РЕЛИГИЯ 11. КЛАС БПЦ

Християнството има огромен принос за демитологизиране-
то и демистифицирането на природата, което е предпоставка
за развитието на модерната наука. Митологичното съзнание в
езическите култури е виждало в силите на природата добри и
зли богове, божествени и демонски сили. В рамките на това
митологично съзнание познаването на природата чрез силата
на разума е било невъзможно. Християнството провъзгласява
истината за сътвореността на природата и така я „демисти-
фицира”, с което прави възможна модерната наука. Християн-
ското богословие по радикален начин отхвърля всяка форма
на митологично мислене за природата и учи, че цялото творе-
ние е логосно, а разумността (логосността) на човека е проява
на неговата богообразност и е дар от Бога. Така науката има
своето основание в два принципа: 1) сътвореният свят е обда-
рен с логоси (причини, закони, смисли) и 2) природата на света
е напълно различна от тази на Бога и може да бъде предмет
на познание от човешкия разум. За християнското съзнание е
било пределно ясно, че богословието говори за несътворения
Бог и за присъствието Му чрез Неговите нетварни енергии в
сътворения свят, а науката се занимава с изследване на природ-
ните закони в този сътворен свят. Затова и напредването в на-
учното знание не е в конфликт с вярата. Църковните отци дори
подчертават връзката на богословието с природата, защото
като сътворява света със Своята воля, Бог не го „изоставя във
властта на световните стихии”, а присъства и действа в него
чрез природните закони. Природните закони са предмет на из-
следване и на богословието, и на естествените науки и това
обуславя връзката между тях. Тези закони са незаобиколими
за осъществяването на човека като логосно (= разумно) и сво-
бодно същество, което е назначено да познава и господарува в
творението. Тази принципна богословска позиция определя и
отношението към естествените науки като усилие на човека да
познае логосността на творението и да го употребява съгласно
неговото предназначение.

В своето известно съчинение „Науката и модерният свят”
Алфред Уайтхет заявява, че модерната наука е наследство на
християнството и е продукт на западноевропейската култура.
Причината за това е, че средновековното мислене е изцяло
рационалистично и е формирано в схоластическата логика и
богословие. Този схоластически начин на мислене е характе-
рен и за самата наука, доколкото той е подчинен на вярата в
рационалната подреденост на света и на идеала за причин-
но-следствените връзки. Това мислене е продукт на западното
богословие, което не е познавало светоотеческото учение за
природните закони като израз на Божието присъствие в творе-
нието, а е твърдяло, че Бог сътворява света, но го оставя да се
развива сам по т. нар. вторични закони (Тома Аквински). Така
богословието си осигурява доминиращо положение спрямо
науката, която се е стремяла да се „освободи” от положението
си на „слугиня на богословието”. Затова учените - особено от
времето на Просвещението - са разбирали природните закони
като нещо свойствено на природата сама по себе си, а не като

99

потвърждение на Божието присъствие в света. През този пери-
од науката до такава степен е станала автономна и самодос-
татъчна, че се е превърнала в критерий за цялата реалност и
се е стигнало до пълен обрат в отношението й към богословие-
то и към вярата. Процесът на отделяне на науката от религията
е бил свойствен за развитието на средновековното богословие
чак до Просвещението. Макар че през този период християн-
ското богословие и науката взаимно са се обуславяли и про-
никвали, тенденцията за еманципиране на науката е била тол-
кова силна, че е довела до „коперниковия обрат” на Галилей.

2. СЦИЕНТИЗМЪТ И „КРАЯТ” НА РЕЛИГИЯТА

През ХVІІІ и ХІХ в. се стига до пълното отделяне и антаго-
низъм между науката от една страна и богословието, рели-
гията и вярата – от друга. Науката постепенно приема характе-
ристиките на религия, а логическият позитивизъм и сциенти-
змът са провъзгласили края на богословието, края на религията
и „смъртта на Бога”. Според тази позиция науката има моно-
пол върху откриването на истината за цялата реалност, а това
означава монопол върху тази реалност. Съществува само една
реалност и тя бива описвана и обяснявана от науката и ако за
нещо няма научно знание, просто се провъзгласява, че то не
съществува. Тази позиция ражда вярата във всемогъществото и
абсолютния авторитет на науката, което я превръща в някакъв
вид религия. Водени от тази вяра, днес мнозина виждат в нея
сила, която може да премахне всяко зло от човешкия живот. В
практически план науката се оценява според нейната приложи-
мост, т.е. в степента, в която научното познания може да даде
на човека пълна власт над природата. В основата на този статус
на науката е модерният рационализъм, за който са характерни
идолопоклонството и тоталитаризмът, самодостатъчността и
самооправданието. Модерността заменя религиозните догмати
с догмите на науката, а разумът изцяло заменя вярата, за да се
стигне до съвременните постмодерни форми на идолопоклон-
ство към разума и науката. Вместо да познава и обяснява света,
науката се е превърнала в инструмент за неговото управление,
подчинение и контрол. Днес техническата и технологичната
рационалност застрашават живота на планетата и най-дълбо-
ката идентичност на човека. Този факт е доказателство, че без
вяра и ценности знанието става опасно и жестоко.

3. СРЕЩАТА НА НАУКАТА И РЕЛИГИЯТА В

СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ

Крахът на модерните утопии и кризата на хуманизма в наше
време правят възможно преоткриването на вярата и осво-
бождаването от идолопоклонническото отношение към наука-
та. Днес все повече се осъзнава нуждата от творчески диалог и
взаимно сътрудничество между богословието и науката. Това

100

Макс Планк и Вернер Хайзенберг.
Портрет, Маугдо Васкес, 2008.

е позиция, която се споделя и от богослови, и от учени в
областта на естествените науки. Така например един от ос-
новоположниците на квантовата физика Вернер Хайзенберг
смята, че най-плодотворното развитие съществува там, къ-
дето вярата и научното знание вървят ръка за ръка и ако на-
уката и религията могат една без друга, то човекът не може
нито без едната, нито без другата. В същия дух друг извес-
тен физик, считан за баща на квантовата механика и лауерат
на Нобелова награда – Макс Планк казва, че „вярата в Бога е
необходима както за религията, така и за науката”.

Днес сред повечето учени преобладава позицията, че на-
уката има своите граници, че има явления, за които няма
научно обяснение, и въпроси, на които науката не може да
даде отговор. Преобладава и мнението, че науката не води
задължително до атеизъм (датският физик и нобелист с
принос към теорията на атома и квантовата механика Нилс
Бор). Естествените науки имат своите граници, както и вся-
ка дейност на човешкия дух. Ако те прекрачат своите гра-
ници и основават своето знание върху убеждения, тогава те
престават да бъдат наука и стават идеология. От своя страна
за вярващите истината за света и човека е предмет на вярата
и на преживяването на Божието Откровение. Вярата е не-
обходима на науката, за да я освободи от всеки порив към
самодостатъчност и самооправдание, към идеологизация и
идолопоклонство. Примиряването на вярата и разума не е
теоретичен, а екзистенциален въпрос, от който до голяма
степен зависи оцеляването на човека и света.

Срещата на науката и вярата трябва да бъде същностна

101

и да се отнася към търсенето на една и съща истина, на една
и съща цел и към осъществяването на едни и същи цивилиза-
ционни нужди на човечеството. Творческата среща на наука-
та и религията е важна, защото християнската вяра може да
върне на света изгубения смисъл на съществуването и живота
и отново да открие ролята на човека за спасението и облаго-
родяването на света. Науката трябва да даде своя принос за
автентичното съществуване и за спасението на човека, а това
е възможно само чрез вярата, която може да запази способнос-
тта му да поставя ценността и достойнството на живота като
цел и смисъл на своята свобода.

Проверете наученото

Какви са теориите за отношението на християнството и науката?
Как създаването на християнска наука се вписва в съвременните теории
за отношението на християнството към естествените науки? Кои са
имената, които свързваме с тази идея?

Защо се смята, че именно християнството става причина за възник-
ването на модерната наука?

До какви модерни утопии стига съвременното общество в отказа
си от християнството? Защо е възможно преоткриването на вярата?

Приложете наученото

1. Обсъдете в час
Обсъдете поставения въпрос, като си помагате със схемата:
Как, според вас, логосността на човека и логосите на творението се
срещат с логиката на науката?

СЪТВОРЕН ОТ БОГА СВЯТ

Творението – Изследване на творението
обдарено с логоси:
причини, закони, религия - изследва
Божиите нетварни
смисли
Човекът – енергии
разумност
(логосност): проява Цел:
на богообразност и
дар от Бога наука - изследва да се познае да се употребява
природните закони логосността на съгласно неговото

творението предназначение

102

Приложете наученото

2. Работа по двойки
Прочетете мнението, изразеното от Алфред Уайтхед – един от най-го-
лемите теоретици на науката през ХХ век. Споделете по двойки своите
размисли, породени от думите му, като си помагате с въпросите:

Защо ученият настоява за примиряване на вярата и разума?
Според вас пресилено ли е да се каже, че бъдещият ход на историята
зависи от решението, което сегашното поколение ще вземе относно
връзката между религията и науката?
Как съвместното въздействие на религията и науката може да повли-
яе положително на хората с оглед бъдещето на човечеството? Влияе ли
сам по себе си научният прогрес върху еволюцията на човешкия морал?

„Когато видим какво означава религията за чове- Философът Алфред Норт Уайтхед,
чеството, също и какво означава науката, в никакъв 1861-1947 г.
случай няма да е пресилено да се каже, че бъдещият ход
на историята зависи от решението, което сегашното
поколение ще вземе относно връзката между двете.
В религията и науката имаме двете най-големи общи
сили, които влияят върху хората.”

Алфред Уайтхед

103

4.3. ХРИСТИЯНСТВОТО И ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ
ИЛИ ЗА ЛОГОСИТЕ И ЛОГИКАТА

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

На базата на изученото в този раздел подгответе
презентация по един от предложените въпроси или по
някои аспекти от тях.

1. В какво според вас се изразяват екзистенциалните и духовни изме-
рения на екологичните кризи? Как съвременната идеология на прогреса
е свързана с екологията? Има ли място идеологизацията на науката
в съвременния свят?

2. В кои случаи виждаме проявления на екологията като идеология и
идеокрация в XXI век и стига ли тя до идолопоклонство? Как автен-
тичното свидетелството на Църквата в съвременното общество
противопоставя на това идолопоклонство екологична етика, която
е подвижничество?

3. Какви аргументи можете да приведете в полза на твърдението, че
християнството е дълбоката и истинска предпоставка за развитие
на науката? Как науката се развива от „слугиня на богословието” до
модерния рационализъм с неговите утопии? Къде виждате проявления
на съвременната идеологизация на науката?

104

Указания:
Организирайте своя дискусия за християнството и естествените

науки, напр. „За логосите на творението и логиката на науката” или
„Науката след модерните утопии (за бъдещето на науката)”, или др.

Постарайте се да изложите аргументирано своето мнение. Припом-
нете си ключовите термини и изрази от предходните уроци, като:

бунтът на човека и враждебността на заобикалящата го среда
екологията и „новите идоли” на нашето време
логосността на човека и логосите на творението
модерните утопии и науката
рационализма на модерността
сциентизма като вяра
границите на науката
преоткриването на вярата
Внимателно обмислете структурата на своята презентация – теза,
аргументи, заключение. Подберете конкретен илюстративен материал
от заобикалящата ви действителност и го подкрепете с ключови
изрази, кратки, формулировки и под., на базата на които да изложите
устно своето мнение пред съучениците си.
Препоръки:
Не помествайте на слайдовете си големи текстови масиви, те са
нечетивни, трудни за бързо възприемане с поглед и осмисляне.
Използвайте достъпен език, като се придържате към научния стил.
Не допускайте разговорни и просторечни елементи в изказването си.

105



TEMA 5

ВЯРА И РАЗУМ

5.1. Светоотеческо разбиране за отношението между вярата и разума
5.2. Възгледите на св. Григорий Богослов и св. Василий Велики
5.3. Възгледите на Йоан Екзарх
5.4. Вяра и чудеса
5.5. Вяра и разум (упражнения и практически дейности]

5.1. СВЕТООТЕЧЕСКО РАЗБИРАНЕ ЗА ОТНОШЕНИЕТО

МЕЖДУ ВЯРАТА И РАЗУМА

Отношението между вярата и разума в схващанията на хора-
та определя цялостния им мироглед и начин на живот. Различ-
ните религии и култури имат разнообразни позиции относно
това що е вяра, що е разум и има ли хармония или противоре-
чие между тях. Отговорите на тези ключови въпроси оформят
характера на всяка религия и определят хоризонтите, които
постигат свързаните с нея просвета и култура. Характерно
за Православието е светоотеческото разбиране за вярата и
разума като свойства на Божия образ в човека и за взаимното
им допълване като средство за постигане на Божие подобие
от страна на човешката личност.

