РЕЛИГИЯ 11. КЛАС БПЦ

6.3. СВЕТИ ПАТРИАРХ ФОТИЙ

„Истински добрини са ония, които имат свойството да пра-
вят душата по-добра, като я очистват от заблуждения и
страсти… От тия добрини най-ценна и първа … е здравото
и спасително упътване към Бога…“

Св. Фотий, патриарх Константинополски

Из: Послание до Михаил (Борис), княз на България, 1.

1. СВЕТИ ПАТРИАРХ ФОТИЙ Константинополският патриарх
св. Фотий
КОНСТАНТИНОПОЛСКИ
РЕЧНИК
Свети Фотий е роден в Константинопол ок. 820 г. в богат и новизна – новост
знатен род. Баща му се казвал Сергий, а майка му – Ирина. Фотий (гр.) - светъл
Вуйчо му бил женен за сестрата на византийската императри-
ца св. Теодора. Цялото му семейство било близко до импера-
торския двор. По време на иконоборството родителите на св.
Фотий страдат изповеднически заради своето смело и непри-
крито иконопочитание. Самият той в своята младост също за-
щитава почитането на св. икони и има принос в утвърждаване-
то на свързания с тях празник Тържество на Православието.
Днес отбелязваме това Тържество в Първата неделя на Вели-
кия пост – Неделя Православна.

Свети Фотий получава отлично образование и още на мла-
дини се отличава с всестранни и задълбочени знания. Преди
да заеме патриаршеския престол св. Фотий изпълнява редица
високоотговорни длъжности:

преподавател в знаменитата Магнаурска школа в Кон-
стантинопол, където негов ученик е св. Константин-Кирил Фи-
лософ;

съветник и дипломат на Византийския император;
първи държавен секретар на Византия.
За известно време преподава и на императорските деца.
В смутни за империята и Църквата времена през 858 г. той
е ръкоположен за свещенослужител и е поставен за Констан-
тинополски патриарх заради изключителните си дарования и
опит.

149

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ Св. Фотий патриаршества в два периода: 858-867 г. и 877-
886 г. Ревностно се бори против изопачаванията на християн-
„На негови собствени средства и ството. Съобразно промените в императорската политика той
с помощта на други благотворители бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол.
били въздигнати в Цариград сиропи- През 90-те години на IX в. е заточен за пореден път и се прес-
талища, болници, старопиталища, тавя в Господа на 6 февруари като изповедник на вярата. На
монастири и църкви. При тия грижи тази дата Православната църква чества неговата памет. През
за Църквата си Фотий обърнал вни- 1849 г. йеромонах Неофит Рилски превежда от гръцки на бъл-
мание и на делото на разпространя- гарски език житие и служба в чест на св. патриарх Фотий. А в
ване учението на източната Пра- 1917 г. Варненски и Преславски митрополит Симеон превежда
вославна църква между народите… от гръцки Посланието на св. Фотий до св. княз Борис-Михаил,
В негово време част от арменците както и други негови писма, отчитайки величието и значението
минали в лоното на Православната на неговото дело както за българския народ, така и за всемир-
църква, дето пребивават и до днес… ното Православие.
Той изпратил ученика си, пазител на
патриаршеската библиотека, фило- 2. ВЪЗГЛЕДЪТ НА СВ. ФОТИЙ ЗА ФИЛОСОФИЯТА
соф Константина, най-първо в Хаза-
рия, а сетне заедно с брата му Ме- И ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
тодия в Моравия да благовествуват
Евангелието. На Фотия също паднала От времето на великия император Юстиниан (VI в.) до пада-
и честта да покръсти и упъти бъл- нето на Византия под османско иго (XV в.) никой друг не е
гарския княз Бориса в християнство- принесъл толкова полза на християнството, европейските наро-
то.“ ди и науката, колкото св. патриарх Фотий Константинополски.
Той полага началото на славянската образованост и християн-
Варненски и Преславски митро- ска просвета чрез избора на св. братя Методий и Кирил за ми-
полит Симеон сията във Великоморавия и превода на Свещеното Писание на
славянобългарски език. Св. Фотий се е занимава с аритметика,
Из: Биографически бележки за астрономия, медицина, граматика, реторика, поезия, история,
Цариградския патриарх Фотия… към философия, иконография и музика, тъй като счита, че всяка
наука е полезна, щом чрез нея се развива човешката личност
Послание на Цариградския патриарх и се разкрива Божието величие. Св. патриарх Фотий счита, че
Фотия до българския княз Бориса, историята е поле, в което се проявява волята и промисълът на
1917 г. Светата Троица за човешкия род.

„Бързината и силата на ума Свети Фотий познава трудовете на античните философи.
имат голямо влияние… не Най-голямо значение придава на наследството на Аристотел,
преставай да се упражня- чиято терминология ползва като инструмент на християнското
ваш в тях… научаването богословие. Патриарх Фотий счита все пак, че най-сигурни-
на нещата и опитността ят начин за постигане на правилно мислене е познаването на
тъй улесняват знанието, че Свещеното Писание и богословските трудове на светите отци.
много пъти упражненият се Много от цитатите, които срещаме в неговите съчинения, са от
оказва при самата работа трудове на предишни свети отци, които не са стигнали до нас.
по-остър, отколкото ония, Някои от най-забележителните му творби са:
които по природа са надаре-
ни с остроумие.“ Амфилохии – съчинение с богословско-философски ха-
рактер, в което са дадени отговори на 329 въпроса;
Св. Фотий, патриарх
Константинополски Мистагогия или За тайнственото учение за Св. Дух –
Из: Послание до Михаил съчинение, посветено изцяло на православния догмат за Св.
(Борис), княз на България, 29. Дух, изхождащ само от Отца; тук се подчертава, че е напъл-
но несъстоятелна всяка ерес, променяща Символа на вярата и
нейния 8-ми член за Св. Дух (в това число – римокатолическата
ерес Филиокве);

150

Многокнижие или Фотиева библиотека – първи кни-
жен сборник-библиография с кратки обобщения върху всяка от
прочетените от св. Фотий книги; той старателно посочва име-
ната на авторите и на самите книги;

Окръжно послание до източните архиерейски престо-
ли (т.е. до източните патриарси);

Послание до българския княз Борис (в оригинал - Посла-
ние до Михаил, княз на България).

Той е творил с изключително чувство за отговорност към
хората, които в бъдеще ще се докосват до съчиненията му. Све-
ти Фотий съзнава, че словото притежава сила и променя сър-
цата и умовете на хората. И като християнин, и като патриарх
той се е чувствал призван да ги облагородява и просвещава за
спасение.

3. СВ. ФОТИЙ КАТО БОГОСЛОВ И ПРЕДСТОЯТЕЛ „Господи, еднички Боже, Боже
Троица, онова, което съм ка-
Константинополският патриарх Фотий не допуска никакви зал в тази книга от Тебе, нека
промени във вярата, но счита, че уточняването и по-пре- то бъде прието като Твое;
цизното излагане на църковното учение са възможни и допус- ако пък нещо съм казал от
тими при необходимост. Той не смята, че съществува непри- себе си, нека Ти ми простиш
миримо противоречие между философията и богословието. и онези, които са Твои.“
Същевременно многократно подчертава несравнимото превъз-
ходство на православния светоглед и християнско мислене над Св. Фотий
езичеството: според св. Фотий езическите вярвания са толкова Константинополски
различни от Православието, колкото е голяма разликата между
роба и свободния човек. Из: За Троицата,
Заключение
През 879-880 г., по времето на неговото патриаршество,
император Василий І свиква събор в Константинопол. Някои
съвременни богослови наричат този събор Осми вселенски. Съ-
борът утвърждава вселенския статут на проведения през 787 г.
в Никея събор като Седми вселенски. До тогава за вселенски
са били считани само шест събора. По време на шестата сесия
на събора е отхвърлена добавката Филиокве, която франките
правят в Никео-Константинополския символ на вярата, както
и самата доктрина за изхождане на Св. Дух от Сина. Патри-
арх Фотий разбира за тази добавка в символа благодарение
на франкските мисионери, които проповядвали и кръщавали
предходните години в България по покана на св. княз Борис. В
няколко свои съчинения (Мистагогия, Окръжното послание,
Писмото му до архиепископа на Аквилея) св. Фотий критикува
както каноничната недопустимост, така и триадологичната не-
състоятелност на тази добавка в Символа. По това време Рим-
ската църква също не приема Филиокве, за разлика от Държава-
та на франките, в която то е официална доктрина.

151

„Изучаването и посветя- Икона на събора от 879-880 г. в Константинопол като Осми
ването ни в чистата и не- вселенски. В събора участва и св. равноапостолен Методий
порочна наша християнска Славянобългарски.
вяра, … като освобождава
човека от разни заблуждения
и разпръсва мъглата им от
духовните очи, дава възмож-
ност на чистия разум да се
взира ясно в пречистата кра-
сота на богопоклонението…
Съграждай храмове на името
на Бог и на светиите Му съ-
гласно с църковните закони
и приучвай народа да се чер-
кува, та като умилостивява
Бога с общи молитви …, да се
стреми още повече към общо
съгласие и да добива обща
полза и спасение.“

св. Фотий
Константинополски
Из: Послание до българския

княз Борис, 1; 27.

4. СВ. ФОТИЙ, СВ. КНЯЗ БОРИС-МИХАИЛ И

ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

След като св. патриарх Фотий насърчава св. братя Методий
и Кирил да мисионерстват и служат сред славяните, са съз-
дадени условия за приемане на християнството и от страна на
българите. Премъдрото решение на св. княз Борис-Михаил да
покръсти българския народ през 865 г. и да превърне България
в обединена и единна християнска държава се увенчава с ус-
пех, благодарение на търпеливото и твърдо ръководство, което
св. Борис получава от Константинополския патриарх Фотий. То
се осъществява чрез редица писма и особено подробно е изло-
жено в Послание до българския княз Борис (или Послание до
Михаил, княз на България), пратено от Константинопол в Плис-
ка през 864-865 г. В него с бащинска обич св. Фотий обширно
разяснява на своето духовно чедо – българския княз – христи-
янската вяра и съобразния с нея начин на живот и стил на дър-
жавно управление. Посланието има 114 наставления:

152

– богословски наставления (с изложение и разяснение на
Никео-Цариградския символ на вярата – учението за Св. Трои-
ца, за Богочовека Иисус Христос, за иконопочитанието);

– църковно-исторически наставления (с разказ за седемте
вселенски събора);

– духовно-нравствени наставления (с обяснение на благо-
честието и защо то е важно за всеки християнин, особено за
царя);

– управленски наставления (със съвети за морално, спра-
ведливо и достолепно управление на държавата като богоугод-
но дело, водещо към вечното спасение).

За св. патриарх Фотий властта е служение на народа. За да
има успех това служение, то трябва да бъде в име Божие. За-
щото властта е поверена от Вседържителя на земния владетел,
а той, ако е добър управник, в лицето на своите поданици ще
има пред Св. Троица свидетели за своята вяра, благородство и
царствена любов. „Това, че наистина няма по-почтено или дра-
гоценно нещо от любовта, е признато и от общите понятия,
и е засвидетелствано от божествените Писания.“ (Св. Фотий
Константинополски, из: Второ послание до папа Николай I)

Св. Фотий Иисус Христос Вседържител Св. княз Борис-Михаил

Верен на своето име, патриарх Фотий с голяма любов съ-
действа за разпространението на Христовата светлина по бъл-
гарската земя. На него, на приемниците му – светите Седмочис-
леници – и на благоверните си царе българите дължат основите
на своята култура, история, държавност и просвещение.

