РЕЛИГИЯ 6. КЛАС БПЦ 2023

149 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Съставете кратък тълковен речник на използваните ключови думи и изрази, свързани с десетата Божия заповед. ДЕЙНОСТ 2. Прочетете текста и изпълнете поставените задачи. Начертайте в тетрадката си таблицата. В първата колона запишете само буквата, с която е обозначен текстът. В колоната до нея отбележете със знак прочетения от вас текст. В последната колона запишете ключовите думи към всеки абзац. Поставете този знак в полето, ако това, което четете, потвърждава онова, което сте знаели или мислите, че знаете; - Поставете знак „минус“, ако информацията, която получавате, противоречи или е различна от това, което сте знаели или мислите, че знаете; + Поставете знак „плюс“ в полето, ако част от информацията в текста е нова за вас; ? Поставете въпросителен знак, ако прочетеното ви смущава или има нещо, за което бихте искали да научите повече. Божията заповед и нейното приложение в църковния живот Знак Kлючови думи a) В Църквата критериите се издигат на по-високо ниво спрямо изискваното в Стария Завет. Евангелието е категорично: не само не трябва да се пожелава чуждото, но човек да е готов при възможност винаги да дарява – при това повече, отколкото му искат. Иисус Христос поучава народа: „Който има две дрехи, нека даде ономува, който няма; и който има храна, нека прави същото“ (Лука 3:11); „и който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем“ (Мат. 5:41-42). б) Православният християнин трябва да участва в благотворителни дела на Църквата; да се грижи за бедните и немощните в енорията; да помага на възрастните хора; на самотните майки, на сираци, на хора с увреждания, изобщо на изпадналите в нужда човеци. По този начин освен че оказва нужната помощ на ближните си, милосърдният човек освобождава и собствената си душа от вредната страст на скъперничеството и алчността. в) Православният християнин трябва да надделява над егото си; той трябва да е жертвоготовен. Това означава – да преобразява начина си на мислене и поведението си. Завършек и венец на човешките добродетели е безкористната любов. г) Духовното измерение на тази заповед има практическо приложение и в обществено-политическия живот на страната. Държава с повече добри християни има и повече добри управници на всички нива.

150 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 3. Коментар на нравствена дилема В Посланието си до Римляни св. апостол Павел пише: „Намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене. Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон, който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на греховния закон, що е в членовете ми“ (Рим. 7:21-23). Един човек купил от търговец торба брашно, в която намерил една златна монета. На следващия ден той я занесъл на търговеца. – Защо не се възползва от нея? – запитал търговецът. Човекът отговорил: – В себе си аз забелязвам двама човека: добър и лош. Когато намерих парата в торбата, злият човек ми рече: „Това е твой късмет, не я връщай!“ Добрият човек възрази на това: „Търговецът ти продаде брашното, а не и монетата!“ Двамата спореха в мен, докато накрая послушах добрия и ти донесох парата. Сега спорът приключи и аз съм спокоен! Прочетете текста, който съдържа разрешаване на нравствена дилема и отговорете на въпросите след него. Каква е нравствената дилема в случката? Какви чувства е изпитвал човекът, откривайки монета в торбата с брашно? Защо човекът е върнал монетата на търговеца? Какво би се случило, ако купувачът беше задържал монетата за себе си? Виждате ли връзка между отговора, който човекът дал на търговеца, и по-горе цитираните думи на св. апостол Павел? Ако вие бяхте на мястото на купувача, как бихте постъпили? Научете наизуст библейския цитат от Рим. 7:21-23.

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ (за упражнения и практически дейности ) 4.9. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Прочетете и подредете отделните части на текста в композиционна и логическа цялост. Номерирайте последователността на отделните абзаци, като в тетрадките запишете срещу буквата, с която е означен всеки, съответстващата є цифра. ЗАДАЧА 2. Изяснете – проследете – опишете – обобщете. Помогнете си с въпросите: 1) За кои религии десетте Божии заповеди имат определящо значение? 2) Какъв характер има целият Декалог? 3) Кой народ опазва вярата в единия Бог? 4) Кой е единственият, изпълнил закона? 5) Какво е основното съдържание на заповедите? Изяснете понятията: Божия заповед, Десетословие (Декалог), Синайско законодателство. Проследете: Кои Божии заповеди се отнасят до задълженията на човека към своите ближни. Опишете: Случай, който е свързан с една от изучаваните Божии заповеди. Обобщете: Какво е значението на Божиите заповеди за духовния живот на християнина. Подгответе постер за конкретна Божия заповед и го представете пред класа. A Като представител на избрания народ Господ Иисус Христос бил единственият, Който изпълнил закона. Това Му дало право да заяви: „Кой от вас ще Ме укори за грях?“ (Йоан 8:46). Б Десетте Божии заповеди и построеното върху тях законодателство имат изключително значение за юдаизма, а също и за християнството. В Основното съдържание на заповедите е любовта: към Бога и човека. Г Въпреки всички изпитания Божият народ опазил вярата в единия Бог. Той подготвил човечеството за идването на Месия. Д Целият Декалог има забранителен характер с изключение на петата заповед, която се приема като преход от заповедите, отнасящи се до Бога, към онези, отнасящи се до ближния. Отклонението от тях сред израилтяните се наказвало жестоко. „Учудват се някои, когато ние говорим, че не всички християни обичат Христа. Но нали да обичаш Христа не е нещо друго освен да изпълняваш Неговите заповеди, както Сам Той е казал: „Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Йоан 14:21). Така че християнин, който не пази Божиите заповеди, а говори, че обича Христа – лъже.“ Св. Симеон Нови Богослов 151

ЗАДАЧА 3. Работа с речник. Правилна употреба на основните религиозно-нравствени понятия. ЗАДАЧА 4. Опишете Божиите заповеди по зададените показатели. Направете писмено описание на една от Божиите заповеди по ваш избор. ЗАДАЧА 5. Прочетете примерите за нарушаване на правилата в ежедневния живот. Обяснете значението на думите: Божия заповед, кумир, грях/ грехове, убийство, кражба, лъжа, клеветник. С всяко от понятията съставете по едно вярно твърдение. 1) Какво е съдържанието на Божията заповед? 2) Какви отношения с другите формира Божията заповед? 3) Кои са основните християнски добродетели, свързани с Божиите заповеди? Кои правила са нарушени? Кои са причините за тяхното нарушаване? Какви са последиците? Дайте примери за ролята на Божиите заповеди в отношенията с околните. Родителите на Елена не є правят забележки почти за нищо. Приятелите є вече не я канят на гости, защото тя се държи както си иска, без да спазва елементарни правила в дома им. Йоанна се оплаква от майка си, че не є разрешава да ползва Интернет без родителски контрол. Г-жа Анчева се опитва да заспи следобед, тъй като се е върнала уморена от работа, но децата є пускат телевизора силно. Родителите на Андрей му дават свободата да си ляга вечер когато пожелае. Той прекарва нощта пред компютъра, а на следващия ден в училище е уморен, не внимава и понякога пропуска часове. Иван се опитва да отговори на въпроса на учителя, но съучениците му казват отговора още преди той да е успял да се изкаже. Васил изхвърля отпадъците от храната си в училищния двор. Г-жа Матеева не спря на знака „Стоп“ и сериозно нарани мотоциклетист, който не беше с каска. Господин Маринов паркира на място, предназначено за инвалиди. причини нарушаване на правило последици 4.9. 152

153 За любознателните... В живота изпълнението на заповедите започва с вслушването в гласа на съвестта. Тя разпознава най-добре кога някой греши и кога – не. Когато човек почувства проблем със съвестта си, тогава може да разбере коя от заповедите е нарушил. По отношение на първата част от заповедите човекът трябва да избягва празнословие по отношение на Бога; да не замества Бога с идоли; да участва редовно в църковните богослужения и пр. По отношение на втората част от заповедите особено важен е контролът на собственото аз (éго). То трябва да бъде овладяно. Човекът трябва да е с постоянна готовност за прошка. Борбата със собственото его е успешна тогава, когато се откажем от всяко насилие над ближния – физическо или психическо. Борбата с греха се постига с постоянна готовност за помощ на другите; с разпознаване и отказ от съблазните на света. ЗАДАЧА 6. Прочетете текста и подгответе въпроси по разглеждания проблем. Поканете експерт, който да отговори на поставените от вас въпроси. Оценете и използвайте отговорите, за да осмислите десетте Божии заповеди. Направете връзка със светоотеческата мисъл на св. Симеон Нови Богослов. ЗАДАЧА 7. Прочетете „Химна на любовта“ (1 Кор. 13) от Първото послание на св. апостол Павел до коринтяни. Избройте основните християнски добродетели. В Евангелието Господ Иисус Христос обединява десетте Божии заповеди в една – за любовта. Заповедта за любовта се дели на две части, съответстващи на двете части на Декалога. Първата е за любовта към Бога: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“ (Мат. 22:37), а втората: „Възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:39). Изпълнението на първата част от Христовата заповед за любовта не може да се осъществи без изпълнението на втората. Тъй като заповедта за любовта е единна, тя не може да се раздели. Спасителят казва: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си“ (Йоан 13:35; вж. още: 14:21; 15:12). Поради трудностите в изпълнението на тази заповед в своето послание св. евангелист Йоан изяснява и изобличава: „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. 4:20). Любовта към Бога е немислима без любов към ближния. Любовта към Бога се изразява най-вече чрез отношението към живота. Затова грижата за собствения живот е израз на любов към Бога. Любовта на човека към Бога се изразява в благодарност към Него за всичко. Свети апостол Павел казва: „Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете“ (1 Сол. 5:16-18). „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.“ (Мат. 22:37-40)

154 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Ученическо състезание: „Синайско законодателство“. Спазвайте етапите на състезанието. Най-добрите текстове и зададени въпроси ще бъдат оценени на първо, второ и трето място. Последователно ще бъдат оценявани резултатите от всеки етап на състезанието. ДЕЙНОСТ 2. Съставяне на кратък писмен отговор на духовно-нравствен въпрос по зададени опори. По познатата ви схема за разработване на писмен отговор на духовно-нравствен въпрос отговорете писмено на следния въпрос: Нужни и актуални ли са в живота ни днес Божиите заповеди? Опорни въпроси за работа: Кога са дадени на хората Божиите заповеди? Какво е въздействието на Божиите заповеди върху живота на човека? С какво Божиите заповеди допринасят за духовно-нравственото усъвършенстване на човека? Откъде според вас произлизат причините за неспазването на Декалога в живота ни? Какви са последиците за хората от неспазването на Синайското законодателство? Какви доказателства представяте за избраното от вас твърдение? ДЕЙНОСТ 3. Изберете наблюдатели, които в продължение на една седмица да следят за инциденти, свързани с нарушения на реда в училище. Следващия час те ще докладват резултатите от наблюдението, а вие ще ги коментирате в светлината на десетте Божии заповеди. ДЕЙНОСТ 4. Самооценка. Направете самооценка за извършената през часа по религия работа. Запишете в тетрадките си своята преценка: 1. Справям се без затруднение. 2. Справям се с малки трудности. 3. Имам нужда от помощ. ЕТАПИ НА СЪСТЕЗАНИЕТО: Първи етап. Разделете се на отбори по четирима. Съставете кратък текст на тема „Разпознай Божията заповед“ по избрана от вас Божия заповед. Използвайте думи и изрази, които не я назовават пряко. Обърнете внимание на духовно-нравствената значимост на заповедта в живота на християните. Опитайте се максимално да затрудните другите отбори, за да не разпознаят избраната от вас заповед. Съставете по един въпрос, който ще зададете на другия отбор. Оценяване: 5 точки за използвани думи и изрази, които не назовават пряко наименованието на самата Божия заповед; 5 точки за описанието на духовно-нравствената значимост на заповедта в живота на християнина; 5 точки за съставения любопитен въпрос. Втори етап. Прочетете изразително текста пред класа и задайте въпроса. Оценяване: 5 точки за ясен и изразителен прочит на текста. Трети етап. Учениците от другите отбори могат да ви задават въпроси, за да разпознаят избраната от вас Божия заповед и да отговорят на зададения от вас въпрос. Оценяване: 5 точки за правилно посочване на разкритата Божия заповед; 5 точки за най-изчерпателен отговор на зададения въпрос. Четвърти етап. Класиране.

