Разговори с Нострадамус 1 - Долорес Кенън

Разговори с Нострадамус Том 1

Невероятно приключение през пространството и времето, което не е плод на художествена
измислица

Долорес Кенън

На корицата:
Една необичайна книга за Нострадамус, в която той сам тълкува предсказанията си. Долорес
Кенън, специалист по регресивна хипноза в САЩ, осъществява връзка с Мишел дьо Нотрдам чрез
двама от субектите си, подложили се на хипнотични сеанси.
„Не е чудно, че това е най-невероятният случай, който някога съм имала. Ако не бяха
аудиозаписите и свидетелите, дори за мен самата щеше да е трудно да повярвам! Със сигурност знам,
че нямаше да съм избрана, ако вече не работех с времето и пространството, прилагайки регресивна
хипноза. Когато започнах да работя с Елена, дори не знаех какво е квадрин. Как тогава може да се
обясни логично, че за няколко месеца очевидно сме станали експерти по писанията на Нострадамус?
Как сме успели да разплетем и обясним загадки, които са озадачавали човечеството повече от 400
години? Нямам никакво съмнение, че Нострадамус сам е поставил началото на този проект. Великият
пророк е прозрял, че така съвършено е маскирал квадрините си с цел да ги опази от огъня на
Инквизицията, че ги е направил напълно неразбираеми за бъдещите поколения - същите тези, които
се е надявал да предупреди.“
ПОСВЕЩЕНИЕ
На Елена, Бренда и Джин, които ми помогнаха да открия пътеката на времето ме изпратиха в
невероятното измерение, където Нострадамус все още живее.

Дълбоко се надявам, че информацията, съдържаща се в тези книги за предсказанията ще
помогне на хората в България.

Долорес Кенън

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 1

Нострадамус, както го е видяла Елена по време

СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие.
Дял първи: Контактът
Глава 1 Послание от водач
Глава 2 Запознавам се с Дионисий
Глава 3 Великият мъж се явява
Глава 4 Нострадамус проговаря
Глава 5 Изместването на планетата
Глава 6 Елена заминава
Глава 7 През вълшебното огледало
Глава 8 Човек на загадките
Дял втори: Преводът
Глава 9 Преводът започва
Глава 10 Квадрини, отнасящи се до миналото
Глава 11 Настоящето
Глава 12 Близкото бъдеще
Глава 13 Времената на катаклизмите
Глава 14 Идването па Антихриста
Глава 15 Последните трима папи
Глава 16 Опустошението на църквата
Глава 17 Чудовището се появява
Глава 18 Европа, вечното бойно поле.
I лава 19 Експериментите
Глава 20 Смутните времена
Глава 21 Заговорът
Глава 22 Обратът
Глава 23 Равносметка от третата война
Глава 24 Великият гений
Глава 25 Далечното бъдеще
Глава 26 Краят и началото
За автора.

ПРЕДИСЛОВИЕ
Нострадамус пречупи бариерите на времето и пространството и заговори в нашето настояще.
Тази книга и следващите два тома съдържат две забележителни истории. Първата е приключението
за начина, по който се осъществи контактът с великия ясновидец. Втората е неговият подарък -
разкритията, които той искаше да направи за света. Връщайки се назад, всичко това изглежда
невъзможно. Но понеже се е случило и не може да бъде отречено, трябва да се опитаме да
анализираме какво ни е било показано и да се опитаме да се поучим от него. От незапомнени времена
човекът е бил любопитен за бъдещето си. Във всички епохи е имало оракули, магьосници, шамани и

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 2

ясновидци, използващи неизброими методи да предупреждават различните цивилизации за
предстоящи събития. Защо човек е толкова любопитен да познава бъдещето? Когато се направи
някакво предсказание, дали не го приемаме с примирение към съдбата, смятайки, че е
предопределено и следователно неотменимо? Това би било много черногледа причина да искаме да
узнаем съдбата си. Или ПЪК искаме да я знаем с надеждата, че това познание ще ни помогне да
променим предреченото? Без надеждата и свободната си воля човек не е нищо друго освен
марионетка, не притежава контрол над живота си. Нострадамус е вярвал, както вярвам и аз, в
теорията на вероятното бъдеще, на нексус в линията на времето с много възможности, които се
разклоняват във всички посоки. Той е вярвал, че ако знае, човек може да прецени в каква посока
отива бъдещето му и да я промени, преди да е станало твърде късно. Вярвал е, че без това знание
човекът е като парче дърво, подхвърляно напосоки от вълните.

Много от предсказанията, които Нострадамус ни разкрива, са изпълнени с депресиращ ужас и
рисуват мракобесна картина на бъдещето ни. Но той казва: „Ако ви покажа най-ужасните неща,
които могат да ви се случат, ще направите ли нещо да ги промените?" Тези книги са предназначени
за хората с освободено съзнание, които могат да осмислят предстоящите събития и да погледнат на
тях по различен начин. Човек трябва да е гъвкав, за да може да вижда в бъдещето. То не е планирано,
пътеките са много и изборът по коя ще тръгнем принадлежи на нас.

Вярвам, че Нострадамус не е искал предсказанията му да се сбъднат. Той няма егоистични
желания да доказва правотата си. Искал е да се отречем от ужаса, който той е видял, и да докажем, че
греши. Най-голямата награда за всеки ясновидец е несбъдването на най-унищожителните му
видения.

Долорес Кенън
Дял Първи
КОНТАКТЪТ

ГЛАВА ПЪРВА
ПОСЛАНИЕ ОТ ВОДАЧ
Нострадамус. Дори името му носи полъх на тайнственост. Кой е той всъщност? Най-великият
пророк, живял някога на Земята, или най-големият шарлатанин? Наистина ли е можел да предвижда
бъдещето, или просто е писал неразбираемо, за да обърква хората и да ги кара да гадаят? Може би е
бил всичко заедно, но едно е сигурно-той е най-великият автор на загадки, който някога е
съществувал. Да поддържаш интереса на човечеството и да го караш да се опитва да разгадава
гатанките ти повече от четиристотин години, съвсем не е лесна работа. Но може би, ако не бе писал
със загадки, творбата му нямаше да оцелее. Ако си беше написал предсказанията на прост и
разбираем език, можело е да го обвинят, че е луд, че се е съюзил с дявола, и щеше да бъде изгорен на
кладата заедно с творбата си. Ако наистина е бил голям пророк, той умишлено е направил творбата
си трудно разбираема, така че любознателната природа на човека да продължавала се опитва да
разгадава значенията, докато не се случи описваното събитие. Виждането „следварително" е
прекрасно. Преводачите на творбата му обикновено виждат какво се е опитал да предрече, след като
се случи събитието.
Нострадамус е живял във Франция през XVI век. Писал е предсказанията си под формата на
квадрини - стихотворения от по четири реда. Те са почти хиляда. Всеки квадрин описва точно
определено събитие, но всички са трудни за разбиране заради интересната употреба на латинския
език и завоалираните старофренски думи, характерни за епохата на Нострадамус. Също така много
обичал да използва символи, анаграми и игра на думи. Анаграмата е дума, която придобива друго
значение, когато се промени редът на буквите или когато се изпуснат или добавят една или няколко
букви. Силно е застъпена при ребуси и главоблъсканици и е общоприето схващането, че
Нострадамус широко е използвал анаграми в предсказанията си, особено когато е имал предвид
собствени имена.
Има експерти, които се кълнат, че много от квадрините му са чисти глупости и е невъзможно да
се разгадаят. Казват, че всяка прилика с вече станали събития е просто съвпадение. Твърдят, че той
чисто и просто се е забавляват с голямата игра да баламосва човечеството в продължение на векове и
вероятно добре се е посмял, задето е успял да заблуждава хората толкова дълго време. Пророк или
шарлатанин, Нострадамус продължава да разпалва интереса и ще продължава дотогава, докато
човечеството се увлича от предизвикателства и загадки.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 3

Когато започна моето приключение, аз знаех за него вероятно точно толкова, колкото и всеки
обикновен човек. Понеже вече дълги години се интересувам от паранормални явления, аз съм чела за
него и съм гледала филма „Човекът, който видя в бъдещето" на Орсън Уелс. Нострадамус е бил
преди всичко лекар; бил е загадка дори в собственото си време заради способността да лекува по
начини, за които тогавашните лекари дори не са могли да помислят. Никога не бях чела квадрините
му. Кой ли би искал да ги чете? Толкова са сложни. Поради ограничените ми знания за личността му
можех да мисля за него само като за човек, изпреварил собственото си време и способен да
предсказва бъдещето. Вярвах, че не е можел да разбере собствените си видения, затова при
описанията им е използвал символични образи също като в Библията (особено в пророческото
видение, описано в Откровението на Йоан).

Въпреки че винаги съм му се възхищавала, никога - и в най-смелите си мечти, не съм стигала до
мисълта да се срещна с него или да работя като негов инструмент при собствения му превод на
загадъчните предсказания. Като специалист, практикуващ регресия, аз самата съм имала вълнуващи
приключения през времето и пространството, станали под хипноза, разкривала съм исторически
моменти посредством миналите животи на моите субекти. Но дори не ми бе минавало през ума да
работя с Нострадамус или да открия нещо за самия него.

Приключението започна с подвеждаща невинност и простота. По правило присъствам на срещи с
хора, които се интересуват от паранормални явления. Посещавам по няколко всеки месец и
усещането да съм сред сродни души презарежда собствените ми батерии. Винаги е хубаво да си сред
съмишленици, споделящи твоите интереси. Свободата да говориш на толкова странни теми без страх
от упрек или заклеймяване, е прекрасна.

Именно на една от тези срещи видях за първи път Елена - много привлекателна тъмнокоса жена
на около четирийсет години. Още си спомням първата вечер, когато тя и дъщеря й влязоха в стаята;
тогава изглеждаха като загубени овци. По това време групата се занимаваше с изучаване на Сет1,
което не беше лека материя. Елена седна тихо с широко отворени очи и изслушваше всяка дума,
очевидно без нищичко да разбира. По-късно призна, че е дошла просто от любопитство и че се е
чувствала така, сякаш от детската градина направо е попаднала в колеж. Не разбираше дори най-
простите парапсихологични термини, които използвахме. Но вместо да се обезкуражи, тя продължи
да идва. Харесваха й приятелството и откровеността на другите и искаше да научи повече за „тези
неща".

Единственото, което знаех за нея, бе, че работи в някакъв ресторант в един курортен град
наблизо и през свободното си време рисува портрети. По-късно щях да науча, че е майка на десет
деца, повечето от които големи и самостоятелни. Омъжила се толкова рано, че не могла да завърши
средното си образование. Една от дъщерите й била глухоняма и Елена научила езика на глухонемите,
за да може да разговаря с нея. Била възпитана като католичка, но впоследствие започнала да смята,
че тази религия не й дава търсените отговори. Тогава започнала да изучава догмите на различни
протестантски секти с цел да намери някоя, която да й допадне. Каза, че мормонската вяра най-много
се приближавала до нейните схващания по отношение на това какво може би се случва с човек, след
като умре. Семейството й пътувало много и непрекъснато сменяло местоживеенето си, така че
съвсем наскоро дошли от Аляска в нашия край. Елена беше изключително топлосърдечна и обична
личност. Милееше за семейството си, вършеше тежката си работа в ресторанта и често беше много
уморена, когато посещаваше нашите срещи, смятах, че интересът й е напълно искрен, иначе вероятно
щеше да се прибира вкъщи, за да си почива. Освен това беше много любознателна и никак не се
притесняваше да задава въпроси в стремежа си да опознае метапсихичните явления. Цялата група я
окуражаваше и й помагаше да учи.

С времето разбрахме, че макар да не бе запозната теоретично с парапсихичните явления,
всъщност Елена се бе сблъсквала с тях. В края на шейсетте години тя имала преживяване близо до
смъртта (ПБС). Вследствие на извънматочна бременност тръбата на яйчника й се спукала и в стомаха
й се образувал огромен кръвоизлив.

Тя описва преживяното така:
- Спомням си, че се озовах в операционната зала и си мислех: „Божичко, още съм в съзнание!", а
междувременно чувах гласовете на лекарите и сестрите от двете ми страни. После почувствах
страхотна болка и се издигнах над гласовете. Чувах абсолютно всичко наоколо, но вече не се
чувствах зле. Някъде в далечината видях мощна бяла светлина и се понесох към нея. В този момент

1 Сет - отвъдна същност, с която контактува Джейн Робъртс - една от най-известните жени медиуми в САЩ. - Бел. пр.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 4

сякаш огромна ръка се пресегна и ме издърпа назад в тялото ми. Беше най-ужасното усещане - имам
предвид болката да те дърпат назад. И болката се усилваше, колкото повече се приближавах до
тялото си.

Когато се събудила и възвърнала способността си да общува, тя изненадала лекаря с думите:
- Знаете ли, ужасно е една медицинска сестра да каже: „Струва ми се, че няма да издържи", още
повече че аз бях в пълно съзнание.
Обърканият лекар я попитал откъде е разбрала товa и дали някой не й е казал. Елена подчертала,
че чула със собствените си уши думите на сестрата в операционната зала. Докторът поклатил глава:
- Не е възможно да си я чула, ти беше в пълно безсъзнание. Не беше в съзнание още когато те
докарахме в спешното отделение.
Наистина тогава Елена е била на крачка от смъртта, защото съпругът й по-късно обяснил, че
самият лекар смятал, че няма да издържи. Тази случка вероятно е разтърсила светогледа на лекаря,
защото той се амбицирал и в продължение на дни се опитвал да докаже, че разказът на Елена не е
верен. Дори довел сестрата, за да се срещнат очи в очи. Опитвал се да я убеди, че е невъзможно да е
чула, каквото твърди. Но Елена не можела да бъде разубедена. Не разбирала какво точно се е
случило, но никой не могъл да я убеди, че не се е случило.
Медицинският персонал бил смаян от скоростта, с която се възстановявала, и всички били
убедени, че тя никога повече няма да може да има деца. Това не обезкуражило Елена. Двамата със
съпруга й подали документи за осиновяване на глухонямо дете, за да го гледат заедно със своята
лишена от слух и говор дъщеря. Преди още да оформят документите им, Елена разбрала, че нейното
собствено чудо се е случило. Била бременна с десетото си и последно дете.
ПБС не бяха обществено достояние преди 70-те години, когато д-р Елизабет Къблър-Рос и д-р
Реймънд Муди направиха собствени изследвания на този феномен и написаха книгата „Живот след
живота". По това време Елена прочела за някои от тези случаи в специализиран вестник.
Развълнувала се, като разбрала, че случилото се с нея не е уникално преживяване. Спомня си как
размахала вестника и възкликнала пред семейството си:
- Вижте, това наистина се е случило и на други хора.
Не че се е нуждаела от доказателство, но фактът, че и други са преживели същото нещо,
потвърдил реалността на парапсихичните явления.
По онова време в групата имаше няколко души, които искаха да бъдат регресирани2, и аз си
уговарях срещи с тях. Предусещах, че от тях ще изникне интересен субект, макар че до този момент
участниците се бяха подлагали само на обикновена хипноза. Интересът към парапсихичните явления
в тази група нито увеличаваше шанса, нито променяше стереотипа, който бях наблюдавала
многократно в миналото.
Никога не зная какво търся, докато не го намеря. Тогава работех с няколко много добри субекти
и получавах много информация, но винаги съм нащрек за евентуален нов „сомнамбул". Това са тип
субекти, много подходящи за изследователската ми работа заради способността си да потъват в
дълбок транс, при който напълно преливат в „другата" личност. Трудни са за откриване, но винаги
съм вярвала, че шансът ми е голям, защото работя с много хора. Ни най-малко не очаквах, че
субектът, който щеше да ме хвърли в ново приключение с главата напред, може да бъде зрялата, тиха
и любознателна Елена.
Зная, че историята за връзката, установена с Нострадамус, КОЯТО предстои да ви разкажа, звучи
толкова невероятно, че много скептици биха определили измамата като единственото възможно
обяснение. Но аз съм сигурна, че Елена - съпруга, майка и работничка, с толкова ограниченото си
свободно време не би могла да се впусне да измисля сложни фантасмагории. Срещите с групата се
превърнаха в едно от редките развлечения в натоварената й ежедневна програма, но по всичко
личеше, че семейството й стои на първо място.
Когато видя, че другите си записват часове за регресия, Елена ме попита дали може и тя да
опита. Мотивът й беше чисто любопитство - просто искаше да види как се чувства човек, когато е
хипнотизиран. Преди да се присъедини към групата, бе чела изключително романи на ужасите от
типа на историите на Стивън Кинг. Сега копнееше да научи повече за метапсихичните явления, но
знаеше много малко за прераждането. Веднъж ми каза, че никога не е допускала, че може да е живяла
и преди.

2 Регресия - връщане в минали съществувания под хипноза. - Бел. пp.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 5

По време на първия ни сеанс се изненадах от лекотата, с която тя потъна в дълбок
сомнамбулистичен транс. Опитът с нея напълно разгроми теорията, че субектите по правило „играят
на сигурно" и говорят само за предишен живот, изживян в географски район, с който са запознати. Тя
навлезе в сцена с толкова странно обкръжение, че изобщо нямах представа къде се намира.
Обикновено мога да идентифицирам географското място, като задавам въпроси за сградите, дрехите
на хората, условията на живот и цялостното обкръжение, но до този момент не бях и чувала за
постройки, подобни на обрисуваните от Елена. Тя описа живота на някакъв търговец в непозната
земя, където телата на монасите се погребвали покрай стените на будистки храм. Човекът починал,
когато един въжен мост се скъсал над някакво дефиле. После, когато се събуди, Елена скицира
сградите, понеже именно те бяха единственото, което помнеше от регресията. Изглеждаха
ориенталски, но не напомняха нито за Япония, нито за Китай.

Още на първия сеанс Елена доказа, че е прекрасен сомнамбул, затова, в случай че отново някога
работим заедно, аз й подадох условна парола, за да избегна въвеждащата част, отнемаща толкова
време при сеансите. Използвала съм много успешно такива пароли дори година, след като са били
подадени. Подсъзнанието ги възприема много леко, сякаш са му били предложени вчера.

До този първи сеанс Елена никога не бе преживявала нещо необичайно и беше много щастлива
от резултатите от регресията.

Понеже непрекъснато търся добри субекти сомнамбули, исках да продължа да работя с нея и в
бъдеще. Тя също имаше желание, стига да успееше да намери пролука в натоварената си програма. В
следващите месеци свободното време се оказа най-големият проблем. Тъй като семейството беше
изключително важно за нея, тя често отменяше уговорени срещи в последната минута заради разни
случки в личния си живот. Това е в подкрепа на истината, че посещенията в групата с метапсихични
интереси и хипнотичните регресии не бяха приоритетни в живота й, напротив, по-скоро бяха между
другото. Тя чувстваше, че е намерила в какво да вярва, но семейството и работата отнемаха почти
цялото й време.

В деня на нашата втора уговорена среща отидох в ресторанта около времето за затваряне.
Понеже тя не можеше да шофира, възнамерявах да я закарам у тях и да направим сеанс, преди
съпругът и децата й да са се върнали. Ресторантът все още беше пълен с хора. Тя ми обясни, че
заради внезапно пристигналите туристи ще трябва да работят още поне един час, а това означаваше,
че щеше да стане късно за сеанс. По принцип никога не оставам без субект за регресия, затова реших
да си тръгна и да се обадя на някой друг от списъка на чакащите.

Но Елена здраво стисна ръката ми и ме заведе в едно сепаре: Моля те, остани малко - помоли тя,
- Случи се нещо много странно. Трябва да поговорим за това. Почакай само да сервирам на няколко
души.

Изражението на лицето и интонацията й бяха толкова сериозни, че се съгласих. В продължение
на половин час седях, пиех кока-кола и я гледах как подтичва до кухнята и обратно, като от време на
време ми хвърляше по някоя усмивка, за да подчертае, че е важно да остана.

Най-после настана затишие и тя бързо избърса ръце в престилката си и седна срещу мен. Взе
ръката ми в своите две ръце и каза силно развълнувана:

- Толкова се радвам, че изчака. Повече не можех да го тая у себе си. Стана нещо толкова
странно! Никога не съм преживявала нищо подобно!

Обясни ми, че се случило преди няколко вечери, тъкмо си била легнала. Съзнавала, че още е
будна, когато видяла изправената фигура на мъж до леглото си. Ситуация, в която обикновено човек
изпитва страх, но вместо това тя почувствала пълно спокойствие. Фигурата се представила като
Анди, нейния водач.

Трябва да разбереш - убеждаваше ме тя, - че нищо такова не ми се е случвало преди. Дори не
знам какво е водач и със сигурност не познавам никого на име Анди.

Търпеливо й обясних, че в процеса на работата си съм разбрала, че всеки има свой водач, а
понякога и повече от един, „прикачени" към него още преди раждането. Понякога ги наричат ангели
пазители и целта им е да ни помагат по време на пътешествието ни в живота. Тя прие това обяснение,
защото беше разумно, особено след като съвпадаше с католическото й възпитание. Онова, което я
объркало обаче, били думите му.

- Той каза, че най-важното е да продължа да работя с теб. После ме накара да ти предам едно
послание.

За мен? Това определено беше изненада.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 6

- За мен то не означава нищо, но той беше сигурен, че ти ще разбереш. Каза, че книгите ти трябва
да се публикуват, че не бива да се отказваш. Каза, че от тяхната страна има и други, които се
притесняват да не би да загубиш надежда и да се обезкуражиш. Те искат да знаеш, че книгите ти са
изключително важни.

Това бе твърде странно, защото тогава не познавах Елена добре и изобщо не бях обсъждала
писанията си с нея. Тя не знаеше нищо за моите книги - нито за какво се разказва в тях, нито за
проблемите ми, докато ги оставя в ръцете на издателите. Не знаеше също и за последните
обезкуражаващи случки, заради които вече ме обхващаше отчаяние, че може би никога няма да успея
да ги публикувам. Знаех си, че няма да се откажа, но в онзи момент се чувствах много самотна и
копнеех и за най-малкия окуражителен знак, че работата ми няма да отиде на вятъра. Може би това
бе знакът за мен. Сигурно е истински, защото Елена само ми предаваше послание, което не
разбираше. Именно това я бе объркало - тя не знаеше смисъла на посланието, но се бе почувствала
задължена да ми го предаде. Ако то бе предназначено за някой друг, вероятно би се поколебала да го
каже заради страха от подигравки.

Въздъхна с облекчение, когато й казах, че го разбирам.
- Съзнавам, че книгите са важни, и искам да бъдат публикувани, но не аз съм проблемът.
Проблемът е да намеря издател и, изглежда, съм попаднала в задънена улица.
Елена нямаше отговор на думите ми, защото решението не се съдържаше в посланието. То бе
предназначено само да ме обнадежди и поощри. За първи път срещах преживяване от този тип. Може
би първият хипнотичен сеанс е отворил пътя към психична съзнателност повече, отколкото е
предполагала. Тя ми обясни, че сериозно искала да разшири психичните си способности и затова
започнала да практикува медитация. Може би е имала вродена способност за възприемане, която
започваше да се проявява. Каквото и да е причинило странното преживяване, радвах се, че не се е
уплашила. Ако бе станало така, веднага щеше да прекрати всякакви пътешествия в отвъдното и
нашето приключение най-вероятно изобщо нямаше да се състои.
Минаха няколко седмици, преди Елена най-после да намери време в програмата си за
хипнотичната регресия. Сеансът се проведе в дома й в присъствието на една от по-малките й дъщери.
Използвах паролата и тя бързо и без усилие потъна в дълбок транс. После я насочих към живот,
който е бил важен за нея. Често правя това, когато субектът няма специално желание да открие
източника на някаква фобия, проблем или кармична връзка с други хора в настоящия си живот.
Вместо да чакам нещо да изникне напосоки, аз ги карам да „отворят папката" на живот, който е
важен и свързан с настоящия. Много често така се стига до смайващи прозрения.
Когато свърших да броя, Елена се яви като мъж, загледан в широка каменна стена, ограждаща
голям град. В момента ходеше по една улица в града. От изражението на лицето й можех да видя, че
е притеснена. Запитах дали нещо я тревожи и тя отвърна:
- Трябва да ида да видя учителя.
Помолих я за повече информация, но тя сякаш още повече се разтревожи и се поколеба да
говори. Като че ли в нея бушуваше безгласна битка. Знаеше, че не може да говори за това, но все пак
желаеше да го сподели с мен. Правеше дълги паузи. Отговорите й бяха кратки и изпълнени с
неудобство и подозрение, като че ли нe беше сигурна дали въобще трябва да говори.
Опитах се да я успокоя. И преди съм попадала на подобни ситуации, обикновено когато става
въпрос за нещо секретно. Или човекът принадлежи към тайна организация, или е свързан с нещо
езотерично, или просто не може да говори за това. Много често, както съм го описала в работата си
за есеите в книгата „Иисус и есеите" и за древните друиди, те се заклевали да пазят тайна и не
можели да разкриват нищо на никого, често под заплаха от смърт. Независимо до каква степен
желаят да отговарят на въпросите ми, в подобни случаи аз ги карам да тръгнат срещу основните
морални структури на тогавашното време. Често успявам да ги заобиколя чрез тактични въпроси или
се опитвам да вдъхна доверие. Но съм имала случаи, когато нищо не може да пробие тази черупка.
Подозирах, че случаят с Елена е точно такъв, съдейки по движенията на очите, лицевите мускули и
колебливите отговори.
Когато я запитах за учителя, всичко, което успя да ми каже, бе, че той бил учен човек и трябвало
да преподава тайно. Тонът й ми подсказа, че разкриването дори на тази нищожна информация вече е
предателство. Опитах се да я успокоя, че разбирам причините за нейната предпазливост, и пробвах да
измъкна още информация. Когато я запитах дали има опасност за нея, ако говори за това, настъпи
дълга пауза. За мен тази процедура беше много досадна. Макар че бе в много дълбок сомнамбулен

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 7

транс, отговорите й идваха твърде бавно и бяха внимателно премерени и предпазливи. Гласът й бе
тих и спокоен. Именно заради това толкова много се изненадах от последвалото.

