Павлина Николова, "Минали животи и хипнотична регресия по метода на Долорес Кенън"

Х: Млад, пак с некакви панталони странни.. с копчета, много копчета. Кафяви с
ресни. Седи и си е сложил ръцете на кръста и гледа и се усмихва леко така и не
мърда. Чака да го огледам...
П: Като манекен.
Х: Да. Казва – „Виж сега, виж какво става” Казва – „Хайде ще те заведа.”
П: Охо, иска нещо да ти покаже?
Х: Да. Излиза от кръга, но там става невидим, но знам, че ме води.
П: Къде?
Х: Така из замъка... има някакво кълбо, стълби надолу, синьо кълбо, езерце, скали,
палатки... то е цяло село. Хора тука се къпят... там седят... Изведнъж море... Всичко
е там! Целия свят е там! Всичко има... всяка врата води на някъде! Тука е това –
където искам там ще отида.

П: А той всъщност накъде те води сега, усещаш ли каква е неговата идея?
Х: Ще ме върне, ще ме върне, в кръга пак ще влезем.
П: Искаше да ти покаже набързо, че всичко това го има, така ли?
Х: Да много бързо, всичко е там. Където е съвсем реално и хубаво... Пак влизаме в
кръга и някаква лилава светлина... той става по-лилав. Вече не е в тия смешни
дрехи.
П: Аха, сега можеш да го виждаш енергийно?
Х: Да, тея дрехи бяха много смешни.
П: Явно е било някаква закачка към теб...
Х: (...смее се) Супер смешни бяха. Сега вече си е в някаква лилава светлина.. вече
по-така... като дъгата. Пак си е бял, бяла кожа и всичко... но лилава светлина около
него целия.
П: Да го попитаме сега тези въпроси, които преди това те вълнуваха и ... той знае
вече, ако може ще ни отговори? Ако не може ще ни каже... Можеш ли телепатично да
го попиташ за този период на Прехода, от който силно се интересуваш в настоящия
ти живот?
Х: Ъхъм.
П: Скоро ли ще се случи и дали той ще може да си материализира тялото физически
тука при тебе?
Х: Сега ще го питам... Казва – „Нямам право да ти казвам, това е
изненада.” Усмихнал се е...
П: Така и предположих...
Х: Усмихнал се е... обаче така се усмихна казвайки ми – „Много скоро ще е, не бой
се” нещо жълто за мен, жълто е 2 нещо... 2 месеца... нещо скоро (Тълкуването на
цвета идва от личността на Х и може да се базира на досегашните й знания,
но факт е, че В й даде отговор с цвят, който е символ на нещо и е
интересен за разтълкуване)

101

П: Добре.
Х: Усмихна се, намигна ми.
П: Добре, няма да го питаме повече въпроси за бъдещето
Х: Много добре се усмихна.
П: Значи колкото може ти е дал информация...
Х: Просто... позитивен е... с отговора.

Тук стигаме до момента, в който исках да задам най-важния въпрос. Защо се е
случило това ”обсебване от чуждо съзнание”, за което разказахме в началото на
историята, по-рано в живота на момичето и в живота на братовчед й, в резултат на
което той се самоубива.
П: Добре да го попитаме това, което той преживя преди да напусне физическия свят,
живота си тука с теб, и което ти самата беше преживяла по-рано, тази опитност... Той
може ли нещо да ни каже за нея? За тази сила, която се намесва тогава при вас... По
какъв начин и защо е било необходимо това да се случи?... Каква е била причината
да се появи онова нещо?
Х: Вика „тая... the dark force... I had to fight” ( превод: „Тъмната сила ... трябваше да
се боря”) (тук изведнъж премина на английски – все едно това беше езикът,
на който чуваше отговорите)
П: Аха това си е било като битка?
Х: „Това е, вика, черния колан... мечът, който трябваше като самурай да преборя...
ако успея да получа звание... дан. И да мина на ниво по-горно”... Казва – „Това беше
мойта битка!”
П: А той нали сам избира да прекрати физическия си живот. По този начин успява ли
да си завърши тази мисия и тази битка с ...?
Х: Дори прекалено дълго е стоял според него.
П: Значи то изпитанието е било в това – колко време ще издържи?
Х: Прекалено дълго е издържал, добре че е успял да се измъкне... Благодари, че го
разбирам.... Че го разбирам много е благодарен и спокоен, че поне аз съм ок.
П: Не го осъждаш...
Х: Много е спокоен, много благодарен.
П: А той все пак има повече информация от нас, може ли да ни каже за теб самата,
за твоята среща с тази сила/чуждо съзнание, ти какво е трябвало да направиш? Ние
знаем, че ти си се справила, но това събитие оказва голямо влияние в твоя живот.
Той може ли да ни обясни по-дълбоко причините?
Х: Казва „Ти сама ще разбереш, аз не мога да ти казвам какво да правиш.” Никакъв
отговор... „Въобще не ти се мешам в работите”
П: Да, значи няма как...
Х: „Изводите са си твои, сама трябва да ги направиш иначе... твойта битка е
безмислена”

102

П: Да... ако някой друг ти казва ей така нещата.
Х: Не, не... Казва – „Тая работа свърши я и ще се посмеем хубаво на всичко, но още
малко... Още не... изненада, всичко което предстои е изненада и трябва да се запази.
Изненада за душата.”

П: Добре, а той дали знае нещо за твоето здравословно състояние, което се променя
след това изпитание, което преживяваш? Специално какъв е този звук който чуваш ,
пукащия звук от челюстта и врата, отиващ нагоре към главата? Знае ли кое го
предизвиква това нещо?
Х: Казва – Сякаш някакви бръмбари са влезли там, трябва да ги изкараш. Сякаш
бръмбари ходят, чуждо тяло има... и е неприсъщо да е там, ходят, обикалят,
пространство има, в което да ходят...

П: Добре, ще го изчистим това.
Х: Казва – „Изчистят ли се пространството ще се стесни там , ще руйне кръв, която
там минава преди да стане това нещо.”
П: Аха, ясно.
Х: Много се е разширило, празно е, кухо е и това им е позволило да влезнат и да
ходят.
П: А той може ли да препоръча някой начин, по който да ги изчистим?
Х: Казва да ги застреляме един по един.... и после да се пусне вода, която да отмие
останките и нещото да се стесни със затягане мускулно.
П: Много му благодарим за този съвет. А дали той иска да ни даде някакво послание
за неговите майка и баща? Ако имаше такава възможност, той би ли им казал нещо?
Х: Мълчи, мълчи. Мисли още. Мисли... „Ще им кажа следното – "Много са добри, но
трябва да се учат повече. Елате тука и ще ви дам един добър урок да видите. Хайде
ще ви чакам сам на трапезата... но не сега."
П: Да. Има си време, когато...
Х: И аз пак искам да го попитам кога и той ми намига. Той знае, че ще го питам,
намига и приключва темата.

Агресията, ревността и контрола над
партньора

П: А той знае ли защо се получава така при теб, че когато приемеш някакъв алкохол,
определено количество, сякаш загубваш контрол и излиза през теб агресивна
енергия, която по принцип нямаш в себе си? Какво се случва тогава като процес?
Х: Да, казва... повтаря 3 неща. Три пъти повтаря „Не като с мене и К.”, а К. е жена му.
А той я задушаваше от ревност. Искаше да знае къде ходи, кво прави. Казва ми да...
просто да не задушавам приятеля си по никакъв начин. Да не правя неговата грешка.

103

„Остави го на мира.”
П: Значи всъщност всички тези чувства идват от обсебването на другия, чувството за
ревност
Х: Страха да не го загубя, да не умре, да не изчезне...
П: Значи всичко трябва да изчистиш от себе си, всички тези емоции.
Х: „Остави го, нищо няма да му се случи. Остави го на Господ, съдбата му не я
контролирай, остави я. Не се меси в живота му така. Господ ще се погрижи, всичко
ще е ок. Аз самият ще се грижа всичко да е ок. Остави нещата да текат сами.”
П: Супер.
Х: „Гледай си свойта работа... На другите не се меси и те ще ти бъдат благодарни и
тогава ще изпиташ истинската радост от живота. И тогава злите сили не могат да се
намесят, защото го няма чувството на егоизъм... на контрол и ...

Тук информацията получена от починалия братовчед на Х. потвърждава това, което
аз самата знам, че негативни енергии или същности могат да прилепнат към човек,
само ако първо той сам е направил вход за тях чрез негативни чувства и емоции
пробивайки своята енергийна цялостност. Това е вид покана за тях.
Х: ... и на страх.Страха не е толкова силен колкото контрола и егоизма и...
П: Значи това използват негативните сили... когато имаме тези чувства в нас?
Х: Страха не е силен, но когато се уплътни с вяра в Бога и молба към Бога да
помогне срещу това. Ако човек го е страх директно страха не е лош, той се превръща
в молитва, болка и мечта. Когато страха се превърне в опит за контрол – с мисълта –
"Аз тоя страх ще го спра, аз ще контролирам всичко, аз ще направя така... за да спра
тоя страх аз ще поема контрол."
П: Аха, и се получава обратния ефект, така ли?
Х: Да и тогава човек става егоист, мисли че той знае как да се постъпи, меси се в
съдбата, противи се на нейните уроци
П: Т.е. опитва се с насилие и с борба..
Х: Да, да, да. Контролира нещата от страх. Вместо да ги остави на съдбата и на
Господ.
П: Разбирам. И с доверие и упование...

Тук от личната тема отговорите сякаш се насочват към въпросите на субекта за
предстоящия Преход и какво ще се случи с всички (регресията е проведена на
6.10.2012.)

Х: ... на самия човек и на неговата свободна воля. Колкото и лоши неща да
предстоят. И най-вече те не предстоят лоши неща, ами да спре да фантазира за
лоши неща.
П: Да, лошите неща са само в нашата фантазия.

104

Х: Каквото има да се случва... „All things must pass”казва Джордж Харисън. Да не се
пречи на потока. Всичко ще бъде ок и то много скоро, прекалено скоро. Да не се
правят глупости накрая. Всичко да се остави да тече както е тръгнало. И всеки да си
гледа съдбата с уважение, както другата (на другия човек) . . .Зависи колко са
различни, много са различни. С уважение, с усмивка. Това не значи, че ги разделя
хората, напротив, в тоя поток са всичките заедно.
П: Да, и всеки ще си извърви процеса, както си трябва?
Х: Да, просто нека всеки реши сам кой урок му е нужен.
П: Да не им отнемаме избора, да решаваме вместо тях...
Х: Тогава ги разгневяваме. Защото им пречим на пътя, пречим им дори на „грешката”,
която е трябвало да им се случи.
П: От която да научат нещо.
Х: Правим, неща, които им помагат да са живи и здрави. Най-вече е с присъствието
си до тях, с помощта си. Да сме мили с тях, позитивни... това е достатъчно. И да
кажем: Имаш ли нужда от помощ – тука съм.
П: Просто една благоприятна среда.
Х: Много приятна среда, усмивки и никакво съдене за нищо. Никакъв страх, никакъв
егоизъм, никакво его, никаква обида каквото и да кажат, нищо. Никакви негативни
емоции. Прощава се директно за всичко. Знае се, че разума прави тези грешки, не
душата. Душата има нужда да се привлича с грешките на разума и да ги поправи.
П: А как разбираш ти, че трябва точно в тази роля да си?
Х: Трябва да си представим, че сме самия Исус и да влезем в ролята му за колкото
можем повече. Представяме си усмивка, спокойствие. Каквото има да се случва – на
всичко с добро, на всичко с прошка независимо от всичко и обстоятелствата, от
мисли, от грешни парадигми и от страхове, защото нищо няма да е такова каквото
изглежда сега. Всички страхове ще изчезнат, всичко ще се стопи.
П: Да.
Х: Всичко това е една голяма сцена, голяма сцена ... сложена да уплаши. И когато я
разрушим ще видим, че тя не съществува. Ще видим какво има всъщност зад нея.
Това е мисията на хората. Да разрушат сцената от страх и желанието за контрол над
събития, които не зависят от тях. За да унищожат този страх за съществуването си,
за оцеляването си.
П: Значи това е общото, колективното за което сме тук?
Х: Да, да. Каквото има да се случва... просто много са тънки нещата. Много са тънки,
защото границата е тънка. Не трябва да се оставя човек да умре пред очите ти, тука
вече има ситуации, в които човек знае какво да направи (Потвърждава, че
когато физически е застрашен живота или здравето на човек ние можем и
трябва да помагаме). Но винаги с отворено сърце и винаги с прошка и винаги на
помощ...
Х: Но не и когато не е искана и застрашава живота на себе си или на другите за

105

нещо безмислено. Тъй и тъй ще се случи. Просто да преценява, в дадени моменти
да е егоист и да не оставя да го манипулират. Това е момент да действа само за
себе си и личните си дела дори с риск да нарани други. Когато го почувства в сърцето
си. Да слуша вътрешния глас, защото има и такива моменти.
П: Има ли?
Х: В момента 60 % са такива. И това не е егоизъм. Просто трябва да се предпази от
манипулация и от зло – себе си и ближните и това е задължително.

