РЕЛИГИЯ 6. КЛАС БПЦ 2023

49 ЗАДАЧА 5. Начертайте в тетрадката линия на времето и нанесете на нея: годината, в която св. Евтимий напуска Търновград; годината, в която България е паднала под османска власт; предполагаемата година, в която св. Евтимий умира. Изчислете колко години след подвига на светителя България е паднала под османска власт. Колко години от живота на св. Евтимий са изминали в заточение? ЗАДАЧА 6. Докажете с примери, че подвигът на св. Евтимий не е забравен от нас, българите. Св. Теодосий Търновски Северният олтар на столичния храм „Св. Седмочисленици“ е посветен на св. Евтимий, патриарх Търновски. На 20 януари, когато честваме паметта му, там се служи архиерейска св. Литургия. По традиция литийно шествие с икона на св. Евтимий Търновски преминава по ул. „Граф Игнатиев“ до паметника на светеца в столицата. Пред паметника се извършва молебен и се полагат цветя, след което литийното шествие се връща в храма. ДЕЙНОСТ 1. Потърсете и подберете информация чрез ИКТ за светци от Второто българско царство. Допълнете съдържанието на изработения вече от вас електронен албум „СВЕТЦИТЕ – ОБРАЗЦИ НА ДУХОВЕН ЖИВОТ“ с просияли през Второто българско царство родни светии. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

50 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 2. Направете агиографска характеристика на преп. Теодосий Търновски според неговия живот и дело, отразени в „Жития на светиите“. Ползвайте опорите за работа от стр. 195 - 196. ДЕЙНОСТ 3. Направете проучване на манастирите, свързани с Търновската книжовно-просветна школа. ДЕЙНОСТ 4. Изобразете с материали и техника по избор момент от описаното от Григорий Цамблак в „Похвално слово за Евтимий“ пророчество на преп. Теодосий Търновски: За любознателните... Според Григорий Цамблак Теодосий е първият монах, който заживява в Килифаревската «горска пустиня», изцяло отдаден на пост, молитва, съзерцание и други аскетически подвизи. Св. Теодосий основал Килифаревския манастир след кончината на своя велик учител св. Григорий Синаит. Той учел, че всеки може да постигне духовно съвършенство посредством християнски подвиг, постоянна молитва и отдаденост на Бога. Всеки новопостъпил монах се отричал от всички земни блага и се упражнявал в смирение, послушание, въздържание, пост и други практически добродетели. След известен период от време монахът можел да получи благословение да пристъпи към умна (умствено-сърдечна) молитва и съзерцание, като се отдели и заживее сам. ... Отецът живееше недалече от обителта; веднъж, по обичая си в уречена вечер Евтимий отиде и щом наближи, даде знак отдалече, но не чу отеца, който го беше призовал. След като многократно потропа и старецът не отговори, той бързо се озова пред старческата килия, помислил, че това необичайно мълчание не е на добро. Когато почука на вратата, а очакваният глас както по-рано мълчеше, той погледна през едно малко прозорче и видя духоносния старец цял от глава да нозе като в светлина да стои прав, ..., издигнал нагоре преподобните си ръце, без да прави каквото и да е движение, вдигнал и очи ... Обзет от страх и ужас, Евтимий веднага се върна и с клепален звън призова братята за утринно богослужение. Когато отиде пак ... намери великия пред вратата на килията да седи и да ридае ... и запита за причината на сълзите му: „Завладяването на страната от агаряните и пълното запустяване на обичната пустиня – това е причината“ – отговори старецът. „Но ти, чадо, бъди мъжествен и нека крепне твоето сърце – рече, – защото ще се удостоиш с вериги и с апостолско гонение“.

2.6. Българската църква през османския период 1. БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД В УСЛОВИЯТА НА ЧУЖДО ЦЪРКОВНО УПРАВЛЕНИЕ Унищожаването на българската държавност от османските завоеватели довежда до промяна и в църковната организация по нашите земи. Българската патриаршия престава да съществува и нейните епархии са присъединени към Константинополската патриаршия. Българите – живеещи в югозападната част на Балканския полуостров, продължават да са духовно обгрижвани от българската архиепископия в Охрид. В първите векове на османското господство църковният живот преминава през тежки изпитания. Османците са враждебно настроени към християнството. Разрушени и изоставени са много храмове и манастири, при което безвъзвратно са погубени ценни паметници на културата и книжовността, създадени преди завоеванието. Голяма част от духовенството е избито, друга е прогонена. Малцина намират спасение в трудно достъпни места, където поставят началото на нови монашески общности. Българите християни се изправят пред още едно, не по-леко изпитание – чуждото духовно управление. Епископите, които патриаршията от Константинопол изпраща на църковните катедри по българските земи, не говорят български. Богослуженията също се извършват на гръцки език. През ХVІІІ век патриаршията подпомага „Великата идея“ на гръцкото възраждане за създаване на силна държава на Балканите, в която да живеят християни с гръцко народностно самосъзнание. Българските младежи, обучаващи се в гръцки училища, са сред най-повлияните от тази политика. Стига се до там, че видни бъдещи възрожденци, високо образовани и натрупали значителни материални средства, започват да се срамуват да се представят за българи, а се представят за гърци. С началото на Българското възраждане започва съпротива срещу това външно и вътрешно подценяване. „От днеска нататък българският род история има и става народ!“ Из „Паисий“ на Иван Вазов килийни училища – първообраз на българските училища. Разкриват се към храмовете и манастирите и дават първоначална грамотност. манастири – монашески общежития. Устройват се в отдалечени и трудно достъпни места. В тях монасите пребивават в молитва, труд и богослужение. книжовни школи – възникват там, където има духовници, занимаващи се с книжовна дейност. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 51 Оригиналът на „История славянобългарска“, намиращ се в Зографския манастир

2. СРЕДИЩА НА БЪЛГАРСКИЯ ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ ПРЕЗ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД През целия османски период българите полагат големи усилия за поддържането на малкото останали духовни средища и за съживяването на унищожените. Това те правят водени от вярата и инстинкта за самосъхранение в противовес на реалната опасност от асимилация. Този инстинкт им подсказва, че именно вярата и местата, където тя се пази и дава духовни плодове, е най-важният крепител на народността и езика. Вярата им дава надежда и упование, че ще дойдат добри времена, когато българският народ ще има отново славна държава и богослужение на роден език. Скоро, след първоначалната вълна на разруха, по местата, където преди са съществували монашески обители, започват възстановителни дейности. Такива средища на духовността и книжовността по онова време са манастирите около старата столица Търново, София, полите на Родопите и Странджа, известните в целия православен свят Рилски, Бачковски и Троянски манастир и много други. Първоначално, малките братства и самотни духовници имат за цел да възстановят богослуженията. Руините са пригодени за църковни и жилищни нужди и с малкото спасени или по-късно набавени свещени предмети и книжнина духовният живот започва да се съвзема. Българите с радост приемат всяка новина за възстановено или новоизградено такова място и с радост даряват, макар самият народ да е в тежко материално положение. В този ранен период (XVI-XVII в.) огромна помощ оказват молдовските князе, които даряват парични средства. Важни за богослужението са одеждите, богослужебната утвар и книги, написани на църковнославянски език, които идват от Русия. През следващите два века огромна роля изиграват замогналите се през Възраждането българи. Те даряват средства, но и осигуряват издръжката на младежи, обучаващи се в духовни 52 2.6. Преображенският манастир край Велико Търново

53 училища, които изграждат основата на бъдещото родолюбиво българско духовенство. Заслугата на българските духовни средища се допълва и от възстановения в тях книжовен живот. Преписват се книги, необходими за храмовете, а също и такива с познавателен характер. Появяват се и първите опити за книги по българска история, изпълнени с факти – повод за гордост и повдигане на народностното самочувствие. Същите се разпространяват по българските земи и така още повече способстват за съхранението и утвърждаването на християнството и народностната принадлежност. В периода на Възраждането много от замогналите се селища успяват да получат разрешение за построяване на нови храмове. Всички тези православни средища са в основата на просветното дело по българските земи. В тях обикновено се помещават монашески и свещенически училища, подготвящи бъдещи духовници, а в църквите в селата и градовете се откриват т.нар. килийни училища, даващи елементарна грамотност на посещаващите ги момчета, а на по-късен етап – и момичета. 3. ДУХОВЕНСТВОТО – ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА СЪХРАНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ Възстановяването на църковния живот по българските земи, след първоначалното разорение, е историческият шанс на българския народ да запази своята народностна принадлежност, език и култура. Завоевателят провежда целенасочена политика срещу това, като не само възпрепятства този процес, но и активно извършва акции за промяна на вярата и народността, а чрез кръвния данък периодично от семействата се отнемат деца, чието самосъзнание се променя завинаги. За това българският народ вижда в лицето на Църквата единствена опора за съхраняването и спасението си. Не по-малко предизвикателство е и инородното църковно управление и богослужението на непознат език. Естествен отпор срещу тези процеси става българската православна духовност. Неслучайно написаната от монаха Паисий „История славянобългарска“ става знаме на пробуденото българско самосъзнание. Народът ни с голямо усърдие и доверие всячески помага на монасите и свещениците. Българските семейства с радост поощряват своите деца да се посвещават на свещенослужение и монашество. При липса на средства цялото общество и по-богатите обединяват силите си и заплащат учението и издръжката на будни младежи в църковните училища. Връщайки се, повечето от тях стават духовници – грижещи се за съхраняването на вярата, езика и народността, чрез служене на български, чрез проповеди (често с патриотичен характер), чрез разпространение на книги – закупени или пък написани от самите тях на говорим български език. За тази си дейност българските духовници са на особена почит в обществото. На тях се възлага и важната роля на представители пред властите, настоятели и наблюдатели на обществено значими учреждения и дейности – читалища, училища, просветни дружества. Свещеномъченик Симеон Самоковски († 1737 г.) За любознателните... През втората половина на XVI в. и през XVII - XVIII в. в българските земи през османския период се оформят голям брой манастири като духовно-просветни, образователни, книжовни и културни средища. По известни от тях са: Рилският манастир, Софийските манастири, обособили се в самостоятелна Софийска книжовна школа, Троянският манастир „Успение Богородично“, Бачковският манастир „Успение Богородично“, Преображенският манастир „Преображение Господне”, Врачанският манастир „Св. Троица“, Етрополският манастир „Варовитец“, Тетевенският манастир „Св. Илия“, Черепишкият манастир „Успение Богородично“, Кукленският манастир „Св. св. Козма и Дамян“, Роженският манастир „Рождество Богородично“ и много други. Особени заслуги имат и манастирите „Зограф“ и „Хилендар“ на Света гора, Атон.

54 2.6. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Как се отразява османското владичество върху живота на българските християни? По какъв начин се възстановява църковният живот по онова време? Защо определяме духовенството като основен фактор за съхраняване на българския народ? Кои са книжовниците и учителите сред народа? 2. Проследете процесите и опишете настъпилите промени, довели до укрепването и възстановяването на Българската църква, като си по- магате с опорите в таблицата. Църковно-исторически процеси Българските манастири – духовни средища • Православните българи под духовната власт на Константинополската патриаршия. • Използване на гръцкия език като богослужебен. • Гръцките духовници и учители преподават на българските деца на гръцки език. • Манастирите се превръщат в средища на образованието и книжовността, където се образоват миряни. Някои от тях стават духовници (дякони и свещеници), други – учители, зографи, църковни певци. • Към енорийските храмове се създават килийни училища по подобие на манастирските. • Българските духовници се грижат за възстановяването на храмовете и манастирите по българските земи. Духовенство Положителни Отрицателни Манастири Народ 1. 2. 1. 2. 1. 2. 1. 2. 1. 2. 1. 2. 3. Потърсете в Интернет житието на св. Паисий Хилендарски. Проче- тете го и направете поведенческа характеристика на светеца, като си помагате с опорите за работа на стр. 195 и 196. 4. Начертайте таблицата в тетрадките си и запишете по два при- мера за положителни и отрицателни влияния върху духовенството, манастирите и изповядваната от народа вяра в този исторически период.

