РЕЛИГИЯ 6. КЛАС БПЦ 2023

99 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Кои християнски изповедания в България наричаме инославни? Защо въпреки веровите разлики различните религии и християнски изпове- дания живеят в мир в България? Какво представлява римокатолицизмът? Кога възниква? Какви са особеностите на римокатолическия храм? Каква е историята на римокатолическата общност в България? Какво отличава римокатолическия календар от православния? Какво представлява протестантизмът? Кой го създава? Защо? Кога протестантските вероизповедания навлизат в България? Какви видове протестанти действат у нас? Къде в България има протес- тантски молитвени домове? Какъв е празничният календар на про- тестантите в България? 2. По ключовите думи и изрази в схемата представете възникването на православието, римокатолицизма и протестантизма. 3. Направете сравнение между православието, римокатолицизма и протестантизма по зададените показатели. Използвайте опорите за работа на стр. 198 – 199. Работете в тетрадките си. Разкажете устно за приликите им. Евангелие Йерусалим св. апостоли 33 г. Реформация Германия „95 тезиса“ 1517 г Рим Ватикана папа 1054 г. ПРАВОСЛАВИЕ ПРОТЕСТАНТИЗЪМ РИМОКАТОЛИЦИЗЪМ Християнски вероизповедания Показатели за сравнение Православие Римокатолицизъм Протестантизъм Кои християни са инославни? В кое изповедание има патриарси, митрополити, епископи, свещеници и дякони? Коя общност се ръководи от пастори? Кои не почитат св. мощи, икони и светии? Кое вероизповедание няма монаси и монахи- ни? 4. Помислете и отговорете Открийте причинно-следствените връзки, довели до възникването на протестантизма. Назовете последиците от неговото възникване за Христовата Църква. Установете причините за бързото разпространение на протестантството на Запад.

100 3.2. ЛЮБОМЪДРИЕ 5. Работа с изображение Разпознайте вероизповеданията, като разгледате и анализирате изображенията. Използвайте опорите за работа на стр. 194. Открийте липсващите думи в изразите, поясняващи изображенията, и ги запишете в тетрадките си. _______________________ храм и _______________________ богослужение _______________________ храм и _______________________ богослужение _______________________ храм и _______________________ богослужение

101 1. Прочетете библейския текст, като обсъдите неговия смисъл и пос- лание Дайте примери от вашия живот, в които сте усетили духовната красота на миротворството. Съпоставете мислите на представители на православието, римокатолицизма и протестантизма с това евангелско блаженство. Открийте общото и различното между тях. Обяснете връзката между Христовия призив към миротворство и нуждата от търпимост и добро отношение към различните по вяра. БЛАГОНРАВИЕ „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.“ (Мат. 5:9) „Тук Христос не само осъжда взаимното несъгласие и враждуването на човеците помежду им, но изисква нещо повече – именно това, щото ние да примиряваме несъгласието и на другите; и пак също обещава духовна награда. Каква е тя? – „Защото те ще се нарекат синове Божии.“ И делото на единородния Син Божий се състояло в това, да съедини разделеното и да примири враждуващото.“ Господи, направи ме инструмент на Твоя мир. Там, където има омраза, нека положа любов; Там, където има обида, нека положа прошка; Там, където има раздор, нека положа съюз. „Господ отличава и похвалва онези, които намират удоволствие в усърдните опити да творят мир, не само доколкото самите те са заинтересовани, но и сред другите хора.“ Св. Йоан Златоуст Из: „Тълкувание на Евангелието“ Франциск от Асизи Из: „Молитва“ Мартин Лутер Из: „Тълкувание върху проповедта на планината“ 2. Дискутирайте в час Дискутирайте колективно, като аргументирате мнението си. Защо Православната църква гледа на римокатолицизма и протестантизма като на инославни християнски изповедания? Има ли омраза между отделните религии в България? Религиозното многообразие в България допринася или пречи за духовното, културното и политическото обединение на народа ни? 1. Интернет проучване Използвайте опорите за работа на стр. 205. Потърсете в Ин- тернет различни изображения, които да представят право- славната, римокатолическата и протестантската традиция в изобразяването на Господ Иисус Христос. Изберете по едно изо- бражение от различните веро- изповедания. Открийте най-ха- рактерното, което ги отличава. Представете проучването си чрез мултимедийна презента- ция. 2. Изгответе електронен по- стер, на който с текст и сним- ков материал да представите приликите и разликите между православието, римокатолицизма и протестантизма. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА

1. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПРЕЗ РАННОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ Християнството навлиза по нашите земи още през I в. Тук проповядват някои от Христовите ученици и апостоли: св. апостол Андрей Първозвани, св. апостол Павел, светите апостоли от седемдесетте – Амплий, Ерм, Карп и Климент. Тяхното дело се продължава от приемниците им и така християнството навлиза все по-дълбоко в живота на местното население. То ражда светии и мъченици за вярата като св. Потит Сердикийски, св. Доростолски мъченици и св. Тридесет и седем Пловдивски мъченици. След създаването на българската държава (681 г.) християнството е важен фактор и в канския двор, така както по-рано е било част и от живота на кановете ни във Велика България. Християни стават кан Тервел и княз Енравота-Боян, които Църквата ни почита като светии. Предсмъртното пророчество на първия български мъченик св. Енравота се изпълнява. Само три десетилетия след мъченическата му кончина българите се покръстват през 865 г. и България става християнска държава. Под богомъдрото ръководство на св. княз Борис-Михаил Покръстител в България се разгръща мащабно дело за християнизиране на народа и за изграждането на Българската църква. Първият успех в това велико начинание настъпва още през 870 г., когато по съборно решение и с благословение на Константинополската патриаршия на 4 март е учредена автономната ЦЪРКВА И СВЯТОСТ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (ОБОБЩЕНИЕ ) 102 През вековете спасителната християнска вяра се разпространява и утвърждава навсякъде по българските земи. Българската православна църква неизменно отстоява нейната чистота. Тя разпростира благодатната си дейност сред целия ни народ и го преобразява културно и духовно. Чрез старобългарската азбука се просвещават духовно и други православни народи. През вековете в Българската църква просияват много светци. Народът ни и днес обича своята Църква, съгражда нови храмове, пази православните си традиции дори и във времена на изпитания и отстъпления от Бога. „На Света Троица ви предавам и сега, и навеки.“ Св. Евтимий, патриарх Търновски Икона „Всички български светии”

103 Българска архиепископия със седалище в Плиска. През 886 г., с идването у нас на Кирило-Методиевите ученици (св. Климент Охридски, св. Наум Преславско-Охридски и др.), св. княз Борис I намира верни съработници. Строят се нови храмове и манастири, създават се българските духовно-просветни школи. Цар Симеон Велики продължава просветното дело на своя баща. Преслав и Охрид се утвърждават като средища за книжовна дейност, християнска проповед и просвета. При сина на цар Симеон – св. цар Петър – Българската църква е призната за патриаршия със седалище в Преслав. Със сключения през 927 г. мирен договор с Византия официално се признава и царската титла на българския владетел. Св. Доростолски мъченици Св. княз Борис I Покръстител Български Възстановената Голяма базилика в Плиска от времето на св. княз Борис-Михаил Покръстител Кръглата (Златната) църква в Преслав Св. Йоаким, патриарх Търновски През епохата на Първото българско царство в България живеят и се подвизават светите Кирило-Методиеви ученици Климент, Наум, Сава и Ангеларий; развиват се Преславската и Охридската книжовна школа. Увенчават се със святост и владетелите Борис-Михаил и внукът му Петър. В този исторически период просиява и всебългарският покровител св. Йоан Рилски Чудотворец. Той оставя достойни ученици като светите Гавриил Лесновски, Йоаким Осоговски, Прохор Пшински и много други, които предават на следващите поколения българи православната християнска вяра.

2. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ПРЕЗ КЪСНОТО СРЕДНОВЕКОВИЕ През Късното средновековие Църквата ни преживява едни от най-големите си възходи и едни от най-тежките изпитания. По време на Второто българско царство живеят и служат на народа ни големите аскети и молитвеници св. патриарх Йоаким I Търновски, монахът-исихаст св. Теодосий Търновски, св. Евтимий, патриарх Търновски. Българската църква отново е издигната в патриаршия през 1235 г., начело със св. патриарх Йоаким I. В Зографския манастир на Света гора се подвизават св. Козма Зографски и ангелогласният св. Йоан Кукузел, който създава ненадминати шедьоври на църковната певческа музика. Св. Евтимий създава Търновската книжовна школа, развива българския език и църковната книжнина. Той просиява като мъдър първойерарх на българите, истински светилник и опора 104 Преп. Паисий Хилендарски Св. свщмчк Симеон Самоковски за народа ни. По време на неговото светителстване българската държава е завладяна от османските нашественици. В края на XIV в. Българската патриаршия е унищожена. Повечето от нейните епархии продължават съществуването си като част от Вселенската патриаршия, а западните епархии са включени в Охридската архиепископия, която отстоява българския си характер в продължение на столетия. През 1767 г. Охридската архиепископия също е унищожена и нейните епархии преминават към Вселенската патриаршия. В манастирите се съхранява българското духовно самосъзнание и се развиват килийните училища. През 1762 г. на Света гора св. Паисий Хилендарски завършва своята „История славянобългарска“, с която се поставя началото на Българското възраждане – в дух и истина, във вяра и пробуждане на националното достойнство.

В периода XV – XIX в. Бог прославя много знайни български светии, сред които са: св. свещеномъченици Висарион Смоленски, Симеон Самоковски и Дамаскин Габровски, св. преподобномъченици Игнатий Старозагорски и Прокопий Варненски, св. мъченици Георги Софийски, Георги Софийски Нови, Георги Софийски Най-нови, Николай Софийски, Трендафил Старозагорски; св. великомъченица Злата Мъгленска, св. Райко Шуменски, св. мъченик Христо, св. Димитър Сливенски, св. Новоселски мъченици и св. Баташки мъченици, отшелникът св. преподобни Димитрий Басарбовски, св. Софроний Врачански, св. преподобна Димитра Доростолска (по-късно Киевска) и много други. Тяхната вяра носим в сърцата си и днес. 3. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО ДО НАШИ ДНИ През 1870 г. в Истанбул е издаден ферман за учредяване на Българската екзархия, с което дългогодишните усилия на поколения български православни духовници и възрожденци се възнаграждават с постигането на църковна самостоятелност. След налагането през 1944 г. на комунистическия режим у нас Българската църква на свой ред дава много жертви заради вярата. През 1945 г. от страна на Вселенската патриаршия е вдигната наложената върху Българската екзархия схизма. През 1953 г., след петвековно прекъсване, е възстановена Българската патриаршия. Българската православна църква има важна роля за утвърждаване и разпространение на православната християнска вяра сред българския народ. С духовно-просветното си дело тя следва традицията и делото на поколенията светители и просветители, просияли по българските земи. Чрез храмостроителството и живото богослужение светата Църква укрепва и освещава вярващите. Вероизповеданията у нас днес са в мирно съжителство. Според Българската конституция (върховният държавен закон): „Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание”. Наред с него определени групи от населението са римокатолици и протестанти. В България са представени и други религии – сред тях най-дълго присъствие в историята ни имат юдаизмът и ислямът. 105 С иконата на св. мъченик Димитър Сливенски

Вече научихме как се е разпространило християнството по българските земи; какво допринася за разпрос- транението на християнство- то в Първата българска държа- ва; кой е първият български мъче- ник и какъв е бил мъченическият му подвиг; кога е учредена Българската църква; кога е създадена първата Бъл- гарска патриаршия; какво е значението на Охридската архиепископия като пазител на православната духовност и българската народност; кои са имената на някои от българските светии, просияли със своя праведен живот и мъченичество; какво е било положението на Българската църква през османския период; какво е значението на борбите за църковна независимост; кога е учредена Българската екзархия; кога е била възстановена Българската патриаршия в най-ново време; какво е религиозното многообразие в нашата страна; защо е необходимо да познаваме различните религии; как религиозното многообразие в нашата страна допринася за мира в живота на българския народ. Проверете наученото Кога християнството навлиза по нашите земи? Кои св. апостоли проповядват тук? Кои са основните фактори за навлизането на хрис- тиянството по българските земи и в българския кански двор в периода I – VIII в.? Кои са причините за покръстването на българския народ през IX в.? Кога е учредена автономната Българска архиепископия със седалище в Плиска? През коя година Българската църква е въздигната в патриаршия? Кои са светците, просияли през епохата на Първото българско царство? В коя година, по времето на Второто българско царство, Българската църква е въздигната отново в патриаршия? Кои са тримата големи аскети и молитвеници, които живеят и служат на народа ни през тази епоха? С какво ще помните делото на св. Евтимий, патриарх Търновски? През коя година Вселенската патриаршия заличава Охридската архиепископия? Защо манастирите стават място за съхраняване на българското духовно самосъзнание? Какво е значението на създадените килийни училища? Кои са светците, просияли през епохата на Късното средновековие? Как се стига до учредяване през 1870 г. на Българската екзархия? В какво се изразява наложената от Вселенската патриаршия схизма? Кой е първият български патриарх, интронизиран след св. патриарх Евти- мий? Кога той встъпва на патриаршеския престол? Как Българската православна църква днес утвърждава и разпространява православната християнска вяра? Кои други религии имат най-дълго присъствие в ис- торията ни? Кои християнски изповедания развиват дейност и у нас? Приложете наученото 106 Р. Хр. Начертайте в тетрадката си линия на времето и изпълнете поставените задачи. Отбележете събитията: Запишете годината на създаването на Христовата Църква в Йерусалим. Нанесете първите години на разпространение на християнството по нашите земи. Обозначете годината на приемане на християнството от българите. Отбележете годината на създаване на Българската църква. Изчислете годините от създаването на Христовата Църква в Йеруса- лим и разпространението на християнството по днешните български земи. Защо този век се нарича „векът на апостолската проповед“? Пресметнете вековете от първите проповеди на християнството по нашите земи до официалното му приемане от българите.

