РЕЛИГИЯ 6. КЛАС БПЦ 2023

6. клас БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ ставр. ик. Захарий Дечев прот. Людмил Малев Димитър Попмаринов Магдалена Легкоступ Костадин Нушев Десислава Панайотова Красимира Вътева ХРИСТИЯНСТВО•ПРАВОСЛАВИЕ РЕЛИГИЯ

УЧЕБНИК ЗА щести КЛАС ХРИСТИЯНСТВО – ПРАВОСЛАВИЕ РЕЛИГИЯ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ СТАВРОФ. ИК. ЗАХАРИЙ ДЕЧЕВ • ПРОТ. ЛЮДМИЛ МАЛЕВ • Димитър Попмаринов • МАГДАЛЕНА ЛЕГКОСТУП Костадин Нушев • ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА • Красимира ВътеваА

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ 6. КЛАС Автори © Захарий Манолов Дечев, 2020 © Людмил Мартинов Малев, 2020 © Димитър Попмаринов Киров, 2020 © Магдалена Маринова Легкоступ, 2020 © Костадин Кирилов Нушев, 2020 © Десислава Драгомирова Панайотова, 2020 © Красимира Василева Вътева, 2020 Графичен дизайн и корица © Жасмина Златaнова Бакалова-Минчева, 2020 Илюстрации © Жасмина Златaнова Бакалова-Минчева, 2020 © Ваня Николова Сапунджиева, 2020 © Катерина Иванова Милушева, 2020 Издател © Българска православна църква-Българска патриаршия, 2023 ISBN 978-619-92531-6-8 УЧЕБНИКЪТ СЕ ИЗДАВА С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ И СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ В УЧЕБНИКА НЕ СЕ ПИШЕ!

Възлюбени чеда на светата ни Църква, скъпи ученици и приятели, Вие сте вече в шести клас и продължавате старателно да изучавате истините на православната вяра. На страниците в учебника по Религия – Християнство-Православие ще научите за разпространението на християнството по българските земи, за основаването на Българската православна църква и за първата Българска патриаршия. Уроците за развитието на родната ни Църква ще ви дадат възможност да осмислите колко е достойна и славна нейната роля в средновековната българска история, колко са силни и святи корените на българската духовност и държавност. Делото на много български духовници и църковни личности от този период остава незабравимо, а Българската църква ги прославя като светци. Също така ще научите, че съдбата на православния ни народ под османска власт не е била никак лека. И ще разберете как православната вяра и Църква са били неговите духовни крепители, а българските манастири са служили като духовни и книжовни средища на нашия народ. Ще навлезете в темите за Българската екзархия и възстановяването на Българската патриаршия в най-ново време. Към тези нови знания ще прибавите и десетте Божии заповеди, чието задълбочено изучаване ще подпомогне духовно-нравственото ви възпитание и живота ви като православни християни и добри членове на нашето общество. Благопожелаваме ви ползотворно учение и благодатен напредък в часовете по Религия – Християнство - Православие. С помощта на Божията благодат и с подкрепата на вашия учител да възраствате във всяка доброта, благост, родолюбие и чистота! Бъдете благословени! На добър час!

СЪДЪРЖАНИЕ ТЕМА 1: ВСТЪПИТЕЛНИ УРОЦИ / 7 1.1. Храмът в живота на християните (Упражнение) / 8 1.2. Светците – образци на духовен живот (Упражнение) / 12 1.3. Християнски живот, празници и православни традиции / 16 Входно ниво – тест (Контрол) ТЕМА 2. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА / 21 2.1. Проникване на християнството по българските земи. Първият български мъченик / 22 2.2. Учредяване на Българската църква / 28 2.3. Българската патриаршия / 36 2.4. Светци от Първото българско царство (Упражнение) / 42 2.5. Светци от Второто българско царство (Упражнение) / 46 2.6. Българската църква през османския период / 51 2.7. Български светци от епохата на османското владичество / 56 2.8. Българската църква през Средновековието (Упражнение) / 61 2.9. Българската екзархия / 66 2.10. Възстановяване на Българската патриаршия в най-ново време / 72 2.11. Българската църква днес (Упражнение) / 78 ТЕМА 3. РЕЛИГИОЗНО МНОГООБРАЗИЕ/ 85 3.1. Юдаизмът и ислямът в България / 86 3.2. Религиозното многообразие в България / 94 Църква и святост по българските земи (Обобщение) / 102 Контрол / 110

ТЕМА 4. ПРАВИЛАТА ЗА НРАВСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ / 113 4.1. Не си прави кумир (първа – четвърта заповед) (1) / 114 4.2. Не си прави кумир (първа – четвърта заповед) (2) (Упражнение) / 119 4.3. Почитай баща си и майка си (Упражнение) / 124 4.4. Не убивай / 128 4.5. Не прелюбодействай / 133 4.6. Не кради (Упражнение) / 136 4.7. Не лъжесвидетелствай (Упражнение) / 141 4.8. Не пожелавай чуждото (Упражнение) / 145 4.9. Десетте Божии заповеди (Упражнение) / 151 ТЕМА 5. ДУХОВНО-НРАВСТВЕН ЖИВОТ / 155 5.1. Добро и зло / 156 5.2. Грях (Упражнение) / 162 5.3. Съвестта – глас Божий в човека / 166 5.4. Милост и прошка (Упражнение) / 171 5.5. Милосърдие и благотворителност (Упражнение) / 175 Основи на религиозната нравственост (Обобщение) / 180 Годишен преговор – Изходно ниво – тест (Контрол) / 184 Приложения / 187

Молитва Речник Любомъдрие Благонравие Лествица Библейски стих Лествица Благонравие Любомъдрие ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИКА ЗНАЦИ

7 ВСТЪПИТЕЛНИ УРОЦИ TEMA 1 1 .1. Храмът в живота на християните 1 .2. Светците – образци на духовен живот 1 .3. Християнски живот, празници и православни традиции

ХРАМЪТ В ЖИВОТА НА ХРИСТИЯНИТЕ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Разсъждавайте върху ключовата дума „храм“ и отбележете около нея четири други думи или изрази, които считате, че са свързани с нея. Изберете коя от тях е най-важна и я споделете с класа, като обосновете своя избор. Прочетете текста. С какво казаното от св. Теофан обогати вашето разбиране за храма? 1.1. Из проповедта на св. Теофан Затворник за значението на храма, произнесена на 26 август 1861 г. в с. Рибное (Русия) Божият храм е училище – именно училище на божествената Премъдрост. Внимателният [човек] ще намери тук решение на всички въпроси, които занимават човешкия ум, и ще се обогати с най-утешителното познание – за Бога, света и човека. Божият храм е детска ясла и същевременно лечебница, лекуваща и възстановяваща нашите духовни сили. Храмът е странноприемница и даже е самото Небе… Храмът е училище: идвайте и се учете, благоговейно внимавайки във всичко, което тук се пее, чете и проповядва... Идвайте и се хранете тук с Небесния Хляб и се лекувайте с Небесното лекарство. Храмът е странноприемница. Подслонявайте се тук и потъвайте в Отческите обятия в молитвени въздишки, под полъха и покрова на нашите небесни братя – ангелите и светиите. Колкото по-усърдно идвате тук, толкова по-обилно ще се приобщавате с тези блага, толкова по-ясно ще виждате Божията истина, за да отхвърляте всяка лъжа и заблуждение, за да бъдете толкова по-чисти, по-съвършени и по-готови за това безпрепятствено да встъпите във вечните обители на нашия Небесен Отец. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 2. Прочетете библейските стихове от псалми 26 и 83 и открийте думите, с които Псалмопевеца нарича храма Господен. Препишете ги в тетрадките си. Кои изрази показват отношението на вярващия човек към храма? Защо пребиваващите в Божия храм са блажени? Как разбирате използваното от Псалмопевеца словосъчетание „шатри на нечестието“ като антоним на Божия храм? „Колко са мили Твоите жилища, Господи на силите! Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог.“ (Пс. 83:2-3) „Едно само молих от Господа, само това искам: да пребъдвам в дома Господен през всички дни на живота си, да гледам Господнята красота и да посещавам Неговия (свети) храм.“ (Пс. 26:4) „Блажени, които живеят в дома Ти: те непрестанно ще Те хвалят.“ (Пс. 83:5) „Защото един ден в Твоите двори е по-добър от хиляда дни. Желая по-добре да бъда при прага на Божия дом, отколкото да живея в шатрите на нечестието.“ (Пс. 83:11) 8

Дърворезба от 70-те или 80- те години на ХIХ в. Тревненска школа. Съхранява се в Регионалния исторически музей (гр. Плевен) 9 ЗАДАЧА 3. Православният храм се отличава със специфична архитектура. Какви по архитектурна форма храмове различавате? ЗАДАЧА 4. Разгледайте внимателно снимката и отговорете на въпросите: Коя част от иконостаса е изобразена? Как се нарича? В коя част на иконостаса се намира? Каква функция изпълнява? Коя библейска сцена е изписана? Кои други части от иконостаса имат подобни функции? Посочете трите основни части на православния храм, които присъстват в архитектурното му оформление. Какво знаете за всяка една от тях? Какво е иконостас?

ЗАДАЧА 5. Прочетете и обсъдете текста за мястото на храма в живота на християните. Допълнете го, като дадете още примери. Божият храм е свещено място, което събира Църквата като празнуваща общност, като едно голямо семейство. В това Божие семейство встъпваме чрез тайнството Кръщение. Понеже знаем и вярваме, че Бог е наш Баща, затова и на храма, особено по време на богослужение, гледаме като на Бащин дом. Тук ние преживяваме Божията благодат. Богослужението в храма ни обединява в нашата обща вяра и любов към Иисус Христос. Събираме се заедно, за да благодарим и прославяме Бога. По време на светата Литургия пристъпваме към Трапезата Христова и приемаме светите Тяло и Кръв Христови, за да се съединим с Христа. ЗАДАЧА 6. В православния храм християните празнуват заедно. Какви видове християнски празници познавате? Открийте невярното твърдение: а) За православните християни Възкресение Христово е най-големият Господски празник; б) Богородичните празници са: Рождество Богородично, Въведение, Благовещение и Успение Богородично; в) Богоявление е Господски празник, а Благовещение – ангелски; г) Светийските празници са посветени на: св. Йоан Кръстител, пророците, светите славни и всехвални апостоли, добропобедните мъченици, преподобните и богоносни наши отци, равноапостолните, изповедниците, преподобните, светителите и на праведните богоотци. Храмът е Божий дом, в който невидимо присъства Сам Бог, затова и нашето поведение трябва да бъде достойно за Неговата святост и величие. За любознателните... Петохлебието е богослужебно последование, свързано с чудото, извършено от Господ Иисус Христос на планината, когато нахранил около пет хиляди души с пет хляба и две риби (Мат. 14:15-21). Съгласно установената практика, петохлебието се извършва в централната част на храма, като се освещават пет хляба, наречени просфори, вино, пшеница и елей. Благословените хлябове след това се раздават на всички богомолци в храма. В съвременната енорийска практика просфорите за петохлебието се приготвят от благочестиви християни. Замесеното напълно гладко тесто се разделя на пет равни части. Всяка от тях се разточва на малки питки. След това питката се поръсва с брашно и силно се притиска със специално изработен дърворезбован просфорен печат, на който в квадрат с вписан кръст ясно личи надписът ΙC ΧC ΝΙ ΚΑ, което означава „Иисус Христос Победител“. След това просфората се оставя за известно време на топло място и се пече. 10

