РЕЛИГИЯ 6. КЛАС БПЦ

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Съставете кратък тълковен речник на използ-
ваните ключови думи и изрази, свързани с десетата
Божия заповед.

ДЕЙНОСТ 2. Прочетете текста и изпълнете поставените
задачи.
Начертайте в тетрадката си таблицата. В първата колона запишете
само буквата, с която е обозначен текстът. В колоната до нея отбеле-
жете със знак прочетения от вас текст. В последната колона запишете
ключовите думи към всеки абзац.

 Поставете този знак в полето, ако това, което четете, потвържда-
ва онова, което сте знаели или мислите, че знаете;

- Поставете знак „минус“, ако информацията, която получавате, про-
тиворечи или е различна от това, което сте знаели или мислите,
че знаете;

+ Поставете знак „плюс“ в полето, ако част от информацията в тек-
ста е нова за вас;

? Поставете въпросителен знак, ако прочетеното ви смущава или
има нещо, за което бихте искали да научите повече.

Божията заповед и нейното приложение в църковния живот Знак Kлючови думи

a) В Църквата критериите се издигат на по-високо ниво спрямо изискваното в Стария
Завет. Евангелието е категорично: не само не трябва да се пожелава чуждото, но
човек да е готов при възможност винаги да дарява – при това повече, отколкото
му искат. Иисус Христос поучава народа: „Който има две дрехи, нека даде ономува,
който няма; и който има храна, нека прави същото“ (Лука 3:11); „и който те принуди
да вървиш с него една миля, върви с него две. Томува, който ти проси, давай, и не
се отвръщай от оногова, който ти иска назаем“ (Мат. 5:41-42).

б) Православният християнин трябва да участва в благотворителни дела на Църк-
вата; да се грижи за бедните и немощните в енорията; да помага на възрастните
хора; на самотните майки, на сираци, на хора с увреждания, изобщо на изпадналите
в нужда човеци. По този начин освен че оказва нужната помощ на ближните си,
милосърдният човек освобождава и собствената си душа от вредната страст на
скъперничеството и алчността.

в) Православният християнин трябва да надделява над егото си; той трябва да е
жертвоготовен. Това означава – да преобразява начина си на мислене и поведението
си. Завършек и венец на човешките добродетели е безкористната любов.

г) Духовното измерение на тази заповед има практическо приложение и в общест-
вено-политическия живот на страната. Държава с повече добри християни има и
повече добри управници на всички нива.

149

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 3. Коментар на нравствена дилема

В Посланието си до Римляни св. апостол Павел пише: „На-
мирам у себе си такъв закон, че, кога искам да върша доброто,
злото стои до мене. Защото с вътрешния си човек намирам
услада в закона Божий, но в членовете си виждам друг закон,
който воюва против закона на моя ум и ме прави пленник на
греховния закон, що е в членовете ми“ (Рим. 7:21-23).

Прочетете текста, който съдържа разрешаване на нрав-
ствена дилема и отговорете на въпросите след него.

Един човек купил от търговец торба брашно, в която
намерил една златна монета.

На следващия ден той я занесъл на търговеца.
– Защо не се възползва от нея? – запитал търговецът.
Човекът отговорил:
– В себе си аз забелязвам двама човека: добър и лош.
Когато намерих парата в торбата, злият човек ми рече:
„Това е твой късмет, не я връщай!“ Добрият човек въз-
рази на това: „Търговецът ти продаде брашното, а не
и монетата!“ Двамата спореха в мен, докато накрая
послушах добрия и ти донесох парата. Сега спорът при-
ключи и аз съм спокоен!

Каква е нравствената дилема в случката?
Какви чувства е изпитвал човекът, откривайки мо-
нета в торбата с брашно?
Защо човекът е върнал монетата на търговеца?
Какво би се случило, ако купувачът беше задържал
монетата за себе си?
Виждате ли връзка между отговора, който човекът
дал на търговеца, и по-горе цитираните думи на св.
апостол Павел?
Ако вие бяхте на мястото на купувача, как бихте
постъпили?

Научете наизуст библейския цитат от Рим. 7:21-23.

150

4.9. ДЕСЕТТЕ БОЖИИ ЗАПОВЕДИ
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Учудват се някои, когато ние говорим, че не всички
християни обичат Христа. Но нали да обичаш Хри-
ста не е нещо друго освен да изпълняваш Неговите
заповеди, както Сам Той е казал: „Който има запо-
ведите Ми и ги пази, той е, който Ме люби“ (Йоан
14:21). Така че християнин, който не пази Божиите
заповеди, а говори, че обича Христа – лъже.“

Св. Симеон Нови Богослов

ЗАДАЧА 1. Прочетете и подредете отделните части на текста
в композиционна и логическа цялост. Номерирайте последова-
телността на отделните абзаци, като в тетрадките запишете
срещу буквата, с която е означен всеки, съответстващата є
цифра.

Помогнете си с въпросите:
1) За кои религии десетте Божии заповеди имат опреде-
лящо значение?
2) Какъв характер има целият Декалог?
3) Кой народ опазва вярата в единия Бог?
4) Кой е единственият, изпълнил закона?
5) Какво е основното съдържание на заповедите?

A Като представител на избрания народ Господ Иисус Христос бил единственият, Който изпълнил зако-
на. Това Му дало право да заяви: „Кой от вас ще Ме укори за грях?“ (Йоан 8:46).

Б Десетте Божии заповеди и построеното върху тях законодателство имат изключително значение за
юдаизма, а също и за християнството.

В Основното съдържание на заповедите е любовта: към Бога и човека.

Г Въпреки всички изпитания Божият народ опазил вярата в единия Бог. Той подготвил човечеството за
идването на Месия.

Целият Декалог има забранителен характер с изключение на петата заповед, която се приема като
Д преход от заповедите, отнасящи се до Бога, към онези, отнасящи се до ближния. Отклонението от

тях сред израилтяните се наказвало жестоко.

ЗАДАЧА 2. Изяснете – проследете – опишете – обобщете.
Изяснете понятията: Божия заповед, Десетословие (Декалог), Синайско законодателство.
Проследете: Кои Божии заповеди се отнасят до задълженията на човека към своите ближни.
Опишете: Случай, който е свързан с една от изучаваните Божии заповеди.
Обобщете: Какво е значението на Божиите заповеди за духовния живот на християнина.
Подгответе постер за конкретна Божия заповед и го представете пред класа.

151

4.9. ЗАДАЧА 3. Работа с речник. Правилна употреба на основните
религиозно-нравствени понятия.
152
Обяснете значението на думите: Божия заповед, кумир, грях/
грехове, убийство, кражба, лъжа, клеветник.
С всяко от понятията съставете по едно вярно твърдение.

ЗАДАЧА 4. Опишете Божиите заповеди по зададените показате-
ли. Направете писмено описание на една от Божиите заповеди
по ваш избор.

1) Какво е съдържанието на Божията заповед?
2) Какви отношения с другите формира Божията заповед?
3) Кои са основните християнски добродетели, свързани с
Божиите заповеди?

ЗАДАЧА 5. Прочетете примерите за нарушаване на правилата
в ежедневния живот.

Кои правила са нарушени? Кои са причините за тяхното
нарушаване? Какви са последиците?
Дайте примери за ролята на Божиите заповеди в отноше-
нията с околните.

причини нарушаване последици
на правило

Родителите на Елена не є правят забележки почти за
нищо. Приятелите є вече не я канят на гости, защото
тя се държи както си иска, без да спазва елементарни
правила в дома им.

Йоанна се оплаква от майка си, че не є разрешава да
ползва Интернет без родителски контрол.

Г-жа Анчева се опитва да заспи следобед, тъй като се
е върнала уморена от работа, но децата є пускат те-
левизора силно.

Родителите на Андрей му дават свободата да си ляга
вечер когато пожелае. Той прекарва нощта пред компю-
търа, а на следващия ден в училище е уморен, не внимава
и понякога пропуска часове.

Иван се опитва да отговори на въпроса на учителя, но
съучениците му казват отговора още преди той да е
успял да се изкаже.

Васил изхвърля отпадъците от храната си в училищния
двор.

Г-жа Матеева не спря на знака „Стоп“ и сериозно нарани
мотоциклетист, който не беше с каска.

Господин Маринов паркира на място, предназначено за
инвалиди.