153

Проверете наученото

Кой е св. патриарх Фотий Константинополски? Какъв е неговият при-
нос за Православната църква?

Какви са възгледите на св. Фотий за философията и естествените
науки?

Какво важно решение се взема на свикания през 879-880 г. в Констан-
тинопол събор?

Как св. патриарх Фотий Константинополски съдейства за разпрос-
транението и утвърждаването на християнството по българските
земи?

Приложете наученото

1. Работа с документ
Прочетете писмения извор, в който св. патриарх Фотий повдига въ-

проса за Filioque (Филиокве) – т.е. самоволното добавяне от папата към
Символа на вярата приет от Вселенските събори, че Светия Дух произ-
хожда не само от Отца, но и от Сина.

Отговорете на въпросите:
– Какъв вид е изворът? Кой е неговият автор? Кога е написан? Къде е
създаден?
– С какви събития се свързва? До кого е адресиран?
– Каква е темата на откъса? Каква информация съобщава?
– Какво е посланието на извора?

Направете изводи.

Документ: „Окръжно послание“ на цариградския патриарх Фотий от 867г.
до източните патриарси

8. Те (западните) с криви размишления, с прибавени думи и преголяма дързост са предприели да
преправят ... и свещения Символ, който, поради съборните и вселенски решения, има неопровержима
сила, и с тази цел измислиха новото учение, че Светия Дух изхожда не от Отца само, но и от Сина.

9. ... Кой християнин може да търпи да се въвеждат в Света Троица две причини с допускане,
че Отец е причина и на Сина и на Духа, а Синът на Духа, и по тоя начин да се обръща единоначалието
в двубожие...? И защо би трябвало Духът да изхожда от Сина? Защото, ако изхождането на Отца е
съвършено, (а то е съвършено, защото Бог съвършен изхожда от съвършен Бог), какво ще бъде изхож-
дането от Сина? И защо? ...

16. Господ Бог наш казва: „Духът, който от Отца изхожда“ (Йоан, 15, 26), а бащите на това ново
злочестиво учение казват: „Духът, който от Сина изхожда“. ... Тази хулна и богоборческа дума е противна
на всички съвкупно светии, на пророци, апостоли, йерарси, мъченици и на всички слова на Владиката
Христа.

Св. патриарх Фотий Константинополски. Из „Окръжно послание“,
осъвременен текст на превода на митрополит Симеон.

154

Приложете наученото

2. Прочетете и определете
Прочетете и обсъдете наставленията на св. патриарх Фотий към бъл-

гарския княз.
Определете вида на наставленията според изброените критерии и ги

обозначете със съответния цифров индикатор:
1 богословски наставления
2 църковно-исторически наставления
3 духовно-нравствени наставления
4 управленски наставления

Документ: „Окръжно послание“ на цариградския патриарх Фотий от 867г.
до източните патриарси

„Кланяме се на честния кръст, на който бе раз- „Добродетелите трябва да бъдат оградени
пнато тялото на Владиката Христа и отдето е с вярата и с помощта на двете да се образува
бликнала очистителната за света кръв и от ес- сериозният човек, защото правите догмати
теството на дървото, напоено с потеклите от произвеждат живот пристоен, а чистите дела
там струи, израсна вместо смърт – живот без- възвестяват божествеността на вярата. Вся-
смъртен… Също така ние с вяра се покланяме на ко от тия неща без другото обикновено твърде
храмове, на гробове и мощи на светии, от които лесно отпада, защото не може да се вселява самó
извират на верните изцеления, като величаем и в човешките души.“
славим Христа Бога нашего, Който ги е прославил. „Не трябва да бързаш, кога говориш.“
…да се покланяме и почитаме не само иконата на „Дръж ушите си отворени за ония, които са онеп-
Христа…, но и ония на всепречистата и Приснодева равдани, а затворени за доносите...“
Мария, и на всички светии, защото първообразите „Колкото човек превъзходствува по власт, толко-
им са възвишени и заслужават почит и уважение. ва е длъжен да бъде пръв и по своите добродетели.“
Ние чрез тях се възвишаваме до едно съзерцание за „И тъй, управлявай поданиците си, като се упова-
събиране и съединение, и чрез него се удостояваме ваш не на тиранство, а на тяхната благосклон-
да се съединим по начин божествен и преестествен ност. Защото благосклонността е по-здрава и
с Бога – крайното наше желание.“ по-добра основа на властта, отколкото страхът,
а тя се добива с добродетели, с трудове и грижи за
„Ти, …който си озарен душевно с блясъка на бо- поданиците. Така и ти сам действително царски
жествения дух, изведен си към висините на благо- и приятно ще поживееш и, като запазиш за тях
честието и си извършил дело, с което се издигна държавата свободна от опасности и от непрес-
до деянието…на великия Константин, следвай пър- метнати злочестини, ще оставиш подир себе си
воначалното си мнение, намерение и благоразумие. вечна слава.“
Стой твърдо върху камъка на вярата, на който
добре те закрепи Господ. Съграждай върху правата „Като мислиш и вярваш…съгласно с предание-
си вяра дела добри и живот честен. “ то на светата съборна и апостолска Църква, ти,
„Моли се всякога Богу със свои молитви и насаме, но о, хубаво украшение на моите трудове, приемай
моли се и заедно с множеството наяве…Но колко- още и почитай светите седем вселенски събора,
то първият начин е по-пригоден за чистотата на едните – като учители, а другите – като поборни-
ума, толкова пък вторият подканя присъстващи- ци на благочестието. Защото чрез тях всяка ерес
те на подражание. Първият начин принася частна и новизна се прогонват, а предаденото издревле и
полза, а вторият ползува другите, спасението и чисто учение на Православието тъй се утвърдява
преуспяването на които е голямо свидетелство в душите на благочестивите…“
за добродетелта на началника.“

155

6.4. ОТНОШЕНИЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО
КЪМ ФИЛОСОФИЯТА, ЮДАИЗМА,
ЕЗИЧЕСТВОТО И ЗЕМНАТА ВЛАСТ

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

1. Работа със схема философия прилики и разлики
Разяснете причините, поради които св. Юстин християнство

Философ и Мъченик счита, че във философията ЛОГОС
едновременно има истинност и неистинност.

Обяснете какво е за св. Юстин християнство-
то и какво – философията с оглед на Бога и спа-
сението. Възгледът на светия мъченик поставя
ли йерархия между тях?

Използвайте мисловната схема, за да изгра-
дите отговора си точно и убедително.

2. Прочетете и разпознайте
Прочетете приведените цитати и разпознайте кои са идейно-религиоз-
ните системи, които св. Юстин Философ разглежда и съпоставя.

Св. Юстин Философ и Мъченик

???

„Има ли нещо друго, прия- „Елате, елини, и се приобщете „Кого пък вие, елини, наричате

тели, за което ни обвинявате, към несравнимата мъдрост, при- учители на вашата религия? По-

освен това, че не живеем според емете поучение от Словото Божие етите? Но това вие не можете

Закона, не сме обрязани по плът, и познайте нетленния Цар и Не- да кажете на онези, които са за-

както са били вашите отци ,и не говите герои, които не вършат познати с техните творения. На

пазим съботата като вас?“ убийства спрямо хората. Самият тези хора са известни нелепите

Нито пък ние вярваме в ня- наш вожд е Словото Божие, Което им мнения за произхода на бого-

кой друг (понеже няма друг) освен постоянно ни предводителства, вете, които може да се видят

в Този, в Когото и ти вярваш, търси не телесната сила, не кра- и у най-знаменития и първи от

Богът на Авраам, Исаак и Яков. сотата на външния вид, не знат- вашите поети – Омир. Защото,

Но ние не вярваме чрез Мойсей ността на произхода, но чистата първо, той говори, че боговете

или чрез Закона, понеже тогава душа, оградена от светостта на имат происхождение от водата:

бихме правили това, което вие живота; знаците на нашия Цар са На безсмъртните отец е Океан и

правите.“ божествените дела.“ матерь Тефиса…“ [Омир, Илиада,

Диалог с Трифона юдеина, 10; 11 За речта към елините, 5 XIV, 302]

Увещание към елините, 2

156

3. Сравнителен анализ
1) Сравнете позициите относно философията на св. Юстин Философ,
Климент Александрийски и св. патриарх Фотий Константинополски.
Посочете общото и различното между тях, като ползвате опорите в
схемата:

Св. Юстин Философ > "семена на Словото" > истина ф
и
Климент Александрийски > подготовка за вярата > л
ancila theologicae о
с
св. Фотий Константинополски > образ Божий > чист разум о
> богопоклонение ф
и
я
т
а

2) Съпоставете позициите на св. Юстин Философ и Климент Александрийски
спрямо Стария Завет. Посочете прилики и разлики в тях.

Използвайте водещите им идеи:

Св. Юстин Климент Александрийски

СЗ е по-древен от философските СЗ е възпитател на юдеите, жи-
съчинения на гръцките мислители. СЗ е вели в епохата преди Рождество Христо-
извор на знания за елинските философи во. СЗ ги подготвя да разпознаят и при-
по отношение на единия Бог. емат Иисус, да Го прославят като Месия.

Попълнете таблицата в тетрадките си. св. Юстин Философ Климент Александрийски
Позиция спрямо Стария Завет

Прилики

Разлики

157

4. Презентация
Подгответе презентация и проведете дискусия на тема:

В какво се състои работата на един владетел

Изпълнете задачата въз основа на Послание до българския княз Борис от св. Фотий Константинополски.
Текстът на посланието може да намерите в книгата на Варненски и Великопреславски митрополит Симеон „Пос-
ланието на Цариградския патриарх Фотий до българския княз Борис. Вяра и живот, писма, слова“ или на сайта
https://istorianasveta.eu.
Изградете презентацията си върху основните насоки, които св. Фотий дава на св. цар Борис, за да бъде държав-
ното му управление благословено от Бога и успешно:

НРАВСТВЕНОСТ УПРАВЛЕНИЕ

БОГОСЛОВИЕ ЦЪРКОВНОСТ

В изложението се ръководете от православното разбиране за властта като отговорност пред Бога, който я е дал,
пред Църквата и пред отечеството. Властта е служение на Бога и народа, призвание с най-висша цел – спасението
на човешките души.

5. Дискусия БОГ
Прочетете откъса от послание-
то на св. патриарх Фотий към СПАСЕНИЕ
българския княз и проведете ЦАР
дискусия върху следните, свър- НАРОД
зани с прочетеното въпроси:
БОГОСЛУЖЕНИЕ
1) Съумял ли е св. цар Борис-Ми- МОРАЛ
хаил Покръстител да постигне
този многостранен успех в под- ВЯРА
вига на нелекото царско служе-
ние и християнско благочестие?

Аргументирайте своите ста-
новища.
При обсъждането на диску-
сионния въпрос следвайте клю-
човите моменти, отразени в
схемата:

158

2) Възможно ли е днес да се реализира моделът на управление, описан от
св. патриарх Фотий в наставлението му към българския княз?

Попълнете таблица, като потърсите аргументи за защита и на двете
противоположни становища:

ДА, защото:

1.

Възможно ли е днес да се реализи- 2.
ра моделът на управление, описан
от св. патриарх Фотий в настав- 3.
лението му към българския княз? НЕ, защото:

1.

