Павлина Николова, "Минали животи и хипнотична регресия по метода на Долорес Кенън"

отношения, показване на чувствата? Може би е проектирала в образа на родителите
си самите Предците, с които е комуникирала като индианка? Дали тяхното
дистанциране не е засилило това чувство за невъзможност да успее да възстанови
връзката? Самото изпитание със страха дали има връзка с родителите й?
М: То е взаимна опитност, и за двете страни…
П: А това беше нужно значи по някакъв начин – това те да са дистанцирани от нея?
М: То ако не е било така, то нямаше да се случи всичко… предпоставка да се случат
всички неща след това(тук се има предвид последвалите опити за самоубийство,
които са били част от нужните планирани изпитания на душата)
П: Значи си е било съвсем планирано?
М: Абсолютно зависещи едно от друго събития. Обстоятелства, които са довели до
тази кулминация.
П: Като домино ефект?
М: Да.
П: Значи абсолютно необходимо е било това поведение от тях?
М: Да, иначе нямаше да може тя да стигне до тук. Планирано е.

Този момент е изключително важен. Често на всички в живота ни има подобни
моменти, когато се е получила една хладина и дистанция в отношенията с
най-близките ни роднини и семейство. Понякога изминават години и вече
порасналите деца продължават да живеят с тъга и рани в сърцето заради
неразбиране на поведението на родителите си и обратното, родители които не
разбират защо децата им странят и отбягват контактите.

Примера от живота на М е показателен колко са важни всички тези събития, тези
отношения са тясно свързани с изпитанията и планираните уроци на всички души.
Участвайки по определени начини в живота ни един на друг, ние всъщност си
предоставяме нужните емоции, нужните енергии, чрез които да се случи нашето
собствено израстване и обучение. И всичко това е заради нас самите. Никой не е
виновен. Животът е нашата сцена. Просто този път сме решили така да подредим
фигурите на нея, че да изпитаме и изживеем нещо още по-различно, нещо което
явно е безценна опитност за душите щом толкова много идват на земята отново и
отново.

П: А този случай, в който М сънува Исус Христос, който я държи в шепата си (случва
се след опитите за самоубийство) Това е нещо уникално просто… Тогава какво се
случи? Това наистина ли някакво посещение в духовния свят е било и този път го е
запомнила може би с цел да може да се излекува душата?
М: Много болка има, много… Да. Това е било един вид … да се почувства обичана

201

и обгрижена и …
П: Явно е било абсолютно необходимо и належащо да се запомни това
преживяване…?
М: Иначе не е можела да продължи просто.
П: А дали винаги, когато имаме такава силна силна нужда… Май винаги ни изпращат
такива сънища?
М: Да, да. Винаги ни подават по някой жокер.
П: Да се хванем за това и да се успокоим малко. Напомнят ни за себе си…
невидимите ни закрилници.
М: Да, тези на които ние държим и на които вярваме, те ни носят това, от което
имаме нужда. Те ни го дават.
П: То явно е някакъв закон във вселената – това да показват подкрепата си, да я
правят по видима за нас?
М: Има моменти, в които наистина важи.
П: Да, специалните моменти.
М: Такива критични… решаващи…
П: А да попитаме за майката на М, за нейната душа. И тя преживява доста голямо
изпитание с дъщеря си. Особено на фона на възгледите и вярванията й (учителка),
тя преживява голям шок. Какво трябваше тя да научи от това изпитание? Особено
имайки предвид сегашната си затвореност и прекъснатия контакт – научила ли е
това, което душата си е поставила за цел? Тя защо си е избрала тази тежка опитност
– да си родител на дете, което впоследствие си посяга на живота?
М: Много рамки има там, трябва да излезе от тия рамки. Но когато тя… ако
пожелае. Тя, тя се крие, не търси... Всъщност тя се е затворила в това пространство
и не търси начин да излезе от него. Тя не го осъзнава, че е притисната. За нея това е
станало вече… начин на съществуване.
Тя не осъзнава, че това е някакъв затвор.
П: А имаш ли информация защо такова изпитание си е избрала душата й? Причината
каква е?
М: Урока е за дъщерята най-вече. И тя… тя се е съгласила.
П: Да участва?
М: Нещата ще се променят в момента, в който дъщерята съвсем открито… сподели
П: А дали ще го разпознае този момент? Дали ще го почувства? Тя иска да го
направи, но досега веднъж опита й е бил блокиран. Как да го почувства
най-правилния момент?
М: Ще се случи. Да няма очакване какво точно ще бъде резултата.
П: Но пък ако нещата се изкажат те енергийно започват да си действат, нали?
М: Да, на нея ще й е добре, освобождаващо и това, което тя иска да освободи да
може да го каже.
П: И да си продължи напред по пътя… А вече как тази енергия ще се възприеме от

202

другата страна е личен избор на другата душа.
М: Така е, да…. Може само да остане така, може да е…
П: Просто ще предостави избор.
М: Това е без значение в случая.
П: А да попитаме за бащата и за неговата роля в това семейство. Какво е трябвало
да извлече като урок от това преживяване като съпруг и баща в това семейство?
М: Неговия урок е да се смири… много силен и властен човек е. Смирение . Има
нужда малко да смекчи сърцето си, егото си
П: А кое в него провокира гняв у М?
М: Ограничение. Той е символ на някакво ограничение, което тя не може да търпи.
П: Т.е това, че се опитва да контролира другите?
М: Да контрола и ограничението…
П: …да им налага властта си… неговото мнение…
М: Без да се обяснят чувствата, просто налагане на воля.
П: А за един свободолюбив дух това е голяма травма, нали? Както е при нея,
свободата е основно нещо… Добре, а има ли начин М да отработи тези отношения с
баща си, да изчисти това, което е натрупано в сърцето й и да продължи напред?
М: Тя трябва да му покаже как…
П: Как какво?
М: … как да дава израз на чувствата си. Има огромна стена просто. Този човек все
едно не може да…
П: А страхува ли се от нещо той?
М: Да изглежда слаб.
П: Аха, твърде взискателен е към себе си, значи е приемал чувствата за проява на
слабост?
М: Да. Има един образ, който е възприел за себе си и се стреми да го поддържа. Ако
прояви някаква слабост или така даде воля на чувствата си… не го счита за…
П: Той явно за това е така затворен. Това ли е причината и за скорошното му
заболяване на гърлото?
М: Да.
П: Неизразяване и потискане на себе си, потискане на тази част, която той мисли за
слабост.
М: Да, има нужда да се говори. Много е мълчал.
П: А някакво поведение което М да предприеме спрямо него или… как от тук нататък
да подхожда към тези отношения знаейки тази информация?
М: С откритост и… и благост някак. Без обвинения, без упреци. Просто начина, по
който тя говори ще му покаже.
П: По този начин?
М: Да.

