РЕЛИГИЯ 7. КЛАС

КОНТРОЛНА РАБОТА

1. Отбележете вярното твърдение.
Символът на вярата е:
а) мъченическият подвиг за вярата;
б) св. кръст и св. икони;
в) кратко изповедание на вярата.

2. Оградете верния отговор.
Символът на вярата е съставен:
а) от Господ Иисус Христос при кръщението Му в река Йордан;
б) през I век от св. апостоли в Йерусалим;
в) през IV от св. отци на Първия и Втория вселенски събор в Никея и Констан-

тинопол;
г) през XII век от ромейския (византийския) император в Константинопол.

3. Открийте грешния отговор.
Никео-Цариградският символ съдържа основните истини на православната

вяра по отношение на:
а) Светата Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий;
б) Църквата;
в) кръщението;
г) прераждането;
д) възкресението и вечния живот.

4. Свържете всеки член от Символа на вярата с основното му съдържание:

1) за Господ Иисус Христос като Божий Син а) V член
б) VI член
2) за Христовите страдания и смърт в) VIII член
г) II член
2) за Христовите страдания и смърт

4) за Христовото Възнесение

3) за Възкресението на Господ Иисус Христос

6) за Светия Дух

4) за Христовото Възнесение

5) за Второто Христово пришествие д) XII член

6) за Светия Дух е) VII член

7) за вечния живот ж) IV член

99

5. Подредете в схемата в правилния им ред определенията за Църквата от IX
член на Символа на вярата.

1.

4. 2.
ЦЪРКВА

3.

6. Запишете определението за:
а) свето тайнство според разбиранията на Православната църква;
б) осезаема и видима страна на тайнството;
в) духовна и невидима страна на тайнството.

7. За кое тайнство се отнасят тези думи: „В това тайнство, чрез молитвено
възлагане на ръце от архиерей над главата на избран православен християнин, се
предава благодатта на Светия Дух за свещено служение“:

а) Кръщение; б) Елеосвещение; в) Свещенство; г) Венчание.
8. Запишете верните отговори:

а) Кое от изброените тайнства се свързва със св. Литургия?
1) Миропомазване; 2) Причастие; 3) Покаяние; 4) Брак.
б) Кои са извършваните църковни свещенодействия при тайнствата, по-
казани на снимките?

1) _____________________ 2) _____________________ 3) _____________________
100

в) Кои са тайнствата, които могат да се повтарят многократно в цър-
ковния живот на вярващия.

1) _____________________ 2) _____________________ 3) _____________________

г) Съотнесете църковното свещенодействие към съответното тайнство.
Запишете извършваното тайнство.
1) Прочитане на седем апостолски и седем евангелски четива.
2) Възлагане кръст върху гърдите на кръстения и постригване на косата.
3) Благославяне и размяна на брачните халки на ръцете.
4) Възлагане на ръце от архиерея върху главата на ръкополагания.
5) Освещаване на елея и помазване на болния.
6) Възлагане на венци върху главите на младоженците.
7) Трикратно потапяне във вода.

9. Допишете осезаемата, видимата страна на тайнството.

Кръщението се извършва в/във _________________________________________

При миропомазването отделните части на тялото се____________________________

Християнинът_____________ пред Бога в присъствието на духовника-изповедник.

При тайнството Евхаристия християните се _____________________________

Свещенослужителите при тайнството Елеосвещение ______________________

10. Отбележете грешните твърдения.
а) Духовната страна на тайнството Елеосвещение се състои в силата и действието

на Божията благодат, която лекува болния от душевни и телесни немощи.
б) Духовната страна на тайнството Свещенство се състои в това, че новоръкопо-

лаганият се облича в нови богослужебни одежди.
в) Духовната страна на тайнството Брак е освещаването на брачните халки и

поставянето им на ръцете на двамата младоженци.
г) Духовната страна на тайнството Изповед е опрощаването на греховете от Гос-

пода.
д) Духовната страна на тайнството Евхаристия се проявява в момента, в който

вярващите се причастяват.

11. Свържете верните отговори, отнасящи се до тайнството Миропомазване.

1) Помазване на челото а) Освещаване на делата и цялото пове-
дение на християнина
2) за Христовите страдания и смърт б) Освещаване на ума и мислите
в) Освещаване на сърцето и желанията
2) Помазване на гърдите г) Освещаване на сетивата

4) за Христовото Възнесение

3) Помазване на очите, ушите и устата

6) за Светия Дух

4) Помазване на ръцете и краката

101

12. Запишете различните вещества, които се използват при светите тайн-
ства.

Кръщение __________________________________________________________
Евхаристия _________________________________________________________
Елеосвещение _______________________________________________________

13. Групирайте употребяваните вещества и църковни съсъди според използва-
нето им при извършване на съответните тайнства. Запишете тези църковни
принадлежности, които са необходими за всички тайнства.

1. потир 2. св. миро 3. миралка 4. купел
5. венци (корони) 6. св. Кръст 7. Евангелие 8. лъжичка
9. елей 10. брашно 11. брачни халки 12. ножица

Причастие – _______________________________________________________
Венчание – ________________________________________________________
Елеосвещение – _____________________________________________________
За всички тайнства – _________________________________________________

14. Запишете тайнствата, които могат да бъдат извършвани от свещено-
служителите в Православната църква.

Дякон – ___________________________________________________________
Свещеник – ________________________________________________________
Епископ – _________________________________________________________

15. Прочетете светоотеческата мъдрост и запишете отговорете на въпро-
сите:

Какво е основното послание на светоотеческия текст?
Какво ни съветва св. Йоан Кронщадски? Защо?

МЪДРОСТ

„Спасителят ни е оставил нещо като завещание – да извършваме литургия и да
вкусваме Неговите животворящи Тяло и Кръв. Литургията е дивен подарък на Ии-
сус Христос. Литургията е мост, по който можем да преминем във вечния живот.
... Скъпи мои, обичайте Божествената литургия, смятайте за изгубен онзи ден от
своя живот, в който не сте успели да присъствате на литургия, особено на празник.“

Св. Йоан Кронщадски

Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 2 т. 3-6 т. 7-9 т. 10-12 т. 13-15 т.

102

TEMA 4

ПРИТЧИТЕ НА ИИСУС ХРИСТОС – БОЖЕСТВЕНИ ПОСЛАНИЯ

Притчата като жанр е разказ за обикнове- Иисус говори народу с притчи, и без притчи
ни събития и случки, свързани с живота не им говореше, за да се сбъдне реченото чрез
на хората, но поучителен и мъдър разказ. пророка, който казва: „ще отворя с притчи
Онагледените духовни истини в притчите устата Си; ще изкажа тайните от създание
се облягат на нещо известно, но в същото мира“ (Мат. 13:34-35).
време обясняват нещо неизвестно и по-дъл-
боко. Всяка изречена от Спасителя притча Някои от Христовите притчи се четат по вре-
приковава вниманието и вълнува сърцето на ме на св. Литургия като поучително еван-
слушащия. гелско четиво. Има неделни дни, специално
посветени на някои от най-важните: Неделя
Иднес мнозина си задават въпроса защо Гос- на Митаря и Фарисея, Неделя на Блудния
под Иисус Христос е говорил и поучавал син. Това са т. нар. подготвителни недели,
народа с притчи. Изричал ги е на различни които предшестват Великия пост.
места, в различни моменти и пред различ-
ни хора. Всяка Своя притча Той свързва с Христовите притчи са премъдри божествени
обичайни неща от ежедневието, с познати послания, ярки и образни наставления за
случки, мисли и преживявания от живота на вярата, одухотворени нравствени поучения за
неговите слушатели или с примери от при- човешкия живот. Чрез изучаването им можем
родата. Всяка евангелска притча преподава да извлечем спасителна поука, божествена
скрития смисъл на небесната истина за Бога мъдрост за милосърдие към другите, богопоз-
и Божието царство с примери от богатия и нание и надежда за придобиване на царството
многообразен живот около нас. „Всичко това Божие.

ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ:

Какви са особеностите на християнската притча Как „Притчата за митаря и фарисея“ ни учи да не
като жанр, характерен за библейската словесност; осъждаме постъпките на другите;
Защо е необходимо да познаваме Христовите притчи; Как „Притчата за милостивия самарянин“ ни разкрива
какво научаваме от тях; значението на проявяваното към другите милосърдие;

Какъв е духовно-нравственият смисъл на Христо- Какво ни разкрива Спасителят чрез „Притчата за
вите притчи; богаташа и бедния Лазар“;
Защо Господ Иисус Христос е поучавал народа с прит- Кого наричаме блуден син и какъв е смисълът на тази
чи; Христова притча;
Какви духовно-нравствени послания към хората от-
Кой е сеячът и кои са зърната, за които се говори в правя Богочовекът чрез Своите притчи;
„Притчата за сеяча“;
Как Христовите притчи ни разкриват истините за
Защо в „Притчата за талантите“ талантите на Божието царство.
човека се разбират като дарове от Бога;

4.1. ДА ВЪЗПРИЕМАМЕ УЧЕНИЕТО
(Притчата за сеяча)

Сеяча 1. ХРИСТОВАТА ПРИТЧА КАТО ХАРАКТЕРЕН ЖАНР

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК ЗА БИБЛЕЙСКАТА СЛОВЕСНОСТ
притча – кратък нравоучи-
телен разказ, позоваващ се Притчата е разказ, който съдържа ярко и запомнящо се
на обикновени събития от нравствено поучение. Притчите използват познати образи, яв-
ежедневието, чрез който се ления и събития, в които е закодирано ценно духовно-нравст-
разкриват духовни истини вено послание. В Библията Иисус Христос често разказва на
и се преподават спасителни хората притчи с цел да ги поучи нравствено и да ги пробуди
послания духовно.
Божие слово – напътствия-
та, заповедите и посланията Христовите притчи в евангелията са насочени към широ-
на Бога кия кръг Негови слушатели, които Го следват по време на зем-
ната Му проповед в Юдея и Галилея. Божият Син се позовава
104 на познати случки от живота, природата и ежедневието на хора-
та, за да им разкрие спасителни духовни истини. Иисус Хрис-
тос основава притчите Си на известното, за да обясни на чове-
ците неизвестното, непреходното и вечното. Чрез характерни
описания и библейски изрази Богочовекът прави премъдрото
Си слово въздействащо и близко на човешкото сърце.

Христовите притчи съдържат силни духовно-нравствени
послания, най-висши морални норми и правила за християнско
поведение и взаимоотношения. Христовите притчи разкри-
ват спасителните истини за Божието царство и блажения
живот във вечността.

2. ВЪЗПРИЕМАНЕТО НА БОЖИЕТО СЛОВО В

ПРИТЧАТА ЗА СЕЯЧА

Господ Иисус Христос проповядвал по градове и села, про-
свещавал със слово, към което никой не оставал равнодушен –
дори и враговете Му. Ако повечето от хората не можели на-
пълно да вникнат с ума си в дълбочината на учението Му, то
със сигурност сърцата им усещали Неговата божествена сила.
Затова Господ им говори „много с притчи“ (Мат. 13:3), давайки
възможност на слушателите Си да осмислят чутото впослед-
ствие. И действително „славеха Бога и казваха: велик пророк се
издигна между нас, и Бог посети Своя народ“ (Лука 7:13). Ии-
сус Христос обичал да се връща в град Капернаум в областта
Галилея и да излиза на брега на Галилейското езеро, наричано
още море. Спасителят поучавал народа при кротките езерни
води под тихия небесен простор.

В един такъв ден Иисус Христос е принуден да се качи в
лодка и да влезе в морето, за да се отдели от човешкото мно-
жество, което остава на широкия бряг. Тогава се обръща към
всички и ги поучава как да слушат и възприемат Божието сло-
во. Затова им разказва притчата за сеяча, която насища с харак-
терни библейски сравнения, олицетворения и метафори: сеяч,
семе, зърна, път, птици, камък, влага, тръни, добра земя, плод.

Тези образи са близки до земеделския начин на живот, чрез кой- „Излезе сеяч да сее семе;
то народът се препитава. Съобразени са и с неговото духовно и когато сееше, едни зърна
равнище. С учениците Си, които по-пълно вникват в тайните паднаха край пътя и бяха по-
на царството Божие, Иисус Христос говори по един начин, а с тъпкани, и птиците небесни
останалите хора разговаря по друг. Така Господ всекиму дава ги изкълваха; а други паднаха
семето на богопознанието. на камък и, като поникнаха,
изсъхнаха, защото няма-
Сеячът в притчата е Синът Човешки, Който е и Син Божий ха влага; други пък паднаха
(срв. Мат. 13:37). Следователно сам Бог сее семето, което е Бо- между тръни; и израснаха
жието слово. Зърната са истините на вярата и нравствеността, тръните заедно със зърната
които Господ щедро пръска върху почвата на човешките сърца. и ги заглушиха; а други пад-
Така в притчата са представени различните типове хора, съот- наха на добра земя и, като
ветстващи на отделните видове почва: изникнаха, дадоха плод сто-
кратен. Като каза това, из-
крайпътна почва, върху която семето се тъпче от залисани вика: който има уши да слу-
в суетите на живота пътници и се изкълвава от птици – хората с ша, нека слуша!
такива сърца слушат Божието слово, но не го разбират и лесно
позволяват то да бъде потъпквано в душите им и ограбвано от А учениците Му Го попи-
врага на човешкото спасение, дявола; таха и рекоха: какво значи
тая притча?
камениста почва, върху която семето остава без влагата
на благодатното разбиране на Божието слово – хората с такива Той отговори: вам е да-
сърца първоначално го приемат с радост, но то не придобива дено да знаете тайните на
здрав корен в душите им; вярата на такива хора е непостоянна царството Божие, а на дру-
и неустойчива, а при най-малкото изпитание съвсем изстива и гите се говори с притчи, та,
човекът отстъпва от Бога; като гледат, да не виждат
и, като слушат, да не разби-
почва с тръни, върху която тръните (човешките недостатъ- рат. Тая притча значи: семе-
ци и греховни страсти) растат редом с хубавите зърна на Сеяча, то е словото Божие; а това,
но ги задушават – хората с такива сърца слушат словото Божие, що падна край пътя, са ония,
но грижите, примамливото богатство и плътските удоволствия които слушат; но отсетне
лесно заглушават Божия призив и сърцата остават безплодни; дохожда при тях дяволът и
грабва словото от сърцето
добра почва или добра земя, върху която семето пуска им, за да не повярват и се
дълбок корен и дава плод – хората с такива сърца разбират и спасят; а това, що падна на
изпълняват Божието слово, като прекарват живота си в добро- камък, са ония, които, кога
та, чистота и праведност. чуят словото, с радост го
приемат, ала нямат корен и
Творецът обича Своето творение и зачита човешката свобо- временно вярват, а във време
да, с която го е надарил. Затова от самите хора зависи как ще на изкушение отстъпват; а
възприемат семето на божествените истини и доколко ще ги това, що падна между тръ-
претворят в добродетелен християнски живот. ните, са ония, които чуят
словото, но в живота си се
3. ДУХОВНО-НРАВСТВЕН СМИСЪЛ И ПОСЛАНИЕ задавят от грижи, богат-
ство и светски наслади и не
НА ПРИТЧАТА ЗА СЕЯЧА принасят плод; а това, що
падна на добра земя, са ония,
Притчата за сеяча е записана от евангелистите Матей, Марк, които, като чуят словото,
и Лука. Нейната важност е огромна, тъй като ясно описва мно- пазят го в добро и чисто
гообразието на човешките души и отношението на различните сърце и принасят плод с тър-
хора към Бога. В тази притча Бог не укорява никого, но дава пение. Като каза това, изви-
възможност на всеки човек сам да разпознае себе си и да преце- ка: който има уши да слуша,
ни на кой вид почва съответства сърцето му. Едни хора слушат, нека слуша!“
но не разбират и не вярват. Други са колебливи, безволеви и
слаби. Трети слушат Божието слово, но позволяват на грижите (Лука 8:5-15)
и съблазните да ги заслепят. Три четвърти от посятото погива.
Но има и добри хора, които слушат и разбират Божието слово
и изпълняват на дело Божията воля. Именно те са добрата поч-
ва, в която посятото дава добри плодове. Притчата е огледало
за човешката душа, която може да види своето състояние през

105

4.1.

