Обучението по религия - диалог и инклузия

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 201
ефективно в културно разнообразна среда?“ предоставя доказателства от
проекти в Холандия, че учителите могат да научат много чрез провежда-
не на педагогическа практика в чужбина, чрез реалния опит на живот и
работа в различен културен контекст. Участниците стигат до извода, че
справянето с културното многообразие в класната стая означава много
повече, отколкото занимания с учениците с лошо владеене на езика на
преподаване. PLA заключава, че образованието на преподавателите след-
ва да осигури на учителите знания за интеркултурните проблеми в учи-
лището и обществото и да ги ангажира да работят в едно мултикултурно
общество.

В основните изводи по въпроса за европейската политика за съвмест-
на учебна дейност, направени в доклада от Осло се обръща специално
внимание на дискусията относно обучението в контекст на мултикул-
турно многообразие. Дава се пример с Великобритания, където годишно-
то проучване на новите квалифицирани преподаватели показва, че много
от тях смятат, че педагогическото им образование не ги е подготвило за
преподаване в „разнообразната“ класна стая. Затова по отношение на пе-
дагогическото образование се правят основни заключения, едно от които
е необходимостта от подходящо обучение, което да е част както от първо-
началната подготовка, така и от текущото обучение на учителите. В някои
страни това би изисквало промени в съществуващите учебни програми за
обучение на учители и предлагането им квалификационни курсове. При
актуализацията на програмите за придобиване на педагогическа правос-
пособност се дава приоритет на няколко основни преподавателски уме-
ния, които са особено важни в този контекст:

• Практически изследователски умения и способност да се ангажира
с академични изследвания в контекста на обучението;

• мониторинг на ефективността на собствените преподавателски ин-
тервенции и обучителна дейност;

• критично осмисляне на собствената практика;
• работа в екип.
Освен това, първоначалната подготовка на учителите също трябва да
ги подготви с умения за:
• разглеждане и преоценка на собственото отношение към другите
култури;
• развиване на съпричастност и индивидуален подход към всички
ученици;

202 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
• насърчаване на успеха на всички ученици, както и стратегии за

адекватно справяне с предразсъдъците в училище;
• работа с ученици, които не владеят добре езика, на който се препо-

дава;
• постигане на по-добро използване на ресурсите, които учащите се

от малцинствен произход внасят в класната стая;
• ефективна комуникация с и културна чувствителност към

родителите.“159
В тясна връзка с проблемите на мултикултурния контекст на евро-

пейското образование през август 2007 г. в комюникето на Комисията до
Съвета и Европейския парламент „Подобряване на качеството на педаго-
гическото образование“160 се обръща внимание на променените общест-
вени изисквания към учителската професия. В обръщението се призовава
за предприемане на различни политически мерки на нивото на държави-
те-членки с цел адаптиране на професията, за да отговори на новите пре-
дизвикателства на базираната върху знанието икономика. Подчертава се,
че „класните стаи вече съдържат по-разнородна смесица от млади хора от
различни среди и с различни нива на възможности, както и хора с увреж-
дания. [...] Тези промени изискват от учителите не само да придобият нови
знания и умения, но и непрекъснато да ги развиват.“161 Затова е необхо-
димо да има както висококачествена първоначална подготовка на учите-
лите, по време на която да се формират базовите им компетенции за пре-
подаване според изискванията на новите им роли, така и последователен
процес на непрекъснато професионално развитие. Като съществена част
от необходимите умения се изтъква идентифицирането на специфичните
нужди на всеки отделен обучаващ се и адекватна педагогическа реакция
чрез използване широк набор от стратегии за обучение.162 Посочва се, че
учителите имат ключова роля в подготовката на учениците да заемат свое-
то място в обществото и в сферата на труда, поради което се нуждаят от
редица умения, необходими за:

− определяне на специфичните нужди на всеки отделен обучаем и
адекватен педагогически отклик чрез разгръщане на широка гама от стра-
тегии на преподаване;

159 Пак там, стр. стр. 5– 6, Политически изводи.
160 European Commission. Communication from the Commission to the Council and the

European Parliament: Improving the Quality of Teacher Education. 03/08/2007. – http://
ec.europa.eu/education/com392_en.pdf
161 Пак там, стр. 4, контекст: 1.3. Променящите се изисквания.
162 Пак там, стр. 13, Рамка на действие: 2.3.2. Необходими умения.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 203
− подкрепа на развитието на подрастващите чрез самостоятелно
учене през целия живот;
− подпомагане на младите хора да придобият уменията, изброени в
Европейската референтна рамка на ключовите компетентности163;
− работа в мултикултурна среда (включително разбиране на многоо-
бразието като ценност и уважението към различията);
− тясно сътрудничество с колегите, родителите и широката общест-
веност.
Тези високи изисквания към подготовката на учителите се изтъкват и
в заключенията на Европейския съвет от 15 ноември 2007 г. относно подо-
бряване на качеството на педагогическото образование.164 На специално
заседание министрите, отговарящи за образованието се договорят, както
следва:
• да се осигури първоначално образование на учителите, подкрепа в
началото на кариерата (индукция) и по-нататъшно професионално раз-
витие, което да бъде координирано, последователно, финансово обезпе-
чено и с гарантирано качество;
• да се подобри качеството на педагогическото образование;
• да се направи учителската професия по-привлекателна като избор
на кариера.
Министрите, отговорни за образованието, постигат съгласие, че учи-
телите трябва да:
− притежават педагогически умения, както и специализирани зна-
ния по своя предмет;
− имат достъп до ефективни програми за професионална подкрепа
още в началото на кариерата си;
− имат достатъчно стимули през цялата си педагогическа практика,
за да преразглеждат своите потребности от учене и да придобиват нови
знания, умения и компетентности;
− могат да формират ключови компетентности и да преподават ефек-
тивно в разнородна образователна среда;
− участват в рефлективна практика и научни изследвания;
− осъществяват по време на своята педагогическа работа самообуче-
ние в професионалното си развитие.

163 Ключови компетентности. Европейска референтна рамка. МОН, С., 2007.
164 European Commission. ‘Teachers and Trainers’ Peer Learning Cluster. 15/11/2007. – http://

www.kslll.net/PeerLearningClusters/clusterDetails.cfm?id=14

204 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

Във връзка с тези решения в заключенията по клъстера „Учители и
обучители“ се формулират основните теми в политиката на Европа, които
са:

• Непрекъснато професионално развитие на учителите;
• Училищата като общности, в които учителите и учениците учат съв-
местно;
• Подготовка на учителите да преподават в културно разнообразни
като ученически състав класни стаи;
• Ефективни връзки между училищата и образователните институ-
циите за педагогическа подготовка на учители;
• Подкрепа на учителите в началото на кариерата им.
В обръщението на Комисията за подобряване на способностите за 21
век: програма за европейско сътрудничество в училищата (03/07/2008) 165
също се подчертава необходимостта от обучение на учителите за подобря-
ване на баланса между теория и практика и представяне на преподаването
като проблемно базирана или научно-изследователска дейност, свързана
преди всичко с успеваемостта и напредъка на учениците в обучение. Ев-
ропейската комисия прави серия от предложения за модернизиране на
училищните системи по програмата за европейско сътрудничество по въ-
просите на училището. Една от трите основни области за действие, които
Европейската комисията определя за подобряване качеството на учители-
те и училищния персонал, е по-доброто и качествено образование и по-
ефективно селектиране на педагогическите кадри с цел подобряване на
обучението. Подчертава се:
– значението на педагогическата компетентност и квалификация, а
качествата на учителя се извеждат като най-важен училищен фактор, вли-
яещ върху постиженията на учениците, и като такъв – жизнено значим за
постигане целите от Лисабон166;
– необходимостта за подобряване на баланса между теория и прак-
тика в първоначалната подготовка на учителите с акцент върху провеж-
дането на проблемно базирано преподаване и на научни изследвания в
контекста на учебната дейност, насочени към обучението и напредъка на
децата.

165 European Commission. Communication from the Commission to the European Parlia-
ment, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of
the Regions: Improving competences for the 21st Century: An Agenda for European Coop-
eration on Schools. 03/07/2008. – http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=
COM:2008:0425:FIN:EN:PDF

166 Пак там, стр. 11. (4)

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 205
В рамките на програма „Образование и обучение 2010“ Европейската
комисия организира съвместен семинар между два тематични клъстера:
„Образование на учителите“ и „Ключови компетенции“. 167 След прераз-
глеждане на тематичните заключения се достига до общия извод, че двата
аспекта са взаимно допълващи се. В точка 38 от заключенията на доклада
се казва, че училищните учебни програми и ключовите умения, от една
страна, и обучението на учителите, от друга, не са изолирани субекти, а
основни аспекти на училищната политика, които взаимно си влияят. Из-
тъква се и необходимостта от иновативни методи за преподаване и нови
подходи към учебната програма за справяне с голямото разнообразие от
различия между учениците, свързани с миграция, недостиг, специални
нужди и др.
Въпреки че се постига консенсус около необходимостта от подобря-
ване цялостната подготовка на учителите, обаче, в заключенията на Съ-
вета относно подготовката на младите хора за 21-ви век (21/11/2008)168 се
отбелязва, че за изпълнение на заключенията на Съвета от ноември 2007 г.
са необходими допълнителни усилия. Държавите-членки се приканват да
гарантират висок стандарт на първоначалната подготовка на учителите,
последователна и координирана подкрепа в началото на кариерата и не-
прекъснато професионално развитие. Това е изключително важно с цел
привличане и задържане на най-способните в сферата на учителската
професия за справяне с проблемите на успеваемостта, подкрепа за всички
ученици чрез пълноценно използване на техния потенциал и създаване на
училищна среда, в която учителите се учат един от друг, като се фокусират
върху усъвършенстване на обучението.
Комисията по образование организира дейности по взаимно обуче-
ние между държавите-членки, заинтересовани от съвместното разрабо-
тване на национални политики и системи в специфични области. Образо-
вателната система за учене през целия живот е създадена, за да разпрос-
транява тази информация. Като част от работната програма „Образование

167 European Commission. Education and Training 2010 programme, Cluster ‘Teachers and
Trainers’, Cluster ‘Key Competences – Curriculum Development’ Joint seminar Report. 2008. –
http://ec.europa.eu/dgs/education_culture/index_en.htm2008

168 Council of the European Union. Council Conclusions on preparing young people for the 21st
century: an agenda for European cooperation on schools. 2905th Education, Youth and Culture
Council meeting, Brussels, 21 november 2008. – http://www.consilium.europa.eu/uedocs/
cms_Data/docs/pressdata/en/educ/104238.pdf

206 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
и обучение 2010“169 текущата програма за партньорско обучение е акцент
в заключенията на Европейския съвет и включва клъстер за партньорско
обучение за учители и обучители. Такива клъстери се прилагат като „от-
ворен метод на координация“, който има за цел да помогне на държавите-
членки да се замислят върху своите собствени политики в контекста на
европейското сътрудничество и да се учат от практиките на други стра-
ни. Чрез партньорско обучение експертите от държавите-членки могат да
сравнят своите специфични политики с тези на другите европейски стра-
ни и да идентифицират ключови въпроси на политиката и други фактори,
които могат да бъдат приложени в собствен контекст, като по този начин
изработят по-ефективни собствени политики.
Въпреки това, трябва да се има предвид, че обучението и образова-
нието са дълбоко вкоренени в различните култури и е необходимо да се
помисли как идеите могат да бъдат направени релевантни на всеки отде-
лен контекст.170
Държавите-членки на Европейския съюз и Европейската комисия
са засилили своето политическо сътрудничество чрез Стратегическа-
та рамка за сътрудничество в образованието и обучението ET2020171. Тя
включва насърчаването на равнопоставеността, социалното сближава-
не и активното гражданство като една от четирите дългосрочни страте-
гически цели и приоритетни области и акцентира върху повишаване на
компетентенциите, свързани с четене, математика и точни науки, както
и намаляване на преждевременното напускане на/отпадане от училище.
Това още повече засилва необходимостта от обучение на учителите, за да
бъдат в състояние да подкрепят адекватно и всеобхватно тези перспекти-
ви в практиката.

1.2. Европейски парламент
На съобщението на Европейската комисия Европейският парла-
мент реагира с резолюцията си „За Европа без бариери пред хората с

169 The Education and Training 2010 work programme. – http://eacea.ec.europa.eu/llp/projects/
events/february_2008/documents/2010.pdf. Докладът на България по тази програма вж.
на: http://ec.europa.eu/education/lifelong-learning-policy/doc/nationalreport08/bg_en.pdf

170 Ainscow, M. Teaching for Diversity: the next big challenge. In Connelly, M., He, M. F. and
Phillion, J. (eds.) The Handbook of Curriculum and Instruction, Sage Publications, 2007.