55 1. Разгледайте и опишете с думи изображението с помощта на опорите от стр. 194. Отговорете на въпросите: Кои са били първите учители в килийните училища? Защо българските духовници се нагърбват с отговорната задача да просвещават и възпитават във вярата българчетата? Какъв е духовният принос на православното духовенство в историята на българското образование? БЛАГОНРАВИЕ 2. Прочетете и проучете житийните текстове. Отговорете на въпросите: С името на кой светец са свързани житийните откъси? Защо подвигът на светеца и днес е символ на духовна просвета? Защо другородците са презирали българите? Защо някои от българите са наречени родоотстъпници? Какъв човек наричаме родоотстъпник? Как светецът нарича написаната от него История? Защо църковният ни народ го нарича равноапостолен? В какво се изразява духовната загриженост на преподобния за българския народ? Килийно училище (Етнографски музей, гр. Разград) Килийно училище към манастир „Св. Георги“, с. Гега (общ. Петрич) „...най-добре видял тежкото положение на българския народ под гръцко-турското робство. В атонските манастири пък той видял и сам преживял надменното и презрително отношение на другородци към българите – че те били прости и груби, че нямали история“; „...с болка виждал разслабващото отчаяние на народа, дълбоко скърбял и се възмущавал за родоотстъпничеството на много българи, които се влачели след чужди обичаи и след чужд език, а презирали чистите български нрави и родния си език“; „След като написал историята си с много труд, той като същински равноапостол тръгнал да я разнася навсякъде по българската земя, за да я четат и преписват“. Из „Житието на преп. Паисий Хилендарски“ 3. Прочетете откъса от стихотворението на Иван Вазов и коментирайте завета, който ни оставя светецът? Изразете вашето мнение. На ви мойта книга, тя е вам завет, нека се преписва и множи безчет и пръска по всички поля и долини, де българин страда, въздиша и гине. Тя е откровенье, Божа благодат – младий прави мъдър, а стария – млад, който я прочита няма да се кае, който знае нея, много ще да знае. Откъс от „Паисий“ на Иван Вазов 1. Направете описание на главния храм в Рилския манастир – духовно средище за оцеляване на българския народ през османския период. Използвайте опорите от стр. 192. 2. Направете проучване – учебен проект на един от манастирите – духовно средище и просветна школа през османския период. Използвайте примерните етапи и опорите за работа за художествено-творческо представяне на стр. 196. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА

Български светци от епохата на османското владичество 2.7. 56 помохамеданчване – насилствено или доброволно преминаване в исляма сонм – множество ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Св. великомъченица Злата Мъгленска 1. БЪЛГАРИТЕ В ОТСТОЯВАНЕТО НА СВОЯТА ВЯРА И РОД Изпитанията, на които е подложен българският народ в епохата на османското господство, разкриват една от най-силните черти на характера на българите в онази епоха – твърдо и непоколебимо да пазят вярата, завещана от техните предци. Храмовете и манастирите се превръщат в духовни средища на българщината, в които се пишат, преписват и разпространяват книги на говорим български език, които достигат и до най-малките и отдалечени населени места. Въпреки опитите на завоевателя да подтисне християнския църковен живот, православните българи запазват както своето българско самосъзнание, така и своята православна вяра. Независимо от заплахите и принудите, мнозина предпочитат да понесат жестоки страдания и дори смърт, но да не отстъпят от своите вяра, род и чест. В църковната и народната памет са съхранени подвизите на мнозина българи, които избират мъченичеството, вместо спокойния и охолен живот, но с друга вяра. Техните подвизи са преразказвани и записвани от съвременниците им, за да се помнят и дават кураж на всеки, който би се изправил пред подобно изпитание. Църквата също отдава заслуженото на мъчениците за вярата. Причислявайки ги към сонма на светиите, тя показва, че изпитанията трябва да бъдат посрещани достойно. Всеки би могъл да претърпи страдания заради Христовото име и да получи своя мъченически венец. „ Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса. От Него няма да се отрека, дори и да бъда раздробена на късчета.“ (из Житието на св. Злата Мъгленска)

57 2. БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ ОТ ЕПОХАТА НА ОСМАНСКОТО ВЛАДИЧЕСТВО Сред немалкото засвидетелствани българи светии от тази епоха се открояват св. Георги Нови Софийски, св. Николай Нови Софийски и св. Злата Мъгленска. И тримата живеят в периоди на османското господство, в които противоборството между исляма и християнството по нашите земи е най-силно. Завоеванието на Балканите е завършено и първоначалното разорение с огън и меч на всичко християнско е заменено с насилствено помохамеданчване на отделни региони. Новите господари правят опити да привлекат към исляма онези българи, които са особено изтъкнати и уважавани, и по този начин да привлекат и техните сънародници към промяна на вярата. Св. Георги Нови Софийски е роден през 1497 г. в гр. Кратово, югозападната част на българските земи. След като остава рано без родители, той е принуден от малък да се погрижи за своето препитание. Получава първоначално образование и успоредно с това усвоява златарския занаят. Много скоро извървява пътя на утвърждаване и е признат за майстор. Премества се в София и бързо се прославя като един от най-добрите в гилдията. При това Георги е известен с добрия си характер и физическата си красота. Той е един от най-уважаваните граждани на София въпреки младежката си възраст. Затова не е случайно, че местните мюсюлмански първенци решават чрез него да повлияят на българите в града и околностите да сменят вярата си. Започват да го въвличат в религиозни спорове, за да бъде убеден, че ислямът е истинската религия и да обърне гръб на християнството. Но младият българин не изоставя вярата си и дори изобличава нападащите го за техните заблуди. Заради това е изправен пред съда, като последна възможност да бъде принуден да приеме исляма. Но неговото държание се превръща в провал за обвинителите и дори увлича с примера си немалко мюсюлмани. Осъден е на смърт и е изгорен на клада през 1515 г. Скоро след това е обявен за светец и паметта му се чества на 11 февруари – деня на мъченическата му смърт. Подобен е подвигът на св. Николай Нови Софийски. Той е роден в гр. Янина, по това време в югозападните български земи. Усвоява обущарския занаят и се премества в София, където скоро се утвърждава като един от най-добрите майстори. С добър нрав и физическа красота, той бива уважаван не само в своите среди, но и от местните мюсюлмани, които решават да го привлекат на страната на тяхната религия. След като не успяват да го накарат да отстъпи от вярата си в Христа, решават да приложат хитрост. По време на едно угощение успяват да го упоят и възползвайки се от безпомощното му състояние, извършват над него ритуала за обръщане в исляма. Те предполагат, че той ще се примири и ще остане мюсюлманин. Св. мъченик Георги Нови Софийски Св. мъченик Николай Нови Софийски

Ефектът обаче бил обратен. След като разбира какво се е случило, св. Николай не само че не приема чуждата вяра, но и става неин най-ревностен изобличител. По същия начин той се държи и пред организирания съд. Въпреки че е оправдан, той е оставен на тълпата, която го убива с камъни. Това става на 17 май 1555 г. – деня, в който и днес Църквата чества неговата памет. Св. великомъченица Злата Мъгленска е родена и прекарва своя живот през втората половина на XVIII в. Родното ú място е с. Слатино, Мъгленска епархия – в югозападните български земи. Живее и е възпитана в благочестиво семейство, от което получава устоите на вярата и високия морал. От малка контактува с духовници, които усилват любовта ú към Бога. След като израства като девойка изключително красива, физически и духовно, Злата е една от най-желаните за невеста в цялата околия. Без да се съобразява с волята ѝ, млад турчин я отвлича. Той се надява, че с дарове, богатство и охолство ще склони чистата Злата да се омъжи за него и да приеме исляма. Но девицата дори и не допуска, че може да извърши такъв грях и да се отрече от Христа. Нито увещанията, нито заплахите са в състояние да я накарат да отстъпи. Особено тежко св. Злата преживява молбите на своето семейство, което, заплашено от смъртно наказание, се опитва да я убеди да приеме исляма само привидно, за да се спасят всички. В този момент, разкъсвана между любовта си към Христос и обичта към близките, св. Злата взима най-трудното, но единствено вярно решение. Тя твърдо заявява, че ако родителите ѝ не спрат да я увещават към богоотстъпничество, то нейни баща и майка остават Господ Иисус Христос и св. Богородица, а братя и сестри – светите Божии угодници. Подложена е на жестоки мъчения. Оставайки твърда, св. Злата Мъгленска е умъртвена, а тялото ѝ е изгорено на 18 октомври 1795 г. На този ден и сега Църквата почита нейната памет. 3. РОЛЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО ЗА СЪХРАНЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ В тежките векове на чуждото политическо и църковно господство опасността от асимилиране и изчезване на българската народност е напълно реална. Петте столетия са достатъчно време, за да се изгубят от картата цели държави, а техните народи да се претопят. Българският народ обаче успява да премине през тежките изпитания и да се съхрани. Факторите, способствали за това, са предимно духовни – Църква, вяра, език, традиции, общност. Най-важни от тях са първите два. Църковните средища са хранилища и на вярата, и на българщината. В условията на чуждия гнет християнството е основният фактор за съхраняването на българската народност. Отстоявайки своята вяра, българите отстояват и рода си. „Българин“ и „християнин“ в този период са синоними. И това е най-ясно видимо в подвизите на светите мъченици, загинали „за вяра и род“. 58 2.7. Св. великомъченица Злата Мъгленска

59 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Как се отразява на българите чуждото политическо и църковно господство през османския период? Кое е общото в мъченическия подвиг на посочените в урока светии? Защо казваме, че в османския период понятията българин и християнин са синоними? 2. Прочетете и сравнете химнографските текстове (тропари): Начертайте таблицата в тетрадките си и запишете приликите и разликите по зададените показатели. Показатели за сравнение Прилики Разлики Събитие, свързано с текста Възхвала на Бога Споменаване името на светията Качества на светията Мъченически подвиг Църковна прослава Молитвен призив към светията Параклисът „Св. Николай Софийски“, построен на място, наричано „Търницата“, София, ул. Цар Симеон № 125, където на 17 май 1555 г. е убит с камъни св. мъченик Николай Нови Софийски. Обогатен със сиянието на благодатта, о славний, и чрез него получил смелост, ти мъжествено изповяда единосъщната Троица пред съдилището; когато с камъни те убиваха, ти пак не се покори, когато с огън те изгаряха, ти пак изобличи безбожната заблуда, многострадални свети Николае. Затуй те молим: изпроси за душите ни велика милост! Тропар на св. Николай Нови Софийски С многоизкусно търпение, блажени мъчениче Георгие, си претърпял огнена смърт и след твоята кончина си приел нетленен венец от Христа заедно с мъченическите ликове. И сега, достойно въдворил се в земята на кротките, моли Христа Бога за нас, които с вяра се покланяме на честните твои мощи. Тропар на св. Георги Нови Софийски С твоето доблестно търпение ти ужаси беззаконните мъчители, предпочитайки по-скоро с готовност да умреш за Христа, отколкото да живееш в позор без Кръста, великомъченице Злато богоизбрана; твоята смърт озари верните със светлина и облече мъчителите в срам. А ние с вяра ти зовем: моли се непрестанно на Христа Бога за всички нас! Тропар на св. Злата Мъгленска

2. Обсъдете в час: Обосновете предпоставките за съхраняването на българската народност в историческата епоха. Изяснете как Православната църква става опора за християните и запазва самосъзнанието им. Посочете заслугите на християнството за съхраняването на българската народност. Аргументирайте се как Църквата се бори срещу ислямизацията на българите. 3. Довършете изреченията: През периода на османското господство мнозина православни българи са били готови да се разделят с живота, но не и да .... Отстъплението от православната вяра е... Българската народност в тежките дни на изпитание е запазена... 60 2.7. ЛЮБОМЪДРИЕ 3. Назовете името на светиите. Докажете или отхвърлете твърдението относно мъченическия им подвиг. Тя показва, че нищо не е в състояние да я отклони от православната вяра. Затова е подложена на жестоки мъчения. Местните мюсюлмански първенци решават чрез него да повлияят на българското население да смени вярата си. Не приема чуждата вяра и става неин най-ревностен изобличител. 1. Обяснете защо изпитанията, на които е подложен българският народ през османския период, укрепват и изграждат най-силните и достойни черти в характера на българите. В отговора си помогнете с опорните думи: БЛАГОНРАВИЕ принадлежност вяра само- съзнание заплахи страдания изпитания святост мъченичество 1. Интернет проучване Много са българските светии от епохата на османския период. Върнете се назад във времето и проучете в Интернет някои от имената на тези мъченици за православната вяра. Проучете в кои градове са постра- дали. Опишете какво се случва днес с местата, в които те са приели мъченически подвиг. Проучете кои са светиите в близост до вашето селище, просияли с мъченически подвиг през османската епоха. Потърсете български народни Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА песни от родния ви край, свързани с упражнявано насилие върху вярата на християните. 2. Отговор на църковно-исторически въпрос. Каква е ролята на Църквата за съхраня- ването на българската народност в пе- риода на османското владичество? Използвайте опорите на стр. 202. При отговора се съобразете със следните въпроси: Какво е влиянието на българските духовници върху народа? Какво е мястото на българските православни манастири в духовния живот на българите? Защо българите са били готови да жертват живота си, но да запазят вярата си в Бога? Какъв пример дават мъчениците за вярата на останалите християни? 3. Потърсете и подберете информация чрез ИКТ за светии от османския период. Допълнете съдър- жанието на изработения вече от вас електронен албум „СВЕТЦИТЕ – ОБРАЗЦИ НА ДУХОВЕН ЖИВОТ“ с просияли през епохата на османското владиче- ство родни светии.

