Исус и есеите - Долорес Кенън

другия текст. Явно го озадачаваше. Намръщи се, докато проучваше знака.

С: Какво? Мисля, че тази част накрая е на друг език. Това не е на
арамейски. Това не е от древните писания. Много е странно да го открия
тук.

Показах му в текста друг знак, подобен на него.

Попитах го дали е съшият. Отговори, че е близък. В брошурата нямаше
обяснение на тези знаци, но те изглежда наистина бяха различни от текста.

С: Това не е на арамейски, не. Както казах, тук се говори за Месията,
но не съм много сигурен за... (Спря и започна да глади и опипва хартията.)
Стара е. Какво е това? От какво е направена?

Д: (Изненада ме изведнъж и трябваше да мисля бързо.) О, направена е
от кората на дърветата. В някои страни...

С: (Прекъсна ме.) Как го правят това? От дървета?
Продължи да опипва хартията, преобръщаше я и изучаваше тъканта й.
Бях малко неспокойна да не би от голямо любопитство да забележи, че

написаното вътре е различно. Не знаех какво въздействие би оказало това
върху него, ако открие твърде много странни неща. Културален шок?
Опитах се да насоча вниманието му другаде.
Д: Да, това е сложен процес. Самата аз не зная как се прави.

С: (Той все още бе погълнат от хартията.) Това е много по-добро от
папируса. Много е плътно. Повече прилича на кожа.

Д: Папирусът по-тънък ли е?
С: О, много! Много е тънък, за да се пише на него. Да, това би било
много добро за преписи.
Преместих листа настрана и за да отвлека вниманието му, извадих друга
книга. На една страница имаше фотокопие от свитъците от Мъртво море.
Писанията ясно личаха. Имаше също и картина на Кумранската област в

черно-бяла снимка. Но аз се интересувах главно от писанията. Сложих
книгата така, че той да ги види. Стараех се да я държа отворена на тази
страница. Не ми се искаше да започне да се чуди отново от какво и как е
направена книгата. Той обяви: 'Това е иврит, много стар иврит. Не съм
много добър преписвач, но това категорично е иврит. Погледнете тук
тази буква и тези... (показа някои букви). То е нещо от Закона. Не съм

много добър, не разбирам добре иврит."
Казах му, че смятам, че това е арамейски. "Не знам кой ви е казал, че
това е арамейски, но не е!" Вниманието му бе привлечено от картината
на първата страница. Показваше Мъртво море и част от скалистия бряг.
"Какво е това? Прилича на мястото, където е моя дом. Ето езерото и

солените скали? Така ли е? Да, приличат на тях."
Знаех, че не би разбрал думата "фотография", ето защо му обясних, че
това е нещо като картина. "Това не прилича на картините, които съм

виждал."
Отместих книгата. Той ставаше все по-любопитен я ми задаваше
въпроси, на които трудно можех да отговоря през разстоянието на двете
хиляди години. Отново затвори очи, а аз му благодарих, че разгледа

материалите.
С: Трудно е да гледаш отблизо нещата много дълго. (Тя потърка очите
си.)

Д: Сега, когато си стар, имаш ли проблеми с очите?
С: Или е от това, или, защото ръцете ми станаха къси, не съм сигурен от
кое е. Не знам кой ви е казал, че това там е на арамейски, но не е. Изглежда
така, сякаш е дошло от... нека помисля... Самария. Там има такъв диалект.
Беше на арамейски, но този знак, не бе арамейски. Мястото му не е там.

Той е много стар.



Глава 13
PA3ПИТBAHETO
Когато започнах да провеждам изследването си, бях учудена от
удивителната точност на Кати. Описанието на Судди за общността в
Кумран бе потвърдено от докладите за разкопките на археолозите.
Вярванията и някои ритуали на есеите бяха потвърдени от преводите на
свитъците. Но имаше известни несъответствия, така че направих един
списък с въпроси и му ги зададох при нашия последен сеанс. Бяхме
работили по това толкова дълго време и бяхме осигурили толкова много
материал. Помислих, че вече не е опасно да задам на Судди важните

въпроси за нещата, за които бях чела.
Учените бяха назовали есеите "Хората на съглашението" или
"Съглашенците". Судди се смръщи, когато го попитах дали думата
"съглашение" има някаква връзка с неговите хора. Каза, че този термин не
му е познат и че не би могъл да разбере защо някой ще им дава такова име.
Те били известни само като есеи. Каза още: "Съглашение е съгласие между

две групи, за да потвърдят една сделка."

Попитах го дали името Задок означава нещо за него. Една от
теориите за произхода на есеите е, че те произлизат от зелотите, чийто
водач бил този мъж. Той коригира произношението ми, като постави
ударението на първата сричка.

С: (въздишка) Той е водачът. Мнозина го следват, казвайки, че той ги
учи за Пътя на Живота. Той е подстрекател към война. Той иска да се
освободим сега от всички потисници.

Д: Съществуват ли някакви отношения между тях и вашата общност?
С: Те не са от нас. Тези, които знаем като Задок, са зелотите, които
живеят по хълмовете. Те са много диви. Те казват, че повечето от тях са
докоснати от луната. Те вярват също и в пророчествата, но вярват, че
те предсказват война. И за да дойде Месията и да вземе царството си,
те трябва да му го спечелят. И много кръв се пролива за това. Ако биха
погледнали по-дълбоко в пророчеството, щяха да знаят, че той не ще бъде
цар на земно царство. Но не можете да им кажете това, те ще спорят
докрай, навеки.

Д: Значи хората, които мислят, че има някаква връзка помежду ви,
грешат.

С: Най-малко информацията им е дошла от странни източници. Много
хора усукват лъжи около истината или разкрасяват историите.

"Юбилеите" са споменати от преводачите като празник, но той бе непознат за Судди. Преди

беше ми казал, че те не са мрачни хора, че честват радостта от живота. Те може би имаха друго име

за този празник.

Свитък, наречен "Войната на Синовете на Светлината със Синовете
на Мрака", бе един от малкото цялостно възстановени. Преводът му е бил

много важен . Имало е много спорове за това дали трябва да се приема
буквално, или символично. Смяташе се, че е предупреждение за страшна

война, която още не е настъпила, и се даваха наставления какво да се
прави, когато избухне. Това бе твърде объркващо за Судди.

С: В не един свитък се говори за войни. Но за война, която не се е
случила? (Смръщи се.) Нямам и представа, освен ако не е видение на
някого. В нашите свитъци се регистрират събития, които са се случили
на народите по земята. Ние събираме толкова информация, колкото
можем. Не знам. И пак, то звучи повече като някакво видение на някого,
отколкото като действително събитие. Ако е уловено със сетивата, то е
регистрирано и описано много надълго.

Д: Кои смятат за Синове на Светлината?
С: Не бих могъл да зная, защото не съм чел свитъка. Може да бъде
всеки. Но би било глупаво да правя заключения, без да съм го чел.

Един мъж, наречен Учител по праведност, се споменавал в преводите и
бил сбъркан с Исус, защото историите им си приличали. Има спорове за
това кой би могъл да бъде този мъж.

С. Това име ми е познато. Имало по едно време един старейшина с
това име, но той не е тук с нас. Той е живял отдавна.

Д: Важен човек ли е бил?
С: Според преданията, да. И той отново ще бъде според приказките,
които се разказват. Говори се, че той ще се върне, но аз не зная кога. Той
ще бъде роден отново на тази земя.

Д: Такава изключителна личност ли е била, та да бъде включен в
писанията?

С: Много трудно е да се охарактеризира. Той бил сякаш с една крачка
пред останалите около него. И имал способността да прониква до
сърцето на нещата и да знае кое е добро. Заради това бил известен като
Учителя.

Д: Някои хора мислят, че той би могъл да бъде сбъркан с Месията.
С: Не, Месията е нашият господар, Учителят бе просто учител.

Част от историята в свитъка разказва за Учителя по Праведност и за
Порочния свещеник. Никой никога не е успял задоволително да
идентифицира нито единия, нито другия.

С: Порочният свещеник? Това не ми е познато. Не е в тези писания,
които съм чел. Не казвам, че не би могъл да съществува. Но аз не съм чел
всичко.

Предполага се, че Учителят по Праведност бил разпънат на кръст. Това
е една от причините за объркването между него и Исус. Попитах го знае ли

дали Учителят по Праведността е умрял по някакъв особен начин.
С: Не зная цялата история. Чел съм много малко за това. Да се
прочетат всичките свитъци би отнело повече от един живот.

Д: Имал ли е Учителят нещо общо с началото на общността ви?
С: Не зная. От това, което ни е предадено, това не ми се струва вярно.

Друг свитък, който е преведен, е назован "Благодарствени Псалми".
С: (Намръщен) Може аз да не ги зная с тези названия. Обяснете. Имам
чувството, че губя способността да разбирам. Псалмът е като послание
към Бога, чрез него говориш със сърцето си право на Бога. Твърде е
възможно някои да са написани така.

Имало едни мъж, наречен Хилел, за който се предполага, че бил мъдър
учител за своето време. Имал последователи, които се наричали Хилелити.

Предполагало се, че Исус може би е учил при него. Судди позна името и
коригира произношението ми. "За него се казва, че бил мъдър човек, да, ако

говорим за един и същ. Хилелитите, те бяха негови последователи."
Д: Какво знаеш за този човек?

С: Не знам много, освен че е живял и е бил човек на мира. Макар че
смятам, че след това някои от последователите му са тръгнали по
пътищата на войната. Аз не съм близък с много хора отвън. Той говорел
много за истината. Но последователите му го приемали с ума си, а не със
сърцата си и променили учението му така, както им изнасяло.

Д: Жив ли е той още?
С: Не мисля. Смятам, че той не живее вече на тази земя.

Макавеите са били хора с голямо значение за еврейската история. Той отново коригира

произношението ми.

С: Не зная много за тях. Чувал съм само. Те са били много силна
фамилия. И голям брой хора слушали това, което те им казвали. Парите
имат много приятели.

Д: О? Мислех, че може би са били мъдри хора.
С: Някои са били. Има мъдри хора във всяко общество, но има и
глупави.

Д: От тази област ли са?
С: Наистина не съм сигурен. Мисля, че са имали крепост в Ерусалим
(произнесено "Херусалем"). Пак не съм много сигурен, на това е, което съм
чувал.
Преводачите често споменават Книгата на Енох в докладите си относно

свитъците от Мъртво море. В текста на Библията не е упоменато, че е
съществувала по това време, но свитъците отдават голямо значение на
Книгата. Това е причина за спорове между тях. Попитах го дали знае за

тази книга.
С: Да, чел съм от нея. Тя е поучителна.

Д: Благосклонно ли се гледа на нея?
С: Зависи с кого разговаряш. Тя предизвиква висши чувства. Както би
могло да се каже, или я приемаш от все сърце, или мислиш, че това е
лудост. (Значи и по негово време тя създавала противоречия.) Не мисля
много за това. Има хора, които вярват, че всичко е истина, но има други
от нас, които смятат това за безумие. Но това е моето мнение, други не
са съгласни. Това е тяхно право.

По-голямата част от есейската общност били благосклонни, а някои я
смятали за важна книга. Судди мислеше, че това вероятно е нечия
фантазия.
Д: Откъде е дошла книгата? По-късно ли е добавена?

С: Книгата на Енох е наследена от Калу. Какво имаш предвид с това,

че е добавена по-късно? Към кое? Не мога да разбера.
Направила бях грешка, грешка на езика. Трудно ми беше да помня, че те
не знаят нищо за нашата Библия. Така че се отнесох до Тора, защото

изглежда това бе главната книга, която познаваше, макар че нямах идея от
какво е съставена. Каза, че Книгата на Енох не е в Тора.

Прочетох "Тайните на Енох", намираща се в апокрифните Загубени
книги от Библията. Дали това е вариантът, за който Судди загатва, или не
е, но то бе твърде объркано, за да може да се чете. Занимаваше се много с

астрономия и символизъм и явно имаше тайни значения. Може би има
други книги, отнасящи се за Енох.

Знам имената на различни групи от хора, споменати в Библията. Реших
да ги назова, за да разбера какво ще каже Судди за тях.

Д: Чувал ли си някога за фарисеите? (Той се намръщи.) За садукеите?

(Отново имах проблеми с произношението.)

С: Те са заможни. Те са така наречените законодатели. Те са членове
на Съвета, седят по цял ден там и спорят, така че нищо не се прави.
Садукеите имат задължение да се грижат за храмовете и за законите.
Пак те спорят с Ирод относно това, което искат да бъде направено. Те
винаги... единият печели от другия. Те казват, че фарисеите имат -
защото те имат голямо богатство и го показват - че те не са така
благочестиви като онези другите. Казват: "Ходи в пепел и груба риза."

Д: Чувал ли си за самаряните?

С: За Самария? Да. (Думата "Самария" бе изговорена така бързо, че бе
трудно да се разбере.) Самаряните са хора от децата на Яков. По някаква
причина, за която не мога да си спомня, имало кръвна семейна вражда. И
са смятани за по-долни от своите братя. Някога били зачитани, но сега
са гледани от високо, вероятно защото другите не ги гледат с добри очи.

Разпитването вървеше гладко и не разбрах, че стъпвам в забранена зона,
докато не попитах за Кумран. Всичкото, което исках да узная, бе

значението на името. Не бях подготвена за реакцията му. Той възбудено
изговори няколко думи на чужд език.

С: Какво значи ли? Няма да говоря за това. Ако не знаете значението
му, няма нужда да го узнаете.

Д: Чувала съм, че значи "светлина".
С: Думата светлина има много значения. И ако не знаете на кой път
принадлежи, няма нужда да питате. Ако това е било важно за вас, вие
щяхте да притежавате знанието.
Това можеше да бъде отчайващо, но той показа много ясно, че не желае
да отговори. По-късно изследванията ми разкриха, че когато римляните

покорили есеите, хората били готови да бъдат измъчвани до смърт, но да
не отговарят на подобни въпроси. Изглежда това, което за мен бе прост
въпрос, явно за него имаше по-друг смисъл. Разбира се, тогава аз не го
знаех и нямах и понятие кои въпроси ще го засегнат.
Д: Има ли някакво значение фактът, че Кумран е бил построен близо до
солените скали?

С: Значение имат не толкова солените скали, колкото областта. Тя е
точка (звучеше като "кен" енергия. Не беше ясно.) Тя е отворена. Това е
една от енергийните точки.

Д: Хората говорят, че това е странно място за създаването на общност.
То е така усамотено.