„… вяра е жива представа на 1. ВЯРАТА – СВОЙСТВО НА БОЖИЯ ОБРАЗ В
онова, за което се надяваме,
и разкриване на онова, що се ЧОВЕКА
не вижда.“
Знаков е разказът в книга Битие (1:26-29) за сътворението на
(Евр. 11:1) Адам и Ева от Бога. Той е очевидно свидетелство за това, че
единствено човекът от всички творения е замислен и създаден
РЕЧНИК от Бога по Божий образ и по Божие подобие. Така божествени-
ят съвет на Лицата на Св. Троица благоволи човешкият род да
самопознание (себепозна- обладава висота, която в някои насоки го сродява с ангелите, а
ние) – вникване в собст- от друга страна го отличава от цялото останало творение (не-
вената същност (телесна жива и жива природа, насекоми, птици, влечуги, водни и сухо-
и духовна), осъзнаване на земни животни).
човешкото предназначение,
борба с недостатъците и БОЖИЯТ ОБРАЗ В ЧОВЕКА включва свойства и качества
упражняване в добродете- като:
лите
богопознание – богомислие, – религиозна потребност и вяра;
богосъзерцание, молитвено – свобода (макар и неабсолютна като Божията свобода);
общуване с Бога, познава- – разумна и безсмъртна душа;
не на Твореца в Неговите – словесност и реч;
действия и отношения към – владетелна сила и управителна способност (подобно на
света и човека Бога, Който господарува над цялото творение – видимо и не-
видимо, човекът в по-малък мащаб е упълномощен да бъде
разпоредник със земните блага);
– способност за творчество;
– способност за безкористна, съзнателна и саможертвена
любов.

108

ВЯРАТА особено откроява човека сред цялото творение, Св. Димитрий Ростовски
тъй като предполага съществуването на реалност отвъд всич-
ко познато, осезаемо и видимо. А християнската вяра среща
и съчетава човека с Богочовека, Който явява невидимия Бог
в Своето снизхождане сред хората и същевременно ги учи те
самите да преодоляват своята ограниченост като се въздигат
към Него. Руският светител Димитрий Ростовски (1651-1709)
пише: „Вяра е онова, което плътските очи не виждат и ръце-
те не усещат, но сърцето и умът несъмнено утвърждават, че е
именно така, а не иначе. …Не сме видели и с ума си не можем
да постигнем по какъв начин Бог Слово се въплътил в утроба-
та на Дева и как се роди безсеменно, съхранявайки Пречистата
Своя майка като Дева преди Рождеството, по време на Рож-
деството и след Рождеството, но несъмнено вярваме, че е било
така – това именно е вярата.“

Чрез жива и действена вяра Божият образ в човека се раз-
гръща в пълнота. Чрез вярата в Иисус Христос човекът става
истински човек. Защото Богочовекът възстановява помрачена-
та богообразност в човека. Той възражда човешките сили за
борба с греха. Христос показва как се опазва сърцето чисто и
как се отхвърля грехът – всякога и във всичко. Той разкрива
глъбината на сърдечната молитва и прокарва за човешкия род
добродетелен път към Своето вечно царство. Затова вярата в
Бога осмисля по най-висш начин човешкия живот, дава му гра-
дивна посока и го среща с Божията благодат.

2. РАЗУМЪТ – СВОЙСТВО НА БОЖИЯ ОБРАЗ В

ЧОВЕКА

Руският светител Теофан Затворник разяснява, че дарът на
разумността в човека е безценен, но че той е само едно от
средствата за познаване на Истината, Която е Сам Бог. Човеш-
кият разум не е самоцел, защото не е самата истина, а съдейст-
ва за постигането ѝ в целомъдрие и изпълняване на Божиите
заповеди. „Разумът действително е велик Божий дар, но като
ни е дарил с него, Бог не го е постановил за източник на исти-
ната, а само за неин приемник. Той не ни е казал: Ето ви раз-
ума, слушайте го и, каквото ви каже, това правете; а какво
е направил? След като е създал човека с разум, веднага му се
явил и започнал да го учи на истината. Разумът е способността
да познаваме истината; но самата истина не е в него, а трябва
да му бъде предадена отвън. От кого, ако не от Бог – източника
на битието и на истинното знание! Та ето,… когато във вас… се
размърда призивът за излишна разумност и разум и, надигайки
се, изпълзи на учителската катедра, свалете го от тази висота

109

Библейският цар Соломон като самозванец, и като го сложите на ученическата скамейка,
110 му кажете: Твоята работа е да слушаш, а не да учителстваш”.
Човешкият разум е ученикът, а Бог е неговият незаменим и
премъдър Учител.

Разумът у хората е изпълнен с редица изкривени представи
и греховни помисли. За да бъде той надежден съветник и мъдър
приятел в ежедневния и духовния живот на човека, е задължи-
телно той да се очисти чрез смирение, молитва, богомислие и
страх Божий. Само тогава е възможно възраждането на него-
вата способност за истинни съждения и правилни решения, за
цялостно разбиране на видимата и невидима действителност.
Това цели цар Соломон в книга Притчи Соломонови: „за да
се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на
разума; за да се усвоят правилата на благоразумие, правосъ-
дие, съд и правота; да се даде на прости разумност, на юно-
ша – знание и разсъдливост“ (Притч. 1:2-4).

3. ПРОСВЕТЕНИЯТ И ДУХОВЕН УМ – ПРИЗНАК НА

ВЯРВАЩИЯ И ДОБРОДЕТЕЛЕН ЧОВЕК

Изрядното светско образование, владеенето на чужди езици,
голямата информираност и енциклопедичната начетеност
често се считат за връх на човешката интелигентност и образо-
ваност. Старанието и ученолюбието наистина са добродетели,
те са признак на будната и търсеща душа, на трудолюбивия и
усърден ум. Това потвърждава и премъдрият Соломон: „…на-
сочих сърцето си да издирвам и изпитвам чрез мъдрост всичко,
що става под небето; това тежко занятие даде Бог на сино-
вете човешки, за да се упражняват с него” (Екл. 1:13). Дейст-
вително редица знания за света и човека, с които ни обогатяват
светските науки, са ценни и полезни – както за отделната лич-
ност, така и за човечеството като цяло. Подборът на знанията е
от съществено значение. Свети апостол Павел пише: „Всичко
изпитвайте, о доброто се дръжте“ (1 Сол. 5:21). Истински
образованият човек има духовно просветéн ум. Тази истина се
отразява и в думата „образование“. В нея е залегнала християн-
ската идея за най-висшата цел на човешкото усъвършенстване
чрез знанието: човекът да бъде верен образ на Първообраза –
Бога. Това се постига като към ученолюбието се прибави бого-
любие, а към усърдието в науките – призоваване и съдействие
на Божията благодат. „И словото ми, и проповедта ми бяха не в
убедителни думи на човешка мъдрост, а в проява на дух и сила,
та вярата ваша да се утвърдява не на човешка мъдрост, а на
силата Божия“ (1 Кор. 2:4-5).

Вярващият човек, притежаващ духовен ум, служи на Бога,
полезен е на себе си и на ближните си. Високо образованият и
добродетелен човек е съсъд на Божията благодат и щедро спо-
деля придобитото с другите хора. „Има различни дарби, ала
Духът е един и същ; има различни служби, ала Господ е един
и същ; има и различни действия, ала Бог е един и същ, Който

върши всичко у всички. Но всекиму се дава да се прояви у него
Духът за обща полза“ (1 Кор. 12:4-7). Така учи и св. Василий
Велики в своите Пространни аскетически правила: „доколко-
то един [човек] не е в състояние да вмести всички духовни
дарования, но подаянието на Духа е според мярата на вярата
на всеки, то в общия живот собственото дарование на всеки
става общо за живеещите заедно... Така че приемащите всяко
от дарованията го има не заради себе си, но по-скоро заради
другите“. Християните се усъвършенстват в име Божие, за да
послужат за спасението на целия човешки род.

4. ХАРМОНИЯТА МЕЖДУ ВЯРА И РАЗУМ –

СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ НА БОЖИЕ ПОДОБИЕ

Стремежът към съвършенство е заложен в човека и негова-
та най-висша форма е светостта или богоподобието. Свети
Ефрем Сириец обяснява, че „образ Божий има всеки човек,… а
подобие Божие имат само някои, и то единствено добродетел-
ните и светите,… подражаващите на Бога в благостта“. Според
св. Игнатий Брянчанинов в човека „образът на Бога е самото
същество на душата, а подобието са душевните свойства“, сте-
пента на тяхната извисеност. Достигането на богоподобие из-
исква себепознание и богопознание, в които вярата и разумът,
чувствата, волята и делата действат не разпръснато и противо-
положно, а целеустремено и единодушно във всичко. Вярата
стопля разума, а разумът просвещава вярата. Единството им се
постига чрез стремеж към единия Бог, Който е върховното Бла-
го и център на всичко.

Себепознанието означава отказ от всяко самооправдава-
не и лукавство. За човека е нужно да осъзнае своята немощ,
да се смири, да се откаже от доводите на „лъжливата“ съвест
и да се покае искрено. Очистването на сърцето е дело на вя-
рата и разума едновременно. То е успешно, когато личността
участва в живота на Църквата и се просвещава чрез Божията
благодат. Истинско себепознание не е възможно без познаване
на Иисус Христос. Само чрез вникване в делото на Сина Чо-
веческий хората могат да достигнат до правилна представа за
своята собствена същност и предназначение. Себепознанието
преминава през срещата с Христос – Разпнатия и Възкръсна-
лия. Тогава човек разбира, че е сътворен от нетленния Бог за
нетление, от Любовта – за любов и живот вечен.

Богопознанието става възможно, когато себепознанието се
ръководи от копнеж по Бога. Според християнството да позна-
еш себе си означава да разбереш, че не можеш да живееш без
своя Създател. Свети Григорий Богослов описва ценността на
богопознанието по следния начин: „Да мислим за Бога е по-ва-
жно отколкото да дишаме…“ Православните християни тър-
сят Бога от благодарност и любов. Човешката ограниченост се
изпълва от Божията благодат, която отвръща на всяка искрена
молитва, на всеки чистосърдечен стремеж към богопознание.

111

Познаването на Бога е възможно дотолкова, доколкото Бог се
открива в света и доколкото човек вярва в Господа. Защото вя-
рата и спасението не са акт на принуда от страна на Бога, а са
свободно общуване между личности – Бога и човека. Богопоз-
нанието е едновременно дар Божий и плод на човешко усилие.
Бог Отец толкова „обикна света, че отдаде Своя Единороден
Син“ (Йоан 3:16). Чрез идването Си на земята Синът Божий ни
разкри благостта и светостта на Св. Троица. Чрез слизането и
обитаването си в Църквата Светият Дух дава духовни сили на
християните и ги освещава. Тяхното желание да се съчетаят с
Бога среща изобилната Божия помощ.

Затова Божието подобие в човека е върховното състояние на
християнския характер, венец на Божия образ, даден на хората
при сътворението. То е плод на единодействие между вярата и
разума, на връзката между себепознание и богопознание.

Без вярата човешкият разум изпада в безбожие и обезумя-
ва. Без духовен разум вярата се изопачава в суеверие или фа-
натизъм и се обезсмисля. Затова православното светоотеческо
богословие извежда идеала за просветения и добродетелен
християнин, който е цялостен в топлата си вяра и трезвения си
ум – в и чрез Христос.

Проверете наученото

Какви свойства и качества включва Божият образ в човека?
Какво представлява разумът като свойство на Божия образ в човека?
Какво е неговото предназначение?
Признак на какво е просветеният и духовен ум? Кога образованието на
ума се счита за християнска добродетел?
Защо хармонията между вяра и разум е средство за постигане на Бо-
жие подобие? Какво е значението на самопознанието и формирането на
християнски характер?

112

Приложете наученото

1. Обсъдете в час
Какво е значението на връзката между себепознание и богопознание за
формирането на християнски характер?
Какви са конкретните измерения на единодействието между вярата и
разума в християнския стремеж към съвършенство?

2. Работа с библейски текст
Прочетете библейските цитати и открийте ключовите за урока думи.

Препишете ги и споделете с класа. Обосновете своя избор.
Задайте по един въпрос към съдържанието на всеки библейски цитат.

Обсъдете поставените въпроси със съучениците си.
Направете конкретни изводи, които са приложими в живота на хрис-

тиянина.

