Елица Дубарова-Петкова. Посвещението – от ендоцепта до концепта 199 рактерна за втория. Джон Дън е посочван от литературната история и критика за образец на метафизичната поезия в европейската литература от нейната ранна модерност (16. – 17. век) до степен да го нарекат the father of the metaphysical school of poets. За антитрадиционната (в контекста на маниерния 17. век от времето на елизабетинската поезия) „логика“ и метрика на стиховете му преводачката на Дън в България – Кристин Димитрова – казва: За да се обясни пред дамата на сърцето си, преминава през химията и алхимията, физиката и метафизиката, държавното устройство и юрисдикцията, живота след смъртта, географията, световния ред и накрая пак не забравя да си изпроси това, което му е наум. (...) всички стихотворения на Джон Дън са обединени от интензивността на стремежа, без значение дали към Бога или към любимата. (Димитрова, 1999: 6)18 В конгениалния превод на Кристин Димитрова на стихотворението „Добрият ден“ на Джон Дън можем да видим цялостната концепция за любовта, представена през метафизичната настройка на влюбения (поет). Светът на двамата влюбени е „затворен“ в себе си универсум, подвластен единствено на законите на огледалната сферичност, в която Ти своя лик в очите ми намери, / а моите във твоя лик се стапят. В този освободен от сетивата свят най-голямото прозрение, експлицитно изведено от лирическия глас, е, че всичко до мистичното сливане на „двете полусфери“ е било сън и/или мечта (Когато бивах с други, любовта / бе сън, а красотата им – мечта / по още невидяната ти красота), лишена от дълбокото разбиране и преживяване на истинската същност на любовта. Включването на образа на седемте спящи, познати като заключените младежи от времето на гонителя на християните Траян Деций, е ясен знак за чудото на изпълненото (с мистико-християнска символика) узряване на добродетелта и ценността, наречена 18 Димитрова, Кр. За Джон Дън и метафизичните му кръгове. In: Джон Дън. Анаграмата. Обсидиан. 1999, с. 6 (съставителство, превод и предговор: Кристин Димитрова).
Българската любовна лирика – прочити и контексти 200 любов. Имплицитно и експлицитно се активира образността на посветителния цикъл, представящ дългата нощ (митологемата „седемте заспали“ се свързва с почти двувековен „сън“ до изпълнение на чудото) на заслепението и деня19 на озарението: Кълна се, нищо днес не ми подсказва един без друг как нявга сме живели. Играли ли сме в тучна селска пазва? Или до Седемте заспали спели? Когато бивах с други, любовта бе сън, а красотата им – мечта по още невидяната ти красота. Душите ни приветствам с „добър ден“! Те будни са – без страх една от друга. Светът, от сетивата отделен, поставя ги на любовта в услуга. Търси, моряко, странни брегове, стар свят, разкривай нови светове – ний двама свят в едно сме, неделим на две. Изцяло в унисон с тази образност близо четири века покъсно стихотворението „Посвещение“ ще „повтори“ „процедурно“ акта на приемане на тайнството (на любовта) като преминаващ от нощта към деня, от неосъзнатото към осъзнататото състояние на влюбеност, от ендоцепта към концепта. От „В студените нощи, когато пиян / сънят се търкаля на моя таван...“ до „... а после, когато тя тръгне назад, / а слънцето бликне над нас благодат, / мечтата надраснал, ус- 19 Оригиналът на стихотворението на Дън „Добрият ден“ е „Good-morrow“, което според речниковото указание е поетизъм със значение на „на следващия ден/утре“, тоест в самия концепт „добрият ден“, както удачно го е превела Кристин Димитрова, е вложена семантиката на случване в бъдещето. Аналогично в стихотворението „Посвещение“ денят на откровението в тайнството на любовта предстои след „студените нощи“.