ЗАДАЧА 6. Прочетете текста и подгответе въпроси по За любознателните...
разглеждания проблем. Поканете експерт, който да от-
говори на поставените от вас въпроси. Оценете и из- В живота изпълнението на
ползвайте отговорите, за да осмислите десетте Божии заповедите започва с вслушва-
заповеди. Направете връзка със светоотеческата мисъл нето в гласа на съвестта. Тя
на св. Симеон Нови Богослов. разпознава най-добре кога ня-
кой греши и кога – не. Когато
„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, човек почувства проблем със
и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е съвестта си, тогава може да
първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: разбере коя от заповедите е
възлюби ближния си като себе си; на тия две запове- нарушил.
ди се крепи целият закон и пророците.“
По отношение на първата
(Мат. 22:37-40) част от заповедите човекът
трябва да избягва празносло-
В Евангелието Господ Иисус Христос обединява десет- вие по отношение на Бога; да
те Божии заповеди в една – за любовта. Заповедта за не замества Бога с идоли; да
любовта се дели на две части, съответстващи на две- участва редовно в църковни-
те части на Декалога. Първата е за любовта към Бога: те богослужения и пр.
„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с
всичката си душа, и с всичкия си разум“ (Мат. 22:37), а По отношение на втората
втората: „Възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22:39). част от заповедите особено
важен е контролът на собст-
Изпълнението на първата част от Христовата запо- веното аз (éго). То трябва да
вед за любовта не може да се осъществи без изпълнението бъде овладяно. Човекът тряб-
на втората. Тъй като заповедта за любовта е единна, ва да е с постоянна готовност
тя не може да се раздели. Спасителят казва: „По това за прошка. Борбата със собст-
ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов има- веното его е успешна тогава,
те помежду си“ (Йоан 13:35; вж. още: 14:21; 15:12). Поради когато се откажем от всяко
трудностите в изпълнението на тази заповед в своето насилие над ближния – физиче-
послание св. евангелист Йоан изяснява и изобличава: „Кой- ско или психическо. Борбата с
то каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защо- греха се постига с постоянна
то, който не люби брата си, когото е видял, как може да готовност за помощ на други-
люби Бога, Когото не е видял?“ (1 Йоан. те; с разпознаване и отказ от
4:20). Любовта към Бога е немислима съблазните на света.
без любов към ближния.

Любовта към Бога се изразява
най-вече чрез отношението към жи-
вота. Затова грижата за собствения
живот е израз на любов към Бога. Лю-
бовта на човека към Бога се изразява
в благодарност към Него за всичко.
Свети апостол Павел казва: „Винаги
се радвайте. Непрестанно се молете.
За всичко благодарете“ (1 Сол. 5:16-18).

ЗАДАЧА 7. Прочетете „Химна на лю-
бовта“ (1 Кор. 13) от Първото посла-
ние на св. апостол Павел до коринтя-
ни. Избройте основните християнски
добродетели.

153

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Ученическо състезание: „Синайско законодателство“. Спазвайте етапите на
състезанието. Най-добрите текстове и зададени въпроси ще бъдат оценени на първо,
второ и трето място. Последователно ще бъдат оценявани резултатите от всеки етап
на състезанието.

ЕТАПИ НА СЪСТЕЗАНИЕТО: Втори етап. Прочетете изразително текста пред
Първи етап. Разделете се на отбори по четирима. класа и задайте въпроса.
Оценяване:
Съставете кратък текст на тема „Разпознай Божията
заповед“ по избрана от вас Божия заповед. Използвайте 5 точки за ясен и изразителен прочит на текста.
думи и изрази, които не я назовават пряко. Обърне- Трети етап. Учениците от другите отбори могат
те внимание на духовно-нравствената значимост на да ви задават въпроси, за да разпознаят избраната
заповедта в живота на християните. Опитайте се от вас Божия заповед и да отговорят на зададения
максимално да затрудните другите отбори, за да не от вас въпрос.
разпознаят избраната от вас заповед. Съставете по Оценяване:
един въпрос, който ще зададете на другия отбор. 5 точки за правилно посочване на разкритата Божия
Оценяване: заповед;
5 точки за най-изчерпателен отговор на зададения
5 точки за използвани думи и изрази, които не назо- въпрос.
вават пряко наименованието на самата Божия заповед; Четвърти етап. Класиране.

5 точки за описанието на духовно-нравствената
значимост на заповедта в живота на християнина;

5 точки за съставения любопитен въпрос.

ДЕЙНОСТ 2. Съставяне на кратък писмен отговор на духовно-нравствен въпрос по зададени
опори.
По познатата ви схема за разработване на писмен отговор на духовно-нравствен въпрос
отговорете писмено на следния въпрос:
Нужни и актуални ли са в живота ни днес Божиите заповеди?
Опорни въпроси за работа:

Кога са дадени на хората Божиите заповеди?
Какво е въздействието на Божиите заповеди върху живота на човека?
С какво Божиите заповеди допринасят за духовно-нравственото усъвършенстване на
човека?
Откъде според вас произлизат причините за неспазването на Декалога в живота ни?
Какви са последиците за хората от неспазването на Синайското законодателство?
Какви доказателства представяте за избраното от вас твърдение?

ДЕЙНОСТ 3. Изберете наблюдатели, които в продължение на една седмица да следят за
инциденти, свързани с нарушения на реда в училище. Следващия час те ще докладват
резултатите от наблюдението, а вие ще ги коментирате в светлината на десетте
Божии заповеди.

ДЕЙНОСТ 4. Самооценка.
Направете самооценка за извършената през часа по религия работа.
Запишете в тетрадките си своята преценка:
1. Справям се без затруднение.
2. Справям се с малки трудности.
3. Имам нужда от помощ.

154

TEMA 5

ДУХОВНО-НРАВСТВЕН ЖИВОТ

Духовно-нравственият живот на православ- Христос изобличава и наставлява, прео-
ния християнин е изпълнен с Христовия бразява, събужда в човека онази връзка,
дух. Той е облечен с чистата и свята дреха която е имал с Бога в рая, когато е разгова-
на православната вяра в Бога. Тайнственият рял и общувал пряко със своя Творец. Този
живот в Църквата и душеспасителната посока, божествен глас звучи в човешката съвест
която тя задава, полагат ново начало в човеш- и обновява силата за следване на Христо-
кото съществуване. Христовите заповеди за вите заповеди. Често пъти – в стремежа си
любовта стават основно правило и движеща да живеем по-безгрижно и „по-лесно“ – се
сила за нравствено постъпване. опитваме да притъпим съвестта си, да заг-
лушим Божието изобличение, което цели
Любовта произлиза от Бога, Който е любов. да се поправим и извисим. Но както Бог е
Божествената любов се познава чрез любовта, вечен, така и Неговият глас е незаглушим и
която с пламенна сила обхваща всички духов- по-силен от всичко.
но-нравствени сили на човека. Тя поражда съз-
нателна наклонност, стремеж към изпълнение Християнството подчертава доброто в света,
на нравствения закон чрез делата на християн- изразено в стремежите и добрите дела на
ската добродетелност. За нейното постигане е човека. По спасителната лествица на добро-
необходимо да се приложи воля и нравствена детелите, по този славен път може да бъде
свобода, която зависи от самия християнин. изпълнено предназначението и постигната
Притежаваните нравствена култура и христи- целта на човешкия живот – възстановяването
янска възпитаност насочват и осветяват пътя на на райското блаженство и наследяването на
вярващите, подкрепят ги в тяхното духовно усъ- Божието царство чрез изкупителното дело на
вършенстване и спомагат за тяхното спасение. Спасителя Христос.

ОТ ТОЗИ РАЗДЕЛ ЩЕ НАУЧИТЕ И РАЗБЕРЕТЕ:

Защо е важно да познаваме и разбираме смисъла на борбата с греха;
основните нравствени послания на християнското Защо приемаме съвестта като Божий глас в човека;
учение; Какво е значението на съвестта за човека и за до-
брите отношения между хората;
Защо е необходимо да познаваме и разбираме духов- Какво означават думите милост и помирение;
но-нравственото значение на понятията добро и зло; Защо е необходимо искрено да даваме прошка и да
Как да си обясним съществуването на злото в света; искаме прошка;
Защо милосърдието и благотворителността са спа-
Как да осмислим първия грях, сравнявайки го с гре- сителни за християните;
ховете от нашето съвремие; Как да споделим с ближните си знания и опит за си-
Как да разпознаваме и разграничаваме добродетелта лата на християнския морал.
от порока и греха;
Какво е значението на избора и свободната воля при

5.1. ДОБРО И ЗЛО

Доброто и злото изграждат двата противоположни полю-
са на човешката нравственост и определят моралния облик на
човека като свободна личност. Човекът е сътворен по „Божий
образ“ (Бит. 1:27) и е надарен от Твореца с разум и свобода, за
да се стреми към доброто, да го избира съзнателно и свободно.