Настъпи дълга пауза след последния ми въпрос, после уверен силен глас избухна рязко и се
обърна към мен по име.

- Долорес! Говори Анди. Аз съм водачът на Елена. Тя още не е готова за това!
Да кажа, че бях изненадана, означава да се изразя меко. В моята работа съм свикнала с
неочакваното, но това напълно ме извади от равновесие. Спомних си, че видението, появило се до
леглото на Елена й се беше представило като Анди. Независимо дали си имах работа с истинския й
водач пазител или с подсъзнанието й, тонът на този глас бе толкова властен, че сметнах за най-добре
да не споря с него. Тази личност говореше нормално и бе много самоуверена. Дори да бе
подсъзнанието й, то очевидно се грижеше да не й се случи нещо лошо, затова бях уверена, че няма да
има опасност, ако пообщувам с „него". Уверих го, че ако Елена още не е готова, много лесно можем
да се върнем назад, въпреки че до момента не виждам нищо в нашия разговор, което може да породи
проблем.
Той продължи да говори:
-Тя е объркана. Все още не е готова да погледне към живота, изживян с Нострадамус.
Нострадамус? Какво имаше предвид той? Нима Елена е живяла във времето на великия пророк?
Хвърлих поглед към дъщеря й, която бе още по-объркана и от мен, тъй като слушаше подобни
странни фрази да излизат от устата на майка й. Само успях да свия рамене. В края на краищата се
предполагаше, че аз контролирам сеанса, макар че нямах и представа какво ставаше. Винаги
използвам бяла светлина за закрила на субекта, но исках да се уверя, че това същество наистина се
опитва само да я предпази.
Д.: Искам да разбереш, че основната ми грижа е тя да бъде добре. За мен е много важно тя да
бъде опазена.
Е.: О, да! Зная това. Много сме доволни от начина, по който третираш субектите си. Затова ни
харесва да работим с теб, ти така ги закриляш. Опитвал съм се да правя това и преди. Тя е упорита,
но... ще се оправи. (Гласът звучеше като на майка, която се кара на детето си.)
Д.: Може би по-късно, когато е готова, ще можем да изследваме този живот, в който тя
навлезе преди малко.
Нямаше време да обмислям нищо от казаното в момента, бях инструктирана засега да я насоча на
друго място. За първи път ми се случваше подобна намеса по време на провеждане на регресия. Но
щом се съгласих, съществото се зарадва, че имам желание да сътруднича.
Д.: Искаш ли да я отведеш до нещо, което ще й е приятно да гледа?
Е.: Предпочитам ти да го направиш. Смятам, че един от последните й минали животи ще й се
отрази добре. (Пауза.) Деветнайсети век.
Подготвях се да я насоча към този живот, когато гласът ме изпревари. Очевидно не бе свършил
да говори с мен. Отново се сепнах. Всичко това нямаше нищо общо със стандартна процедура при
регресия.
Е.: Тя каза ли ти какво мисля аз? Че искам да продължиш с работата си? Всички искаме.
Д.: Да, но вероятно си давате сметка с какви трудности се сблъсквам.
Е: Да, но те ще преминат. Подложена си на изпитание.
Д.: Понякога си мисля, че твърде много ме подлагат на и изпитания.
Е.: Не мисли така и не се обезкуражавай. Работата ти е много важна. Ти знаеш, всички ние
наблюдаваме и понякога някои от нас страшно се ядосват, защото не можем да говорим.
Д.: Ти познаваш ли моя водач?
Е.: Не. Никой от нас не усеща другите индивидуално или лично, понеже сме на различни нива.
Някои са на по-високи нива от мен. Но ние сме... извини ме, трябва да използвам думи, които тя знае.
Има нещо там, което ние усещаме. То е като да усещаш въздуха, без да можеш да го видиш. Ние ще
намерим обща почва. Дори водачът може да се развълнува и да е радостен, когато човекът поема
правилната пътека. Вие всички ще поемете вярната пътека, само дето по някои от пътищата има
повече завои, отколкото по други. Продължавай по своя път и ще помогнеш на хората, които ще имат
възможността да прочетат книгите ти. Има и лоши сили, които се борят срещу това. То е... о, най-
простият начин да го обясня е, като ги нарека малки деца. Те не искат да се съкрати пътят на хората
към напредъка, усъвършенстването им, без да минават задължително през толкова много животи.
Достигнали сме до такава точка във времето, когато може да настъпи просветляване. И те се борят
срещу него или, по-точно, го потискат. Разбира се, понякога натискът се осъществява върху

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 8

невежите, но точно сега е на различни нива. Реакцията на хората ще бъде положителна. Ти ще ги
накараш да осъзнаят, че това е истината, но ще съществува и малка група хора, които ще я отричат и
ще застанат срещу нея. Но онова, което правиш, е много важно. Не трябва да се отклоняваш. Аз
усещам, както и другите, че ти започваш да се отчайваш. И затова е важно да ти кажем да се държиш.

После съществото продължи да ме съветва къде да изпратя ръкописите и цитира периодите от
време, в които ще се развият събитията. Всичко стана според предвижданията му. Освен това настоя
да не съкращавам материала за Иисус, който бе напълно неизвестен на Елена, а две издателства вече
ми бяха предложили да го съкратя. После ми предаде съобщение за Елена с инструкции как да
медитира и да бъде по-отзивчива, да приема повече, когато той се опитва да общува с нея и да я
съветва. Каза, че животът, в който е надникнала в началото на сеанса, бил важен и ще ни бъде
разрешено да го разгледаме по-късно. После ме помоли да я отведа в 1800-та година, където тя
навлезе в много по-лесно достъпен и управляем живот.

След като съществото си взе довиждане по този странен начин, аз насочих Елена според
неговите указания. Тя моментално навлезе в миналия живот на жена, омъжена за упорито работещ
канзаски фермер. След неочаквания обрат при регресията ми беше много досадно да слушам
преживелиците й от този живот. Подробностите не са важни, но пък ясно се видя колко лесно
подсъзнанието й минава през период на адаптация.

Без значение дали наистина е проговорил нейният водач или подсъзнанието й ми даде насоки,
това само засили моето убеждение, че в началото на работата с нов субект той не бива да бъде
допускан в живот, с който не може да се справи леко. Затова обикновено те започват да „си спомнят"
някой скучен и тривиален живот. Открила съм, че винаги моделът се повтаря. Онова, което направи
сеанса толкова необикновен, е, че никога преди не ми се е случвало някой или нещо пряко да ми се
намеси, още повече да се представи за напълно отделна личност. Но аз все си повтарям, че при
подобен род работа необичайното трябва да се очаква. Дъщерята на Елена също беше много
изненадана от внезапната намеса на водача на майка й. А още повече се удиви, когато й обясних, че и
на мен ми се случва за първи път.

Когато се събуди, Елена бе много радостна от регресията в живота на фермерската жена, нищо че
аз я сметнах за скучна. Изненада се, когато й казах, че Анди е прекъснал сеанса. Тя изобщо не
помнеше такова нещо, но определено си спомняше, че се е чувствала неприятно в началото.

- Не си спомням точно какво се случи, но се чувствах неудобно, сякаш съм прекалила с нечие
доверие. Много ясно усещам, че този живот наистина е съществувал. Беше нещо за някакъв учител и
неговите уроци по това време са били за твърде ограничен кръг хора. Чувствах се много неловко
дори да говоря за това. В мен се надигаха силни чувства, сякаш нарушавам строго правило или нещо
подобно. Разбираш ли какво имам предвид?

Запитах я дали знае нещо за пророка Нострадамус от XVI век. Никога не бе чувала за него и дори
не можеше да произнесе името му.

Може би това бе причината да се намеси нейният водач - усещал е безпокойството в душата й. Аз
можех само да видя, че е разтревожена. Обикновено субектът може да погледне на нещата обективно
или да се прехвърли в друга сцена, ако нещо го смущава. Може също да се събуди, ако
преживяването стане твърде трудно за понасяне. Очевидно Елена е имала нужда от намесата на
водача си. Кой знае? Нямах представа дори какво да мисля. Аз съм последният човек, който може да
каже какво всъщност се е случило или защо. Цялата ситуация озадачи и Елена, а аз съзнавах, че е
била в твърде дълбок транс, за да може да упражни контрол върху станалото. Освен това водачът й
говореше за неща, които Елена не знаеше. Каквото и да ставаше, за мен беше добре дошло.
Любопитството ми бе възбудено и си мислех, че животът, в който тя надникна в началото, може да
си заслужава да се изучи, ако Анди позволи.

ГЛАВА ВТОРА
ЗАПОЗНАВАМ СЕ С ДИОНСИЙ
ТРЯБВАШЕ ДА МИНАТ ДВА МЕСЕЦА, преди Елена и аз да се срещнем за следващия сеанс.
Туристическият сезон беше в разгара си и ресторантът в курортния град бе вечно препълнен. Тя се
опитваше всеки ден да отделя по малко време за медитация, понеже чувстваше, че това облекчава
ума й и й помага да си отпочива. Беше сигурна, че на няколко пъти Анди я е посещавал, за да й дава
съвети. Аз работех по различни проекти с няколко други субекта и я виждах само на груповите
сбирки. Най-после успяхме да се срещнем за сеанс в почивния й ден.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 9

След като й подадох паролата, тя потъна в дълбок транс и аз я помолих да се върне назад във
важно за нея време. Надявах се, че отново ще попаднем в живота й с учителя, но всичко зависеше от
предпазващото я подсъзнание. Наистина нямах представа къде ще се озовем, но знаех, че където и да
е, то щеше да е важно ако не за мен, то поне за Елена.

Когато навлезе в конкретната сцена, отново беше мъж и се бе запътила към учителя - той живеел
в покрайнините на града. По всичко личеше, че сме се върнали в същия живот. Този път обаче
отговорите й бяха много по-спонтанни. Не изглеждаше разтревожена, макар на моменти да се
колебаеше. Уверих я. че не трябва да се притеснява, а да се опита да избегне тайнствеността, с която
се бяхме сблъскали при предишния сеанс. Чувстваше се по-свободна да говори с мен, но все още
продължаваше да е предпазлива. Обясни ми, че е един от шестимата ученици, които се обучават при
учителя. От време на време идвали при него групово, но той им давал и самостоятелни уроци. С глас,
изпълнен със страхопочитание, Елена ми каза:

- Той ни учи на науката за живота. Как да лекуваме тялото. Как да лекуваме ума. Как да виждаме
в бъдещето. Той знае повече от всеки друг човек на Земята.

Д.: Според мен това са прекрасни неща. Защо трябва да ги пазите в тайна?
Е.: Защото хората имат предразсъдъци. Хората на църквата... католическата църква.
Д.: Нима този човек трябва да се крие заради убежденията си?
Е.: Не. Той е добър лекар. Но той е лекар на всичко. Пази в тайна някои от нещата, в които вярва.
Опитвах се да разбера кой е този учител, без да й подсказвам нищо. Тя не можеше да се сети как
се казва градът, нито коя е годината, но това не е необичайно. Научните изследвания показват, че по
време на работа като моята субектът използва предимно дясната половина на мозъка, където са
локализирани образи и представи. Открила съм, че имената и датите се съхраняват в лявата
половина, или както я наричат - аналитичната, логичната половина. Експертите казват също. че
подсъзнанието не разбира цифрите и времето. След като се поработи дълго с един субект върху
конкретен негов живот, всички подробности изплуват наготово. Но в началото само се опипва
почвата и всякакви грешки относно имена и дати са често срещано явление. Историята и чувствата са
важното и обикновено мога да преценя къде сме попаднали, като задавам подходящи въпроси. Също
като детектив, който налучква следи - въпросите ми са предназначени да установят мястото и
времевата рамка.
Елена описа с какво е облечена. Имам галоши. Обувки. Риза и панталони. Наметалото ми е с
качулка.
Беше мъж на средна възраст на име Дионисий. Понеже името бе толкова странно и звучеше
чуждо, знаех, че ще имам проблем с произнасянето му.
Реших да въведа Дионисий в къщата на учителя. Елена откликна и веднага се пренесе на мястото
и започна да описва сцената.
Е.: Стаята е голяма. Виждам маса, книги. Стъпалата водят нагоре към входа на къщата, към
основната й част.
Д.: Значи си на долния етаж?
Е.: Да. До стената има камина. Пред нас има повдигната каменна плоча, седим на възглавници и
гледаме огъня. Учителят казва, че така можем да проясним умовете си.
Д.: Има ли още някой там освен теб и учителя?
Е.: Има още двама.
Д.: Мъже или жени?
Е.: Мъже са. Никакви жени!
Д.: Има ли причина да не се допускат жени?
Е.: Такова е времето ни. Само на мъжете се разрешава да се образоват. Разбирам нуждата на
жените да учат, но класовото ни общество не го допуска.
Д.: Да не би да имаш предвид, че в обществото ви има различни класи?
Е.: Да. Едната е на богатите, другата на работещите, която се състои от лекари, търговци и
продавачи, а третата е на бедните, които се захващат с най-черната работа. Мъжете от търговските
семейства се научават да четат и пишат и на всичко необходимо, за да упражняват успешно
съответната търговия. Аз имах голям късмет, че семейството ми имаше достатъчно пари, за да мога
да продължа да уча, след като усвоих всичко необходимо за търговията, с която се занимава
семейството ми.
По това време Дионисий беше на трийсет години и не беше женен.
Д.: Значи единственото ти желание е да се учиш при учителя?

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 10

Е.: Да, има толкова много да се учи.
Д.: Още колко време трябва да посещаваш университета, за да станеш лекар?
Е.: Времето, което вече съм прекарал там, е достатъчно, но смятам, че трябва да продължа, ако
искам да науча повече. Предпочитам да работя с Нострадамус, понеже съм убеден, че той може да ми
каже нещата, от които имам нужда не само за да помагам на хората като лекар, а за да помогна и на
себе си отвътре.
Когато спомена Нострадамус, аз се развълнувах. Подозирах, че той е учителят, защото така беше
казал Анди, водачът. Но сега бях объркана, защото не знаех какви въпроси да задавам. Опитвах се да
си спомня какво съм чела за него, питах се какво ли; може да знае един от учениците му.
Д.: Имаш ли представа колко дълго ще учиш при него?
Е.: Надявам се никога да не престана.
Д.: Би било добре, ако можеш да правиш и двете - да практикуваш медицина и да продължаваш
да работиш с него. Всичките ли негови ученици са на твоето ниво в обучението?
Е.: Не, трима дойдоха при него приблизително по едно и също време, а други двама започнаха
по-късно. Аз започнах с първите.
Д.: Той заедно ли ви обучава, или имате занятия по отделно?
Е.: По отношение на лекуването на тялото работим заедно. Що се отнася до ученията за ума,
работим по отделно.
Помолих за описание на Нострадамус. Имал дълга кестенява коса, брада и големи очи. По това
време не бил възрастен и имал около десетгодишна практика като лекар. Дионисий каза, че работел
при него всеки ден като чирак, помагал му и се обучавал.
Д.: От това, на което те е научил, кое ти се струва особено ценно?
Е:. Да виждам. Да си отварям съзнанието. Да чувам.
Д.: Всичко това е много важно. Нострадамус пише ли нещо?
Е.: Да. Казва, че ще има хора, които ще се учат от него много години след нас.
Д.: Чувала съм също, че той пише тайнствено, с трудни за разбиране загадки и в рима. Вярно ли
е?
Е.: Така прави. Няма да има трудности за онези, които разбират. Хората, които не могат или не са
готови да разберат, изобщо няма да вникнат в съдържанието.
Д.: Няма ли да е по-лесно да записва всичко на нормален език?
Е.: На хората, които не са готови, това ще им се стори страшно. Те не вникват и не разбират.
Д.: Казвал ли ти е някога как получава информацията, която записва? (Той отговори със силно
натъртване: Да!) Можеш ли да споделиш с мен?
Е.: Толкова много има за казване.
Д.: Все от някъде трябва да започнем.
Дионисий изглеждаше объркан по отношение на това откъде да започне или как да ми обясни.
Започна, заеквайки:
Е.: Огънят... отваря пътя.
Д.: Искаш да кажеш, като гледаш неотклонно в огъня?
Е.: (натъртено): Да! Вътрешното око вижда ОГЪНЯ. Гласовете достигат до теб, помагат ти и те
насочват. Сякаш влизаш вътре... в себе си. За това е необходима подготовка. Трябва да успокоиш
тялото и ума си. Трябва да използваш природните елементи, за да те насочват. Четирите елемента.
Д.: Давал ли ти е някакви упражнения, за да си помогнеш и да се успокоиш?
Е.: Гласовете ти казват най-доброто упражнение за самия теб. Учителят ни помага да постигаме
най-пълно целите на това занимание. Неотклонното гледане на огъня помага да контролираме
странстването на ума.
Това ми звучеше като обикновена медитация. За да бъде ефективна, трябва да има нещо, върху
което да се концентрираш. Вместо огън може да се използва предмет, за да фокусираш погледа си.
Д.: Трябва ли да бъде огън, или може каквото и да е друго?
Е.: Огънят е символ на светлината. Учителят използва много начини. Огънят е един от тях.
Исках да разбера какви са другите начини, но Елена се смути и сякаш отново се разстрои.
Е.: Чувам... точно сега чувам много гласове.
Запитах я дали може да ми каже какво говорят, но, изглежда, те звучаха едновременно и тя се
боеше, че няма да може да различава моя между другите. Дадох й инструкции да може винаги да
чува моя глас ясно и отчетливо и гласът ми да заглушава другите, но тя продължаваше да е объркана.
Е.: Те не са... те са част от гласовете... Опитват се да ми кажат нещо, което не разбирам.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 11

Очевидно Дионисий беше в някакво състояние на медитация и се съсредоточаваше върху нещо
друго, не върху гласа ми. Щеше да е безполезно да го разпитвам при толкова отвличащи вниманието
обстоятелства, затова го изведох от тази сцена. Помолих го да отиде там, където живее, храни се, спи
и води ежедневния си живот. Когато свърших с броенето, разсейващите го влияния очевидно бяха
изчезнали. Обясни, че не живее със семейството си, а дели квартирата с друг ученик на Нострадамус
на име Теллвини (фонетичен запис). Помолих го за описание на къщата, а отговорът му беше: Хубава
е, но аз нямам нужда от материални неща.

Двамата ученици имаха икономка, която живееше с тях и им готвеше. Дионисий харесваше как
приготвяла риба и питки. Мястото за готвене се намирало в единия край, близо до външната стена,
където имало маси и огнище. Зачудих се как може да си позволява такива неща, а той отвърна, че
парите идвали от семейството му. Очевидно това бе и причината да не му се налага да работи.

Докато му говорех, той седеше на масата и четеше. Нямаше да е толкова необичайно, ако не
беше казал:

- Изгубените книги... от Божествената книга.
Очевидно имаше предвид Библията.
Д: Да, чувала съм, че са се загубили няколко книги. Никой не знае какво е пишело в тях.
Е.: Хората в Църквата се опитват да разделят книгата на части и да изхвърлят някои от тях.
Текстът бе написан на френски, но той знаеше и латински, а това ми говореше, че е високо
образован.
Д.: Как попадна на тези книги?
Е.: Чрез учителя. Той каза, че е важно да се знае всичко.
Д: Напълно съм съгласна. Коя част от изгубените книги четеш?
Е.: Детството на Христос.
Естествено бе да се заинтересувам, защото по това време се бях захванала да преработвам
книгата си „Иисус и есеите", в която се разказва за живота на Иисус. Тя така бе обсебила съзнанието
ми, че изпитвах затруднения да работя по други проекти. Дори не ми идваха наум въпроси, отнасящи
се до всяко друго време. Това отчасти бе причина и да не мога да формулирам въпросите си за
Нострадамус. Знаех, че имам превъзходна възможност да натрупам информация за великия пророк,
но не можех да се заставя да мисля за нещо извън проекта за Иисус. Ето защо, когато Дионисий
спомена за детството на Иисус, както е описано в загубените библейски книги, се запалих от
възможността да включа повече информация в книгата. Помолих го да сподели с мен какво чете.
Е.: Че още от ранно детство е притежавал способностите, които е имал като зрял мъж, и понякога
ги използвал нарочно, за да върши бели. Че накарал свой приятел да умре, понеже много му се
ядосал за нещо. И после го върнал към живота, понеже му дожаляло. Те унищожават точно такива
неща. Хората искат да знаят само хубавото.
Д.: Предполагам, не са искали хората да знаят, че Той е бил способен на човешки чувства. А
тази част, която четеш, има ли автор или всичко е написано заедно?
Е.: Има случки от различни времена... пасажи, но всичко е в една книга.
Д.: Мислех, че в книгата може да има отделни части и раздели, под които някой да си е написал
името. (Подобно на Библията в наши дни.)
Е. (Пауза): Аз нямам такава информация.
Д.: Какво друго от живота на Христос е махнато?
Е.: Семейството му. Братя. Сестри. Глупащината. Той е раснал като нормално дете. А те не
смятат, че е трябвало да бъде нормално дете.
Дионисий обясни, че в книгата не се казва колко голямо е било семейството му. Просто са
разказани някои случки от живота му, като например тази с неговото приятелче.
Е.: Изглежда така, сякаш има откъси от различни книги, все едно че части от първоначалната
книга са били изтрити.
Д.: Има ли нещо за по-ранните времена, например от раждането му, които да са включени в
тази книга?
Е.: Да, но не мога да си спомня какво.
Помислих си да предприема един експеримент. В подобен род работа човек никога не знае кое
точно ще донесе добри резултати. Всичко е въпрос на улучване, няма пътеводни светлини. Помолих
го да погледне точно в тази част на книгата и да ми я прочете. Той определено имаше желание. Каза,
че книгата е направена така, че всичко да може лесно да се намери. После се случи още един

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 12

смущаващ инцидент. Той очевидно бе намерил съответната страница и си я четеше наум, но по
неясна причина не можеше да ми я повтори.

Е.: Съжалявам, не мога. Не знам защо. (Изглежда, изпитваше неудобство.) Чувствам се така,
сякаш имам тежест в гърдите.

Не разбрах какво има предвид, но не исках да се чувства неудобно. Предположих, че
подсъзнанието все още се усеща обвързано с някаква клетва за пазене на тайна и не беше напълно
готово да позволи всичко да се разкрие.

Д: Да не би да е нещо, за което не бива да говориш?
Е.: Изглежда това... все още не е известно.
Д.: Но ти се позволява да го прочетеш, нали?
Е.: Знам. Но гласовете ми казват... (Изненадано!) То не трябва да дойде чрез мен! Ще го
разбереш от друг източник.
Нe можех да си представя какво има предвид, но трябваше да го приема. Помислих си, че може
би не ми се доверяват.
Е. (Подчертано): Не! Не е така.
Всички други въпроси бяха посрещнати с каменно мълчание, така че трябваше да сменя темата.
Питах се дали Нострадамус не живее близо до него.
Е.: Той има повече от един дом. Понякога остава у други. Пoнякога си стои при семейството.
Д.: Ти каза, че Нострадамус е доктор по медицина. Има ли си болница, ако знаеш какво означава
тази дума?
Е.: Той лекува хората в техните домове.
Д.: Дълго време ли е учил, за да може да го прави?
Е.: За да стане лекар? Не е учил много дълго. Имал е способността да разбира всичко от първия
път.
Д.: А какво ще кажеш за другото му образование, онова за ума? Това учил ли го е някъде?
Е.: Научил го е от няколко различни мъдри мъже - те са го научили.
Д.: Докато е учил медицина ли са го обучавали?
Е.: Отчасти по същото време, но по-голямата част от знанието е дошла по-късно.
Д.: Ти каза, че имал други методи на лекуване освен конвенционалните, на които учи теб.
Можеш ли да говориш за това?
Е. (Направи пауза, очевидно отново не се чувстваше много приятно.): Не и този път. (Гласът се
промени. Стана по-уверен. Дали не беше Анди?) Има много неща, които можеш да разбереш от този
живот. Но това, което аз не разбирам... е, че те просто блокират част от него.
Д.: Нямам нищо против, ако ме накарат да чакам. Аз съм много търпелива. Искам да се
чувстваш много сигурен с мен и да знаеш, че можеш да ми имаш доверие.
Е.: Те ти имат доверие. Но казват, че разказът за този живот ще излезе заедно с нещо друго, което
ще научиш. Няма никакъв смисъл сега да научиш само част от него. Ще ти се разкрие нещо; от друг
източник и то ще се съчетае с разказа за този живот.
Не разбрах какво иска да ми каже, но се почувствах задължена да се съглася. Може би по-късно
всичко ще си дойде на мястото.
Д.: Значи искат да направя първо това, преди да започна да работя с теб, или какво?
Е.: Ще се случи преди това и ти ще разбереш.
Д.: И тогава ще събера две и две?
Е.: Да. Ще ти се изясни. Ти можеш... ние отново ще говорим.
Д.: Да, с нетърпение очаквам да поговорим отново, защото аз винаги търся знания. Много се
радвам, че ти позволиха да разговаряш с мен. Последния път не искаха да говориш по този въпрос.
Окуражителен е фактът; че те смятат, че можеш да знаеш за този живот. Има ли нещо
специално, което искат да знаеш за него и да не ти е забранено да говориш?
Е. (Дълга пауза): Не сега.
Д.: Предполагам, че това е причината чувствата ти да се събудят отново. Човек никога не
загубва онова, което е научил. То си остава в него.
Е.: Това е една от причините. Ти ще научиш още много от този живот. И ще разбереш нещо,
което ще се съчетае с него, преди да говорим пак.
Явно Дионисий се чувстваше леко объркан, а и не знаех какви въпроси да задавам, защото
съзнанието ми бе твърде заето с материала за Иисус Христос.
Е.: Когато се срещнем отново, ще знаеш какъв въпрос да зададеш. Ще се сетиш.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 13

Понеже не ни разрешаваха да се сдобием с повече информация, не ми оставаше нищо друго
освен да изведа Елена от този живот и да я върна в пълно съзнание. Изпитвах и леко облекчение,
защото, както вече споменах, бях твърде заета с други проблеми и в момента не можех да посветя на
този проект цялото си внимание и енергия. Очевидно го бяха усетили. Продължавах да смятам, че
щеше да е интересно да открия нещо за Нострадамус. Но каква информация можех да извлека от
негов ученик? Колко време е бил обучаван? Дали Нострадамус му е казвал нещо за истинското
значение на квадрините си и дори ако беше така, дали той самият би могъл да го разбере? Тогава си
мислех, че можеше и да успея да разбера нещо за живота на Нострадамус от времето, когато го е
познавал Дионисий, но той със сигурност нямаше да знае нищо за съкровените мисли и видения на
пророка. Предполагах, че при тези обстоятелства ще успея да събера достатъчно за една глава в
бъдеща сборна книга, но бях убедена, че няма да има нищо повече. Твърдо вярвах, че Дионисий има
право - когато отново се срещнем, аз ще съм по-добре подготвена да задавам въпроси.

