РЕЛИГИЯ 11. КЛАС БПЦ

има социален характер, то това предполага включването ѝ в Меритокрацията е систе-
мрежата от отношения, които изграждат тъканта на човешкия ма, основана на заслугите, т.е.
живот и формират човека като личност. йерархичните позиции се завою-
ват въз основа на заслугите, по
Християнството вижда в труда път и начин за осъществя- силата на талант, образование,
ване на богодаруваните възможности и сили на човека, т. е. на конкуренция или специфична спо-
неговите таланти, или дарове. Отношението на човека към собност за дадена работа. Ме-
даруваните му от Бога таланти има три предпоставки: 1) от- ритократичното общество се
говорността към даровете, или талантите, които всеки човек стреми да интегрира понятието
получава от Бога; 2) свободната творческа активност, която за талант-усилие; тя е система
той трябва да прояви, за да осъществи своя талант, или дар на „равните възможности“, при
и 3) даровете или талантите са обвързани с уникалността на която хората се доказват чрез
всеки човек като личност. По такъв начин човешкият труд е своите способности и талант, а
свързан о с отговорността и свободата, чрез които човекът не чрез богатството, потекло-
трябва да се осъществи като уникална личност. то си, това дали са по-привиле-
гировани от други фактори като
Християнското разбиране за талантите няма общо с кон-
цепцията за талантите-заслуги (т. нар. меритокрация). социалното положение и полити-
ческата власт. Става дума за
Християнското разбиране за талантите се основава вър- тип общество, в което богат-
ху благодарността и отговорността на човека към Бога в ството, положението и социал-
рамките на личното свободно отношение между тях. Човеш- ният статус се определят чрез
кият труд за осъществяване на таланта не е подчинен на ло- доказване на таланта, уменията
гиката на успеха, а е преди всичко подвиг за формиране на и интелигентността, било чрез
личността. Затова св. отци на Църквата наричат труда добро- конкурс или друга демонстрация
детел, т.е. усилие за формирането на личността, а леността на идеи и възможности, както и
– порок, доколкото тя е безотговорност и отказ на човека да чрез заслужаването на доверие.
осъществява своите таланти и дарби.

В притчата за талантите (Мат. 25:14-30) Христос показва, че всеки човек е надарен с таланти, което е синоним на
богодаруваните способности да се изгражда като личност.

199

Проверете наученото

Как се съотнася (пред)назначението на човека в личностен план и по
отношение на творението със заповедта към човека да се труди (Бит.
2:15)?

Кои са предизвикателствата на социалните промени по отношение на
труда?

Кой е дълбокият смисъл на труда според християнското разбиране?
Какво е християнското разбиране за талантите?

Приложете наученото

1. Анализ на светоотечески текст.
Прочетете текста и отговорете на въпросите:

Каква е основната тема в текста?
Защо според св. Йоан Златоуст честният труд облагородява сърцето
и очиства душата?
Какъв противоположен пример използва св. Йоан Златоуст, за да под-
чертае ролята на труда за каляване на волята в добродетелност, офор-
мяне на силен характер и усъвършенстване на човека?
По какъв начин трудът предпазва човека от лоши навици – както него,
така и обществото, в което той живее?
Какво е основното послание на светоотеческия текст лично за вас?
Защо според вас в житията на подвижниците често аскезата е нарече-
на „трудове”? Обосновете връзката между труда и подвига, към който
е призван човекът.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„И тъй, не се срамувай от никого, който се занимава със занаят;
да се засрамят тези, които ядат наготово хляб и живеят в безделие,
които имат много слуги и изискват постоянни услуги. Защото да
се изхранваш от постоянен труд – това е вид философия: душите
на такива хора са по-чисти, характерите – по-силни. Бездейният
човек говори много празни неща и върши много празни неща и цял
ден с нищо не се занимава, като се предава на леност: този, който
е зает с работа, трудно може да допусне нещо излишно – нито с
делата, нито с думите, нито в размислите; душата му е напълно
предадена на трудолюбив живот.”

св. Йоан Златоуст, Беседа 5, 6; (Migne, PG 61, 47)

Свети Йоан Златоуст

200

Приложете наученото

2. Аргументирайте и сравнете
Аргументирайте моралната и антропологичната ценност на труда за

християнството.
Съпоставете това разбиране с това, какво място се отрежда на тру-

да в езическата античност, прединдустриалното и индустриалното
общество.

Обсъдете как се стига до т. нар. меритокрация.
Представете съпоставката в таблица.

РАЗБИРАНЕ ЗА ТРУДА

християнство езическа античност прединдустриално индустриално общество
общество

3. Обсъдете в час
Какво отношение на човека към богодаруваните му таланти може да
противопостави християнството на логиката на успеха в съвремен-
ното ни общество? Как такова отношение ще се отрази на вашите
собствени жизнени панове?

201

8.4 ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО И РЕЛИГИОЗНА

ОБЩНОСТ – МОРАЛНИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Гражданското общество е 1. ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО – ПОЯВА И
продукт на постепенната де-
политизация в резултат от ОСНОВНИ БЕЛЕЗИ
доминирането на икономически-
те отношения за сметка на по- Понятието гражданско общество възниква в кр. на ХХ в.,
литическите. Концепцията, че за да обозначи новия тип обществени отношения в къс-
пазарът определя всичко, води ната модерност. Под гражданско общество обикновено се
до интегрирането на всички об- разбира активното участие на гражданите в онези области от
ществени отношения в икономи- живота, които не се отнасят към държавното управление и
ката. Политическите и социал- икономиката. Идеята за гражданско общество предполага от-
ните ценности от предходните делянето на държавата, икономиката, медиите и на частната
етапи на обществено развитие сфера от обществото.
сега са заменени с икономически
и пазарни. От нач. на ХІХ до края на ХХ век не се прави разлика
между държава и общество, а ролята на гражданите в об-
ществения живот се свежда до участието им в политическия
живот на държавата. Гражданското общество (неправител-
ствените организации, третият сектор) възниква като реак-
ция срещу пълния контрол на държавата върху всички об-
ласти на обществения живот. В стремежа си да се „освобо-
ди” от този контрол на държавата, гражданското общество
се опитва да я направи „по-слаба” и да упражнява постоянен
натиск върху нея. Някои смятат, че основната цел на граж-
данското общество се състои в това да се противопоставя на
социално-политическите действия на държавата и, следова-
телно, то е призвано да включи в себе си икономическите и
пазарните субекти. Според други гражданското общество е