171 Council conclusions of 12 May 2009 on a strategic framework for European cooperation in
education and training (ET 2020) – http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri
=OJ:C:2009:119:0002:0010:BG:PDF

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 207
увреждания“172. Той призовава за равно третиране на хората с увреждания,
така че те да могат да имат същите възможности като всяко друго лице.
Резолюцията обхваща областите на образованието, заетостта, свободата
на движение, подкрепа на семействата и др. Парламентът призовава за по-
добри и повече действия от страна на Комисията и държавите-членки за
гарантиране на истинско качество и равнопоставеност на живот на хора-
та с увреждания. Държавите-членки се призовават да приложат Хартата
от Люксембург за „училище за всички“, което дава на децата с увреждания
и на учителите, специализирани в непрекъснато обучение, подходящи ме-
тоди и материали на обучение.“173

Все по-голямото разнообразие на учениците в редица училища и не-
обходимостта да се обърне повече внимание на нуждите от обучение на
отделни ученици е отбелязано в Резолюцията на Европейския парламент
от 23 септември 2008 г. за подобряване на качеството на педагогическото
образование174, в която се заявява, че „предизвикателствата, пред които е
изправена учителската професия се увеличават, тъй като образователна-
та среда става все по-сложна и разнородна.“175 Подчертава се централна-
та роля на педагогическото образование и обучението на учителите като
предпоставка за добрите резултати на учениците. Парламентът призовава
за по-голямо финансиране на дейностите по обучение на учителите (т. е.
за учене през целия живот, заплати, нови квалификации и пр.). Изтъква
се необходимостта от съхраняване на най-добрите елементи в системата
и предотвратяване на т. нар. „изтичане на мозъци“ към частния сектор.
Настоява се за формиране в учителите на нови компетенции като добро
познаване на информационните и комуникационни технологии, на меди-
ите, на чужди езици, на гражданското образование и функционирането на
ЕС и институциите, за да могат да предложат на учениците си възможно
най-точното образование.

Като акцент в подготовката на учителите се извеждат актуалните и
увеличаващи се предизвикателства, пред които се изправя съвременният

172 European Parliament. European Parliament resolution: Towards a barrier-free Europe for
people with disabilities. A5–0084/2001. – http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?
pubRef=-//EP//TEXT+TA+P5-TA–2001–0188+0+DOC+XML+V0//EN

173 Пак там, стр. 29.
174 European Parliament. European Parliament resolution on improving the quality of teacher

education. 23/09/2008. – http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//
TEXT+TA+P6-TA–2008–0422+0+DOC+XML+V0//EN
175 The European Parliament resolution on Improving the Quality of Teacher Education.
18.11.2008, p. 2. – http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?language=EN&referenc
e=A6–0304/2008#title1

208 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
преподавател. В контекста на все по-комплексната и хетерогенна образо-
вателна среда и на все по-разнообразната смесица от обучаеми в много от
училищата е необходимо да се обърне повече внимание на потребностите
от обучение на отделните ученици. В подготовката на учителите трябва
да се акцентира върху осигуряването на равни възможности за всички,
което е залегнало като цел в член 13 от Договора за Европейската общност
и който дава правна основа за „борба с дискриминацията, основана на
пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане,
възраст или сексуална ориентация“176.
В Актуализираната стратегическа рамка за европейско сътрудничест-
во в образованието и обучението на Европейската комисия (16/12/2008)
по аналогичен начин се отбелязва, че „качеството на учителите, възпи-
тателите и други служители в образованието е най-важният фактор в
рамките на училището, който влияе върху постиженията на учениците. В
следващите 15 години предстои около два милиона възрастни учители да
бъдат заменени, а учителската професия трябва да стане по-привлекате-
лен избор на кариера.“177

1.3. Съвет на Европейския съюз
В резолюцията си от май 2003 г. за равни възможности на учениците
и студентите с увреждания в образованието и обучението 178 Съвета на
ЕС се представят действията, които трябва да бъдат предприети, и пре-
поръчителните политически стъпки, които да гарантират равен достъп
до качествено образование и възможности за учене през целия живот
на хората с увреждания. Държавите-членки и Европейската комисия се
приканват „да продължат и, ако е необходимо, да увеличат усилията, на-
сочени към първоначалното и текущо обучение на учителите в областта
на специалните нужди с оглед по-специално предоставяне на подходящи
педагогически техники и материали.“179

176 Пак там.
177 Communication from the Commission to the European Parliament, the Council, the

European Economic and Social Committee and the Committee of the Regions. An up-
dated strategic framework for European co-operation in education and training. COM(2008)
865 final, Brussels, 16.12.2008, p. 8. – http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.
do?uri=COM:2008:0865:FIN:EN:PDF
178 Council of the European Union. Council resolution on equal opportunities for pupils and
students with disabilities in education and training. 05.05.2003 – http://eur-lex.europa.eu/Lex-
UriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2003:134:0006:0007:EN:PDF
179 Пак там, стр. 2.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 209
През ноември 2007 се провежда заседание на Съвета и на представи-
телите на правителствата на държавите-членки, посветено на проблема
за подобряването на качеството на педагогическото образование. 180 За-
ключенията на срещата са насочени към справяне с предизвикателствата
в областта на педагогическото образование и стратегии за привличане и
задържане на компетентни и добре мотивирани учители, които да бъдат
реализирани в рамките на работната програма „Образование и обучение
2010“. Изготвя се и се прилага списък на умения и компетенции, които
изисква новата променяща се образователна среда и които съвременните
учители трябва да притежават. Особено внимание се обръща на нараства-
щата разнородност на класовете, включващи все повече и повече деца със
СОП, както и с различен социално-икономически и културен произход,
което трябва да бъде отразено и в първоначалното, и в продължаващото
обучение на учителите. Стига се до извода, че е необходимо да се полагат
усилия, които да гарантират, че учителите:
1) притежават квалификация от висше учебно заведение, която се по-
стига чрез подходящ баланс между педагогическа теория и преподавател-
ска практика;
2) притежават специализирани познания по своите предмети, както
и педагогически умения;
3) имат достъп до ефективни програми за кариерно подпомагане в
началото на професионалното си развитие;
4) имат достъп до адекватна наставническа подкрепа през цялата си
кариера;
5) насърчавани и подкрепяни са да преразглеждат своите образова-
телни потребности и да придобиват нови знания, умения и компетентно-
сти чрез формално, неформално и неофициално обучение, включително
обмен и стажове в чужбина през цялата си кариера.
Държавите-членки се ангажират да осигуряват подходяща подкрепа
на образователните институции за подготовка на учители, така че да мо-
гат те да развиват иновативни отговори на новите изисквания към педаго-
гическото образование. Същевременно те трябва да насърчават бъдещите
преподаватели по време на първоначалната им подготовка, да ги подкре-
пят в началото на кариерата им и да стимулират учителите чрез непрекъс-

180 Council of the European Union. Conclusions of the Council and of the Representatives of the
Governments of the Member States, meeting within the Council of 15 November 2007, on im-
proving the quality of teacher education. 17/11/2007. – http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/
LexUriServ.do?uri=OJ:C:2007:300:0006:0009:EN:PDF

210 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

нато професионално развитие да придобиват компетентности, които им
дадат възможност да:

– преподават взаимодопълващи се умения, като например тези, очер-
тани в Препоръката относно ключовите компетентности;

– създават безопасна и привлекателна училищна среда, която се осно-
вава на взаимно уважение и сътрудничество;

– преподават ефективно в разнородни класове на учениците от раз-
лични социални и културни среди и с широка гама от възможности и
нужди, включително специални образователни потребности;

– работят в тясно сътрудничество с колеги, родители и широката об-
щественост;

– участват в развитието на училището или центъра за обучение, къ-
дето работят;

– разработват нови знания и участват новаторски в рефлективна
практика и научни изследвания;

– използват ИКТ в различните си задачи, както и в собственото си
непрекъснато професионално развитие;

– учат самостоятелно за собственото си професионално развитие по
време на кариерата.

На следващата година в отговор на съобщението на Европейската ко-
мисия до Съвета и Европейския парламент от 3 юли 2008 г. „Подобряване
на способностите за 21-ви век: Програма за европейско сътрудничество в
училищата“ Съвета на ЕС излиза с резолюция, в която се предлага про-
грама за сътрудничество между държавите-членки, насочени засилване и
укрепване на развитието на училищните системи.181 Изтъква се необхо-
димостта от гаранции за „координирано, последователно, добре обезпе-
чено и с гарантирано качество“182 първоначално обучение на учителите,
подкрепа в началото на кариерата им и по-нататъшното им професионал-
но развитие. Подчертава се, че държавите-членки се приканват да гаран-
тират мерки за повишаване привлекателността на учителската професия,
като се привличат най-способните за справяне с ниската успеваемост на
учениците и създаване на училищна среда, в която учителите се учат от
един на друг, като се фокусират върху подобряване нивото на обучаеми-

181 Council of the European Union. Conclusions of the Council and of the Representatives of
the Governments of the Member States, meeting within the Council of 21 November 2008 on
preparing young people for the 21st century: an agenda for European cooperation on schools.
13/12/2008. – http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2008:319:0020:
0022:EN:PDF

182 Пак там, стр. 1 (7).

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 211
те.183 С подкрепата на Европейската комисия държавите-членки трябва
„да насочат сътрудничеството си към:

– повишаване привлекателността на учителската професия,
– даване възможност на всички започващи учители да се възползват
от структурирани програми за начално кариерно подпомагане,
– подобряване на предлагането, качеството и прилагането на непре-
къснати програми за професионално развитие на учителите,
– преразглеждане на политиките за набиране, назначаване, задържа-
не и мобилност на учителите с цел максимизиране на тяхното въздействие
върху качеството на училищното образование,
– разширяване на възможностите на учителите да прекарат известен
период от време в друга държава-членка, така че да придобиват допълни-
телен професионален опит и развиват своите чуждоезикови умения.“184
На следващата година Съвета на ЕС излиза със специална полити-
ческа позиция относно професионалното развитие на учителите и
училищните ръководители185. Признавайки, че „знанията, умения и ан-
гажираността на учителите, както и качеството на училищното ръковод-
ство, са най-важните фактори за постигане на висококачествени учебни
резултати“186, се посочва, че „доброто преподаване и способността всички
ученици да бъдат вдъхновявани за достигане на максималните им въз-
можности могат да имат трайно положително въздействие върху бъдеще-
то на младите хора.“187
В заключения на Съвета се акцентира на бързо развиващите се изи-
сквания към учителската професия и необходимостта от нови подходи.
За да бъдат ефективни в преподаването и приспособими към променя-
щите се нужди на учащите се в свят на бързи социални, културни, иконо-
мически и технологични промени, самите учители трябва да формулират
„собствените си изисквания за обучение в контекста на конкретната им
училищна среда, и да поемат по-голяма отговорност за собственото си
учене през целия живот като средство за актуализиране и разработване
на собствените си знания и умения“188.

183 Пак там, стр. 6 (7).
184 Пак там, стр. 9 (4).
185 Council of the European Union. Council conclusions of 26 November 2009 on the profes-

sional development of teachers and school leaders. 26/11/2009. – http://eur-lex.europa.eu/Lex
UriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:302:0006:0009:EN:PDF
186 Пак там.
187 Пак там.
188 Пак там, стр. 2. (4).

212 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
В бързо променящия се свят и в съответствие с концепцията за уче-

не през целия живот, образованието и развитието на учителите трябва да
бъде съгласувано и обвързано с първоначалната им педагогическа подго-
товка със силно изразена практическа насоченост, с подкрепа в началото
на кариерата и с продължаващо професионално развитие. Подчертава се
необходимостта от предприемане на специалните усилия на държавите-
членки, чрез които да се гарантира следното:

а) „всички наскоро завършили учители да получават достатъчна и
ефективна подкрепа и напътствия през първите няколко години от кари-
ерата си;

б) да се стимулира оценъчен подход, при който както наскоро за-
вършилите, така и по-опитните учители да се насърчават непрекъснато
и индивидуално, и колективно да правят преглед на педагогическата си
дейност;

в) всички учители да получават редовна обратна връзка за работата
си, както и помощ при идентифицирането на професионалните им по-
требности за развитие и създаването на план за тяхното удовлетворяване;

г) в светлината на тази обратна връзка да се дават достатъчно въз-
можности на учителите да осъвременяват, развиват и разширяват ком-
петентностите си през цялата си кариера, както и да бъдат насърчавани и
подкрепяни да го правят;

д) професионалните програми за развитие на учителите да бъдат съ-
образени с нуждите, да са в тясна връзка с практиката и с гарантирано
качество;

е) учителите и училищните ръководители да бъдат насърчавани и
поддържани да се възползват от възможностите за обмен и мобилност,
както и от националните и международни мрежи;

ж) учителите и училищните ръководители да бъдат насърчавани да
напредват чрез професионално обучение и развитие и да се ангажират в
научни педагогически изследвания.“189

В документа се добавя, че първоначалната подготовка на учителите
не може да подготви всички компетенции, за които се изисква време и
опит и се отбелязва, че изискванията към учителската професия се разви-
ват с много бързи темпове. От учителите се очаква да преосмислят през
призмата на собствения си стил на преподаване изискванията в контекста
на специфичната им училищна среда и да поемат по-голяма отговорност
за собственото си учене през целия живот.

189 Пак там, стр. 3 (4).

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 213
В заключенията от срещата по въпросите на образованието, младежта
и културата на Съвета на ЕС „Социалното измерение на образованието и
обучението 3013“190 държавите-членки отново се приканват да укрепват
дейностите по обучение на учителите, за да могат те да подкрепят избора
на професия на учениците и преходите в системата на образованието или
от образованието към заетостта. Подчертава се важността на „успешното
интегриране на пазара на труда, както и на включването на учениците със
специални нужди“191.

