РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ 2023

199 3. НЕЗАВИСИМАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА Св. Борис осъзнава, че византийското влияние може да стане заплаха за България. Литургията се извършвала на гръцки език, а новооснованата Българска църква е подчинена на Константинопол, което подтиква княза да поиска нейната независимост. Когато Константинополската патриаршия отказва да ѝ даде независимост, Борис се обръща към папата. В края на август 866 г. българска мисия пристига в Рим със списък от сто и петнадесет въпроса на княз Борис, отправени към папа Николай I. Те са свързани с християнския начин на живот на новопокръстените българи и с предложение за организиране на бъдещата българска църква под римско влияние и управление. На 13 ноември 866 г. князът получава сто и шест отговора от папата. Когато изпратената в Рим духовна мисия се връща, Борис остава доволен от отговорите и заповядва на византийските духовници да напуснат пределите на България. Византийският император Михаил III в писмо до княза изразява неодобрението си към религиозната преориентация на България, използвайки обидни думи срещу Римската църква. След по-малко от две години неизвестното досега име на България става широкоизвестно в цяла Западна Европа. В Константинопол хората наблюдават събитията напрегнато, смятайки, че проримският съсед ще бъде непосредствена заплаха за византийските интереси. Св. княз Борис-Михаил I

200 4.5. През лятото на 867 г. в Константинопол се провежда събор, на който присъстващите духовници критикуват действията на Римската църква в България и осъждат папа Николай I. Без да губи повече време, княз Борис моли папата да назначи един от своите пратеници, Формоза, за архиепископ на България, но папата отказва. Наследникът на Николай I, папа Адриан II, също не е в състояние да отговори на искането на княза за български архиепископ. Разгневен, князът предлага друг кандидат, но отново получава отказ. Изпратен е духовник на име Силвестър (иподякон), който имал нисък статут, тъй като нямал право да отслужва св. Литургия. Само след три дни в Плиска българите го изпращат обратно в Рим, придружен от български пратеници, носещи писмо с оплаквания на княз Борис до папата. Най-после князът осъзнава, че отказите на Рим на молбата му и постоянните забавяния са обида и знак за нежеланието на папата да съгласува с него избора на архиепископ. Поради това княз Борис подновява разговорите с Константинопол, надявайки се да постигне по-голямо сътрудничество, отколкото в миналото. По това време Византия е в дълбока вътрешна криза. На 23 септември 867 г. император Михаил III е убит от неговия приближен Василий, основателя на македонската династия, която ще управлява империята до 1057 година. Патриарх Фотий е заменен от своя съперник Игнатий. Напрежението между Константинопол и Рим се смекчава. В резултат на споразуменията между тях се провежда още един събор в Константинопол. В края на официалните заседания, на 28 февруари 870 г., в Константинопол пристига българска делегация, изпратена от княз Борис. На 4 март след закриването на събора българските пратеници поставят въпроса под коя юрисдикция да остане Българската църква. Отговорът е, че правото на надзор върху Българската църква принадлежи само на Константинополската църква – майка, която е била духовен водач на тази територия в миналото. Протестите на папските пратеници не са взети предвид. Българската църква е обявена за архиепископия. През следващите десет години папа Адриан II и неговите наследници се опитват отчаяно да възвърнат влиянието си над България и да убедят княз Борис да напусне византийската сфера на влияние, но без успех. Създаването на самостоятелна Българска архиепископия е безпрецедентно в християнската практика дотогава. Църквите, които вече са независими, са основани от апостоли или от техни ученици. Постигането на църковна автономия в рамките на отделна държава, по настояване на нейния владетел, е изключително събитие по онова време. Плиска Голямата базилика в Плиска

201 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: . Как християнството прониква на Балканите? Кои от дванадесетте апостоли извършват мисионерски пътувания на Балканския полуостров? Кои са най-известните от седемдесетте св. апостоли, които продължават делото им по нашите земи? Епископи на кои антични градове стават те? Каква е връзката между съвременните български митрополити и апостолското служение? Защо запазването на езическите религии на прабългари и славяни препятства тяхното по-дълбоко спояване в един народ? . Кой е кан Борис? Защо българският владетел вижда в християнството духовната сила, която може да създаде единна държава, основана на вярата в Христос? Как се появява вътрешната потребност и дълбока убеденост на владетеля за приемане на християнството? Защо в началото на IX в. България, макар че вече е важна регионална сила в Югоизточна Европа, остава изолирана от останалите европейски народи? Защо за Византия е важно българската държава да приеме християнството от Константинополската патриаршия? Каква е причината за противопоставянето на аристократичните кръгове срещу владетеля? Защо решенията, свързани с потушаването на бунта на болярите, са изключително голямо изпитание за св. княз Борис? . Защо св. княз Борис се обръща към папа Николай I? Как постъпва князът спрямо византийското духовенство в България? Как протичат дипломатическите преговори за независима Българска църква с Рим? Защо св. княз Борис подновява разговорите с Константинопол? Как се стига до решението за създаване на самостоятелната Българска архиепископия? На коя дата е основана независимата Българска църква? Как св. княз Борис успява да постигне независима църква за българите? 2. По стъпките на апостолите в днешните български земи Върнете се мислено в апостолския век. Вие сте жители на един от градовете Сердика, Филипопол, Тра- кийска Верея или Одесос. Чули сте проповедта на апостолите, които благовестят Евангелието във ва- шия град. Приемате кръщение заед- но със семейството си. Опишете вашия град, като представите мес- тата на християнската проповед. Споделете чувствата, които апостолското слово поражда във вас. Античният театър на Филипополис

202 4.5. ЛЮБОМЪДРИЕ 3. Обсъдете Обсъдете приносите на св. княз Борис като държавник и християнин. Прочетете предложенията и отговорете на въпросите. Коментирайте равноапостолното му дело и допълнете неговите приноси за Българска- та църква и държава. 4. Степенуване по важност Подредете по значимост причините, довели до приемането на христи- янството в България, като ги анализирате. Споделете коя от тях по- ставихте на първо място и обосновете избора си. 1) България остава изолирана от останалите народи. 2) Владетелят не е християнин. 3) Различните езически религии разединяват славяни, прабългари и по- томците на траките. 4) Християнската вяра сплотява управляващите и народа. 5) Християнството внася нов морал в обществото и въздига достойн- ството на личността. 1) Преодоляване на разединяващите народа религии Защо различните религии, етноси и езици създават вътрешна нестабилност в управляваната от него държава? 2) Изборът между Източната и Западната църква Каква е причината за съществуващото напрежение между Константинополския патриарх и Римския епископ по онова време? 3) Политически резултат, значим за държавата Защо сключеният между България и Византия мир за тридесет години се нарича „дълбок мир“?

203 ЛЮБОМЪДРИЕ 5. Работа със схема Начертайте схемата в тетрадките си. Допълнете пропуснатите думи в схемата и извлечете информация- та, съдържаща се в нея. Анализирайте причините за възприемане на византийското влияние като заплаха за България, които са довели св. княз Борис до искане на самостоятелна Българска църква. Епископите са с _____________________ произход. Българската църква е подчинена на_____________________ . Византийският император е _____________________ на българския княз. ПРИЧИНИ Църковното богослужение в България е на ________________ език. Византийската власт се опасява от _____________________.

204 4.5. 1. Свидетелство на епохата На 13 ноември 866 г. папа Николай I тържествено връчва отговорите на сто и шестте въпроса от св. княз Борис I на пратениците на българския владетел. Прочетете писмените извори и обсъдете отговорите на папа Николай I, като отговорите на въпросите. Първият въпрос, зададен от княза в писмо до папата, се отнася до изясняването на християнския закон. . Как разбирате понятието християнски закон? . Коя добродетел се изтъква от папата като най-първа от всички? . Какви доказателства дава той за това свое твърдение? . Защо от християнина се изисква вярата да бъде съпътствана и от добри дела? . Как вярата и добрите дела като християнски закон допринасят за спасението на човешката душа? БЛАГОНРАВИЕ Папа Николай I Документ 1: Из „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“ „Християнският закон, трябва да знаете, че той почива на вярата и добрите дела. Впрочем вярата е първа от всички добродетели... Ето защо се казва да има светлина и в първия ден, когато, както се предава, било казано от Бога: „Да бъде светлина!“, т. е. да се яви озарение на вярата, пък и заради нея е слязъл Христос на земята. Но все пак от християнина се изисква и добро дело. Както е писано в нашия закон: „Без вяра е невъзможно да се угоди Богу“, тъй също е писано: „Както тялото без дух е мъртво, така и вярата без дела е мъртва“. Това е християнският закон, това е законът, който ще спаси всекиго напълно, ако вярно го спазва.“ Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите, Глава 1, Латински извори за българската история, том II, София, 1960, стр. 66. Документ 2: Из „Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите“ „И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте накарали да се покръсти целия ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон, и искали да убият и вас и да си поставят друг княз, и как вие... сте ги надвили от мало до голямо... пък и как всичките им първенци и по-знатни хора с целия им род били избити с меч... вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от ваша страна... Обаче защото вие сте съгрешили по-скоро от ревност към християнската вяра и от незнание, отколкото от друг порок, вие добивате затова опрощение и милост по благоволението на Христа, щом последва от ваша страна покаяние“. Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите, Глава 17, Латински извори за българската история, том II, София, 1960, стр. 66.. До края на живота си св. княз Борис е преследван от вината за извър- шеното при потушаването на бунта на болярите през 865 г. В кореспон- денцията си с папа Николай I князът поставя и този въпрос, в който се усеща неговото дълбоко покаяние. . Кой се е противопоставил на политиката на св. княз Борис? . Какви са обвиненията на разбунтувалите се срещу владетеля? . Кои обстоятелства около потушаването на бунта измъчват съ- вестта на светия княз? . Защо св. княз Борис е опростен? . Кое е важното и необходимо условие за придобиване на Христовото опрощение и милост?

205 1. Учебен филм Изгледайте учебния филм „Манастирът край Караач теке край Варна“, посветен на българската църковна история, свързана с живота на св. княз Борис-Михаил. Използвайте линка: https://bnt.bg/bg/a/manastira-t-kraj-karaach-teke-kraj-varna. Опознайте Княжеския манастир „Св. Богородица“ край Варна, „Теке Караач“ (Текето на черните брястове) Споделете какво ново научихте за историята на българския среднове- ковен манастир. Споделете своя опит и преживявания, свързани с пътувания до други раннохристиянски места в България. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие 2. Изследователска задача Извлечете информация от Интернет за печата на св. княз Борис-Михаил, открит в Княжеския манастир „Св. Богородица“ край Караач теке до гр. Варна. За начало на проучвателската си работа посетете ИнфоПорт – сайт на Център за Справочно-библиографска информация и Регионална история в Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна на адрес: http://ref.blog.libvar.bg/2019/09/05/legenda-za-tsar-borisoviya-manastir/ Потърсете и други библиографски източници, с които да обогатите свое- то проучване.

УТВЪРЖДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (за упражнения и практически дейности ) 4.5. 206 ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Назовете, запишете, споделете Начертайте таблицата в тетрадките си. Назовете някои от градовете – центрове на християнството по българските земи. Изведете доказателства за утвърждаването на християнството по нашите земи преди основаването на българската държава. Разгледайте снимките на стр. 207. Обсъдете периода на построяване на храмовете. Определете тяхната архитектурна форма. Попълнете в тетрадките си данните в трите колони на таблицата, като посочите периода на построяване на храма, неговото наименование, името на древния град, където е въздигнат, а също – кой е апостолът, проповядвал там. Споделете има ли във вашия роден край археологически руини на храмове и манастири, съществували в ранните векове на християнството. Споделете преживявания, свързани с ваши пътувания до ранно-християнски места в България. Хронология Раннохристиянски храм Име на селището Име на св. апостол IV в. храм „Света София“ Сердика св. Климент Сердикийски

207 Знаете ли, че... Делото на св. княз Борис е предсказано от светия мъченик княз Боян Енравота, който заради вярата в Христос е убит от брат си Маламир. Преди смъртта си Боян изрича пророчество: „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували“. Базиликата „Света София“ в столицата – една от найстарите действащи църкви в Европа Епископската базилика на Одесос (дн. Варна) Епископската базилика на Филипопол Епископската базилика в Сандански Раннохристиянската базилика на късноантичния град Бизоне (дн. Каварна) Базиликата „Света София“ (Старата митрополия), в град Несебър

208 ЗАДАЧА 2. Работа с агиографски текст Прочетете краткото животоописание на св. княз Борис-Михаил. Коментирайте отделните части от текста, които разкриват живота и делото на светия княз. Допълнете с по-подробна информация представените от автора на текста събития. Оценете ролята и значението на духовните и държавнически промени, настъпили в живота на българския владетел. Св. равноапостолен княз Борис-Михаил Светият княз Борис-Михаил, покръстителят на българите, бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Константинопол, а патриарх Фотий изпратил епископи и свещеници в България. Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на византийския император – Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година. След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. През 889 г., като обикнал монашеския подвиг, владетелят поставил на престола по-големия си син Владимир и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възстанови езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкият му син Симеон. Св. Борис се върнал се в манастира и завършил живота си като монах в 907 г. на 2 май. Като покръстител св. княз Борис е наречен „равноапостолен“. Надписът от Балши „Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)“ (Надпис на мраморна колона, открита през 1917 г. сред развалините на манастир в село Балши, Албания. Текстът е по превода на Веселин Бешевлиев, „Първобългарски надписи“, БАН, С, 1979г., стр. 139-140.

209 ЗАДАЧА 3. Работа в група Посланието на св. патриарх Фотий е пастирско наставление, отправено към новопокръстения княз Борис-Михаил. Неговата точна дата е неизвестна. Константинополският патриарх изпраща на Борис писмо с практически наставления как трябва да се държи един християнски владетел при изпълнение на своите държавнически дела. Разделете се на две групи. Всяка група си избира говорител. Прочетете и обсъдете откъса от патриаршеското послание, като му поставите заглавие въз основа на неговото съдържание. Посочете особеното в началото на текста. Представете основните духовни наставления в текста. Назовете специфичните добродетели, които християнският владетел трябва да притежава. Приведете примери от живота и делото на св. княз Борис-Михаил, които доказват синовното му послушание към съветите на патриарха и неговото духовно усърдие. Нека говорителят на всяка група да представи резултата от работата пред класа. Документ 1: Из: „Посланието на светейшия цариградски патриарх Фотий до княза на България Михаил. В какво се състои работата на един княз“, IX в. „22. Ти…, който си озарен душевно с блясъка на божествения дух, възведен си към светлината на благочестието и си извършил дело, с което се издигаш до деянието и подражанието на великия Константин, следвай първоначалното си мнение, желание и благоразумие. Стой твърдо върху камъка на вярата, на който добре си утвърден от Господа. Съграждай върху правата си вяра добри дела и честен живот... 27. Съграждай храмове на името на Бога и светиите Му съгласно църковните закони и приучавай народа да се черкува в тях, та като умилостивява Бога с общи молитви и Му поднася общо славословие, да се стреми още повече към общо съгласие и да добива обща полза и спасение.“ Константинополски патриарх Фотий. Писма. Гръцки извори за българската история, том IV, БАН, София, 1961, стр. 78-79, 80. Документ 2: Из: „Посланието на светейшия цариградски патриарх Фотий до княза на България Михаил. В какво се състои работата на един княз“, IX в. „114. …И дано да ми бъдеш знаменит и чутовен за всякакъв вид подвизи; по благоразумие отличен, а по памет крепък;... любезен в общуване, а още по-любезен към близките; най-способен, за да разсъдиш и уредиш настоящето; прозорлив, за да предвидиш бъдещето...; готов, за да извършваш велики дела, а още по-готов, за да запазиш извършеното;... господар на кротост; бърз за издирване правото, неподкупен при раздаването му; твърд в мнението си, верен на обещанията си, храбър във времена страшни... усърден да благотвориш... източник на милост... предан на смиреност, надменен към богатство, защитник на сиромашията; почитател на истината, непримирим враг на лъжата... С една дума, дано ми бъдеш образец и пример на всяка добродетел и благочестие не само за твоите подвластни, но също и за целия след тебе човешки род добро и велико назидание за извършване добри и велики дела.“ Константинополски патриарх Фотий. Писма. Гръцки извори за българската история, том IV, БАН, София, 1961, стр. 98-99.

210 ЗАДАЧА 4. Представяне и описване на изображение Разгледайте изображението и направете анализ на произведението на изобразителното изкуство. Представете и опишете изображението с помощта на опорите за работа на стр. 286, като отговорите на поставените въпроси: Кое събитие е изобразил художникът? Датирайте го. Къде се е случило това събитие? Кой е основният участник в него? Как е изобразен? Какъв въпрос бихте задали на св. княз Борис-Михаил? Какви чувства предизвиква у вас изображението? ЗАДАЧА 5. Работа с химнографска творба Прочетете тропара (химна) на празника на св. равноапостолен княз Борис. Използвайте опорите за работа на стр. 280. Открийте изразите, които представят: Картина на художника Васил Горанов „Княз Борис Първи 865 г.“

211 ДЕЙНОСТ 1. По следите на църковното минало Проследете следите от миналото, оставени през периода на ранното християнство, които са част от българското църковно-историческо наследство: Разделете се на групи и формирайте екипи според броя на географските природни области в България: 1) Дунавска равнина; 2) Старопланинска област; 3) Крайщенско-Средногорска област; 4) Тракийско-Странджанска област; 5) Рило-Родопска област; 6) Българско черноморско крайбрежие. Направете Интернет проучване на раннохристиянски храмове в съответната географска природна област на България, като използвате опорите за работа на стр. 280. Представете резултатите от своето проучване, като изработите табло, което да съдържа подходящ текст и снимков материал с характерните особености на храмовете и географското им местоположение. Направете изложба в училище. ДЕЙНОСТ 2. Отговор на духовно-нравствен въпрос Напишете отговор на духовно-нравствен въпрос, като използвате опорите на стр. 281. Според вас от какви християнски принципи трябва да се ръководят тези, които управляват един народ? ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ „Изпълнен със страх Божи, богоблажени царю Борисе, станал си жилище на Светия Дух: утвърдил Христовата вяра, оставил си царския престол и жезъл. И, заселил се в пустинята, разцъфтял си в подвизи и си намерил благодат пред Господа. А сега, застанал пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да дарува на народа ни мъдрост и сила, а на нас, молещи теб, спасение на душите ни.“ Тропар, глас 6 името на светеца; църковната му прослава; молитвеното прошение към него. Анализирайте химнографския текст, като отговорите на въпросите: Кое качество на светия княз е посочено на първо място? Защо богоблаженият цар Борис е наречен „жилище на Светия Дух“? Кои основни събития от неговия живот са представени в празничната песен (тропар)? Как разбирате съдържанието на молитвеното прошение към светията?

ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ – СВ. КНЯЗ БОРИС, СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ И СВ. ЙОАН РИЛСКИ (за упражнения и практически дейности ) 4.6. 212 ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Посочете, обсъдете и направете Начертайте схемата в тетрадките си. Посочете четири факта/събития, свързани с историята на покръстването на българите, като ги представите в тяхната последователност. Обсъдете ролята им за последвалите процеси на християнизация на България. Направете отделни изводи за всеки представен факт/събитие. Св. Седмочисленици За любознателните... През 885 г. княз Борис дава убежище на учениците на светите Кирил и Методий, които са прогонени от Моравия. Подкрепени активно от княза, тези ученици основават центрове за църковно обучение в Плиска, Преслав и Охрид. С тяхната усилена работа старобългарският език измества гръцкия в богослужението и в литературния живот и става официален език в страната. Само шест години след приемането на християнството княз Борис успява да извоюва самостойност на Българската църква с архиепископ начело. Положени са основите на християнска България. През 893 г. по време на Преславския събор старобългарският е утвърден за официален държавен и църковен език. Столицата на България е преместена от Плиска в Преслав. Във всички църкви се служи на говоримия от народа език. В годините на своя житейски залез (889 г.) князът става монах в изградения от него манастир „Св. Пантелеймон“ край Велики Преслав. Властта над царството предава на най-големия си син Владимир Расате. Владимир се отрича от християнството и започва да преследва християните. Борис наказва непокорния си син, който руши делото му, и го хвърля в тъмница. След като предава престола на по-малкия си син Симеон – наречен по-късно Симеон Велики, Борис отново се оттегля в манастира. Умира на 2 май 907 г. Църквата определя неговото дело като „равноапостолно“. Факт/събитие 1. Факт/събитие 2. Факт/събитие 3. История на покръстването Факт/събитие 4. на България

213 ЗАДАЧА 2. Описание на църковно-историческо събитие Разгледайте картината, прочетете текста. Направете устно описание на църковно-историческото събитие, свързано с просрещането на учениците на св. братя Кирил и Методий в Плиска, столицата на България. Използвайте опорите за работа на стр. 292. Подкрепете своето описание с представените документи. Картина на художника Димитър Гюдженов „Княз Борис I приема Климент, Наум и Ангеларий – учениците на Кирил и Методий, изгонени от Моравия“ Климент взел със себе си Наум и Ангеларий и се отправил по пътя, който водел към р. Дунав... Стигнали в Белград... и се явили при боритаркана, който тогава го пазел. Те му разказали всичко, което се случило с тях, тъй като той искал да го узнае. А като научил това и разбрал, че те са велики и близки на Бога мъже, решил, че трябва да изпрати чужденците при българския княз Борис... защото знаел, че Борис жадува за такива мъже. Затова той... ги изпратил на княза като скъпоценен дар и му съобщил, че тези мъже са именно такива, каквито той с голямо желание е търсел. Когато пристигнали при Борис, те били приети с почит... Те разказали всичко от начало до край... След като князът изслушал това, той много благодарил на Бога, че му е изпратил такива служители като благодетели на България и че ѝ е подарил за учители и устроители на вярата не случайни лица, а изповедници и мъченици. Из: „Пространно житие на св. Климент Охридски“ от епископ Теофилакт, XI в.