11 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Помислете какво е значението на храма в живота на християните. Обсъдете го по двойки с ваш съученик. Формирайте общо становище и изработете мултимедийна презентация, като я обогатите с примери. Нека всяка двойка представи презентацията си пред целия клас. ДЕЙНОСТ 2. Посетете храма по време на светата божествена Литургия. Внимателно слушайте призивите на свещеника по време на богослужението, с които ни насочва как да стоим пред Бога, когато сме в храма. Предварително обмислете и обсъдете в клас съдържанието на следните от тях: „С мир на Господа да се помолим“; „За тези, които с вяра, благоговение и страх Божий влизат в него (в храма), на Господа да се помолим“; „Да преклоним главите си пред Господа“; „Да възлюбим един другиго, та в единомислие да изповядаме...“; „Да стоим добре, да стоим с благоговение, да внимаваме“; „Да издигнем сърцата си нагоре“; „Достойно да благодарим на Господа“; „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете“ (възглас при изнасяне на св. Дарове – Тялото и Кръвта Христови, с които вярващите ще се причастят). ДЕЙНОСТ 3. Проучете какво е просфора. За какво служи и на кого е необходим просфорникът? Изработете печат за просфорник. С помощта на глина за моделиране или пластилин направете малка топка, която след това сплескайте, за да се получи глинена плочка. Вземете дървено шишче и оформете отделните символизиращи знаци, подобни на тези върху печата (просфорника). Изработване на истински хлебни просфори:

СВЕТЦИТЕ – ОБРАЗЦИ НА ДУХОВЕН ЖИВОТ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Какво означава понятието „светост“? Разделете се на групи. Всяка група си избира секретар, който да напише в средата на лист хартия ключовата дума „светост“. Изразете свободно своите мисли, породени от нея. Избраният от групата ученик не представя нищо. Неговата функция е да записва. Обсъдете и изберете тези от тях, които считате за най-подходящи. Споделете с класа, като учителят записва вашите предложения на дъската. Накрая целият клас нека избере най-важните четири от всички предложени думи и изрази. ЗАДАЧА 2. Какъв човек е светецът? Продължете работата по групи и изработете определение за светец. Напишете го на лист хартия, така че да може после да се залепи на дъската и да се види от класа. Всяка група излъчва свой представител, който излага пред класа съставеното определение и го поставя на дъската. Класът разглежда всички определения и решава чрез обсъждане каква да бъде окончателната формулировка. 1.2. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ 12

13 Вид светец Определение Примери Пророци Библейски мъже, боговдъхновени вестители на Божията воля Св. апостоли Първите ученици на Спасителя Иисус Христос Светител Светец, който е бил епископ, допринесъл за утвърждаването на Христовото учение Преподобен / преподобна Мъже или жени, отличили се със светостта на монашеския си подвиг Благоверни Свети царе и царици, вярно служили и угодили на Бога Мъченик / мъченица Светии, отдали живота си за вярата в Христа Равноапостолен Светия, равен на апостолите като разпространител на християнството Безсребърници Лекари, които с молитва са лекували народа, без да взимат пари от нуждаещите се Праотци на Църквата Светии-родоначалници на народа Божий – Църквата ЗАДАЧА 4. Изберете светец и светица, които познавате добре. Напишете техните имена, три неща, които ги характеризират според житията и иконографския им образ и три неща, с които се свързва отбелязването на техния празник според българската традиция. ЗАДАЧА 3. Дайте примери за категории светци, като посочите конкретни светийски имена. Може да си помогнете с информацията в таблицата, като запишете своите отговори в тетрадките си.

ЗАДАЧА 5. Прочетете стиха от Иван Вазов и обяснете с какво значение е употребен изразът „светите отци“? Кои са двамата светци и какво знаете за тяхното дело? Не даваме я, не – земята мила, земята на светите ни отци. Не даваме праха на Самуила, ни славата на двамата светци! (откъс от стихотворението „Не даваме я“) Сравнете със стиха на поета Радко Радков. Какво е общото между двата стиха? Не на мъртъвци, не върху кости се крепи България, а на духа на своите светци! (откъс от стихотворението „Иван Шишман“) ЗАДАЧА 6. Прочетете и обсъдете текста: Аз нямам имен ден, нямам си светец с моето име, когото да моля за помощ, подкрепа, състрадание, защита. Това ме натъжава много. След като много мислих, намерих решение – самият аз да поставя началото, като постигна святост. Веднага отидох при вуйчо, който е свещеник, и го попитах: – Вуйчо, може ли някой да бъде свят днес? Отговорът на вуйчо ми ме изненада: – Светостта е най-естественото нещо, което човек може да постигне на земята. – Много ми се иска да е така – признах си аз, – реших да стана светец. Така името ми един ден ще е в църковния календар. Какво трябва да направя? – Наистина ли го искаш? – Наистина! – отговорих с цялото си сърце. – За да станеш светец, трябва да направиш това: да обичаш враговете си... Защо според свещеника светостта е най-естественото нещо, което човек може да постигне на земята? Колко лесно е да се постигне святост? Какво мислите за мотивите на героя да стане светец? Какво ще го посъветвате? Продължете разказа. 14

15 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Обсъдете думите на св. апостол Петър, отправени към християните: „Бъдете свети във всички постъпки. Защото писано е: „Бъдете свети, понеже Аз съм свет“ (1 Петр. 1:15-16). Отговорете на въпросите: Какво означава да си свят във всички твои постъпки? Какво не достига на истински добрия човек, който обаче е извън Христовата църква, да придобие светост? Среща ли се светостта в наши дни? Разделете се на два отбора и изработете постер по следния план: 1) Какво в духовния живот на светиите приемате като образец за подражание? 2) В кои случаи прибягвате до неговата или нейната молитвена закрила? 3) Дайте примери за хора, които извършват богоугодни дела. ДЕЙНОСТ 2. Разделете се на две групи. Всеки отбор предварително си избира секретар. Всяка група трябва да даде, колкото се може повече имена на български светии, а секретарят да ги запише. Учителят задава „старт“ и засича определено време. Когато учителят каже „стоп“, групите представят своите резултати. Отборът, изброил повече верни отговори, е победител. ДЕЙНОСТ 3. Потърсете фолклорни песни, приказки или предания от родния ви край за избран от вас светец / светица. Направете сравнителна характеристика на образа на светията, изграден в житието, и образа му в народните представи. Какви прилики и разлики откривате? ДЕЙНОСТ 4. Направете електронен албум „СВЕТЦИТЕ – ОБРАЗЦИ НА ДУХОВЕН ЖИВОТ“ със следното съдържание: 1. Пророци 2. Свети апостоли 3. Преподобни 4. Мъченици 5. Равноапостолни Изработете заглавна страница на албума, като спазите следната последователност: заглавие на албума трите имена на автора училище и клас Потърсете в Интернет различни икони на светии и илюстрирайте съдържанието на албума.

16 ПРИТВОР ЦЕНТРАЛНА ЧАСТ ОЛТАР _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ 4. Допишете в тетрадките си текста, като го допълните с още две изречения. Иконостасът е преграда между олтара и централната част на храма. На него са... _____________________________________________________________________ _____________________________________________________________________ 5. От предложените думи изберете пет, с които да опишете храма, който посещавате. Запишете избраните думи и ги допълнете с поне една ваша собствена дума или израз. древен, съвременен, красив, богат, привлекателен, внушителен, прекрасен, велелепен, катедрален, енорийски, кръстокуполен ______________________________________________________________________ _____________________________________________________________________ 1. Оградете верните твърдения: а) Вярата в Бога е убеденост, че Той съществува, макар че не Го виждаме; б) Вярата е вярност към Бога и Неговите заповеди; в) Вярата в Бога няма връзка с взаимоотношенията ни с другите хора; г) Вярата е съпътствана с извършване на добри дела; д) Вярата в Бога ни учи да се примиряваме и да не се борим със злото; е) Вярата в Бога е пълно доверие в Неговата любов и спасителен план за нас. 2. Довършете изреченията. Библията се нарича слово Божие, защото... Основното в Христовото учение е... В Йерусалим на Петдесетница е основана... 3. Попълнете в таблицата характерното за частите на православния храм ХРИСТИЯНСКИ ЖИВОТ, ПРАЗНИЦИ И ПРАВОСЛАВНИ ТРАДИЦИИ 1.3. 16 (КОНТРОЛ И ОЦЕНКА ) Внимание: не отбелязвайте нищо в учебника! Можете да записвате отговорите на всяка задача в тетрадките си или да работите върху разпечатан от учителя тест.

17 6. Свържете в тетрадките си със стрелки, така че да получите верни твърдения. 7. Запишете в тетрадките си три примера за мястото на храма в живота на християнина. 1) 2) 3) 8. Запишете към кое от духовните лица се отнася всяка от посочените свещени одежди: фелон, сакос, стихар. 9. Групирайте употребяваните вещества и църковни съсъди според използването им при извършване на съответните свети тайнства. Запишете тези църковни принадлежности, които са необходими за всички свети тайнства. Епископ – Свещеник – Дякон – Св. Причастие – Св. Венчание – Св. Елеосвещение – За всички тайнства – 1. потир 2. св. миро 3. миралка 4. купел 5. венци (корони) 6. св. кръст 7. св. Евангелие 8. лъжичка 9. елей 10. брашно 11. пръстени 12. ножица мястото, където е получил Кръщение мястото, където се извършва св. Литургия Божий дом, в който се обединяват вярващите като Божие семейство свещено място за духовно и културно общуване Православният храм за християнина е: обикновена сграда спасителен пристан за вярващите

18 11. Кои са особеностите на православните празници? Оградете буквата на съчетанието от верни отговори. 12. Прочетете описания начин за изобразяване на светеца и посочете неговото име. 10. Открийте невярното твърдение. Изобразява се: Име на светеца с епископски одежди, с едната ръка благославя, а в другата държи св. Евангелие. До него са поставени образите на Господ Иисус Христос и на св. Богородица, която му подава омофор. яздещ бял кон или прав с военни дрехи, държащ в едната си ръка копие, а в другата щит. изправен или яздещ червен кон, облечен с военни дрехи, държащ в едната си ръка копие, а в другата щит. като воин, възседнал бял кон, в едната ръка държи кръст, а в другата копие. заедно със своята майка, в царствени одежди, в едната ръка държи кръст, а в другата символите на държавната власт. 1) Православният празник е преди всичко обредна трапеза, на която се събира по традиция семейството. 2) Православният празник е възпоменаване на важни библейски събития или лица от църковната история. 3) Православните празници са: Господски, Богородични, светийски и ангелски. 4) В центъра на всеки църковен празник е св. Литургия. а) 1, 2, 3 б) 1, 3, 4 в) 2, 3, 4 г) 1, 2, 4 В храма се извършва ежедневно църковно богослужение. Чрез участието в богослужението се доближаме до Бога, общуваме с Него в молитва и чуваме Неговия глас. Вярващите издигат сърцата си към Светата Троица. При извършване на църковно богослужение се принасят молитви към Бога. В църковното богослужение участват само духовниците. Св. Литургия е центърът на църковното богослужение. Християните израстват телесно. Християните отбелязват важни моменти от личния си живот. Вярващите споделят любовта си към Бога и ближните.

