Катехизическото учение на св. Кирил Йерусалимски

КАТЕХИЗИЧЕСКОТО УЧЕНИЕ
НА СВ. КИРИЛ ЙЕРУСАЛИМСКИ

МАГДАЛЕНА ЛЕГКОСТУП

Кондак, глас първи
С твоя език мъдро си просветил чрез божествени вдъхновения

твоите люде да почитат единната Троица,
неразделна по естество, а по лица разделяема,
затова радостно празнуваме всесвятата твоя памет

и те имаме за молитвеник пред Бога.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР .......................................................................................... 4

УВОД ....................................................................................................... 6

ГЛАВА ПЪРВА. Живот и творчество на св. Кирил, епископ
Йерусалимски ....................................................................................... 12

ГЛАВА ВТОРА. Катехизацията по времето на св. Кирил, епископ
Йерусалимски ....................................................................................... 24
1. Цел, задачи и структура на катехумената ....................................... 24
2. Продължителност и етапи на катехизацията .................................. 28
3. Проблеми на катехизацията през 4 век ............................................ 34

ГЛАВА ТРЕТА. Огласително съдържание и основни идеи в
катехезите на св. Кирил Йерусалимски .......................................... 40
1. Общо съдържание .............................................................................. 40
2. Символ на вярата ............................................................................... 45
3. Тайни в огласителните слова ............................................................ 53
4. Основни духовно подпомагащи средства в процеса на оглашение
................................................................................................................... 57

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА. Мистагогично съдържание на
тайновъведителните поучения .......................................................... 67
1. Мистагогиката – познание за тайнствата ........................................ 67
2. Кръщение и Миропомазване ............................................................ 70
3. Евхаристията в мистагогичните катехези на св. Кирил
Йерусалимски ......................................................................................... 76

ГЛАВА ПЕТА. Църковно-педагогически принципи на катехизация
в огласителната практика на св. Кирил Йерусалимски ............. 86
1. Принцип за христоцентричност ....................................................... 87
2. Принцип за църковност на катехизацията ....................................... 90
3. Принцип за основаване на катехизацията върху Свещеното
Писание ................................................................................................... 94
4. Принцип за личностен подход ........................................................ 100
5. Принцип за достъпност ................................................................... 103
6. Принцип за последователност и системност в катехизацията .... 107
7. Принцип за нагледност в катехизацията ....................................... 109
8. Принцип за активност ..................................................................... 114
9. Принцип за цялостност и единство на обучение, възпитание и
практика ................................................................................................ 119
10. Принцип за трайност на знанието ................................................ 125

ГЛАВА ШЕСТА. Основните катехизически принципи на
св. Кирил Йерусалимски в съвременната катехизация ............. 128

ЗАКЛЮЧЕНИЕ ................................................................................... 156

ПРИЛОЖЕНИЕ .................................................................................. 162

ЛИТЕРАТУРА ..................................................................................... 165

ПРЕДГОВОР

Св. Кирил Йерусалимски, един от великите проповедници и
писатели на древната Църква, се обръща с голямо внимание и
душепастирска загриженост към въпросите на църковната
катехизация 1 като огласително обучение и литургично-
педагогическа подготовка към въцърковяване. От изключителна
важност днес е да познаваме неговите произведения, чийто
съвременен прочит би помогнал за по-ясно разбиране и възможни
перспективи в развитието на църковната катехеза 2. В тях можем да
намерим редица отговори на принципно важните въпроси на
християнската педагогика от миналото, както и да изведем и
интерпретираме традиционните принципи на катехизация, прилагани
от св. Кирил Йерусалимски в контекста на съвременното духовно
възпитание.

Идеите, изложени в настоящия труд са част от моята докторска
дисертация, плод на наблюдения и изследователски опит, натрупани
в последните петнадесет години. В основата му са моите търсения,
сполуки, несполуки, собствени открития и константации в
педагогическата ми работа като вероучител и като преподавател по
Методика на обучението по религия в Православния богословски
факултет на Великотърновски университет “Св. св. Кирил и
Методий”.

Оставам с ясното разбиране за това, че тази разработка не може
да претендира за цялостно и широко отразяване и решаване на
всички научни и практически въпроси около ролята на църковната

1 Оглашение, наставляване в основните истини на вярата и в християнски
начин на живот. Самата дума произхожда от гръцкия глагол “κατηχέω”, основните
значения на който са “огласявам; обучавам, уча, поучавам; известявам,
осведомявам” или “съобщавам на широка аудитория”. По-тясното й новозаветно
значение, което получава разпространение в християнската практика е “уча” или
“наставлявам”. Вж.: Kittel, Gerhard; Friedrich, Gerhard, The Theological Dictionary of
the New Testament, 2000, c. 1964.

2 Огласително поучение, наставление във вярата.

катехизация в живота на Църквата. Като изхождам обаче от
значимостта на проблематиката, си поставям скромната задача да
отразя някои от съществените моменти на посочения процес както от
позицията на православен християнин, така и от педагогически
позиции. Ще бъда щастлива, ако това очертаване на проблема за
необходимостта от прилагане на модела на литургическата катехеза,
осъществяван в дейността на св. Кирил Йерусалимски, в
съвременната катехизация не остане глас в пустиня. Тази книга може
да бъде в помощ на вероучителите, на студентите по Теология като
бъдещи катехизатори, на свещенослужителите в БПЦ, които като
духовни пастири се грижат за преподаването на православната вяра и
укрепване на Църквата, а също и на всеки християнин.

Настоящето научно изследване нямаше да бъде осъществено без
топлосърдечното съпричастие на доц. д-р архимандрит Авксентий, на
доц. д-р Димитър Попмаринов, на доц. д-р Свилен Тутеков, доц. д-
р Мариян Стоядинов и на свещеноиконом Стефан М. Стефанов,
които ми помогнаха да навляза и се посветя на тази проблематика.
Задължена съм също на рецензентите на дисертационния ми труд
проф. протопр. Радко Поптодоров и доц. Божидар Андонов, както и
на проф. протопр. Николай Шиваров, на доц. д-р Емил Трайчев и на
проф. Пенка Костова за професионалните и целенасочени съвети.
Благодаря на проф. Христина Станева, която ми вдъхна вяра в
собствените сили и чиято подкрепа в стилистичното оформяне на
работата високо ценя. Поклон пред всички мои преподаватели и
колеги, които ми оказаха неоценима помощ в осъществяването на
изследователската ми работа, както и за ценните им съвети.

Изключително много благодаря на моето семейство, което беше
до мен през цялото това време. Благодаря също така и на всички,
които допринесоха с нещо този труд да види бял свят.

Велико Търново, август 2010 година. От автора

УВОД

Възпитанието и обучението като неделима част от
продължителния и градивен процес за многостранно образование и
нравствено укрепване на личността възникват с наставленията на
Твореца и са вменени в дълг на прародителите Адам и Ева (Бит. 1:28;
8:17; 9:17), респективно – на цялото човечество. Тези основни
средства за съзнателно въздействие и ръководство на подрастващите
винаги са будили и представлявали интерес както за педагози, така и
за всеки родител. В съвременното ни секуларизирано общество
продължава тенденцията на търсене духовните корени на
възпитанието 3 в религията и по-специално в християнството като
един изключително възвишен духовно-възпитателен модел, социо-
културен и етично-нравствен феномен. Това не е случайно, тъй като
християнската вяра още в момента на нейното приемане се превръща
в духовна доминанта в живота на личността. Тя оказва огромно
влияние и върху способите за поставяне и пътищата за решаване на
педагогическите проблеми. Православната педагогика дава възвишен
духовен смисъл на възпитанието, като го представя като процес на
синергетично взаимодействие между човека и Бога. На личността се
дава възможност да се разкрие в пълнотата на своите сили, да
осъществи върху основата на личното своеобразие и особености
заложеното дълбоко в нея от Твореца.

В многовековната църковно-педагогическа традиция
предкръщелната и мистагогична катехизация се установява като най-
подходяща форма за ефикасно възпитание и обучение в

3 За възпитание и по-спец. религиозно: ‫ מוסר‬е от корена ‫יסר‬. Има следните
старозаветни значения: 1) Коригиране на децата от техните родители, на народа от
царя, на хората от Бог. Притч. 22:15; 23:13 – възпитателно коригиране на
поведението на детето; 2) поучение, назидание, спец. на деца от родители: вж.:
Йерем. 2:30; Притч. 1:8; 4:1; 5:12; 8:33 и др. 3) наставление, учение – Притч. 1:2;
4:13; 6:23; 23:23. Вж. също: Шиваров, потопр. Н. Раждане, отглеждане и
възпитание на децата // Библейска археология. С., 1992, с. 174–178.

християнското учение. Чрез нея се преподават необходимите за
реализиране на новия живот в Христа истини на тези, които искат да
опознаят евангелското учение и да приемат спасителното кръщение.
Голямото значение на катехизацията като средство за обучение и
възпитание се дължи на факта, че тя има за свой източник
божественото учение на самия Господ Иисус Христос, който е
първият и най-висш християнски катехет 4, а Неговото евангелие –
истинската катехеза. В основата си това е и водещият мотив, който
ръководи църковните служители в тяхната учителна мисия през
вековете и оставя в историята на християнската Църква имената на
велики учители и ненадминати катехети.

Един от най-ярките представители на древната литургико-
педагогическа традиция е св. Кирил, епископ Йерусалимски. Чрез
богатата си катехизическа дейност той систематизира най-ранната
религиозна педагогика. Векове наред неговите творения са предмет
на четене и преписи, високо ценени от нашите предшественици, тъй
като се отличават с яснота, естественост, простота, психологическа
приспособимост към душевното състояние на читателите, богато
вътрешно съдържание и висока богословска стойност.

Като имаме предвид значимостта на проблема за
въцърковяването днес и особеното внимание, отделяно на
катехизацията в светоотеческата традиция, тук се поставя скромната
задача да се отразят някои от съществените моменти на този
литургико-педагогически процес в контекста на катехизическата
дейност и творчество на св. Кирил Йерусалимски. В контекста на
научното изследване на разглеждания проблем важно място заемат
катехизическата дейност, системата от богословски идеи, принципи,
методи, и средства на катехизация, съдържащи се в достигналите до
нас „Огласителни и тайновъведителни слова” на св. Кирил

4 Църковен учител.

Йерусалимски като представител на древната катехизическа
традиция.

Като източници (извори) на изследването са използвани
достигналото до нас фундаментално за православната катехетика
произведение на св. Кирил Йерусалимски “Огласителни и
мистагогични поучения”, произведения на други свети отци на
Църквата от разглеждания период, трудове по Патрология,
Литургика, Катехетика и педагогическа литература.

“Огласителни и тайновъведителни поучения” на св. Кирил
Йерусалимски е сборник с общо двадесет и четири беседи към
оглашените, разделен в три части: прокатехизис – уводно слово към
готвещите се да приемат кръщение; осемнадесет огласителни слова,
отправени не до всички оглашени, а само до избраните, на които
предстои непосредствено да се кръстят на Пасха, и пет мистагогични
(тайновъведителни) проповеди, отправени до новопокръстените.

Въпросът за автентичността на катехезите на св. Кирил
Йерусалимски е повдигнат още през ХVІІ век от протестанта Andre
Rivet 5. За него изглеждат съмнителни намиращите се тук ранни
свидетелства относно целибата, девството, почитането на св. Кръст и
св. мощи и др. Това го провокира да ги обозначи като предполагаеми
„интерполации”. В трудовете на бенедиктинеца Dom Antoine-
Augustin Touttée 6 обаче, върху основата на подробна външна и
вътрешна критика на съмненията на Rivet, автентичността на
Поученията е безусловно възстановена и се смята за безспорна 7. Те
ни дават богат материал по история на древната огласителна

5 Andre Rivet (1596–1650). Critic. Sacr. Lib. 3. cap. 8, Genev. 1642. (Вж.:
Andre Rivet. Inventaire de la correspondance d' Andre Rivet (1596–1650). By
Paul Dibon. The Hague, 1971)

6 Dom Antoine-Augustin Touttée (1677–1718) подготвя изданието: S. Cyrilli
Archiepiscopi Hierosolymitani opera quae exstant omnia, et ejus nomine circumferuntur,
ad manuscriptos codices nec-non ad superiores editiones castigata, dissertationibus &
notis illustrata, cum nova interpretatione & copiosis indicibus, Paris: Typis Jacobi
Vincent, 1720.

