Исус и есеите - Долорес Кенън

била умряла. Йешуа видял, че животът й все още не бил свършил и че има
да изпълнява още много задачи. Така че вдъхнал живот в тялото й и казал
на римския военачалник: "Не се безпокой, тя само е заспала." И си
отишъл. Тя поспала малко, събудила се и била съвсем здрава. После имаше
един, който му беше братовчед, Лазар. Той бил единствен син на
овдовялата си майка. И той бил повикан. Но не му било дошло времето да
умре, защото имал още много да прави и Йешуа знаел това.

Д: А аз си мислех, че щом веднъж е сложен в гроба, че той не би
могъл...

С: (Прекъсва ме.) Той не е бил запечатан. Печатът още не бил сложен.
Това, което правят в тази страна, е да мажат тялото с масла. Някой от
тях изгарят в погребалния огън. Но повечето намазват с масла, обвиват в
ленено платно и поставят в гроба.

Д: След колко време те все още могат да се върнат в тялото?
С: Няколко дни. Може би най-много два. След това се изисква много
повече съживяване, вместо духът просто да влезе в тялото.

Д: Едно от чудесата, за които сме чували (не знам дали ти го знаеш), е
за това как нахранил много хора.

С: Тогава, когато ги нахранил с няколко риби и хляба? Да, това отново
е направено чрез естествените закони на щедростта. Ако ти трябва
нещо и вярваш, че ще го намериш там, то ще бъде там.

Това никак не ми приличаше на естествен закон - да можеш да
разделиш малко неща на много хора. Судди търпеливо се опитваше да ми

го обясни.
С: Трябва да вярвате, че то ще се случи, и тогава ще стане. Той е
вярвал, че би могъл да раздели хляба, и те вярвали в него. Не зная дали
това са били истински риби, или само заради това, че са повярвали, са се
заситили.

Това води до една интересна идея. Ако хората достатъчно силно
повярват в това, което Исус прави, то тогава не е важно дали това, което им

е дал, е било материална, физически триизмерна храна. Възможно е да е
било и илюзия. Най-важното нещо е, вярата, че ще бъдат нахранени, и
поради това гладът им бил заситен.
Това е била целта, макар и да е била изпълнена с психологични
средства.
Има много моменти в живота на Исус, за които хората са се чудили, и

сега бе добър случай да разбера. Казах: "Някои хора говорят, че се е родил
по много странен начин. Знаеш ли нещо за това?"

С: Само, че се е родил в пещера и че на небето имало една голяма

звезда. Това е единственото необичайно явление при раждането му.
В библейската версия се споменава, че Христос е бил сложен след

раждането си в ясла, но не е изяснено къде се е намирала тази ясла. И до
днес пещерите около Витлеем се използват за обори. Судди не бе споменал

един важен момент от раждането и затова реших да поставя въпроса без
заобикалки.

Д: Говори се, че майка му била девствена. Знаеш ли какво значи това?
С: Звучи ми много познато, но не е вярно. Майка му е била жена като

всички други, точно както и баща му, и той е бил човек.
Д: Според нашата история майката е била девствена, а бащата не е бил

човешко същество, бащата е бил Бог.
С: Ние всички сме Божии чеда. Той беше повече отворен и достъпен
от другите, а беше дошло и времето да бъде донесено знанието.

Д: Защо мислиш, че хората ще разказват тази история, ако не е било
вярно?

С: Защо хората разказват разни неща, за да насочат вниманието в
определена посока?

Помислих си, че мога да разбера нещо за учениците на Исус.
Д: Има ли той определени последователи, които са били с него?
С: Броят им варира. В началото в главната група са били
приблизително тридесет и още много, които са били само последователи.
Той е бил техен учител с надеждата, че те ще бъдат учени от него. Но
много от тях се съмнявали, те били просто човеци. Учениците му можели
да извършват чудеса, защото били обучавани от него. Това било част от
обучението, учел ги на няколко упражнения за медитация, за да станат
възприемчиви и да развият способностите си. Те прекарвали много време
горе по хълмовете, изучавайки тези неща. Последователите му били и
мъже, и жени, дори понякога жените били повече от мъжете, защото
женското начало се развива по-добре. Те са по-възприемчиви от мъжете
към такива неща.
Не е нужно много въображение, за да се разбере защо в църковната
история не се споменава за ученици от женски пол. Ранната църква е била

строго ориентирана и доминирана от мъжете.
Д: Ходили ли са тези последователи навсякъде с него?
С: Ако не ги е пращал да учат други, на какво ги е научил тогава? Те
трябвало да вървят нагоре по собствените си пътеки.

Д: Какво е станало с учениците-жени?
С: Те били много активни. Йешуа разделял учениците си в групи по
двама. И жените ученици също били разделяни. Били изпратени по целия

познат свят, за да разпространяват учението му и самите те да имат
ученици, да предават на тях онези способности, които били научили.

Д: Не е ли било опасно за жените да пътуват и да притежават тези сили?
С: Той ги е разпределял така, че в двойката да бъдат по един мъж и по
една жена.

Д: О! Тъй като знаеш как мъжете владеят света, то те не биха приели
жени да вършат тези неща.

С: Да, той е знаел това и е искал да брани жените от онези, които не
разбират. И така учениците били изпращани по двойки. Обикновено са ги
съчетавали съгласно картите им. Той е имал дванадесет ученици, които

го следвали по повечето места. Но искал те да са способни, да се
отделят, да се развиват самостоятелно и да бъдат самите те силни,
защото в противен случай щели да бъдат зависими от него. Това било

най-доброто за учениците, че са могли да развият напълно своите
способности.

Д: Знаеш ли някои от имената им?
С: Малко са ми познати... има Симеон, който е наречен Петър. А.... и
има Вензеведее, двамата му сина. Има още Вартоломей и Матей, и Юда.
Има още няколко, но не мога... тях не ги познавам така добре. Тук ние
учим за това какво те ще направят. Някак си ни е показано.
Вензеведее е споменат в Библията като Зеведее, бащата на Яков и Йоан.
Но в Библията се казва, че Яков и Йоан напуснали баща си и рибарската
лодка и станали ученици на Исус. Зеведее не е споменат повече. Интересно

е, че Судди назова по име бащата, а не по-известните му синове.
Вартоломей е един от най-малко познатите ученици. А Матей изобщо не е

споменат в Библията до смъртта на Христос. Петър е добре познат, но
Судди го назова с едно различно произнесено име: "Симеон", вместо
Симон. Стори ми се знаменателно, че Судди спомена тези по-малко

известни ученици. Това прави разказа му още по-обоснован.
Д: Мислиш ли, че всичките му последователи ще правят това, на което

той ги е учил?
С: (тъжно). Много малко ще бъдат, които ще обикалят и обучават,
(въздиша) И ще има някои, които ще се чувстват праведни и през целия си
живот ще вярват, че са намерили пътя само защото са го познавали. Това
е много тъжно, защото не на това ги е учил... И, разбира се, Искариот.
Той се старае да изглежда много потиснат и не е в приятелски
отношения с другите ученици.
Тук отново е интересно, че го нарича Искариот вместо Юда. Той вече бе
споменал Юда като един от учениците, но е имало двама с името Юда. Той

разграничи този, назовавайки го Искариот. Понякога го произнасяше като
"Искарот".

С: Той е известен като предателят. Защото съдбата му е да бъде
маша в ръцете на други, при извършване на деянието.

