Исус и есеите - Долорес Кенън

Д: И много грешки са направени при преразказване- то. Има много да се
учи, нали?

С: Да престанеш да учиш, е все едно да умреш.
ПАЗИТЕЛИТЕ И ХОРАТА КАЛУ

Судди вече ми бе казвал, че много от тяхното познание им е било
предадено от мистериозните хора Калу. Но аз се чудех дали не би могло да

е и от други източници. Хариет бе много заинтересувана от тези неща. За
Судди определени области бяха под защитата на общността и много
възможно бе да не получим информация, но все пак си струваше да
опитаме.
Говорехме с него като стар мъж.

Хариет: Имал ли си ти или твоята общност някога връзка със същества
от друг свят или от друга планета?

С: Да.
Това бе изненада, защото въпросът беше просто като опипване в

тъмното. Когато същият въпрос бе задаван на детето Судди, той не можа да
разбере как би било възможно да идват от места на светлината.

С: Това са онези Пазители, които следят какво правим. Те са доволни
от нашите усилия да запазим знанието, за да ни донесе мир.

Отговорите му бяха уклончиви. Каза, че се свързват по различни
начини. Понякога това било лично. Пак стана много предпазлив, когато го
попитах дали те някога са идвали в общността им. "Няма да говоря повече

за това! То не е предмет за разискване!"
Всеки път, когато това се случваше, беше безпредметно да задаваме
подобни въпроси. Фактът, че трябваше да се защитава, винаги потискаше
Кати да отговоря на моите въпроси. Понякога отговор би могъл да се
получи при използване на други думи или умело заобикаляйки въпроса. Но

той не би разисквал темата отново. Най-малкото докато беше жив.
Когато субектът бе в духовно състояние, така нареченото "мъртво"
състояние между животите, тогава можех да получа повече информация.
По-голяма част от това ще бъде представено в друга книга. Тук ще
представя само това, което е във връзка с дадения въпрос. Когато Кати
беше в това състояние след смъртта на Судди, реших, че е дошло време да
разбера повече за Пазителите. Той не бе така потаен в това си състояние.
Каза, че се опитвам да намеря отговори за неща, които не са му били
позволени да разисква. Това не било позволено в неговото общество.
К: Има още много неща, които не могат да бъдат узнати сега.

Д: Това никога ли няма да се узнае?
К: Не, само не сега. Много познания са били събрани, но има неща,

които трябва все пак да се пазят.
Д: Да, мога да разбера това. Но мисля, че има неща, които са достатъчно
важни, за да се предадат на другите хора.
К: (категорично) Не сте вие, която да реши кое е важното. Ако е

допустимо, аз ще отговоря.
Бих могла да разбера предпазливостта му, докато беше жив, защото е
имало неща, за които се е бил заклел да ги пази.

К: Има много опасност в знанието, когато е споделено от всички и е в
ръцете на тези от вас, които го изкривяват.

Д: Чувала ли си някога термина "Пазители"?
К: Да, Пазителите са тези отвън, от други светове, които са от
толкова дълго, колкото памет има на тази земя. Те са изучавали
човечеството като цяло и многообещаващо... Те са желаели да успеем.
Искали от нас да намерим верния път. Но може би те са тук, точно
когато не сме го намерили.

Д: Тогава значи ли, че има живот в другите светове?
К: А защо не? Нима сте толкова самонадеяни да казвате, че
притежавате цялата Вселена, че това е единственото място на Бога,
където има живот? Може ли Той да е създал небесата и всичко друго и в
този миг да е решил, че тази незначителна планета ще бъде
единственото място, където ще пожелае да създаде живот? Това може
би е най-върховната самонадеяност.

След като се успокои, аз го помолих да продължи за Пазителите. Той
говореше много предпазливо.

К: Пазителите са с най-висши намерения. Те не искат да навредят
никому. Не казвам, че няма и други със същите намерения. Но те са
различни. Пазителите са нашата собствена защита и както се казва,
спасителния клапан. Ако трябва да се саморазрушим, те биха се опитали
да отклонят това с всички възможни средства. Защото, ако разрушим
тази земя, няма ли това да се отрази върху цялата Вселена? Не можеш
да унищожиш едно тяло и това да не остави отзвук... завинаги.

Д: Някога някой от Пазителите преродил ли се е на някоя планета?
К: Да, те приемат форми, които могат да се смятат за човешки. Те
са го правили много пъти в нашия свят. Но само изключително специален
индивид може да ги долови. Някой, който е много достъпен за
въздействие, за да долови еманациите от тях. Защото образите, които
приемат, са много специални. Съществата, формите, които приемат, са
особени. Те не са точно човешки. Но има и такива, които приемат форми,
смятани от хората за много по-нормални. Да, те трябва имат тела. Те

не са стигнали до точката, когато ще бъдат само същества от енергия.
Има и такива, но те не са от Пазителите.

Д: Тогава те не са се родили с тяло на бебе, както са хората?
К: Имало е духове на Пазители, които са били родени в тела, и тогава
те са човеци, както и вие, може би само е no-възвишена душа.

Д: Ти спомена същества от енергия, те други ли са?
К: Да, те са преодолели необходимостта от физическо тяло.
Срещала бях в моите книги термина "светлинни същества". Той каза, че

може би това е друго название за тях.
К: Някои от тях са души, които винаги стоят до Бога. Някои от тях
са тези, които отново са постигнали съвършенство. Някои са от други
светове. Това е извън възможностите на човешкото разбиране. Те са
толкова напреднали, че гледат на нас както човек гледа на амебата.

Д: Мислиш ли, че ние някога ще постигнем този вид развитие?
К: (въздиша) Не със сегашните ни пътища.

Д: Тези, другите, също ли почитат Йехова?
К: Всички почитат Йехова! Бог е всичко и всички са Бог!

Д: По някакъв специален начин ли ви помагат Пазителите?
К: Ако окажат въздействие на някой човек, той може после да
помогне... дори на цялата страна. Тогава те са сторили добро. Те са
изпълнили целта си. Помагайки на... как да кажа?.... те запазват
равновесието непокътнато, такова, каквото е било.

Д: Имат ли души както ти и аз?
К: Всички души са едни и същи.

Д: Знаеш ли от кои други светове идват?
К: Те идват от няколко формации, но това е знание, което не ми е
позволено да предавам.

Той явно бе също цензуриран и от онази страна. Все пак прие, че те са
от нашата галактика, но не от нашата слънчева система. Те наблюдавали
Земята, откакто човекът е бил заселен там. Попитах го за каквато и да било

форма на живот в нашата слънчева система.
К: Да, има живот, различен от нашия, но може би не в такива
жизнени форми, както вие смятате. Някои са духове. Но съществуват
места, където има наченки на живот.

Опитах се да го доведа някъде около 70 г. сл. Хр., когато вероятно е
можел да наблюдава и да ми каже какво е станало с Кумран. Смята се, че

Кумран е бил разрушен през 68 г. сл. Хр., и си помислих, че мога да
разбера нещо за съдбата му. Но когато го заведох там, той беше в мястото

за почивка, опитвайки се да забрави всичко.

Когато хора са преминавали през Кумран, те често са посещавали
тамошните училищата. Но ако са имали особено труден живот и поради

това не са искали да ходят на училище, те отивали за известно време в
мястото за почивка. Когато били там, всички ставали много сънливи и не

общували. Това място е споменато и в моята книга, "Между смъртта и
живота". Духът просто желаел да си почине и да спи и да не бъде

безпокоен за нищо. Знам за хора, прекарали там по няколко години или по
няколко столетия. Зависи от това колко изнурителен е бил последният им

живот или от това, което искат да забравят. Времето там не важи. Но
когато са в мястото за почивка, безполезно е да им задаваш въпроси.
И така, сега опитах друга тактика, защото бях любопитна да разбера
какво е станало с Кумран. Улових Кати точно преди тя/той да отиде в
мястото за почивка. Понякога, когато душата преминава от едно състояние
в друго, тя има способността, ако поиска, да види бъдещите събития. Може

би тя щеше да може да погледне напред за мен.
Д: Ти имаш способността да видиш много неща, които ще се случат. Ти
си бил така силно свързан с общността и то за толкова дълго време. Чудя се

дали би могла да видиш какво ще се случи с Кумран.
К: Много ще бъдат убити и той ще бъде опустошен от римляните и
претършуван. А той се нуждае от миналото си.

Д: Знаели ли са есеите, че това ще се случи?
К: Да, и така да се каже, това е бил техният избор. Укриването на
знанието е било започнало преди много поколения. Голяма част от него с
било скрито. Знание, което нямало да попадне в ръцете на други, докато
по-късно не бъде изровено от земята. Когато дойде времето за това
знание, тогава то ще бъде разкрито.

Това се случило, когато свитъци били намерени в много от пещерите.
Буквално "изровени", както той каза.

Но какво е станало с другите важни неща, които не са били открити?
Мистериозните предмети в библиотеката: моделът, звездоброячите и
кристалът? Той каза, че е много вероятно моделът да е взет и скрит, но не

беше съвсем сигурен.
Мислех си, че ако го намерят, те не ще знаят за предназначението му.
Ще им изглежда само като пръчки и кълба от бронз. Би било безсмислено
да го разглобят, защото са разбирали, че ако направят това, никой няма да
знае как отново да го приведе в движение. Но може би добре са сторили, че
са го скрили, вместо да попадне в ръцете на римляните. Това било eдно от
нещата, за което се били заклели да пазят, откакто им бил предаден от Калу
преди цяла вечност. Всичките тези решения трябва да са били много рудни,

тъй като са знаели, че вървят към края на една ера, към затварянето на една
врата. Най-доброто решение било да скрият ценните неща с надеждата, че
някъде, някога, някой ще ги намери и ще разбере колко скъпоценни са
били за тях. Трябва да са знаели, когато са поели риска, че природните
стихии и мародерите Ще вземат каквото могат.
Когато попитах за кристала, тялото на Кати внезапно необуздано се
затресе. Не можах да разбера тази физическа реакция, но той каза: "Няма
го! Той бе преместен. Не е вече на това място. Той бе поставен на друг
извор от светлина." Не го попитах тогава какво има предвид, но сега се
чудя дали е било възможно преместването му на друга планета? Попитах
го защо въпросите ми го безпокоят. Замълча, сякаш че слушаше някого.
К: Те казват, че не е сега времето.
Д: Добре, но аз бих искала да отгатна. Мислиш ли, че Пазителите може
да са дошли и да са помогнали за пренасянето на някои неща?
К: Възможно е.
Д: Да, може би затова не са били открити отново. Ако всички тези неща
ги няма, хората никога не ще узнаят колко всъщност е била напреднала
общността.
К: Те ще бъдат тук, когато светът е готов да го чуе.
Д: След разрушението на Кумран, ще остане ли някой от тези хора?
К: Да, те ще отидат другаде. Някои ще оцелеят със знанието. Други

само със спомените, за да брдат отново събудени, когато трябва.
Чудех се дали има предвид този вид спомени, които ние сега
събуждахме в нашия експеримент.

Смених въпросите си, за да видя дали ще мога да разбера нещо за
мистериозните Калу.

К: Това са онези, за които ги мислиш. Те са оттам, което по ваше
време вие наричате "Атлантида". Разликата е в това, че когато хората
говорят за мястото, което се нарича "Атлантида", те не осъзнават, че
там е имало много царства, много страни е имало на този континент.
Калу не са били всичките хора. Те били само част от тях.

Д: Знаеш ли какво е станало с тях?
К: Има все още живи на земята. Те са пазачи на някои от тайните.
Пазят много неща. Тяхното знание ще се възстанови.

Д: Какво е станало с държавите им?
К: Разтърсени били от страшни разрушения, защо- то те не следвали
законите на природата. Но онези, които били мъдри, и знаели, че това ще
се случи, се постарали да запазят знанието, така че искрата на
човечеството да не бъде угасена.

Д: Катастрофата природно явление ли е била?
К: Била е вопъл на природата срещу това, което човечеството й е
сторило.

Д: Докато Судди беше жив, говореше, че е имало голяма експлозия.
К: Това било част от експлозия, нещо от нея. Хората злоупотребили с
равновесието на природата. Когато извличаш много от природата и не го
попълваш отново, получава се диспропорция, ето защо се е случило. Много
били предупредени отрано, че това щяло да се случи и напуснали мястото.
Едни заминали с въздушни кораби, други през моретата с надеждата, че
все някой от тях ще оцелее.

Д: Бил ли е замесен по някакъв начин кристалът с последното
разрушение?

(Някои писатели предполагат това и аз исках да проверя.)
К: Да, един от тях. Те били няколко. Някои от тях имали отношение
към претоварването, злоупотребата и неправилното насочване на
силата. А то било толкова много, че накрая всичко трябвало да се върне
там, откъдето е започнало. Защото за всяко действие има ответна
реакция. Това било, което хората не взели предвид.

Д: Судди ми каза, че имало война и те използвали въздушни кораби.
К: Имало е, то е било част от края. Но война, за каквато е говорил...
не е имало.

Това бе неочакван шок. Накара косите ми да настръхнат. Когато
прослушвах касетата за войната, никак не ми бе лесно. Световните
обстоятелства по описанието на Судди бяха твърде подобни на днешните.
Приличаше толкова много на история, която се повтаря, и това ме накара
да се почувствам твърде зле. Това изложение само засилваше тези ми

усещания.
Д: Защо Судди е мислел, че вече се е било случило?
К: Объркване на информацията.
Д: Той казваше, че информацията стига до тях на частици и парченца.

Но говореше за аерокораби от миналото.
К: Да, имало е въздушни кораби в миналото. Но войната, за която е
говорил, не се е случила. Той е говорил от една страна за въздушните
кораби от миналото, които са съществували, а от друга - за
предсказанието, че войната ще стане. Така става, когато имате частици
от информация. Тези, които мислят, че могат да знаят и да правят
оценка от това, ще сгрешат. Те прилягат на идеите им и следователно
трябва да са верни.

Д: Не зная дали ти е позволено да ни дадеш тази информация, но кажи

ни кога ще стане войната?
К. Войната, за която е говорил, предсказанието, което много не
разбират, е, че тя не трябва да се случва. Това е предсказание, а
предсказанията могат да се променят. Ако достатъчно същества
вложат правилно енергията си, това не трябва да се случва. Нищо не е
сигурно, докато не се осъществи.