2.

3.

Вземете решение за своята позиция и я представете пред класа.
Изслушайте и аргументите на другите, като бъдете учтиви и любезни.
Оформете заключително становище на групата.

Св. патриарх Фотий към св. цар Борис-Михаил Покръстител:

„Молитствувам ти да бъдеш добър работник и верен пазител на наставленията и ожидания-
та ми. И дано да ми бъдеш знаменит и чутовен за всякакъв вид подвиг: на благоразумие отличен,
а на памет крепък; сладък в думи, а в обноски още по-сладък; любезен в срещи, а още по-любезен
към близките; най-способен, за да разсъдиш и уредиш настоящето; остроумен, за да предвидиш
бъдещето, а предпазлив, за да се предпазиш; готов, за да извършиш дела големи, а още по-готов,
за да запазиш извършеното; …много способен да уловиш пакостниците; на враговете страшен,
а на поданиците въжделен; от едните и от другите еднакво уважаван…; неподатлив на сласти,
на целомъдрие покорен; господар на гняв, приятел на кротост; бърз към издирване правото, не-
подкупен при раздаването му; в мненията си твърд, на обещанията си верен; храбър във времена
страшни…; неспособен да замениш полезни трудове и постоянство с мързел; усърден да благот-
вориш…; …противник на вражда; източник на милост, по-горен от гордост, предан на смиреност,
надменен към богатство, застъпник на сиромашия; почитател на истината, непримирим враг
на лъжата; да не се унижаваш при несполуки, да не се гордееш при сполуки; господар на езика,
пазител на слуха; на осязанието и на другите чувства неумолим надзорник; да не се поддаваш
на никоя страст… С една дума, дано да ми бъдеш не само образец и пример на добродетел и бла-
гочестие на твоите подвластни, но и на целия след тебе човешки род добро и велико назидание
за извършване добри и велики дела. За всичко това ще ти се даде неизказаното и вечно небесно
царство за неотменимо наследство, за трайно жилище и за надестествено и божествено веселие
и непрекъснато наслаждение.“

Св. Фотий, патриарх Константинополски

Из: Послание до Михаил (Борис), княз на България

159



TEMA 7

ПРАВОСЛАВИЕ И КУЛТУРА

7.1. Ролята на БПЦ и християнството за формиране на културната
и национална идентичност

7.2. Глобализацията – социални и духовни измерения
7.3. Св. Православието и съвременната култура (упражнения и практически дейности]

7.1. РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА

ЦЪРКВА И ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА ФОРМИРАНЕ
НА КУЛТУРНА И НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ

Патриаршеската катедрала 1. ТРАДИЦИОННИТЕ
„Св. Александър Невски“,
храм „Св. София - Премъдрост Божия“ ИДЕНТИЧНОСТИ И КРИЗАТА
и Софийският университет
„Св. Климент Охридски“ в град София НА ИДЕНТИЧНОСТТА В

РЕЧНИК СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ
хуманизъм – интелектуал-
но движение, което връща През втората половина на ХХ в. соци-
интереса към човека, към алните науки и науките за човека все
достойното му място в по-често говорят за криза на идентичност-
света и като мяра за пре- та. В условията на глобализация това има
красното и ценното; зараж- а връзка с отслабването на традиционните
да се като реакция на сред- идентичности. Промените в съвременното
новековната схоластика общество много често водят до трансфор-
мации, а понякога и до конструиране на
различни идентичности – индивидуална,
колективна, национална, религиозна, по-
литическа. Днес идентичността вече не се разбира „отвътре”,
т.е. не като същностен, унифициран и стабилен порядък, а като
нещо временно и променящо се, като нещо нееднозначно, отно-
сително и дори противоречиво. Днес идентичността се мисли
в противовес на традиционната „човешка природа” и се смята
за „конструкция” на равнището на говоренето и езика, в полето
на различните смисли и интерпретации.
Проблемът за идентичността се разглежда от много нау-
ки - логика, психология, социология, философия, богословие,
антропология, история, лингвистика, политология, културо-
логия и т.н. Всяка от тях развива поотделно различни подхо-
ди и теории, и говори за различни типове идентичности. В
духовните науки ясно се различават типовете идентичности:
1) национална идентичност, която има за основа общия език,
история, култура и едновременно с това тя е интегритетът
на един народ като система за неговото общо самосъхранение,
неговата исторически потвърдена жизненост; 2) културната
идентичност предполага традицията като предание, памет,
социална интеграция, образователни институции; 3) институ-

162

ционална идентичност, която ни дава държавата или Църквата; Българският патриарх Неофит се
4) политическа идентичност, която включва и политическите моли за успешен мандат на избрания
стратегии, към които спада борбата за признаване и на коя- български президент
то в индивидуален план съответства психологическата нужда
от идентичност. Принадлежността към конкретна култура и
притежаването на стабилна идентичност интегрира в себе си
и индивида, и общността. От своя страна националната иден-
тичност предполага спонтанния стремеж на човека и на общ-
ността към интеграция и затова тя има предимство пред дър-
жавната и пред политическата идентичност, защото е по-трай-
на и по-значима. Историята на българския народ показва, че и
без държавно и политическо единство неговата историческа
и културна идентичност има своите корени в общото духов-
но и културно пространство и единство - единство във вяра-
та, в езика, в обичаите. В продължение на векове съдбоносни
исторически обстоятелства са обусловили тясната връзка на
националната идентичност на българския народ с неговата
религиозна идентичност. Това прави Православната църква
опора и израз на тази културна и национална идентичност,
формирана въз основа на християнската, на православната
идентичност на отделната личност в органичната й връзка
с конкретната църковна общност. Християнската, или право-
славната, идентичност има определящо значение за начина
на живот на отделната личност и на конкретната общност.
Християнската идентичност не се отнася към обществено-
то положение и „роля” (т. нар. дискурсивна идентичност), а
към самата човешка природа, която включва идентичността
на личността и принадлежността към традицията.

2. СЕКУЛАРНИЯТ НАЦИОНАЛИЗЪМ И

НАЦИОНАЛНАТА ИДЕНТИЧНОСТ

От богословска гледна точка понятието национална идентич-
ност не е еднозначно, защото свеждането на националното
чувство до „затвореното” понятие за нация в секуларизма и
романтизма създава сериозен проблем за православната иден-
тичност. Такъв е случаят с етнофилетизма, т.е. с пристраст-
ната любов към родово-племенното начало със свеждането на
Църквата до границите на етноса (етноцентризъм). Идеологи-
зацията на отношението между националната идентичност и
Църквата води до „затварянето” на църковната идентичност в
рамките на етническата принадлежност. Така подчиняването
на православната идентичност на идеала за „държавата-нация”
през ХІХ в., особено на Балканите, помрачава „отвореността”
на понятието за национална идентичност. Национализмът, и
по-конкретно секуларният национализъм, е новост, която от
времето на Френската революция от 1789 г. се разбира като ет-
ноцентризъм. Секуларният национализъм разбира национална-
та идентичност като „национален мит”, на който подчинява и

3са.мКатУаЛЦТъУрРквНа,АтТ.еА. хИриДсЕтНияТнИскЧатНаОидСеТнтВичУнСоЛстО. ВИЯТА НА

163

ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

През своя исторически път българският народ, подобно
на другите православни народи на Балканите, най-често
е формирал своята национална идентичност под влияене на
един начин на мислене, който не е етноцентричен. Този начин
на мислене има за свой център културната идентичност като
плод от принадлежността към православната вяра, преживяна
в конкретна историческа общност. Културната идентичност е
принадлежността към конкретна общност и нейната култура.
Идентичността е свързана с чувството за принадлежност към
тази общност, а принадлежността към православната традиция
е формирала чувството на принадлежност към народа като ду-
ховно и културно единство. Доколкото тази общност изгражда
начина си на живот въз основа на вярата и ценностите, които
Църквата носи и култивира, то чувството за принадлежност
към този начин на живот формира националната и културна-
та идентичност. Богословието утвърждава една йерархията на
идентичностите, в която християнската идентичност е същ-
ностна за човека и общността в тяхната органична свързаност
и е условие за формирането на национална и културна идентич-
ност. Едва през ХІХ в. секуларният национализъм поставя под

Паметникът на св. братя Кирил и Методий пред Националната библиотека в София

164

въпрос факта, че именно чувството за принадлежност към вя- Камбана на вярата
рата и традицията на Православната църква определя принад- Зографски манастир „Св. вмчк Георги
лежността към начина на живот на конкретната историческа Победоносец“, Св. Гора Атон
общност, т.е. културната и националната идентичност. Съвре-
менните секуларни идеологии се опитват да „преобърнат” тази
йерархия на идентичности и да подчинят християнската, или
православната, идентичност на всяка друга – национална, кул-
турна, политическа и т.н. От друга страна, постмодерният ни-
хилизъм на нашето време заличава всяка идентичност, свърза-
на с човешката природа или с традицията.

Много често ролята на Православието за формирането на
културната и националната идентичност се свързва с грижата
за фолклорната идентичност и за запазването на старите бъл-
гарски традиции и обичаи. Свеждането на Православието до
фолклорна традиция и на Църквата до археологическа и му-
зейна ценност в действителност отчуждава от православната
идентичност като същностна принадлежност към Църквата
и нейния начин на живот. Начинът, по който Църквата е кул-
тивирала „остатъците” от езичество в народните традиции и
обичаи, е израз на грижата й за съхраняването на духовното
и културно единство на конкретната историческа общност, в
която човекът формира своята православна идентичност.

Християнската идентичност е динамична и универсална,
тя е отворена към постоянно усъвършенстване и обогатяване
в отношението към другия. Тя създава култура, което не озна-
чава само наследени обективни ценности и блага, но и усилие
за усъвършенстване в съгласие с „божествените образци”. Чо-
вешкото съществуване е историческо и затова християнство-
то разглежда правото на идентичност като богочовешко право
в историята, а самата история - като богочовешки процес. В
реалната история на един народ винаги е налице принадлеж-
ността към конкретна култура, традиция, нация и религия.
Това е съзнанието за принадлежност към конкретна истори-
ческа общност, която съществува преди решението на отдел-
ния човек да принадлежи към нея. В християнската история на
българския народ именно Православната църква осъществява
неговото богочовешко право да има своя национална и кул-
турна идентичност и да прояви особения си дар като народ в
икономията на спасението. Едновременно с това Православ-
ната църква има съзнанието, че нито едни народ не може да
бъде носител на всички дарове на Светия Дух. Нито един на-
род не може да живее в пълнота живота в Светия Дух, отделен
от другите народи, които съставят заедно с него единия Бо-
жий народ – Църквата. С подчертаването на присъствието на
Христос културната или социалната особеност на едни народ
получава ново духовно съдържание и приема печата на новия
живот в Светия Дух. В условията на глобализация историче-
ската отговорност означава преодоляване на „затвореността”
на националната изключителност и способността на даден на-
род да предложи своята култура на другите като свидетелство
на своята православна идентичност.

165

Проверете наученото

Какво е „криза на идентичността”? Как се конструират идентичности
в съвременния свят?

Какво е мястото на културната и националната идентичност в гло-
балното село?

Как съборността може да се противопостави на глобализма?

Приложете наученото

1. Обсъдете в час
Обсъдете въпросите с помощта на схемата:

Как формирането на „новите” ценности на глобализирания свят води до
създаването на множествени идентичности?