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Проследете от дистанция във времето: Кога е създадена първата Българска патриаршия? През кои векове е съществувала? Колко века е продължил разцветът на българската християнска култура? Кои са българските владетели управлявали по това време? Имената на кои български духовници остават записани в църковната история? Кои са причините за унищожението на Българската патриаршия през Средновековието? ЗАДАЧА 2. Като използвате представените в таблицата исторически свидетелства за Българската църква през Средновековието съставете хронологична линия на времето. Нанесете годините, които указват важни църковни и политически промени. Обсъдете събитията, които са свързани със съществуването на Българската църква. Какво е духовното значение на християнската вяра в живота на българите? 2.8. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ 61 Цар Симеон Години Църковно-исторически събития Ключови личности (владетели и/или духовници) 865 г. Приемане на християнството в България. Българският владетел приема титлата княз. св. равноапостолен княз Борис I – Михаил Покръстител 4 март 870 г. 886 г. Българският владетел приема учениците на св. братя Кирил и Методий. На Българската църква е признато патриаршеско достойнство. св. цар Петър 1018 г. император Василий II 1186 г. Основаване на нова Търновска архиепископия в пределите на освободените български земи. братята Асен и Петър 1235 г. цар Йоан Асен II Унищожаване на Търновската патриаршия след падането на България под османска власт.

ЗАДАЧА 3. Представете книжовно-просветните школи в Преслав, Охрид и Търново по зададените показатели с помощта на Интернет. Преначертайте таблицата в тетрадката и я попълнете. Направете сравнение на трите книжовно-просветни школи с помощта на представените в таблицата резултати 2.8. Църквата „Св. София“ в Охрид Златната църква в Преслав (макет) Патриаршията на Царевец ЗАДАЧА 4. Обсъдете в час Обсъдете и защитете своето мнение относно твърдението, че „златните векове“ в средновековната българска история са плод на сътрудничество и общите стремежи на Църква и държава. Показатели за търсене и извличане на информация от Интернет Преславска книжовна школа Охридска книжовна школа Търновска книжовна школа Основаване на школата Кога (през кой век) е основана? Къде е основана? При управлението на кой владетел е основана? Дейност на школата Какви дейности са извършвани? С кои имена е свързана? Кои са най-известните творби? Принос на школата Какъв е приносът на школата по отношение на християнската просвета и духовна грижа за народа? Какъв принос има за развитието на българската църковна култура? Цар Симеон Велики с духовници и книжовници в Преслав 62

63 ДЕЙНОСТ 1. Църковно-историческо състезание „Българската църква през Средновековието“ Предварителна подготовка Разделете се на три отбора. Изберете капитан на отбора. Състезанието има три кръга. Всеки кръг има по няколколко задачи. Всички задачи се решават заедно от отбора. Всеки етап от състезанието ви носи определен брой точки. Победител е отборът с най-много точки. I. Етап на състезанието 1. Всеки отбор да състави по един любопитен въпрос, свързан с историята на Българската църква през Средновековието, който да зададе на противниковия отбор. 2. Напишете най-много понятия (ключови думи и изрази), които са свързани със средновековната българска църковна история. 3. С помощта на контурната карта и знанията си по история отбележете територията, докъдето се простират границите на Втората българска държава и на Българската църква през Средновековието. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

64 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ 2. Посочете три църковно-исторически факта, три събития и три личности, които са свързани с живота на Българската църква през Средновековието до завладяването на България от османските турци. III. Етап на състезанието 1. Потърсете в Интернет информация за български светии, просияли с мъченическия си подвиг през османския период. Напишете най-малко седем имена. 2. Отговорете на въпросите: Под кое управление преминават епархиите на Българската патриаршия при османското завладяване на земите ни? Защо? Кои са българските духовно-просветни средища през османския период? С какво православното духовенство е допринесло за съхраняване на българската народност през османския период? Защо това е било важно за народа ни? II. Етап на състезанието 1. Разпознайте образите на светците, запишете имената им и определете през кой исторически период на Първото и Второто българско царство са живели: Направете самооценка на дейността в отделните етапи на състезанието: I. Етап: за задача 1. – 10 точки; за задача 2. – 10 точки; за задача 3. – 10 точки. Максимален брой точки: 30 точки. II. Етап: за задача 1. – 10 точки; за задача 2. – 20 точки. Максимален брой точки: 30 точки. III. Етап: за задача 1. – 20 точки; за задача 2. – 20 точки. Максимален брой точки: 40 точки.

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ 65 ДЕЙНОСТ 2. Ролева игра – „Интервю“ Да се пренесем в миналото. Двама ученици влизат в ролята на „журналист“ и съответно – на „бележита личност“. Останалите ученици са оценители на интервюто. Игрова роля: „Журналист“ – проведете интервю със събеседник в ролята на „бележита личност от миналото“. Интервюто е диалогично общуване между двама събеседници. Изберете събитие, което е важно за нашата църковна история. Задавайте кратки въпроси на вашия събеседник. Не забравяйте въпроса „Защо?“. Правете коментари, но без да проявявате лично отношение и без да правите оценка на дейността му. Примерните въпроси могат да бъдат конкретизирани: да се представи; да опише подробно конкретното църковно-историческо събитие; да обясни мотивите си за участие в него; да разясни своите действия; да определи с какво това, което е извършил, е важно за нашата църква; да оцени своята дейност. Игрова роля: „Интервюирана личност“ – приемете ролята на „бележита личност от миналото“. Журналист желае да проведе интервю с вас и иска да научи подробности за конкретно църковно-историческо събитие, в което сте пряк участник, очевидец или свидетел. ДЕЙНОСТ 3. Учебен проект „Обичам родните светини“ Цел на проекта: Изготвяне карта на България, на която да бъдат поставени най-важните православни светини в страната. Участници: по трима ученици. Стъпки за изработване на проекта: Обектите, които ще представите, се разделят на две групи: храмове и манастири. Правите карта на областта или страната. Изрязвате снимки на обекта и след това ги залепвате върху картата. Определя се срок за изпълнение и отговорник на група, който да следи за изпълняването на задачите в определения срок. Групата представя пред класа своя проект. ДЕЙНОСТ 4. Екскурзия „Църковно-историческо наследство“ Организирайте посещение на: близки места, свързани с историята на българската държава и на Църквата през Средновековието, ако има такива; местния храм/храмове и се запознайте с църковната иконопис или с живописта, посветена на български духовници и владетели и тяхното дело. Поканете свещеник да сподели интересни факти по темата на вашето посещение; музейна експозиция. Запазеното православно църковно-историческо и археологическо наследство е огромно. В българските музеи има сбирки на великолепни образци от православната ни култура и изкуство. Знаете ли, че... Националният църковен историко-археологически музей (НЦИАМ) води началото си от 1921 г., а през 1922 г. е официално признат от държавата. Музеят посреща посетители, които с възхищение се запознават с българското църковно наследство и свещени реликви – ръкописи и старо-печатни книги, старинни и ценни икони, богослужебни одежди, плащаници, мощехранителници, църковни утвари, дърворезба, исторически и архивни материали и др. Музеят има обособени четири отдела: ръкописи и старопечатни книги, иконографски, художествено-индустриален и историко-архивен. Музеят е най-значителен научен и културен център на Българската православна църква. Църковно-историческият и архивен институт (ЦИАИ) е учреден по решение на Св. Синод през 1974 г. Той е научно учреждение, което има за цел да развива църковноисторическата наука у нас, да издирва, съхранява, обработва и издава архивни материали, други исторически документи и паметници, да допринася за разработването на сродна проблематика (църковно-археологическа, християнско-изкуствоведска и пр.); да осъществява специфични задачи от църковно-просветен, църковно-обществен и патриотичен характер. В Института се съхраняват забележителните със своите фигурални миниатюри „Слепченско евангелие“ от ХV в., три Евангелия, писани и украсени от поп Иван Кратовски от 1563, 1567 и 1579 г. и др. ръкописи, писани на пергамент, старопечатни книги, няколко хиляди документи и снимки от периода на Възраждането и на Българската екзархия.

2.9. БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ 66 схизма – най-строгото църковно наказание, което може да се наложи над цяла църковна общност. По своята същност, това е поставяне в изолация и лишаване от благодатното общение с останалите църкви. екзáрхия – независима православна църква, начело на която стои екзарх (с по-нисък статут от патриарх) ферман – писмена султанска заповед, върховен документ мегали идея – (буквално от гр. – велика идея) Политическа и културна идея за обединение в една национална държава на всички земи, в които гръцкият етнос преобладава ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК „Църковната независимост раждаше политическата – Църквата даваше живот на държавата“ (проф. Г. Ст. Пашев) Трима епископи на БПЦ – борци за църковна независимост: Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски 1. ПРЕДПОСТАВКИ И ХАРАКТЕР НА БОРБИТЕ ЗА ЦЪРКОВНА САМОСТОЯТЕЛНОСТ След превземането на Балканския полуостров и налагането на османското държавно управление, настъпва продължителен период, в който българското население, в по-голямата си част, няма собствена църковна организация. В преобладаващата си част българските територии са поставени под непосредственото духовно управление на Константинополската патриаршия (наричана по-късно от нашите възрожденци Цариградска). Скоро обаче, духът на единение и братско общение е заменен с противоборство между българите и гръцката йерархия. Богослужението, образованието и проповедите се извършват на неразбираемия за повечето българи гръцки език и поради това неграмотността и невежеството стават повсеместни. По тази причина още в края на XVIII в., веднага след закриването на архиепископията в Охрид сред българите са заражда идеята за постигане на по-широки църковни права, вкл. богослужение и проповед на роден език. В началото исканията на българите се стихийни и без координация. След промените в Османската империя през първата половина на XIX в. обаче, българите организирано започват да отправят своите искания до Високата порта (султанската власт) и до Константинополската патриаршия. По-важните от тези искания са: да се даде възможност на българското население да участва в избора на епископи и митрополити и да издига свои кандидати за българските епархии; да се отмени правото на владиците да събират редовни и извънредни данъци и да се определи тяхната издръжка, която да получават от Църквата; да се разреши построяването на български храм в Цариград; да се разреши откриването на българско училище и издаването на вестници и списания на български език, които да се разпространяват с просветна цел и др. Организираната църковна борба на нашите предшественици прераства в конкретни действия за самостоятелна Българска църква.

67 2. ВЕЛИКДЕНСКАТА АКЦИЯ НА ЦАРИГРАДСКИТЕ БЪЛГАРИ В началото на 60-те години на XIX в. става ясно, че всички опити да се решат споровете между Цариградската патриаршия и българския църковен народ при посредничеството на османската власт са обречени на провал. И двете страни остават неотстъпчиви в същината на своите искания. Междувременно народът излъчва за свои водачи възрожденците йеромонах Неофит Бозвели, Петко Р. Славейков и бъдещите основоположници на възродената българска църковна йерархия – епископите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки. Със своите действия последните категорично изразяват волята на народа да води църковен живот с богослужение и просвещение на български език, и под собствено духовно управление. Епископ Иларион Макариополски Роден в гр. Елена през 1812 г. Приема монашество в Хилендарския манастир (на Св. гора) през 1832 г. Един от вода- чите на църковните борби в Цариград. През 1958 г. е ръкоположен за Макари- ополски епископ към Константинопол- ската патриаршия. Търновски мит- рополит от 1872 г. Погребан в двора на българската църква „Св. Стефан“ в Цариград. В историческата дървена църква „Св. Стефан“ в Цариград на 3 април 1860 г., Великден, епископ Иларион Макариополски, подкрепян от народа, отхвърля зависимостта от Цариградската патриаршия. По този начин е заявена самостоятелността на Българската църква. Веднага населението от различни краища на българските земи подкрепя постъпката на цариградските българи. Това събитие е известно още като Българският Великден, тъй като църковната ни независимост е обявена на празника Възкресение Христово. По време на св. Литургия епископ Иларион Макариополски не споменава, както е по канон, името на Константинополския патриарх и по този начин българите заявяват, че не искат да са зависими от патриаршията. Йеромонах Неофит Бозвели (1785 – 1848) Паметникът на епископ Иларион Макариополски пред сградата на Св. Синод на БПЦ-БП (гр. София) Петко Рачов Славейков (1821 – 1895) Старият дървен храм „Св. Стефан“ в Истанбул

68 2.9. Знаете ли, че… „Султанът … не е създавал нова национална Църква, а просто е възстановил унищожената от негови предшественици автокефална Българска църква. С други думи, той само е премахнал явната несправедливост, извършена от султаните Баязид I в 1393 г. и Мустафа III от 1767 г.“ [унищожението съответно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия]. Иван Снегаров. Какво е Българската екзархия? сп. „Народен страж“, бр. 10, 1931 Българският екзарх Антим I 3. УЧРЕДЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ В началото на 1870 г. спорът придобива административно разрешение. Водена от желанието да се запази целостта на империята, както и на мира в нейните предели, и при явната справедливост на българските искания, османската власт се намесва категорично на страната на българите. На 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис издава писмена заповед (ферман) – за учредяването на самостоятелна Българска църква – Екзархия, която се явява приемник на Българската патриаршия отпреди падането под османска власт. В член 1. на фермана се оповестява съставянето на едно отделно духовно управление (окръг) под официално наименование „Българска екзархия“. Управлението на духовните и религиозни работи на включените в неговия състав митрополии и епископии е поверено на Екзархията. В член 2. е записано, че най-старшият от митрополитите ще носи титула Екзарх и на него ще принадлежи каноническото председателство на Българския синод. След намесата на Цариградската патриаршия за първи български църковен предстоятел след петвековно прекъсване е избран Екзарх Антим I. Определените във фермана териториални граници на екзархийското църковно управление съвпадат с териториите, населявани по онова време предимно от българи в областите Мизия, Тракия и Македония. Към Българската екзархия по свое желание се присъединяват множество енории от тези области, най-вече в Македония, поради изконното българско самосъзнание на своите енориаши. Това разрешаване на спора не е прието добре от страна на Константинополската патриаршия и на 16 септември 1872 г. тя налага най-тежкото църковно наказание над Българската църква: схизма. Вследствие на схизмата Константинополската патриаршия прекратява общението си с Българската екзархия и така ѝ налага ограничения за общение и с останалите поместни православни църкви. Въпреки трудностите Българската екзархия успява да организира своя самостоен живот и да развива активна дейност в епархиите си. Историческата сграда на Българската екзархия в Цариград (Истанбул). Тук десетилетия наред се решават съдбините на България и Българската църква от кр. на XIX в. и нач. на XX в. Ферманът на султан Абдул Азис от 1870 г.

