Исус и есеите - Долорес Кенън

Явно ще бъде в противоречие с това, което мислят преводачите. Те
приели, че есеите са били мрачни хора.

Знам от Библията за обичая да мият краката на други хора и го попитах
дали е чувал за това.

С: Да. Това се прави, когато някой човек пристигне и остане за ядене.
Домакинът му измива краката. Това е символ на смирение. Така се прави и
в Деня на Изкуплението, за да се покаже на Йехова, че човек се смирява
пред неговите очи.

Еврейската Нова година сега се нарича "Рош Хашанах". Името, което
Судди даде, бе различно "Рош Шофар". Грешка ли беше това? Открих, че

"рош" означава "начало". Много се изненадах, когато изследването ми
разкри, че особена черта в честването на Рош Хашанах е духането в

синагогата на шофар, или овнешки рог, като призив за наказание или
разкаяние. Възможно ли е поради обичая да са го наричали Рош Шофар в

тези ранни дни?
Разбрах, че Денят на Изкуплението сега е известен като Йом Кипур,
най-светият ден на годината за еврейската религия. Той е кулминационната
точка на десетте дни на Покаяние, които започват с Рош Хашанах или

новогодишния ден. Приеман е за деня на Страшния съд, в който е
възможно да се търси опрощение за грехове направени срещу Бога. Това е
и денят за искане на прошка за прегрешения, направени спрямо друг човек.

Краят на този ден се ознаменува с духане на шофар, или овчи рог. Явно
Судди бе нарекъл целия десетдневен период "Дни на изкупление".

Исках да разбера повече за обичаите в земята на Израел. Попитах го за
хигиената.

С. Зная, че тези, който са чисти, е по-малко вероятно да се разболеят.
Това отдавна е било известно на учените. Ето защо, когато пламне
епидемия, винаги първо удря най-нискостоящите в града. А ако
епидемията е тежка, стига и до по-горе. Това е свързано най-вече с
чистотата. Има различни ведра, които се използват, за различен вид
миене. Мъжът не използва това, в което жена му се е мила, защото се
смята за замърсено. Същото се отнася и за дрехите, има различни неща,
които се използват за пране.

Той вече ми бе разказал за баните в Кумран. Чудех се как обикновеният
човек в Израел може да пази чистота.

С: Ако имате достатъчно вода, ще се къпете. Като тези близо до
морето, те не биха се тревожили за вода. Но онези, които са в
пустинята, често използват пясъка. Ако сте насред пустинята, не бихте

употребили последните си капки вода, за да се изкъпете.
Д: Употребява ли се понякога масло за кожата?

С: Не. Масло не се употребява в пустинята, където е сухо, горещо и
прашно. Ако намажете с масло кожата си, всичкият прах ще полепне по
нея.

Когато поисках повече информация за законите за чистотата, нямах
представа, че въпросът е толкова сложен.

С.- (въздишка) Ще ви го обясня по-нататък. Имам предвид дали
говорите за чистотата на животните, или за чистотата на тялото, или
на душата? Тялото трябва да се мие и поддържа, за да се пречиства от
всички лоши неща, които искат да проникнат в него. Постенето помага
да се държи тялото в равновесие.

Д: Не е ли опасно постенето за здравето?
С: Ако не се стига до крайност или ако не се прави с погрешен замисъл,
то е много полезно.

Д: А що се отнася до пречистването на душата?
С: Има много закони за това. Много от тях са закони на кармата.
(въздишка). Не съм учител по религия. Вие обърквате Закона с култа,
който другите приемат за най-висш. Не това е имал предвид Законът.
Тази област е много неясна, а не би трябвало да е така.
Той не разисква въпроса за кармата тогава, но при друг случай го стори.

Това ще бъде споменато в друга глава. Върнах се към въпросите за
обичаите в Кумран.

Д: Разрешено ли е на вашите хора да се женят и да имат семейства?
С: Да. Но в повечето случаи младоженецът и булката се избират от
старейшините. Казано е, че е хвърлена карта, когато човек се роди, и
така старейшините ги съчетават. Не го разбирам.

Звучеше ми като правене на хороскоп. Мислех, че есеите са по-
демократични и не да избират съпруг и съпруга сред членовете на
общността. Тогава разбрах, че този обичай в Азия е много стар и че по
някои места още се изпълнява. Дори и до днес те много разчитат на

хороскопите.
Д: Могат ли хората да имат мнение, или трябва да се оженят за

избрания от старейшините?
С: Те могат да откажат да се оженят, но тогава никога няма да
имат съпруг или съпруга. Позволено е също да останат неженени.

В Кумран жените са имали много повече свобода откъдето и да било
другаде в Израел. Те можели, ако пожелаят, да останат неомъжени и да

станат учители в общността. Това много ме изненада, защото според

Мойсеевите закони в Стария Завет и според еврейските обичаи
възможностите на жените са строго ограничени.

С: Разбира се, те могат да бъдат учители. Защо не?
Д: Но в някои общества на жените не е било позволено нищо друго,
освен да се омъжат и да имат деца.

С: Ако това е така, то големи умствени способности биха се загубили.
Това е много тъжно, защото нали в първите си години детето се
формира от майката? И тогава, ако това не е една умна майка, как може
детето й да стане умно?

Д: В това има смисъл, но съществуват много хора, които не мислят така.
С: Това е срам за тях. Бог е създал мъжа и жената, за да се допълват
взаимно, а не единият да бъде над или под другия.

Д: Има ли някакви правила, според които на някои като свещениците
или религиозните водачи, не е позволено да се женят? (Мислех си за
свещенослужители и други, които трябва да останат безбрачни. Той се

навъси, сякаш не го разбра.)
С: Защо? Това ми се струва много глупаво. Всеки може да се ожени,
стига да иска. Казано е, че двама се раждат така, че да бъдат обречени
да прекарат заедно остатъка от живота си. Ако единият не е роден, то
тогава те вероятно ще предпочетат да не търсят друг. И може би това
би било единствената причина.

Д: А какво ще кажеш за работата в общността. Има ли различия? Има
ли някаква работа, която вършат или само жените, или само мъжете?
С: Жените раждат децата.

Д: (Засмяхме се) Така е! Но как стои въпросът с готвенето?
С: Що се отнася до готвенето, обикновено има слуги.

Това ме изненада. Мислех, че всички в общността, в едно такова
социалистическо общество, всички са смятани за равни и няма нито един

със статус на слуга.
Д: Слугата не е ли човек, който стои под теб?
С: Да, те сами се унизяват. Това е някой, който по някаква причина е
избрал за известен период да служи на другите. Понякога това е ученик,
извършващ това покаяние. Да, има различни причини да правиш това.
Например един човек вижда нещо в себе си, което не му харесва. И за да
го излекува, ще служи някому заради това, че е бил много горд, обладан е
бил от голяма гордост. Така той ще се снижи и ще се унижи, за да

превъзмогне гордостта си.
Д: Може ли някой да бъде доведен отвън, за да бъде слуга?
С: Ние нямаме роби! Ние имаме само свободни хора. Понякога има

хора, които ние сме освободили. Баща ми каза, че на пазара видял един
мъж и го купил, а после го направи свободен. Този човек реши да остане с
нас.

В такива случаи на освободените роби било разрешено да работят,
каквото желаят, а ако искат, било им разрешено и да учат. Учениците често

се сменяли да слугуват, да готвят и да вършат редица други унизителни
работи като покаяние.

Попитах го дали общността използват пари и той не разбра какво имах
предвид. Не постъпих добре, като се опитах да обясня как хората

притежават неща. В едно комунистическо общество тази идея би била
чужда. Той не би могъл да си представи как може да купи нещо.

С: Всеки има неща, които са негови; аз имам моята флейта. Но ако
нещо е на всички, то се разделя.

Д: Възниквал ли е някога някакъв спор или разправия, когато хората
трябва да делят нещо?

С: Не знам. Не бих казал, че никога не се е случвало. Но всеки има
същото. Освен... можеш да имаш свои вещи като работиш различни
неща. За всеки се съди по заслугите. Каквото и да прави, ако го прави
колкото може най-добре, за него се съди на същата основа като за някой,
който е хъм ... ако е добър само в гледане на градини, но го прави с
всичките си възможности, той се смята за равен на един блестящ учен,
защото и той върши най-доброто в своята област. Те са еднакви, те са
равни, защото и двамата дават всичко от себе си за това, което правят.
Съдим по заслугите. Ако не работите така добре, няма да имате толкова
много.

Изглеждаше като добра система, но какво бихте могли да дадете на
някого за спечеленото, щом общността не използва пари?

С: Ами зависи от... за някой, който се е занимавал с градинарство,
може би някаква нова област, в която има място. Ако сте учен, бихте
могли да спечелите повече папируси. Зависи от самия вас. Никой не
остава без нищо. Ако се нуждае от нещо, го получава. Нещата, които
трябва да се спечелят, са ценните неща. Нещата, които са нужни, се
дават.

В това имаше смисъл. Парите не биха имали никаква стойност, защото
нямаше нищо, което да купиш.

Той бе споменал, че гордостта е грях, макар че аз смятах за грях онова
нещо, с което правиш лошо на друг човек.

С: Да се отнасяш към някого както той не желае, да говориш лошо за
него, е грях. Защото ти нямаш право да съдиш. Ти не си тук, за да съдиш

другия, а само да съдиш себе си.
Д: Някои хора мислят, че нарушението на всяка от Десетте Заповеди е
грях.

С: То би било велика неправда.
Д: Има ли начин за изкупление за всяка от тези неправди, от тези
грехове?

С: Човек трябва да помоли другия, този на когото това е сторено,
човек трябва да поиска прошка за злото, което му е сторил. И когато тя
му се даде, той трябва сам на себе си да си прости. А да си простиш,
това е най-тежкото. Ако пък си откраднал нещо, трябва да го
възстановиш.

Д: Как ще го сториш, ако нямаш пари?
С: Не, ние нямаме пари, но имаме наши собствени вещи, от които ще
се откажем.
Това би било много по-смислено - да дадеш на пострадалия нещо, което
наистина ти е скъпо. Явно, че такива грехове помежду им не са били чести,

но системата им бе прекрасна.
С: Защо някой би искал да си навлече такива дългове и да направи нещо
на човек, който не му е причинил зло?

Д: Добре, но си мисля, че ако отидеш извън стените, ще видиш, че
навън много хора правят тези неща.

С: (Прекъсва ме.) В такъв случай не мисля, че бих искал да отида!
Ще бъде срамно, когато някой ден дойде времето да бъде обезсърчен от
начина, по който живеят другите извън общността. Чудех се дали и Исус не

е чувствал същото, когато му е дошло времето.
Д: Много хора биха желали да имат като вашата общност.
С: Но това е възможно за всеки! То е основано само на любов. Ако
обичате другите, няма проблеми.
Д: Но не всеки разбира това.
С: Но ако те не го направят сега, проблемите се увеличават. Те ще
продължават така, може би завинаги, забравяйки от къде са дошли. Това
няма да е добре.
Д: Това е част от проблема, че те са забравили. Добре е, че вашите хора
са учени да помнят, да поддържат това учение. (Което всъщност не бе
повече от това, което Исус се бе опитал да покаже на хората). А на нас ще

бъде ли позволено да отидем да живеем там?
С: Не знам. Ние приемаме хора от други места, така че не виждам
защо не. Трябва да се явите пред старейшините, решението е тяхно.

Когато го открих и започнах да го разпитвам, това ставаше в най-

различните му възрасти. Предхождащата информация бе получена, когато
Судди бе млад. Следващите въпроси му бяха задавани, когато бе вече стар

човек. Знаех някои от законите на Стария Завет, но исках да чуя неговата
версия. Попитах го какво става с вдовиците в Кумран.

С: Грижат се за тях. Ако те са дошли отвън в общността и искат да
се завърнат при семействата си, дава им се достатъчно имущество, за
да бъдат приети в семействата си, стига да ги искат. (Явно не можеха
да се върнат в дома си с празни ръце). Ако са от нашите хора или искат
да останат, могат да сторят това. Ние трябва да сме сигурни, че се
грижат за тях.

Д: Ти каза, че когато някой се жени, това трябва да стане съобразно
картата му за раждане. Разрешено ли е на вдовица да се ожени повторно?
С: Да, това е възможно. Ако тя е достатъчно млада и посветена, да.
Но все пак, ако картите си подхождат.

Д: Струва ми се каза, че вашите хора се женят само веднъж. Това ли е
единственият начин, по който би могло да се разреши на някого да се

ожени повторно?
С: Ако съпругът е починал, да.
Д: Не казват ли еврейските закони, че ако мъжът... ако някой от братята

му умре, тогава братът...
С: (Прекъсва) Тогава ще я вземе за жена. И децата, ако има такива от
този брак, принадлежат на най-възрастния син. Да, такъв е Еврейският
закон. Това не е от Тора. Така е в повечето случаи, но изобщо не е
целесъобразно поради факта, че... защото един мъж или една жена искат
да се оженят и може би така биха били много щастливи, а не това да е
непременно неговият брат или следващият жив мъж, както винаги е
трябвало да бъде, ако тя остане вдовица.

Д: Вярно е. Но може би те са мислели, че по този начин се грижат за
нея.

С: Но има много по-добри начини да бъде поета грижата за тях.
Д: Позволено ли е изобщо във вашата общност на мъжа или на жената
да се раздели с партньора си? Разбираш ли какво имам предвид?

Мислех, че няма да разбере думата "развод". Отговорът му ме изненада.
С: Има моменти, когато те трябва да водят отделен живот. Чувал
съм за случаи, при които, по причини известени на старейшините,
ставало така сякаш че никога не са били женени. Само те са знаели
причината. Но това не е често явление.

Това беше равнозначно на развод или анулиране на брака. Според
Библията това можеше да бъде направено при известни обстоятелства, като

например при прелюбодеяние. В Кумран било разрешено да се женят
повторно.

С: Бракът става сякаш не е бил. Причините за това са известни само
на старейшините, които го превеждат в изпълнение. Но това не се прави
често. Но вие, ако имате проблеми, не можете сами да решите, че
бракът ви не може да продължи. Това е много, много необичайно.

Звучеше много разумно. Ако само старейшините знаеха причините за
развода (или анулирането), нямаше да има клюки или публични наказания,

каквито понякога се случват. Ако старейшините са разбрали какво е
трябвало да се направи, двойката е нямала защо да измисля причини, за да
излезе от тази нежелана ситуация. Така ставаше много по-лично, споделено

само между обърканата двойка и старейшините. И все пак бях смутена,
защото това сякаш бе срещу библейските закони за допустимо поведение.

С: Да, в еврейските закони това е забранено. Позволено е на мъжа да
остави жена си, но ако се ожени повторно, според еврейските закони той
е прелюбодеец.