Приложете наученото 107 Открийте правилно формулираното значение на понятията. Определения на кои други понятия открихте? Обобщете най-важното от историята на Българската православна църква. Начертайте и попълнете таблицата в тетрадките си. Обсъдете в групи за пет минути и представете чрез говорител пред класа в едноминутен доклад: Първа група: Последици от падането на България под османска власт за Българската православна църква; Втора група: Ролята на манастирите за опазване на вярата, духовната култура и националната идентичност на българите; Трета група: Значението на борбите за църковна независимост за православните българи. Коригирайте и оценете взаимно работата си. Направете представяне на най-добрите изработени вече от вас електронни албуми „СВЕТЦИТЕ – ОБРАЗЦИ НА ДУХОВЕН ЖИВОТ“ с просияли в българската църковна история родни светии. Автокефалия отричане на догматите на православната вяра; лъжливо учение право на поместна църква сама да избира своя предстоятел и органи на управление Православна църква, начело на която стои екзарх Архиепископия поставяне на църковна общност в изолация и лишаване от благодатно общение с останалите църкви третата, най-висша степен на свещенството, глава на епархия църква с глава архиепископ Патриаршия територията, управлявана от дадена църква или епархия църковна самостоятелност в рамките на чужда върховна църковна власт висше достойнство и ранг на поместна православна църква Какво? Кога? Къде? Кой? Как? Защо? Учредяване на Българската църква Създаване на първата Българска патриаршия Охридска архиепископия Книжовни школи Българска екзархия

108 Приложете наученото Какви богослужебни и духовни места съхранява и изгражда Българската православна църква? Озаглавете отделните групи по опорните изрази и думи. Дайте примери за практическата дейност на една от посочените групи по ваш избор. Опорни думи и изрази: богослужебни места; православни светини; православни параклиси; православни църковни училища; духовно-просветни и социални структури Православен манастир Катедрален храм Затворнически параклис Енорийски храм Военен параклис Църковно-епархийски училища Духовно-просветен център Църковно-енорийски училища Милосърден / Социален дом (приют) Църковно-манастирски училища Център за духовно обгрижване на наркозависими Болничен параклис

Приложете наученото Направете сравнение между юдаизма, християнството и исляма в България по зададените показатели. Работете в тетрадките си, като преначертаете таблицата и попълните в нея информацията. Изработване на флаер „Храмово строително наследство“ Разделете се по двама. Представете работата си пред класа и обяснете своя замисъл. Направете онлайн изложба. Поколенията християни, живели по нашите земи, са ни оставили богато църковно и културно-историческо наследство. Ние днес се наричаме православни християни благодарение и на тях. Още в първите векове на християнството те са построили множество богослужебни места. Днес учените археолози откриват много следи от храмовото строителство през вековете. Изгответе рекламен флаер, в който да представите някои от християнските светини и църковни старини (манастир, храм, аязмо, параклис) в България. Флаерът е ефективен начин за популяризиране на християнските богослужебни св. места. Потърсете и извлечете информация от Интернет за създаването на флаер, като използвате ключовата дума. Изборът на оформление е ваш. Във флаера запишете: наименованието на църковната светиня, къде се намира, кога може да бъде посетена, подходящи изображения и кратък разяснителен текст, съдържащ църковно-историческа информация. Начертайте схемата в тетрадката и допълнете пропуснатото. Показатели за сравнение Юдаизъм Християнство Ислям Свещени символи Свещени книги Храмове и молитвени домове Духовници Основни празници и религиозни традиции ЮДАИЗЪМ ок. XIII в. пр. Р. Хр. ИЗТОЧНА _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ ЦЪРКВА _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ 50 г. сл. Р. Хр. Отделяне на Западната от Източната църква _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ Разклонения (секти), изповедания _ _ _ _ _ _ _ _ _ РИМОКАТОЛИЧЕСКА ЦЪРКВА _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ 1529 г. 109

110 (КОНТРОЛ И ОЦЕНКА ) 1. Запишете имената на някои от светците, които са оглавявали епархия в днешните български градове: София Варна Силистра _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ _____________________ 3. Отбележете в тетрадките си грешния отговор. След създаването на българската държава християнството прониква: 4. Първата автономна Българска архиепископия при управлението на св. княз Борис I е учредена на: а) 8 март 872 г. б) 4 март 870 г. в) 6 март 865 г. 2. Запишете в тетрадките си имената на трима български владетели, канонизирани за светци от Българската православна църква. 1. 2. във владетелския двор; сред местните управители; във всички групи на обществото; във византийската общност. 3. Внимание: не отбелязвайте нищо в учебника! Можете да записвате отговорите на всяка задача в тетрадките си или да работите върху разпечатан от учителя тест.

111 6. Отбележете вярното твърдение. 7. Запишете в тетрадките си вековете, които съответстват на поставените на линията на времето църковно-исторически събития. 8. Запишете в тетрадките си имената на две български епархии, които са разположени в: Дунавската равнина Горнотракийската низина 9. Запишете в тетрадките си деня, месеца и годината на мъченичество на българските светци Злата Мъгленска, Николай Нови Софийски и Георги Нови Софийски. 5. Запишете в тетрадките си три дейности, извършвани от православното духовенство в българските книжовни школи. а) Българската патриаршия със седалище в Преслав се мести в Охрид в края на X в. б) Седалището на Българската патриаршия се премества в Охрид в началото на XI в. в) Българската църква установява седалището си в Охрид поради политически причини в първата половина на X в. Разпространение на християнството в днешните български земи Приемане на християнството от българите Учредяване на Българската архиепископия Провъзгласяване на Българската патриаршия Начало на Охридската архиепископия

112 10. Отхвърлянето на зависимостта от Вселенската патриаршия по време на Великденската акция от 3 април 1860 г. е извършена от: а) епископ Иларион Макариополски; б) епископ Паисий Пловдивски; в) епископ Авксентий Велешки. 11. Как е разрешен спорът между българите и Цариградската патриаршия през 1870 г.? а) учредена е Българската патриаршия; б) издаден е ферман от султан Абдул Азис; в) отнета е църковната самостоятелност. 13. Кое събитие се случва най-рано в съвременната история на Българската църква? а) интронизацията на българския патриарх; б) възстановяването на Българската патриаршия; в) вдигането на схизмата по време на Екзархията. 14. Разяснете каква е разликата между понятията: автономна църква – ______________________________________________________ автокефална църква – ________________________________________________ епархия – ________________________________________________________________ 15. Подредете в хронологична последователност посочените наименования на Българската църква, като номерирате с цифри: а) Българска патриаршия б) Търновска патриаршия в) Плисковска архиепископия г) Охридска архиепископия д) Българска екзархия е) Преславска патриаршия 12. Обяснете понятията: екзархия – _______________________________________________________________ диоцез – _________________________________________________________________ епархия – ________________________________________________________________ Не е достатъчно до 2 т. Можеш и по-добре 3-6 т. Добре 7-9 т. Много добре 10-12 т. Отлично 13-15 т. Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка

ПРАВИЛАТА ЗА НРАВСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ TEMA 4 Богсъздава човека с ум и разум – за да разсъждава, и със сърце – за да чувства. Дарява го със съвест – за да различава доброто от злото, и със свободна воля – за да прави свободен избор и да се калява в трудностите, отстоявайки Божиите заповеди. Човекът е създаден по Божий образ и подобие. Той притежава религиозно-нравствени чувства, свобода, словесен дар, способност за безкористна любов, за творчество и духовен живот. От сътворения от Бога видим свят само човекът има възможност за избор дали да извърши определено дело, или не. Затова и моралните норми се отнасят единствено до него.Това е велик дар и голяма нравствена отговорност. Моралът е вътрешно изживяване и сила, която не се отнася само до външното поведение, но и до вътрешния живот на личността. Като Божий образ човекът е призван да бъде възвишен и нравствен във всичко – в мислите, чувствата, думите и делата си. Християнските ценности и православно възпитание формират умения за приемливо и градивно духовно-нравствено поведение в обществото. Всички православни християни имат духовно-нравствен дълг към Бога, към ближните и към самите себе си. Взаимодействието между личната нравственост и обществените морални норми влияе не само на индивидуалния живот, но определя и посоката, в която се развива обществото. Правилното религиозно възпитание изгражда високоморални личности, добри семейства, а оттам – здраво и силно общество. ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ: Защо е важно да познаваме Божиите заповеди; Къде Мойсей е получил десетте Божии заповеди; Как да разбираме тяхното съдържание; Кои са основните християнски добродели, които трябва да притежаваме като християни в изпълнение на Божиите заповеди; Кои са заповедите, свързани с отношението ни към Бога; Кои Божии заповеди определят правилата в отношенията между хората; Кои грехове представляват неизпълнение на Божиите заповеди и ги нарушават; Какво е православното учение за почитането на иконите; Защо не бива да прикриваме истината и да изричаме лъжи; Защо отнемането на чужда собственост и дори само пожелаването на нещо чуждо е грях; Какво е значението на старозаветните Божии заповеди в нашата съвременност; Какво е приложението на тези заповеди в ежедневния живот на християните; Защо възприемаме Божиите заповеди като основни религиозно-нравствени изисквания и правила.

ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ са опорните стълбове в ценностната система на човешкия род. Върху тях се развива и т. нар. Синайско законодателство, върху което стъпва юдаизмът. Те са договор, съюз, сключен между Бога и човечеството в лицето на еврейския народ (Изх. 20). Заповедите са градивен елемент и на християнството – живия корен на световната нравственост и култура. Тези заповеди са в основата на християнския живот, защото са изпълнени в пълнота от Иисус Христос. НЕ СИ ПРАВИ КУМИР (ПЪРВА – ЧЕТВЪРТА ЗАПОВЕД ) /1/ 4.1. 114 кумир, идол – изображение на неща от природата или на хора, на които се приписват божествени качества шабат (евр.) – събота, покой, почивка, съботата е седмият ден от седмицата в еврейския календар и е почивен ден декалог (гр.) – десетословие, десетте Божии заповеди ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК Св. пророк Мойсей 1. ПЪРВАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД има основополагащо значение. Върху нея се гради смисълът на всички останали заповеди. Тя се състои от: а) Първа част: „Аз съм Господ, Бог твой“ – пряко, лично откровение на Бога пред човека. Бог му дава знание за Себе Си, помага му да Го опознае и обикне. Това познание се постига с молитва към Бога, за да разберем волята Му: какво Той иска от нас. За целта е нужно да изучаваме словото Му, съдържащо се в Свещеното Писание. Знание за Бога получаваме чрез изучаване на творението и законите, които Творецът е вложил във вселената. Убеждаваме се в Неговото всемогъщество и в безкрайната Му любов, чрез които е създал всичко, което ни заобикаля. Познаваме по-добре Бога и с участие в богослужението чрез богослужебните текстове и дълбоката мъдрост на отците на Църквата. Те ни помагат да разберем със сърцето и ума си цялата красота и величието на нашия Бог (Пс. 103). б) Втора част: „Да нямаш други богове освен Мене“. Тя има две страни. Първата страна се отнася до конкретната ситуация на еврейския народ. Той излиза от езическа среда, бидейки няколко столетия в Египет сред езическото многобожие. В земята, в която отива, отново ще е заобиколен от езичници, почитащи най-различни божества. За народа почитането на лъжливи богове е било голяма съблазън. Целият Стар Завет свидетелства за гигантската битка, която той води за запазването на вярата в Единия Бог. За това говорят особено силно пророците. Те изобличават както народа, който се отклонява от истинския Бог, така и царете, които го съблазняват. Втората страна се отнася до личната вяра в Бога на всеки „Аз съм Господ, Бог твой... да нямаш други богове освен Мене.“ (Изх. 20:2-3)