Д: Кого ще предаде?
Непрекъснато се правех, че не зная нищо за тази история, като че ли бях
напълно незапозната, какво ще се случи. Мислех, че така Судди би ми я

разказал по свой начин, без да бъде повлиян. Макар че и Кати знаеше
историята (както всички я знаят), имаше забележими различия. И това са

различия, които човек не прави съзнателно.
С: Той ще предаде Йешуа. Той се надява да го насили да каже на
другите кой е. Защото макар те (последователите) да вярват, че той е
избраникът, Месията, той никога не е говорил за това. Други казват това
за него. И желанието на Искариот е той сам да го заяви, което той не ще
направи. Йешуа винаги ще оставя другите да преценят и да решат дали
той е добрият човек, избран от Бога да поведе другите нагоре по пътя,
така че и те да станат едно с Бога. Искариот го вярва така искрено, той
искрено вярва, че наистина Йешуа е бог. И щом като е бог, той би
трябвало да каже: "Заповядвам на тези обикновени смъртни да спрат",
следователно те трябва изпълнят заповедта.

Твърде възможно е било Искариот да е принадлежал към зелотите, за
които Судди бе говорил. Това определено бе тяхната линия на мислене.

Д: Мислиш ли, че Искариот ще се опита да форсира ситуацията?
С: Такъв е неговият нрав. Той вярва, че това не може да не стане.
Йешуа трябва да се разкрие. Но не това е, което ще стане.

Д: Дали предателството ще бъде преценено като лошо деяние на
Искариот?

С: Така би трябвало да бъде. Така и ще бъде. Но най-лошото е, че
каквото мисли да стане, не ще стане. И когато разбере, той ще отнеме
живота си. Знаем го с огромна мъка, защото е голяма неправда.

Явно самоубийството бе много по-лошо деяние, отколкото измяната
към Христос.

Д: Защо мислиш, че той ще отнеме живота си?
С: Защото ще разбере, че е участвал в убийството на човек без
грехове, а това не може да се понесе. Но ние не осъждаме. Това ще бъде
неговата собствена присъда.

Д: Знаеш ли как той ще предаде Йешуа?
С: Не, не знам. Но скоро ще дойде зората, денят е към края си. Йешуа
скоро ще бъде с нас (състояние след смъртта). Знаем това, но какво

можем да направим, освен да го знаем? (въздиша) Макар че е
предопределено, много е тежко да седиш безучастен и да гледаш как ще
се случи. Много тъжно е да знаеш, че трябва да стане заради спасението.
Да се покаже на другите, че има път, че той е отворен за тях...

Мисля за онова, което предстои да се случи, и се мъча да държа
живота си в равновесие. Събирам сили, така че аз... да бъда там. (Тъжно
и с мъка...) И аз трябва да си взема поука, както и всички ние. Това е нещо,
което ще бъде много трудно, но се надявам да се поуча от него... Ако мога
само да имам сили.

Въздъхнах с облекчение и отправих тиха благодарствена молитва.
Мислех, че ако Судди умре преди разпъването на Христос, не ще можем да
получим края на историята. А сега изглеждаше, че това би било възможно,

ако той го наблюдава от другата страна. Това бе неочаквано, но добре
дошло развитие.

Д: Ще има ли и други в духовния ви свят, които също ще гледат?
С: Мисля, че ще са много. Това ще бъде велик урок. Урок за
саможертвата, защото такъв е бил неговият избор. Ние знаем това. Да
поддържаш ревностно това, е все едно сам да стъпиш на пътя.
Д: Мисля си, че щом толкова отблизо си следял живота му, вероятно би

искал да бъдеш по време на обвинението му.
С: То не е обвинение за него, то е за нас.

Д: Говориш сякаш знаеш какво ще стане.
С: Той ще умре на кръста.

Д: Кръстовете не са ли предназначени за разбойници?
С: Той ще бъде третиран като разбойник. И в техните очи той е
такъв, защото се е осмелил да ги накара да се запитат. Осмелил се е да ги
накара да погледнат вътре в себе си, а за тях това е голямо
престъпление. Защото как човек би могъл да погледне в душата си и да
види какво има там? Но мнозина вярват, че той е този, за когото
другите го смятат - Христос и Месията. Те вярват в това, но и се
съмняват, защото проповядва любов. Учи ни, че не трябва да има омраза.
И още, че войната не е пътят, по който ще бъде спечелено царството. Но
те не разбират това. Те се надяват, че щом така твърдо е притиснат,
той ще се появи и ще каже: "Аз съм Божият син и вие не можете да
правите това." Но те не разбират, това е казвано и повтаряно през
цялото време, че такава ще бъде неговата съдба. Те не разбират.

Това бе много емоционално слово с натъртване на всяка дума. Мислех
си, че разпъването на кръста би било ужасен начин, по който да свърши

живота на един такъв благороден човек.

С: Много хора завършват живота си по ужасни начини, но хората не
мислят за това. Защото не се касае за някоя важна личност, за някой,
когото познават, или за тях самите. Но да си някой, който е безгрешен, в
който няма завист и омраза, а е изпълнен само с любов, това ще им
покаже, че има много, на които това се случва същото.

Д: Може ли да го избегне? Има ли избор?
С: Той винаги е знаел, че такава му е съдбата. Не е сега времето да
прави това, а преди (преди превъплъщението му в човек). Щом веднъж
решението е взето, няма връщане назад. Той може да моли за помощ само
за да има сили да мине през всичко, и то ще му бъде дадено.

Д: Защо хората го наричат Христос?
С: То значи Спасителят, въплъщение на живия Бог.

Д: Но не сме ли ние всички въплъщения на живия Бог?
С: Но осъзнаваме ли го? Колко от нас, докато обитаваме видимото си
тяло, са в допир е нашата по-дълбоката душа, е нашето истинско Аз?
Колко от нас могат да живеят всеки ден е отправените към тях
изкушения, и да бъдат като него? Той би могъл да каже: "Стига, не,
отказвам да изстрадам това!" Но не го е сторил. Ето защо е различен от
нас. Аз не бих имал куража. Той е това, което всички ние можем да
бъдем. Към каквото всички трябва да се стремим. Това е възможно. Той
казва, че той е Пътят. Ако можем да отворим очите и сърцата си,
трябва да видим. (Спира и дълбоко въздиша.) Но трудно ще бъде да се
гледа. Да знаеш, че някой без грях, без недостатък ще се жертва за
другите, за нас, за да ни покаже кой път да поемем. Не е ли това трудно
за гледане? Да знаеш, че някой, дори ако не го познаваш, дори ако никога
не си го виждал, ще се пожертва, само защото обича човечеството. И то
дори след като знае, че то не го заслужава. Човечеството прави грешки
от незапомнени времена. Върши грешки, но не се променя. А той ни
показва, че може да израснем. А за да се спасиш и да получиш свобода и
знание за любов, трябва да пораснеш. Той ни го показва, защото това е
вътре в него, също както в нас е заложено да правим други неща.

Д: Страхувам се, че ще има много хора, които никога няма да разберат
основанията му.

С: Те не разбират всеобхватността на Йешуа. Всеобхватността му е
много голяма, за да я осъзнаят, затова се опитват да я ограничат. Но
хората ще разберат. Може би не биха могли да разберат в земните си
превъплъщения. Но тук ние знаем, ние се учим.

Изглежда щяхме да получим историята за разпятието от гледната точка
на Судди от онази страна. Но знаех, че тази история е много важна, за да

бързам. Смятах да посветя цял сеанс на нея. А също не исках да поема
риска да свърши лентата или времето за сеанса. Имах намерение да посветя
колкото е възможно повече време и да навляза във всички възможни
подробности. Чувствах, че това е голям успех, че имаме редкия шанс да
получим разказа на един очевидец за може би на най-забележителните и
противоречиви събития в историята на човечеството. Дали неговата версия
ще прилича на тази, която ни е дадена по наследство? В предишните глави
вече открихме, че историята на Судди често се различава от общоприетата.



