РЕЛИГИЯ 7. КЛАС

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ
ДЕЙНОСТ 1. Създайте мисловна карта. Работете по групи.
Всяка група изработва своя мисловна карта, представяща характерис-
тика на Църквата според Символа на вярата, на основата на поне три
библейски цитата. Използвайте в работата си посочките на библейски
текстове в Приложение № 1 на стр. 191. Потърсете ги и ги прочетете в
Свещеното Писание. Изберете от тях думи и изрази, които да използвате
при съставяне на мисловната карта.
Накрая всяка група избира говорител, който да я представи пред класа.

Първа група: Църквата е една.
Втора група: Църквата е свята.
Трета група: Църквата е съборна.
Четвърта група: Църквата е апостолска.
ДЕЙНОСТ 2. Прочетете втора глава от книга Деяния апостолски.
От кои страни са присъстващите на празника Петдесетница? Очертайте
„географията“ на първата апостолска проповед в Светия Дух.
ДЕЙНОСТ 3. Църквата днес
Отговорете анонимно на лист хартия на въпроса:
Какво бихте отговорили, ако ви кажат: „Нямаме нужда от Църквата“?
Можете свободно да напишете това, което чувствате.
Групирайте на дъската записаните отговори в две колони и проведете
конструктивна дискусия.
ДЕЙНОСТ 4. Отговор на духовно-нравствен въпрос.
Използвайте опорите за работа на стр. 197.
Прочетете 12-ата глава от Първото послание на апостол Певел до ко-
ринтяни и отговорете на въпроса:
Какво дава основание на апостола да нарича християните „тяло Хри-
стово“?

„Вие сте тяло Христово, а поотделно – чле-
нове.“

(1 Кор. 12:27)

49

2.6. ВЪЗКРЕСЕНИЕ И ВЕЧЕН ЖИВОТ

Чакам възкресение на мъртвите и живот
в бъдещия век! Амин!

Св. Богородица на небесата, 1. ЧАКАМ ВЪЗКРЕСЕНИЕ
стенопис в Рилския манастир
50 НА МЪРТВИТЕ И ЖИВОТ

В БЪДЕЩИЯ ВЕК

В Символа на вярата ве-
чният живот и всеобщото въз-
кресение са обединени в едно
изречение и в едно очакване:
чакам възкресение на мърт-
вите и живот в бъдещия век.
Всичко, в което Църквата вяр-
ва, всичко, което изповядваме в
Символа, бива обобщено в това
последно изречение и в това
очакване. С него утвърждаваме
какво сме получили в Христос
и в същото време индиректно, негласно очертаваме измерения-
та на човешката трагедия след прародителския грях.
В Свещеното Писание четем, че „Бог е създал човека за нет-
ление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по за-
вист от дявола влезе в тоя свят смъртта“ (Прем. Сол. 2:23-24).
Нетление в случая означава липса на смърт. У всеки човек е
жива интуицията за вечност на живота. Това е не просто ин-
стинкт, а основна характеристика на човешкото съществуване.
Няма нищо естествено в тлението, нито смъртта влиза в този
свят по естествен начин. Съответно няма естествен начин, по
който тлението и смъртта да „изчезнат“ от нашия живот. Те са
зараза, която всяко поколение предава на своите потомци. Дя-
волът ги е внесъл в живота ни „по завист“, като е направил
човека съучастник. Последният от съучастник става роб. Той
„не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над
смъртния ден“, пише Еклисиаст (Екл. 8:8). Но това, което не е
възможно за човека, е възможно за Създателя: „за Бога всичко е
възможно“ (Мат. 19:26). Създателят стана Спасител.

Заради любовта Си към човека Синът Божий стана Човек, За любознателните...
като изпълни Закона, възстанови човешкото естество и воля в
Себе Си, като ги приобщи към Божието естество и воля, основа Защо християните
Църквата Си и изпрати Светия Дух, за да съпътства човека до не вярват в прераждането
свършека на този свят. Нещо повече, с възкресението Си отво-
ри дверите на рая и даде Себе Си като насъщен хляб, който да Християните не могат да се
храни човека с плодовете от дървото на живота. Всичко това съгласят с идеята за прераж-
стана възможно поради Божията саможертвена любов, разпна- дане, първо, защото от биб-
та на кръста и възкръснала. лейска гледна точка човекът
е едно цяло, което душата и
Възкресение Христово, везана тялото проявяват по специ-
плащаница от храма на Божи гроб, фичен начин. Нито душата
Йерусалим сама по себе си е човек, нито
тялото само по себе си е чо-
2. ХРИСТОВОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ КАТО ЗАЛОГ ЗА век. Трагична последица от
ВСЕОБЩОТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ прародителския грях е поява-
та на смъртта, която разделя
Възкресението на Иисус Христос е събитие без аналог в чо- душата от тялото. Но това
вешката история. Но то нe е само събитие от миналото. Възкре- не променя факта, че двете
сението на Богочовека е първообразът на бъдещото всеобщо съставляват човешкото ес-
възкресение. То е начало, върху което Църквата гради надежда- тество – като две страни
та си за това, което предстои. В тази надежда да бъдеш христи- на една и съща монета – и че
янин – означава да бъдеш с Христос във всичко така, както Той смъртта е противоестест-
стана човек във всичко, включително и в смъртта. Единствено вено състояние, което увреж-
грях нямаше в Него. Синът Божий победи смъртта не егоис- да човешката цялост.
тично и заради Себе Си, а заради страдащите от нейното жило Освен това – ако един човек
(1 Кор. 15:55). Затова и християнинът живее с вярата, че тази вярва в Христос, той съот-
победа има отношение към всички, че Христовото възкресение ветно вярва във възкресение-
е възкресение за всички. Именно в тази вяра е разликата между то. А възкресението събира в
християнството и всички останали религиозни системи. Побе- единство това, което смър-
дата над смъртта е най-значимата победа. тта е разполовила. Ако Хрис-
тос е възкръснал и е обещал
възкресение на всички, тога-
ва приемането на идеята за
прераждане е отхвърляне на
Христовото обещание. По съ-
щество – това е отхвърляне
и на Христос.
И не на последно място, хрис-
тиянският принос в антро-
пологията (науката за чове-
ка) е разбирането за личност.
Човекът е личност, с която
Бог говори на „ти“, защото
Сам Бог е личностен. Затова
всяко свеждане на човека до
душа, мигрираща от тяло в
тяло, е по същество обезли-
чаване на човека. Отказът да
бъдеш личност, означава от-
каз да бъдеш човек, създаден
по образ Божий. Свещеното
Писание е категорично: „На
човеците е отредено да ум-
рат един път“ (Евр. 9:27).

51

2.6. В най-тържественото песнопе-
ние на Църквата думата „смърт“ се
Христос Праведният Съдия споменава два пъти: „Христос въз-
(Рилски манастир) кръсна от мъртвите и със смъртта Си
смъртта победи…“ – и това не е слу-
52 чайно, защото отговорът на въпроса
за смъртта е най-важният отговор
за човека. Ако смъртта не беше по-
бедена, всяко послание за доброта,
справедливост, любов, мир… би се
сблъскало с неизбежната присъда
на Еклисиаста: „Няма нищо ново
под слънцето… Всичко отива на
едно място: всичко е произлязло от
пръст, и всичко ще се върне в пръст-

та“ (Екл. 1:9; 3:20). Възкресението
на Христос отнема на смъртта спо-
собността да лишава от смисъл и да
бъде предел на всичко: „Христос
възкръсна от мъртви и за умрелите
стана начатък… Както в Адама всички умират, тъй и в Хрис-
та всички ще оживеят“ (1 Кор. 15:20, 22). Възкресението дава
перспектива, в която няма граница, защото в Бога граници няма.
Така за добротата, за справедливостта, за любовта, за мира и за
всичко, което автентичният човек жадува – няма предел.
Затова апостолът е толкова категоричен, когато пише първо-
то си послание до християните в Солун: „Ако вярваме, че Иисус
умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с
Него… защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и
при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа
ще възкръснат“ (1 Сол. 4:14,16). И ако в това послание апос-
толът говори за вяра, във второто послание до коринтяните той
говори за знание: „Знаем, че Който възкреси Господа Иисуса,
ще възкреси и нас чрез Иисуса“ (2 Кор. 4:14).

3. ЖИВОТЪТ В БЪДЕЩИЯ ВЕК

Когато християните говорят за „бъдещия век“, те нямат
предвид мерна единица за време с продължителност от сто го-
дини. Гръцкото понятие еон, което в случая е преведено с век,
означава (условно казано) време, което е лишено от протяж-
ност. Такова е времето на обещаните „ново небе и нова земя,
на които обитава правдата“ (2 Петр. 3:13; вж. Откр. 21:1). В
бъдещия век няма да бъде валидна последователността, изра-
зявана с наречията за време преди – сега – после. В сравнение
с настоящия еон, бъдещият е живот вечен.

Вечността на бъдещия век е различна от Божията вечност.
Ако Бог е вечен по естество (вж. Рим. 1:20), творението може
да е вечно само съединено с тази автентична вечност. Затова
животът в бъдещия век не може да се коментира автономно, не-
зависимо от Божията вечност. Това не е качество на сътворено-
то битие, иначе то щеше да е съвечно с Бога. Но това качество
може да бъде усвоено. Свети Василий Велики казва, че за анге-

лите и за света изобщо вечността е „постоянство в светостта“.
Бог дава на творението способност да живее вечно. Нещо по-
вече – създава го като способно да живее вечно (срв. Екл. 3:11).
С това се обяснява сътворението на човека не само по образ, но
и по подобие. Образността гарантира на човека способността
да обича и да бъде обичан, да общува и да говори с Бога на
„ти“, да бъде свободен в тази любов и общение без мяра и пре-
дел. Подобието гарантира на човека способността да бъде като
Бога – да живее вечно като Него, да пребъдва вечно с Него.

За вярващите в Христос вечният живот не е средство за хро-
нологично продължение на живота. По-скоро – вечният живот
е въпрос на персонално, междуличностно общение. Светиите
не искат от Бога просто да живеят вечно. Те искат да бъдат с
Него. Те избират Бога, защото Го обичат, а не защото искат да
получат „награда“ в Царството поради някаква заслуга или за-
щото са изпълнили всичко поради страх от наказание. „В дома
на Отца Ми – казва Господ – има много жилища. Ако да няма-
ше, щях да ви кажа. Отивам да ви приготвя място. И кога ида
и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си,
за да бъдете и вие, дето съм Аз“ (Йоан 14:2-3). Няма по-голяма
радост за светиите и приятелите Господни от тази, да бъдат с
Господа там, където е Той.

Противно на това, всички онези, които са избрали да обър-
нат гръб на Иисус Христос, няма да бъдат принудени насила
да Го обичат. Но в тяхната участ вечността ще бъде без обще-
ние. „И тия – казва Спасителят – ще отидат във вечна мъка,
а праведниците – в живот вечен“ (Мат. 25:46). Бог не променя
насила волята на човек, който е избрал да не вярва. Но и не
променя факта, че Неговото съществуване ще бъде очевидно и
за невярващите в Него. Това съществуване за едните ще бъде
„вечна мъка“, а за другите – „живот вечен“.

Живот в бъдещия век, храм „Св. Дух”, гр. София

53

2.6.

„Истина, истина ви ЛЮБОМЪДРИЕ
казвам: иде час, и до-
шъл е вече, когато 1. Отговорете на въпросите:
мъртвите ще чуят Как в Символа на вярата вечният живот и всеобщото възкресение са
гласа на Сина Божий и,
като чуят, ще оживе- обединени в едно изречение? Какво означава думата „нетление“? Защо
ят…и ще излязат: кои- няма естествен начин, по който тлението и смъртта да „изчезнат“ от
то са правили добро, нашия живот? Защо Синът Божий стана човек?
ще възкръснат за жи-
вот, а които са върши- Първообраз на какво е Възкресението на Богочовека? Как е победена
ли зло, ще възкръснат смъртта? Защо това е най-значимата духовна победа? Отговорът на
за осъждане.“ кой въпрос е най-важният отговор за човека? Как разбирате думите на
св. апостол Павел: „Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички
(Йоан 5:25,29) ще оживеят“?
„Ако за Христа се про-
повядва, че е възкръс- Какво е разбирането на християните за живота в бъдещия век? Какъв
нал от мъртви, то ще бъде този живот на вечно съществуване в Христос? Какви са него-
как някои помежду вас вите особени характеристики? Защо животът в бъдещия век не може
казват, че нямало въз- да се разглежда независимо от Божията вечност? Защо светиите не
кресение на мъртви? А искат от Бога просто да живеят вечно, а да бъдат с Него? Защо Бог не
щом няма възкресение променя насила волята на човека?
на мъртви, то и Хрис-
тос не е възкръснал; 2. Съставете разширен план на темата на урока. Използвайте опори-
ако пък Христос не е те за работа на стр. 196.
възкръснал, то празна
е нашата проповед, 3. Работа в групи
празна е и вашата Всяка от групите аргументирано определя кое от понятията не съот-
вяра.“
ветства на останалите в редицата.
(1 Кор. 15:12-14) Използвайте знанията си за определяне последователността на поня-
54
тията.
Съставете вярно твърдение с две от думите.

Първа група

Възкресение Бъдещ век нетление дреха мъртви

Втора група
Очакване Спасител безсмъртие подаяние Всеобщ съд

Трета група природа царство Божие
Пришествие Слово Божие живот

4. Прочетете и сравнете библейските стихове:
Изяснете библейския контекст на тяхното изричане (повод, място,

новозаветна книга);
Определете общото и различното в техните послания;
Отбележете и споделете какво не разбирате;
Формулирайте конкретни изводи, свързани с християнската вяра във

всеобщото възкресение.

БЛАГОНРАВИЕ
1. Анализирайте молитвения призив
Каква цел има надписът върху чешмата? Към какво ни подтиква, когато
пием вода от този извор? Какво допринася молитвата за участта на
душата след смъртта? Защо отправената молитва за душите на по-
чиналите е необходима?

