Катехизическото учение на св. Кирил Йерусалимски

Личностно насочената катехизация продължава делото на
проповедта на Евангелието и въвежда новоповярвалите във
вътрешния живот на Църквата. В своите “Огласителни и
мистагогични поучения” св. Кирил Йерусалимски е силно повлиян от
юдейската традиция за устно преподаване и наизустяване. Както
отбелязва проф. протопрезв. Н. Шиваров: “Дългогодишното
съществуване на устните жанрове в Израил почива на условия на
живот, които са твърде различни от съвременните. ... При устната
традиция са играели важна роля формулата, точното повторение (или
пък свободното отклоняващо се), стихът.” 342

Йерусалимският катехет дава и следните прагматични
аргументи за осъществяваната от него устна катехеза: “Понеже не
всички могат да четат писанията поради неумение; а на други
някакви занятия препятстват да се запознаят с тях, то, за да не погуби
душите незнанието, ние в не много стихове поместваме цялото
учение за вярата; и е желателно вие да го запомните, и сами на себе
си всичко със старание да повторите, като не го записвате на хартия,
а възпоменанието за него запечатвате върху сърцето” 343. Макар
впоследствие поученията на св. Кирил Йерусалимски да са записани
и станали основа за многочислени огласителни поучения и
катехизиси, те са съхранили атмосферата на устната беседа и
несъмнено под тяхно влияние по-късните катехизиси приемат като
най-подходяща формата на въпроси и отговори.

В практиката на древната Църква чрез индивидуален,
личностен подход в катехизацията се помага на катехумените да
намерят своя собствен път към Бога и да станат членове на народа
Божий. Като се обръща в огласителните си катехези към тези, “чиито

342 Шиваров, протопрезв. Н. Литературните жанрове в Стария Завет с оглед
на екзегетическото им изследване. – ГДА, ХХІІІ, С., 1976, с. 75.

343 Катехеза 5, 12.

имена са внесени в списъка на просветляваните” 344, св. Кирил
Йерусалимски, подчертава, че ще “забелязва усърдието на всекиго,
благоговението на всеки” 345.

Принципът за личностно оглашение на всеки катехумен
започва да се осъществява още в предогласителния период. Един от
най-действените методи на предоглашение и насочване към
християнски начин на живот на търсещия човек е установяването на
вътрешно доверие и контакт, а по-късно, според степента на
зараждане и утвърждаване на вярата, на приятелско общение.

Изучаването на основните начала на християнска вяра при
личната и личностна катехизация трябва да доведе до лична вяра.
Тази лична вяра на катехумените се изповяда в първите векове пред
цялото църковно събрание. С тази цел на последния етап от
катехизацията е ставало заучаването и подробно тълкуване на така
наречените “правила на вярата”. Чрез произнасяне Символа на вярата
на самото тайнство Кръщение катехуменът декларира верността си
към триединия Бог и Неговата Църква.

Принципът за личностен подход в катехизацията е от
изключително значение, защото без осъзната чрез личния опит вяра
не може да има пълноценно Кръщение и въцърковяване. Затова и
процесът на обучение в Църквата, както се вижда от поученията на
св. Кирил Йерусалимски, е съобразен с индивидуалните и
психологически особености на оглашаваните. Той изисква
образованието да се развива отрано, като се отчита спецификата в
духовното развитие на катехумена, т. е. уважава се духовната
индивидуалност в нейната цялостност, като се поддържа развитието
на психическите възможности и преди всичко на ума, чувствата и
волята. Тази тенденция се забелязва във всички катехези на
св. Кирил. Той уважава психологическата и религиозна структура на

344 Прокатехеза, 13.
345 Прокатехеза, 15.

духа в неговата цялостност, както и психическото различие на
катехумените, които са твърде разнородна аудитория като възраст,
навици, пол и социален статус. 346 Този подход му помага да бъде
разбран от всички, като се приспособява към аперцептивния фон и
степента на индивидуалното им развитие.

При разкриването истините на вярата св. Кирил Йерусалимски
се съобразява със степента на психическото развитие на
катехумените, като успява да възбуди в духа им чрез феномена на
християнската емоция вътрешно осмисляне и приемане истините на
вярата не толкова чрез интелектуално усилие, колкото чрез резонанса
на положителните афекти, които улесняват разбирането и
проникването в предадените знания.

Това мисионерско съобразяване със спецификата на
аудиторията се обуславя от още един изключително важен за
катехизацията принцип – принципът за достъпност.

5. Принцип за достъпност
В педагогическата наука е общоприето, че в процеса на
обучение трябва да се върви от простото към сложното, от близкото
към далечното, от познатото към непознатото, от нива на по-малка
към нива на по-висока абстрактност. Това е пътят за осъществяне на
дидактическия принципи за достъпност. Принципът за достъпност е
обусловен от закономерностите на постепенното психофизическо
развитие, особено на познавателните способности. Той изисква
знанията, които се преподават, да бъдат съобразени като съдържание,
обем и форма с възможностите на обучаваните.
Главното общо правило на принципа за достъпност, което се
съблюдава от пастирите на Църквата в катехизацията, е
постепенността в съобщаването истините на вярата, преходът от

346 Hodgson,G. Primitive Christian education. (Saint Cyril of Jerusalem, p. 153–
185), Edinburgh, 1906, p. 169.

по-малкото към по-голямото, от по-леки и разбираеми предмети към
по-трудни и възвишени, тайнствени, при което всички преподавани
истини трябва да се намират в строга връзка и последователност
помежду си. Благодарение на този принцип на катехизация,
обучаването на оглашените относно най-главните истини на вярата е
преди самото кръщение. Именно тогава на оглашените се преподават
Символът на вярата и Господнята молитва. Тогава те се учат и на
отговорите, които се изискват от тях по време на кръщението.

Като се приспособява към всяка човешка личност, св. Кирил
Йерусалимски преподава на оглашените възможно най-кратко
християнските истини. В пълен синхрон с неговия подход е и
обяснението на бл. Августин относно това как огласителите трябва
да изясняват Свещеното Писание пред оглашените: “повествованието
ще бъде пълно, когато се започне с първите слова на книга Битие... и
се достигне до днешните времена на Църквата. Но не трябва
изведнъж... всички книги... ако и да се научи всяка дума наизуст или
със свои думи да се преразказват и да се обяснява тяхното
съдържание... за всичко подобно да се каже накратко и в общи черти
и да се представят само най-впечатляващите събития, чиято история
се слуша с охота и то такива, които са залегнали в членовете на
вярата”. 347

В състава на многобройните оглашени влизат хора от
различни социални групи, различни по възраст и образование. Затова
общият характер на принципа за достъпност, който св. Кирил следва
при наставляването на новите членове на Църквата, се състои преди
всичко във внимателно съобразяване с вътрешното и външното
състояние на огласяваното лице. Ето защо катехезацията както по
отношение на своето съдържание, така и по спецификата на своя
характер, не може да бъде еднаква за всички. По един начин трябва

347 Бл. Августин. “De catechizandis rudibus” 3, 5. PL 40, 313.

да бъдат наставлявани необразованите хора, по друг – образованите.
Свидетелство за такова различие в наставленията с цел
приспособяване към степента на умственото състояние на
оглашените, намираме и в трактата на бл. Августин “De catechizandis
rudibus”. Тук той много ясно и подробно говори за това чрез какво
съдържание и как да бъдат катехизирани образованите хора, които
още преди оглашението са запознати с много истини на
християнството 348, как да бъдат учени средно образованите 349, как
да се подхожда към хората, които не са искрено разположени към
християнството 350, и, накрая, какви да бъдат поученията, адресирани
към напълно необразованите. 351

Това съобразяване с възрастовите и индивидуални особености
на катехумените се осъществява при непрекъснат синхронен разтеж
на трудностите в обучението и възприемателните възможности. 352 То
кореспондира с идеята на Л. С. Виготски за двете зони на развитието
– на актуалното и на най-близкото, като обучението се ориентира към
зоната на най-близкото развитие. 353

Това основно положение е възприето с цялата му сериозност
от св. Кирил Йерусалимски. С душепастирска загриженост той
отчита, че в апостолското учение има дълбочина, не веднага и не за
всички еднакво достъпна. Като младенци в духовния живот
катехумените не са способни да възприемат цялата съвкупност от
християнски истини в тяхната пълнота. “Преди да встъпете в
обществото на верните – казва св. Кирил Йерусалимски на готвещите
се за кръщение – сега ми се струва полезно съкратено да представя
нужните догмати, за да не би обилието от предмети да ви доведе до

348 Пак там, 318–319.
349 Пак там, 320.
350 Пак там, 316.
351 Пак там, 318–319.
352 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 363–365.
353 Вж.: Андреев, М. Процесът на обучението. Дидактика. С.: Унив. изд.
Св. Климент Охридски, 1996, с. 127.

забравяне на най-важните за размишление истини”. 354 Това
разбиране, традиционно в църковната катехизация, е в съзвучие с
думите на св. апостол Павел, който различава две степени на зрелост

във вярата. 355
Една широка област в съдържанието на катехезите на

св. Кирил Йерусалимски, в която той прилага принципа за
достъпност, е обяснението на Свещеното Писание. Приложеният

метод е нагледен, съобразен от психологическа гледна точка. Той
тръгва винаги от познати значения към непознати, от конкретно към
абстрактно. Съчетава с голямо майсторство буквалния литературен
смисъл с алегоричния и активизира всички духовни функции: памет,

чувство и воля. 356 Преди да обясни догматите на Символа на вярата,
опитният учител открива на катехумените съкровищата на големите
духовни тайни на Свещеното Писание, така че самият догмат да бъде
изведен като естествено състояние на разкритото съдържание,

тълкувано според апостолската традиция. 357 Главното му намерение
е всеки катехумен да усвои напълно придобитото учение.
Оглашените, останали по-назад, трябва да настигнат “притежаващите
знанието” 358, като същевременно “по-съвършените” 359 умствено

трябва да имат търпение. Поради тази причина, когато говори за
тяхното кръщение, извършено от Светия Дух 360, той използва
достъпен пример, който да подпомогне разбирането за Тайнството,
както от по-образованите, така (и най-вече заради тях) от по-малко

способните в интелектуално отношение. Този дълбок по своето

354 Катехеза 5, 3.
355 “И аз, братя, не можах да ви говоря като на духовни, а като на плътски,
като на младенци в Христа. С мляко ви нахраних, а не с твърда храна, защото не
бяхте в сила да я приемете, па и сега още не сте, понеже сте още плътски” (1 Кор.
3:1–3).
356 Прокатехеза, 17.
357 Катехеза 4, 35–37.
358 Катехеза 4, 3.
359 Пак там.
360 Катехеза 17, 14.

въздействие пример сравнява тайната на Светия Дух с огъня, който

прониква в желязото и като го превръща в огън, го прави от студено

горещо и от черно – бляскаво. По същия начин и милостта на Светия

Дух прониква във всички вътрешни части на духа и го обожествява

със своята сила.