1.4. Съвета на Европа
В доклада на Съвета на Европа от 2003 г. „Интеркултурното образо-
вание в 21-ви век: да се научим да живеем заедно“192 авторът Pieter Batelaan
анализира различните изисквания по отношение на училищната систе-
ма и обучението на учителите за постигане на демократично участие и
равноправно общество. Терминът „интеркултурно“ се разбира в широк
смисъл и включва всички различия, а не само тези, които се диференци-
рат по културен или езиков произход. „Справянето с разнообразието не
се ограничава само до различни културни среди, но и към всички аспе-
кти на личността: включително пол, таланти, интереси, умения и знания
и т. н. Би било изкуствено разделянето на културните различия от дру-
гите разлики (социални, интелектуални, полови и др.) по отношение на
преподаването.“193 Подчертава се, че интеркултурното образование тряб-
ва да предлага шансове за всички ученици, независимо от техните спо-
собности. Терминът се уточнява като обхващащ „две характеристики на
образованието, подходящо за демократичните мултикултурни общества:
(1) „инклузия и участие“ и [...] (2) „да се научим да живеем заедно“.194
В този контекст на разнообразие педагогическото взаимодействие
трябва да предоставя възможности за използване на знанията и умени-
ята на всеки отделен ученик, като учителите осигуряват равен достъп до
това взаимодействие и ресурсите на обучение. „Новата роля на учителя

190 Council of the European Union. Council conclusions on the social dimension of education
and training 3013th Education, Youth and Culture Council meeting. 11/05/2010. – http://www.
consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/educ/114374.pdf

191 Пак там, стр. 8.
192 Council of Europ. Intercultural education in the 21st century: learning to live together. 2003. –

www.coe.int/t/e/cultural_co-operation/education/intercultural_education/EMED21_5.pdf
193 Пак там, стр. 3.
194 Пак там, стр. 2.

214 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

като фасилитатор, наблюдател, организатор и оценител на учебния про-
цес (вместо само доставчик на информация) в днешно време трябва да
се насърчава от образователните власти, изследователите, методистите и
училищните ръководства.“195

Прилагането на новите образователни стратегии за постигане на
целта „да се научим да живеем заедно“ предполага професионална педа-
гогическа компетентност „за организиране на кооперативно обучение в
класните стаи, така че всички ученици да могат да участват и да бъдат
отговорни за собствения принос; за разпознаване на различните умения и
знания на учениците; [...] за обсъждане на спорни въпроси по отношение
на разнообразието в рамките на принципите на правата на човека“196.

Във връзка със справянето с разнообразието в училищната среда до-
кладът призовава за насърчаване на развитието и организацията на про-
грами за обучение на учители. Чрез тях следва по-специално да се раз-
виват: концептуални знания, отнасяща се до собствените възможности и
равнопоставено участие в обучителните дейности; стратегии за организи-
ране на кооперативни учебни процеси, които да гарантират участието на
всички деца“. 197 В заключение се акцентира на качеството на обучение на
учителите, което трябва да гарантира тяхната готовност „за нови профе-
сионални ангажименти, като например тези на наблюдатели, оценители,
посредници, консултанти, мениджъри, членове на екип и т. н.“198.

През същата година Комитета на Министрите постига съгласие от-
носно необходимостта от нова политика и действие в образованието
по отношение на хората с увреждания. Първата стъпка в тази посока е
приетата през 2003 г. в Малага декларация на министрите, след което те
излизат с препоръка към държавите-членки за реализиране на план за
подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа
2006–2015“. Основният принцип на Плана за действие за насърчаване
на правата и пълноценното участие на хората с увреждания 2006–2015
(DAP 2006–2015)199 е да се насърчава равнопоставеността на хората с ув-
реждания във всички аспекти на живота. Планът за действие за хората с
увреждания е замислена като гъвкава и адаптивна рамка за насърчаване

195 Пак там, стр. 4.
196 Пак там, стр. 5.
197 Пак там, стр. 12.
198 Пак там, стр. 13.
199 Council of Europ. Recommendation of the Committee of Ministers to member states: Action

Plan to promote the rights and full participation of people with disabilities in society: improving
the quality of life of people with disabilities in Europe 2006–2015.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 215
на политически стратегии и мерки, които ще доведат до пълното участие
и инклузия на хората с увреждания в обществото. Препоръки за конкрет-
ни действия се предлагат в няколко области, като например участието в
политическия и обществен живот, заетост, образование, социална и прав-
на защита, повишаване на осведомеността и т. н. В областта на образова-
нието от страните-членки се очакват конкретни действия за насърчаване
развитието на професионалната подготовка и обучение на всички, рабо-
тещи в сферата на образованието чрез придобиване на информираност
за инвалидността и използването на подходящи образователни техники и
материали в подкрепа на ученици-инвалиди.200

През следващата 2008 година Съвета на Европа насочва вниманието
си към насърчаване културата на демокрация и правата на човека чрез
образованието на учителите.201 Парламентарната асамблея подчертава
необходимите компетенции, които всички учители трябва да придобиват
в първоначалната си педагогическа подготовка и развиват непрекъснато
през живота си относно гражданското образование и образованието за
демокрация. По отношение на професионалната компетентност на учите-
лите в тази сфера се извежда набор от специфични компетенции, които да
дават възможност за извършване на определени образователни дейности
в областта на гражданското образование, правата на човека и разнообра-
зието. Те се състоят от: „спазване на правата на учащите и чувствителност
към техните нужди и интереси; [...] възможност за коригиране на стило-
вете на преподаване спрямо разнообразието от учащи се [...] възможност
за насърчаване на обмен, откритост и взаимодействие“202.

Същата година се провежда проучване на политиките и практиките
за преподаване на социокултурното разнообразие.203 В доклада по него се
подчертава, че институциите за обучение на учители играят важна роля
в сътрудничеството с политиците, в изготвянето на учебните програми,
а също и при определянето на националните политики по отношение на
педагогическото образование. Това обаче не винаги е така за съответните

200 Пак там, стр. 16, Линия на действие No 4: Образование, 3.4.3. „Конкретни действия от
страна на държавите-членки“: VI.

201 Council of Europ. For the promotion of a culture of democracy and human rights through teach-
er education. 2008. – http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/WorkingDocs/
Doc08/EDOC11624.htm

202 Пак там, т. 11.
203 Council of Europ. Policies and practices for teaching sociocultural diversity – A sur-

vey report. 2008. – http://book.coe.int/EN/ficheouvrage.php?PAGEID=36&produit_
aliasid=2354lang=EN

216 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

изисквания спрямо квалификация на учителите, оценката на свързаните
с тях умения или признаване на опита, натрупан в областта на социокул-
турното разнообразие.

През 2006 г. Управителния комитет по образование (CDED) към Съ-
вета на Европа стартира проектът „Политики и практики за преподаване
на социокултурните различия“204. Негова основна цел е насърчаване на
признаването на многообразието в педагогическата подготовка на учите-
лите и управление на разнообразието в училищата. В рамките на проекта
се разработват концепции и принципи за образованието на учителите за
справяне с това предизвикателство.

В резултат от анализа на проучването на първоначалната подготовка
на учителите за социално-културното многообразие в Европа, проведено
в 16 страни, се провежда втора фаза на проекта за определяне на рамка на
педагогическите компетенции, отнасящи се до представяне на многообра-
зието като ценност.

Повдигната е дискусия за това как педагогическото образование може
да подготвя учители, които да реагират бързо на разнообразието в учили-
щата и класните стаи. В доклада по проекта се подчертава спешната нужда
от разработване на курсове и практическо обучение, които да стимулират
компетентността и рефлексията, необходими за подобряване на инклу-
зивната среда, където децата и младите хора да се научат да живеят заедно
като същевременно зачитат различията си. Предлага се кратко описание
на основните принципи, които са в основата на работата по отношение
на разнообразието. Въвеждат се и някои ключови понятия, свързани със
социокултурното разнообразие в образованието и се определят полити-
ческите мерки и насоки за подготовката на учителите в обучителните ин-
ституции.

В рамките на Съвета на Европа се разработва образователна про-
грама 2010–2014205, която е съвместен проект на управителния съвет по
образованието (CDED) и управитения комитет за висше образование и
научни изследвания (CDESR). Програмата обхваща всички нива на обра-
зованието от предучилищното до висшето образование с целеви дейнос-
ти, насочени в три области: образование за демократично гражданство и
човешки права, преподаване и изучаване на история и езиково обучение.

204 Council of Europ. Policies and practices for teaching sociocultural diversity – Concepts, princi-
ples and challenges in teacher education. 11/05/2010. – http://book.coe.int/EN/ficheouvrage.
php?PAGEID=36&lang=EN&produit_aliasid=2424

205 Council of Europ. Steering Committee for Education (CDED) and Steering Committee for
Higher. Education and Research (CDESR), Draft education programme 2010–2014.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 217
Главната цел е да се разработи последователна визия за ролята на
образованието с особен акцент върху запазването и насърчаването на
човешките права, демокрацията и върховенството на закона, както и на
способността на европейските общества да участват в интеркултурния
диалог.
В програмата си за образование за интеркултурното разбирателство,
човешките права и демократичната култура Съветът на Европа се стреми
да развие своята гледна точка за правото на качествено образование на
всяко човешко същество като защитава и насърчава практическото обу-
чение по демокрация и права на човека в училище и като учене през целия
живот в образователните системи на Европейския съюз. Важен дял в тези
дейности има и признаването и подкрепата на многообразието чрез уп-
ражняване правото на качествено образование.
По отношение на обучението на учителите се препоръчва разработва-
не на стратегии и инструменти за прилагане на обща референтна рамка на
компетентностите на младите учители по отношение на социално-култур-
ното разнообразие на нивото на образователните институции, извършва-
щи подготовката на учителите, и на нивото на училищната система. Като
приоритет се определя и повишаването на капацитета и насърчаването на
обмена на информация между всички заинтересовани страни във връзка
с прилагането на тази референтна рамка.
Като резултат от тези мерки Съветът на Европа очаква да се осъщест-
ви признаването, подкрепата и насърчаването на многообразието чрез
упражняване на правото на качествено образование“. Специално по отно-
шение педагогическата подготовка очакваните резултати са:
– конкретен набор от политически насоки за изготвяне на рамкови
програми за обучение на учителите в сферата на социално-културното
многообразие, гражданското възпитание и преподаване на човешките
права в държавите-членки;
– адаптиране на различни методологии към учебните програми за
подготовка на учители за постигане на умения за работа по въпросите на
социално-културното многообразие, демократичното гражданство и чо-
вешките права;
– организиране на дискусиите в държавите-членки за валидиране на-
соките и методологиите, както и системите за подпомагане на изпълне-
нието на програмите за обучението на учителите в социално-културното
многообразие, разработени в рамките на конкретните държави.“
На 26–28 октомври 2009 г. в Осло, Норвегия, се провежда заключи-
телната конференция на проекта в рамките на Съвета на Европа „Поли-

218 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

тики и практики за преподаване на социално-културното многоо-
бразие“ (2006–2009). Конференцията е организирана в сътрудничество с
Министерството на образованието на Норвегия, Осло University College
и Wergeland център. Тя е под надслов „Разнообразие и включване: предиз-
викателства пред подготовката на учителите“ и събира висши длъж-
ностни лица от правителствата на държавите-членки, които се занимават
с въпроси, свързани с политики за обучение на учители, както и ключови
участници в това обучение (мениджъри, обучители на учители/ препо-
даватели, изследователи) и експерти от институции за образованието на
учителите и други международни неправителствени организации. Целта
е да се даде възможност на участниците да обогатят своите виждания по
ключови въпроси, свързани с разнообразието и инклузията в областта на
обучението на учителите и да се определят новите перспективи за работа
на европейско равнище.

На 4 и 5 юни 2010  г. в Любляна, Словения се провежда 23-та сесия
на Постоянната конференция на министрите на образованието от 50-те
страни-членки на Европейската културна конвенция. Център на обсъж-
данията е темата за ролята на учителя в образованието за устойчиво
демократично общество. 206 Министрите поемат ангажимента да се въз-
ползват от проведените дискусии, като разработят стратегии за политики-
те за образование и обучение на учители и по този начин се даде посока за
бъдещите дейности на Съвета на Европа. Участниците приемат следните
текстове:

• Декларация на конференция на тема: „Образование за устойчиво
демократично общество: ролята на учителите“

• Резолюция на образователна програма на Съвета на Европа в конте-
кста на настоящата институционална реформа

• Резолюция за повишаване на професионалното развитие на учите-
лите чрез програма „Песталоци“.

1.5. Религиозните измерения на интеркултурното образование и
обучението на учителите по религия.

Обучението на учителите по религия в Европа се регламентира като
образователна политика в препоръката на Комитета на министрите на
Съвета на Европа от декември 2008 г. за религиозните измерения на ин-

206 Council of Europ. Education for Sustainable Democratic Societies: the Role of Teachers, Coun-
cil of Europe Standing Conference of Ministers of Education, 23rd session. 4–5/06/2010. – http://
www.coe.int/t/dg4/education/standingconf/default_EN.asp

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 219
теркултурно образование. Тук се обръща специално внимание на обуче-
нието на учителите, които осъществяват преподаването на религиозни
познания в рамките на общообразователната подготовка. От страните-
членки се изисква да осигурят:

− високо качество на първоначалната им подготовка и текущо обу-
чение с цел усъвършенстване и квалификация, както по отношение на
учебното съдържание, така и по отношение на методите на преподаване;

− адекватни учебни материали, чието съдържание да бъде мулти-
конфесионално и представящо различни гледни точки;

− коректен етичен подход, който позволява на учителите да изпъл-
няват преподавателската си работа по един обективен, научно обоснован
и безпристрастен начин.

Предвид изключителното значение на въпроса за образованието
на учителите в Европа днес и на учителите по религия в частност, като
ключов фактор за осигуряване на качествено образование за всички ЕС
финансира важният научно-изследователски проект REDCo  207 „Рели-
гия, образование, диалог и конфликт“, който обединява изследователи,
работещи за религиозното образование в Европа от Германия, Норвегия,
Англия, Холандия, Франция, Испания, Русия, Естония. Резултатите от
проекта се разпространяват чрез обмен между политици, изследователи
и педагози от различни държави-членки. Специално внимание се обръща
на условията за изпълнение и адаптиране към националните контексти на
Рамката на преподавателските компетенции за ангажиране с разнообра-
зието.