69 Храм „Св. Стефан“ в Истанбул днес Център на духовния живот на цариградските българи е храм „Св. Стефан“, който първоначално се е помещавал в дървена постройка. След множество усилия и събиране на дарения по-късно бива издигнат в Истанбул нов български храм „Св. Стефан“ (Желязната църква) – символ на църковната независимост на българския народ. Освещаването му е извършено през 1898 г. В него се служи на български език и до днес. ЛЮБОМЪДРИЕ Герб на Българската екзархия (1870 – 1953) Диоцезът на Българската екзархия е обединявал всички българи и така Екзархията е била „свръхдържавна духовна ръководителка на целия български народ“ (Иван Снегаров) Разгледайте герба на Българската екзархия (1870 – 1953 г.) и отговорете на въпросите. Обяснете защо е използвана тази форма на герба. Кои са основните символи из- ползвани в него? Разяснете каква е символика- та на всеки един от тях. Какви символи откривате в герба в сравнение с други бъл- гарски гербове? владици искания 0 г. кзархия не до жителите ните 1839 Oтстраняване на гръцките владици Поставяне на българските искания Граници на Екзархията, 1870 г. Седалище на Българската екзархия Присъединени след допитване до жителите Мнозинството от християните признават Екзархията

70 2.9. ЛЮБОМЪДРИЕ Запознайте се с документа. Разгледайте картата и проследете те- риториалните граници на Българската екзархия от 1870 г. Избройте епархиите, които влизат в състава на Българската църква. Открийте част от териториите на кои съвременни държави са в границите на Екзархията. Чл. 10-й. Църковният Окръг на тази Българска Екзархия се състои от Епархиите: „Русчушка (Русенска), Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Пловдивска, Сливенски санджак (област) и каазата Созополи (Созопол), освен около двадесет села между Варна и Кюстенджа (Констанца, Румъния) по крайморието, на които жителите не са българи, и освен градовете Варна, Анхиало (Поморие) и Месемврия (Несебър), и освен крайморските села на каазата Созополи, и освен градовете Филибе (Пловдив) и Станимака (Асеновград) заедно със селата Куклен, Водин (сега квартал на Асеновград), Арнауткьой (Долнослав), Панагия (Руен), Ново село (Гълъбаво), Лесково, Ахлан (Браниполе), Бачково, Белащица, и манастирите Бачковски, „Св. Безсребърници (Козма и Дамян)“, „Св. Параскева“ и „Св. Георгий“. Махалата „Св. Богородица“ вътре във Филибе (Пловдив), която ще влезе в Българската екзархия, някои от жителите на тази махла, ако не щат да се подчиняват на Българската църква и Екзархия, ще бъдат волни...“ Документ: Ферман на султан Абдул Азис от 1870 г. Направете анализ на петте измерения на възникналия между българите и Константинополската патриаршия проблем. Използвайте опорните въпросите: Опишете началото на движението за самостоятелна църква. Избройте по-важните искания, които българите започват да отправят организирано до Високата порта и Константинополската патриаршия. Как е разрешен спорът между българите и патриаршията през 1870 г. в Цариград? Какъв е проблемът? Какви предпоставки за възникване на движение за самостоятелна Българска църква създава той? Къде се е появил проблемът? Кога възниква проблемът? Колко често се е проявявал този проблем в църковните отношения между българите и гръцкото духовенство? С какво отношението на Константинополската патриаршия към българското население заплашва българската идентичност? 1) Същностно измерение 2) Пространствено измерение 3) Времево измерение 4) Количествено измерение 5) Качествено измерение

71 Прочетете откъса от Патриаршеското и синодално послание. Изясне- те защо църковната независимост дава живот на българската държава. БЛАГОНРАВИЕ Представете си, че сте журналисти от времето на борбите за църковна независимост и отразявате събитията. Какво бихте написали в защита правотата на действията на българските борци за църковна независимост и национална свобода? Съществуват ли и днес различни ситуации, които да изискват отстояване на българската национална идентичност, език и духовност? Дайте примери. Какви ще бъдат вашите реакции и действия, ако попаднете в такава ситуация? През 1870 г. „вековната титанична борба на нашите предци – поборници за духовната ни независимост, бе увенчана с богоблагословен успех и отнетата някога църковна самостоятелност беше възстановена в лицето на Българската екзархия. … Събуденият православен български дух благодарение на родолюбивото и христолюбиво дело на св. Паисий Хилендарски, св. Софроний Врачански и всички останали колоси на духовното ни и народно възраждане най-сетне вижда плодовете на своята твърдост във вярата и на своето постоянство, на предаността си към заветите на предците и непримиримостта с историческата си съдба. Възстановена е Православната ни църква, а с това е отворен и пътят към скорошното ни политическо освобождение и пълното възстановяване на изгубеното някога достойнство на един изстрадал, но духовно здрав и непобедим народ“. (Из: Патриаршеско и синодално послание от 2020 г. по повод 150-годишнината от учредяването на Българската екзархия) Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА 1. Потърсете сведения за екзарх Антим I в Интернет. Направете характеристика на неговата църковно-историческа личност, като си помагате с плана за описание и основните насоки за работа на стр. 204 - 205. 2. Запознайте се с картината „Памятник за освобождението на Българската църква от Гръцката вселенска патриаршия след петнадесетгодишна борба“. Тя е създадена от художника-родолюбец Николай Павлович с цел утвърждаване и популяризиране независимостта на Българската църква като събитие с изключително важно значение за нашия народ. Разгледайте я внимателно, обсъдете чувствата, реакциитте и позите на изобразените лица. Направете анализ на историческата картина с помощта на опорите от стр. 194. Памятник за освобождението на Българската църква от Гръцката вселенска патриаршия след петнадесетгодишна борба. Литография. Николай Павлович, 1872 г. От ляво надясно са изобразени: Антим I Видински, Иларион Ловчански, Панарет Пловдивски, Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ В НАЙ-НОВО ВРЕМЕ 2.10. 72 интронизация – църковен чин, който се извършва над новоизбран предстоятел на църковен диоцез – поставянето му на трона на църковната власт. Същността е в молитвеното призоваване на Божията благодат за подкрепа и усърдие в отговорното служение. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК „Въздигнат бе отново престолът на патриарха Евтимия! Изпълни се една правда и една съкровена благочестива мечта на вярващия народ.“ (Из: Слово на Българския патриарх Кирил) 1. БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ДО ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА – ОСНОВАНИЯ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ Българската православна църква е една от най-древните поместни църкви, основана още през втората половина на IX в. Териториите, които обхваща от самото си начало и през вековете на своето съществуване, са сред най-ранно озарените от евангелската проповед още по времето на Христовите ученици – светите апостоли. След създаването на българската държава, нейните владетели са принудени да отстояват териториалната ú цялост в чести войни с ромейската империя (Византия). Но наред с това, южната ни съседка е модел, от който се влияе цялостният живот в България и в частност – църковният. По тази причина Българската църква успява в кратки срокове да постигне разцвет и авторитет. Подпомагана активно от светската власт, нашата Църква на два пъти през Средновековието достига най-висшия статут – Патриаршия (през 927 г. и през 1235 г.). След падането под османска власт Търновската патриаршия е унищожена. Но нивото на църковния живот бързо се възстановява и достига до нов разцвет, особено в периода на Възраждането. През 1870 г. султанът издава ферман за учредяване на

73 Българска екзархия с твърде широко самоуправление. Именно то става причина да се прекъснат връзките между Вселенската патриаршия и Екзархията и на последната да бъде наложена схизма. След Освобождението (1878 г.), въпреки сложните вътрешни и външни обстоятелства, новите условия са благоприятни за подем в църковния живот. Българската църква, макар да е изолирана в резултат на схизмата, отново се превръща в авторитетен фактор. Това дава основание на йерархията и миряните, при благосклонното отношение на държавната власт, да работят за осъществяване на идеята за възстановяване на самостоятелността и патриаршеското достойнство на Българската църква. Основните проблеми, които трябва да се решат, са: преодоляване на външната изолация, т.е. отмяна на схизмата от 1872 г.; разрешаване на спора за седалището на българския църковен предстоятел и за т.нар. „външни епархии“; получаване подкрепата и съдействието на решаващите църковни и политически фактори. 2. СТЪПКИ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ В края на Втората световна война се създават условия за предприемане на действия по решаване на посочените проблеми. През януари 1945 г. след тридесетгодишно прекъсване за глава на Българската екзархия е избран Софийският митрополит Стефан (предишният Български екзарх – Йосиф – умира през 1915 г.). Новоизбраният екзарх Стефан веднага известява останалите предстоятели на поместните православни църкви, като подчертава, че неговото седалище, т.е. официално местопребиваване и управление, ще е в столицата на България – град София. Първата важна стъпка е направена, но остават още решителни и трудни действия. Наближаващият край на Втората световна война помага на българската страна бързо да се ориентира в обстановката и да вземе съдбовното, но единствено правилно решение, премахващо и втория главен проблем – спора за външните епархии. Перспективата България да се откаже от претенциите си за останалите извън нейните граници територии, дава основание Св. Синод да подходи по същия начин и да престане да настоява за правото да обгрижва духовно българското население в съседните страни. Това напълно удовлетворява съседните православни църкви. Тези две стъпки водят до преодоляване на междуцърковните противоречия и схизмата е отменена. Това означава, че основните сили в православния свят не биха имали сериозни основания да не приемат и възстановяването на Българската патриаршия. Още повече, като се имат предвид историческите факти при унищожаването ѝ.

74 2.10. Пловдивският митрополит Кирил, наместник-председател на Св. Синод, произнася слово в салона на Българската академия на науките на Третия църковно-народен събор (8-10 май 1953 г.) Възстановяване на Българската патриаршия, май 1953 г. – процесията, предвождана от избрания за патриарх Кирил, малко преди интронизацията му Изходът от войната и новите политически условия в Източна Европа и на Балканите също са благоприятни за постигането на върховната цел. Както от религиозна, така и от политическа гледна точка, за България и за международните сили е важно Българската екзархия отново да стане църква с автокефален статут и да си върне полагащото ѝ се патриаршеско достойнство. Това се случва сравнително бързо след направените от българска страна подходящи стъпки. Със съдействието на православните църкви-сестри на 22 февруари 1945 г. е вдигната схизмата, която няколко десетилетия възпрепятства нормалните междуцърковни връзки на Българската екзархия. Със специален томос Вселенската патриаршия възстановява автокефалията на Българската църква (т.е. каноничността на нейното самоуправление). По този начин Българската православна църква отново влиза в общение с останалите канонични поместни православни църкви. 3. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ Във връзка с подготвяното възстановяване на Българската патриаршия е утвърден нов Устав на Българската православна църква. Той отразява настъпилите промени и предстоящите благоприятни перспективи във външно-църковен план. Извършва се подготовка по свикването и провеждането на църковно-народен събор, който да одобри патриаршеския статут на Българската църква. Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ (гр. София)