В двора на Граничкия
манастир „Св. Лука“

2. Обсъдете по двойки
Обсъдете трета точка от урока и съставете списък от аргументи,
които подкрепят словосъчетанието „живот в бъдещия век“.
3. Прочетете светоотеческия текст и отговорете на въпросите. Из-
ползвайте опорите за работа на стр. 199.
Кои са трите начина да се угоди на Бога според св. Василий Велики? В
какво състояние се намираме, когато вършим доброто заради самото
добро? Как човекът става наследник Божий чрез Иисуса Христа? Каква е
връзката между това наследяване, възкресението и вечния живот? Защо
св. Антоний казва: „Аз вече не се боя от Бога, но Го обичам“?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

Както казва св. Василий Велики, ние можем да угодим Богу по три начина:
или Му благоугождаваме поради страх от мъка – и тогава се намираме в
състояние на роб; или изпълняваме Божиите повели заради собствена пол-
за, като се стремим към награда и чрез това се уподобяваме на наемници;
или вършим доброто заради самото добро – и в такъв случай се намираме
в състояние на син. Защото синът, когато достигне пълнолетие и разумна
възраст, изпълнява бащината воля не поради това, че се бои от наказание,
нито пък за да получи награда, но изпитва към баща си особена любов и по-
чит именно поради това, че го обича и е уверен, че цялото имение на бащата
принадлежи и нему. Такъв човек се удостоява да чуе: „Не си вече роб, а син… и
наследник Божий чрез Иисуса Христа“ (Гал. 4:7). Такъв човек вече, разбира се,
не се бои от Бога с оня първоначален страх, но Го обича, както и св. Антоний
казва: „Аз вече не се боя от Бога, но Го обичам“.

Авва Доротей, Църковни слова, Слово 4.

55

2.6. Любомъдрие

1. в Благонравие
2. ъ
3. з ЛЕСТВИЦА
4. к Лествица
5. р
6. е 1. Ученическо състезание
7. с Предварителна подготовка.
8. е Разделете се на три отбора. Изберете капитан на отбора.
9. н Състезанието има три етапа. Всеки етап съдържа по една задача, която
10. и се решава заедно от отбора. Всеки етап от състезанието ви носи опре-
11. е делен брой точки. Победител е отборът с най-много точки. Играете за
време. Състезанието печели отборът, който се справи по-бързо.
56 I Етап на състезанието. Отбележете верните отговори:

Бог е създал човека за нетление.
Христовото възкресение е възкресение за всички.
Заради любовта Си към човека Синът Божий стана човек.
Сътворението на човека е само по образ Божий.
Христос възкръсна от мъртвите.
Очакваме възкресението на праведниците.
Победата над смъртта е най-значимата победа.
II Етап на състезаниет. Решете кръстословицата:

Отвесно: Богословско понятие от 11-и член от Символа на вярата.
Водоравно:
1) Празникът на възнасянето на Господ Иисус Христос на небето.
2) Геометричен обект, съставен от два лъча с обща начална точка.
3) Един от даровете, поднесен от мъдреците на родилия се Младенец.
4) Средство за мъчение в Римската империя, на което е разпънат Спа-
сителят.
5) Равноправно положение на хората в обществото.
6) Вещество за помазване.
7) Небесни молитвени застъпници.
8) Свето тайнство.
9) Една от християнските добродетели.
10) Малкото име на Този, Който положи началото на възкресението.
11) Третата йерархична степен в Църквата.

III Етап на състезанието. Довършете изреченията:
Възкресението на Господ Иисус Христос е събитие, което ...
Победата над смъртта е най-значимата победа, защото ...
За вярващите в Христос вечният живот е ...
Направете самооценка на дейността в отделните етапи на състезанието.
I етап: 5 точки за вярно изпълнение на задачата; 5 точки за бързина. Мак-
симален брой точки – 10;
II етап: 5 точки за вярно изпълнение на задачата; 5 точки за бързина. Мак-
симален брой точки – 10;
III етап: 5 точки за вярно изпълнение на задачата; 5 точки за бързина.
Максимален брой точки – 10.
Максимален общ брой точки от състезанието – 30.
2. Интернет проучване. Направете своите проучвания като истински
професионалисти. Изпълнете поставените конкретни дейности. Използ-
вайте опорите за работа на стр. 198.
Реализирайте собствено проучване на уебстраници в Интернет, в които
са представени материали, отнасящи се до темата на урока. Оценете
актуалността на представената тематика. Определете кои от тях са
свързани с възпитанието на младежите. Представете резултатите от
проучването в обобщителния урок.

2.7. ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА
(ЗА ОБОБЩЕНИЕ)

1. КРЪЩЕНИЕТО В ИМЕТО НА ОТЦА И СИНА Икона на Възнесение Господне

И СВЕТИЯ ДУХ – ИЗПОВЯДВАНЕ НА ВЯРАТА В

СВЕТАТА ТРОИЦА

Във времето на Своето служение в Палестина Иисус Хрис-
тос изпраща учениците Си на проповед най-вече сред „изгубе-
ните овци“ от народа Израилев (вж. Мат. 10:6). Непосредствено
преди Възнесението Си Господ дава на апостолите нова задача:
да отидат и научат „всички народи“, като ги кръщават „в име-
то на Отца и Сина и Светаго Духа“, и като ги учат да пазят
всичко, което им е заповядал (вж. Мат. 28:19-20). От този ден
нататък кръщението в името на Света Троица, както и пазенето
на всичко научено и заповядано от Спасителя, става основа на
християнския живот.

Кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух е об-
вързано с изповядването на вярата в Светата Троица от самото
начало на християнската Църква. Всяка християнска община,
основана от апостолите, създава свое кратко изповедание на
вярата в Отца, Сина и Светия Дух. В по-късните години тези
изповедания биват наричани символи на вярата. След четвър-
ти век Никео-Цариградският символ на вярата замества всички
останали и става единен и общ за всички християни. С него
изповядваме вярата в Отца, Сина и Светия Дух, вярата в спа-
сителното дело на единосъщния с Отца Господ Иисус Христос,
вярата в Светия Дух и в Църквата, кръщението и живота в бъ-
дещия век. Символът има дванадесет части, или члена.

2. УЧЕНИЕТО ЗА БОГА В НИКЕО-ЦАРИГРАДСКИЯ Кръщение

СИМВОЛ НА ВЯРАТА

В първия член от Символа на вярата се изповядва вярата
в Единия Бог Отец. Ние вярваме в Бога като Творец, Който е
създал света с цялото му многообразие. В основата на това
сътворение няма предварително съществуваща материя или
вещество отделно от Него. Бог не използва и Своето естество
като „първоматерия“ на творението. Напротив, Бог твори све-
та „от нищо“, т. е. от несъществуването. Преди сътворението
няма време, няма и пространство. Всеки елемент от творение-
то придобива измерение и очертания благодарение на Божията
воля.

Ние изповядваме и вярата в Бога като Вседържител – Та-
къв, Който поддържа битието на сътворения космос и порядъка
в него. В езика на древните елини думата „космос“ означава
украшение и с тази дума те са наричали нашия свят, който ги
впечатлявал със своя ред, красота и хармония.

57

2.7. След всичко казано за Бога Отец, в Символа на вярата идва
ред на един голям раздел, посветен на Господ Иисус Христос.
Разпятиие Христово На първо място е темата за естеството на Сина Божий. Църква-
Страшния съд та вярва в Него като в единороден и единосъщен Син на Бога
Отец. Единороден и единосъщен означава, че е единствен Син
58 и Отец няма други синове, които да споделят Неговото естест-
во. Синът Божий има същото естество като Своя Отец и това
означава, че Той е Бог в пълния смисъл на думата – без начало
и край, несътворен във времето и пространството. Той е Свет-
лина от Светлина, истински Бог от истински Бог.

Следващите членове от Символа на вярата са посветени на
най-същественото от апостолското благовестие за Спасителя.
Ние вярваме в Иисус Христос като Богочовек – като Бог в пъл-
ния смисъл на думата и като Човек в пълния смисъл на думата.
Синът Божий, както отбелязват много от отците на Църквата,
стана Син човешки, за да даде възможност на нас, човеците, да
станем синове Божии. Но ако Той е Син Божий по естество,
Бог от Бога и Светлина от Светлина, ние можем да станем си-
нове Божии по благодат – поради Божията милост и действие,
и нашето съдействие с Него.

В тези членове изповядваме, че Синът Божий е станал Син
човешки чрез Светия Дух и Дева Мария и е бил разпнат по
време на римския прокуратор Пилат Понтийски. Споменава-
нето на Пилат потвърждава, че вярата се основава на реални
събития и исторически личности. Изповядваме също разпятие-
то, страданието в неговата най-крайна форма и погребението, а
след това – най-великото събитие в Божието домостроителство
– Христовото възкресение.

В този ред изповядваме и възнесението Му и че е от дяс-
но на Отца. Човешкото естество в Богочовека е въздигнато ре-
дом с божественото, до възможно най-високото достойнство и
място. Няма да има друго въплъщение или друг Месия, защото
всичко това, което Адам е трябвало да бъде, е изпълнено в Гос-
под Иисус Христос. Затова и св. апостол Павел нарича Христос
последен Адам (вж. 1 Кор. 15:45).

Вярваме и изповядваме също, че Господ Иисус Христос не
ни е забравил, а „пак ще дойде със слава да съди живи и мърт-
ви, и царството Му не ще има край“. Първото идване на Сина
Божий в нашия свят е станало в тъмнината на нощта във Вит-
леем и свидетели на това смирено Рождество са били малцина.
Второто Негово идване обаче ще бъде в слава. То ще бъде види-
мо за всички и ще бъде последвано от съда Божий, пред който
ще застанат и живи, и мъртви. В това, че съдът е даден на Сина,
виждаме голямата Божия милост към човека, защото само Бо-
гочовекът може да снизходи към човека като към единен с Него
по естество. Затова последният съд е колкото страшен, толкова
и човеколюбив.

Светите отци са ни завещали, че Бог Отец е причина и извор
на Сина и Духа Светий – Синът се ражда, а Духът – изхожда от
Отца. В следващия член на Символа изповядваме вярата си в
Светия Дух, Когото Спасителят обещава на Своите ученици на
Тайната вечеря и Който на Петдесетница слиза над тях във вид

на огнени езици. С действието на същия Свети Дух Църквата
съществува и до ден днешен и ще продължи своето съществу-
ване до края на историята. С Неговото действие ние се кръща-
ваме, служим и живеем в Църквата, която в Духа продължава
Христовото присъствие в историята. По думите на апостола:
„Христос е същият вчера и днес, и вовеки“ (Евр. 13:8) именно
в Светия Дух. Както чрез Него Словото стана плът, така и във
всяка Евхаристия чрез слизането Му над хляба и виното Хрис-
товите тяло и кръв стават реалност.

3. ВЯРАТА В ЦЪРКВАТА, КРЪЩЕНИЕТО, Икона на Възкресение Христово –
извеждане от ада
ВЪЗКРЕСЕНИЕТО И ВЕЧНИЯ ЖИВОТ

Вярваме и в Църквата, основана от Христос и утвърдена от
Светия Дух на Петдесетница. Апостолът оприличава Църквата
на „Божие здание, стройно сглобено“ (Еф. 2: 21), на което Хрис-
тос е „краеъгълен камък“, а апостолите – основа. Именно зара-
ди единия Христос ние изповядваме Църквата като една; заради
Светия Дух, Който я освещава – като света; заради апостолите,
които са в основата ѝ – като апостолска; а като такава, която
събира в едно миналото и бъдещето, земното и небесното, сътво-
реното и несътвореното – като съборна или всеобща. Този събор
или съборност на Църквата не е просто аритметична, количест-
вена величина, а е начин на съществуване в Бога, за което Спа-
сителят ни подготвя с думите Си: „Както Отец възлюби Мене, и
Аз възлюбих вас: пребъдете в Моята любов. Ако спазите Моите
заповеди, ще пребъдете в любовта Ми, както и Аз спазих запо-
ведите на Отца Си, и пребъдвам в любовта Му“ (Йоан 15:9-10).
На свой ред тези думи не са призив за емоционално и изолирано
съществуване в любовта, а за общение в спасението.

В последните членове от Символа на вярата ние изповяд-
ваме „едно кръщение за опрощаване на греховете“. Защото,
по думите на апостола: „един е Господ, една е вярата, едно е
кръщението, един е Бог и Отец на всички, Който е над всички,
и чрез всички, и във всички нас“ (Еф. 4:5-6). Тези апостолски
думи, които подчертават връзката между единството на Бога,
вярата и кръщението, са в основата на църковната вяра, изпо-
вядвана в Символа. Нито вярата, нито кръщението могат да бъ-
дат изолирани и разглеждани сами по себе си извън Бога, нито
пък Бог може да бъде мислен като някакъв самозатворен су-
бект, без грижа и промисъл за човека.

Накрая, след като толкова пъти сме изрекли „вярвам“ – в
Бога Отец, в Господ Иисус Христос, в Светия Дух, в Църквата,
след като сме изповядали вярата си в Кръщението и всички
последващи тайнства, идва време и на „чакам“. Очакването е
надежда – за възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век.
Залогът за възкресение имаме във възкръсналия Христос. За-
логът за живот в бъдещия век – в обещанията Му и в свидетел-
ствата на апостола за всичко, което „око не е виждало, ухо не
е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил
за ония, които Го обичат“ (1Кор. 2:9), и за онези „неизказани
думи, които човек не може да изговори“ (2 Кор. 12:4).

59

2.7.

Вече научихме Проверете наученото
Значението на понятието Защо кръщението в името на Отца и Сина и Светия Дух е свързано с

„символ“; изповядването на вярата в Светата Троица от самото начало на хрис-
Съдържанието на Никео-Цари- тиянската Църква? Как са наричани кратките изповедания на вярата
на създадените от апостолите християнски общини? Ако някой иска да
градския символ на вярата; узнае каква е вярата на Православната църква чрез текстовете на хрис-
Основните истини на право- тиянската традиция, кой текст бихте му предложили?

славната вяра, изложени в Сим- Кога Никео-Цариградският символ на вярата става единен и общ за
вола; всички християни? Защо в Символа на вярата не казваме: „Вярвам, че
има Бог“, а казваме: „Вярвам в един Бог Отец“? Кои са основните ис-
Православното учение за Бог тини в Символа на вярата за единството и троичността на Бога? Кои
Отец – Творец и Вседържител; са основните истини на нашата вяра в Сина Божий? Как християните
изповядват тези истини? Какво е учението на Църквата за Светия Дух
За вярата в Господ Иисус Хрис- и как се приобщаваме към освещаващата Му сила и благодатни дарове?
тос като Син Божий, Изкупител
и Спасител; Каква е връзката между изповядването на истините на вярата и бла-
годатния християнски живот в Църквата? Защо изповядваме Църквата
Християнското учение за Све- като една? Защо тя е света? Какво е значението на понятието съборна
тия Дух – Животворящия; Църква? Как св. апостол Павел подчертава единството на Бога, вярата
и кръщението? С какво е свързано очакването на християните, изразено
За даровете на Светия Дух в „Символа на вярата“? Какво се има предвид под израза „живот в бъде-
върху човека; щия век“? На какво се основава православната вяра в него?