202

независимо от държавата, от икономиката и пазара и упраж- Своеобразен идеал за раз-
нява влияние върху тях главно чрез медиите. витието на гражданското
общество е т. нар. „отворено
Съвременното общество е форма на междучовешка свър- общество” (Карл Попър), което
заност, основана не на сродството или на отделни връзки, е свободно и неутрално от всеки
а на общи интереси и цели. Така нареченото „гражданско вид идеология. Според К. Попър
общество” провъзгласява автономията на различните об- такова общество е простран-
ществени области - икономика, наука, медии, университети, ството, в което човекът може
синдикати, културни институции, сдружение на гражданите, да се осъществи като истински
и разбира се на самата Църква по отношение на държавата човек. Самата идея за неутрал-
и властта. Идеалът на демократичната публичност – която ност на отвореното общество
се представя като поле и за дейността на Църквата - е съз- е вече идеологическа позиция, до-
даването на сфера на отношения с цел свободния обмен на колкото подчинява обществения
идеи и информация. Свойството гражданин е определено от живот на определен идеологиче-
положението на човека в обществото като политически су- ски проект.
бект и носител на различни отговорности и права, към които
принадлежат свободата на вероизповеданието, и свидетел-
ството на вярата. В гражданското общество се предполага,
че свойството гражданин дори изчерпва самата идентич-
ност на човека.

Гражданското общество се характеризира с определени
обществени ценностни нагласи: автономност на човека,
приемането на всяка различност, публичност и т.н. Тези цен-
ности трябва да гарантират идентичността на човека като
гражданин в постоянната му отвореност и взаимодействие
с останалите членове и структури на гражданското обще-
ство. Целта е никой да не бъде затворен в себе си, макар да
има своя лична и частна сфера („отворено общество”).

Под гражданско общество трябва да се разбират и инсти-
туциите, и появата на организиран живот, които се самопро-
явяват и действат автономно спрямо държавата и споделят
т. нар. обществени ценности. От гражданското общество се
очаква да организира гражданите и да ги включи в общест-
вения живот и да бъде критично към структурите на дър-
жавната и политическата власт.

Християнското съзнание на Запад вижда в гражданското
общество пространство за християнска мисия и нова еванге-
лизация. В опита си да осмислят отношението Църква–граж-
данско общество някои смятат, че без християнската тради-
ция то е обречено, а други – че християнската идентичност
трябва да се „приспособи” към ценностите на гражданското
общество, както и да се превърне в своеобразна гражданска
религия.

2. ОТНОШЕНИЕТО ЦЪРКВА–ГРАЖДАНСКО

ОБЩЕСТВО

Вценностния свят на гражданското общество религиоз-
ната идентичност – тя обикновено се свързва с тради-
ционната, общностната, културната идентичност на човека
– не е нещо положително, освен ако не е включена във вяра-
та в гражданското общество като нова гражданска религия.

203

Църквата не е просто част от гражданското общество
и не може да бъде третирана като един от неговите су-
бекти или просто като неправителствена организация.
Тя формира най-дълбоката идентичност на човека – ре-
лигиозната – и нейната роля в обществото остава отвъд
ценностните критерии за „гражданственост”. Църквата
действа в света, за да спаси света от греха и смъртта,
а не да „освобождава” човека от света. Тя е несъмнено
социално явление и доколкото съществува в света, тя
може да води диалог и дори да си сътрудничи с граж-
данското общество по всички въпроси, които са обект на
нейната мисия в света.

Църквата обаче не може да се потопи в гражданско-
то общество, нито да се отъждестви с него, както и не
може да се отъждестви с нито един тип държава или об-
щество. Доколкото нейната мисия е насочена към всеки
човек, тя може да има влияние или дори да вдъхновява
определени структури на гражданското общество, но
това не означава, че тя приспособява своята вяра към
ценностите на гражданското общество, тя не функцио-
нира като гражданска религия. Християнството не може
да стане „гражданска религия”, в която вярата и еван-
гелските ценности да са приспособени към идеята, че
идентичността на човека се изчерпва със статута му на
„гражданин” в едно общество, за което вярата е само
„частно дело” и дори „необходимо зло”.

Отвореното общество предполага равноправното и
активно участие на всички религиозни общности, които
да взаимодействат с институциите на гражданското об-
щество като равноправни субекти.

За християнското самосъзнание Църквата не е прос-
то една от религиозните общности и не може да бъде
сведена до една от институциите на гражданското об-
щество. Църквата е общност, която няма аналог с нито
една друга общност – политическа, гражданска, религи-
озна. В християнска перспектива въпросът за граждан-
ското общество има смисъл във връзка с въпроса какво
е мястото на Църквата в такъв тип общество и каква е
отговорността на християните.

3. ХРИСТИЯНСКАТА ОТГОВОРНОСТ

Църквата е призвана да има духовно влияние върху държава-
та и нейните граждани, да свидетелства вярата в Христос и
да отстоява християнската идентичност и ценности в обществе-
ния живот. От такава позиция е естествено християните да под-
крепят всички добри инициативи на държавата и на обществе-
ните институции и едновременно с това да се противопоставят
на злото, безнравствеността и антисоциалните явления, като
оценяват всяка една ситуация с критериите на евангелските
ценности. Християните имат съзнанието, че Църквата същест-

204

вува в този свят, за да го преобразява и затова християните Според св. Йоан Златоуст
имат отговорност за света и обществото, в което живеят. Църк- Църквата е име за обединение и
вата се грижи и има отговорност за света, тази отговорност е съзвучие.
отвъд политическите разделения и противопоставяния.
Църквата е обединяваща
Обновяването и обожението на човека не се отлага за бъ- сила в цялото общество, тя се
дещия живот, а започва още в настоящия живот. Включване- стреми да преобразява света,
то на вярващия в Царството Божие не означава очакване на без да се подчинява на неговите
бъдещето, а активиране на настоящето заради личното усъ- разделения, а като го призовава
вършенстване и преобразяването на света. В тази перспек- към единство. Когато Църквата
тива живите членове на Църквата не се ограничават само до пази своята идентичност, тя
конвенционалното определение за „християни”, а имат съзна- обединява и обновява, а нейна-
нието за величието и отговорността на своето призвание като та мисия е уникална – тя може
християни. да обединява всички хора, неза-
висимо от тяхната принадлеж-
На съвременен език активирането на гражданите да осъз- ност към политически партии
наят отговорността за съществуващата реалност се определя или обществени структури. За
като „политическа мобилизация”. Този термин съдържа в себе да обнови света и обществото
си идеята за динамична промяна на обществения живот. На Църквата се обръща към човека
езика на Църквата тази динамика към промяна може да се оп- и го призовава към обновяване и
редели именно като преобразяване на света и човека, което е обожение.
плод от християнската вяра и присъствието на Църквата в све-
та. Динамиката на тази промяна се разпростира от отделната
човешка личност към всички отношения и структури на об-
ществения живот. Промяната се движи, мотивира от любовта
и има за цел не просто разрушаването на негативните струк-
тури на обществения живот, а обновява конкретните човешки
личности. Истинският християнин върви към новото небе и
новата земя (2 Петр. 3:13), което няма нищо общо с идеоло-
гията на прогреса и социалния утопизъм. Без новия човек (Еф.
2:15) и най-добрата и ефективна обществена институция, или
организация на обществения живот, се оказва безполезна и
дори вредна. Християните са призвани непрестанно да активи-
рат вечните християнски истини и да ги въплъщават в живота
си във всеки един момент, във всяка ситуация и в конкретните
дадености на своето време. В това се състои и отговорността
на християнина да пренесе свидетелството на вярата във всич-
ки области на обществения живот и да създава като негово за-
дължение да напредва в света.