19 16. Отговорете писмено на въпроса: Защо манастирите приличат на малък укрепен град? 15. Свържете понятието с неговото определение. обител върховно управление на Църква, събрание на всички митрополити игумен църковно-териториална област, управлявана от епископ архондарик лице с духовен опит, което наставлява и поучава във вярата християните свети мощи тялото или части от него на упокоил/а се светец/светица енория ръководител на православен манастир епархия църковно-териториална част или самото селище, духовно обгрижвано от свещеник Св. Синод приемен салон за гости-поклонници на манастира агиограф стара българска дума за манастир наставник писател на житие на светия 13. Разпознайте иконите и поставете под тях правилната цифра според това към кой вид църковен празник принадлежат: 1. Господски; 2. Богородичен; 3. Светийски; 4. Ангелски. 14. Заградете вярното твърдение. Думата житие означава: а) евангелска книга; б) исторически писмен източник; в) църковен разказ за живота и делата на християнски светец или светица.

П редстои ни пътешествие назад във времето, което ще ни запознае със значими събития и важни личности, допринесли за разпространението на християнството по нашите земи. Църковната история е наука за миналото и живота на Христовата Църква. А науката История на Българската православна църква изследва историческото развитие на Църквата в България от разпространението на християнството по нашите земи и покръстването ни като народ до наши дни. Историците описват миналото, а църковните историци изследват миналото на Църквата. Те подреждат и оценяват събитията във времето и пространството, като проучват различни писмени и материални източници, свързани с християнството и Църквата, наречени църковно-исторически извори. За по-доброто разбиране на християнския живот в миналото, ни помага науката Църковна археология, която изучава материалните останки на разкритите от археолозите църковни светини – православни манастири, храмове и др. Откритите значими археологически артефакти, църковни предмети и принадлежности у нас са изложени в църковните музеи. Е дин от важните въпроси, на който църковните историци търсят отговор, е въпросът „кога“. Подреждането на събитията във времето от най-ранния към най-късния период се нарича хронология. В линията на времето всяко църковно-историческо събитие има своето конкретно място и уникално значение. З а историята и за нас, християните, раждането на Спасителя Иисус Христос поставя началото на новото летоброене. Годината на Неговото раждане е година 1-ва. Това събитие разделя историята на два големи периода: преди Христа и след Христа. Днес учените преизчисляват историческите събития от миналото по християнския календар. В този раздел ще се запознаете със съществени исторически събития от живота на родната ни Църква. Те ще бъдат изложени хронологически последователно, за да си съставите цялостна представа за развитието на Българската църква. Изучаването на българската църковна история не е откъснато от общата история на България. Разглежданите от нея обществено-политически събития са неразривно свързани с църковно-историческите. Българската православна църква с нейното духовенство, миряни, манастири и храмове има неоценими духовно-исторически заслуги за опазването и обществено-културното издигане на българския народ. TEMA 2 ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: Как се е разпространило християнството по българските земи; Какво допринася за утвърждаването на християнството в Първата българска държава; Кой е първият български мъченик и какъв е бил мъченическият му подвиг; Кога е учредена Българската църква; Кога е създадена първата Българска патриаршия; Какво е значението на Охридската архиепископия като пазител на православната духовност и българската народност; Кои са имената на някои от българските светии, просияли със своя праведен живот и мъченичество; Какво е било положението на Българската църква през османския период; Какво е значението на борбите за църковна независимост; Кога е учредена Българската екзархия; Кога е била възстановена Българската патриаршия в най-ново време. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

1. ПРОНИКВАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ Апостолската проповед стига до Балканския полуостров още в първите години след основаването на Църквата. Сведения за това се съдържат както в библейски текстове и други писмени източници, така и в многобройните находки при археологически проучвания. ПРОНИКВАНЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ. ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МЪЧЕНИК 2.1. едикт – официален императорски документ (заповед) мъченик – (в християнството) човек, който бива измъчван и дори умъртвен, без да отстъпи или да се откаже от вярата си ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Св. Андрей Счита се, че първият призован от Господ Иисус Христос апостол, св. Андрей, е основал църковните общини по крайбрежието на Черно море. В книга Деяния на светите апостоли са описани и мисионерските пътувания на св. апостол Павел, който създава църкви в много градове, сред които Филипи, Солун, Берия и Коринт. Те са предимно в южната част на Балканския полуостров, но църковните предания сочат, че апостолът е навлизал и във вътрешността. Със сигурност, негови ученици и последователи са продължили делото му. Техните имена се разчитат в антични текстове и документи. Най-известни са св. апостоли от 70-те Ерм, Карп и Климент – създатели и първи епископи, съответно на Филипопол (дн. Пловдив), Верея (дн. Стара Загора) и Сердика (дн. София). Друг апостол от седемдесетте е св. Амплий, който тръгва по стъпките на св. Андрей. Св. Доротей Тирски свидетелства, че св. апостол Амплий проповядва в някогашния черноморски град Одесос (дн. Варна) и е първият епископ на тамошните християни [Св. Доротей Тирски. Деяния на седемдесетте апостоли]. „Тази вяра, за която аз сега умирам, ще се разпространява и умножи по цялата българска земя.“ Св. мъченик Енравота-Боян Св. Климент Римски Счита се, че той е бил поставен за епископ на Одесос от св. Андрей. Свети Климент Римски е близък сподвижник на св. апостоли Петър и Павел. След Сердика той става епископ на Рим. Виждаме, че създадените от всички тях преди близо 2000 години епископски катедри съществуват и днес в България. Съвременните български епископи и митрополити са приемници на Христовите апостоли и продължават тяхното служение. 22

23 Св. Потит Сердикийски (II в.) е първият известен засега мъченик от Сердика. Неговият добродетелен живот и чудесата му посяват още повече вяра сред хората – както докато е бил жив, така и след мъченическата му смърт. Невинната му кръв освещава нашите земи, в които през следващите векове ще израснат още много християни, готови да отдадат живота си за Евангелието на любовта. Днес св. Потит е силно почитан и в Италия. Християнството прониква както чрез главните пътища на полуострова, така и през черноморските селища. Те са пристанища, важни за стопанския живот на целия регион. От края на II в. и през III в. има сведения за църковни общини и по долното течение на река Дунав. Един от първите такива християнски центрове е Дуросторум (по-късно – Доростол, а днес – Силистра). Там в първите векове след Рождество Христово се подвизават и умират за Христа светите мъченици Дасий, Юлий, Марк, Емилиян Доростолски и други – общо двадесет и един Доростолски мъченици. Християнството сред траките В началото на I в. древна Тракия попада под властта на Римската империя. Тракийските племена не успяват да създадат през вековете своя обединяваща ги държава. Изпъкват отделни тракийски племена и царства като Одриското царство, основано от цар Терес. То е едно от най-могъщите и играе активна роля в егейския свят. Повечето траки са езичници, но голяма част от тях, особено онези, които живеят по Черноморското крайбрежие, стават християни още през I в. Във Филипопол (дн. Пловдив) през 304 г. или 305 г. се прославят с мъченически подвиг тридесет и седем Филипополски (Пловдивски) мъченици. По същото време пострадват за християнската вяра и други мъченици от района на днешните български градове Пловдив и Асеновград. Тържествено литийно шествие с иконите и мощите на св, Климент, папа Римски, и св. Потит Сердикийски, 18 септември 2020 г., гр. София Знаете ли, че… С Рождество Христово се поставя новото начало в историята на света. През 525 г. монахът Дионисий Малкия от Дуросторум (дн. гр. Силистра), известен като Дионисий Тракиеца, предлага за начало на християнската ера да се обяви годината на раждането на Спасителя – обещания от Бога Помазаник – Месия. Събитията преди или след раждането на Господ Иисус Христос се означават от църковните историци съответно – преди Рождество Христово (пр.Р.Хр.) и след Рождество Христово (сл.Р.Хр.). В линията на времето няма място за нулева година. С раждането на Богочовека започва да се отбелязва ново летоброене, което учените започват да наричат нова ера в историята на човечеството. Отчитането на времето преди Рождество Христово някои учени започват да наричат преди новата ера (пр.н.е.). Годините преди раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос историците подреждат обратно във времето.

