Павлина Николова, "Минали животи и хипнотична регресия по метода на Долорес Кенън"

Павлина Николова

Минали животи и хипнотична регресия по
метода на Долорес Кенън

*

Избрани преводи от книгите на Долорес Кенън
*

Личен опит
*

Добре дошли в информационния блог посветен на регресията в минали животи и
живота между преражданията, на търсенията на човешкия дух. Тук ще намерите
споделени случаи на хипнотична регресия, връщане в минали животи и живот между

преражданията, осъществени по метода на Долорес Кенън от нейн ученик.
Всички лични материали и преводи, разкази и споделени сънища, които се публикуват
тук са насочени да помогнат на всеки един от нас да опознае малко по-добре самия себе

си, преживяванията и изпитанията на душата в тази човешка опитност, тук на
земята.

Павлина Николова – practitioner at Dolores Cannon's Quantum Healing Hypnosis
Professionals

http://dolorescannonbg.blogspot.com/

Тази книга се разпространява абсолютно свободно в интернет. Никой няма право да ви
таксува за прочита или да реализира печалба от продажба. Тя е написана като
обществена услуга. Авторите няма да получат никакво възнаграждение.

2

Съдържание:

От автора........................................................................................................................................ 4
Същност на хипнотичната регресия (моят начин на работа)
1. Какво е регресия?..................................................................................................................... 10
2. Какво представлява регресията като процес, методология, условия за осъществяване....... 11
3. Ползи и резултати получени при регресия............................................................................. 15
Избрани преводи от книгите на Д. Кенън
"Между смъртта и живота" – най-честото описание на смъртта и урока на болката................ 16
Преодоляването на страха, болката и преминаването отвъд..................................................... 20
Посрещачите в отвъдното, смяната на класната стая и защо има живот след смъртта............ 25
Личен опит
Хипнотична регресия – пътуване из Духовния свят,
за сънищата, децата, мисията на душите на земята.................................................................... 32
Хосе Силва – "Планетата е като едно летище – на всяка минута хиляди души
кацат на Земята, докато хиляди други си тръгват.".................................................................... 52
Духовно пространство................................................................................................................. 54
Сънища с послания, символи, колибри...................................................................................... 56
Капка от светлина – една регресия за сила, смелост и мисия да катализираш
промените у другите, за борбата с егото и мъдростта в отношенията...................................... 62
Разговор с душа преживяла обсебване, за самоубийството, агресията и опита
да контролираме партньора си, изпитанията по "бързия" път,
една необикновена среща с неочакван край............................................................................... 89
Грег Брейдън
1. Грег Брейдън – седемте огледала на Есеите......................................................................... 121
2. Грег Брейдън – Милано 2007 – един уникален семинар...................................................... 122
Как сами да развием общуването с духовния свят и да се научим
да разчитаме знаците................................................................................................................. 127
Пътуване в миналото – мъдростта на Наблюдателите,
регресията на една силна душа.................................................................................................. 133
Една регресия разказана и коментирана от първо лице........................................................... 153
Историята ма една индианска жрица – 1.................................................................................. 184
За случайните и неслучайни срещи.......................................................................................... 207
Защо искаме регресия, какъв е смисъла.................................................................................... 209
Регресия във времето, само спомени или активация на различни програми.......................... 214
Една Космическа Одисея – Автентичен запис от хипнотична регресия................................. 220
Някои въпроси на читатели – ЛЕЧЕНИЕ чрез регресия.......................................................... 223
Препоръчано от Павлина Николова.......................................................................................... 227

3

ОТ АВТОРА

За да живее пълноценно и щастливо всеки човек се нуждае от някаква концепция,
философия на живота, от вяра в нещо. За някои от нас тази концепция обхваща
именно въпроси като
"Кои сме и от къде сме дошли?"
"Има ли прераждане?",
Безсмъртна ли е душата?",
"Кой и защо ни е създал?",
"Има ли живот на други планети?",
"Къде е истинското ми място?" и т.н.

Тези вечни въпроси занимават човечеството от древни времена до днес, макар че
някои хора ги търсят смело и открито, докато други не признават, но подсъзнателно
също търсят отговори.

Отговори могат да се намерят по много начини - чрез изследване на феномени като
преживявания на прага на смъртта, осъзнати сънища, прозрения по време на
медитация, регресивна хипноза, изследване на вярванията и легендите на т.нар.
Indigenous people (народи като Догоните от Мали, като американските индианци,
като наследниците на древните цивилизации в Латинска Америка, Нова Зеландия,
Африка, списъка е дълъг) - древни народи запазили културата си непроменена и до
днес, творби на редица автори, които в моменти на прозрение са се свързвали
именно с общото Поле на Съзнание и са описвали неща доказвани от науката едва в
следващите години.

Приканвам всеки сам да търси своите отговори и да използва интуицията и
вътрешното си усещане за да отсява истината от дезинформацията.

Животът е нещо много повече от това което виждаме, което можем да пипнем или
изследваме в лаборатория.

Както казва един високо уважаван от мен изследовател и гений - Хосе
Силва - "Планетата е като едно летище - на всяка минута хиляди души кацат на
Земята, докато хиляди други си тръгват."

Престоят ни на Земята за тези приблизително 100 години не е просто нещо
случайно, всеки един от нас идва с определено предназначение, цел и мисия, която
сам си е поставил за изпълнение.

Съществуват доказателства на различни изследователи в тази сфера - Д-р Майкъл
Нютън (изследване на живота между преражданията), Робърт Шварц ("Храбри
Души" - изследване на планирането и договореностите между душите преди
раждане), Долорес Кенън (практикува хипнотична регресия и издава над 15 книги с
изводи и прозрения достигнати по време на транс).

4

Душата, която е безсмъртна, знае какво е това предназначение и тази мисия, знае
задачите, които сме си поставили и целите, които искаме да осъществим.

За целите на усвояването на тези уроци, когато душата се всели във физическото
тяло на ембриона, спомените от съществуването й на безсмъртна душа в духовния
свят и спомените й от предишни въплъщения, биват заличавани, получава се ефекта
на амнезията.

Но дори с такава амнезия и във физическо тяло много от нас дълбоко в себе си
усещат кои са и от къде идват, спомените са в нас и ние можем да го
достигнем. Сънищата са едно от най-честите средства заприпомняне на
определени преживявания и подготвителни уроци в духовния свят, подготовка
нужна за развитието ни и изпълнение на призванието и целите ни в настоящия ни
живот. Понякога се получава дежа-ву - отново душата ни си спомня вече разиграна
ситуация или среща, защото до голяма степен ние се подготвяме за всичко в
настоящия си живот. Или пък срещате напълно непознат човек, който ви дава дълго
търсен отговор без да сте го питали и без да сте споделяли своите мисли.

Всички тези неща, всички тези докосвания са планирани за отключването на
определени спомени на душата, които са ви нужни на дадения етап от развитие и
изпълнение на мисията.

Често в моя живот това беше определена книга, която променя из основи
възприятието ми за света и околните. След което започнах да срещам онези
специални хора, които ми даваха поредния ключов елемент и така допринасяха да
вървя напред и да ставам по-уверена, да намирам пътя на моята мисия.

Моментите, когато тези знаци се появяват са много добре подбрани - най-често още
от дете, през ранния пубертет и вече когато човек започне зрелия си съзнателен
живот.

На всички млади хора, които тепърва преминават през този процес на намиране на
себе си и разбиране на себе си и начина, по който се чувстват, бих казала -
вслушайте се и чуйте онова, което вътрешния глас ви казва, обърнете внимание на
интересите си, не подценявайте нищо, всяко от тези неща може да ви изведе към
вашата мисия и призвание, изследвайте всичко, което ви докосва и вълнува сърцето
ви. Това е начина да намерите така желаните отговори. Не гледайте какво казва
обществото, съучениците, състудентите ви. И да търсите одобрението на околните
знайте, че това е обречена кауза, в повечето случаи те живеят в друг свят, техния
собствен и никога не биха ви разбрали напълно.

Но знайте, че съществуват и други млади хора като вас, които преживяват и усещат
живота по различен начин. Имам щастието да срещна неколкократно такива хора в
своя живот и точно в най-подходящия момент, когато аз самата съм имала нужда да
си припомня тази връзка. Всеки може да бъде учител на другия.

Всяко следващо поколение деца се ражда по-интуитивно от предходното и

5

информации някога достъпни само на ниво душа (и постижими в случаи при
регресии) сега стават по-лесно достъпни в сънищата ни, дори по време на
медитация или напълно будно състояние на съзнанието.
Не се подвеждайте под думата деца - визирам именно вас - някои от вас са около 40
годишни, други около 30, а все по често се срещат интуитивни и осъзнати младежи
на по 20тина години. Именно вас, които понякога сте се чувствали отритнати,
неразбрани, странни и не на място дори в собственото си семейство. Вас, които ви
вълнуват много повече въпроси за това кои сте и защо сте на тази земя, от къде сте
дошли...
Не е случаен интереса към духовното, древните цивилизации, живота извън Земята.
Всеки от нас идва със спомените си от преди и с всеки изминал ден воала закриващ
тези спомени изтънява.
В процеса на търсене на вашите лични отговори проверявайте всяка информация,
кара ли ви наученото да полетите и да се чувствате свободни, изпълнени с енергия и
мечти, с увереност в себе си и потенциала си, или напротив ви подтиска,
обезсърчава и отнема от енергията ви.
Запомнете златното правило - Всеки сам създава собствената си реалност!
Вярата ви в едно нещо го прави реално.
Не забравяйте, че притежавате най-голямата сила - да творите, вие сте създатели и
всеки, който се опитва да ви убеди, че от вас нищо не зависи греши или ви
манипулира.
Ето това е концепцията за живот, която действа в моя живот и която ми дава криле.

6

За да изградя успешно тази концепция не малка роля изигра и опита и
преживяванията ми свързани с практиката на Силва метод, изследванията ми по
теми като осъзнати сънища, свещена геометрия, древни цивилизации и истинския
произход на човека, съществуването на живот на други планети, връзката с духовния
свят и знаците в живота ни, езика, на който Вселената ни говори и напътства.

Един съвсем нов поглед и дълбочина ми даде хипнотичната регресия, която по
"случайни" неведоми пътища ме намери. Не може да се каже, че аз съм търсила
точно това. Търсех нещо което ще ми помага да помагам на другите. В онзи момент
знаех само за Силва метод и много исках да го изуча в дълбочина. Бях си пожелала и
бях молила за помощ да намеря пътя към духовното заради другите и заради себе
си, да намеря начин да съм полезна. (Вижте книгата на Мариана Илиева "Тунел,
светлина и още нещо..." - за начина на написване на такава молба до вашите
духовни водачи)

Синхроничностите ме отведоха на правилното място, синхронизираха така
обстоятелствата, че да попадна на правилната информация и да мога да си позволя
да последвам тези знаци.

Много е важно да се научи човек да разчита знаците по пътя си, да разбира
посланията от Духовния свят, които така или иначе се получават, но дали ние сме с
отворени сърца да ги усетим е друг въпрос. (Силва УлтраМайнд ЕСП Систем -
обучение създадено от Хосе Силва през 1997г. което покрива именно връзката ни с
духовния свят, как да се научим да следваме посланията на Висшия Разум и да
използваме интуицията си.)

Регресивната хипноза е един от начините човек да се вслуша в спомените на душата
си, да види общата картина като едно безсмъртно същество... и да разбере смисъла
на всичко.

Но за да достигнем до онази по-мъдра част от нашето същество е нужно да се
отнесем към процеса сериозно и с нужното уважение и разбиране. Авторитети като
Долорес Кенън и д-р Майкъл Нютън не случайно обясняват, че една хипнотична
регресия на човек трябва да трае над 3 часа без прекъсване.

От личния си опит се убедих, че колкото по-дълго трае една регресия, толкова
по-дълбоко можем да достигнем в спомените на подсъзнанието (там където се
съхранява информацията за минали прераждания) и Свръх-съзнането или Висшия
Аз (спомените на душата от Духовния свят и живота между преражданията).

Съществуват доста неверни твърдения за хипнотичната регресия.

Най-важното, което човек трябва да знае е:

- Колкото по-дълго продължи регресията, толкова по-задълбочено ниво се достига и
има по-голям шанс да се свържете със Свръх-съзнанието, с истинските спомени на

7

душата.

- Няма никаква опастност за човека в регресия.

- По време на хипнотична регресия човек е в променено състояние на съзнанието,
което може да се уподоби на дълбока медитация.

- През цялото време осъзнавате какво се случва и имате пълен контрол над
ситуацията.

- В една регресия може да се разгледа повече от един минал живот и това е нещото,
което спомага задълбочаването на нивото на съзнание на човека под хипноза.

- Задължително е преди всяка хипнотична регресия да има предварителен разговор,
в който терапевт и клиент да се усетят и опознаят взаимно. Доверието и степента на
отпускане, която се постига още в разговора са определящи за успеха на регресията.
Времето, което отделям за предварителен разговор непосредствено преди самата
регресия и от мой опит съм установила, че е достатъчно за настройване на
енергиите и подготовка, е около 2 часа и половина. Разбира се това варира и
понякога самия човек има нужда от по-дълго събеседване. Най-важната част от
работата на регресиониста се извършва именно в този предварителен разговор.
Голяма част от самото лечение на болезнени моменти от живота на клиента започва
още тогава.