214 ЗАДАЧА 3. Работа със схема С помощта на схемата представете основните функции на новосформираната Българска архиепископия. Проповядва Христовото учение Разпространява вярата и кръщава народа Просвещава народа Извършва богослужение на говорим език Създава църковни школи Създава книжнина Подпомага нуждаещите се Обединява вярващите от различни народности Засилва държавността БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА ДУХОВНА ОБРАЗОВАТЕЛНА ОБЩЕСТВЕНА Формира православна култура Изгражда нови храмове и манастири Развива църковното изкуство ЗАДАЧА 4. Изработване на ВЕН диаграма Прочетете текстовете и представете чрез ВЕН диаграма в тетрадките си общото и специфичното, различното в житията на българските светци Климент Охридски и Йоан Рилски. св. Климент ОБЩО Охридски св. Йоан Рилски Знаете ли, че... Днес Рилският манастир е запазил онзи облик, който е имал през XIX век. Само новата част в източното манастирско крило е от XX век. Най-старата запазена част е Хрельовата кула (1335 г.) Част е от крепостната стена на манастира. Висока е 24 метра. На последния етаж се намира параклисът „Преображение Господне“. Манастирският двор е ограден от каменни стени, високи 22 метра. Централната манастирска църква „Рождество Богородично“ е построена на мястото на по-стар храм от XIX век. В нея се пазят мощите на св. Йоан Рилски и чудотворни икони на света Богородица и свети Йоан. Манастирът е свидетел на християнската история на нашия народ до днес. В него се пазят извори за величието на вярата и изпитанията, пред които тя е била поставена през вековете. Светостта на св. Йоан пази манастира през тежките години на изпитания и свидетелства за силата на вярата и победата на духа над преходността и разрухата. КУЛТУРНА

215 ЗАДАЧА 5. Обсъдете в час Посетете официалната интернет страница на Рилската света обител, за да обогатите познанията си за него. Споделете впечатления и преживявания, свързани с ваше посещение в Рилския манастир. Обсъдете каква е ролята и какво е духовното значение на Рилския манастир като духовен център на България и място за православно поклонничество. Свети Климент Охридски – пръв епископ на български език Закрилникът на българите – свети Йоан Рилски След пристигането си в България ок. 886 г. св. Климент е изпратен от княза в областта Кутмичевица (на територията на дн. Северна Македония и Албания). Като духовник и ученик на светите Кирил и Методий, роден в тази област, той е най-добрият избор за учител в Христовото евангелие и духовен водач на новопокръстените българи в тези предели на държавата. Свети княз Борис разпорежда Климент да бъде приет „с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове и чрез видимите неща да разгласят между всички съкровището на любовта, което е вложено в душата“. Предоставени за мисионерското му дело са градовете Охрид, Девол и Главиница. В Охрид той изгражда манастир, посветен на св. Пантелеймон, който съществува и днес. Свети Климент проповядва светото Евангелие сред народа, а по-талантливите си ученици обучава за свещеници. За седем години, според блажени Теофилакт Охридски, са обучени 3500 свещеници. Това отговаря на намерението на княза да замени гръцките свещеници с български. След като на престола се възкачва Симеон, той призовава Климент в столицата, за да поеме епископско служение. През 893 г. свети Климент Охридски е ръкоположен за епископ на Дрембица (или Велица). В житието му той е наречен „пръв епископ на български език“. Свети Климент се счита за първия славянски автор. Той не само продължава преводаческата дейност, започната от св. Кирил и Методий, но и оставя след себе си оригинални творби на старобългарски език. Изтощен от работа, Климент умира на 27 юли 916 г. в Охрид на осемдесетгодишна възраст. Погребан е в притвора на манастирската църква „Св. Пантелеймон“ (дн. „Стари св. Климент“). Почитта към него е голяма и още през XI век той е почитан от Църквата като светец. Свети Йоан е роден през 876 г. в с. Скрино, недалеч от дн. гр. София. Живее при управлението на трима български царе – княз Борис, царете Симеон Велики и Петър I. Останал рано сирак, той минава през много изпитания, работейки за прехраната си. Постъпва в манастира „Св. Димитър“ във Влахина планина. Желаейки още по-голямо усамотение, той се оттегля в пустошта, отдаден на молитва и богомислие. Понася много изпитания с огромна сила на духа и търпение и не губи вяра в Бога. По-късно се заселва в Рила планина. Дивите зверове не са враждебни към него, а кротко се доближават, привлечени от светостта на човека. В житието е наречен „земен ангел“ и „небесен жител“. Бог открива подвига на Йоан на другите хора. При него започват да идват болни, измъчвани от нещастия хора. Всички намират изцеление и утеха. Славата за чудесата на светеца се разнася надалече. Лично цар Петър I предприема дълго пътуване от Преслав до Рила, за да се срещне със светеца. Предлага му дарове, достойни за велик човек. Свети Йоан приема само плодовете, а златото връща на царя, защото за човек, отдаден на Бога, то е непотребно. По-късно св. Йоан започва да приема под своите грижи монаси, които желаят да следват неговия аскетичен начин на живот. Броят на учениците му нараства. Построяват църква, а скоро след това и манастир. Пет години преди смъртта си св. Йоан Рилски написва едно от най-хубавите творения на старобългарската литература – своя „Завет към учениците“. На 18 август 946 г. светецът напуска нашия свят. Погребан е в основания от него Рилски манастир, където неговите свети мощи се пазят и до днес. Чрез светия си живот и чудесата, с които Бог го прославя, св. Йоан проповядва Христовото евангелие, продължавайки делото на св. братя и техните ученици и на св. княз Борис-Михаил.

216 ДЕЙНОСТ 1. Учебен филм Изгледайте учебния филм „Цар Борис I (852-889)“, посветен на живота и равноапостолното дело на св. княз Борис-Михаил. Използвайте линка: https://www.youtube.com/watch?v=eTkIRbf4VB4 Припомнете си какво вече знаете за живота и равноапостолното дело на св. княз Борис-Михаил. Споделете какво ново научихте за приноса му към Българската църква и направения от него избор. Обсъдете как ви въздейства филмът, като споделите своето отношение и преживявания. ДЕЙНОСТ 2. Ученически семинар „Български християнски светини“ Потърсете информация и опишете православните светини от Първото българско царство, представени на изображенията. Разделете се на седем работни екипа. Разпределете задачите помежду си. Всеки екип представя един обект. Опори за работа: 1. Назовете името на обекта и неговото местонахождение. 2. Дайте информация за времето на неговото създаване. 3. Проследете промените в него, настъпили с времето. 4. Посочете характерното за този обект. 5. Определете неговата ценност като обект на българското църковно-историческо наследство. Направете ученически семинар и представете резултатите от проучването си с презентация. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

217 Голямата базилика в Плиска Кръглата църква във Велики Преслав, Златната църква или църква „Св. Йоан“ Княжеският манастир при село Равна – „каменната библиотека“ на българите Рилски манастир Манастир „Свети Климент и Пантелеймон“, гр. Охрид, Северна Македония Манастир „Св. Пантелеймон“ – Патлейна, Велики Преслав, Патлейнски манастир Княжеският манастир край Варна, „Теке Караач“ (Текето на черните брястове)

ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ (ЗА ОБОБЩЕНИЕ ) 218 1. ХРИСТИЯНСТВОТО И РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Тръгвайки от Йерусалим, светите апостоли проповядват Евангелието във всички големи градове на Римската империя, стигайки до столицата Рим. Навсякъде са основани църкви в жилищата на по-заможните християни, в които отсядат пътуващите апостоли и техните ученици. Така се оформят първите големи центрове на християнството във Филипи, Колоса, Ефес, Коринт, Солун и Рим. Свети апостол Павел е написал послания до християните в тези градове. Извън Римската империя до ІІІ в. християнството прониква в Едеса, Индия, Армения, Грузия и Скития. Арменското и грузинското царство са първите, които приемат християнството за свое официално изповедание. През първите три века християните са преследвани заради вярата си. Причините са по-скоро политически, отколкото религиозни. Християните отказват да почетат римския император като бог и това се е тълкувало като политическа измяна. Освен това езическите жреци, като виждат, че тяхната религия запада, започват да настройват народа враждебно към християните. Много от тях са измъчвани или предавани на смърт заради вярата си в Иисус Христос. Такива мъченици са светите апостоли Петър и Павел, св. Поликарп Смирненски, св. Димитър Солунски, св. Дасий Доростолски и много други. Гоненията са прекратени, след като св. Константин Велики става император на цялата Римска империя. Делото на св. император Константин е определено от Църквата като равноапостолно. Както апостолите разпространяват Евангелието на Царството Божие от Йерусалим до Рим, а и извън границите на Империята, така Константин извършва големи промени в държавата, за да утвърди християнската вяра в нея. Куполът на храма върху Божи гроб в Йерусалим

219 Чудото от битката при Милвийския мост (над р. Тибър в Рим) на 28 октомври 312 г., както и издаването на едикта в Медиолан, са етапи от утвърждаването на Константин като християнски император. Преименуването на пристанищния град Византион в Нови Рим и Константинопол (град на Константин), както и превръщането му в столица на Римската империя са поредната голяма крачка към новия облик на една различна, християнска империя. Като свиква Първия вселенски събор в Никея, Константин дава на църковните епископи възможност да се съберат и като свободни, без страх от преследване, да заявят общата си вяра – вярата на Църквата в Христос като единосъщен Божий Син. Малко преди смъртта си през 337 г. Константин приема свето кръщение. Поради неговия огромен принос за достигането на благата вест за Спасителя до народите, той е прославен от Църквата като светец. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ Чрез проповедта на св. апостоли Павел и Андрей християнството се разпространява и в земите на Балканския полуостров. Учениците на тези апостоли продължават тяхното дело и основават църкви в градовете, които по късно стават част от българските земи. Основани са християнски църкви в Сердика (дн. София), Филипопол (дн. Пловдив), Сирмиум (дн. Сремска Митровица) и Тракийска Верея (дн. Стара Загора). Според църковното предание тези църкви са ръководени от апостолски ученици – Ерм, Епафродит (спътник на св. апостол Павел), Енен, Ирин и Пин (ученици на св. Андрей), Карп, Климент и Амплий (ръкоположени за епископи от св. апостол Андрей). Свети апостол Ерм основава църква на територията на сегашния град Пловдив. Карп е епископ в Тракийска Верея. Св. Климент основава Църква в Сердика, а Амплий, чието име е свързано, освен със св. апостол Андрей, и с това на св. апостол Павел (Рим. 16:8), основава църква в Одесос. Българският кан Тервел е бил християнин (VIII в.), а в История славянобългарска на преп. Паисий е споменат като св. Тривелий. През IX в. християнството вече е толкова широко разпространено в земите на България, че дори член на семейството на българския хан приема мъченическа смърт за Христос. Това е св. княз Боян-Енравота. Той предсказва, че християнството ще се разпространи по цялата българска земя, а кръстът на Христос ще бъде почитан от всички. Когато българският кан Борис поема управлението на страната, той вече е просветен в истините на християнската вяра. Впоследствие стигна до дълбока вътрешна убеденост в силата и истината на Христовото Евангелие. Той осъществява великото дело за разпространение и утвърждаване на християнството в България и за създаване на самостойна Българска църква. Този негов равноапостолски труд е сравним с делото на св. император Константин. Римските терми в Одесос (Варна) Християнска гробница от древна Сердика

220 3. УТВЪРЖДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ Свети княз Борис осъзнава, че византийското влияние може да стане заплаха за България. Богослужението се извършва на гръцки език, а новооснованата Българска църква е подчинена на Константинополската патриаршия. След като се справя с размириците в страната, предизвикани от неговото решение да покръсти народа, св. Борис насочва усилията си да осигури автономен статут на Българската църква. България е първата страна в християнския свят, която, благодарение на качествата на своя владетел, има своя самостойна църква. До този момент такива църкви са само патриаршиите основани от апостоли или техни ученици. Затова създаването на самостойна църква в рамките на държава извън Римската империя, в която богослужението се извършва на местния език от местно духовенство, е важно събитие. Българската църква получава признание на своята независимост както от Рим, така и от Константинопол. Княз Борис е изправен пред голямото изпитание да взима много трудни решения. Когато наказва разбунтувалите се боляри и техните семейства, и сина си, който иска да върне езическата вяра, той съзнава огромната тежест на своята историческа отговорност. През 886 г. княз Борис дава убежище на учениците на светите братя Кирил и Методий, преследвани от онези, които не искат славяните във Великоморавия да извършват богослужение на свой език. Приемайки ги в България, св. княз Борис им предоставя всичко необходимо, за да укрепят и развият християнската просвета в новата Българска църква. Климент и Наум основават първите центрове за духовна просвета и образование в Плиска, Преслав и Охрид. Свещеното Писание е вече достъпно за говоримия от народа език, а църковното богослужение е разбираемо за вярващите. Следващите десетилетия са известни като първи Златен век на българската църковна просвета и култура. Св. Седмочисленици и св. княз Борис Покръстител