Сердикийският едикт от 311 г. В периода I – III в. въпреки гоненията християнството бива разпространено по цялата територия на днешна България. Сердика се утвърждава като един от значимите християнски центрове. Затова не е случайно, че в този град е издаден т. нар. Сердикийски едикт. С него на 30 април 311 г. император Галерий признава на християните правото да почитат своя Бог, да имат свои богослужебни събрания и да живеят спокойно по домовете си, без да бъдат преследвани. Този едикт излиза две години преди Медиоланския едикт на св. император Константин Велики (оповестен в дн. Милано през 313 г.) Сердикийският едикт слага началото на постепенна промяна в политиката на Римската империя по отношение на християнството. От потискано и гонено, в края на IV в. то става официалната държавна религия. В такива условия по нашите земи през IV в. св. Никита Ремесиански започва своята мисионерска и проповедническа дейност сред тракийското племе беси. Повечето от тях с готовност приемат евангелското благовестие. Според историческите сведения само за няколко години бесите се отказват от суровите езически нрави и се преобразяват нравствено и духовно. За тях се разказва, че проявяват готовност дори да се жертват за вярата си в Спасителя. 24 2.1. Свети Тридесет и седем Пловдивски мъченици Църковни събори по българските земи Имаме основание да приемем, че още в първите християнски векове православната вяра се разпространява не само в южните части, но и в останалите земи на Балканския полуостров, част от които е днешна България. По същото време западните части на полуострова, които са част от Западната римска империя, са обект на усилена християнизация от страна на Римската църква. Категорично доказателство за наличието на образцово християнство по българските земи в периода I–IV в. е това, че в Сердика през 343 г. е проведен един от най-значимите поместни събори – Сердикийският. По същото време във Филипопол се провежда Филипополският събор. В Сердикийския събор участва великият Александрийски епископ св. Атанасий. Св. Никита е роден в Ремесиана (дн. Бела Паланка, Сърбия). Живее в периода ок. 335 – 414 г. Пише съчинения и проповядва на езика на бесите. Допуска се, че е възможно да е превел св. Библия от гръцки на тракийския език на бесите („Библия бесика“), тъй като в своя проповед през 399 г. св. Йоан Златоуст споменава: „Скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват и превели на собствения си език тези изречения“, т.е. новозаветните книги [Творения, т. XII, беседа VIII]. Благодарение на св. Никита, според блажени Йероним, „звероподобните беси, които някога са принасяли в жертва хора, заменили скърцането на зъбите и гнева си със сладката песен на Христос“ [Писмо 60 до Хелиодор]. Св. Никита Ремесиански

2. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ХРИСТИЯНСТВОТО СРЕД СЛАВЯНИТЕ И ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ През V – VI в. българите установяват тесни контакти с християнизираната Римска империя. В едно историческо съчинение от IV в. се споменава името „българи“, които живеели на север от планината Кавказ. Те били търсени съюзници от империята. Доказан факт е, че представители на владетелските родове приемат християнството. Такива са случаите с кановете Гордас (528 г.) и Орган (619 г.), които, по сведения на средновековни автори, се кръщават заедно с българските делегации при посещенията им в Константинопол. Около 632 г. кан Кубрат от рода Дуло обединява българите в старата Велика България. Според византийските хроники като младеж той живее в Константинопол и там приема християнската вяра. Затова кан Кубрат е удостоен от Константинопол с титлата „патриций“. През VII в. българите начело с третия му син, Аспарух, се установяват между устията на реките Дунав и Днестър. Без съмнение, християнството е било познато и на славяните, с които българите основават нашата родина България на Балканите. Вече като фактор България е спомената на 16-ото заседание на VI Вселенски събор, което се провежда на 9 август 681 г. България и Римската империя стават съседни държави. Християнството е водеща религия в региона, поради което България няма как да остане встрани от силното му влияние. Известно е, че кан Тервел (700 – 721 г.) приема християнството и е почитан от Църквата като св. Тривелий. Славяните и българите са двете основни етнически групи, които най-силно повлияват върху формирането на българската народност и държавност през следващите векове. Затова е от важно значение какви са религиозните им вярвания. Българите и славяните вярват във върховните божества на небето – съответно Тангра и Перун, както и в други езически божества, природни стихии и предмети. До мащабното си разселение в края на V в. и началото на VI в. славяните не се поддават лесно на евангелската проповед. Това се променя след тяхното трайно установяване на териториите на християнската Империя. Тя се стреми да ги приобщи, за което водеща роля има Църквата. Затова в навечерието на създаването на българската държава значителна част от славянското население вече е християнизирано. Православната вяра от Византия постепенно прониква чрез отделни личности и цели групи в България. 3. ХРИСТИЯНСТВОТО В БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛСКИ ДВОР След създаването на българската държава християнството прониква във всички групи на обществото, сред местните управители и във владетелския двор. Важна роля изиграват редица фактори. Кановете и аристокрацията се впечатляват от устройството, високата култура и духовност на най-процъфтяващата към онзи момент средновековна държава – християнската Римска империя. 25 Св. Атанасий Велики Св. Тривелий

В двореца, а и в именията на много местни управници попадат ромеи-християни, които са пленници или наемници. Поради важните си професии, образоваността и ценните си умения християните от империята намират добър прием в България и могат сравнително свободно да изповядват вярата си, както и да я разясняват на събеседниците си. Известни са имената на видни духовници, които оказват силно влияние върху висшите среди в България. Такъв е ученият византийски монах Кинам, който бил пленен от българите. Описван е като „мъж великолепен и хубав по външния си вид, а по душевната си лепота по-славен и по-божествен от своите съвременници“. Чрез неговата проповед и наставничество християнството било прието дори от княз Енравота-Боян, син на кан Омуртаг. 26 2.1. България приема християнството като държавна религия осем века след началото на неговото разпространение на Балканите. Затова покръстването на българите и официализирането на християнството в България през IX в. е логичен венец на апостолската проповед. За това способстват редица фактори: 1) Съществуването и влиянието на християнството на Балканите още от първите векове след Рождество Христово, далеч преди покръстването на България в IX в. 2) Под римско влияние християнството се утвърждава сред местните племена. 3) Някои от първите български владетели приемат християнството далеч преди масовото кръщаване на народа при св. княз Борис I Покръстител. 4) Сравнително търпимото отношение към християнството на повечето от българските владетели през VII – IX в. Те не предприемат категорични мерки за спирането и изкореняването му нито сред народа, нито във висшите среди. Първият български мъченик княз Енравота е най-големият син на кан Омуртаг и като такъв е трябвало да наследи баща си на престола. Но заради явното му пренебрегване на праотеческите езически традиции и интереса му към християнството е лишен от първородното му право. Той е бил искрено убеден в истинността на Христовата вяра от своя наставник монах Кинам. Вероятно същият подготвя Енравота за св. Кръщение. Брат му Маламир многократно се опитва да го отклони от решението му да стане християнин, но всеки път получава твърд и категоричен отказ. Накрая кан Омуртаг бил принуден заради праотеческите традиции да осъди сина си на смърт за назидание. В минутите преди да извърши мъченическия си подвиг, св. княз Боян-Енравота произнася пророчеството, че бъдещето на България и спасението на народа е в християнството и че цялата българска земя ще се покрие с кръстове… Пророчеството му се сбъдва скоро. Първият български мъченик – св. княз Енравота-Боян 1. Проучете и направете Проучете кога се отбелязват празниците на светите апостоли Андрей, Ерм, Карп, Амплий, свещеномъченик Климент Римски, Доростолските и Пловдивските мъченици. Научете кога в София идват светите мощи на св. Климент Римски и св. Потит Сердикийски и къде са положени за съхранение и поклонение от страна на вяр- ващите. Направете медальон (електронен, картонен) с иконите и датите им на празнуване. 2. Описание на икона Внимателно разгледайте ико- ната на св. мчк Енравота-Боян, княз Български. Опишете икона- та на светеца по зададените на стр. 193 опори. 3. Писмен отговор на църковно-исторически въпрос В обем от 1 стр. напишете по избор кратък писмен отговор на един от следните църковно-ис- торически въпроси: Какво е било значението на хра- мовото строителство в първи- те векове на християнството по нашите земи? Познавали ли са древните бълга- ри християнството преди офи- циалното му приемане? Как са живели и писали древните българи? При отговора си се съобразявай- те със зададените на стр. 202 правила и изисквания за създа- ване на кратък писмен отговор, като следвате опорите за рабо- та. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА

27 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Как е разпространено християнството по нашите земи преди създава- нето на Българската държава (681 г.)? Дайте примери. Как се разпространява християнството сред траки и славяни? Как се разпространява християнството сред древните българи и сред българския владетелски двор? Кои са факторите, улеснили християнската мисия в Първата българска държава? Защо българските владетели не спират разпространението на християнството сред народа и дори във висшите среди? 2. Свържете устно историческите личности с християнските исторически събития и дела и обяснете тяхното значение. Прочетете пророческите думи на св. мъченик Енравота-Боян, княз Български, и отговорете на въпросите: При какви обстоятелства са изречени тези пророчески думи? Кога и къде Енравота-Боян, княз Български, е приел мъченическа смърт? Като знаете годината на покръстването на българите, открийте след колко време от изричането му пророчеството на мъченика се е сбъднало? В какво се състои подвигът на св. мчк Енравота-Боян, княз Български? БЛАГОНРАВИЕ Галерий Проповедническа мисия сред бесите Едикт на толерантността Узаконяване на християнството Св. Константин Велики Св. Никита Ремесиански 3. Представете и анализирайте писмения извор (документ). При отговора следвайте зададените на стр. 202 опори за представяне и анализ на писмен извор. Въпроси за работа с документ: Какъв по вид е документът? Кога е написан? Кой е авторът? Каква е основната тема? С какви събития се свързва? Кое тракийско племе, населявало днешните български земи, е християнизирано? Как е обяснено мисионерското дело в поемата? Защо земята, в която живее това население, е наречена „земя на живота“? Направете изводи, като продължите мисълта: „Документът свидетелства за... Авторът представя събитие... Значе- нието на документа...“ „Нали бесите, ако и земята, и душата им да са сурови, ... са станали сега по твое напътствие кротки овце, които се струпват в кошарата на мира!... Нали златото, заради което претърсваха с ръце земята, сега го получават с душата си от небето. Непристъпните и кървави по-рано планини сега закрилят превърналите се в монаси разбойници – храненици на мира. Окървавената някога земя сега е земя на живота... Там, гдето някога е имало животински нрави, сега властва ангелски дух и в пещерите се подслонява като праведник този, който е живял в тях като разбойник... Хвала на тебе, Никита, добри рабе на Христос! Той ти даде дар да превръщаш камъни в звезди и да съзиждаш свои храмове от живи скали.“ (Из: „Покръстването на бесите“, Епископ Павлин Нолански, IV в. Български превод на текста в: ЛИБИ, I, БАН, С., 1958, с. 258) Документ: откъс от поема за „Покръстването на бесите“ в Родопите „Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще има да се преумножи на българска земя. Напразно се надявате да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще бъдат въздигнати храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували.“ (Жития на български светци, т. 2, Синодално издателство, С.,1979, с. 41, под редакцията на Партений, епископ Левкийски) Из житието „Мъченик Енравота-Боян, княз Български“

1. ПРИЧИНИ ЗА ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ След създаването на българската държава през 681 г. християнската мисия продължава да се разпространява в нейните предели и значителна част от населението заменя езическите си вярвания с Христовата вяра. През 852 г. на канския престол се възкачва Борис. В историята на християнска България той бива титулуван като княз (или цар), а в Църквата е почитан като равноапостолен светия. Борис е убеден, че за доброто състояние и бъдеще на страната не е достатъчно да се поддържа силна войска, с която да се защитават и разширяват териториите. Необходимо е да се извърши всеобхватна реформа в начина на функциониране на държавата, както и в правилата, определящи живота на населението. Затова князът решава да приложи модела на най-развитата държава по онова време – източната част на Римската империя (Византия). Скоро той стига до извода, че в основата на нейния разцвет е християнството. И това го насочва към правилното решение – религиозна реформа, чрез която България да се присъедини към европейското християнско семейство. Проблемите, които биха получили разрешение с тази промяна, опреде2.2. УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА 28 Кръщението на св. княз Борис I – миниатюра от Мадридския препис на Хрониката на Йоан Скилица. „От целия славянски род най-важни са били българите, първо те са се нарекли царе, първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили…“ Св. преп. Паисий Хилендарски (История славянобългарска) Св. княз Борис I