ДУХОВНО-НРАВСТВЕН ЖИВОТ ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: Защо е важно да познаваме и разбираме смисъла на основните нравствени послания на християнското учение; Защо е необходимо да познаваме и разбираме духовно-нравственото значение на понятията добро и зло; Как да си обясним съществуването на злото в света; Как да осмислим първия грях, сравнявайки го с греховете от нашето съвремие; Как да разпознаваме и разграничаваме добродетелта от порока и греха; Какво е значението на избора и свободната воля при борбата с греха; Защо приемаме съвестта като Божий глас в човека; Какво е значението на съвестта за човека и за добрите отношения между хората; Какво означават думите милост и помирение; Защо е необходимо искрено да даваме прошка и да искаме прошка; Защо милосърдието и благотворителността са спасителни за християните; Как да споделим с ближните си знания и опит за силата на християнския морал. TEMA 5 Д уховно-нравственият живот на православния християнин е изпълнен с Христовия дух. Той е облечен с чистата и свята дреха на православната вяра в Бога. Тайнственият живот в Църквата и душеспасителната посока, която тя задава, полагат ново начало в човешкото съществуване. Христовите заповеди за любовта стават основно правило и движеща сила за нравствено постъпване. Л юбовта произлиза от Бога, Който е любов. Божествената любов се познава чрез любовта, която с пламенна сила обхваща всички духовно-нравствени сили на човека. Тя поражда съзнателна наклонност, стремеж към изпълнение на нравствения закон чрез делата на християнската добродетелност. За нейното постигане е необходимо да се приложи воля и нравствена свобода, която зависи от самия християнин. Притежаваните нравствена култура и християнска възпитаност насочват и осветяват пътя на вярващите, подкрепят ги в тяхното духовно усъвършенстване и спомагат за тяхното спасение. Х ристос изобличава и наставлява, преобразява, събужда в човека онази връзка, която е имал с Бога в рая, когато е разговарял и общувал пряко със своя Творец. Този божествен глас звучи в човешката съвест и обновява силата за следване на Христовите заповеди. Често пъти – в стремежа си да живеем по-безгрижно и „по-лесно“ – се опитваме да притъпим съвестта си, да заглушим Божието изобличение, което цели да се поправим и извисим. Но както Бог е вечен, така и Неговият глас е незаглушим и по-силен от всичко. Х ристиянството подчертава доброто в света, изразено в стремежите и добрите дела на човека. По спасителната лествица на добродетелите, по този славен път може да бъде изпълнено предназначението и постигната целта на човешкия живот – възстановяването на райското блаженство и наследяването на Божието царство чрез изкупителното дело на Спасителя Христос.

Доброто и злото изграждат двата противоположни полюса на човешката нравственост и определят моралния облик на човека като свободна личност. Човекът е сътворен по „Божий образ“ (Бит. 1:27) и е надарен от Твореца с разум и свобода, за да се стреми към доброто, да го избира съзнателно и свободно. Доброто и злото са основни нравствени категории, които придават смисъл на човешките действия и постъпки, определят свободния избор на волята и придават определена насоченост на поведението на всеки отделен човек като съзнателна личност. Когато избираме свободно да вършим добро и да избягваме злото, ние разкриваме нашата нравствена свобода и се проявяваме като съзнателни и отговорни за своите постъпки личности. Само тогава можем да напредваме духовно и като придобиваме добродетели, да побеждаваме злото и да израстваме в доброто. По пътя на доброто се доближаваме до Бога и се уподобяваме на Неговата благост и святост. Според Христовото учение само така може да се придобие нравствено съвършенство и да се постигне блаженство, т.е. истинско щастие. 5.1. ДОБРО И ЗЛО 156 добродетел – мисъл или действие, съобразени с учението и примера на Господ Иисус Христос. порок – трайна проява на слабост и неустойчивост в следването на доброто. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.“ (Бит. 1:31); „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“ (Мат. 5:16). Съвременна мозайка с образа на Иисус Христос от православен храм в гр. Солун 1. БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО Според Свещеното Писание Бог е добър, праведен и съвършен в Своето вечно битие. В книга Второзаконие се казва: „Бог е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен“ (Втор. 32:4), а псалмопевецът Давид добавя: „Бог е съдия праведен“ (Пс. 7:12). Бог е Образецът на всичко, което човекът може да нарече добро. Бог е добър поради самото Си естество и всичко, което Той върши, е добро. Такъв е и създаденият от Него свят. Затова думите „видя Бог, че това е добро“ се повтарят толкова често при сътворението на света, описано в първа глава на книга Битие. И обобщението в края на главата, е закономерно: „Видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро“ (Бит. 1:31). Човекът е създаден като свързващ елемент между Бога и творението. Той е едновременно частица от земната пръст, съ-

157 държаща елементите на творението, и носител на Божието дихание за живот (Бит. 2:7). Той е едновременно венец на творението, увенчан „със слава и чест“ (Пс. 8:6) и образ на Твореца. Негова е отговорността да утвърждава доброто в сътворения свят и да издига света към Бога. В това се изразява господаруването на човека над „цялата земя“ (Бит. 1:26). Но както доброто, така и злото се проявяват в света чрез човека. Завистта на дявола и грехът на прародителите въвежда смъртта в света (Бит. 2:17, Прем. 2:24). Оттогава злото присъства в живота на човека като избор. Човекът може да послуша Бога, но може и да Му обърне гръб. Неслучайно първото убийство, описано в библейския текст, е предшествано от възможност за избор – възможност, която само Бог може да даде на Каин, избор, който само Каин може да извърши: „Грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него“ (Бит. 4:7). Божиите думи към Мойсей са друг красноречив пример за голямата свобода, с която Бог дарява човека – да избере между доброто и злото, живота и смъртта: „Живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота“ (Втор. 30:19). За разлика от доброто, злото няма битие; то не е вечно като Бога, нито е сътворено от Него. В творението, което Бог нарича „твърде добро“, няма зло. Злото се проявява като отрицание на доброто така, както тъмнината е следствие от липсата на светлина. Злото е оценка – на избора, който надареното със свобода творение прави по отношение на Божия глас. Първият паднал ангел също е сътворен добър, но след това се е обърнал против Бога. Когато човекът избира Бога, тогава постъпва в съответствие с Божия образ, т.е. с доброто, вложено в него при сътворяването му. Когато обръща гръб на Бога, тогава изборът му е противен на доброто. Доброто е естествено за човека; злото – противоестествено. Доброто в нашия свят винаги е полезно и градивно, а злото е разрушително, отблъскващо и вредно за човека и заобикалящата го среда. Доброто осмисля живота, дава на човека радост и щастие, които се проявяват и в общуването му с другите хора. 2. ДОБРОТО И ЗЛОТО КАТО ДОБРОДЕТЕЛ И ПОРОК Всеки човек разкрива добротата на своята разумна и богоподобна природа, като върши добро. По пътя на съзнателно добротворство всеки човек придобива Божието благословение да противостои на греха и да побеждава злото. Добродетелта съдържа два елемента. Тя е добро, което се проявява на дело. Добродетелта не е пасивно състояние, а ангажиран избор на страната на доброто. Добродетелта е естествена последица от вярата. Тя я надгражда и проявява в живота (вж. 2 Петр. 1:5). Затова свети апостол Яков казва, че „вярата без дела е мъртва“ (Як. 2: 20). Както доброто се проявява действено като добродетел, така и злото не е статично състояние. То може да се прояви инцидентно в живота на човека, но може и да се утвърди като

привичка или навик. Порокът обикновено е навик, който се е превърнал в характерен белег за определен човек. Нещо повече, порокът често е товар, който поробва човека. Последният едновременно се измъчва под тежестта му и в същото време няма силите да се освободи от него. Човекът може да свикне с порока и да го превърне в страстна зависимост. В езика на древните „страст“ означава „страдание“. Чрез добродетелите, които придават духовна сила и нравствена красота на човешката личност, се побеждават злините и порочните страсти, съпътстващи човешкия род. Порочните страсти, които са плод на греха у човека, са същинският извор на злото, страданията, нещастията и разрухата в „този свят“, който се отдалечава от Бога. 3. УЧЕНИЕТО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО За да избави човечеството от властта на злото в света, Бог изпрати Своя Единороден Син, Който ни изкупи от властта на греха и ни възвърна към благодатно общение с Бога. Раждането на Сина Божий Иисус Христос на земята открива пътя към нова благодатна нравственост чрез съвършената Божия любов и дара на спасението от силата на греха и злото. Духовните ценности и добродетели на християнската новозаветна нравственост, с която се открива тази нова духовна епоха в историята на човечеството, се разкриват в ангелския химн на Рождество Христово: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“ (Лука 2:14). Новата християнска нравственост, обхващаща любовта на човека към Бога, към другите хора и към самия него, произтича от благодатната сила на Божията любов и Божието милосърдие. Тя носи радостта от победата на Сина Божий над греха и злото в историята на човечеството и надеждата за спасение и вечно блаженство при Бога в Неговото царство. В тази нова нравственост не е достатъчно да бъдеш добър само с онези, които са добри към теб. Преодоляването на чуждата ненавист е възможно само посредством преодоляване на собствената ненавист. А това е възможно само чрез активно добротворство: „Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“ (Мат. 5:43-44). Това изискване е трудно за изпълнение. Но е необходимо усилие, макар и минимално, защото всяко отвръщане на злото със зло увеличава злото в света като спирала, която няма край. Християнинът мрази греха, но не мрази грешника. Иисус Христос поставя въпроса за доброто и злото в човешкия живот във връзка с вярата в Бога и послушанието към Божията воля. Доброто е проява на любовта към Бога и се разкрива в дела на милосърдие и състрадание към ближните, а злото е израз на себелюбие и егоизъм. В противоположност на доброто, което носи светлина и благодат от Бога и води към 158 5.1.

159 щастие и блаженство, злото се разкрива като грозна и отблъскваща проява на греха, който води до духовен мрак и вреди на човека. Чрез вярата, надеждата и любовта към Бога всеки човек свободно и доброволно избира да върши доброто заради Бога и Божията правда, по този път се утвърждава в добродетелите и побеждава злото. На много места в Евангелието Спасителят разкрива Своето Божествено учение за добродетелите като благодатни дарове и нравствени достижения за човека, когато той съзнателно избира доброто и свободно се стреми към Бога. Чрез християнските добродетели човекът възраства в доброто, напредва по пътя на съвършенството, придобива спасението и достига до вечно блаженство в Божието царство. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Откъде идват доброто и злото? Как възприемате тези нравствени понятия? Какво е библейското учение за доброто и злото? Чрез кого се проявяват в света доброто и злото? В какво се изразява „господаруването“ на човека над „цялата земя“? Как се проявява злото, след като то няма битие? Как човек разкрива добротата на своята разумна и богоподобна природа? Кои са основните елементи на добродетелта? Какво представлява порокът? Как се побеждават злините и порочните страсти, които съпътстват живота на човека? Как с раждането на Сина Божий Иисус Христос на земята се открива пътят към новата благодатна нравственост? Какви са характеристиките на християнската нравственост? Как се разкрива доброто като проява на любовта към Бога? Защо много често избираме доброто или искаме да вършим добро, но се оказваме безсилни да го извършим на дело? 2. Прочетете, помислете, обсъдете Прочетете евангелския текст и отговорете на въпросите: Какъв според вас е смисълът на Христовите думи за добрите и лошите плодове? Каква е връзката им с добрите и лошите дела на човека и неговия характер? Обсъдете заедно значението на думите на Господ Иисус Христос за добрите и лошите дела на човека. „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги познаете.“ (Мат. 7:17-20)

160 5.1. ЛЮБОМЪДРИЕ „Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша. А щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото стои до мене.“ (Рим. 7:18-21) Прочетете от Посланието до римляни думите на св. апостол Павел за доброто и злото в човешките постъпки. Отговорете на въпросите: Как разбирате противоречието между желанието на човека да върши добро и липсата на духовни сили в него, за да го извърши на дело? Каква е връзката между греха с неговите последици в живота на човека и тази духовна слабост да се върши добро, за която говори св. апостол Павел? Обсъдете думите на св. апостол Павел: „кога искам да върша доброто, злото стои до мене“. 3. Аргументиране на избор Обяснете духовно-нравствената значимост на трите християнски добродетели – вяра, надежда и любов – при избора на доброто пред злото. Запишете в тетрадките аргумент за избора на доброто според всяка една от тях. ___________________ ___________________ ___________________ ___________________ ___________________ ___________________ ___________________ ___________________ ___________________ 1. Обсъдете в час Организирайте дискусия в класа. Разделете се на две групи. Едната група защитава тезата, че в съвременния свят човек трябва да следва християнските добродетели, другата – че най-важни са материалните неща и приятелите. Водете аргументирана дискусия. В края на дискусията двата отбора могат да се обединят около обща теза или мнение, за да няма губещи. 2. Писмо до приятел Напишете писмо до свой приятел / приятелка и споде- лете онова, което е предизви- кало интереса ви в урока или ви е докоснало емоционално. ЛЕСТВИЦА Лествица Благонравие Любомъдрие

161 1. Лабиринт: „Доброто, което води към Бога...“ Разгледайте лабиринта и прочетете внимателно твърденията в квадратчетата. Твърденията са верни или неверни. Стрелките указват посоката на придвижване. Открийте верните букви, за да прочетете ключовата дума. 2. Извършване на сравняване Припомнете си интересния и забележителен разказ на Йордан Йовков „Серафим“. Сравнете поведението и постъпките на двамата герои в него – Серафим и Еню, като попълните таблицата. Използвайте опорите за работа на стр. 198 - 199. Отговорете на въпросите: Каква е разликата в мислите, мотивите и постъпките на двамата герои по отношение нуждата на Павлина от парич- на помощ? Защо Серафим решава да помогне на нуждаещата се непо- зната жена, а Еню не откликва на нейната молба? Кой от двамата е постъпил според евангелския закон за любовта и добротворството спрямо ближния? 3. Нравствена дилема Опишете ситуация, която ви е поставила пред нравствена дилема, защото не сте знаели как да действате или какво да кажете. Защо тази случка ви обърка? Как вие или околните се почувствахте? Какви бяха първите ваши реакции? Какво първо решихте да направите? Избройте три действия, които сте могли да предприемете. Оценете всяко едно от тях. Как християнският морал ви помага да направите избор? Какви възможности за действие предлага християнската нравственост? БЛАГОНРАВИЕ Мисли, мотиви и постъпки Серафим Еню Д.Доброто е основна нравствена категория. К. Всеки човек е сътворен от Бога по „Божий образ и по подобие“. Б. С извършването на доброто побеждаме злото. Ж. Лошите дела отдалечават човека от ближните и от Бога. У. Доброто не произтича от Бога и не притежава битийна пълнота. Г. Правилно е да наблюдаваме лошите прояви на другите, без да ги поправяме. Д. Човек е призван да се стреми към доброто. Е. Доброто придава смисъл на човешките действия и постъпки. О. Порочните страсти, кои- то са плод на греха у човека, са същинският извор на злото. Е. Злините и порочните страсти несъпътстват човешкия род. У. – не произтича, не притежава; В. – Християнинът; Е. – не съпътстват; Т. – …добро, ние; О. – противоположност. О. Доброто е противоположност на злото. И. Доброто не е предназначено за човека. Р. По пътя на доброто се доближаваме до Бога. Чрез извършване на доброто ние се проявяваме като съзнателни и отговорни личности Е. Извършваните добри дела притежават поло- жителна ценност и се преживяват благо и радостно от човека. А. В.Християнинът не е нужно да се противопоставя на злото. Доброто определя моралния облик на човека като свободна личност. Т. Когато избира- ме да вършим добро, ние раз- криваме нашата нравствена свобода. Л. Лошите дела ни помагат да имаме праведен земен живот. Това, което осмисля пълноценно живота и облагодетелства човека, са придоби- тите материални блага. С. О.