В съответствие с изследванията в рамките на проекта и с принци-
пите, целите и подходите за обучение, приети от държавите-членки за
квалификацията и усъвършенстването на учителите, от тях се изисква да
приложат в национален контекст следните образователни политики по
отношение на педагогическите кадри, преподаващи религиозно познание
в системата на общото образование:

– да се подчертае, че обучението с цел квалификация и усъвършенст-
ване на учителите е един от основните начини за увеличаване на уменията
им, чрез които да съдействат за изграждането на едно по-толерантно об-
щество;

207 REDCo: „Religion in Education. A contribution to Dialogue or a factor of Conflict in
transforming societies of European countries“ – „Религията в образованието. Принос за
диалог или фактор на конфликт в трансформирането на обществата в европейските
страни“. Вж.: www.redco.uni-hamburg.de.

220 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
– да се предоставят на учителите квалификация и средства за придо-

биване на съответните ресурси за обучение с цел изграждане на необхо-
димите умения за преподаване на религиозното познание;

– при разработването на образователните политики да бъдат предви-
дени необходимите средства за проучване и оценка на резултатите, успе-
хите и трудностите, както и на различните педагогически практики;

– да се разработват образователни подходи, включващи широкото
и нарастващо използване на новите информационни технологии, както
в рамките на училището, така и извън него, като се даде възможност на
учителите да:

 разполагат с богати и разнообразни ресурси на преподаване;
 обменят ресурси и успешен опит по отношение на религиозното
интеркултурно образование;
 придобият критична оценка по отношение надеждността и валид-
ността на източниците;
 улесняват възможностите за обмен и диалог между ученици от
различни културни среди;
 отчитат локалния и глобалния характер на интеркултурния диа-
лог;
 упражняват постоянна бдителност при спазване на правните нор-
ми, както и свободата на изразяване, с цел борба с разпространението на
идеи с расистко или ксенофобско съдържание.
– да осъзнават важността на създаването на положителни отношения
с родителите, местните и религиозните общности.“208

2. Първоначалната педагогическа подготовка за придобиване на
квалификация „учител по религия“ в България

Учителите от културно-образователната област „Обществени науки,
гражданско образование и религия“ (Религия, Роден край, Човекът и об-
ществото, История и цивилизация, География и икономика, Философия,
Психология и логика, Етика и право, Свят и личност) получават специа-
лизирана подготовка и носят главната тежест в осъществяването на ин-
теркултурния диалог и инклузията в сферата на образованието.

208 Религия в образовании: вклад в диалог. Рекомендации проекта REDCo по образова-
тельной политике. 19 марта 2009. – http://www.redco.uni-hamburg.de/cosmea/core/
corebase/mediabase/awr/redco/research_findings/REDCo_policy_rec_rus.pdf

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 221
Нормативната рамка на педагогическата квалификация209 в Бълга-
рия обхваща първоначалната учителска подготовка за придобиване на
правоспособност и системите и възможностите за повишаване, продъл-
жаване и допълване на квалификацията и преквалификация на учители-
те. Действащата понастоящем нормативна база, изисква първоначалната
подготовка на учителите да се извършва задължително в системата на ви-
сшето образование, а повишаването на квалификацията на работещите
педагогически кадри може да става във и извън висшите училища.
Нормативните документи, въз основа на които се изгражда системата
за образование и квалификация на учителите в България, в т. ч. на учите-
лите по религия, са следните:
 Закон за народната просвета;210
 Закон за висшето образование;211
 Закон за научните степени и звания;212
 Правилник за прилагане на закона за народната просвета;213
 Закон за степента на образование, общообразователния минимум
и учебния план;214
 Закон за професионалното образование и обучение;215
 Постановление № 125 на МС от 24 юни 2002 г. за утвърждаване
Класификатор на областите на висше образование и професионалните
направления;216

209 http://nmd.bg/wp-content/uploads/2009/11/Kvalifikaciq_prepodavateli_doklad_Paidea.pdf
210 Вж.: Закон за народната просвета. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_

menu/documents/law/zkn_prosveta.pdf
211 Вж.: Закон за висшето образование. – www.szb-bg.org/bg/docs/Zakoni/2007ZVO-

izvadka.doc
212 Вж.: Закон за научните степени и звания. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/

mon/left_menu/documents/law/zkn_n_stp_zvania.pdf
213 Вж.: Правилник за прилагане на закона за народната просвета. – http://www.mon.bg/

opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/regulations/prvlnk_zkn_prosveta.pdf
214 Вж.: Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния

план. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_
obr_minimun.pdf
215 Вж.: Закон за професионалното образование и обучение. – http://www.mon.bg/opencms
/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prof_obucenieEU.pdf
216 Вж.: Постановление № 125 на МС от 24 юни 2002 г. за утвърждаване Класифика-
тор на областите на висше образование и професионалните направления. – http://
www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/decree/
pms_125–02_klasif_vobr_pr_napr.pdf

222 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
 Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на

професионална квалификация „учител“;217
 Инструкция №2 от 29 юли 1994 г. за изискванията за заемане на

длъжността „учител“ или „възпитател“ съобразно придобитото образо-
вание, професионална квалификация и правоспособност, последна акту-
ализация от 17 септември 1997 г. (издадена от министъра на образование-
то и науката); 218

 Наредба №5 на МОН от 29 декември 1996 г. за условията за пови-
шаване квалификацията на педагогическите кадри в системата на народ-
ната просвета и реда за придобиване на професионално-квалификацион-
ни степени, последна актуализация 1999 г.;219

 Инструкция № 2 от 23 юни 2003 г. за провеждане на обучението по
учебен предмет „Религия“.220

Подготовката на учителя по религия е многостранна и съдейства за
общото и професионално, личностно и ценностно ориентирано развитие
на студентите. Тя включва теоретично и практическо обучение. Теоре-
тичната подготовка се осъществява чрез задължителни, избираеми и фа-
култативни учебни дисциплини. Минималният брой на задължителните
учебни дисциплини и техният минимален хорариум в учебни часове са:

1) педагогика (теория на възпитанието и дидактика) 60 (30) часа;
2) психология (обща, възрастова и педагогическа) 45 (30) часа;
3) аудио-визуални и информа ционни технологии в обучението15
(15) часа;
4) методика на обучението 60 (30) часа.
Избираемите учебни дисциплини са с хорариум не по-малко от 15
учебни часа за всяка и се разпределят в зависимост от характера на специ-
алността в две групи:
− първа група – педагогически, психологически и методически;

217 Вж.: Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална
квалификация „учител“. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/
documents/process/nrdb_97_pr_kval_uchitel.pdf

218 Вж.: Инструкция №2 от 29 юли 1994 г. за изискванията за заемане на длъжността „учи-
тел“. – http://law.dir.bg/reference.php?f=i2mon–94

219 Вж.: Наредба №5 на МОН от 29 декември 1996 г. за условията за повишаване квали-
фикацията на педагогическите кадри в системата на народната просвета и реда за
придобиване на професионално-квалификационни степени. – http://www.ittd.acad.
bg/?open=pks&kat=nd&f=Naredba_5.html

220 Вж.: Инструкция № 2 от 23 юни 2003 г. за провеждане на обучението по учебен предмет
„Религия“. – http://hpberov.blogspot.com/2010/09/2–2003.html

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 223
− втора група – интердисциплинарни и приложно-експериментални
дисциплини, свързани с професионално-педагогическата реализация на
учителите по религия. Обучаващите се задължително избират по една или
две учебни дисциплини от всяка от посочените групи.
В процеса на теоретическа подготовка студентите се запознават със
същността, значимостта и съдържанието на религиозното обучение и
възпитание. Осмислят интегралността на религиозните знания, умения и
нагласи в общия курс на обучение в средното училище. Усвоената от тях
система от диалогови и интерактивни методи за формиране на религи-
озна грамотност и култура служат за здрава основа в процеса както на
тяхното личностно изграждане, така и в бъдещата им социално-педаго-
гическа практика като съзидатели на високо морално и религиозно-толе-
рантно гражданско общество.
Практическата подготовка се осъществява чрез три форми на
обучение:221
1. Хоспетиране – най-малко 30 часа;
2. Текуща педагогическа практика – най-малко 45 часа;
3. Преддипломна педагогическа практика – минимален хорариум от
75 учебни часа.
Учебната дисциплина „Педагогическо хоспетиране“ е част от прак-
тическата професионална подготовка на студентите от специалност „Тео-
логия“ за придобиване на квалификация „учител по религия“. Състои се в
наблюдение и анализ на уроци и други организационни форми на обуче-
ние, осъществявано под непосредственото ръководство на преподавател
от висшето училище.222
Обучението по дисциплината е интегрално свързана с дисципли-
ните, осигуряващи теоретичната педагогическа подготовка, както и със
задължителните, избираеми и факултативни учебни дисциплини от бо-
гословското и педагого-методическото направления. При определяне на
учебното съдържание се използва положителният опит и традиции на
педагогическия опит у нас и в чужбина. Темите на учебното съдържание
са съобразени със съвременните научни изисквания за подготовка на ква-
лифицирани преподавателски кадри.
След успешно завършване на курса по дисциплината, студентите
следва да знаят и могат:
221 Вж.: Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална
квалификация „учител“. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/
documents/process/nrdb_97_pr_kval_uchitel.pdf
222 Пак там.

224 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

1. Да познават същността и основните характеристики на преподава-
нето на религия в съвременното гражданското общество.

2. Да познават, прилагат и използват различни принципи, методи и
техники, използвани в педагогическата практика.

3. Да работят с група и екип както с учащи се от различните образова-
телни степени, така и с възрастни.

4. Чрез духовните ценностите на религията да се възпитат у студен-
тите интерес към културното разнообразие на религиозната традиция, да
се формират основни критерии за оценка на различните прояви на рели-
гиозен живот и потребност от личностно осмисляне, което да ги изгради
като религиозно грамотни и толерантни личности.

Учебното съдържание на педагогическото хоспетиране включва
наблюдение и анализ на уроци по религия.

Урокът е основна единица и форма на организация на учебния про-
цес. Методическото съдържание на съвременния урок по религия се осъ-
ществява в контекста на комуникативност и културен диалог. Освен със
собствено методически аспект, урокът се характеризира и с общодидак-
тически, психологически и педагогически аспекти. Урокът може да се ана-
лизира от гледна точка на неговата структура, организация, познавател-
на дейност на учениците, управление на учебната дейност от страна на
учителя, формиране на навици и развитие на умения за самостоятелна и
групова работа и т. н.

Анализът на урока изисква всестранни педагогически знания и спе-
циални умения. От умението за анализ на урока зависи културата на це-
лия педагогически процес.

Методическите указания за осъществяване на педагогическото
наблюдение и анализ на уроците по религия насочват вниманието на сту-
дентите към:

1. Установяване по отговорите на учениците в упражненията с репро-
дуктивен и продуктивен характер степента на достигане на практически-
те цели и на решаването на съответните им задачи.

2. Определяне на коректността на формулировките на целите (учеб-
ни/практически, възпитателни, развиващи) и задачи на урока, неговото
място в цикъла уроци по дадената тема.

3. Определяне степента на адекватност на етапите на урока спрямо
неговите цели и задачи.

4. Установяване на съответствието на последователността на изпъл-
нение на упражненията на етап формиране на навици и развитие на уме-
ния.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 225
5. Извеждане на съотношението между упражненията: между уп-
ражненията с репродуктивен характер, от една страна, и упражненията с
трансформиращ и творчески характер, от друга, между упражненията с и
без опори и т. н.
6. Анализ на разпределението на времето в урока.
7. Определяне на общата логика на урока (неговата целенасоченост,
цялостност, динамичност, свързаност), съдържателност на урока, неговия
възпитателен принос (използване на възпитателния потенциал на урока).
8. Установяване на способите за осъществяване на индивидуализа-
ция в учебния процес, за отчитане на личностните, субективни и индиви-
дуални особености на учениците.
9. Анализ на степента на владение от страна на учителя на техноло-
гията на провеждане на урока: умение да се дават ясни формулировки,
използване на различни опори и организационни форми на работа, адек-
ватни на целите и задачите на урока, умение да се включват в работата
всички ученици, да се оценява тяхната работа, да се организират конкрет-
ни видове дейности, да се използват различни прийоми за поправяне на
грешките и др.
10. Анализ на уменията на учителя да активизира вниманието на уче-
ниците, да създава „естествена среда“ и да включва учениците в активно
взаимодействие.
11. Оценка на учителя като партньор (неговите умения да общува, да
адаптира езика си към езиковото ниво на учениците, да говори изразител-
но, да се държи пред класа, да владее гласа си).
В зависимост от типа на урока точки 7–10 могат да се анализират и в
друга последователност. Освен това, и съдържанието на анализа на раз-
личните типове уроци е различно.
Психолого-педагогическият анализ на урока по религия включва:
1. Развитие мисленето на учениците: доминиране на репродуктивно-
то или на творческото мислене.
2. Способи и средства за развитие на различните видове памет в урока.
3. Съответствие на създаваните ситуации на целите на развитие въ-
ображението на учениците.
4. Развитие на речевите способности на учениците.
5. Способи за развитие на мотивацията на учениците за овладяване
на знанията и уменията по религия; съотношение между подбуждане и
принуждаване на учениците към дейност в урока.
6. Степен на самостоятелност на учениците в овладяването на знани-
ята и уменията по религия (съотношение на готови „рецепти“ и изследо-