29 лят причините, поради които св. княз Борис I пристъпва към нейното осъществяване. Причини във вътрешен план: 1) Първостепенна причина е личната убеденост на св. Борис I в истинността и спасителния характер на християнството. Самият владетел няколко години се подготвя за св. Кръщение, като при това е наставляван от вeликия Константинополски патриарх св. Фотий. 2) Владетелят вижда в християнството ненадминато средство за просвещаване, облагородяване, духовно извисяване на целия народ. 3) Правилата и законите, по които ще се ръководи животът на поданиците и обществото, ще придобият ценностно по-възвишен характер. 4) Централната власт, която гарантира реда, ще се укрепи и опитите за незаконна смяна на владетеля, както и за отделяне на територии ще се сведат до минимум. Гарант за това е свещеният характер на властта, която, според християнското разбиране, е дадена на владетеля от Бога. 5) Християнството ще реши въпроса с обединяването на големите компактни групи население, най-вече на славяни и прабългари, които близо два века след създаването на българската държава не са обединени в единен народ. Причини във външен план: 1) Приемайки християнството за официална държавна религия, България ще отвори нова страница в отношенията си със своя най-силен съсед – Източната Римска империя. 2) България ще се приобщи и към вековната християнска духовна и културна традиция. „Но голям глад обхванал българската земя и всяка помощ била безсилна. Тогава князът призовал на помощ християнския Бог, относно когото бил посветен, благодарение на Теодор Куфара и сестра си. Той подготвил и целия народ да направи същото. И тъй, след като се отървали от бедствието, българите преминали към благочестие и се удостоили с купела на прерождението.“ Документ: извадки от хрониките на Йоан Скилица и Константин Манасий езичество – религиозен мироглед, който почита множество различни божества, небесни светила, природни стихии, птици, животни, риби, камъни, растения и др. автономия – църковна самостоятелност в рамките на по-голяма църковна общност автокефалия – статут, даван по традиция от Константинополската патриаршия за църковна самостоятелност извън нейния диоцез; право на поместна църква сама да избира своя предстоятел и органи на управление покръстване – приемане в Църквата, в християнството чрез св. Кръщение диоцез – граници на църковно управление; територията, управлявана от дадена Църква или епархия епископ – третата, най-висша степен на свещенството ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Свидетелство на епохата Св. патриарх Фотий Константинополски

2. ПОКРЪСТВАНЕТО НА СВ. КНЯЗ БОРИС I ДЪРЖАВНИЧЕСКАТА МЪДРОСТ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ УМЕНИЯ, ПРОЯВЕНИ ОТ БЪЛГАРСКИЯ ВЛАДЕТЕЛ Св. Борис правилно оценява, че този личен и държавнически ход може да бъде осъществен във време и по начин, максимално изгодни за българската страна. Той проявява изключително добро познаване на междудържавните отношения в Европа, както и на съперничеството между двата големи християнски центъра – Константинопол и Рим. В същото време показва и своята държавническа мъдрост и дипломатически талант, с което действително успява да доведе делото си до най-добрия резултат. Кръщението на св. княз Борис I По отношение на своето кръщение владетелят няма колебания и с решимост се обръща към Византия и Константинополската патриаршия. Върху този избор в конкретния момент влияят три основни фактора: 1) Дългогодишното наставничество от страна на св. патриарх Фотий Константинополски, от което българският владетел е убеден, че на Изток Христовата вяра е запазена непроменена. 2) Изострените отношения с Източната Римска империя, които с кръщението на княза от страна на Константинопол, ще се подобрят и развият в добра посока. В тази сложна ситуация св. Борис I е принуден да се съобразява и с вътрешната опозиция – българските противници на религиозната реформа. Затова през есента на 865 г. в дво30 2.2. За любознателните... В периода I – IX в. християнството по българските земи се разпространява устойчиво и се развива забележително благодарение на множество знаменателни събития: През IX в., когато се учредява автономната Българска църква (архиепископия), славянобългарският просветител св. Константин-Кирил открива в Херсон св. мощи на първия Сердикийски епископ св. Климент от I в. Св. Константин-Кирил заедно със св. Методий донасят в Рим мощите на св. Климент Сердикийски (по-късно – Римски) и ги даряват на Римския папа Адриан II. Представят пред папата преведените от тях свещени книги, за да издействат за славяните правото да служат, да четат, изучават Свещеното Писание и да го проповядват на своя роден език. Чрез молитвеното застъпничество на св. Климент Сердикийски (Римски) и чрез блестящата победа, удържана от св. Кирил на събора във Венеция срещу триезичната ерес, папа Адриан II благославя ползването на църковните книги на старобългарски език. Така св. Климент Сердикийски (Римски) става духовен мост, чрез който след осем века настъпва признание за старобългарския език и се подготвя разцветът на старобългарската книжнина и християнската култура в България. Св. Кирил умира през 869 г. в гр. Рим. Мощите му са поставени в същия храм, в който почиват и мощите на св. Климент Сердикийски (Римски). Църквата днес носи неговото име – „Сан Клементе“. През 870 г. св. Методий е ръкоположен от папата за архиепископ на Панония, със седалище „престола на св. ап. Андроник“ в Сирмиум (Срем), по онова време в пределите на българската държава. През 886 г. учениците на светите Методий и Кирил пристигат в Плиска, радушно посрещнати от св. княз Борис I. Той им осигурява блестящи условия за духовно-просветните им трудове сред нашия народ. Така българите се сдобиват с нужните грамотни духовници и с хиляди вдъхновени продължители на Кирило-Методиевото дело в България. Покръстване на българите, миниатюра от Ватиканския препис на Манасиевата летопис, ХIV в.

реца си в Плиска той се кръщава без никаква показност и тържественост – в „дълбока и потайна нощ“, както съобщават тогавашните летописци. При кръщенето си св. княз Борис приема името на своя кръстник – тогавашния византийски император Михаил III. С приемането на това име се подчертава духовното сродяване между царя и императора, което е залог за бъдещи братски отношения между тях двамата, както и между техните държави и народи. Покръстването на българския народ След акта на собственото си кръщение българският владетел пристъпва към осъществяване на цялостната религиозна реформа – в първите векове на християнството е била традиционна практиката на масовите кръщения за влизане в Църквата. Но не всички царски приближени са му съдействали в тази велика духовно-историческа мисия. Напротив – на 28 март 866 г., по време на Великия пост, противниците на св. княз Борис I вдигат бунт. Бунтът е потушен, като метежниците боляри и техните синове (общо 52 души), а не целите им родове, са осъдени на смърт. Организаторите на бунта са наказани, защото планират най-тежкото престъпление против държавата – държавен преврат и цареубийство. Както през Средновековието, така и днес държавната измяна се наказва много строго. След потушаването на бунта вече няма пречка за масовите кръщения на християните в държавата. По същото време владетелят започва и дипломатическа подготовка за постигане на самостоятелност на българското църковно управление. Той знае, че приемайки църковна власт и духовенство от чужбина, ще даде възможност те да влияят върху цялостния живот в страната. А към онзи момент князът не може да разчита само на българските свещенослужители, защото: все още не е имало достатъчно ръкоположени и обучени български духовници; църковното право не го позволява – като дъщеря на майката-Църква в Константинопол Българската църква все още няма самостоятелно управление. Затова св. Борис I се обръща първо към Вселенската патриаршия в Константинопол с искане да се постави в България църковно управление, което да е възможно най-малко зависимо от нея. Скоро обаче става ясно, че Константинополската патриаршия възприема българската църковна област като една от многото области в своя диоцез. Вероятно владетелят очаква подобен отговор, защото не се бави, а влиза в преговори и с Рим. 31 Стенопис от храм „Св. Александър Невски“, гр. София

3. УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА – АВТОНОМНА АРХИЕПИСКОПИЯ Св. княз Борис I наследява от своите предшественици огромна по територия и богата с ресурси държава, в която живее многобройно население. По това време България е сред най-важните страни в Европа и е желан съюзник от всички. Географското разположение на държавата между Изтока и Запада дава възможност за непосредствени контакти във всички посоки, както и за контрол върху сухопътните комуникации. В стопанско отношение плодородните български земи са високопроизводителни, а в пределите им се намират основните находища на медна руда и каменна сол – ценни суровини на международните пазари. Многобройното население е предпоставка за многочислена войска при военни конфликти. Всичко това помага на българския владетел в успешната му политика спрямо Константинопол и Рим и му позволява да предявява максимални искания за българска църковна самостоятелност (автономия). Той знае, че в стремежа си да спечелят България и бъдещата Българска църква на своя страна, те ще проявят склонност към отстъпки. Затова, след първоначалния отказ от Константинопол, през пролетта на 866 г. св. Борис изпраща високопоставена държавна делегация в Римската църква. Папа Николай I по дипломатичен начин отлага отказа си да даде църковна автономия на българите и им оставя известни надежди, но за неясен период от време. Останалите искания на княза са изпълнени и през есента на 866 г. в България се установява църковно управление и духовенство, принадлежащо към Римския диоцез. Първа автономна Българска архиепископия Политиката на св. княз Борис I скоро дава резултат и от Константинопол проявяват склонност за промяна на отношението към българската църковна област. През 869 – 870 г. в Константинопол се провежда пореден църковен събор, след чието приключване държавна делегация от България е допусната да се яви пред неговите участници. Това се случва на 4 март 870 г., когато българските делегати заявяват своето искане за църковна автономия. Разразяват се бурни спорове. Но в края на дебатите е прието решение да се учреди Българска църква с ранг на архиепископия. Същата е подчинена на Константинополската патриаршия, но на практика още през IX в. започва да се ползва с пълна автономия. Това е изключителен успех за българския владетел и за целия ни народ. Благодарение на мъдрия св. княз Борис I Покръстител и на българското духовенство автономната ни архиепископия заживява своя пълноценен и благодатен духовен живот. Настъпва обособяване на Българската църква и по езиков признак. Развиват се българските християнски книжовни школи. Продължава превеждането на старобългарски език на богослужебната книжнина, за да бъдат извършвани църковните служби на разбираем език. 32 2.1.