115 човек: доколко той Го обича и почита, доколко изпълнява заповедта: „Обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили“ (Втор. 6:5). Вярата в Бога означава пълна отдаденост, искрено упование в Него. Човекът е създаден от Бога със свободна воля, надарен е със свобода. Забраната показва, че той може да избере дали да вярва в истинския Бог, или не. Отказът от Бога обаче е един: гибел – духовна и физическа. Греховете против първата Божия заповед се изразяват в: неверие или съмнение в съществуването на истинския Бог; изстиване на вярата в Него – хладна, слаба вяра; приемане на учение за Бога, което е различно от православното; вярване в силата на врачки, гадатели, екстрасенси, зодии; членство в сектантски общности и пр.; отказване от вярата заради материални изгоди; разчитане повече на себе си или на други хора, отколкото на Бога; отчайване при несполуки (униние, депресия); егоизъм; леност и безгрижие вместо търсене на Божията помощ чрез искрена и чиста молитва. „Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.“ (Изх. 20:4-5) 2. ВТОРАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД е непосредствено продължение на първата и категорично забранява идолопоклонството – поклонението и служението на други божества, освен на единия истински Бог. Основният смисъл на тази забрана е да възстанови знанието и вярата на израилтяните, а чрез тях и на цялото човечество, в единия Бог. След грехопадението то се е отклонило от правилната вяра; почитало лъжливи божества (идоли): слънцето, луната, планети, съзвездия, планини, реки, хора, животни, растения, камъни и др. В поклонението си към тях езичниците стигнали до извършването на ужасни ритуали. Те смятали, че божествата властват над природата и че от тях зависи човешкият живот, реколтата, лошото или доброто време и пр. За да умилостивят своите измислени богове, езичниците устройвали светилища и строили храмове. Там поставяли идоли и им принасяли жертви. Когато тези жертви „не помагали“, те стигали до жертвоприношения на хора, дори и на деца. Всичко това било смятано от израилтяните за изключително гнусни грехове против истинския Бог. Греховете против втората Божия заповед се отнасят не

само до посочените езически вярвания, но и до създаването на идоли вътре в нас, на които служим без да забелязваме. 116 4 .1. „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.“ (Изх. 20:7) Планината Синай 3. ТРЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД Името има важно значение, отразява основни характеристики и качества на човека, разкрива знания за него. То е връзката с другия човек – признак за отношения с него като роднина, приятел, познат. Когато се срещат непознати, те си казват имената – откриват себе си. Чрез името си всеки гради своя авторитет сред другите, в обществото. То трябва да се произнася с уважение, защото отразява достойнството на личността. Който петни себе си с лоши дела, той петни името си, Божия образ в себе си. Още повече трябва да почитаме Божието име. Името Божие е откровение, саморазкриване на Създателя пред човека. То е тайнствено, неизменно, свещено. Само Бог по Свое желание открива неговото значение. Основната характеристика на Божието име е неговата светост. Мойсей пристъпва към Бога с голямо страхопочитание, събува обувките си и закрива лицето си. За да му повярва народът, при който отива като пророк, Мойсей иска от Бога да му каже името Си (Изх. 3:13). Бог го разкрива – Той е Вечносъществуващият. Той е същият Бог, Който е говорил с неговите предци: Авраам, Исаак и Яков. Той няма нищо общо с боговете на другите народи, които не са истински. Произнасянето на името Му, отношението към Него трябва да е със „страх и трепет“ (Филип. 2:12), със страхопочитание; със съзнанието, че се обръщаме към Твореца на вселената, на всичко видимо и невидимо. В православния духовен живот особеното значение на Божието име проличава в т. нар. Иисусова молитва: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния“. Силата ѝ извира от пряката връзка с името на Господ Иисус Христос. Тя стъпва на истината, че „под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:12). Иисусовата молитва е признание за човешката немощ, греховност и същевременно изразява безпрекословна вяра, че в името на Господ Иисус Христос можем да се спасим. Тя се практикува от православните християни по всяко време и на всяко място. Целта е да се придобие не само спокойствие или психологическо равновесие, а най-вече да се постигне единение с Господ Иисус Христос. Ключовата дума в третата Божия заповед е: напразно. Чрез маловерно призоваване на името Божие не може да се влезе във връзка с Бога. А невнимателното произнасяне на Неговото име представлява празнословие и дори обида към Твореца. Напразното произнасяне на името Божие Иисус Христос е голям грях. То може да доведе до богохулство чрез:

„Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши (в тях) всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог: недей върши в него никаква работа...“ (Изх. 20:8-10) 117 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Чрез кой велик пророк Бог е дал Своите заповеди на хората? Какво знаете за пророк Мойсей? 2. Запознайте се с библейския разказ за случилото се непосредствено преди даването на десетте Божии заповеди на Мойсей (Изход 19:16- 20). Къде се развива действието? Опишете планината по време на събитието. 3. Прочетете Декалога (Изход 20:2-17) и разграничете заповедите, свързани с отношението към Бога и с междучовешките отношения. 4. Открийте в Изход 3:14 какво означава името Божие, което Бог сам разкрива на Мойсей? 5. Каква е целта на Иисусовата молитва? безотговорни разговори за Бога; непристойни шеги с текстове от Свещеното Писание; кощунство; неспазване на дадено обещание пред Бога; поругаване на икони, храмове и пр. 4. ЧЕТВЪРТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД е идейно продължение на третата. Седмият ден е отреден за богослужение, за отдаване почит към Бога Творец. Целта е цялото внимание на човека да се насочи към Него, а всички човешки грижи да бъдат оставени за останалите дни от седмицата. Бог сътворява света за шест дни, а в седмия си почива (Бит. 2:2). Творецът няма нужда от почивка, но този израз напомня на човека, че Бог се радва на Своето творение в седмия ден, или по-точно – в седмия период от сътворението. Затова още повече самият човек трябва с радост да отдава внимание и молитвена благодарност към Бога за създадения от Него свят. Християнският почивен ден в най-висша степен представлява помнене на Бога не само като Творец, но и като Спасител и съчетаване с Него. Затова за християните този ден е неделята, тъй като в неделя Господ възкръсна и дари на Своето творение избавление от смъртта. Този възкресен ден се помни и почита в края на всяка седмица като ден на благодарност за спасението. Тогава православните християни ходят на църква, участват в св. Литургия, заедно се молят и причастяват в храма. Денят на Възкресението е най-великият празник, начало и основание за всички други празници в Православната църква.

118 4 .1. 1. Назовете грехове, свързани с нарушаване на първата и на третата Божия заповед, и дайте примери за тяхното преодоляване. 2. Разделете се на три групи. Нека всяка група да прочете и разсъждава над един от библейските стихове. След това говорител на групата да представи пред класа изводите – резултат от обсъждането. Първа група: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, … в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее.“ (Пс. 1:1-3) Втора група: „Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Госпо- да, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлю- би ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците.“ (Мат. 22:36-40) Трета група: „Заповедите: не прелюбо- действувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, чуждо не пожелавай, и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си. Любовта не прави зло на ближния; и тъй, любовта е изпълнение на закона.” (Рим. 13:9-10) БЛАГОНРАВИЕ 1. Открийте къде се намира планината Синай на географската карта и разгледайте снимки на специфичния за нея пейзаж. Използвайте уме- нията си за работа с географска карта от обучението си по „География и икономика“ в 5. клас. Проучете как се нарича най-старият православен манастир, изграден в Синайската планина. 2. Като се опирате на знанията си за съставяне на характеристика на светец или описание на неговата личност, направете поведенческа характеристика на старозаветния пророк Мойсей. Ползвайте опори за работа в Приложението на стр. 195 – 196. 3. Пресъздайте описаното в Изход 19:16-20 и 20:1-21 библейско събитие – даването на десетте Божии заповеди на Мойсей – чрез художествено творчество, с техники и материали по избор. Направете изложба. Предложение: Изработете модел на скрижалите с десетте Божии запо- веди, който да подарите на учениците от група по религия в 3. клас. За целта изрежете картон във форма, наподобяваща двете каменни плочи, на които Бог неръкотворно е изписал заповедите Си. Напишете всяка Божия заповед на отделна лента хартия в различен цвят. Групирайте заповедите, свързани с любовта към Бога, и ги залепете на първата плоча. На втората плоча поставете заповедите, свързани с любовта към хората – нашите ближни. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА 4. Изрежете „гореща“ новина от вестник или запишете чута такава от новините. С коя Божия заповед можете да я свържете и защо? На- пишете кратко обяснение.

НЕ СИ ПРАВИ КУМИР (ПЪРВА – ЧЕТВЪРТА ЗАПОВЕД ) /2/ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Днес живеем в епохата на образите. Безброй образи заливат ежедневието ни, а чрез дигиталните технологии непрекъснато възникват нови средства за тяхното разпространение. Необходимо е особено внимание, за да се постави ясна граница между образ и идол. Езичеството присъства в живота на съвременния човек под формата на различни идоли, на които той е подвластен. Идолите не са съвременно изобретение и тяхната история е много стара, макар че младите хора днес наричат „идол“ предимно човек, който става обект на прекомерна любов и преклонение. Мозъчна атака: Избройте какво може да се превърне в идол или кумир в живота ни. Запишете идеите си и ги обсъдете в клас. ЗАДАЧА 2. Обсъдете съдържанието на втората Божия заповед и го съпоставете с изброените грехове, водещи до идолопоклонство. Дайте примери за кумири от съвременността: поставяне върху гърдите, дрехите, у дома или на работното място на идолски фигурки, окултни бижута и езически ритуални предмети (напр. китайски статуйки на „смеещия се Буда“ – за забогатяване, Буда, „свещени“ слончета, Кришна, Аполон, Хорус – с глава на сокол, Анубис – с глава на куче, и др. езически божества; синьо око-мънисто, „ръката на Фатима“, „ин-ян“, пентаграм – петолъчка и др.); завист, алчност и корист – те водят човека до неистово желание за богатство. Парите и материалните блага стават самоцел, а не средство; така те се превръщат в идол; угаждането на стомаха – чревоугодие. За чревоугодниците св. апостол Павел казва, че техният бог е коремът (Филип. 3:19); гордостта е трудно забележим грях. Човекът се опиянява от собствените си таланти и постижения, като забравя, че те не са негови, а са дар от Бога. Св. апостол Павел на много места предупреждава: „Не мисли високо за себе си“ (Рим. 11:20; срв. 12:3, 16); в реда на тези изкушения особено място заема лицемерието. Обзетият от него човек изгражда идол, лъжлив образ за себе си. Сам Иисус Христос изобличава лицемерието в притчата за митаря и фарисея (Лука 18:10-14); безкритично преклонение и подражаване на шоу-звезди, любими певци и музикални групи, актьори, модни модели, спортисти, инфлуенсъри, блогъри и др. 4.2. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ Знаете ли, че... Спазването на Божиите заповеди е пазене от грях. Особено важно за православните християни е да внимават върху себе си и да забелязват греховете, за да ги отбягват и да не затъват в тях. Грехът отклонява вниманието и примирява човека с лошите му навици. Следователно, когато забележи тези неща в своето поведение, от православния християнин се изисква усилие на волята да признае греха си, да се откаже от грешно поведение спрямо себе си, близките и приятелите си. Длъжен е да се стреми да бъде добър с всички, особено с родителите си, дори и понякога да му се струва, че те не са прави спрямо него. Когато постъпва така, той ще усети как Бог по неведом начин му помага и го възнаграждава за правилното поведение. 119

ЗАДАЧА 3. Направете ясно разграничаване между понятията идол и икона, като свържете устно термина с неговото съдържание и обясните разликите между тях: идол Изображение на Богочовека Христос, Богородица, ангел или светия, който живее в Божието присъствие. икона Изображение на измислено божество или предмет, на който се придава божествено свойство. Пресвета Богородица Господ Иисус Христос Индуисткото езическо божество Шива ЗАДАЧА 4. Прочетете текста и обяснете разликата между иконопочитание и идолопоклонство. В Стария Завет е забранено изобразяването на Бога. Той пребивава отвъд пространството и времето. Изобразяването на хора също е забранено, за да не се отправя към тях поклонение и почитание, и да не се изпадне в идолопоклонство. След грехопадението човешкият образ губи своето достойнство. Нещата се променят с идването на Иисус Христос, Който възстановява достойнството на човека и неговото назначение. Той е едновременно Бог и Човек, Който е живял сред останалите хора, бил е виждан и докосван от другите. Затова може да бъде изобразяван. Още от дълбока древност Църквата прави изображения (икони) на Господ Иисус Христос, а впоследствие и на Неговата майка, ангелите и светиите. Според православното учение вярващият оказва почит не на изображението на иконата, а на живеещата в отвъдното свята личност. Такава личност е жива и може да се застъпи пред Бога за изпълнение на нашите молитви. Православната икона, с присъщата ѝ стилистика, се отличава от картината с религиозно съдържание. Тя показва светиите в Божието присъствие. Тя е прозорец към Божието царство. Затова иконата не е идол, а светиня. 4.2. 120

