РЕЛИГИЯ 11. КЛАС БПЦ

РЕЛИГИЯ
ХРИСТИЯНСТВО•ПРАВОСЛАВИЕ
11
Свилен Тутеков
Магдалена Легкоступ
Десислава Панайотова

клас

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ



РЕЛИГИЯСвилен Тутеков • Магдалена Легкоступ • Десислава Панайотова

ХРИСТИЯНСТВО – ПРАВОСЛАВИЕ

УЧЕБНИК ЗА 11 КЛАС

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

УЧЕБНИКЪТ СЕ ИЗДАВА
С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ

И СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ
ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС
Автори
© Свилен Милков Тутеков, 2021
© Магдалена Маринова Легкоступ, 2021
© Десислава Драгомирова Панайотова, 2021
Графичен дизайн и корица
© Жасмина Златaнова Бакалова-Минчева, 2021
Илюстрации
© Жасмина Златанова Бакалова-Минчева, 2021
© Ваня Николова Сапунджиева, 2021
© Катерина Иванова Милушева, 2021
Издател
© Българска православна църква-Българска патриаршия, 2022
ISBN 978-619-91522-9-4

Възлюбени чеда на светата ни Църква,
скъпи ученици и приятели,

Вие сте вече в единадесети клас и чрез обучението си по Религия – Християн-
ство-Православие ще продължите да оформяте своя устойчив християнски
мироглед и да надграждате знанията си за Православната ни църква. Ще до-
пълните представата си за светото Православие като конституционно при-
зната традиционна религия в Република България. Ще разберете още по-добре
какво го прави основен фактор в изграждането на социалния, духовния и култу-
рен облик на българския народ. Още по-последователно ще разгледате разли-
ките между Православието, Римокатолицизма и Протестантизма и тяхното
ключово значение за политическия, културния и духовния живот на държавите,
в които тези вероизповедания се изповядват като водещи. Така ще придобие-
те по-точна ориентация за влиятелните тенденции и актуалните обществе-
ни процеси, които векове наред са насочвали и продължават и днес да насочват
общественото развитие, както в национален, така и в световен план.

Наред с осъзнаването на глобалното влияние на вярата и религията вие ще
имате възможност още по-пълноценно да вникнете в съкровеното и преобра-
зяващо въздействие на православната вяра върху собственото ви сърце, върху
личния ви път. Разглеждайки базисни свещени текстове от Стария и Новия За-
вет, ще се запознаете с библейски личности и църковни събития, които ярко ще
се запечатат във вашето съзнание с уникалния си принос и жизнеутвърждаващ
духовен пример, от който по-достоен светът не познава. Вие ще затвърдите
още повече разбирането си за светите тайнства за универсалните и непре-
ходни християнски добродетели като средства за духовно-нравствено извися-
ване. Храмовете и манастирите, като места за връзка на човека с Бога, ще из-
пъкнат във вашето съзнание още по-релефно и мотивиращо към личен подвиг и
благодатен живот в Църквата.

Ще продължите да се запознавате с основни моменти от делото на видни
църковни учители, богослови и философи, а също така и с възникването и влия-
нието сред обществото на различни ереси и нови религиозни учения. Това още
повече ще ви доизясни същността и градивното значение на автентичното
православно християнство в контраст с лъжеученията, които имат деструк-
тивно влияние върху човека, семейството и обществото. Дълбоката духовна и
морална криза, в която се намира съвременното човечество, също ще бъде под-
ложена на анализ в часовете по Религия-Православие в единадесети клас. Благо-
дарение на това ще придобиете буден и трезв поглед върху заплахите спрямо
ценностния избор на обществото и спрямо духовно-нравствения ред в човека.
Чрез информиран и съзнателен избор, чрез здрав православен светоглед ще бъ-
дете способни да запазите своя вътрешен мир и духовна свобода и да изживее-
те даруваната ви от Бога младост в съзидателност и чистота.

Твърде ценно за вас ще бъде и изучаването на отношението на Православ-
ната църква към обществото, философията, културата, естествените науки,
природата като Божие творение, личния интерес и интереса на другия. Мно-
го полезно ще ви бъде да опознаете православното учение за съотношението
между вярата и разума в човешкия живот. Защото степента и начина им на
пресичане във всеки един от нас определят доколко ставаме хармонични и ця-
лостни личности.

Благопожелаваме ви голям напредък в оформянето на светъл и непоклатим
християнски мироглед. Надяваме се, че той много ще ви помага и в междулич-
ностните ви отношения занапред. Бъдете почтителни и инициативни в об-
щуването с учителя ви по Религия – той е ваш верен помощник в духовните
ви и житейски търсения. И помнете, че Господ Иисус Христос ни е призвал към
смислен и достоен живот, с който да свидетелстваме за спасителността на
Неговото име и за ненадминатата сила на светата православна вяра!

Бъдете благословени!

СЪДЪРЖАНИЕ

Какво знаем за Православието (тест за входно ниво) (Контрол)

ТЕМА 1. Християнският мироглед и философията на човека – основни разлики / 12
1.1. Влияние на християнството за формиране на нравственото съзнание след Христа / 14
1.2. Антропологията на св.ап. Павел – дух, душа и тяло / 19
1.3. Учение за човека във възгледите на християнските религиозни мислители –
Бердяев, Соловьов, Илин, Ст. Михайловски, Аверинцев,
св. Николай Велимирович и др. / 24
1.4. Истината за човека (Упражнение) / 32

ТЕМА 2. ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ – ДУХОВНИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ / 36
2.1. Християнското разбиране за справедливостта, солидарността и достойнството
на личността като ценност / 38
2.2. Любовта към враговете / 44
2.3. Християнското отношение към грешните, малцинствата и мигрантите / 48
2.4. Спасяването на евреите като морален акт и проява на християнска любов / 56
2.5. Любовта към ближния – духовни и социални измерения днес (Упражнение) / 62

ТЕМА 3. ДЪЛБОКАТА ДУХОВНА И МОРАЛНА КРИЗА – АНАЛИЗ НА ПРИЧИНИТЕ И ПОСЛЕДИЦИТЕ / 64
3.1. Потребителски подход към живота / 66
3.2. Възраждане на религиозния синкретизъм, философския релативизъм и
моралния нихилизъм в съвременното общество / 72
3.3. Отчуждението като социален феномен / 80
3.4. В криза ли е съвременното общество? (Упражнение) / 86

ТЕМА 4. ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПРИРОДАТА КАТО БОЖИЕ ТВОРЕНИЕ / 88
4.1. Формиране на екологично съзнание / 90
4.2. Отношение на християнството към естествените науки / 98
4.3. Християнството и естествените науки или за логосите и логиката
(Упражнение) / 104
Тема 5. ВЯРА И РАЗУМ / 106
5.1. Светоотеческо разбиране за отношението между вярата и разума / 108
5.2. Възгледите на св. Григорий Богослов и св. Василий Велики / 114
5.3. Възгледите на Йоан Екзарх / 118
5.4. Вяра и чудеса / 124
5.5. Вяра и разум (Упражнение) / 132

Тема 6. ОТНОШЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КЪМ ФИЛОСОФИЯТА / 136
6.1. Св. Юстин Философ / 138
6.2. Климент Александрийски / 144
6.3. Св. Патриарх Фотий / 149
6.4. Отношението на християнството към философията, юдаизма, езичеството и
земната власт (Упражнение) / 156

Тема 7. ПРАВОСЛАВИЕ И КУЛТУРА / 160
7.1. Ролята на БПЦ и християнството за формиране
на културната и национална идентичност / 162
7.2. Глобализацията – социални и духовни измерения / 168
7.3. Православието и съвременната култура (Упражнение) / 174

Тема 8. ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА КЪМ ОБЩЕСТВОТО / 176
8.1. Християнско учение за семейството / 178
8.2. Секуларизъм и християнство / 186
8.3. Християнското разбиране за труда / 194
8.4. Гражданско общество и религиозна общност – морални и социални измерения / 202
8.5. Православната Църква и съвременното общество (Упражнение) / 208

Духовно-етични, философски, културни и социални измерения на Православието
(Обобщение) / 212

Годишен преговор (тест за изходно ниво) -
Какво научихме по Религия-Православие в 11. клас (Контрол) / 218

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО

Тест за входно ниво (Контрол и оценка)

1. Използвайте знанията си за Божия план за спасението на човека, за да отговорите:
Вярно ли е, че...? Оградете верните отговори.

а) Спасението на човека е дело на Божията любов и Божията правда;
б) Необходимостта от спасение се обуславя от грехопадението на прародителите;
в) Старозаветното човечество живее с очакване на Спасителя и с надежда за избавление
от властта на греха и злото в света;
г) Изкупителното дело на Господ Иисус Христос е израз на Божията всеопрощаваща лю-
бов;
д) Спасението и новият живот на човека са Божий дар на благодатта и не са необходими
никакви лични усилия за постигането им.

2. Попълнете липсващите думи в текста:

Проповедта и благовестието на____________възвестява на света истините за Въплъще-
нието на Сина Божий, за обновлението на човешката природа и изкупителната саможертва
на Иисус Христос на кръста, за Възкресението и победата над греха и смъртта. Тази про-
повед започва от гр. ____________. първо сред евреите и продължава след това в цялата
____________. империя и сред други народи. Апостолите ръкополагали епископи, презвитери
и ____________, които извършвали светите тайнства, проповядвали и ръководели молитвата
и духовния живот на вярващите.

3. Кое от изброеното НЕ е отразено на изображението.
Отбележете излишното.

а) мъченичество на св. Димитър Солунски за вярата в
Христос;
б) св. Димитър смело изповядва Христовата вяра;
в) св. Димитър благославя св. Нестор да се сражава с
Лий;
г) по нареждане на император Максимиан (Галерий) св.
Димитър е прободен с копие.

6

4. Кое отношение на подредените в последователност формулировки представя най-вярно
вероопределението на Първия вселенски събор (325 г.) в отговор на ереста на Арий:

Личността въплътен Бог изкупително и единство на Бога
на Иисус Христос спасително дело

Синът Божий е „светлина от „Бог истинен Имало е време,
творение светлина” от Бог истинен” когато Синът не е
несътворен
Синът Божий е съществувал
роден
единосъщен Който заради нас човеците и заради
на Отца нашето спасение слезе от небесата
и се въплъти от Дух Светий и Дева

Мария, и стана човек

5. Кои от изброените изрази по отношение вярата в Църквата НЕ са формулировки
на отците от Втория вселенски събор (381г.)? Открийте ги и ги отбележете.

а) една;
б) единосъщна;
в) света;
г) съборна;
д) апостолска;
е) привидна;
ж) изцелена.

6. Кое твърдение НЕ отразява учението на Несторий,
осъдено като ерес на Третия вселенски събор (431 г.)

а) човечеството на Христос е отделен „субект” или „личност”, наред с Личността на Ло-
госа;
б) две личности в Христос, които се сливат в една;
в) св. Дева Мария е родила не Богочовека, а човека Иисус, в когото Логосът Божий преби-
вава като в храм;
г) Бог Логос е избрал да се съедини с възприетия човек, защото е познавал неговото до-
бро разположение и бъдещите му особени добродетели;
д) божествената и човешката природа на Христос са съединени в едната Личност на Въ-
плътения Логос.

7

7 Посочете израза, който НЕ се съдържа във вероопределението, формулирано
от Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.) в отговор на монофизитството
за единият и същ Христос, в Когото човешката и божествената природи се съединяват:

а) неслитно;
б) неизменно;
в) привидно;
г) неразделно;
д) неразлъчно.

8. Кои от изброените мотиви са цели на свикания от император Юстиниан
през м. май 553 г. в Константинопол Пети вселенски събор?

а) да се произнесе по спора за „Трите глави”;
б) окончателно да помири православните и монофизитите;
в) да потвърди халкидонската формула: две природи - една Ипостас, или Личност, на
Христос;
г) да се приеме компромисна формула за една природа в Христос;
д) да се преустаноят опитите за налагане учението на Ориген за предсъществуване на
душите и за апокатастасиса (възстановяването на всичко);
е) да се отхвърли реалността на самата Тайна Христова.

9. Открийте грешното твърдение, което не е част от решенията
на Шестия вселенски събор (681 г.):

а) Христос има две природни воли и две природни действия, които взаимно се проникват
в Неговата божествена Личност
б) едната от природните воли или действия на Въплътеният Син Божий е сътворена, а
другата – несътворена;
в) проповядва се една воля и една енергия в Христос;
г) Христос желае и действа по божествен и по човешки начин в съгласие с действието на
всяка от природите.