- Успеха на регресията зависи и от желанието и готовността на клиента да се отвори
и да допусне терапевта до своята лична история. Всякакви задръжки и бариери
трябва да отпаднат.

- Хипнотичната регресия се извършва от двама - и регресионист и клиент имат равно
участие и трябва да си партнират за постигане на общата цел. Без сътрудничество от
страна на клиента е невъзможно да се постигнат каквито и да било резултати.

- Информацията, която постъпва е винаги премерена и точно толкова колкото
трябва към точно този момент от нашия живот. Ако ни вълнуват едни въпроси, а
получим отговори на други, значи те са по-важни от гледна точка на нашата душа и
на тях трябва да обърнем внимание в настоящия си живот.

Дълбоко в себе си ние знаем всички отговори, но често не допускаме това знание да
изплува и да стигне до съзнателния ум. Когато обаче това се случи казваме, че сме
получили прозрение - че разбираме смисъла на това или онова изпитание.
Разбирайки и осъзнавайки истинските причини за всяко нещо в живота ни помага да
преминем напред и да живеем без негативни чувства, без съжаление, тъга,
упрекване, обида, с едно по-дълбоко разбиране на себе си и участниците в нашия
живот, с чувство на състрадание и съпричастност към всички души дошли на земята
да се учат също като нас.

8

ТУК И СЕГА

Време е вече всеки от нас да поеме своята отговорност и смело да заяви мнението
си, да защити търсенията и копнежите си. Независимо от думите на "авторитетите"
помнете, че вие имате силата във вас и сте способни да градите светове.

Не се страхувайте, че сте различни.

Не сте сами и никога не сте били сами.

Време е...

Аз поставих началото за себе си

Павлина Николова

9

Същност на хипнотичната регресия (моят начин на
работа)

1. Какво е регресия?

Накратко за регресията
Хипнотичната регресия е процес за въвеждане на човек в специално състояние на съзнанието,
в което самият той има възможността лично да възприема и осъзнава информация за свои
минали животи, както и информация за пътят на душата между отделните прераждания.
Целите на този вид терапия на личността е изживяването на един личен път към себе си,
опознаване на душата извън рамките на настоящата ни жизнена опитност, възприемане на
една нова гледна точка и по-задълбочено разбиране на себе си, на отношенията с другите и
изпитанията в живота ни, откриване на личната мисия и призвание.
За постигане на това специално състояние на разширено съзнание не се използва хипноза.
Термина хипнотична регресия указва единствено, че в процеса се случва "регресия" -
връщане назад, в едно близко до съня състояние (Hypnos - сън, от Гръцки език), което обаче
се различава качествено от него.
Регресията се извършва в напълно будно състояние.
През това специално състояние на съзнанието всеки човек минава по естествен начин два
пъти дневно. Това е, когато се събуждаме сутрин и вечер на заспиване. Но престоя ни е
толкова кратък, че нямаме съзнателен спомен какво се случва.
Това е когато съзнанието ни преминава в Алфа (7-14 цикъла/сек) и Тета (4 - 7 цикъла/сек)
честоти на мозъчната вибрация.
Дълго време в научните среди се е смятало, че човек не може да остава съзнателен в тези две
честоти на вибриране на мозъка и че там се случва единствено спане и сънуване.

10

Един неук гений доказва именно обратното изследвайки възможностите на човешкия ум и
разработвайки система от упражнения, в която напълно нетрениран човек се обучава да се
задържа и да работи съзнателно, както в Алфа, така и в по-дълбокото Тета ниво на мозъчната
вибрация. Голяма част от днешните методи като НЛП, автохипноза, дистанционно виждане,
квантово лечение, и редица други методи и практики са здраво стъпили на основата която
Хосе Силва разработва преди 55 години.

Колкото и невероятно да звучи в действителност при хипнотичната регресия човек успява
напълно съзнателно да достигне до образи, сцени, събития от предишни негови животи, без
никакво използване на хипноза.

Това специално състояние на съзнанието може да се опише като свръх-будност или
концентрация на вниманието от вън навътре, като приближаване и изследване на области от
настоящия живот на човек като се премахнат времевите граници и се потърси причината
назад и назад и назад в най-подходящото време и място, свързано с настоящите изпитания.

2. Какво представлява регресията като процес, методология,
условия за осъществяване

Същност на регресията:
Когато работим и провеждам регресия вие не изпадате в безсъзнание, не заспивате, нищо от
този род… Състоянието на вашето съзнание в този момент, когато работим е подобно на
медитация, но в същото време доста по-различно, защото усещането е за свръх будност и
яснота на ума, а не е приспивно.

В това състояние чрез специален метод достигаме до спомени от миналото. Тези спомени
може да бъдат възприети по различни начини – вътрешно усещане, визуален образ и картина,
въобще посредством всички психични сетива…

За да стигнем до тези минали животи ние предварително подготвяме вашето подсъзнание да
ни сътрудничи като провеждаме един разговор преди регресията. Този разговор е много
важен.
Именно за да се насочим към това, което е нужно да видите, ние трябва да си поговорим за
вас , за живота ви досега, за миналото, за връзките между всичко, което ви се е случило
досега и начина по който сте се чувствали преди и сега. От една страна това споделяне и
вникване в настоящия живот спомага умът ви да се настрои на честотата на всички ваши

11

търсения, въпроси и копнежи; от друга страна като направим такъв анализ на настоящия ви
живот до момента и събитията, през които сте преминали ние по-лесно можем да свържем и
разберем какво послание носят образите видени по-късно в регресията.

Отговори директно се получават много рядко. Всеки човек би искал помощ и решение на
конкретни проблеми, но духовния свят не работи по този начин. Като цяло и информацията,
която ни се показва се дава от Висшия Аз на самия човек, защото Той най-добре знае кое му е
нужно, а понякога това е различно от желанията на самия човек.

Всеки образ и символ, който види човек е свързан по определен начин с него самия, значи
нещо за него самия и живота му.

Понякога му се показват нещата/енергията, която му липсва в живота и която трябва да си
набави.

Друг път се виждат животи съвсем различни от настоящия за да прецени и сравни настоящето
си положение с миналото и да може да оцени цялостно това, което има сега.

Всичко, което се случва в една регресия е толкова индивидуално, колкото са и хората
различни по своята същност. Всеки човек има вътрешни бариери резултат от натрупани
вярвания, четени книги и очаквания… все неща, които са изградили в ума му една представа.
Но това всичко е психичен товар, от който човек трябва да се освободи предварително.

Истинската опитност има малко общо с книгите. В повечето случаи там нещата се
генерализират като общо за всички, което е напълно грешно.

Колкото е по-затворен човек, толкова по-малко полза може да извлече от регресията. По
простата причина, че работата и резултатите се постигат в екип между мен и съответния
човек. Добрата комуникация, доверието и готовността да се надникне надълбоко в себе си са
основните изисквания за успех.

Няма абсолютно нищо, от което човек да се притеснява. От духовна гледна точка ние всички
без изключение сме живели най-разнообразни животи и никой не е нещо повече от другия,
никой не е лош или добър, независимо какви превъплъщения сме имали.

От друга страна нашите духовни водачи следят до човека да достигне само информацията,
която може да възприеме и осъзнае, която може да разбере. Никога не се дава повече от това.

Ето и самият процес в няколко стъпки:

За една регресия са нужни около 5-6 часа. Това време включва предварителен разговор, който
се провежда непосредствено преди сесията, и който настройва подсъзнанието на вълната на
всички въпроси, проблеми и решения, които интересуват човека. Този разговор е много
много важен.

Действително ние изграждаме доверието помежду си именно в предварителния разговор.
Регресията е нещо, което е най-успешно, когато цари пълно доверие в екипа. За това човек

12

трябва да е готов да говори за себе си, за живота си, за емоциите и чувствата си, за
предизвикателствата, които са му се случили. Анализирайки заедно всичко това, ние се
опитваме да го погледнем от всеки ъгъл и да синтезираме няколко важни за вас въпроса,
които по-късно в регресията можем да зададем.

Като използвам думата екип - имам предвид, че е нужно сътрудничество от вас. Аз
обикновено задавам много въпроси по време на същинската регресия, а вие ми отговаряте и
описвате всичко, което виждате, усещате, или всяко знание или мисъл, което просто така ви
се появи в ума. Всъщност информация идва по много различни начини при вас, така че е
много важно да я изричате и описвате веднага преди да е "отлетяла" и да сте я забравили.
Така колкото повече описвате, толкова повече информация ще има на записа, който правим
по време на сесията.

За самото въвеждане в по-дълбоките нива на съзнанието се използва визуализация на познати
неща и приятни красиви места. След което попадаме в най-подходящия минал живот, където
има важна информация за вас. С по-продължителното разглеждане на миналите животи,
нивото се задълбочава повече. Т.е. самите разходки в миналото действат като средство за
задълбочаване.

По принцип Долорес Кенън препоръчва да разгледаме 3 "минали" прераждания (може и да не
са минали). Тя го нарича "представителна извадка" - толкова, че да може да се намерят
достатъчно отговори. Но в зависимост от това какви и колко подробности виждате, ще решим
колко време да отделим и дали да минем всичките 3 живота или да се задълбочим в по-малко.

След разглеждане на важни моменти от миналия живот, ние се насочваме към последния ден
на този живот. Много ценна информация може да се установи от разглеждането на последния
ден и сцената на смъртта. Често пъти разбираме много за човека именно тогава, дали е живял
добре, доволен ли е, семейството му до него ли е, съжалява ли той за нещо, какво е научил от
живота си, с какви чувства си тръгва и т.н.

Сцената на смъртта обикновено се вижда като на филм, и обикновено е без подробности. За
да няма никакъв дискомфорт предварително програмираме, че ще се чувствате добре и
можете да сте страничен наблюдател. Винаги ви се дава да видите само толкова, колкото
можете да разберете без това да ви причини стрес. За това грижа имат духовните ни водачи,
без чиято помощ нито един образ не би преминал и стигнал до нас. Обикновено тези сцени са
доста по-обрани.

След като опише сцената прехвърлям човека малко по-напред, когато той вече е освободен от
физическото тяло и е в духовното.

Това е също много важен момент, след който обикновено следва интересна информация. Това
е времето, когато правим среща с духовния водач и го разпитваме за всичко, което е склонен
да ни каже, докато получим отговор на вашите въпроси. Разпитваме го и за прегледаните
минали животи и защо беше нужно точно те да бъдат показани, какви са уроците и поуките от
тях.

Има много индикации, че информацията, която получаваме е автентична. Една от тях е, че
13

мнението на човека по дадени важни за него въпроси преди регресията и нещата, които
говори той по време на регресията, се различават. Нещо, което ние като личност смятаме за
важно, чест пъти в регресията при разговор с духовния водач, ни се струва доста маловажно.

Друг признак за истинността на отговорите е едно нещо, което както казва Долорес е
единственото нещо дошло на земята от Духовния свят - хуморът. Колкото и странно да звучи
духовния свят обича шегите и смеха.

На трето място човек усеща емоции. Това е много добър признак, че нещо не е фантазия, а
действително има значимост и стойност за вас, макар и от миналото. Предимно се срещат
емоции на радост и тъга, тъга от съпреживяване с героя, който виждаме от миналото и с
неговата житейска история. Тези емоции лесно могат да бъдат премахнати, ако забележа, че
те натоварват, но обикновено е добре да ги има за да се увери сам човек, че действително не
вижда измислици, а реални хора.

По всяко време в процеса ние имаме директна връзка, дори може да имате чувството, че съм
до вас и заедно разглеждаме сцените, защото реално моят глас постоянно ще се чува.

Състоянието на съзнанието по време на регресия е подобно на дълбока медитация, но все пак
различно. Важното е, че вие осъзнато присъствате в целия процес, не губите съзнание или
контрол. Единствено тялото ви релаксира доста дълбоко, но съзнанието ви, ума ви, след като
бъде успокоен и пречистен от ежедневните мисли, е там, напълно интегриран в процеса,
готов да запомни всеки нюанс от преживяването.

Информацията, която може да видим, усетим, чуем или просто вътрешно да „знаем” по време
на регресия – идва с позволението и под надзора на преките ни пазители – духовните ни
водачи. Те контролират какво и колко да ни се даде, в зависимост от нуждата ни и от степента
на развитие на съзнанието. Няма никаква опасност например да получим твърде сложна
информация или нещо, което би ни натоварило.

В интерес на истината ние постоянно имаме достъп до тази информация, но заради
логическия ум и неговото ежедневно и ежесекундно бърборене, просто не чуваме и не
виждаме.

Именно за това е много ценен метода на Долорес Кенън, където освен, че логическия ум бива
изтласкан назад, също така на подсъзнанието се дава възможност само да определи къде да ви
заведе и кои минали животи от всичките ви прераждания да ви покаже, според нуждите ви в
настоящия живот.

