Катехизическото учение на св. Кирил Йерусалимски

гаранция за усъвършенстване в познанието и неговото прилагане в

живота. Този принцип е в пряка връзка с изказаното от проф.

Хубанчев становище 496, че дейността на човека като част от битието

има космогоническо значение, понеже той е същество, хуманизиращо

природата, обществото и самия себе си. В тази своя целеустременост

той винаги е на път в откриване на все по-нови измерения на своята

човечност, която в катехизацията се разкрива в истините за

Боговъплъщението и Богочовечността. В голяма степен именно от

катехизаторът зависи доколко ще бъдат активизирани катехумените.

Затова и авторите на “Православна педагогика” препоръчват:

“Преподавай, организирай и ръководи обучението така, че да

участват в него активно по възможност всички психически и

физически сили на учениците.” 497 А веднага след това изтъкват

значението на организирания пълноценен ученически труд при

наличието на творческа инициативност и самостоятелна практическа

дейност. 498

Прилаганият от св. Кирил Йеруслимски принцип за активност

в катехизацията е станал класически в педагогиката 499. Той е в пряка

връзка и със съвременния педагогически принцип за

интерактивност 500, който се реализира чрез използване на т. нар.

“активни” методи и форми на обучение 501. Този принцип дава

496 Хубанчев, А. Аз Съм Пътят и Истината, и Животът. Издателство "Нов
Човек", София, 1997; http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/rh/novoletie_prof_
Hubanchev.htm., 12.04.2009.

497 Поптодоров, Тодор, Денев, Ив. Цит. съч., с. 373.
498 Пак там.
499 За принципа за активност в съвременното възпитание и обучение вж.
по-подробно: Андреев М. Процесът на обучение. Дидактика. С., Унив. изд.
Св. Климент Охридски, 1996, с. 124–127.; Андреев, М., Цветанова-Чирукова, Л.,
Тодорина, Д. Дидактика. Благоевград, 2000, с. 90–92.; Василев, Д. Педагогика. С.,
Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992, с. 141; Петров, П. Дидактика. С., 1998,
с. 242–245. и др.
500 Терминът интерективност има няколко превода на български език и
означава шумност, активност, масовост. За интерактивните средства на обучение в
религиозното образование вж.: Андонов, Б. цит. съч., с. 215–244.
501 Например – мозъчната атака /брейнсторминг/, дискусията, работата по
проект, викторини, конференции, семинарни упражнения, интернет и др. Вж.:

възможност за масово участие, за творчество, за интерактивност, за
спонтанност, за нестандартни решения на задачи и проблеми, за
личностна изява и др. Възпитава състезателност, колективистичност,
толерантност, критичност. Развива мисленето, волята,
положителните емоции. Укрепва интереса към знанията за вярата и
практическото им използване за решаване проблемите на настоящето
и бъдещето.

Принципът за активност в катехизацията дава основание да се
разкрият връзките в цялостната система от дейности. Това нагледно
може да се изобрази чрез представените аспекти на реализиране на
този принцип в катехизическата практика (Вж.: Схема № 3).

Схема № 3

Познава- Преобра-
телен зуващ

Аспекти
на принципа за активност

в катехизацията

Оценъчен Комуника-
тивен

Взаимодействието между различните аспекти изглежда твърде
механично, но то дава възможност да се очертае основната връзка
между познавателно развитие и активна практическа проява на

Георгиева, Ст. Съвременни принципи и подходи към обучението по история. //
Научни трудове на Русенския Университет – 2008, том 47, серия 9, с. 202–243.

усвоеното познание. Разкриват се основните източници на активност,
които се отразяват върху цялостното развитие на катехумена.

Преобразуващите и комуникативни аспекти на активността
водят до осъществяване на практическата насоченост на
катехизацията в живота на катехумените. Затова акцент в нейното
съвременно осъществяване е активната отвореност към света.
Истинската църковна активност се гради върху любовта – в противен
случай тя се изражда в социално-показен активизъм. Социалното
служение е признак на жизненост на църковната общност.
Катехизацията не би могла да намери опора и продължение в
извънбогослужебната обществена дейност на енорийската общност
при социална пасивност на нейните членове. Ориентация само към
вътрешноцърковната дейност и храмовото богослужение е съблазън
за катехумените и може да отблъсне от Църквата опитващите се да
влязат в нея.

От друга страна, според авторите на “Катехизацията в РПЦ на
съвременния етап” 502 активната християнска отвореност към света
изключва всяка идеологизация. “И така отдавайте кесаревото кесарю,
а Божието Богу” (Мат. 22:21). Областта на катехизацията е сфера на
действие на Църквата, която принадлежи на Бога (1 Тим. 3:15).
Нейното истинско съдържание е предаването на Благата вест,
идеологизацията изменя нейната природна същност, прави
съдържанието й второстепенно и подчинено на различни цели.

Принципът за цялостност и единство на обучение,
възпитание и практика в учението на св. Кирил Йерусалимски
представя катехизацията като богочовешко учение и наставление по
пътя към Христа, което обхваща всички аспекти на човешкия живот.
В съвременната практика на религиозното образование този принцип

502 Белановский, Ю. С., А. В. Ракушин, А. А. Шестаков. Катехизация в
Русской Православной Церкви на современном этапе. Учебное пособие для
слушателей курсов по подготовке катехизаторов, миссионеров и церковных
педагогов. М., 2007, с. 27.

изисква и хармонично единство между вяра и живот, между светски
и религиозни знания, умения и навици. 503 Религиозното образование,
замислено само като теория, колкото и хубаво да е, няма никакъв
смисъл. Неговата същинска цел е не само да посредничи в
реализирането на знанията, да реализира определени възпитателни и
развиващи цели, но и да постигне преди всичко практически цели.
Всяко придобито знание трябва да бъде рано или късно приложимо в
живота, тъй както се учи за живота, а не за училището. Концепцията
на св. Кирил Йерусалимски е идентична. Неговото разбиране е в
тясна връзка със съвременния принцип за дейностен подход в
обучението или “учене чрез правене” 504. Катехизическото обучение,
така както е определено в неговите катехизиси, не се развива в духа
на теоретизации, а в желанието да създаде от катехумените истински
християни, способни да приложат в живота наученото от катехета за
свое духовно спасение, което е и висшата цел на християнството.

Въцърковяването е невъзможно без възпитаване в човека на
знания за светостта, греха, доброто и злото, без усвояване основите
на християнската нравственост и начин на живот. Педагогическото
условие за постигане на цялостност в катехизацията е единството на
възпитание, обучение и практика, като се отчитат особеностите във
формирането на понятия за святост и грях, добро и зло в контекста на
съвременността. Това изисква и правилно отношение към него.
Господ праща християните в света, който лежи в зло (Йоан. 17:11, 15,
18). Затова катехизацията не може да се превръща в набор от забрани
и предпазване от негативните световни процеси, а да готви за среща с
тях.