Принципът на достъпност обуславя и нивата на знание, до

които ще бъдат допуснати катехумените. Затова, когато произнася

своите поучения пред непосредствено готвещите се за Кръщение,

св. Кирил подчертава, че те вече се намират на друга, по-висока

степен на познание и ги призовава да пазят от оглашените тайните,

открити им от Светия Дух, тъй като всичко трябва да бъде научавано

постепенно, според мярата на възрастване. Тук св. Кирил има

предвид т. нар. disciplina arcana. В древност Църквата правела строго

разграничение между догматическо учение (δόγμα) и проповед

(κῆρυγμα). 361 Затова на готвещите се за просветление се казва, че

стоят на прага на велика тайна, за която не бива да се говори с

непосветените: “Докато траят огласителните поучения, ако оглашен

те попита какво ви говориха учителите?, ти за нищо не отговаряй

подробно. ... ако оглашеният чуе каквото и да е от верния, той изпада

в безумие, защото не може да разбере чутото, а ще опорочи и осмее

казаното. Верният пък се осъжда като предател на тайната. Сега ти

вече си близък до нас; гледай да не разказваш не защото

проповядваното тук е недостойно за разказване, а защото слухът е

недостоен да го чуе.” 362

361 Догматическото учение (δόγμα) засяга вътрешния живот на Църквата в
тайнствата и е било достъпно единствено за посветените. Оглашените дори не
можели да присъстват на извършването на тайнствата. Киригма (κηρύγμα) е
проповедта за Христос, която е отправяна към всички и съдържа учението за
всичко останало освен тайнствата – нравственост, Свещено Писание, духовен
живот, включително формалното вероучение, което се нарича „догма” в
съвременното богословие. Киригмата се е произнасяла извън Църквата и е била
допустима за всички. Вж.: Мейендорф, прот. Йоанн. Цит. съч., с. 218.;
Стоядинов., М. Съвременното религиозно образование и Църквата – основни
предизвикателства. 10.04.2009 http://pravoslavie.bg/content/view/8165/72/

362 Катехеза 17, 14.

Принципът за достъпност, допълнен от св. Кирил с тази
disciplina arcana, е в тясна връзка с изведеното в съвременната
педагогика ново название на този принцип като принцип на
своевременност в обучението. 363 Така виждаме, че приложеният в
катехезите принцип не губи своята актуалност. Той е приложим и в
процеса на възпитание и изисква адекватност между съдържанието
на предявените изисквания, методите, формите и средствата на
влияние върху възпитаниците и техните възможности да отговорят
положително на тези изисквания. Достъпността обаче и тук се
разглежда не като константна, а като динамична величина. 364

6. Принцип за последователност и системност в
катехизацията

Пряко следствие от ясното разбиране на принципа за
достъпност е принципът за последователност и системност на
катехизацията. Тази системност се изисква от самия характер на
обучението, както и от самата природа на обучавания. За да бъде
превърнато знанието в действие, то трябва да се преподаде в система,
в логически ред, в последователност на главните и второстепенните
мисли, в логическа и органическа съвкупност с цялото. 365 Затова и
огласителният период е разделен още през II век на три етапа:

1) предварително изпитване на желаещите да се запишат в
числото на слушателите (т. нар. audientes);

2) изпитателен срок и обучение, с последващо евентуално
приемане в числото на избраните (т. нар. electi);

3) заключителен интензивен етап на обучението, завършващ с
кръщение и приемане в съобществото на верните. 366

363 Вж.: Андреев, М. и колектив. Дидактика. Благоевград, 2000, с. 93.
364 Вж.: Василев, Д. Педагогика. София : Унив. изд. Св. Климент Охридски,
1992, с. 139.
365 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 345.
366 Гаврилюк, П. Цит. съч., с. 43.

Съгласно катехезите на св. Кирил Йерусалимски, на втория
етап на оглашение от катехумените се изисква добре да изучат
църковната догматика. Катехизисът представлява подробен коментар
на Символа на вярата, с който катехумените се запознават в
продължение на няколко седмици преди кръщението. Третият етап
продължава не повече от седмица след кръщението и е посветен
предимно на обяснение смисъла на тайнствата Кръщение,
Миропомазване и Евхаристия и свързаните с тях църковни обреди,
поради което този етап се нарича “тайноводство”, или
“мистагогика” 367. Катехумените постепенно се допускали до участие
в различните части на богослужението. Некръстените не само не са
допускани до Евхаристия, но и не са можели да присъстват на
причастяването на верните, както и при четене на евхаристийните
молитви 368.

Св. Кирил Йерусалимски нееднократно подчертава
необходимостта от последователност и системност, като отделя
изключително внимание на времето, когато трябва да се направи
катехизирането. Той казва: “Ако днес се пропуснат поуките за банята
на рождението, предадени в точен ред, тогава кога може вече човек
да се оправи?” 369 За да илюстрира положението, катехетът дава за
пример практиката за садене на дърветата, която се извършва в най-
подходящото време, изискано от природата на нещата. В същия ред
на мисли той сравнява огласителните поучения с изграждането на
сграда 370, като предупреждава: “Не считай тези поучения за

367 Иларион (Алфеев), иером. “Жизнь и учение св. Григория Богослова”. М,
1998, с. 28.

368 Гаврилюк, П. Цит. съч., с. 50.
369 Прокатехеза, 11.
370 Аналогичен пример за преподаването на всеки учебен предмет в
духовното училище дават проф. Т. Поптодоров и проф. Ив. Денев. Вж.:
Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 346.

обикновени беседи, добри и достойни за вярата; от които, ако днес
изпуснем нещо в тях, то ще го узнаем утре.” 371.

Чрез осъществяване на принципа за последователност и
системност катехумените се подпомагат в тяхното съзряване за
християнски живот. Обяснява им се неговата цел и смисъл,
предявяват им се определени изисквания преди и след приемане на
кръщението.

7. Принцип за нагледност в катехизацията
Убеден, че нагледността изпълнява значителна роля в акта за
възприемане на познанията, св. Кирил използва в съдържанието на
своите катехизиси интересни нагледни средства както чрез
представяне на едни реалности от обкръжаващия свят, базиран върху
принципа, че “видяното убеждава по-добре от чутото” 372, така и чрез
пластичното историзиране, чрез живото, интересно и цветно
предаване на събитията. Той илюстрира с необикновено майсторство
истините на християнската вяра и човешкия живот нагледно, като
привежда ярки библейски аргументи, оживотворява абстрактното
значение на вярата с позоваване на евангелските разкази,
изключително илюстративно и нагледно говори и за познанието на
Бога. По аналогичен начин, когато представя абстрактни идеи и
трудни за рационално възприемане истини, той се стреми да включи
в обяснението възможно повече сетива.
При четенето на катехизисите се забелязва, че св. Кирил
обладава необикновено майсторство да илюстрира истините на
християнската вяра и човешкия живот нагледно, като привежда
множество библейски аргументи, избрани с пълен реализъм и
изпълнени с живот. Когато непредубеденият читател чете
Кириловите катехези, той има чувството, че живее в първото

371 Прокатехеза, 11.
372 Мистаг. катехеза 1, 1.

християнство в цялата негова красота. Ето защо, принципът за
нагледност в процеса на катехизация, използван от св. Кирил
Йерусалимски, е изключително ценен от педагози и дидактици,
занимаващи се с методиката на религиозното възпитание. 373

Светият катехет познава вътрешната и външна нагледност, за
които пишат проф. Т. Поптодоров и проф. Ив. Денев в “Православна
педагогика” 374. Под вътрешна нагледност те разбират активирането
на “способността на човешката душа да възстановява в себе си
образи, които преди това е преживяла непосредствено по пътя на
усещанията и възприятията, както и да създава в себе си нови образи
по пътя на творческото въображение” 375. Според същите автори
докато вътрешната нагледност е необходима за разбиране на по-
абстрактни знания, то външната има в основата си процеса на
непосредствено възприемане на предмети, явления, факти. 376

Живял и учил в светите места, където развива своята дейност
Господ Иисус Христос, в своите катехези св. Кирил изявява самата
своя вътрешна нагледност, като представя на хората местата и
времето на живота на Спасителя чрез една дълбоко нагледна форма.
За да постигне целта, използва илюстративни сравнения, примери и
феномени, взети от средата на видимата природа. Така той прави
осезаеми свръхестествените истини, които по-трудно могат да бъдат
разбрани от човешкия разум.

Прилагайки този принцип, св. Кирил Йерусалимски дава
много нагледни примери. Например, оприличава катехизисите на
здание, чийто строеж като техническа и творческа дейност трябва да
се извърши и с камъните на познанието. 377 Катехуменът, който
извършва добри дела, се представя като плодовита лоза, а лошият –

373 Hodgson, G. Primitive Christian education. (Saint Cyril of Jerusalem, p. 153–
185), Edinburgh, 1906, p. 168.

374 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 352–356.
375 Пак там, с. 352.
376 Пак там, с. 353.
377 Прокатехеза, 11.

като лозата и смокинята, които, понеже не дават плод, ще бъдат
отсечени и хвърлени в огъня. 378 Абстрактното значение на вярата
оживява с позоваването върху евангелския разказ за това как Иисус
Христос ходи по морето. Поради силната си вяра св. апостол Петър
също се задържа над водата, но когато вярата му отслабва, той
започва да потъва. 379

Изключително илюстративно и нагледно говори св. Кирил и за
познанието на Бога. Тук той задава един възможен въпрос,
произтичащ от осъзнаването на Божията непостижимост: “Ако
Божията същност е непостижима, то защо изобщо да говорим за
това?”. И веднага с изключителна образност на изказа отговаря на
въпроса с въпрос: “Но нима, само защото не мога да изпия цялата
река, не бива да вземам с мярка дори и толкова вода, от колкото имам
нужда? Нима само защото, влизайки в голяма градина, не мога да
изям всички плодове, ти искаш да изляза от нея, без да съм опитал
дори и един от тях?” 380

Нашият Спасител Иисус Христос е сравнен с тези, които
изследват младите, изпратени на борба. Както те наблюдават изтънко
физическото състояние на борците, така и Христос изследва духовете
на катехумените, желаещи да влязат в неговото войнство, да
констатира дали са способни за истинската битка. 381 Но за да бъде
Иисус Христос представен колкото се може по-реално, св. Кирил
разкрива Неговия живот. Архим. Вениамин Микле 382 отдава голямо
значение на последователната нагледност в катехезите при
представянето на събитията от живота на Спасителя. Св. Кирил
започва с библейските персонажи и стигайки до чудесата, извършени
от него, до местата, където е минал, учил, живял и страдал. После

378 Катехеза 1, 4. Iniţieri catehetice. Sfânta Mănăstire Bistriţa,
379 Катехеза 5, 7.
380 Катехеза 6, 5.
381 Катехеза 1, 3.