След като сме обиколили и събрали колкото можем информация, ви изваждам от сесията
много бързо. Всъщност вие през цялото време сте в съзнание, т.е. не заспивате, но тялото е в
абсолютен покой, от който трябва да бъде разбудено и ободрено. Това е кратък процес с
броене, след което вие се чувствате много добре, като след следобедна дрямка, с тази разлика,
че имате ярки спомени от току що приключилото преживяване.

Следва разговор и обмяна на информация, доизясняване на видяното и анализ.

14

3. Ползи и резултати получени при регресия

Някои от ефектите и ползите, които получаваме при регресия
Човек решава лично да премине през този метод по определени специфични причини. В
зависимост от различните съдби, ситуации, изпитания, в които се намираме сега, всеки един
от нас може да намери различна информация и типа преживяване, което да отговаря на
настоящите му нужди от отговори и себепознание.

Тук са само някои от ефектите и ползите, които хипнотичната регресия прави възможни за
един човек. Доколко и какви биха били във всеки конкретен случай зависи изцяло от това
доколко отворено и подготвено е съзнанието на самия човек да възприеме и резонира с
предаваната информация.

1. Постигане на релаксация и концентрация на вниманието от вън навътре, от заобикалящата
среда, живот, ситуация към нашия вътрешен свят, чрез успокояване на логическия ум.

2. Опознаване на самия себе си и настоящата си житейска ситуация по един нов начин -
възприемайки глобално енергията, изпитанията и трудностите в живота, отдалечавайки се от
емоциите на личността и възприемайки гледната точка на душата.

3. Откриване на отговори за настоящи наши изпитания, заболявания на тялото, проблемни
отношения с другите, вътрешни стремежи, необясними усещания в конкретни минали
животи.

4. Преодоляване страха от смъртта чрез лично преживяване на сцена на смъртта в минали
прераждания -най-голямото освобождение от илюзията за смъртта, което човек може да
преживее, корена на всички наши страхове.

5. Показване на важни енергии за настоящия ни живот - енергии, от които се нуждаем, които
ни липсват, но игнорираме и не създаваме в живота си, или енергии, с които трябва да
внимаваме, защото има вероятност да се проявят както преди, но сега виждайки как са се
развили в миналото имаме възможност да решим да реагираме по-осъзнато.

6. Обяснение на странни случки от детството, сънища, опитности, усещания, които винаги са
ни озадачавали. Намиране на смисъла и причината за тяхната поява.

7. Да разберем какъв е урока ни при родителите, при които душата ни е избрала да се роди,
какво имаме да научим от тях и какво ние самите ги учим.

8. Връзката ни с партньора и децата ни, на какво се учим взаимно, как можем да си помогнем
всеки да постигне това, което желае в своя път.

9. Осъзнаване на мисията ни в този живот, кои свои таланти и черти да развиваме и в каква
посока да насочваме енергията си.

10. Среща с духовния ни водач и задаване на всички важни за нас въпроси към него.

15

11. Среща и разговор с починал роднина, ако това е желанието ни или ако душата сама
пожелае и се появи спонтанно. Изясняване на смисъла на смъртта, както за починалия, така и
за семейството му. (За да се осъществи това е нужно човекът в регресия да е преодолял
загубата в някаква степен, да се е поуспокоил, защото иначе скръбта му блокира всяка
информация и контакт.)

"Между Смъртта и Живота" - най-честото описание на
Смъртта и урока на Болката

Ако това е първата ви среща с Долорес Кенън препоръчвам интервюто на Лилу Мейс
и Долорес, в което тя разказва за себе си и същността на своята работа.
– http://www.youtube.com/watch?v=9REF_jkvp3g&noredirect=1 – видеото е с български
субтитри.

Едва ли има човек на земята, който да не го интересува какво се случва с нас
след смъртта.
В поредица от няколко статии ще споделя опита на Долорес Кенън и
информация, която тя е открила посредством хипнотичните регресии на
хиляди хора. Това са случаи, които най-често са се повтаряли и могат да се
определят като типични.

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a
Spirit: Between Death and Life byDolores Cannon)

Когато дойде смъртта идва и мъдростта. Когато човек се оттърси от физическото си
тяло се случва нещо, което отваря едно цяло ново измерение на познание. Изглежда
човешкия индивид е ограничен и обременен докато е във физическото. Личността
или духа, който продължава отвъд не е възпрепятстван в своя път и е в състояние да
възприема много повече отколкото можем да си представим. И за това, когато
говорех с тези хора след „смъртта” им, бях в състояние да получа отговорите на
много интересни и сложни въпроси – въпроси, които преследват човечеството от
началото на времето. Това, което духът съобщаваше зависеше от неговото лично
духовно израстване. Някои имаха повече познание от други и бяха в състояние да се
изразяват по-ясно и в термини, които ние смъртните да схванем по-лесно. Вместо аз
да описвам ще оставя те сами да разкажат какво са преживели. Тази книга е сборник
и олицетворява свидетелствата на много хора.

Долорес Кенън
Най-честите описания, които съм получавала за момента, когато настъпва смъртта, е
внезапно чувство на студенина, след което изведнъж духът се озовава отстрани до

16

леглото (колата, улицата... в зависимост къде се е случила смъртта) гледайки към
тялото си. Те обикновено не могат да разберат защо другите хора в стаята са
толкова разстроени, а те самите се чувства толкова прекрасно.
Цялостното усещане може да се опише по-скоро като като весело оживление и
бодрост, отколкото на ужас.

Следният случай е описание на момента на освобождение от физическото тяло
на една жена около 80 годишна, която умира от естествена смърт. Това е
типичен пример, който много често се среща при хипнотичните регресии...

Д: (Долорес) Поживяла си дълго време, така ли е?
С: (Субект) Хм, да. Аз се движа бавно, отнема ми толкова много време. (стенание)
Вече няма много радост за мен. Толкова съм уморена.

След като очевидно жената преживяваше дискомфорт я преместих напред във
времето до когато смъртта вече беше факт. Докато отброявах цялото тяло на жената
за миг потръпна на леглото и тя изведнъж се усмихна. Гласът й този път бе изпълнен
с живот, нищо което да наподобява тоновете на изтощение от преди малко.

С: Аз се чувствам свободна! Аз съм лека! (звучеше сякаш й е много приятно)
Д: Можеш ли да видиш тялото!
С: (отвратена) Оо! Това старо нещо? Там е, долу. Ооо! Нямах представа, че съм
изглеждала толкова зле! Бях толкова сбръчкана и съсухрена. Чувствам се твърде
добре за да бъда толкова сбръчкана. То беше цялото износено. (Тя издаваше звуци
на удоволствие) Ох! Ох! Токова съм щастлива, че съм тук!
(изражението на лицето и тона на гласа й беше в такъв контраст от преди)
Д: Нищо чудно, че е било сбръчкано, това тяло е преживяло много години. Може би
това е причината за смъртта. Ти каза, че си „тук”, къде си?
С: Аз съм в светлината и... ооо, чувствам се много добре! Чувствам се знаеща...
Чувствам мир... Чувствам се спокойна. Не се нуждая от нищо.
Д: Какво ще правиш сега?
С: Те ми казват, че трябва да вървя да почивам. О, мразя да почивам, когато имам да
правя толкова неща.
Д: Трябва ли да почиваш дори ако не искаш!
С: Не, но не мисля, че искам отново да се върна към ограниченията. Искам да
израстна и да се уча.

След това не успях да получа повече отговори от нея освен, че се носи свободно.
Съдейки по изражението и дишането й, че тя вече беше попаднала в мястото за
почивка. Когато субект отиде там това може да се оприличи на дълбок сън, в който
не желаят да бъдат притеснявани. Безполезно е да се опитвам да им задавам
въпроси, защото отговорите им ще са несвързани. Това специално място ще бъде
обяснено в детайли по-нататък в книгата.

17

Какво е болката и защо ни се случва?

В друг случай на регресия в минал живот жена преживяваше отново раждането на

детето си в собствения си дом. Дишането и движенията на тялото й наподобяваха

физическите симптоми на раждане. Това често се случва, когато тялото си спомня

толкова добре, колкото и ума. За да избегна дискомфорт за субекта аз я преместих

напред във времето, когато раждането трябваше да е приключило.

Д: Роди ли се бебето?
С: Не. Преживях много тежки моменти. То просто не излизаше. Бях напълно
изтощена, за това просто напуснах тялото си.
Д: Знаеш ли какво беше бебето?
С: Не, това няма никакво значение.
Д: Можеш ли да видиш своето тяло?
С: Да. Всички са разстроени.
Д: Какво ще правиш сега?
С: Мисля, че ще си почивам. Ще трябва да се върна рано или късно, но ще си остана
тук за малко. Аз съм в светлината. Тук е много спокойно.
Д: Можеш ли да ми кажеш къде е тази светлина?
С: Там, където цялото знание и всичко е известно. Всичко е чисто и просто. Има
повече чиста истина тук. Тук ги няма нещата от света да те объркват. Вие имате
истината на Земята, но просто не я виждате.
Д: Но ти каза, че ще трябва да се върнеш обратно по някое време, как знаеш
това?
С: Аз бях слаба. Трябваше да мога да толерирам болката. Трябва да се науча да я
понасям по-добре. Можех да остана, ако не бях толкова слаба. Радвам се, че не си
спомням болката. Знам, че ми е нужно да се върна, аз трябва да стана завършена,
цяла. Болката е едно нещо, което трябва да победя. Трябва да превъзмогна всичката
болка на света.
Д: Но да изпитваш болка е човешко преживяване и това винаги е трудно, когато
си в тяло. От страната, на която си сега, е по-лесно да гледаш на това по
различен начин. Мислиш ли, че това е урок, който желаеш да научиш?
С: Да ще го науча. Понякога ми отнема известно време, но мога да направя всичко.
Мисля, че трябваше да бъда по-силна. Трябваше да се справя по-добре, но мисля,
че в мен имаше доста страх от болестта, която имах като дете. Страхувах се, че това
ще бъде също толкова ужасно. И...се отказах. Болка... когато работиш с висшето
съзнателно ниво на своя ум и се преместиш в посока чистата светлина и чистото
намерение, болката спира да съществува. Болката е само урок. Когато научим за
болката на човешко ниво ние се ужасяваме и показваме външно безпокойството си
само за момент. Като се отделим, като се концентрираме и се опитаме да достигнем
надълбоко, като проявим търпение, ние можем да се издигнем над нея.
Д: Болката има ли цел?
С: Болката е средство за обучение. Понякога се използва за да направи определени
хора по-смирени. Понякога един горделив дух може да бъде смъкнат обратно и
научен да бъде по-благ и милостив чрез страдание. Чрез болката се обучава, като в
крайна сметка ще трябва да се научат да се издигат над болката и тогава ще могат
да я победят. Понякога простото разбиране на болката и защо я имаме намалява

18

нейната сила.
Д: Но както ти каза, хората обезумяват и си мислят, че не могат да се справят с
нея.
С: Те стават твърде центрирани в себе си. Те трябва да се издигнат над техните
собствени интереси, от това, което чувстват в момента, до едно по-духовно ниво и
тогава ще могат да се справят с болката. Сега, някой хора привличат болката,
защото тя е убежище за тях. Тя може да е извинение за тях или да е „изход” и това е
предназначението. Това варира според различните личности. Какво е болката? Тя не
може да ви докосне, ако не й позволите това. Ако признаете, че ще ви боли, вие
давате сила на болката. Не й давайте сила. Не е необходимо да я чувствате. Всичко
това е свързано с човека. Насочете се към своя дух, своя висш интелект, и тя няма
никаква власт над вас.
Д: Хората могат ли да отделят себе си от болката?
С: Разбира се, ако искат. Но те не винаги желаят. Те искат симпатиите и
само-наказването и един куп други неща. Хората са странни. Всеки знае как да прави
тези неща, ако само отдели времето за това. Те трябва да намерят начина сами,
защото няма да ви повярват, ако им кажете, че има и по-лесен начин. Трябва сами да
достигнат до това.
Това е част от уроците, които те довеждат до там.
Д: Хората се страхуват толкова много от смъртта. Можеш ли да ми кажеш
какво е, когато това се случва?
С: Ами, когато съм в тялото, усещам го тежко. То ме дърпа. Просто е неудобно. Но
когато умреш това е премахване на тежестта. Релаксиращо е. Хората разнасят
всичките тези проблеми наоколо. И това е като да разнасят тежести, те са натежали
и обременени с всички тези странични неща. Когато умреш все едно ги изхвърляш
през прозореца и усещането е толкова приятно. Това е промяна.
Д: Предполагам, че хората се страхуват най-много, защото не знаят какво да
очакват.
С: Те се страхуват от неизвестното. Те просто трябва да имат вяра и да се уповават.
Д: Какво се случва, когато някой умре?
С: Ти просто се издигаш и оставяш всичко. Идваш тук горе. В светлината.
Д: Какво правиш, когато си там?
С: Усъвършенстваш всички неща.
Д: Къде отиваш, ако трябва да напуснеш светлината?
С: Обратно на Земята.
Д: Необичайно ли е ние да разговаряме с теб в този период?
С: Но времето няма никакво значение. В това състояние няма никакво време.
Всичкото време е едно.
Д: Тогава не те притеснява, че разговаряме с теб от друго време и друго ниво на
съществуване?
С: Защо трябва да ме притеснява?
Д: Помислих си, че е възможно да те притесняваме, а не бих желала да го правя.
С: Аз намирам, че това притеснява повече теб от колкото мен.