различните периоди на живота си, както и в конкретния мо-
мент, в който човек размишлява върху себе си. С тази притча
Сеячът-Бог загрижено призовава хората да се замислят, да се
отърсят от непостоянството и безгрижието, да се покаят за гре-
ховете си, да се очистят от страстите си, да укрепят вярата си
и да възрастнат в боголюбие, праведност и светост. Поуката от
притчата е, че трябва не само да слушаме Божието слово, но с
желание да възприемаме Христовото учение и да го изпълнява-
ме. Затова Господ наставлява Своите апостоли, че „който нару-
ши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той
най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и
поучи, той велик ще се нарече в царството небесно“ (Мат. 5:19).

ЛЮБОМЪДРИЕ Христови
заповеди
.1. Отговорете на въпросите:
Христови
 Към кого са насочени Христовите притчи в наставления
евангелията? Какви духовно-нравствени пос-
лания и спасителни истини съдържат Хрис- Христови
поучения
.товите притчи? Христови
притчи
 Кой е сеячът в притчата? Каква е връзката
между сеяча, семето и жътвата в притча-
та? Посочете различните типове хора, съ-

.ответстващи на различните видове почва.

 Как Спасителят дава възможност на всеки
да разпознае себе си в тази притча? Към как-
во Сеячът-Бог загрижено призовава хората с
тази притча? Каква е поуката от притчата?

2. Разгледайте мисловната карта и с нейна
помощ установете различията между фор-
мите на проповед на Господ Иисус Христос
като божествен Учител. Обяснете характер-
ните особености на притчата като жанр, ха-
рактерен за библейската словесност?

3.  Коментирайте отделните компоненти разкрива- повод и място сюжет и
при изучаване на Христовите притчи. Оп- не на истини на изричане исторически
ределете последователността на тяхно- за Божието контекст
то обсъждане. Хрпирситточава действащи
Царство лица и отношения
цел, помежду им
духов- мотивация за
но-нравствени действията на

послания лицето

106

4. Анализирайте основните моменти в притчата за сеяча, като си помагате с въпросите в таблицата.

Притча за сеяча Основни моменти Въпроси за разискване

Кой е основният образ в притчата? Кой е в образа на сеяча?

Какво прави? Какво е значението на семето в
притчата?

Какво изобразяват различните

Къде пада семето? видове почва, върху която пада

семето?

Кога Спасителят разказва „…Когато се събра множество Защо Христос разказва притчата,
притчата? народ, и жителите от всички градове се когато се събира множество
стичаха при Него.“ (Лука 8:4) народ, а не само пред учениците
Си?

Къде Божият Син поучава народа с „Той влезе в кораба и седеше в Къде днес народът е поучаван чрез
тази притча? морето, а целият народ беше на сушата словото Божие?
край морето.“ (Марк 4:1)

Как Господ тълкува тази притча? Как разбирате тълкуванието на
притчата, което Христос дава?

Защо Богочовекът разказва тази Защо е важно да възприемаме

притча? Христовото учение?  

5. Условна ситуация.
Представете си, че сте земеделци, които трябва да засеят своя-

..та нива.

 Как ще се подготвите?
 По време на сеитбата ще разхвърляте семето навсякъде или

.ще го хвърляте само върху плодородната почва? Защо?

 Смятате ли, че трябва да пазим натрупаното познание само за
себе си, или – че трябва да го предадем на останалите, подобно на

.сеяча, който разпръсква семето на познанието навсякъде?

  Към кой вид почва уподобявате вашата душа? Защо?

БЛАГОНРАВИЕ
1. Прочетете и съпоставете библейския текст и светоотеческата мисъл. Разсъждавайте защо Господ Иисус
Христос говори на народа с притчи?

„И като се приближиха до Него учениците, СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
рекоха Му: защо с притчи им говориш? А Той
им отговори и рече: защото вам е дадено да „Господ говорил с притчи, за да
узнаете тайните на царството небесно, а тям направи Своето слово по-изрази-
не е дадено; затова им говоря с притчи, понеже телно, да облече истината в жив
те гледат, а не виждат, и слушат, а не чуват, образ, да го запечата по-дълбоко в
нито разбират... Вашите пък очи са блажени, паметта и да го представи сякаш
задето виждат, и ушите ви - задето чуват; пред очите.“
защото, истина ви казвам, мнозина пророци и
праведници са много желали да видят, каквото Св. Йоан Златоуст
вие виждате, и не видяха, и да чуят, каквото
вие чувате, и не чуха.“

(Мат. 13: 10-17)

107

4.1. Основен мотив в сюжета на притчата
Нравствено послание на притчата
БЛАГОНРАВИЕ Духовният смисъл за теб
2.  Представете с помощта на
схемата как осмисляте сюже-
та и нравственото послание на
Христовата притча за сеяча. С
какво притчата ви обогатява?

3.  Прочетете молитвата и на- Преблагий Господи!
правете съпоставка с притча- Изпрати ни благодатта на Светия Твой Дух,
та за сеяча. Който дарява и укрепва нашите душевни сили,
за да можем, като слушаме преподаваното ни учение,
да пораснем за слава на Тебе, нашия Създател,
за утеха на нашите родители,
и за полза на Църквата и Отечеството! Амин!

ЛЕСТВИЦА

1. Работа по двойки
Направете съпоставка между трите евангелски текста. Попълнете таблицата с паралелните тексто-
ве и я представете пред класа.

Притча за сеяча

Основен текст Допълнителни текстове
С какво допълват основния текст?

Лука 8:4-15 Марк 4:1-20 Матей 13:3-23

2. Творческо пресъздаване на притчата
Направете разширен план на притчата за сеяча. Използвайте опорите за работа на стр. 196. Илюстри-
райте всяка точка, като последователно съедините рисунките в рисуван филм.
108

4.2. ДА РАЗВИВАМЕ ДАРОВАНИЯТА СИ
(Притчата за талантите)

1. НАШИТЕ ДАРОВАНИЯ И ТЯХ- ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
талант – мерна единица
НОТО РАЗВИТИЕ за тежест в древността с
различно тегло в различните
Човешкият живот е Божий страни и епохи. Библейският
дар. Човешката свобода и талант е между 34 – 36 кг. В
способността за труд, за преносен смисъл означава:
творчество също са Бо- дарование – заложба, способ-
жии дарове. Те са важни ност, дарба от Бога
елементи от Божия об-
раз, по който Създа- 109
телят ни сътворява и
който носим в себе си
през целия си живот.
За да сме истински
хора, ние сме призва-
ни да подражаваме на
своя Творец, като се тру-
дим неуморно и творим
непрестанно. Човекът е чо-
век в най-висш смисъл, когато
съзижда, когато полага постоянни
усилия върху себе си, усъвършенства се
и с дадените му от Бога дарования помага и на другите хора.
Нашите таланти са дарове свише – затова върхът на тяхната
изява се постига, когато ги развием с желание и благодарност и
ги проявим за Божия слава.

Господ надарява хората с най-различни дарования, за да се
упражняват в тях и чрез тях да осмислят живота си. Той им по-
верява таланти в различна степен като прилага справедливото
правило: „от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска,
и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква“ (Лука
12:48). Вярващият човек е верен на Бога – и в малкото, и в голя-
мото. Създателят очаква всеки да развива поверените му таланти
и да ги превърне в съкровища, които „ни молец, ни ръжда ги яде,
и дето крадци не подкопават и не крадат“ (Мат. 6:20).

Едни хора получават много дарби, а други – по-малко, но
Бог обича всички еднакво и се радва, когато всеки човек ум-
ножава дарованията си. Ако един човек със скромни способ-
ности максимално развива дара в себе си, при това градивно, то
той постига много повече от онзи, който има гениални способ-
ности, но не ги развива или ги проявява разрушително за себе
си и околните. Пред Божието лице всички хора са ценни – не
заради броя, вида или величината на техните таланти, а заради

старанието и любовта, с които ги развиват.

4.2.

За любознателните... 2. ПРИТЧАТА ЗА ТАЛАНТИТЕ

В тази притча Господ показва, Иисус Христос разказва притчата за талантите в Йеруса-
че ще дойде внезапно. Защото, лим. Това се случва на втория ден от Страстната седмица. В
подобно на човек, който зами- навечерието на Своето разпятие и възкресение Той подготвя
нава на път, Господ е призовал учениците Си и йерусалимските жители за „тръгването“, на
рабите Си и им е дал заповеди. което предстои да станат свидетели при Възнесението Госпо-
Иисус Христос, Който заради дне. Загатва и за завръщането Си при Второто пришествие, ко-
нас е станал Човек, се нарича гато ще попита за талантите на всеки. Господарят от притчата
„заминаващ“ или защото се е е Иисус Христос, а слугите са отделните типове човеци, които
възнесъл на небесата, или за- Той дарява с различни таланти, съобразявайки се с възмож-
щото дълго търпи, не изисква ностите и силата им. Първият и вторият слуга са хората, които
веднага от нас, но очаква от- благодарят на своя Творец за това, с което ги е надарил, работят
чет. Неговите раби са онези, на усърдно, удвояват полученото и се отплащат за проявеното към
които е поверено служението тях доверие. Бог поощрява и двамата еднакво, като ги нарича
на словото, като епископите, добри и верни раби. Третият слуга олицетворява хората, които
свещениците, дяконите и всич-
ки, приели духовни дарования, „И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа,
едни по-големи, други по-малки, когато ще дойде Син Човеческий. Защото Той ще постъпи като
всеки според силата си, тоест човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им пре-
според своята вяра и чистота. даде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму
Защото, какъвто съд предста- един, всекиму според силата; и веднага отпътува.
вям на Бога, в такъв съд слага
Той Своя дар за мене, в малкия Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и
съд слага малък дар, а в големия спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата та-
– голям. Слугата, получил пет ланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде,
таланта, веднага отишъл и та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
започнал да се труди – такова
е неговото усърдие, нищо не е След дълго време дохожда господарят на тия слуги и по-
пренебрегнал, веднага започнал исква им сметка. И като пристъпи оня, който бе взел пе-
да удвоява приетия дар. А уд- тте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми
воява дадения му дар онзи, кой- предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
то, след като получи дар слово,
богатство, власт или някакво Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил
друго знание и способност, при- верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
нася полза не само на себе си, но
се стреми да бъде полезен и на Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече:
другите. господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях
други два.
И обратното, закопава та-
ланта в земята този, който Господарят му рече; хубаво, добри и верни рабе! В малко си
мисли само за своята полза, бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на госпо-
а за ползата на другите дори даря си.
не се сеща, и затова ще бъде
осъден. Ако видиш надарен и Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече:
старателен човек, който оба- господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не
че употребява дарованията си си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших,
за зло – за своя изгода, за изма- отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
ма и за земни неща, смятай, че
е зарил таланта си в земята, А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе!
тоест в земните неща. След Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм
много време идва Господарят, пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите,
Който е дал ... всяко дарование, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете,
което украсява и прославя чо- прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет
века. И поисква им сметка, то- таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи,
ест отчет за получения дар. а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а не-
годния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач
Св. Теофилакт, архиепископ и скърцане със зъби. Като рече това, извика: който има уши да
слуша, нека слуша!”
Охридски и на Цяла България,
(Мат. 25:13-30)
из „Тълкувание върху Евангелие

от Матей“

110

мислят, че всичко дължат на себе си, на своите усилия. Третият Знаете ли, че...
раб символизира също и онези хора, които са нехайни, пасивни
и не предприемат нищо смислено в живота си, нито го посве- Спазването на Божиите за-
щават на Бога. Този тип човеци си позволяват да роптаят срещу поведи е пазене от грях. Осо-
Него и да Го упрекват, че е „жесток“, че жъне, дето не е сял, и бено важно за православните
че събира, дето не е пръскал. Затова Господ ги определя като християни е да внимават върху
лукави и лениви, подобни на третия слуга. себе си и да забелязват грехове-
те, за да ги отбягват и да не
С тази притча Господ Иисус Христос ни напомня, че ще дойде затъват в тях.
време да отговаряме за действията и постъпките си. Тогава напъл-
но основателно ще се отнеме това, което е дадено на този, който Грехът отклонява внимание-
не е оправдал гласуваното му доверие, и ще се даде на онзи, който то и примирява човека с лоши-
в най-голяма степен го е оправдал. Така богатият с добродетели те му навици. Следователно,
човек става още по-богат. А бедният на добродетели човек, в чий- когато забележи тези неща в
то живот няма нито труд, нито подвиг, става още по-окаян и беден. своето поведение, от право-
славния християнин се изис-
3. ХРИСТОВОТО ПОСЛАНИЕ В ПРИТЧАТА ЗА ква усилие на волята да при-
ТАЛАНТИТЕ знае греха си, да се откаже от
грешно поведение спрямо себе
С притчата за талантите Господ отправя към човешкия род си, близките и приятелите си.
духовно-нравствени послания, които се отнасят както към зем- Длъжен е да се стреми да бъде
ния, така и към вечния живот. добър с всички, особено с роди-
телите си, дори и понякога да
В земния живот Бог позволява на всички хора да бъдат тво- му се струва, че те не са прави
рци и Негови съработници: едни преуспяват в ръководните дела, спрямо него. Когато постъпва
други – в духовно служение и молитвата, трети – в науката и учи- така, той ще усети как Бог по
телстването, четвърти – в литературата, изкуствата или технологи- неведом начин му помага и го
ите; едни имат дарба да обработват земята и да приготвят храната възнаграждава за правилното
за останалите, други – да се занимават със спорт, изкусни занаяти поведение.
и производство, трети – с лекуване на болните и грижа за ближ-
ните. Тук, на земята, има един талант, който всички хора са приз-
вани да развият: това е вложеният у нас образ Божий, който сме
призвани да развием в подобие Божие. И не е достатъчно само да
осъзнаваме своето призвание и своите заложби, но е наш дълг да
ги развиваме и употребяваме в полза на хората около нас. Като
служим един другиму, ние подражаваме на Божията любов: „За-
щото и Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послу-
жи и даде душата Си откуп за мнозина“ (Марк 10:45).

