"Изследване и превенция на агресията в детската градина и училище", сборник студии

Детската агресия, детската игра и педагогическата отговорност...

Експертно мнение

Моля да споделите Вашата оценка относно значението на под-
вижните игри за детската социализация в следните насоки:

1. Как се отразяват подвижните игри на развитието на детската
личност?

2. Може ли чрез подвижни игри да се предотвратят девиации на
детското поведение, например агресивни прояви?

3. Разполагат ли децата в детските градини с време и простран-
ство, достатъчни за пълноценни подвижни игри?

Благодаря за Вашата съпричастност!

101

Елена Петкова

Приложение 3

Проективни методики

Омагьосаното царство

Двама магьосници – добър и лош, спорели кой е по-силен. За да
покаже силата си, лошият магьосник долетял до едно царство и го
омагьосал със злата си магия. Хората станали лоши, тъжни и нещас-
тни. Всички били намръщени и сърдити и на нищо не се радвали.
Можеш ли да оцветиш царството така, че да се вижда, че това е една
много лоша магия:

102

Детската агресия, детската игра и педагогическата отговорност...

Но добрият вълшебник успял да долети навреме и развалил ма-
гията. Казал вълшебното заклинание и хората станали отново щаст-
ливи и усмихнати. Всички се радвали и се смеели. Оцвети царството
така, че да разберем, че е победил добрият вълшебник:

103

Елена Петкова

Какво би направил, ако си невидим?

Представи си, че можеш да станеш невидим. Теб никой не те
забелязва, а ти всичко виждаш. Колко много неща можеш данапра-
виш тогава! Разкажи, какво би направил, ако си невидим.

Ако предпочиташ първо нарисувай това, което се е случило,
докато си невидим, е после го разкажи.

Довърши изреченията

Аз ще бъда ученик и .........................................................................
Аз ще бъда ученик, защото ..............................................................
Аз ще бъда ученик, но ......................................................................
Мишо не иска да бъде ученик, защото ...........................................

104

Детската агресия, детската игра и педагогическата отговорност...

НАДЕЖДА КАЛОЯНОВА

Изследване на атитюдите
на родители към собственото дете

Подходи за изследване на атитюдите
в педагогически аспект

105

Надежда Калоянова

106

Изследване на атитюдите...

Психологически и педагогически
измерения на атитюдите

Същност на атитюдите

Атитюд е понятие, което възниква и се конституира в рамките
на социалната психология. Произходът на понятието е от латинската
дума aptitudo, приемана със значението и на готовност, склонност
и от лат. аptus, през италиански atto, което означава действие, пове-
дение. Традиционно терминът се използва със значение на нагласа,
стереотип. За назоваване на атитюда често се употребяват синони-
мите отношение и позиция, както и русизмът социална установка
(Джонев, 1996; Минчев, 2006; Андреева, 1983).

Обосноваването на концепцията за атитюда датира от началото
на XX в. и се приписва на У. Томас и Ф. Знанецки (1918-1920 г.),
които обясняват атитюдите като „ментални, мисловни процеси, кои-
то детерминират актуалните и потенциалните отговори на всяко
лице в социалния свят” (Джонев, 1996; стр. 212).

По-късно Г. Олпорт (1935-1936 г.) обяснява атитюда като спе-
цифично състояние на съзнанието и нервната система, което изпъл-
нява медиаторна функция между външните и вътрешните фактори,
т.е. той не е само импулс или продукт на опита на човека, а е комби-
нацията помежду им. Олпорт обръща внимание на тясната зависи-
мост на атитюда от миналия опит и важността му за регулиране на
поведението (Джонев, 1996; Андреева, 1983).

Гореспоменатите автори дават нова насока в изследванията на
човешкото поведение чрез определянето на атитюда като едно от
водещите понятия в съвременната социална психология. След този
период настъпва известно отдръпване на изследователите от проб-
лематиката, свързана с поведенческите нагласи (между 40-те и 50-те
години), а по-късно – през 60-те г. изследването на атитюдите се
възражда, но бележи редица критични моменти, тъй като бихевио-
ристичната парадигма задава качествено ново разбиране за изс-
ледване на поведението като социален феномен (Андреева, 1983).

107

Надежда Калоянова

В съвременността концепцията за атитюда отново е във фокуса
на вниманието и надхвърля традиционните рамки на изначалното
разбиране. От една страна, общата представа за понятието се е запа-
зила, но значително се е разширило разбирането за различните му
структурно-съдържателни аспекти, както и значението на атитюдите
за формирането и функционирането на значими страни от личност-
та. Атитюдът се разглежда не само като водещо понятие в социална-
та психология, но и като транснаучно понятие с широко приложение
в социалните и хуманитарните науки. В общонаучен смисъл, ати-
тюд и нагласа са термини, с които с обозначава едно и също поня-
тие.

Най-общо, атитюдът/нагласата се дефинира като „организирана
предразположеност към отговор в благоприятна или неблагоприятна
насока спрямо специфичен клас социални обекти” (по Джонев, 1996;
стр. 213), „безсъзнателна форма на подбуждане на психо-
поведенческа активност на индивида, която е придобита в индиви-
дуалния опит и се провокира от определен тип ситуации” (Минчев,
2006; стр. 101). Според Б. Минчев, основна характеристика на на-
гласите е тенденцията да се генерализират (обобщават), т.е. те за-
почват да действат като привички в сходни за индивида ситуации
(Минчев, 2006, стр. 102).

Чрез многобройни експериментални изследвания психолозите
определят нагласите едновременно като обективни и субективни
конструкти с три-компонентна структура, въз основа на което обо-
сновават основните функции на атитюда.

Когнитивният компонент е осъзнатостта; всичко, което ин-
дивидът знае за обекта на нагласата.

Афективният компонент е емоционалната оценка на инди-
вида за обекта на нагласата.

Поведенческият компонент е последователното поведение на
индивида към обекта на нагласата.

Някои изследователи включват в структурата на атитюда чет-
върти компонент – оценъчния, докато други твърдят, че оценката е
част от афективния (Джонев, 1996; Андреева, 1983), или от когни-
тивния компонент (Игов, 2013).

В зависимост от разбирането си за структурата на атитюда, ав-
торите му приписват между три и пет основни функции (по Джонев,
1996; Андреева, 1983):

108

Изследване на атитюдите...

1. Когнитивна – изразява се в ориентирането на субекта към
тези обекти, които служат за постигане на целите му.

2. Тонична (енергетична) – изявява се като мотивационна под-
буда на субекта към обекта на нагласа.

3. Регулативна (адаптивна) – атитюдите способстват за пос-
тигане на позитивните и избягване на негативните за субекта обекти.

4. Самозащитна – атитюдите подпомагат личността в решава-
не на вътреличностни конфликти.

5. Екстернализационна – отнася се до възможността на субек-
та да извежда по символен начин, чрез вербализация, скрити атитю-
ди, зад които стоят подтискани желания, нужди, копнежи и пр.

Отчитайки структурно-функционалния модел на атитюда, Б.
Минчев обособява пет основни типа нагласи:

– Съзнателни нагласи – нагласите от този тип се определят
като предразсъдъци или стереотипи. В тях подбудата и съдържание-
то се сливат и дават бърз типизиран отговор;

– Емоционални нагласи – привички да се изпитват определе-
ни емоции в дадени обстоятелства, например безпокойство по време
на изпит;

– Нагласи, свързани с вниманието – те представляват пре-
върнати в навици „маршрути на движение на вниманието” в опреде-
лен тип ситуации;

– Антиципативни нагласи – очаквания за връзка между ситуа-
ции. При тях случването на една ситуация активира очакването да я
последва ситуация от специфичен вид;

– Чертите на характера – те са обобщени нагласи-очаквания,
които са се сраснали с определено поведение.

Устойчиво е мнението, че най-елементарното деление на нагла-
сите е на положителни и отрицателни (Джонев, 1996; Андреева,
1983; Минчев, 2006).