Д: Мислех, че оженят ли се вашите хора, те са женени до живот.
С: Не. Понякога се правят грешки и човекът или душата иска да
промени решението си. В замяна на това трябва да бъде научен друг урок.

Д: Но така те са много снизходителни, би могло...
С: (Рязко ме прекъсва.) Те не са снизходителни, то може да стане, но
не се получава лесно.

Д: Но все пак, щом могат да се женят повторно, това значи че може да
има повече от един евентуален партньор. Така ли е?

С: Не винаги. Но ако има основателна причина за нов брак, може да се
вярва, че ще се намери друг партньор.

Д: Мисля, че те никога няма да сгрешат, когато съпоставят картите.
С: Никой смъртен не е непогрешим. Ние не сме богове.

Това показва, че есеите са били много по-човечни от съседите си, щом
са могли да прощават грешки и да не задължават хората да остават заедно

цял живот или да ги заклеймяват ката прелюбодейци.
С. Говори се, че в ранните дни на света мъжете и жените не са били
женени в смисъла, който ние знаем. И жената е имала много партньори,
но и съпруг. За да направи колкото се може повече връзки с партньори, са
правени много комбинации. И една жена ще има много деца от различни
мъже.
Изведнъж се сетих за многото легенди за полу-мъж, полу-животно. Той
бе казал "различни комбинации". Чудех са дали в отдавна започналия свят
това значи плодене с животни. Тази мисъл го ядоса. "Това би било лошо!"

Явно бях ударила погрешна струна. Все пак бях намерила нещо, което не
бе одобрено.

Д: Но нали те одобрявали идеята да имат много партньори, за да
произвеждат много деца?

С: Не, това вече не бе одобрявано, след като светът го сметна за
срамно и греховно.

Д: Не е ли казано в Десетте Заповеди "не прелюбодействай"?
С: Но те бяха представени много по-късно, след Адам и Ева.
Заповедите бяха дадени на Мойсей.

Д: Тогава какво се смята за прелюбодеяние?
С: Прелюбодеяние би било да лягаш с някого без открито да го
одобряваш. Ако това е било разисквано между двамата и следователно е
било решено, тогава би било приемливо. Самата идея за прелюбодеянието
е странна. Авраам не е ли имал две жени? Тогава, ако Сара не е приемала
факта, че има друга жена, нямаше ли и той да е прелюбодеец?

Д: Но в какъв случай това би било грешно?
С: Когато го криеш, когато правиш партньора си на глупак.
Прелюбодеяние е, когато всеки го знае, но най-много този, който е
оскърбен. Ако е било разисквано и се е постигнало открито съгласие, това
не може да бъде прелюбодеяние. Това е само друг вид връзка. От много,
много години то е било представяно погрешно.

Това изглеждаше като радикално отклонение от идеята за
прелюбодеянието, представена в Библията. Явно, че ако страните са
съгласни и е налице откритост, то това не се приемало за прелюбодеяние.
То бивало заклеймявано само ако някой бил оскърбен или съществувало

подобно намерение.
Д: Смятам, че много хора не биха се съгласили с това.
С: Това е нещо, с което много хора никога не биха се съгласили.

Д: (Засмях се.) Съгласна съм!
Не бих искала никой да мисли, че защитавам прелюбодеянието, а и не

се налагаше да приема, че становището на Судди е правилно. Това е
различен начин на отношение спрямо нещо твърде сложно. Можех да

разбера, че те са приемали това, въпреки че е било изцяло срещу
еврейските закони и учения. Ако наистина Исус е бил ученик на есеите,
отношението му към тези идеи би обяснило защо е защитил жената, която
едва не била убита с камъни. Той явно е разбирал защо сексът между двама
съгласили се за това зрели хора не се е смятал от хората на кумранската
общностт за прелюбодеяние. Премного от вярванията и ученията им могат

да се видят в живота на Исус.

Интересуваха ме обичаите им за смъртно наказание. Попитах за най-
позорния от тях - разпъването на кръст.

С: Римляните го правят. Това става, когато един престъпник се
приковава на кръст. Най-напред завързват ръцете и краката му. И после с
толкова дълги пирони (той показа с пръсти дължина от 15 до 20 см) ги
забиват тук. (Посочи областта под китката между лъчевата и
лакътната кости на предмишницата.) После и на краката.

Д: Защо са правили такова отвратително нещо?
С: Защото, ако видите, че някой, извършил престъпление, виси там,
умирайки с дни, и усетите страданията му, то ще си помислите много,
преди и вие да извършите същото деяние. Не наше право е да ги съдим...
нито да отнемем един живот!
Той целият потрепери сякаш самата мисъл за това го ужасяваше. Реших
да сменя темата и го попитах за погребалните обичаи. Как се уреждат тези

неща в общността им.
С: Най-често намазват тялото с масло и благовония и го погребват
облечено. Но някои от нас предпочитат изцяло да бъде унищожено и
изгорено. Лично аз предпочитам идеята да се превърна в пепел.

Д: Мислиш ли, че има нещо лошо в това да се изгаря тялото? Да се
прави това, което ти предпочиташ?

С: Не, защо да е лошо? Доколкото зная, този обичай е много стар.
Любопитствах относно погребалните обичаи, защото в Библията е

казано, че Исус е бил погребан в гробница. Попитах дали поставят телата в
дупки и дали знае думата "гробница".

С: Да, други го правят. Гробница значи гроб. Това е място, вероятно
предварително изкопано и приготвено. Това е нещо донесено от
египтяните. Те са вярвали, че човек се нуждае от много неща за
пътуването.

Д: Но тялото ще се разложи. Ако бъде поставено в гробница, гроб или
пещера, то не би могло да се покрие с мръсотия или нещо друго.

С: Слага се нещо като врата, било камък или друго нещо. Така че е
затворено.

Д: Но нали вие не поставяте телата в гроб?
С: Много рядко някой от нас погребва тялото на друг. Няма полза от
тяло, което вече не приютява душата. И тъй, защо да не почнем от
нищото и да го върнем обратно на праха, откъдето е дошло?

Д: А защо мажете телата с масла?
С: Най-вече заради миризмата. В Юдея и Галилея, и в тази област
много хора мажат тялото с масла. Смята се, че ако болест е причината

за смъртта, това ще предпази другите от болестта. А после ги
погребват или изгарят преди залез слънце в деня на смъртта им.

Д: Какви са имената на маслата и тревите, които се използват?
С: Има смирна и тамян, и много други, които не мога да назова. Но
тези се употребяват най-често.

Това бе изненада. Чувала бях за смирна и тамян във връзка с даровете
на Тримата Влъхви. Мислех, че са благоухания, и не знаех, че имат нещо

общо с погребалните ритуали.
Д: Винаги съм чувала, че тамян се гори само заради приятната му

миризма.
С: Той се натрива в тялото. Друг път се гори там, където е тялото.
Ароматът е много приятен и поради това предпазва хората, които
приготвят мъртвеца, от неприятната миризма на тялото.

От моето изследване заключих, че смирната и тамянът се употребяват,
както той твърдеше, главно за да преодолеят миризмата от разлагащото се
тяло. Тамянът се употребява също като мехлем или мазило за лекуване на

циреи и рани, така че може и да има някакво консервиращо действие на
кожата след смъртта. А също така е отлично средство срещу насекоми.

Д: Когато изгаряте тялото, поставяте ли пепелта в нещо?
С: Понякога, много, много рядко, защото дървата са ценни, така че
най-често телата са загърнати в савани и се слагат в гроба, който е бил
приготвен.

Гробището на Кумран се намирало извън стените в близост до
общността. Имало над хиляда гроба. Когато дьо Во се опитвал да установи

идентичността на хората, живели в Кумран, той обсъждал много
възможности. Най-напред гробовете бил сметнати за обикновени арабски
гробове. Но местният им водач казал, че това не е много вероятно, тъй като

телата са погребани с глави на юг и крака на север, точно обратното на
техния обичай. Знаели, че това са гробове на неверници, а не на араби.
Било едно съвсем необикновено гробище, неприличащо на никое друго,
намерено в тази част на света. Открити били няколко ковчега, но нямало
предмети, погребани с умрелия, какъвто бил обичаят на много места. Пер
дьо Во бил изненадан, че в гробовете нямало украшения или декоративни

предмети. Той решил, че хората са били много бедни или че са се
подчинявали на строга дисциплина, забраняваща им да носят труфила.
Изненадани били и от това, че в гробовете имало скелети на жени и деца.
Отдавна били приели, че там са живели само мъже в някаква общност от
манастирски тип. И така, разкопките сякаш отново потвърждават с голяма

точност нашите открития.

Д: Какво правят римляните с техните мъртъвци? Имат ли други обичаи?
С: Те имат толкова много обичаи, колкото и богове. Имат повече
богове, отколкото човек може да изброи. Мисля, че един народ има много
богове, защото хората са несигурни в себе си и си създават богове по свой
образ. Следователно, щом един народ е нечист, такива са и боговете му.
При римляните, щом на сцената се появи някой нов бог, той почти
веднага бива принизен, както останалите богове. Във всеки народ има
добри мъже, но Рим сякаш се стреми да унищожи тези, които казват
истината. Наистина, това не е добро.

Д: Има ли римлянин, който управлява вашите земи?
С: Да, има един, който нарича себе си Император. Той се смята за

император на целия свят.
Д: Има ли някой, който властва над земите ви?
С: В момента е Ирод Антипа. Той е нашият цар. Има и един римлянин,
който е... какво исках да кажа...? хъм, управител на областта. Да, Пилат
Понтийски. И щом му нареди да скача, Ирод скача.

Д: Тогава той по-важен ли е?
С: Той е човекът, който има войници, следователно е по-важен, да.

Д: Какво се чува за него? Добър човек ли е?
С: Казват, че бил справедлив.

Д: А цар Ирод?
С: (въздиша) Този човек е луд! Не може да реши дали иска да бъде грък,
или евреин. И поради това не е добър нито така, нито иначе.

Д: Смущавал ли е някога вашата общност?
С: Той знае, че е по-добре да не прави това. Опита ли, това ще бъде
краят му.

Това отново показваше, че те явно имаха някакъв таен начин за защита
на общността си, макар и да нямаха вяра на оръжията. Като му задавах тези

въпроси, си спомни библейските истории за Ирод.
Д: Той има ли съпруга или някоя жена, която да споделя властта му?
С: Иродиада. (Той почти изплю думата.) Това е неговата блудница!
Изненада ме грубият отговор. Попитах го дали е чувал някакви истории

за нея.
С: (въздиша) Била е омъжена три пъти. Убила е първия си мъж, за да
се омъжи за Филип. И после напуснала Филип и се омъжила за Антипа.

Не желаеше да говори за нея; беше му противно. Чудех се как е могла
да има толкова много съпрузи. Съгласно закона им, не трябваше ли да

остави единия, преди да може да вземе друг?
С: В закона има много вратички, през които е могла да се промъкне.

Говори се, че когато отишла при Филип, първият й съпруг не бил умрял, и
е могла да направи така, че това да остане без последствие. И когато
първият й съпруг бил мъртъв вече, е можела да подкупва, да убива, за да
спечели Антипа за съпруг.

Изглеждаше твърде сложно. С други думи това явно бе незаконен брак.
С: Вторият й съпруг бил никой. Кой ли знае нещо за него? Тя ще
провали Антипа. Това е предопределението й. Не зная какъв път ще
избере. Знам само, че ще е причина за провала му.

Д: Когато един човек влезе в живота на друг, чудя се защо би желал да
причини зло, или да прави така, че да е трудно за другия.

С: Това всъщност не е избор. То е... някои хора го правят под външен
натиск, може би от хората, с които живеят, или от общността, в
която живеят, или под давлението на лоши хора. Те ги принуждават да
правят това, за което човек вътрешно знае, че е лошо. Никой не избира да
бъде лош.

Д: Изборът всъщност не зависи ли от индивида, независимо от това на
какви влияния е изложен?

С: Всъщност той има и избор да се съпротивлява.



Глава 7
ТАЙНСТВЕНА ТА БИБЛИОТЕКА
При един сеанс със Судди като млад ученик, получих първата си
информация, че Кумран не бил обикновено училище. Изучавали се такива
сериозни предмети, каквито човек не можеше и да си представи. Научих
освен това, че в библиотеката имало много странни и чудни тайни. Той
беше в учебната част на библиотеката и аз го помолих да я опише.
С: Сградите са свързани. Те не са съвсем разделени. Представляват
едно цяло. Библиотеката е в централната сграда. Тя е много обширна.
Има много прозорци и вътре е много светло. Светлината, идва от
различни отвори, прониква и отгоре. Има рафтове, на които са поставени
свитъците. Те са обвити с кожа и други материи. Някои дори не са
свитъци. Някои са просто неща, върху които е писано, много кожи
събрани в едно. Има много неща, които изучаваме. Най-важното тук са
книгите, които съдържат цялото знание, което имаме. Човек може да
прекара тук всичките си години и никога да не свърши с всичките
свитъци, книги и предмети.
Д: Преди ми каза, че библиотеката имала два етажа.Какво има на
другия етаж?
С.- Свитъците са там. Сградата е отворена в центъра, така че

можеш да погледнеш от втория етаж надолу и да видиш първия.
Представях си го като горен балкон, който заобикаля стаята. Това

позволяваше на светлината да прониква и в първия етаж. Чудех се дали
няма опасност да се падне от там.

С: Има парапет, който спира, ако някой е толкова непредпазлив, че да
се опита да скочи оттам. В централната си част библиотеката е
осветена, но отзад, където е складът, в който се пазят свитъците и
другите неща, е по-тъмно, за да не се повредят. Има прозорци на тавана.
Те са покрити със специално обработена кожа, която позволява да
прониква светлина. Така че прахта и мръсотията остават вън, но
светлината минава.

В мястото, където учели, имало специално направени маси за улеснение
на работата със свитъците. От описанието му изглеждаше, че има

монтирани скоби на масите, свитъкът се слага успоредно на масата и се
развива. Винаги съм си представяла, че свитъкът се разгръща настрани, а

не нагоре и надолу. Той показа с пръст, че се чете от дясно наляво.
Предположих, че това значи да започнеш да четеш от долния край на
свитъка. Той не се съгласи и каза, че това зависи от Документа. Някой
започват от долния край, други от върха. Каза, че свитъците са написани на
всички познати езици. "Едни са на гръцки, други на народен латински,
арамейски, арабски. Това са езици от Вавилония, Сирия, а от египтяните -

символите."
Д: Откъде са дошли всички тези символи? Да не би да са писани тук?
С: Повечето най-малкото са преписвани тук. Но много от тях са
събрани и донесени от други места. Това е непрекъснат лов за нови знания
и той никога не спира. Нови неща се донасят всеки ден. Стаята, в която
се преписва, е недалеч от библиотеката. Тя е дори по-светла от нея. Там
има големи маси, също изправени, така че свитъкът е пред теб. Те са
подобни на масите за четене. Има нещо зад тях, за да издържат
натиска, дори когато пишеш. Една дъска е сложена отзад със същия
наклон, така че, когато натиснеш надолу с острието за писане, тя поема
натиска и масата не се клати. Масите са направени от дърво. Част от
столчетата са от камък, но повечето са дървени. (Изглеждаха много
подобни на масите за чертане.)

