Обучението по религия - диалог и инклузия

Втора глава • Европейската образователна политика и... 51
създаването на Съд, който да защитава отделния гражданин в случай на
нарушени негови права, се определя като „иновативна характеристика“ за
една международна конвенция в областта на правата на човека, тъй като
предоставя възможност на индивида да играе активна роля на междуна-
родната сцена.

– Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа41 е неза-
висима институция в рамките на Съвета на Европа, създадена през 1999 г.
Комисарят се избира от Парламентарната асамблея на СЕ, за срок от шест
години. Съгласно мандата си той насърчава уважението към правата на
човека, закрепени в международноправните инструменти на СЕ, а така
също и общата осведоменост и обучението по тези въпроси. Осъществява
посещения в страните-членки, изготвя както доклади за състоянието на
правата на човека в отделните страни, така и тематични доклади по раз-
лични аспекти в тази област, отправя също препоръки – конкретни (към
отделна страна) и общи (по широко разпространен проблем).

– Постоянна конференция на министрите на образованието, коя-
то отговаря на всеки 3 години и издава декларации в подкрепа на проекти
или инициира проекти, както и влияе на образователната политика.

1. Политики и практики на Съвета на Европа: Образователен
проект „Интеркултурно образование и предизвикателства на
религиозното многообразие и диалог 2002–2008“ (DG IV)

Политиката и практиката на Съвета на Европа по отношение на ре-
лигиозното образование намира израз в редица инициативи през послед-
ното десетилетие.

През 1999 г. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прикан-
ва държавите-членки да засилят изучаването на религиите „като набор
от ценности, към които младите хора трябва да развият критичен под-
ход в рамките на обучението по етика и гражданско общество“ и за на-
сърчаване на преподаването на сравнителна история на религиите, за да
се подчертае техния произход, сходствата в някои от техните ценности
и разнообразието на техните обичаи“. За да се изясни статута на такова
преподаване в държавните училища, Европейският парламент приканва
държавите-членки да насърчават обучението по религия, като същевре-
менно се съобразяват с религиозната вяра на семействата, за да се избегне

41 По-подробно вж.: www.coe.int/commissioner

52 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

всякакъв конфликт между държавата и свободното решение на семей-
ствата по този много чувствителен въпрос.“42 През 2007 г. европейските
министри на образованието заявяват в специална декларация, че „незави-
симо от религиозната система на образование, която съществува в дадена
страна, децата трябва да получат обучение, съобразено с религиозното и
философско разнообразие като част от интеркултурното образование.“43

През същата година Световната организация на учителите на своя
конгрес в Берлин изразява същото мнение в подкрепа на обучението по
религия без дискриминация като незаменим елемент от общата култура,
диалога между културите и гражданското образование.44

На европейско ниво въпросът за религията в общественото образо-
вание започва да се поставя все по-сериозно и категорично. В тази връзка
се насърчава обсъждането и провеждането на дългосрочен образователен
проект „Интеркултурно образование и предизвикателства на религи-
озното многообразие и диалог 2002–2008“ (DG IV). В рамките на този
проект Съветът на Европа представя основни културни аргументи за
включване на обучението по религия в рамките на инклузивното интер-
културно образование. Дават се насоки за това как обучението по рели-
гия да бъде включено в общото образование в различните образователни
системи чрез постигане на всеобщо съгласие относно факта, че религиите
са важна част от човешката култура. Препоръчва се религиите да бъдат
разглеждани във всички държави като част от интеркултурното образо-
вание.

В рамките на този проект е одобрена Препоръка / Rec (2007) на Ко-
митета на министрите към държавите-членки „Религиозното измерение
на интеркултурното образование: принципи, цели и подходи на препода-
ване“ относно преподаването на религия и други светогледи в училища-
та от 2007 г. Този документ препоръчва на правителствата на държавите-
членки, с оглед за техните конституционни структури, специфичен на-
ционален и регионален контекст и образователна система, да предприемат
следните действия:

1. Да се възползват от принципите, изложени в приложението към
тази препоръка в своите настоящи или бъдещи образователни реформи;

42 Препоръка 1396 (1999) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за религия-
та и демокрацията.

43 Заключителната декларация на 22-то заседание на Постоянната конференция на евро-
пейските министри на образованието, Истанбул, 4–5 май 2007 г. (параграф 23).

44 Резолюция относно мястото на религията в училищата, приета от Петия световен кон-
грес на народната просвета, Берлин, 22–26 юли 2007 г.

Втора глава • Европейската образователна политика и... 53
2. да предприемат инициативи в областта на интеркултурното обра-
зование, свързани с религиозното многообразие, с цел насърчаване на то-
лерантността и развитието на култура на мирно съвместно съжителство;
3. да гарантират, че тази препоръка е доведена до вниманието на съ-
ответните публични и частни органи в съответствие с националните про-
цедури.
В основата на тази препоръка стои идеята, че религиозното образова-
ние трябва да развива интеркултурната компетентност.
Принципите, които се изтъкват като формиращи основата и опреде-
лящи перспективата, в която религията трябва да се разглежда в рамките
на интеркултурното образование са:
– Приемане, че религията е най-малкото „културен факт“, който до-
принася, заедно с други елементи като език и исторически и културни тра-
диции, за социалния и индивидуален живот;
– Информираност за и познаване на религиите и философиите, които
попадат в публичната сфера и трябва да се преподават, за да се развива
толерантност, както и взаимното разбирателство и доверие;
– Религиозните или философски концепции за света и вярата се раз-
виват въз основа на индивидуалното обучение и опит и не бива да бъдат
изцяло предварително определяни от семейството или общността;
– Интегриран подход към религиозните, морални и граждански цен-
ности, които трябва да бъдат насърчавани в образованието;
– Интеркултурният и междурелигиозен диалог са важна предпостав-
ка за развитието на толерантност и култура за мирно съвместно същест-
вуване.
Компетенции, които трябва да бъдат постигнати чрез разработване
на самостоятелни учебни програми или чрез интердисциплинарни под-
ходи са култивиране на чувствителност към религиозното и философско
разнообразие като елемент, който допринася за богатството на Европа,
чрез:
– гарантиране на съответствието между изучаването на религиозно-
то многообразие с целите на образованието за гражданско общество, чо-
вешки права и зачитането на принципа за равно достойнството на всички
хора;
– насърчаване на комуникацията и диалога между хората от различ-
ни културни и религиозни среди, включително и тези без религиозна при-
надлежност;
– формиране на отношение на толерантност, съпричастност и уваже-
ние по отношение на религиозното многообразие;

54 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

– насърчаване на гражданския дух и умереност в изразяването на
идентичността;

– насърчаване на информираност за различните аспекти (символи,
практики, и др.) на религиозното многообразие;

– избягване на заклеймяване или идеализация на ролята на религии
или философски учения в историята и културното наследство;

– прилагане аспекти на интеркултурен подход към религиозното об-
разование.

Образователни предпоставки за осъществяване на интеркултурно-
то образование са:

– комуникация между отделните индивиди, на базата на съпричаст-
ност с цел да се създаде една среда, в която се насърчава взаимното дове-
рие и разбирателство;

– кооперативно обучение, което позволява на учениците от всички
традиции, които да са представени, да работят заедно;

– предоставяне на безопасно място за живот, с цел насърчаване на
изразяване, без страх от осъждане или осмиване;

– способност да се прави разлика между разбирането и даването на
оценки по отношение на другите.

Методи на обучение, формиращи умения за свободно интеркултурно
общуване според този образователен проект са:

– използване на „симулации“ за създаването на учебни ситуации,
свързани с дилеми, диалог и размисъл;

– насърчаване на учениците да отстояват своите собствени възгледи
и да отразяват обективно съществуването и на други виждания;

– ролеви игри в опит да се възпроизведе и да се разбере гледната точ-
ка и преживявания на другите;

– сътрудничество, а не конкуренция, за изграждане на положителна
самооценка;

– феноменологичен подход, насочен към култивиране съпричастност
и разбиране на религиозния опит на другите;

– интерпретативен подход, който насърчава гъвкавото разбиране на
религиите, и избягва да ги поставя в твърда, предварително дефинирана
рамка;

– диалогичен подход, който дава възможност на учениците да се от-
ворят към ценностите и идеите на другите с емпатия;

– контекстуален подход, като се вземат предвид местните и глобални
условия на обучение.

Втора глава • Европейската образователна политика и... 55

Квалификация и усъвършенстване на учителите
В съответствие с принципите, целите и подходите за обучение, посо-
чени по-горе, от държавите-членки се изисква:
– да се подчертае, че обучението с цел квалификация и усъвършенст-
ване на учителите е един от основните начини за увеличаване на уменията
им, чрез които да съдействат за изграждането на едно по-толерантно об-
щество;
– да предоставят на учителите квалификация и средства за придоби-
ване на съответните ресурси за обучение с цел изграждане на необходи-
мите умения за преподаване на религиозното познание;
– да предвидят при разработката на образователните си политики
необходимите средства за проучване и оценка на резултатите, успехите и
трудностите, както и на различните педагогически практики;
– да се разработват образователни подходи, включващи широкото и
нарастващо използване на новите информационни технологии, както в
рамките на училището, така и извън него и да се позволи на учителите да:
• разполагат с богати и разнообразни ресурси на преподаване;
• обмен на ресурси и успешен опит по отношение на религиозното
интеркултурно образование;
• насърчаване на критичната оценка относно надеждността и валид-
ността на източниците;
• улесняване на възможностите за обмен и диалог между ученици от
различни културни среди;
• упражняване на постоянна бдителност при спазване на правните
норми, както и свободата на изразяване, с цел борба с разпространението
на идеи с расистко или ксенофобско съдържание.
Политическият интерес към обучението по религия води до изгот-
вянето и издаването на учебни материали, насочени специално към учи-
телите. Съветът на Европа в продължение на няколко години работи по
въпроса за интеркултурния диалог в образованието. През 2007 г. на ан-
глийски, френски, гръцки, норвежки език се публикува учебно помагало
за училищата със заглавие „Религиозно многообразие и интеркултурно
образование“45. Тази книга има за цел да помогне на учителите, както и на
другите участници в образованието, да се справят с проблемите на рели-
гиозното многообразие в съвременното училище на концептуално и пе-
дагогическо ниво.

45 Keast, J. (ed) Religious Diversity and Intercultural Education: A Reference Book for Schools,
Strasbourg: Council of Europe, 2007.

56 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

2. Бяла книга за интеркултурен диалог „Да живеем заедно като
равни по достойнство“

През май 2008 г. Съветът на Европа издава изключителната по своето
значение Бяла книга за интеркултурен диалог „Да живеем заедно като
равни по достойнство“ 46, лансирана от министрите на външните работи
на Съвета на Европа в 118-тата си сесия в Страсбург, 7 май 2008. В нея се
изразява позицията, възприета на европейско равнище през последните
десет години. Налице е признаване правото на всеки млад човек в Европа
да притежава в рамките на закона специфични възгледи, независимо дали
те са религиозни или светски, и че е необходимо обществото да развие
култура за съвместен мирен живот. Смята се, че всички млади европей-
ци трябва да имат познания и разбиране на религиозното многообразие в
Европа и извън нея, без, разбира се, наивно да се вярва, че това разбиране
автоматично ще увеличи толерантността. В допълнение се подчертава не-
обходимостта от предоставяне на възможности за критично и обмислено
ангажиране посредством модериран диалог и обмен, например, на подхо-
дящите чувствителни въпроси, чрез които да бъдат култивирани търсе-
ните нагласи и умения. Това е част от посланието на Съвета на Европа в
Бялата книга по въпросите на интеркултурния диалог. В концептуалната
£ рамка се отделя особено внимание на религиозното измерение на интер-
културния диалог.

Като продължение на Бялата книга за интеркултурен диалог „Да жи-
веем заедно като равни по достойнство“ е разработен интердисциплина-
рен проект на Съвета на Европа „Автобиография на междукултурните
срещи/контакти“. В основата на екипа по проекта са неговите членове
проф. Robert Jackson и д-р Julia Ipgrave. Целта на проекта е по-специално-
то прилагането на раздел 5.3. Обучение и преподаване на междукултурни
познания на Бялата книга: „Трябва да бъдат разработени допълнителни
средства, които да накарат учениците да упражняват независими критич-
ни способности, включително и да се отнасят критично към собствените
си отговори и нагласи на опита от съприкосновение с други култури.“ 47

„Автобиография на интеркултурните контакти/срещи“ е инструмент,
създаден да насърчи хората да мислят и да се учат от интеркултурните

46 White Paper on Intercultural Dialogue, Council of Europe 2008. – https://wcd.coe.int/
ViewDoc.jsp?Ref=CM%282008%2930&Language=lanEnglish&Ver=final

47 Бялата книга за интеркултурния диалог „Да живеем заедно като равни по достойн-
ство“, стр. 25, точка 152.

Втора глава • Европейската образователна политика и... 57
срещи, които са им направили силно впечатление или са имали дълго-
траен ефект върху тях. При откриването на това, което лежи в основата
на тези срещи, потребителите стават все по-наясно за съдържанието на
своя опит и преживяване, като по този начин развиват интеркултурна
компетентност. Автобиографията е за всички: тя може да се използва в
училищната учебна програма или в друг образователен контекст, който
допринася за обучение през целия живот. Тя може да се използва и извън
официалните образователни контексти като самооценка и инструмент за
развитие. Има две версии:

• версия за ученици от начална училищна възраст до около 11 го-
дишна възраст, включително и за тези, които все още не са в състояние да
четат и пишат, и

• стандартна версия, подходяща за възрастни потребители в учили-
щата и извън тях.