В интердисциплинен контекст понятията стереотип и предраз-
съдък изразяват в най-голяма степен това разбиране. При това, в
опит да се изучават все по-пространно и задълбочено предпоставки-
те и характеристиките на човешкото поведение, двете понятия над-
хвърлят вече установените интерпретации на нагласата като социал-
но-психологически феномен.

В една съвременна дефиниция стереотипът не се определя ка-
то нагласа, а като „опростена, предварително възприета представа,
непроизтичаща от личния опит на човека”, която в положителен

109

Надежда Калоянова

аспект укрепва традициите и поведенческите навици, но има отри-
цателната функция да влияе върху новите впечатления, като налага
върху тях съхраненото в паметта старо виждане за света. Стереоти-
пите поддържат предразсъдъка, който е относително устойчива „по-
ложителна или отрицателна нагласа към другите, основана на вяр-
вания, наложени от средата” (Игов, 2013).

Теоретичните и емпиричните изследвания на атитюдите
недвусмислено доказват, че те влияят пряко върху поведението на
индивида. Нагласите, обаче, не предизвикват непосредствено пове-
дение, а само го детерминират. Според редица автори атитюдът е
равнище на подбудата, което стои между потребността и мотивите.
Счита се, че обединявайки социалното и психологическото, атитю-
дите са едновременно функционален компонент на Аз-а и съставна
част от ценностната система на индивида (Джонев, 1996; Минчев,
2006; Андреева, 1983).

Известен е моделът на Фишбайн и Айзък, в който атитюдите са
представени като част от т. нар. поведенчески намерения. Поведен-
ческите намерения се обясняват като сбор от атитюди, нормативно
убеждение и последици. Предвид, че атитюдите са социално и инди-
видуално детерминирани, във формулата на Фишбайн и Айзък те се
разглеждат като вариативна съставна, т.е. те се повлияват и проме-
нят както под „натиска” на социалните фактори и конкретната ситу-
ация, така и под влияние на развиващия се опит на индивида (по
Андреева, 1983; Джонев, 1996).

Именно идеята за вариативността и развиващия се характер на
атитюда използва В. Ядов, за да обоснове своята диспозиционна
концепция. Според него диспозицията е предразположеността на
индивида към определено поведение. Самата диспозиция е нелиней-
но образувание, което се състои от четири йерархично свързани ни-
ва. Върху формирането на всяко ниво, както и на взаимодействието
помежду им, влияят редица фактори, като се отчита и онтогенетич-
ното развитие на индивида. В концепцията на Ядов атитюдът е вто-
рото ниво на регулация на поведение в диспозицията. Това ниво,
наречено още социална установка, представлява сложна структура
със собствен когнитивен, емоционален и поведенски компонент и се
основава на потребността на индивида от социално съществуване и
включване в социални ситуации и групи. Атитюдът се надгражда
над установката – безсъзнателно образувание, базирано на физичес-
ките потребности на човека да действа с предметното обкръжение в

110

Изследване на атитюдите...

своето ежедневие. Следвайки онтогенетичния подход, според кон-
цепцията на Ядов, атитюдът се формира най-интензивно в периода
на предучилищното и средното детство.

След атитюдите детерминанта на насочеността на поведението
са интересите, които са израз на самоактуализационните потребно-
сти на Аз-а и са свързани най-вече със социалната изява в по-широка
социална среда. Над интересите, на най-високо ниво в диспозицията,
Ядов поставя системата от ценностни ориентации, които ориентират
поведението на човека в най-широките сфери на живота. Така дис-
позиционната концепция на Ядов утвърждава атитюда като значим
компонент при формирането и функционирането на ценностната
система на човека (по Андреева, 1983; Джонев, 1996).

Обобщено, атитюдите се разглеждат като активна непосредст-
вена и опосредствана съставна във функционалната структура на Аз-
а. Те съдействат за формиране на Аз-концепцията, която сама по
себе си е „... комплексна представа за това, което мислим, че сме, за
това, което мислим, че можем да достигнем, за това, което мислим,
че другите мислят за нас и за това, което бихме желали да бъдем”,
т.е. самата Аз-концепция представлява „мрежа от нагласи” към себе
си, когато компонентите на атитюда се идентифицират в нея (по
Джонев, 1996; стр. 73-89). В социалнопсихологическата традиция
трактовката на личностното Аз е двустранно. От една страна се зас-
тъпва идеята, че водещата роля в изпълването на Аз-а с конкретно
съдържание има собствената активност на субекта (Минчев и Сте-
фанова, 2000; стр. 255), т.е. Аз-ът се изследва като набор от обек-
тивни и субективни нагласи към себе си (Джонев, 1996; Минчев,
2006). От друга страна, формирането на Аз-концепцията е свързано
с нагласата на другите към индивида, като „чрез другите индивидът
се превръща в обект на познание за самия себе си.” (Джонев, 1996;
стр. 72). Традиционната идея, че в развитието на Аз-а, особено в
ранните етапи, участват и значими други от близкото обкръжение,
насочва вниманието към изследване на нагласите на другите към
субекта и определяне на влиянието им над него. Последното е свър-
зано с идеите за промяна на социалните нагласи чрез целенасочени
действия от страна на значими други (напр. учители и родители).

Счита се, че за да се постигне промяна на социалните нагласи, е
необходимо да се следват две основни стъпки: убеждаване и социал-
но влияние.

111

Надежда Калоянова

За да е ефективно, убеждаването трябва да се осъществява от
надежден източник, да е насочено към конкретен субект или целева
група и да се отнася до личния опит.

Самата промяна на социалните нагласи е три типа:
– Съгласяване – това е изкуствена поведенческа промяна, коя-
то обикновено се основава на заплаха от наказание или обещание за
награда. Изменението се постига с трайното насаждане на убежде-
нието, че „така трябва!”;
– Идентификация – тази промяна се дължи на зависимостта на
човека от това, което агентът на влияние мисли за него. Изменение-
то е с мотива „защото това се очаква от мен”;
– Възприемане – промяната се дължи на увереността на инди-
вида, че неговата позиция съвпада със собствената му ценностна
система; на убеждението, че „така е правилно”.

Изследване на атитюдите в педагогически аспект

Многоаспектните изследвания върху структурата, съдържание-
то и проявленията на атитюдите имат подчертано влияние върху
педагогическата теория и практика. От една страна, интенционални-
те образователни и възпитателни процеси са немислими, без да се
отчитат конкретните нагласи на индивида към себе си, към околни-
те, както и нагласите на значимите други към индивида. От друга
страна, ефектите от тези процеси върху личността ще са нищожни
без обоснования стремеж да се повлияват атитюдите, респ. поведе-
нието на индивида, в положителна насока.

Аспектите, в които педагогическата наука би могла да изследва
атитюдите, без да надхвърля собствения си целеви обхват, са
следните:

– Изследване на нагласите към себе си в определени възрастови
етапи като предпоставка за планиране и реализиране на адекватни
педагогически модели, насочени към индивидуалното развитие и
просперитета на личността;

– Изследване на нагласите на значимите други (родители, учи-
тели, приятели и др.п.) към индивида като условие за установяване

112

Изследване на атитюдите...

на образователни практики със заинтересованите за развитието на
детето;

– Изследване на атитюдите като компонент на поведението с
цел установяване на педагогически модели за промяна на атитюдите
като условие за положителна промяна в поведението на индивида.

В педагогически аспект, социалнопсихологическите постиже-
ния в областта на изучаване на атитюдите имат някои важни пос-
ледствия:

– Влиянието върху атитюдите (като предпоставка за повлияване
на поведението) е най-благоприятно през периодите на предучи-
лищното и средното детство (между 4-тата и 6-тата година от разви-
тието на детето), тъй като в следващите периоди атитюдът се развива
като устойчив интерес и започва да се установява трайно в ценност-
ната система на индивида. Така атитюдът добива вид на предразсъ-
дък, който много трудно се влияе от външни въздействия;

– Нагласите на значимите други към детето (особено учители и
родители) често са предразсъдъчни. Педагогическите процеси са
процеси на взаимодействие, следователно без преодоляване на собс-
твените си предразсъдъци, значимият възрастен не би могъл да има
ефективно влияние върху социалните нагласи на детето;

– Атитюдите са ситуационно предопределени. Без промяна на
образователната ситуация трудно би могла да се очаква промяна в
нагласите на детето, респ. в неговото поведение.