„Начало на мъдростта е „Син Божий дойде и ни даде „Душевният човек не въз-
страхът Господен; (добре светлина и разум, да позна- приема онова, що е от Бо-
разумяват всички, които ем истиннаго Бога.” жия Дух: за него това е
се водят от него; а благого- безумство; и не може да го
вението към Бога е начало (1Йоан. 5:20) разбере, защото то се из-
на разбиране;) само глупци следва духовно. Духовният
презират мъдрост и поука.“ пък изследва всичко, а него
никой не изследва. Защото,
(Притч. 1:7) кой е познал ума Господен,
та да го обясни? А ние има-
3. Анализ на светоотечески текст ме ум Христов.“
Прочетете текста и отговорете на въпросите:
(1 Кор. 2:14-16)
Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в текста? Какви препоръки относно ролята
на вярата и разума в разсъжденията за Бога изразява св. Василий Велики?
Какви примери използва?
Какво е основното послание на светоотеческия текст?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Свети Василий Велики

„Вярвай, че Бог е невидим. Като познаваш собствената си душа и
знаеш, че тя е непостижима за очите, тя няма цвят, нито вид, не
приема никакви телесни форми, а се разкрива единствено с дейст-
вията си. В разсъжденията за Бога не търси помощта на телесния
взор, а дай вяра на ума, постигни за Бога умствено понятие. Удиви
се на Художника – как е привързал ефирната душа за тялото... Виж
каква сила съ-общава тялото с душата и какво съ-чувстване се
връща от тялото към душата, как тялото приема живот от ду-
шата, и какви съкровищници на познание има в нея“

Св. Василий Велики, Творения, 4 част, Сергиев посад, 1892, с. 43-44

113

5.2. ВЪЗГЛЕДИТЕ НА СВ. ГРИГОРИЙ БОГОСЛОВ

И СВ. ВАСИЛИЙ ВЕЛИКИ

Св. Григорий Богослов за съчине-
нието Шестоднев
на св. Василий Велики:

„Когато държа в ръцете си него-
вия Шестоднев и го чета на глас,
тогава беседвам с Твореца, проу-
мявам законите на творението
и се удивлявам от Твореца пове-
че отпреди, когато имах за на-
ставник само зрението.“

(Из: Слово 43)

Св. Григорий Богослов Св. Василий Велики
114
1. СВЕТИТЕ ОТЦИ ЗА ФИЛОСОФИЯТА И

„ВЪНШНАТА УЧЕНОСТ“

Светите Василий Велики и Григорий Богослов са родени през
IV в. в римската провинция Кападокия (в Мала Азия). Затова
са известни в църковната история и като „кападокийци“. Двама-
та са били съученици, състуденти, най-добри приятели и по-ва-
жното – верни събратя в монашеския подвиг, богословските тру-
дове и епископското служение. Православната църква ги почита
като стълбове на Православието заради техния принос в опаз-
ване чистотата на вярата, в борбата с ересите и лъжеученията, в
изграждането на православното богословие. Светите Василий и
Григорий получават най-доброто за времето си светско образо-
вание, включително и философско. Това им помага да изградят
балансирано отношение към философията – без да я отричат, но
и без да размиват границите между нея и Божието Откровение.
Свети Василий пише за отношението между философията и бо-
гословието главно в съчиненията си Шестоднев (Девет беседи
върху Шестоднев), Беседа към младежите и отделни негови
слова. Св. Григорий Богослов излага отношението си към фило-
софията и науките в свои слова, писани на различни теми.

Двамата велики светители стъпват върху следното разби-
ране за философията и науките:

– философията е „елинска мъдрост“, но от нея няма пол-
за, ако изгражда измамно или окултно разбиране за Бога,
човека и света;

– различните науки, „външната ученост“, са полезни до-
колкото дават полезно знание за творението;

– науките са полезни доколкото развиват правилно чо-
вешкия разум и мислене и доколкото не отдалечават човека
от Бога.

2. РАЗЛИЧИЯ МЕЖДУ ЕЗИЧЕСКАТА ФИЛОСОФИЯ

И ПРАВОСЛАВНОТО БОГОСЛОВИЕ

Философското образование развива човешкия ум. То може
да бъде полезно, но може да бъде и вредно, ако замест-
ва Божието откровение със спекулативни принципи и измамни
представи за Бога, човека и света. Естествените науки са плод
на разума, с който Бог дарява човека, но могат и да го подведат,
ако поставят творението на мястото на Твореца.

Св. Василий Велики пише: „Елинските мъдреци са раз-
мишлявали много за природата – и нито едно тяхно учение
не е останало твърдо и непоклатимо; защото всяко следващо
учение е опровергавало предходното. Затова не е и нужно да
изобличаваме ученията им; те самите са достатъчни за собст-
веното си взаимно опровержение. Защото непознаващите Бога
не са допускали, че произходът на всички неща зависи от раз-
умна причина; а в съответствие с това свое основно незнание
са си правели изводи и за останалото. Затова едни прибягвали
към веществените начала и приписвали причината за всички
неща на елементите на света; други пък си представяли, че
природата на видимите неща се състои от атоми и неделими
тела, тегло и плътност; защото раждане и разрушение настъп-
ват, когато неделимите тела ту се събират взаимно, ту се разде-
лят, а причината за продължителното съществуване на телата,
съществуващи по-дълго от другите, е в по-здравото свързване
между атомите. Наистина тъкат паяжина онези, които пишат
такива неща и считат, че толкова незначителни и слаби неща
са начала на небето, земята и морето. Те не са могли да кажат:
В начало Бог сътвори небето и земята. Затова вселилото се
в тях безбожие им внушило лъжливата мисъл, че уж всичко
съществува без управление и устройство и се задвижва уж от
случайността. За да не изпаднем и ние в същото, описващи-
ят сътворението на света направо, с първите думи, просветил
разума ни с Божието име, като казал: В начало Бог сътвори.“
(Из: Шестоднев, Беседа 1, тълкувание на библейската книга
Битие, гл. 1)

Кардинални различия между езическата философия и пра-
вославното богословие св. Василий и св. Григорий намират в
такива философски идеи като:

– стихийното възникване на света;
– свръхестествени качества на природните елементи;
– политеизма (многобожието на древна Елада);
– предсъществуване на душите;
– прераждане на душите (преселване на човешката душа в
различни тела) и др.

115

3. ФИЛОСОФИЯ И БОГОПОЗНАНИЕ – ДОПИРНИ

ТОЧКИ

Св. Василий Велики и св. Григорий Богослов утвърждават не-
разривната връзка между вярванията и морала, между фило-
софските идеи и нравственото равнище на последователите им.
Ако философията е непоследователна, объркани са и моралните
ценности. Ако учението е недостойно, порочни са и нравите. Фи-
лософията и науката като цяло развиват човешкия разум и мисле-
не. Те могат да бъдат от особена полза за приближаването на чо-
века към Бога, ако не противоречат на християнското вероучение.

„Външната ученост“ е полезна, когато изследва творението
и дава истинно и полезно знание за света и човека, без да от-
хвърля Създателя. Още през IV в., в словото си От Никовул син
до баща му св. Григорий Богослов се изказва положително за
естествената наука и за учените, които „са разбрали природата
и на въздушните, и на земните, и на морските, и на небесни-
те неща, а освен това са проумели мисълта на неизказания Бог,
проумели са как Бог управлява вселената“.

Светоотеческият идеал за духовното състояние на човека се
основава върху хармонията и допълването между познанието,
самопознанието и богопознанието. Само тогава философията и
науката носят истинско просвещение, а самопознанието – из-
висяване и богопознанието – спасение. Животът на двамата св.
отци Василий Велики и Григорий Богослов въплъти този идеал
в най-голямата пълнота, постижима за човека. Те са пример и
светлина за всички, защото угодиха на Бога с високото си обра-
зование и проникновения си ум, но най-вече – с непорочния си

ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ

На младини св. Василий и св. Григорий били състуденти с Юлиян, който по-късно станал император и останал в истори-
ята като Отстъпник. Юлиян се опитал да върне империята към езическия светоглед и „елинската мъдрост“. Той забранил на
християните да използват изкуството на красноречието за проповядване на Христовата вяра. По този повод св. Григорий
Богослов съставя известните си изобличителни слова. В Първото си изобличително слово против Юлиан той пише: „А аз ще
принеса в дар на Бога по-свещено и по-чисто от всяка безсловесна жертва слово, принасяйки го не по подражание на гнусните
речи и празнословието, а още по-малко – на гнусните жертви на богоотстъпника, чиито изобилие и богатство се състояха в
сила на безчестие и в немъдра… мъдрост; тъй като цялата сила и ученост на този век ходи в мрак, и е далеч от светлината
на истината. Но щом тази мъдрост е такава, намира се в такива хора, ражда такива плодове - изсъхва бързо като трева,
увяхва бързо като зелен злак (Пс. 36:2) и преминава заедно с родилите я, които загиват…“ Свети Григорий се обръща към Юли-
ян Отстъпник с риторичен укор за неговото одобрение на някогашното убийство на Сократ, който бил отровен поради това,
че публично отхвърлял езическото многобожие и изповядвал един Бог. Свети Григорий укорява Юлиян за увлеченията му по
противоречиви религиозно-философски учения: „хвалиш чашата с отрова на Сократ… хвалиш скока на Клеомброт Амбракийски
– плод на философско учение за душата, хвалиш споровете на питагорейците за боба и презрението към смъртта у Теан… И
в какво упрекна християните този нечестивец, какво непохвално намери у нас и какво счете за изключително и неопровержимо
в езическите учения?...

А какво да кажем за нравствената част на тяхната философия? Откъде и с какво да започнат и какви доводи да използват,
за да научат слушателите на добродетел и чрез увещанията си да ги направят по-добри? Прекрасно нещо е единомислието,
така че и градовете, и народите, и семействата, и всички отделни хора да живеят във взаимно съгласие, следвайки закона и
реда на природата, която е разделила и събрала всичко и е направила цялата тази съвкупност от разнообразни неща единен
свят. Но с какви примери ще учат те другите на единомислие? Нима с това, че ще започнат да разказват за войни между
богове, за техните междуособици, метежи и множество беди, каквито и сами търпят, и си причиняват един на друг, всеки
поотделно, и всички заедно? С каквито е пълна почти цялата им история и поезия?“ За св. отци превъзходството на христи-
янството спрямо „елинската мъдрост“ е неоспоримо.

116

живот и с благодатния духовен опит, който завещаха на Църк- Проверете наученото
вата. Те постигнаха това, следвайки стъпките на апостолите:
„словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, В какво се изразява отно-
които се спасяваме, е сила Божия. Защото писано е: "ще погу- шението към философията и
бя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумни- „външната ученост” на свети-
те". Де е мъдрецът? Де е книжовникът? Де е разисквачът на те отци?
тоя век? Не обезуми ли Бог мъдростта на тоя свят? Понеже
светът със своята мъдрост не позна Бога“ (1 Кор. 1:18-21). Кои са различията между фило-
софия и богопознание?

Какви допирни точки може да
има между философия и богопоз-
нание?

Приложете наученото Различия

1. Сравнителен анализ
Обсъдете различията и допирните точки между нехристиянската фило-
софия и богопознанието в православното богословие.
Попълнете таблицата в тетрадките си.

Допирни точки

Философия

Богопознание

2. Работа с библейски и светоотечески текст „Мъдрост проповядваме
Прочетете двата текста и маркирайте ключовите думи, чрез които между съвършените, ала
мъдрост не на тоя век, нито
се изразява новозаветната и светоотеческа концепция за величието и на преходните властници в
премъдростта на християнското учение. тоя свят, а проповядваме
Божията премъдрост, тай-
Отговорете на въпросите: на, съкровена, която Бог е
– Кой е авторът на новозаветния текст? Какво знаем за него? предопределил преди векове
– Кой е авторът на светоотеческия текст? Какво знаем за него? за наша слава, която никой
– Каква е основната тема в двата текста? от властниците на тоя век
– Какви са характеристиките на мъдростта, прповядвана в Църквата? не е познал; защото, ако
– В какво се изразява величието на християнското учение? бяха я познали, не биха раз-
– Защо според св. Григорий Богослов то е едновременно и древно, и ново? пнали Господа на славата.“
– Какво е основното послание на светоотеческия текст?
(1 Кор. 2:6-8)
СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„Нашето учение е величествено и по своите догмати, и по дадените
свише свидетелства, че то е едновременно и древно, и ново, древно –
в предсказанията и по проблясващите в него мисли на Божеството,
ново – по последното Богоявяване и по чудесата, които станаха…“

Св. Григорий Богослов

117

5.3. ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЙОАН ЕКЗАРХ

„Разум ни е даден, за да ми- Йоан Екзарх е български
слим, та поради това всяко духовник, една от най-за-
разумно същество е надаре- гадъчните и плодовити
но със свободна воля.“ личности на българския
Златен век. Той е един от
Йоан Екзарх най-активните сътрудни-
ци на цар Симеон Велики
и св. цар Петър в периода
от края на IX в. до средата
на X в.

