"Изследване и превенция на агресията в детската градина и училище", сборник студии

Елена Дичева, Елена Петкова, Надежда Калоянова

ИЗСЛЕДВАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИЯТА
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА И УЧИЛИЩЕ

Сборник студии

Изследване и превенция на агресията...

© ИЗСЛЕДВАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА АГРЕСИЯТА
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА И УЧИЛИЩЕ, сборник студии
© Автори: Елена Дичева, Елена Петкова, Надежда Калоянова
Под научната редакция на доц. д-р Надежда Калоянова
Рецензенти: проф. д-р Наталия Витанова, доц. д-р Тинка Иванова
Българска, първо издание
ISBN: 978-954-471-328-7
Издателство ЛИБРА СКОРП
Бургас, 2016

2

Въведение

ЕЛЕНА ДИЧЕВА, ЕЛЕНА ПЕТКОВА, НАДЕЖДА КАЛОЯНОВА

Изследване и превенция
на агресията в детската градина

и училище

Сборник студии

Бургас, 2016

3

Изследване и превенция на агресията...

Университет „Проф. д-р Асен Златаров”

Сборникът е реализиран по проект „Апробиране на методики и мо-
дели за изследване и превенция на агресията в детската градина и учили-
ще”, финансиран с договор НИХ 324/2014 г. на Университет „Проф. д-р
Асен Златаров – Бургас”.

Проектът е реализиран в периода 2014-2015 г.
Проектните дейности са осъществени от екипи, в които участват
преподаватели от Катедра "Педагогика и психология", базови специалисти
– учители и социални работници, студенти от педагогическите специално-
сти на Университета.

4

Въведение

Въведение

Проблемът за агресията е не само актуален – той се отнася до
фундаменталните социални проблеми на съвремието. От 60-те годи-
ни на XX в. до днес концентрираното внимание на специалисти от
различни научни области върху агресията води до разкриване на
сложната и противоречива природа на това социално явление. До-
миниращото разбиране за агресията е като акт на враждебно дейст-
вие, чиято цел е да навреди или нарани друго живо същество, което
е мотивирано да избегне това отношение. Но изследователите приз-
нават, че точно и изчерпателно дефиниране на понятието не е въз-
можно, тъй като агресията приема много форми и може да има доста
разновидности.

Развоят на изследванията дава възможност да се маркират ня-
колко идентификационни белега на агресията, систематизирани от
Г. Сайан (1985):

– Агресията представлява намерение да се навреди или цели да
се създаде впечатление за превъзходство у другите;

– Агресията не включва задължително физическо нараняване
(насилие);

– Агресията може да бъде мотивирана, но може и да не бъде;
– Агресията не винаги е отрицателно поведенческо действие, но
обикновено тя се възприема така, тъй като единият от участниците
не влиза доброволно и с готовност във взаимодействието;
– Приемането на определено действие като „агресивно” (прово-
кативно или отбранително) или определянето на даден човек като
„агресивен” е въпрос на субективна преценка, която е повлияна от
ценностната система и от възприятията на индивида.
Видовете агресия се представят според различни класифика-
ционни белези. Най-често цитираните класификации разглеждат
агресията в дименсии. Популярна е класификацията на А. Бъс
(1961), който определя три дименсии: физическа-вербална, активна-
пасивна, директна-индиректна. Друга класификация, предложена
отново от А. Бъс и С. Фешбах (1964, 1970), разделя агресията на

5

Изследване и превенция на агресията...

враждебна и инструментална. Позната е също класификацията на С.
Розенцвайг (1981), който разграничава агресията на депривация, кон-
фликт и виктимизация според житейската ситуация, в която възниква.

Все по-влиятелна е тезата, издигната от Л. Бърковиц (1993),
според когото агресията следва да се разграничава въз основа на
преднамереността на действието, т.е. съобразно степента на съзна-
телен контрол или импулсивността на поведението. В съвременните
интерпретации на проблема за агресията се подчертава, че нейните
форми, подчинени на съзнателен контрол и изискуеми в някои про-
фесионални и обществени сфери, всъщност са просоциални.

В педагогически аспект, агресията се разглежда като тип пове-
дение или модел на поведение – агресивно поведение. Този тип по-
ведение е деструктивно, отклоняващо се от социалната норма. Ето
защо агресивното поведение се отнася към моделите на девиантно
поведение и подлежи на педагогическо диагностициране, превенция
и корекция.

Агресивни прояви на ученици и деца към връстниците им и към
възрастни непрестанно изправят педагогическите специалисти пред
отговорността да търсят подходи за редуциране на агресивното по-
ведение. Педагогическите дейности са насочени в два аспекта:

– Превенция – формиране на компетентности за разпознаване
на агресията във всички нейни измерения, усвояване на умения за
общуване в социалната среда, установяване на поведенчески модели
на нетърпимост и противопоставяне на агресивни прояви;

– Корекция – трансформиране на агресивното поведение чрез
прилагане на креативни модели, базирани на сътрудничество с връст-
ници и възрастни.

Проблемът е сложен, защото изисква паралелно прилагане на
диференцирани и комплексни подходи при търсенето на решения. За
да се гарантира ефективността на педагогическите практики, важно
изискване е прилагането на системно-структурен подход при реали-
зирането на концептуални модели с цел превенция и корекция на
агресивните прояви на деца в масовото училище и детската градина.
Необходимо е прилагането не само на индивидуален подход към
агресивните прояви и познаване на груповата динамика в конкрет-
ния клас/група, но и отчитане на действащите тенденции в актуална-
та социална ситуация на развитие на децата – семейство, приятелски
кръг, насоченост на интересите. Подходът изисква изграждане на
мултидисциплинни екипи, както и процедурализация на компетент-

6

Въведение

ностите на специалисти – настоящи и бъдещи, в условията на екипна
дейност.

В сборника са представени три авторски научни студии, които
се опитват да отговорят на актуалните нужди на педагогическата
практика от модели и методики за изследване и превенция на агре-
сията.

Научна студия „Педагогическият консилиум. Метод за диаг-
ностика, корекция и превенция на агресията” с автор Елена Ди-
чева се базира на необходимостта от споделяне на опит за работа с
нов, алтернативен метод, ефективен при работа с агресивни деца и
ученици. В студията е представено експериментално изследване на
възможностите за използване на педагогическия консилиум в бъл-
гарските детски градини и училища за целите на диагностиката,
корекцията и превенцията на агресивността.

Предмет на изследване е формирането на знания и умения за
педагогическия консилиум и неговата разновидност – психолого-
педагогически; работа с консилиума в детската градина и училище-
то; анализ и отстраняване на трудностите в прилагането на метода;
възможностите на педагогическите кадри за усвояване на техноло-
гията на приложение на метода в конкретни случаи на проблем в
поведението на децата.

Обект на изследване са агресивни деца от предучилищна и на-
чална училищна възраст; възпитатели и учители; родители на агре-
сивни деца; студенти от педагогическите специалности; преподава-
тели; психолози и социални педагози; директори и помощник-дирек-
тори по учебната работа.

Представеният в студията модел на педагогически консилиум е
апробиран в педагогическата практика и валидиран като надежден
инструмент за оптимизиране на социалната среда и личностното
развитие на детето/ученика с агресивно поведение със средствата на
въздействие на различните компетентни възрастни – учители, роди-
тели, специалисти по развитие, възпитание и обучение.

Научна студия „Детската агресия, детската игра и педагоги-
ческата отговорност в детската градина и в началното училище.
Изследователска методика и модели за педагогическо ръковод-
ство на играта в агресивна образователна среда” с автор Елена
Петкова разглежда проблема за превенцията на агресията чрез пе-
дагогическия подход „Повече игра = по-малко агресия = хуманна
образователна среда”. Целта на приложения подход е формиране на

7

Изследване и превенция на агресията...

устойчив поведенчески модел за конструктивно поведение от ранна
възраст, базиран на научни изследвания, ориентирани към миними-
зирането на образователната агресия и в контекста на педагогичес-
ката отговорност, респ. педагогическия морал и професионалната
етика на специалистите.

В студията са представени модели на изследователска дейност
(чрез дипломни разработки под научно ръководство) в следните
актуални проблемни области: диагностична и превентираща функ-
ция на играта по отношение на детската и родителска агресия; зна-
чение на играта за психичното благополучие и хуманна социализа-
ция; въздействие на игровата дейност върху емоционалната интели-
гентност; условия на средата, които влияят върху развиващия харак-
тер на игровата дейност; педагогическо ръководство на игровата
дейност; приобщаващо образование за деца и родители чрез играта.

Въз основа на проведените изследвания са изведени 11 модела
за педагогическо и методическо ръководство на играта и е съставена
критериална рамка, чрез която се удостоверява надеждността от
изводите на педагогическите изследвания, отнасящи се до връзката
„детска игра – детска агресия в детската градина и началното учи-
лище”. Рамката включва две групи критерии и принадлежащите им
показатели, които се отнасят съответно до обследваните деца и въз-
растни.

В изследванията са апробирани три авторски методики „Какво
би направил, ако си невидим?” и „Довърши изречението” в техния
игров вариант „Ти изиграваш – аз познавам” и „Аз започвам – ти
довършваш”, както и проективната методика „Омагьосаното царст-
во”, които са валидирани и описани в студията с цел използването
им от заинтересовани специалисти.