Автобиографията е придружено от набор от помощни материали 48,
като например следните въпроси за писмено описание на интеркултурна
среща, адресирани към ученици от начална училищна възраст:

„Среща с......................................
− Какво може да си спомниш за мястото, където срещна този човек и
какво се случи, когато се срещнахте?
− Запиши всичко, което можеш да си спомниш за човека, с когото се
срещнахте – как изглеждаше и как беше облечен?
− Беше ли ви лесно да се разбирате един друг? Как си комуникирахте?
− Как се почувства по време на тази среща?
− Как мислиш, че се е почувствал другият от срещата с теб?
− Смяташ ли, че има нещо, което ти и другият човек може да научите
един от друг?
− Какво мислиш, че сте научили или открили от срещата?
− Ако срещнеш този човек отново, има ли нещо повече, което би ис-
кал да го попиташ или нещо друго, което ще му кажеш за себе си?
− Какво друго?“
Интеркултурната среща може да бъде контакт между хора от различ-
ни страни или между лица от други културни среди в една и съща държа-
ва, например, от друг езиков, етнически или религиозен произход.
Потребителите на автобиография на интеркултурните срещи разви-
ват разбиране и компетенции за бъдещето чрез критично отразяване на

48 Материалите са на разположение на сайта на Съвета на Европа на адрес http://www.
coe.int/t/DG4/AUTOBIOGRAPHY/AutobiographyTool_en.asp

58 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

опита. Те избират и описват специфични междукултурни срещи, в които
са взели участие, анализират индивидуалния си опит, определят различни
аспекти на текущите си интеркултурни познания като стимул за разви-
тието на своите компетенции.

3. Препоръка CM / REC (2008) 12 на Комитета на министрите към
Съвета на Европа

През декември 2008 г. ревизираната политика на Съвета на Европа на-
мира израз в специална Препоръка CM / Rec (2008) 12 на Комитета на
министрите 49 относно мястото на религиите и религиозните убеждения
в рамките на интеркултурното образование. В тази препоръка се опреде-
лят редица принципи и цели, както и методите за преподаване и учене с
цел улесняване на подходящото представяне на религиозното многообра-
зие в образователните институции. Особено място отново се отделя на
квалификацията и усъвършенстването на учителите.

В тази препоръка се формулират следните цели на религиозното об-
разование:

 развитие на толерантно отношение и зачитане правото на изпо-
вядване на определена вяра;

 формиране на чувствителност към различията в религиозните и
нерелигиозни убеждения;

 насърчаване на комуникацията и диалога;
 предоставяне на възможност за създаване на пространство за диалог;
 разрешаване на чувствителни или спорни въпроси;
 формиране на умения за критична оценка и размисъл;
 борба с предразсъдъците и стереотипите;
 насърчаване на способността да се анализира и интерпретира без-
пристрастно.
Като образователни предпоставки за постигането на тези цели се
изтъква наличието на:
 чувствителност към равното достойнство на всеки отделен човек;

49 Препоръка CM / Rec (2008) 12 на Комитета на министрите за съотношението на ре-
лигиозни и нерелигиозни убеждения в рамките на интеркултурното образование (10
декември 2008 г.). https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=CM/Rec%282008%2912&Languag
e=lanEnglish&Site=CM&BackColorInternet=DBDCF2&BackColorIntranet=FDC864&Bac
kColorLogged=FDC864

Втора глава • Европейската образователна политика и... 59

 признаване на правата на човека като ценност;
 възможност за поставяне на мястото на другия, за да се установи
взаимно доверие и разбирателство;
 съвместно учене, в което да се включат и участват представители
на всички традиции;
 осигуряване на безопасно учебно пространство за насърчаване на
свободното изразяване, без страх от осъждане или присмех.
По отношение на квалификацията и усъвършенстването на учите-
литекато компетентни субекти на интеркултурното образование от
държавите-членки се изисква:
 да предоставят на учителите по религия възможност за придобива-
не на педагогическа правоспособност, квалификация и усъвършенстване
 да осигурят средства за придобиване на богати и разнообразни
средства за обучение
 да осигурят обективно (безпристрастно) и отворено обучение;
 да насърчават демократизацията на образованието на всички нива;
 да улесняват обмена и диалога между учениците от различен про-
изход;
 да установяват положителни взаимоотношения с родителите,
местната общност и религиозните общности (включително и посещение
на различни места за поклонение);
 да включат изследвания и оценяване.
Във връзка с Препоръката на комитета на министрите от 2008, на
следващата година Съвета на Европа инициира иновативен обмен на идеи
Exchange 2009. По времена обсъжданията се коментира рамката за опре-
деляне на стандарти и инструменти за нейното реализиране. Повечето
участници в дискусиите приемат Препоръка CM/Rec(2008)12 като прило-
жима рамка от насоки, определящи стандартите и инструментите на ре-
лигиозното училищно образование. По-голямата част от тях счита, че на-
правеното от Съвета на Европа в тази област (справочникът за училищата
„Религиозно многообразие и интеркултурно образование“50 и неговата
практическа роля за управление на социално-културния диалог) предос-
тавя една полезна и продуктивна работна база, допълнена от Бялата книга
на Съвета на Европа за интеркултурния диалог (2008).
В процеса на обмен на идеи и становища участниците в Exchange 2009
постигат съгласие по някои ключови въпроси в разбирането на обучение-

50 Keast, J. (Ed.) (2007) Religious Diversity and Intercultural Education: A Reference Book for
Schools (Strasbourg, Council of Europe Publishing).

60 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
то по религия и на вероучението. Докато вероучението като конфесионал-
но обучение се стреми да развие религиозната вяра, основната цел на обу-
чението по религия е да насърчи взаимното разбирателство и уважение
чрез по-добро познаване на различните религии и светогледи. В контекста
на това разбиране се изтъква, че обучението по религия и вероучение-
то преследват различни, но не и несъвместими цели. „Отвъд различните
цели, двата вида на преподаване могат да помогнат за формиране на цен-
ности и нагласи, особено на тези, необходими за насърчаване на основни-
те ценности, поддържани от Съвета на Европа“.51

4. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа
(OSCE): Толедските ръководни принципи на религиозното
обра­зование

Освен Съвета на Европа за постигането на целите на инклузивното
интеррелигиозно образование работи активно, съвместно с експерти,
Службата за демократични институции и права на човека (ODIHR)
към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (OSCE).
Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа е най-голяма-
та регионална организация за сигурност, създадена през 1970 г. като фо-
рум за диалог по време на Студената война. В рамките на организацията
дейностите по гарантиране на сигурност са насочени в три направления:
военно-политическо, хуманно, екологично и икономическо. През 2007 г.
OSCE публикува основните, приоритетни за Европейския съюз, принци-
пи на обучението по религия в държавните училища, по-известни като
Толедски ръководни принципи. Този документ определя стандартите на
обучението по религия в държавните училища.

Толедските ръководни принципи (TGPs) 52 са признати с консенсус
от външните министри на 56 страни. Те са изработени през март 2007 от
интердисциплинарна работна група с включване на юристи, учени, препо-
даватели с разнообразен религиозен и нерелигиозен опит.

Толедските ръководни принципи за преподаване на религия в дър-
жавните училища се изработват с цел:

51 Jackson, R. Why Education about Religions and Beliefs? European Policy Recommendations
and Research. // Toward Mutual Ground: Religious Education, Education and Diversity. Ma-
ter Dei Institute of Education, Dublin City University, 21st October 2011.

52 Toledo Guiding Principles on Teaching about Religions and Beliefs in Public Schools OSCE
2007, http://www.osce.org/odihr/29154

Втора глава • Европейската образователна политика и... 61
 „да се допринесе за по-доброто разбиране на религиозното мно-
гообразие в света и нарастващото присъствие на религията в публичната
сфера“
 „подпомагане на държавите-участнички в Организацията за си-
гурност и сътрудничество в Европа (OSCE) към насърчаване на изследва-
нията и на религиозното познание в училищата... като средство за засил-
ване на религиозната свобода и повишаване нивото на толерантност.“
В този документ Организацията за сигурност и сътрудничество в Ев-
ропа OSCE/ODIHR изтъква като аргумент за осъществяване на обучение
по религия в европейските общообразователни училища основните права
на човека:
 свобода на религията или убежденията, основаваща се на плурали-
зъм;
 плурализмът изисква толерантност към различията;
 толерантността към различията изисква най-малко знания и раз-
биране на вярванията и ценностите на другите
Затова основен контекст на Толедските ръководни принципи е рамка-
та на човешките права, която съдържа правни въпроси по отношение на
държавата, както и правата на родителите, децата, учителите и малцин-
ствата. В този смисъл тук се извеждат следните приоритети на съвремен-
ното училищно обучение по религия в Европа:
 Зачитане правото на свобода на религията или убежденията
 Включване на различни религии и вярвания
 Утвърждаване ролята на семейството и религиозните организации
 Насърчаване на инклузията – при подготовката на учебните пла-
нове / материали, подбора на учителите и в класните стаи
 Препоръчителна неутралност по отношение на религиите и убеж-
денията
 Насърчаване на безпристрастно и балансирано обучение
 Препоръчва се програмите да отразяват
– историческите и съвременни аспекти
– глобалните (световни) и локалните (местни) традиции
 Препоръчителна чувствителност при представянето на религии
и убеждения
 Поддържане на училищен етос (култура), в който многообразието
е ценност, а не проблем
 Подготовка на учебни програми: подходи и концепции
 Подготовка на учители
 Заключения и препоръки

62 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
Тук акцентът се поставя не на изучаването на конкретна религия,

а върху преподаването на различни религии и убеждения. Изтъкват се
следните десет основни принципи и критерии, които трябва да бъдат съ-
блюдавани, за да се гарантира високо качество на преподаване и адекват-
но обучени преподаватели:

„1. Обучението по религия трябва да се осигури и реализира безпри-
страстно, точно и на базата на солидна ерудиция. Учениците трябва да
научат повече за религията в среда на уважение на човешките права, ос-
новните свободи и гражданските ценности.

2. Преподаващите религия трябва да имат ангажимент към религи-
озната свобода, като насърчават опазването на правата на другите в дух
на взаимно уважение и разбирателство между членовете на училищната
общност.

3. Обучението по религия е основна отговорност на училищата, но
начина, по който се извършва то не бива да омаловажава или игнорира
ролята на семейството и на религиозните или хуманитарни организации
в предаването на ценностите на следващите поколения.

4. Необходимо е да се предприемат усилия, за да се създадат консул-
тативни органи на различни нива, като се предприеме глобален подход за
участие на различни заинтересовани страни в подготовката и изпълнени-
ето на учебните програми и в обучението на учители.

5. В случаите, когато една задължителна програма по религия не е
достатъчно обективна, усилията трябва да бъдат насочени към нейното
преразглеждане, за да стане по-балансирана и безпристрастна, а ако това
не е възможно, или не може да се осъществи веднага, да се признае пра-
вото на отказ от изучаването на предмета. Правото на отказ може да бъде
задоволително решение за родителите и учениците при условие, че въз-
можностите за неучастие са структурирани по деликатен и недискрими-
национен начин.

6. Преподаващите религия трябва да бъдат адекватно обучени да пре-
подават. Такива учители трябва да имат знания, нагласи и умения, свър-
зани с религията, които да преподават по безпристрастен и балансиран
начин. Учителите се нуждаят не само от компетентност по предмета, но
и от педагогически умения, така че да могат да си взаимодействат с уче-
ниците и да им помогнат да си взаимодействат един с друг отговорно и с
взаимно уважение.

7. При изготвянето на учебни програми, учебници и учебни матери-
али за обучението по религия следва да се имат предвид религиозните и
нерелигиозни възгледи по начин, който е всеобхватен, безпристрастен и

Втора глава • Европейската образователна политика и... 63
демонстриращ уважение. Трябва да се внимава да се избягват неточни или
вредни учебни материали, особено когато това подсилва негативните сте-
реотипи.

8. Учебните планове трябва да бъдат разработени в съответствие с
признати професионални стандарти, за да се гарантира балансиран под-
ход в обучението по религия. Разработването и изпълнението на учебните
планове трябва да включва и открити и безпристрастни процедури, кои-
то да дават подходящи възможности на всички заинтересовани страни да
предлагат коментари и съвети.

9. Качеството на учебните програми в областта на преподаването на
религия може да допринесе за ефективното постигане на образователните
цели на Толедските ръководни принципи, само ако учителите са профе-
сионално обучени да използват тези учебни програми и получават про-
дължаващо обучение, за да развиват своите знания и умения по отноше-
ние на тази материя. Всяка базова подготовка на учителите трябва да бъде
формулирана и разработена в съответствие с демократичните принципи
на човешките права и да включва вникване в културното и религиозно
многообразие на обществото.

10. В учебните програми, фокусирани върху обучението по религия,
трябва да се обърне внимание на ключови исторически и съвременни раз-
работки, свързани с религията и убежденията, и отразяващи глобалните и
местни проблеми. Те трябва да бъдат чувствителни към различни местни
прояви на религиозен и светски плурализъм, в училищата и общности-
те, които обслужват. Такава чувствителност ще помогне да се отговори на
опасенията на ученици, родители и други заинтересовани страни в сфера-
та на образованието.“53

Тези принципи предоставят насоки относно подготовката на програ-
ми за обучение по религия и са насочени както към политиците, така и
към учителите и образователната система като цяло. Ефективността на
този инструментариум зависи в голяма степен от неговото разпростране-
ние и достъпност чрез преводи във всички 56 държави-членки на ОССЕ.

53 Toledo guiding principles on teaching about religions and beliefs in public schools
prepared by the ODIHR advisory council of experts on freedom of religion or belief. OSCE
Office for Democratic Institutions and Human Rights (ODIHR), OSCE/ODIHR, 2007, p.
16–17.