10. Свържете изразите от първата колона с изразите от втората,
за да се получи вярно твърдение:

Вероопределение на Седмия Вселенски събор (787 г.)

Трябва да се прави разлика между поклонението към Христос, след това към св. Богородица, към ангелите и
(проскинисис), което подобава на светците, към всички светии, които със своето обожение и охристов-
ление проявяват присъствието на Христос.
Предмет на почитание е
г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща.

и служенето (латриа), което отдаваме само на Бога.

Главното догматическо основание за почита- общение на вярващия с изобразената на иконата личност.
нето на св. икони е

Служението е само и единствено по отноше- не материалът, а изобразената на иконата личност, или
ние на Бога, а чрез иконите се отдава почит ипостас.

Поклонението на иконите е начин на фактът на Въплъщението на Сина Божий.

8

11. Определете за кой от светите отци и учители
на Църквата се отнася всяка от характеристиките
и запишете името му.

а) Един от най-образованите мислители и вдъхновени
богослови на византийската епоха, епископ на Кесария
Кападокийска. Изяснява богословски учението на Църк-
вата за Света Троица, обединява православните срещу
натиска на арианството и организира мащабна социална
дейност. Поставя основите на общежитийния монаше-
ски живот и на т.нар. Василиада, където монаси служат
на бедни, стари и немощни хора. Неговите богословски
трактати, беседи и писма са пример за богоозарен бо-
гословски ум, неоспорим авторитет в богословската
традиция на Църквата.
_________________________________________________

б) Църковната традиция го именува „Богослов”. Съу-
ченик, приятел и съратник на св. Василий Велики. В
своите слова, писма и стихотворения той говори вдъхно-
вено за богословието като плод от аскетическите усилия,
молитвата и духовното възхождане към Бога. В поле-
миката си с духоборците ясно изповядва единосъщието
на Светия Дух с Отца и Сина, и Неговата божественост.
Защитава истината за двете природи в Христос и за
обожението на човека като цел и последица от въплъще-
нието на Сина Божий.
_________________________________________________

в) Един от най-известните и обичани св. отци на Църк-
вата. Като архиепископ на Антиохия и Константинопол,
като учител и проповедник, той става пример за задъл-
бочен богословски ум, блестящ ораторски талант, пас-
тирска грижа и саможертвена любов към ближните. Той
е най-плодотворният християнски писател на Изток. С
неговото име се свързва и чинът на божествената Литур-
гия, която се служи в Православната църква.
_________________________________________________

г) Учен и монах с блестящо образование и всестранна
богословска култура, който заради защитата на иконо-
почитанието става изповедник на православната вяра.
Автор на повече от 30 богословски съчинения, множе-
ство проповеди и химни, тропари и стихири, в които бо-
гословските истини на Църквата са превърнати в богов-
дъхновена поезия. Основното му съчинение „Източник
на знанието“ е съставено от три книги: „Диалектика”,
„Против ересите” и „Точно изложение на православната
вяра”.

________________________________________________

9

12. Попълнете числовите индекси на изброените събития
в зависимост от номерацията на изображенията, които ги представят.

Покръстването на българите
Светите Кирил и Методий при папа Адриан II –
победа в спора с триезичниците
Св. княз Борис посреща учениците на светите
братя Кирил и Методий в Преслав
В манастирите се създават първите
духовно-просветни центрове и книжовни школи
в Плиска, Преслав, Охрид,
Рилската света обител.

Изображение 1.
(Миниатюра. Симеонов сборник, Пергамен-
тен ръкопис, известен като Изборник от
1073 г., руски препис от недостигнал до
нас старобългарски сборник)

Изображение 2.
(Худ. Димитър Гюдженов)

Изображение 3. Изображение 4.
(Миниатюра във Ватиканския препис на
Манасиевата хроника от XIV в.)

10

13. Отбележете събитията, които свързвате „Твоето Рождество, Хрис-
с празничната възхвала в тропара: те Боже наш,
озари света със светлина-
а) Рождество Христово; та на познанието.“
б) Божият Син се ражда като човек;
в) Преображение Господне; Тропар на празника, гл. 4
г) Божият Син се ражда като човек, за да отхвърли власт-
та на дявола над хората, да ги изведе от тъмнината на
отчаянието и да им даде познание за Бога.;
д) Възнесение Христово;
е) Раждането на Божият Син като човек освещава цялото
творение.

14. Кой е българският светец, за когото в пространното му житие се дава
следното сведение:

„Изнамери и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които
изнамери премъдрият Кирил.“

а) св. Методий ;
б) св. Кирил-Константин Философ;
в) св. Наум Охридски;
г) св. Климент Охридски;
д) св. Йоан Рилски

15. Посочете политическите и догматичните основания за отпадането
на Римската църква от Вселенското православие:

__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

Скала за самооценяване
Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Общо
Точки 4 4 1 1 3 1 1 4 1 5 4 1 4 1 5 40 т.

Само-
оценка

За всеки верен отговор на задачи 1, 2, 5, 8, 10, 11, 13 и 15 – по 1 точка.

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 9 т. 10-14 т. 15-24 т. 25-34 т. 35-40 т.

11



TEMA 1

Християнският мироглед и философията на човека –
основни разлики

1.1. Влияние на християнството за формиране на нравственото съзнание след Христа
1.2. Антропологията на св.ап. Павел – дух, душа и тяло
1.3. Учение за човека във възгледите на християнските религиозни мислители –

Бердяев, Соловьов, Илин, Ст. Михайловски, Аверинцев, св. Николай Велимирович и др.

1.4. Истината за човека (упражнения и практически дейности]

1.1. Влияние на християнството за формиране

на нравственото съзнание след Христа

Преображение Господне (Александър Андреевич Иванов, 1824 г.)

РЕЧНИК 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО НОВА РЕАЛНОСТ

етос – нрав, характер, оби- От самото си възникване християнството възвестява на света
чай, начин на живот. нова вяра и нов начин на живот, които имат за свое основа-
ние истината, че с идването на Христос всичко се е променило
из основи. Християнството носи в себе си новост, която има за
основание вярата, че Христос е единственото ново под слънце-
то (св. Йоан Дамаскин), с което опровергава старата латинска
поговорка няма нищо ново под слънцето (nihil novi sub sole).
Християните от първите векове пламенно проповядват нова ре-
лигия, нови обичаи, нови празници, нови обществени отноше-
ния, новото Слънце (Христос), новия Адам, новата твар, новата
Пасха и т.н. В християнски контекст думите ново и младо имат
положителен смисъл, което се потвърждава особено във връзка с
новия начин на съществуване и живот, характерни за християн-
ската идентичност.

С появата си християнството не предлага на света някакво
ново нравствено учение, а нов живот, който извира от ново-
то отношение на Бога и човека в Христа. Новият Завет сви-
детелства, че Христос не предава на хората някаква етическа
система или социално учение, а Самото Си богочовешко Тяло
– Църквата. Христовата Църква не е някаква религиозна ин-
ституция, а събитие на общността в Христа, в която се дару-
ва благодатта на Светия Дух и се обновяват човекът и целият
свят. Човекът, който участва в благодатния живот на Църква-
та и се отзовава на Божия призив на любовта, формира нов
етос (нрав), ново нравствено съзнание и поведение, нови от-
ношения, култура. Проявите на този нов етос са плодове на
новия начин на живот, към който християните са призвани.

14

2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО НОВ ЖИВОТ ПО Христос (худ. М. Евтимиос Варламис)

ИСТИНАТА

Християнската истина е свързана с живота и затова в Еван-
гелието Христос като Истина винаги се благовести във
връзка с новия живот и новите отношения. Евангелската исти-
на не е интелектуална, а богооткровена даденост, върху която
християнският живот и отношенията между християните се
изграждат като нещо радикално ново. Затова в Новия Завет е
засвидетелствано, че християните извършват и живеят исти-
ната, т.е. че истината/Истината формира нов начин на живот,
нови ценности, ново нравствено съзнание и поведение. Пропо-
ведта на Христос за идването на Царството Божие (срв. Марк
1:15) е всъщност екзистенциален призив към човека да участва
в това Царство. Приемането на този призив има за последица
промяната на живота на човека на неговото нравствено съзна-
ние и на отношенията му с другите хора. Основните фактори
на новия живот и етос са любовта и служението в свободата,
които не са теоретични принципи, а конкретен начин на живот
и нравствена практика. Затова критерий за християнския етос е
това дали човекът съзнателно и свободно е насочен към любя-
щия начин на съществуване, чийто извор е Света Троица. Чрез
Боговъплъщението и делото на Христос този божествен начин
на съществуване е станал достъпен и за човека, а жертвената
любов е станала единствената мярка за отношението Бог-чо-
век и човек-човек. Всяко човешко дело се оценява посредством
мотивите и критериите на любовта и свободата – това са без-
условните евангелски ценности, върху които се изгражда хрис-
тиянският етос, т.е. нравственото съзнание и поведение.

Доколкото християнският живот не се разделя на един
църковен и на един нецърковен живот, а проявява цялостното
съществуване на човека, то вярата и евангелските ценности
внасят новост в живота и на личността, и на обществото. Пре-
живяването на евангелската вяра и ценности води до промяна
в междучовешките отношения, които се променят в съгласие с
истината/ Истината. Това се потвърждава от факта, че основно-
то измерение на християнската истина – любовта, винаги се е
разбирало като фактор, който устройва живота и междучовеш-
ките отношения в общността. Най-възвишеният израз на тази
любов е Въплъщението и жертвеното служение на Христос, но
в същото време Христос поставя като морален императив към
Своите ученици жертвеното служение и любов към техните
по-малки братя (Мат. 25:40).

3. СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕТОС

Християнството възниква и съществува като Църква и за-
това християнската идентичност, етос и култура имат винаги
църковен характер. Християнският етос има общностно или
социално измерение, защото се ражда в живота на Църквата

15

като общност и формира нов тип отношения, които нямат
аналог с отношенията в нито една друга общност. Самата
християнска идентичност предполага принадлежността на
вярващия към общността на Църквата, а оттам и споделяне-
то на новия живот и етос, на новите евангелски ценности по
общностен начин. Това е живот, който се ражда в отношения-
та на свобода, любов и служение на ближния и има конкретни
практически измерения.

Още св. апостол Павел нарича Църквата
Тяло Христово, с което се показва, че христия-
ните, като членове на това богочовешко тяло
– Църквата, съставят една единна общност.
Това е и смисълът на древната християнска
максима: един християнин не е християнин
(„Unus Christianus nullus Christianus“).

Св. апостол Павел

Свети Йоан Златоуст († 407) Църквата създава общностен начин на живот, който се про-
настоява, че християните трябва явява във всички посоки на човешкото съществуване – индиви-
да изграждат Църквата, т.е. че пред дуални и социални.
тях стои моралният императив да
съзиждат Църквата и всеки да до- Църквата е духовно пространство, в което се осъществява
принася в това общо дело според тайнствената и парадоксална взаимност между вярващите, коя-
особения дар, който има като уни- то е белег на самата християнска идентичност и която още в
кална личност. зората на християнството е удивявала езичниците.

Свети Йоан Златоуст В пространството на това общение и взаимност човекът
може да бъде истинска личност и да прояви своята уникалност
във взаимните отношения на свобода, любов и служение на
ближния. Новият християнски етос става възможен благодаре-
ние на новата реалност на личността и общението, която се от-
крива в опита на Църквата. В Църквата са обединени много хора
с техните различни харизми, които проявяват уникалността на
всяка личност. Макар това често да създава разделения и про-
тивопоставяния, различието на харизмите е безусловно необ-
ходимо, защото чрез тяхното взаимообщение се създава един-
ството и общността и същевременно се запазва особеността и
уникалността на всяка отделна личност. Църквата признава раз-
личието, без това да води до отчуждение и разделение, а напро-
тив – води до общение и взаимност. Това е така, защото всеки
има своята роля и има нужда от другите. В опита на Църквата
това общение е едновременно и дар, но и морален императив,
защото предполага жертвеното служене и любовта към ближ-
ния. Християнската идентичност предполага моралното усилие
на човека да осъществи общението в живота, т.е. промяната на
междучовешките отношения. Следователно в дух на взаимност
и солидарност общението, любовта и служението определят
съдържанието на християнския етос и са условие за съществу-
ването на човека като истинска личност по образ Божий.