33 ЛЮБОМЪДРИЕ Посочете последиците от: а) съперничеството между Рим и Константинопол; б) духовната приемстве- ност на Българската църква от Вселенската патриаршия в Константинопол; в) самостоятелното разви- тие и дейност на първата българска архиепископия. 1. Съставете църковно-исторически разказ за причинно-следствените връзки и процесите, свързани с Българската църква, отразени в схемата, като използвате понятията „причини“ и „последици“. Посочете причините за: а) разделянето на Римската им- перия; б) обособяването на църковните центрове в двете части на империята; в) основаването на българската държава на територията на Източната Римска империя; г) приемането на християнството от българите чрез Източната Римска империя. 2. Отговорете на въпросите: Богослужебен език: латински Богослужебен език: гръцки Духовен глава: папа Духовен глава: патриарх Църковен център: Рим Църковен център: Константинопол Столица: Рим Столица: Константинопол Западна Римска империя Източна Римска империя Западна църква Източна християнска църква Българска църква – архиепископия Духовен център: Плиска Духовен глава: архиепископ Богослужебен език: старобългарски Българска държава Столица: Плиска Разделяне на Римската империя 395 г. Икона на св. княз Борис като св. равноапостолен цар Борис-Михаил Княз Борис и покръстването на българите (худ. Д. Гюдженов) Опишете значимостта на това велико църков- но-историческо събитие за духовната бъднина на българския народ, като си помагате с опорните въ- проси от стр. 203 – 204. Значимост на църковноисторическото събитие Дипломатическа подготовка Учредяване на Българската църква Кои са причините за покръстването на св. княз Борис I и официалното приемане на християнството в България? Как дипломатическите действия на св. княз Борис разкриват неговата държавническа мъдрост? Защо князът приема кръщение от Константинопол? През какви етапи се преминава, за да се стигне до учредяването на Българската църква? Какво е значението на покръстването за българския народ и държава? Кои са вътрешните и външните ус- ловия за учредяването на Българската църква? 3. Разкажете за учредяването на Българската църква, като следвате схемата:

34 2.2 ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Свидетелства на епохата. Работа с писмени източници Представете и анализирайте писмените извори (документи). При отговора следвайте зададените на стр. 202 опори за представяне и анализ на писмен извор. „Тия благочестиви книги... преведе по поръка на нашия български княз Симеон на славянски език от гръцки епископ Константин, ученик на Методий... По поръка на същия княз ги преписа черноризец Тудор Доксов на устието на Тича в годината 6415 (907), индикт 14, гдето е съградена от същия княз светата златна нова черква. В същата година почина на 2 май в събота вечерта Божият раб, бащата на този княз, живеещ с чиста вяра и правоверното изповедание на нашия Господ Иисус Христос. Това бе великият, честният и благоверният наш господар български княз на име Борис, чието християнско име бе Михаил. Този Борис покръсти българите в годината етх бехти. В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин.“ (Из приписката на Тудор Доксов в старобългарски превод на „Четири слова против арианите“ на св. Атанасий Александрийски, известна от преписи от XV, XVI и XVII в. на руски език. – В: Динеков. П., К. Куев, Д. Петканова. Христоматия по старобългарска литература. Прев. К. Куев. София, 1967, с. 108-109) „Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуваният Михаил, заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 – 31 август 866 г.)“ (Надпис на мраморна колона, открита през 1917 г. сред развалините на манастир в село Балши, Албания. Текстът е по превода на Веселин Бешевлиев, „Първобългарски надписи“, БАН, С, 1979 г. стр. 139-140.) Документ 1: откъс от приписка на Тудор Доксов Документ 2: Надпис от мраморен стълб (с. Балши, Албания) Въпроси за работа с документ 1: Какъв по вид е документът? Кога е написан? Кой е авторът? Каква е основната тема? С какви събития се свързва? Кой български владетел издига „светата златна нова черква“? Коя е годината етх бехти според съвременния календар? Защо българският княз на име Борис е наречен „велик, честен и благоверен“? Кога е починал светият княз Борис, Покръстител на българите? На коя дата Българ- ската православна църква отбелязва паметта му? Въпроси за работа с документ 2: Какъв е видът на историческото свидетелство? Кога е написан този текст? Къде е открит надписът? За какво събитие се споменава в надписа? С името на кой владетел е свързан? Кога се е случило събитието? Представете политическата ситуация по това време. Потърсете информация в Интернет. Какви промени са настъпили след официалното приемане на християнството в българската държава? Направете заключение.

1. Проследете развитието на Българската църква по картата, като си помагате с опорите за работа на стр. 200. Отговорете на въпросите: Кой църковно-исторически период е представен на картата? Опишете географското положение и границите на Българската архиепископия по времето на владетелите Борис и Симеон. Кои днешни градове са влизали в състава на Българската архиепископия? Каква е връзката между границите на българската държава и Българската църква? Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА 35 2. Изработване на пока- на Вие трябва да предста- вите Кръглата църква в Преслав на свои гости и да ги убедите да я посе- тят. Изработете под- ходяща покана, която да включва текст и изобра- жение. Не забравяйте да отправите послание към вашите приятели, кои- то каните да посетят обекта. Представете пред класа своята пока- на. Подредете изложба в класната стая. Определе- те трите най-сполучливи покани. 1. Оценете значението на покръстването за българския народ и държава. 2. Защитете с примери и църковно-исторически аргументи твърдението: Любовта към Православната църква означава и любов към отечеството. БЛАГОНРАВИЕ Крепост Седалище на Българската църква Манастир Книжовен център

2.3. БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ 36 патриаршия – висше достойнство и ранг на поместна православна църква диптих – (от гр. „двустранен“) две свързани една с друга страници или таблички, на които са изброени, според своята древност и достойнство, поместните църкви. Предстоятелите на църквите в този списък биват поменавани на всяка патриаршеска литургия. пентархия – петте патриаршии на Рим, Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим архиепископия – църковна област, начело на която стои архиепископ, т.е. пръв между епископите. В рамките на една архиепископия има няколко епископски области или епархии. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. ПРОВЪЗГЛАСЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ЗА ПАТРИАРШИЯ. ПРЕДПОСТАВКИ И ЗНАЧЕНИЕ Постигнатото на 4 март 870 г. учредяване на Българската църква като архиепископия от Константинополската църква-майка на пръв поглед не се различава съществено от резултата, постигнат след преговорите с Рим. Заменена е една зависимост (от папата) с друга (от патриарха). Важната разлика е, че в лоното на Римската църква България е църковна област, която никога не може да получи независимост, тъй като това е в разрез с римската традиция. Като архиепископия в диоцеза на Вселенската патриаршия в Константинопол обаче Българската църква може да се надява на автокефалия. При св. княз Борис I започва мащабно строителство на храмове, които да отговорят на нуждите на църковния живот. Създават се благоприятни условия за подготовка на духовенство. При това неоценима роля изиграват учениците на светите братя Методий и Кирил, които през 886 г. пристигат в България. Князът вижда в тяхното книжовно дело изключителен шанс за обособяване на Българската църква и по езиков признак. За това той оказва пълна подкрепа и предоставя всичко необходимо като материални условия, за да се създаде подходяща среда за възникналите книжовни средища. Резултатът идва бързо. В кратки срокове се подготвят хиляди ученици, които да се отдадат на духовно служение. Паралелно с това се преписва на старобългарски език преведеното вече Свещ. Писание, продължават да се превеждат богослужебните книги, превеждат се важни богословски текстове. С трудовете си редица духовници полагат началото на българската книжовност. Ярка демонстрация на новото ниво, на което вече е християнска България, е проведеният през 893 г. църковен събор в Преслав. Съборът утвърждава българската писменост и премества столицата от Плиска в Преслав. След като св. княз Борис I се оттегля от властта, развитието на българската църковна книжовност и просвета е поето от неговия син Симеон. Той е образован и възпитан в Константинопол и като владетел проявява високи качества на държавник, дипломат, военачалник и църковен деец. След редица важни победи над Империята (особено през 917 – 918 г.), той решава, че е настъпил моментът за въздигане на Българската църква в патриаршия. Въпреки силата и авторитета, които има, Симеон не успява да постигне това по каноничен начин и до смъртта му останалите църкви не признават този негов акт. Положително развитие има едва след като на трона се възкачва неговият син – св. цар Петър (927 – 969 г.). Още в първата „Нека винаги да бъдем водени от онази божествена ревност по съграждането и мисията на Църквата Христова, която са ни завещали нашите предци, като във всяко наше лично и общо дело се водим от примера, завещан ни от тях – основателите и строителите на богохранимата Българска патриаршия.“ (Из слово на Българския патриарх Неофит)

37 година на управлението му ромейският император и източните патриаршии признават неговата царска власт и патриаршеското достойнство на Българската църква. По този начин Преславската патриаршия се нарежда канонично до древните патриаршии. 2. ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ – ПАЗИТЕЛКА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ДУХОВНОСТ И НАРОДНОСТНА ИДЕНТИЧНОСТ Упадъкът на Първата българска държава през втората половина на Х и началото на XI в. се отразява и върху Църквата в България. След като границите на държавата са свити до Самуиловите владения в югозападната част на Балканския полуостров, Преславската патриаршия също постепенно губи своя диоцез. Седалището ѝ се установява в Охрид. През 1018 г. България е окончателно победена и земите ѝ са включени в пределите на Източната Римска (Византийска) империя. Пред император Василий II Българоубиец възниква сложен казус. От една страна, държавата България е завладяна изцяло. Но според църковната традиция, автокефална църква, каквато е Българската патриаршия, не трябва да се унищожава. Константинопол не може да си позволи грубо да нарушава църковното право, понеже претендира, че е най-верен и точен пазител на християнството и църковните правила. Решението е намерено в следното преобразуване: Преславската патриаршия не е унищожена. Запазва се автокефалността ѝ, но се понижава обратно в ранг на архиепископия и се преименува според седалището на предстоятеля ѝ. Това означава, че на Балканите не се създава нова църква, а Охридската архиепископия е продължителка на патриаршията от Първата българска държава, с понижен ранг и намален диоцез. Сам императорът недвусмислено показва автономността на Охридската архиепископия, като нарежда българските епископи помежду си да избират предстоятел на Охридската църква. Границите на архиепископията са стеснени от изток, но са разширени в останалите посоки на югозападната част от полуострова и в определени моменти дори включват православните общини на Апенините и адриатическите острови. Охридската архиепископия просъществува до средата на XVIII в. Дори османските завоеватели, които по-рано унищожават Търновската и Сръбската патриаршия, не посягат на Охридската църква и тя съществува паралелно с Константинополската патриаршия. Имп. Андроник II като ктитор на манастира „Св. Йоан Предтеча“ край град Сяр Св. цар Петър Охридска плащаница, XIV в. Храм „Св. София“ в Охрид Охридската архиепископия винаги е отстоявала българската си идентичност, независимо че нейни предстоятели са били изключително духовници от патриаршеските среди. Сред тях откриваме видни книжовници и радетели за отхвърляне на османското господство. Българският народностен дух