64 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

5. Европейски научни изследвания и проекти в областта на рели-
гиозното образование

Няколко години Европейският съюз подкрепя научните изследва-
ния в областта на религиите в Европа в съответствие със седмата рамкова
програма за научни изследвания (приоритет 7, специална сфера „Ценнос-
ти и религии в Европа“). В тази рамка за периода 2006–9, ЕС финансира
важният научно-изследователски проект REDCo  54 „Религия, образо-
вание, диалог и конфликт“, който обединява изследователи, работещи
за религиозното образование в Европа от Германия, Норвегия, Англия,
Холандия, Франция, Испания, Русия, Естония. Целите му са да се иден-
тифицират подходи и политики, чрез които религията в образованието
да стане фактор за насърчаване на диалога и намаляване на конфликтите,
както и провеждане на количествени и качествени училищни проучвания
на 14–16 годишни ученици (и техните учители). Темата за важността на
диалога между представителите на различните вероизповедания и миро-
гледи в контекста на интеркултурното преподаване и обучение, подчерта-
на с особена отчетливост в такива международни документи като „Бяла
книга за интеркултурен диалог“ на Съвета на Европа и „Толедските ръко-
водни принципи за преподаване на знания за религиите и убежденията
в светските училища“, е централна и за проекта REDCo. Провежданото
в неговите рамки европейско сравнително изследване на възгледите на
младежите за религията, религиозното многообразие и възможността за
диалог, както и стратегии за преподаване и работа в клас са под надслов
„Религията в образованието: принос в диалога или фактор за конфликт в
трансформиращите се общества на европейските страни“.

REDCo е първият значителен проект в областта на изследването на
религията и образованието, получил финансиране от Европейската коми-
сия. Той се осъществява в периода от март 2006 до март 2009 г. За този
период са проведени пилотно (качествено) и основно (статистическо) из-
следвания във осем страни (Германия, Англия, Франция, Нидерландия,
Норвегия, Естония, Русия, Испания), предмет на което е религията в лич-
ния и училищния живот на 14–16 годишни ученици. Учениците са изра-
зили своята гледна точка за личния религиозен опит, социалното измере-

54 REDCo: „Religion in Education. A contribution to Dialogue or a factor of Conflict in trans-
forming societies of European countries“ – „Религията в образованието. Принос за диа-
лог или фактор на конфликт в трансформирането на обществата в европейските стра-
ни“. Вж.: www.redco.uni-hamburg.de.

Втора глава • Европейската образователна политика и... 65

ние на религиозния живот и присъствието на религията в съвременното
училище.

Резултатите на проекта могат да послужат за стимул за по-нататъшна
разработка на образователната политика на общоевропейско и национал-
но ниво.

Основни резултати на изследването:
− По-голямата част от анкетираните оценяват положително религи-
озната нееднородност на обществото, но изразяват и редица предразсъ-
дъци.
− Най-важен източник на сведения за религиите и формирането на
светогледа като правило е семейството, на второ място – училището.
− Контингентът от ученици включва три съизмерими групи, в пър-
вата от които влизат тези, за които религията има важно значение в живо-
та, във втората – тези, за които тя няма значение, и в третата – тези, които
заемат половинчата и неустойчива позиция в диапазона между тези два
полюса.
− Независимо от религиозните си възгледи повечето ученици са за-
интересувани от изучаването на религия в училище. Те са добре осведоме-
ни за религиозното многообразие и са запознати с него от личния си опит,
получен в голямата си част в училище, но също и извън неговите предели.
− Като правило, 14–15-годишните проявяват откритост в отноше-
нията с връстниците си от други религиозни традиции. Същевременно,
обаче, са по-склонни към общуване с връстници от еднаква с тяхната тра-
диция.
− Учениците често проявяват толерантни отношения повече на тео-
рия, отколкото на практика. Толерантността, така както те я изразяват в
хода на обсъжданията в клас, не винаги намира място в ежедневието.
− Този, който е изучавал многообразието на религиозния живот в
училище, изразява по-голямо желание да встъпва в разговори за религии
и светогледи с ученици от друга традиция в сравнение с този, който не е
имал възможност за такова изучаване.
− Учениците желаят мирно съжителство между хората с различна
религия или светоглед въз основа на взаимното познаване, споделянето
на общи интереси и осъществяването на съвместна дейност.
− В повечето страни се изказва подкрепа на правото на вярващите
на умерено религиозно самоизразяване. Например, анкетираните не са
против ненатрапчивото носене в училище на религиозни символи или
молитвените събрания на представители на една или друга религия на до-
броволна основа.

66 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

− Учениците, в живота на които религията заема важно место, про-
явяват по-голямо уважение към чуждите религиозни традиции и повече
оценяват ролята на религията в света.

− Повечето учащи се предпочитат училището да отделя внимание на
изучаването на различни религии, отколкото само на определена религи-
озна вяра или светоглед.

− Изразява се желание изучаването на религиите да преминава в
обстановка, създаваща чувство за сигурност, на основата на съгласувани
процедури за самоизразяване и обмен на мнения.

− Наблюдава се стремеж към избягване на конфликти на религиозна
почва, но по-уязвими в това отношение се чувстват религиозните ученици.

− отдава се предпочитание на тези модели на изучаване на религия,
които са познати.

Препоръки:
Получените резултати подкрепят препоръките на Съвета на Европа
и Толедските ръководни принципи. В същото време се обръща внимание
на необходимостта от диференциран подход в прилагането на образова-
телната политика на ниво национални образователни системи. Това се
обуславя от различията на националните традиции, нормативни системи
на правово регулиране и педагогически подходи към религията в образо-
ванието. Прилагането на политиката в национален контекст трябва да се
осъществява с внимание.
На европейско ниво се дава възможност за осъществяване в клас на
дискусии по религиозни въпроси и диалог между различните религиоз-
ни, както и нерелигиозни светогледи. Резултатите от изследванията на
възгледите на учениците подчертават важността на диалога в клас, който
набляга на обмена на идеи и общуване между ученици с различни глед-
ни точки по отношение на религии и светогледи. Затова в национален и
общоевропейски контекст се препоръчва като необходимо придържането
към следните позиции:

1) Съдействие на мирното съжителство
Централно значение за развитието и прилагането на образователната
политика има преобразуването на теоретичната (пасивна) толерантност в
практическа (активна) толерантност.
Във връзка с това се препоръчва:
− да се преодоляват съществуващите по отношение на религиите
стереотипи, да се предлага по-комплексна представа за религиите, отра-
зяваща техния принос в живота на личността и обществото;

Втора глава • Европейската образователна политика и... 67

− да се развива и укрепва готовността на подрастващите за диалог по
религиозни и светогледни въпроси;

− да се създават възможности за срещи с различни светогледи и ре-
лигии (включващи взаимодействие с местните общности с цел интензи-
фикация на обмена на възгледи между различните религиозни и нерели-
гиозни групи) и за подсилване на контактите между учениците, придър-
жащи се към различни позиции по отношение на религията.

2) Административна подкрепа на многообразието
Гражданското образование набляга на противодействието на соци-
алната еднородност. А преходът от пасивна толерантност към активна
предполага необходимостта в по-голяма степени да се цени и поддържа
религиозното многообразие в училищна и университетска среда.
Във връзка с това се препоръчва:
− да се предоставя на учениците възможност да изучават религията
и да се създават условия за дискусии на тази тема;
− да се развиват иновационни подходи към изучаването на религии-
те и светогледите в съдържанието на различни учебни предмети, особено
в обучението по религия, философия, история, литература и др.;
− обучението по религия трябва да включва образователни задачи,
свързани с развитието на разбиране и търпимост, като се обръща внимание
на потребностите на детето, променящи се според неговото израстване;
− да се съдейства за това университетите в своята преподавателска
и изследователска дейност да отделят внимание на по-дълбокото и все-
странно разглеждане на религиозното многообразие.

3) Инклузивност по отношение както на религиозните, така и на
нерелигиозните виждания

Училището е място, където трябва да се оказва уважение на всички,
независимо от техните виждания и религиозни убеждения. В живота на
някои ученици религията заема важно място и не бива да се допуска вяра-
та им да стане препятствие за академична успеваемост.

Във връзка с това се препоръчва:
− да се включват в образователното съдържание за изучаване раз-
лични религии и светски мирогледи в цялата им сложност и вътрешно
многообразие;
− да се обогатява религиозното измерение на интеркултурното об-
разование и образованието в областта на демократичното гражданство и
правата на човека.

68 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

4) Професионална компетентност
Без необходимото ниво на компетентност от страна на преподавате-
лите-специалисти не би било възможно осъществяването на диалогично
религиозно образование в контекста на културното разнообразие. Съот-
ветстваща на целите на това образование подготовка се изисква както на
ниво базово професионално образование, така и в хода на по-нататъшно-
то професионално усъвършенстване на учителя.
Във връзка с това се препоръчва:
− да се подготвят преподавателите по различните предмети да се об-
ръщат адекватно към религиозната тематика, съответстваща на тяхната
учебна дисциплина, като взаимодействат с учениците, независимо от тях-
ната религиозна или нерелигиозна принадлежност;
− да се помогне на учителите да овладеят методите за подкрепа и по-
ощрение, които развиват в учениците усещане за комфорт в условията на
различие и да бъдат готови за възприемане на многообразието в своя ли-
чен опит;
− в програмите за професионална подготовка на учителите да се от-
деля внимание на развитието на умения за организиране и водене в клас
на дискусии по най-остро обсъжданите в обществото въпроси, свързани
с религията и конфликтите на различни светогледи.
В резултат на проекта REDCo издателство Waxmann издава пореди-
цата от научни трудове „Религиозното многообразие и образованието в
Европа“ под редакцията на Cok Bakker, Hans-Günter Heimbrock, Robert
Jackson, Geir Skeie и Wolfram Weisse. Тази серия от книги започва да излиза
през 2006 г. и се ангажира с изследване и размисъл върху променящата се
роля на религията и образованието в Европа. Томовете в серията съдър-
жат емпирични изследвания, проведени с млади хора, учители, обучители
на учители и политици. Поредицата включва и произведения, които до-
принасят за развитие на научната теория, като отразяват основните про-
блеми и нови перспективи за по-доброто разработване на образовател-
ните политики и педагогика, особено във връзка с педагогическата прак-
тика. Целта на публикуването на поредицата е да се съсредоточи внима-
нието върху значението на укрепването на плуралистичните демокрации
чрез стимулиране на развитието на активно гражданство и насърчаване
на по-голямо взаимно разбирателство чрез интеркултурно образование.
Тя обръща специално внимание на образователните предизвикателства
на религиозното многообразие.
Освен публикуваните издания от проекта REDCo серията включва,
разработки от друга европейска изследователска група, в които учени

Втора глава • Европейската образователна политика и... 69
са ангажирани в емпиричните и теоретични изследвания върху аспекти
на религията и образованието във връзка с междукултурни въпроси:
ENRECA: Европейската мрежа за религиозното образование в Европа чрез
контекстуални подходи. В поредицата се издават и текстове от по-широк
кръг източници, включително ревизирани версии на Европейски доктор-
ски дисертации, редактирани сборници с есета и доклади от национални
или европейски изследователски проекти. Серията е предназначена пре-
димно към преподаватели, изследователи и политици. Според оценката
на проф. Норман Ричардсън „няма друга такива поредица от академични
публикации, фокусирани върху теорията и практиката на религиозното
образование, които да са толкова плодотворни, както тези от серията на
Waxmann. Ако количеството и честотата на тези изследвания са донякъде
спиращи дъха, то човек може само да се възхищава на качеството, постиг-
нато в тази поредица от книги. Тя може да се разглежда като много важен
процес в развитието на академичните изследвания за мястото на религия-
та в съвременната образователна практика на Европа.“55

До настоящия момент поредицата „Религиозното многообразие и об-
разованието в Европа“ съдържа следните заглавия: „Междурелигиозното
и интеркултурно обучение в началните училища на Rotterdam Rijnmond.
Интердисциплинарно изследване на религиозното образование, занима-
ващо се с плурализъм на възгледите за света“56; „Толерантност и учебна
програма. Концепции на толерантността в мултикултурното единно нор-
вежко задължително училищно образование“57; „Религия и образование
в Европа. Развитие, контексти и дебати“58; „Проучване на учителите по
религия. Учителите като изследователи“59; „Религиозният плурализъм в
училището и обществото. Качествено проучване на тийнейджърските
нагласи в Европа“60; „Междурелигиозен диалог по електронната поща в

55 Richardson, N. Religious Diversity and Education in Europe. // British Journal of Religious
Education Vol. 32, No. 3, 2010.

56 Zonne, E. Interreligiöses und interkulturelles Lernen an Grundschulen in Rotterdam Rijnmond.
Eine interdisziplinäre religionspädagogische Studie des Umgangs mit der Pluralität der
Weltanschauungen. Waxmann, 2006.

57 Afdal, G. Tolerance and the curriculum. Conceptions of tolerance in the multicultural unitary
Norwegian compulsory school. Waxmann, 2006.

58 Jackson, R., S. Miedema, W. Weisse, J.-P. Willaime (Eds.). Religion and Education in Europe.
Developments, Contexts and Debates. Waxmann, 2007.

59 Bakker, C., H. G. Heimbrock (Hrsg.). Researching RE Teachers. RE Teachers as Researchers.
Waxmann, 2007.

60 Knauth, T., D. P. Jozsa, G. Bertram-Troost, J. Ipgrave (Eds.). Encountering Religious Pluralism
in School and Society. A Qualitative Study of Teenage Perspectives in Europe. Waxmann, 2008.