С: Това е едно от предимствата.
Д: Смятат, че никой не би могъл да живее там.

С: (саркастично) Човек не може да живее в Сахара. Но хора живеят!
Д: Хората казват, че мястото е много изолирано и че не можете да
ползвате водата от Мъртво море.

С; Тук има вода, годна за пиене и за ползване. Имаме, каквото желаем.
Д: Какво е значението на думата "есеи"?

С: Святост.
Учудих се защо не се поколеба да ми каже тази дума, а отказваше да ми
обясни значението на Кумран. Това показваше, че не се отнася еднакво към

нещата, за които възразява.
Хариет отново погледна в списъка си с въпроси. "Означава ли нещо за
теб името "Мидрашим" или "Мишна"?" Въпросът явно го смути и той изговори няколко

думи на чужд език. И при други случаи като този, поради силните си емоции, той минаваше на

родния си език. "Защо ме питате?"
Д: Чудим се дали има нещо в някои от вашите писания за Мишна.
С: (Това отново го смути.) Няма да говоря за това!

Д: Няма начин да узнаем отговорите, ако не задаваме въпроси.
С: Защо задавате въпроси, които показват само частично познание?

Д: Чували сме за тези неща и те молим, ако можеш, или да ги
удостовериш, или да ни помогнеш в по-нататъшните ни познания.

Понякога имаме само късчета и парченца от информация.
С: (Прекъсва ни.) Може да бъде опасно да имате само частична
информация.
Д: (Това бе изненада.) Мислиш, че не би било добре за нас да знаем тези

неща?
С: Да, загрижен съм. Като говорим за неща, които вие частично
познавате, призовавайки с думи силата, за която знаете само от тези

парченца информация, може би се залавяте с нещо повече, отколкото
бихте могли да контролирате.

Това ни смути, защото наистина не съзнавахме, че има някаква опасност
в задаването на прости въпроси. Казахме, че ще се подчиним на неговото

указание, и попитахме какво ни предлага да правим.
С: Не говорете повече за това, докато нямате познание, което може
да се придобие. Защото, ако говорите за това с други хора, те по някакъв
начин биха могли да ви измамят и принудят да разкриете каквото имате.
Това би било добре за тях, но може да бъде много опасно.

Д: Как ще придобием другото познание, ако не задаваме въпроси?
Позволено ли ни е да го търсим?

С: Търсенето е позволено, но бъдете много внимателни.
Д: Не винаги е лесно да намерим хора, които да ни дадат такава
информация.

С: Така е. Но трябва винаги да се пазите от другите... и да не казвате
твърде много на онези, които на свой ред почват да ви задават въпроси.

Д: Мислиш ли тогава, че е по-добре да не търсим това познание?
С: Не съм казал такова нещо! Влагате друго значение в това, което
казвам. Аз казах само да бъдете предпазливи. И да внимавате с кого ще
споделите знанието. И в замяна ще получите малко или нищо.

Д: Е добре, това знание е достатъчно.
С: Не! Знанието може да бъде много вредно. Защото ще се изкушите
да го използвате. А нямате ли пълното знание, това би могло да бъде
опасно и за вас, и за другите.
Благодарих му, че ни предупреди. Това избухване бе съвсем неочаквано
и решително не бе характерно за кроткия нрав на Судди. Той и преди бе
отказвал да отговаря на въпроси, но никога така категорично. Все още се

чудех какво бяхме питали, та да предизвикаме такава емоционална
реакция. Върнах се към въпросите си, но сега малко по-предпазливо.

Д: Чувал ли си за книга, наречена Кабал или Кабала?
С: Някои от нас са я чели. Да, има свитъци, които съдържат някои от
писанията.

Д: Сложна книга ли е тя?
С: Всяко нещо става сложно, ако го направите такова. Тя обяснява
много от законите на природата и равновесието: как да ги ползвате за
ваше добро; как да се отворите към световете, които ни заобикалят в
този свят и в другите.
Не знаеше кой е написал Кабала, но тя била по-стара от повечето книги,

които имали.

По-късно, когато продължих изследването си, имах възможността да
открия защо въпросът на Хариет така го смути. Разбрах, че еврейската
теология е разделена на три части: първата беше Закона, който изучаваха
всички деца в Израел; втората беше Мишна, или душата на Закона, която

била разкривана на равините и учителите; третата част била Кабала,
душата на душата на Закона, която съдържала тайни закони и била

разкривана само на най-високо посветените сред израилтяните. Мишна
включва методите, използвани за опростяване или по-пълно обясняване на
Закона. Явно, без да знаем, бяхме пресекли една тайна област на учения, в

която бяха включени Судди и други есеи. Може би това обясняваше
емоционалния му изблик и предупреждението му за използването на думи

на силата, както и да не говорим за неща, за които нямаме познание.
Преводачите на свитъците от Мъртво море говорят за Дамаскинския
документ и смятат, че вероятно е имало и други есейски общности, може
би една в областта на Дамаск. Когато попитах за това, отново навлязох в
забранената зона. Сега той каза непринудено: "Няма да говоря за това."
Странно бе как се тревожеше и не желаеше да отговаря на някои въпроси,

като същевременно без усилие отговаряше на други подобни.
Д: Знаеш ли нещо за групата на есеите в Александрия?

С: (дълга пауза) Баща ми каза, че неотдавна се говорело за някои
учители, които отишли не точно в Александрия, а в Египет. Но аз не знам.
(Питал ли е баща си?) Има и много други. Има един, за когото съм чувал,
че е в Египет. Има няколко, които са в околностите на Израел, Юдея,
(спомена неясно и име на друга страна, звучащо като "Тоде" фонетично).
Има много. Ние в Кумран сме може би най-голямата, но не единствената
общност от есеи.

Странно защо отказа да говори само за тази в Дамаск. Каза, че
доколкото знае, и другите общности са уединени, но всички имат същите
принципи като в Кумран: събиране и съхранение на знанието. Те далеч не

са една изолирана малка група от хора.
С: Ако трябва да пазим знанието и останем само ние, то би ли могло
да се съхрани знанието в такава малка група? Ако бе пазено от нас и не бе
споделяно? Поради това трябва да има и други.

Д: Някои хора мислят, че това е много изолирана група, която не
общува и не предава знанието.

С: Те са глупаци.
Учени и араби претърсили пещерите около Кумран, търсейки още

свитъци и фрагменти. В една пещера сред камъните от вътрешната й стена,
случайно се натъкнали на рядка находка - два медни свитъка. Свитъците

винаги са се писали на папирус или кожа. Това било много необичайно.
Оригиналът се състоял от една непрекъсната ивица с 2,5 м дължина и 30 см

ширина и по неизвестни причини бил срязан. Археолозите могли да видят
символи, отпечатани в метала, което също било необичайно. Медта била

така окислена и свитъците толкова крехки, че било опасно да се докосват.
Толкова чупливи, че било невъзможно да се развият. В продължение на
четири години работили върху проблема как да ги отворят по безопасен
начин. Накрая професор X. Райт Бейкър от университета в Манчестър,

Англия, открил простичкия метод - да срежат свитъците на ивици. Той бил
така ефикасен, че дори една буква не била загубена.

След всички тревоги, ценен ли бил този свитък? След превода му
разбрали, че съдържа съня на един търсач на съкровища. Имало списъци на

заровено съкровище, възлизащо на баснословна сума. Описът включвал
злато, сребро и други скъпоценности, тежащи общо повече от сто тона.
През петдесетте години, когато свитъците били преведени, оценката им

била за над 12 милиона долара. Сега те биха стрували много повече.
Свитъците дават точни указания за шестдесет различни погребални могили

и скрити места около Ерусалим и Юдейската пустиня. Описание на
свитъците и техния превод са дадени в книгата на Джон М. Алегро
"Съкровището на Медния свитък" ("The Treasure of the Copper Scroll").
Той отбелязва подробно всичко. Сигурен е, че това е опис на едно
истинско съкровище и че предметите са заровени на посочените места.
Единствено се съмнявал за невероятните суми. Смята, че може би се дължи
на грешка в превода, сумите били много смайващи. Например: "общо
повече от 3179 таланта (мярка за тегло) сребро и 385 злато; 165 златни
пръчки, 14 сребърни кани и 619 съда от скъпи метали." Указанията са
определени: "Във водоема, който е под крепостния вал на източната
страна, на едно място, издълбано в скалата: 600 сребърни съда." Всичките
указания са така точни. Мистър Алегро твърди, че вероятно указаните
места трудно могат да бъдат открити, ако не е и невъзможно, след

опустошаването на тази област от римляните.
Никога никое от тези съкровища не е било намерено. Последната част
на Медния свитък дава указание за друг препис на същия опис. Скрит "в

една яма, граничеща на север с голямата тръба на водоема, близо до
храма." Този препис не е намерен.

Някои от археолозите стигнали до заключението, че медните свитъци са
измама, че съкровището изобщо не е съществувало. Те смятат, че това е

измама, защото откъде есеите биха могли да имат такова баснословно
богатство, нали са се обрекли в бедност? Трябва да е било много по-трудно

да се пише върху този свитък, отколкото на папирус. Ужасно мъчение е
било да се направи това и едва ли е заради измама.

Други смятат, че в свитъците не се говори за истинско съкровище, а са
използвали символи, за да се предаде друго съобщение, което не е могло да

бъде разбрано. Мисля, че е възможно есеите или да са натрупали през
годините на своето съществуване такова богатство, или да са станали

пазители на нечие богатство.
Местните бедуини са оказали огромна помощ на учените, защото са
знаели всяка ъгълче и кътче в пустинята. Възможно е през тези две хиляди
години те да са открили някое от съкровищата. А също така, тъй като
преписът изобщо не е бил намерен, възможно е да е бил открит от някого
преди години и той да е последвал указанията. Смятам, че не ние сме

първите хора, разбрали какво са укрили есеите.
През последния сеанс, задавайки въпроси от моето проучване, реших да
попитам дали той би могъл да хвърли светлина върху тази загадка. Но как
да го направя, без да задавам водещи въпроси? Судди беше на горния етаж

на библиотеката, разучаваше някои свитъци, а това беше най-доброто
възможно място. Когато го попитах дали изучава някой специален свитък,
той ми отговори с вече познатото: "Няма да говоря за това!" Каза само, че

не е Тора. Когато минаваше в отбрана относно даден въпрос, нямаше
смисъл да се опитвам да получа отговор, освен ако не го направя по
заобиколен начин.
Д. Правите ли свитъците от някакъв друг материал освен от кожи и
папируси?

С: Има и други начини за правенето им. Аз не съм преписвач. Не съм
запознат с тях, но има и други начини.

Д: Виждал ли си някога някои свитъци, направени от метал?
С: (Това бе явно друг забранен за обсъждане въпрос. Той отново стана
подозрителен.) Защо ме питате?

Д: Струва ми се, че това би бил странен материал за направата им. Той
ще изисква много повече работа. Няма ли да бъде по-трудно от писането с

остриета по папируса?
С: (Студено) Да. (Пита подозрително.) Защо ми задавате тези
въпроси?

Д: Просто се чудя защо си създават тези трудности да правят някои
свитъци от метал.

С: Те съдържат по-важна информация. Има някои неща, които
трябва да се запазят.

Не искаше да даде повече подробности. Изглежда, че ако нещо бе

записано на метал, то е защото е със специална стойност. Опитвали се да
използват най-трайните материали, за да бъдат сигурни, че ще оцелее. Ето

защо не можех да повярвам, че медните свитъци са били измама.
Археолозите са били там точно след две хиляди години, много късно, за да

открият това фантастично съкровище.
Археолозите, които разкопаваха руините на Кумран, не споменаваха да
са намерили жилищна площ. И стигнали до заключението, че хората са
живеели в пещерите около общността или може би в палатки или хижи.
Намерили бяха керамика, лампи и пръти за палатки в някои от същите
пещери, където са били и свитъците от Мъртво море. Ето защо това ги
накарало да приемат, че по някое време те са живели там. Не можех да

разбера защо есеите е трябвало да живеят в пещери и палатки, щом са
могли да създадат тази прекрасна общност с великолепната й водна
система. Някак си не виждах смисъл в това. Реших да го проследя.

Д: Преди ми каза, че когато си бил дете, сте живеели в къщи, които са
били настрани от общността, вън от стените. Има ли някакви пещери близо

до Кумран?
С: Там има много пещери.

Д: Вашите хора живели ли са някога в пещерите?
С: Говори се, че по едно време са живели, но сега тук няма много хора,
за да е необходимо това. Все пак, като деца ние играехме в тях.

Д: Смяташ ли, че някога там е имало повече население, повече хора?
С: Да, така е било в началото.

Така е било в ранните времена, докато са построили къщите. Мисля, че
такъв е бил случаят. В такава прекрасно напреднала общност не е било

необходимо хората да живеят в пещери и палатки.
По време на разкопките са намерени много монети, дори торби с
монети. Това помогнало на учените да определят времето на руините.
Монетите били от периода от 136 пр. Хр. до 37 пр. Хр., покриващ времето
на еврейската независимост до времето на Ирод Велики. След това има
пролука, намерени са само няколко монети, ползвани между този период и
4 г. пр.Хр., по времето на Ирод Архелей. Открити са и много монети,
датирани след 4 г. пр.Хр. до 68 г. сл.Хр., когато Кумран е бил разрушен.
Въз основа на тези факти археолозите достигат до заключението, че
Кумран бил изоставен за 30 години, защото са намерили само няколко
монети от този период. Но това е било времето, когато Судди е живял там
и според него есеите никога не са напускали общността. Дори и учените не
могат да намерят задоволителен аргумент защо биха я напуснали. Те
успяха да открият доказателства, че общността е преживяла едно

земетресение. (Виж рисунката на общността.) И бяха приели, че
земетресението е разрушило до такава степен общността, че хората я
напуснали за тези 30 години. Но това е само предположение. Дори и
древните писатели, така старателни в писанията си за това време, не са
споменали, че есеите някога изобщо са липсвали от това място. Това бе
само една теория на археолозите, основаваща се на факти, на които са се
натъкнали по време на разкопките. Стигнах до заключението, че щом
цялото съкровище, описано в медните свитъци, може изцяло да изчезне,
защо да няма изчезнали торби с монети? Знае се за руините, че са били
завзети и претършувани от римляните по време на нашествието им. И
други хора са живели след това за известно време там, преди Кумран да

бъде изцяло изоставен. Усещам, че находките на археолозите не
противоречат на моите открития, а само предлагат едно алтернативно

обяснение.
Чудех се как да го попитам за това, без да му внушавам. Трябваше

внимателно да обмисля всяка дума.
Д: Можеш ли да ми кажеш, Судди, живели ли са хора в общността през

цялото време от създаването й?
С: Обяснете.