СЛУЧИ СЕ НЕЩО СТРАННО, преди отново да говоря с него. Дионисий не ми даваше информацията
за Христос, защото тя щяла да дойде не чрез Елена, а чрез друг източник. Кейти Харис (това е
псевдоним), субектът, който ми даде сведения за „Една душа си спомня Хирошима" и „Иисус и
есеите", се бе преместила на друго място и аз довършвах преработването на книгата си върху живота
на Христос. Смятах, че има някои празноти, които ми се искаше да запълня. По времето, когато
работех с Елена, провеждах регресии и с млада жена на име Бренда, която учеше музика в местния
университет. Тя също беше чудесен субект и вече бях приела от нея много и важна информация,
която ще предам в бъдещи книги. Двете жени изобщо не се познаваха и живееха в различни градове.

Странният инцидент се случи, докато работех с Бренда - няколко седмици след сеанса с Елена.
Бренда беше в дълбок транc, когато изведнъж непознат глас заяви, че разполага със сведения, които
трябва да бъдат включени в книгата за Христос. В рамките на един час ми даде отговори на всички
въпроси, които ми бяха необходими, за да попълня празнотите. По-късно, когато ги поставих по
местата им, те паснаха толкова съвършено, сякаш винаги са си били там. Деветдесет и девет
процента от информацията дойде от Кейти, само един малък процент - от Бренда, но аз зная, че
книгата вече е завършена. Сякаш „те"' (които и да бяха тези „те") някак си бяха разбрали, че имам
нужда от допълнителните откъслечни сведения и че не мога да ги получа от Кейти, и много умно
измислиха друг начин да ми ги поднесат. Но Елена беше права - информацията нямаше да дойде от
нея. Нейната история щеше да се съсредоточи в съвсем друга сфера. С чувство на облекчение
разбрах, че вече мога да посветя цялото си внимание на други проекти.

Стана очевидно, че някой или нещо участва в това приключение и помага да се канализира
потокът информация. Радвах се на помощта, макар да не знаех откъде идва. Не си давах сметка, че
това бе само началото на приключение, което щеше да се окаже изпълнено с невероятни поврати и
завои и щеше да доведе до неподозирани последствия. Щяха да се случат такива неща, каквито аз
като рационално мислещо човешко същество бих сметнала, че лежат в сферата на неосъществимото.

ГЛАВА ТРЕТА
ВЕЛИКИЯТ МЪЖ СЕ ЯВЯВА
ПРЕЗ СЛЕДВАЩАТА СЕДМИЦА възнамерявах да формулирам по-разумни въпроси за живота на
Нострадамус и да ги задам на Дионисий, но туристическият сезон връхлетя като хала в курортния
град. Елена работеше до късно всяка вечер и беше много изморена. Изминаха месеци, без изобщо да
мога да вляза в контакт с ученика на Нострадамус. По това време се занимавах с още няколко субекта
и за мен Елена беше просто още една възможност за разказ, който щях да подхвана в удобно за двете
ни време. Обикновено работя по няколко книги едновременно, за да мога да придвижвам различни
продължителни проекти. Допуснах погрешно, че много бързо ще приключа работата си с Елена,
понеже си мислех, че ще се събере материал за не повече от една-две глави с различни регресии. Не
смеех и да мечтая, че материалът ще се разгърне и ще прерасне в отделна книга, защото не допусках,
че мога да извлека много сведения само от един ученик на Нострадамус.
Лятото превали, започна есен, а есента преля в зима. От време на време виждах Елена, но
нямахме повече сеанси. През зимата курортният град затваря кепенците и се превръща в мъртвило.
Повечето от жителите или се пренасят на места с по-топъл климат, или заспиват зимен сън в
очакване на следващия прилив от туристи през късната пролет. Елена използваше продуктивно това
време, за да рисува платените си портрети. Все още не можехме да продължим работата си, защото
през зимата и аз изпадам в зимен сън. Живея в невзрачен и нецивилизован планински район, където

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 14

става неудобно и трудно да се пътува, щом паднат снеговете. През това време спирам сеансите и
започвам да обработвам и разшифровам записите от касетите, които искам да използвам. Това е
много уморителна и отегчителна работа, но все пак е необходима, и аз я оставям за мрачната зима,
когато се окажа затрупана от снеговете.

И така, когато най-накрая двете с Елена успяхме да намерим време да се срещнем, беше пролетта
на 1986 г. Тя се бе преместила в апартамент в една стара сграда. Постройките в този град са строени
много отдавна, затова не беше необичайно, че Елена имаше пукната дъска на пода пред леглото.
Когато някой стъпеше върху нея, тя скърцаше. В деня на сеанса бяхме сами, макар че от време на
време се чуваха стъпките на хората из съседните апартаменти. Преди да започнем, тя изведе
кученцето и котката си навън. Понеже очаквахме една приятелка.- Валери (или Вал, както я знаеха
приятелите й), която трябваше да дойде, преди да сме свършили, Елена не заключи външната врата.
Тези факти са важни заради онова, което се случи по време на сеанса. Всеки сеанс с Елена
съдържаше нещо необичайно и този не беше изключение.

Бяха минали няколко месеца, откакто се бях занимавала с тази история, и не си спомнях името на
ученика. Инструктирах я да се върне назад във времето, когато е била ученик на Нострадамус. Когато
свърших да броя, той беше в стаята си и пишеше.

Е.: Записвам информация, която ми дадоха гласовете отвътре. Имах въпроси и усещах нужда да
ми бъде отговорено, затова насочих вниманието си навътре, към себе си. Има въпроси за мен самия,
които не биха имали никакво значение за други хора.

Очевидно приемаше тази информация чрез медитация. Каза ми, че се нарича Дионисий, и на мен
ми прозвуча странно. Нострадамус е живял във Франция, а това име не звучеше като френско.
Подметнах, че е възможно това да не е истинското име на ученика му. Може би са приемали други
имена, за да се предпазват. Но той настоя, че се е родил с това име.

Е.: Ние живеем с учителя. Той има голям дом. Ние сме пет ученика. Имаме си отделни стаи.
Някои по собствено желание делят една стая, но аз не искам. Във всеки случай преследваме обща
цел.

Д.: А къде живееше преди това?
Е.: В родната ми земя, Атина.
Това обясняваше чуждестранното му име. Не беше французин, а грък.
Д.: В Атина също има много мъдри умове, нали?
Е.: Имаше.
Д: Просто се питах защо си избрал да дойдеш тук, а не си останал да учиш в Атина.
Е.: Семейството ми принадлежеше към класата на търговците. Продават различни подправки и
украси за дрехи. В процеса на работата си решиха да се преместят. Част от рода ни все още живее в
Атина, но родителите ми се преместиха в Париж. Искаха да направят по-добра връзка между двете
пристанища и да продават стоки, от които хората се нуждаят..
Д.: Те очакваха ли да се присъединиш към търговията?
Е.: Да, очакваха. Но аз винаги съм усещал, че има нещо повече. Че всичко не е така... както е
написано.
Д.: Ходеше ли на училище в Атина?
Е.: Да. Дойдохме в Париж, когато бях много малък, и първо започнах да уча при свещениците в
Нотр дам. Учех, за да стана (търсеше думите) ...човек на закона. Но сметнах, че настоящите закони не
са справедливи за бедната класа..
Д.: Да, но така е в повечето страни, нали?
Е.: Вярно е. Почувствах, че трябва да изуча нещо, което да е в помощ за бедните. Реших да стана
лекар. Бях слушал за Нострадамус и исках да уча при него. Когато го видях, разбрах, че наистина е
човекът, който може да ме научи на много неща. Все още съм чирак, както го наричат. В
университета докарваха от болниците хора, за да гледаме как хирурзите оперират. Предпочитам да
работя с Нострадамус, защото той ни показа един метод, при който хората не изпитват болка, когато
се налага да бъдат оперирани.
Отдавна медицината се пита какви са били чудотворните начини на лечение на Нострадамус. Той
озадачавал и съвременниците си. Може би щях да разбера тайната му. По негово време етерът не е
бил открит и се предполага, че лекарите са оперирали без никакви упойки.
Д.: Единствен той ли използва този метод?

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 15

Е.: Да. В моята земя съм слушал за други, които го практикуват, но във Франция не е популярен.
Това е метод, при който пациентът помага на хирурга. Ефектът е, че се успокоява сърцето и намалява
болката в мозъка.

Звучеше ми като някаква форма на хипноза. Винаги съм мислила, че ако човек се опитва да
контролира болката, най-трудното е да накараш болния да те слуша.

Е.: Има наркотици, които са предимно от Ориента, можем да им ги даваме. Те ги успокояват.
Единият е... опиум. Той е от основните видове. Другият е ладанум. Но когато ги вземат, те все още
осъзнават нещата около себе си. Стават сънливи, но не достатъчно, че да не се събудят, когато им
отрязват крак или ръка. Ние контролираме всичко по-добре. Използвайки метода на работа с ума и
способността да успокояваме сърцето, можем да ги доведем до състояние, в което ще имат по-голям
шанс да се възстановят, а да не умрат от шок. Трябва да използваме този метод много тайно и да
правим нещата да изглеждат така, сякаш използваме общодостъпните медицински познания.

Д.: Защо е нужна тази тайнственост? Мисля си, че другите лекари биха искали да се научат.
Е.: Живеем във време на големи предразсъдъци. Когато не могат да си обяснят нещо, хората
мислят, че то е свързано с дявола или с вещици и често го тълкуват погрешно. Обществото все още
не се е научило да разбира непознатото.
Д.: Значи той учи само своите ученици на тези неща?
Е.: Така е.
Д.: Кои болести са най-изявени или най-често се срещат точно сега във вашата земя?
Е.: Болести, причинени от преобладаващата в градовете мръсотия. Един вид замърсяване на
белите дробове или туберкулоза. Не можем да лекуваме бедните по този метод заради условията, в
които живеят, но се опитваме да убедим онези, които могат да си го позволят, да пият повече алкохол
и да живеят на село, а не в градовете, където има толкова много пушеци и мръсотия. Има и един вид
чума, която ни създаде големи грижи. Дори Нострадамус няма лек за нея. Тя причинява изсъхване на
гърлото, натрупване на слуз в белите дробове и най-накрая лицето буквално почернява.
Предполагам, че е от липса на кислород.
Д.: Университетът ли е единственото място, където се правят операции?
Е.: Не, в болниците има специални стаи за това. Но за учебни цели една част от операциите се
провеждат в университета.
Д.: Има ли такъв вид операции, които са по-често срещани от други?
Е.: Не е необичайно да се прави ампутация на крайник, защото често се получават гангрени от
рани или възпаления, за които не са се погрижили навреме.
Д.: Правят ли се операции в коремната област?
Е.: Да, но при много хора те са неуспешни, защото пациентът изпада в шок и получава травма.
Д.: Когато жените раждат, трябва ли да ходят в болницата?
Е.: Няма нужда.
Д: Преди ми каза, че са те учили да медитираш, като се вглеждаш в огъня. По този начин ли го
прави и Нострадамус и ти виждал ли си го да медитира?
Е.: Този метод ми помогна най-много. Щом веднъж постигнеш вътрешен покой, една умствена
представа за образа е достатъчна. Нострадамус използва няколко метода. Виждал съм го да работи с
пясъка. Поставя много бял фин пясък върху изключително чист... (Затрудни се да намери думата.) Не
си спомням какъв беше материалът.
Д.: Приличаше ли на парче плат?
Е.: Не, беше твърдо.
Вниманието ми се отвлече от кучето на Елена, което се разлая напън. Предположих, че Вал е
дошла по-рано. Продължих: ...Материалът като стъкло ли e?'
Е.: Какво е това?
Елена изглеждаше объркана. Дионисий не знаеше думата „стъкло". Удивителното е, че и други
субекти, които съм регресирала в това време, също не знаеха въпросната дума.
Д.: Стъклото е много гладко и може да виждаш през него.
Е.: Беше много гладък.
Д.: Да не е някакъв метал?
Е.: Не. Не разбирам защо не мога да си спомня.
Д.: (Хрумна ми една идея): Знаеш ли какво е огледало?
Е.: (Ентусиазирано!): Точно това беше!
Д: Огледалото е нещо, в което можеш да видиш себе си.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 16

Е.: Точно така, да!
Д: Но какво правеше той с пясъка?
Е.: Прави някакви фигури с него, като оставя ръката му да го води. И чрез този метод той е в
състояние да вижда с вътрешното си око.
Д.: Добре. Опитвам се да си го представя. Той има гладко огледало. Взима пясъка в ръка и го
разпръсква върху огледалото, така ли?
Е.: Той покрива огледалото с пясъка. Взима малък предмет като перодръжката например и оставя
ръката си да чертае фигури.
Д.: Така всеки път стават различни фигури, нали?
Е.: Правилно. И после записва онова, което чува от вътрешния глас.
Д.: Значи той чертае фигурите само като метод на концентрация?
Е.: Да. Понякога има видения, когато се вгледа в огледалото, но ние не ги виждаме. Обикновено
щом свърши с чертаенето, част от повърхността на огледалото се оголва и точно там той вижда разни
неща.
Д.: И записва, каквото е видял. Дълго ли прави това?
Е.: По два-три часа всеки път.
Д.: До нас са дошли, както ги наричаме, неговите квадрини. Тях ли пише Нострадамус през това
време?
Е.: Да. Той получава видение или чува гласове. И се обръща към масата, за да запише, каквото
чува или вижда.
Д.: Ако в това време някой му заговори, той ще чуе ли?
Опитвах се да установя дали изпада в транс през тези часове.
Е.: Инструктирани сме да не разговаряме с него през това време.
Д: Ти каза, че Нострадамус използвал и други методи?
В този момент започнаха да се случват странни неща. Макар че бяхме изкарали навън котката и
кучето на Елена, те изведнъж влязоха в стаята, застанаха едно до друго пред леглото и ни зяпнаха.
Бях чула кучето да лае навън, но си помислих, че вероятно Вал - жената, която очаквахме, е влязла в
къщата и животните са я последвали. Предположих, че тя е в преддверието, което се виждаше от
спалнята. Не бях чула никой да влиза, никакъв шум, но това беше обяснимо, защото се намирахме в
задната част на апартамента. Бях казала на Вал, че може да влезе отзад в спалнята. Предположих, че е
решила да остане в преддверието, вместо да ни прекъсва. Животните дълго стояха с изострено
внимание пред леглото, а по-късно Елена обясни, че нормалното им поведение не е такова.
Любопитна бях как са влезли в апартамента, но тъй като не ни безпокояха, ги забравих и продължих
със сеанса.
В същото време очите на Елена се размърдаха под клепачите. Сякаш проследяваше човек, влязъл
в стаята, но в отминалия живот, където се бе върнала. Явно човекът седна от лявата й страна - там,
където в спалнята (истинската) имаше сандък. Очевидно в първата част на сеанса Дионисий е бил
сам и е медитирал. Отговаряше на въпросите ми без колебание. Сега изведнъж стана уклончив и
отговаряше с неохота.
Е.: Това са тайни неща и не мога да ги обясня сега.
Изглежда, Дионисий се чувстваше неловко, сякаш влезлият в стаята го бе хванал да разкрива
забранени тайни. Казах му, че може да ми се довери, но няма да му оказвам натиск, ако нещо го
смущава.
Предположих, че повече няма да проговори по този въпрос в присъствието на друг човек, но
отговорът му ме изненада.
Иска първо го попитам. Очевидно влезлият беше Нострадамус. Това бе много странно чувство,
особено като се има предвид, че Елена гледаше встрани от мен и се бе съсредоточила върху празното
пространство над сандъка. Настъпи дълга пауза, през която, изглежда, тя разговаряше с някого,
седнал в тази част на стаята. Дори аз почти чувствах присъствието на друг човек. После Елена отново
се обърна към мен: В момента не мога да го споделя с теб.
Д.: Няма нищо. Никога не бих те молила да правиш каквото и да било, освен ако не чувстваш, че
можеш и искаш. Обаче съм доволна, че го попита. Той смята ли, че ще дойде момент, в който ще
можеш да го споделиш?
Е.: Казва, че той ще говори с теб.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 17

Това беше шок. Почувствах как космите по ръцете ми се изправиха и студени тръпки полазиха
по гръбнака ми. Имах ясното усещане, че той може да ме види и че в момента ме гледа. По време на
регресиите субектите рядко ме възприемат като отделно същество. Харесва ми да си мисля, че
единствено подсъзнанието си дава сметка и отговаря на въпросите ми, а аз съм само глас, който
жужи в главите им. Забавно е, а понякога и стряскащо, изведнъж съответната личност да ме забележи
и да запита: „Коя си ти?" Но да се появи трета страна и веднага да усети присъствието ми - това беше
странен развой.

Разсъждавах колкото можех по-спокойно, че ако Нострадамус наистина е най-великият
ясновидец, живял на Земята, и психичните му способности са толкова силно развити, тогава защо да
не усети, че ученикът му разговаря с някого. Толкова ли необичайно би било? Все още изпитвах
необяснимо усещане при мисълта, че се намирам в присъствието на някой, който знае за мен, но
когото не мога да видя. В работата ми досега не бе се случвало подобно нещо.

Обладана от още по-голямо любопитство, се питах какво ли имаше предвид. Точно как ще
разговаря с мен? Шансовете да открия преродения Нострадамус и да разговарям с него чрез регресия
бяха минимални. Предположих, че мога да продължи да разпитвам Елена за преживелиците на
Дионисий с него. Но той не каза това. Изрази се съвсем ясно, че Нострадамус ще разговаря с мен
лично. Опитвах се да го възприема, но бях объркана и леко замаяна.

- О! - сетих се. - Чрез теб ли възнамерява да го направи! Или знае как ще се случи?
Следващата реплика беше още по-озадачаваща. - Не само чрез мен, а и... чрез друг. Това беше
още по-отвлечено. Не знаех какво да мисля. Как щяхме да го осъществим? Дали нямаше да намеря
друг негов ученик и по този начин да получа информацията? Това бе моя начин на работа. Ако имах
достатъчно късмет да открия субект, който е познавал някоя известна личност, например Иисус,
Hoстрадамус и т. н., започвах да го разпитвам, за да открия факти от живота им. Можех да свия
рамене и да го сметна за прекалени голяма лудост, за твърде недостижимо и незаслужаващо дори да
мисля за него, но нещо в тона на Елена ми подсказа, че Дионисий говори напълно сериозно. Имах
чувството, че ако наистина щеше да се случи нещо такова, аз нямаше да избирам метода или начина
и нямаше да има нужда да се тревожа как да предизвикам събитието. (Дори да имах и най-мъглява
представа как да го направя.) Може би щеше да е спонтанно, както и настоящето неочаквано
изявление. Е, добре, помислих си, защо да се съмнявам, може би в крайна сметка всичко е възможно.
Определено сега не беше времето да го анализирам. Просто трябваше да го оставя настрана и да
продължа.
Д.: Мисля, че той разбира - аз търся знания, изгубени знания, и винаги се радвам, когато мога да
се добера до нещо такова.
Е.: Казва, че съзнава това.
Д : И нямам никакви лоши мисли. По всяко време ще се радвам на всичко, което можете да ми
кажете, или на всичко, което той би се чувствал свободен да ми каже. Ще му благодариш ли от
мое име?
Е.: Да, ще му благодаря.
Трябваше да обърна касетката и сега беше моментът да отида набързо до преддверието, за да
видя дали приятелката ни е пристигнала. Питах се защо не съм чула никакъв шум или пък защо тя
поне не надникна в спалнята да види дали сме приключи. За моя изненада апартаментът беше празен
и входната врата зееше широко отворена. Бързо се върнах при Елена, по-озадачена от всякога.
Животните също бяха излезли и повече не се появиха.
Знаех, че няма да получа повече информация от тази сцена, защото Нострадамус бе прекъснал
потока. За да върна сеанса в познати води, преместих Дионисий напред във времето към някой важен
за него ден. Елена отговаряше на въпросите много по-спокойно, отколкото друг път. Нямаше и следа
от объркването и несигурността, прокрадващи се в по-ранните ни сеанси, когато само се докосвахме
до този живот. Беше малко досадно да провеждаме сеанси, които постоянно се прекъсват от Анди
или който и да е друг, загрижил се за нейното състояние. Започнах да броя на Дионисий, за да се
пренесе във важен за него ден, и го запитах какво прави.
Е.: Получавам информация, която ме смайва.
Д.: Как я получаваш?
Е: Едновременно чрез очите и ума си.
Д: Можеш ли да я споделиш с мен?
Е.: (Със страхопочитание): Не смея.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 18

Бях достатъчно любопитна и затова се опитах да заобиколя възраженията му. Преди ми се е
случвало да успея при подобни обстоятелства.

Д : Добре, няма да настоявам, щом не искаш да я споделиш с мен. Но защо е толкова важен
този ден?

Е.: Защото за първи път получавам видения. Преди чувах рамо гласове.
Д.: Ще запишеш ли всичко, което си видял?
Е.: О, да! Но то е само за мен.
Д.: Виденията с твоя живот ли са свързани?
Е.: Няма да ми повярваш.
Д.: О, бъди сигурен, че ще повярвам. Аз вярвам на много, на твърде много странни неща. Близо
ли е до мястото, къде живееш сега?
Е.: Нямам представа. Виждам нещо, което прилича на град с високи сгради, които стигат до
небето. Има неща, които изглеждат като птици - гигантски метални птици. И в тези предмети има
хора. Те се движат бързо в небето.
Д.: Приличат ли на вашите карети?
Е.: О, не! Никога не съм виждал подобни неща. Изглеждат като метални съдове от прозрачен...
прозрачен метал.
Интересното беше, че той отново не знаеше думата стъкло. Това поне показваше
последователност. Очевидно Дионисий гледаше напред към нашето време, към своето бъдеще.
Виждаше сцена, която би била позната за Елена.
Беше очарователно да слушам как обрисува всичко с толкова непривични думи, сякаш го
виждаше през нови очи. Това явление е описано и в книгата ми „Пет припомнени живота", където
младо момиче, живеещо в 1770 г., видя картина от бъдещето и я описа с много подобни термини.
Д.: Haистина звучи чудно. Хората различно ли изглеждат?
Е..: Да, много, изглеждат по-здрави.
Д..: Сигурно в това време имат много добри лекари.
Колко е естествено за един декар да забележи, че хората от бъдещето са в по-добро здравословно
състояние, отколкото в неговото време. Това допринасяше за достоверността на ситуацията.
Е.: По-здрави. И в различни дрехи. Толкова много разнообразни типове облекла. Не бих могъл да
опиша дори един. Нострадамус ни каза, че ще има неща, които изобщо няма да можем да разберем.
Д.: Питам се дали той вижда подобни неща през цялото време?
Е.: Предполагам, че е така.
Д.: Е, човек никога не знае - може пък точно така де изглежда светът на бъдещето. Ти какво
мислиш за него?
Е.: Смятам, че е много различен. Боя се от него. Никога не съм виждал толкова много хора.
Д.: Мислех, че Париж е голям град.
Е.: Така е. Но никога не съм гледал на Париж от такава гледна точка. Сега го виждам долу, под
мен. Има един мост - най-големият мост, който съм виждал в живота си. Изглежда като че ли е
направен от метал и... въжета.
Вероятно това бяха поддържащите въжета на някой мост, подобен на Голдън Гейт, и естествено
Дионисий не би знаел как да го опише по друг начин.
Е.: Опънат е над водата. А върху нея има някакви неща, някакви съдове, и се движат.
Д.: Във водата ли има нещо?
Е.: Ами... това са лодки. Много различни, но съм сигурен, че са лодки.
Д.: Значи можеш да видиш високите сгради и всичките странни превозни средства. (Елена
изглеждаше объркана.) Познаваш ли тази дума? (Поклати глава.) Означава нещо, в което се возиш.
Просто друг термин. Като карета. Дори лодката може да се нарече превозно средство. Нещо, в
което може да се качиш и да се движиш.
Е.: Разбирам. Благодаря.
Дионисий изглеждаше доволен от обяснението ми и щастлив, че съм му го дала.
Д.: А тези съдове вдигат ли шум?
Е.: Аз не чувам нищо.
Д.: Имали нещо друго различно, което можеш да споделиш с мен?
Е. (Дълга пауза): Има толкова много. Опитвам се да реша какво... светлините! Светлините са
толкова по-ярки от тези, които имаме сега. А има също... ъъъ... светлини с картинки по тях. Много
цветни.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 19

Д.: Какви картинки?
Е.: А... толкова са различни. Жена, която държи предмет в ръка. (Може би цигара или бутилка
кока-кола?) Мъж със странни дрехи на кон. (Вероятно каубой.)
Почудих се дали виждаше изнесени ценоразписи или цветни неонови реклами. Харесваше ми.
Беше забавно да погледна към нашия свят през очите на миналото.
Д.: Това сигурно е хубаво, хората могат да виждат и през нощта. В Париж има ли светлини по
улиците?
Е.: Има факли, но огънят не се поддържа по същия начин както при тези светлини. И не са
толкова много.
Д.: Наистина е странен градът, който виждаш. Звучи, сякаш ще бъде такъв в много далечно
бъдеще.
Изведох я от тази сцена и помолих Дионисий да се придвижи напред към друг важен за него ден.
Е.: Помагам при зашиване. Пациентът е малко дете. Ходилото на момчето е било прегазено от
карета и трябваше да ампутирам. Наредих да доведат момчето в моята стая и успях го накарам да
разбере и да се успокои. (Емоционално.) Правя го за пръв път! Това има огромно значение за мен!
Д.: Какво имаш предвид, като казваш, че ти е за пръв път!
Е.: Успях да приложа наученото при него. Имам предвид като допълнение в практикуването на
медицината. Да приложа практика начините за успокояване на болката, на които ме научил
Нострадамус. Това дори намали кръвотечението - беше по-малко, отколкото при обикновена
операция. Нострадамус направляваше.
Д.: Завършил ли си цялото си обучение?
Е.: Изучил съм всички физически умения, но не и учението за ума.
Д.: Къде практикуваш медицина?
Е.: Много хора идват при мен. Освен това посещавам квартала на бедните. Искам да им помогна.
Д.: Ами семейството ти? Те разбират ли какво правиш?
Е.: Да, те знаят, че искам да лекувам бедните.
Дионисий ми каза, че практикува медицина от шест години, а от четири посещава квартала на
бедните. Няколко от другите ученици са се върнали у дома да помагат на хората в родните им
градове.
Д.: Страната ви има ли си владетел:
Е.: Имаш предвид Франция ли?
Д.: Да, нали това е страната, която си направил свой дом.
Е.: Да, има. Не мога да се сетя... Той дойде на власт след крал Шарл. Не мога да се сетя дали е
Луи или не.
Д: Просто съм любопитна. Не сили го виждал?
Е.: Не, изобщо не съм се срещал с него.
Спомних си, че съм чела, че Нострадамус е предрекъл бъдещето на краля по негово време, когато
владетелят разбрал за странните му дарби.
Д: Ами Нострадамус? Той срещал ли се е с краля?
Е.: О, да. Кралят знае за предсказанията му. Нострадамус му каза някои от тях. Тези, които
засягат Франция. Но не знае за всичко, което Нострадамус прави.
Д: Ти знаеш ли какви са тези предсказания?
Е.: Знам някои от тях. Но те не ме интересуват.
Д.: Не те ли вълнува какво ще се случи с Франция?
Е.: Онова, което съм научил, вече излиза от границите на физическия свят.
Д.: Ти самият получавал ли си някакви видения, които смяташ за важни и можеш да споделиш с
мен?
Е.: Може би друг път. Сега се чувствам уморен.
Д.: Може би заради работата върху малкото момче?
Е.: Да. Може ли да поговорим друг път?
Д.: О, да. Ще ми бъде много приятно.
Елена вероятно също беше много уморена, защото това бе най-дългият сеанс, който въобще
бяхме правили, без да ни прекъсват.
Когато се събуди, изглеждаше объркана. Спомняше си само едно нещо от състоянието си на
транс. Запита дали някой е влязъл в стаята, докато сме провеждали сеанса. Казах й за котката и

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 20

кучето и как съм намерила вратата отворена. Тя обясни, че понякога, ако дълго се опитват,
животните могат да влязат сами вътре, но много е странно да застанат пред леглото и да я гледат.