205

Проверете наученото

Какво е значението на понятието гражданско общество? Кои са него-
вите основни белези?

Какво е отношението Църква–гражданско общество?
В какво се изразява христянската отговорност в гражданското
общество?

Приложете наученото

1. Работа с речник
Разгледайте смисловите връзки на термините с корен гр. полис, политис
и гражданин. Как те кореспондират с разбирането за гражданско общес-
тво в края на ХХ век?
2. Исторически анализ
Като използвате и знанията по история и цивилизация проследете как
се променя междучовешката свързаност в обществото в различни-
те исторически епохи. На какво се основава тя в т. нар. гражданско
общество?
3. Обсъдете в час

Какви обществени ценности характеризират гражданското общество
и какво разбиране за институциите, вкл. Църквата се формира в това
общество? Как Църквата вижда своето място и роля в гражданското
общество?

206

Приложете наученото

4. Сравнителен анализ
Направете съпоставка между разбирането за гражданска отговорност
в гражданското общество и за християнската отговорност на човека.
Попълнете таблицата, като отговорите на въпросите:

Какво място в определението на двете имат понятия като активност
и преобразяване?

Кое е двигател на действията на граждански отговорния човек и на
този с християнска отговорност?

Коя е главната цел на всеки от тях?
Какво място има новият човек в гражданското общество и в христи-
янското разбиране?

Показатели за сравняване Гражданска отговорност в гражданското Християнска отговорност на човека
активност и преобразяване общество

двигател на действията

главна цел

мястото на новия човек

5. Създаване на ученически проект
Обсъдете какви съвременни инициативи и процеси би могла според вас

да подкрепя Църквата в един възможен проект за взаимодействие между
Църквата и гражданското общество.

Дайте примери от съвременния ни живот.
Създайте свой проект и го представете пред класа, като аргументира-
те всеки пункт от своя проект с оглед на предпоставки и перспективи.

207

8.5. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И
СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО
208
[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

1. Анализ на светоотечески текст
Прочетете текста и отговорете на въпросите:
Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в текста?
Кои са проблемите на човека и човечеството, които
в основата си са едни и същи?
Кои са двете крайности при решаването на проблема
за човека и на проблема за обществото по хуманисти-
чен начин?
Какви примери използва св. Юстин Попович за жела-
ното общество, в което личността и обществото се
допълват и поддържат?
С кой евангелски закон Богочовекът решава идеално
и реално едновременно и проблема за човека, и проблема
за човечеството; и проблема за личността, и проблема
за обществото?
Обсъдете твърдението на св. Юстин Попович, че
„това единствено на тая планета общество ..., е Бого-
човешкото Негово тяло – светата Негова Църква“.
Какво е основното послание на светоотеческия
текст?

Св. Юстин Попович
(25 март 1894 - 25 март 1979 г.)
Сръбски християнски философ на XX век, подвижник, писател,
богослов и преподавател по догматическо богословие. Съ-осно-
вател на Сръбското философско общество. Клирик на Сръбската
православна църква, архимандрит, канонизиран за светец през
2010 г.
Получава богословско образование в Академията „Св. Сава“ в
Белград, в Петербургската духовна академия, в Теологическия фа-
култет на Оксфордския университет и накрая в Атина, където
през 1926 г. защитава докторска дисертация. Монах, отдал се
изцяло на богословието, той от смирение не пожелaва да приеме
дори епископското достойнство, което му предлагат по време
на мисионерските му години в Прикарпатието (1930-1932 г.). Из-
вестно време преподава в семинарията в градовете Карловци,
Призрен и Битоля, а от 1934 г. – в Теологическия факултет на
Белградския университет.
От май 1948 г. до последните си земни дни отец Юстин се
подвизава в манастира Челие, където като молитвеник и пост-
ник, продължава неуморно духовната си и книжовна дейност.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Европейският човек стои объркан и щта на всеки. А това означава, че на нас
смутен пред социалните проблеми, както ни се иска общество, което само по себе
и пред проблемите на човека. Защо? За- си е един организъм, едно тяло, а членове-
щото проблемите на обществото, като те на това общество са органично свър-
се сведат до основните си елементи, са зани помежду си: ти си око, той – ръка, аз
проблеми на личността, само че умно- – крак, но нито един не може да каже на
жени по броя на всички индивиди, които другия: не ми трябваш, мога и без тебе.
съставят обществото. …В организма на обществото всички сме
органични части, големи и малки, види-
Човекът, заради това, че е човек, е ми и невидими, ала части, които живе-
член на социалната общност и внася в ят една с друга и с помощта на другата
нея своето психо-физическо съдържание всеки сътрудничи на всички и на всеки.
и проблематика. Но проблемите на човека … Не се чудете на това, така е устроено
и човечеството в основата си са едни и тялото: което е по-висше в него, затова
същи. Проблемите за истината и справед- е по-висше, за да служи на по-малкото от
ливостта, живота и смъртта, доброто себе си. … Всичко е устроено според при-
и злото, безсмъртието и вечността, не- родния и божествения закон на Богочове-
бето и земята измъчват както човека, ка…: Който иска между вас да бъде пръв,
така и човечеството. Но преди всичко нека ви бъде раб (Мат. 20:26-27)…
човека като индивид и след това чове-
чеството като колектив. Логически се Приятели, не ви ли се струва, че чрез
стига до заключението, че който е решил този евангелски всезакон Богочовекът
проблема за човека, е решил и проблема за решава идеално и реално едновременно
обществото, и то за всяко общество, от и проблема за човека, и проблема за чо-
най-малобройното до най-многобройното, вечеството; и проблема за личността,
от семейството до цялото човечество. и проблема за обществото? Защото и
човекът, и човечеството, и личността,
При решаването на проблема за чо- и обществото са не само от един и същ
века и на проблема за обществото по психо-физичен материал, но и една и съща
хуманистичен начин в Европа се изпада цел, една и съща целесъобразност проник-
в две крайности: или човекът е подценя- ва всичко, струи през всичко, което със-
ван, потискан, незабелязван, отхвърлян тавлява тяхната същност...
за сметка на обществото, или общество-
то – за сметка на човека. А на нас ни се Осъществявайки тази цел, хората се
иска пълна справедливост и за човека, и претворяват в безсмъртни същества и
за обществото. Справедливост, която стават членове на безсмъртното Бого-
винаги би поддържала равновесие между човешко общество – богочовечеството.
божествените ценности по отношение Както от човека логично и естествено
на човека и обществените непреходни произлиза и се развива човечеството,
ценности. На нас ни се иска общество, в така от Богочовека също логично и ес-
което ще се съхрани божествената не- тествено произлиза и се развива бого-
зависимост и божественото величие на човечеството.
човешката личност, в което човек няма
да бъде подчинен, обезобразен, механизи- В това богочовешко общество хора-
ран, роботизиран, било то за сметка на та живеят и се държат като безсмърт-
класата, на нацията, държавата, култу- ни същества според евангелските закони,
рата, цивилизацията, науката, религия- които важат и в този, и в онзи свят. А
та. На нас ни се иска общество, в което това единствено на тая планета общес-
личността и обществото се допълват, тво на истински безсмъртни и истински
поддържат, растат едно чрез друго и се богоносци, и на ония, които поне се тру-
усъвършенстват едно чрез друго, обще- дят да станат такива, е Богочовешкото
ство, в което всеки е духовно съединен с Негово Тяло - светата Негова Църква…“
всички и всички – с всеки, в което всеки
живее чрез всички, с помощта на всички, Св. Юстин Попович. Из „Христианска-
но и всички живеят чрез всеки и с помо-
та философия на обществото”,

