РЕЛИГИЯ 8. КЛАС БПЦ 2023

49 Божии. Ние заставаме пред Бога в славословие и молитва като чеда Божии. Свети апостол Йоан, любимият ученик на Господа, казва: „А на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, – даде възможност да станат чеда Божии“ (Йоан 1:12). Тази възможност изисква отговор на Божия призив. Нашият отговор е праведен живот в чистота на сърцето. Сърцето е чисто, когато е пълно с жертвена и действена любов. Да бъде човек син на Бога, означава да живее живота на Христос, Който е в нас (Гал. 2:20). Апостол Павел казва за себе си, че следва Христовия пример и моли другите да направят същото (1 Кор. 11:1). Това е живот в праведност. Чрез своя праведен живот светиите, които прославяме в Църквата, са достигнали своето ново духовно раждане като чеда Божии. Техните жития ни показват как да живеем живота на Христос в нас. Когато човек е станал син на Бога, той е станал подобен на Богочовека. Има Неговата любов и състрадание към другите. Във всеки човек вижда Христос, вижда свой близък брат или сестра. На това ни учи и притчата за добрия самарянин. Това е притча за жертвената любов, за състраданието и човешката солидарност. Тя ни учи, че всеки от нас е свързан с другия. Всеки човек трябва да има грижа за другия човек. Защото вече няма далечни хора, а всички са ближни, всички са ни близки, защото Иисус Христос ни е събрал в Себе Си. В Богочовека човешката природа (онова, което ни отличава като хора) е пречистена от греха. Всеки човек, който има в себе си Христовата любов и вярва в Богочовека, става подобен на Богочовека Иисус Христос. Това наричаме ново раждане. То означава, че всеки един от нас се е променил. Тази промяна е много дълбока. Променени са мислите ни, отношенията ни с другите хора. Променяме се дори физически. В нас започва да свети Христовата светлина и ние ставаме като светиите. Около техните лица на светите икони винаги има изобразена златиста светлина. Това е светлината на Богочовека, Който ги е направил подобни на Себе Си.

50 3. МИЛОСТТА НА ХРИСТИЯНСКАТА ЛЮБОВ Милостивият човек е лекар на своята душа (св. Исаак Сириец). Мнозина са намерили утеха за своята скръб, когато са се посветили на другите. Когато вършим дела на любов и състрадание, ние лекуваме себе си, защото душата ни се обръща към другия и забравя за собствената си скръб. Дарявайки, тя получава утеха и сила в собствените си изпитания. Затова, както казва свети Йоан Златоуст, „милостта ни прави мъдри“. Милостта не произлиза от етичен дълг. В любовта няма „длъжен си“. Тя свързва два свята – видимия и невидимия, земния и небесния, временния и вечния. И двата са създадени от Бога, единият като обучение и изпитание за придобиване на другия. Милостивият говори с Бога и Бог му отвръща с дара на любовта. Даващият любов в този живот, ще получи любовта на Христос, защото Го е разпознал във всеки човек. Затова са блажени милостивите и те ще получат милост от Бога (Мат. 5:7). Милостта не поражда загуба, а носи печалба, защото това, което се придобива тук, на земята, се умножава в духовния свят. Милостта не поражда скръб и страх, а само радост и надежда. Милостивите не се привързват към земните богатства, защото смятат, че те не са тяхно притежание; собственикът е Бог и те считат себе си само за временни разпоредници. Човек отнася от този свят само това, което е дал на другия. Затова е обичайно в Православната църква да се раздават милостини за „отишлите си от нас“ (хората, които са починали); ако не са дали от себе си, ние от любов даваме вместо тях. Нашата милост и молитва ги приближава до Бога. Когато говори за бедните, стоящи пред църквата и молещи за милост, свети Йоан Златоуст казва, че истинският олтар са телата на тези хора. Следователно жертвата на справедливост и милост трябва да се принася не само на олтара на самата Църква (Светая светих), но и на този олтар на техните тела, така че нашите дарове да бъдат положени пред Бога. Затова той ни съветва да сдържаме езика си, да укротим гнева и раздразнението в душата си, да протегнем ръката си с милост, да утешим бедните не само с пари, но и с дума. Защото всеки, който върши Христовите дела, се „облича в Христа“ по думите на свети апостол Павел. Във всеки християнин свети Христовата светлина, затова той не се бои от препятствията в този свят, защото се уповава на Божията сила. Апостол Павел казва, че всички ние сме облечени в Христовата слава. Това означава, че всеки от нас е по-силен от злото в този свят. Нищо не би могло да ни отчае, защото каквото и да поискаме от Бога в името на Богочовека, ще го получим.

51 Вече научихме Значението на думите Боговъплъщение и Богочовек; Тайнственото и неразбираемо за нас свързване на Бога и човека в личността на Господ Иисус Христос; В Човека Иисус всемогъщият Бог присъства в цялата пълнота на Своята божест- вена сила; Събитията от земния живот на Господ Иисус Христос, описани в Свещеното Пи- сание и разкриващи тайната на Богочовека; Правилно да разбираме свързването в Иисус Христос на Бога и човека; Иисус Христос е Първородният, Първият, Който с възкресено човешко тяло влиза в Небесното царство; Защо в този свят е необходимо да приемаме с вяра много необясними неща и защо не е необходимо да се опитваме да си обясним всичко; Въплъщението на Божия Син ни дава възможност да Го изобразяваме, след като Той е станал видим за нас; Молитвата е израз на нашето желание да общуваме с Бога, израз на нашата вяра и доверие в Него; Господнята молитва, дадена от Господ Иисус Христос, е съвършената молитва, чрез която се молим и днес; Същността и разбирането на думата богослужение в Православната църква, кога се извършва и как да прославяме Божието величие и Неговата щедрост към нас; Духовната ценност на химнографските текстове и православните църковни песнопения, които разказват историята на празника, живота на някой светец, събитие от земния живот на Господ Иисус Христос или света Богородица; Спасителното значение и изпълнение на Христовата заповед за любовта като белег на християнското ученичество; За любовта в Христа насочена към другия човек, независимо от това, че той не принадлежи на нашето семейство, независимо от неговата религия, цвят на кожата и значимост в човешкото общество; Разбирането за любовта към другите като жертвена и действена, подтикваща към дела; че любовта не е обвързана с получаването, тя е даваща, без да се очаква нещо в замяна; Изведената централна тема в Свещеното Писание: нашето благочестие и святост се измерват с нашата милост. Проверете наученото Защо Бог е допуснал отдалечаването на човека? Кое е това, което привлича човека към неговия Създател? А защо не може да живее далеч от Него? Кои притчи илюстрират търсенето на изгубеното богообщение, на Царството Божие? Защо Божият Син е станал Богочовек? Защо вярващите в Иисус Христос се наричат чеда Божии? Какво означава човек да бъде син/дъщеря на Бога? Как общуваме с Бога в молитвата? Какъв е нашият отговор на възможността да станем чеда Божии? Какво разбираме под праведен живот и чисто сърце? Защо св. апостол Павел моли християните да следват Христовия пример в живота си? Какво ни разкрива животът на светиите? В какво се изразява подобието на Бога в човека? На какво ни учи притчата за добрия самарянин? Как Христос събира цялото човечество в Себе Си? Какво означава новото раждане на човека? Каква промяна настъпва с новото раждане на човека чрез вярата в Богочовека? Как можете да опишете промяната, която е настъпила във вас или във ваш близък след като е повярвал в Богочовека?

52 Приложете наученото 1. Да работим с речник Представете определение на понятието боговъплъщение. Обяснете значението на думите Богочовек и богочовечество. Определете съдържанието и характеристиките на Господнята молитва. Изяснете смисъла на израза жертвена любов. 2. Групиране на понятия Свържете в тетрадките си всеки от библейските цитати със съответното свойство на Бога. Подкрепете с примери от земния живот на Богочовека Иисус Христос като посредник между Бога и хората. Групирайте ги по следните признаци: а) Ум Божий б) Воля Божия в) Божие чувство Всезнание за Себе Си „Господ с премъдрост основа земята, с разум утвърди небесата“ (Притч. 3:19. Срв. Иер. 10:12). Всезнание за света „Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела“ (Пс. 144:9). г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща. Предзнание за бъдещето „Дето пък е Духът Господен, там има свобода“ (2 Кор. 3:17). Премъдрост „Никой не познава Сина, освен Отец; и нито Отца познава някой, освен Сина“ (Мат. 11:27). Свобода „Ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена“ (Мат. 24:14). Всемогъщество „Няма твap, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме“ (Евр. 4:13). Светост „Бъдете свети във всички постъпки. Защото писано е: „бъдете свети, понеже Аз съм свет“ (1 Петр. 1:15-16). Правда и справедливост „Пълна радост е пред Твоето лице, блаженство е в Твоята десница навеки“ (Пс. 15:11). Всеблаженство „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). Всеблагост „Един е Законодателят и Съдията“ (Иак. 4:12). Любов „Ава Отче! За Тебе е всичко възможно“ (Марк 14:36).

53 3. Работа с библейски текст в електронна среда Потърсете и прочетете в електронната Библия на сайта на Светия Синод на Българската православна църква текста в Йоан 1:1-18. Изберете библейския стих, който според вас най-ярко свидетелства за възможността на хората да бъдат чеда Божии. Съставете по едно изречение, с което да представите изразената в него истина. 4. Примери на светостта Прочетете светоотеческия текст и отговорете на въпросите. Използвайте опорите за работа на стр. 279. За кого се отнася този текст? С какво е свързан? Какво научаваме от него? Каква е връзката между безсмъртието на човека и Богочовека Иисус Христос? Използвайте знанията си за целта на боговъплъщението и определете кои са основните духовни послания в текста на св. Атанасий Велики. 5. Разпознаване, разбиране и описване на православна икона Използвайте опорите за работа на стр. 278. Разпознайте и опишете иконата. По какъв начин е представен Богочовекът? Защо Божият Син се изобразява по този начин? Защо боговъплъщението на Иисус Христос се възприема като централна истина в християнското учение за Бога? СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Милостивият не си затваря ушите пред молбата на бедните. [...] Човекът по природа е смъртен, тъй като е бил сътворен от нищото, но поради подобието си на Него, Който е, и ако съхранява това подобие чрез постоянстване в познаването Му, то тогава той би прекратил своето природно тление и би останал нетленен, както говори и Премъдростта: „Да пазиш законите е залог за безсмъртие“ (Прем. 6:18). Св. Атанасий Велики. Из: „Слово за въчовечаването на Словото и за явяването Му в тяло сред нас“ Св. Атанасий Велики