221 Вече научихме За проповедта на апостолите след Христовото Възнесение; За създадените от апостолите християнски общ- ности от Йерусалим до Антиохия, Ефес, Кипър, Крит, Коринт, Солун, Александрия и сърцето на империята – Рим; Имената на първите, покръстени от апостолите, техни ученици; За приноса и служението на Седемдесетте апосто- ли; Местата на проповед на апостолите; За мисионерската дейност на Църквата през апос- толския век; Географията на ранното християнство в Свети- те земи и извън тях; За разпространението на християнството в Рим- ската империя и извън нейните предели; За проникването на християнството в Етиопия, Ар- мения, Грузия и др. страни и народи; За проповедта на светите апостоли и техните ученици на Балканите; За по-значимите раннохристиянски центрове на Балканския полуостров; За вярата, делата и усърдието на християните през първите векове; За подвига на раннохристиянските мъченици; За признанието на християнството в Римската империя; За равноапостолното дело на св. Константин Ве- лики; За издаването на Сердикийския, Медиоланския и Со- лунския едикт; За превръщането на християнството в религия на Римската империя; За св. равноапостолна царица Елена и намирането на светия Кръст Господен; За величавото дело на св. княз Борис I; За покръстването на българския народ; За въздигането на Българската църква в автономна архиепископия; За просветителското дело на учениците на свети- те братя Кирил и Методий в България; За живота и делото на св. Климент Охридски и на св. Йоан Рилски; За утвърждаването на християнството по българските земи. Проверете наученото В кои римски градове апостолите проповядват Евангелието? Как се оформят първите големи центрове на християнството? Докъде достига апостолската проповед извън Римската империя? Защо в първите векове след Р. Хр. християните са преследвани? Какво означава мъченичеството за Христа? Кога са прекратени гоненията срещу християните? Защо делото на св. император Константин е определено от Църквата като равноапостолно? Кои от делата на св. Константин свидетелстват за него като за християнски император? Кои са апостолите, чрез които Христовото слово стига и до Балканския полуостров? Кои са древните християнски църкви, основани по нашите земи? Кои епископи са ръководили местните църкви? Какво предсказва св. княз Боян-Енравота преди да приеме мъченическа смърт за Христа? Защо делото на св. княз Борис се сравнява с това на св. им- ператор Константин? Каква заплаха за България и Българската църква осъзнава князът? Защо Борис се стреми към самостойна и независима църква? Кое прави съз- даването на Българската църква събитие за християнския свят? Защо Борис приема с радост учениците на светите братя Кирил и Методий? Как старобългарският език става богослужебен? С какво делото на све- тите Седмочисленици укрепва християнската държава на българите?

222 Приложете наученото 2. Обсъдете в час Посочете една важна причина за разпространението на християнство- то по нашите земи. Коментирайте твърдението на църковния историк Евсевий Кесарий- ски, че Константин е първият император, който е искрен привърженик на Бога. Аргументирайте твърдението, че градовете по днешните български земи са били християнски още преди българите да бъдат покръстени. Обсъдете защо след като почти всички антични градове по днешните български земи са християнизирани, св. княз Борис има проблеми с езиче- ските вярвания на част от народа. Формулирайте свое предположение защо голяма част от раннохристи- янските храмове днес са в руини. 3. Изяснете, проследете, опишете, обобщете Изяснете: причините за покръстването на българския народ. Проследете: процеса на християнизация на България. Опишете: делото на св. княз Борис-Михаил I и на светите Седмочисленици. Обобщете: значимостта на постигнатия независим статут на Българската църква спрямо другите християнски народи. 1. Работа със схема Начертайте схемата в тетрадките си. Свържете със стрелка местата на разпространението на християн- ството във и извън Римската империя. Степенувайте по значимост пет от посочените територии. Отбележете две съществени различия между християнската проповед в Светите земи и на Балканите. Етиопия Индия Мала Азия Светите земи Египет Армения ИЗВЪН РИМСКАТА ИМПЕРИЯ В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ Грузия Скития Рим Северна Африка Тракия и Илирик Персия

223 Приложете наученото 4. Работа с химнографски текст Прочетете откъса от химнографския текст „Акатист на св. Климент Охридски“. Отговорете на въпросите, като използвате опорите за рабо- та с химнографска творба на стр. 280. Какво е молитвеното прошение към св. Климент? Какво е общото между поздрава, отправен от архангел Гавриил към све- та Дева Мария на Благовещение, и текста на акатиста? Защо според вас тържествените обръщения „Радвай се“ във всеки икос са дванадесет на брой? Как разбирате изразите, с които се представя светецът като: – украсен с благоуханието на целомъдрието; – роден за просвещение на българския народ; – неуморен радетел на Христовото благовестие? Защо според вас църковният химнограф нарича светителя „ангел на Ох- ридската църква“? С кое значимо събитие от църковната ни история се свързва заключи- телният поздрав към светеца, с който завършва икоса? Почитаме те като ангел на Охридската църква, светителю отче Клименте, ти, който от славянските първоучители си получил евангелската просвета. Сам ти внуши на смирените ни сърца да ти пеем достойно тази хвалебна песен: Радвай се, от Бога даруван син на родителите ти! Радвай се, от Бога предизбран Христов светителю! Радвай се ти, който от майчино мляко си възпитан в благочестие! Радвай се ти, който от детство си придобил правия Дух Божий! Радвай се ти, който от младини си устремил взор към небето! Радвай се ти, който от първото дихание си възлюбил Бога! Радвай се ти, който в молитва се възнасяш към Бога! Радвай се ти, който си украсен с благоуханието на целомъдрието! Радвай се ти, който си роден за просвещение на българския народ! Радвай се, че си се научил на правата вяра от светите Методий и Кирил! Радвай се, че си утвърден премъдро от тях в православието! Радвай се, че си неуморен радетел на Христовото благовестие! Радвай се, светителю отче Клименте, Охридски чудотворче, равноапостолний просветителю на българския народ! Из: Акатист на св. Климент Охридски. Песен първа. Икос 1.

224 5. Ученическо състезание „Разпространение на християнството“ Предварителна подготовка Разделете се на два отбора. Изберете капитани на двата отбора. Състезанието има три кръга. Всички задачи се решават заедно от отбора. Всеки етап от състезанието ви носи определен брой точки. Победител е отборът с най-много точки. I Етап на състезанието 1) Всеки отбор да състави по един любопитен въпрос, свързан с разпространението на християнството, който да зададе на противниковия отбор. 2) Напишете най-много имена на раннохристиянски мъченици. II Етап на състезанието 1) Разпознайте образите на светците, живели по време на Първото българско царство, и запишете имената им. 2) Определете ролята им за утвърждаване на християнството в България. III Етап на състезанието 1) Посочете три църковно-исторически факта, които са свързани с апостолската проповед на Балканите. 2) Избройте колкото се може повече градове – раннохристиянски центрове по българските земи. Направете самооценка на дейността в отделните етапи на състезанието: I Етап: за задача 1. – 10 точки; за задача 2. – 20 точки. Максимален брой точки – 30. II Етап: за задача 1. – 10 точки; за задача 2. – 20 точки. Максимален брой точки – 30. III Етап: за задача 1. – 20 точки; за задача 2. – 20 точки. Максимален брой точки – 40. Приложете наученото

ПРАВОСЛАВИЕТО И ДРУГИТЕ РЕЛИГИИ В БЪЛГАРИЯ TEMA 5 С лед Великата схизма (отпадането на Рим от Православната църква) християните на Запад започват да се наричат римокатолици. По-късно от тях се отделят протестантите. Така християнството на Запад се разпада на все повече и повече различни по своите учения християнски групи. За разлика от тях Православната църква остава единна през вековете – и по отношение на вярата, и по отношение на богослужението, независимо от това къде служи. Така е и в България. Българските римокатолици и българските протестанти имат различни учения за Бога, различен светоглед и различен опит във вярата си. Докато българските православни християни изповядват същата вяра и практикуват същия църковен начин на живот, каквито са тези на православните например в Израел, на Св. Гора Атон, в Африка или в Америка. В България съществуват и съвсем различни от християнството религии. Те са част от историята и културата на нашия народ. Юдаизмът и ислямът у нас се характеризират със самобитност на вярата и обичаите им. Същевременно те също са монотеистични религии като християнството, т.е. учат за съществуването на един бог. Православието е вярно на своя божествен Основател – Господ Иисус Христос, но същевременно проявява търпимост и любов към различните по вяра. Това осигурява вековната традиция за мирно съжителство между християни, юдаисти и мюсюлмани по нашите земи. С поред православното учение Църквата не може да бъде разцепвана, разделяна. В православния свят множественото число „църкви“ се отнася до многобройните местни общности, които обаче са обединени в едната, света, съборна и апостолска Църква. Православната църква е призвана да бъде сол и светлина на земята. Тя е Църква на апостолското приемство и съхраненото Предание за разлика от римокатолическата общност, която се крепи върху авторитета на Римския папа. Православната църква много се отличава и от протестантските организации, които се основават на вярата на един или друг пастор, без да се съобразяват с вековната църковна традиция, пазена в Православието. Православната църква е общност от християни, съединени помежду си от една обща вяра (вж. Еф. 4:5), доказана в живота на светиите. Възможността за присъединяване към нейната благодатна общност винаги е открита за всеки, който желае да стане верен член на Църквата чрез правилно изповядване на нейното учение. Православието не се стреми към светска слава или власт, а ревностно пази завещаната ни от апостолите Христова вяра, за да закваси и спаси чрез нея и тези, на които предстои да се родят. Православието възпитава непоклатимо съзнание за единството на Църквата. Православното християнство се разкрива и живее в ежедневното църковно обществено богослужение, в тайната на евхаристийното съчетаване между Господа и верните, в проповедта, отправяна към всички хора, и в съкровеното освещаване на човешката личност. Православните християни използват свободата си, за да свидетелстват за наследената апостолска вяра в Христа, без да се отказват от нищо и без да променят нищо в нея. С присъщата Христова любов всеки православен християнин се стреми да бъде в помощ на своите ближни, без да отстъпва от древните верови повеления. Призванието на православните християни е да разнасят Христовата светлина сред другите народи като се стараят да различават истината от заблудата и да живеят в благост и чистота, за да придобият вечността. ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: Защо е нужно да познаваме историята на проникването и присъствието на юдаизма и исляма в България; Кои са основните селища в България, в които преобладава ислямът; Кои са основните разлики между юдаизъм и християнство; Как и от кого са били спасени българските евреи по време на Втората световна война; Кои са основните инославни изповедания в България; Кои са основните прилики и отлики на Православието с тях.