7 Вж.: Керн, К. Э., цит. съч., с. 187.

дисциплина и заедно с това представляват кратък очерк относно
общото вероучително изповедание на Йерусалимската църква, тъй
като са произнесени с пълнотата на учителната власт и от името на
Църквата.

Катехезите на св. Кирил са публикувани в редица печатни
издания (с коментар): Grodecius, Vienne, 1560; Hosius, Anvers, 1560;

Morel, Paris, 1564; Gretser, Ingolstadt, 1600; Prévôt, Paris, 1608; Milles,

Oxford, 1703; Touttée, Paris, 1720; Reischl et Eupp, Munich, 1848 et

I860; Cléopas et Alexandrides, 1867 et 1868; Dorn, Turin, 1914; Quasten,
Bonn, 1935; Cross, Oxford, 1951. 8 В старобългарската книжнина са
познати по стар превод, направен вероятно от Константин
Преславски, известен по ръкопис от XII–XIII в. Откъслеци от тях се
съдържат и в хилендарските листове (от Х в.). В превод на руски език
Огласителните и тайновъведителни поучения на св. Кирил
Йерусалимски се издават на няколко пъти: първият превод е на
Ярославлската духовна семинария (излиза в Санкт Петербург през
1822 г.), вторият на Московската духовна академия (първо издание
през 1855 г.), а третият – Издателство П. П. Сойкин (СПб, 1913).

От първостепенно значение като извори на нашето изследване
са изданията: Κατηχήσεις Αγίου Κυρίλλου Ιεροσολύμων. Ετοιμασία.
Ιερά Μονή Αγίου Ιωάννου Προδρόμου Καρέα; 2nd edition, 1999.; PG,
t. 33; Βιβλιοθήκη Ελλήνων Πατέρων και Εκκλησιαστικών Συγγραφέων
(ΒΕΠΕΣ) Τόμος 39 (1969): Γελάσιος Καισαρείας – Κύριλλος
Ιεροσολύμων; Κυρίλλου Ιεροσολύμων, Μυσταγωγικαι κατηχησεισ,
Αθηναι, 1982; Кирилл Иерусалимский, свт. Поучения огласительные
и тайноводственные, М., Синодальная библиотека, 1991.

Анализът на основния за изследването извор се опира на
главните изследователи на катехезите на св. Кирил Йерусалимски:

8 Вж.: Bihain, Ernest. La tradition manuscrite grecque des oeuvres de
saint Cyrille de Jerusalem. UCL. FLTR/GLOR – Département d'études grecques, latines
et orientales. Louvain-la-Neuve: UCL, 1966, с. 399.

Ernest Bihain, Augustin Bludau, M. Bulacu, F. L. Cross, Emmanuel

J. Cutrone, V. S. Janeras, Juliette Day, G. Delacroix, Alexis J. Douval, G.

Garitte, J. H. Greenlee, W. R. Jenkinson, J. Lebon, Leo P. McCauley, J.

Mader, arhim. Veniamin Mikle, A. Piédagnel, Anthony A. Stephenson,

Wí. J. Swaans, Dom Antoine-Augustin Touttée, Maurice Vericel, S. J.
Yarnold Edward, Χρήστος Κ. Βασιλόπουλος.

Във връзка с необходимостта от разкриване на църковната
педагогическа традиция, чийто съвременник е св. Кирил
Йерусалимски, са представени и редица свидетелства на църковни
отци и учители на Църквата от разглеждания период. Същевременно,
от патристична гледна точка неговият живот и творчеството са
предмет на редица научни изследвания: на архим. Киприан Керн,
А. И. Сидоров, Г. В. Флоровски, Ил. Цоневски, O. Bardenhewer, H.

Bettenson, J. W. Drijvers, G. Hodgson, X. Le Bachelet.
Събраните проповеди и особено мистагогичните катехези на

св. Кирил Йерусалимски са най-ценният източник на сведения за
богослужебния живот в Църквата през ІV век. Затова те са предмет
на изследване на редица трудове по Литургика в миналото и днес. В
това отношение много полезни са научните изследвания, свързани с
чина на оглашението в ранната църква на архим. Авксентий,
Ал. Алмазов, В. А. Алымов, М. Арранц, Вл. Вукашинович, дяк. Ив.
Иванов, В. М. Марцинковский, Д. Сысоев, прот. Б. Чифлянов, прот.
А. Шмеман, F. E. Brightman, Тh. Finn, Enr. Mazza, Cl. Moreschini,
Hugh M. Riley, V. Schmitt, Daniel J. Sheerin и др.

Относно педагогическите аспекти в приложението на
катехизическите принципи в съвременните условия настоящето
изследване намира опора в научните трудове по катехетика и
религиозна педагогика, представени от прот. Хр. Димитров , проф.
Т. Поптодоров и проф. Ив. Денев, доц. Б. Андонов, В. Зенковски, Г.
Кочетков, Bp. Antoni Dlugosz, Ιωάννη Β. Κογκούλη и др. Особено
полезни за изследването бяха катехизическите произведения на митр.

Амфилохий Радович, пастирски изключително отговорно написаната
книга на митрополит Йеротей Влахос Κατήχηση και βάπτιση των
ενηλίκων, трудовете на архим. Вениамин Микле, катехизическата
теория и практика на свещеник Георги Кочетков, учебното пособие
за подготовка на катехизатори “Катехизацията в Руската Православна
Църква на съвременния етап” с автори Ю. С. Белановский, А. В.
Ракушин, А. А. Шестаков, “Подготовка и оценка на катехизацията –
основи на катехетическата дидактика” на еп. Антоний Длугош и др.

Настоящето изследване прави богословски и педагогически
прочит на произведението “Огласителни и тайновъведителни слова”
на св. Кирил Йерусалимски като виден представител на
катехизическата традиция от IV век, на която се градят основните
характеристики на църковното образование в миналото и днес.

ГЛАВА ПЪРВА
ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО
НА СВ. КИРИЛ, ЕПИСКОП ЙЕРУСАЛИМСКИ

Един от най-ярките катехети на древната Църква е св. Кирил,

епископ Йерусалимски. Чрез богатата си катехизическа дейност той

систематизира най-ранната религиозна педагогика. Неговите основни

богословски идеи, педагогически принципи и литургически средства,

представени в неговото произведение “Огласителни и мистагогични

поучения”, са фундаментални за християнската катехетика. С цел да

бъде по-добре разбрана значимостта на субекта на това изследване,

ще представим живота и творчеството на големия катехет от

Йерусалим.

Биографичните данни за св. Кирил са много оскъдни, като

някои подробности от живота му остават неизяснени. Смята се, че е

роден около 313–315 г. в Йерусалим. Получава добро образование, в

основата на което стои подробното изучаване на Свещеното Писание.

Не е известно кога точно встъпва в клира, но се предполага, че е бил

монах. Според архим. Киприан Керн, той е ръкоположен в

свещенически чин от св. Максим Йерусалимски около 343–345 г.

Според Г. В. Флоровский, през 348 г. е вече презвитер и в същата

година по време на св. Четиридесетница и на Светлата седмица

произнася своите знаменити “огласителни” и “мистагогични” слова, а

около 348–351 г. става епископ Йерусалимски. 9

Архим. Киприан Керн уточнява, че св. Кирил става епископ през

348 г., а не, както се смята по-рано, през 351. 10 Това се доказва в

научните трудове на Йохан Мадер 11. В лекционния си курс по

патристика “Въведение в светоотеческото богословие” о. Йоан

9 Флоровский, Г. В. Източните отци от IV век. Изд. “Тавор”, 1992, с. 76.
10 Керн, К. Э., цит. съч, с. 125.
11 Mader, J. Der heilige Cyrillus, Bischof von Jerusalem, in seinen Leben und

seinen Schriften nach den Quellen dargestellt. Einsiedeln, 1891.

Майедорф застъпва схващането, че св. Кирил е ръкоположен за
презвитер през 349 г., а през 350 г. е избран за епископ на
Йерусалим 12. Независимо от многообразието на мнения, неоспоримо
е, че св. Кирил става приемник на св. Максим след неговата смърт
през 348 г. В житието му се казва, че, след като прекарва част от
живота си като отшелник и подвижник, е приет в клира и посветен
първоначално в дяконски и презвитерски чин, а през 346 г.
тогавашният Йерусалимски епископ Максим го избира да подготвя
оглашените за кръщение и да наставлява новопокръстените.
Необикновено старателното и плодотворно изпълнение на това
свещеническо задължение става причина след смъртта на епископ
Максим именно св. Кирил да бъде избран за негов наследник.

В разглеждания исторически период Църквата преживява
сериозни трудности, предизвикани от ариански вълнения. Император
Канстантин І Велики управлява до 337 г., като в края живота си
покровителства арианите, поради което и сваля редица православни
епископи от техните катедри. По това време и св. Атанасий бяга в
пустинята в един от египетските манастири. Практически нито един
православен епископ на Изток не остава на своята катедра. През
336 г. на самия Арий е позволено да се върне от заточение и да бъде
приет в лоното на Църквата, но внезапната му смърт става пречка за
това. Точно в това време св. Кирил става епископ на Йерусалим.
Неговото положение от самото начало е много сложно, тъй като е
ръкоположен от наистина убедения арианин Акакий. Същевременно
обаче той поддържа укриващият се от гонението срещу
православните св. Атанасий. Св. Кирил, епископ Йерусалимски, три
пъти е свалян и възстановяван на катедрата си от арианите, но
въпреки това през 381 г., когато Вторият вселенски събор в
Константинопол възстановява Православието, се изказват известни

12 Мейендорф, прот. Йоанн. Цит. съч., с. 210.

съмнения в православието на неговите възгледи. През 382 г. е свикан
събор, на който специално се обсъжда този въпрос. Съборът изпраща
писмо до римския папа, в което съобщава, че епископ Кирил се е
подвизавал против арианите и че мисли напълно православно.

Не всичко е ясно около въпроса за неговата епископска
хиротония. Още в древност ръкоположението на св. Кирил е предмет
на спор според свидетелствата на бл. Йepoним и Руфин, тъй като по
всяка вероятност е получено от Акакий Кесарийски при участието на
Патрофил Скитополски, т. е. от лица, добре известни като
неправославномислещи. По този въпрос в древната литература
съществуват две напълно противоположни свидетелства.

От една страна, както научваме от произведението на блажени
Йероним “Хроника” 13, св. Кирил по това време е близък с арианина
Акакий, епископ на Кесария Палестинска. Именно последният
определя Кирил за Йерусалимския престол, ако той се откаже да
признае своето презвитерско посвещение от Максим. Кирил като че
ли се е съгласил на това. Максим определя за свой приемник
Ираклий. Като се основава, изглежда, на това свидетелство, Руфин
пише: “При йерусалимляните пък Кирил, приел, когато вече бил
нарушен порядъкът, свещенство, бил непостоянен във вярата” 14. За
това арианско ръкоположение говорят и историците Сократ
Схоластик 15 и Ермий Созомен 16.

Но от друга страна, бл. Теодорит Кирски счита св. Кирил за
защитник на апостолската вяра и достойно посветен за епископ 17.
Такова е мнението и на източните епископи, събрали се в
Константинопол през 382 г. Те пишат на папа Дамас, че Кирил,
епископ Йерусалимски е “отдавна канонично посветен от епископите

13 Chronicon, PG 19, 557.
14 Църковна история І, 23 (Sozomen. Historia eccleciastica. PG 62).
15 Пак там, IІ, 38.
16 Пак там, IV, 20.
17 Църковна история ІІ, 26 (Historia eccleciastica. PG 82, 882–1280).