111

4.2.

Във вечния живот Бог позволява на потрудилите се върху
душата и талантите си да станат синове и дъщери Божии, на-
следници на царството на славата. Това е възможно и за нас,
ако прекараме земния си живот в добра и усърдна подготовка
за вечния. Така са постъпили св. Богородица, верните Христо-
ви апостоли и жените мироносици, докато Юда Искариотски
пропилял апостолския си дар и затова погинал.

Които заравят таланта си в земята, злоупотребяват с него
и забравят, че са го получили от небето. Които връщат на Бога
неразвитото си дарование, живеят живот, опразнен от смисъл.
Такъв тип хора не осъзнават, че Бог и към тях е проявил любов
и доверие и че те следва да Му отвърнат със същото. Този тип
хора не изпълняват призванието си понякога поради страх да
не сгрешат. В този страх има гордост. Докато в служението на
двамата верни раби няма страх, а готовност да направят всичко
по силите си – с любов и преданост: „В любовта страх няма,
но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има
мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта. Ние Го любим,
защото Той по-напред ни възлюби“ (1 Йоан. 4:18-10).

Поуката от притчата за талантите е, че трябва да сме бла-
годарни на Бога за любовта, с която ни е създал; за щедрост-
та, с която ни е дарил блага за живот; за доверието, което ни е
гласувал; за вярата, която ни е вдъхнал. Да не забравяме, че от
нас се изисква да Му се отплатим подобаващо – като се трудим
ежедневно и развиваме дарбите си; като раздаваме щедро на-
трупаните от нас знания и опит; като не завиждаме и не съдим,
а обичаме и прощаваме в името Божие.

Истинският талант е развитият, преумноженият талант. Ис-
тинският човек е усъвършенстваният, охристовеният човек.

112

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Работа с речник
Изберете кой от изброените синоними най-добре представя същ-
ността на понятието талант. Обяснете значението му.
2. Отговорете на въпросите: дарба
Защо човешкият живот е Божий дар? Как сме призвани да подра- талант
жаваме на своя Творец? Защо Господ надарява хората с различни способност сръчност пари
заложба
дарования? Какво трябва да прави човек с дарбите, дадени му
от Бога? С какво са ценни хората, според талантите им, пред умение
Бога?
Къде Спасителят разказва притчата за талантите? Кога
е изречена притчата? Каква е символиката в образите на дар

господаря и слугите? Какво ни напомня с тази притча Господ
Иисус Христос?
Кой е талантът, който всички хора са призвани да разви-
ят в земния си живот? Как да използваме талантите си, като
подражаваме на Божията любов? Защо според притчата някои
закопават таланта си в земята? На какво ни учи Христос с тази дарование

притча?
3. Обсъдете в час:
Защо Господ Иисус Христос използва в притчата античната парична
единица талант, която е с изключително висока стойност;
Защо Спасителят използва думата „талант“ в преносен смисъл като
дар от Бога;
Защо думата „талант“ се свързва със създаването на нещо ново, с
творчество, с преумножаване, а не с пренебрегване на дарбата.
4. Работа в група
Разделете се на две групи.

1) Едната група работи върху събитията в притча- 2) Всяка група съставя списък с пет практически пре-
та за талантите. Другата – върху развитието на поръки за това как да бъдат развивани дарованията,
талантите на човека като дар от Бога. След систе- дадени от Бога. Резултатите от работата се пред-
матизирането на информацията следва обсъждане в ставят пред класа. Прави се сравнение на препоръки-
клас. Правят се изводи за разбиране смисъла на дума- те, като те се степенуват по важност. Избира се
та „талант“. към кои от тях да се насочи вниманието ни.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Работа със схемата
С помощта на схемата направете заключение или оценка, като отговорите на въпроса как да развиваме
талантите, дарувани ни от Бога.

Ако сме трудолюбиви, Господ ще ни дари благо- „Влез в радостта на
човеколюбиви и бого- словен земен живот и ще господаря си“ (Мат. 25:
ни удостои с наследяване
любиви, на блаженото Му и вечно 21, 23).

царство:

Ако сме лениви, егоис- Господ ще отнеме Своята „Негодния раб хвърлете във
тични и лукави, благодат от нас и ще външната тъмнина: там
ще бъде плач и скърцане със
бъдем далеч от Неговата
светлина и радост: зъби“ (Мат. 25:30).

113

4.2.

2. Създайте текст, като използвате част от изброените нрав- Господ Иисус Христос и добрият, верен раб

ствени призиви:
Развивайте и преумножавайте даровете, които Бог ви е дал.
Развивайте своите сили (ум, воля, емоция и т.н.) през целия си живот.
Извършвайте дела на любов и благотворителност.
Помагайте на съучениците си.
Усмихвайте се.
Прощавайте.
Накарайте другите да се чувстват добре.
Споделяйте това, което сте научили, с приятелите си и с хората, които
срещате.
Благодарете на Бога за това, което ви е дал.
Помнете, че човекът съществува не само за себе си, но и за ближните си.
Съчетайте талантите си с любовта към Бога, Който ги дарява. Само
тази любоЛвюбеомвъдсръисетояние да защити талантливия човек от арогантност
и егоизъм.

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Занимателна игра-викторина „Кратки въпроси – кратки отговори“
Разделете се на два отбора. Всеки отбор подготвя по пет въпроса върху текста – откъс от Тълкувание вър-
ху Евангелие от Матей на св. Теофилакт Охридски. Избира се говорител, който задава въпросите на другия
отбор.
Побеждава отборът с най-много верни отговори.

Господарят еднакво хвали и двамата слуги, ченото само тогава, когато го е употребил по
употребили даденото, за да се трудят, всеки подобаващ начин. Благодарните раби са имен-
чува от него: хубаво, добри и верни рабе. Под но такива, а лошият и ленив раб... като нарича
"добър" разбира човеколюбивия и щедрия, кой- господаря жесток, осъжда сам себе си. Щом
то простира благостта си и върху ближните. господарят му е жесток, както сам казва, той
А казва, че верните в малкото ще бъдат поста- би трябвало още повече да се старае и да се
вени над много, защото, макар да получаваме устрашава, понеже има жесток и немилостив
дарове и тук, те са нищожни по сравнение с господар; защото, ако търси чуждото, толко-
бъдещите блага, с които ще се удостоят оне- ва повече ще потърси своето... Който е приел
зи, които подобаващо са употребили получения дар за полза на другите, но не го употребява по
от Бога талант. Радостта на господаря озна- предназначение, ще го изгуби, а който се гри-
чава онова непрестанно веселие, с което Бог се жи за другите, придобива още повече, понеже
весели за делата Си, по думите на Давид (Пс. ще му бъде дадена по-голяма благодат. А от
103:31)... Забележи, че и получилият петте онзи, който не се упражнява, ще се отнеме и
таланта и получилият два се удостояват с ед- дарованието, което притежава, понеже, като
накви блага; това значи, че и получилият малко не се грижи да го преумножи, той го губи и
ще приеме равна почест с онези, които са полу- макар на пръв поглед да го има, го е погубил със
чили и извършили много, ако употреби подоба- своята леност и нехайство. Външна тъмнина
ващо дадената му благодат, колкото и малка се нарича мястото, което не се озарява от бо-
да е тя. Защото всеки се почита заради полу- жествената светлина.

2. Църковно-екологична инициатива
С помощта на вашите родители, учители и съученици организирайте инициатива за засаждане „дърво на та-
ланта“. С благословението на енорийския свещеник засадете в двора на храма или на посочено от него място
орех. Листата на това дърво символизират огнените езици при слизането на Светия Дух над апостолите на
Петдесетница. Грижете се за дървото. Нека то винаги ви напомня за даруваните ни от Бога таланти и за
нашето призвание да ги развиваме, умножаваме и споделяме с ближните.

114

4.3. ТАЛАНТИТЕ – ДАР ОТ БОГА
(за упражнения и практически дейности)
ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

ЗАДАЧА 1. Работа със схема Народен хор при НМУ „Любомир Пипков“
С помощта на опорите в схемата представете Христовото (гр. София)
учение за талантите като дар от Бога.
„Служете един другиму,
Талант, Притча за Дар от Бога всеки с оная дарба,
дарование талантите каквато е приел, като
Различни добри разпоредници на
Уважаване на Господ Иисус таланти многоразличната Божия
талантите у Христос благодат.“
другите хора
Равиване на (1 Петр. 4:10)
дарованието

ЗАДАЧА 2. Прочетете, обобщете, запишете
Прочетете текста. Като следвате логиката на негово-
то съдържание, напишете едно изречение за обобщение
на казаното. Обсъдете предложенията с класа и изберете
най-подходящите.

115

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ Бог ни е дал талантите, за да ги развиваме, да им се
радваме като на скъп подарък и да споделяме плодовете им
ДЕЙНОСТ 1. Театрална игра с другите. Дарбите ни помагат да станем Църква – място,
„Пантомимна импровиза- в което всеки дава на другите това, което има.
ция“
Укриването на таланта в земята го превръща в напълно
Представете конкретен безполезен и за притежателя му, и за другите. Има хора,
талант без думи, само с които са егоисти и виждат само собствените си интереси
движения, стойка на тя- и пренебрегват нуждите на другите хора. Те не изпитват
лото, жестове, мимики и нужда да споделят това, което знаят и могат с другите. По
изражение на лицето. В този начин те не благодарят за нито един Божи дар.
самостоятелна творче-
ска изява нагледно пред- Всеки човек ще бъде призован да отговори за това, което
ставете действията на е направил с талантите, поверени му от Бога. Наказанието
описвания от вас талант идва за всеки, който не се опитва да развива даденото му от
пред класа. Съучениците Бога, докато този, който се труди да го увеличава, ще бъде
ви трябва да познаят кой многократно награден.
е талантът, който пред-
ставяте. Имате право на Никой не притежава едновременно всички дарби. Едни
три опита. имат едни дарби, други – други. Затова всеки от нас трябва
да бъде доволен от своите лични дарования, без да чувства, че
е в неравностойно положение спрямо другите. Да се радваме
смирено за талантите, които имаме. Ревността може да
ни унищожи.

Основното, което определя стойността на нашите
таланти, са начинът и целта, за която ги използваме. Всеки
талант, който използваме за слава на Бога, дори да изглежда
малък в очите на хората, дори и да не прави впечатление,
не е малък. Той е изключителен, защото може да доведе до
спасение и нас, и много други около нас.

ЗАДАЧА 3. Работа в група
Разделете се на три групи. Всеки участник в групата отго-
варя с едно изречение на зададените въпроси. От отгово-
рите на участниците групата съставя общ текст, който
се представя пред класа.
С какво притчата за талантите обогати представата ви за живота
и талантите на обикновените хора?
С какво притчата допринесе за разширяването на вашия житейски
опит във вярата?
Какво допринася пътят на славата за талантливите хора?

ЗАДАЧА 4. Проблеми и ценности.
Изяснете проблемите с помощта на посочените ценности,
очертани в притчата за талантите. Отговорете на въ-
просите, като си помагате с твърденията в таблицата.
Запишете ключово послание към всеки от поставените
проблеми.

116

Проблеми Ценности

Какъв е достойният  Талантът се развива доброволно от човека.
човешки избор  Талантът нравствено обновява живота на християнина.
за развиване на Развиването на таланта се случва с подкрепата на Божията благодат.
дарованията?  Необходим е труд за запазване на таланта.

Как православният  Има любов към Бога и убеденост в Божието битие.
християнин служи на  Искрено приема онова, с което Бог е благоволил да го надари.
Бога с дадените му Съобразява своята воля с изискванията на нравствения закон и има правилно
таланти? богопознание и богопочитание.
Стреми се към достигане на Христовото съвършенство.
Как вярващият човек
изпълнява дълга си към  Служи за образец и пример в живота на другите хора.
другите с даруваните  Изпълнява волята Божия чрез проявите на любов към ближните (вж. Мат. 22:39).
му таланти?  Дарованието е саможертва в името на другите (вж. Йоан 15:13).
 Проявява съпричастност, милосърдие, чистосърдечие и великодушие към другите.

С какво талантите  Всеки, който искрено вярва в Бога е необходимо да изповядва своята вяра (вж. Рим. 10:10).
допринасят за  С таланта свидетелстваме за вярата си в Бога и за укрепване на другите във вярата.
изповядване на  Благодари на Бога за притежавания от него талант.
вярата?  Всяко извършено добро е в името на Бога и за Негова слава.

ЗАДАЧА 5. Обсъждане по двойки ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
Прочетете и обсъдете по двойки библейския стих 1 Петр.
4:10. Дайте аргументиран отговор на въпроса как да използ- ДЕЙНОСТ 2. Отговор на ду-
ваме талантите си. Споделете отговорите си пред класа. ховно-нравствен въпрос

ЗАДАЧА 6. Прочетете, обсъдете, озаглавете Прочетете в електрон-
Прочетете текста и обсъдете съвместно отношението ната Библия в Официалния
към различните таланти у другите хора в живота на пра- сайт на Светия Синод на
вославния християнина. Предложете подходящо заглавие на БПЦ-БП 13 глава от Първо
текста. послание на св. ап. Павел до
Коринтяни, като отговори-
В семейството, в училището, в нашите социални те на поставения въпрос.
отношения, общуваме ежедневно с много хора, различни един Използвайте опорите за
от друг. Всички те се различават по характер, способности и работа на стр. 197.
таланти. При този ежедневен допир с тях понякога се случва
вътре в нас да правим сравнения, да се усетим в неравностойно Към придобиване на кои
положение, да ревнуваме или завиждаме: „Защо аз нямам и духовни дарове ни съветва
тази дарба? Защо другият ме превъзхожда с красота, сила, да се стремим св. апостол
реч, умствени качества?...“ Павел, като казва: „Показ-
вайте ревност за по-добри
По този начин се чувстваме непълноценни, некомпетентни, дарби“ (1 Кор. 12:31)?
онеправдани. Скърбим и създаваме проблеми както на себе си,
така и на хората около нас.