5.1. ИСЛЯМЪТ В БЪЛГАРИЯ 226 Мохамед – името му означава „възхвален“, „достоен за похвала“ (от арабски език); той е роден в 570 г. в гр. Мека (днес в Саудитска Арабия); пророк на Аллах и основател на исляма мюсюлманин - „отдаден“ („отдаден на Аллах“; думата произлиза през турския език от арабската дума „муслим“) джамия – молитвен дом на мюсюлманите Коран – „рецитиране“ (араб.); свещената книга в исляма Курбан байрам – най-големият ислямски празник; името му произлиза от арабската дума „курбан“ („жертвоприношение“, „дар“) и от турската дума „байрам“ („празник“) ислямизация – у нас е известна и като помохамеданчване / потурчване; мирно или насилствено разпространение на исляма сред население (рая), изповядващо друга религия РЕЧНИК 1. ВЪЗНИКВАНЕ И СЪЩНОСТ НА ИСЛЯМА Ислямът възниква на Арабския полуостров през VI век. Това е монотеистична религия – изповядва се вяра в един бог. Мюсюлманите го наричат Аллах (от арабски език – „богът“). Те следват учението на неговия пророк Мохамед (Мухаммад) и отхвърлят многобожието и идолите. Според мюсюлманите ислямът е даден чрез откровение на Аллах към Мохамед, което впоследствие е записано в ислямската свещена книга Коран, а се пази също и в ислямското предание (сунна). Мохамед създава исляма, заемайки много верови елементи от юдаизма и християнството. Думата ислям произлиза от арабския глагол „аслáма“ (приемам, подчинявам се) и означава приемане и подчиняване на един бог, изпълняване на неговите повели. Мюсюлманите считат Аллах за непознаваем, но който същевременно е близо до тях и изцяло предопределя човешкия живот. Според исляма юдеите и християните са „хора на Писанието“, „народи на Книгата“, но неправоверни, т.е. с неточна, не съвсем правилна вяра. Според Мохамед ислямът е най-точната вяра и затова само мюсюлманите са наистина правоверни. Джамията в Мека (Саудитска Арабия) – централно място за поклонение на мюсюлманите от цял свят Мохамед „Ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния…“ (Коран, сура 2:135)

227 Голяма част от мюсюлманите имат арабски произход и по етнос са потомци на Исмаил (библейския Измаил). Според ислямското предание той е син на Ибрахим (библейския Авраам) и египтянката Хагар (библейската Агар според Бит. 16:3-12). Останалите мюсюлмани се считат за потомци на Ибрахим, но не по етнос, а по вяра. В Корана родословието на Исмаил не е изяснено, а е развито в ислямското предание (сунна) и в празника Курбан байрам. Скоро след смъртта на Мохамед мюсюлманите се разделят на две основни течения, които съществуват и до днес: сунити – следващи Корана и сунната, и шиити – следващи Корана и определени водачи, които произлизат от рода на Мохамед. Корáнът е свещената книга на исляма и включва 114 сури (глави). Много от личностите, описани в него, са библейски личности, за които Мохамед като дете и младеж е чувал от евреи и християни, пътуващи проповедници и духовници. В Корана се възхвалява Аллах и се споменават неговите избраници: Муса (Мойсей), Ибрахим (Авраам), Исмаил (Измаил), Исхак (Исаак), Якуб (Иаков), Да(в)уд (Давид), Сулайман / Сюлейман (Соломон), Иса (Иисус). Според Корана те, както и други мъже, са „пророци“ на Аллах, а най-велик от тях е Мохамед. За мюсюлманите Иса (Иисус Христос) не е Син Божий и Господ, а е само един от пратениците на Аллах. Джамията е ислямският молитвени дом. „Джамия“ на арабски означава „събиране, място за молитва“. В нея мюсюлманите се събират, за да се молят заедно, да четат, рецитират и изучават Корана. Основният ислямски празник е Курбан байрам. Той се отбелязва като подвижен празник 70 дни след края на мюсюлманския пост. Продължава четири дни. Този празник на жертвоприношението всяка година възпроизвежда описаното в Корана ритуално заколване на овен вместо Исмаил, сина на Ибрахим. Изпитването от Аллах на вярата на Ибрахим според Корана изисква той да принесе в жертва (курбан) момчето си. Ибрахим е готов да го направи, въпреки че в религията на семейството му не е имало подобна традиция. Заради верността на Ибрахим Аллах отменя искането си – момчето е пощадено и заместено с жертвен овен (сура 37:106-110). Юдаизмът и християнството описват същото изпитание на Авраам, но детето, което е трябвало той да пожертва, бил синът му Исаак (от Сарра), а не Измаил (синът му от нейната слугиня Агар – Бит. 22:1-18). Курбан байрам се чества масово от мюсюлманите. Част от приготвения курбан (ястие от агнешко) и други Коранът на арабски език

228 5.1. дарения се раздават на съседи, приятели, бедни и нуждаещи се хора. Мюсюлманите вярват, че това е техен дълг и че изпълняването му носи благословение за семействата им. На Курбан байрам мюсюлманите стават рано, изкъпват се, обличат най-новите си дрехи и се събират в джамията. Там техният имам (учител и проповедник) им разяснява откъси от Корана, говори за смисъла на празника и за задълженията на вярващите в Аллах. След молитвеното събрание мюсюлманите се прибират по домовете си и в семейна атмосфера споделят празничната трапеза. 2. ПРОНИКВАНЕ НА ИСЛЯМА В БЪЛГАРИЯ В сура 2:256 в Корана се казва: „Няма принуждение в религията“. През вековете обаче този добър принцип невинаги се е спазвал, включително и при навлизането на исляма в България. При османското нашествие през 1393 г. в българската столица Търново завоевателите-мюсюлмани убиват в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ близо сто от първенците на града, а след това осъждат на смърт чрез посичане с меч и Българския патриарх св. Евтимий Търновски. Присъдата е отменена, заради внезапната парализа, сковала ръката на палача. Патриархът е изведен от столицата и заточен до края на земния си живот. Междувременно продължава завземането на българските земи, съпроводено с насилствена или доброволна ислямизация на населението. Доброволно приемане на исляма. В Османската империя българите-християни са имали по-малко права от мюсюлманите. Който от християните искал да притежава същите права, трябвало да приеме исляма. Това е постепенен процес, който се разгръща целенасочено през XV в. с помохамеданчване на част от българския военен и административен елит. Така редица членове на царското семейство, боляри и военни ставали мюсюлмани, за да запазят влиянието си в обществото и високия си стандарт на живот. Едни от най-известните такива случаи са свързани с Александър – най-големия син и престолонаследник на цар Иван Шишман. Александър приема исляма под името Искендер. Така също турският адмирал от средата на ХV в. Сюлейман Балтаоглу е син на български болярин. Ислямизацията се развива активно и в XVI в. Особено силно се проявява през XVII в., когато големи групи от българското селско население приемат ислямската вяра, за да живеят по-безопасно в Османската империя. Днес главно в района на западните Родопи живеят техни наследници, които са известни като българомохамедани или помаци. Друга категория българи, които доброволно приемат исляма, са някои павликяни и богомили; заради своето отрицателно отношение към Православното християнство и българската държавност, те лесно преминават в редиците на мюсюлманите. Насилствено налагане на исляма. По време на османското Св. Евтимий, патриарх Търновски. Икона от храм „Успение Богородично“, Бачковски манастир

229 владичество в отечеството ни се прилага и насилствена ислямизация на християните. Периодът XVII – XIX в. е най-мъченическото време за българския народ. Тогава загиват хиляди достойни българи и просияват хиляди св. мъченици, отказали да изменят на православната си вяра. Българската православна църква тачи паметта на множество български светии, отдали живота си заради Христовото име в тази епоха, както и в предходните столетия на османско владичество у нас: св. Георги Софийски Стари, св. Георги Софийски Нови, св. мъченик Георги Софийски Най-нови, св. мъченик Константин Софийски, св. великомъченик Николай Софийски, свещеномъченик Терапонт Софийски, св. мъченик Трендафил Старозагорски, свещеномъченик Симеон Самоковски, св. Злата Мъгленска, св. преподобномъченик Лука Одрински, св. мъченик Лазар Български, св. Райко Шуменски, св. Новоселски мъченици, св. Баташки мъченици и др. Някои от султаните през епохата на турското робство са изказвали категорично несъгласие с насилствената ислямизация, но в Османската империя е имало вътрешно неподчинение. На определени места членове на войската или на административната османска власт не са се подчинявали на султанските заповеди и са злоупотребявали с имотите, правата и живота на българите-християни. В съвременна България мюсюлмани, християни, както и членовете на останалите вероизповедания се стремят да живеят в мир помежду си. Св. Баташки мъченици 3. МЮСЮЛМАНСКИ ЦЕНТРОВЕ В БЪЛГАРИЯ Навлизането и разпространението на религията ислям в България има сложна няколковековна история, свързана с османското нахлуване на Балканите (XIV-XIX в.). Оттогава християнството и ислямът по нашите земи познават както времена на тежки конфликти, така и периоди на мирно съжителство. През 1878 г. след освобождението на България от властта на Османската империя не е отнета свободата на вероизповедание на българските мюсюлмани, останали да живеят у нас. Напротив, тя е закрепена в редица държавни документи. Търновската конституция от 1879 г. (чл. 40) потвърждава правото на свободно религиозно самоопределяне на всички български граждани. Временните правила за духовното управление на християните, на мюсюлманите и на евреите в България от 25. до 29. чл. се отнасят до устройството на мюсюлманското вероизповедание в България. Този документ е подписан от първия български княз Александър Батенберг през 1880 г. Знаете ли, че... В VII-VIII в. св. Йоан Дамаскин пише за исляма като за ерес спрямо християнството. Освен това той обяснява произхода на думите измаилтяни и сарацини, които се използват в средновековните хроники относно мюсюлманите араби. Името измаилтяни „произхожда от Измаил – родения на Авраам син от Агар, поради което последователите му се наричат както агаряни, така и измаилтяни. А ги назовават сарацини като онеправдани от Сарра“. Сарра е законната съпруга на Авраам (Ибрахим). След раждането на Измаил, тя го прогонва заедно с майка му Агар от Авраамовия дом.

230 5.1. В съвременна България управителен орган на мюсюлманското вероизповедание е Главното мюфтийство с ръководител главния мюфтия. Той се избира на национални мюсюлмански конференции, които се провеждат периодично. Днес Българската православна църква – Българска патриаршия и Главното мюфтийство се стремят да поддържат отношения на добронамереност помежду си с цел запазване на мира и добруването на българската нация. У нас последователите на исляма са с разнообразен етнически състав: – мюсюлмани от турски произход; – мюсюлмани-помаци (от български произход); – мюсюлмани-роми; – мюсюлмани от други народности (главно имигранти и бежанци, дошли в България от Сирия, Ливан, Ирак, Палестина, Африка и пр.). Днес животът на мюсюлманите у нас се организира от двадесет районни мюфтийства. Най-много мюсюлмани живеят в районите на Кърджали, Разград, Шумен, Бургас, Пловдив, Благоевград, Търговище, Смолян, Силистра, София. Повечето мюсюлмани в България са сунити. Шиитите са с около двадесет пъти по-малка численост от сунитите. Някои от най-известните джамии у нас са Баня Баши джамия в гр. София, Джумая джамия в гр. Пловдив, Ибрахим паша джамия в гр. Разград, Томбул джамия в гр. Шумен, Ески джамия в гр. Ямбол, Ески джамия в гр. Хасково, Байраклú джамия в гр. Самоков и др. В XXI в. в България продължават да живеят и да се трудят мюсюлмани, много от които са наши съседи, познати, близки, колеги или приятели. Поради това е нужно да се познава процесът на проникване на исляма в родината ни, неговите основни вярвания, празници, ритуали и съвременно състояние. Джамията Баня башє (в гр. София) Томбул джамия (в гр. Шумен) Петъчна молитва пред джамията Ески джамия (в гр. Ямбол)

231 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: . Кога възниква ислямът? Кой е пророкът, чието учение следват мюсюлманите? Какво означава думата ислям? Коя е свещената книга на исляма? Потомци на кого се считат мюсюлманите? Кои са основните течения в исляма? Кои библейски личности от Стария Завет са описани и в Корана? Кой е най-важният ислямски празник? Какви са традициите, свързани с него? Кои български мъченици от периода XV – XIX в. можете да посочите? . Кога прониква ислямът в България? Защо св. Евтимий Търновски е осъден на посичане с меч? В какво се изразява ислямизацията на част от българското християнско население през епохата на османското владичество? . Как се отнася към мюсюлманите българската държава след освобождението на България? Кой е управителният орган на мюсюлманското вероизповедание у нас? Какъв е етническият състав на българските мюсюлмани днес? Кои са по-известните джамии в България? 2. Прочетете, открийте и поправете Прочетете изреченията. Във всяко от тях са допуснати една или няколко грешки. Открийте грешките и ги поправете така, че да получите верни твърдения. Обяснете тяхното коректно съдържание. Мюсюлманите следват учението на пророк Мойсей (Мухаммад). Мохамед създава юдаизма, заемайки верови елементи от христи- янството. Думата ислям означава вяра в много богове. Библейски личности, споменати в Корана са Авраам, Исмаил, Мохамед, султан Баязид I. Скоро след смъртта на Мохамед мюсюлманите се разделят на пет главни течения. Коранът е свещената книга за всички хора по света. Курбан байрам се отбелязва 100 дни след края на мюсюлманския пост като неподвижен празник. 3. Прочетете и открийте Прочетете откъсите от Корана и открийте: Как е наречен Аллах в Корана? Какъв е Иса за мюсюлманите? Защо в исляма не се създават изображения на бога, а в християнството Господ Иисус Христос се изобразява на икони? „Хвала на Аллах – Господа на световете, Всемилостивия, Милосърдния, Владетеля на Съдния ден!“ (Сура 1:2-4). „Името му е Месията Иса, синът на Мариам, знатен в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].“ (Сура 3:45) „О, хора, служете на своя Господ, Който е сътворил вас и онези преди вас, за да се побоите от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето – свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете – препитание за вас! И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!“ (Сура 2:21-22)