Д: Какво учиш в часовете си?
С: (Дълбока въздишка) Всичко! О, не е толкова лошо. Те ни учат за
звездите и на математика. За законите и Тора и за още други различни
неща.
Чудех се какви ли методи са използвали древните в математиката. Както

винаги получих повече, отколкото очаквах.
С: Казано ми бе от моя учител, че едно магаре разбира повече
математика от мен. (Тази забележка предизвика смях сред
слушателите.) За мен Законът е жив. Там има усещане и чувство, и
дълбочина. Математиката е студена - факти и формули, какъв смисъл
има това за мен? И тъй тя не е важна за мен. Но на математиката се
отдава голямо значение. Казват, че в математиката има скрити
познания, които ще се открият отново и ще се използват по-късно. Така
че трябва да учим теоремите и начините за правене на нещата, за да
можем да се научим да боравим с математиката и полезно да я
използваме през целия си живот. Има много различни видове математика.
Те се занимават с абсолютното и теоремите. Като се каже, че това е
така, то това трябва да бъде вярно. Формите и геометрията са вид
математика, занимаваща се с формите и дълбочината и е всички неща.

Д: Нека да видим, може би не знаеш термини за някои неща, които ние
използваме. Например ние имаме събиране, изваждане и умножение.

С: Обяснете. Това ми е непознато.
Д: Начините, по които се използват числата. Събирането е да вземеш
две числа и ги съединиш.

С: Да ги направя обща сума? Да, това се прави. А също така да ги
увеличавам много пъти едно е друго и това се прави. Така също да се
отнеме. И различни начини за означаване на височини, твърдост и
предмети. Има много формули за това.

Д: Имате ли някакви инструменти, които да ви помагат при сметките,
ако разбираш думата?

С. Като за... терминът, който употребихте... хъм, събиране? Най-
лесно се прави по възлите, възлите на колана. Това е колан, сплетен на
възли и върви с различна дължина. Един възел означава няколко числа.
Имаме хора, които са много добри - могат да седят и да смятат така по
цял ден. Има инструменти, които трябва да използвате. Има и такива,
които са много големи, така че винаги висят. Или може да имате друг,
висящ от колана, който се използва да се правят изчисления, докато
седите. Все едно, че сте търговец на пазара или нещо такова. Те
използват един от тях, за да правят това. Използва се за събиране и
броен на различни неща. Учените хора или тези, които се занимават с
числа, трябва да знаят как да го използват. (Засмя се.) Те казват, че това
е най-лесното за използване.

Когато започнах да търся из книгите някакво потвърждение за нещата,

които Судди бе казал, никъде не бе споменато за нещо подобно,
използвано в тази част на света. Но то приличаше твърде много на "куипу",
ползвано от древните инки в Перу. Куипу се наричала канапената сметачна
машина, използвана за смятане в тяхното общество. Състояла се от върви с

различна дължина, вариращи от 2,5 см до около 60 см, висящи на дръжка.
Видът на възлите и тяхното разположение по връвта представлявали

числата в десетична система, от едно до девет, а едно празно място на
връвта означавало нула. Едно е сигурно - че инките са живели на половин
свят от Кумран. Но все пак, възможно ли е и други да са ползвали числовия

метод и това знание да се е загубило? Общността в Кумран явно е
притежавала невероятен брой, събрани отвсякъде знания. Започнах да си

мисля, че всичко е възможно.
С. Има и други, които използват различно оцветени пръчки за различни
сметки. Има много различни начини за използване на разни неща за
смятане. Те са точно толкова дълги. (Той показа с пръсти дължината -
около 10 см.) Един цвят значи едно нещо, а друг цвят... и вие ги прибавяте
и те се събират. Аз не съм добър в това. Не познавам значението им, но
има сини и червени, и жълти, и оранжеви, и по една черна и бяла пръчка.
Различни цветове. Чувал съм и за друг използван инструмент, който имал
рамка. Това са зърна на тел. Виждал съм един от тях, но не зная как да го
използвам. С тези зърна те броят.

Това приличаше на китайското сметало. То е от дълбока древност.
Възможно е да са знаели за него. Ако са го познавали, не виждам защо да е
твърде пресилено да са познавали и куипу, макар че Китай всъщност е по-

близо и са могли да имат по-лесни контакти чрез търговските кервани.
С: И при изучаването на звездите се използва математика. Използваме
я, за да предвидим посоката, по която някоя звезда би дошла оттам, до
тази точка, ей тук. (Показа го, жестикулирайки). И с картите може да
направите това. Ние имаме карти, които ни помагат да запомним къде
са звездите. Има и звездоброячи, каквито и вие трябва да имате. Ние
имаме само няколко, но са много силни. (Помолих за обяснение.) С него
гледате през по-тесния край на една тръба. И с това виждате небесата и
те като че ли са пред вас. Това е много, много старо. Говори се, че
нашите хора са го изнамерили, но чертежът се е загубил. То било преди
много поколения.

Телескоп! Предполага се, че той е бил създаден няколко стотин години
по-късно. Не знаех защо това трябваше да бъде така изненадващо.
Изкуството за правене на стъкло е от далечното време на древните

египтяни. По това време сигурно е имало някой достатъчно любопитен, та
да погледне през парче стъкло и да забележи изкривяването в размера. В
своята книга Ерих фон Деникен дава два примера за открити кристални
лещи. Първият е за кристал, намерен в един гроб в Хелван, Египет, който

сега се намира в Британския музей. Другият кристал е от Асирия и датира
от VII век пр.Хр. Имали са механична база, а знанието да се прави това

изисквало една твърде сложна математическа формула. За какво са били
тези лещи? Може би за уреди, използвани от звездобройците?

В Кумран имало три различни звездоброяча, вариращи по големина. Те
не били в библиотеката, а в обсерваторията, намираща се горе на хълма над

общността. Два от тях били монтирани там за постоянно, а третият, по-
малкият, бил преносим. Няколко учители живеели в обсерваторията и

непрекъснато изучавали и следели звездите. На учениците било позволено
да гледат през звездоброячите, когато завършвали обучението си.

Все още се опитвах да асимилирам това, когато той ме засипа с друга
информация. Целият този сеанс бе пълен с неочаквани неща.

С: Те имат модел на небесата, който непрестанно се движи, също
като нашата система. Те имат модел на звездната система, в която
живеем.

Помислих си: "Чакай за миг, нека спрем за малко.“ Сигурна ли съм, че
чувам правилно? Модел?

Идеята за модел бе така странна за мен, че реших да разбера за какво
става въпрос. И така зададох много въпроси, опитвайки си да си създам
ясна представа как изглежда. Съдържанието на тази библиотека така ме
зашемети, че вече знаех, че не трябва да се изненадвам от нищо, което би

могло да бъде в Кумран.
За него бе мъчително да се опитва да описва и обяснява нещо, което му

бе така познато. Той беше потиснат от настоятелното ми питане.
Вероятно се чудеше как не мога да го разбера.

Моделът, или планетарият, се намирал в библиотеката както и много
други тайни. Стоял в средата на стаята. Бил голям "може би с обхвата на
двама мъже с разперени ръце. Това е ширината и може би е два пъти по-

висок от човек". Целият апарат бил направен от бронз. В центъра имало
голяма сфера, която представлявала слънцето. Един стълб минавал през

това и бил изтеглен до пода. От нивото на пода имало много други
стълбове, стърчащи навън. На всеки стълб накрая имало бронзова топка. Те

представлявали различните планети в слънчевата ни система. Всяка била
сложена в позиция, в която ще бъде в орбита около слънцето. Нямало
представени луни, само по една еднаква по големина сфера за всяка

планета. Целият модел бил в постоянно движение: слънцето се въртяло,
стълбовете местели своите планети около слънцето в точна позиция и

дистанция в орбитите си, а малките сфери се въртяли в края на стълбовете
си. Сферите се движели в елипса, в елипсовиден кръг около слънцето.

Судди обясни всичко това с много движения и жестикулиране. Той обясни
Орбитата като: "Тя е елипсовидна, някак висока тук и тясна към

краищата. Като кръг, който е 6ил разтегнат... широко." Забавлявах се от
това как цялата слънчева система може да бъде пресъздадена по този

вълнуващ начин. Не можех да разбера какъв източник на сила е трябвало
да се използва, за да поддържа движението.

С: Когато Земята се върти, се поддържа и въртенето й около оста.
Земята се върти и върти, и върти... то е все едно да вземете нещо и да го
завъртите в голям кръг. Най-наред то започва да се върти на нивото на
пода и когато го завъртите по-бързо и по-бързо отплува до небето.
Движението му се поддържа от същото онова нещо, което поддържа
това, което издигате... нагоре. Движението го кара да продължава да се
движи.

Можех да си представя това, като започна да въртя една връв, накрая на
която има нещо. Предметът ще се вдигне от пода и ще се издига нагоре,
колкото по-бързо го въртя. Звучеше ми сякаш планетарият би могъл да
бъде перпетум мобиле, движен от центробежна сила. Може би някой друг

би могъл да даде по-добро обяснение за него.
Моделът бил заобиколен с перила, за да не може никой да се доближава
до него. Явно е бил с много деликатен механизъм и движението му е могло

лесно да бъде смутено.
С: Учениците са предупредени да не се доближават. Говори се, че
даже ако го духнеш, може да причиниш спирането му и ще трябва много
време, за да почне отново. Поради това не ни е позволено да бъдем близо
до него.

Дали наистина е бил, или не, така фино балансиран, заплахата явно е
действала и всеки се е държал на почтено разстояние от него. Тъй като
подът бил от камък, движението на хората не го смущавало. Судди не
можа да ми даде никаква информация за това как е бил конструиран и
закрепен за пода този планетариум, защото бил много стар и отдавна се

намирал там.
Отново бях изненадана, когато го попитах колко планети са били
представени със сферите. Той ми отговори съвсем естествено, че били
десет. Това ме смути, защото и до днес знаем за девет. Деветата планета,
Плутон, беше открита едва през 1930 г. Има спор между астрономите, че

може би има и десета, защото сякаш нещо влияело върху орбитите на
другите. Постарах се да остана равнодушна, сякаш че нищо важно не съм

чула, и го попитах може ли да ми изброи планетите.
С: Ще ви ги изброя с римските им имена, които вероятно ви са по-
познати. Те имат много имена, но може би тези са най-известни.
(Говореше бавно сякаш мислеше.) Във вътрешната част са Меркурий и
Венера или Матусиас (фонетично) и Тера, Марс, Юпитер и Сатурн...
Нека помисля, след Сатурн идва Уран, Нептун и Плутон. И освен Плутон
има една, наречена... чакай да видя, мисля, че й дадоха името Юна. Не зная
чия е била идеята да ги нарекат така. Мисля, че това са всичките. Зная,
че са десет. Юна, онази най-далечната, за нея казват, че имала много
изменчива орбита. Не е елипса, а се мести навътре и навън и прави нещо
като примка около Плутон. Трябва много време и работа, за да се уточни
орбитата й.Той направи някакъв жест с ръце, за да покаже нещо, което

влиза и излиза сред другите.
Д: Някоя планета изглежда ли по-различна?
С: На модела те са еднакви, но всъщност са по-големи и по-малки. Те
са различни помежду си. Във Вселената нищо не е едно и също. (Детски
ентусиазъм напираше в желанието му да сподели познанията си.) Дори
ако погледнете две мравки и си помислите, че са еднакви. Едната
притежава нещо, което другата няма. Няма нищо едно и също в света.
Д: Можеш ли да ми кажеш, каква е приблизителната големина на всяка
планета, изхождайки от големината на Слънцето?
С: (Той започна, сякаш позовавайки се на някаква карта или таблица.)
Щом Слънцето е тук, имате една малка, а също така две сравнително
малки, а после една по-голяма планета. И всяка става по-голяма за
известно време. А после сякаш достигат до средната точка и отново
започват да стават по-малки. Най-голямата е Юпитер, а най-малката
Юна. И всяка има луни, като при някои планети те са твърде много. Но
тях ги няма в модела. Казано ни е, че те са там. Колкото по-голяма е една
планета, толкова повече луни има. Сатурн има пръстен, направен от...
Казват, че може би това е друга планета, която е там, приемат, че е
там и е наречена... пръстени. Ако погледнете, може да ги видите. Те са
стотици и стотици около нея. Те също не са на модела. Казано ни е за тях
и сме ги виждали през звездоброяча. Нашата планета е Тера. Тя има една
луна, която няма въздух около нея.
Попитах го дали някога е чувал за друга планета, която е избухнала
преди много, много години. Имах предвид теорията за създаването на

астероидния колан. Предполага се, че имало нещо между Юпитер и Марс.
С: Вероятно е ударен Юпитер. Не зная за това. Говори се, че нашата

Вселена все още е нова, все още променяща се, така че това е твърде
вероятно.

Д: Как знаеш за всички тези планети? Сигурно не си могъл да ги видиш
дори с вашите звездоброячи?

С. Не съм ги виждал. Говори се, че голяма част от знанията за
нашата система, така както ние я знаем, са били предавани от много,
много поколения.

Д: Знаеш ли кой е направил този модел?
С: Говори се, че Калу са го направили.

Д: Кои са тези Калу?
С. Как да ви кажа...? Това са хора, напуснали страната си, за да
споделят познанията, които са придобили от други. Смята се, че ние сме
от тези хора. Говори се, че ние сме хора от тяхната загиваща раса.

Научени сме да разпространяваме знанието сред незнаещите е
надеждата да върнем отново епохата на Просвещението. Аз не зная
много за тях. Някои от майсторите познават в дълбочина нещата, на
които учат другите и това кои са били те. Това е познание достъпно

само за определени хора. И за него не е позволено да се говори сред
непознати.

Мислех си дали не би могло да имат някаква връзка с изчезналия
континент Атлантида, и го попитах знае ли името на мястото, от което са

дошли.
С: Не го зная. Говори се, че е изчезнало. Казват, че са дошли оттам,
където слънцето залязва, от Запада. После са се заселили в Египет и след
това са пътували по този път. Не знам къде са отишли. Това е било преди
много, много поколения.

Д: Ти каза, че вие трябва да върнете отново епохата на Просвещението.
Имало ли е време, когато нещата са били много по-мъдри, отколкото сега?