19

Преодоляване на Страха, болката и преминаването отвъд

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a
Spirit: Between Death and Life byDolores Cannon)

Друг случай засяга едно малко
момиченце, което е починало на 9 годишна възраст. Когато започнах да говоря с нея
в началото, тя сподели, че пътува с една каруца към училищен пикник към края на
1800 година. Имаше една рекичка близо до мястото, където щеше да се състои
пикника и другите щяха да плуват. Момичето не можеше да плува много добре и се
страхуваше от водата, но не искаше другите деца да узнаят, страхуваше се, че ще й
се подиграват. След като някои от другите имали рибарски прътове, тя решила да се
преструва, че и тя също лови риба и така никой нямало да разбере, че не умее да
плува.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА СТРАХА

Малкото момиченце се притесняваше истински за това и въобще не се
наслаждаваше на пътуването с каруцата. Казах й да се придвижи напред до важен
ден в живота й, когато е по-възрастна. След като довърших с броенето тя съобщи
весело „ Аз вече не съм там. Аз съм в светлината.” Това беше изненадващо за мен,
запитах я какво се е случило.

С (Субект): (Тъжно) Не можех да плувам. Тъмнината просто се затвори над мен.
Усетих гръдния ми кош да гори. И после просто излязох в светлината и повече
нямаше значение.
Д (Долорес): Мислиш ли, че рекичката е била по-дълбока от колкото очакваше!
С: Не мисля, че беше толкова дълбоко. Аз много се уплаших. Мисля, че колената ми
просто се прегънаха и не можах да се изправя. Просто бях изплашена.
Д: Знаеш ли къде си сега!
С: (Гласът й звучеше малко детски) Аз съм във вечността.
Д: Има ли някой с теб!
С: Те работят. Те всички са заети... планирайки това, което трябва да направят. А аз

20

се опитвам да схвана смисъла на всичко.

Д: Мислиш ли, че някога преди си била на това място?

С: Да, това е много спокойно място. Но аз ще се върна. Аз трябва да преодолея
страха. Страха е нещо, което ти си причиняваш и то те парализира. Не смятам, че
наистина водата е била дълбока. Мисля, че краката ми се подкосиха от собствения
ми страх. Най-лошото нещо, което може да се случи, обикновено не е и наполовина
толкова лошо, колкото това, от което се страхуваме. (Гласът сега звучеше доста
по-зрял.) Страха е едно чудовище в човешкия интелект. Страха засяга само тези,
които са на земята. Това е в интелекта на плътта. Духа остава непокътнат.

Д: Мислиш ли, че когато хората се страхуват от разни неща, така те ги
привличат към себе си?

С: О, да! Ти привличаш тези неща върху себе си. Мисълта е енергия; тя е
съзидателна и кара нещата да се случват. Лесно е да видиш, кога страховете на
някой друг човек са глупави и незначителни и да си помислиш „Защо им е да се
страхуват от това?” И все пак, когато това е твоят страх, това е толкова дълбоко,
толкова лично и покъртително, че просто те поглъща целия. За това, ако аз успея да
погледна към страховете на други хора и се опитам да им помогна да разберат
техните страхове, някъде в този процес това ще помогне и на мен да разбера
страховете, които аз имах.

Д: Това има смисъл наистина. Ти знаеш, че един от най-големите страхове,
който имат хората е, че се страхуват толкова много от смъртта.

С: Това не е толкова лошо. Това е най-лесното нещо, което някога ще правя. Това е
като край на цялото объркване, докато не започнеш всичко отначало, а след това
идва още смут и хаос.

Д: Тогава защо хората продължават да се връщат?!

С: Ти трябва да завършиш цикъла. Ти трябва да научиш всичко и да преодолееш
всичките неща на света, за да можеш да постигнеш завършеност и вечен живот.
Д: Това е голямо начинание все пак, да се опиташ да научиш всичко.
С: Да. Понякога е доста уморително.

Д: Изглежда това ще отнеме доста време?

С: Ами, от тук, където съм сега, всичко изглежда толкова просто. Аз имам контрол.
Например, аз мога да разбера страха и начина, по който се чувствам сега. Чувствам
се сякаш той не може да ме докосне. И все пак има нещо в личността на човека.
Когато си там страха те поглъща. Имам предвид – става част от теб, въздейства ти, и
не е толкова лесно да се разграничиш и да бъдеш обективен.

Д: Не, защото ти си емоционално замесен. Винаги е по-лесно някой друг да

21

погледне в тази ситуация и да каже „Колко е просто.”
С: Това е все едно да гледаш на чужди страхове. Аз трябва да се науча да понасям
твърдо, да се задържам в живота, да не го напускам преди да съм взела всичко, на
което съм способна от този живот. Мисля, че ако аз имах живот, в който да мога да
остана и да премина през много опитности, би ми било много по-лесно от това да
преминавам през толкова много кратки животи. Аз губя много време. За това
внимателно ще избера един живот, където да мога да преживея много неща и така да
огранича връщанията ми обратно. Мисля, че ще бъде по-трудно. Има известни неща,
които трябва да отработиш между хората, когато имаш някакви взаимоотношения.
Каквото правиш това ти се връща.

БОЛКАТА И ПРЕМИНАВАНЕТО ОТВЪД

При друг случай разговарях с един мъж, който току що беше загинал от лавина.
Запитах го какво представлява смъртта.

С: Някога гмуркала ли си се в дълбок басейн... до момента, където вече става мрачно
на дъното? Когато се върнеш отново нагоре към повърхността на водата става все
по-светло и по-светло. Тогава, когато пробиеш нагоре през повърхността на водата
има слънчева светлина навсякъде около теб. Такава беше смъртта.

Д: Смяташ ли, че смъртта ти е била такава, заради начина, по който си загинал,
със скалите падащи върху теб?

С: Не, беше така, защото преминавах от физическото ниво на духовното ниво. Когато
оставих тялото си това приличаше на изплуване нагоре в басейн. После, когато
достигнах духовния свят това напомняше на пробиване повърхността на водата и
излизане навън на слънчева светлина. Ако загинеш в някакъв инцидент физически е
болезнено само преди да загубиш съзнание от физическото ниво, защото тялото ти е
било наранено. Но след като загубиш съзнание става много лесно и естествено.
Толкова е естествено, колкото и всяко друго нещо в живота: като правенето на
любов, ходенето, тичането, плуването. Това е просто още една част от живота. Не
съществува такова нещо като „умиране.” Ти просто продължаваш в друг етап на своя
живот. Смъртта е приятна. Ако хората се тревожат за това, кажи им да отидат в някое
място в реката, където има дълбок вир. Кажи им да се гмурнат до дъното на вира. И
тогава от дъното да се изтласкат с крака силно нагоре и да се хвърлят рязко към
повърхността. Кажи им, че е така.
Д: Аз мисля, че доста хора се тревожат и смятат, че смъртта ще е болезнена.

С: Смъртта не е болезнена, освен ако ти нямаш нужда от болката. В повечето случаи
няма никаква болка, освен ако не е пожелана. Възможно е да бъде наистина
болезнено, ако така пожелаеш или ако чувстваш, че имаш нужда от това с цел да
научиш определен урок. Но ти можеш да се отделиш от болката по всяко време. И
това е възможно независимо колко си свързан с това, което се случва. Това е
достъпно за всеки – разделянето на душата и тялото във време на болка.

22

Д: Но самата смърт, напускането на тялото, това болезнено ли е?

С: Не. Прехода се осъществява с лекота, без никаква принуда или натиск. Болката
идва от тялото. Духът не изпитва никаква болка с изключение на разкаянието и
угризенията (на съвестта). Това е наистина единствената болка, която духът може да
усети. Чувството, че са могли да направят нещо... повече. Това е болезнено. Но
физическата болка вече няма значение, защото тя остава с тялото.

Д: Възможно ли е да напуснеш тялото преди фактически смъртта да е
настъпила и да оставиш тялото да изстрада болката?

С: Да. Човекът има този избор, независимо дали ще поиска да остане там и да
премине през това или ще пожелае да напусне и просто да наблюдава отстрани.
Това е опция, която е отворена за всички.
Д: Моето лично мнение е, че така би било по-лесно, особено, ако е травматичен
инцидент.
С: Това изцяло зависи от личността.

Д: Мисля, че ще е голямо успокоение и утеха за хората, които са загубили своите
любими същества по насилствен, ужасен начин, да знаят, че най-вероятно те
дори не са изпитали най-травматичната част от смъртта. Разбираемо е, че
духът не би желал да остане в тялото и да изпита всичката тази болка. По тази
причина духът се отделя от тялото, а самото тяло просто продължава
инстинктивно да реагира. По същия начин, както ние реагираме, когато се
порежем или се ударим случайно. Ние надаваме вик и инстинктивно си дръпваме
ръката. Това не е съзнателна реакция, а рефлекс, машинално действие. Така по
време на някакъв инцидент тялото просто реагира докато истинската личност
вече го е освободила и наблюдава като зрител.

Преди 6 месеца имах интересен „сън.”

Споделям го тук, защото потвърждава доста от казаното по-горе. Сънувах, че
шофирам червена малка кола през някакъв черен път, наоколо зелени поляни.
Липсваше някакъв важен лост на колата и скоростта се увеличаваше без аз да мога да
я контролирам. Гледам наблизо отбивка и надясно град. Зарадвах се - казах си тук
ще завия, ще се спася.

Но за мое изумление, макар че въртях волана, колата тръгна точно в
противоположна посока, по някакъв тесен асфалтов път между борове. Разминах се
на няколко пъти като на магия с големи тирове и камиони. Накрая на един завой го
видях – просто един камион, с който знаех, че няма да се размина ей така. Когато
осъзнах, че с камиона ще се сблъскаме не изпитах страх, нито ужас, а изненада и
някакво любопитство – да видим сега какво ще стане... Странно чувство.

23

Следващото, което усетих е, че с колата се понесохме, полетяхме някак си нагоре във
въздуха и на дясно излизайки извън пътя на поляната. Още си спомням чувството –
олекнах, все едно нямаше гравитация вече. Физически усетих сякаш съм в някаква
кутийка, която се смалява. Усетих леко притискане от ляво. Но не неприятно, просто
сякаш го отчитах, констатирах безчувствено, без емоции. Ако беше се случила
катастрофа, то аз минах през нея много леко, без никакви емоции освен
любопитството.

Следващия образ – видях се как стоя на пътя, други коли бяха спрели наблизо, моята
не я виждах, и някакви мъже, които са се събрали около нещо и си говореха.

Както си стоях на пътя гледайки сцената след малко се видях в някакъв влак, а навън
беше нощ. Влакът сякаш пътуваше наобратно към живота, който явно бях
напуснала.

До мен седеше мой близък човек, а отвън през прозореца виждах двама мъже.
Казаха, че правят това всеки ден (да съпровождат влака сякаш им беше задължение,
но отвън?)Не знам как пътуваха отвън (дали не летяха), но бях сигурна, че са там
заради мен, чувствах ги като моите духовни водачи.

Единият мъж (който видях като духовен водач) го познавам бегло и в настоящия си
живот. Мъжът, който седеше до мен във влака го познавам много добре.

Не знам кое предизвика този невероятен сън, но определено затвърдих усещането си
за смъртта и нещата, които преживява човек в такъв момент.
Дали това наистина е бил момент от мой минал живот не зная и не е толкова важно
– важно за мен е преживяването и усещане за преминаване през смъртта, което
потвърждават и разказите на хората в хипнотичните регресии.

24

Посрещачите в отвъдното, смяната на класната стая и защо
има живот след смъртта

Превода е от книгата "Между Смъртта и Живота" ( Conversations with a
Spirit: Between Death and Life byDolores Cannon)
Едва ли има човек на земята, който да не го интересува какво се случва с нас след
смъртта.
В поредица от няколко статии ще споделя опита на Долорес Кенън и информация,
която тя е открила посредством хипнотичните регресии на хиляди хора. Това са
случаи, които най-често са се повтаряли и могат да се определят като типични.

Посрещачите в отвъдното

След преминаването отвъд изглежда съществува период на
объркване за някои от духовете. Не всички преминават през това. В голяма степен
има значение начинът на смъртта, дали е била естествена или внезапна и
неочаквана. Главното, което открих е уверението, че ние никога не сме сами след
като преминем през смъртта.
Понякога има период, в който не си съвсем сигурен къде си, дали си във
физическото или в духовното измерение, защото някои от усещанията са подобни и
все пак различни. Опитваш да разбереш какво се случва и къде се намираш. Има
период на ориентиране и преориентиране, което за някои може да е объркващо,
докато открият къде трябва да отидат от тук. Но те не трябва да се безпокоят, защото
помощта бива изпращана незабавно. Обикновено идват достатъчно на брой души, с
които сте имали близки кармични отношения в предишни животи. Винаги има един
или двама или дори повече под ръка като самите те се намират в период между две
инкарнации. Те ще бъдат там да ви приветстват. А човек ги разпознава вследствие на
връзката му с тях в предишния минал живот.