226 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
вателска дейност в овладяването на знанията, наличие на проблемност,
използване на самоконтрол, взаимоконтрол, самоанализ и т. н.).
7. Психологическа настройка на учителя/преподавателя по време на
урок: организираност, енергичност, доброжелателност, целеустременост
и настойчивост в постигането на поставените цели на урока.
8. Психологически климат в учебната група: умение на учителя/пре-
подавателя да създава и поддържа атмосфера на доброжелателност, кому-
никация и диалог, индивидуално-личностен подход в урока по религия.
По време на педагогическото хоспетиране акцентът се поставя и вър-
ху:
− участието на студентите в провежданите дискусии
− участието на студентите в провеждани „кръгли маси“ и конферен-
ции;
− написани статии във връзка с учебната практика;
− реализация на индивидуални и колективни изследователски про-
екти съвместно с ученици, учители, методисти.
Следващият етап от първоначалната практическа подготовка за при-
добиване на учителска правоспособност е текущата педагогическа прак-
тика. 223 Тук вниманието се насочва върху практическата реализация на
наученото от теоретичните педагогически дисциплини и усвоеното по
време на педагогическото наблюдение на уроци по религия. Текущата пе-
дагогическа практика включва посещение, наблюдение на уроци и други
форми на обучение с цел подготовка за преддипломната педагогическа
практика.
В този начален етап на самостоятелна практическа педагогическа-
та дейност на студентите, придобиващи учителска правоспособност е
изключително подходящо прилагането образователната технология на
микрообучението с приложение на ситуационни и симулативни дидак-
тически методи.Това предполага наличие на методически кабинет. Тук по
време на текущата практика микрообучението се осъществява чрез разде-
лянето на урока на „микроуроци“ (в началния етап на практиката по 1–2
до 10–12 минути, а в крайния етап – до 45 минути), всеки от които трябва
да формира в студентите определено умение. В началото всеки студент
изнася микроуроците пред свои колеги, които имитират учебния клас – в

223 Вж.: Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на професионална
квалификация „учител“. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/
documents/process/nrdb_97_pr_kval_uchitel.pdf

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 227
базовото училище или в специално обзаведен с необходимата аудиови-
зуална техника учебен кабинет в университета. На всеки микроурок се
извършва видеозапис (от студентите), след което се прави обстоен ана-
лиз с използване интерактивните възможности на видеосистемата и при
участието на водещия педагогическата практика методист. Ударението се
поставя върху наличието на обратна връзка – самоконтрол, самооценка и
автокореция при формирането на всяко умение.

Преддипломната педагогическата практика е най-важният компо-
нент в подготовката на младите специалисти. Тя се състои в самостоятел-
но участие на обучаваните в учебно-възпитателния процес под ръковод-
ството на учител и преподавател от висшето училище. 224 Минималният
брой на уроците за нови знания, изнесени от всеки обучаван, е от 10 до 22
изнесени урока. Дейността е насочена към научното изследване на основ-
ните светогледни методологични и ценностни проблеми; практическата
реализация на образователните програми и учебни планове, в части изис-
кванията по религия на висшите и средни специални учебни заведения на
ниво, съответстващо на приетите стандарти. В процеса на педагогическа-
та практика се осигурява органично сливане на теоретичната подготовка
на бъдещите учители по религия с практическата дейност.

Целта на практиката: е подготовка за професионално изпълняване
на функциите на преподавател по религия. Във връзка с тази цел се поста-
вят следните задачи:

– формиране на умения и навици за подготовка, провеждане и анализ
на обучението по религия;

– развитие на умение за организация на учебно-познавателната дей-
ност;

– възпитаване в студентите на интерес към своята бъдеща професия,
потребност от педагогическо самообразование;

– закрепване и задълбочаване на психолого-педагогически и социал-
ни навици;

– запознаване с водещия педагогически опит. В тази връзка от сту-
дентите се изисква съвместното прилагане на модела на фронталното пре-
подаване и на ученето чрез сътрудничество със стремеж към увеличаване
дела на последното.

224 Пак там.

228 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

Задача Фронтално преподаване Учене чрез сътрудничество

Начин на Разделяне учебното съдържание
подготовка на 4 части
План на урока Коя част може да се развива са-
Време за Избор на аудио-визуални сред- мостоятелно?
подготовка ства за онагледяване Подготовка на текстове
Възможност за Формулиране на въпроси към Изготвяне на нагледни средства
многократна учениците, обмисляне на въз- Подготовка на материали за ра-
употреба можните отговори бота (хартия, маркери и др.)
Проверка на логическата струк- Ксерокопиране на учебни мате-
Началото тура на урока риали
на урока Планиране на еднопосочно взаи- Планиране на многостранно
модействие взаймодействие
В хода на урока Проверка дали плана отговаря на
Движение четирите основни принципа
на учителя
Глас По-малко Повече
Дистанция
Разработеният план и учебни ма- Само отделни елементите (тек-
териали обикновено могат да се стове, средства за онагледяване
използват многократно. и т. н.) ще може да се използват
повторно.
Реорганизиране на физическото
пространство в класната стая
Формиране на групи
Мотивиране на учениците за ра- Мотивиране на учениците за ра-
бота: реализира се чрез събужда- бота: реализира се чрез използ-
не на интереса им ване на предишните им знания

Разпределяне на отговорностите
между учениците.
Учителят обяснява, задава въ- подпомага работата на малките
проси, отговаря на въпроси, ръ- групи и/или индивиди (индиви-
ководи общите дискусии дуално общуване)
Учителят се движи между гру-
Малко движения по някога стои пите, навежда се към отделен
неподвижен пред дъската, така ученик, понякога работи заедно
че да го виждат всички с него

Всички трябва да го чуват, така Учителят говори ниско, личен
че трябва да говори високо и тон
ясно

Формална Неформална/социална

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 229

Необходими чер- Умение да се изразява Организационни умения
ти на Ефективна комуникация за за- Чувство за време
личността държане на вниманието на уче- Издръжливост
ниците Комуникационни умения
Оценяване Да умее да поддържа дисциплина Способност за превключване на
Да реагира бързо вниманието
Акуратност Способност за адаптация към
Интелигентност очакванията на учениците
Умение да обяснява Отвореност към новото
Продължителна концентрация Креативност – проявява се глав-
на вниманието но при организацията и активи-
зиране на учениците
Оценяването на различните гру-
Оценяване на индивидуалните пи, използване на широк набор
постиженията (писмено, устно и от методи за оценяване на пости-
т. н.) женията на индивиди и групи
Оценяване на поведението на це- Оценяване на социалните уме-
лия клас ния на учениците

Формирането на компетенции може най-добре да се докаже и оцени в
автентична образователна среда. Затова по отношение на първоначалната
подготовка на учителите е изключително важно качеството на провежда-
ната учебна педагогическа практика. Тя е най-ефективна, ако на стажант-
учителите се задават специфични задачи, върху които да се съсредоточат
във всеки период на учебната практика и ако тяхната работа се ръководи
по един отговорен начин и в синхрон от преподавателите-методисти и ба-
зовите учители. Във връзка с осъществяването на такова хармонично в
своите послания ръководство е необходимо всички преподаватели да раз-
берат, че „теорията“ и „практиката“ не са в противоречие. Същевременно
партньорското обучение може да бъде ефективен начин да се насърчи ре-
флексията сред различни групи на обучаващи се учители.

Базовото училище е един от най-мощните източници на влияние вър-
ху първоначалната подготовка на студентите за придобиване на профе-
сионална квалификация „учител по религия“. Ето защо, базовите учители
като наставници се нуждаят от задълбочена подготовка в областта както
на съдържанието, така и на процеса на обучението. Развитието и послед-
ващото прилагане на уменията за наставничество може да бъде важен етап
в продължаващото професионално развитие на опитните учители. Това би
имало положителни последствия спрямо начина, по който те ще органи-
зират оценката на преподавателските компетенции за диалог и инклузия.

Обучението за придобиване на професионална квалификация „учи-
тел по религия“ завършва с интегриран практико-приложен държавен

230 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
изпит. Той се състои от изнасяне и защита на разработен от обучавания
урок. Професионалната квалификация „учител по религия“ се удостове-
рява в дипломата за завършена степен на висшето образование.
В академичната и практическа подготовка на студентите за придоби-
ване на професионална квалификация „учител по религия“ е необходимо
осъществяване и на специално обучение, което да им даде знания, умения
и компетентности за инклузивно преподаване. Бъдещите учители трябва
да бъдат ангажирани с разнообразието на учащите се, произтичащо по
признак на възраст, пол, сексуална ориентация, етнически, културен, ези-
ков или религиозен произход, социално-икономически статус, уврежда-
ния или специални образователни потребности.
В контекста на традициите и предизвикателствата пред подготовката
на съвременните учители е необходимо да бъде идентифициран обхвата
на бъдещите действия, които да допринесат за дебати и реформи в образо-
вателната политика по отношение придобиване на педагогическа правос-
пособност. Това е свързано с ясната визия на националната образователна
политика относно необходимите умения и компетенции, които учителят
трябва да притежава, за да бъде адекватен на новите тенденции в евро-
пейската и световна педагогика, свързани с осъществяването на диалог и
инклузия.

3. Професионална компетентност за осъществяване на социал-
но-културна инклузия в обучението по религия

3.1. Компетентност и компетенция.
В своята статия „Професионално-педагогическа и интеркултурна ко-
муникативна компетентност“225 Я. Тоцева прави важни понятийно-терми-
нологични уточнения, като акцентира на появилите се в това отношение
недоразумения в използването на категориите „компетентност“ и „компе-
тенции“. Като представя интерпретацията на понятията на А. Хуторски и
неговите последователи,226 от една страна, и на В. Великова,227 от друга, тя

225 Тоцева, Я. Професионално-педагогическа и интеркултурна комуникативна компе-
тентност. http://ytotseva.blogspot.com/2009/06/blog-post_3353.html

226 Вж.: Хуторской А. В. Ключевые компетенции и образовательные стандарты. http://
www.eidos.ru/journal/2002/0423.htm; Борытко Н. М. Профессионально-педагогическая
компетентность педагога. http://www.eidos.ru/journal/2007/0930-10.htm.

227 Великова, В. „Образователната компетентност“ като резултат от образовател-
ната дейност. // Педагогика, 2003, № 6, с.16.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 231
изтъква връзката в първия случай между компетенция и компетентност
като тази между цел и постигнат резултат, а във втория – компетентност-
та като резултат от натрупани компетенции. Същевременно се представя
различната позиция на В. Делибалтова за компетентността като обект на
оценяване в дейността, „а не като постигане на предварително определен
стандарт.“228. След като се цитира определението за компетентност според
Международния съвет за стандарти за обучение, изпълнение и препода-
ване като „набор от знания, умения и нагласи, които дават възможност на
дадено лице да изпълнява ефективно дейностите за дадена професия, или
да работи по начин, който да отговаря или да надхвърля стандартите в
определена професия или работна обстановка.“229, авторката изказва ста-
новището си, че „понятието, радващо се на по-голяма популярност в бъл-
гарската педагогическа литература, е компетентност“, което е и легитим-
ния термин в европейското образователно пространство.230 Настоящето
изложение приема напълно тази позиция, което обуславя използването
на основния термин „компетентност“ със значението, използвано в евро-
пейската квалификационна рамка. Там компетентността се определя като
„доказана способност за използване на знания, умения и лични, социални
и/или методологически дадености в работата или в учебни ситуации и в
професионално, и в лично развитие“231.

3.2. Педагогическа компетентност
Без необходимото ниво на компетентност от страна на преподавате-
лите-специалисти не би било възможно осъществяването на диалогично
религиозно образование в контекста на социо-културното разнообразие.
Съответстваща на целите на това образование подготовка се изисква как-
то на ниво базово професионално образование, така и в хода на по-ната-
тъшното професионално усъвършенстване на учителя.

228 Делибалтова, В. Към компетентността като обект на дидактически интерес. // Пе-
дагогика, 2003, № 2, с. 9.

229 Richey, R. C., Fields, D. C., & Foxon, M. (with Roberts, R. C., Spannaus, T. & Spector, J. M.,).
Instructional design competencies: The standards (3rd ed.). Syracuse, NY: ERIC Clearinghouse
of Information and Technology. ED 453 803.

230 Тоцева, Я., цит. съч.
231 Европейска квалификационна рамка. Люксембург, 2009. Служба за официални пуб-

ликации на европейските общности, с. 11. – http://ec.europa.eu/education/pub/pdf/
general/eqf/broch_bg.pdf

232 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
Макар че у нас все още няма стандарт за учителска професия, който

ясно да разписва рамката на професионално-педагогическа компетент-
ност, нито школи и цялостни концепции за педагогическата компетент-
ност, налице са малко, но задълбочени педагогически разработки, реали-
зирани от учени като Б. Ангелов, Л. Ангелова, Я. Тоцева, Ив. Иванов, г.
Господинов и др.