Научна студия „Изследване на атитюдите на родители към
собственото дете” с автор Надежда Калоянова разглежда проб-
лема с агресията в аспекта на социалната ситуация на развитие на 7-
10-годишните деца. В основата на изследователския интерес са наг-
ласите на родителите към собственото дете като предпоставка за
оценка на поведението им спрямо детето.

В студията е предложена авторска методика „Моето дете – пре-
ди, сега и в бъдеще”, чрез която родителските атитюди се изследват
в развитие. Методиката е апробирана със 100 родители на деца от 7
до 10-годишна възраст. Представени са подходи за анализ на резул-
тати от изследването в конкретиката на анализа на резултатите в

8

Въведение

изследваната целева група. Предложени са и допълнителни подходи
към анализа, които – при необходимост и интерес, да се приложат от
бъдещите ползватели на методиката.

Методиката е надежден инструмент за педагогическа диагнос-
тика, удобен за използване от учители, студенти и заинтересовани
специалисти (педагогически съветници, училищни психолози, со-
циални работници и др.п.). Тя е вариативна и отворена за адаптация
спрямо конкретните условия и изследователски интерес. Комбини-
рането на методиката с подходящи диагностични методи (някои
варианти са посочени в студията) и активните образователни прак-
тики с родители, дават възможност на специалистите да провеждат
ранна превенция на агресивните прояви на ученици от началното
училище чрез планиране на адекватни педагогически дейности за
трансформиране на нагласите на родителите.

Студиите са резултат от научно-изследователски дейности по
проект „Апробиране на методики и модели за изследване и превен-
ция на агресията в детската градина и училище”, финансиран с дого-
вор НИХ 324/2014 г. на Университет „Проф. д-р Асен Златаров –
Бургас”. Проектът е реализиран в периода 2014-2015 г. Проектните
дейности са осъществени от екипи, които се ръководят от препода-
ватели от катедра „Педагогика и психология” с участието на базови
специалисти – учители и социални работници, и студенти от педаго-
гическите специалности.

Надежда Калоянова

9

Елена Дичева

10

Педагогическият консилиум

ЕЛЕНА ДИЧЕВА

Педагогическият консилиум

Метод за диагностика, корекция
и превенция на агресията

11

Елена Дичева

12

Педагогическият консилиум

Въведение

Защо е необходим педагогическият консилиум днес? Защото в
практиката на провеждане на педагогическите съвети постоянно се
наблюдават редица слабости като:

– стереотипност в приемането на решенията касаещи възпита-
телните въздействия;

– използване на стари и неефективни методи за работа в нови
педагогически ситуации;

– получаване на неудовлетворителни резултати в обучението на
учениците, показващи недостатъчната компетентност на педагозите.

Фактът, че нямаме все още достатъчно богат опит за работа с
алтернативните педaгогически форми в училище (в частност и с
педагогическия консилиум) показва, че за съжаление остават нераз-
решени проблемите, касаещи децата и учениците.

Повод за такива размишления са не само преките ми наблюде-
ния, но и запознаването ми с проведено изследване за формите на
дейност включени в педагогическите съвети, в което се посочва
„... необходимостта от използването на алтернативни форми на ра-
бота в българските училища като: делови игри, дискусии, колектив-
но творчество, конференции, презентации, педагогически консили-
ум, творчески отчет и др., с които се допринася за по-голямата ефек-
тивност на образователно-възпитателния процес” (Дичева, 2000). В
изследването cамо се споменава за консилиума, но не се предлага
обяснение, каква е неговата същност или каква е спецификата на
използване в училище или детската градина.

Като дългогодишен консултант към ЕЦНОК и преподавател от
Университета анализирах резултатите от провежданите обучения –
практически и теоретични, за използването на методики и методи в
педагогическата работа на специалистите от Югоизточния регион и
направих заключението, че последните не владеят технологията на
педагогическия консилиум, освен това от алтернативните или тра-
диционни форми и методи на работа, очакват единствено получава-
не на готови решения, пригодени за всички случаи в практиката им.

13

Елена Дичева

Необходимостта от споделяне на опит за работа с нов алтерна-
тивен метод, ефективен при работа с агресивни деца и ученици, на-
сочи вниманието ни към експериментално изследване на възмож-
ностите за използване на педагогическия консилиум в българските
детски градини и училища за целите на диагностика, корекция и
превенция на агресивността.

Цел на изследването:
Обучение на педагогически кадри (бъдещи и вече работещи) за
използване на метода „педагогически консилиум” и неговия вариант
– психолого-педагогически.
Задачи на изследването:
1. Запознаване със съдържанието на метода, технологията на
използването му.
2. Проучване на възможностите на метода при работа с агре-
сивни деца и ученици.
3. Споделяне на резултатите от приложението на метода в детс-
ката градина и училището.
4. Обмяна на опит за работа с метода и обучение на специали-
сти от други области при работа с агресивни деца и ученици.
Предмет на изследването:
– формиране на знания и умения за педагогическия консилиум
и неговата разновидност: психолого-педагогически;
– работа с консилиума в детската градина и училището;
– анализ и отстраняване на трудностите в прилагане на метода;
– възможностите на педагогическите кадри за усвояване на
технологията на приложение на метода в конкретни случаи на проб-
лем в поведението на децата.
Обекти на изследване:
– агресивни деца от предучилищна и начална училищна възраст;
– възпитатели и учители;
– родители на агресивни деца;
– студенти от педагогическите специалности;
– преподаватели;
– психолози и социални педагози;
– директори и помощник-директори по учебната работа.

14

Педагогическият консилиум

Методология на изследването

Време за провеждане:
Изследването се проведе в периода 2012- 2015 г.
Участници в обучението и апробиране на методите педаго-
гически консилиум и психолого-педагогически консилиум:
В експеримента бяха включени студенти от специалност „Со-
циална педагогика”, ОКС „Бакалавър” от 1-4 курс (редовна и задоч-
на форма на обучение), студенти 1 и 2 курс от ОКС „Магистър”,
учители и възпитатели на детски градини и училища в Югоизточния
регион, директори, помощник-директори, психолози, педагогически
съветници, родители на агресивни деца от предучилищна възраст и
родители на ученици от начална училищна възраст.
Теоретичното и методическо обучение проведохме в два
етапа:
Първи етап – за студентите – в учебните часове по дисципли-
ните „Педагогика на девиантно поведение”, „Превантивна педагоги-
ка”, „Въвеждане в педагогиката и професията социален педагог”,
„Семейна педагогика”, „Методика на педагогическите изследвания”,
„Методология и методи на педагогическите изследвания”.
Втори етап – за педагозите в детската градина и училището и
родителите на агресивните деца. Преподавателят-методик провежда
семинар с практико-приложен характер за обучение на учителите,
серия от тренинги с родители за организация и прилагане на конси-
лиума (педагогически и психолого-педагогически) при работа с аг-
ресивни деца и ученици.
Организация на апробирането на двете форми на консилиум:
– педагогически – в детската градина и училището;
– психолого-педагогически консилиум – само в училище.
Апробирането на метода се извърши в екипите от студенти
и практикуващи учители: Студентите проведоха диагностика на
агресивни деца и ученици в групите и класовете на учителите, с кои-
то си партнираха. Анализирането на получените данни от използва-
ните методики за диагностика на агресивността се обобщиха в часо-

15

Елена Дичева

вете по практически упражнения. След това, в серия от тренинги,
преподавателят формира умения у студентите за работа с консили-
ум. Вътре в групите студентите презентираха различни модели на
изработени от тях консилиуми, показваха възможностите на работа
на избрания от тях вид консилиум – педагогически или психолого-
педагогически, с експерименталните групи – агресивни деца или
ученици.

В съответните бази за експериментална работа – училища и
детски градини, избрани по избор от студентите – по местоживеене,
създадоха контакт с учителите и уточниха съвместно модела на кон-
силиум, технологията на прилагането му. Запознаха учителите с
анализа на получените данни за агресивността на децата и ученици-
те. Направиха план за съвместни действия по прилагане на консили-
ума в педагогическата практика и в работата с родителите. Израбо-
тиха индивидуални карти за всяко агресивно дете или ученик, въз
основа на които проследяваха, каква информация има за дадения тип
агресия на отделното дете, причините и факторите, възможностите
за отстраняване и превенция. Планираните и отразени в картата
дейности по корекция на агресията се анализират, оценя се качест-
вото и степента на корекционното им въздействие. При необходи-
мост дадени методи за корекция се модифицират или се заменят с
други – по-ефективни и подходящи.

Следващата част от работата по подготовката за провеждане на
консилиума беше уточняване на възможностите на родителите,
тяхното желание да се включат в реализиране на препоръките на
консилиума и задействане на предложените форми и методи за ко-
рекция и превенция на агресията у децата им.

Ръководството на детската градина и училището помогнаха
за организиране на родителски срещи с родителите на агресивни
деца и ученици. Социалният педагог и психологът предоставиха
информация за планираните корекционни дейности, в които ще
участват родителите – част от тях ще се провеждат съвместно с де-
цата и учениците с присъствието на учителите, друга част ще се
провеждат в дома на децата съвместно с родителите.