Този нов етос се проявява в солидарността, равенството, пре-
одоляването на всяка форма на дискриминация, признаването
на ценността и достойнството на всеки човек, освобождаването
от всякакви идоли – религиозни, политически или социални, от-

16

каз от власт и властови отношения, споделяне на живота, съп-
ричастност в радостта и страданието на другия и т.н. В дейст-
вителност това са критериите за автентични отношения с Бога и
ближните, които Църквата култивира в своя опит и превръща в
„квас” на всяко ново християнско общество. Това са критерии-
те на християнската етика: всички „неща” в сътворения свят са
нещо твърде добро (срв. Бит. 1:31) и имат смисъл в зависимост
от тяхната употреба, а тя зависи от разбирането за отношение-
то. Само в отношението и общението на любовта, което цър-
ковният опит култивира, е възможно другият да бъде видян като
абсолютна ценност, като личност по образ Божий. Историята на
ранната Църква свидетелства, че благодарение на този нов етос
на общението и любовта е възможна промяната и на обществе-
ните отношения и на структурите на този свят, който трябва да
стане Църква.

Общностното измерение на християн-
ския етос е много важно в съвременната
епоха, за която е характерно изтъкването
на индивидуализма като последен критерий
на съществуването, живота и морала. От-
ношенията и структурите на съвременното
общество имат за свое основание индиви-
дуализма, личния интерес, властовите отно-
шения, безразличието към другия и негово-
то отхвърляне. Съвременното общество се
характеризира с взаимното противопоста-
вяне, с антагонистичния начин на живот и
отношения, с ненаситното желание за власт,
успех и печалба най-често за сметка на дру-
гия. Християнството предлага на съвремен-
ния човек и общество своя етос или култу-
ра на общение и взаимност, които могат да
преобразят междучовешките отношения. Православно литийно шествие
Църквата е модел на общност от личности,
която запазва свободата и уникалността на
всеки човек и едновременно с това общението с другия. Тя е
била критерий за преобразяване на обществения и културен мо-
дел на елинското общество, но едновременно с това тя остава
критерий за промяната на антагонистичния културен модел на
днешното постмодерно общество. Доколкото критерии на цър-
ковния етос са свободата и любовта, то той е отговор на пост-
модерното предизвикателство към човека за автентичност и за
отваряне към другия.

Проверете наученото

Кои са критериите за християнски етос? Благодарение на какво е въз-
можно социалното измерение на християнския етос?

Какви са обществените проявления на християнството като нов
етос? Кои три категории определят съдържанието на християнския
етос и са условие за съществуването на човека като истинска личност
по образ Божий?

17

„И постоянствуваха в Приложете наученото
учението на апостолите,
в общуването, в хлеболо- 1. Аргументиране
мението и в молитвите.
Страх обзе всяка душа, за- Аргументирайте твърдението, че християнството е нов етос, че хрис-
щото много чудеса и личби тияните извършват и живеят истината.
ставаха чрез апостолите Ключови думи: нова реалност, уникалност, различие, дар, императив.
е Йерусалим. А всички
вярващи бяха заедно, и 2. Свидетелство на епохата
всичко им беше общо; про-
даваха имоти и стока и Прочетете и анализирайте описанията на християнския начин на жи-
разделяха ги между всички, вот през първите векове, представени в книга „Деяния апостолски“ и в
всекиму според нуждата. „Послание до Диогнет“.
И всеки ден единодушно
престояваха в храма и, Обсъдетете как разбирате тайнствената и парадоксална взаимност
преломявайки по къщите между християните, при което общението е едновременно дар, но и мо-
хляб, хранеха се с весело и рален императив?
чисто сърце.“
Разделете са на малки групи и разкажете прочетеното библейско и из-
(Деян. 2:42-46) ворово съдържание от гледна точка на християнин от първата църковна
„А множеството повяр- общност, като изразявате неговите/нейните чувства.
вали имаха едно сърце и
една душа; и никой нищо Направете аналогия с живота на християните в съвременния свят.
от имота си не наричаше
свое, но всичко им беше Документ: откъс от Посланието до Диогнет, II век
общо. Апостолите пък
свидетелствуваха с голя- „…Християните „не се различават от останалите хора нито по
ма сила за възкресението страната, нито по езика, нито по облеклото. Защото нито жи-
на Господа Иисуса Христа, веят в свои (особени) градове, нито използват някакъв особен
и голяма благодат беше език (при говорене), нито водят някакъв особено белязан живот
върху тях всички. Помежду (βίον παράσημον)… Те живеят в елинските и варварски градове,
им нямаше ни един, кой- както на всеки му се е паднало, и в своето облекло и храна и в
то да се нуждае; защото, останалия живот следват местните обичаи, но проявяват
които притежаваха земи своя наистина удивляващ и чудесен начин на живот (πολιτεάα)…
или къщи, продаваха ги и Те (християните) живеят в своите родни страни, но като чуж-
донасяха цената на про- денци (πάροικοι). Като граждани участват във всичко, но всичко
даденото и слагаха пред понасят като чужденци. За тях всяка чужда страна е родина
нозете на апостолите; и и всяка родина – чужда страна. Както и всички, встъпват в
се раздаваше всекиму спо- брак и раждат деца, но родените деца не изоставят. Поставят
ред нуждата. Така, Иосия, обща (κοινήν) трапеза, но не и нечиста. Пребивават в тяло, но не
наречен от апостолите живеят по плът. Прекарват дните си на земята, но животът
Варнава, което значи син им е на небето. Подчиняват се на съществуващите закони, но
на утеха, левит, родом от с живота си превъзхождат законите. Обичат всички (хора),
Кипър, който си имаше а всички ги гонят. Презират ги и ги осъждат; убиват ги, а те
нива, продаде я, донесе оживотворяват. Бедни са, а мнозина обогатяват. От всичко са
парите и ги сложи пред лишени, а във всичко изобилстват… И просто казано: каквото
нозете на апостолите.“ е душата в тялото, това са християните в света”.

(Деян. 4:32-37) Посланието до Диогнет V, 1-4; V, 5-VІ, 2.

3. Аналогия

Обсъдете въпроса може ли да се направи аналогия между:
– функционирането на християнството като алтернативна етика и
алтернативна култура в езическото общество на Римската империя и
– функционирането му в съвременното постмодерно общество?

Потърсете примери, които потвърждават или опровергават подобна
теза.

Представете ги пред съучениците си с илюстрации.

18

1.2. АНТРОПОЛОГИЯТА НА СВ. АПОСТОЛ

ПАВЕЛ – ДУХ, ДУША ТЯЛО

1. СТАРИЯТ И НОВИЯТ ЧОВЕК В Св. апостол Павел

АНТРОПОЛОГИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ

Богословието на св. апостол Павел създава основите и оч-
ертава перспективата на християнската антропология. Той
разкрива учението си за човека във връзка с богословието и
най-вече с учението за Христос. Неговата антропологична ми-
съл има две основни предпоставки: 1) старозаветната библей-
ска истина за сътворяването на човека като венец на Божието
творение и като образ и подобие Божии (Бит. 1:26-27) и 2) лич-
ният опит от обръщането му като християнин и преживяване-
то на личното откриване на Иисус Христос. Цялата проповед
на св. апостол Павел е напоена с истината за новостта, която
Христос открива: за обновяването на света и човека, за новия
човек, за обновения живот. В Христос човекът става нова твар
(Гал. 6:15-16): само в Христос е възстановен в пълнота образът
Божий в човека и той е обновен, нов човек. Този нов човек е ос-
вободен от робството на греха и смъртта и живее като истински
свободен и отворен за цялостно и непрестанно общение с Бога.
По такъв начин апостол Павел проповядва истината за новия
човек в Христа и начертава „програмата” на християнската ан-
тропология.

Апостол Павел разгръща учението си за човека във връзка
с условията на неговото съществуване преди и след идването
на Христос. От една страна той говори за още неизкупения
човек, за човека в ситуацията на греха, който има нужда от
Божията благодат, за да се освободи от робството на греха
и смъртта. От друга страна апостолът богословства за изку-
пения в Христа човек, т.е. за новия човек и за новия живот в
Христа. С неподражаем реализъм апостолът говори за стария
човек, поробен от греха и смъртта, но и за новия човек, който
се обновява от Христовата благодат за познание по образа
на Своя създател /Кол. 3:10/. Затова и в мисълта на апосто-
ла всички антропологични категории имат смисъл само във
връзка с живото, динамично и цялостно съществуване на чо-
века в неговата реална ситуация.

19

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ 2. ЧОВЕКЪТ КАТО ЦЯЛОСТНО БИТИЕ

Според старогръцката филосо- Вдуха на библейското разбиране св. апостол Павел говори за
фия човекът е съставен от душа и човека като за единно цялостно битие. Макар да използва
тяло или от дух, душа и тяло. Със предимно понятията на старогръцката философия, за да опише
способността си да говори и мисли битието и природата на човека, неговата антропологична ми-
човекът е същество на границата съл е изцяло пропита с духа на библейската истина за единния
на духовния и материалния свят, кои- и цялостен човек. В неговите послания понятията плът, тяло,
то той обединява в себе си. Тялото душа, ум, сърце, дух не означават отделни „части” на човека, а
е смъртно и неразумно; то е орган и винаги го обозначават като цялостно битие: човекът като тяло,
оръдие на душата и своевременно се човекът като дух. Следователно човекът не е нито духът, нито
разпада и умира. Душата съществу- душата, нито само тялото, а същностно единство и цялост. За
ва вечно, тя е разумна и безсмъртна човека тялото, душата и духът имат своя смисъл само във връз-
и всъщност само тя представя ре- ка с цялото, живо и динамично съществуване като богообразна
алния човек. Учението за безсмърти- личност.
ето на душата има за основа теза-
та, че реалният човек, т.е. неговата 3. ДУШАТА И ТЯЛОТО В ЕДИННОТО БИТИЕ НА
идея, принадлежи към непроменлива-
та и безначална реалност, а не към ЧОВЕКА
реалността на преходните явления.
Така напр. антропологията на Платон За елинистичната философия от времето на апостол Павел е
има за изходна точка предсъщест- било характерно да гледа на човека дуалистично. На езика
вуването на душите и тяхното без- на елинската култура душата (гр. ψυχή) е същностното ядро
смъртие. на човека, което може да се отдели от тялото и не подлежи на
телесен разпад. Оттук произтича идеята за безсмъртието на
душата в старогръцката философия. От друга страна, между
старогръцките философи съществува принципно съгласие в
това, че тялото има по-низш статус по отношение на душата.
В тази точка може да се види съществената разлика между
християнското учение и разбирането на древногръцката фи-
лософия за човека.

„И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за
живот; и стана човекът жива душа.“ (Бит. 2:7)
20

За св. апостол Павел душата и тялото са аспекти на един- ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ
ното човешко съществуване, т.е. на целия човек като жива
личност. Той възприема старозаветното разбиране, според За тялото или телесността се
което човекът е сътворен като жива душа (Бит. 2:7), т.е. като говори и във връзка със състояние-
цялостно живо битие, като жива личност. Затова в библей- то на греховност, но само в смисъл
ските текстове понятието душа означава жизнен принцип, на подчиненост на греха. За апостол
живота на цялата личност, същността на живота, т.е. живия Павел човекът, който живее по плът,
човек. В този смисъл душата не е „част” от човешкото би- е отчужден от Бога, а тази отчуж-
тие, която може да се отдели от тялото, а изразява цялата деност е причината за свързаността
човешка личност в нейния жизнен, разумен, волеви и по- на тялото единствено със земното
знавателен аспект. Душата не е някакъв абстрактен божест- и тленното.
вен „елемент” у човека или независим безсмъртен елемент
в творението. Според апостол Павел душата проявява ця-
лостното съществуване и живот на личността и означава ед-
новременно: 1) живот и принцип на живота (Рим. 11:3); 2)
средоточие на волята, мисленето и свободата на човека и 3)
тя изразява отделната личност. Душата е само един аспект
на човешката личност, който вече предполага отвореността
на човека за динамично израстване от това да бъде душе-
вен до това да бъде духовен човек. За апостол Павел душевно
означава неутралното материално измерение на човешкото
съществувание, а истинският живот се дава само от Светия
Дух, защото само чрез благодатта човекът и неговият живот
могат да бъдат духовни.