203

П: А нейният съпруг – една също доста интригуваща душа, която се появява в нейния
живот по много интересен начин. Имали са обща вещ, единият я губи, а после
другият я намира още преди да се срещнат… Защо се появява той в живота на М?
М: Подкрепа. Упора. Нещо към което да се връща и… хванати са за ръце, те са все
заедно…
П: Аха, така ги виждаш, като хваната за ръце двойка? Значи са доста близки.
М: Да.
П: Хубаво е това, може би на М ще й е нужна тази подкрепа за да може да свърши
другите планирани цели за този нейн живот… А може би и тя на него нещо трябва да
даде?
М: Взаимна подкрепа.
П: Напоследък М отделя време и за творчество, нещо което не е проявявала от
детските си години. Това важно ли е за нея по някакъв начин, да продължава ли в
тази насока да се развива?
М: Душата й пожелава да… да прояви креативност. Това беше формулата под
която…
П: Това е било съзнателно желание?
М: Да, възнамерено.
П: Значи й се е случило, сбъднало се е, защото го е поискала?
М: Да, тя не очакваше, че по този начин ще дойде.
П: Творческата енергия е много важна май… за нас хората?
М: Важна е… Тя окриля… вдъхновението
П: Вдъхновява…
М: Предава се… безценна е

Вещицата

П: А може ли да проверим вярно ли е едно усещане което има М и което сякаш се
потвърджава и от думите на дъщеря й. Веднъж дъщеря й казва, че прилича на
магьосница, това „случайни” думи ли са или всъщност потвърждават отдавнашното
усещане у М че някога преди може би е била точно това? От къде идва това чувство
у нея? Сякаш резонира с нещо вътрешно, с някакъв спомен? М има ли такова
превъплъщение?
М: Сякаш някой я сочи с пръст и й се смеят и…
П: Била е различна…?
М: Публично поругаване…
П: А защо го е претърпяла това, заради някакви нейни способности ли? Била ли е
различна действително или са я били нарочили?
М: Предали са я.
П: А тя какво е можела да прави тогава?
М: … С камъни са я удряли

204

П: Може би са се страхували от нея и не са я разбирали?
М: Казвала е неща, които не им харесват.
П: А можеш ли да я видиш като външност?
(тук когато попитах този въпрос – всъщност попитах защото аз вече виждах
една жена в ума си, но естествено смятах, че е просто начина, по който аз си я
представям, оказа се че М даде точно същото описание, точно този образ… може
би енергията на онази душа, която разглеждахме наистина беше доста силна
щом така лесно и двете я видяхме)
П: Каза че това е жена…
М: Да, жена… Къдрави коси, дълги
П: А цвета на косите, виждаш ли?
М: Нещо между червено и … В момента е различна тя... От дете е била различна, от
дете е била различна.
П: Физическия вид?
М: Да.
П: Значи съвсем се е отличавала от другите хора.
М: Те не са я харесвали физически. Не че е била грозна просто…
П: Все едно не е била от тях?
М: Да. Различна
П: А можеш ли да възприемеш хората наоколо, другите…? Тези които са я сочели с
пръст – те какъв вид имат?
М: Ммм, грозни.
П: Но като хора нали, пак хора някакви?
М: Да, да… но грозновати, такива едни уродливи
П: А имаш ли усещането тя дали произхожда от тези среди? При тях ли се е родила?
Защо е различна тя, от къде идва?
М: Намерили са я.
П: Просто са я намерили?
М: Да.

П: Значи не произхожда от тези хора?

М: Не.
П: А като малка ли я намират?
М: Да, те… (тук промълви нещо, което не се чува)
П: А способностите, за които спомена, какви са?
М: … магия, всичко което си пожелае.
П: А използвала ли е тези си способности? Другите хора как са разбрали, че тя знае
такива неща?
М: Тя ги е превръщала в грозни.
П: Влияела е на физическия им вид? А по какви причини и при какви случаи?

205

М: Играла си е със способностите си.
П: А не е ли имало някой да я учи. Как научава тези неща, сама ли?
М: Да.
П: И накрая те я убиват, така ли… тези хора? Онези камъни, с които видяхме, че я
замерят… какво стана? Какво се случва в края на този нейн живот?
М: Съжалява… Те , те са просто …
П: Не са били такива…
М: Тя всъщност си загубва тези способности.
П: Загубва ги? А в какъв етап ги загубва вече? По-възрастна ли?
М: Не.
П: Още тогава ли, като по-млада?
М: Прекалила е. Прекрачила е границите. Вживяла се е в ролята на Господ.
П: Забравила е, че има и по-голяма Сила от нея?
М: Да, и когато губи тези способности всъщност тя става беззащитна и тези, към
които ги е използвала – те си отмъщават.
П: Те ли я убиват?
М: Да.
П: Интересен живот. А сега… може ли душата да ни разкаже какъв беше смисълът на
този живот? Животът на тази магьосница?
М: Силите се дават за да се помага с тях, а не да се играе с тях, те не са безцелни.
П: По предназначение трябва да се използват?
М: Има закони, които трябва да се спазват.
П: И винаги ли, когато някой забрави и ги използва за неправилни неща му се
отнемат? Отнемат ли се дарбите и способностите?
М: Те не се отнемат – те изчезват просто, те ги губят. Никой не им ги отнема.
П: Сам човекът си го прави?
М: Да. То не е наказание, то просто е инструкция

Това е описанието на моя субект за час и 38 минути, оставащия над час запис е
също толкова интересен. Следете този блог за продължението.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...

206

За случайните и неслучайни срещи

Това е едно мое наблюдение, което осъзнавайки ме прави много щастлива
През последните години се убедих, че няма нищо случайно в живота ни.
Едно решение ни отвежда друго, а то до второ и така се нареждат низ от събития с
определена крайна цел.

През 2010 година една такава поредица от уж на пръв поглед случайни събития ме
запозна с информация за хипнотичната регресия като метод. Без някога аз да съм
търсила точно това знание, информацията сама ме намери в най-подходящия
момент... период на лична криза и големи промени, откъсване от всичко познато, като
страна, приятели, език, познато обкръжение...

В онзи момент разпознах, че това е моето нещо и нещото, което винаги ще ми помага
да се запазя и да оцелея като мислене, като емоции, като смисъл на живота и в
най-тежките ми дни.

Животът продължи да ме побутва в тази и онази посока посочвайки ми какво трябва
да правя.
Когато не изпълнявах това към което душата ми се стремеше вътре в мен се
чувствах зле, чувствах че отлагам, че не правя това, което е нужно в живота...

А душата винаги знае най-добре. Нашето съзнание, будния ни логически ум може да
ни захвърли в най различни посоки, но не са ли те най-доброто за нашето духовно
развитие и мисия просто ще ставаме все по нещастни и неудовлетворени
независимо какво правим.