16

Педагогическият консилиум

Етапи в обучението на студентите за прилагане
на метода педагогически консилиум
и използването му в работата
с агресивни деца и ученици

Първи етап: Обучение, провеждано от преподавателя
То включва представяне на съдържанието на педагогическия
консилиум, целите, задачите, функциите, участниците, етапите на
провеждане (подготовка, провеждане и реализация на решенията),
изготвяне на препоръки за работа с деца и ученици с агресивно по-
ведение, родителите, учителите, социалните педагози и психолози,
ръководството на детската градина или училището.
Втори етап: Самостоятелна работа на обучаваните
Провеждане на диагностика на конкретни случаи на агресия
при деца и ученици от педагогическата практика; създаване на мо-
дел на педагогически консилиум за разрешаване на проблема с агре-
сивността.
Трети етап: Работа в групата обучавани
Презентиране на резултатите от проведеното от студентите из-
следване на агресията в детска и училищна възраст; планиране на
действията с използване на педагогическия консилиума; обсъждане
на целесъобразността на предложенията и препоръките за работа с
дадения тип агресивни деца и ученици.
Четвърти етап: Обучените студенти споделят опита си за
работа с педагогическия консилиум със студенти от други педа-
гогически специалности (обучение „студент – студент”)
В практическите упражнения обучените студенти търсеха под-
ходи и форми за реализиране на обмяната на опит за използването
на метода в детската градина и училището. За целта създаваха кон-
такти с вече практикуващи педагози – базови учители и възпитате-
ли, визираха мнение с тях по повод ефективността на метода при
работа с агресивни деца. Провеждаха тренинги за работа с метода.
Обсъждаха трудностите при работа с консилиума.

17

Елена Дичева

Логиката на обучението „студент – студент” за използване на
педагогическия консилиум е същата, както по-горе посочената –
запознаване със същността, овладяване на технологията на използ-
ване, анализиране на резултатите от изследване на агресията, пред-
лагане на модел на консилиум, изработване на индивидуална карта
на агресивно дете или ученик, планиране на форми и методи на ра-
бота с агресивните в зависимост от степента, вида и причините за
агресия и т.н.

Описание на първи етап на експеримента
Преподавателят (методик по прилагане на педагогическия кон-
силиум или неговата разновидност: психолого-педагогически) за-
познава студентите със съдържанието на консилиума и технологията
на използването му. Обосновава необходимостта от прилагането му
в работата с агресивни деца.
Практиката на провеждане и вида на консилиума се определят
от типа на образователната институция, в която ще се прилага, спе-
цификата и характера на поставените за решаване задачи, обектите с
агресивно поведение (деца с психофизическо развитие в норма, деца
със специални образователни потребности, деца в риск, социално
неравностойни деца).
По-долу изясняваме същността на метода:
Терминът консилиум е известен от медицинската практика
(лат. consilium – съвещание, обсъждане на лекари от една или раз-
лични специалности на състоянието на болния, уточняване на диаг-
нозата и начина на лечение). Педагогическият консилиум е близък
до стила и общата насоченост на медицинския, но има и свои спе-
цифики, което обуславя възникването на педагогическия термин.
Педагогическият консилиум, като иновационна технология и
алтернативна форма на работа, се използва в работата на педагоги-
ческия съвет в училище, но може да бъде прилаган и в детската гра-
дина. Той спомага за по-ефективната организация на планирането,
разпределяне на задачите на участниците в учебно-възпитателния
процес, развива професионалните качества и способности на педаго-
зите. Освен това педагогическият консилиум е комплексна методика
и форма за организация на диагностиката на реалните възможности
на децата и учениците, нивото на тяхната възпитаност, състоянието
на здравето им и други значими показатели на успеха в образовател-
ния и възпитателния процес. До настоящия момент педагогическият

18

Педагогическият консилиум

консилиум е една от най-добрите форми за колективна диагностика
в сферата на възпитанието и образованието.

Запознаване с технологията на използване на метода: Отна-
чало се изяснява, как протича консилиума.

Педагогическият консилиум се провежда под формата на
творческо съвещание на възпитателите на деца от дадена възрасто-
ва група, с участието на различни специалисти и ръководството на
детската градина; или от учителите от даден клас (паралелки класо-
ве) с участието на класните ръководители, представители на ръко-
водството на училището, медицински работници, социални педаго-
зи, психолози и при необходимост могат да се включат и допълни-
телни специалисти, които с компетентността и решенията си могат
да донесат единствено полза за работата на консилиума. По прин-
цип, директорът на детската градина или училището издава заповед
за действието на педагогическия консилиум.

Всеки педагогически консилиум има своя специфика на цели и
задачи, в зависимост от проблема на децата или учениците, за който
ще взема решение и начина на преодоляването му.

След това предлагаме на педагозите да се запознаят с целите и
задачите на консилиума при работа с агресивни деца и ученици.

Цели и задачи на педагогическия консилиум при работа с
агресивни деца:

1. Формиране на представи за агресията в детска и училищна
възраст – генезис, причини, характер на проявление на различните
форми на агресия.

2. Определяне на индивидуалните и възрастови особености на
проявления на агресия в изследваните случаи.

3. Въз основа на прогнози определяне на желаното ниво на ре-
зултати в процеса на преодоляване агресията у децата и учениците.

4. Формулиране на водещите проблеми в работата с даденото
агресивно дете или ученик (група деца или клас). Посочване на до-
миниращите вътрешни и външни причини за това.

5. Разработване на конкретни мерки за затвърждаване на пози-
тивните и преодоляване на негативните последствия от агресията в
обучението, възпитанието и развитието на децата и учениците.
Формулиране на общовалидни препоръки, определяне характера на
участието на всички участници в педагогическия консилиум и други
лица в практическата реализация на препоръките и предложенията.

19

Елена Дичева

Педагогическия консилиум включва колективна диагностика на
проблемите у агресивните деца и ученици с посочване на причините
и педагогическата им корекция.

Начини за провеждане на педагогическия консилиум:
Практиката показва, че едновременното провеждане на методи-
ката на консилиума в няколко групи или паралелки класове с агре-
сивни деца, без предварителна подготовка е нежелателно. Ръковод-
ството на детската градина или училището заедно с методика в детс-
ката градина или педагогическия съветник (социалния педагог) в
училище, включвайки и учителската общност, приемат решение, в
кои групи или паралелки ще започне провеждането на консилиума.
По принцип се започва с най-проблемните групи. Добре е да се про-
веждат периодически и открити заседания на педагогическите кон-
силиуми в групите или класовете, в които е натрупан най-голям
опит за работа и провеждане. Те ще са полезни като модел за обуче-
ние.

Етапи за провеждане на консилиума в детската градина или
училище

През подготвителния етап:
Бъдещите участници в педагогическия консилиум за няколко
седмици до провеждането му изучават децата и учениците с агре-
сивно поведение. В рамките на позволеното от професионалната
етика проучват ситуацията в семействата, анализират взаимодейст-
вията с близкото обкръжение. Програмата за такова проучване се
съгласува и утвърждава предварително. Като правило в нея се по-
сочват ограничено число показатели (не повече от 15). Използват се
най-достъпните и широко прилагани методи за диагностика (педаго-
гическо наблюдение, беседи, анкетиране, интервю, социометрия,
проективни и полупроективни методи, детско или ученическо твор-
чество, експертна оценка, психолого-педагогическа харктеристика,
анализ на случай и др.) Списъкът на използваните първоначално
методики може да се обогатява, в зависимост от натрупания диаг-
ностичен опит на специалиста и под въздействието на обучението от
страна на методика в детската градина, психолога или социалния
педагог, или посредством самообразование. Така, още до момента на
провеждане на педагогическия консилиум, всички участници в
него придобиват определени знания и умения, което ги улеснява

20

Педагогическият консилиум

в последствие при участието им в груповите обсъждания. В тях
водещи фигури са методика или директора в детската градина, в
училище – социалния педагог, класният ръководител и училищното
ръководство.

За да усвоят студентите последователността в използване на
метода „педагогически консилиум”, започнахме обучение по отдел-
ните етапи на прилагането му.

Първи етап от обучението: Диагностика на агресията
Предложихме методика за диагностика на агресията:
За целта предложихме на обучаваните разнообразие от пси-
хологически и педагогически методи на изследване на агресията.
Предложихме вече използвана и дала резултатност в практиката с
агресивни деца методика за изследване на агресията при деца от
предучилищна и начална училищна възраст. Определяхме базите за
провеждане на изследването. Всеки от участниците си избра детска
градина или училище, в което ще провежда изследването, определи
и количеството изследвани лица с агресия.
Разделихме студентите на две групи:
Първата група студенти работиха с няколко метода: графич-
ната методика „Кактус” на М. А. Панфилова за изследване на деца
от предучилищна възраст с агресия (М. А. Панфилова. Игротерапия
общения, Тесты и коррекционные игры. Практическое пособие для
психологов, педагогов и родителей. Москва: „Издательство ГНО-
МиД”, 2001. — 160 с. ).
Въпросник „Ниво на детска агресивност” – за родители и
учители.
Педагогическо наблюдение на агресия на деца от предучи-
лищна възраст (Лаврентьева, Г. П., Титаренко Т. М, М.1992; http:
//psylist.net/ praktikum/ 00356.htm).
Втората група студенти работиха с проективен тест „Несъ-
ществуващо животно” – адаптация на Е. Драголова (Батоева, Д., Т.
Попов, Е. Драголова. Педагогическа и психологическа диагностика;
помагало за изследване на деца и ученици. Аскони-Издат, Сф.,
2007).
Разработихме съвместно със студентите критерии и показате-
ли за оценка на агресията в НУВ чрез проективен тест „Несъ-
ществуващо животно”:
Първи критерий: Наличие или отсъствие на агресия

21

Елена Дичева

Показатели: присъства агресия; отсъства агресия – спряхме се
само на първия показател.