Глава 25
PA3ПЯТИЕ И ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Следващата седмица, когато започвахме сеанса, бях обзета от смесени
чувства. Надявах се, че ще можем да получим историята за разпятието;
това би било увенчаващият скъпоценен камък на този опит. То би било и
много важно за много хора. Но бях някак напрегната, че може би няма да
ни бъде позволено да достигнем до тази информация. Подсъзнанието
притежава много действен защитен механизъм. Той не би позволил на
пациента да преживее нещо, за което допуска, че ще е вредно. Добре
известен факт в хипнозата е, че ако някой види или си спомни нещо, което
не може да издържи, то той внезапно се събужда, дори и когато е в дълбок

транс.
Виждала съм това да се случва. Не можех да си представя как
подсъзнанието му ще се справи с нещо така дълбоко травмиращо, като да
гледаш скъп приятел, който умира по този ужасен начин. Знаех, че не бих
могла да превъзмогна тази защитна система, а дори не бих искала и да
опитам. Трябваше да разчитам па нашата дълга дружба и на постепенно
изграденото доверие помежду ни, за да убедя подсъзнанието, че няма
опасност. Моята първа мисъл е доброто състояние на пациентите ми и

защитата им е от изключителна важност.
Кати не долавяше нищо от това и бе развълнувана да разбере какво ще
се случи. И така казах ключовата дума и гледах как тя спокойно влезе в

състоянието, към което така бе привикнала... и започнахме.
Върнах я обратно във времето на живота на Судди, а него върнах в
духовното ниво точно след смъртта му. И започнахме оттам, откъдето

бяхме спрели миналата седмица.
Д: Ще броя до три и ще минем напред до времето, когато всичко трябва
да се случи. Ако си в състояние, за да разбереш, искам да ми кажеш какво
се случва. Ако е възможно, бих желала да гледаш. Искам да споделиш с
нас това знание. Мисля, че може много да се научи от това преживяване,

ако имаш сили да гледаш и да го споделиш. 1, 2, 3, сега е времето, когато
всичко се случва. Можеш ли да ми кажеш какво става?

Не бях сигурна дали Судди е в състояние, в което би могъл да
свидетелства за събитията. Той каза, че ще бъде, ако има сили, значи
знаеше колко тежко ще бъде. Щеше ли да може да премине през това, или
щеше да избяга? Когато свърших да броя, нямаше никакво колебание, той

сякаш почна направо.
С: Най-напред има едно дарение, такъв е обичаят на римляните, на
всеки празник да дават свобода на един затворник. А Пилат Понтийски не
вярва, че Йешуа е престъпник, за какъвто го смятат. Знае в душата си, че
е несправедливо, че това е една голяма несправедливост. Затова предложи
да изберат между него и Варава, знаейки, че щом Варава е убил толкова
много хора, разбира се, ще освободят Йешуа.

Почувствах, той усещаше, че ако просто не върви направо, би могъл да
загуби власт над себе си и да не бъде в състояние да говори повече.
Д: Варава бе убиец?

С: Да.
Д: Ти говориш така, сякаш Йешуа е затворник.

С: Да, той бе арестуван. От Санхедрина (Произнесено "Сан-хад-рин").
И след като го бяха разпитвали и според тях го намерили за виновен в
богохулство, решили, че трябва да бъде отнесено до Рим. Защото те не
биха могли да убият някой, за когото другите говорят, че е Месия. Това би
довело до ужас сред народа, който би се стоварил върху главите им. В
замяна щели да го предадат на римляните като подбудител към
въстания. Като кажат, че той настройва последователите си срещу
Рим.

Явно такава е била политиката на времето. Исус не представлявал
заплаха, докато не започнал да събира последователи. Преди това той би

могъл да бъде изгонен като екстремист или луд.
Д: Кои бяха тези, които сториха това?

С: Санхедринът. (Трудно бе да разбера, защото произнасяше думата
много странно.) Санхедринът. Управителното тяло на законодателите
на Израел. (И Израел бе произнасяно различно.)

Д: Имаха ли те власт да го сторят?
С: Да. Това бе едно от нещата, което им бе все още позволено от
римския закон.
Д: По-рано ти ми каза, че Искариот ще го предаде. Знаеш ли дали така е

станало?
С: Той отишъл при първосвещениците и им казал къде ще бъде Йешуа.

И го... продал.
Д: Получил ли е нещо в замяна?

С: Говори се за торба сребро. Но аз не знам.
Д: Но когато ще представят Йешуа и Варава пред хората, могат ли те да

решат кого да освободят?
С: (Това бе много вълнуващо за него.) Да. Но Санхедринът има много
хора сред тълпата, на които е платено да викат името на Варава.

Д: Разбирам. Те ще се опитат да попречат хората да изберат Йешуа?
С: Няма избор. Те не могат, защото такава... е неговата съдба.

Д: Тези хора от Санхедрина са уплашени, нали?
С: Те се страхуват, че той би могъл да е този, за когото другите
казват, че е.

Д: И не могат да си позволят да го освободят? Това ли е, което имаш
предвид?

С: Да, не могат.
Д: Заради това ли са платили на хора сред тълпата, за да я възбуждат?

С: Да викат името. Казано е, че името, което се вика най-силно, е на
този, когото ще освободят.

Явно бе, Судди дълбоко изживяваше всичко. Гласът му бе пълен с
емоция. Надявах се, че ще може да продължи.

Д: Добре, нека се придвижим напред и да разберем какво е станало.
Наистина силно желая да ни разкажеш. Много хора биха могли да спечелят

от твоя разказ. Ако много те тревожи, то би могъл да го гледаш като
страничен наблюдател.

Мога да кажа, че вече бе разтревожен да гледа какво става с този,
когото толкова много обичаше. Страхувах се, че ще бъде още по-
травмиращо да види истинското разпъване на кръста. Надявах се само, че
желанието му да сподели това с други ще притъпи отвращението, което би
могъл да усеща. Продължавах спокойно да внушавам на Кати, че се

чувства добре.
Д: Ще броя до три и ние ще се придвижим напред. 1, 2, 3, какво става

сега?
С: Беше решено... че тази вечер той и други двама ще бъдат
приковани... на кръста, за да умрат разпнати. Традиционният римски
стил на убиване на разбойници, убийци и крадци. (Трудно беше, но той
продължи.)

Д: Но той нали не попада в тази категория?
С: (Шепне) Не. Той никога не е причинил болка на друг човек. Но е
казано, че той ще пролее кръвта си за всички хора по света.

Д: Има ли и други заедно с теб да гледат.
С: Има много хора тук.

В Библията се говори, че гробовете са се разтворили и духовете на
умрелите били видени от много хора. Могъл ли е той да види духовете,

които са били с него, гледайки от другата страна? Събитие от такава
емоционална величина би могло да повиши психичните възможности на

хората да долавят и възприемат.
С: И има много, стотици, които са на земното ниво и гледат... е ужас.
Защото те го обичат. Те не могат да повярват, че това ще бъде сторено,
че би могло да бъде позволено да се случи.
Гласът му бе пълен с емоция. Всеки момент можеше да се разплаче. Той
преживяваше всяка секунда, противно на инструкцията да бъде обективен
наблюдател. Принудена бях да бъда безпристрастна, за да мога отблизо да

го следя. Ако се появеше някакъв знак, че ще му бъде непоносимо,
мигновено щях да изведа Кати от транса. Доброто състояние на
пациентката беше много по-важно от историята.
Обикновено по време на сеанс съм толкова съсредоточена да

направлявам субекта, че не мога да усетя напълно емоционалното
съдържание на разказа, докато не пусна по-късно касетата. Тогава аз също

попадам под влиянието на това, което той разказва.
Д: Знаеш ли как се чувства сега?

