична карта на вашия поклоннически маршрут. С помощта на картите определете географското положение и природни особености на град Йерусалим. Запишете самостоятелно характеристики и ги споделете с класа. Стенопис от северната стена в притвора на Зографската църква Йерусалим – общ изглед

3.3. АПОСТОЛИТЕ 126 1. АПОСТОЛИТЕ И ЦЪРКВАТА В Църквата има различни служения и най-първо от тях е това на апостолите. Те са пратеници Христови, каквото е и етимологическото значение на думата „апостоли“, които от обикновени рибари стават ловци на човеци, улавящи в мрежите си целия свят. Апостолите имат различни и основополагащи служения в Църквата. Затова в иконата на Царството Божие те се изобразяват редом до Христос, а апостол Павел ги нарича „основа на Църквата“. В посланието си до ефесяни той пише: „Вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисуса Христа за краеъгълен камък, върху който цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез Господа“ (Еф. 2:19-21). В царството около Христа е събран целият народ Божий. Фрагмент от стенопис „Второто Христово пришествие“ „Имената на дванайсетте апостоли са тия: първият Симон, наричан Петър, и Андрей, негов брат, Иаков Зеведеев и Иоан, негов брат, Филип и Вартоломей, Тома и Матей митар, Иаков Алфеев и Левей, наречен Тадей, Симон Кананит и Иуда Искариот, който Го и предаде.“ (Мат. 10:2-4)

127 апостол – букв. от гр. пратеник. Пряк ученик на Господ Иисус Христос, свидетел на Неговия земен живот, поучения, страдания, кръстна смърт, възкресение и възнесение богослов – човек, който достоверно разкрива учението, личността и спасителното дело на Богочовека Иисус Христос ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Апостолите потвърждават, че Христос е възкръснал от мъртвите и че Той ще съди света. Именно поради това Църквата е апостолска – основана на тяхното свидетелство. Присъствието им около Христа, както на Тайната вечеря, така и при Възнесението, изобразява началото на Църквата. Апостолите са заедно с Иисус Христос през последните три години от земното Му служение: те Го слушат, виждат чудесата Му, на тях Той разяснява притчите Си. Когато ги пита „За Кого ме мислят човеците?“ (Мат. 16:13), те, в лицето на Петър, категорично отговарят: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16). На тях Господ разчупва хляба и подава чашата на Тайната вечеря. Също така апостолите стават преки свидетели на Неговите страдания, кръстна смърт, възкресение и възнесение. При възнесението Си Той им дава последната Си заповед: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин“ (Мат. 28:19-20). Те, заедно с всички повярвали, са човеците, върху които се излива Божията благодат, силата на Св. Дух на Петдесетница. Те са изначалният народ Божий, изначалното Тяло Христово – Църквата. Апостолите изпълняват последователно, с риск за живота си, завета на Спасителя (вж. Мат. 28:19-20), разпространяват и свидетелстват за Благата вест – Евангелието в близки и далечни краища на тогавашния свят. Посветеността на апостолите в това дело може да бъде изразена в пълнота с думите на св. апостол Павел: „горко ми, ако не благовествувам!“ (1Кор. 9:16) и „за всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои“ (1Кор. 9:22). Тайната вечеря

128 3.3. 2. СЪБОРЪТ НА ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ Апостолите, пратениците Христови, са изпратени на мисия да кръщават и учат всички хора. Те тръгват в различни посоки по света, свидетелстват за Христа и Евангелието. Но още преди да тръгнат по света те са общност, събор, очакващ слизането на Светия Дух (срв. Деян. 1:13-26). Православната иконография ги изобразява заедно на Възнесение Господне, съзерцаващи Издигащия се в слава Господ Иисус Христос. Празникът Успение Богородично също изобразява идеята за събора на дванадесетте апостоли. Там, според преданието, всички те се събират от близки и далечни краища на света, за да изпратят подобаващо Божията майка. Най-ясно това е изобразено в композицията „Причастяване на апостолите“. Апостолите проповядват на различни места, но при тези събития, чествани от Църквата, те са изобразени заедно, символ на нейното единство. Техният събор представя Църквата като икона на Царството Божие. Епископите, като преки техни приемници, представляват в своето служение целия апостолски събор – общността на Църквата като Божие Царство. За да подчертае своя съборен характер, Църквата е посветила един ден изрично на Събора на апостолите (30 юни). Този празник е непосредствено след празника на първовърховните апостоли Петър и Павел. Повечето от дванадесетте са по произход от северните предели на Галилея, предимно от селищата около Генисаретското езеро. Макар и евангелистите да ни предават в различен порядък тяхното призоваване, прави впечатление подчертаването на две двойки братя: Андрей и Петър, Яков и Йоан – и четиримата са рибари. Тази професия става нарицателна за апостолите. Възнесение Господне Успение Богородично Иконографска композиция „Причастяване на св. апостоли“ Събор на светите апостоли