Д: Той каза, че Пазителите са тези, които биха се опитали да помогнат.
Те се опитват да помагат, но не могат да свършат работата на
хиляди хора, защото са само една шепа. То трябва да дойде от
желанието на хората да предотвратят тази катастрофа. 7 е трябва да
бъдат осведомени какво би могло да се случи. Трябва да знаят какво би се
случило, ако предсказанието си изпълни. Ако правилно им бъде
представено, те най-малкото ще отгледат семена.

Д. Защо е толкова мъчно да се получи информация от Судди? Ако е
толкова важно, той би трябвало да съдейства.

К: Всяко същество по онова време е било личност. Ето защо навиците,
които са вкоренени у всеки от тях, все още съществуват. Ако някой ви
каже (на вас, каквато сте) да направите нещо, което е срещу всичко, на
което сте била учена, вие не можете да го сторите. Следователно не го
искайте от него. Защото бихте го наранили, ако приемете чувството му
на доверие и злоупотребите с него.



Раздел II
ЖИВОТЪТ НА ИСУС



Глава 17
ПРОРОЧЕСТВАТА

Има много начини, по които бих могла да представя материала от
регресията. Случките от живота на Христос бяха разпръснати през
всичките тези три месеца, докато работехме над това. Бих могла да ги
оставя в контекста и да опиша живота на Судди в хронологичен ред. Но
чувствах, че историята на Исус ще се разводни, загубена сред огромното
богатство на материала. Усещах, че животът на Исус е много важен в
общата картина. Смятам, че трябва да бъде оставен отделно, затова реших

да оформя целия този материал в една част.
Това би могло да бъде и отделна книга, но тогава щеше да липсва
основата, която се постарах да представя. Исках да покажа какъв е бил
животът в изолираната общност и да оставя читателя да опознае личността
и мъдростта на един от есеите. Така че с представянето на живота на Исус

на този фон, ще имаме по-добра представа за средата, в която той е живял
и учил; и да видим някои от вярванията и знанието, на които е бил научен

през най-уязвимите си години. Само по този начин изгубената част от
живота му може да придобие нов смисъл. Само тогава Исус може да бъде

видян в нова светлина и надеждно разбран като най-великото човешко
същество, какъвто е бил.

В предишните глави вече бе показано, че някои от християнските
вярвания и ритуали са дошли точно от есеите, особено ритуалът на
кръщението и предаването на чашата. Когато свитъците от Мъртво море

бяха преведени, тези два ритуала са били споменати като част от
всекидневието на есеите. Много автори са коментирали това след
проучване на преводите. Сходството между тези факти и това, което Кати
си спомняше, ме изненада. Никога не бях подозирала подобно нещо.
Изумена бях и от точността й при изживяването отново на живота на

Судди.
В своята книга Гинсбърг разказва как есеите напредвали през
различните степени на развитие в общността и как тя или той стигали до
най-високото ниво, което може да се получи. "На това ниво човек става
храм на Светия Дух и може да предсказва. Дарът за предсказание бил
смятан над всичко друго, като най-висшия плод на мъдрост и благочестие.
След това напредвал отново до нивото, при което му се давала възможност

да прави чудотворни изцеления и да вдига мъртви."
Мисля, че след този цитат остава малко съмнение откъде Исус е
придобил тези способности. На мен ми звучи като че ли тези познания са
дошли от обучението му при Майстора на мистериите. Судди се е учил
предимно от Тора, Закона, и имаше малка подготовка в другите области.

Но Исус е трябвало да научи всичко от различните майстори.
Свитъците се изучават и до днес, но след като започнаха преводите,
престанаха да публикуват данните от тях. Защо? Какво бяха открили в
древните писания, за което не искаха да знае светът? Дали бяха открили
същите неща, които намерих и аз? Уплашени ли бяха, че християнският
свят ще бъде разтърсен от откритието, че християнството не е било

създадено от мисията на Исус, а е било родено от ученията на тези
всеотдайни мъже и жени, посветили живота си на любовта към цялото
човечество и съхранението на знанието за бъдещите поколения? Не съм

първата, която изважда на показ тази идея. Изненадана бях, че много
писатели са стигнали до същото заключение, след като са проучили
фактите.

Един от първите автори бил Дийн Придо, който през XVII век написал

"Какво съдържат Старият и Новият Завет". Той твърдял, че хората по това
време загатвали за сходството между християнската религия и писанията
на есеите, че Христос и неговите последователи не са били нищо друго, а

една издънка на есеите.
През 1863 г. във второто издание на третия том на "Историята на Исус"
Грец пише, че Исус просто е използвал съществените черти на есеизма и

примитивното християнство, което не е нищо друго освен едно
продължение на есеизма.

Ще цитирам отново от книгата на Гинзбърг от 1864 г. "Тези, които сами
се назовавали истински християни, усърдно се стараели да премахнат всяка

поява на сходство между есеизма и християнството, за да не би да бъде
казано, че от едното е произлязло другото."

Тази идея се появявала отново и отново сред писателите в творбите им
за свитъците от Мъртво море, така че връзката е много ясна и много

реална. Един автор твърди, че повечето теолози знаят това и само миряните
са в неведение.

В изданието на Нейшънъл Географик от декември 1958 г. се появила
една сериозна статия за откриването и превеждането на свитъците от
Мъртво море. Цитирам: "Съществуват някои поразителни аналогии между
вярванията и обичаите на есеите и тези на ранните християни... Учени от

различни религии разпознават тези аналогии. Те са факти."
Все пак всичко, което е известно за тази забележителна група, е било
получено от древните писатели и от разкопките на Кумран. Надявам се, че
това, което аз открих, ще отвори друга врата и ще позволи за първи път да
се хвърли поглед на начина им на живот и на техните вярвания. Един
поглед, който не може да бъде осъществен от проучванията на останките и
предметите, намерени в безмълвните руини. Надявам се учените да ползват
книгата ми като ценно средство, за да разберат тези мистериозни хора и
връзката на Исус с тях. Може би най-накрая цялата историята ще бъде
разкрита и внезапно Исус ще се появи още по-изумителен и божествен
отпреди. И ще можем да го оценим като живо, дишащо човешко същество

така, както е бил видян с очите на неговите любими учители.
Д: Ти каза, че си прекарал известно време в разгадаване на

пророчествата. Можеш ли да ми обясниш какво имаш предвид?
С: В Тора са дадени много пророчества. Повече от половината са за
неговото раждане. Те казват, че Месията ще дойде. Ние трябва да знаем
времето и да покажем, че можем да го познаем. То е за нас, да пазим
това знание, така че в бъдеще да бъде споделено с други, които са
придобили разбирането. Ние изучаваме как това... казано е от кой дом ще

дойде той. Ще бъде от моя дом. От Дома на Давид. И той ще бъде роден
в града на Давид, който е Витлеем. Казано е, че той ще бъде изгонен от
другите, защото идва от Назарет. А нищо добро не идва от Назарет.

Д: Защо? Какво е лошото на Назарет?
С: По едно време в него е имало само убийци. И е казано, че нищо добро
не идва оттам.

Д: Тогава защо мислиш, че той ще дойде оттам?
С: Защото пророчеството казва.

Д: Казва ли твоето пророчество кога ще се случи?
С: Казва, че времето е скоро, много скоро.

Д: Ще бъде ли роден, или просто ще се появи?
С: Той ще бъде роден от жена.

Д: Знае ли се нещо за родителите?
С: Казано е, че те ще я познаят, когато я видят.

Д: А бащата?
С: Само това, че ще бъде от племето на Давид.

Д: Има ли още нещо, което можеш да споделиш с нас?
С: Казано е, че първо ще дойде Илия, за да проправи пътя.

Д: Какво искаш да кажеш?
С: Той ще бъде прероден. Той ще проправи пътя. За да узнаят тези,
които са чували, че Месията ще дойде.

Д: Знаеш ли като какъв ще се прероди?
С: Не зная.

Д: А Месията? И той ли ще се прероди от някой друг?
С: Той е Мойсей или Адам, то е същото.
Д: Можеш ли да ми кажеш колко време общността на есеите е била тук?

Колко време се е формирала тя?
С: Казано е, че първите не са били дори евреи, а са били известни като
хората от Ур. То е било далеч в миналото. Те са донесли знание за някои
от пророчествата и кръста като символ.

Д: Това ли е един от символите, които използват есеите?
С: Да.
Д: Какъв кръст е той? Виждала съм много видове и всички са оформени

различно.
С: Има две къси рамене, примка за главата и върви надолу.

Д: На някои от кръстовете всичките рамене са с еднаква дължина.
С: Този не е. (Той приличаше по-скоро на "анкх", египетският символ на
живота.)

Д: Какво символизира?

С: Той е символът на спасението.
Д: Можеш ли да ми обясниш това?

С: Казано е, че това ще бъде разбрано, когато пророчеството се
изпълни.

Д: Спасение за мен значи спасяване от нещо. Какво или кой трябва да
бъде спасен?

С: То някак си е свързано със съдбата на Месията. Не съм сигурен за
всичко това.



Глава 18
ВИТЛЕЕМСКА ТА ЗВЕЗДА
Имало е много разисквания и спорове относно Звездата на Витлеем.
Много хора смятат, че никога не е съществувала, че е била само мит или
легенда. Други мислят, че това би могло да бъде едно изключително рядко
съприкосновение на звезди или планети. Такова съприкосновение се
появява, когато две или повече планети кръстосат пътя си в небето и от
нашата позиция на Земята изглеждат, че сякаш са се слели в една голяма
звезда. Това се е случвало много пъти във времето, но рядко с размерите,
описани в Библията. Според Вернер Келер в книгата му "Библията като
история", много специалисти определят, че това явление е било през 7-та
година пр. Хр., когато съприкосновението между Сатурн и Юпитер е било
наблюдавано в съзвездието Риби. Китайски писания също говорят за
новооткрита звезда (внезапен изблик на светлина от далечно избухнала
звезда; нужни са милиони години, за да стигне до нас), която била видяна

през 6-та година пр. Хр.
Има също стари писания за светли комети, появили се около това
време по Средиземноморието: например за Халеевата комета, посетила
ни през 12 г. пр. Хр. Имало много и много обяснения, дори и такива, че
звездата всъщност е чужд извънземен кораб. Добре известно е, че Исус не
е роден през 1-та г. сл. Хр. със започването на нашия християнски
календар, защото има много неточности в ранната система на датиране.
Единственото сигурно нещо от тези противоречиви данни е, че никой не е
сигурен какво всъщност е била Звездата на Витлеем или кога се е появила.
Не бях мислила в тази насока и това беше последното нещо, което бях
очаквала да се появи, докато работех с Кати. Този епизод се случи през
първия ни сеанс, точно когато бяхме срещнали Судди и аз се опитвах да
разбера повече за това, кой е бил той. Чувствах се извънредно горда, че ни
е разрешено да участваме в такова велико събитие. Помолих го просто да
се придвижи напред към някой важен ден от живота си. Това е рутинна

команда, за да се задържи субектът от загъване в скучните земни неща,
които съставят живота на всеки. Придвижването им към някой важен ден е
начин да придвижваме историята на живота им напред. Това, което е важно

за един човек, не е непременно важно и за друг и това увеличава
достоверността на данните. Бе последното нещо, което очаквах, когато го
помолих да се придвижи към някой ден, който смята за важен, и го попитах

какво е правил.
Каза, че бил с баща си и гледали звездите. Това не е нещо
необикновено, но долових нещо странно в гласа. Някакво скрито вълнение,
някакво чувство на учудване и благоговение, което ме накара да помисля,

че това не е била обикновена нощ.
Той пое дълбоко няколко въздух и каза: "Това е началото на всичко.
Щастлив съм, че можах да го видя с очите си. Това е всичко, което бих
могъл да искам. Да узная, че пророчеството се е сбъднало." Кати (като
Судди) плясна с ръце пред себе си и тялото й сякаш се оживи от възбуда.
Судди продължи: "То е събирането на четирите в тази нощ."

Виж. Глава 3. Неговият баща му беше казал, че ще има знак на небето,
когато Месията ще дойде."Казано е, че от четирите краища звездите ще
се издигнат заедно и когато се срещнат, това ще е времето на неговото

раждане."
И много други есеи били заедно със Судди и гледали в очакване от
"място на хълма", което вероятно е било над Кумран. Той едва сдържал
вълнението си: "Никога и в най-необузданите ми надежди!" В гласа му
имаше такова страхопочитание, той почти шепнеше. Помолих го да опише

какво вижда.
С: То е като че ли небесата са се разтворили и цялата светлина
просто сияе над нас. Като слънцето през деня! Толкова е блестящо! Те
са... те идват едновременно. Не са се срещнали, така че е по-голямо,
отколкото щеше да бъде.
Той оформи един голям кръг като пръстите му се допряха, за да покаже
как звездите са се появявали и се движели, за да се слеят. Явна бе видял

нещо необикновено. Вълнението му беше така искрено, че тръпки ми
побиха. Това беше само един от многото пъти, когато пожелах да видя

това, което Кати виждаше, но трябваше да се приготвим за второто
описание на очевидеца Судди. Изглеждало като че ли четири звезди се

движели заедно към една точка.
С: И казано е, че когато станат като една, в този миг той ще поеме
първия си дъх.

Д: Знаеш ли къде е ще се роди?

С: Във Витлеем. Такова е пророчеството.
Д: Какви са реакциите на другите хора?

С. Те всички са радостни. То е... сякаш всеки е близо до останалите.Те
са преизпълнени с радост и... с енергията, която се движи около нас.
Сякаш целият свят е затаил дъх в очакване.

Гласът му трепереше от вълнение. Не се съмнявах, че той
свидетелстваше за нещо изключително извънредно и необичайно.
Д: Какво мислиш да правиш? Ще се опиташ ли да намериш Месията?
Предполагах, че по това време всеки, който е знаел какво значи този
звезден феномен, е щял да пожелае да тръгне и да го види. Да получиш
тази история, бе истински пробив. Тогава не знаех, че по-късно ще има

много време, за да уча за Месията.
С: Ние няма да отидем. Ще дойдат те.

Д: Казва ли се в пророчеството кой ще го намери?
С: Казано е, че той ще бъде намерен от други и те щели да си отидат.

Д: Значи ти няма да отидеш във Витлеем и да видиш дали можеш да го
намериш?

С: Не, защото ще бъдат тъмни години, които предстоят скоро.
Тогава той ще дойде при нас. Ние ще бъдем готови за него.

Д: Такова ли е било пророчеството, че той ще дойде при вашите хора?
С: Да, това се знае.

Д: Ще се учи ли той от вашите хора?
С: Не толкова ще научи от нас, колкото ще бъде пробуден за това,
което е вътре в него.

Д: А вие имате ли способността да помогнете да се пробуди?
С: Ние можем, защото опитваме.