1. Изгответе постер, посветен на възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г., който да включва съставени от вас карета с кратки ваши текстове, рисунки, колéажи и украса. Поставете постера на видно място в училище в празничния ден на събитието – 10 май. 2. Направете по ваш избор: проучване на личността и делото на Българския патриарх Кирил, като изработите мултимедийна презентация. Използвайте информацията от сайта на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия (рубрика „Български патриарси“); характеристика на църковно-историческото събитие „Възстановяване на Българската патриаршия“, като си помагате с опорите на стр. 203 - 204. 3. Изгледайте филма „Изборът на новия български патриарх Максим – 1971 г.“ на филмова студия „Време“, изработен по поръчка на Св. Синод на Българската православна църква. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА Третият църковно-народен събор се провежда от 8 до 10 май 1953 г. в гр. София. Първите два дни са подготвителни. Съществената работа е извършена на 10 май, когато имащите право на глас патриаршески избиратели гласуват. Българската патриаршия се възстановява. След петвековно прекъсване за нов Български патриарх е избран Пловдивският митрополит Кирил. Същия ден той е интронизиран и вече като патриарх влиза в правомощията си на предстоятел на Българската православна църква. Непосредствено след избора му интронизацията се извършва тържествено в Патриаршеската катедрала храм-паметник „Св. Александър Невски“. Присъстват чуждестранни православни делегации, правителствени представители, членове на културната общественост и многочислен вярващ народ. Възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. безспорно е едно от най-важните събития в живота на нашата църква. В същото време статутът на патриаршия е и висока отговорност. 1. Прочетете думите на светейшия патриарх Кирил от словото, пос- ветено на възстановяването на Българската патриаршия. Обсъдете защо това е едно от най-важните събития в живота на на- шата Църква. 2. Как според вас Българската православна църква защитава високия статут на патриаршеското си достойнство? Дайте своето мнение, като го напишете върху лист хартия. Окачете с щипки листовете на опънато въженце или ги залепете на дъската. След като всеки прочете всички мнения, направете обсъждане. БЛАГОНРАВИЕ Българският патриарх Кирил ръководи БПЦ от 1953 г. до 1971 г. 75

76 2.10. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Обяснете с помощта на линията на времето на какво основание Българската църква изявява претенции за възстановяване на патриаршеския си статут. 2. Проучи, помисли, представи. Определете основните проблеми, които трябва да се решат за възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската църква, като отговорите на въпросите. Защо? Как? Кой? Какво? Кога? Къде? Основни проблеми за преодоляване при възстановяването на Българската патриаршия 927 г. 1235 г. 1767 г. 4 март 870 г. създаване на Българската църква Българската църк- ва е призната за Патриаршия 1018 г. унищожена е Българската патриаршия. Създадена е Охридската българска архиепископия възстановяване на Българската патриаршия 1393 г. унищожаване на Търновската патриаршия Охридската архиепископия губи независимостта си 27 февруари 1870 г. създаване на Българската екзархия 10 май 1953 г. възстановяване на Българската патриаршия Начертайте таблицата в тетрадките си и опишете стъпките за преодоляване на основните проблеми – пречки за възстановяването на Българската патриаршия. Основни проблеми Стъпки за тяхното преодоляване 1) 2) 3) Разкажете за Третия църковно-народен събор, възстановил патриаршеския статут на Българската църква.

ЛЮБОМЪДРИЕ 3. Обсъдете в час Обсъдете основанията за възстановяването на Българската патриаршия с помощта на документите. Изяснете причините и последиците. Докажете аргументирано, че нейното възстановяване е църковно-исторически успех за целия български народ. 4. Разгледайте герба на Българската патриаршия (1953 г.) и отговорете на въпросите: Обяснете защо е използвана тази форма като основа на герба. Кои са основните символи в герба? По какво се различава символиката в герба на Българската патриаршия от тази в герба на Българската екзархия? Потърсете в Интернет църковния герб на своята митрополия. Открийте основните символи, използвани в него. Съпоставете ги с другите гербове на български митрополии. 77 1. Да се вдигне осъждането на Българската църква..., според което осъждане някои от нейните архиереи се лишиха от чина си, а останалият български клир и народ се обявиха чужди на едната света наша Православна църква; 2. Да се признае и причисли Българската църква между автокефалните православни църкви, които имат канонически отношения с Вселенската патриаршия и другите автокефални църкви-сестри; 3. Да се възстанови братската връзка за мир с Вселенската патриаршия и всички православни автокефални църкви. Вселенска патриаршия, 19 февруари 1945 г., Комисия на Вселенската патриаршия и делегати на Българската църква Документ 1: Из протокол „За вдигане на схизмата 1945 г.“ Синодално решавайки в Духа Светаго, ние благославяме автокефалното устройство и управление на светата Църква в България, като определяме тя, наричана „Света православна автокефална Българска църква“ и бидейки отсега нататък призната наша духовна сестра, да управлява и урежда своите работи независимо и автокефално според реда и суверенните права на останалите православни автокефални църкви, признавайки за своя върховна църковна власт Свещения Синод, който е съставен от архиереи и има сега за Предстоятел блаженейшия Митрополит на София и Екзарх на цяла България. В лето спасения 1945, през месец февруари (22). † Константинополски патриарх ВЕНИАМИН Документ 2: Из „Патриаршески и Синодален Томос за вдигане на схизмата 1945 г.“ Откакто ... се възстанови мирът и братските нормални отношения на Българската православна църква със светейшия ни вселенски престол и останалите автокефални православни църкви, нашата света Христова велика църква, съгласно даденото тогава обещание, непрестанно е очаквала да настъпи подходящо време, за да направи необходимото, според установения от древно време ред, да въздигне и Българската православна църква в патриаршеско достойнство и чест. Тя смята това за справедливо, изгодно и в много отношения полезно за православния български народ, за да може той, ръководен от Патриарх, да отбележи още по-голям напредък и разцвет във вярата и благочестието. Константинополска патриаршия, 27 юли 1961 г. † Константинополски патриарх АТИНАГОР Документ 3: Из писмо на патриарх Атинагор до патриарх Кирил СВИДЕТЕЛСТВА НА ЕПОХАТА:

БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ДНЕС (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Работа със схема. Работете по двама. Въз основа на схемата отговорете: Каква е разликата между църковна област (епархия, околия, енория) и християнска общност? Каква църковна област / християнска общност обгрижват духовно отделните църковни архипастири и пастири? Кой упражнява архипастирска и пастирска грижа и контрол върху църковно-епархийските дела? 2.11. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно…“ (Йоан 17:20-21) ПЛАН ЗА ПРАКТИЧЕСКА РАБОТА: 1) Разгледайте, разучете и озаглавете схемата. 2) Открийте връзките на съподчиненост в църковно-административната йерархия. 3) Разкрийте общите черти в отделните подструктури. 4) Обяснете църковно-административната йерархия в управлението на Българската православна църква. 5) Посочете причините за административното деление на Българската православна църква. СВ. СИНОД – ВЪРХОВНО УПРАВЛЕНИЕ НА БПЦ ПАТРИАРХ, МИТРОПОЛИТИ ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТ ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТ ЕПАРХИЙСКИ СЪВЕТНИЦИ АРХИЕРЕЙСКО НАМЕСТНИЧЕСТВО АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИК ЦЪРКОВНОЕНОРИЙСКА ОБЩНОСТ ПРЕДСТОЯТЕЛ НА ХРАМ (ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЪРКОВНО НАСТОЯТЕЛСТВО) ДУХОВНИЦИ, МИРЯНИ МАНАСТИРСКО БРАТСТВО / СЕСТРИНСТВО ИГУМЕН / ИГУМЕНИЯ МОНАСИ, МОНАХИНИ БПЦ – БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ ДУХОВНА ОКОЛИЯ МАНАСТИР ЕПАРХИЯ/ МИТРОПОЛИЯ ЕНОРИЯ 78

79 ЗАДАЧА 2. Довършете таблицата, така че да представите мястото на своето населено място в рамките на църковната структура на БПЦ. Българските патриарси Кирил (+ 1971), Максим (+ 2012) и Неофит са духовните водачи на БПЦ в най-ново време. ЗАДАЧА 3. Разделете се на три групи. Обсъдете въпроса, отнасящ се за групата. При формулиране на своя отговор си помогнете с текста от Устава на БПЦ. Изберете говорител на групата, който да представи резултата от груповата работа. Показатели за сравнение Поместна православна църква Епархия / митрополия църковно-епархийска област Духовна околия Название Българска патриаршия Управление Ръководство/ управа За любознателните... Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) е неотделим член на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква, която има за свой вечен и непреходен Глава Самия неин Божествен Основател, нашия Господ Иисус Христос, и се направлява от живеещия в нея Свети Дух. Българската православна църква – Българска патриаршия е Поместна автокефална църква и се намира във вероучително и канонично единство, молитвено и евхаристийно общение с Поместните православни църкви. Самоуправляващата се Българска православна църква – Българска патриаршия е правоприемник на Плисковската архиепископия, Преславската патриаршия, Охридската архиепископия, Търновската патриаршия и Българската екзархия. Тя е единна и неделима. Основа на устройството и управлението на Българската православна църква – Българска патриаршия са: Свещ. Писание, Свещ. Предание, Правилата на светите апостоли, свещените канони на вселенските и поместните събори, учението на светите отци и Устава на БПЦ. Из Устава на БПЦ-БП ПЪРВА ГРУПА Каква е ролята на Българския патриарх в управляването на нашата Църква през XX и XXI в., щом в нейния Устав пише, че Българската православна църква (БПЦ) е автокефална? Включете в отговора си ключовата дума „предстоятел“. ВТОРА ГРУПА Каква е разликата между понятията автономна църква и автокефална църква? Използвайте в отговора си понятието „самоуправляваща се“ и израза: „Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) има свой собствен предстоятел, при това – патриарх“. ТРЕТА ГРУПА Какво е мястото на Българската православна църква – Българска патриаршия (БПЦ-БП) между останалите поместни православни църкви? Използвайте в отговора си изразите „равноправна сестра-църква с …“ и „неотделима от…“. Патриарх Кирил Патриарх Максим Патриарх Неофит

2.11. ЗАДАЧА 4. Какви свещени (богослужебни) и духовни места за християнската общност изгражда Българската православна църква? Озаглавете отделните групи по опорните изрази и думи. Дайте примери за практическата дейност на една от посочените групи по ваш избор: Опорни думи и изрази: богослужебни места; православни светини; православни параклиси; православни църковни училища; духовно-просветни и социални структури. Православен манастир Катедрален храм Затворнически параклис Енорийски храм Военен параклис Църковно-епархийски училища Духовно-просветен център Църковно-енорийски училища Милосърден / Социален дом (приют) Църковно-манастирски училища Център за духовно обгрижване на наркозависими Болничен параклис 80

81 ДЕЙНОСТ 1. С помощта на официалния сайт на Св. Синод https://bg-patriarshia.bg: 1) Научете имената на днешните членове на Св. Синод на БПЦ-БП Официалните обръщенията към тях съответно са: ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ПАТРИАРХ МИТРОПОЛИТ Ваше Светейшество Ваше Високопреосвещенство 2) Научете кой митрополит на коя епархия е предстоятел. Упражнете по двойки официалните обръщения към митрополитите на съответните епархии. Пример: 3) Разгледайте по години, месеци и дати архива на раздел „НОВИНИ“. За всеки от указаните дни посочете в тетрадките най-значими събития на БПЦ-БП от: Ученик 1: СЛИВЕНСКА ЕПАРХИЯ Ученик 2: Ваше Високопреосвещенство Сливенски митрополит Йоаникий, … Софийска епархия Варненска и Великопреславска епархия Великотърновска епархия Видинска епархия Врачанска епархия Доростолска епархия Ловчанска епархия Неврокопска епархия Плевенска епархия Пловдивска епархия Русенска епархия Сливенска епархия Старозагорска епархия Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия Българска източноправославна епархия в Западна и Средна Европа 19 юни 2009 г. 1-2 юли 2019 г. Рилски манастир 26 февруари 2016 г. 24 февруари 2013 г. 24-25 септември 2010 г. Знаете ли, че... Българската православна църква е важен фактор в обществения живот. Тя крепи моралните устои, традиционните християнски ценности и държавността в България. Църквата води активен диалог с държавните институции по важни въпроси на съвременния живот и законодателството. С помощта на своите юристи и експерти Църквата последователно изразява своята позиция – винаги в подкрепа на благоденствието и духовното извисяване на българския народ. Св. Синод, както и всяка отделна епархия на Българската православна църква имат епархийски, енорийски и манастирски центрове. В обществени зали, библиотеки, читалища, в своите църковни школи Църквата постоянно организира и провежда занимания по православно вероучение и катехизис, по източно-църковно пеене, хорово изкуство, дърворезба и иконопис, обучение по литература, история, изобразително изкуство, чужди езици и др. Църквата, в лицето на своите най-малки членове – децата, и на свои педагози и изтъкнати творци, провежда уникални конкурси, концерти и престижни изложби. Всяка митрополия организира и свои благотворителни инициативи за нуждаещи се семейства, за самотни възрастни хора и за деца, растящи без родителска грижа. Църквата събира и разпределя дарения за възрастни и социално слаби граждани, за клиники и онкоболни, както и за наши сънародници, пострадали от природни бедствия или при тежки инциденти (напр. катастрофата и пожара в с. Хитрино; наводненията в гр. Батановци и др.).