С: Не зная много за това. Казват, че това е било, когато са се вършили
велики дела и всички хора са били като един. Ние само притежаваме някои
от тези неща, като например модела. Неща, които пазим и поддържаме,
за да покажем, че това е било възможно. Че това не е само легенда.
Говори се, че хората Калу скитали. Това било част от съдбата им. Някои
от тях са вървяли с надеждата да намерят други от своите хора, а и
досега се скитали. И се говори още, че някои от тях са забравили откъде
са тръгнали. Други са като нас, потомци на някой от Калу и някой от
тук, които са се опитвали да запазят нещо от предишното знание.

Това обясняваше грижите им за модела. Ако нещо се случеше с него, те
не знаеха как да направят друг.

Д: Заради това ли сте се уединили? Защо сте далеч от други градове, от
други хора?

С: Казано е, че ако отидем долу, където са другите, много от
знанието ще се загуби, защото хората ще се отдръпнат. Поради
изкушенията те няма вече да се грижат да запазят живо знанието.

Д: Донесли ли са Калу и нещо друго на вашите хора?
С: Знанието за това, че по някое време в близкото бъдеще ще дойде
Месия. Говори се, че на много места, където отивали, те разказвали за
неговото идване. И още, че те щели да знаят и да кажат времето, когато
това ще стане. Има още сведения, но това са неща, които принадлежат
на тези, които ги изучават. Решено бе аз да изучавам Закона и това бе
най-подходящо за мен. Поради това няма защо да знам за тези неща, то
би отвлякло ума ми от другите. Чувал съм от тях, когато говореха за
Месията, но те не искаха едно дете да знае тези неща. Не бях имал още
моя Бармицвах, когато щях да стана мъж. Тогава щях да бъда част от
обществото на възрастните. Не трябваше да знам още тези неща заради
собствената си съдба. Защо трябваше да се намесвам така в съдбата си?

Д: Щом като щеше да учиш Закона, защо беше нужно да знаеш за
звездите?

С: То е необходимо по известни причини за ежедневния живот. Може
би, за да знаем нещичко, но не много, за съдбата си. Има и други
основания за изучаването на звездите в небето и тези от нашата
система. Та те са установени по различен начин. Казано е, че щом
планетите са поставени по определен начин... когато се раждате, те са
подредени по определен модел, и че той има огромно значение какво ще
направиш от своя живот. Аз не знам как да чета това. Само учителите
учат на това. Казано е, че звездите ще покажат на хората истината за
нещата, а ние изучаваме само къде се намират и други подобни неща.
Учим астрон.

Той не употреби пълната дума "астрономия". В речника "астрон",
употребено като представка, е звезда на гръцки. Каза, че най-блестящата

звезда в тяхната част на света се наричала Гарата (фонетично) и се
намирала в северната част на небето. Каза, че някои хора смятат, че
групите от звезди изглеждат на небето като хора или животни. За него те

изглеждали като че "някой е взел ведро с пясък и го е разпилял".
Чудех се какво още би могло да има в тази странна библиотека. Той

каза, че имало скелети на различни животни, които били запазени за
изучаване. Досега бях подготвена за изненади, но следващият отговор ме

слиса.
С: Има много неща тук. Има един огромен кристал, който е... как да го
кажа...? оформен с четири страни, които свършват в една точка, а
петата стена е основата (пирамида). Той е един... енергиен усилвател,
ако използвам верните термини. Когато енергията се постави в него,
мощността е много по-голяма. Използва се за много неща. Не съм сигурен
точно за какво. Кристалът също го пазят. Обграден е със стена, висока
приблизително колкото него. Можете да го видите, но не може да го
доближите. Кристалът е поставен зад стената на постамент. Защитен
е със завеси, които могат да се спуснат около него. (С движение на
ръката си го показа като голям кристал, с размер около 60 см.) Но
цветът му е неопределен. Той се мени. Никога не е един и същ. Погледнете
ли го веднъж, ще го видите син. Погледнете ли го пак, може да бъде
пурпурен или зелен, или... но никога не е един и същ.

Не знаеше откъде е дошъл, бил е там "от толкова дълго, колкото
помня". Стената била за защита. Кристалът бил толкова силен, че
предизвиквал изгаряне, ако бъде докоснат. Само един човек бил способен

да отиде близо до него.
С: Мехалава (фонетично: Май-хал-ава) учителят на мистериите. Той
може да го насочва, а също и обучените за това негови ученици. Те
насочват енергията си към него и той я прехвърля към кристала. Това се
използва по много други и различни начина, които ние нито разбираме,
нито ни позволено да разберем.

Д: Ти смяташ, че енергията от учениците се натрупва върху учителя и
после в кристала, вместо по обратния път?

С: И после тя излиза от кристала, за да се използва за каквото те
пожелаят. Те са способни да я канализират, да я насочват, да я
фокусират накъдето си пожелаят. Говори се, че Мехалава притежава
най-силната воля. Той е много стар и чакаше да се роди такъв като него,
за да предаде отговорностите си. То ще стане с времето, то е още само
едно малко бебе. Някои от знанията са предадени, но не всичките.
Мехалава ще го научи на неща, които са непознати за повечето от нас.
Говори се, че някога всички са притежавали това знание и поради това се
е случила голяма беда. Оттогава е позволено само на определени хора,
преценени като достатъчно отговорни, да усвоят това знание. Но би
могло да дойде време, когато всички отново ще бъдат способни да
притежават това знание, за да го използват. Поради това той

(Мехалава) е отговорен за предаването и продължаването на това
знание.

Археолозите намерили в една от сградите две колони с особено
поставени основи. Те били вкопани в земята съвсем близо една до друга,

сякаш били поставка за нещо. Нямали никакво обяснение за това. Дали
това не е бил споменатият пиедестал, върху който стоял изправен
кристалът?

Опитвах се да разбера някоя от мистериите, на които може би Судди е
бил учен.

С: Не ми е позволено да говоря за това, защото е част от
отговорността. Докато ученикът не бъде проверен, не ни е разрешено да
говорим.

Опитах се да заобиколя неговите възражения, като го попитах в коя
област са мистериите, в Закона или в историята. Мислех, че бихме могли

по-лесно да получим информация, ако говорим с него в младата му
възраст, но дори и там се открояваха оковите на тайната.

С: Не, те са с... други неща. Част от това е използването на ума. То е
извор на велика сила.

Упорито отказваше да разкрие нещо повече за мистериите, така че
реших да сменя темата. Може би по-късно бих могла да разкрия нещо

повече по заобиколни пътища.
Д: Ти каза, че кристалът е хранилище на енергия? Можеш ли да ми
кажеш дали знаеш някои метали, които също имат запас от енергия?
С: Няколко. Златото... до известна степен, медта. Зависи от каква
вибрация бихте имали нужда. Те могат да се използват за различни неща.
Така например за по-високо ниво ще са златото и среброто, а за по-ниско
ниво - мед и месинг. Камъните имат най-голяма способност за
запасявано.
Д: Изглежда, че имаш много познание там, където други хора нямат.
С: Ние трябва да се опитваме да държим знанието живо и дишащо,
така че да не бъде забравено.



Глава 8
ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗАПОВЕДИ
По време на този сеанс говорех със Судди като дванадесетгодишен.
Предполагах, че не е учил дълго, но той не се съгласи. За него изглеждаше

като че ли е било вечно.
С: Не знам как е за другите, но тук ние започваме на около шест или
седем години. При нас има хора от еврейски произход. Други са сирийци. А

има също и египтяни. Те са много. Ние сме различни хора, но всички
мислим еднакво и имаме една вяра. Вярваме в Бог Отец и сме се събрали
тук да разпръснем светлина в света, където няма нищо освен мрак.

Забележете сходството между това твърдение и онова, в което се
говори, че Исус е светлината на света.

Д: Чувала съм хората да казват, че есеите са религиозна група.
С: Ние сме религиозна група, защото вярваме в Бога. Но да се каже, че
нашия път е религията е нещо съвсем друго. Защото това изглежда така...
спъващо. То не едно и също. То е нещо много повече, защото ние пазим и
съхраняваме знанието живо и носим знание и светлина на света. Докато
говорех с него, той преписваше части от Тopa. Мислех си, че единственият
смисъл да се преписва един свитък е, ако той е повреден. Но той ми каза, че

оригиналната "кожа" е още много добра. Баща му бил казал, че ако
преписва, това ще му помогне да го запомни.

С: Каза ми, че това би могло да помогне. Главата ми е толкова дебела,
че той ще опита всичко. Нямам добра памет. Какво да се прави.

Интересуваше ме техния начин на писане. Каза ми, че когато се
упражняват, използват глинени плочи, защото не трябва да ги запазват.

Само това, което трябва да остане, се нанася върху пергамент.
С: На глинената плоча ученикът лесно може да види как е написал
една дума. Вижда я на плочата и получава усет каква е тя. А и е по-
евтино, лесно е да се направят много глинени или восъчни плочи, които
могат да се претопят и да се направят отново. Докато папирусът може
да се използва само веднъж.

Той ползваше острие за писане, което представляваше пръчка с
изострен край. С нея пишеше на плочата. За писане на папирус се ползвало

или острие, потопено в мастило, или четка. Той пишеше предимно на
арамейски, неговият роден език. По това време не знаех нищо за езиците в
тази част на света и обърках нещата, като го попитах за азбука. Той нямаше
и представа за какво говоря, а винаги е трудно да дадеш просто обяснение
за нещо, което ти е толкова познато. Не ми идваше наум, че хората в други
страни могат да не използват букви като нас. Тези сеанси се оказаха много

образователни за Кати и за мен. Той се опита да обясни, че не буквите, а
звуците са тези, които правят техния език. Не можах да разбера какво

имаше предвид. По-късно, когато започнах да правя изследване, разбрах,
че езиците в тази част на света (където Судди живееше) са много по-
различни от нашите. Те ползват символи, подобни на фигурите в

стенографията. Всеки отговаря на определен звук и звуците правят думата.
Той бе напълно прав. Не беше чудно, че не можах да го накарам да разбере

какво искам.
Попитах го може ли да ми прочете от това, което преписва. По време на
рецитацията той каза няколко думи, които решително бяха от чужд език.
После ги каза бавно на английски, сякаш превеждаше това, което виждаше.
С: Това е част от Мойсеевите заповеди. Говори се... казва се... Бог е
твоят повелител... ти няма да имаш други богове освен мен. Не трябва да
правим идоли от камък... на други богове, за да ги почитаме. И трябва...
да почиташ баща си и майка си. И... не трябва да убиваш или да крадеш
или... да вършиш прелюбодеяние. Има още много. Мойсей е бил велик
законодател. Това е само нещо от началото. Той продължавал и
продължавал с тях.
Явно бе, че четеше от Десетте божи заповеди, но ме слиса, когато каза,
че има дванадесет заповеди. В момента не можах да го проследя в този

сеанс.
По-късно, когато говорих със Судди като стар човек, се яви една
чудесна възможност да го запитам за тези допълнителни заповеди. Довела
го бях до един важен ден, когато бе на около четиридесет години.
Провеждаше всекидневната си медитация. "Чувствам се много добре
като правя това. Усещам се заземен, сякаш имам основа, от която да
работя." В този ден той медитираше, за да се успокои, защото това беше

един много важен за него ден.
С. Днес ще бъда изпитван и решението ще бъде взето. Дали
заслужавам или не синята лента.

Когато един есей заслужи правото да носи синя лента на челото си, той
получава ранг на майстор. Изпитът бе последното изискване и
кулминацията на многогодишното му учене.

С: Човек минава през обучението и старейшините го изпитват, за да
разберат колко познания е натрупал. Колко интелигентен е. Човек може
да има огромни познания и все пак да не ги разбира, поради което те му
стават безполезни. За да бъде майстор, той трябва да има познание и
разбиране за него: каквото и да учи, дали Закона, или изследването на
звездите, или каквото и да било друго. Трябва да притежаваш това, за да
станеш майстор. Затова старейшините те изпитват. Те ще ме питат за
всичко, за да разберат доколко схващам нещата.

Д: Дълъг ли ще бъде изпитът?
С: (Съвсем сериозно) Не, ако пропадна, то ще е веднага. Може да
продължи още малко. Но аз няма да пропадна. Отговорите, те ще
дойдат.

Помислих, че тъкмо сега е времето да попитам за Допълнителните

заповеди, защото това би могло да бъде един от въпросите на изпита му.
Той въздъхна и започна да ги декламира, като ги броеше на пръсти.

С: Първата е: Аз съм твоя Господ Бог и ти нямаш други богове освен
мен. Не прави идоли. (Дълбока въздишка). Почитай баща си и майка си.
Помни съботния ден и го пази свят. Не кради. Не прелюбодействай. Не
пожелавай...хъм, чуждата собственост. Ах, бавно си спомням. Тази е
седмата? Не следвай пътищата на Ваал.

Прекъсна смутен, забравил колко е изброил. Но аз вече бях чула една,
която ми бе непозната, тази за Ваал. Казах му, че това е добра подготовка,
за да се изправи пред старейшините. Той пое дълбоко въздух: "Струва ми

се, че съм no-нервен сега, отколкото когато ще..."
След това съвсем неочаквано ме слиса с един въпрос. "Коя сте вие?"
Бях изненадана и трябваше бързо да мисля. Често съм се чудела как хората,
с които разговарям, ме възприемат и дали изобщо го правят. Дали ме
приемат като реална личност, или съм някакъв тих глас, бръмчащ в главата

им? Понякога отговорите им сякаш показваха, че ме виждат, но бях
непозната за тях. По време на сеанс един пациент ме бе видял облечена в
дрехи от неговото време и култура, но ме предупреди, че задавам много
въпроси и това е опасно. В повечето случаи мислех за себе си просто като

за един глас. Смятам, че в този случай Судди ме прие различно, защото
медитираше. Това би могло да го направи по-достъпен за моето

присъствие. В миналото, когато ми се случваше това, и се появеше този
въпрос, аз просто им казвах, че съм приятел и този отговор бе достатъчен.

Не зная защо, но може би просто уверението, че не им мисля злото беше
достатъчно. Попитах го дали му е неприятно да говори с мен.

С: Любопитно ми е. Вие сте тук и все пак не сте тук. Мисля, че вие не
сте от... сега. То е... вие сте тук с духа си, не с тялото.

Имах съдбовното усещане, че може би по някакъв начин ние не се
разбирахме, бях се проектирала назад във времето и се бях появила пред

този беден и объркан човек. Това бе странно чувство - да знаеш, че си
някак си едновременно на две места. Но всъщност не правеше ли и Кати
точно същото? Трябваше да внимавам да не го смутя или объркам, така че

се опитах да успокоя всички възможни опасения, за да можем да
продължим.

Д: Смущава ли те това?
С: Малко. Вие моят учител ли сте?