За Църквата като Тяло Хри- Приложете наученото
стово и общност на Светия
Дух; Представете основните истини на православната вяра
в Светата Троица.
Новозаветните събития, по-
ставили началото на Църквата; Показатели Бог Отец – Творец Бог Син – Бог Дух Светий –
и Вседържател Спасителят Животворящия
Характеристиките на Църк- Иисус
вата като нейни основни свой- Христос
ства – единство, святост, съ-
борност, апостолска църква; Православното учение

Православното учение за все- Основания за вярата
общото възкресение и живота в
бъдещия век. Значение и въз-
действие
Примери от библейски
текстове

Открийте свидетелства за вярата в Свещеното Писание
Открийте доказателства в Свещеното Писание за вярата на хрис-

тияните, като използвате информацията от таблицата в Приложение
№ 1 на стр. 191. Работете индивидуално или по двойки. Предварител-
но на всеки ученик или двойка разпределете по три основни истини от
Символа на вярата. След като се запознаете с посочените библейски ци-
тати, съставете по едно изречение, с което да изразите съответната
истина.
60

Разпознаване, разбиране и описване на православна икона
Използвайте опорите за работа на стр. 192 – 193.

Разпознайте и опишете устно иконата.
По какъв начин е представена троичността на Бога? Защо Светата
Троица се изобразява по този начин? Защо вярата в Светата Троица се
възприема като централна истина на християнското учение за Бога?

Св. Троица, икона
от преп. Андрей
Рубльов

Работа в група
Разделете се на две групи. Работете според указанията, представени в
таблицата.

Опори за работа Понятия

Определете и опишете православ- една света
ната вяра в Църквата въз основа на апостолска съборна
посочените понятия.

Разкрийте най-същественото за
всяко от посочените понятия, с
които се характеризира Христова-
та Църква.

Съставете верни твърдения, като
използвате всяко от посочените по-
нятия.

Докажете с обяснения и примери следните твърдения:
Отделните етноси не променят, а затвърждават единството на Църк-
вата.
Всички членове на Църквата са вярващите, които образуват Тялото
Христово.
Благодатта на Светия Дух и днес действа в Православната църква.

61

2.7.

Приложете наученото
Критично мислене. Предвидете последствията.
Предвидете как може да повлияе върху кръстените
доброто познаване на основите на християнската вяра.
До какво би довело желанието на повече мъже да поемат
пътя на свещенството в страната?
Какво би се случило, ако Църквата не беше защитила и
утвърдила истините на вярата на Вселенските събори?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Прочетете светоотеческите текстове и отговорете на въпроси-
те. Използвайте опорите за работа на стр. 199.
„Комуто Църквата не е майка,
нему и Бог не е Отец.“ Как светите отци разбират духовната значимост на Църквата за
християнската вяра?
Св. Киприан Картагенски
Защо Църквата е наречена „майка“ на вярващите? Какво дава осно-
„Цялата тайна на християн- вание на св. Киприан Картагенски да се изрази по този начин?
ската вяра е Църквата. Цяла-
та тайна на Църквата е Бо- Каква е връзката между Църквата и Богочовека Иисус Христос?
гочовекът. Цялата тайна на Обсъдете в час
Богочовека се крие във факта, Християните в Символа на вярата казват: „Чакам възкресение на
че Бог е станал плът.“ мъртвите и живот в бъдещия век“. Какво означава „очакване“? Каква
е връзката между очакването и вярата? Защо вярата във всеобщото
Св. Юстин Попович възкресение и живота в бъдещия век е важна част от православната
вероизповед?
Учебен проект „Храмове, посветени на Света Троица“. Използвайте
опорите за работа на стр. 194 – 195.
Цел на проекта: Изготвяне карта на България, на която да бъдат от-
белязани най-важните православни светини в страната, посветени на
Света Троица.
Участници: групи по трима ученици.
Стъпки за изработване на проекта:

Направете Интернет проучване за православни светини в стра-
ната, посветени на Света Троица.

Обособете обектите, които ще представите в две групи: храмо-
ве и манастири.

Осигурете работата си с географска карта на областта или
страната и отбележете върху нея местоположението на църковната
светиня.

Изрежете снимки на обекта и след това ги залепете на картата
върху отбелязаните места.

Определете срок за изпълнение и отговорник на групата, който да
следи за изпълняването на задачите и срока.

Представете пред класа резултата от груповия проект на харти-
ен или електронен носител, по избор.

62

TEMA 3

ТАЙНСТВАТА – ДУХОВНИ СРЕДСТВА ЗА СПАСЕНИЕ

Светите тайнства са установени от Господ център на религиозния и духовно-нравствен
Иисус Христос. Те са плод на Неговото из- живот в Православната църква.
купително дело, дадени даром на човечество-
то. Според учението на Православната църк- Изучаването на св. тайнства е изключител-
ва тайнствата са църковни свещенодействия, но важно за нашата вяра, религиозна про-
в които чрез видимо действие и под видим светеност и църковно поведение. Чрез св.
образ (знак) се преподава на човека Божия- тайнства православните християни получават
та благодат или силата Божия. Тайнствата в Божията животворяща благодат и даровете
Православната църква са седем: Кръщение, на Светия Дух. Според църковното учение
Миропомазване, Евхаристия (Причастие), никой не може да достигне спасение и да по-
Покаяние (Изповед), Свещенство (Ръкопо- лучи вечен живот, ако приживе не се ползва
ложение), Брак (Венчание), Елеосвещение от св. тайнства на Църквата. Защото не дру-
(Маслосвет). Извършители на светите тайн- ги занимания, а най-вече тайнствата дават
ства са канонично ръкоположени свещено- на хората духовни сили за чист, праведен,
служители – епископи или презвитери. благочестив и свят живот. Затова св. апостол
Петър казва: „божествената Негова сила (на
Православното християнско учение за све- Господ Иисус Христос) ни е подарила всичко
тите тайнства е важен дял от православ- потребно за живот и благочестие“ (2 Петр.
ното литургическо богословие. Литургика- 1:3). Светите тайнства са безусловна необ-
та ни дава основни и задълбочени знания за ходимост, градивна основа на православната
общественото църковно богослужение като духовност и църковност.

ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ:

Каква е същността на светите тайнства в Църк- Защо определяме св. Евхаристия като център на
вата и защо са установени; християнския литургичен живот;
Каква е видимата и невидима страна на св. тайнства
Как да разпознаваме основните елементи в начина Свещенство и Елеосвещение;
на тяхното извършване;
Какво е духовното и спасително значение на св. тайн- Кога е установено св. тайнство Брак;
ство Кръщение; Какви са отговорностите на мъжа и жената в хрис-
Защо чрез приемането на св. Кръщение се присъединя- тиянското семейство;
ваме към Божието семейство – Православната църква; Защо е важно родителите да възпитават децата си
в православната вяра;
Защо възприемаме св. тайнство Миропомазване Защо е необходимо децата да приемат почитта към
като благодатна помощ и дар на Светия Дух; родителите като божествена повеля

Какво е духовното значение на св. тайнство Пока-
яние;

3.1. КРЪЩЕНИЕ И МИРОПОМАЗВАНЕ

„Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе
в царството Божие.“

(Йоан 3:5)

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. СВЕТИТЕ ТАЙНСТВА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

тайнство – буквален превод В Църквата Христова се открива великата тайна на благо-
от гр. „мистирион“, църковно честието (1Тим. 3:16) и всичко в нея е тайнствено и благодат-
свещенодействие но. В нейния живот обаче има свещенодействия, които нари-
Божия благодат – Божие чаме тайнства в собствен смисъл. Тези свещенодействия са
действие от Отца, чрез събития, в които Църквата се обръща към Бога с молитва, Той
Сина, в Светия Дух, даряващо да прояви своята Сила и благодатно действие. „Искайте и ще ви
човека и водещо го по пътя се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“,
на спасението казва Спасителят (Лука 11:9). Чрез тайнствата Църквата при-
св. миро – изготвено и осве- общава човека към Тялото Христово, съединява го с Господа,
тено чрез специално богослу- свещенства, изцелява и спасява.
жение благовонно масло за
помазване на новокръстени- Първите две св. тайнства Кръщение и Миропомазване се
те извършват над онези, които са повярвали в Господ Иисус Хрис-
тос. Приемането им ги прави членове на Църквата и е условие
за участие в другите ѝ тайнства. Тайнствата Кръщение, Миро-
помазване и Свещенство се извършват еднократно и не могат
да се повтарят в живота на човека. Тайнствата Свещенство,
Брак и Елеосвещение се извършват при определени условия, а
не над всички вярващи. Покаяние и Евхаристия са необходими
за всички членове на Църквата.

Всяко тайнство има осезаема, видима страна и духовна, не-
видима страна. По своята осезаема страна тайнството може да
бъде различено от останалите богослужебни последования. В
тайнствата чуваме изричаните молитви (думи) от свещенослу-
жителя или верните, виждаме извършваните свещенодействия
(трикратно потапяне във водата и др.), вкусваме или докосваме
материалните средства, които се употребяват (вода, миро, вино,
хляб, елей и др.). Невидимо за очите ни е Божието действие и
тайнственото възприемане на даровете на Св. Дух. Видимата
страна, богослужебното последование, може да бъде изучавано
и анализирано. Духовната страна остава непостижима за разу-
ма тайна.

64

2. СВЕТИТЕ ТАЙНСТВА КРЪЩЕНИЕ И

МИРОПОМАЗВАНЕ

Преди възнесението Си Господ дава заповед на Своите уче-
ници да отидат по цял свят да проповядват, да учат и кръщават
хората в името на Отца и Сина и Светия Дух (Мат. 28:18-19).
Така Спасителят установява християнското кръщение с вода
(Йоан 3:5) и Дух Светий (Мат. 3:11) и дава власт на апостолите
да го извършват. Те изпълняват заповедта, проповядват, учат
и кръщават повярвалите в Христа, полагат над тях ръце и им
предават даровете на Светия Дух. Така приобщават към Христа
и въвеждат в Църквата цели градове и народи (Деян. 2:41; 8:12;
10:47-48). От апостолите тази власт преминава в приемниците
им – епископите и презвитерите.

Осезаемата страна на кръщението е трикратното потапя-
не в чиста вода, извършвано в името на Светата Троица. Неви-
димата му страна се изразява в действието на Божията бла-
годат, която съчетава кръщавания с Христос и Църквата. При
тайнството Кръщение човекът се ражда за нов, свят и чист ду-
ховен живот. Кръщаваният се очиства от греха на прародители-
те, както и от личните си грехове.

От особена важност е пристъпващият към тайнството Кръ-
щение да има искрена, осъзната вяра в Бога. Той трябва да
изучи Христовото учение, да обърне гръб на злото и непоколе-
бимо да изповядва вярата си в Спасителя (Кол. 1:23).

При кръщаването на дете или възрастен Църквата е устано-
вила да има кръстник. Той е възприемник във вярата, поръчи-
тел пред Църквата за кръщавания. Той трябва да има църковен
и житейски опит. След кръщението кръстникът поема кръщел-
ника си под своята духовна грижа, за да го наставлява в истини-
те на вярата. Кръстникът става духовен родител на кръщавания
и почитта към него е голяма. Кръстеният и неговият кръстник
встъпват в духовно родство.

Св. тайнство Кръщение

65

3.1.

Св. тайнство Миропомазване

Спасителят обещал, че след като се прослави, ще даде на
всички вярващи в Него даровете на Светия Дух (Деян.1:4-5,
8). Това се случило в деня на юдейския празник Петдесетни-
ца. Апостолите кръщавали с вода и Дух Светий, като възлагали
ръце (Деян. 8:14-17; 19:5-6). Когато християните станали мно-
го на брой и апостолите или епископите не могли да стигнат до
всеки, който се кръщавал, възлагането на ръце било заменено
от миропомазване.

Тайнството Миропомазване се извършва непосредствено
след като кръщаваният излезе от купела. Тогава свещенослу-
жителят го помазва с осветено за целта миро. Това е видима-
та, осезаемата страна на тайнството. Свещенослужителят
помазва кръстообразно челото, гърдите, очите, ушите, устата,
ръцете и краката, и при всяко помазване изрича думите: „Печат
на дара на Светия Дух“.

Невидимата, духовната страна на тайнството Миропо-
мазване се изразява в действието на Светия Дух. Духът поставя
Своя отпечатък върху целия човек. Челото се помазва за осве-
щаване на ума и мислите; гърдите – за освещаване на сърцето
и желанията; очите, ушите и устата – за освещаване на сетивата
и възприемането чрез тях; ръцете и краката – за освещаване на
делата и цялото поведение на християнина.

3. ОСНОВНИ СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЯ ПРИ
ИЗВЪРШВАНЕ НА СВЕТИТЕ ТАЙНСТВА

Наричане на християнско име. Християнското име се
дава от кръстника, а свещенослужителят го изрича гласно и
го благославя, като чете отредената за това молитва. У нас по
традиция децата се кръщават с християнски имена, понякога
по името на техните баби и дядовци като семейна именна при-
емственост. Българската православна църква има публикуван
Именник, който служи за ръководство на родителите при име-
нуване на децата.

66

Оглашение на кръщавания с отричане от сатаната и За любознателните...
заклеване. Извършва се преди самото кръщение. Целта на от-
ричането е да се отхвърли всяка нечиста сила и дяволска власт В Православната църква освен
от кръщавания. възрастни се кръщават и мал-
ки деца. Светите апостоли
Четене на Символа на вярата. Извършва се непосредстве- са кръщавали цели семейства
но преди самото кръщение. Като изповядва апостолската вяра в – съпрузите заедно с децата
Отца и Сина и Светия Дух, кръщаваният свидетелства, че става им (Деян. 16:38;18:8). Според ус-
част от Църквата, основана върху тази вяра. Ако се кръщава мал- тановената вековна църковна
ко дете, текстът се прочита или казва от неговия кръстник. традиция децата се кръща-
ват скоро след раждането им.
Освещаване на водата и помазване с осветен елей на Когато детето е малко, то не
кръщавания. Тайнството започва със същия възглас, с който и може да изповяда вярата си в
светата Литургия: „Благословено е царството на Отца и Сина Бога. Но това не е пречка. Така,
и Светия Дух“ и това е останало от времето, когато е било из- както малкото дете не може
вършвано като част от литургичното последование. Непосред- да се храни само, но родители-
ствено след това свещенослужителят освещава водата. После те му го хранят и се грижат
помазва части на тялото с елей (символ на Божията милост) в за него, така и в кръщението
знак на помирението на човека с Бога. родителите приобщават де-
тето към Христос, Който
Трикратно потапяне във водата. Това е центърът на храни човека с живот вечен.
свещенодействието при св. Кръщение. Свещеникът произна- Детето се кръщава по семей-
ся трикратно: „Кръщава се Божият/а раб/рабиня….. в името на на приемственост и заради
Отца и Сина и Светия Дух“, като кръстникът трикратно отго- вярата на своите родители.
варя: „Амин!“
На кръстниците (възпри-
Миропомазване на тялото. Извършва се непосредстве- емниците) Църквата възла-
но след кръщението. Свещеникът изрича молитва и помазва га духовното поръчение да
кръстения със св. миро, като казва: „Печат на дара на Светия научат кръстеното дете на
Дух. Амин!“ основите на вярата, да го въ-
ведат в църковния живот.
Обличането в бяла дреха на новокръстения е символ на
духовната чистота и ангелската невинност, с която той се удос- Някои протестанти въз-
тоява и която трябва да пази през целия си живот. разяват срещу кръщението
на малки деца, като казват,
Възлагането на кръст върху гърдите на кръстения е че не бива да се кръщават, тъй
знак за принадлежността му към Църквата. Кръстът напомня като нямат още съзнателна
и за задължението му с търпение и вяра да понася всички из- вяра. Но изреченото от Спа-
питания в живота, да бъде верен последовател на Господ Иисус сителя е валидно и за малките
Христос. деца: „Ако някой се не роди от
вода и Дух, не може да влезе в
Запалването на свещ. Това означава, че трябва винаги да царството Божие“ (Йоан 3:5).
гори духом, да излъчва духовна светлина в живота си, да бъде
пример на другите.