70 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
началното училище.“61; „Тийнейджърите и ролята на религията в живота
им, в училището и в обществото. Европейско количествено изследване“62;
„Учителите, отговарящи за религиозното многообразие в Европа.
Проучване.“63; „Образование в конфликт“64; „Традиция и бъдеще на ис-
лямското образование“65; „Религиозното многообразие и образованието
в скандинавски перспективи“66; „Религиозното образование в свят на ре-
лигиозно многообразие“67; „Изследване на образованието чрез практику-
ващата общност“68; „Религиозното образование като среща“69; „Религиоз-
ното образование, диалог и конфликт. Анализи в контекста на Европа“70;
„Диалог и конфликт в религията. Проучвания на образователните взаи-
модействия в европейските страни“71; „Ислямското религиозно образова-
ние в Швеция“72; „Исляма в образованието на европейските страни. Пе-
дагогически концепции и емпирични данни“73; „От безразличие към ди-
алог? Естонските младежи, училището и религиозното разнообразие“74;
„Изследване на религиозното образование като социална практика“75; „Да

61 McKenna, U., J. Ipgrave, R. Jackson. Inter Faith Dialogue by Email in Primary Schools. An
Evaluation of the Building E-Bridges Project. Waxmann, 2008.

62 Valk, P., G. Bertram-Troost, M. Friederici, C. Béraud (Eds.). Teenagers‘ Perspectives on the Role
of Religion in their Lives, Schools and Societies. A European Quantitative Study. Waxmann,
2009.

63 Want, A., C. Bakker, I. Avest, J. Everington (Eds.). Teachers Responding to Religious Diversity
in Europe. Researching Biography and Pedagogy. Waxmann, 2009.

64 Avest, I. (Hrsg.) Education in Conflict. Waxmann, 2009.
65 Wilna, A., J. Meijer, S. Rustidge (Übers.) Tradition and Future of Islamic Education. Waxmann,

2009.
66 Skeie, G: (Hrsg.) Religious Diversity and Education Nordic Perspectives. Waxmann, 2009.
67 Meijer, W. A. J., S. Miedema, A. L. Velde (Hrsg.) Religious Education in a World of Religious

Diversity. Waxmann, 2009.
68 Ipgrave, J. R. Jackson, K. O’Grady (Eds) Religious Education Research through a Community

of Practice. Waxmann, 2009.
69 Miedema, S. (Hrsg.) Religious Education as Encounter. A Tribute to John M. Hull. Waxmann,

2009.
70 Jozsa, D.-P., T. Knauth, W. Weiße (Hrsg.) Religionsunterricht, Dialog und Konflikt. Analysen

im Kontext Europas. Waxmann, 2009.
71 Avest, I. D.-P. Jozsa, T. Knauth, J. Rosón, G. Skeie (Hrsg.). Dialogue and Conflict on Religion.

Studies of Classroom Interaction in European Countries. Waxmann, 2009.
72 Berglund, J. Teaching Islam. Islamic Religious Education in Sweden. Waxmann, 2010.
73 Veinguer,  A.  A., G.  Dietz, D.-P.  Jozsa, T.  Knauth  (Hrsg.). Islam in Education in European

Countries. Pedagogical Concepts and Empirical Findings. Waxmann, 2009.
74 Schihalejev, O. From Indifference to Dialogue? Estonian young people, the School and Religious

Diversity. Waxmann, 2010.
75 Afdal, G. Researching Religious Education as Social Practice. Waxmann, 2010.

Втора глава • Европейската образователна политика и... 71
се научим да бъдем норвежци. Казус на управление на идентичността при
религиозно образование в Норвегия“76.

• Взаимодействието на политика и научни изследвания, осъществя-
вани от OSCE и Съвета на Европа в областта на религиозното училищно
образование, е изключително успешно. В европейски контекст е налице
силна ученическа подкрепа за демократичните образователни принци-
пи и процедури. Подходът на OSCE за правата на човека и на Съвета на
Европа за общо образование за гражданско общество се поддържат от
констатациите на научните изследвания по проекта REDCo. Същевре-
менно се появява необходимост от контекстуализация на изучаването на
религиозното многообразие във всяка страна. В някои страни (например
Англия) религиозното многообразие е предмет на изучаване на отделна
учебна дисциплина. В други (например Франция) – тази тема се разгръща
чрез изучаването на знания за религиозни факти в няколко учебни пред-
мета. На места религиозното многообразие може да се обвързва активно
с дискусии, разкриващи личните гледни точки на учениците (например в
Холандия, Норвегия, Англия, Германия). В други страни, обаче, това е по-
малко възможно (напр. Франция, Естония и др.).

Важна стъпка по отношение необходимостта на контекстуализация
на изучаването на религиозното многообразие е създаването от норвеж-
кото правителство през май 2009 г. на Европейския Wergeland77 център
(EWC)78 в рамките на споразумението за сътрудничество със Съвета на
Европа. Ресурсният център за образование за интеркултурно разбирател-
ство, човешки права и гражданско общество, има за цел да насърчава и
подкрепя работата на Съвета на Европа в областта на:

– интеркултурното образование;
– образование за правата на човека;
– образование за гражданско общество.
Религията и образованието са един от аспектите на всяка една от го-
респоменатите области. Този център е ценен източник на информация
за изследователи, училища, учители и обучители. Отворен е за всички 47

76 Iversen,  L.  L. Learning to be Norwegian. A case study of identity management in religious
education in Norway. Waxmann, 2012.

77 На името на H. Wergeland (1808–1845) – норвежки романтичен поет, силен поддръж-
ник на демокрацията и противник на авторитарните режими, защитник на свободата
на вярата и свободата на изразяване, воювал срещу антисемитизма.

78 Website: www.theewc.org

72 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

страни-членки на Съвета на Европа. Фокусира се върху състраданието и
толерантността в религията, политиката и литературата

Задачите на центъра включват:
• Да се улесни създаването на Network възможности;
• Да се съдейства за разпространението на съответните научни из-
следвания (изследователи на всички нива, международни изследовател-
ски и развойни проекти), с обратна връзка;
• Да насърчава и да си сътрудничи с организации, провеждащи из-
следвания, свързани с образователни практики и реформи;
• Да прилага научните изследвания в образователната политика и
практиката;
• Да организира семинари за обучение на учители;
• Да изгражда връзки с международни организации (ISESCO, ООН /
ЮНЕСКО и др.)
• Да използва програма Песталоци, както и други програми
Европейският Wergeland център разполага със сериозно разработен
уебсайт със собствен EWC Database, където чрез създаване на собствен
профил и/ или търсене на други можете да бъде намерен експертен поглед
за възможности за осъществяване на връзка и сътрудничество с връстни-
ци, както и на споделяне на личен опит.
Днес EWC е притегателна точка за изследователи, обучители на учи-
тели, преподаватели, докторанти и други експерти от цяла Европа и извън
нея.
Актуален за Европейският Wergeland център е осъществявания съв-
местно със Съвета на Европа дългосрочен ЕС/EWC 2011–13+ проект. Той
се осъществява от група специалисти от Италия, Великобритания, Герма-
ния, Норвегия, Руската федерация, Швейцария, Франция, председателст-
вана от бившия ръководител на Съвета на Европа по образование. Целта
на проекта е да насърчи изпълнението на Препоръката на комитета на
министрите към страните-членки за представянето на религиозните и
нерелигиозни убеждения в интеркултурното образование по различни
начини и в различни контексти с акцент върху избора на приоритети за
действие и научни изследвания.
От направения преглед на международните инициативи на европей-
ските институции се вижда големият ръст на интереса в областта на ре-
лигиозното образованието през последното десетилетие във връзка от
необходимостта от провеждането на толерантен интеркултурен диалог и
мирно съжителство в контекста на различието. Европейският съюз (чрез

Втора глава • Европейската образователна политика и... 73
Европейската комисия по образование), Съвета на Европа и Организа-
цията за сигурност и сътрудничество в Европа отделят специално внима-
ние на въпросите, свързани с образованието за гражданско общество и
за изследване на религиозното многообразие в рамките на образованието
в ЕС и в цяла Европа. На преден план излиза именно загрижеността за
повишаване на толерантността към различията (често свързани с права-
та на човека). Ценностите, предлагани от религиите, се преосмислят през
призмата на личностното и социално поведение и се извеждат чрез обра-
зователни дискусии в услуга на гражданското общество. Поставя се ак-
цент върху диалога и комуникацията, като се стимулират партньорства на
педагозите от религиозни и нерелигиозни среди, между конфесионално и
надконфесионално религиозно образование, образование за гражданско
общество и т. н. Увеличаването на размера на емпиричните изследвания за
определяне на образователната политика в областта на обучението по ре-
лигия дава възможност за формулирането на широки принципи и препо-
ръки. Налага се основният извод, че интеркултурната и мултирелигиозна
ситуация в Европа изисква повторна оценка на съществуващите образо-
вателни системи в определени страни, както и ново мислене в по-широк
европейски контекст. Това важи с огромна сила и за България.

74

75

Трета глава
МЕЖДУРЕЛИГИОЗНИЯТ ДИАЛОГ В ОБУЧЕНИЕТО ПО
РЕЛИГИЯ – ПРОБЛЕМИ И ДИСКУСИОННИ ВЪПРОСИ

Най-добрият начин да се избегне индокринацията в училищното обу-
чение по религия е не да се игнорират или избягват противоречиви теми,
а да бъдат научени учениците да разсъждават по тях. По този начин ние
им помагаме да развият важни когнитивни и комуникативни умения. В
процеса на търсене на отговори на проблемни въпроси, свързани с проти-
воречиви факти и твърдения, се развива чувството за разграничаване на
добри и лоши аргументи, учениците придобиват умения да формулират и
изразяват рационална аргументация.

Въз основа опита, натрупан при подготовката на студентите-бого-
слови за придобиване на педагогическа правоспособност, тук предлагам
и някои стратегии за справяне с определени противоречия, които могат
да възникнат в рамките на преподавания материал по религия, както и
между ученици с различни гледни точки.

1. Веротърпимостта в изучаването на религиозните системи като
условие за диалогичност в обучението

На прага на третото хилядолетие важен фактор на цивилизационно-
то развитие и взаимодействие е отношението на човека към представи-
телите на другите култури и религии. Съвременният процес на глобали-
зация не е възможен без толерантно отношение към представителите на
другите култури и религии, тъй като нетърпимостта към инакомислието,
към различните системи на светогледни ценности, в условията на все по-
широкото разпространение на насилие и агресия, поставят под заплаха
оцеляването на човечеството. В тази връзка, несъмнено актуално е об-
съждането на проблема за веротърпимостта.

Веротърпимостта е една от основните ценности в интеркултурните
взаимодействия на глобализиращия се свят. Като същностна характерис-
тика на гражданското общество тя се регламентира законово от държа-

76 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
вата, която определя правото на всеки на вероизповедание като основно,
абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо. На ниво междуличностни
отнош­ ения веротърпимостта е безпристрастно отношение на всеки човек
към последователите на друго изповедание. Фундаментът на веротърпи-
мостта в обществено-правен план се регламентира от Конституцията на
Република България и от Закона за вероизповеданията. Във връзка с това
в чл. 2., ал. 2 на този закон се прави следното важно уточнение: „Правото
на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира ре-
лигиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съот-
ветно практикува – свободно своето вероизповедание, индивидуално или
колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди
и ритуали.“
Понятието веротърпимост обикновено изразява отношение от по-
зицията на осъзнатата вяра към изповядването на друга религия, което
напълно съответства на смисъла на класическото понятие веротърпи-
мост, както то е утвърдено в европейската култура: изходното състояние
на вярата може да бъде различно по съдържание на изповядваната вяра.
Именно в това се състоят основанията за политиката на веротърпимост
в европейските държави, чиито граждани са последователи на различни
религиозни конфесии. „Ние вярваме в Бога“ – тези думи като ежедневно
напомняне за фундамента на общественото съгласие, са написани дори
върху доларовия купюр. В съвременното семантическо поле обаче от
значението на думата „веротърпимост“ отсъства позиция на осъзнатата
вяра: днес отношението към вярата е заменено с отношение към религия-
та, – и това изменение действително изразява реалиите на съвременното
идеологическо съзнание. Но вярата е по-широка, отколкото религията –
вероизповеданието обхваща не само религиозния култ, но и бита, и света
на ценностите и културните норми, и областта на творчеството: а в тази
сфера веротърпимостта в посттоталитарните общества много често не
достига. Новото семантично поле отразява новата ситуация в отношение-
то към проблема на веротърпимостта: „днес основанията за обществено-
то съгласие трябва да се търсят между позициите на вярата и отсъствието
на вяра; – това вече е нова, некласическа задача“79.
Философското осмисляне на проблема за веротърпимостта и оживе-
ните дискусии по този повод са особено актуални както за Православната

79 Захарченко, М. В.Понятиясветскостииверотерпимостикакпринципырегулирования
отношений государства Церкви в сфере образования. http://www.upm.orthodoxy.ru/
library/ Z/Zax_svetskost&veroterp.htm

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 77
Църква, така и за всички останали вероизповедания. От цялото многоо-
бразие на дискусионни проблеми най-главен е въпросът за възможността
за разпростиране на заповедта за любов към ближния и върху невярва-
щия, и върху принадлежащите към други религии. Обсъждането на този
проблем се опира на разбирането на християнските истини, които трябва
да станат за вярващия основа на целия му нравствен живот. Както изтък-
ва преподавателят по догматично богословие доц. М. Стоядинов, „само
по себе си заннието за Христос не е нравствено неутолимо“80. Главен по-
веденчески императив тук е: „Възлюби ближния си като себе си“ (Мат.
22:39). Тази заповед е изведена до висотата на нравствен подвиг в пропо-
ведта на планината, където Иисус Христос казва: „Обичайте враговете си,
благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които
ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:44). Във
връзка с този новозаветен нравствен кодекс протойерей Николай Возне-
сенски отбелязва, че ако Старозаветният закон се съсредоточава върху
външния вид на човешките постъпки, то Новозаветният закон гледа в
човешкото сърце, във вътрешните му подбуди.81 Затова християнинът би
трябвало не само да се подчинява на Божиите заповеди, но и да изхожда
от своя вътрешен опит, да бъде уверен в истината свободно, въз основа
на непосредственото осъзнаване и опитно участие в тази истина. Оттук
могат да бъдат изведени два поведенчески императива:

1. Християнинът би трябвало да обича всеки човек като Божий Образ
и Подобие.