от Йерусалимската област” 18. Науката според архим. Киприан
Керн 19, като се отнася изключително внимателно към свидетелствата
на бл. Йероним, идва до извода за законността на епископската
хиротония на Йерусалимския епископ.

Годините епископско служение на трона на св. Яков не са
спокоен период в живота на св. Кирил. Като има силна ревност за
съхраняването на чистотата на християнското учение,
Йерусалимският архиепископ дейно и неуморно се бори и
проповядва срещу ересите на Арий и Македоний. С това той
предизвиква срещу себе си силната вражда на падналите в арианската
ерес епископи, между които и митрополита на Кесария Палестинска
Акакий, който става главен виновник за първото изгнание на
св. Кирил.

На 7 май 351 г. 20, в деня на празника Петдесетница, в три часа
през деня в Йерусалим е наблюдавано чудодейно явление: на небето
се явява знакът на честния Кръст, който сияе с ослепителна светлина.
Светещото разпятие започва от Голгота и се простира чак до
Елеонската планина. По това време император Констанций е
привърженик на арианите и притеснява православните, като по
всякакъв начин покровителства и оказва съдействие на еретиците.
Във връзка с това св. Кирил Йерусалимски му изпраща писмо, в
което описва чудното явяване на св. Кръст и го увещава да остави
пътя на заблудата, като се обърне към православието.

В средата на 50-те години св. Кирил встъпва в противоречие
със споменатия по-горе Акакий, който, със съдействието на
императора, се надига срещу Йерусалимския епископ заради това, че
го изобличава в ерес и не му се подчинява. В този период Йерусалим,
вследствие на западането си след разрушаването му от римляните, е

18 Пак там., V, 9. Пространен православен
19 Керн, К. Э., цит. съч., с. 149.
20 Вж.: Иларион, Траянополски епископ.
месецослов, изд. Тавор, 1998, с. 41.

подчинен в църковно отношение на Кесарийския митрополит. В

спора за първенството и митрополитските права се разкрива и

догматическото им разногласие 21. Към първоначалния спор по

юрисдикциония въпрос за законността на първенството на

Йерусалимската катедра в Палестина е прибавен и догматически

момент, който е напълно разбираем в контекста на арианската

атмосфера и омиусианска22 полемика по онова време. Това завършва

с голямо огорчение за св. Кирил и нови обвинения, че е продал някои

църковни свещени предмети в полза на бедните. 23

След 358 г. животът на Йерусалимския епископ започва

удивително да напомня този на знаменития му съвременник

св. Атанасий Александрийски. Около седемнадесет години св. Кирил

няма възможност за непосредствено общение със своето паство. В

периода от 358 до 378 година той три пъти е пращан в изгнание. През

първото, четиригодишно изгнание, е в Антиохия, след това отива в

Tapс при епископ Силван, който не съвсем правилно разбира някои

догмати на вярата. Като вижда това, св. Кирил му посочва неговите

отклонения и го утвърждава в православието. Когато научава за това,

арианинът Акакий пише писмо на Силван, в което го известява за

низвержението на Йерусалимския епископ и го съветва или да

прекрати всякакво общение с него, или в краен случай да му забрани

21 Вж.: Lebon, J. La position de saint Cyrille de Jérusalem dans les luttes
provoquées par l'arianisme // Revue d'Histoire Ecclésiastique, 20 (1924), p. 181–210,
p. 357–386.

22 Омиусианство (маркелианство) – раннохристиянска ерес, основана от
епископ Маркел от Анкира Галатийска. С цел христологичо опровержение на
арианството Маркел предлага да се различават Логоса и Бог-Син по тава, че сам по
себе в състава на Троицата Логосът е Логос, но въплътен в Христа чрез приемането
на човешка същност, той става Бог-Син. Маркелианското учение е изразено на
Анкирския събор през 358 г. Вoдeщa роля сред маркелианите е играел Анкирският
епископ Василий. Трактовката на Маркел съвпада с Никейския Символ на вярата,
но фактически представлява връщане към модализма. Според представата на
маркелианите, Христос, в който "е събрана цялата твар", вече не бива да се счита за
единосъщен с Бог-Отец, а може да се счита само за подобен. Маркелианството е
осъдено на Втория Вселенски събор в Константинопол.

23 Вж.: Ростовский, Димитрий. Жития святых. Книга третья, Москва, 1759;
Жития святых; http://ru.wikisource.org/wiki, 10.04.2009; Срв.: Lebon, J. Цит. съч.,
с. 181–210.

да извършва богослужение в намиращата се под неговото управление
църковна област. Но Силван не се вслушва в Акакий. Той
продължава да почита св. Кирил като благочестив човек, който
наставлява и утвърдява мнозина в православието, тъй като знае, че
изгнанието му е предизвикано единствено от завистта и ненавистта
на Акакий. 24

Смята се, че в Тарс св. Кирил се сближава с омиусианите. 25 В
техните редове присъства на Селевкийския събор през 359 г. Преди
да започнат заседанията на събора, Акакий иска да бъде отстранен от
тях отлъченият от него Йерусалимски епископ. Отстраняването обаче
на св. Кирил от архиепископската катедра е отменено като
противоканоническо и той е възстановен на Йерусалимската
катедра. 26 Тогава Акакий, като оставя събора, заминава за Цариград.
Пред императора и пред патриарх Евдоксий оклеветява напуснатия
от него събор, нарича го сборище на зли хора, които са се събрали не
за полза, а за да донесат вреда на Църквата. Съумява да предизвика у
императора особено силно негодувание срещу св. Кирил, като му
разказва как той е продал драгоценната свещена одежда, подарена от
Константин Велики на Йерусалимския архиепископ Макарий, за да я
облича, когато извършва тайнството Кръщение. Императорът
особено силно се разгневява, когато научава, че впоследствие тази
одежда е видяна върху един човек, който е танцувал на народно
увеселение. Тогава Константинополският архиепископ Евдоксий и
епископ Акакий свикват в престолния град събор (360 г.), на който
св. Кирил отново е осъден на изгнание. 27

След смъртта на Констанций на престола се възкачва
император Юлиян. В първите години на своето царуване той обявява
пълна веротърпимост и отменя всички постановления на Констанций,

24 Вж.: Lebon, J. Цит. съч., с. 357–386.
25 Керн, К. Э., цит. съч., с. 128.
26 Цоневски, Ил. Патрология. С., 1986, с. 309.
27 Цоневски, Ил. Цит. съч., с. 309.

насочени срещу православните. По негова заповед са освободени от
заточение всички православни епископи, които са били изпратени в
изгнание. Тогава (362 г.) е възвърнат на катедра си и Йерусалимския
архиепископ.

В житието 28 на св. Кирил Йерусалимски се разказва как, след
като укрепва позициите си на престола, император Юлиян открито се
отрича от Христа. За да нанесе удар на християните и да докаже
неверността на пророчествата, той решава да възобнови в
предишното му великолепие разрушения през войните Йерусалимски
храм. Затова свиква в Йерусалим юдеите, прогонени от Свещения
град още от император Адриан, поради станалия по време на
неговото управление бунт. На тълпи те идват в Йерусалим, пълни с
радостни очаквания, защото с възобновяването на храма се свързват
и надеждите за освобождение от властта на иноплеменниците и за
възстановяване на старото величие. Юлиян облагодетелства евреите
като не само им позволява да си построят нов храм на мястото на
разрушения от римляните, но и щедро им помага с част от парите,
които държавата събира от данъци. Дори поставя един от
сановниците си да ръководи работите и обещава, когато храмът бъде
построен, сам заедно с юдеите да принесе жертва на Господа Саваота
като благодарност за успеха на делото и за тържество над
християните. Отивайки на поход против персите, той пише на
юдеите: „Молете се да се върна победител! Аз ще върна на
Йерусалим предишното величие и в храма ще въздам благодарност
на Бога.” 29 Ободрени от покровителството на императора, юдеите
започват да се отнасят към християните с презрение и да им нанасят
всякакви оскърбления. В контекста на тези събития св. Кирил
предрича пред своите приближени, че думите на Христа за пълното
разрушение на храма и за неговата по-нататъшна съдба – „няма да

28 Жития на светиите, Синодално издателство, 1991, с 59.
29 Пак там.

остане камък на камък, който да не бъде сринат” (Лук. 21:6) –
несъмнено ще се изпълнят. Йерусалимският епископ моли Владиката
Христа да не допуска започналото нечестиво дело да стигне до край,
но да го разруши заедно с кроежите на неговите строители.

В житието на светеца според Чети-минеите ("Четьи-Минеи")
на св. Димитрий Ростовски 30, се казва, че Господ чува молитвата на
Своя раб и изпълнява Своето предсказание. Една нощ силно
земетресение разтърсва всичко, така че са разрушени дори и
оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните,
които току-що са надградени от евреите; и всичко това е разнесено
като прах от невидима Божия сила. Когато настъпва денят, всички се
удивляват на извършеното чудо. А когато евреите се опитват отново
да се заемат с работа, от небето пада огън и унищожава приготвените
материали и инструменти. Голям ужас обхваща всички. На
следващата нощ върху дрехите на евреите се появява знакът на
кръста, който те с нищо не успяват да премахнат. След станалото
св. Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи
така неоспоримо се сбъдва, отново е изпратен в изгнание.

След завръщането си, по време на управлението на император
Валент обаче, който бил упорит поддръжник на арианите, през 367 г.
св. Кирил отново е отстранен от катедрата и изпратен в изгнание,
което продължава единадесет години (367–378 г.). 31 Относно
времето на това изгнание не е известно нищо за живота му. Едва при
императорите Грациан и Теодосий Велики за Църквата настъпва по-
спокойно време. В 378 г. св. Кирил свободно се завръща в Йерусалим
и заема катедрата си. 32 В продължение на осем години той с
истинска душепастирска ревност управлява Църквата.

30 Ростовский, Димитрий. Жития святых. Книга третья, Москва, 1759;
http://ru.wikisource.org/wiki/, 10.04.2009.

31 Цоневски, Ил. Цит. съч., с. 309.
32 Пак там.

През 381 г. св. Кирил Йерусалимски участва във Втория

вселенски събор като стълб и защитник на апостолската вяра и

благочестието. 33 През 386 34 или 387 г. 35 той напуска с мир този свят,

оставяйки ни като наследство своите произведения, плод на

отговорно пастирско служение. С тези оскъдни данни се изчерпва

това, което е известно за неговия живот. Обстоятелствата на

тогавашното смутно време правят напълно разбираеми споровете

около неговата личност. Св. Кирил е бил в редовете на

антиникейската опозиция, първо сред “евсевианите” 36, а след това с

“омиусианите” – това обстоятелство, според прот. Г. Флоровски 37, е

напълно достатъчно, за да бъде упрекнат в нетвърда вяра. Бил е на

страната на св. Мелетий в Антиохия, – това обяснява несдържаната

подозрителност на бл. Йероним. Свидетелството на отците от събора

в Константинопол през 382 г. разсейва всяка неопределеност: “на

различни места той много се е подвизавал против арианите”.

Впоследствие бл. Теодорит говори за него като за “защитник на

апостолското учение” 38. И до наши дни Православната църква

празнува паметта на този велик и изстрадал Йерусалимски епископ

на 18 март, а римокатолическата – на 18 май.

Значението на св. Кирил за богословската литература и за

историята на развитие на догматическата мисъл е голямо. По-горе бе

представено отношението към неговата църковна позиция от страна

на съвременниците му, както и твърде противоположните оценки на

неговата дейност. Св. Кирил не е ярко изразен представител на някое

33 Вж.: Цоневски, Ил. Цит. съч., с. 309.
34 Според архиеп. Филарет (Гумилевский), проф. Иван В. Попов,
Aimé Puech, Otto Bardenhewer, Gerhard Rauschen, Pierre Batiffol, Joseph Tixeront и
Μπαλᾶνος. (Вж.: Керн, К. Э., цит. съч., с. 138.)
35 Според X. Le Bachelet и протойерей Г. Флоровски. (Вж.: Керн, К. Э.,
цит. съч., с. 138.)
36 Едно от направленията, на които се разпада арианството след смъртта на
Арий и Първият вселенски събор в Никея, създадено и оглавявано от Евсевий
Никомидийски.
37 Флоровский, Г. В. Цит. съч., с. 76.
38 Църковна история ІІ, 26 (Historia eccleciastica. PG 82, 882–1280).