Д: Живели ли са твоите хора непрекъснато в общността, или е имало
време, когато са я напускали?

С: Вие говорите за времето на укриването. Да, имало е време, когато
за един период са я напуснали. Но вече говорихме за това.

Случило се преди неговото раждането. През неговия живот не е имало
случай хората да изоставят общността.

На рисунката може да се забележи как земетресението е поразило
единия край на общността и предизвикало голяма пукнатина, част от която

минава през една от баките. Археолозите са установили, че някои от
щетите са били поправени, най-вече около кулата. Исках да попитам за

това, без да споменавам думата "земетресение".
Д: Знаеш ли да се е случила някоя природна катастрофа, докато си

живял там?
С: (Пауза, сякаш мисли.) Ах! Вие имате предвид когато... спомням си,
че когато бях малък, майка ми казваше, че скалите са се разтърсили. По
едно време хората ужасно се страхуваха, че цялото място ще потъне в
морето. Не съм сигурен, може би бях на две или три години. Нямам
спомен за това.

Д: Причини ли това някакви щети на общността?
С: Има около една педя ширина, където тази част се е промъкнала и

пропаднала.
Явно имаше предвид цепнатината. Попитах го къде се намира. Обясни

ми с жестикулиране.





С: Нека помисля тук... то е покрай стената. Стената върви ето така,
скалната стена, а цепнатината е насам. На този ъгъл, близо до банята и
залата за събрания в тази част. И върви по диагонал. (Мисля, че
последната дума бе точна. Трудно беше да се разбере.)

Д: Цепнатината минава ли през банята?
С: Да, но не е така голяма, та водата да изчезне. Поправиха го.
Хората от общността лесно се справиха. Те са знаели, че предстои да се
случи, заради това нямаше жертви. (Дали имаше предвид по психичен
път?)
Д: Но нали поражението не е било толкова лошо, че хората да напуснат?
С: Мисля, че за известно време, докато поправят пораженията, те не
са били тук. Могли са да отидат където и да е. Могли са да отидат и да

останат в жилищата. Може би са отишли в пещерите. Както казах, бил
съм много малък, за да запомня. Зная само това, което са ми казали. Не
помня как точно е било.

Д: Чувала съм да се говори, че вашите хора напуснали общността за
много години.

С: Ние ги накарахме да мислят така. Ако ни забравят, ще ни оставят
на мира.

Д: Но сигурно могат да дойдат хора и да ви оберат, ако мислят, че
общността е изоставена и неохранявана.

С: Те знаеха по-добре. Тя никога не е без охрана.
Това отново изглежда се отнасяше до някой таен начин на защита.

Представих детайлно всичко в този раздел, така че животът на Исус да
може да бъде разбран на този фон. Хората, които живееха в Кумран, се
занимаваха с важната задача да трупат и съхраняват знанието и да предават
това знание, като обучават тези, които са готови да учат. Есеите изглежда
бяха спокойни и кротки, живеейки затворено в своя малък свят. Изолация
като тази беше истински рай, едно съвършено място. То бе удивително
модернизирано по израелските стандарти от онова време. Винаги, когато
някой се осмелявал да излезе извън стените, той виждал резкия контраст
между техните порядки и тези на другите от външния свят, така че есеите
предпочитали своята усамотеност. Но другите, които не ги рабирали, се

страхували и били подозрителни към тях, тъй че те трябвало да се
прикриват. Изглежда, че районът на Кумран също бил охраняван и само
малцина го знаели. Чудя се дали и керваните са знаели истинската цел на
общността. Не било позволено на чужденци да влизат в определени части
на общността. Все пак Судди каза, че една от целите им била широко да
разпространяват знанието си сред хората. Предполагам това се е правело

изкусно от учениците с червени ленти, които учели и напускали
общността, за да живеят по своите места. Мисля, че този раздел на книгата

ще ни улесни да видим ясно Исус в тази обстановка и среда.
Тук е показана голямата способност на Кати да излага точно и с
подробности една култура, която няма начин да познава. Някои ще спорят,
че тя би могла да е чела за есеите и Кумран от книгите, от които и аз съм
чела, и така да е подготвена за моите въпроси. Знам, че не е правила
никакви проучвания; тя не се интересуваше от това. Кати никога и по
никое време не знаеше какъв вид въпроси бих могла да й задам. Открай
докрай в този раздел има знание, което не може да се намери в никоя
книга. В тази глава има неща, занимаващи се с преводите на свитъците от
Мъртво море, които дори Судди не познаваше. Това е нормално, защото

той не бе чел всички свитъци в библиотеката или пък по негово време те
може би са се наричали с други имена. Ако пък Кати бе представила една
подробно изработена измислица, тя би трябвало да бъде сигурна, че е точна
във всяко отношение и би трябвало да е запозната с преводите. Смятам, че
дълбочината на транса, който Кати преживя, прави измамата невъзможна.

Тя влизаше в личността на Судди с голяма лекота и буквално се
превръщаше в този древен човек през трите месеца, в които го
спохождахме.

Искам да включа тук някои цитати от Йосиф, които, смятам, имат
отношение към нашата история. "Сред тях (есеите) има също някои, които
се заемат да предсказват бъдещи събития, по сведения, получени в тяхната
младост при изучаване на Светото писание, при различни пречиствания и
от чутото от пророците. Случва се много рядко те да се провалят при тези

предсказания."
"Те презират страданието и превъзмогват болката със силата на духа.
Смъртта, ако е свързана с чест, смятат за по-добра, отколкото дългия
живот. За твърдостта на духа им при всички случаи на война с римляните

има предостатъчно доказателства; въпреки че са били измъчвани,
тормозени, горени, изнудвани и подлагани на всички начини за мъчение, за

да бъдат принудени да хулят законодателя (Мойсей) или да ядат това,
което е забранено, не са успели да ги пречупят; нито един път не са

ласкали мъчителите си, не са проляли и една сълза, а се усмихвали по
време на мъченията и се подигравали на мъчителите си. Те с радост

предавали душите си, като онези, които скоро отново ще ги получат."
Всеки от есеите трябвало да се закълне да не крие нищо от братството,
да не показва нищо, което притежава на онези отвън, дори и това да е
шансът в живота му." Трябвало още да се закълне да не предава на никого

техните учения по никакъв друг начин, освен по този, по който ги е
получил.

Това обяснява трудностите, който имах при получаването на отговорите
и защо трябваше да прибегна към заобиколни начини, за да достигна до

информацията. Изненадана съм, че бях способна изобщо да я получа.
Опитвах се да го накарам да наруши едно стриктно, основно правило в
неговия живот, нещо, което дори хора под хипноза не ще направят. Те няма
да направят нищо срещу своя морал. Но това не бе моралът на Кати, той бе
на Судди. Това показваше колко плътно Кати се бе отъждествила с есеите
и как напълно тя бе станала той. Обяснява също така защо бе по-лесно да
се получи информация от Судди като дете. Той още не бе положил клетва и
в своята невинност не съзнаваше, че разкрива нещо, което е забранено.

Трябва да сме благодарни, че можахме да получим някаква информация,
дори, когато се налагаше да задаваме въпрос след въпрос. Това е още един
пример за чудесната връзка на доверие, която се бе изградила между Кати

и мен. Не вярвам, че това би се осъществило при други обстоятелства.
Гинсбърг разказва в публикуваната си през 1864 г. книга "Есеите и
Кабала" (The Essenes and the Kabbalah), че тази секретност не била

необичайна, "тъй като фарисеите също не разисквали тайните на космогонията и
теософията, които според тях се съдържат в историята на Сътворението и в

проникновението на Езекиил, освен с онези, които за постоянно са
въведени в общността." Есеите също знаели за тези учения. (Виж Глава 14
и 15.) Йосиф казва: "Те се подлагат на извънредно тежки мъки, за да изучат

писанията на древните, и отделят това, което е полезно за душата и за
тялото."

Гинсбърг: "Те явно са изучавали древните книги за магически лечения и
екзорсизъм, прочутите творби на Соломон, който съставил монографии за

чудотворните лечения и прогонването на зли духове."
Филон: "В това отношение те прилагат тройно правило и определение:
любов към Бога, любов към правдивостта и любов към човечеството."

Забележете сходството с учението на Исус.
Писателите от миналия век говорят, че есеизмът е възникнал от по-
дълбокото религиозно разбиране на Стария Завет. Те твърдят, че есеите
принадлежат към апокалиптичната школа, че трябва да се считат за
наследници на древните пророци и за създатели на пророческата школа.
Те възприели нещо от идеите на древния Изток, Персия и Халдея и внесли
в тях някои практики и закони, които смесили с еврейските възгледи за
религията. Есеите се стремяли да помирят религията с науката.



Глава 14
СВИТЪЦИТЕ И БИБЛЕЙСКИТЕ ИСТОРИИ
Една от дейностите на общността била писането и преписването на
свитъците, така че те да могат да бъдат предавани по другите части на
света. Така да се каже, общността била нещо като издателски център.
С: Задачата ни е да пазим летописите така, че и една дума да не се
загуби. Това е, което се прави в библиотеката. След това те вземат
свитъците и ги изпращат до много страни и места за съхранение, с
надеждата, че поне някои от тях ще останат. Тук има толкова много.
Има всичките истории, взаимодействието между различните страни,
исторически данни и такива от всекидневието. Дори човек да достигне до
дълбока старост, не ще може да прочете всички свитъци.

Д: Знаеш ли къде другаде във вашия свят се пазят свитъци? Има ли и
други библиотеки?

С: Предполагам, че има. Нямам начин да узная. (Старата
подозрителност се появи отново.) Защо искате да знаете?

Опитах се да се измъкна, казвайки, че съм любопитна и обичам да чета.
Дали има нещо, което те нямат. Исках да зная къде да го търся. Моята

хитрост не го убеди. Попита: "Бихте ли могли да ги четете?" Трябваше
бързо да мисля. Казах му, че ако аз не мога, ще намеря някой да ми ги
преведе. И това не свърши работа.

С: Много малко са тези, на които е позволено да видят свитъците. Те
трябва да имат сериозно основание.

Това ме изненада, защото си мислех, че всеки би могъл да ги погледне,
точно както става днес в нашите библиотеки.

С: Тези, които ви посрещат, ще искат да знаят защо. Ако всеки би се
сдобил с това знание, то някои биха могли да го използват за вреда.

По време на тези сеанси много пъти правихме справки за езиците,
говорени по това време. Мислех, че повечето говорят арамейски.
С: Не, те говорят също иврит, арабски, египетски. Езикът на ромите.
Има много, много различни езици.
Това изказване за ромите ме изненада, защото знаех, че сега циганите

наричат своя език по този начин.
С: Има и скитащи. Говори се, че това са две от изгубените племена на
Израел. Не зная доколко това е вярно.

Д: Какъв език говорят римляните?
С: Народен латински. Някои от тях гръцки. В арамейския език има
много диалекти. В която и малка провинция да отидете, той е различен.
Всяка има свой собствен начина да се изразява. Смятам, че моят диалект
е прост, галилейски.

Судди можеше да разбира другите диалекти, но понякога му беше
трудно. Тези разлики се отразяваха и при четенето на арамейски.

С: Има толкова начина за изразяване, а и начините на писане са
различни. Ако не ти е много познато, можеш да прочетеш нещо, което
всъщност го няма. Вижте - една дума означава едно нещо за мен, а за вас
може да означава съвършено друго нещо. Зависи от начина, по който тя е
в структурата на написаното. Освен това важно е как звучи гласът,
когато се изговаря думата. Тя може да значи безброй много неща. Някои
думи имат по пет, шест, седем значения. Всички те са различни и
разнообразни.

Тази тема продължи и в другите сеанси. Той каза, че звуковете, а не

буквите, правят думите. На мен ми изглежда като стенография, където
символи представляват звуците. Ако съществуват много различни

диалекти, думите биха имали други звукове в зависимост от това, кой ги
казва. Човекът, който пише, би направил символите според начина, по

който говори. Попитах за това един иранец и той ми обясни, че за техния
език е вярно и една дума може да има много и съвършено различни

значения. Например една и съща дума значи: лъв, канелка и мляко, неща
съвършено различни едно от друго. Попитах го как разбират коя е точната

дума. Отговори ми, че зависи от изречението, в което е използвана. Като
помислите за това плюс факта, че препинателните знаци не са били

изнамерени до петнадесети век, става ясно колко кошмарно би било да
превеждаш от тези езици.

Д: Тогава, ако някой трябва да прочете нещо от един от вашите свитъци,
може ли да го разбере по-различно?

С: Да, много е възможно да намери нещо съвсем различно от това,
което е очаквал.

Макар че символите по същество били еднакви, читателят можел да
разбере по друг начин историята, ако не знаел на какъв диалект е написан
текста. Чудех се как всъщност някой би могъл да узнае какво точно е искал

да каже авторът.
С: Трябва да го приемете като цяло и да намерите начина, по който
нещата си съответстват помежду си. Ако една дума няма смисъл в
съответната част, то тогава трябва да намерите другото й значение.

Това би могло да обясни защо някои от историите ни в Библията се
различават от оригинала. В множеството направени във времето преводи,
ако някой е вмъкнал друга дума, то много трудно би било да се разбере как

е трябвало да се чете оригиналната версия.
Д: Имате ли свитъци на иврит?

С: Да, те са на всички езици на земята.
Д: Може ли да се направят грешки и в тези на иврит?

С: Да, на иврит е почти толкова лесно, както на арамейски. Думите
имат много значения.

В еврейския, където се използват букви, но не се използват гласни, а
само съгласни, също така има много значения на думата.

Всичко това го прави много труден за писане. Ако дори при нещо
незначително се направи и една грешка, това би могло да промени цялата

история.
С: Да, или от страх. Аз не съм учен. Не зная как виждат хората
нещата.