129 След Петдесетница апостолите проповядват първо в пределите на Палестина, а след това тръгват по света. С разрастването на Църквата те ръкополагат за свои помощници първите дякони (вж. Деян. 6:5). След като проповедта им достига до всички предели на Палестина, апостолите проповядват Христовото евангелие из целия свят. Андрей проповядва по черноморското крайбрежие, Йоан Богослов в западната част на Мала Азия, апостолите Филип и Вартоломей в централната част на Мала Азия, Тадей в Армения, Тома на изток в Персия и Индия, и т.н. Спасителят има и втора по-голяма група от апостоли – седемдесет на брой. Те са помощници на дванадесетте в проповедта на Евангелието. За тях св. Йоан Златоуст казва: „Иисус е имал и други ученици, на брой седемдесет, но те заемали второ място, не се ползвали с такава чест, нямали такава смелост, не участвали в толкова тайни, както дванайсетте ученици“. Църквата отбелязва техния общ празник на 4 януари. 3. ЖИВОТ, ДЕЙНОСТ И ЧУДЕСА НА СВЕТИТЕ АПОСТОЛИ Църквата почита всички апостоли, но някои от тях са отличени с определението първи. Това първенство е по-скоро по чест и има символичен характер. Първи е призован св. апостол Андрей, заради което е наречен Първозвани. Светите апостоли Петър и Павел пък са наречени първовърховни (първопрестолни), заради всеотдайната им и най-усърдна апостолска дейност по разпространяването на словото Божие по цялата земя, както и поради претърпените от тях големи страдания в името на Спасителя. В своите послания към християните те им завещават основните правила на християнската вяра и живот. Андрей и Петър са родни братя и Христови ученици, докато Павел не е пряк свидетел на Христовия живот тук на земята. Но той „вижда“ цялото Евангелие по пътя за Дамаск. Пътят на апостол Павел към Христа е вдъхновяващ пример за промяна във всички, които не са първозвани и не са родени в Църквата, но които, след като повярват и се кръстят, могат да станат нейни членове. Първоначално роденият в Мала Азия Савел (Павел), не е бил сред учениците на Господа, а напротив – техен гонител. Той е бил образован фарисей и като такъв – ревностен защитник на юдейската вяра. На път към Дамаск, където отивал, за да преследва християните, внезапно вижда необяснима светлина и чува гласа на Самия Господ. След това чудо приема кръщение и получава името Павел. Той става най-ревностният благовестител на Христа, като пътуванията му обхващат голяма част от познатия тогава свят. Известен е и като апостол на езичниците, тъй като проповедта му по особен начин е насочена към тях. Свети първовърховни апостоли Петър и Павел

130 3.3. Той е един и от най-плодотворните писатели, като четиринадесет от книгите в Новия Завет са негово дело. Няколко пъти е задържан от властите и оковаван във вериги. При последното задържане е изпратен в Рим на съд, където пострадва мъченически за вярата, заедно със св. апостол Петър. Апостол Петър, с рождено име Симон, получава новото си име от Иисус, защото засвидетелства силната си вяра, че Той е Христос. То означава „камък“, в смисъл, че тази е вярата, върху която Иисус Христос ще изгради Църквата Си (Мат. 16:18). Бил е човек с импулсивен характер, но прям и честен. Неотлъчно е до Христа, но когато Спасителят е заловен, Петър се отрича от Него, за което бързо се разкайва и горко плаче. След слизането на Светия Дух пръв започва да проповядва и върши много чудеса. Също като апостол Павел той проповядва на много места. Малко преди него е заловен в Рим. Осъден е на разпъване на кръст, но отказва да бъде разпнат като Учителя си, на Когото цял живот служи и настоява да бъде разпнат с главата надолу. Всеки от светите апостоли има свой начин на проповед и свидетелство, но всички пострадват мъченически, изповядвайки Христа и отдавайки живота си за Него. Единствено любимият Христов ученик – св. Йоан Богослов – живее до дълбока старост и има друг завършек на земния си живот. Това обуславя и неговото особено място в изграждането на Преданието в Църквата – той успява да свидетелства пред няколко поколения, доживявайки чак до началото на II в. Неговото продължително свидетелство е гарант за автентичността на Христовото евангелие. Той също проповядва в рамките на Римската империя, но до успението на Пресвета Богородица основната му задача е да бъде неотлъчно до нея по заръката на Самия Христос по време на разпятието. Жребият определя Йоан да проповядва Евангелието в най-западните части на Мала Азия с център Ефес – по онова време втори по големина и значение град в Римската империя. Местен градоначалник загубва сина си и от тъга самият той умира, но по молитвите на св. Йоан Бог възкресява и двамата. После целият им дом се кръщава, а синът се присъединява към св. Йоан и разпространението на Евангелието. След това чудо проповедта на св. Йоан дава много плодове, особено в Мала Азия. Изпратен е на изгнание, но нищо не го възпира да проповядва и дори окован, по време на пътуването той с молитва спасява давещи се, лекува болни и прави солената вода сладка. След смъртта на заточилия го император Домициан, той се връща и продължава проповедта си в Мала Азия. Св. апостол и евангелист Йоан Богослов диктува Божиите откровения, които получава, на един от седемдесетте апостоли – св. Прохор (който бил и от групата на седемте първи дякони на Църквата)