Има ли йерархия на идентичностите в глобалния свят? Обосновете се.
Какви още идентичности можете да добавите към схемата?

индивидуална ?
политическа

ИДЕНТИЧНОСТ

религиозна колективна

национална

166

Приложете наученото

2. Работа в група
Разделете се на малки групи и заедно попълнете таблицата.
Обяснете ролята на Българската православната църква за формиране

на национална и културна идентичност, и в същото време за преодолява-
не на „затвореността” на националната изключителност.

Представете изводите, до които сте достигнали, пред класа.

РОЛЯТА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

за формиране на национална за преодоляване на „затвореността” на националната
и културна идентичност изключителност

3. Разрешаване на проблем
Споделете какви примери за „фолклоризация” на Православието (пред-

ставянето му само като древни обичаи и традиции) и свеждането на
Църквата до археологическа и музейна ценност виждате около себе си.

Потърсете решение на този проблем, като работите в група и следва-
те следните стъпки:

1) Обсъдете причинно-следствените връзки чрез поставяне на
въпроса: Защо това се е случило? Какви са причините за това?
2) Предложете трите най-ефективни според вас решения на про-
блема.
5) Анализирайте в групата положителните и отрицателните
ефекти от предложените решения и ги подредете по важност.
6) Представете резултатите от работата на групата пред це-
лия клас.

Нестинарски ритуал – лъжеправославие и псевдоцърковност

167

7.2 ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА –
СОЦИАЛНИ И ДУХОВНИ ИЗМЕРЕНИЯ

Понятието глобализация се употребява за пръв път през
50-те години на ХХ в. (в справочниците на „Мериан Уеб-
стър”), когато в световен план започва процес на интегра-
ция. Появата на нови видове транспорт и особено бурното
развитие на информационно-комуникационните технологии
правят глобализацията не само желана, но и възможна. В
края на ХХ в. понятието глобализация изведнъж става поч-
ти незаобиколимо както в научните кръгове, така и в попу-
лярната литература и в медиите.

РЕЧНИК 1. ПРОЦЕСЪТ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ В

радикален позитивизъм СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ – ФАКТОРИ ЗА НЕГОВОТО
– разбиране, според което
позитивното знание, т.е. РАЗВИТИЕ
знанието, постигано един-
ствено чрез експеримент и Процесът на глобализация се разглежда най-често в иконо-
рационален анализ, изчерпва мическо-финансов аспект и се свързва с интеграцията на
цялата реалност и не оста- пазара на стоки и капитали по целия свят, с премахването на
вя място за никакво религи- ограниченията в международната търговия и инвестициите.
озно познание Обективно погледнато обаче глобализацията не се свежда само
харизма - Дар на Божията до финансовите и икономическите фактори, защото тя не е само
благодат, особен благода- нова фаза в развитието на капитализма, а въвежда нова систе-
тен дар, който се дарява от ма на обществени отношения. Организациите, които се борят
Бога и става съдържание на за човешки и граждански права, правят едно терминологично
човешката личност уточнение и говорят за глобализация отгоре и за глобализация
отдолу. Първата обхваща икономическата и политическата
дейност и сътрудничеството на държавните структури и тран-
снационалните организации и компании. Втората предполага
социалното, културното и политическото сътрудничество меж-
ду местните, националните и международните граждански ор-
ганизации, което има за цел постигането на идеала за „граж-
данско общество”. Могат да се разграничат естествените про-
цеси на глобализация и идеология на глобализма, която разбира
глобализацията като проект, в който трябва да бъдат включени
всички аспекти на обществения, политическия, икономическия
и културния живот.

Основни движещи фактори в процеса на глобализация са
развитието на технологиите и на капитализма, премахването
на националните граници и интеграцията на пазара. Глобали-
зацията е белег за края на модерността. За глобализацията до-
принасят и важни исторически събития със световно значение,
случили се през втората половина на миналия век: голямата
петролна криза, падането на Берлинската стена, разпадът на
СССР. Така в края на ХХ в. се смята, че глобализацията е не-
обратим процес, който води до трансформации във всички об-
ласти на обществения живот.

168

Основна характеристика на глобализацията през ХХІ в.
е доминирането на транснационалните корпорации и на фи-
нансовите организации над националните икономики. В усло-
вията на глобализация това води не само до отслабването на
малките държави в икономически план, но и до отслабването
на местните култури и традиции под натиска на глобалната
култура и начин на живот. Основна форма на тази глобална
култура е консумеризмът, потребитеското отношение. Наред с
тези видими последици, глобализацията има и по-дълбоки ду-
ховни последици, които засягат както основните структури на
обществения живот, така и културната, и религиозната иден-
тичност на човека. В условията на глобализация постмодер-
ният нихилизъм с лекота заменя религиозната, националната и
културната идентичност на съвременния човек и заличава вся-
ко усещане за принадлежност към конкретна историческа, ре-
лигиозна и културна общност. Това е и причината феноменът
на глобализацията да бъде една тема, която не може да бъде
заобиколена в отношението на Църквата към обществото.

В условията на глобализацията потребителската идеология
подчинява обществените структури и отношения на законите
на потребителството, а основното достойнство на човека е в
това да бъде консуматор. Като премахва ограниченията в дви-
жението на стоки, капитали и услуги, глобализацията спомага
за удовлетворяването на всички потребности на човека да кон-
сумира и така да осъществи идеала си за щастие.

169

Развитието на информационно-комуникационните техноло-
гии е друг важен фактор в процесът на глобализация. Той има о
влияние върху живота на съвременния човек и води до същест-
вени промени в него. Бързият пренос на информация, новите
форми на комуникация и тенденцията към виртуализация на все
повече области от живота слагат своя отпечатък върху междучо-
вешките отношения, върху начина на живот и дори върху самата
човешка идентичност. Развитието на информационните техно-
логии прави възможно т.нар. пространствено-времева компре-
сия, която позволява някой да бъде едновременно на различни
места и в различно време. Социологията и психологията тепърва
ще търсят отговор на въпроса какви ще бъдат психологическите
и най-вече антропологичните последици от тоталната техноло-
гизация на живота. Навлизането на технологията в самото чо-
вешко битие нарушава органичното отношение към живота и
застрашава самата човешка идентичност.

2. ИДЕОЛОГИЗАЦИЯ НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Важна особеност на глобализацията е културната хомогениза-
ция, която е резултат от налагането на глобалната култура. По-
нятието глобална култура е свързано с разграждането и изчезване-
то на автентичните национални и културни особености в живота
на местните общности. Това може да се види в музиката, в начи-
на на обличане и в поведението на феновете по трибуните, които
днес са почти едни и същи във всяка част на света. Налагането на
английския език като език на глобализацията премахва езиковите
бариери, но – освен че улеснява комуникацията, то води до хеге-
мония на езика. Това допринася за разпространението на културни
норми и ценности, формирани в контекста на западната култура и
мироглед. Глобализацията спомага за налагането на тези култур-
ни норми и ценности като универсални, а това има съществени
последици не само за обществото, но и за отделните личности и
тяхната идентичност. Глобализацията не засяга само държавите, а
трансформира човешкия живот, личност, идентичност и емоции и
прониква в местния житейски контекст. Тя създава един начин на
живот в технократична среда, автоматизирана икономика, бюро-
кратична власт и радикален позитивизъм. Глобализацията разпада
връзките между мястото на живот и културната идентичност на
човека. Неговите семейни, обществени и икономически отноше-
ния много често надхвърлят държавните и националните граници.
Съвременният човек все по-малко се свързва със своята държава
и народ като конкретна историческа, духовна и културна общност.
Той е готов да замени своята национална, културна и дори рели-
гиозна идентичност и да живее като човек без принадлежност. В
съзнанието си той все повече носи свойствата и правата на „уни-
версален човек”, а понятието глобално село все повече заменя йе-
рархично структурираните национални култури. Тази нова иден-
тичност става възможна в условията на разпад на традициите и
общностните форми на живот, които в условията на глобализация
имат все по-малко значение, ценност и смисъл.

170

Процесът на глобализация влияе и върху отношението на
съвременния човек и общество към важните теми на биоети-
ката, които се отнасят о към тайната на живота и към самата
човешка идентичност. Това е свързано най-вече с налагането
на „новите” ценности на глобализирания свят в дискусията от-
носно приложимостта на граничните биомедицински проце-
дури и с тяхната оценка с критериите на утилитарната етика.
Логиката на глобализирания пазар превръща експериментите
и използването на биомедицинските технологии в обект на ин-
терес от страна на транснационалните технологични корпора-
ции, които налагат тази пазарна и консуматорска логика дори
когато трябва да се вземат решения по въпросите на живота и
смъртта. Днес биоетическите казуси относно правото на аборт
и евтаназия експериментите в областта на генетиката и опити-
те за манипулиране на човешкия геном, медицинските практи-
ки на трансплантация на органи и на изкуствено оплождане и
т.н. се разглеждат преди всичко във връзка с регламентиране-
то на права, пазарни взаимоотношения и спецификата на тех-
нологичните процедури. При вземането на решения относно
въпросите за живота и смъртта са валидни само мненията на
„експертите, а нравственото и духовното измерение на биое-
тическите казуси е на заден план. Пренасянето на въпросите
на биоетиката в ценностния свят, формиран от идеологията на
глобализма, и особено в полето на пазарно-потребителските
взаимоотношения ограничава възможността за доближаване
до антропологичната и духовната перспектива, в която тя има
смисъл. Църквата настоява отговорите на биоетичните въпро-
си да се търсят не с „мерките” на секуларната публична ли-
берална етика, а като нормативна защита на ценността и дос-
тойнството на човешката личност и с благодарност към Бога,
който дарува на човека свещения дар на живота.

3. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

Вотношението си към глобализацията Православната църква
следва принципа на социалната отговорност на христия-
ните. Това отношение включва етическите и социалните аспекти
при решаването на актуалните проблеми на съвременността, но
с ясното съзнание, че те имат духовно-екзистенциални причини.
Православната църква не е принципно против процесите на гло-
бализация и на интеграция и доколкото те не налагат принципи,
норми и ценности, ограничаващи християнския начин на живот.
В същото време Църквата култивира съзнанието, че идеология-
та на глобализма разрушава традиционните идентичности, т.е.
духовното и културното единство на конкретните исторически
общности, а оттам и устоите на самата християнска идентичност
на съвременния човек. Глобализацията допринася за налагането
на принципи, норми и ценности, които подменят и разрушават
християнската идентичност. Църквата трябва да бъде вярна на
своя етос на изграждане на зрели и отговорни личности с устой-
чива християнска идентичност, характер и йерархия на ценнос-

171

ти, с критична позиция спрямо всеки опит за подмяна на тази
идентичност. През вековете Църквата е изграждала хора с прео-
бразен начин на живот (срв. Рим. 8:19), които със своите добри
дела са свидетелство за истината на Евангелието. Православна-
та църква отговаря на съвременните проблеми преди всичко със
своя подвижническо-литургичен живот и с примерите на живо-
та на своите светци като съборни личности, които обхващат в
себе си целия свят със своята молитва, извираща от любовта към
Бога, човека и творението. Вместо глобализъм, Църквата пред-
лага съборността като начин на единство в Христос, който дава
възможност на всеки човек и на всеки народ да прояви своята
своеобразност и харизма като плод на Светия Дух заради един-
ството в Светия Дух.