232 5.1. ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Работа с карта Разгледайте картата и изпълнете поставените задачи. Използвайте опорите за работа с църковно-историческа карта на стр. 292. Отбележете върху картата и опишете устно пътя на османското нашествие по българските земи. Определете от къде идва и в каква посока се отправя настъплението на исляма. Посочете християнски територии, в които се разширяват границите на Османската империя. Карвуна (Балчик) Дръстър (Силистра) Червен Варна Месемврия (Несебър) Девелт Одрин (Едирне) Черномен Боруй (Ст. Загора) Плъвдив (Пловдив) Сяр Мелник Щип Скопие Струмица Битоля Перник Солун Верия Костур Призрен Скадър (Шкодра) Охрид Преспа Бъдин (Видин) Средец (София) Драч (Дуръс) венец. СЪРБИЯ Aбидос Галиполи Бурса Кизик Дунав Олт Арджеш Ловеч Марица Тунджа Вардар Морава Тимок Струма Р О Д О П И С Т А Р А П Л А Н И Н А РИЛА П И Р ИН А Л Б А Н И Я Константинопол (Истанбул) Преслав Никопол Лариса Стаг Дрин Прилеп Охридско ез. Преспанско ез. Марица Искър Янтра Ч Е Р Н О М О Р Е МРАМОРНО МОРЕ АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ ЙОНИЙСКО МОРЕ БЯЛО МОРЕ Т Е С А Л И Я Срем Белград Браничево Тиса Дрина Търново ВИЗАНТИ Я 1396 1396 13 78 1393 1371 ВИЗАНТИ Я Вук 1389 Бранкович Вълкашин Братя Деянови Богдан Иван Углеша Радослав и Хлапен Марко Велбъжд Дубровник Плочник Прищина КОСОВО Търговище Б О С Н А ВЛАХИЯ Търговище Места 1453 Връхбосна (Сараево) ДОБРУДЖАНСКО ДЕСПОТСТВО ОСМАНСКА ДЪРЖАВА 1369 1352 ВИДИНСКО ЦАРСТВО УНГАРИЯ Ниш венец. венец. венец. България при цар Иван Шишман (1371–1395) Самостоятелни владения, отцепили се от Българското царство Територия на Византия в края на XIV в. Граници на независими владения в Македония Посока на настъпление на османците Падане на България под османска власт (1371 – 1396)

233 ЛЮБОМЪДРИЕ 5. Анализ на текст Анализирайте текстовете от Корана, като си помагате с опорните въпроси. Коментирайте описаните в Корана три подхода към различните по вяра. Дайте пример за всеки един от трите подхода в отношението към християните в Османската империя. ПРОЧЕТИ АНАЛИЗИРАЙ Сура Отношение към немюсюлманите „Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по найхубавия начин!“ (Сура 16:125) Първи подход: разпространяване на исляма чрез убеждаваща и любезна реч Как разбирате тези думи от Корана? Какво се изисква от мюсюлманина в общуването с различните по вяра? „И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават с вас.“ (Сура 2:190) Втори подход: войнствен подход към проявяващите агресия към исляма Как осмисляте тези думи от Корана? До какви последствия може да доведе погрешното разбиране на този текст? „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и не възбраняват онова, което Аллах и Неговият Пратеник са възбранили, и не изповядват правата вяра, докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.“ (Сура 9:29) Трети подход: войнствен подход с налагане на ислямско господство, данъци и мироглед Как възприемате тези думи от Корана? Какви задължения налага господството на исляма над другите по вяра?

234 5.1. 1. Обсъдете в час Разсъждавайте върху различните начини за насилствено налагане на исляма в българските земи, като си помагате с таблицата. Обсъдете: . какви практики за разпространение на исляма са осъществявани в Османската империя; . причините за тези масови и повсеместни практики; . един от примерите за насилствено помюсюлманчване, който най-силно ви впечатлява. 2. Свидетелство на епохата Прочетете откъса от заявлението на султан Абдул Меджид и го обсъдете, като използвате опорите за представяне и анализ на писмен извор на стр. 289. . С помощта на сведенията, които дава документът, обсъдете проявеното отношение към „раята“ (християните). . Съпоставете информацията от документа с таблицата, предствяща практиките за насилствено помюсюлманчване. БЛАГОНРАВИЕ Документ: Из: „Заявление на султан Абдул Меджид“ от 22 януари 1844 г. „Нито едно лице от раята на моята велика държава, без да е дало доброволно съгласието си, не може да бъде принуждавано насила да приеме мохамеданството… От известно време насам в някои места на моята обширна империя противно на горните условия са възникнали случаи на настойчиво и насилствено принуждаване за приемане на исляма от лица, които не са били съгласни…“ Пламен Павлов. Помъчените (Размисли върху историята, и не само…). Електронно списание „Литературен свят“, бр. 16, януари 2010. ПОМЮСЮЛМАНЧВАНИЯ чрез открити заплахи и насилие чрез хитрост кръвен данък – масово събиране на бъдещи еничари (войници и администратори на държавна служба в Oсманската империя); те са били насилствено отнемани още като малки момчета от християнските им семейства и са били превръщани в мюсюлмани с турско самосъзнание алкохолно опиване на мъже-християни, за да признаят несъзнателно исляма за своя вяра извършване на обрязване според ислямската традиция на мъже-християни (в много случаи – в нетрезво състояние) отвличания на красиви и способни християнски младежи с обещания за успешно бъдеще задължаване на християни да станат мюсюлмани заради това, че на шега са поставили върху главата си турска чалма или са изговорили ислямската формула: „Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговият пророк.“ отвличания на християнски девойки с принуда да приемат исляма и да раждат на съпрузите си мюсюлмани деца, които да изповядат исляма привличане към исляма на младежи-християни, търсещи емоционална и социална подкрепа, тъй като преди това са изпаднали в конфликт със семействата си по съдебен път – лъжливи съдебни обвинения, физически наказания, глоби и затвор спрямо християни с принуда за изкупване от тяхна страна на фалшива „вина“ чрез приемане на исляма забрана за строеж на православни храмове

235 1. Учебен проект „Мюсюлмански молитвени домове в България“. Използвайте опорите за работа на стр. 294. Цел на проекта: Проучване на историята и функциите на по-известните джамии в страната. Участници: по трима ученици в екип Определете срок за изпълнение и отговорник на групата, който да следи за изпълняването на задачите и срока. Стъпки за изработване на проекта: Изберете мюсюлмански молитвен дом – джамия у нас, който ще представите. Отбележете къде се намира и кога е построен. Потърсете какви са причините за неговото построяване. Какво е характерно за религиозните традиции, свързани с джамията? Илюстрирайте с изображения. Представете пред класа проекта на своя екип. 2. Проучване на писмени извори Последният български цар преди падането на България под османска власт Иван Шишман (1371 – 1395 г.) издава през 1378 г. дарствена грамота (хрисовул) в полза на Рилския манастир. Грамотата потвърждава собствеността му над око- ло двадесет села и метоси от югозападните български земи. Имотите включват ниви, лозя, ливади, воденици, места за воденици и риболовища. Манастирът владее голяма част от Рилската планина, а манастирските имоти са освободени от данъци и налози. Тази дарителска традиция към Рилската света обител е продължена и от османските владетели. Анализирайте защо султан Баязид I с фермана от 18-28 октомври 1402 г. постановява: „Недейте допуска на никого... да нахлуе в този манастир, както и в неговите земи и имоти.“ Проучете кои османски владетели също издават грамоти (фермани) в полза на Рилския манастир. Каква е целта на всеки един от издадените фермани? Какви права се гарантират на Рилската света обител? ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие Султан Баязид I (1389 – 1402 г.) Грамотата на цар Иван Шишман за Рилския манастир (1378 г.) Рилската св. обител

5.2. ЮДАИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ 236 1. СЪЩНОСТ НА ЮДАИЗМА С понятието юдаизъм се означава вярата на еврейския народ в единия Бог, Творец на небето и земята. Тази религия се изповядва и от хора с различна етническа принадлежност, които са приели юдейската вяра за своя. В основата на юдаизма лежи вярата на Авраам в единия Бог, в благословението, че Бог ще произведе от него „голям народ“, чрез който „ще бъдат благословени всички земни племена“ (Бит. 12:2-3). Авраам тръгва по Божие повеление (ок. 2000 г. пр. Р. Хр.) от гр. Ур Халдейски и стига до Светите земи (дн. Израел и Палестина), където заживява със семейството си. По-късно Бог се открива на св. пророк Мойсей с името Яхвé (вечно Съществуващият). През вековете множество еврейски праведници и св. пророци живеят с очакването, че Божието обещание за идването на Месия сред хората ще се изпълни. Еврейските семейства грижливо пазят своето родословие, защото се надяват, че именно от техния род може да се роди Месия. Когато Той действително идва в лицето на Иисус Христос, някои евреи Го приемат, а други – не. Тези евреи и езичници, които са повярвали, че Иисус е Христос, стават първите християни, първите членове на Христовата Църква. Неповярвалите в Иисус Христос евреи и до днес следват юдаизма, очаквайки друг „месия“. Техни духовни учители са равините, наследници на фарисеите (законниците) и садукеите (книжниците). Съвременният юдаизъм не приема родения във Витлеем Иисус Христос за Спасител и Помазаник. Юдаизмът има за свое Свещено Писание [ТаНаХ] боговдъхновения сборник от 24 книги, групирани като: – Торá (Закон, изложен в петте Мойсееви книги Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие); – Невиúм (пророци – пророческите книги на т. нар. големи и малки пророци: св. Исаия, св. Йеремия, св. Михей и др.); – Кетувúм (книги – поетични, поучителни или премъдростни, като Псалтир, Песен на Песните, Притчи Соломонови и др.). Св. праотец Авраам – родоначалник на еврейския народ и баща по вяра на всички християни Свещен свитък и седмосвещник менорђ – символи на юдаизма При Стената на плача в Йерусалим възрастен равин с млад помощник носят свитък с Торђта по време на юдейски празник