Д: О, не мисля, че стоя толкова високо. Не, аз съм по-скоро нещо като
пазител, много съм заинтересувана от живота ти и от това, което правиш.

Приемаш ли това? Не мисля зло.

С: (Подозрително) Не мислите зло? Аз усещам някаква... топлина
около вас, но някои хора с много широки познания могат да проектират
много неща.

Д: Аз се интересувам от твоето благополучие. Затова задавам много
въпроси, защото ме интересува времето и мястото, където живееш.

Жадувам за знание.
С: Да, усещам голямата ви любознателност. Аз мога да видя образа, но
то е... то е като че ли вие не сте тук. (Беше ли като образ в сън?)Нямам
нищо против да говоря с онези, които не обитават тяло, но не всички от
тях са добронамерени.

Трябваше да освободя ума му от себе си, затова го насочих отново към
Божиите заповеди. Въздъхна и се върна отново към тях, броейки ги на
пръсти. Сега включи и друга: "Прави на другите само това, което искаш
да правят на теб." Това е Златното Правило и обикновено не се включва в

Десетте Божи заповеди. Попитах го за това.
С: Трябва да има общо с това да помниш, че трябва да се отнасяш с
другите, както искаш да се отнасят с теб. Защото това е, което вие ще
пренесете напред с вас. (Дали го отнасяше към кармата?)

Д: В това има смисъл, но тази заповед никога не я слагаме при другите.
С: Защо не? Чувал съм, че обожествяването (не само идолите, но и на
Ваал) са се опитвали да го премахнат по времето на Мойсей. Но не съм
чувал някой да се е опитвал да премахне тази заповед. Не съм чувал за
това. Това ще бъде много погрешно.

Съгласих се, че това е един добър закон и принадлежи към другите.
По време на друг сеанс му напомних за изпита и го попит дали го е взел.

Той се обиди.
С: Не нося ли синята лента? Разбира се, станах майстор. Как би могло
да не вземеш изпита и да станеш майстор?

Така по това време той бе майстор на Закона, на Тора, но на
четиридесет и седем години се смяташе За много стар. Не се съгласявах, но

той настояваше: „Не, така е! Това е възраст, преди която много хора
умират. (Въздъхна). Аз съм един стар човек."

Ако по това време един мъж в четиридесетте си години е бил смятан за
стар, това ме кара да мисля, че Исус не е бил млад мъж, когато са го

разпънали. В тридесетте си години той най-малкото би бил на средна
възраст.



Глава 9
МЕДИТАЦИЯ И ЧАКРИ

Два пъти ни бяха дадени упражнения за медитация - веднъж когато
Судди беше дете, втори път, когато беше по-възрастен. Не мисля, че би

било много фантастично, ако приемем, че Исус също е научил тези
упражнения, тъй като всички в Кумран са ги прилагали.

Като момче Судди каза, че всеки ден имало определено време за
медитация.

С: Ние просто седим и трябва да бъдем много тихи и да мислим как да
дишаме и да се концентрираме за известно време върху това. След това
трябва да насочиш вниманието си към нещо. Представяш си някакъв
предмет и насочваш вниманието си някъде в средата му; ставаш едно с
него и го изследваш и изучаваш. След това го освобождаваш. Щом
станеш едно цяло с него и разбереш това, трябва да "се разфокусираш",
така че да не бъдеш вече в центъра, а наоколо. Така че да призовеш
всичко, което те заобикаля. Не мога да го обясня много добре. Ученикът
бива учен на това, когато е на около три или четири години.

Следователно умственото обучение в Кумран започва в много ранна
възраст. При един сеанс, когато Судди беше стар човек, той спомена, че
цар Ирод (явно първият цар Ирод) ще умре скоро. Изглежда, че бе получил
тази информация по психичен път. Чудех се дали и други в общността са

имали тази способност. Судди бе изненадан от въпроса ми.
С: Кой я няма? Всеки има това, което аз зная. Говори се, че
обикновените може би не са така... да видим, какво...? надарени? Но ние
сме обучавани от ранна възраст да отворим себе си към това, което е.
Това е способност, която трябва да се подхранва и развива. Всеки има
тази способност, но когато стигнеш, да речем, до тринадесет години и
никога не си я използвал и си я изключил, започваш да я губиш. Защото
често си бил в общество с други, които са слепи, които не могат да те
чуят и не могат да разберат какво им говориш. И поради голямата
напрегнатост, ти я изключваш. И ако прекараш целия си живот, като я
блокираш, много мъчно вече става да я отвориш отново.

Д: Има ли важно значение тринадесетгодишната възраст?
С: Да. Най-малкото човек трябва да знае за нея. Така напрежението,
което преживяваш по това време, няма да те изплаши и да стане причина
да се затвориш. Има много упражнения за концентрация, които могат да
се използват. Най-лесното е да вземеш нещо, каквото и да е, да се
концентрираш върху него и да го използваш като център. Ще го поставиш
пред себе си, ще го гледаш и ще станеш едно с него. И така, като се
концентрираш върху едно нещо, ти стесняваш и насочваш вниманието си
в една точка. И когато напълно се съсредоточиш, просто го изхвърляш.

(Той направи жест с ръка сякаш освобождаваше нещо и го изхвърляше.) И
при изхвърлянето му ще започнеш да долавяш и други усещания около себе
си и ще им обърнеш внимание. И постепенно долавянето на тези усещания
става по-силно, такова, че сякаш те ти говорят.

Д: Има ли някаква опасност, свързана с тези упражнения?
С: Никога не съм мислел, че би могло да има. Не бих го правил, когато
има някакви прекъсвания или грубо пробуждане. Няма определено време.
По всяко време това може да се осъществява. Дълбочината му е тази,
която ви донася успокоение.

Разговаряла съм с него много пъти, докато медитираше. Често той
разсеяно търкаше челото си с десния палец, сякаш го масажираше. Чудех
се защо точно това място, тъй като там се намира чакрата на челото, или

третото око. Този път, когато го направи, реших да го попитам. "Това е
навик. Един начин за концентрация. Правя го, за да съсредоточа
енергията и мислите си. То е енергийна точка."
Описанието му ще звучи много познато на онези, които изучават

метафизика. Терминът "енергийна точка" би бил сполучлива дефиниция за
"чакра". Чакрите са по същество енергийни точки, локализирани на
различни места по тялото. Те могат умствено и физически да бъдат

стимулирани, за да помогнат за контрол на телесното здраве и да повишат
психичните способности и интелекта. Съгласно съвременните учения
чакрите са локализирани в седем части на тялото:

1. Корона: на върха на главата, откъдето се смята, че влиза енергията на
тялото.

2. Чело, или Третото Око: в средата на челото.
3. Гърло: отпред на врата.
4. Сърце: в средата на гърдите.
5. Слънчев възел: в центъра на корема.
6. Далак или кръстна чакра: локализиран точно под пъпа.
7. Корен: близо до гениталните органи, между краката.



Смята се, че енергията влиза през чакрата на върха на главата и
активира поред всяка от чакрите, като преминава през тялото. Накрая

излишъкът се изхвърля през краката.
Тъй като той ги нарече енергийни точки вместо чакри и аз използвам
неговата терминология. Каза ми, че триейки тази точка той я стимулира.
Винаги са ме учили, че трябва да се стои много спокойно по време на

медитация.
С: Има различни форми на медитация. В медитацията основното е

концентрацията. Дали се съсредоточавате в една точка, която е тук
(показва челото си), или където и да е другаде, то е вън от вас, вън от
вашия Аз. Цялата медитация представлява фокусиране на мислите и
енергията върху тази една точка.

Попитах дали има и други енергийни точки в тялото. Той изреди
традиционните месторазположения на чакрите, с изключение на това, че
посочи една повече от нормалните седем. Каза, че има две в горната част
на гърдите, по една от всяка страна. Посочи също, че има по една във всяко

коляно. Попитах го за допълнителната в областта на гърдите.
С: Едната е на сърцето и там има и друга енергийна точка. Тя не е
отворена у всички хора. Тя е тази, която за мнозина е загубена. Понякога
тя е отстрани, зависи от човека. Така е с моята. Има и друга отзад на
главата, в основата й. (Посочи отзад на главата, там, където се свързва
с гръбначния стълб.) Много е опасно тя да бъде стимулирана. Може да
създаде много проблеми. Но така или иначе тя е там. Важното е да не
бъде стимулирана. Повечето хора не биха били способни да се справят с
тази енергийна точка. Тя е много мощна сила. Зная само един човек, у
когото тя е отворена и стимулирана, и е един велик творец. Той е
майсторът на мистериите. (Би ли могло това да е същият човек, който е
можел да канализира енергията в големия кристал и да я насочва?) Тя е
свръхсилна за повечето хора.

Попитах за тази, която е на върха на главата, короната.
С: Тя не е енергийна точка, но оттам енергията влиза в тялото. Тя е
като краката. Краката всъщност не са енергийни точки, през тях
енергията излиза.

Чудех се дали някои енергийни точки са по-важни от други.
С: Всички са еднакво важни. Зависи коя искате да стимулирате, какво
сте решили да правите с живота си. Ако имате желание за знание, тази
тук (на челото) е подходящата за стимулиране. Онази в гърлото е за
различни здравни проблеми, а също така има отношение към енергийното
ниво и балансирането. Тази на сърцето е за чистата енергия, която се
разпространява по тялото. А другата (в гръдната област) има
отношение към другата ви собствена енергия и другото познание. Как да
ви обясня това...? Тя има отношение към енергиите, с които вие сте
способни просто чрез разбиране да знаете неща, които другите не
познават. Има отношение към мисловната комуникация. У повечето хора
тя е затворена завинаги.

Сигурно тя имаше много общо с психичната или интуитивната
способност, тъй като повечето хора бяха загубили способността си да я

използват. Това ли е била онази чакра, която е била отворена по времето на
Калу? (Виж Глава 15.)

С: (Посочи областта на слънчевия сплит.) Тази има отношение към
целостта на Аза. Важна е и за баланса. Има отношение и за връзката
между висшия Аз и тялото ви. Най-важното й значение е да държи
здраво и да запазва целостта. (Посочи към двете в коремната област,
далачната и коренната чакри.) Те имат отношение към
мъжествеността или женствеността, в зависимост от личността.
Следователно едното ще бъде по-силно у някого. Ако у една жена има по-
силен мъжки център, то тя би имала емоционални проблеми. Обратно,
ако има по-силен женски център у един мъж, то той би имал големи
проблеми с идентификацията си - кой е той и други неща от този род.

Би ли могло това да бъде загатване за хомосексуализъм, ако тези чакри
не действат по начина, по които действат у повечето хора? Попитах за

начина на стимулиране на другите чакри.
С: Има различни методи за стимулиране, които въздействат върху
различните области. При някои от тях просто използвате вътрешния
фокус, обкръжен от светлина, и усещате енергията отвън да се влива във
вас. Може би това е най-лесният начин да го направите. Има много по-
сложни методи, но за да ги научите, трябват години. Вие привличате
енергията през върха на главата право към тази част. Когато усетите
трептенето й и знаете, че вече е там, я насочвате навън. И след това я
канализирате за известно време, като я освобождавате през краката.

Д: Би ли имало някаква вреда, ако я оставим да върви, без да я
освобождаваме?

С: Да, свръхстимулиране. Може да има голяма вреда, ако човек
емоционално и физически не е способен да се справя с енергията. По
непредпазливост може да произведете твърде много. Трябва да я
насочите към други области.

Д: Може ли да предадеш енергия на друг човек?
С: О, да! Това често се използва за лечение. Трябва с мисълта си да я
насочите към този човек, а дали ще я приеме, или не, зависи от него. Не
можете да го насилвате. Това, което може да се направи, е да
предложите. Ако не бъде прието, може да я насочите към някой друг или
да я освободите през краката. Тя трябва да отиде някъде.

Д: Каза, че е опасно да я генерираме. Как ще се отрази това на тялото?
С: Ако не я освобождавате, вие може да си причините... може
сърцето ви да спре или много други неща да престанат да функционират.
Това не е игра, не е играчка.

Д: Тогава не е ли опасно да учите децата?
С: Не, защото детето е по-отворено за чувствата. Когато то
почувства, че енергията е твърде много, детето е склонно да я предаде.
Те са много по-възприемчиви към това. Много по-лесно е да научиш
овладяването, когато си дете.

Д: Мисля, че сега разбирам по-добре тези енергийни точки. Моят
учител не ми ги обясни така, както ти. В нашето общество хората понякога

приемат в тялото си известни неща, като силна напитка или растителни
субстанции, които ги карат да постъпват необичайно. Случва ли се това и

при вас?
С: Вие може би говорите за това, когато човек изпие много вино.
Хората от нашата общност не прекаляват. Това не значи, че те не пият,
защото е приятно да се пие вино. Но всичко прекалено е лошо. Заробва
човека завинаги. Подменяте собствената си воля с тази на нещо друго или
на някой друг и ставате лесно контролируем. То променя потока на
кръвта и дишането се променя. Така че повече или по-малко кислородът е
намален и ще се стигне до различен резултат. Това е причината за
състоянието, което вие наричате "промяна на личността". В това
състояние хората правят неща, които никога не биха извършили в
нормално състояние.

Д: Усилва ли се способността ти да чуваш Бог, ако заедно с други хора
отидеш в храм или синагога?

С: Някои хора се нуждаят от допълнителна сила отвън, за да кажат
"Да, чух Бог." Ако имате вяра и вярвате, то е толкова лесно да го
привлечете сам. Дори по-лесно, отколкото, ако трябва да го делите с
други. Макар че има и такива, които се нуждаят от това споделяне, за да
могат да повярват достатъчно в себе си, да се отворят и да чуят.

Д: Мислиш ли, че хората имат нужда от храм или синагога?
С: Не, изобщо. Тези, които се молят в храм, го правят, защото вярата
им не е достатъчно силна.

Д: Дали сградите са строени така, че да създават вибрации за хората?
С: Те могат да получат позитивни вибрации, също така като една
сграда може да има и негативни. Ако това е място, където са се случили
много, много лоши неща, то ще е пълно с отрицателни заряди. Ако пък е
място, където има много щастие и радост, то ще притежава позитивен
заряд. Сградите могат да имат сила, която човек може да извлече.
Понякога това има нещо общо с мястото, на което сградата е
построена. Ако е място с голяма земна енергия, може да помогне да се
разкриеш сам за себе си. Макар че това място може и да е опасно за

тези, които са много чувствителни и твърде отворени. Тогава трябва да
се блокирате срещу него.

Д: Как човек би могъл да намери такова място?
С: Трябва да вземете някой отворен човек да го намери и той ще може
да ви заведе дотам.