113

Надежда Калоянова

Методика „Моето дете – преди, сега и в бъдеще”

Теоретични основания

Методика „Моето дете – преди, сега и в бъдеще” е предназна-
чена за педагогически специалисти. Целта е да се предложи надеж-
ден инструмент за диагностика на текущото състояние на атитюдите
спрямо собственото дете на родители на 7-10 годишни деца. Резул-
татите от изследването с предложената методика са предпоставка за
планиране и реализиране на адекватни дейности за педагогическо
взаимодействие с родителите в посока трансформация на атитюдите,
респ. положителна промяна в поведението им спрямо собственото
дете.

Въз основа на теоретичните анализи, изходните предпоставки
за предложената методика се базират на следните фундаментални
допускания:

1. Нагласите на родителите към детето в периода на средното
детство значително повлияват развитието на Аз-а. Противоречието
между собствените нагласи и нагласите на родителите към индивида
биха могли да повлияят развитието на Аз-а в отрицателен аспект.

2. Нагласите на родителите се изявяват чрез ценностните им
ориентации и се отлагат в поведението им спрямо детето. В този
процес детето едновременно усвоява ценностите на своите родите-
ли, но и влиза в сблъсък с тях.

3. Нагласите на родителите към собственото дете са базирани
на стереотипи и предразсъдъци, които задават относително устойчи-
во поведение на родителя спрямо собственото дете.

4. Нагласите на родителите и децата зависят от конкретната пе-
дагогическа ситуация. Промяната на ситуацията би могла да проме-
ни техните нагласи.

5. Атитюдите са активен, вариативен компонент от поведение-
то. Тяхното изследване информира за моментното им влияние върху
поведението на индивида. Те подлежат на промяна чрез целенасоче-

114

Изследване на атитюдите...

на педагогическа дейност, която предизвиква промени в поведение-
то на човека.

Предложената методика използва доказано надеждни социал-
нопсихологически диагностични подходи единствено с педагогичес-
ка цел. Разбира се, резултатите от изследването с методиката не бива
да се считат за крайни и достатъчно информативни. За постигане на
достоверност и обективност в оценката на родителските атитюди, е
редно тя да се комбинира с други методи за изследване. Като ефек-
тивни методи в това отношение могат да се посочат дълбочинните
интервюта, фокусните групи с родители и прякото наблюдение.

Методика „Моето дете – преди, сега и в бъдеще” се базира на
методиката „Кой съм Аз?”, предложена от М. Кун и Т. Макпартлънд
(1954 г.), която е предназначен за изследване на атитюдите към себе
си. Целта е да се събере информация за идентификациите на Аз-а
чрез словестно изразими индикатори. Последните представляват
думи или изрази, с които изследваното лице отговаря на въпроса
„Кой съм аз?” за определено време (между 10 и 12 мин.). Продуци-
раните от респондентите отговори се анализират с помощта на ко-
личествен и качествен контент-анализ (Джонев, 1996; Минчев и
Стефанова, 2000).

Методика „Моето дете – преди, сега и в бъдеще” е предназна-
чена за изследване на нагласите на значими други – в конкретния
случай на родители, към собственото дете. Целта, подобно на тази в
теста на Кун и Макпартлънд, е да се събере информация, под фор-
мата на словесно изразени индикатори, за начина, по който родите-
лите идентифицират своите деца в три относително установени пе-
риоди от развитието им – преди, сега и в бъдеще. Подходът е из-
бран, за да се проследи динамиката в развитието на атитюдите, как-
то и да се прогнозира характера и обхвата на бъдещото им
установяване в поведението на родителите. Времето за работа по
теста е 10 минути. Не се поставя условие за поредността или броя на
отговорите в отделните раздели (Приложение 1). Предвид
спецификата на предложената методика, за анализ на отговорите се
използва количествен и качествен контент-анализ. Произведените от
родителите отговори се категоризират, като се подвеждат под три
критерии за анализ. Критериите представляват най-често
цитираните от специалистите компоненти на атитюда – когнитивен,
афективен и поведенчески. Всеки критерий съдържа два основни
показателя – количествен и качествен, които се анализират

115

Надежда Калоянова

вен и качествен, които се анализират паралелно. Качествените пока-
затели се извеждат съобразно спецификата на всеки компонент.

По критерия „Оценка на когнитивния компонент на родител-
ските атитюди”, отговорите се категоризират по отношение на това,
какво родителите знаят за своите деца. Според Б. Минчев и Д. Сте-
фанова, самоописанията на даден субект чрез думи и изрази, могат
да се разделят в три категории: обективни, субективни и ролеви
(Минчев и Стефанова, 2000; стр. 256). Изхождайки от допускането,
че съзнателната нагласа на определен субект към друг субект, се
изразява именно по отношение на това, какво знае субектът за опре-
делени свойства, качества и социални роли на описания субект, по-
казатели за оценка на когнитивния компонент на родителските ати-
тюди са броя и съдържанието на:

– обективните категории – характеристиките, чрез които роди-
телят отнася своето дете към различни конвенционални свойства
или предмети (напр. злоядо, пухкаво, голямо и др.п.).;

– субективните категории – характеристиките, които са инди-
видуално предопределени, т.е. изразяват личното мнение на родите-
ля за различни състояния или качества на детето (напр. добро, агре-
сивно, ученолюбиво и др.п.);

– ролевите категории – характеристиките, които се отнасят до
социалните роли, с които родителят идентифицира своето дете
(напр. лекар, манекенка и др.п.)

В педагогически аспект, по този критерий категориите се ин-
терпретират по отношение на субективните, обективните и ролевите
измерения на родителските антитюди за възпитателните и образова-
телните нагласи на детето.

По критерия „Оценка на афективния компонент на родителски-
те атитюди”, отговорите се категоризират по отношение на емоцио-
налната припознатост на родителя със собственото дете. К. Осгуд
обосновава поход, при който се търси асоциативната връзка между
нагласата на даден социален субект и понятията от измервателните
скали, т. нар. семантичен диференциал. При оценка на отговорите се
използва полярна скала, която изследователят подбира съобразно
целите си, хипотезите, изследваните атитюди и др.п. Най-често из-
ползваните скали са: добър-лош, позитивен-конфликтен, независим-
послушен, мъдър-глупав, красив-грозен и др.п. (по Джонев, 1996 г.;
стр. 106-107). За оценка на емоционалната нагласа на родителите
към собственото дете се използва подходът на Осгуд. Съобразно

116

Изследване на атитюдите...

целта на настоящото изследване, по този критерий отговорите на
родителите се подвеждат под полярни категории, най-общо опреде-
лими като:

– положителни – характеристики, които са социално желателни
и толерирани от родителите качества или състояния на детето (напр.
послушно, умно, ученолюбиво и др.п.);

– отрицателни – характеристики, които изразяват социално
неприемливи и нежелани от родителите качества или състояния на
детето (напр. непослушно, буйно, агресивно и др.п.);

– неутрални – характеристики, които не могат да се определят
нито като позитивни, нито като негативни (напр. игриво, общително,
менекен и др.п.).

По критерия „Оценка на поведенческия компонент на родител-
ските атитюди”, отговорите се категоризират въз основа на демонст-
рираното поведение на родителите спрямо собственото дете. Пока-
зателите по този критерий се формират с най-голяма степен на ус-
ловност, тъй като предложената методика не позволява директно
набиране на емпирични данни относно поведенческите нагласи на
изследваните родители. Ето защо се търси най-близкото съответст-
вие на изследвания компонент с измерима величина, изявена чрез
поведението и пряко свързана с нагласите.