Попитах, защото ясно чух как някой влезе в стаята и я прекоси. После седна на сандъка - обясни
тя.

Привлякох вниманието й към факта, че върху него има много неща (картини и разни
джунджурии) и при нормални обстоятелства никой не би могъл да седне там. Казах й, че очите й са
се насочили в тази посока, сякаш е видяла някой да влиза и да отива до леглото. Подметнах, че е
възможно да е чула стъпки от горния етаж и че вероятно звуците са идвали от другите апартаменти.

Тя поклати глава и ми отговори, като наблягаше на думите!
- Странно е. Знам, че няма никакъв смисъл, но съм убедена, че звуците идваха от тази стая,
защото една от дъските пред леглото е счупена. Когато някой ходи из стаята, на това място дъските
скърцат. Точно това чух.
Очевидно животните бяха твърде малки, за да произведат такъв шум, особено звук от стъпки.
Касетофонът бе записал подобни на описаните от нея шумове, но както вече казах, можело е да са се
чували отгоре.
Интересно е да се замисли човек за възможността животните да са видели и придружили някого
в стаята. Когато явлението започна, чух кучето да лае отвън. Дали не бяха видели невидимо за мен
присъствие? Защо иначе са се вмъкнали в къщата - едва ли само за да седнат до леглото и да гледат?
Когато чу, че Нострадамус е казал, че ще разговаря лично мен, Елена бе също толкова озадачена,
колкото и аз. Не можехме да си представим как ще стане това.
- Как би могъл да говори чрез мен? - запита тя. - Напълно очевидно е, че ако съм била един от
учениците му, не бих могла да бъда едновременно и Нострадамус.
Бяхме любопитни също и за другия човек, чрез който той щеше да установи контакт.
Предсказанието му, че чрез друг човек ще изскочи още материал за Христос, се оказа вярно, защото
го получих от Бренда. Това също бе необичайно стечение на обстоятелствата. В този момент
нямахме и най-малка представа накъде ще развие историята или какво още ще се случи. Планирах да
я завърша след още няколко сеанса, когато разбера и останалата част от живота на Дионисий.
Мислех, че няма какво повече да науча.
През този сеанс способността на Елена да говори по-свободно и да ми дава повече информация
се бе подобрила значително. Може би умишленото отлагане, наложено от нейния водач, имаше за да
я направи по-уверена и процедурата да й стане по-позната.
След този сеанс си назначихме няколко срещи, които тя така и не можа да спази по най-различни
лични причини. После замина за Калифорния за един месец, за да помогне на една от дъщерите си,
която имаше семейни проблеми. Така отново станаха няколко месеца, преди да можем да подновим
работата си върху проекта.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
НОСТРАДАМУС ПРОГОВАРЯ
След ПОСЛЕДНИЯ НИ СЕАНС Елена непрекъснато отменяше срещите ни, понеже се готвеше
да замине при дъщеря си в Калифорния. Преди да замине, на мен ми хрумна, че бих могла да
използвам възможностите й на портретист. Нямаше ли да бъде чудесно някак да нарисува портрет на
Нострадамус? Размишлявах как да я инструктирам, за да може да го вижда ясно в състояние на пълно
съзнание. Не исках образът му да я завладее и да я преследва, да вижда лицето му, където и да
погледне, реших да й дам постхипнотична инструкция да го вижда ясно и отчетливо само когато
пожелае да го рисува. През останалото време дори да не бъде в мислите й. Лицето му ще се появява
само когато поиска да го види.
Тя се съгласи, че идеята е прекрасна, и смяташе, че е голямо предизвикателство да провери дали
ще може да възпроизведе лика му. Според нея не беше необходимо да я инструктирам, защото само
като споменах, вече виждаше лицето му съвсем ясно. Описа го със зареян поглед, с високо чело и
орлов нос, но очите били най изразената му черта. Елена се съгласи да се опита, стига да намери
свободно време в натоварената си програма.
Нямаше я месец. Когато се върна, веднага започна работа в друг ресторант и се изтощаваше от
новите задължения. След още няколко отложени срещи най-сетне успяхме да се съберем. Отново
беше май (1986-а) и туристическият сезон пак започваше.
Koгатo я взех след работа, тя се строполи на седалката на колата. Облегна глава назад и затвори
очи. Беше много изморена. Имаше трудности с новия си работодател и натоварването започваше да

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 21

си казва думата. Имаше и други семейни проблеми, които не знаех. Напомних й, че макар да е
изморена, сеансът ще й помогне да се отпусне повече от цяла нощ сън, и че след това ще се чувства
прекрасно. Моите субекти винаги се радват на този тип работа - много по-освежителна е от съня.

- Мисля, че е честно да ти кажа, че ние сериозно се замисляме да се преместим в Аляска - обяви
тя.

Съпругът й бил недоволен от новата си работа и паричното им положение не било според
очакванията им. На нея наистина й харесвала спокойната атмосфера в планинската провинция и й се
искало да останат, дори един ден да се пенсионира тук. Но той смятал, че трябва да се върнат на
север и да съберат още пари, за да са в състояние да си купят жилище и да се установят постоянно
тук. Създала си е много приятели и не искала да напуска градчето, но не виждала друга възможност.
Така че било възможно да се преместят още през юли, което беше само след два месеца.

- Мислех, че е честно да те предупредя, а не изведнъж да ти заявя, че следващата седмица
заминавам.

Умът ми се опитваше да мисли напред. Нямаше и намек за спешност. Можеше и да е възможно
да науча останалата част от живота на Дионисий, стига да не отлагаме повече сеанси. Очаквах
неговата история да не се окаже повече от една интересна глава в сборна книга с регресии, а и тя
можеше да ми изпрати картината по пощата, когато я завърши. Знаех, че любвеобвилната природа на
Елена ще ми липсва. Бяхме станали добри приятели. Но преди всичко мислех за нея и че тя трябва да
направи това, което смяташе за важно в живота си. Ако то означаваше да се преместят обратно в
Аляска, така да бъде. Нямах представа, че плановете ми ще се променят след края на сеанса.

Тъй като по това време на денонощието апартаментът на Елена щеше да е пълен с хора, решихме
да отидем в къщата на Вал, където е по-спокойно. Вал никога не бе виждала как се провежда
регресия и беше любопитна. По-късно бях много доволна, че присъства свидетел, тъй като този сеанс
се оказа един от най-странните и необикновени, които изобщо съм провеждала. Без свидетеля и
записите на касета в подкрепа на думите ми знаех, че за всеки би било трудно да повярва на
случилото се, защото дори на мен самата ми е трудно да повярвам.

Елена бе толкова уморена, че жадно потъна в транс, за да може хубаво да си почине. Броях,
докато я върна във времето на Нострадамус, и заварих Дионисий да пише. Правеше някакви преводи
от латински на френски за Нострадамус. Бяха стари медицински церове и той искаше да разбере дали
може да ги адаптира и използва. Дионисий обясни, че латинският бил език, който задължително
трябвало да знае. Всъщност Елена не разбира нито един от двата езика. Дионисий каза, че попаднал
на няколко интересни теории за мозъчни операции. Бях изненадана, защото не знаех, че тогава са
извършвали подобни опасни интервенции. Той ме увери, че ги правят.

Можем да стигнем само дотам. Сондажни дупки в черепа, и да облекчаваме напрежението в
мозъка.

Нарича се трепанация и е позната от древни времена. Останките на мумифицирани египтяни
показват, че е практикувана още тогава и пациентите са оцелявали и живеели години след това.
Наистина не очаквах, че той има предвид същия метод като говори за мозъчни операции, но нямах
представа, че подобни операции изобщо са се правели в Европа, преди да бъде открита анестезата.

Д.: Как разбираш кога има напрежение в мозъка?
Е.: По очите... и ръцете и краката - започват да се потят. Също като опипвам пръстите на ръцете
и се опитвам да преценя какво количество кръв има в тях. В цялото тяло се събира прекалено много
кръв.
Д.: Как можеш да прецениш дали в цялото тяло има прекалено много кръв?
Е.: Ами например, когато има непрекъснат кръвоизлив от носа. Ноктите са изключително
зачервени. Най-малките венички под клепачите са задръстени.
Д.: После какво правиш?
Е.: Сондажни дупки в главата. Понякога има само слабо потене. Зависи къде се е струпало
количеството налягане. Правим измервания на черепа.
Д.: Какъв вид инструмент използваш, за да го извършиш?
Е.: Метален инструмент. Считай, че е подобен на онези, с които си служат навигаторите, за да
измерват разстояния върху картите. То е (търсейки)... не мога да се сетя за подходяща дума. Прилича
на полумесец с приспособление, за да може да се върти в единия край... За градуиране ли беше?...
Струва ми се, че беше дебеломер3. Нещо подобно.

3 Уред за измерване стволовете на дървета. - Бел. пр.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 22

Д.: Но то не причинява ли болка?
Е. (Категорично): Не! Не, на върха му има приспособление. То се върти. То го разширява или
стеснява. В основата е отворено. Двата му края се вкарват, а в горния край се върти. И е грапаво, така
че да можеш да прецениш къде да измерваш. Колкото по-близо достигнеш, толкова по-вярно може да
се премери разстоянието. Така получаваш общата обиколка от измерването.
Движенията на ръката й показваха, че става дума за голям инструмент, може би подобен на
щипка за лед.
Д.: О, разбирам, ти говориш за измервания, те не могат да причинят полка.
Е.: Не, този инструмент не причинява болка.
Д.: Но пък си мислех, че отварянето на черепа боли.
Е.: А! Разбрах за какво говориш! Нострадамус има техника и когато я използва, пациентите
усещат много слаба болка. Мисля, че съм ти говорил за това и преди.
Д.: Да, говорил си. Този метод е подобен на метода, който аз използвам. Ние го наричаме
хипноза. Вие как го наричате?
Е.: Транс.
Д.: Помня, че ти спомена, че другите лекари не знаят за него.
Е.: Така е. Това е тайна.
Д.: А другите лекари в състояние ли са да провеждат такива операции?
Е.: Да. Но при тях процентът на фаталните случаи е много по-висок, отколкото при Нострадамус.
Пациентите изпадат в шок. Понякога не оживяват. Нострадамус е убеден, че шокът е много по-
вероятна причина за постоперативна смърт, отколкото самата операция.
Д.: Жалко, че не може да сподели методите си с другите лекари.
Е. (Рязко): Той има послание за теб.
Д.: Така ли?
Е.: Да, един момент само.
Това бе прекалено внезапно - дори нямах време да изпитам изненада. Едва не изпуснах
микрофона за пореден път. Получаваше се така, сякаш Нострадамус отново бе хванал ученика си да
разговаря с мен. Очевидно бе видял възможност да ми проговори. Въпреки че за мен бе интересно да
науча как лекарите са практикували занаята си в миналото, той вероятно го сметна за незначително и
неважно. Очевидно е решил да ни прекъсне, защото неговото послание е по-спешно. Хвърлих поглед
към Вал и свих рамене. Нито тя, нито аз имахме някаква представа какво ставаше. По време на
последния сеанс той бе казал, че ще говори с мен. Това ли е имал предвид? Какво изобщо можеше да
ми каже?
Последвалото бе много странно - напълно необичаен трипосочен разговор. Елена обърна глава
надясно,сякаш внимателно слушаше някого, невидим за мен. После обърна глава към мен и заговори.
Всеки път, когато ставаше това, настъпваше дълга пауза, през която, изглежда, тя слушаше, преди да
ми предаде думите му. Усетих, че главата ме засърбя. Зловещо бе чувството, че Нострадамус някак
си знае, че съм там, и разбира какво правя.
Той пое сеанса в свои ръце.
Е.: Казва, че трябва да работиш върху превода. Квадрините. Че нещо става сега във вашето време
и то ще бъде по-добре разбрано, ако се преведат някои квадрини.
Д: Интересна идея. Но аз не знам откъде да започна.
Не бях чела нито един квадрин. Нямах и книгата, затова направих единствената забележка, която
ми се стори уместна в този момент:
Д.: Знае ли на кой квадрин трябва да се спра?
Помислих си, че ще предложи някой. Нямаше да е толкова лесно.
Е.: Казва, че ти трябва... нещо не разбирам... да използваш водача си... Че те ще успеят да
намерят нужните квадрини и да ги преведат.
Д.: Той може ли да ми даде някакви насоки кои стихове трябва да бъдат? Има много, толкова
много.
Е. (Дълга пауза - тя отново обърна глава и заслуша.): Казва да не питаш, а просто да го направиш
така.
Д.: Какво? Да разгледам книгата?
Е.: Точно така. Изглежда, твоят водач притежава способността да чете бързо.
Естествено помислих, че говори за невидимите водачи или пазители като Анди.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 23

Д.: Добре. Ще трябва да намеря една книга и да я прегледам. И да го питам за значението,
когато намеря някой квадрин?

Е.: Не. Водачът ти ще го прочете и ще разбере, че точно този трябва да бъде преведен. Това
трябва да се направи възможно най-скоро.

Д. (Това ми се стори объркващо.): Аз се опитвам да разбера как мога да го направя. Ако водачът
ми го направи, ние как ще разберем?

Е.: Водачът е човекът, с когото работиш. Съжалявам, че не се уточних.
Д.: Искаш да кажеш, че средството ни (Елена) ще открие квадрина? И ние ще узнаем кой е
подходящият за нещата, които стават в моя свят по това време?
Е.: Така е.
Д.: Можеш ли да ми кажеш защо това е толкова важно?
Е.: Осъществяват се едновременно планетарни промени в атмосферните условия и... (Тя вдигна
ръка, за да ми попречи да кажа нещо.) Има още, просто... (Слушаше.)
Не можех да повярвам, че това наистина се случва. Той наистина знаеше, че аз съм там. Беше
толкова неправдоподобно. Човек, към когото отдавна изпитвах уважение и страхопочитание,
всъщност ми предаваше послания през времето и пространството. Нямаше да съм по-смаяна, ако
самият Иисус бе проговорил. Главата ми се завъртя. Продължавах да смятам всичко това за
невъзможно.
Е. (Дълга пауза.): Не разбирам, но той казва, че поради оръжията, които използвате, се е
получила промяна в атмосферата и тя ще се почувства след година. И ако знанието от квадрините
бъде преведено, от това ще имат полза хората във вашето време. Има още. (Настъпи дълга пауза,
докато тя слушаше.) Той казва също, че поради подредбата на планетите ще настъпят промени на
Земята. А превеждането на някои квадрини ще помогне на хората да разберат къде тези промени ще
се усетят най-силно. Тогава те ще бъдат в състояние да вземат правилни решения. Той казва, че
твоето средство лесно ще познае квадрините. Надява се това да бъде осъществено бързо.
Това бе интересна възможност и не би ми хрумнала, ако не бяха ми я подсказали.
Д.: В този момент той в транс ли е?
Е.: Не разбирам думите ти.
Д.: Той медитира ли в този момент? Просто се питах как е узнал, че разговаряме.
Е.: Защото точно в този момент той е в различно пространство. Не мога да го обясня. В този
момент от времето аз не съм в стая. Когато той ми заговори, настъпи промяна в заобикалящата ме
обстановка.
Д. (Не разбирах.): Значи е в друга стая?
Е. (Наблягайки): Не! Той е с мен, но ние не сме в стаята. Ние не сме... (Изпитваше затруднение
да обясни.)
Д.: Да не би да имащ предвид, че когато той ти говори, сякаш си на друго място?
Е.: Така е. Това място е с мъгливи облаци. Няма никаква плътна материя.
Д.: Но изпитваш приятно чувство, нали? Защото това е важно, не искам да се чувстваш
неприятно.
Е.: О,да!
Д.: Ето това си и помислих. Той би трябвало да се намира в друго състояние, състояние на
медитация или нещо такова, за да може да ме чува.
Е.: Вярно е.
Д.: Той одобрява ли моята работа?
Е. (Подчертано): О, да! Той не се свърза с теб направо заради собственото си предсказание: че
никой човек повече няма да разговаря с него през вековете. Лично. Той няма да разговаря направо.
Д.: Не знаех за това негово предсказание. То в квадрините ли се съдържа?
Е.: Да. Решението да направи това изявление не е било негово. Насочили са го да го изрече в
квадрина си, за да знаят тези, които правят (търсейки думата)... имитации...
Д.: Самозванци? Някой, който се преструва, че е Нострадамус? '
Е.: Точно така.
Д.: Да, разбирам защо. В такъв случай за мен е голяма чест, че е избрал да дойде и да разговаря
по този начин.
Е.: Той казва, че това не е толкова оказана чест, колкото нужда. Иска да предупредиш хората.
Само един момент! (Отново заслуша.) Казва, че вижда една книга - голям том, който съдържа всички
квадрини. Иска да дадеш инструкции на средството си (Елена) да прегледа квадрините. Казва, че тя

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 24

интуитивно ще разбере кои. Трябва да й внушиш увереност при превода и да я накараш да работи
върху тях. Ако има въпрос по текста или проблем с превода, нека да го запише. И когато се срещнеш
със средството си следващия път, трябва да се свържеш с нас. Той ще ги прегледа чрез мен, ще ги
одобри и ще ти каже.

Д.: И ще поясни неясните места. После тя ще може да продължи в своето време и ще бъде
водена, докато открие нужните стихове.

Е.: Точно така. Той казва, че едно от нещата, които объркват хората, е, че квадрините имат
повече от едно значение. Това е свързано с големия период от време, за който се отнасят. Че има
повторение на модели в самите планети и това позволява двойното значение. Те не го разбират.

Д.: Това ще бъде нов подход към квадрините. После той ще ни обясни връзката между
събитията и ще ни помогне да разберем модела на повторение на явленията.

Е.: Точно така.
Д.: Ние се учим да разбираме историята. Тя се повтаря и по този начин можем да си взимаме
поука от уроците на миналото.
Е.: Точно това има предвид той. Казва също, че значенията на думите донякъде са се променили.
Така че това, което някой е превел преди двеста или триста години, във вашето време ще има друго
значение.
Д.: Вярно е. Така е и с езика, който аз говоря - думите са различни от това, което са били през
вашето време.
Е.: Той казва, че в книгата, за която говори, от едната страна има френския текст, а от другата
текстът е на езика, който вие говорите. И ако езикът... английски! - ако английският не е точен, той
ще свери с френските думи и ще направи поправки.
Д.: Добре. Защото ние не можем нито да четем, нито да пишем на френски. Ще се наложи да
четем превода. Това е единственият възможен начин.
Е.: Той казва, че твоето средство ще има дарбата да узнае.
Д.: Винаги ще съществува и проблемът дали думите са написани правилно, дори на френски,
след всички тези години.
Е.: Той разбира това.
Понеже никога не бях виждала книга, съдържаща квадрините на Нострадамус, зачудих се дали са
подредени в някаква историческа последователност било от самия него, било от преводачите.
Д.: Чувала съм, че в квадрините си той изброява някои дати. И някои стихове съдържат така
наречената анаграма -- съществително име, в което буквите са разместени и заприличва на
загадка или гатанка. Казват, че го е правил нарочно.
Е.: Преводът, който ще се даде на твоето средство, ще има ясно значение на вашия език.
Тъй като той не искаше да посочи точните квадрини, очевидно не можех да продължа в тази
насока, докато не купя книгата. Вече планирах да преместя Дионисий от настоящата сцена. Започнах
отново да го инструктирам.
Е.: Един момент! (Пауза, слушаше.) Не разбирам всичко, което казва. Може би ти ще разбереш.
Казва, че един от първите квадрини, дето трябва да се прегледат, е свързан с библейската материя и
ще потвърди твоята работа.
Сепнах се. Можеше ли да има предвид материала за Христос В книгата, който тъкмо бях
завършила?
Д.: Да не би да говориш за работата, която вече съм завършила и която е свързана с живота
на Христос?
Е.: Това е история от библейските времена и тя ще бъде открита в друга страна и ще се яви в
потвърждение на твоята работа. Очевидно тези библейски пасажи все още не са открити във вашето
време.
Мислех, че може би говори за откриването на Свитъците от Мъртво море в края на 40-те и
началото на 50-те, за които често споменавам в книгата си за Христос.
Д: Мислех, че говориш за открития, които бяха направени преди около четирийсет години. Не е
ли вярно?
Е.: Не. Защото това е нещо, което ще бъде открито в близкото бъдеще. Трудно е да се измерва
времето, но да речем около година, след като бъде публикувана работата ти, а може би по рано. Ще
съвпадне с времето на публикуването на настоящата ти работа. Разбираш ли?

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 25

Наистина нищо не разбирах. Всичко в този сеанс бе твърде отвлечено, за да мога да разбера за
какво точно става въпрос, докато не ми остане време да се задълбая в тези странни превратности. Но
поне знаех, че говори за книгата ми върху Иисус.

Е.: Един момент. (Пауза, слушаше.) Казва, че и той ще поработи върху... рисуването на карти и
посочването на местонахождението на някои неща, например заровените писания, които се отнасят
до твоята работа. Дори в момента може да посочи действителното местонахождение.

Това беше интересен развой. Пресегнах се за портативната дъска и маркера, които винаги са ми
под ръка по време ни регресивни сеанси.

Д.: Може ли да го направи сега?
Е. (Пауза, слушаше.): Казва, че това ще бъде повече разясняване и ще стане по-лесно, когато
квадринът бъде преведен правилно. После ще работи върху картата.
Д.: Може би държавите не са се променили толкова много.
Е.: Няма значение какви се сегашните имена на държави!
Тази информация ми се стори наистина вълнуваща. Ако сьумееше да нарисува карта и да посочи
къде могат да бъдат намерени въпросните писания - находка, равняваща се на откриването на
Свитъците от Мъртво море, това щеше да бъде много ценно за света. Също така щеше да се докаже,
че действително сме в контакт с истинския Нострадамус и че той е пророк, комуто може да се вярва.
Нямах търпение да започна да работя.
Д.: Не е ли вярно, че много често е наричал страните нациите със символични имена и е
използвал символизъм квадрините си?
Е.: Вярно е.
Д.: Ето откъде идва объркването по отношение на имената на държавите, които се крият зад
символите.
Е.: Объркването е умишлено. Казва, че през неговото време малко са щели да разберат, но вие
сте в епоха на по-голямо просветление. Че човечеството е достигнало онази точка в развитието си,
когато разбирането на квадрините ще е по-лесно за онези, които отделят време не само да ги
прочетат, но и да се вслушат в самите себе си.
Д.: А хората в неговото време не са били такива?
Е.: Не така знаещи като хората във вашето време.
Д.: Може би затова е сътворил загадки, за да могат де оцелеят. Мислиш ли, че това е вярно?
Е. (Пауза, слушаше.): Казва, че това е част от замисъла! Изразявал се е по-ясно за краля и
монарсите, и то само що се отнася до събития, които е било необходимо да знаят или които се
отнасят до тях... Само искам да те помоля да ни извиниш. Пребиваването на това място ни умори. За
мен това е ново преживяване. Но той казва, че постепенно ще укрепваме. Иска да разбереш едно: че
това е време, което за нас е настояще, сега. Че ние имаме способността да проникваме във вашето
време. Че в този момент ние тук все още живеем физически. И ти не разговаряш с умрели, а с хора
живи, точно както си ти самата. Много е важно да разбереш това.
Д.: Да, винаги съм си го мислела. Хората ме обвиняват, че говоря с мъртвите, но аз им казвам:
„Не, те са си съвсем живи."
Е.: Радвам се, че разбираш.
Д.: Това, което вие правите, е просто да надниквате в нашето време.
Е. Това е така. Ние не сме в същата времева рамка както първия път, когато разговаряхме с теб.
Сега сме в друга рамка на времето, за да сме в състояние да наблюдаваме вашия свят.
Д.: Е, аз лично не виждам нищо лошо в това. Но има скептици. Това са хората, които не
разбират.
Е.: С информацията, която ще извлечеш от квадрините, броят на скептиците ще намалее. Но
Нострадамус казва, че скептици винаги ще има. Казва, че имаш да вършиш важна работа и че тази
информация е съществена за теб, защото имаш способността да пишеш. Докато ти се предава
информацията, той ще работи отблизо с твоето средство. Казва, че сегашното време е много важно.
Че е необходимо да изнесеш информацията на хората.
Понеже Дионисий се уморяваше от престоя на това странно безформено място, започнах да го
премествам към друг момент от живота му. Елена вдигна ръка и ме спря.
Е.: Той каза, че когато имаш нужда да говориш с нас отново, трябва да споменеш, че ще говориш
на специалното ни място за срещи и ние ще бъдем в това различно пространство във времето, а не в
твоето време. За нас ще бъде по-лесно да разговаряме с теб по този начин.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 26

Д : Добре. Но според моя метод първо трябва да ви заведа във вашето време. И мога ли после да
ви помоля да отидете на мястото за срещи?