Един от малкото сериозни изследователи е Б. Ангелов, който пред-
лага своя концепция за педагогическата компетентост „като ясно и
точно диференциране на професионални характеристики в образова-
телната и в педагогическата сфера, като обобщение на права, задъл-
жения, качества, способности или оттук – определена вече конкретна
компетентност.“232 В своята съавторска монография „Основи на педаго-
гическата компетентност“233 Л. Ангелова и Б. Ангелов предлагат идеи и
насоки в рамките на педагогическата компетентност, които се изграждат
върху отчитането на количеството време, отделяно от децата във все-
ки възрастов период за конкретен вид дейност в учебното заведение и в
семейството; диференциране на възможните въздействия върху децата,
които в една или друга степен оказват влияние върху дадена дейност, из-
пълнявана от тях; и на въздействията, които имат връзка с определени
когнитивни, емоционални, поведенчески, физически и т. н. ефекти; ди-
ференциране на дейността, която с най-голяма готовност се изоставя в
полза на контактите с педагога, с играта, с ученето, с разнообразната ху-
дожествено-естетическа дейност и др., както и на своеобразната, неорга-
низирана дейност, която става причина децата да се отказват от контакти
с педагога, с играта, с ученето, с художествено-естетическата дейност и т.
н. Авторите изтъкват необходимостта от обогатяване на педагогическата
компетентност с умения за активно навлизане в нови сфери на дейност и
практическата ориентираност в различните им аспекти, което позволява
разгръщането на детската инициативност, самостоятелност и самоорга-
низация. Според тях по този начин педагогическото ръководство може да
съдейства за оптимизирането на взаимодействията и взаимоотношенията
между самите деца и между тях и възрастните.234

Формирането на професионално-педагогически умения се осъщест-
вява на основата на цялостното развитие на емоционално-комуникатив-

232 Ангелов, Б. Проблеми на педагогическата компетентност. // Предучилищно възпи-
тание, 2007, № 3, с. 23.

233 Ангелова, Л., Б. Ангелов. Основи на педагогическата компетентност. Унив. изд. Св.
Климент Охридски, С., 2006, с. 5.

234 Ангелова, Л. и др., цит. съч., с. 6.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 233
ните качества на бъдещия педагог. В тази връзка Николов и колектив235
подчертават, че от особено значение е провеждането на специализирано
емоционално-комуникативно обучение, което да включва бъдещите пе-
дагози в разнообразни видове комуникативна дейност, имитираща по съ-
държание и форма бъдещата им професионална работа. Авторите предла-
гат примерна система от упражнения, която да включва:

• Упражнения, насочени към овладяване на умения за педагогиче-
ска комуникация и развитие на комуникативните способности: навици
за общуване и управление на инициативата в комуникацията, умение за
последователно и пълноценно взаимодействие с много хора, развиване
на педагогическото внимание, наблюдателност и комуникативна концен-
трация; развитие на вербалната и невербална експресия, на саморегули-
рането и др.

• Упражнения за адекватно комуникативно взаимодействие в кон-
кретни педагогически ситуации: овладяване на основни методи за въз-
действие върху личността на подрастващите и класа, развитие на въ-
ображението, интуицията, навиците за педагогическа импровизация в
общуването, упражнения-симулации, имитиращи или сходни с реални
проблеми в училищната практика; търсене и формиране на собствен ин-
дивидуален стил за общуване.

• акцент върху тренинговите упражнения в подготовката на бъдещи-
те учители за отработване на навици за поведение в разнообразни кон-
кретни ситуации и конфликти – както в ежедневното общуване, така и
чрез специално провеждани ролеви игри, илюстриращи конфликт и об-
съждане поведението на участниците в него с вариант за смяна на ролите
и др.

В контекста на настоящето изложение напълно приемлива е позиция-
та на Я. Тоцева като водещ да се приеме „подходът, в който професионална-
та подготовка се разглежда като основа за формирането на професионал-
ната компетентност, защото може да се оцени като най-продуктивен“236.

Във връзка с това са и препоръките, породени от резултатите на на-
учно-изследователския проект REDCo237 „Религия, образование, диалог и

235 Николов, П., Н. Александрова, Л. Кръстев. Педагогическа психология. Учебник за
студенти от педагогически специалности. Университетско издателство „Неофит Рил-
ски“, Благоевград, 2007, с. 378–379.

236 Тоцева, Я., цит. съч.
237 REDCo: „Religion in Education. A contribution to Dialogue or a factor of Conflict in

transforming societies of European countries“ – „Религията в образованието. Принос за
диалог или фактор на конфликт в трансформирането на обществата в европейските

234 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
конфликт“, които включват като акцент повишаването на професионал-
ната компетентност на учителите. Затова се обръща специално внимание
на изпълнението в национален и общоевропейски контекст на следните
задачи:
− да се подготвят преподавателите да се обръщат адекватно към ре-
лигиозната тематика, съответстваща на тяхната учебна дисциплина, като
взаимодействат с учениците, независимо от тяхната религиозна или нере-
лигиозна принадлежност;
− да се помогне на учителите да овладеят методите за подкрепа и по-
ощрение, които развиват в учениците усещане за комфорт в условията на
различие и да бъдат готови за възприемане на многообразието в своя ли-
чен опит;
− в програмите за професионална подготовка на учителите да се от-
деля внимание на развитието на умения за организиране и водене в клас
на дискусии по най-остро обсъжданите в обществото въпроси, свързани
с религията и конфликтите на различни светогледи.
За да бъде способен на адекватен отговор на предизвикателствата на
инклузивното и диалогично образование, учителят по религия, както и
всеки съвременен учител, е необходимо да притежава конкретни базови
социални умения, методическа компетентност, организационни и пре-
подавателски качества. В своята монография „Въпроси на гражданското
образование“ проф. Ив. Иванов изтъква основните характеристики на
тези компетенции, като ги разделя на базови социални умения, методи-
ческа компетентност, организационни и преподавателски качества. Към
първата група той отнася уменията за изслушване и разбиране на дру-
гите, за ясно вербално и писмено изразяване, за свободно участие в дис-
кусии, за аргументиране и гъвкавост на позицията, за идентифициране
на предразсъдъци, стереотипи и всякакви форми на дискриминация
или сепаратизъм, за разрешаване на конфликти и установяване на пози-
тивни отношения, за устойчивост на възгледите за собствения начин на
живот. В съдържанието на методическата компетентност авторът влага
наличието на умения за активизиране на групата, индивидуализация на
преподаването, проектиране на проблеми, цели, концепции, пренасяне
на изследователските идеи в педагогическа ситуация, автовалидизация
на резултатите, умение за бърза и ефикасна интервенция. Според него
гражданското образование изисква специфични организационни уме-
ния на учителя за: управление на класа, за програмиране и организиране
страни“. // www.redco.uni-hamburg.de.

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 235
на работата в екип, за организиране на училищен интеркултурен обмен
(индивидуално, групово, в клас). Същевременно наличните преподава-
телски качества изискват от учителят да може да формира в учениците
умения за прилагане на основни техники на учене: на наблюдение, слу-
шане, разбиране, за връзки в групата, комуникиране, за работа в интер-
дисциплинарни групи; да създава атмосфера на приемане, да има високи
очаквания за ученическите достижения и да способства за положително
саморазбиране (психологическо, етническо, културно и индивидуално)
и културна идентичност; да се стреми към балансирано възприемане на
учениците като индивиди и участници в група; да отчита различията в
стиловете на комуникация, стиловете на учене и стиловете на вземане
на решения трябва да се отчитат и съответно учениците да се учат на
рационални такива методи.“238

Като структура на компетентностите, обаче, в тази теоретическа раз-
работка водеща ще бъде темата за новия мултикултурен контекст на пре-
подаване на религия и осъществяване на интеркултурен диалог и инклу-
зивност в обучението. В този аспекст се предявяват изисквания към ня-
кои нови, кореспондиращи на съвременния контекст, компетенции като
поликултурност, диалогичност и инклузивност.

Поликултурността е компетенция, изразяваща доминираща ори-
ентация към множествеността и многообразието на културни ценности
и норми, както и тяхното равноправие в образованието. Образованието,
основано на принципа на поликултурността, способства, първо, за съх-
раняване и обогатяване на цялото многообразие от културни ценности,
норми, образци на поведение и форми на дейност в образователните сис-
теми; второ, помага, както за формирането на културната идентичност
на децата, така и за тяхното разбиране на културното разнообразие на
съвременните общества, на неизбежността от културни различия между
хората.

Диалогичността е компетенция, ориентираща бъдещите учители
към уважение, приемане и разбиране на многообразието на култури в
света, на формите на самоизразяване и способите за проява на човешката
индивидуалност, способност за осъществяване на активен и равнопоста-
вен интеркултурен диалог.

Инклузивността е компетенция, ориентираща бъдещите учители в
организацията на процеса на обучение за всички деца, с особен акцент

238 Иванов, И. Въпроси на гражданското образование. Шумен, 2000, с. 108.

236 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
върху децата със специални потребности. Към последните се отнасят раз-
лични категории деца: с особености в развитието, останали без родител-
ска грижа, пострадали от последствията на социални катастрофи, бежа-
нци, емигранти, деца от социално слаби семейства, подрастващи и много
други малцинствени групи.
В един по-комплексен и разгърнат план е особено подходящо разде-
лянето на учителските компетенции в три основни групи:239
1) знания и разбиране;
2) комуникация и взаимоотношения;
3) управление и преподаване.

Познаване и разбиране
Компетентност 1. Познаване и разбиране на политическия, правен
и структурен контекст на социо-културното (в това число – религиозно-
то) многообразие.
Компетентност 2. Познания за международната рамки и разбиране
на основните принципи, които се отнасят до инклузивното и интеркул-
турното образование.
Компетентност 3. Познания за различните измерения на разнообра-
зието, например, етническа принадлежност, пол, специални потребности,
и разбиране за спецификата на тяхното функциониране в образователни-
те институции.
Компетентност 4. Познаване на обхвата на учебните подходи, мето-
ди и материали, съответстващи на многообразието
Компетентност 5. Умения за анализ на различни социално-култур-
ни въпроси.
Компетентност 6. Изразяване на собствената идентичност и анга-
жираност с разнообразието.

Комуникация и взаимоотношения
Компетентност 1. Иницииране и поддържане на положителна кому-
никация с учениците, родителите и колегите от различни социо-културни
среди.
Компетентност 2. Приема и реагира адекватно на комуникативните
и културни аспекти на езика (езиците), които се използват в училище.

239 A framework of teacher competences for engaging with diversity. // Policies and practices for
teaching sociocultural diversity (2010) ISBN 978 92 871 6691 3; http://www.coe.int/t/dg4/
education/diversity/Competences_en.asp

Седма глава • Педагогическата подготовка на учителите по религия и... 237
Компетентност 3. Създаване на атмосфера на откритост и взаимно
уважение в училищната общност.
Компетентност 4. Мотивиране и стимулиране на всички ученици
да се включат в обучението индивидуално и в сътрудничество с другите.
Компетентност 5. Включването на всички родители в училищните
дейности и колективно вземане на решения.
Компетентност 6. Справяне с конфликти и насилие, превенция на
маргинализацията и проблемите в съвременното училище.

Управление и преподаване
Компетентност 1. Отразяване на социо-културното многообразие и
неговите религиозни измерения в учебния план, учебни програми и пла-
нирани дейности на училището.
Компетентност 2. Създаване на участие, включително и безопасна
учебна среда.
Компетентност 3. Избор и промяна на методите на преподаване
според образователните нуждите на учениците.
Компетентност 4. Критична оценка на разнообразието в рамките на
учебния материал, като например, учебници, видео, медии.
Компетентност 5. Използването на различни подходи към културно
чувствително преподаване и оценяване.
Компетентност 6. Системна рефлексия и оценка на собствената
практика и нейното въздействие върху учениците.
Ключовите компетенции на учителите, които ще им позволят да се
ангажират със социално-културното многообразие в класната стая и в
училищната общност продължават да бъдат обект на научно обсъждане.
На базата на изведените като абсолютно необходими за съвременно-
то обучение по религия ключови компетентности на учителите за диалог и
инклузия можем да си зададем логичния въпрос: отговарят ли програмите
за придобиване на учителска правоспособност на тези високи и специ-
фични изисквания? Този въпрос носи проблемен характер и изисква ця-
лостно преосмисляне както на конкретни компоненти от тези програми,
така и интензивно търсене и прилагане на един общ подход при тяхното
изготвяне, който да гарантира тяхната педагогическа адекватност спря-
мо предизвикателствата на 21-ви век. На основата на моя дългогодишен
опит като методист в педагогическата подготовка на студентите от специ-
алност „Теология“ в Православния богословски факултет на ВТУ „Св. св.
Кирил и Методий“ ще си позволя да изведа основните характеристики на
една съвременна и ефективна програма за подготовка на учители. За да

238
помогнем на нашите студенти да посрещнат смело спецификата, високи-
те изисквания и основните дилеми на съвременната педагогическа среда,
програмата, по която те се обучават трябва да отговаря на следното:
− Общата ясна визия за доброто преподаване да пронизва цялата те-
оретична и практическа работа.
− В провеждането и оценката на теоретичната и практическа работа
да се използват добре дефинирани стандарти за добри практики и ефек-
тивност.
− Учебният план да се основава на научните познания за детското и
юношеско развитие, на обучението, на социалните контексти и на педаго-
гика, преподавана в практическа среда.
− Широкият практически опит да бъде внимателно разработен в
подкрепа на идеите и практиките, представени едновременно, в тясна
връзка с теоретичната работа.
− Да се помогне на студентите с конкретни стратегии, първо, да от-
стояват собствените си убеждения и очаквания за обучението и учени-
ците и, второ, да научат повече за разнообразието на културния опит на
хората, различни от тях самите.
− Силни връзки, споделени знания, идеи и убеждения да съединяват
училището и университетските преподаватели.
− Към реалните проблеми на практиката да се прилагат методи за
учене чрез казуси, педагогически изследвания, оценки на работата и порт-
фолио-оценяване.
В заключение, трябва да подчертаем, че първоначалната подготовка
на учителите е от жизненоважно значение за по-нататъшното развитие
и успех на инклузивните образователни практики. Учителите по религия
могат да работят в сферата на предучилищното възпитание и училищното
образование – до последния клас на средното училище. Затова от качест-
вото на тяхната подготовка зависи и успеха на мисията на предмета рели-
гия за един по-добър, мирен и толерантен свят.
Тук е и голямата отговорност на българските политици и водещи фи-
гури в сферата на народната просвета: да приемат сериозно и отговорно
както философията на инклузивното образование, така и незаменимия от
никоя учебна дисциплина принос на предмета религия. Религиозните из-
мерения на интеркултурното и приобщаващо образование са съществен
и незаменим по своята социална значимост елемент от подготовката на
нашите деца и залог за едно по-добро бъдеще на обществото ни като цяло.