162 ГРЯХ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. „ЗНАМ, ИСКАМ ДА ЗНАМ, НАУЧИХ“ (ЗИН) Припомнете си библейския разказ за грехопадението. Опишете основните му акценти: 1) Представете какво знаете по темата и попълнете първата колона на таблицата. Категоризирайте изброеното чрез отбелязване на знаци, напр.: + причини; * библейски обстоятелства и събития; х последици. 2) Помислете и отговорете на въпроса: „Какво искам да знам по темата?“ Попълнете втората колона на таблицата. Изберете въпросите, чийто отговор ще търсите. 3) Прочетете учебния текст и потърсете отговорите на поставените въпроси. 4) Отбележете въпросите, записани във втората колона на таблицата, чийто отговор сте намерили. 5) Попълнете третата колона на таблицата „НАУЧИХ“ в края на урока. 5.2. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „Истина, истина ви казвам: всеки, който прави грях, роб е на греха.“ (Йоан 8:34) ЗНАМ ИСКАМ ДА ЗНАМ НАУЧИХ Библейският разказ за грехопадението на първите хора (Бит. 3:1-7) ни разкрива една дълбока духовна истина за човека и за неговите отношения с Бога. Прародителите Адам и Ева са познавали Бога и са общували с Него непосредствено. Те са знаели Божията воля и са се вслушвали в Божиите повели чрез чистотата на своята съвест. Тя им разкривала в пълнота нравствените изисквания на Божия закон. Чрез дадената заповед да се въздържат от вкусването на плода от „дървото за познаване на добро и зло“ (Бит. 2:16-17), Бог дал възможност на първите хора да изпълняват съзнателно и свободно Неговите повели. Желаел те да придобият добродетелност чрез своя личен нравствен избор на доброто. Адам и Ева са пребъдвали в Божията любов, защото били близо до Бога и участвали в Божието блаженство. В това първоначално състояние на нравствена чистота, преди духовния срив на грехопадението, прародителите изпълнявали Божията воля. Те свободно следвали повелите на естествения нравствен закон, вложен от Твореца в човешкото сърце. Така те изпълнявали най-важното за човешкото съществуване – да обичат Бога с цялото си сърце и с всичките си сили и да придобият вечния живот с Бога. Първите хора били предупредени, че нарушаването на Божията заповед ще доведе до неблагоприятни последици, сред които най-трагичната е смъртта (Бит. 3:17), поради лишаване от единение с Бога, Който е първоизвор на живота.

163 ЗАДАЧА 2. Прочетете текстовете и обсъдете следните въпроси, като попълните таблицата в тетрадките си: 1) Какво представлява изкушението? Съзнателно или несъзнателно човешко действие е то? 2) Как се е появил грехът? Какви са неговите последици? 3) Каква е връзката между изкушението и грехопадението? 4) Защо грехопадението на прародителите ги отдалечило от Бога? Изкушението винаги предшества греха. То е подмамване, заблуда, лъжа и подтикване към нарушаване на Божия закон и на вътрешния естествен нравствен закон на човешката разумна природа. Изкушението е заблуда или самозаблуда, а грехът е нарушение на Божията воля и отдалечаване от Бога. Това е доброволно човешко действие, съзнателно или несъзнателно. То винаги накърнява естествената благодатна връзка на човека с Бога и води до неблагоприятни последици за духовното състояние на човека. Свободната воля на прародителите е била подложена на изкушението да се отклони от следване на Божията воля и да наруши Божията заповед. Макар да са били подмамени и подтикнати от изкушението, Адам и Ева свободно и съзнателно се съгласили да нарушат Божията забрана и така извършили първия грях. Това грехопадение на прародителите ги отдалечило от Бога (вж. Бит. 3:9-10). Грехът отдалечава човека от Бога и го лишава от благодатния живот и духовния мир, които са плод на единението с Него. Грехът е наречен в Свещ. Писание „беззаконие“ и „неправда“, защото е нарушение на естествения нравствен закон и на Божията правда. Всеки грях е съзнателна или несъзнателна „вражда против Бога“. Всеки грях е нарушение и на естествения нравствен закон в човешката разумна природа. Затова този, който върши грях, влиза в противоречие с вътрешния глас на собствената си съвест. Съответно на своята тежест, като престъпване на Божията воля, той обременява съвестта на човека с чувство на вина и вътрешни терзания. Веднага след грехопадението Адам почувствал страх и срам заради своята постъпка и душата му била смутена от угризенията на съвестта. Той се уплашил и се скрил от Бога (вж. Бит. 3:10). Изкушение Грях Същност Последици Взаимовръзка Причини за отдалечаване от Бога

ЗАДАЧА 3. Прочетете и озаглавете текста. Разгледайте схемата и я съпоставете с вашите отношения с родителите. Заградете последователно стъпките, които ви водят по пътя на опрощаването и любовта към родителите. Всеки човек може да се заблуди при избора на доброто и отбягването на злото, да се отклони от Божия път на любовта и правдата, като се поддаде на някое изкушение. Грехът може да се осъществи дори чрез мисъл, чувство, желание, понякога с дума, жест или спонтанна реакция, които винаги се отразяват и върху нашите ближни. Чрез покаянието и борбата с греха, чрез подвига на добротворството и нравственото поправяне ние се освобождаваме от властта на греха и отново се доближаваме до Бога. 5.2. Божият път на любовта и правдата Избор на доброто и отбягване на злото Изкушение Грях мисъл чувство желание дума жест спонтанна реакция Покаяние Нравствено поправяне Доближаване до Бога ЗАДАЧА 4. Говорещи бележки Присъединете се към един от възможните отговори, като го напишете върху бележка. Залепете бележките на дъската в групи според отговорите. Обсъдете отговора, който е получил най-много гласове. Сравнете го с причините за извършване на грехове от нашето всекидневие. 164

165 ЗАДАЧА 5. Как разбирате смисъла и съдържанието на мисълта: „Каквото човек посее, туй и ще пожъне: сее ли грях, болки и страдания ще жъне.“ Какво е значението на нашия свободен избор и на волята при борбата с греха? Защо вместо да се борим с изкушенията, се надяваме, че Бог ще ни прости греха? ЛЮБОПИТСТВОТO СТРЕМЕЖ КЪМ ЗНАНИЕ ГОРДОСТ НЕПОСЛУШАНИЕ КЪМ БОЖИЯТА ВОЛЯ НЕВЕРИЕ В БОГА ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Съставете петстишие, чрез което да представите своето отношение към греха като беззаконие (1 Йоан. 3:4). Използвайте: едно съществително за заглавие две прилагателни за описание три глагола за действие четири думи или израз за лично отношение, чувство ключова дума: грях ДЕЙНОСТ 2. Обсъдете кое според вас е най-силното средство за преодоляване на изкушенията. Прочетете текста, за да разберете какъв отговор на този въпрос дава св. Макарий. Потърсете в Интернет примери за това как монасите преодоляват изкушенията чрез постоянен труд, молитва и четене на Свещеното Писание. Съветът на стареца Един момък дошъл при св. Макарий и му споделил: – Аз се моля всеки ден и се кая. Въпреки това моето сърце е винаги смущавано от изкушения. – Вземи мотиката – му рекъл св. Макарий, – и прекопай целия терен от моята пещера чак до брега на реката! След това ще дойдеш да похапнеш хляб и да се наспиш. Вечерта, когато младежът се върнал, св. Макарий го запитал: – Е, как е, сине мой? – Отче, аз нямах време да бъда изкушаван, защото непрекъснато работих – казал момъкът. ДЕЙНОСТ 3. Научете наизуст кратки молитви, които да ви помагат в борбата с греха. ДЕЙНОСТ 4. Направете проучване за отношението на вашите съученици към греха. Съставете анкетна карта, която да съдържа пет въпроса. Обработете и представете анализа на анкетите чрез диаграми. Какво е подтикнало първите хора да нарушат Божията забрана – любопитството, стремежът към знание, непослушанието към Божията воля или гордостта?

Всеки човек познава от своя личен опит вътрешния глас на съвестта, която го учи, напътства и насочва към доброто или го предупреждава, възпира и предпазва от злото. Всички хора притежават това нравствено познание и психологически опит от проявите на собствената си съвест. Свещеното Писание и християнската етика ни учат, че чрез съвестта се придобива вътрешното и непосредствено познание за доброто и злото, като всеки сам прави оценка на собствените си мисли, желания, постъпки и действия. Като неподкупен съветник тя ни учи, ръководи, съветва и заставя съзнателно да избираме доброто. Същевременно като строг съдия ни изобличава, предпазва и подкрепя да избягваме злото. 5.3. Съвестта – глас Божий в човека 166 съвест – глас Божий в човека, универсален критерий, според който можем да оценяваме характера и нравственото качество на своите постъпки ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Чрез съвестта си човек ръководи своя съзнателен избор на волята съобразно нравствения закон при различни обстоятелства в живота. 1. СЪВЕСТТА КАТО ВЪТРЕШЕН НРАВСТВЕН ЗАКОН И БОЖИЙ ГЛАС В ЧОВЕКА Гласът на съвестта най-често се долавя чрез вътрешното нравствено чувство и посредством нравственото съзнание на човека. Съвестта е безпристрастен съдия, който награждава със спокойствие и радост за извършено добро или осъжда и изобличава за извършена по една или друга причина лоша постъпка. Древните мъдреци и библейските праведници учат, че Бог я е поставил в сърцето на човека като неподкупен свидетел на Своя закон, който да го учи на Божията правда и да го напътства към доброто. Съвестта като безпристрастен съдник на човешките мисли, думи, желания и чувства от древност се нарича „глас Божий в човека“. Тя разпознава вечния Божий закон, като го разкрива и съобщава на човека. Съвестта може да се счита за най-дълбоката морална основа на човешкото съзнание, защото съдържа универсален критерий, според който можем да оценяваме характера на своите постъпки и нравственото качество на своите дела. „Защото нашата похвала е тая: свидетелството на съвестта ни.“ (2 Кор. 1:12)

167 Според християнското нравствено учение съвестта е вътрешно свидетелство за Божия закон в човека, което Сам Бог е поставил като съветник и непогрешим съдия за човешките действия. Гласът на съвестта не бива да се пренебрегва, защото нейните съвети са най-точни и верни напътствия, чрез които тя ни открива Божията воля. Без съзнателното вслушване и изпълнение на вътрешните повели на съвестта ние не можем да се развиваме като нравствени личности, да се доближаваме до Бога, да израстваме духовно и да напредваме в своя съзнателен живот по пътя на добродетелите. 2. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА СЪВЕСТТА Според християнската етика съвестта има три основни функции, чрез които се проявява в човешкото съзнание: законодателна, изпълнителна и съдебна. Съвестта не само показва и разкрива доброто, познаването на което е необходимо условие за съзнателния му избор. Същевременно тя изисква от човека да го избира и предпочита пред злото, като го осъществява на дело чрез своите постъпки. Само този човек, който знае кое е добро и доброволно върши добро, е наистина добър и добродетелен. ЗАКОНОДАТЕЛНА ФУНКЦИЯ Съвестта ни разкрива повелите на Божията воля; предписва ни изискванията на естествения нравствен закон. Съвестта ни съпътства и ни подкрепя в избора на доброто; окуражава ни в борбата срещу злото. Съвестта ни възнаграждава за извършеното добро; осъжда ни за нашите постъпки в зависимост от това дали са добри, или – лоши. ИЗПЪЛНИТЕЛНА ФУНКЦИЯ СЪДЕБНА ФУНКЦИЯ