Бог ли ни е причинил това зло? Разбира се, че не. Бог не
е сгрешил спрямо никого. Той е дал дарби на всички – „на
всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара
Христов“ (Еф. 4:7). Тоест, според мярката на Неговата
мъдрост и праведна преценка, познавайки преди всичко всеки
от нас, характера ни, нагласите ни и нашата любов към Него.

117

4.4. ДА НЕ ПРЕЗИРАМЕ БЛИЖНИЯ СИ
(ПРИТЧАТА ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ)

„Който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който
се смирява, ще бъде въздигнат.“

(Лука 18:14)

1. ХРИСТИЯНСКАТА НРАВСТВЕНОСТ И ПРЕЗРЕНИЕТО
КЪМ БЛИЖНИЯ

В центъра на Христовото
учение стои любовта – към
Бога и ближните. Христи-
янската любов предполага и
изисква от вярващите да гле-
дат на своите ближни като
на Божии създания. А от
това следва християните да
се отнасят към всички хора с
уважение, независимо дали
те са богати, силни, краси-
ви, известни, бедни, слаби,
невзрачни или пропаднали.
Всеки човек е уникален,
тъй като е Божие творение
и носи в себе си Божия об-
раз. Освен това този, който
в момента е паднал, след
време може да се изпра-
ви и победи. И този, който
днес е немощен, утре може
да се окаже силен, по-си-
лен от нас самите. Този,
който сега греши, в бъдеще
може да се поправи и даже
да достигне светост. Затова
никога не бива да презираме
ближния си. Бог е дал лично
достойнство на всеки. Ето
защо следва да проявява-
ме християнска любов чрез
почтителното си отноше-
ние към своя ближен и да
помним, че както ние, така
и той е безценен пред Бога
(срв.Мат.12:12;Лука12:6-7).

118

Затова и любимият ученик на Господа – св. апостол и еван- ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
гелист Йоан Богослов – пише в първото си послание: „Кой-
то каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, митар – събирач на данъци
който не люби брата си, когото е видял, как може да люби фарисей – член на едно от
Бога, Когото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед: теченията в юдаизма; ев-
който люби Бога, да люби и брата си“ (1 Йоан. 4:20-21). Ако реин, който претендира,
ние виждаме около себе си немощни, окаяни, грешни човеци и че точно спазва Мойсеевия
им се присмиваме, значи унижаваме тяхното неотменимо чо- закон с религиозните му
вешко достойнство. Да унизяваме своите ближни било: в ми- правила и морални норми; в
слите, било в думите или в делата си, е еднакво недопустимо. преносно значение – лицемер
Защото Бог вижда тайните ни помисли, отвръща се от обидни- молитва – разговор с Бога,
те ни думи и отхвърля злите ни постъпки. Християнската нрав- духовно, сърдечно обръщане
ственост е несъвместима с презрението към ближния, който е на вярващия към Господа
творение Божие точно толкова, колкото сме и ние. Да виждаме гордост (горделивост) – пре-
личните си слабости и да не осъждаме слабостите на другите калено голямо самочувствие,
е християнско качество, чрез което помним, че Божията любов надменност, високомерие
милва и съгрява всички хора. Така, чрез покаянието и смире- смирение – скромност, кро-
нието, позволяваме на Божията благодат да действа в нас, като тост, мъдро послушание
ни ръководи по пътя на собственото ни духовно-нравствено
усъвършенстване и вечно спасение.

2. ПРИТЧАТА ЗА МИТАРЯ И ФАРИСЕЯ

Господ Иисус Христос посещава редица места в Задйор-
данската страна (т.е. на изток от р. Йордан), където спасително
проповядва на нейните жители. Това се случва непосредствено
преди страданията и Възкресението Му. На връщане към Йе-
русалим Той среща най-различни хора, между които и много
фарисеи – образовани евреи, отлични познавачи на Мойсеевия
закон, които претендират, че го спазват изрядно. И тъй като по-
вечето от тях са убедени в своята изключителна праведност,
Господ им разказва притчата за митаря и фарисея с цел да ги
накара да се замислят, смирят и осъзнаят. По времето на Хрис-
тос фарисеите оформят обособено течение в юдаизма, според
което спазването на старозаветните религиозни и етични нор-
ми е мерило за праведност и гаранция за спасение. Tе се радват
на почит сред народа. Образът на фарисея обхваща онези, кои-

Знаете ли, че...

Гордостта е един от най-големите грехове пред Бога. Заради
гордост паднал дяволът – първият от ангелите – и други след
него, като се превърнали във врагове Божии. „Как падна ти от
небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята… А в сърце си
думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе
от Божиите звезди…, ще възляза в облачните висини, ще бъда
подобен на Всевишния. Но ти си свален в ада, вдън преизподня-
та“ (Ис. 14:12-15). Заради гордост Адам и Ева послушали дявола,
който им внушил, че ще станат „като богове“ (Бит. 3:5). Зара-
ди гордост нашите прародители презрели Божията заповед и
вкусили от плода на забраненото дърво за познаване добро и
зло. Заради гордост те не се разкаяли пред Бога, а започнали да
се оправдават. Заради гордост те изгубили рая.

119

4.4. то мислят високо за себе си, опиват се от личните си заслуги и
изпитват надменно самодоволство от доброто си положение в
120 религиозния и социален живот. В I век след Р. Хр. еврейският
народ е под римско владичество. Нещо повече – тогава римска-
та власт е езическа и евреите считат за голяма мерзост всичко,
свързано с Рим и с езичеството. По заповед на римския импера-
тор повсеместно се събират данъци от еврейското население. В
евангелията събирачите на данъци са наричани митари. Хората
не ги обичат, тъй като митарите събират данъци в интерес на
римския император-езичник, а освен това и злоупотребяват с
позицията си на данъчни служители. Нерядко те взимали по-
вече, отколкото се полагало, и така забогатявали незаконно.

Образът на митаря символизира всички, които не се полз-
ват с добро име в обществото, но искрено желаят да се попра-
вят и молят Бога за помощ, прошка и милост. Затова в притчата
митарят е положителният образ, а фарисеят – отрицателният.

С тази изненадваща антитеза на образите Господ желае да
провокира размисъл и покаяние у фарисеите, които постоянно
влизат в разговори и препирни с Него. В притчата фарисеят се
хвали, а митарят се кае; фарисеят се самоизтъква над другите,
а митарят не смее да дигне дори поглед към Бога; фарисеят
високомерно се сравнява с митаря и го презира, а митарят се
удря в гърдите и нарича себе си „грешник“. Така уважавани-
ят в обществото фарисей е представен от Иисус Христос като
заслепен горделивец, а мразеният от всички митар е даден като
пример за истински осъзнат син на Духа. Антитезата между
външната, лицемерната праведност и вътрешната, същин-
ската праведност разтърсва слушателите на Спасителя – едни
от тях се озлобяват още повече срещу Него, а други – вникват в
Христовото послание и разбират, че Месия е вече сред тях и че
е дошъл, за да смекчи сърцата им и отново да ги приведе към
Бога. Използваните от Христос антитеза и инверсия за вечна-
та участ на героите в притчата също въздействат изключител-
но силно: човекът, който се самопревъзнася на земята, ще бъде
унизен на небето; а този, който се смирява на земята, ще бъде
въздигнат и прославен на небето.

3. ХРИСТОВОТО ПОСЛАНИЕ В ПРИТЧАТА ЗА МИТАРЯ

И ФАРИСЕЯ

Бог ни предпазва от извършването на неправилна самооцен-
ка и от грешна оценка спрямо ближните. „Моите мисли не са
ваши мисли, нито вашите пътища са Мои пътища, казва Гос-
под. Но както небето е по-високо от земята, тъй Моите пъ-
тища са по-високо от вашите пътища, и мислите Ми - по-ви-
соко от вашите мисли“ (Ис. 55:8-9).

С притчата Богочовекът укорява фарисея не заради спазва-
нето на Закона, а заради студената му благодарност и горди по-
мисли. В сърцето си фарисеят не благодари на Бога за Неговите
дарове, а за това, че е по-праведен от другите човеци, които
осъжда без колебание и ги нарича „грабители, неправедници
и прелюбодейци“. Но ако презираме, ако осъждаме другите, то
ние презираме и осъждаме и самите себе си, тъй като и ние

вършим грехове като останалите хора. Фарисеят се има за пра- За любознателните...
ведник пред Божието лице и се гордее показно пред човеците.
Фарисеят изцяло възлага своята надежда за спасение на делата Великият пост, наречен още
си и явно забравя, че самият той е грешен човек. А Господ ни Четиридесетница, е благо-
поучава да не презираме и да не осъждаме ближния си. Защото датно време за покаяние. Три
съдът не е човешко, а божествено дело. Същото Той има пред- недели преди неговото начало
вид, когато казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото, църковното богослужение ни
с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каква- подготвя за предстоящите
то мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ и „защо гледаш дни на пост и покаяние. Тази
сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не подготовка започва от не-
усещаш?“ (Мат. 7:3). делята на Митаря и Фарисея.
В църковните песнопения и
С притчата за митаря и фарисея Господ призовава всеки богослужебни четива се чува
от нас да вижда своите собствени грехове, а не да изобличава загрижеността на Църквата
чуждите. Спасителят ни поучава да се молим за Божия помощ за нашата душа. През подгот-
като митаря – горещо, но смирено. Господ оправдава не прес- вителните седмици съдър-
тъпните дела на митаря, а надеждата му да намери избавление жанието на богослужебните
от тях в Божията милост. Така Бог ни учи да Го обичаме, а от последования насочва вярва-
греха да се отвращаваме, да намразваме не себе си или ближ- щите към духовната значи-
ните, а злото. Само с подобно внимание върху себе си можем мост на поста.
истински да напредваме в подвига на духовно-нравственото
си усъвършенстване. Праведността се постига с помощта на Църквата мъдро е нареди-
Божията благодат, а не само със собствени сили. Нещо пове- ла, преди да започне постът
че – дори най-светият човек е несъвършен пред Бога. Такова да размислим каква да бъде
е съзнанието на християнските праведници и светии. Затова в подготовката ни към него,
края на предостойния си живот всебългарският покровител св. каква да бъде нашата молит-
Йоан Рилски ни оставя своя Завет, като го започва с думите: ва, как да осмислим дните си.
„Аз, смиреният и грешен Йoан, който не съм извършил никакво Самото постене се въвежда
добро на земята…“ Рилският Чудотворец добре е разбрал по- постепенно. Подготовката
уката в Христовата притча за митаря и фарисея, и е достигнал на вярващите за св. Четири-
светост. десетница цели да пробуди
тяхното покайно настроение.

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Защо в центъра на Христовото учение стои любовта – към Бога и

ближните? С какво са ценни хората пред Бога? Как вярващите са приз-
вани да гледат на своите ближни? Защо никога не бива да презираме
ближния си? Защо Господ ни оставя тази заповед: „който люби Бога, да
люби и брата си“ (1 Йоан. 4:21)? Защо християнската нравственост е
несъвместима с презрението към ближния?
 Къде Спасителят разказва притчата за митаря и фарисея? Кога е
изречена притчата? Каква е символиката в образите на митаря и фа-
рисея? Какво ни напомня с тази притча Господ Иисус Христос?

Как да подражаваме на Божията любов и да не презираме ближния?
За какво Богочовекът укорява фарисея в притчата? Защо фарисеят
изцяло възлага своята надежда за спасение на делата си? На какво ни
учи Христос с тази притча?

121

4.4.

2. Обсъдете значението на клю- 3. С помощта на схемата анализирайте притчата за митаря и фари-

човите думи в темата на уро- сея, като отговорите на въпросите.
ка: митар, фарисей, молитва,
гордост, смирение.
Споделете какви асоциациии
предизвикват те във вас. Защо не бива По какъв повод Къде се разви-
да презираме е разказана? ва действието
Към всяка ключова дума за- ближния си? в притчата?
дайте въпрос. ПРИТЧАТА
Какви са духов- ЗА МИТАРЯ Кои са герои-
Къде и в какъв контекст но-нравствени- И ФАРИСЕЯ те в прит-
сте срещали тези думи? те послания в чата? Каква
Каква е целта е тяхната
Какви примери с някои от притчата? професия?
тези думи можете да посочи-
те от вашия опит?

и мотиваци-

ята за дейст-

вията

4. Дискутирайте в час. на героите?

Разсъждавайте върху антитезите и инверсията в притчата, като си помагате с таблицата.
Защо Господ Иисус Христос използва в притчата антитези?

АНТИТЕЗИ

ОБРАЗ ДУШЕВНО СЪСТОЯНИЕ ВЕЧНА УЧАСТ (инверсия)
Фарисей
Външна праведност, религиозна показност, лицемерна Личното превъзнасяне и презрението към ближ-
Митар любов към Бога, надменност и осъждане спрямо ближ- ния води до унизеност – тук, на земята, и в
ния. Божието царство.

Вътрешна праведност, духовно смирение, истинска Сърдечното съкрушение и покайното смирение
любов към Бога, правилно отношение към ближния – с водят до въздигане – тук, на земята, и в Божи-
осъзнаване на личните грехове и без осъждане на чуж- ето царство.
дите недостатъци.

5. Разкажете притчата от името на митаря и от името на фарисея.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Съпоставете и анализирайте молитвата на митаря и молитвата на фарисея.
За какво се молят и двамата в притчата?
Какъв е външният израз на молитвата им?
Как започва молитвата им?
Какво е съдържанието на молитвата им?
Кой се смята за праведник?
Кой се хвали в молитвата?
Кой чувства себе си грешен и се покайва?
Какви проблемни моменти откривате в молитвата на фарисея?
Защо Бог не приема такава „благодарствена“ молитва?
Защо фарисеят ще си тръгне от храма по-малко оправдан от митаря, макар че познава Божия закон, страни

от греха и се стреми точно да спазва предписанията за нравствен живот?

122

Кои черти на характера на фарисея са проявени при осъждането на ми-
таря?

Защо днес в думата „фарисей“ се влага смисъл на лицемерие и прикрита
греховност?