Доброто и злото са основни нравствени категории, които
придават смисъл на човешките действия и постъпки, определят
свободния избор на волята и придават определена насоченост
на поведението на всеки отделен човек като съзнателна личност.
Когато избираме свободно да вършим добро и да избягваме зло-
то, ние разкриваме нашата нравствена свобода и се проявява-
ме като съзнателни и отговорни за своите постъпки личности.
Само тогава можем да напредваме духовно и като придобиваме
добродетели, да побеждаваме злото и да израстваме в доброто.
По пътя на доброто се доближаваме до Бога и се уподобяваме
на Неговата благост и святост. Според Христовото учение само
така може да се придобие нравствено съвършенство и да се по-
стигне блаженство, т.е. истинско щастие.

Съвременна мозайка с образа на Иисус „И видя Бог всичко, що създаде,
Христос от православен храм и ето, беше твърде добро.“
в гр. Солун
(Бит. 1:31);
„Тъй да светне пред човеците светлината ви,
та да видят добрите ви дела
и да прославят Небесния ваш Отец.“

(Мат. 5:16).

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

добродетел – мисъл или Според Свещеното Писание Бог е добър, праведен и съвър-
действие, съобразени с шен в Своето вечно битие. В книга Второзаконие се казва: „Бог
учението и примера на Гос- е верен, и неправда няма (в Него); Той е праведен и истинен“
под Иисус Христос. (Втор. 32:4), а псалмопевецът Давид добавя: „Бог е съдия пра-
порок – трайна проява на веден“ (Пс. 7:12). Бог е Образецът на всичко, което човекът
слабост и неустойчивост в може да нарече добро.
следването на доброто.
Бог е добър поради самото Си естество и всичко, което Той
156 върши, е добро. Такъв е и създаденият от Него свят. Затова ду-
мите „видя Бог, че това е добро“ се повтарят толкова често при
сътворението на света, описано в първа глава на книга Битие. И
обобщението в края на главата, е закономерно: „Видя Бог всич-
ко, що създаде, и ето, беше твърде добро“ (Бит. 1:31).

Човекът е създаден като свързващ елемент между Бога и
творението. Той е едновременно частица от земната пръст, съ-

държаща елементите на творението, и носител на Божието ди-
хание за живот (Бит. 2:7). Той е едновременно венец на творе-
нието, увенчан „със слава и чест“ (Пс. 8:6) и образ на Твореца.
Негова е отговорността да утвърждава доброто в сътворения
свят и да издига света към Бога. В това се изразява господару-
ването на човека над „цялата земя“ (Бит. 1:26).

Но както доброто, така и злото се проявяват в света чрез
човека. Завистта на дявола и грехът на прародителите въвежда
смъртта в света (Бит. 2:17, Прем. 2:24). Оттогава злото присъст-
ва в живота на човека като избор. Човекът може да послуша
Бога, но може и да Му обърне гръб. Неслучайно първото убий-
ство, описано в библейския текст, е предшествано от възмож-
ност за избор – възможност, която само Бог може да даде на
Каин, избор, който само Каин може да извърши: „Грехът стои
при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него“
(Бит. 4:7). Божиите думи към Мойсей са друг красноречив при-
мер за голямата свобода, с която Бог дарява човека – да избере
между доброто и злото, живота и смъртта: „Живот и смърт ти
аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота“ (Втор.
30:19).

За разлика от доброто, злото няма битие; то не е вечно като
Бога, нито е сътворено от Него. В творението, което Бог нарича
„твърде добро“, няма зло. Злото се проявява като отрицание на
доброто така, както тъмнината е следствие от липсата на свет-
лина. Злото е оценка – на избора, който надареното със свобода
творение прави по отношение на Божия глас. Първият паднал
ангел също е сътворен добър, но след това се е обърнал против
Бога.

Когато човекът избира Бога, тогава постъпва в съответствие
с Божия образ, т.е. с доброто, вложено в него при сътворяването
му. Когато обръща гръб на Бога, тогава изборът му е противен
на доброто. Доброто е естествено за човека; злото – противо-
естествено.

Доброто в нашия свят винаги е полезно и градивно, а злото
е разрушително, отблъскващо и вредно за човека и заобикаля-
щата го среда. Доброто осмисля живота, дава на човека радост
и щастие, които се проявяват и в общуването му с другите хора.

2. ДОБРОТО И ЗЛОТО КАТО ДОБРОДЕТЕЛ И ПОРОК

Всеки човек разкрива добротата на своята разумна и бого-
подобна природа, като върши добро. По пътя на съзнателно до-
бротворство всеки човек придобива Божието благословение да
противостои на греха и да побеждава злото.

Добродетелта съдържа два елемента. Тя е добро, което се
проявява на дело. Добродетелта не е пасивно състояние, а ан-
гажиран избор на страната на доброто. Добродетелта е естест-
вена последица от вярата. Тя я надгражда и проявява в живота
(вж. 2 Петр. 1:5). Затова свети апостол Яков казва, че „вярата
без дела е мъртва“ (Як. 2: 20).

Както доброто се проявява действено като добродетел,
така и злото не е статично състояние. То може да се прояви
инцидентно в живота на човека, но може и да се утвърди като

157

5.1. привичка или навик. Порокът обикновено е навик, който се е
превърнал в характерен белег за определен човек. Нещо пове-
158 че, порокът често е товар, който поробва човека. Последният
едновременно се измъчва под тежестта му и в същото време
няма силите да се освободи от него. Човекът може да свикне
с порока и да го превърне в страстна зависимост. В езика на
древните „страст“ означава „страдание“.

Чрез добродетелите, които придават духовна сила и нрав-
ствена красота на човешката личност, се побеждават злините
и порочните страсти, съпътстващи човешкия род. Порочните
страсти, които са плод на греха у човека, са същинският извор
на злото, страданията, нещастията и разрухата в „този свят“,
който се отдалечава от Бога.

3. УЧЕНИЕТО НА ГОСПОД ИИСУС ХРИСТОС
ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

За да избави човечеството от властта на злото в света, Бог
изпрати Своя Единороден Син, Който ни изкупи от властта на
греха и ни възвърна към благодатно общение с Бога. Раждане-
то на Сина Божий Иисус Христос на земята открива пътя към
нова благодатна нравственост чрез съвършената Божия любов
и дара на спасението от силата на греха и злото. Духовните цен-
ности и добродетели на християнската новозаветна нравстве-
ност, с която се открива тази нова духовна епоха в историята
на човечеството, се разкриват в ангелския химн на Рождество
Христово: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между
човеците благоволение!“ (Лука 2:14).

Новата християнска нравственост, обхващаща любовта на
човека към Бога, към другите хора и към самия него, произтича
от благодатната сила на Божията любов и Божието милосърдие.
Тя носи радостта от победата на Сина Божий над греха и злото
в историята на човечеството и надеждата за спасение и вечно
блаженство при Бога в Неговото царство.

В тази нова нравственост не е достатъчно да бъдеш добър
само с онези, които са добри към теб. Преодоляването на чуж-
дата ненавист е възможно само посредством преодоляване на
собствената ненавист. А това е възможно само чрез активно до-
бротворство: „Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си,
и мрази врага си. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, бла-
гославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония,
които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят“
(Мат. 5:43-44). Това изискване е трудно за изпълнение. Но е не-
обходимо усилие, макар и минимално, защото всяко отвръщане
на злото със зло увеличава злото в света като спирала, която
няма край. Християнинът мрази греха, но не мрази грешника.

Иисус Христос поставя въпроса за доброто и злото в чо-
вешкия живот във връзка с вярата в Бога и послушанието към
Божията воля. Доброто е проява на любовта към Бога и се раз-
крива в дела на милосърдие и състрадание към ближните, а
злото е израз на себелюбие и егоизъм. В противоположност на
доброто, което носи светлина и благодат от Бога и води към

щастие и блаженство, злото се разкрива като грозна и отблъс-
кваща проява на греха, който води до духовен мрак и вреди на
човека. Чрез вярата, надеждата и любовта към Бога всеки човек
свободно и доброволно избира да върши доброто заради Бога и
Божията правда, по този път се утвърждава в добродетелите и
побеждава злото.