239

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изследванията, които проведох през последните години, отразяват
моите виждания относно значението на диалога и инклузията като при-
същи на съвременното обучение по религия, както и разбиранията ми
относно процесите на социално-педагогическото, развиващо взаимо-
действие с подрастващите, насочени към тяхното личностно и социално
изграждане в контекста на конкретната педагогическа практика. От тази
позиция монографията отразява няколко важни аспекта на изследваната
проблематика.

Първият от тях представя мултикултурния контекст на европей-
ското религиозно образование, доколкото това предполага иновационен
подход, основан на адаптирането на обучението по религия към новите
реалности на културно и етническо разнообразие и очертава тенденции-
те, предизвикателствата и перспективите на съвременното образование в
контекстa на интеркултурния диалог.

Вторият значим момент тук има педагогически измерения и е осно-
ван на процесуалното и дейностното осигуряване на интегративната роля
на диалога в обучението по религия, което също може да се приеме за
иновационен поглед към проблематиката. От друга страна, предложените
методи за придобиване и обогатяване на уменията за водене на дискусия и
решаване на проблемни въпроси в класната стая чрез прилагането на ин-
тегрални педагого-методически технологии способстват за развитието на
личността на ученика като активен субект в процеса на обучение и бъдещ
гражданин на плуралистичното общество.

Третият аспект, също иновационен, разкрива възможности за насоч-
ване на социално-педагогическото приобщаване и интерактивното взаи-
модействие с подрастващите в онези сфери на тяхната личност, чийто ин-
тегритет създава условия за създаване на инклузивна и приятелска учебна
среда, формиране на екзистенциално значима и социално активна цен-
ностна система, развитие на комуникативни и социално значими умения.

Четвъртият аспект, който разглежда ролята и значението на профе-
сионалната компетентност на учителите по религия дава иновативен
отговор на предизвикателствата пред съвременното религиозно обра-
зование за осъществяване на социално-културна инклузия в обучени-

240 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия
ето по религия, като акцентира на изискваните от съвременния учител
интеркултурни компетенции и уменията за диалогично и инклузивно
преподаване.
Обобщаващото заключение по изследването е съобразено с обстоя-
телството, че във всяка основна негова част са осъществени частични из-
води и обобщения. Без да се посочват отново и да се повтарят вече откро-
ените изводи, може да се посочат няколко от тях, които са особено важни:
1. Организирано е и е осъществено обемно и представително тео-
ретично проучване на фиксираните в целта значими образователни по-
литики, практики и проблеми на училищното обучение по религия и са
очертани параметрите на изследването.
2. Конструирани са теоретично обосновани и практически апроби-
рани приложни модели, които в условията на интегритет между религи-
озно-нравственото съдържание и разнообразни педагогически стратегии
стимулират осъществяването на инклузивния и диалогичен подход в обу-
чението по религия. Представени са възможности за внедряването им в
религиозно-образователната практика;
3. Разработените и апробирани модели за осъществяване на диалог
и инклузия в обучението по религия, са значими, защото стимулират раз-
витието на религиозно-нравствения, комуникативно-действения и соци-
ално-творческия потенциал на учениците, съдействат за превенцията на
потенциални социално-възпитателни проблеми и насърчават развитие-
то на подрастващите в условията на училищната среда;
4. След осъществения анализ се установи и доказа значението на вза-
имовръзката между религиозно-нравственото познание, интеркултур-
ния диалог и социално-педагогическата инклузия за изграждането и
развитието на значими страни на детската личност;
5. На базата на теоретичен анализ на актуалната европейска визия за
подготовка на учителите за диалог и инклузия беше формулирана и съ-
държателно описана като специфично професионално явление необходи-
мата педагогическата компетентност на съвременния учител по религия.
Настоящата книга, макар и не изчерпваща цялата проблематика, има
за цел да даде образци за интерактивен, инклузивен и диалогичен подход
в обучението по религия. Тя е ярко потвърждение на моята позиция, в
качеството ми на автор с дългогодишен теоретико-практичен и педагоги-
чески опит в сферата на светското образование в България, обучението
по религия в училището и Университета, както и в енорийската катехиза-
ция, за единството и неразривната връзка на религиозно-нравстевеното и

Заключение 241
гражданското възпитание в сферата на държавното общообразователно
училище.

Ръководните политически лица и институции трябва да осъзнаят
огромната отговорност, която носят във връзка с реализирането или не-
глежирането на религиозните измерения на европейските образователни
политики в системата на народната просвета. Огромно е и предизвика-
телството към всички учители, които дават основите на религиозното
познание в сферата на общото образование. Американския автор Нийл
Постман (1931–2003) изразява накратко същността на това предизвика-
телството. „Децата – пише той – са живите послания, които изпращаме
напред във времето, което няма да видим“.240 Религиозната индентичност
не може да бъде лесно и бързо съвместена с интеррелигиозния диалог в
нашия размирен свят, нито социалната инклузия ще бъде осъществена
единствено и само чрез образование, но ако искаме да изпратим това пос-
лание към бъдещето в положителна светлина, трябва да бъдем активни и с
убеденост в крайния успех да се ангажираме с формирането на тези важни
нагласи днес. В това отношение обучението по религия би имало висок и
ценен принос.

От автора

240 Postman, N. The Disappearance of Childhood, New York, 1982, p. 11.

242

За автора

МАГДАЛЕНА МАРИНОВА ЛЕГКОСТУП е родена на 18 април
1968 г. в гр. София.

През 1990 г. се дипломира като магистър във ВТУ „Св. св. Кирил и
Методий“, Педагогически факултет – специалност Начална училищна
педагогика, а през 1998 г. завършва магистърска програма по Теология в
Православния богословски факултет на същия университет.

От 1993 до 2000 г. работи като начален учител и базов учител по рели-
гия в ОУ „Бачо Киро“, гр. Велико Търново.

От 2000 г. работи в Православния факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и
Методий“ като преподавател по Методика на обучението по религия.

От 2009 г. е доктор по Теология.
От 2012 г. е член на Съюза на научните работници в България.
Като преподавател води лекции в образователно-квалификационна
степен „бакалавър“ и „магистър“.
Научните £ разработки са в сферата на църковната катехизация, ре-
лигиозното образование и теорията и методиката на обучението по рели-
гия. Автор и съавтор е на монографии и учебни помагала, студии и статии
в специализирани издания.
Омъжена, с две деца.

243

ЛИТЕРАТУРА

Ангелов, Б. Проблеми на педагогическата компетентност. // Предучи-
лищно възпитание, 2007, № 3

Ангелова, Л. Проблеми на интеркултурната компетентност при пре-
хода между предучилищна и начална училищна възраст. // Предучилищно
възпитание (София), LVII, 2009, N 10, с. 17–21.

Ангелова,  Л., Б.  Ангелов. Основи на педагогическата компетентност.
Унив. изд. Св. Климент Охридски, С., 2006.

Андонов, Б. Религиозното обучение в България в началото на третото
хилядолетие. С., 2005.

Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С., УИ „Св. Климент
Охридски“, 1996.

Андреева, О. Изучение религиозных систем в контексте межцивилиза-
ционного взаимодействия. Серия „Философия“, Изд-во РУДН, М., 2002.

Андреева,  О. Веротерпимость как философская проблема в православ-
ной философско-богословской антропологии. Четвертый международный фи-
лософский симпозиум „Диалог цивилизаций: Восток – Запад“, Вып. 1, Изд-во
РУДН, М., 2000.

Баева, М. Включващо образование – подготовка, компетенции, стандар-
ти, перспективи. // Педагогика (София), 2011, N 1, с. 49–62.

Богомилова, Н. Религиозното разнообразие в културата на съвременна
Европа (дебати, феномонология, социално-антропологичен профил). ИК „Ре-
клама Пони“, С., 2010.

Борытко Н. М. Профессионально-педагогическая компетентность педа-
гога. http://www.eidos.ru/journal/2007/0930–10.htm.

Бьодикер, М., Валтер Л. Форми на групово-динамичен тренинг. С., 2002.
Бялков,  Б., г.  Иванов. Какво научаваме за ученика когато мълчи? (тре-
нинги за диагностика на невербалния език при педагогическото общуване)
Ст. Загора, Изд. „КОТА“, 2002
Варфоломей, патриарх Вселенский. Приобщение к тайнству. Правосла-
вие в современном мире. Москва, 2008.
Великова,  В. „Образователната компетентност“ като резултат от
образователната дейност. // Педагогика, 2003, № 6.

244 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

Виготски, Л. С. Собрание сочинения. т. 5, Москва, 1983.
Вълова, В. Групи за личностно развитие и гражданско поведение. С., 1991
Гарафутдинова, Г. Р., А. Е. Упшинская. Модель оценивания профессиональ-
ных компетенций. // Инновации в образовании, Москва, 2011, N 4, с.15–25.
Господинов,  Д. Компетентностите и управлението на човешките ре-
сурси в училище. // Годишник на Софийския университет „Св. Климент Ох-
ридски“, Факултет по педагогика, Т. 104, кн. Педагогика, Университетско изда-
телство „Св. Климент Охридски“, С., 2011, с. 283–310.
Гърбачева, А. Парадигмата за интегрирано обучение. // Сб. Посока: учи-
лищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч.
ред. на Гърбачева, А. и г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотър-
новски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 2007
Делибалтова,  В. Към компетентността като обект на дидактически
интерес. // Педагогика, 2003, № 2.

Димитров, Д. Поглед към богословието на личността в контекста на
постмодерната криза на общността. Доклад, изнесен вИФИ при БАН на
кръгла маса „Църква и гражданско общество“, С., 04.06.2009 г. www.uni-vt.bg/
userinfo/924/pub/krizis-person.pdf

Димова, Д., Б. Георгиева, Н. Янева. Социална политика – държавна, об-
щинска, фирмена. ИК „Тракия – М“, С., 1997.

Европейска конвенция за защита правата на човека и основни-
те свободи. – http://www.justice.government.bg/new/Documents/Verdicts/
CONVENTION_EKPCHOS.pdf

Европейска  квалификационна  рамка. Люксембург, 2009. Служба за
официални публикации на европейските общности. – http://ec.europa.eu/
education/pub/pdf/general/eqf/broch_bg.pdf

Европейска  социална  харта. – http://bilsp.org/documents/601_03%20
Evropeiska%20socialna%20harta.pdf

Европейска  харта  за  регионалните  или  малцинствените  езици. –
http://www.coe.int/t/dg4/education/minlang/textcharter/Charter/Report_bg.pdf

Закон за народната просвета. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/
mon/left_menu/documents/law/zkn_prosveta.pdf

Закон  за  висшето  образование. – www.szb-bg.org/bg/docs/Zakoni/ 2007
ZVO-izvadka.doc

Закон  за  научните  степени  и  звания. – http://www.mon.bg/opencms/
export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_n_stp_zvania.pdf

Закон  за  степента  на  образование,  общообразователния  минимум
и учебния  план. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/
documents/law/zkn_obr_minimun.pdf

Литература 245

Закон за професионалното образование и обучение. – http://www.mon.
bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/law/zkn_prof_obucenieEU.pdf

Захарченко,  М.  В. Понятия светскости и веротерпимости как прин-
ципы регулирования отношений государства Церкви в сфере образования. –
http://www.upm.orthodoxy.ru/library/Z/Zax_svetskost&veroterp.htm

Иванов, И. Въпроси на гражданското образование. Шумен, 2000.
Ивков, Б. За интегрираното и включеното образование на децата със спе-
циални образователни потребности (СОП). // Електронно списание LiterNet,
15.06.2007, № 6 (91), http://liternet.bg/publish17/b_ivkov/za_integriranoto.htm
Инструкция №2 от 29 юли 1994 г. за изискванията за заемане на длъж-
ността „учител“. – http://law.dir.bg/reference.php?f=i2mon–94
Инструкция № 2 от 23 юни 2003 г. за провеждане на обучението по уче-
бен предмет „Религия“. – http://hpberov.blogspot.com/2010/09/2–2003.html
Карагьозов, И. Основното за интеграцията на умствено изостаналите
деца. // Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически
възгледи. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и г. Мажерот), Университет на Монс-
Ено и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 2007.
Каракехайова,  С. Социални компетентности на детето и развитие-
то им чрез празниците. // Предучилищно възпитание, София, LV, 2007, N 1,
с. 35–38.
Ключови компетентности. Европейска референтна рамка. МОН, С.,
2007.
Кожухаров, В. Религиозното образование в европейската училищна сис-
тема днес. В. Търново, 2009.
Конвенция за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г.;
ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991; ДВ, бр. 32 от 23.04.1991; в сила
от 3.07.1991; издадена в Сборник от международни документи, 1992.
Кръстева, А. Иновации в училищното образование. В. Търново, 2004.
Кръстева, А. Комуникативната компетентност като иманентна част
от професионализма на педагога. // Начално училище, 2006, №2.
Левтерова, Д. Социална компетентност: Ч. 1–4. Пловдив: УИ П. Хилен-
дарски, 2009 –.Ч. І. – 2009. – 78 с.
Легкоступ, П. Изобразителното изкуство и интегрираното обучение. //
Сб. Посока: училищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгле-
ди. (под науч. ред. на Гърбачева, А. и г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и
Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 2007.
Лубардић, Б. Шта је то људско биће? // Савремена православна антропо-
логија. – Богословље, бр. 1–2, Београд, 2010.