Имайки наум тази информация, ще представя версиите на историите от
свитъците и тези от Тора, така, както Судди ги е разбрал. Има много
различия с нашата съвременна Библия. Не трябва да се забравя, че на

каквото е бил научен от учителите си, това за него е истината. Така той я е
виждал. Но нали по време той е бил по-близо до оригиналите? Приемал ги

е като храна за мисълта.
Д: Вече имаме книга с някои от вашите учения, но се смята, че е била
написана от много различни хора. Различни части от книгата носят техните

имена. Един от тях се нарича Исая.
С: Да, има пророк с име Исая. Вие казвате "книга", това не е книга, а
част от Тора. Тя говори за пророк Исая. И има още за Езекиил и Девора и
историята за Мойсей и Рут и много, много други. (Девора бе библейска
героиня, която не ми бе позната.) Това е от частта, отнасяща се за

съдиите на Израел. Била е една от тях. Тя е била един от
законодателите. Много необичайно явление било за израелитяните да има

жена над тях. И много от тях не могли да понесат факта, че са
управлявани от жена. Тя била много мъдра личност. Нейната история не

е част от Тора, тя е в някой от свитъците.
В Библията Девора се споменава само в четвърта и пета глава в Книга

на съдиите.
Попитах го дали някога е чувал за една част, наречена Битие, но той не
знаеше това име. Когато му обясних, че в нея е казано как се е формирал
светът, той отвърна: "Имате предвид създаването? То е само началото."
Не познаваше и името Екзодус, но те имаха историята за Мойсей и тя бе

много важна за тях. Аз не познавам Тора, която сега се използва в
еврейската религия, но го попитах кои части са включени в нея.

С: Тора съдържа законите и пророчествата. И то основно от
времето на Авраам. Имам много малко за това, какво е било преди.
Историите са в писанията, а не в Тора. Тя започва с въпроса за
създаването на Авраам и че той е водачът на хората (на Израел) и
продължава оттам.

Д: С историите на Мойсей ли завършва?
С: Не, свършва с пророците. Някои от тях ги има в Тора, но други има
само в свитъците. Работата се състои в това да ги съберем заедно.
Опитвам се да ги събера всички заедно според предсказанието.

Д: Кой е последният пророк в Тора?
С: Нека помисля. Смятам, че е Захарий.

Мислех си, че би било много по-лесно, ако всички истории бяха в един
свитък. Отговорът му предизвика смях сред групата слушатели.

С: Ако бяха в един свитък, то той би бил огромен свитък. Щеше да
бъде толкова голям, че не би могъл да се повдигне.

Учудвахме се на неговата способност да разказва истории сякаш
случайно. Никога не ми бе дошло на ума да питам Судди за това.
Следващите истории са автентично предадени от преписите и се появяваха
случайно през тези три месеца. Обединих ги в тази глава за четене извън
контекста на книгата. Тъй като е известно, че нашата Библия е претърпяла
много промени през годините, може би тук има повече от истината, която

бихме желали да приемем. Поне ги прочетете с отворено сърце!



СОДОМ И ГОМОРА
Задавах му въпроси за Мъртво море или за "Морето на смъртта", както
го наричаше той. Кумранската общност се е намирала на скалите накрая на
водите му. Всичко, което той беше чувал за него, бе, че е много солено и в
него няма живот. Всъщност тази особеност наистина никога не е била

задоволително обяснена. Попитах го дали морето притежава някакви
особености. Изумена бях от отговора му.

С: Да, понякога мирише на катран, или на смола, или на асфалт.
Говори се, не близо на юг имало ями с катран и това е част от него. А и
нищо не расте в Морето на смъртта. Има малко растителност около
него.

Д: Затова ли го наричаш Морето на смъртта?
С: Нарича се така, защото на тези брегове Гомора и Содомон са били
разрушени. И то е, за да ни напомня за това.

Погледнах бързо към Хариет и видях, че и тя бе толкова изненадана,

колкото и аз. Това наистина бе неочаквано. Бяхме чували библейската
история, но нямахме и понятие, че тези, ползващи се с позорна слава

градове, са били свързани с Мъртво море. Забележете разместването на
имената, не така както сме свикнали да ги чуваме и различното
произнасяне на Содом.

Д: О? Винаги сме мислили, че името означава, че нищо не расте там.
С: (Намесва се) Това е причината нищо да не расте тук.

Д: Как са били разрушени тези градове?
Судди отвръща равнодушно: "Радиация." Отново бях изумена и го

попитах дали може да ни разкажа какво се е случило.
С. Казано е, че си навлекли гнева на Йехова, защото се отклонили от
пътя на истината. И когато били предупреждавани много, много пъти да
се върнат отново по пътя на праведността, те се присмивали. Говори се
още, че Лот бил в тези градове и бил посетен от две велики същества,
които му казали да вземе семейството си, а като напусне, те ще го
закрилят. И той бил объркан, защото си мислел, че все пак това бил
неговият град и макар че било лошо, това били неговите хора. Но било му
казано, че те не заслужават да бъдат спасени, че те трябва да започнат
отново, да започнат отначало. И така той взел двете си дъщери и жена
си и напуснал. Говори се, че жена му погледнала назад към града и умряла
от това, което видяла, защото видяла с очите си разрухата.

Спомних си познатата история за превръщането й на колона от сол, но
Судди каза, че няма нищо необичайно в смъртта й, освен че е погледала

назад и видяла разрухата. Попитах го има ли обяснение за станалото.
С: Там, където се намирали тези градове, имало дупки със смола и
катран и поради това горещината била голяма. Мълнии ударили, те
идвали от небето. И когато ударили по тях, те причинили разрушение на
царството (или може би тази дума бе "дъжд"?). И това била причината
да... избухне. А градовете, те хлътнали от само себе си и потъвали,
докато нищо не останало от тях.

Д: Значи ти мислиш, че всичко това е направил Йехова?
С: Да, това е бил неговият избор.

Това бе нещо, което не можех да не проуча. Той бе разпалил
любопитството ми. Не мислех, че излагам на опасност историята на есеите,

ако потърся информация за Содом и Гомора. Имах на разположение
енциклопедията си. Това, което трябваше да помня, че ние не се

интересувахме от тази история предварително, защото никога не сме
мислили за някаква връзка.

Археологичните и библейските данни потвърждават

местонахождението на пет града (два от които са Содом и Гомора) в
долината Сидим. Някога това е било плодородна равнина, намираща се в

южния край на реката Йордан — долината на Мъртво море. Първите
нашественици в областта открили, че долината е пълна с кладенци от

асфалт - "кални дупки" в по-старите преводи. Древни и съвременни
писатели свидетелстват за наличието на асфалт (гръцки) и битум

(латински) около Мъртво море, особено в южната му част. В древни
времена го било наричано Солено море и Асфалтовото езеро. В

югозападния ъгъл се издига ла ниска планина, съставена отчасти от чисти
компактни кристали соли, която съвременните араби нари чат Джебел
Уздум, планината на Содом.
Неотдавнашни изследвания на геолози откриха наличието на петрол и

петна от асфалт в морето. Те предполагат, че има и уран, но знаят, че много
трудно ще го добият. Древните автори са писали, че се усещала

отвратителна миризма и от морето излизали сажди. Били толкова плътни,
че почернели металите. Съвременните автори твърдят, че това е земен газ,

който трябва да е бил непознат в миналото. Те предлагат едно възможно
обяснение за разрушаването на Содом и Гомора и то е, че парите от

петрола и газа са били подпалени от светкавица или, че земетресение е
срутило домашно огнище и огънят е причинил експлозията. В Библията се
казва, че Авраам видял пушек, издигащ се от равнината, който се издигал

като "дим е от пещ“. Описание, което отговаря на горенето на петрола и
газа. То приличало и на атомна експлозия.

Повърхността на Мъртво море, която е 395 метра под морското
равнище, е най-ниското познато място на земята. Максималната му
дълбочина е около 400 метра и то е 6 пъти по-солено от всички други
водни басейни. Това е уникален геологичен феномен. Никоя друга част от
земното кълбо, която не е под вода, не лежи по-ниско от 90 метра под

морското равнище.
Абсолютно нищо не може да живее във водата на това море.
Според Вернер Келер в книгата му "Библията като история"
изследванията в тази област показват нещо странно. Макар че морето е
невероятно дълбоко, южният му край е плитък, с не повече от 15 - 20 метра
дълбочина. Когато слънцето грее в дясна посока, отдолу под водите могат
до се видят очертанията на горите. Те били запазени от високото
съдържание на сол във водата Това е доказателство, че преди
разрушението на Содом и Гомора областта е била сочна и плодородна.
Смята се, че градовете са потънали под водата именно в тази част и това би

обяснило защо тук морето е плитко.

Солта е във въздуха и всичко на това място (включително и хората)
бързо се покрива с кора от сол. Това би могло да бъде едно обяснение за

превръщането на Жената на Лот в колона от сол. Когато е станала
експлозията, трябва да е имало огромно количество сол, изхвърлено във

въздуха, защото солените планини се намирали близо до градовете.
Ще се осмеля да направя собствени заключения какво се е случило там:
защо градовете потъват в морето и тази област остава мъртва и опустошена
завинаги. Смятам, че е станала природна атомна експлозия. Би ли могло

това да обясни невероятната дълбочина на морето? Това е възможно,
защото в областта има наличие на уран, както и на други високолетливи

химикали. Интересно е да се отбележи, че според писателя Ерих фон
Деникен, областта никога не е изследвана с Гайгеров брояч за
радиоактивност.

Но това не обяснява присъствието на двете същества, дошли да
предупредят Лот. Ако е бил природен феномен, как те биха знаели
предварително за него? Предполагало се е, че вместо експлозията да е
предизвикана от светкавица, може би е била възпламенена с лазерни лъчи
от някоя извънземна сила. Ако човек освободи съзнанието си и погледне
по-широко, би могъл да види повече възможности от общоприетите.
Ето как се отваря нова област за изследване. Може би Судди ще ни
разкаже повече истории и ще ни разкрие нови пътеки за изследване.

ДАНАИЛ
Когато го попитах за историята за горящата пещ, каза, че не знае за нея.
Тогава го попитах дали знае за онзи, който е бил хвърлен в бърлогата на

лъвовете.
С: Говорите за Данаил. Неговата история я има в свитъците. Той е
бил мъдър човек и пророк. Хората се страхували от влиянието му върху
техния цар. Защото той бил евреин и не вярвал в това, в което те
вярвали, и затова го хвърлил на лъвовете. И така, когато той излязъл
оттам жив, те се уплашили, защото разбрали, че неговият Бог е
истинският Бог. Говори се, че ангели слезли и затворили устите на
лъвовете. Аз по-скоро мисля, че Данаил е говорил с лъвовете. Това е
възможно.Човекът притежава умението да разговаря с животните. Та
нали и те са божии твари?



ДАВИД
Веднъж Судди ми бе казал, че произхожда от рода на Давид, затова го

попитах дали е чувал история за Давид, в която има и един великан/
С: Говорите за Голиат. Говорело се, че Голиат бил водач на една

армия... смятам, че това са били филистимляните. И хората от... нека
помисля, кой беше царят? Мисля, че цар е бил Саул и те са били във война.
И всеки ден израелската армия тръгвала отново и била побеждавана и
много, много мъже трябвало да умрат заради Голиат. Той излизал напред
и ги предизвиквал, и побеждавал.

Д: Наистина ли е бил великан?
С: Той бил по-голям от всички мъже. Бил с филистимляните, но не бил
от тях. С други думи дошъл от другаде. Говори се, че Давид решил да го
предизвика и убие. Така и направил. Казано е, че той използвал прашката
си, тъй като бил овчар и много умело убивал вълците. Ако си добър
стрелец, това държи вълците и чакалите далеч от стадото. Така няма
да загубиш много агнета. Давид бил тъкмо пред прага на пълнолетието.
Трябва да е бил на четиринадесет години. Било му е казано, че ще победи.
Не е трудно да победиш някой, когато си на страната на доброто, а той
- на злото. По-добре в такива случаи е да поразиш един, за да се спрат
убийствата, вместо да го оставиш да убива толкова много. Така е
написано.

ЙОСИФ
С: Историята на Йосиф не е от Тора. Казано е, че той е имал много
братя от различни майки. И само един брат от собствената си майка,
по-малък от него. Не си спомням, може да е бил и най-малкият. Много
отдавна съм я чел. Казано е, че той бил продаден за роб от своите братя,
защото те ревнували от това, че баща им бил много грижлив към него.
Защото той бил... нека помисля. Да, сещам се, той бил най-малкото дете
на майка си, която умряла при раждането му. А тя била любимата му
жена. Заради това Йосиф бил, как да го кажа...? може би разглезен.
Получавал много неща, а това се струвало на братята му доста
несправедливо. И когато баща му му подарил едно палто с ръкави и той
бил...

Спрете за миг! Според библейската история баща му му подарил
многоцветно палто. Прекъснах го: "Палто с какво?"

С: Палто с ръкави. Една роба с ръкави. Робата обикновено е без
ръкави, просто една отворена дреха. Все пак то било хубаво и ново, а те
му завиждали и решили да му го вземат, но той казал "Не! Вие знаете, че
татко го даде на мен." И след като поспорили, го хвърлили в един
кладенец, смятам, че така е било, или пък го навели надолу в кладенеца, не
си спомням. И си казали: "Не можем да го оставим да се върне при татко.
Той ще му каже какво сме му сторили." И решили да го убият. Брат му от
същата майка казал: "Не, не, не можем да направим това. Той е наш

брат. Вие знаете, че не можем да сторим това." И тогава те решил да го
продадат на търговците на роби, които заминавали за Египет, и така
никога повече да не го видят. И го продали.

Д: Какво са казали на баща си?
С: Те занесли палтото, напръскано с кръв от агне, и казали, че бил
нападнат от лъв и го няма вече. Това било всичко, което намерили.
Д: И какво станало след като търговците го продали?
С: Господарят му разбрал, че е интелигентен човек и му дал работа на
... да видим, мисля, на счетоводител. (Приех, че това е думата. Бе
произнесена странно.) Бил и надзирател на имотите му. Но жена му
пожелала Йосиф, а той казал: "Не". Тогава тя направила така, че да има
неприятности с господаря, и господарят му го пратил в затвора. И, нека
да помисля сега... Там имало един изпаднал в немилост съветник на
фараона, който имал сънища. А Йосиф, който можел да разбира
сънищата, му казал какво означават. И когато съветникът на фараона
бил пуснат от затвора, Йосиф го помолил да не го забравя. И след кратко
време така станало. Спомнил си за Йосиф и той бил доведен, за да
разтълкува съня на фараона, което и направил. И с това той спасил
Египет, защото в Египет имало седем години изобилие и седем години
глад. А така Египет бил подготвен, а в околните земи гладували. И казано
е, че когато вече нямал храна за семейството си, той (бащата на Йосиф)
ги изпратил (братята му) в Египет. И Йосиф разбрал, че са там, и ги
обвинил в кражба. И им казал, че трябва да оставят най-малкия брат при
него, който му бил брат от същата майка. И те не могли да познаят
Йосиф, защото много се бил променил.