131 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Какво е значението на думата апостол? Защо Църквата е наричана апостолска? За какво свидетелстват апостолите като Христови уче- ници? На кои моменти от живота на Спасителя те присъстват? Каква е последната заповед, която им дава Богочовекът при Своето Възнесе- ние? Как апостолите изпълняват Неговия Завет? Кои евангелски събития ни показват апостолите като общност? Кои са приемниците на апостолите в общността на Църквата? Кога Право- славната църква чества празника Събор на светите апостоли? Къде се провежда Апостолският събор? Кога апостолите започват проповедта на Христовото евангелие из целия свят? Кои места по света са свърза- ни с апостолската проповед? Коя е втората по-голяма група апостоли? Защо е била необходима? Защо някои от апостолите са отличени с определението първи? Каква е разликата между първозван и първовърховен? Как защитникът на юдейската вяра Савел се превръща в апостол Павел и става най-ревностният благовестител на Христа? Защо е наречен апостол на езичниците? Какво означава името на апостол Петър? Кога той се отрича от Христа? Къде са проповядвали и пострадали двамата първовърховни апостоли? Кой от Христовите апостоли е единственият, който не претърпява мъченическа смърт? Кои са най-характерните моменти от живота и делото на св. Йоан Богослов? 2. Работа с библейски текст Прочетете откъсите от Евангелието, свързани с избирането и призоваването на апостолите (Йоан 1:40-51; Лука 5:1-11; Мат 4:18-22; Марк 1:16-20) и: обяснете защо казваме, че рибарите стават „ловци на човеци“; научете имената на дванадесетте апостоли. Христос призовава първите Си ученици

132 3.3. ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Сравнете и опишете Проучете информацията, съдържаща се в Приложение ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ на стр. 274. По зададените показатели сравнете и опишете в тетрадките си личностите на посочените апостоли. Използвайте опорите за извършване на сравняване на стр. 281. Павел Петър Яков Йоан Андрей Петър Показатели за сравнение: двойки братя от числото на дванадесетте апостоли; първовърховни апостоли; първозвани; приели мъченичество. Миниатюра от Томичовия псалтир 3. Открийте, посочете, обсъдете 1) С помощта на информацията от приложение на стр. 274 открийте и посочете: – Кои са четиримата евангелисти? – Какви са техните символи? – Кои от четиримата св. евангелисти са от числото на дванадесетте апостоли? – Кои са от числото на седемдесетте апостоли? 2) Разгледайте изображението и обсъдете символите на евангелистите, възприети от църковната иконография, като си помагате с опорите за представяне и описване на изображение на стр. 286.

133 2. Прочетете и обсъдете Прочетете текста и формулирайте основната му тема. Задайте един въпрос към съдържанието на текста и го обсъдете със съучениците си. Направете конкретни изводи, които са приложими в живота на християнина. БЛАГОНРАВИЕ 1. Сравнете, обяснете, определете Прочетете библейския стих и споделете как го възприемате. Сравнете библейския текст с неговото тълкувание, формулирано от св. Амвросий Медиолански. Обсъдете светоотеческото изяснение. Обяснете какво е значението на библейския текст според светоотеческото разбиране. – Коя е основата на Църквата? – В кои думи на Господ Иисус Христос се дава власт за прощаване на греховете? – На кого е дадена власт да прощава греховете? – Може ли само с покаяние без извършване на светото тайнство Изповед да се постигне прошка на греховете? – Защо ключовете на Небесното Царство са дадени на свещенослужителите? Определете личната отговорност на всеки християнин за опазване на апостолската вяра на Църквата. „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ (Мат. 16:18-19) „Вярата, която изповядал апостол Петър, е основата на Църквата; защото не за плътта на Петра, а за вярата е казано, че портите адови не ще  надделеят; обаче изповяданото побеждава ада. Основата на Църквата е вярата. Ако една църква отхвърли вярата  и не притежава основите на апостолската проповед, тя ще запустее... Кой може да прощава грехове, освен един Бог, Който ги прощава чрез ония, на които е дал власт да прощават. Това право е предоставено само на свещенослужителите.“ Св. Амвросий Медиолански (+397) Според православното разбиране в Църквата съществува непрекъснато историческо приемство. Още от най-ранни времена сред свещениците има един, който възглавява събранието на Божия народ. Той се нарича епископ. След това има свещеници, които го заобикалят и дякони, които помагат в служението. Така в историческата Църква се пренася иконата на събранието в Царството Божие, където Божият народ се събира около личността на Христос. Това се проявява в богослужението. Епископът представлява центъра, около който се събира Божият народ. Епископът е заобиколен от „съвета“ на презвитерите, който изобразява събора на апостолите, според св. Игнатий Богоносец.