Д: Ако искаш да си построиш къща, как би узнал кое място е добро?
С: Вие ще решите къде бихте искали да бъде, ще отидете и ще
намерите мястото. Ако има само едно такова в района, ще бъдете
заведени до него. Ако сте отворени, ще го узнаете. Ще го усетите
отвътре. Ще почувствате протичащата през вас енергия. То може да
бъде и някакво чувство на мир и доволство.

Д: Чувал ли си някога за пирамидите?
С: Те са в Египет. Това е конструкция със стени от всички страни.
Нещо като това. (Тя направи движение с ръце, като събра пръстите си
като връх на триъгълник.) И всяка се издига нагоре и има четири страни,
които се издигат до една точка. Пирамидата трябва да бъде с
определена височина към определена ширина. Не че стените трябва да
бъдат с еднаква мярка, тъй като всичките са с една и съща големина, а
пространственото разстояние - ако разбирате какво се опитвам да кажа
- трябва да бъде еднакво и за четирите страни. И основата трябва...
уравнението винаги трябва да бъде еднакво.

Д: Каква е целта?
С: Да съсредоточаваш сила е част от съкровищницата им от знания.
Уравнението, то също казва, то говори за разстоянията от земята и от
планетите, и от слънцето. Има много знания, които аз не разбирам. (Бе
много категоричен, че това не са гробници на царете.) Някой лъже!
Може би това е една голяма лъжа, за да пази знанието от онези, които
не трябва да знаят. Има съкровищници от знание. Документ за това са
самите пирамиди. По начина на конструирането им и изчисленията за
построяването им.

Тъй като той бе добре запознат с Мойсей и неговите учения, чудех се
дали пирамидите са съществували по времето на Мойсей.

С: Казано е, че тогава е било началото им. Аз не зная това. За себе си
аз вярвам, че те са били там много по-отдавна от което и да било
египетско царство. Знанието е много по-голямо от това на който и да е
фараон, за когото съм чувал да се говори.

Д: Знаеш ли как са били построени пирамидите?
С: Слушал съм много различни мнения. Чувал съм, че са използвали
робски труд, което изглежда невъзможно. Не бихте могли да изхраните

хората, които са строили там. Говори се, че са били строени на място.
Формите се намествали, затрупвали се с пясък, след това се втвърдявали
и изваждали. Това е възможно, но изисква много време. Чувал съм също, че
използвали музика, за да ги издигат. Зная, че с музика могат да се издигат
неща. Но пирамидите са в по-голям мащаб, от онзи, за който зная. Така че
не знам. Мисля, че може да се вземе по малко и от трите.

Явно това е било загадка дори и по тяхно време. Никога не бях чувала
да се използва музика по този начин. Може ли използването на звуци да
има някаква връзка със защитата на Кумран? Той бе предложил друг вид

прозрение за пирамидите, но не истински отговор. Приемах, че са
необходими специални хора, които да дешифрират знанието за
пирамидите.

С: Трябват много години, за да можеш изобщо да ги разбереш. Има
такива, които притежават това знание и се опитват да го предадат.

Д: Знаеш ли кой първи е дал това знание?
С: Говори се, че тези, които са построили пирамидите, са били хората

от Ур.
Хариет бе направила списък на различни термини и имена, запомнени
от прочетени книги. Всъщност те бяха объркани фрагменти. Тя го попита
чувал ли е за Сфинкса и той каза, че той е пазачът на знанието. Хариет
запита: "Чувал ли си за ковчега на Амон?" Судди внезапно направи някаква

забележка, но не на английски. После коригира произношението и
отговори: "Да, това е символът на живота." Когато тя го помоли за
някакво обяснение той се смути. "Питаме ме сякаш сте неосведомена. А
ми поставяте въпроси, които показват знание. Защо?" "Любопитна съм

какво символизира това за вашите хора. Имате ли символ за това?"
Звучеше като че ли каза: "Ковчегът." Помолих да го повтори и то пак

прозвуча така, макар че не знаех какво значеше.
Хариет: Има ли във вашите писания нещо за Хорус?
С: Да. Според египтяните той пръв от боговете се изкачил на
повърхността на земята, когато тя била нова. Говори се, че той... хъм,
как да го кажа, се съчетавал е жените из страната и това било

началото на Египет
Д. Дали това е било преди странстването на хората Калу?
С. Това е нещо, което излиза от глъбините на безкрайното време.
Няма начин да узнаем кога е било. Било е преди времето да се измерва.



Глава 10.
ПЪРВОТО ПЪТУВАНЕ НА СУДДИ ВЪВ

ВЪНШНИЯ СВЯТ
С у д д и се родил и израстнал вътре в стените на Кумран, в
изолираната общност на връх солените скали, заобикалящи Мъртво море.
Зная, че не е живял през цялото време затворен там, защото при първата
ни среща той пътуваше, за да посети братовчедите си в Назарет. Чудех
се какво ли е преживял, когато е напуснал общността. Какви са били
първите му впечатления от външния свят и какво ли си е мислел за
начина, по който другите хора живеят. И така, за да разбера, го върнах в
онова време. Беше на седемнадесет години и се готвеше да пътува с един
керван до Назарет. Никога преди това не беше ходил никъде другаде:
всичко, което познаваше, бе Кумран. Надявал се е, че ще може да отиде
до някой по-голям град като Ерусалим, който всъщност е по-близо до
Кумран. Но тъй като аз не знаех нищо за Назарет, помислих, че би било
интересно да го попитам за мястото, където според Библията Исус е
прекарал повечето от детските си години. Керванът често спирал край

морето да събира сол.
С: Различно е от всичко, с което съм свикнал. Керванът е много дълъг,
има може би двадесет камили, а те вдигат голям шум. И всичко се случва

изведнъж. Малко съм нервен и възбуден.
Д: Носиш ли нещо със себе си?
С: Малко неща. Трябваше да взема торба е някои дрехи и малко храна,
и други подобни неща.
Казвал ми бе преди, че когато някой излиза извън общността, трябва да
се облече по друг начин, за да че бъде разпознат. Другите хора в страната
не се обличали с бели роби.
С: Аз облякох... (чужда дума, която звучеше като "шардом") и бурнуса
на арабите. (Бурнус е дълго палто с качулка.) Той ще ме пази от
горещината и от слънцето и няма да бъде толкова лошо. Бурнусът е нещо
като роба, но е много необичайно да имам нещо люшкащо се на главата
си. Но не е лошо, интересно е. Това е голямо приключение, ново и
вълнуващо.
Судди щеше да пътува сам. Щеше да се срещне с "хора от моето
семейство", братовчеди, с които не се бе виждал преди. Те живеели в
Назарет от много години. Искаше да остане там няколко седмици "да науча
какъв е животът отвън". Те трябваше да го посрещнат на площада,
където щеше да спре керванът, за да продаде солта. Придвижих го напред,
когато пътуването бе свършило и вече бе в Назарет. Исках да узная
първото му впечатление от него. Изглеждаше малко разочарован. "Много е
малък." "Приятно ли бе пътуването?" "Да, с изключение на трудното

яздене. Беше интересно преживяване. Камилите са известни със своя
нрав, но бе забавно."

Пътуването бе отнело доста дни и по пътя си бяха спирали само до
няколко извора и в никакъв град. От Библията си спомних имената на
някои места. Мислех си да му ги спомена, за да разбера дали знае къде се
намират. "Знаеш ли къде е Капернаум?" "А, нека помисля... на северния
бряг на Галилейско море. Не съм сигурен къде точно." По-късно, когато
погледнах на картата, не бях всъщност изненадана, че Кати беше съвсем
точна. Познанията й бяха обширни. Чудех се защо се мъча още да
проверявам, освен за да задоволявам любовта си към изследването.

Д: Галилейско море близо ли е до Назарет?
С: То е на един ден път.

Д: Знаеш ли къде е Йерихон?
С: На север от общността.

Д: Чувал ли си за река Йордан?
С: Да, това е реката, която води до Мъртво море.

Д: По време на пътуването ходи ли в тази посока?
С: Не, ние вървяхме през хълмове и планини.

Д: А знаеш ли нещо за Масада? Чувал ли си изобщо за този град?

С: Той е на юг. Не е град, а крепост. Някога, когато Израел е бил по-
силен, това е била крепост за защита. Доколкото знам, била е
изоставена.

Д: Прилича ли местността около Назарет на тази около Кумран?
С: Не, тук е много по-зелено. Далеч от града по хълмовете може да
видите растящи дървета, а и земята се обработва. Около Кумран може
би хълмовете и планините са повече. Около Мъртво море няма много
зеленина. Растат само шубраци и храсти, и нищо повече. Тук, по
хълмовете, има овощни градини. Но Назарет си е един малък град.
(Отново прозвуча разочарование.)

Д: Колкото общността ли е голям?
С: Може би не. Трудно е да преценя. Нека да помисля. Земята около
него е може би еднаква, но тук няма толкова много хора и сгради.
Това явно бе още едно указание, че Кумран е много по-голям от района,
който археолозите бяха разкопали, защото Судди може би включваше в

сметката си заселеното пространство и обсерваторията.
Д: Мислех, че Назарет е по-голямо място.

С: Кой ви е казал това? Назарет е като една... точица. Той е нищо.
Д: Как изглежда Назарет, когато го видиш от отдалеч?

С: Прашен. Много прашен.
Д: Имах предвид, има ли някаква стена около града или нещо подобно?
С: Не, той е като отворено село. Той не е... не можете да го наречете
град. Той просто нищо не струва.
Разочарованието му бе просто видимо. Той си бе мислил, че е извършил
голямо приключение, и Назарет изглежда бе голямото му разочарование.

Предполагам, бе очаквал нещо по-величествено.
Судди бе казал, че къщите в Кумран са строени с някакъв вид тухли.

Къщите в Назарет не били направени по този начин.
С: Те са квадратни с по един, най-много два етажа, с отвор на тавана,
та ако поискаш, можеш да спиш под звездите. Много по-различни са от
тези в Кумран поради това, че видът им е... и такъв, и инакъв. Всяка е
различна, не прилича на нищо познато. Сякаш някое дете е събрало
нещата, които трябват за една къща и просто ги е струпало така или
иначе на една камара. Тава е, което ще видите. Това е, което е различно.
Те са квадратни, но не си приличат. Не си подхождат една на друга.

В Кумран всички сгради били свързани и били в много по-подреден
вид. Чудех се дали в Назарет всеки е имал собствен двор, ограден със

стени, отделящи го от другите.

С: Разбира се, това зависи от възможностите на хората. Ако имат
повече пари, те ще имат двор. Ако са много бедни, разбира се, че няма да
имат. Те нямат средства за допълнителната земя, необходима за двор.
Без съмнение, те се нуждаят от къщата или от повече стаи.

Д: Има ли големи сгради в Назарет?
С: Нищо не е голямо в Назарет.

Д: Можеш ли да видиш откъде се снабдяват с вода?
С: Някаква чешма. То всъщност е един кръгъл отвор, излизащ от
стената. Не съм сигурен дали идва от извор. Водата както изглежда е
постоянна. Има една... (трудно му е да намери думата) от началото до
края, което е отпред, в което всички слагат делвите, за да ги напълнят с
вода. Не съм сигурен къде отива водата. Трябва да е каптирана другаде.
Доколкото виждам не прелива. Или е това, или те изцяло я използват. Но

тя идва с такава бързина, че сигурно отива другаде.
Изследването ми показа, че и днес Назарет е все такъв малък град.
Останките от стария Назарет са на хълма не съвсем близо до съвременния
Назарет. В книгата си "Библията като история" ("The Bible As History")
Вернер Келер сравнява двата района, Кумран и Назарет. "Назарет, както и
Ерусалим, е заобиколен от хълмове. Но колко различен е характерът на
двете гледки, колко различни са те по вид и атмосфера. Някакъв полъх на
заплаха или тъга витае около Юдейските планини (района на Кумран). В
пълен контраст с това са спокойните и очарователно меки очертания,
обгръщащи Назарет. Градини и полета заобикалят малкото селце с
фермерите и занаятчиите му. Горички от палми, смокинови дървета и
нарове са облекли в приятна зеленина околните хълмове. Полетата са
пълни с жито и ечемик, лозите раждат вкусни плодове и навсякъде по
пътищата има изобилие от богато обагрени цветя." Мистър Келер казва, че
имало римски военен път, спускащ се от север, и един път за кервани
недалеч на юг. Близо до Кумран също има останки от пътища за кервани.
Келер също пише за Ain Maryam, "Кладенчето на Мария" в Назарет.
Това е кладенец в подножието на хълма, подхранван от малък извор.
Жените все още вадят водата в делви, точно така, както са правили по
времето на Исус. Казва, че това е било наречено "Кладенчето на Мария" от
незапомнени времена, и че е единственият воден източник, осигуряващ
вода за близо и далеч. Кладенецът вече не е навън, а е съхранен в

построената през XVIII век църква Св. Габриел.
Забележете учудващото сходство между това описание и онова, дадено

от Судди.
Д: Можеш ли да видиш някое пазарище?

С: (нетърпеливо) Ние сме на пазарището. Това е площадът, чешмата и
това е всичко. Не можете ли да го видите? Това е то!

Д: (Засмях се.) Е, добре, мислех, че е по-голям град и че пазарът ще
бъде някъде другаде.

С: Не знам кой ви е разказвал за Назарет, но мисля, че ви е заблудил.
Д: Добре, имай само търпение с мен. Много ли е оживен пазарът?

С: Ако смятате за оживеност няколко кози и тичащи наоколо малки
момчета, и седнали в ъгъла разговарящи жени, тогава е оживен. Може
би. Но аз не мисля така. Макар че сега е пладне и повечето са отишли
вкъщи да дремнат или да се нахранят. Много е топло, за да си навън и да
работиш.

Чудех се дали има някакъв начин хората да не стоят на слънце, когато
продават продуктите си на пазара.

С: Ако са достатъчно заможни, ще имат нещо като сгъваема
палатка. Тя ще бъде донесена и разпъната, така че да покрива главите
им. Но no-бедните нямат.

Д: Дойде ли вече братовчед ти?
С: Не, но скоро ще дойде. Много съм гладен. Имам още малко останала
от пътуването храна. Макар че бих предпочел едно хубаво ядене.

Д: Имаш ли някакви пари?
С: Имам няколко шекела, които ми даде баща ми в кесия. Тя е на
колана ми.

Д: Ти ми беше казал, че в Кумран не използвате пари?
С: Нямаме нужда. Какво ще си купите там? Никой не продава.

Д: Как изглеждат парите?
С: Тази, която имам, е кръгла и от сребро. Продупчена е в горната
част, така че може да бъде вързана в кесията, за да не се загуби.

Не всички монети имаха дупка. Той смяташе, че някой ги е продупчил.
Вероятно първоначално не са били направени така. Надявах се да мога да

установя нещо, когато го попитах дали има някакви изображения върху
тях.