Това усетих и аз през 2011 година, бяха минали повече от 6 месеца от прибирането
ми в Бг след периода в Англия, където беше обучението при Долорес Кенън.
За мен онзи момент беше определящ. Имаше едно събитие, което беше катализатор
и огромен фактор да започна да работя с метода на регресия сериозно и с
увереност.
И тук достигам до една от неслучайните срещи в моята работа.
Един човек се появи и поиска да му направя регресия. Голяма тръпка беше това
първо преживяване в България за мен. Опита ми дотогава се изчерпваше с
няколкото първи регресии в Англия, но не и в Бг.

Сега от перспективата на изминалите 2 години виждам колко голяма роля изигра този
човек в моя живот. За мен беше неслучайна среща. Не само че успяхме да направим
една от най-дългите ми и интересни регресии, но и успях да видя собствения си
потенциал и потенциала на този метод през очите на моя първи клиент. Благодаря на
Бог за подаръка и поощрението, което ми даде в самото начало на моя път в тази
сфера. Повярвах му и до ден днешен му вярвам.
Вярвам, че няма случайни срещи, вярвам че към мен идват именно хората, които
имат нужда от мен и моята дейност толкова, колкото и аз имам нужда от тях и

207

техните прозрения в регресиите.

Пътят ми започна с трепет и до днес е така.
Всяка среща ми показваше части и от самата мен.
Когато имах стрес или огорчение в личните си отношения ми се даваше да работя с
човек, който да ми покаже същите черти на характера и проблеми, с които и аз се
сблъсквах. Сякаш отгоре ми пращаха нарочно в най-подходящия момент всеки
клиент - избираха точния ден и място, така че урока и ползата и за двете страни да
бъде максимална.

Някои от най-големите ми приятелства се случиха благодарение на регресиите и моя
блог.
Никога не бях и подозирала, че ще срещна толкова много истински приятели, близки
души...а вероятно и моята собствена група души, с която сме се разбрали да си
помагаме в този живот, да си даваме ключове и да се побутваме в правилната и
желана посока за душата.

Докато пиша вълнението ми е много голямо. Осъзнавам напълно какво ми се случва
и най-много искам да благодаря на Вселената и Бог, че са ми дали това.

Убедих се, че няма нищо случайно, нито в тежките мигове, нито в страданието, не са
случайни и дългите периоди на самота, на вътрешно страдание... всичко всичко води
към определен план и цел, всяко нещо допринася за крайната цел и резултат.
Каквото и да ви се случва сега спомнете си, че това ви води към нещо добро,
подготвя ви за нещо по-велико във вашия живот.

Но понякога са нужни години подготовка за да разпознаете мига и да сте готови вие
самите да се възползвате от възможността. Никое време не е загубено, просто
перфектна брънка в редицата от неслучайни събития, които ви водят напред.

Всеки един от вас приятели които ми пишете, които ми разказвате и доверявате
своите вълнения, въпроси, копнежи... всеки един от вас спомага за изграждането на
една обща мрежа. За мен това не е нещо физическо, а енергийно... като светещи
сферички, които пускат лъчи една към друга, намират се сами, свързват се и започва
обмен на информация по мрежата.
Колкото повече време минава и тази мрежа набира сила, толкова по-бързо започва
да тече информацията по нея.
Интуиция, усещания, сънища, послания... всичко идва в точния момент за точния
човек от мрежата, който се нуждае от тях.
Това ми обяснява феномена, който може би и на вас често ви се е случвал виждайки
или прочитайки нещо - "Точно от това имах нужда сега да чуя"

И накрая в това мое малко лично откровение ще завърша, че всичко всичко, което си
пожелаваме от сърце и смело се сбъдва. Правете го. Вече две години подред
избирам по едно желание за себе си и те се сбъднаха.

208

Защо искаме регресия, какъв е смисъла

Защо?
Това е първият въпрос, който може би си задава човек осмисляйки защо друг човек
би решил да премине подобен род преживяване. А когато вие сте този, който има
желанието и иска да го извърши въпросът защо застава с още по голяма сила...
Мотивацията на човек и причините винаги се определят от това на какво ниво е
достигнал в собствените си търсения на душата и нивото на развитие.
Колкото и книги да четем, реално ние сме това, което сме преживели, което
имаме като опитност, емоции, чувства, докосване до другите и до духовния
свят.

Нивото ни на развитие не се определя от това колко и какви книги сме прочели, а
доколко сме се освободили като мислене и съзнание, и доколко не се страхуваме да
експериментираме с познанието, с усещанията, с възприятията, с различните гледни
точки, доколко можем да пречупим всичко през себе си и да изживеем всеки прочетен
ред, доколко се поставяме на мястото на всеки от героите от нашия собствен филм.
И пак стигаме до въпроса защо искате регресия?
Пиша тези редове за вас... сами да си дадете сметка какво искате и защо го искате.
Всеки сам може да прецени доколко надълбоко е готов да погледне.

209

Най-често хората биват провокирани от интересната и любопитна информация
давана в книгите на д-р Майкъл Нютон, посветени на прераждането и миналите
животи, групите души, нивата на развитие, цвета на душата, и т.н. Някак си привлича
ги идеята и възможността да узнаят повече за своето ниво на развитие, за душите,
които са сега тук с тях на земята, за името на духовния им водач или тяхното
собствено духовно име...

Все любопитни аспекти на регресиите, които обаче държат вниманието на човека в
една безопасна зона, една зона движеща се по повърхността, просто любопитна
информация, но нищо по-дълбоко.

Защо казвам това...

Защото ако мотивацията ви да си направите регресия е само за да научите тези
няколко факта, които по никакъв начин няма да се отразят на живота ви тук и сега,
това си е чиста загуба на усилия и енергия.

Защото има много по-важни неща за всеки един човек, за всяка една душа, която
сега е тук и живее този живот. И това, което може да направи една регресия, когато
човек е готов за нея, е много по-дълбоко като мащаби и развитие в живота, отколкото
любопитната, но далечна и непрактична информация от сорта на какво ниво на
развитие е душата или кой от групата ви е прероден и сега.

Има огромна разлика в това да се движиш по повърхността на информацията и
да се гмурнеш надълбоко без страх какво ще намериш, с любов и вяра, че
всичко, което ще видиш е именно нужното за теб в този момент от твоето
развитие.

За това мотивацията е толкова важна... на какво сте готови, какво искате да научите,
колко сте готови да погледнете в себе си... Защо ви трябва тази информация... Какво
искате да промените?

Защо ви интересува на какво ниво на развитие е душата ви, когато имате проблеми в
отношенията, в общуването, в създаването на истинска комуникация с другите...
Сякаш двете неща стоят на една Вселена разстояние едно от друго.

Защо на някои хора им е по-лесно да питат отдалечени и безопасни въпроси, а
реалните важни и практични въпроси за настоящия им живот остават скрити
надълбоко в тях.

210

Защо идват при мен, защо искат регресия... като реално искат отново да се скрият от
себе си...

Случвало се е напълно да пренаписвам въпросите на човека дошъл за регресия,
така че информацията наистина да му е полезна, да засяга важни въпроси от живота
му, а не просто любопитни, но безполезни от гледна точка на приложение факти.