Д: Били минали много години?
С: Да, но... нека помисля. Те се върнали вкъщи и казали на баща си и
той решил да се върне с тях или нещо подобно. Не мога да си спомня.
Както и да е, накрая се срещнали и всеки трябвало да признае това, което
се било случило. Но Йосиф, бидейки велик човек, им простил, така
направил и баща им. И така те станали известни в Египет. Това е
историята как семейството стигнало до Египет и се преместило там.
Това е много дълго предание и е част от нашата история.

АДАМ И ЕВА
Судди бе споменал по-рано за Адам и Ева, така че го попитах за тяхната

история.
С: Да, историята за създаването на мъжа и жената. Направен бил от
пръстта на земята, когато тя била нова, това бил Адам. А когато Бог
разбрал, че Адам е самотен и се нуждае от другата си част, казано е, че

му било взето ребро. Макар че аз не разбирам това, тъй като мъжете
имат толкова ребра, колкото и жените. Но така или иначе реброто било
взето и била направена жената, за да му бъде другарка на душата,
другата му половина.

Д: Чудя се какво би могло да бъде значението на реброто?
С: Жената, която ви е съпруга, е част от вас и част от цялото.

Д: Мислиш ли, че това просто е една история или дали те всъщност...
С: (Прекъсва) Не зная. Не съм бил там!
Той каза, че името на мястото било Рай. Когато го попитах за градините

на Едем, той не бе чувал това име.
Д: Останали ли са в рая Адам и Ева до края на живота си?
С: Според легендата били изгонени, защото се опитали да вземат от
Бог нещо, което Бог искал да запази за себе си, а то било знанието за
срама. Те яли от дървото на познанието, което било много странно. Защо
би искал знание, ако имаш пред себе си избор за живот или избор за
знание? Колко ли много биха избрали безкрайния живот? (Не го разбирах и
го помолих за обяснение.) Имало две дървета. Едното било дървото на
познанието, другото - на живота. Следователно, защо са казали, че са
яли от плодовете на дървото на познанието? Нима повечето не биха
искали да живеят вечно? Това ми е много интересно. Аз може би по-скоро
не бих бил толкова мъдър. Ако живеете вечно, имате много по-голям шанс
да добиете мъдрост в продължителността на времето.
Забавлявах се от страната му философия, но в нея имаше смисъл.

Попитах го как са изглеждали дърветата.
С: Били са еднакви и огромни. Чувал съм, че са били нарови дървета, но
това е пак легенда.

Д: Има ли нещо във вашата история за това, че са били изкушени да
ядат от плодовете на едното дърво?

С: Казано е, че змия е изкушила жената. Затова че била изкушена и се
поддала, според легендата жените трябва да страдат при раждане. Не
го вярвам, защото смятам, че жените не трябва да страдат. Мисля, че
мъжете са прибавили това към тази история. Защо трябва раждането
на живот на този свят да носи страдание? Разбира се, те не трябва да
страдат! Има много начини детето да дойде на този свят, без да
причини болка на майката. Трябва да научите за чистотата и
спокойното дишане и да ги използвате... отклонявайки надалеч центъра
на мисълта си от това, което тялото ви върши, като само поддържате
движенията на тялото. И трябва да съсредоточите вниманието си към
нещо приятно и успокояващо. Колкото по-спокойно е тялото, толкова по-

лесно е за детето да се роди. (Бе много подобно на съвременните методи
на Ламейз.)

Д: Подготвени ли са жените да го правят сами?
С: Има жени, на които им се казва как да го правят. Но, разбира се,
има и други жени, при които обикновено там стои и съпругът. Аз не съм
присъствал на раждане.

Д: Ти спомена за змията. Как мислиш, това истинска змия ли е била?
С. Някои казват, че това е било едно пропаднало същество на
светлината. То внедрило духа си в змията. Има много легенди за това, но
аз не им вярвам. Смятам, че човек сам е причинил собствения си провал,
като е станал алчен и похотлив. Колкото повече имаш, толкова повече
желаеш. И човекът сам е причинил падането си от Рая. По-лесно е да се
каже, че змията го е изкушила, отколкото да приемеш, че змията е no-
нисшата част на собствения ти Аз.

Д: Какво е станало, когато са изяли плода?
С: Казано е, че ги изгонили от Рая. Те осъзнали, че нямат дрехи и това
е началото на срама в света. И оттогава те се опитват да се прикриват
непрестанно. Да се срамуваш от тялото си, когато то е твоят храм,
това не е добро нещо. Това е, което Бог ти е дал, за да прекараш живота
си в него. Трябва да се грижиш за него и да се грижиш така, че то да
издържи за целия ти живот. Да се срамуваш от това, което е ти е дар
от Бога, е голям грях.

Това отношение към тялото като към храм звучи като изказванията на
Исус в Новия Завет.

Д: Но ти покриваш тялото си.
С- Но ние не се крием. Когото бяхме деца, бяхме свободни да ходим,
както ни е майка родила. Това е приемливо. Не е срамно да си
непредубеден към тялото си. Вие не бягате и не се криете от някой,
който може да ви види без дрехи.

Д: В някои общества на това се гледа много лошо.
С: И те обикновено са тези, които имат най-много проблеми.

Това обяснява всекидневното смесено къпане в Кумрай. Така било
прието. Той спомена за едно светло същество, което пропаднало, и аз
веднага помислих за Луцифер като за падналия ангел. Но той никога не бе

чувал никакви истории за него. Все пак знаеше за архангел Михаил.
С: Зная за Михаил. Казано е, че Михаил е отдясно на Бога. Той е едно
от съществата, които никога не идват тук. Той винаги е с Бог, защото
нe смее да се отдалечи. И затова е така съвършен и сега, както и в деня
на Сътворението. Той е като божии пратеник. Ако Бог желае да говори с

някого, може би не така директно, понякога изпраща Михаил или Гавраил.
(Изговори ги много бързо.)

Д: Как говори с теб?
С: Чрез мисълта. Как другoяче?

Д: Ти всъщност не го виждаш?
С: Има някои, които го виждат. Това са онези, които се нуждаят. Но
не винаги е нужно изобщо да се знае кой ще го чуе. Той ще се покаже
различно на вас или на мен. Може да се появи в сияние от златна светлина
или просто да се разкрие в слънчев лъч, или може би като млад мъж, а
може и като старец. Всичко зависи от това, как го виждаш, от кой негов
образ имаш нужда. Може би има и други. Има много, които още не са
дошли. Има много, които не са решили, че това е, което желаят да
сторят. И така те стоят в креслата си и наблюдават.

Връщайки се към историята за Адам и Ева, казах, че съм чувала една
история за това, че в онези дни имало гиганти.

С. Така се е говорело. Според историите Адам бил точно това, на
което Бог пожелал да прилича, на мъжа от последния му избор. Преди
имало много, много други, които не били съвършени и поради това били
сменени. В предишните времена е имало много неща, които сега не
съществуват. Така че това е много възможно.

Д: Съществуват много легенди за странни животни. Мислиш ли, че
легендите идват оттам?

С: Чувал съм. Твърде е вероятно.
В Глава 15 в историята за сътворението на света има повече за неговото

създаване.
РУТ
В един сеанс, когато говорех със Судди като малкo дете, го попитах коя
е любимата му история. Изненадах се когато каза: "Най-много обичам за
Рут” Мислех си, че това за дете е доста странен избор. Мога да си спомня
много истории от нашата Библия, които биха били много по-вълнуващи.
Попитах го дали може да я разкаже и това, което последва, бе само по себе
си странно явление. Обикновено хипнотизаторът трябва да задава много
въпроси на пациента, за да го кара да говори. Често пациентите стават така
отпуснати, че винаги съществува възможността да потънат в естествен сън.
Лично на мен никога не ми се е случвало, но това е възможно. Кати винаги
е била приказлива, когато е под хипноза. Но този път Судди разказа
историята за седем и половина минути без всякакво прекъсване. Не задавах
никакви въпроси, нито го подбуждах, за да продължава. Смятам, че това е
някакъв вид рекорд, ако няма други такива случаи. Това е още един пример

колко дълбоко Кати се бе отъждествила с личността от миналото.
Судди разказа историята бързо, с искрящия ентусиазъм на дете,
желаещо да сподели познанията си.

С: Казано е, че Ноемин и съпругът й, и двамата им сина отишли в
моавските земи (произнесено почти едносрично), за да печелят
прехраната си. И след като сторили това, и двамата им сина пораснали,
решили да си вземат жени. Но казано е в свитъците, че не трябва да
вземаме жени от други народи, освен от нашия. Но те говорили за това
със свещеника и им било казано, че щом като те (жените) приемат
Йехова за свой Бог, ще им бъде разрешено да се оженят. И така те
намерили две жени, които си избрали за съпруги, но се случило така, че те
били сестри. Едната била Рут, но името на другата сестра не ми идва
сега наум. Както и да е! Минали няколко години и страшна болест се
явила сред хората. Съпругът на Ноемин се разболял и умрял, а също и
двамата и сина. И тя решила, че трябва да се върне обратно в своята
земя, която била Израел. Взела със себе си скромните си притежания,
връщайки се при своите хора. После казала на снахите си, че те са млади и
трябва да се оженят и да останат тук сред своите хора. Сестрата на
Рут се съгласила да се върне в бащината си къща. Но Рут казала, че
напускайки къщата на родителите си, тя вече не им е дъщеря и че Ноемин
е нейното семейство.

И така, накъдето и да отиде тя, и Рут ще я последва. Ноемин
продължавала да казва: "Не, не може да направиш това. Там ти е
непознато. Нашите хора са други. А Рут отвръщала: Нима и аз не
следвам Йехова като вашите хора?" И тя казала: "Да." "И не спазвам ли
законите?" И тя отговорила: "Да." "И за това аз съм една от вас." И
така Ноемин решила вместо да върви сама (това щяло да бъде едно много
трудно пътуване) да вървят заедно. И те тръгнали заедно. Тръгнали към
дома. И когато стигнали там, естествено всички скърбели за това, че
Ноемин е без съпруг и няма синове, които да продължат името. Тя
отишла в къщата си. Те всъщност не били бедни, но нямали много пари и
продукти и други неща. И живели така за известно време.

Ноемин имала братовчед, който се казвал Вооз, който бил един от
управляващите мъже в общността. Той бил от къщата на Давид и бил
много известен и много добродетелен и добър човек. Той притежавал
много ниви и Ноемин пратила Рут да събере останалите класове по
нивата, което било позволено. И й казала, че ще бъде добре да направи
това, защото знаела, че така ще привлече вниманието. Защото макар и
да били бедни, би донесло срам на къщата, ако го покажат. Тъй като те

живеели в един град с братовчедите си, то и те трябвало да отидат на
нивата да събират класовете. Така че вниманието щяло да бъде насочено
към тях. Надявала се, че нещо ще стане от това. Или може би много хора
казват, че тя е знаела какво ще стане и така го е провокирала.

Но, както и да е! Така тя отишла на полето и събирала класовете, а
надзирателите се опитвали да я обезкуражат, но тя им казала, че
съгласно закона има право на това. Защото имало останали само листа.
Това привлякло вниманието на Вооз и той разбрал, че тя е негова
братовчедка, щом е била омъжена за братовчед му. Следователно са от
едно семейство. И виждайки проблема, им изпратил много храна вкъщи,
за да не са принудени да събират. Сега пък се появил друг близък
братовчед, който бил готов да се ожени за нея, ако Рут се съгласи.
Защото по закона най-близкият роднина на мъж, който е умрял бездетен,
трябвало да вземе жена му, ако не е женен. Но той не можел да
преодолее мисълта, че тя е моавка и чужда на семейството им. Заедно с
това обаче не могъл да преодолее, че може би Вооз иска Рут за себе си.
Поради това бил много затруднен.

Ако кажел, че ще я вземе за жена, то би имал родственица, но не от
неговото семейство, ако оставел на Вооз да я вземе, знаел, че той тъкмо
това и иска. И така не можел да реши. Поради това било направено и
предизвикателството. Предизвикателство пред самия съдия. А именно
или да я вземе за своя жена, или да му даде сандала си. Което ще рече, че
сделката е сключена. Това значело, че щом сандалът е предаден, всичко е
законно. И поради това той се срамувал, че го прави пред хората.

Защото той не бил.... нямало начин, дори да направи напук на Вооз,
като взема жената след такава бъркотия. А тя била чужденка и
различна, и такива подобни неща. И така те заживели. От срещата на
Рут и Вооз се създала Къщата на Давид. Те били много важни. Те са
моите хора, тяхната къща. И техният син, нека помисля. Бил... Давид бил
техният внук, синът на сина им. И така всичко тръгнало оттам.

Всичко това бе изговорено за седем и половина минути без прекъсване.
Д: Защо това е любимата ти история?

С: Това е историята на моето семейство. И това е било началото на
нашата къща. (наследствената линия, семейното дърво)

Д: Рут била ли е щастлива от решението, казано ли е в свитъците?
С. Да, била е щастлива, защото е казано, че тя отишла при Вооз и го
накарала да разбере, че това е бил нейният избор. То също е част от
Цялото. И заедно те разчупили хляба и било решено. И след това минали

през публичното анулиране на правата.

Д: Е добре, ако Рут не бе се върнала с Ноемин, то никога не би го
срещнала.

С: Щяла е да го срещне. Щяло е да стане по един или друг начин.
Д: Предопределени ли са нещата така, че хората да се срещнат?

С: Ако има дългове, които трябва да се платят, дали за добро, или за
зло, те трябва да се платят. И затова такива неща ще се случват. Ние
трябва да се учим от тях. И да се учим не да ги предизвикваме, защото
това води до много болка и страдание. Ако просто направите най-
доброто в една ситуация и се поучите от това, ще получите невероятно
добро.

Д: Просто да не го отблъскваме, а да вървим с него.
С: Да.



Глава 15
МОЙСЕЙ И ЕЗЕКИИЛ



МОЙСЕЙ
Историята за Мойсей бе добре позната и важна за Судди, тъй като той

бе майстор и учител по Тора, която съдържа Законите на Мойсей. Аз
получих много части от тази история по време на три различни сеанса.
Съчетах ги заедно и те образуваха една история. Те бяха странно различни
от всяка друга библейската история, разказана ми от Судди. Бяха различни,

но твърде правдоподобни.
Още от самото начало не бе така, както в библейската ни версия. В
неделното училище бяхме учили за историята на бебето Мойсей, родено от
еврейка и скрито в кошница в тръстиката, докато дъщерята на фараона го
намерила и отгледала в палата като собствено дете. Судди разказа

историята по следния начин.
С: Неговата майка е била египетска принцеса.