Единственият правилен отговор, който човечеството може

172

да даде пред настъпващата опасност от глобализма, е разкри-
ването на автентичния християнски живот и изграждането
на лична и общностна идентичност в общение с Богочовека
Христос, Който чрез Светия Дух пребивава в Църквата, във
всеки народ. Наред с този същностен отговор на процеса на
глобализацията Църквата се изправи лице в лице с обществе-
ните предизвикателства, които глобализацията носи със себе
си, като следва своя многовековен етос на социална отговор-
ност. Църквата не се стреми към образуването на хомогенна
смес от народи, а към утвърждаване на специфичните особе-
ности и своеобразност на всяка общност в нейното духовно и
културно единство. Макар от самото си зараждане да е орга-
низирана на териториален принцип, тя е била готова да при-
еме в себе си всичко, което е придобила на дадено място и
време и като го преобрази да му придаде вечно назначение и
смисъл. Църквата обхваща в себе си всичко и не може да бъде
обхваната от нищо и нейното предназначение е да приеме и
да възглави всичко в Христос (срв. Еф. 1:22-23) и да направи
всички участници в живота на троичния Бог.

Проверете наученото

Какво наричаме глобализация отдолу и глобализация отгоре? Какво об-
хващат те?

Кои са факторите, които движат глобализационните процеси в XXI век?
Каква е разликата между съборността и глобализацията?

Приложете наученото

Обмен на мнения
Споделете вашите възгледи за глобализацията, като обмените мнения
по следните въпроси:

Какво означава думата „глобализация“? Какво е значението на това яв-
ление в съвременния живот? Защо?

Колко често използваме думата „криза“? Какви са причините, които
пораждат моралната и духовна криза в съвременния свят?

Какво е вашето отношение към биоетични въпроси като клониране,
евтаназия и сурогатно майчинство?

Какви, според вас, могат да бъдат психологическите и антропологиче-
ските последици от тоталната технологизация на живота?

173

7.3. ПРАВОСЛАВИЕТО И СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

Отговорете на въпросите, като подберете примери
от средата, в която живеем, и съвременната култура:

1. Какви образи и събития от заобикалящия ви свят можете да свър-
жете с ключови понятия и изрази като:

криза на „конструиране” на
идентичността идентичности

дискурсивна
идентичност

Субкултура и „идентичности“ 2. В какво според вас се проявява пространствено-времева компресия,
която днес се реализира с помощта на съвременните информационни
технологии? Какви са последствията за личността на човека?
3. Как се проявява културната хомогенизация в нашето съвремие?
Как бихте илюстрирали изрази като:

глобално село универсален човек

съборна личност харизма и нихилизъм
в съвременния свят

174

Ученическият православен хор при НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“
Указания:
Представете вашите идеи във вид на кратки презентации, плакати,
постери, колажи, „малки сюжети” или сторитейл.
Съберете ги във виртуална изложба под надслов: Кризата на идентич-
ността и „новите” ценности на глобализирания свят, или Съборност
и културна идентичност vs. глобализация, или др.
Организирайте дискусия.

Препоръки:
Подбирайте кратки текстове.
Илюстрирайте с близки и познати на всички примери и изображения

или известни случаи и събития.
Ключовите изрази на слайдовете ще станат удобна опора на вашето

устно изложение.
Не използвайте думи, които са част от разговорния и просторечния

стил.

175



TEMA 8

ОТНОШЕНИЕ НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА КЪМ ОБЩЕСТВОТО

8.1. Християнско учение за семейството
8.2. Секуларизъм и християнство
8.3. Християнското разбиране за труда
8.4. Гражданско общество и религиозна общност – морални и социални измерения
8.5. Православната Църква и съвременното общество

(упражнения и практически дейности]

8.1 ХРИСТИЯНСКО УЧЕНИЕ ЗА СЕМЕЙСТВОТО

Св. Богородица с Богомладенеца Иисус Христос и праведния
Йосиф

1. СЕМЕЙСТВОТО КАТО СОЦИАЛНА КАТЕГОРИЯ

Семейството е основната клетка или структура на общество-
то, която проявява човешката социалност. Едновременно с
това то е възможност и основен фактор за формирането и со-
циализацията на човека. Семейството се заражда в срещата на
две личности – мъжа и жената – и е място и кръстопът на мно-
жество отношения: лични, биологични, социални, правни и др.
Поради това то е не просто среда и възможност за съвместно
съжителство, но едновременно с това то е невралгична точка на
междучовешки отношения. Семейството има решаващо влия-
ние върху личностите, които го съставят, защото чрез него се
формира тяхното колективно съзнание и идентичност.

178

В зависимост от различната култура, семейството може да
приеме различни форми, защото социалните промени влияят
върху облика на семейството, както и на брака. Така в аграр-
ното общество доминира патриархалното семейство, което
обхваща три поколения, докато в градското и модерното ин-
дустриално и постиндустриално общество преобладава малко-
то семейство, или т. нар. ядрено семейство, което обикновено
включва малък брой лица от две поколения – съпрузите и тех-
ните деца.

В съвременното общество семейството няма статус, ка-
къвто то е имало по-рано при формирането на социалния жи-
вот. Неговото функциониране е ограничено, тъй като много
от функциите му се поемат от държавата. Въпреки това то е
рамката на първоначалното въвеждане на децата в социалното
общение и живота като личност. Като такова семейството про-
дължава да бъде основният фактор за формирането и социа-
лизацията на човека. То е пространството и изходната точка
за срещата на човека с другите личности и за формирането на
отношения с тях.

2. СЕМЕЙСТВОТО – ОПИТ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ

НА ВЗАИМНОСТТА КАТО ВЪЗПЪЛВАНЕ
НА ЧОВЕКА В ДРУГИЯ

За Църквата човекът не е изолиран индивид или статично съ-
щество, а личност, която постоянно се развива като участва
в цяла поредица от отношения. Основна истина на християн-
ската антропология е, че човекът е сътворен по образ Божий,
за да се осъществи като битие на общението, т.е. като личност.
Оттук се вижда и антропологичният смисъл на семейството – то

179

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ е път и начин, по който човекът се осъществява като битие на
общението, т.е. като личност. В перспективата на това разби-
В езичеството сексуалното на- ране за човека, семейството се основава върху две фундамен-
слаждение има магичен, сакрализиран тални ценности – съжителството в любовта и уникалността на
характер и то става „сакрално” и в всяка личност.
новото псевдоезичество. В христи-
янски контекст сексуалността се Бракът и семейството като алтернатива на безбрачието
мисли като пренасочване или прео- имат своето основание изключително в дара от Бога – това
бразяване на ероса, който е начин и е богодарувана възможност за осъществяване на човека като
възможност за отваряне към другия, личност в пространството на брачния завет. Този дар консти-
начин за изграждане на личностно туира статуса на призвание, което човекът може да осъществи
отношение и взаимност. В христи- в брачната общност.
янската интерпретация няма място
за абсолютизирането на ероса, нито „Още при сътворяването на човека по образ Божий сътворяването
за ултрааскетичното отхвърляне на на жената е ясно обвързано с това, че „не е добре за човека да бъде сам”
всяко наслаждение, а се предполага (Бит. 2:18), което ще рече, че двамата са сътворени, за да бъдат в об-
преобразяването на плътската лю- щение. Когато обяснява думите „от реброто”, св. Йоан Златоуст под-
бов в личното отношение към другия. чертава, че жената е сътворена „от средата”, т.е. не да господарува
над мъжа или мъжът да господарува над нея, а да бъде до мъжа си, да
съсъществува с него, да бъде в общение и взаимност с него.

Семейството не е сдружение по интереси, нито група от
индивиди. То не може да бъде сведено до обикновена струк-
тура на обществения живот, която има за цел да осигури даден
социален или икономически статус на лицата, които включва.
В съвременното общество има много подобни структури, но
нито една от тях не може да се нарече семейство. Семейството
предполага истинско съжителство в любовта, т.е. любящото
участие на всички в събитието на живота, в раждането на един
неин член и в смъртта на друг, в радостта на един и в скръбта
на друг. То е пространство, в което логиката на съвместното
съществуване и всички отношения се определят от любовта.

Бракът като освещаване на семейството е път, по който
човекът осъществява себе си като битие на общението, като
богообразна личност. След падението Бог установява брака по
начин, съответен на нашето настоящо съществуване, на акту-
алната ни екзистенциална ситуация. Той е и път на човека да
достигне смисъла на своето съществуване, което е възможно
единствено чрез отношението на взаимност, чрез съсъщест-
вуване и съживеене с и заради другия.

В съвременното общество отсъства каквато и да било идея
за светостта и ценността на брака, а в постмодерната култура
бракът, а и семейството въобще, се смята за нещо архаично и
за пречка пред индивидуалните права и свободи, пред индиви-
дуалното утвърждаване и реализация.

Втората фундаментална ценност, върху която се изгражда
семейството е уникалността на всяка личност. Семейството е
съжителство в любовта, в което нито един член – независимо
от социалните и културните условия - не е безличен индивид,
нито живее в сянката на другия. То е „работилница”, в която
всяка уникална и неповторима личност се изгражда чрез лю-
бовта, уважението и взаимността.

180

3. СЕМЕЙСТВОТО - МЯСТО НА ПОДВИГ И

ЖЕРТВЕНА ЛЮБОВ

За Църквата правното и биологичното формиране на семейс-
твото не означава автоматично и неговото истинско функ-
циониране. То трябва да се постигне и затова бракът е винаги
подвиг и жертвена любов за другия, несебично приемане на
другия в любов, взаимност, съживеене. Това прави семейството
място за нещо много повече от обичайно социално съжител-
ство или от обикновена потребителска група. В него човекът
може да осъществи най-дълбоката си потребност от общение и
взаимност, което не се ограничава до икономическите отноше-
ния, а има за своя основа любовта. То е пространство на един
удивителен опит от осъществяване на любовта и свободата -
същностните характеристики и на самата Църква.

Подвигът в брака означава самоограничаване заради другия, означава
преодоляване на навиците и стереотипите, придобити от различното
семейно възпитание, културна среда, образование и т.н., които двамата
носят със себе си. Подвигът в брака има за цел двамата да осъществят
общия потенциал, с който са сътворени – любовта.

Според християнското учение семейството не може да се
разбере независимо от общението с Христос и Църквата, за-
щото то остава пред опасността да се превърне в огнище на
разгарящ се групов егоизъм и себичност. Във връзката си с
Църквата, семейството се поддържа като истинско съвместно
съжителство чрез грижата, служението и жертвената любов за
другия, която се осъществява като подвизаване, или непреста-
нен подвиг, на отричането от себичността и егоизма.

Благодарственото /= евхаристийно/ отношение към собст-
вената природа, тяло и пол и към природата, телесността и
пола на другия, който е даруван в брака, е основен принцип и
на християнската етика на сексуалността.

4. ОТНОШЕНИЕТО РОДИТЕЛИ–ДЕЦА

Семейството не се изчерпва със съвместното съжителство
на брачната двойка, а предполага появата на поне едно
дете, което е плод от взаимната любов на съпрузите.