Обикалянето около купела е израз на духовна радост и
тържество. Кръстникът повежда своя кръщелник в кръг около
купела. Това духовно тържество се оглася с пеенето на апостол-
ските думи: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се
облякохте“ (Гал. 3:27).

Четенето на текстове от Апостола и св. Евангелие.
След трикратното обикаляне около купела се прочитат апос-
толското и евангелското четиво.

Постригване на косата на кръстения – извършва се на
четири места като акт на посвещение на Бога.

Както телесното раждане е неповторимо, така и светото
Кръщение като духовно раждане е неповторимо и се извършва
само веднъж в живота на християнина. Даровете на Светия Дух
в Миропомазването се дават за цял живот и поради това тайн-
ството също не се извършва повторно.

67

3.1.

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Какво означава думата тайнство? Защо се казва, че никой не може да вле-

зе в царството Божие, ако не участва в тайнствата на Църквата? Какво се
изисква от този, който желае да се кръсти?

Защо в Символа на вярата изрично се говори за кръщението? Защо тайн-
ството е неповторимо? Кое е най-важното свещенодействие в това тайн-
ство? Защо при кръщението има кръстници (възприемници)? Какво означава
бялата дреха, с която се облича кръщаваният? Какво означава обикалянето
около купела на кръстника заедно с кръщелника? Защо на новокръстения се
поставя кръст на гърдите? Защо в Свещеното Писание кръщението е на-
речено „баня на възраждането“ и „обнова от Духа Светаго“ (срв. Тит. 3:5,7)?

Каква е осезаемата страна на тайнството Миропомазване? С какво ве-
щество се извършва? В какво се изразява неговата невидима страна? Колко
пъти в живота се извършва?

2. Направете характеристика на тайнствата Кръщение и Миропомазва-
не, като попълните празните места в схемата.

Установяване Светите Невидима страна на
на св. тайнства тайнства тайнството
Кръщение
и Миропомазване

Определение Видима страна на
тайнството

Изисквания преди извършване Църковни
на тайнството свещенодействия

3. Прочетете и потърсете в библейските текстове отговорите на въпросите.

Въпроси Библейски текст
Посочете: какво са направили християните преди да „Които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се“ (Деян. 2:41).
се кръстят? „Когато повярваха на Филипа, който благовестеше за царство-
Опишете: какво са проповядвали апостолите? то Божие и за името на Иисуса Христа, кръщаваха се и мъже и
Разяснете: защо новокръстените също приемат жени“ (Деян. 8:12).
Светия Дух, както апостолите? „Тогава Петър каза: може ли някой да възпре да се кръстят с
Обяснете: защо новокръстените молят св. апос- вода тия, които приеха Дух Светий, както и ние? И заповяда им
тол Петър да престои още няколко дни в домовете да се кръстят в името на Иисуса Христа. След това го помоли-
им? ха да престои у тях няколко дни“ (Деян. 10:46-48).
Обобщете: защо се кръщават в името на Иисуса
Христа?

4. Посочете кои части на тялото се помазват за освещаване на:

ума и мислите сърцето и сетивата делата и цялото
желанията поведение

68

Любомъдрие

БЛАГОНРАВИЕ Благонравие

1. Обсъдете в час. Представете наученото за тайнствата Кръщение и ЛЕСТВИЦА
Миропомазване. Изразете позицията си по проблеми, свързани с извърш- Лествица
ването на св. тайнства от християните, като потърсите отговор на
въпросите: 1. Потърсете в Интернет ин-
формация за приготвянето на
Защо е необходимо кръщението? св. миро и къде се съхранява.
Защо се изисква от кръщавания да познава основите на православ- 2. Самостоятелно проучване
ната вяра?
Какво е духовното значение на тайнството Миропомазване? Проучете как е преминало ва-
  шето св. Кръщение. Нека ваши-
2. Прочетете библейския стих и отбележете думите или изразите, те родители ви разкажат как е
които разбирате, които не разбирате и които сякаш са казани лично преминал празничният кръщелен
за вас: ден.

„Вие имате помазание от Светаго и знаете всичко… и Съставете писмен разказ за
помазанието, което вие получихте от Него, пребъдва у вас, своето св. Кръщение и Миропо-
и нямате нужда да ви учи някой; но понеже самото това мазване.
помазание ви учи на всичко и е истинско и нелъжовно, то 3. Ученици-изследователи
пребъдвайте в него, според както ви е научило.“ Работете в екип по двама. Про-
учете православните семейни
(1 Йоан. 2:20, 27) традиции и обреди в родния си
край, свързани със св. Кръщение
3. Прочетете светоотеческите текстове и отговорете на въпросите. преди, по време и след неговото
Използвайте опорите за работа на стр. 199. извършване. Запишете подробно
устните сведения, получени чрез
Какво е невъзможно за човека, ако не е приел св. Кръщение? Защо? проучване на информацията от
Как св. Кирил Йерусалимски разкрива същността на св. Кръщение? вашите близки или християни от
Какви изрази използва? Какво означава всеки един от тях? енорията.
Защо св. Кирил Йерусалимски твърди, че светото миро не е обикнове-
но? Как обяснява помазването на всяка част от тялото?
Какво е общото послание на трите светоотечески текста?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Както е невъзможно човек да встъпи в живота преди да се роди, така той не може да влезе и в
общение с Бога, да живее в Бога, ако не встъпи в християнството чрез светото Кръщение.“

Св. Игнатий Брянчанинов

„Велико е Кръщението... То е изкупление на пленените, опрощение на греховете; смърт на греха; ново
раждане за душата; одежда светла, свята; неразрушим печат, колесница към небесата, райско
утешение, ходатайство за царството, дар на осиновението.“

Св. Кирил Йерусалимски

„Това свето миро не е обикновено... но става действен дар на Христа и Светия Дух .... От една страна
тялото се помазва с видимо миро, а от друга – душата се освещава със Светия и Животворящ Дух.
Първо бяхте помазани по челото, за да се избавите от срама, който първият съгрешил човек понесе
навсякъде и за да гледате с открито лице славата Господня. Сетне – по ушите, за да придобиете
уши, способни да слушат божествените тайни.... После – по носа, за да можете, поемайки божест-
веното миро, да кажете: ние сме Христово благоухание пред Бога за онези, които се спасяват. След
това – на гърдите, за да можете, облекли бронята на правдата, да устоявате срещу измамите на
дявола. Защото ... след свещеното кръщение и тайнственото миропомазание, облекли всеоръжието
на Светия Дух, ще устоите … казвайки: всичко мога чрез Христа, Който ме укрепява. ... Помазани с
това свето миро, пазете го безупречно и непорочно в себе си, напредвайки чрез добри дела...“

Св. Кирил Йерусалимски

69

3.2. ПОКАЯНИЕ И ПРИЧАСТИЕ

„Когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови,
преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземе-
те, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата
и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;
защото това е Моята кръв на новия завет, която
за мнозина се пролива за опрощаване на грехове.“

(Мат. 26:26-28)

1. ПОКАЯНИЕ (ИЗПОВЕД) –
ТАЙНСТВОТО НА ПРОШКАТА

Всеки има свои тайни в живота, които
терзаят душата му. Споделянето им с близък
приятел, родител или кръстник и полученият
съвет често успокоява и обнадеждава. Но ис-
тинско облекчение православният християнин
получава тогава, когато сподели душевната си
болка пред Бога и в присъствието на духовни-
ка в храма се покае за стореното в тайнството
Изповед. Изповедта е не само духовен разго-
вор между най-близки приятели, а истинско
сърдечно разкаяние и душевно съкрушение
пред Бога. То е велика тайна, при която се по-
лучава и опрощение, и блага Божия помощ.
Изповядващият се християнин се ангажира
пред духовника да се бори със себе си, за да
не повтаря и извършва отново изповяданите
прегрешения.

Сърдечната изповед може да изведе дори
престъпника от порочния начин на живот и да го излекува от
духовните болести. Пример за това е разкаянието на разбой-
ника на кръста, който изпреварил в рая дори апостолите и Бо-
жията майка (Лука 23:43). В изповедта вярващият си възвръща
придобитите при св. Кръщение чистота и невинност.

Тайнството Изповед е установено от Господ Иисус Хрис-
тос. След Възкресението Си Той дава на апостолите духовна
власт да прощават грехове, като им казва: „На които простите
греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задър-
жат“ (Йоан 20:23). Прощаването или задържането на грехове е
благодатна и тайнствена отговорност, поверена на свещенослу-
жителите от Бога чрез апостолската приемственост.

70

Под покаяние разбираме, от една страна, вътрешното ду- ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК
ховно съкрушение на християнина заради извършените грехо-
ве, които са го отдалечили от Бога и от Неговата Църква. От покаяние – (от гр. „метаноя“,
друга страна, това е тайнството, при което изповядващият се преобръщане на ума) призна-
получава опрощение и благодатна Божия подкрепа в живота си. ние за извършен грях, съче-
тано с усилие за промяна
Осезаемата страна на тайнството се изразява в устно из- изповед – тайнство, при
повядване на греховете пред духовник-изповедник. Изповедта което вярващият гласно из-
в Православната църква се извършва лице в лице. Изповедни- повядва своите грехове пред
кът, като свидетел на изповедта, може да разбере какво е ду- Бога при свидетелството на
ховното състояние на каещия се и въз основа на своя житейски свещеника
и духовен опит да му даде напътствие. Завършекът на изпо- изповедник – духовник, в при-
ведта помага на изповядващия се да преодолее своите грехове, съствието на когото вярва-
да се помири със съвестта си пред Бога и да си тръгне с вя- щият се изповядва и кае за
рата, че Той е простил греховете му. Това вече е невидимата, извършени грехове
духовната страна на тайнството – действието на благодатта, причастие – (букв. – „да ста-
прошката, която изповядващият се получава от Самия Бог. Тя неш част от“) приемане на
му дава духовни сили да устоява твърдо в борбата си с греха. тялото и кръвта Христови
Тайнството Изповед е свидетелство за силата на промяната, по време на св. Литургия
която Бог може да извърши в живота на човека. То е залог за евхаристия – (от гр. „бла-
духовно преобразяване на вярващия. годарение“) централното
тайнство в Православната
2. СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ – ТАЙНСТВОТО НА църква, което се извършва по
ПРИЧАСТЯВАНЕТО време на св. Литургия

В това тайнство вярващият се съединява с Извора на вечния Св. тайнство Причастие
живот – Иисус Христос. По примера на светите апостоли и той стенопис от храм
приема под вид на хляб и вино претворените от Светия Дух „Св. св. Кирил и Методий“, гр. София
тяло и кръв Христови.

Тайнството Евхаристия е установено от Господ Иисус Хрис-
тос на Тайната вечеря: „Като взе хляб и благодари, преломи и
им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това
правете за Мой спомен. Също взе и чашата след вечеря, като
рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се про-

71

3.2.

Св. апостоли се причастяват от
десницата на Господ Иисус Христос

лива“ (Лука 22:19-20). На Тайната вечеря Спасителят извърш-
ва първата Евхаристия като заповядва: „Това правете за Мой
спомен“. Спасителят установява това тайнство с участието на
апостолите, а чрез тях то става тайнство на Църквата. Верни на
Христовата заповед, апостолите и първите християни продъл-
жили да го извършват в Негов спомен. В памет на тази вечеря и
ние, православните християни, изпълняваме Божията заповед,
като се причастяваме по време на Литургия.

Видимата, осезаемата страна на тайнството Евхаристия
са хлябът и виното. Те са основните вещества, които се из-
ползват в него. Евхаристийният хляб трябва да е пшеничен
и квасен, а виното – червено, приготвено от чист гроздов сок.
Цветът на евхаристийното вино напомня цвета на кръвта. Към
него се добавя и вода – за спомен от пробождането Му на кръ-
ста, когато от ребрата на Иисус Христос изтекли кръв и вода.
Молитвата на предстоятеля и народа също е важен елемент от
тайнството, защото тя е зов към Бога за слизането на Светия
Дух над присъстващите християни и принесените дарове.

Невидимата, духовната страна на св. тайнство Евхари-
стия се свързва с онзи момент, в който хлябът и виното, със
силата и действието на Светия Дух, се претворяват в истинско
тяло и истинска кръв Христови. Как се случва, това е свещена
тайна на вярата. Затова тези Дарове се наричат свети Тайни.
Невидимата страна се отнася и до тайнственото съединяване
на причастяващите се със Самия Христос като съобщници на
вечния живот.

Тайнството Евхаристия е най-съществената част на право-
славното богослужение. То се извършва по време на третата
част от св. Литургия, наречена литургия на верните.

72

В Евхаристията свещенослужителят повтаря думите, с Св. Причастие – съчетаване с Господа
които Спасителят е установил тайнството: „Вземете, яжте: 73
това е Моето тяло... Пийте от нея всички, защото това е Мо-
ята кръв на новия завет...“ (Мат. 26:26-28). След това той
се моли и призовава Бог Отец да изпрати Светия Дух върху
присъстващите верни и пренесените дарове, като благосла-
вя кръстообразно хляба и виното. В същото време народът
пее църковното песнопение „Тебе поем“. При слизането на
Светия Дух хлябът и виното се претворяват в Христовите
плът и кръв, в храна за живот вечен (вж. Йоан 6:27, 53-57).