Д: Ние сме чували, че бил роден от жена еврейка.
С: Не! Неговият баща е бил евреин. (Акцентира на това.) Такава
история е била разпространена по-късно, за да не се разбере, че детето е
еврейче от баща евреин. Мойсей е бил син на дъщерята на фараона.
Д: Защо са искали да скрият?
С: Защото по това време всички евреи в Египет са били роби. Макар че
Мойсей е бил от благороден произход, казано е, че бил от Къщата на
Йосиф, а той е бил еврейски роб в Египет. Мисля, че историята е била за
нейна защита. Казано било, че детето е намерено при реката в лодка сред
тръстиката. Това не е истината.

Д: В къщата на фараона ли са го отгледали? А по-късно случило ли се е
нищо, което го е накарало да напусне?

Според библейската история, когато пораснал, той случайно станал
убиец. Когато фараонът разбрал това, искал да убие Мойсей, но той
избягал в пустинята, за да се спаси от неговия гняв. Отново версията на

Судди не съвпадна.
С: Той не е бил накаран да напусне. Открил е, че баща му бил роб. И
щом баща му бил роб, то и той трябвало да бъде такъв. И казал, че
трябва живее при своите хора. Това било част от подготовката му,
която трябвало го запази за доброто, за да бъде способен да издържи
всичко, което му предстояло да срещне.

Д: Нашите истории сякаш малко се различават. Ние знаем, че той е
избягал в пустинята.

С: Той бил изпратен в пустинята, защото се осмелил да обикне царица
Нефертери, която била жена на фараона. Затова бил изпратен в
пустинята. Това се случило след като решил да стане роб. Ако още е бил
принц Мойсей, той нямаше да бъде изпратен в пустинята. Рамзес знаел,
че Нефертери обича Мойсей и ревнувал- И тогава решил, че да пратиш
някого в пустинята е все едно да го убиеш. И смятал, че е ликвидирал
Мойсей. Той не знаел, че ръката на Йехова била над него.

Д: Как е научил за съдбините си, щом е бил в пустинята? (Мислех си от
нашата история за Бог, който му говори от горящия храст.)

С: Не знам! Не съм бил там! Чувал съм, че ангели са дошли при него.
Чувал съм, че точно тогава той се отворил към вътрешния си Аз. Има
много истории. Смятам, че много от това се отнася до... той просто не е
могъл да го изтърпи. Той бил свободен и щастлив, а неговите хора били
роби в Египет.

Д: В нашата история има нещо за един горящ храст.
С: Чувал съм това предание, че Бог се явил при него като горящ храст.
(Въздиша) Това ми се струва твърде странно. Защо Бог ще изгори един от
своите храсти, за да привлече вниманието на обикновен смъртен? Няма
ли просто да каже: "Аз съм Йехова, ти нали ще ме слушаш?" Вярвам, че е
говорил на душата на Мойсей и Мойсей е слушал. Много хора просто не
могат да повярват, че някой може да чува вътре в себе си Бога. Те се
нуждаят от някакъв външен израз, за да кажат: "Да, Бог говори с мен."
За да чуе Бога, човек трябва само да отвори сърцето си и Той е там, с
всеки дъх, във всеки миг. Трябва само да слуша.
Разбира се, това изглежда много лесно, за да бъде прието от повечето
хора. Попитах го дали има история за Червено море и дали тя е същата

като историята, която ние знаем.
С: Кой знае? Имате предвид, когато са прекосили през Червено море?

Казано е в някои предания, че морето се разделило на две, но това не е
вярно. Истината била, че те просто са преминали през него. Те са имали
способността... как да го кажа? Чрез усилията и мислите на всички,
просто енергията да ги повдигне. И е казано, че дори не измокрили
краката си.

Д: Как мислиш, дали са вървели по вълните, или са преминали над
водата?

С: Да. Някои могат да кажат, че водата се е разделила, така че
когато направели една крачка, те не докосвали водата. (Той стана
неспокоен от това, че не може да го обясни задоволително.) Да накараш
енергията, за да вървиш над водата, или все едно как вие ще го кажете, е
в съответствие с природата. То не е срещу природата. Вие просто
поставяте в действие, наслагвате енергия, така че повърхността остава
незасегната. Виждате, нали? Да се раздели море е съвсем против
природата. Когато правите нещо по законите на енергията, трябва
винаги да вървите с природата. Да вървите срещу нея, значи да
предизвикате нещо друго да падне от мястото си и да причини големи
вреди и страшни разрушения. Ние в общността сме научени да ползваме
енергията по този начин. С вяра всичко се постига. Вие трябва да
вярвате.

Д: Но имало е много, много хора, прекосяващи морето. Мислиш ли, че
те всички са били вярващи?

С: Не. Но достатъчно е това, че са го направили и другите са ги
последвали. Хората на фараона не са имали вярата или способността да
извършат това и така щом направели крачка, те просто отивали...
направо на дъното.

Макар че не можах да разбера какво бе толкова ясно и просто за него,
продължих с една друга мистерия свързана с Мойсей: Кивотът на завета.
С: Да. Това е Кивотът на споразумението на Мойсей с Бога. То е... как
да го кажа? Един канал, по който да се свързва с Йехова. Това е част от
връзката. То също е част от енергийния обмен. Казано е, че там са
всичките тайни на света и Вселената.

Д: Говори се, че там се намират Десетте Божи заповеди.
С: Да, книгите са там, но то е, както казах, канал до Йехова. То е
част от нещо, което някога в други времена е било много по-голямо. И на
нас е позволено да пазим някои от тайните. По този начин може да
научите тайните за всичко. Леви пазят тайните на Кивота. Те са синове

на Аарон.
Д: Къде е ковчегът сега? Съществува ли все още?

С: Той е пазен. Те (Леви) са запазили тайната само за себе. Казано е, че
по времето на Вавилон и по-късно, Кивотът няколко пъти е бил пленяван
от царе и императори, които искали да подчинят силата му на волята си.
И така докарали царствата си до провал. И още много пъти ковчегът е
бил скриван. И отново е изчезвал. Това било дар. Мойсей и Аарон са
получили знанието как да го построят. И тогава Йехова разбрал, че човек
по същество не е готов за такова нещо. И заради това човекът трябвало
да бъде защитен. Енергията била много силна.

Д: Може ли ковчегът да бъде разрушен?
С: Не, никога. Само по волята Божия той може да бъде разрушен. Той
се пази от Леви.

Д: Чувала съм, че ковчегът бил опасен.
С: За тези, които нямат чисти сърца и добри намерения, да. Той ще ви
убие. Нивото на енергията му е толкова високо, че може да накара
сърцето ви да спре и умът ви да престане да функционира. Да не обитава
повече тялото ви.

Д: Това ли е причината Йехова да мисли, че човек не е готов?
С: Защото от много години човекът се опитва да го подчини на волята
си, да прави онова, което той иска да прави. Казано е, че който го
притежава ще управлява света. Ето защо е укрит.

Д: Дали човек изобщо някога ще бъде готов за нещо като това?
С: Кой съм аз, та да съдя? Мога само да се надявам. Казано е, че много
хора са бил убити от това. Някога той е бил във вътрешното светилище
на Соломоновия храм. Но неговата сила едва не разрушила светилището и
бил скрит отново.

Д: Мислиш ли, че Кивотът на завета има нещо общо със способността
им да прекосят Червено море?

С: Ковчегът не е бил там. Той не е бил направен до... четиридесетата
година на скитничеството. Направен е бил по-късно, за да пази плочките
и папирусите със Законите. Мойсей направил външната част, а хората
Калу - поставили вътре източника на енергия.

Д: Хората толкова много са променяли историята. Нашата история не е
като вашата.

С: Да, знае се, че по всяко време някой човек разказва някаква приказка,
която е малко по-разкрасена от предишната. Така е.

Според нашата библейска версия, след като прекосили Червено море,
евреите били водени от димящ облак през деня и от горящ облак през

нощта.
С: Казано е, че над Мойсей и последователите му стоял огромен
кристал, който блестял. И това им указвало... накъде да вървят.

Това бе още една изненада. Съгласно неговата история, ако вървели в
правилната посока, кристалът блестял, ако се отклонели от пътя, си
помръквал.

С: Казано е, че по време на част от пътуването се скитали много
дълго и то заради Мойсей, който бил загубил вяра и се насочил в посоката,
която хората му искали, а не в посоката, в която бил воден. Така е
станало, защото той се съмнявал. Загубил бил голямата си вяра, която го
окриляла да прави това, което бил вече направил. И недоволните казвали:
"Не, не, ти ни водиш погрешно. Ще правиш това, което искаме. Ще
вървим в тази посока." И тъкмо тогава загубили пътя. И казана е още, че
той не могъл повече да понесе това, защото знаел,че са се загубили и
хората му страдат и умират. И той се помолил и обещал на Йехова, че
отново ще го следва, само да спаси хората му. И казано е, че Той отново
ги повел.

Съществуват също истории как хората по чудо намирали храна и вода,
за да се поддържат, докато скитали из пустинята.

С: Казано е, че манна растяла по дърветата. А според тях тя била
като хляб, ето защо била наречена така. Из пустинята имало храсти и
те имали семена. И когато ги открили, имали нещо, което е... как да го
обясня? Много добро за ядене, което ще поддържа живота им. Казано е,
че благодарение на него те ще оживеят. Не знам защото никога не съм
виждал тези храсти. И където имало такива храсти, те можели да
ударят с жезъла земята и бликвала вода, за да се напият.

Д: Имал ли е жезълът на Мойсей някакви особени свойства? Бил е
използван за предизвикване на много чудеса.

С: Мойсей намерил жезъла си. Казано е, че той бил способен да намира
вода и други неща, но всеки жезъл прави това, ако правилно се използва.
Казано е, че кристалът е онова нещо, което се е предавало на много
поколения. Че Авраам го е донесъл и той е бил предаван и предаван. И
Йосиф го е занесъл в Египет, в земята на фараона. И там след това
започнало робството. Тогава той е бил предаван от баща на син. Казано
е, че неговият баща. който бил евреин, му дал кристала, когато станал
пълнолетен.И казано е още, че известно време той го е носел в пазвата си.
Това нещо е принадлежало на Йехова и затова било пазено.

Д: Мислиш ли, че Мойсей е знаел колко сила има в кристала?
С. Не съм Мойсей, не мога да кажа. (Засмяхме се.) Казано е, че когато

Йосиф дошъл най-напред в Египет, евреите били на голяма почит. А след
това те станали толкова много, че част от египтяните започнали да им
завиждат. И много от тях били хвърлени в робство. И именно от тях са
хората, прекосили Червено море и последвали Мойсей. Това са били тези,
техните наследници, наследниците на хората на Йосиф.

Д: Как Мойсей е успял да накара фараона да освободи хората?
С: Фараонът му бил брат. Те израснали заедно. Успял да го убеди по
много начини, говорят дори за магически. Той ги спасил от чумата.

От дете бях чувала за чумите в Египет и винаги съм ги смятала за
пленителни. Има ги във Втора книга на Мойсей, Изход, гл. 7-12. Може би
това бе добър случай да изследвам как Судди преценява тяхното значение.

В библията са споменати десет:
1. Водата на реката се превърнала в кръв;
2. Жабите;
3. Въшките;
4. Мухите;
5. Мураин, което е чума или болест по животните;
6. Циреите;
7. Градушка, примесена с огън;
8. Скакалци;
9. Тъмнина;
10. Смърт на първородните (в резултат на която е учредена Пасха).



Д: Имало ли е наистина такива поражения?
С: Да, но много от тях били... Мойсей е бил изключително
интелигентен човек. Последният мор е този, за който се говори, че
небето притъмняло и потекли кървави води. Казано е, че когато небето
потъмняло, той е знаел, че нагоре по течението... защото притежавал
познания, че вулканът е изригнал. (Трудно изговори тази дума.) А страхът
от червените води? Знаел е, че след няколко дни това ще се случи, защото
в горното течение на реката цветът на земята бил червен. И щом се
стече във водата, водите ще станат червени. Така му било казано. Имало
е скакалци и други неща. Не зная дали всички са се случили. За някои от
тях просто се говори, че са се случили.

Д: Действително, много умен мъж. Не мислиш ли, че това всъщност е
бил гневът на Йехова?

С: Не, до последния случай. При което е започнала Пасха. Да, така
било. Това станало, тъй като Йехова бил обещал да изпрати ангел на
смъртта. Това не прилича на познатия ми Бога, да бъде отмъстителен.

Но и не прилича на Бога, за който съм чувал, че е унищожил всички хора
от лицето на земята, когато казал на Ной да построи големия ковчег.
Това не прилича на моя Бог, но това е, което ни е казано. Говори се, че има
чума с циреи и това е смърт, донесена от плъховете. Мисля, че
нарисуваните знаци по вратите са били от голямо значение, така че
израилтяните да останат здрави, докато египтяните били повалени от
болестта. Мисля, че те са се смятали... неприкосновени.

Д: В историята се казва, че те боядисали вратите си и това накарало
Ангелът на смъртта да ги пропусне.

С: Така е казано. Чувал съм, че окачвали още различни треви по
къщите.

Д: Значи ти мислиш, че това е болест, донесена от плъховете, и циреите
са един от симптомите й?

С: Това е, което са ми казали. Това е, което нашите учители мислят,
че е твърде вероятно.

Д: Предполагало се, че ще бъдат убити само първородните деца.
С: Не, не било само за първородните. Убити били първородните деца и
половината хора на Египет. Казано е, че когато Мойсей съобщил това на
фараона, казал, че това ще убие и неговия първороден син. Не казал, че ще
бъдат убити всички първородни. Казал, че това е, което е видял, и че то
ще се случи. Той не го проклел, само го предрекъл.
Д: Нашата история е, че Йехова направил така, че фараонът да освободи

хората.
C: Мисля, че това е свързано колкото с Йехова, толкова и с човека. А
Мойсей, притежаващ малко дарба за предвиждане, бил човекът, който
можел да направи много.

Д: Ти каза, че той използвал и магьосничество?
С: Да, някои го наричат така. Да си способен да видиш какво ще се
случи, преди то да е станало.