За да се осъществи това на практика, е необходимо
преживяваното по време на катехизическите занимания да се

503 Вж.: Поптодоров, Тодор, Денев, Иван. Цит. съч., с. 332.
504 Вж.: С. А. Белорусов. Психология на духовната зрялост на личността.
26 юли 2007. http://www.dveri.bg/content/view/4671/50/

преобразува в духовен опит. От преживяванията остават само
спомени, а опитът кара човека да променя живота си на основата на
преживяните събития. Духовният опит се отъждествява с лично

преживяната духовна среща с Бога, чрез Когото “живеем, и се
движим, и съществуваме” (Деян. 17:28). Пробуждането на
автентичната православна духовност увенчава катехезата.

В съвременната катехизация е необходимо всички тези

класически принципи, осъществени в катехизическата дейност на
св. Кирил Йерусалимски, да бъдат критически обогатени с новите
подходи и принципни положения на най-новите теории на
образованието. В съвременната педагогическа литература се създават

технологични схеми на учебния процес и на регулиращите го
основни дидактически принципи. 505 Проф. Любомир Георгиев 506
сочи като принципи на образованието в информационното общество
човеколюбието, субектността, дискретността, удовлетвореността.

Росица Симеонова 507 разглежда съвременните принципи за оценка
на учителския труд в САЩ: системност, компетентност, почтеност,
уважение, отговорност, коректност, актуалнот, креативност,
полезност. Ганка Косекова 508 към утвърдилите се класически

принципи на обучението: нагледност, съзнателност, достъпност,
трайно овладяване на знанията, индивидуален подход и др., прибавя
и съвременните принципи за активно мотивирано обучение,
конструктивизъм, творчество. Людмила Кирова 509 смята, че

постмодерното обучение се ръководи от принципите: учене чрез
правене, неделимост на производство и комуникация,

505 Евгениева, Е. Техническа схема и дидактически принципи. //
Педагогика, 2003, № 9, с. 11–28.

506 Георгиев, Л. Принципи на педагогическа дейност. // Педагогика, 2003,
№ 8, с. 3–16.

507 Симеонова, Р. За оценяване на учителите в САЩ. // Педагогика, 2002,
№8, с. 4–102.

508 Косекова, Г. http//: www. mu-sofia.bg , 20.04.2009.
509 Кирова, Л. Обучение според принципите на постмодерното мислене. –
http//:www. liternet.bg

функционалност, интерактивност, индивидуалност и творчество,

визуална култура, синкретизъм, мултикултурализъм,

космополитизъм. Ценни мисли за съвременните принципи изказват

Росица Пенкова 510 и Пламен Радев 511. Особено актуални са

принципите за реализиране на педагогическия процес в енорийското

обучение, които извежда ставрофорен иконом д-р Захарий Дечев:

„любов, доброволност, ненасилие, достъпност, нагледност, трайност,

съзнателност” 512.

Опирайки се на посочената литература, на лична практика и

наблюдения в учебния процес по религия, можем да проследим

утвърждаването като тенденции на редица “нови” принципи на

организация и провеждане на обучението. Тези принципи генерират в

себе си определени акценти или страни от т. н. “стари” принципи, но

в хода на фукционирането на процеса на обучението тези страни

стават доминиращи, което придава нов облик на организацията,

провеждането и отчитането на учебния процес. Ако съвременният

вероучител се прави, че не забелязва тези нови теоретични основи и

изградените върху тях педагогически практики, то неговата дейност

ще бъде неадекватна спрямо новото време. Съвременните принципи

и подходи в катехизацията, от своя страна, трябва да отразяват

актуалните връзки и отношения в структурата на учебния процес,

като генерират най-доброто от църковната катехизическа традиция и

отчитат съвременната модерност и динамичност.

Изследваните принципи, съдържащи се в катехизическия

модел на св. Кирил Йерусалимски и в църковната катехизическа

традиция като цяло могат да бъдат приложени във всяка конкретна

историческа обстановка, защото са обусловени от самата същност на

християнството. Особено е важно да се научим да ги прилагаме и

510 Пейкова, Р. http:// www. liternet.bg, 24. 07. 2007, №7.
511 Радев, П. Педагогика. Пловдив, 2007.
512 Дечев, З. Учебна програма по вероучение за православното църковно
училище. Бургас, 2007, с. 48–49.

днес, като творчески търсим методите и формите за тяхната
реализация.

Катехизацията изисква постоянно задълбочаване в нейните
понятия и педагогически основи по пътя на търсенето на подходящ
за нея език, по пътя на използването на нови способи за успешно
възпитание във вярата. Важно е днес Църквата, така както и в
другите периоди от своята история, да проявява мъдрост, смелост и
евангелска вярност в търсенията и прилагането на нови методи и
принципи в катехизическото обучение.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Актуална задача пред Църквата днес е да се обърне по-голямо
внимание на литургичната катехеза, на подготовката към тайнствата
на просветлението – Кръщение, Миропомазване и Причастие.
Кръщението трябва да бъде действително тайнство на духовното
възраждане, обещание към Бога за добра съвест, а не умиване от
плътската нечистота (ср. 1 Петр. 3:21). Един от основните
практически въпрос днес е: как се въвежда в кръщението и какво да
се предприеме спрямо въцърковяването на преобладаващото
мнозинство номинални православни християни, принадлежащи към
Църквата само по силата на своето кръщение.

В съвременния свят във всички християнски вероизповедания
е налице голямо усилие да се възстанови истинският смисъл на
катехизацията като християнско посвещаване в истините и
практиката на вярата и да му се предостави място в живота на
Църквата. В тази връзка Предстоятелят на Руската православна
църква патриарх Кирил официално заявява следното: „Отмина онова
време, когато се радвахме на самото желание за приемане на свето
Кръщение и откликвахме на него незабавно. … Недопустима е
практиката за извършване на тайнството Кръщение над хора, които
не са подготвени за него (с изключение на особени случаи).” 513

Кръщелният катехуменат е прообраз на всички останали
типове християнско образование. В него са заложени основните
характеристики на литургико-педагогическия процес, важни за по-
нататъшното постоянно християнско формиране на кръстените. Това,
което важи за древната катехеза, важи и за църковното поучение от
всички векове, защото няма време, в което личността на търсещия
Христа да не се нуждае от духовно наставление. Особено силно

513 Негово светейшество Кирил, патриарх на РПЦ. Доклад на Епархийско
събрание, Москва, 22 декември 2010 г. http://pravural.ru/blog/catechization/253.html

впечатление прави фактът на живата връзка на оглашението с
богослужението. Литургията е единствен истински център в живота
на общността от верни, за което свидетелстват не само катехезите на
св. Кирил Йерусалимски, но и цялата светоотеческа богословска
мисъл.

Във връзка с този актуален проблем за нас е особено важно
доброто познаване на катехизическото творчество и дейност на
св. Кирил Йерусалимски. Този велик проповедник и писател на
древната църква се обръща с особено внимание и душепастирска
загриженост именно към въпросите на църковната катехизация. От
изключителна важност днес е да се обърне по-специално внимание
на неговите катехизически произведения, чиито съвременен прочит
би помогнал за по-ясното разбиране и възможни перспективи в
развитието на православното образование и възпитание, да се
отговори на принципно важните въпроси на педагогиката от
миналото и да се разгледат традиционните принципи на църковна
катехизация, осъществени от св. Кирил Йерусалимски, в контекста на
съвременното духовно възпитание.