25

Друго нещо, което причинява объркване, когато пресечете отвъд към духовните нива
- паметта ви започва да се отваря за миналите инкарнации и за вашата цялостна
кармична картина. Така че вие ще разпознаете тези души. Първо в началото чрез
взаимоотношенията, които сте имали от живота, който току що сте напуснали. После
ще започнете да си спомняте други отношения, в които сте ги познавали. Това е част
от процеса на припомняне на цялата ви карма, докато сте на това ниво на
съществуване, така че да разберете какво сте свършили току що и какво още ви е
нужно да отработите, когато се върнете на Земята отново.

Д: Тогава истина ли е, че винаги идва някой, когато човек почине?

С: Да. Ако е възможно, то това обикновено е някой специален за тях човек от живота
им, ако не се е преродил все още. Някой, с когото могат да се идентифицират, и
силата на привличането е също там за да им помогне в този период на
преход/преминаване.

Д: Но често пъти хората умират насилствено или внезапно. Ако те не знаят, че
са мъртви, те по-податливи ли са към объркване?

С: Да, това е така. И помощника, който е там трябва да им обясни какво се случва и
да им помогне да преминат през него.

Д: Когато духът е посрещнат от други души след като човек е починал, къде
обикновено отива след това?

С: Отива на нивото, на което се учи. Няма определено място за това. Това е просто
състояние на съществуване. И обикновено духът взаимодейства с много други души
докато прави това. След като научи каквото му е необходимо за следващия си живот,
той се съветва с духовните учители, за да види какъв тип ситуация ще е
най-подходяща за духа, в която да се завърне. Също така се съветва за
най-подходящите души, с които да взаимодейства като това да е от полза за всички
участващи.

Д: Някога чувал ли си за мястото за почивка?

С: Да, ако имаш предвид това, което аз виждам, това е едно специално място за
наранени души, където да се оттеглят за почивка и възстановяване преди да
навлязат в компанията на други души или да влязат в следващата инкарнация.

Д: Някои хора вярват, че образа на духа на Исус ще се свърже с тях за да ги
направлява в момента, когато духът им напуска тялото...

С: Това е напълно възможно; но не е задължително и не във всички случаи. Това се
прави понякога, ако индивида, който преминава отвъд моли или желае да види тази
Христова енергия, и така това в действителност е Христовата енергия, която се
проявява. Защото Той е заявил това - Неговата помощ да бъде част от този процес, и
тя е там за всички, които биха избрали това, да отворят себе си за тази енергия,

26

независимо дали ще се инкарнират или не. Това е истина също и за хората с други
вярвания и от други религии. Ако те имат една дълбока трайна вяра в някоя отделна
същност, тази духовна енергия ще бъде там за тях за да им помогне и улесни
преминаването, ако това е, което те желаят.

Д: Има също едно друго вярване, че съществува място в духовния свят, където
духовете спят, защото умират с мисълта, че трябва да почиват до Второто
Пришествие на Христос, когато ще бъдат възкресени.

С: Това, което очакваш да намериш или тази реалност, която създадеш, ти наистина
намираш. Дали очакват да се събудят може би в един карнавал, тогава това ще е
нещото, което ще намерят. Всичко е възможно, ако те вярват в него. Има толкова
много различни неща, които могат да се случат след смъртта на това, което наричате
„физическо тяло”. Ако тялото умира - то душата никога.
Ако смъртта е била лека тогава има усещане за облекчение, изумление и възхита,
свобода. По-голямата част от това, което човека очаква да бъде там – е там. Ако те
очакват да срещнат духовни водачи или приятели да им помогнат в процеса на
преминаване към светлината, това е, което ще видят.

Ако са били пропити от вярата си за вечни мъки и адски огън и ако те вярват, че
заслужават това, това е, което те ще възприемат и видят.

Повечето от това се основава на подготовката, която има индивидуалната душа
преди смъртта. Но обикновено имат хора, които са им били близки преди да са
преминали в това ниво на съществуване. Често пъти друга душа идва да ги насочи
към място на лечение, където те да разсеят объркването си и да разберат какво се е
случило. Може би духът е объркан, защото е минало доста време от както е бил от
тази стрaна. Посрещачите ще му помогнат да разсее объркването си и да намери
мястото, където иска да отиде и има нужда да отиде. По този начин, ако е някой,
който те познават – тогава те няма да изпитват страх, защото страха е причината
хората да изпадат в шок.

Някои хора, ако смъртта е била травмираща, се оттеглят за период на дълбока
почивка до момента, в който могат да се справят с информацията, че тялото им е
престанало да съществува. И пробуждането ще бъде много бавно. Нямаме нужда от
хора, които се разхождат наоколо зашеметени, защото могат да наранят себе си или
други.

Д: Това случва ли се понякога?
С: Не е непознато, да. Те не знаят къде са. В своята паника те могат да се
самонаранят чувствайки се: „Аз трябва да се върна, трябва да се върна”. И те се
връзват към мястото, където са починали от чувството, че „това не може да се
случва, не може да е истина.”
Д: По-добре ли е те да отидат да си почиват?
С: Да, защото тогава те могат да бъдат пробудени бавно, знаейки че това, което се е
случило е добро, и е правилно и естествено. Тогава изчезват шокът и травмата.

27

Д: Любимите им хора също ли идват, когато има травматична смърт?

С: Да, понякога те просто ги отвеждат на място, където могат да почиват. Но нещо,
което вие можете да помислите за травматична смърт, не винаги е считано за
травматично от тази страна, на това ниво на съществуване. Може би бихте счели, че
много войници са загинали травматично. И въпреки това понякога те са
най-разбиращите и приемащите на това, което се е случило, много повече от някой,
който е починал например при раждане.
Д: Предполагам, че това просто зависи от обстоятелствата и индивидуалната
душа?
С: Да, до голяма степен.

Смяната на класната стая

Изглежда съществува установен цикъл на
постоянно завръщане отново на Земята след пребиваването им от другата страна.
На мен ми се струваше, че ако някой е в място, където не може да умре, то те съвсем
естествено биха поискали да останат на това място завинаги. Спомних си за хората
на Земята, които винаги са търсили и търсят безсмъртието.

С: Не, би ви доскучало твърде бързо. Ако урокът ви от трети клас е приключил, защо
бихте искали да оставате в трети клас до края на живота си? Може и да ви е удобно,
но няма да има никакво учене.

Д: Няма да има никакви предизвикателства.

С: Това е истината. Смъртта е нужна за да можем да се движим напред и да се
развиваме. Ако не съществуваше смъртта като средство да се предвижи един
индивид към духовната страна това би означавало инертност и бездействие. Това е
постоянен процес, който е най-подходящ за възприемането и научаването на
огромна информация. За това в този смисъл всичко е както трябва да бъде. Ако
уроците, които учехте бяха завършени, тогава би имало отпадане на роли за тези
преживявания, които са обучение за тези уроци, и поемане към други преживявания
за научаването на по-сложни уроци. Това е просто като изкачване по стълби, ако
щете, където всяко ниво на опитност е с нарастващо съзнание от това преди него. За

28

това обстоятелствата около вас, които ще бъдат катализатора за тези опитности, ще
бъдат променени, защото са нужни нови преживявания. Бихте ли искали да си
останете в класната стая за трети клас и да изучавате уроци за четвърти или шести
клас? Или би било по-добре да бъдете в нова среда и да започнете с ново
настроение? Ако бяхте оставени в същата класна стая вие бихте продължили да
мислите по стария начин. Начина на мислене е също много важен.

Д: Мисля, че това е истина за много хора на Земята. Понякога, когато те
остават в една и съща среда те не се развиват. Това ли имаш предвид?

С: Това е напълно точно.
Д: Те се нуждаят от предизвикателството на нещо ново, едно ново място, една
нова среда.

С: Новата заобикаляща среда е много важна за прогреса. Нещата напомнящи
миналото възпрепятстват погледа към бъдещето.

Защо има живот след смъртта?

С: Някои хора мислят, че няма живот след смъртта. (Тя се засмя кратко.) Но след
като веднъж едно нещо съществува, енергията която е тази същност не може да
бъде разрушена. Защо е толкова трудно да повярвате, че има съществуване след
смъртта на физическото тяло?

Вие не можете да унищожите нещо като електричеството, защото енергията си е
винаги там, макар че е в различна форма. Защо си мислят, че един човешки дух или
душа може да бъде унищожен, когато енергията не може? Това е човешкия дух –
нищо по-малко от енергия. Защото душата не е просто нещо, което пребивава във
физическото тяло. Тя е енергия.
И като енергия може да се разпространява така, както е обичайно за всички енергии.
Правилното възприятие на вашата индивидуалност би било да я приемете като
енергия, защото това е същността на истината за Сътворението – че всичко е
енергия.

Някои форми са на по-ниски нива като физическия свят около вас; но те са енергия и
могат да демонстрират своята същност чрез прости процеси на преобразуване като
например чрез огън. Цялата материя в действителност е енергия. Тя е просто
проявена в по-нисша, по-основна форма. И така вие можете да виждате себе си като
същества изградени изцяло от енергия, нищо повече и нищо по-малко. Няма такова
нещо като материя. Това е просто название, което е дадено да опише това, което е
видимо във „физическия” свят.

С: Смъртта държи много страхове. Но смъртта е и голямото отричане, голямата
лъжа. Това е нещото, за което най-малко се говори, но за което най-много се мисли.
Няма никаква нужда да се страхуваме от смъртта, защото освен избавлението и
освобождението с нея идва отново живот, който далеч надхвърля живота, който е тук

29

на тази планета. Но за тези, които ще отрекат този живот ние ще ги предупредим, че
за неподходящо употреба, т.е. чрез самоубийство или друго подобно нещо, индивида
генерира такава енергия, която го следва отвъд до другата страна. И тогава е
необходимо да се справя с нея на това ниво. Не е и никога няма да бъде уместно да
изхвърлите едно живо тяло преди да му е дошло времето. Това е загуба, която не се
толерира.

Д: Аз се опитвам да изясня всички тези неща, така че хората да не се страхуват
толкова много от тях.

С: Да. Главният проблем, който ще имаш по пътя не е страха, а философската
догма.

Д: Имаш предвид по пътя на обясняването им!
С: Философската догма е начина, който хората използват да затворят умовете си за
това което е. Например хора, които следват различни убеждения и вероизповедания
ще намерят за трудно да разберат някои от нещата, които обясних.

Д: Имаш предвид тези, които са отгледани с вярата в неща като Рая и Ада ли?

С: Това е пример, да. И онези, които са отгледани с вярването, че всяка душа има
само една инкарнация. Това е глупаво, но е нещо, в което те вярват.

Д: Да, те вярват, че животът се случва само веднъж и това е. Има и такива,
които не могат да приемат идеята, че са живели повече от веднъж.

С: По-лесно ли е да повярваш, че може да си роден един единствен път в тяло,
отколкото да повярваш, че може да се родиш два или три пъти?

Д: Някои хора имат проблем с тази концепция.

С: Само тези, които са от твоята страна. Това е една от причините защо толкова
много от тези хора имат проблеми с депресията и други подобни. Защото те усещат,
че провалят единствения си шанс. Ако осъзнаеха, че имат множество шансове, те
биха могли да дават най-доброто от себе си всеки път и да не се чувстват зле за
грешките, които са допуснали. Могат да ги отработят следващия път.

Д: Те просто трябва да се стремят да се справят по най-добрия начин, който
могат този път в този живот. Има смисъл според мен, но има много хора, които
не го разбират.

С: Има много, които просто не желаят. Много се страхуват да мислят за друго
съществуване след това, което изживяват в момента, може би защото това, което
живеят сега е толкова болезнено, че си мислят, че това би било едно продължително
мъчение да живееш живот след живот. Много от църквите не желаят хората да вярват
в предхождащо или последващо съществуване, заради факта, че това отслабва
хватката им на страх и те повече не могат да държат контрола. Лидерите на всички

30

велики учения знаеха за предхождащите и последващи съществувания, но това е
било ограничено и скрито от общественото познание заради контрола. Дори Хинду
учението използва този контрол по различни начини – те казват: „Този мъж е
направил нещо в предишния си живот, което го кара да страда сега. Тогава защо аз
трябва да му помагам? Той е направил нещо за да заслужи това.” По този начин те
използват същата тактика, както Християнството или която и да е друга религия.
Трябва да запомниш, че не всички от онези, които твърдят, че са на страната на
религията – наистина са. Възможно е да са обхванати от тъмната страна на нещата
без самите те да го знаят. Хората са премахнали много неща от Библията и са
добавили такива каквито са искали.