Според диспозиционната концепция на Ядов, атитюдът е водещ
компонент при формирането и функционирането на ценностната
система на човека (по Андреева, 1988). Самата ценностна система
задава стандартите на поведението на човека в целия обхват на не-
говото социално съществуване (по Андреева, 1983). В този смисъл
поведенческият компонент на родителските атитюди е проследим
чрез категоризирането на отговорите съобразно изявените чрез тях
ценностни ориентации. Отчитайки спецификата на съвременните
демократични общества, Хофстеде, Тромпенаарс, Триандис, Шварц
и др. предлагат изследване на ценностните нагласи в двоен контекст
– като индивидуално-специфични и като групови (Иванов, 1999;
Паунов, 2009). От тази гледна точка, Шварц определя десет катего-
рии ценности, които диференцира според дименсиите „откритост
към промени срещу консерватизъм” и „колективна срещу индивиду-
ална ориентираност” (Шварц, цит. по Паунов, 2009).

В изследвания контекст, по критерия „Оценка на поведенческия
компонент на родителските атитюди”, отговорите на респондентите
могат да се интерпретират по отношение на това, дали „приписват”

117

Надежда Калоянова

на детето си качества и състояния, които са индивидуално специ-
фични или такива, насочени към колективния, общностен интерес. В
този смисъл, категориите отговори на родителите се типизират като:

– индивидуалистични категории – характеристики, които са не-
конвенционални, ориентирани към личния интерес качества и със-
тояния на детето (напр. буйно, непослушно, със собствено мнение и
др.п.);

– колективистични категории – характеристики, които описват
детето като ориентирано към другите, конвенционално (напр. пос-
лушно, състрадателно, отзивчиво и др.п.)

– неопределени категории – характеристики, които не могат да
се определят нито като индивидуалистични, нито като колективи-
стични (напр. математик, спортно, не знам и др.п.)

Описание на методиката

Цел:
Да се изследват атитюдите на родители на 7-10 годишни деца
към собственото дете в три относително определени периоди от не-
говото развитие: преди, сега и в бъдеще.

Материали:
– Карта за изследване, която се състои от три части. Първите
две части са информационни, а третата – изследователска. Инфор-
мационните части съдържат данни за изследваното дете, данни за
родителите и пет въпроса относно семейния статус на детето. Из-
следователската част съдържа таблица с три раздели (колони): пре-
ди, сега и в бъдеще. В колоните родителите вписват своите отговори
(Приложение 1);
– Пособие за писане.

Процедура:
Изследването се провежда в група. Изследваните лица получа-
ват индивидуална карта за изследване. Инструкцията за работа с
картата се дава на цялата група. Първо, за около 5-6 минути, родите-
лите попълват информационните части на картата. Изследващият

118

Изследване на атитюдите...

изчаква да приключат всички и обявява 10 минути време за попъл-
ване на изследователската част на картата. Времето за работа се за-
сича от изследващия.

Инструкция:
„Уважаеми родители, благодарим Ви, че се включихте в про-
вежданото от нас изследване. Изследването е анонимно, а предоста-
вената от Вас информация ще бъде използвана само с научна цел.
Пред Вас е картата за изследване, която съдържа три части. Първите
две части са информационни, а третата се отнася до целта на самото
изследване. Моля, в рамките на 5-6 минути, да попълните първата и
втората част на картата. Когато всички приключите, едновременно
ще започнете попълването на третата част. Аз ще засичам времето.
В третата част от Вас се очаква да запишете думи или изрази, с кои-
то да опишете Вашето дете преди, сега и в бъдеще. Не се замисляйте
– вида на отговорите, както и последователността, в която ги запис-
вате, не са от значение.”

Критерии и показатели:
Критерии I: Оценка на когнитивния компонент на родителски-
те атитюди
Показатели:
1. Обективни категории – брой/съдържание
2. Субективни категории – брой/съдържание
3. Ролеви категории – брой/съдържание

Критерии II: Оценка на афективния компонент на родителски-
те атитюди

Показатели:
1. Положителни категории – брой/съдържание
2. Отрицателни категории – брой/съдържание
3. Неутрални категории – брой/съдържание

Критерии III: Оценка на поведенческия компонент на роди-
телските атитюди

Показатели:
1. Индивидуалистични категории – брой/съдържание
2. Колективистични категории – брой/съдържание
3. Неопределени категории – брой/съдържание

119

Надежда Калоянова

Интерпретация:
Родителските атитюди се идентифицират съобразно съдържа-
нието на описанията (отговори), техния брой и тяхната последова-
телност.
Отговорите се категоризират по два признака: количествен –
когато отговорът се среща повече от един път в даден раздел и ка-
чествен – когато отговорът се интерпретира по отношение на крите-
риите и показателите за изследване.
На съдържателен анализ подлежи съотношението между отго-
ворите по трите критерия: обективни, субективни и ролеви катего-
рии; положителни, отрицателни и неутрални категории; индивидуа-
листични, колективистични и неопределени категории.
Броят на продуцираните отговори по отделните раздели и по
критериите е индиктор за богатството на родителските атитюди.
От последователността на отговорите в отделните раздели може
да се съди за „тежестта”, която родителите придават на определено
качество или състояние на детето в даден период от неговото разви-
тие – колкото по-предна е позицията на една категория/отговор, тол-
кова тя е по-важна за родителя.

120

Изследване на атитюдите...

Резултати от емпиричното изследване

Анализ на групите респонденти

За целите на изследването, първоначално се представя изс-
ледваната извадка в два аспекта:

– Директни респонденти – директно изследвани лица, които
попадат в извадката (родители);

– Индиректни респонденти – лица, които попадат в извадката,
но не са пряко изследвани, а са предмет на изследване (деца).

В изследването участват 100 родители на деца от 7 до 10 го-
дишна възраст, както следва: 25 родители на 7-годишни деца, 25
родители на 8-годишни деца, 25 родители на 9-годишни деца и 25
родители на 10-годишни деца. От тях 88 са жени и 12 са мъже. Спо-
ред пола, децата са разпределени, както следва: 46 момичета и 54
момчета.

На фигура 1 е представено разпределението на всички респон-
денти според пола.

100 родители
80
60
40
20
0
деца

мъжки женски

Фигура 1
Разпределение на директните и индиректните респонденти

според пола

121

Надежда Калоянова

От представената диаграма се вижда, че изследваните родители
са предимно от женски пол – 88, докато техните деца са почти рав-
номерно представени по пол, с лек превес на момчетата. Това озна-
чава, че атитюдите на родителите могат да се интерпретират обоб-
щено по отношение на 7-10 годишните деца, но твърденията ще от-
разяват предимно нагласите на майката.

Един от важните фактори на изследването е възрастта на директ-
ните респонденти. Възрастта на изследваните варира между 25 и 50
години. Най-висок е процентът (40%) на родителите на възраст
между 31 и 35 години. 70% от изследваните са между 31 и 40-
годишна възраст, т.е. на средна възраст (Таблица 1).

Таблица 1.
Разпределение изследваните родители според възрастта

Възраст Брой %

25 – 30 години 18 18
31 – 35 години 40 40
36 – 40 години 30 30
41 – 45 години 6 6
46 – 50 години 6 6

основно средно висше

0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100

по-висока по-ниска

Фигура 2
Разпределение на директните респонденти

според образованието

122

Изследване на атитюдите...

Според придобитото образование, в групата на директните рес-
понденти преобладават тези със средно образование – общо 61% от
всички изследвани. От тях 54% са със средно образование и 7% са
със средно-специално образование. Следват лицата с висше образо-
вание – 36%, от които 2-ма (2% от изследваните) са със степен
„професионален бакалавър”. 3% от изследваните са с основно обра-
зование (Фигура 2).

Според професията, изследваните родители се разпределят в
няколко категории (Фигура 3):

1. Професии, изискващи висока квалификация – 47 родители с
разнообразна квалификация: инженери, икономисти, педагози, пси-
холози, еколози, медицински специалисти.