С: Той е съвсем спокоен. Успял е да се изолира от много болка. Това
някак си ни помага да знаем... че няма пълно страдание.

Д: Добре е, че притежава тази способност. Изпитва ли някакви чувства
спрямо хората, които вършат това с него?

С: Той изпитва голяма любов, знаейки, че те не знаят какво правят. А
той знае, че много от тях ще се осъзнаят.

Изглеждаше сякаш едва се сдържа да не се разплаче. У мен нямаше и
капчица съмнение, че той бе свидетел на всичко.

Д: Искаш ли да минем напред и да ни кажеш какво става? (Опитвах се
да бъда много мила с него, знаех колко му е тежко.) Ако ти е много трудно
да говориш за някоя част от това, можеш да я прескочиш. Както вече казах,

това е много важно събитие и целият свят трябваше да знае за него. Не си
ли съгласен? (Той отговори с едно емоционално наситено "Да") Убедена

бях, че всеки трябва да знае за нещата, които се бяха случили.
С: Той носи кръста по улиците. Кръстът е много тежък и той пада.
(Думите бяха изговаряни бавно, сякаш виждаше как нещата се появява
едно след друго.) Няколко души отстрани му помагат да стане. Един
войник им казва, че трябва да му помогнат да го носи, защото е тежък.

Д: Един от войниците или някой от хората?
С: Един от тълпата е изтласкан напред да помогне.

Д: Какво усеща този човек?
С: Той прави всичко, за да вдигне товара. По лицето му се чете
радост, знаейки, че някак е помогнал.

Д: А как реагира тълпата?
С: Те са потопени в сълзи. Само няколко му се надсмиват, казвайки,
"Защо не спасиш себе си?" Но повечето, те знаят (няма значение какво
другите казват за него), че това е човек, който е... прекрасен. (Той си пое
дълбоко въздух.) Без човешки слабости. Той е над всекидневните проблеми,
които ни мъчат... Сложили са кръста на земята и той е поставен върху
него.
Ръцете му са вързани. Вързани са и краката му. И пироните... те...
влизат в плътта му. (Няколко дълбоки въздишки). Изглежда сякаш, че
целият свят е разкъсан на две. Защото небесата, които бяха ясни, са
много тъмни. И става все по-тъмно и по-тъмно. (Поема дълбоко въздух.)
Кръстът е изправен заедно с другите два. Той е в центъра. Мястото
може да бъде видяно от по-голямата част на града. То е издигнато
място извън града, така че всички биха могли да го видят.
Д: Защо облаците идват и става тъмно? От вашето ниво ли правят така?
С: (Дълга пауза, а след това шепот.) Не зная. След това той помоли
Баща си да им прости за това, което правят. Защото те не знаят. (Дълга
пауза, като дълбоко поемаше въздух.)

Д: Бяха ли другите двама на съседните кръстове истински убийци?
С: Да. Макар че единият говори с него. Не зная наистина какво е казал,
но другият го спира. И го пита не знае ли един истински добър човек? И
Йешуа го поглежда и казва, че той ще бъде с него днес... в неговото
царство.

Д: Какво значи това?
С: Той ще бъде тук. Смятам, че не винаги е така - вярвам, че това има
общо с... че дори и в последния миг от живота си човек може да бъде
осенен с разбиране какво е то.

Д: Има ли някаква разлика за тялото, когато е на кръста? Има ли нещо
върху него или върху кръста?

Спомних си за всички картини и статуи, които бях виждала на Исус.
С: Има над главата му един груб надпис с думите "Това е царят на
юдеите". За другите са написани само имената и престъплението им.

Д: Можеш ли да ги видиш?
С: (Пауза, сякаш ги чете.) Не съм сигурен в името. За единият отдясно

е... че е виновен за кражба, че е откраднал неща от друг човек. Мисля, че
от дома му или нещо подобно. Но другият е виновен за убийство.

Д: Кой е този, на когото казва, че ще бъде с него?
С: Той е крадецът.

Д: А тялото на Йешуа? Има ли нещо, по което се различава?
С: Имало - преди да бъде прикован на кръста - имало един плащ, който
намятал на раменете си... и няколко вплетени на главата му тръни. Но те
били махнати, когато го приковали на кръста.
Д: Сега на кръста, няма ли на главата си трънения венец? (По картините

той винаги е там.)
С: Не... и войниците са в подножието на кръста. Те играят на комар,
теглят жребий. По обичая по този начин разиграват личните вещи на
престъпника. Който спечели жребия, печели и нещата от облеклото и
каквото и да било. То е... небето е почти черно, макар че е ранна зора. Но
самият той... душевната му сила разпръсква тиха светлина. Тя е сякаш
единична искрица светлина. Един от войниците, знаейки, че е събота...
забива копие в тялото на крадеца, за да се увери, че е мъртъв.

Д: Какво имаш предвид с това - знаейки, че е събота?
С: Телата на престъпниците се свалят винаги в събота, независимо,
кога са приковани. А да си разпнат, значи да умреш на кръста, което
обикновено изисква дни. И те трябва да са сигурни, че разпнатите са
мъртви, преди да разрешат да бъдат свалени.

Д: Тогава те ги убиват?
С: Заради това небето помръкна и съботата започна в тъмнина.
Не беше всъщност още събота, защото небето бе помръкнало по-рано от

обикновено.
Д: Разбирам, те е трябвало да ги убият. Не е трябвало да оставят телата

да висят в събота? Така ли е?
С: Да. (Внезапно) Той си отиде! Той напусна тялото!

Д: Какво? И него ли войниците трябва да убият?
С: Не. Главата му клюмна в този миг, в мига, когато си отиде. Те са
любопитни, защото не могат да повярват, че човек може да умре
толкова скоро. И така те забиват копие в него и кръвта бавно се стича
надолу.

Д: Искат да бъдат сигурни, че е мъртъв ли?
С: Да.

Д: Духът му стои ли близко до физическото тяло?
С: Той е при майка му, която се отдалечава. Тя знае за него.

Д: Усеща присъствието му или може да го види?

С: Не зная, но тя го долавя.
Д: Ще остане ли на твоето ниво?

С: За малко, не за дълго. Има неща, с които трябва да се справи, и след
това ще продължи.

Д: Какво ще стане с тялото?
С: То все така виси, както преди... Казано е, че земята ще се разтресе,
но аз не зная. Знам, че има хора, тичащи от страх, защото разбират, че
се е случило нещо ужасно. И те казват, че земята се тресе.
Д: Ти не би могъл да го усетиш, нали? (Той кимна с глава.) Добре, мини

напред и ми кажи какво е станало с тялото. Можеш ли да видиш?
С: Йосиф помолил Ирод да му позволи да вземе тялото. Ирод го
препратил при Пилат, който му дал разрешение.

Д: Защо Ирод не е дал разрешение?
С: Казал на Йосиф, че той не може да разреши. Тъй като е убит от
римляните, те трябва да разрешат.

Д: Нали това е Йосиф, неговият чичо?
С: Да, и Пилат му дал разрешение да стори това. И те свалили тялото
и го положили в гроб.

Д: В чий гроб са го положили?
С: Той бил на Йосиф. Приготвен бил отпреди.

Д: За него самия ли е бил?
С: Не, бил е за Йешуа.

Д: Значи той е знаел, че това ще се случи. Мислиш ли, че Йешуа му е
казал?

С: Не е било нужно да му бъде казано, защото те всички са знаели.
Д: Какво са правили с тялото?

С: Намазали са го е масла, запален бил тамян, обвили са го в ленено
платно и са го положили. И камък бил сложен на вратата.

Д: Гробът бил ли е запечатан?
С: Да.
Голямата му емоционална напрегнатост затихна. Изглежда най-тежката
част бе да гледа как любимият му приятел е измъчван, унижаван и убит.