2. Всеки представител на други религиозни общности, колкото и да-
лече да са те от собственото вероизповедание, трябва да бъде предмет на
духовна грижа.82

Следователно веротърпимостта, религиозната толерантност не е пре-
дателство на своите убеждения, не е безразличие към чуждите, а готов-
ност да се живее в мир и добросъседство с тези, които имат убеждения и
вяра, различни от нашите. Темата за миротворчеството е изключително
актуална. За християните „това не е мирът на компромисите и диплома-

80 Стоядинов, М. Църква, общност, общество. В. Търново, 2009, с. 103.
81 Филарет, игумен. О вере и нравственности. Конспект по нравственному богословию.

Краснодар, 1991, с. 236.
82 Андреева, О. В. Веротерпимость как философская проблема в православной философ-

ско-богословской антропологии. Четвертый международный философский симпозиум
„Диалог цивилизаций: Восток – Запад“ Вып. 1. – М.: Изд-во РУДН, 2000. с. 310–315.

78 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
тическите преговори, а мирът Христов, почиващ на доверието и любовта,
мирът като плод на единството“83.
Затова Църквата препоръчва в рамките на богословския диалог да
се създават съвместни изследователски центрове, групи и програми, да
се организират съвместни богословски конференции, семинари и научни
срещи, да се осъществява обмен на информация, да се развиват съвмест-
ни издателски програми. Голямо значение има също и обмена на специа-
листи, преподаватели и богослови. Важно направление в развитието на
отношенията с другите конфесии и религиозни общности представлява
съвместната работа в сферата на общественото служение. Там, където
няма противоречие с вероучението и духовната практика, могат да се
развиват съвместни програми за религиозно образование и катехизация.
Именно тук е голямата лична отговорност. Както предупреждава епис-
коп Николай „...когато проявяваме веротърпимост да бъдем внимателни,
доколко трябва да търпим злото, което идва, дали то е полезно за нашето
общество.“84
Опознаването на другия чрез едно толерантно и коректно религиоз-
но образование, може да доведе до обединяване на усилията на религиоз-
ните общности за овладяване на негативните процеси на глобализацията,
до противостоене на псевдорелигиите, псевдохристиянския култ и войн-
стващия фундаментализъм. В това отношение Православието е отворено
не само за междухристиянски и дори междурелигиозни форми на сътруд-
ничество, но и за междудисциплинарни, където не възникват конфесио-
нални въпроси, където сътрудничеството с невярващи и атеисти е въз-
можно. Там, където се изисква участие на експерти, специалисти, а базата
на сътрудничество е гражданската отговорност за съдбата на обществото
и човечеството. Това сътрудничество е естествено и необходимо, защото
религиозните системи са неотделима част от съвременния глобализиращ
се свят. Те изпълняват три блока социални функции:
1) На първо място, религиозните институции осъществяват духов-
ното обгрижване на вярващите, което се проявява в организацията на
връзката „човек – Бог“, във възпитаването на религиозност и гражданска
позиция, в духовно-нравственото изграждане на човека като личност.
2) На второ място, религиозните организации се занимават със спе-
циални форми на образование, милосърдие и благотворителност.
83 Федоров, Вл. Миссия Православия и вопрос о сотрудничестве в деле миссии. (http://
seminaria.bel.ru/PAGES/MO_02/text/M011_2001/МО 11_ST_4.HTM)
84 Михова, А. Знеполски епископ Николай: Липсва църковна дис­циплина и канонично съз-
нание. в-к „Монитор“, 12.10.2002.

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 79
3) И на трето място, представителите на църковнослужителите и ми-
ряните активно участват в обществено-полезни дейности, чрез които се
осъществява подпомагане на политическите, икономически и културни
процеси, регулирането на междунационалните и междудържавни проти-
воречия, решаването на глобалните проблеми.85
Изучаването и преподаването на религиозните системи е своеобра-
зен ключ за разбиране ролята на религията в протичащите процеси на
глобализация, тъй като позволява формиране на тяхното толе­рантно въз-
приемане. Под толерантност в дадения случай се разбира не само пове-
денческа веротърпимост, но и отсъствие на враждебност в изучаването
на други религиозни възгледи. А „понятието веротърпимост често, в това
число и в образованието, се използва с една прагматична цел – да се сфор-
мира толерантност в междурелигиозните отношения“86.
За да се постигне и възпита в обучаваните такава веротърпимост, ре-
лигиозното обучение трябва да се опира на следните принципи87:
1. Процесът на обучение да има интересна форма и научно-обектив-
но съдържание;
2. Да не се допуска подмяна на предмета на курса, като центърът се
измества от същността на религиозните системи към определени фило-
софски, теологически, културоведски и естествено-научни трактовки и
аспекти на религиозността;
3. Изучаваните категории и понятия да се употребяват именно в сми-
съла, който им е иманентно присъщ според техния религиозен произход и
характер; безусловно, в процеса на изучаване на религиозните системи ще
присъстват необходимите коментарии върху религиозните определения
от позицията на различното научно знание, но това не бива да променя
тяхното понятийно ядро;
4. Да се съчетават теоретичните и духовните пътища към постигане
на истината;
5. Всяка религиозна система да се изучава с любов и стремеж да бъдат
разбрани нейните последователи;

85 Андреева, О. В. Изучение религиозных систем в контексте междицивилизационно-
го взаимодействия. Вестник РУДН. Серия „Философия“. – М.: Изд-во РУДН, 2002. 3,
с. 184.

86 Уваров, М. С. Богословие и современное образование: возможен ли „инновацион-
ный союз“? Инновации и образование. Сборник материалов конференции, Серия
„Symposium“, выпуск 29, СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2003,
с. 514.

87 Андреева, О., цит. съч., с. 188–189.

80 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
6. Да се игнорират двете крайности – позицията на „съединяване“ на

всички религии, както и екзалтирана възхвала на което и да е отделно ве-
роизповедание;

7. Да се създаде обстановка на личностно приобщаване (съпреживя-
ване в някои от случаите) към изучаваните явления.

Подобна специфика на веротърпимостта като принцип в изучаване-
то на религиозните системи и многообразието на предмета на изследване
слага отпечатък върху предмета и структурата на едно такова религиозно
обучение. В съответствие с временните рамки и професионални потреб-
ности на аудиторията, е целесъобразно да бъде отделено особено внима-
ние на следните базови теми:

1. Религиозни системи (според спецификата на интеркултурната сре-
да) – последователно хронологическо или проблемно изучаване по на-
правления:

а) източници на вероучението;
б) основни истини за вярата;
в) нравствени заповеди и път към спасението;
г) историческо богословие, църковна организация и календар;
д) юридически статус и фактическо положение в обществото, основ-
ни направления на обществено-полезните дейности.
2. Съвременни тенденции в развитието на религиозните системи,
процеси на глобализация и международни църковни организации.
3. Основни социални функции на религията и църквата.
Трактовката на понятието „религия“ е от изключителна важност за
правилното разбиране на въпроса за веротърпимостта и конкретното £
осъществяване в процеса на изучаване на религиозните системи. Терми-
нът „religio“ (лат.) е с предхристиянски произход, свободно преводимо
като „да обръщаш внимание на волята на божеството“, а като глагол оз-
начава „свързвам, съединявам, обединявам“. В християнската традиция
това понятие е било с по-ограничено значение, сравнение с понятията
вяра (fides) и църква (ecclesia). Употребата му се налага чак след нововре-
менната схизма в различни християнски изповедания и обозначава изпо-
ведание.
Най-общо казано под религия се разбират представите на хората за
всеобщите световни връзки и съответстващите им представи за специфич-
но поведение. Като изхожда от универсалния характер на всяка религиоз-
на система, протойереят на Руската православна църква Александър Мен
разбира религията като „пречупване“ на Битието в съзнанието на хората.88

88 Мень, А. История религии. Т. 1. – Москва, 1991, с. 33.

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 81
С други думи, всеки човек, който осмисля своето положение в света и в об-
ществото и встъпва във взаимодействие с тях, волно или неволно формира
свой религиозен (теистичен или атеистичен) възглед за света и съответства-
щото на този възглед поведение. Пречупването на Битието се извършва в
индивидуалното съзнание на човека строго конкретно и отразява неговите
особености и потребности. В този смисъл всеки човек е свободен в избора
на възгледи и поведения и никой няма право да настоява за приоритет на
едни възгледи и типове на поведение над други.

От цялото многообразие на отношения между човека и света, от глед-
на точка на изучаването на религиозността и различните £ прояви, е це-
лесъобразно да бъдат отделени основните и устойчиви светогледни и по-
веденчески стереотипи, представени от съществуващите днес развити ре-
лигиозни системи. Те могат да бъдат разделени от своя страна на световни
или полиетнически, и моноетнически религии. Към световните религии
се отнасят будизмът, християнството, мюсюлманството, международни-
те синкретични религии, тоест тези религии, които са наднационални по
характер и се развиват вън от спецификата на самосъзнанието на опреде-
лена етническа група. Оформянето на моноетнически религии (юдаизъм,
конфуцианство и др.) става на базата на достатъчно еднородна етническа
съобщност, където „инородците-друговерци“ съставляват не повече от
10–15 % от компактното местно население.

За да бъде спазен принципа на веротърпимост при изучаването на
религиозните системи, те трябва да бъдат разгледани равнопоставено,
обективно и научно. Затова може да способства на първо място извли-
чането на основните общи и същностни белези на тези религии, които
представят основната им структура като изградени системи. Например,
както световните, така и моноетническите религиозни системи могат да
бъдат разгледани по следната структура:

1) вяра в Бога (вероучение);
2) догматическо богословие;
3) нравствено богословие и съответстващия му морално-нравствен
императив на поведение;
4) историческо богословие;
5) система от култови (обредни) практики;
6) наличие на храмове, проповедници, служители.
Вярата в Бога е основа на всяка религиозна система. Съществуват ред
общи черти, с които се характеризира Бог във всяка отделна религия. Та-
кива черти в частност могат да бъдат духовната природа на Бога, Неговата
безтелесност, невидимост, вечност, неизменяемост, всемогъщество и др.

82 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
Бог е Първоизточникът на такива добродетели и нравствени категории
като любов, добро, справедливост и истина. Той предстои пред вярващите
като трансцедентна същност, която няма земен аналог и не може да бъде
до край постигната или напълно опозната от човешкия разум. Бог вечно
пребивава във висшите сфери на битието – в битието Божие. Тази област
на битие е несътворена, няма нито форма, нито вещественост. Две други
области на битието – небесната и земната, са сътворени от Бога, небесната
– за вечното, извън времето и пространството преби­ваване на душевната
и духовна същност, а земната – като свят, подчинен на законите на време-
то, пространството и енергията. Човекът е този, на когото е отредено да
бъде централна фигура в небесното и земното битие. Тъй като в негова-
та природа е заключено присъствието на всички области на битието, той
е духовно-телесното същество, призвано да олицетворява хармоничното
единство на Божественото, небесното и земното. Оттук и в съзнанието на
човека е възможно цялостно възприемане на всичко съществуващо, което
само по себе си е религиозен възглед за света. Изучаването на конкретни
религиозни системи позволява значително да се разшири представата за
най-разпространените форми на възприемане на Божието битие. Всяка ре-
лигия привнася в облика на Бога нещо свое, специфично. Инвариантност-
та, различността в разбирането на Бога и Неговите способи за общение с
човека води до функционирането на различните религиозни системи.
Религиозните съдържания се предават чрез възпитанието и образо-
ванието в рамките на определена традиция. Духовното им усвояване се
извършва по три типични пътища на познанието, които могат и да се при-
покриват:
(1) личният вътрешен опит
(2) философското размишление и
(3) „Откровението“, което е определен акт на Богооткриване, на си-
нергия, чрез която Deus absconditus (скритият, непознаваен Бог) се раз-
крива на човеците. То се предава чрез възпитанието и образованието в
рамките на определена религиозна традиция. Религии на откровението са
юдейската религия, християнството и ислямът.
Като правило, на формите на възприемане на Божественото съот-
ветства догматическото богословие, тоест систематическото изложение и
тълкувание на основните догмати на религията. Догматите са несъмнено
истинни и безспорни за всеки вярващ основни положения за Бога и чо-
века. Общи признаци на догматите в различните религиозни системи са:
1. Умозрителност или съзерцателност (догматите се постигат чрез
вяра и не изискват рационални доказателства);