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 2. В най-новата история на Българската православна църква има множество достойни духовници, монаси, монахини и миряни, които смело и дръзновено споделят вярата си в Бога със своите ближни и Му служат вярно. 1) Проучете с помощта на Интернет църковните личности, изброени в първата колона на таблицата. 2) Свържете правилно имената на църковните личности (1-ва колона) с техния принос за църковно-обществения живот (2-ра колона): Църковна личност Принос към църковно-обществения живот Български патриарх Кирил Преодолява разкола в периода 1998-2004 г. Български патриарх Максим Създава училище по вероучение, множество църковни сборници, детски книги и учебни помагала с православни разкази и стихотворения. Български патриарх Неофит Постига възстановяване на Българската патриаршия през 1953 г. отец Георги от Жегларци Смело изповядва православната вяра и ревностно служи в храма въпреки заплахите по време на комунизма. игумения Валентина (Друмева), Калоферски девически манастир „Св. Въведение Богородично“ Събира и дарява десетки хиляди левове на БПЦ за възстановяване на български православни храмове и манастири. дядо Добри (Добре Добрев) Мъдро и принципно отстоява православните догмати и канони. Старозагорският митрополит Киприан като диригент на симфоничен оркестър Отец Георги от с. Жегларци Дядо Добри Игумения Валентина Друмева ДЕЙНОСТ 3. Открийте и се запознайте с някои от духовно-просветните, културните и социалните дейности на Българската православна църква. Сайт на БПЦ-БП >> Официални документи >> Становища / Обръщения / Декларации и др. Сайт на БПЦ-БП >> Новини >> Архив за 2 април 2019 г. >> относно държавната „Стратегия за детето“ Сайт на БПЦ-БП >> раздел УЧЕБНИЦИ и Новини >> Архив за 10 юли 2020 г. Сайт на БПЦ-БП >> Новини >> Архив за 31 май 2017 г. Сайт на БПЦ-БП >> Новини >> Архив за 16 март 2020 г. >> Статут на конкурса Св. Синод в подкрепа на децата и семейството Разгледайте и цитирайте кратки откъси от: Националният синодален конкурс „Възкресение Христово“ и благотворителната кампания „Деца рисуват за деца“. 82

83 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ „В нашата епархия вече години наред работи неделно училище по вероучение. То се помещава в храм „Св. Николай“ в град Велико Търново... Същият търновски храм организира и изложби на икони, изписани от възпитаниците на неделното училище. Една от последните изложби бе в чест на 180 години от основаването на Славянобългарското църковно училище при храм „Св. Никола“. „Вече няколко години продължава съвместното дарителство между църковното настоятелство при храм „Св. Троица“, гр. Габрово, търговска фирма и габровски бизнесмен. Те с общи усилия осигуряват на децата от Дом „Христо Райков“ необходимите им учебни пособия и материали, за да греят дните им и да растат мечтите им.“ ДЕЙНОСТ 4. Разработване на учебен проект „Духовна просвета, култура и дарителство в моята епархия“ Етапи на работа: 1) Оформете екипи по няколко ученици. 2) Изберете ръководител на проекта. 3) Планирайте дейности по проекта, срокове и отговорници. 4) Изработете проекта, като го оформите като презентация. 5) Представете го пред класа. Опори за работа: 1) Набележете минимум три примера за: - църковна просветна дейност; - църковна културна инициатива (изкуство); - църковно дарителство, в които участват митрополията, отделен енорийски храм или православни християни. 2) Потърсете среща и съвет от вашия енорийски свещеник. 3) Подберете подходящи снимки за трите вида дейности от Интернет, от енорийския храм, за който пишете, или от вестници и списания. 4) Подгответе примерни текстове за всеки от трите вида църковни дейности във вашата епархия. На всяка дейност посветете по един нов абзац. Примери за писмено описание на църковни дейности: ДЕЙНОСТ 5. Потърсете в Интернет карта на вашата епархия. Опишете географското положение на епархията. Назовете митрополитския град, на който е именувана епархията. Избройте административно-териториалните области, които влизат в нейните граници. Съставете кратък писмен текст, свързан с историята на митрополитската катедра. Знаете ли, че... „Църковен вестник“ е официалният печатен орган на Българската православна църква, който излиза без прекъсване от 1900 г. до днес. Основан е с решение на Светия синод на БПЦ от 5 февруари 1900 г. В продължение на повече от един век вестникът на БПЦ достойно изпълнява ролята си на официален печатен орган на Българската православна църква, въпреки преживените четири войни (Балканска, Междусъюзническа, Първа и Втора световна), въпреки многобройните кризи (икономически и политически), въпреки различните политически режими (в това число и атеистични) и др. Съвременен изглед на „Църковен вестник“ Първият брой на „Църковен вестник“ от 7 април 1900 г.

84

РЕЛИГИОЗНО МНОГООБРАЗИЕ TEMA 3 Е дно от съвременните предизвикателства пред човечеството е религиозното многообразие. То създава условия както за упражняване в търпимост към различните от нас, така и за разрешаване на конфликти. Но то създава и опасност от противопоставяне на религиозна основа. Затова е много важно да се помни: 1) Всички хора са Божии чеда – и тези, които са в Православната църква, и тези, които не са. 2) Познаването на вярата на другите помага за по-доброто разбиране на техните действия и по-умело разрешаване на проблемни ситуации. 3) При отстояването на собствената вяра в Бога не бива да се губи любовта към ближните. А наши ближни са всички хора. Р елигиозната вяра стои в основата на всяка култура. Ето защо опознаването на религията на даден народ дава възможност да бъдат разбрани неговата култура и начин на живот. Силата и единството на общата вяра в Бога може да свързва много народи, като ги обедини в едно голямо семейство. Светото Православие обединява много народи по света. Това спомага за солидарността, мира и градивното културно развитие на човечеството. О т друга страна, в рамките на един и същ народ, както и в рамките на света като цяло, съжителстват хора с различни религии и култури. Взаимното познаване и търпимост спомагат за по-добрата културна и социална интеграция на обществото. По същия начин в дадено семейство децата са различни – едни са тихи, спокойни, скромни и послушни към своите родители, а други са буйни или непослушни. И въпреки това, семейството живее във взаимна обич и подкрепа за всички свои членове. Така трябва да бъде и в нашето общество. Насилието, расизмът или омразата към хората с различно вероизповедание са чужди на православните християни. Такова отношение и поведение не е православно, не е църковно, стои далеч от Христовия дух. Православното християнство носи духа на любовта и мира, защото самият Христос дойде в света, за да се пожертва за всички хора и да ни спаси. ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: Какво е религиозното многообразие в нашата страна; Защо е необходимо да познаваме различните религии; Как да разпознавате различните религиозни общности в България и техните празнични традиции; Кои са основните прилики и разлики между юдаизма, християнството и исляма; Кои са свещените писания и места за юдаизма и исляма; Защо разпознаваме римокатолицизма и протестантизма като инославни християнски вероизповедания; В какво се състои общото и различното между православните християни, римокатолиците и протестантите; По какъв начин християнските вероизповедания са част от религиозното многообразие в България; Как религиозното многообразие в нашата страна съумява да допринася за мира в живота на българския народ.

България е християнска държава повече от хилядолетие. Същевременно по нашите земи от векове живеят религиозни общности, които изповядват юдаизъм или ислям. Подобно на християнството тези религии са монотеистични, а днес биват определяни от някои учени като авраамични, защото почитат библейския патриарх Авраам като баща на вярващите. 3.1. ЮДАИЗМЪТ И ИСЛЯМЪТ В БЪЛГАРИЯ 86 междузаветна епоха – времето от връщането на юдеите от Вавилонски плен (втората половина на VІ в. пр. Хр.) до разрушаването на Йерусалимския храм (70 г. сл. Хр.) ислям – вяра в Аллах и в неговия пророк Мохамед джамия – молитвен дом на мюсюлманите Коран – свещената книга на мюсюлманите сура – глава от Корана ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Св. праотци Авраам (в средата), Исаак (отдясно) и Яков (отляво) 1. ЮДАИЗЪМ И ИСЛЯМ Юдаизъм е късен термин, който възниква през междузаветната епоха и взема името си от жителите на Юдея, наричани юдеи. С него се означава вярата на еврейския народ. Основен извор на юдаизма е Тората (Законът). Върху Закона стъпва цялата Еврейска библия (каноничните книги на Стария Завет при християните). На основата на нейното вътрешно деление на три дяла: Торá, Невиúм, Кетувúм, тя се нарича още ТаНаХ. Съдържа общо 24 книги. Първият дял, Тората, са и първите пет книги в християнската Библия: Битие, Изход, Левит, Числа и Второзаконие. Вторият дял са пророчески книги или Невиúм (от евр. – пророци). Третият дял са премъдростните и поетичните книги – Кетувúм (от евр. – писания). Освен писменото предание се пази и устното предание (устната Тора), от което впоследствие, след разрушението на Храма през 70 г. сл. Р. Хр., се ражда другият авторитетен текст на юдаизма – Талмудът. Той съдържа допълнителни предписания, свързани с морала, законодателството и обичаите на юдаизма. През междузаветния период се заражда и развива и т. нар. равинистична литература, върхът на която е Талмудът. Тя се развива до към средата на първото хилядолетие сл. Р. Хр. „Излез от твоята земя, от твоя род и от дома на баща си (та иди) в земята, която ще ти покажа; и Аз ще произведа от тебе голям народ, ще те благословя и ще възвелича името ти, и ти ще бъдеш благословен… и в тебе ще бъдат благословени всички земни племена.“ (Бит. 12:1-3)

87 Основният стълб на юдейската религия е вярата в единия Бог, разкрита в пълнота в Тората. Според тази вероизповед Авраам е родоначалникът на еврейския народ. Най-важната личност за юдаизма е тази на Мойсей, който на път към обещаната земя получава Тората от Бога на планината Синай. Според изповядващите юдаизма еврейският народ е единственият, който без недостатък пази истинската вяра в Бога. Юдеите отхвърлят Иисус от Назарет като Месия (Христос) и очакват идването на друг месия. Свитък от Танђх за четене по време на юдейските молитвени събрания. Показалката служи за следене на редовете. Чете се от дясно наляво. През историята се оформят няколко течения в юдаизма, които от своя страна имат различни нюанси: елинистичен, равинистичен, средновековен, а от XIX в. насам: ортодоксален, консервативен и реформиран юдаизъм. След разрушаването на Йерусалимския храм юдеите изповядват своята вяра в синагогите. Това не са храмове, а молитвени домове. Седмицата завършва в съботния ден (Шабат) и той се спазва много строго като основен празник. Други важни празници са: Рош Ашана, Пéсах (Пасха), Безквасници, Петдесетница, Шатри, Очищение, Йом Кипур, Пурим, Ханука. Еврейският народ запазва своята вековна празнична традиция, която е в основата на националната му идентичност и до днес. Малката синагога в Пазарджик Синагога Цион в гр. Пловдив Централната софийска синагога

Ислямът е религията на мюсюлманите, които се покланят на своя бог Аллах, следват учението на неговия пророк Мохамед (Мухаммад) и отхвърлят многобожието и идолите. Ислямът възниква на Арабския полуостров през VI в. Според вярващите религията им е дадена чрез откровение на Аллах към Мохамед. Той създава исляма, взимайки редица религиозни елементи от юдаизма и християнството. Думата „ислям“ произлиза от арабския глагол „аслáма“ („приемам“, „подчинявам се“) и означава приемане и подчинение на един бог, изпълняване на неговите заповеди. Мюсюлманите вярват в един силен, но непознаваем бог, докато християните вярват в любящ Бог, Който ни е създал, за да Го познаваме. Християните вярват, че Бог е не само Творец, но и Спасител. Ислямът счита юдеите и християните за „хора на Писанието“, „народи на Книгата“, но ги нарича неправоверни. Според Мохамед ислямът е последното, най-съвършено божествено откровение и затова само мюсюлманите били истинските правоверни. Джамията е молитвеният дом в исляма. Думата „джамия“ на арабски означава „събиране, място за молитва“. В нея мюсюлманите се събират, за да се молят заедно, да четат и изучават Корана. Мюсюлманите в България често са наричани и мохамедани, тъй като са последователи на Мохамед. В исторически хроники, в християнски съчинения и в българската художествена литература те са наричани още и агаряни. Това се дължи на факта, че част от мюсюлманите имат родствена връзка с Измаил, за когото Библията казва, че е син на праотеца Авраам от египтянката Агар (Бит. 16:3-12). От Агар през Измаил произлизат арабите, много от които след повече от две хилядолетия приемат исляма. Мюсюлманите вярват, че Исмаил (Измаил) е син на Ибрахим (Авраам), макар че в Корана родословието му 88 3 .1. Джамията Баня башє в гр. София Вътрешното пространство за молитва в джамията