Йоан Екзарх (худ. Г. Милев)

Реставрираната крепост на Велики 1. ЙОАН ЕКЗАРХ
Преслав
Препис от XV в. на Шестоднев на Йоан Екзарх се откроява като значим духовник и строител
Йоан Екзарх (Държавен исторически на Българската църква след Покръстването С усърдната
музей, Москва). Миниатюрата си проповедническа, преводаческа и писателска дейност той
представя св. Василий Велики се нарежда сред най-талантливите представители на Преслав-
ската книжовна школа. Йоан Екзарх продължава делото на
светите Седмочисленици и на св. отци от по-ранните христи-
янски векове. Той е едновременно духовник, богослов и изсле-
довател в сферата на естествознанието. Като такъв той е мъдър
учител на новопокръстения български народ и усъвършенства
българското изкуство на словесността. Мащабите на научните
му интереси и богословски знания са забележителни. Съчине-
нията му показват, че владее отлично както богословския език
и риториката, така и славянската реч, която обогатява с много
нови думи, изнамерени от самия него. Историците тълкуват
различно титлата му „екзарх“ – като надзорник на църквите и
манастирите по българските земи, като посредник между Бъл-
гарската църква и Константинополската патриаршия, като на-
местник на гръцкия митрополит в България, като игумен на
голям столичен манастир около Велики Преслав и др.

Творческото дело на Йоан Екзарх започва преди 893 г.
Може да се предположи, че част от творбите му са били на-
писани на глаголица, но запазените по-късни преписи са на
кирилица. Съчиненията и преводите на Йоан Екзарх са много
популярни през Средновековието, защото насищат потреб-
ността на средновековния човек от познание – на вярата и на
заобикалящия свят. Затова творбите на българския духовник
са преписвани и извън пределите на България. Днес са запазе-
ни главно в руски ръкописи.

118

Йоан Екзарх излага своите възгледи в съчиненията си,
най-забележителни сред които са Шестоднев, Богословие и
словата му за някои от Господските празници.

Знаменитият му Шестоднев е компилация от текстове на
византийски автори с основа – творбата на св. Василий Вели-
ки „Шестоднев“. Тук приносът на Йоан Екзарх е в Пролога и
в личните му коментари към темите. Свети Василий Велики
умира преди да довърши своя Шестоднев – остават ненапи-
сани главите за човека. Затова е много полезно допълнението,
което Йоан Екзарх прави в своя Шестоднев в раздела за чове-
ка.

Богословие (известно още и като Небеса) е друга значима
творба на Йоан Екзарх. Тя е съставена от лични коментари на
Екзарха, превод на трета част от съчинението „Извор на зна-
нието“ на св. Йоан Дамаскин и още шест глави от различни
автори. Създадена е около 894-895 г. Повечето от подбраните и
преведени глави са от частта Богословие (Точно изложение на
православната вяра) от св. Йоан Дамаскин.

В Пролога към Богословие се съдържат мотивите на Йоан
Екзарх за съставянето ѝ:

да продължи делото на св. братя Методий и Кирил, пре-
вели св. Библия на старобългарски език, като улесни нейното
разбиране чрез своето компилативно тълкувателно съчинение;

да бъде в полза за просвещението на българския народ,
като изпълни своя дълг на духовник и просветител;

да не се окаже ленив и лукав раб на Бога (във връзка с
Христовата притча за талантите), а трудолюбив и благодарен
за Неговите благодеяния.

2. ВЪЗГЛЕДЪТ НА ЙОАН ЕКЗАРХ ЗА ТВОРЕНИЕТО

Йоан Екзарх следва светоотеческата традиция и богослови-
ето на св. Василий Велики относно отношението Творец
– творение. В Шестоднев той препотвърждава, че хората не
трябва да отстъпват от Бога дори и „в мисълта си“; те трябва
„да помнят добрите Му дела…И ако тези, които се насищат с
пиене и ядене, поруменяват, засияват и се развеселяват, то кол-
ко повече този, който се храни с мисли, като съзерцава Божиите
дела и се украсява с тях, би искал и други да ги видят и да се
приобщят към тях“.

Наблюдаването на творението според Йоан Екзарх ни раз-
крива, че:

– Бог е премъдър и всесилен Творец на небето и земята:
„Защото Бог сътвори не като човеците-зидари, или като майс-
торите на кораби, или медникари, или златари, или тъкачи на
платове, или други занаятчии, които събират готов материал и
изработват нужните им вещи, а и съдове и инструменти взи-
мат един от друг, за да работят с тях. Докато Бог, щом поми-
сли, сътвори несъществувалото преди това, защото Той не се
нуждае от нищо…Това, което за занаятчията са предметите и
инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърди-

119

ето — за Бога това е волята. Всичко, каквото поиска Господ,
Той създаде в моретата и във всички бездни... И Той пожела не
колкото можеше, а колкото знаеше, че е необходимо. За Него
не бе трудно да създаде всичките тези твари и още хиляди и
хиляди. Защото за Него да твори е по-лесно, отколкото да же-
лае. А за нас е по-лесно да искаме нещо, отколкото да създава-
ме. Защото ние не можем да творим само защото искаме, а за
Твореца-Бога е възможно всичко, каквото поиска. На Божията
воля е присъща силата и – каквото поиска, това да създава.“

– Творението не е плод на случайна еволюция, а е грижливо
създадено от любящ небесен Създател за блажено обитаване
от хората: „Нали не от готови тела е създал живите тела, и
от несъществуващото създава душите, но не за всички живи
същества, а само за хората, докато от птиците той прави птици
да се раждат, а от плаващите — плаващи; и от другите родо-
ве всеки се променя според своя род.“ „И как да не се радват
търсещите Го, като са разбрали за кого небето е украсено със
слънцето и звездите, за кого земята е обрасла с растения, дър-
вета и цветя и е увенчана с планини, за кого морето и реките,
всичките води са пълни с риба, за кого е приготвен раят, са-
мото (небесно) царство. Като разберат, че не за друг, а за тях,
как няма да се радват и веселят, прославяйки Го. Ето защо те
трябва да помислят и за това, по какъв начин самите те са сът-
ворени, какво им е отредено, за какво са призвани.“

– Творението е духовно и материално, невеществено и ве-
ществено, невидимо и видимо, постижимо за разума и пости-
жимо за сетивата: „И онова, което е създадено от Него, едно
е познаваемо (посредством сетивата), а друго разбираемо по-
средством разума. Делът на разбираемото са ефирът и небето.
Едното е земно, а другото — небесно. Поради това, че беше
необходимо, (Бог) създаде и живите същества, едни – сетивно
възприемаеми, а други — познаваеми чрез разума. На позна-
ваемите чрез разума за жилище Той (даде) небето и ефира, а на
земните — земята и морето.“

– Част от ангелите отпада от верността си към Господа,
поради което е принудена да напусне духовното небе – това
е плодът на възгордяването: „И понеже някои от духовните
същества станаха причастни на злото и бяха изгонени от не-
бесните селения, Той им заповяда (да обитават) въздуха и зе-
мята. И за да не замислят зло на човеците, им пречи ангелската
закрила и страж, та чрез това изгнание да разберат колко злини
носи гордостта и заблудата.“

– Човеците са създадени като средоточие на духовното
и материалното, с право да управляват земните твари. Не-
послушанието на Адам и Ева към Бога води до нарушаване на
хармонията между човешкия род, животните и природните
стихии: „(Бог) раздели на две сетивно-познаваемите същества,
едните създаде с разум и език, а другите остави неразумни. И
подчини на разумните природата на неразумните. Но едни от
неразумните същества се противопоставят и въстават срещу
своите господари. (Това те правят), защото и техните госпо-
дари вършат същото. И макар че са получили разум и език, те

120

се бунтуват срещу своя Творец. Затова се надигат и тези не-
разумни (същества), за да се извлече от това, което те правят,
поука – колко лошо е някой да престъпва своя чин и без страх
да прекрачва границите.“

– Въпреки грехопадението Божието творение като цяло
запазва своята целесъобразност, взаимосвързаност и един-
ство, единство, което толкова липсва на хората и което има
своя корен в Божия замисъл за света. Затова Бог е преславен
и велик: „Противоположните естества — мокрото и сухото,
и студеното и топлото – Творецът събра заедно в съгласие и
любов.“ „Когато слушаме пойните птици да пеят с различни
гласове хубави песни – пеещите славеи, косовете и сойките, и
чучулигите, и кълвачите, щурците и скакалците, лястовиците и
скворците, и другите птици, които са безчет, — като се радват
така, те прославят Твореца, Който не е като другите творци,
които творят с готова вещ, а всичко това Той изведе от небитие
в битие и даде на несъществуващото битие. За него е лесно да
твори и от небитие, и от битие. Така направи някога и, както се
казва, прави го всеки ден.“

3. ВЪЗГЛЕДЪТ НА ЙОАН ЕКЗАРХ ЗА

ФИЛОСОФИЯТА И ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ

Йоан Екзарх счита всяко мисловно и съзерцателно, фило-
софско и богословско занимание за полезно, щом препра-
ща човешкия ум към истинския Бог. В Богословие (Небеса) той
използва понятийното богатство от съчинението на св. Йоан
Дамаскин, който пък е ползвал редица философски термини,
утвърдени в предходни епохи. Йоан Екзарх познава основните
учения на древните философи, учението на Платон за предсъ-
ществуването на душите. Йоан Екзарх размишлява за произхо-
да на света и стихиите, за телесното и духовното в човека, за
разума, за доброто, злото и техните разновидности.

Йоан Екзарх живо се интересува от заобикалящия го свят,
от средата, в която Бог е дал на човека да живее, да Го търси
и да общува с Него. Постиженията на естествените науки за
него са ценни и полезни, щом съдействат на човека да познава
и слави своя Бог. В своите съчинения Йоан Екзарх подчертава:

– Реда в природата: „И както препускащият кон бива въз-
пиран от юздата, така и морето се връща назад, като види непи-
сания закон, написан на пясъка. И реките текат така, както им е
определено изначално. Така бликат изворите, така кладенците
даряват на човеците това, от което те се нуждаят. И годините,
и часовете се менят поред едни след други. На този закон са
подчинени и дните, и нощите. Ако те станат по-дълги — не
се хвалят, нито се оплакват, когато накъсяват, а едни от други
приемат времето и безропотно изпълняват дълга си. И това по-
казва силата и премъдростта на Твореца.“ (Шестоднев)

– Плодовитостта и възобновяемостта на природата
като Божий дар и Божий промисъл: „Макар че земята толко-
ва столетия е орана, сеяна и посаждана, и изхранва плодове,

121

и е тъпкана и копана, и от дъжд и от сняг мокрена, и от слън-
цето горена, никак не е оскъдняла и на обработващите я тя
непрекъснато дава обилни плодове. Също и морето, от което
облаците непрекъснато черпят вода за дъжда, който пада вър-
ху земята, не е намаляло и пресъхнало, нито пък е нараснало
от безбройните реки, които се вливат в него. …Чудя се и аз,
как не се свършва, как не намалява въздухът, след като толкова
хора и толкова безсловесни същества непрестанно дишат, тол-
кова слънчеви лъчи и така горещи преминават през него, а при
това луната и звездите правят същото. Но чудо на чудесата! Но
аз ще кажа и това, че не е чудно това чудо, и ако Бог направи
нещо, то нам не подобава да се чудим, а повече да хвалим и
славим всичко, защото Той може да направи каквото си поис-
ка. В тези творения Той вложи толкова сила, колкото сметна за
необходимо, за да просъществуват.“ (Шестоднев)

– Знания за световната география и естествените при-
родни процеси: „Съществува и океанът, който като река об-
кръжава цялата земя. … Той доставя вода на моретата, която,
като се задържи продължително в моретата и стои неподвиж-
на, става горчива, тъй като слънцето и вихрушките изсмукват
постоянно най-тънката част от нея. Така чрез изпарението …
на сладката вода се образуват облаците и валят дъждовете. …
Образували се различни морета, както и планини, острови, за-
ливчета и пристанища заедно с различни заливи – едни от тях
плитки и имат пясък, а други стръмни и дълбоки още в самото
начало. Такова е също морето, което е на изток и се нарича
Индийско, както и северното море, което се нарича Каспий-
ско. По този начин са се образували и езерата. … А водата
е най-прекрасното нещо и е много полезна, като очиства от
нечистота – не само плътската, но и душевната, ако приеме
благодатта на Светия Дух.“ (Небеса)

С разнообразното съдържание и уникален стил на своите
съчинения Йоан Екзарх продължава библейско-християнско-
то словотворчество, развива книжовния старобългарски език
и старобългарската литература, издига духовното съзнание на
българите от IX–X в. и това на славяноезичния християнски
свят в следващите векове. Цялостното творчество на Йоан Ек-
зарх откроява неразривната връзка между Твореца и творение-
то, както и призванието на човека да възвежда своя ум от ви-
димото към невидимото и от временното към вечното. Човекът
е микрокосмос, който с отговорност и благоговение следва да
господарува над поверения му земен свят и с всички сили да се
стреми към царството на своя Създател.