246 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

Мажерот, Г. Индивидуалната програма за обучение. // Сб. Посока: учи-
лищна интеграция. Българо-белгийски педагогически възгледи. (под науч.
ред. на Гърбачева, А. и г. Мажерот), Университет на Монс-Ено и Великотър-
новски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 2007.

Малев, Л. Модели на Великотърновския митрополит Софроний (1934–
1961 г.) за обгрижване и работа с маладежта. // сп. Духовна култура, кн. 6,
2000, с. 19–23.

Малев, Л. Социалната политика на Търновската митрополия 30-те –
ср. на 40-те години на ХХ в. // Сб. Богословски размисли, С., 2005, с. 169–178;

Минчева-Ризова, М., Ил. Ризов, Модели за обучение по правата на дете-
то, В., Съучастие, 2000.

Михова, А. Знеполски епископ Николай: Липсва църковна дисциплина и
канонично съзнание. в-к „Монитор“, 12.10.2002.

Мерджанова, Я. Трансформация на ключовите компетентности на съ-
временния учител в контекста на социалното взаимодействие. // Образова-
ние, София, ХХ, 2011, N 1, с. 39–50.

Мень, А. История религии. Т. 1., Москва, 1991.
Морева, Н. Комуникативната компетентност на бъдещия преподава-
тел като съставна част на педагогическото му майсторство. // Предучи-
лищно възпитание, 2002, № 10.
На  пути  к  инклюзивной  школе. Пособие для учителей. Москва, 2005
http://obrazovanie.perspektiva-inva.ru/files/Our_Publ/na_puti_k_ink_shkole.pdf
Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на профе-
сионална  квалификация  „учител“. – http://www.mon.bg/opencms/export/sites/
mon/left_menu/documents/process/nrdb_97_pr_kval_uchitel.pdf
Наредба №5 на МОН от 29 декември 1996 г. за условията за повишаване
квалификацията на педагогическите кадри в системата на народната про-
света и реда за придобиване на професионално-квалификационни степени. –
http://www.ittd.acad.bg/?open=pks&kat=nd&f=Naredba_5.html
Наръчник по оценяване. НБУ, С., 2007
Николов,  П., Н.  Александрова, Л.  Кръстев. Педагогическа психология.
Учебник за студенти от педагогически специалности. Университетско изда-
телство „Неофит Рилски“, Благоевград, 2007.
Постановление № 125 на МС от 24 юни 2002 г. за утвърждаване Класи-
фикатор на областите на висше образование и професионалните направле-
ния. – http://www.minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/
documents/decree/pms_125–02_klasif_vobr_pr_napr.pdf

Литература 247

Правилник  за  прилагане  на  закона  за  народната  просвета. – http://
www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documents/regulations/
prvlnk_zkn_prosveta.pdf

Препоръка 1720 (2005) на Парламентарната асамблея на образованието
и религията.

Препоръка CM / Rec (2008) 12 на Комитета на министрите за съотно-
шението на религиозни и нерелигиозни убеждения в рамките на интеркултур-
ното образование (10.12.2008). – https://wcd.coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=CM/Rec%
282008%2912&Language=lanEnglish&Site=CM&BackColorInternet=DBDCF2&B
ackColorIntranet=FDC864&BackColorLogged=FDC864

Препоръки на Консултативния съвет по педагогика на ООН във връзка
със свободата на религия или вероизповед, толерантност и недискриминация.
Мадрид 2001 г.: Тhe Oslo Coalition on Freedom of Religion & Belief – http://www.
oslocoalition.org/html/project_school_education/final_document_madrid.html

Радев, П. Религиозни, личностни и постмодерни учения и практики на
възпитанието и самовъзпитанието. Пловдив, 2005.

Рапопорт, А. За развитието на мултикултурната компетентност на
бъдещите педагози. // сб. Превантивна педагогика като научно познание, 3
част, С., 2003.

Рашева-Мерджанова, Я. Комуникация и компетентност – еволюционна
гледна точка. // сб. Комуникативната компетентност в съврeменния научен
дискурс. С., Булвест 2000, 2005.

Религия в образовании: вклад в диалог. Рекомендации проекта REDCo
по образовательной политике. 19 марта 2009, http://www.redco.uni-hamburg.de

Романова, П., Е. Ярской-Смирновой (ред.) Инклюзия как принцип совре-
менной социальной политики в сфере образования: механизмы реализации. Се-
рия „Научные доклады: независимый экономический анализ“, № 205. Москва,
Московский общественный научный фонд; Центр социальной политики и
гендерных исследований, 2008.

Руденко Т. Б., Л. В. Каткова. К вопросу о профессиональной компетент-
ности личности учителя. http://journal.sakhgu.ru/work.php?id=47

Рудестам, К. Групповая психотерапия. Москва, 1993.

Русанов, Р. Проблеми на религиозното образование в България през 30-те
години на 20 век. // Сб. „Религиозно образование и гражданско общество“,
В. Търново, 2001, с. 157–169.

Сморгунова, В. Ю. Методологически основи на инклузивното образова-
ние и правовият принцип на мултикултурализма. Санкт-Петербург, Русия,
2008.

248 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

Стоядинов, М. Църква, общност, общество. В. Търново, 2009.
Тоцева, Я. Професионално-педагогическа и интеркултурна комуникатив-
на компетентност. http://ytotseva.blogspot.com/2009/06/blog-post_3353.html
Тутеков, С. Богословието на личността като conditio sine qua non на пра-
вославната социална етика. Доклад за международната научна конференция
„Теология и социум“, В. Търново, 17–18 октомври, 2011.
Уваров, М. С. Богословие и современное образование: возможен ли „инно-
вационный союз“? Инновации и образование. Сборник материалов конферен-
ции, Серия „Symposium“, выпуск 29, СПб.: Санкт-Петербургское философское
общество, 2003, с. 514; http://anthropology.ru/ru/texts/uvarov
Федоров, Вл. Миссия Православия и вопрос о сотрудничестве в деле мис-
сии. http://seminaria.bel.ru/PAGES/MO_02/text/M011_2001/МО 11_ST_4.HTM
Фер, С. Въведение в груповата терапия, София, 2002.
Филарет, игумен. О вере и нравственности. Конспект по нравственному
богословию. Краснодар, 1991
Филипова, И., И. Тепавичаров. 101 идеи за иновативни учители. В. Тър-
ново, 2006.
Хуторской А. В. Ключевые компетенции и образовательные стандарты.
http://www.eidos.ru/journal/2002/0423.htm
Что такое инклюзивное (включающее) образование? Из материалов Бри-
танской организации „Союз за Включающее образование“. // Материалы по
инклюзивному образованию <http://obrazovanie.perspektiva-inva.ru/?315#01>
(15.06.2007).
Янкулова, Й. Психологически аспекти на тренинг обученията на учите-
лите по посока на по-ефективното управление на класната стая. // Педаго-
гика, София, XVIII, 2008, N 9, с. 37–45.

Ainscow, M. Teaching for Diversity: the next big challenge. In Connelly, M., He,
M. F. and Phillion, J. (eds.) The Handbook of Curriculum and Instruction, Sage Pub-
lications, 2007.

Afdal, G. Researching Religious Education as Social Practice. Waxmann, 2010.
Afdal, G. Tolerance and the curriculum. Conceptions of tolerance in the multicul-
tural unitary Norwegian compulsory school. Waxmann, 2006.
A framework of teacher competences for engaging with diversity. // Policies and
practices for teaching sociocultural diversity (2010) ISBN 978 92 871 6691 3; –http://
www.coe.int/t/dg4/education/diversity/Competences_en.asp.

Литература 249

Andersen,  P.  S. The  Education  and  Training  2010  work  programme. – http://
eacea.ec.europa.eu/llp/projects/events/february_2008/documents/2010.pdf. До-
кладът на България по тази програма вж. на: http://ec.europa.eu/education/
lifelong-learning-policy/doc/nationalreport08/bg_en.pdf

Arnesen, A., Allen, J. and Simonsen, E. (eds.) Policies and Practices for teach-
ing socio-cultural diversity. Concepts, principles and challenges in teacher educa-
tion. Strasbourg, Council of Europe. 2009.

Avest, I. (Hrsg.) Education in Conflict. Waxmann, 2009.
Avest, I. D.-P. Jozsa, T. Knauth, J. Rosón, G. Skeie (Hrsg.). Dialogue and Conflict
on Religion. Studies of Classroom Interaction in European Countries. Waxmann, 2009.
Bakker, C., H. G. Heimbrock (Hrsg.). Researching RE Teachers. RE Teachers as
Researchers. Waxmann, 2007.
Ballard, K. The analysis of context: Some thoughts on teacher education, cul-
ture, colonization and inequality. // Booth T., Nes K., and Stromstad M. (eds.) Devel-
oping inclusive teacher education, London: Routledge/Falmer, 2003.
Berglund,  J. Teaching Islam. Islamic Religious Education in Sweden. Wax-
mann, 2010.
Boojamra,  J. Foundations for Orthodox Christian Education. St. Vladimir’s
Seminary press, NY, 1989.
Bricker, D. (Éd.) Programme EIS (Évaluation, intervention et suivi) duprès des
jeunes enfants de 0 à 6 ans. T. 1 Guide d’utilisation et tests (0 à 6 ans). De boeck, 2006.
Chittister, J. Talking Your Way Out of Touch. LCWR Newsletter 7, no. 2, June
1979.
Comenius als theologe: Beitrage zur Internationalen Wissenschaftlichen Kon-
ferenz „Comenius Erbe und die Erziehung des Menchen fur das 21. Jahrhundert“/
hrsg. von Vladimir J. Dvorak und Jan B. Lasek. – Prag: Nadace Comenius, 1998

Communication from the Commission to the European Parliament, the
Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of
the Regions. Improving competences for the 21st Century: An agenda for European
Cooperation in Schools. COM (2008) 425 final, Brussels, 03.07.2008. – http://eur-lex.
europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2008:0425:FIN:EN:PDF

Communication from the Commission to the European Parliament, the
Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of
the Regions. An updated strategic framework for European co-operation in education
and training. COM(2008) 865 final, Brussels, 16.12.2008, – http://eur-lex.europa.eu/
LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2008:0865:FIN:EN:PDF

Council conclusions of 12 May 2009 on a strategic framework for European
cooperation in education and training (ET 2020) – http://eur-lex.europa.eu/Lex-
UriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:119:0002:0010:BG:PDF

250 Магдалена Легкоступ • Обучението по религия – диалог и инклузия

Convention on the rights of persons with disabilities. United Nations, 13.12.2006,
http://www.un.org/disabilities/default.asp?id=150

Council  of  Europ. Education for Sustainable Democratic Societies: the Role
of Teachers, Council of Europe Standing Conference of Ministers of Education, 23rd
session. 4–5/06/2010. – http://www.coe.int/t/dg4/education/standingconf/default_
EN.asp

Council of Europ. Intercultural education in the 21st century: learning to live
together. 2003. – www.coe.int/t/e/cultural_co-operation/education/intercultural_
education/EMED21_5.pdf

Council  of  Europ. For the promotion of a culture of democracy and human
rights through teacher education. 2008. – http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/
Documents/WorkingDocs/Doc08/EDOC11624.htm

Council of Europ. Policies and practices for teaching sociocultural diversity – A sur-
vey report. 2008. – http://book.coe.int/EN/ficheouvrage.php?PAGEID=36&produit_
aliasid=2354lang=EN

Council  of  Europ. Policies and practices for teaching sociocultural diversity –
Concepts, principles and challenges in teacher education. 11/05/2010. – http://book.
coe.int/EN/ficheouvrage.php?PAGEID=36&lang=EN&produit_aliasid=2424

Council of Europ. Recommendation of the Committee of Ministers to member
states: Action Plan to promote the rights and full participation of people with disabilities
in society: improving the quality of life of people with disabilities in Europe 2006–2015.

Council  of  Europ. Steering Committee for Education (CDED) and Steering
Committee for Higher. Education and Research (CDESR), Draft education programme
2010–2014.

Council of Europe. White Paper on Intercultural Dialogue. 2008. – https://wcd.
coe.int/ViewDoc.jsp?Ref=CM%282008%2930&Language=lanEnglish&Ver=final

Council of the European Union. Council conclusions of 26 November 2009 on
the professional development of teachers and school leaders. 26/11/2009. – http://eur-
lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2009:302:0006:0009:EN:PDF

Council of the European Union. Council Conclusions on preparing young peo-
ple for the 21st century: an agenda for European cooperation on schools. 2905th Edu-
cation, Youth and Culture Council meeting, Brussels, 21 november 2008. – http://
www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/en/educ/104238.pdf

Council  of  the  European  Union. Council conclusions on the social dimen-
sion of education and training 3013th Education, Youth and Culture Council meeting.
11/05/2010. – http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/
en/educ/114374.pdf