3. ЗНАЧЕНИЕ НА СЪВЕСТТА ЗА ЛИЧНАТА НРАВСТВЕНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ МОРАЛ Всеки човек може да се самоопределя свободно и да избира между добро и зло, като се вслушва в своята съвест. Когато бъде предпочетено доброто, съвестта възнаграждава със спокойствие и увереност. Ако са извършени лоши постъпки обаче, тя осъжда и поражда вътрешен смут и безпокойство. За характера и оценката на своите решения човек получава безпогрешно ръководство и преценка от съдебната функция на своята съвест. При неизвършено добро дело или съзнателно отклонение от предписанията на съвестта грешките се осъзнават чрез нейната строга и неподкупна присъда. Чистата, добра и спокойна съвест е най-голямото духовно богатство за човека. Тя може да бъде постигната чрез съзнателно добротворство и благоразумие. Библейските праведници в Стария Завет и древните мъдреци многократно са посочвали тази истина. Добрата съвест дава вътрешен мир, душевно спокойствие, нравствено удовлетворение и дръзновение пред Бога. В тази връзка св. евангелист Йоан Богослов казва: „Възлюбени, ако нашето сърце не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и, каквото просим, получаваме от Него“ (1 Йоан. 3:21-22). Същевременно нищо не разтърсва и не бичува така душата, както изобличението на съвестта, защото съдът на съвестта е безпристрастен, неподкупен и строг. 168 5.3. Знаете ли, че... Много християнски мислители и църковни учители посочват значението на чистата и спокойна съвест за вътрешния духовен мир и нравствен напредък на човека. Св. Григорий Богослов посочва, че „тези, които имат чиста съвест, могат да се нарекат синове на светлината“. Добрата и спокойна съвест е велико благословение и дар от Бога, защото в нея се съдържа непоклатима надежда и предчувствие за небесна награда и вечно блаженство при Бога. Св. Григорий Нисийски свидетелства, че „нищо друго не ни радва толкова, колкото добрата съвест и добрите надежди“. А от лошата съвест, която ни изобличава, никой не може да избяга и никъде не може да се скрие. В световната литература има много произведения с класически сюжети и герои, които по неповторим начин илюстрират тази истина.

169 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Какви асоциации буди във вас думата „съвест“? Запишете или избройте възникващите асоциации с думи и понятия. Съставете интелектуална карта по следната схема: Знаете ли, че... Едно от най-великите произведения на класическата литература, посветено на темата за съвестта и нейното значение за нравствения живот на човека, е романът на Фьодор Достоевски „Престъпление и наказание“. Там главният герой Разколников преживява дълбоки терзания и угризения на своята съвест заради извършеното от него престъпление и макар че не е разкрит от съдебните власти, той сам се предава, за да понесе заслуженото наказание, като удовлетвори по този начин Божията правда и се помири със собствената си съвест. Къде и в какъв контекст сте срещали това понятие? Какви примери с тази дума можете да посочите от вашия опит? Какво смятате, че ще означава ключовата дума „съвест“ като тема на урока по религия? 2. Отговорете на въпросите: Какво ни учат Свещ. Писание и християнската етика за гласа на съвестта? Защо наричаме съвестта „глас Божий“ в човека? Какво е нейното значение за нравствения живот на човека? Кои са основните функции на съвестта? Защо съвестта ни учи да избираме доброто? Защо съвестта е непогрешим съдия за човешки- те действия? Определете и дайте примери за наказваща и добра съвест. Какво е значението на съвестта за личната нравственост и за до- брите отношения между хората? ? ? ? СЪВЕСТ 1. Прочетете библейския стих 2 Коринтяни 1:12. Защо св. апостол Павел определя добрата съвест като достойна за наша похвала? 2. Докажете с думи и изрази от текста на урока как съвестта се про- явява като глас Божий в човека. Запишете отговорите си и оформете завършено кратко изложение. 3. Припомнете си и споделете от собствения си житейски опит при- мери за: Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА вслушване в гласа на собствената съвест и изпълнение на нейните повели пренебрегване на съветите, напътствията и изобличенията на съвестта

1. Прочетете самостоятелно двата текста с богословски и нравствени поучения на големите християн- ски светци и църковни учители св. Йоан Златоуст и св. Нектарий Егински. Поставете по три въпроса към всеки от тях. Сравнете двата текста. Начертайте схемата в тетрадките. Препишете сходствата и допи- шете в празните полета разликите между тях. Обсъдете написаното в клас. БЛАГОНРАВИЕ 170 5.3. „Разпознаването и различаването на доброто стои в нас непоклатимо и неотклонно. Този, който върши грях, където и да се намира, носи в себе си жесток изобличител – своята съвест. Така както е невъзможно да избягаш от самия себе си, така и не можеш да избягаш от собствената си съвест, но подлежиш на строг контрол и горчиво обвинение. Защото всеки има за обвинител вътре в себе си своята съвест, независимо дали иска това, или не иска. И хиляди пъти да лукавстваш, критерият на съвестта си остава непроменим. Защото той е нещо естествено и е вложен от Бога вътре в нас от самото начало. И хиляди пъти да спорим с него, той ще стои там, ще крещи срещу нас, ще вика, ще ни наказва и ще ни осъжда.“ Св. Йоан Златоуст „Свещеното Писание учи, че Бог е вписал нравствения закон в сърцето на човека, така че той да може да разпознава Божията воля, да се придържа към благото, богоугодното и съвършеното и да действа съгласно нея. Увенчаването на душата със съвестта е положено с цел въздигането на човека на най-високото място на славата и почитта и явяването му в достойнството на сътворен по „образ и по подобие на Бога“. Съвестта е вродена в душата, което ще рече, че душата има вродена сила да разпознава кое е праведно и кое неправедно, кое е добро и кое лошо, кое е истинско и кое фалшиво. Тази вродена сила ú е дадена от Бога, за да е способна да разпознава Божията воля, така че да уеднаквява своята воля с тази на Бога.“ Св. Нектарий Егински Св. Йоан Златоуст Св. Нектарий Егински СХОДСТВА: Бог; доброто в нас; собствена съвест; грях 2. Прочетете избрания откъс за един от героите на Йордан Йовков от неговия разказ „Последна радост“. Поставете заглавие на откъса. Обсъдете текста, като си помагате със следните опорни въпроси: С какво се отличава главният герой на разказа? Какво прави той, за да събуди съвестта на другите? Какви чувства будят неговите смели изобличения? Защо другите се отнасят към него с нескривана симпатия и уважение? Какви изводи може да направите? Каква е ролята на изобличенията на съвест- та в междучовешките отношения? „Този човек притежаваше най-чувствителната съвест, при това – и големия кураж да нарича всяко нещо направо с името му. Всеки знаеше безбройните грехове, които тежаха върху съвестта на богатите градски първенци, знаеше ги, но предпочиташе да си мълчи и почтително им сваляше шапка. Рачо Самсарът не правеше това. Всеки път, когато му се удадеше случай, той им говореше такива речи, че макар и всичко да минаваше като шега, очите неволно се навеждаха и върху охранените и самодоволни лица минаваше гузната сянка на смущение и срам. Не го преследваха и не го мразеха за това. Напротив, отвръщаха му с нескривана симпатия и уважение, с едно страхопочитание дори.“ Из „Последна радост“, Йордан Йовков

МИЛОСТ И ПРОШКА (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Разделете се на две групи, като участниците в едната изработят определение за милост, а тези от другата – за помирение. Представете го пред класа. Обсъдете и дайте примери. Споделете вашите възгледи за прошката, като обмените мнения по следните въпроси: „Прощавам ти“ е фраза, която може да бъде чута и използвана сравнително често. Какво е значението є? Какво означава думата „прошка“? Колко важна е прошката в една връзка (приятелска, семейна, професионална)? Защо? Колко често използваме думите „съжалявам“, „прощавам ти“, „сгреших“? Какви са причините, които пречат на прошката? По какви начини може да се осъществи истинската прошка? ЗАДАЧА 2. Какво е мястото на прошката в православната църковна традиция? Допълнете текста с примери от живота на православните християни. 5.4. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ 171 Прошката е нещо особено характерно за православната духовност и църковна традиция. Тайнството на покаянието и изповедта е най-възвишеният акт на прошка. Същевременно всеки един период на християнски пост, който се преживява в Църквата, е период на прошка, покаяние за греховете, поправяне на грешките и помирение с ближния. Прошката ни позволява да живеем в мир с другите хора, а покаянието променя начина ни на живот. „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.“ (Мат. 6:14-15)

Божията любов към човека се проявява като милост, милосърдие и състрадание и се разкрива в най-голяма степен чрез благодатния дар на опрощението на греха. Бог обича човека като Свое любимо творение и не го изоставя дори и когато той е съгрешил поради някаква причина. Всеки човек може да сгреши волно или неволно, съзнателно или несъзнателно. Като небесен Отец на всички хора Бог очаква да осъзнаем нашите грешки и да се обърнем чрез покаяние към Неговото милосърдие. Божията милост се проявява към човека като състрадателност и човеколюбие, дълготърпение, благословение и прошка. Всемилостивият Бог прощава всички волни и неволни грехове на човеците, когато те искрено се покаят. Божията милост и Божието човеколюбие са извор на прошката, която е най-съвършеният дар на любовта. В най-съвършена степен Божията любов и нейната всеопрощаваща сила са разкрити в Личността и спасителното дело на Сина Божий Иисус Христос, Който заради опрощението на човешките грехове извърши Своята изкупителна жертва на кръста. Божията любов и милост се проявяват в прошката за човешките грехове, а човешкото милосърдие към ближния се разкрива чрез добри дела. 5.4. ЗАДАЧА 3. Прочетете текста и открийте проявите на Божията любов, милост и прошка. Коментирайте каква е връзката им с делата на милосърдие, които християните са призвани да проявяват към своите ближни? ЗАДАЧА 4. Как бихте последвали Христовият пример за милост и всеопрощение към ближния в своя живот? Примери за проява на милост и прошка към ближния Христовият пример Лични примери Към близките: ... Към учителите: ... Към съучениците: ... Към приятелите: .... Господ Иисус Христос ни показва как да обичаме на дело Бога и ближните, като им прощаваме. Той ни дава примери чрез Своето божествено нравст- вено учение, с целия Си живот и най-вече с доброволната жертва на Кръста. Последни- те думи на страдащия Син Божий са думи на прошка и молитва за неразумните действия на онези, които са Го разпънали. 172

Прошката е най-великата проява на християнска любов, чрез която ние се уподобяваме на Бога и следваме примера на Христовото милосърдие и човеколюбие. Тя ни води към помирение с Бога и възстановяване на мира с нашите ближни. Спасителят ни учи да прощаваме на всеки наш ближен, който съзнателно или несъзнателно ни е обидил, наскърбил или навредил. Да прощаваме на другите хора, с които живеем, техните волни или неволни прегрешения, е израз на най-голямо благородство на характера и величие на личността. Прошката е проява на истинска нравствена сила, чрез която се побеждава злото и се превъзмогва омразата между хората. Прошката и милостта са най-красивите плодове на християнската любов, които обогатяват духовно живота на човека. Това са велики благодатни дарове, които получаваме от Бога като благословение в нашия живот за изграждане на истинското щастие и хармонични взаимоотношения с ближните. 173 ЗАДАЧА 5. Сравнете библейските стихове: Мат. 6:12, 14-15, Еф. 4:32. Обсъдете въпросите: Каква е връзката между Божията милост и нашата прошка? Защо Господ Иисус Христос ни учи да прощаваме на нашите ближни? Как любовта може да бъде свързана с прошката? Докажете необходимостта от даване на искрена прошка. ЗАДАЧА 6. Прочетете текста за помирението с Бога и ближните като извор за милосърдие и прошка. Пресъздайте основната идея, като си помагате с опорните думи от схемата. Знаете ли, че... Силата и значението на прошката в човешките взаимоотношения се разкриват чрез истините и образите, които откриваме в притчата за блудния син (Лука 15:11-32). Бащата на заблудилия се син, ръководен от своята любов към него, на драго сърце му прощава всичко, приема го отново в своите обятия и се радва заедно с целия си дом. Но тази среща и истинското помирение стават възможни, когато „загубилият се син“, напуснал бащиния дом и „отишъл в далечна страна“, осъзнава своята грешка и решава да промени живота си, като се върне в дома на своя родител. Чрез образа на добрия баща, който обича своя син и му прощава, Господ Иисус Христос ни показва човеколюбието на Бога като наш Небесен Отец. А покаянието и смирението на опомнилия се син е пример и поука за всеки един от нас, който може да се заблуди и да се отдалечи чрез своите мисли и постъпки от Бога. За да получим прошка от Бога, ние първо трябва да „решим в себе си“ повече да не грешим и да се обърнем с покайна молитва към Всемилосърдния Небесен Отец. добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност човеколюбие добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност благородство добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност добродетелност състрадателност Прояви на любов към човека милостивост милостиня милосърдие милост