Проверете наученото

Кой е Йоан Екзарх? Кои са неговите най-значими богословски произве-
дения?

Какъв е възгледът на Йоан Екзарх за творението?
Какъв е възгледът на Йоан Екзарх за философията?
Какъв е възгледът на Йоан Екзарх за естествените науки?

122

Приложете наученото

1. Сравнителен анализ
Сравнете възгледите за творението на Йоан Екзарх с отношението на
философията и естествените науки към света и природата.

Показател за сравняване Йоан Екзарх Философия и естествени науки

Възгледи за творението

2. Обсъдете в час. Самовластна Жива същност Проста
Прочетете текста и обсъде- Надарена с ум и Характеристики Безплътна
на човешката
те възгледа на Йоан Екзарх за разум
човешката душа. душа

Анализирайте основните ха-
рактеристики на човешката
душа, посочени от Йоан Екзарх,
като си помагате със схемата:

Има за свой Без форма
орган плътта

Според Йоан Екзарх човешка- Разумна душевна сила Неразумна душевна сила:
та душа притежава разумна и
неразумна сила. Дайте примери Има две страни:
за тяхната проява в живота на
човека. Обсъдете какви могат да – едната не се покорява на разума;
бъдат причините за избора, кой- – другата се покорява и слуша разума
то прави човека, и какви – послед-
ствията от добрите и лошите
дела

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Душата е жива същност, проста и безплътна, по своето естество невидима за телесните очи, без-
смъртна, надарена с ум и разум, без форма, имаща като свой орган плътта, на която дава способ-
ност да расте, да чувства и да се възпроизвежда, има ум, който съставя не нещо различно от нея, но
най-чистата част от самата нея, така щото това, което е окото за плътта, това е умът за душата.
Тя е самовластна, надарена със способността да желае и да действа, изменчива, сиреч с твърде про-
менлива воля, поради което тя е и сътворена, като е получила всичко това по естеството си от Онзи,
Който я е създал, придобивайки от Него благодат и съществуване и това, че е такава по самата си
природа… Трябва да се знае, че разумът по своята природа властва над онова, що е неразумно [у нас].
Душевната сила се разделя на разумна и неразумна. Неразумната част има две страни: едната не се
покорява на разума, сиреч не се ръководи от мисълта, а другата се покорява и слуша разума. …Трябва
да се знае, че движението, което съответства на подбудата, спада към тази част, която е покорна на
разума. Трябва също да се знае, че едни от делата са добри, а други лоши. Онова благо, което се очаква,
събужда желание, а когато се постигне, носи удоволствие. Също така и очакваното зло събужда страх,
а когато настъпи – скръб.“

Йоан Езарх, из: Богословие (Небеса)

123

5.4. ВЯРА И ЧУДЕСА

„Истина, истина ви казвам: Православната църква възпитава и усъвършенства едновре-
който вярва в Мене, делата, менно сърцето и ума на човека. В живота на православните
що Аз върша, и той ще вър- християни вярата и разумът вървят ръка за ръка. Там, където
ши, и по-големи от тях ще разумът достига предела на възможностите си, човешкият дух
върши.“ продължава своето издигане към Бога чрез личната вяра и по-
мощта на Божията благодат.
(Йоан 14:12

РЕЧНИК

нетварна (несътворена) Чудното умножаване на хлябовете
енергия – проявление на бо-
жествената същност (напр. 1. СВЕТИИТЕ – ОБРАЗЕЦ ЗА СЪВЪРШЕНСТВО
Божията благодат, божест-
вената светлина, Христови- Бог ни се открива, Бог ни търси, Бог ни очаква. Бог ни води и
ят мир и др.) спасява пряко чрез Своите несътворени (нетварни) божестве-
чудо / личба / знамение – ни енергии и действия в света. Според премъдрия Си промисъл
действие на Бога в света понякога Той върши това посредством чудеса. Господ устройва
и човека, което надминава нашето спасение включително чрез Своето творение: чрез из-
границите на естествени- брани човеци – светиите, чрез други наши ближни, чрез светини
те закони и проявява бо- и дори чрез природните стихии, животинския и растителен свят.
жественото Му всемогъще-
ство и любов към човешкия Светиите са Божии угодници – образец за съвършенство.
род и останалото творение Те са най-достойните представители на човешкия род и са
св. мощи – (староб. букв. по-славни дори от най-великите герои. Това е така, защото
кости) нетленни тела или не са прославени само от човеците, а и от Бога. Той просла-
частици от тях, принадле- вя като светии видни духовници, царе и царици, знаменити
жащи на светии, отминали
от този свят

124

Фрагмент от стенопис в
митрополитската катедрала
„Св. св. Кирил и Методий“ (гр. Ловеч)

воини, богослови и църковнослужители, но така също и ни-
кому неизвестни хора – монаси и монахини, селяни, обущари,
обикновени войници, девойки и младежи, деца и възрастни.
Различни едни спрямо други по пол, възраст и място в общес-
твото, те си приличат по най-важното: постигнали са висотата
на смирението, силата на кротостта, дълбината на покаянието,
красотата на правдата и съвършенството на любовта. Господ
ги прославя, защото те са Го прославили с богоугодния си жи-
вот. Бог се открива в светиите чрез дивни чудеса, защото са из-
пълнили Божията повеля: „бъдете свети, защото Аз (Господ,
Бог ваш) съм свет“ (Лев. 11:44).

2. ДУХОВНИЯТ ОПИТ НА ПРАВОСЛАВНАТА

ЦЪРКВА – СВЯТОСТ И ЖИВОТ

Светите хора не живеят в свое име, а в името на Христос, за-
щото опитно са разбрали, подобно на св. апостол Петър, че
„този е камъкът, който, пренебрегнат от вас, зидарите, ста-
на глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение; защото под
небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да
се спасим“ (Деян. 4:11-12). Ако вършат нещо праведно или чудо-
дейно, християните изповядват, че не те самите го вършат, а Бог
го извършва чрез тях. Светият човек благодатно върви по пътя на
Кръста и спасително служи на ближните си, защото казва заедно
със св. апостол Павел: „вече не аз живея, а Христос живее в
мене“ (Гал. 2:20),

125

Мозаечна икона на св. Димитрий от Господ не удовлетворява желанията за чудеса, мотивирани от
неговия храм в Солун любопитство, неверие или жажда за сензации: „Род лукав и пре-
любодеен иска личба, но личба няма да му се даде“ (Мат. 16:4).
Също така Той не избира за Свои угодници хора, които угаждат
на човеци и се стремят да бъдат техни идоли. Такива може да по-
стигат популярност и вписване в земните алеи на славата, но име-
ната им трудно ще намерят място в небесната книга на живота.

Бог върши чудеса, за да засили вярата на хората, да прена-
сочи и преобрази живота им така, че да ги приведе към спасе-
ние. Той проявява Своята сила по чуден начин, но само чрез
избраници, в които няма лукавство и които са Го обикнали от
цялото си сърце. Светии са тези, които не търсят своята сла-
ва, а са посветили целия си живот на Божията слава. Такава
е светостта още от апостолско време, през цялата история на
Църквата, включително в наши дни. Житията на светиите ни
разкриват много забележителни събития от живота на свети-
ите преди и след кончината им. Бог върши чудеса чрез тях и
след смъртта им, защото „Той не е Бог на мъртви, а на живи,
защото у Него всички са живи“ (Лука 20:38).

Св. великомъченик Димитър Солунски (+ 306 г.) вярвал в
истинския Бог. След смъртта на родителите си Димитър насле-
дил голямо богатство. Когато баща му починал, той бил назна-
чен на неговия пост – управител на Солун. Максимиан Херку-
лий, съимператор на Диоклециан, знаел качествата на младия
Димитър и бил убеден, че новият Солунски управител ще се
справи с всички задачи, включително и с тази да „очисти“ гра-
да от християните.

Самият Димитър бил приет от жителите на Солун с радост
и почит. Но вместо да преследва християните, той започнал
открито да изповядва и слави името на Спасителя. Затова све-
тецът се изобразява с вдигната, изповедническа длан, симво-
лизираща неговата жертвена смелост и мъченическа вярност
към Истината. За жителите на Солун той станал нов апостол
Павел. Учел всички на истинската вяра. През есента на 306 г.
новият източен император Галерий се връщал с войската си
от поход. Пътят му минавал през Солун. Като узнал, че този
гонител на Църквата ще мине през града, св. Димитър дал по-
ловината от своето богатство на слугата си, а другата половина
раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за
близката смърт. Галерий заповядал св. Димитър да бъде арес-
туван, съден и убит. Великомъченикът бил умъртвен чрез про-
бождане с копия. Това станало на 26 октомври, дата, на която
Църквата от тогава до днес чества неговата памет.

Много са чудесата, които по молитвите на светеца, стават и
след смъртта му. Трудно е да бъдат изброени храмовете и ма-
настирите, посветени на св. Димитър в целия свят. Мястото на
неговия мъченически подвиг в гр. Солун става и негова гроб-
ница. По-късно над нея е построена малка църква. По-късно
е издигнат днешният величествен храм „Св. Димитър Солун-
ски“. Светите му благоуханни мощи почиват там, а милиони
поклонници ежегодно ги посещават, като свидетелство за про-
явяващата се в човека Божия сила.

126

Свети апостол Павел става образец за същата жертвого-
товна вяра и светост на живота. Преди да бъде посечен с меч
в Рим през 67 г., предвиждайки своята мъченическа кончина,
той пише до своите духовни чеда: „очаквам с нетърпение и се
надявам, че в нищо не ще се посрамя, но при всяко дръзнове-
ние, както винаги, и сега ще се възвеличи Христос в тялото
ми – било чрез живот, било чрез смърт. Защото за мене жи-
вотът е Христос“ (Фил. 1:20-21)

3. ПРАВОСЛАВНИ ЧУДЕСА И СВЕТИНИ – Св. Нектарий Егински

ОТКРОВЕНИЯ НА БОГА И СВИДЕТЕЛСТВА НА
ВЯРАТА

Бог се открива на хората чрез дивни явявания. Неговата бла-
годат действа в Православната църква и чрез различни ве-
ществени светини: св. Причастие, Христовия кръст, св. мощи,
чудотворни икони, лични предмети (свързани с Господа или при-
надлежали на св. Богородица и светии).

а) Едно от тях е благодатният огън, който слиза неве-
ществено на Божи гроб в Йерусалим. Това става около обед на
Велика събота – ден преди празнуването на славното Христо-
во Възкресение. Огънят слиза от небето и в първите минути не
опалва. Той пламва без човешка намеса – в пространството и
върху свещите на Йерусалимския патриарх, който в този мо-
мент се моли при Гроба Господен. Това изключително събитие
се повтаря векове наред.

Благодатният огън при Гроба Господен в Йерусалим

127

б) Свети мощи
От мощите на св. Димитър Солунски по чуден начин се из-
точва св. миро, което благоухае. То лекува и освещава хората,
които пристъпват с вяра и се помазват с него. Затова Църквата
нарича св. Димитър Мироточиви.
Мощите на св. Йоан Рилски също са чудотворни и нетлен-
ни. Неговото тяло е запазено от 946 г., когато той се преставя
в Господа. Светите мощи на Рилския Чудотворец са положени
в рáка, която стои точно пред иконостаса на централния мана-
стирски храм в Рилския манастир. Безбройни са чудесата, за
които благодарни богомолци разказват на Рилския игумен и
братството на манастира и които се записват в специални кни-
ги, за да се съхранят техните автентични свидетелства за ук-
репване вярата и на следващите поколения. Засвидетелствани
са множество изцеления, разрешаване на непреодолими про-
блеми и придобиване на чеда от бездетни родители, на които
Бог е помогнал по молитвите на св. Йоан Рилски Чудотворец.

При мощите на св. Димитър в Солун

Саркофагът с мощите на св. вмчк Димитър Мироточиви, Солунски Чудотворец

Рђката с мощите на св. Йоан Рилски в) Чудотворни икони
Чудотворец (Рилски манастир) Православната църква притежава хиляди чудотворни ико-
ни на Иисус Христос, Божията майка, св. ангели и различни
светии. След молитва към изобразените на тях хората получа-
ват благодатна помощ при различни проблеми. Някои от чудо-
творните икони са обкичвани с дарове от богомолцитe. Дру-
ги икони без никаква човешка намеса източват миро, сълзи и
дори червеникава течност като кръв. Те се наричат съответно:
мироточиви, плачещи, кръвоточиви икони. Пресвета Богоро-
дица има множество чудотворни икони и за повечето от тях
са съставени акатисти (богослужебни хвалебни последования,
включващи молитви и песнопения).

