РЕЛИГИЯ 7. КЛАС

РЕЛИГИЯ
ХРИСТИЯНСТВО•ПРАВОСЛАВИЕ
7.
ставр. ик. Захарий Дечев
клас прот. Людмил Малев
Мариян Стоядинов
Магдалена Легкоступ
Костадин Нушев
Десислава Панайотова
Красимира Вътева

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ



СТАВРОФ. ИК. ЗАХАРИЙ ДЕЧЕВ • ПРОТ. ЛЮДМИЛ МАЛЕВ • МАриян стоядинов • МАГДАЛЕНА ЛЕГКОСТУП

РЕЛИГИЯКостАдин Нушев • ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА • КрАсимирА ВътевА

ХРИСТИЯНСТВО – ПРАВОСЛАВИЕ

УЧЕБНИК ЗА седми КЛАС

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

УЧЕБНИКЪТ СЕ ИЗДАВА
С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ

И СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
ОДОБРЕН ОТ МОН СЪС ЗАПОВЕД № РД09 – 1873 / 01. 09. 2021 г.

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ
СЕДМИ КЛАС
Автори
© Захарий Манолов Дечев, 2020
© Людмил Мартинов Малев, 2020
© Мариян Богоев Стоядинов, 2020
© Магдалена Маринова Легкоступ, 2020
© Костадин Кирилов Нушев, 2020
© Десислава Драгомирова Панайотова, 2020
© Красимира Василева Вътева, 2020
Графичен дизайн и корица
© Жасмина Златaнова Бакалова-Минчева, 2020
Илюстрации
© Жасмина Златaнова Бакалова-Минчева, 2020
© Ваня Николова Сапунджиева, 2020
© Катерина Иванова Милушева, 2020
Издател
© Българска православна църква-Българска патриаршия, 2021
ISBN 978-619-91522-6-3

Възлюбени чеда на светата ни Църква,
скъпи ученици и приятели,ие сте вече в седми клас и усвоените дотук в часовете по

ВРелигия духовно-нравствени умения, знания и ценности ще
ви помогнат да разбирате по-добре християнската доброде-
телност и да гледате по-уверено към бъдещето.

Ще научите повече за православната ни вяра чрез вникването
в смисъла и значението на Символа на вярата. Ще разберете, че св.
тайнства на Църквата са благодатни средства, които ви съчета-
ват с Бога, преобразяват ви към добро и ви освещават. Ще осмис-
лите, че православното християнско семейство чрез участието
си в св. Литургия възраства духовно и преуспява като малка до-
машна църква в Христа. Духовно-нравствените послания, заложе-
ни в Христовите притчи, ще ви дадат възможност да опознаете
по-пълно Христовите заповеди на любовта, златното правило на
нравствеността и начините да ги реализирате в своя личен жи-
вот. Любовта към Бога, към Божието творение, към ближния и към
себе си са теми, които ще ви помогнат да станете по-благи, ра-
достни и силни. Да бъдем добри и да имаме любов даже и към враго-
вете си са Господни повели, които ни помагат както в земния ни
живот, така и в духовния ни стремеж към святост и вечно спасе-
ние.

Благопожелаваме ви благодатен напредък в добротворството,
милосърдието и взаимопомощта чрез следване примера на свети-
ите и чрез подражаване на съвършената божествена любов на Св.
Троица!

Бъдете благословени!
На добър час!

СЪДЪРЖАНИЕ

ТЕМА 1. ВЪВЕДИТЕЛНИ УРОЦИ / 7
1.1. Българската православна църква в историческото ѝ развитие (Упражнение) / 8
1.2. Божиите заповеди на Синай (Упражнение) / 12
1.3. По пътя към духовно съвършенство (Упражнение) / 16
1.4. Църква, нация и святост. Входно ниво – тест (Контрол / 20

ТЕМА 2. НАШАТА ВЯРА / 23
2.1. Символът на вярата / 24
2.2. Бог – Творец и Вседържител / 30
2.3. Иисус Христос – нашият Спасител / 35
2.4. Дух Свети – Животворящия / 40
2.5. Живот в Църквата (Упражнение) / 46
2.6. Възкресение и вечен живот / 50
2.7. Православната вяра (Обобщение) / 57

ТЕМА 3. ТАЙНСТВАТА – ДУХОВНИ СРЕДСТВА ЗА СПАСЕНИЕ / 63
3.1. Кръщение и Миропомазване / 63
3.2. Покаяние и Причастие / 70
3.3. Свещенство и Елеосвещение / 76
3.4. Брак / 82
3.5. Родители и деца в християнското семейство (Упражнение) / 88

Вяра и тайнства (Обобщение) / 93
Контролна работа (Контрол) / 99

ТЕМА 4. ПРИТЧИТЕ НА ИИСУС ХРИСТОС – БОЖЕСТВЕНИ ПОСЛАНИЯ / 103
4.1. Да възприемаме учението (Притчата за сеяча) / 104
4.2. Да развиваме дарованията си (Притчата за талантите) / 109
4.3. Талантите – дар от Бога (Упражнение) / 115
4.4. Да не презираме ближния си (Притчата за митаря и фарисея) / 118
4.5. Да бъдем милостиви (Притчата за добрия самарянин) (Упражнение) / 124
4.6. Божията правда (Притчата за богаташа и бедния Лазар) / 127
4.7. Бащината обич (Притчата за блудния син) (Упражнение) / 135
4.8. Посланията на Христовите притчи (Упражнение) / 140

ТЕМА 5. ХРИСТИЯНСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ / 143
5.1. Златното правило на нравствеността / 144
5.2. Вяра и надежда (Упражнение) / 149
5.3. Любов към Бога (Упражнение) / 153
5.4. Любов към ближния и любов към себе си (Упражнение) / 156
5.5. Любов към враговете (Упражнение) / 159
5.6. Любов към Божието творение (Упражнение) / 164
5.7. Религиозна толерантност (Упражнение) / 170
5.8. Християнските добродетели (Упражнение) / 175

Християнство и добродетелен живот (Обобщение) / 180
Годишен преговор – Изходно ниво – тест
Какво научихме по Религия-Православие в 7. клас (Контрол) / 188
Приложения / 191

ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИКА ЗНАЦИ

Молитва
Библейски стих
Речник

Любомъдрие

Любомъдрие

Благонравие

Благонравие

Лествица

Лествица

TEMA 1

ВСТЪПИТЕЛНИ УРОЦИ

1.1. Българската православна църква в историческото развитие
1.2. Божиите заповеди на Синай
1.3. По пътя към духовно съвършенство
1.4. Църква, нация и святост

1.1. ВБЪИЛСГТАОРРСИКЧАЕТАСКПОРТАОВИО'СРЛААЗВВНИАТИЦЕЪРКВА

(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„От целия славянски род най-славни са били бълга-
рите, първо те са се нарекли царе, първо те са има-
ли патриарх, първо те са се кръстили, най-много
земя те завладели. Така от целия славянски род
били най-силни и най-почитани, и първите славян-
ски светци просияли от българския род и език.“

Преп. Паисий Хилендарски

ЗАДАЧА 1. Опишете основните процеси и събития, които ха-
рактеризират:

разпространението на християнството на Балканския полуостров;
разпространението на християнството сред славяните и прабълга-
рите;
навлизането на християнството в българския кански двор.

Св. мъченик Енравота-Боян, ЗАДАЧА 2. Проследете хронологически най-значимите църков-
княз Български
но-исторически събития и ключови личности от българското
Средновековие и османския период. Допълнете хрониката в таб-
лицата с помощта на дадените ориентири.

8

Златната църква в Преслав Църквата „Св. София“ в Охрид Патриаршията на Царевец

Години Църковно-исторически събития Ключови личности
865 г. Приемане на християнството в България. Български- (владетели и/или духовници)
4 март 870 г. ят владетел приема титлата княз. свети равноапостолен княз Борис I – Михаил
886 г. Покръстител

1018 г. Българският владетел приема учениците на светите
1186 г. братя Кирил и Методий.
1235 г.
На Българската църква е признато патриаршеско дос- свети цар Петър
1515 г. тойнство.
1795 г.
1762 г. цар Самуил, император Василий II

Основаване на нова Търновска архиепископия в предели- братята Асен и Петър
те на освободените български земи

цар Иван Асен II

Унищожаване на Търновската патриаршия след падане-
то на България под османска власт

Изгорен на клада в София. Паметта му се чества на
11 февруари – деня на мъченическата му смърт.

света Злата Мъгленска

„История славянобългарска“

9

1.1.

ЗАДАЧА 3. Направете линия на времето, като отбележете грани-
ците по години на екзархийския и съвременния период в истори-
ческото развитие на Българската православна църква. Обсъдете
основните църковно-исторически събития и личности. Нанесете
датите, свързани с тях на линията на времето.

Екзарх Антим Екзарх Йосиф (1877 – 1915)
(1872 – 1877)

Патриарх Кирил Патриарх Максим
(1953 – 1971) (1971 – 2012)

Екзарх Стефан
(1945 – 1948)

Икона на светите Баташки мъченици

ЗАДАЧА 4. Посочете примери за българи светци, книжовници и
книжовни школи, просияли и работили в различните периоди на
историческото развитие на Българската православна църква,
като попълните таблицата.

Периоди в историческото развитие Светци-мъченици за Български Книжовни
на Българската православна църква християнската вяра книжовници и школи
църковни дейци

Средновековен период Първо българско
царство

Второ българско
царство

Османски период

10

ЗАДАЧА 5. Обсъдете в час:
Как св. княз Борис-Михаил е извоювал самостоятелността на Бъл-

гарската църква;
Какъв е приносът на развиваната от българските царе книжовна дей-

ност;
С каква цел св. Паисий Хилендарски припомня известни събития от

църковното ни минало, отличаващи българите от целия славянски род;
Каква е ролята на Българската православна църква за духовния възход

на народа и укрепването на държавността.

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
ДЕЙНОСТ 1. Ролева игра – „Интервю“. Да се пренесем в миналото.
Двама ученици влизат в ролята на „журналист“ и съответно – на „бе-
лежита личност“. Останалите ученици са оценители на интервюто.

Игрова роля: „Журналист“ – проведете интервю със събеседник в
ролята на „бележита личност от миналото“. Интервюто е диалогично
общуване между двама събеседеници. Изберете събитие, което е важно
за нашата църковна история. Задавайте кратки въпроси на вашия съ-
беседник. Не забравяйте въпроса „Защо?“. Правете коментари, но без
да проявявате лично отношение и без да правите оценка на дейността
му. Примерните въпроси могат да бъдат конкретизирани: да се пред-
стави; да опише подробно конкретното църковно-историческо събитие;
да обясни мотивите си за участие в него; да разясни своите действия;
да определи с какво това, което е извършил, е важно за нашата църква;
да оцени своята дейност.

Игрова роля: „Интервюирана личност“ – приемете ролята на „бе-
лежита личност от миналото“. Журналист желае да проведе интервю
с вас и иска да научи подробности за конкретно църковно-историческо
събитие, в което сте пряк участник, очевидец или свидетел.
ДЕЙНОСТ 2. Интернет проучване
Направете проучване на храмове, посветени на български светци. По-
търсете информация в сайта на Българската патриаршия, както и в
други (например на митрополиите), храмове, посветени на български
светци. От информацията за тях подберете кратки текстове за ис-
торията на тези храмове. Използвайте опорите за работа на стр. 198.
Представете резултатите от проучването си в клас.

11

1.2. БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ НА СИНАЙ
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ
ОСНОВНОТО СЪДЪРЖАНИЕ НА ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗА-
ПОВЕДИ e любовта: към Бога и човека. Като записано
слово те могат да бъдат изучавани и тълкувани. Дадени са
от Бога чрез пряко откровение на прор. Мойсей на плани-
ната Синай. Това се случва петдесет дни след излизането
на евреите от Египет, на път към обетованата (обещана-
та) земя. Заповедите са израз на сключения между Бога и
Израил завет (договор, съюз). Дадени са изписани върху две
каменни плочи (скрижали) и можем да прочетем съдържа-
нието им в кн. Изход 20:1-17 и Второзаконие 5:6-21. Според
преданието на едната плоча били тези, които се отнасят
за отношенията на човека с Бога (1-4), а на другата (5-10) –
между хората. На гръцки език „десет заповеди“ (дека логос
= декалог) буквално означава „десет слова“.
„Ако слушате гласа Ми и пазите завета Ми, ще бъ-
дете Мой избран народ измежду всички народи.“
(Изх. 19:5)

Планината Синай

12

ЗАДАЧА 1. Прочетете текста и представете със свои думи
библейския разказ за изхода на евреите от Египет и даването
на Десетте Божии заповеди.