Ето защо в настоящата книга се акцентира върху значението
на катехизичното учение и практика на св. Кирил Йерусалимски в
контекста на живата църковно-катехизическа традиция, като
вниманието на читателя се насочва към няколко важни аспекта на
изследваната проблематика. Първият от тях има ретроспективен
характер и отразява наследената от св. Кирил Йерусалимски
катехизическа традиция на древната Църква. Вторият аспект отразява
изследването на педагогическите принципи и средства на
катехизация в катехизическото произведение на св. Кирил
Йерусалимски “Огласителни и тайновъведителни слова”, а третият
разкрива възможности за прилагане в съвременната практика на
осъществените в дейността му като катехет църковно-педагогически
принципи. Акцентира се на взаимодействието с катехумена в онези

сфери на неговата личност, чийто интегритет създава условия за
формиране на вяра и развиване на умения за водене на християнски
начин на живот.

Изследвайки катехизическата дейност на св. Кирил
Йерусалимски, от една страна, в контекста на катехизическата
практика на първите векове, а от друга – в контекста на съвременните
предизвикателства пред църковната катехеза, можем да направим
следните изводи:
Катехезите на св. Кирил Йерусалимски са едни от най-значимите
традиционни паметници на педагогическата християнска литература,
в които е запазен моделът и духът, според който Църквата трябва да
развие своята катехизическа дейност. Произведението “Огласителни
и мистагогични слова” представя в систематична форма
религиозното образование от патристичната епоха, когато се
определя неговата специфична същност.
При анализа на богословските и педагогически идеи на св. Кирил
Йерусалимски можем да изведем основните принципи, върху които
се гради действената църковна катехизация, а именно: принципите за
основаване на катехизацията върху Свещеното Писание, за
христоцентричност и църковност, за личностен подход при
катехизацията, за достъпност и нагледност, за последователност и
системност в обучението, за активност, за цялостност и единство на
обучение, възпитание и практика, за трайност на придобитите
знания, умения и навици.
При разясняването на неговите катехизически възгледи могат да
бъдат изведени и използваните от св. Кирил Йерусалимски основни
литургико-педагогически средства – Покаяние, Кръщение,
Евхаристия, богослужение, молитва, заклинания – въз основа на
които се е градило оглашението в древността и които могат да бъдат
главен източник за вдъхновение на съвременния подход към
църковната катехизация.

Изследването и прилагането в съвременните условия на основните
катехизически принципи на св. Кирил Йерусалимски е особено
необходимо, когато става дума за определяне на общите принципи на
въцърковяване, за да може този процес да се осмисли
методологически, да се определят целите, задачите и мястото на
църковното възпитание в живота на съвременната Църква.

Съвременният прочит на катехезите на св. Кирил
Йерусалимски ни помага за по-ясното разбиране и възможните
перспективи в развитието на православното образование.
Преосмислянето на традиционните принципи на катехизация в
контекста на съвременността ни възвръща към единствено
възможната за Христовата Църква форма на обучение – автентичната
литургична катехеза.

Литургичната катехеза може и трябва да бъде приложена в
катехизическата практика днес с оглед предизвикателствата на
съвременния секуларизиран свят. Защото именно участието на
новокръстените в евхаристийното събрание, в общата молитва,
отправена „от едно сърце” и „едни уста”, и в евхаристийното
единение с Христос е необходимо условие за задълбочаване на
катехизацията. Така тя се съединява с опита, придобит в приетите
тайнства, както и в общението с другите вярващи.

Колкото повече внимание се отделя на катехизацията в
автентичния й литургичен вид, толкова повече ще укрепва и
вътрешния църковен живот.

Примерно учебно съдържание
на катехизацията по модела на св. Кирил Йерусалимски

Време на Тема на катехезата Библейско четиво
провеждане
Етапи

1. Въведение Книга на пророк Исая 1:16

1 Неделя на 2. За покаянието, прощаването Книга на пророк Иезекиил 18:20
на греховете и за противника
Огла- Великия пост –
шение Православна

2 Неделя на 3. За Кръщението Послание до Римляни 6:3-4
Великия пост – 1. За основните истини на
Св. Григорий вярата: Послание до Колосяни 2:8
1) за Бога
Палама 2) за Христа Послание до Евреите 11:1
3)за раждането от Дева Символ на вярата: Вярвам в
3 Неделя на 4) за Кръста, за Погребението един Бог.
Великия пост – 5) за Възкресението Книга на пророк Исая 45:16–17
6) за Възнесението
Кръсто- 7) за бъдещия съд Послание до Ефесяни 3:14
поклонна 8) за Св. Дух Книга на пророк Иеремия 32:19
9) за душата Символ на вярата: Творец на
4 Неделя на 10) за тялото небето и земята, на всичко
Великия пост – 11) за храната видимо и невидимо.
12) за възкресението
Преп. Йоан 13) за Кръщението Книга на Иова 38:2
Лествичник 2. За вярата Символ на вярата: И в Един
1. За единовластието Божие и Господ Иucyc Христос
Първо послание до Коринтяни
за ересите 8:5–6
Символ на вярата: Сина Божий
2. За Бога и Неговите свойства Единородния, Който е роден от
Отца преди всички векове,
3. За Бог-Творец светлина от светлина, Бог
истинен от Бог истинен, роден,
1. За Господ Иисус Христос несътворен и чрез Когото всичко
е станало.
2. За Сина Божий.
Послание до Евреите 1:1–2
3. За Боговъплащението Символ на вярата: Който заради
нас човеците и заради нашето
спасение слезе от небесата и се
въплати от Духа Светаго и Дева

5 Неделя на 1. За Разпятието, Мария и стана човек.
Великия пост – страданията и смъртта Книга на Пророк Исаия 7:10–14
Христови
Преп. Мария Символ на вярата: И Който бе
Египетска разпнат за нас при Понтия
Пилата, и страда и бе погребан.
Книга на Пророк Исаия 53:1–8

6 Неделя на 2. За Възкре-сението и Символ на вярата: И възкръсна
Великия пост – Възнесението Христово и в третия ден според Писанията,
Връбница / седеното от дясно на Отца и възлезе на небесата, и седи
Цветница отдясно на Отца.
3. За Второто Христово Първо послание до Коринтяни
Велика събота пришествие 15:1, 4
Символ на вярата: И пак ще
Прос- Възкресение 1. За Светия Дух дойде със слава да съди живи и
ветле- Христово мъртви.
2. За даровете на Светия Дух Книга на Пророк Даниила 7:13
ние За Църквата Символ на вярата: И в Духа
Възкресение Святаго, Господа,
Христово Кръщение, Животворящия, Който от Отца
Възкресение Миропомазване, Евхаристия изхожда, Комуто се покланяме и
Христово За духовното бодърстване славиме наравно с Отца и Сина,
За Кръщението и Който е говорил чрез
Миста- Светла сряда За Миропомаз-ването пророците.
гогика За Тялото и Кръвта Христови Първо Послание до Коринтяни
За благонравието 12:4
Светли Първо послание до Коринтяни
четвъртък 12:8–11
Светли петък Символ на вярата: и в една,
света съборна Църква, чакам
възкресение на мъртвите и
живот в бъдещия век.
Книга на Пророк Иезекиил 37:1–

14

Първо Соборно послание на
св. Ап. Петър 5:8–14
Послание до Римляни 6:3–14

Първо Съборно Послание на
св. ап. Йоан Богослов 2:20–28
Първо Послание до Коринтяни
11:23–29
Първо Съборно Послание на
св. ап. Петър 2:11–17

* Св. Кирил е изнасял огласителните си катехези в 9-ия час (т. е. ок. 15.00
часа) в сряда и петък, след което се извършвала вечерня.