128

г) Лични принадлежности – светини.
От Свещеното Предание на Църквата се знае за убруса,
кърпата, върху която се отпечатва образа на Спасителя. От Де-
яния на св. апостоли научаваме, че сянката на св. Петър леку-
вала болни и парализирани хора (Деян 5:15). Кърпи, докоснати
до св. апостол Павел и благословени от него, лекували недъзи
и изгонвали бесове от болни или бесновати хора, върху които
бивали полагани (Деян. 19:11-12). Така също чудотворен е и
поясът на св. Богородица, който се пази в светогорския мана-
стир „Ватопед“. Той особено помага при женски болести и без-
плодие. Монасите-ватопедци раздават на поклонниците-мъже
елей от кандилото и многобройни поясчета, осветени до самия
Богородичен пояс, за да могат те да ги отнесат по родните си
места за благословение и помощ на бездетните си съпруги,
болни майки, сестри, сродници и познати. В Православната
църква се пазят безброй подобни светини, които продължават
да чудотворят за полза на човешкия род и прослава на Божието
име.

Св. Богородица Осеновица
(Осеняваща) – чудотворна икона от
Рилския манастир (във витрината).
Около образа на Божията майка
има вградени св. мощи на 32-ма
светии. Те са изобразени в голямото
вертикално копие на иконата като
всеки образ там съответства на
мястото на мощите в оригинала.

Оригиналната икона Св. Богородица Осеновица Болничната стая на св. Нектарий
Егински в Атина. Върху леглото му и
днес се полагат много кърпи, които
после се раздават за благословение
на вярващите и нуждаещите се от
изцеление.

Саркофагът с мощите на св.
Нектарий Егински в манастира
„Св. Троица“ (о-в Егина), до които е
положено бебе от восък – оброчен дар
с молитва към светеца да изпроси
от Бога чадорождение

129

Проверете наученото

Защо светиите са образец на християнско съвършенство?
Как духовният опит на Православната църква свидетелства за све-
тостта в живота?
Кои са православните светини – откровения на Бога и свидетелства
на вярата?

Приложете наученото

1. Работа с речник
Обсъдете съдържанието на понятията вяра, святост, чудеса, икони,
мощи.

Споделете какво ви направи най-силно впечатление във връзка с пред-
ставянето на тези понятия в урока.
2. Работа с библейски текст
Прочетете откъса от книга Деяния апостолски и сравнете с библейския
стих Йоан 14:12. Отговорете на въпросите:

Какво е обещанието на Господ Иисус Христос, към тези, които вярват
в Него?

Как това Христово обещание се осъществява в живота и проповедни-
ческата дейност на светите апостоли?

Защо противниците на Христовото учение се боят от разгласяването
на чудесата?

В Православната църква и днес стават чудеса. Защо според вас те
изключително рядко се отразяват в новините?

Какво дава сила и смелост на св. апостоли Петър и Йоан да се противо-
поставят на заповедта на синедриона?

„А като виждаха смелостта на Петра и Йоана и като разбраха, че са безкнижни и прости
човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса; но като виждаха изцерения човек
да стои с тях, нямаха какво да възразят. И, като им заповядаха да излязат из синедрио-
на, съвещаваха се помежду си и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички,
които живеят в Йерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем
да отречем това; но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги
заплашим да не говорят вече за това име на никой човек. И като ги повикаха, заповядаха
им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово. Но Петър и Йоан им отгово-
риха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога…“

Деян. 4:13-19

130

Приложете наученото

3. Обсъдете в час
Прочетете свидетелствата за съвременни чудеса и обсъдете въпро-

сите:
– Кой е светията, чрез когото Бог извършва чудото?
– Какво знаете за него?
– При какви обстоятелства е станало чудото?
– Защо според вас то се е случило?
– Какво е въздействието на извършеното чудо върху вярата и живота
на хората?

Направете собствено проучване на тема „Съвремие и чудеса в Пра-
вославната църква“. Изберете най-подходящата според вас форма, чрез
която да запознаете вашите съученици с резултатите от извършено-
то от вас проучване.

СЪВРЕМЕННО ЧУДО НА СВ. ДИМИТЪР СОЛУНСКИ ЧУДОТВОРЕЦ

Веднъж в храма „Св. Димитър“ в Солун при мощите на св. великомъченик Димитър дошла една скръбна майка с 8-годиш-
ната си дъщеричка. Те се надявали на благодатната помощ на светеца. Лекарите до този момент не могли с нищо да помогнат
да детето, което от известно време не виждало с лявото си око. Майка и дъщеря дълго се молили на св. Димитър за изцеление.
Свещеникът прочел канона на светеца, както и молитва за оздравяване на момиченцето. Божията благодат и застъпничеството
на св. Димитър внесли покой в душите на двете поклоннички. Те си взели и по едно памуче, допряно до мощите на светеца.
След три дни детето тръгвало на училище с училищния автобус, а майката, както всеки учебен ден, изпращала дъщеря си.
Момиченцето се качило в автобуса и според навика си оставило чантата на пода. След това за пореден път затворило здра-
вото си око, а с болното изпробвало дали вижда. Този път се случило чудо – „Виждам!“, радостно възкликнало изцеленото
дете. Шофьорът спрял автобуса и веднага известил майката за чудото. Тя все още молитвено гледала след детето си и била
на тротоара недалеч от автобуса. Още в същия ден цялото семейство с дълбоко вълнение отишло в църквата на светеца, за
да благодари на Бога и на мироточивия чудотворец за сторената велика милост.

По свидетелски разказ от книгата Нашите светии, издание на Солунската света митрополия
(Гръцка архиепископия)

ЧУДО НА СВ. ЙОАН РИЛСКИ ЧУДО НА СВ. НЕКТАРИЙ ЕГИНСКИ ОТ 1920 Г. В АТИНА
ЧУДОТВОРЕЦ
Дивният Пентаполски митрополит и подвижник св. Нектарий Егински живял в края
Братството на Рилския манастир на живота си на остров Егина (Гърция), където възстановил манастира „Св. Троица“. Още
пази паметта за случилото се през приживе Бог го прославил с педагогически и богословско-писателски талант, с дар на
60-те години на ХХ в. чудо, когато прозорливост и със способност да лекува болни и обсебени хора. На 9 ноември 1920 г. св.
атеистичният режим превръща за Нектарий починал в стая № 2 на атинската болница „Аретейо“, където се лекувал под гри-
малко време св. Рилска обител в му- жите на медицински персонал и две монахини от манастира „Св. Троица“. В същата стая
зей. Издадена е заповед за изнасяне в този момент имало и друг пациент, който лежал на съседното легло, скован от парализа
на св. мощи на Рилския светец от не- от кръста надолу. Когато установили, че св. Нектарий се е преставил в Господа, обгрижва-
говия манастир. Когато ги натоварват щите го започнали да го подготвят за предстоящото опело. Докато го преобличали, някоя от
на камионетката, братството тежко сестрите или от монахините неволно положила за малко една от дрехите на светеца върху
скърби, но и горещо се моли на своя съседното легло и тя се докоснала до другия пациент. В същия момент той възстановил
закрилник. Бог сторва чудо – въпре- силите си и вече бил способен да ходи. Чудото е запечатано върху икона, която и досега
ки многократните опити да включи стои в същата стая. Тя е превърната в молитвен кът и не се ползва от болницата за наста-
мотора на машината, шофьорът не няване на нови пациенти. Всеки, който намери в центъра на Атина булевард „Василѝса
успява. Камионетката не помръдва. Софѝя“, може да отиде на първия етаж в болницата и да се помоли на състрадателния и
По Божия милост св. Йоан не напус- благ светец, лекува болките на хората приживе и след своята смърт. В стаята се пази и
ка Рилския манастир, а светите му леглото, на което св. Нектарий Егински е завършил земния си път, боледувайки от рак на
мощи и днес помагат на вярващите, простатата. Случилото се чудо е първото след кончината му. То е описано в житието на
които се стичат при светеца. В оп- Егинския Чудотворец. Това чудо потвърждава думите на Господ Иисус Христос, отправени
ределени моменти мощите издават и към болния св. апостол Павел: „стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ
нежно благоухание. напълно проявява“ (2 Кор. 12:9).

131

5.5. ВЯРА И РАЗУМ

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

„Вие сте солта на земята.“ Християнството е най-мощният фактор за преобразяването
„Вие сте светлината на на човека в античността, за хуманните и културни постиже-
света.“ ния през Средновековието, Възраждането и съвремието. Това
се дължи на неговия божествен произход и на силата му ця-
(Мат. 5:13, 14) лостно да променя човека. Християнската вяра хармонизира у
хората ума и сърцето, ценностите и начина на живот. Затова
тя носи светлината на Христос в света.

Подгответе своя позиция за упражнения
и дискусия на тема:

Вярата и разумът – криле на човешкия дух

1. Прочетете и анализирайте по двойки текста. Запишете в те-
традките си ключови думи във връзка с породените от него идеи.

Цялостната организация на съвременния обществен
живот стъпва върху християнското разбиране за дос-
тойнството на човека, върху християнската просвета и
ценностна система. Тя остава валидна и в постмодерното
общество, тъй като представлява фундамент с непреходна
и общочовешка стойност. Секуларизмът и релативизмът
на XX в. и XXI в. се пресичат с устойчивото влияние на тра-
диционната християнската нравственост. Първите дават
превес на секуларизирания и често атеистичен разум, дока-
то християнството залага на хармонията между вярата
и разума. Тази хармония може да бъде открита в много от
съчиненията на светите отци на Църквата.

Релативистичните и секуларни идеологии стесняват
разбирането за човека като образ Божий. Те са предизвика-
телства пред християнския мироглед и провокират общест-
вена активност и динамика. Те провокират и Църквата, за
да проповядва още по-активно Евангелието, и да споделя
своя вековен опит във вярата и Светлината на разума –
Христос (Йоан 8:12).

РЕЧНИК

секуларизъм – убеждение, че религиозните въпроси нямат място в държавната политика, не
трябва да са база или основание за нея, както и че религията няма място в публичния живот.

релативизъм - система от схващания, обединени от позицията, че категории като знание, мо-
рал и поведение са свързани и зависещи от фактори като култура, исторически момент и език.
Според релативизма истината и моралът са относителни и трябва да се разглеждат само от
гледна точка на историческия контекст и преобладаващите принципи и норми.

132

2. Сравнете пред класа разбирането на св. Василий Велики за вя-
рата и разума с това на Йоан Екзарх, изложени в съчиненията им,
известни като „Шестоднев“.

Помощни въпроси:

1) Какво е вярата във вижданията на св. Василий Велики и Йоан Екзарх?
Как във вярата се разкрива Божият образ на човека? Присъщо ли е
на човека да вярва? Според тях все едно ли е в кого и в какво вярват
хората? Вярата само за „лично ползване“ ли е?
2) Какво е разумът според св. Василий Велики и Йоан Екзарх? Как раз-
умът разкрива Божия образ в човека? Присъщо ли е на човека да бъде
разумен и какво означава това?
3) Защо науката и вярата не си противоречат? Познанието за света
достатъчно ли е, за да бъде човекът истински човек? Кой е христи-
янският път за себепознание и богопознание?

3. Представяне на презентация 1 по дискусионната тема с подза-
главие:

Св. Василий Велики и св. Григорий Богослов
за философията и „външната ученост“

Помощни въпроси:

1) Какво е вярата във вижданията на св. Василий Велики и св. Григорий
Богослов? В елинската мъдрост има ли истинска вяра? Кой трябва
да е центърът на човешката вяра? Защо св. Григорий критикува им-
ператор Юлиян Отстъпник?
2) Двамата отци-кападокийци отричат ли естествените науки? Защо
науката и вярата не си противоречат? Кога „външната ученост“ е
полезна? Защо е нужно развиването на човешкия разум?
3) Философията противоречи ли на вярата? Кой е християнският път
за себепознание?

Указания:

За да подкрепите изказването си с изображения, ключови изрази и др.,
подгответе кратка презентация, постер или плакат, за да представи-
те конкретни примери от нашето съвремие в подкрепа на тезата си.

Използвайте някои от усвоените от вас ключови термини, пред-
ставени изказвания и формулировки, като:
– „външна ученост“
– „елинска мъдрост“
– понятие за Бог-Троица, Бог Слово, Творец
– сътворение на света
– истини на вярата
– богословие на Църквата

Подберете илюстрации от епохата на античността, православната
иконография и заобикалящата ни природа.

133

4. Представяне на презентация 2 и дискусия на тема:
Философия и богопознание –
допирни точки и различия

Помощни въпроси:
1) Как гледат на философията св. Василий Велики и св. Григорий Бого-
слов? Припокрива ли се тя с богопознанието? Ако да – доколко?
2) Кои черти на езическата философия критикуват св. Василий и св.
Григорий? В какво се състоят основните различия между концепциите
на езическата философия и св. Православие?
3) Какво представлява богопознанието според св. отци?
Указания:

За да подкрепите изказването си с изображения, ключови изрази и
др., подгответе кратка презентация или постер, плакат и под., за да
представите конкретни примери в подкрепа на тезата си.