На много места в Евангелието Спасителят разкрива Своето
Божествено учение за добродетелите като благодатни дарове и
нравствени достижения за човека, когато той съзнателно изби-
ра доброто и свободно се стреми към Бога. Чрез християнски-
те добродетели човекът възраства в доброто, напредва по пътя
на съвършенството, придобива спасението и достига до вечно
блаженство в Божието царство.

ЛЮБОМЪДРИЕ

1. Отговорете на въпросите:
Откъде идват доброто и злото? Как възприемате тези нравствени

понятия? Какво е библейското учение за доброто и злото? Чрез кого се
проявяват в света доброто и злото? В какво се изразява „господару-
ването“ на човека над „цялата земя“? Как се проявява злото, след като
то няма битие?

Как човек разкрива добротата на своята разумна и богоподобна при-
рода? Кои са основните елементи на добродетелта? Какво представля-
ва порокът? Как се побеждават злините и порочните страсти, които
съпътстват живота на човека?

Как с раждането на Сина Божий Иисус Христос на земята се открива
пътят към новата благодатна нравственост? Какви са характерис-
тиките на християнската нравственост? Как се разкрива доброто
като проява на любовта към Бога? Защо много често избираме добро-
то или искаме да вършим добро, но се оказваме безсилни да го извър-
шим на дело?
2. Прочетете, помислете, обсъдете

Прочетете евангелския текст и отговорете на въ-
просите:

Какъв според вас е смисълът на Христовите думи за добрите и лошите
плодове?
Каква е връзката им с добрите и лошите дела на човека и неговия ха-
рактер?
Обсъдете заедно значението на думите на Господ Иисус Христос за до-
брите и лошите дела на човека.

„Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши
плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо
дърво да дава добри плодове. Всяко дърво, което не дава добър
плод, отсичат и хвърлят в огън. И тъй, по плодовете им ще ги
познаете.“

(Мат. 7:17-20)

159

5.1.

ЛЮБОМЪДРИЕ
Прочетете от Посланието до римляни думите на
св. апостол Павел за доброто и злото в човешките по-
стъпки. Отговорете на въпросите:
Как разбирате противоречието между желанието на човека да върши
добро и липсата на духовни сили в него, за да го извърши на дело? Как-
ва е връзката между греха с неговите последици в живота на човека и
тази духовна слабост да се върши добро, за която говори св. апостол
Павел?
Обсъдете думите на св. апостол Павел: „кога искам да върша добро-
то, злото стои до мене“.

Любомъдрие „Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее до-
брото; защото желание за добро има у мене, но да го
Благонравие върша не намирам сили. Защото не доброто, което
искам, правя, а злото, което не искам, него върша. А
ЛЕСТВИЦА щом върша това, що не искам, не аз го върша вече, а
Лествица грехът, който живее в мене. И тъй, намирам у себе си
такъв закон, че, кога искам да върша доброто, злото
1. Обсъдете в час стои до мене.“
Организирайте дискусия
(Рим. 7:18-21)
в класа. Разделете се на две
групи. Едната група защита- 3. Аргументиране на избор
ва тезата, че в съвременния Обяснете духовно-нравствената значимост на трите
свят човек трябва да следва християнски добродетели – вяра, надежда и любов – при
християнските добродетели, избора на доброто пред злото. Запишете в тетрадките
другата – че най-важни са аргумент за избора на доброто според всяка една от тях.
материалните неща и прия-
телите. ___________________
___________________
Водете аргументирана ___________________
дискусия. В края на дискуси-
ята двата отбора могат да ___________________
се обединят около обща теза ___________________
или мнение, за да няма губе- ___________________
щи.
2. Писмо до приятел ___________________
___________________
Напишете писмо до свой ___________________
приятел / приятелка и споде-
лете онова, което е предизви-
кало интереса ви в урока или
ви е докоснало емоционално.
160

БЛАГОНРАВИЕ

1. Лабиринт: „Доброто, което води към Бога...“
Разгледайте лабиринта и прочетете внимателно твърденията в квадратчетата. Твърденията са верни или
неверни. Стрелките указват посоката на придвижване. Открийте верните букви, за да прочетете ключовата
дума.

Д. Доброто К. Всеки човек Б. Ж. Лошите дела У. Доброто не
е основна е сътворен С извършването отдалечават произтича от
нравствена от Бога по на доброто човека от Бога и не
категория. „Божий образ побеждаме ближните и притежава би-
и по подобие“. злото. от Бога. тийна пълнота.

А. Извършваните О. Доброто е И. Доброто не Р. По пътя на Е. Чрез извършване
добри дела противо­ е предназ- доброто се на доброто ние
притежават поло- положност начено за доближаваме се проявяваме
жителна ценност на злото. човека. до Бога. като съзнателни
и се преживяват и отговорни
благо и радостно В.Християнинът О. Доброто опре- Т. Когато избира- личности
от човека. не е нужно да деля моралния ме да вършим
се противо- облик на човека добро, ние раз- Л. Лошите дела
С. Това, което осмисля поставя на като свободна криваме нашата ни помагат
пълноценно живота злото. личност. нравствена да имаме
и облагодетелства свобода. праведен
човека, са придоби- земен живот.
тите материални
блага.

Г. Правилно е да Д. Човек е Е. Доброто О. Порочните Е. Злините и
наблюдаваме призван да се придава смисъл страсти, кои- порочните
лошите прояви стреми към на човешките то са плод на страсти не-
на другите, без доброто. действия и греха у човека, съпътстват
да ги поправяме. постъпки. са същинският човешкия род.
извор на злото.

У. – не произтича, не притежава; В. – Християнинът; Е. – не съпътстват; Т. – …добро, ние;
О. – противоположност.

2. Извършване на сравняване 3. Нравствена дилема
Припомнете си интересния и забележителен разказ на Йор- Опишете ситуация, която ви е поставила

дан Йовков „Серафим“. Сравнете поведението и постъпките пред нравствена дилема, защото не сте знаели
на двамата герои в него – Серафим и Еню, като попълните как да действате или какво да кажете.
таблицата. Използвайте опорите за работа на стр. 198 - 199. Защо тази случка ви обърка? Как вие или околни-
Отговорете на въпросите: те се почувствахте? Какви бяха първите ваши
реакции? Какво първо решихте да направите?
Каква е разликата в мислите, мотивите и постъпките на Избройте три действия, които сте могли да
двамата герои по отношение нуждата на Павлина от парич- предприемете. Оценете всяко едно от тях.
на помощ?
Как християнският морал ви помага да
Защо Серафим решава да помогне на нуждаещата се непо- направите избор? Какви възможности за
зната жена, а Еню не откликва на нейната молба? действие предлага християнската нравстве-
ност?
Кой от двамата е постъпил според евангелския закон за
любовта и добротворството спрямо ближния?

Мисли, мотиви и постъпки

Серафим Еню

161

5.2. ГРЯХ
(за упражнения и практически дейности)
ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Истина, истина ви казвам: всеки, който прави
грях, роб е на греха.“

(Йоан 8:34)

ЗАДАЧА 1. „ЗНАМ, ИСКАМ ДА ЗНАМ, НАУЧИХ“ (ЗИН)

Припомнете си библейския разказ за грехопадението.

Опишете основните му акценти:
1) Представете какво знаете по темата и попълнете пър-
вата колона на таблицата. Категоризирайте изброеното
чрез отбелязване на знаци, напр.: + причини; * библейски
обстоятелства и събития; х последици.
2) Помислете и отговорете на въпроса: „Какво искам да
знам по темата?“ Попълнете втората колона на таблицата.
Изберете въпросите, чийто отговор ще търсите.
3) Прочетете учебния текст и потърсете отговорите на
поставените въпроси.
4) Отбележете въпросите, записани във втората колона на
таблицата, чийто отговор сте намерили.
5) Попълнете третата колона на таблицата „НАУЧИХ“ в
края на урока.

ЗНАМ ИСКАМ ДА ЗНАМ НАУЧИХ

Библейският разказ за грехопадението на първите хора (Бит. 3:1-7) ни разкрива една
дълбока духовна истина за човека и за неговите отношения с Бога.