Втори критерий: Съдържание и начин на изразяване на агре-
сията

Показатели: име на животното; видът на животното е страшен;
агресивно описание на животното; агресивно отношение към други-
те; автоагресия; див начин на живот, хранене с месо; агресивни
действия; агресивни желания; графични символи за агресия;

Трети критерий: Степен на изразеност на агресията в рисунка-
та

Показателите: присъства винаги – 2 т., понякога – 1 т., отсъст-
ва – 0 т.

Три степенна скала за оценяване: Висока степен на изразеност:
13-18 т.; Средна степен: 7-12т.; Ниска степен: 1-6 т.

Въпросник за учители, ученици и родители – адаптиран ва-
риант на анкетите по проект „Иновативни практики в управле-
нието” по тема: „Заедно за училище без насилие”- Русе, 2012

22

Педагогическият консилиум

Резултати от проведеното
изследване на агресията

1. Изследване на агресията на деца от детски градини
Общият брой изследвани деца във възрастта 5-6 години – 165.
Брой родители – 302, брой учители – 60.
2. Изследване на агресията при ученици от ОУ и СОУ
Общият брой ученици 7-11 години е 124. Броят на изследвани
родители – 210, на учителите – 82.
В реализиране на идеята за апробиране на метода педагогичес-
ки консилиум се включиха 74 студенти от педагогическите специал-
ности към ФОН.
Участвуваха също 8 колеги-педагогически съветници на учи-
лища от Югоизточен регион, 6 психолога, 12 директори и 8 помощ-
ник-директори на ОУ, 3 директори и 2 помощник-директори на
СОУ, 2 ресурсни учители.

Показатели за оценка на отговорите на учителите, участ-
ващи в анкетирането:

– Разбиране на агресивността като феномен;
– Възможност за разпознаване на причините за агресия при уче-
ниците;
– Влияние за училището като среда, предпазваща от агресия;
– Оценка на възможностите на училището за справяне с агреси-
ята;
– Подходи, които използва учителят за редуциране на агресията;
– Предпочитани начини на информиране за проявена агресив-
ност;
– Търсене на помощ от съответни специалисти или институции;
– Предпочитания към тип подкрепа за целите на превенция на
агресията;
– Предпочитание към източници за информация за агресив-
ността при учениците.

23

Елена Дичева

Показатели за оценка на отговорите на родителите:
– Отношение на родителите към агресията като към негативно
явление;
– Разбиране и разграничаване на агресивни поведенчески фор-
ми;
– Познания за механизмите на агресивните действия;
– Начини за справяне с агресията на ученика у дома;
– Познание за типове помощ при необходимост от справяне с
агресията;
– Ориентираност към институции предоставящи помощ при на-
личие на агресия;
– Класификация по важност на институциите отговорни за пре-
венция на агресията;
– Желание за сътрудничество с училището за справяне с
агресията.

Показатели за оценка на отговорите на учениците:
– Отношение на ученика към училището като място за агресия;
– Разбиране за агресивно поведение;
– Наличие на агресия в класа на ученика;
– Поведение на ученика в случаи на насилие и тормоз над друг
човек;
– Ориентация към институции за помощ при агресия спрямо
ученика;
– Умение за самоконтрол над собствената агресия и начини за
действие;
– Степен на самопознание на характера, личностна типология
на ученика.

24

Педагогическият консилиум

Анализ на резултати
от изследването на агресивни деца

Таблица 1. Анализ на резултатите за агресия при 5-6 години
деца по методика „Кактус”

Интерпретация на рисунката Количество в %

Агресия 23
Импулсивност 5
Егоцентризъм 10
Неувереност 7
Демонстративност 3
Скритост 8
Тревога 25
Интровертност 2
Стремеж към усамотение 5
Стремеж към домашна защита 12

Таблица 2. Анализ на резултатите по „Въпросник за ниво на
детска агресивност” за родители на агресивни деца и учители

Критерии за агресивност Степен Количество
на агресия в%
Загуба на контрол
Спор с възрастните средна 24
Отказ от правила висока 5
Дразни другите висока 12
Обвинява другите за своите грешки висока 18
Сърди се и отказва действия средна 13
Завист и отмъстителност висока 12
Бърза отрицателна реакция ниска 7
Чувствителност средна 6
висока 3

25

Елена Дичева

Резултати от изследването на агресията при ученици 1- 4 клас:

Таблица 3. Анализ на резултати от проективен тест „Несъщес-
твуващо животно”

Наличие на агресивност Степен Количество
в рисунката на агресия в%
12
Име на животното средна 11
Вида животно е страшен висока 14
Агресивно описание на животното висока 9
Агресивно отношение към другите висока 5
Автоагресия ниска 12
Див начин на живот средна 9
хранене с месо висока 11
средна 7
Агресивни действия средна 10
Агресивни желания висока
Графични символи за агресия

Таблица 4. Анализ на отговорите на учители по „Въпросника
за агресията”

Отношение на учителя Количество
и разбиране на агресията в%
95%
Разбиране на агресивността като феномен 89%
Разпознаване на причините за агресия
75%
Мнение за училището – среда, предпазваща
от агресия 53%

Оценка на възможностите на училището 60%
за справяне с агресията 70%
55%
Подходи, които използва учителя за редуциране
на агресията:

– контрол
– обучение
– други

26

Педагогическият консилиум

Отношение на учителя Количество
и разбиране на агресията в%

Предпочитани начини на информиране 67%
за проявена агресивност: 73%
45%
– колеги 81%
– наблюдения
– други 67%
82%
Търсене на помощ от специалисти или институции
80%
Предпочитания – тип подкрепа 95%
за превенция на агресията:

– сътрудничество с родители
– помощ специалисти

Предпочитание към източници за информация
за агресивността при учениците:

– литература
– медии

Таблица 5. Анализ на отговорите на родителите по „Въпросни-
ка за агресията”

Показатели за оценка на отговорите Количество
на родителите: в%

Отношение на родителите към агресията 100%
като към негативно явление
72%
Разбиране и разграничаване
на агресивни поведенчески форми 60 %

Познания за механизмите 34%
на агресивните действия 38%
6%
Начини за справяне с агресията у дома:
– контрол 42%
– възпитателни мерки
– дейности за корекция 37%

Познание за типове помощ
за справяне с агресията

Ориентираност към институции
предоставящи помощ

27

Елена Дичева Количество
в%
Показатели за оценка на отговорите
на родителите: 56%
28%
Класификация по важност на институциите, 16%
отговорни за превенция на агресията:
61%
– училище
– социални звена
– семейство
Желание за сътрудничество с училището
за справяне с агресията

Таблица 6. Анализ на отговорите на учениците по „Въпросник
за агресията”

Показатели за оценка на отговорите Количество
на учениците в%

Отношение на ученика към училището 41%
като място за агресия 68%
61%
Разбиране за агресивно поведение
65%
Наличие на агресия в класа на ученика 35%

Поведение на ученика в случаи на насилие 35%
и тормоз над друг човек: 21%

– пасивност 18%
– противодействие

Ориентация към институции за помощ
при агресия спрямо ученика

Умение за самоконтрол над собствената агресия
и начини за действие

Степен на самопознание на характера,
личностна типология на ученика

След провеждане на диагностика на агресията въз основа
на обобщените резултати се изработва индивидуална карта на
агресивното дете или ученик. В нея се отбелязват в няколко графи:
името и фамилията на детето; особеностите на личността на дете-
то/ученика; описва се съдържанието на агресивната проява, как се
отразява агресията върху развитието, възпитанието или обучението,
в какви условия се проявява и спрямо кои обекти или субекти, кои

28

Педагогическият консилиум

са причините за поява на агресията; правят се заключения за степен-
та на тежест на проблема; набелязват се предварителни форми и
методи за работа със всяко агресивно дете или ученик. Картата се
попълва от участниците в консилиума: класния ръководител, педа-
гогическия съветник, психолога, медицинско лице, помощник-
директора по учебната дейност, при необходимост могат да се
включат и други учители, водещи учебни дисциплини – задължи-
телни или избираеми, или педагози, организиращи извънкласни
дейности.

Приключва се работата по подготвителния етап на педаго-
гическия консилиум и се преминава към т.нар. основен етап – в
него предварително се уточнява модела на провеждане. Вниманието
се фокусира върху главните проблеми, тяхното анализиране, диаг-
ностична оценка, превенция и прогнозиране на бъдещи позитивни
промени у децата и учениците. Използват се готови матрици, в кои-
то е посочен списъкът на групата/класа и основните показатели за
оценка. Тя се провежда по проста качествена скала, където: висока-
та степен на проявата на агресията се обозначава със знак „+”, нис-
ката степен се обозначава със знак „-”, средната степен се обозна-
чава със знак „+/-”. Не се извежда средно статистическа оценка за
всяко дете/ученик, защото всички оценявани показатели имат раз-
лична степен на значимост. Водещият на педагогическия консилиум
(това е или педагогическия съветник, или директора; или психолога,
ако се провежда разновидността психолого-педагогически консили-
ум) не задържа дълго внимание на обсъждането на оценките по от-
делните показатели. Дискусия може да се породи само в случаите,
когато има принципно несъгласие между оценките на различните
експерти. Най-важната задача на водещия консилиума е да осигури
(по резултатите на проведеното заседание) съгласуван и точен отго-
вор на основните типове въпроси.