Използвайте някои от усвоените от вас ключови термини и изрази
като:
– езическа философия
– стихийно възникване на света;
– свръхестествени качества на природните елементи;
– политеизъм (многобожие в античността и Елада);
– предсъществуване на душите;
– прераждане на душите (преселване на човешката душа в различни
тела);
– философски доктрини;
– православни догмати
– истински Бог
– светоотеческо богословие
– християнски добродетели и нравственост.

Подберете илюстрации от епохата на античността и православната
иконография.
Препоръки:

Не запълвайте слайдовете си с
текст – той ще бъде нечетивен,
труден за възприемане и осмисляне.
Оставете само ключови изрази, кои-
то да станат опора на вашето устно
представяне.

Използвайте само изображения и
текст, които могат да бъдат пред-
ставени в учебна среда.

134

5. Обобщете презентациите, като допълните схемата на мислов-
ната карта.

Вечно
Божие
царство

цел спасението на
на човешкия човека

живот

философия: БОГ - св. отци за
разумът като СВЕТЛИНА вярата като
НА СВЕТА доминанта
доминанта

философията св. отци за
и вярата науката,
философията
и разума

135



TEMA 6

ОТНОШЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО КЪМ ФИЛОСОФИЯТА

6.1. Св. Юстин Философ
6.2. Климент Александрийски
6.3. Св. Патриарх Фотий
6.4. Отношението на християнството към философията, юдаизма, езичеството

и земната власт (упражнения и практически дейности]

6.1. СВEТИ ЮСТИН ФИЛОСОФ

Кондак, гл. 2

„С премъдростта на твои-
те божествени слова, Юс-
тине,
Божията Църква изцяло се
украси и със светлината
на твоето житие светът
се освещава,
а заради проливане на кръв-
та си венец си приел
и, застанал с ангели пред
Христа, моли се непрестан-
но за всички нас.“

св. Юстин Философ и Мъченик

1. СВ. ЮСТИН – ФИЛОСОФ И МЪЧЕНИК ЗА ХРИСТА

РЕЧНИК Свети Юстин е роден в края на І в. или не по-късно от 105 г.
Той е раннохристиянски писател и философ, един от пър-
апология – защита, защит- вите и най-ярки християнски апологети (защитници на вярата).
на позиция, защитно съчине- Роден е в град Сихем в Светите земи. Семейството му принад-
ние лежи към гръцката провинциална аристокрация и това му дава
апологет – защитник на възможност да получи добро образование. В своите търсения на
принципи, мироглед, вяра и истината и смисъла на живота св. Юстин преминава последова-
др. телно през философията на Платон, която много ценял, а също
тъждество - пълно съвпада- и през доктрините на стоиците, перипатетиците, питагорейците
не, еднаквост, равенство и неоплатониците. Възгледите му били изградени върху убеж-
апофатическо богословие дението, че разумът господства над всичко. Повратно събитие в
– обяснява Бога с понятия, неговото духовно развитие е срещата с непознат старец-христи-
които описват какво Той не янин на морския бряг при малоазийския град Ефес. По време на
е (напр. необятен, непости- разговора си с мъдрия събеседник св. Юстин научава за висотата
жим, неописуем) на християнството. Това обръща св. Юстин от „елинската мъд-
катафатическо богословие рост“ към Христос, от философията – към богословието. Еван-
– обяснява Бога с понятия, гелието утолява жаждата на св. Юстин за смисъла и логиката на
които описват какво Той е битието. Старецът му казал, че любителят на думите е филолог
(напр. благ, всемогъщ, свят) и софист, а не философ, докато истинският философ е любител
на делото, изпълнител на Божия закон, т.е. човек, който се ръко-
води от заветите на Свещеното Писание и Божията Премъдрост.

138

Около 133 г. св. Юстин приема св. Кръщение и продължава „Той е човек, изкачил висо-
заниманията си с философия, но вече като християнски фило- чините на философията,
соф. Той е убеден, че християнството е истинната и действена гръцка и чуждестранна;
философия. В Рим св. Юстин създава първата християнска фи- той е преизпълнен с голяма
лософска школа и продължава да носи облеклото на тогаваш- ученост и с богатствата
ните философи до края на живота си. Дотогава мнозина смята- на знанието.“
ли, че в Христа вярват само необразованите и наивни хора. Но
чрез задълбочените си диспути с противниците на Христовото Св. патриарх Фотий
учение и чрез съчинения си в защита на православната вяра Константинополски
св. Юстин променя този стереотип. Той бил толкова успешен
в синтеза между философия и богословие, че един от неговите „В начало беше Словото, и
ученици – Тациан – го нарича „достоен за всяко изумление“. Словото беше у Бога, и Бог
беше Словото. …И Словото
Свети Юстин и шестима негови ученици завършват своя стана плът, и живя между
достоен път като мъченици по време на император Марк Авре- нас, пълно с благодат и ис-
лий. Това става около 165/166 г. Пред съда св. Юстин пропо- тина; и ние видяхме слава-
вядва за Истината-Христос. Мъченическата му смърт свиде- та Му, слава като на Еди-
телства, че е възлюбил Бога не само на думи, но и на дело. Той нороден от Отца. …И от
не останал само „филолог“, оратор или елински философ. Неговата пълнота всички
ние приехме и благодат въз
Св. Юстин е първият християнски философ, който по- благодат… Бога никой нико-
страдал мъченически за Сина Божий, за въплътената Истина. га не е видял. Единородният
„Чрез мъченичеството си той спечелил победната награда, Син, Който е в недрата на
умирайки в името на истината, която проповядвал“ (Евсевий Отца, Той Го обясни.“
Кесарийски, История на Църквата, IV, 16.1). Църквата го почи-
та на 1 юни като небесен покровител на философите. (Йоан 1:1, 14, 16, 18)

2. ФИЛОСОФИЯТА И БОГОПОЗНАНИЕТО В

УЧЕНИЕТО НА СВ. ЮСТИН

За възгледите на св. Юстин Философ научаваме от съчинения-
та му, най-известни от които са:
Против всички ереси
Апология (първа) до император Антоний Пий, негови-
те синове и римския сенат

Апология (втора) до император Марк Аврелий.
Диалог с Трифона юдеина

Още през II в. св. Юстин формулира редица догматически
въпроси от учението на Църквата и трудовете му са голям при-
нос в развитието на апофатическото богословие, както и на ка-
тафатическото. Той смята, че може да се постигне синтез меж-
ду най-висшите постижения на философското мислене и пра-
вославното богомислие, между християнската вяра и античния
идеал за човешкия разум. Затова дава пример със Сократ, кой-
то е осъден да изпие отрова заради това, че мислел правилно
за Бога и отхвърлял езическото многобожие: „когато Сократ
се решил да разкрие това, ръководейки се от истинния разум
и изследване, и да отдалечи хората от демоните, тогава сами-
те демони се възползвали от хората, живеещи в злото. Чрез
тях Сократ бил осъден на смърт като безбожник и нечестивец,
под такъв предлог, че сякаш той въвежда нови божества. По
подобен начин те правят съвсем същото и против нас…“ (св.

139

Юстин има предвид преследването на християните от страна
на езичниците, Апология първа). Той целенасочено използва
гръцкото философско наследство за разкриване на християн-
ското учение.

Отличително за св. Юстин е учението му за Бога Слово –
Логоса – Сина Божий. Логосът има просвещаващо действие
през всички времена и сред всички хора, в това число – фило-
софи и поети. Поради това у тях са налични отделни „семена
на истина“. Това е причината за известна близост между фило-
софията и християнската вяра. Освен това, според св. Юстин,
древните философи заемат някои свои учения от старозаветни-
те пророци – напр. идеята за безсмъртието на душата и възмез-
дието след смъртта (Апология първа, XLIV; Апология втора,
XIII). Но това не означава, че между философското познание
и истинното богопознание на Църквата има пълно тъждество.
„Възприемането на нематериалните неща напълно ме завладя
и платоничното виждане за идеите даде криле на моя ум, така
че за кратко време си въобразих, че съм станал мъдър. Толкова
голяма беше глупостта ми, че очаквах незабавно да погледна
към Бога, понеже това е целта на платоновата философия“,
пише св. Юстин (Диалог с Трифона юдеина, II). Едва след като
става член на Христовата Църква, той осъзнава, че постига съ-
щинско познание и среща с Логоса. Според християнския фи-
лософ Бог Слово се ражда от Отца така, както огън от огън и
както словото – от нас самите. Божествената същност на Отец
и Син е обща и раждането на Сина от Отца е без разделение.
Бог е познаваем в Сина, Който е Иисус Христос.

Платон Господ Иисус Христос Св. Юстин Философ
140

3. ФИЛОСОФИЯТА НА СВЕТИ ЮСТИН КАТО АПО-

ЛОГИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

Св. Юстин Философ и Мъченик не философства за Бога само-
целно. Целта на неговите трудове е да защити християнство-
то от нападките на юдеите, езичниците и римската власт.

Към юдеите св. Юстин пише:

„Няма никой друг освен Бога, о, Трифоне, нито пък има някой друг съществуващ от вечността …
освен Този, Който е направил и подредил цялата тази вселена. Нито пък ние смятаме, че има един Бог
за нас, а друг за вас, но че единствено Този е Бог, Който извел бащите ви от Египет със силна ръка и
издигната мишца. Нито пък ние вярваме в някой друг (понеже няма друг) освен в Този, в Когото и
ти вярваш, Бога на Авраам, Исаак и Яков. Но ние не вярваме чрез Мойсей или чрез Закона, понеже
тогава бихме правили това, което вие правите. Но сега - (понеже аз съм чел, че ще има един последен
закон и завет, най-важният от всички, който е задължителен за всички човеци, които търсят наслед-
ството от Бога. Понеже законът даден на Хорив сега е остарял и принадлежи единствено на вас, но
този е за всички…) – сега, закон поставен срещу закон би отменил този, който е преди него. И завет,
който се сключва след това по подобен начин слага край на предишния. Даден е бил един вечен и
последен закон – а именно Христос – и завет заслужаващ доверие, след който няма да има друг закон,
нито заповеди, нито постановления. Не си ли чел това, което казва Исаия: Послушайте Ме, народе
Мой и племе Мое, приклонете ухо към Мене! защото от Мене ще излезе закон, и Моя съд ще туря
за светлина на народите. Моята правда е близка; Моето спасение изгрява, и Моята мишца ще съди
народите; островите ще се уповават на Мене и ще се надяват на мишцата Ми” (Ис. 51:4-5)?

И чрез Йеремия Той говори за същият този завет: Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа
с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, - не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня,
когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да
оставах в съюз с тях, казва Господ (Йер. 31:31-32). Следователно Бог изявява нов завет, който трябва
да бъде постановен и да е за светлина на народите.“

Из: Диспут с Трифона юдеина, гл. 11

Към езичниците в лицето на римския император св. Юстин
се обръща така:

„Наричат ни безбожници. И съзнаваме, че сме безбожници по отношение на такива мними богове,
но не по отношение на най-истинния Бог, към Отца на правдата и целомъдрието и останалите добро-
детели… Когато вие чувате, че ние очакваме царство, то напразно предполагате, че ние говорим за ня-
какво човешко царство, докато всъщност ние говорим за царстване с Бога: това е ясно поради факта,
че когато вие ни разпитвате, то ние сами си признаваме, че сме християни, макар и да знаем, че все-
киму, който си признае това, предстои смъртно наказание. Ако очаквахме човешко царство, щяхме да
отричаме, за да избегнем гибелта, или бихме се старали да се крием, за да достигнем очакваното. Но
тъй като нашите надежди са устремени не към настоящото, то не се безпокоим, когато ни умъртвяват.“

св. Юстин Философ и Мъченик, из: Диалог с Трифона Юдеина, гл. 11

Със своята философия и богословие св. Юстин подчертава
пред античния свят, че християнството е венецът на божест-
веното откровение. Той откроява превъзходството на христи-
янската вяра над другите идейни и религиозни системи като
не отрича абсолютно всичко в тях, а желае верните семена
на Логоса, залегнали в ученията им, да бъдат преосмислени
в светлината на Христовата истина. Като апологет и мъченик
на Църквата св. Юстин показва, че философията трябва да е
преди всичко живот в Христа. Само тогава тя се превръща в
истинско и спасително богопознание.

141

Проверете наученото

Кой е св. Юстин Философ? Кои са основните моменти от неговия жи-
вот и дело?

Какво е мястото на философията в учението на св. Юстин? Какво е в
основата на неговото учение за богопознанието?

Как св. Юстин Философ реализира своята философия като апология на
християнството?