Е.: Така ще е добре. За да можем да общуваме по-добре с теб, трябва да усещаме медитативното
си място.

Хубаво беше, че Нострадамус ме спря, за да ме инструктира как да открия местонахождението
им отново. Когато става дума един субект да оживее в минал живот, процесът е съвсем различен.
Толкова се бях прехласнала в цялата процедура на сеанса, че дори не помислих как ще се свържа с
тях следващия път. Но Hocтрадамус бе помислил за тази подробност. Беше ми попречил да напусна,
преди да си е дал инструкциите. Той определено контролираше цялото явление. Предполагам, че за
него щеше да е много трудно да се старае да усеща присъствието ми всеки път и да прекъсва
сеансите, за да ми предава информация. А сега имах специални инструкции как да го намерим. Знаех,
че не мога да го държа там дълго. Може би и двамата пребиваваха в някакво състояние на
медитативен транс и това ги изтощаваше, особено Дионисий, който не бе свикнал с този тип промяна
на състояние!

Понеже имах още малко време до края на сеанса, преместих Дионисий от сцената и го помолих
да иде по-напред към важен ден в живота му. Знаех, че щом го изведа оттам, умората ще отмине.
Когато приключих с броенето, го запитах какво прави.

Е.: Наблюдавам операция, каквато не съм виждал до сега. Част от ръка, която е силно наранена.
И Нострадамус работи върху възстановяването на ръката. Аз му асистирам. Слушам инструкциите
му. Направлява ме да извършвам същинската операция, докато той поддържа пациента в транс.
Нареди ми да свържа и зашия разкъсаните сухожилия. Удивителното е че, следвайки инструкциите
на Нострадамус, пациентът успя да намали кръвотечението, което е много вълнуващо. За мен е по-
чисто да работя така.

Д.: Не е ли трудно да се извърши?
Е.: О, да. Нужна ми е максимална концентрация.
Д.: Какъв вид материал използваш за зашиването?
Е.: Игла и конец. Конецът е предварително потопен в катран, за да стане по-здрав. Пациентът ще
може да ползва ръката си за някои неща, но за нещастие не съм способен да съединя всички нервни
окончания... Това е невероятно. Той инструктира пациента да си представи как ръката му се
излекува. Никога не съм виждал да използва тази техника.
Д.: Има ли още някой в стаята, докато правите това?
Е.: Не, трябва да се запази в тайна. Другите никога не биха разбрали.
Д.: Хайде да преминем по-напред, когато операцията е вече завършена, и можеш да видиш
резултатите, защото сега се съсредоточаваш върху работата си. Не искам да ти преча... Добре.
Минахме малко по-напред. Операцията беше ли успешна?
Е.: В по-голямата си част. Пациентът може да движи палеца и показалеца си. Ръката му няма
чувствителност и трябва много да се пази от топло и студено. Бедата е...(въздишка),че не можем да
обясним как бе извършено това. Лекарите все още не владеят умението да намаляват притока на
кръв.
Д: Какво ще им каже той?
Е. (Пауза, после широка усмивка.): Забавно ми е, защото това, което им казва, няма да им свърши
работа. Обяснява им да обвиват ръката в лед. Това може да се прави само през зимата. Къде ще се
намери лед през останалото време?
Д. (Смея се.): Много вярно. Това не е тайната ви, но поне ще притъпи чувствителността на
ръката.
Е.: О, да, и до известна степен ще се намали кръвотечението, но не достатъчно, за да може
хубаво да се захванат сухожилията и съответните мускули на ръката и да се зашият отново.
Д.: Да, кръвта ще им пречи да виждат какво правят.
Е.: Вярно е.
Д.: Другите лекари мислят ли, че това е истинското обяснение?
Е.: Те съзнават, че Нострадамус не им казва всичко. Той има много тайни. Освен това около него
е пълно с шпиони. (Натъртва) О, да! Всеки би искал да постигне същото!
Д: Може ли да е опасно за човек като него?
Е.: Хората си поставят граница за онова, което искат или имат способността да разберат. Понеже
обществото е религиозно, те се боят от нещата, които не могат да си обяснят. Делата на дявола.
Нострадамус се опитва да избягва въпросите на хората.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 27

Д : Мислех, че той е толкова важен човек, та никой не би дръзнал да го обвинява в нищо.
Е.: Все пак е човек, комуто могат да задават въпроси. Той не е крал!
Д.: Значи трябва да е внимателен. Ти и другите му последователи пазите неговите тайни. Аз
също ще пазя тайните му. Няма да ги научат от мен... Боя се, че те изморявам. Искаш ли да се
върна друг път и пак да поговоря с теб?
Е.: Да. Не знам защо, но ми се струва, че е важно.
Bърнах Елена в пълно съзнание и тя искаше да ми разкаже какво си спомня от сеанса.
Е.: Много беше странно. Спомням си, че сякаш се намирах в стая и чувах гласове от другата
страна на вратата. И преди съм имала подобно преживяване, например когато се появяваше Анди.
После вратата се отвори, но не виждах никого. Същевременно знаех, че там има двама души и те
разговаряха с теб. Единият от тях беше... Дионисий (не беше сигурна в името), а другият -
Нострадамус. А стаята беше... не беше точно стая, а по-скоро като че ли ходиш между облаци и
мъгла.
Д.: Да, ти каза, че нищо нямало форма. Това ли е всичко, което си спомняш, само тази сцена?
Можеше да чуваш гласовете, но не виждаше хората, които разговарят?
Е.: Нали знаеш как е, когато сънуваш? Може да си представяш хората, но образите им не са ясни.
Беше подобно на това. Но си спомням, че видях очите, тези прекрасни очи, които гледаха право в
мен. Бяха обърнати към мен, но говореха на теб.
Д.: Чии очи мислиш, че бяха?
Е.: О, смятам, че бяха на Нострадамус. Искам да кажа, знам, че бяха неговите. Сигурна съм.
Освен това бяха по-прекрасни от всичко, което някога съм виждала. Сякаш тези очи ми казваха, че
имаме да вършим работа.
Захилих се.
- О, да, той наистина ни постави задача. Вал също се засмя. Бая задача си беше.
- Така ли? - засмя се и Елена. - Е, какво ще ми кажете? Сеансът бе много вълнуващ и невероятен,
но Вал за първи път имаше преживяване от този род и нямаше търпение да разкаже на Елена какво се
е случило. Накарах я да изчака, докато Елена ми предаде какво точно си спомня, защото не исках да
се повлияе от нашия разказ. После оставих Вал да излее ентусиазирания си и несдържан разказ за
сеанса. Казахме й за важната задача, която й бе поверена, и инструкциите, които Нострадамус
държеше тя да следва. Когато свършихме, стана очевидно, че Елена не споделя нашия ентусиазъм. Тя
потъна в дълбок размисъл и най-накрая проговори:
- Да не би да искаш да кажеш, че той желае да преведа квадрини, които предричат бъдещето на
нашия свят? Божичко, това е ужасна отговорност. Не знам дали мога да го направя. Не знам дали
дори искам да го направя.
- Какво означава това „не искам"? - обади се Вал. - Той каза, че това е нещо, което трябва да
направиш, и то да го направиш веднага.
Аз също бях изненадана от очевидната й неохота. Знаех, че сигурно е шокиращо да излезеш от
транс и да ти възложат задача от такава величина. Лицето й изразяваше объркване, озадаченост и
съмнение. Знаех, че тя разполага със свободната си воля и ако не искаше да се захваща, нямаше
начин да я накараме да вземе участие. Дори не бих искала да опитвам. Никога не бих принудила
някого да извърши каквото и да било, ако няма желание.
Според Нострадамус цялата тежест на експеримента, тежестта на работата щеше да падне върху
Елена. Тя трябваше сама да медитира, да открива и превежда квадрините. Единственото ми участие
щеше да бъде да взема потвърждение от Нострадамус, докато тя е в транс. Наистина бе страхотна
отговорност.
Елена поклати невярващо глава.
Цялата идея е неосъществима. Почти е смехотворна. Има хора, които прекарват години,
опитвайки се да разберат какво е казал Нострадамус. И изведнъж - ето ни нас, които нищо не знаем
за квадрините му и не сме ги чели, вземаме да разгадаваме загадката, при положение че те не са
могли. Цялата идея е абсурдна.
- Да - вметнах аз, - абсурдна, но интригуваща. - Съгласих се, че е твърде егоцентрично да
мислим, че можем да разрешим мистериите, озадачавали човечеството повече от четиристотин
години. - Може би за нас ще бъде предимство, че нищо не знаем. По този начин няма да имаме
предварително придобити представи за съдържанието. Може би именно това е имал предвид - някой
да погледне на квадрините с нов подход и с отворено съзнание.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 28

Преди си мислех, че щеше да е забележителен завършек Елена да нарисува портрета на
Нострадамус. Но сега идеята бледнееше пред възможността да преведем загадките му - огромен и
невероятно предизвикателен проект.

Елена каза, че ще помисли по въпроса. Може би, когато отмине първоначалният шок, тя също ще
види чудесните възможности на този експеримент. Неохотно се съгласи поне да вземе една книга и
да провери дали квадрините ще събудят интереса й. Сети се за една приятелка, която можела да има
старо издание и да й го заеме.

Когато си тръгвах, тя все още изглеждаше объркана и потънала в мисли. Надявах се, че няма да
се откаже, тъй като Нострадамус настояваше работата да бъде свършена веднага. Дори каза, че вече е
трябвало да бъде свършена. Толкова бе наблегнал на спешността и важността на делото, че според
мен трябваше да се опитаме да го осъществим. Всичко в този странен обрат щеше да зависи от
реакцията на Елена и нейното решение. Струваше ми се, че няма начин да бъде извършено без нея.
Беше вълнуващ експеримент, за какъвто не бях си и помисляла. Никога не би ми хрумнало, че можем
да установим контакт с истинския Нострадамус. Също така беше очевидно, че тази идея не се е
родила у Елена, тъй като перспективата за реализирането й я плашеше и объркваше. Макар да
звучеше абсурдно, за мен единственото обяснение беше, че самият Нострадамус е започнал целия
този проект. Може би му е хрумнало спонтанно, когато е открил, че един от учениците му по някакъв
начин комуникира с човек, живеещ в бъдещето.

Защо пък да изглежда толкова отвлечено? Нострадамус правеше точно това, което всички
пророци правят от незапомнени времена: отправят предупреждение към човечеството. Имайки
усещане или видение за бъдещето, те се чувстват отговорни да се опитат да предотвратят дадено
събитие, като предупредят хората с надеждата да ги накарат да предприемат действия, за да се
избегне злото. Нима не е естествено Нострадамус да направи същото? С наистина забележителните
си пророчески способности той е успял да разбере, че в наше време предсказанията му не са
преведени правилно. Обстоятелствата в неговото време са го принудили умишлено да пише
неразбрано, но сега се оказва, че е писал прекалено завоалирано и всъщност никой не може да
разбере какво се опитва да ни предупреди. Когато аз съм установила контакт с ученика му,
Нострадамус е сграбчил възможността да се пресегне напред през времето и да ни предупреди за
надвисналите важни събития.

Какво е искал да ни каже? Ще успее ли да ни накара да разберем? Ще се вслуша ли в думите му
инатливото човечество?! Това бе интригуваща загадка и вълнуващ експеримент. Не можехме да
знаем как ще се развият събитията, но любопитството ми отново бе разпалено и щях да следвам
нишката, където и да ме отведе. Изглеждаше ми като огромно и на пръв поглед невъзможно
предизвикателство, но всичко зависеше от Елена. Чувствах, че нейното участие е от съществена
важност за проекта понеже Дионисий, другото й Аз, бе нашият ключ към Нострадамус, най-великия
съчинител на загадки.

ГЛАВА ПЕТА
ИЗМЕСТВАНЕТО НА ПЛАНЕТАТА
МАКАР ЕЛЕНА ДА БЕШЕ ИНСТРУКТИРАНА да намери книга с квадрините на Нострадамус и да ги
изучи внимателно, сметнах, че няма да навреди, ако и аз се запозная с тях. Търсех издание, което в
момента се продава по книжарниците, за да може хората лесно да го намират и да сравняват
интерпретациите. Трябваше да открия и една книга с оригиналните френски квадрини. Не съм
допускала, че могат да съществуват толкова много различия в отделните преводи на Нострадамус.
Винаги съм мислела, че преводът от един език на друг е лесна работа, защото думата може да има
определен брой значения. Но не бях предвидила умишлената неяснота на Нострадамус. Във всяка
книга, която откривах, квадрините бяха преведени различно на английски. Имаше някои прилики, но
често разликите придаваха съвсем друго значение на конкретната загадка. Тъй като не знам френски,
не ми беше известно, че Нострадамус често е използвал архаизми, а също от време на време е
заменял някои думи с латински. Свободно е използвал и анаграми.
Избрах последното издание на квадрините - книгата „Предсказанията на Нострадамус" от Ерика
Чийтъм. Понеже не знаех до кое издание ще се добере Елена, щях да използвам въпросната книга, за
да сравнявам нейните интерпретации. Предположих, че тя ще върши по-голямата част от работата си
по време на медитация, а аз ще съм само водач, който трябва да открие дали нейните интерпретации
са верни. Такива бяха дадените ни инструкции. Вече виждах какво огромно количество работа ни
очаква, защото смятах, че ще трябва да открия колкото се може повече книги за Нострадамус и

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 29

квадрините му и да ги сравнявам. Оказа се, че всеки автор през вековете е имал собствени идеи, и
съзнавах колко необятен може да бъде един подобен проект. Но изследователската работа винаги е
поглъщала по-голямата част от заниманията ми.

У дома едва имах време да прелистя книгата, но това ми беше достатъчно да разбера, че ще бъде
сложно. Квадрините сякаш нямаха никакъв смисъл. Доволна бях, че не аз, а Елена трябваше да ги
разгадава. Да напишеш поясненията дори към само няколко от тях, изглеждаше изключително
амбициозна задача. Дълбоко уважавам упоритостта на мисис Чийтъм. Много от квадрините нямаха
пояснения, понеже бяха твърде неясни. Други бяха белязани с въпросителен знак или „Б", за да се
посочи, че може би се отнасят за нашето бъдеще. Това определено бе работа, за която не биха се
намерили доброволци. Сложих книгата в куфарчето заедно с касетофона, за да ми е подръка, и
отново изпитах облекчение, че тази работа няма да се струпа на моята глава. Колко грешах!
Наближаваха непредвидими събития, които изцяло щяха да променят хода на този сложен проект.
Щяха да се появят завои и обрати, каквито и автор на романи не би могъл да измисли.

Откакто Нострадамус ни бе информирал, че незабавно трябва да се заемем с превода на
квадрините, не бяхме направили нито един сеанс, защото Елена имаше гости от друг град. Ако тя
наистина планираше да се премести през юли - само след два месеца, трябваше да се заловим за
работа възможно най-скоро.

Понеже така или иначе отивах в града заради груповата ни среща, се отбих у тях, за да се
уговорим, и получих невероятен шок.

- Боя се, че имам лоши новини за теб - заяви ми Елена веднага щом отвори вратата. - Трябва да
отида в Калифорния.

Знаех, че само преди няколко месеца бе стояла доста време при дъщеря си. Каза ми, че заминава
в събота, след пет дни. Разочаровах се, но и преди се налагаше да отлагаме сеанси, така че трябваше
да зарежа проекта, докато тя се върне. Но следващото й изявление беше още по-шокиращо. Запитах я
кога се връща и тя отвърна:

- Няма да се връщам.
Не знаех какво да кажа - бях онемяла от вълнение.
Изглежда, дъщеря й се развеждаше и искаше Елена отново да отиде при нея да й помага за
децата. Понеже беше всеотдайна майка, Елена, разбира се, се съгласила. Семейството винаги бе
стояло на първо място в живота й. При десет деца все някой имаше нужда от нея и тя винаги бе
насреща. Вместо да се връща у дома, правеше планове да отиде до Сиатъл за около месец и оттам да
отпътува за Аляска през юли. Съпругът и децата й щяха да разпродадат имуществото и да заминат
след нея. Смятаха, че така ще е по-лесно и по-евтино.
Елена потвърди опасенията ми, когато каза, че проектът плаши с неотложността си и силно се
колебаела дали да го направи. Много мислила по въпроса и чувствала, че отговорността е огромна и
тя самата не знае дали иска да я поеме. Дори не знаеше дали иска да научи бъдещето. Но колкото
повече мислела, толкова по-добре разбирала, че тази работа наподобявала гледната точка на щраус,
заровил глава в пясъка. Най-после решила, че ще се ангажира, ако това ще помогне на света да се
справи по-добре с бъдещето, когато обстоятелствата наложили промяна в плановете й. Питах се дали
не е почувствала тайно облекчение, че се освобождава от отговорността. Така можеше да се заеме с
проблемите на децата си, които бяха трудни, но все пак по-познати и по-безопасни.
Почувствах се така, сякаш някой ми бе натиснал бутона за паника. Свободната воля на субекгите
винаги беше от първостепенно значение. И преди ми се е случвало хора да се отказват, което
означаваше, че една интересна история просто ще бъде прекъсната и поставена на библиотечния
рафт, но в тази ситуация имаше нещо различно. Преди никога не бе се натрапвало усещането за
неотложност. Казаха ни, че квадрините трябва да се преведат и знанието от тях да бъде съобщено на
света, а сега Елена смяташе да си тръгва. Как щяхме да се сдобием с информацията? Тя мислеше,
когато пристигне в Аляска, сама да направи някои преводи по време на медитация, и по-късно да ми
ги изпрати. Това звучеше като последно усилие да ми достави радост. Чувствах, че тя самата не си
вярва много, а и аз се съмнявах, че информацията би могла да достигне до нас по какъвто и да е друг
начин освен в дълбок транс. Дори по време на медитация съзнателният ум е твърде активен и
информацията нямаше да е ясна.
Единственото разрешение, за което успях да се сетя в момента, бе да поработя с нея по-
продължително през останалите ни няколко дни, ако тя имаше желание. Щях да се опитам да
наблъскам максимално много неща във всеки сеанс, който можех да уредя, и да съм благодарна за
всяко късче информация, с което бихме се сдобили при подобни незадоволителни условия и бързане.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 30

Тя се съгласи - повече за да ме успокои, отколкото от искрен интерес. Щеше да е трудно да намерим
време. Тъй като течаха последните й дни в града, те щяха да се запълнят с уреждане на
подробностите по продажбата на гаража и организирането на преместването. Можеше да се отвори
възможност само за два сеанса. Решихме да се срещнем по-късно същата вечер, след като приключи
груповата среща. Имах желание да остана толкова дълго, колкото е необходимо, за да отхвърлим
малко от работата преди заминаването й. Единствената друга възможност щеше да е след два дни, в
четвъртък. Трябваше да я използвам и да съм благодарна за всичко, до което можем да се докопаме.
Би могло да се появи нещо със световно значение.

По време на вечерята с други членове на групата направо се разстроих. Желаех най-доброто за
Елена и ако тя искаше да замине, не трябваше да се противопоставям, но и се тревожех какво ще
стане с нея. Подсъзнанието й се опитваше да й натрапи важността на този проект, а то е много силно.
Смятах, че ако тя отказва да свърши това, което то иска, е възможно да се разболее. Кой знае?
Инструкциите бяха толкова категорични. Мислех, че единственото решение беше да направим сеанс
и да се опитам да облекча напрежението на ситуацията и заради нея, и заради себе си.

- Трябва да й попречиш да замине - настояваше Вал. - Това е по-важно. Трябва да я убедиш да
остане още две седмици. Сигурна съм, че може да почака поне толкова.

Разбирах усещането й за неотложността и важността на задачата, особено след като и аз споделях
чувството й на разочарование. Но знаех също, че никога не бих поела отговорността да се намеся в
живота на Елена. Ако тя чувстваше, че е по-важно да бъде с дъщеря си, щеше да е крайно егоистично
от моя страна да я моля да променя плановете си. Елена упражняваше свободната си воля и аз не
можех да направя абсолютно нищо срещу това.

По странно, неведомо съвпадение груповата среща тази вечер също щеше да се окаже различна.
Някой бе донесъл видео с намерението да пусне документалния филм за Нострадамус „Човекът,
който видя бъдещето". Това само по себе си бе удивително, защото мъжът, който го донесе, не беше
редовен член на групата и не знаеше нищо за работата ми с Елена. Главната причина Елена да дойде
на срещата беше да се сбогува с приятелите си. Аз вече познавах филма на Орсън Уелс, а тя изобщо
не беше го гледала и много се развълнува.

Вал ми прошепна, че може би това съвпадение има своя цел. Смяташе, че след като Елена види
филма, ще осъзнае значението па проекта и ще остане още няколко седмици, за да може да поработи
върху него. Аз се съмнявах - чувствах, че решението й се базира на множество различни причини.

Едно от нещата, които ми направиха впечатление, бе, че във филма много малко се споменаваше
за личния живот на Нострадамус, а се наблягаше върху предсказанията му за света. Чувствax, че ние
вече знаем за него повече от останалите. Елена беше впечатлена, тъй като не бе чела нищо за
Нострадамус, и мнението й бе, че филмът го представя като наистина забележителен човек.

След срещата отидохме отново в къщата на Вал, където нямаше да ни безпокоят. Знаех, че няма
да мога да се прибера у дома преди два часа през нощта, но чувствах, че си заслужава. Проведохме
сеанса сред безпорядъка от опаковани кашони, защото Вал също беше в процес на местене. Това бе
като онагледяване на усещанията ми за събитието. Струваше ми се, че всичко става неочаквано, че
всичко се провежда в извънредна и приповдигната атмосфера.

Елена бе взела книгата от приятелката си, бе избрала два квадрина и бе записала собствените си
интерпретации. Нострадамус каза, че тя ще избере един, който е посветен на библейско откритие. Тя
ми връчи книгата и собствените си бележки по квадрините. Едва имах време да им хвърля един
поглед.

Бързешком прелистих книгата, която бях купила, и отбелязах някои квадрини, които според
авторката се отнасяха за бъдещето. Може би щяхме да се съсредоточим върху тях, макар че нямаше
време да прочета внимателно нито един. Този сеанс бе организиран набързо, без внимателната
подготовка, на която разчитах.

Когато Елена изпадна в транс, аз повторих подробните инструкции, дадени ми за установяване
на контакт с Нострадамус на специалното място за срещи, където те можеха да проникват с умовете
си напред, към нашето време. Дори не бях сигурна, че процедурата ще е сполучлива. Когато
започнахме, просто се надявах на най-доброто.

Д: 1, 2, 3, ти си отишъл на специалното място за срещи с Нострадамус, за да можем да
общуваме. Там ли си?

Е.: Ние сме там.
Изпуснах въздишка на облекчение и за първи път осъзнах колко съм напрегната. Инструкциите
бяха успешни и ние отново бяхме в контакт.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 31

Д.: Последния път ти говореше за един квадрин, който Елена трябваше да намери и да
разтълкува сама. Ти каза, че той се отнася до библейски писания, които тепърва ще бъдат
открити. Спомняш ли си, че говори за това?