Д: Изглежда хората имат страх, когато се заговори за нещо подобно. Когато се
опиташ да им кажеш, че Библията е била променяна много пъти през
историята.

С: Тези неща ги карат да мислят, а много хора се страхуват от свободното
мислене. Когато отнемеш онова, в което хората са вярвали през целия им живот и
кажеш, че нещата са различни, или онова, което може би родителите без да знаят са
ги излъгали, ти отнемаш основите на това, в което вярват. А човекът не може да
оцелее без нещо, в което да вярва, дори това да е вярата, че няма нищо. Той трябва
да вярва в нещо.

Д: С други думи те се страхуват от различните учения...

С: Хората говорели същите неща на Исус, когато Той казал, че е дошъл да изпълни
пророчествата. Те твърдели, че Той греши, че Той е луд, че Той не знае за какво
говори. Всеки път, когато някой се появи с нещо, което е малко по-различно или
малко по-необичайно, това ще подплашва хората и те ще казват лоши неща за него.

Това знание е нещо, което трябва да бъде преподавано, разпространявано, защото
човекът трябва да се научи да живее без страх с цел да бъде това, което може да
бъде. Има хора, които имат нужда да знаят тези неща. И това ще запали искрата в
тях и те ще го разпознаят като истина.

Възможно е и това да им помогне да намерят своя път и да станат това, което желаят
и което им е нужно да станат. Те са тези, които са важни, защото в крайна сметка те
ще привлекат достатъчно хора на тяхна страна.

Спомнете си, че хората, които са вярвали в посланието на Исус са били съвсем
малко. А сега вижте света. По-голяма част от света изповядва, поне привидно,
Християнството. Истината е била подтискана от много векове и е време тя да излезе
наяве.

31

Хипнотична регресия - пътуване из Духовния свят, за
сънищата, децата, мисията на душите на земята...

ЛИЧЕН ОПИТ

"В природата нищо не се губи, а само видоизменя формата си"

Макар и с днешна дата толкова хора да вярват в прераждането и в безсмъртието на
своята душа, реално повечето от нас продължават да живеят така сякаш живота ни е
даден един път и никога повече няма да се върнем тук, да балансираме постъпките и
поведението си.

В поредица от статии ще споделя моменти от моя личен опит при провеждането на
хипнотични регресии, в които се забелязват общочовешки послания и съвети, които
могат да са полезни на повече хора със сходна проблематика в живота си.

Когато човек желае нещо от цялото си сърце нищо не може да го спре... убедих се в
това и го видях в действие и на практика при М. от Франция, която преодоля
всякакви препятствия и огромно разстояние, за да се срещнем и да преживее нещо,
което нито тя нито аз сме очаквали. Следващата регресия, която ще споделя има
една от най-дългите продължителности - общо 3 часа в тета ниво.

С М. бяхме разменили редица имейли преди срещата и може да се каже, че се
познавахме вече, всички бариери между нас бяха изчезнали, а предварителния
разговор непосредствено преди регресията протече като между две близки
приятелки. Това е атмосферата, която е нужна за пълно отпускане и релаксация.
Именно в такива случаи субекта се отпуска до най-дълбоките нива и достига
информацията, която му е нужна. За това когато усетя бариери или нежелание на
човека срещу себе си да съдейства и да се довери никога не продължавам работата.

Не всички регресии са като следващата, която ще споделя. Повечето хора
притежават страхове, вярвания и убеждения, които рамкират и ограничават
възприятието им в в духовното измерение...

М. описва един минал живот в Гърция (заключението
достигнахме след подробното описание на Партенона, както й на дома, в който
живееше) в ролята на жена посветена на любовта си към голямото си семейство.
След като добихме цялата възможна информация за онова време и начина й на

32

живот, я премествам към последния ден от живота си там. След преминаването в
нематериална форма, й задавам няколко въпроса за да помогна да си направи
изводи от преживяното и дали е доволна, изпълнила ли е това, за което е отишла и
т.н.

Тук за репликите на субекта в регресията ще използвам съкратено " С: "
а за своите въпроси – "П:"

След равносметката за изминалия живот, започва разходката ни в Духовния свят:

С: Една красива жена идва, облечена с бяла рокля..старинна, като гръцка... Това е
дъщеря ми.
П: Тази русичката дъщеря ли, която видяхме в началото? Значи тя е била починала
по-рано от теб? Към теб ли идва?
С: Да.
П: Усмихва ли ти се?
С: Да и танцува с мен.
П: Какво е усещането ти в момента, хубаво ли е? Вече не се тревожиш за
семейството, което остави, нали?
С: Не.
П: Какво правите сега, все още ли танцувате?
С: Да и се въртим... Виждам тъмен фон със златни точици.
П: Като тъмнина ли със златни точици?
С: Да.
П: А вие в нея ли се намирате?
С: Да. Като тъмно небе със звезди.
П: Тя може би ще пожелае да те отведе, да те съпроводи по нататък... Какво прави в
момента тя?
С: Казва ми, че трябва да следваме орела. Има един бял орел.
П: Да. А той лети някъде наоколо ли, покрай вас? Виждаш ли го?

С: Да, ами той е на.. на някакъв връх.

33

П: Добре, последвайте го. Можеш да я хванеш за ръката, да й се довериш, тя знае
пътя и ти го знаеш. Ще се понесете също както тази птица и ми описвай всичко, което
виждаш и усещаш.

С: Хм.. Ами летим след птицата... (това възклицание на лека почуда, комбинирано с
леко смръщване на веждите, сякаш субекта се учудва на това, което вижда, се
появява много често през целия разговор в регресията. Всяка емоция е
доказателство, че субекта е в дълбоко ниво и вижда действителни картини и
образи, които предизвикват у него съответните реакции, сякаш ги вижда на
живо, във физическия свят)

С: И аз съм вече в една такава кафява рокля... Не прилича на нейната... малко
по-стара.
П: По-старинна ли ти изглежда?
С: Не, по-съвременна. Все още е тъмно.
П: А орела го виждате пред вас, нали? Продължавате ли да летите?
С: Да, да. И ние се носим след него.
П: Пътуването харесва ли ви?
С: Да. Има някакви персонажи наоколо?
П: Като образи ли?
С: Да, като образи.
П: Какви например видя досега?
С: Някаква жена с народна носия... един мъж... това е някакво дърво, което е
издълбано.
П: Все още ли има такива образи да преминават покрай вас?
С: Не, сега виждам пътя. Той е като... като такива, все едно пластмасови мостове, и
под тях минават едни нишки в различни цветове...
П: Като струни ли, цветни?
С: Да, като цветни струни и ние се движим по тях.
П: Вие сте по струните, не по моста отгоре?
С: Не, минават... струните минават под мостовете.
П: А те какво са, свързват ли нещо тези мостове?
С: Не. Не свързват нищо. Те са просто усилватели.
П: Усилватели? Те спомагат ли по някакъв начин за пътуването?
С: Да. Да насочват струните.
П: Да, ясно. Но струните играят важната роля?
С: Да. Струните са коридори, ние се включваме...
П: И те вече ви отвеждат до някъде... където трябва. Казваш, че са различни цветове,
значи има различни коридори?
С: Да.

34

П: А вие в кой се включихте? Можеш ли да го видиш, дали има цвят?
С: Мисля, че е жълт.
П: А какво представлява тази струна? Все още ли я виждаш на черен фон?
С: Да, наоколо е черно... Ами просто сме се хванали за ръце, и сме се устремили и
струната ни движи.
П: Тя ли ви дава скорост?
С: Да.
П: Добре, нека се пренесем малко по-бързо и да отидем до крайната ви цел, до
крайната точка.
С: Да, това е някаква огромна бяла зала... Хм...
П: Много ли е голяма тази зала?
С: Да, голяма е... кръгла, има маса.
П: Масата в центъра ли се намира?
С: Не, в дъното.
П: А има ли нещо... някой вътре в залата?
С: Зад масата има мъдреци.

Срещата с мъдреците, с които се обсъжда напредъка на душата и изминалото
прераждане, в моя опит се появява спонтанно за първи път. Това какво ще види
душата в духовния свят се определя предимно от системата от вярвания на
самия човек.

П: Много ли са на брой?
С: Трима.
П: А празна ли е залата? Само вие ли сте?
С: Да.
П: Сега искаш ли да се явиш пред мъдреците заедно с твоята посрещачка или искаш
да извикаме твоя духовен водач? Както предпочиташ, него и по-късно можем да
извикаме... Или се чувстваш добре в компанията на душата на твоята дъщеря?
С: Не, тя не е вече при мене
П: А може би в тази зала трябва да си сама?
С: Ами те са... те са строги, но са добри.
П: Усещаш, че са добри?
С: О, заливат ме със златна светлина.
П: Може би това е за да те успокоят и да те лекуват от току що преживяното. Нека да
се приближим да ги чуем, да разговаряме с тях. Нека пристъпим по-близо към
масата.
С: Е, сядам срещу тях... казват ми да седна.
П: Казват ли нещо за изминалия ти живот?
С: Говорят за зеленината... за природата

35

П: Какво казват за природата?
С: ... за отношението ни към природата. Казват ми, че отношението ми към природата
е било добро... че ми е помагало
П: Това ли ти е помагало - природата?
С: Да. Успокоява...
П: Значи те са доволни от това, така ли? От твоето отношение?
С: Да... Хм...
П: Казаха ли нещо друго?

Следва коментар за изминалия живот, лично послание и съвет към душата, какво
трябва да се научи да прави/кои отношения да развива – в предстоящите си
превъплъщения във физическо тяло.
Използвах този ценен момент на „словоохотливост” на тези духовни същества,
които субекта чуваше телепатично, и зададох някои въпроси, които
интересуваха жената за личния й живот и житейските обстоятелства, в които
се намира. Това е рядък феномен. Понякога едва казват по няколко изречения.

С: Казват, че хората са толкова чувствителни, колкото и цветята
П: Ти можеш да използваш тези послания за отношенията си към хората.

Следва въпрос и обяснение на едно тежко житейско обстоятелство, което
според тези Старейшини трябва да научи субекта на:

С: Търпение и търпимост
П: А дали има нещо, което би могла да направиш ти в настоящия живот за да
облекчиш тази ситуация?
С: Това трябва да го работя с Духовния Учител.
П: Добре, ще го попитаме и него по-късно. Значи Духовния Учител може да ти
помогне?
С: Може, той ми помага.
П: Как ти помага? Имало ли е случаи, когато ти си усещала, че той е до теб и ти
помага?
С: Не съм усещала, но той е бил там...
П: Бил е там до теб?
С: Да, и всеки път отдясно.
П: Добре, да помолим Старейшините за някой последен съвет за настоящия ти
живот...

36

ПРОШКАТА
Следва съвет свързан с прошката. Често си мислим, че сме простили и забравили
дадено събитие, но работата по прошката е най-трудоемкото и проточено във
времето действие, защото ние може да си „мислим”, че сме го направили, а на
подсъзнателно ниво, някъде дълбоко все още да ни яде старата болка. В такива
случаи, в това дълбоко тета ниво, изплуват именно неща, които няма как да
осъзнаем в нормалното будно състояние.

С: О, трябва да простя за да нямам карма после. (учудено)
П: Да се освободиш?
С: Да.
П: А сега преди да се разделим нека ги помолим за един съвет за теб... един
последен съвет за твоя настоящ живот.
С: Ооо...
П: Какво казват?
С: Хм.. аз им казвам, че ще е труден...
П: Твоя живот ли?
С: Да. Ще ми е много трудно... Те ми казват, че ще имам много помощ.
П: Аха, все пак ще имаш помощ. Това е помощ Отгоре, нали? Ангели и водачи?
С: Да. Подкрепа.
П: А да ги попитаме...
С: Казват ми, че ще има цял легион (засмива се).
П: Много добре. Нещо друго искаш ли да кажеш на съвета?
С: Ами те искат това от мене.
П: Какво по-точно искат от теб?
С: Да се справя. В отношенията с хората... да си изчистя отношенията с хората...

Отработването и изчистването на отношенията с хората, както и
прошката, е важна тема. Тя не се отнася само за субекта на тази регресия. Това
е нещо, което създава излишен багаж, който ни тежи и който разнасяме напред
назад в опитите си да напреднем в живота, но ни спъва и пречи. Това е нещо,
което може да създаде бариери за развитието ни. Времената, в които живеем
изискват да сме леки и свободни от всичко, което може да ни дърпа назад в
миналото.

П: Искаш да кажеш неприключените неща, така ли?
С: Да. Всички, с които имам да оправям отношения ще ми бъдат изпратени. Да. Така
ще се повдигнем всички заедно.
П: Да, и ще можете да преминете нататък, изчиствайки карма и всичко, така ли?
С: Да.

37

П: Защо каза одеве, че живота ще ти е труден? Защо си убедена, че ще е така?
С: Защото предпочитам цветята, и спокойствието на семейството.

Точно това са нещата, които субекта е имал в миналия си живот в Гърция –
огромно любящо семейство и близост до природа и цветя, като цветята са
заемали специално място в живота й.