Елица Дубарова-Петкова. Посвещението – от ендоцепта до концепта 201 михнат, смутен / ще тръгнеш реален до мен в моя ден (крсв. мой) преходът си е изцяло определен от смисъла на посветителните практики, които осъществяват постигането на синтеза и хармонията отвъд смъртта и тварността, както това се вижда и при Джон Дън в последните три стиха от трета строфа. Смърт дебне всяка нестабилна смес, но щом два дяла обич са в синтез, по равно вечни ще са, като нас от днес. Тоест, очевидно е, че рационалната способност, благодарение на която се стига до концептуализиране, е независима от „мъжкото“ и „женското“ начало, както и от времевите и социокултурните контексти. Примерът, онагледяващ през Дън и Дубарова представянето на любовта като посветителен път към овладяването на метафизични тайни, е само един от многото възможни подстъпи към разбирането на любовния логос в неговото единство и многообразие (отвъд епохите и личностите на творците). Общото, ако трябва да го изразим със структурални термини, е в извършването на „демонтаж“ и „реконструкция“ на идеята за любовта, за да се преодолее аморфната и примитивна фаза на „ендоцепта“, а на негово място да се роди „концептът“. Става ясно, че стихотворението „Посвещение“ се явява интерпретативен казус (благодатен за развиване на аналитичните възможности на учениците и на учителите), който чака своето „разрешаване“ по сложния път на литературно-философски и психологически интерпретации, защото пред(раз)полага разглеждането му да е едновременно съпричастно на така наречената „метафизична поезия“, а заедно с това е и достоен обект за психологически по тип интерпретации, занимаващи се с връзката между творческия процес и когнитивните способности.
Българската любовна лирика – прочити и контексти 202 Литература Александрова 2022: Александрова, С. За частта от цялото: златното сечение на поета-и-природата. // Българската любовна лирика – прочити и контексти. Либра Скорп. Андрейчин 1978: Андрейчин, Л. Основна българска граматика. София: Наука и изкуство, 1978, с. 364 Бергсон 1999: Бергсон, А. Интиуция и интелект. Касталия. 1999, с. 57, 59, 67. Войнов, Милев 1939: Войнов, М., Милев, А. Латинско-български речник.; С предг. от В. Бешевлиев. София. Изд. Казанлъшка добива, с. 312. Дамянова 2022: Дамянова, А. Посвещение в любовта. // Сб. Българската любовна лирика – прочити и контексти. Либра Скорп. Джеймс 2003: Джеймс, У. Разновидностите на религиозния опит. София – С.А., с. 408 (преводачи: Георги Христов, Константин Янакиев и Орлин Йорданов). Димитрова 1999: Димитрова, Кр. За Джон Дън и метафизичните му кръгове. В: Джон Дън. Анаграмата. Обсидиан. 1999 (съставителство, превод и предговор: Кристин Димитрова). Димитрова 2022: Димитрова, Кр. Карнавалът като екзистенциална призма и жест на принадлежност // Българската любовна лирика – прочити и контексти. Либра Скорп. Дубарова 2019: Дубарова, П. Избрано. Либра Скорп. 2019. Дън 1999: Дън, Дж. Анаграмата. Обсидиан. 1999 (съставителство, превод и предговор: Кристин Димитрова). Иванова 2012: Иванова, И. Творчеството на Петя Дубарова и руската литература. // Творчеството на Петя Дубарова в български и европейския литературен и културен контекст. Бургас, Либра Скорп. Brentano 1874: Brentano, Fr. Psychologie vom empirischen Standpunkte. Leipzig, 1874. Dubarova 2011: Petya Dubadova, Here I Am, In Perfect Leaf Today – Петя Дубарова, Ето ме днес съвършено разлистена, Бургас: Либра Скорп, 2011.
Елица Дубарова-Петкова. Посвещението – от ендоцепта до концепта 203 Jones, Gellman 2022: Jones, Richard and Jerome Gellman, „Mysticism“, The Stanford Encyclopedia of Philosophy (Fall 2022 Edition), Edward N. Zalta & Uri Nodelman (eds.), Metaphysics Research Lab, Stanford University <https: //plato.stanford.edu/archives/fall2022/ entries/mysticism/>. Underhill 1911: Underhill, Evelyn: Mysticism: A Study in Nature and Development of Spiritual Consciousness. Christian Classics Ethereal Library 1911, р.82. Underhill 1915: Underhill, Evelyn. Practical Mysticism. Source: Project Gutenberg. 1915, с. 19.
Българската любовна лирика – прочити и контексти 204 БЪЛГАРСКАТА ЛЮБОВНА ЛИРИКА – ПРОЧИТИ И КОНТЕКСТИ Сборник с доклади от научна конференция, посветена на 60-годишнината от рождението на Петя Дубарова, Бургас 2022 г. София Ангелова, съставител Елица Дубарова-Петкова, съставител Печатни коли 12,75 Формат 60/90/16 Българска, първо издание ISBN 978-954-471-898-5 Издателство ЛИБРА СКОРП www. meridian27.com 2022 г.
Българската любовна лирика – прочити и контексти 6