Коя от молитвите е образец на смирение?
Анализирайте инверсията в иконата (размяната на местата между
фарисея и митаря).
2. Обсъдете в час

Закщъсмохървпдибоъусирхтпвошъиавбетянлднноияаситжтнпноъвритоеязинсреиа? Кагдкрнадееагхслнотсеаведведаатномтасеуетачсниосиаийм, ?на- бъксдофяейатЗусрнеаоиибщсзепеоеряснети?вк,оъащззтине,оа- фамриистсееамяКр?аояклЗииталмщиря–коаб?ктваатодоа „Не съдете, и няма
да бъдете съдени; не
Направете връзка осъждайте, и няма да бъ-
дете осъдени...
с нещо преживяно с нещо наблюдавано с нещо, споделено Защо гледаш сламката
от другите в окото на брата си, пък
гредата в твоето око не
3. Работа с библейски текст усещаш? Или, как можеш
Прочетете библейския текст и изведете основните мисли, които се каза на брата си: остави,
брате, да извадя сламка-
отнасят до осъждането на ближния. Какво послание лично за себе си от- та от окото ти, когато
кривате в тези Христови думи? сам не виждаш гредата в
твоето око? Лицемерецо,
Не бивЛаюбдоамъодрсиъеждаме постъпките на другите и да ги презираме, защо- извади първом гредата
то и самите ние не сме безгрешни. Насочете размислите си към своята от окото си, и тогава ще
съвест. Какви чувства предизвиква във вас евангелският текст? видиш, как да извадиш
сламката от окото на
Благонравие брата си.“

(Лука 6:37, 41-42)

ЛЕСТВИЦА Планирайте процесите за решаване на проблема, про-
Лествица следете и след това ги изпълнете.

1. Разрешаване на проблем Оценка
Представете проблем от живота в училище, свързан Направете изводи относно ефективността на свои-
с презрително отношение на по-успешни ученици спря- те усилия. Помислете дали ще се сблъскате с този
мо деца с проблеми от различно естество. Потърсете проблем и в живота си извън училище.
начини за неговото решаване, като следвате следните 2. Открийте, запишете, прочетете
стъпки:
Великият пост се предхожда от три подготвител-
Формулирайте и представете проблема. ни недели преди Неделя Сиропустна (Сирни заговезни).
Опитайте се да разберете и да преживеете проблема. Те са именувани според прочитаните по време на св.
Това означава да бъдете лично ангажирани и да имате Литургия евангелски четива. Светата Църква ни
интерес и желание да намерите решение. предлага за поука и душеспасителни размишления три
различни теми. С помощта на православния църковен
Разработете стратегия за решаване на проблема. календар открийте какво е съдържанието на тези
Като използвате своите знания и опит, подберете теми. Запишете как са наречени тези три недели. Про-
най-подходящото за случая. четете евангелските текстове, дадени като посочки
в календара.
Организирайте наличната информация.
Свържете елементите на проблема, оформяйки свое-
то стратегическо планиране. Обосновете своя избор.

Разпределете източниците на информация и намира-
не на решение.

123

4.5. ДА БЪДЕМ МИЛОСТИВИ
(ПРИТЧАТА ЗА МИЛОСТИВИЯ САМАРЯНИН]
[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК „Един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учи-
телю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
ближен – всеки човек по от- А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш? Той от-
ношение на другите говори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото
самаряни – презирана от си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с
юдеите етнорелигиозна всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
група, смесица от евреи и Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще
преселени след управление- бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на
то на цар Соломон езичници Иисуса: а кой е моят ближен?
в древна Палестина Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Йеруса-
милосърдие – готовност да лим в Йерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха,
се помогне, проява на любов изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумър-
към ближния, съчувствие, тъв.
състрадание Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го
левит – помощник на ста- видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото
розаветните свещеници в място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самаря-
подготовката на скинията, нин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и,
а впоследствие и в Йеруса- като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и
лимския храм при жертво- вино; след това го качи на добичето си, откара го в стран-
приношенията и в богослу- ноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като
жението си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и
законник – човек, който му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече,
познавал Мойсеевия закон навръщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима
(Петокнижието), тълкувал ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на
го, следял за неговото спаз- разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост.
ване и решавал изникналите Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.”
казуси между отделни хора
(Лука 10:25-37)
и обществото
ЗАДАЧА 1. Разтълкувайте „скрития“ в заглавието на урока
смисъл.

Определете ключовите думи в него.
Обяснете как ги възприемате и разбирате.
Свържете понятието милосърдие с вашия живот. Дай-
те примери.

ЗАДАЧА 2. Разпознаване, разбиране и описване на икона
Разгледайте и опишете иконата. Използвайте опорите
за работа на стр. 192 – 193.
Отговорете на въпросите:
Сюжетът на коя Христова притча е пресъздаден на ико-
ната?

124

По какъв повод Господ Иисус Христос разказва притчата?
За какво се разказва в притчата за милостивия сама-
рянин?
Какво е прякото и преносното значение на думата „са-
марянин“?
Кое отчуждава хората и кое ги прави ближни? Кой е на-
шият ближен?

Пътят от Йерусалим към Йерихон навръщане ще
заплатя
ЗАДАЧА 3. Поведенческа характеристика
Направете поведенческа характеристика на пътника, све- рече

щеника и левита, като препишете глаголите, изразяващи даде
техните действия, и ги обсъдите.

Допълнете схемата с глаголите, изразяващи действията
на самарянина в притчата. Въз основа на тях коментирайте
характеристиките на действената му любов към ближния:

погрижи се

превърза,
изливайки

се смили ЗАДАЧА  4. Прочетете текста
видя за любознателните и продълже-
те изречението: „Най-важното,
пътуваше което разбрах от текста, е...“

ЗАДАЧА 5. Открийте твърдени- Проявяваме безразличие. Боим се, че може да ни се Имаме чувството, че
ята, които съответстват на присмеят и подиграят. другите се възползват
нравствената поука от прит- от добрината ни.
чата за милостивия самарянин.
Коментирайте и различните при- Проявяваме любов, ми- Помагаме и се грижим за Не помагаме, защото не
чини да не бъдем милостиви и да лосърдие, състрадание и тези, които са изпаднали получаваме нищо в замя-
не помагаме на тези, които се съчувствие към всекиго. в нужда. на на стореното добро.
нуждаят от помощ.
Не очакваме нищо в за- Омръзнало ни е само ние Заставаме над всякакви
мяна. да помагаме. верски и етнически пред-
разсъдъци.

125

За любознателните... ЗАДАЧА 6  Приведете примери за проява на милосърдие, съпри-
частност и състрадание от живота или от познати литературни
Тайнственият смисъл на произведения.
притчата за милостивия Припомнете си разказа „Една българка” от Иван Вазов. Съпоста-
самарянин вете поведението на баба Илийца с поведението на милостивия
самарянин. Анализирайте и обобщете.
Според светите отци чо-
векът, отиващ от Йеруса- ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
лим в Йерихон, който бил
нападнат от разбойници, е ДЕЙНОСТ 1. Словесна театрална игра – диалог
алегория на Адам, а в негово
лице и на цялото човечест- Проследете диалогичната структура на притчата за мило-
во. Разбойниците са съблаз- сърдния самарянин. Разпределете ролите и ги пресъздайте
ните, греховете и страс- чрез изразителен художествен прочит.
тите, които дебнат човека
на всяка крачка от неговия ЕВАНГЕЛИЕ СПОРЕД ЛУКА, ГЛАВА 10
живот. Пътят от Йеруса-
лим (града на Бога) надолу Диалог 1. стих Диалог 2. стих
към Йерихон (града на греха) Въпрос на законника 29.
разкрива нравственото па- Въпрос на законника 25. Разказ на Господ Иисус
дение на човека. Свещеникът Христос с аргументиран 30-36.
и левитът, които отминали Отговор на Господ Иисус 26. въпрос
пострадалия човек, – това е Христос Отговор на законника 37. а)
Старият Завет, който сам Заключение. Христовата 37. б)
по себе си не може да спаси Отговор на законника 27. заповед
човека. А милостивият сама- Заключение. Христовата 28.
рянин – това е Господ Иисус заповед
Христос.
ДЕЙНОСТ 2. Учебен проект „Кой е моят ближен“
Елеят е символ на Бо- Проучете как можете да вземете участие в делата на милосърдие.
жията милост и помазване Използвайте опорите за работа на стр. 194 – 195.
със Светия Дух. Виното – на
Христовата кръв и причас- Преди да пристъпите към милосърдна дейност, изяснете раз-
тието. Превръзката е сим- бирането си по основния въпрос на проекта, като отговорите:
вол на Божията благодат.
После самарянинът завел Кои са нашите ближни? Дали това са само близките, прияте-
пострадалия човек до стран- лите и роднините ни? Защо Христос е искал да покаже на закон-
ноприемницата – това е ника кой е неговият ближен? Защо Спасителят не уточнява дали
Църквата Божия, в която този човек е стар или млад, благочестив или безбожник? Защо
има всичко необходимо за само последният от тримата, минали покрай пострадалия път-
нашето лечение. Съдържа- ник, му помага? Защо Христос ни учи и ние да правим същото?
телят на странноприемни- Открийте целевите групи според библейския текст Мат. 25:34-40.
цата символизира апостола
(или свещенослужителя), на Проявете дела на състрадание към другите, които са в беда
когото Господ е заръчал да се и немощ. Призовете и вашите съученици и приятели да осъзнаят
грижи за Божия народ. Двата милосърдието като ценност и да се присъединят към вашите
динария, които самарянинът инициативи.
дал на съдържателя – това
са двата завета. И, накрая,
обещанието на самарянина
да се отбие в страннопри-
емницата на връщане, за да
се разплати докрай – това е
указание за Второто Хри-
стово пришествие.

126

4.6. БОЖИЯТА ПРАВДА
(ПРИТЧАТА ЗА БОГАТАША И БЕДНИЯ ЛАЗАР)

1. БОЖИЯТА ПРАВДА И ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК

СПРАВЕДЛИВОТО ВЪЗМЕЗДИЕ. безсмъртие на човешката
душа – човешката душа е
След изгубването на рая човешкият безсмъртна в Бога, а не сама
живот се превръща в низ от радости и по себе си, както само Бог е.
скърби, търсене на смисъла и надежда за Божия справедливост –
нещо по-добро. Начинът, по който при- справедливостта, която
емаме успехите и страданията, показва Бог проявява към хората,
какви са ценностите ни и каква е силата раздавайки всекиму според
на вярата ни. За да има мир в човешкото плодовете.
сърце при различните житейски обстоя- въздаяние – възнаграждение,
телства, Господ Иисус Христос донася отплата
на света Своето спасително учение и висон – изящно ленено
дава пример за въздържание, смирение, платно
дълготърпение и любов. Който приема багреница – тържествана
Неговото слово, знае, че истинско щас- пурпурна връхна дреха тип
тие и блаженство може да бъде постиг- мантия
нато само чрез общението с Бога и лю- струпей – коричка от рана
бовта към ближните. Който пък забравя за Бога, търси опора в по кожата
материалното богатство и се опиянява от временните житейски петимен – жадуващ, жаден,
наслади. Те обаче са преходни и нетрайни. зажаднял, копнеещ, желаещ,
нуждаещ се
Вярващият човек проявява сила и търпение във време на лоно – недра, пазва; скут
беди, а невярващият се чувства слаб и безутешен, когато го за-
стигнат страдания. По тази причина Господ ни напомня: „Дето
е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви“ (Мат. 6:21). Гос-
под иска да вървим по пътя на духовната свобода, християн-
ското благочестие, спасителното богопознание и вечното спа-
сение. Ето защо св. апостол Петър съветва жените: „Вашето
украшение да бъде не външно, сиреч, плетене на коси, кичене
със злато или обличане в премени, а вътрешно – скритият чо-
век на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух,
което е драгоценно пред Бога“ (1 Петр. 3:3-4).

Всеки човек се среща с Божията правда, която не е пристраст-
на, нито човекоугодническа, а всесправедлива. Бог не възпри-
ема човеците според светската мярка за привлекателност или
авторитет: „Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек
гледа на лице, а Господ гледа на сърце“ (1 Цар. 16:7). Било още
тук, на земята, било в отвъдния свят, хората със сигурност по-
лучават Божията оценка за земния си живот.

Господ се грижи за всеки човек – и за вярващите, и за невяр-
ващите, и за благочестивите, и за грешните хора. Той проявява
любов и дълготърпение, като предоставя възможност за осъз-
наване, покаяние и усъвършенстване. Мнозина намират верния
път към Бога, но други, макар и да изглеждат преуспели в об-
ществото, всъщност стоят далеч от своя Създател и Спасител.

127

4.6.

Отдалечилите се от Бога лесно могат да пренебрегнат до-
бродетелта. Но Божията правда и справедливо въздаяние вина-
ги достигат всеки човек още тук на земята или в небесния жи-
вот. Покаянието и добродетелите са условие за предвкусване на
спасението и утоляване на жаждата по Бога.

За любознателните... 2. ПРИТЧАТА ЗА БОГАТАША И БЕДНИЯ ЛАЗАР

Богаташът „ограничил Господ Иисус Христос произнася притчата за богаташа и
своята молба, не смеейки да бедния Лазар в Йерусалим непосредствено преди да бъде зало-
проси нещо повече, имайки вен и съден от враговете Си. Притчата е насочена към фарисеи-
самоосъдена съвест. Изви- те и към всички, които са се самозабравили поради големите си
кал пък, защото имало ог- материални възможности и високите си обществени позиции.
ромно разстояние. И пред- Това не са хора, които задължително отричат Бога, а такива,
варително нарекъл Авраам които са Го изместили от центъра на своя живот и са Го замени-
отец, така че ние узнаваме, ли с преходни ценности. Господ цели да припомни на слушате-
че той принадлежал към рода лите Си, че нито удоволствията и богатството са нещо велико,
на хората, почитащи Бога… нито страданията са нещо непоносимо.
[евреите] /…/ като немило-
стив и сласто любив той е Образът на богаташа обхваща онези, които търсят един-
обхванат от неугасимия ог- ствено земните радости, гледат само собственото си добруване,
нен пламък, макар и по кръв и не забелязват чуждите страдания и нужди. Богатият човек в
да е бил в родство с Авра- притчата олицетворява суетата и егоизма. С такова съзнание
ам. Говори също: „Смили се мисълта за Бога, грижата за ближния и за собствената душа по-
над мене, защото се мъча, тъват в забрава.
и прати Лазаря“ – оногова,
комуто сам не оказал мило- Образът на бедния Лазар символизира всички, които тежко
сърдие, когато онзи страдал страдат в живота, но приемат изпитанията с разбиране и сми-
при вратата му. Затова и не рение. Те знаят, че Бог се грижи за всеки човек. Знаят също,
се обърнал към него с просба.“ че страданията са извор на поуки и блага, но блага духовни
и нетленни. Бедният Лазар няма препитание, защото страда
Св. Григорий Палама, от тежка кожна болест. Има струпеи, които кучетата ближат,
за да облекчат болката му. Той обаче не роптае срещу Бога,
из „Проповед върху нито досажда на човеците. Приема болестта си със смирение.