Но и това не е достатъчно... понякога човек не иска да види, не иска да знае,
съзнателно полага усилия, но подсъзнателно блокира всеки опит да се стигне до
задълбочена информация, колкото и начална да е тя.

Страха... най- голямата пречка и блокаж за развитието на душата.

Преди си мислех, че човек се страхува единствено от смъртта. Вярвах, че
обяснявайки всичко за този процес, който не еднократно сме изживявали – точно
както е раждането за бебенцето – така е смъртта за душата, вярвах че страха ще
бъде разсеян и намален, а вече личния опит в регресия ще го изпари тотално.

Но се оказа, че има и един друг страх, също много силен и определящ процеса на
развитие на душата и самата регресия, ако въобще човек с такъв страх стигне до
процеса.

Това е страха дали ще отговорим на големите си очаквания, страха да видим
реално истинското си аз, душата си, това което Сме наистина.

Сякаш имаме едно фалшиво идеализирано аз и отчаяно се стремим да го
подхранваме, но подсъзнателно знаем, че е илюзия, която няма да издържи на
проверката... А защо питам аз... Защо подхранваме такива страхове. Нима не знаете
всички, че каквито и животи да сте имали досега вие Сте прекрасни души, напълно и
изцяло, независимо какви дела сте извършвали, всеки един е частичка от Бога, която
идва с различни роли да търси и усвоява уроци, енергии , опитности, които да
пренесе в духовния свят като емоция, чувство, изживяване запаметено в паметта на
душата.

Защо си нямаме доверие, защо не се обичаме достатъчно, че да се потърсим
искрено и да се погледнем, защо... На кого му е нужно.. На кого доказваме какви
сме... Май само себе си лъжем... Няма нужда да отговаряме на нечии стандарти
за духовно развитие...
Според мен има една тайна ... но никой не я казва... Тайната, че няма нива на
развитие.
Има растеж и това е!

211

Едни растем в едни области, а други
растат в други области и са по-развити от нас в съответните неща. Това не значи, че
сме на състезание, напротив, ние всички допринасяме съвсем по равно за опита
натрупван в Цялото. Всеки има своето незаменимо място в Цялото.
Реално всяка душа е най-красивото нещо, което можете да си представите, сама по
себе си всяка е уникална, има своя си път и носи уникален опит на Създателя.

Защо го нямаме това самочувствие... защо се съмняваме... защо бягаме от
истинските въпроси за себе си, защо се движим по повърхността... от какво ни
е страх...?

Когато можем да намерим само истинското си Аз, което е като дете, то се учи
постоянно, понякога усвоява по бързо, друг път му е нужно време тук на земята, но
всеки опит е безценен и почитан в духовния свят. А защо нас ни е страх и уж желаем
да се опознаем, но реално се движим по безопасните въпроси, а не смеем да
задълбаем, за да не се разочароваме... Само показваме колко малко се доверяваме
на Цялото. Колко малко познаваме Бога и себе си.

Защо казвам, че регресията трябва да е свързана с настоящия ви живот?

За какво ви е информация, която е неприложима?

Защо да правите нещо, което не би променило и на милиметър сегашното ви
положение в плоскостта на тази дуалност тук на земята?

Един велик човек преди години е доказал колко е важна нуждата от това, което
искаме и желаем за да ни бъде помогнато от духовния свят за неговото
осъществяване.
„Програмирайте за същественото” е казал Хосе Силва, визирайки нещата от живота,
които желаем и за които се молим.

Колкото е по-силна нуждата от отговори, колкото по-голяма е помощта, която може
да се окаже чрез тях, толкова по-вероятно е те да се предоставят с помощта на

212

духовните водачи в регресията. И обратното несъществените и ненужни
информации просто ни биват отказвани, и въпросите подминавани.

За това въпроси от рода на какво е нивото ми на развитие в духовния свят е просто
несъществен, когато тази душа, тази личност тук има много по-важни неща за питане
– като например – каква е причината за тези мои качества, слабости, как да се науча
да се справям с тях, защо ми тежи в определени ситуации, отношения с другите и
т.н., въпроси насочени към задълбочено опознаване на самия себе си и основата, с
която е дошла душата тук за да се учи в земното училище. Колкото повече научим
защо ни се случват всички изпитания и уроци толкова по-бързо можем да заработим
в изграждане на качествата и характера нужни за отработването и преминаването
напред в опитностите с лекота.

Смирението е най-важната черта, която всички ние трябва да развиваме. Щом сме
тук значи сме ученици. Всеки има да учи. Това не е състезание. Това е най-голямото
и трудно училище, една тренировъчна площадка, за която малцина се дореждат.

Да бъдем благодарни, че сме тук и без страх да търсим своите отговори. Да се
радваме, а не да се страхуваме от това, което можем да научим. Всяка информация
давана ни в регресии може само да ни помогне да осъзнаем какво още можем да
приложим в живота си сега, как да интегрираме енергиите, какво ни липсва и върху
какво да работим.

Но за да получим тази помощ Отгоре е нужно първо сами да я поискаме, дълбоко в
сърцето си, да се доверим на себе си, да повярваме, че душата ни е точно това,
което е, нищо по-малко от това - нещо прекрасно.

Казват – „Опознай себе си и ще опознаеш Бога.”

Всичко тръгва от там.

Без да познаваме себе си, без да надникнем надълбоко и осъзнаем защо и как,
няма начин да продължим напред с пълния си потенциал и максимума на това,
което можем. Всичко може да ни е достъпно – и добрите отношения в
семейството, и разбирателството, и приятелството, отношенията на работното
място, любовта с половинката ни, с децата, всичко... стига ние да започнем да
опознаваме себе си и да тръгнем без страх по този път.

За това когато искате регресия направете си един добър анализ и преценка – защо
иска това, какво искате да научите, готови ли сте за отговорите, ще дадете ли всичко

213

от себе си, наистина ли искате да знаете и как ще го приложите после в живота си
това знание...
Така ще усетите дали сте готови за това. Това е вашата първа стъпка. Да е честен
човек със себе си и пред себе си. Няма нужда от изкуствени образи и маски.

Регресията във времето, само спомени или активация
на различни програми

През 2010 година си направих
регресия.
Тук искам да споделя някои лични изводи и резултати, които се развиха в
живота ми в продължение на 3 години след самата регресия.
Забелязах, че е така и с хора, на които аз съм правила регресия. Явно е
нужно време за да се случат някои неща и да разберем по задълбочено
какво ни се е показало. Докато не сме ги преживели информацията, която
е дадена не се разкрива напълно по смисъл и значение.
Дали всичко, което виждаме са само спомени от минали/паралелни
прераждания?
Дали пък не ни се дават да виждаме определени неща съвсем
целенасочено за да активират нещо в нас, в съзнанието ни, като

214

подтик за действие в определени посоки...?

Вярвам, че и двете са в сила.