ЛИТЕРАТУРА

І. Извори:
1. Богослужебни текстове:
Служебник. С., 4 изд., 1973.
Требник. С., 1949.
2. Текстове на църковни отци и писатели – издания и
преводи:
св. Кирил Йерусалимски:
Огласителни и тайновъведителни поучения. (Catecheses.
Migne, PG 33);
Κατηχήσεις Αγίου Κυρίλλου Ιεροσολύμων. Ετοιμασία. Ιερά Μονή
Αγίου Ιωάννου Προδρόμου Καρέα; 2nd edition, 1999;
Βιβλιοθήκη Ελλήνων Πατέρων και Εκκλησιαστικών Συγγραφέων
(ΒΕΠΕΣ) Τόμος 39 (1969): Γελάσιος Καισαρείας – Κύριλλος
Ιεροσολύμων.; Κυρίλλου Ιεροσολύμων, Μυσταγωγικαι κατηχησεισ,
Αθηναι, 1982.;
Кирилл Иерусалимский, свт. Поучения огласительные и
тайноводственные, М., Синодальная библиотека, 1991;
Свети Кирило Jерусалимски. О десет догмата (катихеза
четврта). Са jелинског изворника превео: Митрополит Црногорско-
Приморски Амфилохиjе. Жички благовестник, Епархиjа Жичка,
април/jун 2010, с. 8–18;
Св. Кирил Йерусалимски. Мистагогичеки слова. Превод от
гръцки Никола Антонов – http://www.dveri.bg.
бл. Августин. Проповеди (Serm. PL 38, 230–399); Против
Кресконий граматик, от партията на Донат (Contra Cresconium
gramaticum parties Donati libri quator. 2,5,7. PL 43, 445–594; За
катехизацията на оглашените 8, 12 (De catechizandis rudibus.PL 40,
309–348); За вярата и делата (Lib. de fide et operibus. PL 40, 202)

св. Амвросий Медиолански. За тайнствата (De mysteriis.
PL 16, 389–410); За тайнствата в четири книги (De sacramentis.
PL 16, 417–462); За длъжностите на църковните служители. (De
Officiis ad ministrorum, PL 16, 23–184); За покаянието (De poenitentia.
PL 16, 465–524.; Две книги о покаянии и другие творения, М., 1997);
Тълкувание на Пс. 118 (Enarrationes in duodecem psalmos. PL 14, 921–

1180)
Апостолски постановления (Constitut. Apostol. PG 1, 1132)
св. Атанасий Велики. Втора реч против арианите (4 Orationes

contra arianos, PG 26, 11–526)
св. Василий Велики. За Светия Дух (De Sancto Spiritu 27.

PG 32, 188–189).
св. Григорий Нисийски. Голямо катехизическо слово (Oratio

catechetica magna 40. PG 45, 9–105).
Евсевий Кесарийски. Църковна история (Historia

ecclesiastica. PG 20, 45–905; Eusebius Pamphili. Έκκλησιαστικὴ ισ̉ τορία,

(Kirchengeschichte), herausgegeben von Eduard Schwartz, kleine

Ausgabe, durchgesehene Auflage, Leipzig, 1914.)
Егерия. Пътуването на Егерия (Peregrinatio Atheriаe //

Maraval P., (éd.). Égérie. Journal de voyage (Itinéraire) (=Sources

chrétiennes 296). P.: Les Éditions du Cerf, 2002.)
св. Иполит Римски. Апостолско Предание. (Traditio

apostolica. PG 10, 261–962.; Ίππόλυτος Ρώμης, Άποστολικὴ παράδοσις;

Hippolytus, Traditio apostolica 2, SCh 11bis, 41); Hippolytus, Traditio

Apostolica: ed. B. Botte (Münster i.W. 1989); Hippolytus, On the

apostolic tradition. St. Vladimir's Seminary Press: Crestwood, NY, 2001;
Апостольское Предание. Богословские труды, сб. 5, М., 1970.

бл. Йероним. Хроника (Chronicon, PG 19, 557); Против
епископ Йоан Йерусалимски (Liber contra Joannem Jerosolymitanum,
PL 23, 355–396).

св. Йоан Златоуст. Огласителни слова. (PG 49, 223–240)

Киприян Картагенски. Писмо 62. (Epist. 62 ad Magn, PL 3,
722–793); “Твор. Киприана”, М., Паломник, 1999, с. 208–231; Писмо
64. (Epist. 64, PL 3, 764); “Твор. Киприана”, М., Паломник, 1999,
с. 249.

Марк Минуций Феликс. Октавий (PL 3)
Ориген. Беседа 4 върху Йеремия. (Ομιλία είς Ίερεμίαν 4//
ΒΕΠΕΣ 11 (1957); Апология христианства. М., 1996, с. 199); Против
Целз. (Contra Celsum, PG 11, 641–1632; ΒΕΠΕΣ 15, 1958)
Созомен. Църковна история (Sozomen. Historia eccleciastica.

PG 62)
Сулпиций Север. За живота на св. Мартин. (De vita beali

Martini, PL 20, 159–176)
бл. Теодорит. Църковна история (Historia eccleciastica. PG 82,

882–1280)
Теодор Мопсуестийски. Първа проповед за кръщението.

PG 66, 605–620.
Тертулиан. Апологетик. (Apologeticus, PL 1, 305–604); За

кръщението. (De baptismo, PL 1, 1305–1334); За покаянието. (De
poenitentia,PL 1, 1333–1360); За венеца (De Corona. PL 2, 93–122).

Учение на дванадесетте апостоли (Διδαχή τών δώδεκα
άποστόλων. ΒΕΠΕΣ 2 (1955); Гошев, Ив. Увод, текст и изяснения,
ГБФ, т. 18, 8, 1940–1941)

св. Юстин Мъченик. Първа апология. (Apologia prima pro
Christians ad Antoninum Pium: PG 6, 328–440); Библиотека отцов и
обучителей Церкви. Св. Иустин Философ и мученик. Творения, М.,

1995.

ІІ. Речници и справочници:

На кирилица:

Атанасов, В., Дейкова, Хр., Димитрова-Тодорова, Л.

Български етимологичен речник. Т. VІ, С., 2002.