В тази богословска перспектива св. апостол Павел говори
и за тялото като аспект на цялостното човешко съществува-
не. С понятието тяло /гр. σώμα/ той обозначава човешката
телесност и обичайното човешко съществуване, но едновре-
менно с това и „въплътената” човешка личност. Тялото проя-
вява човека като живо същество и уникална личност в нейния
сетивен, материален и биологичен аспект. То е границата на
присъствието и действието на човека в материалния свят. В
този смисъл тялото не е „част” от човека и дори не означа-
ва само физическото съществуване, а изразява целия човек,
цялата човешка личност (1Кор. 6:12-20 и особено 15 стих).
Обновяването на човека в Христос чрез благодатта на Светия
Дух се отнася към цялото човешко съществуване, включител-
но и към тялото, и затова апостолът нарича телата на хрис-
тияните храм на Светия Дух (1Кор. 6:19-20). Цялата мисъл
на апостола показва положителното отношение към тялото
и това става белег на християнската антропология поне в
богословското предание на Православната църква. В тради-
цията на западното богословие тялото много често се мисли
като „инструмент” на душата и дори като източник на греха
и страстите, поради което остава изключено от събитието на
духовния живот. По тази причина историята на западноев-
ропейската култура – от Ренесанса до постмодерността – е
белязана с усилието да се възстанови ценността на човека,
включително и на неговата телесност. Обратно, в богослови-
ето и традицията на Православната църква тялото проявява
цялата човешка личност; то участва в събитието на духовния
живот и в обожението на човека.

21

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ 4. ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Както в еврейския език, така Апостол Павел не говори за човека като за трисъставно
и в гръцкия и латинския думите за битие. За него духът не е „част” от човешката природа,
дух, душа, дихание (вдъхване) и полъх а е „елемент”, който човекът получава от Бога като дар на
(вятър, духване) са от един и същи Светия Дух, чрез влизането в реалността на новия живот на
корен. Срв. в библейския текст (Бит. Царството Небесно. В този контекст понятията душа и тяло
2:7): „И създаде Господ Бог човека от характеризират естествения човек, който не е приел дара на
земна пръст и вдъхна в лицето му Духа и който поради това не е завършен, не е духовен човек.
дихание за живот; и стана човекът Именно отношението на човека към Светия Дух определя
жива душа.“ дали той е душевен или духовен, дали живее душевен или
духовен живот. Духовен човек е онзи, който живее в благо-
датта на Светия Дух и е в общение с Него, т.е. има общение
с троичния Бог в Христа. Душевен човек е онзи, който не е в
общение с Бога и който се уповава на човешките възможнос-
ти, който съществува, живее и се движи чрез тях. Духовен чо-
век е онзи, който чрез благодатта на Светия Дух превъзмогва
ограниченията на тези възможности и се движи в истинската
свобода, съществува и живее като истинска личност по мя-
рата на новия човек в Христа. Истинският живот е възможен
само чрез благодатта на Светия Дух, само чрез свободното,
активно и положително отношение спрямо Него. Този Дух
оживотворява човека, когато обитава в него, а Неговата ха-
ризма (благодатен дар) става съдържание на човешкото съ-
ществуване и живот. Това е възвишеният дар, който Бог да-
рува на човека, за да може сам да общува с него чрез Светия
Дух, а обновеният от благодатта човек може да се уподоби на
Христос. Духът е жизненият елемент на всяка жива личност
и изразява съзнателния и волеви Аз на човека, което го прави
способен да приеме Божия Дух като дар, като харизма. Затова
у св. апостол Павел духовен е онзи човек, който има дара на
истинския живот в Светия Дух, чрез който той става автен-
тична личност по подобие на Христос.

Само духовният човек е истински свободен. При сътворе-
нието човекът е надарен със способността за свободен избор,
т.е. със способността да се самоопределя в отношението си
към Бога и другия човек. Тази свобода на самоопределението
е способност на човека да избира между различни възмож-
ности. Последната цел на тази способност за самоопределе-
ние е духовната свобода в Христос, която е дар. Това е ис-
тинската свобода, която се дарува от Светия Дух като духов-
на свобода на новия човек в Христа.

Проверете наученото

Кои две предпоставки формират богословието на св. апостол Павел за стария и новия човек, богословието на
истината за новия човек в Христос?

Какво е богословието на тялото у св. апостол Павел и как се съотнася идеята за телата на християните като
храм на Светия Дух и за Църквата като Тяло Христово? Какво развитие намира богословието на тялото на св.
апостол Павел в християнската богословска мисъл след него?

Как учението за духовния човек у св. апостол Павел се противопоставя на елинската трисъставност на чо-
вешкото битие? За какво динамично възрастване на душевния човек говори св. апостол Павел?

22

Приложете наученото

1. Сравняване
Направете сравнение между елинското (особено платоническото и

неоплатоническото) разбиране за „трисъставността” на човека като
битие и антропологията на св. апостол Павел.

Обсъдете как се проявява идеята за цялостност на човека и неговото
битие у апостола

Показатели Антропология на св. апостол Павел

Сравняване с елинското разбиране за „трисъставността”
на човека като битие

Проява на идеята за цялостност на човека
и неговото битие

2. Работа с библейски текст „Докле всинца достигнем до единство на
Прочетете библейския стих от Посланието до ефеся- вярата и на познаването Сина Божий, до
състояние на мъж съвършен, до пълната
ни и открийте основната му идея. възраст на Христовото съвършенство.“
Подчертайте ключовите думи и изрази и ги обсъдете.
Разкрийте мястото на свободата във възраства- (Ефес. 4:13)

нето на душевния човек, за което говори св. апостол
Павел, в контекста на израза възраст на Христовото
съвършенство (Ефес. 4:13).

3. Ролева игра
Организирате и разиграете въображаем
диспут между неоплатоник и св. апостол
Павел по основните въпроси на антрополо-
гията.
Припомнете си изученото по философия.
Обърнете особено внимание на употреба-
та на елинистичните понятия за „трисъс-
тавността” на човека у неоплатониците и
у апостола.

Платоновата академия.
Антична мозайка от Помпей

23

1.3. УЧЕНИЕ ЗА ЧОВЕКА ВЪВ ВЪЗГЛЕДИТЕ
НА ХРИСТИЯНСКИТЕ РЕЛИГИОЗНИ
МИСЛИТЕЛИ

(БЕРДЯЕВ, СОЛОВЬОВ, ИЛИН, СТ. МИХАЙЛОВСКИ,
АВЕРИНЦЕВ, СВ. НИКОЛАЙ ВЕЛИМИРОВИЧ И ДР.)

Християнското учение за човека е основна тема в твор-
чеството на религиозно-философските мислители от края
на ХIX и през целия ХХ в. Те поставят антропологичния и
духовен опит на Православието в центъра на своето фило-
софстване и се опитват да го осмислят от гледна точка
на своите оригинални идеи. Тяхната мисъл се движи посто-
янно на границата между философията и богословието и е
творчески опит за създаване на философска антропология
на почвата на православната духовна традиция. Пример за
това е руската религиозно-философска мисъл от кр. на ХIX
и нач. на ХХ в., която има за своя основна тема предста-
вата за човека в отношението му с Бога, концепцията за
човека и личността, за неговата съдба и за пътищата, за
смисъла и целта на историята.

Владимир Соловьов (1853-1900). 1. ЧОВЕКЪТ И ИДЕЯТА ЗА ВСЕЕДИНСТВОТО:
Портрет. Н. А. Ярошенко, 1895 г.
24 ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ

Първият мащабен опит за създаване на религиозно-философ-
ска антропология прави Владимир Соловьов (1853-1900).
Той основава своята концепция за човека върху метафизика-
та на всеединството, която предполага единството на много-
образния природен, сетивно познаваем свят, битието на човека
и битието на Бога. Всеединството има за основа Бога и затова
божественото начало лежи в основата на всичко съществува-
що. По такъв начин Соловьов изгражда своята концепция за чо-
века в разрез с основната истина на християнската метафизика
– сътворяването на света и човека от Бога. Човекът се осмисля
в неговата взаимовръзка с абсолюта /Бога/ не като външно фор-
мално отношение, а като жива творческа съпричастност. Тази
съпричастност позволява на човека да стане активен творче-
ски елемент на света, който обхваща всички творчески „сили”.
Дълбокото единство на Бога и на историческия човек определя
и смисъла на идеята за Богочовека у Соловьов. Творчеството
на човека в света е творчеството на самия Бог и обратно – твор-
чеството на Бога и спасението на света са невъзможни извън
творческата активност на човека. Човекът е универсално свърз-
ващо звено между Бога и света и положението му в космоса се
обуславя от противоречията на неговото битие.

Вл. Соловьов изгражда своята антропология върху идеята,
че в човека се съединяват световната душа с божествения
логос. Този процес на ставане на човека има за цел форми-
рането на автентичната духовна и нравствена личност, тясно
свързана с Бога. За Соловьов реалносъществуващият човек
е по необходимост проява на вечния човек като божествена
идея. Целта на историята е съединението на божественото и
на човешкото и формирането на Богочовека и богочовечест-
вото. Макар да въвежда концепции като софия, всеединство,
богочовечество и др. Владимир Соловьов използва в своя ан-
тропологичен проект категориите на западната метафизика и
често остава в техен плен.

2. ПЕРСОНАЛИЗМЪТ НА НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ Николай Бердяев (1874-1948)

Важен принос за развитието на руската религиозно-фило- Лайтмотивът на философи-
софска антропология има Николай Бердяев (1874-1948) с ята на Н. Бердяев е целият свят
неговия християнски персонализъм. Неговото философства- е нищо в сравнение с човешката
не се характеризира с опита от личността (персоналността), личност. Според него личността
с дълбокия антропологичен анализ и с подхода към философ- е надарена с безгранични възмож-
ските проблеми от гледна точка на човека. Неговата антропо- ности, тя твори света и му при-
логия се основава върху две идеи – свободата и творчеството, дава смисъл и затова не може да
които са централни за религиозно-философския му мироглед. бъде сведена до нещо в света.
Той развива и идеята за оправданието на човека (антроподи-
цея) чрез творчеството, откъдето произтича и възгледа му за
отношението между Бога и човека. Във философията на Н.
Бердяев човекът и личността с нейната духовност се осъзнава
като абсолютен център на цялото битие, на целия свят, като
микрокосмос и микротеос /малък свят и малък бог/, като пре-
сечна точка на висшия и низшия свят. Като образ и подобие
на Бога човекът е личност – положение, което има ключово
значение и определя всички аспекти в мисълта на Н. Бердяев,
който развива истински християнски екзистенциализъм и
персонализъм.

За Николай Бердяев личността е духовна реалност и се
свързва със свободата и творчеството. Тя не може да бъде све-
дена до нищо от обективния свят и да бъде „затворена” в ня-
каква необходимост – биологична, социална и т.н. Само новата
духовност освобождава човека от обективацията на природата,
на обществото, на държавата. Необходимостта на обективаци-
ята би лишила личността от нейното творчество, от целия ѝ
смисъл. Със своята неограничена свобода човекът трябва да се
стреми да се освободи от всяка обективация и така да се прояви
като творческа личност.

За да обясни свободата и несводимостта на личността, Н.
Бердяев рязко разграничава понятията индивид и личност.
Индивидът е не само натуралистична, биологична, но и со-

25

По думите на Н. Бердяев циална категория. Индивидът е неделима част от рода, об-
„личност е духовно-религиозна ществото, държавата, космоса. Човекът като индивид носи
категория, индивидът пък е на- печата на необходимостта и подчинеността на света на
туралистична, биологична ка- обектите.
тегория. Индивидът е част от
природата и обществото. Ли- Личността се характеризира със свобода и независимост
чността не може да бъде част от природата, от обществото, от държавата. Това е незави-
от нещо: тя е единно цяло, тя симата от никого и от нищо свободна личност. Човекът-ин-
е съотносима на обществото, дивид осигурява съществуването си чрез приспособяването
природата и Бога”. За разлика от към заобикалящата го среда – природна, социална, духовна,
индивида, личността е духовна а човекът-личност решава други задачи: преодоляването на
категория и не е част нито от своята затвореност, разкриването на своите универсални
народа, нито от обществото, способности, отстояването на своето човешко достойнство.
нито от някаква друга социална, Човекът-личност е свързан със съществуването на свръхлич-
натуралистична или политическа ните ценности на висшия свят. Затова за Бердяев Бог не е
организация. обективна реалност за личността, а е екзистенциална среща
на личността, друга Личност.

Според концепцията на Николай Бердяев за личността
свободата на човека е необяснима реалност и тайна. Тя е
несътворена, тя е ирационална и не зависи от природните
или социални фактори. Според Бердяев свободата открива
в света възможността за творчество; човекът е създаден, за
да стане творец, да продължи творенето на света. Творчест-
вото ex nihilo (от нищо) е творчество на свободата и затова
човешката свобода е ограничена от това обстоятелство: само
Бог може да твори ex nihilo, за човека този вид творчество
е невъзможен. Целта и смисълът на човека е да продължи
творческия процес в света и така да осъществи творческия
си потенциал като личност. Творчеството и свободата са цел
и назначение на човека. По пътя на свободната творческа ак-
тивност, човекът преодолява всички природни и социални
ограничения и става истинска личност. Затова за мислителя
истинската етика е етиката на творчеството, защото твор-
ческият акт е най-висшето проявление на човека и го издига
до свръхличните ценности, уподобява го на Бога.