2. Професии, изискващи ниска квалификация: 32 родители. В
тази група е най-голям дялът на продавачите – 18 родители. Остана-
лите професии са касиер, шофьор, домакин, камериерка, ОТК.

3. Занаятчийски професии – 13 родители (фризьори, готвачи,
маникюристи, шивачи).

4. Осем от изследваните родители не посочват професия.

Към момента на провеждане на изследването 84 родители рабо-
тят, а 16 са отбелязали, че са безработни. Разпределението според
професионалната заетост е представено на таблица 2.

занаят не посочват
13% 8%

висококвали-
фицирани
47%

нискоквали-
фицирани

32%

Фигура 3
Разпределение на родителите според професията

123

Надежда Калоянова

Таблица 2.
Разпределение на родителите по професионална заетост

Вид професионална заетост Брой

продавач-консултант, сътрудник продажби, магазинер 18
търговски представител, дистрибутор 4
фризьор 3
маникюрист 2
тур оператор 1
шивач 5
служител на летище Бургас 1
управител на търговски, туристически обект 4
служби-сигурност 1
социален работник 3
психолог 1
сътрудник недвижими имоти 1
маркетолог 1
счетоводител, икономист, касиер-счетоводител, стоковед 10
компютърен инженер, инженер-технолог, инженер-еколог 5
собствен бизнес 2
готвач, работник във фурна 3
стоматолог 1
медицинска сестра 2
фармацевт 2
домакин 2
ОТК 1
учител 4
камериерка 1
специалист в Община 3
библиотекар 1
шофьор 1
чертожник 1
безработни 16
общо 100

124

Изследване на атитюдите...

При част от родителите (34%) се установи несъответствие меж-
ду специалността, придобита в образователната институция, която
са завършили, и упражняваната към момента професия. Броят на
посочените случаи е условен, тъй като преобладаващата част от рес-
пондентите са дали едни и същи отговори в графа „Професия” и
графа „Професионална заетост към момента” (Приложение 1).

Важен факт е, че преобладаващата част от изследваните роди-
тели са професионално заети в сферата на услугите или упражняват
занаятчийски професии. Изпълнението на служебните им ангажи-
менти изисква работа извън установено работно време, постоянно
общуване с различни субекти, стрес и напрежение. Вероятно те
трудно успяват да отделят както време, така и достатъчно средства
за своите деца (Таблица 2).

Може да се обобщи, че изследваните родители са представи-
телна извадка, тъй като те са на различна възраст, различават
се по образователен и социален статус, както и в извадката –
макар да преобладават жените, има представителство на мъже-
родители.

Следващ важен изследователски аспект е спецификата на се-
мейната среда. Тя се определя съобразно типа семейство, в което се
отглежда детето; броя на децата в семейството; поредността на из-
следваното дете в семейството; делегирането на грижата за детето в
семейството.

По-голяма част от децата се отглеждат в т.нар. пълни семейст-
ва, т.е. от двама родители – такива са 83 семейства. Само в 17 случая
се касае за непълни семейства, в които детето се отглежда от един
родител (Таблица 3). Във всички изследвани случаи това е майката.

Таблица 3.
Типове семейства, в които се отглеждат децата на респондентите

тип Пълни семейства % от групата
Партньор без брак бр. % от всички 34,9
Партньор с брак 29 29 65,1
54 54
тип % от групата
Разведен/а Непълни семейства 70,5
Самотен родител бр. % от всички 29,5
12 12
55

125

Надежда Калоянова

Основният процент изследвани родители – 54% от всички, жи-
веят в условията на брачно съжителство. При 29 семейства партньо-
рите съжителстват без брак, но отглеждат детето съвместно. Малък е
дялът на семействата, в които детето се отглежда от един родител,
като в преобладавищите случаи се касае за разведени двойки (Таб-
лица 3).

Относно броя на децата в семейството, преобладаващ е моделът
на еднодетното семейство – 62 от изследваните случаи, следван от
двудетното (36%). В извадката участват две многодетни семейства –
едно тридетно и едно четиридетно (Таблица 4).

Таблица 4.
Типове семейства според броя деца

Еднодетни Двудетни Тридетни Четиридетни
бр. % бр. % бр. % бр. %

62 62 36 36 11 11

В изследването като индиректни респонденти участват 72 деца,
които са първородни; 26 деца, които са втори; по едно дете, които са
съответно трето и четвърто поред в семейството.

Нито едно семейство не възлага грижата за детето на външен за
семейството човек, но 63% от изследваните разчитат на баба в това
отношение.

Може да се обобщи, че изследваните семейства отговарят на
профила на съвременното семейство, където все по-често децата
се отглеждат в условията на съжителство без брак, преобладават
семействата с едно или две деца, а грижата за детето традицион-
но се поделя с възрастен член на семейството.

126

Изследване на атитюдите...

Анализ на резултатите от изследването

Резултатите от изследването с методика „Моето дете – преди,
сега и в бъдеще” са анализирани чрез количествен и качествен кон-
тент-анализ. Направен е обобщен количествен анализ за цялата из-
вадка съобразно отговорите във всеки раздел – преди, сега и в бъде-
ще. След това отговорите на ресондентите са категоризирани според
критериите за изследване. Категориите отговори са анализирани по
отделно за всеки изследван период (преди, сега, в бъдеще) и в зави-
симост от възрастта на индиректните респонденти – децата.

В раздел „Преди” изследваните са продуцирали общо 327 отго-
вори, което прави средно по 3,27 отговора на респондент. Отговори-
те са разпределени в 80 категории. Категориите с повече от един
отговор са 42 и представляват 88,38% от сумата на всички отговори
(Таблица 5). Не се наблюдава устойчива тенденция, по-често посоч-
ваните отговори да са на по-предни позиции в описанията на роди-
телите (Таблица 5).

Таблица 5.
Категории отговори в раздел „Преди”

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
2
1. агресивно 4 1
14 2
2. борбено 3 2,07
2 3,33
3. буйно 4 2,5
5 2
4. весело 20 2,8
4 2,43
5. внимателно 2 2,25
4 3
6. възпитано 7 3,75
2 2,57
7. гордо 6 2
9 2,5
8. добро 2 2,11
3
9. добродушно
127
10. емоционално

11. злоядо

12. игриво

13. избухливо

14. изпълнително

15. инатливо/ инато

16. контактно

Надежда Калоянова

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
10
17. кротко 2 2,10
7 3
18. лъчезарно 13
4 2,71
19. любвеобилно 2 2,62
3 2,5
20. любознателно 2 1,5
15 2,66
21. любопитно 13 3,5
2 1,5
22. мило 18 2,77
32 3,5
23. мълчаливо 12 1,2
4 1,77
24. нежно 13 2,33
2 2,75
25. непослушно 8 2,38
3 2,5
26. общително 3 1,4
10 3,33
27. отговорно 6 1,33
4 2,14
28. палаво 5 2,83
4 2,75
29. послушно 2 2,2
289 1,75
30. приказливо
2
31. разсеяно

32. спокойно

33. сприхаво

34. срамежливо

35. старателно

36. тихо

37. умно

38. усмихнато

39. ученолюбиво

40. хиперактивно

41. чувствително

42. щуро

Общ брой отговори

Ако се приеме, че 10 отговора са минимален праг за определяне
на най-често срещаните категории отговори, в раздел „Преди” като
такива се идентифицират 11 категории, които представляват 58,82%
от сумата на категориите с повече от един отговор (Таблица 6).
Средният ранг на отговорите е 2,12, което означава, че най-честите
описания са разположени между второто и третото място в описани-
ята на родителите (Таблица 6). При среден брой 3,27 отговори в този

128

Изследване на атитюдите...

раздел, няма основание да се твърди, че най-често посочваните кате-
гории са с приоритетни позиции в родителските нагласи.