самостоятелно течение в богословието. Едва ли може да бъде

причислен и към учителите от антиохийското направление, както

това правят V. Schmitt 39 и X. Le Bachelet 40. По определението на

проф. А. А. Спасски 41, св. Кирил е „човек не на теорията, а на

практиката”, който „иска да изложи в поученията си само това, което

характеризира общото благочестие”. Той не е арианин, но и не клони

открито към чисто никейската линия на кападокийците. В

катехизическата си практика не използва Никейския символ, а се

придържа в поученията си към поместния символ на Йерусалимската

църква, който, според него, „не е дело на човешки ръце” 42. Във

връзка с тези разсъждения архим. Киприан Керн 43 отбелязва, че

“св. Кирил няма нищо против да ползва, когато смята това за

необходимо, и вероопределения, като датираната вяра 44 или ἔκθεσις

μακρόστιχος 45. При все това обаче той не може да бъде причислен

към типа на онези, които не са били твърди в своята вяра или към

богословски безразличните хора. Неговите “Огласителни поучения”

заемат достойно място в историята на развитието на християнското

вероучение, а Църквата го причислява към сонма на своите светци и

учители.

Литературното наследство на св. Кирил Йерусалимски не е

голямо. Произведенията му могат да бъдат причислени основно към

типа на проповедническите. “Огласителните и мистагогични

поучения” са произведения на още младия Кирил, произнесени през

39 Schmitt, V. Die Verheissung der Eucharistie (Joh. VI) bei den Antiochern
Cyrill von Jerusalem und Johannes Chrysostomus, Würzburg, 1903.

40 Le Bachelet, X. “Cyrille de Jérusalem”, Dictionnaire de Théologie
Catholique, III, 1908, 2527.

41 Спасский, А. История догматических движений в эпоху вселенских
соборов, І, Сергиев Посад, 1906, с. 352.

42 Катехеза 5.
43 Керн, К. Э., цит. съч., с. 185.
44 Под този израз се има предвид подписаната в присъствието на имп.
Констанций на 22 май 359 г. IV–та Сирмиумска формула. Вж.: Карташев, А.
Вселенские соборы, М., 2006, с. 101–103.
45 Става дума за символа на Лукиан Самосатски. Виж: Пак там, с. 114–116.

348 г. Характер на проповед има “Беседа за разслабения”, която е
произнесена вероятно преди “Огласителните поучения”, през 343–
348 г. Съхранени са и още три неголеми фрагмента от проповеди

(откъси от “Слово за сватбата в Кана Галилейска” и един цитат от
слово върху Христовите думи “Аз отивам при Отца Си” (Йоан.
14:12). Към безусловно автентичните му произведения може да бъде
причислено и “Послание до император Констанций” 46 по повод

чудесното явяване на голям светещ кръст над Елеонската планина на
7 май 351 г. 47

Основното му по значение произведение е “Огласителни и
тайновъведителни поучения” – сборник с общо двадесет и четири

беседи към оглашените, разделен в три части:
1) Прокатехизис – предогласително слово, което е въведение

към другите катехизически беседи. В него се посочват целта и
същността на катехизическите поучения, дават се общи указания как

трябва да се пристъпва към кръщението и какво трябва да бъде
държанието през време на оглашението. 48

2) Осемнадесет огласителни слова, отправени до избраните
оглашени, на които предстои да се кръстят на Пасха 49. В първите три

катехези се излага учението за греха и покаянието, за да се създаде у
слушателите покайно настроение. В четвъртото слово се посочват
главните догмати, десет на брой. В следващите (5–18) слова се
изясняват догматите за Бог Отец (6–9), за Бог Син (10–15), за Светия

Дух (16–17). В Катехеза 18 се излага учението за Църквата, за
възкресението на мъртвите и за вечния живот. 50

46 Според архим. Киприан Керн, заключителната доксология в това писмо
с израза: “Троица единосъщная” представлява по-късна прибавка. Вж.: Керн, К. Э.,
цит. съч, с. 185.

47 Вж.: Цоневски, Ил. Цит. съч., с. 310.
48 Вж.: Цоневски, Ил. Цит. съч., с. 309.
49 След четвъртата неделя на Великия Пост за оглашените бил организиран
изпит и онези, които успявали да преминат успешно, са допускани до
просветление.
50 Пак там, с. 310.

3) Пет мистагогични (тайноводствени) проповеди, отправени
до новопокръстените. В тях се обясняват св. тайнства Кръщение,
Миропомазване и Евхаристия. По обичаите на онова време
оглашените не са допускани да присъстват на евхаристийното
тайнство. Те изучават Свещеното Писание, християнската
нравственост и молитва, но нищо не знаят за тайнствения живот в
Църквата. Поради това след просветлението им (приемането на св.
Кръщение, Миропомазване и Причастие) им се дава обяснение на
преживените тайнства.

Катехезите на св. Кирил представляват най-значимият
традиционен паметник на педагогическата християнска литература, в
който е запазен моделът и духът, според който Църквата трябва да
развие своята катехизическа дейност. Те са достоверен източник за
извличане на основните принципи, методи и средства на катехизация,
без които не би могло да бъде осъществено пълноценно църковно
образование. Въпреки че са прилагани и експериментирани в
отдалечена от нас епоха, тези катехези и днес представляват главен
източник за вдъхновение на всички, призвани да посредничат на
истините на вярата и да възпитават в християнското учение.

ГЛАВА ВТОРА
КАТЕХИЗАЦИЯТА ПО ВРЕМЕТО
НА СВ. КИРИЛ, ЕПИСКОП ЙЕРУСАЛИМСКИ

1. Цел, задачи и структура на катехумената.
По времето на св. Кирил Йерусалимски катехизическото
наставление е организирана форма на обучение във вярата. На лице е
специална църковна институция за подготовка на желаещите да
приемат кръщение. Това е катехуменатът. Основното свойство на
катехизацията, провеждана тук, е органичната й връзка със светите
тайнства и богослужението. Тя се възприема като неразделна част от
особеното тайнство на Просветлението, което се реализира в акта на
присъединяване към мистичното Тяло Христово – Църквата –
посредством Кръщението, Миропомазването и Причастието.
Необходимостта от кръщелен катехуменат се обуславя от
разбирането, че в тайнството на Просветлението се съдържа
фундаментът за целия по-нататъшен живот на християнина.
Отговорността за подготовката на катехумените се поема от цялата
църковна общност, което способства за развитието на съзнание за
духовно родителство във верните.
Като образователна и душепастирска дейност, подготвяща
оглашените за просветление, катехуменатът е ярък пример за
сериозното и отговорно отношение на Църквата към приемането в
своето лоно на нови членове. Катехизацията се осъществява на
няколко етапа. Обособяват се два основни вида катехеза: „поучение
за оглашените или поучение за тези, които се готвят за кръщение и
мистагогична катехеза – поучение, което има за цел да въведе
просветлените в по-дълбоките тайни на Христовата вяра и по-
съвършените степени на живот в Христа” 51. Същевременно

51 Гаврилюк, П. Цит. съч., с. 14.

катехезата не е просто проповед, а обред, съставна част от
литургичната година. Литургията, по думите на митр. Амфилохий
Радович, е „не само критерий за катехизация, а най-съвършена
катехизация, не само възпитаваща и просветляваща, но и хранеща с
Хляба на Живота”. 52

В контекста на мистично-съборното разбиране за
катехумената св. Кирил Йерусалимски формулира основната цел на
оглашението, извършвано в него, с думите: “Наслаждение от
водите Христови, благоуханни, възприемане на Христовото име
и силата на Божествените неща.” 53 А задачите, които си поставя в
изпълнението на тази синергично възвишена цел, преследват
достигането на следните четири основни пункта в духовното
възпитание и образование на катехумените:
“да се възпламени умът към благоговение”;
“да се разпали душата”;
“да се разбие жестокостта на неверието”;
“да се отдели от желязото излишния слой, да остане едно чисто, да се
отдели ръждата и да остане това едно, което е природно.” 54

Благодарение на тази промяна, съзиждаща облика на новия
човек в Христа, катехуменът става способен да приеме спасителната
благодат на Светия Дух посредством тайната на кръщението, а след
това и чрез другите тайнства. Изцяло са променени усещанията и
чувствата, защото е обновен вътрешният духовен мир, с който се
осъществява контактът с външните усещания, защото в
молитословията и заклинанията, чрез които се подпомага и охранява
душата, обитава силата на божествения Дух. 55

52 Радович, митр. Амфилохий. Литургическа катихиза, „Миссионерско
обозрение” N 11, Београд, 2003, с. 4.

53 Прокатехеза, 15.
54 Пак там.
55 Катехеза 16, 19.

В този процес на вътрешното, духовно трансформиране
личността намира своята църковна идентичност чрез координацията
на благовестие, просветление и душепастирско обгрижване.
Благовестието е необходима предпоставка за оглашение. Това ще
рече, че самата катехизация не може да започне преди проповедта на
Евангелието, преди приемането на благовестието и придобиването на
вяра в Христа. Пастирското обгрижване пък е част от нея. Тясната
връзка между благовестието като мисия, стремяща се да пробуди
вярата, и катехизацията, като даваща познание и основание на тази
вяра, има определящо значение в процеса на въцърковяване.

Изискването за определена зрелост във вярата преди приемане
на кръщението изисква сериозна предкръщелна катехизическа
подготовка. За това призовава и св. Атанасий Велики: “Спасителят е
заповядал не само да се кръстим, а отначало да се учим, после да се
кръстим, за да се породи от наученото истинска вяра, с която ние
вече да можем да приемем Тайнството”. 56 Периодът на оглашение
позволява приемащият християнството да промени живота и
разбиранията си според изискванията на вярата, а посвещението му
да не бъде формално. Катехезите се осъществяват веднъж седмично
най-често в храма, в присъствието на други християни. След края им
извършващият оглашението, независимо дали е свещеник, дякон,
дякониса или обикновен християнин, възлага ръцете си върху
главите на оглашените и чете молитва.

С оглашението са ангажирани не само специално подготвени
учители, но и обикновените християни. До приключване периода на
катехумената кандидатите съставляват групата на “възнамеряващите
да пристъпят към кръщение”. Те прекарват определен период от
време в молитва, бдение и пост. За това свидетелства Тертулиан:
“Тези, които се готвят да се кръстят – пише той – трябва да се

56 Св. Атанасий Велики, Втора реч против арианите, 3 (Вж.: 4 Orationes
contra arianos, PG 26, 11–526)

приготвят за това с молитва, пост, коленопреклонение, бдение и
изповядване на всички минали свои грехове ...”57

В катехумената като водещо към просветление наставление и
подготовка за преминаване в чина на верните се оформят отделни
категории оглашени. 58 В отделните църкви са налице определени
особености и различия, продиктувани от пастирски съображения.
Различни са и критериите за тяхното определяне в научната
литература, което не променя същността на категориите оглашени, а
само акцентира върху отделни техни характеристики. Така например,
прот. Хр. Димитров 59 говори за появата на “три отделни класа на
преминаващите към християнската вяра, наречени “κατεχούμενοι”:

1-ви клас: слушащи (ἀκροώμενοι, audientes), които присъстват
на някои богослужебни последования, като само слушат текстове от
Свещеното Писание и проповеди, но все още не са решили да
пристъпят към тайнството на просветлението.

2-ри клас: просветлявани (φωτιζόμενοι, competentes), които от
началото на поста (обикновено св. Четиридесетница) са избрани и
след записването им в специална книга, са подготвяни
непосредствено за св. кръщение;

3-ти клас: просветлени или φωτισθέντες, на които, както се
вижда от 18-та до 22-ра мистагогична катехеза на св. Кирил
Йерусалимски, се предлага заключително обучение във вярата върху
основата на получените тайнства и дълбоките тайни на вярата. Тук се
осъществява мистагогиката като най-съвършено поучение за вярата,
което извира от непосредственото преживяване на живия Бог в
тайнството на Просветлението.