54 6. Работа със схема Разгледайте схемата. Представете – устно или посредством кратък текст в тетрадките си – милосърдната любов като следване на Христовия пример. С помощта на ключовите думи и изрази обобщете най-същественото за духовно-нравственото значение на любовта към ближния. 7. Предположете и опишете Представете си, че всички хора по света имат правилното разбиране за това кой е нашият ближен. Какъв ще бъде животът на човешкото общество? Опишете какво най-много искате да се промени в сравнение с настоящето. 8. Работа в екип Потърсете филми, които представят подвига на милосърдната любов в живота на съвременния човек. Съставете препоръчителен списък със заглавия, който да предложите на своите съученици. Споделете в социалните медии, които класът използва. Господ Иисус Христос Притча Православната църква действена безкористна жертвена МИЛОСЪРДНА ЛЮБОВ

СЪЩНОСТ НА ПРАВОСЛАВНОТО ХРИСТИЯНСТВО TEMA 2 Православното християнство пази истината за Христовата вяра. То правилно слави Бога, защото има вярно познание за Самия Него и за спасителния живот в Христа. Така то ръководи живота на християните в правота и праведност. За православното християнство е характерно, че то не е войнствено, а грижливо пази и сърдечно проповядва небесната истина за божественото Откровение. Силата на православния духовен път като общностен и личен опит, съкровеността и приемствеността в духовния живот на Православната църква приобщават и обединяват всички поколения православно-вярващи християни по целия свят. Православното християнство е истинското християнство, което прави християните усърдни и радостни в изповядването на чистата и непроменена вяра. То смирява човешките сърца, но и ги възвежда към вечното и небесното, като непрестанно търси и измолва Божията помощ. Тази е основата, върху която се гради същността на православното християнство, а Бог е негов център и негово съкровище, към което се стремят православните християни от всички времена В Православната църква се съхранява автентичната вяра в Господ Иисус Христос, която сме наследили още от апостолските времена. И днес тя е същата Църква и същата Богочовешка общност, която е получила благодатта на Св. Дух на Петдесетница. Православното християнство не е сухо и рационализирано, а е живо и вдъхновено. То се придържа към апостолската вяра и към учението на св. отци на Църквата. Т очно така и ние изповядваме православната вяра – съгласно апостолското и светоотеческото учение, пазено в Православната църква. То е изложено и се съдържа в православния Символ на вярата, който не се изменя още от времето на първите два Вселенски събора. То е най-чистото и право учение. Ние сме православни християни и затова трябва много добре да познаваме и разбираме истините на нашата православна вяра. Но и да я живеем, защото молитвата, покаянието и действената, жива вяра в Господ Иисус Христос подхранват и лекуват душата на човека. С ветата Православна църква вярно и неизменно пази правата вяра и я проповядва на чедата си като чиста божествена истина и спасително наследие. Да вярваме в Бога означава да сме твърдо уверени, че Бог съществува. За нас, православните християни, е върховен дълг да бъдем ревностни във вярата и да не се отклоняваме от пътя на истината. Както показва самата дума православие, тази вяра е права, славна, истински славеща Бога и затова – спасителна.

1. ПРАВОСЛАВИЕ И ЦЪРКВА Когато се говори за православие от страна на православните християни, те разбират Църквата сама по себе си. Това е същата Църква, която е основана на празника Петдесетница и Глава на която е сам Иисус Христос (Еф. 1:22). Православните вярващи са убедени, че те изповядват пълнотата на учението, завещано от Иисус Христос. То се пренася чрез църковното Предание през поколенията и действащия в Църквата Свети Дух. Чрез Него през историята, на основата на съборните решения на Църквата: се е оформило догматическото учение на Православието; изградил се е неговият догматически интегритет (цялост, пълнота); утвърдила се е неизменността на православната вяра; утвърдила се е пълнотата на Православието в едната, света, съборна и апостолска Църква. След отделянето на Рим териториите с центрове и население, което изповядва вярата на Източната църква (Константинопол), се определят като православни. С покръстването на народите на Изток се раждат различни православни църкви. Единството на Православието не е свързано с определена държава, град или личност, а с догматическото единство на учението. То се изповядва в съборността, т. е. единомислието в учението и практиката на Църквата, в строго пазене на Преданието. Чрез 2.1. ОСНОВНИ ЧЕРТИ НА ПРАВОСЛАВИЕТО 56 Думата православие е двусъставна, образува се от думите право, правилно, и славя, тоест правилно славя Бога, правилно вярвам. Тя съответства на гръцката дума ортодоксúа, която също е двусъставна: óртос – прав, правилно, вярно, и дóкса – мнение, учение, слава, чест. С тези понятия в гръцкия и в българския език се обозначава правилната вяра, правилното учение, правилното славене на Бога. Отнесени към християнското учение и живота в Църквата, те означават още и правилно богослужение, правилно богопочитание. Значение на понятието „православие“ Същността на православното християнство се изразява във вярата, че то съдържа в себе си и носи през вековете неизменна и неподправена истината на Христовото Евангелие. Тя се съдържа в учението Му и се пази в Неговата Църква. Гробът на св. Богородица, между Йерусалим и Елеонския хълм

57 благодатта на Светия Дух в Църквата православните християни живеят според учението на Евангелието. Основният празник е Възкресение Христово – победата на Живота над смъртта. Православната иконопис отобразява духовния свят и връзката на земното с небесното. Тя страни от натуралистични, психологизирани сантиментални изображения. В православното богослужение не се използват музикални инструменти. Исторически са се оформили отделни центрове на Православието, които имат свой авторитет и значение за неговото съществуване във времето. Това са патриаршиите, заедно с другите автокефални (независими административно) църкви. Константинополската патриаршия, която в лицето на патриарха е първа по чест, няма власт над останалите автокефални църкви. В глобализирания днес свят Православието се разпространява по всички континенти. Интересът към него постоянно нараства. Търсещите истината откриват в Православието неподправената през вековете вяра, идваща от Самия Иисус Христос, чрез пребиваващия в Църквата Свети Дух. При отклонение от православното догматическо учение се изпада в ерес, тоест в избор на друго учение. При отклонение от каноните (правилата) на Православието, се стига до разкол (схизма). При продължителна схизма в редица случаи може да се стигне и до ерес, тоест определена разколническа група, наред с незачитането на законната църковна власт, да въведе своите последователи и до верови заблуди.

58 2.1. 2. НЕПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНСКИ ОБЩНОСТИ Римокатолическа църква След разделението през 1054 г. Западната църква с център Рим (т. е. Римокатолическата) поема по свой път. Постепенно се прекъсват църковните връзки с Константинопол. Истинският удар на християнското единство е нанесен след Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г., когато латинците завладяват Константинопол. Извършените убийства, жестокости и грабежи разделят и обикновените вярващи. Римокатолическата църква приема промени в учението и практики, които не са приети от Православната църква на Изток. Най-важните от тях са: – вмъкването в Символа на вярата (чл. 8) израза „и от Сина“ (т. нар. филиокве); – папата се обявява за „наместник“ на Иисус Христос на земята, като наследник на св. апостол Петър; – Римокатолическата църква създава своя държава – Ватикана; т. е. на папата му е предадена и политическата власт; – папата е обявен за незаблудим, когато се произнася по истини на вярата; – свещенството е целибатно; – инквизицията; – практиката на индулгенциите; – основният празник е Рождество Христово; – в интериора на храма присъстват натуралистични изображения като скулптури и картини и др.; – в богослужението се използват музикални инструменти (орган). Св. 26 Зографски мъченици Заради отказа им да приемат главенството на папата и да станат униати – през 1276 г. православните български монаси са подпалени от кръстоносците и загиват в кулата на Зографския манастир „Св. великомъченик Георги“ в Св. Гора – Атон

59 Протестантски общности След настъпилите в Римокатолическата църква изкривявания във вярата, морала на папите и клира назрява желание за реформиране. На 31 октомври 1517 г. монахът Мартин Лутер заковава 95 тезиса на вратата на храма в гр. Витенберг, Германия. М. Лутер въстава срещу папския авторитаризъм и разкош, срещу разврата и бездуховността в средите на клира, срещу индулгенциите, според които се опрощават минали, настоящи и бъдещи грехове със заплащане, дори и на починали. Той желае реформа. М. Лутер отхвърля различни вярвания и практики относно чистилището, Страшния съд, почитането на светците, иконопочитанието, монашеството, целибата, папството и др. Зад протеста застават огромен брой последователи – началото на Реформацията и протестантството. Появяват се нови водачи като Жан Калвен (Калвин), Филип Меланхтон, Улрих Цвингли и др. От техните последователи се нарояват многобройни протестантски общности. Това, което ги обединява, е: – приемането на Библията за единствен авторитет; – отхвърлянето на Свещеното Предание; – свеждането на тайнствата до две или три; – убеждението, че човек се спасява единствено чрез вяра, а не с дела, и пр. 3. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ИНОСЛАВНИТЕ Инославни са тези християни, които не са православни. Инославието се е появило вследствие разделенията в Църквата, от различно разбиране и практикуване на вярата. То е свободен избор на основателите му. Отношението към инославните трябва да е с чувство на уважение и любов. Много от тях нямат правилна представа и знание за Православието. Следователно любовта към тях трябва да е като към хора, а не към тяхното учение. Истинската любов към тях им помага да разберат истините на православната вяра и упованието в Бога. Верността към Православието изисква от православните вярващи да уважават свободата на другия човек. Тя е дар от Бога и никой няма право над нея. Знаете ли, че... Понятието целибат (от лат. caelibatus) означава неженен. Спазващият целибат се отдава в служение на определена кауза. Разпространен е в различни религии. В християнството пълен целибат има в Римокатолическата църква. В Православната църква целибатни са само представителите на черното духовенство – монасите, а останалите духовници са женени. Основният смисъл на целибата е духовникът да се отдаде единствено и само в служение на Иисус Христос и Неговата Църква. Православната църква следва съвета на св. апостол Павел (1 Кор. 7:6-9). Жан Калвин (худ. Якоб Фелсинг, 1820-1829)

60 2.1. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Защо православните християни, когато говорят за Православие, разбират Църквата сама по себе си? Как се пренася през поколенията пълнотата на учението, завещано от Иисус Христос? Защо догматите и каноните следва да бъдат грижливо спазвани? Какво е значението на понятието „православие“? Защо появата на поместните Православни църкви не нарушава единството на Православието? В какво се изразява догматическото единство на учението, което изповядват поместните църкви? Кога се появява римокатолицизмът? Кои са най-важните промени в учението, богослужението и каноните, които той прави? Кои са причините за възникването на протестантските общности? Кои са общите черти във вярата на многобройните протестантски общности? Кои християни наричаме инославни? Какво трябва да бъде отношението на православните християни към тях? Как може да се помогне на инославните да вникнат в действителната Христова вяра и православните църковни традиции? Какво изисква верността към Православието от православните вярващи? – Кои са основните вероизповедни и учителни разлики между трите християнски изповедания (конфесии)? – По какво си прилича и по какво се отличава римокатолицизмът от протестантизма, от една страна, а от друга с какво те поотделно се отличават от Православието? ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ ПЕТДЕСЕТНИЦА АПОСТОЛИТЕ ХРИСТОВА ЦЪРКВА ПРАВОСЛАВИЕ ПОМЕСТНИ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС 2. Работа със схема С помощта на схемата изведете основните моменти, свързани с възникването и същността на Православната църква.