382 Mikle, arhim. Veniamin.
Eparhiá Râmnicului, 1993, с. 39.

говори за дървото на Кръста, където бил разпнат, за Гетсиманската
градина, за Голгота, за Гроба, за силата, получена от светите
апостоли, за свидетелството на персите и готите, както и всички
повярвали в Христа езичници, които умират за Този, Когото не са
видели с телесните си очи, говори и за демоните излезли от душите
на тези, които са повярвали в него. 383

Св. Кирил прилага принципа за нагледност и за да бъде изцяло
разбрано значението на духовното спасение, като прави връзка
между разпънатите ръце на Господа на кръста и неговата мисия да
прегърне цялото човечество. А унищожаването на всички грехове
обяснява чрез образа на прикованите Му ръце: “Приковаха ги, за да
бъде прикована към дървото човешката Му природа, поддала се на
греха. И така като умре човешката природа, да умре с нея и грехът и
ние да възкръснем в правда.” 384

Когато говори за възкресението на мъртвите, св. Кирил отново
използва риторичен въпрос, подкрепен от нагледен пример: “Кое е
по-трудно: да се направи отново една статуя или да се стигне до
първия вариант на една разрушена статуя? Господ, който ни е
направил от нищото, нима не е в състояние да съживи отново тези,
които са съществували, или са паднали?” 385 А в Катехеза 18
представя нагледността на природата, като казва, че Господ като
познава човешкото неверие, всяка година извършва ново
Възкресение на природата, за да затвърди вярата ни във
Възкресението на мъртвите. 386 А за да убеди елините, привежда като
аргумент нагледния пример за птицата феникс, която се възражда от
собствената си пепел. 387

383 Катехеза 10, 19; 14, 22.
384 Катехеза 13, 28.
385 Катехеза 18, 6.
386 Катехеза 18, 7.
387 Катехеза 18, 8.

При разкриване на тайната за превръщането на хляба и виното
в истинско тяло и кръв Христови, св. Кирил отново използва
библейска нагледност. Той привежда като аргумент чудото, при
което Спасителят превръща водата във вино на сватбата в Кана
Галилейска. 388 По аналогичен начин, когато представя абстрактни
идеи и трудни за рационално възприемане истини, той се стреми да
включи в обяснението възможно повече сетива. Например, за да
онагледи колкото е възможно по-конкретно догматът за Светия Дух,
той показва на катехумените църквата на Светите апостоли от
Йерусалим, построена на мястото, където те са събрани в деня на
слизането на Светия Дух. 389

Важна роля във възпитателната дейност на катехумените
заема насоката им към покаяние и молитва. Тук св. Кирил отново се
ръководи от принципа за нагледност, като за пример посочва пророк
Давид, който прегрешил тежко пред Господа, разкаял се и бил
опростен. 390 Грехът е оподобен на ръждата, която разяжда
желязото 391, затова катехуменът трябва да го избегне, за да остане
неговият дух чист.

Разгледаните примери доказват, че св. Кирил Йерусалимски е
познавал и уважавал принципа за нагледност, който е изключително
важен за обучението и морално-религиозното възпитание на
катехумените през всички времена.

8. Принцип за активност
Катехезата трябва да бъде динамична и всеобхватна. Това
изисква абсолютно свободни хора, които с пълна отговорност и
съзнание да пристъпят към радикална промяна на начина си на
мислене и изменение на начина на живот, както и към всецяло

388 Катехеза 22, 2.
389 Катехеза 16, 4.
390 Катехеза 2, 11–12.
391 Прокатехеза, 15.

предаване себе си на Христа. Това е и основната характеристика на
катехезите на св. Кирил. Той иска да да направи от катехумените
активни личности, които да не изпадат в състояние на пасивни и
безкритични слушатели, очакващи да приемат всичко наготово, а
чрез лично участие, активно да получат Божията сила за
тайнствата. 392 Затова нееднократно апелира към лично активно
участие в процеса на катехизация: “А ти, приемайки свидетелствата,
напечатай ги на сърцето си. Понеже те са много, а време остава вече
немного; изслушай сега, доколкото е възможно, някои от най-
важните от тях: и ги приеми за основание, погрижи се сам да
проучиш останалите. Защото ръката ти трябва да бъде не само
протегната за приемане, а готова и на труд” 393.

Светият катехет знае, че “човешкият дух е надарен със
спонтанност, способна на собствени дейности, които трябва и желае
да разкрие, както под формата на вътрешна духовност, така и с
външни действия” 394. Св. Кирил прилага този принцип, присъщ на
апостолската школа и изведен още от Спасителя, за да направи от
катехумените това, което св. ап. Павел направил от вярващите
ефесяни: победители на греха и близки чрез кръвта Христова в едно
тяло и един дух. Затова той призовава: “обуйте нозете си в готовност
да благовестите мира (Еф. 6:15) ... Въдвори в себе си вяра, имай
твърда надежда... Приготви сърцето си за приемане на учението, за
общение със Светите Тайни. ... Не бъди бездеен нито денем, нито
нощем...” 395 Поради тази причина в апостолската и патристична
педагогика настоятелно се говори за новия човек, реализиран чрез
собствената дейност на катехумена. Но св. Кирил предупреждава:
“Ние, като човеци заповядваме и учим; вие пък не съзиждайте вашия
строеж от слама, тръстика и плява, за да не се погуби нашият труд, ...

392 Прокатехеза, 17.
393 Катехеза 13, 8.
394 Mikle, arhim. Veniamin. Цит. съч., с. 51.
395 Прокатехеза, 16.

но правете го от злато, сребро и драгоценни камъни. Моето дело е да
говоря, твоето да се съгласяваш, а Божието да извършва.” 396 Затова е
необходимо още от началото на учебната дейност той да бъде
духовно здрав, със светъл ум, здраво сърце и воля, готова за
извършване на добри дела. Така чрез катехизическото образование,
представено от св. Кирил, се ангажира изцяло духът на катехумена и
по-специално привличането на сърцето към приетата вяра, която
изпълнява решителната роля в реализиране на новия живот: “Да
устремим разума си, да настроим душата, да приготвим сърцето: за
душата се подвизаваме, съкровища вечни очакваме”. 397

В св. Кириловите катехези се констатира тясната връзка
между чистотата на сърцето и възможността за познание на Бога.
Когато сърцето се издига на по-висша степен, то се задълбочава и в
познанието на Господа Бога: “... Колкото повече човек посредством
изследване извисява сърцето си, толкова повече съзерцава Бога”. 398
Тава твърдение светият катехет оправдава чрез думите на спасителя
Иисус Христос, Който казва: “Блажени са чистите по сърце, защото
те ще видят Бога” (Мат. 5:8).

Йерусалимският катехет е знаел, че не е достатъчно
религиозното образование да бъде нагледно и психологически
съобразено с личността на всеки катехумен, а е необходимо да бъде и
обичано, по-точно интересно. Само така то става действена сила,
която поражда в катехумените духовна активност, мотивация да
придобият чрез собствени усилия истините на вярата. Интересът е
вътрешното начало към познание и мотив за получаване на все
повече знания. Ето защо, виждаме, че и катехезите са така
структурирани, че да предизвикат в душата на катехумените интерес
насочен към християнското вероучение. Така например, за да

396 Прокатехеза, 17.
397 Пaк там.
398 Катехеза 9, 2.

предизвика интерес към съдържанието на Библията, светият катехет
обяснява Символа на вярата с помощта на един интересен критичен
апарат по текстове от Свещеното Писание. Всяко догматическо
доказателство на вярата е обосновано и оправдано с две или три
свещени доказателства. Наистина, няма как да представим
текстовете, защото това ще означава да цитираме почти всичко,
казано в катехезите, но това може да се констатира при четенето им.

Убеден в необходимостта на познаването на християнските
истини за духовното спасение, св. Кирил Йерусалимски съветва
всеки катехумен да бъдат внимателен в това, което му се предава
устно, и без да го записва на книга, да го възприема със сърцето си
чрез старание и лична дейност. 399

Пак за възбуждане на интереса и личната активност на
катехумените по отношение на християнското учение, големият
учител изповядва, че има още много свети истини, които предстои да
научат. Чрез този подход той иска да възбуди в техния дух желанието
да участват във всички катехези, за да достигнат постепенно до нови
и нови истини на вярата. Само така те ще станат способни да
постигнат победа над стария човек и духовна настройка, която ще им
бъде необходима, когато бъдат призовани да приемат тайната на
Причастието; след това ще им открие значението на всяка извършена
част от тайнството Причастие, както и подходящият респект в
момента на приемането на небесната храна. 400 Подобен подход
св. Кирил Йерусалимски използва и когато представя тематиката на
мистагогичните катехези, които започват в първия ден след
Възкресението, а именно: за нещата, извършени преди Кръщението;
за начина, по който са избавени от грях във “водната баня чрез
словото” (Еф. 5:26); затова как по божествен начин са станали
причастници в името Христово и как им е даден печатът на общение

399 Катехеза 5, 12.
400 Катехеза 18, 32.

със Светия Дух; за извършващите се на жертвеника тайнства на
Новия Завет и какво за тях ни е предадено от Божествените Писания,
каква е тяхната сила, как да пристъпваме към тях и кога и по какъв
начин да ги употребяваме; в заключение на всичко – как да се държат
отсега нататък и с думи, и с дела достойно за тази благодат, за да
получат всички вечен живот. Тази своеобразна програма на едно по-
висше просвещение св. Кирил завършва с думите: “За всичко това,
ако е угодно на Бога, ще ви кажа.” 401

В традицията на катехумената се говори ясно за изпитване на
катехумените след преминатия от тях курс на катехизация. Изпитът
се извършва в изключителни церемонии, с участието на епископа,
който заставал срещу светия олтар, където се изреждали
катехумените, за да бъдат разпитани за всичко научено. 402 Именно
поради това, св. Кирил нееднократно апелира към катехумена да
участва активно в часовете по катехизис, за да развие преподадените
знания и да премине с успех изпитите, а после да ги практикува в
ежедневния живот. 403

Св. Кирил Йерусалимски признава, че не представя всички
истини, отнасящи се до личността на Иисус Христос и вярата, тъй
като са много, а само най-важните, като вменява в дълг на
катехумените да търсят останалите, защото техните ръце трябва да
бъдат приготвени не само да вземат, а и готови за работа 404. За да
активизира критическото мислене и активност в изследването
истините на вярата, той дори провокира слушателите си: “Чул си, че
са пробити ребрата с копие, не трябва ли да видиш дали това е било
написано? Ако си научил, че е бил разпнат, нима не трябва да видиш,
дали и тази истина е била отбелязана писмено... Ако си чул, че е

401 Катехеза 18, 33.
402 Bludau, Dr. Augustin. Der Katechumenat in Ierusalim, in 4 lahrhundert,
p. 235–236, apud Pr. M.Bulacu, Conştinţa creştină. Studiu catehetic după Catehezele Sf.
Ciril al Ierusalimului, Bucureşti, 1941, p. 303.
403 Прокатехеза, 9; Прокатехеза, 17; Катехеза 11, 22; Катехеза 12, 33.
404 Катехеза 18, 8.

оживял не трябва ли да видиш, дали случайно не се подиграваме с
тебе, като те учим на това.” 405 Практиката илюстрира ясно
намерението на големия катехет да внуши на оглашените любов към
лична работа за религиозно образование, съобразено с принципите на
активността.