Е.: Така е.
Д.: Добре. Ще прочета намерения от нея квадрин и нейната интерпретация. Този квадрин е
предаден различно в книгата на Ерика Чийтъм. Центурий VII-14: „Те ще покажат мястото
погрешно. Урните на паметниците ще се отворят. Сектите ще се умножат и божествената
философия ще дава черно за бяло и зелено за злато."
Ето какво пише Елена: „Това касае откриването на Свитъците от Мъртво море. Квадринът
съдържа послание за други години. А също и за откриването на кивота (завета) в по-късно време.
Черно за бяло е фотографирането на свитъците." Какво мислиш за нейното тълкувание?
Е.: Първата част е невярна. Това не са Свитъците от Мъртво море, а загубени писания, които ще
съвпаднат с материала, който си дала за публикуване.
Макар интерпретацията й да не бе напълно вярна, мисля, че е много показателно, че измежду
хиляда квадрина Елена е подбрала по случайност един, който наистина се отнася за Библията. Това
правеше съотношението хиляда към едно. Вероятно е била ръководена на подсъзнателно ниво. От
Анди? От Дионисий? От Нострадамус? Беше твърде сепващо, за да е съвпадение.
Д.: Добре. Спомена, че ще ми кажеш нещо относно мястото, където ще бъдат открити.
Говореше за рисуване на карта.
Дъската и маркерът ми бяха под ръка, в случай че потрябват. Макар да бе художник, Елена
казваше, че никога не се е опитвала да рисува карта.
Е.: Един момент. (Пауза, докато слушаше.) Той казва, че допълнително ще се върне на това,
защото съществува възможност картите да бъдат използвани с користни цели. Не от теб, а от други.
Д. (Бях разочарована.): Тази възможност винаги съществува. Може да изникнат търсачи на
съкровища, това ли имаш предвид?
Е.: Точно така.
Д.: Но в коя страна ще бъдат открити?
Е. (Дълга пауза, после бавно.): Това ще стане в планините, където е скрит градът. Градът е бил
открит... от човек, който идвал от Кавказ, но се представял... за човек на пустинята.
Отговори ми с квадрин. Всичко бе произнесено много бавно и целенасочено, сякаш Елена първо
слушаше, а после повтаряше. Той обясни, че това е нов квадрин, няма го в книгата. Това би ю всичко,
което трябвало да каже по въпроса.
(Впоследствие се правеха предположения, че вероятно се отнася за Лорънс Арабски - човека,
помогнал на арабите да отхвърлят отоманското иго през Първата световна война. Той е първият
западняк, обходил тези планини, и определено е бил кавказец, представял се за Човек от пустинята.)
ДОПЪЛНЕНИЕ: През 1992 г., когато подготвяхме преработеното и допълнено издание на
настоящата книга, в един вестник се появи статия в подкрепа на този нов квадрин4. Цитат:
„Изследователи разказват, че изгубеният град Убар, наречен от Лорънс Арабски, „Атлантис на
пясъците", е бил открит в далечната страна Оман чрез снимки, направени от космическата совалка
„Чалънджър"... Руини от този оазисен град бяха намерени почти погребани под пясъка в Шиср -
кладенчова местност в южната част на Емпти Куотър5 - пустеещ район в Оман... Изследователите
открили града, като проследили древни изоставени пътища, отразени на снимките, заснети от
няколко кораба, включително и от радара и оптичната камера па „Чалънджър" прел октомври 1984-
а... Направените напоследък разкопки показват, че градът е бил обитаван от 2800 г. преди Христа до
около 100г. след Христа. Ако определянето на датите от космическите кораби е вярно,
урбанистичното развитие в региона е започнало около хиляда години по-рано, отколкото се
предполагаше досега... Покойният Т. Е. Лорънс, британският войник от Първата световна война,
известен като Лорънс Арабски, нарекъл Убар „Атлантис на пясъците" в чест на легендарния потънал
континент. Според легендата Убар, известен в Корана като „града на кулите" Ирам, бил унищожен от
бедствие около стотната година след Христа и бил погребан под пясъка. Доказателствата сочат, че
градът пропаднал в пясъчна дупка, образувана при срутването на подземна варовикова пещера."
Край на цитата.

4 Допълненията са към второто издание на книгата, от което е направен настоящият превод.
5 Буквално - пустеещ район

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 32

Е.: Той ти е дал всичката необходима информация, която трябва да знаеш. Останалото ще дойде
от друг източник.

Д. (Това бе изненада.): Друг източник? Питала съм се дали ще има такъв. По-късно ще ти
задам още въпроси.

Появи се искрица надежда, че проектът ще продължи и след заминаването на Елена.
Д.: Средството ни Елена е прегледала един квадрин и смята, че е преведен неточно. Центурий
11-48: „Голямата армия ще мине през планините, когато Сатурн е в Стрелец, а Марс мине в Риби.
Отрова скрита под глави на сьомги, техният командир във войната обесен на въже." Тълкуването в
нашата книга казва, че това сближаване на планетите е станало през 1751-ва и следващото няма
да е преди 2196 г.
Е.: Това е невярно. То става в дванайсетия месец на 1986-а.
Д.: Какво точно ще се случи? Тяхното тълкуване е много неясно. Казват, че няма никакъв
смисъл. А аз знам, че Нострадамус не би написал нещо, което няма смисъл.
Е. (Пауза, сякаш слушаше.): Казани са няколко неща. Объркващо. (Пауза.) Ще се осъществи
контакт от звездите... Ще се появи екран от светлини. В небето ще се случи нещо по това време.
Д.: Затова ли говори за звездите?
Е.: Точно така.
Д.: Вместо да каже сближаване, има се предвид, че ще стане в тази част на небето ли?
Е.: Не. Това е елемент на времето. То пояснява датата. Астрономите са направили (пауза, докато
търси думите) грешка в математическия модел на подреждане на планетите. Много лесно могат да
направят грешка, когато тълкуват събития отпреди векове. Както виждаш, отклонили са се с двайсет-
трийсет години от точното време.
Д.: Така ли?
Е.: Когато тълкуват, пресмятайки местоположението на планетите, могат да сгрешат с... едно-две
десетилетия.
Д: Това би било важно за тълкуванията. Да не би да имаш предвид, че планетите сега
изглеждат различно от времето, когато той ги е наблюдавал?
Е.: Да. Но математически може да сбъркат в тълкуванията поради... (Дълбока въздишка.)
Д: Грешни изчисления?
Е.: Точно така.
Д.: „Отрова скрита под глави на сьомги"?
Е.: Това има връзка с процеси, които стават с атмосферата в днешни дни.
Д.: Казва се, че голяма армия ще премине планините. Това ли има предвид, като казва екран от
светлини?
Е.: Точно така. От контакта, осъществен от звездите, вселената. Този контакт ще донесе
просветление на хората.
Д.: И ти казваш, че този контакт ще се осъществи в дванайсетия месец на 1986 г.?
Е.: На 22 декември. На 22 декември 1986-а... Моля, прочетете отново превода, който ви дадох.
Нe бях подготвена за това. Той нямаше как да знае, че не съм го записала на хартия, а използвам
касетофон. Трябваше да разчитам на паметта си.
Д.: Беше, че... в небето ще има голяма светлина. И ще има екран от светлини.
Е.: Този екран всъщност ще бъде показан от същества от друга планета.
Д.: Трябва да разбереш едно: аз не си записвам всичко това на хартия. Имам една малка черна
кутия, която улавя думите, и по-късно ще ми ги повтори. Така че, когато ме караш да повтарям
какво си ми казал, за мен е трудно да си спомня. Черната кутия обаче помни.
Е.: Добре, разбирам.
(По-късно, когато споменатата дата отмина, открихме, че по същото време е имало няколко
много драматични наблюдения на НЛО, регистрирани от достоверни източници. Това ли е имал
предвид?)
Реших вече да го попитам за някои от квадрините, отбелязани набързо от мен.
Д.: Центурий II-46: „След голяма мизерия за човечеството ще започне дори още по-голяма,
когато великият цикъл на вековете се поднови. Ще завалят кръв, мляко, глад, войни и болести. В
небето ще се види огън, повлякъл следа от искри. " Можеш ли да ми кажеш какво означава това?
Е.: Първата част се отнася до черните нации, страдащи от глад. Втората е свързана с кометата,
която минава по това време. Третата част е свързана със съоръженията, които отравят въздуха, и това
ще нанесе поражения на реколтата и на дишането. Хората ще кашлят кръв.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 33

Д.: Съоръженията причиняват това в наше време, във времето на кометата?
Е.: Точно така. Експлозиите от съоръженията. Той казва, че това се е случило наскоро.
Д.: Мисля, че знам кое събитие има предвид. Наистина през последния април имаше инцидент,
който засегна хората.
Мислех си за ядрения инцидент, току-що станал в Чернобилската атомна централа в Русия на 26
април 1986 г.
Е.: Казва, че има предвид точно това.
Д.: Разбира се, нашите учени и експерти продължават да казват, че няма нищо страшно.
Опитват се да накарат всички да мислят, че инцидентът е бил незначителен и никой няма да
пострада.
Е.: Това не е вярно. Казва, че говорят така, за да не всяват паника.
Квадринът можеше да се отнася и за още едно събитие, което се случи през август 1986-а.
Необяснимо изригване на природен газ от вулканично езеро в Камерун - Африка, отне живота на
1500 души. В резултат на последвалото отравяне на въздуха, хората не можели да дишат. Съобщиха,
че жертвите храчели кръв. Реколтата, намираща се на пътя на природния газ, била унищожена.
Смятам, че в този случай имахме пример за квадрин, в който се говори за повече от едно събитие -
Нострадамус бе признал, че често е използвал този похват, особено когато събитията са наблизо.
Д.: Ще има ли последствия от този инцидент в нашата страна, която е наречена Новият
свят?
Е.: Повече от северната и северозападната страна. На север, близо до Русия. На запад, по
западната част на страната ви. И по посока на земята, наречена... Канада. (Произнесе го по-скоро
като „Кенада", бавно, сякаш изговаряше непозната дума.)
Д.: Смяташ ли, че последствията ще бъдат много тежки?
Е.: Различни степени на тежест.
После прочетох няколко квадрина, но Дионисий обясни, че те не се отнасят до близкото бъдеще,
поради което Нострадамус не вметна за необходимо да ги разглеждаме в настоящия момент. Имахме
да се занимаваме с други неща. Явно той съзнаваше ограничеността на времето и не искаше да се
обременява с квадрини, занимаващи се с миналото.
Д.: Центурий 1-16: „ Сърп, съединен с езеро в Стрелец, когато той е в най-големия си възход.
Чума, глад, смърт от ръцете на военни. Векът наближава своето подновяване."
Помоли ме да повторя квадрина. Сякаш почти не разбираше превода. Бях установила, че във
всяко издание квадрините са преведени различно, по усмотрение на автора. Нищо чудно, че не
можеше да ги познае. Попитах се доколко се доближават до първоначалните намерения. След като го
повторих, той продължи:
- Това също се отнася до събития, станали през последните няколко седмици. Този сърп е
държавата Русия.
Днешният символ на Русия е сърп. Същевременно той е древен окултен символ на смъртта.
Д.: Какво означава „съединен с езеро"?
Е.: Казва, че се отнася до това как е станал инцидентът. Чрез водната тръба. (Затрудняваше се да
намира подходящите думи.) Техният начин да овладяват съдържащата се там мощност. И че мястото
е командвано от военни. Излязло е извън контрол. А още, че инцидентът ще причини поражения в
страната им.
Този превод беше важен в светлината на случилото се в Руската атомна централа в Чернобил. По
това време, по-малко от месец след инцидента, никой нямаше представа какво го е причинило.
Руснаците не даваха никаква информация. По-късно започнаха да се правят догадки, че е имало
повреда в охладителната система.
Преводачите са имали общо предпочитание да тълкуват много от предсказанията на
Нострадамус като знамения за предстояща война. Започваше да става очевидно, че не е
задължително да е така.
Д.: Хората дълго време се чудят какво е имал предвид Нострадамус като казва „Новият град"?
Е.: Хората смятат, че новият град е този, който вие наричате Ню Йорк. Това се отнася за някои
квадрини, но не за всичките.
Д.: Е, добре, ще ти прочета един, за който се смята, че се отнася за новия град. Центурий 1-87:
„Земетръсен огън от центъра на Земята ще причини трусове около Новия град. Две големи скали
ще се бият дълго време. После... " Не мога да го произнеса съвсем правилно. „Аретуза ще направи
една нова река червена. " Това за Ню Йорк ли се отнася?

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 34

Е. (Дълга пауза, докато слушаше): Разбирам. Той казва, че ще бъдат засегнати три града,
оформящи триъгълник. Западното крайбрежие също ще бъде засегнато. Че Ню Йорк ще понесе
земетресение, което ще се окаже опустошително, защото сградите там са много високи. Но не за това
се говори в квадрина.

Д.: Ти каза, че в квадрина се имат предвид три града; единият на Западното крайбрежие ли е?
(Помислих, че един от тези градове е Ню Йорк.)

Е.: Не, трите са на Западното крайбрежие. Триъгълник. Да видим. Не разбирам... Ще бъде
засегнат град, наречен... Лос Анжелис? (Произнесен с френски, вместо с испански акцент.) Сан...
Франциско? (Каза го бавно, сякаш е странна дума. Дълга пауза.) Лос... не знам какво...

По-късно хората предполагаха, че се е опитал да каже Лас Вегас, който можеше да оформи
триъгълник между Сан Франциско и Лос Анжелис. Каза също, че земетресението ще засегне трите
града в един и същ период от време.

Д.: Означава ли това, че през следващата година ще има много земетресения?
Е.: Те вече са започнали, казва той.
Това определено е така. Земетресенията сякаш се разпространиха из целия свят.
Д.: Ето още един. Центурий 8-91: „Боговете ще направят за човечеството да изглежда така,
сякаш те са инициатори на голяма война. Преди небето изглеждаше свободно от оръжия и ракети,
най-голямата беда ще бъде нанесена от лявата страна."
Е.: Това се отнася за изместването на планетата.
Д : О? Ще имали изместване на планетата?
Бях чувала няколко други ясновидци да предричат това, но исках да видя дали Нострадамус е
съгласен с тях.
Е.: О. да! (Пауза, после Елена заговори бавно, все едно че слушаше и повтаряше.) Изместването
ще се случи към края на века, в който живеете. Ще бъде внезапно и ще продължи между шест и десет
часа. Континентите няма да са такива, каквито ги познавате или ще се променят драстично. (Дълбока
въздишка.)
Чувала съм и преди това мрачно предсказание, но сега, идвайки от Нострадамус, то звучеше още
по-зловещо.
Д.: Има ли нещо, което можем да направим, за да го избегнем?
Е: Единственото, което може да бъде направено, е човечество да осъзнае опасността. И да се
подготви духовно и интелектуално да оцелее през климатичните промени.
Това вече започваше да ме притеснява. Звучеше толкова окончателно.
Д: Ако се случи толкова внезапно, много хора ли ще загинат?
Е.: Цивилизацията ще престане да съществува такава, каквато я познавате сега.
Странно, гласът на Елена звучеше толкова спокойно и сериозно, докато произнасяше тези
съдбовни за цялото човечество думи.
Д : За толкова кратко време?
Е.: Това ще е началото на нова епоха.
Д : Има ли нещо, което можем да направим, за да спрем товa? Изобщо можеш ли да ни дадеш
някакъв съвет?
Е.: О, да! Просто спрете експлозиите, които изглеждат толкова важни за военните.
Д.: Това ли е причината за ускоряването на разместването?
Е. (Несигурно.): Не знам защо ми се губиш! Нося се в... много е сиво и... не мога да те чувам
ясно.
Това е необичайно, но се случва. Може би се дължеше на силната умора на Елена или пък бе
свързано със специалното място за срещи, в което се намираха. Характеристиките на топи измерение,
или каквото и да беше, може би създаваха условие,. което аз не съм наясно. Не исках да изгубя
връзката с Нострадамус, защото сеансът бе започнал скоро.
- Мога ли да направя нещо, за да стане общуването ни по-лесно? - запитах.
Е. (Гласът й звучеше заспало и уморено.): Говори й! Говори й!
Изглежда, или единият, или другият (Елена или Дионисий) се опитваше да заспи. Ако това се
случеше, щях да загубя контакта и трябваше или да пренеса Дионисий в друго време на земния му
живот, откъдето щях да получа само светска информация, или да събудя Елена, понеже бе твърде
уморена, за да продължи. Надявах се да не ми се наложи да правя нито едното, нито другото, тъй
като щях да имам само още една възможност да почерпя информация от Нострадамус. Той вършеше
чудесна работа с квадрините, така че трябваше да упорствам. Дадох й инструкции да бъде в

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 35

състояние да ме чува ясно и отчетливо и да следва гласа ми, където и да се намира. След няколко
минути вече можех да разбера, че ми отговаря и се е върнала обратно при мен. Гласът й веднага се
ободри. Каквото и да бе причинило необичайната реакция, то бе отминало и можех да продължа.

Беше интересно, но ми отнемаше много време да се опитвам да улуча квадрините, в които се
говори именно за тази катастрофа. Понеже току-що бяхме гледали филма и знаехме какво според
преводачите е предрекъл Нострадамус за бъдещето на нашия свят, помислих си, че ще мога да
посъкратя нещичко, като задам въпроси направо.

Д.: Бих искала да прочета още малко за това, но нека ти кажа някои от нещата, от
разтълкуваните предсказания от експертите. Може би това ще те улесни, когато ми отговаряш.
Те казват, че ще има земетресения, световен глад и недостиг на суровини.

Е.: Да, това е вярно.
Д.: От какво ще бъде причинено това?
Е.: За кой период от време говорят?
Д: Описана е последователността: първо ще има земетресения и вулканични изригвания, а след
това глад. В този ред. Предполага се, че се отнася за нашето бъдеще.
Е.: Земетресенията и вулканичните изригвания се дължат на активността, причинена от
приближаването на планетите, което ще доведе и до разместването на тази планета. Гладът ще бъде
причинен от експлозиите на оръжията. Инциденти, които ще засегнат селскостопанските култури.
Д.: По-нататък експертите смятат, че ние ще започнем война, след като се случат тези неща.
Че ще навлезем във война, използвайки оръжията. Той вижда ли нещо такова?
Е.: Настъпили са промени през годините. Тъй като западната цивилизация е постигнала ново
осъзнаване и поради увеличаване скоростта на разместване на земната кора, а също и поради
приближаването на планетите, войната може да бъде избегната. Зависи от скоростта, с която се
случват естествените събития. Защото така е при всяка цивилизация - когато се случи природно
бедствие, то е по-важно от превземането на земи.
Д.: Да, особено когато всички гладуват, тогава е съвсем различно. Казват, че в квадрините се
говори за човек от Средния изток, който ще бъде третият Антихрист и ще ни въвлече във война.
Смяташ ли, че това вече не е вярно?
Всички специалисти са единодушни, че Нострадамус говори за трима Антихристи в квадрините
си - Наполеон, Хитлер и още един в бъдеще. В Библията също се споменава един звяр, който ще се
появи по времето на Армагедон. Смятат, че става въпрос за един и същи човек.
Е.: Тази възможност вече е налице. Но дали ще се стигне до световна война, зависи от
природните бедствия, които ще се разразят. Природните бедствия не се отнасят само за този
континент, а за целия свят, и ще засегнат и неговата страна.
Д.: Разбирам. Специалистите го тълкуват, че войната ще ни донесе бедствия и световно
унищожение. Смяташ, че те ще се дължат по-скоро на разместването?
Е.: Точно така. Разбери! Вследствие на земетресенията и вулканичните изригвания ще започнат
експлозии на заровените в земята оръжия. Това ще причини огромна суматоха във вашата страна и в
други страни: Британия и Франция. И всички страни в Европа ще искат разоръжаване. Важно е да
разберат, че ако се стигне до отказ от оръжията, това ще обхване и мюсюлманския свят.
Д.: Ти казваш, че разместването на Земята ще се случи към края на този век или тогава само
ще започне?
Е.: То ще се случи преди края на века, който ще настъпи през 2000 г.
Д.: Много от квадрините посочват дати около времето, което преводачите са възприели като
период на война. Но ти каза, че когато стане разместването, то ще е много бързо и ще настъпи
край на цивилизацията във вида, в който я познаваме.
Е.: Това е така.
Д.: Ще има ли оцелели, за да продължат човешката раса?
Е.: О, да!
Д.: Всичко звучи толкова окончателно. Надявах се да ми дадеш капчица надежда.
Е.: Няма да има смърт, а различно осъзнаване. Недей да мислиш, че хората няма да познават
живота. Ще има хора, оставени тук, за да поставят ново начало на Земята. Но разбери, Земята просто
е материално тяло и има ограничен собствен живот.
Д.: Да, но тъй като е наш дом, не бихме искали да я видим напълно унищожена.
Е.: Вярно.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 36

Д: Ако настъпи подобно масово унищожение, хората ще се мъчат да построят живота си
отново, вместо да се бият един с друг, не е ли така?

Е.: Надявам се.
Д.: Но ти смяташ, че няма да останат нито градове, нито нищо?
Е.: Не и каквито ги знаем сега.
Д.: Ами земните маси? Част от тях ще бъде ли пощадена?
Е.: Цялата централна част от вашия континент, както си го знаете сега, ще остане. Континентите
по цялата Земя ще бъдат засегнати. Водната маса, както я познавате в момента, ще покрие по-голям
процент от Земята. Свързаните континенти ще се разцепят, ще се разделят от водата, макар преди да
не ги е деляла вода.
Д.: Това означава ли, че в централната част на нашата страна водата няма да...
Е. (Прекъсвайки ме.): Ще бъде най-леко засегната.
Д.: Ами другите континенти? Ще има ли относително не засегнати и безопасни участъци?
Е.: За кои континенти говориш?
Д.: Какво ще кажеш за Европа или Азия?
Е.: Европа ще бъде засегната. (Пауза.) Азия. (Пауза.) Няма да остане незасегната страна.
Д.: Цяла Азия ли ще бъде залята от водата?
Е.: Голяма част от нея.
Д.: Ами Африка?
Е.: Африка ще бъде пресечена от канал, нов проток.
Д.: Опитвам се да мисля за средата на Съединените щати като за безопасна зона. Но ще има
ли някакво наистина безопасно място, когато това се случи?
Е.: Ще има места, много по-малко и не толкова тежко засегнати както други. Но разбери, че това,
което ще се е случило с нашите оръжия, ще има огромно влияние върху степента и скоростта на
унищожението.
Трябваше да отхвърля ужасните образи, напиращи в съзнанието ми - страховити сцени на
опустошение и отчаяние.
Д.: Това ли имаше предвид, когато каза, че ще ни дадеш тези обяснения и тогава хората ще
могат да вземат своите решения?
Е.: Точно така.
Д.: Какво искаш да кажеш? Ще решават дали да останат, дали да се махнат, или какво?
Е.: Когато човек достигне по-високо ниво на съзнателност, може да промени съдбата си. Като ги
накарам да осъзнаят вредата, която може да причини настоящата им въоръжителна система. Като ги
науча как да оцелеят. Като престанат да смятат, че паричното богатство е важно, а се погрижат за
духовете си. (Пауза.) По-късно ще ти кажа още.
Д.: Значи мислиш, че може би е възможно да променим бъдещето си, ако предварително знаем
всичко това?
Е.: Така е. Подредбата на планетите не... не се знае точно какво ще се случи. Аз ти казах просто
една възможност, видима от мястото и времето, където съм аз. Бъдещето е било променяно много
пъти от нашето време насам.
Д.: Това значи ли, че някои от твоите квадрини вече не са точни?
Е.: Това би променило значенията на някои от тях, да.
Д.: Ако това е една възможност, има ли възможност да се случи и друго?
Е.: Така е. Както казах и последния път, поради промените в хода на времето в квадрините има
по няколко значения. Недей да смяташ, че цивилизацията, каквато я познаваме - или, за да съм по-
точен, каквато вие я познавате - има безнадеждно бъдеще. Той казва, че след като ви се дава
възможност да разберете какво би се случило, и ако притежавате новата съзнателност, може да се
промени ходът на нещата.
Д.: Дори очакваното изместване на планетната ос?
Е.: Да. Както той вижда нещата сега, разместването ще се случи и ще има големи промени. Това
е от тази точка във времето, вашето време. Но поради факта, че хората все повече осъзнават каква
вреда може да бъде нанесена на планетата от оръжията, независимо дали неволно или умишлено, ако
това може да се предотврати, реакцията, която ще започне под повърхността на Земята, ще бъде по-
лека.
Д.: Затова ли смята, че тази информация трябва да стигне до хората?
Е.: Абсолютно!

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 37

Д.: Само да можехме да ги накараме да се вслушат!
Е.: Ще има такива, които ще искат да чуят.
Д.: Иначе ще трябва да построяват наново цяла една цивилизация, цял свят.
Е. (Намръщено.): Ще им остане много малко цивилизация.
Д.: Това сигурно означава, че ще останат само онези, които са били достатъчно издръжливи и
знаят как да оцеляват.
Е.: Така е.
Д.: Значи всичките приказки за война може и да не се окажат верни. Това разместване е
главното и най-важното нещо точно сега.
Е.: Именно затова Нострадамус искаше да разговаря с теб.
Д.: Ами тези същества от други планети ще ни помогнат ли по някакъв начин?
Е.: Зависи от осъзнаването на хората. Това е било решено, за да се направи опит да се повиши
съзнателността на цялата планета.
Д.: Те ще бъдат ли в състояние да спрат това събитие?
Е. (Слушаше.): Зависи как ще бъдат посрещнати. Те могат да помогнат на една цивилизация.
Хората трябва да решат дали да им позволят или не.
Д.: На мен ми бе казано, че на тях не им се позволява да се намесват. Това ли имаш предвид?
Е. (Заслушва се.): Ако ние причиним ускоряването на неестествената смърт на планетата - като
казвам „ние", имам предвид хората във вашето време - да, те ще бъдат въвлечени. Защото това ще ги
засегне. Всеки път, когато има разместване на някоя планета поради взаимодействието между
енергийните сили, има последствия в цялата слънчева система. Така че събитията на Земята ще
рефлектират върху нашата слънчева система, което ще причини... Той каза да използвам израза
„ефектът на доминото".
Д.: Да, разбирам този израз. В такъв случай ти имаш предвид, че разместването ще се
почувства във Вселената?
Е.: Точно така.
Д.: Но тези същества, или както и да ги наречеш, имат ли силата да спрат нещо такова?
Е.: Те имат силата да повишат вашето ниво на съзнателност, за да разберете как може по-добре
да се справите с тази ситуация. Съжалявам, ако не ме разбираш, ако не се изразявам добре. Когато
настъпи разместването, степента, до която ще достигнат природните процеси, ще зависи от
духовната и умствената съзнателност на хората. (Рязко.) Ще те напусна, но исках да разбереш защо
се налага да разговаряме. Има квадрини, които трябва ти преведем на следващата ни среща. В тях се
говори за участъци от Земята, за които трябва да се положат грижи през тази година.
Д.: Имам да те питам още само едно нещо и ще те пусна да си вървиш. Средството, чрез което
работим сега, ще се мести в друг район и аз няма да мога да се срещам с нея. Има ли възможност
да разговаряме чрез друг източник?
Е.: Имаш няколко достатъчно добри приемници, но степента им на податливост е неизвестна,
докато не опитаме. Има един на име Брайън, той е студент.
Д.: Мисля, че още не съм работила с него. Работила съм с Фил.
Е.: Не, този е Брайън.
Д.: Работя с Бренда, която е студентка - студентка по музика. С нея имах късмет.
Е.: Това е човекът.
Зачудих се дали е възможно наистина да говори за Бренда.
Приликата на имената бе от типа загадки, с които Нострадамус бе известен. Може също да е
използвал най-близкото име. което е чувал в своето време. Това беше нещо, за което не трябваше да
забравям по-късно, когато опитам друг начин да се свържа с него.
Е.: Но не виждаме причина Елена да не продължи с работата, дори да ви дели разстояние.
Д.: Тя смяташе да работи сама и да записва собствените си тълкувания. При това
положително бих могла да попитам някое от другите средства по време на транс дали преводът е
точен.
Е.: Опитай се да наблегнеш пред Елена на важността на работата, да завърши всичко в
тримесечен период. Така ти ще можеш да подготвиш книгата до есента. И ще бъде публикувана
преди новата година.
Това бе доста сгъстено разписание. Материалът не беше готов, а субектът ми си заминаваше.
Можех да разбера важността от малкото, което вече ми бе казал, но ме бе натоварил с невъзможна

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 38

задача. Също така беше очевидно, че Нострадамус не бе запознат с начините на работа на
издателствата в XX век. Опитах се да бъда реалистка.