Раждането на деца е дар Божий и благословение, защото
биологичното раждане е радост и икона на Възкресението.
Това е смисълът на Божията заповед – да бъдат (двамата)
една плът (Бит. 2:24). Появата на трети, четвърти и т.н. в
брачната общност е предизвикателство пред естествения его-
изъм на двамата, които трябва да приемат този трети в брач-
ната общност и да споделят с него своята взаимна любов. За-
това любовта към децата в рамките на семейството не може

181

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ да бъде компенсация на липсата на любов между съпрузите.
Семейството е способност за споделяне на взаимната любов
Решението на съпружеската между съпрузите с някой „трети“.
двойка да има деца не е обикновен
ежедневен акт, а би трябвало да се Най-големият дар за децата в семейството не е нито до-
съпътства от познаването на цяла брото образование, нито „инвестициите в тяхното бъдеще”,
поредица от отговорности – комуни- а взаимната родителска любов, включването им в любящата
кативни, педагогически, икономичес- атмосфера на семейната взаимност. Основен принцип на се-
ки, обществени и т.н. Желанието за мейното възпитание е родителите ежедневно да възрастват
раждане на деца може да бъде моти- в любовта, тяхната любов да расте и те да развиват една ат-
вирано от егоизма или от следването мосфера на любов, която да даруват и в която да посвещават
на принципа „така правят всички”. То своите деца. В семейното обкръжение за пръв път се проявя-
може да бъде дори отчаян опит на ва социалността на човека и се осъществява първоначалното
някой да търси смисъл в живота си, му въвеждане в общността, която до голяма степен определя
тъй като не го намира в личността и целия му живот. С подкрепата на родителите, както и на
на другия – на съпруга или на съпруга- всички останали членове от семейното обкръжение, детето
та – и в брачната връзка. формира първата си представа за света и обществото, фор-
мира своята вяра и възглед за света, култивира уважение или
презрение към хората около себе си и така развива дух на со-
лидарност или на индивидуализъм. Затова нито една инициа-
тива на държавата не може да замени ролята на семейството
при въвеждането на децата в общността.

Най-важният фактор за формиране на нрава /= морала/

182

на децата е отговорността на родителите. Но той се форми-
ра не само с думи и съвети, но и с живота, примера и ман-
талитета на родителите и на хората от тяхното обкръжение.
Децата са най-чувствителни към поведението на по-възраст-
ните и затова примерите от живота имат голямо въздействие
върху тях. Затова в ранна детска възраст те подражават на
по-възрастните, и особено на своите родители. Отношенията
с родителите, които са по-интензивни по време на детството,
оставят трайни следи и в по-зряла възраст. Оттук следва, че
родителите са длъжни да живеят смислено и по християнски.
Основата на вътрешносемейните отношения е любовта – е
най-добрият практически пример за децата, а стремежът на
родителите към усъвършенстване е най-доброто възпитание
за техните деца.

За възпитанието и духовното съзряване на децата е необхо-
димо изграждане на авторитета на родителите. Истинският
авторитет по примера на Христос не е силата или насилие-
то, а в истината, която убеждава. Авторитетът не се крепи
на потискането, а на любовта и служението. Злоупотребата
с авторитета и превръщането му в тиранична власт от страна
на родителите има отрицателни последици. Но за да приемат
авторитета на родителите си и за да ги слушат, децата имат
нужда от любов и разбиране. Тази грижа обаче не бива да се
проявява по тираничен начин, нито да служи за задоволяване
на егоистичните цели на родителите. При възпитанието ро-
дителите трябва да имат разсъдителност да примат грешките
на децата и да зачитат тяхното достойнство в духа на любо-
вта. Всяко дете е уникална и неповторима личност, която има
нужда от особена грижа.

Съвременното общество предлага на децата множество
възможности, стимули и предизвикателства, които се превръ-
щат в изкушения за тях главно поради липсата на опит. Зато-
ва е необходимо тяхното послушание към родителите, но не в
рамките на отношението власт-подчиненост, а като плод от
взаимното доверие и любов в семейството. Това предполага
постоянния диалог между родителите и децата, в който се от-
крива истинската ценност на всяка личност.

Проверете наученото

Как в християнската антропология се съотнасят понятията личност,
отношение, семейство?

Кои две фундаментални ценности в семейството показват, че бракът
е път и начин за осъществяване на човека като битие на общението?
Какво може да се случи, ако равновесието между съжителството в лю-
бовта и уникалността на всяка личност бъде нарушено, ако съществува
само първата характеристика без втората и обратното?

Може ли семейството да бъде един от социалните фактори, които
днес задълбочават пропастта между поколенията? Как гледате на ди-
алога на децата с техните родители? Какъв смисъл има авторитетът
на родителите и как го приемат децата? Къде се корени днес кризата на
семейството?

183

Приложете наученото

1. Обсъдете, сравнете, определете
Прочетете и обсъдете новозаветното учение за мъжа и жената, из-

разено от св. апостол Павел. Какви модели на общение в семейството
разкрива апостолът в отношението на Христос с Църквата?

Прочетете богословския текст, който тълкува съдържанието на
апостолското наставление.

Сравнете библейските текстове с тяхната богословска интерпрета-
ция.

Определете каква е промяната във вашето разбиране на библейския
текст след прочита на богословското му тълкувание.

„Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на
жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. Но както църк-
вата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.
Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за
нея, за да я освети... Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си:
който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни
и съгрява, както и Господ – църквата, понеже ние сме членове на тялото Му ...
„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат два-
мата една плът“. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата. Тъй и всеки
един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си.“

(Еф. 5:22-33)

„Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и
жената - на мъжа. Жената не е господарка на тялото си, а
мъжът; също и мъжът не е господар на тялото си, а жената.“

(1Кор. 7:3-4)

184

Приложете наученото

В Посланието до ефесяни (5 гл.) апостол Павел подчертава, че брачното общение между
мъжа и жената е възможно в Христос и в Църквата. В християнски контекст апостол Павел
не говори нито за страх на жената от мъжа, нито за надмощие на мъжа над жената, вклю-
чително и физическо. Мъжът е призван да обича жена си като собственото си тяло – така,
както Христос обича Църквата, а това означава да я обича със съвършена любов, да е готов
на жертва за жена си по подобие на Христос. Призивът на апостол Павел към жената да се
подчинява на мъжа си означават тя да е в служба на любовта на мъжа си, като се стреми по
никакъв начин да не се отдалечава от него; става въпрос за страх от това да не се навреди
на любовта и тя да не изчезне.

Затова в Посланието до коринтяни (1Кор. 7 гл.) апостол Павел подчертава, че мъжът не е
господар на своето тяло, а жената, и обратно – жената не е господар на своето тяло, а мъжът.
Това не означава господстващо положение на някой от двамата съпрузи, а взаимното отдаване
и съпринадлежност един на друг в любовта.

2. Работа с библейски текст

Прочетете думите на св. апостол Павел, отправени към децата и ро-
дителите в християнското семейство (Еф. 6:1-4) и заедно потърсете
отговор на въпросите:
Защо християнското послушание към родителите е в името на Господа?
Какво означава при възпитанието родителите да не дразнят децата си?
Защо според вас „наставлението Господне“ е винаги диалогично?
Как изгубеният диалог между личностите в семейството прави невъз-
можна тяхната среща като събитие?

„Вие, децата, бъдете послушни на родителите си, в името
на Господа, защото това е справедливо. „Почитай баща си
и майка си“ (това е първа заповед с обещание), „за да ти
бъде добре, и да живееш дълго на земята“. И вие, бащите, не
дразнете децата си, а ги възпитавайте в учение и настав-
ление Господне.“

(Еф. 6:1-4)

3. Есе

Как разбирате подвига (подвизаването) и жертвената любов в семейс-
твото? Оставят ли те място за себичността и егоизма? В контекста
на християнското учение за спасението може ли в семейството грижа-
та за другия да има граници? Представете своите разсъждения в кратко
есе. Какво заглавие бихте избрали за своя текст?

185

8.2 СЕКУЛАРИЗЪМ И ХРИСТИЯНСТВО

РЕЧНИК

Реформация – обществено 1. ПОНЯТИЕ ЗА СЕКУЛАРИЗАЦИЯ
и религиозно движение в
Западна Европа през ХVI в., Важен елемент в сложния процес на трансформация на тра-
което има за цел реформира- диционното общество в модерно е секуларизацията.
нето на Римокатолическата Думата секуларизъм (от лат. saeculum – век; времето, отре-
църква и води до обособява- дено на човека, времето в човешката история) означава при-
нето на протестантство- вързаност към времето и неговите условия, към тукашния зе-
то като отделно християн- мен живот. Самия процес на откъсване от свещеното и насоч-
ско изповедание ване към светското се обозначава с термина секуларизация (от
секуларизъм – убеждение лат. saecularistatio).
или идеологическа позиция,
според която обществени- Тя е процес на еманципация на обществото от наставни-
ят живот трябва да бъде чеството на Църквата и ограничаване на влиянието, което
изцяло освободен от всички дотогава религията е имала в обществото в културен, мора-
форми на религиозност и от лен, политически и цивилизационен план. Това е процес, при
влиянието на религиозните който религията престава да нормира социалните отношения
институции и структури, а общественият и културният живот се освобож-
атеизъм – отричане на дават от доминирането на религиозните институции и симво-
идеята за съществуването ли. Основна характеристика на модерното общество е именно
на Бога въз основа на пред- съзнанието за секуларността на света и за независимостта на
поставката: Бог не може да личния и обществения живот от религията. С оглед на това
бъде доказан рационално и правилното разбиране и оценка на секуларизацията са условие
следователно не съществу- за правилното разбиране на възникването и развитието на мо-
ва дерното общество.

186

2. ФАКТОРИ НА СЕКУЛАРИЗАЦИЯТА Схоластиката на късното
Средновековие затваря истина-
Секуларизацията се корени в културното развитие на Европа та за Бога и човека в границите
в зората на европейската модерност. на човешкия разум /дори в сами-
Това предизвиква реакцията на европейското Възраждане те логически процедури/, прена-
– обръщането към античния идеал за високата ценност на чо- ся вината от първородния грях
века и красотата на човешкото тяло, интерес към вътрешния върху всички хора и обвързва
свят на човека, който вече не е обречен да бъде в тъмницата на спасението на човека с тотал-
своето греховно тяло, преоткриване на творението чрез естест- ната му подчиненост на църков-
венонаучни изследвания, доказване творческите способности ната институция, „забравя” за
на човека чрез редица технически изобретения. Този процес високото му място в творение-
определяме като европейски хуманизъм. то и за дара на свободата.

ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ

Европейското Просвещение ут-
върждава материята и сетивното
като отхвърля онтологичното, под-
държа „натуралистична” концепция за
човека и обществото, която ражда
опит да се устрои политическа ико-
номия на базата на сетивно-мате-
риалните фактори в обществения
феномен.

Идеите на Просвещението но-
сят печата на автономията на су-
бекта и абсолютизирания индиви-
дуализъм. Основани на рационализма,
те носят познание, което зависи от
индивидуалните възможности на раз-
ума, прокламират и морален живот
според природните нужди и желания
на общия „Човек”. Природните стре-
межи и нагонът на индивида се под-
чиняват само на общата разумност
на природата, а това създава основа
за формиране на икономическия либе-
рализъм.