За Николай Бердяев темите за Богочовека, богочовечест-
вото и богоподобието имат особено значение, защото нача-
лото на богословстването и философстването е не в човека,
а в Богочовека. За него човекът не съществува без Бога: Бог
е толкова необходим на човека, колкото и човекът за Бога.
Бог е жива личност и човекът е жива личност. Отношението
между Бога и човека в най-висша степен са живите и ин-
тимни отношения, конкретна драма на любовта и свободата.
Въпреки че у Бердяев откриваме не теория за фактическото
съществуване, а за битието, каквото трябва да бъде, негова-
та антропология възвисява човека и утвърждава божестве-
ните му възможности. Този голям религиозен философ на
XX век има огромен принос в превръщането на свободната и
творческа личност в краеъгълен камък на екзистенциалния
персонализъм и въобще за развитието на философската и бо-
гословската антропология.

26

3. АНТРОПОЛОГИЯТА, ДУХОВНИЯТ ОПИТ Стоян Михайловски

И МОРАЛНО-ДУХОВНАТА КРИЗА НА

СЪВРЕМЕННИЯ ЧОВЕК

Вкрая на ХIX и началото на ХХ в. роденият в гр. Елена
Стоян Михайловски (1856-1927) поставя въпроса за рели-
гиозността и вярата като основа на човешката идентичност и
нрави, върху които трябва да се изгражда общественият живот.
Неговото творчество и особено религиозно-философските му
размишления съдържат задълбочена критика на обществения
живот и изобличение на отрицателните морални явления, кои-
то подкопават християнската идентичност и нрави на съвре-
менния човек. Според него корените на всяка криза в живота на
обществото – институционална, политическа и т.н. – е в осно-
вата си криза на нравите и на моралната култура, което е резул-
тат от отчуждаването спрямо религиозната вяра и идентичност.
Моралните недъзи в живота на личността и обществото са по-
следица от материализма, нихилизма и богоборчеството, кои-
то разрушават духовните устои на човешкото съществуване.
Единствено християнската вяра и учението на Христос може
да даде отговор на най-важния екзистенциален въпрос за сво-
бодата и истината. Затова и изходът от кризата на моралната
култура и на обществения живот е в учението на любовта на
Богочовека Христос. Оздравяването на обществения и полити-
ческия живот е възможно само като резултат от промяната на
нравите, от връщането към вярата, от „оздравяването“ на хрис-
тиянската идентичност. За Стоян Михайловски това означава
начин на живеене, който се основава върху християнската вяра
и има реални последици за стабилизирането на морала и дос-
тойнството в живота на цялото общество.

През ХХ в. антропологията окончателно става главна тема
за религиозно-философската мисъл, която черпи вдъхнове-
нието си от православната духовна традиция. Освен за раз-
витието на философията, този факт е важен най-малко в две
посоки: 1/ антропологията се превръща в поле за осмисляне
на духовния опит и традиция на Православието и 2/ тя е ос-
новният критерий за осмисляне на моралната и духовна кри-
за на съвременния човек.

През първата половина на ХХ в. друг руски религиозен
философ – Иван Илин (1883-1954) – се опитва да осмисли
природата, своеобразието и структурата на религиозния опит,
култивиран в православната традиция. Като изследва твор-
чеството на църковните отци, той разкрива взаимоотноше-
нието на религиозната вяра с философското и научното зна-
ние и търси самоочевидните положения, или „аксиоми”, на
здравия религиозен опит. Към тези аксиоми той причислява
интегритета на вярата, сърдечното съзерцание, отговорност-
та, смирението, трезвението. Религиозният опит е особен вид
духовен опит, който изисква присъствието на божественото
в душата и висока духовна култура. В структурата на духов-
ния опит вярата е разумна; мисленето е призвано да участва
в религиозния опит и по никакъв начин не се изключва от

27

Мислителят (Портрет на Иван Илин)
Худ. Михаил Василиевич Нестеров, Живопис, 1920 г.

него. Но това вече не е отвлечен мислещ разсъдък, а духов-

но-опитно съзерцаващ разум. Според И. Илин вярата, която

се противопоставя на разума, не е истинска вяра, а страх-

ливо и блудстващо суеверие. Съмнението разрушава сама-

та структура на религиозния

опит, защото е насочено не

само против вярата, но и про-

тив този съзерцаващ разум.

Философията на религията се

създава от вярващия разум и

въз основа на разумната вяра.

Духовният опит обединява и

активира всички творчески

способности на човека в тър-

сене на сътрудничество, като

ги обогатява и така проявява

истината за човека като инте-

грална личност.

През втората половина на

ХХ в. руският мислител Сер-

гей Аверинцев (1937-2004) Сергей Аверинцев като иподякон
(помощник в храма, 1937-2004)
изследва богатството на хрис-
тиянската духовна култура и

28

разкрива християнската идентичност на философията и кул- „Бог си послужи със съвре-
турата. За него човекът остава мярка и критерий за оценката менни средства, за да вразуми
на православния духовен опит, в центъра на който е любовта модерните хора: Той удари бан-
като основна евангелска ценност и като съдържание на сама- ките, фондовите борси, финан-
та вяра. сите, валутните курсове. Той
преобърна обменните бюра по
Религиозно-философската и богословската мисъл на ХХ целия свят, сякаш е в Йерусаим-
в. се отличава и с осмисляне на моралната и духовна криза ския храм. Това създаде безпреце-
на съвременния европейски човек от позициите на христи- дентна паника сред търговците
янското учение за човека и неговото достойнство. Пример и обменните бюра. Вдига, събаря,
в това отношение е св. Николай Велимирович (1881-1956), смесва, обърква, плаши. Всичко,
който вижда в кризата на съвременния човек последица от за да се събудят охолните евро-
отхвърлянето на вярата и евангелските ценности за сметка пейските и американски умници,
да се освестят (осъзнае) и да се
на рационализма, индиви- върнат към духовността. За да
дуализма и идеала за Свръх-
човека (Фридрих Ницше), могат закотвените в приста-
определящи облика на запад- нищата на материалната сигур-
ноевропейската култура през ност да се сетят за душите си,
първата половина на ХХ в. да изповядат беззаконията си и
Той пише по проблема за съ- да се поклонят на Всемогъщия
временното отчуждение на Бог, на Живия Бог. Колко дълго
човека от Бога и подчерта- ще продължи кризата? Докато
ва, че една от най-големите духът на народа остава непро-
съвременни кризи е кризата менен. Докато охолните причи-
на образованието. Решение- нители на тази криза не капиту-
то на днешната криза може лират пред Всевишния. Докато
да се намери чрез връщането хората и народите не се сетят
към християнската концеп- да преведат неразбираемата
ция за образованието. В този дума криза на своя език и с въз-
смисъл св. Николай говори дишка и покаяние не възкликнат:
за християнското понятие за съд Божий!“
образованост: образован е
Св. Николай Велимирович (1881-1956) онзи, който има образа, т.е. Св. Николай Велимирович,
онзи, който култивира в себе Писмо
си образа Божий. Образова се
онзи, който израства в Бога, а се обогатява онзи, който има
в себе си Бога. Свети Николай търси изхода от духовната и
морална криза на съвременния човек в перспективата, която
християнската вяра открива за формирането на истинска чо-
вешка идентичност.

Проверете наученото

Върху какво се строи метафизиката на всеединството на Вл. Соловьов. Кои три елемента изграждат това
всеединство? Какво място в тази философско-религиозна система имат категории като творческа съпричаст-
ност, световната душа, вечния човек? Какво място отрежда Вл. Соловьов на човека спрямо Бога и света? Какво
е проявлението на реалносъществуващия човек и идеята на историята у този велик руски философ?

Каква е целта и назначението на човека според Н. Бердяев?
Какви „аксиоми” на здравия религиозен опит извежда Иван Илин? Защо той смята, че вярата е разумна? Как
този мислител представя истината за човека като интегрална личност?
Защо св. Николай Велимирович смята, че ключът към решаването на съвременните проблеми на човека е връ-
щането към автентичната християнска концепция за образованието? С какви средства си служи Бог в наше
време, за да накара модерния човек да се сети да преведе на своя език думата криза? За какъв език става дума
според вас?

29

Приложете наученото

1. Работа с философски речник
Потърсете мястото на следните понятия във философията на Николай
Бердяев и връзката между тях:

микротеос

антроподицея микрокосмос

2. ВЕН диаграма.
Изведете характеристиките на личността в отличието є от индивида

в контекста на персонализма на руския мислител Николай Бердяев.
Попълнете в тетрадките си ВЕН диаграмата, като посочите общото и

различното в разглежданите понятия.

ИНДИВИД ЛИЧНОСТ

3. Въпроси към автора
Прочетете текста на Стоян Михайловски и определете основната му

тема. Предложете заглавие на текста.
Анализирайте тезата на автора, като си помагате с въпросите:

– Какво ни казва авторът?
– Как бихме казали това с изразните средства на съвременния език?
– Защо авторът ни казва това?
– Каква е неговата аргументация?

Формулирайте допълнителни въпроси към автора.
Разсъждавайте върху темата за свободата и потърсете аналогии в
съвременния контекст.

30

Приложете наученото

„Друго нещо е свобода, и друго нещо е вънкашна свобода, дума Соловьов, като подраз-
бира, че друго нещо е вънкашна свобода, веществена свобода, и друго нещо е вътрешна
свобода, сиреч духовна свобода. Човек може да обладава пълна вънкашна свобода – полу-
чена в подарък, например като вънкашната свобода на българите, и да таи в душата си
най-грозни робски инстинкти. Примери можем да наброим със стотини и хиляди в нашето
общество. (…)

Истински свободен човек е онзи, който може всичко над себе си; рабът не може всичко
над себе си, понеже е заробеник духовен, понеже слугува на своите лоши страсти.

Неволничеството не изчезва с освобождението от политическия гнет; има, наопаки,
случаи, когато вънкашната, чисто веществената свобода усиля вътрешното, духовното
робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнака-
зано!

(…) Съдбата гачели дума на робуващите:
– Никакво вънкашно явление, никакво историческо събитие, колкото велико и славно да
бъде то, не ще изправи това, което е криво у вас!
В йерейския молитвослов се намира един кондак, който свършва така:
– И неисправлен пребьiсть, раб и льстец! [И непоправен остана, раб и лъжец – С.Т.] (тро-
парй и кондакй, глаголемiи от недели мытаря и фарисея, и во всю светию четыредесятни-
цу, до светьiя пасхи).
– Истината ще ви освободи, дума Богочеловекът.
Коя истина? В Евангелието се разправя на много места за нея.
Тази истина е любовта към ближния, милосърдието, състраданието, взаимното гре-
хопрощение и взаимнопомощта между човешки същества, които са рожби на един и същ
небесен Баща.
Тая истина проповядвал Иисус на тълпите – в разпространяването на тая истина Той
виждал суверенен способ за общочовешко възраждане.
Е добре, абсолютно същата истина прогласяват философията на историята и социо-
логията. И тези науки думат:
– Когато обществото почувствува в себе си една обща душа, когато всички заживеят
за едного и всеки заживее за всички – тогава ще настъпи пасхата на общочовешката пра-
вда, на обществения ред и мир.
Евангелие и наука са прочее напълно съгласни: въздигнете себе си до истината. Исти-
ната ще ви еманципира.
Евангелие и наука прогласяват, че всяка реформа трябва да почнува от съвестите.
Евангелие и наука прогласяват, че истинският прогрес е моралният прогрес.“

Стоян Михайловски.
Из „Политически и философско-религиозни размишления“

4. Идентификация с изучавана личност
Идентифицирайте се с личността на един от големите философи, за
които научихте. Нека един от учениците да влезе в ролята на тази лич-
ност и да отговаря на въпросите, поставени от останалите ученици на
класа, относно неговата религиозно-философска система. Постарайте
се да организирате изказването си с понятията, които са типични за
него.
След това представяте по същия начин всеки от големите философи от
от 1-во лице, като се постараете да организирате изказването си на
езика на неговата религиозно-философска система. Намерете общите
въпроси, които тревожат представяните от вас мислители, и различ-
ните отговори, които дава всеки от тях.