121 ЗАДАЧА 5. Прочетете откъсите от богослужебната молитвена прослава за Неделя Православна, когато Църквата празнува победата на иконопочитанието, и отговорете на следните въпроси: На какво или на Кого се покланяме пред иконите? Кой или какво е „Първообразът“? „Като изобразяваме на икона Твоя божествен облик, о Христе, ние ясно възгласяваме за Твоето рождение, за неизказаните чудеса и доброволното разпятие“; „С образите на пророците, с ликовете на апостолите, на светите мъченици и всички светии свещено се изографисват икони и изображения“; „Пред свещенообразните икони, съзерцавайки образите на Христа и Богородица, и сияещите божествени селения, ние се радваме със свята радост... Като възвеждаме към Първообраза честта и поклонението, въздавани на иконата, ние я почитаме, следвайки богословесните учения“. ЗАДАЧА 6. Как можете да изпълните Божиите заповеди във вашия живот? Дайте примери. Икона на императорското семейство и светите отци от Седмия вселенски събор, защитили иконопочитанието в Православната църква ДЕЙНОСТ 1. Какво е характерно за съвременния светски човек? Разделете се на малки групи. Нека всяка група прикрепи голям лист хартия или картон на стената. Очертайте върху хартията скица на човешка фигура с наименование „съвременен светски човек“. След това обсъдете помежду си неговите външни и вътрешни характеристики и черти (външен вид, характер, интереси, навици, пристрастия и т. н.) и ги отбележете под фигурата. Запишете вътре в скицата какво мисли „героят“ за себе си, а извън нея – какво мислят другите за него. Представете резултата от работата си на класа. ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

122 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ Основни аргументи на иконоборците Защита на иконите и почитта към тях Употребата на иконите противоречи на Свещеното Писание и Свещеното Предание. 1. В Свещеното Писание има указания за съществуването на изображения и почтително отношение към тях, защото те са направени по Божие вдъхновение. 2. Свещ. Писание не само не отхвърля религиозното изобразително изкуство, но го утвърждава. 3. Старозаветната забрана във втората Божия заповед се отнася до езическите изображения и има религиозно-педагогически характер – да предпази евреите от езическо влияние. 4. В Стария Завет има изображения на херувими (Бит. 25:18-22 и др.), но не и на човеци, тъй като човешката природа, поразена от греха, не е била достойна за изобразяване. Едва след боговъплъщението осветеният чрез Христос човешки лик става достоен за изобразяване. Поклонението и служението на иконите е идолопоклонство. Има съществена разлика между почитание и служение. Ние се покланяме и служим на Христос, защото той е Бог и Господ. Почитаме и светиите, защото те са истински Негови служители. Тях обаче почитаме, а не им служим. Служим единствено на Бога. Иисус Христос като Бог е неизобразим, защото божественото не може да бъде изобразено в човешка форма. Преди боговъплъщението изобразяването на Бога не е възможно, защото никой не Го е виждал (вж. Иоан 1:18). След като Словото става плът и Бог приема видим образ (Йоан 1:18, 14:9, 1Йоан. 1:1-3), Той може да бъде изобразяван. За да бъде наистина свята, иконата трябва да бъде единосъщна с изобразяваното на нея. Понятието икона изразява разликата между образа и неговия първообраз. Иконата е подобие, образ, отражение на първообраза, а не е самият първообраз. Почитта, отдавана пред иконата, се отнася към нейния първообраз, а оттук – към Бога, Който е Първообраз на всичко. Иконопочитанието е форма на езичество и магьосничество. При почитането на иконите няма езическо поклонение, защото почитта е насочена към изобразената върху иконата личност. Иконопочитанието няма нищо общо и с магьосничеството, защото никой православен християнин не мисли и не очаква чрез почитта към иконата да получи магическа сила, която да подчини на своята собствена воля. ДЕЙНОСТ 2. Седмият вселенски събор (787 г.) е едно от най-важните събития в историята на Църквата. В неговото вероопределение се дава формулировка на въпроса за иконопочитанието. Възникнал още в първите християнски векове, този въпрос е предизвикал остри спорове и борби в древната Църква. Но той е актуален и днес. Иконопочитанието е един от основните богословски проблеми в отношенията между православните християни и различните протестантски течения. Ролева игра: Пресъздайте диалог на тема „Редно ли е християните да въвеждат в църковна употреба иконите, да се молят пред тях и да ги почитат?“ между противник на иконите и защитник на православното учение за почитането им. Помогнете си с аргументите, изведени в таблицата.

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ 123 ДЕЙНОСТ 3. Проведете анкета сред християните в храма след края на св. Литургия. Задайте им следните въпроси и обобщете възможните отговори: Колко често участвате в св. Литургия? а) всяка неделя; б) само на голям църковен празник; в) рядко. Как постъпвате, когато съгрешите пред Бога и пред хората? а) покайвам се за греха и пристъпвам към св. тайнство Изповед; б) изповядвам се пред иконата; в) моля за прошка, но не се изповядвам. Какво е за вас светата икона? а) религиозна картина; б) форма на идолопоклонство; в) свято изображение. С помощта на придобитите умения по „Информационни технологии“ обработете резултатите от анкетата и ги представете в диаграми. ДЕЙНОСТ 4. Разгледайте илюстрацията и я представете пред класа, като използвате опорите за представяне на изображение от Приложението на стр. 194. Обяснете защо това не е икона. Потърсете в Интернет различни иконографски типове за изобразяване на св. пророк Мойсей. Картина от Юлиус Шнор фон Каролсфелд, 1860 г.

ПОЧИТАЙ БАЩА СИ И МАЙКА СИ (за упражнения и практически дейности ) ЗАДАЧА 1. Вариант 1: „ЗВЕЗДА ОТ АСОЦИАЦИИ“. Напишете какви асоциации буди във вас изразът „православно семейство“. Споделете с класа и обсъдете на какво трябва да се градят отношенията в православното семейство. Вариант 2: „ЗВЕЗДА ОТ АСОЦИАЦИИ“ В ГРУПА. Разделете се на групи по четирима. Всяка група да работи върху общ лист хартия, в центъра на който е написано словосъчетанието „православно семейство“, над което е необходимо да се размишлява. Ъглите на листа се номерират от 1 до 4. Всеки пише в поредния ъгъл на листа едно изречение, свързано с ключовия израз. След това листът се завърта по посока на часовниковата стрелка. Всеки добавя свои мисли към написаното от другите в групата. Листът се завърта общо четири пъти. Накрая всяка група представя работата си пред класа. ЗАДАЧА 2. Открийте невярното твърдение. Според петата Божия заповед: а) от православния християнин се изисква не само уважение към родителите, но и към всички членове на семейството, кръстниците, близките роднини и всички хора; б) не бива да се отнасяме към другите хора користно, а с уважение и с желание за взаимопомощ; в) по-младите трябва да ценят по-възрастните, заради ценните съвети, които могат да получат от тях; г) православният християнин приема, че когато другият, неговият ближен, е зле, то той самият ще се почувства по-добре; д) сме длъжни да помагаме на по-възрастните, да се грижим за тях и да не ги укоряваме, защото на преклонна възраст те може и да не ни разбират във всичко. 4.3. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.“ (Изх. 20:12) ПЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД посочва доброто отношение, което дължим на своите родители. Тя поставя началото на заповедите, които се отнасят до отношенията между хората. Когато почитаме родителите си, ние също показваме почит и към нашия небесен Отец 124

125 ЗАДАЧА 3. Прочетете библейския текст от книгата Премъдрост на Иисуса син Сирахов 3:2-9, 12-16. Обсъдете по двойки на какво ни учи словото Божие по отношение почитта към родителите. Представете общо становище относно това кои са основните послания на текста. „Господ е възвисил бащата над децата и е утвърдил майчин съд над синовете. Който почита баща си, ще се очисти от грехове, и който уважава майка си, е като оня, който придобива съкровища. Който почита баща си, ще има радост от децата си и в деня на своята молитва ще бъде чут. Който уважава баща си, ще дългоденства, и който слуша Господа, ще успокои майка си. Който се бои от Господа, ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които са го родили. С дела и думи почитай баща си и майка си, за да ти дойде от тях благословия, защото бащина благословия утвърдява домовете на децата, а майчина клетва разрушава до основа. [...] Синко, прибери баща си в старостта му и не го огорчавай през живота му. Ако и да е отслабнал по ум, имай снизхождение и го не пренебрегвай, кога си в пълна сила, защото милосърдие към баща не ще бъде забравено; въпреки всичките ти грехове твоето благосъстояние ще се увеличи. В деня на твоята скръб ще си спомнят за тебе: както лед от топлина, тъй и твоите грехове ще се разтопят. Който остави баща си, той е също като богохулник, и проклет от Господа е оня, който дразни майка си.“ ЗАДАЧА 4. Дилема: Кого да почитаме на първо място – Бога или родителите си? ЗАДАЧА 5. Прочетете въпросите върху петата Божия заповед, по които може да се разсъждава преди изповед и обмислете вашите отговори, без да отбелязвате в учебника. Въпроси за размисъл: Показвате ли дължимото уважение, любов, чест и послушание към родителите си? Противоречите ли им, отнасяте ли се грубо с тях? Съобразявате ли се със съветите им? Благодарите ли им за всичко, което са направили или правят за вас? Грижите ли се за тях и подкрепяте ли ги в техните затруднения, нужда или болест? Понасяте ли с търпение техните слабости? Помагате ли им вкъщи?

ЗАДАЧА 6. Църквата е голямо семейство от братя и сестри в Христа. Прочетете текста и открийте на кого дължим особена почит в Църквата? Кои хора наричаме „духовни отци“? „Трябва да уважавате и обичате тези, които са станали духовни отци за вас... да се грижите през целия си живот да имате духовен отец и да му признавате всеки свой грях и да получавате от него изцеление и прошка. Защото на него е дадена (от Господа силата) да прощава или да не прощава грехове (т.е. да освобождава или не душите). Всичко, което не прости на земята, ще остане непростено (и) на небето. И каквото прости на земята, ще бъде простено (и) на небето. ... Как е възможно този, който се противопоставя на духовните отци, да не прогони Божия Дух и да не изгуби душата си? Ето защо трябва да се съветвате и да се подчинявате докрай на духовните отци, за да може душата ви да бъде спасена и да станете наследник на вечните и нетленни блага.“ Свети Григорий Палама, архиепископ Солунски, XIV в. ЗАДАЧА 7. Петата Божия заповед предполага почит не само към родителите по плът, но и към духовните родители – кръстниците. Заповедта изисква уважение към възрастните хора изобщо. Уважение и почит дължим също на учителите и духовниците. Съпоставете заповедта с отношението към другите хора в обществото, като си помагате със схемата и библейските цитати: „Пред побеляла глава ставай, почитай лицето на старец и бой се от Господа, твоя Бог“ (Лев. 19:32); „Старец не укорявай, а увещавай го, като да ти е баща“ (1 Тим. 5:1); „Помнете вашите наставници, които са ви проповядвали словото Божие… подражавайте на вярата им“ (Евр. 13:7). За любознателните... В Стария Завет почитането на родителите било свещено задължение. Незачитането им се приемало за голям грях. Ако деца говорели лоши неща за родителите си или посягали да ги ударят, били наказвани със смърт (Изх. 21:15, 17). В Новия Завет Иисус Христос изобличава лицемери, които под предлог, че отдават определени неща за храма като жертва, лишават родителите си от тях (Марк 7:9-13). В разговора си с богатия юноша, който искал да наследи вечен живот, Иисус Христос препотвърдил значението на тези заповеди (Мат. 19:18-19). Самият Той проявявал покорност и уважение към родителите Си (Лука 2:51). Показал любовта към майка Си дори когато бил в предсмъртни страдания на кръста, като възложил на св. апостол Йоан да се грижи за нея след смъртта Му (Йоан 19:26-27). 4.3. ПЕТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД Почит към възрастните Почит и уважение към Църквата и духовния отец Почит към кръстниците Почит и уважение към училището и учителя 126