Случаи на манипулация и енергийно обсебване
от хора желаещи „помощ”

Как да постъпим?

П: Казваш такива предизвикателства и подобни ситуации на манипулиране се
случват на 60 % от хората в момента?
Х: Да на всички хора по света
П: Т.е. предизвикани сме...
Х: Хората, които са по-егоисти, по-материални, те в момента чувстват, че техния свят
се разпада, че техните закони не важат повече. Опитват се да се хванат за другите
хора, да ги изсмучат, да вземат всичко от тях, да ги омаят, да ги обвържат, да ги
манипулират... Подсъзнателно го правят. Просто да развалят тяхното щастие. Да
видят, че и другите са колкото тях нещастни. Да няма по-щастливи от тях, те да се
извисят... някак си са се вкопчили в тях.
П: Разбирам, разбирам.
Х: Завиждат, много завиждат. Защото виждат, че са духовни и нещо ще се случи с тия
хора, а на тях няма да им се случи. А в това си тяло не могат да възприемат, че не са
готови.
Все едно да са извън тялото си с цялата си мъдрост. А усещат и са много ... в
момента... като разгневени. Просто са много гневни в мента, трябва да се внимава.

П: А когато имаме близост с такива хора, как да действаме?
Х: Стена, първо стена от светлина, която те не могат да преминат със злоба и
негативност. Ако решат... ако решат да са добри те ще пробият със светлина и тогава
и двамата ще имате полза... но ако искат със зло стената ще ги спре. Просто тя
обгражда вас и те решават, избора е техен. Вие нямате вина. Нека те направят своя
избор сега. Това е техния избор. А нека другите хора просто се предпазят в тоя
момент за да стигнем до края.
П: Това е по-важно.
Х: Наистина е опасно. Да не ги върнат назад в последния момент. Много е важно.

106

Някой може да залитне. Някои са на ръба.. на ръба са дали да не се върнат с
кармически грешки, просто да бъдат изкушени.
П: Много хора има, които са се хванали като в клопка и другите точат от тях енергия.
Да речем те работят нещо, което е свързано с хора, лечителстват и т.н., обаче вместо
да слагат, когато е нужно бариерата, те прехвърлят това в личния си живот. За тях
какво можеш да ми кажеш? Те от онези хора ли са дето са допуснали прекалено
много това, на ръба ли са, опасно ли е за тях?
Х: Значи слага се чертата и човека да мисли за себе си, това не е егоизъм. Той знае
докъде да стигне.
П: Това е решението, няма друго?
Х: Разделят се с тия хора директно на момента... Независимо от последствията.
Директно трябва да скъса връзката.
П: Иначе и за човека е лошо, нали?
Х: Директно и независимо от никакви последствия. Става и напуска. Дори да остане
без работа, дори каквото и да е... все ще се оправи. Тоя контакт в момента само го
смъква надолу. И ще става все по-силна тая енергия дето се опитва да го разреши в
един момент тя ще се дезинтегрира, ще се разпадне самата тя. И най-добре такива
контакти... или със стената всеки ден.
П: Ограничение, разбирам.
Х: Ако могат да се избегнат... директно излизаш и се махаш. Никой няма да обидиш,
никой няма да нараниш. От другата страна ще има много остра реакция... ще има
обвинения, че си виновен... че си лош... че си егоист. Защото те знаят, че искаш да
си добър Християнин и ще го използват (тук религията не е от значение, просто
има предвид добър човек спазващ човешките закони.)
П: Възползват се...
Х: И ще ти кажат – това не е християнско, какво правиш...
С гърба напред. Сега е момента... стига толкова. Тоя път не е на дявола, не, без
вина, това не е егоизъм.И сърцето ще усети кога трябва да помага. И кога просто
да се дистанцира и да предпази себе си и роднините си. Не помощ на всеки и не
на всяка цена, не сега. Сега всеки сам прави избора си.

КАРМАТА – Мигновено Балансиране

Х: Има достатъчно ангели около всеки човек. Около 5-6... 7 около всеки човек. Пълно
срастване ... всичко се планира всяка една секунда какво ще прави тоя човек,
планира се какво да му кажат, следят го, помагат му. Тука вече няма празно, всичко е
планирано. Всичко се следи из късо. Направи ли грешка веднага му се връща
кармически.
П: Няма вече отлагане?

107

Х: Няма карма. Не трябва да има карма. Случи ли се нещо...
П: Аха, значи се балансира на момента?
Х: Да. Значи може днеска нещо да се случи, то на другия ден ще му се случи същото.
Може и след една минута да му се случи нещо, което да го върне и да покаже, че
това е грешка уроците са мигновени.
П: Това е хубаво, защото ние не трупаме нищо.
Х: Трябва да се чисти, не може повече карма. С карма в това нещо не се влиза. Край
с кармата. Това е отминало, чисти се за последно. Повечето са поизчистили, които
имат, но има още малко. Фактически тези хора, за които казах по-рано, те
подсъзнателно се опитват да въвлекат другите хора в карма за да не могат да се
възнесат.
П: Сякаш да не са сами?
Х: Да, да, да. Точно, опитват се да ги върнат в негативните емоции, да ги вкарат в
скандал, да ги принизят в нисшото и кармически тия хора да не могат да се възнесат.
Тия хора дето са на ръба между това нещо, точно те трябва да внимават... Много
позитивно, много спокойно, усмивка, едната буза – дай другата.. добри с риск, но
това е само на мисъл и на енергия, на теория и то само в средата, която е safe
(безопасна), със свои хора така. Но нащрек винаги, когато има и други хора. Те ще ги
усетят.

Намеса в работата ни, среща с неканен гост

П: А ако някой човек живее с такъв партньор, който е на ръба. Единият съзнава, че
другият е на ръба и се опитва да помогне, визирам моя приятелка...?

Тук Х започна съвсем точно да говори за това, което трябва да направи моята
приятелка, без аз дори да съм споменала име или каква е ситуацията в живота на
тази жена. Единствено си мислех за нея, представих си я и тя успя да се свърже с
тази енергия и да усети ситуацията.

Х: Значи да си напрaви една стая и там да е нейното пространство. В другите стаи
нека се преструва, нека играе роля за да мине така време и да излезе от ситуацията.
П: За да се предпази тя самата?
Х: Нека има своя стая, в която влиза, седи, там е себе си, споделя, пише дневник,
медитира и прави планове как ще излезе от ситуацията ... постепенно. (тук Х се
прокашля 2 пъти и гласът й малко падна и стана по-тих – първи симптоми за онова,
което последва)
П: А на мъжа, който е до нея, тя има ли как да му помогне?
(Тук желанието ми беше да намерим съвет за този човек, който ежедневно се

108

натоварваше от своите клиенти, които или не разбираше как го манипулират
енергийно (под претекст, че имат нужда от помощ, а реално не правят нищо да си
помогнат) и го изсмукват или просто му беше безразлично какво се случва с него и не
променяше нищо в тази пагубна за здравето и семейството му ситуация, като едно
бавно, но сигурно самоубийство, много по-страшно от това, което обществото досега
заклеймява)
Х: Този мъж е много лош (с по-тих глас и си пое дълбоко дъх сякаш да се успокои
сама.)
П: Усещаш ли го?
Х: Да се маха! И тя да се маха от него и той сега да се маха от тука. (пак си пое
дълбоко дъх)
П: Ще го изгоним от тук... той е просто много обременен. (реакциите и лицето на
момичето се бяха напрегнали сякаш самата енергия на този мъж докато
говорим за него бе там с нас в стаята и я притесняваше. За това веднага
премахнахме образа. В това ниво всяка дума и изявена воля е закон и
действително на секундата премахва всичко, което не желаем да присъства
при нас!)
П: Тръгва си, тръгва си. Всичко е наред. Да го изпратим по живо, по здраво...

Много е важно с какво отношение правим всичко, независимо дали някой образ ни е
неприятен не можем с лошо да се отнасяме, трябва и тази енергия да усети, че
сме в Светлината, не можем да допускаме страх. Тук в случая работата на
регресиониста е много важна, той трябва да се владее на 100 % и с гласа си да
внушава спокойствие и на субекта и да управлява процеса така, че субекта да усеща
сигурност и в безопасност.

Х: Виждам висoк някакъв, не знам дали е такъв... Някакъв щърбест...
П: Дали точно него го усещаш? ... Който и да е си, е тръгнал вече.
Х: Да... (Пак се изкашля) Не знам дали онзи мъж беше този мъж. Този, който видях
беше слаб, висок, кльощав.
П: Не е нейният...(описанието се разминаваше с партньора на моята приятелка)
Х: Значи не е той... с черна коса и тъмни вежди...
П: Не е, той е побелял.
Х: Дойде и застана зад тебе и започна да гледа. Нищо чудно и тая душа да беше
дето ни тормози с брат ми... Просто дойде за последно.

109

Може би точно това се бе случило. Макар
изминали години от изпитанието, на което бе подложена Х, явно за това същество,
тази изгубена душа, нещата не бяха приключили. Обикновено на такива души им е
нужна енергийна помощ за да намерят Светлината, защото са между два свята и
объркани, поради което правят някои бели. Разбира се и в това случайности няма. Х
е получила урока, който е трябвало от това изживяване, а в резултат беше калена и
опита, който имаше, й помогна да успокои семейството си след загубата на
братовчед й.

П: Изгонихме ли я?
Х: Ами, на прозореца е застанал...
П: Да си тръгва... Тръгвай си!
Х: ... и се чуди дали да слезе...
П: В момента ние казваме какво да става и ние определяме тъй че...
Х: Стана прозрачен!
П: ... да си тръгва, абсолютно да се маха. (Използвах целия си авторите в гласа и
поведението си за да наложа и да покажа кой решава и кой е по-силния. Много е
важно да помним какво сме ние самите, кои сме и че имаме свободна воля и избор
кое да присъства в нашия свят и кое не, забравим ли сме подвластни на страха и
другите се възползват. Помнете това.)
Х: Чао.
П: А така.
Х: Ама направо полетя. Направо полетя, аз изтръпнах от кеф.
П: Да ти кажа и аз изтръпнах :) Благодаря за съвета за моята приятелка.

Причините за някои здравословни проблеми и
фобии

П: А да попитаме за настоящия приятел на Х... Когато са след някое празненство и са
употребили алкохол, в един момент той получава някакви вцепенения, като

110

временна парализа. Какво е това, тези пристъпи? Някакво заболяване ли е това?
Х: Няма да има повече... всичко е изчистено, бяло от тука нататъка... А причините за
това просто не ми се навлиза в тях, много са сложни. Някакви съдчета, кръвоносни
съдчета, нерви, контракции предизвикани от мозъка от стрес.
П: А нейните фобии – клаустрофобия, агорафобия, паническите атаки също, които са
започнали от 2 години, защо се появяват те?
Х: Все пак света отвънка е стряскащ, много стряскащ, това е нормално. Това е
абсолютно нормално. Просто трябва щадене на организма, абсолютно спокойствие,
почивки, спорт и това нещо ще отшуми, но е нормално. Света е стряскащ и докато
света е стряскащ (т.е. докато човек вярва в това и тялото му реагира на тази
идея) и тялото не е в добра спортна форма и не е здраво. И нормално то ще се
стряска от самозащита към себе си и тия реакции са правилни. То го е страх, това е
неговата реакция да се защити от света, защото вижда, че то не е в кондиция да се
справи с такъв свят.
П: Значи повече почивка, повече физически упражнения
Х: Когато тялото види, че може да се справя с тези условия реакциите ще започнат
да спират, успоредно с това ще стане подобряване здравословното състояние на
тялото.
П: Значи тялото трябва да разпознае средата като приятелска, а не враждебна.
Просто да започне да вижда околната среда по различен начин.
Х: Да, но това ще стане, когато то самото се почувства стабилно в средата. Всичко е
свързано с това, че то е болно...
П: А от къде идва това, защо е болно?
Х: Много е страдало, много е страдало, много натрупвания. Такива загнездени
натрупвания, емоционални особено, че просто не може да живее зад тия енергии,
закотвени в клетките, във всичко, блокажи
навсякъде...
П: Блокажи, които трябва да изчистим.
Х:... сърдечна чакра особено, и трябва да руйне свежа кръв навсякъде, всичко да се
разбие, да се разтресе да се унищожи ... всичко да се раздруса.
П: Добре, сега мисля след като знаем цялата тази информация е най-подходящия
момент да направим изчистване на тези блокажи.

Тук трябваше да направим прекъсване по молба на Х за да използва
тоалетната. Нещо напълно нормално, когато има такова отпускане и
същевременно толкова продължителна регресия (вече 2 часа и половина бяха
изминали от началото.)
След завръщането й я върнах на същата сцена в двореца, където водехме
разговора с нейния брат. От там обаче нови образи се появиха и насочиха
регресията към нови места и сцени.