Това беше първо указание, че Судди би могъл да ни даде сведения от
първа ръка за Исус. Напълно разбирах важността на това и възнамерявах да

го следвам, където и да води. Кати дишаше тежко, когато Судди гледаше
как звездите се приближават. Попитах го знае ли през кое време от
годината се е случило.

С: То е при започването на годината. Новата година...току-що е
минала.

Интересно е да предположим, че може би това се отнася за Рош Хашана
(или "Рош Шофар", както го наричат), началото на годината, еврейската
Нова Година, която сега започва през есента. Специалистите твърдят, че
имало три съприкосновения на Сатурн и Юпитер през 7-та година пр. Хр. и
взимайки предвид много други данни, смятат, че Звездата би могла да бъде

от съприкосновението, което се случило на 3 октомври и което е било

скоро след началото на тяхната Нова Година. Разбира се, задавайки тези
въпроси нямах и представа, че има някаква разлика между тяхната година

и нашата и попитах дали е било през сезона, който ние наричаме пролет.
Той отговори: "Да, сезонът на растежа е предстоящ."
Д: Коя година на Ирод е тази сега?

С: Мисля, че тази е двадесет и седмата, не знам...
Стори ми се, че сякаш искаше да спрем да разговаряме, да си отиде, да

го оставим сам. Той бе така объркан от всичко, което бе видял, че явно се
смущаваше от моите въпроси. Показа, че е нетърпелив, "Не го ли

виждате? То е толкова...красиво!" Тези думи бяха изпълнени с вълнение.
Изглежда му се струваше странно, че ние не можем да го видим.
Д: Ще направите ли нещо, когато всички звезди се срещнат?

С: Ще ги гледаме... и ще изкажем почитта си към Него, защото той е
нашият цар.

Това би могло отнеме много време, защото явно звездите се движеха
бавно, затова реших да форсирам нещата, като го придвижа напред до
момента, когато всички звезди са се срещнали и след това да го попитам

какво прави.
С: Ние възхваляваме Йехова затова, че ни разреши да бъдем тук. И
знаем, че това е най-голямата Ya (?) почит, защото живеем във времето,
когато всички пророчества се сбъдват. Показвахме му, че се стремим да
правим най-доброто, което можем, за да бъдем готови. Защото голяма
почит е, че това ни бе дарено. И, макар да знаем, че сме недостойни,
надяваме се да се издигнем и заслужим почитта.

Той бе стиснал ръце и сякаш изричаше молитва. Помолих го за друго
описание на звездите, когато и четирите се бяха слели.

С: Има лъч...той е като опашка. Той слиза надолу с цялата светлина.
Той е като фокус, спускащ се право от звездата. И е казано, че в тази
светлина ще бъде роден той.

Судди каза, че те може би са на осемдесет километра от Витлеем, така
че не могли да видят точното Място, където лъчът е допрял земята.
Д: По-светло ли е сега, когато всички звезди са заедно?

С: Сякаш цялата светлина е фокусирана на едно място. Не е
разхвърляна наоколо, а е насочена в определена точка. То е като блясъка
на една много голяма, пълна луна.

Подготвях се да му задавам и други въпроси, когато забелязах, че
устните на Кати се движат леко като при молитва. Можех едва ли не да
видя Судди, как прочувствено се моли, коленичил с протегнати ръце към

звездата.

Д: Можеш да го кажеш и високо. Ние искаме да споделим този миг с
теб.

С: Не! (Категорично) Бих ли разкрил душата си на друг? Аз разкривам
душата си на Йехова.

Замълчах за кратко от уважение и го оставих да продължи, докато
усетих, че той сякаш е свършил. Не го накарах да мине към друга сцена.
Това трябва да е бил много драматичен момент, затова исках да го оставя

да се наслади на всеки миг от него.
Д: Илия също ли дойде отново?

С: И той беше роден. Това бе няколко месеца по-рано. Познаваме баща
му, защото е от нас.

Значи и това пророчество се е сбъднало. В Новия Завет се споменава
често това пророчество, което потвърждава, че хората по това време са
приели факта, че Йоан Кръстител е прероден от Илия. Исус е казал на Йоан
пред множеството: "Защото този е, за когото е писано: "ето, Аз пращам
пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе"... И ако

искате да приемете, той е Илия, който има да дойде. (Матей 11:10,14)
Ангелът е съобщил на Захарий, че трябва да има син, наречен Йоан: "И

ще върви пред него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на
бащите към чедата, и непокорните към разума на праведните, та да
приготви Господ народ съвършен." (Лука 1:17)

Д: Трябва да е бил много вълнуващ момент. Искрено ти благодаря, че го
сподели с нас. Това е шанс, който се случва веднъж в живота на човека, да

види нещо толкова красиво.
С: То е нещо повече, то е веднъж във вечността.

Д: Така е. И нещо, в което никога нямаше да участваме, ако ти не беше
го споделил с нас.

Това бе такова невероятно преживяване. Бях сигурна, че Кати ще
възобнови спомените си. Когато я доведох напред до сегашното време и я
събудих, беше жалко, че тя нямаше спомен за това, което Судди бе видял.
Изкушавах се да й кажа, че тя бе пренесла този спомен през времето. Но
още от началото на нашата работа заедно бяхме решили, че е по-добре да
оставяме тези преживявания в миналото, към което принадлежат. Може ли
някой да си представи какво объркване ще настъпи в будния му нормален
живот, ако носи със себе си осъзнати спомени от толкова много различни

животи? Мисля, че така би било извънредно трудно да се живее в
настоящето. Имаше моменти, когато Кати казваше, че по-късно си
спомняла мимолетни неща от сцени. Но това е подобно на избледняващите
откъслеци от сънища, което всички сме преживяли при събуждането.

Глава 19
ВЛЪХВИТЕ И ДЕТЕТО
Преминала бях напред в живота на Судди до времето, когато той беше
на посещение при братовчедите си в Назарет. Седеше на площада и
гледаше как децата си играят около чешмата. Исках да го питам още за
явяването на Витлеемската звезда, с надежда да разбера по-добре. Надявах
се да получа и повече информация за раждането на Исус.
Д: Когато разговаряхме преди, ти ми каза, че знаеш всички пророчества
за идването на Месията и че го чакаш. Защо Месията е толкова важен?
С: Той е важен, защото той е този, който ще донесе светлина на
света. Той ще дойде и ще донесе надежда на тези, които я нямат. Той ще
покаже на нас и на другите как бихме могли да спечелим душите си.

Д: Тогава той ще е много значителна личност.
С: Той вече е много значителна личност, макар че още е дете.

Д: Виждал ли си го?
С: Веднъж, когато родителите му дойдоха при нас да поискат помощ.
Защото знаеха за плана на Ирод и трябваше да бягат. Те бяха под нашия
покрив много дни, докато нещата се развиха така, че да могат да пътуват

безопасно.
Д: Знаеш ли какъв е бил планът на Ирод?
С: Да убие всички деца, родени в разстояние на две години. Защото
казано било, че Месията се е родил. И Ирод смятал, че по този начин ще
го вплете в мрежата си и ще се спаси от безпокойствата си.
Д: Как е разбрал Ирод, че Месията е бил роден?
С: Когато влъхвите дошли, те спрели в двореца му. Те погрешно
смятали, че ако се е родил цар, то той ще е в двореца на царя. Говорили с
Ирод и от тях той разбрал, че Месията е роден и ще бъде наречен Цар на
евреите. И това Ирод не можел да понесе. Затова, когато влъхвите си
отишли, той наредил да се изпълни тази заповед. Защото, ако се е родил
Цар на евреите, и стане известен като такъв, Ирод ще престане да бъде
цар.
Д: Представям си, че ако влъхвите са знаели това, те не биха отишли в

двореца.
С: (въздиша) Такава им е била съдбата. Нима не е било писано, че това
ще се случи? Било е предвидено преди много, много години и затова всеки е
знаел, така че всички да се подготвим. Ho me следвали съдбата си, както
всички трябва да следваме своята.

Д: Някои хора са казвали, че когато влъхвите дошли при Ирод, то било

много време след като Месията бил роден.
С: Не, защото, когато влъхвите дошли при Месията, той бил все още
на мястото, където бил роден. Не бил го напуснал.

Д: Знаеш ли колко са били дошлите влъхви?
С: Те са били трима. Били мъже на Ур.

Д: Това не е ли град във Вавилония?
С: Вархавия (фонетично). Това е другото име на мястото, което вие
наричате Вавилон. Ур се отнася повече за народа, отколкото за някоя
страна или някое място. Те са от Ур. Това е техният произход.
Д: Разбирам, а бях чувала толкова различни истории. Ако си бил там, би

трябвало да знаеш истината.
С: Не съм бил там, когато са говорили с Ирод. Но съм чувал за това и
знам, че е истина.

Д: Как са разбрали влъхвите, че е дошло времето да дойдат?
С: То било предречено в небесата. То било сливането на планетите и
на звездите и те го използвали, за да ги води. Видели звездата и разбрали
за какво е тя.

Д: Веднъж, когато говорихме, ти каза, че си видял звездата в нощта,
когато Месията се е родил.

С: (Развълнувано) Да.
Д: Мислиш ли, че влъхвите са видели същата звезда?

С: Всички видяха една и съща звезда!
Опитах се да разбера, ако това бе възможно, кои небесни тела са били

включени в формирането на Витлеемската звезда. Мислех, че е възможно
той да знае имената на различните небесни тела.

С: Има различни имена за тях и различните- (потърси правилната
дума) съзвездия имат имена. Нещо повече, те са наименовани така, не
точно отделните звезди да имат имена. Казано

е, че всяка от звездите, които са се слели, има име, но аз не ги зная. Не
за това съм учил.

Д: А били ли са това звезди, които обикновено са на небето?
С: Да. Само че те са се слели. Пътищата им в небето се кръстосали.

Д: Някои хора говорят, че това би могло да бъде една странна звезда,
невиждана никога по небесата (насочвайки се към вероятната новооткрита

звезда.)
С: Не, не е била някоя, създадена в този миг. Много хора се опитват да
го обяснят по различен начин. Те се опитват да кажат, че това е било
предупреждение на боговете, че Рим ще загине, че това е било комета.
Казано е, че съществуват точки от светлина, където небесата са

отворени, и тя блести през тях. Има много обяснения за това. Но сам Бог
показа, че това е неговият син, и даде знак, за да узнаем.

Има много хора, които твърдят, че това е невъзможно, но всички
неща са невъзможни без вяра. А когато някой вярва, то всичко е
възможно. Не бих могъл да се съмнявам, защото го видях със собствените
си очи. Това, което знам, е, че когато те се сляха, светлината бе така
голяма, че прогони сенките. И бе толкова силна, че не можеше да я
погледаш дори за миг. Това бе нещо, което никога преди, според
запазените спомени, не се е случвало. Кой съм аз, че да преценявам
пътищата Господни? Влъхвите - казано е, че вероятно са били четирима.
Казано е, че всеки от тях е следвал една от звездите, и така се срещнали
на това място.

Д: Значи ти твърдиш, че те не са се срещнали, докато не стигнали в
района на Витлеем?

С: Вероятно е станало близо до Витлеем. Едва ли не в мига, в който
звездите са се слели, влъхвите се срещнали. Всичките идвали от различни
посоки. И е казано, че един от тях не могъл да го стори, защото имало по
един за всяка звезда.

Д: Дали са узнали какво се е случило с четвъртия?
С: Ако са го узнали, то не ми е известно.

Д: Знаели ли са, че идват от четири различни страни?
С: Да, би могло да се каже, че са идвали от много далечни земи, от
четири различни по произход места.

Д: Знаеш ли от кои страни?
С: Не, не е казано.

Д: Хора са казвали, че ако влъхвите са видели звездата от далечните си
страни, би било трудно да видят същата звезда и когато са стигнали
Витлеем. Тя би трябвало да е изчезнала.
Това беше един от аргументите им. Ако звездата е била само една

блестяща светлина, то тя не би могла да се види поради контура на земята.
С: Това е вярно. Приказките стават все по-дълги с всяко разказване.

Но те са следвали звездите, които се сливали, защото знаели какво ще се
случи. И те от стотици и стотици години чакали точно това събитие.
Тогава, когато звездата станела една, тя можело да бъде видяна...
отвсякъде.

Д: И влъхвите трябва да са знаели пророчеството или най-малкото са
умеели да четат по звездите.

С: Казано е, не мъжете от Ур са били онези, които са дали много от
пророчествата ни. Те са ни дали и Авраам.

Началната обединена звезда била необикновено блестяща през нощта и
можела да бъде видяна на небето почти месец след това, но светлината й не

се виждала през деня.
С: Беше ясно очертана само за една нощ. То бе... как да го обясня?
Светлината не беше съвсем същата. Като че ли след първоначалното
сливане те отново се разделят и тръгват по своите пътища, така че
звездата ставаше все по-малко и по-малко блестяща. Да, може би след
месец светлината напълно изчезна.

Хората често са се чудили защо Ирод е дал заповед за избиване на
мъжките деца до двегодишна възраст. Някои казват, че през това време
влъхвите са предприели дългото пътуване от техните страните до Витлеем.
Но според версията на Судди това не би могло да бъде вярно. Той каза, че

влъхвите намерили бебето все още на мястото, където било родено.
Знам, че Библията е отворена за много интерпретации, но си мисля, че
Ирод е изчакал влъхвите да се върнат с информация къде се намира детето.
След това вероятно е изпратил войници, за да го намерят. За всичко това е
трябвало време. Когато разбрал, че влъхвите са напуснали страната, той
гневно обявил, че всички деца до двегодишна възраст ще бъдат избити,

така че Детето да не може да "избегне неговия капан".
Д: Кого наричате Месия?

С: (Той се поколеба.) Ние не го назоваваме.
Д: И той няма още име?

С: Той има име, но да го назовем, е все едно да назовем смъртта му.
Той трябва да бъде пазен.

Това бе неочаквано. Явно, ако хората знаели името му, то можело да
стигне до Ирод или до войниците му и те щели да знаят кого да търсят.

Изглежда Ирод е бил сигурен, че е Исус е бил убит при избиването на
децата и нямало защо повече да се тревожи. Есеите обаче смятали, че той

трябвало да остане анонимен, докато дойде времето за разкриване на
неговата самоличност. Предпазливостта им би могла да ми създаде

проблеми за събирането на информация. Попитах го чувал ли е някакви
истории за раждането му, надявайки се да получа нещо подобно на
библейската версия.