174 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Моите текстове – моите съкровища Прочетете библейските стихове. Направете селекция от текстове, като за всяка добродетел изберете по три, които ви въздействат най-силно. ДЕЙНОСТ 2. Свържете символните изображения на добродетелите с извършваните действия. Изберете една от християнските добродетели и предложете възможности за нейното осъществяване в живота на християнина. Запишете ги в тетрадката. ДЕЙНОСТ 3. Представете проблем от живота в училище, свързан с прошката. Потърсете начини за неговото решаване, като следвате следните стъпки: 1) Формулирайте и представете проблема. Опитайте се да разберете и да преживеете проблема. 2) Разработете стратегия за решаване на проблема. Като използвате своите знания и опит, подберете най-подходящото за случая. 3) Организирайте наличната информация Свържете елементите на проблема, оформяйки своето стратегическо планиране. Обосновете своя избор. 4) Разпределете източниците на информация и потърсете решение Планирайте стъпките за решаване на проблема, проследете и след това ги изпълнете. 5) Оценка Направете изводи относно ефективността на своите усилия. Помислете дали ще се сблъскате с този проблем и в живота си извън училище. ДЕЙНОСТ 4. Съставете просителна молитва към Бога, като използвате думи и изрази от псалми. „Аз пък се уповавам на Твоята милост.“ (Пс. 12:6) „С милостиви Ти постъпваш милостивно.“ (Пс. 17:26) „Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както Ти се уповаваме.“ (Пс. 32:22) „Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Твоята милост и Твоята истина нека ме пазят непрестанно.“ (Пс. 39:12) „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост.“ (Пс. 50:3) „Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене.“ (Пс. 68:17) „Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.“ (Пс. 84:8) „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.“ (Пс. 102:8) „С Твоята милост. Господи, е пълна земята: научи ме на Твоите наредби.“ (Пс. 118:64) „Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.“ (Пс. 135:1) милост прошка Пс. 35:8 Неем. 9:17 Сол. 3:3 Сир. 2:11 Сол. 21:21 Мат. 6:12 Сир. 18:12 Мат. 18:21-22 Сир. 35:23 Марк 11:25-26 Мат. 5:7 Лука 6:37 Мат. 9:13 Еф. 4:32 Як. 2:13 Кол. 3:13 СЪСТРАДАНИЕ ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ ЧОВЕКОЛЮБИЕ ПОКАЯНИЕ МИЛОСЪРДИЕ МИРОТВОРСТВО Прояви на търпение Любов към човека Оказване на помощ на пострадали Осъзнаване на греха Съдействие за помирение / сдобряване Подпомагане на бедните

МИЛОСЪРДИЕ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Съставете определение за понятията милосърдие и благотворителност. Сравнете разсъжденията си със съдържанието на текста. Дайте примери от вашия живот. 5.5. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ 175 Милосърдието е един от най-съвършените плодове на любовта към ближните и висша проява на справедливост. Този, който обича, е винаги справедлив и човеколюбив към ближния, той е състрадателен и милостив; не онеправдава другите, не ги обижда и не ги ощетява. Истинската любов не търси удовлетворение на егоистичните желания, а винаги се стреми да помогне на нуждаещия се. Стремежът да се подкрепят слабите и да се помага на по-бедните е в основата на християнското милосърдие. То съдържа и състрадание, и съчувствие към страдащите, но най-важна е твърдата решимост да се върши добро и да се преодоляват неправдите. Милосърдието е основа на добротворството и на истинската благотворителност. Благотворителността е едновременно подкрепа за немощните и отхвърлените, но също така е и борба за човеколюбиво отношение, за премахване на несправедливостта, която е причина за социалните злини и неправди. „Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“ (Лука 6:36)

Бог е милосърден и човеколюбив Небесен Отец, Който обича човека като Свое любимо творение. Според новозаветното нравствено учение, Бог се грижи за всеки човек и го подкрепя чрез Своята любов и благост. Ние хората познаваме и преживяваме тази съвършена Божия любов като състрадание, милосърдие и човеколюбие. Синът Божий ни учи, че добрите дела и милосърдието към ближните са изява на благодарност за непрестанната Божия любов. Това са най-скъпоценните дарове, които човек може да принесе пред Бога. Затова никой не бива да се отказва и разколебава да върши добро. Добротворството спрямо близките хора и подкрепата на по-слабите и нуждаещите се не бива да се отлага. Чрез добри дела на милосърдие човек може да придобие богатство в Бога, което никой не може да му отнеме. 5.5. ЗАДАЧА 2. Прочетете и анализирайте текста, като си помагате с въпросите: Каква е връзката между любовта към ближните и делата на милосърдие и благотворителност, които извършваме? Какво можем да отдадем на Бога в отговор на Неговата милосърдна любов към нас хората? Защо според вас милосърдието и благотворителността са важни? Съществува ли истинска благотворителност без човеколюбие и милосърдие към страдащите и нуждаещите се хора? ЗАДАЧА 3. Обсъдете заедно смисъла и приложението на милосърдието и благотворителността днес. Илюстрирайте отговора си с мисълта на българския църковен писател и духовен будител св. Софроний Врачански и призива на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит в отправеното към миряните и клира Рождественско послание. „Когато човек е милостив към сиромаси в нужда, тогава повече му се умножава имението! Затова кое благо трябва да си пожелае някой освен милостинята? Потребно е всеки човек, който е приел блага от Бога, да не ги разхарчва, нито да ги пръска по своите прищевки, но разумно да ги разделя и за помощ на ония, що имат нужда!“ Св. Софроний Врачански 176

177 ЗАДАЧА 4. Съпоставете отношението към нуждаещите се на езичници, юдеи, мюсюлмани и християни. Отношението на всички религиозни хора (езичници, юдеи, мюсюлмани и християни) към нуждаещите се се гради върху принципите на мъдростта и справедливостта. За християните на преден план се поставя превъзходството на закона на любовта и милосърдието, разкрит от Божия Син Иисус Христос. За нехристиянските вероизповедания милосърдието и благотворителността са задължения на вярващите, описани като религиозни правила. Например, според Корана мюсюлманите трябва да предлагат милостиня 2,5% от спестените си пари, а според Тората евреите трябва да отделят 10% от всички спечелени пари. Като изхождате от това, решете задачата. Занимателна математика: Мюсюлманин печели 50 000 евро годишно и спестява 10 000 евро. Евреин печели 50 000 евро. Колко всеки един от тях може да отдели за благотворителност според религията си? За любознателните... Според универсалното измерение на евангелската любов и милосърдие към ближния, както я откриваме в учението на Иисус Христос, всеки човек е наш ближен, независимо от това дали ни е родственик и приятел, познат, непознат, или дори враг. Според Христовите думи: „никой няма по-голяма любов от тази да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13). Християнската любов предполага милосърдие, добротворство и саможертва. Да се откажеш от егоистичните си навици, това е една от най-великите победи на любовта над човешките слабости, които ни отдалечават от другите хора. „Нека в нощта на Рождеството всички ние, които сме Христови, сторим място на раждащия се заради нас и за нашето спасение божествен Младенец, като отворим за Него нашите домове и нашите сърца. Нека не само със слово, но и с дела на милосърдие да покажем принадлежността си към Неговата света Църква, като според силите и възможностите си се погрижим сред нас да няма вече страдащи и нуждаещи се, гладни и жадни, не само за храна или питие, а и за топла дума, за най-елементарно човешко внимание.“ (Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит)

178 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ Нравственооценъчен анализ План за работа Осъзнай проблема. Какво се случва? Целогодишно, всяка седмица в понеделник, четвъртък и събота от 12,00 ч. над 160 социално слаби и бездомни получават топла храна. Никой не бива връщан с празни ръце. В свое интервю свещеникът о. Димитър Вукадинов споделя: „Средата на 90-те бяха най-тежки години за всички ни. Със събраните пари в църковната касичка купувахме и раздавахме ядене на най-окаяните. После се появиха спонсори, започнахме да готвим в пристройката на двора. Смятахме, че раздаването на храна ще е временно, докато хората си стъпят на краката, а се оказа, че все още мнозина няма какво да ядат. Ето заради това не мога да спя нощем. Лежа буден и се питам: „Докога, Господи? Явно много сме Те разгневили с лошотията си, с лукавщината си, с греховете си, щом допускаш толкова хора да се мъчат в тази наша България“. Събери и опиши дан- ни за храма и кухнята за бедни. Къде се случва? Към храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ – кв. „Дървеница", гр. София, от 1994 г. с благословението на приснопаметния отец Димитър Вукадинов и с доброволните усилия на енорията действа кухня за бедни и нуждаещи се. Анализирай данните. Опитай да ги обяс- ниш. Как се случва? В кухнята за бедни хора три пъти седмично се раздава топла храна на всеки, протегнал ръка за нея. Тъй като жените, които готвят, са много възрастни и започва да им става все по-трудно да се справят с храна за 150-200 души, се търсят доброволци, готови да: • белят, измиват и режат продуктите за готвене; • почистват работните си зони; • раздават прясно приготвена храна и продукти на нуждаещите се хора. От февруари 2017 г. насам доброволците са главна движеща сила – набират средства и дарения, пазаруват, организират, готвят. Сподели отношение- то си към добровол- чеството. Подкрепи своето разбиране с ар- гументи от християн- ската нравственост. Защо да участвам? За да сготвиш за тези, които не могат да го направят за себе си, и да внесеш малко топлина в тежките човешки съдби. Какво е нужно? • Желание и усмивка; • Валидна лична здравна книжка (документ, съдържащ данни за проведени изследвания, които се изискват преди започване на доброволческа дейност в кухнята); • Ако си под 18 г., трябва да представиш декларация за информирано съгласие от родител / настойник. Нравственооценъчен анализ Р Е Ш Е Н И Е ДЕЙНОСТ 2. Направете нравствено-оценъчен анализ на благотворителна ситуация „Милост за милосърдието“ ДЕЙНОСТ 1. Потърсете в Евангелието според Лука примера, който Спасителят дава за лептата на бедната вдовица (Лука 21:1-4). Как бедната вдовица проявява благотворителност? Какво е общото и различното между лептата на бедната вдовица и даренията, които правят богатите? Защо Спасителят казва, че бедната вдовица е дала повече от богатите хора? Как тя е спазила Христовия призив (Лука 6:36) към милосърдие? Като използвате някои от изброените думи и примера за лептата на бедната вдовица, създайте текст като медийно съобщение за предстояща благотворителна кампания, израз на милосърдие: дарение, дарителство, подпомагане, благотворителност, добротворство, благодеяние, ктитор, дарител, благодетел

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ 179 ДЕЙНОСТ 3. Прочетете и анализирайте проблема в описания случай (казус). Използвайте техниката „Шест въпроса и едно предложение“, като отговорите на въпросите и дадете свое предложение за разрешаване на проблема: Какъв е проблемът? Къде възниква? Кога се случва? Защо се получава така? Кой участва в проблемната ситуация? Как е преодолян в случая? Дайте свое предложение за разрешаване на проблема. Обикновено в неделя Ани и цялото ѝ семейство ходи на църква в енорийския храм. Веднъж, след края на неделната литургия, тя вижда, че в пристройката към храма се събират помощи и се раздава храна на бедните. Разбира, че може да неправи нещо добро, докато е още дете. Свещеникът ѝ позволява да помогне в опаковането на кашоните с дарения за нуждаещите се. Ани усеща, че това е специално място, в което се чувства полезна. Докато е там, Ани забелязва приятеля си Сашо и майка му да получават кашон с храна. Той изглежда смутен, че е там не за да помогне, а защото семейството му се нуждае от помощ. Ани прекарва останалата част от деня, мислейки как може да го накара да се чувства по-добре. В крайна сметка измисля план да помогне и на благотворителността в храма, и на своя приятел. Тъй като Сашо се справя отлично с рисуването, тя го моли да проектира плакати за събиране на хранителни продукти за нуждаещите се. Така тя повдига настроението му и му показва, че всеки може да допринесе по свой собствен начин за благотворителното дело.

1. БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ И ЧОВЕШКАТА СЪВЕСТ В РЕЛИГИОЗНО-НРАВСТВЕНИЯ ЖИВОТ Десетте Божии заповеди залагат основите на ценностната система на съвременното човечество. Те са написани от Бога върху две каменни плочи и връчени на св. пророк Мойсей. Като записано слово, те могат да бъдат изучавани и тълкувани. Според преданието, на едната плоча били заповедите, които се отнасят за отношенията на човека с Бога (1-4), а на другата (5- 10) – за отношенията между хората. Основното им съдържание е любовта: към Бога и човека. Декалогът има ограничителен характер, с изключение на петата заповед, която се приема като преход от заповедите, отнасящи се до Бога, към тези, отнасящи се до ближния. Десетте Божии заповеди, както и целият Закон подготвят човечеството за посрещане на Избавителя от греха и смъртта. Християните са призвани да подражават на Господ Иисус Христос, Който изцяло е изпълнил Закона. Този Божий закон не е товар за човешката природа, тъй като е написан в човешкото сърце (Рим. 2:15). Затова Иисус Христос изисква спазването на заповедите (Мат. 19:17). От всеки християнин се изисква възпитание на волята и характера. Вярващият изследва себе си и се въздържа от всяко зло. Изпълнението на заповедите започва с вслушването в гласа на съвестта. Съвестта е вътрешен нравствен закон и Божий глас в човека. Тя е неподкупен съветник, законодател и повелител на човешката воля, който насочва към избора на доброто. Същевременно съвестта е строг съдия, който изобличава за стореното зло. Чрез нея всеки човек се самоопределя свободно, като прави съзнателен избор в различни житейски обстоятелства. Първата и основна функция на съвестта е законодателна или предписваща. Съвестта е вътрешен законодател за човешкия разум и свободна воля. За човека като нравствена личност не е достатъчно да знае в какво се състои доброто. Необходимо е съзнателно да го избира и извършва в живота си. ОСНОВИ НА РЕЛИГИОЗНАТА НРАВСТВЕНОСТ (ОБОБЩЕНИЕ ) 180 „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.“ (Мат. 22:37-40)

181 2. ХРИСТИЯНСКАТА ЛЮБОВ КЪМ БОГА И БЛИЖНИТЕ Поради съвършенството на Своята любов, премъдрост и благост Бог сътворява човека по „Свой образ“ (Бит. 1:26), с разумна душа и свободна воля. Всеки човек е призван да върви към Бога и така да постигне във възможната пълнота „подобието Божие“ (Бит. 1:27). Това е път на постоянно нравствено усъвършенстване и развитие. Истинската религиозна вяра се проявява в любовта към Бога и ближния. Всеки, който обича Бога с цялото си сърце и с всичките си сили е длъжен да обича и своя ближен: „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед, който люби Бога, да люби и брата си“ (1 Йоан. 4:20, 21). В притчата за милостивия самарянин Господ Иисус Христос разкрива любовта към ближния като проява на милосърдие и добротворство. Според Евангелието, ближен е всеки, който има нужда от подкрепа и всеки, който проявява милост (Йоан 10:37). За християните, които се ръководят от Христовата заповед за любовта, всеки човек е ближен. 3. РЕЛИГИОЗНА НРАВСТВЕНОСТ И ДЕЛА НА ВЯРАТА Много пъти в живота се налага да се взимат трудни решения и да се постъпва по съвест. В такива моменти е полезно да се припомнят различни случаи от живота на Сина Божий. В Евангелието има много образци, включително и в Христовите притчи. Прошката и милостта са най-красивите плодове на любовта. Според Христовото учение няма по-голяма проява на милосърдие и любов от саможертвата: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13). Това означава в определени моменти да пожертваме своите интереси и удобства, да се откажем от някои удоволствия или навици, да се преборим със своите слабости и грешки, за да извършим добро дело, от което нямаме непосредствена полза. Всеки човек израства като нравствена личност, когато проявява тази духовна сила. Доброто, което вършим, ни прави истински свободни и достойни личности. Защото най-великото дело на земята за всеки човек е да обича своите бижни, да помага на своите любими хора, да подкрепя слабите и болните и да защитава тези, които са в нужда. Истинското достойнство на един човек и на едно общество се определя от милосърдното и човеколюбивото отношение към най-слабите и нуждаещи се хора. „Съвест“, худ. Николай Ге (1891)

Вече научихме Библейското учение за доброто и злото. Доброто и злото като добро- детел и порок. Православното разбиране за греха като отделяне на човека от Бога. Значението на избора и сво- бодната воля при борбата с греха. За силата на съвестта като глас Божий в човека и вътрешен нравствен законодател. Значението на съвеста за личната нравственост. За Десетте Божии заповеди като регулатор на отношенията с Бога и добрите взаимоотношения между хората. За Божията милост и всеопрошение като прояви на Божията съвършена любов. Духовно-нравствената значимост на милостта и прошката в живота на християнина. Необходимостта от даване на искрена прошка. Христовото учение за милосърдието. За добрите дела и християнското милосърдие като съвършена проява на любовта към ближните. Милосърдието като основа на добротворството и истинската благотворителност. Проверете наученото Кои са основните християнски нравствени ценности и добродетели? Как се проявяват вярата и почитта към Бога? Коя е най-важната Божия заповед според учението на Господ Иисус Христос? Как може да бъде из- пълнена? Каква е връзката между любовта към Бога и човеколюбието? Можем ли истински да почитаме Бога, без да вършим добри дела? Какво означава човек „да положи душата си за своите приятели“? Кога „полагаме душата си“? Приложете наученото 182 Разгледайте схемата. Съпоставете Божиите заповеди с христи- янските добродетели. С няколко изречения опишете значението на Божиите заповеди в живота на човека като основа на християнската нравственост и добродетелност. Съвест Грях Милост и прошка Милосърдие и благотворителност Добро и зло ХРИСТИЯНСКА ДОБРОДЕТЕЛНОСТ РЕЛИГИОЗНА НРАВСТВЕНОСТ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ Не пожелавай дома на ближния си Не убивай Не прелюбодействай Шест дена работи Почитай баща си и майка си Не изговаряй напразно имато на Господа Не кради Не си прави кумир Аз съм Господ, Бог твой

Приложете наученото 183 Прочетете библейския стих. Отделете ключовите думи. Направете мисловна карта и я представете пред съучениците си. Завършете таблицата, като попълните на правилното място наи- менованията на християнските добродетели вяра, надежда и любов. Обяснете връзката им със съответните източници на християнско- то вероучение. Разгледайте следните възможни случаи и обсъдете как бихте постъпили. Изберете един урок от тема 4. „Правилата за нравствено поведение“ или от тема 5. „Духовно-нравствен живот“. Съобразно своя избор по- пълнете писмено всички полета в тетрадката, като започнете с те- мата на урока. ТЕМА НА УРОКА: КЛЮЧОВА ДУМА НАРИСУВАЙ СИМВОЛ ИЛИ ПИКТОГРАМА НА КЛЮЧОВАТА ДУМА ОПРЕДЕЛЕНИЕ НАПИШЕТЕ СЪБИТИЕ, КОЕТО ЗНАЕТЕ И Е СВЪРЗАНО С КЛЮЧОВАТА ДУМА НАПИШЕТЕ ПРИМЕР ОТ ЖИВОТА ИЛИ ИЗРЕЧЕНИЕ-ПОСЛАНИЕ/ОБРЪЩЕНИЕ Християнски добродетели Източници на християнско вероучение Нашата ... Символът на вярата и православното богослужение Нашата ... Христовите блаженства и нравствените добродетели Нашата ... Божиите заповеди и Христовият нравст- вен закон на любовта „Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. ... А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“ (1 Кор. 13:4-8, 13) Случай 1: На улицата виждате човек (възрастен, слаб или болен), който се нуждае от помощ, а минаващите покрай него хора го подминават и заобикалят. Каква ще бъде вашата първа реакция в подобен случай? Как бихте постъпили, независимо дали е ваш познат, или е непознат? Ще почувствате ли, че трябава да му се притечете на помощ, или ще предпочетете да запазите своето спокойствие? Какви мотиви и съображения за вашето поведение ще предпочетете и изберете да последвате в конкретния случай? Ще постъпите ли като добрия самарянин от притчата, или ще отминете като другите минувачи, които остават равнодушни? Случай 2: Ако ваш приятел или близък човек ви е обидил или наскърбил с дума или погрешна постъпка, как ще реагирате? а) Ще очаквате той да ви се извини; б) Ще се опитате да превъзмогнете обидата и да потърсите начин за помирение и изглаждане на спорните моменти; в) Ще се посъветвате с вашите родители, с някой по-възрастен или с близък приятел, за да решите как да подходите в конкретния случай; г) Ще се опитате да размислите върху причините за случилото се и да прецените критично както своето поведение, така и това на вашия приятел.

184 ГОДИШЕН ПРЕГОВОР 1. Кой е първият мъченик за Христовата вяра от българския владетелски двор? а) св. Андрей Първозвани б) св. Климент Римски в) св. Енравота-Боян 3. Българската църква е провъзгласена за патриаршия по време на управлението на: а) св. княз Борис-Михаил б) цар Симеон в) св. цар Петър 4. Първата автономна българска архиепископия при управлението на св. княз Борис I е учредена на: а) 8 март 872 г. б) 4 март 870 г. в) 6 март 865 г. 5. Кои са светиите от Първото българско царство, изобразени на иконите? 2. Запишете в тетрадките си срещу всяко дадено определение понятието, което му съответства: (тест изходно ниво) Какво научихме по религия – православие в 6. клас Понятие Определение църковна самостоятелност в рамките на чужда върховна църковна власт право на поместна църква сама да избира своя предстоятел и органи на управление Поместна църква с глава архиепископ граници на църковно управление; територията, управлявана от дадена църква или епархия Внимание: не отбелязвайте нищо в учебника! Можете да записвате отговорите на всяка задача в тетрадките си или да работите върху разпечатан от учителя тест.

185 7. Запишете църковно-историческите събития, които съответстват на годините, нанесени на линията на времето. 8. За кой български светия се отнася текстът? 9. Кое събитие е представено на изображението? 6. Кое изображение показва църковното археологическо наследство от Първото българско царство? а) б) в) 311 313 864 / 865 870 893 927 1018 1235 1393 IV в. IX в. X в. XI в. XIII в. XIV в. „Ти мъжествено изповяда единосъщната Троица пред съдилището; когато с камъни те убиваха, ти пак не се покори, когато с огън те изгаряха, ти пак изобличи безбожната заблуда, многострадални...“ „С многоизкусно търпение, блажени мъчениче, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа...“ „С твоето доблестно търпение ти ужаси беззаконните мъчители, предпочитайки по-скоро с готовност да умреш за Христа, отколкото да живееш в позор без Кръста, великомъченице...“ а) вдигане на схизмата през 1945 г.; б) процесията, предвождана от избрания за патриарх Кирил преди интронизацията му; в) тържествено богослужение на българските архиереи. 10. Решете задачите в тетрадките си, за да откриете годините, свързани с църковно-историческите събития на Българската църква. Българската екзархия се създава през – (12 546 + 2 414) : 8 = Отмяната на схизмата от 1872 г. е преодоляна през – 9 725 : 5 = година. Българската патриаршия е възстановена осем години по-късно – през година.

186 11. Какво означава понятието „Декалог“: а) десет заповеди б) десет скрижали в) десет цифри 13. Отбележете кой показател не се отнася до четвъртата Божия заповед: а) Бог се радва на Своето творение в седмия ден; б) почивният ден е помнене и отдаване на почит на Бога; в) неспазване на дадено обещание пред Бога. 14. Оградете неверните твърдения. Какви са последиците от грехопадението на прародителите Адам и Ева: а) отдалечаване на човека от Бога; б) сближаване и по-добро общуване между хората; в) загуба на първоначалната праведност и блаженство; г) поява на чувства като страх, вина и срам от греха; д) неблагоприятни последици за човешкото потомство; е) поява на болести, страдания и телесна смърт; ж) земята започва да ражда „тръни и бодили“; з) хармония с природата и по-добри отношения на човека с другите живи твари. 15. Кое е най-точното определение за понятието добродетел: а) стремеж да съобразяваме мислите и действията си с учението и примера на Господ Иисус Христос; б) разкриване добротата на конкретна личност; в) извършването на добри постъпки. 16. Попълнете липсващите изрази в схемата, като ги подредите така, че да се получи необходимата последователност за нравствен живот. Съставете с всеки един от тях изречение. Липсващи думи и изрази: милост и прошка, съзнателен избор, дела на милосърдие, добродетелен живот, любов към ближния. 12. Запишете наименованието на Божията заповед съобразно показателите: а) откровение на Бога пред човека: _____________________________ б) посочва доброто отношение, което дължим на своите родители: ________________________________________________________________ в) напразно изговаряне на името Божие: _______________________________ г) присвояване на каквато и да е чужда собственост: ___________________ Не е достатъчно до 2 т. Можеш и по-добре 3-6 т. Добре 7-9 т. Много добре 10-12 т. Отлично 13-15 т. Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка Съвест Праведност

П Р И Л О Ж Е Н И Я

188 ВЕКОВЕ ~ГОДИНИ ХРОНОЛОГИЯ на събитията, свързани с историята на Българската православна църква БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО 865 Покръстване на българския княз Борис I и кръщаване на населението в България, което към онзи момент все още не е приело християнството. Християнството става официална религия в страната. кр. на 865 или нач. на 866 Бунт на някои от българските първенци, недоволни от религиозната реформа и от управлението на св. княз Борис I. 866 Опити на св. княз Борис I да уреди самостоен статут на Българската църква чрез Рим. 867 Събор в гр. Венеция – св. Константин-Кирил Философ удържа победа над привържениците на триезичната ерес. кр. на 867 или нач. на 868 Папа Адриан II в Рим благославя за църковно-литургична употреба донесените от светите Кирил и Методий славянобългарски глаголически книги. 4 март 870 Учредяване на Българска архиепископия на Константинополския събор. 886 Учениците на св. братя Методий и Кирил пристигат в България и продължават тяхното духовно-просветно дело сред българския народ. 893 Първи църковен събор в Преслав. 2 май 907 Блажената кончина на св. княз Борис I Покръстител. 918 / 919 Църковен събор в Преслав. Българската архиепископия едностранно е обявена за патриаршия. 927 При управлението на св. цар Петър Българската църква от архиепископия се издига в патриаршия. Първи официално признат Български патриарх е Димитрий, с патриаршеско седалище в Преслав. 972-1018 Преместване на седалището на Българската патриаршия на Запад – Средец, Мъглен, Воден, Преспа и Охрид 1019 Българската патриаршия е понижена в архиепископия с център Охрид. Избран е първият архиепископ Йоан. 7 ноември 1204 Българският архиепископ Василий е помазан от римокатолическия кардинал Лъв за примас = патриарх. 1204 – 1231 Период на уния с Рим. 1235 По време на управлението на цар Иван Асен II на събора в Лампсак Българската църква получава канонично признаване от целия православен свят като автокефална патриаршия. Търновският архиепископ Йоаким I е всеобщо признат за Търновски патриарх. БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД 1393 Османските завоеватели завладяват Търново и изпращат в заточение Търновския патриарх св. Евтимий. кр. на ХIV / нач. на ХV в. Унищожаване на Търновската патриаршия поради османското нашествие. Западните епархии на нейния диоцез влизат в състава на Охридската архиепископия, отстояваща българския си характер. 15 май 1767 Унищожаване на Охридската архиепископия и преминаване на българските епархии под управление на Константинополската патриаршия.