глава от книгата „Светосавието като

философия на живота“

209

2. Сравнителен анализ
Като използвате своите таблици, схеми и илюстра-
тивен материали по задачите от този раздел и пред-
ставения откъс от книгата на преп. Юстин Попович,
направете съпоставка между понятията в секуларната
идеология и в християнското учение:
за гражданско общество/ християнска общност;
за труд и семейство;
институции/ институти.

3. Дебат
Разделете се на две групи и организирайте дебат

(например в публичен или телевизионен формат) между
защитници на секуларната идеология и на християн-
ското учение по отношение на анализираните понятия.

Подкрепете тезите си по двете позиции с реални
проявления от съвременното секуларизирано общество
и живота на Църквата в него.

Обобщаване на резултатите от дискусията.
Указания:

За организацията на дебата предварително опреде-
лете ролите, модератор на дебата, медии за аргумен-
тите (предварително подготвени и заявени от всеки
участник преди началото на дебата постери, изобра-
жения в разпечатан или електронен формат, видеов-
ключване – репортажи, интервюта и под.), „зрители”,
които да реагират с одобрение (аплодиране) на добре
защитавани тези.

Обмислете механизъм, по който в края на дебата
„независимо жури” или „публиката“ да определи най-ак-
тивния участник и най-добре аргументираните изказ-
вания. В началото на дискусията модераторът да даде
информация и за това.

210

4. Конкурс за най-добро есе.
Проведете конкурс за най-добро есе на тема „Съвре-
менният човек в плена на секуларната идеология”,
което беше поставено като задача в урок 8.2. Секула-
ризъм и християнство.

Следвайте следните стъпки:
Създайте база данни с есетата на всички ученици,

които ще вземат участие в конкурса.
Запознайте се предварително с тях и формирайте

собствено мнение относно класирането на първите
три места.

Обсъдете с класа и направете своя избор чрез гласу-
ване.

Обработете данните от гласуването и излъчете
победителите в конкурса.

Помислете каква ще бъде наградата за победители-
те и предварително направете организация за нейното
осигуряване.

Ловчански митрополит Гавриил и духовенство на Ловчанска епархия участва в
среща в Ловешка община за прекръстване на един от ключовите мостове в града
с ново име – Богоявленски мост

Ловчанският митрополит Гавриил освещава плочата на Богоявленският мост в Ловеч, от който всяка година
моста с новото му име на 6 януари – Богоявление – в чест на празника се хвърля
кръстът

211

ДУХОВНО-ЕТИЧНИ, ФИЛОСОФСКИ,
КУЛТУРНИ И СОЦИАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ
НА ПРАВОСЛАВИЕТО [ОБОБЩЕНИЕ]

1. НОВИЯТ ЧОВЕК И НОВИЯТ ЕТОС

Споявата си християнството донася нова вяра и нов начин на живот, които създа-
ват нов тип култура и обществени отношения. Тази новост се основава на ново-
то отношение между Бога и човека, което се установява чрез Боговъплъщението
на Сина Божи, и се пренася в историята чрез Църквата като богочовешка общност
и Тяло Христово. Християнството не е някакво философско, нравствено или соци-
ално учение, а още по-малко идеология. Със своята новост християнската вяра и
живот създават нов мироглед, нова философия за човека, а оттам и ново нравствено
съзнание и поведение, които се разпростират във всички области на социалния и
културния живот.

Опитът от историята свидетелства, че християните удивяват този свят
преди всичко със своя различен етос, т. е. с особената култура на общение
и взаимност. Църквата е нова общност, а вярата и начина на живот в тази
общност формират ново отношение към Бога, към човека и към света. Това
отношение е основният критерий, по който християнското съзнание осмисля
и оценява всичко в този свят и му придава смисъл. Тъкмо това прави христи-
янството от една страна алтернативна етика и алтернативна култура в късно
елинското езическо общество, а от друга – основа на стабилна идентичност на
човека в обществата с християнска култура.

Християнството създава нов мироглед и йерархия от духовни ценности въз ос-
нова на истината за новия човек в Христа, пред който е открита възможността да
израства като свободна личност в съдействие с Божията благодат. В своето бого-
словие св. апостол Павел превръща истината за новия човек в Христа в основа на
християнската антропология и преосмисля ключови категории на античната фило-
софия посредством библейското знание и опит за човека. Павловото разбиране за
душата и тялото, за духа и свободата, за греха и обновяването, за духа и духовния
човек остават нормативни за християнската антропология през вековете. То остава
нормативно за християнската антропология в стремежа й да разкрие тайната на
личността и духовния смисъл на свободата.