134 3.3. 1. Работа с житиен текст Прочетете откъса от житието на апостол Йоан Богослов. Обсъдете с какво описаното чудо ви впечатлява най-много. Въз основа на прочетения житиен текст съставете поведенческа характеристика на апостола. Използвайте опорите за работа на стр. 288. Ако желаете да научите повече за изпълнения с чудеса живот на апостол Йоан, може да намерите и прочетете неговото житие в Интернет. Потърсете отговор на въпроса: как Църквата нарича завършека на неговия земен живот? ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие „Починал един момък, син на Диоскорид, председател на градския съвет. Бащата бил така поразен от смъртта на сина си, че сам умрял внезапно. Целият град бил развълнуван. По Божие внушение св. апостол Йоан отишъл в дома на Диоскорид. Помолил се. И Бог възкресил сина и бащата. Като видели това чудо, някои нарекли Йоан магьосник, а други – Бог и син Божи. Но св. Йоан обяснил на всички с чия сила извършил чудото. Повярвали и се кръстили също стопанката на къщата и възкресените баща и син. Те поканили апостола да се пресели с ученика си у тях, за да продължи да ги учи на Божия закон. Чрез това чудо евангелската проповед в Мала Азия получила големи успехи. Вярата в Христа Бога се разпространявала непрестанно. За това помагали и последвалите многобройни чудеса и особено добрият пример на апостола. Като поучавал с думи, той поучавал и с дела. Показвал със собствения си пример какъв трябва да бъде християнинът. Обхождал той села и градове, проповядвал, откривал църковни общини, поставял епископи, презвитери, дякони. Призовавал всички да следват неговия пример… Римският император Домициан, като узнал за големите успехи на новата вяра в Мала Азия, заповядал да доведат апостола при него в Рим. Като го видял при себе си, той започнал да го мъчи жестоко: дал му да изпие чаша с отрова, хвърлил го в котел с кипящо масло. Йоан останал здрав и невредим. Изпълнили се над него думите на Господа: ако вярващите в Него изпият нещо смъртоносно, то няма да им навреди. Онези, които присъствали при изтезанието, започнали да викат: „Велик е християнският Бог!“ Императорът не се решил повече да мъчи апостола. Изпратил го на заточение на остров Патмос, разположен близо до бреговете на Мала Азия… Като почувствал приближаването на смъртта, Йоан взел със себе си няколко ученици, в това число и любимия си ученик Прохор, и излязъл с тях извън града. Спрял се на подходящо място и им заповядал да изкопаят гроб. Дал им последни наставления, благословил ги, легнал в гроба и предал душата си на Бога. Всяка година на 8 май из гроба му излизала тънка струя прах, който изцерявал от болести пристъпващите с вяра към него. Поради това паметта на св. апостол и евангелист Йоан Богослов се празнува и на 8 май (освен на 26 септември).“ Из: житието на св. апостол Йоан Богослов, „Жития на светиите“, София: Синодално издателство, 1991. Успение на св. апостол и евангелист Йоан Богослов Евангелски събития Библейски текст Апостоли – свидетели Обяснение Възкресяването на дъщерята на Иаир Марк 5:35-37-43 Таворската светлина на Преображение Господне Марк 9:1-8 Молитвата в Гетсиманската градина Марк 14:33 2. Работа с електронната Библия Работете с електронната Библия, като използвате опорите за работа на стр. 278. Открийте библейските текстове. Отбележете в тетрадките си кои от апостолите са били удостоени да бъдат свидетели на изброените евангелски събития. Дайте кратко обяснение защо именно те са избрани от Христос.