Библейският разказ за изхода на евреите от Еги-
пет описва събитията след смъртта на Йосиф. Това
е времето, когато потомците на Якововите синове са
жестоко експлоатирани от египетския фараон. Бог
разкрил името Си и призовал Мойсей, намиращ се по
това време в Мадиамската земя, да стане водач на на-
рода си и да го избави от египетското робство. Мойсей
се завърнал в Египет и молил фараона да пусне евреите
в пустинята за три дни, за да почетат своя Бог, но
фараонът като знаел, че ще бъде измамен, отказал да
стори това. Бог изпратил бедствия на египтяните,
за да принуди фараона да изпълни молбата на Мойсей.
Накрая фараонът разрешил на евреите да напуснат
Египет. След това Бог дал указания на Своя народ как
да отбелязват излизането от Египет – празника Пасха.

След като народът излязъл от страната, фарао-
нът съжалил, че пуснал евреите и изпратил войската
си след тях. Но Бог извършил чудо, като разделил во-
дите на Червено море, за да преминат евреите, и те
продължили своя път през пустинята. Мойсей назна-
чил отговорници, които да се грижат за реда. Не след
дълго Бог сключил с евреите завет и дал на Мойсей
указание как да направи скинията (походна храмова
„палатка“, светилище), как да я оборудва, а също така
и ковчег, който да бъде сложен в нея. Когато Мойсей
бил на планината Синай и получавал от Бога заповеди
относно изпълнението на Закона, народът нарушил
Завета – направил си златен телец, идол, на който се
кланял и почитал. Така израилтяните се отклонили от
Бога и Неговите повели. Слизайки от Синайската пла-
нина и виждайки грехопадението на своя народ, Мой-
сей се разгневил и счупил скрижалите (двете каменни
плочи, съдържащи Божиите заповеди). След този грях
Бог искал да накаже народа, но Мойсей се застъпил за
него. Господ приел молбата и застъпничеството на
Мойсей, наредил му да приготви две каменни плочи, да
се качи на Синайската планина и отново записал на тях
заповедите. Когато Мойсей слязъл от планината, той
се разпоредил да осветят скинията и да сложат в нея
ковчега, а в ковчега сложили скрижалите на завета.
Затова той се нарича още „ковчег на завета“, т. е. на
договора, съюза между Бога и израилския народ, а в
негово лице – съюз с човечеството като цяло. Този съюз
впоследствие е подновен чрез Господ Иисус Христос и
Неговата Църква – новия Израил.

13

1.2.

За любознателните... ЗАДАЧА 2. „Звезда от асоциации“ в група.
Разделете се на групи по четирима. Всяка група да работи върху
Господ Иисус Христос изис-
ква спазването на Десетте общ лист хартия, в центъра на който е написано словосъчетанието
Божии заповеди (Мат. 19:17). „Синайско законодателство“, над което е необходимо да се размиш-
Християните са призвани да лява.
изпълняват Неговото учение
и да Му подражават. Самият Ъглите на листа се номерират от 1 до 4. Всеки пише в поредния
Той е изпълнил всички Божии ъгъл на листа едно изречение, свързано с ключовия израз. След това
заповеди. Това означава, че и листът се завърта по посока на часовниковата стрелка. Всеки добавя
всеки християнин е длъжен свои мисли към написаното от другите в групата.
да следва Неговия пример и
да ги изпълнява. Заповедите Листът се завърта общо четири пъти. Накрая всяка група пред-
не са товар върху човешката ставя работата си в контекста на петата Божия заповед.
природа, макар че се изискват
усилия те да бъдат спазвани.
Разпознаваеми са, защото са
написани в човешките сърца
(Рим. 2:15).

В Евангелието Спасите-
лят обобщава десетте запо-
веди в една – за любовта. Тя
се постига в Църквата чрез
благодатта на Светия Дух.
Заповедта за любовта се дели
на две части, съответстващи
на двете части на декалога.
Първата е за любовта към
Бога: „Възлюби Господа, Бога
твоего, с всичкото си сърце,
и с всичката си душа, и с всич-
кия си разум“ (Мат. 22:37), а
втората е: „възлюби ближния
си като себе си“ (Мат. 22:39).

ЗАДАЧА 3. „Анализирайте съдържанието на всяка една от Божи-

ите заповеди, като отговорите на въпросите:
1) Какво е съдържанието на Божията заповед?
2) Какви правила налага Божията заповед в отношенията с дру-

гите?
3) Кои са основните християнски добродетели, свързани с Божи-

ята заповед?
4) Бихме ли могли да ги приемем като правила за нравствен жи-

вот? Защо?

ЗАДАЧА 4. Нравствена дилема.
Разбрали сте, че ваш приятел е извършил нещо нередно, но го е

страх да си признае, за да не бъде наказан. Как ще постъпите? Защо?
Аргументирайте се:

а) Ще го издадете, защото е грях да излъжете, че не знаете кой
го е извършил;

б) Ще излъжете, че не знаете кой е извършителят, за да защи-
тите приятеля си;

в) Ще си премълчите и ще убедите приятеля си да си признае.

14

ЗАДАЧА 5. Открийте зададените от учителя въпроси чрез от-
говорите на учениците. Запишете ги в тетрадките си.

Християните са призвани винаги да свидетелстват за истината.

- Hай-висшата и абсолютна Истина е Самият Син Божий, Който казва: „Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6).

Hай-висшата и абсолютна Истина е Самият Син Божий, Който казва:
„Аз съм пътят и истината и животът“ (Йоан 14:6).

- Всеки път, когато изречем клевета и неистина, ние обръщаме гръб на Бога, на доброто, на вечния живот.

Всяка лъжа, всяка клевета е отричане от Христа, защото ние сме сът-
ворени по Божий образ и Бог не е вложил в нас лъжата.

Всеки път, когато изречем клевета и неистина, ние обръщаме гръб на
Бога, на доброто, на вечния живот.

ЗАДАЧА 6. Обсъдете в час:
Как разбирате Божието обещание от Изх. 19:5;
Обсъдете проблеми, свързани с нарушаването на Десетте Божии за-

поведи (убийство, лъжа, клевета, изневяра, кражба, завист, незачитане
на родителите и на Бога).

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Изработване на личен декалог.
Десетте Божии заповеди са основни правила в християнския нравствен
живот. Направете свой личен декалог, като от всяка заповед изведете
съответстващите є добродетели. Дайте конкретни примери за начина,
по който ще изпълнявате Божиите заповеди във вашия собствен живот.

Божия заповед Християнски добродетели Приложение в моя собствен
живот

Аз съм Господ, Бог твой...

Не си прави кумир и никакво изображение...

Не изговаряй напразно името на Господа...

Помни съботния ден, за да го светиш...

Почитай баща си и майка си...
Не убивай.

Не прелюбодействай.

Не кради.

Не лъжесвидетелствай.

Не пожелавай дома на ближния си...

ДЕЙНОСТ 2. Сравняване на библейски текст.
Прочетете самостоятелно вкъщи библейския текст от книга Второза-
коние 5:7-22 и го сравнете със стиховете от книга Изход 20:2-17.

ДЕЙНОСТ 3. Моето проучване „Житейска мъдрост и Божии заповеди“.
Почерпете информация от вашите родители или потърсете в Интернет
мъдри мисли, народни поучения, стихове, валидни за всички времена, които
са свързвани с ненарушаване на Божиите заповеди. Направете табло и
го поставете в класната стая.

15

1.3. ПО ПЪТЯ КЪМ ДУХОВНО СЪВЪРШЕНСТВО
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА e жива и действена сила в живо-
та на човека, а не само религиозно чувство или теоретич-
на нагласа и убеденост в съществуването на Бога. Така,
както тялото на човека не може да живее без душата,
която го оживотворява, така и вярата не може да живее
в сърцата на вярващите, без да насочва към Бога и без да
се разкрива чрез добри дела (Иак. 2:26). Вярата е религиозно
преживяване, което изпълва сърцето на човека с Божията
благодатна сила и го насочва към съвършенството на лю-
бовта. В пътя си на духовно усъвършенстване вярващият
възраства в Христа чрез молитвата, добротворството,
надеждата и любовта към ближните.

„... Облечете се в милосърдие, благост, смиреномъ-
дрие, кротост, дълготърпение, като се търпите
един други и си прощавате взаимно, ако някой има
против някого оплакване: както Христос ви прос-
ти, така и вие. А над всичко това облечете се в
любовта, която е свръзка на съвършенството.“

(Кол. 3:12-14)

ЗАДАЧА 1. Прочетете Мат. 25:31-46, за да откриете придоби-

ването на каква добродетел трябва да е цел за християните.
Разгледайте схемата и с помощта на въпросите представете

християнската добродетелност като път към духовно съвършенство.

ПРИДОБИВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКА ДОБРОДЕТЕЛНОСТ КЪМ БЛИЖНИТЕ Защо Христос поставя любовта
към ближния като основа на всички
Възпитание в любов МОТИВАЦИЯ Желание добродетели? Защо без любов няма
и добротелел?
Управляване на волята РЕШЕНИЕ Смирение
Защо е необходимо волята ни да
Дела на милосърдие ДЕЙСТВИЕ Служение укрепва в извършване на доброто?

Милосърдие към ближния = Милосърдие към Господ Иисус Христос Защо извършваните дела и прояви
на любов и милосърдие към ближни-
те се ценят от Божия Син?

Защо според библейското учение
вярата без дела е мъртва?

Защо проявената милост към
изпадналите в беда се признава от
Спасителя за проявено милосърдие
към Самия Него?

16

ЗАДАЧА 2. Прочетете, обмислете, преценете:
Прочетете библейските стихове в Кол. 3:12-14;
Обмислете какво е съдържанието и духовна значимост на хрис-

тиянските добродетели, към които ни призовава св. апостол Павел;
Преценете каква е връзката им с вашето израстване и усъвър-

шенстване.

ЗАДАЧА 3. Обсъдете в час:
Как можете да приложите Христовите заповеди за любов, прошка

и милосърдие във вашия живот? Споделете свои преживявания, свър-
зани с прилагане в живота на изучаваните правила за нравствено
поведение.

ЗАДАЧА 4. Прочетете светоотеческия текст и отговорете на
въпросите. Използвайте опорите за работа на стр. 199.

Коя е най-важната християнска добродетел според православ-
ното учение?

Как св. Амвросий Оптински ни учи да постъпваме, за да придо-
бием любовта?

Каква е ползата от придобиването на тази добродетел за ду-
ховното усъвършенстване на всеки християнин?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„Любовта всичко прощава, дълго търпи, не осъжда, нищо чуждо не
пожелава, не завижда... „Любовта покрива всичко“... Ако намираш,
че в тебе няма любов, а желаеш да я притежаваш, то върши дела
на любовта, дори отначало без нея. Господ ще види твоето же-
лание и ще вложи в сърцето ти любов... Който има кораво сърце,
не трябва да се отчайва, защото с Божията помощ човек може
да поправи сърцето си. Нужно е само да следи внимателно себе
си, да не изпуска случаи да бъде полезен на ближния си, често да
се изповядва и да прави милостиня според възможностите си.
Но Господ е дълготърпелив и ето защо това не може и не бива да
става изведнъж... Единствено Господ е силен да вложи в сърцето
на човека любов.“

Св. Амвросий Оптински

17

1.3. ЗАДАЧА 5. Прочетете текста и открийте проявите на Божи-
ята любов, милост и прошка. Коментирайте каква е връзката
„Ходене по водата“ им с делата на милосърдие, които християните са призвани да
(худ. Игор Сушенок) проявяват към своите ближни.
18
Божията любов към човека се проявява като милост,
милосърдие и състрадание и се разкрива в най-голяма сте-
пен чрез благодатния дар на опрощението на греха. Бог
обича човека като Свое любимо творение и не го изоставя
дори и когато той е съгрешил поради някаква причина.
Всеки човек може да сгреши волно или неволно, съзнател-
но или несъзнателно. Като небесен Отец на всички хора
Бог очаква да осъзнаем нашите грешки и да се обърнем
чрез покаяние към Неговото милосърдие, за да получим
прошка. Божията милост се проявява към човека като
състрадание и човеколюбие, дълготърпение и прошка.

Всемилостивият Бог прощава всички волни и неволни
грехове на човеците, когато те искрено се покаят. Божи-
ята любов е извор на прошката, която е най-съвършеният
дар на любовта. В най-съвършена степен Божията любов
и нейната всеопрощаваща сила са разкрити в Личността
и спасителното дело на Сина Божий Иисус Христос.