189 1825 – 1830 Открито недоволство и искане за замяна на гръцките епископи и митрополити в различни български епархии. 1838 Акция в Търново за отстраняване на гръцкия митрополит Панарет. Начало на организирания етап на църковната борба. 1840 Внасяне на българското прошение до Високата порта за отстраняване на търновския гръцки митрополит Панарет и за избор на йеромонах Неофит Бозвели за нов търновски митрополит. Йеромонах Неофит Бозвели е заточен по настояване на Константинополската патриаршия. 1844 Йеромонах Неофит Бозвели се установява в Цариград (Истанбул), където е създаден българският ръководен център на борбата за църковна независимост. 1844 Йеромонах Неофит Бозвели и Макариополският епископ Иларион внасят два меморандума до Високата порта и създават първа програма със седем искания по българския църковно-национален въпрос. Заточени са на Св. гора. През 1848 г. умира йером. Неофит Бозвели. 9 октомври 1849 След издействане на султански ферман от страна на Стефан Богориди в Цариград е осветен първият български храм „Св. Стефан“ (старата дървена църква). Учредяване на българска църковна община в столицата на османската империя. 3 април 1860 Великденската акция в храм „Св. Стефан“ (Българският Великден). БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ 27 февруари 1870 Султански ферман за учредяване на Българската екзархия. 1871 Първи български църковно-народен събор. Конституиране на Екзархията. 1872 Избор на първи Български екзарх. На 12 февруари за български екзарх е избран Иларион Ловчански, но не е утвърден. На негово място на 16 февруари е избран и официално утвърден за първи Български екзарх Антим I. 16 септември 1872 Българската екзархия е обявена за схизматична от Константинополската патриаршия. 12 април 1877 Екзарх Антим I е изпратен на заточение. 22 април 1877 Избран е нов Български екзарх – Йосиф. 1897 – 1912 Българската екзархия губи управлението на епархиите си, които остават извън тогавашните граници на България. 1913 Българският екзарх Йосиф се установява в София. В Цариград оставя екзархийски наместник. 20 юни 1915 Кончината на екзарх Йосиф. 1915 – 1918 Временно управление на външните епархии от български митрополити. 1921 – 1922 Втори църковно-народен събор за изработване на нов екзархийски устав. 8-23 юни 1930 Провежда се Ватопедското съвещание на Православните църкви, на което се обсъжда и българската схизма. 1932 – 1934 Преговори на представители на Българската църква в Йерусалимската патриаршия върху условията за вдигане на схизмата.

190 1941 – 1944 Включване на т. нар. външни епархии в диоцеза на Българската църква и управлението им от български митрополити. Това са Маронийска, Струмишко-Серска, Солунска, Скопско-Велешка, Охридско-Битолска и Одринска епархии, в които живеят множество българи (т.е. извън тогавашните граници на българската държава). По препоръка на българското правителство те се свеждат до четири епархии: Скопско-Велешка, Струмишко-Драмска, Маронийска и Охридско-Битолска. 1944 – 1945 Първа и най-жестока вълна на репресии над Църквата и духовенството от страна на комунистическия режим в България. 21 януари 1945 Избор на Софийския митрополит Стефан за Български екзарх. 31 януари 1945 Българска делегация отпътува за Истанбул за среща с Вселенския патриарх във връзка с вдигането на схизмата. 22 февруари 1945 Вдигане на схизмата от страна на Вселенската патриаршия. 13 март 1945 Вселенската патриаршия дава на Българската православна църква Томос за вдигане на схизмата. 1945 – 1948 Прекратяване дейността на църковните социални заведения в България поради тяхното затваряне и заграбване от комунистическата власт. 15 януари 1946 Заповед на министъра на народното просвещение за забрана на вероучението в българските училища. 1948 Отнемане от страна на държавата на значителна част от църковната собственост на храмовете и манастирите в България. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ 8 – 10 май 1953 Трети църковно-народен събор, който утвърждава нов църковен Устав и подготвя въздигането на Българската екзархия в Българска патриаршия. 10 май 1953 Възстановяване на Българската патриаршия след петвековно прекъсване. Пловдивският митрополит Кирил е избран за Български патриарх. Всеправославно, държавно и международно признаване на патриаршеското достойнство на БПЦ. 1971 Кончина на патриарх Кирил. Извънреден патриаршески избирателен събор. Избор на Ловчанския митрополит Максим за Български патриарх (4 юли 1971 г.) 14 май – 12 декември 2008 Шести църковно-народен събор в Рилския манастир. Нов устав, според който БПЦ получава наименованието Българска православна църква – Българска патриаршия. 6 ноември 2012 Кончина на Българския патриарх Максим. 24 февруари 2013 На Патриаршески избирателен църковен събор в София за Български патриарх е избран Русенският митрополит Неофит.

191 ВАЖНИ УМЕНИЯ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ЦИТИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ Няма друга книга на света, която така да докосва душата на човека и да го вдъхновява да търси Бога, както Библията. Това е единствената книга, която съдържа живото слово на Живия Бог. Двете части на Библията, Старият и Новият Завет, съдържат важни наставления за благоразумно поведение, лично усъвършенстване и постигане на вечен живот. Текстът на библейските книги е разделен на отделни глави и стихове. При цитиране посочката се поставя в скоби, означаващи началото и края на цитата. Имената на библейските книги се изписват със съкращения и завършват с точка. След името на книгата се посочва съответната глава и стих. За по-доброто им отделяне между тях се поставя двоеточие. Когато цитираните стихове са повече от един, между тях се поставя тире. А когато стиховете са от една и съща глава, между тях се поставя запетая. Цитиране на библейски текст РАБОТА С ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ НА БИБЛИЯТА Електронният вариант на Библията се намира в официалния сайт на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия – https://bg-patriarshia.bg/bible Библейските книги можете да слушате и в аудио формат в рубрика „Аудио Библия“. Опори за работа 1. Отворете сайта. 2. Потърсете горе вдясно на лентата раздел „Библия“. 3. Изберете кои книги ще ползвате – Стар Завет или Нов Завет. 4. Изберете последователно – книгата, главата и търсения стих. 5. Можете да ползвате и рубриките „Аудио Библия“ и „Библия в картини“. Книга от Библията Глава Стих

192 ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСВАНЕ НА ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ За православните българи, както и за всички християни, храмът е духовният център на селището, квартала, мястото, в което живеят. В Божия дом християните отбелязват църковните празници и важни моменти в личния си живот, споделят любовта си към Бога и ближните, просвещават се и израстват духовно, освещават се в тайнствата и богослуженията на Църквата. Често се случва да ни гостуват близки, приятели, поклонници или чуждестранни гости, с които посещаваме и разглеждаме забележителностите на мястото, в което живеем. Православният храм е такава забележителност, която може да има местно или национално значение и дори да е част от световното културно и църковно-историческо наследство. Всеки православен храм е уникален и се различава по своята архитектура. Разглеждайки го отвън, ние се запознаваме с неговата архитектура и вид, а пристъпвайки прага му – с отделните части на неговия интериор и църковно великолепие. Изясняването на някои отделни църковно-исторически моменти и факти, спецификата на храмостроителството, храмовия интериор и иконописното дело имат своето регионално значение за родната ни история. Всеки православен храм е уникален със своите: 1) статут; 2) история; 3) архитектура; 4) интериор Основни стъпки за описване на православен храм 1. Статут на храма Какъв е храмът? - патриаршески (най-главен храм на дадена поместна Църква-патриаршия); - ставропигиален (храм, ползван за нуждите на Св. Синод); - митрополитски (главен храм на дадена митрополия, епархия); - енорийски (храм на дадена енория); - манастирски (храм в манастир). 2. История на храма Откога се датира храмът (исторически период, век, година)? Къде се намира? Как се нарича? Каква е историята на неговото построяване? Какви дейности са съсредоточени в храма днес? 3. Архитектура на храма Какъв тип е храмът (ротонда, базилика, кръстокуполен)? Има ли камбанария? Има ли двор? Къде се намират входовете на храма? От колко части е храмът? От какъв материал са стените на храма (камъни, тухли, дърво, друго)? Как е завършена покривната част на храма (с купол/и, с двускатен покрив, куполна или безкуполна е постройката)? 4. Интериор на храма Има ли притвор? Към притворната част има ли балкон? Как изглежда отвътре централната част? На колко кораба (нефа) е разделена централната част на храма и те посредством колко колони са обособени? Къде са разположени владишкият трон и амвонът? Кога е изработен иконостасът? Какъв материал е използван? На колко реда са поставени иконите върху иконостаса? Кои са иконите на царския ред от двете страни на царските двери? Коя е иконата на храмовия празник? Къде се намира тя? Храмът изографисан ли е? Кои са основните църковни и библейски сцени? Какво е съвременното състояние на храма (запазен, обновен)?

193 РАЗПОЗНАВАНЕ, РАЗБИРАНЕ И ОПИСВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНА ИКОНА Как да разпознаваме, разбираме и описваме православната икона? Можем ли да възприемаме иконата като картина или снимка? Как да „разчитаме“ това, което е изобразено? Църквата призовава и събира вярващите в името Христово. Когато влезем в православния храм, виждаме, че на най-главното място стои иконата на Господ Иисус Христос. Той е Този, Който е извън времето, а със Своето въплъщение съединява временното с вечното. Затова има поредица от дни в годишния църковен календар, които са специално посветени на Сина Божий Иисус Христос. Пред очите на християните иконите представят най-важните събития от Неговия земен живот и са част от новозаветната църковна история. Иконата не е просто картина с исторически сюжет или снимка, а свещено изображение, прозорец към духовния свят, към вечността. В нея присъства лице, елемент или събитие от църковната история, но всичко това е показано в светлината на Божието царство. Затова една икона е колкото свидетелство за миналото, толкова и за бъдещето. Тя е образ на реалност, която апостолът нарича „нова твар“ (2 Кор. 5:17). За първа икона в християнския свят се приема неръкотворният образ – светият убрус на Спасителя. Този образ не е рисуван от човешка ръка, затова се нарича неръкотворен. Художниците на икони се наричат иконописци или зографи. Според преданието първият иконописец на Църквата е св. евангелист Лука (I в.), който нарисувал образа на св. Богородица. Почитането на иконите в Църквата е утвърдено на Седмия вселенски събор. Опорни въпроси за разпознаване и описване на православна икона Кой е изобразен на нея? На кой празник е посветена? Освен изобразеното лице, какво друго е изобразено на нея? Знае ли се от кой век е иконата? Видове образци за разбиране и описване на икона а) Икона на библейска сцена Коя библейска сцена е изобразена? Коя е централната фигура (напр. Господ Иисус Христос, св. Богородица и др.)? Как е изобразена? Има ли други лица, какво правят те и какво държат в ръце (разположение и действия)? Как са облечени? Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда? Какви цветове са използвани, какъв е фонът? Опишете отделните елементи. б) Икона на светия Кой е изобразеният светец или светица? Какво знаем за него / нея? Какъв е цялостният образ – външен вид, поза, жест? Какво извършва той / тя и какво държи в ръце? Как е облечен той / тя? Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда? Има ли житийни сцени? Кои са те? Какви цветове са използвани, какъв е фонът? Опишете отделните елементи.