127 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Потърсете и прочетете в Библията текстовете според посочките в таблицата. Свържете в тетрадките си, без да отбелязвате в учебника, номера на твърденията със съответстващите им библейски цитати. ДЕЙНОСТ 2. Проведете дискусия на тема „Проблеми, породени от незачитането на родителите“. ДЕЙНОСТ 3. Коментар на казус в клас. Използвайте опорите за работа на стр. 198. Прочетете казуса самостоятелно. След това един от вас да го прочете на глас, а останалите да го изслушат. Обсъдете на какъв проблем е посветен този казус. Кои са главните герои в него? Какъв е случаят в казуса? Кои са основните части на казуса? Отговорете на въпросите след текста и се опитайте да съпреживеете проблема в казуса като реални участници в него. Представете си различни варианти на подобна ситуация, която да доведе до постигането на разнообразни отговори и решения. Защо според вас Ели се държи по този начин със своите родители? Какви чувства изпитват родителите є, когато тя им отговаря грубо? Според вас какво предизвиква проблемите на Ели с нейните съученици? Защо Ели е убедена, че възрастните не могат да я разберат? Как промяната в отношението на Ели към нейните родители ще се отрази на самата нея? Какво бихте посъветвали родителите на Ели, за да покажат на детето си съпричастност и любов? Ако вие бяхте на мястото на Ели, какво бихте направили? Обобщете изказванията и направете колективно заключителен коментар, като в изводите си откроите връзката с темата на урока. Ели е ученичка в 6. клас. Има труден характер. Отговаря грубо на своите родители, когато я попитат нещо. Съучениците ѝ не харесват компанията ѝ и странят от нея. Често се връща разплакана от училище. Много пъти майка ѝ се опитва да разговаря с нея, но Ели я отхвърля, защото е убедена, че възрастните не могат да я разберат. 1) Божията заповед за почит към родителите съдържа обещание за дълъг и благословен живот на земята. а) Притч. 1:8 2) Децата трябва да отдават нужното уважение и почит към родителите си, като слушат и изпълняват техните съвети. б) Еф. 6:2-3 3) Почитта към родителите предполага и почит към духовния отец, свещенството и Църквата като цяло. в) Сир. 3:9 4) Особено важно е, когато родителите остареят и изпаднат в немощ, децата да се грижат за тях – до последния им час. Грижите за родителите трябва да се допълват с постоянна молитва към Бога за тяхното духовно и физическо здраве. г) Сир. 7:31-33 5) Благословията на родителите се отразява на децата. д) Сир. 3:12 и Притч. 23:22 ДЕЙНОСТ 4. Обмислете и запишете: 10 причини, поради които обичам и уважавам баща си; 10 неща, заради които обичам и ценя майка си; 10 неща, с които ще покажа почит и любов към родителите си. Изгответе електронен постер, съдържащ написаното от вас. Разпечатайте и закачете в стаята си, за да ви напомня за петата Божия заповед.

4.4. НЕ УБИВАЙ 128 1. ЖИВОТЪТ – ВЪРХОВЕН ДАР ОТ БОГА И НАЙ-ВИСША ЦЕННОСТ Човекът е венец на творението – образ и подобие на Бога (Бит. 1:26). В човека се съчетават земното и небесното; той е надарен със свободна воля и словесност; дадено му е да познава творението; да твори, да различава доброто от злото, да се моли и да обича. Животът като Божий дар трябва да бъде пазен, а човекът да му се радва и да го цени. Господ Иисус Христос свидетелства: „Аз дойдох, за да имат живот и да имат в изобилие“ (Йоан 10:10). Човекът съдържа в себе си едновременно двата свята – земния и небесния. Според Божия замисъл човекът е призван от Твореца мъдро да царства над цялото земно творение. Земята е сътворена като градината, в която на човека било отредено да живее, а той от своя страна следвало да се грижи за нея. Там човекът имал възможността да се усъвършенства непрестанно чрез прякото си общуване с живия Бог и с цялото Негово творение. 2. ГРЕХОПАДЕНИЕТО В зората на човешката история обаче се случила истинска катастрофа. Противникът на Бога се престорил на змия, която била едно от животните в рая. Така дяволът се доближил до жената и я изкусил – да стане като Бога без Бога. И тя съгрешила, а след нея – и мъжът ѝ (Бит. 3). Хората направили грешен избор – проявили недоверие и непослушание към своя Творец. Нарушили Божията заръка да се въздържат от едно-единствено дърво в райската градина. И вместо да се радват и благодарят за всички други прекрасни плодове, които Бог им дал за храна, Адам и Ева вкусили от дървото за познаване на добро и зло и така нарушили единствения пост, който трябвало да спазват. Изведнъж светът около тях се променил коренно: осъзнали, че са голи; изпитали срам, скрили се от своя небесен Баща. Бог очаквал от хората да признаят греха си, да се покаят, да се „извинят“, но те не го направили. Последицата от грехопадението е, че първите хора били изгонени от рая; светът около Адам и Ева станал враждебен. Злото навлязло като зараза сред хората и се разпространява и до днес. Изпълнило се Божието предупреждение, че отдалечаването от Него – грехът – води до смърт. Първата смърт на човек не настъпила по естествен начин, а чрез убийство. Извършил го Каин, първородният син на Адам и Ева. Злото се настанило в душата му – той завиждал на брат си Авел. Бог, Който вижда в сърцето на човека, го предупредил: „Защо се ти огорчи? И защо се помрачи лицето ти? Ако правиш добро, не подигаш ли лице? Ако пък не правиш добро, то грехът стои при вратата; той те

129 влече към себе си, но ти владей над него“ (Бит. 4:1-7). Въпреки предупреждението Каин не преодолял завистта си и заради нея убил брат си (Бит. 4:8). Той, както родителите си, не се разкаял, а продължил да упорства в греха си. Така злото започнало да се разпространява по цялата земя, а тя вече не давала силата си на човека (Бит. 4:9-12). Каин завижда на брат си Авел и го убива „Не убивай.“ (Изх. 20:13) 3. ШЕСТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД а) убийството – отнемане на живота Убийството е посегателство срещу най-висшия творчески акт на Бога – живота. Никой няма право да отнема на другия това, което не може да му даде – живота. В Стария Завет правото на отнемане на живот принадлежи само на Бога. Той наказва със смърт човеците, когато съзнателно се отклонят от Него: при потопа (Бит. 6 нат.); в Содом и Гомора (Бит. 19:1-25); при покланянето на идола – златния телец (Изх. 32:27-28); при всяка пряка съпротива срещу святата и блага Божия воля (Числа 16). В християнството убийството на човек е допустимо само в крайни случаи, като например по време на война. Тогава войникът изпълнява заповеди и защитава родината, семейството и близките си. Войникът християнин жертва живота си за другите: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата (т.е. живота) си за своите приятели“ (Йоан 15:13). Той няма право да убива самоцелно, да проявява жестокост. Ако го прави, подлежи на строго наказание от военен съд. В най-решителните случаи той трябва да действа според собствената си съвест. аборт – прекъсване на бременността евтаназия (от гр., „добра, красива смърт“) – постигнатото чрез чужда помощ (активна или пасивна, с действие или бездействие) ускоряване смъртта на човек, който страда или му предстои да страда от неизлечима и мъчителна болест, запазил или не съзнанието си и лично изразил категоричното си желание да бъде прекъснат животът му. Обикновено се извършва по желание на неизлечимо болни пациенти. От гледна точка на Църквата това е едновременно убийство от страна на лекаря и самоубийство от страна на пациента. съблазън – склоняване към грях. Съблазънта може да произлиза от лична, вътрешна склонност или да е породена от друг човек, или от външна причина, като алкохол, наркотици, голота, агресивни електронни игри, хазарт и др. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК

Отците на Църквата са смятали смъртната присъда за отстъпление от заповедта. В Европейския съюз и в други страни по света, под влияние на християнството, смъртните присъди са забранени. В България те са премахнати от 10 декември 1998 г., а забрана върху реалното им изпълнение има още от 1990 г. Светиите в Православната църква, бидейки издигнати на най-високо духовно равнище, се отнасят с изключително уважение към живота. Те учат да се избягва не само убийството на човек като смъртен грях, но и самоцелното убиване на всяко друго живо същество. То е Божие творение и заслужава да живее, щом Бог му е дал живот. б) духовното убийство – погубване на душата За Църквата още по-страшно от физическото убийство е духовното. То се случва, когато отделна личност, група хора или обществото заличават границите между доброто и злото: когато вършенето на зло се приема за добро. Още св. пророк Исаия предупреждава: „Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина“ (Ис. 5:20). Изкривяващите Божията истина съблазняват хората да вършат лоши неща. Внушават им неправилно разбиране за Бога и света, приспиват съвестта им и така погубват душите им. Още по-беззаконно това се случва, когато биват съблазнявани децата. За тях в ранна възраст е трудно да разграничават правилно кое е добро и кое – зло. За съблазнителите на деца и на слаби или начинаещи във вярата хора Господ Иисус Христос казва: „Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина. Горко на света от съблазните, защото съблазни трябва да дойдат; обаче горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда“ (Мат. 18:6-7). Духовната смърт означава отказ от спасение. За съблазняващия тя е с двойна вина – той извършва духовно самоубийство спрямо себе си и духовно убийство на ближния. Когато човек сам се съблазнява и не се бори с изкушенията, той върви към духовна гибел. Духовното самоубийство може да се изразява в лъжлива вяра в Бога или в други божества, в пълно отказване от Бога, в отричане на Неговото съществуване, в богохулство и магии, в оскверняване на храмове и светини, в лъжи и измами, в наслада от насилие над хора и животни, и пр. 130 4.4. Бебе в утробата на майката

131 ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: Защо наричаме човека „венец на Божието творение“? Какъв грешен избор направили първите хора? Каква е причината Каин да посегне на живота на брат си и какво не направил? На какво библейско разбиране за човешкия живот се основава шестата Божия заповед? В какво се изразява изключителното уважение към живота според светиите на Православната църква? Кога човек върви към духовна гибел? 2. Назовете и дайте примери за грехове против шестата Божия за- повед. 3. Запишете в тетрадките си пропуснатите в текста думи според посочената номерация. Посягането върху собственото здраве и собствения живот Църквата приема като изключително голям, смъртен (1) Животът не е собственост на (2), а е дар от Бога. Самоубийството е израз на човешкото отчаяние и неверие в (3), то е измамна илюзия, че след него всичко свършва. Напротив, след физическия край самоубиецът с душата си открива, че е извършил непоправима (4). Защото животът продължава и след физическата смърт, но по друг начин. Самоубийството е съзнателен отказ от Божията защита и (5). Актът на самоубийство лишава извършителя от възможността в бъдеще да премисли и да стигне до покаяние и спасение. По същия начин Църквата гледа и на (6). Друг вид самоубийство е злоупотребата с наркотици, алкохол и с други вредни вещества и пороци, които разболяват и убиват човека. Думи за попълване: Бога, помощ, грях, грешка, евтаназията, човека. Въпроси за размисъл по шестата Божия заповед преди изповед: Изпитваш ли лоши чувства към някого? Прощаваш ли на онези, които са били несправедливи с теб и искаш ли прошка от другите, към които ти си бил несправедлив? Често ли се караш с връстниците си или с родителите си? Проявявал ли си агресия или насилие към някого? Има ли някой, когото не поздравяваш и защо? Вредиш ли на себе си по някакъв начин? 1. Назовете грехове, свързани с нарушаване на шестата Божия заповед и дайте примери за тяхното преодоляване. Как тези грехове могат да бъдат избегнати, за да не се оскърбява Божията воля? 2. Прочетете въпросите по шестата Божия заповед, по които може да се разсъждава преди изповед и ообмислете вашите отговори, без да отбелязвате в учебника. БЛАГОНРАВИЕ

132 4.4. 1. Работа в група – „Пирамида“ Оформете три групи. Разделете учебната дъска на три части и във вся- ка от тях нарисувайте по една голяма пирамида. Разделете всяка пира- мида на три нива. Обсъдете в групите формите на убийство / самоубийство от „Църков- ния речник“ и ги градирайте по тежест. Запишете груповото си решение в съответната пирамида, като впише- те най-тежката форма в най-долното ниво на пирамидата и продължите нагоре с останалите форми според тяхната тежест. 2. Обсъдете в час Обсъдете защо за Църквата по-страшно от физическото убийство е духовното, когато отделна личност, група хора или обществото заличават границите между доброто и злото, съблазняват и погубват душите на хората. 3. Въпрос на уважение или презрение към живота? Разделете се на две групи и образувайте два концентрични кръга. Тези от вътрешния кръг ще са в ролята на лекар. Той трябва да реши какво да каже на тежкоболен пациент, който е в края на живота си и го е помо- лил за евтаназия. Тези от външния кръг изразяват съвестта на лекаря и всеки подготвя фраза, която да изрече, за да може той да вземе решение. Тези, които са във вътрешния кръг, затварят очи и се подготвят да чуят гласовете на съвестта. Външният кръг се движи. Всеки повтаря фразата, която е подготвил, за да може да се чуе многократно, изби- райки начина, по който я изрича (стил, обем и т.н.). След това играта се повтаря, като двата кръга сменят позицията си. Накрая всички заедно решете как да постъпи лекарят. Обяснете дали вашата позиция изразява уважение, или – презрение към живота. 4. Коментар на казус Обсъдете на какъв проблем е посветен този казус? Кои са главните герои в него? Какъв е случаят в казуса? Кои са основните части на казуса? Отговорете на въпросите след текста и се опитайте да „преживеете“ проблема в казуса като реални участници в него. Представете си различни варианти на подобна ситуация, която да доведе до постигането на разнообразни отговори и решения. Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА Защо според вас Иван реагира така на радостната новина, съобщена от неговата майка? Основателни ли са неговите притеснения? Как е продължил според вас разговорът между майката и сина? Ако вие бяхте на мястото на Иван, какво бихте направили? Иван е единственото дете на родителите си. Той расте, отглеждан с изключително голяма любов, макар че семейството му живее бедно. Един ден майка му с усмивка на уста споделя, че очаква още едно дете. Това неочаквано натъжава Иван и го изпълва с тревога. Той не желае бебе в семейството. В душата му бушуват въпроси: „Къде ще живее това дете, като имаме само една детска стая? Ще ми обръщат ли внимание родителите ми, или всичко ще бъде за малкото?“ А и той самият е вече твърде голям и може да стане обект на подигравки от съучениците си…