212

Истината за човека като свободна и уникална личност е основната ценност, която
определя отношението на човека към другия човек и е критерий за оценка на общест-
вения и културния живот. Това се потвърждава от разнопосочните философски ин-
туиции на религиозните мислители от XIX в. Те преоткриват истината за личността,
свободата, творчеството и т.н. и предлагат критика на съвременната духовна и мо-
рална криза, с това – и християнски вдъхновена алтернатива на модерната философска
мисъл. Те остават свидетелство за огромния идеен потенциал на християнската вяра да
формира философия за човека и на живота, които са социално и културно ефективни
във всяка епоха.

2. ЕВАНГЕЛСКАТА ЕТИКА НА БЛИЖНИЯ

Новостта на християнското разбиране за човека и за неговия начин на живот обясняват и но-
вия смисъл на понятието ближен, което е централно за християнската етика. В евангелието
ближен вече не е само този, който е близък по място и по положение в обществото; той не се
определя като такъв от външни елементи, а от отношението на близост в любовта. Истинското
отношение към ближния извира от любовта и предполага служението, себеотдаването и само-
жертвата. Евангелската етика на ближния изисква другият да бъде приет с любов, дори той да
е отдалечен, дори да е враг. Новостта на новозаветната етика се разкрива преди всичко в запо-
ведта за любов към враговете, която според евангелските критерии е праведност, надминаваща
праведността на книжниците и фарисеите (Мат. 5:20). Това е и разликата между християнската
етика и морализма. За християнската етика евангелската заповед за любов към ближния е ос-
новният ориентир за осмислянето на християнската солидарност и проявите на грижа и мило-
сърдие към бедните, страдащите, маргинализираните в обществото и т.н. Христовата заповед за
любов към ближния определя логиката на християнското отношение към другия и приемането
му като най-малък брат (срв. Мат. 25:40).

Конкретен исторически пример за действена любов към ближния е усилието на Българ-
ската православна църква за спасяването на българските евреи по време на Втората световна
война. В действията си българските архиереи се ръководят от християнската отговорност и
грижа за всеки човек, независимо от неговия произход и вероизповедание и така изпълняват
евангелския завет за любовта към другия като към ближен.

3. ПОТРЕБИТЕЛСКАТА ИДЕОЛОГИЯ И КРИЗАТА НА ИДЕНТИЧНОСТТА

През историята Църквата е показала, че притежава особена духовна разсъдителност, чрез
която открива и анализира причините на всяка криза в нравствения и обществения живот.
Днес много християнски мислители говорят за дълбоката духовна и морална криза на съвре-
менния човек, която в действителност е криза на идентичността. От християнска гледна точка
причините за тази криза не са на повърхността на обществения и икономическия живот, а
са преди всичко екзистенциални, или духовни, защото се отнасят към смисъла на човешкото
съществуване. Така християнското съзнание вижда в потребителското отношение към живота
не просто икономически модел на поведение, а приспособяване към кодовете на една идеоло-
гия, която свежда човека до това да бъде homo consumens (човек консуматор). За него доми-
нирането на потребителската култура е не само въпрос на икономически взаимоотношения и
професионална етика, а на самата човешка идентичност.

Църквата следва същия духовен подход в осмислянето и оценката на важни религиозни,
интелектуални и културни явления като религиозния синкретизъм, философския релативи-
зъм и нравствения нихилизъм. В постмодерната култура те се превръщат в начини за раз-
падане на християнската идентичност и затова критичното отношение към тях отстрана на
християнството не е въпрос на идейно противопоставяне, а защита на самата християнска
идентичност.

213

4. МЕЖДУ СЦИЕНТИЗМА И СЪТВОРЕНОСТТА

Християнското разбиране за Бога, творението и човека формират ново отношение към при-
родата, или екологично съзнание. В тази перспектива Църквата дава отговор на съвремен-
ната екологична криза, която не е икономически, а екзистенциален проблем. За християнското
съзнание узурпаторското отношение към природата е последица от греха като отчуждение на
човека от Бога, от себе си от творението. Християнското отношение към творението предполага
1) отношение към творението като дар и 2) самоограничаването и въздържанието в стремежа си
да използва творението безотговорно и хищнически.

Християнството открива перспективата за новото отношение на човека към Бога и тво-
рението, а въз основа на него – за решаването на фундаменталния проблем за отношението
между вярата и разума, религията и науката. Въз основа на истината за сътвореността на
света, то демитологизира природата и открива пътя за нейното изучаване посредством чо-
вешкия разум и науката. Християнството не противопоставя вярата и разума, а ги включва в
цялостното познание на света и човека, и тъкмо техният диалог и „съработничество“ може
да придаде на научното познание ценност и смисъл за живота и спасението на човека. По
такъв начин християнството култивира положителното отношение към научното познание в
светлината на вярата и в същото време не приема сциентизма, който ограничава реалността
на съществуването и живота до пределите на това знание и не оставя място за вярата. По-
ложителното отношение към науката, и по-конкретно – към философията, е култивирано в
мисълта на св. отци на Църквата.Те следват св. апостол Павел, който съветва християните
да имат философия по Христа (Кол. 2:8) и да преосмислят всички постижения на антич-
ната философия и култура, за да създадат християнската, или нашата философия (св. Юс-
тин Мъченик). Още ранните християнски мислители като св. Юстин Мъченик и Климент
Александрийски виждат в елинската мъдрост път и начин, по който Бог промислително е
водил езичниците към Христос, и така поставят началото на диалога между християнското
богословие и античната философия. По-късно великите църковни отци от IV в. продължават
този творчески диалог и поставят здравите основи на една християнската философия и кул-
тура, която успява да християнизира цялата елинска мъдрост и наука. Пример за това е Йоан
Екзарх, който създава християнска философия за света и човека, в която включва цялото
естественонаучно познание на своето време.

Гложенски манастир „Св. Георги Победоносец“

214

5. ХРИСТИЯНСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ И СЪВРЕМЕННОТО ОБЩЕСТВО

Историята на Църквата свидетелства, че живеенето на вярата в конкретни исторически и
социални условия води до създаването на християнска култура. Християнската идентич-
ност не е нещо абстрактно, а винаги означава принадлежност към конкретна църковна общ-

ност. Историята свидетелства, че принадлежността към Църквата има решаващо значение за

идентичността на конкретни духовни и исторически общности, или народи и тяхната кул-

тура. Така през историята православната вяра и принадлежността към Църквата е изиграло

важна роля за формирането на културната и националната идентичност на българския народ.

В съвременния постмодерен свят религиозната, културната и националната идентичност на

човека се мисли като нещо относително и променливо. През последните десетилетия проце-

сът на глобализация доведе до стабилизация на всяка „колективна” идентичност религиозна,

национална, културна и т.н. Затова Православието вижда в глобализацията предизвикател-

ство пред способността на християните да запазят своята идентичност, проверена в опита на

историята и традицията.