За целта се отбелязват в графа „проблеми, породени от аг-
ресията”, кои са главните проблеми в обучението и възпитанието
на детето или ученика с агресия.

Въз основа на проученото мнението на родителите и учителите
за проблемите на агресивните ученици направихме следните изводи,
които отбелязвахме в индивидуалните карти на всяко дете или
ученик:

– наличие на нарушени взаимоотношения с околните – 52%;

29

Елена Дичева

– изоставане в обучението и неангажираност към учебните за-
дължения – 38%;

– нисък социален статус в класа: пренебрегнати – 23%;
отхвърлени – 40%;

– невъзможност за оказване на възпитателно въздействие в слу-
чай на агресия – 39%;

– проблеми в избора на модели за подражание и предпочитани
авторитети – 21%.

По-нататък се анализират и отразяват в индивидуалната
карта причините за появилите се проблеми в поведението:

Анализа на изследваните родители, учители и агресивни деца
показа, че съществуват два вида причини за агресия: външни и вът-
решни.

Външни причини са: семейството, в което расте детето; общу-
ването с връстниците; подражаване на персонажи от филми или на
измислени герои.

Вътрешни причини:
– наличие на вътрешен дискомфорт, неуверенност; неумение
адекватно да изразява отрицателните емоции, да контролира себе си;
– висока тревожност, усещане за отхвърленост; неадекватна са-
мооценка (често занижена);
– стремеж да привлече вниманието на възрастните;
– ориентираност към мотиви и преживявания, съпровождащи
акта на проява на агресията.
В картата внесохме някои обобщения за агресивността и ге-
незиса и, които са полезни за цялостното изследване на децата и
учениците:
1. Детската агресия се променя в посока от външното въздейст-
вие и копиране на агресия, към вътрешна нагласа за избор на пове-
дение, често повтарящо се и превръщащо се в черта на характера на
детето.
2. Агресивност в начална училищна възраст е сложно явление,
защото във външно подобни агресивни действия на учениците могат
да се открият съвсем различни причини за поява, механизми на
действие и избор на мотивация. Съществуването на индивидуалните
варианти на прояви на агресия увеличава трудността в корекцията и
и прогнозирането на бъдещи по-сложни форми на реакции.
В картата набелязахме и индивидуалните причини за агре-
сивно поведение у децата и учениците.

30

Педагогическият консилиум

Анализа на данните от проведеното проучване показа, че
това са:

1. Агресия в следствие на унижаване на достойнството: Това
се случва в 5% от семействата, в които родителите постоянно етики-
рат детето с обидни думи, а 17% от родителите се присмиват на де-
тето в присъствието на други деца. 12 % от учителите показват уни-
зително отношение към ученика.

2. Поведението на децата и учениците се приема като ситуа-
тивна агресия, защото се провокира от ситуациите. Агресията
има защитна функция.

3. Агресия вследствие на ограничена свобода, самостоятел-
ност на детето или свръхопека: В 38% от наблюдаваните семейст-
ва на деца от предучилищна възраст и в 25% от семействата на уче-
ниците се наблюдава такъв тип агресивна реакция, изразяваща же-
лание да се защити мнението, правата и личностните си претенции
пред възрастните. И най-вече да се провери издържливостта на въз-
растния на натиска от претенции от страна на детето.

4. Агресия като ярко изразена насоченост към другите (екс-
травертност) или като черта в характера: 31% от децата и 17% от
учениците обезателно търсят, как по-ефектно и предизвикателно да
покажат емоциите си и избират като най-подходящ начин агресията
– като силна и провокираща чувствата на другите и реакциите им.
Но тъй като околните често не им обръщат внимание, децата се за-
яждат с тях и прибягват дори до физическа агресия..

5. Агресия като проява на Едипов комплекс: По наши наб-
людения, момчетата по-често от момичетата имаха агресивно пове-
дение спрямо родителя от същия пол. Количеството момчета – 12 %,
момичета – 4 %.

6. Агресия като проява на съперничество между децата:
Най-разпостранен тип и често срещан. В нашите изследвания от-
крихме съперничество – 5 % между братя и сестри; 14 % – между
деца в групата, 26 % – между съученици.

7. Агресия като форма на проява на непълноценност: При 3
% от децата и 12 % от учениците това беше модел на поведение,
изразяващ безразличие към околните и ученето. Постоянно тормозят
другите, не желаят контакт с връстниците, интересуват се само от
себе си. Търсят внимание и самоизява посредством тормоз над
околните.

31

Елена Дичева

8. Агресия като резултат от депривация и фрустрация –
подтиснатост и преживяване на неуспехите по повод удовлетворе-
ние на желания и потребности. Само 3% от учениците проявяваха
агресия вследствие на постоянно негодувание, че са ограничени в
исканията си за свобода на действия и избор на предпочитани
дейности. Търсят отмъстителност заради неуспехите си.

9. Агресия в периода на кризата на възрастта 6-7 години:
При момчетата в 18% доминираща е физическата агресия, следвана
от инструментална агресия – 2%; при момичетата преобладава вер-
бална агресия – 12 % и опониращо поведение – 4%.

10. Агресия като резултат от негативното влияние на се-
мейното възпитание:

– Хипоопека – при 13% от децата и 19% от учениците;
– Хиперопека – при 45% от децата и 37% от учениците;
– Емоционално отхвърляне – при 2 % от децата и 6% от учени-
ците;
– Симбиоза, водеща до несамостоятелност – при 7% от децата и
4% от учениците;
– Недоразвитост на чувства – при 12 % от родителите на децата
и 8% – на учениците;
– Пренасяне на конфликти от родителите на детето – при 37%
от родителите на учениците;
– Възпитателна неувереност – при 4% от родителите на децата
и 6% – на учениците;
– Идентификация с родител, имащ агресивно поведение – при
14% от учениците.

В следващите графи на индивидуалната карта на агресивно-
то дете/ученик се отбелязват:

А. Какви са възможностите на детската градина или учи-
лището:

– за превенция и корекция на проблемите, породени от агресия;
– как могат да се компенсират дадените дефицити в развитието,
възпитанието или обучението на децата/учениците;
– как да се отстранят последствията от агресивното поведение.
Б. Какви мерки предлага педагогическия консилиум да се
използват за подобряване на ситуацията в скоро време. Тези мерки
за работа с дадения ученик или дете се препоръчват на възпитатели-
те, учителите, класните ръководители, методическия съвет, психо-

32

Педагогическият консилиум

лога, социалния педагог, ръководството на детската градина или
училището.

Последният етап на педагогическия консилиум е обсъждане-
то на препоръките за работа с отделните деца или ученици. След
като се формулират препоръките, се разпределят ролите на участ-
ниците за тяхното задействане. Контролът за изпълнението се поема
от ръководството.

33

Елена Дичева

Апробиране на разновидност
на педагогическия консилиум
при работа с агресивни деца и ученици

Психолого-педагогически вариант
Във връзка с необходимостта от поява на консултативни и пре-
вантивни кабинети в училище (за сега в нашата страна те не се сре-
щат често и като задължителни в училищната структура), педагоги-
ческият консилиум може да премине в други форми на функциони-
ране, като например психолого-педагогически консилиум. Той
представлява съвместен орган, под ръководството на директора на
училището. Предназначен е да подпомага ефективността на образо-
вателно-възпитателния процес чрез провеждането на експеримент.
Създава се въз основа заповед на директора.

Същност на психолого-педагогическия консилиум
Той е системно действащ орган за управление и съвместни
действия. Има правото да поставя педагогическа диагноза, да изра-
ботва колективно решение за мерките за психолого-педагогическо
въздействие на деца от „рискови групи”, да препоръчва и да контро-
лира. Консилиумът се създава и работи за определен период на ос-
нование заповед на директора на училището. В нея са отразени це-
лите, задачите, етапите на провеждане, функциите на консилиума,
участниците, действията им.
Психолого-педагогическият консилиум е организационна фор-
ма, в рамките на която участниците имат възможност да разработят
и планират единна психолого-педагогическа стратегия за поддръжка
и помощ за всяко дете в процеса на неговото обучение.
Как можем да използваме психолого-педагогическия консили-
ум при работа с агресивни ученици?
Първо определяме целта, задачите и съдържанието му.
Задачи и съдържание на дейността на психолого-педагоги-
ческия консилиум
Като специфични задачи можем да посочим следните:

34

Педагогическият консилиум

– психолого-педагогическа диагностика на агресията и
различните и форми;

– психолого-педагогическа диагностика на обучаемите с агре-
сия и влиянието и върху поява на проблеми в училищна адаптация и
условията на училищното обучение;

– откриване на характера и причините за отклонения във физи-
ческото, психическото, нравственото и интелектуалното развитие,
причините за трудностите в обучението и поведението на учениците;

– определяне на съдържанието на корекционно-възпитателната,
превантивната, развиващата дейност с учениците с агресия;

– интегриране на педагогическите и психологически познания у
родителите, учителите за особеностите на ученическата личност;

– координиране на усилията на учителите, психолога, социал-
ния педагог, родителите в осъществяване на корекционно-възпита-
телното въздействие, превенцията на учениците.

– консултиране за вземане на решения и определяне на типове
действия в сложни и конфликтни ситуации за целите на превенция
на агресията.