Прародителите Адам и Ева са познавали Бога и са общували с Него непосредстве-
но. Те са знаели Божията воля и са се вслушвали в Божиите повели чрез чистотата на
своята съвест. Тя им разкривала в пълнота нравствените изисквания на Божия закон.
Чрез дадената заповед да се въздържат от вкусването на плода от „дървото за позна-
ване на добро и зло“ (Бит. 2:16-17), Бог дал възможност на първите хора да изпълняват
съзнателно и свободно Неговите повели. Желаел те да придобият добродетелност чрез
своя личен нравствен избор на доброто.

Адам и Ева са пребъдвали в Божията любов, защото били близо до Бога и участвали
в Божието блаженство. В това първоначално състояние на нравствена чистота, преди
духовния срив на грехопадението, прародителите изпълнявали Божията воля. Те свобод-
но следвали повелите на естествения нравствен закон, вложен от Твореца в човешкото
сърце. Така те изпълнявали най-важното за човешкото съществуване – да обичат Бога
с цялото си сърце и с всичките си сили и да придобият вечния живот с Бога.

Първите хора били предупредени, че нарушаването на Божията заповед ще доведе до
неблагоприятни последици, сред които най-трагичната е смъртта (Бит. 3:17), поради
лишаване от единение с Бога, Който е първоизвор на живота.

162

ЗАДАЧА 2. Прочетете текстовете и обсъдете следните

въпроси, като попълните таблицата:
1) Какво представлява изкушението? Съзнателно или не-
съзнателно човешко действие е то?
2) Как се е появил грехът? Какви са неговите последици?
3) Каква е връзката между изкушението и грехопадението?
4) Защо грехопадението на прародителите ги отдалечило
от Бога?

Изкушение Грях

Същност
Последици
Взаимовръзка

Причини за отдалечаване от Бога

Изкушението винаги предшества греха. То е подмамване, заблуда, лъжа
и подтикване към нарушаване на Божия закон и на вътрешния естествен
нравствен закон на човешката разумна природа. Изкушението е заблуда
или самозаблуда, а грехът е нарушение на Божията воля и отдалечаване от
Бога. Това е доброволно човешко действие, съзнателно или несъзнателно.
То винаги накърнява естествената благодатна връзка на човека с Бога
и води до неблагоприятни последици за духовното състояние на човека.
Свободната воля на прародителите е била подложена на изкушението да
се отклони от следване на Божията воля и да наруши Божията заповед.
Макар да са били подмамени и подтикнати от изкушението, Адам и Ева
свободно и съзнателно се съгласили да нарушат Божията забрана и така
извършили първия грях. Това грехопадение на прародителите ги отдалечило
от Бога (вж. Бит. 3:9-10).

Грехът отдалечава човека от Бога и го лишава от благодатния живот и
духовния мир, които са плод на единението с Него. Грехът е наречен в Свещ.
Писание „беззаконие“ и „неправда“, защото е нарушение на естествения
нравствен закон и на Божията правда. Всеки грях е съзнателна или несъз-
нателна „вражда против Бога“. Всеки грях е нарушение и на естествения
нравствен закон в човешката разумна природа. Затова този, който върши
грях, влиза в противоречие с вътрешния глас на собствената си съвест.
Съответно на своята тежест, като престъпване на Божията воля, той
обременява съвестта на човека с чувство на вина и вътрешни терзания.
Веднага след грехопадението Адам почувствал страх и срам заради своята
постъпка и душата му била смутена от угризенията на съвестта. Той се
уплашил и се скрил от Бога (вж. Бит. 3:10).

163

5.2. ЗАДАЧА 3. Прочетете и озаглавете текста. Разгледайте схемата
и я съпоставете с вашите отношения с родителите. Заградете
164 последователно стъпките, които ви водят по пътя на опроща-
ването и любовта към родителите.

Всеки човек може да се заблуди при избора на доброто и
отбягването на злото, да се отклони от Божия път на любо-
вта и правдата, като се поддаде на някое изкушение. Грехът
може да се осъществи дори чрез мисъл, чувство, желание,
понякога с дума, жест или спонтанна реакция, които винаги
се отразяват и върху нашите ближни. Чрез покаянието и
борбата с греха, чрез подвига на добротворството и нрав-
ственото поправяне ние се освобождаваме от властта на
греха и отново се доближаваме до Бога.

Божият път на любовта и правдата

Избор на доброто и отбягване на злото

Изкушение

Грях

мисъл чувство желание дума жест спонтанна
реакция

Покаяние

Нравствено поправяне

Доближаване до Бога

ЗАДАЧА 4. Говорещи бележки
Присъединете се към един от възможните отговори, като

го напишете върху бележка. Залепете бележките на дъската
в групи според отговорите.
Обсъдете отговора, който е получил най-много гласове.
Сравнете го с причините за извършване на грехове от на-
шето всекидневие.

Какво е подтикнало първите хора да нарушат Божията
забрана – любопитството, стремежът към знание, непо-
слушанието към Божията воля или гордостта?

ЛЮБОПИТСТВОТO СТРЕМЕЖ НЕПОСЛУШАНИЕ
ГОРДОСТ КЪМ ЗНАНИЕ КЪМ БОЖИЯТА

НЕВЕРИЕ ВОЛЯ
В БОГА

ЗАДАЧА 5. Как разбирате смисъла и съдържанието на мисълта:

„Каквото човек посее, туй и ще пожъне: сее ли грях, болки и

страдания ще жъне.“
Какво е значението на нашия свободен избор и на волята
при борбата с греха?
Защо вместо да се борим с изкушенията, се надяваме, че
Бог ще ни прости греха?

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Съставете петстишие, чрез Съветът на стареца
което да представите своето отношение Един момък дошъл при св. Макарий и му спо-
към греха като беззаконие (1 Йоан. 3:4). делил:
Използвайте: – Аз се моля всеки ден и се кая. Въпреки това
моето сърце е винаги смущавано от изкушения.
едно съществително за заглавие – Вземи мотиката – му рекъл св. Макарий,
две прилагателни за описание – и прекопай целия терен от моята пещера чак
три глагола за действие до брега на реката! След това ще дойдеш да
четири думи или израз за лично отношение, похапнеш хляб и да се наспиш.
чувство Вечерта, когато младежът се върнал, св.
ключова дума: грях Макарий го запитал:
– Е, как е, сине мой?
ДЕЙНОСТ 2. Обсъдете кое според вас е – Отче, аз нямах време да бъда изкушаван,
най-силното средство за преодоляване на защото непрекъснато работих – казал момъкът.
изкушенията.
ДЕЙНОСТ 3. Научете наизуст кратки мо-
Прочетете текста, за да разберете какъв литви, които да ви помагат в борбата
отговор на този въпрос дава св. Макарий. с греха.

Потърсете в Интернет примери за ДЕЙНОСТ 4. Направете проучване за отно-
това как монасите преодоляват изку- шението на вашите съученици към гре-
шенията чрез постоянен труд, молит- ха. Съставете анкетна карта, която да
ва и четене на Свещеното Писание. съдържа пет въпроса. Обработете и
представете анализа на анкетите чрез
диаграми.

165

5.3. Съвестта – глас Божий в човека

Всеки човек познава от своя личен опит вътрешния глас на
съвестта, която го учи, напътства и насочва към доброто или
го предупреждава, възпира и предпазва от злото. Всички хора
притежават това нравствено познание и психологически опит
от проявите на собствената си съвест.

Свещеното Писание и християнската етика ни учат, че чрез
съвестта се придобива вътрешното и непосредствено познание
за доброто и злото, като всеки сам прави оценка на собствени-
те си мисли, желания, постъпки и действия. Като неподкупен
съветник тя ни учи, ръководи, съветва и заставя съзнателно да
избираме доброто. Същевременно като строг съдия ни изобли-
чава, предпазва и подкрепя да избягваме злото.

„Защото нашата похвала е тая: свидетелството
на съвестта ни.“

(2 Кор. 1:12)

Чрез съвестта си човек ръководи своя съзнателен избор на
волята съобразно нравствения закон при различни обстоятел-
ства в живота.

ЦЪРКОВЕН РЕЧНИК 1. СЪВЕСТТА КАТО ВЪТРЕШЕН НРАВСТВЕН ЗАКОН И

съвест – глас Божий в чо- БОЖИЙ ГЛАС В ЧОВЕКА
века, универсален крите-
рий, според който можем Гласът на съвестта най-често се долавя чрез вътрешното
да оценяваме характера и нравствено чувство и посредством нравственото съзнание на
нравственото качество на човека.
своите постъпки
Съвестта е безпристрастен съдия, който награждава със
166 спокойствие и радост за извършено добро или осъжда и изо-
бличава за извършена по една или друга причина лоша постъп-
ка. Древните мъдреци и библейските праведници учат, че Бог
я е поставил в сърцето на човека като неподкупен свидетел на
Своя закон, който да го учи на Божията правда и да го напът-
ства към доброто.