С: Знаем историята за неговото раждане. Той се роди във Витлеем,
това е всичко, което трябва да се знае. Така пророчеството се сбъдна.
По- късно той ще изпълни и друго пророчество, при което ще стане
известно откъде е дошъл. И тогава ще се породят съмнения. Но да
разказвам повече би било глупаво.

Той явно имаше предвид пророчеството, за което бе споменал и преди,

че нищо добро не идва от Назарет. Продължавайки да настоявам за още
информация, си мислех, че Судди може би е чувал за Непорочното зачатие.

Това не би изложило на опасност Месията, ако ми каже за каквото и да
било необикновено явление при раждането му.

С: Роден е бил в пещера, ако това се смята за необикновено.
Това звучеше странно, но има много указания в "Загубените книги на
Библията", че родното място на Исус е в пещера. Древната църква

Рождество Христово във Виглеем е построена върху свещената пещера,
която се смятала за предполагаемото място на раждането му. По това време

пещерите са били използвани и за обори.
С: Има много истории за раждането му. Ще има и още много през
годините, които идват. Но това ще стане известно в по-късно време. За
да се знае къде точно е бил роден, би трябвало да се назоват родителите
му. Хората могат да бъдат проследени. Ако знаете достатъчно за тях,
бихте могли да ги проследите и да ги откриете.

В това, разбира се, имаше смисъл. Аз все още се стараех да получа
някакви сведения, когато осъзнах, че ако те са били дошли да се скрият при

есеите, то може би те вече не са в страната. Изглежда най-сигурно е било
да напуснат страната, където се бе родил Исус. Но той само повтори

забележката ми: "Това би било най-сигурното нещо." Стана ми ясно, че не
бих могла да го накарам да разкрие имената. Може би най-доброто би било

да го накарам да ми опише родителите.
С: Майка му бе само едно дете. Може би е била на шестнадесет, не
повече. С такава красота и благородство, на което човек би могъл само
да се възхищава. Бащата беше по-стар, изключително благочестив човек.
Той много обичаше жена си; можете да го доловите само с един поглед.
Те са били заедно много пъти по време на другите си животи.

Д: Имаше ли нещо необикновено в детето?
С: (В гласа му се усещаше такова обожаване.) Неговите красиви очи.
И това, че беше най-спокойното дете. Само да ви погледне и усещате, че
сякаш знае всички тайни на Вселената и ги възхвалява.

Д: Значи е бил различен от обикновените деца?
С: Какво зная аз за обикновените деца? (Естествен отговор, Судди бе
ерген.) Те всички плачат и сучат и трябва да им се сменят пелените. Как
да ви кажа? То бе сякаш той гледаше всичко... за да се научи от него, за
да добие опит изведнъж.

Предполагах, че ако Судди го бе видял, то това е щяло да бъде такова
емоционално преживяване, че той би запомнил всяка подробност.
Д: Ти каза, че имал прекрасни очи. Какъв бе цветът им?

С: Те никога не бяха едни и същи. Веднъж бяха сиви, следващия път
сини, може би зелени. Никога не можете да сте сигурни.

Д: А какъв цвят имаше косата му, ако е имал коса?
С: Косата му беше с лек оттенък на червено, някакво жълтеникаво-
червено.

Това бе странен отговор, който не съвпадаше с обикновената картина,
която хората имаха за детето Христос. Те винаги са смятали, че той е бил с
тъмна или най-малко с кестенява коса. Все пак това описание съвпадаше с

описанието на Тейлър Калдиел в книгата на Джес Стийрн "В търсене на
душата" и с описаното от Едгар Кейс за Исус.

Когато Месията е дошъл при есеите за защита, той бил само едно малко
бебе, но Судди знаеше, че съдбата му е предопределила да го види отново.

Това бе добро указание, че бихме могли да научим още от тази история.
Смених тактиката и реших да го попитам за Йоан Кръстител. Може би
нямаше да бъде така предпазлив за него и щях да получа сведенията по
заобиколен начин.
Д: Ти ми каза за пророчеството на Илия, който се върнал и бил

прероден няколко месеца преди Месията. Каза ми, че баща му ви е познат,
защото е бил един от вас. (Судди кимаше с глава.) Чувала съм, че бащата
му е бил свещенослужител, но не зная на коя религия.
С: Винаги е имало римска религия, но е казано, че римляните вярват в

това, което е удобно. Той беше свещеник на Бога. Няма друга религия
освен тази. Той не беше равин. Служеше в храма.

Аз наистина не знаех, че има някаква разлика между храма и
синагогата. В Библията те и двете се споменават, но не са ни учили, че това

са различни места с различно предназначение. Винаги съм си мислила, че
се отнася за едно и също място. Това бе показано в Глава 5, когато Судди

обясни разликата.
Д: Можеш ли да ми кажеш какво е станало с това дете?
С: Детето и неговата майка са с нас. Той е в опасност, защото спада
към групата деца, които Ирод иска да убие. Бащата бил убит. За
нещастие тази заповед била издадена веднага след едно преброяване на
населението, затова те знаели за бебето, което се било родило. И когато
дошли до къщата му и попитали "Къде е детето ти?", той им казал "Не
знам". И те не му повярвали.

Д: А бебето било ли е там?
С: Не. Майката е много нещастна, защото чувства, че е трябвало да
бъде по-настоятелна към съпруга си, за да бъде сигурна, че и той ще
дойде. Но той й проговорил и казал, не, той е един стар човек и ще умре в

служба на Бога. Това било неговото желание.
Д: Знаел ли е той къде е отишла тя?

С: Знаел при кого, но не знаел къде.
Д: Във всеки случай той не би го казал.

С: Не, той трябваше да умре и наистина умря.
Приемах, че потвържденията и отрицанията на Кати бяха в унисон с

Библията допреди този извънредно сложен запис, който имахме за живота
на Христос. Но бях изненадана от наличието на много пролуки и

полуистории в библейските описания. Подобен е случаят за Захарий. Той е
споменат в Библията като бащата на Йоан, но няма нищо за съдбата му.
Открих, че историята за неговото убийство е вярно предадена в "The

Aquarian Gospel of Jesus Christ" и в една от апокрифните загубени книги на
Библията, наречена "Протевангелион" и вероятно написана от Йоан
Евангелист.

Когато прочетох тези истории, че Елисавета взела детето и избягала към
хълмовете, сякаш ярка светлина засия в ума ми. "Разбира се, че е отишла

към хълмовете" - помислих аз. "Що за жена ще бъде тази, която скита с
бебе в ръце из пустинята? Тя през цялото време е знаела къде отива.

Отивала е към есейската общност на хълмовете, където знаела, че ще се
спаси." Удивително бе, че в тази историята, която дойде чрез Кати по

време на дълбок транс, имаше толкова много смисъл и връзваше толкова
много несвързани краища, оставени свободно да висят в Библията.
Дотук Судди не бе споменал никакви имена, освен че това бебе се е

преродило от Илия. Попитах го дали знае името на бащата. Казах му, че
бих искала да го науча, защото мисля, че е много смел мъж.

С: Сега не е време да бъде узнато. Нима и това дете не е в опасност?
Да се назове бащата, значи да се назове синът.

Някаква отсенка на страх и потайност се прокрадваше винаги, когато се
докоснех до забранените теми. Имаше много неща, които за него бяха

въпрос на чест да ги пази. Опитвах се да намеря начин, за да го накарам да
разкрие някои данни. Предпазливостта му бе дълбоко вкоренена, както бе

показано и в предишните глави. Но сега тя сякаш бе се превърнала в
някаква натрапчивост, че той е длъжен да пази Месията и Йоан от всяка

опасност.
Д: Но те вече не са бебета, нали?
С: Те са деца на по няколко години.
Д: Ти каза, че това дете (Йоан) е с вас. Изглежда ли той по-различен
от другите деца?
С: (Усмихва се.) Той е буен като лъв. Той е силен и дава на всеки да

разбере какво мисли. Не е необходимо другите да се съгласяват с него, но
трябва да знаят гледната му точка.

Д: (Засмях се.) Той е пакостник.
С: Не, той е добър син. Много прилича на братовчед си (Исус). Само
може би е по-буен и силен като баща си. Докато братовчед му е no-тих и
по-деликатен.

Д: И неговата коса ли е със същия цвят?
С: Косата му определено е много, много червена. Като огън на главата
му.

Д: Някои смятат, че хората, живеещи във вашата страна, са с тъмна
кожа и черни коси.

С: Тези, които са ви казали това, вероятно са срещали хора от юга или
от друга област. Но тези, които живеят тук (в Назарет), обикновено
имат светла кожа и светла коса, и светлина в очите. Има много смесени
бракове с хора от юга. Затова светлите деца все повече и повече се
загубва. Сега малко деца се раждат с червена или руса коса. Повечето са
с кестенява или тъмна.

Д: Знаеш ли дали има други пророчества какво ще се случи в живота на
това дете, на Месията.

С: Казано е, че той ще разпространи словото и ще поеме страданието
на света върху раменете си. И чрез неговите страдания ние ще бъдем
спасени.

През целия си живот сме чували тази фраза: "ние ще бъдем спасени". Но
аз се чудех дали тя означава за нас това, което е значела във времето на
Судди. Ще бъдем спасени от какво?

С: От самите себе си. Така, както е сега, човек трябва винаги, да
речем без да се старае, да прекрачва едно стъпало по стълбата. Докато с
божията намеса и с молба за помощ или благословия, ти ще можеш по-
лесно да изкачваш стъпалата. Не мога да го обясня много добре. Баща ми
го обяснява по-добре.

Д: Е добре, спасени, високо на стълбата, има ли това нещо общо с
реинкарнацията, с прераждането?

С: За прераждането, да. За достигане на съвършенството на душата,
да. Защото е казано, че човек трябва отново да бъде роден. Това е в някои
от пророчествата.

Д: За да достигне до съвършенство ли?
С: За да достигне до небесата.

Д: Добре, нека споделя с теб нещо, което съм чувала, а ти ми кажи
какво мислиш за това. Някои хора смятат, че когато си спасен, то значи си

се спасил от греховете си и няма да отидеш в ада.
С: (Прекъсва ме.) Няма друг ад, освен този, който ти сам си създаваш.
Това е картината, която си представяш, която предвиждаш. Това
трябва винаги да се помни. Страданието, с което се срещаш, в повечето
случаи е тук. И така, когато умреш, това, което си изстрадал, е било
само поради твоята нужда и желание да страдаш. Защо Бог, който е
създал всичките неща съвършени, би създал нещо, което би било толкова
ужасно за него? Това за мен е безсмислено.

Д: Казват, че той ще те прати в ада, за да те накаже.
С: Никой не те наказва освен ти сам себе си! Ти сам си съдия на себе
си. Не се ли казва, "Не съди другите, за да не би самият ти да бъдеш
съден"? Ти сам си собственият си съдия. (Изглежда преживяваше много
това.)
Д: Да, аз винаги съм вярвала, че Бог е добър и любещ. Той не би сторил

такива неща, но другите не са съгласни с мен.



Глава 20
ИСУС И ЙОАН: ДВАМА УЧЕНИЦИ В КУМРАН
По време на друг сеанс срещнах Судди, докато преподаваше. Не бе
някаква необичайна ситуация с изключение на това, че той се колебаеше да
отговаря. Това ме наведе на мисълта, че има нещо особено. Отново се бяха
появили скритите тенденции за потайност, с които се бях сблъсквала много
пъти. Въпросът винаги беше как да заобиколя този вечен пазач. Той прие

само, че има двама ученика, и от предпазливия му отговор усетих кои биха
могли да са те. Трябваше да продължа много умело, за да получа отговора.

Попитах го на какво ги е учи.
С: Аз преподавам Закона. (Спря и леко се усмихна.) Той е много стар.
Как може да се преподава Закона на някой, който го познава по-добре от
мен? ( Усмивката му бе блага.)

Д: Говориш за учениците си ли?
С: Да, говоря за единия от тях

Сега бях сигурна, че зная кого учи. Но какао да направя, за да го
накарам да разкрие нещо?

С: И двамата са много интелигентни. Единият има огнен
темперамент, другият просто седи и гледа към мен. И понякога се
чувствам така невероятно глупав, защото той между другото ми задава
някой въпрос, с който сякаш ми показва нещо за първи път. И като че ли
го виждам в нова светлина и с нови очи.

Казах му, че съм изненадана и се учудвам как едно дете може да учи
учителя си.

С: Едно дете може да научи възрастните на много неща: как да
обичат, как да бъдат открити и достъпни, как да обичат другите, без да
пресмятат какво биха получили от тях.

Помолих го да даде пример за това, което той му бе показал. Судди каза
следното:

С: Той е много наблюдателен. Внимателно гледа всяко нещо, като че ли
се учи от всичко. Каза, че когато едно дърво расте, то знае кога да пусне
нови клони и знае кога да цъфти, и кога да дава семена. И дървото знае
кога да извърши всички тези неща без видимо напътствие. Изглежда
сякаш ги знае, така да се каже, от невидимото. И тъй, човекът може да
научи сърцевината на нещата от невидимото, също както растенията
сами правят основните неща. Тъй като човекът е много по-напреднало
създание, то той би могъл да узнае от невидимото много нови неща и да
ги използва да ръководят живота и действията му. Не мога да го предам,
така като той го изрече. Той притежава удивително слово.

Д: А не беше ли мислил и ти за тези неща, които той каза?
С: Не е трябвала да мисля. То е като дъха на пролетта, очистващ
праха и паяжините, така че да можеш да го видиш ясно. Може би за
първи път.

Д: Той трябва да е необикновено дете. На каква възраст са твоите
ученици?

С: Те не са стигнали пълнолетието си. На дванадесет и половина са.

Тъй като не познавах еврейските обичаи, мислех че пълнолетието се
празнува, когато момчето стане на дванадесет години, но Судди каза, че
това става, когато е на тринадесет. Поисках още информация на какво ги е

учил. Дали със Закона той имаше предвид Тора?
С: То е част от Тора, но под Закона се разбират тези закони, които ни
е дал Мойсей. Правилата, по които трябва да живеем всеки ден, за да
бъдем считани за праведни, и да сме на правия път. Това са ръководни
начала, каквито са били. Те са само част от Тора. Това е само един от
разделите, както са били.