Християнството формира нов етос и култура,

която през историята се пренася в отношенията

и структурите на обществото. израз на това е се-

мейството като основна структура на общест-

вения живот, която има за цел осъществяването

на човека като битие на общението, т.е. като

личност. Семейството е плод от осъществяване-

то на брачния завет, който има за цел съвмест-

ното съжителство в любовта. Християнското

разбиране за брака и семейството е изградено

върху принципа на взаимната любов, която ос-

мисля както брачното съжителство на мъжа и

жената, техните сексуални отношения в брака, и Православното семейство – домашна църква, семейна среда
раждането и възпитанието на децата. за възпитание и усъвършенстване, духовна и емоционална
общност, градивна основа на обществото
Социалните прояви на християнската иден-
тичност са критериите, по които богословието

оценява важни социални феномени като секула-

ризацията и гражданското общество. Процесът на еманципация на обществото от религия-

та и конкретно – от християнството, в епохата на европейската модерност е сложен и много-

посочен; той съпътства развитието на самата модерност. Светските мислители на ХХ в. дори

смятат секуларизацията за прогрес в развитието на съвременното модерно и постмодерно

общество. От своя страна православното богословие различава идеологическия стремеж на

секуларизма, който се стреми да „освободи” обществения живот от всяка форма на религиоз-

ност или да превърне християнството в секуларна гражданска религия. Секуларизмът е белег

за духовна криза, която се характеризира с отчуждение от основните християнски истини и

ценности, които съставят социо-цивилизационния код на християнска Европа.

Последната фаза на секуларизацията е т. нар. гражданско общество, в което Църквата

следва да функционира като един от „субектите” на обществения живот, който е религиозно

„неутрален”. Църквата не може да сведе своята духовна мисия в този свят до това да бъде

„субект” на гражданското общество или гражданска религия. В своята отговорност към чо-

века тя не може да сведе човешката идентичност до неговата гражданственост или до по-

литическата мобилизация в обществения живот. Църквата не може да се отъждестви с нито

един тип държава или общество. Тя е богочовешка общност, която е различна от всеки друг

тип общност и култивира отношения на взаимност и любов. Отговорността на християните

в този свят не означава политическа мобилизация, а промяна на конкретната човешка лич-

ност, която да стане носител на евангелските ценности в обществото.

215

Проверете наученото

В какво се състои новостта на християнската вяра и начин на живот?
Какво е християнското разбиране за човека като ближен?
Каква е християнска гледна точка за потребителската идеология и кри-
зата на идентичността?
Какъв отговор на съвременната екологична криза дава Църквата?
Какви са характеристиките на християнската идентичност в съвре-
менното общество?

Приложете наученото

1. Работа със схема
Като си помагате с опорните изрази в схемата, формулирате в няколко
изречения съответните изучени понятия и концепции:

Християнството като мироглед нова философия
нова етика
нравствените принципи и ценности нов човек
на Православието
православна солидарност
православната концепция за изграждането християнско човеколюбие
и оформянето на човешката личност

универсалният характер
на християнския мироглед

православната концепция
за християнска хуманност

2. Работа с понятия
Кои от посочените понятия и концепции съответстват на понятията,
които в XX век употребява св. Юстин Попович:
а) православна философия на истината;
б) православна философия на ценностите;
в) православна философия за човека;
г) православна философия на обществото.

Обсъдете как тези понятия кореспондират с православното учение за
Църквата като богочовешка общност, която е различна от всеки друг
тип общност и от всяко общество?

216

Приложете наученото

4. Представяне на ученически проект
Обсъдете създадените от вас проекти, поставени като задача в урок
8.2, за взаимодействие между Църквата и гражданското общество,
представящи съвременни инициативи и процеси, подкрепени от Църква-
та.
Представете етапите за разработване на проекта:

Целеви: Обсъдете определените от вас цели на проекта и обосновете
своя избор на тема на проекта. Представете дейността по проекта –
изготвяне на постер (табло), електронна презентация, писмен текст,
изложба, видеофилм, театрално представление, рекламен плакат, брошу-
ра и др.

Подготвителен: Представете правилата за работа в групата (как ще
се работи и кой за какво ще отговаря) и определете ръководител на про-
екта, който да следи за изпълнението на задачите в определения срок.

Проучвателски: Запознайте съучениците си как ще бъде проучена и съ-
брана информация по темата.

Практически: Представете в табличен вид съставения от вас план на
работата по проекта, срокове и отговорници за събиране на информаци-
ята и подготовка на проекта, както и за разработване и завършеност
на изработения продукт (проект).

Заключителен: Уточнете как ще бъдат представени и по какви крите-
рии оценявани резултатите от проекта.

217

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР
Какво научихме по религия –
православие в 11. клас

тест изходно ниво (Контрол и оценка)

1. Използвайте знанията си за влиянието на християнството за формиране
на нравственото съзнание след Христа, за да отговорите: Вярно ли е, че...?
Оградете четири верни отговора.

а) Човекът, който участва в благодатния живот на Църквата и се отзовава на Божия при-
зив на любовта, формира нов етос (нрав), ново нравствено съзнание и поведение, нови
отношения, култура;
б) Основните фактори на новия християнски живот и етос са любовта и служението в
свободата, които не са теоретични принципи, а конкретен начин на живот и нравствена
практика;
в) християнската идентичност, етос и култура имат винаги църковен характер;
г) чрез християнското отношение и общението на любовта е възможно другият да бъде
видян като абсолютна ценност, като личност по образ Божий;
д) християнското нравственото съзнание заличаване особеността и уникалността на всяка
отделна личност в името на единството и църковната общност.

2. Попълнете липсващите думи в текста:

Според антропологията на св. апостол Павел _______________ означава едновременно:
1) живот и принцип на живота (Рим. 11:3); 2) средоточие на волята, мисленето и свободата
на човека и 3) тя изразява отделната личност.

С понятието _______________ той обозначава човешката телесност и обичайното човешко
съществуване, но едновременно с това и „въплътената” човешка личност. Обновяването на
човека в Христос чрез благодатта на Светия Дух се отнася към цялото човешко съществу-
ване, включително и към тялото, и затова апостолът нарича телата на християните храм на
_______________ _______________.

Според богословското учение на апостола _______________ не е „част” от човешката
природа, а е „елемент”, който човекът получава от Бога като дар на Светия Дух. Духовен
човек е онзи, който живее в благодатта на Светия Дух и е в общение с Него.

218

3. Отбележете кой от изброените възгледи принадлежи на християнския
религиозен мислител Николай Бердяев.