С: Да, на някои има. Но е трудно да кажа какви са били. На едната
монета има летяща птичка, а от другата й страна мисля, че има лице на
мъж. Всъщност не съм съвсем сигурен, много е изтрита. А за повечето не
можеш и да кажеш. Усещаш нещо грапаво по монетата, сякаш е имало
нещо там и е било изтрито.

Д: Знаеш ли откъде баща ти е взел монетите?
С: Няма как да знам. Не съм го питал, не ми е казвал. Каза ми да ги
използвам разумно. И добре да ги пазя, защото убивали хора и за по-малко.

Д: Да, ако някои хора ги видят, ще помислят, че си богат.
С: Няма да ме сбъркат с някой, който е богат.

Д: Е добре, какво е първото ти впечатление от външния свят?
С: Мисля, че бих бил по-щастлив у дома.

Д: Изглеждат ли ти хората различни?
С: Хората са същите. Може би са малко по-ограничени в
съществуването си. Не задават въпроси за всекидневното си оцеляване.

Д: Какво ще кажеш за войниците? Има ли такива наоколо?
С: Защо да има войници? Тук няма гарнизон. Ако имаше гарнизон тук,
щеше да има войници. Няма място за тях. Ние не сме във война с
римляните. Те знаят, че са поробили хората от народа. Те не се
тревожат. Имат гарнизони по други места, защо ще искат да имат и
тук? Тук няма нищо. Те са настанени в по-големите градове и на места,
където би могло да има вълнения. Кой би дошъл тук да създава проблеми?

Д: Виждал ли си някога римски войници?
С: Видяхме няколко вчера по пътя, когато префучаха край нас на коне.

Д: Какво мислиш за тях?
С: Не съм имал възможност да общувам с тях, така че да мога да дам
оценка. Те имат шлемове и блестящи мечове. Облеклата им са кожени,
изглеждат топли.

Той явно ставаше все по-нетърпелив, очаквайки идването на
братовчедите си. Каза, че те имали син на неговата възраст.

Д: Може би ще имаш приятел, докато си там.
С: Може би. Ще видим.
Д: Ще работиш ли, докато си там?
С: Разбира се. За да ядеш, трябва да работиш. Така е прието. Защо
не?

Реших да не чакам повече, така че го придвижих във времето до
момента, когато вече беше в къщата на братовчедите си. Разочарованието
му от Назарет бе изчезнало, когато братовчедите му го завели в къщата си

на хълма на няколко мили от Назарет. Изглежда бе доволен от нея. Не
беше голяма къща.

С: Къщата може би е средно голяма, с няколко стаи, но в нея усещаш
пространство и откритост. Много е приятна. Горе на хълма. Няма други
хора наоколо, та да ти казват да правиш нещата така или иначе. Имаш
чувството, че опознаваш себе си и зависиш от себе си, а не от другите. В
Кумран винаги има някой наоколо.

От мига, в който видял братовчедите си, изведнъж се почувствал като у
дома. Познали се мигновено, сякаш били стари приятели. Семейството се

състояло от Сахад, жена му Трезмант и сина им Сив. Братовчедите му
изкарвали прехраната си от едно лозе, продавайки или разменяйки грозде и

маслини за плодове или други неща. Задържали каквото им било
необходимо и приготвяли достатъчно вино за себе си. Отглеждали няколко

овце за вълна. Имало и един човек, който им помагал за лозето.
Судди спял предимно на покрива, защото вън било много по-хладно и
спокойно. Обичал да заспива, гледайки звездите. Леглото му се състояло от
една подложка от папур и няколко одеала, постлани върху нея. Имало
много храна и опитал някои нови ястия, които не бил ял преди. Не бил

свикнал с някои гозби от зеленчуци и особено тези от зеле.
С: Имат смокини. Имат ориз. По-различно е от това, което познавах.
Не знам дали ми харесва повече от просото или ечемика.

Д: Намериха ли ти някаква работа?
С: Аз просто помагам във всичко, което се върши през деня. В каквото
и да било в къщи или на полето. Справяме се.

Д: В такъв случай Кумран не ти липсва много?
С: Прекарвам добре времето си тук. Уча, но по друг начин, не със
свитъците.
Трябвало да остане там цели два месеца. Изглежда това бил добър избор

за първо пътуване на млад човек извън стените. Назарет бил малко и
спокойно място. Може би щеше да преживее тежък шок, ако бе отишъл на

място като Ерусалим. За човек, раснал в такава затворена среда, това би
било дълбоко разочарование.
Д: Как наричате месеците?

С: Дните са отбелязани на календара. Денят има различни точки в
зависимост от луната, и когато свърши, той се отбелязва. По този начин
знаем кога влизаме от един месец в друг, според фазите на луната.

Календарите били направени на глинени плочки. Имало дванадесет
месеца за дванадесетте племена на Израел и всеки месец се състоял от
двадесет и девет дни, защото такъв бил цикълът на луната. Опитах се да го

накарам да ми каже някои от имената на месеците. Той се смути и се
затрудни. Каза около шест различни думи, които не бяха английски и аз не

можах да ги транскрибирам.
С: Знам, че са дванадесет. Не знам как те ги броят (месеците). Това е
част от всекидневната работа на рвините. Те ни съобщават кога са
празниците.

При изследването се оказа, че Судди отново е прав. Празниците били
оповестявани от Санхедрина и били изпращани бегачи, за да ги съобщят на
рвините. Месецът се основавал на лунните фази, които завършвали цикъла

си приблизително на всеки 29 и половина дена, като с новия месец се
отчитал двадесет и деветия ден. В тези отдавнашни дни месеците нямали

имена, вместо това имали номера: първи месец, втори месец и т.н.
Той разбра думата "седмица", която се определяше от една събота до
друга и се състоеше от седем дни. Попитах го за имената на дните. Не
можа да разбере какво имам предвид. Знаеха кога е събота, защото брояха

дните.
Изненадана бях, когато разбрах, че дори и до днес в еврейския календар

дните нямат имена. Имат номера: Неделя е първият ден, понеделник -
вторият и т.н. Само съботата имала свое име, макар че понякога се

назовавала като седмия ден. Като американски протестанти това беше
нещо, което не можехме да си представим. Така сме свикнали с имената на
дните и месеците. Това бе още един пример за извънредната прецизност на

Кати. Направих още една стъпка, като попитах: "Знаеш ли какво значи
час?"

С: Това е от единия до другия възел на въжения часовник. Има въжени
часовници, които се запалват и щом изгори от единия възел до другия, е
минал един час. (Звучеше толкова странно, че поисках по-добро
обяснение.) То е нещо, което е цяло, и се прави с много дебело въже. (С
движение на ръката тя показа дебелина или диаметър около 8 см.) Има
още свещи, които отбелязват часовете. Когато свещта изгори, значи
един час е изминал.

Д: Има ли въжени часовници в къщите?
С: Някои хора могат да си позволят часовници в къщите си. Понякога
има само един за целия град, така че всички да знаят колко е часа. Някои
градове изобщо нямат. Има хора, които могат да кажат кое време от
деня е по разположението на слънцето.

Това беше първото му пътуване до братовчедите му в Назарет, но през
живота си щеше да се връща тук много пъти. Тези пътувания нямаше да
бъдат с керван, щеше да върви пеш с едно магаре, носещо храна, вода и
палатка. Пътуването продължаваше най-малко три дни и той трябваше да
прекарва две нощи навън. Веднъж го попитах няма ли да е по-лесно да язди
магарето. Отговори: "Вероятно, но тогава трябва да имам две, едното за

багажа, и затова вървя пеш. Уморявам се, но е добре за душата да
продължавам напред."

Назарет станал любимото му място. Идвал тук, когато не учел и не
преподавал. Когато бил при братовчедите си, често отивал по хълмовете да

медитира, да общува. Както каза: "Опитвам се да вляза в досег с
Вселената. Медитирам върху живота си. Вглъбявам се в себе си и

изучавам кой съм аз."
Той обикнал Назарет, там било толкова спокойно. По-късно, когато бил
много стар и болен, за да отива и да се връща, останал завинаги в къщата,
загнездена сред хълмовете над Назарет. И тук, в това спокойно място,

накрая издъхнал.



Глава 11
САРА, СЕСТРАТА НА СУДДИ
Чужденците в Кумран били малко и рядко се срещали.
Д: Какво ще кажеш за хората, скитащи из пустинята? Ще им бъде ли
позволено да влязат при вас и останат за известно време?
С: Не в главната част, освен ако не са проверени от старейшините.
Ще им дадат храна и дрехи и ще бъдат пратени по пътя им.
Това донякъде обясняваше нежеланието му да говори с мен за неща,
смятани за тайни: за него бях чужденка. Макар че толкова време работехме
заедно, все още му бе много трудно да превъзмогне естествено изградения

си навик за защита.
Повечето от хората, които идвали отвън, искали да станат ученици. Те
носели червена лента на главите си. Не било лесно да станеш ученик в
Кумран. Старейшите искали да знаят основанията на кандидата и после той
трябвало да издържи изпит. "Ако не минеш по този път", Судди нямаше
как да знае какъв е изпитът. Повечето от учениците били родени там, както

Судди и сестра му Сара.
Сара не беше в Кумран. Тя живееше във Витезда, която се намираше в
района на Ерусалим. Много се изненадах, че са й позволили да напусне

общността и да живее другаде.
С: Защо не! Това не е затвор! Такова бе желанието й. Но не това бе
пътят, който трябваше да поеме. Предстоеше й друг живот. Срещна
тук един ученик, който... решили, че желаят да бъдат заедно, ожениха се
и напуснаха.

Д: Има ли и други хора, които не прекарват целия си живот в
общността?

С: Има много хора по света. Разбира се, не всеки роден тук иска да
остане завинаги на това място. А някои, които не са родени тук, искат
да останат. Винаги има приливи и отливи. Той беше ученик. Един от
онези, който не бяха от нас, но тук трябваше да учи за нас и нашите
вярвания и да споделя знанията. Той беше от тези, дошли отнякъде.
Вярваше в някои от нашите учения, но не бе от нас. Неговият баща искал
да учи при нас и затова изпратил сина си да придобие знание.

Той бил един от тези, които носели червена лента. Може би е трябвало
да плаща нещо за обучението, но Судди не беше сигурен. Прекарал пет
години, преди да се оженят със Сара и да отидат да живеят във Витезда.

Един ученик можело да свърши курса на обучение за пет години, но
обикновено му трябвало малко повече време. Зависело от ученика, от
желанието му да учи и от способността му да възприема идеите. Попитах с
какво се занимава съпругът на Сара във Витезда. "Не прави нищо. Той е

богат."
Усетих, че тъгува за сестра си и негодува срещу това, че е напуснала и е
отишла толкова далеч. С тона си показа, че не му е приятно да разговаряме

за това.
С: Семейството му е богато, те са членове на Синедриона (фонетично
"Санхадрин"). Това за Израел е същото, каквото е сената за римляните.

Д: Каза, че на вашите хора не са позволени много материални
придобивки. Когато дойде някой ученик отвън, който е богат, разрешава ли

му се да задържи имуществото си?
С: Зависи дали той желае или не желае да приеме това като свой път
в живота. Някои идват и само учат и си отиват. Други желаят да
дойдат и да бъдат приети като членове, тогава те трябва да дадат
притежанието си в общото. Но това е техен избор. Ако някой реши да
стане член, да остане тук, да, притежанието ще бъде разделено между
всички хора, така че всички да получат, каквото им е необходимо. В
противен случай то си остава негово. Ако не желае да остане, не се
изисква да се откаже от това, което има. Той няма да стане член. Всичко
се пази в склад и ако имате нужда от нещо, трябва да го известите.
Като се разбере, че наистина се нуждаете от това, то ще ви бъде
дадено. Потребностите се задоволяват от това, което принадлежи на
всички.

Явно бе откъде идваха парите, които Судди носеше при първото си
пътуване до Назарет.

Д: А връщат ли се някога притежанието или парите на собственика?
С: Не съм чувал никога това да е правено. Много време му трябва, за
да се реши да остане. И трябва много да си помисли затова дали щи бъде
приет, или не за член, както и за собствения му избор. Поради това никога
не съм чувал някой, който е станал член, да пожелае да си отиде.
Решението да остане не се взема лесно и бързо. То идва след много
мислене и молба за напътствие и медитация върху това. Всички решения,
които се вземат, не винаги изискват много време за намирането на най-
доброто, но хората са различни. Ние даваме възможност всеки сам да

реши. Не винаги това изисква много време, но все пак, най-малкото се
прави внимателно изследване на душата, преди да бъде позволено на някой
да остане. То е различно за различните хора. Има такива, които веднага
разбират., че желаят да останат до края на живота си. Сякаш са се
родили при нас. На други им трябва известно време, за да го приемат.

Д: А какво ще кажеш за онези, които никога не стават майстори?
С: Много работа трябва да свършат тези, които не са майстори.
Целесъобразността (произнесено странно) на нещата. Просто за
всекидневните неща, които трябва да се направят. Има много работа да
се върши. Да бъдеш майстор, не е пътят за всички.

Д: Ако мъж и жена, живеещи в общността, са женени и имат деца,
очаква ли се и децата да останат?

С: Те също могат да избират, както сестра ми направи. Това бе нейно
решение, че предпочита да отиде с мъжа, когото обича, да сподели
живота си с него. Това бе нейният избор, и на всички мъже и жени им е
дадено правото на избор - дали желаят да останат, или не. Обикновено
избор не може да се прави преди Бармицвах или Ботмицвах. Понякога
обаче някои знаят много години преди това какво желаят или не желаят
да постигнат. И че така биха намерили нещо друго. Има много пътеки по
същия път. Накрая те се сливат.

Тъй като тогава не знаех нищо за еврейските обичаи, не можах веднага
да доловя значението на този пасаж. По-късно ми казано, че Бармицвах е
обредът за момчетата, влизащи в пълнолетие, защото "Бар" означава "син",

а "Бот" - "дъщеря". Ботмицвах е сравнително скорошен ритуал за
момичетата, учреден главно от Женското движение за свобода. Казано ми
бе от един равин, че този ритуал не трябва да бъде позволен, защото "Как
едно момиче може да влезе във възмъжалост?" Усетих, че макар Ботмицвах
да не е бил спазван доскоро, това не значеше, че свободолюбивите есеи не
са го спазвали по тяхно време в Кумран. Те са вярвали в равноправието на

жените. На жените е било позволено да преподават и да изпълняват
изборни служби. Важно бе, че Судди спомена тук и двата ритуала. Това би

могло да бъде празник и за двата пола, влизащи в пълнолетие.
Чудех се защо Судди никога не се е оженил. Казвал ми бе преди, че
картите за раждане не съответствали за съставяне на двойка, на която да
бъде разрешена женитба. Това ли бе причината? Нямало ли е нито една

карта, която да съответства на неговата?
С: Аз не исках... то не е, че не желаех. Не се ожених, защото това не
беше пътят ми тогава. (въздиша) Жената, с която бих си подхождал, бе
родена като моя сестра.