31

1.4. ИСТИНАТА ЗА ЧОВЕКА

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

„От Преданието на неразделната Църква и от нейното православно продъл-
жение в историята познаваме истината за човека, като изучаваме откро-
вението (откриването, разкриването) на истината за Бога. Поради това,
че за нас не е достатъчна описателната антропология, която могат да ни
предложат днешните т. нар. науки за човека, търсим обяснение на факта
на съществуването на човека, осветляване на онези дълбини на човешкото
битие, които остават непристъпни за обективното разсъждение.“

Христос Янарас. Из „Азбука на вярата“

1. Съставяне на анкета чрез работа в група
Прочетете и обсъдете откъсите от книгата на

Христос Янарас,.
Разделете са на две групи. Съставете кратка анкета

на тема „Църковна антропология“.

Първа група:
– Анализирайте откъса от книгата на Христос Янарас,
озаглавен „Образът“.
– Въз основа на изученото в този раздел и на прове-
дения анализ на богословския текст формулирайте
пет въпроса, чрез които да съставите кратка анкета,
предназначена за участниците във втора група.
– Прочетете и обсъдете формулираните въпроси в
групата и, ако се налага, редактирайте според изразе-
ните от съучениците ви препоръки.
– Запишете въпросите в тетрадките си.
Втора група:
– Анализирайте откъса от книгата на Христос Янарас,
озаглавен „Личността“.
– Въз основа на изученото в този раздел и на прове-
дения анализ на богословския текст формулирайте
пет въпроса, чрез които да съставите кратка анкета,
предназначена за участниците в първа група.
– Прочетете и обсъдете формулираните въпроси в
групата и, ако се налага, редактирайте според изразе-
ните от съучениците ви препоръки.
– Запишете въпросите в тетрадките си.

32

ПЪРВА ГРУПА

Образът

В записаното Предание на Божието Откровение – Свещеното Писание на Църквата, Бог се
потвърждава като лично Битие, и така човекът е лично битие – макар да е сътворена природа,
той е сътворен по образ Божий. Такова изначално отношение на човека с Бога, което е и самият
начин, по който човекът съществува, е отобразен на първите страници на Стария Завет чрез
един символичен и поетичен разказ, откъдето християнската мисъл винаги черпи основните
предпоставки на църковната антропология.

В книга Битие четем, че Бог е сътворил света за шест дни. Всичко онова, което съставя
този свят, Бог сътворява само чрез заповедта на Своето слово. А на шестия ден, в същия ден,
когато завършва творението, призовавайки в съществуване зверовете и животните, земните
влечуги, и тъй като вижда красотата на цялото творение, Бог преминава към сътворяването
на човека. Със своя образен език библейският разказ отбелязва по-различното действие на Бога
при сътворяването на човека: това вече не е творческа заповед, а преди всичко израз на Божие-
то решение, в което християнската херменевтика винаги е разпознавала първото откровение
(откриване, разкриване) на троичността на Бога: „да сътворим човек по Наш образ…“ (Бит. 1:26).

Тук вече не става дума само за още едно от творенията, които съставят света, а за сътво-
рението, което Божията воля е отделила между всички останали – да бъде образ Божий в света,
т. е. о показване, явяване и представяне на Бога в сътворения свят. Затова и човекът властва
над творението – не в смисъл на някакъв даровит надзирател или наложен началник, а в смисъл
на този, който управлява и направлява цялото творение към неговия последен смисъл и цел.

Според библейския израз особената воля и решение на Бога за сътворяването на човека се
изпълнява чрез Неговото различно действие: и създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна
в лицето му дихание за живот и става човекът жива душа“ (2:7). Според библейския разказ Бог не
„създава“ нито едно друго творение. Материал за сътворяването на човека не е нищо друго,
освен земната пръст. Това свойство на произлизане от земята на битието е и в името на
първия човек: Адам (онзи, който е сътворен от пръст). Но и пръста на човешката природа бива
„сътворена“, формирана от особената божествена енергия, т.е. бива „сътворена“, формирана
от страна на Бога така, че в впоследствие да приеме вдъхването на Божието дихание и с това
човекът да стане „жива душа“.

За евреите (а и за семитите въобще) вдъхването в лицето на другия винаги е било акт с
най-дълбока символика: това е означавало, че предаваш на другия своето дихание – нещо, което е
от самата ти интимност, самото твое самосъзнание или твоя дух. Защото дъхът (диханието)
е предпоставка на живота, елемент, който те прави активно битие, а твоето преживяване,
страх, гняв, радост, гордост – всички те влияят върху дишането, показват връзката между
дишането и твоето най-дълбоко битие, твоето аз. Следователно, когато Свещеното Писание
казва, че Бог вдъхва Своето дихание в земното лице на човека, това е образ, който показва, че
Бог предава на човека познание за самото Свое съществуване. На библейски език резултатът
от предаването е това, че човекът става жива душа.

Из „Азбука на вярата“
на съвременния гръцки философ и богослов Христос Янарас

33

ВТОРА ГРУПА

Личността

Православното църковно тълкувание на понятието по образ Божий може да се обобщи в след-
ната формулировка: Бог е надарил човека с дара да бъде личност, т. е. да съществува по същия
начин, по който съществува самият Бог. Това, което е божеството на Бога, е Неговото лично
съществуване (Бог е Личност), т. е. Троица на лични ипостаси, които образуват божественото
Битие, божествената природа или същност в отношението на любовта, т. е. на свободата от
всяка необходимост.

Бог е Бог, защото е Личност, т. е. защото Неговото битие не зависи от нищо, дори от Не-
говата природа или същност. Той Сам като Личност, т.е. като свобода, конституира Своята
същност, или природа, – природата, или същността, не са това, което обуславя Неговото битие.
Той съществува, защото свободно иска да съществува, а това желание се осъществява като
любов, като троично общение. Затова Бог е любов (1 Йоан. 4:16), т. е. и самото Му битие е любов.

Същата възможност за личностно съществуване Бог е отпечатал и в човешката природа.
Човешката природа е сътворена, дадена, а личната свобода на човека не е онова, което прави
неговото битие, което конституира неговата същност, или природа. И тази все пак сътворена
природа съществува само като лична ипостас на живота; всеки човек е личностно съществуване
(битие), което може да ипостазира живота като любов, т. е. като свобода от ограничеността
на тварната природа, като свобода от всяка необходимост, както прави това и несътворе-
ният Бог.

В тази връзка можем да кажем: Бог е една природа и три Лица – единосъщен и триипостасен
Бог, а човекът – една природа и безброй лица – единосъщни в безброй ипостасни човеци. Разликата
в природата, т. е. разликата между несътвореното и сътвореното, може да се превъзмогне на
равнището на личностния начин съществуване, а това е и равнището на общия начин на същест-
вуване. Тази истина ни открива Въплъщението на Бога, т. е. открива ни я Личността на Иисус
Христос. Човекът е образ Божий, което означава, че всеки човек може да осъществи своето
съществуване както Христос – именно като личност, каквито са Личностите на Троичното
Божество; да осъществи живота като любов, т. е. като свобода, а не като природна необходи-
мост, а съответно на това – да осъществи живота като вечност и нетление, както е вечен и
нетленен божественият живот на троичното взаимопроникване и общение.

Из „Азбука на вярата“
на съвременния гръцки философ и богослов Христос Янарас

Указания:

Формулирайте въпросите в анкетата си така, че да
включите в тях или да насочите съучениците си към
такива понятия в християнската антропология като:

сътворен / природа любов
несътворен и личност и свобода

Обърнете вниманието на анкетираните:
– как тези антропологични понятия внасят новост в
езическия свят от първите векове;
– как се развиват в религиозната философия от ново-
то време: вечният човек у Владимир Соловьов, индивид
и личност, микрокосмос и микротеос у Николай Бер-
дяев и т.н.

34

2. Попълване на анкетата
Формирайте двойки с един представител на първа група и един –

на втора.
Попълнете съставената анкета, като размените тетрадките си.

3. Обсъждане на резултатите от проведената анкета
Обсъдете отговорите на въпросите пред класа.
Обобщете мненията от анкетите.

4. Обмен на идеи
Потърсете връзката на понятието образ с идеята за образова-

ние въобще, автентичния християнски смисъл на всяко образова-
ние.

Споделете мнение в какво отношение според вас са образование-
то и свободата?

Ловчански митрополит Гавриил
награждава победителите в
Националния синодален конкурс
„Възкресение Христово-2021“ за
литература, изобразително изкуство
и фотография

Рецитал на победителите в Раздел „Литература“ на Националния синодален
конкурс „Възкресение Христово-2021“

35



TEMA 2

ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ – ДУХОВНИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

2.1. Християнското разбиране за справедливостта, солидарността и достойнството
на личността като ценност

2.2. Любовта към враговете
2.3. Християнското отношение към грешните, малцинствата и мигрантите
2.4. Спасяването на евреите като морален акт и проява на християнска любов
2.5. Любовта към ближния – духовни и социални измерения днес

(упражнения и практически дейности]

2.1. ХРИСТИЯНСКОТО РАЗБИРАНЕ

ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА, СОЛИДАРНОСТТА
И ДОСТОЙНСТВОТО НА ЛИЧНОСТТА
КАТО ЦЕННОСТ

1. ОТ АНТРОПОЛОГИЯТА КЪМ ЕТИКАТА

Всяка етика има за основа някакво разбиране за човека, т.е.
някаква антропология, която от своя страна определя ха-
рактера на етиката. Материалистичната антропология напри-
мер свежда човека до материалните и биологичните условия
на неговото съществуване, идеалистичната – до безличните
принципи, а най-новата екзистенциалистката антропология –
до небитието. Във всички тези случаи е налице поробването на
човешката личност от безлични сили или принципи, което има
за резултат не-свободата на етоса, или нравствеността.

Християнската антропология разглежда човека в перспек-
тивната на неограничената лична свобода, която превъзмогва
всяка материална, биологична или социална необходимост.
Нейна основна истина е, че човекът е сътворен по Божий
образ и подобие, т.е. като личност, надарена със свобода и
достойнство и поради това е безусловна ценност. Според
православното богословие начинът на съществуване на Бога
може да се опише посредством категориите свобода и любов
(1Иоан. 4:8, 16). Човешката личност е носител на Божия об-
раз и затова има за основни характеристики свободата и лю-
бовта. Свободата и любовта са двете основни величини на
християнската антропология, които определят и характера на
християнската етика. Християнската антропология е персо-
налистична, т.е. има за краеъгълен камък истината за човека
като богообразна личност. Въз основа на тази истина христи-
янската етика провъзгласява за върховна ценност свободата
и достойнството на личността.

2. ДОСТОЙНСТВОТО НА ЛИЧНОСТТА В

ХРИСТИЯНСКАТА ЕТИКА

Православната аксиология (учение за ценностите) обвързва
всички ценности с достойнството на човека като свободна
и уникална личност. Понятието достойнство изразява отно-
шението на човека към живота, към неговия смисъл и ценност
и това придава на понятието дълбок антропологичен и етиче-
ски смисъл.

38

Православeн храм и православно християнче на остров Мадагаскар (към Александрийска патриаршия)

Така понятието за достойнство включва представата за В православното богословие
уникалността на човека като Божий образ, т.е. като свободна достойнството на човека се ос-
личност, която осъществява своите възможности за същест- мисля във връзка с две основни
вуване в отношенията си с Бога и ближните. истини: 1) сътвореността на чо-
века като богообразна личност и
Човекът е сътворен по Божий образ и това определя 2) Боговъплъщението и обожене-
възможността му да съществува като свободна и уникална то на човешката природа в Хрис-
личност с богодарувано достойнство. Свободата и уникал- тос, с което на човека се дарува
ността са предпоставки на живота като отношение-общение истинско достойнство.
с другия. Именно в общението с другите човекът е призван да
прояви дара и ценността си като личност. Дарът на свободата Основен принцип на христи-
поставя човека винаги пред отговорността да развива отно- янската етика е нормативната
шенията си с другите и да създава ред на любов в съвместно- защита на достойнството и
то си съществуване с тях. Затова от християнска гледна точка ценността на човешката лич-
основна ценност в междуличностните и социалните отноше- ност като образ Божий.
ния е реалността на личността и нейното достойнство.

Според православното богословие човекът е битие на об-
щението и съществува винаги в отношение с другия. Това
е най-дълбокото основание на социалността. В срещите и
отношенията с другите човекът може да прояви свободата и
уникалността си като личност, само ако те са основани в реда
на любовта. Междуличностните отношения не трябва да бъ-
дат свеждани до някаква морална и идеологическа съгласува-
ност, която потиска свободата и уникалността на личността.
Пример за общностен начин на съществуване, който е осно-
ван на свободата и любовта, е общността на Църквата, в коя-
то всеки е свободен да прояви дара на личността в съвмест-
ното същестувавне със и заради другите. Доколкото това са
отношения на взаимност и любов, те винаги оставят място
за другият, и култивират дух на солидарност, отговорност и
защита на ценността и достойнството на неговата личност.