61 ЛЮБОМЪДРИЕ 3. Помислете и коментирайте Свържете в тетрадките си въпросите със съответстващи- те им понятия. Отговорете аргументирано на въпросите. канони догмати разкол ерес До какво води отклонението от православното догматическо учение? С какви средства Православната църква изгражда нравствеността на своите членове, църковната дисциплина, йерархията и богослужебния си живот? На какво се гради догматическото православно учение? Как се наричат правилата, които Църквата грижливо съхранява и спазва?

62 2.1. 1. Довършете изреченията. Прочетете от Евангелието според св. евангелист Матей текстовете от проповедта на планината (гл. 5-7) и довършете в тетрадките си из- реченията. Най-важните послания, които откривам в проповедта на планината са ... Основните нравствени изисквания към християните в блаженствата са... Когато чета тази Христова проповед, най-много ме вълнува... 2. Работа с речник В светлината на разглежданата в урока тема коментирайте и обяснете значението на понятията предание, вярност, толерантност. Изведете нравствени правила за прилагането им в живота. Дайте примери. БЛАГОНРАВИЕ ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Работа с изображение Разгледайте изображенията и с тяхна помощ изведете основните външни белези, отличаващи Православието от изобразените представители на други християнски изповедания. Представете ги в сравнителна таблица. 5. Линия на времето Проследете по линията на времето историческите събития, свързани с инославните вероизповедания. Отговорете на въпросите: Кои са събитията? Каква е връзката между тях? Кои са причините, довели до тези събития? Какви са последиците, свързани с тях, за хрис- тиянския свят? 1. Съставяне на есе Помислете как трябва да се отнасяте с инославните хрис- тияни и с иноверните хора. На- пишете есе на тема „Уважавам религиозните чувства на други- те“ 2. Художествено-творческа дейност Нарисувайте вашата представа за Православната църква, като използвате характерни за Пра- вославието символи и образи. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА 1054 1204 1517

2.2. ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА 63 „Братя мои! дръжте вярата в Иисуса Христа, нашия Господ на славата.“ (Яков 2:1) 1. ОСНОВИ НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА Православието е неизменната и непроменена през вековете вяра, която е оставил Иисус Христос. Относно нея в първите десетилетия и векове на Църквата са възниквали различни спорове (срв. 2 Йоан. 1:7-10; Гал. 2:4-14). С отдалечаването от времето на евангелските събития тя се предава чрез църковното Предание – богослужението и учението. В кръщението всички християни изповядвали вярата си в кратка форма и затова църковните общини са съставяли свои кратки формули на вярата. Те били изведени пряко от евангелското учение, предадено от апостолите и техните ученици, и са наречени символи. Поради гоненията през първите три века символите имали важно значение. След признаването на християнството за равноправна религия в Римската империя, на първите два Вселенски събора – в Никея и Константинопол, бил създаден единен Символ за всички християни. Никео-Константинополският символ на вярата съдържа основните догмати на Православието. Вярата е начало на човешкото знание. Според св. апостол Павел „С вяра ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7). Тоест преди да знаем, ние вярваме. Тази вяра може да не я осъзнаваме, но тя е вътре в нас. Започваме всичко с нея: вярваме на близките, на приятелите, вярваме, че мислим правилно, че виждаме ясно нещата, т. е. не се съмняваме в сетивата си и действията си. трансцендентен – философско понятие, което означава, че даден обект е извън обсега на опита, на опитното знание иманентен – вътрешно присъщ, свойствен ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК

64 2.2. Православната вяра се определя като монотеистична (от гр. монос = един, и теос = бог) – вяра в единия Бог. Бог е в начало на творението, Творецът на всичко невидимо и видимо, т. е. на духовния и материалния свят, или „небето и земята“ (Бит. 1:1). Вярата в Бога е предадена чрез Откровението – в Свещеното Предание и Свещеното Писание. Вярата е най-ценното съкровище, което православният християнин притежава. Тя му помага в тукашния живот и му отваря пътя за вечния. Православната вяра в Бога се пази и предава през вековете единствено и само в Православната църква – в нейното учение и практика. Връзката между православния християнин и Бога става чрез тайнствата на Църквата. Чрез причастяването, по време на тайнството Евхаристия, по непостижим за ума начин човекът приема в себе си тялото и кръвта Христови, а Той като Богочовек издига човека към Бога. Бог, от Своя страна, се разкрива изцяло в личността на Иисус Христос. На Него Той е предал всичко (Мат. За любознателните... Знанието за Бога получаваме чрез божественото Откровение. То съдържа в себе си едната, неизменна и непроменяема, дадена от Него истина. Тя не е зависима от пространството и времето, и затова е вечна, валидна за всички времена и епохи. Откровението има две страни: външна и вътрешна. Външната се проследява в историята, в преданието; вътрешната се открива по духовен път на всеки вярващ човек в зависимост от силата на неговата вяра. Псалмопевецът в духовно съзерцание възклицава: „Небесата (т. е. духовният свят) проповядват славата на Бога, и за делата на ръцете Му възвестява твърдта (т. е. материалният свят)“ (Пс.18:2). Бог пребивава в абсолютна вечност. Той е извън пространството и времето, неподвластен на природните закони, защото ги е създал. За Него няма минало и бъдеще, за Него има постоянно и неизменно настояще. Бог не е подвластен на причинно-следствените връзки в материалния свят. Затова често задаваните от невярващите в Бога въпроси: „Кой създаде Бога? Къде е Бог?“ са безсмислени. Това са неправилно поставени въпроси. Те имат антропоморфен характер и смислово е невъзможно да се отнесат към Бога. Чудотворните нетленни мощи на св. крал Стефан Милутин в столичния митрополитски храм „Св. Неделя“

65 28:17; Йоан 17:2 и др.), на Него човеците трябва да се подчиняват: „Него слушайте“ (Мат. 17:5; Лука 9:35). Той е Глава на Църквата (Еф. 4:5), Той е предал Себе Си на смърт, за да я освети (5:26). Църквата, като тяло Христово, свързва Бога и човека. Тя е тяло Христово, защото Той я изпълва „във всичко“ (1:23). И тъй като в Иисус Христос „телесно обитава всичката пълнота на Божеството“ (Кол. 2:9), Църквата свързва в неразкъсваемо единство материалния и духовния свят. В своите тайнства чрез Божията благодат тя, чрез човека, извежда материалния свят в по-висша степен на битие и го приближава до Бога. Свидетелство за тази връзка през хилядолетията и днес са светците, техните нетленни мощи, чудесата. Чрез молитвата към тях православният вярващ е в постоянен диалог с „приятелите Господни“ (вж. Йоан 15:14,15) и с Бога. Свидетелство за истинността на православната вяра е помощта, която Бог в Своите светии оказва на православните християни при различни техни нужди. Православната вяра се крепи на постоянното действие на Св. Дух в Църквата. На основата на този опит е изградено нейното учение. 2. ПРАВОСЛАВНОТО УЧЕНИЕ ЗА БОГА За православния християнин Бог е Личност, Творец и Извор на живота. Той е съвършен, абсолютен Дух – Творец, Създател както на невидимия духовен свят, така и на материалната вселена и човека. Той е абсолютно Същество, Което има живот Самò по Себе Си. Той съществува отвъд всяка друга форма на живот. Всичко, което е извън Него, е създадено от Него, включително вселената, пространството и времето, законите на природата, т. е. материалния свят. Бог е напълно самодостатъчен и трансцендентен на света. В Своята същност Той е изцяло непознаваем, умонепостижим. Като Създател на пространството и времето, Той не е зависим от тях и от сътворения свят изобщо. Той е отвъд сетивния, интелектуалния и рационален опит на човека. Опитите му да обясни Бога са само немощно усилие да се разбере нещо за Него с разсъждения и логика. Възниква въпросът дали е възможно да говорим за Него, ако Той е напълно непознаваем. Отговорът е, че знанието за Бога получаваме чрез Откровението. Бог по Своята свободна воля се разкрива на човека. В Стария Завет Той се разкрива като конкретен Бог – на Авраам, Яков и Исаак; т. е. в пряка връзка с човека. Сам се открива на Мойсей Кой е. Мойсей, от своя страна, Го пита как да обясни на народа Кой е Той, какво е името Му (в древността името е отговаряло на основни характеристики на човека, който го е носел). Бог отговаря от горящия храст, че Той е Този, Който е: „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх. 3:14). В еврейския оригинал най-близкият смисъл е: „Аз съм, Който съм“. Този отговор на Бога е богоявяване, откровение. Бог е едновременно трансцендентен на света и иманентен на човека.

66 2.2. Всеки може да почувства гласа на Бога в себе си, чрез гласа на съвестта си. Бог говори в сърцето на човека. Сърцето в Библията е символ, който олицетворява най-дълбоката му същност. В неговата дълбина дори самият човек не може да слезе. Бог е Този, Който може да проникне там, ако човекът Му позволи: „Сърце чисто създай в мене, Боже“ (Пс. 50:12). От човека се иска от дълбините на сърцето си да обича Бога. В лицето на древния Израил Бог се обръща към човека: „Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили“ (Втор. 6:4-5). За православните християни основаната от Иисус Христос Църква е новият Израил, която поема и изпълнява това послушание. В Стария Завет именно пророците са тези, на които Бог се открива. Чрез думите на прор. Исаия Той говори на старозаветния Израил: „Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог…Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене… Аз създадох земята и сътворих на нея човека“. Бог е абсолютно непознаваем за човека, освен ако не му се разкрие. Затова Той му засвидетелства: „Моите мисли не са ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища“ (Ис. 44:6; 45:5, 12; 55:8). Пълното разкриване на Бога става в Новия Завет в лицето на Иисус Христос, а именно, че Бог е един, но в три Лица. Това е догмат, който се приема на вяра, но не се доказва. Той се постига чрез дълбока лична вяра, изповядвана в Църквата. Потвърждава се от духовния опит на православните светци, богослови и вярващи. Символът на вярата изповядва тази вяра в: Отца, Сина и Светия Дух. Иисус Христос, Който е въплътен Син Божий, едновременно Бог и Човек, на много места в Евангелието разкрива тази истина. За Себе Си Той говори като едно от Лицата на Бога: „Както Ти, Отче, Си в Мене, и Аз в Тебе, Св. пророк Мойсей с неизгарящата къпина и скрижалите на Завета в планина Синай (Синайски манастир, XI-XII в.)