Таблица 6.
Най-често посочвани категории отговори в раздел „Преди”

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
32 1,77
1. послушно 20 2,43
18 1,2
2. добро 15 1,5
14 2,07
3. палаво 13 2,77
13 2,62
4. непослушно 13 2,38
12 2,33
5. буйно 10 2,10
10 2,14
6. общително 170
15,45 2,12
7. любознателно

8. спокойно

9. приказливо

10. кротко

11. умно

Общ брой отговори

Средно аритметична

В раздел „Сега” изследваните са продуцирали общо 349 отго-
вори, което прави средно по 3,49 отговора на респондент. Отговори-
те са групирани в 105 категории. Категориите с повече от един отго-
вор са 51 и представляват 87,97% от сумата на всички отговори
(Таблица 7). И в този раздел не се наблюдава тенденция, по-често
посочваните отговори да заемат по-предни позиции в представите на
родителите (Таблица 7).

Таблица 7.
Отговори в раздел „Сега”

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
4 2
1. агресивно 9 2,11
12 3,08
2. борбено 9 2,25

3. буйно 129

4. весело

Надежда Калоянова

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
6 2,16
5. възпитано 10 2,10
5 2,6
6. гордо 8 1,5
4 2,25
7. грижовно 2 3
4 3,5
8. добро 8 2,5
3 4,5
9. игриво 2 2,5
4 1
10. избухливо 2 2
6 2
11. изпълнително 12 2,33
2 2,5
12. инато 2 3
3 3
13. контактно 9 1,75
2 1
14. красиво 3 2,66
19 3,66
15. кротко 11 2,90
8 1,88
16. лъчезарно 20 1,66
3 2
17. любознателно 2 2,5
8 2,63
18. любопитно 3 2
9 1,66
19. мило 2 2
2 2,5
20. нацупено 13 2,69

21. незаинтересовано

22. непослушно

23. не учи

24. обича животните

25. общително

26. отговорно

27. палаво

28. послушно

29. прилежно

30. разглезено

31. разсеянo

32. решително

33. самостоятелно

34. самоуверено

35. своенравно

36. спокойно

130

Изследване на атитюдите...

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
3
37. спортна нату- 3,33
2
ра/спортно 3
2
38. старателно 2
2
39. със собствено 2 3,5
мнение 6 4
17 2,66
40. съсредоточено 4 2,14
2 2
41. състрадателно 16 4
4 1,86
42. трудолюбиво 4 2,75
2 2,5
43. умно 7 1,5
3 2,71
44. упорито 307 2,33

45. усмихнато

46. ученолюбиво

47. хиперактивно

48. целеустремено

49. чаровно

50. чувствително

51. щастливо

Общ брой отговори

При определена долна прагова стойност от 10 отговори за кате-
гория, най-често посочвани в раздел „Сега” са 9 категории – 42,34%
от сумата на категориите с повече от един отговор (Таблица 8).
Средният ранг на отговорите е 2,49, т.е. и в този раздел категориите
са разпределени между второто и третото място, но с по-изразен
уклон към центъра на двете позиции (Таблица 8). Отново няма осно-
вание да се счита, че по-често посочваните отговори са на по-предни
позиции в нагласите на родителите, тъй като в този раздел средният
брой на отговорите е 3,49.

131

Надежда Калоянова

Таблица 8.
Най-често посочвани отговори в раздел „Сега”

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
20 1,66
1. послушно 19 3,66
17 2,14
2. общително 16 1,86
13 2,69
3. умно 12 3,08
12 2,33
4. ученолюбиво 11 2,90
10 2,10
5. спокойно 130
14,44 2,49
6. буйно

7. любопитно

8. отговорно

9. гордо

Общ брой отговори

Средно аритметична

В раздел „В бъдеще” изследваните са продуцирали общо 316
отговори, което прави средно по 3,16 отговора на респондент. Кате-
гориите-отговори са 110, като тези с повече от един отговор са 38
или 75,95% от сумата на всички отговори (Таблица 9). Отново не се
откроява тенденция, по-често посочваните отговори да заемат по-
предни позиции в представите на родителите (Таблица 9).

Таблица 9.
Отговори в раздел „В бъдеще”

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
3 1,33
1. висшист 2 2,5
14 1,93
2. внимателно 2 3

3. възпитано 2 2

4. гордо 4 3,25

5. да се гордеем/ 24 1,96
гордея с него

6. да умее/ да се гри-
жи добре за себе си

7. добро

132

№ Категории Брой Изследване на атитюдите...
отговори
4 Усреднен ранг
8. изпълнително 3 на отговора
2 3,25
9. изученo 4 1,33
3 2
10. интелигентно 2 3,75
9 2,66
11. красиво 2 3
10 4,44
12. лекар 4 1
15 3,5
13. мило 2 1,75
2 2,27
14. напористо 3 4
2
15. не знам 7 2

16. образовано 2 1,86
6
17. общително 2 1,5
8 1,66
18. отговорно 2 2,5
17
19. отзивчиво 3
3 3
20. позитивно 3,29
13
21. послушно 3 3,33
2
реализирано/ 2,31
26 3,33
22. реализирано
в желана от него 3

професия 2,77

23. с чувство за хумор

24. самостоятелно

25. самоуверено

26. спокойно

27. толерантно

28. трудолюбиво

29. уважава себе си
и околните

30. умно

31. уравновесено

32. усмихнато

успял човек/ успя-

33. ло/ успешно/
успешно реализи-

рано в добра про-

133

Надежда Калоянова

№ Категории Брой Усреднен ранг
отговори на отговора
16
фесия/ да се реали- 2 1,77
5 2
зира успешно 2 3,5
8 1
34. ученолюбиво 240
3,13
35. целеустремено

36. честно

37. човек/човечно

38. щастливо

Общ брой отговори

Най-често посочваните категории в раздел „В бъдеще” са 8
(56,25% от сумата на категориите с повече от един отговор), със
среден ранг на отговорите 2,48 (Таблица 10). В този раздел най-
отчетливо се проявява вече утвърдената тенденция за липса на съот-
ветствие между количеството отговори и приоритетността им в ати-
тюдите на родителите, тъй като в този раздел средният брой проду-
цирани отговори е малко над 3 (3,16).

Таблица 10.
Най-често посочвани отговори в раздел „В бъдеще”

№ Категории отговори Брой Усреднен
ранг на
1. успял човек/ успяло/успешно/ 26 отговора
успешно реализирано в добра про-
фесия/ да се реализира успешно 24 2,77
17
2. добро 16 1,96
3. трудолюбиво 15 3,29
4. ученолюбиво 14 1,77
5. отговорно 13 2,27
6. възпитано 10 1,93
7. умно 135 2,31
8. образовано 16,88 3,5
Общ брой отговори
Средно аритметична 2,48

134

Изследване на атитюдите...

Количественият анализ за цялата извадка съобразно отговорите
на родителите във всеки раздел дава основание да се изведат
следните обобщения:

– Най-много отговори родителите са дали в раздел „Сега” – 349,
а най-малко в раздел „В бъдеще” – 316. Данните могат да се обяснят
със ситуативната природа на атитюдите и тяхната предопределеност
от потребностите, които „действат” и се изявяват най-усилено в
конкретната социална ситуация, в която се намира индивидът. От
педагогическа гледна точка, полученият резултат би могъл да озна-
чава, че родителите са концентрирани предимно в текущото състоя-
ние на своето дете и че тяхното поведение към детето се определя
приоритетно от настоящата ситуация;

– Най-разнообразни отговори родителите са дали в раздел „В
бъдеще”, където отговорите са разпределени в 110 категории. Най-
„бедни” откъм своеобразие са отговорите в раздел „Преди” – 80 ка-
тегории отговори. Категория „В бъдеще” задава една пределна гра-
ница на представата на родителите за собственото дете – от следва-
щия възрастов период до неговото установяване като зряла личност.
Това донякъде обяснява пространността на отговорите, данени от
родителите в този раздел. Друго обяснение би могло да се търси в
заинтересоваността и амбициите на родителите за бъдещето на дете-
то;

– Като цяло, описанията на родителите не биха могли да се оп-
ределят като „богати”, тъй като най-много те са продуцирали средно
по 3,49 отговора (в раздел „Сега”), а най-високият брой отговори,
регистриран в изследването, е 6 отговора от един респондент в един
раздел. Около ¼ от изследваните са дали по един отговор в опреде-
лени раздели. От друга страна, дадените описания са доста разнооб-
разни и смислово биха могли да се обединят в не повече от пет си-
нонимно определени категории, като и при тези отговори се наблю-
дава нюансираност (напр. общително, комуникативно, разговорли-
во, приказливо, контактно; непослушно, палаво, буйно, хиперактив-
но, агресивно, инато, своенравно и др.п.);

– Най-висока концентрация на еднотипни отговори се наблюда-
ва в раздел „Преди” – 11 категории с общ брой 170 отговори или
58,82% от категориите с повече от един отговор и почти половината
(53,80%) от всичко отговори в раздела. Това вероятно се дължи на
вече затвърдената представа на родителите за собственото дете и
предполага допускането, че развитието на родителските атитюди е

135

Надежда Калоянова

движение от устойчив стереотип към неговото утвърждаване или
преодоляване по специфичен начин.