57 Тертулиан. За кръщението. 20, 1.5. (De baptismo, PL, t. 1, 1305–1334)
58 В ранното произведение “Testamentum Domini” (Вж.: J. Coope and
A. J. Maclean, The Testament of Our Lord, an English translation with introduction and
notes, Edinburgh, 1902) не се споменава за разделяне оглашените на класи, за което
вече недвусмислено говори Григорий Неокесарийски (233–270 г.).
59 Димитров, прот. Хр. Религиозното обучение в съвременната църква.
ГСУ БФ, т. XVI, 1938-1939 г., N 5, с. 7.

Архимандрит Авксентий 60 уточнява още една категория –
тази на оглашаваните, които се готвят да приемат християнската
вяра, но все още не са одобрени, не е определено времето за
кръщението им.

В древната Църква към чина на оглашените се причисляват и
каещите се, отлъчени за тежки грехове от Причастие. Според някои
литургисти 61 те нямат право да вземат участие в същинската част на
Литургията – тайнството Евхаристия – и поради това се приканват да
напуснат храма. Според други изследователи – те са със статут на
„наблюдатели” – разрешава им се да бъдат в храма по време на
анафората, но не и да извършват приношение и да се причастяват. 62

2. Продължителност и етапи на катехизацията.
В различните църкви огласителният период обхваща различен
период от време, но не продължава повече от две или три години (с
изключение на някои частни случаи, като например император
Константин Велики и Лукиан, които приемат кръщение на смъртния
си одър). Във връзка с новите предизвикателства пред института на
катехумената, обусловени от историческия контекст на IV в.,
Църквата проявява мъдра, проявена от пастирски подбуди, гъвкавост
по отношение на неговата продължителност и структура. Ето защо в
разглеждания период не можем да говорим за някакъв определен,
универсален за цялата Църква срок за катехизация. Някъде
оглашените пребивават в това състояние цели години, другаде –
няколко месеца, в отделни случаи – дни. Най-големият срок, за който
имаме свидетелства, е три години – такова правило намираме в

60 Авксентий, архим. Литургика. Пловдив, 2006 г., с. 44.
61 Вж.: Алмазов, А. И. История чинопоследований крещения и
миропомазания. Казань, 1884.
62 Вж.: Taft, R. F. A History of the Liturgy of St. John Chrysostom. Vol. V: The
Precommunion Rites // OCA. Rome, 2000. № 261, p. 181–182, 191, 194–196.

древния паметник “Апостолски Постановления”. 63 Други

свидетелства са правилата, назначаващи най-често две години като

нормален срок за оглашение. Така например, Елвирският събор,

който се състоял през 305 г. в Испания, постановява да не се допуска

до кръщение по-рано от изтичането на две години. 64 Специално за

жреците, отците от този събор определят да бъдат кръщавани при

условието за въздържание след три години. 65 Император Юстиниян в

една от своите заповеди 66 назначава такъв срок от две години за

обърналите се към християнството самаряни, тъй като забелязва, че

често след кръщението си, те се връщат към старите си заблуждения.

Случва се да се назначават и доста продължителни срокове на

катехизация. Сулпиций Север, например, известен като Мартин,

епископ Турски, свидетелства, че е пребивавал в състояние на

оглашен около седем години. 67 Други факти и правила сочат по-

кратък срок. Огласителните и тайновъведителни поучения на

св. Кирил Йерусалимски отразяват времето за предкръщелна

катехизация на оглашените, избрани за просветление, което съвпада с

дните на св. Четиридесетница. Това разбираме от въпроса, който той

отпавя към оглашените: “Ти колко дни си изкарал в суетни грижи за

света, и четиридесет ли не искаш да посветиш на молитва за своята

душа” 68.

63 Апостолски постановления 8, 32. (Constitut. Apostol., 8, 32. “ Ο μέλλων
κατηχείσθαι τρία έτη κατηχείσθω” Curs: PG 1, 1132).

64 42-ро правило на Елвирския събор: “Тези, които правят първи стъпки
във вярата, макар и обръщането им да е станало веднага и да е искрено, не бива да
се допускат до кръщение по-рано от две години.” “Eos, wui ad fidem primam
crudelitatis accedunt, si bonae fuerint, conversationis, intra biennium placuit ad baptismi
gratiam admitti debere.” (“Concil. Eliber”42, PL 84, 306).

65 4-то правило на Елвирския събор: Item flamines, si fueriut catechumeni et
se ab sacrificiis abstinuerint, post triennii tempora placuit ad baptismum admitti debere”.
(“Concil. Eliber” 4, PL 84, 302).

66 Юстиниян. “Novel. 144”, 2. Basilicor. T. 1, lib. 1, tit. 1, 1833, 32.
67 Сулпиций Север. За живота на св. Мартин. (De vita beali Martini, PL 20,
161).
68 Катехеза 1, 5.

Църквата по времето на св. Кирил, епископ Йерусалимски,
отстоява принципната необходимост от катехуменат и отказва
практиката за кръщаване на възрастни без предварителна подготовка.
Това води до по-кратка по време катехизация, която непосредствено
предшества приемането на тайнството Кръщение. Тази практика се
свързва с Великия пост, през време на който започва да се извършва
интензивно предкръщелно обучение. Кулминация на катехизацията
става тържественото кръщение в Пасхалната нощ.

В променените условия на IV в. “великопостният
катехуменат” е християнска школа за дълбока личностна
трансформация на встъпващите в Църквата нови членове. Те
преминават през следните етапи в катехизацията: приемане в
катехумената и последващо оглашение, избиране за непосредствена
подготовка към кръщение и начало на интензивния период на
просветлението, приемане на тайнството на Просветлението, което се
изразява в Кръщение, Миропомазване и Причастие и последваща
мистагогика.

Приемането завършва етапа на началното обръщане на
изразилия желание да стане християнин и Църквата го приема в
катехумената като оглашен.

Според свидетелството на св. Иполит Римски, когато някой
заявява желанието си да се кръсти, той засвидетелства и решимостта
си да води християнски начин на живот: задават му се въпроси
относно личния му начин на живот и професията му, тъй като
определени професии са неприемливи за християнина. В
произведението си „Апостолско Предание” св. Иполит ни съобщава
също за наличието на възприемници, които свидетелстват за
намеренията на кандидата. 69 Продължителността на катехизацията
(оглашението), съгласно същото свидетелство, е била около три

69 Св. Иполит Римски. Апостолско Предание, 15. (Traditio apostolica. PG 10,
261–962).

години, но е било възможно срокът да бъде съкратен. 70 Оглашаемите
(катехумени) не са имали право да стоят в храма редом с верните, да
си разменят с тях целувката на мира и да присъстват на
Евхаристийното богослужение. 71

За наличие на подобен чин в Антиохия през 4 век говори и
Теодор Мопсуестийски: “Желаещият да пристъпи към дара на
светото кръщение нека бъде представен на Църквата Божия. Ще го
приемат отговорните за това, в съответствие с обичая, установен за
внасяне в списъка на тези, които желаят да приемат кръщение. Той
трябва да бъде научен на нравственост.” 72 Тази роля по отношение
на кръщаемите изпълнява човек, наричащ се поръчител (гарант).
Като натоварен с тази отговорност, той вписва твоето име в книгата
на Църквата и добавя името на свидетеля или свещеника на града или
общината”. 73 В този текст става дума за наличието на кръстници,
които могат да засвидетелстват искреността на обръщане на
катехумена и неговата готовност за кръщение.

Избирането е заключителен етап на предкръщелния
катехуменат, когато оглашеният вече е задълбочил и закрепил своята
вяра и се допуска до непосредствена подготовка за просветление.

Бл. Августин описва акта на избиране по следния начин:
“След наставленията ти трябва да го попиташ дали вярва във всичко
това и дали желае да съблюдава тези слова. Ако той отговаря
положително, трябва да го ознаменуваш с кръстното знамение, да
извършиш подобаваща церемония и да постъпиш с него по обичая на
Църквата”. 74 В посочената церемония влиза тържествено
изповядване на вярата и отричане от предишното идолослужение. 75

70 Пак там, 17.
71 Пак там, 18, 26–27.
72 Теодор Мопсуестийски, Първа проповед за кръщението,14. PG 66, 605.
73 Пак там.
74 Бл. Августин, Lib. de fide et operibus 26, 50. PL 40.
75 Бл. Августин, Против Кресконий граматик, от партията на Донат (Contra
Cresconium gramaticum parties Donati libri quator) 2,5,7. PL 43, 445.

Периодът на Великия пост започва с тържествено внасяне в списъка
на имената на избраните за просветление.

За начина, по който става избирането за просветление и
встъпването в заключителния етап на предкръщелния катехуменат в
Йерусалим, научаваме от Егерия. Като описва своето поклонничество
в Йерусалим ок. 400 г., време близко до това, чийто съвременник е
св. Кирил, епископ Йерусалимски, тя пише следното: “… Трябва да
кажа още и за това как наставляват тези, които ще бъдат кръстени на
Пасха. Те трябва да дадат своите имена преди първия ден на поста и
презвитерът записва всички имена преди началото на осемте
седмици, които тук продължава постът 76, както ви казах. Когато
свещеникът събере имената, през втория ден на поста, в началото на
осемседмичния период, се поставя епископска катедра посред
Великата Църква в Мартириума, свещениците седят на седалищата
от двете й страни, а останалите клирици стоят прави. Тогава
искащите кръщение се довеждат по един: мъжете – с техните
(кръстни) бащи, жените – с (кръстните) им майки. Когато бъдат
доведени, епископът пита за тях: Води ли този човек добър живот?
Уважава ли родителите си? Не е ли пияница или пък самохвалко?.
Той пита за всички сериозни човешки пороци. И ако се види, че този
човек не е извършил нито едно от тези престъпления, епископът
записва името му; но ако някой е виновен, то му повеляват да си
отиде; епископът му казва, че трябва да изправи своя път, преди да
пристъпи към източника. Той пита за едно и също мъжете и жените.
И не е лесно, ако дошлият да пристъпи към кръщение няма
свидетели, които да го познават”. 77 От текста разбираме, че това
изпитване относно нравствения живот на кандидатите е сериозно и
напълно съответства на апостолската традиция.

76 Събота и неделя не влизали в числото на постните дни. Вж.: Апостолско
правило 70

77 Поклонничество 45. (Egeriae.Itinerarium (Maraval P. (éd.). Égérie.
Journal…, p. 313 s)

Предкръщелният катехуменат е не само интензивен период на
обучението, но и време за покаяние: желаещите Кръщение усърдно
се молят и постят с изключение на съботните и неделни дни. Като
обред на очистването на просветляваните служат ежедневните
заклинания. Те се състоят в духване, осеняване с кръстно знамение и
произнасяне на заклинателни формули. Последният екзорсизъм е
провеждан лично от епископа сутринта на Велика събота, когато той
възлага ръце върху избрания, духа към него и прекръства челото,
ушите и устата му. 78 В събота, в навечерието на Пасха се извършва и
т. н. „преподаване на Символа на вярата” (traditio symboli): след
поучително наставление епископът нееднократно повтаря Символа
на вярата, като предупреждава този Символ никога да не се записва, а
да се помни наизуст и често да се повтаря, като се пази в тайна от
обикновените оглашени и от еретиците 79. На Велика събота или по
време на самия процес на оглашение епископът изпитва
просветляваните, за да прецени степента на подготовката им да
приемат кръщение. Тази практика ясно е формулирана в 46-то
правило на Лаодикийския събор (363 г.): „Ония, които ще се
кръщават, трябва да изучават вярата и … да дават отговор на
епископа или на презвитерите.”80.