135 3.3. АПОСТОЛИТЕ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Анализ по опорни понятия Коментирайте отделните прояви на апостолското служение, като определите последователността на тяхното обсъждане. ученици проповедници мъченици свидетели Избиране и ръкополагане на първите седем дякони на Православната църква (параклис „Седемдесет апостоли“, Дивотински манастир „Св. Троица“) Събор на 12-те св. апостоли

136 ЗАДАЧА 2. Мисловна карта Работете по двойки. Съставете мисловна карта за апостолското служение и за живота на светите първоапостоли Петър и Павел. Попълнете и допълнете примерната схема. Представете мисловната карта пред класа и обсъдете. ЗАДАЧА 3. Обсъдете в час Как апостолите доказват истинността на онова, което проповядват?

ЗАДАЧА 4. Сравнете и обсъдете Сравнително изясняване на живота и делото на светите апостоли Петър, Павел и Йоан. Начертайте таблицата в тетрадките си и я попълнете въз основа на информацията в приложение № 2. Използвайте опорите за извършване на сравняване на стр. 281. Обсъдете в клас. ЗАДАЧА 5. Работа с библейски текст Прочетете библейския текст посветен на чудо, извършено от св. апостол Петър. Осмислете текста, като попълните таблица в две колони. В първата колона впишете фразите от текста, които са ви впечатлили най-силно или които са предизвикали неразбиране у вас. Във втората колона запишете мислите или асоциациите, които тези фрази пораждат във вас. Споделете с класа. 137 Показатели за сравнение св. апостол Петър св. апостол Павел св. апостол Йоан Призоваване на Христовите ученици Апостолска проповедническа дейност Саможертвено служение Книги „В Иопия имаше една ученица, на име Тавита, което значи: Сърна; тя беше изпълнена с добри дела и милостини, които правеше. Случи се в ония дни, че тя заболя и умря. Окъпаха я и туриха в една горница. А понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър е там, проводиха при него двама души да го молят, да дойде незабавно при тях. Петър стана и отиде с тях; и когато стигна, възведоха го в горницата, и всички вдовици дойдоха при него, плачейки и показвайки ризи и дрехи, що ги бе правила Сърна, докато живеела с тях. Петър отпрати всички вън и, като коленичи, помоли се, па се обърна към тялото и рече: Тавито, стани! И тя отвори очите си и, като видя Петра, седна. Той ù подаде ръка, дигна я и, като повика светиите и вдовиците, представи я жива. Това стана известно по цяла Иопия, и мнозина повярваха в Господа.“ (Деян. 9:36-42) Св. апостол Петър възкресява св. праведна Тавита (релеф от гробницата на св. Тавита в Йопия, дн. Яфа, Израел) Гробницата на св. Тавита в Подворието на Московската патриаршия – женски манастир „Св. праведна Тавита“ (Йопия, дн. Яфа, до Тел Авив, Израел)

138 ЗАДАЧА 6. Коментар на казус Прочетете текста на казуса самостоятелно. Обсъдете го, като използвате стъпките и основните изисквания за коментар на казус на стр. 288. На какъв проблем е посветен казусът? Кои са главните герои в него? Кои са основните части на казуса? Отговорете на въпросите след текста, като се опитайте да съпреживеете проблем в казуса. Обобщете изказванията и направете заключителен коментар във връзка с темата на урока. Герасим и Живко са съученици и приятели още от първи клас. Те вече са в осми клас. Обичат да си помагат и затова често работят в екип по зададените учебни проекти. Живко от много години знае, че за семейството на неговия приятел е важно да бъде на св. Литургия в неделния ден. Една съботна вечер двамата приятели работят до късно в дома на Герасим над проект, възложен от учителката. Майка му ги моли да спрат работа, защото на другия ден е голям апостолски празник и те трябва да отидат рано на църква. Живко се прибира вкъщи, но думата апостол се загнездва в съзнанието му. Чуди се какво е специалното в човека, когото наричат апостол. Влиза в Интернет и дълго време чете различна информация за живота, делата и смъртта на Христовите апостоли. На другия ден на закуска Живко се вглежда замислено в баща си, според когото в Църквата всичко е лъжа. Неочаквано за всички той го пита: „Татко, ако всичко, което свещениците говорят в църквата, е една лъжа, защо апостолите са дали живота си за Христос? Човек може ли да умре за лъжа?“ Какво е накарало Живко да зададе този въпрос на баща си? Какви чувства го вълнуват? Какво според вас му е отговорил невярващият в Преданието на Църквата баща? Кой би умрял за една лъжа? Защо апостолите нямат съмнения за Христовата реалност? Подкрепете отговора си със свидетелството на св. апостол Петър „Ние ви явихме силата и пришествието на Господа нашего Иисуса Христа, не като следвахме хитро измислени басни, а като станахме очевидци на Неговото величие“ (2 Петр. 1:16). Дали въпросът на Живко е променил мнението на неговия баща? Ако вие бяхте на мястото на бащата, какво бихте отговорили? Пресъздайте диалога между бащата и сина, който смятате, че се е провел.