67 тъй и те да бъдат в Нас едно“ (Иоан 17:21) – молитвата на Иисус Христос за единство на Неговите ученици. Без Иисус Христос човекът няма знание за Бога. Затова апостолът потвърждава: „Бога никой никога не е видял; Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ (Йоан 1:18). Чрез разкриването на Бога в Новия Завет като Троица се решават основни въпроси на вярата, на които човечеството преди това не е могло да отговори. Бог се приближава до човека. Той вече не е затворена монада, която диктува на Своето творение какво да прави. Напротив, в Троицата Бог се разкрива като съвършено Същество, движено от съвършена любов, на основата на която са създадени светът и човекът. Отношенията на любов между Лицата на Св. Троица, пренесени в отношенията между хората, осмислят живота на човека, водят го към богоуподобяване и победа над смъртта. Висша проява на Божията любов към човека е въплъщението на второто Лице на Троицата – Сина, Неговата саможертва на кръста. И докато любовта между Лицата на Св. Троица е състояние: „Бог е любов“ (1 Йоан. 4:8, 16), то при човека тя е нравствена категория – добродетел, която трябва да се постига. Бог не налага любовта си към човека, Той му я предлага. Той чука на вратата на човешкото сърце: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям се него, и той с Мене“ (Откр. 3:20). 3. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И ВЯРАТА НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Гръцката дума еклисия, на бълг. език църква, означава събрание на хора, които са призовани, повикани. В Православната църква са всички тези, които са призовани и са повярвали в Иисус Христос като въплътен Бог. Това събрание, Църквата, не е прост, механичен сбор от вярващи в Него хора. Тя пази Неговото учение неизменно чрез установената от Него йерархия – апостолите и техните приемници; в богослужението си, чрез пребиваващия в нея Свети Дух; извършва светите тайнства. Тя е една, света, съборна и апостолска. Нейното начало в историята поставя Иисус Христос, когато потвърдил вярата на св. апостол Петър в Него като Месия: „Ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си“ (Мат. 16:18). Това е камъкът на вярата, който станал видим за всички на празника Петдесетница, след слизането на Светия Дух над апостолите (Деян. 2). Просветени от Него, те и техните последователи разпространили Църквата по цял свят. Те разнесли надеждата за спасението на човека от греха, победата над смъртта чрез възкресението. Гаранция за това са думите на Иисус Христос: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света“ (Мат. 16:18). Основната ценност, която човекът притежава, е животът. Бог сътворява човека от любов и затова отношението към живота е висша повеля. Той е дар от Бога. Сам Спасителят обявява: „Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие“; „Аз живея, и вие ще живеете“ (Йоан 10:10; 14:19). Св. великомъченица Злата Мъгленска

68 2.2. Животът на отделния човек има две измерения: към Бога и към околните (обществото). Тези отношения са заложени в Декалога, а в Евангелието са потвърдени в Христовата заповед за любовта към Бога и ближния (Мат. 22:37-39). Любовта към Бога е посока, стремеж към съвършенство. Тя обаче се осъществява единствено и само чрез хората – най-напред към единоверците, към ония „които ни обичат по вяра“ (Тит 3:15), а след това към всички останали – близки и далечни, защото всички са ни братя и сестри в Бога (срв. 1Йоан. 4:20). През почти цялата история на българския народ православната вяра за по-голямата част от него е била стожер и опора в живота му. Единоверието е признак на вътрешното единство на народа. То му дава увереност и сигурност в смисъла на живота. Затова и много българи са загинали заради вярата си в Иисус Христос. Като православни християни те са дали най-ценното, което имат – живота си – за своите ближни. Така са изпълнили повелята на Иисус Христос: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата (живота) си за своите приятели“ (Йоан 15:13). В моменти на разединение, отслабване на православната вяра, поява на разколи и ереси отслабва и държавата. Така се случва и в навечерието на падането на България под османска власт. Страната тогава е разединена не само политически, но и от многото еретически учения. След завладяването на българската държава изповядващите ереси първи приемат исляма. Православната вяра е давала, дава и сега на православните българи увереност в бъдещето, смисъл в живота. Тя ги учи на уважение не само към едноверците, но и към инославните и иноверните. Пример за това е неоценимата заслуга, която има Българската православна църква за спасяването на българските евреи. Тя е единствената църква в света, която като институция защитава свои сънародници-друговерци. В този смисъл Българската православна църква през ХХ в. продължава делото на великите наши светци: св. Йоан Рилски, св. Климент Охридски, св. Евтимий, патриарх Търновски, св. Теодосий Търновски и много др. Православната вяра дава увереност и сигурност. Тя обещава не само временни, преходни неща, но вечен живот. Тази вяра предпазва както отделния човек, така и обществото като цяло от униние, отрицание, деморализиране, отчаяние. Здравото духовно общество е гаранция за здрава народност и здрава държава. Младите хора имат важно значение за Църквата и осъществяват приемствеността във вярата и служението. Църквата ги прави по-устойчиви и силни по техния житейски и духовен път.

69 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Как се предава православната вяра през вековете? Защо в началото са съставени кратки формули на вярата? В какво се изразява вярата на християните в единия Бог? Защо Църквата е свързващото звено между Бога и човека? Как Църквата одухотворява света и човека и ги приближава до Бога? Какво е значението на догматите за вътрешното единство и живот на Църквата? Защо за православния християнин Бог е Личност, Творец и Извор на живота? Как е възможно да говорим за Бога, ако Той е напълно непознаваем? Как получаваме знанието за Бога? Каква е пряката връзка на Бога с човека? По какъв начин Бог се открива на хората? Как се осъществява пълното разкриване на Бога в Новия Завет? Какъв е смисълът Бог да се разкрива на човека като Троица? Кои са основните догмати на Православието, съдържащи се в Символа на вярата? Защо определяме Църквата като събрание на хора, които са призовани, повикани? Как Православната църква пази Христовото учение неизменно? Защо в Символа на вярата Църквата е наречена съборна? Какви измерения има човешкият живот като висша ценност в православната вяра? Какво е значението на православната вяра в историята на българския народ? Какво дава и днес на българите православната вяра? 2. Анаграми Разделете се на две групи. Работете в екип. Към всяка една от буквите запишете в тетрадките си колкото се може повече думи, които започ- ват с нея и са свързани със заложеното в съответната анаграма поня- тие. Представете ги пред класа и обсъдете. 3. Открийте, обсъдете, допълнете Открийте въпросите към представените отговори от ваши съученици. Обсъдете и допълнете, като представите вашите знания за Символа на вярата. Първа група Втора група С – И – М – В – О – Л – Т – В – О – Р – Е – Ц – До какво води отклонението от православното догматическо учение? В Символа на вярата се изповядва вярата в Църквата като една, света, съборна и апостолска. В Символа на вярата се изповядва вярата в: Отца, Сина и Светия Дух. В Символа на вярата се изповядва християнската надежда за възкресение и вечен живот.

70 2.2. 1. Работа с библейски стих Прочетете и обсъдете библейския стих Яков 2:1, като отговорите на въпросите: Какъв духовен смисъл откривате в обръщението на апостол Яков към християните? Защо ги нарича свои братя? Как разбирате повелята на апостола „дръжте вярата в Иисуса Христа“? Защо е използван глаголът „дръжте“? Защо Иисус Христос е наречен „Господ на славата“? Как православните християни участват в тази слава? 2. Дискусионна мрежа Обсъдете по двойки поставения въпрос в продължение на 3 минути. Формулирайте в тетрадките си аргументи за защита и на двете противоположни становища. Използвайте таблицата по-долу като образец БЛАГОНРАВИЕ 1. Знаем Символа на вярата Научете Символа на вярата и приложете наученото, като го изречете всички заедно в клас. Опитайте се да участвате при неговото изричане по време на светата Литургия заедно с всички богомолци. 2. Образци на светостта В рубриката „Жития на светиите“ в електронния сайт на Св. Синод на Българската право- славна църква – Българска пат- риаршия потърсете жития на светии, които са се прославили като изповедници на вярата. Изберете едно от житията и съставете поведенческа харак- теристика на светията, като използвате опорите за работа на стр. 286. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА Може ли без Господ Иисус Христос човекът да има знание за Бога? ДА, защото: 1. 2. 3. … НЕ, защото: 1. 2. 3. … Вземете решение за своята позиция и формирайте две групи. Проведете дебат, който да има следната структура: 1) Въвеждащ аргумент – 3 мин. за всяка страна. 2) Индивидуални аргументи – 1 мин. ограничение за всяка страна Трябва да се изслушват аргументите на другите Бъдете учтиви и любезни Станете и се преместете на другата страна, ако промените решението си. 3) Заключително становище на групата – обмисля се 2 мин., след което говорителят на групата разполага с 1 минута за изказване. 3. Коментар на аргументи Изведете примери по предложените три основни аргументи за възприемане на светоотеческата вяра като своя. Използвайте ключовите думи и изрази, като допълните със свои в тетрадките си. Основни аргументи Ключови думи и изрази достоверност Свещено Писание; Свещено Предание; авторитет на Православната църква ... наследство православното учение на Църквата; църковна йерархия; образци на вярата; правилно изповядване на вярата; църковно-историческо наследство ... увереност вяра в Бога; убеденост; духовен опит; приемане на отеческата вяра като своя ...

Светия Дух възкресение Сина Божий един Бог Отец една ... Църква едно кръщение вечен живот Вярвам в ... 2.2. 71 ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ Завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения.“ Из: „Завет на свети Йоан Рилски Чудтворец“ ЗАДАЧА 1. Отговорете на въпросите. Кой е основният текст, чрез който най-точно се формулира православната вяра? Кои са причините за появата на древните символи в Църквата? Кое е най-характерното за православната вяра? Как разбирате думите на св. апостол Павел „С вяра ходим, а не с виждане“ (2 Кор. 5:7)? Какво разбирате под непосредствена вяра? ЗАДАЧА 2. Работа със схема Прочетете текста на Символа на вярата и с помощта на схемата изведете в тетрадките си основните догматически формули, заложени в него.