Евхаристията е едновременно тайнство и жертва, коя-
то ни съединява с Христос. Молитвите, песнопенията и све-
щенодействията в св. Литургия напомнят за най-главните
събития от земния живот на Иисус Христос – изкупление-
то и спасението на човешкия род – и за бъдещото Царство.
Всичко в нея подготвя верните за приемане на Христовите
Тайни. Православният духовен живот е немислим без съз-
нателното участие в литургийното богослужение и причас-
тяването.

3. ПРИЧАСТЯВАНЕТО НА ВЕРНИТЕ –

ПРИЕМАНЕ НА ТАЙНИТЕ ХРИСТОВИ

Причастяването е върховен израз на вярата на право-
славния християнин в Бога и Спасителя Иисус Христос.
То е мистическо, непостижимо за разума единение между
Бога и човека. Християните се съединяват с Христос, ста-
ват част от Него и придобиват „живот вечен“ (Йоан 6:54).
За всеки православен християнин тайнството Евхаристия е
извор на духовен и благодатен живот в Христа: „Който яде
Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него“
(Йоан 6:56). То е най-великият дар за вярващите и истинска
духовна храна. Сам Спасителят казва: „Плътта Ми е наисти-
на храна, и кръвта Ми е наистина питие“ (Йоан 6:55). Като
вкусва от тялото и кръвта Господни, православният хрис-
тиянин става причастник (съучастник) на Неговия живот,
страданията, смъртта и възкресението Му. В причастието
православните християни по непостижим за човешкия ум
начин се съединяват с Бога и един с други. Така живее и съ-
ществува Църквата като единство на всички вярващи, като
тяло Христово.

Апостолите и първите християни пристъпвали към св. При-
частие по време на всяка литургия, съзнавайки спасителното
значение на светите Тайни. Всеки православен християнин,
който живее съзнателен църковен живот с пост, молитва и из-
повед, трябва да приема тялото и кръвта Христови. Пристъп-
ването към св. Причастие предполага познаване на основни-
те истини на православната вяра. Образованата вяра е важна
предпоставка и затова изповядването ѝ в Символа на вярата,
предшества причастяването.

Единението на човека с Бога в лицето на Иисус Христос е
тайна на тайните и тайнство на тайнствата. Затова Евхаристи-
ята е центърът в богослужебения живот на Църквата.

3.2.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ ЛЮБОМЪДРИЕ

„Благодарение на причастя- 1. Отговорете на въпросите:
ването ние се очистваме от Каква е взаимосвързаността на Божиите заповеди с тайнството
всяка душевна сквернота и
придобиваме готовност и Изповед? Откъде води началото си изповедта? Каква е същността на
ревност за вършене на добро: покаянието? Коя е невидимата страна на тайнството? Защо е необ-
честната Кръв на Христос ходимо християнинът да се изповядва? Какво е духовното значение на
ни избавя не само от тле- тайнството Изповед?
нието, но и от всяка нечис-
тота, скрита вътре в нас, и Защо тайнството на причастяването се нарича Евхаристия? Каква
не ни оставя да охладняваме заповед дава Господ Иисус Христос, когато установява тайнството?
в нерадение, но ни прави още Какво са хлябът и виното в св. Евхаристия? Защо приемането на причас-
по-пламенни в духа.“ тие е най-важната за църковния живот заповед на Спасителя?

Св. Кирил Александрийски В коя част от литургията се причастяват вярващите? Кой може да
се причастява? Какъв трябва да бъде животът на православния хрис-
„Не се ленете да пристъпвате тиянин, който пристъпва към причастие? Защо е необходимо да се при-
към Чашата на живота, лю- частяваме? Какво е духовното значение на причастието в живота на
бовта и светостта, а прис- християните?
тъпвайте със страх Божий и
вяра. А който не иска и нехае 2. Обсъдете в час. Прочетете библейския стих (Мат. 26:26-28).
за това, той не обича Иисус Обсъдете отговорите на въпросите: Защо Господ казва: „това е Моя-
Христос, няма да получи Све-
тия Дух и, следователно, няма та кръв на новия завет“? Защо пролятата Христова кръв на кръста се
да влезе в Царството Небес- свързва с опрощаването на греховете на хората? До какво води прене-
но.“ брегването на заповедта, дадена от Господ на Тайната вечеря?

Св. Киприан Картагенски Изведете основните теми на светоотеческите мисли. Сравнете ги с
евангелския текст. Направете изводи.
„Ако искаш да разгориш в сър-
цето си божествено усърдие и 3. Прочетете самостоятелно текста. Подчертайте и обяснете ключо-
да придобиеш любов към Хрис- вите думи и изрази. Напишете три въпроса по съдържанието на текста.
тос, а с нея и всички останали
добродетели, често пристъп- Изпълняването на Божията воля и заповеди е в
вай към светото Причастие...“ основата на духовния живот на православния хрис-
тиянин. Нарушаването им е съпроводено със съзна-
Св. Никодим Светогорец телно или несъзнателно извършване на грях и води
до отдалечаване от Бога. Търсещият примирение
с Бога човек трябва да се изповяда с жива вяра и
надежда в Неговото милосърдие и любов. Искреното
покаяние е придружено с желание, решение и уси-
лие на волята да не повтаря отново изповяданите
грехове, да не се връща към тях.

74

БЛАГОНРАВИЕ СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

1. Запознайте се с новозаветните текстове, подходящи за четене „Когато дойде покаянието,
преди изповед. ще дойде и смирението, а след
това благодатта.“
В подготовката за изповед е необходимо да препрочитаме откъси от
Новия Завет. Църковните отци са посочили някои библейски текстове, Св. Паисий Светогорец
които ни помагат да видим себе си такива, каквито сме:
„Няма такъв грях, който да
Евангелие от Матей, гл. 5, 6 и 7. не се заличава от покаянието.
Евангелие от Лука, гл. 6. Срамувай се да грешиш, а не
Послание на св. апостол Павел до Римляни, гл. 12, 13 и 14. се срамувай да се разкайваш.“
Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни, гл. 3 и 13.
Първо послание на св. Йоан Богослов. Св. Йоан Златоуст
 
2. Прочетете изброените духовни плодове (ползи), които получаваме „Покаянието е вратата, коя-
от причастяването. Подберете три от тях, като изразите своето то извежда човека от тъмни-
мнение: душевен мир; духовна радост; духовна бодрост; полза за душата; ната и го въвежда в светли-
спасение на човека; духовна грижа за душата и тялото; близко молитвено ната... Затова всеки, който се
общуване с Бога; реално приемане на Христос в нас; най-близко приобща- кае, трябва да насочи целия
ване, съединяване и пребъдване в Него; най-съвършен израз на любовта си подвиг към това, щото да
към Бога; укрепване на силите в борба със злото; удостояване с истински бъде излекуван от Христа Гос-
духовен живот; духовно-нравственото усъвършенстване. пода, да се освети и да приеме
сила за изпълнение на Божия-
3. Прочетете и сравнете светоотеческите текстове. Отговорете на та воля и Неговите заповеди.“
въпросите. Използвайте опорите за работа на стр. 199.
Св. Симеон Нови Богослов
Анализирайте светоотеческите мисли и изработете определение за
покаяние и изповед. Сравнете светоотеческите мисли за покаянието „Изповедта е доброволно и
и изповедта. Споделете какво ви направи най-силно впечатление. искрено изричане на глас на
извършените грехове, без из-
Любомъдрие винения (от срам) и колебание,
както и себеобвинение със
Благонравие съкрушено сърце пред лицето,
определно от Църквата да
ЛЕСТВИЦА отпуска грехове.
Лествица
Изповедта за извършени-
1. Съставете кратък въпросник за „Грехове против ближния“ в помощ те грехове трябва да е добро-
на вярващия при подготовка за изповед, като си помагате с ръковод- волна и искрена, за да е истин-
ството за изповед „В помощ на каещите се“ в сайта на Св. Синод на ска и резултатна...
БПЦ-БП (https://bg-patriarshia.bg/guidance-for-confession).
Изповедта трябва да ста-
2. Отговор на духовно-нравствен въпрос ва без извинения (от срам) и
Помогнете си с опорите за работа на стр. 197, като се ръководите от колебание, с дръзновение и
предложения план. самокритичност... Изповед-
Защо тайнството Евхаристия е центърът на православния църковен та трябва да се прави със
живот? съкрушено сърце, защото то
План за работа: свидетелства за истинско
Какво разбираме под тайнство в Православната църква? покаяние и изразява скръбта
Кога е установено тайнството Евхаристия? от престъпването на Божии-
Каква е духовната (невидима) страна на тайнството? те заповеди...“
Каква е връзката на тайнството със св. Литургия?
Какво е духовното значение на причастието за вярващите? Св. Нектарий Егински

3. Запознайте се с начина за приготвяне на просфори за св. Литургия,
като изгледате в Интернет видеото (https://www.youtube.com/
watch?v=8Fx1NYtA7Tg); издирете молитвеното правило и рецептата за
месене на просфора.

75

3.3. СВЕЩЕНСТВО И ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ

„Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни по-
маза, е Бог; Той ни и запечата и даде залога на Духа
в сърцата ни.“

(2 Кор. 1:21-22)

Православната църква предоставя всичко необходимо за
спасение и освещаване на човека чрез Божията благодат, която
действа в св. тайнства. Но не може да има тайнство без свеще-
нослужител, приемник на духовната власт, дадена на апостоли-
те от Иисус Христос.

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. СВЕЩЕНСТВО – ТАЙНСТВО НА БЛАГОДАТНОТО

свещенство – тайнство, при СЛУЖЕНИЕ НА БОГА
което мъж приема духовна
степен и става дякон, през- В това тайнство, чрез молитвено възлагане на ръце от архи-
витер (свещеник), епископ ерей над главата на избран православен християнин, се предава
презвитер – (от гр. старей- благодатта на Светия Дух за свещено служение. Тя му съдейст-
шина), втората степен на ва да извършва светите тайнства, да проповядва словото Бо-
свещенството. жие, правилно да изповядва учението на Църквата, пастирски
епископ – (от гр. надзорник) да ръководи и духовно да обгрижва църковната общност. Трите
– най-висшата степен на степени на свещената йерархия са: епископ, презвитер и дякон.
свещенство.
eлей – осветено растително Свещенството е установено от Господ Иисус Христос.
масло, приготвено от мас- След Възкресението Си Той дал власт на учениците Си да све-
лини, за помазване тялото щенодействат и учат, като им обещал, че ще бъде с тях „през
на болния при тайнството всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:19-20). След Пет-
Маслосвет десетница, когато апостолите получили благодатта на Светия
елеосвещение – тайнство, Дух, те избрали измежду вярващите мъже и чрез ръковъзлагане
което се извършва над им предали тази благодат за свещено служение, за да продъл-
телесно или духовно болен жат делото им (Деян. 6:6; 14:23). В лицето на апостолите Хрис-
човек тос благословил и изпратил на пастирско служение всички те-
хни приемници.

76

Осезаемата страна на тайнството Свещенство се състои
във възлагане от епископа на ръце върху главата на ръкополага-
ния и в молитва за изпросване благодатта на Светия Дух. Зато-
ва тайнството Свещенство се нарича още ръкоположение или
хиротония. Ръкоположението се извършва по време на св. Ли-
тургия. Извършител е епископът. Служението на свещенослу-
жителите като предстоятели и проповедници на словото Божие
винаги е свързано с конкретна църковна общност (епископия/
епархия или енория).

Духовната страна на тайнството Свещенство се състои
в действието на Божиятa благодатна помощ в служението, про-
свещаването и духовното израстване. В съответствие с пастир-
ското му служение свещенослужителят получава съответен сан
(йерархична степен).

Свещеници на БПЦ-БП

Епископи на БПЦ-БП Дякони на БПЦ-БП

2. СТЕПЕНИ НА ЦЪРКОВНАТА ЙЕРАРХИЯ И
ОСОБЕНОСТИ НА СВЕЩЕНИЧЕСКОТО СЛУЖЕНИЕ

В тайнството Свещенство има три йерархически степени:
епископ, презвитер и дякон. Според традицията на Църквата
от времето на апостолите за свещенослужители се ръкополагат
мъже, които се ползват с добро име, с духовен живот и мъдрост.

Тъй като апостолите не са могли да останат цял живот само
в един град, те са ръкополагали своите най-близки сътрудници
за епископи в градовете, в които са основавали църковни общи-
ни (Деян. 20:28; Фил. 1:1; 1 Тим. 3: 1-7; Тит. 1:7-8). Така всеки
епископ е бил обвързан с един конкретен град или регион, до-
като апостолите са проповядвали по цял свят.

Епископът извършва всички тайнства и има власт да преда-
ва чрез ръковъзлагане благодатния дар на Свещенството. Епис-
копството е най-висшата духовна степен в Църквата. По тради-
ция епископите на Църквата се избират от средите на монасите.
В служението и живота си епископите трябва да изобразяват
служението и живота на Иисус Христос. Те имат задължението
да проповядват Евангелието, да пазят истините на вярата, да
се грижат за духовното здраве на църковния народ и за реда в
Църквата.

77

3.3. Новоръкоположеният епископ се облича в епископски одеж-
ди, като в края на св. Литургия му се връчва пастирски жезъл.
78 Епископът благославя народа, осенява го със свещи, символ на
неговата учителна и просветителска власт. Той причастява дя-
коните, свещениците и миряните.

Презвитерът (свещеникът) получава ръкоположение от
епископа (вж. Тит. 1:5). Той може да извършва всички св. тайн-
ства без тайнството Свещенство, освещаване на св. миро, ан-
тиминси и храмове. Всеки свещеник бива избиран или назна-
чаван в определена енория и има задължението да се грижи за
църковния народ като добър пастир. Новоръкоположеният све-
щеник се облича в богослужебни одежди и получава богослу-
жебната книга Служебник, която му е необходима за църковно-
то богослужение. Свещеникът като духовен отец на вярващите
трябва да ги наставлява с разум, благочестие и мъдрост.

Дяконът служи по време на всички тайнства и обреди, като
помага на епископа и свещеника. Той не свещенодейства са-
мостоятелно и не извършва тайнства. От всички степени в све-
щенството, дяконската е първата, която апостолите установяват
малко след Петдесетница. Тогава „цялото множество ученици“
избира седем мъже с добро име, „изпълнени с Дух Светий и с
мъдрост“. Завеждат ги пред апостолите, „а те, като се помоли-
ха, възложиха ръце на тях“ (Деян. 6:2-3, 6).