Д.: Това е прекалено бързо. Не зная дали може да стане...
Е. (Той яростно ме прекъсна и Елена размаха пръст към мен.): Това ще бъде завършено! Това ще
бъде завършено!
Д.: Хората в областта на книгоиздаването казват, че е необходимо повече време, поне година и
половина, за да се публикува една книга. Трябва да разберете, че има неща извън моя контрол.
Е. (Натъртено.): Това няма да бъде извън нашия контрол!
Електричеството зад това твърдение бе толкова силно, че токовият удар почти заличи звука
върху аудиолентата. Гласът й прозвуча толкова ниско, че когато по-късно прослушвах записа, едва го
чух.
Свих рамене. Разбрах, че няма смисъл да споря с Нострадамус, макар че съвсем не смятах, че той
е наясно със сложността на издателската индустрия в нашето време. Може би в неговото време е
било по-лесно.
Д.: Добре. Мога да им обясня колко е важно и да видим какво ще стане.
Е.: Разбери, че ние ще разчитаме и на други източници.
Д.: Аз се опитвам да свърша моята част, но винаги има други хора, с които трябва да се
съобразявам.
Е.: Всичко това ще се слее в едно.
Д.: Много съм загрижена, че без Елена ще изгубим връзка.
Е.: Ще се опитваме да се свързваме с всяко средство, с което работиш.
После ми даде подробни инструкции как да насочвам друг субект да се срещне с тях на мястото
за срещи.
Д.: С Елена ще имаме време да работим още само веднъж, преди да замине.
Е.: Тогава ще ти дам още инструкции.
Д.: Искрено се надявам, че връзката няма да се наруши. Ще видим какво ще стане, след като
Елена замине. Това наистина е всичко, което можем да направим. Нещата са извън нашия контрол.
Е. (Подчертано): Ще се получи!
Д.: С ваша помощ, може би. Имам нужда от всичката помощ, която мога да получа.
Е.: Разбираме.
С чувство на тъга върнах Елена в пълно съзнание. Въпреки утвърдителните им възклицания,
струваше ми се, че когато Елена замине, ще прекъснем контакта. Не виждах по какъв друг начин
можем да го поддържаме. Как може да стане? Струваше ми се, че сме в задънена улица. Е, поне
щяхме да направим още един сеанс и да се опитаме да съберем информация за около година работа.
Ядосвах се, че бяхме оставили да изтече толкова много ценно време, а бихме могли да започнем да
работим по този фантастичен проект преди месеци. Но всъщност никой не беше виновен.
Обстоятелствата в личния ни живот непрекъснато ни пречеха, а и ние нямаше как да знаем за
необичайния развой на нещата. Освен това в началото Анди не ни позволи да работим и вероятно с
право. Иначе Елена можеше да си навлече големи проблеми-задачата бе твърде поглъщаща, огромна,
за да може да я поеме. Тя нямаше парапсихичен опит, който да й позволи да се нагърби с такава
отговорност. Можех да я разбера за това и мисля, че много други новаци биха реагирали по същия
начин. Всеки здравомислещ човек би избягал от подобна задача. По всички правила и аз би трябвало
да се отдръпна. Но предполагам, че бях повече любопитна, отколкото логична.
Елена ми разказа какво си спомня от сеанса:
Изведнъж сякаш се озовах на някаква сива плитчина и беше наистина странно. Струваше ми се,
че чувам гласа ти като от тунел. Изглеждаше ми, че се отдалечаваш и те изгубвам. - Това бе всичко,
което си спомняше. Обясних й какво се е случило и как съм го поправила.
Оставих Елена в къщата на Вал и си пристигнах у дома чак в два часа. Не мисля, че съм разкрила
пред тях с думи или действия колко дълбоко ми се бе отразил този сеанс. О, и преди бях чувала
подобни предсказания за промени на Земята, но по някаква причина, чувайки го от Нострадамус, ми
звучеше толкова предопределено, толкова окончателно.
Шофирах до дома си, смазана от депресия. Не си спомням някога да съм се чувствала толкова
победена. Думите „краят на цивилизацията, каквато я познавате" непрекъснато звучаха в главата ми.
Дали това означаваше, че всичките наши надежди и мечти за вечно изплъзващото се бъдеще щяха да
са напразни, защото нямаше да има бъдеще? Тогава каква е ползата да се живее? Какъв е смисълът да
се опитваме? Защо да си давам труд да пиша книгите си? Възможно ли беше нещо да се промени?

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 39

Какъв е смисълът на всичко? Така или иначе нищо нямаше смисъл, нас нямаше да ни има, за да му се
радваме.

Може би Елена е права - дали трябваше да се опитваме да разберем какво ни готви бъдещето?
Можехме ли наистина да понесем знанието за едни ужасяващи предсказания, особено когато са от
такава величина, и да не можем нищо да направим? По-добре ли е да си щраус?

Връхлетя ме чувството за неизбежен край. Ако Нострадамус и другите ясновидци бяха прави,
значи светът щеше да се размести. Ужасните земни промени ще се осъществят и останките от
човечеството ще изпълзят от камъните, за да започнат отново да строят света. Защо? Защо да се
опитваме да постигнем нещо в живота, ако то може да бъде отнето толкова лесно и толкова
внезапно? Но, от друга страна, каква беше алтернативата? Нямах отговори, а пък и два часа през
нощта не бе най-удобното време за философстване. Просто знаех, че мисълта да ми се отнеме моят
обичан свят и начин на живот ме депресираше.

Може би не трябваше да продължавам сеансите. Онова, което ми бе казал Нострадамус, бе
прекалено зловещо. Исках ли наистина да знам повече.

НА СЛЕДВАЩАТА СУТРИН СЕ СЪБУДИХ И ВИДЯХ слънцето да блести през прозореца и светлината да
се разстила по пода в златно великолепие. Това беше всичко - просто видях слънцето да изгрява
както всяка друга сутрин в живота ми. Мрачните мисли бяха оставени в тъмния скрин на нощта.
Помислих си - Да, слънцето ще продължава да изгрява. Ден след ден ще следват и животът ще
продължи независимо от мрачните предсказания.

Събуждайки се с това откритие, осъзнах, че всъщност няма друга алтернатива. Не можеш да
престанеш да живееш, нито да отхвърлиш мечтите и копнежите си заради травмата, че някога нещо
може да се случи. Не, животът трябва да се живее. Да се скриеш и да се откажеш от мечтите си,
означава да предадеш живота, да предадеш всичко, което той означава.

Хората са си задавали въпроса: „Ако знаеш, че утре ще умреш, ще живееш ли живота си по-
различно днес?" Съмнявам се. Ние сме същества на навика. Самата аз вече си давах по-ясна сметка за
възможните последствия и щях да се опитам да извърша нещо по-значимо през времето, което ни
оставаше. А и без това никой не знае точно колко ни остава. Утре може да ме блъсне кола и светът,
какъвто го познавам, ще престане да съществува за мен в този момент. За нас светът е реален само
докато сме в него.

Мислех си за хората в древния Рим. В деня, когато е изригнал Везувий и лавата изцяло заляла
Помпей, цивилизацията спряла и била напълно изтрита за всички тези хора. Хората в Хирошима
също не са били предупредени. В един кратък миг с единствена ярка светкавица техният свят
изчезнал и цивилизацията престанала да съществува за тях.

Макар идеята за предстоящия трагичен край на нашия свят да ми се струваше ужасно потискаща,
започнах да разбирам. Живей живота, докато можеш. Обичай и се радвай на чудото около себе си.
Научи се да виждаш с очите на дете и искрено се стреми да разбираш ближния си, защото животът
ни тук, на Земята, наистина е нещо много деликатно и крехко. Нострадамус ме пробуди и накара да
осъзная опасността, но дълбоко в сърцето си все още се надявах, че той греши. Единственият начин
да разберем, беше да чакаме, докато дойде съответният момент във времето. Каква е алтернативата?
Да намеря дупка и да се скрия? И в двата случая ще умра. Далеч по-добре е да се опитам да разкажа
на хората за чудесата, които съм открила чрез работата си, и да им предам тайните, които са ми
съобщили.

Ако успеех да запазя убежденията си, тогава незнайното бъдеще нямаше да има силата да ме
плаши.

Знаех, че нямам друг избор. Трябваше да продължа с този проект. Любознателната ми половина
бе по-силна от всякакви грижи, които можеха да ми се струпат.

ГЛАВА ШЕСТА
ЕЛЕНИ ЗАMИHАВА
БЕШЕ ЧЕТВЪРТЪК - денят на последния ни сеанс; само два дни след като Елена, образно казано,
хвърли бомбата и аз бях принудена да струпам колкото е възможно повече информация в няколкото
кратки дни. Проведеният във вторник сеанс показа, че Нострадамус желае да работи с нас, и беше
възможно да се открият удивителни нови прозрения в квадрините му. Беше отчайващо и изнервящо
изведнъж да ти бъде отнета такава уникална възможност. Нямах достатъчно материал за цяла книга,
а не би било честно само да подразня любопитството на читателите с превода на няколко квадрина.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 40

Елена каза, че понеже родителите й все още живеят в града, може би другото лято ще дойде през
ваканцията и тогава ще имаме възможност отново да правим сеанси. Ако тази история трябваше да
бъде замразена дотогава, ако трябваше да седя и да чакам година и повече, така да бъде. Разбира се,
това влизаше в пряко противоречие с инструкциите на Нострадамус. Явно той настояваше
информацията да се предаде на хората възможно най-бързо, но в този момент нямах друго решение.
Елена напускаше града и тъй като Аляска не беше чак толкова близо, нямаше надежда, че ще мога да
работя с нея. Тя можеше и да постигне някакъв резултат, като се опита да преведе квадрините сама,
но според мен това бе много несигурно. Не мислех, че мога да разчитам на валидността на този
метод на работа. Резултатите при работа в състояние на транс с Дионисий и Нострадамус бяха
удивително ясни и сбити. Знаех, че не могат да се повторят при никакъв друг метод. Не познавах
никой на име Брайън, но щях да съм нащрек за възможността такъв човек да се появи като бъдещ
субект. Работех с няколко души и имах предвид един, който ми се струваше подходящ за опитно
зайче - студентката по музика, за която споменах на Нострадамус. Но понеже не бях чувала някой да
е опитвал подобно нещо, смятах, че ще се мъча да направя невъзможното. С Елена имахме късмет,
защото попаднахме на минал живот, когато е била ученик на великия мъж. Тъй като нямаше никакви
изгледи да попадна на друг от учениците му, нямах нито идея, нито план как да се свържа с него чрез
друг човек. Невъзможно бе единствената дума за случая.

Но сега изобщо не беше моментът да се чудя. Когато пристигнах в курортния град, знаех, че
трябва да съсредоточа всичките си сили, за да извлека колкото е възможно повече информации от
последния ни сеанс. Не бях спала до един часа през нощта, за да разглеждам квадрините. За първи
път наистина ги изучавах. Докато ги четях, на моменти получавах интуитивни проблясъци за
вероятното им значение, но повечето от тях ми изглеждаха неразбираеми и дори безсмислени.
Нострадамус определено си бе свършил добре работата. Можех да разбера защо изследователите са
прекарвали години от живота си, опитвайки се да ги разчетат. Можех да разбера и защо толкова
много от квадрините нямаха обяснения. Бяха прекалено сложни или прекалено и мъгливи. Не
мислех, че преводачите са се опитвали да предават текста твърде буквално. За мен бе очевидно, че в
много случаи Нострадамус е използвал символизъм.

Водих си бележки по някои от квадрините, които исках да дешифрираме, и си отбелязах други,
които изглеждаха любопитни. Знаех, че няма да има време за голяма част от тях, но щях да се
съсредоточа върху няколко. Записах си въпроси относно написването на квадрините, които исках да
задам. Можеше да е важно и да се опитам да разбера останалата част от живота на Дионисий и да
разпитам още малко за живота на Нострадамус. Трябваше внимателно да разпределя времето си, ако
исках да свърша поне част от планираното. Ето един случай, когато наистина трябваше да подбера
приоритетно важните неща. Но как можех да определя коя сфера бе най-важна, за да хвърля там
усилията си? Работата под такова напрежение е далеч от идеалните условия за хипноза, а и аз
ненавиждам да се състезавам с неспирно тиктакащия часовник.

Това бе последният възможен ден за сеанс, защото Елена щеше да продава гаража на другия ден
(петък) и да отлети за Калифорния в събота сутринта. Имаше един куп подробности, с които
трябваше да се оправя в последната минута. Пристигнах рано, за да мога бързо да я освободя от
присъствието си, но това не промени ситуацията. Имаше да свърши много неща, преди да седне да
работи с мен. Отидох с нея на фризьор и я почаках да предаде поръчания предварително портрет.
Трябваха й пари за пътуването. После се налагаше да се върне вкъщи и да се погрижи за няколко
неща, свързани с дъщеря й. Ако имаше как да се разкъса, за да изпълнява желанията на децата си!
Следвах я докато вършеше това-онова, чаках и гледах как ценните минути отлитат. Знаех, че трябва
да започнем скоро, защото Елена вече имаше планове за вечерта.

Най-сетне пристигнахме в къщата на Вал, където нямаше да ни безпокои никой. Вал също се
местеше и вещите й бяха разхвърляни навсякъде. Когато нагласих касетофона върху едно куфарче до
леглото, Елена ми съобщи, че разполагаме точно с час и половина за сеанса, после трябвало да ходи в
дома на родителите си на прощална вечеря. Говоря за работа под напрежение. Това наистина
означаваше да достигна предела на възможностите си, за да направя нещо за толкова ограничено
време, но беше по-добро от нищо.

Описах в подробности събитията от последния ден, за да покажа, че този сеанс не беше толкова
важен за Елена, приемаше го по-скоро като досадна необходимост. Много повече я занимаваха
предстоящото пътуване и последните подробности, за които трябваше да се погрижи. Просто бе
отделила време в натоварената си програма, защото знаеше, че за мен този сеанс е важен и не искаше

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 41

да ме нарани. Не я упреквах, защото по правило гледам да не се намесвам в личния живот на
субектите. Чувствах се като натрапница - исках да свършим и да й се махна от главата.

Когато Елена се настани на леглото, аз й подсказах паролата и наблюдавах как изпада в
познатото състояние на дълбок транс. После я пренесох във времето на Дионисий използвах
подробните инструкции за свързване с Нострадамус в специалното място за срещи. Дори не бях
сигурна, че ще се получи. В края на броенето Дионисий заяви, че двамата са там, и отново изпитах
страхотно облекчение, че процедурата е успяла.

Д.: След последния ни разговор прегледах различни издания на книгата. В наше време има много
преводи на квадрините на Нострадамус и, изглежда, във всичките текстът е различен. Явно това
създава проблем за разбирането им.

Е.: Това е станало поради невежеството през вековете и защото вие живеете в епоха на по-голямо
просветление. Макар че все още има хора, чийто ум не е просветлен.

Д.: Хората са се чудили защо Нострадамус е толкова неразбираем в квадрините си.
Е.: Това е умишлено. Иначе е щяло да звучи ужасяващо за хората през по-ранните векове.
Д.: Ти и преди ми каза. че някои от квадрините имат повече от едно значение?
Е.: Точно така.
Д.: Всичките ли имат повече от едно значение?
Е.: Само някои. Не всички.
За малкото време, което можах да отделя за изучаване на квадрините предишната вечер,
забелязах, че те са изключително сложни. Но ми бе хрумнала една идея. В някои от тях всеки ред
като че ли се отнасяше за различно нещо. Дори преводачите от време на време правеха коментар по
този въпрос. Казваха, че част от текста отговаря на превода им, но другата не. Зачудих се дали е
възможно един или два реда да касаят едно събитие, а останалите друго. Това можеше да обясни част
от объркването.
Е.: Всеки квадрин съдържа предсказание за едно, но в някои изказано така, че да може да се
прилага за времевата разлика, в която се случва събитието.
Д: Той не каза ли, че някои от тези събития не са се случили поради възможността на човека да
променя бъдещето си?
Е.: Това е така.
Д.: Някои хора казват, че ако бъдещето не може да бъде променено, значи не съществува
свободна воля.
Е.: Има свободна воля.
Д.: Значи думите му не са неточни или погрешни. Той просто описал, каквото е видял?
Е.: Това, което е видял да се случва във времева последователност. Трудно е. Ще се опитам да го
обясня, като направя едно сравнение: гледаш нещо от разстояние и като наближиш, забелязваш че
подробностите около него са по-остри или не чак толкова впечатляващи, както са ти се видели
отдалече. Това означава, че волята на хората или техните убеждения имат способността да променят
събитията, когато те се приближават към времето на осъществяването им. Така че от разстоянието, от
което учителят ми го е видял, то се е отнасяло за времето, преди съзнателността на човечеството да
измени или пренасочи събитието в друга посока.
Д.: Значи това са събитията, които е видял, но човекът може да ги промени с приближаването
им?
Е.: Така е.
Д.: Хубаво е да знаем, че хората наистина притежават способността да променят нещата,
когато знаят за тях. Мнозина смятат, че всичко е речено и отсечено, ако разбираш какво искам да
кажа, и че не могат да направят нищо.
Е.: Ето за това той иска да знаете за предстоящите събития, защото те могат да бъдат изменени.
В книгата на Нострадамус квадрините са организирани в т. нар. центурии. Един квадрин
представлява четиристишие (или в този случай загадка в четири реда) и се предполага, че един
центурий обединява сто квадрина. Има общо десет центурии, макар че в книгата на Ерика Чийтъм
единият (VII) съдържа четирийсет и два квадрина. Това означава, че има почти хиляда квадрина -
деветстотин четирийсет и два, ако трябва да сме точни. Запитах се дали той самият е искал да ги
подреди по такъв начин с някаква цел.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 42

Е.: Не, това е една от заблуждаващите му загадки. Нарекъл ги е центурии, но няма предвид, че
засягат стогодишен период от време6. Искал е да внесе загадъчност, да обърка някои хора.

Д.: Можеш ли да обясниш какво всъщност е имал предвид?
Е. (Пауза, слушаше.): Целял е да обърка хората, които превеждат текстовете за пари, да се
объркат по отношение на времето - за да не могат да отнесат, макар че са го направили, всяко
събитие в определен век. Това имаше предвид, когато каза, че един квадрин се отнася за повече от
един период от време.
Д.: Експертите в днешно време казват, че центурий означава сто от предсказанията, и затова
са ги подредили така. Един центурий съдържа сто квадрина, вторият центурий съдържа също
сто.
Е.: Не го интересува какво казват тези експерти.
Д.: Един от центуриите не съдържа сто квадрина. Питам се дали го е направил нарочно.
Мислех, че може би липсват някои квадрини, които не е завършил, или не е включил.
Е.: Не. Всичко, което е искал да знаете, е стигнало до вас.
Чувствах, че трябва да изясня тези неща. Може би хората прекалено много са се опитвали да
подредят квадрините му и това е отнело част от информацията, която Нострадамус е искал да
съобщи. Преди той спомена, че са направени грешки поради неразбиране на неговите изчисления на
различните планетни позиции. Мислех си, че може би през изминалите четиристотин години Земята
достатъчно се е разместела и изменила положението си, та небето сега да изглежда различно, особено
що се отнася до нумерологични изчисления.
Е.: Изчисленията, направени от него, са точни. Начинът, по който са разтълкувани, е погрешен.
Когато става дума за астрологичен момент във времето, даден от позицията на друг век, нумерологът
ще трябва да приспадне математически разликата за съответната точка от времето. Нострадамус
казва, че в математическата част от изпълнението е направена грешка. В някои случаи е станало така,
че свободната воля на човека или е ускорила или е заличила предсказанието.
Д.: Предполагам, че положението на звездите ще се е променило след толкова стотици години.
Е.: Променило се е. Небето, което е видял, е описано в Предсказанията му. Той не е гледал в
небето на своето време.
Д.:Да не би да искаш да кажеш, че когато е виждал предстоящо събитие; той е виждал и
разположението на звездите в неговия момент от време?
Е.: Преди да види събитието, е виждал небето. И после видението се е фокусирало върху Земята.
После, все едно че гледа през увеличително стъкло, събитието е оставало в центъра.
Д: Разбирам. Тогава грешката е в изчисленията, които хората правят сега.
Е.: Вярно е.
Д.: Това са неща, които според мен нашите експерти не са взели под внимание. Миналия път ти
говореше за оръжия или че силата на нашите оръжия ще ни причини проблеми в нашето време.
Каза, че във въздуха ще има нещо и то ще ни създаде проблеми. Какви промени ще причини това
вещество?
Е. (Пауза, слуша.): Ще промени структурата на облаците, структурата на растителния и на
животинския свят. Като казвам структура, имам предвид някаква физическа деформация, но...
(изпитва затруднение да намери точните думи, за да го опише)... отвътре в кръвта, във вътрешните
органи.
Д.: Мисля, че разбирам за какво говориш.
Очевидно искаше да засегне последствията от радиацията върху кръвта и гените. Използваше
единствените думи, които можеше да напипа, за да опише една толкова чужда за него представа.
(По време на чернобилския инцидент се смяташе, че радиацията не е причинила големи вреди, и
учените не бяха много загрижени. Предполагаше се, че дъждовете ще я отмият. Но няколко месеца
по-късно откриха, че тя се просмуква в земята и заразява растенията, особено в Лапландия. След като
изконсумираха заразените растения, животните на територията също се заразиха. След няколко
месеца учените обявиха, че северният елен е най-радиоактивното животно на Земята. Това бе
истинско бедствие за хората, които се препитават от лов на северни елени. Това можеше да е само
върхът на появяващия се айсберг. В бъдеще може би ни очакваха и други изненадващи разкрития,
които ще покажат, че ядрените инциденти съвсем не трябва да се подценяват.)

6 Центурион-от лат. centurio - стотник, началник на центурия (войскова Част от шейсет до сто души). На английски
century означава век, период от сто години. - Бел. пр.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 43

Д.: Нашите учени продължават да твърдят, че не сме направили нищо, с което да нараним
Земята. Казват, че това вещество не е нито по-силно, нито по-вредно от светлината па слънцето.

Е. (Гласът й бе изпълнен с недоверие.): Как могат да говорят така? Този елемент притежава
съвършено различна структура.

Д.: Казват, че точно както слънцето не ни вреди, така и той няма да ни навреди, освен ако не е
в големи количества. I

Е. (Сериозно и натъртено.): Грешат!
Д.: Тогава той смята ли, че дори малки дози от това вещество ще навредят на хората?
Е.: Колкото по-малко е количеството, толкова по-бавно ще се забележат пораженията. Но вече е
видял промяната у рибите в морето. Той казва: как могат да виждат физическите доказателства и да
твърдят обратното?
Д.: Смяташ ли, че се изисква повече време, за да се проявят измененията, и заради това да не го
разбират?
Е.: Но това, което ще се случи, е, че ще има застрашителни изменения на структурата вследствие
на поражението на въздуха от оръжията. А само след седмици ще се забележат безусловни
изменения, освен ако те не осъзнаят това.
Д.: Но разбираш ли, те смятат, че това е огромна сила и могат да я използват и за други неща,
не само за оръжия. Затова не искат да я изоставят.
Е.: Но те не я използват за добро, когато я създадат. Използват я за негативни неща, за
разрушение на живота. Следователно енергията, идваща оттам, е отрицателна. Ако бе станало така,
както е мислил откривателят й, енергията нямаше да съдържа никаква негативност. И макар че все
още сте в състояние да я овладявате, сега, когато я използвате като оръжие, като унищожително
средство, вие натрупвате отрицателна... (Изпитваше затруднения да дефинира понятието.) Той казва,
че вие имате думата „карма", която изразява онова, което прави нещата добри или лоши. И то е било
принудено да стане лошо.
Д.: Разбирам. Тогава, за да приключим с темата, смяташ ли, че човечеството някога ще може
да трансформира тази енергия и да я използва за добро?
Е.: Чрез съвършено различен източник. Материалите, които използвате сега, няма да ги има в
бъдеще. Така че това нещо няма да може да бъде използвано повече.
Д.: Тогава ще трябва да се намери друг източник на енергия.
Е.: Очевидно съществуват хора, които вече са го направили. Дали Нострадамус говореше за
слънчевата енергия?
Д.: Мисля, че миналия път той ни посъветва да престанем ди изпускаме тези съставки във
въздуха?
Е.: Да, това е от съществено значение. Те ускоряват промените в планетата и ще причинят
поражения в атмосферата на цялата вселена.
Д: Значи последствията няма да са само за нашата планета?
Е.: Вярно е.
Д.: Но толкова много хора просто не желаят да спрат. Те продължават да правят опити и
всеки път изпускат още количества във въздуха. И напоследък вече имахме инциденти, за които
говори миналия път.
Е.: И ще има още.
Д.: Той знае ли къде, в коя страна ще се случат?
Е.: Казва, че го пише в квадрините.
Д.: Ще има ли подобни инциденти в Новия свят, страната, откъдето аз говоря?
Е.: Да. Земетресенията ще причинят такива инциденти.
Д.: Имали някакъв начин да ги избегнем?
Е.: Преместване на цялата система, на сградата, където тя се съхранява.
Д.: Но няма начин да... (Опитвах се да намеря разбираемо за него обяснение.) Той знае каква е
властта на краля на Франция. Същото е и в нашата страна. Властта е в ръцете на малко хора и
светът върви така, както те решат. Именно тук е проблемът.
Е.: Точно заради това той говори с теб и иска да накара хората да разберат опасността. Казва, че
последствията от едно земетресение близо до военната сграда с оръжията може да накара вашите
ръководители да осъзнаят опасността. Онова, което можете да направите сега, е да се опитате да
предотвратите всичко това.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 44

Д.: Ще се опитам да привлека вниманието им по най-добрия възможен начин. Миналия път ти
заговори за някои промени, които ще се осъществят в други страни, и че е важно да ги знаем.