72 ЗАДАЧА 3. Работа с библейски текст Прочетете примерите от Свещеното Писание на Стария Завети продължете изреченията в тетрадките си. Обсъдете защо св. апостол Павел сочи като образец на вярата именно Авраам. Свещено Писание Библейски стих Образци на вярата Примери от Стария Завет Бит. 12:1-4 1) Авраам тръгна, защото ... Бит. 18:11-15 2) Авраам повярва на Бога, че ... Бит. 22:1-14 3) готов е да ... Св. праотец Авраам ЗАДАЧА 4. „ЗНАМ, ИСКАМ ДА ЗНАМ, НАУЧИХ“ (ЗИН) Начертайте таблица в тетрадките си по образеца по-долу. Изведете основните начала на православната вяра в Бога. 1) Представете какво знаете по темата и попълнете първата колона на таблицата. 2) Помислете и отговорете на въпроса „Какво искам да знам?“ по темата. Попълнете втората колона на таблицата. Изберете въпросите, чийто отговор ще търсите. 3) Прочетете учебния текст и потърсете отговорите на поставените въпроси. 4) Отбележете въпросите, записани във втората колона на таблицата, чийто отговор сте намерили. 5) Накрая попълнете третата колона на таблицата „НАУЧИХ“. ОСНОВНИ КАЧЕСТВА НА БОГА ЗНАМ ИСКАМ ДА ЗНАМ НАУЧИХ

73 ЗАДАЧА 5. Примери на светостта Осмислете и изяснете мястото и значението на православната вяра чрез примери от историята на българския народ. Разкрийте духовното значение на последните думи на св. Евтимий, патриарх Търновски при откарването му в заточение след превземането на Търново. Когато ридаещите граждани го попитали: „На кого ни оставяш, добри пастирю?“, той ги благословил, като отговорил: „На Светата Троица ви оставям – сега и вовеки!“ Открийте и други примери за отстояване истините на православната вяра в житията на българските светии. Основни качества, които теизмът приписва на Бога е, че Той е личност, Творец и Извор на живота. Опитите на човека да обясни качествата Му не могат да покажат Неговата същност. Те са само бледи аналогии, немощно усилие да разбере нещо за Него посредством разсъждения и логика. За древната спекулативна мисъл Бог е Първият двигател. За Аристотел Той е логически постулат. За старозаветния човек Той е конкретен Бог – на Авраам, Яков и Исаак. Като Творец на човека, Бог е в пряка връзка с него и в тези отношения Той му предава знания за Себе Си. В Свещеното Писание на християните Бог е върховната Личност, Този, Който има живот Сам по Себе Си. В Стария Завет Бог Сам обявява на Мойсей кой е. Мойсей, от своя страна, Го пита как да обясни на народа кой е Той, какво Му е името. Бог отговаря, че Той е Този, Който е: „Аз съм вечно Съществуващият“; в еврейския оригинал най-близкият смисъл е: „Аз съм, Който съм“ (Изх. 3:14), съответстващ на името Яхве. Това е теофания, богоявяване, саморазкриване. Този израз е предизвиквал и предизвиква много въпроси, правени са различни изследвания, създадени са много хипотези. Едно обаче е несъмнено – в него се открива идеята за изначално битие, т. е. за Същество, Което притежава живота Самó по Себе Си. Нещо повече, То не само притежава живота, но е и извор, причина за живота извън Себе Си. Св. патриарх Евтимий Търновски Светите Георги Нови Софийски и Николай Нови Софийски

74 СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.“ Из: „Завет на свети Йоан Рилски Чудтворец“ ЗАДАЧА 7. Светоотеческа мъдрост Анализирайте призива на св. Йоан Рилски Чудотворец в откъс от неговия Завет към духовните му чеда. Изведете основните акценти. Използвайте опорите за работа на стр. 279. Св. Йоан Рилски Митрополит Климент Търновски ДЕЙНОСТ 1. Извличане на информация от Интернет Работете в две групи. Представете проучването си чрез мултимедийна презентация. Използвайте опорите на стр. 280. Първа група Намерете богословски текстове, отнасящи се до православното разбиране на Църквата. Открийте акцентите при изясняването на нейната същност. Втора група В електронната Библия на Св. Синод на БПЦ-БП открийте текстове в Свещеното Писание, които ясно говорят за възкресението. Открийте акцентите при изясняване същността на православната вяра във възкресението. ДЕЙНОСТ 2. Характеристика на църковно-историческа личност Потърсете информация относно обстоятелствата, свързани с изказването на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) в Търново през 1893 г. по време на литургийна проповед: „Има Православие у нас – има и български народ; няма Православие – няма и български народ“. Направете характеристика на личността на митрополита като пример за отстояване истините на православната вяра. Използвайте опорите от стр. 285. Представете работата си в обобщителния урок на тема „Нашата вяра“. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ЗАДАЧА 6. Обсъдете в час Кое е първо – вярата или знанието, или и двете присъстват едновременно в човека? Как може да се преодолее враждебността, която понякога възниква между различните вероизповедания, без да се правят компромиси със собствената вяра? Обосновете мнението си и подкрепете разсъжденията си с различни примери.

75 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 3. Разучаване на църковно песнопение Как е наречен св. Йоан Рилски в химнографския текст (тропар)? Защо? Разучете църковното песнопение на църковнославянски език. Покаяния основание, прописание умиления, образ утешения, духовнаго совершения равноангелное житие твое бист, преподобне. В молитвах убо и в пощениих и в слезах пребивая, отче Йоанне, моли Христа Бога о душах наших. Основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство бе твоят равноангелски живот, – Преподобни пребивавайки в молитва, постничество и сълзи. Прочее, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души!

2.3. ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД 76 1. ВЯРАТА В БОГА – ОСНОВА НА ПРАВОСЛАВНИЯ СВЕТОГЛЕД Православният светоглед е следствие от образованата и правилно изповядвана вяра в Бога. Православният християнин вярва, че Бог е сътворил всичко с любов и че Той желае също така любовта на човека към Него. В този светоглед изключително място има свободата, която Бог е дарувал на човека – свободно да се обръща към Него. Православните християни не само внимателно изучават и израстват в своята вяра, но слушат гласа на Бога в сърцето си. Бог невидимо ги напътства: „Ако се отклоните надясно, ако се отклоните наляво, ушите ви ще слушат словото, което говори зад вас: ето пътя, вървете по него“ (Ис. 30:21). Православният човек пази дълбоко в себе си мисълта за Бога, има страх Господен, който не е нищо друго освен благоговение пред Него. Бог иска човекът да е добър, да върши добро, а не зло, защото: „Страх Господен ще рече да мразиш злото“ (Притч. 8:13). „Всичко най-добро в света, ако ни достига мъдрост да го видим, сочи към Бога и Православието.“ Йеромонах Серафим (Роуз) Православният светоглед се изгражда върху основите на православната вяра. Като понятие той е много по-широк от определението на вярата сама по себе си. Той е проекция на вярата върху цялостния живот на православния християнин; има значение за ежедневното му поведение; изразява отношението към Бога, света, човека и творението. Светогледът на православния християнин влияе на обществото да формира и изгражда своя православна култура. Йеромонах Серафим (Роуз) (1934-1982) космос – древногръцка дума със значение на свят, а също и на нещо красиво (украшение). В астрономията това е населеното с галактики, звезди, планети и др. небесни тела пространство. микрокосмос – в материалната вселена светът на най-малките градивни частици. В древната гръцка философия човекът е разбиран като такъв, който съдържа в себе си целия този малък свят. Той съответства на макрокосмоса – необятната вселена. Шестоднев – произведение на св. Василий Велики, в което той изяснява шестте творчески дни от кн. Битие, в които Бог сътворява света. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК

77 Празник е да даряваш и обичаш от сърце Вярата в Бога е извор на добродетели. Тя е спасителна. Неверието, съмнението са присъщи на хора, които като индивидуалисти и съответно егоисти отричат Бога и Неговото учение. Тях Писанието определя като безумци: „Рече безумец в сърцето си: „Няма Бог“ (Пс. 13:1; 52:2). Липсата на вяра води до отдалечаване от Бога и до отслабване на центростремителните сили както в самия човек, така и в обществото. Човекът не е причина на собственото си битие. Той е зависим от Създателя си и, късайки връзките с Него, остава сам, подвластен на собствените си страсти, на нисшите душевно-телесни, световни стихии. Невярващият човек се стреми към временното, тленното, към това, което удовлетворява мига и което след това изчезва. Когато нараства неверието, поради преобладаващи общи интереси към временните, външните блага, в обществото се развиват борби, дори се раждат престъпления и се стига както до неговия разпад (Пс. 57), така и до разпад на отделната личност (Пс. 9:24). Православният светоглед се основава на евангелското учение. Животът като дар от Бога се нуждае от грижа както в духовен, така и в материален план. Погледът на християнина е насочен към вечното Божие царство. Смисълът на живота според православния светоглед е отвъд хоризонта на този свят. Вярата в безсмъртието и победата над смъртта определят светогледа на православния християнин. Вярата в бъдещия живот влияе на настоящия. Православният светоглед помага за появата на правилно изградена ценностна система. Тя помага да се отделят важните от маловажните неща. Най-важна е вярата в Бога. Тя трябва да е подкрепена с дела на любов: най-напред към родителите, братята и сестрите, роднините. Извън дома тя е насочена към енорията, приятелите, съучениците, към всеки човек, дори и към тези, които ни се струват неприятни, враждебни към нас. Вярата от своя страна трябва да е образована. Вярващият православен християнин трябва да познава добре Свещеното Писание. Сам Спасителят съветва: „Изследвайте Писанията, защото… те са, които свидетелстват за Мене“ (Йоан 5:39). За това се изисква усилие – важно е умът постоянно да е насочен към Бога; да си задаваме въпроса, когато вършим нещо, дали Той би го одобрил. Всичко, което вършим, дори когато говорим за Бога, за вярата, трябва да е съпроводено от съзнанието, че Той невидимо присъства и вижда всички наши дела и мисли – да имаме молитвено настроение. Тоест ценностната система, стъпила върху православната вяра изисква отговорност първо пред Бога, след това пред себе си (съвестта си) и накрая – преддругите.