237 юдаизъм – вяра в единия Бог Яхвé, изповядвана от библейските патриарси и узаконена от пророк Мойсей в Синайското законодателство. синагога – молитвен дом на юдеите Ханукá – еврейски празник в чест на очистването и повторното освещаване (II в. пр. Хр.) на Втория еврейски храм в Йерусалим депортация – насилствено заточване или затваряне на хора нацизъм – расистки политически режим в Германия, насочен срещу евреите и др. етнически групи РЕЧНИК Сам Господ Иисус Христос цитира книгите от ТаНаХ, като напомня на евреите, че те пророчестват за Него и че в Негово лице пророчествата им се изпълняват (Мат. 5:17). Същевременно Богочовекът подчертава, че Неговият пророк, предтеча и кръстител св. Йоан е този, с когото пророческата епоха завършва. Предишните пророци предричат, че Месия ще се яви в света, а св. Йоан Кръстител конкретно посочва кога става това и Кой е Той – Иисус от Назарет: „Йоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света. Този е, за Когото аз казах: след мене иде Мъж, Който ме изпревари, защото съществуваше по-напред от мене. Аз Го не познавах; но, за да стане Той явeн на Израиля, затова дойдох да кръщавам с вода“ (Йоан 1:29-31). Така очакванията от старозаветните времена стават реалност в новозаветното време. Това е благата вест, че Бог е вече с нас като Изкупител и Глава на Църквата. Добрият Пáстир се яви на хората и спасително води Своето вярно стадо. Благата вест е за всички човеци и всички са поканени да приемат Спасителя, за да наследят вечното Му царство. Това обяснява Христос на еврейските книжници и фарисеи: „Законът и пророците бяха до Йоана: оттогава се благовествува царството Божие“ (Лука 16:16). Еврейският храм в Йерусалим е построен от цар Соломон около десет века преди Рождество Христово. Той наследява скинията (подвижния палатков храм на евреите от времето на Мойсей). В храма са се извършвали богослужения, молитви и приношения на безкръвни и животински жертви. В Йерусалимския храм се е пазел кивотът, в който са били поставени двете скрижали на завета, дадени от Бога на Мойсей. Соломоновият храм е бил обединяващ религиозен център за всички евреи и последователи на юдаизма. През 586 г. пр. Р. Хр. той е ограбен, опожарен и разрушен от войските на вавилонския езически цар Навуходоносор. Елитът на еврейския народ е отведен в плен във Вавилон. Но седемдесет години по-късно с Божия помощ евреите успяват да се завърнат в родината и да възстановят своя храм, макар и в по-малки размери и с по-скромна украса. Вторият храм е възстановен (520-515 г. пр. Хр.) под ръководството на Зоровавел и подкрепата на пророците Агей и Захария. „Христос беседва с фарисеите“, Клавдий Лебедев За любознателните... 24-те книги на ТаНаХ влизат и в състава на християнската Библия, а по-точно в първата  част, която се нарича Стар Завет. Заедно с тях Православната църква приема като свещени и полезни и други еврейски книги, записани преди Рождество Христово. Така в Стария Завет православните християни имат общо 50 библейски книги. Заедно с 27- те книги на Новия Завет православната Библия съдържа общо 70 свещени книги.

238 5.2. След освещаване е възстановено богослужението (1 Езд. 6:16). Но и Вторият храм е поруган, дори е превърнат в езическо светилище – този път от гръко-сирийския цар Антиох IV Епифан (II в. пр. Р. Хр.). По-късно е отвоюван и осветен наново в името на Яхве. Храмът продължава да е духовен център за евреите и в Христово време (първата половина на I в.). Сам Господ Иисус Христос го посещава многократно, проповядва там на поклонниците и изцелява немощни хора. Когато през 66 г. евреите в Юдея вдигат пореден бунт срещу римското владичество, храмът им в Йерусалим е разрушен от римски войници през 70 г., водени от Тит, син на римския император Веспасиан. Това се случва тридесет и седем години след разпъването на Иисус Христос на кръста. Още в 33 г., докато е със Своите апостоли и сред жителите на Йерусалим, Господ ги предупреждава за тази катастрофа (Мат. 24:1-2; Лука 13:34-35). Според еврейската традиция другаде не може да се строи храм и затова днес голяма част от вярващите евреи се надяват, че ще успеят да възстановят Йерусалимския храм за трети път. Поради невъзможността да на определеното място, където е бил при разрушаването му, днес евреите се молят при Стената на плача – разкрита малка част от него, останала от времето на цар Ирод Велики (управлявал в кр. I в. пр. Хр. – нач. на I в. сл. Хр.). В другите части на света юдеите се събират в молитвени домове (синагоги) – там те изповядват своята вяра и я изучават. В синагогите те отбелязват своите празници, както и важни моменти от еврейската история, от обществения и семейния живот. 2. ЮДЕЙСКИ ПРАЗНИЦИ И ТРАДИЦИИ Господ Иисус Христос като Син Човешки се е родил евреин. Той не отхвърля, а изпълнява десетте Божии заповеди, дадени на евреите чрез Мойсей. Нещо повече – Иисус Христос е самото изпълнение на най-важните пророчества на Мойсей и останалите старозаветни пророци. Заради тези връзки между юдаизма и християнството, между Стария и Новия Завет, е полезно да се познават еврейските религиозни вярвания и традиции. Така подобре може да се разберат общите черти и различията между християнството и юдаизма. За евреите-юдеи всяка седмица завършва с празничния ден събота. Това е празникът Шабат (почивка). Той се спазва много стриктно – в него последователите на юдаизма избягват да работят и пътуват. Приблизителен макет на Йерусалимския храм При Стената на плача в Йерусалим

239 В еврейския празничен календар важни годишни празници са: Пéсах – отбелязва се освобождението на евреите от египетско робство; Безквасници – различен от Пéсах празник макар и от някои учени да се приема като негово продължение. Той се оформя след Изхода и е спомен на бягащите от египетско робство евреи, които нямат време да изчакат тестото им да бухне и затова пекат плоски безквасни питки; Петдесетница (Шавуот) – първоначално празник, свързан с началото на събирането на реколтата, а по-късно с него започва да се отбелязва получаването на Тората от от Бога; Шатри (Сукот) – седем дни, през които юдеите се хранят и спят в шатра, чийто покрив позволява да се вижда небето. Възпоменание за живота на евреите по време на четиридесетте години скитничество в пустинята при извеждането им от Египет; празник на беритбата; Рош Ашана – еврейската Нова година, денят, в който според юдеите Бог е сътворил света и човечеството; ден на съд и на възстановяване на отношенията между Бога и Израил; Очищение (Йом Кипур) – за евреите това е ден на покаяние, помирение и очистване. През старозаветния период само първосвещеникът един единствен път през годината влиза в Светая светих. Там той извършва определената молитва и обред за прощаване на греховете на свещениците, служителите (в скинията, а по-късно в храма) и на народа. Обвързва се със строг пост и ограничения от удобства; Пурим (букв. жребий) – празник на жребия, който хвърля Аман, върховен служител на персийския цар Артаксеркс (V в. пр. Хр.), за да избере деня на изтребването на всички евреи и тяхното спасение чрез еврейката Естир; Ханукá – отбелязва се освещението, обновлението на Йерусалимския храм (II в. пр. Р. Хр). Ханукá на еврейски език означава освещаване, посвещение, обновление. Празникът се отбелязва много тържествено, тъй като възпоменава спасяването на Втория храм от ръцете на езичниците. През II в. пр. Р. Хр. езическата династия на селевкидите владее провинция Юдея, в това число и град Йерусалим. Антиох IV Епифан (175-164 г.) започва гонения против юдеите и осквернява Йерусалимския храм. В Светая светих той поставя статуя на езическия бог Юпитер. За евреите това било голяма мерзост и дава основание на братята Макавеи да вдигнат бунт срещу окупаторите. Водени от Юда Макавей, те отхвърлят езическата власт и през 164 г. Йерусалимският храм е очистен, обновен и осветен отново. Палестина е завладяна от римляните в 63 г. пр. Р. Хр. Те разрушават храма през 70 г. сл. Р. Хр. и до днес последователите на юдаизма нямат храм. Затова празникът Ханукá става изключително значим и светъл за тях. Той им носи утеха и спомен за великото минало на тяхната вяра и народ. Ханукá започва в 25-ия ден на еврейския месец кислев и, тъй като обхваща осем дни, обикновено се празнува в края на м. ноември и началото Латкес за Ханука Понички за Ханука Ритуално палене на свещи върху свещника ханукия за Ханука Игра на пумпали за Ханука с еврейски начални букви върху тях.Те са кодове към думите в израза: „Голямо чудо стана тук“ – чудото с несвършващия елей в храма.

240 5.2. на м. декември. За разлика от седмосвещника (менорá), ползван от евреите още в скинията и в Първия храм и станал символ на юдаизма и еврейската държава, на празника Ханукá в синагоги и домове се пали ханукия – свещник с девет свещи. Деветата свещ в центъра е помощна и само с нея се палят основните осем свещи, по една за всеки от осемте празнични дни на Ханукá. Първо се пали най-отдалечената свещ вдясно, а в следващите вечери подред се запалват и съседните. Така в последния ден и осемте свещи греят заедно, напомняйки на вярващите юдеи за чудото на несвършващия елей. В древност, за помазване и за да горят свещниците, използвали елей (ритуално маслиново олио). Еврейското предание разказва, че след освобождаването на храма за обновението му имало ритуално масло само за един ден. Но по Божия милост това масло стигнало за осем дни. Ханукá за евреите е и светъл семеен празник. Той носи голяма радост на децата, защото тогава те получават подаръци, монетки и лакомства в продължение на осем дни. Вярващите изпълняват празнични песни с религиозно съдържание. На празничната трапеза се слагат предимно ястия, приготвени с растителна мазнина, напомняща за чудото с ритуалното масло в храма. Най-често за Ханукá се приготвят понички с пълнеж от конфитюр, както и картофени кюфтета (палачинки), които евреите наричат латке (латкес). Всяка нощ много от родителите раздават на децата шоколадови монети. Семейството играе на пумпал, върху чиито четири страни са изобразени еврейски букви. Спечелилите събират шоколадовите лакомства. Домът е пълен с радост. 3. ЮДАИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ Повече от хилядолетие (от IХ в.) България е християнска държава. А и още преди Аспаруховите българи (681 г.) да се установят по нашите земи, тук живеят хора, изповядващи християнството. Наред с тях има и последователи на юдаизма. Така е и сега. И двете религии почитат библейския патриарх Авраам като баща на вярващите в единия Бог. Когато римляните разрушават Йерусалимския храм, много евреи бягат от родината си, а някои от тях се заселват на Балканите. Открити са археологически паметници, които доказват, че през II и III в. по нашите земи вече живеят евреи. Те традиционно изповядват юдаизма. Остават по-късно и в пределите на сформираната българска държава, включително по времето на османското владичество и след Освобождението (1878 г.). Изповядващите юдаизма са неразривна част от българската история. По етническа принадлежност повечето от тях са евреи. По-голямата част от евреите се придържат към юдаизма и днес. Други от тях са приели християнството или имат съвсем различни убеждения. Романьотите, наричани понякога византийски евреи, са старо еврейско население в рамките на Източната римска империя, откъдето произхожда и името им. Основният поток романьоти се заселва по тези земи след обсадата и превземането на Йеруса- Синагогата в София

241 лим. През вековете у нас се преселват и други еврейски семейства (от клоновете Ашкенази и Сефаради). Българските евреи днес, макар да са сбор от различни групи, се считат предимно за сефарадски евреи (т.е. за такива, които са се преселили в България от Испания след XV в.). Към днешна дата като евреи у нас се самоопределят около 1160 души. В България има много смесени бракове и деца от българо-еврейски произход. В последните няколко века в България са изградени синагоги в София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Пазарджик и други градове. Днес някои от тях не са действащи. В центъра на София се намира главната синагога на еврейската общност у нас. Равините като духовни водачи на юдеите са проповедници и учители, а не свещеници. Българските юдеи периодично избират главен равин и официално ръководство – Централен израилтянски духовен съвет. Той има председател, който, заедно с главния равин, обгрижва и напътства в юдаизма българската еврейска общност. Изключителен момент в живота на евреите в България е периодът 1940-1943 г., когато хитлеристка Германия изисква от цар Борис III и от нашето правителство българските евреи да бъдат изпратени в концентрационни лагери извън родината ни. Общественици и депутати от Народното събрание, като Димитър Пешев, се противопоставят на опитите за безчовечно отношение към сънародниците ни от еврейски произход. Българската православна църква официално застава в твърда и непоколебима защита на всички български евреи, независимо от вярата им – било християни, било юдеи. Спасени са около петдесет хиляди евреи, чиито потомци днес живеят в България, в Израел и в други държави по целия свят. Те са искрено признателни и благодарни на Българската православна църква и българския народ, които ги спасяват от унищожение. Някои примери: • Софийският митрополит Стефан през м. февруари 1943 г. с намесата си пред държавните органи спасява от строг домашен арест евреите в гр. Дупница, както и софийските евреи. • Пловдивският митрополит Кирил на 10 март 1943 г. изпраща телеграма до цар Борис III в защита на пловдивските евреи. Дори заявява на властите, че е готов самият той да легне върху железопътните релси пред влака и да не допусне български евреи да бъдат изселени от България. • Сливенският митрополит Евлогий защитава сливенските мъже-евреи от 17 до 70-годишна възраст, които е трябвало да бъдат депортирани в лагерите на смъртта. Тези евреи са спасени. • Видинският митрополит Неофит спасява видинските евреи от натоварване на шлепове, с които по Дунава е трябвало да стигнат до концентрационните лагери. От всички християнски общности по света единствено Българската православна църква официално и жертвоготовно застава в защита на евреите. Това поставя българското православно духовенство и народ в позицията на верен носител на Божията правда и смел изповедник на Христовото учение за любовта към ближните. Софийският митрополит СТЕФАН Българският патриарх КИРИЛ (преди Пловдивски митрополит) Сливенският митрополит ЕВЛОГИЙ (1890-1947)