Св. Кирил Йерусалимски отбелязва пред катехумените, че им
дава от християнското знание толкова, колкото му позволяват силата
и времето, но съществуват още много истини, които те самите биха
могли да открият и разберат. “И така, това ти предадох чрез своите
слова, оставяйки още огромно множество друго, отнасящо се най-
вече за безтелесното и невидимото, както за това ти да възненавидиш
хулещите премъдрия и благ Творец, така и за това ти сам от казаното
и четеното, от това, което сам можеш да намериш, или познаеш, а
също от величието на хубостта у творенията ще се познае
сравнително Виновникът на тяхното битие (Прем. 13:5), с
благоговение да преклониш колена пред Виновника за всички тези
неща, сетивни и духовни, видими и невидими, и с чистота и
благохваление на езика, с незамлъкващи уста и сърце да възпяваш
Бога, казвайки: Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си
направил премъдро! (Пс. 103:24)” 406 Така констатираме, че св. Кирил
като мъдър учител се опитва да провокира интерес, да стимулира
личната активност на катехумените към изследване на църковното
учение за вярата. От психологическа и дидактическа гледна точка
тази форма на обучение е изключително ефективна, защото възбужда
в душата на ученика съзнанието и възможността да попълни
познанията си чрез непрекъсната лична дейност.

9. Принцип за цялостност и единство на обучение,
възпитание и практика

405 Пaк там.
406 Катехеза 9, 16.

Християнското учение разглежда света, човека, неговите
отношения с хората в цялостност. Катехизацията като богочовешко
учение и наставление по пътя към Христа също трябва да обхваща
всички аспекти на човешкия живот, т. е. да е основана на принципа за
цялостност. Според проф. Т. Поптодоров и проф. Ив. Денев 407
възпитателните въздействия трябва да бъдат насочвани както към
душата, така и към тялото, както към ума, така и към сферата на
емоциите и на волята. Затова и изучаването на основите на
християнската вяра се съпътства от усвояване основите на
християнската нравственост и начин на живот.

Педагогическото условие за постигане на цялостност,
всестранност в катехизацията е единството на възпитание, обучение
и практика. Образование, което преследва само преподаване на
познания, е едностранно, тъй като обогатява само паметта.
Истинското образование, наред с интелектуалното формиране, има
предвид и възпитанието на човека, на цялостната му същност. За
такова образование важи принципът на цялостност и единство на
възпитание, обучение и практика, тъй като то е предназначено да
служи на една висша цел, каквото е формирането на религиозно-
морален християнски характер и реализирането на християнски
начин на живот.

В своите поучения св. Кирил Йерусалимски осъществява
принципа за цялостност на катехизацията, като отделя много
внимание не само на огласителните беседи, а и на нравствената
работа с катехумените, на вътрешния и външния им духовно-
молитвен живот. Животът в тайнствата на Църквата е живот в Светия
Дух, Който “освещава и обожава” 408 човека. Но за придобиване

407 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 97.
408 Думата “обожение”, “обожествяване” (θεοποίεω/θεοποίησις) не е често
употребявана от св. Кирил Йерусалимски, така както например, от св. Атанасий
Велики, св. Ириней Лионски, св. Григорий Нисийски, както и от въобще всички
източни писатели. Св. Кирил Йерусалимски, подобно на св. Макарий Египетски,

благодатта на Светия Дух е нужен и добродетелен живот, наравно с

твърдост в съборната вяра, съединяване на теорията в познанието на

Бога като основни догмати на вярата и практиката на

добродетелите. 409 Нееднократно св. отец говори за подвизите, т. е. за

“аскезата” 410. Той познава и института на монашеството, като нарича

монашеския живот “равноангелски” 411. Според него, “начинът на

богопочитание се състои в две неща: в точно познаване догматите на

благочестието и в добри дела: догматите без добри дела са

неблагоприятни Богу; Той няма да приеме и делата, ако те не са

основани на догматите на благочестието” 412. И още: “Ние нямаме

никаква полза да носим името християнин, ако не го съпътстваме с

християнски дела” 413.

Като напътства катехумените в началото на огласителните

беседи, св. Кирил говори за това, че оглашението трябва да бъде

цялостно като обхваща цялата личност и всички нейни прояви. 414.

Тази насоченост на катехезата е изведена от проф. Т. Поптодоров

като принцип за всестранност на обучението и изисква подбуждането

на всички сили на душата към дейност. 415

В катехизисите на св. Кирил намираме усилието на катехета

да повлияе възпитателно върху катехумените за пълно приобщаване

към християнския живот, за да бъдат способни да приемат милостта

на Светия Дух чрез Тайнството Кръщение, както и чрез другите

Тайнства, посветени на спасението. Така самото вмъкване на

катехезите в съдържанието на Литургията на оглашените, примесени

предпочита повече библейския термин “осиновление”, “синоположение”, което при
него се среща много често. Той употребява думата “обожествяване” преди всичко в
смисъл на езическо обожествяване на слънцето, луната и др. предмети от видимия
свят (Вж.: Катехеза 4, 6 “ἐθεοποίησαν”)

409 Катехеза 4, 2.
410 Катехеза 1, 5; 3, 6.
411 Катехеза 4, 24.
412 Катехеза 4, 1.
413 Катехеза 7, 14.
414 Прокатехеза, 16.
415 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 345.

с просби и песнопения, преследват целта за смъкването дрехата на
стария човек и създаването на нов. Ето защо, според
архим. Вениамин Микле 416, виждаме страстта на катехета да
обяснява Свещеното Писание на подходящ за всички език и в духа на
традиционното тълкуване, както и съчетаването на обучението с
някои духовни примери. Така догматическите елементи на Символа
на вярата не се възприемат като абстрактни значения, предназначени
само за паметта, а като синтетични заключения, приложими в живота
принципи.

Желанието на светия катехет е, посредством неговия начин на
обучение, да формира у катехумените чисто познание, без
лицемерие, за да се освободят от миналото, изпълнено с пороци и да
възприемат християнските добродетели посредством банята на
Кръщението, възродена в Иисус Христос. 417

Като доказателство за това, че спасението е възможно за
всеки, който вярва в Бога и прави добри дела с помощта на Божията
милост, св. Кирил привежда дара на Причастието. Той се
аргументира и с примери от Писанието, които доказват нагледно
голямата милост Божия към покаялите се грешници. Измежду тях
напомня за Давид, за Рахав (Иис. Нав. 12), за които Свещеното
Писание свидетелства, че са се спасили (Пс. 86:3) 418, след това за
Соломон, който след падение се е оправдал, 419 а Йеровоам е
оздравял, когато пророкът е помолил Господа за него. 420

Основната цел на катехизическата дейност, извършена от
св. Кирил, според архим. Вениамин Микле 421 е да убеди
катехумените да живеят напълно съобразно приетите религиозни
познания. Затова това той отправя към тях изпълнено с дълбок

416 Mikle, arhim. Veniamin. Цит. съч., с. 51.
417 Катехеза 1, 2–3.
418 Катехеза 2, 7–8.
419 Катехеза 2, 13.
420 Катехеза 2, 14.
421 Mikle, arhim. Veniamin. Цит. съч., с. 39.

смисъл послание: “Досега беше само катехумен, божествените слова
отекваха извън тебе. Чуваше за надеждата, но не я знаеше. Слушаше
за тайни, но не ги разбираше, чуваше Писанията, но не познаваше
тяхната дълбочина... Сега словата не отекват вече около теб, а
отекват в твоята духовна същност и отсега правят в твоя ум
божествен дом.” 422

Св. Кирил Йерусалимски непрекъснато акцентира върху
идеята, че за катехумена е необходимо да прилага в живота
възприетото знание, като облече бляскавата одежда на добрите дела;
подбужда го да подреди съзнателно (умно) божествените поучения,
тъй като съществуват множество средства, чрез които това да се
осъществи. 423 После катехуменът е длъжен да познава добре
християнското учение, за да затвори устата на юдеите с помощта на
пророците, а на елините чрез собствената им митология 424, както и с
разумни доказателства. 425 В противовес на самаряните, които не
познават пророците, а само Закона на Мойсей, св. Кирил учи
катехумените да привеждат и други аргументи. 426

Говорейки за смисъла на светия Кръст, Йерусалимският
катехет учи християните да го отбелязват на челото и по всички
неща, например: върху хляба, който ядат, върху чашата, от която
пият; да се кръстят, когато тръгват и когато пристигат, преди да
заспят; при лягане и събуждане; на път и при почивка. Кръстът е знак
за познание на вярващите и страх за дяволите. 427

Поученията, съдържащи се в Катехизисите на св. Кирил, имат
подчертано практичен характер за живота на вярващите и спасение
на душите им. Защото той няма предвид само формирането на учени,
а преди всичко на благочестиви християни, възпитани в духа на

422 Прокатехеза, 6.
423 Катехеза 15, 26.
424 Катехеза 18, 37.
425 Катехеза 18, 10.
426 Катехеза 17, 13.
427 Катехеза 18, 36.

Евангелието. Християнин, който не говори ненужни неща, не си
служи с клюки, с клевети, а работи според Бога, е овладял истинския
смисъл на катехизическото образование. 428

Като част от принципа за съчетаване на обучение, възпитание
и практика е и настойчивото изискване в катехезите на св. Кирил
уважението на родителите да бъде дълг на всеки християнин. Така, в
Катехеза 7 се казва, че уважението към родителите е “първата
добродетел”, тъй като чрез нея се разплащат всички усилия на тези,
които са ни дали живот. 429 “А ако уважаваме нашия небесен Баща, да
почитаме и нашите собствени родители. Защото Господ е отредил
ясно в Закона и пророците, казвайки: “Почитай баща си и майка си,
(за да ти бъде добре и) за да живееш дълго на земята” (Изх. 20:1).
Тази заповед да я чуят по-специално тези тук, които имат баща и
майка! Деца, слушайте вашите родители, защото това се харесва на
Господа”. 430

Големият катехет разяснява на своите ученици устройството
на тяхната същност, като им обяснява, че са създадени от две части:
едната видима, материална, а другата – невидима или духовна, но и
двете са сътворени от Бога. 431 Той им дава тази поука, за да знаят как
да се отнасят към човешкото тяло, т. е. да не го считат като нещо
чуждо или да твърдят като еретиците, че одеждата на тялото идва от
злото, а да се грижат за него като за собствено добро, тъй като имат
дълга да отговарят пред Бога за всичко, извършено от тялото. Никога
да не мислят, че никой не ги вижда или че не съществува някой
свидетел на техните дела, защото Създателят на всичко присъства
непрестанно. 432

428 Катехеза 1, 5.
429 Катехеза 7, 16.
430 Катехеза 7, 15.
431 Катехеза 4, 18.
432 Катехеза 18, 18–20.

И така, с цялата си катехизическа дейност свети Кирил
Йерусалимски не само проповядва познания на катехумените, но и ги
възпитава в дух на истинска християнска поука, за да живеят те
според възкресението на Иисус Христос. Катехезата, и особено
мистагогичната, според св. Кирил Йерусалимски е неразривно
свързана с Литургията. Тя е дело Божие, но и дело на народа, тя е
практика, но и теория – т. е. богообщение и боговидение, съзерцание
на Божията тайна. Единствено такова разбиране на практиката и
теорията (като съзерцание на тайната) е основната предпоставка за
успеха на катехезата и възпитанието въобще.