22-ро възкресно евангелие“

128

Клетият Лазар не завижда на богаташа за охолството, нито про- Лоно Аврамово
си, а само се надява на оскъдна прехрана от това, което бога-
тият би му подхвърлил от изобилната си трапеза. В очите на
богаташа страдащият е приравнен с животните. А те от своя
страна обгръщат Лазар с вниманието и грижата си. Кучетата са
по-милостиви от богаташа. Любовта на тези Божии творения
към бедния Лазар контрастира с безразличието на богаташа.

С тази антитеза на образите Господ желае да подчертае
пред фарисеите грозотата на богатия, но безчувствен човек, и
красотата на струпавия, но добър Лазар. С антитезата между
външното и вътрешното състояние на двамата Спасителят
разтърсва слушателите Си. Той откроява измамността на външ-
ния вид от истинската същност на човека.

Използваните от Христос антитеза и инверсия за отвъд-
ната участ на образите също въздействат изключително сил-
но. Богаташът, който ликува на земята, се измъчва в отвъдния
свят, лишен от предишните си удоволствия. А бедният Лазар,
който страда на земята, се утешава в лоното Авраамово, имай-
ки в изобилие това, което е имал приживе – вяра и надежда
в Бога. Този, който трудно се сеща да даде няколко трохи на
гладния и болен сиромах, проси няколко капки вода, за да обле-
кчи поне малко душата си. А клетникът, който бил петимен за

„Някой си човек беше богат, обличаше се в багреница и
висон и всеки ден пируваше бляскаво. Имаше тъй също един
сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата
му и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от
трапезата на богаташа, и псетата прихождаха, та ближеха
струпите му.

Умря сиромахът, и занесоха го Ангелите в лоното
Авраамово; умря и богаташът, и го погребаха; и в ада, когато
беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и
Лазаря в лоното му и, като извика, рече: отче Аврааме, смили
се над мене, и прати Лазаря да намокри края на пръста си във
вода и да ми разхлади езика, защото се мъча в тоя пламък.

Авраам пък рече: чедо, спомни си, че ти получи вече доброто
си приживе, а Лазар – злото: сега пък той тук се утешава,
а ти се мъчиш; па освен това между нас и вас зее голяма
пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас,
да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават.

А той рече: моля ти се тогава, отче, прати го в
бащината ми къща, защото имам петима братя, та да им
засвидетелствува, за да не дойдат и те в това място на
мъката.

Авраам му рече: имат Моисея и пророците: нека ги слушат.
А той рече: не, отче Аврааме, но ако някой от мъртвите
отиде при тях, ще се покаят.

Тогава Авраам му рече: ако Моисея и пророците не слушат,
то и да възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят.“

(Лука 16:19-31)

129

4.6. шепа трохи, се насища с хляба на живота – Божиите обещания
за спасение. И единият, и другият умират, но точно тогава се
130 открива колко измамно и кратковременно е земното благопо-
лучие и колко истинно и непреходно е духовното преуспяване.
Бог предпочита немощния Лазар в сравнение със самодовол-
ния богаташ. Въпреки струпеите по тялото му, за Господа Ла-
зар е близък, красив поради добротата и търпението си. До-
като богаташът, макар и да има уреден и престижен живот, за
Бога е чужд, отблъскващ поради бездуховността и грубостта
на сърцето му. След физическата му смърт душата на богаташа
е жадна за покой и радост, но не ги намира, защото е далече от
Бога. А душата на Лазар е при тази на праотеца Авраам, т.е. в
числото на всички праведници.

3. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША И

БОЖИЯТА СПРАВЕДЛИВОСТ.

Човек веднъж живее на земята и е призван да угоди на Бога
и да се грижи за ближните си. Според Христовата притча, след
смъртта за непокаялия се грешник е вече късно да проявява
загриженост за другите. Богаташът желае да се погрижи за спа-
сението на своите братя. Това обаче е било възможно да стори
само приживе, като им даде добър пример с личните си дела.
Бог ни е дал всичко необходимо, за да черпим сили от вярата
си в Него Самия, а не да разчитаме на „съобщения“ от нашите
починали близки или от други източници. Бог ни е показал как
да познаваме и изпълняваме Неговата воля: ние имаме в дар от
Твореца съвест, в която ни говори сам Той. Имаме Божието сло-
во, Откровението, запазено, запазено неизменно в Свещеното
Предание и Свещеното Писание. Имаме светата Православна
църква с нейните благодатни тайнства, чрез които се освеща-
ваме и спасяваме. Затова не е необходимо изкуствено да тър-

сим видения от отвъдното или суеверни
знаци, та заради тях да поправим
живота си и да усилим вярата
си. Имаме Божията майка,
св. ангели, прор. Мойсей и
останалите пророци, апос-
толите, мъчениците и всич-
ки светии. Ако вървим по
техния път, със сигурност
не ще изгаряме от духовна
жажда, а ще пием от водата
на живота и радостта.
Според Божията спра-
ведлива присъда, в отвъд-
ния свят между праведни-
ците и грешниците има ясно
разграничение. Праведните
души не могат да слизат при
неправедните и обратното –
неправедните не могат да
се изкачват при праведните.

Защото между тях зее пропастта на духовното различие – едни- Немска миниатюра от 1030 – 1050 г.,
те са извървели достойно житейския си път в подвиг и вяра, т.е. преди официалното отпадане на
а другите са пропилели живота си в леност и са си отишли от римокатолиците от Православието.
света в маловерие.

Бездуховното отношение към Бога и липсата на дейна лю-
бов към ближните са противни на Божия закон. Иисус Хрис-
тос изобличава закоравелите сърца на фарисеите и богаташите.
За тях дори Христовото възкресение не е достатъчно, за да ги
убеди, че Бог обича смирените и че има ад, рай, съд и царство
Божие.

В притчата за богаташа и бедния Лазар Господ говори за
частния съд над човешката душа, а в Символа на вярата се по-
сочва всеобщият окончателен съд за всички хора. В състояние
на адска мъка или на райска утеха се намират и ще се намират
всички човешки души до края на този свят. Затова и христия-
ните се молят за починалите с надежда поне малко да облек-
чат състоянието на душите им преди да е дошъл Страшният
съд. В Символа на вярата се казва, че при Второто Си при-
шествие Христос „ще дойде със слава да съди живи и мъртви
и царството Му не ще има край“. Затова и всеки християнин
изповядва: „Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъде-
щия век!“ Тогава временният ад ще стане вечен за всички непо-
каяли се хора, които са пропилели Божията благодат в живота
си. А покаялите се и праведните хора от рая ще влезнат във
вечното Божие царство. То, със своя ред и хармония, е обеща-
ното наследство за всички, които на земята са живели с вяра в
Иисус Христос, следвали са Неговото учение, вършили са дела
на взаимна подкрепа и милосърдие.

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Какъв пример ни дава Господ Иисус Христос с тази притча? Какво

ни съветва св. апостол Петър? Каква е Божията правда, с която се
среща всеки човек? Какво се случва с онези, които се отдалечават от
Бога?

Къде Спасителят разказва притчата за богаташа и бедния Лазар?
Кога е изречена притчата? Каква е символиката в образите на бога-
таша и бедния Лазар? Какви добродетели притежава Лазар? Как бо-
гаташът се разпорежда с дадените му от Бога блага? Защо е зает
само със себе си и своите дела? Какво се случва след смъртта му?
Каква е грешката му – добрият живот с приятели, обилна трапеза и
богатство приживе или нещо друго? Защо, след като нарича Авраам
свой отец, богаташът не благодари на Бога и не Го слави?

Какво ни напомня с тази притча Господ Иисус Христос? Защо на
земята има много бедни и болни, които нямат в сърцата си Бога, а
завиждат на другите? Къде е днес Лазар, който се нуждае от нас?
За кого проявява загриженост богаташът? Как разбирате думите
„между нас и вас зее голяма пропаст“?

131

4.6.

2. Обяснете смисъла на понятията милосърдие, състрадание, съчувствие, съпричастност, като анализи-
рате лексикалните морфеми, от които са съставени думите.

представка корен съединителна корен наставка
морфема -ие

мил -о- сърд

съ- страда -ние

съ- чувств -ие

съ- при- част -ност

Пример: съ-страда-ние – аз страдам заедно с теб, когато ти се нуждаеш от помощ и осъзнавам какво
преживяваш. Затова ти подавам своята ръка, за да ти помогна да бъдеш по-силен. Защото и двамата
сме еднакво ценни и обичани от Бога.

3. Опишете изображението и отговорете на въпросите.
Използвайте опорите за работа на стр. 192 и 193.

бедния Лазар
Лошо ли е това да си беден и болен? Защо не чуваме Лазар
да недоволства от Бога и своята съдба, нито го виждаме
като нахален и безсрамен просяк?

богаташа

Защо животът му се определя като същински празник?
Как се отнася към изпадналия в немощ и бедност? Коя
е единствената цел в живота му? Защо не употребява
богатствата си за вършене на добрини? Защо
състраданието му е чуждо?

4. Обсъдете в час:
Защо Господ Иисус Христос използва в притчата антитези? Разсъждавайте върху антитезите и

инверсията в притчата, като си помагате с таблицата.
Защо Господ Иисус Христос пита: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата

си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Марк 8:36-37).
Защо Спасителят сравнява царството Божие с богата трапеза (вж. Лука 14:16)?

ОБРАЗ ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО СЪСТОЯНИЕ ОТВЪДНА УЧАСТ (инверсия)
Богаташът
Богатият външно изглежда достоен човек, но Безчувствието към хората в нужда е пречка за
Бедният
Лазар вътрешно е недостоен поради своята зависимост от богаташа да изпита райското блаженство. Лип-

удоволствията и материалните удобства. Той често сата на човеколюбие му отнема възможността

забравя за Бога, не вижда и неудобствата на бедния да се присъедини към утешаваните в лоното

Лазар. Авраамово.

Лазар притежава вътрешна праведност: истинска лю- Голямото търпение и покайното смирение носят
бов към Бога, духовно смирение, осъзнаване на личните на Лазар добро въздаяние – той е при праведници-
грехове, търпение, правилно отношение към ближния те в лоното Авраамово.
– без осъждане на чуждите недостатъци и без завист
към чуждите постижения.

5. Разкажете притчата от името на бедния Лазар и от името на богаташа.

132

БЛАГОНРАВИЕ

1. Разпознайте кой образ от притчата представя себе си в описа- Тогава Царят ще каже на
нието. Оценете за кои свои дела и добродетели получава от Бога ония, които са от дяс-
въздаяние. ната Му страна; дойде-
те вие, благословените
Името ми означава „Бог на помощ“. Аз съм беден, изпаднал на Отца Ми, наследете
в тежко положение човек, незабелязван от другите хора. царството, приготвено
Нямам близки, които да се погрижат за мен. Не упреквам вам от създание мира;
никого за съдбата си, не завиждам, не прося милостиня, защото гладен бях, и Ми
не моля за помощ, само съм „петимен” да се нахраня от дадохте да ям; жаден бях,
трохите, падащи от трапезата на богатия. Под богато и Ме напоихте; странник
украсените светли прозорци земята ми е легло. Чакам бях, и Ме прибрахте; гол
помощ само от Бога. Имам твърда вяра в Него и с търпе- бях, и Ме облякохте; болен
ние понасям страданията си на този свят. Възнаграден бях, и Ме посетихте; в
съм от Бога за своята вяра и търпение. тъмница бях, и Ме спохо-
дихте. Тогава праведни-
2.  Открийте съответствията, отнасящи се до богаташа и до ците ще Му отговорят и
бедния Лазар. Анализирайте ги, като обсъдите тяхното значение кажат: Господи, кога Те
за отсъденото от Бога справедливо въздаяние на двата образа от видяхме гладен, и нахра-
притчата. нихме, или жаден, и на-
поихме? Кога Те видяхме
гладът – постоян- безразличие – липса смирен човек – странник, и прибрахме,
ство на милосърдие и незлобливо сърце или гол, и облякохме? Кога
състрадание Те видяхме болен, или
в тъмница, и Те спохо-
кучетата – грижовни богатство – сребро- дихме? А Царят ще им
приятели любие отговори и каже: истина
ви казвам: доколкото сте
суетна показност – търпението – лекар- прекомерен разкош – сторили това на едного
скъпи дрехи ство богат дом, трапеза от тия Мои най-малки
братя, Мене сте го сто-
и гуляи рили.“

самодоволство – небето – негова (Мат. 25:34-40)
егоистични удо- надежда

волствия

3. Работа с библейски текст
Прочетете библейския текст. Към кого са насочени тези Христови сло-
ва? Какви чувства предизвикват те във вас? Какво послание лично за
себе си откривате в тези думи на Спасителя?

133

4.6. Любомъдрие

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Открийте, запишете, предложете
С помощта на православния църковен календар открийте в коя неделя
след Въздвижение на светия Кръст Господен (Кръстовден) е отредено
да се чете евангелското четиво за богаташа и бедния Лазар. Запишете
основните нравствени послания на притчата. Предложете подходящи
теми за заглавие на проповедта в този ден.
2. Съпоставяне на притчи
Съпоставете притчата за богаташа и бедния Лазар с притчата за до-
брия самарянин и с притчата за богаташа и неговите житници в Лука
12:16-31.
Анализирайте проявеното отношение към ближния и към богатството.
Изведете общото между тях и запишете приликите в таблицата.