не е изяснено. В Корана като потомци на Ибрахим са споменати Исхак и Якуб (сура 21:72), които са библейските Исаак и Иаков (син и внук на Авраам). Произходът на Исмаил от Ибрахим е развит в ислямското предание (сунна) и в празника Курбан байрам. Непосредствено след смъртта на Мохамед мюсюлманите се разделят на сунити (следващи преданието) и шиити (следващи водачи от рода на Мохамед). 2. ЮДЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ – СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ, ПРАЗНИЦИ И ТРАДИЦИИ След разрушаването от римляните на Йерусалимския храм през 70 г. повечето евреи бягат от Светите земи. Някои от тях се заселват на Балканите. Археологически паметници доказват, че през II в. и III в. в нашия регион вече живеят евреи, изповядващи юдаизма. Това продължава без прекъсване по време на Първото и Второто българско царство, по време на османския период и от Освобождението до днес. В България има изградени синагоги в София, Пловдив, Варна, Бургас, Видин, Пазарджик и други градове. Днес някои от тях не са действащи. В София се намира главната синагога на еврейската общност у нас. Вярващите периодично избират свой главен равúн, както и свое официално ръководство – Централен израилтянски духовен съвет. Той има председател, който заедно с главния равин осъществяват водещите функции в живота на еврейската общност у нас. Няма официални данни за изповядващите юдаизъм в България, но като условен ориентир могат да послужат резултатите от преброяването на населението в България през 2011 г., когато като евреи се самоопределят 1 162 души. 89 Значение на някои от празниците: Съботата (Шабáт, на евр. „почивка“) спомня Божията почивка в седмия ден от сътворението на света. За юдеите е важно да благодарят на Бога за всичко, което Той е сътворил. Смисълът на почивката е помненето на Бога. Затова те не работят на Шабáт, а празнуват с молитви, химни и семейни трапези. Празникът обхваща едно денонощие – започва в петък вечер от залез слънце и завършва на другия ден при появата на първите три звезди. Рош Ашанá е еврейската Нова година. Този двудневен празник е подвижен и започва през септември или октомври. Отбелязва се сътворението на света и човека от Бога. На еврейската Нова година няма фойерверки, паради, карнавали или гастрономически пиршества – това е сериозно и тържествено събитие. Евреите навсякъде по света се събират в своите синагоги, за да се молят – за себе си, за любимото отеЗа любознателните... Изключителен момент в живота на евреите в България е периодът 1940-1943 г., когато хитлеристка Германия изисква от българското правителство да депортира евреите от страната ни в концентрационни лагери. Българската църква официално застава в твърда и непоколебима защита на всички български евреи – и християни, и юдеи. Спасени са близо 50 000 евреи, чиито потомци днес живеят в България, в Израел и в други държави по целия свят. Те са признателни и благодарни на Българската православна църква и българския народ. Някои примери: • Софийският митрополит Стефан през м. февруари 1943 г. с намесата си пред държавните органи спасява от строг домашен арест евреите в гр. Дупница, както и софийските евреи. • Пловдивският митрополит Кирил изпраща на 10 март 1943 г. телеграма до цар Борис III в защита на пловдивските евреи. Дори заявява на властите, че е готов самият той да легне върху железопътните релси пред влака и да не допусне български евреи да бъдат изселени от България. • Сливенският митрополит Евлогий спасява сливенските мъже-евреи от 17 до 70-годишна възраст, които е трябвало да бъдат депортирани. • Видинският митрополит Неофит спасява видинските евреи от натоварване на шлепове, с които е трябвало да стигнат по Дунава до концентрационните лагери. От всички християнски общности по света единствено Българската православна църква официално като институция застава в защита на евреите. Това поставя българския православен народ в позицията на верен носител на Божията правда и смел изповедник на Христовото учение.

чество, за семействата си, за съседите и приятелите си. Това е време за размисъл и покаяние, за самооценка и равносметка на извършеното през изтеклата година. В тези дни се ядат сладкиши, ябълки с мед, нар, пъпеш и др. Вярващите с трепет слушат звука от рог (шофáр), който тръби, за да се пробуди заспалата човешка душа, да измоли прошка от Бога, а животът на празнуващите да се изпълни с праведност и вяра през новата година. Пéсах („отминаване“ на Божия гняв, „избавление“) е най-големият юдейски празник. Той също е подвижен и се чества през месец март или април. С Пéсах се отбелязва освобождението на евреите от египетско робство. На този ден в синагогите се провежда молитвена служба. Най-важната част от празника протича вкъщи. Приготвя се тържествена вечеря (сéдер) – осветено вино, печено агнешко, твърдо сварено яйце, безквасни хлябове, горчиви треви и др. Тревите напомнят на вярващите за горчивия живот на евреите в Египет, от който Бог ги избавя по чуден начин. Пеят се песни и те си припомнят спасителното преминаване на Червено море под славното водителство на Мойсей. Празникът Безквасници се отбелязва седем дни веднага след Пéсах и е негово продължение. Така общо осем дни се ядат безквасни хлябове (мацá). Тази традиция е в спомен на бягащите от египетско робство евреи, които нямат време да изчакат тестото им да бухне и затова пекат плоски безквасни питки. 90 3 .1. 3. МЮСЮЛМАНСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ – СВЕЩЕНИ ПИСАНИЯ, ПРАЗНИЦИ И ТРАДИЦИИ В България ислямът се появява едва през XIV в. с нашествието на османските турци. Оттогава по нашите земи живеят мюсюлмани. Днес те имат разнообразен етнически състав: мюсюлмани от турски произход; мюсюлмани-помаци (българи-християни, които по време на турското робство насилствено са принудени да приемат исляма); мюсюлмани-роми; мюсюлмани от други народности (главно имигранти и бежанци, дошли в България от Сирия, Ливан, Ирак, Палестина, Африка и пр.). Повечето мюсюлмани в България тачат сунната и са обединени от сунитската вяра. Затова се наричат още сунити. По данни от преброяването през 2011 г. сунитите в България са 546 004, а шиитите – 27 407. Духовните водачи на мюсюлманите се наричат имáми. Имáмът е духовен ръководител и учител. Той ръководи молитвените събрания в джамията или на открито. Мюсюлманите следват неговия пример за ритуално поведение. Имáм може да се нарича и мюсюлмански учен, който е специалист в тълкуването на Корана или в прилагането на ислямското право. Официалното ръководство на мюсюлманите в България се осъществява от Главното мюфтийство, ръководено от главен мюфтия. Едни от най-известните джамии у нас са Баня Баши джаДжумая джамия в гр. Пловдив мия в гр. София, Джумая джамия в гр. Пловдив, Ибрахим паша Томбул джамия в гр. Шумен

джамия в гр. Разград, Томбул джамия в гр. Шумен, Ески джамия в гр. Ямбол, Ески джамия в гр. Хасково, Байраклú джамия в гр. Самоков и др. 91 Корáнът е свещената книга на исляма. Състои се от 114 сури (глави). Между избраниците на Аллах се споменават например Мойсей и Иисус Христос, но с имената Муса и Иса. Според Корана те, както и други мъже, са пророци на Аллах, но най-велик от тях е Мохамед. Мюсюлманите не вярват, че Иисус Христос е Син Божий и Господ. Те смятат, че Аллах Го е научил на Тората и Евангелието. Мохамед признава голямото значение на свещените книги на юдаизма и християнството, но учи, че ислямът е истинският продължител на вярата на Ибрахим (Авраам). Основните ислямски празници и традиции в България са почитаните от мюсюлманите по целия свят петъчен ден, Рамазан байрам и Курбан байрам Петък е свещеният седмичен ден за мюсюлманите. Те вярват, че Мохамед е роден в петък и че в този ден от седмицата е получил откровението от Аллах. По обед всеки петък вярващите са призовавани от минарето за общa молитвa. Те задължително се измиват и събуват обувките си преди да влязат в джамията. За мюсюлманите петъчната обедна молитва е най-важната през седмицата. Рамазан байрам е подвижен празник, с който мюсюлманите отбелязват края на поста в месец рамадан. За празничната вечеря ифтáр се приготвят разнообразни ястия с акцент върху сиропираните сладкиши. Според мюсюлманите няколко фурми са първото, което трябва да се вкуси след края на поста, защото според преданието им така е постъпвал Мохамед. Българските мюсюлмани наричат празника още Шекер байрам (Сладък байрам). Курбан байрам е подвижен празник. Припомня се изпитанието, на което Аллах подлага Ибрахим, като поисква той да принесе в жертва (курбан) сина си Исмаил. Ибрахим не се поколебава да отдаде Исмаил. Заради вярата му Аллах отменя искането си – момчето е пощадено и заместено с жертвен овен. Байраклє джамия в гр. Самоков Коранът на арабски език „Аллах рече: „О, Иса, сине на Мариам, помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! И как те научих на книгата и на мъдростта...“ (Сура 5:110) Знаете ли, че... В България, Турция, в арабските страни и по целия свят християни и мюсюлмани почитат св. Георги като целител, защитник в беди и покровител на онеправданите. Мюсюлманите използват за светеца имена като Джирджис, Гиргис и смятат, че той е готов да чуе техните молитви и да им помогне. Български мюсюлмани често даряват на православни храмове и манастири агнета за Гергьовден, тъй като знаят за множеството чудеса на св. Георги и вярват, че светецът ще благослови домовете им. С надежда за изцеление много мюсюлмани посещават например Хаджидимовския манастир „Св. Георги“ край Гоце Делчев и преспиват в храма в навечерието на празника (5 срещу 6 май).

В Корана пише: „Това е явното изпитание. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. И оставихме за него спомен сред сетните. Мир за Ибрахим! Така награждаваме Ние благодетелните“ (сура 37:106-110). За разлика от исляма според юдаизма и християнството Авраам е трябвало да принесе в жертва сина си Исаак, както се разказва в Библията (Бит. 22:1-18). Курбан байрам се отбелязва 70 дни след края на поста и продължава четири дни. Част от приготвения курбан се раздава на съседи, приятели, бедни и нуждаещи се хора за благословение на всички. По време на Рамазан байрам и Курбан байрам мюсюлманите стават рано, изкъпват се, обличат най-новите си дрехи и се срещат за обща молитва в джамията. Там те слушат проповедта на имама, а след това се събират у дома, за да споделят празничната трапеза. В юдаизма и християнството раздаването на храна и други блага се нарича корбан (срв. Марк 7:11). В православното християнство разбирането за корбан е различно от жертвоприношението в исляма или в юдаизма. За православните християни корбанът е отдаване на дарове на ближните като проява на благодарност към Бога. Христовата жертва замества всяко жертвоприношение. 92 3 .1. ЛЮБОМЪДРИЕ 2. Направете сравнение между юдаизма, християнството и исляма по зададените показатели. Използвайте опорите за работа на стр. 198 - 199. Работете в тетрадките си, като преначертаете таблицата и я попълните. Показатели за сравнение Юдаизъм Християнство Ислям Време и място на възникване Територия на разпространение Основател Представа за Бога Общност от вярващи Т А Н А Х/К 1. Отговорете на въпросите: Какво представлява юдаизмът? Какво характеризира исляма? Какви прилики и разлики откривате при юдаизма, исляма и християнството? Каква е историята на юдейска- та общност в България? Къде в България има изградени синаго- ги? Кое е свещеното писание на юдаизма? Кои са основните праз- ници и традиции на юдейската общност в България? Кога възниква мюсюлманска- та общност в България? Какъв е етническият състав на българ- ските мюсюлмани? Кои са по-из- вестните джамии в България? Кое е свещеното писание на ис- ляма? Кои са основните празници и традиции на мюсюлманската общност в България? 3. Решете кръстословицата В юдаизма името Танђх [ТаНа(К)Х] произлиза от първите съгласни букви на трите отделни групи еврейски свещени книги. Попълнете имената на всяка от групите, за да завършите кръстословицата. Обяснете значението на понятията.

93 4. Работа с изображение Разгледайте и анализирайте изображенията, илюстриращи празничната трапеза на юдейския празник Пѓсах и на мюсюлманския Рамазан байрам. Използвайте опорите за работа на стр. 194. Трапеза за Пѓсах Трапеза за Рамазан байрам 1. Разработване на учебен проект „Юдейски и мюсюлмански светини в България“. Използвайте опорите за работа на стр. 196. Цел на проекта: Проучване на свещените за юдаизма и исляма места в страната. Участници: по трима ученици в екип Стъпки за изработване на проекта: Разделете обектите, които ще представите на две групи: на юдейски и на мюсюлмански светини. Отбележете къде се намират и кога са построени. Потърсете какви са причините за тяхното построяване. Какво е характерно за религиозните традиции, свързани с тези свети места? Илюстрирайте с изображения. Определете срок за изпълнение и отговорник на група, който да следи за изпълняването на задачите и срока. Екипите представят пред класа своя проект. 2. Характеристика на църковно-историческа личност, като ползвате опорите на стр. 204 – 205. Проучете и разкажете защо държавата Израел е обявила Софийския митрополит Стефан и Пловдивския митрополит Кирил за „праведници на света“. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА 1. Помислете и обсъдете Прочетете внимателно библейския текст и го обсъдете: Какво се разбира под Израилев дом? Какъв завет сключва Господ с него? За заветите на кои монотеистични религии пише старозаветният пророк Йеремия? БЛАГОНРАВИЕ „Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, – не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ. Но ето завета, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.“ (Йер. 31:31-33) „Сред хората на Писанието има и праведна общност – четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите.“ (Сура 3:113-115) 2. Прочетете и открийте Прочетете откъса от Корана и открийте: Как са наречени благочестивите юдеи и християни? Защо са наречени така? Какви са основанията на Мохамед да ги причисли към праведниците?