а) метафизика на всеединството, която предполага единството Николай Бердяев
на многообразния природен, сетивно познаваем свят, битието (1874-1948)
на човека и битието на Бога.;
б) християнски персонализъм, който се основава върху две
централни идеи – свободата и творчеството;
в) идеята за човека като мярка и критерий за оценката на пра-
вославния духовен опит, в центъра на който е любовта;
г) концепция за здравия религиозен опит, в структурата на
който вярата е разумна;
д) християнската концепция за образованието като решение на
духовната криза: образован е онзи, който култивира в себе си
образа Божий.

4. Кое отношение на подредените в йерархическа последователност характеристики
представя най-вярно универсалния характер на християнската любов:

Любов към Бога Любов Любов Индивидуално Лично спасение
а) към ближния към себе си благочестие

Любов към Бога Спазване на Грижа за близките Милосърдие Благотворителност
б) заповедите

Нов смисъл Нов живот Любов отвъд всички Перспективата на Любов към
на понятието в благодатта на социални, културни Възкресението враговете

ближен Светия Дух и религиозни
в) ограничения

5. Кои от изброените са трите предпоставки за християнското отношение
към малцинствата и мигрантите? Открийте ги и ги отбележете

а) християнското отношение към другия включва идеализиран образ на човека;
б) християнското отношение има предвид винаги реалния човек в неговата конкретна
житейска ситуация;
в) ясно различаване на моралните и социалните недъзи от техния личен носител;
г) грижа и благотворителност без непременно запазване на личното достойнство на чове-
ка;
д) отношение на безкористна любов към човека като образ Божий, като най-малък брат
Христов.

219

6. Кое твърдение НЕ отразява значението на понятието релативизъм:

а) не съществува нравствена истина;
б) замяна на реалността на събитията с тяхната интерпретация;
в) не съществува нито една „йерархия“ или „система“ от ценности, за която да се каже, че
е по-добра или по-лоша от друга.;
г) това, което е нравствено добро в един нравствен контекст, може да бъде нравствено зло
в друг морален контекст;
д) не се поставя под съмнение единствено научната теория и културните ценности.

7. Кое от изброените средства НЕ отразява подвижническата позиция
на Църквата за освобождаване от отчуждението в съвременния свят.

а) въздържание;
б) самоограничаване на егоцентричните потребности;
в) прекъсване на отношението и общението на човека с Бога и с ближния;
г) правилно отношение към Бога, света и другия човек;
д) чрез св. Причастие се изцелява всяко отчуждение и се осъществява човешкото обще-
ние като комуникация и участие.
д) не се поставя под съмнение единствено научната теория и културните ценности.

8. Определете основната теза на приведените богословски разсъждения. Поставете бу-
квения индикатор при правилната є формулировка.

а) „Душевният човек не възприема онова, що е от Божия Дух: за него това е безумство; и
не може да го разбере, защото то се изследва духовно. Духовният пък изследва всичко, а
него никой не изследва. Защото, кой е познал ума Господен, та да го обясни? А ние имаме
ум Христов.“ (1 Кор. 2:14-16)

б) „Елинските мъдреци са размишлявали много за природата – и нито едно тяхно учение не е
останало твърдо и непоклатимо; защото всяко следващо учение е опровергавало предходното.
Затова не е и нужно да изобличаваме ученията им; те самите са достатъчни за собственото
си взаимно опровержение. Защото непознаващите Бога не са допускали, че произходът на
всички неща зависи от разумна причина; а в съответствие с това свое основно незнание са
си правели изводи и за останалото.“ (св. Василий Велики)

в) „Цялата сила и ученост на този век ходи в мрак и е далеч от светлината на истината. Но
щом тази мъдрост е такава, намира се в такива хора, ражда такива плодове – изсъхва бързо
като трева, увяхва бързо като зелен злак (Пс. 36:2) и преминава заедно с родилите я, които
загиват…“ (св. Григорий Богослов)

г) „Душата е жива същност, проста и безплътна, по своето естество невидима за телесните
очи, безсмъртна, надарена с ум и разум, без форма, имаща като свой орган плътта, на която
дава способност да расте, да чувства и да се възпроизвежда, има ум, който съставя не нещо
различно от нея, но най-чистата част от самата нея, така щото това, което е окото за плътта,
това е умът за душата.“ (Йоан Екзарх)

220

Познанието на духовния Умът и душата Познанието на Преходността на
и душевния човек непознаващите Бога "външната ученост"

9. Отбележете верния отговор.
Според православното богословие екологичният проблем е:

а) силно преувеличена идеология;
б) незначителен поради относително бавното си развитие;
в) духовен проблем, който се изразява в неправилно отношение на човека към Бога и Бо-
жието творение като негов „дом”, който Бог му е поверил;
г) разрешим чрез прилагане на законодателни и икономически мерки.

10. Свържете църковно-историческата личност с информацията, която се отнася за нея.

а) силно преувеличена идеология;
б) незначителен поради относително бавното си развитие;
в) духовен проблем, който се изразява в неправилно отношение на човека към Бога и Бо-
жието творение като негов „дом”, който Бог му е поверил;
г) разрешим чрез прилагане на законодателни и икономически мерки.

Св. Юстин Философ Един от най-видните представители на Александрийската катехизиче-
Климент Александрийски ска школа, презвитер, катехизатор, богослов и апологет.
Св. патриарх Фотий
г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща.

Автор на съчиненията „Против всички ереси“, „Апология (първа) до
император Антоний Пий, неговите синове и римския сенат“, „Апология
(втора) до император Марк Аврелий“, „Диалог с Трифона юдеина“

Виден византийски богослов, енциклопедист и ритор от IХ век. Изи-
грава централна роля в покръстването на славяните и мисиите на
светите братя Кирил и Методий.
Раннохристиянски писател и философ, един от първите и най-ярки
християнски апологети (защитници на вярата)

Автор на съчиненията „Увещателно слово към езичниците“, „Педагог
(Наставник)“, „Стромати“

221

11. Кои от изброените са причините Бог да извършва чудеса?
Как духовният опит на Православната църква свидетелства за светостта в живота?

а) за да засили вярата на хората;
б) за да пренасочи и преобрази живота на хората така, че да ги приведе към спасение;
в) за да угоди на хората;
г) Бог откликва на горещите и чисти молитви;
д) проявява Своята божествена сила по чуден начин, за да прослави светиите;
е) Бог върши чудеса чрез светиите, за да даде личби и да предизвика сензации.

12. Посочете верния отговор.