3. ЕЛЕОСВЕЩЕНИЕ – БЛАГОДАТНОTO ТАЙНСТВО

НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

Светото тайнство Елеосвещение е благодатно средство за
лекуване на телесните и душевните немощи на вярващите.
Чрез него болните християни получават изцеление и подкрепа
според силата на вярата и духовното си състояние (Мат. 9:29).
При извършване на тайнството духовниците молитвено помаз-
ват различни части от тялото на болния с осветен елей – символ
на благодатта, радостта и живота. Елеосвещението е познато и
като маслосвет, поради освещавания растителен елей (расти-
телно масло). То може да бъде многократно извършвано над
болния. Всяка година на Велики четвъртък Църквата извършва
Велик маслосвет.

Елеосвещението е тайнство, в което числото седем се пов-
таря нeколкократно (седем свещенослужители, седем свещи,
седем апостолски и седем евангелски четива, седем молитви,
седем пръчици за помазване, седем помазвания). Всичко това
има връзка с благодатните дарове на Светия Дух като символ
на пълнота.

Сам Спасителят е полагал много грижи за изцеление на
болните. Той предава това служение на Своите ученици с ду-
мите: „болни изцерявайте, прокажени очиствайте, мъртви въз-
кресявайте, бесове изгонвайте. Даром получихте, даром давай-
те“ (Мат. 10:8).

Осезаемата страна на тайнството се изразява, от една
страна, от веществата, които се използват: пшеница (брашно),
елей, вино. От друга – това са църковните свещенодействия:
молитвите на свещенослужителите и помазването на болния.

Тайнството включва песнопения, освещаване на елея и самото За любознателните...
помазване. В зависимост от състоянието на болния елеосвеще-
нието може да се извършва на различни места: в църква, в дома Хиротесията е посвещение
на болния или в болница. на църковнослужители в хра-
ма – иподякон, четец, певец,
Духовната страна на тайнството Елеосвещение се със- свещоносец, хоругвоносец, кли-
тои в силата и действието на Божията благодат, която лекува сар, олтарник, дякониса, благо-
болния от душевни и телесни немощи. Думите на св. апостол украсител. Хиротесията не е
Яков са категорични: „Молитвата, произлизаща от вярата, ще тайнство, а е благословение,
изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, извършвано само от епископ
ще му се простят“ (Иак. 5:15). Тази вътрешна страна е най-съ- върху християни, посвещава-
ществената в тайнството. Към молитвата на болния се присъе- ни за конкретно служение в
диняват молитвите на свещенослужителите и неговите близки. храма. Посвещението се из-
вършва чрез осеняване и благо-
Тайнството Елеосвещение се извършва чрез редица све- славяне от архиерея, молитва,
щенодействия: кръстообразно подстригване
на косите и обличане на цър-
Поставяне на евангелие и кръст върху маса, пред икона. ковна одежда (стихар).
Приготвяне на съд с пшеница и горящо кандило. В
единия край на съда се поставят седем запалени свещи, а от Хиротесия се нарича още
другата страна се подреждат седем пръчици, обвити в единия и отличаването за добро и
край с памук (за помазване). ревностно изпълняване на
Освещаването на елея става чрез молитва за слизане на служебните задължения в
Божията благодат върху болния. След освещаването този елей Църквата на духовници с така
става средство за действие на Божията благодат. Затова той се наречените „офикии“ – архи-
съхранява внимателно и с нужното благоговение. мандрит, игумен, протопрез-
Прочитане на седем апостолски и седем евангелски че- витер, протойерей, иконом,
тива. ставрофорен иконом, архидя-
Помазването на болния с елей става след прочитане на кон, протодякон. Това са само
текст от Евангелието и молитва, като се произнасят думите: почетни названия и те се да-
„Помазва се Божият раб/рабиня...“. Помазват се кръстообраз- ват на духовните лица като
но челото, ноздрите, бузите, устата, гърдите и ръцете (от двете насърчение в пастирското
страни) на болния. дело. Така се следва съвета на
Поставяне на разтворено св. Евангелие върху главата св. апостол Павел: „Презвите-
на болния като знак, че Сам Господ Иисус Христос осенява бо- рите, които добре изпълняват
лния със Своята благодатна сила. Тогава в молитва се измолва предстоятелската си служба,
от Бога прошка на греховете на болния. да се удостояват с двойна по-
Като особена Божия милост в тайнството на помазанието чет, най-вече пък ония, които
болният се освобождава от греховете на своята човешка сла- се трудят в слово и поучение“
бост, проявена по време на боледуването (ропот, негодувание
и пр.). (1 Тим. 5:17).

79

3.3.

ЛЮБОМЪДРИЕ
1. Запишете в тетрадката. Какви асоциации буди у вас думата „свещен-
ство“?

СВЕЩЕНСТВО

2. Разгледайте схемата. Опитайте се да обясните взаимовръзката между
тях. Посочете поне три вида дейности, които извършват свещенослужи-
телят и църковнослужителят.

ПРАВОСЛАВНО ДУХОВЕНСТВО

СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ ЙЕРАРХИЧНИ ЦЪРКОВНОСЛУЖИТЕЛИ
РЪКОПОЛОЖЕНИЕ БОГОСЛУЖЕБНИ

СТЕПЕНИ

БЛАГОСЛОВЕНИЕ певец

дякон клисар четец иподякон

свещенник епископ

свещоносец
хоругвоносец

ПРАВОСЛАВНИ БОГОСЛУЖЕБНИ ОДЕЖДИ

3. Опишете трите части на тайнството Елеосвещение.

тайнство Елеосвещение (Маслосвет)

молебно пение освещаване на елея помазване на болния

4. Попълнете таблицата. Тайнства Духовна страна Осезаема страна Църковни
свещенодействия

Свещенство

Елеосвещение

80

БЛАГОНРАВИЕ „Иисус пак им рече: мир вам! Както Ме Отец прати, тъй и
1. Прочетете библейските стихове Аз ви пращам. И като рече това, духна и им казва: приемете
и обобщете със свои думи:  Духа Светаго.“ (Йоан 20:21-22)

Кои са избраните лица да служат „Като им ръкоположиха презвитери за всяка църква,
благодатно в Църквата? помолиха се с пост и ги повериха на Господа, в Когото бяха
повярвали.“ (Деян. 14:23)
Как са изпратени от Христа?
„Нека всякой човек ни счита за служители Христови и
Какви са задълженията им към разпоредници на тайните Божии. “ (1 Кор. 4:1)
вярващите? „Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо,

сред което Дух Светий ви е поставил епископи...“
(Деян. 20:28)

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ 2. Продължете изречението:
„Християните отдават на
„Макар да живеят и пребивават на земята, на свещениците е духовниците особена почит,
поверено да управляват небесното и са получили власт, която стават на крака, когато ги
Бог не е предоставил ни на ангелите, нито на архангелите. видят, просят тяхното бла-
Не на тях е казано: „Каквото свържете на земята, ще бъде гословение ...“
свързано на небето, и каквото развържете на земята, ще бъде
развързано на небето“ (Мат. 18:18). 3. Прочетете светоотеческите
текстове и отговорете на въ-
Св. Йоан Златоуст просите. Използвайте опорите
за работа на стр. 199.
„Духовният наставник – това е човек, който на земята пред-
Каквa власт е предоставил
ставя Спасителя, който се явява като посредник между Бога Бог на свещенослужителите?

и хората, и свещенодейства пред Бога за спасението на пове- Каква е ролята на духовния
наставник?
ренитеЛюмбомуъ.“дрие
Св. Василий Велики

Благонравие

ЛЕСТВИЦА
Лествица

1. Свържете изображенията с цър-
ковните свещенодействия. Какво е
показано? От кое тайнство е? С кое
църковно свещенодействие е свърза-
но? Обяснете каква е символиката на
извършваното църковно действие?

2. Православни журналисти-репор-
тери. Проведете интервю по теле-
фона с вашия енорийски свещеник или
духовник. Помолете го да ви разкаже
спомените си за своето дяконско и/или
свещеническо ръкоположение. Подгот-
вете се предварително с въпроси към
вашия събеседник. Запишете разговора
по телефона. Представете интервюто
на хартиен носител. Поставете снимка
на събеседника си.

81

3.4. БРАК

„Ще остави човек баща си и майка си и ще се приле-
пи към жена си, и ще бъдат двамата една плът.“

(Еф. 5:31)

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. БРАКЪТ – ТАЙНСТВОТО

обручение – благославяне НА СЪПРУЖЕСКАТА ЛЮБОВ
на доброволното съгласие и
обещание на младоженците Бракът (венчание) е тайнство-
да встъпят в брачен съюз то, чрез което благодатната Хрис-
венчание – богослужението, това любов поставя началото на
след което мъжът и жената християнското семейство. В него
са в законен брак и съпруже- младоженците доброволно сключ-
ски отношения ват брачен съюз и обещават пред
Бога и Църквата да пазят съпруже-
ска вярност. Свети апостол Павел
съветва: „Мъжът да отдава на жена
си дължимата любов; също и же-
ната – на мъжа“ (1 Кор.7:3). Вер-
ността един към друг е вярност
и към Господа. Светостта на бра-
ка изисква усилия той да се пази
чист. Това води до изграждането
на щастливо семейство.
Бракът е единственото тайнство, което се извършва едно-
временно над двама души и ги прави едно цяло. Такава е тай-
ната на брака – в него се засвидетелства единството на човека:
„мъж и жена ги сътвори и ги благослови, и им даде име „човек“
в деня на тяхното сътворение“ (Бит. 5:2). Православният брак е
свещен съюз на взаимна любов, обич, доверие, разбирателство
и почтеност. Бракът се сключва в името на Господа и е Божие
благословение. Църквата го приема като тайнство на любовта,
чистотата, предаността и въздържанието. Чрез църковния брак
се узаконява православното семейство, върху него се гради
църковната енорийска общност, той е в основата на християн-
ското общество.
Църквата е установила всяко младо семейство да има своите
духовни родители. Това са кумовете, с които то се сродява. Те
доброволно поемат да бъдат опора в брака им, да са кръстници
на децата им и да ги подпомагат в грижата за тяхното духовно
възпитание. През целия си живот съпрузите трябва да ги почи-
тат и да се отнасят към тях с необходимото уважение.

82

Бракът между мъжа и жената е установен още преди гре-
хопадението: „Плодете се и множете се, пълнете земята“ (Бит.
1:28). Заради греха между мъжа и жената възникват противо-
речия и брачният съюз често се нарушава. За да покаже поро-
чността на тази практика, в разговор с фарисеите Иисус Хрис-
тос казва: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Мат.
19:6). Показвайки високото достойнство на брачния съюз,
Спасителят присъствал на сватбата в Кана Галилейска и там
извършил първото Си чудо (Йоан 2:11). Така Той благословил
брака между мъжа и жената. Присъствието на Иисус Христос
на брачното тържество в Кана е първообраз на венчанието в
църква. То винаги се извършва от духовник, който благославя
младоженците.

Осезаемата страна на тайнството се изразява в цър-
ковните свещенодействия и последования, които имат дълбо-
ко символично значение. Духовната му страна се проявява
в действието на благодатта, с чиято помощ двамата съпрузи
тръгват заедно по пътя към спасението. Сам Господ невидимо
благославя встъпващите в брак и те стават едно цяло – „една
плът“, като се съединяват неразлъчно за цял живот. С благо-
словението на Църквата семейният съюз става подобен на съ-
юза на Христос и Църквата (вж. Еф. 5:32).

2. ОБРУЧЕНИЕТО – БЛАГОСЛАВЯНЕ И РАЗМЯНА НА
БРАЧНИ ХАЛКИ

Тайнството Брак се състои от две части: обручение и венча-
ние.

Обручението в ранната Църква било извършвано отделно от
венчанието. Състои се от благославяне на взаимното съгласие
и обещание на сгодените да встъпят в брачен съюз и да пазят
съпружеската вярност до края на живота си. Бракът е акт, кой-
то засяга отношенията и между две семейства – родителите на
младоженците, които дават своето съгласие. Затова той е пред-
шестван от годеж, с обещание за женитба.

Днес обручението се извършва преди самото венчание, в
притвора (или в западната част) на храма. То се състои в бла-
гославяне и размяна на брачни халки. На масичка са поставени
халките, за да бъдат благословени от свещеника.

Запалените свещи, които държат младоженците, символи-
зират духовно-благодатната светлина, целомъдрието и чисто-
тата на брака.

Благославянето и размяната на халките е обичай с биб-
лейски произход. Те са символ на вечен и неразкъсваем съюз.
Свещеникът се моли за тяхното освещаване, след което ги пос-
тавя на ръцете на обручаваните. След това трикратно ги разме-
ня с думите: „Обручава се Божият раб... за Божията рабиня...“
(и обратно). Това е знак, че те поверяват един на друг верността
и честта си. След размяната на халките свещеникът повежда
обручените и те пристъпват към средата на храма, където се
извършва чинопоследованието на венчанието.

83

3.4.

3. ВЕНЧАНИЕТО НА БРАЧНИЯ СЪЮЗ

При венчанието се благославя брачният съюз и за младо-
женците се изпросва благодатта на Светия Дух. Чинопоследо-
ванието на венчанието включва следните свещенодействия:

Началният възглас е същият, както и на св. Литургия: „Бла-
гословено е царството на Отца и Сина и Светия Дух“. Това
е така, защото в миналото венчанието се е извършвало в рам-
ките на Литургията, на която двамата се причастявали заедно
за първи път като съпрузи. Следват молитви за Божието благо-
словение на този брак, за единомислие, много години живот,
изпълнен с чест, взаимна любов, съпружеско щастие. Съпру-
жеската двойка се благославя за родителство и благочестиво
възпитаване на деца. След молитвата свещеникът съединява и
благославя ръцете на младоженците.

Възлагането на венци (корони) върху главите на младо-
женците е символ на слава и чест. С венци в древността били
увенчавани победителите. Те се полагат на главите на младо-
женците като свидетелство, че им се дава власт чрез вярата да
побеждават всички несгоди по пътя си към Бога.

Прочитането на апостолското и евангелското четиво е
поучителен духовно-нравствен урок за съпрузите. В евангели-
ето се припомня извършеното чудо от Господа на сватбата в
Кана Галилейска. То напомня на съпрузите, че трябва да прео-
бразят качествено своя живот – както водата е станала на вино.

Вкусването на вино от една обща чаша показва, че от този
момент съпрузите трябва да делят радости и скърби заедно и
винаги да си помагат взаимно. В древност в този момент мла-
доженците са се причастявали. Така са давали свидетелство за
единството си в Христа и Неговата Църква.

Трикратното обхождане около св. Евангелие, поставено
на аналоя в средата на храма, е израз на тяхната духовна ра-
дост и свидетелство за това, че Христос е центърът на техния
живот.

Свалянето на венците (короните) се обвързва с молитве-
ните благопожелания бракът им да бъде неразривен; съвмест-
ният им живот изцяло да се уповава на Бога.