78 2.3. 2. ОТНОШЕНИЕТО КЪМ СВЕТА И ЧОВЕКА Животът на човека е подготовка към вечността, постоянна борба за преодоляване на греха и смъртта. Ако се загуби този ориентир и човекът вложи смисъла на своя живот само в този свят, той остава далеч от Христовото учение. Той губи благата, които ще получи, бидейки близо до Бога. За да стигне целта обаче сe изисква усилие. Царството Божие се постига с жертви, т. е. отказ от страсти и желания, от грехове, които отклоняват човека от Бога. От вярващия се изисква упоритост, твърдост: той трябва да употреби усилие, за да влезе в Царството Божие (Мат. 11:12). В голямата си част това, което днес се предлага от света, е човекът да върви по пътя на най-малкото съпротивление: да се подчини на греха, да го приеме като нещо естествено, да задоволява най-първичните си инстинкти и да не следва Бога. В потребителското общество, в което живеем, страстите се подсилват чрез рекламата, средствата за осведомяване, електронните мрежи. Въпросът е, че не всичко от това, което ни се предлага и което искаме от света, можем да получим. А това води до депресия („униние“ на църковен език), скръб, дори отчаяние. Победата над тези състояния може единствено и само да се постигне чрез следване учението на Църквата и живот, който следва пътя на Христос. Църквата ни предлага възпитание на волята, самоконтрол, контрол на мислите и чувствата чрез въздържание, израз на които е постът. Подкрепата, увереността в победата ни дава Спасителят: „В света скърби ще имате; но дерзайте. Аз победих света“ (Йоан 16:33). За да бъдем добре в света въпреки всичките му предизвикателства, основното, което изисква от нас православното учение, е да бъдем във възможно най-добрите отношения с хората около нас. Това е път към съвършенство. Когато вършим добро, ние го вършим за Бога. На недоумението и питането на застаналите пред Бога в Царството Божие – кога те са Го нахранили, напоили, въобще оказали някаква грижа спрямо Него – Той отговаря: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Християнското отношение към хората, готовността винаги да сме в състояние да откликнем на всяка нужда на ближните, на обществото е малка стъпка към неговото подобряване, освещаване, приближаване до Христа. Православният светоглед следва повелята на Евангелието: „Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец“ (Мат. 5:48). Въпреки огромните поражения, нанесени от греха в света, православният християнин обича света. МаДядо Добри (1914 - 2018)

79 кар и светът да лежи в зло (1 Йоан. 5:19), сам по себе си той не е зъл. Той е Божие творение, а всичко, което Бог е сътворил е добро и красиво. Най-красивото, най-ценното, което Бог сътворил в света, е човекът (Бит. 1:31). Сам Иисус Христос свидетелства за ценността на човека и за отношението му към света. Той е много по-ценен от всяко друго земно творение (Мат. 6:25-34). Православният светоглед предполага уважение, търпимост към другия, дори и най-грешния човек. Пример са животът и делата на православните светци, които са били готови да се жертват за другите в името на Иисус Христос. За тях любовта е на върха на добродетелността. Необходимо е православният християнин да има ясно съзнание за нея, особено тогава, когато пристъпва към св. причастие: да е очистил по възможно най-добрия начин сърцето си, да е изповядал прегрешенията си, да е простил на всички, които са съгрешили против него. Тогава, след възгласа на свещенослужителя: „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете“, той свободно може да се съедини с Иисус Христос чрез Неговите свети Дарове. Любовта към човека достига до своя връх, когато е насочена към врага (Мат. 5:44), а своя краен предел – когато е готова за саможертва за друг човек в името на Бога (Йоан 15:13). Светостта е върховна ценност в православната духовност. Дори и най-малкото усилие към нея е изпълнение на библейската повеля: „Освещавайте се и бъдете свети, защото Аз съм Господ, (свет) Бог ваш. Пазете Моите наредби, защото Аз съм Господ, Който ви освещавам“ (Лев. 20:7-8). Св. Нектарий Егински изцерява бесноватия младеж (релеф от рђката със св. мощи на светеца, манастир „Св. Троица“, о-в Егина, Гърция)

80 2.3. 3. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ТВОРЕНИЕТО Отношението към творението в Православието е неотменно свързано с разбирането за света като дар от Бога за човека. Той трябва да вижда във всяко творение Божията ръка. В райската градина, преди грехопадението, човекът е живял в пълна хармония с всичко, което го заобикаля – духовния и материалния свят. Бил жител на тези два свята. Имал възможност да развива своето познание, да разкрива творческите си сили. Опознавал света и му въздействал непосредствено. След грехопадението човекът, животните, природата станали враждебни един на друг. Вън от райската градина земята започнала да ражда „тръни и бодили“. Грижата за прехраната станала „трудност“, „труд“, бреме (Бит. 3:18, 19). Той започнал да се труди – срещал съпротивата на физическия материален свят. Нарушеното равновесие изисквало от него усилия и борба за оцеляване. Борба не само с природата, но и със себеподобните. Отношението към природата днес е потребителско. Съвременният човек е прекъснал естествените си връзки с природата. Загубено е чувството за светостта на света, за тайната, която стои отвъд природата. Дори и днес, ако има повик за пазене на природата, това не е заради самата нея, преклонение и благодарност към нейния Творец, а е желание на човека да не навреди на самия себе си. Манастир „Св. Троица“ (остров Егина, Гърция)

81 Православното отношение към природата, към заобикалящия ни свят стъпва на нейната ценност сама по себе си, като Божие творение. Радостта от природата е радост от живота, от благата, които Бог е дарил на човека. Пророк Исаия е категоричен: „Бог, Който образува земята и Който я създаде; Той я утвърди; не напразно я сътвори; Той я образува за живеене“ (Ис. 45:18). В псалмите човекът разкрива своя възторг от величието на творението. Вечерното богослужение започва с чудния 103 псалом. В него псалмопевецът Давид е излял благоговението си към Бога, породено от красотата на творението. Псалмът е молитвено съзерцание на красотата на света, хваление и благодарност за милостта Божия, разпознаване на Неговата власт над природата. Много отци на Църквата са приели от гръцката философия разбирането, че човекът е микрокосмос, микровселена. Той съдържа в себе си целия свят. Свети Василий Велики описва в своя Шестоднев Божието творение като красота, която говори за красотата на неговия Създател. Свети Андрей Критски е създал прекрасен канон, чрез който се възпява Божието величие, тъгата по загубения рай и борбата на човека, вярата му в Бога, че ще го върне отново там. Православният светоглед приема, че зад цялата видима и невидима действителност стои Бог. Той по незабележим за човека начин се грижи за творението, а задължение на човека е да не му вреди, а да участва заедно с Бога в неговото усъвършенстване. Човекът е съработник на Бога (1 Кор. 3:9) в благоустрояването на света. Той трябва постоянно да упорства в стремежа си към създаването заедно с Бога на по-добър свят. Сам Спасителят посочва пример на човека: „Моят Отец досега работи, и Аз работя“ (Йоан 5:17). В молитва при Божи гроб (Йерусалим, Израел)

82 2.3. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Следствие от какво е православният светоглед? Каква е връзката между свобода и светоглед? Какво представлява страхът Господен като част от православния светоглед? Защо вярата в Бога е извор на добро- детели? До какво води отдалечаването от Бога? На какво се основава православният светоглед? Защо православната вяра изисква отговор- ност първо пред Бога, след това пред себе си (съвестта си) и накрая – пред другите? Какво представлява животът на човека според православния светоглед? Какъв е пътят към духовно съвършенство? Коя повеля на Евангелието следва православният светоглед? Защо православният светоглед се изразява в уважение, търпимост към другия, дори и най-грешния човек? Кога християнската любов към човека достига до своя връх и своя краен предел? С какво отношението към творението в Православието е неотменно свързано? Какво е отношението на човека към Божието творение преди и след грехопадението? Защо вечерното богослужение започва със 103 псалом – молитвено благоговение към Бога, породено от красотата на творението? Какво е задължението на човека към Твореца и творението? 2. Работа с речник Обсъдете съдържанието на понятието „светоглед“. От кои думи е със- тавено то? Анализирайте тяхното значение. Каква е взаимовръзката свят – човек, съдържаща се в понятието? Какви асоциации поражда тя във вас според изведените синоними: мироглед, възглед, схващане, разбиране, мнение, поглед? Какво е вашето определение за православен светоглед? 3. Помислете и отговорете Представете същността на православния светоглед, като отговорите на мирогледните въпроси, които касаят самопознанието, мястото на човека в света и в отношенията с останалите хора: МИРОГЛЕДНИ ВЪПРОСИ свързани с мястото на човека в света свързани с отношението към Бога свързани с отношението към другите хора Кой съм аз? Какъв съм? Какъв трябва да бъда? Какво е моето място в света? В какво се състои смисълът на моя живот? Има ли Бог? Ако има какъв е Той? Каква е ролята Му в света? Как да се отнасяме към Него? Какво очаква човека след смъртта? Свободен ли е човекът? Какъв е произходът на света и как е устроен? Какво е добро и какво – зло? Как да се отнасям към природата и ближните? Какво мисля за красиво? 1. Съставяне на тест Съставете тест за проверка на знанията, като използвате изразите: сложна система от знания, убеждения, мисли, чувства, на- строения; стремежи, отношение към са- мия себе си, околните и света; системата от възгледи на личността и обществото към света; цялостна представа за света, която включва изясняване мяс- тото на човека в света; цялостна перспектива към жи- вота; система от съзнателни или не- съзнателни убеждения. 2. Научете наизуст Потърсете в електронната Биб- лия на Св. Синод на БПЦ-БП и про- четете 103 псалом, с който за- почва вечерното богослужение. Научете стих 24 наизуст. 3. Творчество в екип Прочетете мисълта на йеромо- нах Серафим (Роуз) в началото на урока. Обсъдете и споделете какво бихте нарисували, за да представите символично ней- ния смисъл. Аргументирайте идеите си. Работете по двама с материали и техники по избор. Изложете творбите си в класна- та стая или в училището. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие

83 1. Прочетете, съпоставете, обяснете Съпоставете и направете обоснована интерпретация на библейския текст и светоотеческата мисъл. Като допълнение можете да прочете- те следните текстове от Свещ. Писание: Пс. 18:1; 32:9; 135; Ис. 29:16; 1 Тим. 4:4. БЛАГОНРАВИЕ „Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му. Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му. Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му; Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му; Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му; Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му; Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му; слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му; луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му... Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.“(Пс. 135:1-9, 26) Св. пророк и цар Давид (Х в. пр. Р. Хр.) Св. Василий Велики (икона от неговия параклис на Кръстова гора) СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „А щом като светът има начало и е сътворен, нека се запитаме: кой му е дал началото и кой е неговият Творец? Или по-добре да кажем: за да не би, мъчейки се да откриеш това посредством човешки умувания, да се отклониш по някакъв начин от истината, Моисей те е изпреварил с учението си, като вместо печат и ограда поставил върху душите ни достойното за почитане Божие име, като казал: В начало Бог сътвори. Това блажено Естество, неизчерпаема Благост, приятна и силно желана за всяко надарено с разум същество Доброта, Начало на съществата, Извор на живота, духовна Светлина, непристъпна Мъдрост – ето Кой сътвори в начало небето и земята!“ Св. Василий Велики, Шестоднев 2. Обсъдете в час Обяснете как трябва да се изгражда православният светоглед – кои са първите стъпки? Посочете примери на правилен православен светоглед. Посочете примери на неправилен светоглед, който се различава от пра- вославния. От Свещеното Писание е ясно, че любовта към Бога се изразява и в лю- бовта към творението. Бог сам разкрива, че и едно врабче няма да падне на земята без Неговата воля (Мат. 10:29). Може ли да обясните какво трябва да бъде отношението на православния християнин към животните?