В отношението си към глобализацията Православната църква следва принципа на:

а) културната хомогенизация, като подпомага отслабването на местните култури и традиции
под натиска на глобалната култура и начин на живот;
б) социалната отговорност на християните с ясна визия, че актуалните проблеми на съвре-
менността имат духовно-екзистенциални причини;
в) на глобалната утилитарна етика, като не взема отношение по биоетическите казуси от-
носно правото на аборт и евтаназия, експериментите в областта на генетиката и др.

13. Отбележете четирите културни приноси, свързани с ролята на БПЦ
и християнството за формиране на културната идентичност.

а) формиране на традицията;
б) пазене на традицията чрез преданието и църковната памет;
в) удовлетворяване на всички потребности на човека да консумира и така да осъществи
идеала си за щастие;
г) социална интеграция;
д) заличаване на всяко усещане за принадлежност към конкретна историческа, религиозна
и културна общност;
е) образователни институции.

14. Отбележете верния отговор.
Според християнското учение за семейство то е:

а) сдружение по интереси на група от индивиди, в което логиката на съвместното същест-
вуване се определя от любовта;
б) обикновена структура на обществения живот, която има за цел да осигури даден социален
или икономически статус на лицата, които включва;
в) път и начин, по който човекът се осъществява като битие на общението, т.е. като личност;
истинско съжителство в любовта, подвиг и жертвена любов за другия;

222

15. Прочетете текста и изпълнете задачите към него:

Църквата не е просто част от гражданското общество и не може да бъде третирана
като един от неговите субекти или просто като неправителствена организация. Тя
формира най-дълбоката идентичност на човека – религиозната – и нейната роля в
обществото остава отвъд ценностните критерии за „гражданственост”. Църквата
действа в света, за да спаси света от греха и смъртта, а не да „освобождава” човека
от света. Тя е несъмнено социално явление и доколкото съществува в света, тя може
да води диалог и дори да си сътрудничи с гражданското общество по всички въпроси,
които са обект на нейната мисия в света.

Формулирайте със свои думи основната теза на текста:
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

Какво заглавие бихте поставили на текста?
__________________________________________________________________________
__________________________________________________________________________

Скала за самооценяване
Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Общо
Точки 4 4 1 1 3 1 1 4 1 5 4 1 4 1 5 40 т.

Само-
оценка

За всеки верен отговор на задачи 1, 2, 5, 8, 10, 11, 13 и 15 – по 1 точка.

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 9 т. 10-14 т. 15-24 т. 25-34 т. 35-40 т.

223

Цитираните текстове от Свещеното Писание са по: БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет,
Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993 г.

Икони и стенописи: св. преп. Андрей Рубльов, Българска православна църква-Българска патриаршия, Ловчанска св. митрополия,
ПКСХП „Св. Александър Невски“, Пловдивска св. митрополия, параклис „Св. Василий Велики“ (Кръстова гора), Дивотински ма-
настир „Св. Троица“ – параклис „Седемдесет апостоли“, Рилски манастир, Синайски манастир „Св. великомъченица Екатерина“,
храм „Св. Атанасий“ (гр. Варна), храм „Въздвижение на св. Кръст Господен“ (гр. София), храм „Св. Дух“ (гр. Монтана), храм „Св.
св. Кирил и Методий“ (гр. Ловеч), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47), храм „Св. Параскева“ (гр.
София), храм „Преображение Господне“ (гр. София), Владимир Аврамов, Вера Върбанова, Галин Паскалев, Елеонора Караиванска,
Камелия Бачорска-Ценкова, Любомир Ценков, Маша Бакалова-Йосифова, Татяна Еждик, Ясен Иванчев, Ателие „Праксис“ (Катя

Стоядинова, Гергана Илиева-Лесикова)
Картини: Александр Андреевич Иванов, Виктор Рафаел, Владимир Куш, Г. Милев, Евтимиос Варламис, Йонг Сумг Ким, Клейтън

Спада, Димитър Гюдженов, Лукас Кранах, Маугдо Васкес, Михаил Василиевич Нестеров, Н. А. Ярошенко, Огнян Кузманов
Фотографии: Българска православна църква-Българска патриаршия, Варненска и Великопреславска св. митрополия, Доростол-
ска св. митрополия, Държавен истор. Музей (гр. Москва), Ловчанска св. митрополия, Пловдивска св. митрополия, Софийска св.
митрополия, храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47), храм „Преображение Господне“ (гр. София),

прот. Костадин Тренев, Ангел Карадаков, Атанас Димитров-АтаДим, Галя Тодорова, Десислава Панайотова, Мартин Митов,
Неделян Нешев, Пламен Михайлов, Аврам Аврамов, Светлозар Стоянов, Стоян Атанасов, Таня Вълчанова, Църковен център за
социална рехабилитация и интеграция „Св. Йоан Рилски“ (с. Горна Малина), amazon.co.uk, ar-files.s3.eu-central-1.amazonaws.com,
basilica.ro, bulgaria-embassy.org, cdni.rbth.com, courttheatre.org, christinasaj.com, dariknews.bg, dnes.bg, dobro.ua, Filevart.com, Getty
Images, Internet, istockphoto.com, FB-Orthodox Madagascar, hora.today, hype.tech, kolegiumrim.kbs.sk, littleindia.com, lovechtoday.
eu, musingsofayounglondoner.wordpress.com, ngdek.com, orthodoxethos.com, orthodoxvoices.org, paletaart2.wordpress.com, peika.bg,
performarsi.it, Pinterest, pravmir.com, predanie.bg, psmb.ru, salik.rtz, searchenginejournal.com, sofiaglobe.com, spirituality.fandom.com,
stolica.bg, taimen0.wix.com, thegroundtruthproject.org, vimaorthodoxias.gr, wbur.org, Willem van de Poll, zen.yandex.ru-Святая помощь

salik.rtz

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ
ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС

Автори
Доц. д-р Свилен Милков Тутеков
Доц. д-р Магдалена Маринова Легкоступ
Д-р Десислава Драгомирова Панайотова

Рецензенти на издателя
Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит д-р Гавриил

Проф. дтн Емил Трайчев

Главен редактор
Доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов

Богословски редактор
Доц. д-р Павел Николаев Павлов

Художествен редактор
Доц. Йордан Николаев Йорданов

Графичен дизайн и корица
Жасмина Златанова Бакалова-Минчева

Илюстрации
Жасмина Златанова Бакалова-Минчева
Доц. д-р Ваня Николова Сапунджиева

Катерина Иванова Милушева

Коректор
Анета Пенева

Българска. Първо издание. 2022
Формат 60х90/8. Печ. коли 28
ISBN 978-619-91522-9-4

Издател
Българска православна църква-Българска патриаршия.

София 1000, ул. „Оборище“ 4, тел. (02) 987 56 11,
е-mail: [email protected]

Печат
……………….



Голямата базилика в Плиска