Е.: За разместването на планетата ли говориш?
Д.: Е, за всичко онова, което според него е важно да знаем.
Е. (Заслуша се.): Че части от Земята ще се превърнат в острови и че проблемите с изхранването и
оцеляването ще бъдат най-големи в тези страни.
Д.: Това по време на разместването ли ще стане?
Е.: Да. Преди това ще се появят управленски проблеми в държавите. Отново зависи от
осъзнаването на хората. Ще има или малки бунтове, или обединяване на сили за борба с въстанията в
персийските страни.
Д.: Персийските страни? Те ще предхождат ли разместването, или ще станат едновременно с
него?
Е.: Това е предхождащо, но промените със Земята са много по-важни, поради което битките ще
престанат. Имам предвид, унищожението на части от Земята ще остави воюването на заден план.
Д.: Разбирам. Той вижда ли ни да използваме такива оръжия в бъдеще, преди да настъпи
разместването?
Е.: Не, не и най-опасните. Промените със Земята ще предизвикат опасността, произтичаща от
оръжията.
Д.: Значи поне ръководителите ни трябва да имат достатъчно разум. Виждаш ли Новия свят
въвлечен във война преди осъществяването на разместването?
Е. (Пауза, заслуша се.): Ако ръководителят на персийската страна остане силен, това може да е
фактор.
Д.: Тук отново ще бъде намесена свободната воля, нали?
Е.: Вярно е.
Реших да започна с прочитането на квадрините.
Д.: Центурий 11-41: „Голямата звезда ще гори седем дни и облакът ще направи слънцето да
изглежда двойно. Големият дог ще вие цяла нощ, когато великият първосвещеник смени
обиталището си."
В този квадрин преводачът не е разбрал какво има предвид Нострадамус с двете звезди. След
дълга пауза Дионисий даде описанието.
Е.: Това е квадрин, който говори за пристигането на хора от звездите. Догът може да е символ на
дявола или на злото и папата ще бъде сменен. Рим вече няма да бъде седалище на католическата
църква.
Д : Тогава това ли е имал предвид с думите „голямата звезда ще гори седем дни " - идването на
тези други хора?
Е : Това е свързано с квадрина, за който говорихме в предишния сеанс.
Д: За екрана от светлини?
Е.: Точно така. Това, че слънцето ще изглежда двойно, не означава две звезди. Означава, че
слънцето ще свети и през деня, и през нощта.
Д: Преводачът го е изтълкувал в смисъл на война. Мога да разбepa защо им е трудно да
открият истинското значение, особено ако не вярват, че има и други същества освен хората на
Земята. (Погледнах друг квадрин, отбелязан на дъската ми.) центурий VI-5: „Много голям глад
(причинен) от смъртоносна вълна ще продължи дългото си властване по дължината на
арктическия полюс. Самаробрин, сто легиона от полукълбото.Те ще живеят без закон, ще бъдат
изключени от политиката."
На моменти Нострадамус изглеждаше объркан или гневен, сякаш английският превод му
създаваше трудности при определянето на квадрините. Сякаш си мислеше: „Кой от всичките би
могъл да е този?"
Е.: Това ще се случи след разместването на планетите.
Д.: Какво има предвид с това самаробрин? Тази дума изобщо нe са успели да я разберат.
Е.: Моля те, кажи я буква по буква. (Направих го.) Така ли е и на френски?
Д.: Да, но може и на френски да е била предадена погрешно.
Е.: Да. По време на разместването ще се раздели голяма земна маса, намираща се в горната част
на новата страна. Тя ще бъде разкъсана на малки острови. Поради разстоянията между тях и
неспособността да контактуват, хората там ще създадат собствено управление и ще бъдат агресивни
и силни... „агресивни" не е точната дума... но ще защитават много домовете си, защото тъкмо са

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 45

успели да си построят наново жилища и да намерят източници на препитание. И това е името, с което
ще са нарекат - „самаробрин", заради... (търсейки думите) рибата, която живее в тези райони. Тя е
част от името.

По-късно, когато обсъждахме тези думи, някой предположи, че рибата вероятно е сьомга, която е
разпространена в районите на Канада и Аляска.

Поглеждах часовника от време на време и знаех, че ако искам да разбера други интересуващи ме
неща, трябва да спра с преводите, въпреки че резултатите бяха отлични.

Д.: Предупредих те и преди, че средството, чрез което разговаряме, ще се премести в друг
регион, и ти каза, че ще се опиташ да влезеш във връзка чрез друг човек, с когото работя?

Е.: Ще направим опит. Ако едно средство покаже добра приемателност, с радост ще установим
контакта. Може ли да обясня, че с това средство - Елена, беше най-лесно поради връзката й с
Нострадамус в минал живот, (След кратка пауза Елена продължи с изпълнен с почуда глас.) Толкова
ми е интересно. Никога не ми е идвала наум такава идея.

Д.: Какво искаш да кажеш?
Е.: Ами това, което ми обясни Нострадамус. Че аз имам връзка с твоето средство.
Д.: Никога ли не си мислил за други животи? Е, вярно е. Именно заради това успяхме да
осъществим връзката. Именно заради това се чудех дали няма да е много по-трудно да се свържем
чрез друг човек, с когото нямаш връзка. Но той каза, че ще опитате, нали?
Е.: Той казва, че в това медитативно място, където ни е довел няма да е толкова трудно.
Д.: Ще инструктирам средството ни да медитира върху тези квадрини и да се опита да ми
изпрати своите тълкувания по човек.
Е.: Да, защото за нещастие ние не сме прегледали най-съществените квадрини. Някои да, но не
всичките.
Не можех да си представя, че ще има нещо по-съществено от онова, което вече бяхме
прегледали, затова останах озадачена.
Д.: Добре, когато осъществим връзката и вие дойдете чрез някой друг, може би ще успеем да
намерим тези квадрини, може да опитаме и по двата начина. Но когато достигнете чрез друг
човек, как ще разбера, че наистина е Нострадамус, а не някой, който се опитва да ме излъже?
Е.:Казва, че най-добрият начин да разбереш, е да дадеш на това средство и на другия човек един
и същи квадрин. И ако преводите са близки - не е нужно да съвпада всяка дума, тогава ще си сигурна.
Д.: Това ще бъде много хубава проверка. Защото аз искам да съм сигурна, че няма да разговарям
с някакво друго същество, дух или човек. Искам да съм сигурна, че е той.
Е.: Той казва също, че... не, отхвърля го. Щеше да предложи някаква дума, която да произнасят.
Но ако другите имат парапсихични способности, лесно биха могли да я узнаят от теб.
Д.: Добре. Смятам, че работя с достатъчно много хора и мога открия друго средство, чрез
което да се свържем. А Елена ще продължи да работи по своя воля, докато отново се срещнем
някога в бъдещето.

Подготвях се да дам инструкции и да изведа Дионисий от настоящата сцена. Вал не можеше да
разбере защо - нали преводът вървеше толкова добре. Тя яростно ръкомахаше към часовника си и ми
шепнеше, че имаме още един час да работим. Не знаеше, че възнамерявах да разбера цялата история
на Дионисий. Като писател трябваше да имам по-широк поглед, а не само върху ставащото в
момента. Ако Нострадамус беше прав, че ще мога да превеждам квадрините чрез друг човек, тогава
проблемът беше решен. Но нямаше да мога да извлека разказа на Дионисий от друг, освен от Елена.
Знаех, че това би било важно за всяка книга, в която се описва явлението. Освен това се надявах да
разбера повечко и за живота на Нострадамус от гледна точка на ученика му. Вал не разбираше, че в
последния ни сеанс просто няма да има време за всичко. Така че трябваше да съсредоточа усилията
си върху онова, което считах за най-важно. Очевидно за нея квадрините бяха по-важни, защото бяха
предизвикателство към човешкото любопитство, но аз си давах сметка, че едва ли щяхме да
направим някакъв пробив за оставащия ни половин час.

Не обърнах внимание на разочарованието на Вал и инструктирах Дионисий да напусне мястото и
да се придвижи на към последния ден от живота си. Казах му, че може да наблюдава отстрани, ако не
иска да участва в него. Това се прави често, за да се предпази субектът от преживяването на
евентуални травми.

Е. (Гласът й стана нисък и тих.): Виждам се да лежа на легло. Двамата ми приятели плачат.
Д.: Какво ти е?

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 46

Е.: Нещо вътре в мен. Опитвах се да намаля растежа му, но то ме завладя.
Д.: Много ли си възрастен, когато се случва това?
Е.: На петдесет и осем. Това е добра възраст, добра възраст,
Д.: През всичките ли тези години си практикувал медицина?
Е.: Не, реших да изуча духовното и умственото познание.
Д.: Нострадамус все още жив ли е по това време? (Тя поклати глава.) Можеш ли ди ми кажеш
какво се е случило у него?
Е.: Старост. Беше болен известно време. Разболя се от.. (затрудни се) не мога да си спомня
думата.
Д.: Опиши ми какво беше, може би аз ще се сетя за думата.
Е.: То е... продължително кашляне.
Без да мисли и без да съобрази, че Елена може да чуе, Вал подсказа думата „туберкулоза".
Е.: Туберкулоза, благодаря ти.
Вал затисна устата си с ръка и се извини. Винаги предупреждавам никой в стаята да не говори на
субекта, докато е в транс, освен ако не дам разрешение. Не искам да се влияят от нещо, казано от
друг човек. Често се оказва, че субектът не може да чуе каквото и да било в стаята, освен ако не го
инструктирам. Вал бе произнесла думата спонтанно.
Д.: Това ли бе основната причина за неразположението на Нострадамус?
Е.: Той много остаря. Имаше няколко неща, но главно тялото му отпадаше. А умът бе уморен.
Д.: Той не можеше ли да се излекува?
Е.: Беше готов да върви по пътя си.
Д.: Веднъж ти ми каза. че той притежавал няколко къщи, че живеел на различни места. Имаше
ли семейство?
Е.: Ожени се отново по-късно в живота. Имаше жена и три деца.
Спомних си от филма, че се оженил като млад и семейството мy загинало от чумата. Исках да ми
го потвърдят.
Д.: Тогава това не е била единствената му жена.
Е.:(Тъжно.): Не.
Д.: Kaзвал ли ти е някога какво се е случило с първата му жена?
Е.: Да. За него е било много тежко. Преди време се бил оженил и в страната завърлувала страшна
болест, която отнела живота на много хора. И макар да бил в състояние да помогне на мнозина,
докато правел... (търсеше думите) работел своята медицина, жена му и семейството били покосени от
болестта.
Д.: А той не е бил таи?
Е.: Не. Стигнал при тях, преди да умрат, но било много късно да ги спаси.
Д: Мислел е, че би могъл да им помогне, ако е бuл там?
Е.: Да. Това е най-голямата мъка в живота му.
Д: Затова ли дълго не се оженил?
Е.: Бил над четирийсет години, когато се оженил отново. Бил добър лекар. Когато поостарял,
знанията му за духа и тялото нараснали и можел да помага на много хора.
Д.: Той имаше ли много ученици?
Е.: През времето, когато аз го познавах, имаше... (замисли се) може би двайсет и пет - трийсет,
които обучаваше през различите години. През последните десет години от живота си се посвети на
писане и учене. През това време нямаше ученици.
В началото на книгата на мисис Чийтъм има кратка биография на Нострадамус. В нея тя
споменава човек на име Жан Шавини, за който се предполагало, че е бил един от учениците му
Казваше се, че той помогнал при събирането и публикуването на квадрините. Запитах се дали
Дионисий е познавал този човек. Изпитвах такива затруднения с жалкото ми произношение на името,
че той не можеше да разбере за кого говоря. След като му го казах буква по буква, той го повтори с
френско произношение, което звучеше като правилно.
Е.: Това име е необичайно. Шавини, не знам. Аз не учех при Нострадамус до последния момент,
когато почина.
Д.: Напусна по времето, когато той започна да пише?
Е.: Не. Беше започнал да пише и аз останах при него да науча повече духовни неща. Когато се
задълбочи в писането, той стана нещо като отшелник. А аз копнеех да науча други неща и започнах
да пътувам.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 47

Д.: Имал ли си други учители?
Е.: Не и от плът и кръв. (Дали това означаваше, че е бил обучаван от духовни водачи?) Започнах
да обучавам няколко ученици, които ми бяха близки по дух.
Д.: Мисля, че във всеки случай би било трудно да се намери толкова добър учител като него,
нали?
Е. (Емоционално.): Аз много го обичах.
Д.: Нострадамус имал ли е някога проблеми с църквата?
Е.: Само когато е бил по-млад. После стана по-дискретен и внимаваше какво казва и прави в
обществото. Той беше предан католик.
Д.: Било е време, когато църквата не е одобрявала подобни неща, нали?
Е.: Ужасно.
Д.: Ти самият имал ли си някога проблеми с църквата?
Е.: Да, имах. Беше след като напуснах Нострадамус. Бях започнал да разговарям с някои хора за
убежденията си. Един от тези, на които смятах, че мога да се доверя, ме докладва на духовника в
провинцията. Извадих голям късмет, че духовникът бе сродна на моята душа. Той дойде да
поговорим и не позволи инцидентът да достигне до по-висшите инстанции.
Д.: Не е ли било необичайно да откриеш сродна душа в църквата?
Е.: Имах късмет, че човекът ме е предал на свещеник, а не на епископ или на по-високопоставен
духовник. Той бе повече отдаден на духовното, отколкото на земното.
Д.: След това беше ли внимателен?
Е.: Много внимавах. Свещеникът бе достатъчно добър да ми каже, че трябва да напусна тази
област, за да няма последствия от случая.
Д.: Да, извадил си голям късмет. Усещам вече, че си уморен.
Е. (Тихо): Да.
Д.: Тялото престана ли да съществува вече?
Е.: Аз само гледам.
Д.: Какво смяташ ди правиш сега, когато краят наближава?
106
Е. (Тихо): О, не ме е страх.
Д.: Тогава нека се пренесем още малко напред, докато всичко свърши. IIpocmo искам да ми
кажеш какво е и какво виждаш.
Е. (Със страхопочитание): Толкова е прекрасно!
Д: Какво виждаш?
Е. (С изпълнен с почуда глас): Всичко! Каквото и да е! Мога да се движа във всяка посока.
Д : Ти си свободен. Сам ли си?
Е.: He, тук има някого, но... това е само чувство за човек, за обич. Водач.
Д: Знаеш ли какво ще направиш?
Е.: Ще го следвам. Ще последвам любовта. О, толкова е красиво!
Д: Какво мислиш за живота, който току-що напусна?
Е.: Мисля, че беше добър. Неща, за които не бях сигурен, ми се изясниха.
Д.: Да, това бе живот на огромно познание. Мисля, че си научил много и си израснал духовно в
този живот. Но щастлив ли си където си сега?
Е.: Да. Но ще се върна.
Д: Ти знаеш ли това?
Е.: Да, те ми го казват. Казват, че има още работа да се върши на планетата Земя. О, чувствам се
толкова поласкан, че ми го казват.
Д.: Казват ли ти какво ще правиш?
Е.: Казват, че ще помагам на човечеството.
Д.: Какво мислиш за това?
Е.: Мисля, че ще бъде прекрасно.
Д.: Помислих си, че може би не ти е харесало да живееш на Земята и че не би искал да се
върнеш отново.
Е.: Не! Не искам да кажа, че не ми харесваше да живея на земната планета.
Д.: Смяташ ли, че ще мине дълго време, преди да се върнеш на Земята?
Е.: Не знам. За мен е чест, че те ме приемат по този начин.
Д: О, за мен също. Смятам, че е направо чудесно. Аз също научих много от твоите знания.

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 48

Е.: Благодаря ти. Можем да говорим отново.
Д.: Можем, да, можем. Не знам кога отново бих могла да те достигна и да ти задавам въпроси.
И ти желая мир, любов и радост, където и да отидеш в своите пътувания.

Бях започнала да чувствам толкова близък този мил човек, но някак предусещах, че никога
повече няма да говоря с него. Чувствах, че когато Елена замине, тази страница ще бъде затворена и
няма да има нужда да се отваря отново. Знаех, че животът на Елена започва да тече в друга посока.
Поне тези два сеанса бяха намалили напрежението, стоварено върху нея от подсъзнанието й. Смятах,
че тя вече спокойно може да каже, че се опитала да изиграе ролята си в този странен сценарий и че
обстоятелствата са попречили. Боях се, че ако не бяхме провели последните сеанси, тя щеше да
тръгне, носейки подсъзнателно бремето на незавършената работа, и можеше да се разболее. Бях
спокойна, че съм се погрижила за всичко в тази история, свързано с Елена. Съжалявах единствено за
всичките пропилени месеци, когато можехме да работим по нея. Но дори нямаше как да знаем, че тя
съществува. Какво да се прави. Обстоятелствата си имат своя собствена логика и преди да се усетим,
изтича твърде много време. Така че просто можем да кажем, че животът си е тръгнал постарому и
продължава без съжаления, без повече „ако", „и" или „но".

След като върнах Елена в пълно съзнание, Вал се разстрои, че не бях продължила с квадрините, а
Нострадамус ги превеждаше така добре. Боеше се, че никога повече няма да имам такава
възможност. Естествено тя не знаеше, че се опитвам да науча останалата част от живота на
Дионисий, което бе невъзможно без Елена. Трябваше да направя най-доброто за ограниченото време,
с което разполагахме през този последен сеанс. Решението коя информация е по-важна, можех да
взема само аз.

Вал продължаваше да придумва Елена да остане още няколко седмици, за да поработим по
проекта. Аз си мълчах. Знаех, че е взела решение, и не бих искала да утежнявам съвестта си дори с
опит да влияя на нечии планове. Нямах представа накъде отива този разказ и дори ако просто
останеше в някое чекмедже, за да чака завръщането й, знаех, че тя е направила най-добрите планове
за собствения си живот, защото си бяха нейни.

Наистина я окуражих да намери време и да нарисува портрета на Нострадамус, когато се устрои.
Тя се съгласи с охота. Когато ме прегърна силно за довиждане, разбрах, че работата ми с нея е
приключила.

- О, ще поддържаме връзка - каза мило тя. - Едно трябва да ми обещаеш: че ще ми кажеш, ако
някога изобщо се получи чрез друг човек. Това ще бъде най-страхотното нещо. Ако това някога се
случи, ще повярвам във всичко.

Kогато излязох от къщата и подкарах колата си по пътя към къщи, нямах отговори, а само
няколко ленти със запис, съдържащи началото на интересен експеримент. Беше напълно достатъчно
да раздразни неутолимото ми любопитство, но после... Нострадамус настояваше, че можем да
продължим, но в този момент аз просто не виждах как. Онова, което ми предлагаше, бе възможно, но
никога преди не е било осъществявано. Докато шофирах, дърветата се сливаха като мъгла пред
погледа ми и умът ми преповтаряше последните думи на Елена.

- Да, ако това стане, и аз ще повярвам във всичко - тихичко й отговорих.

ГЛАВА СЕДМА
ПРЕЗ ВЪЛШЕБНОТО ОГЛЕДАЛО
След ЗАМИНАВАНЕТО НА ЕЛЕНА продължих да работя с различни субекти, тъй като движех
едновременно няколко проекта. Бях разочарована, че материалът с Нострадамус бе започнал толкова
плодотворно, а сега ми изглеждаше загубен завинаги. Би било невероятна случайност да попадна
отново на негов ученик. Втората възможност беше да опитам да се свържа с него чрез друг субект.
Досега не бях и помисляла да правя подобно нещо. За да се получи, трябваше да намеря начин да
накарам примерния субект да се свърже с Нострадамус по време на живота му във Франция през XVI
век и да го помоли да се срещнат на точно това специално място. Дали то съществува и дали други
могат да бъдат допуснати в него? Как можех да насоча някого да се опита да се свърже? Ако
въпросната същност не е в състояние да разговаря с Нострадамус физически както Дионисий, как
щеше да се осъществи контактът?
Експериментът определено бе предизвикателство, и то такова, срещу което бих се изправила на
драго сърце. Щеше да бъде далеч по-сложно, отколкото да се опитвам да се свържа с мъртвата леля

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 49

Луси и да говоря с духа й чрез медиум, ако това е възможно. Не знам - никога не съм участвала в
спиритичен сеанс. Смятам, че това, което върша, е напълно различно.

За да успее планът, трябваше да установя контакт с Нострадамус в същия период от време чрез
различен канал или средство, което не знаеше изобщо какво е станало преди. Нострадамус трябваше
да си спомни за мен - че сме започнали заедно един експеримент, и да иска да продължи. Цялата
работа бе абсурдна. Но ако това станеше, нямаше ли да е доказателство, че съм била в контакт с
истинския Нострадамус по време на земния му живот и най-вече, че е възможно да се пътува през
времето с този уникален метод? Преди ми се е случвало да открия двама или трима души, които са
били обвързани в един и същи живот и могат да ми дадат всеки своята версия на историята,
доказвайки но този начин, че действително в миналото са живели заедно. Но това бе нещо напълно
различно. Сега щеше да се докаже, че е възможно да се свържеш с индивид, използвайки друг,
непознат за него, с когото не е бил свързан в минал живот.

Невероятно предизвикателство! Докато работех с различните си субекти, аз ги изучавах, за да се
спра на един, който би бил подходящ за експеримента. Не казвах плановете си на никого от тях. Най-
накрая реших да опитам с Бренда - студентка по музика в местния колеж. Познавах я от години,
понеже ходеше на училище заедно с моите деца. Работеше на половин ден в колежа и посещаваше
занятията, за да може да вземе диплома по музика. Всяка свободна минута тя посвещаваше на
композирането - първата й любов. Бе изразила любопитство към работата ми и искаше да опита
регресия. Още по време на първия сеанс се оказа, че е отличен сомнамбулистичен субект, и веднага
започна да дава чудесен материал. Това бe твърде необичайно - да извлечеш толкова качествен мате-
риал още при първия сеанс. Може би причината беше, че аз не и бях непозната. Затова и реших да
пробвам първо с нея - бе много чист и отворен канал. Бяхме работили повече от година по различни
проекти и тя вече бе доказала гъвкавостта си да се поддава на експерименти.

Знаменателен пример за способността й да се адаптира и за лекотата, с която отговаряше на
въпросите, беше сеансът по време на чернобилския ядрен инцидент през април 1986 г. Един ден
съобщиха за експлозията, но новините бяха оскъдни - изглежда, никой не знаеше какво точно става.
Тази неяснота продължи още няколко дни. Реших, че ще е интересно да задам на Бренда няколко
въпроса за инцидента, докато е в транс.

Когато пристигнах в дома й в онзи ден, я попитах дали е чула новините. Тя отвърна, че може би е
една луда композиторка, но предпочитала да свири на пиано и да композира, отколкото да гледа
телевизия или да слуша радио. Може би е трудно за вярване, но все още има хора, които не са
попаднали в капана на телевизионния терор. Обстоятелствата за експеримент бяха налице.

Към края на редовния ни сеанс я запитах дали може да види какво става в Русия по това време.
Тя веднага улови ядрения инцидент и го докладва като наблюдател - каза, че бил причинен от
няколко незначителни повреди в оборудването, които впоследствие се разраснали. Обясни, че
няколко души са загинали и че по-късно в резултат на радиацията ще загинат още хора от рак и други
злокачествени заболявания. Радиацията нямало да нанесе сериозни поражения, тъй като по-голямата
част от субстанцията отишла в земята, а оттук и водата в района щяла да бъде отровена. Даде ми
много подробности, които никой в страната не знаеше по това време, но нейните думи се потвърдиха
в следващите дни.

Друг пример за способностите й е предсказанието за масивно земетресение в централната част на
Съединените щати, което ще бъде причинено от разцепването на земната кора в Ню Мадрид. Слава
Богу, то още не се е случило, но тя ми каза много подробности за него.

Заради тези и подобни на тях забележителни примери избрах Бренда като първо опитно зайче.
Измина месец, преди да започна експеримента си. Работех с Бренда по друг проект. Изследвахме
интересния минал живот на младо момиче, живяло по времето на Светата инквизиция в Европа. В
него се съдържаше много информация за преследванията от църквата през тази епоха и исках да
завърша експеримента си, преди да се захвана с новата работа. Работехме по проекта веднъж
седмично и същността, с която разговаряхме, заприлича на Шехерезада - принцесата, която
разказвала истории на принца в продължение на хиляда и една нощ, за да пощади живота й. Всяка
седмица аз се приготвях „да я убия", да стигна до края на живота й, за да продължа по новия проект.
И всяка седмица тя ме снабдяваше с все повече и повече интересна информация. И така, оставих я да
живее още седем дни. Накрая, след месец, успяхме да завършим нейната история и я оставихме на
мира, за да се върне в страниците на времето. Историята й ще бъде разказана в книгата ми „Рогата на
богинята". Това момиче винаги можеше да бъде съживено по-късно, ако се нуждаем от още
информация. Изглежда така, сякаш имам някаква власт върху живота и смъртта на тези същности, но

www.spiralata.net - книгата е предоставена от Homo Sapiens 50