Д: Ти вече си ни казвал, че има майстори в общността ви, които
притежават тази способност. Може ли и Мойсей да е бил обучен в това?
С: Това е много вероятно. Баща му е бил жрец на вярата, а майка му -
принцеса на Египет. Той е бил учен не само от еврейските
свещенослужители, но и от жреците на Египет. Той е бил половин
египтянин, защо да не е бил обучаван по този начин?

Изумително е какво става, когато предлагаш една оригинална идея на
човек с отворен ум. Изведнъж можах да видя в друга светлина неща, които

през целия си живот бях смятала за сигурни. Идеята бе радикална, но
можеха ли да бъдат обяснени нещастията в Египет по този начин? Судди

каза, че реката станала червена, заради червената земя по горното течение.
Библията казва, че водата смърдяла и хората не могли да я пият. Би ли
могло това да бъде от просмукалата си във водата сяра от изригналия

вулкан? Всеки може да ви каже, че този естествен химикал прави водата
невъзможна за пиене. И сярната вода наистина смърди.

Жабите напуснали водите и опустошили земята. Това също би било
възможно от настъпилите промени. Животните са много чувствителни към

природата. Когато всички жаби измрели, египтяните ги струпали на
смърдящи купчини. По този начин чумата от мухите се е появила

естествено, защото са били привлечени от мъртвите жаби. Той каза, че
помръкването на небесата е в резултат на вулкана, а това би могло да
обясни и градушката, примесена с огън. Този феномен е известен при
изригване на вулкан.
Судди каза, че чумата, отнела живота на много хора, е болест,
причинена от плъхове. Това би могло да обясни и чумата от въшките,

понеже е известно, че бълхите носят зародиша на Черната чума. Болестта
по добитъка и циреите като симптоми у хората - всичко би могло да се

свърже. Морът от скакалците би могъл да бъде естествено явление или в
резултат от смущенията в атмосферата при изригването на вулкана.
Странно е как всичко си идва на мястото и трябва да се приеме като

възможно, но го никога досега не ни беше идвало наум, докато Судди не
ни запозна с тази идея.

Евреите са били роби и мястото, където са живеели, било отделено от
останалите египтяни. Оставайки в къщите си, докато Ангелът на смъртта
не ги отминал, те спазвали наложената от самите тях карантина. Държани
били надалеч от носещите болестта плъхове и заразените хора. Това е една

интересна идея. която би трябвало да бъде достъпна за всякакъв вид
разработки.

Д: Кога за първи път Мойсей е получил Десетте заповеди? Това след
странстването в пустинята ли е станало?

С: Да, първо е чул гласа на Йехова и бил насочен към планината Синай.
И той се изкачил на планината и е казано, че там се е свързал с Бог и
получил тези заповеди от Него.

Д: Мислиш ли, че той наистина е говорил с Бога?
С: Да, казано е, че когато слязъл от планината, той сякаш бил някой
друг, не този, който се изкачил на нея. Мисля, че наистина е бил съвсем

различен. Той се отворил към знанието и нещо още повече.
Д: Как Бог му е дал заповедите?

С: Не съм сигурен. Те били написани. Някои твърдят, че били написани

с Божия пръст. Мисля, че е много по-правдоподобно да е някой от нашите
хора, които пишат свитъците. Дошло е чрез тях. Когато ги пишели по
свитъците, те идвали от само себе си, без да се замислят. Мисля, че е
било така. Те били издълбани на глинени плочи. (Като тези, които се
използвали в Кумран за упражняване на учениците в писане.) Той се върнал
от планината със заповедите на Бога и е казано, че той просто блестял,
дори въздуха около него сияел. И когато слязъл долу, те били направили
златни статуи на Ваал и Дуруе (фонетично), като били нарушили
повечето от заповедите. Казано е, че в яда си към тях той разтрошил
плочите и тогава трябвало да се върне и отново да ги получи написани.
От славата, че бил докоснат от Бога, той не можел да понася хората да
са толкова долни. Не можел да разбере това и чувствал, че те не
заслужават нито една Божия дума. Казано е, че Мойсей бил известен със
своя темперамент, а това може би е вярно.

Д: Защо хората са направили златна статуя на Ваал?
С: Когато след четиридесет години странстване из пустинята, дошло
време да седнат и да правят каквото си искат, те били малко полудели.
При хората бил Аарон. Но Аарон не бил с такава силна воля като брат си,
лесно се поддавал.
Д: Мойсей много време ли е бил на планината?
С. Не си спомням. Може би едни години. Всъщност не съм сигурен.

В Библията се казва, че Мойсей бил толкова разгневен от това, което
хората му са направили, че не само разрушил плочите, но в гнева си
причинил смъртта на хиляди от тях. Судди не бе съгласен. Каза, че гневът

на Мойсей се уталожил, когато разбил плочите.
С. Той нямал власт над тях. Хората отговаряли сами за себе си. Той
отново написал плочите. Не зная дали е отишъл пак в планината, за да ги
получи. Но тогава хората били много по-покорни. И по-късно намерили
обещаната земя. Казано е, че на Мойсей не било позволено да се върне в
родината си и преди това умрял. Това било заради неговите съмнения и
съобразяването с желанията на други. Така било, когато се усъмнил и
спрял да следва водача (кристала), който Йехова му дал. Показал, че все
още не е готов, че му е нужно повече време. Дошло ново поколение. Това не
били онези, които скитали из пустинята. Смятам, че Аарон бил
единствен от тези, които първоначално тръгнали. Има много истории за
Мойсей, той бил изключително мъдър човек.

ЕЗЕКИИЛ
Много е писано за Езекиил и неговото странно проникновение, затова
реших да попитам Судди за тази хубава библейска история. Все пак имах

чувството, че може да обърка историите на Езекиил и на Елиезер или
защото те са много сходни, или защото може би в оригинал те са много по-

еднакви от нашата версия.
С: Езекиил. Това е името на един от пророците. Историята му я има в
някои от свитъците. Езекиил е бил пророк и мъдър мъж, и един от
учителите. Той бил странен, през по-голямата част от живота си живял
сам, като имал малко ученици. И се знае, че по-късно през живота му било
казано, че няма да умре, а ще бъде отведен право при Бог. Това ми прилича
на суетност. Но все пак е казано, че бил посетен от някои от другите и
отведен. Не ми се вярва това са били Божии хора.

Не можах да разбера какво имаше предвид с "другите".
С: Има други подобни на нас, но не същите. Това са тези, които са го
посетили. Те не са от земята, те са от другаде, макар че не знаем
откъде. Само ни е казано, че от толкова време, за колкото има спомен, те
ни посещават. И някои хора са били благословени, били са избрани. Не съм
сигурен как е било преценявано. Но някои са били посещавани, а някои
отвеждани. А други са били оставяни тук, за да разказват за
преживяното. Казано е, че последователите му говорили за заминаването
му в една... мисля, че са употребили думите "огнена колесница'. Може да
им е изглеждало като колесница, но то повече приличало на хвърчаща
машина, от- колкото на колесница. Не зная, може да е развивала огнена
скорост. Имало е различни видове.

Може би писателите, които смятат, че видението на Езекиил е било
НЛО, в края на краищата да не са далеч от истината!

С: И той тръгнал. Не зная дали той е решил да иде с тях, или те
просто са решили, че го искат. Казано е, че оттогава никога не се е
чувало за него. Няма как да узная. Всъщност аз не съм запознат с този
свитък, той не е от Законите. Чувал съм за това и бях чел нещо като
дете.

Любопитна бях да узная какво има предвид за летящите машини някога
в миналото.

С. Много отдавна е имало машини, построени така, че да летят като
птици. Знанието било усвоено и те го използвали. Доколкото знам, в по-
голямата си част сега то е загубено. Съществуват все още някои хора,
майсторите, които имат знанието, но то не се ползва. Знанието е
запазено в библиотеката. То е част от учението за мистериите. По-
добре е просто да не се ползва.

Д: Знаеш ли как тези машини са били задвижвани?
С: Не, не зная. Те са използвали нещо за централен фокус. Нещо друго,

което аз... отново, това не е моето учение. Знам само неща, за които съм
говорил с други. Казано е, че вавилонците са притежавали това знание в
далечните дни. Не зная колко е вярно. Тези, които ни дадоха знанието,
бяха хората Калу. Преди другите да могат, Калу са можели да правят
това. Те са имали много големи постижения, но способността им да ги
прилагат била загубена. Или не е била загубена, но било решено, че по-
добре да не се ползват, защото това донесло много беди и разрушения.

Д: Ако вашите хора имат знанието, биха ли могли да направят тези
летящи машини, ако им се наложи?

С: Ако е необходимо, вероятно да. Аз не съм инженер. Не зная.
Той ги описа: "Те са били направени от различни неща. Някои са били
от дърво, други са направени от метали, от бронз, от злато, от странна
смесица метали. Някои били много малки, други доста големи."

Приела бях, че са били използвани за пътувания, но отново бях
изненадана, когато го попитах за предназначението им. Той безразлично

отговори.
С: Използвали са ги във война. Същевременно са били ползвани и за
пътуване. Но най-голямото им предимство било, че можели да
побеждават враговете от далечно разстояние.

Д: А враговете имали ли са подобен вид машини?
С: Не всички. Повечето не са имали.

Д: Може ли твоята история да ни каже какво се е случило, за да се
изгуби знанието?

С: (Много тихо) Светът бил разрушен. Някакъв катаклизъм. Не зная
точно от какъв вид. Било е сякаш природните сили просто се
разбунтували и земята експлодирала.

Той не престана да ме шокира и удивлява с неочакваните си твърдения.
Д: Мислиш ли, че е станало по време на войната с тези машини?

С: Не знам. Не съм бил там.
Каза още, че Калу са били някои от хората, замесени в този война, но не
можел да си спомни кои други са участвали. Чудех се дали тяхната война е

била само в една част на света.
С: Не, те са се биели на няколко места. Бил е голям смут.
Изпитах някакво много неприятно чувство. Та то беше подобно на това,
което днес става по света. Може ли историята да се повтаря от само себе
си? След тези разрушения, продължи той, хората Калу започнали да скитат,

тъй като не всички били поразени.
С: Не, но тези, които останали, били много по-мъдри. Защото
натрупали знание, било им позволено да продължат да учат и да правят

машините. Било осигурено, че няма да го ползват пак, за да унищожават
и себе си и другите. Било забранено. Знанието е съхранявано с
надеждата, че някой ден ще бъде възможно безопасното им използване.

Д: Как тези хора са успели да избягат?
С: Не зная. Историята не е ясна. Знаели са, че това ще се случи. Преди
да почне разрушението, те били изпратени надалеч. Далеч от мястото на
разрушението.

Д: Мислиш ли, че някой би могъл да намери някоя от тези летящи
машини?

С: Възможно е. Металите остават дълго време.Сигурно има някъде
някои от тях.

Д: Мислиш ли, че някой някога ще намери някой от градовете им?
С: Не знам. Няма специално място, за което да ни е казано, че са били
оттам.
И така разговорът за библейската история на Езекиил ми донесе премия,
за която не бях подготвена.



Глава 16
СЪТВОРЕНИЕТО, КАТАСТРОФАТА И ХОРАТА КАЛУ



СЪТВОРЕНИЕТО
Когато ми разказваше историята за Адам и Ева, той спомена и

историята за сътворението на света. Реших да я проследя.
С: Да, сътворението. То е от Тора, то е отпреди. Казано е, че в
началото е имало само тъмнина. Всичко било тъмно и имало само едно
свободно пространство. И Бог като видял това, решил, че трябва да се
направи нещо, за да го запълни. Нямало нищо там, било празно. И Господ
рекъл, че трябва да има нещо там, защото "то е празно и Аз съм празен".
Поради това всичко дошло от Него самият, защото така било решено... и
там веднага се появявало нещо. То било нещо като огромни облаци, които
се формирали и се сливали, и така била донесена субстанцията. И така
било за известно време. Да, така се оформили онези неща, които по-късно
щели да бъдат звездите и планетите. То било част от Бога. Започнали да
се оформят определени тела на планети, звезди и други. И намерено било,
че това е добро. Но отново съществувала някаква празнота, някакво
чувство, че няма пълнота. Тогава Бог решил да насели там и същества. И
много пъти трябвало да се решава как да изглеждат те. След много
опити и промени накрая Той създал животните, защото искал да бъдат
там.

Д: Помагал ли му е някой в решенията, или го е направил сам?
С: Имало и други. Елорите, всичките, всеки един. Не го казах много
добре, (въздиша) Те не са Елори, а Елорхим, те са цялото. По същество,
всичко и всички заедно.

Д: Винаги съм си мислила за Йехова като за единствен...
С: (Прекъсва я) Йехова е... Той е наш, Той е за нас, както другите са за
други. Той е единственият, който е заинтересуван и мисли за нас. Има
други... богове, както бихте ги нарекли. Други същества, които помагат и
работят с Йехова. Те са свързани, те са заедно. Те са част от едно цяло.
Самостоятелни, но като един. Те всички имат свои грижи, но когато
става въпрос за дела, които трябва да правят заедно, те действат като
един. Когато са заедно, съществува цялост, една пълнота има там. При
известни случаи им е позволено да работят заедно. Но щом вече е решено
кой коя област да води, то тогава разчитат най-вече на себе си.

Идеята за един Бог над всички умира трудно. Судди каза, че Йехова е
част от Елорхим, но той не е над тях. Те не се нуждаят от никой над тях,

"Те са". Всеки, така да се каже, си има собствената област, но когато
трябва, те работят заедно.

Д: Йехова занимавал ли се главно с нашата планета, или с нашата
слънчева система, или точно с нашите хора?

С: С всичко. С нашата галактика.
Идеята, в която се опитваше да ме убеди, все още ме объркваше. Минах
на друг въпрос и го попитах какво е било решено да сложат на планетите.
С: Много неща са се сменяли. Много неща са слагани там и после
бивало решено, че така няма пълнота. Не се е постигала целостта и
затова били правени промени. Но дошъл един момент, когато повече нищо
не можело да се променя. Трябвало да разберат, кое ще е най-подходящо,
цялостно и съвършено.
Приличаше на експериментиране. Опитвали по разни начини и ако те се

окажели неподходящи, отхвърляли ги.
С: Да, или пък ги променяли. Някои били направени с добра умисъл, но
не били съвършени. Поради това били променяни, правени били по-
различни. И когато веднъж Той открил, че са добри, то Той поискал и
Неговите деца да открият какво би значело да живеят там.