2.3. 84 ПРАВОСЛАВЕН СВЕТОГЛЕД (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „... вашата любов все повече и повече да изобилва чрез познание и разбиране на всичко, за да различавате, що е по-добро, та да бъдете чисти и ... изпълнени с плодове на правда ... за слава и похвала Божия.“ (Фил. 1:9-10) ЗАДАЧА 1. Изработване на схема Разгледайте съдържанието на таблицата. Какви са основните въпроси, които се разглеждат в нея. Разделете се на три групи. Въз основа на съответната колона на таблицата във всяка група изработете схема, която да представи в графичен вид нейното съдържание. Работете върху общ лист, като използвате материали по ваш избор. Представете пред класа. ПЪРВА ГРУПА: ВТОРА ГРУПА: ТРЕТА ГРУПА: Вярата в Бога – основа на православния светоглед Православният светоглед Свобода и светоглед Страх Господен Добродетели Отговорност пред Бога Отговорност пред себе си и пред другите Отношението към света и човека Живот и светоглед Духовно съвършенство Повелята на Евангелието Уважение, търпимост към другия Християнска любов Саможертва за друг човек в името на Бога Отношение към творението Отношение към творението Отношение към човека Отношение към животните Задължение на човека към Твореца Задължение на човека към творението Манастир „Св. Мария Магдалина“ (на Елеонския хълм срещу Йерусалим)

85 ЗАДАЧА 2. Попълнете таблицата В православния светоглед изключително място има свободата, която Бог е дарувал на човека. Начертайте таблица в тетрадките си по образеца. Попълнете таблицата, като отбележите с + или – в съответните колони. Коментирайте и защитете своя избор. Степени на свобода Допустимо Недопустимо Зависи от ситуацията Имам свободата да изповядвам и защитавам вярата си. Имам свободата да избирам между добро и зло, правилно и грешно, полезно и вредно. Имам свободата да давам собствени формулировки на вярата или да задавам правилата. Имам свободата да предавам своята вяра на другите. Имам свободата да задавам правилата в Църквата. Имам свободата да предлагам нови религиозни учения и практики. Имам свободата да предлагам актуални въпроси за обсъждане. Имам свободата да проявявам религиозна нетърпимост към различните от мен. Имам свободата да предлагам или участвам в църковно-социални инициативи.

86 ЗАДАЧА 3. Обсъдете в час Изберете си модератор, който да води обсъждането. Изразете свободно своето мнение според зададените въпроси. ЗАДАЧА 4. Основното значение на всеки светоглед се извежда от разбирането и практикуването му в живота по отношение на хората, света и творението. Формулирайте в тетрадките си основните принципи, на които стъпва православният християнски светоглед: Как вярата в Бога прави мирогледа православен? В какво се състои смисълът на живота на православния християнин? Какво е отношението Творец-творение? Какво е мястото на човека в тези отношения? Къде е центърът на човешкото съществуване? в семейството в Църквата в обществото във всички заедно Как според православния светоглед трябва да се отбелязват църковните празници? Защо е толкова важно човек да притежава православен светоглед? Основни принципи по отношение на човека Основни принципи по отношение на творението Защо днес е много по-трудно да бъде придобит православен светоглед, отколкото е било в миналото? По какво можем да познаем, че определен религиозен светоглед не е православен?

87 ЗАДАЧА 5. Светофар Прочетете текста, който е разделен на три части. Изведете от текста основния момент, на който стъпва православният светоглед. Отбележете в тетрадките си: със зелено – това, с което сте напълно съгласни; с жълто – това, което ви притеснява; с червено – това, с което не сте съгласни. Представете пред класа своя светофар и аргументирайте изразеното от вас становище. „Тъй като Христос, нашият Бог, е истински човек, Той е претърпял пълна и действителна човешка смърт на Кръста. Но тъй като Той не е само истински човек, но и истински Бог, но тъй като е самият живот и източникът на живота, тази смърт не е била и не би могла да бъде окончателен край… Христос възкръсва от мъртвите и с възкресението Си ни избавя от тревогата и ужаса: победата на Кръста е потвърдена, любовта открито е показана като по-силна от омразата, а животът – като по-силен от смъртта. Самият Бог е умрял и възкръснал от мъртвите и затова вече няма смърт: дори смъртта е изпълнена с Бога. Понеже Христос е възкръснал, вече няма защо да се страхуваме от никаква тъмна или зла сила във вселената…“ Митрополит Калистос Уеър, Православният път, С., 2014, с. 111

88 ЗАДАЧА 6. Направете в тетрадките си таблица с две колони. Прочетете текста. Направете разлика между възгледа за света в източните пантеистични религии (от гр. пан = всичко + теїс = бог) и православния светоглед. Анализирайте двете теми, които се разглеждат в него и ги сравнете, като изразите отношението си към приложения текст. Използвайте опорите за работа на стр. 281. Направете таблица с две колони. В първата препишете текста или част от него, която е привлякла вашето внимание. Във втората направете коментар с помощта на следните въпроси: Защо го избрахте? Какви въпроси поражда? Какво мислите вие по тази тема? Какво е вашето отношение? Съпоставете авторовия текст с вашето мнение и породените мисли. След това обсъдете по двойки и сравнете избраните текстове и изразени от вас позиции. Може да проведете групова дискусия. „Днес се определят два вида пантеизъм. Единият приема, че всичко е Бог – религиозно-философско учение, което отъждествява Бога и природата. Вторият вид приема, че реален е само Бог, а природата, светът са подобие, представа. Те не са действителни… Общото и за двата вида (философския и религиозния) е, че универсалният дух, духът на природата, който те приемат за Бога, е безличен. В източните религиозни пантеистични учения човекът достига до съвършенство на основата на своите усилия и стремеж. Той иска сам да стигне до небето (Бит. 11:4). Това е технология – проникване в тайните на битието посредством човешката воля – един вид самоспасение. Идеалът за съвършенство там е (в будизма например) пълно сливане с бога, т. е. с природата. Така човекът изчезва, разтваря се в безличния бог и прекратява своето съществуване – човешкото съзнание угасва (нирвана), слива се с божественото и настъпва пълна, абсолютна смърт. Самосъзнанието, личността са унищожени безвъзвратно…С религиозен пантеизъм са белязани древните учения ведаизъм, браманизъм, будизъм, индуизъм, таоизъм (даоизъм), шинтоизъм и др.“ Димитър Попмаринов, Между вярата и знанието, 4-то изд., С., с. 23-24

89 ЗАДАЧА 7. Работа с изображение Разгледайте изображенията, представящи молитвени места на различни религии. Използвайте опорите за работа на стр. 286. Отговорете на въпросите. Как архитектурата и символите на тези култови места представят светогледа на вярващите? Как според православния светоглед християните трябва да се отнасят към изповядващите юдаизъм, ислям и будизъм? ЗАДАЧА 8. Работа с химнографски текст Прочетете и обсъдете откъса от канона на св. Андрей Критски, който е част от вечерното богослужение през първата седмица на Великия пост. Използвайте опорите за работа на стр. 280. Текстът е съставен от две части. Открийте коя част изразява прослава на Бога и коя – призив към Твореца. Обяснете какво е значението на призива към Бога. Обяснете характерната особеност на православния светоглед, която химнографският текст отразява.

90 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Създаване на видеофилм Подгответе видеофилм на тема „Мястото на човека в творението“, като използвате за основа псалом 8. Представете библейския текст чрез аудио запис или чрез субтитри. Използвайте подходяща музика за озвучаване. Съобразете се с изискванията на стр. 290. ДЕЙНОСТ 2. Интернет проучване Иисус Христос е Синът Божий, за Когото са пророкували пророците в Стария Завет, но името Му се споменава и в Корана. Потърсете в Интернет информация, за да разберете какво е характерно в ислямското разбиране за Иисус Христос. Обобщете резултатите в тетрадките си. „Господи, Боже наш! Колко е величествено Твоето име по цяла земя! Твоята слава се простира погоре от небесата. Из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала, за да засрамиш Твоите врагове, та да направиш да млъкне враг и мъстител. Кога гледам Твоите небеса – дело на Твоите пръсти, месечината и звездите, които си поставил, казвам си: що е човек, та го помниш, и син човечески, та го спохождаш? Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал; поставил си го владетел над делата на Твоите ръце; всичко си покорил под нозете му: овци и волове всички, а също и зверовете полски, птици небесни и риби морски, всичко, що преминава морските пътища. Господи, Боже наш, колко е величествено Твоето име по цяла земя!“ (Псалом 8) Разбирането за Иисус Христос в християнството Разбирането за Иисус Христос в исляма

91 2.4. ПРАВОСЛАВНА ДОБРОДЕТЕЛНОСТ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „Синко, кога вършиш добро, недей натяква, и при всеки подарък не оскърбявай с думи. Росата не разхлажда ли жега? Тъй и дума е по-добра, нежели даяние. Затова думата не стои ли по-високо от добро даяние? А у добродетелен човек има и едното, и другото.“ (Сир. 18:15-17) „За това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете.“ (Фил. 4:8-9) ЗАДАЧА 1. Прочетете текста и с помощта на схемата отговорете на въпросите. даяние – дар, приношение ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Добродетелта е основна черта на православната духовност. Това е двусъставна дума, която изразява идеята за вършене на добри дела, постоянно състояние на волята към вършене на добро. Добродетелността произлиза от добродетелта. Тя е практическо измерение на добродетелта и изразява нейния динамичен, деен характер. Добродетелността е много по-широко по обем и съдържание понятие от добродетелта. Тя е проява на много добродетели. Защо добродетелта се определя като основна черта на православната духовност? От кои две думи е съставена думата добродетел? В какво се изразява идеята за вършене на добри дела спрямо състоянието на волята към вършене на добро? Как си обяснявате разбирането за добродетелността като практическо измерение на добродетелта? Защо добродетелността е много по-широко по обем и съдържание понятие от добродетелта? добродетел добродетелност практическо измерение на добродетелта изразява динамичния, деен характер на добродетелта проява на много добродетели православна духовност изразява идеята за вършене на добри дела състояние на волята към вършене на добро Негово Светейшество Българският патриарх Неофит и дядо Добри