Божията любов и милост се проявяват в прошката за
човешките грехове, а човешкото милосърдие към ближния
се разкрива чрез добри дела.

ЗАДАЧА 6. Обсъдете християнското милосърдие като съвършена
проява на любовта към ближния. Отговорете на въпросите:

По какво се познават истинските прояви на чистата и безкористна
любов към ближните?

Какви са най-характерните белези на тази саможертвена и състра-
дателна любов?

Възможно ли е някой да участва в благотворителност, без да е мило-
сърден? С какви погрешни мотиви може да го прави? Какви са правилните
мотиви?

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Направете или подберете снимки, чрез които да представи-
те християнския живот като път към духовно съвършенство. Работете
по двойки, като търсите връзката:

с нещо преживяно;
с нещо от заобикалящия свят;
с нещо от живота в Църквата.
Споделете резултата от работата на уеб сайта на училището.

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ За любознателните...
ДЕЙНОСТ 2. Моето църковно-историческо проучване „Православните
манастири – духовна съкровищница“ И днес се учудваме на тайн-
Разделете се на две групи. Всяка група: ственото влияние, което
с помощта на Интернет съставя списък на православните манастири, оказват св. тайнства върху
които се намират в границите на епархията; вярващия. Как действа Бо-
избира един манастир, който да проучи; жията благодат чрез Светия
Дух във всички тайнства, как
представя ролята му за опазване на вярата и националното самосъз- идва от Бога, защо не виждаме
нание на православния български народ; откъде идва и накъде отива?
Началото на отговорите на
проучва каква е книжовната и социална дейност на манастира, оказала тези въпроси можем да по-
влияние върху духовното усъвършенстване на християните; търсим в думите на Иисус
Христос, изречени при бесе-
разкрива значението на манастира като духовно средище днес. дата му с Никодим: „Истина,
Представете пред класа резултата от своето проучване чрез мулти- истина ти казвам: ако някой
медия. се не роди свише, не може да
види царството Божие. Нико-
Кремиковски манастир дим Му казва: как може човек,
(Софийска епархия) бидейки стар, да се роди? (...)
ДЕЙНОСТ 3. Проведете анкета сред християните в храма след края на Иисус отговори: истина, ис-
св. Литургия. Задайте им следните въпроси: тина ти казвам: ако някой се
Колко често участвате в св. Литургия? не роди от вода и Дух, не може
а) всяка неделя; да влезе в царството Божие;
б) само на голям църковен празник; роденото от плътта е плът, а
в) рядко. роденото от Духа е дух“ (Йоан
Как постъпвате, когато съгрешите пред Бога и пред хората? 3:3-6). „От вода и Дух“ са думи
а) покайвам се за греха и пристъпвам към св. тайнство Изповед; за тайнството Кръщение –
б) изповядвам се пред иконата новото духовно раждане на
в) моля за прошка, но не се изповядвам. човека за свет, праведен, ду-
Каква е връзката между участието в светите тайнства и духовното ховно-нравствен и мирен жи-
усъвършенстване? вот, а „свише“ означава „от
а) духовното усъвършенстване не зависи пряко от участието в св. горе“. Така Спасителят раз-
тайнства; крива благодатното действие
б) участието в св. тайнства е необходимо условие по пътя към ду- на Светия Дух в човека, който
ховно съвършенство; се кръщава. Според светите
в) няма пряка връзка. отци на Църквата действие-
С помощта на придобитите умения по „Информационни технологии“ то на Божията благодат е не-
обработете резултатите от анкетата и ги представете в диаграми. постижима тайна за човешкия
ум. Неговите плодове стават
осезаеми, когато съчетаваме
своята воля с Божията воля
за нас. Така чрез св. тайнства
на Църквата православният
християнин получава благо-
датна помощ по пътя към ду-
ховното съвършенство.

19

ЦЪРКВА, НАЦИЯ И СВЕТОСТ

(КОНТРОЛ И ОЦЕНКА)

1. Свети княз Борис при кръщението си приема името:
а) Методий
б) Михаил
в) Маламир

2. На 4 март 870 г. е учредена първата автономна Българска църква като:
а) Патриаршия
б) Епископия
в) Архиепископия

3. Българската патриаршия през 1018 г. е преобразувана в:
а) Преславска архиепископия
б) Охридска архиепископия
в) Търновска архиепископия

4. Българската патриаршия е възстановена:
а) 1204 г. при управлението на цар Калоян
б) 1185 г. при братята Асен и Петър
в) 1235 г. при управлението на цар Иван Асен II

5. Свържете светеца с мястото – българската християнска светиня, като
запишете до цифрата съответната  буква.

1) а) б) 2)

3) 4) г)
20 в)

6. Отбележете невярното твърдение:
а) През XIX в. се появяват първите килийни училища при манастирите в България.
б) Православните манастири продължили книжовното дело и запазили българ-
ската народност.
в) Манастирите в България създават първите писмени закони.

7. Кое събитие е представено на изображението:
а) Учредяването на Българската екзархия;
б) Освобождението на България от османска власт;
в) Въздигането на Българската патриаршия.

8. Запишете според цифрата името на църковно-историческата личност и

го свържете с буквата, обозначаваща събитието:
а) Църковното движение на българите в Цариград;
б) Великденската акция на цариградските българи;
в) Учредяването на Българската екзархия.

1) 2) 3)

9. Възстановяването на Българската патриаршия в най-ново време е на:
а) Първия църковно-народен събор – 23 февруари – 24 юли 1871 г.
б) Третия църковно-народен събор – 8–10 май 1953 г.
в) Шестия църковно-народен събор – 14 май – 12 декември 2008 г.

10. Коя е описаната Божия заповед?
а) Забранява поклонението и служението на други божества: ____________________
б) Животът като Божий дар трябва да бъде пазен: ____________________
в) Отклонение от брачната вярност, любов и единство: ____________________
г) Неистина да се представи за истина: ____________________

11. Пожелаването на чуждата собственост най-често е мотивирано от:
а) завист;
б) изневяра;
в) заповедите.

21

12. Свържете примерите със съответстващия  вид кражба.

Вид кражба Примери

1) Кражби от а) Банков служител ограбва банката си.
обществото,
съчетани с измама б) Безработен, болен или беден човек е взел в безизходицата си назаем 200 лв. и трябва да ги върне с непосилна лихва – примерно 250 лв.
2) Подкуп
б) Безработен, болен или беден човек е взел в безизходицата си наза-
ем 200 лв. и трябва да ги върне с непосилна лихва – примерно 250 лв.

г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща.

в) Санитар краде медицински материали от болницата.

е) Иманяр си присвоява археологически находки.

г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи толкова, за
колкото му се заплаща.

3) Лихварство д) Участник в конкурс предлага заплащане на комисията, за да от-
страни конкурентите си.
е) Иманяр си присвоява археологически находки.

13. Попълнете пропуските в схемата, като използвате понятията:
нравствено съвършенство, воля, добро, дела, зло, добродетели.

двата свободният можем да
противоположни избор на напредваме
личността духовно като
полюса на зависи от придобиваме
човешката
нравственост когато
придобиваме

14. Запишете срещу всяко дадено определение понятието, което му съответства:

Понятие Определение
Глас Божий в човека, универсален критерий, според който можем да оценяваме
характера и нравственото качество на своите постъпки.
Помирение, чрез което се побеждава злото и се превъзмогва омразата между
хората.
Оказване на помощ и подкрепа на нуждаещите се, състрадание и съчувствие
към страдащите, твърда решимост да се върши добро, проява на милост.

15. Отбележете невярно и некоректно формулираните твърдения.

Да си милосърден означава:
а) да изслушваш внимателно;
б) да очакваш благодарност и похвала за добрите си дела;
в) да даваш разумно;
г) да подкрепяш слабите и помагаш на бедните;
д) да направиш каквото можеш, за да помогнеш;
е) да направиш или да дадеш на хората всичко, което те искат;
ж) Благотворителността не включва милосърдие.

Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 2 т. 3-6 т. 7-9 т. 10-12 т. 13-15 т.

22

TEMA 2

НАШАТА ВЯРА

Първото нещо, което е необходимо да познава към Православната църква и към учението ѝ
всеки православен християнин, са истините което не се изменя през вековете. Православ-
на Христовата вяра. Спасителни за вярващите ните християни възприемат и изповядват пра-
са познанията за Светата Троица, за небесното вославната вяра като правилно славеща Бога,
царство и вечното спасение. като истинска и спасителна. В Православната
църква тази вяра се пази като скъпоценно на-
Учението на нашата вяра е най-кратко и точно следие и се проповядва в чистотата на Божията
изложено в „Символа на вярата“ – християн- истина.
ското „Верую“. Затова всеки член на Право-
славната църква трябва да го знае наизуст. По Нашата вяра е православна и свята. Това е вя-
време на св. Литургия Символът се изрича от рата, която Спасителят предава на апостоли-
цялата църковна общност като богослужебен те и която е утвърдена на Вселенските събори.
текст. Не е достатъчно „Символ верую“ само Това е вярата, приета от българите при св. княз
да се чете и произнася, а е необходимо и да Борис, вярата, изповядвана, разпространявана
се разбира вложеното в него учение, което да и защитавана от св. цар Петър, от светите отци
се проявява и отстоява в живота. и мъчениците, отдали живота си за нея. Това
е вярата на нашите предци. Изопачаването на
Самото наименование на вярващите – право- Христовото учение създава лъжеучения. За
славни християни, произтича от Христовото православните християни е важно да бъдат
име. На български език Христос се превежда твърди във вярата и да не се отклоняват от
като Помазаник. Той е Божий Син и Месия, пътя на истината. Нашата ревност по вярата ни
небесен Цар и Първосвещеник, Първооснова в Бога ни задължава да я пазим чиста и така да
на нашата вяра в Бога. Прилагателното „пра- я предадем на тези, които идват след нас – за
вославен“ пък се свързва с принадлежността слава на Светата Троица и за наше спасение.

ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ:

Защо е необходимо да познаваме истините на пра- лице на Св. Троица – Светия Дух;
вославната вяра; Защо определяме Светия Дух като животворящ, как-
Какво е съдържанието на Никео-Цариградския символ во е Неговото въздействие върху човека;
на вярата; Защо приемаме Църквата като Тяло Христово и общ-
ност на Светия Дух;
Какво е православното учение за Бог Отец; защо Го Как да характеризираме Христовата Църква чрез
наричаме Творец и Вседържител; нейните основни свойства – единство, святост, съ-
Защо вярата ни в Господ Иисус Христос ни задължава борност, апостолска църква;
да Го приемаме като Син Божий, Месия, Изкупител и Защо е важно да познаваме православното учение за
Спасител; всеобщото възкресение;
Какво означават думите „живот в бъдещия век“ спо-
Какви са историческите свидетелства за Господ ред Символа на вярата.
Иисус Христос;
Как да разбираме християнското учение за третото

2.1. СИМВОЛЪТ НА ВЯРАТА

„Идете, научете всички народи, като ги кръщавате
в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги
учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“

(Мат. 28:19-20)

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. ВЪЗНИКВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКИЯ

ерес – учение в областта на СИМВОЛ НА ВЯРАТА
вярата, което е оспорено и
отхвърлено от Църквата В езика на древните елини думата симвáло
съборно. Последиците от означава „съединявам“. Имало обичай, когато
ереста често се изразяват в съдружници или приятели се разделят за дълго,
отделяне на една или повече всеки от тях да вземе половината от счупена на
църковни общини от църков- две керамична плочка или монета. След много
ното единство. години, когато техни пратеници или потомци се
срещали, те можели да удостоверят кои са чрез
съединяването на двете части и образуването на
едно цяло – символ.

В езика на древните християни символ е вся-
ко изповядване на вярата в Бога Троица по вре-
ме на свето Кръщение. Така изразът символ на вярата може да
бъде преведен и като едно цяло във вярата.
За да разберем кога възниква Символът на вярата, трябва да
тръгнем от поръката на Господ Иисус Христос към апостолите
от последната глава на Евангелието според Матей. Преди да
се раздели с учениците Си, Господ ги изпраща да учат и кръ-
щават всички народи в името на Отца и Сина и Светия Дух.
Така ученето и кръщението са обвързани от самото начало на
християнската проповед. За да се кръсти един народ, той би
трябвало да е научен от апостолите Кой е Отец, Кой е Син и
Кой е Дух Светий. Същото важи и за един град, а също и за
всеки отделен човек.
В началото св. Църква не е имала само един символ. Вся-
ка християнска община, създадена от апостолите, създава свое
кратко изповедание на вярата в Отца, Сина и Светия Дух. Все-
ки, който се присъединявал към тази община, преминавал през
обучение във вярата, а след това изповядвал наученото в ня-
колко фрази или изречения. Примери за такива изповедания на
вярата можем да открием в текстове на мнозина от древните
християнски отци и писатели. В по-късните години тези изпо-
ведания биват наричани символи на вярата. Запазени са симво-
лите на църквите в Кесария Палестинска, Йерусалим, Алексан-
дрия, Антиохия, Кипър, Рим и др.