Съвестта като безпристрастен съдник на човешките мисли,
думи, желания и чувства от древност се нарича „глас Божий в
човека“. Тя разпознава вечния Божий закон, като го разкрива и
съобщава на човека. Съвестта може да се счита за най-дълбо-
ката морална основа на човешкото съзнание, защото съдържа
универсален критерий, според който можем да оценяваме ха-
рактера на своите постъпки и нравственото качество на своите
дела.

Според християнското нравствено учение съвестта е
вътрешно свидетелство за Божия закон в човека, което Сам Бог
е поставил като съветник и непогрешим съдия за човешките
действия. Гласът на съвестта не бива да се пренебрегва, защото
нейните съвети са най-точни и верни напътствия, чрез които
тя ни открива Божията воля. Без съзнателното вслушване и из-
пълнение на вътрешните повели на съвестта ние не можем да
се развиваме като нравствени личности, да се доближаваме до
Бога, да израстваме духовно и да напредваме в своя съзнателен
живот по пътя на добродетелите.

2. ОСНОВНИ ФУНКЦИИ НА СЪВЕСТТА
Според християнската етика съвестта има три основни

функции, чрез които се проявява в човешкото съзнание: зако-
нодателна, изпълнителна и съдебна.

ЗАКОНОДАТЕЛНА Съвестта ни разкрива повелите
ФУНКЦИЯ на Божията воля;
предписва ни изискванията на
естествения нравствен закон.

ИЗПЪЛНИТЕЛНА Съвестта ни съпътства и ни
ФУНКЦИЯ подкрепя в избора на доброто;
окуражава ни в борбата срещу
злото.

СЪДЕБНА Съвестта ни възнаграждава за
ФУНКЦИЯ извършеното добро;
осъжда ни за нашите постъпки
в зависимост от това дали са
добри, или – лоши.

Съвестта не само показва и разкрива доброто, познаването
на което е необходимо условие за съзнателния му избор. Съще-
временно тя изисква от човека да го избира и предпочита пред
злото, като го осъществява на дело чрез своите постъпки. Само
този човек, който знае кое е добро и доброволно върши добро,
е наистина добър и добродетелен.

167

5.3.

Знаете ли, че...

Много християнски мисли-
тели и църковни учители посоч-
ват значението на чистата и
спокойна съвест за вътрешния
духовен мир и нравствен напре-
дък на човека.

Св. Григорий Богослов по- 3. ЗНАЧЕНИЕ НА СЪВЕСТТА ЗА ЛИЧНАТА
сочва, че „тези, които имат
чиста съвест, могат да се на- НРАВСТВЕНОСТ И ОБЩЕСТВЕНИЯ МОРАЛ
рекат синове на светлината“.
Добрата и спокойна съвест е Всеки човек може да се самоопределя свободно и да изби-
велико благословение и дар от ра между добро и зло, като се вслушва в своята съвест. Когато
Бога, защото в нея се съдържа бъде предпочетено доброто, съвестта възнаграждава със спо-
непоклатима надежда и пред- койствие и увереност. Ако са извършени лоши постъпки оба-
чувствие за небесна награда и че, тя осъжда и поражда вътрешен смут и безпокойство. За
вечно блаженство при Бога. характера и оценката на своите решения човек получава без-
погрешно ръководство и преценка от съдебната функция на
Св. Григорий Нисийски свиде- своята съвест. При неизвършено добро дело или съзнателно от-
телства, че „нищо друго не ни клонение от предписанията на съвестта грешките се осъзнават
радва толкова, колкото добра- чрез нейната строга и неподкупна присъда. Чистата, добра и
та съвест и добрите надежди“. спокойна съвест е най-голямото духовно богатство за човека.
А от лошата съвест, която ни Тя може да бъде постигната чрез съзнателно добротворство и
изобличава, никой не може да благоразумие. Библейските праведници в Стария Завет и древ-
избяга и никъде не може да се ните мъдреци многократно са посочвали тази истина. Добрата
скрие. В световната литера- съвест дава вътрешен мир, душевно спокойствие, нравствено
тура има много произведения удовлетворение и дръзновение пред Бога. В тази връзка св.
с класически сюжети и герои, евангелист Йоан Богослов казва: „Възлюбени, ако нашето сър-
които по неповторим начин це не ни осъжда, ние имаме дръзновение пред Бога, и, каквото
илюстрират тази истина. просим, получаваме от Него“ (1 Йоан. 3:21-22). Същевременно
нищо не разтърсва и не бичува така душата, както изобличе-
нието на съвестта, защото съдът на съвестта е безпристрастен,
неподкупен и строг.

168

ЛЮБОМЪДРИЕ Знаете ли, че...
1. Какви асоциации буди във вас думата „съвест“? За-
пишете или избройте възникващите асоциации с думи
и понятия. Съставете интелектуална карта по следна-
та схема:

?

СЪВЕСТ

?? Едно от най-великите
произведения на класическа-
Къде и в какъв контекст сте срещали това понятие? та литература, посветено
Какви примери с тази дума можете да посочите от вашия опит? на темата за съвестта и
Какво смятате, че ще означава ключовата дума „съвест“ като нейното значение за нрав-
тема на урока по религия? ствения живот на човека,
е романът на Фьодор Дос-
2. Отговорете на въпросите: тоевски „Престъпление и
Какво ни учат Свещ. Писание и християнската етика за гласа на наказание“. Там главният
съвестта? Защо наричаме съвестта „глас Божий“ в човека? герой Разколников преживя-
Какво е нейното значение за нравствения живот на човека? ва дълбоки терзания и угри-
Кои са основните функции на съвестта? Защо съвестта ни учи да зения на своята съвест за-
избираме доброто? Защо съвестта е непогрешим съдия за човешки- ради извършеното от него
те действия? престъпление и макар че
Определете и дайте примери за наказваща и добра съвест. не е разкрит от съдебните
КакЛвюобоемъзднраиечението на съвестта за личната нравственост и за до- власти, той сам се предава,
брите отношения между хората? за да понесе заслуженото
наказание, като удовлет-
Благонравие вори по този начин Божия-
та правда и се помири със
ЛЕСТВИЦА собствената си съвест.
Лествица

1. Прочетете библейския стих 2 Коринтяни 1:12. Защо св. апостол
Павел определя добрата съвест като достойна за наша похвала?

2. Докажете с думи и изрази от текста на урока как съвестта се про-
явява като глас Божий в човека. Запишете отговорите си и оформете
завършено кратко изложение.

3. Припомнете си и споделете от собствения си житейски опит при-
мери за:

вслушване в гласа на пренебрегване
собствената съвест
на съветите,
и изпълнение на напътствията и
нейните повели изобличенията на

съвестта

169

5.3.

БЛАГОНРАВИЕ

1. Прочетете самостоятелно двата текста с богословски и нравствени поучения на големите християн-
ски светци и църковни учители св. Йоан Златоуст и св. Нектарий Егински. Поставете по три въпроса към
всеки от тях. Сравнете двата текста. Начертайте схемата в тетрадките. Препишете сходствата и допи-
шете в празните полета разликите между тях. Обсъдете написаното в клас.