10. Принцип за трайност на знанието
В педагогическата литература този принцип се среща под
различни наименования като “принцип за трайност”, “принцип за
трайно овладяване на знанията, уменията и навиците”, “принцип за
трайност на обучението”, “принцип за рационално запомняне в
процеса на обучение” и др., като всяко наименование поставя
различен акцент в изискванията на този принцип. 433 Но като цяло се
смята, че с негова помощ се постига продължително запомняне на
знанията, тяхното възпроизвеждане и използване в решаването на
различни житейски и познавателни задачи. За осъществяването на
този принцип в религиозното обучение авторите на “Православна
педагогика” препоръчват: “Преподавай ясно и отчетливо, достъпно и
напълно разбираемо..., затвърждавайки придобитите знания чрез
постоянни повторения и упражнения..., старай се да доведеш
учениците до съзнателност в учебната работа и любов към нея, до
радостни преживявания от придобитото...” 434

433 Вж.: Кръстева, А. Кратки записки по педагогика. В. Търново, 2007,
с. 200.

434 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч, с. 377.

Основен метод при реализирането на този принцип в
катахезите на св. Кирил Йерусалимски се явява повторението. От
личен опит той констатира, че чрез повтарянето на едно значение или
принцип от срана на възпитателя, знанието се задълбочава и се
възприема по-трайно от катехуменатите. Затова непрекъснато се
връща към коментираните теми в катехезите, като ги обяснява
детайлно, или като ги представя така, както са предадени, но с други
средства. Методът на повторението се забелязва в съдържанието на
едни и същи катехези. Така например, в Катехеза 2, 6, напомня за
покаянието на цар Давид, а в стих 11, разширява по-подробно, че
Давид е бил опростен от Бога чрез направеното покаяние.

Това, което постоянно напомня на катехумените, за да го
запечата дълбоко в паметта им, е задължението да участвуват в
катехезите, мотивирайки с това, че чрез тяхното слушане придобиват
оръжието за борба против злите сили, против заблудите на юдеите,
на самаряните и на езичниците. Още във въведителната Прокатехеза
той ги подтиква, като казва: “Твоите крака да бързат към
катехезата” 435, а на друго място: “Постоянствувай в катехезата” 436
обръщайки внимание да запомнят това, което чуват от катехета. 437
Повторенията се правят съзнателно, както например напомнянето от
Катехеза 4, където говори за създаването на човешката същност от
две природи, и напомня, че по този въпрос е говорено малко по-
напред. 438 Методът на повторението намираме приложен в доста
катехези. Например, когато говори за идването на Спасителя
Христос, св. Кирил казва, че и преди е давал пример за това, като се
позовава на Катехеза 12; когато споменава ходенето на Господ по
водата, той отбелязва същата катехеза. По аналогичен начин, по
отношение на различни изцеления, извършени от Иисус, които са

435 Прокатехеза, 9.
436 Прокатехеза, 10.
437 Катехеза 1, 5.
438 Катехеза 4, 18.

отбелязани и в Катехеза 10, светителят прави повторение, като
отбелязва темата, която ще се третира в Катехеза 13, а именно: по-
нататъшен разказ за живота на Спасителя Иисус Христос. 439

За подготовката, съответстваща на катехумените, за да
запомнят предадените им поуки, св. Кирил вярва, че е
препоръчително преди преподаването на Символа на вярата да се
представят кратко, в резюме, основните поуки, така че заради
многото обяснения да бъдат възприети от всички. 440
Архим. Вениамин Микле 441 смята, че според този принцип като
аперцептивна подготовка, той им говори за Бог, за Христос и
неговото Рождение от Дева Мария, за Кръста, Погребението,
Възкресението и Възнесението на небето; за бъдния живот, Светия
Дух, за душата и тялото; за храните; за възкресението на мъртвите; за
банята на кръщението и за Божествените Писания, към които ще се
върне отново, когато ще обясни по-обширно Символа на вярата.

Имайки намерение да убеди катехумените и в същото време
да ги накара да възприемат поучението, че Иисус Христос е роден от
Отца Си преди всички векове, св. Кирил се връща на тази истина, при
анализа на Катехеза 11, отбелязвайки, че: “Един е Синът, Който от
вечност е роден от Отца, не във време родил се, а роден преди
вековете” 442 и след това: “Единороден Син, Който, както вече казах,
е роден преди всички векове” 443 Подготовката на катехумените за
запомнянето на някои молитви св. Кирил прави пак като прилага
принципа на повторението. Той обяснява много пъти молитвата, а
след това иска от катехумените да правят същото. Този метод
намираме по-специално, когато те учат Символа на вярата, както
четем в Катехеза 18: “Съобщавам ви сега отново за Символа на

439 Катехеза 13, 9.
440 Катехеза 4, 3.
441 Mikle, arhim. Veniamin. Цит. съч., с. 48.
442 Катехеза 11, 13.
443 Катехеза 11, 22.

вярата; изказвайте го с усърдие, дума по дума и го научете
наизуст” 444, метод, използван и от Песталоци. 445

Така катехезите на св. Кирил Йерусалимски свидетелстват за
принципната важност на активността и синергичното взаимодействие
на θεωρία и πράξις в катехизацията, която се характеризира с
цялостност и единство на обучение, възпитание и практическо
приложение в живота на християнина. Те ни предлагат изключително
богат информативен материал от православната теология, както и
методите за прилагането му в морално-религиозната подготовка на
катехумените от всяка възраст. Тяхното внимателно изучаване
открива истинските църковни принципи, методи и средства на
катехизация, които могат да бъдат съобразени с манталитета на
съвременния християнин.

444 Катехеза 18, 21.
445 Rădulescu-Pogoneanu, I. H. Pestalozzi. O schiţă a vieţii şi a ideilor sale,
Bucureşti, 1927, р. 98.

ГЛАВА ШЕСТА
ОСНОВНИТЕ КАТЕХИЗИЧЕСКИ ПРИНЦИПИ НА СВ. КИРИЛ
ЙЕРУСАЛИМСКИ В СЪВРЕМЕННАТА КАТЕХИЗАЦИЯ

Православието е вътрешно качество на Църквата. Затова
съхранението на вероучителната истина, богослужебното и
йерархическо устройство и принципите на духовен живот са
непрекъснато и неотменно пребиваващи в Църквата от апостолски
времена. Основните катехизически принципи на св. Кирил
Йерусалимски са неотменна част от това вечно актуално наследство.
Тяхното изследване и прилагане в съвременните условия е жизнено
необходимо, когато става дума за определяне на общите принципи на
въцърковяване, когато този процес се осмисля методологически,
определят се желаните цели, задачи и мястото на църковното
възпитание в живота на съвременната Църква.

Принципът за основаване на катехизацията върху
Свещеното Писание, който св. Кирил Йерусалимски осъществява в
своите катехези, е винаги актуален и основен в изучаването истините
на вярата. Проф. Денев и проф. Т. Поптодоров в своята “Православна
педагогика” го извеждат като правило за съобразяване с
изискванията на словото Божие: “Възпитавай умно и истинно така, че
всеки, дори и най-незначителният момент от възпитателния процес
да бъде съобразен с изискванията на словото Божие!” 446

Задачата на катехизацията днес е да помогне както на
църковната общност, така и на отделния вярващ да достигне до
зрялост във вярата, което изисква активизиране на волята, на
чувствата и на интелекта. Последната е свързана с постепенно
усвояване на всички богооткровени истини, най-важен източник на
които е именно Свещеното Писание. Според еп. Антоний Длугош

446 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 81.

“правдивото разкриване на Бога зависи от правилното разбиране на
библейската киригма, Божия призив и катехезата, адресирана към
катехизираните. Библейската киригма отразява Божия план за
спасението, представен в Свещеното Писание” 447. Бог се разкрива
пред човека, за да приеме той Неговата любов и оцени своя живот
през призмата на Божието учение. Катехизаторите са длъжни
правилно да проповядват киригмата на спасението. “Прочитането” на
киригмата изисква, преди всичко, сериозна библейска подготовка и
използване критериите на библейската херменевтика. Вестта за
спасението е адресирана винаги към човека, затова възвестяващият
словото Божие трябва да му остане верен. 448 Това условие ще бъде
изпълнено само тогава, когато по време на катехизацията се засягат
въпросите, отнасящи се и до всекидневния живот на тези, към които
е отправено словото Божие, използва се адекватен език на
катехизация и методи и пособия, съответстващи на възприемателните
способности на обучаваните.

Животът според Евангелието, изграден върху стройна
йерархия на християнските добродетели, не може да бъде постигнат
без познаване на Свещеното Писание. Влизането в Църквата изисква
твърдо изясняване на евангелските ценности. Катехизацията е
призвана да съотнесе Евангелието с църковната традиция, да направи
това съобразно конкретния човек, като му даде ориентир в богатата
църковна култура. Интерпретацията на екзистенциалните проблеми
на катехумените, основана на словото Божие, трябва да им помогне
да вземат конкретни решения. Плодотворността на учителната мисия
зависи от рефлексията на участниците в групата, от тяхната
мотивация, от емоционалния им отклик и конкретни дела.
Катехизацията и в миналото, и днес изпълнява своята задача само

447 Dlugosz, Bp. Antoni. Jak przygotowywac i oceniac katecheze, Czкstochowa,
1997, p. 49.

448 Вж. по-подробно: пак там, p. 48–52.

тогава, когато има в центъра си словото Божие и по адекватен начин
го прави достояние на съвременния човек.

Акцентът върху приемствеността на християнството от

Стария Завет е важен аспект във всяка катехизация, основана на
Свещеното Писание. 449 Както отбелязва проф. Сл. Вълчанов
“месианските предсказания, надеждата за Изкупител от библейска
древност се сбъдват с пълна сила в историческата личност на Иисуса

от Назарет, Който за всяко вярващо в Христа сърце е Спасител и
Богочовек” 450. Св. Кирил Йерусалимски обръща нееднократно
вниманието на катехумените към това свидетелство: “Всичко, което
се отнася за Христа, е написано, и няма нищо съмнително; защото

нищо не е без свидетелство. Всичко написано в Пророческите книги,
... е написано ясно от Светия Дух” 451.

В съвременната православна вероучителна дейност
съществува известна опасност от пренебрегване на образователното

съдържание, което представя Свещеното писание на Стария Завет.
Според Яков Кротов, “акцентът върху Новия Завет стига понякога до
там, че на катехумените се забранява да четат Стария Завет, а от
Новия се препоръчва само Проповедта на планината или само

синоптическите евангелия.” 452 Той правилно отбелязва, че зад тези
ограничения стои опасението да не се съблазни човек от Стария
Завет, стремеж да се обяснява всичко от простото към сложното – от
нравствеността към чудесата и т. н. Но преподаването на

старозаветното Писание трябва да се съобразява като изразна форма
с човешката немощ. Това има предвид и св. Йоан Златоуст, когато

449 За приемствеността между двата Завета вж.: Вълчанов, Сл. Месианската
надежда в Стария Завет; Шиваров, протопрезв. Н. Старозаветни свидетелства за
Христовото възкресение. – Сб. Вечното в двата библейски завета. Изд. Н. Шиваров
и Сл. Вълчанов. В. Търново 1993, с. 215, 229–231.

450 Вълчанов, Сл. Месианската надежда в Стария Завет. // Сб. Вечното в
двата библейски Завета. В. Търново, 1993, с. 215.

451 Катехеза 13, 8.
452 Вж.: Кротов, Яков. Приключения верующих. /В помощь катехизатору/.
www.krotov.info/yakov/3_vera/ 1_vera_veruyuschih.htm , 23.09.2008.