24

Най-ранно е изповеданието на вярата, представено в книга-
та „Учение на дванадесетте апостоли“ (Дидахи – 60-150 г. сл. Р.
Хр.). То гласи: „Кръщавайте в името на Отца, Сина и Света-
го Духа, в течаща вода. Ако нямаш течаща вода, кръсти в дру-
га вода; ако не можеш да кръстиш в студена, кръсти в топла.
Ако нямаш нито едното, нито другото, излей върху главата
три пъти вода в името на Отец, Син и Свети Дух“ (гл. 7:1-3).

През първите три века от историята на християнството вся-
ка поместна църква е имала свой кръщелен символ – кратко
изповедание на вярата в Светата Троица. От онова време е да-
тиран символът на Йерусалимската църква. От същия истори-
чески период е и символът на Римската църква.

2. НИКЕО-ЦАРИГРАДСКИЯТ СИМВОЛ НА ВЯРАТА Първи вселенски събор в Никея, 325 г.

През четвърти век учението на алексан- Втори вселенски събор в
дрийския свещеник Арий за Сина Божий Константинопол (Цариград), 381 г.
като подобен по същност (подобосъщен), а Знаете ли, че...
не единен по същност (единосъщен) с Отца,
поставя на изпитание единството на Църк- Сред св. отци, които участ-
вата и нейното учение за Светата Троица. ват на съборите в Никея и Кон-
Спорът възниква в Александрия, но скоро стантинопол, са: св. Атанасий
излиза от границите на града и ангажира Александрийски, св. Николай
епископи и богослови от цялата Църква. Мирликийски Чудотворец, св.
Очертават се две страни. От едната са съ- Спиридон Чудотворец и св. Гри-
гласните с Арий, който застъпва идеята, че горий Богослов.
Синът е първото творение на Бог Отец и не
е еднакъв по същност с Него; от другата са
александрийският епископ Александър, неговият дякон Атана-
сий и мнозина други, които защитават учението, че Синът Бо-
жий се ражда от Отца, а не е сътворен, и има същото естество,
или същност, със Своя Отец.

За да преодолее разделенията и сложи край на спора, импе-
ратор Константин І свиква събор в град Никея (днес гр. Изник в
Турция) през 325 г. Този събор остава в историята на Църквата
като Първи вселенски. Именно тогава, в контекста на разисква-
нията за вярата на Църквата, за естеството и Лицата на Светата
Троица, бива утвърден един единен Символ на вярата за всички
църковни общини.

Няколко десетилетия по-късно, през 381 г. друг велик рим-
ски император, Теодосий І, свиква нов вселенски събор в Кон-
стантинопол (Цариград), който потвърждава символа от Ни-
кея и го допълва. Следващите вселенски събори (свиквани от
императорите в Ефес, Халкидон, Константинопол и Никея)
потвърждават Символа от първите два събора като образец на
вярата за всички християни.

По имената на градовете, в които са проведени първите два
вселенски събора – Никея и Константинопол – този символ и
днес е наричан „Никео-Константинополски“ или „Никео-Ца-
риградски“. В него се съдържа изповедта на вярата в единия
Бог Отец, единосъщието и спасителното дело на Сина Божий,
в Светия Дух, Църквата, кръщението и живота в бъдещия век.

25

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на
небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий,
Единородния, Който е роден от Отца преди всички
векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог
истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез
Когото всичко е станало;

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето
спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа
Светаго и Дева Мария, и стана човек;

4. и бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и
бе погребан;

5. и възкръсна в третия ден, според Писанията;
6. и възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца;
7. и пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и

царството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който

от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим
наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез
пророците.
9. В една света, съборна и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на
греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите
12. и живот в бъдещия век! Амин.

26

3. ОСНОВНИ ИСТИНИ НА ВЯРАТА

В Никео-Цариградския символ на вярата на
първо място изповядваме вярата в единството
на Бог Отец, Който е Вседържител и Творец на
всичко. Това означава, че нищо освен Бога, не
съществува само по себе си, а има причина. И
когато проследим тази причинно-следствена
връзка, ще стигнем до Бога, Който стои в нача-
лото, Който за разлика от всичко останало не е
сътворен, нито има причина за съществуването
извън Себе Си; Той е творческата причина на
това, което виждаме и на всичко останало, което
не виждаме, с две думи – на небето и земята,
изобщо – на всичко.

Изповядваме също вярата си в Господ Ии-
сус Христос, Сина Божий, като истински Бог,
роден от Отца извън всяко пространство или
време, Който има същото с Отца естество или
същност. Отците използват израза „Светлина от
Светлина“, за да подчертаят тази тъждественост
в същността. Редом с това изповядваме, че Бог
е не само Творец, но и Спасител. Синът Божий
се въплътил (от Светия Дух и Дева Мария) и
станал като нас, човек, страдал, бил разпънат и
възкръснал. Тук се споменава и името на Пилат
Понтийски, римския прокуратор на Юдея, не за-
щото е нещо „свещено“, а защото има отноше-
ние към реалността на спасението. Отците гле-
дат на историята като на люлка на спасението.
Евангелистите не разказват митове, а описват
реални исторически събития с реални истори-
чески личности.

В Символа изповядваме също вярата в Све-
тия Дух, Който изхожда от Отца и като еди-
носъщен на Отца и Сина заслужава същото по-
клонение и почитание. Изповядваме и вярата
в Църквата като една, защото Христос е един
(Мат. 23:8), света, защото Бог е свет (1 Петр.
1:16), съборна, защото събира като в едно зда-
ние минало и бъдеще, земя и небе, божествено
и човешко (1 Кор. 3:9), и е апостолска, защото
апостолите са в основата на това здание. Те са
свидетелите и очевидците на Христос – краеъ-
гълният камък на зданието (Еф. 2:20-22).

Както Господ е един, както вярата е една,
така и кръщението е едно. Това изповядваме в
предпоследния член от Символа. Накрая изпо-
вядваме и своето очакване – за възкресението на
мъртвите и живота в бъдещия век.

27

2.1.

Христос Пантократор, мозайка ЛЮБОМЪДРИЕ
от XIV в. (манастир „Хїра“ в Турция)
1. Отговорете на въпросите.
Любомъдрие Какво означава в езика на древните християни „символ“?

Благонравие Кога възниква Символът на вярата? Само един символ ли е
имала Църквата?
ЛЕСТВИЦА
Лествица По какъв повод са свикани съборите в Никея и Константино-
пол? В какво се състои ереста на Арий? В кой от членовете на
1. Изработете презентация на Символа тази ерес е преодоляна?
тема „Какво е символ“. Ние из-
ползваме думата „символ“ за В колко раздела или членове е обособено съдържанието на
обобщено знаково представяне Никео-Цариградския символ? Кога се изрича на глас в право-
на много други неща – предме- славното богослужение? Защо според вас изповядването на
ти, събития или идеи. Посочете вярата е задължително преди извършването на най-важното
с какво според вас „Символът в последованията на тайнствата Кръщение и Евхаристия?
на вярата“ е различен. Използ-
вайте опорите за работа на 2. С помощта на електронната Библия в сайта на Светия
стр. 197. Синод на БПЦ-БП прочетете библейския текст в 15-ата гла-
ва от Второто послание на св. апостол Павел до Коринтяни.
2. Научете текста на „Симво- Изяснете връзката му с 11-и и 12-и член от Символа на
ла на вярата“ наизуст. Потър- вярата.
сете в Интернет неговия речи-
татив, който се изпълнява по 3. По схемата обяснете основните истини на християнската вяра.
време на св. Литургия.
Живот в
3. Отговор на църковно-истори- бъдещия век
чески въпрос. Използвайте опо-
рите за работа на стр. 197 – 198. Св. Църква Кръщение
От каква опасност Църквата и св. тайнства
е искала да защити верните,
като определя своето учение за Бог Отец Бог Син Бог
вярата с решенията на мест- Дух Свети
ните и вселенските събори?
Света Троица
28

ЛЮБОМЪДРИЕ

4. Сравнете символите на вярата на Йерусалимската и Римската
църква от първите три века след Рождество Христово с Никео-Ца-
риградския.

Символът на Йерусалимската църква Символът на Римската Различия с Никео-Цариградския
църква символ на вярата

Вярвам в един Бог Отец Вседържител, Творец на Вярвам в Бога Отца, Вседър-
небето и земята, и на всичко видимо и невидимо. жителя.

И в един Господ Иисус Христос, Син Божий, Еди- И в Христа Иисуса, Неговия
нороден, роден от Отца преди всичките векове, Син, Единствен, Господ наш,
истинен Бог, чрез Когото всичко е станало,

въплътил се и въчовечил [се], разпнат и погребан, роден от Духа Свети и Мария
Дева; при Пилат Понтийски
разпнат и погребан,

възкръснал от мъртвите в третия ден, възлязъл и в третия ден възкръснал от
на небесата, седнал отдясно на Отца; мъртвите, възлязъл на небеса-
та и седящ отдясно на Отца,

[Който] пак ще дойде в слава да съди живите и откъдето ще дойде да съди
мъртвите, царството на Когото няма да има край. живите и мъртвите.

И в единия Дух Свети Утешител, Който е говорил И в Светия Дух,
чрез пророците.

[И в едно покайно кръщение за опрощаване на светата Църква, опрощаване-
грехове] И в една света съборна Църква. то на греховете,

И във възкресението на плътта. И във вечния възкресението на плътта,
живот. живота вечен.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Обсъдете в час
Символът на вярата започва с думата „вярвам“. Обсъдете защо вярата е

част от този текст. Не е ли достатъчно просто да имаме информация за
съдържанието на апостолската проповед?

Освен „вярвам“, в Символа казваме също „изповядвам“ и „чакам“. Обсъдете
каква според вас е връзката между вяра, изповедание и очакване.

2. Прочетете химнографския текст
(тропар) и отговорете на въпросите.
Използвайте опорите за работа на
стр. 198 – 199.

„На Първия събор си се показал поборник и чудотворец,
богоносни отче наш Спиридоне. Затова и мъртвия от гроба
си извикал и змията в злато си превърнал; и когато си пеел
светите молитви, ангели са служели с тебе, пресвещений.
Слава на Дарилия ти сила, слава на Увенчалия те, слава на
Даващия чрез тебе изцеления на всички.“

Тропар на св. Спиридон,
епископ Тримитунтски Чудотворец

На кой празник е посветен тропарът? Кое историческо събитие е отразе-
но в химнографския текст? Какво знаете за него? Какви чудеса са описани?

29

2.2. БОГ – ТВОРЕЦ И ВСЕДЪРЖАТЕЛ

„В начало Бог сътвори небето и земята.“
(Бит. 1:1)

„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един.“
(Втор. 6:4)

„Аз и Отец едно сме.“

(Йоан 10:30)

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА

Отец – баща В ЕДИНИЯ БОГ
Творец – създател
Вседържител – (от гръцки През IV век след Втория
Пантократор), по отноше- вселенски събор в Константи-
ние на Бога означава Такъв, нопол възниква обвинение сре-
Който поддържа съществу- щу християните, че се покланят
ването на трима богове – Отец, Син и
Въплъщение; Боговъплъще- Свети Дух .
ние – богословски термин,
който изразява думите на св. Свети Григорий Нисийски
апостол и евангелист Йоан: защитава православното уче-
„Словото стана плът“ (Йоан ние за Бога със следния ар-
1:14) гумент: „Ние вярваме, пише
екзегет – тълкувател на той, в един Бог, защото един
съдържанието на библейски- е Отец, от Когото вечно се
те книги ражда Синът Божий и вечно
изхожда Светият Дух. Лица-
та в Троицата имат една същност. Лицата в Троицата имат
една енергия или действие“.
Свещеното Писание винаги говори за Бога като за един Бог.
Затова и Никео-Цариградският символ поставя тази истина на
вярата като първа и основна. Тази вяра е засвидетелствана от
Господ Иисус Христос, проповядвана е от апостолите, отсто-
явана е от светите отци, изповядвана е и днес. Ние вярваме в
един Бог Отец, и в случая не поставяме запетая между Бог и
Отец. Това е и първият аргумент на св. Григорий.
Бог се открива с различни имена преди въплъщението на
Божия Син. Древните са Го знаели и като Елохим, и като Яхве,
и като Саваот. Но за християните няма по-автентично откро-
вение за Бога от това, което Иисус Христос е открил на Своите
ученици, а чрез тях – на целия свят. Той винаги се обръща към
Своя небесен Отец с Отче. Така е научил и апостолите да се
молят, започвайки с думите „Отче наш…“ (Мат. 6:9). Така се е
молил и Самият Той.