1. ИНОСЛАВНИ ХРИСТИЯНСКИ ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯ В БЪЛГАРИЯ Наред с изповядващите юдаизъм и ислям в България има и християни, които не са част от Българската православна църква. Арменците в България в по-голямата си част се придържат към арменската вероизповедна традиция. Тази традиция се основава на учение от V век, което е осъдено на Четвъртия вселенски събор и не е прието от Православната църква. На основата на това учение, заедно с арменците след V век се обособяват и църкви на сирояковитите в Сирия, на коптите в Египет и на етиопците в Етиопия, които отпадат от общението с Православната църква. Въпреки че самите те се наричат „православни“, сред останалите християни са известни като „монофизити“, „дохалкидонци“ или „ориенталски християни“. Мнозинството от арменците в България днес са потомци на бежанците, които намират убежище в нашата родина след Първата световна война. Тъй като липсва официална статистика за броя на арменските християни в България, косвена информация съдържат данните от преброяването на населението в България през 2011 г. Тогава като арменци се самоопределят 6 552 души. Римокатолиците в България са членове на Римската църква, която прекъсва общението си с Вселенската патриаршия и останалите православни патриаршии и поместни църкви през ХІ в. Това прекъсване не става изведнъж, а е последица от сериозните културни, политически и верови промени, които формират статута и изповеданието на Западната църква в края на първото хилядоление. Център на римокатолицизма е Ватикана в Рим. Протестантите в България са членове на множество общности и изповедания. Те на свой ред са се оформили като разклонения на първоначалните протестантски общини, които прекъснали общението си с папата в Рим през ХVI в. В този смисъл понятието протестантизъм е събирателно. В по-голямата си част протестантите в България са запазили характерните за Реформацията верови принципи. Съществуват обаче и общности, които самите протестанти приемат за секти. Въпреки веровите и литургичните разлики помежду им, православните християни, арменците, римокатолиците и протестантите в България живеят в мир и по някои социално значими въпроси провеждат съвместни инициативи в полза на семействата, нуждаещите се и обществото като цяло. 3.2. РЕЛИГИОЗНОТО МНОГООБРАЗИЕ В БЪЛГАРИЯ 94 инославно християнско изповедание – общност, която не е в общение с Православната църква – едната света, съборна и апостолска Църква – и изповядва Св. Троица или Богочовека Христос по различен от Православието начин римокатолицизъм – инославно християнско изповедание, което се отделя от Православието през XI в. протестантизъм – инославно християнско изповедание, което се отделя от римокатолицизма през XVI в. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Арменският храм „Св. Богородица“ в гр. София

95 2. РИМОКАТОЛИЦИЗЪМ При обособяването на християнския Запад в противовес на християнския Изток влияние оказват много фактори. Един от върховете в политическото противопоставяне е обособяването на Западна римска империя през 800 г., която е едновременно гарант за папството и предизвикателство към Източната римска империя с център Константинопол. Друг фактор е езиковото разделение, благодарение на което гръцкият Изток и латинският Запад почти не се разбират. На тази база се проявяват и много различия в литургичен план. Но най-сериозният фактор е въпросът за авторитета и устройството на Църквата. В латинския Запад все по-доминиращи стават тълкуванията, съгласно които преди възнесението Си Спасителят е поверил ръководството на Църквата на апостол Петър, а той съответно – на римските епископи (папи). Следователно Рим е разглеждан като видим център на църковното единство, а папата – като „викарий на Христос“, който има власт над всеки църковен събор или епископ. По силата на този „авторитет“ представителите на Западната църква нерядко са се опитвали да наложат над православните на Изток своите разбирания – както за Църквата, така и за вярата. Така се стига до 1054 г., когато една римска делегация в Константинопол отлъчва Вселенския патриарх от Църквата. В отговор – легатите са отлъчени и не са допуснати до съслужение и съвместно причастяване с патриарха и други православни духовници. Настъпва разрив между Константинопол и Рим. Той се задълбочава след кръстоносните походи, нанесли непоправими щети на православните църкви и светини на Изток. В римокатолическия религиозен живот и вяра през следващите векове настъпват още много промени. Едно от най-големите сътресения е предизвикано от появата на протестантизма на Запад. В отговор римокатолицизмът мобилизира всичките си ресурси и става особено деен в мисията си по цял свят. След въстанието на Гарибалди в Италия папските владения са отнети. Запазен е само един от кварталите в Рим, Ватиканът, който впоследствие е признат за самостоятелна държава. В базиликата „Св. Петър“ в Рим Площад „Св. Петър“ и базиликата „Св. Петър“ в Рим

Освен статута на папата като „викарий на Христос“ и видим център на църковното единство, римокатолиците днес се придържат към редица исторически нововъведения. Такова е наложеното безбрачие на духовниците, валидно от втората половина на ХІ в. Освен това, малките деца се кръщават, но получават миропомазание (конфирмация) само от епископ, и то след като навършат 7 годишна възраст. Причината е, че това е възрастта, след която те могат да се изповядват. След конфирмация децата приемат първо причастие. Приема се, че традиционно римокатолическите храмове са в готически или неоготически стил и се отличават със своите високи кули и остри куполи. Днес обаче стиловото разнообразие е голямо и в последните десетилетия римокатолическата храмова архитектура следва съвременни тенденции. За разлика от православния храм, в който има икони и стенописи, в римокатолическия храм могат да се видят предимно скулптури, цветни стъклописи или витражи по прозорците. Олтарът е открит и няма иконостас. В много римокатолически храмове има орган, който озвучава религиозните служби. В България римокатолицизмът започва своята активна дейност след 1565 г. Негов пръв център по българските земи става Чипровци. Там през 1621 г. е създадено и римокатолическо средно училище. У нас са изпратени монаси от францисканския орден да разпространяват римокатолическата вяра и образование. Така някои българи стават римокатолици. По това време са обърнати в римокатолицизма и няколко павликянски общини в Северна и Южна България. През ХІХ в. към римокатолицизма се обръщат и българи, които са търсели по този начин решение за българския църковен въпрос в спора с Вселенската патриаршия. Такъв е случаят с гражданите на гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция), които след Междусъюзническата война от 1913 г. се преселват основно в София. Оттогава датира и униатството в България, като форма на единство (уния) с Рим, при което се запазва източният обред – богослужебният ред, езикът, богослужебните одежди и др., но в богослужението вместо местния православен митрополит се споменава Римският папа. Според данни от преброяването през 2011 г. нашите сънародници, които заявяват католицизма за свое изповедание, са 48 945 души (ок. 0,8% от българското население). Повечето от тях живеят в София, Пловдив и в регионите около градовете Никопол и Раковски. Римокатолическите богослужения се различават в зависимост от ордена или конгрегацията. До 1965 г. са се извършвали само на латински. Днес се извършват на говоримия език на съответната общност. Използва се също инструментална музика, предимно в изпълнение на орган. Освен униатите, които имат същия богослужебен ред както православните християни, има 96 3.2. Римокатолическият храм „Св. Лудвиг“ в гр. Пловдив За любознателните... Монофизитството възниква през първата половина на V в. в Източната римска империя като крайно отрицание на осъденото от Църквата учение на Константинополския патриарх Несторий. Според Несторий в Господ Иисус Христос има две отделни личности – които са разделени помежду си. Противно на това, част от опонентите му започват да учат, че всичко в Христос е само божествено и няма място за човешко естество или природа. Те стават известни като „монофизити“. И двете крайни учения са осъдени от Църквата през V век.

и общности и манастири на Запад, които са избрали да служат по източен обред – на църковнославянски или гръцки. Римокатолиците обикновено празнуват Възкресение Христово преди православните християни, но има години, в които празникът е на една и съща дата (както напр. през 2010, 2011, 2014 и 2017 г.). В римокатолицизма се празнуват повечето от познатите на православните празници, като някои от тях са преместени на други дати. Има и новоучредени празници, както и дни за почитане на римокатолически светии, канонизирани след 1054 г. Тези промени отличават римокатолическия от православния църковен календар. 3. ПРОТЕСТАНТИЗЪМ Един от създателите на протестантизма е римокатолическият свещеник, монах от Августинския орден Мартин Лутер. Той изразява множество несъгласия и критики към римокатолицизма, свързани с разкоша и моралния упадък, в който живее папският двор, с учението за изкуплението, със събирането на средства за строителство на храма „Св. Петър“ в Рим посредством продажбата на индулгенции и др. Обявява се срещу занемаряването на християнската просвета от страна на римокатолическото духовенство и духовната неграмотност на по-бедното население. Затова Мартин Лутер оповестява своите „деветдесет и пет тезиса“, в които залага идеите на Реформацията – движението за реформиране (промяна и поправяне) на римокатолицизма. Това се случва на 31 октомври 1517 г. Въпреки многобройните дебати, в които Мартин Лутер е увещаван да се откаже от тезисите си, той категорично отказва. Като следствие от това папата го отлъчва от Римокатолическата църква през 1520 г. По същото време в Швейцария Улрих Цвингли и Жан Калвин настояват за сходни реформи, но имат и различия с Лутер. През следващите векове реформаторските идеи на Лутер, Цвингли и Калвин са доразвити и видоизменени от много други протестантски богослови. Така в Европа се появяват протестантски течения, които имат дори противоположни вярвания: лутеранство, калвинизъм, анабаптизъм, квакерство, англиканство, методизъм и пр. Постепенно те се разпространяват и в Америка. Там от тях започват да се отделят нови и нови общности, поради несъгласия с предходните протестантски учения. Днес само в САЩ съществуват над 2000 различни протестантски групи. Някои протестантски общности през XX в. въвеждат и женско свещенство. Други вече пък допускат сключването на еднополови бракове. С изключение на англиканите, останалите протестанти отричат иконите, св. мощи и светиите на Православната църква, тъй като смятат, че християните трябва да почитат единствено Бога. Протестантизмът, като цяло, отхвърля монашеството. По българските земи протестантските проповедници идват от Англия и Америка в средата на XIX в. Някои от тях са пратеници на лондонското Британско библейско дружество, което 97 Мартин Лутер (1483 – 1546) Мартин Лутер е един от основни- те водачи на Реформацията в Гер- мания. Той, заедно с Улрих Цвингли и Жан Калвин, формулира основните верови принципи на протестанти- зма по следния начин: • Авторитет е само Свещ. Писа- ние (Sola Scriptura). Заедно с от- хвърлянето на папския авторитет, Лутер и останалите отхвърлят и Свещ. Предание, с което папство- то нерядко злоупотребявало. • Оправданието е само чрез вяра (Sola fide). Христос е изплатил всичките дългове на човека, послед- ният може само да повярва. Това учение е заявено в противовес на римокатолическото разбиране на т. нар. „добри дела”; • В същия смисъл е и разбирането за спасението единствено като дело на благодатта (Sola gratia). Човекът е толкова увреден, според Лутер, че дори не може да желае своето спасение. Това учение е в противовес на римокатолическото разбиране за т. нар. „заслуги”.

98 3.2. Протестантски молитвен дом се занимава с превод, издаване и разпространение на Библията. Подготвя се превод на библейските книги на новобългарски език. В последните години на османско владичество други чуждестранни активисти имат за цел привличането на българи към техните протестантски общности чрез социално подпомагане и откриване на мъжки и девически училища. Започва организиране на протестантски групи в различни части на България и издаване на протестантска литература. След 1989 г. у нас възникват и нови протестантски общности. Те се ръководят само от пáстори (протестантски проповедници и учители), които водят молитвените събрания. Днес в България развиват дейност лутерани, методисти, адвентисти, баптисти, евангелисти, петдесетници и др. Според данните от преброяването през 2011 г. заявяващите се като протестанти в България са 64 476 души (ок. 1,1 % от българското население). По-старите протестантски общности строят храмове по подобие на римокатолиците, докато по-новите протестантски групи се събират в молитвени домове или в сгради, които повече приличат на конферентни или концертни зали. В повечето от тях няма иконостас, нито икони, нито картини или скулптури, а пейки или столове пред издигнат подиум. По правило върху стената над подиума, както и върху външната фасада на сградата, е поставен кръст. В някои зали има орган и други музикални инструменти, използвани по време на молитвените събрания. Протестантите по света празнуват Възкресение Христово заедно с римокатолиците. В България протестантите отбелязват Празника на празниците на датата, когато го празнува Българската православна църква. Българските протестанти-евангелисти празнуват и други празници: Рождество Христово (25 декември); вечерна служба на Разпети петък; Петдесетница; Ден на Реформацията (31 октомври); Ден на Библията (1 декември); Ден на християнското семейство (21 ноември – Въведение Богородично). Протестантското отбелязване на посочените Богородичен и Господски празници е резултат от влиянието и духовните традиции на родната ни Православна църква. Тъй като протестантите не почитат светиите, религиозният им календар не съдържа тържествени дни като Гергьовден, Димитровден, Никулден, Петковден и т.н. Затова като цяло протестантският календар много се различава от православния църковен календар. Евангелско-методистки молитвен дом в гр. Варна Адвентистки молитвен дом в гр. Монтана