Сега говореше с нормален глас.
Д: Случи ли се и нещо друго?

С: През следващите три дена вече няма да го има. Защото тялото
повече не е нужно. То ще изчезне.

Д: Ти мислиш, че тялото ще изчезне?
С: Да... Зная, че има начини да се направи това, но не съм запознат с
тях.

Д: Какво по-точно значи това? Мисля, имаш предвид, че тялото е
мъртво.

С: Тялото е мъртво, но тъй като то повече не е нужно, то е... Има
начини да стане така като че ли не е било. Аз не зная как. Не мога да го
обясня по-добре.

Д: О? Нима това е нещо, което и ти сам не разбираш?
С: То е известно само на майсторите.

Д: С други думи ти смяташ, че тялото изчезва?
С: Да, става сякаш... Става на прах, каквото е било, и повече го няма.

Д: Кой прави това, майсторите от твоето ниво или майсторите от
земното ниво?

С: От моето ниво.
Д: Защо го правят те? Защо тялото трябва да изчезне?

С: Защото в пророчествата е предсказано, че той ще възкръсне на
третия ден. И за да възкръсне, те трябва да покажат, че мястото,
където е бил положен е празно. И че то не би могло да бъде взето по
обикновен начин. Тялото не може да бъде... те (неговите приятели) не
биха могли да стигнат до него, за да направят това. Следователно
трябва да бъде направено от тази страна.

Д: Нали Йешуа не го е направил сам? А когато тялото вече го няма,
къде е той?

С: Той е там е тях, помага им да сторят това.
Д: Неговите сили, съчетани със силите на другите майстори?

С: Да, с другите майстори.
Д: Това е много сложно. Трябва да си много напреднал, за да го сториш.
С: То е сторено с помощта и на други. Не познавам този метод. Аз не
съм на това ниво.

Д: И те са направили така, че тялото просто да изчезне? Това ли е
вярната дума? (Опитвах се да разбера.)

С: Да, да не бъде повече такова.
Д: Никога вече. Добре, но не е ли сложил Пилат или някой друг пазачи,

за да бъде сигурно...
С. (Прекъсва) Да, отвън имало пазачи, защото са знаели за това
пророчество. И те знаели, хората говорели, че той е Месията. И затова
там имало пазачи.

Това е нещо, която явно е било погрешно интерпретирано през
вековете. Мисля, това, което те са направили, било да покажат, че дори и
физическото тяло може да премине през времето и пространството. Гробът
бил запечатан и пазачите така разположени, че нямало никаква възможност

тялото да бъде откраднато и изнесено по естествен път. Трябвало да бъде
показано, че само изключителни, свръхестествени сили могат да преместят

тялото. Това по всяка вероятност е част от урока, да се докаже, че
свръхестествени сили наистина съществуват и че той е бил една от тях.
Д: Ти каза, че пророчеството е било, той да се издигне отново. Случили

се това?
С: Да! Как той да не може! Той е какъвто е бил преди. Не е ли това по
същество едно издигане? Защото той се е издигнал от тялото, което е
станало на прах и пепел, и отново е такъв, какъвто е бил.

Д: Но хората си мислят, че тяло само ще се издигне. Ти знаеш, както
Лазар, за когото ми говори.

С: Но тогава Лазар отново е бил човешко същество и е обитавал
човешко тяло. Докато Месията, както е наречен, трябва да покаже, че
нещата продължават без прекъсване и след това. Не само да покаже, че
можем да се върнем обратно в тялото, защото това е било показвано и
преди. Но ние трябва да докажем, че няма прекъсване, че
съществуванието продължава и след като човешкото тяло престане да
съществува.

Д: Смятам, хората мислят, че тъкмо това означава пророчеството, че
тялото отново физически ще се издигне.

С: Ето защо то трябва да бъде разрушено! Така те трябва да го
научат по какъвто ида е начин.

Д: Какво стана след това? Разбраха ли хората, че тялото го няма?
С: Виждате ли, такъв е обичаят няколко дена по-късно, тялото
отново трябва да бъде намазано. И майка му и братовчедка му дошли да
сторят това. Гробът бил отново отворен под надзора на пазачите. И
тогава открили, че е празен.

Д: Но наистина ли майка му е била с другата жена?
В Библията не е споменато, че майката на Исус е била една от жените,
дошли на гроба. Говори се за Мария Магдалена, Мария, майката на Йоан, и

"другата" Мария. И тази версия може да се срещне на много места.
Д: Трябва да й е било много тежко да се върне. Мисля си, да види

тялото, след като е било няколко дена в гроба. Но това е проява на любов,
нали?

С: И кой друг повече от майката би пожелал да извърши това деяние
на любов?

Д: Но кой е разпечатал гроба?
С: Войниците помогнали да се разпечата.

Д: Какво ли са си помислили, като видели, че тялото го няма?

С: Те, разбира се, си помислили, че някой се е промъкнал и е откраднал
тялото. Но какво би могло да се каже? Лененото платно било все още
там с кръвта върху него. И всичко било така, както било оставено.

Д: И печатът не бил счупен, нали?
С: Не.

Д: Какво ли е преживяла майката, когато е видяла, че тялото го няма?
С: Тя знаела, че той си е тръгнал, подготвяйки се да продължи.

Д: Продължил ли е Йешуа, или е останал там наоколо?
С: Останал е за малко, защото той трябва да отиде при тези, който
вярват в него, и да им каже: "Не се обезсърчавайте. Знайте, че всичко е
така, както съм го проповядвал." Той трябва да им даде възможност да
разберат, че е казал истината. И за да стори това, той трябва да
покаже, че съществува... на тях.

Д: Това звучи, сякаш той е говорил с тях. Могли ли са те да го видят и
чуят?

С: Да, защото те имат тази способност. Всички, които са разкрили
себе си, притежават тази способност и са могли да го видят. Мнозина са
го видели.

Д: Мислиш ли, че са го видели като физическо лице?
С: Да, но като някой, който е... различен. Който е повече, като едно от
съществата на светлината, които имат земно тяло. Вие не може да го
стигнете и докоснете, защото ръката ви ще премине през него.

Д: Но са могли да го видят?
С: Да, за да разберат, че е истина.

Д: Имал ли е все още някакви белези по духовното си тяло? (Имах
предвид за там, където са били забити пироните.)

С: Да, за известно време то ще отразява онова, което му е било
сторено. По този начин е можел да им докаже, че е той. Да разпръсне
съмненията им, че е бил този, за когото казвал, че е бил.

Д: Имало ли е съмнение?
С: Как е възможно да няма съмнение у хората? Та това е в природата
им.
Д: Заради това ли той все още е носил белезите? За да докаже кой е той?
С: Да.

Д: И други ли са го видели? Чували сме много истории. В някои от тях
се разказва, че той се явил във физическото си тяло и вървял по земята.
С: Това е той, истинският той, по-истински, отколкото те го знаят.

Д: И физическото тяло, така да се каже, просто е отстранено.
С: Да, превърнато в прах и пепел.

Д: В това има повече смисъл, превърнато в пепел.
Изглежда, че историята за ангела, отместил камъка, е била измислена
по-късно от войниците, за да си спасят кожите. В разпространяващите се
през годините истории сякаш истинското чудо на възкресението е било
скрито. По мое мнение, това чудо е в разпадането на физическото тяло и в
появата на духовното. Тъй като е било видяно от толкова много хора, той
се е надявал да докаже продължението на живота след смъртта, когато
физическото тяло го нямало вече. Този съществен въпрос изглежда е бил
забулен и объркан в религиозната догма и е стигнал до това положение
през годините. Судди бе прав: стотици хора са се върнали във физическите
си тела, след като е било обявено, че са мъртви. Това явление не е толкова
уникално, както твърди църквата. Майсторите явно са се опитвали да

докажат маловажността на физическото тяло.
Д: Ти спомена за съществата на светлината. Какво значи това? Такава

ли е природата на човек, когато напусне физическото си тяло?
С: Има такива, някои от нас, които не се нуждаят да се завърнат
отново. Те вече са направили следващата стъпка да бъдат пак едно с
Бога. Това са онези, които идват и ни помагат, и ни водят, посочвайки ни
пътя.