30

Отец, за разлика от Сина Божий, не се въплъщава, не ста-
ва човек. Христос е този, Който ни Го открива във възможната
за човека мяра. В този смисъл са думите на евангелист Йоан:
„Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в
недрата на Отца, Той Го обясни“ (Йоан 1:18). Синът е един-
ствен екзегет (такъв, който обяснява) и образ на Отца: „Който
е видял Мене, видял е Отца“ (Йоан 14:9). Затова отците бого-
словстват за Отца чрез Сина.

Бог Отец съществува Сам по Себе Си, Той не е роден, нито
произлиза от друго естество или Лице. Няма причина за бити-
ето Му извън Самия Него и в този смисъл, Той е самобитен.
Той, както се изразяват отците, е „начало и извор“ на божест-
вените Лица на Сина и Духа. Но и двете Лица – на Сина и на
Духа – споделят едно и също естество, или същност, с Отца,
споделят един и същ начин на съществуване. Една е божестве-
ната същност на Отца и на Сина, и на Светия Дух. Трите Лица
се различават по извора на битие – Отец е нероден, Синът се
ражда от Отца, Духът изхожда от Отца – но имат едно и също
несътворено битие, т.е. една същност. И в това се състои вто-
рият аргумент на св. Григорий – Бог е един, защото е един по
същност.

Всичко, което идва от Отца, стига до нас чрез Божия Син в
Светия Дух. Няма едно действие, което да е на Отца, друго – на
Сина, или трето – на Духа. Бог е един в Своето действие (което
отците наричат енергия или благодат). Това е третият аргумент
на св. Григорий – Бог е един, защото действието Му е едно.

Но тъй като не всички са в състояние да проумеят това уче-
ние, други отци на Църквата, като св. Герман Константино-
полски и св. Константин-Кирил Философ, обясняват Божието
единство по следния начин, образно: слънчевият диск е фор-
мата, от която до нас достигат слънчевата светлина и топли-
на. Формата, светлината и топлината са три различни неща, но
слънцето е едно.

2. БОГ ОТЕЦ – ТВОРЕЦ

Няма мотив или причина извън Бога, които да
обуславят сътворението на света. Сътворяването
на небето и земята, на всичко видимо и невидимо
е свободен акт на Божията воля. Бог върши всичко
„по решение на волята Си“ (Еф. 1:11).

Още първият библейски стих показва, че све-
тът не се поражда сам от себе си, или сам по себе
си. Светът има начало: „В начало Бог сътвори…“
(Бит. 1:1). Това начало разделя сътворения свят от
несътворения, безначалния Творец. Нищо от ха-
рактерното за сътворения свят не е присъщо на
Бога. Бог създава света от небитие: „Всичко това
е сътворил Бог от нищо“ (2 Мак. 7: 28). Всичко
е сътворено и утвърдено от Него: „Той сътвори
земята със силата Си, утвърди вселената с мъд-
ростта Си и с разума Си разпростря небесата“
(Йер. 10: 12).

31

2.2.

Знаете ли, че... Началото на творението е начало на историческото време.
Бог обаче е извън времето: „Аз съм вечно Съществуващият“
Догматиката е богословска (Изх. 3:14), светът има начало; Той обаче е неизменен: „Аз съм
наука, която изследва и систе- Господ, Аз се не изменям“ (Мал. 3:6), светът се променя; ние
матизира основните истини – „донейде знаем“ (1Кор. 13:9), Бог обаче знае всичко: „Той е
на християнската вяра и има по-голям от нашето сърце и знае всичко“ (1Йоан. 3:20).
за предмет християнските
догмати. Думата „догмат“ Светът има начало и край – Бог няма нито начало, нито край;
(δόγμα) означава положение, оп- Светът и всеки елемент в него е обусловен от външен фактор
ределение, твърдо установило или причина – Бог, напротив, съществува без да има нужда от
се, истинско, задължително. нещо извън Него.
Християнският догмат е ис-
тина, получила значимост, Човекът, за разлика от Бога, е обусловен от твърде много
авторитет за вярващите не външни спрямо него условия. Ако остане без подходящи ус-
само от Светия Дух, от От- ловия за живот, човекът – както и всяко друго сътворено живо
кровението, но и от вярното същество – умира.
му отразяване в съзнанието на
Църквата, изразено на вселен- 3. БОГ ОТЕЦ – ВСЕДЪРЖИТЕЛ
ските събори.
Бог създава света чрез Своето действие, което идва от Отца,
Догматическото позна-
ние е неотделимо от личното чрез Сина и в Светия Дух, „защото всичко е от Него, чрез Него
отношение и преживяване на
християнските истини. Необ- и у Него“ (Рим. 11:36), но светът не е автономен и самодостатъ-
ходимо е тези истини да бъдат
усвоени не само с познаващия чен след акта на творението. Светът продължава да съществу-
ум, но и с вярващото сърце.
ва, защото Бог е Този, Който го поддържа, за да не премине от

битие в небитие. Затова Свещеното Писание и отците на Църк-

вата наричат Бога „Вседържител“ (2 Кор. 6:18, Откр. 1:8). Това

означава, че всички причинни връзки са в Негова власт.

Бог е „алфа и омега, начало и край“ (Откр. 1:8). Вседър-

жителят е поддържаща, свързваща и обединяваща Основа на

всичко съществуващо, съдържащ неразривно всичко в Себе Си.

Изведено в съществуване по творческата воля на Създателя,

творението може да остане в съществуване само и посредством

тази воля, която го поддържа, свързва и обединява с Твореца.
Без Бога съществува-

щото ще престане да бъде

такова. Той не просто из-

вежда битието от небитие,

но и поддържа неговото

съществуване. Старозавет-

ните автори нееднократно

споделят тази увереност

в Божията промислител-

на сила. Псалмопевецът

потвърждава: „Ти си по-

ставил земята на твърди

основи: тя няма да се по-

клати навеки“ (Пс. 103:5).

Бог е извън света и над

света, и Самият Той не е

обвързан с него. Но све-

тът е зависим от Бога и от

Неговия промисъл: „Той

е сътворил и малък, и ве- Св. мъченик Николай Софийски
лик и еднакво промисля за символично държи православното Верую,
всички“ (Прем. Сол. 6:7). заради което е дал дори живота си

32

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Какъв аргумент използва св. Григорий Нисийски, за да защити православ-

ното учение за Бога? Защо истината на вярата за единия Бог е поставена
като първа и основна в Никео-Цариградския символ? Защо наричаме Бога
„Отец“? Бог има ли друго име? По какъв начин Бог е един в Своето действие?

Защо сътворяването на света се определя като свободен акт на Божията
воля? Какво от характерното за сътворения свят е присъщо на Бога? В
какво се изразява отношението Бог – творение – време? От какви външни
условия е обусловен животът на човека за разлика от Бога?

Защо след акта на творението светът не е автономен? Защо Свеще-
ното Писание и отците на Църквата наричат Бога Вседържител? Какво е
съдържанието на определението на Бога като Вседържител? По какъв начин
светът е зависим от Бога и от Неговия промисъл?

2. Работа с речник
Правилна употреба на основните догматически понятия. Обяснете значе-
нието на определянето на Бога като: Отец, Творец, Вседържител. Съставе-
те с всяко от понятията по едно вярно твърдение.

3. Коментар на аргументите Аргументи на св. Григорий Нисийски Коментар на аргументите
Запишете в първата колона на таблицата
аргументите, които използва св. Григорий 1.

Нисийски, за да защити православното 2.
учение за Бога. Срещу всеки аргумент до-
бавете своите коментари. Работете по 3.
двойки или в групи.

4. Обсъдете и изяснете.
Обсъдете равното божествено достойнство на Трите Лица. Като знае-
те, че Те имат една същност, изяснете по какво се различават.

Бог Отец – не е роден от
никого и не изхожда от никого –

Той е безначален.

Бог Син – не е сътворен от Бог Бог Свети Дух – не е роден,
Отец и не изхожда от Него, а се ражда нито сътворен от Бог Отец, а
от Него предвечно. Това означава – вечно от вечност изхожда от Него.

е бил, е и ще бъде Син.

5. Прочетете светоотеческия Св. Кирил Философ

текст и обсъдете въпросите. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
Как св. Константин-Кирил
„Вижте на небето блестящия кръг (слънцето) и как от него се ражда
Философ обяснява нагледно веч- светлината и изхожда топлината? Бог Отец е без начало и без край
ността на Бога? Защо? Как- като слънчевия кръг. От Него се ражда вечно Божият Син, така както
во сравнение използва за пред- от слънцето – светлината; и както от слънцето идва топлината
ставяне на Трите Лица на Бога? посредством светлинните лъчи, така [от Бога] изхожда и Светият
Представете чрез схематично Дух. Всеки разграничава слънчевия кръг от светлината и топлината
изображение примера за Све- (но това не са три слънца), а едно слънце на небето. Така и Светата
тата Троица, даден от св. Кон- Троица – има три Лица, а Бог е един и неразделен.“
стантин-Кирил Философ.
Св. Константин-Кирил Философ

33

2.2.

Любомъдрие БЛАГОНРАВИЕ
Благонравие
1. Спасителят посочва на учениците Си любовта на Отца към Сина
ЛЕСТВИЦА и на Сина към тях като образец за това как трябва да се отнасят
Лествица един към друг. Обсъдете известните ви примери за такава любов от
Евангелието.
1. Работа в групи
Господ Иисус Христос е Син Бо- 2. Направете сравнение на двата текста, като използвате опорите за
жий по естество. Ние можем да работа на стр. 195 – 196.
се наречем чеда Божии, но не по Отговорете на въпросите:
естество, а по благодат. Как Гос-
поднята молитва потвърждава Коя истина на християнската вяра разкриват думите на св. апостол
нашето родство с Отца? Яков?

Изследвайте дълбокия сми- Защо в края на св. Литургия звучат тези молитвени думи като отглас
съл на прошенията в Господнята на казаното от св. апостол Яков?
молитва. Кое ви впечатлява в
най-голяма степен? Защо? Библейски текст Литургичен текст

Обобщете мислите, изказани „Всяко добро даяние и всеки съвър- „Защото всяко добро даяние и всеки
в групата. Изберете говорител, шен дар иде от горе, слизайки от съвършен дар иде от горе, слизайки
който да ги представи пред кла- Отца на светлините, у Когото – от Тебе, Отца на светлината, и на
са. няма изменение, нито сянка от Тебе Отца и Сина и Светия Дух, въз-
2. Разпознайте и опишете пра- промяна.“ даваме слава, сега и винаги, и во веки
вославната икона, която пред- (Иак. 1:17) веков. Амин.“
ставя Бога като Вседържител Из „Задамвонна молитва“ в Златоу-
(от гр. Пантократор). Използ- стовата св. Литургия
вайте опорите за работа от
стр. 192 – 193. 3. Обсъдете библейските текстове.
„Не две ли врабчета се продават за един асарий? И
Христос Вседържител ни едно от тях няма да падне на земята без волята
34 на вашия Отец; а вам и космите на главата са всички
преброени; не бойте се, прочее: от много врабчета
вие сте по-ценни.“

(Мат. 10:29-31)

„Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният
ваш Отец.“

(Мат. 5:48)

„Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят
строителите ѝ; ако Господ не опази града, напразно
ще бди стражата.“

(Пс. 126:1)

Посочете още примери за Бога като Вседържител: от библейската ис-
тория, от историята на света или от съвременния живот. Обяснете как
тези примери показват начина, по който Бог управлява, владее и държи
целия видим и невидим свят.

Обсъдете как разбирате съвършенството на Отца. Какви са границите
на човешкото съвършенство? Единствено в лицето на Кого човешкото
съвършенство е в пълнота?

Обсъдете как оценявате равновесието между Божията помощ, от една
страна, и труда на строителите или бдителността на стражата, от
друга, представени в Пс. 126.