Библейски речник. С., „Нов Човек”, 1994.
Български тълковен речник. С., „Наука и изкуство”, 2001.
Евангелский словарь Библейского Богословия. ред. Уолтера
Элуелла, Спб, 2000.
Энциклопедический словарь Брокгауза и Эфрона, Т. 21А (42) :
Оглашение. С. Петербург, 1897. с. 481.;: В 86 т. — Репр. воспр. изд.
«Энциклопедический словарь Ф. А. Брокгауза и И. А. Ефрона». —
СПб.: Фирма «ПОЛРАДИС», АООТ «Иван Федоров», 1993—1998. ;
http://www.vehi.net/brokgauz/index.html , 21.10.2007.
Мень, А. Библиологический словарь.
Полный православный богословскiй энциклопедическiй
словарь. Въ двухъ томахъ. М., 1913; London, 1971.
Речник на библейските символи. С., „Нов Човек”, 1995.
Речник на чуждите думи в българския език. С., 1982.
Старогръцко-български речник, С., 1939. (фототипно); 1996.
На латиница:
Anchor Bible Dictionary. CD-ROM Edition, 1997, Logos Research
Systems, Bantem, Doubleday Dell.
Dictionary of Biblical, Historical, Doctrinal, and Practical
Theology, 3rd edn., Vol. 1. Toronto, New York and London: Funk and
Wagnalls Company, 1894.
A GREEK-ENGLISH LEXICON OF THE NEW TESTAMENT and
Other early Christian Literature A translation and adaptation of the fourth
revised and augmented edition of Walter Bauer’s.
Kittel, Gerhard; Friedrich, Gerhard, The Theological Dictionary of
the New Testament, 2000.
Lampe, G. A. Patristic Greek Lexicon. Oxford, 1961.
Marcel VILLER, F. CAVALLERA, J. de GUIBERT, Dictionnaire
de spiritualité ascétique et mystique. Doctrine et histoire, Tome XII.
Première partie: Pacaud - Photius, Beauchesne, Paris, 1984, col. 1–1408.

New Catholic Encyclopedia. Vol. 7, Washington, Thomson Gale,
2003.

ІІІ. Други:
На Кирилица:
Авксентий, архим. Литургика. Част І. Пловдив, 2006.
Авксентий, архим. Литургика. Част ІІ. Пловдив, 2007.
Аксаков, Н. П. Предание Церкви и предания школы, М., 2000.
Алмазов, Ал. Исторія чинопоследованій крещенія и
мvропомазанія. Казань, Типография Императорского Университета,

1884.
Алымов, В. А. Лекции по исторической литургике, “Око

церковное”, http://www.liturgica.ru/bibliot/alymov/index.html ,

23.03.2009.

Андонов, Б. Религиозното обучение в България в началото на

третото хилядолетие. С., 2005.

Андреев М. Процесът на обучение. Дидактика. София: Унив.

изд. Св. Климент Охридски, 1996.

Андреев, М., Цветанова-Чирукова, Л., Тодорина, Д.

Дидактика. Благоевград, 2000.

Антология педагогической мысли христианского

средневековья. Т. 1., М., 1994.

Антонов, Никола. Тайновъведителни поучения – превод.

http://www.dveri.bg. 30.02.2007.
Арранц, М., Рубан, Ю. История византийского типикона.

(“Око церковное”). Част І. Предвизантийская епоха. // Спб. Журнал
“Нева”, 2003.

http://arranz.mrezha.net/file/arranz_ruban1.pdf , 14.04.2009.
Афанасьев, Н. Служение мирян в Церкви. М., 1995.
Афанасьев, Н. Вступление в Церковь. М., 1993.

Василев, Д. Педагогика. София : Унив. изд. Св. Климент
Охридски, 1992.

Вълчанов, Сл. Месианската надежда в Стария Завет. // Сб.
Вечното в двата библейски завета. Изд. Н. Шиваров и Сл. Вълчанов.
В. Търново, 1993.

Белановский, Ю. С., А. В. Ракушин, А. А. Шестаков.
Катехизация в Русской Православной Церкви на современном этапе.
Учебное пособие для слушателей курсов по подготовке
катехизаторов, миссионеров и церковных педагогов. М., 2007.

Бигович, Р. Църква и общество, С., 2003.
Гаврилюк, П. История катехизации в древней церкви. М.,
Изд. Свято-Филаретовской МВПХШ, 2001.
Георгиев, Л. Принципи на педагогическа дейност. //
Педагогика, 2003, №8, с. 3–16.
Георгиева, Ст. Съвременни принципи и подходи към
обучението по история // Научни трудове на Русенския Университет
– 2008, том 47, серия 9, с. 202–205.
Глубоковски, Н. Дидаскалия и Апостольския Постановления
по их происхождению, взаимоотношению и значению. С., 1935.
Гошев, Ив. Учение на дванадесетте апостоли. Увод, текст и
изяснения, ГБФ, т. 18, 8, 1940–1941 г., С., 1941.
Дечев, З. Учебна програма по вероучение за православното
църковно училище. Бургас, 2007.
Димитров, свещ. Добромир. Светото Причастие като
участие на народа Божи в Евхаристията.
htt://svvasiliy.jusoft.net/textove/epiklisi.doc – 24.04.2009.
Димитров, свещ. Добромир. Две основни предпоставки на
евхаристийната еклесиология. // Сп. „Християнство и култура”,
година IX/2010/брой 4 (51), с. 4–14.
Димитров, прот. Хр. Енорийският катехуменат в най-ново
време // ГБФ, СУ, т. XIV, 1946–1947.

Димитров, прот. Хр. Методи на религиозното обучение. //
ГСУ БФ, т. VІІI, 1930–1931.

Димитров, прот. Хр. Основи и основни линии в развоя на
учебния план по вероучение. // ГСУ БФ, т. X, 1932–1933.

Димитров, прот. Хр. Пастирско богословие. Т. 1. С., 1955;
Т. 2. С., 1957.

Димитров, прот. Хр. Педагогически основи на религиозното
възпитание. // ГСУ БФ, т. VІI, 1929–1930.

Димитров, прот. Хр. Религиозното обучение в съвременната
църква. // ГСУ БФ, т. XVI, 1938–1939.

Длугош, еп. Антоний. Подготовка и оценка катехизации –
основы катехетической дидактики. М., 2001.

Дьяконов, А. П. Типы высшей Богословской школы в Древней
Церкви III–VI вв., М., 1998.

Евгениева, Е. Техническа схема и дидактически принципи. //
Педагогика, 2003, №9, с. 11–28.

Жития на светиите, Синодално издателство, 1991.

Зайденберг, С. Христианская школа: вокруг Христа и во
Христе. М., 2000.

Зеньковский, В. Педагогика. М., 1996. любов.
Ибришимов, прот. Г. Духовни бисери. С., 1992.
Иванов, дяк. Иван. Евхаристията и Божията

http://www.dveri.bg/ content/view/333/148/, 26.04.2009.
Иванова, Климентина. Bibliotheca hagiographica Balcano-

Slavica. Издателство: БАН Марин Дринов, 2008.
Иларион, Траянополски епископ. Пространен православен

месецослов, изд. Тавор, 1998.
Каллис, Епископ Диоклейский. Богословское образование в

писании и у св.отцов. Православная община, №7, 1992.

Каринский, С. Оглашение и огласительная литература //
Православная община, №33, 1999.