В моята регресия видях 3 различни и сравнително интересни за мен
живота. В онзи момент приех цялата информация откъм любопитната й
страна, но реално не успях да прозра дълбочината на посланията.
Вероятно не бях готова за тях.
С годините започнах да осъзнавам, че нещата, които ми бяха показани
тогава, се появяват като енергия, като опитност отново в настоящия ми
живот, макар сцената и някои от героите да са различни.

От днешна дата, чак сега, толкова време по-късно разбирам защо ми бяха
показани точно тези минали животи и дълбокия смисъл, който имат за
настоящия ми живот и уроци.
Описаните животи са само една микроскопична част от всички опитности,
които имаме – ако се питате дали и вие имате и колко са животите ви –
достатъчно много за да не ви интересуват всичките . Важни са само онези,
които имат връзка с настоящето.

Ето какво ми даде моята регресия от Септември 2010г.

1. Първият живот започна със следната сцена - една дълга каменна стена
на улица, наблизо виждам жена в черно, роклята и е до горе плътно
закриваща деколтето и дълга в старинен стил. Жената изглежда много
скромно, сякаш усещам, че живее в един вид по-затворено общество.
Каменната стена е странна, сякаш отделя останалия свят от този свят,
където е жената.

Когато се опитах да видя някой важен момент в живота на тази жена, се
видях сред тълпа хора на някакъв малък площад. Тук вече не виждах
жената, а бях нея, видах през очите й, виждах другите хора около нея,
по-скоро раменете и главите им, докато се опитвах да погледна натам
накъдето гледаха всички. Наблизо имаше нещо като малък подиум. На
подиума имаше мъж. Усещането ми е за мъжка фигура, някой много силен
беше това, но не виждах образа. Тогава усетих позната енергия. Този мъж
говореше пред събралата се тълпа, те бяха негови привърженици.
Неколкократно се опитвах да отхвърля усещането за позната енергия
поради факта, че се опасявах да не смесвам настоящия си живот с
видените сцени от миналото, но друг образ не се появи за мъжа пред

215

тълпата, освен настоятелното усещане, че това е мъжът от сегашния ми
живот, моят партньор.

Той говореше нещо важно и всички го слушаха, а аз бях някак си отзад,
почти невъзможно ми бе да си проправя път напред.
Добих усещане, че работя за този човек, сякаш му помагам в нещо, но не
само като работа. По-скоро се бях посветила на неговото дело, на това,
което правеше и говореше.
Усетих как всичко в онзи мой живот е подчинено на тази идея и тази
работа и аз нямам друг живот... Не видях нито семейство, което да е лично
мое, нито деца...

Накрая се пренесохме в последния ден от моя живот там. В една малка
каменна стая, още помня неравните каменни стени с хладен сиво-кафяв
цвят, лежах аз като вече се виждах отстрани като възрастна жена. В
стаята, която по-скоро приличаше на манастирска килия,
беше много студено и неприветливо. Нямаше нищо друго освен онова, на
което бях легнала.

Когато регресиониста ми зададе въпроса сама ли съм там, има ли някой с
мен, имам ли семейство...? Стана ми ясно какво се е случило. Целия си
живот бях посветила на онзи човек от трибуната, бях пожертвала своя
личен живот за неговото дело... Нямахсемейство, нямах никой до себе
си. Усетих че съм абсолютно сама, дори нямах усещане за него, къде е ...
Бях сама в последните си мигове там.
В мен усещах едно чувство от цялата картина, цветовете, от всичко...
Едноразочарование, като че ли бях изпуснала нещо важно от живота.

2. Вторият ми живот – виждам една къща с извито вътрешно стълбище на
горните стъпала, на което стои слаба червенокоса жена, с права коса до
раменете. Тя изглежда по-съвременно, с панталон и блуза, на около 30-40
години. Тъкмо влиза в една стая подобна на библиотека. Вътре е пълно с
книги, по стените на лавици са наредени всякакви книги. Преобладава
цвят на тъмно дърво и в средата на стаята, която не е много голяма, има
кръгла дървена масичка.
Жената отваря различни книги с дебели кожени корици.

Чувствам я като че ли търси нещо. Сякаш е събрала ценна информация и
е накрая на своето търсене. Усещам я близо до нещо, нещо, което

216

мога да опиша само като енергия, знание някакво. Така близо се
усеща, че чак осезаемо го чувствам, като да имаш нещо на върха на езика
си, но да не се сещаш как се казва точно. Така я усещам и нея. Едно
вълнение и нетърпение в нея, толова дълго е чакала да открие това. И
има значение, важно е. Добивам усещане, че тя не е сама, че има цяла
организация зад нея, с които заедно търсят тези отговори, събират
инфромации (книги, и всякакви други неща) с надеждата те да им дадат
крайния отговор на нещо важно, което търсят.

Усещам, че в онзи живот не са го намерили. А бяха много близко. Това,
което беше този отговор щеше да повлияе много значимо на хората,
усещах го като освобождение, като нещо, което щеше да им махне
оковите.. Имам чувството, че в себе си го усетих, много ясно, но на
съзнателно ниво до мен дойде само „ех, ако знаеха само, колко близко е
било всичко през цялото време, колко е просто и очевидно“... Но и на мен
не ми беше дадено да прозра съзнателно какво беше това, което можеше
да подейства така на хората... за какво се хвърляше целия този труд по
търсенето на това нещо...

3. Третия живот – Оказах се на една красива зелена планета (може да е
Земята, но аз никогане съм била на толкова красиво място), пред мен се
простираше невероятна гледка, навсякъде зеленина, растителност
по-зелена от всичко, което бях виждала до тогава. Но само природа,
единствено природа. Аз нямах тяло, нямах форма. Бях енергийна сфера,
кълбо, което просто си седеше там или подскачаше с някакво еуфорично
чувство нарадост и щастие, на свобода. Без никаква мисъл, без
мисловен процес, само разтваряне в прекрасната среда и радост от
това да съм там.

И трите живота, които ми бяха показани са доста различни един от друг.
Най-пълно се разви първият, на който успях да видя и самия край –
смъртта на жената там. Вторият сякаш прекъсна изведнъж, спряха
информацията за него, не успях да видя какво се случва, но добих
усещането за несвършена работа, непостигната цел на жената, която
търсеше онзи така важен отговор. А третия беше просто като почивка –
усещах го като една невероятна релаксираща почивка, радост и щастие,
без проблеми и мислене, само спокойствие.

217

През последните няколко години първия живот се разви като тема и в
настоящия ми живот. Още в регресията си тогава аз усетих позната
енергия, позната душа. Това беше моя партньор и половинка в настоящия
ми живот. Ситуацията се повтаряше, енергията между нас беше точно на
ученик-учител, респект и себеотрицание в полза на общата работа,
поставяне мнението на другия над всичко... всъщност абсолютно същото,
което видях да върши жената от регресията за своя Водач, сега си давам
сметка, че и аз съм правила. Виждам онази жена в себе си и своя живот
през последните 6 години. И виждам и него – човекът, който ме въведе в
някои духовни теми и сега – как възкръсва от миналото отново тук и в
настоящия ми живот. Сцената е различна, но ние сме същите играчи.