92 ЗАДАЧА 2. Четене с разбиране Прочетете текста и запишете в тетрадките си: 1) най-важната идея, съдържаща се в житийния текст; 2) един въпрос към злощастния баща и един въпрос към светеца; 3) направете общ коментар за какво може да ни послужи днес примерът на добродетелност, показан от св. Николай. Един твърде богат жител на гр. Патара ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатство, той не бил в състояние да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече по безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и на своето семейство, което се състояло от три дъщери. Той имал намерение да пожертва честта на дъщерите си… Като узнал за бедственото му състояние, Божият угодник нощно време му подхвърлил през прозореца голяма кесия със злато. Като се събудил сутринта, нещастният баща едвам могъл да повярва на неочакваното богатство. Работите му се поправили и скоро той омъжил най-голямата си дъщеря. Свети Николай решил по същия начин да устрои съдбата и на останалите дъщери. След известно време той пак подхвърлил такава кесия със злато. Наредена била честно и втората дъщеря, а зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност. Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/12.06_sv_ Nikolay.htm Св. Николай Мирликийски Чудотворец Св. Йоан Богослов

ЗАДАЧА 3. Коментар на нравствени дилеми Прочетете текста за показания пример на добродетелност от св. Йоан Богослов, който съдържа разрешаване на нравствени дилеми и отговорете на въпросите след него. 93 В един от градовете на Мала Азия св. Йоан Богослов срещнал момче, което имало благородни заложби. Прибрал го при себе си, поучавал го и го кръстил. Станало нужда да отпътува за дълго надалеч. Поверил го на местния епископ. Но епископът не оправдал напълно доверието на апостола, защото само поучавал момъка, без да обръща внимание на поведението му. Още не закрепнал във вярата и Божия закон, момъкът се увлякъл от лоши примери и се предал на пороци. Сближил се с разбойници и започнал с тях да напада и ограбва пътниците. Когато се завърнал в града, апостолът научил какво се е случило с момъка и се натъжил твърде много. Повикал епископа и го укорил за неговата небрежност. – Върни ми – казал той – съкровището, което ти поверих да пазиш! Върни ми момъка, когото трябваше да научиш на Господния закон. Апостолът потеглил да търси разбойниците. Те го хванали и довели при главатаря си, който се оказал самият момък, когото Йоан издирвал. Като видял апостола, момъкът се засрамил и побягнал от него. Йоан тръгнал подире му и викал: – Върни се, сине, при баща си! Не се отчайвай в Божието милосърдие! Аз ще взема на себе си твоите грехове – само ме послушай и се разкай! Бог ме прати да те намеря! Победен от думите на апостола, момъкът спрял, върнал се при него, спуснал се в нозете му и дълго мълчал, без да смее да дигне очи да го погледне. Така се срамувал от делата си... Апостолът го вдигнал, целунал го и го взел със себе си. Радвал се, както се радва добрият пастир, когато намери заблудилата се овца. Заловил се да го учи, отново го призовавал към покаяние. Сочел му безкрайното милосърдие на Бога, Който е готов да приеме всякога каещия се грешник. Момъкът се върнал към доброто благодарение на голямата обич, с която апостолът се грижел за него. Източник: http://www.pravoslavieto.com/life/09.26_sv_ev_Joan.htm Какви са нравствените дилеми в случилото се? Защо епископът не оправдал напълно доверието на апостола? Как ще обясните обратната страна на добродетелността, показана от местния епископ? Защо св. Йоан тръгнал да търси момъка? С какви думи се обърнал към него, когато го открил? Как си обяснявате реакцията на момъка при срещата с апостола? Какво щеше да се случи, ако апостолът беше постъпил по друг начин, като изрази своето възмущение от младежа с укорителни думи? Кое породило срама и покаянието в младия човек? Защо св. Йоан се зарадвал? Какво направил? Ако вие бяхте на мястото на апостола, как бихте постъпили? Как се разкрива дейният характер на християнската добродетелност в лицето на св. Йоан?

94 ЗАДАЧА 4. Работа с библейски стих Прочетете и сравнете двата библейски стиха в началото на урока, като използвате опорите за работа на стр. 281. Отговорете на въпросите. Коя истина на християнската добродетелност разкриват думите от книга Премъдрост на Иисуса, син Сирахов? За какво ни призовава да мислим св. апостол Павел? Защо? Кои са приликите и разликите между тях? Съпоставете учението за добродетелността в двата текста, като използвате ВЕН диаграма. Запишете специфичното в посланието на двата текста в съответния кръг на диаграмата. ЗАДАЧА 5. Споделете и обсъдете Споделете знания и преживявания, свързани с добротворството и благотворителността. Обсъдете своя опит с помощта на въпросите. Знаете ли примери за благотворителност във вашата енория, в други енории? Разкажете какво ви е впечатлило? Какво правите или бихте направили в областта на благотворителността заедно с вашите родители или с ваши приятели? добро добродетел добродетелност Сир. 18:15-17 Фил. 4:8

95 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Изработване на схематична карта Прочетете текста и въз основа на получената информация съставете в тетрадките си план (скица) на града на милосърдието „Василиада“. Преценете ориентирите за разположението на сградите и подберете символите, с които да ги отбележите. Включете задължителните ориентири за посоките на света. Можете да очертаете и пътищата, които водят до храма. Изработете картата по ваш избор като хартиен или като електронен вариант. Работете самостоятелно или в група. Представете картата пред класа и обсъдете въпросите: „Василиада“ – така всички наричали цялото селище от благотворителни заведения, като безплатни трапезарии, болници и приюти, които Василий бил създал още когато бил презвитер и помощник на своя предшественик Евсевий. Това бил същински град на милосърдието с разкошен храм в неговия център… Какво ли нямало в тази Василиада, която се появила в първите десетилетия след премахването на гоненията и останала в историческия спомен като най-внушителната проява на църковна социална дейност след примера и постиженията на Йерусалимската църква от времето на св. първомъченик и архидякон Стефан (Деян. 4:32-37). Не липсвали странноприемници и дори лепрозории*, за приютяване на прокажени, и работилници за недъгави. Нямало нужди и грижи, които да не влизали в бдителната закрила на този велик мъж на делото. * лепрозорий – лечебно заведение за прокажени Източник: https://www.pravoslavie.bg/ Какво представлява построеният от св. Василий град „Василиада“? За какво служи като пример? Какви добродетели откривате в тази дейност на св. Василий Велики? ДЕЙНОСТ 2. Извличане на информация от Интернет Открийте в Интернет и запишете в тетрадката си информация за живота на дядо Добри. Спазвайте показателите за търсене на информация от Интернет. Използвайте опорите за работа от стр. 280. Отговорете на следните въпроси: Кои са основните му добродетели? В какво се състои неговата добродетелност? Какъв пример дава той на православните вярващи?

96 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 3. Обсъждане на филм Изгледайте в YouTube филма за състраданието и добротворството в Православната църква „Форпост“. Филмът е спечелил Големия приз на Международния фестивал „Покров Гран при „Кристални птици“ и голямата награда на IV Международен Сретенски православен кинофестивал „Встреча“ (2009 г.), както и наградата на зрителите на кинофестивала „Вечевой Колокол“. Може да го намерите на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=29xuxhFueJg Дайте отговор на следните въпроси: Кои са основните идеи във филма? Какви въпроси за размисъл поражда във вас? Кои моменти ще останат незабравими за вас? Откривате ли наличие на противоречие във филма спрямо действителността, която ни заобикаля? Проведете обсъждане на филма. ДЕЙНОСТ 4. Призив за добротворство За празника Рождество Христово подгответе презентация или направете клип, чрез които да призовете учениците от вашето училище: да извършат благородна постъпка да подкрепят благородна кауза да се присъединят към благотворителна кампания

Нашата вяра (ЗА ОБОБЩЕНИЕ ) 97 „Християнската вяра е преди всичко живот в Троичния Бог, изживяване на общуването с Христос в Църквата, на молитвено общение, чрез което се осъществява връзката на човека с Бога. Но тя е предшествана от твърдата увереност в съществуването на Бога, в Неговата любов и промисъл за спасението на човека.“ свещеник Стоян Чиликов. Православната вяра и живот. С., 2012 1. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА Православната вяра се осъществява и видимо изразява в принадлежност към Православната църква. Православието стъпва на дълбокото убеждение, че правилно изповядва и пренася през историята вярата в Иисус Христос и Неговото учение. Православната църква разбира себе си като Едната, Света, Съборна и Апостолска. Тя е една, защото Господ Иисус Христос основава една Църква. Той заявява на св. апостол Петър, който преди това Го е изповядал като „Христос, Синът на Живия Бог“, че на този камък, т. е. върху тази вяра ще съгради Църквата Си (Мат. 16:16, 18). Тук и на други места Евангелието говори именно за една Църква (18:7), на Петдесетница (Деян. 2:47; 20:28) и на др. места (1 Кор. 12:28). Господ Иисус Христос е Глава на Църквата, а тя, т. е. нейните членове, е Негово тяло (Еф. 1:22). Следователно Богочовекът не е Глава на много, но на една Църква. Тя е света, защото в нея непрестанно пребивава Светият Дух. Той освещава живота на всеки член на Църквата чрез тайнствата, молитвата, богослужението. Църквата е съборна, защото тя е съборно тяло. Всички нейни членове са събрани от една вяра. В гръцкия оригинал на Символа на вярата, думата, която светите Седмочисленици превеждат със „съборна“ е католики, т.е. всеобща, цялостна. В тази цялост заедно с Бога са всички светии, всички ангели и всички верни.

98 Църквата е апостолска, защото посредством апостолите – техните евангелия и послания – ние научаваме за Иисус Христос. Както Спасителят завещава на учениците Си всичко, което знае от Отца, така и учениците Му на свой ред предават на своите ученици благовестието и вярата. Апостолите ръкополагат първите дякони, презвитери и епископи. Епископите предават това ръкоположение на своите ученици, а те, съответно – на своите. Така днес всеки дякон, презвитер и епископ е на свой ред приемник на апостолското ръкоположение. На основата на Божието Откровение е формирано вероучението на Църквата. Отклоненията от това вероучение са определяни като ереси. Отклоненията от дисциплинарен характер са определяни като схизми или разколи. Православната църква приема Римокатолическата църква и протестантските общности като отделили се от нея през историята членове. Православният християнин разбира и уважава избора на всеки отделен инославен християнин, но не приема отклоненията във вярата, към които той се придържа. Постоянното действие на Светия Дух в Църквата е засвидетелствано от времето на светите апостоли и то ще продължи до края на историята. в Духа Светий са провеждани вселенските събори, Духът Светий е потвърждавал техния авторитет. В Него се извършва всяка света Литургия и днес, когато верните се събират, за да бъдат заедно на Господнята Трапеза. Затова в Православната църква всеки индивидуален опит придобива стойност и смисъл, когато е споделен. Истинността на Православната църква се засвидетелства от застъпничеството пред Бога на безброй просияли православни светци. Пред техните мощи, в храмове, посветени на тях, безброй вярващи получават утеха, духовно и физическо изцеление, помощ, която не може да бъде предоставена от външния свят.