Основни насоки в работата на психолого-педагогическия
консилиум с агресивни деца или ученици:

– задълбочено психолого-педагогическо изследване на условия-
та и характера на адаптация на агресивни ученици; проучване на
протичането на училищната адаптация за целия срок на обучение в
училище;

– определяне и организиране на режима на децата с агресия,
създаване на педагогически целесъобразна образователна среда;

– определяне на съдържанието на корекционно-възпитателната
работа с ученици с проблеми в обучението, възпитанието, поведение-
то, използване на дейности за развиване на физическата им актив-
ност, поддържащи форми на взаимодействие;

– изработване на препоръки към ръководството на училището
за работа с агресивни деца и техните родители и роднини;

– планиране и реализиране, в зависимост от наличните методи-
чески и финансови възможности на училището, на корекционно-
развиващи дейности, профилактични процедури с децата, нуждаещи
се от специална психолого-педагогическа поддръжка и помощ;

– определяне на целите и задачите за работа с децата, посеща-
ващи след училище занимални, структуриране на индивидуалните
занятия с тях, продължителността и формите на работа;

35

Елена Дичева

– консултиране на педагозите и родителите по въпросите на
индивидуалния подход в образователно-възпитателния процес;

– контрол за изпълнението на предложенията и препоръките на
консилиума за използване на индивидуални форми на работа с уче-
ниците с агресивно поведение съобразно проблемите им в обучение-
то и възпитанието.

Функции на психолого-педагогическия консилиум:
Една от водещите функции на този вид консилиум е провежда-
нето на специализираните педагогически съвети, които включ-
ват:
– обсъждане на основните трудности, възникващи у учителите
в процеса на работата с ученик или ученици с агресия;
– избор на начини за получаване на допълнителна информация,
въз основа на която ще може да се постави правилна диагноза (тук
условно се използва думата, защото може да касае и цяла група или
клас);
– предлагане на педагогически задачи по отношение на ученика
с агресия или групата, които изискват подбор на корекционно-въз-
питателни въздействия.
Диагностичната функция на консилиума включва:
– разпознаване на специфичните прояви на ученика, говорещи
за наличие на агресия;
– откриване на характера и трудностите за училищна адаптация;
– анализиране на причините за проблемите в ученето, за откло-
ненията в поведението;
– изучаване на социалната ситуация на развитие, статуса на
ученика в класа;
– определяне на потенциалните възможности и способности на
учениците с агресия.
Възпитателната функция на консилиума включва:
– разработването на проект за педагогическа корекция под
формата на възпитателни мерки, които трябва да бъдат включени в
работата на класния ръководител, учителите, социалния педагог,
психолога, родителите, ученическия актив (съвети);
– определяне на контролни мерки, форми на работа насочващи
към самоконтрол и самодисциплина;
– включване на учениците с агресия в интересни дейности, да-
ващи възможност за изява на учениците на силните страни в лич-
ността им, техните способности и интереси;

36

Педагогическият консилиум

– създаване на оптимално-психологически условия за развитие
на ученика по време на обучението в урочните и извън урочни
дейности;

– непосредствено възпитателно въздействие на личността на
ученика по време на делово и междуличностно общуване, по време
на диагностичната беседа, провеждана от специалистите, участници
в консилиума.

Състав и последователност на провеждане на консилиума
Участниците в консилиума са: помощник-директора по учеб-
но-възпитателната работа, учителите, психолога, социалния педагог,
валеолог (медицински работник).
Ръководителят на психолого-педагогическия консилиум:
– координира връзката на консилиума с другите звена на учеб-
но-възпитателния процес;
– организира контрола на изпълнението на препоръките и съве-
тите на консилиума.
Психологът осигурява съдържанието в работата на консилиума:
– организира събирането на диагностичните данни в подготви-
телния етап;
– провежда диагностични беседи с учениците и родителите;
– обмисля препоръките за вземането на правилно решение.
Социалният педагог:
– представя информация за условията на живот на детето с аг-
ресия и неговото възпитание в семейството;
– представя информация за социално-педагогическата ситуация
в района на живеене на ученика;
– съставя характеристика на семейството на ученика и се-
мейните взаимоотношения;
– активно участва в диагностицирането и воденето на беседи с
учениците, родителите (наставниците);
– помага да се проучат извънучилищните контакти на ученика и
съдържанието на свободното време провеждано извън училище;
– представя характеристика на неблагополучните семейства,
намиращи се под надзора на специализираните служби.
Класният ръководител:
– съставя характеристика на ученика с агресия;
– обобщава трудностите на учениците във възпитанието и обу-
чението;

37

Елена Дичева

– активно участва в диагностичните беседи с родителите и уче-
ниците;

– получава и изпълнява препоръките на консилиума.
Заседанията на консилиума се провеждат един път на три-
месечие.
Подготовката на консилиума, провеждането и реализирането на
решенията му представлява непрекъснат процес, състоящ се от ня-
колко етапа:

Първи етап: Представяне на проблема
Повод за организиране на консилиума може да бъде или изве-
стие до психолога за наличен проблем в обучението и поведението
на детето, или проблем, възникнал по време на диагностика на уче-
ниците за входно и изходно ниво на познания, или сформирани
учебни умения, или положен диагностичен минимум. По резултати-
те от минимума се формират 2 групи от ученици – група на психо-
логически и педагогически благополучни ученици и група на учени-
ци с определени трудности в обучението и развитието. На този етап
на работа могат да се направят само някои предположения за съ-
държанието и причините за възникналите проблеми (защото истинс-
ката същност на проблемите все още не е диагностицирана, а при-
чините могат да са невидими от пръв поглед).

Втори етап: Формулирането на проблема
Провежда се задълбочено проучване с психодиагностически
методи. Извършва се индивидуална диагностика на всеки ученик,
събира се допълнителна информация от педагозите, класния ръково-
дител, родителите за доуточняване на психологическата диагноза.
Провежда се съвместно обсъждане на педагогическите, психологи-
ческите и медицинските особености на статуса на ученика. Педаго-
зите и психолозите получават възможност да преценят всеки ученик
като личност, като вземат под внимание всички изследвани фактори,
влияещи върху обучението и развитието му.
Типология проблеми в личността и поведението на деца и
ученици с агресия
В индивидуалната карта на всяко дете или ученик с агресия
описвахме типологията агресивност и механизмите за поява. Типи-
зирахме няколко групи агресивни деца и ученици, които представя-
ме по-долу.

38

Педагогическият консилиум

Деца с прояви на физическа агресия
Това са активни и целенасочени деца, отличаващи се с реши-
телност, общителни, уверени в себе си, прекалено честолюбиви,
стремящи се към външно признание. Притежават лидерски качества,
умения да обединяват другите в обща дейност, правилно разпреде-
лят груповите роли. В същото време обичат да демонстрират своята
власт и сила, доминират над останалите. Отличават се с неумение да
разсъждават върху ситуациите и постъпките си, несдържани са, от-
съства самоконтрол в действията.Недостатъчно социализирани, тър-
сят удовлетворение на потребностите си веднага. Търсачи на силни
усещания. Действат импулсивно, без да мислят за последствията,
дори и в случаите, когато знаят, че последствията носят вреда за
околните. Не спазват никакви норми на взаимодействие, моралните
ограничения. Нечестни, лъжливи, с променливо настроение – често
отрицателно.
Деца с прояви на вербална агресия
Това са психически неуравновесени деца, постоянно тревожни,
съмняващи се, неуверени. Те са активни и работоспособни, но наст-
роението им често е негативно. Външно изглеждат подтиснати, не-
достъпни и високомерни. В по-тесен контакт често променят пове-
дението си, стават по-общителни, разговорчиви. Преобладава вът-
решноличностния конфликт, който поражда състояния на превъзбу-
да и напрежение. Най-малката неприятност води до поява на раз-
дразнителност, страх и гняв Особено са чувствителни, когато омало-
важават личностните им качества и достойнство.
Преобладаването на отрицателни емоции води до избор на аг-
ресивни вербални форми на поведение. Те са спонтанни, импулсив-
ни, обидчиви, консервативни. Предпочитат традиционните методи
на действие, не са гъвкави в избора на поведение или разсъждение.
Деца, склонни към косвена агресия
Това са прекалено импулсивни деца, със слаб самоконтрол на
действията, недостатъчно социализирани, с ниска осъзнатост на
постъпките. Рядко се замислят за причините на поведението си, не
предвиждат последствията, не отстъпват на другите. Деца с ниски
духовни интереси, примитивни влечения. Не се съобразяват с външ-
ните обстоятелства и изискват моментално удовлетворяване на же-
ланията. Косвеният характер на агресията е провокиран от тяхната
двойственост: от една страна са смели, решителни, склони към риск;
от друга страна са сензитивни, отстъпчиви, зависими, с прояви на

39

Елена Дичева

нарцисизъм (склонни да привличат вниманието върху себе си с екс-
травагантно поведение). Не понасят критика и забележки. Обиждат
се на околните и са подозрителни.

Деца, склонни към проява на негативизъм
Това са прекалено ранними и впечатлителни деца. Основните
черти в характера им са: егоизъм, самодоволство, високо самочувст-
вие. Тези черти провокират постоянната проява на протест срещу
околните, обида. Критиките или равнодушието на околните пораж-
дат като реакция гняв. Притежават ниска фрустрационна толерант-
ност, не умеят да контролират емоциите си, веднага започват да по-
казват своето негативно отношение. Често заменят активния негати-
визъм на пасивен – оттеглят се от контакти и се затварят в себе си.
Въз основа на резултатите от психологическото изследване на
групите агресивни деца и ученици типизирахме и психологически
механизми за поява на агресията: демонстриране на себе си; дос-
тигане на практически цели, подтискане и унижаване на другия.