Д: Можеш ли накратко да ми кажеш някои от важните закони?
С: Те всичките са правила. Има, разбира се, законите за... има Десетте
заповеди. Почитай баща си и майка си, и шест дни работи, седмия
почивай - той е ден на Господа; и не прелюбодействай, не кради, не
убивай, или нещо от тези. Те са част от Закона. Как трябва да се
отнасяш към този, който работи е теб. Какво трябва да правиш... да
кажем, ако съпругът ти почине, тогава жената на кого ще стане
съпруга. Това са тези закони. Всичко за съществуването ни ден по ден е в
Закона. След това има закон, който третира... като например, колко
дълго би могъл да имаш роб като част от притежанието ти. Законите
за робите и за свободните хора са такива ненужни неща.

Д: Какво имаш предвид, като казваш ненужни неща?
С: Ако няма роби, защо би трябвало да има закони за тях?

Това бе вярно. В Кумран нямаше роби. Но Судди каза, че макар и да са
ненужни, по традиция се учат и тези неща. Разбира се, за някой, живеещ
извън стените, би било важно да ги знае. Помолих го да ми обясни закона

за робите и свободните хора.
С: Добре, след седем години евреинът вече не е роб. И трябва по закон
този човек да бъде освободен и да стане свободен човек. Освен при някои
определени обстоятелства. Има известни различия в това, но те са много
малко. Законът е много сложен и оплетен, но такава му е основата.

Д: Законите на есеите различни ли са от Тора?
С: Не трябва да ги смятате като есейски закони. Те са закони на
природата. Законът за проявлението, според който да желаеш и след

това да узнаеш, че това ще бъде изпълнено и нуждата ще бъде
удовлетворена. Тези закони са основните закони на природата. Това е, на
което трябва да ги науча, но има и други, които ще ги научат на това как
да използват всяка част от себе си и каква е целта на човешкия живот.
Каква е целта, която в края на краищата трябва да се достигне, така че

човек да бъде доволен от този си живот.

Д: Тези вярвания на есеите не се ли намират в Тора?
С: Не е това, че ги няма. Законите са там, за да ги виждат всички. Но
въпросът е, че не им е обърнато особено внимание.

Д: Да, за някои хора това са просто думи. Те всъщност не ги разбират.
С: Но това са думите на Повелителя, на нашия Бог. Мисля, че те са
святи. Те трябва... то е отвъд моето разбиране, как много хора,
продължават своето всекидневно съществуване, отричайки, че Бог
съществува. За тях ми е много жал, защото те вървят през живота по-
слепи от тези, родени без очи. Защото те са затворили очите на душата
си.

Мислех отново да опитам да разбера имената на учениците. Той се
поколеба, но накрая отговори: "Това са младият бен Йосиф и още бен
Захарий." Най-накрая бях успяла. Той не разбра, че аз го измамих. Той не
би могъл да ми каже името на Месията и на Подготвящия пътя, но бе редно
да разкрие имената на учениците си, тъй като мислеше, че аз не бих могла
да ги свържа с двамата. Той не знаеше, че тези имена бяха достатъчни за
мен, за да ги идентифицирам. Очевидно "бен" пред някое име значеше "син
на", а от имената Йосиф и Захарий ставаше ясно, че говори за Исус и Йоан.
Той не можеше да предполага, че аз знаех бащините им имена и че мога да

събера две и две. Сега бих могла да използвам тези имена, с което да
заобиколя защитната му бариера. Той би могъл да говори свободно за

своите ученици, без да разбере, че издава нещо.
Той каза, че това са бащините им имена. Те имаха по две имена. "Да,

това е тяхното второ име, както вие бихте казали." Той все още
отказваше да даде първите им имена. Това бе добре. Не осъзнаваше, че

вече ми е дал достатъчно.
Д: Отдавна ли учат тези ученици при теб?
С: Да, от около осемгодишни. Учат приблизително пет, четири или
пет години.
Вече знаех, че мога да задавам въпроси за бен Йосиф и той би ми
отговорил, тъй като не осъзнаваше, че аз знам, че бен Йосиф и Месията са
едно и също. Този начин се оказа много ефикасен.
Д: Къде е живял бен Йосиф, преди да дойде при теб?
С: За малко е пребивавал в Египет, и надалеч оттам, за да се учи.
Д: Някои хора смятат, че едно дете не може да мисли за себе си и да

научава нещо, когато е толкова малко.
С: То е, защото са се отнасяли към него, като че ли то не е
интелигентно. Ето защо детето не е трябвало да показва, че е
интелигентно, и че има силна мисъл и бързо усвоява. Казано е, че първите

седем години са тези, които правят човека. Той е един изключителен
ученик. Да, бих казал, че заради това те са го учили. Казано е, че е ходил с
братовчед си да види много далечни места. Това не го зная, не съм питал.
Смятам, че нямам право.

Д: Знаеш ли кой е този братовчед?
С: Той му е братовчед по майчина линия. Не съм сигурен, но смятам, че
му е братовчед. Неговото име също е Йосиф.

Изненадана бях, че майка му е позволила да отиде толкова надалеч, но
Судди каза, че и тя била с тях на това пътуване.
Д: Сега майка му при вас ли живее?

С: Не, те живеят в дома си. Те живяха по едно време в общността, но
имаха да се грижат и за други деца. И имаше много неща, които
трябваше да вършат, за да преживяват. Те почувстваха, че той ще се
обогати от нашето знание и учение. Идват доста често да ни посетят.
И той си отива вкъщи също така често. Те живеят в Назарет. Той е на
няколко дена път оттук. Може би веднъж месечно те идват да го видят,
а след това той отива да ги посети. Така че връзката не е прекъсната.

Д: Само на Закона ли учиш тези момчета?
С: Да, но те учат при всички учители тук. Те изучават математика,
науката за звездите, науката за пророчествата, мистериите. Всичко, на
което можем да ги научим.

Д: Мислиш ли, че те са добри ученици?
С: Да, бих казал, че са добри.

Всеки път, когато говореше за тях, говореше с вълнение. Те били
единствените ученици на Судди. Той бе посветил времето си
изключително на това да ги учи, тъй като старейшините на Кумран трябва

да са смятали тяхното образование за много важна задача.



Глава 21
ИСУС И ЙОАН: ЗАВЪРШВАНЕ НА УЧЕНИЕТО ИМ
Когато Исус и Йоан бяха на четиринадесет години, разговаряха със
Судди, докато пишеше дипломите им. "Те трябва да си отиват и това е,
за да покаже на какво съм ги учил, и че съм ги изпитал и установил, че
имат достатъчно познание по Закона, за да бъдат признати като първи

по знание на Закона. Достатъчно са научили."
Тогава взех една плочка, снабдих се с един маркер и го помолих да ми
напише нещо от това, което пише за дипломите. Помолих го специално да
напише имената на учениците си. Но той каза: "Учениците сами ще си
напишат имената. То трябва да бъде подписано от тях." Отвори очи, взе

маркера и го погледна любопитно. Взе го с дясната си ръка, макар че Кати
нормално пише с лявата. Маркерът явно бе твърде странен предмет за него

и той се чудеше от кой край да го използва. След това написа върху листа
нещо отдясно наляво, но за мен изглеждаше като драсканици. Попитах го

какво значи.
С: Основното му предназначение е да покаже на всеки, за когото това
е важно, че съм разбрал, че тези ученици са първи по Закона. Продължава
нататък, това е само част от него.
Д: Бяха ли добри ученици?С: През повечето време. Понякога ставаха
горещи спорове. Но те са добри деца.

Д: Тези спорове между тях двамата ли бяха, или спореха с теб?
С: Повечето бяха между двамата.

Д: Защо, да не би да не се съгласяваха с ученията?
С: Не бе това, че не се съгласяваха с ученията. По-скоро не се
съгласяваха с интерпретациите (затруднен бе да намери тази дума),
които всеки от тях правеше за ученията.

Д: Имал ли си някакви спорове с тях?
С: Никакви, доколкото си спомням. (Усмихва се.) Бен Йосиф никога не
спореше. Той просто гледа в теб. Ако усетеше, че не разбираш например
гледната му точка за нещо, а той я е изтъквал многократно, само те
гледа с тези си одухотворени очи. И то бе сякаш, че ти казва: "Макар да
зная, че не ме разбираш, аз все пак ти прощавам." И това слагаше край на
всеки спор. Кой тогава би искал да спори?

През всичките тези години те били единствените ученици на Судди.
"Държах часовете да бъдат кратки, за да могат те да са сигурни, че са
научили всичко, на което ги бях учил." Судди не бе ходил често до Назарет,
защото работата му с тях бе преди всичко друго. След като те напуснеха,

той нямаше да има повече други ученици.
Д: Трябваше ли да им преподаваш през цялото време?
С: Не, има свобода за учениците. Осигуряваме им време да напредват в
науките, да правят и други неща. Но сега трябва да изляза за малко. Да
видя какво става по света. Време е за... да се откъсна. Трябва да изляза
навън и да говоря е други, за да узная големите събития, които се случват.
И да им дам надежда, да им помогна да разберат... може би живота си и
защо нещата стават така.
Д: Ще ходиш ли по къщите на хората, или ще говориш на публично

място в града?
С: И по двата начина. Ние ще станем техни учители. Ако има само
един, то ще учиш само него. Ако има повече, които искат да се учат,

тогава ще ги учиш... всичките, които желаят.
Учението щяло да бъде главно с думи, тъй като "повечето хора не знаят
да четат или да пишат, или и двете." Приличаше много на онова, което

Исус е казал в Новия Завет на своите ученици да правят. Твърде вероятно
бе тази идея да е дошла от практиката на есеите.

Д: Позволено ли е и на жените да бъдат учени от теб?
С: Разбира се! Та жените го разбират както мъжете. Защо не?
Д: Защото съм чувала, че евреите не допускат жените дори в синагогата.
С: Те имат много ограничен поглед върху живота.

Д: А есейските жени също ли излизат, за да учат другите?
С: Обикновено те преподават само в нашата общност, освен ако не
трябва да отидат в друга общност, където ще бъдат приети така,
както са приети тук. Защото за тях е много по-опасно да бъдат навън,
отколкото, да речем, за мен.

Д: Очакваш ли да срещнеш някакво противопоставяне?
С: Да. Има хора, които никога не отстъпват. Римляните няма да
харесат това, което трябва да кажа. Хората на властта не винаги
обичат пророците. Те не са много популярни. Да вдъхваш надежда на
масите, това може би пропуква оковите на властта. И те усещат, че
губят контрол над нещата и това ги плаши. Това е част от проблема.

Д: Къде възнамеряваш да отидеш, когато тръгнеш?
С: Това още не е доведено до знанието ми.
Помолих за повече информация за Исус, или бен Йосиф, както Судди го

наричаше.
Д: Има ли бен Йосиф братя и сестри?
С: Той има - нека да помисля - шест братя и мисля три сестри. Той е
най-големият.
Д: Изучава ли той някакъв занаят, освен науките?
С: Той е дърводелец като своя баща.
Д: Какви дърводелски изделия се правят във вашата общност?
С: Има строители, които градят къщи. Има други, които вършат
дърводелската работа в тях. Трети пък помагат за изграждането на
храмове. Има най-различни. Това, което той най-вече прави, е
мебелировката в къщите, но прави и други много красиви неща. Има
дървета в изобилие. Но някои видове трябва да бъдат донесени отвън.
Зависи за какво искаш да ползваш дървото. Има такива за мебели. Не те
са материал за... да речем е какъвто би могло да се построи храм. Храмът
се прави от тухли и мрамор.
Д: Какво би ми казал за двете момчета, що за личности са те?

С: Те двамата са съвършено различни. Бен Захарий е буен и много жив.
Той се радва и възхвалява живота. Бен Йосиф е... той също се радва на
живота, но по някакъв спокоен начин. То е все едно да сравняваш дивия,
екзотичен и ярък тигров крем с лилиите, простите лилии от полето,
които са много скромни и много малки. Но по свой начин те са така
красиви, както тигровата лилия е по своя екзотичен начин.

Мисля, че бе знаменателно, загдето Судди използва това сравнение.
Исус е бил наричан много пъти момина сълза. Смятам, че Судди имаше

предвид тези малки цветенца из полето.
Д: Изглежда ли бен Йосиф тъжен по природа?
С: Не, той е весело дете. То бе като че ли той гледа с нови, току-що
събудени очи и вижда във всичко красотата.

Д: Мислиш ли, че е знаел за съдбата си?
С: (Въздиша) Знае. Но има нещо, което показва, че спокойно я приема.
(По-дълбока въздишка) Но то е... как може човек да го обясни? Може би
знае какво предстои да бъде, но той се отнася към това с „Нека почакаме
и да видим" и просто да приемаме всеки ден така, както дойде.
Д: В такъв случай той не се тревожи от това, което би могло да се случи

в бъдеще?
С: Аз не съм неговата съвест. Не зная дали всъщност не се тревожи.

Въпросът явно безпокоеше Судди, затова реших да събера повече
сведения, къде ще отидат момчетата, когато напуснат Кумран.

С: Не съм сигурен. Те отиват по своя път. Пътят им е определен от
учителите. Старейшините знаят. Те знаят, за техния път.

Д: Но ще отидат ли те в някоя друга страна, или ще останат из тези
места?

С: Много е възможно да отидат и другаде.
Д: Мислиш ли, че родителите им ще отидат с тях? С: Може би
майката на бен Йосиф, но е твърде съмнително. Майката на бен Захарий
живее е нас. Но той ще пътува с братовчедите си. Може би отново ще
тръгнат с братовчеда на беи Йосиф по майчина линия.

Това бе същият братовчед, който придружавал Исус в първото му
пътуване като дете.

Д: За дълго време ли няма да ги има?
С: Кой може да каже? Това трябва да бъде решено от Йехова.

Д: Мислиш ли, че някога пак ще видиш момчетата?
С: (Тъжно) Единият никога няма да видя. Другият ще го видя. Нашите
пътища е бен Захари никого няма да се кръстосат. Това ми е известно.
Тъгувам малко, но той има своята съдба и аз моята.Може би въпросът

ми някак го предупреди. Но аз се надявах, че ще продължим по-нататък
историята на Исус, за да не го изгубя от погледа си, когато напусне
училището. Тъкмо сега това изглеждаше възможно, тъй като Судди
интуитивно знаеше, че ще го види пак.