Д: (Това бе изненада.) Нямаше ли никоя друга, за която би могъл да се
ожениш?

Напрегна се, явно не желаеше да говорим за това.
С: Можех да се оженя, но отново твърдя, че не това бе моят път.
Когато реших какъв трябва да бъде пътят ми, това бе разисквано и
тогава бе решено да стана учител.
Мислех си, че да се определи мястото на Витезда ще бъде лесна работа,

защото името е свързано с Библията. Ние в Съединените щати имаме
градове с това име, най-известният е Витезда, Мериленд. Но когато

работим по предположения и се задълбочим в изследването, разбираме, че
са погрешни. Витезда е спомената само един път в Библията, в Йоан 5:2, и
е описана като езеро близо до Ерусалим. А Судди говореше за него като за
място, като за град. Склонна съм да мисля, че е било град, защото открих,

че "Вит" в началото на името значи "къща на", както Витлеем (Къща на
хляба), Ветани (Къща на смокините) и Витезда се превежда като "Къща на

милосърдието".
Никъде другаде тази представка не се свързва с вода, с изключение на
този пример. Изследванията на Библията показват, че това езеро се е
намирало извън старите стени на Ерусалим, но вътре в сегашните му стени.
Това е една област, известна в различните книги и карти като Везета или
Ветзата и изглежда да е бил нещо като предградие на Ерусалим. Мисля, че
вероятно това е едно и също място, макар че странното Му произношение
често ме затрудняваше в точната транскрипция. Трябва да е било близо до
Ерусалим, защото той каза, че сестра му Сара се е омъжила в семейство, в
което бащата бил член на Синедриона, а този съд се намирал в Ерусалим.
Членовете му участваха в осъждането и разпването на Исус.



Глава 12
ОТИВАНЕ ВЪВ ВИТЕЗДА
По време на един от сеансите се натъкнахме на Судди като стар човек.
Той пътуваше към Витезда, за да види сестра си Сара. Тя вече имаше две
деца, едно момче, Амаре, и едно момиче, Зара. Този път вместо да върви
пеша, той яздеше магарето. Явно бе много остарял, за да може да изминава,
както някога, дълги разстояния. Твърдо бе решил да направи това

пътуване, макар да му струваше много.
С: (Тъжно) Тя има нужда... да ме види. То е, за да ми каже сбогом.
(Той тържествено го повтори...) То е, за да ми каже сбогом, защото
скоро... ще тръгне за там, където всички ние ще отидем.

Бях малко смутена. Дали имаше предвид, че сестра му ще умре? Болна

ли беше? "Не. Тя просто иска да си отиде." Явно говореше за смъртта, а не
за някакво пътуване. Очевидно той бе доловил по психичен път тази

неприятна новина и искаше да види сестра си още веднъж. Изглеждаше
много тъжен, макар и да се бе примирил с това.
Д: Дали се страхува?

С: Не. Защо да се страхува? Желае само да каже сбогом. Естествено,
знаем, че и ние ще я последваме. Смъртта не бива да ни плаши. Това е
глупаво. Тя е само мигане с очи, и след това сякаш нищо не е станало. Вие
сте само вън от видимото тяло. Това е като проектиране на Аза.
(Астрална проекция?) Намирате себе си същия, какъвто сте бил, но някак
неуловимо различен. Но съществува много от приликата. Това не е нищо
друго, освен още една крачка.

Д: Много хора се страхуват, защото се плашат от неизвестността.
С: Нима то е по-неизвестно от онова, което ще ви се случи в
следващите два дни? Така ли ще бъде, ако се вслушате в това, което
казват пророците и мъдрите мъже? Ще знаете какво трябва да се случи
там, щом минете през вратата.

Д: Има ли нещо из вашите писания, което да загатва какво може да
очакваме, когато напуснем телесната си обвивка?

С: Да, има много неща в писанията ни. Те говорят за чувството на
върховен мир, слизащ върху човека. Погледнете ли надолу към себе си, ще
разберете, че сте прекрачили прага. Ще разберете, че вече не сте едно с
физичното, че сте едно същество, което изцяло отново е това, което
наричате душа или дух. Има хора, които се объркват (след като умрат).
Те ще бъдат посрещнати от някой, който вероятно ще им помогне да
разпознаят пътищата, които трябва да извървят. И всички, които са
там, за да помагат, ви желаят доброто. Няма защо да се боите, защото
нищо не може да ви навреди.

Д: Това в Тора ли сте го открили?
С: То е в писанията на мъдрите хора Калу.

Д: В някои наши книги и в свитъците се говори за места, където може
да отидете, когато преминете отвъд лоши и страшни места.

С: Тогава това е нещо, което починалият човек е очаквал да види.
Защото там няма нищо друго, освен това, което вече сте сътворили.
Както го вярвате, така и ще бъде. Защото мислите и вярата са много
силни.

Д: Какво ще кажеш, ако някой умре внезапно по лош начин? Ще бъде
ли смъртта му по-различна?

С: Не, но може да се събуди объркан от това. Там обаче ще има някой,

за да му помогне.
Д: А какво става с дете, което умира?

С: Детето е много близо до това, което е било в началото, т.е.
душата. Защото децата не са загубили напълно спомените от
предишното прераждане. Поради това лесно го приемат. Много повече
от тези, живели дълго време. Децата не искат нищо друго, освен да се
върнат там, където са били, преди да минат отвъд. До голяма степен за
едно дете е по-лесно да разбере. Децата са много по-отворени за това,
което става около тях.

Д: А кога обикновено загубват усещанията си? Имат ли телата им
физически нещо общо с това?

С: Повечето пъти това се случва при настъпване на зрелостта.
Когато загубят усещанията си още в детска възраст, това не е заради
самото дете или заради нещо, свързано с тялото му. Причината е в
другите хора или сили, които ги потискат и угнетяват. Когато се казва
на едно дете, че е направило нещо глупаво, това е едно от най-лошите
неща, които може да му направите. Защото тогава то ще си помисли, че
всичко, което прави е глупаво. Детето приема нещата съвсем буквално.
То трябва да вярва в себе си. Ако ние го притискаме, това ще го затвори
за много неща.

Д: В писанията има ли нещо за зли духове?
С: Няма такова нещо като зли духове. Няма нищо, което да е изцяло
зло. Във всяко нещо винаги има добро. Може да е много малко, но винаги
има някаква частица от доброто. Това, което вие наричате зли духове, са
може би тези, които други наричат демони. Те са пакостливите и обичат
да правят бели, защото изпитват удоволствие от това. Много от тях са
уродливи... как да го кажа, духове, които са се променили поради
преживяванията си. С любов и напътствие те могат отново до тръгнат
по правите пътища. Но със страх и нетърпимост те са загубени
завинаги.

Д: Има истории за зли духове, опитващи се да влязат в телата на
живите.

С: Има случаи, когато това е възможно, но обикновено става, когато
човек е много достъпен за това или когато не иска повече да обитава
тялото си. Тогава се отдръпва и го оставя достъпно за други.

Д: Мислиш ли, че хората правят демоните по-силни, като се страхуват
от тях?

С: Да. Обградете се с добри мисли и енергия. И се стремете само
високо морални личности да бъдат около вас.

Д: Само вашата общност ли е запозната с тези въпроси. А как е с
другите хора, като евреите и римляните?

С: Римляните са слепи. Те няма да познаят истината, ако им се яви
наготово и ги удари по задника. (Засмяхме се и то бе почивка от
сериозното разискване.) Много хора от синагогите са така оплетени в
техните собствени преводи на Закона, че са хванати като в капан. Те не
могат да видят вън от това, за да преживеят радостта от живота и
смъртта.

Д: Тогава не всички вярват, така като вярваш ти. Има ли във вашите
учения вяра в това, което ние наричаме реинкарнация? В прераждането на

душата?
С: Прераждане? Това е познато на всички, защото със сигурност е
вярно. Само невежите и незнаещите могат да се страхуват от мисълта
за реинкарнацията, както я наричате вие.

Д-р Роко Ерико, специалист по арамейски език, казва, че в тази част на
света хората са склонни да преувеличават и разкрасяват своите истории и

изказвания. Но когато твърдението се предхожда от думите "Сигурен,
сигурно, точно или наистина", което дава на слушателя увереност, че
твърдението не съдържа преувеличение и трябва да се отнася към него
сериозно. Особено това важи, ако твърдението е направено от учител. И
съответно значи, че слушателят е заслужил доверието му. Това би могло да

обясни употребата на думата "наистина" от Исус на толкова места в
Библията. Малка, незначителна подробност, тя не може да бъде оценена,

защото средният човек не би могъл да знае, че това е шаблон в речта на
хората от тази част на света, както сега, така и в библейските времена.
Д: Много хора казват, че човек живее веднъж и умира веднъж и това е
всичко.

С: Има такива, които казват, че щом тялото отиде в земята, всичко,
което е било това същество, се загубва и разкапва от червеите. Това не е
вярно. Ако един човек е мъртъв или вече не обитава тялото, което
познаваме, то тогава той трябва подробно да провери онова, което е
сторил. Трябва да реши с кои уроци иска да се занимава и да продължи да
заличава дълговете, които си е навлякъл. После отива на училище (от
другата страна). Понякога някои решават да се върнат обратно твърде
скоро. Това не винаги е добре, защото, ако се върнете много скоро (а
животът ви не е бил добър), то не сте имали време да разберете какво
сте сторили погрешно и да си дадете време, за да се коригирате. Затова
не е хубаво веднага да скочите обратно във физическото съществуване.
Знам това, знаят го и другите.

Д: Възможно ли е да помниш миналите си животи?
С: Да, някои от нас, ние знаем предишните си животи. Помним някои
от тях, които са важни. По-лесно е да не ги помните, защото, ако
помните, много пъти ви обзема чувството за голяма вина. Не е
необходимо. Ако трябва да се помни нещо, вие ще помните. Има хора в
общността ни, които са обучени да помнят. Има и такива, които биха
избрали този път, но той не е за всеки. Старейшините биха могли да ви
кажат кои сте били, ако ги попитате. Има майстори, притежаващи
способността да помнят не само своите уроци, но да помогнат и на други
да запомнят. Но общо взето, онези, които знаят кои са били, помнят.
Обикновено Йехова решава дали да даде способността за запомняне и
тогава пътят се определя.

Бях взела една книга от библиотеката с някои цветни картини от
областта около Кумран. Помислих си, че би било интересно да видя дали

Судди ще разпознае нещо. Попитах го дали има нещо против да ги
погледне и той ми отговори с една дума, която звучеше като "садат".
Накарах Кати да отвори очи и тя разгледа картините със студен поглед.

Една от фотографиите бе на мрачна планина.
С: Това е долината на юг оттук. Има хълмове, надвесени над нея. И
"вади" отива... нататък.

Той прокара пръста си надолу по това, което ми изглаждаше като
долина или пространство между хълмовете. С "вади" се обозначава долина
или дефиле, сухо през цялата година, освен през дъждовния сезон. Думата

определя също втурването на водата, която тече през нея. Той не гледаше
картината, а бе отправил поглед към горния край на другата страница.
Картината показваше от голямо разстояние руините на един град.

С. Защо е толкова далеч? Не е показано нищо. Изглежда като че ли е
от същата област, но не ми е познато. Тук има вади, в която има вода.
Познавам много малко долини, оставащи влажни и когато хълмовете са
така сухи, както тези.

Картината показваше отдалеч нещо, което би могло да е път или поток.
Вероятно бе път, но изглеждаше на Судди като вади. Може би там не е

имало пътища, така ясно очертани както по неговото време. Оставих
книгата далеч и накарах Кати отново да затвори очи. Ако това бе мястото,
където той живееше, изглеждаше много сухо и голо. "Да, сухо е. Има много

малко дъждове."
Каза, че когато отивал от Кумран до Назарет, минавал по следите на
керваните през хълмове по-големи от тези на картината. Струваше ми се,
че би било по-лесно да следва просто долината, вместо да се изкачва по

планините, които изглеждаха много сурови. Но явно, аз не разбирах
културата им. "И ако завали дъжд по хълмовете, няма да може да ме

изкъпе. Не."
Чудех се защо никога не е бил в Ерусалим, който бе много по-голям и
по-близо от Назарет. "Не беше необходимо, а и не желаех. Градовете не
ме интересуват. Те са шумни и пълни с недисциплинирани хора. Защо ми
трябва да виждам такава бъркотия?"
По време на проучванията си намерих много книги, показващи части от
свитъците от Мъртво море. Мислех, че би било интересно да разбера дали
Судди ще може да прочете нещо от тези древни писания. Вероятно ще е
възможно, щом Кати се отъждествяваше така с другата личност. Една част
се състоеше от шест реда, всеки малко по-различен от другия. Изглежда
бяха образци от писмото, използвано по това време. Но тогава не знаех за

трудностите при четенето на тези езици. Това е обяснено в Глава 14.
Наредих й да отвори очи и тя се взря в листа, отново с безжизнен поглед.

Д: Някой от тях изглежда ли ти познат?
С: (След дълга пауза, като ги изучаваше.) Това е писано от две
различни ръце.

Последва още по-дълга пауза. Очите й изучаваха внимателно
страницата от долния край до върха и отдясно наляво.

С: Прилича на иврит. (Посочи един ред.) Не, това е различно. Тези
двата са различни. (Посочи други линии.) И тези двата са еднакви, а този
ред пак е различен. Не съм сигурен, но виждам прилика с този. Изглежда,
като че ли някой просто е писал символи. За мен това няма никакъв
смисъл. Изглежда сякаш някой се е упражнявал, но това не са едни и същи
хора. Стилът им е различен.

Оставих книгата настрани. Все пак разбрах, че явно са го писали
различни хора.

Мой приятел ми бе дал една стара брошура, издадена от Noohra
Foundtion. Състоеше се от две прегънати страници. На първата страница
имаше стих от Библията, написан на арамейски. Преведено бе от Йоан и
разказваше за Исус. Подадох му го, като му казах, че дори не съм сигурна

дали е писано на неговия език. Той го проучи няколко минути, като се
усмихваше през цялото време.

С: Не съм сигурен, че го превеждам много добре. То... говори за Сина на
Човека. (Изглеждаше доволен, че е открил това.) Това е на народен език.
Някои го наричат арамейски. На странен диалект е, но ще направя опит
да го разчета. (След дълга пауза...). Говори се за Месията.

Изведнъж посочи една фигура накрая на текста. Тя се различаваше от