Обобщеният количествен контент-анализ е предпоставка за
търсене на различни взаимозависимости между количествените по-
казатели на родителските атитюди и техните качествени измерения.

По отношение съдържанието на родителските нагласи и тяхно-
то интерпретиране в педагогически контекст, е от значение да се
установи тяхното своеобразие съобразно възрастта на детето.

Родителите на 7-годишните деца са продуцирали общо 234 от-
говора, разпределени в трите раздела по следния начин:

– Раздел „Преди” – 74 отговори (31,62%);
– Раздел „Сега” – 87 отговори (37,17%);
– Раздел „В бъдеще” – 73 отговори (31,20%).
Родителите на 8-годишните деца са продуцирали общо 237 от-
говора, разпределени в трите раздела по следния начин:
– Раздел „Преди” – 79 отговори (33,33%);
– Раздел „Сега” – 87 отговори (36,70%);
– Раздел „В бъдеще” – 71 отговори (29,54%).
Родителите на 9-годишните деца са продуцирали общо 251 от-
говора, разпределени в трите раздела по следния начин:
– Раздел „Преди” – 85 отговори (33,86%);
– Раздел „Сега” – 84 отговори (33,47%);
– Раздел „В бъдеще” – 82 отговори (32,67%).
Родителите на 10-годишните деца са продуцирали общо 270 от-
говора, разпределени в трите раздела по следния начин:
– Раздел „Преди” – 89 отговори (32,96%);
– Раздел „Сега” – 91 отговори (33,70%);
– Раздел „В бъдеще” – 90 отговори (33,33%).
При разпределението на отговорите съобразно възрастта на ин-
директните респонденти, относително се запазва тенденцията, броят
на отговорите в раздел „Сега” да надвишава този на отговорите в
раздели „Преди” и „В бъдеще”. Изключение са отговорите на роди-
телите на 9-годишните деца, при които – макар и незначително, от-
говорите в раздел „Преди” надвишават тези в раздел „Сега”.
По критерия „Оценка на когнитивния компонент на родителс-
ките атитюди” отговорите са разпределени, както следва:
1. Родители на 7-годишни деца (Таблица 11):
– В раздел „Преди” – 4 обективни, 70 субективни, 0 ролеви ка-
тегории;

136

Изследване на атитюдите...

– В раздел „Сега” – 3 обективни, 83 субективни, 1 ролеви кате-
гории;

– В раздел „В бъдеще” – 3 обективни, 67 субективни, 3 ролеви
категории.

2. Родители на 8-годишни деца (Таблица 12):
– В раздел „Преди” – 5 обективни, 74 субективни, 0 ролеви ка-
тегории;
– В раздел „Сега” – 2 обективни, 85 субективни, 0 ролеви кате-
гории;
– В раздел „В бъдеще” – 3 обективни, 66 субективни, 2 ролеви
категории.
3. Родители на 9-годишни деца (Таблица 13):
– В раздел „Преди” – 0 обективни, 85 субективни, 0 ролеви ка-
тегории;
– В раздел „Сега” – 2 обективни, 82 субективни, 0 ролеви кате-
гории;
– В раздел „В бъдеще” – 0 обективни, 80 субективни, 2 ролеви
категории.
4. Родители на 10-годишни деца (Таблица 14):
– В раздел „Преди” – 0 обективни, 89 субективни, 0 ролеви ка-
тегории;
– В раздел „Сега” – 1 обективни, 90 субективни, 0 ролеви кате-
гории;
– В раздел „В бъдеще” – 4 обективни, 85 субективни, 1 ролеви
категории.

137

Надежда Калоянова

Таблица 11.
Разпределение на отговорите по критерий „Оценка на когни-
тивния компонент на родителските атитюди” на родителите на 7-го-
дишните деца

7-ГОДИШНИ

ПРЕДИ

№ Обективни Бр. Субективни Бр. Ролеви Бр.
9
1. злоядо 1 послушно
6
2. непрекъсна- 1 любознател-
то гладно но 5

3. сънливо 1 добро 5

4. храни се 1 кротко 4
добре 4
4
5. буйно 3
игриво 3
6. палаво 2
спокойно 2
7. умно 2
мило 2
8. общително 2
приказливо 2
9. сприхаво 1
срамежливо 1
10. усмихнато 1
адекватно
11. весело 1
внимателно
12. затворено в 1
себе си 1
13. избухливо 1
инатливо 1
14. контактно 1
лъчезарно 1
15. наблюдателно 1
нежно 1
16. непослушно
разбрано
17.

18.

19.

20.
21.
22.
23.
24.
25.
26.
27.

138

Изследване на атитюдите...

28. самостоятел- 1 0
но
29. скромно 1
30. тихо 1
общо 4 общо 70 общо

№ Обективни СЕГА Бр. Ролеви Бр.
Бр. Субективни 7 математик 1
1. храни се
добре 1 весело

2. спортна 1 общително 5
натура
1 послушно
3. първи в кла- 5
са игриво
любопитно 4
4. самостоятел- 4
но
5. спокойно 4
умно
6. контактно 4
кротко 4
7. обича жи- 3
8. вотните 3
9. агресивно
10. буйно 3
любознател-
11. но 2
незаинтере- 2
12. совано
13. ученолюбиво 2
щастливо
14. адаптивно
борбено
15. внимателно 2
възпитано
16. гальовно 2
17. грижовно 2
18. дете с харак- 1
19. 1
20. 1
21. 1
22. 1
23. 1
24. 1

139

Надежда Калоянова

25. тер 1
26. добро
държи на 1
27. душата си 1
жизнерадост- 1 Бр.
28. но 1
29. изпълнително 1
30. красиво 1 1
31. лъчезарно 1 1
32. любвеобилно 1
33. мило 1
34. мързеливо 1
35. необщително 1
отзивчиво 1
36. привлича вни-
мание 1
37. своенравно
38. срамежливо 1
39. старателно 1
40. трудолюбиво 1
41. учтиво 1
общо 3 общо 1
83 общо
№ Обективни В БЪДЕЩЕ
Бр. Субективни Бр. Ролеви
1. живо и здра-
во успяло/ 11 адвокат
1 да се реали-
2. не знам 5 лекар
зира успешно
3. спортно да преследва 5 манекенка
4. 1 и постига 5
5. целите си 5
6. 1 добро 4
7. трудолюбиво 4
образовано
8. възпитано 3
ученолюбиво
9. самостоятел- 2
но
140 гордо

Изследване на атитюдите...

10. общително 2
11.
12. амбициозно 1

13. вежливо 1

14. времето ще 1
покаже
15.
16. вярващо в 1
себе си
17.
грижовно 1
18.
да ни слуша 1
19.
да се гордеем 1
20. с него

21. да помага на 1
22. хората
23.
24. да се грижи
25.
26. добре за се- 1

27. мейството си

28. да си намери 1
29. добра работа
30.
31. милосърдно 1
общо
отговорно 1

подредено 1

позитивно 1

смело 1

спокойно 1

със собствено 1
мнение

умно 1

уравновесено 1

усмихнато 1

щастливо 1

3 общо 67 общо 3

141

Надежда Калоянова

Таблица 12.
Разпределение на отговорите по критерий „Оценка на когни-
тивния компонент на родителските атитюди” на родителите на 8-го-
дишните деца

№ Обективни 8-ГОДИШНИ Бр. Ролеви Бр.