Брачният съюз е благословен от Бога, но не е самоцел, нито
е задължителен за всички християни. Пътят към спасението в
Христа е отворен както за съпрузи, така и за безбрачни. Тези,
които не са склонни да пребъдват в съпружески живот, могат и
в безбрачие да прославят Бога в живота си.

84

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Защо бракът е тайнство? Защо Църквата го нарича „тайна велика“,

като го сравнява със съюза на Христос и Църквата? Каква е духовната
цел на брака? Кои са духовните родители на младото семейство? Какви
са техните задължения? Как е установено тайнството на брака? В как-
во се състои духовната, невидимата страна на тайнството?

Какво е обручението? На кое място се извършва в храма? Какво озна-
чава благославянето и размяната на брачните халки?

С какъв възглас започва венчанието? На какво са символ венците (ко-
роните)? Защо по време на венчанието се вкусва вино? Задължително ли
е тайнството Брак за всички християни?

2. Разделете текста на смислови Духовната, невидимата страна на тайнството Брак е
части (абзаци). Открийте ключо- освещаването на брачния съюз с благодатта Божия по по-
ва дума от всеки абзац. Озаглаве- добие на духовния съюз на Иисус Христос и Църквата. Така
те текста. Отговорете на въпро- съпрузите получават съдействие от Бога да изпълняват
са: „Какво научих от текста?“ достойно своите семейни задължения. Бракът е единение
на двама души в стремежа им да постигнат съвършенство,
заедно да влязат в Царството Божие. Чрез благодатното
освещаване на семейния съюз, чрез живота им в Църквата,
Бог им дарява духовни сили за примерно съжителство и
съпружеска вярност. Бракът е условие за нравствен под-
виг. Църковният брак изисква съпрузите да са готови да
ограничат своята свобода като израз на жертвена любов
за благото на другия.

3. Свържи изображенията със съответстващите им
свещенодействия. Разясни символиката в тайнството Брак.

1. Запалените свещи, които
младоженците държат в ръце
2. Благославянето и размяната
на брачните халки
3. Трикратно тържествено
благославяне на брачния съюз
от свещеника
4. Възлагането на венци върху
главите на младоженците
5. Отпиване на вино от една
чаша

85

3.4.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Лабиринт: „Дължимата любов между съпрузите...“
Разгледайте лабиринта и прочетете внимателно твърденията за брака. Стрелките указват посоката на прид-
вижване. При вярно преминаване през лабиринта се получава система от букви. Открийте верните букви, за да
прочетете ключовата дума. Отговорете на въпросите:
Защо св. апостол Павел съветва: „Мъжът да отдава на жена си дължимата любов; също и жената – на мъжа“
(1 Кор.7:3)?
Защо апостолът изисква съпрузите взаимно да си отдават дължимата любов?

В. Бракът е едно К. Бракът е свър- Б. Жената е М. Бракът изисква
от седемте зан с благослове- призвана съпрузите
св. тайнства в ното раждане на да бъде взаимно да се
Православната деца и тяхното пазителка на подпомагат в
църква. православно семейното духовно-нрав-
възпитание. огнище. ственото усъ-
вършенстване.

Л. Бракът е свещен Е. Младоженците Н. На пристъпва- В. Православ-
съюз между обещават пред щите в брак им ният брак
мъж и жена за Църквата да се дава свише е тайн-
взаимна любов, пазят обичта Божия благо- ството на
обич, доверие, си и взаимната дат, която любовта.
разбирателство съпружеска освещава
и почтеност. вярност. И. Православният
Р. Децата са Божий брак е доброво-
Н. Православният А. Бракът е свър- дар, следствие лен съюз между
брак е благо- зан с духовното от любовта на мъж и жена,
датно осветен възрастване на съпрузите към благословен от
съюз. съпрузите във Бога и помежду Църквата.
вярата и благо- им.
честието.

Ч. Християнският Д. Тайнството Е.Църквата е С. От сътворява-
брак се сравнява Брак е устано- установила всяко нето на човека
със съюза между вено от Господ младо семейство е установено
Христос и Иисус Христос. да има своите бракът да бъде
Църквата, той е духовни родите- моногамен.
тайна велика. ли-кумове.

2. Прочетете, обсъдете и сравнете библейските стихове.

Апостолското четиво – поучение при извършване на св. тайнство Брак

към жените към мъжете

„Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Гос- „Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос
пода, защото мъжът е глава на жената, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея...
е глава на църквата, и Той е спасител на тялото. Но както Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както оби-
църквата се покорява на Христа, така и жените да се чат телата си: който обича жена си, себе си обича.“
покоряват на мъжете си във всичко.“ (Еф. 5:25, 28)
(Еф. 5:22-24)

86

БЛАГОНРАВИЕ СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

3. Прочетете светоотече- „За брака трябва да бъде повикан свещеник и чрез неговите молитви
ските текстове и отгово- и благословение да се сключва съпружески съюз, та съпрузите да бъдат
рете на въпросите. Използ- съединени в тайнствената благодат Божия... Бракът не е зрелище. Той
вайте опорите за работа на е тайнство и образ на велики неща... съединяват се двама човека и от
стр. 199. тях се прави един... това е тайнството на любовта... Брачният съюз е
тайнствено изображение на Църквата. Христос дошъл при Църквата
Как укрепва съпруже- и се съединил с нея в духовно общение.“
ският съюз в Църквата?
Защо св. Йоан Златоуст Св. Йоан Златоуст
определя брака не като
зрелище, а като тайнство „Свързани с веригите на брака, ние взаимно служим един на друг... Общи-
и образ на велики неща? те грижи на съпрузите облекчават за тях скърбите; и общите радости
за тях са по-възхитителни... Съставлявайки една плът, те имат и една
В какво се състои взаим- душа и чрез взаимна любов еднакво подбуждат един в друг усърдие към
ното служение на съпрузи- благочестието. Защото бракът не отдалечава от Бога, а напротив,
те в християнския брак? повече привързва към Него... Ето плодовете на брака! А животът без
Кои според св. Григорий любов е непълен, суров, незабележим, бездомен...“
Богослов са плодовете на
брака? Какъв е животът Св. Григорий Богослов
без съпружеска любов?

Любомъдрие

Благонравие

ЛЕСТВИЦА в рамките на 1 минута. Позналите вярно църковното
Лествица действие печелят по 1 точка.
Трета игрова задача. Всеки отбор си избира по две думи
1. Направете мисловна карта по текста за тайство- (ключови понятия), отнасящи се до тайнството Брак,
то Брак и съответстващата му символика на църков- и ги записва на картонче. Време за работа – 1 минута.
ните свещенодействия. Всеки отбор си избира по трима играчи, които се подреж-
дат един до друг. Първият ученик много тихо прошепва
2. Състезателна игра „Викторина“. Класът се разде- думата на ухото на втория, а вторият – на третия.
ля на три отбора. Играе се за бързина и точност на Другите съотборници си прошепват думата по същия
отговорите при спазване указанията на учителя. Всяка начин. Позналите вярно думата печелят по 1 точка.
игрова задача се изпълнява за време. Верните отгово-
ри носят точки на отбора. Всяка игрова задача (игрови 3. Напишете кратко съчинение относно целта
кръг) носи на отбора по 2 точки. Общият максимален на църковния брак. Изградете го върху следните
брой точки е 6. библейски и светоотечески цитати и духовно-нрав-
Първа игрова задача. Всяка от групите подготвя и ствени принципи:
записва на картончета по два въпроса, свързани с
тайнството Брак, на които да дадат отговор другите Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сър-
два отбора. Въпросите трябва да бъдат общо чети- це, и с всичката си душа, и с всичкия си разум…, въз-
ри. Време за работа 5 минути. Учениците от другите люби ближния си като себе си“ (Мат. 22:37, 39).
два отбора изтеглят по едно картонче и отговарят
на въпроса. Време за отговор на въпросите 2 минути. „Този, който обича, има друго аз“ (св. Йоан Злато-
Отговорилите вярно на въпроса получават по 1 точка. уст).
Втора игрова задача. Всяка от групите записва на
картонче две църковни свещенодействия, които се Чрез любов помежду си съпрузите израстват в
извършват при тайнството Брак. Време за работа любов към Бога и обратно – чрез любовта си към
1 минута. Играе се по двойки. Всеки отбор избира по Бога изграждат здраво православно семейство.
двама ученика от другия отбор, които застават един
срещу друг. Единият от учениците избира картонче, Пълно единение и сърдечна любов между съпрузите
след което го прочита наум. С мимики, жестове и дви- с готовност за раждане на деца и тяхното христи-
жения, без да говори, започва да изобразява църковното янско възпитание.
действие. Съотборникът му трябва да го разпознае
Православното семейство е домашна църква (Кол.
4:15).

87

3.5. РОДИТЕЛИ И ДЕЦА В ХРИСТИЯНСКОТО СЕМЕЙСТВО

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Това, което спасява децата и ги прави добри, е жи-
вотът на родителите вкъщи.“

Св. Порфирий Кавсокаливит

ЗАДАЧА 1. Прочетете текста и обосновете целите и характер-
ните черти на православното семейство. Използвайте опорите,
като следвате последователността в схемата.

Взаимната любов и верността в християнското се-
мейство имат за образец единението между Христос и
Църквата. Чрез тайнството Брак родителите получават
Божието благодатно съдействие при възпитанието на де-
цата. Семейството е „малка църква“. В тази малка църква
родителите са пример за християнски живот и жива вяра
в Бога. Те са отговорни не само пред Бога и Църквата, но
и пред обществото.

Постоянно Стремеж към Редовна изповед и Постоянна
свидетелстване за обуздаване на причастие. благодарност към
вярата в Христа греховните Участие в Бога за дарувания
влечения, похоти и от Него живот,
чрез начина на енорийския живот семейно щастие и
живот в Църквата страсти. заедно с децата.
благополучие.
и обществото.

Създаване на Редовно участие Общо участие Взаимно подпомагане
деца, взаимно в църковните в молитвата, в и споделяне на
подпомагане богослужения. тайнствата, в
семейните радости ежедневните грижи в
и пазене на семейството.
семейството. и скърби.

Създаване на Внимание относно Постоянно Непрестанно
молитвена спазването на внимание върху засвидетелстване
атмосфера в дома: съпружеската един на друг доверие
малък иконостас, Божиите заповеди в
църковни книги и пр. семейния живот. вярност и и почтеност.
88 опасностите пред

нея.

ЗАДАЧА 2. Прочетете двата текста и направете сравнение.
Начертайте таблицата в тетрадката и посочете общото и
различното в старозаветното и евангелското учение за възпи-
танието на децата.

Старозаветно учение за децата
Целта на семейното възпитание според старозаветно-
то разбиране съдържа два аспекта: родово-исторически и
религиозно-възпитателен. Децата на богоизбрания народ
не бивало да забравят своята родова памет. От тях се из-
исквало да се покоряват на родителите си, да присъстват
заедно с тях на религиозно-празничните тържества и да се
съобразяват с правилата на Закона. Религиозното възпита-
ние започвало от деня на посвещаването на новородените
на Бога (четиридесетия ден). Децата са били възпитавани
да слушат Божието слово и да изпълняват Мойсеевия закон.

Новозаветно учение за децата
Основен принцип на възпитание на децата в Новия Завет
е следването на заповедта за любов към Бога и ближния. С
идването Си на земята Господ Иисус Христос полага основа-
та на християнското възпитание на детето и става образец
както за родителите, учителите и пастирите, така и за
децата. Сам Спасителят общувал с децата и ги благославял.
С примера Си Спасителят извежда едно от най-важните
условия за религиозното възпитание – почит към родите-
лите. Свещен дълг на родителите, от друга страна, е да
възпитат детското сърце в добродетели и благочестие.

Показатели за сравнение Старозаветна епоха Новозаветна епоха
Кое определя същността на 89
религиозното възпитание?
Какви са задълженията на
родителите?

Какво се изисква от децата?

Кога Спасителят разказва
притчата?
Къде Божият Син поучава народа с
тази притча?

Как Господ тълкува тази притча?

Защо Богочовекът разказва тази
притча?

ЗАДАЧА 3. По схемата разкажете за отговорността и ролята
на родителите и децата в православното семейство. Направе-
те връзката между тайнствата на Църквата и православното
възпитание в „домашната църква“.

90

ЗАДАЧА 4. Прочетете светоотеческите текстове и отговоре-

те на въпросите. Използвайте опорите за работа на стр. 199.
Защо св. Йоан Златоуст съветва родителя да възпитава детето

си „в наставления и поучения Господни“? Какво означава „слуша-
нето на божествените Писания“? Защо то не е излишна работа
за него? Защо децата трябва да усвояват учението, съдържащо
се в Свещеното Писание? Как ще отговорите на поставения от
св. Йоан Златоуст въпрос: „Не е ли безразсъдно да учим децата
на изкуства, да ги пращаме в училище, нищо да не жалим за това
тяхно образование, а за тяхното възпитание в Господните поу-
чения и наставления да не се грижим?“ Какви стават децата, ако
не получат християнско възпитание?

Как според Свещеното Писание трябва да почитаме родителите
си? Защо? Какво ги очаква онези, които изпълняват тази заповед?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Искаш ли твоят син да бъде послушен? От детството го въз- За любознателните...
питавай в наставления и поучения Господни. Не мисли, че слуша-
нето на божествените Писания е излишна работа за него. Там Децата, според Свещено-
той преди всичко ще чуе: „почитай баща си и майка си“ – думи то Писание, се считат за
отправени за твоя полза. Не казвай: Това слушане на писанията е най-светлия Божи дар и благо-
дело на монасите, нима ще го правя монах? Не му трябва да бъде словия на семейството. Важно
монах. Направи го християнин. Понеже и за миряните е твърде задължение на Църквата и на
необходимо да внимават в учението, съдържащо се в Свещеното родителите е тяхното право-
Писание, а особено за децата, тъй като в тази възраст те още славно възпитание. То се осъ-
нищо не знаят. Но без да знаят божествените истини, те знаят ществява чрез пробуждане на
по нещо от езическите съчинения... Не е ли безразсъдно да учим вярата, запознаване с Еванге-
децата на изкуства, да ги пращаме в училище, нищо да не жалим лието, участие в богослужени-
затова тяхно образование, а за тяхното възпитание в Господни- ята и тайнствата, любов към
те поучения и наставления да не се грижим? Тъкмо затова самите Бога, Църквата и ближните.
ние и ще пожънем плодовете от това възпитаване на своите Православното семейство е
деца, виждайки ги дръзки, невъздържани, непослушни, развратни.“ естествено училище за хрис-
тиянска любов и благочестив
Св. Йоан Златоуст живот.