Д: Какво стана с Йешуа?
С: Той накрая се върна, за да бъде с другите. Да бъде с учителите и с
нашия Бог, както го познаваме.

Д: Наблюдава ли някой как това става?
С: Казано е, че майка му е била там. И те видели сияние на светлина и
след това вече нямало нищо.

Д: Когато е отишъл на другото ниво. Така ли е?
С: Да.

Д: Къде е Йешуа сега? И той ли е на нивото, на което си ти?
С: Той е с майсторите. Той не е тук. Аз изобщо не съм близо до това
ниво.

Д: Знаеш ли на какво ниво е той?
С: Най-малко на деветото и много близо до десетото ниво.

Д: Колко са всичките нива?
С: Десет е съвършенството.

Д: Ако е на това ниво, ти нямаш начин да го видиш, нали? Така ли е?
С: Не, освен ако той не слезе до нашето.
Д: Разбирам... Чували сме истории, в които хора казват, че са го видели.
С: Не се и съмнявам.

Д: Искам да кажа много години след като си е отишъл от земята.

С: Но за нас една година е само миг, така че защо това да не е
възможно?

Д: Би ли позволил тогава Исус на земните хора да го видят?
С: Ако пожелае. Може би, ако трябва да се направи нещо за даден
човек, а хората все още се съмняват. Не би ли се разкрил пред тях, за да
им покаже, че те вярват в истината.

Д: Значи заради техния начин на вярване, това би им помогнало?
С: (Ставаше неспокоен, опитвайки се да ни накара да го разберем.)
Намирам се в голямо затруднение. Ако е било съществена задача за даден
човек, като например да разпространява словото, че той е живял, и да
даде възможност и другите да узнаят, не би ли се разкрил пред него? Така
той ще разбере, че това, в което вярва, е истинско.

Д: Мислех, че може би е заангажиран на друго ниво. И никога не би
дошъл долу на земята за такива неща.

С: Ако не обичаше хората, той не би дошъл на земята.
Д: Можеш ли да ни кажеш смисъла на неговата смърт чрез разпятие? В
наше време, а и преди, се казва, че е умрял заради нашите грехове. Има
известно несъгласие по този въпрос. Не сме ли ние отговорни за
собствените си дела?

С: (въздиша) Това е един безкрайно тежък въпрос.
Д: Предполагам, че има много отговори.

С: Има много влияния върху тези отговори. Той трябвало да бъде
разпнат, за да бъде осмян от хората. Да покаже, че щом може да
възкръсне, че щом е способен да се издигне над това, и ние също бихме
могли да се издигнем. Това е нещо, през което е трябвало да мине, за да се
поучи сам, както и заради други цели. За това, че не бил толкова
съвършен, че не е съвършен толкова, колкото хората биха искали да бъде.
За това, че бил готов да понесе наказанията и да ни покаже, че и ние не
трябва да се страхуваме от тях. И като платим за онова, което сме
сторили, и ние можем да се издигнем. Ето част от основанията. Да се
покаже, че това може да бъде сторено от хората, че и другите ще са в
състояние да правят такива неща.

Д: Но има ли смисъл като казват, че е умрял заради греховете на всички
хора?

С: Как може да умре заради греховете на някой друг? Всеки трябва да
плаща за своите грехове. Ако не сега, може би следващия път или дори no-
следващия. Но в края на краищата, ти трябва да изтърпиш каквото
другите са изтърпявали заради теб.

Д: Значи ли това, че животът и смъртта му не ще изкупят греховете на

другите?
С: Има един закон за прошката, който ще бъде. Но той не е, защото е
изкупил вашите грехове, а защото вие ще го приемете както заслужава и
още като пратеник на Бога. А законът на прошката е за любовта на Бога
към вас, а не за това, че той е умрял за греховете.

Д: Добре, но значи ли това, че хората погрешно го тълкуват?
С: Твърде е възможно. Хората тълкуват погрешно много неща.

Д: Ние трябва да се опитаме да бъдем като него. Но това не значи да го
следваме така, че да му се прекланяме. Той ни е показал, че трябва да
живеем като него. Така ли е?

С: Така е. Той е обект едва ли не на обожествяване, защото успя да го
стори. И показа, че това може да бъде сторено. Така че трябва да бъде
възхваляван, а не обожествяван. Не да бъде боготворен, защото всички
ние сме част от Бога.

Д: Мислиш ли, че той иска да бъде обожествяван?
С: Той иска да бъде запомнен, но може би не така, както мнозина ще
го запомнят. Основното, което е желаел, е да бъде нещо като водач, един
духовен водач, който да води хората към повиеше просветление и да им
помогне да придобият по-голяма сила. Да им помогне да станат по-
духовни в разбиранията си. Приемал е себе си най-вече като помощник,
като водач, като добър приятел, който ви помага със съвет.

Д: Има много хора, които ще мислят за него като за Бог. Трудно е да се
мисли за него като за човешко същество.

С: Всички ние сме част от Бога. Някои от нас осъзнават това по-
добре от други. Бих казал, че той е един от тези хора. Но да бъде
обожествяван и то отделно, това е погрешно.

Д: Страхувам се, че в бъдеще хората ще направят това. Да го
обожествят, да обожествят и майка му, защото тя е негова майка.
С: Ако това значи, че като го сторят, ще заживеят и те като тях,
това е добре. Но ако значи, че като ги направят богове, и в замяна
кажат: "Понеже са толкова мъдри, те ще ми простят всичко, което съм
сторил", и продължат както преди, това е голямо зло. Той просто е
знаел, а и тя някак си е разбрала, какво е нужно за всички ни. Това изисква
много битки, за да се постигне.
Д: Той би ли окуражавал хората да мислят сами, или по-скоро сляпо да

го следват?
С: Никога да не следват сляпо! Да обмисляш сам нещата, прави
решението много по-значимо.
Защото си го направил сам, а не ти е било подарено. Ако човек не пита,

не може и да повярва. Защото не е възможно да се обмислят някои неща,
ако не ги огледаш от всички страни. И когато човек го е направил, ако
вярва, ако го намира за добро, то значи заслужава да повярва в него.

Д: Някой хора твърдят, че когато питаш, то е работа на дявола... ако
имате дявол във вашето общество.

С: (въздиша) Няма дявол! (Мило, но твърдо, като че ли говори на
упорито дете.) Всеки има две части вътре в себе си. Има една питаща
част, която може понякога да греши. Но тя е и много добра, защото те
кара да мислиш за нещата и да мислиш за хората. Не всички хора са
добри. Би ли приел един човек само по лицето, което ти се усмихва, а
ръката забива нож в гърба ти? Трябва да разучаваш нещата, но трябва и
да имаш вяра. Показано е вече, че това е истина. Трябва да имаш вяра.
Това звучи парадоксално, но то не е... вярно.

Судди започваше да се отчайва. Толкова силно усещаше това и се
опитваше така усърдно да ни накара да го осъзнаем.