Глава 22
ПЪТУВАНИ ЯТА НА ИСУС И МАРИЯ
Следващият път, когато намерих, че Судди има някаква връзка с Исус,
той бе на седемнадесет години и отново бе ученик в Кумран. Бен Захарий
не се върнал в общността, а останал със своите братовчеди. Не знаех какво
значеше това. Може би той беше в Назарет при Мария и Йосиф, защото
братята и сестрите на Исус също му бяха братовчеди. Мислех, че след като
Исус е взел дипломата си и е напуснал, той не би трябвало повече да бъде

обучаван от есеите.
С: Така е, не би трябвало. Всъщност това не е обучение, а разискване
по някои въпроси и разговори за някои неща. Той напусна за няколко години
и пътува, а после отново се върна. Иска указание по някои въпроси, които
ни бе представил. Има въпроси, отнасящи се до някои пророчества и
какво е тяхното значение. Има много закони, които са обект на
разнообразни интерпретации, и ние гледаме на тези неща от различна
гледна точка. Преценяваме го по един начин и после решаваме дали не би
могло да бъде и по друг начин. И ако направим това, какво би било
отклонението.

Д: Това е добре, защото сте го научили да мисли сам.
С: Да, и да пита за нещата. Никога да не приема нещо само по вида
му... той каза, че по време на пътуванията си е забелязал как голяма част
от учителите говорят така, че хората не ги разбират. Той мисли, че
трябва да им се говори така, че да са в състояние да разберат за какво им
говориш. Да се сравнява знанието с неща, които знаят, да се погледне във
всекидневния им живот и по този начин те вероятно ще разберат
посланието. Той гледаше природата и се учеше и от най-дребните неща,
такива, каквито аз дори не бих могъл да видя. (Помолих го за пример.)
Има едно растение, което расте и се размножава по странен начин. То
издига само един единствен стрък от корените нагоре, макар че и други
могат да се появят. И когато вървящите нагоре клони се сведат и отново
стигнат до земята, те ще пуснат корени и ще дадат живот на ново
потомство. Той каза, че това е добър пример за циклите на човешкия
живот. Защото растението, даващо нови рожби от корените, приличало
на човек, преминаващ през преражданията. А склонените клони, даващи

нови растения, биха могли да бъдат сравнени със семейството на човека и
създадените от него деца, докато той се върне към нов живот и създаде
ново семейство. Използваше кръгове при много от тези си примери. Даде
пример и с друго растение, състоящо се от много пластове (като лука).
Каза, че това би показало различните нива на съществуването. Наблегна
на това, че в самия център на растението пластовете са много тънки и
съвсем близо един до друг. Ако приемеш всеки пласт за отделно ниво, то
тогава ще видиш, че в самия център те са най-малки и най-ограничени,
също както във физическия свят. Като пътувате нагоре и навън по
нивата, всеки път хоризонтът на разбирането ви ще се разширява и
тогава бихте могли да виждате и да осъзнавате все повече и повече.

Другият му пример бе от наблюдаване на водата. Посочи как от
морето може да дойде една вълна, да се плисне на брега и да отнесе много
боклуци. А когато тези боклуци се завърнат, ще бъде почти на същото
място, където са били, с леко изместване. И така парчето боклук
постепенно ще се движи надолу по брега и вълните отново ще го отнесат
и пак ще го върнат. Каза, че това е като цикъла на животите. Ти
минаваш през твоя цикъл на живот, започващ от една точка, и когато
умреш, то сякаш си отнесен от вълните и след това отново идваш в нов
живот. Духът ти е върнат отново и това е малко по-нататък по пътя,
откъдето си тръгнал предния път.

Д: В това има смисъл. То показва и колко бавно става развитието.
С: Да, това е много бавен процес. И човек трябва да бъде много
търпелив и усърдно да работи за него.

Изглежда, че Исус вече беше почнал да развива идеята за
иносказанието. Чудех се дали някои от притчите му не са били твърде
сложни, за да бъдат разбрани от средния човек по неговото време. Това не

е споменато в Библията, най-вероятно поради отношението им към
реинкарнацията, на което ранната църква силно се противопоставя.
Притчите, включени в Библията, показват, че той е продължавал да
опростява учението си и често е използвал примери от природата.
Д: Продължава ли да се придържа към буквите на Закона, или по-скоро

е по-широк в интерпретациите си?
С: Той е широк в интерпретацията си, защото чувства, че любовта е
единственият закон, на който човек трябва да се подчинява. След него
всички други стават маловажни. Не ние сме го научили на това. Той е
стигнал до това заключение с вътрешни... как да го кажа? разисквания в
собствената си душа и разбирайки как усеща отделните неща. Любовта
не може да бъде научена. Тя е нещо, което просто трябва да избликне. И

пак не мога го обясня много ясно. Единствените ограничения, за които
говори, се отнасят до това да не правим лошо на другите човешки
същества и на живите твари. Да не нараняваме физически другите живи
същества и да се опитаме да не ги нараняваме и с мисълта си. Той знае
силата на мисълта. Ако мислиш за нещо достатъчно силно, изпратените
навън вибрации ще направят така, че то да дойде или да отмине. Той знае
това. Важно е да не таиш зло в сърцето си.

Д: Къде е бил той по време на пътуванията си?
С: Къде ли не? Той пропътува почти целия свят, доколкото го знаем.
Казано е, че чичо му Йосиф (от Ариматея) го е придружавал.

Преди когато попитах Судди кой е бил с Исус като дете, той каза, че
това е бил братовчед му Йосиф, въпреки че не изглеждаше сигурен в
родствената им връзка. Това може би не е противоречие, а просто грешка.
Судди изглежда не беше сигурен какъв точно е Йосиф, освен че е роднина

на Мария. Оттук до края той наричаше Йосиф чичо на Мария.
Д: А майка му пътувала ли е с него?

С: В част от пътуванията, но след това е трябвало да стои вкъщи при
братята и сестрите му. Баща му се грижел за работата си. Йосиф, той
е човек от този свят. Много добър човек, но и много практичен.

Д: Твърде странно е да има такава разлика между майката и бащата.
С: Защо да е странно? Това дава балансиран поглед върху нещата.
Единият, живеещ в други измерения, а другият, живеещ тук и сега. Така
се виждат нещата и от двете им страни.
Д: Някой от братята и сестрите му проявявал ли е като него интерес към

същите неща?
С: Може би, но не толкова много, колкото той. Те всъщност обичат
брат си и и проявяват интерес към нещата, в които той е навлязъл. Но
той е отишъл отвъд тях. Та нали братята се различават един от друг?
В един предишен сеанс Судди бе казал, че преди Месията да се е родил,

есеите познавали майка му. Чудех се как те са знаели коя ще бъде тя.
С: Тя бе избрана от старейшините да бъде обучавана и да бъде

осведомена за съдбата си. Още от раждането й се е знаело коя ще бъде. А
нейните родители са от нас.Чела бях в една от книгите на Едгар Кейси, че
Мария е била избрана сред много млади девойки. Така че мислейки за това,

го попитах.
Д: От много други ли бе избрана тя?
С: Как можем ние да избираме майката на Месията? То не е наша
работа, а на Йехова. Но той ни позволи да знаем, така че ние да можем
да я обучим и да я доведем до пътя. Старейшини- те знаеха, но не те са я

избирали. Казано е, че има и други, чиито карти може би подхождат, но
имало проучване и било решено... това, според мен, е било най-доброто
решение, което е взето. Картата е била прочетена и накрая разбрали,
какво значела. Не го обяснявам много добре.

Д: О, мисля, че много добре го правиш. Как е била направена на
картата?

С: Казано е, че тя има общо с това на какви места са звездите, когато
си роден, и с пътя, по който се движат, докато си жив. Но не аз ги правя,
така че зная много малко за тях. Майстор за това е Бенголиад
(фонетично). Спомням си, че когато имахме часове, те се опитваха да ме
научат да мога да проследявам звездите. Но не съм много добър, това не е
полето на моята наука.

Д: Но така ли е била избрана, по нейната карта?
Той започна да става неспокоен. Имахме проблем в комуникацията и

поради това не можех да разбера точно какво имаше предвид.
С: Вие все още не разбирате! Не ние сме я избрали.
Позволено ни бе само да имаме знанието, с което да открием коя е тя,
за да можем да й помогнем по този път. (Много бавно, сякаш че говореше
на дете.) Единственото нещо, което може да се прави, е тълкуването на
тези карти. Имаше няколко момичета, които бяха родени приблизително
по същото време. Затова се наложи последното тълкувание. Тогава бе
разбрано, че тя ще бъде майката на Месията.

Помислих си, че е по-добре да изоставя този въпрос, затова бързо се
върнах към бен Йосиф.

Д: Знаеш ли какво ще направи с живота си той?
С: (Тъжно) Да. Той е много специален.

Д: Можеш ли да го споделиш?
С: Не мога. То ще стане известно във времето.

Д: Мислиш ли, че той пак ще пътува?

С: Нямам начин да разбера. Защото сега той е тук, живее с нас.
Казва, че пътуванията му отварят очите за много неща, за които преди е
бил сляп.

Д: Защо е пътувал по чужди страни?
С: За да опознае хората. Казано било, че те са пътували и това е така.
Но те също така много са учили и са говорили с хората, за да разберат
вижданията им за нещата и живота.
Д: Мислиш ли, че той може би е ходил при религиозните водачи на тези

страни?
С: Не мога да кажа, не съм го питал.

Следващият път, когато Судди спомена за Исус, бе след пет години,
тогава, когато бе отишъл да види сестра си преди смъртта й (вж. Глава 12).

Д: Имал ли си напоследък някакви новини от бен Йосиф?
С: Не, не много скоро. Говори се, че той пътува. Не зная. Ако се върне,
няма да бъде за дълго.

Д: А какво става с бен Захарий? Чувал ли си нещо за него?
С: Говори се, че той обикаля света и събира последователи.

Д: А нали се предполага, че той трябва да покаже пътя или да го
подготви, ако добре съм разбрала?

Той се намръщи. Изглежда го безпокоеше факта, че аз знаех нещо. "Не
съм говорил за това с вас."

Д: Да, но друг го е правил. Не мислиш ли, че ти ми го каза?
Той бързо мина в защита и студено отговори: "Не си спомням."

Д: Добре, зная, че това трябва да бъде тайна, но ние няма да кажем
никому. Предполагам, той все още не е готов, за да позволи на хората да го
узнаят?

С: Не. Той събира последователи и знание и сила, за да бъде готов.



Глава 23
СЛУЖБАТА НА ИСУС ЗАПОЧВА
Придвижих отново Судди напред до един важен ден в неговия живот.
Той беше за известно време на гости при братовчедите си в Назарет. Не се
беше връщал в Кумран от много месеци. По гласа му разбрах, че е уморен.
"Вече съм твърде стар, за да пътувам където и да е." Той и братовчедите
му бяха в синагогата на Назарет. Бях приятно изненадана, когато го
попитах дали има някакви новини за бен Йосиф. "Той е този, когото
чакаме да чуем", извести Судди. Исус се бе върнал може би преди шест
месеца от пътуванията си, но Судди още не бе чул, къде е бил. Тъй като
Судди бе само член на синагогата, той не бе сигурен дали ще може да
говори с него, или не. Помолих го да опише какво се бе случило.
С: Точно сега той чете Тора. И говори за Светото писание, за да
(потърси точната дума) ги обозначи с думи, които бихме могли да
разберем. Той чете за обещанията, които Бог е дал на Спасителя. Чете
също и за Езра, и за дадените обещания, че израелците отново ще станат
велик народ.

Д: Правил ли е това и преди?
С: Това е така. От времето, когато се стигне до пълнолетие, ти е
разрешено да говориш в синагогата, да четеш Тора. Но сега е
необикновено. В синагогата много често се провеждат горещи спорове.
Тази нощ няма такива. Хората, те са толкова тихи. Гласът му е така
прекрасен, че е много лесно да го слушаш... той се опитва да ни обясни
една трудна идея за различните вселени, и как всичките ни животи са
взаимно свързани. Дава за пример гоблена, за да опрости това, за което
говори. Гобленът, ако го погледнеш от другата страна, той сякаш е
изтъкан като плат. А погледнеш ли го отпред, виждаш картини и
различни сцени. Задната страна, която е изтъкана като плат, е като
структурата на Вселената. А на предната страна виждаш образа й -
нашите определени животи. Той се опитва да го обясни така, макар че
някои го разбират, а други - не.

Чудех се, кога ли е започнал да извършва чудесата си. Попитах дали
хората са забелязали нещо необикновено в този човек.

С: Повечето от тях знаят само, че е много тих и благороден. Знаят,

че ако имат нужда от нещо или проблеми, могат да отидат при него и
той ще ги изслуша.

Судди разказа за тази сцена със съвсем тих глас. Бен Йосиф не е знаел,
че Судди е между хората. Можех сякаш да го видя: застарелият учител,
застанал в края или встрани в полумрака на синагогата, смирено да слуша
заедно с другите. И сред всичките хора там може би единствен той е знаел
кой е този мъж и каква тежка участ му предстои, щом вече е започнал

мисията си.
Физическото му описание за Исус бе: човек със сиви очи, леко
жълтеникаво-червена коса и къса брада. Малко по-висок от средния ръст за
онова време, много строен, "изящно моделиран". Облечен в светлосиня
роба и с молитвена одежда, която представлява дълга дреха каквато
мъжете евреи си слагат и досега, когато са в синагогата. Тя е набрана около
главата и рамената им като шал. "Очите му са проницателни. Те са живи."

Д: Какво мислиш за него?
С: (В гласа му имаше гордост и любов.) Аз много го харесвам. Мисля, че
е добър човек. Мисля, че това, което прави, ще е за добро.

Д: Мислиш ли, че добре е научил всичко, което си му преподал?
С: Нищо не съм направил. Аз само му отворих очите за това, което
беше там.
Д: Мислиш ли, че се е променил от последния път, когато си го виждал?
С: Той порасна предимно в мир. Прилича на бавно течаща, но много
дълбока река. Не знаеш какво крие под повърхността си.

Предположих, че сега Судди ще ми каже другото име на бен Йосиф.
Ако е бил по света, не е необходимо вече да го пазят толкова усърдно.
С: Йешуа, това е неговото име.
Помолих го да ми го повтори неколкократно, за да го разбера правилно.
Фонетично звучеше "Йешуа" с ударение върху първата сричка.Д: Ще

говориш ли с Йешуа, преди той да си отиде тази нощ?
С: (тихо) Мисля, че не. Смятам, че щом съм бил тук, това е
достатъчно. Аз искам само да чуя словото му. Той добре е израснал и
мога отвътре да усетя, че и аз съм помогнал.

След като бях привършила с написването на тази книга, намерих една
малко известна книга със заглавие "The Archko Volume" от д-р Макинтош и

д-р Туайман, която е била публикувана през 1887 г. Тези автори открили
във Ватиканската библиотека писмени доклади, пратени в Рим по времето

на Христос. Превели ги от оригиналния им език. В един от тях имало
описание на Исус, което удивително приличаше на всичко, което Судди ми

бе казал за него.