говори за необходимостта и наличието на божествено
“снизхождение” – synkatabasis. Проф. Сл. Вълчанов отбелязва в тази
връзка, че “ако старозаветното Откровение не бе ни удостоило със
“снизхождение”, т. е. ако не ни говореше по човешки начин
(антропоморфично), ние не бихме разбрали нито една от неговите
дълбоки по съдържание и възвишени по цели истини” 453.

Според Я. Кротов смисълът на обръщането към Стария Завет
още при първите стъпки в Църквата се състои в това, че Стария Завет
е в по-голяма степен съ-природен с човешката душа, отколкото
Новия. Затова и хората не остават равнодушни към старозаветните
престъпления, противоречия, съвместяването на благодат и строгост,
понеже всичко това е живо в собствените им души. Той твърди, че за
съвременния човек е по-лесно да се влезе в Новия Завет чрез Стария
– както това е било и с юдеите. Авторът с основание отбелязва, че
„трябва да се страхуваме не от Стария Завет, а от старозаветния
човек в оглашавания. И да му даваме да чете разказите за
грехопадението, за Иов, пророческите книги и премъдрости.” 454

Изучаваното старозаветно съдържание се нуждае не само от
естественоисторическо, а преди всичко от духовно-нравствено
разясняване, като се акцентира на предобразното значение и
новозаветно разбиране на разказите за Сътворението, Потопа, Содом
и Гомор, Египетския плен, Изхода от египетското робство, 40-
годишното пребивание на израилския народ в пустинята и т. н.
Излагат се най-важните събития в светлината на отпадането на
човечеството от Бога и очакването на Христа, приготовлението на
хората за Неговото идване. Старият Завет, а не историята на
еврейския народ като такава се дава като въведение в Новия Завет.

453 Вълчанов, Сл. Ценност и красота на Стария Завет според св. Йоан
Златоуст. // Сб. Вечното в двата библейски Завета. В. Търново, 1993, с. 234.

454 Вж.: Кротов, Яков. Цит. съч.

При осъществяването на катехизация, основана на Свещеното
Писание, е необходимо е да се спре вниманието и върху библейските
събитията, отразени в църковните молитвословия, да се обясни и
покаже как и защо древноеврейските събития намират отражение в
нашето православно богослужение. Имайки значение за разкриване
на по-дълбокия смисъл и порядък на богослужението, това ще
приближи богослужебните текстове към разбирането на учащите се.

В произведенията на църковните отци и учители на Църквата
нееднократно се подчертава, че Свещеното Писание е основен
критерий за всичко, казано от тях. Св. Кирил Йерусалимски също
подчертава, че за всичко, което говори, има свидетелства от
Свещеното Писание. Затова и днес, когато разсъждаваме за вярата, за
Христа, за Светия Дух, винаги словото Божие трябва да бъде основен
критерий на познанието и цялата катехизация да се основава на
Свещеното Писание на Стария и Новия Завет.

Несъмнено съвременната библейска катехеза изисква и
систематическо съсредоточаване на учението и духовния живот
около Христа. Именно по време на катехизацията се прави духовната
връзка с Христос, за да може, по думите на полския професор по
катехетика еп. Антоний Длугош, “катехуменът не само да научи за
Него, но и да се присъедини към Неговите ученици и да Го
последва” 455. В центъра на катехизацията, основана на Свещеното
Писание, е срещата и единението с живия Бог. Това обуславя
непреходността в прилагането на принципа за христоцентричност,
който е в основата на всички катехези на св. Кирил Йерусалимски.
Център в живота на християнина през всички векове е личността на
нашия Спасител Иисус Христос: “Аз съм светлината на света”, “Аз
съм вратата на овците”, “Аз съм пътят, истинната и животът”, “Аз
съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той

455 Dlugosz, Bp. Antoni. Jak przygotowywac i oceniac katecheze, Czкstochowa,
1997, p. 46.

дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо”, “Аз
съм Алфата и Омегата, началото и края” (Йоан. 8:12, 10:7, 14:6, 15:5,
Откр. 1:8). С тези думи Христос определя съдържанието и
целеустремеността на живота на Своите последователи.

Благодарение на тази христоцентричност може да се вникне в
“трансисторическата значимост на истините, произтичащи от
догмата за нетварната Таворска светлина” 456. Катехизацията в този
контекст привежда човека не само до среща с Иисус Христос, но и до
единение и непосредствено общение с Него. Защото единствено Той
може да приведе към Любовта на Отца в Светия Дух и към участие в
живота на Светата Троица. Именно днес, в условията на съвременния
секуларизиран неправославен свят, е особено важно да възпитаваме
христоцентричност в цялостния светоглед на нашите ученици. С
ясното съзнание за тази необходимост ставрофорен иконом д-р
Захарий Дечев отделя особено значение на принципа за
христологичност при разработването на програма за учебно-
възпитателната работа в православното църковно училище. Според
него този принцип разкрива „основната цел на православното
образование – среща и съединение с Христос като „Път, истина и
живот” 457.

Катехизацията е преди всичко проповед за Христа, за
Неговото учение и спасително дело. Тя открива на света Тайната за
Христа, затова в нейния център е именно Господ Иисус Христос,
Който спасява всеки човек. И в наши дни Той действа в Църквата
чрез словото и Литургията, затова и катехезата изисква присъствието
на христологичен елемент. Но когато се говори за Христос, е
необходимо с особено внимание да се следи да не се изпадне в
историцизъм, а от друга страна – да се преодолее представянето на

456 Зенковски, В. В. Основи на християнската философия. Том. 1.
Християнското учение за познанието. С., 2001, с. 15.

457 Дечев, З. Учебна програма по вероучение за православното църковно
училище. Бургас, 2007, с. 21.

Божествените истини само въз основа на догматическото учение
(така наречения догматизъм) и на Господ Иисус Христос
изключително в ролята на Учител или Законодател (така нареченото
морализаторство). Според еп. Антоний Длугош 458 избягването по
отношение на личността на Иисус Христос на историзма, догматизма
и морализаторството ще помогне на вероучителя да приведе
учениците си към лична среща със Спасителя, Който предлага на
всеки човек да Го последва 459.

Същността на християнския живот е съвършената радост за
Христа Възкръсналия, придобиването на Светия Дух и общение в
Него. Затова катехизацията в своята автентична същност е училище
на радостното преживяване на вярата, 460 радост, в чийто център е
Христос. В това отношение е важно свидетелството на вероучителя.
Той може да стане за учениците истински свидетел на вярата, ако е
приел да следва Христа в собствения си живот. Така върху основата
на личния опит ще му е известно, че Христос е в лично общение с
всеки и това общение е източник на радост и сила за постоянно
самоусъвършенстване в духа на Евангелието.

Осъществяването на принципа за христоцентричност в
катехизацията днес предполага също всеки катехизатор, независимо
от своя статус, да проповядва преди всичко Христовото учение и
живот. 461 В хода на църковната катехизация се изисква предаването
не на редица частни, макар и авторитетни мнения, а преди всичко –
Христовото учение.

Принципът за христоцентричност на катехизацията е тясно
свързан и с осъзнаването от страна на катехизатора на факта, че в
Църквата съществува само един учител – Господ Иисус Христос.

458 Dlugosz, Bp. Antoni. Jak przygotowywac i oceniac katecheze, Czкstochowa,
1997, p. 47.

459 Мат. 19:21: “... дойди и върви след Мене.”
460 Срв.: Йоан. 15:11; Филип. 4:4.
461 Срв.: Йоан. 7:16; 1 Кор. 11:23.

Всички останали, независимо дали се учат или учат другите,
всъщност са само ученици, и то през целия си жизнен път.
Педагогическото усърдие трябва да има ясни граници и да отстъпва
пред тайнствения промисъл Божий. Колкото и да е голяма съблазънта
да се възпитават себеподобни, център на всичко не може да бъде друг
освен Христос.

Съсредоточеността на живота в Евхаристията е
кулминационна точка в осъществяването на принципа за
христоцентричност. В ранната Църква катехуменатът се
отъждествява с подготовката към Кръщението и Евхаристията.
Днешната практика значително се отличава от древната традиция.
Затова е важно съвременната катехизация да влезе отново в по-тясна
връзка с тайнствата, за да не приеме формата на чисто теоретизиране.

Принципът за църковност на катехизацията, изведен от
св. Кирил Йерусалимски, е основан на ясното разбиране, че не е
възможно пълноценно въцърковяване без участие в християнската
общност. Въцърковяването е въвеждане именно в живота на
църковната общност. “Църквата – пише Аксаков – според учението
на Апостолите, е школа на взаимообучение, взаимоназидание,
взаимоусъвършенстване, в която всеки встъпва като домостроител на
многообразната Божия благодат” 462. Затова и християнският живот
от самото начало е бил свързан с общността, със събранието на
вярващите. Освен св. Кирил Йерусалимски, за това свидетелстват и
редица други християнски автори. Например, когато говори за
Църквата, Амвросий Медиолански подчертава особената
взаимосвързаност на нейните членове, като казва: “Църквата е
определена форма на справедливост, общо право на всички. В
съобщност тя се моли, в съобщност се труди, в съобщност се

462 Аксаков, Н. П. Предание Церкви и предания школы, М., 2000, с. 196.

изпитва.” 463 За съжаление много често, както отбелязва и о.
Добромир Димитров в статията си „Две основни предпоставки на
евхаристийната еклесиология”, „днес това съборно евхаристийно
съзнание е изгубено, главно поради практикуването на едно
индивидуално-благочестиво християнство, чрез което не се участва в
събранието на Тайнството и не се съединява раздробената наша
човешка природа в богочовеческото единство на Господ Иисус
Христос.” 464

Както Църквата е едно тяло, така и цялото човечество може да
бъде разглеждано като едно тяло, чийто глава е Христос.
Християнинът е призован да преобразява света. „Християните и
християнските църкви трябва винаги да работят сред онези човеци,
които остават в света, за да трансцендират света като статичен
порядък, за да достигнат до по-висше състояние,” пише
прот. Димитру Станилоае. 465

Актуална задача на съвременната катехизация е приемащият
Христа да стане член на общността от вярващи с нейния
богослужебен живот, както това е било в ранната Църква: това
приобщаване да преминава през покаянието, кръщението, делата на
любов и взаимопомощ, съвместното четене и изучаване на
Писанията, евхаристийното и молитвено общение.

В контекста на катехезите на св. Кирил Йерусалимски се
разбира, че на огласителните поучения, освен катехумените,
присъства и цялата община или част от нея в лицето на кръстниците
(възприемниците). Доколкото катехизацията е дело на цялата
църковна общност, то в наши дни, както и в ранната Църква, това е
дело не само на свещенството, а и на миряните. При осъществяването

463 Амвросий Медиолански. За длъжностите на църковните служители. (De
Officiis ad ministrorum, PL 16, 23–184)

464 Димитров, свещ. Добромир. Цит. съч., с. 8.
465 Станилоае, прот. Димитру. Православното учение за спасението и
неговото значение за християнското служение в света. // Изтокът и западът за
личността и обществото. В. Търново, 2001, с. 158.