2.3. ИИСУС ХРИСТОС –
НАШИЯТ СПАСИТЕЛ

„Наистина, велика е тайната на благочестието:
Бог се яви в плът, засвидетелствуван бе от Духа,
показа се на Ангели, проповядван биде на народи,
приет с вяра в света, възнесе се в слава.“

(1 Тим. 3:16)

Въплъщението на второто Лице на Светата Троица – Бог ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
Слово – поставя пред човека една изключителна задача – да
повярва в Него, но без да вижда Бога в Неговата сила и слава. Изкупител – Иисус Хрис-
Ако Синът Божий беше дошъл в славата Си, нямаше да изисква тос, Който възстановява
вяра, че е Бог, защото щеше да е очевидно. Не можеш да вярваш общението на човека с Бога
в очевидното. В него няма място за свободата да го приемаш посредством Своето Въ-
или отричаш. Ако обаче има нещо скрито зад тази очевидност, плъщение, Кръстна смърт и
да го приемеш, или най-малкото да го допуснеш за възможно, Възкресение.
означава да отвориш вратата пред вярата. Вярата, казва апос- Спасител – Иисус Христос,
толът, „е жива представа на онова, за което се надяваме, и Който спасява човека от
разкриване на онова, що се не вижда“ (Евр. 11:1). греха, смъртта и дявола и му
дарява вечен живот.
1. ВЯРАТА В ИИСУС ХРИСТОС КАТО СИН БОЖИЙ, Месия – гръцкото произно-
ИЗКУПИТЕЛ И СПАСИТЕЛ шение на еврейското Маши-
ах, в превод на гръцки – Хрис-
В един разговор с учениците Си, недалече от Кесария Фи- тос, т.е. Помазаник, Този,
липова, Христос задава въпрос: „За кого Ме човеците мислят Който е помазан от Светия
– Мене, Сина Човечески?“ И те му отговарят: „Едни – за Йоа- Дух. За християните Ме-
на Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Йеремия, или за сия (или Божият помазаник)
едного от пророците“. След това Той пита тях самите: „А вие става собственото име на
за кого Ме мислите?“ В отговор Симон Петър Му казва: „Ти си Спасителя на света.
Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:13-16). Тези думи са
първото пряко изповядване на вярата в Сина човешки като Син
Божий.

Изповедта на вярата не е просто следствие от разсъждения.
Способността за логично мислене е ценно качество, в една или
друга степен присъщо на всеки човек, но не е достатъчно. Необ-
ходима е Божията помощ. Това четем в думите на Христос към
Петър: „Блажен си ти, Симоне, син Йонин, защото не плът и
кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата; и Аз
ти казвам: ти си Петър (това име в превод от гръцки означава

35

2.3. „камък“, „скала“, „твърдина“), и на тоя камък ще съградя
църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Мат.
36 16:17-18). С други думи – върху Божията сила и изповедници-
те на вярата ще бъде основана Църквата. Всичко, което Хрис-
тос извършва – спасението от ада и изкуплението от смъртта
– няма да бъде ограничено само в Сина човешки. То ще стане
достояние на всеки човек, който като Петър вярва и изповядва
Иисус като „Христос“ (т.е. обещания Месия) и „Син на Жи-
вия Бог“. Същият апостол ще напише години по-късно в своето
послание: „С Божия сила чрез вяра сте пазени за спасение, го-
тово да се открие в последно време“ (1Петр. 1:5), а също – „за
това спасение направиха издирвания и изследвания пророците,
които предсказаха за дадената вам благодат“ (1Петр. 1:10).

2. МЕСИАНСКИТЕ ПРОРОЧЕСТВА В СТАРИЯ ЗАВЕТ
Всеки юдеин е знаел обещанието за Месия, съдържащо се

в Божиите думи към змията след грехопадението: „…ще всея
вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейно-
то семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в пе-
тата“ (Бит. 3:15). Това е първото благовестие, че от жена ще
се роди Спасител, Който ще порази древната змия. От враждата
между Родения от жена Месия и дявола ще дойде спасението
на човешкия род.

Цялата епоха на Стария Завет свидетелства за това очаква-
не на Месия. Неговата кулминация е във времето на Спасите-
ля. Затова всяка дума на Господ Иисус Христос, всяко Негово
действие, всяко обстоятелство от живота Му е сравнявано с
месианските пророчества. Достатъчно е да прочетем Еванге-
лието според Матей, за да видим на колко места евангелистът
казва: „за да се сбъдне реченото от пророка…“ или „защото
тъй е писано чрез пророка…“, или „тогава се сбъдна речено-
то от пророк Йеремия“, или „за да се сбъдне реченото чрез
пророк Исаия“. Дори да допуснем, че Господ Иисус Христос
е бил забележителна личност, никой не би Го последвал, нито
проповядвал за Него, а още по-малко – пострадал за Него, ако
образът Му не съответстваше на „реченото от пророка“.

За очаквания Спасител в старозаветните книги е написано
много. Той е предречен от старозаветните пророци като:

Примирител от Юдиното коляно (Бит. 49:10);
Звезда на Яков (Числ. 24:17);
Изкупител, Който ще възкръсне (Йов 19:25-27);
Месия и Син Божий (Пс. 2);
Роден от Дева (Ис. 7:14) във Витлеем (Мих. 5:2);
В пророческите книги на Стария Завет са представени и
конкретни събития от земния живот и спасителни дела на Бо-
жия Помазаник:
ще изцерява болните (Ис. 35:5-7);
ще бъде кротък и милосърден (Ис. 42:1-4, 61:1-2);
ще влезе в Йерусалим на осле (Бит. 49:11, Зах. 9:9-11);
ще бъде предаден (Пс. 40:10, Пс. 54:14, Пс. 108:5) срещу
тридесет сребърника (Зах. 11:12);

ще бъде поруган и разпнат (Пс. 21, Ис. 50:4-11);
ще страда и ще възкръсне в третия ден (Ис. 53 гл., Зах.
12:10-13, Ос. 6:1,2), като победи смъртта (Ос. 13:14).
За осъществяването на всички тези събития, предсказани от
пророците столетия преди въплъщението на Сина Божий, мо-
жем да прочетем на страниците на Новия Завет.

3. ПРИЧИНИ ЗА БОГОВЪПЛЪЩЕНИЕТО Св. Атанасий Александрийски (Велики)

Синът Божий, второто Лице от Светата Троица, идва като
Син човешки поради Божията любов към човека (вж. Йоан 3:15,
16). Бог се въплъщава, защото в грехопадението човекът умира,
т.е. губи възможността за вечен живот. Само вечно Съществу-
ващият (вж. Изх. 3:14) Бог може да възстанови нетлението в чо-
века и да му даде Себе Си като храна за живот вечен. Нито едно
човешко усилие – било на отделен човек, или на човешкия род
изобщо – не може да преобрази тлението в нетление. Само Бог
от Бога и Светлина от Светлината, както е наречен в Никео-Ца-
риградския символ на вярата – може да примири хората с Бога
и да ги изведе от тъмнината на смъртта в Божията светлина.

Въплъщава се именно Синът, а не Отец или Дух Свети, за-
щото според богословието на Църквата качеството на лицето
винаги е неизменно. И ако качеството на Отца е „нероденост“,
то качеството на Сина е „роденост“. Затова Синът се ражда из-
вечно от Отца като „Бог истинен от Бог истинен“, а в света –
от св. Богородица като Син човешки. Древните отци са казва-
ли: „Синът Божий стана Син човешки, за да направи синовете
човешки синове Божии“. Той е единороден, което ще рече, че
няма друг Син, който да споделя естеството на Отца, нито – да
се ражда от Отца.

Попитали св. Атанасий Велики не е ли могъл Бог да спаси
човека без Синът Божий да се въплъщава и жертва на кръста.
Светителят отговорил: „Тогава човекът би станал такъв, какъв-
то е бил Адам до престъплението, приемайки благодатта отвън,
без да я приспособи към тялото (защото такъв бил човекът в
рая), но при това щеше да е станал може би по-лош, защото
вече се е научил да престъпва закона“. С други думи – въплъ-
щението и жертвата на кръста правят спасението цялостен и
необратим процес. Човешкото естество съучаства в този про-
цес, а не приема всичко като даденост.

Иисус Христос не е дошъл само като Бог, а е облякъл чо-
вешко естество, за да бъде изкупено същото това естест-
во, наследено чрез Адам от всички човеци: „Понеже, както
смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви
дойде чрез Човека“ (1 Кор. 15:21).

37

2.3.

За любознателните... ЛЮБОМЪДРИЕ

„Иисусовата молитва е велик 1. Отговорете на въпросите:
подвиг на ума и сърцето, тя е Кое е първото пряко изповядване на вярата в Сина човешки като Син
духовният труд par excellence
и средство за освещаването Божий? Достатъчна ли е способността за логично мислене за изповя-
както на монаси, така и на дането на вярата в Сина Божий? В какво се изразява дарът на Божието
всички православни христи- откровение? Какво ще стане достояние на всеки човек, който вярва и
яни. Тя представлява кратко изповядва Иисус като „Христос“ (т.е. обещания Месия)?
призоваване с една мисъл, кое-
то вярващите повтарят не- Кое е първото благовестие, че от жена ще се роди Спасител, засвиде-
престанно в Името на Господ телствано в Стария Завет? Защо всяка дума, действие и обстоятел-
Иисус Христос: „Господи Иису- ство от живота на Господ Иисус Христос е сравнявано с месианските
се Христе, Сине Божи, помилуй пророчества? Като какъв е предречен от старозаветните пророци Спа-
мене, грешния“. сителят? Кои събития от Неговия живот са описани в Свещеното Пи-
Първата част на молитва- сание векове преди въплъщението Му?
та – „Господи Иисусе Христе,
Сине Божи“ – съдържа изпо- Защо Синът Божий, второто Лице на Светата Троица, идва като Син
вядване на вярата в Божест- човешки? Защо Бог става човек? Защо Синът се е въплътил, а не Отец
вото на Христос, но също и в или Светият Дух? Могъл ли е Бог да спаси човека „от дистанция“, след
цялата Света Троица. Втора- като за Него всичко е възможно? Как е отговорил св. Атанасий на този
та част е изповед на човека, въпрос?
който се моли: той признава
падението, всемирното и 2. Работа в екип
своето собствено, своята Изработете мисловна карта „Очакването и делото на Христос Изку-
греховност и нуждата си пителя“. Представете причините, поради които е необходимо изкупле-
от спасение. Тези две части нието. Какво очакват хората от Спасителя – изкупление от злото, от
– изповядването на вярата смъртта или от светското потисничество? Посочете целите на спа-
и покаянието на онзи, който сителното дело на Господ Иисус Христос. Представете картата на по-
се моли – дават пълнотата и стер (на електронен или хартиен вариант, по ваш избор).
съдържанието на молитвата.“
3. Обсъдете в час
архим. Захариас (Захару), Какъв е смисълът на изкуплението в християнството?
Иисусовата молитва, Подкрепете отговора си с помощта на библейския стих 1 Тим. 3:16.
[https://dveri.bg/399f] 4. Представете и анализирайте писмения извор (документ). При от-
говора следвайте зададените на стр. 197 опори за представяне и анализ
на писмен извор.

Документ 1: откъс от „Летописи“ на Корнелий Тацит (55-117 г.)
(по повод народната мълва, която обвинявала Нерон за подпалването на Рим през 64 г.)