"Макар че той не е нищо повече от обикновен мъж, има нещо в него,
което го отличава от всеки друг. Той е огледало на своята майка, без да има

нейното гладко и обло лице. Косата му е малко по-златиста от нейната,
макар че това е предимно от слънцето. Той е висок и раменете му са малко
приведени; лицето му е слабо и мургаво, но това е от излагането на слънце.
Очите му са огромни и нежносини. Миглите му са дълги и веждите много
големи. Носът му е като на евреите. Всъщност той ми напомня за евреин от

старо време. Не е голям оратор, докато не се докосне до нещо за небето и
божествените неща. Тогава словото му става убедително и очите му светят

с особен блясък. Исус никога не оспорва никой въпрос, никога не спори.
Той започва с факти и основата им е толкова солидна, че никой няма

смелостта да спори с него. Макар че има такава сила в преценките, той без
всякаква гордост опровергава опонентите си, но сякаш винаги ги съжалява.
Виждал съм го атакуван от учени и доктори по Закона и те изглеждаха като

малки деца, учещи урока си при велик учител."
Когато Исус след службата излязъл от синагогата, той тръгнал към
бащината си къща. Тъй като Судди нямаше намерение да говори с него,
вероятно и ние не бихме научили повече. Затова реших да придвижа Судди
с пет години напред към един важен ден от живота му. Той бе в Назарет и

говореше с един приятел.
С: Той ми каза, че е чул как Йешуа започва да се моли за другите и
мълвата се разпространява. Каза още, че в няколкото месеца, през които
Йешуа е проповядвал, тълпи народ са се стичали да го слушат какво ще
каже с надеждата, че той ще извърши някакво чудо. Знаело се, че силите,
протичащи около него, са много мощни. Знаело се, че излекувал един
прокажен, който само се докоснал до дрехата му. Говорел, че вярата на
човека е, която го прави цялостен. И когато човек вярва силно той ще
стане цялостен. Казва се, че имало слепи хора, които прогледнали.
Говорело се за много чудеса. Сигурен сам само за излекуването на
прокажения. Моят приятел го е видял. Йешуа казал, че вярата му е
направила това.

Д: Дали е било от силната му вяра в Йехова?
С: Вярата му в Бога е била много силна.
Д: Просто ще приемеш каквото се е случило или можеш да го обясниш?
С: Зная как е станало, но да го обясниш е нещо друго. Дава се енергия
за лечение... а приемането й е част от процеса... Тя трябва да бъде
приета, и още се казва, че трябва да се вярва в лечението. Заради това
вярата на човека е направила възможно излекуването му.

Д: Станало е, защото човекът е пожелал да приеме енергията. Но

мислиш ли, че това е нещо, което Йешуа сам е сторил?
С: Той е бил каналът. Не мога по-добре да го обясня. Той често влиза в
медитация с човека, който ще бъде лекуван, и докато са в състояние на
медитация, му прехвърля от своята енергия. И понякога хора, които
наблюдават, могат да видят прехвърлената енергия.

Д: Но как изглежда тя, щом могат да я видят?
С: Тя прилича на блясък светлина, да кажем, от ръката му към
засегнатата част на тялото на човека. И еманациите й ще станат още
no-блестящи и хора, които обикновено не виждат аурата, могат да
видят своите аури.
Това би могло да обясни ореолът около Христос по старите рисунки. В
най-ранните изображения той е показан с ореол около цялото си тяло, а в
по-късните - ореолът е само около главата му. Това трябва да е дошло от

разказите на хора, видели блестящата му аура при прехвърляне на
енергията, когато е вършил чудеса.

С: Затова те първо трябва да медитират. Човекът трябва да каже,
че иска да бъде излекуван, и после да премине в медитативно състояние на
съзнанието, за да може да приеме енергията. Защото, ако се
съпротивлява, няма да получи. Не мога да го обясня по-добре.

Д: Има ли такива, които се противопоставят на Йешуа?
С: Говори се, че има хора, които не са щастливи, защото той обикаля
и проповядва любов. Зелотите са много нещастни. Те искат той да каже:
"Аз съм Месията. Следвайте ме, аз ще бъда вашият Цар." И мигновено,
при първото известие, ще грабнат оръжие. Но той никога не ще изрече
това.

Д: Казваш че проповядвал любов? Любов между всички, любов към
Бога?

С: Той говори най-вече за любов между съседите, любов между
братята и любов към чужденците. Да обичаш някого, да споделяш
любовта с другите, е все едно да споделяш Бог с другите. Бог е любов. Той
е всичко, което запълва вътрешната празнина. Да споделяме любов
помежду си е най-великото нещо, което можем да направим, защото
това значи да споделяме Бога. Ти доброволно го даваш от себе си на
другия, без всякаква мисъл за връщане. Това е част от посланието.
Хората са приели, че Господ Бог има своето място в живота им. И те се
учат да споделят това с някой друг, да усвоят това послание.

Д: Ти каза, че хората мислели, че той трябва да каже само, "Аз съм
Месията." Мислиш ли, че той е Месията?

С: (Категорично) Той е!

Д: А знае ли той това?
С: Да. Това му е било казано още когато е бил много млад, кой е той и
какъв трябва да бъде.Но да бъде съобщено, това би било... те биха го
обявили за луд или за богохулник. Той им казал, че е син на човек.

Д: Какво значи това?
С: Той е, както и всички ние, син от човек и Бог. Не мога да го обясня
много добре. Той е син на Бога, както и аз съм божий син, но неговата
съдба е да донесе величествената светлина, а аз не бих могъл. Той е по-
близо от мен до края на съдбата си. Аз съм толкова далеч, а той е почти
до точката, към която всички се стремим. Той е до самото
съвършенство.

Д: Ако ние всички сме синове на Бога и също синове на Човека, то
какво е различното у него?

С: Той е научил уроците си и следва своя път до пълното му
завършване.

Д: Мислиш ли, че това значи, че е съвършен?
С: Той ще бъде. Негов избор е бил да дойде отново, за да даде тази
светлина на хората. Той не е трябвало да се връща.

Д: Дали ще се върне пак след този си живот?
С: Било е казано така, но с каква цел аз не знам.

Д: Имаш ли някакви новини от бен Захарий?
С: Говори се, че той е на река Йордан и много хора отиват да го
слушат. И той е, както сам казва, глас, крещящ в пустинята, за да
отвори сърцата и ушите на хората, та да чуят, че Великият е тук. Има
такива, като зелотите, които го смятат за много привлекателен,
защото е така буен. Той е като див човек. Пътят му беше различен и не
съм го виждал много, много години.

Д: Мислиш ли, че се е променил?
С: Не, той винаги е бил много буен.
Той масажираше левия си лакът доста дълго време, докато говорехме, и

го попитах защо го прави. Каза, че ставата го боли. "Аз съм много стар
човек", обясни с въздишка той. "Те казват, че ми остава още много малко
време." Каза, че бил болен от "кашлична болест". И останал за постоянно
при братовчедите си в Назарет. Дадох му инструкция, че ръката няма да го

безпокои и няма да чувства физически дискомфорт.
Д: Е добре, ти си видял толкова неща през живота си. Велико дело

трябва да е било да можеш да учиш бен Йосиф и бен Захарий.
С: Да, това бе много добре.

Попитах го кой е бил царят по това време. Каза, че първият цар Ирод

бил умрял и сега цар е Ирод Антипа, но нещата не са се подобрили. "Освен
това той е много лош." Не желаеше да говори за никой от тях; тази тема
му бе отвратителна.
По материали, отнасящи се за това време, Архелей бил смятан за
наследник на Ирод. В тях няма нищо за Антипа. Судди спомена за друг

брат, Филип, но никога не спомена за Архелей. Видя ми се противоречиво
и любопитно. Сигурно ще има нещо в Библията за това. Хариета и аз сега

четяхме Библията повече от всякога и знаехме много неща, когато тази
история беше разкрита от спомените на Кати. Антипа не е споменат в
Библията, докато Архелей се смята за наследник на Ирод. Царят по

времето на раждането на Христос и онзи по време на смъртта му, и двамата
се наричат Ирод. По времето на Христос в Библията царят се нарича само
Ирод. Как Кати достигна до името Антипа? И отново изследванията
показаха, че е права.
Ирод Велики изповядвал еврейската вяра, но бил римски гражданин с
арабска кръв, което би могло да обясни негодуването на някои хора от
неговото управление. Както Судди каза: "Той не можеше да реши дали
желае да бъде грък, или евреин, и поради това не бе много добър нито
като грък, нито като евреин. " Освен това бил изключително жесток.
Станал цар през 36-та г. пр. Хр., на 37 години, и умрял през 4-та г. пр. Хр.
Убил много хора от собственото си семейство, но от тези, които останали
живи, между тях трима от синовете му били наречени да продължат да
управляват. Те били Архелей, Антипа и Филип. Римското правителство
решило, че страната ще бъде управлявана и от тримата. Те трябвало да
бъдат така наречените"тетрархи".
Понякога една римска провинция можело да бъде разделена на части и

един тетрарх или "дребен цар" да управлява една част. На Архелей, като на
най-голям, била дадена една обширна част от Юдея и бил назначен за

ентнарх или управител. Антипа и Филип били определени за тетрархи на
останалите части от царството. Но Архелей не бил по вкуса на Рим и през

6-та г. сл. Хр. бил изгонен от страната. Юдея била третокласна римска
провинция, за да бъде директно управлявана от римски прокуратори (това

било длъжностно лице, което се грижело за финансовите дела или било
управител). Разбира се, най-прочут измежду тях бил Пилат Понтийски. По
това време Филип управлявал северна Палестина. Тъй като той не създавал

проблеми, разрешено му било да остане. Когато Архелей бил изгонен,
Антипа заел мястото му и станал тетрарх на най-обширната част от Юдея.
Той приел името Ирод и бил на власт, когато обезглавили Йоан, както и по
време на смъртта на Христос. Изумително ми се стори как Кати би могла

да знае тези неизвестни имена, вплетени в историята на времето - освен ако
самата тя не е била там.

Судди изглеждаше толкова стар, уморен и тъжен в края на този сеанс.
Надявах се, че той ще живее през цялото време, докато Исус е жив. Исках
да събера още информация за живота му. Колко ли пъти може да се случи

шанс, като този? Но сега сякаш изглеждаше, че Судди би могъл да умре,
точно когато Исус започва мисията си. Надявах се да хвана историята за
разпъването на кръста. Но как? Судди беше в Назарет много болен, за да

пътува, а Исус бе разпнат на кръста в Ерусалим, на доста далечно
разстояние. Дори ако Судди останеше жив, изглеждаше много съмнително,

че би бил в състояние да отиде там. Вероятно щеше да умре преди
историята да е свършила. Надявах се, че може би има някакъв изход. Но
ако нямаше, ние просто трябваше да бъдем благодарни за тези сведения,

които бяхме получили досега.
Отведох Судди до времето, когато беше на около 50 години. Той седеше
на хълма над Назарет, вероятно не много далеч от къщата на братовчедите

си. Гласът му бе толкова слаб.
С: (въздиша) Много съм стар. Вече съм на петдесет и една... и нещо,
на петдесет и две? Много съм уморен. Аз съм един стар мъж.

Свикнала съм да не приемам тази възраст като стара, но може би така
беше в тяхната епоха. Казах му, че не мисля за него като за стар човек.
С: Но това е така! Преди тази възраст много хора са умрели. Аз съм
стар човек, (въздиша)

Д: Какво правиш тук на хълма?
С: Не е далеч. Не мога да вървя много. Общувам. Опитвам се да вляза
във връзка с Вселената и медитирам върху живота си. Скоро ще умра.
Зная го. Може би имам още една година. Не мога повече да... си поемам...
въздух, за да дишам. Гърдите ме болят... и кашлям много. Знам, че ще
умра от кашлицата и от това, че съм просто много уморен.

Д: Тревожи ли те фактът, че времето ти просто свършва?
С: Защо би трябвало? В това просто няма смисъл. Глупаво е. Защо да
не продължим пътя си и да се поучим от това преживяване и да започнем
някое друго?

Звучеше така потиснат, че реших да сменя темата, но избрах друга,
която също бе потискаща за него.

Д: Чул ли си нещо ново за бен Захарий?
С: Той е мъртъв. Бил е затворен от Ирод.... и обезглавен. (Противно му
бе да говори за това.)
Д: Защо е бил затворен?

С: За призоваване към размирици. (Това бе непозната за мен дума.) Той
проповядвал нещо, което те смятали за грешно, и срещу пророците. То е
като... предателство срещу държавата, само че е срещу Бога.

Тя започна силно да кашля. Уверих я, че няма да почувства никакъв
телесен дискомфорт.

Д: Не съм мислила, че Ирод е религиозен. Защо се е разтревожил от
това, което бен Захарий е проповядвал?

С: Ирод не знаеше в какво вярва. Това е неговата вяра и неговият път.
Д: И заради това ли Ирод го е затворил?

С: Затова и заради факта, че бе уплашен от него, от това, което ще
направи. Той имаше много последователи.

Д: Какво точно е проповядвал?
С: Нещата, които е казвал, са били за Месията, за неговото идване.
Говорел, че всички грехове трябва да се осъзнаят, хората трябва да
признаят пред себе си, че са били грешни. А да признаеш това, е
половината от битката към свободата. Да бъде затворен било идея на
Ирод, така че да говори с него. Но мълвата е, че неговата блудница го е
обезглавила.

Д: Как една жена би могла да реши нещо толкова важно?
С: Той проповядвал истината, а истината в края на краищата
достига до хората. Казват, че Ирод започнал да вярва в това, което бен
Захарий говорел срещу нея и нейната низост, и срещу живота, който
двамата водят. И тя се изплашила да не загуби властта си. Защото
Ирод, за да повярва в това, което бен Захарий казвал, е трябвало да
разбере, че всичко, което прави, е грешно. Ако беше прозрял това, нямаше
ли да я отстрани? И така тя би загубила властта.

Кати спря. Изглежда Судди се чувстваше зле.
"Трудно ми е...да дишам. Липсва ми въздух." Реших да преместя Кати
напред, за да я освободя от телесните симптоми.
Между другото никога не съм имала случай, при който физическите
реакции да причинят каквото и да било въздействие върху личността,
когато е в съзнание. При събуждането пациентът обикновено се чувстваше
добре, без всякакъв спомен за някаква болест, свързана със смъртта му в
друг живот. Всичко това остава изцяло в миналото заедно с другата
личност.