1. злоядо ПРЕДИ 9
2. малко Бр. Субективни 7
3. пухкаво 6
4. 3 послушно 4
5. 1 непослушно 4
6. 1 умно 4
7. 4
8. добро 3
9. кротко 3
10. общително 2
11. спокойно 2
12. любопитно 2
13. приказливо 2
14. буйно 2
15. весело 1
16. палаво
срамежливо 1
17. щуро
18. борбено 1
19. добронамере- 1
20. но 1
21. емоционално 1
22. изобретателно 1
23. контактно 1
24. крехко 1
25. любящо 1
26. любвеобилно 1
27. любознателно 1
28. напористо 1
29. негативно 1
непокорно 1
плахо
пискливо
разглезено

142

Изследване на атитюдите...

30. разсеяно 1 0
31. страхливо 1 Бр.
32. усмихнато 1
33. хиперактивно 1
34. чаровно 1
общо 5 общо 74 общо

№ Обективни СЕГА Бр. Ролеви
1. голямо Бр. Субективни 8
2. пеещо 8
3. 1 умно 6
4. 1 ученолюбиво 6
5. 6
6. добро 6
7. любопитно 4
8. общително 3
9. послушно 3
10. спокойно 3
11. непослушно
палаво 2
12. чуствително
любознател- 2
13. но
14. състрадател- 2
15. но 1
16. чаровно 1
17. агресивно 1
18. артистично 1
19. боязливо 1
20. будно 1
21. весело 1
22. гордо 1
зависимо
23. красиво 1
манипулатив-
24. но 1
неуверено
25. незаинтересо- 1
вано
не учи 1

143

Надежда Калоянова

26. обича да иг- 1

27. рае 1
28. 1
29. отговорно 1
30. 1
31. приказливо 1
32. 1
33. продуктивно 1
34. 1
35. разпиляно 1

36. разсеяно 1

37. разхвърляно 1
38. 1
39. самоуверено 1
общо 85 общо
своенравно
№ Обективни Бр. Ролеви
социално
1. голямо 7 журналист
съсредоточе-
2. не знам но 7 лекар
3. човек 6
4. удивително 5

5. честно 4

6. шумно 4
7. 4
8. 2 общо 3 0
9. 3
10. В БЪДЕЩЕ 1 Бр.
11. 1 1
12. Бр. Субективни 1 1
13. 1
14. 1 успяло/ ус- 1
15. пешно 1

1 умно

1 добро

ученолюбиво

да умее да се
грижи за себе
си

напористо

честно

възпитано

красиво

весело

гениално

загрижено

независимо

нестандартно

обичащо

144

Изследване на атитюдите...

16. общително 1
17.
18. оправно 1

19. отговорно 1

20. преследва
21.
22. целите си 1
23. докрай и ги
24.
25. постига
26.
27. разговорливо 1
28.
романтично 1
29.
самоуверено 1
30.
31. спокойно 1
32.
общо тактично 1

толерантно 1

трудолюбиво 1

умерено в 1
действията

уравновесено 1

успешно реа-

лизирано в 1
добра профе-

сия

целеустреме- 1
но

чувствително 1

щедро към 1
хората

3 общо 66 общо 2

145

Надежда Калоянова

Таблица 13.
Разпределение на отговорите по критерий „Оценка на когни-
тивния компонент на родителските атитюди” на родителите на 9-го-
дишните деца

9-ГОДИШНИ

ПРЕДИ

№ Обективни Бр. Субективни Бр. Ролеви Бр.

1. послушно 8

2. палаво 7

3. буйно 5

4. добро 4

5. добродушно 4

6. инато 4

7. непослушно 4

8. срамежливо 4

9. хиперактив- 4
но

10. игриво 3

11. изпълнител- 3
но

12. любвеобилно 3

13. любознател- 3
но

14. разсеяно 3

15. спокойно 3

16. усмихнато 3

17. агресивно 2

18. приказливо 2

19. борбено 1

20. внимателно 1

21. възпитано 1

22. лъчезарно 1

23. милосърдно 1

24. недоволно от 1
всичко

25. недружелюб- 1
но

146

Изследване на атитюдите...

26. неспокойно 1
27.
28. общително 1

29. раздразнител- 1
30. но
31.
32. сериозно 1
33.
34. старателно 1
общо
упорито 1
№ Обективни
1. лъже услужливо 1
2. спортно
3. честно 1
4.
5. чувствително 1
6.
7. 0 общо 85 общо 0
8. Бр.
9. СЕГА

10. Бр. Субективни Бр. Ролеви

11. 1 непослушно 6
12.
13. 1 възпитно 5
14.
15. палаво 5
16.
17. ученолюбиво 5
18.
19. буйно 4
20.
21. грижовно 4
22.
23. отговорно 4

послушно 4

упорито 4

хиперактив- 4
но

общително 3

прилежно 3

избухливо 2

инато 2

чувствително 2

агресивно 1

борбено 1

весело 1

гордо 1

добро 1

духовито 1

добродушно 1

заинтересова- 1

147

Надежда Калоянова

24. но 1
25. изпълнително 1
26. интересно 1
27. кротко 1
любящо
28. недружелюб- 1
но
29. организирано 1
30. отнесено 1
раздразнител-
31. но 1
самостоятел-
32. но 1 0
скромно
33. спокойно 1 Бр.
34. съсредоточено 1 1
35. с характер 1 1
36. трудолюбиво 1
37. усмихнато 1
38. целеустреме- 1
но
39. щастливо 1
2 общо
40. 1
общо В БЪДЕЩЕ 82 общо
Бр. Субективни
№ Обективни Бр. Ролеви
1. добро
8 лекар
2. ученолюбиво
6 стомато-
3. образовано лог
4. отговорно
5. спокойно 5
6.
7. трудолюбиво 5
8.
възпитано 5
9. изпълнител-
но 5
успяло/успял
човек 4

4

4

148

Изследване на атитюдите...

10. самостоятел- 3
но
11.
12. послушно 3
13.
отзивчиво 2
14.
15. реализирано

16. в желана от 2
17. него профе-
18.
19. сия
20.
21. внимателно 1
22.
23. да се гордея с 1
24. него
25.
26. да прогресира 1
27.
28. добронамерено 1
29.
добродушно 1
30.
изискано 1
31.
32. кадърно 1
33.
комуникативно 1
34.
35. красиво 1
36.
37. мило 1
общо
напористо 1

недоверчиво 1

обаятелно 1

общително 1

позитивно 1

с интерес към 1
обучението

със самочуст- 1
вие

справедливо 1

съвестно 1

с чуство за 1
хумор

толерантно 1

търпеливо 1

човечно 1

щастливо 1

0 общо 80 общо 2

149

Надежда Калоянова

Таблица 14.
Разпределение на отговорите по критерий „Оценка на когни-
тивния компонент на родителските атитюди” на родителите на 10-
годишните деца

10-ГОДИШНИ

ПРЕДИ

№ Обективни Бр. Субективни Бр. Ролеви Бр.

1. добро 7

2. общително 6

3. послушно 6

4. приказливо 5

5. палаво 5

6. инато 4

7. гордо 4

8. ученолюбиво 4

9. буйно 3

10. възпитано 3

11. изпълнител- 3
но

12. любвеобилно 3

13. любознателно 3

14. мълчаливо 3

15. непослушно 3

16. спокойно 3

17. чувствително 3

18. борбено 2

19. отговорно 2

20. старателно 2

21. тихо 2

22. бъбриво 1

23. гордо 1

24. емоционално 1

25. избухливо 1

26. кротко 1

27. любопитно 1

28. нацупено 1

29. нежно 1

150