Д: Разбирам. Ти вършиш чудесна работа... Но как ние да разберем,
когато открием ново знание, че то е вярно? Кой може да ни каже?
С: (въздиша) Истината... тя може да те натъжи. Но някъде дълбоко
вътре във вас, вие знаете, че е истина. Ако съумеете само да бъдете
отворени, то ще знаете кога нещата са истински и кога не са. Защото са
достъпни за вас.
Д: Понякога, когато открием ново познание, хората ни казват, че е

лошо.
С: Вреди ли това някому по някакъв начин? Вредно ли е? Ако вреди на
някого, то не е възможно наистина да бъде добро. Ако не причинява вреда,
вземете го и го изучете. И открийте истината. Открийте кое е доброто
в него.

Д: Не е ли вярно, че през твоя живот в синагогите и в другите религии
някои са казвали: "Не питай, просто приемай"

С: Да, повечето от тях го казват. Те просто заявяват.
Д: Вашите хора нали са различни? Есеите, те обичат да питат.

С: Да.
Д: Можеш ли да ни кажеш дали Христос ще се върне някога на земята?

С: Да, той ще се върне.
Д: Ще знаят ли хората предварително за това, както ти знаеше този път,

или ще се появи внезапно?
С: Ще има такива, които ще знаят.

Този сеанс се оказа доста труден за Кати. Тя бе твърде напрегната и
развълнувана, докато гледаше разпъването на кръста, като че то бе

извънредно мъчително. Разбира се, когато я събудих, тя нямаше спомен
какво бе видяла и се чувстваше добре.

Осъзнавам, че този сеанс ще даде повод за много спорове. Но мисля, че
трябва да бъде възприет и проучен такъв, какъвто е - алтернативно
виждане за някои от най-важните събития на нашата история.
Това, което ме удиви в този сеанс, не бяха несъвпаденията, а

точността на събитията. Това, че версията от нашата Библия е могла
да мине през двете хиляди години и да остане така непокътната, е
наистина забележително. Това, че е могла да премине през Тъмните

Векове, когато е било загубено огромно количество незаменимо знание, и да издържи въпреки

различни преписи, преводачи и предумишлени добавяния или съкращения, е наистина едно чудо.

Никой рационално мислещ човек не би могъл да очаква, че това е буквално дума по дума истината,

когато в наши нови исторически книги се съдържат толкова противоречия. Дори и всекидневните

новини варират в зависимост от гледната точка на репортера. Не трябва да се залавяме с

различията, а да сме благодарни, че имаме историята. Фактът, че Библията изобщо е оцеляла,
е наистина Божи дар.



Глава 26
ЦЕЛТА НА РАЗПЯТИЕТО И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО
Знам, че по този въпрос са писани томове и още много ще бъдат
написани в бъдеще. Но искам да разбера как бих могла да изтълкувам
информацията, която получих за Исус при регресията. За да направя това,
трябва да изтрия цялото църковно и догматично възпитание, на което бях
изложена от ранното си детство. Трябва да погледна на Исус с нови очи,
след като за първи път чух и разбрах историята му. Ще бъде много трудно.
"Промиването на мозъка" започва много рано и се вкоренява дълбоко.
Надявам се да направя опит и да открия какво е искал да каже Исус на

човечеството.
Какво всъщност се е опитал да съобщи на света чрез разпятието си?
Какво е било истинското послание, криещо се зад възкресението? Това са
дълбоки и трудни въпроси, а аз не съм философ. Просто искам да споделя
какво разбрах от тази историята и какъв урок научих. Вероятно някой би
могъл да разбере много повече от мен, а друг пък би могъл да открие нещо

съвършено различно. Всеки има своята гледна точка, оцветена от
житейските му преживявания. Хората никога не биха били единодушни за
нещо така дълбоко и лично, каквото е религиозното вярване. Но това мое

тълкуване би могло да помогне на някой, лутащ се в мрак и
обърканост.Създадени сме в един и същи миг и в този смисъл всички сме
чеда на Бога. Но с идването си на Земята, сме били хванати в клопката на

материалното. Забравили сме откъде сме дошли. Най-малкото то не е в
съзнанието ни. Дълбоко вътре в нас една искрица все още помни и копнее
да се върне "у дома" при любимия баща, който ни е създал. Той търпеливо

чака, защото не знае що е време, и чака децата му отново да открият
истинската си сила и съдба. Но човешкият род се наслаждава на живота и
погълнат от разнообразието в него, прави грешка след грешка, и по закона

на кармата все повече и повече затъва. Има ли път за излизане? Колкото
повече животи живеят хората, толкова повече карма си създават. Не бихме

могли да се върнем при Бог, преди да станем отново съвършени, като
изкупим всичкото зло, което сме сторили на другите.

Изглежда безнадеждно. Защото след всяка платена грешка, правим още
най-малко две. Приковани сме на колело, което се върти и върти, и не

отива наникъде, защото не знаем какво трябва да правим, за да се спасим.
Как би могъл човешкият род да се издигне нагоре, щом непрестанно се
върти в кръг? Ето защо Христос дойде да "спаси" човечеството. То се

нуждаеше от пример, от някой, който да му посочи "Пътя". Човешкият род
сам се е объркал и то заради свободата на желанията си. Бог не наказва, той
обича своите деца твърде много именно заради грешките им. Разрешава им

да правят грешки, надявайки се, че в края на краищата те ще се поучат от
тях, ще "видят" светлината и ще намерят пътя, който ще ги отведе у "дома".

Тъй като Бог не ще се намеси, (Той може само да помага и води), то Той
решава да прати някой, който да бъде за пример.

Вярвам, че Исус, или Йешуа, е майстор от десето ниво. Това значи, че
след безброй животи, изпълнени с човешки слабости, той най-сетне е
постигнал съвършенство и се е върнал при Бога, откъдето е дошъл. Само
такова същество би могло да устои на изпитанието да се потопи в мрака и
калта на човешкото съществуване. Дори и за майстор това е опасно, защото
плътската съблазън е много изкушаваща и може да го накара да забрави

защо е дошъл.
Важното е, че той дойде. Така както всички ние трябва да дойдем в
човешкото си, физическо тяло и да се изправим пред всички изкушения.
Той е трябвало да покаже, че може да се издигне над тях. Трябвало е да
бъде научен на всички знания на света, само така би могъл да разбере
времето, в което живее. Трябвало е да бъде обучен да използва изцяло ума
си, за да покаже изумителните му способности. Да покаже, че човек не е

просто животинско тяло, а виеше духовно създание.
Той никога не е твърдял, че прави чудеса, но казвал на хората, че те
могат да ги правят и дори да правят още по-чудни неща. Трябвало е да се
научи да медитира, за да може да остане близо до извора, от който е дошъл.

Така той щял да може винаги да вижда целта си и да не се отклонява от
нея. А целта му била с примера си да покаже на хората как трябва да

живеят. Най-великият урок, който трябвало да научат, бил да се обичат
един друг. Има ли любов, не ще може повече да се създава отрицателна
карма. Има ли любов, не ще има повече войни и страдания. Човечеството
би съумяло да се спаси от колелото на кармата и отново да тръгне нагоре
по стълбата. Исус е съвършен пример за това какво носи всеки вътре в себе

си и какво е способен да постигне. Но все още хората не разбират.
Съвършенството му ги плаши и обърква. Те се боят от него, защото е
различен, и единственото нещо, което са могли да направят, бе да го убият.
Вярвам, че целта на разпятието бе да покаже в ослепителен контраст
какво е станало човечеството, да разкрие бездната, в която е пропаднало.
Вярвам, че Бог е предложил избор на хората: следвайте сегашния си път и
станете като тези долни и деградирали същества без съвест, които мислят
само за земното си съществуване, или се опитайте да устроите живота
според Христовия прекрасен пример. Тогава ще можете да се издигнете