Глава 24
ПОДГОТОВКА ЗА РАЗПЯТИЕТ О
Придвижила бях Судди напред, за да освободя Кати от тежките телесни

усещания. Когато престанах да броя, тя се усмихваше, и когато той
заговори, гласът му не бе така слаб и уморен.

С: Между приятели съм. Аз сам със сестра си.
Д: О? Сестра ти не е ли починала?

С: Говорите за смърт. Няма смърт. Има само други форми на
съществуване.

Д: Къде си?
С: Гледам как приготвят тялото ми.

Когато отначало започнах да работя с регресия и открих, че мога да
говоря с някои хора след тяхната смърт, това доста ме смая. Но оттогава

съм го правила толкова много пъти, то вече бе станало нещо съвсем
обикновено, ако изобщо това странно общуване може да се нарече

обикновено. Наблюдавала съм по време на сеансите, че хипнотизираната
личност не се смущава, ако открие себе си мъртва. Това обикновено

смущава много повече наблюдателите в стаята, от- колкото пациента.
Свидетелите очакват бурна реакция, протест срещу смъртта или най-малко
погнуса, когато човек види собственото си мъртво тяло. Тихата, естествена

смърт не е изобщо травма. Но личността обикновено иска да остане
наоколо достатъчно дълго, за да разбере какво става с тялото. В края на
краищата вие се привързани към него. След като видят погребението или
каквото и да било, тогава те са готови да минат към нещо друго. Също така

изненада за наблюдателите е, че личността продължава да бъде почти
непокътната след смъртта с много малки промени. Аз съм свикнала да

говоря с мъртви, след като те са преминали от другата страна, но
останалите хора в стаята много трудно го разбират. Открила бях, че може

да се получи много информация от духа. Но качеството на тази
информация зависи от еволюцията и развитието на духа. Тук отново

душата ще ви каже само каквото е знаела по това време.
Судди беше на петдесет и три, петдесет и четири години, когато почина
в Назарет при своите братовчеди. Чудех се защо бе избрал да остане с тях,

вместо да се върне в любимия си Кумран.
С: Изпълнил бях дълга си. Нямах голяма цел, за да остана там. Нямах
семейство, за да се грижи за мен.

Разбрах погрешно репликата му. Помислих, че той смята, че няма
никой, който да се грижи за него. Естествено че хуманните есеи биха се

погрижили за нето в последните му дни.
С: Не, когато казах, че нямам семейство да ме поддържа, имах
предвид, че моето семейство не е вече там. Поради това връзките ми са
почти прекъснати.

Това бе вярно. Единствената му сестра бе умряла.
Той бе изразходвал толкова много енергия, за да учи Исус и Йоан, че

може би наистина е нямал желание да се върне и да учи други.
С: Пътувах известно време. Разговарях с хората и слушах какво имат
да кажат за пророчествата. Дадох им да разберат, че времето, за което
са се подготвяли цял живот, е дошло. И за щастие е учението, което
провеждах, успях да просветя някои хора. Посях няколко семенца с
надеждата, че ще дадат плод.

Д: Да, понякога това е всичко, на което можеш да се надяваш.
По-рано, когато попитах Судди каква е болестта му, той каза, че има
"кашлична болест". Сега, след смъртта си, той бе добре осведомен какво е

била болестта му.
С: В дробовете ми растеше рак, който ги унищожи.

Явно това бе причината за тежката му кашлица, за болките и
трудностите при дишането, така че той бе я определил правилно с

термините на неговото време като "кашлична болест".
Д: Знаеш ли от какво се причинява?

С: Кой знае? Прахът? То беше... отпреди е било избрано, че по този
начин ще умра. То бе, за да помогне за израстването ми.

Д: О? Значи ли това, че има някакво значение по какъв начин да умреш?
С: Да. За да се научиш как да свикнеш със страданието. Как да
живееш и как да умреш с него.

Той бе изживял много болки, преди да умре, но можел да ги овладява
"със силата на ума и с управлението на енергиите".

Д: Това е чудесно, не е трябвало да страдаш, защото си знаел как да
правиш тези неща. Много хора нямат представа как да използват тези

ментални процеси.
С: Ловенето хора го знаят, дълбоко в себе си. Те сами просто са се
затворили за това познание и това е голяма трагедия. То може отново да
се придобие е практикуване на медитация. С вътрешно отваряне към
познанието, което е там. То е там и само трябва да се улови, но преди
това трябва да отвориш себе си. Трябва да започнеш отвътре. Най-
напред трябва да се вземе решението, че ще бъдеш открит и достъпен, а
след това то ще започне да идва и да става все по-голямо.

Д: С други думи човек сам трябва да го пожелае.
С: Да, тъй като всяко лечение идва отвътре. Настъпило е времето за
предаване на това познание. Ако хората са готови за семената, те ще
пораснат. Зависи от тях.

Той гледаше как подготвят тялото. Попитах го какво ще стане с него.

С: Ще бъда изгорено, както съм пожелал. Ще бъде изгорено извън
стените на Назарет и прахта ми ще бъде занесена в общността. Те ще я
разпръснат по четирите вятъра.

Разочарована бях, че Судди почина преди края на нашата история. Щом
като той умря преди Исус,

значеше ли това, че нашата история е приключила? Искрено желаех да
узная останалото от живота на Христос. Това бе уникална, единствена
възможност в живота на човека, но аз нямах и представа как да получа
повече информация. Най-малкото бих могла да попитам за това, което

Судди е знаел по този въпрос преди смъртта си.
Д: Имаше ли си някакви новини за Йешуа преди да умреш?
С: Той проповядва и все още се опитва да пръска светлина. Много са
тези, които го слушат. Той служи на хората, говорейки им за любов, и се
надява да просвети и останалите.

Д: Как приемат хората това?
С: Винаги има такива, които ще повярват на всичко, просто защото е
казано, независимо какво е то. Има други, които вярват, защото са го
премислили. А има и трети, които се съмняват, заради това кой е той. Те
казват: "Как е възможно в този мъж да е събрана цялата тази
мъдрост?" Те говорят за семейството му и че той не е "принц" сред
мъжете. Казват, че той е просто един бедняк, който не притежава
нищо. И питат: "Къде са му прекрасните дрехи?" И не стигат до
мисълта, че не имуществото прави човека, а обратното. Човек може да
няма нищо, но ако е добър и разбиращ, и съчувстващ на другите, то той е
по-богат от онзи, който притежава цяла страна, но не притежава никое
от тези качества.

Д: Но те нали не са знаели, че е бил толкова образован?
С: Не. Не е било известно как е бил образован. Не само образован, но...
и показващ, че той е на правия път. Като показва пътя на себе си, дава
сам на себе си вяра в това, което прави.

Д: Защо е трябвало това да се пази в тайна?
С: (въздиша) Ние сме от тези хора, които желаят да остане тайна
заради проблемите е другите религии. И фактът, че е бил обучаван не е
важен. Това, което е важно е, че той знаеше. Той притежаваше
знанието, това е важното. Д: Роден ли бе с това знание, или то бе
научено през живота му като Иешуа?
С: Той бе роден мъдър, но не бе роден с цялото познание, което
натрупа по време на живота си. Той бе обучаван в много школи. Между
тях и в тази, известна като общността на есеите. В различни страни

имало различни учители до коленете на които е седял, слушал и учел. Били
му показани разни пътища и пътеки. В замяна той им показал верните
пътища към техните пътеки.

Судди бе казал по-рано, че Исус е ходил навсякъде по познатия свят,
пътувал с чичо си в търсене на знание.
Интересувах се в кои страни по-точно.

С: Имало търговски постове на финикийците, в които се приютили,
когато тръгнали на север. Имало и други, близо до Катани, и онези
фургони, е които се пътувало. Той отишъл в Индия и разговарял с някои
от техните мъдри мъже. Бил и в Египет и в други страни в този район.
Учил се е в страната, известна като Британия. Не знам дали е ходил и
другаде. Обиколил е всичко, което е известно на човека.

Чичото на Исус, Йосиф от Ариматея, бил търговец предимно на калай и
други метали. Групата им пътувала с такава цел, но те знаели, че Исус ги
придружава с различна цел. "Да придобие познание за другите, но и да им

даде познание." При тези си пътувания понякога е бил придружаван от
майка си. Судди каза, че в онези дни тя се наричала с име, подобно на
"Мария". Баща му, Йосиф, бил много по-стар от нея и умрял, когато Исус
бил около двадесетгодишен. "Видя сина си да достига пълнолетие и това

бе неговата задача."
Приятели ме помолиха да запитам за смъртта на Йосиф. Чудеха се дали
това не е била причината, поради която се е забавила мисията на Исус.
Защото може би е трябвало да помага на Мария в грижите й за голямото

семейство.
С: А нали там са по-младите му братя и сестри? Те не са били чак
толкова малки. По това време Йосиф (чичото) им е помагал, а също и
други. Имали няколко помощници дърводелци, които поддържали семейния
бизнес да върви, така че да имат приходи. А от време на време Йешуа се
връщал и помагал.
Д: Знаеш ли дали по-малките му братя и сестри са негодували, че той не

е постоянно у дома?
С: Те били отгледани със знанието, че той има важна задача, а няма
много време, за да я изпълни. Може ли деца, отгледани от такива разумни
родители, да не могат да разберат? Те приели нещата. Това е великата
любов. Никой не може да познава Йешуа и да не го обича. Това не е
възможно.

Д: Не е ли знаел, че като се върне ще бъде в опасност?
С: Да. Знаел е от много ранна възраст как ще умре. Да се приеме това
е най-тежкото нещо. Известно е, че макар предварително да е знаел,

толкова много е обичал хората, че се жертвал за тях.
Д: Да, друго нещо е да не знаеш какво предстои да ти се случи. Нямаш

никаква власт над него. Но той знае и все пак продължава по същия път.
Това трябва да е било много трудно. Знаеш ли, съществуват истории, че

правел чудеса. Верни ли са те?
С: Да, чудеса е думата, която бихте употребили. Има неща, които
бихте нарекли чудеса. В известен смисъл те не са свръхестествени. Защо-
то всеки притежава тази способност, тя е естествена и вродена. Човек
може да развие тази способност, ако е дисциплиниран и разполага с
време. Да медитира и да усвои дисциплина на ума, това трябва да прави,
за да може да върши и подобни неща. Той бе в хармония със себе си и с
възвишените замисли и имаше необятна способност. Тяхното съчетание
му помагаше да върши неща, които бяха наричани "чудеса". А всъщност се
прилагат законите на природата и на Вселената. Познавайки тези
закони, той можеше да извършва неща, които хората смятаха за
свръхестествени, но всеки човек притежава сила за това. Трябва да
отворите себе си, да станете канал за силата, за да може това да бъде
направено. Необходимо е само да имате познанието и желанието, за да
го сторите. Той бе точно един много чист канал.

Д: Беше ли учен как да прави тези неща?
С: Да. Това бе част от режима на обучението му, когато израстваше.
И тъй като трябваше да бъде чудесният пример, той успя да развие тези
си способности до съвършенство. Учителите му можеха да правят някои
неща, като например да повдигат предмети или да превръщат оловото в
злато. Но той можеше да прави по-добри неща, като да вдъхне отново
живот на някой мъртвец, да превърне водата във вино или други подобни.
И той можеше, използвайки способностите си върху болни, да балансира
енергията им така, че те отново да се почувстват добре.

Д: Чудя се как би съумял да обърне водата във вино?
С: Трудно е да се обясни. То е като да се съчетаят няколко
способности, за да заработят заедно. Всичко, което е направил, е в
прилагането на естествените закони на Вселената. Точно някои от тях
той прилага на земно ниво, а те обикновено се прилагат на духовно ниво.
Те биха могли да се приложат на земно ниво, но тогава трябва да има
медиум, човешко същество, за да помогне и да ги канализира.

Д: Чувал ли си за някои от тъй наречените чудеса, които е правил?
С: Всеки ден той прави толкова много, че не бих могъл да изброя
всички. Но това, което най-вече е правил, било да лекува глухи, хроми,
слепи и други неща от това естество. Трябва само да имате познание и

желание да го използвате. Той беше само един много чист канал. Той
връщаше хора обратно, от тази страна, обратно в съществуването,
само като ги повика. С вяра всички неща са възможни. Човек единствено
трябва да повярва, че може.

Д: Но когато човек е напуснал тялото, няма ли то да се разложи?
С: Това ще стане след известно време. Не можете да го направите с
някой, който от шест месеца е... мъртъв. Но при всички случаи, за които
съм чувал, че се е случвало, то е при хора, починали скоро или може би
минали отвъд по погрешка. Има случаи, когато тялото престава да
функционира в момент, в който не е трябвало това да стане. Той не го е
правил, опитвайки се да наруши циклите на техните животи. Правил го е
само при тези случаи, когато животът им е бил преждевременно
прекъснат по силата на някое обстоятелство, или когато е виждал, че те
все още не са отработили дълговете си. А би било по-добре да го сторят.
Вдъхвал им живот, така че да се завърнат и да изпълнят тази част от
дълга си. Не сте ли чували за хора, който умират, а след това възкръсват
от гробовете, защото не им е било време да умрат? Той е бивал точно
там, за да помогне за завръщането им.

Това приличаше твърде много на преживяванията близо до смъртта, за
каквито напоследък се съобщава все по-често и по-често. Това са случаи,
при които хора официално (медицински) са били обявени за мъртви, после

по чудотворен начин са се съживили.
В наши дни това става поради напредналите ни медицински грижи.
Д: Мислех, че това е една непогрешима система. Умираш, когато ти е

дошло времето, и няма място за никакви грешки.
С: Винаги има риск нещата да тръгнат накриво. Не се случва много
често. Понякога това също така е и урок, който трябва да се научи.
Затова свободно ги пускат отвъд, за да осъзнаят знанието, което е тук.

Судди каза, че Йешуа само няколко пъти е връщал хора обратно в
живота. Помолих го да ми разкаже за някой характерен случай.
Д: Дали са били хора, които е познавал, или са били непознати?

С: Понякога ги е познавал, друг път са били непознати. Не е познавал
дъщерята на центуриона. Дъщерята на този римски военачалник била
много болна. Бащата чул, че имало пророк, който можел да й помогне, и
изпратил слугата си при него. Пътят дотам бил два дена. И слугата
казал: "Моля те, ела, моля те, побързай, защото тя е много болна. " А
Йешуа отвърнал: "Почакай малко, най-напред трябва да свърша това,
което правя тук". А после тръгнал бързо, за да стигне до къщата на
римския военачалник. Но когато стигнал, било твърде късно, дъщерята