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 83
2. Богооткровеност и, следователно, истинност, неоспоримост и не-
изменност (счита се, че догматите са дадени на човека непосредствено от
Бога, веднъж и завинаги записани в свещените писания на съответните
религии);
3. Църковност, тоест догматите се признават от цялата църква или
религиозна общност като божествено откровение, характеризиращо се с
неизменност и истинност;
4. Общозадължителност за всички членове на църквата.
Догматическите текстове се характеризират с история на възникване
и специфика на предмета на вярата (напр., четирите велики истини в бу-
дизма, символа на вярата в християнството, таухида в мюсюлманството и
др.). Всяка религия решава свой централен догматичен проблем, било то
вездесъщието на Бога в будизма или троичността в християнството, или
единството в мюсюлманството. На догматите се опират и от тях произти-
чат всички други религиозни истини и норми на поведение (нравствени,
богослужебни, каноничен), съставляващи нравственото богословие и оп-
ределящи морално-нравствения императив на поведение. Така, най-голя-
мата по численост на вероизповедни групи и направления християнска
религия счита за крайъгълен камък на нравствеността осъзнаването на
човека като Божи образ и подобие. Християнството изисква от човека из-
пълнение на неговото главно предназначение – да владичества над земния
свят така, както Бог владичества над цялото творение. Практическата реа-
лизация на тази задача включва два поведенчески императива: „Възлюби
Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всич-
кия си разум: тази е първа и най-голяма заповед“ (Мат. 22:37–38). Любовта
към Бог, проявявана от човека на тези три нива, е задължително изисква-
не на всяка религиозна система. Вярата в Божиите заповеди определя и
втория императив на поведение: „Възлюби ближния си, както самия себе
си“ (Мат. 22:39). На тези две заповеди се крепи целият Закон не само в
християнството, но и в другите религии. Така например, любовта към чо-
века и всичко съществуващо в будизма изисква „неправене на зло, дости-
гане на доброто, очистване на ума“ (Дхамапада, ст. 183). Доброволното и
искрено следване на благородния осемстепенен път стъпка по стъпка въз-
дига човека посредством възпитание в правилни възгледи и намерения,
доброжелателни и правдиви думи и дела, чрез освобождение от „калта,
нечистотията на невежеството“ към неправене на зло и постигане на ве-
чна мъдрост. Любопитно е, че на осемте стъпала на будистите нагоре към
Бога християнството противопоставя осем стъпала надолу, към абсолют-
ното грехопадение: от неясния стремеж към прегрешение – до смъртния

84 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
грях. Всяка религия вижда произхожда на греха в отчуждението на човека
от своята истинска същност, в помрачението на Образа Божий в човека,
в незнанието (невежеството). Пътят за преодоляване на греха е любовта,
вярата и съзиданието на доброто.
Различията в религиозните системи се проявяват най-много в тяхно-
то историческо богословие, в системата на култовата (обредна) практика,
в дейността и външния облик на църквата, проповедниците, свещенослу-
жителите, от които са взаимообусловени спецификата на религиозното
съзнание и формите на живот, съответстващи на групата хора. И така,
особеностите в разбирането на Бога и Неговите способи за реализация на
битието довеждат до функционирането на различните религиозни систе-
ми, характеризиращи се със специфична религиозна практика и самосто-
ятелни религиозни обединения.
Посочените по-горе принципи, предмет и структура на образовател-
ния курс способстват разработката на специални методики на преподава-
не и изучаване на религиозните системи в контекста на веротърпимостта.
Процесът на обучение и възпитание трябва да създава условия за разви-
тие и промяна на личността. Тази особеност на религиозното обучение
обуславя неговия подчертано личностен подход. Според американския
богослов и педагог Джон Буджамра „Патристичната представа за ли-
чността изисква обучаемия да бъде активен в процеса на собственото си
създаване, собственото си развитие... Метод, който не включва обучаемия
в процеса на обучение, тъй като обучението е процес, а не е ориентирано
към краен продукт, не е подходящ метод. Това, разбира се е особено вярно
за онзи тип учене, което носи смисъл. Религиозното обучение е изпълнено
със смисъл учене, което трябва да се превърне в част от обучаемия...“89
Изхождайки от поставените задачи и личностната насоченост на пре-
подаването, могат да се използват различни съчетания на традиционни
и нетрадиционни методики на работа в аудиторията. Към традиционна-
та методика могат да се отнесат лекциите, четивно-тълкувателния метод
за анализ на свещените текстове, аудиторният анализ на текстове след
предварително зададени за обсъждане въпроси, различни видове учеб-
ни задачи, проучвания и индивидуална работа на студентите. Като не-
традиционни методики могат да се изтъкнат прийомите на визуалното
(графично и пластично) представяне на религиозни категории, идеи, яв-
ления или предмети; ролевите игри („потапяне“ в конкретна историческа

89 Boojamra, J. Foundations for Orthodox Christian Education. St. Vladimir’s Seminary press,
NY, 1989, c. 31.

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 85
действителност; възпроизвеждане по роли на отделни елементи свещени
истории с коментари и анализи; обсъждане на сложни теоретични въпро-
си от името напр., на богословите и на учените, и др.); реконструкция на
елементи от обредната практика на вероизповедните групи и обосновава-
не на нравствените императиви на тяхното поведение в обществото. Еле-
ментите на съчувствие и съпреживяване, привнесените нетрадиционни
методики, позволяват не само фундаментално да се усвои предмета, но и
да се откажем от нетърпимостта по отношение на инакомислието, да се
формира позитивно възприемане на съвременния свят и човека в него.90

Веротърпимостта е традиционно присъща на българския народ. Ва-
жно е обаче и религиозното образование да даде своя принос за мирното
съжителство и разбирателство между всички живеещи в България етни-
чески общности. Необходимостта от гарантиране на равни права и осигу-
ряване на нормален съвместен живот според собствената култура и етни-
чески ценности налага още от предучилищна възраст да се обърне внима-
ние на проблема за интеркултурността в нашето общество, като инфор-
мацията, свързана с този въпрос, постепенно се разширява и обогатява в
училище. В различните културни и религиозни измерения на традициите
в България освен белези на различността могат бъдат намерени и редица
общи елементи поради факта, че отделните етнически групи са живели
дълго време заедно. В историческия си път те заедно са преминали през
трудностите и предизвикателствата на времето, като взаимно са си пома-
гали, уважавайки различията си, но и обменяйки идеи и културни тради-
ции. Поради тази причина е необходимо и учениците да получат инфор-
мация, свързана с бита, обичаите и традициите на различните етнически
общности, и да осъзнаят от най-ранна възраст, че трябва да се уважават
взаимно, защото „всяка етническа общност е неповторима и уникална“91.

Децата трябва да бъдат информирани за различията между хората,
дължащи се на тяхната религиозна и етническа принадлежност. Те трябва
да получават повече информация, свързана с бита, обичаите и традици-
ите на различните етноси, живеещи в България, да могат, съпоставяйки
празниците, да откриват общото и различното в тях. Изучаването на раз-
лични религиозни системи в контекста на съвременната интеркултурна
среда ще възпита веротърпимост и възприемане на различния, на другия.
Това ще е неоценим принос в бъдещето на нацията и в създаването на хар-

90 Срв.: Андреева, О. В. Изучение религиозных систем в контексте межци- вилизацион-
ного взаимодействия. Серия „Философия“, Изд-во РУДН, М., 2002. 3. с. 184–190.

91 Минчева-Ризова, М., Ил. Ризов, Модели за обучение по правата на детето, В., Съу-
частие, 2000, с. 4.

86 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
монично и демократично общество, където гражданското образование не
дискриминира знанието относно религията и религиозните ценности. Ре-
лигиозното образование не е тясно църковен, а граждански въпрос. Вяра-
та се преподава в храма, в отделната църква или религиозна институция.
А светското образование може и трябва да бъде един държавно регламен-
тиран коректив или допълнение на образованието, което дават религиоз-
ните институции.

2. Необходимост от формиране на умения за решаване
на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по
религия днес

В процеса на изграждане и усъвършенстване на педагогическите уме-
ния на бъдещите учители по религия се усвояват основни принципи, ме-
тоди и критерии на работа по отношение на активния диалог и свободен
обмен на идеи в контекста на религиозното разнообразие и етически, кул-
турни и етнически различия. Тези знания и умения са базирани на следна-
та визия за съвременното религиозно образование:

1) Религиозното образование трябва да се стреми да насърчава вза-
имното уважение по отношение на различията.

2) Целите на обучението по религия трябва да са ясни – това е обра-
зование, а не инструктаж; изучаване, а не спечелване на привърженици за
своята собствена вяра

3) Тези, които преподават и тези, които се обучават, трябва да се нау-
чат да говорят достатъчно свободно и без притеснение за религията
– особено относно религиозните различия (между религиите и в рамките
на религиите). Това включва насърчаване на диалог между равни. Затова
учителите по религия трябва да създават в класната стая атмосфера, която
да накара учениците да се чувстват по време на урока по религия на безо-
пасно място.

4) В учителите и учениците трябва да се събужда интерес и ангажи-
раност относно проблемите на идентичността и различията – в рам-
ките на и между религиите. Това е важно измерение на интеркултурните
познания (които трябва да бъдат интерактивни, като се включват както
физически лица, така и общности).

5) Учебно-възпитателният процес по религия се свързва с непредна-
мерена емоционална среща на човешки същества, в която участниците

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 87

в обучението дават израз на идеите си, като ги изследват и изучават, пре-
доставя им се възможност да говорят за себе си. (В това отношение обаче
изрази като „Вашата религия ви учи, че..., но нашата …“ са неподходящи).

6) Обучението по религия се изгражда на основата на етоса, на кул-
турата на уважение, което се гради с течение на времето на базата на по-
ложителни взаимоотношения и добро ръководство.

През последните години Европейската комисия по образование неед-
нократно спира вниманието си върху провеждането на европейска поли-
тика за положително насърчаване на социалната интеграция във връзка
с религиозното образование. Насърчава се интерактивното включване –
при подготовката на учебните планове / материали, подбора на учителите
и в класните стаи.

Тази съвременна визия за училищното религиозно образование из-
исква добре подготвени учители. Според Ръководните принципи от Толе-
до 92, признати с консенсус от външните министри на 56 страни, от държа-
вите-членки се изисква да предоставят на учителите по религия възмож-
ност за придобиване на педагогическа правоспособност, квалификация
и усъвършенстване и да осигурят средства за придобиване на богати и
разнообразни средства за обучение.

За учителите по религия е важно да придобият и умения за поставя-
не и обсъждане на дискусионни въпроси и разрешаване на проблеми в
класната стая, защото самата религия е област, обект на множество диску-
сии и непримирими гледни точки. В някои региони са налице конкретни
проблеми, които възникват на основата на религиозни различия. Самото
религиозно образование често е противоречиво – може би най-дискуси-
онната област в учебната програма, като се има предвид разнообразието
от гледни точки и противоречиви обществени нагласи. Противоречие-
то не е характерно само за религията. То се отнася и до други области на
учебните програми и живота, особено тези, в които ценностите, нагласи-
те, мненията и тълкуванията са важни – история, литература, гражданско
възпитание, морала, науката (особено нейните етични аспекти) и др. Ето
защо учителите трябва да бъдат информирани за потенциалните проти-
воречия и да имат определени умения, за да могат да реагират адекватно
на появили се в процеса на обучение дискусионни въпроси.

При определянето на основния дискусионен въпрос или проблем,

92 Вж.: Ръководните принципи на Организацията за сигурност и сътрудничество в Ев-
ропа (OSCE), Толедо, март 2007: Toledo Guiding Principles on Teaching About Religions
and Beliefs in Public Schools. OSCE Office for Democratic Institutions and Human Rights
(ODIHR), Warsaw, 2007, http://www.osce.org/item/28314.html

88 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
който да бъде обсъден в часа по религия е необходимо прилагането на
ясни критерии като:
– поставеният въпрос или проблем да бъде значим;
– относно неговото разрешаване различни групи да предлагат раз-
лични начини за действие;
– да няма прието универсално решение;
– всеки вариант за неговото разрешаване да предизвика възражения,
да е неприемлив или неприятен на някого;
– да включва ценни решения;
– да може да предизвика силни чувства;
– да може да бъде преодолян само с оглед на фактите, доказателствата
и експериментите;
– да е важен за огромен брой хора.

3. Методи за решаване на проблеми и дискусионни въпроси в
обучението по религия

В настоящето изложените ще представим като примерни методиче-
ски предложения само няколко методи за решаване на проблеми и дис-
кусионни въпроси в обучението по религия. Това са три метода с широко
приложение, а именно: разрешаване на проблем, дърво на решенията и
дискусия.

3.1. Разрешаване на проблем
Този метод изпълнява две важни функции: от една страна, има при-
нос към процеса на обучение и стимулирането на творческото мислене, а
от друга – поддържа интереса и емоционалната ангажираност. В учени-
ците се формира способност да откриват същността на проблема. Изклю-
чително полезно би било и включването по време на учебната работа на
някои знания и умения, свързани с информационните технологии.
Основните стъпки при прилагане на този метод включват избор на
проблем, определяне на стратегия за търсене на информация, намиране
и използване на информацията и решаване на проблема, обобщение и
оценка.93 Учителят изпълнява роля на координатор и съветник.
Началната точка на този метод е генериране на проблем, който има за

93 Вж.: Филипова, И., Тепавичаров, И. 101 идеи за иновативни учители. В. Търново,
2006, с. 39.

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 89
цел да стимулира учениците да поставят проблемни въпроси. Важно е да
се предизвика такава ситуация, която е значима за учениците, такъв про-
блем, който ще предизвика в тях желание за разрешаването му.

Проблемната ситуацията може да бъде получена чрез представяне на
събитие от ежедневието, чрез разкази, четене на литературен текст, гледа-
не на филми, аудио запис, демонстрация на снимков материал, мултиме-
дийна презентация, загадка, кръстословица или провеждане на интервю.
Понякога самият живот предполага и създава ситуация в класната стая,
което провокира задаване на въпроси и търсене на отговори. Проблемна
ситуацията може да се предизвика и с помощта на дидактични игри.