Класификация на агресивни деца/ученици въз основа на те-
зи механизми:

Обобщихме три психотипа: импулсивно-демонстративен;
нормативно-инструментален; целенасочено- враждебен тип.

Импулсивно-демонстративен тип
Детето от този тип има за цел да покаже себе си, да обърне
внимание на околните върху собствените си постъпки, действия,
реплики. В течение на деня често силно викат, карат се с други деца,
разхвърлят предмети из класната стая. Търсят емоционално отноше-
ние и подкрепа от околните. След като им се обърне внимание, пре-
кратяват с предизвикателното си поведение и се успокояват.
Не спазват правилата на игрите или нормите на съвместно съ-
жителство и дейност в училище. Емоционалните им изблици бързо
преминават в спокойно състояние след като се заемат с любими
дейности или получат внимание от връстниците. Не проявяват же-
стоко отношение към други деца или ученици. Ситуативно проявя-
ват агресия. Ако използват физическа агресия – пряка или косвена,
то е за да привлекат към себе си вниманието на възрастните или
връстниците. Проявяват импулсивност, враждебните действия бързо
се сменят с доброжелателни. Силни отрицателни емоции показват
само, докато са настроени враждебно, за кратко време, а след това
променят отношението си. Социалният статус на такива деца е ни-

40

Педагогическият консилиум

сък – често попадат в групата отхвърлени, рядко са пренебрегнати
от връстниците. Психологическите характеристики на тези деца са:
ниско интелектуално развитие (общо и социално), ниска степен на
игрова и учебна дейност, ниска степен на произволност на действия-
та.

Нормативно-инструментален тип
Това са деца и ученици, които използват агресията като норма
на поведение в общуване с връстниците. Агресията е като средство
за постигане на определена цел – получаване на даден предмет, роля
в играта, спечелване на лидерско място в групата. Изразяват поло-
жителните емоции едва когато постигнат целта си – да подразнят и
ядосат другите, да ги предизвикат да им отговорят с агресия, след
това да покажат сила в отбранително поведение спрямо агресията на
връстника. Накрая постигат удовлетворение, че са предизвикали
околните с поведението си. Притежават лидерски качества, целена-
соченост и висока степен на самостоятелност, затова лесно подчиня-
ват околните.
Имат висок социален статус – винаги са предпочитани, в отдел-
ни случаи влизат и в групата на лидерите. Когато участват в кон-
фликт игнорират желанията на другите, не се интересуват от прежи-
вяванията и обидите на връстниците. Използват пряка физическа
агресия, за да утвърдят позицията си, но не проявяват жестоко от-
ношение. Познават правилата на поведение и норми на взаимодей-
ствие, преднамерено не ги спазват. Оправдават постъпките си с
действията на другите „Те започнаха първи да се бият или дразнят”.
Приемат за нормално агресивното си поведение като естествен на-
чин за постигане на целта си. Резултатите от изследването на деца и
ученици от нормативно-инструментален тип показа висока степен на
интелектуално развитие, добри организаторски способности, висок
статус в групата, развитие на произволност в действията.
Целенасочено-враждебен тип
Целта на действията на тези деца е обезателно нанасяне на вре-
да, унижение, физическа болка, тормоз над връстниците. Получават
удоволствие от самите действия. Проявяват жестокост и хладнокръ-
вие. Избират обикновено една или две жертви, които постоянно
тормозят. Жертвите са по-слаби физически деца, може и по-малки
по възраст, т.е. неспособни да отговорят на жестокостта с жестокост.
Това са твърде отмъстителни и злопаметни деца. Дълго време пом-
нят дребни обиди и си поставят за цел да отмъстят обезателно. Кога-

41

Елена Дичева

то възрастните контролират агресивните им постъпки, те се самоза-
щитават с репликите: „Щом ме обиждат и аз ще обиждам, щом ме
бият и аз ще ги бия”. Не чувстват вина и разкаяние. Нормите и пра-
вилата на поведение не се спазват. Възприемат и неутралните ситуа-
ции като знак за опасност и ограничение на права си. Не се вслушват
в отрицателните оценки на околните.

Резултатите от проучването на особеностите на целенасочено-
враждебния тип показват: средни показатели на интелигентност,
произволни действия в норма, нисък социален статус – понякога
пренебрегнати, но по-често влизат в групата на отхвърлените. Ниво
на организация на обща дейност – средно, съдържанието на игрите
носи агресивен характер.

След типизирането на проблемите и психотиповете агресивност
преминахме към следващия етап на организация на психолого-педа-
гогическия консилиум.

Трети етап: Решаване на проблема
Изработва се и се прилага стратегия на психолого-педагогичес-
ка поддръжка и помощ на детето или ученика с агресивно поведе-
ние. Именно на този етап се реализира основното предназначение на
консилиума, който определя дейността на всеки участник за пости-
гане на приетите решения. По време на консилиума се формира оп-
ределена колективна представа за актуалното състояние на дете-
то/ученика и перспективите на неговото близко развитие, разработ-
ват се конкретни стъпки и методи за поддръжка и помощ не само на
ученика, но и на цялата група/клас.
Разпределят се ролите между всеки участник в консилиума.
В корекционно-възпитателната и превантивна дейност с
агресивните могат да се включат различни специалисти, когато се
работи с психотиповете агресивни деца. Това са педиатър, психотера-
певт; детски психиатър, логопед, дефектолог, социален работник и др.
Разпределят се функциите и на учителите като: наблюдатели-
експерти в промяната на агресивните действия на децата и осигуря-
ване на позитивна среда на възпитание и обучение за тези деца.
Учителите наблюдават промени в учебния процес, използват
формите на преподаване и подходите към агресивните деца за сти-
мулиране на положителни страни в тяхното поведение, формират
нови качества на личността посредством развитие на познавателни
интереси и изяви на децата.

42

Педагогическият консилиум

Социалният педагог осигурява посредничество с институции
и специалисти занимаващи се с корекция и превенция на различни
проблеми в социализацията на групи деца и подрастващи. Осигурява
информация, провежда тренинги и обучения на колеги, родители,
деца с агресия.

Психологът провежда форми на психологоческа помощ, подк-
репа и защита на семействата на агресивните деца, провежда тре-
нинги с родители за промяна на стиловете на взаимодействие между
членовете, стимулира и формира нови психологически механизми в
поведението за предотвратяване на агресия, изгражда умения за кон-
трол на реакциите спрямо други участници в ситуации на общуване,
обща дейност, други форми на участие на децата и учениците. Раз-
яснява на родителите логиката на използваното корекционно въз-
действие в случаи на проява на различните форми на агресия.

Директорът и помощник-директорът организират осигурява-
не на средства за провежданите дейности с децата, учителите, роди-
телите. Контролират успешността на прилагане на всеки метод, под-
ход. Водят си дневници на провежданата в детската градина или
училище корекционно-възпитателна и превантивна дейност с агре-
сивни деца.

Родителите влизат в различни роли: на наблюдатели на пове-
дението на децата в класа/групата; анализатори на ситуации в детс-
ката градина, училището провокиращи проблеми във взаимодейст-
вието, възпитанието и обучението. Участват в игрова терапия и тре-
нинги за получаване на умения за правилно отреагиране спрямо
детските агресивни реакции и т.н.

Четвърти етап: Окончателно решаване на проблема
Тук се включват различни мероприятията, които се използват в
работата с деца и ученици с агресия. Те са насочени към:
– към ликвидиране (пълно или частично) на причините за проб-
лема и породените от него неблагоприятни обстоятелства;
– контрол и оценка на ефективността на разрешаване на проб-
лемите;
– профилактика (превенция) на възникването на бъдещи подоб-
ни проблеми;
– проверката на окончателното решаване на проблема се
извършва с контролен срез на настъпилата или ненастъпила промяна
в поведението посредством обучение и участие на децата и

43

Елена Дичева

поведението посредством обучение и участие на децата и учениците
във формите и методите за корекция на агресията.

При реализиране на стратегията на поддръжка и помощ
могат да се използват групови или индивидуални форми на обу-
чение.

За някои от групите обучаеми формите могат да еднакви, за
други – специфични. Например:

– за родителите това могат да бъдат: практически семинари,
специални школи за родители или класове, групи за самопомощ,
индивидуално консултиране;

– за учениците формите за работа могат да бъдат: индивидуал-
но консултиране, групи (развиващи, за самопомощ, психотерапев-
тични), арттерапия, игри;

– за деца от детската градина – празници и развлечения, игро-
терапия;

– за децата/учениците и родителите: съвместни игрови семи-
нари, семейни семинари на открито в природата (по време на вакан-
ции), тренинги;

– за учителите, училищните психолози, социалните педаго-
зи: курсове за повишаване на квалификацията, тематични семинари,
индивидуални консултации и др.

44

Педагогическият консилиум

Модел на игротерапия с родители, учители
и деца/ученици с агресия

Методика за използване на игри за диагностика, корекция и
превенция на агресия (Е. Дичева)

Използването на игрите се осъществява в следната последова-
телност:

Диагностика на психологическите и социално-педагогически
фактори за риск водещи към избор на агресивно поведение:

Определя се статусът на детето по време на игри, оценят се ре-
акциите му след възлагане на роля в играта, типизират се характерът
на игровите отношения, емоциите и преживяванията в случаите на
неприемане от страна на съиграчите на детето с агресия.