„Разпознаването и различава- „Свещеното Писание учи,
нето на доброто стои в нас че Бог е вписал нравстве-
непоклатимо и неотклонно. ния закон в сърцето на чо-
Този, който върши грях, къ- века, така че той да може
дето и да се намира, носи в да разпознава Божията
себе си жесток изобличител воля, да се придържа към
– своята съвест. Така както е благото, богоугодното и
невъзможно да избягаш от са- съвършеното и да действа
мия себе си, така и не можеш съгласно нея. Увенчаването
да избягаш от собствената си на душата със съвестта е положено с цел въздига-
съвест, но подлежиш на строг контрол и горчиво нето на човека на най-високото място на славата
обвинение. Защото всеки има за обвинител вътре в и почитта и явяването му в достойнството на
себе си своята съвест, независимо дали иска това, сътворен по „образ и по подобие на Бога“. Съвест-
или не иска. И хиляди пъти да лукавстваш, крите- та е вродена в душата, което ще рече, че душата
рият на съвестта си остава непроменим. Защото има вродена сила да разпознава кое е праведно и кое
той е нещо естествено и е вложен от Бога вътре неправедно, кое е добро и кое лошо, кое е истинско
в нас от самото начало. И хиляди пъти да спорим и кое фалшиво. Тази вродена сила ú е дадена от
с него, той ще стои там, ще крещи срещу нас, ще Бога, за да е способна да разпознава Божията воля,
вика, ще ни наказва и ще ни осъжда.“ така че да уеднаквява своята воля с тази на Бога.“

Св. Йоан Златоуст Св. Нектарий Егински

Св. Йоан Златоуст СХОДСТВА: Св. Нектарий Егински
Бог;

доброто в нас;
собствена съвест;

грях

2. Прочетете избрания откъс за един от „Този човек притежаваше най-чувствителната съ-
героите на Йордан Йовков от неговия вест, при това – и големия кураж да нарича всяко
разказ „Последна радост“. Поставете нещо направо с името му. Всеки знаеше безброй-
заглавие на откъса. Обсъдете текста, ните грехове, които тежаха върху съвестта на бо-
като си помагате със следните опорни гатите градски първенци, знаеше ги, но предпочи-
въпроси: таше да си мълчи и почтително им сваляше шапка.
Рачо Самсарът не правеше това. Всеки път, кога-
С какво се отличава главният герой на то му се удадеше случай, той им говореше такива
разказа? речи, че макар и всичко да минаваше като шега,
Какво прави той, за да събуди съвест- очите неволно се навеждаха и върху охранените и
та на другите? самодоволни лица минаваше гузната сянка на сму-
Какви чувства будят неговите смели щение и срам. Не го преследваха и не го мразеха за
изобличения? това. Напротив, отвръщаха му с нескривана сим-
Защо другите се отнасят към него с патия и уважение, с едно страхопочитание дори.“
нескривана симпатия и уважение?
Какви изводи може да направите? Каква Из „Последна радост“, Йордан Йовков
е ролята на изобличенията на съвест-
та в междучовешките отношения?

170

5.4. МИЛОСТ И ПРОШКА
(за упражнения и практически дейности)
ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Ако простите на човеците съгрешенията им,
и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не
простите на човеците съгрешенията им, и ваши-
ят Отец няма да прости съгрешенията ви.“

(Мат. 6:14-15)

ЗАДАЧА 1. Разделете се на две групи, като участниците в едната
изработят определение за милост, а тези от другата – за поми-
рение. Представете го пред класа. Обсъдете и дайте примери.
Споделете вашите възгледи за прошката, като обмените мнения
по следните въпроси:

„Прощавам ти“ е фраза, която може да бъде чута и използ-
вана сравнително често. Какво е значението є?

Какво означава думата „прошка“?
Колко важна е прошката в една връзка (приятелска, се-
мейна, професионална)? Защо?
Колко често използваме думите „съжалявам“, „прощавам
ти“, „сгреших“?
Какви са причините, които пречат на прошката?
По какви начини може да се осъществи истинската прошка?

ЗАДАЧА 2. Какво е мястото на прошката в православната цър-
ковна традиция? Допълнете текста с примери от живота на
православните християни.

Прошката е нещо особено характерно за православната
духовност и църковна традиция. Тайнството на покаянието и
изповедта е най-възвишеният акт на прошка. Същевременно
всеки един период на християнски пост, който се преживя-
ва в Църквата, е период на прошка, покаяние за греховете,
поправяне на грешките и помирение с ближния. Прошката
ни позволява да живеем в мир с другите хора, а покаянието
променя начина ни на живот.

171

5.4. ЗАДАЧА 3. Прочетете текста и открийте проявите на
Божията любов, милост и прошка. Коментирайте каква е
172 връзката им с делата на милосърдие, които християните
са призвани да проявяват към своите ближни?

Божията любов към човека се проявява като милост, ми-
лосърдие и състрадание и се разкрива в най-голяма степен
чрез благодатния дар на опрощението на греха. Бог обича
човека като Свое любимо творение и не го изоставя дори и
когато той е съгрешил поради някаква причина. Всеки човек
може да сгреши волно или неволно, съзнателно или несъз-
нателно. Като небесен Отец на всички хора Бог очаква да
осъзнаем нашите грешки и да се обърнем чрез покаяние към
Неговото милосърдие. Божията милост се проявява към чо-
века като състрадателност и човеколюбие, дълготърпение,
благословение и прошка.

Всемилостивият Бог прощава всички волни и неволни гре-
хове на човеците, когато те искрено се покаят. Божията
милост и Божието човеколюбие са извор на прошката, която
е най-съвършеният дар на любовта. В най-съвършена степен
Божията любов и нейната всеопрощаваща сила са разкрити
в Личността и спасителното дело на Сина Божий Иисус
Христос, Който заради опрощението на човешките грехове
извърши Своята изкупителна жертва на кръста.

Божията любов и милост се проявяват в прошката за
човешките грехове, а човешкото милосърдие към ближния
се разкрива чрез добри дела.

ЗАДАЧА 4. Как бихте последвали Христовият пример за
милост и всеопрощение към ближния в своя живот?

Примери за проява на милост и прошка към ближния Лични примери
Христовият пример

Господ Иисус Христос Към близките: ...
ни показва как да оби- Към учителите: ...
чаме на дело Бога и Към съучениците: ...
ближните, като им Към приятелите: ....
прощаваме. Той ни дава
примери чрез Своето
божествено нравст-
вено учение, с целия
Си живот и най-вече с
доброволната жертва
на Кръста. Последни-
те думи на страдащия
Син Божий са думи на
прошка и молитва за
неразумните действия
на онези, които са Го
разпънали.

ЗАДАЧА 5. Сравнете библейските стихове:
Мат. 6:12, 14-15, Еф. 4:32.

Обсъдете въпросите:
Каква е връзката между Божията милост и нашата прошка?
Защо Господ Иисус Христос ни учи да прощаваме на нашите ближни?
Как любовта може да бъде свързана с прошката?
Докажете необходимостта от даване на искрена прошка.

ЗАДАЧА 6. Прочетете текста за помирението с Бога и ближни-
те като извор за милосърдие и прошка. Пресъздайте основната
идея, като си помагате с опорните думи от схемата.

Прошката е най-великата проява на християнска любов, Знаете ли, че...
чрез която ние се уподобяваме на Бога и следваме примера
на Христовото милосърдие и човеколюбие. Тя ни води към Силата и значението на
помирение с Бога и възстановяване на мира с нашите ближ- прошката в човешките
ни. Спасителят ни учи да прощаваме на всеки наш ближен, взаимоотношения се раз-
който съзнателно или несъзнателно ни е обидил, наскърбил криват чрез истините и
или навредил. образите, които открива-
ме в притчата за блудния
Да прощаваме на другите хора, с които живеем, техните син (Лука 15:11-32). Бащата
волни или неволни прегрешения, е израз на най-голямо благо- на заблудилия се син, ръ-
родство на характера и величие на личността. Прошката е ководен от своята любов
проява на истинска нравствена сила, чрез която се побеждава към него, на драго сърце му
злото и се превъзмогва омразата между хората. Прошката прощава всичко, приема го
и милостта са най-красивите плодове на християнската лю- отново в своите обятия и
бов, които обогатяват духовно живота на човека. Това са се радва заедно с целия си
велики благодатни дарове, които получаваме от Бога като дом. Но тази среща и ис-
благословение в нашия живот за изграждане на истинското тинското помирение ста-
щастие и хармонични взаимоотношения с ближните. ват възможни, когато „за-
губилият се син“, напуснал
дчодободврбодеорбокддоробеодолртбеюдортеедболтееиднлтеееонлтсеонлтсеонлтсонтсотст бащиния дом и „отишъл в
милостиня далечна страна“, осъзнава
своята грешка и решава да
додбодрбодорбоддорбеоддортбеодортбеедорлтееднолтееоднлтсееонлттсеонлтсеонлтсонтсотст милостПрояви на любов промени живота си, като се
милосърдие към човека върне в дома на своя роди-
съдсодтбодррбодоарбодддорабеодотртбедоертеелдолтнееднолтееоснлтстеонлтсеонлтсонтсотст тел. Чрез образа на добрия
баща, който обича своя син
дболдбаодгрбодоорборддорбоеодордтбедосртеедтолтееднвлтееоонлтсеонлтсеонлтсонтсотст милостивост и му прощава, Господ Иисус
Христос ни показва човеко-
любието на Бога като наш
Небесен Отец. А покаянието
и смирението на опомнилия
се син е пример и поука за
всеки един от нас, който
може да се заблуди и да се
отдалечи чрез своите мисли
и постъпки от Бога. За да
получим прошка от Бога, ние
първо трябва да „решим в
себе си“ повече да не грешим
и да се обърнем с покайна
молитва към Всемилосърд-
ния Небесен Отец.