Проектни скици и чертежи на Леонардо да Винчи

187

Въпреки тези процеси Римокатолическата църква в сред-
новековна Европа запазва своето господстващо положение в
обществото и изявява претенцията си да регулира както ця-
лостния живот на човека, така и обществените процеси. През
XVI-XVII век обаче тя понася удари и в самата религиозна сфе-
ра. Първите семена на съмнението са богословски, доколкото
се оспорва ролята на земната Църква, т.е. Римокатолическата
църква, за спасението на човека. Появата на протестантизма
през ХVІ в. и последвалата Реформация довеждат до ограни-
чаване ролята на Римокатолическата църква в обществената
сфера, а в опита от религиозните войни от ХVІ-ХVІІ в. се раж-
да идеята за веротърпимост и толерантност. Това води не
само до отслабване авторитета и влиянието на Римокатоличе-
ската църква, но и до отхвърлянето на принципа „на когото е
властта, негова е религията”.

В руслото на европейския хуманизъм се заражда европей-
ското Просвещение: то освобождава индивидуалната отговор-
ност и критичния подход към религиозната вяра, то е критика
на тоталитарната власт и методите за налагане на авторитета
на Римокатолическата църква през Средновековието. Евро-
пейското Просвещение има борбена антирелигиозна насоче-
ност – не винаги атеистична, но винаги антиклерикална.

В сферата на политиката се поставя под съмнение религи-
озното легитимиране на абсолютната монархическа власт на
френските и английските крале, която по това време била про-
възгласявана като християнска ценност. Резултатът е премах-
ване на абсолютизма и отделяне на религията от политиката,
а също и на религиозните институции от държавата. В дейст-
вителност това е секуларизация на политиката и институ-
циите, която има като резултат отрицателното отношение към
християнството като религия. Постепенно се променя самата
обществена сфера и се обособява т. нар. частна сфера на чо-
вешкия живот, към която се пренася и религията. Тя се прев-
ръща в частен въпрос, т.е. остава да съществува само в сфе-
рата на човешката интимност. Тя вече не нормира публичния
и обществения живот и не определя йерархията от ценности,
а религиозните институции престават да имат реално влияние
върху живота на отделния човек.

Индивидуалните права на всеки човек вече се предопределят не он-
тологично, а от биологичния живот. На едностранчивата религиозна аб-
солютизация на душата или на духа като определящ елемент на същест-
вуването на човека Просвещението противопоставя идеята за душа и
тяло, които са комбинация от биологични функции. На божествения про-
виденциализъм в човешката история се отговаря с феноменология на раз-
витието на инстинкта за самосъхранение. Над свободата по образ Божий
надделяват индивидуалните природни права на човека, осигуряващи него-
вата самостоятелност. Този цялостен натурализъм на Просвещението
постепенно стига до нравствен нихилизъм.

188

3. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЕКУЛАРИЗАЦИЯТА

Секуларизацията има своето отражение във всички сфери
на обществения живот и тя самата става ключова характе-
ристика на модерността. Като сложен и многоизмерен процес
тя се развива продължително и преминава през отделни фази.
В това развитие се открояват отхвърлянето на политическата
употреба на религията и „демитологизирането” на традицион-
ните обществени и политически структури. Противодействи-
ето и опитът на църковните институции да запазят статуквото
водят до още по-силно противопоставяне на религията. Освен
това свързването на религията със суеверието и фатализма в
отделни църковни кръгове довежда до зараждане в средите на
образованите и културни слоеве на обществото на едно ново
явление – атеизма.

Понятието секуларизация не е тъждествено с понятието атеизъм,
макар те често да се използват като синоними. Погрешно е секулариза-
цията да се отъждествява с атеизма, което се потвърждава от факта,
че човекът в съвременното секуларизирано общество също може да бъде
религиозен.

Секуларизацията не се свързва о с атеизма като отхвърля-
не на идеята за Бога, а главно с поставянето под съмнение на
ролята на църковните институции първоначално в политиката,
а след това и в обществото и културата. В секуларното общес-
тво религията вече не се разглежда като държавен въпрос и
не може да се проявява като власт в държавната сфера. Рели-
гиозните институции приемат това като загуба на влияние в
обществото и като ограничаване на възможността им да вли-
яят върху обществения живот. А тези промени в обществото и
в културата водят до отслабване на връзките на религиозните
институции с политическата власт, както и до отделяне на раз-
лични религиозни общности.

Динамичната промяна на живота на човека и обществото
в епохата на модерността откъсва човека от традиционни-
те социални и културни практики, а религията се преживява
като изцяло обвързана с тях. Последица от всичко това е на-
маляване влиянието на християнството в обществения живот,
премахването на различни религиозни практики и усещане-
то, че общественият процес е напълно достатъчен за живота
на модерния човек. Откъсването на човека от традиционните
общности отваря пътя за постепенното отчуждение на хората
един от друг и на индивидуализма като криза на общностното
битие.

189

Православната църква се изправя пред тези проблеми едва
при срещата си с модерността през ХIX в. От една страна тя
разглежда секуларизацията като социална и историческа да-
деност, която е възможност за нейната мисия в обществото.
През XVIII и ХIX в. модерността се пренася и в традиционно
православните общества най-вече посредством индустриа-
лизацията и националната държава. Трансформацията на
обществените структури и отношения създава нови даденос-
ти, между които се открояват различните модели на отноше-
нието Църква-държава, а тъкмо те създават предпоставките
за отделните форми на секуларизация. Така след реформите
на Петър Велики в Русия е налице процес на модернизация
на държавата и обществото, който засяга осезателно и цър-
ковния живот. Тази „модернизация” няма своите корени в
структурите на традиционното православно общество и кул-
тура; тя е по-скоро механично пренасяне на западни образци,
които трайно секуларизират елементи на църковния живот.
Малко по-късно в традиционно православните общества на
Балканите се формира друг модел, в рамките на който т. нар.
национална идея остава култивирана в църковното съзнание
и в усещането за културна принадлежност. В този контекст
дори екстремните прояви на секуларен национализъм, какъв-
то е етнофилетизмът (издигането на етническия и нацио-
налния елемент над църковния) няма за цел секуларизацията
на църковния живот и остава обвързан с православната иден-
тичност. Във всеки случай Православната църква ясно раз-
познава плодовете на секуларизма като идеология, която иска
да наложи свой мироглед и система от ценности във всички
области на живота като замести и разруши самата християн-
ска идентичност.

Православната църква изживява своето обръщане към човека и не-
говия вътрешен свят още преди западноевропейското Възраждане след
т. нар. паламитски спорове и с духовното движение на исихазма. Често
тези процеси в секуларизираната наука се определят като Предвъзраж-
дане, което само по себе си издава отчитането на процесите в римо-
католическа Европа като отправна точка и за анализиране развитието
на православния свят. С преживяването на Възраждане и едновременно
Просвещение от западноевропейски тип заедно със зараждането на на-
ционалната идея се залагат и културните комплекси на народите от пра-
вославния Изток.

190

4. СЕКУЛАРИЗМЪТ КАТО ИДЕОЛОГИЯ

Процесът на секуларизация в модерните европейски обще-
ства на практика засяга всички области от живота. Слож-
ният процес на секуларизация е свързан не само с промяната
на социалните дадености, но и с постепенното превръщане на
секуларизма в идеологическа позиция спрямо живота. Днес
изразът съвременният свят и животът на съвременния човек
са секуларни не е просто констатация, а идеологически проект.
Социологически погледнато, в западноевропейското общество
секуларизмът се заражда като реакция срещу господстващото
положение на Римокатолическата църква в обществения и по-
литическия живот. Но от гледна точка на богословието той впо-
следствие придобива белезите на същинска идеология и дори
на псевдорелигия. В модерното и постмодерното общество се-
куларизацията се насърчава на практика във всички области от
човешкия живот – в изкуството, литературата, етиката и дори
религията. В същността си това е секуларизация на духа, която
в крайна сметка води и до подчиняване на християнството на
ценностите на секуларизма, до опит то да бъде поставено в ус-
луга на секуларизма като идеология.

Много светски идеологии от XIX-ХХ в. са плод на изопаче-
но християнство, т. е. раждат се като псевдохристиянски. Се-
куларизмът се стреми да основе истината и всички ценности в
автономния човек и да наложи начин на живот, „освободен” от
ценностните критерии на християнската вяра. Този процес има
за цел не само еманципацията на човека от Бога и „изгонване-
то” на свещеното и вечното от човешкото съзнание и история.
Той формира мироглед, според който човекът е самодостатъч-
но битие, чието съществуване се ограничава само в този свят и
с това се изчерпват възможностите му за съществуване. Оттук
произтича и вярата, че с помощта на науката и техниката чове-
кът може да овладее природата и да я управлява, и така да осъ-
ществи земното царство на изобилието и благосъстоянието.
Секуларизмът търси своето основание в идеите на хуманизма
и в т. нар. научен мироглед и се проявява като идеологическо
мислене, което се опитва да обясни битието и живота, като от-
хвърля истините на вярата.

Като всяка идеология, секуларизмът има всички белези
на религия: той има своя вяра, етика, ценност, проповедници,
свещени места, ритуали, мистика и последователи. Вярата на
секуларизма е вяра в прогреса, която след XVII в. доминира в
манталитета на модерния човек и е в основата на всяка модер-
на политическа или социална утопия. Вярата в прогреса има
своите религиозни корени и посредством идеологията на ли-
берализма се превръща в универсален идеал на съвременното
секуларно общество. Затова модерният човек мисли секулари-
зацията на обществото като прогрес. Секуларизмът обожествя-
ва природата, държавата, историята и създава една псевдоре-
лигиозна вяра, която подкопава християнската идентичност и
отчуждава човека и обществото от живота на Църквата.

191

Проверете наученото

Какво значение на думата век, saeculum, е в основата на понятията
секуларизъм и секуларизация?

Кои са факторите на секуларизацията?
Кои са характеристиките на секуларизацията?
Как секуларизацията се превръща в идеология и дори в псевдорелигия?

Приложете наученото

1 Работа по групи
Разделете се на работни групи, като всяка група работи по една от след-
ващите задачи. Представете примерите си с илюстрации и съберете
идеите си в общ постер на работната група.
Първа група: Създаване на схема
Систематизирайте в схема или друг вид инфографика факторите, които
дават начален тласък и движат процеса на секуларизация в политическия
и обществения живот в европейския свят и съответните характерис-
тики на този процес. Обърнете внимание на развитието през вековете.
Имат ли място за такива явления в Православния Изток до края на XVIII
век?
Втора група: Сравняване

Сравнете изброените по-долу явления в сферата на знанието, изку-
ството и културата, като си припомните основните им белези.

Потърсете проявленията им в изкуството и културата на Европа от
съответния период, като използвате знанията си по литература и ис-
тория.
Схоластика
опит за рационално обяснение на вярата в съчетание с окултна християнска мистика;
монопол на Църквата върху знанието

Възраждане
възраждане на античния идеал за човека като бунт срещу средновековната схоластика; изди-

гане на тялото до прекрасното в изображението

Реформация
реформиране на римската църква в опит позициите є да бъдат запазени;
господство на религиозната тематика, но с изобразителните средства от античността

Просвещение
откъсване на знанието от божественото просветление и от познанието чрез вяра;
изтъкване на човешките възможности за самостоятелно устройство на земната държава;
развиване на човешките таланти чрез образование и самоусъвършенстване за благото на

отечеството;
рационализъм без крайно богоборчество

192

Приложете наученото Автентична православна икона, Майка и дете - секуларен прочит на
възвеждаща човешкия дух към Богородичния образ
Трета група: Функционален анализ съзерцание и молитва
Като имате предвид характерис-
тиката на секуларизацията в по-
литическата сфера, в обществе-
ния живот и институциите:

Направете функционален анализ
на секуларните процеси в живота
на отделния човек.