„За да унищожи тази мълва, Нерон започнал да съди и наказва онези, които народът
... наричал християни (chrestianos). Това име те получили от Христос (Christus), който
през управлението на Тиберий бил осъден на смърт чрез прокуратора Пилат Понтийски;
но своевременно потушено, това мерзко суеверие отново избухна вече не само в Юдея,
където то се е появило за първи път, но и в самия Рим... И така, отначало били хванати
тези, които открито се обявявали за християни, а по-късно по техни показания още го-
лямо множество. Но вината им за предизвикването на пожара не могла да се докаже.“

Корнелий Тацит, „Летописи“

Въпроси за работа с документа:
С какво събитие е свързан документът?
Как християните получили името си?
Какви исторически свидетелства за Господ Иисус Христос откривате

в документа?
Направете изводи, като продължите мисълта:
„Документът свидетелства за... Авторът представя събитие... Значе-
нието на документа...“

38

БЛАГОНРАВИЕ Любомъдрие
1. Прочетете евангелския текст и отговорете на въпросите. Благонравие

„Когато Той стана на дванайсет години, те отидоха в ЛЕСТВИЦА
Йерусалим по обичая на празника; а когато се връщаха, Лествица
след свършване на празничните дни, Отрокът Иисус
остана в Йерусалим; и не забелязаха това Йосиф и майка 1. Прочетете в електронната
Му. Като мислеха, че Той върви с дружината, изминаха Библия на сайта на Светия Си-
един ден път и Го търсиха между роднини и познайници; нод на БПЦ-БП 53-та глава от
и като Го не намериха, върнаха се в Йерусалим и Го книгата на св. пророк Исаия и
търсеха. Подир три дни Го намериха в храма, да седи коментирайте:
между учителите, да ги слуша и запитва; всички, които
Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му. И Защо мнозина считат св.
като Го видяха, смаяха се; и Му рече майка Му: Чедо, пророк Исаия за старозаветен
защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много евангелист?
се измъчихме да Те търсим. Той им рече: защо сте Ме
търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що На каква тема е посветено
принадлежи на Отца Ми? Но те не разбраха казаните пророчеството?
от Него думи. Той тръгна с тях и дойде в Назарет;
и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тия Как е изпълнено?
думи в сърцето си. Иисус пък преуспяваше в мъдрост и
възраст, и в любов пред Бога и човеците.“ Св. пророк Исаия
2. Направете Интернет проуч-
(Лука 2:42-52) ване, като използвате опорите
на стр. 198.
Според вас на какви теми е беседвал 12-годишният Иисус с учителите
в храма? Защо родителите Му не са разбрали отговора Му, че трябва да Проучете иконографски-
е в онова, което принадлежи на Отца Му? Как разбирате израза „им се по- те типове на изобразяване на
коряваше“? Кои добродетели на малкия Иисус подчертава евангелистът в Господ Иисус Христос. Какво е
последното изречение? Коя от тях е най-важна за вас? Защо? общото в иконографското изо-
бразяване на Спасителя на раз-
2. Аргументирайте с примери твърденията за вярата: личните икони, по което разпоз-
наваме образа Му?
Без вяра в Бога ние не Можем да
можем да водим истински се надяваме на Христовата Представете всяка икона с
милосърдна любов, небесна закрила кратка историческа справка.
религиозен живот. и благодатна подкрепа само когато Споделете със съучениците си
истински вярваме в Него и Го онази, която ви е въздействала
приемем за наш Спасител. най-силно.

Вярата е необходима, Без вяра и надежда за спасение 39
за да постигнем целта на не можем да се обръщаме към Бога

спасението. и да призоваваме нашия Господ
Иисус Христос.

3. Петстишие.
Напишете кратка бележка-описание на Господ Иисус Христос като Син Бо-
жий, Изкупител и Спасител по следната схема:
Първи ред: едно съществително, представящо Го;
Втори ред: две прилагателни, които Го характеризират;
Трети ред: три думи (глагол или причастие), отразяващи спасителното
дело на Божия Син;
Четвърти ред: фраза (четири думи), израз на личната ви оценка на Бого-
човешката личност на Спасителя;
Пети ред: пет думи – лично обещание към Господ Иисус Христос – нашия
Спасител.

2.4. ДУХ СВЕТИ – ЖИВОТВОРЯЩИЯ

„Дух Божий ме е създал, и диханието Вседържителе-
во ми е дало живот.“

(Йов 33:4)

„А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя
от Отца, Духът на истината, Който изхожда от
Отца, Той ще свидетелствува за Мене.“

(Йоан 15:26)

1. ХРИСТИЯНСКОТО УЧЕНИЕ ЗА СВЕТИЯ ДУХ
В Божието откровение Светият Дух е Лице от Светата Тро-

ица. По естество Той е същият като Бог Отец и Сина Божий, но
за разлика от Сина, Духът не се ражда от Отца, а произлиза, из-
хожда от Отца. Това казва Господ на учениците Си с думите: „А
кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът
на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелствува за
Мене“ (Йоан 15:26). Спасителят праща на учениците Си Духа
Утешител, но Отец е Този, от Когото Духът изхожда. И за Духа,
както и за Сина, Отец е начало и извор.

Отците от събора в Константинопол, които формулират раз-
дела в Символа на вярата, посветен на Светия Дух, използват
литургични термини, за да изразят единосъщието Му с Отца
и Сина: „(Вярваме) – казват те – и в Светия Дух, Господа, Жи-
вотворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме
и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез
пророците“.

Поклонението и славата наравно с Отца и Сина са израз
на същата вяра, която отците в Никея изповядват с философ-
ския термин „единосъщен“. С това Църквата показва, че вя-
рата ангажира цялото ни естество – и ума, който, допуснат в
Божиите тайни, търси най-подходящите понятия, и тялото, с
което се покланяме, и цялото ни битие изобщо – призвано да
слави Бога. „Благословете Господа, синове човешки, пейте и Го
прославяйте вовеки“, пеят тримата млади мъже в огнената пещ
(Дан. 3:82). В тяхната песен (вж. Дан. 3:52-90), както и в цялото
Свещено Писание, прославата на Бога е най-малкото, с което
човек може да отвърне на Неговите благодеяния.

Изповядваме Светия Дух в Символа на вярата като Господ и
Животворящ. Като съкровище на благата и подател на живота
Го възпява Църквата. Той участва в сътворението и устройване-
то на този свят (Бит. 1:2). Той е диханието за живот, което прави
човека „жива душа“ (Бит. 2:7), а апостолите – ловци на чове-

40

ци (Йоан 20:20). Светият Дух предхожда Въплъщението (Мат.
1:18, Лука 1:35). Чрез Неговото слизане над Дева Мария Синът
Божий е станал Човек. Светият Дух не открива Лицето Си, не
се въплъщава, а винаги се проявява като действие или енергия.
Апостолите Го виждат като огнени езици на Петдесетница, с
Него се извършва всяко тайнство. Действието на Духа никога
не е безлично, напротив – то винаги е персонално. Църквата
изповядва Божия Дух като ипостас или лице, като действие или
енергия. Лицето има предвид апостол Петър, когато упреква
Ананий за лъжата с думите: „Анание, защо сатаната изпълни
сърцето ти да излъжеш Духа Светаго… Ти излъга не човеци,
а Бога“ (Деян. 5:3,4). Действието има предвид Църквата, въз-
пявайки Светия Дух като Такъв, Който е навсякъде и всичко
изпълва. Духът Светий действено слиза при Въплъщението, съ-
пътства Изкуплението (Евр. 9:14), слиза на Петдесетница над
апостолите (Деян. 2:4), изгражда Църквата (Еф. 2:22).

Светият Дух укрепва пророците и старозаветните праведни-
ци (Изх. 31:3, Йез. 5:11). Затова и в Символа казваме, че Духът е
говорил чрез пророците. „Никога – казва апостолът – по човеш-
ка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светий просветя-
вани са говорили светите Божии човеци“ (2 Петр. 1:21).

2. СЛИЗАНЕТО НА ДУХА Икона на Петдесетница

Светият Дух слиза над апостолите в изпълнение на трикрат-
ното обещание на Спасителя (Йоан 14:16, 14:26, 15:26). Още
преди боговъплъщението старозаветните пророци са предсказ-
вали идването на
Духа като начало
на „последните
дни“. Свети апос-
тол Петър при-
помня това в про-
поведта си на Пет-
десетница, позо-
вавайки се на про-
рок Йоил: „Ето, в
последните дни,
казва Бог, ще из-
лея от Моя Дух
върху всяка плът“
(Деян. 2:17). Това,
казва апостолът,
се случва на този
ден. Ако в стария
Израил Духът е
просвещавал от-
делни човеци, то в
Новия Израил Той
идва като Божие
действие и дар за
„всяка плът“. Той

41

2.4. е Утешителят и просветлението,
защото „никой не може да нарече
Кръщение Господне, стенопис от Иисуса Господ, освен чрез Духа
храм „Св. Дух”, гр. София Светаго“ (1 Кор. 12:3). Той няма да
42 бъде ограничен от времето, а ще
пребъдва с приятелите Господни
„вовеки“ (Йоан 14:16).

В този нов етап от Божия план
за спасението на света, се откро-
ява една отчетлива разлика. Синът
Божий се ражда като Син човешки
по времето на кесаря Август (Лука
2:1) и е „разпнат за нас при Пон-
тия Пилата“. С други думи – Иисус
Христос се е родил във Витлеем и
умрял на кръста в историческото
време. Историята буквално подчи-
нява Сина човешки на своя „ред“, в
който раждането е начало, а смърт-
та – предел.

Възкресението обаче нарушава
този „ред“ и поставя ново начало,
което пределът на смъртта вече
не може да удържи: „Както в Ада-
ма всички умират, тъй и в Христа
всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:22).
Светият Дух е Утешителят, Който
затвърждава това ново начало. Той
не се въплъщава ипостасно и не
бива обвързан от ограниченията на
човешкото естество. Затова историята няма власт над Него. От
първата Петдесетница на Църквата до свършека на този свят
Духът е в Църквата като в Тяло Христово, без да бъде „уловен“
от историята, от времето и от пространството. Той е „навсякъде
и всичко изпълва“, в Него Иисус Христос е същият „вчера, и
днес, и вовеки“ (Евр. 13:8). В Светия Дух Църквата е едновре-
менно част от историята, която ограничава всичко родено в нея,
и едновременно Божия невеста, която времето не може да под-
чини (Откр. 21:2). Слизането на Духа на Петдесетница удъл-
жава Христовото присъствие в историята и след Възнесението,
но не като разказ за Него в минало време, а като присъствие в
сегашно време, като Тяло Христово, като Църква.
В Светия Дух измеренията време и пространство стават от-
носителни. Така св. Кръщение е кръщение в Христовата смърт
и възкресение. Така Евхаристията е благодарение за събития
от миналото (Кръста, гроба, тридневното Възкресение) и от
бъдещето (славното Второ пришествие), но всъщност са тук и
сега. В царството на Отца и Сина и Светия Дух няма време,
нито пространство. Светият Дух дава възможност на човека да
усети това царство, да участва в него. Тайнствата на Църквата
не са символи, възпоменания или имитации, а участия в реални
събития в Духа, чрез Сина, при Отца.

3. ДАРОВЕТЕ НА СВЕТИЯ ДУХ
„Има различни дарби – пише апостолът на християните в

Коринт, – ала Духът е един и същ“ (1 Кор. 12:4). Човекът осе-
зава Духа посредством действието, което винаги идва до нас
от Отца, чрез Сина, в Светия Дух. Това действие Църквата на-
рича благодат. Пътят на човека към Отца е в обратната по-
следователност – винаги в Светия Дух, чрез Сина. Човекът не
е статична даденост. Той е динамична, постоянно променяща
се личност. Той е създаден по образ Божий и му е зададено да
стане подобие Божие (Бит. 1:26). Той може да израсне, когато
избере Бога, но може и да пропадне, когато избере противното
на Бога.

Светият Дух е дарен на човека, за да го подпомага в из-
растването. Това израстване няма да остане безплодно. Апос-
толът говори за това със следните думи: „Плодът на духа е:
любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра,
кротост, въздържание“ (Гал. 5: 22-23). За тези плодове говори
и Спасителят, когато казва: „По плодовете им ще ги познаете“
(Мат. 7:16). Не е казал – „по делата“, защото делата всеки може
да имитира, а – „по плодовете“, защото „всяко добро дърво
дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може
добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава
добри плодове“ (Мат. 7:17-18).

Човекът е създаден, за да дава добри плодове. Но това няма
да стане, ако избере да бъде сам и без Бога. „Аз съм лозата
– казва Господ, – вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз
в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да
вършите нищо“ (Йоан 15:5). В изолацията си човек може да от-
хвърли всекиго, може да отхвърли и Бога, може да обърне гръб
и на Светия Дух. В това се изразява „хулата“ срещу Духа. Така
както обиждаме всеки, чийто подарък отказваме да приемем,
така постъпваме и спрямо Бога, когато съзнателно обръщаме

гръб на Неговите дарове.
Светият Дух спо-

собства у човека плодо-
вете да бъдат: любов, ра-
дост, мир, дълготърпе-
ние, благост, милосърдие,
вяра, кротост, въздържа-
ние. Общуването с човек, в
чийто живот се проявяват
тези плодове, е Божие бла-
гословение. И това, казва
апостолът, „не е от вас –
Божий дар е“ (Еф. 2:8).

Св. Богородица –
най-съвършената от всички
човеци, по-честна от херувимите
и по-славна от серафимите

43

2.4.