194 ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСВАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕ Как да представим изображение, като си помагаме с откъса от житието По изображенията ние можем да разчитаме различна информация. Църковните изображения са: икони, стенописи, миниатюри, мозайки. Освен изображенията, които виждаме в църква, има и такива с религиозно съдържание: рисунки, илюстрации от книги, портрети, картини (исторически, художествени), барелефи, фотографии и др. Стените на християнските храмове са украсени със стенописи. Те ни помагат да съпреживеем изобразеното, да придобием видима представа и информация за личностите от библейските събития и образите на светиите. За да усвоим умението да извличаме информация и да представим и опишем наблюдаваното изображение (стенопис, историческа или художествена картина), трябва да следваме следните стъпки: ПИСМЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖИТИЕ Умение за писмено представяне на житие. Как да четем и коментираме житиен текст. Читателско възприемане на житието. Всеки светия има свое житие, което е слово, описание за живота на светия човек – този, който е канонизиран и тържествено прославен от Православната църква. Житието е словесна икона на светията. То може да бъде кратко или пространно и е достоверен свещен и исторически писмен източник. Книгата, в която са събрани всички слова за светиите, живели в различни времена и години, се нарича „Жития на светиите“. Думата „житие“ има старобългарски произход и означава „живот“, „животоописание“, „биография“ „времетраене на живота“. Средновековните автори като житиеписци си поставят за цел да опишат живота и подвига на светията. Житиеписците не описват подробно всички битови елементи от живота на светиите. Житието е хранилище на православното подвижничество и благочестие, назидателно четиво, практическа вероизповед на християнските истини, описание на пътищата, сочещи начина за достигане на светостта. Житието (житийният текст) като писмен извор свидетелства за живота и дейността на светията, когото празнуваме, и съдържа обширни или кратки сведения за забележителни дела и чудеса. Умението да избираме критично най-същественото в житието като писмен исторически източник ни дава възможност синтезирано да го представяме и коментираме. Основни стъпки за представяне и описване на изображение 1. Представяне на изображението Какъв вид е изображението? Каква е темата на изображението? Какъв е сюжетът на сцената? Къде е мястото на действието? 2. Описание на изображението Кой е основният образ? Има ли персонажи и кои са те? Как са представени (облекло, пози, движение, жестове)? Какво събитие е представено? 3. Определяне значението на изображението Какво научаваме? Какво послание е съхранило? Какви изводи можем да направим от гледна точка на днешния наблюдател?

195 Необходимо е да извървите следните стъпки при представяне и коментиране на житието като писмен източник: Внимателно прочитане на целия житиен текст или откъс от него, за да се установят смисловите и логически връзки в житието. Мислено го разделяме на отделни смислови части. Източникът писмено се представя по опорни въпроси. Проверяваме дали сме представили най-важното от източника. Опорни въпроси за писмено представяне на житие (житиен текст) Кой е авторът на житието и какво знаем за него (името на житиеписеца)? Свидетел ли е на описаното от него (съвременник ли е на светията)? Кога се случва събитието, за което разказва житиеписецът (историческа достоверност)? Къде е станало събитието (географска точност)? Коя е основната тема, заложена в текста (тематична обособеност)? С каква цел е написано житието (средства за постигане)? Какво ни съобщава изворът (съдържание на извора)? На колко смислови части може да се раздели житието (подразделение на текста)? Коя страна от живота на светията се представя (биография, мъченичество, чудеса)? Какъв език и сравнения използва авторът, за да изгради образа на светията (характеристика)? Какви послания носи източникът (духовна значимост)? Какво е историческото значение на източника (оценка)? ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЕТИЯ И ОПИСАНИЕ НА НЕГОВАТА / НЕЙНАТА ЛИЧНОСТ Как да направим характеристика на светия или описание на неговата / нейната личност? Умение за творческо писане върху характерните особености на Божия/та угодник / угодница. В повествователната житийна творба светията е главното действащо лице. Там откриваме неговите отличителни черти. Чрез характерните особености и детайли от неговия живот можем достоверно да възстановим и опишем светийския му подвиг. Изповядването на вярата и речта на светията допълнително разкриват неговия образ. Всичко това ни помага да изградим неговата характеристика. Характеристиката на светия изисква творческо проучване и достоверно описване на неговия живот, дела, мисли, характер, личностни особености и нравствени качества. Видове характеристики на светия: Агиографската характеристика се основава на житийната творба в цялост като писмен извор. Изследва се авторовата реч. Авторът-разказвач на житието представя и описва историята на светийския живот и на определени моменти от него с помощта на проявени негови характерни черти. Прави се пълна агиографска характеристика или животоописание (биография) на личността на светията. Поведенческата характеристика се отнася до описаното поведение на светията. Читателят прави изводи за живота, характера, постъпките и преживяванията му. Очертава характеристиката на светията, като има предвид най-важното от поведението и действията му. Това може да бъде подкрепено с описание и на неговото душевно (вътрешно) състояние. Поведенческата характеристика се отнася до описание на поведението на святата личност. Речевата характеристика на светията разглежда неговата реч (вътрешна и външна), описана в житието му. Тя допълва цялостната представа за личността и живота му посредством използваните от него думи и изрази, интонация, начин на говорене. Речевата характеристика на светията от- личава речта (вътрешна и външна), описана в житието му.

196 Основни стъпки за работа Агиографска характеристика 1. Изяснете какво означава името на светията и доколко го разкрива като човек и християнин. 2. Валидна ли е древната мисъл „Според името – и животът“? 3. Опишете живота му – къде е роден, родители и семейство, с какво се занимава и какво работи. 4. Назовете някои от неговите лич- ностни и нравствени качества. 5. Анализирайте мислите и действията му. 6. Посочете в какво се състои основният подвиг на светията Поведенческа характеристика 1. Открийте отличителни черти в харак- тера на светията. 2. Обяснете мотивите на неговото поведение. 3. Опишете преживяванията му, молит- вата, надеждата в Бога и получаваната Божия подкрепа. 4. Оформете образа на светията с помощта на казаното от другите за него. 5. Посочете нравствените му качества и поведението му при защитата на вярата. 6. Направите съпоставка на делата му с нашето поведение днес. Речева характеристика 1. Опишете мислите, които го вълнуват. 2. Има ли сведение за неговата вътрешна реч, т.е. вътрешния му молитвен живот? 3. Обърнете внимание на външната му реч и разговора му с другите хора. 4. Какво в речта му е характерно за отношението му към Бога и към ближните? 5. Какви са неговите добродетели, силата на вярата му, мирогледа, честта, решителността и смирението му? 6. Обърнете внимание върху твърдостта в монологичната реч при защитата на вярата и отношението към враговете или мъчителите. 7. Разяснете посланията, които светията отправя към другите християни, към новоповярвалите и към невярващите. Условия за работа: • Характеристиката да бъде направена на компютър като текстов документ чрез програма Word. • Оформлението на заглавната страница да съдържа логото, името на училището и темата на характеристиката. • Използайте шрифт Times New Roman, 14 pt, главни букви, центрирано,Bold. След това задължително посочете трите си имена, клас и номер. • Максимален обем на текста – 1 страница. • Следвайте точно и последователно изискванията (правилата) за разработването на характеристика на свята личност. • Разсъжденията върху всяка отделна част се пишат на нов ред в отделен абзац. • Изразяването на лично мнение по даден въпрос се оценява високо. • В края на текстовия документ задължително посочете използвания източник. Критерии за оценяване: • Работата се анулира, ако е съставена без личен принос. • Наименувайте файла с името си и класа. • Правописните грешки се санкционират. РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБЕН ПРОЕКТ Какво представлява учебният проект? Умение за проучвателско и творческо представяне на определен проблем. Умението да участваме, подготвяме и реализираме учебен проект подпомага развитието на творческите способности и сътрудничество между учениците и поемането на отговорност. Участието в проект позволява: да се откриват междупредметните връзки; да се формират умения за структуриране на собствени идеи; да се защитават различни гледни точки; да се търси повече от едно решение на даден проблем. Учебният проект е

197 самостоятелно проучване (учениците се подготвят самостоятелно), творческо-изследователска работа по дадена тема, насочена към постигане на определена цел и създаване на уникален продукт, извършвана за определен срок. В проектната дейност комбинирано се съчетават работа по проект и работа по групи. Проектът се разработва от група участници, които сформират екип за работа (проектен екип) и заедно изпълняват поставените задачи, след което представят резултатите. Всеки екип работи по определени правила, разпределя работата си и излъчва свой говорител. Учениците имат възможност да използват различни технически средства за целите на планирането, реализирането и представянето на проекта. Разработване на учебен проект Планиране на дейността: Етапи за разработване на проекта: 1) Оформяне на екипи с по няколко ученици. 2) Избор на ръководител на проекта. 3)Осмисляне последователността на етапите на работа. 4) Съставяне на организационен план на работата по проекта, срокове и отговорници. 5) Изработване и оформяне на проекта. 6) Спазване на съветите за разработване на проекта. 7) Излъчване на говорител и представяне пред класа. 1) Целеви етап • Обсъждане и определяне целите на проекта. • Избор на тема на проекта. • Определяне дейността по проекта – изготвяне на постер (табло), електронна презентация, писмен текст, изложба, видеофилм, театрално представление, рекламен плакат, брошура и др. 2) Подготвителен етап • Определяне на правила за работа в групата (как ще се работи и кой за какво ще отговаря). • Разпределяне на задачите, срок за изпълнeние и как ще се представят резултатите. • Определя се ръководител на проекта, който да следи за изпълнението на задачите в определения срок. 3) Проучвателен етап • Проучване на информацията по темата. • Уточняване източниците на информация и подбор на подходящи технически средства. • Събиране и подбор на информация от различни източници и извличане на данни, приложими за проекта. 4) Практически етап • Съставяне на план на работата по проекта, срокове и отговорници. • Определяне на срок за събиране на информацията и подготовка на проекта. • Разработване и завършване на изработения продукт (проект). 5) Заключителен етап • Представяне на резултатите от проекта. • Оценяване на резултатите по предварително уточнени критерии. Сформиране на екип за работа: • Участници: разпределяне по групи (оформяне на екип), който включва по няколко ученици. • Проектният екип – вие сте един отбор, едно цяло. • Изберете ръководител на екипа и говорител за представяне на проекта. • Определяне на време и място за среща на екипа и разпределяне на задачите и отговорностите. • Всеки може да изказва своето мнение и идеи за решаването на задачите. • Обсъдете предложенията заедно. Вземете крайно решение. • Помислете как ще презентирате и защитите проекта и ще представите решението си пред другите. • Поздравете се за добре свършената работа. Съвети за успешна работа: • Следвайте етапите на работа. • Оформете екипите. • Разпределете дейностите между участниците. • Обсъдете по какъв начин ще осъществите проектната дейност. • Ползвайте различни източници с достоверна информация. • Не се отклонявайте от темата на проекта. • Всеки екип подготвя и презентира проекта според своите проучвателски разбирания, виждания и творчески решения. • Подгответе атрактивно представяне на проекта.

198 КОМЕНТАР НА КАЗУС Казусът е разказан „реален случай с послание“, което служи да възпитава и образова. Това е действителна история, чрез която хората предават своя опит един на друг. Център на казуса е решаването на даден практически проблем, а основната идея е заложена в действието. При изучаване на казус е необходимо да се разкрие къде сме сгрешили и какво трябва да се направи, за да се избегнат подобни грешки в бъдеще. Казусът провокира и насърчава. Чрез него можем да узнаем как бихме могли да постъпим при дадена житейска ситуация и как да вземем най-правилното решение. Използването на казуси в обучението по религия означава представяне на реално или възможно религиозно-нравствено противоречие. Казусът позволява да се взимат колективни решения, да се проявява уважение към мнението на другите и да се защитава собственото мнение по проблема. Казусите в обучението по религия целят развитие на чувствителност към въпросите на вярата и на духовно-нравствената и социокултурна компетентност на учениците. Стъпки за решаване на казус. Основни изисквания за работа: • Първо направете самостоятелен прочит на казуса. • След това прочетете внимателно казуса, за да го чуят всички. • Учителят задава няколко общи въпроса, насочващи към същността на дискусията: На какъв проблем е посветен този казус? Кои са главните герои в него? Каква е случката в казуса? Кои са основните части на казуса? • Отговорете на въпросите след текста и се опитайте да „съпреживеете“ проблема в казуса като реални участници в него. • Не се притеснявайте да задавате въпроси към съучениците си във връзка с казуса. • Представете си различни варианти на подобна ситуация, която да доведе до постигането на разнообразни отговори и решения. • Оптималните решения по казуса могат да бъдат повече от едно. • По време на обсъждането записвайте отговорите и по-важните „попадения“ на дъската. • Направете преглед на получените резултати от написаното. • Резюмирайте изказванията и колективно направете заключителен коментар. • При заключителните коментари се облегнете на записаното на дъската. • Връщането към първопричината на казуса е добра идея да се открои връзката с изучаваната тема на урока. • Възникването на нови въпроси е добра форма за приключване на дискусията в клас. • Споделете впечатленията си от дискусията. • Поощрете колективно най-добрите отговори на учениците в дискутирания казус. • Казусът може да бъде дискутиран и коментиран между учениците и в междучасието. ИЗВЪРШВАНЕ НА СРАВНЯВАНЕ Какво означава да правим сравнение? Какво сравняваме в часа по религия? Сравнението е една от най-често срещаните форми, тъй като се сравнява един обект с друг. При сравнението се запазва пълната самостоятелност на сравнимите различни реалности, но се търси интересната логическа връзка между тях. За да се извърши логическото сравнение, е необходимо да има нещо общо и сходно между проучваните обекти. Това може да бъде някаква прилика или разлика, за да се допълни образът на обекта с нова представа, качества и значение за него. Сравнението се реализира при спазването на определени стъпки и по предварително зададени показатели (белези), които се явяват негова основа. Условия за сравняване: сравняват се еднакви или сходни по съдържание неща като: историческа личност, обществена група, историческо събитие, управление, бит, религия, паметници на културата и пр.