Изследвайте силните стра-
ни, слабостите, опасностите и
алтернативите за развитие на
тези процеси.

Използвайте знанията си по ис-
тория и цивилизация и подкрепете
характеристиките на секуларни-
те процеси с конкретни примери
от европейската история.

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СЕКУЛАРНИТЕ ПРОЦЕСИ

Функционален анализ Примери от европейската история

Силни страни 1.
2.
3.

Слабости 1.
2.
3.

Възможности, алтернативи 1.
2.
3.

Опасности 1.
2.
3.

2. Есе
Представете белезите, по които бихте могли да разпознаете идеологизацията на секуларизма,

превръщането му в нова вяра на прогреса, в нова идеология на либерализма.
Дайте примери от съвременния ни живот за това как тази идеологизация се проявява в личната

сфера на човека.
Запишете разсъжденията си под формата на кратко есе на тема „Съвременният човек в плена

на идеологията на секуларизма“.

193

8.3 ХРИСТИЯНСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ТРУДА

Първото семейство – Адам и Ева със синовете им Каин и Авел.
Адам обработва земята.

1. СМИСЪЛЪТ НА ТРУДА

В ХРИСТИЯНСКОТО
РАЗБИРАНЕ

Според християнското учение
човекът е сътворен по Божий
образ и подобие (Бит. 1:26-27) с
предназначение да се усъвършен-
ства и да живее като пълноценна
личност. От момента на сътворе-
нието той е призван да напредва
към богоуподобяване, а от това
следва, че той не е статично, а
динамично битие, или битие на
подвига. В светлината на тази ан-
тропологична истина може да се
разбере и заповедта към човека да
се труди (Бит. 2:15), дадена му от
Бога още в рая. В ситуацията след
грехопадението човекът е призван

Християнското отношение към
труда се определя от максимата на
св. апостол Павел: който не иска да се
труди, не трябва и да яде (2Сол. 3:10),
което означава, че човекът е призван да
живее с труд.

194

от Бога да промени живота си и от пътя на разрушението да Свети Йоан Златоуст обяс-
тръгне по пътя на изправянето и усъвършенстването. В тези нява разнообразието на про-
„нови” условия на човешкото съществуване трудът – а и всяко фесии с нуждата от проявява-
духовно усилие и подвиг - започва да се свързва с болката за нето на социалността като
полза и вразумление (Бит. 3:19). същностна характеристика на
човешката природа. „Бог ни е
Човекът е сътворен и с предназначение да усъвършенства заставил да се нуждаем един от
сътворения свят, който също се намира в динамично състояние. друг, та и по този начин да ни
Светът е сътворен от Божията творческа воля и е предложен на съедини заедно.”
човека като място за труд и общение. Най-дълбокият смисъл
на труда, от една страна, е човекът да стане съработник и сът- св. Йоан Златоуст,
ворец на Бога, а от друга – трудът да подпомага съдействието и Беседа 34, 4; (Migne, PG 61,
общението на човека с ближния, т.е. да създава отношения. От
християнска гледна точка трудът има духовно измерение, тъй 290)
като неговата основна цел е следването на Божиите заповеди и
култивирането на добродетели. Трудът е подвиг, който се отна-
ся към равнището на духовния живот, но едновременно с това
има конкретни материални и социални измерения.

Християнското разбиране за труда е свързано с аскезата,
или подвига, и въобще с християнското съзнание за труда като
творчество, за общото благо. Налице е ново ниво на свърза-
ност между членовете на обществото, което поставя въпроса
как човекът споделя плодовете от усвоя труд с останалите чле-
нове на обществото.

2. ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА НА СОЦИАЛНИТЕ Свети Йоан Златоуст пори-
цава древния езически свят за
ПРОМЕНИ отрицателното му отношение
към труда. Според него христи-
Човекът живее винаги в конкретни социални и културни ус- янинът трябва да вижда своя
ловия, които влияят върху неговата дейност и определят брат в лицето на всеки човек,
характера на човешкия труд. който полага труд, независимо
от неговия икономически или со-
Робски труд в Америка циален статут. Според на него
трудът е Божия заповед, хрис-
тиянско задължение и нравстве-
на добродетел. Затова вярва-
щите не трябва да странят от
каквато и да било професия, да се
срамуват от физическия труд
или да гледат с пренебрежение
работниците, а да се отнасят
към тях с уважение и почит. „Ко-
гато срещнеш дървар или ковач,
почернял от сажди, не го прези-
рай, а му се възхищавай”

св. Йоан Златоуст,
Беседа върху Първо послание
до коринтяни 20, 6 (Migne, PG

61, 168)

195

Според св. Йоан Златоуст В античността физическият труд е бил предоставян изцяло
самото понятие за труд не се на робите. Свободният гражданин е бил освободен от грижата
ограничава до физическата ра- за ежедневието и посветен на творчески занимания – филосо-
фия, наука и изкуство. За мирогледа на древните гърци мате-
бота, а включва всички усилия и рията е по-низшето равнище на битието и затова физическият
прояви на личността. Той обхва- труд е недостоен за свободния човек, той е само за робите. В
ща всички видове човешки труд този смисъл трудът не може да бъде свободно творчество, в
в понятието изкуство (τεχνὴ), най-добрия случай той е земеделска или занаятчийска работа.
което има за своя последна цел Така древните гърци обвързват труда преди всичко с предста-
нравственото и духовното фор- вата си за материята като по-низша сфера на битието и съслов-
миране на човешката личност. ната структура на обществото, което се дели на роби, занаят-
чии, земеделци, войници и свободни граждани. Във всеки слу-
чай за тях трудът не е свободна творческа активност на човека.

Християнството превъзмогва презрителното отношение
към труда, което доминира в античността.

За християнския мироглед материята е нещо добро (Бит.
1:31) и подлежи на култивиране посредством човешкия труд
в съработничество с Божията благодат. Човекът е призван
чрез своята свободна творческа активност да преобразява све-
та и този призив се отнася към всеки човек като образ Божий,
т.е. има универсален характер. Човекът е битие на подвига и
трудът е включен в цялостния процес на аскеза и подвиг, чрез
който той е призван да променя по благ начин собствената си
природа и цялото творение. Подвигът на човека е лично уси-
лие и труд, но в същото време всеки човешки труд е аскеза и
подвиг. Затова трудът не може да бъде автономна човешка дей-
ност, а е неразделна част от усилието и подвига на човека да се
осъществи като истинска личност.

В прединдустриалното общество трудът е свързван
най-често с производството или преработването, и то в а
връзка със семейната и обществената среда. В индустриал-
ното и постиндустриалното общество производственият труд

Манифактура от ХХ в.
196

е силно ограничен за сметка на увеличаване на дела на ус-
лугите. Това води до промяна в самия характер на труда и в
отношението на човека към него. В новите социални и кул-
турни условия на модерността трудът се откъсва от местожи-
веенето на човека и трайно се отделя от семейния живот. В
същото време все по-голямата специализация на труда води
до загуба на усещането за лично творчество, обезличаването
на труда и подчиняването му на машините и на новите тех-
нологии ограничава възможността му да сближава хората и
стимулира отчуждението и индивидуализма. С бурното раз-
витие на технологиите и все по-голямата технологизация и
дигитализация на живота, трудът бързо започва да придобива
„нов” смисъл. От една страна компютризацията и роботиза-
цията увеличават производителността на труда при по-малка
трудова заетост, но от друга страна водят до по-голяма без-
работица и до постепенното изчезване на някои традиционни
професии. Тези промени имат не само социални, но и антро-
пологични последици.

В условията на съвременното общество трудът, и особено
специализираната дейност, се отчуждава от всекидневния жи-
вот и се превръща в автономна дейност, която има за цел да
осигури удовлетворяването на всички потребности и прият-
ното прекарване на свободното време. Основна последица от
автономизирането на труда е превръщането му в отчуждава-
що занимание, чийто смисъл е единствено удовлетворяване на
постоянно увеличаващите се потребности в консуматорското
общество. В такова общество с още по-голяма сила важи мак-
симата: човек трябва не да живее, за да се труди, а да се тру-
ди, за да живее. Неговият живот не трябва да бъде подчинен
на труда и професията, а да оставя време за културен, семеен,
социален и религиозен живот, за почивка. Без тях човекът не
може да има радостно усещане за живота.

компютъризация и роботизация на труда в ХХI в.

197

„Ето защо земеделецът сее 3. ТРУДЪТ КАТО ЦЕННОСТ
не толкова, колкото би стигнало
за него…, а работи за благото Християнството изтъква моралната и антропологичната
на мнозина… и търговецът не ценност на труда като начин за поддържане на живота и
приготвя толкова, колкото би за осъществяване на талантите на човека като личност. Трудът
било достатъчно единствено не е само средство за осигуряване на човешкото биологично
нему, но и за много други. Защо- съществуване или за придобиването на материални блага в
то, не са в състояние да рабо- съответствие с принципа на потребителската идеология: кол-
тят за благото на ближния, ос- кото може повече да се спечели и колкото може повече да
вен по принуда, то Бог по такъв се похарчи. От християнска гледна точка трудът е свързан с
начин, свързал това, че не допус- усилието на човека да осъществи своите таланти, или да-
ка да стигне до собствената си рове, в процеса на цялостното си изграждане като свободна
изгода иначе, освен преминавай- и творческа личност в съвместното съжителство с другите.
ки по пътя, пренасящ полза и за Следователно трудът трябва да бъде лично и творческо зани-
другите”. мание и да бъде възможност за човека да се осъществи като
личност, да създава отношения с ближните, да преобразява
св. Йоан Златоуст, Беседа структурите на обществения живот.
25,4; (Migne, PG 61, 211)
Според християнското учение трудът не е просто средство
за самоиздържане и печалба за човека, а преди всичко начин
за неговата социализация и за формирането му като пълноцен-
на личност. Човекът е инициатор, средоточие и цел на целия
природно-обществен живот. Трудът и икономическите блага
трябва да служат за осъществяване пълнотата на човешката
личност, а не обратно – човекът да робува на материалните
блага. Трудът няма за цел придобиването на богатство, а пре-
ди всичко поддържането на основните структури на живота
и култивирането на любовта. Сами по себе си богатството и
бедността не са нито добро, нито зло, а зависят от човешката
употреба. Богатите трябва да помагат на бедните, а бедните
да не завиждат на богатите. Моралният смисъл на труда е в
грижата и служението на ближния и затова в християнски
контекст придобиването на материални блага е нещо добро,
доколкото е възможност за споделяне на живота с ближния.

Следователно трудът не е самоцел и неговият смисъл не е в
придобиването и печалбата, а в труда за другия, в несебичното
даване, в способността за споделяне с другия. В този смисъл
трудовата етика, доброволното самоограничаване в потребле-
нието, любовта и солидарността не са само морални катего-
рии, но имат и дълбок духовен смисъл.

4. ХРИСТИЯНСКОТО РАЗБИРАНЕ ЗА ТАЛАНТИТЕ

Християнинът е призван да включи труда и професията си
в перспективата на усъвършенстването в Христа, което
всъщност е основната цел на християнския живот. Професио-
налното занимание не е автономна дейност, каквото е разби-
рането в протестантизма. Християнинът поставя труда в перс-
пективата на любовта, тъй като всяка професия може да се
превърне в сфера за развитието на християнската любов към
ближния и на живота в Христа. Доколкото всяка професия

198