По време на поста избраните за просветление оглашени са
наставлявани чрез поучения с вероучително и нравствено
съдържание. Егерия подробно описва как това става в Йерусалим:
“Тук имат обичай, съгласно който готвещите се за кръщение по
време на Великия пост се заклеват от клириците сутрин
непосредствено след утринния отпуст в храма на Възкресение. След
него се поставя епископска катедра във Великата Църква, в

78 Св. Иполит Римски. Апостолско Предание, 20. (Traditio apostolica. PG 10,
261–962).

79 Schmitz. «De Sacramentis» и «De Mysteriis». Freiburg – Basel – Wien 1990
(FC 3), 25.

80 Правила на св. Православна църква. С, 1936, с. 267.

Мартириума, и всички готвещи се за кръщение, мъжете и жените,
сядат в кръг около него... всеки от народа, желаещ да послуша може
да дойде и да седне, 81 докато учи епископът. Предмет на неговите
поучения е законът Божий; в течение на четиридесет дни той
преминава през цялата Библия, като започва с книга Битие, и
първоначално обяснява буквалното значение на всеки откъс, а след
това го тълкува духовно. 82 В това време той също ги наставлява по
отношение на Възкресението и вярата. И това се нарича катехизис.
След пет седмици на наставление те приемат Символа на вярата,
съдържанието на който той подробно обяснява по същия начин, по
който е изяснил Писанието: първо буквално, а след това духовно...
Научаването на Писанието става от шестия до деветия час всяка
сутрин в течение на поста, три часа катехизация на ден... В девет ги
отпускат, което прави три часа поучения на ден в течение на седем
седмици”. 83 Към тълкуванието на Символа на вярата някои Църкви,
особено на Запад, добавят и тълкувание на молитвата Отче наш. Тук
става “предаването” – traditio – на катехумените Символа на вярата и
Господнята молитва чрез епископа, а след известно време –
обикновено след седмица – тяхното “възвръщане” – redditio:
катехумените ги казват наизуст по време на богослужение пред
лицето на събралата се община, като по този начин литургически
удостоверяват, че приемат и са убедени в истинността на
съдържанието на тези текстове.

През този период на подготовка за кръщение Църквата не
само наставлява, но и подкрепя катехумените с литургични средства,
едно от които е заклинанието.

81 Подразбират се тези катехумени, които няма да бъдат кръстени на Пасха.
82 Литургически остатък от тази практика е четенето на Свещеното
Писание на Стария Завет в 6-тия час и на вечерня по време на Великия Пост.
83 Поклонничество 46. (Egeriae.Itinerarium. (Maraval P. (éd.). Égérie.
Journal…, p. 313)

Мистагогика 84 – катехизическите наставления продължават

и след извършване на кръщението, когато неофитите ежедневно
идват в храма в течение на Светлата седмица, за да чуят тълкуване на
значението на тайнствата, които са приели. В резултат възникват
т. нар. “мистагогични поучения” или мистагогични катехизиси,
които, съгласно Егерия , са предизвиквали голям интерес:
“Новокръстените идват в храма Възкресение, както и верните,
желаещи да чуят значението на мистериите; но докато учи
епископът, то тук не влизат оглашените, и дверите остават затворени,
за да не влиза никой. Епископът обяснява какво е било извършено и
го тълкува. Когато той завършва, аплодисментите са толкова гръмки,
че се чуват зад пределите на църквата”. 85 Епископът тълкува
различните моменти, съставляващи чина на кръщението, за да
помогне на новокръстените по-дълбоко да осъзнаят значимостта на
това, което са преживели. Акцентира се и върху нравствените
изисквания на живота в Христа, тъй като пътят на нравственото
усъвършенстване едва започва след приемането на тайнството
Кръщение. Затова св. Йоан Златоуст пише: “Ти ще се наричаш
неофит не само в течение на две, три, десет или двадесет дни, а ще
носиш това име и след десет, двадесет или тридесет години,
фактически в течение на целия си живот”. 86

3. Проблеми на катехизацията през 4 век.
Времето, в което живее и твори св. Кирил, е свързано с големи
промени в социалния статут на Църквата. В първата половина на
IV в. отношението на държавата към християнството става коренно
различно. От преследвана религия то става официално разрешено

84 Тайноводство – от гр. μυσταγωγία (дума, съставена от μυστήριον и άγω),
която означава въвеждане в тайнствата, проповядване на учението за тайнствата,
ръководене в познанието за тайнствата.

85 Поклонничество 47. (Egeriae. Itinerarium (Maraval P. (éd.). Égérie.
Journal…, p. 313)

86 Св. Йоан Златоуст. Огласително слово 5, 20 (PG 49, 223–240).

вероизповедание през 313 г., а впоследствие получава и

привилегировано положение в Римската империя. Прекратяването на

езическите гонения и благосклонното отношение на властта към

Църквата предизвикват и нови сериозни пастирски проблеми, тъй

като качеството на нейните членове започва малко или много да

отстъпва на количеството. В тази връзка Ориген отбелязва

положителната роля на гоненията, които са способствали за

формиране от оглашените на християни от действително “високо

качество”, които, без да се замислят, са били готови да приемат

смъртта заради Христа. 87 На християните са дадени различни

привилегии и те започват да имат повече права в държавата в

сравнение с представителите на другите религии. В много случаи

желанието да се пристъпи към кръщение е продиктувано в една или

друга степен от мотиви, нямащи отношение към Христа, като

например, правото на пълна свобода и заемането на висши

обществени длъжности 88, когато езичник се обръща с молба за

приемане в катехумената поради желанието си да се ожени за

християнка и др. Затова и св. Кирил Йерусалимски казва на

кандидатите за кръщение следното: “Да няма между вас подобни на

Симон, да няма лицемерие, да няма празно любопитство, желаещо да

види какво ще се случи. Възможно е да имате различни причини да

дойдете тук. Напълно е възможно мъж да иска да се издигне в очите

87 “Ако се придържаме към истината…, ние трябва да признаем, че не сме
верни. Истински верни са били тогава, когато оглашените се катехизирали в
средата на мъченици и пред лицето на смъртта на християни, изповядващи
истината до край, когато тези катехумени, виждайки тези страдания, без страх се
присъединявали към живия Бог… Разбира се, верните са били по-малко, но са били
истински верни, като са следвали суровия и тесен път, водещ към живота.” Вж.:
Ориген. Беседа върху Йеремия 4, 3. (Ομιλία είς Ίερεμίαν 4, 3 // ΒΕΠΕΣ 11 (1957);
Апология христианства. М., 1996, с. 199).

88 Св. Амвросий Медиолански застава рязко против тази практика: “И тук
има някои, идващи в Църквата, понеже желаят почести от християнския
император; такива се обръщат към кръщението с притворно уважение; прекланят
се, простират се на земята, а не преклоняват своите колена в Духа” Вж.:
Тълкувание на Пс. 118. 20, 48–49 (Enarrationes in duodecem psalmos. PL 14, 921–
1180).

на ухажвана от него християнка, и за да постигне това да е дошъл
тук. Същото може да се каже и за жените. Или пък често по този
начин роб иска да угоди на господаря си”. 89 Бл. Августин също
съветва за бдителност по отношение мотивите на пристъпващите към
кръщение: “Ако той желае да стане християнин с надежда да получи
някаква изгода от хората, на които според него не може да угоди по
друг начин, или избегне вреда от ръцете на хора, неразположени или
враждебни, от които се бои, в действителност той не иска да стане
християнин, понеже желанието му само привидно изглежда такова...
Добре е, разбира се, ако е възможно, най-напред да се разбере от
тези, които го познават, за неговия начин на мислене и за причините,
които са го заставили да дойде и да приеме християнската религия …
Ако той е дошъл с лицемерни мотиви, желаейки само временни
предимства, или мислейки да избегне преследване, разбира се, той
ще лъже”. 90

През IV в. отлагането на кръщението за неопределен срок се
превръща в сериозен проблем на катехумената. Причините за това са
две. От една страна, катехумени с неискрени мотиви при приемане на
християнството само се записват в катехумената, без да имат
намерение да приемат кръщение. Тъй като след внасянето на името
им в списъците, те вече се наричат “християни” и могат да
присъстват на Литургия на оглашените, на вечерни, утрени и други
служби. Мнозина се задоволяват с това положение, тъй като за
растежа в кариерата не се изисква преминаване през целия курс на
катехизическа подготовка.

Но отлагането на кръщението през IV в. е предизвиквано не
само от неискреност на мотивите за идване в Църквата. От друга
страна, кръщението често се отлага до момент на тежка болест или
чак до смъртния час поради високите изисквания на истинския

89 Прокатехеза 5.
90 Бл. Августин, Проповед 47, 17. PL 38, 1239.

християнски живот според Евангелието, който за мнозина изглежда
непостижим. Същевременно повечето родители вписват децата си в
списъците на оглашените веднага след раждането, и по този начин
става възможно те да пребивават в катехумената неопределено дълго
време.

Епископите на християнската Църква през IV в. усърдно се
борят за чистота и искреност при приемане на кръщението. Те
застават не само против отлагането му, но и против изкушението
свещениците да допускат до кръщение тези, които, макар и да имат
вяра, не живеят по християнски. В разглеждания период от историята
на Църквата, чийто съвременник е св. Кирил, епископ Йерусалимски,
е живо разбирането, че вярата, която дава достъп до източника на
вечния живот – кръщението, не може да бъде мъртва вяра, а трябва
да бъде съпроводена от дейна любов. Бл. Августин написва цяло
произведение “За вярата и делата”, в което се осъжда практиката за
кръщение на отказващите да живеят според християнските
заповеди. 91 Като пример за недостойно приемане на кръщение
св. Кирил Йерусалимски привежда Симон влъхва, разпростирайки
тълкуванието на това място от книга Деяния върху всички
катехумени изобщо: “Пристъпил някога към купела Симон влъхва;
кръстил се, но не се просветил; тялото умил с вода, но сърцето не
просветил духом, тялото влязло в купела и излязло от него, а душата
не се погребала с Христа и не възкръснала с Него... Ако ти останеш в
злото си произволение, то проповядващият ти няма да бъде виновен,
а ти не се надявай да получиш благодат. Водата ще те приеме, но
Духът няма да те приеме”. 92

Св. Кирил, епископ Йерусалимски реагира живо на
възможността съвременната му ситуация да предпоставя един по-
формален възглед за кръщението. Именно затова той, подобно на

91 Бл. Августин, Lib. de fide et operibus. PL 40.
92 Прокатехеза, 2.

много други епископи през IV–V в., постоянно призовава за
неотстъпно съблюдаване на древнохристиянските принципи за
допускане до това най-велико тайнство.

От проведения анализ на катехизическата практика през IV в.
можем да направим извода, че във времето, в което живее и твори
св. Кирил, епископ Йерусалимски встъпването в катехумената се
осъществява в началото на Великия пост. Този период се посвещава
изцяло на интензивна и сериозна подготовка на кандидатите за
кръщение. Така Църквата показва единството на своето учение за
кръщението и практиката да приема нови членове, без да отстъпва от
заповедите на Спасителя (Мат. 28:19). В катехизическата си практика
Църквата ясно подчертава сакраменталния акт на тайнството
Кръщение. Никой не може да бъде кръстен, без преди това да е
въведен в тайната на християнската вяра. С катехизическа дейност се
занимават християнските епископи, презвитери, специално
назначените “учители”, както и миряни. Катехуменатът е реално
съобщество, в което на оглашените се помага да възрастват във
вярата в течение на определен период от време.

Друга важна особеност на този период е фактът, че
етапите на катехизация като катехизически стадии на духовен растеж
съхраняват и развиват своето литургическо оформление, бидейки
непосредствено свързани с богослужебния живот на християнската
Църква.

Св. Кирил, епископ Йерусалимски осъществява своята
катехизическа дейност във времето, когато катехуменатът
процъфтява. Това е времето на неговия апогей, тъй като опасността
от гоненията отминава, а евангелската проповед се разпространява по
цялата Вселена (Οἰκουμένη). Това е най-важното време в историята
на катехизацията, когато педагогическата традиция на Църквата е
вече зряла и развита.