1. СЕМЕЙСТВОТО Седмата Божия заповед се отнася до здравината на основната и най-първа градивна единица на обществото – семейството. Първото семейство е създадено от Бога, за да изразява единството на човека в отношенията му с Него и света: „Ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 2:24). „Една плът“ означава единството и допълването между половете – мъжът и жената като едно цяло. 4.5. НЕ ПРЕЛЮБОДЕЙСТВАЙ Бог сътворява Ева от Адам Тази пълнота е потвърдена още веднъж в друг текст: „Мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“ в деня на тяхното сътворение“ (Бит. 5:2). Тя се осъществява в семейството чрез брака. В Новия Завет тази истина се препотвърждава: „…мъж и жена ги сътвори… те вече не са двама, а една плът“ (Мат. 19:4, 6). Заради грехопадението обаче първоначалното единство в рая е нарушено. Настъпва неразбирателство между мъжа и жената (Бит. 3:12). 2. БРАКЪТ И СЕМЕЙСТВОТО В СТАРИЯ ЗАВЕТ В Стария Завет основното предназначение на брака е да продължава рода чрез Божията благословия: „плодете се и множете се“ (Бит. 1:28). С навлизането на греха се разпространило многоженството, въпреки че законът предупреждава израилтянина „да не умножава жените си, за да не се разврати сърцето му“ (Втор. 17:17). Законният брак оставал неприкосновен, а прелюбодейството се смятало за гнусота. Отношенията между мъжа и жената са свързани с най-важната ценност – живота. Той е велика тайна, затова половият живот, чрез който той се появява, се е смятал за свят. Всяко отклонение от брачната вярност, любов и единство било разглеждано като нарушаване на седмата Божия заповед. Прелюбодейството на съпрузите се наказвало със смърт (Лев. 20:10). Верността между съпрузите се уподобявала на верността между Бога и човека. Съответно – отклоняването от вярата в истинския Бог и почитането на езически божества се определяло от Бога като прелюбодейство. „Не прелюбодействай.“ (Изх. 20:14) брак – благословен от Бога семеен съюз между един мъж и една жена. целомъдрие – праведен и благочестив живот в Бога. прелюбодейство – прекрачване границите на семейната любов, предателство, изневяра на съпруга или съпругата с трети човек, интимни отношения извън брака. кръвосмешение – полови връзки между близки роднини или между свързани от духовно родство лица. блудство – полови отношения между мъж и жена, които не са бракосъчетани; полово самозадоволяване; интимност между хора от един и същи пол. ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 133

2. БРАКЪТ И СЕМЕЙСТВОТО В СТАРИЯ ЗАВЕТ Светият съюз между един мъж и една жена в брака категорично е потвърден от Господ Иисус Христос. Той благославя брака, като присъства на сватбата в град Кана Галилейска, където извършва и първото Си чудо (Йоан 2:1-11). На питането на фарисеите защо в Стария Завет Мойсей е разрешил развода, Христос отговаря: „Поради вашето жестокосърдие ви е позволил Мойсей да напускате жените си; но отначало не беше тъй; Аз пък ви казвам: който напусне жена си, освен поради прелюбодеяние, и се ожени за друга, той прелюбодейства; и който се ожени за напусната, прелюбодейства“ (Мат. 19:8-9). Християнското семейство е малка домашна църква (1 Кор. 16:19), призвана да въздигне взаимоотношенията между мъжа и жената до най-голямо съвършенство и себежертвена, спасителна любов. Мъжът трябва да е готов да се жертва за жена си, а тя трябва да пази авторитета му. Християнското семейство изгражда правилен духовен живот, който изисква разпределение на семейните задължения според призванието на пола. Св. апостол Павел сравнява отношенията между съпрузите в православното семейство с отношенията между Господ Иисус Христос и Църквата: „Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата… Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея…“ (Еф. 5:22, 23, 25). Така с идването на Господ Иисус Христос отношенията между мъжа и жената са поставени на още по-възвишена основа. Мъжете имат примера на „втория Адам“ – самия Иисус Христос – и Неговата любов, която обновява човешкия род и го спасява. А с раждането Си от св. Дева Мария Той възстанови достойнството на жената. Поради чистотата на св. Богородица и послушанието ѝ към Бога тя е наречена „новата Ева“ и така става пример за всички жени християнки. 134 4.5. ЛЮБОМЪДРИЕ 1. Отговорете на въпросите: В какво се изразява Божият замисъл за семейството като единение на мъжа и жената? От какво се разрушава това първоначално единство? Какво е основното предназначение на брака в Стария Завет? Какво разбирате под прелюбодейство? Защо прелюбодейството разрушава семейството? На каква основа Господ Иисус Христос поставя отношенията между мъжа и жената? 2. Дайте примери за добродетели, чрез които се избягват греховете против седмата Божия заповед. 3. Споделете своето мнение защо апостолът е казал: „Мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата“ (Еф. 5:23). 1. Прочетете библейските текстове: Лев. 20:10-21; Рим. 1:26-27; 1 Кор. 6:9-20. Отбележете в тетрадките си кои библейски посочки за кои плътски грехове се отнасят. Запишете ключовите изрази, с които Божието слово подпомага хората в борбата срещу прелюбодейството и блудството. 2. Според представената схема обяснете волевите усилия, които мо- гат да бъдат положени от човека за преодоляване на греховни желания, водещи до прелюбодейство. БЛАГОНРАВИЕ Поява на греховно желание Борба между мотиви Избор Решение Поставяне решението в действие

135 1. Напишете кратко съчинение за целта на църковния брак. Изградете го върху следните библейски и светоотечески цитати: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята“ (Бит. 1:27-28). „Не сте ли чели, че Оня, Който отначало ги сътвори, мъж и жена ги сътвори и каза: „затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът"? Тъй че те вече не са двама, а една плът“ (Мат. 19:4-6). „Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат. 19:6). „Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея…“ (Еф. 5: 25). „Този, който обича, има друго аз“ (св. Йоан Златоуст). 2. Обсъдете в час Обсъдете проблемите в семейството, породени от греха на прелюбодейството. 3. Проведете дискусия за благочестивия пример на св. Йосиф, син на св. праотец Яков, след като прочетете главите 39 – 41 от книга Битие. Разделете се на три групи и обсъдете поставените въпроси. Изберете говорител на групата, който да представи вашите идеи и обобщаващи изводи относно това: Св. Йосиф имал ли е възможност да постъпи другояче? Защо св. Йосиф не е прелюбодействал, а тър- пеливо е приел несправедливата присъда и вли- зането си в тъмницата? Благодарение на кои духовни качества на св. Йосиф Бог го освобождава от тъмницата и го възнаграждава? 4. Коментар на казус в клас Направете самостоятелен прочит на казуса. След това един от вас да го прочете на глас, а останалите да го изслушат. Обсъдете на какъв проблем е посветен този казус. Какъв е случаят в казуса? Отговорете на въпросите след текста. Представете си различни вари- анти на ситуацията, която да доведе до постигането на разнообразни отговори и решения. Според вас била ли е чута молбата на грешница- та и влязла ли е в храма заедно с другите бого- молци? Кое подбудило Мария да остави пътя на греха и да застане на пътя на спасението? По какъв друг начин е могла да реагира Мария? Какъв е поучителният и същевременно утешителен урок от житието на св. Мария Египетска за всеки съгрешил християнин? Напишете кратък отговор на въпроса: Защо никога да не се отчайваме за своето спа- сение? Лествица Благонравие Любомъдрие ЛЕСТВИЦА Св. Мария Египетска се моли на Божията майка за милост. Икона от храма, изграден на мястото на молитвата, близо до Божигробския комплекс в Йерусалим, от края на V в. Силен е грехът със своите съблазни, но благодатта Божия е безкрайно по-силна. Тя навред търси човека-грешник и го зове към покаяние. В петата неделя на Великия пост св. Църква представя пред нас подвига на преподобна Мария Египетска. В младостта си тя водела безнравствен живот. Всичко принесла в жертва на греха: и красотата, и свежестта на младежките си сили, и душата, и тялото си. На празника Кръстовден Мария била в Йерусалим. Като всички християни искала да влезе в светия храм на Божи гроб. Някаква невидима Сила обаче не я допуснала и всичките ѝ опити завършвали безуспешно. Мария изпаднала в ужас. Сега тя почувствала цялата гнусота на своето падение. На стената в притвора на храма се намирала икона на св. Богородица. С горчиви покайни сълзи Мария коленичила пред усърдната Застъпница на християнския род, за да изпроси нейната всесилна помощ. Обещала да се промени изцяло и да посвети занапред своя живот на нея и на нейния божествен Син.

НЕ КРАДИ (за упражнения и практически дейности ) 4.6. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ „Не кради.“ (Изх. 20:15) ОСМАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД е пряка забрана да се присвоява каквато и да е чужда собственост, вещ, право или живо същество. Както в древността, така и днес кражбата може да има най-различни форми: от брутална, свързана с насилие, измама, до фина – прикрита с лицемерие, под маската на показна вяра или прикрита от закона. В своята най-крайна форма кражбата може да доведе до още по-страшно престъпление – убийство и самоубийство. Кражбата е поредната забрана, която е в логическа връзка с останалите забрани в Декалога. Тя е равнопоставена на тях и е гнусота пред Бога. Съответно се наказва като тях (срв. Зах. 5:3-4). ЗАДАЧА 1. Открийте невярното твърдение, без да отбелязвате в учебника.. Кражбата е: ЗАДАЧА 2. Намерете и прочетете в Свещеното Писание на Новия Завет изобличението на кражбата в думите на св. апостол Павел (Рим. 2:21-22, 1 Кор. 6:9). Наравно с извършителите на кои други грехове апостолът поставя крадците? а) породена от неблагодарност към Бога за това, което имаме. Тя произлиза също и от завист към ближните, от алчност да придобием техните блага; б) проява на егоизъм; крадецът се облагодетелства за сметка на другите хора, без да го е грижа за болката и вредите, които им нанася; в) духовна слепота, неосъзнаване, че Бог вижда всичко (Притч. 15:3) и крадецът ще понесе последиците от делата си; г) нарушение на Божия заповед, която няма пряка връзка с останалите забрани в Декалога. Св. апостол Павел 136

137 ЗАДАЧА 3. Открийте съответстващото на всяка от формите на кражба описание. ЗАДАЧА 4. Разделете се на три групи. Прочетете текстовете, отнасящи се до грехове против осмата Божия заповед, които се определят като кражба от обществото. Обсъдете в групата съдържанието и отговорите на въпросите. Изберете говорител на групата. Нека той/тя да прочете текста пред класа и да представи резултата от груповата работа. Форми на кражба Описание Явна кражба на частна собственост Крадецът извършва незаконна сеч в чужда гора с цел печалба от продажбата на дървесина; възползва се от факта, че истинският собственик още не е получил от общината документите си за собственост върху гората. Тайна кражба чрез хитрост и измама Крадецът присвоява пари, коли, вещи от дома, авторски права, произведения на науката и изкуството, земи, домове. Извършителят обикновено е личност с ниско нравствено съзнание. Той е с притъпена съвест и безскрупулно поведение. Безразличен е към добруването и правата на ближните. Кражба, скрита зад маската на закона Човек, който смята себе си за добър християнин, редовно посещава богослужението, изпълнява всички изисквания на Църквата. Той обаче лишава от грижа и внимание семейството и близките си. Злоупотреба чрез лицемерна вяра и праведност Крадец, който се надява, че няма да бъде забелязан и всичко ще му се размине. Краж- бата приспива съвестта на извършителя. Ако работата му дава достъп до данни на клиенти, той злоупотребява. ПЪРВА ГРУПА ВТОРА ГРУПА ТРЕТА ГРУПА Обяснете какво представлява подкупът. Проследете в кои сфери е разпространен този грях. Обсъдете защо в извършването на това деяние няма невинни. Обяснете какво представлява лихварството. Проследете възможните причини за появата на лихварството. Обсъдете защо печалбата, получена от непосилна лихва, е грях. Кражби от обществото, съчетани с измама, могат да се случат на мястото, където човек работи: например, продавачът подправя теглилките; търговецът мами с качеството на стоката; предприемачът укрива данъци. Тъй като такава кражба не е обвързана с пряка измама по отношение на отделен човек, а е безлична, крадецът не изпитва чувство за вина или го е притъпил в себе си. При този вид кражба съвестта на човека е „приспана“. Подкупът също е кражба от обществото – подкупва се човек, представляващ обществена институция, за постигне на лични цели. Тя се осъществява между двама или повече души. В извършването на това деяние няма невинни: и даващата, и приемащата страна извършват грях. Искането/даването на подкуп се среща на всички нива на обществения живот. Другото му име е корупция или поквара. Лихварството е вид дейност, осигуряваща пари от страна на длъжник за неговия кредитор. Пpедоcтавят се паpи назаем cpещy пpоцент (лихва), който се явява печалба от даването на заема. Лихварството понякога е практика за извличане на средства от материално затруднени хора, като взетият заем се товари с непоносима лихва. От християнска гледна точка получаването на пари от лихва, придобити без положен тpyд, е неприемливо. Обяснете какво е кражба от обществото, съчетана с измама. Проследете какво определя тази кражба като безлична. Обсъдете защо извършителят не счита деянието си за грях.