39

3. ХРИСТИЯНСКАТА СОЛИДАРНОСТ

Истината за достойнството и ценността на човешката личност
придава смисъл на понятия като солидарност и социална
отговорност. В секуларната етика те функционират като начини

за моралната съгласуваност на междучовешките отношения и

за по-хуманното устройство на обществения живот. От христи-

янска гледна точка обаче солидарността и социалната отговор-

ност имат смисъл доколкото проявяват любовта към ближния и

уважение към достойнството на личността. Проявите на човеч-

ност, или хуманност, на равнището на личния или обществения

живот имат смисъл и ценност, доколкото проявяват истината за

Едно общество може да бъде личността като образ Божий. Православното богословие вижда в
общество на солидарността и
от християнска гледна точка отчуждението, противопоставянето и изолацията на равнището
това не може да бъде социална на социалния живот преди всичко последица от обезличаването
утопия. Отделните църковни на човека, от обезценяването му като личност. Това обезличава-
общности трябва да бъдат мал- не се отнася към самата структура на съвременното общество и
ки „островчета на солидарност” се проявява в разпада на отношенията, разединението, противо-
и така да бъдат пример за цяло- поставянето, отчуждението и самотата. В такова антагонистично
то общество, или места на на- общество липсата на отношение, отчуждението от другия и ин-
дежда. дивидуализмът водят до отслабване на социалната чувствител-
ност, на чувството за взаимна солидарност, общение, себеотри-

цание и съпричастност. В тях православното богословие вижда

начини по които се проявява любовта към ближния и се запазва

ценността и достойнството на човешката личност. Затова поня-

тието солидарност приема християнски белези, за да обозначи

социалните прояви на съпричастността, милосърдието и любо-

вта като белези на християнското отношение към ближния. Ма-

кар понятието за християнска солидарност да се различава от

традиционното понятие за любов към ближния, то има своята

ценност, доколкото проявява тази любов.

Основанието на християнския императив за солидарност е

истината, че Бог се открива в ближния, което означава, че пътят

към Бога минава „през” ближния.

Солидарността е застъпване и гри-

жа на християните за всички онези,

които по някакъв начин са застраше-

ни. В съвременното общество соли-

дарността има подчертано социално

измерение и се свързва със социал-

ната чувствителност и чувството

за съпричастност. Христос посочва

като основна ценност в отношение-

то към другия чувствителността и

солидарността към „най-малките

братя” (Мат. 25:40) като конкретен

израз на грижата, отговорността,

милосърдието и любовта към ближ-

ния. В Евангелието Христос общува

Църковен център за социална рехабилитация и интеграция „Св. Йоан Рилски“ – не със силните на този свят, а преди
Софийска епархия, с. Горна Малина всичко с малките, немощните, стра-
дащите.

40

Спортно-рехабилитационен салон за лечение и рехабилитация на деца с физически Историята показва, че Църк-
и ментални затруднения в ЦСРИ „Св. Йоан Рилски“ вата има принос в грижата и от-
говорността към „най-малките”
В християнството духът на солидарност се развива в отговор в обществото и вижда в прояви-
на евангелския императив: другият човек, макар и враг, е вина- те на солидарност към тях начин
ги ближен и неговото достойнство като личност е безусловна за защита на достойнството и
ценност. ценността им като личности по
образ Божий. Това е приносът на
Църквата за стабилизирането на
обществото. Пример за това е
т.нар. социална държава, идеята
за която възниква на основата
на християнската солидарност
към нуждаещите се с цел да за-
щитава тяхното лично достойн-
ство.

4. СОЦИАЛНАТА СПРАВЕДЛИВОСТ

Вполето на социалните взаимоотноше-
ния християнската солидарност и отго-
ворността към другия придават смисъл на

понятието за социална справедливост. Из-

искването за социална справедливост при-

съства във всяко общество, тъй като се от-

нася към социалното и икономическото не-

равенство на неговите членове. В по-ново

време това изискване е свързано с идеята за

права на човека и за равенството на всич-

ки, прокламирано още от Френската рево-

люция от 1789 г. Днес социалната справед-

ливост се свързва главно с икономическото Освещаване на ЦСРИ „Св. Йоан Рилски“ на 7 май 2021 г.
неравенство, т.е. с факта на съществуване в от Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит
едно общество на богати и бедни. и Български патриарх Неофит

Цялото историческо присъствие на

Църквата в света е белязано с критиката

на различните социални и икономически неравенства. Такава

критика и въпросът за справедливостта поставят още староза- Отрицателното отношение

ветните пророци в своята проповед към Израил (Ам. 5:11, 8:4; на Христос към богатите е ясно
и е най-очевидно в притчите. На
Ис. 5:8; 3:14; Мих. 2:2, 9 и др.)
В Евангелието се разкрива принципно отрицателното от- въпроса на богатия юноша какво
трябва да направи, за да има жи-
ношение към богатството като самоцел. Независимо от всички вот вечен, Христос отговаря: да
политически и социални очаквания, Въплъщението и идване- раздаде своето богатство на си-
то на Христос има една единствена цел – освобождаването ромасите (Мат. 19:16 – 26). Ана-
на човека от корена на всички злини – греха като състояние на логична е ситуацията и в случая
богоотчужденост. Христос призовава всички хора – без раз- с митаря Закхей (Лук. 19:1 – 10)
лика, свободно и по своя воля – да се отзоват и да формират и с бедния Лазар (Лук. 16:14 – 31).
една нова общност (Църквата), в която факторът за регулиране

на всички отношения да бъде любовта. Христос освобождава

човека от светските грижи и желания, т.е. освобождаването от

този свят и най-вече – от желанието за богатство.

41

Тома Аквински приписва на Според учението на св. отци на Църквата в християнският
Бога разделението на хората на начин на живот няма място за користолюбие, угодничество и
класи и съсловия, въз основа на трупане на богатство, което е основната причина за социалната
раждането и на богатството. несправедливост (Лук. 12:15–21; Мат. 6:19–20).
Той включва йерархичната струк-
тура на човешкото общество в Християнската позиция спрямо богатството и бедността
общата йерархична структура трябва да се разглежда в светлината на социалната справедли-
на света. По този начин се про- вост, т.е. на любовта към ближния и на човешката свобода. Това
е любов, която се проявява към всеки, без дискриминация, дори
меня и отношението към богат- и към враговете (Мат. 5:44) и която няма нищо общо с егоцен-
ството. Статичната и „замра- тричния стремеж към богатство. Основна характеристика на
зена“ структура на света, но и християнската любов е некористолюбието, а друг важен крите-
на човешкото общество, има за рий е християнското поведение. В отношението си към братя-
основа Божията воля, и ако тази та християнинът култивира съзнанието, че е несъстоятелно да
структура се промени, Божият изтъква своята индивидуална полза, защото неговата истинска
порядък също ще се наруши. Това „полза” е в личността на другия и той само трябва да я търси.
разбиране допринася за оправда- Християнският живот има за основа именно некористолюбието.
ването на съществувалия феода-
лен ред, но то в много по-голяма Друга важна предпоставка на християнското разбиране за
степен е използвано от Римска- социална справедливост е, че всички хора по своята природа са
та църква, за да запази завоюва- равни помежду си. От това следва, че социалното неравенство
ните от нея позиции. не е последица от природното, а от общественото състояние.
Равенството между хората се изразява именно чрез заповедта
„обичай ближния си както себе си“ (Мат. 19:19), която е крите-
рий за запазване на личното достойнство на другия.

Равенството е условие за справедливостта както на лично,
така и на обществено равнище.

Второто и най-важно ограничение се състои в това, че човек
може да използва природните, общите блага само дотолкова, до-
колкото му е потребно да задоволи своите житейски потребно-
сти. Всичко повече от това е алчност. Така понятието житейски
потребности е мярка за човешкото богатство и притежание.

Понятието човешки потребности се променя в различните
исторически епохи, но това не означава, че човешките потреб-
ности са неограничени, а предполага разсъдителност и разли-
чаване на реалните от лъжливите потребности. Тези добродете-
ли имат смисъл доколкото са прояви на свободата на човека от
този свят, което е възможност за човека да прояви любов към
своя ближен. Защото богаташ е този, който притежава повече
от онова, което са неговите реални потребности, а излишъкът
той е отнел от някой друг. Свети Василий Велики отговаря на
богаташа, който пита кому върши неправда, ако пази своето по
следния начин: „Кое, кажи ми, е твое?”

Проверете наученото

В какво се състои различният подход на материалистичната и христи-
янската антропология към етиката?

Какво е съдържанието на понятието достойнство на личността в
християнската етика?

Кое е основанието на християнския императив за солидарност?
Какво е отношението на христянството към социалната справедли-
вост?

42

Приложете наученото Свети Василий Велики

1. Кластер с идеи Като епископ на Кесария в
Работете по групи. Напишете понятието „достойнство на личността“ продължение на девет години св.
на лист хартия, така че да може после да се залепи на дъската и да се Василий Велики оставя голямо
види от класа. Оградете думата в кръг и след това с помощта на линии дело, пример за подражание за бъ-
съединете кръга с други думи, свързани с това понятие като ценност дещите поколения. Със собствени
от позициите на християнската антропология и етика. Споделете идеи- средства той основава поредица
те на групата пред класа. от благотворителни организа-
ции, в които се полагат грижи за
С помощта на учителя групирайте множеството идеи в категории, сираци, бедни, бездомни и болни.
като той или тя ги запише на дъската. Обсъдете получената богата Построените от него приюти,
групирана схема („кластер“) с идеи. болници и сиропиталища, извест-
ни като Град на милосърдието или
Определете на кои основни християнски истини се основава достойн- „Василиада”, са първите инсти-
ството на личността. туции от този вид в историята.
Със своята действената любов
Обсъдете как се проявява то в отношение в общността чрез уникал- св. Василий Велики е образец на ду-
ността на личността. ховен принос и социално действие.
2. Обсъдете в час
Каква е разликата между понятията за солидарност и социална отго-
ворност в секуларната етика и разбирането за солидарност в православ-
ното богословие? Потърсете връзката на това понятие с православно-
то учение за човека като битие на общението и в общностния начин на
съществуване на основата на свободата и любовта към другия.
Какво отношение има единствената цел на християнството – да осво-
боди човека от корена на всяко зло – към понятието социална справедли-
вост?
4. Апостолска и светоотеческа мъдрост

Прочетете съвета на св. апостол Павел към Тимотей и мисълта на св.
Василий Велики и отговорете на въпросите:

Защо според св. Василий Велики богатството и любовта са обратно
пропорционални величини?

Какво е основното послание на изказаната от св. апостол Павел ми-
съл?

Какво е отношението на християните към богатството?
Как се култивира социалната справедливост в Църквата като нова
общност?
Как разбирате некористолюбието като основа на християнския жи-
вот?
В каква зависимост е християнското поведение от човешките по-
требности?

„Като имаме прехрана и облекло,
нека с това бъдем доволни.“

(1 Тим. 6:8)

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„Колкото умножаваш богатството, толкова оскъдняваш в
любовта“.

св. Василий Велики, Към богатите 1, PG 31, 281B.

43

2.2. ЛЮБОВТА КЪМ ВРАГОВЕТЕ

„Слушали сте, че бе казано: „обичай ближния си, и мрази врага си”.
Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония,
които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и
молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове
на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да
грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награ-
да? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявайте
само братята си, какво особено правите?“

(Мат. 5:43-47)

Етиката на Стария Завет се 1. СТАРОТО И НОВОТО В ЛЮБОВТА
основава на Закона, който може
да се обобщи в двете „най-голе- КЪМ БЛИЖНИЯ
ми” новозаветни заповеди: лю-
бовта към Бога и към ближния Основен принцип на християнската етика е любовта към
(срв. Мат. 22:39; 22:35-40; Марк. ближния, която в своя най-дълбок смисъл обхваща и вра-
12:33). Новостта на евангелска- говете. В Евангелието се съдържат редица антитези, посред-
та етика се състои в универсал- ством които Христос противопоставя учението Си на староза-
ния смисъл, който Христос при- ветния Закон.
дава на любовта към ближния:
приемането на всеки човек като В Стария Завет понятието ближен се отнася към човека,
ближен и брат. който принадлежи към рода, еврейските колена и народа, т.е.
към сродника, сънародника и единовереца. Старозаветната
заповед за любов към ближния не се отнася към другородци-
те, чужденците, иноверците и т.н. В Проповедта на планина-
та Христос заимства само смисловото ядро на старозаветна-
та заповед: възлюби ближния си както себе си, и преосмисля
останалите обстоятелства, които старозаветната етика визи-
ра. Когато говори за любовта към Бога и към ближния, Хрис-
тос ясно посочва новото разбиране на понятието ближен в
неговото универсално значение. Според Христос наш ближен
е не само сродникът, сънародникът и единоверецът; ближен е
всеки, с когото сме в отношение на близост, който се нуждае
от помощ, съпричастност и грижа. В Христовата притча за
добрия самарянин, в която ближен е онзи, който „му стори
милост“ (Лук. 10:37).