111

Неочаквано пътешествие

П: Добре вече се връщаме на старата сцена, която напуснахме преди малко.
Х: Само че минавам през някакво резедаво... резедави точки като очи на паун и се
плъзгам, плъзгам по повърхността леко като в тунел... и все повече очи на паун.
П: Като тунел ли е това място, в което се придвижваш? Виждаш ли му края?
Х: Да. Вече виждам мехурчета накрая, да. Уау, вълни от мехурчета, глухарчета, като
вълни от море сляти.
П: Да, като пяна от морето?
Х: Да, но от цветя вътре, глухарчета и енергия, която е цветна. Готово. Те вълните си
минават... всичко е в спирали... Сега пак някакъв кръг.
П: Къде е този кръг?
Х: Докато минавам през някакъв тунел. И сега вече някаква светлина стигнах.
П: А каква е емоцията на това място сега? Как се чувстваш?
Х: Много яко. Все едно съм в такова... в летяща чиния, в някакво мехурче и така леко
настрани, напред, не много бързо , бавно напред, настрани, назад,
надолу... нагоре...
П: Аха, всички посоки ги владеете?
Х: Като цяло напред... заобикаляме некакви хора на пишещи машини. Не знам защо
това се случва...
П: Аха.
Х: Да, някакви хора седяха и пишеха и зад тях имаше опашка от души. Всъщност
пред тях...
П: Да.
Х: Попълват някакви новодошли.
П: Да, това явно е някъде в духовния свят, което ти виждаш.
Х: Със сигурност, има си такива дето ги приемат... Усещам нещо сега... ама лекичко...
П: Къде го усещаш това, в краката ли?
Х: От кръста тръгва една вълна нагоре и една надолу.
П: Добре, сега ще го направим още по-леко, това е някаква релаксация явно.
Х: Идват всякакви работи сега.
П: Какво идва към тебе?
Х: Искам да стигна някъде ама... трябва да минат някакви картини и тогава.
П: Добре, добре.
Х: Сега минава киносалон, гори... хора. Трябва да стигна, не спират да излизат
картини.

112

Сега вече в космоса. Там...
П: Черно ли е, как е там?
Х: Има една бяла линия
П: Къде е тази бяла линия?
Х: Много планети.. сега вече... закачих се на някакъв кораб в космоса. Сега се
завърта всичко тук и сега е, където ти кажеш от тук нататъка.
П: А искаш ли нещо да ми разкажеш за тези неща, които така набързо видя сега.
Х: Това беше като пътуване между пространствата, между световете някак си.
П: А този кораб накрая какъв беше?
Х: Мисля, че си влязах в тялото вече дето си ми е там... в извънземно ... да... и
просто си се качих на него и седнах на него.
П: А виждаш ли го това тяло?
Х: Чакай да го погледна. В някакъв костюм съм, от плат ... тежък такъв, цялото тяло е
в него и качулка има и само лицето се вижда.

Изчистване на блокажите

П: А сега искам да направим нещо друго, а на теб ако продължат да ти идват още
образи ме прекъсни и ще ми ги описваш. Сега искам да повикаме отново енергията
на духовния ти водач да ни помогне в това, което ще правим.
Х: Веднага е тука.
П: Добре. А само за душата на братовчед ти, не знам дали да го занимаваме с това
нещо или нека той да прецени.
Х: Той казва – „Ако искате, аз съм тука. Ако има нещо...”
П: Много хубаво ще е да направим заедно лечение.
Х: Не му пречи.

Следва изчистването на блокажите и емоционалните натрупвания от тялото на Х.
като акцентираме на всички здравословни проблеми, за които знам от
предварителния разговор с нея, главата, сърцето, цялото тяло. Накрая молим
духовния водач да помогне с едно сканиране на цялото тяло и своевременно
отстраняване на всичко, което той на свой ред открива.

113

П: Виждаш ли го духовния водач, какво прави?

Х: Аха. Докара някакви шамани, негри шамани... пеят песни с инструменти...

П: Те сигурно използват силата и вибрацията на звука от инструментите?

Х: Казват „Не си болна изобщо, не си болна... това са глупости, това са пълни

глупости”

П: Много хубаво. Няма за какво да се притесняваш значи... Имаш потвърждение.

Х: И да изкарат страха... за това са тия инструменти.

П: Нека те да си продължат, а ние дали можем да зададем няколко въпроса на

духовния водач?

Х: Ъхъм.

П: Х има един страх от, както сама каза, „нещо широко хлъзгаво без стени.” Това

могат ли да ни кажат от къде се е появило и има ли начин да го преодолее? Много е

странно...

Х: Някакви хора ми се дават с някакъв прожектор... седат наредени и се осветяват.

Някакъв самолет се разби, пушеци... война, лодки, море... сега океан.. само океан.

П: Ти плуваш ли по принцип?

Х: Въртя се, на брега се въртя като пумпал.

П: Как изглеждаш, човек ли си или друго?

Х: Човек и на най-плиткото на 1 см вода се въртя като пумпал и не мога да спра да се

въртя.

П: Аха, но опитваш ли се да плуваш или нещо друго правиш?

Х: Въртя се и не мога да спра, опитвам се, но това се върти като водовъртеж, но на

плиткото

П: Аха, разбирам, просто нещо странно се е случило с тебе там, на онова място.

Х: Сякаш искам да спра погледа към океана или към сушата

П: Имаш избор...

Х: И накрая към океана решавам, но какво значи това не знам, да се гмурна там.

П: А въртенето успя ли да го спреш?

Х: Спря се, да. И вече се гмуркам в океана и във вълните.

П: И как се чувстваш, какво е чувството сега?

Х: Много така... мащабно е. Там има и водопади вътре, само вода, много вода...

залива, прелива.

П: Все едно е някакво водно царство?

Х: Да, да. Неоново, пак неонови светлини.

П: Но там няма нищо плашещо и страшно, нали?

Х: Не, не.

П: Може би някакво преживяване си имала в миналото, от което се е появил тоя

страх от това което ми каза в началото, но както виждаме няма нужда от страх, няма

причина за страх.

Х: Да.

114

Помощ от духовния водач - анализ на миналите
животи

П: А духовният водач, може ли да ни каже защо ти показа именно този първия минал
живот, където си приятелка на музикант, който всъщност е твоята сродна душа? Защо
това беше толкова важно да го покажат на теб да го видиш?
Х: Вика ми – „От там трябваше да се чистят..”
П: Неща за чистене?
Х: „Да се метат, да се чистят”
П: Защото много неща са били прехвърлени от онзи живот в този, така ли? Негативни
емоции и блокажи?
Х: Да, много емоции имаше да се чистят, натрупани в едно.. всичко в едно трябваше
да се изчисти.
П: А това, което направихме достатъчно ли е като изчистване или Х трябва да прави
допълнително някакви медитации или нещо друго?
Х: Тука вече уроците от регресията трябва да се прилагат. Въпреки всичко малко
усилие... малко усилие за прилагането на крайните уроци върху настоящето, като
така...наставления и закони.. едно нащрек, докато се свикне вече и стане това нов
прототип.
П: А духовния водач може ли да формулира това като едно най-важно послание към
Х, именно за тези уроци и за този краен извод който тя постепенно осъзнаваше през
цялата регресия? Какво трябва да прилага в този живот сега?
Х: Показа ми някакъв орел как лети, лети, кацна и застана. Лети много мощно и
тежко... и свободно... и накрая кацна и застана.
П: Това е символ на много сила, дали силата на Х?
Х: Нито дума, и мълчание... само тая картина.
П: Значи от тук да си прави изводите колко е силна и на какво е способна...?
Х: Да.
П: А за втория живот, който й се даде да види, дето малко скучен й беше и бавно
вървеше. Там имаше ли някакъв замисъл и урок, каква беше причината да й се
покаже такъв бавен живот?
Х: Да види какво е било гадно тогава и сега какво е по-интересно. Просто да си
спомни какво е било... преди ... и сега колко по-вълнуващо е, въпреки всичко и всички
трудности.
П: За сравнение?
Х: Да, да си сравни просто колко е напреднал света, живота й и хората като души и
въобще колко е по-вълнуващо сега всичко.
П: Дори онзи живот на рок групата беше много вълнуващ, много интензивен.
Х: Много, да... Този ще е равномерен, но пак силен.
П: На по-нормално темпо?

115

Х: Тука вече съзнателно всичко, целенасочено и с правилни решения.
П: А някакъв съвет може ли да даде духовния водач на Х за да намира по-голямо
творческо вдъхновение в създаването на музика, което много обича да прави, нещо
което може да й помогне да го прави още по-добре?
Х: Точно да си представи сцена ... как гледа към хората и...
П: За концерт...
Х: Първо бяха за концерт после се превърнаха в хора за молитва в църква. И
сцената там ще я прави и трябва да излезе...
П: Аха, значи музиката е връзката с духовното?
Х: Същото е...
П: Значи музиката им е много силна, може много да постигне.
Х: О, да. Самия пример за това, че човек трябва да е добър, когато стане известен.
Самия му пример... дори и песните му да са глупави. Самия пример какъв човек е
той, той вече може да говори за духовното пред тях на интервюта... и тогава да
популяризира вече възгледите за света използвайки това, че е известен.
П: Използвайки трибуната!
Х: Ако песните са хубави още по-добре, добро допълнение. Но това е целта. Целта
да се ПОВЛИЯЕ!
П: Аха, значи за това й е даден този талант в този живот, да може да стигне до
повече хора
Х: Да, да.
П: Вярното послание да предаде.
Х: Пример, да установи пример.
П: Много хубава мисия. Много смислен живот.
Х: Това е финала, да, това е финала на всичко.
П: За това е такъв... силен.
Х: Да и трябва да има сцена, всичко ... представление, и за това изненадата покрай
другите... енергийните... трябва да си е изненада и.. То е като тържество, като
празник и накрая празнуване, случва се нещо, което всички са чакали.
П: А за датата може ли нещо да ни каже? Въобще да го отчитаме това като нещо
специално, да правим нещо специално извън това, което правим или да си живеем
според принципите си, както досега?
Х: Зимата ще се случват разни работи, зимата се почва, тогава почва по-скоро,
Декември започва...
П: А сънищата на Х, досега тя винаги ги е имала, много много сънища, но напоследък
са много интензивни, както са засилени и психичните й способности. Тя доста
успешно получава информация чрез тези сънища, нали точно това се случва по
време на сън?
Х: Да, да.
П: Свързва се по някакъв начин с тия места и измерения?

116

Х: Да, абсолютно. Така си е, както трябва да бъде. Всички инструкции се дават и са
дадени
П: Инструкции... А и други хора ли по този начин чрез сънищата действат, защото
някой казват, че не си спомнят?
Х: Те помнят, но подсъзнателно... когато се случи случката техният вътрешен глас
помни съня и ще им подскаже...
П: Като интуиция ще дойде...
Х: Да, да, да. Запечатва се в подсъзнанието съня и после намира ключа за тая стая,
случва се случката и хоп.. лампата светва.
П: И им дава знак.. а те всъщност са го сънували.
Х: И те мислят, че е дежа-ву, но то е съня, когато са били подготвени за ситуацията!

Изследване на едно паранормално преживяване

Вече в самия край на регресията още един въпрос ми се въртеше в главата. Много
странна случка се беше случила на моята приятелка Р. По време на каране на
колело някъде в Южна България по междуградски път, след странно усещане за
отделяне на съзнанието като при ОИТ (опитност извън тялото), тя загубва съзнание.
След известно време я намират без никакви спомени за това какво се е случило,
защо има наранявания от двете страни на тялото си и защо седалката на колелото е
разпрана като с нож, а по него и драскотина няма

В това общо информационно
поле, с което се свързваме, когато субекта на регресия описва своите минали животи

117

и разговаря с духовния си водач, ние също можем да достигнем информация и за
други хора, ако има реална нужда от това и Висшия Аз го позволи.
Вярвах, че за случилото се има по-съществена причина и винаги каквото и да става,
то е за добро, то ни води към следващото по нашия път на развитие. Но имах нужда
от потвърждение за да успокоя моята приятелка.