139 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ Събор на седемдесетте апостоли (Дивотински манастир „Св. Троица“) ДЕЙНОСТ 1. Интернет проучване Начертайте таблица в тетрадките си по образеца по-долу. Потърсете допълнителна информация в Интернет за живота на Христовите апостоли. Проучете кои от седемдесетте апостоли са основатели на епископски центрове по днешните български земи. С помощта на Приложение 3 на стр. 276 впишете и запомнете датите, на които ги чества Църквата. Посочете съвременните имена на градовете на епископските им центрове (катедри). ДЕЙНОСТ 2. Писмено представяне на житие Св. апостол от 70-те Епископски център Одесос Филипополис Тракийска Верея Сердика Име на апостола Дата на честване Съвременно име на епископския център Св. апостол Павел Прочетете житието на св. апостол Павел. Напишете кратко представяне на житието, като използвате опорите за работа на стр. 288. Представете го пред класа.

БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА (ОБОБЩЕНИЕ ) 140 1. ХИЛЯДОЛЕТНАТА ХРИСТОВА ЦЪРКВА Думата църква отговаря на гръцкото понятие за събор, събиране, събрание. Тя многократно се употребява в Новия Завет в смисъл на общност. Това обуславя общото разбиране на понятието Църква. В своята същност тя е общение между Бога, духовния свят, просиялите светци и нейните членове, живеещи на земята. Църквата е общност, в която Бог призовава всички онези, които пожелаят да откликнат. Църквата като реалност съществува от вечност у Бога. Тя е в Неговия промисъл за спасението на човека, поразен от греха. Както второто Лице на Светата Троица влиза в историята с въплъщението Си, така и Църквата в определен момент придобива историческо съществуване. Сам Иисус Христос, въплътеният Син Божий – заявява, че на основата на учението и вярата, ще изгради Църквата Си (вж. Мат. 16:18). За начало на Църквата се счита слизането на Светия Дух на юдейския празник Петдесетница. Същевременно обаче, членове на Църквата са всички старозаветни праведници, всички в тъмница, на които Иисус Христос е проповядвал и са повярвали (вж. 1 Петр. 2:19). В този смисъл Църквата говори за себе си и като за старозаветна Църква, която трансцендира времето, т. е. историята.

141 Както Иисус Христос, Който е Глава на Църквата, е „същият вчера, и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8), така и Неговата Църква е едновременно във и отвъд историята. Нейните корени могат да се търсят преди въплъщението на Бог Слово. Още в старозаветната епоха Бог избира хора като Сит, Ной, Авраам и създава Свой народ. От този народ, който съхранява и пренася през вековете истината за Бога, се ражда Спасителят на света. Видимата поява на Църквата започва с боговъплъщението. Боговъплъщението е средството, чрез което на човека е дадена възможност да се богоуподоби. Църквата в нейните земни измерения е народът Божий, събран около Христа с благодатната подкрепа на Св. Дух (срв. Деян. 17:28-29). В Първото съборно послание на св. апостол Петър е казано: „Вие именно, които някога бяхте не народ … сега сте народ Божий“ (1 Петр. 2:10). Църквата е Тяло Христово, одухотворено от благодатното действие на Светия Дух. Тя е богочовешка общност, в която и самите хора – със свободната си воля и с искрената си вяра – съучастват в нейния градеж. Вече две хилядолетия Църквата преобразява света. Нейният небесен произход има за цел да преобрази историята отвътре. 2. ХРИСТОВИТЕ АПОСТОЛИ И ПРИЕМСТВЕНОСТТА В ЦЪРКВАТА Апостолското служение има своята приемственост в Църквата. В историята наследници на св. апостоли са тези, които биват ръкополагани, за да извършват нейните тайнства и свидетелстват за Христа. Извършването на св. Евхаристия, поучението и проповедта са сред главните служения на Църквата. Апостолското приемство на Църквата осигурява не само историческо наследяване, но и живата връзка между Бога и вярващия народ посредством пребиваващия в нея Дух Светий. Тя свидетелства за Божието Царство, което апостолите ни разкриват в проповедта и служението си. Затова единството между отделните църкви се проявава в евхаристийното общение, там където най-ясно се очертава образът на Божието Царство. Св. апостоли Петър и Павел