Карташев, А. Вселенские соборы, М., 2006.
Керн, К. Э. (архим. Киприан) Патрология IV–V вв., т. 2,
Москва, 1995.
Коев, Т. Православен катехизис и Послание на източните
патриарси за православната вяра. С., 1991.
Коев, Т. Догматическите формулировки на първите четири
вселенски събори, С., 1968.
Коев, Т. Изповеданията на вярата като помощни средства
при разкриване на веровите истини // ДК, кн. 11, 1981; // Сборник
"Вяра и живот" под заглавие: Символическите текстове – помощни
средства при разкриване истините на вярата, В. Търново, 1994.
Коев, Т. Единство и троичност на Бога // ДК, кн. 7, 1984; //
Сборник "Вяра и живот", В. Търново, 1994.
Коев, Т. Учението за Св. Троица на базата на Никео-
Цариградския символ на вярата // ДК, кн. 8, 1988; // Сб. "Вяра и
живот", В. Търново, 1994.
Коев, Т. Съдържание и значение на догматите // ДК, кн. 7,
1993; // Сборник "Вяра и живот", В. Търново, 1994.
Коев, Т. Петев, Ив., Киров, Д., Вяра и живот, В. Търново,

1994.
Коменски, Я. А. Велика дидактика. УИ "Св. Климент

Охридски", С., 2008.
Костромин, А. Молитва в практике оглашения первого этапа

// Православная община, №20, М., 1997.
Кочетков, Г. Введение в таинствоводство (мистагогию) //

Православная община, №54, М., 2001.
Кочетков, Г. Таинственное введение в православную

катехетику. Пастырско-богословские принципы и рекомендации
совершающим крещение и миропомазание и подготовку к ним, М.,

1998.

Кротов, Яков. Приключения верующих. /В помощь
катехизатору/. www.krotov.info/yakov/3_vera/, 24.03.2009.

Кръстева, А. Аспекти на екипното обучение. В. Търново,

2003.
Кръстева, А. Кратки записки по педагогика. В. Търново,

2007.
Кубик, В. Очерки катехетической дидактики. Москва, 1996.
Ловягин, Е. Избранныя места из греческих писаний святых

отцев Церкви, Санктпетербург, 1884.
Любимов, С. Воспитание в духовной школе // сб. “Духовная

школа”. М. 1906.
Мейендорф, прот. Йоанн. Введение в святоотеческое

богословие. Част 1, Издательство "Светослов" Санкт-Петербург,

1997.; patrologia.pravoslavie.bg/content/view/97/106/lang,bg , 27.03.

2009.
Марцинковский, В. М. Крещение взрослых и Православие.

М., 1920.
Мацца, E. Евхаристията в големите огласителни цикли от

IV век. V Международна богословска конференция на Руската
православна църква „Православното учение за тайнствата”, kiev-
orthodox.org, Москва, 13–16 ноември 2007 г.

Мен, Александър, Извори на религията. В. Търново, 1994.
Мень, А. История религии. В 7 тт. – М.: Слово, 1991.
Пено, Здравко М. Основи на православната вяра. Катехизис.
В. Търново, 2008.
Пестов, Н. Е. Путь к совершенной радости. Воспитание детей
– М.: Даниловский благовестник, 1997.

Петров, П., М. Атанасова, Образователни стратегии и
стратегии на учене, С., 2001.

Петров, П. Дидактика. С., 1998.

Попович, И., А. Йевтич, А. Радович, Църква, Православие,
Евхаристия, С., 1999.

Поптодоров, Р. Съборното начало в живота, устройството и
управлението на Църквата през първите три века. С., 1995.

Поптодоров, Р. Теории за силата и значението на каноните.
// ДК, 7–8/1966, с. 45–46.

Поптодоров, Т., Денев, Ив. Православна християнска
педагогика. София: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2006.

Поснов, М. История на християнската Църква. С., 1993.
Правила на св. Православна църква. С., 1936.
Радев, П. Обща училищна дидактика. Пловдив, 2005.
Радев, П. Педагогика. Пловдив, 2007.
Радович, митр. Амфилохий. Литургическа катихиза. //
“Миссионерско обозрение” № 11, Београд, 2003 (Вж. също:
Православна теологиjа. Београд, 1995, с. 223–235).
Радович, митр. Амфилохий. Мисията на Църквата и нейната
методика през вековете. // Църква, Православие, Евхаристия. С.,

1999.

Радович, митр. Амфилохий. Человек – носитель вечной

жизни. Сретенский монастырь, 2005.

Ростовский, Димитрий. Жития святых. Книга третья, 1700;

Киево-Печерска лавра, 1716; Москва, 1759; Материал из Викитеки –

свободной библиотеки, Жития светых, Март,

http://ru.wikisource.org/wiki – 29.03.2009.

Сандырев, А. Современное оглашение в Русской

Православной Церкви и критерии его качественности //

Православная община, №52, 2002.

Сидоров, А. И. Курс патрологии. М., 1996.
Симеонова, Р. За оценяването на учителите. // Педагогика,
2002, №8, с. 4–102.

Смирнов, В. И. Общая педагогика в тезисах, дефинициях,
иллюстрациях. М., 2000.

Спасский, А. История догматических движений в эпоху
вселенских соборов, І, Сергиев Посад, 1906.

Станилоае, прот. Димитру. Православното учение за
спасението и неговото значение за християнското служение в
света. // Изтокът и западът за личността и обществото. В. Търново,

2001.
Стоядинов, М. Символите на Църквата. В. Търново, 2006.
Сысоев, Д. Таинство Крещения в современной практике.

www.pravaya.ru/faith/117/9577 , 10.12.2008.
Събев, Т. Древната Йерусалимска Църква от основаването й

до І Вселенски събор // ГДА, т. ХХV, 2, 1975/1976.
Събев, Т. Из историята на Християнската църква

(Религиозното и нравствено състояние на християните през
първите три века). С., 1958.

Тодоров, Ю., Пауърпоинт в живота и учебната практика,
С., 2007.

Туте, Д. Св. Кирилл Иерусалимский. М., 1891.
Флоровски, Г. В. Библия, Църква, Предание. С., 2003.
Флоровски, Г. В. Източните отци от IV век. С., 1998.
Хубанчев, А. Свръхестествена истина и познавателен
процес // сп. Духовна култура, бр. 7, 1984.
Хубанчев, А. Аз Съм Пътят и Истината, и Животът.
Издателство "Нов Човек", С., 1997.
Хулап, В. Катехуменат в истории Церкви. М., 2000.
Цоневски, Ил. Патрология. С., 1986.
Цоневски, Ил. Апостолският символ // ГСУ БФ, т. 20, 8,

1942/43.
Шиваров, потопрезв. Н. Раждане, отглеждане и възпитание

на децата // Библейска археология. С., 1992, с. 174–178.

Шиваров, протопрезв. Н. Литературните жанрове в Стария
Завет. С оглед на екзегетическото им изследване. // ГДА, ХХІІІ, С.,
1976.

Шмеман, прот. А. Литургия и живот. Лекции и есета върху
християнското образование и израстване посредством литургичния
опит, Праксис, В. Търново, 2002.