Обсъдете и съпоставете проявеното отношение към ближния

Анализирайте проявеното отношение към богатството

Притча за богаташа и бе- Притча за богаташа и Изведете общото между
дния Лазар бедния Лазар тях и запишете приликите

(Лука 16:19-31) (Лука 16:19-31)

Притча за добрия самаря- Притча за богаташа и
нин неговите житници

(Лука 10:25-37) (Лука 12:16-31)

3. Съпоставяне на притчата за богаташа и бедния Лазар със Сим-
вола на вярата

Каква връзка откривате между Символа на вярата и притчата?
С кои членове от Символа на вярата правите връзка?
Какво е общото и различното между Символа и притчата?
С кой член от Символа свързвате финалните думи на притчата „и да
възкръсне някой от мъртвите, няма да се убедят“?
134

4.7. БАЩИНАТА ОБИЧ „На небесата пове-
(ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН) че радост ще има за
един каещ се грешник,
Въпросът, свързан с безграничната и всеопрощаваща ба- нежели за деветдесет
щина обич, вълнува и днес мнозина. Тези от нас, които имат и девет праведници,
по-малки братя и сестри, навярно много често са упреквали ро- които нямат нужда
дителите си за проявеното снизхождение към другото дете от от покаяние.”
семейството. Имаме ли основание за това? Притчата за блудния
син ни дава отговор на този въпрос. (Лука 15:7)

Блудният син не е само грешник, който се разкайва за ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
греховете си и смирено моли за прошка, но и човек, защитаващ
правото си на избор в живота, копнеещ да е свободен. блуден син – син, който на-
Неосъзнавайки, че се излага на опасност, напуска защитеното пуска бащиния дом, отхвърля
пространство на своя дом. синовните си задължения,
не се съобразява с бащините
По-големият син отказва да сподели радостта на баща си от повели и т.н.; заблуден, изгу-
завръщането на по-малкия си брат. Чувства се огорчен от факта, бен син
че е недооценен. Но има ли основание да се сърди и да подлага покаяние – разкаяние, при-
под съмнение бащината си любов? Не, разбира се. Бащата знаване на грешка, вина
обича еднакво и двамата си синове, помага на отдалечилия се прошка – прощаване, извине-
от него син – прощава греха му и отново го приема в своя дом ние.
не защото го обича повече, а защото синът му има нужда от
помощ.

Бащината обич е безгранична и всеопрощаваща.

135

За любознателните... ЗАДАЧА 1. Изработване на разширен план
Прочетете притчата за блудния син и направете в те-
Подобно на бащата от прит- традките си разширен план, чрез който да представите
чата, Господ Иисус Христос основните моменти в нейното съдържание. Използвайте
обича еднакво всички хора – и опорите за работа на стр. 196.
тези, които са винаги до Него,
вървят по Неговия път, из- „Един човек имаше двама сина; и по-младият от тях рече
пълняват Неговите повели, и на баща си: татко, дай ми дела, който ми се пада от имота.
тези, които понякога се от- И бащата им раздели имота.
далечават от Него и грешат,
поемат по пътя на греха, но се Не след много дни, младият син, като събра всичко, отиде
осъзнават, разкайват се и мо- в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше
лят за прошка. На разкаялите разпътно. А след като той разпиля всичко, настана голям
се Бог опрощава греховете и глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се
отново ги приема в Своя дом. пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го
Радва се, че тези хора са осъз- прати по земите си да пасе свини; и той бе петимен да
нали греха си, отърсили са се напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не
от него, разкаяли са се и сми- му даваше.
рено са помолили за прошка.
А като дойде в себе си, рече: колко наемници у баща ми
Не бива да постъпваме имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще
като по-големия син – да се сър- отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против
дим и да обвиняваме Бога в не- небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой
справедливост тогава, когато син; направи ме като един от наемниците си.
Той проявява всеопрощаваща-
та си любов към съгрешилите. И стана, та отиде при баща си. И когато беше още далеч,
По-скоро трябва да споделяме видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на
радостта му, че повече хора са шията му и го обцелува. А синът му рече: татко, съгреших
„дошли в себе си” и са поели по против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека
пътя, водещ към спасението. твой син.

Притчата за блудния син А бащата рече на слугите си: изнесете най-хубавата
проследява пътя на човека премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща
от извършването на първия на нозете; па докарайте и заколете угоеното теле: нека ядем
грях, заради който той е нака- и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя,
зан – изгонен е от Едем и става изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят.
смъртен. Раждането и възкре-
сението на Иисус Христос са А по-старият му син беше на нива; и на връщане, като
израз на всеопрощаващата наближи до къщи, чу песни и игри; и като повика едного от
любов на Бог Отец към хора- слугите, попита: що е това? Той му рече: брат ти си дойде,
та. Изкупувайки греховете им и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав. Той се
чрез разпятието на Своя въз- разсърди, и не искаше да влезе. А баща му излезе и го канеше.
любен Син, Бог им предоставя
възможността отново да се Но той отговори на баща си и рече: ето, аз толкова години
завърнат в изгубения рай. ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене
никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници,
за него ти закла угоеното теле.

А той му рече: чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е
твое; а трябваше да се зарадваме и развеселим затова, че тоя
ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.”

(Лука 15:11-32)

136

ЗАДАЧА 2. Работа със схема
С помощта на схемата направете характеристика на ос-
новните образи от притчата и анализирайте тяхното по-
ведение. Кой от тях е главният? Защо? Представете и
другите образи от притчата.
Разкажете притчата от името на бащата, малкия
(блудния) син и по-големия син.

бащата

малкият син големият син

преди опомняне- след разкаянието след завръщането на
му по-малкия брат
то му

ЗАДАЧА 3. Отговорете на въпросите:
Как се отнася бащата към по-малкия син, който напуска

дома му? Какво прави за него, когато той се завръща раз-
каян?

Как се държи и какво прави бащата за по-големия син?
Защо бащата не упреква и не осъжда нито един от два-
мата си синове?
Правилно ли постъпва бащата? Защо?
Говорейки за баща и синове, кого има предвид Спасителят?

ЗАДАЧА 4. Опишете и докажете
Съберете доказателства от поведението на бащата спря-
мо двамата му сина и опишете новия образ на Бога, разкрит
от Спасителя в притчата. Използвайте в изложението си
някои от следните изрази:
Бог истински обича човека, уважава свободата му и се
доверява на Своето създание.
Бог е милостив, мъдър, щедър, човеколюбив.
Бог бърза с доброта към разкаялия се, прощава, поправя,
подкрепя и се радва за него. Показва бащина обич и грижа
към човека.
Бог е извор на състрадателна любов и доброта, на вели-
кодушие и прошка.
Както този баща желае, по-големият син братски да се
зарадва на обръщането и завръщането на по-малкия си брат,
така Бог желае благочестивите да се радват за обръщането
на грешниците и с радост да ги приемат отново сред тях.

137

ЗАДАЧА 5. Работа в група
Разделете се на три групи. Прочетете, анализирайте и
систематизирайте информацията в текста. Определете
ключовите теми и свързаните с тях духовно-нравствени
послания. Представете ги пред класа.

Блудният син, Огюст Роден, 1885-87 Първа група
В притчата е поставена темата за безграничната и
всеопрощаваща бащина любов. Бащата на блудния син
не го разубеждава да се откаже от намеренията си и да
остане в дома си, където е обичан, обгрижван и защитен,
а изпълнява желанието му – разделя имота и му дава не-
говата част от наследството. Постъпката на бащата
е правилна. Той обича сина си и му предоставя свобода-
та да избира своя път в живота, не му налага готови
истини, а го оставя сам да достигне до тях по пътя на
страданието, поуката от допуснатата грешка и разка-
янието. Натрупалият житейски опит баща осъзнава, че
ако насила задържи сина си в дома си, ще го предпази от
мъката и страданията на живота такъв, какъвто е. Без
опит от реалностите в света, той ще бъде загубен за
истинския живот, ще увреди на духовното си израстване.
Този син, макар и да живее при баща си, ще бъде загубен
завинаги: ще го упреква и обвинява за всяка своя несполука
и разочарование.

Втора група
В притчата е поставена и темата за приятелите и лъже-
приятелите, защото едва ли блудният син сам прахосва
имота си и разпилява всичко, което притежава. Когато е
богат, блудният син има много „приятели”, а когато изпада
в нужда, остава сам. Никой от тях не му помага и не му
подава приятелка ръка. Притчата ни помага и да осъзнаем,
че богатството, получено като наследство наготово, а
не спечелено с труд, лесно се пропилява и губи, защото
придобилият го не може да го оцени.

Трета група.
Темата за греха и разкаянието, свързана с темата за
прошката, също заема основно място в притчата. Блудни-
ят син допуска грешка, като напуска бащиния дом и разпи-
лява полученото наследство, но се осъзнава, разкайва се
за сторените грехове, връща се в бащиния дом и смирено
моли за прошка. Готов е дори да е наемник (работник) в
дома на баща си, тъй като се смята за недостоен да бъде
негов син. Баща му, изпълнен с безгранична и всеопроща-
ваща обич, го приема, прощава му, радва се, че синът му
е бил изгубен и се е намерил, и споделя радостта си с
останалите.

138

ЗАДАЧА 6. Обсъдете в час:
Защо не бива да осъждаме постъпките на другите хора?
Защо св. Йоан Златоуст нарича притчата за блудния син

„Евангелие в Евангелието“?
По какъв начин библейският стих: „Радвайте се с ония,

които се радват, и плачете с ония, които плачат.“ (Рим. 12:15)
е свързан с притчата?

Как е претълкуван мотивът за блудния син в стихотво-
рението „Да се завърнеш в бащината къща” на Димчо Де-
белянов?

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ Напускането на блудния син, Мурильо
ДЕЙНОСТ 1. Ролева игра „Кръг на съвестта“ Завръщането на блудния син, Мурильо
Разделете се на две групи и образувайте два концентрични
кръга. Вътрешният кръг представя душевното състояние на
блудния син, който е в дилема. Външният кръг изразява „гласо-
вете на съвестта“, чути от стоящите във вътрешния кръг.
Нека учениците от външния кръг да говорят един след друг,
а накрая – едновременно. След това двете групи могат да
сменят позициите си и играта да се повтори.
ДЕЙНОСТ 2.  Драматизиране на текст
Преобразувайте повествователната творба в драматизиран
текст за театрална игра на сцена пред публика. В изработения
драматизиран (драматургически) текст обърнете внимание
на действащите лица, репликите в диалога, ремарките, сце-
ничните действия.
ДЕЙНОСТ 3. Интернет проучване
Евангелската тема за блудния син е една от най-разработ-
ваните в изобразителното изкуство. Това е така, защото
историята, разказана в притчата, твърде често се повтаря
в живота. Направете Интернет проучване кои художници са
работили по темата, кои моменти от притчата са изобразили,
как са я представили художествено и композиционно.
Използвайте опорите за работа на стр. 193.

Блудният син, Шаван, 1879 г.
139

4.8. ПОСЛАНИЯТА НА ХРИСТОВИТЕ ПРИТЧИ
[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Като се приближиха до Него
учениците, рекоха Му: защо с
притчи им говориш? А Той им
отговори и рече: защото вам е
дадено да узнаете тайните на
царството небесно, а тям не
е дадено; … затова им говоря
с притчи, понеже те гледат,
а не виждат, и слушат, а не
чуват, нито разбират.“

(Мат. 13 :10-11, 13)

ЗАДАЧА 1. Работа със схема
С помощта на схемата представете особеностите на биб-
лейската притча като жанр.

позовава се на обикновени
събития

кратък нравоучителен разказ отразява ежедневието на хора-
та от онова време

Притчата като жанр предават се спасителни духов- свързани са с нравствените
но-нравствени послания норми и правила на поведение

разкриват се духовни истини чрез известното се обяснява
неизвестното, непреходното и

вечното

тайните на Божието царство

ЗАДАЧА 2. Помислете и обсъдете
Господ често говори с учениците Си и на народа, който Го
следва, в притчи. Прочетете библейския стих (Мат. 13:10-
11, 13) и отговорете защо Господ Иисус Христос говори с
притчи.

140

ЗАДАЧА 3. Прочетете, посочете, обсъдете
Прочетете духовно-нравствените послания и посочете към
коя от Христовите притчи би могло да се отнесе всяко
едно от тях. Обсъдете духовно-нравственото учение на
Спасителя във всяка от посочените притчи.

Да развиваме дарованията си, защото
са дар от Бога.
Да възприемаме учението.
Да търсим Божията прошка в покаяние,
защото любовта на небесния ни Отец е
безгранична и всеопрощаваща.
Да не презираме ближния си и да не го
съдим, за да не бъдем съдени.
Да бъдем милостиви и да помагаме на
ближния си.
Да не забравяме за Божията правда.

ЗАДАЧА 4. Анализирайте духовно-нравствените понятия
Анализирайте всяко едно от духовно-нравствените поня-
тия. Съотнесете ги към разкритите в Христовите притчи
истини за Божието царство.

милост праведност силна вяра
разкаяние
Кои ще гордост леност
наследят трудолюбие смирение
Царство-
то Божие?

Защо?

милосърдие неверие

141

ЗАДАЧА 5. Христовите притчи в живота
На основата на изучените Христови притчи дайте примери
за нравствени норми на поведение от своя житейски опит.

Притчата за Да възприемаме Божието слово Притчата за Да помним Божията правда
сеяча богаташа и
бедния Лазар

Притчата за Да развиваме талантите си с Притчата за Да вярваме в Божията всеопроща-
талантите благодарност към Бога блудния син ваща любов

Притчата Да не презираме и да не осъждаме
за митаря и другите

фарисея Да бъдем милостиви
Притчата
ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ за добрия
самарянин

ДЕЙНОСТ 1. Ученическо състезание „Познаваме Христовите притчи“
I eтап: Знаем повече

Разделете се на два отбора, като всеки от тях си избира секретар. След подаден от учителя сигнал за
старт всяка група се старае да назове колкото се може повече Христови притчи. Отговорите се записват
от секретаря. Когато учителят каже „стоп”, групите представят своите резултати. Изброилият повече
верни отговори отбор печели играта.
II eтап: Разпознаваме по-добре

Продължете играта в сформираните вече отбори. Този път всеки от тях си избира посланик и го праща
в другия отбор. В негово присъствие всяка група си намисля притча и му я казва шепнешком, без да чуят
участниците от другата. Задачата на посланика е да се върне при своите съотборници и да изобрази пред
тях чрез пантомима названието на притчата, избрана от другата група, без да подсказва с думи, защото
в такъв случай отборът му губи играта. Ако групата не може да отгатне съдържанието на притчата, то
тя има право да изпрати друг посланик. Предишният обаче остава до края извън играта. Печели този отбор,
който пръв разпознае изобразената без думи притча.
III eтап: Разбираме смисъла

Наименованията на изучените Христови притчи са предварително написани на отделни карти. Всеки отбор
си тегли карта. Задачата е да се обсъди в групата съдържанието и да се разтълкува смисъла на притчата.
Излъчва се говорител, който да представи пред всички разбирането на групата за смисъла на Христовата
притча. Печели този отбор, който се справи най-добре и за най-кратко време.

ДЕЙНОСТ 2. Работа по групи
Открийте в електронната Библия на сайта на Светия Синод на БПЦ-БП и прочетете и
други евангелски притчи. Посочете какви духовно-нравствени послания се съдържат в тях.