Приложете наученото

1. Сравнителен анализ
Обсъдете и сравнете по зададените критерии Платоновото учение за
Логоса със светоотеческото учение на св. Юстин Философ.

ПЛАТОН СВ. ЮСТИН ФИЛОСОФ

Логосът съществува обективно Логосът е Лице на Св. Троица –
като висша духовна реалност. Бог Син, Бог Слово. Той има вечно
битие, скрито в недрата на Отца.
Логосът действа като „Семената на Словото“ могат да се
божествен интелигентен открият като отделни верни идеи в
закон. Той е вечен и универсален, редица философски учения още преди
той е началото на всичко и е въплъщението на Словото в Иисус
свободен от всяка материя, Христос. Доколкото те са съобразни
той е чиста енергия. Логосът е с истината, дотолкова са съобразни
всеобхватен божествен принцип, с Логоса, Който е Истината. Но
в който мисленето и битието, пълнотата на Истината се открива
познанието и реалността, само в християнството, защото
идеите и вечното битие то дава съвършено богопознание за
съвпадат. Логосът в платонизма въплътилия се Логос – Господ Иисус
няма ясно изразено личностно
Христос.
измерение.

Показатели за сравняване УЧЕНИЕТО ЗА ЛОГОСА Св. Юстин Философ
Битие, начин на съществуване Платон
Същност
Личностно измерение

142

Приложете наученото

2. Анализ на светоотечески текст.
Прочетете текста и отговорете на въпросите:

Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в текста? Кой е новият закон за народите
според св. Юстин Философ?
Какви примери от живота на съвременниците си използва св. Юстин
Философ?
Какво е основното послание на светоотеческия текст?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„И ние виждаме и сме убедени, че хората се приближават при
Бога, оставяйки идолите си и другата неправда чрез името на
Разпнатия, Иисус Христос, държат на своята изповед дори до
смърт и живеят благочестиво. Освен това чрез делата и чрез съ-
провождащите ги чудеса всеки може да разбере, че Той е новият
закон, Новият Завет и очакването на тези, които от всеки народ
очакват добро от Бога.”

св. Юстин Философ, , из: Първа апология

143

6.2. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

„Няма знание без вяра и
няма вяра без знаниe.“

Климент
Александрийски

Климент Александрийски

РЕЧНИК 1. КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

оглашени – хора, които се Тит Флавий Климент е известен в църковната история с проз-
готвят за св. Кръщение и вището Александрийски, тъй като е един от най-видните
предварително биват на- представители на Александрийската катехизическа школа. Ро-
ставлявани (огласявани) от ден е около 150 г. и, съдейки по името и живота му, вероятно
Църквата с евангелското произлиза от езическо семейство. Климент Александрийски се
благовестие труди през втората половина на II в. и началото на III в. Той е
катехумени – оглашени или презвитер, катехизатор, богослов и апологет. Приема св. Кръ-
вече кръстени хора, които щение в по-късен етап от своя живот. Опитният християнски
биват просвещавани от учител Пантен го кани да му помага в работата с хората, кои-
Църквата за по-добро позна- то се готвели да се кръстят или вече били кръстени, но не по-
ване на евангелските исти- знавали достатъчно добре християнската вяра. След смъртта
ни и по-пълноценно участие на Пантен ръководител на Александрийското катехизическо
в църковния живот училище става Климент. Той почива около 215 г. в Антиохия.
гнозис / гносис (гр.) – зна- Поради някои негови лични богословски мнения, които не съ-
ние; понятие, изопачавано ответствали напълно на православните догмати, Църквата не
от окултно-гностическите го е канонизирала за светец, но признава големия му принос за
секти; гностицизмът е ре- разпространението на християнството и защитата му спрямо
лигиозно-философско нап- враждебността на юдаизма и елинизма.
равление, което претенди-
ра, че само то има истинско
познание за божествената
същност и само то може да
превърне в бог самия човек
еманация – (прен.) излъчване,
което представя цялото
многообразие и същност на
нещо

144

2. ФИЛОСОФИЯТА И БОГОСЛОВИЕТО В УЧЕНИЕТО Запазени до днес са три ос-
новни труда на Климент Алексан-
НА КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ дрийски:

За възгледите на Климент Александрийски научаваме от съчи- Апологетичната творба
ненията му, най-известни от които са: „Увещание на езичниците“ (пре-
Увещателно слово към езичниците веждана също „Обръщение към
Педагог (Наставник) гърците“) – написана по подобие
Стромати. на творбите на ранните апологе-
Последното от тях включва множество цитати от антични ти от II в.
философи и примери от елинската култура. Затова съдържа-
нието на Стромати има характер на мозайка от християнски „Наставник“ - съдържа пра-
и нехристиянски елементи – така Климент Александрийски се вила на поведение и нравствено
опитва да покаже, че здравите идеи на елинизма са съвместими ръководство към новоприелите
с християнството. С това той продължава делото на св. Юстин християнството, подготвящо
Философ и Мъченик. Климент Александрийски съвсем съзна- навлизането им в духовното уче-
телно използва езика на философията, за да разкрие християн- ние. В него Климент учи новопо-
ските вероучителни истини. По този начин той цели да бъде кръстените на скромен живот,
разбиран от своите съвременници и особено – от враговете на без увлечения в крайности като
Църквата. прекален разкош или пълен отказ
от светския живот.
Интересна е застъпваната от Климент Александрийски
идея, че философията е ancila theologiae – прислужница на „Стромати“ (на гр. „мозайка,
теологията. Това негово схващане в никакъв случай не приниз- откъси“, в смисъл „Антология“) –
ява философията, а подчертава, че тя, опитвайки се да пости- сложна и необичана по духа и ком-
га Бога чрез средствата на разума, развива човешкото мислене позицията си творба, в която е
и създава полезни понятия, с които да се изразява невидимата изложено духовното учение на
реалност. Философското обучение на ума е полезно за по-ната- Климент Александрийски.
тъшния и задълбочен опит в духовния живот. А богословието
(теологията) доразвива и превъзхожда философията, защото В тях авторът поставя за
води цялостния човек към въжделеното богосъзерцание и свър- пръв път проблемите за съот-
заното с него спасение на човешката душа. ношението между вярата и по-
знанието, богословието и фило-
Още в края на I в. и в следващите раннохристиянски векове софията.
Църквата се сблъсква с още един проблем – гностицизма. Това
е учение с многобройни разновидности, което представлява 145
съвкупност от християнски, философски, езически и окултни
(псевдомистични) вярвания. Гностицизмът изкривява църков-
ното разбиране за познанието и богопознанието и проповядва,
че гнозис-ът (знанието) може да направи от човека бог. За да се
противопостави на тази невярна и богоборческа идея, Климент
Александрийски посочва, че човекът в своята същност не е Бог
и само отчасти може да Го познае, камо ли сам да стане Бог. Хо-
рата единствено може да се богоуподобят – и то само чрез Този,
Който, бидейки Бог, стана и човек. Човеците се освещават чрез
праведност и богопознание в живота на Църквата, а не чрез
окултни упражнения. Християните според вярата и благочести-
ето си се усъвършенстват от Божията благодат и се изпълват с
Божията слава, но не искат и не могат да заемат Божия престол.

В периода I-III в. сл. Р. Хр. няма друг християнски аполо-
гет като Климент Александрийски, който да изразява по-бла-
госклонно отношение към древната философия и към съвмес-
тимостта ѝ с християнската вяра. Като се изключи критиката
му към гностиците и многобожните езичници, той е дълбоко
убеден, че: „Във всички хора, особено в тези, които са в инте-

Св. пророк Мойсей лектуално търсене, е била придобита определена божествена
еманация, и по тази причина, дори и несъзнателно, те изповяд-
ват, че Бог е един…“[Педагог, кн. VI]. Философите, които не
са членове на Църквата, но изразяват верни позиции, несъзна-
телно проповядват за Бога на християните. С други думи, спо-
ред Климент Александрийски всяка религиозно-философска
истина, изказана от нехристияни преди Рождество Христово,
всъщност принадлежи на християните, тъй като произлиза от
Истината-Христос, Който е Глава на Църквата. В тази връзка
Климент Александрийски приема, че просвещаващата дейност
на Логоса (Бог-Слово) чрез философията на античността е сво-
еобразен Божий завет с езичниците, на които Той също се от-
крива (макар и непряко, неизцяло), желаейки и промисляйки за
тяхното спасение.

3. УЧЕНИЕТО НА КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

ОТНОСНО СТАРИЯ ЗАВЕТ КАТО ПОДГОТОВКА ЗА
НОВИЯ ЗАВЕТ

Според Климент Александрийски каквото е философията за
ецичниците, това е Старият Завет за евреите. За езичниците
философията е път към Христа, а за юдеите Старият Завет е под-
готовка за разпознаването и приемането на Иисус като Месия.
И в двата случая Педагогът е Самият Син Божий. Целта на това
подготвяне на света за идването на Христос е главно възпита-
телна: „Стремежът към добър и вечен живот трябва да бъде
пробуден чрез увещателното слово. Ръководството за живота
дава Възпитателят (Педагогът) на младостта. Той е практик,
а не теоретик, целта му е да подобрява нравственото душев-
но състояние, а не да учи. Той представя на заблудените нрав-
ствен идеал, към който те трябва да се стремят...“ (Климент
Александрийски, Педагог [Paedagogus, РG 8, 247-634]).

Макар сам той високо да е развил умствения си талант,
Климент Александрийски не превръща рационалното богопоз-
нание в самоцел. Той смята, че богосъзерцанието е преди всичко
благочестие, нравствено дело, духовен подвиг, а не теоретичен
размисъл. Затова Климент Александрийски счита, че Старият
Завет е бил за евреите именно такъв закон, който им открива
Бога, огражда ги от езическите заблуди и от неморалния жи-
вот. Според Климент Александрийски античните философи са
познавали идеите на Стария Завет и са се просвещавали от не-
говите истини – Платон знаел, че само по пътя на праведността
и „светото съзерцание“ св. пророк Мойсей е могъл да постигне
върха на умопостижимото (Стромати, кн. V, 12).

146

Проверете наученото

Кой е Климент Александрийски? Какъв е неговият принос за разпрос-
транението на християнството и защитата му спрямо враждебнос-
тта на юдаизма и елинизма?

Какво е отношението между философия и богословие в учението на
Климент Александрийски?

Какво е учението на Климент Александрийски относно Стария Завет?

Приложете наученото

1. Сравнителен анализ
Обсъдете и сравнете по зададените критерии учението на гностицизма
с християнското учение на Църквата, изразено в изказаните от Климент
Александрийски богословски аргументи.

ГНОСТИЦИЗЪМ КЛИМЕНТ АЛЕКСАНДРИЙСКИ

Иисус Христос само привидно е „Самото Слово (Иисус Христос) е проявена тайна; Бог е
бил човек. човек и човек е Бог.“

Спасението се извършва (Педагог, кн. 3)
индивидуално от всеки „Ако да познаеш Бога, е трудно, то да Го изразиш, е
„посветен“ гностик. То е невъзможно.“
постижимо и без Богочовека
Христос. Човекът в своята същност не е Бог и само отчасти
може да Го познае, камо ли сам да стане Бог. Хората
Светостта на живота не е единствено може да се богоуподобят – и то само чрез
задължителна за постигане на Този, Който, бидейки Бог, стана и човек.
Плѓрома-та (божествената
Пълнота). Човеците се освещават чрез праведност и богопознание
в живота на Църквата, а не чрез окултни упражнения.
Гностическото издигане е
свързано с произвол и фантазии. Християните според вярата и благочестието си се
усъвършенстват от Божията благодат и се изпълват с
„Просветлението“ чрез гнозис Божията слава, но не искат и не могат да заемат Божия
води към божественост. престол.

Показатели за сравняване Гностицизъм Климент Александрийски
Учение за Богочовека Христос 147
Учение за светостта
Учение за божествеността

Приложете наученото

2. Обсъдете в час
Прочетете изказаните от Климент Александрийски богословски съж-
дения и обсъдете неговото учение относно подготвянето на света за
идването на Христос.

„Философията е нещо като предварителна подготовка за онези,
които стигат до вярата… Възможно е философията да е дадена
на езичниците…, докато Господ ги призове. Защото тя е била
наставница на езичниците, отвела ума им при Христос, както
[Старият Завет] за юдеите.“ (Стромати, кн. I, 5)
„Всички по мое мнение са просветлени от зората на Светлина-
та. И затова нека всички, и елини, и езичници… покажат какво
имат от Словото на истината.“ (Стромати, кн. I, 13)

Климент Александрийски

3. Есе
Напишете есе, като изполвате за мото и основа на разсъжденията си
мисълта на Климент Александрийски:
„Няма знание без вяра и няма вяра без знаниe.“
Изразете своята позиция.

148