УРОЦИТЕ

П: Явно този живот си си поставила съвсем други цели.
С: Ще имам много случки, конфликти и емоции.
П: Какво е най-важното в такива случаи за да можеш да се справиш?
С: Ха.. Да се усмихвам... И да помня, че са ми пратени... хората (Да се замислим, че
хората, с които имаме конфликти не са случайни, а пратеници, с които сме в
урок)
П: Значи те не са случайно при теб?
С: Да.
П: Значи винаги да знаеш, че каквото и да казват те – те са в твоя урок като герои от
филм, и всичко е за твое добро. И не е лично...
С: Не... не трябва да инвестирам емоции. С емоциите заработвам нова карма.
П: Значи просто трябва да гледаш по-хладнокръвно, по-отгоре на нещата..
С: Да. Да не се задълбочавам в конфликтите... Ммм ... ще ми изпратят емоционално
тяло.
П: Емоционално тяло?
С: Много да обича емоциите.
П: Аха, предизвикателство.
С: (смее се)
П: И да може с него да се бориш?
С: Да.
П: Значи твоето емоционално тяло това ще обича .. емоциите, и ти точно това
трябва да избягваш...
С: Ха.. (смее се) Е как да не кажеш, че ще е труден... На излизане от съвета всички се

смеят.. Мъдреците се смеят и аз се смея, и ме поздравяват за куража... Излизам от залата.

П: А какво виждаш сега?
С: Поляна... да помисля.

38

Пред нея се появя образа на любим човек, но какъвто е бил на младини... Скоро
след това субекта започва да вижда картини от настоящия си живот, които
преминават пред нея в определена посока. Отново се редуват семейни образи и
картини, които явно са от значение за субекта и символизират онова, което е
най-важно и ценно за нея. В тези няколко минути субекта стана доста мълчалив
и сякаш потопен напълно в това което вижда, все едно си правеше самоанализ и
не отговаряше толкова охотно, когато я прекъсвах с някой въпрос.

П: Какво се случва сега?
С: Разбирам, че всеки си отива, когато си изчисти кармата.
П: Как го разбра това, като усещане ли?
С: Да.
П: Тоест ние сме тук за това, да си решим тези отношения и това е, така ли?
С: Да.
П: А има ли хора, които се раждат без карма?
С: Кармата – кармата, която си си поставил за тоя живот (Тук се разбира, че под
„карма” субекта има предвид задачите, уроците, целите, развитието,
което сме си поставили за цел идвайки в конкретно прераждане)
П: Аха, имаш предвид като цели, като нещата, които искаш да постигнеш, така ли?
С: Да.
П: Значи като изпълним планираните задачи, можем да си тръгнем?
С: Да.

СЪНИЩАТА

П: А имаш ли някакво усещане за ролята на сънищата в твоя живот? Както ми каза
преди това, те са имали голямо значение и са ти влияели през целия ти живот до
сега.
С: Това е единствения момент, когато не мисля... Те са като отворен прозорец
П: Тоест, само когато не мислиш можеш да получиш съобщения от духовното

39

измерение...?
С: Да. Те са като отвор. В смисъл няма повече екран, няма разделяне.
П: Аха, сливат се в едно двата свята?
С: Да. Можеш да преминеш в Духовния свят и да търсиш отговор.
П: И често се получават отговори чрез нашите сънища, така ли?
С: Да.
П: А какво трябва да правиш в този живот, когато някой сън например се сбъдне?
Каква да бъде твоята реакция? ... Трябва ли да се страхуваш, както ми сподели
по-рано, наистина страха не е добра реакция?
С: Като се страхувам не трябва да ходя в Духовния свят.
П: А защо не трябва?
С: Защото няма добро и зло
П: Значи страха не е полезен, не трябва да носим страх в себе си?
С: Не. Зло е като го интерпретираме като зло.
П: Значи мисленето ни го превръща в зло, защото така мислим, от начина ни на
мислене е, а не защото то е зло наистина?
С: Да. Ако го виждаме като зло, е зло.
П: Тоест ние си създаваме реалността от това, което вярваме и мислим?
С: Да. Тя реалността си е там. Трябва само да се протегнеш и да си я вземеш.
П: Толкова просто... А защо толкова малко хора сякаш успяват?
С: Защото много мислят.
П: И това се оказва най-големия враг на човека... това логическо мислене...?
С: Враг е мозъка и тялото... Това са най-големите ни предизвикателства.
П: Ограничението на физическото? ... Добре искаш ли да повикаме духовния ти
водач? Ако картините продължат да излизат, заедно ще можете да ги разгледате.
С: Да.

След като Духовния водач вече се появява при нея:

П: Вече приближи ли се към теб твоя духовен наставник или наставница?
С: Да... Ха ... и се майтапи. (тук се усмихва)
П: Майтапи ли се? Хумор проявява?
С: Да представя се с бяла маска... като бял чорап на лицето, с черни очила и черна
шапка
П: Мъжки вид или женски?
С: Под чорапа не се вижда.
П: А дрехите надолу?
С: Тъмни... (след регресията субекта обяснява, че наставника му приличал на герой
от филм – като невидим, който се е облякъл така за да стане видим)

40

Духовните наставници винаги заемат образ или форма, с която субекта се
чувства най-комфортно. Това е енергия, която възприема форма, само защото
субекта ще се чувства по-спокойно да разговаря с познат образ.

П: Нещо смешно ли ти казва?
С: Не, смея се на формата. Мисля, че той се майтапи.
П: Възможно е. От Духовния свят хумора е единственото нещо, което достига до
нашия свят.
С: Иначе го виждам като синьо кълбо... златни точици вътре, като електрически
заряди, като проблясък
П: А усещаш ли го като вибрация, като емоция? Можеш ли да го почувстваш, сега
вече е по-близо до теб?
С: Усещам, че е добронамерен... любов и много смях... Ха...
П: Добре. Сега му благодари, че ни е уважил и че се е появил в този ден... Да го
попитаме какво мисли той за... за този минал живот, който разгледахме и току що
приключи в Гърция?

С: Хах... (смее се)... Да разбера защо ми умират цветята.
П: Това ли ти казва? В онзи живот умирали ли са ти цветята или в настоящия?
С: Не.
П: Тогава не?
С: ...защото не трябва да се съсредоточавам върху цветята...
П: Да, концентрирането ти в тази посока прави така, че да ти бъдат отнемани... Значи
трябва към Колективната програма да се насочиш... т.е. да се насочиш към хората и
отношенията с тях... Може би това е причината?

41

Всеки човек си има Колективна, обществена програма, може да се нарече
още "мисия". Когато се концентрираме в нещо друго, независимо какво е то и
пренебрегваме мисията си, започват да се получават знаци, които се опитват да
ни върнат в пътя на мисията ни. Ако не ги разпознаем те се променят и стават
все по-силни и по-очевидни.. В случая цветята са е служели за успокоение и един
вид бягство от света в миналото прераждане. Сега в настоящия живот на
жената така се случват нещата, че цветята й умират, пречи й се да се отдаде
само на тях – тя не може да развие напълно онова поведение от миналото, което
щеше да я отдалечи от околния свят и хората и щеше да й носи достатъчно
щастие за да не тръгне да върви по пътя на мисията си...

Независимо за какво става въпрос, случаят с цветята е показателен – за да не се
„подхлъзне” нашата героиня отново в стария модел на поведение, който не й е
полезен за целите на този живот, цветята са пожертвани... За това избягвайте
да се вкопчвате в кариера, материални придобивки, партньора си, или децата
като смисъл на живота, или пък толкова удобните ни стари навици и поведение
(макар и да осъзнавате, че не това желаете, но ви е по-удобно)... и да оставате
невиждащи и незнаещи за задачите и мисията си – живейте с тях, но и
успоредно си вършете това, за което сте тук. Трябва да има баланс за да
съществува всичко заедно. Ако едното пречи на другото, винаги с времето се
появяват пречки, които да ви спрат от това поведение, което ви отклонява от
пътя на мисията ви.

В случая, ако субекта възприеме съвета на духовния водач "да не се
съсредоточава върху цветята" и поеме по пътя на своята мисия, в крайна сметка
този знак ще отпадне и спокойно ще може в бъдеще да си отглежда цветя. Но
вече това няма да е всепоглъщащо поведение, а нещо допълващо на
изпълнението на нейната мисия. Те ще могат да съществуват съвместно и няма
да си пречат.

С: Да
П: Аз съм сигурна, че тогава и цветята ще са добре и няма да умират... А какво може
да ни каже той за твоят настоящ живот? Ти беше на мнение, че ще е много трудно...
Аз мисля, че той може да е на друго мнение?
С: Не разбира защо съм объркана след толкова много знаци.
П: А накъде са сочели всички знаци, той може ли да ни разтълкува? Опитвал ли се е
да ти покаже истинското ти призвание?
С: Да скъсам с миналото... да гледам само напред... И да спра постоянно да си
повтарям въпроси.

42

П: Просто да се довериш?
С: Да. И да не мисля и премислям.
П: Аха, защото това те спъва, така ли? .. по пътя ти напред...
С: Да.
П: Значи повече доверие и да рискуваш?
С: Да следвам знаците и да спра съжалявам.
П: А има ли нещо, за което си съжалявала досега?

След личния момент, който последва, духовния наставник обобщава съвета
си:

С: Да и ми казва, че пропуснатите възможности... ако наистина е важно, ще се появи
пак. Че просто няма как да... няма как да го заобиколя.
П: То пак ще дойде при теб... което трябва да си го научиш.
С: Да. Ако трябва да се случи...
П: Да, което трябва... Значи, ако не е от първия път, да не съжаляваш...
С: Казва, че няма как да се отклоня от пътя.
П: Няма как да се отклониш? Значи ли това, че всяко решение, което вземеш за
твоята сфера на развитие и професионален път, винаги ще е правилно?
С: Ами, казва ми да гледам бариерите... И ми показва картинка: ...един път... всеки
път, когато искам да се отклоня и да тръгна в друга посока, ми поставят бариерка.
П: Като знак „Не продължавай” или „върни се, където беше”?
С: Да.
П: Значи ще имаш още много знаци по пътя си...

След задаване на няколко лични въпроса към духовния водач, се получава послание,
че субекта трябва да научи урока на Доверието:

С: Доверие... Казва ми да се доверя на себе си... че няма грешка.
П: Няма грешка? Значи каквото и да направиш и решиш...? (е правилно)
С: Да.

............

С: Показва ми картина, която не разбирам. Това е един град... и изведнъж тоя град
тръгва да се пързаля... и стига до ръба на планината... и там спира. И през него
тръгва една вода.
П: От високото ли идва тази вода, от ръба на планината ли?
С: Да и минава през него.
П: А случва ли се нещо друго, когато минава водата?

43

С: Не.... (след известно време) Ааа, разбрах, че когато се чувстваме на ръба,
придобиваме голяма сила... ни се дава голяма сила... и че е предпоставка за нещо
друго... за нов живот.
П: Значи новия живот винаги е предшестван от такова състояние – на ръба...?
С: Това е чувство, все едно се спускаш по склон... в някакво дере.
П: Мисля, че така е в реалния живот, когато сме най-зле.. след това винаги има
промяна и се случва нещо хубаво. Значи, ако някога се почувстваш така, трябва да
си спомниш неговите думи.
С: И казва, че нищо не се губи... че винаги ще има предпоставки.
П: Предпоставки за какво?
С: Предпоставки за промяна... Да не съжалявам отново за неща, които са изгубени,
да си мисля че са завинаги изгубени.

Темата за ДЕЦАТА

Една много важна тема, която може би се появи в такива подробности и заради
личния ми интерес към въпроса.

П: А необходимо ли е да имаш дете в този живот? Той вижда ли го това?
С: Той казва – съвсем не.
П: Съвсем не, така казва?
С: Да, а аз казвам - Да.
П: Той е на друго мнение... Да го попитаме защо?
С: Защото избора е мой.
П: А той на кое казва не?
С: Че не е задължително...
П: Значи не е задължително, можеш да избереш, което решиш... без да се чувстваш
виновна...
С: Да.
П: А може ли да попитаме духовния водач... защото много двойки, млади хора в
България и в други държави, просто чувстват, че не искат да са родители на този
етап... това нормално ли е според него? В смисъл, че не искат да раждат деца в този
свят, докато не го променят...
С: О, казва, че е период на чистене на карма, а не на натрупване на карма..
П: А децата са свързани с кармата, така ли да разбирам?
С: Задължително.
П: Значи периода влияе на всички души в момента...

С: Така е... дават приоритет на хората, които са с мисия.

44

На въпрос за бъдещите възможности пред субекта по отношение на
ЛЮБОВТА:

С: (смее се) Казва „всеки сам решава...” и после си казва „Аз да не съм врачка!”
С: Винаги има възможности, винаги има избор.