242 5.2. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: . Какво представлява юдаизмът? Кой се счита за родоначалник на юдаизма? Защо еврейските семейства грижливо пазят своето родословие? Кое е Свещеното Писание на юдаизма? Как са групирани книгите в ТаНаХ? Защо Господ Иисус Христос цитира книгите от ТаНаХ? Каква е историята на Йерусалимския храм? Защо синагогите не са храмове? . Защо е полезно да се познават еврейските религиозни вярвания и традиции? Защо съботата е празничният ден за юдеите? Кои са основните юдейски празници? Каква е историята на празника Ханукђ? Какви традиции на юдейската общност в България са свързани с този празник? . Каква е историята на юдейската общност в България? Защо изповядващите юдаизма са неразривна част от нашата история? Кои са трите основни групи евреи, които се заселват в днешните български земи? Къде в България има изградени синагоги? Как днес се осъществява управлението на еврйската общност в България? Как нашето общество и Църква защитават българските евреи от депортация по време на хитлеризма? С имената и делото на кои български митрополити се свързва спасяването на евреите? 2. Работа с речник Определете съдържанието на понятието юдаизъм. Изяснете смисъла на думата праотец. Обсъдете как разбирате Божието име Яхве. Обяснете значението на имената на дяловете с книги в Свещеното Писание на юдаизма: Тора, Невиим, Кетувим. Разкрийте значението на думата ханукия. Съставете с всяка от думите по едно твърдение. 3. Сравняване Начертайте таблицата в тетрадките си и я попълнете. Сравнете юдаизма и християнството по зададените показатели. Из- ползвайте опорите за извършване на сравняване на стр. 281. Изведете основните прилики и разлики между тях. Анализирайте приликите и разликите, които откривате между тези две религии. Показатели за сравнение Юдаизъм Християнство Място на възникване Основател Свещено Писание / брой книги Богослужение Свещенослужители и духовни лица Богослужебни места Връзка с праотеца Авраам Отношение към Личността на Иисус Христос

243 ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Критично мислене Разкрийте най-същественото за всеки от посочените аспекти, с които се характеризира юдейският празник Ханука. Използвайте опорите за работа в схемата, за да представите отделните аспекти на празника. 5. Прочетете и открийте Прочетете откъса от Йоан 10:22-24 и отговорете: Кой празник са празнували евреите и по времето на Иисус Христос? Къде се намира Той и защо? Какво е вълнувало юдеите относно Личността на Иисус Христос? Чудото в храма: осем дни, в които ритуалният елей не свършва Традиция Радостен семеен празник с продължителност осем дни Празнични ястия, приготвени с елей; подаръци и лакомства за децата за всеки от дните. Ритуални предмети Свещникът ханукия с осем основни и една помощна свещ Всеки ден се запалва по още една от осемте свещи чрез помощна (девета) Братята Макавеи и обновлението на Йерусалимския храм (168-164 г. пр. Р. Хр.) История И настана тогава в Йерусалим празник Обновение, и зима беше. И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов. Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.“ (Йоан 10:22-24)

244 5.2. 1. Ролева игра „Наследници на Авраам“ Прочетете библейските стихове и обсъдете техния смисъл и значе- ние, като отговорите на въпросите: . Какво е Божието обещание, дадено на Авраам? . За баща на кои народи/религии се счита праотецът Авраам? . Кои са потомците на Авраам по плът и кои – по благодат? БЛАГОНРАВИЕ „Погледни към небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И му рече: толкова ще бъдат твоите потомци. Аврам повярва на Господа, и това му се вмени за оправдание.“ (Бит. 15:5-6) „Аврам падна ничком, а Бог продължаваше да говори с него и рече: Аз съм - и ето заветът Ми с тебе: ти ще бъдеш баща на много народи, и няма вече да се наричаш Аврам, а ще бъде името ти Авраам, защото ще те направя баща на много народи…“ (Бит. 17:3-5) Често между приятели възникват проблеми на религиозна основа, които пораждат спорове и дискусии. Влезте в игровата роля на приятели, изповядващи различни религии – юдеин, християнин и мюсюлманин, които споделят вярата си в праотеца Авраам (Ибрахим). Указания за провеждане на играта Трима ученици влизат в ролята на едно от трите действащи лица: 1) игрова роля: „Юдеин“; 2) игрова роля: „Християнин“; 3) игрова роля: „Мюсюлманин“ . Останалите ученици са наблюдатели и оценители на осъществения в ролевата игра аргументиран дебат. Игрови действия Вие сте приятели, изповядващи различни религии. Въпросът, който се оказва спорен и за тримата, е „Праотец на кого е Авраам (Ибрахим)?“ Защитете своята гледна точка и аргументирайте мнението си, като изхождате от вярата, която изповядвате. Задавайте кратки въпроси и на вашите събеседници. Не забравяйте въпроса „Защо?“. Правете коментари, но без да проявявате лично отношение и без лични нападки.

245 1. Мултимедийна презентация Представете си, че сте изследователи, които проучват историята на религиите. Фокусът на вашето изследване е насочен към историята на юдаизма. От вас се очаква да представите чрез мултимедийна презентация научни факти за юдаизма и кратка история на богоизбрания народ. 2. Отговор на църковно-исторически въпрос Каква е ролята на Светия Синод и на митрополитите на Българската православна църква за спасяването на нашите сънародници евреи в периода 1940-1943 г.? Използвайте указанията за създаване на кратък писмен отговор на църковно-исторически въпрос по зададени опори на стр. 295. Опори за работа: Еврейската общност официално и неофициално търси защитата на БПЦ да ги избави от преследванията на нацистите. Редица православни българи и православни организации молят отделните митрополити и Св. Синод на Българската църква да защитят българските евреи. Въпросът за защита на евреите в България присъства в дневния ред на редица заседания на Св. Синод на Българската църква. Българската църква официално застава в твърда и непоколебима защита на всички български евреи – и християни, и юдеи. Българските митрополити с готовност дори да жертват живота си спасяват около петдесет хиляди евреи от нацистките концентрационни лагери. С благодарност към Църквата ни потомците на спасените български евреи днес живеят в България, Израел и други държави по целия свят. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА

246 ЮДАИЗМЪТ В БЪЛГАРИЯ (за упражнения и практически дейности ) 5.2. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Работа с речник Обяснете значението на следните думи и изрази. Съставете въпроси, отговорите на които да съдържат тези понятия. Българското еврейско семейство Паси в Пловдив (ок. 1900-1910 г.), чиито потомци са спасени чрез усилията на БПЦ и български общественици Откъс от юдейското Свещено Писание с показалка за следене на еврейския текст „В Божие име усърдно моля Ваше Величество за милост към евреите.“ Телеграма от 10 март 1943 г. на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил до българския цар Борис III ЗАДАЧА 2. Открийте верните отговори Прочетете твърденията, свързани със съдържанието на Свещеното Писание на юдаизма. Открийте верните отговори и поправете грешните: а) Петте Мойсееви книги се наричат Невиим. б) Пророческите книги в юдаизма включват четири евангелия. в) Първите пет свещени книги в юдаизма се наричат Тора. г) Юдейското Свещено Писание е включено в Стария Завет на християнската Библия. д) Кетувим са учителни книги в юдейското Свещено Писание. родоначалник на евреите Мойсей Месия ТаНаХ Йерусалимски храм синагога

247 ЗАДАЧА 4. Откриване на прилики Помислете и анализирайте приликите между двата празника на светлината: Бъдни вечер и Ханука. Опори за работа: И двата разказа на празниците са свързани с пътници или хора в изпитание – семейството на Младенеца Иисус и това на братята Макавеи. И в двата разказа евреите се намират под чужда власт. И двата празника носят на вярващите надежда. И двата празнуват светлината и присъствието на Бога. И двата се празнуват през зимния период. Основните участници в празнуваните събития са евреи. Основните ястия на празничната трапеза са с растителен произход, приготвени със зехтин или олио. Благодарността към Бога намира израз в подаряване на подаръци. Трапеза на Бъдни вечер Трапеза на Ханука менора ханукия ЗАДАЧА 3. Описване на религиозен празник Юдейският празник Ханука възпоменава обновението и освещаването на Йерусалимския храм след оскверняването му от Антиох IV. Опишете празника по зададените опори. По какво седмосвещникът менора се различава от свещника ханукия? Коя детска игра е семейна традиция за празника Ханука? история на празника ритуални предмети традиция празнични ястия продължителност

248 ЗАДАЧА 5. Работа по групи По време на Третото българско царство в периода 1940-1943 г. антиеврейското германско правителство под прякото ръководство на Хитлер оказва натиск върху българския цар Борис III и върху българското правителство. Целта на нацистите е българските евреи, подобно на много други, да бъдат депортирани в концентрационни лагери (германски затвори в различни части на Европа), тъй като били считани за по-низша раса. Българската православна църква реагира твърдо в защита на човешките права и достойнството на евреите у нас. Разделете се на две групи. Прочетете документите. Обсъдете в групата съдържанието и отговорите на въпросите. Изберете говорител на групата, който да представи резултата от груповата работа. Използвайте опорите за представяне и анализ на писмен извор на стр. 289 и следните работни инструкции: Представете документите в исторически контекст: автор, време на създаване, повод за написване. Обяснете защо Светият Синод на БПЦ прави извънредни заседания относно еврейския въпрос. Формулирайте причините за активността на българските митрополити в защита на българските евреи. Открийте изреченията, които изразяват категоричната позиция на митрополитите. Определете ключовите думи във всеки един от документите. Оценете действията на митрополитите и техните изказвания от гледна точка на християнската милосърдна любов. Направете извод за ценностите, които отстоява българският Св. Синод в онези тежки времена. Коментирайте защо множество евреи-юдеи в този труден период стават членове на БПЦ, като приемат християнството. Изкажете своето мнение и защитете позицията си относно въпросите: – Според вас митрополитите рискували ли са живота си с изразяването на тази категорична позиция? – Българската православна църква успяла ли е да повлияе на българската политика за спасяването на евреите? – Било ли е възможно Светият Синод на Българската православна църква да не защити българските евреи? Първа група: Видински митрополит НЕОФИТ (1868-1971) Търновски митрополит СОФРОНИЙ (1888 – 1961) Документ 1: откъс от изказване на Търновския митрополит Софроний из протокол № 11 от 12. 11. 1940 г. от заседание на пълния състав на Св. Синод на БПЦ „Като се обръщат официално към Св. Синод да дирят защита от представителите на Христовата църква, те [евреите], макар да не споменават в писмото си името на Христа, искат всъщност спасение чрез нас от Него, в Негово име. За нас като архиереи на Българската църква не бива да има съмнение, че трябва да се ръководим от основните принципи на Христовото учение за братството на всички човеци, които имат един общ Отец, Бог.“