При проблемната ситуация учениците трябва да почувстват недостиг
на познания, което да ги доведе до желание за преодоляване на липсите по
отношение на необходимите знания и умения. Проблемът не бива да бъде
прекалено лесен или твърде сложен, тъй като това не би благоприятствало
спонтанната активност.

Следващата стъпка в осъществяването на метода в урока е търсенето
на решение на проблема. Това налага разглеждането на редица специфич-
ни въпроси. За да бъдат в състояние да ги решат, учениците трябва да по-
лучат необходимата информация и материали. Техният източник може да
бъде кратка лекция, прочит и разяснение на част от Свещеното Писание
или други религиозни книги.

След обсъждане на предложенията на учениците за решаване на про-
блема се прави оценка на резултатите, избират се решения според тяхната
целесъобразност и ценност, както и според възможността за практиче-
ското им прилагане.

Добре би било урокът, който е проведен с помощта на метода на про-
блема, да завърши с молитва, в която учениците да могат да се научат да
изразяват благодарност за истината и да поискат от Бога помощ в своя
живот.94

Този метод учи на творческо мислене за решаване на трудни ситуа-
ции, особено на конфликти, поддържа интереса и емоционалната ангажи-
раност. Трябва да се внимава обаче да не се дава възможност за разреша-
ване на псевдопроблеми.

3.2. Дърво на решенията
Този метод дава възможност за избор при вземане на решения, като
акцентира върху пълното осъзнаване на въздействието, което дадено ре-

94 Kubik, W. Katecheza metodą problemową. // M. Majewski (red.), Katechizacja różnymi
metodami, Kraków 1994, p. 129–156.

¾ определяне на положителните и отрицателните последици от

всеки вариант (от гледна точка на целите и йерархията на

ценности);

90 Магдалена Легкост¾уп и•збоОрбнучаенриеештеонпиоер. елигия – диалог и инклузия

Схемата се попълва от "корена", където се

впитшсевеаднаифевоимржмоуджлаеитрдаванриъоякзткажиптреео. бПмлеермжи,удчунвараакузолчйиетнчоинцисеите-
тървсъизрмеошженниоес. тНиа зсаледрвеашщаовтоаннеивноав птарболбилцеатмаа,
се тперхендситтаевяпт овсълземдоижцниитеирцешененниояс,таитнеа, ткроеитото
нивооп–рердезеулляттатиизтбеоортапнриалрагеашнеетноинеа. различните
варпиианстиДназъарпрверошоацнвеааснареенншааепнвриозбеелмтеоамнаее. Вгнркааофрроиенчшаетенаннизаая-.
дърТвоозтио мсеетоопдрепдоелзявтолцяевлаитне аиучреънкиовцоидтнеитеда
ценонсоъстзинапярти, чвеземвасняеконаркершайенноитео пррешеденпиоела–га
имеиннноякотие псоаложкириттеелрниий илзаи оотцреинцкаателннаи
индеифвеикдтуаил.нТиаякпаоттеенсцеинала.учават да предвиждат
потогсолДвеъодрривноцтоиостте,нзааслтеярдехош.вГеарнтиаеефлтиночон,мадотажаефпоодераммаатснеиа
изпдоълрзвваотфоропнотадлпноомзаагаралбоогтиачсесцкеолтиоя мклиассле(вне
слуичатиотче,нкоотгоатфо омретмоудлъит реанноев нзааусчъенжидцеинтеи)я, итлаи.
при рабоПтараввгирулпнио.тВоппъорпвиъялвслаунчеайнатрмябовдаелдаа сиез-
исква:
 дефиниране на проблема
 намиране на различни варианти за решаване на проблема (дърво-
то ще има толкова разклонения, колкото са тези възможности),
 определяне на птоочлкоажниатецленлии9тт3ее и отрицателните последици от все-
ки вариант (от гледна и йерархията на ценности);
 избор на решение.
Схемата се попълва от "корена", където се вписва формулираният
проблем, на който се търси решение. На следващото ниво в таблицата се
представят възможните решения, а на трето ниво – резултатите от при-
лагането на различните варианти за решаване на проблема. В короната
на дървото се определят целите и ръководните ценности при вземане на
крайното решение – именно те са критерий за оценка на индивидуалния
потенциал.
Дървото на решението може да се използва фронтално за работа с це-

лия клас (в случаите, когато методът е нов за учениците), или при работа
в групи. В първия случай трябва да се изготви голяма схема, която в хода
на общото обсъждане да бъде попълвана, а в другия случай учениците
работят в групи, след което представят резултатите от груповата работа.

Работата в екип предполага по-голяма активност и автономия. Ос-
новните стъпки при попълване на дървото на решението при работа в
група са следните:

1) Представяне на проблем, който да бъде разрешен.

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 91
2) Обсъждане на причинно-следствените връзки чрез поставяне на
въпроса: Защо това се е случило? Какви са причините за това?
3) Попълване на най-долната част на дървото, където се вписва про-
блемът.
4) Учениците предлагат трите най-ефективни според тях и бързи ре-
шения на проблема.
5) Групата анализира положителните и отрицателните ефекти от
предложените решения и ги записва.
6) Накрая учениците определят целесъобразността и ценността на
предлаганите решения.
7) Представяне на резултатите от работата на групите пред целия
клас.
Този метод отнема цял урок. Ролята на учителят по религия е да га-
рантира правилното използване на времето и изпълнение на задачата,
но не и да подсказва на учениците аргументи или пък да се намесва чрез
изразяване на оценки и коментари в хода на работата. Накрая урокът за-
вършва с рефлексия и обобщение.

3.3. Дискусия
Метод, при който се обсъждат и обменят мнения по определени теми.
От ученика се очаква да възприема дискусията именно като естествен об-
мен на различни мнения. Предимствата на този метод се свързват с раз-
витието на важни интелектуални умения като: „пренос на знания, обоб-
щаване, сравнение, оценка, критичност, организираност; формулиране на
предложения, изводи и отношение към аргументи; стимулиране на сме-
лост, отговорност, саморефлексия, отстояване на позиция и приемане на
чуждото мнение; усъвършенстване на езикови умения и др.“95 Дискусия-
та стимулира творческото мислене, формира обективност и самокритич-
ност. Проф. А. Кръстева подчертава, че „наред с другите си положител-
ни качества, методът позволява да се откроят изходните ценности, върху
които се градят основните твърдения на учениците“96.
Дискусията като метод винаги е насочена към постигането на опре-
делени цели. Те се дефинират в зависимост от съдържанието и характера
на обсъжданата тема или дейност. За да изпълни своите цели, тя трябва да
е предшествана от задълбочена подготовка на учениците за нея. Задачата
на учителя е да подбере и препоръча подходящите източници за предва-

95 Наръчник по оценяване. НБУ, С., 2007, с. 23.
96 Кръстева, А. Иновации в училищното образование, В. Търново, 2004, с. 78.

92 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
рителна подготовка. Ако учениците не знаят нищо по дадена тема, тогава
е трудно да се започне разговор с тях.
Дискусията започва с представяне на проблема, след което участни-
ците излагат своите възгледи, представят различни гледни точки, а в за-
ключителния етап се извършва рефлексия с цел съвместяване на различи-
ята и формулиране на изводи.
За провеждането на дискусията е необходимо наличието на ръково-
дител (модератор), който обикновено дава думата, следи за добрия тон,
градивен диалог и неотклоняване от темата. Обикновено това е учителят,
а в някои случаи – един от учениците. Модераторът „рядко се намесва в
хода на дискусията и само при условие, че трябва да насърчава, подхвърля
идеи, да предпазва от дълбоко погрешни стъпки като тактично коригира
и насочва в нужната посока“97.
Предлагат се различни начини за започване на дискусията като: фор-
мулиране на теза и антитеза, създаване на диалогови ситуации, провеж-
дане на интервю по различни аспекти на дадената тема, кратък доклад,
изготвен от учениците. Ефективността на дискусията зависи от доброто
£ планиране, от ясното и конкретно представяне на темата за обсъждане.
Темата на дискусията трябва да е известна предварително на всички.  98
Нейната ефективност в голяма степен зависи, от една страна, от добра-
та предварителна подготовка и планирането на евентуални подпомагащи
въпроси, а от друга – от създаването на адекватна и подходяща атмосфе-
ра за свободен диалог, от ясните и конкретни изводи и заключения при
самото обсъждане на темата. Определени дискутирани елементи могат
да се записват на дъската, за да бъдат в оперативното съзнание на уче-
ниците – ключови думи, идеи, отношения.Методът насърчава учениците
да обсъждат самостоятелно дискусионни въпроси, като изразяват своите
мисли, наблюдения, гледни точки и по този начин допринася за тяхната
вербална активизация, за развиване на техните комуникативни и езикови
умения. В някои случаи, трябва да се вземат мерки спрямо тези участници
в дискусията, които твърде често взимат думата и често не изслушват или
не приемат различните мнения.
Оценяването на участниците в дискусията може да се извършва по
някои от препоръчителните критерии като: степен на подготвеност/ком-
петентност по темата, умения за формулиране на предложения и изводи,
97 Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С., УИ „Св. Климент Охридски“,
1996, с. 203.
98 Kulpaczyński, Ks.  Stanisław. Wybrane  metody  i  ich  możliwości aktywizowania  katechezy.
с.78–80.

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 93
умение за адекватно представяне на подходящи аргументи, коректно от-
ношение към другите участници и спазване на регламента, умения за под-
ходящо подбран, разбираем и правилен езиков изказ и др. някои автори
отбелязват, че „изпълнението на всеки критерий може да се оценява по 3
или 5 бална скала, като сборът от точките накрая се преобръща в оценка
от шестобалната скала.“99

Сценариите за дискусия трябва да бъдат реални ситуации, в които
учителите по религия да могат да се изправят пред предизвикателството
на произтичащи от тях дискусионни въпроси и смело да им дадат отговор.
Най-общите въпроси за обсъждане в групата във връзка с поставения въ-
прос или проблем са:

 – Какви са възможностите за избор на решение?
 – Какво би могло/трябва да се направи?
Проблемните въпроси, които ще се обсъждат могат да бъдат предста-
вени като презентации и сценарии на PowerPoint.
Примерни казуси, подходящи при обучението на самите учители мо-
гат да бъдат следните проблемни ситуации:
 Определен родител не желае детето му да участва в религиозно
обучение, в което не се преподава религията, към чиято традиция семей-
ството принадлежи;
 В монокултурен клас идва нов ученик, който изповядва исляма, и
около училището започват да се появяват анти-мюсюлмански графити;
 Вашето училище отказва да предложи на своите ученици религи-
озно обучение. Родителите ви молят като преподавател по религия да им
помогнете тази политика да бъде променена.
За да се справят учителите по-успешно в процеса на разрешаване
на противоречия и конфликти по време на осъществяване на дискусия,
е необходимо да бъдат съблюдавани определени принципи. Има важни,
съществени умения, подпомагащи този процес, които трябва да бъдат из-
градени с течение на времето. Общите принципи за решаване на дискуси-
онните въпроси и конфликти са следните:
 Създаване на атмосфера на „отвореност“, в която различни идеи
да бъдат изслушани и уважавани, като се изисква те да бъдат изразявани
безпристрастно.
 Наличие на чувство на доверие и сигурност в рамките на групата,
което трябва да се изгради с течение на времето.
 Самият учител да се стреми да бъде пример за добър слушател.

99 Наръчник по оценяване. НБУ, С., 2007, с. 23.

94 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
 Определяне на основните правила за водене на дискусията. Това

може да бъде постигнато чрез изработване на своеобразно предварител-
но „споразумение“, взаимна договореност с класа, във връзка с културата
на комуникация и по-специално – с въздържане от персонални нападки,
квалификации или сектантски или расистки изказвания.

 Поддържане и мотивиране на учениците активно да отстояват
собствената си позиция (макар че в контекста на училищната среда кон-
трастът в религиозните възгледи и убеждения да не бива да се подчертава
твърде силно и открито).

 Подпомагане на децата в осъзнаването на това, че в света на въз-
растните съществува богат спектър от различни гледни точки, като всяка
една от тях може да бъде аргументирана рационално, без това да води до
конфликти, лошо настроение или насилие.

 Поставяне собствените възгледи от страна на учителя на заден
план. Понякога той може да изкаже мнение, ако то бъде поискано, но ви-
наги с едно напомняне към учениците, че е нормално хората да имат раз-
лични мнения.

 Равнопоставеност при обсъждане на дискусионните въпроси меж-
ду учителят и учениците като участници в дискусията.

 Отлично познаване от страна на учителя на предмета на дискуси-
онния въпрос, както и с възможните различни мнения в случай, че се на-
ложи те да бъдат представени, ако в отговорите на групата отсъства опре-
делен спектър от гледни точки.

 Познаване на учениците и чувствителност към личните им исто-
рии: например, скорошна тежка загуба в семейството на ученик може да
бъде фактор, който да се има предвид при вземането на решение как и
дали да се пристъпи към определена дискусия.

По принцип уменията за водене на дискусия се изграждат стабилно и
постепенно, тъй като се характеризират с по-висока степен на трудност и
учителите не бива да очакват прекалено много в краткосрочен план. Ако е
изразено становище, което е или се възприема като умишлена провокация,
например, на расистка или религиозна основа, то трябва да бъде оспоре-
но. При определяне на основните правила за обсъждане на дискусионни
въпроси, учителят трябва да подчертае, че обидни забележки от какъвто
и да е характер са неприемливи. Ирландският специалист по религиозна
педагогика Норман Ридчарсън акцентира на вниманието на учителите, че
подминаването на такива мнения или действия „е равнозначно на изпра-
щане на погрешно послание – в най-добрия случай, че казаното или извър-
шеното „не е сериозно“, а в най-лошия – се предполага съгласие“ 100.