Този живот смятам, че ми беше показан да разбера, че ние имаме общо
дело, обща работа, но и да видя и да усетя разочарованието от миналото –
накаря, когато оставам сама и приключвам живота си с чувството, че е
имало нещо повече, което не съм изживяла, нещо, което пропускам. Сякаш
като предупреждение... което аз така и не разбирах до съвсем скоро.
Първоначално реагирах с недоверие, мислех си, че е фантазия на моя ум,
защо пък да виждам познат човек... но ако беше фантазия, бих ли я
създала толкова тъжна и мрачна накрая. Мисля че не.

Срещайки тази душа още през 2007 винаги съм усещала общото дело.
Тогаване го знаех какво ще е, но винаги имах в себе си усещането, че ще
вършим работа. Дори така се и запознахме – поводът беше работа.

Вероятно всички тези срещи между душите с цел вършене на
някаква задача са абсолютно планирани и има съпътстващи
фактори, които ни напомнят и подсещат. Не мога по друг начин да си
обясня кое ще ми дава сили да правя радикални промени в живота си за
отрицателно време. Не един път. Това е за мен разпознаването – когато се
случи човек е наясно какво следва, какво се изисква от него да направи и
няма драма, приема го и го прави.

И така 2010 година приех и разбрах само една част от информацията от
регресията. Тази, в която аз с моя приятел си сътрудничим заедно в общо
дело. Чувствах се привлечена в тази посока, вероятно активиране на
предварителна програма за да е сигурно, че няма да се откажем и ще
свършим, каквото сме си поставили като план. И макар че имахме много
катаклизми във връзката, много пъти имах желание да се откажа, но
винаги по-силно беше усещането, че на ниво души всъщност се обичаме и

218

сме заедно заради работата, която е най-важна и още не сме завършили.

И тук се появява посланието на втория живот – също програма, която тече
и в настоящия ми живот. От малка съм усещала тази енергия на търсача, а
още по силно в последните години. Жената, която изследваше древното
знание за да намери отговори с голяма значимост за хората, които
отговори трябваше да им донесат промяна и свобода... Това оказа голямо
влияние. Експериментаторския дух и любопитството ми помогнаха и в
настоящия живот да свърша това, което усещах, че трябва.

Вярвам, че от там черпех сили, от нейния опит, да не се предам и да
направя неща, които никога не си бях представяла, че мога... и защо не.
Всеки от нас може... Стига да не се спираме сами.

Така вече бях тръгнала по този път на търсене, на изследване на различни
системи, които биха били полезни на човека въобще. Това беше и
допирната точка с партньора ми... така стигнахме и до метода, който
използвахме, видяхме, че работи и преведохме за да е достъпен ина роден
език. Това се случи 8 месеца след регресията. Не знам дали тази система
дава свободата, която видях в миналия живот на жената-търсач, но
определно от наблюденията ми в живота на другите и моя личен, опрелено
променя нещата в наша полза, в полза на хората и ни показва как да си
помагаме.

И третия живот показващ ми урока за радостта, за спокойствието и
безметежното щастие, без мислене и забързаност... може би него
най-малко успях да интегрирам. Но може пък това да е бъдещето, може би
това е новото, което стартира, когато завършиш стария цикъл, ако си си
свършил работата докрай.

През последната година усещам, че ролята ми приключи, че общата
работа в партньорството е свършена и вече няма нужда от мен,
както преди го усещах. Може би тук се е активирала и тази последна
програма – това радостно енергийно кълбо, което просто си съществуваше
там на онази зелена планета. Засилиха се усещанията ми, че имам нужда
да удовлетворявам вече собтвените си желания за щастие и търсения на
душата, дори те да са в друга посока от партньорската. Изследователя в
мен се беше активирал, но вече не желаеше да търпи правила и
ограничения, не желаеше да слуша...

219

Усещането, че няма време, много беше силно през последните една две
години. Питах се често – какво правя, какво правя...?! Сякаш
отговорността от това, което знам ме затискаше и поставяше нови и нови
въпроси пред мен... сякаш ме държеше отговорна за всяка пропиляна
енергия в глупав спор, в караница, в безмислени приказки... Не знаех
точно какво е, но бях сигурна, че не това е, което трябва да бъде!

Започнах да срещам хора, които потвърждаваха и дори усилваха
собствените ми усещания. Формираше се нов път пред мен, докато усещах
как все по-сигурно стария цикъл зад мен приключва.

Знаците, интуицията, всичко ме доведе там, където трябва да съм сега.
Благодарение на всичката помощ, която срещнах като хора, послания
и сънища... аз успях да не допусна старата развръзка. Кармичния цикъл на
жената от първия живот и Водача е прекратена. Свършихме си работата,
няма нужда да насилваме нещата в посока, за която те не бяха
предназначени в този живот. Всеки един е по-пълноценен, ако прави и
следва мисията си.

Това почувствах днес да ви напиша и след редица технически
проблеми...все пак е факт

Една Космическа Одисея - Автентичен запис от
хипнотична регресия

Датата е 29.09.2013 и след продължителен подготвителен разговор започваме
регресия с млад мъж, като имаме куп въпроси написани специално за да
осветлят някои важни ситуации от живота му.

Така и до въпросите почти не стигнахме. Пътешествието ни в миналия живот
взе неочакван обрат и заслужи да му обърнем повече внимание.

Това е резултата от нашия общ труд. Поради естеството на информацията
смятам, че би била от интерес и я давам в оригинален вид.

Регресията, която ще чуете е разделена на 4 части. Макар и на няколко места да
изглежда, че субекта прескача в няколко живота накрая самият той обяснява
как са свързани всички те и че това е един единствен живот.

220

Тази първа част ни среща с един самотен пътешественик в космоса, докосва ни
до няколко невероятни гледки, пътуване и усещания, до емоция, която
вероятно само космонавтите са изпитвали, макар и частично...

Това е само началото!

част 1
http://www.youtube.com/watch?v=NqSufskrhX8#t=227

Регресията продължава по-напред в живота на нашия герой...
След космическата одисея и странния плаж, на който беше в края на
Първа част ненадейно той се озовава на Земята, зелени хълмове и пустота... Не са
останали почти никакви хора на това място... и все пак защо той е там?

част 2
http://www.youtube.com/watch?v=YaXAH1_GFN4

Част 3 – Развръзката

Тази част на регресията дава най-много детайли, емоция, описание... и някои от
нещата може да ви шокират. Ако досега сте вярвали, че сме сами във вселената тази
част не е за вас. Ако не се съмнявате в това... то материалът ще ви бъде интересен и
полезен.

Идеята ми да споделя тази регресия е да ви направя публика на това, което видях и
усетих и аз самата. Тези неща не могат да се предадат чрез текст. Самият глас,
тембъра и автентичния запис на регресията може да ви покажат цялата палитра на
емоциите и усещанията.
Защо ви е всичко това?