Знаете ли, че... ЛЮБОМЪДРИЕ

Благодатта във всяко св. 1. Отговорете на въпросите:
тайнство винаги идва от Как е представен в Божието откровение Светият Дух? Каква е ос-
Отца, чрез Сина, в Светия Дух, и
даровете  се разнообразяват новната Му разлика от Сина? Какво се има предвид, когато се казва, че
съобразно служенията и въз- Светият Дух е навсякъде и всичко изпълва? По какъв начин в Никео-Ца-
приемателните способности риградския символ на вярата е изразено единосъщието на Духа с Отца
на онези, които я приемат. Бог и Сина?
ни дава това духовно неоцени-
мо съкровище даром. С кои евангелски събития е в непосредствена връзка слизането на Све-
тия Дух на празника Петдесетница над апостолите? За кого идва Той
като Божие действие и дар? Какво е отношението на присъствието на
Светия Дух в Църквата спрямо времето и пространството?

Защо тайнствата на Църквата са участия в реални събития в Духа,
чрез Сина, при Отца? Кое действие Църквата нарича благодат? С каква
цел Светият Дух е дарен на човека? Кои са плодовете на Светия Дух в
човека?

2. Разгледайте схемата и отговорете на въпросите:
Израз на какво са формулираните в Символа поклонение и слава на Све-

тия Дух наравно с Отца и Сина?
Защо Светият Дух е изповядан в Символа на вярата като Господ и

Животворящ?
Каква е връзката между Светия Дух и старозаветните пророци и пра-

ведници?

Дарове на Св. Дух

Духът не се ражда подател покланяме Му се и
от Отца, а произлиза, на живота Го славим наравно с

изхожда от Отца Отца и Сина

съкровище Който е
на благата говорил чрез
пророците

Господ
Животворящ

Петдесетница

Защо 3. Помислете и обсъдете
Светият Дух е Потърсете възможно най-много отговори на поставения въпрос, като
наречен Животворящ? изброите всички идеи, които ви идват на ум. Запишете отговорите си.
Споделете ги и формирайте общо становище.
44 Обсъдете характеристиките на Светия Дух и въздействието Му върху
човека.

4. Прочетете Псалом 103 в електронната Библия на сайта на Светия
Синод на БПЦ-БП. Потърсете стиховете, които се отнасят до участи-
ето на Светия Дух в творението според Псалмопевеца.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Прочетете и тълкувайте молитвата. Царю небесни, Утешителю,
В молитвата „Царю небесни“ ние се обръщаме към Светия Дух с няколко Душе на истината, Който
имена. Открийте ги и ги препишете в тетрадките. си навсякъде и всичко
изпълваш, Съкровище на
Кое от тях е най-близко по значение до изповядването на Духа в Символа благата и Подателю на
като „Животворящ“? живота, дойди и се всели в
нас, и ни очисти от всяка
Как разбирате израза: „Който си навсякъде и всичко изпълваш“? сквернота, и спаси, Благий,
Кога в богослужението може да чуете тази молитва? нашите души.
Научете молитвата наизуст.
Отговорете на въпросите:
2. Изслушайте тропара на Петдесетница и анализирайте химнограф- Кое евангелско събитие е отразе-
ския текст (тропар). Използвайте опорите за работа на стр. 198 – 199.
но?
Благословен еси, Христе Боже наш, Иже премудры Кой изпраща Светия Дух на Пет-
ловцы явлей, низпослав им Духа Святаго, и теми уловлей
вселенную, Человеколюбче, слава Тебе. десетница?
Какво е значението на слизането
Благословен си, Христе Боже наш, Който показа
рибарите премъдри, като им прати Светия Дух и чрез на Светия Дух над апостолите?
тях улови света. Човеколюбче, слава на Тебе. Анализирайте църковнославянска-

Любомъдрие Тропар на Петдесетница та дума „низпослав“. Как бихте я
превели художествено?

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Работа с изображения. Използвайте опорите
за работа на стр. 198. Разгледайте внимателно
изображенията и анализирайте начините на изо-
бразяване на Светия Дух.

2. Направете мултимедийна презентация на
тема „Благодатните дарове на Светия Дух“,
като съпоставите и анализирате библейските
текстове Ис. 11:2-3 и Гал. 5:22-23. Посочете да-
ровете на Светия Дух. Представете презента-
циите си пред класа.

„Ще почива върху Него Дух Гос- 3. Открийте в църковния календар кога Православната
поден, дух на премъдрост и разум, църква отбелязва празника Свети Дух. В кой ден от сед-
дух на съвет и крепост, дух на мицата и след кой Господски празник се чества? Проучете
знание и благочестие; ще се из- църковните традиции във вашия край, свързани с отбеляз-
пълни със страх Господен.“ ването на празника. Разкажете за тях.

(Ис. 11:2-3)
„Плодът на духа е: любов, ра-
дост, мир, дълготърпение, бла-
гост, милосърдие, вяра, кротост,
въздържание.“

(Гал. 5:22-23)

45

2.5. ЖИВОТ В ЦЪРКВАТА

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Покори всичко под нозете Му и Го постави над всич-
ко Глава на църквата, която е Негово тяло, пълнота
на Тогова, Който изпълня всичко във всичко.“

(Еф. 1:22-23)

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК „С истинска любов да растем по всичко в Оногова,
Който е глава, – Христос, от Когото цялото тяло,
клир – избрани и ръкоположе- стройно сглобено и свързано чрез всички дарувани
ни членове от Божия народ, свръзки, при действието на всяка част според сили-
на които е възложено да те , нараства, за да се съзижда в любов.“
извършват богослужение и
предстоятелстват всяко (Еф. 4:15-16)
църковно събрание, да про-
дължават апостолското „Христос е глава на църквата, и Той е спасител на
дело.
Божий народ – Новият тялото.“ (Еф. 5:23)
Израил, събран в Светия Дух
около Христос „род избран, Църквата е Тяло Христово и общност на Светия Дух.
царствено свещенство, на- Църквата, в която вярваме и изповядваме в Символа на
род свет, люде придобити“ (1 вярата, е една света, съборна и апостолска. Тя е винаги Бо-
Петр. 2:9). жия, основана е от Господ Иисус Христос и бива събирана
от Светия Дух около Христос – от апостолския век до
Корабът на Църквата – кораб за свършека на този свят. „Иисус Христос е същият вчера и
спасение на верните днес, и вовеки“ (Евр. 13:8) в Своята Църква, а Духът прави
(руска икона, XVII в.) така, че Църквата като общност от ученици да е винаги
с Христос през всички векове.

ЗАДАЧА 1. Обсъдете съдържанието на
понятието „църква“.

Какво означава думата „църква“? Запи-
шете какви асоциации поражда тя във
вас.
След това свържете думата „църква“ с
иконата. Какво е изобразено символично
на нея? По какви начини се изобразява
Църквата в църковното изкуството?
Направете описание на иконата, като
използвате опорите за работа на
стр. 192 и 193.

ЗАДАЧА 2. Прочетете библейските сти-
хове в началото на урока. Обсъдете ги и
споделете какво бихте нарисували, за да пред-
ставите символично техния смисъл. Аргумен-
тирайте идеите си.

46

ЗАДАЧА 3. Прочетете текста и отговорете на въпросите: За любознателните...
Какви са характеристиките на Църквата според Символа на
В гръцкия език по времето
вярата? на Спасителя е имало поне
Защо Църквата е една? Какво я прави свята? Какво означава, че две думи, с които да се изра-
зи събрание на хора. Едната е
тя е съборна? По какви причини е наречена апостолска? „синагоги“ и от там произлиза
названието на юдейския мо-
В Символа на вярата изповядваме, че: литвен дом синагога, другата
е „еклисия“, която на български
Църквата е една, защото „един е Господ, една е вярата, превеждаме с църква. С думата
едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е „синагоги“ древните са назова-
вали събрание на хора, които
над всички, и чрез всички, и във всички нас“ (Еф. 4:5-6); имат нещо общо – произход
или интереси. Това може да
Църквата е света, защото „Христос обикна църквата бъде общност от имигранти
и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я очисти с или преселници, или пък таки-
ва, които днес харесват една
водната баня чрез словото; за да я представи на Себе Си и съща музика, спортен клуб,
политическа платформа и т.н.
славна църква, която няма петно, или порок, или нещо по-
Думата „еклисия“ обаче оз-
добно, но да бъде света и непорочна“ (Еф. 5:25-27); начава събрание на хора, които
са заедно, защото някой ги е
Църквата е съборна, защото събира в Христос миналото повикал. Те може да имат раз-
и бъдещето, земното и небесното, видимото и невидимото; личен произход, да харесват
различна музика или да са по-
Църквата е апостолска, защото очевидците на Слово- читатели на различни спорт-
то и Неговите апостоли са основата, върху която Църквата ни или политически формации.
Църквата, която Христос съз-
като „здание, стройно сглобено, възраства в храм свет чрез дава, е наречена еклисия, защо-
то Господ е събрал апостоли-
Господа“ те. И Той, чрез апостолите и в
Светия Дух, призовава и съби-
(Еф. 2:21). ра всички в нея. Затова тя не
е етническа, политическа или
ЗАДАЧА 4. Опишете, съпоставете, обосновете. друга, подобна на синагогата
Опишете новозаветните събития, поставили началото на Църк- форма на събрание.

вата. Никой не може да бъде църк-
Съпоставете иконата на Петдесетница и текста от деветия ва сам по себе си. Така, както
никой не може да бъде общ-
член на Символа на вярата. ност сам по себе си, нито да си
Направете обосновано тълкуване и на двете, като си помогне- бъде сътрапезник сам. За това
е необходимо общението поне
те с библейските текстове: Кол. 1:18; Еф. 5:25-27; Марк 16:15 и с още един или двама души. Ду-
Еф. 2:20. Полезни могат да ви бъдат и библейските текстове в мите от книга Битие 2:18: „не
Приложение № 1 на стр. 191. е добро за човека да бъде сам“,
отекват по следния начин в
Икона на Петдесетница Символ на Библейски текст Новия Завет: „Дето са двама
вярата или трима събрани в Мое име,
там съм Аз посред тях“ (Мат.
„Той е Глава на тялото, сиреч на 18:20). Господ е дошъл, за да
църквата...“ (Кол. 1:18) припомни на човека колко е
важно да общува.
„Христос обикна църквата и пре-
даде Себе Си за нея, за да я осве-
ти, като я очисти с водната баня
чрез словото; за да я представи
на Себе Си славна църква, която
Вярвам ... няма петно, или порок, или нещо
... в една подобно, но да бъде света и непо-
света, рочна.“ (Еф. 5:25-27)
съборна и
апостол-
ска Църква. „Идете по цял свят и проповяд-
вайте Евангелието на всички
твари.“ (Марк 16:15)

„... като се утвърдихте върху
основата на апостолите и про-
роците, имайки Самия Иисуса
Христа за краеъгълен камък.“

(Еф. 2:20)

47

ЗАДАЧА 5. Прочетете и обсъдете.
Прочетете текста и обсъдете защо Църквата е общност от
уникални и неповторими личности.
Открийте причинно-следствените връзки между служението на
клириците и Божия народ. Защо клир и Божий народ съставят
Църквата?
Защо още от първите християнски времена всяка църковна общ-
ност изгражда свой храм?
Защо определяме Църквата като съборна и апостолска?

Църквата не е унифициран колектив от безлични индиви-
ди, а е общност от уникални и неповторими личности. В тази
общност всеки влиза с различно служение. Божията благодат
– от Отца, чрез Сина, в Светия Дух – е силата и действието, с
което всяко служение придобива завършеност за обща полза.
Така клириците – епископите, презвитерите и дяконите –
имат своите съответни свещени служения в Църквата. Такива
имат и църковнослужителите като помощници в храма, пе-
вците – със своето певческо служение, иконописците – със
своето благоукрасителско служение, учителите – със своето
учителско служение. Така и всички останали са призовани
да служат като народ Божий – всеки според таланта, с който
Бог го е дарил.

Нито един талант обаче не е завършен или смислен сам по
себе си. Също както камъчето от мозайката или парченцето
от пъзела нямат смисъл, докато не намерят най-подходящо-
то за тях място. Така нито клирикът може да служи сам св.
Литургия, нито певецът би пял сам в църква без богослу-
жение, нито иконописецът би изписвал храм, в който няма
да влезе никой, или икона, пред която никой не би застанал
в молитва. Също и учителят не би могъл да преподава, ако
няма ученици, а учениците – да се учат без учител.

ЗАДАЧА 6. Опишете църковната йерархия, като си помагате с
изображенията. Използвайте опорите за работа от стр. 193.

48