на катехизацията пред църковната общност стои двойна задача:
грижа за предаване опита на вярата на новообърнатите християни и
за пълноценното въплътяване от тях на наученото в живота на
Църквата. Ставрофорен иконом д-р Захарий Дечев очертава два
аспекта на принципа за църковност при разработване на
съдържанието на катехизацията в православното църковно училище.
От една страна, този принцип „възпитава и формира детето във
всички негови измерения като църковна личност” 466, а от друга,
„въвежда възпитаника в Църквата като литургична общност” 467,
където се „придобива реален църковен опит” 468.

Тъй като е обусловена от каноническите норми на
подготовката към кръщение, катехизацията в своите основополагащи
принципи и направления се подчинява на църковните критерии за
каноничност. В този смисъл, необходимостта от катехизация в
Църквата във всички времена е непреходна каноническа норма на
църковния живот, обусловена от догматическото разбиране на
Църквата като Църква апостолска, призвана по думите на Спасителя
Христос и апостолите да учи, проповядва и наставлява.

Каноническите норми на Църквата, предлагани на
новообърнатите в периода на катехизацията, трябва да бъдат
представени не формално и риторично, а съобразено с условията на
живот на съвременния човек, откликнал на призива на Църквата към
покаяние. Затова тяхното четене и интерпретация не бива да бъдат
буквални, а с отчитане на всички обстоятелства на времето, с
разбиране не според буквата, а в духа, от който са се ръководили
светите отци на Църквата. 469

466 Дечев, З. Учебна програма по вероучение за православното църковно
училище. Бургас, 2007, с. 21.

467 Пак там.
468 Пак там.
469 Вж.: Поптодоров, Р. Теории за силата и значението на каноните. // ДК,
7–8/1966, с. 39–46.

При осъществяването на принципа за църковност в
катехизацията, катехизаторът същевременно си дава сметка, че
личността не се разтваря в Църквата, а се охранява от Нея.
Принципът за личностен подход в катехизацията, изведен от
св. Кирил Йерусалимски, е основан на ясното разбиране, че всеки,
който встъпва в Църквата, получава възможност да разкрие себе си
като личност в цялата си пълнота. Всеки е призван да служи на
Христа и Църквата с оная дарба, каквато е приел от Бога (1 Петр.
4:10), и в званието, в което е призван (1 Кор. 7:20). В съвременната
катехизация още по-наложително е да се има предвид, че всеки човек
е индивидуален, уникални са и обстоятелствата на неговия живот.
Отчитането на разнородността на аудиторията изисква съобразяване
с различните социално-педагогически условия. Тези външни и
вътрешни за катехизацията условия определят особеностите и
спецификата на личността и се явяват детерминиращи в приложения
личностен подход (Вж.: схема № 1).

От схемата личи, че осъществяването на личностен подход в
катехизацията е резултат от интеграцията на значителен брой
структурни компоненти в рамките и на външната организация на
процеса, т. е. в условията на обучение, възпитание, духовно
подпомагане и т. н. Разгърната във вертикален план, със съответните
хоризонтални връзки, тази структура се състои от сложни ансамбли
от съдържателно-функционални образувания, които достигат при
различните хора различна степен на развитие и възможности. Затова
е необходимо да се имат предвид възрастовите особености,
социалния статус, религиозната мотивация, нивото на светско
образование, психологическите особености, както и нравственото и
културно развитие на отделния човек. 470

470 За личностния или индивидуален подход в съвременното възпитание и
обучение вж. по-подробно: Андреев М. Процесът на обучение. Дидактика. С.:
Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1996, с. 133–136; Андреев, М., Цветанова-

Схема № 1

Социално-педагогически детерминанти
на личностния подход в катехизацията

обективни субективни

семейство личностни психични процеси
общество качества

професия - активност - креативно мислене
- самостоятелност и въображение
Църква - инициативност
- любознателност - чувства
Свързани са с: - трудолюбие - зрителна памет
- обогатяване на - упоритост
образните представи - воля и т.н

- знания
- усвояване на
практически умения

Невъзможно е да си представяме общението с Бога като нещо
безлично. В християнската педагогика днес все повече се говори за
екзистенциалните и личностно ориентирани аспекти в катехизацията.
Особен интерес представлява т. нар. антропологическо направление,
представено от еп. Антоний Длугош в книгата му “Подготовка и
оценка на катехизацията – основи на катехетическата дидактика” 471.

Чирукова, Л., Тодорина, Д. Дидактика. Благоевград, 2000, с. 98–102; Василев, Д.
Педагогика. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992, с. 138, 140; Кръстева, А.
Аспекти на екипното обучение. В. Търново, 2003, с. 68–76; Петров, П. Дидактика.
С., 1998, с. 255–259 и др.

471 Dlugosz, Bp. Antoni. Jak przygotowywac i oceniac katecheze, Czкstochowa,
1997, p. 58–63.

То използва постиженията на керигматичното, в което Библията е
основен източник на катехизация, но тук най-голям интерес
предизвикват личностните преживявания. Антропологическото
движение предлага два варианта на структуриране на катехизацията:
екзистенциална (“катехизация на срещата”) и интерпретационна
(“катехизация на опита”) 472. Опитът на срещата е отправна точка на
екзистенциалната концепция. В процеса на такава катехизация се
търси осъществяване на лична среща с Бога, Който преобразява. Тази
среща полага началото на промяната в личностен план. Личната
среща на човека със Спасителя се изгражда на основата на
екзистенциалния и интерпретационния аспект на Свещеното
Писание. Библейската киригма е същността на катехизация от този
тип. Но жизненият човешки опит е материалният източник на
катехизацията, който разкрива Бога като проявяващ Себе Си в тази
реалност, в която човек живее. Благодарение на това чрез делата и
словото Божие той може да осмисли своя живот през призмата на
цели от сотирологичен характер.

Антропоцентричността в катехизацията обаче внимателно се
прецезира в контекста на библейската киригма, за да не измести
абсолютния център – Христос.

Един от най-действените методи на катехизацията е
установяването на вътрешно доверие и контакт, а по-късно,
според степента на зараждане и утвърждаване на вярата, на
приятелско общение. Като анализира личностната насоченост на
християнската катехеза, свещ. Георгий Кочетков прави сполучлив
паралел с някои негативни моменти от съвременния катехизически
опит. Той отбелязва, че “екзалтирано-нетрезвата отвлеченост,

472 Пак там, с. 59.

шаблоните и формалният подход” 473 в катехизацията говорят за
липса на индивидуален подход в контекста на конкретния случай.
Той препоръчва личностно ориентираната катехеза да бъде насочена
към ума, съвестта, интуицията и вече съществуващия положителен и
отрицателен жизнен опит на всеки. 474 Въцърковяването може да бъде
построено само на основата на искрените, доверителни и диалогични
отношения с хората. Ако срещата на катехета с катехумените бъде
лична, а връзката – жива, това би помогнало на обучаваните да
достигнат до лична, жива среща с Бога чрез диалогична катехеза и
лично наставление в основите на християнската вяра и живот.

В основата на оглашението в древната църковна традиция
винаги е заложена определена форма на диалог. Свидетелството не
може да бъде монолог – то предполага слушащи, предполага
общение. Диалогът изисква две страни, взаимна отвореност към
общение, готовност за разбиране. Не е достатъчно само, че “устата ни
са отворени”, необходимо е и двете страни да могат да кажат:
“сърцето ни е разширено” (2 Кор. 6:11). Днес постмодерността
предполага и изисква обучението като процес, като дейност, която
почива на комуникативността. На диалога между учител и ученици и
на диалога между отделните ученици и между учениците и учителя,
на диалога със света чрез средствата за масова комуникация –
интернет, телефон, радио, книги, списания и др. Този принцип се
фокусира в използването на диалогични методи: беседа, дискусия и
др. 475

Бог пази свободата на човека, никога не насилва неговата
воля. Катехизацията може да бъде само отклик на свободния избор на
човека. Използването в катехизическия процес на различни средства

473 Кочетков, Г. Таинственное введение в православную катехетику.
Пастырско-богословские принципы и рекомендации совершающим крещение и
миропомазание и подготовку к ним, М., 1998, с. 67–69.

474 Пак там.
475 Георгиева, Ст. Съвременни принципи и подходи към обучението по
история. // Научни трудове на Русенския Университет, 2008, том 47, серия 9, с. 203.

и технологии, нарушаващи свободата на човека, е недопустимо.

“Учителят може да покаже посоката на търсенето, на движението на

човешкият дух, но само търсещият може да види Обекта, който

търси. Задачата е двустранна: първо, човекът трябва да бъде научен

да вижда Бога и да различава действието на Неговата благодат, а след

това – да вижда самия себе си в перспективата на видяното, което е

неизменно свързано с императива за обновление и покаяние”. 476

Затова осъществяването на принципа за личностен подход в

катехизацията изисква изучаването на основните начала на

християнска вяра да доведе до вяра, осъзната чрез личния опит. По

думите на прот. Ал. Шмеман, “солта на Православието ще изгуби

силата си, ако всеки от нас не се стреми преди всичко към лична

вяра, към тази жажда за спасение, изкупление и обожение” 477.

Принципът за достъпност, осъществен в катехизическата

дейност на св. Кирил Йерусалимски, е един от основните

педагогически принципи в съвременната дидактика, от който в

голяма степен зависи ефиктивността на обучението. 478 Днес той се

разглежда като съвременен вариант на съществуващите в миналото и

постепенно видоизменени принципи за природосъобразност и

културосъобразност (Я. А. Коменски и Ж. Ж. Русо). 479 Ето защо за

организацията на катехизацията е изключително необходимо

адекватно съотнасяне на целите и задачите на въцърковяването с

възможностите, силите и ресурсите както на новообърнатите

християни, така и на цялата църковна общност, свещенството и

476 Кураев, дякон А. Традиция. Догмат. Обряд. С., 1996, с. 199.
477 Шмеман, Александр, прот. Миссия Православия. // Вестник русского
христианского движения N 1(192), 2007, с. 10.
478 За принципа за достъпност в съвременното възпитание и обучение вж.
по-подробно: Андреев М. Процесът на обучение. Дидактика. С.: Унив. изд.
Св. Климент Охридски, 1996, с. 127–129.; Андреев, М., Цветанова-Чирукова, Л.,
Тодорина, Д. Дидактика. Благоевград, 2000, с. 92–95.; Василев, Д. Педагогика. С.:
Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992, с. 139.; Петров, П. Дидактика. С., 1998, с.
245–249 и др.
479 Вж.: Кръстева, А. Кратки записки по педагогика. В. Търново, 2007,
с. 200.

катехизаторите. Основоположникът на съвременната педагогика Ян
Амос Коменски 480 извежда правилата за осъществяване на
достъпност в процеса на религиозното обучение като логическо
движение от лекото към трудното, от близкото към далечното, от
известното към неизвестното, от простото към сложното, от общото
към частното и от конкретното към абстрактното. Следването на тези
правила обуславя успешността и на катехизацията.