Ако един подобен материал не ни накара да си зададем някои от най-важните
въпроси просто сме си загубили времето. Как е възможно да се виждат толкова много
детайли, сцени, образи, как е възможно за такъв продължителен период от време
човек да си "измисля" такава плетеница от събития... не е възможно. Вие слушате
записа и всеки сам може да усети истината. За това следва всеки да си зададе
въпроса... какво означават подобни материали и какво означава това за мен...

Прераждаме ли се? Живеем ли и на други места /планети / измерения? Нима след
смъртта животът на душата продължава, значи ли това, че нищо не се губи?

Защо тогава отричаме част от собствената си същност... защо сме се хванали
драматично за старите си убеждения и вярвания и не щем и да погледнем друга
алтернатива... кое ще ни накара най-после да обърнем внимание на децата си, които
говорят спомените си от минали животи; кога най-после ще вземем на сериозно
ярките сънища-преживявания напомнящи ни именно за превъплъщенията ни в други

221

места, други планети, кога най-после ще чуем крехкото гласче в себе си, което вече
изнемощяло се обажда и опитва да стигне закоравялото ни съзнание... докога ще
бягаме и ще се самозалъгваме, защо сами се вкарваме в цикъла на страдание и
бягство от себе си... и истинската си същност на безсмъртни души, които много пъти
са идвали и пак ще идват не само на тази земя, а навсякъде, където се случва
опитност.

http://www.youtube.com/watch?v=-7AY2bxgEW0

Край на Космическата Одисея - преживяване на смъртта и разходка из духовния свят

Смъртта не е нищо повече от вход/изход към друг свят. Това пътуване на душата
след смъртта е много индивидуално и в зависимост от степента на отвореност на
съзнанието на човека, вярванията, убежденията или страховете му, душата
възприема различни неща след смъртта.
В тази последна част на регресията, след всички приключения, завършва живота на
нашия герой, с чиято душа след смъртта поемаме заедно напред към това, което тя
иска да ни покаже.
Способността на субекта да възприема всичко много детайлно и да се потапя в
нещата, които вижда, отново ни пренася в цялото преживяване, сякаш лично сме там
и на нас се случва всичко това.

Най-важното, което ми се иска повече хора да почувстват е увереността, че и след
смъртта всичко продължава да съществува. Един от най-базовите страхове, които са
причина за много от другите ни страхове в живота, е една лъжа и илюзия, която сме
превърнали в чудовище, с което плашим както себе си, така и всяко ново поколение
деца, които се раждат.

Регресията приключва с отворен край - останаха още много въпроси, които не
успяхме да зададем и да получим отговор. Но след целия ден - подготвителен
разговор и 3 часовата регресия, макар че имахме голямото желание да стигнем още
по-нататък и да довършим въпросите, недвусмислено и с любов ни се показа, че е
време да почиваме :)

Непосредствените резултати след регресията по думите на субекта е усещането за
бързо навлизане в онова ниво от регресията. При ежедневните си медитативни
практики, доста дълъг период след самата регресия, момчето продължи да усеща
дори в будно състояние онова ниво, в което му идваше информация, картини,
послания, едно по-дълбоко разбиране на въпросите и търсенията му.

Вероятно много силния спомен от преживяването е отключващия момент, който

успява да го свърже за секунди с това ниво, без да са необходими дълги навлизания

или релаксации.

Усещането и осъзнаването на онзи минал живот спомогнаха на субекта да оцени

своята роля тогава и живота си, сега. Много важно е осъзнаването на това какво ти е

нужно сега и какво не. Какъв е смисъла на емоциите, на изпитанията, на пътя, който

си поел... 222

http://www.youtube.com/watch?v=cAnxX6fU6T4#t=312

И най-вече да опознаеш себе си така, както не си си предполагал... Всички ние сме
били във всякакви роли. Вършели сме всякакви неща... Имали сме всякакви
качества, преживявания, опитности... Когато човек сам се увери за себе си, някак си
по-леко гледа на живота, на битовизмите, на наистина дребните проблеми от гледна
точка на душата... Един излишен товар и тежест, която носим ежедневно със себе си.
А животът тук е наистина кратък, дошли сме за малко, дошли сме по определени
причини, да свършим нещо, да научим нещо, да изживеем и усетим нещо... Нека
използваме краткия си престой тук пълноценно и максимално... Не е важно какво ти
се случва толкова в живота тук, а твоята собствена реакция към ставащото - това
може да издигне душата ти, но това може и да я върне назад. За това най-важното е
да сме отговорни към собствените си реакции - ще плачем ли, ще се вайкаме ли, ще
се оплакваме ли, ще обвиняваме ли другите, ще търсим ли виновници за нещата,
които ни се случват... или ще развием силата у себе си да се издигнем над всички
изпитания с достойнство... защото ние я имаме в нас. Само трябва да погледнем
навътре в себе си и да пожелаем да поемем отговорност за собствените си
реакции... да се вслушаме и да поемем пътя на душата.
Благодаря на Цецо, моя субект в това приключение, че се съгласи да използвам
записа публично и да споделя неговото лично преживяване с читателите на този
блог.
Вярвам, че някои опитности и преживявания в живота ни се случват не само по лични
причини и заради собствената ни душа, а и за да ги споделим и да докоснем и други
души с тях.

Някои въпроси на читатели - ЛЕЧЕНИЕ чрез регресия

223

Първото от поредица писма с интересни и полезни въпроси от
читатели на този блог, и отговор към тях:
"Здравейте, г-жо Николова!
Интересувам се от вашия метод на регресия , защото споделям възгледите за
живота и света на Долорес Кенън. Не съм чела нейните книги, но съм гледала нейни
интервюта и лекции и смятам, че съм намерила отговори на много въпроси, които
ме вълнуват. Обръщам се към Вас с надежда за евентуално изцеление , защото
вярвам в метода, но имам и някои въпроси относно него:
1. Има ли опасност за психическото здраве на човека след сеанса, тъй като
познавам случай, в който след среща с екстрасенс, нормална и здрава жена искаше
да скача от балкона?!!!
2. Този начин на научаване на причините за болестите и нещастията в живота ни не
е ли по-лесния и бърз път, по който искаме да "изклинчим" и не трябва ли сами , по
трудния , но правилния за нас начин и път да научим своите грешки и уроци?
3. Има ли опасност за целостта на нашите енергийни полета и влияе ли този метод
на нашата карма?!
Надявам се тези въпроси да не Ви се струват глупави или неуместни. След път ,
който извървях с опитите си да се излукувам, стигнах до извода, че наблягам само
на материалната част на нещата, а изпускам най-важното - духовната страна.
Ако имате желание и възможност , ще се радвам да ми отговорите!"

Здравейте Пенка,
разбира се въпросите ви са уместни, и е много важно човек да е

224

добре информиран за да е напълно спокоен, когато си прави регресия.
Преди да ви отговоря искам да ви кажа за лечението какво е нужно да
знаете.