Първа група Втора група Трета група

Библейски текст Мат. 18:23-35 Лука 15:1-7 Йоан 10:1-21

Наименование на прит- Притча за немилосърдния
чата заемодавец и закона за прош- Притча за изгубената овца Притча за добрия пастир
ката

Духовно-нравствени пос-
лания

ДЕЙНОСТ 3. Използвайте посланията на евангелските притчи, за да напишете етичен ко-
декс на класа, който да поставите в класната стая и да спазвате. Работете съвместно.

142

TEMA 5

ХРИСТИЯНСКИ ДОБРОДЕТЕЛИ

Човекът по природа е социален, той не може Нравственият закон е свещен и непреходен, за-
да живее сам. Ако Христос е в живота ни, ние щото негов Първоизвор е Всеблагият и Всесъ-
искаме да споделим това и с другите. Стреме- вършен Бог. Затова Църквата с нейния благодатен
жът към изпълнение на Божия нравствен закон тайнствен живот е тази, която ни помага да го
се въплъщава в живота чрез делата на християн- спазваме и така да се извисяваме и спасяваме.
ската добродетелност. Тази добродетелност се Нравствено извисените хора са най-важните лич-
изразява в притежаването на много и действени ности във всяко общество. Най-достойните от
християнски добродетели. тях са православните светии, понеже вършат ве-
лики, добротворни, човеколюбиви и богоугодни
При изучаваните Христови притчи ясно се дела. Те са безценни помощници в нашия жизнен
вижда и разбира, че Христос е говорил по път и пример за утвърждаването и победата на
най-обикновен начин, за да бъде разбран от светлите християнски ценности.
всеки човек. Той не иска от нас нищо друго
освен да Го обичаме, да Му се доверим и да се Православната църква обръща изключително
обичаме помежду си. Спасителят пробужда в сериозно внимание на добродетелното из-
нас любовта към Бога, към другите хора, към граждане на човешката личност, семейството
самите себе си и към природата. Истинската и обществото. Поради това е развила и свои
любов произлиза от Бога. Истинската любов не уникални богословски науки, които система-
е временно и изменчиво чувство, а постоянна, тично разглеждат нравствения Божий закон,
пламенна и деятелна сила. „Любовта никога не християнската нравственост като съвкупност
отпада“ (1 Кор. 13:8). от правила за поведение и нравствени задъл-
жения в живота на християните. Тези науки са:
Нравствено богословие и Християнска етика.

ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ:

Каква е връзката между Христовите притчи и нрав- Какви са последиците за човека от отхвърлянето на
ствените норми за поведение на човека; любовта към Бога;
Какво трябва да бъде отношението на християните
Кое е златното правило на православната христи- към враговете;
янска нравственост;
Защо любовта към Божието творение е проява на
Защо вярата, надеждата и любовта се определят любовта ни към Бога;
като най-значимите християнски добродетели;
Защо толерантността към другите е проява на
Какво означава да прилагаме в живота си християн- християнска любов;
ската добродетелност; Как християнската нравственост и добродетелност
се отразяват в ценностната система и в живота на
Кои са проявленията на любовта към ближния като вярващите.
християнска добродетел;

5.1. ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО НА НРАВСТВЕНОСТТА

„Както искате да постъпват с вас човеците, така и
вие постъпвайте с тях.“

(Лука 6:31)

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. ПРАКТИЧЕСКАТА НРАВСТВЕНОСТ НА ДРЕВНИТЕ

златно правило – универсал- ХОРА
но правило, което може да
бъде поставено в основата Всеки човек в своя живот се стреми да върши добро и да из-
на човешките взаимоотно- бягва злото, като се придържа към определени правила за нрав-
шения ствено поведение. Още от древни времена житейският опит и
нравственост – морал, до- човешката мъдрост са посочили на хората едно универсално
бродетелност правило, което може да бъде поставено в основата на човеш-
ките взаимоотношения. Това правило е наречено „Златно пра-
вило на нравствеността“. Под различна форма и с различна
формулировка това златно правило е познато в историята и кул-
турата на всички народи и може да бъде открито в библейската
мъдрост и в традициите на други религии.

В епохата преди Рождество Христово златното правило на
нравствеността се среща предимно в неговата отрицателна
форма: „Не прави на другите това, което не искаш и те да пра-
вят спрямо теб!“ Чрез тази практическа мъдрост древните хора
са се предпазвали от извършването на зло и неправда и са се
стараели да поддържат добри взаимоотношения помежду си.

2. „ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО“ В СТАРОЗАВЕТНАТА

БИБЛЕЙСКА МЪДРОСТ

Още в Стария Завет на това нравствено правило се гледало
като на Божествен закон за човека, в който се съдържа Божията
правда. Много мъдреци и пророци са се придържали към тази
божествена мъдрост. В старозаветната книга Товит откриваме
ясно и недвусмислено свидетелство за това правило в библей-
ските традиции на израилския народ. Там златното правило
на нравствеността е представено под следната форма: „Което
е тебе омразно, недей го прави другиму!“ (Тов. 4:15). Много
древни еврейски учени и мъдреци са се вдъхновявали от това
правило и са го превръщали в ръководно начало за своите по-
стъпки. Един от тези забележителни мъже, който е живял не-
посредствено преди Христа, е юдейският учител Хилел Стари.
Роден около 50 години преди Иисус Христос във Вавилон, този
юдейски равин се издигнал чрез своята мъдрост и познание на
Божия закон като водещ законоучител и библейски тълкувател,
уважаван от народа и старейшините в Йерусалим. Заради своя-

144

та мъдрост и благочестие Хилел Стари станал ръководител на
школата на юдейските равини и се превърнал във водещ зако-
ноучител и почитан мъдрец. Той обосновавал своето библей-
ско учение и религиозна етика върху златното правило на нрав-
ствеността и учел всички на божествената му справедливост.
Според него цялата мъдрост на Божия закон и основните изиск-
вания на юдаизма се съдържат в кратката практическа формула:
„Това, което ти е неприятно, недей го прави на ближния си“.

Библейската мъдрост на златното правило на нравственост-
та, която съдържа лесно и практически приложимо общочовеш-
ко правило за поведение, е била ръководство за добродетелен
живот на всички мъдри и праведни люде през старозаветната
епоха. Чрез поученията на Хилел Стари това правило – в не-
говата отрицателна форма – и до днес е едно от ръководните
правила на религиозната етика на юдаизма.

3. ХРИСТОВАТА ЗАПОВЕД ЗА ДОБРОТО Проповедта на планината

И СПРАВЕДЛИВОСТТА В ЧОВЕШКИТЕ

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

В Своето евангелско нравствено учение Господ Иисус
Христос разкрива положителната форма на „златното прави-
ло“, като му придава ново звучене и още по-голяма сила. Спа-
сителят превръща познатото от библейската мъдрост правило
в универсално ръководство за човешкото поведение. В Своя-
та проповед на планината Той казва: „Всичко, което искате да
правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е
законът и пророците“ (Мат. 7:12). В това универсално правило
на човешката нравственост според Иисус Христос се съдържа
и разкрива Божият закон за доброто и справедливостта в чо-
вешките взаимоотношения.

За разлика от формулировката в старозаветните библейски
книги и практически съвети на древната философия, където
винаги го откриваме под неговата отрицателна форма – като
забрана за вършене на неправда или въздържане от зло, в Но-
вия Завет Иисус Христос придава на правилото положителна
форма. В евангелското нравствено учение борбата със злото и
забраната за извършване на неправда спрямо другите хора е
само началото на нравствения живот. Спасителят посочва като
главно ръководно начало за човека активното добротворство.
Затова Той изисква от всеки извършването на добри дела към
неговия ближен. Затова и формулировката на златното правило
на нравствеността в Евангелието е дадена в положителната ѝ
форма, чрез която се посочва на човека необходимостта от сво-
бодно и творческо отношение към доброто.

В проповедта на планината Иисус Христос разширява и
задълбочава съдържанието на познатото на всички правило.
Той многократно се позовава на него, като му придава още
по-дълбоко духовно съдържание и по-широко приложение
в човешкия живот и междучовешките отношения. Много от
нравствените поучения и напътствия на Спасителя съдържат
в себе си изискванията на златното правило. Така например
Иисус Христос съветва Своите ученици и последователи: „Не

145

5.1.

съдете, за да не бъдете съдени, защото с какъвто съд съдите, с
такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще
ви се отмери“ (Мат 7:1-2).

Новозаветното съдържание на златното правило на нрав-
ствеността, засвидетелствано в евангелското учение на Спаси-
теля в неговата положителна форма, е израз не само на спра-
ведливостта, но и на по-възвишения принцип на любовта към
ближния. Тази християнска любов се проявява в добри дела на
милосърдие, прошка и подкрепа за всеки наш ближен. В Хрис-
товото нравствено учение правилото е вдъхновение на христи-
яните за добродетелен живот и ръководство за добротворство
по пътя към Бога и спасението.

ЛЮБОМЪДРИЕ

.1. Отговорете на въпросите:

 Кое универсално правило за нравствено поведение от древни времена е поставено в основата на човешките
взаимоотношения? Защо това правило е познато в историята и културата на всички народи? Как това прави-

.ло е помагало на древните хора да поддържат добри взаимоотношения помежду си?

 Как е представено златното правило в старозаветната библейска мъдрост? Кой е Хилел Стари? В каква

.форма е формулирано ръководното правило на религиозната етика на юдаизма?

 Кой разкрива златното правило в неговата положителна форма? Какво гласи златното правило на християн-
ската нравственост? В коя Своя проповед Иисус Христос разширява и задълбочава съдържанието на познато-
то на всички нравствено правило?

2. Обсъдете взаимовръзката между Стария и Новия Завет за разбиране на златното правило
на нравствеността.

Златното правило за
нравствеността

кратка в Стария Завет приложимо
практическа в Новия Завет общочовешко

формула висша правило
добродетелен добродетел за за поведение
и благочестив християните свободно и
творческо
живот отношение към
активно добротворство
и възвишен принцип на доброто
лично усърдие
любов към ближния за добротворство по пътя
към Бога и спасението

146

3. Съпоставете и обсъдете правилото на Хилел и Христовото златно правило. Каква е разликата между от-
рицателната форма на златното правило на нравствеността, познато на древния свят, и формулировката на
това правило в положителна форма, както е дадено от Иисус Христос в Евангелието и новозаветната етика?
4. Обсъдете в час
Прочетете, помислете и обсъдете заедно посочените мисли и разсъждения за златното правило на нравстве-
ността, изказани от някои велики християнски учители и духовни отци на Църквата, древни мъдреци и светов-
ноизвестни учени. Сравнете тези мисли с посочените думи и поучения на Иисус Христос в Евангелието.

„Златното правило на нравствеността съ- „Не съди ближния си, докато не дой-
държа „кратка и лесна добродетел, която ни е деш в неговото положение!“
дадена от Бога и е естествена за нашата при-
рода. Затова ние сами по себе си винаги знаем Хилел Стари
какво трябва да правим спрямо другите хора и
никога не можем да се извиняваме с незнание.“ „Не прави на ближния си това, кое-
то не желаеш от него за себе си!“
Св. Йоан Златоуст
„Беседи върху Евангелието според Матей“ Питак от Митилена

„Което на самия мен е „Никой не може да не признае факта, че словата на Иисус
неприятно и нерадостно, са чудно красиви. Дори ако някои лица по-рано са се били
как бих могъл да правя изразили по подобен начин, все пак никой от тях не се е
другиму?“ изказал така божествено, както Иисус.“

Буда Алберт Айнщайн

БЛАГОНРАВИЕ

1. Каква е разликата в нашето нравствено поведение между това да не извършваме зло на другите хора
и да се въздържаме от неправди, от една страна, и да вършим добри дела и справедливи постъпки, като
проявяваме човеколюбие, от друга? Дайте примери.

Примери за въздържане от вършене на зло и Примери за вършене на добри дела и справедливи

неправда постъпки

2. Посочете конкретни случаи от практическото поведение на съвременния човек, или области от човеш-
ката дейност, в които златното правило на нравствеността помага за изграждане на добри междулич-
ностни отношения и спомага за преодоляване на конфликтни ситуации.

3. Посочете случаи от вашия личен живот, при които сте се ръководили от златното правило на нравстве-
ността или сте нарушавали неговото изискване:

1) в отношенията с близки хора в семейството;
2) със съученици или приятели;
3) с непознати.

147

5.1. Любомъдрие

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1.  Съставете свои златни правила в положителна форма за нравст-
вено постъпване по ваш избор: у дома, в клас, в храма, при разговор с
непознат човек, при общуване със свещеник и др.

2. Работа с библейски текст в електронна среда
Потърсете и прочетете Проповедта на планината в Евангелие спо-

ред Матея, глава 5. в електронната Библия на сайта на Светия Синод
на Българската православна църква.

Изберете библейските стихове, които най-ярко съпоставят нрав-
ствените закони на Мойсей и Христовите нравствени заповеди.

Съставете дърво на евангелските нравствени изисквания.

3. Решаване на казус
Направете самостоятелен прочит на казуса. След това един от вас
нека да го прочете на глас, а останалите да го изслушат внимателно.
Използвайте опорите за работа с казус на стр. 195.
Обсъдете на какъв проблем е посветен този казус. Кои са главните
герои в него? Каква е случката в казуса? Кои са основните части на
казуса?
Отговорете на въпросите след текста и се опитайте да „преживее-
те“ проблема в казуса като реални участници в него.

Християните от едно село с благословията на своя енорийски свещеник
направили зеленчукова градина, с която искали да подпомогнат дейността
на енорийската кухня за бедни. Трудили се доброволно с месеци, за да от-
гледат хубави зеленчуци. Помолили тези, на които раздавали храна, и те да
се включат в работата в градината. Само едно младо момче се съгласило.
Всички други си намерили оправдание и отказали. Някои от християните
възнегодували, че се трудят доброволно и помагат на бедните хора, а те
самите не желаят да се включат в работата в градината. Един от христи-
яните гледал и слушал случилото се, но продължавал с усърдие да работи в
градината. Попитали го каква е ползата да ходи и да се труди в градината,
когато имащите нужда от тази храна, не идват. Християнинът смирено
отговорил с Христовите думи: „Както искате да постъпват с вас човеците,
тъй и вие постъпвайте с тях“ и продължил да работи в градината с още
по-голямо усърдие.

Защо според вас тези, на които се раздавала храна
за бедни, отказали да работят в градината? Защо
някои от християните, положили труд, възнегоду-
вали? Дали са се отказали да работят в градината?

Защо случилото се не повлияло на решението
на един от християните да продължи да работи в
градината? Правилно ли е разбрал той Христовите
думи?

Ако вие бяхте на мястото на християните от
енорията, как бихте постъпили?

148