витае през цялото ѝ близо осемвековно съществуване. Това обяснява и факта, че в началото на борбата на българския народ за църковни права, първите прояви са именно в селищата, които доскоро са били в състава на Охридската архиепископия. 3. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ ПРЕЗ 1235 Г. В края на XII в. в Търново започват действия, които довеждат до отхвърляне на ромейското управление и възстановяване на българската държавност. Успоредно с това братята Асеневци, които последователно заемат владетелския престол, полагат усилия и за възстановяване на самостоятелното църковно управление. Не било възможно просто да се припознае Охридската архиепископия, понеже въпреки българския си характер, тя териториално не съвпадала с първоначалните граници на Втората българска държава. Затова като първа стъпка се намират съмишленици сред духовенството. За архиепископ е ръкоположен търновският свещеник Василий. Неговият диоцез нараства бързо, следвайки териториалното разширение на възродената държава и скоро възниква въпросът за признаването му в църковния свят. На този етап не можело да се очаква благосклонност от Вселенската патриаршия, понеже Българската църква се възстановявала за сметка на нейния диоцез. Затова е потърсено отново узаконяване от Рим. В тогавашния момент обаче общението между двата големи християнски центъра е прекъснато, а отношенията са напрегнати, особено след погромите, които кръстоносците извършват на Изток. Но българският владетел Калоян не търси нищо повече от признаване. Така той се съгласява на уния с Римската църква. Целта е постигната, а обвързването не променя българския църковен живот. Три десетилетия по-късно обаче се появява възможност Българската църква да се върне в общение с източните патриаршии и да възстанови своя патриаршески статут. При управлението на цар Йоан Асен II е достигната една от върховите точки в разцвета и могъществото на България. Владетелят се възползва от това и инициира църковен събор в гр. Лампсак през 1235 г. На него представителите на източните църкви признават патриаршеското достойнство на Българската църква. Тогава Търновската патриаршия е поставена на пето място в диптисите на Църквата. Освен това съборът потвърждава титлата „цар“ на българския владетел. Този период от историята на Църквата в България може с основание да се нарече „втори Златен век“. Развива се просветното дело. Строят се църкви и манастири. Мощите на много светии, сред които св. Петка Епиватска/Търновска, св. Йоан Рилски, св. Михаил Войн, св. Филотея и др., са пренесени в столицата. Търново по онова време е наричан „Български Йерусалим“, „Втори Константинопол“ и „Трети Рим“. Благодарение на духовния, книжовния и културния разцвет по българските земи Търновската патриаршия утвърждава своята авторитетна позиция в Православната църква. 38 2.3 За любознателните... В началото на XIV в. ромейският император Андроник II Палеолог (1282-1328) подарява на предстоятеля на Охридската архиепископия Григорий (1313-1328 г.) плащаница за съборния храм „Св. София“ в Охрид. На плащаницата е извезан надпис: „Пастирю на българите, спомни си при жертвоприношенията за владетеля Андроник“. Плащаницата е изработена от двуслойна червена коприна с втъкани и везани множество златни и сребърни нишки. Съхранява се в Националния исторически музей в гр. София.

39 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Проследете църковно-историческите събития в линията на времето. Крепостта на Велики Преслав Св. цар Петър I (927-969 г.) Преславската кръгла (Златна) църква Печат на Охридската архиепископия от 1516 г. Цар Йоан Асен II (1218-1241 г.), фреска от Зографския манастир „Св. Георги“, Атон, от 1817 г. Отговорете на въпросите: Кога Българската църква (архиепископия) е въздигната в патриар- шия? Назовете имената на българския цар, управлявал по това време, и на първия Български патриарх. Къде е било седалището на патриарха? Защо България се стреми към постигане на автокефалия и патриаршия? Какво се случва с Българската патриаршия в края на Х и началото на ХI век? На кое място е поставена Търновската патриаршия в диптисите на Църквата? 927 1018 1019 1185 1235 2. Проследете историческото развитие на Българската църква по опорните въпроси. а) Охридска архиепископия Посочете годината на създаването на българската автокефална Охридска архие- пископия като приемница на понижената в ранг Българска патриаршия. Кой ромейски император я основава? Защо тя е под вър- ховенството на Константинополската патриаршия? Обсъдете събитията, които са свързани с нейното съществуване. Kа- къв е нейният народностен характер? б) Търновска патриаршия Посочете годината на възстановяването на Българската архиепископия в Търново при цар Петър IV и брат му Асен. Кой е първият български архиепископ? През коя година Българската църква е въздигната в патриаршия и при управлението на кой български владетел? 3. Начертайте таблицата в тетрадките си и отбележете по-съществените църковно-исторически факти (процеси, събития и лично- сти), свързани с Българската патриаршия. Църковно-исторически факти Признаване на патриаршеското достойнство на Българската църква през 927 г. Възстановяване на Българската патриаршия през 1235 г. Процеси Събития Личности

2.3 40 ЛЮБОМЪДРИЕ 4. Работа с църковно-историческа карта „Великият и благочестивият цар Йоан Асен, син на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към Бога, прослави и просвети Българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него... Още повече той потърси с голямо желание да възобнови патриаршията на Българското царство. ... Христолюбивият цар на българите Йоан Асен (свика) от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси от Света гора. Те се събраха с източния цар Калоян на Понтийското море и провъзгласиха за патриарх благоговейния и свет мъж, прославен с постнически дела и живот, преосвещения архиепископ Йоаким не само устно, но и с писание на патриарх Герман, което всички източни епископи подписаха, запечатаха го с печат.“ Из „Синодик на цар Борил“ от 1235 г. (сайт на БПЦ-БП: https://bgpatriarshia.bg/decision-1235) Документ: откъс от „Синодик на Търновската църква“ – Разказ за възобновяването на Българската патриаршия Опишете картата на бъл- гарската държава (927 – 1018), като следвате въведените стъпки за „четене“ на църков- но-историческа карта на стр. 200. Използвайте хронологичните граници на данните в картата и посочете най-важното съби- тие и личности от това време за Българската църква. Проследете границите на българската държава и опишете територията на Първата българска патриаршия. Посочете по-важните бъл- гарски епископски градове. Назовете съвременните държави, чиито територии са били част от диоцеза на Българската патриаршия. 5. Свидетелствo на епохата Въпроси за работа с документ: Какъв е видът на историче- ското свидетелство? Кога е написан този църков- но-исторически извор? Каква е основната тема? За какво събитие се споменава в него? Кога се е случило събитие- то? С името на кой владетел е свързан? Територия на България при цар Петър към 927 г. Българска територия, завладяна от Унгария (927–934) Българска територия, завладяна от Византия (971–976) Граница на България при цар Самуил (края на X в.) Походи и военни действия на цар Самуил Походи срещу България: маджари император Василий II Бълград (Дуръс) Верия Велики Преслав ÀÄÐÈÀÒÈ×ÅÑÊÎ ÌÎÐÅ

41 Знаете ли, че… Църковната история е наука, която изучава миналото на Христовата Църква, описва събития, дава вярна и цялостна представа за настъпилите църковно-исторически промени и разказва за тях. Научните ú изследвания са в областта на библейската история, историята на Православната църква, историята на Българската православна църква, историята на поместните православни църкви. Учените-изследователи на църковното минало се наричат църковни историци. С помощта на доказани научно-исторически методи и исторически извори (писмени или материални) те проучват, подреждат и описват събитията във времето и пространството. Следите от християнското църковно минало се откриват и изследват с помощта на църковно-исторически източници. С издирването и изследването на християнските артефакти се занимава църковната археология. Благодарение на труда на археолозите ние научаваме за живота на християните и изградените от тях храмове през вековете. 1. Приведете аргументи, доказващи правилността на следното твър- дение: Охридската архиепископия е пазител на православната духовност и народностната идентичност на българите. 2. Обсъдете в час: Как българските владетели и православни духовници, посветили живота си на национално и църковно служение през Средновековието, са допри- несли за духовно-нравственото и културно въздигане на народа ни? Какво е духовното значение на християнската вяра в живота на бълга- рите? БЛАГОНРАВИЕ Как е наречен българският цар Йоан Асен II? Какво е значението за българската държава на провъзгласяването на Българската църква за патриаршия? Съществува ли по онова време друга призната самостоятелна църква измежду църквите на новопокръстените през IХ – Х в. народи? Какви промени са настъпили в Българската църква след официалното є провъзгласяване за патриаршия? Направете изводи. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА 1. Направете проучване в Интернет: Кой е последният български патриарх преди унищожението на първа- та Българска патриаршия? Кой е първият Охридски архиепископ? Кой български архиепископ е утвърден от Константинополската, Йерусалимската, Антиохийската и Александрийската патриаршии за пръв патриарх на Търново? 2. Поклонническо пътуване в българското църковно минало Пренесете се в столицата на Второто българско царство Царевград Търнов. Посетете виртуално храм „Св. Четиридесет мъченици“ – пра- вославна светиня на България, като потърсите и обсъдите отгово- рите на следните въпроси: Защо цар Йоан Асен II построява храм, посветен на светите Четиридесет мъченици? Как се нарича манастирът, в който една от най-хубавите и най-богати църкви е този храм? Защо цар Йоан Асен II полага тържествено мощите на св. Сава Сръбски в храма? Защо българските владетели полагат усилия за пренасяне мощите на много светии в българската столица? Кои са имената на тези български небесни закрилници? 3. Подгответе видеофилм по избрана от вас тема, посветен на църковно-историческо събитие от изучавания период, като се съобразите с изискванията на стр. 203. Примерни теми: Охридската плащаница; Просветното дело на св. княз Борис I; Духовният подвиг на св. цар Петър; Кои са св. Седмочисленици, и др.