ЗАДАЧА 5. Определете какъв вид кражба е всеки от посочените примери. ЗАДАЧА 6. Особено опасно е духовното светотатство. То се случва, когато човек обещава нещо на Църквата, на ближния си, но след това се разколебава и не изпълнява обещанието си. Обещаното пред Бога е дълг. То вече не е собственост на този, който е дал обещанието. Неизпълнението му е кражба. По-добре е човек да не обещава, отколкото да обещае, а да не изпълни. ЗАДАЧА 7. Прочетете въпросите по осмата Божия заповед, върху които може да се разсъждава преди изповед и обмислете вашите отговори, без да отбелязвате в учебника. Банков служител ограбва банката си; Безработен, болен или беден човек е взел в безизходицата си назаем 200 лв. и трябва да ги върне с непосилна лихва – примерно 250 лв.; Санитар краде медицински материали от болницата; Служител не плаща дължимите данъци или не работи толкова, за колкото му се заплаща; За постигане на лични цели се дава подкуп, но това е в ущърб на конкурентите и така се ограбва възможността им за успех; Иманяр си присвоява археологически находки. Въпроси за размисъл Присвоявал ли си чужди вещи? Ставал ли си съучастник в кражба, купувайки откраднати вещи? Връщал ли си намерена вещ на собственика? Случвало ли ти се е да вземеш нещо от приятел, а после да забравиш да го върнеш? 4.6. Знаете ли, че... Светотатството е свързано с обири и поругаване на манастири, храмове, параклиси, молитвени места. Освен събраните като дарения пари, се крадат ценни и осветени богослужебни предмети: кръстове, евангелия, потири, икони и пр. Старославянската дума татъ означава крадец. От нея произлиза понятието светотатство – оскверняване или кражба на светини. Прочетете Деян. 5:1-11 и обсъдете постъпката на Анания и съпругата му Сапфира, които заявили, че даряват на Църквата средствата от продажбата на нивата си, но скрили истинската цена. Каква участ ги постигнала? 138

139 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Съставяне на кръстословица. Съставете кръстословица в тетрадките си, като формулирате въпроси към ключови думи от текста. Подредете хоризонтално отговорите така, че при правилна работа да получите вертикално забраната в осмата Божия заповед. ДЕЙНОСТ 2. Прочетете текста и по дадените опорни думи съставете мисловна карта. С нейна помощ направете изводи относно формите на борба против егоистичното отношение към света, което може да доведе до извършване на кражба. Опорни думи: възпитание на волята, трудолюбие, честност, благотворителност, обет за нестяжание, монашество. По-лесна е борбата срещу видимата, външната страна на кражбата. С това се занимават полицията и съдебната система. По-трудна е борбата с невидимата склонност към кражба. Това е борба с егоизма и личните страсти, които карат човека да вземе наготово нещо, което не е негово. Особено полезно за успеха в тази борба е християнското възпитание на човека – още от дете всеки от нас трябва да знае, че кражбата е грях и че със съблазънта трябва да се борим още в мислите си. Длъжни сме да очистваме помислите си, за да не извършим каквато и да било злина. Бог ни съветва така: „Грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него“ (Бит. 4:7). Възпитанието на волята във всяко добро и в трудолюбие допълнително укрепва човека да бъде винаги честен, да върши благотворителна дейност, да проявява милосърдие. Висша форма на борбата против егоистичното отношение към света се открива в православното монашество. Един от обетите, които монасите и монахините дават, е за нестяжание – обещание пред Бога за отказ от всяка собственост. Това е път към съвършенство (Мат. 19:21). Сливенски митрополит Йоаникий Неврокопски митрополит Натанаил († 2013 г.)

140 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 4. Коментар на казус в клас. Отговорете на въпросите след текста и се опитайте да съпреживеете проблема в казуса като реални участници в него. Обсъдете на какъв проблем е посветен този казус. Кои са главните герои в него? Какъв е случаят в казуса? Ангел и Георги са приятели. И двамата са шестокласници, но учат в различни училища. Получават задача да изпълнят индивидуален учебен проект по сходна тема. Ангел харесва идеята за проект на Георги. Двамата оформят крайния вариант на проекта и накрая всеки от тях го предава като своя индивидуална работа. Допустимо ли е сътрудничеството между Ангел и Георги при условие, че задачата е поставена за индивидуална работа? Какви според вас са причините двамата съученици да не се съобразят с инструкциите на своите учители? Защо всеки от тях предава общия проект за свой, без да посочи участието на другия? Според вас как се е почувствал Георги, ако представеният от Ангел проект е получил по-висока оценка? Как бихте постъпили, ако някой друг предаде ваша или обща работа като своя? Обобщете изказванията и направете колективен заключителен коментар, като в изводите си откроите връзката с изучаваната тема на урока. За любознателните... Днес често ставаме свидетели или научаваме за един особен вид кражба – плагиатството. Случай на плагиатство има тогава, когато някой без позволение на автора копира и издава от свое име негови творби. Плагиатството не се отнася само до конкретни творби, но и до кражба на идеи, проекти и др. Правилното ползване на чужд труд изисква съответното разрешение от автора и точно посочване на използваните източници. Това се отнася за работата и на учениците, и на студентите, които трябва да са почтени при използването на чужди материали. ДЕЙНОСТ 3. Запознайте се с новината за кражба на две икони от столичен храм. Обсъдете защо се определя като светотатство такава кражба, при която човек посяга на светини в храма (свети мощи, икони, църковна утвар и др.). Потърсете и други подобни новини. Какви според вас могат да бъдат последиците от такива деяния? ВЪЗРАСТНА ЖЕНА ОТКРАДНА ДВЕ ИКОНИ ОТ СТОЛИЧНИЯ ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА“ Две икони бяха откраднати от столичния храм „Света Троица“. На кадрите от охранителните камери се вижда възрастна жена, която прибира църковните изображения в чанта, предава БТВ. Свещеникът в храма – Александър Лашков, моли жената да върне откраднатото, защото иконите са подарък от миряни, макар да нямат голяма стойност. „В нея, в църквата, на иконата идват да изплакват тъгите си, да изказват молбите си и да се обръщат по най-съкровен начин към Бога. И да дойдеш в църква, да откраднеш, да вземеш, разби- ра се, това се казва „светотат- ство“. „Тат“ на църковнославянски, на старобългарски значи „крадец“. „Светотатство“ значи „кражба от светото място“, обясни све- щеникът Александър Лашков. Той е готов да изповяда греха на жена- та, ако тя върне откраднатите икони и се покае за действията си.“

НЕ ЛЪЖЕСВИДЕТЕЛСТВАЙ (за упражнения и практически дейности ) 4.7. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Изработете определение за лъжесвидетелство. Свържете предложените антоними в изречения, които да изказват верни твърдения: „Не лъжесвидетелствувай против ближния си.“ (Изх. 20:16) ДЕВЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД се отнася пряко до лъжата. Лъжата е опит неистината да се представи за истина. Господ Иисус Христос изрично сочи извора на лъжата. Това е дяволът (от гр., клеветник), първият паднал дух, който в зората на човешката история подмамва хората да вкусят от забранения плод в райската градина. За него Спасителят казва: „той е открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата“ (Йоан 8:48). Лъжесвидетелството е клевета, дяволът е негов баща. Когато човек лъже, той следва примера на клеветника (дявол) и попада под негов контрол. Лъжата е създала пропаст между човека и Бога и е породила много беди в историята на човечеството. За православния християнин лъжата е тежък грях. Дори и на шега не бива да лъжем, защото, без да желаем, може да нараним ближния си. Погледната от този ъгъл, шегата се оказва много сериозно нещо. Свети апостол Павел е категоричен: „Като отхвърлите лъжата, казвайте истината всеки на ближния си, понеже сме членове един другиму“ (Еф. 4:25). Лъжесвидетелството е преди всичко юридическо понятие и в съда се счита за престъпление. Обикновено в съда, когато се води дело, се призовават свидетели, с чиято помощ съдията трябва да стигне до истината. Когато обаче такъв свидетел, воден от свои или чужди интереси, прикрива истината, представя я по изкривен и неверен начин, това негово деяние е лъжесвидетелство. истина неистина свидетел лъжесвидетел свидетелство клевета искреност лицемерие Знаете ли, че... Някои хора, за да защитят определена лъжа, неправда, свой или чужд порок, спекулират със заповедта: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Но не от смирение, не от милост към ближните, а за да избягат от отговорност, да оправдаят съвестта си и да продължат да грешат заедно с другите. Такова поведение е изобличено от св. апостол Павел: „Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?“ (2 Кор. 6:14). Християните не осъждат ближните си, но и не се съгласяват с греха. Те се противопоставят на греха с чистота, лична отговорност и живот в съгласие с учението на Църквата. 141

ЗАДАЧА 2. Прочетете текста и разкажете за отношението към лъжесвидетелството в Стария Завет. Помислете какви са посланията. Запишете ги в тетрадката си. В Стария Завет наказанието за лъжесвидетелство е сурово, защото то може да навреди на невинни хора, да доведе до физически и психически травми в живота им и дори да го разруши. В това отношение словото Божие е категорично: „Лъжесвидетел не ще остане ненаказан, и който говори лъжа, не ще се спаси“ (Притч. 19:5); „лъжесвидетелят ще загине“ (Притч. 21:28). Първият съдия на еврейския народ е бил светият и мъдър пророк Мойсей. Той винаги е отсъждал според Божията истина. Днес отговорността на съдиите също е много голяма. Защото, ако съдията съди не по съвест, не според Божия закон, той се превръща в оръдие на несправедливостта. Но Бог се грижи за невинните и онеправданите. „Наистина ли говорите правда вие, съдии, и справедливо ли съдите вие, човешки синове?... ще каже човек: наистина има плод за праведника! и тъй, има Бог, Който съди на земята“ (Пс. 57:1, 12). В Евангелието Господ Иисус Христос категорично приема лъжесвидетелството, като казва: „от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули: това осквернява човека“ (Мат. 15:19-20). Старозаветната заповед против лъжесвидетелството е препотвърдена от св. апостол Филип (Рим. 13:9). Пример за използването на лъжесвидетели е самият процес срещу Господ Иисус Христос (Мат. 26:59-61; Марк 14:55-60). Лъжесвидетелството е произнесена от подсъдимия присъда спрямо лъжесвидетеля. То е съгласие да се подмени истината с неистина и лъжесвидетелят сам става съдник. Така нарушава старозаветната заповед, която включва в себе си и забраната да се лъжесвидетелства: „Не съдете, за да не бъдете съдени“ (Мат. 7:1). Нямаме право да заставаме на мястото нито на земните съдии, нито на Небесния Съдия – Бога. Още повече това важи за даването на отсъда за духовното състояние на нашите ближни – дали са грешни, доколко са грешни, в какво съгрешават и пр. Ние самите не знаем всичко и грешим често – затова не бива по никакъв начин, съзнателно или несъзнателно, да заемаме престола на Всезнаещия, Вселюбящия и Всеправеден Съдия. Само в Неговата божествена ръка са върховната власт и неправедният съд. ЗАДАЧА 3. Открийте 7 грешки по темата „Лъжесвидетелството в Новия Завет“. 142 Иисус Христос – праведният Съдия (2 Tим. 4:8) храм „Рождество Богородично“, Рилски манастир

143 Христос на съд при юдейския първосвещеник ЗАДАЧА 4. Използвайте духовно-нравствени ориентири при описание на деветата Божия заповед. Припомнете си съдържанието на Божията заповед: „Не лъжесвидетелствай против ближния си...“ С извършването на кои добродетели е свързана заповедта? Кои са най-често срещаните грехове при нарушаването на заповедта? Какво е духовното значение при спазването на тази заповед в живота на християните? ЗАДАЧА 5. Различете видовете лъжа, като прочетете въпросите, по които може да се разсъждава преди изповед. Обмислете вашите отговори, без да отбелязвате в учебника. Въпроси за размисъл по деветата Божия заповед преди изповед Представяли ли сте съзнателно неистина за истина и подбуждали ли сте някой друг да лъже? Лъгали ли сте несъзнателно от лекомислие? Обвинявате ли другите за собствените си грешки? Клеветили ли сте някого, за да бъде наранен или унижен, без да сте сигурни в истинността на твърденията си? Използвате ли ласкателства, за да спечелите нечия симпатия? Лицемерничите ли, за да спечелите одобрението на другите? Критикувате ли някого чрез чужди твърдения, без да сте проверили дали това е истина? Подигравате ли се на другите за техните недостатъци? Случвало ли се е да разпространявате клюки?