Конкретизиране на формите на агресия по време на игри –
детето/ученикът има възможност да демонстрира своето агресивно
поведение свободно, предоставя му се възможност след играта да
разкаже, как се е чувствало, какво е постигнало чрез агресивните си
действия, доволно ли е от реакциите спрямо него и последствията,
когато е нанесло вреда на другите. Провежда се беседа, в която се
изяснява, как би отреагирал, ако е на мястото на другите де-
ца/съученици и спрямо него е проявена агресия, описва ответните си
реакции, дава им оценка. Така детето/ученика има възможност да
осъзнае отрицателните последствия от своите неправилни решения
за избор на агресивна реакция, степента на заплаха и вреда за други-
те.

Модификация на агресивното поведение
В диалог между детето и учителя се създава възможност да се
перефразира проблемното поведение „Ти как възприе реакцията си,
как мислиш, че трябваше да постъпиш, сигурно искаше да пока-
жеш,че си недоволен и огорчен от другите. Можеше да избереш и
друго поведение, помисли и предложи, какво би избрал, аз бих те
ориентирал да помислиш върху... Знам, че искаше да не постъпваш
по този начин и сега ще промениш отношението си към другите.
Опиши, как ще действаш отново в тази ситуация!” Такива реплики

45

Елена Дичева

на възрастния ненасилствено ориентират детето/ученика към осъз-
наване на необходимостта от промяна на модела на поведение и
корекция (изправяне), осъзнаване на логиката на правилната по-
стъпка, съобразена с нормите на общуване в групата и по време на
съвместна дейност.

Корекция на агресивно поведение и усвояване на нови не-
агресивни модели на поведение

Първи етап: използване на игра, в която детето – чрез прово-
кирана фрустрация, развива степента на отрицателните емоции и
показва форми на агресия.

Игра „Агресор”: децата/учениците са включени в игрови ситу-
ации, в които е провокирана фрустрация или поява на конфликт.
Детето реагира агресивно. Показва различни начини за изразяването
и – блъска друго дете, събаря го на земята, вика, крещи, тръшка се
на земята. Децата от групата са негативно настроени спрямо агресо-
ра. Това увеличава силата на отрицателната емоция у агресора, поя-
вява се желание да включи друго дете като съучастник и да се защи-
тават заедно срещу другите. Децата отказват съучастничество в аг-
ресивните актове. Детето негодува от отказа на децата. Остава само
срещу останалите. Агресията се увеличава и преминава в нови фор-
ми – инструментална. Безпомощно детето хвърля предмети към дру-
гите, но когато вижда, че не се съюзяват с него, се оттегля, с вът-
решно запазено агресивно отношение към цялата група/клас. След
като се изиграе играта, се анализират неправилните реакции, показ-
ват се последствията за околните.

Втори етап: модифицира се ситуацията на игра – с преосмис-
ляне на състоянието на фрустрация за детето и възможни нови реак-
ции без агресия.

В играта се предлагат нови правила за действие на участниците
– променят се старите стереотипи на действие на детето, усвояват се
нови модели на неагресивно поведение спрямо другите. Независимо
появяващите се провокации в играта – напр. изведнъж в играта се
появява препятствие – липсва дадения играч, с който са свързани
останалите, от играта отсъства нещо важно, може да е играчка или
предмет, без който не се извършва дадено действие. Правилото е,
детето да не избира агресията като реакция показваща недоволство.

Тренира се новия начин на отреагиране в игровата ситуация,
коригират се стари отрицателни емоции. Усвояват се нови типове
контакти с околните;поддържа се симпатия и приемане на детето от

46

Педагогическият консилиум

останалите съиграчи; ограниченията в играта постепенно намаляват,
играта протича без ситуации на неочаквани неприятни изненади, за
да се избегне окончателно агресията.

Трети етап: използваме ситуации от неигрови тип (по М. Чис-
тякова, 1990):

– Невербални ситуации за развитие на навиците за общуване;
– Ситуации за преодоляване на личностния егоцентризъм;
– Ситуации, в които детето/ ученика осъзнава и описва пробле-
ми появили се вследстние на агресията;
– Ситуации, в които се създават нови стереотипи на поведение
– неагресивни.

Логиката на корекционно-възпитателната работа с използ-
ване на различни видове игри за деца/ ученици с агресивно по-
ведение е следната:

Използване на сюжетни игри: в познатите за детето игри
променяме сюжета или подбираме нови сюжети в непознати игри.
Предварително поставяме условия и правила на играта – да не се
допускат агресия в действията на съиграчите. Тези игри се използват
за корекция в поведението.

Игри-драматизации или театрализирани игри с измислен
герой и събития. В тях репликите на героите, действията, последова-
телността от ситуации, показани в театралната постановка трябва да
са насочени към превенция на агресията в поведението.

Ролеви игри, моделиращи игри – чрез влизането в роля дете-
то, неговите връстници, родителя или учителя трябва да покажат
неагресия, да демонстрират различни възможности за отреагиране, в
случаи на затруднения, нежелание за спазване на външна норма във
взаимоотношенията, дейностите, общуването с другите. Житейските
ситуации в семейството, в училището или в детската градина се мо-
делират като типични, или с много варианти и възможности за случ-
ки, реакции, оценки на външна среда или действия на околните.

Част от игрите провеждаме в детската градина или учили-
щето, други игри предоставяме на родителите да играят с децата
си у дома.

Игри в детската градина или училище: В тях участват деца с
агресивно поведение, родители, връстници.

Първи вариант: Педагогът влиза в ролята на трето лице – екс-
перт, и наблюдава за игрите. В началото в играта няма правило да се

47

Елена Дичева

отреагира различно. Всяко дете действа така, както прецени, т.е.
играта протича в естествения си вариант. Така се виждат импулсив-
ните реакции на агресивните деца. След изиграването на играта екс-
пертът коментира пред групата ефективността на действията на иг-
рачите. Една и съща игра се играе няколко пъти.

Втори вариант: променят се правилата на играта – да се отреа-
гира неагресивно. Първото детето с агресивно поведение играе с
връстниците, след това си разменят ролите и играта се повтаря. Пе-
дагогът, заедно с родителя, наблюдават отстрани, беседват по хода
на протичане на играта тихо и си водят записки в дневник. След
приключване на повторното изиграване, педагогът и родителя раз-
менят дневниците си на играта, записват си въпроси по повод на
поведението на агресивното дете, причините за действията му, опи-
тите за промяна в поведението. Родителите коментират по тяхно
мнение, защо децата им не се справят с преодоляване на агресията
във втората игра.

Трети вариант: родителят и детето играят друга игра в при-
съствието на педагога-експерт. Разменят си ролите – родителят е
детето, детето е родителят. Сюжетът е „Семеен скандал”. Групата
деца вече не участва. Педагогът коментира пред двамата участници
поведението на съиграчите.

Следва разказ по картина „Кавга” (по Г. Хоментаускас,
1989)

В нея е изобразена ситуация, провокираща вербална агресия
(Фигура 1).

Децата от групата и детето трябва да съставят съвместен разказ
за семейството и ситуацията, изобразена на картината, поведението
на родителите. Записва се разглеждането на картината и съставянето
на разказите от децата на видео. Отново родителят и педагогът си
водят записки по наблюденията си на реакциите на децата в групата
и на агресивното дете, как съставят разказа по картина, какви реак-
ции имат по време на наблюдение на картината, прослушват пред-
ложенията на децата от групата и ги сравняват с предложенията на
агресивното дете.

Повечето агресивни деца в своите разкази по картината „Кавга”
описват агресивни модели на поведение на родителите си.

След това разказите на агресивните деца и ученици се прочитат
пред родителите и се коментира съдържанието им в групата родите-
ли. Планира се обучение на проблемни родители в „Училище за ро-

48

Педагогическият консилиум

дители” и „Тренинг за успешни родители (ТУР)” по системата на
Томас Гордън.

Игри в семейството: На родителите се предоставя списък от
игри и инструкция, как да се играят у дома. В съдържанието на част
от игрите има провокиране на конфликти между децата и родители-
те. Родителите трябва да записват в дневника за игри поведението на
детето, изразява ли агресия, каква форма, как постъпва родителя, за
да избегне нарастване на конфликтната ситуация, коментират се
промени в поведението на детето и причините за промяна. Дневни-
кът се показва на социалния педагог или психолога и те през три
месеца провеждат консултиране на родителите за: причините за аг-
ресия, които родителите не могат да отстранят; ефективността на
възпитателните стилове и корекционни форми на въздействие върху
проявите на агресия у децата и учениците.

Фигура 1.
Картина „Кавга” по Г. Хоментаускас

49

Елена Дичева

Накрая специалистите, участващи в психолого-педагогическия
консилиум, провеждат анализ на извършената корекционна и пре-
вантивна дейност с агресивни деца и ученици. Планират се бъдещи
действия по отношение на отново появили се форми на поведение,
граничещи с отклонение в поведението. Системата за подобряване
на успешността на въздействието на колективно взетото решение за
корекция на агресията у децата трябва постоянно да се усъвършен-
ства в новата социална ситуация на живот на децата и учениците.

Работата на консилиума завършва с запълването на оконча-
телния вариант на документа, съдържаш заключението на консилиу-
ма, в което накратко се описват отговорите на основните поставени
за разрешаване въпроси.

50