ОЩЕ ЗА СЪНИЩАТА, КОИТО СЪНУВАМЕ

Преди регресията субекта сподели, че сънува доста често. Интересуваше я
един конкретен образ от сънищата, който се е появявал няколко пъти в
различни сънища:

П: А сега да помолим духовния водач да ни помогне с един въпрос, по който той е
по-компетентен от нас, да ни каже за сънищата със златната жена... Тези сънища са
нещо много специално в живота на М. и като цяло и темата за сънищата... Каква е
тази златна жена, която тя сънува?
С: Хора, които се чувстват отговорни за нея, я наблюдават.
П: И тази жена един такъв пример ли е, за такъв човек?
С: Нея я виждам като златен дъжд в тъмно пространство. Това е някаква енергия.
П: А ти просто го виждаш в сънищата като жена, а иначе е енергия?
С: Да. Всичко е енергия. Ние имаме нужда да й придадем форма, защото живеем в
свят с форми.
П: Значи има закрила, има такива души, които се грижат, такива енергии, които се
грижат за нас и ни посещават в сънищата?
С: Да, защото в сънищата сме най-рецептивни. (възприемчиви)
П: А някои хора мислят, че не могат да сънуват. Или просто не си спомнят. Защо това
го има при едни, а при други не?
С: Защото не искат да помнят.
П: Не искат.. Имат някакъв блокаж ли?
С: Така е написано.
П: А да попитаме в коя сфера са най-големите таланти на М.?
С: В духовното... отношението към хората. Няма нужда от специални таланти,
всичко е в отношението към хората. Може да дадеш много на човека само с
отношението си!

45

За БРАКА

На въпроса за децата и нужно ли е да се сключва брак, ако субекта иска дете:
П: А нужно ли е за това (раждането на дете) да сключва брак? Може би тя вижда някаква
сигурност в брака? Правилно ли е това? Нужно ли е да го прави... с цел деца?
С: Не трябва брака да се прави от страх ... и поради някакви причини. Трябва да дойде като
вътрешно чувство или необходимост.
П: Разбирам. Значи във всеки друг случай е изключено?
С: Да, ако го почувстваш така, направи го. Ако почувстваш други подбуди, по-добре не го
прави.
П: Няма да отведе до добро, ако е по някакви други подбуди...
С: Да, защото това е свързване на друго енергийно ниво.
П: Да. Може би не й трябва точно сега това?
С: Брака е кармична обвързаност.. Обаче ако се обвържеш с човек, който няма тежка карма и
е чист, това ще те повдигне.
П: А, ако е обратното?
С: Ако е обратното ти ще го повдигнеш... но трябва да си достатъчно силен.
П: И за двамата ... силен и за двамата?
С: И пак всичко идва от вътрешното чувство. Ако си достатъчно силен ще го почувстваш.
П: Значи вътрешното чувство (ИНТУИЦИЯТА НИ) е последната инстанция, която питаме
винаги? И да се доверяваме на нея...
С: Винаги... Хм.

СЪННАТА ПАРАЛИЗА – ОБЯСНЕНИЕ за ПРИЧИНИТЕ и ЗА КАКВО СЛУЖИ

П: А да попитаме за една опитност на М., която преживява от дете – за сънната парализа,
която е нещо доста често срещано? Дори в последните години от живота й... има няколко
случки. Защо е предразположена към това нещо?
С: Това е сложен въпрос. В Духовния свят без водач не може, но първо трябва сам да можеш
да се оправяш. Не винаги има помощ до теб.
П: Това е било необходимо, за да се научи сама да се оправя, така ли?
С: Да, важи за всички.
П: За това ли ни се случват такива неща, за да можем да се справяме с негативните
същности...?

46

С: Да.
П: А коя е нашата сила в такива ситуации? На кое да разчитаме?
С: ИЗБОРА
П: Нашия Избор...?
С: Винаги трябва да заявиш своя избор.
П: И да го заявим... Значи това е много важно... Тогава всичко се решава.
С: Винаги имаш избор и право на мнение.
П: Значи можем или да приемаме или да не приемаме нещо?
С: Да, а когато си безмълвен значи приемаш!
П: Аха.. И затова ли е толкова важно словото, изказването?
С: Да. То е вибрация, която изпращаш.
П: И самата вибрация решава проблема...като направим този избор..
С: Никой не може да се противопостави на вибрацията. Вибрациите са от различни честоти...
и винаги зависи от по-силната вибрация
П: Заявяването на нашия избор силна вибрация ли е по принцип?
С: Винаги по-светлата вибрация е по-силна от по-тъмната.

(изглежда, че вибрациите са обвързани и с цветове. Имайте предвид, че тези концепции са
сложни и биват преведени от духовния свят в достъпна форма, така че да може
субекта да ги изговори и обясни доколкото е възможно с оскъдното количество думи и
понятия, които ние имаме)

С: Тъмната е ниско-честотна... Заявяване с Любов. (заявяване на избора – все още говорим по
темата за справяне със сънната парализа и енергиите, с които трябва да се справим в такова
състояние, съвета на водача е общо казано – да заявим своя избор, с любов, да покажем
че ние избираме да не приемем това нещо, тази енергия)
П: Значи ли, че любовта трябва да е в основата?
С: Или с положително чувство.
П: Да. А има ли нещо въобще, от което трябва да ни е страх и да сме внимателни с него? Във
физическия или Духовния свят?
С: Да, от собствената си сила.
П: От собствената сила?
С: От собствената си сила. От това, в което вярваме. МНОГО Е ВАЖНО ДА ИЗБИРАМЕ В
КАКВО ВЯРВАМЕ!
П: Защото без да искаме може да си навлечем неприятности? И като не съзнаваме силата си
да ги предизвикаме?
С: Да. Като не познаваме силата си...
П: А как можем да я опознаем най-добре? Какви стъпки да предприемем за да опознаем
собствените си сили най-добре?
С: Само чрез опита.
П: Чрез опит?
С: Работа, работа, работа... И работа и на сън.
П: А нашата работа на сън продължава да ни помага, нали... във физическия свят?
С: Да... стига да се замислим. Опита остава.
П: Докато не ни е нужен... тогава ли се появява?
С: Ами не, дори човек да не е съзнателен човека, всички опитности остават.
П: Това понякога помага ли на Духа... на тялото... на енергията?

47

С: Да, изгражда качествата, с които Духът пораства. За да стане цялостен.
П: Да стане цялостен... Значи и Той (Духът) търпи развитие, както и ние?
С: Да. С всеки един живот и всяка една опитност.
П: Значи това е смисъла зад всичко? Развитието...
С: ЦЯЛОСТНОСТ
При молба към духовния водач да коментира изпълнените със силен заряд и емоция
семейни отношения на родителите на субекта, се получава следното обяснение:
С: ОТКЪСНАТОСТ и НЕНАМЕСА
П: Откъснатост и ненамеса?
С: Да. Те имат кармични проблеми... А за М. е ТЪРПИМОСТ ( тук за пореден път субекта
говори за себе си в трето лице – едно от нещата, посочвани от Долорес Кенън, че е възможно
само когато Висшия Аз на човека пристъпи и говори чрез субекта)
П: А тази откъснатост и ненамеса също ли трябва да се следват?
С: Не казвам бездействие
П: Не това не е бездействие. Да. По-скоро да не се намесва като влияние, да не се оказва...?
С: Натиск
П: Аха, свободата да бъде осигурена.

Урока на пристрастяването

При въпрос към духовния водач защо един от членовете на семейството е избрал
сериозното предизвикателство свързано с пристрастяване към алкохола, се получава
следното обяснение за избора на подобен живот:

С: Това е сериозна опитност. Сила на духа.
П: Не много души си избират чак такива сериозни неща...
С: (леко се подсмихва) А защо си мислите, че славянските души си избират точно това?!
Защото няма по-силни от тях.
П: Значи тези уроци са си според тяхната сила?
С: На никой не му се дава повече от това, което може да носи...
П: Да.
С: ... и от това, което може да научи.
П: Значи по тази логика, по тези земи – славянските, се раждат много силни души?
Концентрирано... тука...
С: Ами трябва
П: Защо трябва? Има нужда?
С: Да, има нужда от сила на духа. Духовността има нужда от сила на духа.
П: Винаги ли е била такава ситуацията? Винаги ли е имало такава нужда или сега?
С: Не, сега. Негативната енергия е много концентрирана.
П: Значи такива души силни помагат, когато се прераждат...
С: Помагат за разчистването на карма... Негативната енергия се разрежда с изчистване на
карма.
П: С разрешени (отработени) вече неща, отношения?
С: Да.
П: Това е прекрасно, хем личната карма се решава, хем дорпинасяме за общото благо...
(разреждането на негативната енергия)

48

П: А има ли помощници тази душа, които да помагат това да се осъществи?
С: Трима.
П: Какви са те, някакви души?
С: Силни водачи.
П: Трима силни водачи...
С: Нужно е да имаш много голяма сила за да достигнеш съзнанието на тази душа... за да я
водиш.
П: За да пробие всичко това отвън...
С: Да... И душата е достатъчно силна за да се справя сама.
П: Значи притесненията на семейството на М. и на роднините да помагат, всъщност не трябва
да ги има? Душата знае в какво се е „забъркала” и има сили да го доведе до край...?
С: Не е важен крайния резултат, важна е целта на душата.
П: Да, какво е дошла да научи...
С: Да, и да изчисти...

За ПРЕХОДА
П: А в тези времена, в които живеем, на преход, кое е най-важното за хората да помнят и да
изпълняват? Защото много страх се насажда...? Какво трябва да помним?
С: Да не се натрупва карма... Емоциите натрупват карма. Страха натрупва
карма. ОТКЪСНАТОСТ и ОСЪЗНАТОСТ
П: Откъснатост – може ли духовния водач да го обясни?
С: Откъснатост от емоциите.
П: Аха, от емоциите откъснатост и осъзнатост. И само това ще ни помогне с лекота да вървим
напред, така ли?
С: ...да имаме по-малко „рани”... за да запазим цялостността. Да има по-малко негативни
следи за чистене.
П: И това е най-важното в тия времена? Просто да изчистваме карма и да не трупаме нова в
същото време.
С: Да. Не се доверявайте на емоциите. Емоциите са тялото, а не вие.
П: Значи сме нещо повече от тях?
С: Ние сме в едно с тях, в едно с тялото, но трябва да го опитомим, облагородим...

ЛЕЧЕНИЕ

П: Ако имаме силата да го опитомим, би трябвало да имаме силата и да се самолекуваме, така
ли е?
С: Само ако го обичаме.
П: Значи любовта е първото нещо, което трябва да го има.
С: Любовта лекува всичко.
П: Значи няма нужда да страдат хората от заболявания, те могат и сами да си помагат... Но
трябва и да се обичат достатъчно.
С: Заболяванията се появяват в ума. Ума проявява емоцията. Емоцията проявява
заболяването.
П: Значи за всяко заболяване си има психическа причина?
С: Психическа или кармична.
П: Но и двете ли са подвластни на влияние, за лекуване и оздравяване?
С: Всичко е подвластно на емоцията на любовта и на желанието.

49

КАРМАТА

С: Любовта чисти и карма, но не може да ни помогне да избягаме от кармата. Просто може да
промени проявяването.
П: Да го омекоти по някакъв начин, така ли?
С: Да.
П: Но ние пак ще трябва да се изправим срещу някои неща и да ги решим, нали?
С: Да.
П: И е по-добре да ги решаваме, вместо да ги отлагаме, нали?
С: Хм... Да, защото отново се завърта спиралата на животите... и ни отдалечава от
цялостността.
П: За това ли казваш „Работа, работа работа”? Свършваме си работата и по-бързо се
прибираме у Дома...?

ФОРМИТЕ
С: О, тука е много хубаво.
П: Къде е това?
С: Ами горе. Ами тъмно е защото нищо не искам.
П: Аха, но това е комфортна тъмнина, нали? Как се чувстваш?
С: Да... Ооо, всичко е пустота и ние създаваме формите. Формите винаги са нечий плод.. на
нечие съзнание.
П: Тоест те не съществуват без нас, ако нас ни нямаше и тях нямаше да ги има, самите
форми?
С: Ако няма мисъл... И ние сме съзнание.
П: А самата планета и тя ли се е появила така – като мисъл в нечие съзнание?
С: Всичко е произлязло от концентрираната мисъл... Всичко се учи.
П: Значи казваш, там е много приятно?
С: Приятно, леко...

СТРАХА

П: А понякога в сънищата си М. усещала ли е това усещане? Да се е докосвала до подобно
място преди?
С: Не. Имаше една разходка.. и някой май го беше страх... Посоката надолу не означава
винаги негативно... просто е друга посока в пустотата.
П: А за нея това означава ли нещо, ще успее ли тя да разбере тези думи?
С: Зависи как ще се справи със страха.
П: Но нали всеки страх може да се елиминира, да се замени с любовта в сърцето? Възможно
ли е?
С: ПРИЕМАНЕ и НЕОСЪЖДАНЕ
П: Приемане и неосъждане. Значи това което е, просто да го приемем и няма да има страх.
С: Да.
П: А дали това е една от причините ние да не виждаме голяма част от света, а съвсем малко?
С: Ааа... това са способностите на тялото.
П: А възможно ли е в това тяло и с нашето съзнание...
С: Всичко е възможно и всичко се учи, стига да има желание.
П: А дали би било в хармония с космическия ред, например да се научим да виждаме тези

50