144 ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ ДЕЙНОСТ 1. Прочетете текста за отношенията истина-лъжа. Обсъдете съвместно каква е духовната значимост на разсъдителността в живота на християнина. ДЕЙНОСТ 2. Лъжесвидетелстването е свързано с изричане на лъжи и клевети. Но човек носи отговорност пред Бога и за изпразнените от смисъл разговори, а дори и за отделната дума – ненужна, необмислена или обидна. Намерете и прочетете Мат. 12:36-37, Еф. 4:29, 5:4 и Рим. 14:12. Обсъдете на какво ни учи Свещ. Писание по отношение на отговорността пред Бога за всяка излишна или лоша дума. ДЕЙНОСТ 4. В старозаветния разказ за Соломоновия съд (3 Царств. 3:16-28) виждаме св. пророк и цар Соломон да се изправя като съдия пред нравствена дилема, породена от лъжесвидетелство. Прочетете текста и отговорете на въпросите: На какъв проблем е посветен библейският текст? Кои са главните образи в него? Какъв е съдебният казус? ДЕЙНОСТ 3. Следвайте целенасочено през следващата седмица основните стъпки на борба против греха на лъжата, след което споделете как сте се справили. ВТОРАТА СТЪПКА за избяг- ване на лъжесвидетелства- нето е човек да внимава над помислите си – да не замисля нищо зло и лъжливо против ближния си. ТРЕТАТА СТЪПКА за изпълняване на деветата Божия заповед е човек да внимава къде, как, какво и пред кого говори. Той може да стане лъжесвидетел без дори да осъзнава – например, ако напише или изрече пред други хора неверни или необмислени твърдения по адрес на някого. За говорещия тези думи може да нямат особено значение, но да станат повод за подигравки или нападки към обсъждания човек. В такива случаи „езикът е мъничък член, но големи работи говори. Ето, малък огън, а колкава гора запаля; езикът е огън, украшение на неправдата“ (Иак. 3:5-6). Затова св. апостол Иаков предупреждава: „Ако някой от вас мисли, че е благочестив, но не обуздава езика си, а мами сърцето си, неговото благочестие е суетно“ (Иак. 1:26). ПЪРВАТА СТЪПКА за спазване на деветата Божия заповед е човек да се моли на Бога – Той да му помогне праведно да мисли и правилно да говори. Сам Иисус Христос е обещал такава духовна помощ на вярващите (Мат. 10:17-20). Съдът на цар Соломон, (худ. Николай Ге, 1854 г.) В какво се изразява мъдрият Соломонов съд? Защо Соломон е отсъдил така? Какво е впечатлението ви от описаната случка. Какви чувства буди тя във вас? Разгледайте изображението и открийте коя част от разказа е вдъхновила художника. Да бъдем искрени и честни с близките, приятелите си и с всички хора… В човешкия живот съотношението истина-лъжа има изключително значение. То определя качеството на живот в семейството, в обществото. Нужна е разсъдителност, за да преценяваме кога е нужно да казваме истината, кога можем временно да я премълчим и как да свидетелстваме за истината без да нараняваме или ощетяваме ближните си. Например, новина за трагичен случай в семейството може да се каже по-късно и с известна подготовка на близките, за да не ги шокира тя, да не ги разболее или погуби. И обратното, ако премълчим пред приятелите си истината за вредата от наркотиците, те може да омаловажат опасността от тях и заради нашата малодушна тактичност да станат зависими. Тогава ще се окажем съучастници в грешния им избор, защото вместо да им кажем „Спри!“, ние мълчаливо сме се съгласили с риска, на който приятелите ни са се изложили. Това има предвид и св. апостол Павел, когато ни съветва: „И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате: не като неразумни, а като мъдри, като скъпите времето, защото дните са лукави. Затова недейте бива неразсъдливи, а разпознавайте, що е воля Божия“ (Еф. 5:15-17).

НЕ ПОЖЕЛАВАЙ ЧУЖДОТО (за упражнения и практически дейности ) 4.8. ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ ЗАДАЧА 1. Сърцето като извор на живота и на греха „Не пожелавай жената на ближния си; не пожелавай дома на ближния си, нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти.“ (Изх. 20:17) ДЕСЕТАТА БОЖИЯ ЗАПОВЕД е завършек на Декалога. Тя, от една страна, донякъде обобщава предишните заповеди, свързани с отношенията между хората. А от друга, е преход към по-нататъшните по-детайлни закони и правила, които Бог чрез Мойсей установява за еврейския народ. Тази Божия заповед е извор на информация за семейните и социалните отношения, които съществуват в тогавашното общество. След грехопадението най-големите поражения на човека са нанесени в неговото сърце. Там се е загнездил грехът и от там той изкушава целия човек. За старозаветното разбиране сърцето е централен орган. То е център на човека – на физическия, душевния, духовния му живот – едновременно реалност, но и символ. Много текстове в Свещеното Писание поставят акцент именно върху сърцето. Разгледайте изображението. Какви мисли буди то във вас? Представете своето разбиране за идеята на художника. 145

ЗАДАЧА 2. Прочетете цитатите, свързани с библейското учение за сърцето. Изберете един от тях и обосновете избора си в писмен вид. Представете обосновките си и ги сравнете помежду си. ЗАДАЧА 3. Сърцето е извор на желанията Десетата Божия заповед йерархически подрежда структурата на старозаветното семейство, мястото на хората и притежанията в него, и в обществото. На първо място забраната се отнася до пожелаването на съпругата на ближния. Тази част е пряко свързана със седмата Божия заповед. Днес тя се отнася равнозначно за двамата съпрузи. Това греховно желание на сърцето може да доведе до разтрогване на брачните връзки, до отмъщения, насилия и дори убийства. Прочетете разказа за греха на св. цар Давид в 2 Цар. 11-12 и проследете причината за взетото от него решение. До какви последици е довело желанието на царя за притежаване съпругата на ближния? Как е бил изобличен от Бога чрез пророк Натан и какво тежко наказание е понесъл (2 Цар. 11-12)? Знаете ли, че израз на дълбокото му покаяние за този грях е съставеният от него петдесети псалом? 1) В сърцето е истината: „Оня, който ходи непорочно, върши правда и в сърце си говори истина“ (Пс. 14:2), но в сърцето е и беззаконието: „В сърце си кроите беззаконие...“ (Пс. 57:3). 2) В сърцето са изворите на живота: „От всичко, що е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притч. 4:23), но там се е настанил и грехът. 3) Най-съкровеното желание на св. цар Давид е Господ да очисти сърцето му: „Сърце чисто създай в мене, Боже“ (Пс. 50:12). 4) От сърцето се раждат помислите – добрите и лошите. Когато е превзето от греха, „от сърцето излизат зли помисли, убийства, прелюбодеяния, блудства, кражби, лъжесвидетелства, хули“ (Мат. 15:19). 5) Идеал за християнина е чистотата на сърцето: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“ (Мат. 5:8). 6) Бог е единствен, Който знае състоянието на човешките сърца: „Бог знае вашите сърца“ (Лука 16:15). 7) Чрез сърцето си човекът влиза във връзка със Светия Дух: „Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни“ (2 Кор. 1:22); „Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син“ (Гал. 4:6). 4.8. 146

147 ЗАДАЧА 4. Прочетете текста и отговорете на въпроса: кои са съвременните измерения на десетата Божия заповед? Съставете разширен план. ЗАДАЧА 5. Прочетете текста за отношението на християнина към чуждата собственост и го пресъздайте със свои думи, като си помагате с предложените схеми. От днешната действителност се вижда до какво води осъществяването на дадено греховно желание. Последиците са: вражди в семейството, насилие, разводи, т. е. разбити семейства и животи. От всичко това най-много страдат децата, а като следствие – и цялото общество. Актът на пожелаване на чуждия съпруг или съпруга, на чуждия дом и пр., се корени в греховната нагласа на сърцето и слабата му бдителност. То не гледа към Бога, не внимава върху себе си, а е устремено към преходни неща. То се е покварило и е пленено от егоистични помисли и желания – покорило се е на плътта и алчността. Така се слага началото на верига от грехове, които водят до смърт, както пише св. апостол Яков: „Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след това похотта като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт“ (Иак. 1:14-15). Похотта води към разруха не само на семейството, но и на самия човек. Човешкото тяло е храм на Светия Дух (1 Кор. 6:19), затова то не трябва да се омърсява. Обратното на похотта е стремежът към съвършенство (Мат. 5:48). Това означава, че на човека е вменено да се стреми към светост, постоянно да пребивава в Божията светлина, да изпитва чувство на блаженство от близостта си с Бога, Който е абсолютно свет. Такова чувство са изпитали апостолите на Иисус Христос при Неговото Преображение (Лука 9:33). Пожелаването на чужда собственост най-често е мотивирано от завистта. Тя се настанява в сърцето и постоянно безпокои ума на завистливия човек, като подтиква волята му към действие. Завистта е причина за грехопадението и смъртта. Дяволът завижда на Бога, че е Бог, но и на човека – че е сътворен по Божий образ и подобие, и че му е дадена власт над творението. Затова дяволът подмамва Адам и Ева да изневерят на Бога (Прем. 2:23-24). Пример за такава завист е и разказът за св. Йосиф и неговите братя. Те го продават, защото не могат да понесат любовта на баща му към него (Бит. 37). Пожелаването, породено от завистта, има различни форми на проява. То може да е израз на желанието да бъде откраднато това, което другият има, но може да довеОПОРИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА РАЗШИРЕН ПЛАН 1. Прочетете внимателно текста. 2. Разделете го на смислови части. 3. Прочетете всяка част поотделно и я озаглавете като точка от плана. 4. Където е необходимо, формулирайте подточки. 5. Проверете дали правилно сте отразили в плана най-важното.

ЗАДАЧА 6. Прочетете въпросите по десетата Божия заповед, по които може да се разсъждава преди изповед. Обмислете вашите отговори, без да отбелязвате в учебника. 4.8. де и до желание чуждото да бъде повредено, разрушено или напълно унищожено. Днес има много такива случаи, за които медиите ни информират: отравяния, заливане с киселина, опожарявания, взривявания, незаконна конкуренция и фалиране на чужди фирми с цел лично обогатяване и др. Борбата срещу пожелаването е изключително трудна. Тя не може да се предотврати само с юридически средства, тоест със закони, забрани, заплахи и наказания. Тя изисква преди всичко възпитание на сърцето и ума в правилно отношение към ближните, към собствеността и към заобикалящата среда. Православният християнин постига това чрез самонаблюдение, т.е. чрез внимание над себе си. Той трябва да възпитава своята воля и характера си, като се въздържа от всякакво зло (1 Сол. 5:21-22). Необходимо е от най-ранна възраст децата да се възпитават в умението да разграничават добро от зло, позволено от непозволено. Трябва да приемат за нормално спазването на Божия ред, а нарушаването на реда – за неприемливо. Хората следва да знаят и за последиците от неизпълнението на заповедите. Въпроси за размисъл Завиждате ли за щастието, успеха или богатството на другите? Чувствате ли се непълноценни, ако не притежавате нещо, което имат другите? Благодарни ли сте за това, което имате? Забравяте ли за тези, които са ви направили добро? Демонстрирате ли притежанието на луксозни вещи пред хора, които се намират в затруднено материално положение? Правите ли неща в полза за другите, или се фокусирате само върху собствените си интереси? ПОЖЕЛАВАНЕ НА ЧУЖДА СОБСТВЕНОСТ Воля действие Форми на прояви Желание да повредиш нещо чуждо Желание да откраднеш от другия ГРЕХОПАДЕНИЕ Възпитание на сърцето и ума Възпитание на волята и характера Спазване на Божиите заповеди ДУХОВНА ПРОМЯНА Мотив завист 148