Една информация може да послужи трансформиращо на един човек, само
ако той е готов за това и сам е извършил необходимите промени и
осъзнаване у себе си. Регресията съвсем малко му помага на финала.
Но самия човек се е излекувал, благодарение на собствените си
усилия. За това отговорността е наша - доколко ще позволим и
приемем нещата, които ще видим. И ще променим ли гледната си точка
след това.

Ето и отговорите на вашите въпроси:

1. Има ли опасност за психическото здраве на човека след сеанса, тъй като
познавам случай, в който след среща с екстрасенс, нормална и здрава жена искаше
да скача от балкона?
Самата регресия може да се оприличи на една лека водена медитация.
Нещо приятно за човека. Тя не е стресиращо преживяване. Също така
човек е напълно буден в нея и има постоянен контрол върху себе си и
тялото си. При тези условия психиката му е напълно защитена. Но не
само защото е буден, а защото това, което виждаме в една регресия е
под строгото наблюдение на нашите духовни водачи и Висшия Аз. Те
никога не биха дали нещо сложно и натоварващо на неподготвен човек.
Обикновено ни дават съвсем мъничко, но достатъчно за да ни помогне.
Ние нямаме нужда от цялата информация за своите прераждания, а само
от конкретни неща, които биха могли да ни помогнат в настоящия ни
живот. С тази правилна отправна точка всичко, което се случва е за
най-висше благо на човека.

2. Този начин на научаване на причините за болестите и нещастията в живота ни
не е ли по-лесния и бърз път, по който искаме да "изклинчим" и не трябва ли сами ,
по трудния , но правилния за нас начин и път да научим своите грешки и уроци?
Подкрепям вашето мнение, че пътя е ценен и трябва да се извърви,
защото в него е развитието и растежа, а не толкова пристигането при
крайната цел. В регресия няма опасност това да се случи. Нищо не
идва на готово. Ако човек не е готов да се изправи честно пред себе
си и да прозре дълбочината на причините, лесен отговор няма да се
получи. Това е само една стъпка. Регресията може да помогне да се
усети и види лично една друга гледна точка. Но дали и как после
човека ще интегрира в себе си тази информация, зависи само от него
и неговото желание. Истината е, че всичко е вече известно,
отговорите са си в нас и ние ги знаем. Но може би, защото не се
вслушваме в себе си, защото не си вярваме, и те остават някак си
неясни и недоловими за будното съзнание. Регресията може да помогне
малко по-ясно да чуем себе си. Това е, което прави тя. А "трудния
начин" не е ли именно осъзнаването, личната вътрешна трансформация,
достигането на прозрение... Работа, която пак ние самите трябва да

225

си свършим, защото каквото и да ни казва някой, ако не идва от нас
самите, няма да го повярваме на нужното дълбоко ниво, за да има
терапевтичен ефект. И не на последно място - в една регресия човек
сам си дава отговорите, всичко идва чрез вас, доколкото го
допуснете. Аз не ви казвам нищо. Моята роля е просто да ви преведа
през това преживяване.

3. Има ли опасност за целостта на нашите енергийни полета и влияе ли този метод
на нашата карма?!
Целостта на енергийните полета - Доколкото моята практика и личния
ми опит са ме научили, човек е изложен на опасност само, когато е в
ниските вибрации и го вълнуват негативни емоции, когато се е поддал
на някое лошо чувство. Тогава той сам отваря аурата си, и допуска
разбира се чакащите малки "пакостници", има си такива нисши
енергии, които това правят. Но съответно с повишаването на
енергетиката и вибрациите и аурата се затваря и човека може да
възвърне доброто си ниво. В една регресия ниски вибрации не се
допускат. Важно е намерението ни да търсим полезна информация,
която духовните водачи преценят да ни покажат. Ние подхождаме с
уважение към този процес и това е определящо.

Кармата е пътя на една душа. Дали ще извървим този път отляво или
отдясно, по права линия и най-бързия и труден начин, или с
криволичения и за по-дълъг период, няма съществено значение. Човек
сам влияе на кармата си и я променя. Може крайната цел да е
определена от душата ни още преди да се родим, но по кой път и как
ще реагираме, докато го изминаваме, е свободен личен избор.

Накрая мога да кажа, че регресията е успешна, когато предизвика
някакво движение у душата, размисъл и осъзнаване. Защото
най-страшното нещо е застоя, статичността... тя не води до никъде.
По-добре най-дългия и трънлив път, с много заблуди и страдание, но
и осъзнавания след всяка "грешка", отколкото едно спокойно и
неподвижно за душата съществуване!

226

ПРЕПОРЪЧАНО ОТ ПАВЛИНА НИКОЛОВА

Наш ДОМ - филм по книгите на медиума Шико Шавиер

Филмът е базиран на книгите на Шико Шавиер (1910-2002), медиум и филантроп на
бразилското спиритическо движение.
Той е втория най-продаван автор на португалски език и до днес - над 50 милиона
копия,
печалбите от които са вложени за благотворителна дейност.
Известен с общуването си и приемането на послания от духовния свят чрез процес
наречен Психография.

Един от най-популярните му романи е "Наш Дом" (от общо 468 издадени книги)
създаден чрез общуването на автора с духа на Андре Луис... Лекар, който започва
своя разтърсващ разказ от момента на смъртта си и пристигането му на "онзи свят"...

http://www.youtube.com/watch?v=Oer7-72UFlo

Шико Шавиер - филм за бразилския медиум

ВЕСЕЛА КОЛЕДА
Приятели и Читатели на моя блог

Това е моя Коледен подарък за вас
Превод на един много силен филм
Послания, които не може да не променят живота ви
Послания, които няма да оставят и капчица страх в

сърцата ви
Послания, които могат да излекуват всяка мъка и болка

по загубено любимо същество...
Защото вие вече знаете в сърцето си... че те са добре.

227

Кой е Шико Шавиер?
част 1

http://www.youtube.com/watch?v=kc_vTYOqnlo

Вярвам, че всеки от нас се пита този въпрос особено след филма за духовния свят
"Наш Дом", който разтърси мисленето и разбиранията на доста хора, а на други само
потвърди това, което вече усещаха и знаеха като информация.
За мен лично е важно да познавам източника на всяка информация, която
предоставям на други хора. Много съм щастлива, че попаднах на материалите за
Шико Шавиер, на филма "Наш Дом" и още повече на този изключителен
автобиографичен филм за великия бразилски медиум.
Този филм никак не е лек, както не е бил лек и живота на Шико... а в същото време е
и толкова освобождаващ...

част 2
https://www.youtube.com/watch?v=GZLQqW28P28

26 декември 2013
Павлина Николова
http://dolorescannonbg.blogspot.com/

228

Автор и преводи: 01 януари 2014г.
Павлина Николова
http://dolorescannonbg.blogspot.com/

Редакция и печат:
САМАДХИ
http://parallelworlds-bg.blogspot.com/