ГЛАВА ТРЕТА
ОГЛАСИТЕЛНО СЪДЪРЖАНИЕ И ОСНОВНИ ИДЕИ

В КАТЕХЕЗИТЕ НА СВ. КИРИЛ ЙЕРУСАЛИМСКИ

1. Общо съдържание.
Катехезите на св. Кирил Йерусалимски представляват
завършена система на оглашение и от тази гледна точка могат да
бъдат разглеждани като литургико-дидактическо произведение. Те
формират систематически курс на катехизация, който той разработва
в ролята си на свещеник, подготвящ оглашените за предстоящото им
кръщение. Делят се на две категории – огласителни и мистагогични.
В първата участват осемнадесет катехези, наречени κατηχησεις
φοτιζομενον, адресирани към тези, които са записани в регистрите на
църквата в началото на Великия пост. Съдържанието на тези катехези
целят непосредствената подготовка за приемане тайната на
кръщението. Във втората категория вземат участие последните пет,
наречени κατηχητηκοί μηςταγογη, т. е мистагогични катехези, в които
на новопокръстените се преподава познанието за тайнствата. В
основата си те са практически, библейски обосновани,
непосредствени и внушителни по тон и отразяват искрената
душепастирска загриженост на св. Кирил. Особено поразителна е
задълбочеността на подготовката за св. тайнство Кръщение, както и
сериозността, с която се гледа на влизането в Църквата. Още преди
да станат оглашени, кандидатите са строго изследвани като характер,
вяра и искреност на намерението.
Според прот. Йоан Мейендорф 93 събраните проповеди на
св. Кирил са най-ценният източник на сведения за катехизическата
традиция в Църквата през ІV век. В своето изследване относно
историята на чинопоследованието на кръщението и миропомазването

93 Мейендорф, прот. Йоанн. Цит. съч., с. 164.

Ал. Алмазов 94 стига до извода, че през ІV век, според свидетелството
на творенията на св. Кирил Йерусалимски († 386 г.), съдържанието на
оглашението се е усложнило в сравнение с предишните векове.

В сърцевината на тези огласителни и мистагогични поучения е
перфектно балансираното изтъкване от една страна на Божията
трансцедентност и превъзходство, неизразимото религиозно
удивление и възвишеност на небесното гражданство, с което се
удостояваме чрез Кръщението, а от друга страна – необходимостта от
осъзнаване на голямата отговорност на всеки да принесе искрено
покаяние и добри дела. Във въведителното (предогласително)
поучение св. Кирил умело подготвя своите слушатели чрез редуване
на отрезвяване и подсилване, като подчертава още в началото
нуждата от упоритост и постоянство на волята. В първите две
поучения се подчертава потребността от пълно разкаяние и надежда
за освобождение от греховете. В третата катехеза “За Кръщението”
св. Кирил акцентира върху особената отговорност, с която
оглашените трябва да се приготвят за това велико тайнство, за да
могат да станат “Божии наследници, и сънаследници с Христа.”

Всичко казано в Прокатехезата и в първите три слова е
подготовка за откриване на истините на вярата, „приготвяне на
нивата на сърцето за посяване на семената” 95. Следващото четвърто
поучение осигурява резюме на най-важните истини на вярата,
предадени чрез кратки определения. Първият догмат на
благочестието, който св. Кирил, епископ Йерусалимски, изисква да
бъде вграден в душите на неговите слушатели, е вярата в единството
на Бога, в Божието единоначалие 96. Бог е Творец, от нищо

94 Алмазов, Ал. Цит. съч, 37.
95 Свети Кирило Jерусалимски. О десет догмата (катихеза четврта). Са
jелинског изворника превео: Митрополит Црногорско-Приморски Амфилохиjе.
Жички благовестник, Епархиjа Жичка, април/jун 2010, с. 8.
96 Това е християнската, богооткровена, библейска Монархия =
Единоначалие, която според св. Кирил означава, че Бог Отец е Άρχή, начело на
Божеството, тъй като от Него се ражда Бог Син и изхожда Светия Дух и пак остава

неограничаван, свободен, „Създател на многото, Единствен
предвечен Отец на Единородния Свой Син“ 97, несравним с всичко
сътворено. Истината за единия Бог се излага и в контекста на

учението на гностици и манихейци, като се търси не само ясното
разбиране на понятието за Бога, но и предпазването от заблудите на
еретиците.

Вторият основен догмат, който светият катехет представя

накратко е вярата в Христа като Единороден Син, „Бог, роден от
Бога, не по-малък по Божествено достойнство“ 98. Тук трябва да
отбележим, че св. Кирил е обвиняван в арианство, тъй като не
използва израза „омоусиос”. Но именно това място в четвъртата

катехеза опровергава подобни обвинения. Тук се дава кратка
христология, която продължава със следващия догмат: „за раждането
от Дева” 99. В контекста на тази истина на вярата се дава отговор и на
съществуващите по това време основни ереси: „Ако

въчеловечаването е призрачно, то и спасението ще бъде мечта“. Това
е основната идея, която преминава през всички вселенски събори и
светоотеческата мисъл и във връзка с Христа, и със Светия Дух, и с
Божествените вечни енергии. Това потвърждават и следващите

истини на вярата, изложени от св. Кирил Йерусалимки: за Кръста 100,
Погребението и слизането в ада 101, за Възкресението 102, където се
привеждат и доказателства и примери от Стария Завет в отговор
критиката на евреите. По-нататък Йерусалимският епископ говори за

Възнесението 103, за Второто пришествие. Тогава дава и учението за

Един Бог – Света Троица. Това означава, че християните не вярват просто в един
абстрактен Бог (7,1; 4, 16; 6, 1), а в Единия Бог – Бог Отец със Своя Син и Своя Дух
Свети.

97 Катехеза 4, 5.
98 Катехеза 4, 7.
99 Катехеза 4, 9.
100 Катехеза 4, 10.
101 Катехеза 4, 11.
102 Катехеза 4, 12.
103 Катехеза 4, 13.

Светия Дух: „Един е Бог Отец, Един е Единородният Син и Един е
Светият Дух – този печат да бъде винаги в ума ти” 104.

В четвъртата катехеза св. Кирил, епископ Йерусалимски, не
само излага накратко уението за Светата Троица, но обръща погледа
на своите слушатели и към техния вътрешен духовен свят, към
човешкото измерение на вярата: „След като си познал тази чиста и
славна и всесвята вяра, познай и самия себе си“ 105. Следва кратко
представяне на християнското разбиране за душата и за тялото.
Изяснява се възгледа за целомъдрието (монашеското) и чистотата на
брака. В поучението се отделя внимание и на храната, като на поста
се отдава значимост на догмат на вярата. Акцентът отново се поставя
върху кръщелния купел на покаянието, който освобождава от греха
на тези, които приемат печата на Светия Дух и стават наследници на
вечния живот. Вниманието на просвещаваните се насочва към
Свещеното писание, което учи на всичко: „никоя Божествена и свята
тайна на вярата не може да бъде съобщена без Божественото
Писание... даже не ми вярвай, когато просто говоря на теб за Него;
ако за думите ми нямаш доказателства от Божественото Писание.
Защото спасяващата ни сила на вярата зависи не от избора на думи, а
от доказателствата от Божествените Писания” 106. Излага се
виждането на св. Кирил Йерусалимски относно каноничните книги
на Стария и Новия Завет. Накрая на това четвърто огласително слово
той дава кратка християнска етика и призовава вярващите да странят
от елинските митове.

След другото общо поучение “За вярата” св. Кирил започва
поредица от тринадесет поучения, обясняващи в големи детайли и
последователно членовете на Йерусалимския символ на вярата, който

104 Катехеза 4, 16.
105 Катехеза 4, 18.
106 Катехеза 4, 17.

трябва да бъде казан наизуст от кандидатите по време на тяхното
кръщение.

Съдържанието на огласителното наставление в катехезите на
св. Кирил се състои преди всичко в:

1) поучение за покаянието. Оглашението е било смятано
именно като време за покаяние. Затова катехумените са подлагани на
аскетически упражнения и изповядане на греховете. Както уточнява
и проф. Цоневски 107, под изповядане на греховете в беседите на
св. Кирил се разбира не изповедта пред свещеник, а чувството на
съкрушение за греховете, изразявано пред цялата църковна община в
думи и дела. Като обред на очистването на просвещаемите служели
заклинанията. Те се състояли в духване, осеняване с кръстно
знамение и произнасяне на заклинателните формули.

2) учение за някои догматически истини като например за
единия Бог и Неговите свойства, за Иисус Христос като Син Божий,
за Неговото раждане от Дева Мария, за Неговите страдания, Кръстна
смърт и Погребение, за Христовото Възкръсение, Възнесението Му
на небесата и предстоящото Му идване отново да съди живи и
мъртви. Следва учението за Светия Дух, за безсмъртието на
човешката душа, за Божественото Писание.

3) нравствени истини, които се преподават едновременно с
вероучителните въпроси. При св. Кирил Йерусалимски те са изразени
кратко със следните думи: “Избягвай всякакво дяволско действие, не
обръщай внимание на учението на звездобройците, нито на
птицегадание, нито на предзнаменования, нито на баснословните
елински прорицатели; даже не слушай за чародейства, магически
заклинания и беззаконни дела, извършвани при викане на мъртви.
Презри всякакъв вид невъздържание, не чревоугодствай, не обичай
удоволствията. Бъди над страстите сребролюбие и лихварство. Не

107 Цоневски, Ил. Цит. съч., с. 313.

влизай в езически събрания на зрелища и при болест никога не
използвай магически заклинания. ... особено се гнуси от всякакви
събрания на законопрестъпни еретици, укрепвай душата си със
съблюдаване на постите, даване на милостиня и четене на
Божественото Писание” 108.

4) обредова подготовка и практически наставления,
непосредствено предхождащи Кръщението относно това как преди
самото приемане на това тайнство става отричането от сатаната и
съчетаването с Христа. Освен при св. Кирил Йерусалимски
свидетелство за такова огласително съдържание намираме и при
Тертулиан 109 и в “Апостолските постановления” 110.

Огласителните поучения на Йерусалимския катехет дават
представа за съдържанието на наставлението непосредствено преди
кръщението, когато оглашените са вече достатъчно подготвени.

2. Символ на вярата.
Още от апостолско време “повярвалите в Христа и желаещи
да приемат св. Кръщение е трябвало първо да посочат ясно и
убедително в какво собствено вярват” 111. Както и в наши дни, в
древнохристиянското последование на кръщението кандидатите са
били длъжни да прочетат на глас символа (изповеданието) на вярата
като завършек на получените наставления и изразяване на готовност
за „съчетаване с Христа”. Преди Никейското верую да стане
задължително за всички в първите векове от историята на
християнството всяка поместна църква е имала свой символ, който се
е ползвал с широка употреба в църковно-религиозния живот на
вярващите особено при извършване на тайнството Кръщение. Както

108 Катехеза 4, 37.
109 Тертулиан “De Corona”. PL 2, 79.
110 “Constitut. Apostol”. 7, 20. PG 1, 1041.
111 Коев, Т. Православен катехизис и Послание на източните патриарси за
православната вяра. С., 1991, с. 32.

отбелязва проф. Т. Коев, “тези символи са създавали единство във

вярата и са служели за предпазване на вярващите от заблуди и

отклонения от истинската вяра и за въвеждане на оглашените в тази

вяра.” 112 В огласителните слова на св. Кирил се привежда ранният

Символ на Йерусалимската църква. Според прот. Йоан

Майендорф 113 е възможно той да е съставен от самия Кирил.

За историята на догматическата мисъл въобще и, в частност,

за състоянието на Йерусалимската църква в ІV век е важно да се

спрем на това, което за св. Кирил е мерило за вероизповедна истина.