П: Последен въпрос към духовния водач. Онова момиче, за което говорихме по-рано
в предварителния разговор, моята приятелка Р, която претърпя падане от колело при
много мистични обстоятелства със загуба на паметта. Искам да питам сега тя в
безопасност ли е след това, което се е случило и може ли да направим нещо за нея
да си възвърне спокойствието в душата, защото я притесняват някои сънища? Не спи
спокойно, нещо й се е случило, което не може да си обясни... Има страх в нея от
цялото това нещо.
Х: Трябва да говори с такива хора, да говори, да сподели всичко и заедно да
разнищят какви са тия работи.
П: Аха.
Х: Трябва да говори с такива хора, които се интересуват от такива неща... По
градинки, с биричка, на спокойствие, с часове наред, да го разкаже, да го обсъдят...
да задълбаят малко повече за да знае, че не е сама и че не е странно. Просто едно
изживяване. По-късно ще види защо й се е случило.
П: Аха.
Х: Сега просто трябва да го анализира... да го обсъди, да се успокои, да види
интересното в него. Защото има нещо интересно и свръх естествено. И от там да се
успокои и после ще види защо.
П: Значи трябва да си промени гледната точка..
Х: Трябва да се обърне към свръхестественото, трябва да види тия неща...
П: В момента може би в повече стреса й е дошъл... но и няма с кой да го говори
това...
Х: Трябва да говори това... може би с някакво момче, нейн приятел. (От тук Х и
нейният духовен водач дадоха доста подробно описание на реално
съществуващ човек, може би единственият приятел в живота на това
момиче, който можеше да говори с нея на такава тема и на когото тя да се
довери. )
П: Да.
Х: ... с който се виждат, познати...
П: Да, има. Ти усещаш образа на момчето ли? Можеш ли да ми опишеш като визия?
Х: Млад, спортен тип с къси гащи и маратонки, такъв като скейтър, като рапър малко,
така се облича поне... културно момче така. Леко мургав, с тъмна коса. (Х имаше
почти 100 % попадение, само за начина на обличане не съм сигурна, но всичко

118

останало е така)
П: Да, това е нейният приятел. Между другото и той е преживявал такива неща.
Х: Да, значи той е най-подходящия, точно с него да говори. Но не вкъщи, навънка
някъде.
П: В по-лека и лежерна среда, разбирам.
Х: Ей така като разговор за забавление, не толкова сериозно. Това е ключов момент
за нея.
П: Започнаха способности да се отключват у нея след тази случка.
Х: Много ключов момент, нямаше как да стане иначе. Тя самата това си го е избрала.
П: Избрала си го е?
Х: Сама, да.
П: Няма от какво да се притеснява значи. Тя от нараняванията се беше уплашила
малко... как са се получили така симетрични от двете страни на тялото й?
Х: За да обърне повече внимание на случката тия наранявания са нужни. Иначе
случката ще е нищо особено.
П: Да, за да привлече вниманието. Иначе бихме го подминали.
Х: Иначе минава и заминава и край.
П: Явно е трябвало да се случи, някакъв акцент да има , паранормално нещо...
Х: .. за да я стресне.

Тъй като регресията се случи още през Октомври предадох още тогава съвета
получен за Р. Тя ме послуша. Сънищата й продължиха, макар че тя се поуспокои
малко. Разказа ми още събития от живота й, които са съвпаднали със сънуваното,
интуицията й се беше засилила много. За себе си аз лично вярвам, че това е била
целта, да даде на моята приятелка личен опит с паранормалното и като ключов
момент, това да промени живота й, отваряйки я и карайки я да гледа по друг начин на
живота и духовния свят, усилвайки психичните й способности.

Този феномен се случва често. Най-често съм срещала истории за виждане на
образи през нощта, силуети, докато детето или младежа си лежи в леглото. Тези
случки също са довеждали до изграждане на личности много по-отворена към
истинската реалност на живота. Друг път тази функция за разтърсване и отваряне на
психичните ни сили и виждане за света се случва посредством специални сънища,
такива които не се забравят.

Тук мога да споделя, че героинята на тази регресия Х ми беше разказала сънищата
си - доста подобни на моите, отвъд обикновеното пресъздаване на ежедневните
тревоги и изживявания. И пак в тях имаше винаги този общ елемент – нещо, което не
му е мястото там, някой обект който така те изненадва, че те кара да запомниш
целия сън. Обръщайте внимание на тези сънища.

119

Също както случката с моята приятелка, която ако не бе получила тези странни
наранявания от едно нищо и никакво падане, нямаше да обърне внимание, така и
ние с нашите сънища – и всеки по своя начин и път, всички ние получаваме подтик,
насърчение и побутване да вървим именно в посоката, в която трябва да се
развиваме, отваря ни за съществуването на други реалности и други светове, което
познание явно е нужно за да можем всички ние да изпълним успешно това, за което
сме тук.

А това, за което сме тук може да е много различно за всеки един от нас.

Сами виждате от разказа на В, братовчедът на моята героиня, мисията ни може да е
съвсем различна от това, което обществото или някои човек си мисли. За него
мисията му е била да преживее и да се изправи срещу тъмната страна – да живее с
това чуждо съзнание, което обсебва тялото му, да опита и от това, защото така е
поискал, защото душата му е поискала по-бързо да научи някои опитности и целта му
е била изпълнена.

По начало той е планирал своя изход от този живот. Душата не е имала намерение
да остава дълго, а само определено време, в което да изпита своята търпимост и
качества непосредствено до тази друга сила.

Това, която братовчедът на Х бе направил, не е по-различно от например душите,
които планират катастрофа или тежко заболяване и пак си тръгват рано от този
живот. Всяко тяхно решение има дълбоки причини и каквото и да са избрали ние
трябва да уважаваме техния избор. Тези души са много силни и смели и заслужават
цялото ни уважение за изпитанията, на които са се решили.
Липсата на истинско познание, както в миналото, така и днес е причината за болката
и страданието, което преживява всеки един от нас в различни моменти от живота си.

Независимо как го наричаме, тъмна сила, зло, негативно, то само по себе си ни е
нужно, то ни служи за да можем ние да се движим, развитието на нашите души да се
случва. Това е другата страна на монетата, нищо повече и нищо по-малко.

Тази история не е единствен изолиран случай. Споделянето ми с приятели
доведе до разбирането за още такива случаи. Случиха се и още няколко знака,
който ме накараха да се задействам, да прослушам и запиша цялата регресия за
да мога сега да я споделя с вас.

120

ГРЕГ БРЕЙДЪН

1. Грег Брейдън - Седемте огледала на Есеите

Древните Есеи може би определили най-добре ролята на нашите лични
взаимоотношения чрез Седемте Загадки, които
нарекли ОГЛЕДАЛА на Взаимоотношенията, които ние ще преживеем, всеки един
от нас по време на своя живот, просто като живеем живота в присъствието един на
друг.
Всеки момент от нашия живот реалността, в която сме се превърнали вътре в себе
си, е огледално отразена към нас. Тя е отразена чрез действията и изборите,
чрез думите на онези, които ни заобикалят.
Предлагаме ви да преживеете първите 4 огледала с разказа на Грег Брейдън.
Една вълнуваща история идваща от древните ни предци, която ще ви помогне да
прозрете, разберете и освободите някои много интимни моменти от вашия живот,
които досега никой не е успявал да разтълкува.

http://www.youtube.com/watch?v=6FwANZi04Rs&src_vid=Fmm_NVvfN1I&feature=iv&annotati
on_id=annotation_1973417041

Ние сме поканени да опознаем себе си в присъствието на другите чрез
взаимоотношенията си, и когато помирим и излекуваме тези отношения, ние
понасяме със себе си ползите от това напред в живота си.

Първите 4 огледала на Есеите са по-лесни за откриване в нашия живот в сравнение
с последните 3 огледала.

Както казва Грег Брейдън те вървят от най-очевидните към по-малко забележимите и
скрити огледала.

Ключа към разбирането на 5то 6то и 7мо Огледало на Есеите се крие именно в
първите 4 огледала.

http://www.youtube.com/watch?v=JNtEgkrpmHg

Есеите ни напомнят, че ние всички ще преминем през всяко едно от

тези огледала в определен момент от живота си, независимо дали ги

разпознаваме или не. 121

2. Грег Брейдън - МИЛАНО 2007 - Един уникален семинар

Езикът на БОЖЕСТВЕНАТА МАТРИЦА
първа част

ГРЕГ БРЕЙДЪН - МИЛАНО - 2007

http://www.youtube.com/watch?v=o9pIF4YTv4c
Кой е езикът на Божествената Матрица?
Коя е тази сила, с която всеки един човек се ражда в тялото си, но не използва?
Две грешни предположения на науката в миналото, които променят всичко.
Коя е Новата Наука?
Как да използваме езика на БМ и с какво могат да ни помогнат древните традиции
съхранени в манастирите на Тибет и Египет?
Кои сме ние?
Съществува ли обективен наблюдател или всички са участници във Вселената?
Разбиранията на Айнщайн и на проф. Джон Уилър за Вселената.
Вярвания – основа на начина, по който изживяваме живота си.
Невил Годард – “The power of Awareness”. Какво е Вярата?
Чудеса на Вярата.
Частици квантова енергия – градивен елемент на човека.
Способността на квантовите частици променяйки себе си да влияят върху миналото.
Кое държи всички квантови частици съвкупно? – Макс Планк – баща на Квантовата
теория

122

Енергийното поле, Матрица, Интелект...

Вярата – кодът за привеждане на възможностите в реалност в този свят.

Как да променим физическата материя (атомите) променяйки енергията, в която те
съществуват.

За всички скептици и „учени” поставящи под съмнение всичко казано до тук:

- Ефект на Старк – промяна на електрическото поле води до промяна на атома.

- Ефект на Зимън – промяна на магнитното поле води до промяна на атома.

Кой орган в тялото произвежда най-силното електро-магнитно поле?

Как вярванията ни влияят върху електрическите и магнитни полета?

Квантовите възможности в живота – енергийни вълни в постоянно движение.

Кое произвежда Стоящата вълна, която заключва квантовата възможност в
реалността на този момент?

Три научни експеримента, които променят вярванията ни за нашия свят:

Експеримент 1 – Веднъж разделени физическите частици остават свързани
енергийно. И всичко, което е било свързано някога във Вселената преди Големия
Взрив , днес също е свързано енергийно.

Експеримент 2 – Фантомен Ефект на ДНК – Човешкото ДНК влияе на физическия
свят.

Експеримент 3 - Какъв ефект има сърцето и това, което чувстваме върху ДНК и
тялото ни? Способност на човешките емоции според характера си да напрягат или
релаксират

ДНК променяйки формата му и влияейки по този начин върху имунната система и
хормоните в тялото.

ВРЪЗКА между ЕМОЦИИ - ДНК - ФОТОНИ (градивните частици, от които е изграден
света)

123

Експеримента на Майкълсън-Морли – съществува ли Етерно поле?
100 години на погрешно схващане и цяла наука основана на грешка.
Август 1986г. списание “Nature”- повторение на експеримента на Майкълсън-Морли с
по-добро оборудване от ВВС на САЩ - Изводи – Етерното поле наистина съществува,
точно както са го предсказали екипът Майкълсън-Морли 100 години по-рано.
Божествена матрица – квантова холограма – полето
Резултатите на НАСА и обсерваторията ЧАНДРА.
Какво има в празнотата на Космоса? – Празното пространство не е празно.
Как да освободим силата на Божествената Матрица в нашия живот?
Холографския принцип в Природата.
Защо молитвите са толкова важни?
Великата Духовна мистерия на древните традиции
Как да създадем кохерентна емоция в сърцето си за да лекуваме телата си и да
променим света?
Проект „ГЛОБАЛНО СЪЗНАНИЕ” на Принстънския Университет за измерване на
човешкото съзнание по света
Знанието холографско ли е?
Дистанционно виждане
СЪСТРАДАНИЕ
Коя е силата свързваща всичко във вселената?

124

Езикът на БОЖЕСТВЕНАТА МАТРИЦА
втора част

https://www.youtube.com/watch?v=k_lKBp95zQs

Теми засегнати във втора част:

Силата на Състраданието

Как да създадем изцеление за себе си и другите

Тайната библиотека в коптско-християнския манастир
"Св. Катерина" в Египет

Липсващото Евангелие на Тома

"Искайте без скрит Мотив!"

Тайната на източните бойци

Индианска традиция за отправяне на молитва

Експерименти за установяване на мир по света

Формула

Институт по Математика на Сърцето - експеримент с публиката

Невил Годард за силата във всеки един от нас

Думите на древният поет и суфист Руми

Обобщение на доказателствата дадени в семинара

Грег Брейдън се позовава и цитира една забележителна личност от миналия век -
Невил Годард. Ако желаете да се докоснете до частица от неговата мъдрост не
пропускайте да видите този негов запис от 1955 г.

Творческата сила на въображението Невил Годард

125

- http://www.youtube.com/watch?v=eZlT95A_4SQ
А за тези от вас, които за първи път чуват името на суфи поетът Руми горещо ви
препоръчваме книгата "Любов" на Елиф Шафак - безценна за постигането на едно
истинско и по-дълбоко разбиране на себе си, Бог и любовта.
............................................................................
Презентацията, която Грег Брейдън поднася пред тази огромна зала в Милано е
една от най-забележителните в историята на ораторите на Новата Епоха и
конференциите и семинари от този тип. Благодарни сме на Грег Брейдън, че този
видео-материал бе предоставен за свободно разпространение в интернет и така
достига до огромна аудитория, а след превеждането му на български език и до
любознателната и будна българска публика.
Поклон пред работата Ви

126

Как сами да развием общуването с духовния свят и да
се научим да разчитаме знаците

Тази страничка бе създадена с цел популяризирането на теми като прераждането,
срещата с духовни водачи, паранормалните преживявания и по специалните сънища,
времената на промени, в които живеем, енергиите, усещанията и емоциите, които
вълнуват повечето от нас в един или друг етап от живота ни.
Това, че за изследването са използвани материали придобити при конкретни
проведени сесии по регресивна терапия не означава, че акцента в страницата
задължително се слага на този вид преживяване.
Както във всяка кореспонденция с желаещи да научат повече за метода на Долорес
Кенън, аз винаги подчертавам, че това пътуване навътре към себе си може да бъде
осъществено и при целенасочено желание и развиване на човека в тази сфера.
Регресивната терапия е само помощно средство, но препоръчвам всеки човек сам да
развие способността си за комуникация с духовния свят.