142 3.4. 3. ОСНОВНИ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА В ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Българската православна църква е органична част от едната, света, съборна и апостолска Църква. Тя наследява древните християнски общини, възникнали още в средата на І век сл. Р. Хр., когато св. апостоли Павел и Андрей проповядват на Балканския полуостров и създават първите поместни църкви. От тогава до днешни времена апостолската приемственост в чисто исторически смисъл никога не е прекъсвала. След покръстването на България се създава и самостойна Българска църква, която е утвърдена на голям събор в Константинопол през 870 г. По този начин тя заема достойното си място сред древните църковни катедри: Римска, Константинополска, Александрийска, Антиохийска, Йерусалимска и Кипърска. Самостойната Българска църква допринася за изграждането на единството и преодоляването на културните и етническите различия в тогавашна България. Благодарение на светите Методий и Кирил и техните ученици славянобългарският език се утвърждава като официален богослужебен език. Когато през 886 г. учениците на светите братя пристигат в България, те продължават тяхното просветно и книжовно дело сред българския народ. През Средновековието България се превръща в люлка на православната духовност и култура, в духовен,

143 културен и книжовен център на славянството. Българската църква е провъзгласена за патриаршия (927 г.) – най-високото признание, което може да получи една поместна православна църква. По това време в родината ни просияват множество светци. Най-почитаният от тях, който е и общопризнат за покровител на българския народ, е св. Йоан Рилски. Във времена на чужди владичества Българската църква успява да продължи своята апостолска мисия. В дълги периоди от историята ни тя често е единственият бранител на българската народност и вяра, единственият възпитател в родолюбие. Българските манастири винаги са надеждна опора на християнското и народностното съзнание. Те насаждат благочестие и вяра, развиват книжовна и просветна дейност. Когато през 1870 г. в лицето на Екзархията е възстановена самостойността на Българската църква, тя развива още повече народополезното служение. Нейният диоцез, определен със султански ферман, очертава етническите граници на българския народ. Достойнството, хилядолетната история и духовната култура на Българската църква се основават на Преданието, завещано от св. апостоли и нейните първойерарси. В богатото духовно наследство ярко се открояват достойните заслуги на благоверни владетели; просветната мисия на св. Седмочисленици; светостта на българските подвижници, дейността на светители и църковни учители. Този принос на Българската църква я превръща в духовен пазител на българите, във верен свидетел на евангелската нравственост и мъдър наставник на християнско благочестие през вековете. Ролята на Църквата в България днес не се изчерпва само с опазване на старини и традиции, тя е Тяло Христово, обединяващо вярващите с Христос. Св. Йоан Рилски, Рилски манастир

144 Вече научихме Значението на понятието Църква; Че Църквата е общност и събра- ние на призваните от Бога; Че приобщаването към Църквата е преди всичко дар на Светия Дух; Че Църквата е Тяло Христово; Че Църквата преобразява творе- нието; Че боговъплъщението, кръстът и възкресението отново правят възможно единението между Бога и човека; Че боговъплъщението е ново съ- битие, което обновява творението чрез Христовата Църква; За основните характеристики на Църквата – една, света, съборна и апостолска; Че в тайнството на Църквата се участва чрез вяра и дела; Че християните в Църквата се наричат народ Божий; За деня на основаването на Хрис- товата Църква – Петдесетница; За евангелските събития, свърза- ни с празника Петдесетница; За служенията и порядъка в Църк- вата. Проверете наученото Какво означава понятието Църква? Къде трябва да се търсят корените на Църквата? Защо историческото начало на Църквата започва с Боговъплъщението? Защо християните в Църквата са народ Божий? Как Църквата съществува като Тяло Христово? Как Църквата като Евхари- стия реализира богочовешка общност? Каква е мисията на Православ- ната църква в света? Какво представлява апостолското служение? Как се разбира апостол- ската приемственост в Църквата? Какво се осигурява чрез нея? Как се осъществява единството между отделните поместни църкви? Защо Българската православна църква е неизменна част от едната, света, съборна и апостолска Църква? Какво е историческото є разви- тие? През коя година се създава самостойната Българска църква? Какъв е приносът на св. братя Кирил и Методий и техните ученици за българ- ската православна култура? Защо средновековна България се превръща в духовен, културен и книжовен център на славянството? Кога Българска- та църква е провъзгласена за патриаршия? Кой е най-почитаният све- тец, просиял в родната ни Църква? Защо Българската църква е възпита- тел в родолюбие? Кога е възстановена Българската църква в лицето на Екзархията? Приложете наученото Примери на светостта Прочетете откъса от словото на св. Нектарий Егински „За Църква- та“ и отговорете на въпросите. Използвайте опорите за работа със све- тоотечески текст на стр. 279. За кого се отнася този текст? С какво е свързан? Какво научаваме от него? Как Господ Иисус Христос установява Своето царство в Църквата? Как ще обясните значението на думата църква? Какво изисква Господ Иисус Христос от вярващите? Какво ни предупреждава св. Нектарий Егински? Бидейки Цар, Господ установява в Своето царство порядък чрез даваните в Църквата служения. Иисус, като Цар, даде на Своя народ закони. Бидейки Цар, Той призова всички народи да повярват в Него. Бидейки Цар, Той търси подчинение на Своите закони. Като Цар иска от следовниците Си да жертват и живота си за Него и Неговото царство. Като Цар Той повдига война срещу злото и подава мир, където има добродетел. Бидейки вечен Цар, Иисус царства в сърцата на вярващите, единени с Него чрез светата Негова Църква. Онези, които не са в единение с Църквата, се намират извън царството на Христос и се лишават от честта да са Негови чеда в царството Христово. Св. Нектарий Егински (из: „За Църквата“)