Това означава, че потенциално ближен за нас е всеки чо-
век, а той става действително такъв в зависимост от отно-
шението към него. Христос променя духа на старозаветната
заповед за любовта към ближния и я изпълва с изцяло ново
съдържание. Той превръща естествения принцип за соли-
дарност между сънародниците и единоверците в основопо-
ложен принцип на отношението към другия – отношение,
което трябва да се разпростре върху всички хора, независимо
от тяхната национална, културна и религиозна идентичност.
Новият смисъл на понятието ближен е точката, в която може
да се осмисли новостта на новозаветната етика.

44

2. НОВОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВРАГОВЕТЕ Любовта към враговете без
перспективата на Възкресението
Вантитезите от Проповедта на планината Христос по ради- е пълен абсурд. Вярата във Възкре-
кален начин включва в отношението към ближния и враго- сението прави възможно да бъде
вете. В Стария Завет враг е 1) всеки враждебен народ и потен- заобичан и онзи, който заплашва
циално всеки друг народ и 2) врагът на даден човек. Древните нашето съществуване, т.е. нашият
евреи дори вярвали, че ако спазват Божиите заповеди, Бог ще неприятел. Без вярата във Възкре-
отъждестви техните врагове със Своите врагове. В Стария За- сението любовта към враговете е
вет думата враг има отрицателен смисъл, а ненавистта към вра- неприемлива и изглежда неразумна.
говете била не само белег на поведението на древните евреи, но
дори и тяхна идентичност. Любовта на християнина към
другия трябва да е по подобие на
На фона на старозаветното отношение към враговете при- Божията любов към човека, коя-
зивът на Христос обичайте враговете си, благославяйте тези, то не зависи от неговото по-
които ви проклинат и добро правете на онези, които ви мра- ведение. В този смисъл са еван-
зят, и молете се за онези, които ви обиждат и гонят, звучат гелските думи: Бог заповядва
скандално. Този призив радикално преобръща ценностния на слънцето да грее и над лоши
свят на старозаветния човек и е в рязко противоречие с прин- и добри (Мат. 5:45), защото Той
ципите на старозаветната етика. Той изисква нова ценностна е благ и към неблагодарните и
ориентация и промяна в цялостното съществуване, живот и към злите (Лук. 6:35). Любовта
поведение в съгласие с принципа: всеки човек е наш ближен, на Бога към човека не зависи от
дори враговете. степента на неговото благоче-
стие и от мярката на неговите
Любовта към враговете е морално предизвикателство и трудове (Мат. 20:1-16).
непреодолима преграда пред „естествения” и дори „старо-
заветния” човек. Тя звучи скандално за човека, който е под
закона и съди за другия само с правни и морални критерии.
В проповедта на Христос отношението към враговете е ради-
кално променено и победата над враговете е в любовта към
враговете. Основен белег на християнската етика е любовта;
тя е етика на неограничената любов: любов, която приема в
своята прегръдка и враговете. Любовта към враговете е скан-
дална, защото е любов към онзи, който заплашва самото ни
съществуване.

За стандартите на естествения човешки морал любовта
към враговете означава безумие, тъй като води към самоуни-
щожаване, но и към оправдаване на злото, несправедливост,
отхвърляне на елементарното човешко право, безразличие
към въздаването на справедливост, одобрение на несправед-
ливи постъпки и т.н. За християнската етика отношението към
другия – в това число и към враговете – има за свой последен
предел любовта, която единствено проявява достойнството
и ценността на личността като образ Божий. Христос разру-
шава представите за езичниците и самаряните като врагове
и показва към тях истинска грижа, съпричастност и любов
отвъд всички социални, културни и религиозни ограничения.

3. УНИВЕРСАЛНИЯТ ХАРАКТЕР НА ЛЮБОВТА

Учението на Христос за любовта към ближния има универса-
лен характер. То не противопоставя любовта към врагове-
те на любовта към ближния, а само разширява понятието бли-
жен, като включва в него и враговете. Любовта към враговете

45

Бог е любов и Неговото от- не изключва любовта към приятелите, към близките; тя е нещо
ношение към света и човека е особено и ново, което възпълва старото, но без да го отрича. В
преди всичко любовта. Евангели- заповедта за любов към враговете най-ясно се вижда как Хрис-
ето свидетелства, че Бог еднак- тос изпълнява, но и възпълва Стария Завет, без да го разруша-
во обича и праведни, и грешни и ва (Мат. 5:17). В тази заповед може да се разбере истинския
свидетелство за това е Боговъ- смисъл на Христовия призив към праведност, която надминава
плъщението: Синът Божий се въ- праведността на книжниците и фарисеите, т.е. морализма.
плъщава от любов към човека, за
да спаси целия човешки род. Призивът към човека да обича онези, които го обичат и
да прави добро на онези, които му правят добро, е в някакъв
Нравственият критерий за смисъл самопонятен и самоочевиден. Същото се отнася и за
човека е не поведението на ближ- заповедта да не се убива и да не се прелюбодейства, които
ния спрямо него, а собственото са „естествени” за всяка етика. Христос обаче призовава към
му отношение и поведение към праведност, която надминава праведността на фарисеите:
ближния. Любовта на християни- това не е праведност, която подчинява живота на обичайни
на към неговия ближен не трябва морални критерии, а ново отношение към другия, което има
да зависи от любовта на ближния за свой образец любовта на Бога, Който обича и праведни, и
към него. неправедни (Мат. 5:45).

Опитът на Църквата през Новозаветната етика извира от движението към нещо ра-
вековете свидетелства, че мо- дикално ново в отношението към другия. Тя се основава вър-
литвата за враговете е универ- ху разбирането за Бога като източник на любов, милосърдие
сален отговор на злобата, нена- и прошка и това е единственото основание на Христовата за-
вистта и враждата. Молитвата повед за любов към враговете.
дава възможност човекът да
види в светлината на любовта Посланието на Проповедта на планината гласи: ако оби-
всички хора и целия свят. чаш онези, които те обичат, по нищо не се различаваш от
митарите, а ако обичаш братята си, по нищо не се различа-
ваш от езичниците. За евангелската етика отношението към
другия не зависи от неговото отношение към нас; любовта не
трябва да бъде само взаимна, а доброто не може да бъде само
отговор на доброто от страна на другия.

Евангелската заповед за любовта е призив към християни-
на не просто да отвръща на доброто отношение спрямо него,
а да бъде активен в проявяването на любовта към другия.
Неговата позиция трябва да бъде не просто реакция, а той да
бъде инициатор на тази любов.

Пример в това отношение е Христос, при Когото идвали
хиляди хора и Той общувал с тях, изцелявал ги от болести,
откликвал на нуждите им, проявявал към тях състрадание,
любов и милосърдие, без да очаква нито ответна любов, нито
награда за благодеянието. От вниманието и любовта на Хрис-
тос не била изключена нито една категория хора, включител-
но блудници, митари и фарисеи, и те не били лишени от Не-
говата грижа.

Любовта към враговете е конкретно проявление на еван-
гелската любов. Именно способността на човека да прояви
любов към враговете си е основен критерий за това, доколко
той приема християнското учение за любовта и в каква сте-
пен е готов да го превърне в логика на своето съществуване
и в съдържание на живота си. Заповедта за любов към враго-
вете е квинтесенция на цялата християнска етика; тя е фокус,
в който се отразяват всички останали Христови заповеди.
Тя съдържа онази новост на християнството, която го прави
уникално и универсално. Любовта към враговете изразява в

46

пълнота отношението към другия, който единствено в любо- Св. Серафим Саровски, известен с
вта може да бъде приет като ближен и брат. искрената си любов към всички хора,
които обикновено наричал „радост
Евангелието и опитът на Църквата свидетелстват, че лю- моя“
бовта към враговете не е абстрактен нравствен идеал и не
може да се постигне посредством „естествените” морални
усилия на „стария” човек. Тя става възможна за новия човек
в Христа и като плод от новия живот в благодатта на Све-
тия Дух, чрез която се надмогват и преобразяват „естестве-
ните” възможности за съществуване. Любовта към враговете
е чужда не само на старозаветната етика, но и на начина на
мислене на античните философи, у които тази добродетел не
присъства. За да подчертае превъзходството на християнска-
та етика, св. Йоан Златоуст нарича любовта към враговете
най-възвишената добродетел.

Проверете наученото

В какво се състои новостта на евангелската етика?
Какво отличава новозаветното от старозаветното отношение към
враговете?
Как Христовото учение разширява понятието ближен, придавайки уни-
версален характер на любовта?

Приложете наученото Големият руски подвижник и пре-
подобен св. Серафим Саровски (1754-
1. Мисловна карта 1833) живеел в отшелническата си
Представете в идеосхема или мисловна карта как се развива понятие- колибка, където го навестявали и
хора, и диви животни. Веднъж бил
то за ближен в старозаветното отношение на фарисеи и книжници към нападнат и пребит от разбойници,
новото отношение в евангелската заповед за любовта. Представете вследствие на което за цял живот
графично каква свързаност с ближния е в основата на разбирането за останал прегърбен. Св. Серафим оба-
него в единия и в другия случай? че не се ожесточил срещу тях, а с го-
ляма любов им простил. Подражавай-
Продължете схемата/картата, като намерите мястото на врага в ки на Господ Иисус Христос, той се
морализма на „старозаветния човек” и новозаветния призив с аналогия в молел Бог да не им зачита този грях.
Божията любов към човека. Междувременно техните домове из-
горели напълно, а самите разбойници
На базата на създадената от вас схема/карта отговорете на въпро- се покаяли и дошли да поискат прошка
сите: от светеца.

– В какво се открива универсализмът на Христовата любов?
– С какво тя надминава, дори скандализира, праведността на фари-
сеи и книжници?
– Какви евангелски примери може да дадете за това?

2. Примери от живота
Обсъдете примери на евангелска Христова любов в нашия съвременен жи-
вот. Откривате ли прояви на любов към ближни, и дори към врага като
ближен в постмодерния свят, в който живеем?

47

2.3. ХРИСТИЯНСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ
ГРЕШНИТЕ, МАЛЦИНСТВАТА И МИГРАНТИТЕ

Християнската етика е етика на ближния, чиито основен
принцип е приемането на другия като ближен и брат. Лю-
бовта към ближния е главният евангелски критерий, който
осмисля солидарността и съпричастността към гладните,
бедните, затворените в тъмница и към всички маргинали-
зирани хора и тяхното приемане с грижа и служение като
на най-малки братя (Мат. 25:40).

Христос и прелюбодейката ( 1. СОЦИАЛНОСТТА НА ЧОВЕКА
худ. Ким Йонг Сумг)
Според християнската антропология
социалността е същностна харак-
теристика на човешката природа. За
човека е свойствено да общува с дру-
гия, да търси другия и да обича своя
сродник.

Свети Василий Велики пише:
„Човекът не е диво и самотно животно, а същество, на което е
свойствено да общува и да обича.“

Който от вас е без грях, Най-дълбокият смисъл на човешкото битие предполага
нека пръв хвърли камък“ неговата отвореност към другия и приемането му с любов.
Както всички останали потенциали на човешката природа,
(Йоан. 8:7) така и социалността е зададеност, която трябва да се осъ-
ществи и формира в конкретната среда и условия на живота.
Човешката социалност се развива и принася плодове тогава,
когато се култивира.

Социалността се проявява чрез превъзмогването на инди-
видуализма и особено на себичността и егоизма, които бого-
словието свързва с греха. Когато човек „излиза” от себе си,
той намира своя истински Аз, но и истинска придобивка в об-
щението с другите. В това общение той се осъществява като
личност. Същевременно с богатството на своята личност
човекът допринася за формирането на общността. Затова от
християнска гледна точка проявите на солидарност и социал-
на отговорност се осмислят само чрез любовта към ближния.

48