Най-ценното винаги ще бъде всеки САМ да владее тази връзка, да я
разпознава, да разчита на нея, да се уповава, че има подкрепа винаги и при
всякакви обстоятелства в живота си и винаги да се вслушва в отговорите,
които му праща Вселената и Бог под една или друга форма.

127

Сега искам да ви споделя собствените наблюдения, както върху себе си така и върху
други хора, които са развили и използват тази връзка с духовното, към която
съзнателно или подсъзнателно всеки се стреми. Това се надявам да ви мотивира и
всеки сам да полага усилия да развива себе си. Това е най-ценното и само това
може да ви окаже необходимата помощ, точно когато се нуждаете в живота, когато
всеки друг би бил твърде далеч от вас за да ви помогне.

***
Бог ни говори по много начини. Дарил ни е с една прекрасна способност
интуицията, която е уникален нематериален механизъм за усещане, откриване и
получаване на информация от Цялото Творение, когато имаме нужда от нея и сме
"включени на режим търсене".

Ние хората обикновено искаме да преживеем интересни духовни опитности, макар и
да не знаем със сигурност какво се крие зад тези думи, но често не желаем да
полагаме никакви усилия и труд в това. Очакваме някой "учител", "лечител", "гуру",
"маг" да ни свърши работата, а ние да се ползваме на готово от резултата.

Но докато сме в този режим на мислене ние се лишаваме от интересни духовни
преживявания, които сами можем да изпитаме. Лишаваме се и от контрола над тази
връзка, доколкото можем да говорим за контрол.

Искам да ви препоръчам няколко действия и начин на мислене, който ако един
човек възприеме и използва би могъл да отвори в себе си духовните си
усещания и възприятия, така че да получава отговори всеки път, когато търси
такива, без да е нужно да търси помощта на друг за това.

Наблюденията ми се базират на живота на хора обърнати към вътрешния си свят и
пречупващи всяко преживяване през духовните си очи, търсещи дълбокия смисъл на
всичко, което живота им предостави и срещат.

Познавам и тях и преживяванията им, които са почти ежедневие, за това не слагам в
графа "паранормални".

Ако не бяха те нямаше никога да разбера какво всъщност правя и аз, огледах се в
техния живот и разбрах защо интуитивно съм правела някои неща.

Целта на всички ни е да развием своя начин на връзка и комуникация с Бог, със
Съзидателната Сила (без значение е самото име, с което ние човеците Го
назоваваме ), от която сме произлезли.

1. Първото важно нещо, което човек трябва да промени у себе си е схващането, че
той не може сам да го прави, което е лъжовно. Всеки един от нас ежедневно и
ежеминутно е във връзка с Духовния си дом, част от нас винаги е там и може да
осъществи контакта, точно когато имаме нужда.

128

2. За да се убедим в това е нужно да се научим да използваме тази връзка и да я
използваме не само когато нещо голямо ни се случва (тогава от емоции е възможно
да блокираме сами нещата), а да я тренираме в ежедневието си.

3. Много полезно е използването на медитацията като форма на притихване и
вътрешно размишление и заспиване веднага след това с намерение да почувствате
всичко, което ви интересува.
- например, когато четете интересна книга, когато искате да усетите наистина
същността на написаното, почетете малко и оставете книгата, легнете удобно,
затворете очи и размишлявайте върху темата и прочетеното, задайте си вътрешно
въпроса какво всъщност означава всичко това и се оставете да заспите с тези мисли.

Това е много важна стъпка за научаване на ежедневна комуникация с духовния свят.
Много често в такива моменти се получават интересни преживявания на сън,
метафорични сънища изпълнени със символи и усещания, даващи по-дълбоко
разбиране за въпросите ви и прочетеното в книгата.
Понякога прозренията и усещанията продължават и в нощните сънища.
Това може да са посещение на различни места, за които сте прочели, среща със
същества за които искате да научите повече, докосване до преживявания, които ви
вълнуват, но никога не сте изпитвали в живота си или много много повече отвъд
вашите очаквания.

Много често мои познати споделят, че правят медитация и се унасят в сън, минава
час-два, а когато се събудят имат усещането, че са медитирали, самото им съзнание
е било там в медитацията, заето с въпроса, по който са медитирали.

Същото преживяване съм изпитвала и аз самата, особено когато темата, по която
искам прозрение и медитирам, ме вълнува силно. Достатъчно е понякога едно чуто
изречение или една снимка да задейства процеса на търсене на отговори и желание
за контакт.

Тогава, ако човек е отворен за това, ако не се страхува да сънува (и няма защо да го
прави), автоматично се организират подходящите сънища, които му дават някои
прозрения по темите, които го вълнуват. И всичко става неусетно, без план и
програма, защото вътрешно сте си задали въпроса.

4. Друго, което може да упражнявате и да спомогне за развиване на комуникацията и
възприемчивостта ви на посланията на Духовния свят, е използването на
визуализация в медитациите. Картините и образите са универсален език. Дори
днес, ако съберете хора от различни народности, те всички биха разбрали по един и
същи начин една картина.
Това е Универсалният език над всичко. За това и повечето си усещания добиваме
в комбинация с образи.

129

Тук ще споделя опита на друга от моите
познати, за които разказвам. При нея понякога се появява образ и усет поглеждайки
човек или предмет, а дори и обикновено нещо като разлята вода на пода.
Последният случай беше уникален пример как вътрешното й търсене по определен
въпрос (какво е състояние на една жена, за която нямаше новини, а тъкмо беше
преживяла операция ) провокира забелязването на знак - ангел нарисуван от
случайно разлята чаша вода в работното й място и успоредно със забелязването на
формата, много силно усещане за човек - за въпросната жена, за която моята
позната вътрешно търсеше информация дали е добре.

Оказа се, че образа, който е формирало петното от водата - ангела, както ние го
оприличихме, всъщност описва състоянието на болната жена - и точната й позиция
на спане след операцията, положението на ръцете и тялото, дори усещането за
тежест и лекия наклон на тялото на една страна. Информация, която самата тя ни
съобщи виждайки снимка на "ангела" от вода.

- Друг от наблюдаваните обекти (съжалявам че използвам тези думи, това са
прекрасни хора и приятели, но за целта на тази статия ги разглеждам като част от
изследването) упражняваше визуализация и медитация за да помага на други хора от
разстояние. Това бяха здравни случаи на непознати хора, на които целта беше да се
въздейства с оздравителни визуални образи. Тя го правеше с огромно и искрено
желание и в резултат у нея се отключи чувствителност и усещания, които преди не
бяха така ярки. Вярвам, че именно заради медитациите и въобще престоя й в това
духовно ниво докато помага, усещанията й се засилиха и интуицията й стигна до там,
че да усеща кога някой човек е починал, преди въобще другите да знаят за това.

Това е още едно потвърждение, че човек сам е способен да развие у себе си тази
връзка и да я използва, да търси и намира отговори.

5. Един друг начин е в будно състояние просто да се обърнете навътре в себе си да
усетите какво искате да изразите - да напишете например. Нашия вътрешен свят е
доста богат. Ние постоянно обработваме огромни количества информация и в
същото време анализираме вътрешно всичко базирайки се и на връзката си с Бог и
Вселената.

Както писането на есе в училище, но този път без да се страхувате от правилно и
130

грешно. Това би могло да доведе до различни прозрения написания на белия лист.
Този феномен е безценен. Всеки го може стига да си позволи това. Да не се страхува
от себе си. Да не се страхува от това, което ще напише. Да не се страхува да си
зададе въпросите, които са най-важни и от техните отговори. Да погледне очи в очи
себе си.

Целият този блог е плод на това. Аз също се страхувах да изразя себе си, но реших,
че за мен е по-ценно да чуя себе си, отколкото да се притеснявам дали всички биха
ме харесали или пък биха споделили моите усещания и мнения.

А един от най-ценните примери точно в тази област - писането в състояние на
приемане и комуникация с духовния свят, е моята приятелка Нели Пенева, чиито
произведения са резултат именно от комуникацията с Духовния ни дом и са
прозрения постигнати в будно състояние. Можете да ги намерите на нейния
изключителен блог Приказки от Новия свят
Част от нейните разкази и един особено дълбок сън "Ангелът" съм публикувала и
тук в моя блог с нейно разрешение.

Първоначално всеки се притеснява, но направи ли първата стъпка открива
колко добре се чувства - всичко да излезе на белия лист, да подреди
усещанията и мислите си, да анализира преживяванията си, тогава сякаш
невидима сила ни помага да разберем и себе си и околните и стигаме до онези
мъдрости, които често усещаме, че не са наши, че не идват от нас, а са
включвания от Духовния ни дом и Бог, нещо като коментар, който винаги е бил
на разположение, отговор, който е бил наблизо, но не сме виждали, докато не
сме забавили темпото и не сме се спрели в този вид притихване, каквото е
писането.

6. Не на последно място има един начин на мислене, който винаги помага да
намерим отговори от Вселената. Дори когато не разбираме защо определени хора се
държат по определен начин с нас, когато не разбираме защо нещата се случват така,
когато всичко ни изглежда хаотично и не особено благоприятно, е нужно да се спрем
за малко и да си напомним, че:

"Сега може и да не разбираме цялостния замисъл на случващото се, но сме сигурни
и вярваме че Бог/Създателя/ Силата ( вие използвайте това, което харесвате и в
което вярвате) ще ни научи с времето и ще разберем какъв е бил смисълът на тези
уроци."

Самото изричане - гласно или негласно - и подкрепено с искрена вяра, че
действително ще ни се разкрие всичко с времето - дава сигнал на Вселената и внася
ред в хаоса, сигнализира, че ние сме спокойни колкото и странни и неразбираеми
неща да се случват около нас, дава индикация, че имаме упование във Висшия ред и

131

Хармония, които произтичат от Създателя и една увереност, която ни дава сили да
преминем през този период без излишни притеснения или емоции, които обикновено
вредят повече вместо да помогнат да решим каквато и да е ситуация. Всъщност
помага ни да останем търпеливи и в режим на търсене на знаци и отговори - сигурни,
че зад всичко има урок, който с подходящата нагласа можем да преминем по-леко.

Това като начин на мислене е изключително важно за да продължим да забелязваме
отговорите, да продължим съществуващата комуникация с духовния свят.

7. Всеки ден ние се учим на нови неща, срещаме нови хора и ни се случват различни
неща. Колкото и монотонен живот на пръв поглед да живеем, пак нищо не е такова
каквото изглежда. Собствените ни вътрешни процеси, преживяванията на колегите
ни на работа или в училище, всичко това, което виждаме и до което се докосваме се
случва пред нас, с нас, до нас, защото нашата душа има нужда да види и преживее,
да научи за това. Всяко нещо е потенциална възможност за урок и учебен процес.
Стига да имаме тази гледна точка, ние сами ще започнем да откриваме какво се
опитва да ни научи Вселената срещайки ни с определени хора и ситуации, пращайки
понякога и изпитания на пътя ни.

Това е също комуникация и една постоянна форма на общуване. Нищо не печелим,
ако си запушваме ушите и затваряме очите за това, което ни говори Вселената.
Всяко нещо се случва с цел и има предназначение да обогати и научи някого с нещо.
Всяко преживяване е опитност, която не може да се добие в духовния свят, а само
тук на Земята като поле, в което се разиграват различни уроци.

Най-ценното за всеки човек е да се научи да се вслушва в знаците и посланията
от Духовния свят. Научете това и винаги ще знаете как да постъпвате, винаги
ще усещате закрилата до вас и ще се справяте с всичко, независимо колко е
сложно или тежко. Научете се да търсите тази комуникация вътре в себе си, да
я приветствате, да анализирате преживяванията си и размислите си, да
анализирате обстановката и обстоятелствата в живота си, но от режим и гледна
точка на - Какво ли иска да ми каже Вселената с това, защо точно сега се
случва, какво ли е скрито зад това отлагане на моите планове, дали не ме
предпазва от някоя беда или има друго по-добро за мен, дали не се отлагат
плановете ми за да узрея и да стана готов за това, което желая, така че да
постигна максимално удовлетворение в живота си...?

Дори до момента да ви се струва всичко това просто любопитна информация - тя по
същността си съдържа огромен потенциал, и онези от вас, които интуитивно го
правят знаят за какво говоря.