Във връзка с изведения от св. Кирил Йерусалимски принцип
за достъпност е особено важно езикът на катехизацията в
съвременната църковно-педагогическа практика да съответства на
възприемателните способности на оглашените. Божието учение се
предава чрез речта, чрез словото, чието ниво играе значителна роля в
учителната мисия. При оценяване на тази специфична сфера в
катехизацията се изяснява дали езикът на катехизаторът се отличава с
ясност, логика и е понятен за адресантите, дали се използват
разбираеми за катехумените термини. В работата с възрастни пред
вероучителите се появява “изкушението” да покажат своите
възможности с помощта на по-богата лексика. Най-често се използва
специфичната философска и богословска терминология. В тази
връзка еп. Антоний Длугош 481 отбелязва, че съвременният човек е
възпитан в “езика на образите”, език, поддържан от средствата за
масова информация, особено от телевизията. Затова той не е в
състояние да разбере катехеза, в която звучат термини като “аспект”,
“аксиома”, “съотношение”, “теоцентризъм”, “есхатология”,
“пневматология” и др. Не по-малко важно е избягването в хода на
първоначалната катехеза на архаични думи или думи с библейски
корени и дълбоко съдържание, които могат да затруднят разбирането
на проблема. Катехизацията трябва да се провежда на подходящ за

480 Коменски, Я. А. Велика дидактика. УИ "Св. Климент Охридски", С.,
2008, с. 169.

481 Dlugosz, Bp. Antoni. Jak przygotowywac i oceniac katecheze, Czкstochowa,
1997, с. 156.

конкретния човек или група от хора език, като постепенно въвежда в
категориите на църковното мислене и приобщава към библейския
светоглед.

Основна задача на съвременната катехеза е да се покаже и
докаже на катехумените, че Христовото учение е част от техния
живот, че съществува жива връзка между учебното съдържание и
всекидневието, че Бог присъства тук и сега и те могат да Го открият.
Това обвързва принципа за достъпност с изискването за връзка на
катехизацията със съвременната действителност.

Редица са обективните фактори 482, които определят
успешното прилагане на принципа за достъпност в катехизическата
практика. Взаимната им връзка и зависимост се виждат на Схема
№ 2.

Схема № 2

Обективни фактори, определящи принципа на
достъпност в катехизацията

Възможности на Възможности на
организацията и катехета да подготвя,
съдържанието на организира и провежда

катехизация катехизация

- актуалност в тематиката на - богословска подготовка
катехезите; - духовен опит
- съобразяване с реалните - умение да използва
възможности на катехумените; рационално дидактични
- включване на разнообразни подходи, методи, похвати и
диалогични и нагледни форми на обучение;
методи; - гъвкаво прилагане на
- редуване на различни форми усвоените знания и умения в
на поучение с духовна духовната практика и
практика; трансформиране в духовен
- включване на екзистенциално
опит.
важни проблеми.

482 За факторите на възпитание вж.: Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч.,
с. 38–75.

Катехизацията не може да се строи върху желанието за
абстрахиране от проблемите, с които се сблъскват нашите
съвременници на даден жизнен етап. Желанието да се заобикалят
реалните насъщни проблеми, да се показва идеализираната картина
на човешкия живот, отсъствието на готовност да се вниква в
сложните, а понякога и трагични жизнени обстоятелства превръща
християнството в утопия, лишава християните от трезво и смирено
отношение към обективните трудности в живота.

Изборът на форми на катехизация се определя не толкова от
традициите, колкото от плодотворността по отношение на
конкретния случай и хората, стремящи се да влязат в Църквата в
даденото време. Необходима е адаптация на традиционните форми на
християнската проповед към съвременната действителност.
Служението на Христа ни дава разбирането, че катехизацията може и
трябва да приема различни форми в зависимост от това към кого е
насочено. Затова в новите за Църквата исторически условия
християнската проповед е призвана да бъде свързана с развитието на
новите технологии и средства на масова информация, да поощрява
опитите да се създават нови форми на предаване на евангелските
истинни. Всяка положителна инициатива, предприемана в тази
област, е ясно свидетелство, че системата на катехизацията не бива
да се гради единствено върху постигнатото в миналото.
Същевременно не може да се каже, че всички ново е само хубаво или
само лошо. Преди да отхвърлим определена възможност за
иновативност, е необходимо първо на практика да се убедим в
ефективността на избрания път и творчески да го осмислим. Освен
научните постижения на възрастовата педагогика и психология,
прилагани в катехизацията, в нейна полза могат да се използват и
различните социологически изследвания, проучвания на
общественото мнение, изследвания на резултативността на

катехизическия процес. Катехизацията трябва да бъде евангелски
отговор на предизвикателствата на съвременността.

Въцърковяването днес е поетапен процес, който изисква

комплексен, системен подход. Принципът за последователност и
системност в обучението е нееднократно подчертаван от св. Кирил
Йерусалимски. Този принцип е обоснован в педагогиката от
Я. А. Коменски във “Велика дидактика”, а по-късно К. Ушински

подчертава неговото значение 483. Днес това е един от основните
дидактически принципи. 484 Правилото, което проф. Т. Поптодоров и
проф. Ив. Денев извеждат за неговото осъществяване гласи:
“Преподавай и затвърждавай в съзнанието и в живота на

възпитаниците си знанията, уменията и навиците в система,
последователно.” 485

Използваният от св. Кирил принцип е родствен със
съвременния принцип за конструктивизъм 486, който изисква

съчетаване на традицията с новаторството, единство на материалното
и духовното. Констуктивизмът изисква вземане на конкретни,
реални, практически решения, които да са в унисон с променящия се
свят.

Чрез осъществяване на принципа за последователност и
системност чрез конструктивизъм в катехизацията катехумените се
подпомагат в тяхното съзряване за християнски живот. Св. Кирил
Йерусалимски отделя изключително внимание на времето, когато

трябва да се направи катехизирането и разделянето на огласителния

483 Вж.: Кръстева, А. Кратки записки по педагогика. В. Търново, 2007,
с. 200.

484 За принципа за системност в съвременното възпитание и обучение вж.
по-подробно: Андреев М. Процесът на обучение. Дидактика. С.: Унив. изд.
Св. Климент Охридски, 1996, с. 127–129.; Андреев, М., Цветанова-Чирукова, Л.,
Тодорина, Д. Дидактика. Благоевград, 2000, с. 92–95.; Василев, Д. Педагогика. С.:
Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992, с. 139.; Петров, П. Дидактика. С., 1998,
с. 245–249 и др.

485 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 350.
486 Вж.: Георгиева, Ст. Цит. съч., с. 202–205.

период на етапи. Върху важността на този принцип в съвременната

катехизация акцентира о. Георгий Кочетков. 487 Според него основна

пречка за осъществяването му днес е недостатъчната интуиция и

умения за разграничаватне на предогласителните, огласителни и

мистагогични нива в катехизацията.488 Цялата подготовка за

кръщение и/или въцърковяване: и предоглашението, и оглашението,

и мистагогиката, трябва да съставлява единен комплекс 489, така

както последователно и системно е осъществена в катехизическата

дейност на св. Кирил Йерусалимски.

Друг изключително важен за съвременното обучение и

морално-религиозно възпитание принцип, използван в катехезите на

св. Кирил, е принципът за нагледност. За първи път този принцип е

обоснован от Я. А. Коменски, а по-късно е доразвит от Ж. Ж. Русо,

Й. Песталоци, К. Ушински, Н. Чакъров.490 В българската православна

педагогика този принцип се разглежда подробно от проф. Ив. Денев

и проф. Т. Поптодоров 491, а доц. Б. Андонов представя нагледността

в контекста на интерактивните средства на обучение в часа по

религия. 492 Принципът за нагледност е обект на научни изследвания

и на редица други педагози. 493

Нагледността като принцип на съвременната катехизация не

представлява монолитен фактор, а сложна съвкупност, система на

структурни компоненти. Оценявана в този смисъл, тя се намира в

487 Кочетков, Г. “Таинственное введение в православную катехетику...”.
М., 1998, с. 105.

488 Пак там.
489 Пак там, с. 95.
490 Вж.: Кръстева, А. Кратки записки по педагогика. В. Търново, 2007,
с. 199.
491 Поптодоров, Т., Денев, Ив. Цит. съч., с. 345.
492 Андонов, Б. Религиозното обучение в България в началото на третото
хилядолетие. С., 2005, с. 209–244.
493 За принципа за нагледност в съвременното възпитание и обучение вж.
по-подробно: Андреев М. Процесът на обучение. Дидактика. С.: Унив. изд.
Св. Климент Охридски, 1996, с. 117–120.; Андреев, М., Цветанова-Чирукова, Л.,
Тодорина, Д. Дидактика. Благоевград, 2000, с. 85–88.; Василев, Д. Педагогика. С.:
Унив. изд. Св. Климент Охридски, 1992, с. 140; Петров, П. Дидактика. С., 1998,
с. 233–237 и др.

динамично движение на многостепенни (йерархизирани) и
изменчиви връзки (вж.: Схема № 3).

Схема № 3 Острота на
възприятията

Способност Творческо
за анализ и въображение
синтез

Вътрешна
нагледност

Способност за КОМПОНЕНТИ Интуиция
използване на НА
различни Способност да
НАГЛЕДНОСТТА се откриват
доказателствени аналогии
форми Външна
нагледност
Библейска
нагледност

Естетическо Достъпност
чувство
Критичност

При подготовката на съвременната катехеза от изключителна
важност е да се помисли с помощта на какви дидактически пособия
при избраните методи ще се въздейства на участниците в
катехизацията на различни нива, като се ангажират зрението, слуха,
обонянието, осезанието, вкуса и т. н. Към нагледните пособия се
отнася всичко, което се възприема с органите на зрението: картини,

диапозитиви, предмети, модели, видеокасети 494 и т. н. Основно
изискване към нагледните пособия е те да бъдат “прозрачни”, т. е.
при разбиране на тяхното съдържание да не възникват сериозни
трудности.

Показват се герои от Библията, от човешката история, от
съвременността, но не и илюстрации от приказни, легендарни и
апокрифни сюжети. Според изискванията на принципа за нагледност
е добре илюстрациите и диапозитивите да имат такива размери, че
всички участници в катехизацията да могат да ги виждат
едновременно. Ако изображението не е с достатъчно големи размери,
то се показва последователно на всички, като се дава време за
размисъл, за “прочитане” съдържанието на илюстрацията.
Прочитането на съдържанието се направлява от вероучителя в
нужната посока с помощта на въпроси.

Аудиопособията също трябва да бъдат с добро качество, като
това се отнася както за музикалния съпровод, така и за записания
текст. Една от модерните напоследък иновации е мултимедийното
обучение. То е синтез на всички постижения на информационните
технологии. Като технология обединява дейностния подход,
ситуационното, проблемното, креативното, евристичното учене. 495

Най-добрата нагледност в контакта с Бога, в преживяването на
урока с Христа по време на обучението е вероучителят. Той трябва
винаги да помни, че не само учителства, но, преди всичко,
свидетелства за истините на вярата.

Принципът за активност е ярко отразен в катехезите на
св. Кирил Йерусалимски. Стимулирането на личната активност на
катехумените към изследване на църковното учение за вярата е

494 Вж. по-подробно: Kulpaczynski, S. Katecheza przy pomocy srodkow
audiowizualnych. // Katechizacja roznymi metodami, Kraków, 1994, c. 201–220;
Podpora. R. Wideokaseta w katechezie. // Пак там, c. 221–227.

495 Вж.: Тодоров, Ю., Пауърпоинт в живота и учебната практика, С., 2007.