СВЕТЦИ ОТ ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Опишете делото на св. княз Борис I по зададените опори: Приемане на св. Кръщение. Християнското име на светеца. Покръстване на българския народ. Организира дипломатическа подготовка за учредяването на Българската църква. Приема учениците на св. братя Кирил и Методий. Въвежда славяно-българската писменост в България. Създава Плисковската и Охридската книжовни школи. Приема монашество. Детронира първородния си син. Канонизиран от Българската църква. 2.4. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ Икона на св. княз Борис Голямата базилика в Плиска отшелник – (в християнството) човек, изоставил живота в обществото и прекарващ времето си в уединение, труд и молитва към Бога в незаселено място покръстител – човек (държавник или обществен деец) изиграл важна роля за християнизирането на цели народи равноапостолен – Божий угодник, чието дело в Църквата е съизмеримо с това на първите Христови ученици – св. апостоли ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 42

43 ЗАДАЧА 2. Прочетете текста и отговорете на въпросите: Убеден и подготвен ли е за кръщението си св. княз Борис, или постъпва само като добър държавник? Защо? С кои държавнически решения е свързано дълбокото монашеско покаяние на св. княз Борис? Получил ли е според вас Божието опрощение? Защо? Защо делото на св. княз Борис Покръстител е важно и съдбовно за България? Защо Църквата го нарича равноапостолен? ЗАДАЧА 3. Избройте имената на светите Седмочисленици. Запознайте се накратко с най-важните сведения от техния живот и дело. Отговорете на въпросите: Защо са наречени Седмочисленици? Защо ги наричаме разпространители на старобългарската азбука? Защо Православната църква ги признава за равноапостолни? Разделете се на три групи и работете по поставената в таблицата задача. Миниатюра „Кръщението на св. княз Борис” Първа група Втора група Трета група Представете всяко едно от имената на св. Седмочисленици с конкретно дело или събитие: св. Методий и св. Кирил св. Климент и св. Наум св. Горазд, св. Сава и св. Ангеларий „Князът на този народ (т.е. Борис), както разказват, като приел благодатта на Кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груби дрехи, влизал тайно в църква и прострян върху пода, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само власеница. Не след дълго той изоставил земното царство… и като поставил за княз по-стария си син… станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви.“ Регинон († 915), игумен на Прюмския манастир в Лотарингия, автор на „Хроника“

ЗАДАЧА 4. Разгледайте стенописа и отговорете на въпросите. Потърсете в Интернет и прочетете житието на св. Йоан Рилски. ЗАДАЧА 5. Прочетете тропара (химна) на празника на св. благоверен цар Петър Български и тропара на св. Йоан Рилски. Сравнете двата химнографски текста. Открийте изразите, които представят: името на светеца; църковната му прослава; молитвеното прошение към него. Защо в празничната песен (тропар) благоверният цар Петър е наречен „преподобен“? Защо в тропара, посветен на Рилския светец, животът му е определен като „равноангелски“? Кои са изобразените? На коя власт са представители? Каква сцена е изобразена? Какви дарове са поднесени? Какво са постигнали двамата при тази среща? Какво послание са си отправили един на друг? Събрали се днес, преподобни царю, радостно славим твоята светла памет, като очакваме чрез тебе милост от Бога и прошка за нашите грехове. Затова моли Христа Бога, Петре светий, за твоя народ. Тропар на св. благоверен цар Петър Български Основа на покаянието, пример на умилението, образец на утешението и духовното съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, който пребиваваше в молитва, постничество и сълзи. Прочее, отче Йоане, моли Христа Бога за нашите души! Тропар на св. преподобен Йоан Рилски Храмът при пещерата на св. Йоан Рилски 2.4. 44

45 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Моите църковно-исторически изследвания. Направете своите проучвания като истински професионалисти. Изпълнете възложените конкретни дейности: Открийте в Интернет и запишете в тетрадката си информация за български светци: св. княз Борис I; св. Седмочисленици и св. Йоан Рилски, просияли с живота и служението си по време на Първото българско царство. Спазвайте показателите за търсене на информация от Интернет. Направете свое църковно-историческо изследване за български светец, живял в тази епоха. В повествователна писмена форма представете благочестивия му живот, като го свържете с историческия период на Първата българска държава и извършеното храмостроителство. Ръководете се по показателите за търсене и извличане на информация от Интернет. ДЕЙНОСТ 2. Пренесете се във времето на старобългарските книжовници. Изпишете правилно на глаголица молитвеното прошение към изучените светии: Светии български, молете Бога за нас! Под молитвата поставете вашето име, като отново използвате глаголицата. Оформете го красиво. ДЕЙНОСТ 3. Посетете официалната интернет страница на Рилската света обител. В рубриката „Св. Йоан Рилски“ намерете житието на св. Йоан Рилски, написано от св. Евтимий, патриарх Търновски. Прочетете и направете писмено представяне на житието, като следвате опорите от стр. 202 ДЕЙНОСТ 4. Потърсете и подберете информация чрез ИКТ за светци от Първото българско царство. Допълнете съдържанието на изработения вече от вас електронен албум „СВЕТЦИТЕ – ОБРАЗЦИ НА ДУХОВЕН ЖИВОТ“ с просияли през Първото българско царство родни светии. ДЕЙНОСТ 5. Посетете местния храм и потърсете икони и стенописи на светци от Първото българско царство. Разговаряйте със свещениците за тях. 1. Първа българска държава 2. Български светци 3. Църковни светини • Отбележете някои от значимите църковни събития от Първото българско царство. • Избройте имената на някои от владетелите, управлявали българската държава. • Отбележете какво е отношението им към християнската вяра. • Опишете вашата оценка за значението на тяхното дело. • Потърсете информация за избран от вас светец. • Запишете кога е роден и къде е живял. • Посочете какъв е неговият основен духовен подвиг. • Отбележете има ли запазени св. мощи и къде се намират. • Обосновете в какво се изразява значимостта на делото му за Българската църква. • Потърсете информация и избройте някои от първите български християнски храмове. • Запишете кога са създадени и по времето на кой български владетел. • Отбележете къде се намират. • Опишете какво е тяхното състояние днес. • Опишете съвременните начини на поклонение при тези светини. Показатели за търсене и извличане на информация от Интернет

СВЕТЦИ ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО (за упражнения и практически дейности ) 2.5. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба.“ Св. Евтимий, патриарх Търновски исихаст – последовател на исихазма като духовна практика на молитвено безмълвие мистик – християнин, който опитно и (свето)тайнствено преживява вярата на Църквата като съзерцание и единение с Бога ерес – съзнателно, явно и упорито отричане на догматите на православната вяра; лъжливо учение ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК ЗАДАЧА 1. Потърсете в Интернет житието на св. Евтимий и си припомнете чудото, което е станало с него. Разкажете за живота и делото на светия български патриарх Св. Евтимий, патриарх Търновски 46

47 Знаете ли, че… Търновската книжовна школа от втората половина на ХІV век олицетворява културата на Второто българско царство и има изключително важни приноси за средновековната литература. За нейн основател се смята св. патриарх Евтимий, а нейно средище е столицата на Второто българско царство – Търново. Със своята правописна и езикова реформа св. Евтимий установява общовалидни езикови и правописни правила, приложени по-късно не само в България, но и в Сърбия, Влахия, Молдова и в руските княжества. Дейността на писателите от Търновската школа е силно повлияна от византийската литература. Те създават похвални слова, жития, химни и други, както и сборници и преводи от гръцки оригинали. Отношението им към ученията на ересите богомилство, варлаамитство и др. е непримиримо и отразява позицията на Православната църква. Видни представители на книжовната школа, освен св. Евтимий Търновски, са св. Киприан (Цамблак), митрополит Киевски, Литовски и на цяла Русия; Григорий Цамблак, Константин Костенечки и др. като създател на Търновската книжовно-просветна школа. Използвайте изразите: „свети патриарх Евтимий“, „наш роден български наставник във вярата“, „исихаст и мистик“, „светител, духовник, монах и книжовник“. ЗАДАЧА 2. Обяснете значението на Търновската книжовно-просветна школа, като си помагате с мисловната карта: Търновската книжовно-просветна школа – продължителка на делото на школите в Преслав и Охрид Основател на школата: св. патриарх Евтимий Средище на школата: Търново – столица на Второто българско царство Време на развитие: Второ българско царство втората половина на XIV век Съществуване на школата при българските владетели: цар Иван Александър, цар Иван Шишман, цар Иван Срацимир Приемствено влияние на школата: продължител на православната църковна традиция, силно влияние на византийската литература Търновска книжовна школа ВИДОВЕ ШКОЛИ Търновска художествена школа Специфика в дейността на Търновската книжовна школа: установяване на езикови и правописни правила – Евтимиева правописна и езикова реформа Творчество на писателите: църковно-просветна дейност, обучение на ученици, преводи на богослужебни книги от гръцки език,създаване на проповеднически сборници, създаване на похвални слова (агиографска, т.е. житийна литература), богослужебни последования и химнографски текстове, описания (разкази) за пренасяне на св. мощи ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ВЛИЯНИЕ Представители на Търновската книжовна школа: св. патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, Константин Костенечки. Влияние на школата върху: руската, сръбската, влашката, молдовската средновековна култура. Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества.

ЗАДАЧА 3. Запознайте се с откъса от „Похвално слово за св. Евтимий, патриарх Търновски“ и отговорете на въпросите: Кой е авторът на произведението? Кога е написано то? Какъв момент е отразен в откъса от похвалното слово? Как е описан българският патриарх? От какво се измъчва най-много патриарх Евтимий? Как е представено сбогуването на патриарх Евтимий с народа при превземането на Царевград Търнов от османския завоевател? Как християните изразяват голямата скръб, обзела ги поради напускането на първойерарха на Търново? Какви духовни наставления отправя към вярващите архипастирът? ЗАДАЧА 4. Разгледайте и опишете изображението (картината), като си помагате с откъса от „Похвално слово за св. Евтимий, патриарх Търновски“ на Григорий Цамблак. Използвайте опорите и следвайте правилата за работа на стр. 194 в учебника. Опишете изобразеното действие на светеца, изражението на лицето му. Обърнете внимание на народа. Кой момент е представен на преден план в изображението? Каква композиция и цветове е използвал художникът, за да пресъздаде този наситен с емоции и духовна мощ момент? 2.5. „И когато стигнаха до мястото, където въпреки желанието си пастирът щеше да се раздели с тях – о, кой без сълзи би си спомнил това! – всички паднаха в краката му, обливаха ги с дъжд от сълзи, допираха устни и лица, целуваха му ръка, наричаха го пастир и учител, чедолюбив баща; и раздялата си с него смятаха за раздяла с душата. Едни от жените слагаха пред него децата си, а други, които бяха по-близо, се удостояваха да се докоснат до ръцете му, трети – до дрехата му, която напояваха с горещи сълзи като някоя ръка на светец; други, поради силната вяра, изтръгваха тревата, на която стоеше; някои пък, притискани от народа, като не можеха да се приближат, с вопъла на горчивите сълзи молеха отдалеко за последен благослов и прошка ... А той ги утешаваше и простираше към тях своето поучително слово, като заръчваше да се придържат о Божиите заповеди и да пазят непорочна вярата. ... със сладкото си словопоучение ги подготвяше по-леко да понасят страданията. Като изрече това с оня боговдъхновен език и падна на колене, Евтимий се помоли заедно с тях. После стана от молитвата и им даде последен благослов. И когато един от народа се обърна към него и ридаейки извика: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“, той отвърна: „На Света Троица ви предавам и сега, и навеки!“ (Из „Похвално слово за св. Евтимий, патриарх Търновски“, Григорий Цамблак, XIV в. Писмен извор: откъс от „Похвално слово за св. Евтимий, патриарх Търновски“ на Григорий Цамблак „Раздялата на св. Евтимий с търновци“ – картина в приемната на Св. Синод 48