„Голяма награда ни очаква за почитта към родителите, заповяда- Човекът по природа прите-
но ни е да ги почитаме като господари. Който се бои от Господа: жава религиозно чувство. Про-
„ще почете баща си и като на господари ще послужи на тия, които буждането на това чувство и
са го родили“ (Сир. 3:7).“ развитието му в децата зави-
си много от примера и поведе-
Св. Йоан Златоуст нието на родителите. Децата
наблюдават и се опитват да
подражават, овладяват поло-
жителните модели на поведе-
ние и пробуждат в себе си же-
лание да живеят по определен
начин. Няма по-мощна сила от
примера.

91

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Аритмограф. Начертайте таблицата в тетрадката. В
празните квадратчета напишете верния отговор според номера на
въпроса. Във всяко квадратче е отбелязано число, което отговаря
на съответната буква. Напишете буквите, отговарящи на числото в
разграфения хоризонтален ред и открийте отговора.

Въпроси:
1) Едно от седемте св. тайнства?
2) Как наричат мъжа и жената на сватбата?
3) Свето тайнство, в което мъжът и жената стават съпрузи?
4) Благословеният от Бога съюз между мъжа и жената?
5) Основното задължение на съпрузите спрямо децата?

1. 12 23 10 4 8 78 5 7

2. 6 45 14 20 32 15 21 33 26 90

3. 17 27 35 2 3 15 43 22

4. 18 54 65 19 1 78 29 16 81

5. 24 44 37 28 55 49 70 58 30 57

12 23 10 4 8 78 5 7
____ ____ ____ ____ ____ ____ ____ ____

Отговорете на въпроса: Защо в петата Божия заповед е казано: „Почитай
баща си и майка си...“, а не: „Уважавай майка си и баща си...“?

ДЕЙНОСТ 2. Работа с библейски текст в електронна среда
Потърсете и прочетете библейските текстове Втор. 6:6-7; Притч.

6:20-21; Марк 10:14-15 и Еф. 6:1-4 в електронната Библия на сайта на
Светия Синод на Българската православна църква.

Изберете библейския цитат, който най-силно ви е въздействал. Обяс-
нете защо сте избрали точно него.

ДЕЙНОСТ 3. Пресъздайте в цветове и фор-
ми своите впечатления от думите на св.
Йоан Златоуст. Представете произведе-
нията си.

„Където мъжът, жената и децата са съединени в съгласие
и любов с връзките на добродетелта, там посред тях е
Христос.“ Св. Йоан Златоуст

92

3.6. ВЯРА И ТАЙНСТВА
(ЗА ОБОБЩЕНИЕ)

1. ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА

Кръщението в името на Отца и
Сина и Светия Дух e свързано с изпо-
вядването на вярата в Светата Троица
от самото начало на Църквата. Вся-
ка християнска община, създадена
от апостолите, изработва свое кратко
изповедание (вероопределение, фор-
мула) на вярата. В по-късните години
тези изповедания биват наричани сим-
воли на вярата. През IV век се изра-
ботва общоприетият Никео-Констан-
тинополски кръщелен и изповеден
символ на Църквата. Той има дванаде-
сет раздела, или членове.

В първия член от Символа се изпо-
вядва вярата в Единия Бог Отец. Ние
вярваме в Бога като Творец, Който е
създал света с цялото му многообразие и поддържа съществу-
ването му.

Във втория член изповядваме вярата си в Иисус Христос
като единороден и единосъщен Син на Бога Отец. Единороден
и единосъщен означава, че е единствен Син и споделя eдно ес-
тество с Отца. Той е Светлина от Светлина, истински Бог от
истински Бог.

В следващите членове от Символа изповядваме вярата си в
Иисус Христос като Спасител. Заради нас и нашето спасение
Синът Божий става Човек. Въплъщава се чрез Светия Дух и
Дева Мария, от която приема човешко естество. Ние вярваме в
Иисус Христос като Богочовек – в пълнота Бог и в пълнота Чо-
век. Той е осъден на смърт по времето на римския прокуратор
Понтий Пилат. След като е измъчван и умира, възкръсва и се
възнася на небето, и „седи отдясно на Отца“.

Вярваме и изповядваме също, че Иисус Христос невидимо
и постоянно е с нас и че пак ще „дойде със слава да съди живи
и мъртви, и царството Му не ще има край“.

Изповядваме вярата си и в Светия Дух, Когото Спасителят
обещава на Своите ученици на Тайната вечеря и Който слиза
над тях във вид на огнени езици на Петдесетница. Като се ос-
новават на евангелското свидетелство, св. отци ни завещават,
че трите Лица на Светата Троица пребивават в съвършена лю-
бов помежду Си – Отец ражда Сина, а Светият Дух изхожда от
Отца. Тези отношения между Лицата не могат да бъдат обясне-
ни по рационален начин. Те са засвидетелствани в Откровение-

93

3.6. то и духовния опит на Църквата и биват разбирани чрез вярата.
Вярваме и в Църквата, основана от Христос и утвърдена от
94
Светия Дух на Петдесетница. Изповядваме „едно Кръщение за
опрощаване на греховете“ като потвърждение на апостолски-
те думи: „Един е Господ, една е вярата, едно е кръщението“
(Еф. 4:5).

В последния член на Символа на вярата изповядваме въз-
кресението и живота в бъдещия век. Защото, по думите на
апостола, ако „няма възкресение на мъртви, то и Христос не е
възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, то празна е на-
шата проповед“ (1 Кор. 15:14), празна би била и нашата вяра.

2. СВЕТИТЕ ТАЙНСТВА В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

Тайнствата са събития, в които Църквата се обръща към
Бога с молитва Той да прояви Своята сила и благодатно
действие. Чрез тайнствата Църквата приобщава човека към
Тялото Христово, съединява го с Господа, свещенства, изце-
лява и спасява. Всяко тайнство има две страни – видима или
осезаема и невидима или духовна. Осезаемата страна се от-
нася до използваните вещества, извършваните действия, из-
ричаните думи. Духовната е действието на Светия Дух. Той
дава на човека сили за борба с греха и свобода да върши до-
бро.

Тайнствата Кръщение и Миропомазване са необходими
за всеки новоповярвал, за неговото духовно възраждане, за
спасение и единение с Христа. В тайнството Кръщение чрез
трикратното потапяне във водата в името на Отца и Сина
и Светия Дух вярващият се присъединява към Христовата
Църква. Кръщението е духовно раждане за свят живот. При
тайнството Миропомазване на кръстения нов член на Църк-
вата се дават даровете на Светия Дух. Това тайнство дава на
човека сили за израстване в християнския живот.

Две са тайнствата в Православната църква, които обно-
вяват и съединяват всички вярващи в едно цяло – Покаяние
(Изповед) и Евхаристия (Причастие). Тайнството Покаяние
цели да върне грешника отново по пътя на спасението и по-
мирението с Бога. Чрез Причастието вярващият се съединява
с Христа, като приема Неговите истински Тяло и Кръв под
вид на хляб и вино. Тайнството Евхаристия се извършва по
време на св. Литургия.

Свещенослужителите извършват светите тайнства като
предстоятели на църковния народ. Ръкоположението им в
свещенство е тайнство, в което чрез ръковъзлагане от страна
на архиерей се изпросва Божията сила и помощ в служението.
Свещенството е благодатно служение на Бога за извършване
на св. тайнства и пастирски подвиг за спасение на вярващи-
те. Трите му йерархически степени имат апостолски произ-
ход. Те са засвидетелствани в Свещеното Писание: за епископ
(Деян. 20:28; 2 Тим. 1:6); за презвитер (Деян. 14:23); за дякон
(Деян. 6:6). С ръковъзлагането се осигурява непосредствена
апостолска приемственост.

Тайнството Елеосвещение (Маслосвет) се извършва за

прощаване на грехове и освобождаване от телесни и душев-
ни немощи, за облекчение на болните. Господ завещава тази
грижа на св. апостоли. Те, от своя страна, предали властта
„да изцеряват всяка болест и всяка немощ“ (Мат. 10:1) на
своите приемници.

Бракът е тайнството на осветения от Църквата съюз меж-
ду мъжа и жената. Основната му цел е чрез вярата в Бога
и единението с Иисус Христос двамата съпрузи да израснат
във вярата и благочестието, в отглеждането и възпитанието
на децата. Чистият брак, осветен и благословен от Църквата,
е малка домашна църква.

Божието действие в тайнството очаква да срещне вярата и
молитвата на приемащия го. Светостта не действа механич-
но, защото Бог не е механизъм. Бог се открива като личност
и очаква от човека да бъде личност, която свободно, живо и
действено укрепва в любовта и доброто.

3. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЖИВОТ КАТО ПЪТ КЪМ

ДУХОВНО СЪВЪРШЕНСТВО

Изповядването на вярата в Светата Троица е условие за
принадлежност към Църквата. Господ Иисус Христос винаги
присъства в Църквата посредством Светия Дух. Духът споде-
ля Божиите блага и дарове с вярващите. С присъединяването
си към Божието семейство – Христовата Църква, вярващият
получава великото човешко право – да стане като Бога. От
една страна, чрез тайнствата, чийто център е св. Евхаристия.
От друга – чрез живата църковна общност и паметта за све-
тиите, в които всеки може да намери примери за подражание.

„Нека човек да изпитва себе си“ (1 Кор. 11:28), съветва
апостол Павел вярващите. Това означава, че християнинът
трябва да пази чистотата
на съвестта си, да живее
добродетелно. От него се
очаква да бъде милостив,
търпелив и да помага на
немощните.

Православното се-
мейство е благословена
от Бога школа за духовно
усъвършенстване и спа-
сение. Децата са Божието
благословение на брака и
радостта на дома. Основ-
ната духовна отговорност
на съпрузите, освен тях-
ната взаимната любов и
вярност, е грижата за пра-
вославното възпитание на
децата. В това тяхно задъл-
жение те са подкрепяни от
кръстниците – духовните
родители на децата.

95

3.6.

Вече научихме: Проверете наученото
Съдържанието и значението Какво представлява Символът на вярата? Какво е неговото предназ-

на Никео-Цариградския символ начение? Как е съставен? На колко части се дели? Защо всеки правос-
на вярата; лавен християнин е длъжен да знае Символа на вярата наизуст? Защо в
Символа на вярата изрично се споменава тайнството Кръщение?
Наименованията на тайн-
ствата в Православната църк- Какво е духовно значение на тайнствата за вярващия? Защо Господ
ва; Иисус Христос е установил тайнствата? Защо те имат осезаема – ви-
дима, и духовна – невидима страна?
Смисъла, същността и духов-
ното значение на тайнствата Какво е значението на св. Кръщение в живота на човека? Защо по-
за спасението на християнина; каянието се определя като духовно преобразяване за изповядващия се?
Какво означава да приемеш св. Тайни Христови? Кои са йерархическите
Установяването на тайн- степени в Православната църква? Защо тайнството Елеосвещение се
ствата в Христовата Църква; извършва над болни и немощни? Защо на пристъпващите в тайнството
Брак се поставят брачни халки на ръцете и венци на главите?
За благодатното въздействие
и сила на Светия Дух, проявява- Защо почитта към родителите е Божия заповед?
но в тайнствата;
Приложете наученото
Разграничаването на осеза-
емата и духовната страна на Да работим с речник!
тайнствата; Представете определение на понятието Символ на вярата.
Обяснете значението на думите: Вседържител, Изкупител, Свети
Разпознаване на основните
елементи в начина на тяхното Дух.
извършване; Определете съдържанието на посочените в IX член характеристики

Йерархическите степени на на Църквата: „една“, „света“, „съборна“, „апостолска“.
православното свещенство и Изяснете смисъла на израза „дарове на Светия Дух“.
извършителите на тайнства;
Попълнете таблицата. Направете кратка характеристика на свети-
Духовно-благодатната значи- те тайнства.
мост на св. Евхаристия като
център в живота на православ- Св. тайнство Определение и Употребявани Свещено- Духовно
ния християнин; Кръщение установяване вещества действия значение в
живота на
Духовната ценност и спаси- християнина
телното значение на причасти-
ето за християните; Миропомазване

Отговорността на право- Покаяние
славните съпрузи и родители;
Евхаристия
Разбирането на християнския
живот като път към духовно
съвършенство.

Свещенство

Брак

Елеосвещение

96

Разгледайте схемата. Представете връзката между тайнствата,
Господ Иисус Христос, получаваните благодатни дарове и духовното им
значение за вярващите в Православната църква.

Господ Иисус Христос Свети Дух Православната църква
УСТАНОВЯВАНЕ С В. Т А Й Н С Т В А ДУХОВНО ЗНАЧЕНИЕ

БЛАГОДАТНИ ДАРОВЕ 97

Групирайте св. тайнства по следните признаци:
Тайнства извършвани над повярвали в Христа:
Тайнства над приели вярата в Христа:
Тайнства, които се извършват само веднъж:
Тайнства, които могат многократно да се повтарят:
Тайнства, които се извършват не над всички вярващи:
Тайнства необходими за всички членове на Църквата:
Тайнства, които се извършват по време на св. Литургия:
Тайнство, което се извършва едновременно над двама души:

3.6. Приложете наученото

Свети тайнства Разгледайте изображенията в таблицата и отговорете на въпро-
сите:

Кое от тайнствата е центърът на християнския живот?
Кои богослужебни съсъди се изполват при св. тайнство Елеосвеще-
ние?
Кое църковно свещенодействие не е свързано със св. Кръщение?
Кои от веществата не се използват при св. Кръщение?
Кои са богослужебните одежди на епископа?

Богослужебни
съсъди

Църковни
свещенодействия

Употребявани
вещества

Богослужебни
одежди

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Обсъдете в час:
Прочетете светоотечески-
„В божественото кръщение ние получаваме прошка на прегрешенията, те текстове и обсъдете
освобождаваме се от прародителската клетва и се освещаваме от оза- въпросите.
рението на Светия Дух... Ако ние и след кръщението си се насочваме към
скверни и лоши дела, напълно губим и самото освещение. И вече с покая- Какъв е духовният път
ние, изповед и сълзи, отговарящи на делата, получаваме отново прошка в християнския живот спо-
за прегрешенията, а след това и освещение от небесната благодат.“ ред св. Симеон Нови Бого-
слов? Какво е необходимо,
Св. Симеон Нови Богослов за да придобие вярващият
освещение от небесната
„Истинското щастие, удовлетворението на духа, идва само тогава, благодат? Кога животът
когато с искрено покаяние човек се очиства от духовните пороци и на православния християнин
започне да живее така, както го учи светата Православна църква.“ е изпълнен с истинско щас-
тие и удовлетворение на
Св. Йоан Кронщадски духа?

98