100 Richardson, N. Education for Religious Tolerance. The Impossible Dream? // Studia Kulturowe
Numer 2, Instytut Pedagogiki, Uniwersytet Gdański, Gdańsk, 2008, p. 49.

Трета глава • Междурелигиозният диалог в обучението по религия... 95

4. С пецифични изисквания и приложими области от учебното
съдържание по отношение на разгледаните методи

За да приложи ефективно методите за разрешаване на проблеми и
дискусионни въпроси, учителят по религия е необходимо да създаде под-
ходящи условия като ефикасна организация, подробен план-сценарий на
урока, планиране на необходимото време, подготвени материали; атмос-
фера, даваща усещане за сигурност; правилно поведение, базирано на по-
знаване на правилата за междуличностно общуване и висока мотивация
на учениците. Освен това обаче специфичните изисквания към използ-
ването на тези методи в обучението по религия се основават на следните
идейни предпоставки:

1) Убеждението, че стремежът към търсене на отговори на екзистен-
циални въпроси се поражда по естествен път в учащите се и че те са в
състояние да вникнат в религиозно-нравствената проблематика и да фор-
мулират творчески идеи.

2) Съзнанието за важната роля на учителя по религия като съработ-
ник на Бога, който непрекъснато поощрява търсенето на отговори и под-
помага учениците в съвместната им учебно-възпитателна работа.

3) Решимостта религиозно-нравствените дилеми да се поставят в
контекста на дискусии, писмени дейности и други процеси на търсене на
отговори, с които учащите се са лично ангажирани.

4) Осъзнаването на връзката между навиците за мислене и градивно-
то религиозно-нравствено съзнание.

Приложими области за извличане на актуални теми при решаване на
проблеми и дискусионни въпроси в религиозното обучение могат да бъ-
дат следните области от учебното съдържание:

 Библията:
– Старозаветни разкази – Каин и Авел; Авраам; Йосиф и неговите
братя; Мойсей; Давид и Голиат и др.
– Новозаветното учение и евангелските разкази – Иисус Христос и
различните хора, с които се среща, библейските притчи: за самарянина, за
митаря и фарисея и др.
 Съвременни църкви и интерцърковни изследвания:
– Конфесионално разнообразие в рамките на християнството
– Отношенията между християните – икуменизъм
– Етническо многообразие в рамките на християнството
– Културни различия между християните
 Вяра и интеррелигиозни изследвания:

96 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
– Световните религии – избягване на стереотипите
– Връзки между религиите
– Религиозно, етническо, културно, национално разнообразие
 Факти и събития от новата и най-нова история, които провоки-

рат дискутирането на въпроси, свързани с националната независимост,
гражданските права; правосъдието и равенството, мира и помирението,
прошката.

 етични въпроси и теми: човешките взаимоотношения, приятел-
ството, конфликтите, мир и правосъдие, справедливост, помирение и др.

Не е възможно в рамките на един обучителен цикъл да бъдат обсъ-
дени всички дискусионни въпроси, възникващи в рамките на учебното
съдържание на обучението по религия. Учителят трябва да предложи към
всяка тема такива дейности, които са най-подходящи за конкретния клас
и опонират на неговия собствен педагогически стил и методи на управле-
ние на процесите в класната стая. Изборът на тема за провеждане на дис-
кусия се определя от чувствителността на групата към определени въпро-
си, които могат да възникнат в процеса на обучение.

Изложените тук методи и стратегии са само примерни методически
предложения. Не бива да бъдат пренебрегвани и други методи на обуче-
ние, които опонират на младите хора. Специално внимание заслужават и
различните видове аудио-визуални средства като мултимедийни презен-
тации, филми, снимки, картини, икони и др. Учителят по религия трябва
непрекъснато да търси нови учебни форми, методи и средства, чрез които
да поставя екзистенциално важни въпроси и да стимулира разрешаването
на проблемни въпроси в контекста на религиозното образование. И не на
последно място, той не бива да забравя, че един от най-важните фактори,
определящ равнището на духовно-нравствената и познавателно-форми-
раща дейност в обучението по религия е именно учителят, динамиката на
неговия живот в благодатта, която може да доведе обучаваните до осъзнат
избор във вярата и собствен духовен път, водещ до лична среща с Бога.

97

Четвърта глава
ОБУЧЕНИЕТО ПО РЕЛИГИЯ И СОЦИАЛНАТА ИНКЛУЗИЯ

Развитието на инклузивното образование може да бъде представе-
но най-цялостно и точно от гледна точка на изразените в неговото съ-
държание актуални философско-методологически и правови принципи.
Разглеждането на инклузивното образование трябва да се осъществява
в различни проекции. Преди всичко, важно е да се вземе под внимание
наличието на различни категории обучаеми. Към тях се отнасят не само
лица със специални образователни потребности, както най-често е при-
ето да се счита, но и други групи: тези на етническите малцинства, еми-
грантите, старите хора, възрастните, бедните и социално слаби граждани,
надарените деца, сексуалните малцинства, религиозните малцинства и др.

В този случай изброените категории стават субекти на инклузивното
образование и неговият обем се разширява в посока на социалната дифе-
ренциация на обществото.

Самата идея за инклузивно образование отразява ценностите на съ-
временната либерално-демократична култура с нейното широко отноше-
ние към образованието като образование за всички и образование през
целия живот.

Важна роля в определянето на методологичните основи на инклузив-
ното образования има и активно налагащата се тенденция за глобализа-
ция на образованието, проявяваща се както в единните образователни
стандарти за инклузивно образование, така и в универсализирането на
социално-културния контекст на дадена образователна форма.

Един от симптомите на глобализацията е Болонският процес, актив-
но насочен не само към идеята за бално-рейтингова система в оценяване-
то на знанията и за индивидуализация на образованието, но и към акаде-
мичната мобилност на обучавани и обучаващи. Това е ясна индикация,
че във връзка с инклузивното образование е важно да бъдат обсъдени и
решени теоретико-педагогическите и организационно-правни проблеми
в подготовката на ново поколение преподаватели.

Същевременно, независимо от присъщите на съвременното инклу-
зивно образование черти на глобализация, все пак, както всеки тип обра-

98 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
зование и всяка образователна система, инклузивното образование при-
тежава национално-гражданска специфика. Различните видове инклузив-
но образование трябва да се разглеждат и като процес на формиране на
гражданско-правна култура.
Отличителна особеност на инклузивното образование е повишаване-
то на отговорността на държавата не само за неговото материално-финан-
сово осигуряване, а и за нормативно-правното му регулиране в интерес
реализацията на правата на човека, както и в интерес на осъществяване-
то на неговия граждански потенциал и въплъщаване в съдържанието и
принципите на инклузивното образование правния принцип на мулти-
културализма.
Приемането на многостранните измерения на човешката същност, на
нейните обществени прояви, на функционирането £ в разнообразни кул-
турни форми, и съгласуването на разнообразието в хармонично цялостно
единство представлява реализация на мултикултурализма в съдържанието
на инклузивното образование. В съвременното общество мултикултурали-
змът е „основен правов принцип, който включва не само социално-поли-
тическа, а и правна комуникация“101. Мултикултурализмът се демонстри-
ра като гражданска добродетел наред с такива негови значими форми като
толерантност, лоялност, доверие, цивилизованост, патриотизъм, солидар-
ност, милосърдие, законосъобразност, отговорност. Всяка форма на инклу-
зивно образование за всяка категория обучаеми е призвана да реализира не
само академични цели, а и да формира добродетелни и активни граждани.

1. Инклузията като приоритет на съвременното образование
Инклузивно или включващо образование е термин, който се използ-
ва за описание на процеса на обучение на деца със специални потребности
в общообразователните училища. В основата му са заложени принципите
за премахване на дискриминацията, осигуряване на равно отношение към
всички и създаване на специални условия за децата със специални обра-
зователни потребности.102
В Европа, както и в световен мащаб, е налице ясна насоченост към
инклузивна образователна практика, осъществявана в съответствие с

101 Сморгунова, В. Ю. Методологически основи на инклузивното образование и правови-
ят принцип на мултикултурализма. Санкт-Петербург, Русия, 2008, с. 91.

102 На пути к инклюзивной школе. Пособие для учителей. М. 2005, с. 3. – http://obrazovanie.
perspektiva-inva.ru/files/Our_Publ/na_puti_k_ink_shkole.pdf

Четвърта глава • Обучението по религия и социалната инклузия 99
ключовите принципи, включени в Декларацията от Саламанка (UNESCO,
1994)103. Тези принципи са подкрепени от много конвенции, декларации и
препоръки на европейско и глобално равнище, включително Конвенция-
та на ООН за правата на хората с увреждания (2006)104, която изрично се
позовава на важността на осигуряването на инклузивни системи в обра-
зованието. Политиката на ЮНЕСКО, изразена в „Насоки за инклузията в
образованието“ (2009)105, е насочена към три основни за въвеждането на
инклузивни образователни практики сфери на дейности, чиято обоснов-
ка ще създаде благоприятни условия за обучение, при което всички деца
могат да учат заедно:

Образователна обосновка. За инклузивните училища трябва да бъде
разработена методика на преподаване, която да отговаря на индивиду-
алните различия и чрез която да могат да се възползват от правото си на
образование всички деца.

Социална обосновка. Училището е мощен фактор за промяна на от-
ношението към разнообразието. Инклузивният подход в образованието
е в състояние да постави основите на едно по-справедливо общество,
което да не допуска каквато и да е форма на дискриминация.

Икономическа обосновка. Превръщането на масовите училища в ин-
клузивни, които да образоват всички деца заедно, е свързано с по-малък
разход на средства, отколкото създаването на сложна система от „специа-
лизирани“ за различни групи деца училища.

Инклузията/включването днес се разбира в значително по-широк
смисъл в сравнение с предишните дефиниции, които често се фокусираха
върху дилемата между специалното образование и интеграцията в общо-
образователното училище.

Определението на ЮНЕСКО (2008) гласи, че „инклузивното обра-
зование е непрекъснат процес, насочен към предлагане на качествено об-
разование за всички при зачитане на разнообразието и различните
потребности и способности, характеристики и очаквания за обуче-
ние на учащите се и техните общности, премахване на всички форми на
дискриминация“106. А през 2009 г. се дава следното уточнение: „инклузив-
ното образование е процес на укрепване на капацитета на образовател-

103 The Salamanca Statement on Principles, Policy and Practice in Special Needs Education. –
www.unesco.org/education/educprog/sne/salamanc/stateme.html

104 UN Convention on the Rights of Persons with Disabilities (2006)
105 UNESCO (2009) Policy Guidelines on Inclusion in Education. Paris: UNESCO
106 UNESCO International Bureau of Education, 2009. International Conference on Education.

Inclusive Education: The Way of the Future 28th Session Geneva 25–28 November 2008.

100 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

ната система, за да се достигне до всички учащи... Като общ принцип тя
трябва да ръководи всички образователни политики и практики, като се
изхожда от факта, че образованието е основно човешко право и основа за
едно по-справедливо и равноправно общество“.107

Става ясно, че разбирането на инклузията вече е излязло извън тяс-
ната идея за включването като средство за осмисляне и преодоляване на
дефицити, разширило е своя обхват и вече се отнася до въпросите, свър-
зани с пол, етническа принадлежност, класа, социални условия, здраве и
права на човека, всеобхватност, универсалност, достъп, участие и пости-
жения.108

А. Arnesen и колектив (2009) отбелязват, че „инклузията трябва да се
разбира не само като наличие на структури, осигуряващи равнопоставе-
ното включване на всички, а като процес на трансформиране на обще-
ството, общностите и институциите, като напр. училищата, да станат
чувствителни към многообразието“109. Този възглед е в съответствие и
със становището на К. Ballard (2003), че приобщаващото образование се
занимава и с въпросите на социалната справедливост. Според него придо-
биващите учителска правоспособност трябва да „разберат как биха могли
да създадат класни стаи и училища, насочени към проблемите, свързани с
уважението, честността и справедливостта. Като част от това начинание,
те ще трябва да разберат историческия, социално-културния и идеоло-
гическия контекст, които създават дискриминационните и тоталитарни
практики в образованието. Изолирането и отхвърлянето на учениците с
увреждания е само една от областите на несправедливост. Не по-малко
значими са и областите, включващи дискриминация по отношение на пол,
бедност и расизъм“110.

Инклузията e „нов, демократичен в основата си, принцип в соци-
алната политика“111, който изисква активни действия по включване на

107 Inclusive Education in Action – IEA project. Glossary. Inclusion. – http://www.inclusion-in-
action.org/iea/index.php?menuid=36#i

108 Ouane, A. (2008) Creating education systems which offer opportunities for lifelong learning.
Paper presented at UNESCO International Conference on Education ‘Inclusive education:
the way of the future’ 48th session. Geneva, 25–28 November 2008.

109 Arnesen, A., Allen, J. and Simonsen, E. (eds.) (2009) Policies and Practices for teaching socio-
cultural diversity. Concepts, principles and challenges in teacher education. Strasbourg, Council
of Europe, p. 46.

110 Ballard, K. (2003) The analysis of context: Some thoughts on teacher education, culture,
colonization and inequality. In Booth T., Nes K., and Stromstad M. (eds.) Developing inclusive
teacher education, London: Routledge/Falmer, p. 59.

111 Романова, П., Е. Ярской-Смирновой (ред.) Инклюзия как принцип современной соци-
альной политики в сфере образования: механизмы реализации. Серия „Научные докла-