132

И е неизменна част от пътя на всеки, който желае да постигне връзка и да е
независим, да усеща лично всичко, да се докосва до духовния свят. А
удовлетворението, когато осъзнаеш, че действително си получил обратна връзка,
отговор или прозрение, е неописуемо, няма такова подобно усещане в сърцето.

Пътуване в миналото - мъдростта на Наблюдателите,
регресията на една силна душа

След 3 описани регресии в този блог отново сядам да пиша поредната
човешка история. Интересно е как всеки път си мисля, че дадена
история е невероятно силна и пак след време се намира следващата
разтърсваща среща, която пак успява да ме изуми и впечатли, така че
.. ето ме пак над поредния материал.
Без много други предварителни приказки ще кажа, че това момиче, с което се
запознах едва на самата ни среща ми направи голям подарък. 4 часа разговор не ми
стигнаха с нея, но трябваше да се ограничим до тях за да остане време и за самата
регресия. Никога в живота си не се бях чувствала толкова спокойно и някак си леко
омаяна от гласът, тембъра, думите и силата, която прозираше зад тях.

Още тогава разпознах в това непознато
скромно момиче, в тази млада жена, много голяма духовна сила и въздейственост,
която не се среща често в живота и за която може би всеки оратор по света може да
си мечтае.
Вярвам, че вие също ще забележите по отговорите и описанията й за какъв дух и
мъдрост говорим.

133

За да следите и разбирате правилно нашите диалози само ще спомена, че Мери бе
имала много интересно, но и трудно детство. Един дълъг и мъчителен период, в
който е трябвало да свикне с ограниченията на тялото си и най-вече на зрението,
което по рождение е приемала за нормално да е всеобхватно на 360 градуса, но уви
с изненада е установила, че човешкото тяло не позволява такъв лукс. Както и едно
интересно състояние на отнесеност и разсеяност (макар че тези термини са
неточни), което се явява сериозен проблем за изпълнението на някои обикновени
ежедневни задължения в живота.

Всички следи за мен лично сочеха към една душа, която много продължително и
трудно се беше интегрирала във физическото си тяло, която все още помнеше
свободата и безграничността на духовната енергийна форма, която е била преди да
се роди като човек и страдаше силно от загубата й, и която съвсем естествено
прекарваше голяма част от времето си в онези нива на ума, които най-много я
доближаваха до духовния свят, толкова че да игнорира действителността.

Всички тези проблеми, които малкото дете изпитвало, също и в момичешките години,
били овладяно с подкрепата на прекрасни любвеобилни родители и една вътрешна
решимост, че или трябва да заживее напълно в този свят или просто няма да
оцелее.

Предусещах каква вълнуваща регресия ми предстои с такъв интересен човек като
нея, който сякаш още носеше доста живо спомените от духовния свят и предишното
си съществуване.

Но интересното тепърва предстоеше...

Благодаря на Мери за нашата добра среща и работа заедно. Използвам псевдоним
за да запазя пълната анонимност на младата жена по нейно изрично желание.

Разбирам, че всеки един от нас успоредно с духовните си търсения и опитности
изживява и един друг живот малко по-практичен и понякога е по-добре човек да
запази анонимност до тогава, когато средата му и хората са готови да разберат и
приемат тази друга старна.

Или поне така мислят разумните хора.

Много пъти са ме упреквали, че постъпвам безрасъдно, че твърде явно изказвам
мнение, че твърде смело показвам чувствата си и емоциите си към хората, че си
разкривам сърцето и душата... и после сама съм си виновна като те ми се качат на
главата и ме наранят... но за какво сме тук се питам аз, това не е моя свят. В моя
свят не премислям по няколко пъти какво ще напиша във фейсбук, какво ще кажа
или какво ще споделя в блога си. Отварям си сърцето и това е. И знам, че съм
хиляди пъти по-силна от доста други, защото тук говори една душа, а не някой
хладен ум... какво мога да загубя - само себе си... "статута" си :) :) :) голям смях

134

наистина. Но какво мога да спечеля - ето това е съкровището на всеки пътник -
срещите и любовта, разговорите и докосванията с много други отворени души. Дали
си заслужава? И още как!
Въобще не се колебайте да бъдете открити или ще пропуснете това, за което сте
дошли! И какво като скандализирате някого - не е ли време ВЕЧЕ да се събужда?!

Сега нека заедно се потопим в разказа на Мери
една регресия проведена на 03.11. 2012г.

С: субект на регресията Мери

П: регресионист П. Николова

П: Какво е първото впечатление, когато слизаш долу на повърхността?
С: Вече съм долу, всъщност не съм съвсем долу, вися във въздуха и
наблюдавам. Почти до земята. Всъщност докато слизах надолу се видяха кулите на
голям град.
П: Като небостъргач ли?
С: Не, по-скоро са ... Приличат ми на индийските куполи
П: Като на храм?
С: Да, само че е цял град. Има крепостни стени, които са доста плавно свързани с
постройките, всички постройки са свързани помежду си. Няма отделени постройки
една от друга, а някакси всичко прелива в едно. В един голям град, който е... всичко е
свързано
П: Малко като лабиринт от сгради?
С: Да. Самите сгради и жилищни и административни, и крепостните стени някакси
преливат една в друга. И става огромен град.
П: Това е много интересно... А какъв цвят ги виждаш тези постройки?
С: По-скоро е белезникав, от бял камък са повечето неща.
П: А това го усети и възприе докато слизахме от облачето, от високото?
С: Да, сега в момента сме извън града. Има река и има жени, които вършат
работа край реката. Има някои, които перат, други които седят. Има и много деца.

135

П: А ти застана ли вече долу на повърхността, къде си в момента?
С: Имам чувството, че виждам себе си и майка си.
П: Там от тези жени?
С: Да.
П: Нека да ги разгледаме, как изглеждат?
С: Ами аз съм едно дребно хлапе, момченце с голяма глава, черна къдрава коса и
съм доста непослушен.

Мери попада в един живот, в някакво селище сред пустинна област, в който е малко
момче, живеещо на едно бедно място, където не се случват много неща, като
най-интересното е идването на търговски кораби по реката.

Града се управлява от съвет на Старейшини, които държат парите на целия град,
купуват нужното от пътуващи кораби, разпределят и решават кой от какво има
нужда, грижат се всеки да получава колкото му трябва и се подпомагат ощетените от
живота семейства.

Едно такова бедно семейство е и семейството на Мери, която в този живот е момче
(докато разказва този минал живот Мери започва да говори за себе си в мъжки род,
идентифицирайки се с образа, който вижда.) Там момчето живее само с майка си,
бащата работи и пътува по корабите.

В града няма много мъже, предимно са жени и деца, има и старци. Усещането, е че
повечето мъже работят и са на път постоянно.

Когато детето става на около 11-12 г. бащата идва и го отвежда да работи като чирак
на кораб. Тогава попада на едно пристанище и голям канал, който знае, че води към
океана. Пристанището е доста мизерно и мръсно и въпреки, че не харесва кораба,
момчето с радост се качва и тръгва от там, само и само да напусне това
отблъскващо място.

Дълго време прекарва на кораби като общ работник, но същевременно използва тази
възможност за да ги изучи. Любимото му занимание е да скицира кораби, както той
би искал да бъдат конструирани, така че да са по-добри и по-функционални.
Един ден след години научава за провеждането на бъдеща експедиция за много
дълго плаване, някаква спонсорирана откривателска мисия, която има нужда от
кораб. Момчето показва своите скици на главния ръководител, който отговаря за
цялата експедиция. Ръководителят на експедицията изразява съмнение дали от тези
скици би могло да се направи истински кораб, защото са доста различни от
правените до тогава кораби. Но момчето предлага да му осигурят дървен материал и
всичко необходимо и той самият ще направи такъв кораб, а ако накрая на
ръководителя не му хареса резултата, няма да му плати.

136

Тогава, когато извършва тази смела

постъпка момчето е едва на 23 години.
И работата започва:

С: Опитвам се да разбера от къде имам тези знания, от къде знам как да
конструирам кораб?
П: Да, де факто ти тук прилагаш знания, които никога не си учил в този си живот.
С: Аз познавам устройството на корабите, но мисля че до мен има един възрастен
човек, той има опит и умее да сглобява, той ми помага. Получава се кораба, много
високи палуби. Когато идват да го видят накрая мъжът казва, че никой моряк няма да
се престраши да се качи толкова високо, на толкова висока палуба и че ще ги е
страх и няма да могат да опъват платната. Но мисля че въпреки това му харесва и ми
плаща и то доста добре.

След този успех младежът продължава да работи заедно с по-възрастния моряк - на

име Джузепе, който от своя страна си пада по новаторския и приключенски дух на

младежа готов да строи невиждани досега кораби.
В последствие момчето се превръща в изкусен майстор на кораби, търсен от всички
корабостроители.

След доста години на работа Мери среща любовта - едно момиче от родното си
място. Установяват се в едно рибарско селце на брега на морето. Накрая на живота
си той се разболява от някаква болест подобна на простудата получена в резултат на
дългото време прекарано в студените води, нещо, от което страдат всички моряци.

Цялото детайлно описание на целия му живот до смъртта продължава над час в
записа на регресията. За целите да споделим следващите му срещи и приключения в
духовния свят съкращавам тази история, която реално има най-голямо значение за
самия субект.

П: Ако искаш вече да преминем напред. Да оставим тази сцена и да преминем
137

напред, когато вече ти си преминал през смъртта и си вече от другата страна... когато
наблюдаваш от горе сцената, но вече не си във физическото си тяло… вече всичко е
приключило. Какво се случва?
С: Алина много плаче. Идват хора от селото и я утешават. Става и полага много
грижи за мен. Измиват ме. Слагат в лодка и ме карат в морето
П: Това ли е традиционния обичай, който там изпълняват? Или е защото обичаш
морето?
С: Да, просто рибарите така изпращат близките си… в морето. Палят фенери. Слагат
някакви неща…
П: Много интересен, красив ритуал.
С: Да и винаги погребението е вечер, за да свети фенера по-дълго, да се вижда
по-дълго.
П: Явно има някакъв символизъм в това… А ти как се чувстваш вече като не си в
оковите на това тяло, вече не изпитваш симптомите на болестта?
С: Искам да си ходя, да. Пък Алина скоро ще си дойде. Няма смисъл да вися тук.

Среща с Наблюдателите

П: Добре, сега накъде искаш да тръгнем? Може и да имаш някой посрещач сега, да
дойде някой при теб, а може и сам да се ориентираш. Какво виждаш в момента?
С: Минавам през обръчи. Някакви обръчи цветни, бързо свистят, бързо се движат…
много, много обръчи, през които минавам. Има нещо, което е свързано с
пречистване. Всеки обръч някак си пречиства като…
П: Да, разбирам, да оставиш енергията от човешкия живот.
С: Трябва да се излекувам…
П: Да, от всичко преживяно…
С: Показват ми моментите, когато съм бил на кръстопът.
П: В този ли живот?
С: Да и ми показват, че съм направил хубави избори.
П: Правилните решения за себе си си взел. Най-добрите…
С: Ами, не точно, няма неправилни решения, просто най- … все едно ако искаш да
стигнеш от точка А до точка Б, това е бил най-краткия път и аз съм го уцелила.
П: Браво, браво. Това е много трудно да се уцели от човека, от човешко същество на
земята, понякога хич не виждаме знаците и …
С: Казват, че съм бил смел и че това е било възнаградено.
П: А кой казва тези неща? Сякаш някой ти ги казва?
С: Да, има няколко човека пред мен. Не са човеци…
П: Някакви същества?
С: По-скоро са някакви енергии, не енергии, някакви същности, които просто са като
наблюдатели и могат да… имат тази опитност да наблюдават и да ориентират и

138

изчистват някак си тоя субективизъм и ти помагат да видиш нещата малко
по-обективно.
П: Точно това, което тука ни пречи да видим живота – субективизма.
С: Доста са… някак си го нямат елемента на оценка и това е хубаво
П: Не те критикуват по никакъв начин и не те оценяват?

С: Ами не някак си имаш усещането, че е като да свързваш точки в пространството.
Няма значение кои точки свържеш и по кой начин ще ги свържеш. Един ден всички
точки ще си бъдат свързани и независимо дали ги свързваш така… или така… просто
опита е различен, пътя и нещата, които виждаш и които преживяваш са различни и
това само по себе си е богатство… за теб. Обогатява и ти дава опитност за нещата.
Опитват се да затвърдят това, през което съм минал и това, което съм осъзнал.
П: Просто да ти покажат, че действително има за какво да се радваш… А тези
същности дали има и други хора, на които помагат, или ги чувстваш като
индивидуално при теб да идват, когато ти имаш нужда?
С: Не знам дали помагат и на други. Може би на тях това им е работата. Те добре са
профилирали като анализатори на… анализатори на въплъщения… и добре могат
да разберат и да изтъкнат нещата, които са били важни от едно въплъщение. Има
неща, които винаги съм смятал за важни и те ми насочват вниманието върху тях.
Разбирам, че има много важни моменти за мен, които не съм смятала за важни.
П: А сега показват ли ти някой такъв момент? Нещо, на което тогава не си обърнала
внимание? Или ти дават съвкупното познание за всички такива моменти?
С: Показват ми нещо, което е като връх.. нещо като графика, която е ей такава… Тук
има светла точка, тук има светла точка и тук има светла точка… (докато обяснява
субекта ми показва с ръце във въздуха и се опитва да обрисува това, което вижда) И
се опитват да ми обяснят нещо с това. Има някаква връзка между графиката и
моменти от живота ми.