Шмеман, прот. А., От вода и дух, Литургично изследване на
тайнството Кръщение, Фондация “Покров Богородичен”, 1997.

На латиница:
Bardenhewer, O. Patrology. The lives and works of The Fathers
of The Church. Munich, 1908, p. 271–274.
Bastiaensen A. A. R. Observations sur le vocabulaire liturgique
dans l’itinéraire d’Egérie. // Latinitas Christianorum Primaeva 17),
Dekker &Van de Vegt, Nijmegen, 1962, p. 100 –105.
Bettenson, H., ed. and trans. The Later Christian Fathers: a
Selection from the Writings of the Fathers from St. Cyril of Jerusalem to
St. Leo the Great. Oxford, 1970.
Bihain, Ernest. La tradition manuscrite grecque des oeuvres de
saint Cyrille de Jerusalem. UCL. FLTR/GLOR – Département d'études
grecques, latines et orientales. Louvain-la-Neuve: UCL, 1966.
Bihain, Ernest. Les sources de la biographie de Cyrille de
Jérusalem (Mémoire....»Philologie Classique), Louvain, 1961.
Bihain, E. Une Vie arménienne de saint Cyrille de Jérusalem // Le
Muséon, 76 (1963), p. 319–348.
Bludau, Dr. Augustin. Der Katechumenat in Ierusalim, in 4
lahrhundert, p. 235–236, apud Pr. M.Bulacu, Conştinţa creştină. Studiu
catehetic după Catehezele Sf. Ciril al Ierusalimului, Bucureşti, 1941.
Brightman, F. E., Liturgies Eastern and Western, Oxford, 1896.
Bulacu, M. Conştinţa creştină. Studiu catehetic după Catehezele
Sf. Ciril al Ierusalimului, Bucureşti, 1941.

Burk, C. “Cyril of Jerusalem”, Philip Schaff, ed., // Religious
Encyclopaedia or Dictionary of Biblical, Historical, Doctrinal, and
Practical Theology, 3rd edn., Vol. 1. Toronto, New York and London:
Funk and Wagnalls Company, 1894, p. 595.

Cléopas–Alexandrides, Τοῶ ἐν ὰγίοις πατρὸς ήμῶν Κυρίλλου
Άρχιεπισκόπου Ίεροςολόμων …, I, II, Jerusalem, 1867, 1868.

Cross, F. L., St. Cyril of Jerusalem’s Lectures on the Christian
Sacraments: The Procatechesis and the Five Mystagogical Catecheses.
London, 1951.

Cutrone, Emmanuel J. Cyril’s Mystagogical Catecheses and the
Evolution of the Jerusalem Anaphora. // Orientalia Christiana Periodica,
44, 1978.

Day, Juliette. Cyril of Jerusalem, Mystagogue: The Authorship of
the Mystagogic Catecheses. // The Journal of Theological Studies, 58:
285–288, Oxford University Press, 2007.

Delacroix, G. Saint Cyrille de Jérusalem, sa vie et ses oeuvres,
Paris, 1865.

Dlugosz, Bp. Antoni. Jak przygotowywac i oceniac katecheze,
Czкstochowa, 1997.

Dorn, J. Zur zweiten Katechese des Cyrill von Jerusalem. //
Didaskaleion. Studi Filologici di Letteratura Christiana Antica, III, 1.
Turin, 1914.

Douval, Alexis J. The Location and Structure of the Baptistery in
the Mystagogic Catecheses of Cyril of Jerusalem. Studia Patristica, 25, ed.
Elizabeth A. Livingstone, Leuven: Peeters, 1993.

Douval, Alexis J. The Date of Cyril of Jerusalem‘s Catecheses. //
Journal of Theological Studies 48.1, 1997.

Douval, Alexis J. Cyril of Jerusalem, Mystagogue: The Authorship
of the “Mystagogic Catecheses.”, Patristic Monograph Series.
Washington, DC: Catholic University of America Press, 2001.

Drijvers, J. W. Cyril of Jerusalem: Bishop and City. Supplements
to Vigiliae Christianae. Brill, 2004.

Finn, Thomas Early Christian Baptism and the Catechumenate,
Message of the Fathers, vol. 5: West and East Syria and vol. 6: Italy,
North Africa, Egypt, Collegeville, MN: Liturgical Press, 1992.

Garitte, G. Les Catéchèses de S. Cyrille de Jérusalem en
arménien. Fragments d'un manuscrit du IXe siècle // Le Muséon, 76
(1963), p. 95–108.

Greenlee, J. H. The Gospel Text of Cyril of Jerusalem. Texts and
Studies, 17, 1955.

Grodecius, Joannes. Sancti Patris Nostri Cyrilli Archiepiscopi
Hierosolymorum, Catecheses illuminatorum Hierosolymis XVIII. et V.
mystagogicae. Quae tempore quidem Hieronymi et Damasceni extabant,
ut ipsi testantur : proximis vero aliquot seculis, in abstrusis quibusdam
locis delitescentes, nunc primum Latinitate donatae in lucem prodeunt.
Anvers, Rome, Cologne, 1564.

Grodecius, Joannes. Sancti Patris Nostri Cyrilli Archiepiscopi
Hierosolymorum Mystagogicae catecheses quinque, ad eos qui sunt
recens illuminati. Quae nunc primum et Graece et Latine simul eduntur, ut
qui dubitet de Latinis, ad Graecas possit recurrere, qui Graecas non satis
intelligat, Latinas legat. Vienne, 1560.

Hodgson, G. Saint Cyril of Jerusalem // Primitive Christian
education. Edinburgh, 1906, p. 153–185.

Hosius, Stanislaus. Les Catéchèses de S. Cyrille de Jérusalem,
Anvers, 1560

Janeras V. S. À propos de la cathéchèse XIVème de Cyrille de
Jérisalem // Ecclesia orans. 1986. Vol. 3.

Jenkinson, W. R. The Image and the Likeness if God in Man in the
Eighteen Lectures on the Credo of Cyril of Jerusalem. // Ephemerides
Theologicae Lovanienses, 40, 1964.

Kelly, J. Early Christian Creeds. NY, 1950.

Kulpaczynski, S. Katecheza przy pomocy srodkow
audiowizualnych. // Katechizacja roznymi metodami, Kraków, 1994.

Le Bachelet, X. Cyrille de Jérusalem // Dictionnaire de Théologie
Catholique, III, 1908, col. 2527–2577.

Lebon, J. La position de saint Cyrille de Jérusalem dans les luttes
provoquées par l'arianisme // Revue d'Histoire Ecclésiastique, 20 (1924),
p. 181–210, p. 357–386.

Leo P. McCauley, Anthony A. Stephenson, The works of Saint
Cyril of Jerusalem. Washington, DC: Catholic University of America
Press, 2001.

Mader, J. Der heilige Cyrillus, Bischof von Jerusalem, in seinen
Leben und seinen Schriften nach den Quellen dargestellt. Einsiedein,
1901.

Manson, T. W. The Lord’s Prayer. // Bulletin of the John Rylands
Library, XXXVIII, Part 1, 1955; Part 2, 1956.