145 Вече научихме Че свещенослужителите, църков- нослужителите и миряните образу- ват Божия народ на Църквата; Че всяко едно служение и всеки един дар в Църквата са от Бога за обща полза; За Църквата като Евхаристия; Че св. Литургия с тайнството на св. Причастие е център на христи- янския живот; Че чрез причастието християни- те реално се съединяват с Иисус Христос чрез Неговото Тяло и Кръв; Че Църквата е пълнота на Божие- то откровение; Че апостолите са разпространи- тели на Христовото слово; Че съборът на дванадесетте апостоли показва съборността на Църквата; Че св. апостоли ръкополагат за свои помощници първите дякони; Че освен дванадесетте, има още седемдесет апостоли; За живота, дейността и чудесата на светите апостоли. АПОСТОЛ ПОГРЕБАНИ В РИМ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ПОСЛЕДОВАТЕЛИ Работа със схема Начертайте схемата в тетрадките си. Представете библейските събития, свързани с живота на светите апостоли, като попълните празните места. Използвайте следните ключови думи и изрази: Йерусалим, Христова Църква, основаване на местни църкви и общини, мисионерски пътувания, първи Христови ученици, Петдесетница

146 Приложете наученото Аргументиране на твърдение В историята на Църквата са възможни две перспективи в изучаването на апостолския живот и служение. Приложете библейски цитат към всяка от двете перспективи. Втора перспектива всеки апостол е част от една общност, събор на дванадесетте апостоли; апостолското приемство е част от събора на апостолите. Първа перспектива всеки един апостол е сам в своята мисия; апостолите са разпръснати по света и свидетелстват поотделно за Христа. „А Иисус им рече: истина ви казвам, че вие, които Ме последвахте, при паки-битието*, кога Син Човеческий седне на престола на славата Си, ще седнете и вие на дванайсет престола, като съдите дванайсетте Израилеви колена.“ Мат. 19:28 „Който вас слуша. Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.“ Лук. 10:16 „Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство, за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.“ Лук. 10:16 „Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби.“ Мат. 10:16 „А Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам.“ Йоан 20:21 „Отреди от тях дванайсет, за да бъдат с Него и да ги разпраща да проповядват.“ Марк 3:14

147 Приложете наученото Работа с изображения Разгледайте изображенията и опишете всяко едно от тях, като използвате опорите за работа от стр. 286. Разпознайте образите на четиримата евангелисти по иконографските символи, като си помагате с приложението на стр. 274. Разкажете накратко за апостолското им дело и отбележете приноса им за Църквата.

148 Приложете наученото Линия на времето Начертайте в тетрадките си линията на времето. Попълнете годината над всяко от поставените на линията събития. Дайте кратък коментар на всяко от тях. Довършете изреченията в тетрадките си: Запомних, че... Разбрах, че... Мисля, че... Приемане на християнството от българите Пристигане на учениците на св. братя Методий и Кирил в България Учредяване на Българската църква Провъзгласяване на Българската патриаршия Създаване на Българската екзархия Изработване на постер Запознайте училищната общност със значението и характеристиките на понятието Църква, като изработите хартиен или електронен постер. Онагледете с подходящи илюстрации. Изготвяне на ученически видеоклип / видеофилм Подгответе видеоклип/видеофилм на тема „Нашият енорийски свещеник“. Проучете неговата биография и пастирската му дейност в енорията. Подгответе сценарий и пресъздайте събраната информация във виде- оклип/видеофилм, като се съобразите с изискванията на стр. 290. Ако ползвате библейски текст, представете го чрез аудиозапис. Използвайте подходяща музика за озвучаване. Знаете ли, че... След създаването на Българската екзархия през 1870 г. се оказва натиск както от страна на Цариградската патриаршия, така и от страна на Високата порта, да се промени външният облик на българския духовник, за да се различава от духовниците на Цариградската патриаршия. Това е осуетено заради отпора както на духовенството, така и на верния народ.