над хаоса на живота и да постигнете съвършенство.
Смятам, че целта на възкресението също е била загубена и объркана в
човешкото мислене. Бог е искал да покаже, че земният живот не е всичко,
че хората са нещо повече. Една вечна душа, дух, който не може да бъде
унищожен. Че духът продължава и би могъл да съществува, след като
тялото престане да функционира. Да влезе отново в тялото, не би доказало
това, което майсторите са се опитвали да твърдят. То само би показало, че
е възможно продължение на физическото състояние. Следователно земното

тяло на Исус е трябвало напълно да изчезне.
Тялото било запечатано в гроба. Отвън били поставени и римски, и
еврейски пазачи. Едните не вярвали на другите и искали да бъдат сигурни,
че никой не би могъл да влезе и да открадне тялото. И така както гробът
бил запечатан и пазен, майсторите с помощта на Исус започнали да

действат, да го разпаднат на атоми и да го обърнат в прах. Сякаш
естествените процеси на разлагане и разпадане били ускорени, за да станат
невъзвратими. Лененото платно било оставено, за да покаже, че тялото не е
премествано. Когато пазачите сами отворили гроба и установили, че тялото
липсва, станало ясно, че нямало начин то да бъде изнесено. Това е могло да

бъде осъществено само от другата, от духовната страна.
По-късно, когато образът на Христос бил видян от много хора, то те
трябвало да разберат, че това е част от човека, който бе надживял всичко и
беше вечен. И че духът е истинската природа на човека, че има нещо отвъд
обикновеното земно съществуване, към което човек така здраво се е

вкопчил. Те трябвало да повярват това, защото тялото не би могло да се
върне, то било напълно разрушено.

Но някак си през вековете всичко това станало неясно и объркано. На
войниците под страх от смъртно наказание било заповядано да пазят гроба.

Санхедринът и римляните знаели за пророчеството, че възкресението ще
стане. Те трябвало да бдят, за да не се случи нищо с тялото. Когато

войниците отворили гроба и открили, че тялото липсва, изтръпнали за
живота си. Мога да си представя, че за да спасят главите си, те измислили

историята как ангел отместил камъка и Христос си отишъл.
Известно е как по-късно Санхедринът платил на еврейските войници, за
да твърдят, че някой се е промъкнал през нощта и откраднал тялото. Тези
истории били приети и предавани през вековете, защото по-лесно можело

да бъдат разбрани. Истинската цел на възкресението явно била много
сложна и неразбираема за техните умове. Може би е имало и други

причини да се отрича истината. Страхът прави странни неща с хората.
Ако проучите библейските разкази, ще откриете, че на много места се
говори за внезапното появяване и изчезване на Исус сред групи хора. В

тези истории е представен повече духът, отколкото човешко тяло.
Историята за живота на Исус сама по себе си е толкова прекрасна като
пример за съвършената любов, с която той ни дари. Не мога да разбера
необходимостта от наслоените върху й свръхестествени украси. Защо е

нужна историята за непорочното раждане? Ларсон в своята книга
"Наследството на есеите" твърди, че всичко идва от египетските вярвания,

че всеки бог трябва да има свръхестествен произход. Много ерудирани
теолози, не вярват в непорочното зачатие. И защо е нужно? Христос бе

превърнат в бог от хората, които не разбираха причината за неговото
идване. Той не е искал да е бог, той никога не се е стремял да бъде

обожествяван. Хората го направиха такъв. Има ли по-добър начин да го
почитат и да го запомнят от това да се опитат да живеят като него?
Това, разбира се, е мое мнение, мой начин на тълкуване. Но колко

страшно би било, ако бе живял и умрял и истинското значение на всичко
беше пропаднало в мрака.

Никакво обяснение не би било достатъчно, за да покаже, че едно
нормално младо момиче, живеещо в XX век, е могло да даде толкова много

информация за една изгубена цивилизация, че да запълни цялата тази
книга. Едно е сигурно, че това бе направено със свръхестествени методи.

То се знае, ще има безброй спорове върху този феномен - дали това е
реинкарнация, овладяване от духове, или нещо друго. Лично аз

предпочитам теорията за реинкарнацията. Но вече не е важно. През трите

месеца на работата ми с него Судди Бензахмаре се очерта като съвсем
реална личност. Никой не може да ме разубеди, че той не е живял.

В живота на Судди няма нищо наистина забележително или вълнуващо.
Той бе скромен и тих мъж, изпълнен с вродена доброта и разбиране, и бе

посветил живота си на запазване и предаване на знанието. По време на
редките си пътувания из външния свят той изглежда се бе разочаровал от

човешките дела. Уникалността на живота му се дължи на хората, сред
които е живял, и на факта, че могъл да стане толкова близък с може би най-

великия човек, който някога е живял. Изглежда се е радвал, че живее по
времето на изпълнението на пророчеството и че малко е помогнал с
учението (или с "отварянето") на Месията.
Кръстосването на пътищата им в Кумран е важно, защото то описва

една неизвестна част от живота на Исус. Позволява ни да видим съвсем
човешкото у човека, чието обожествяване изхвърли образа му от нашите
измерения. След това преживяване той не е вече лице от картина, студена
статуя или хромава фигура, висяща на кръста. Той живее, обича и се грижи

за цялото човечество. Връзката на Судди с него ме просвети така, като
никога не съм си мислила, че е възможно.

Историята на живота на Судди е ценна и заради прекрасните знания,
който ни предаде през двете хиляди години. За това, че ги сподели с нас,

ще му бъдем вечно признателни. Той ни показа една част от древните
знания, за която никога не сме знаели, че съществува.

На Судди мога само да кажа: "Щастлива съм, че си живял. Щастлива
съм, че избра да ни кажеш тези неща. Благодаря ти от цялото си сърце,

че сподели тази информация. Никога няма да те забравя."



БИБЛИОГРАФИЯ
Allegro, John, The Treasure of the Copper Scroll, Doubleday Pub., New

York, 1960. Revised edition, Anchor Books, Garden City, N.J., 1982.
Allegro, John, Dead Sea Scrolls, Penguin Books, Middlesex, 1956.

Allegro, John, Dead Sea Scrolls: A Reappraisal, Penguin Books, Middlesex,
1964.

Allegro, John, Dead Sea Scrolls: The Mystery of the Dead Sea Scrolls
Revealed, Gramercy Pub., New York, 1981.

Allegro, John, Dead Sea Scrolls and the Christian Myth, Prometheus Books,
Buffalo, N. Y., 1984.

Dupont-Sommer, A., The Jewish Sect of Qumran and the Essenes, MacMillan
Co., New York, 1956.

Fritsch, Charles T., The Qumran Community: Its History and Scrolls,

MacMillan Co., New York, 1956.
Ginsburg, Christian D., The Essenes: Their History and Doctrines,

Routledge & Kegan Paul Ltd, London, 1964.
Heline, Theodore, The Dead Sea Scrolls, New Age Bible and Philosophy
Center, Santa Barbara, 1957. (An interesting Theosophical approach)Howlett,
Duncan, The Essenes and Christianity, Harper & Brothers, New York, 1957.
Larson, Martin A., The Essene Heritage, Philosophical Library, New York,

1967.
Szekely, Edmond Bordeaux, The Gospel of Peace of Jesus Christ, C. W.

Daniel, Saffron Walden, 1937.
Szekely, Edmond Bordeaux, Guide to the Essene Way of Biogenic Living,
International Biogenic Society, Box 205, Matsqui, B.C. VOX 205, Canada, 1977.
Szekely, Edmond Bordeaux, The Gospel of the Essenes, C. W. Daniel, Saffron

Walden, 1978.
Szekely, Edmond Bordeaux, The Teachings of the Essenes from Enoch to the
Dead Sea Scrolls, C. W. Daniel, Saffron Walden, 1978.
Tushingham, A. Douglas, ’The Man Who Hid the Dead Sea Scrolls’, National

Geographic, pp. 785-808, December 1958.



www.spiralata.net