Поради спазването на т. нар. disciplina arcanа 114 той не излага

Символа на вярата в цялост, а го коментира на отделни части. На

базата на тези поучения става възможно реконструирането на пълния

текст 115: “Вярвам в един Бог Отец Вседържител, Творец на небето и

земята, и на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус

Христос, Син Божи, Единороден, роден от Отца преди всички векове,

истинен Бог, чрез Когото всичко е станало, въплътил се и въчовечил

[се], разпнат и погребан, възкръснал от мъртвите в третия ден,

възлязъл на небесата, седнал отдясно на Отца; [Който] пак ще дойде

в слава да съди живите и мъртвите, царството на Когото няма да има

край. И в единия Дух Свети Утешител, Който е говорил чрез

пророците. [И в едно покайно кръщение за опрощаване на грехове] И

112 Пак там, с. 33.
113 Мейендорф, прот. Йоанн. Цит. съч., с. 164.
114 Тайна дисциплина.
115 Реконструираният текст според Stephenson [The text of the Jerusalem
Creed // Studia Patristica III. Berlin, 1961, 303–313]: “Πιστεύομεν είς ένα Θεόν πατέρα
πανθοκράτορα, ποιητήν ούρανού καί γής όρατών τε πάντων καί άοράτων. Καί είς ένα
κύριον ‘Ιησούν Χριστόν τόν υίόν τού θεού τόν μονογενή, τόν έκ τού πατρός γεννηθέντα,
θεόν άληθινόν πρό πάντων, δι’ ού τά πάντα έγένετο [τό σαρκωθέντα καί] ταφέντα καί
άναστάντα [έκ νεκρών] τή τρίτη ήμέρα, καί άνελθόντα είς τούς ούρανούς, καί καθίσαντα
έκ δεξιών τού πατρός καί έρχόμενον έν δόξη κρίναι ζώντας καί νεκρούς, ού τής
βασιλείας ούκ έσται τέλος. Καί είς έν άγιος πνεύμα τόν παράκλητον, τό λαλήσαν έν τοίς
προφήταις, καί είς έν βάπτισμα ματανοίας είς άφεσιν άμαρτιών, καί είς μίαν άγίαν
καθολοκήν έκκλησίαν, καί είς σαρκός άνάτασιν, καί είς ζωήν αίώνιον”. В българския
превод на проф. Ил. Цоневски (Апостолският символ // ГСУ БФ, т. 20, 8, 1942/43,
с. 9) е пропусната част от Символа, отнасяща се за кръщението, която тук
поместваме в скоби.

в една света вселенска Църква. И във възкресението на плътта. И във

вечния живот.”

Този кръщелен символ е наречен от Йерусалимския катехет

“свята и апостолска вяра” – думи, които удостоверяват неговия

древен апостолски произход. 116 В контекста на катехизическата

дейност изучаването на Символа е от изключителна важност. Именно

него като завършек на получените наставления и изразяване на

готовност за „съчетаване с Христа” кръщаваните трябва с пълно

разбиране да произнесат пред светия купел, за да станат пълноправни

членове на Църквата.

Тъй като в своите Поучения св. Кирил не ни оставя пълен

текст на Символ на вярата, изследване с цел възстановяване на

Йерусалимския символ на вярата провежда по-късно dom A.-

A. Touttée. 117 Интересно е да се сравнят събраните от различни места

от “Поученията” изрази с Никейския символ на вярата: 118

Символ св. Кирил: Форматиране Различия с
Никейското
Πιστεύομεν εἰς ἕνα Вярваме (ІV) в един вероизповедание:
Θεόν Πατέρα Бог (VІ), Отец (VІІ),
παντοκράτορα, ποιητὴν Вседържител (VІІІ), – „Светлина от
οὐρανοῦ καὶ γῆς, Творец на небето и Светлина”
ὁρατῶν τε πάντων καὶ земята, на всичко – „от Бог истинен”
ἀοράτων· видимо и невидимо – „роден,
(ІХ).
Καὶ εἰς ἕνα κύριον
Ἰησοῦν Χριστόν, τὸν И в един Господ
υἱὸν τοῦ θεοῦ τὸν Иисус Христос (Х),
μονογενῆ, τὸν ἐκ υἱὸν Сина Божи,
Единородния, Който е

116 Стоядинов, М. Символите на Църквата. В. Търново, 2006, с. 37.

117 Touttée, dom A.-A. St. Cyrille de Jérusalem (1720, 1763).
118 Представената сравнителна таблица е направена от архим. Киприан
Керн (Вж.: Керн, К. Э., цит. съч., с. 116). На практика обаче авторът сравнява
изразите с вероизповеден характер, откривани в съчиненията на св. Кирил
Йерусалимски, с Никео-Константинополския, а не с Никейския символ на вярата,
който е по-кратък и съдържа разлики дори в общата част (като например израза „от
същността на Отца”). Двата текста могат да бъдат сравнени в: Символите на
Църквата, съст. М. Стоядинов, В. Търново, 2006, с. 53–56. Римските цифри в
скобите от първата колона отговарят на съответното Огласително поучение.

τοῦ πατρὸς γεννηθέντα, роден от Отца преди несътворен,
πρὸ πάντων αἰώνων, всички векове, Бог единосъщен с Отца”
θεὸν ἀληθινὸν, δἰ οὗ τὰ истинен, чрез Когото – „Който заради нас,
πάντα ἐγένετο· всичко е станало (ХІ) човеците, и заради
нашето спасение
ἐν σαρκὶ И се въплъти от Духа слезе от небесата”
παραγενόμενον, καὶ Светаго и Дева, и
ἐνανθρωπήσαντα [ἐκ стана човек (ХІІ). (И – „Мария”;
παρθένου καὶ бе) разпнат и (бе)
πνεύματος ἀγίου] погребан (ХІІІ) - „за нас при Понтия
σταυρωθέντα καὶ Пилата и страда.”
ταφέντα, (И) възкръсна в
ἀναστάντα τῇ τρίτῇ третия ден, и възлезе - „според
ἡμέρᾳ, καὶ ἀνελθόντα на небесата, и седи Писанията.”
εἰς τοὺς οὐρανοὺς αὶ отдясно на Отца
καθίσαντα ἐκ δεξιῶν (ХІV) – „пак” ; – „със
τοῦ πατρὸς, слава”
и ще дойде да съди – „Господа,
καὶ ἐρχόμενον ἐν δόξῃ, живи и мъртви, и Животворящия,
κρῖναι ζῶντας καὶ царството Му не ще Който от Отца
νεκρούς· οὗ τῆς има край (ХV) изхожда, Комуто се
βασλείας οὐκ ἔσαι И в Духа Светаго, покланяме и Го
τέλος. Καὶ εἰς ἓν ἅγιον единия, Утешителя, славим наравно с
πνεῦμα, τὸν (и) Който е говорил Отца и Сина”
παράκλητον, τὸ чрез пророците (ХVІ– + „единия”
λαλῆσαν ἐν τοῖς ХVІІ) ̃ + „Утешителя”
προφήταις.
В една, света, съборна - “и апостолска”
καὶ εἰς μίαν ἁγίαν Църква (ХVІІІ)
καθολικὴν ἐκκλησίαν, (И) едно покайно – „изповядвам”
кръщение за + „покайно”
Καὶ εἰς ἓν βάπτισμα опрощаване на – „чакам”
μετανοίας εἰς ἄφεσιν греховете (І–ІІІ), + „в плът”
ἁμαρτιῶν, καὶ εἰς Възкресение в плът – „на мъртвите”
σαρκὸς ἀνάστασιν, καὶ и вечен живот – „в бъдещия век”
εἰς ζωὴν αἰώνιον. (ХVІІІ).

Изследователите отдавна обръщат внимание на тези
разночетения и стигат до заключението, че символът на св. Кирил е
по-ранен от Никейския, заемайки средно място между него и т. нар.

„Апостолски” или римски символ. 119 Някои пропуски като “Мария”,
“и отново”, “според Писанията”, “апостолска” и др., както и някои
добавки като “Утешител”, “на покаянието” и “единия”, които не

влизат в текста на църковното определение, не предизвикват
църковна полемика. Редица липсващи в Йерусалимския символ
изрази обаче, създават важни проблеми в епохата на антиарианските
борби и са камък за препъване за църковното единомислие. Като

безспорно най-остро трябва да бъде признато изпускането от
Йерусалимската църква на думата единосъщен 120. Но това не може
да бъде аргумент за причисляването на св. Кирил към противниците
на никейското и кападокийското богословие. Не желаейки да стъпва

в опасни спорове, Йерусалимският епископ явно избягва думата
„единосъщен”. Вместо нея тук се среща израза “по всичко подобен на
Родилия (Го)” (ὅμοιον κατὰ πάντα) 121, което може да бъде
изтълкувано и в ариански смисъл. Но като цяло този текст

свидетелства, че св. Кирил се придържа към православните възгледи.
Според проф. Ил. Цоневски христологическият възглед на

св. Кирил Йерусалимски се излага и изяснява в противоположност на
гностическия докетизъм. 122 Той по никакъв начин не може да бъде

приравнен с противниците на никейското богословие, тъй като не
приема арианската формула “било е време, когато Него (Сина) Го е
нямало” 123, както не приема и савелианските сливания. Св. Кирил
учи оглашените, че Господ не е твар, а Син. Господ е Бог от Бог, Бог

истинен и съвършен. Отсъствието на думата единосъщен може да
бъде обяснено с внимателната позиция, която св. Кирил заема в
арианската полемика. Като не употребява израза “единосъщен”, той

119 Touttée, dom A.-A. St. Cyrille de Jérusalem (1720, 1763), – Migne, t. 33;
срв. издание Reischl-Rupp, 1–2, 1848, 1860. Migne // PG 33.

120 По-подробно за понятието единосъщен вж.: Коев, Т. Учението за
Св. Троица на базата на Никео-Цариградския символ на вярата // Сб. "Вяра и
живот", В. Търново, 1994, с. 63–64.

121 Катехеза 4, 7; Катехеза 11, 18.
122 Цоневски, Ил. Патрология. С. 1986, с. 311.
123 Катехеза 11, 17.

същевременно не отхвърля самото понятия за единосъщието.

Внимателният прочит на всички съчинения на св. Кирил не дава

никакви основания за причисляването му към групата на

полуарианите. Придържайки се към линията на апофатическото

богословие, той не се отказва обаче да признава Бога за

„многоименуем” (πολυώνυμος, с много имена) 124. Тези имена обаче

се отнасят не към Божията същност, а към проявленията Му в света,

към енергиите.

Архим. Киприан Керн 125 обръща внимание на твърдението на

светителя, че Отец “ражда Сина, подобен на Него, истинен Бог” 126.

Синът не е “произнесено”, а въипостазирано Слово (ἐνυπόστστος

λόγος) 127. Така изразът „испостасна истина” е много близък до

богословието на кападокийците; фразата „понеже не по страдание...

получил престола,... но по самото си битие” явно е отправено срещу

ереста на адопционистите (според която словото Божие се вселило в

човека Иисус при Неговото кръщение или след Неговото страдание и

Възкресение); „не смесвай, вярвайки в синовството” – фраза, явно

отправена против модализма. 128

За Светия Дух св. Кирил учи също така ясно и напълно

православно, макар неговата терминология все още да не е

изработена докрай. Веднъж той нарича Духа “единосъщен” 129, но тук

изразът ὁμοούσιος трябва да бъде приеман с известни уговорки, тъй

като е възможно да е по-късна интерполация 130. Като цяло учението

124 Катехеза 4, 7; срв. Катехеза 10, 3–4.
125 Керн, К. Э., цит. съч., с. 116.
126 Катехеза 11, 9.
127 Катехеза 11, 10; срв. Катехеза 4, 8.
128 При тълкуването на Катехеза 4, 7 прот. Йоан Майендорф прави
интересната забележка, че няколко века по-късно солунските братя св. Кирил и
св. Методий, борейки се срещу въвеждането на латинското изповедание на вярата
(Filioque) в славянските страни, обвиняват западните мисионери в ереста на
„синоотечеството”, поради проповядваното от тях учение, че Светият Дух изхожда
„от Отца и Сина”. Вж.: Мейендорф, прот. Йоанн. Цит. съч., с. 164.
129 Катехеза 17, 32.
130 Керн, К. Э., цит. съч., с. 118