Трудностите в детството

П: А те биха ли се съгласили да ни отговорят на някои въпроси, ако ги попитаме и за
настоящия ти живот и за всички неща, ако биха могли да ти помогнат с някаква
информация?
С: Приличат на облаци… Не, те казват давай.
П: Давай… о супер. С голямо удоволствие!
Да ги попитаме за настоящия живот на Мери – като е била малка особено детството
е бил много тежък период, много тежък… и не само да свикне с тялото си, но и в
детската градина и най-малката грубост я е разплаквала и наранявала, не се е
чувствала на мястото си

139

(тук става въпрос за болезнена чувствителност, едно усещане за неразбиране и
изолираност от другите деца, за "различност")
Защо? От къде идва това? Защо преживява такъв шок на земята като дете?
С: Казват, че е било планирано и че не е най-страшното нещо, през което й е писано
да мине. Било е като закалка. Трябвало е да бъде закалена. Но е минала през това,
сега това не е важно! Имала е неща, обстоятелства, които са й помагали. Не е било
нещо, с което не е можела да се справя. Трябвало е да бъде в детска
възраст. Трябвало е да свикне от много рано, че този живот няма да й е лесен.
Трябвало е да бъде закалена.
П: И тя си го е избрала да не е лесен по някакъв начин, нали? Планирала си го е
така?
С: Всичко се планира. Нищо не става случайно. Всичко е като точки които свързваш в
мрежа, няма как една точка да е случайно някъде. Всичко е много строго подредено.
Има алтернативи, но пак всичко е математически много строго изчислено. Няма как
да не планираш. Ако не планираш добре има опасност да нарушиш баланса. А това
е последното, което всички искат.
Има много същества които се грижат за това да се планира добре.

Уроците и мисията
- без бързане -

П: А точно такова нещо беше видяла Мери в предишна своя регресия – едни
същества, които гледаха пред себе си, балансираха различни планети, цели
създадени светове и на нея й беше харесало това. Правилно ли е усетила, че това е
един период, една стъпка в работата й, която трябва да мине по пътя за там, за
където си мечтае

140

С: Тя много бърза. Трябва много да щади това, което има като потенциал и да не го
изстисква, да не го притиска. Трябва да щади това, което има и да си дава време. Не
е нужно да избира тогава, когато не е готова да избира. Има много аспекти, има
много зони, има много полета и много същности, които работят. Не е само планетите,
не е само вселените, не е само различните нива на съществуване… има много по-…
няма дума за това. Има… казват, че има други сфери, които нямат нищо общо със
сферите на съществуване и те също са част от Цялото и за тях също работят
много… много повече…
П: Хора?
С: Не. Показват ми го, за съжаление не мога да го разбера.
П: Как изглежда показаното?
С: Има зони, които са физически както са планетите, слънчевите системи и
отделните галактики, но освен тях има много други, страшно много други аспекти на
съществуване, които са не-физически и които също са част от Цялото и които трябва
да бъдат в баланс, всичко трябва да е в баланс. Можеш да правиш всичко, можеш да
стигнеш и да работиш във всяко ниво на съществуване, но трябва да бъдеш
подготвен за това и за да си подготвен трябва време. Трябва… трябва време, не
става изведнъж. Трябва време и работа
П: Значи тя има някои неща, които трябва да понаучи, премине и след това… може
би този настоящия живот е един от тях? А какви уроци си е поставила да научи,
които са започнали с тази силна закалка от детството?
С: Казва, че има по-важни неща… няма, не са те, не могат да кажат за тези неща.
Трябва да.. не знам, просто картината е много мащабна и на фона на целия тоя
мащаб просто това е много дребно.
П: Добре. Тогава можем да зададем някой по-голям въпрос... Мисията на Мери в този
живот свързана ли е по някакъв начин с интегриране на някакви енергии в нея, на
активиране на някакви неща? Визирам случаите, в които тя има визуализации и
видения сякаш светлинни лъчи излизат от дланите й. Защо се случва това, какво се
опитва да й се покаже по този начин? какво трябва да прави?(това е неколкократно
случило се необяснимо явление, когато дори на обществени места Мери започва да
вижда лъчи от ръцете си и добива странно усещане.)
С: Тя има нужда от връзка, но не знае как да я поддържа непрекъсната. То е като
пробуждане. Има много хора, които се пробуждат и търсят връзка, знаят че има
връзка, но не я усещат и това ги стресира, но не разбират защо… Трябва да има
връзка, а връзката я няма… или има връзка, но е много накъсана
П: Да.

С: Тя я търси и получава различни знаци, но те са прекъсната линия, няма плътен
поток. Все едно е като да гледа филм обаче го гледа с липсващи кадри… Но това е
нормално за всички хора в това време, което е в момента. При повечето хора е

141

така. Трябва да са спокойни и да проявяват търпение, трябва да бъдат просто
спокойни. Нищо не е чак толкова страшно и чак толкова важно. Трябва да намират
начин всички да успокояват енергията около себе си и … да неутрализират
негативите енергии, които са в излишък около тях
П: Значи всеки от нас трябва да поеме такава отговорност, за успокояване на всичко
това… и да не се впрягаме чак толкова… да не се страхуваме от прехода…
С: Хората влагат прекалено много емоция в това, което им се случва и това понякога
е доста пагубно за тях. Става разхищение на енергия. Огромно количество енергия
хабят в това да си повишават тон, да се надвикват и това е просто брутално и
ненужно разхищение на енергия. Това е просто ужасно за тях. Не е нужно да хабят
енергията по този начин и не е нужно да се вживяват толкова в нещата… като
осъждане и прехвърляне на вина. Трябва да намерят начин да се свързват помежду
си, да обръщат внимание на нещата, които ги свързват, а не толкова на нещата,
които ги разделят. Когато намират общите точки помежду си, тогава могат да градят
мисловни и енергийни конструкции, които след това се свързват с други мисловни и
енергийни конструкции и когато заряда е позитивен ефекта се умножава!
Много внимание отделят на дребните неща, много внимание отива за закуска и …
бензин и какво ще правя утре…
П: Точно така е
С: Не е нужно и не е толкова важно какво ще правя утре. Важно е какво ще излъчвам
утре, какво ще излиза от мен навън към другите и към света, който е „не мен”,
защото това, което излъчваш към света „не мен” после се връща към теб и става
верижна реакция. Хората не разбират, че това какво излъчваш е по-важно от това
какво ядеш.
П: А понякога искат и задължително, ако ще помогнат - пак някой да им върне
помощта…
С: Не бива да търсят обратно
П: Като отплата?
С: Да. Трябва да се грижат за това какво излиза от тях навън, а не това, което
получават и дали изобщо получават. Защото това е естествено и се получава от само
себе си, но тяхната лична отговорност е за това какво излъчват
П: да.
С: Някак си успяват да ми го покажат в схеми. Показват ми конструктивно… как
изглеждат нещата като конструкция, но е доста сложно. Много от нещата не ги
разбирам. Чертаят и ми показват, създават от нищото някакви конструкции, които
обясняват моделите на комуникация и моделите на влияние. Обясняват защо нещата
са така.

142

Да престанем да се притесняваме дали правим нещо както трябва

П: Може би и за това на Мери й е тежала тази рутина и програма в живота, която тук
сме си програмирали всички? Може би е чувствала, че не е редно това? Може би
знаела какво е там в духовния свят – че е различно?
(Тук се опитвам да разбера защо на моя субект му е било толкова трудно в живота
както в детството, но и после в юношеството, един рядко срещан случай на много
трудна адаптация в заобикалящата среда)
С: Там, където е в момента е много различно от там, където е по принцип. И е доста
груба самата среда, доста е враждебна. Нейните вибрации стават по-фини. Когато
стават по-фини вибрациите, враждебното става по-враждебно и раняващото става
по-раняващо. Но това е част от играта. Ха… (засмива се) Казват, че това е част от
играта. Казват, че колкото е по-трудно, толкова е по-добре.
П: Аха, значи, ако ни е твърде хубаво да не се успокояваме, значи не правим нещо
както трябва, а трудното ще да говори за обратното?
С: Ами казват, че ние хората трябва да престанем да се притесняваме дали правим
нещо както трябва или както не трябва, а просто трябва да започнат да усещат
нещата повече. Не ментално, а емоционално. Казват, че всичко можеш да усетиш
с n на брой възприятия, не е нужно да мислиш за един проблем за да го решиш,
достатъчно е да се настроиш на подходящата вълна и да усетиш какво да
направиш. Едно от нещата, които можем да ползваме е интуицията, но не е само тя.
Казват, че всичко ни говори. Казват, че имаме много информация, но не винаги
успяваме да се настроим на тази вълна. Времето ни и сетивата ни са обърнати към
безброй маловажни посоки. Казват, че се грижим за неща като копчета, гривни и …
неща които са дребни, неща които са кафе-машина или захар в кафето, но когато
пием кафе не бива да сме фокусирани върху кафето, а върху човека, който го
споделя с нас и че всички неща, които са ни дадени, които ползваме, са важни, но
толкова, доколкото са средство за нещо друго. Казват, че не е лошо, че измисляме
толкова неща, с които си помагаме в живота и че това е много хубаво…
П: Технологиите... да
С: … но казват, че тези неща не бива да бъдат фокус в живота ни. Казват, че има
други неща, върху които трябва да бъде изместен фокуса и това е нещо, което става
бавно и трудно за повечето хора, защото … Показват ми колко е тежко, колко е
плътно и колко е тежко на земята и как дори и да поискаш да смениш фокуса
такааа… (показва ми с ръце) става мнооого бавно
П: Трудно
С: да, показват ми все едно… все едно се опитваш с гаечен ключ да откъртиш
някаква гайка да може да завъртиш нещо в друга посока. Казват, че много хора се
опитват, но малко успяват
П: Да променят фокуса на живота въобще…

143

С: Да

Балансиране на две несъвместими енергии

П: А има ли нещо, което Мери може да направи в такъв мащаб за другите хора? Тя е
много въздействаща в говора, в ораторството си, гласа й се чува, енергията й се
възприема от хората? Тя работи на хубава работа, но дали няма друго нещо за нея…
или чрез рисуването или музиката, с която се е занимавала?
С: Показват ми много микрофони. Не знам какво значи това. Показват ми един
микрофон, който трябва да се умножи и да стане много микрофони, подреждат го в
кръг.
П: Много трибуни значи… много говорене предстои
С: Не знам дали е говорене или е пеене, но показват един микрофон и след това го
мултиплицират и го нареждат в дъга и става като кръг. Показват ми, че мога да
избирам дали да бъда в средата на кръга, или да бъда отвън. Показват ми, че… има
много възможности и всичко зависи от мен.
П: Аха, много повече възможности, които явно тя все още не осъзнава. А защо
рисуването и музиката са и така леко болезнена тема, не ги използва дори за
релаксация в къщи, дори събота и неделя не ги използва?
С: Защото няма баланс, тя много трудно балансира двете неща. Там където е, има
много силна нужда да концентрира енергия, когато е на работа и когато решава
проблеми на работа има нужда от един тип енергия. Когато рисува и пее има нужда
от друг тип енергия. Не успява да балансира двете добре. И просто двете енергии не
са добре съвместими. Едната отслабва другата. Трябва да започне да ги редува, не
да ги съвместява. Не е нужно да ги съвместява. Да ги редува…
П: А редуването… как може да се случи това нещо? Известно време да прави
едното, после другото, така ли?
С: Както редуваш сън и будно? Понякога можеш да спиш повече, друг път по-малко,
но трябва да редуваш в ритъм
П: Значи трябва, когато прави едното да се изключва от другото, след това пък
обратно… да прави другото, но да не ги смесва…
С: Да осигурява време за двете… Това е добре за нея. Не е нужно да го прави, ако
не иска, но е добре за нея, защото тя има двете. Когато човек има и съвместява
различни енергии трябва да редува използването на всяка една по отделно за да е в
баланс. А комбинацията от двете, ако не ги редува, една част от нея ще страда,
защото няма да бъде изявена.
П: Да, ще се потиска по този начин… добре, това е много ценна информация за нея,
а и за други хора, които може би са в същата ситуация и имат и двете енергии в себе
си.