Д: Какво значи Неговите деца?
С: (Затрудняваше се да намери думи, за да го обясни.) Ами... ангелите.
Духовете, които били създадени в мига, когато... Вижте, в мига, когато
нямало нищо и след това имало, появили се малки същества на
светлината и добротата. Това станало именно в този миг.

Ако помислим, при сътворяването на всичко извън пространството, е
настъпило такова избухване на енергия, че са изхвърчавали малки искри и
тези искри са ставали отделни души или както той ги бе нарекъл "ангели".

В този смисъл ние всички сме създадени по същото време.
С: И имало някои, които били любопитни и решили да видят как би се
живяло в това съществуване. Земята не била пуста, имало живот и разни
неща. Дърветата били създадени и водата и земите били установени и... с
това, което вече било направено, ние бихме могли да живеем завинаги на
земята, преди изобщо те да стъпят там. Всичко било в ерата на "Нека
видим какво можем да създадем и колко красиво бихме могли да го
направим." И това просто продължило дълго време.

Явно това е станало след като земята е била разгърната и бил създаден
живот. Животинското царство вече било добре представено, съществували
и първобитни хора, когато духовете от любопитство решили да опитат това

ново преживяване.
С: Имало е същества на земята. Това били души, които вече влизали в

съществуванието си. В тела, подобни на тези, които щели да бъдат
направени и окончателно установени. То било както щяло да бъде. Първо

дошли няколко, най-смелите и най-любопитните. След това станали
повече. Скоро земята била пренаселена и то било по времето, когато тук
било голямото зло. Защото съществуването им в тези тела ги затворило,
така че те не били повече съвършени, имали проблеми и грижи.Д: Добре,

но когато Елорхим ги е изпратил на замита, позволил ли им е...
С: (Прекъсва ме рязко.) Духовете не са изпратени. Било им позволено
да опитат. Изборът бил техен. Никога не е имало насилие. Докато не
били свързани със земята, всичко било прекрасно. За много дълго те
можели по желание да напускат тялото, това ги пазело да не останат
затворени в него. Когато им било позволено да напуснат тялото, то
оставало да диша и да продължава да съществува. И тогава те споделяли
с други духове, които нямали опита от земното съществуване, виждали
какво са били и колко прекрасно е било. Когато обаче загубили тази връзка
и способността да споделят с другите, за да знаят кои наистина са, те
се променили. Именно когато загубили тази си способност, те започнали
да се променят и да стават нещастни.

Д: Ако тялото е уродливо, това някаква отрицателна сила ли е, с която
то трябва да се справя?

С: Не, не. Няма какво да се прави с това. Някои хора, които са грозни,
са много приятни. Може би те искат някак си да подобрят себе си,
защото са в неизгодно положение. Някои например не могат да си

служат с едната си ръка и трябва да компенсират това и така да
станат по-силни. А хора, които стават по-силни от нещастието си, са
толкова по-прекрасни и се доближават повече до съвършенството, от
онези, които просто седят и заявяват: "О, аз имам болна ръка! Ох,
помогнете ми, помогнете ми!" Разбирате ли ме?

Д: Да, те трябва да работят по-усилено и с това те израстват.
С: Да, израстват много повече, ако успеят да преодолеят нещастието
си.
Чак сега разбрахме, че той няма предвид осакатено тяло, а осакатен или

извратен дух.
Д: В онези дни по-дълго ли са живеели хората?
С: Разбира се. Защото всеки път, когато напуснете тялото си, то се
зарежда отново и по-голямо количество енергия може да влезе в него,
затова те напускат тялото си, само когато сами решат. (Умират?)
Д: Това напускане на тялото сходно ли е с периодите на съня ни?
С: Донякъде. Това са хора, които са способни да правят тези неща и
когато спят. Има някои, които все още го правят по своя воля. Това е
велика, велика способност. То не е съвсем същото. Друго е. Трябва да има
по-голям контрол.
Това приличаше на преживяване извън тялото. В тези ранни дни с това
подмладяване на тялото, то е живеело много по-дълго, отколкото нашите

тела днес.
Д: Когато Йехова и Елорхим са сътворявали, дали са заложили живота

само на една планета, на нашата?
С: (Той възмутено ме прекъсна.) Не! Казано е, че има много в неговия
обсег. Да, те залагат живота по различни начини. Казано е, че по едно
време луната е имала въздух и е била жива, но сега е разрушена и мъртва.
Не зная много за това, само съм чувал.

Д: Ако има живот другаде, възможно ли е някой да отиде от една
планета на друга?

С: Ако притежават знанието да го направят и то е от полза за тях,
то тогава им е позволено. Но ако те са опасни за другите, не им е
позволено да... как да го кажа?... да, общуват.

Д: Какво биха сметнали хората за опасно?
С: Хора, които биха унищожили себе си, са опасни за другите.
Човечеството е правило това! Човек се е самоунищожавал много пъти по
най-различни начини. Бог е сложил кръст на всичко, което е било, заради
ужаса на човека, че го е сторил. Хората убиват. Животните не убиват
животни освен по известни причини. Само човекът може да убие човек

без никаква причина.
Д: Чували сме историите за това, че Йехова е унищожил човечеството.
Мислиш ли, че това е човешко дело?

С: Нима Бог е така безразсъден, та да унищожи дори невинни? Не.
Това е нещо, което се е случило заради човека. Не е ли по-лесно да
обвиняваме Бога, вместо себе си?

Д: Можеш ли да ни дадеш един пример, когато човечеството е
унищожило своя свят?

С: Казано е, че Калу са скитали, защото светът се разместил и
променил. Има много начини за използване на сила и насилие, които за мен
са неразбираеми, но от това не стават по-нереал- ни. Някои искали да
използват сила за своите егоистични цели. Това са били хора, които
искали всичко само за себе си, и дори това, което не е добро за тях —
удоволствия и други неща. Те се самоунищожавали и правели така, че да
бъдат унищожавани. Като използвали повече енергия, отколкото е
разумно, и то за лоши неща, те смущавали естественото равновесие в
природата. Знам, създава се празнота и там където има действие, ще
трябва да последва нещо. Ето защо, когато вземали и вземали, и вземали,
трябвало да има и отдръпване. Когато земята отдръпне своята сила, тя
причинява огромни разрушения.

Д: Значи ти мислиш, че това е естествен процес, а не нещо, причинено
от тях?

С: Да, но има и нещо, което те са сторили. Направили са го, въпреки че
били предупредени. Казано им е било, че разрушенията ще продължават и
тъй като не се променили, злото се стоварило върху им.

Би било чудно, ако е имало нещо общо с екологията и с проблемите на
околната среда.

НОЙ
Библейската история за Ной и неговия ковчег винаги ми е били любима

и бях любопитна какво ще каже Судди за това.
С: Да, за потопа, който е дошъл? Тази история е пълна с надежда,
може би затова ви е любима. Показва, че всичко продължава, колкото и
тъмно да изглежда. Казано е, че Ной е бил велика личност, много добър
човек. И Бог видял това и бил доволен, защото разбрал, че той държи на
всичко, което е добро и правилно, и че. всичките му синове следват пътя
на Йехова.

Д: Защо Йехова е предизвикал големия потоп?
С: Отново си мисля, че това е било по-скоро пример за непрестанната
война срещу земята. А също така съм чувал, че то вероятно е станало

преди всяко нещо да е било на мястото си. Или приблизително по същото
време, когато е избухнала силата. Това е било причината да стане. Ако
моретата са се променяли, то тогава водата не можела ли да отиде
навсякъде под формата на дъжд или по друг подобен начин? Не мисля, че
всичко това е станало от непрестанния дъжд, валял четиридесет дни и
четиридесет нощи. Това не би могло да се случи. Може и да е валяло
толкова дълго време. Аз обаче мисля, че то има и нещо общо с промените
на земята, така че моретата да могат да се издигнат на едно място и да
спаднат на друго. Мисля, че по това време освен дъжда са настъпили и
други промени, причинили потопа. И казано е, че Ной взел, нека да помисля
тук, седем от чистите и... две от нечистите. Животните, които били
взети, били седем от чистите и две от нечистите. Ако едно животно не
било... ако не ставало за ядене, затова били взети само по чифтове, та
по-късно да има и други.

Помолих го да ми обясни за чистите и нечистите животни.
С: Нека помисля... Казано е, че чисти са тези,които имат двойно
разцепено копито и преживят. А ако не притежават и едното и другото,
те са нечисти. Както например свинята има разцепени копита, но не
преживя, затова с нечиста. Говедото има и двете и може да се яде. А
камилата, макар и да преживя, няма такива копита. Тя има по-скоро
възглавнички. Те са копита, но са съвършено различни и затова камилите
не се ядат. Конят няма разцепени копита и затова е нечист, както и
магарето. Казано било на Ной да вземе седем от чистите, за да имат
храна. Ще бъдат изядени някои от животните, но другите ще
продължат (да се размножават), така че няма да гладуват. Той
приготвил един голям... (трудно му бе да намери думата) ковчег,
размерите на който му били дадени. Не си ги спомням. Животните били
избрани и качени в ковчега. И разбира се, всички са се смели, защо- то той
направил тази голяма лодка в средата на пустинята. И му казали: "Ти си
луд . Но той им говорел и им обяснил, че те трябвало да бъдат
предупредени, защото Йехова го е казал и Той щял да им покаже своя гняв.
Те, разбира се, пак му се присмели, защото разказва измислици.
Виждате ли, те не могли да разберат, че сами са го предизвикали. Че
това ще се случи заради тях. И дори не искали да разберат, че това ще
стане, щом Бог така е повелил. Те предпочели да не му обръщат внимание,
макар че били предупредени. Ной взел жена си и синовете си и жените на
синовете си с техните деца. Той взел всички, които могъл да настани
там.
Храната била осигурена. Складирано било жито и други подобни неща.

Казано е, че останали в ковчега приблизително за времето на две
завъртвания на луната. Шестдесет дни... не, петдесет и девет. (Тук
отново е показано ползването на лунарния календар.) Появили се знаци.
Първо била изпратена навън чайката и тя се върнала. За втори път бил
изпратен гарван и той не се върнал. По това решили, че вероятно е
намерил нещо. И отново чайката била изпратена и тя се завърнала,
носеща в човката си част от храст, не съм сигурен какъв, но се върнала с
него. Така те разбрали, че е намерила земя. И успели да стигнат до това
място, то било една много висока могила. И така стигнали до земя. След
това започнали да градят наново. Първото нещо, което направили, било
да поднесат благодарността си на Йехова, че са били пощадени. Наоколо
им имало само развалини.

Чудех се защо все още в историята не е включена прочутата дъга.
Д. Случило ли се е и нещо друго, нещо важно по това време?

С. Децата на Хама заради нещо били изгонени по това време. Не си
спомням, но той направил нещо, което не се харесало на Ной.

Къде бе моята дъга? По заобиколен начин намеквах за това, че Йехова
им е дал знак като обещание, че никога вече няма да стори това, но във

версията на Судди нямаше такова нещо.
Накрая се насочих право към въпроса.

Д: Виждам, че историите ни леко се различават. Ние знаем за дъгата.
Когато ковчегът стигнал до земя, Йехова направил така, че на небето да се

появи дъга и казал: "Това е моето обещание. Никога не ще го сторя пак."
С: Това звучи много приятно, но аз не го зная.

Д: Тогава вие не знаете откъде е дошла дъгата?
С: (Смее се) Тя е тук! Не зная, никога не съм питал. Някои казват, че
тя била знак, че Бог е доволен, че Йехова се усмихва. Много е красива.
Спомних си защо все пак е дошъл потопът. Това е част от времето,

когато човекът е бил наказан, така че не бил способен да говори с никого.
Това знание било загубено, изчезнало. И поради това настанало голямо

объркване в света. Те говорели някому, като мислели, че другите трябва
да знаят. Загубили, загубили тази способност заради това, което правели.

Мислели, че си казват един на друг: "Ако извършим това велико дело,
можем да станем толкова велики, колкото Йехова, и да намерим начин

дори да станем по-велики, да имаме повече сила. И поради това
способността им да говорят била загубена и настъпило объркване.
Йехова отнел тази им способност и човекът онемял, защото не трябвало
никога вече да се свързва с другите по какъвто и да било начин. Това била
голяма загуба. Тогава човек се научил да говори с устата си с думи. Преди

това нямало нужда.
Тази история ми звучеше познато. Може би от нея идваше историята за
Вавилонската кула и това, което се предполага, че означава. Загубата на

телепатична сила поради злоупотреба.
Д. Могли ли са те да се свързват с хора на далечни разстояния, преди

тази им способност да е била загубена?
С: Да, то било сякаш те са до вас. Отнета им е била, защото човекът
бил горд и правел много неща, с които той... той унищожавал законите на
природата. И поради това причинил големи разрушения. Заради това и тя
била загубена. Казано е, че самата земя експлодирала, сякаш за да
изхвърли хората от повърхността си.

Чудех се дали тази катастрофа е същата, за която Судди бе споменал
преди във връзка със скитанията на Калу.

С. Не знам. Вие виждате, че познанията стигат откъслечно до нас.
Ние трябва да ги съчетаем и постоянно се питаме: "Е добре, какво е
това?" А не всички нишки са цели. И това е, което се опитваме да правим.
Стараем се да направим от всяко нещо едно цяло, да го сглобим.

Д: Да сглобите всички части и да разберете дали историята е цяла.
Знаеш ли, когато книгите се превеждат от един на друг език, много неща

или се прибавят, или се отнемат.
С: Понякога то е с умисъл.

Д: Заради това сме любопитни, защото в нашите книги нещата са
написани различно.

С: Какво имате предвид? Тези книги... какви са те? Защо трябва да бъде
толкова различно, ако се предполага, че е така, както е в Тора, която е
творение на Бога? Защо трябва да е различно?

Д: (Трябваше пак да мисля бързо.) Добре, но нали разбираш, че във
времената, в които живея, се говорят различни езици. И щом нещо се

промени от единия език в другия, променят се думите, променя се и
значението. В нашия... както го каза... превод? То значи да се вземе нещо

от един език и...
С: (Прекъсна ме.) Да, и да се сложи в друг. А няма ли това някакво
отношение и към човека, който го е написал?
Д: Би могло. Ти разбираш, защото и в твоето време също е имало други

езици.
С: Да, хората вече не говорят един език. Това е станало заради голяма
вреда, нанесена от човека.

Д: Някои хора оттам, където идвам, имат погрешни идеи.
С: Знае се, че е всяко разказване приказката става все по-дълга.