Maraval, P., (éd.). Égérie. Journal de voyage (Itinéraire)
(=Sources chrétiennes 296). P.: Les Éditions du Cerf, 2002.

Mazza, Enrico. Mystagogy: A Theology of Liturgy in the Patristic
Age. Collegeville: Liturgical Press, 1992.

Mikle, arhim. Veniamin. Iniţieri catehetice. Sfânta Mănăstire
Bistriţa, Eparhiá Râmnicului, 1993.

Milles, Thomas. St. Cyril of Jerusalem "Catecheses",. Oxford,
1703.

Morel, G. Les Catéchèses de S. Cyrille de Jérusalem. Paris, 1564.
Moreschini, Cl., E. Norelli. Histoire de la littérature chrétienne
ancienne grecque et latine, t. 1, traduit de l'italien par M. Rousset,
Genève, Labor et Fides, 2000.
Nuffelen, Peter Van. The Career Of Cyril Of Jerusalem (C.348–
87): A Reassessment. // The Journal of Theological Studies, 58: 134–146,
Oxford University Press, 2007.

Pelikan, Jaroslav. La tradition chrétienne. Histoire du
développement de la doctrine I–V. Paris, PUF, 1994.

Peter W. L. Walker, Holy City, Holy Places. Christian Attitudes to
Jerusalem and the Holy Land in the Fourth Century. Oxford: Early
Christian Studies, 1990.

Peters, Sr. Gabriel. Lire les Pères de l’Eglise, Cours de Patrologie
III, Monastère de l’Annonciation, 1978.

Piédagnel, A. (éd.). Cyrille de Jérusalem. Catéchèses
mystagogiques (=Sources chrétiennes 126 bis). P.: Les Éditions du Cerf,
1988.

Prévôt, J. Sancti Patris nostril Cyrilli Hierosolymorum
Archiepiscopi Catecheses, ex variis Bibliothecis, praecipue Vaticana,
Graece omnes nunc primum in lucem editae, cum Latina interpretatione
Ioannis Grodecii, plerisque in locis aucta et emendate. Paris, 1608.

Quasten, Pères de l’Eglise, 1, 2, 3. Traduction de l’angais par
J. Laporte. Bonn, 1935, Paris, 1955, 1956, 1962.

Reischl, G. C. et Eupp, S. Patris nostril Cyrilli Hierosolimorum
Archiepiscopi opera quae supersunt omnia, I (Proc., Cat. I–XI)…
recensuit … illustravit G. C. Reischl, II (Cat. XII–XVIII, Myst. I–V, Hom.
paral., Lettre) … edidit J. Rupp, Munich, 1848; 2nd vol. by J. Rupp, 1860.

Renoux, A. Le codex arménien de Jérusalem 121. Vol.II: Édition
comparée du texte et de deux autres manuscrits. Introduction, textes,
traduction et notes (=Patrologia orientalis 36). Brepols, Turnhout, 1971.

Riley, Hugh M. Christian Initiation: A Comparative Study of the
Interpretation of the Baptismal Liturgy in the Mystagogical Writings of
Cyril of Jerusalem, John Chrysostom. Washington, D. C.: Catholic
University of America Press, 1974.

Schaff, Philip. Creeds of Christendom, with a History and Critical
notes. Volume II. The History of Creeds. Copyright, 1905, 1919 by David
S. Schaff, Printed in USA, D-H. Reprinted by arrangement with Harper

and Row, Publishers. p. 350–374; http://www.ccel.org/ccel/schaff/

creeds2.all.html

Schmitt, V. Die Verheissung der Eucharistie (Joh. VI) bei den

Antiochern Cyrill von Jerusalem und Johannes Chrysostomus, Würzburg,

1903.

Sheerin, Daniel J. ed., The Eucharist, Message of the Fathers 7

(Collegeville, MN: Liturgical Press 1986.

Stephenson, A. A. The text of the Jerusalem Creed // Studia

Patristica III. Berlin, 1961.

Stephenson, A. A. St. Cyril of Jerusalem and Alexandrian
Heritage. // Theological Studies 15 (1954), 573–593.

Swaans, Wí. J. A propos des “Catéchèses Mystagogiques”
attribuées à S.Cyrille de Jérusalem // Le Muséon, 55 ( 1942), p. 1–43.

Telfer, William. Cyril of Jerusalem and Nemesius of Emesa. “The
Library of Christian Classics”, Volume IV; Philadelphia: Westminster,

1955.

Touttée, Antoine-Augustin. S. Cyrilli Archiepiscopi

Hierosolymitani opera quae exstant omnia, et ejus nomine circumferuntur,

ad manuscriptos codices nec-non ad superiores editiones castigata,

dissertationibus & notis illustrata, cum nova interpretatione & copiosis

indicibus, Paris: Typis Jacobi Vincent, 1720.
Touttée, Dom. St. Cyrille de Jérusalem (1720, 1763), – Мigпе, t.

33; срв. издание Reischl-Rupp, 1–2, 1848, 1860. Migne // PG 33)

Vericel, Maurice. Cyrille de Jérusalem, Paris, Les éditions

ouvrières, 1993.

Wainwright, Philip. The Authenticity of the Recently Discovered

Letter Attributed to Cyril of Jerusalem. Vigiliae Christianae, 40.3, 1986.

Walker, P. W. L., Gospel sites and 'holy places': the contrasting

attitudes of Eusebius and Cyril, Tyndale Bulletin, 41.1, 1990.

Walker, Peter W. L. Holy City, Holy Places? Christian Attitudes
to Jerusalem and the Holy Land in the Fourth Century. Oxford: Early
Christian Studies, 1990.

Ware, Bishop Kallistos, The Orthodox Way, SVS Press, NY,
1990.

Yarnold Edward, S. J. The Authorship of the Mystagogic
Catachesis Attributed to Cyril of Jerusalem, Heythrop Journal, 19, 1978.

Yarnold Edward, S. J. Cyril of Jerusalem, Early Church Fathers.
New York: Routledge, 2000.

Yarnold Edward, S. J. (Editor), Cyril of Jerusalem. Routledge,
2001.

На гръцки език:
Βασιλόπουλος, Χρήστος Κ. Οι κατηχήσεις του Κυρίλλου
Ιεροσολύμων. Ψυχοπαιδαγωγική προσέγγιση. Θεσσαλονίκη, 1998.
Ιερόθεος, (Μητροπολίτης Ναυπάκτου). Κατήχηση και βάπτιση των
ενηλίκων. Συμβολή στην ποιμαντική διακονία των προσερχομένων στην
Ορθόδοξη Εκκλησία. ΑΠΟΣΤΟΛΙΚΗ ΔΙΑΚΟΝΙΑ, 1998.
Κογκούλη, Ιωάννη Β. Κατηχητική και Χριστιανική Παιδαγωγική,
Θεσσαλονίκη 1990.
Κογκούλη, Ιωάννη Β., Εισαγωγή στην Παιδαγωγική, έκδ. Δ΄
Θεσσαλονίκη, 1996.
Παναγοπούλου, Ιωάννου Θ. Μόρφωση και μεταμόρφωση. Αθήνα,
2000.