144

П: А за това ли на 16 започват нейните първи депресии, сякаш когато се отказва от
творческото себе си? (питам това, защото точно тогава Мери проявява решимост да
се научи да бъде по-концентрирана и прекратява заниманията си по рисуване и
музика, които дотогава играят ролята на връзка с духовния свят )
С: Тя не се е отказала, просто това е бил най-ефикасния начин да се пренастрои и
се е получило така. Не е отказване и не е нужно да го правя. И въобще цялото това
нещо не е страшно. Просто ако има начин и ако иска, трябва и може да намери
начин да балансира и двете, но трябва да ги редува.
П: Да. Например да си отделя време през уикендите, когато няма да й звъни
телефона за работа и да речем само с рисуване или с музика да се занимава, да си
има някъде нейно пространство…
С: Времето на земята е доста изкривено понятие. Може… Това е начин, има и други
начини. Може да го прави на сън!!! (въпреки удивителните знаци субекта
продължава да говори с равен и безпристрастен глас, на равни интервали, нещо
несравнимо и нетипично за буден нормален разговор. Удивителните знаци ги
слагам да подчертая идеите, които смятам, че кореспондират с моя опит и са много
важни.)
П: Да! Да си набавя тази енергия на сън. Това е много добър съвет. Аз съм
забелязала, че в сънищата ние си набавяме енергия, която ни липсва…
(Всъщност по мои лични наблюденията една част от сънищата служат именно за
изживяване на енергии, които за дадения момент не присъстват в живота ни –
посредством сънуване на различни места, хора, събития, действия и т.н. Така човек
се балансира и може да продължи по-зареден напред в живота с това, което прави.)

Взаимодействието с другите хора

П: Добре, а настоящата й работа също я прави щастлива, но така се е изменила в
момента, че срещите й с хората… досега й с хората не е така често, както преди в
миналото… и сякаш й липсва малко. Дали това е нуждата й да се учи от други хора,
или защото тя има какво да научи тях… и това е много ценно, тя наистина е много

145

мъдра… Как да удовлетвори това нейно търсене? Какъв съвет да й дадем?
С: Тя трябва да приеме, че не е нужно да… не е нужно да стига до другата
страна. Понякога е добре само да излъчваш. Когато излъчиш нещо в пространството
понякога то стига косвено до други, които тя не докосва в момента.
П: Да, може да помага по този начин…
С: Тя задължително търси резултат, който е видим. Понякога не е нужно да има
резултат. Понякога самия акт на правене на нещо е достатъчен сам по себе си
П: И просто да приеме, че има налице резултат без да има нужда от физическо
доказателство. Да е уверена в себе си?
С: Тя е достатъчно уверена, проблема не е в увереността. Проблема е в липсата

на... усещане за полезност и това е недобро. Когато човек няма усещане за

полезност, енергийното му ниво спада и потенциала страда. Трябва да се качи
усещането й за смисъл…
П: Аха, за смисъла на това, което прави в живота?
С: То е достатъчно ценно само по себе си. Не е нужно винаги да иска повече и
по-голям резултат. Не е нужно винаги да вижда някакъв резултат. Това, че той е
невидим не означава, че го няма.
П: Това е подобно на търсенето на доказателства за дълбочината на регресиите…
тогава, когато тя се усъмнила в дълбочината на предишната й регресия... преди
година при друг колега.
С: Тя винаги ще се съмнява. Това е част от устройството й. Но това не е страшно тя
получава увереност за връзката си по други начини.
П: Това е добре, компенсират се нещата.
С: Тя няма нужда от това да получава напомняне и увереност през цялото време.
Ако това се случваше на всички хора постоянно нямаше да имат такава
съсредоточеност върху работата си… живота. Увереност за връзката се дава
рядко, когато има нужда, когато има необходимост от тласък или подкрепа. Но в
повечето случаи хората трябва да си дават тласък сами и просто това е част от
правилата. Трябва да успяват да намират начин да се справят сами

Сънищата
П: А в сънищата, които е преживяла през тийнейджърските години – те са много
много ярки, тя ми ги описа… направо бяха като минали съществувания, много
подробни…?
С: Някои са, а други са алтернативи…
П: Аха, алтернативи, които съществуват някъде…
С: Но те са като доказателство за сила, която има заложена в нея. Това е част от
закалката й. Тя има нужда да знае, че има много голяма сила, която е в нея. Тя ще
има нужда от това
П: Ще има нужда от това да си спомни, че силата е в нея…?

146

С: Да, ще има нужда от това познание.

Нужно ли е да знаем имаме ли сродна душа – партньор
П: Един въпрос, който винаги я е интересувал – Има ли някаква душа, същество,
някаква същност, която е неин партньор; която тя е усещала в сънищата си и в
минали животи? Независимо дали сега е на земята или не, съществува ли
действително някой в пространството или в духовния свят?
С: Отговора на този въпрос ще й даде увереност за това, че е сама или че не е
сама. Това няма значение. Тя трябва да се научи да живее така все едно е сама!
П: А това някаква полза ще й донесе.. да се справя сама винаги…? Важно е това да
го научи, така ли? За това ли е това чувство на самотност?
С: Това е част от засилване мощта на душата, това е част от обучението,
израстването. Когато растеш… показват ми го като въже, което набъбва и става все
по –дебело и по-мощно. Колкото повече набъбва и расте мощта, толкова по-силен
става определен субект. Това … просто е изпитание, през което минаваш. И има
моменти, които трябва да преживееш сам, включително и усещането за…
П: … за това, че няма никой?
С: За това, че няма никой.

Силата на Решението

П: А верен ли е този принцип, че нашата вяра създава нашата реалност, света в
който живеем? Т.е. може ли тя, ако повярва, да си създаде свят, в който да не е
сама?
С: Всичко е наред. Това е основно, общовалидно. Цялото устройство на всичко… е
наред. Това, че нещата са в баланс, означава, че всичко е наред. И няма значение
какво тя ще програмира в главата си. Ако човек реши, че нещо е наред, то ще е в
унисон с цялостната картина и ще го изпитва по тоя начин.
П: Да.
С: Но ако реши, че не е наред…
П: … че не му достига нещо…
С: Самото усещане за дисхармония между него и света, който принципно си е наред,
вече ще му създава усещане за дискомфрот. Но трябва хората да бъдат спокойни,
защото каквото и да правят, важното е да продължат да го правят.

Има един основен принцип, който е Принципа за движението. Когато една

душа е в движение, когато е на път, това е най-доброто, което тя може да прави.
Няма значение дали върви наляво или надясно, дали върви в права посока или
заобикаля. Най-важното за нея е, че тя е в движение, че минава през различни
опитности и си спомня разни неща. За това… няма значение чак толкова много дали
си направил или не си направил нещо, дали си постигнал или не-постигнал

147

определени неща, важното е да не трупаш негативи от рода на оценки, и осъждане, и
квалификации. Важно е просто да ги приемаш нещата такива, каквито са и да
вземаш решения, които са в унисон с теб като същност… Когато действаш така, че
не си в противоречие с това, което си, това е най-доброто, което можеш да направиш
за себе си. Без да даваш оценки и без да измерваш нещата през очите на околния
свят.
П: Да, това е наистина най-важното – себе си да слушаме и да преценяваме.

Семейството

А нейната сестричка, която тя е знаела, че ще се роди просто е казала на майка си,
че иска сестричка и е била сигурна, че е момиченце, с нея имат много силна връзка,
която не се среща често. На какво се дължи тази връзка, това някаква специална
душа ли е?
С: Те са от един грозд… Повечето от грозда вече не се раждат заедно. Отделили са
се от много дълго време и са тръгнали по собствени пътища. Били са като бебета
заедно и са близки, имат сходен тип енергия. Имат близки същности и това… ще ги
свързва винаги.
П: А този страх, който има Мери за загуба на най-близките, когато е била дете е бил
много силен… много силен… да не загуби родителите си… Сега страха пак го има в
някаква степен. От какво се получава? Страх ли от самотата ли е…?
С: Има стена, има мнооого голяма стена.
П: Къде е тя?
С: Там точно пред мен. Просто я издигнаха. Не знам защо. Да, голяма блестяща
стена. Мога да я погаля. Знам, че имам връзка с тая стена
П: Добре, ако можеш да я докоснеш…
С: Да, докосвам я. Цялата е от материя, която е не-твърда… Минавам през нея
бавно, има мост… Мисля, че съм доста отдалечена от семейството си. Те имат други
задачи и се страхувам, че няма да мога, че няма да имам много шансове да се
раждам пак с тях. Те имат други задачи, те профилират в други неща.
П: Да, може би тази среща е за това.
С: За това ме е страх.
П: А те са някакви специални души за теб, като връзка, майката и бащата?
С: Да, те не са от моя грозд. Не са. Но са много близки за мен, много близки за мен…
и съм им много благодарна. Има много силна връзка между нас.
П: А може ли нещо Мери да направи за да намали този страх, просто за да не живее
в този страх? Така или иначе този живот ви е даден заедно да му се радвате, не да
живеете в страх от загубата на другия. Има ли нещо, с което да си помогне по този
въпрос?

148

Балансиране на себе си

С: Няма, но… трябва да балансира по-добре енергиите си… и да прави повече неща
в себе си, които да я балансират.
П: Това е много важно, нали? Много е важно това, което сега се казва, да го направи!
С: Трябва да намира начин да остава насаме със себе си защото това е основен
начин, по който тя възстановява баланса. Тя трябва да остава сама. Точно така тя си
почива, макар че не иска да остава сама... но само така може да се възстанови. Тя за
това и избира такива неща като… плуването. Там е само тя и плуването, само тя и
плуването... Нека използва и рисуването, и пеенето, плуването и медитацията.. Това
са все неща, които изискват да отдели време да е насаме. Дори в сънуването е сама.

П: Но тя от известно време въобще не е сънувала?
С: Не е нужно сега да сънува, когато трябва тогава. Всичко, което се случва (и
СЪНИЩАТА) - е работа, която някой е свършил, която трябва да се изпрати на друг
за да моделира необходимия сън. Душите, които моделират са ограничени... Те го
правят за други хора с по-голяма нужда да сънуват.
П: А има ли някакъв съвет като цяло, който е за Мери и за нейния живот? Нещо,
което да й помогне за напред в живота?
С: Да УЧАСТВА. Когато нещо се случва да го приема, да минава цялата през него.
Да участва без значение дали ще го отработи добре или зле. Най-важно е да мине
през нещата. Да не казва това беше лош избор или беше недостатъчно... Важно е, че
е имала избор и е минала през това!

Подготовка преди раждането

П: А защо Мери обича толкова много
зеленият цвят, още от дете винаги си избира зелени играчки и и обича зеленото и до
днес? Какво означава това за нея?
С: Тя е знаела, че ще се роди в труден живот, в много дълъг живот. И за това, за да се

149

зареди преди да дойде, е билапоставена в зелена сфера за успокоение да получи
заряд.Това е била нейната подготовка. Всички души правят подготовка преди да се
родят. Тази подготовка може да е по всеки начин – може да е говорене с приятели,
може да е концентрация, може да е някаква форма на изолация и
усамотяване... Нейната подготовка беше зелената сфера...
П: За това ли тя обича зеления цвят?
С: Да, така тя си спомня този период в сферата. Да си спомня сферата – това ще й
помага да се събира и да става пак цялостна!
П: А може ли да попитаме въпрос за нейната приятелка... Има ли нещо, което ги
свързва в някаква по-дълбока връзка, те са приятелки тук в земния живот и споделят
еднакви интереси? И дали може да ни кажеш съвет за нейната приятелка?
С: Те са от различни места и и са от различни енергии, но имат сходно усещане за
нещата. Едната е Боец, а другата е Учител. Имат едно ниво на развитие. Тя трябва
да знае, че най-важното е да не спира... мъже... жени...деца. Тя не трябва да спира.
Има път и трябва да го извърви. Да спре да слуша хората около себе си, да не им
обръща внимание. Те не са като нея. Да не търси напасване и да не се съизмерва!

Смисъла на връзките между мъжа и жената

П: А за връзката на между приятелката и нейния партньор, тази ситуация е толкова
често срещана в живота на всички ни - да даде ли свобода на човека, когото обича
или да остане с него въпреки всичко?
С: Понякога нещата, които изглеждат лоши, имат друг смисъл и значение. Добрите и
хармонични връзки не ни учат на нищо, в спокойна връзка нищо не може да се
научи. Спокойната връзка е равна на ЗАСТОЙ! Тя учи от тази връзка в момента.
Той знае какво й причинява, но това е споразумение. Няма значение какво ще стане
в този живот, те са свързани много дълбоко и ще имат много време. (в смисъл, че ще
имат и други възможности да живеят заедно в прераждане)
П: Казваш, че застоя не е добре...
С: Не, когато си в застой няма движение, няма развитие, няма експанзия, няма
дишане...

През цялото време докато описва отговорите на съществото от центъра на кръга
Мери прави паузи между думите и ги съобщава с безизразен глас. Докато от време
на време превключва и казва неща, които са от нея самата и тогава изреченията й
стават гладки и мелодични, а не така накъсани, няма ги паузите, които използва
преди това сякаш за да преведе казаното от съществото в човешки думи.

150