173

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ милост прошка
Неем. 9:17
ДЕЙНОСТ 1. Моите текстове – моите съкровища Пс. 35:8 Сир. 2:11
Прочетете библейските стихове. Направете селекция от Сол. 3:3 Мат. 6:12
текстове, като за всяка добродетел изберете по три, Сол. 21:21 Мат. 18:21-22
които ви въздействат най-силно. Сир. 18:12 Марк 11:25-26
Сир. 35:23 Лука 6:37
ДЕЙНОСТ 2. Свържете символните изображения на Мат. 5:7 Еф. 4:32
добродетелите с извършваните действия. Изберете Мат. 9:13 Кол. 3:13
една от християнските добродетели и предложете Як. 2:13
възможности за нейното осъществяване в живота на
християнина. Запишете ги в тетрадката.

СЪСТРАДАНИЕ ЧОВЕКОЛЮБИЕ МИЛОСЪРДИЕ

ДЪЛГОТЪРПЕНИЕ ПОКАЯНИЕ МИРОТВОРСТВО

Прояви на търпение Любов към човека Оказване на помощ на пострадали

Осъзнаване на греха Съдействие за помирение / сдобряване Подпомагане на бедните

ДЕЙНОСТ 3. Представете проблем от ДЕЙНОСТ 4. Съставете просителна мо-

живота в училище, свързан с прошката. литва към Бога, като използвате думи и

Потърсете начини за неговото решаване, изрази от псалми.
„Аз пък се уповавам на Твоята милост.“ (Пс. 12:6)
като следвате следните стъпки: „С милостиви Ти постъпваш милостивно.“ (Пс. 17:26)
1) Формулирайте и представете проблема. „Да бъде милостта Ти над нас, Господи, според както
Опитайте се да разберете и да преживеете про- Ти се уповаваме.“ (Пс. 32:22)
блема. „Не спирай, Господи, Твоите щедрости към мене; Тво-
2) Разработете стратегия за решаване на про- ята милост и Твоята истина нека ме пазят непрес-
блема. танно.“ (Пс. 39:12)
Като използвате своите знания и опит, подберете „Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост.“ (Пс. 50:3)
най-подходящото за случая. „Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по
3) Организирайте наличната информация многото Твои щедрости милостно погледни на мене.“
Свържете елементите на проблема, оформяйки (Пс. 68:17)
своето стратегическо планиране. Обосновете „Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спа-
своя избор. сение.“ (Пс. 84:8)
4) Разпределете източниците на информация и „Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и много-
потърсете решение милостив.“ (Пс. 102:8)
Планирайте стъпките за решаване на проблема, „С Твоята милост. Господи, е пълна земята: научи ме
проследете и след това ги изпълнете. на Твоите наредби.“ (Пс. 118:64)
5) Оценка „Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна
Направете изводи относно ефективността на милостта Му.“ (Пс. 135:1)
своите усилия. Помислете дали ще се сблъскате
с този проблем и в живота си извън училище.

174

5.5. МИЛОСЪРДИЕ И БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ
(за упражнения и практически дейности)

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ

„Бъдете милосърдни, както и вашият Отец е ми-
лосърден.“

(Лука 6:36)

ЗАДАЧА 1. Съставете определение за понятията милосър-
дие и благотворителност. Сравнете разсъжденията си със
съдържанието на текста. Дайте примери от вашия живот.

Милосърдието е един от най-съ-
вършените плодове на любовта към
ближните и висша проява на справед-
ливост. Този, който обича, е винаги
справедлив и човеколюбив към ближния,
той е състрадателен и милостив; не
онеправдава другите, не ги обижда и
не ги ощетява.

Истинската любов не търси удо-
влетворение на егоистичните желания,
а винаги се стреми да помогне на нуж-
даещия се. Стремежът да се подкре-
пят слабите и да се помага на по-бе-
дните е в основата на християнското
милосърдие. То съдържа и състрада-
ние, и съчувствие към страдащите,
но най-важна е твърдата решимост
да се върши добро и да се преодоляват
неправдите.

Милосърдието е основа на до-
бротворството и на истинската
благотворителност. Благотворител-
ността е едновременно подкрепа за
немощните и отхвърлените, но също
така е и борба за човеколюбиво отно-
шение, за премахване на несправедли-
востта, която е причина за социалните
злини и неправди.

175

5.5. ЗАДАЧА 2. Прочетете и анализирайте текста, като си пома-
гате с въпросите:
176
Каква е връзката между любовта към ближните и делата на милосърдие
и благотворителност, които извършваме?

Какво можем да отдадем на Бога в отговор на Неговата милосърдна
любов към нас хората?

Защо според вас милосърдието и благотворителността са важни?
Съществува ли истинска благотворителност без човеколюбие и ми-
лосърдие към страдащите и нуждаещите се хора?

Бог е милосърден и човеколюбив Небесен Отец, Който оби-
ча човека като Свое любимо творение. Според новозаветното
нравствено учение, Бог се грижи за всеки човек и го подкрепя
чрез Своята любов и благост. Ние хората познаваме и пре-
живяваме тази съвършена Божия любов като състрадание,
милосърдие и човеколюбие.

Синът Божий ни учи, че добрите дела и милосърдието
към ближните са изява на благодарност за непрестанната
Божия любов. Това са най-скъпоценните дарове, които човек
може да принесе пред Бога. Затова никой не бива да се отказ-
ва и разколебава да върши добро. Добротворството спрямо
близките хора и подкрепата на по-слабите и нуждаещите
се не бива да се отлага. Чрез добри дела на милосърдие човек
може да придобие богатство в Бога, което никой не може
да му отнеме.

ЗАДАЧА 3. Обсъдете заедно смисъла и приложението на ми-
лосърдието и благотворителността днес. Илюстрирайте
отговора си с мисълта на българския църковен писател и ду-
ховен будител св. Софроний Врачански и призива на Негово
Светейшество Българския патриарх Неофит в отправеното
към миряните и клира Рождественско послание.

„Когато човек е милостив към си-
ромаси в нужда, тогава повече му
се умножава имението! Затова кое
благо трябва да си пожелае някой
освен милостинята? Потребно е
всеки човек, който е приел блага от
Бога, да не ги разхарчва, нито да
ги пръска по своите прищевки, но
разумно да ги разделя и за помощ
на ония, що имат нужда!“

Св. Софроний Врачански

„Нека в нощта на Рождеството всички ние,
които сме Христови, сторим място на раж-
дащия се заради нас и за нашето спасение
божествен Младенец, като отворим за Него
нашите домове и нашите сърца. Нека не само
със слово, но и с дела на милосърдие да пока-
жем принадлежността си към Неговата света
Църква, като според силите и възможностите
си се погрижим сред нас да няма вече страда-
щи и нуждаещи се, гладни и жадни, не само за
храна или питие, а и за топла дума, за най-еле-
ментарно човешко внимание.“

(Негово Светейшество Българският
патриарх и Софийски митрополит Неофит)

ЗАДАЧА 4. Съпоставете отношението към нуждаещите се на За любознателните...
езичници, юдеи, мюсюлмани и християни.
Според универсалното изме-
Отношението на всички религиозни хора (езичници, юдеи, рение на евангелската любов и
мюсюлмани и християни) към нуждаещите се се гради върху милосърдие към ближния, как-
принципите на мъдростта и справедливостта. За христия- то я откриваме в учението на
ните на преден план се поставя превъзходството на закона Иисус Христос, всеки човек е
на любовта и милосърдието, разкрит от Божия Син Иисус наш ближен, независимо от
Христос. За нехристиянските вероизповедания милосърди- това дали ни е родственик и
ето и благотворителността са задължения на вярващите, приятел, познат, непознат,
описани като религиозни правила. или дори враг. Според Хрис-
товите думи: „никой няма
Например, според Корана мюсюлманите трябва да пред- по-голяма любов от тази да
лагат милостиня 2,5% от спестените си пари, а според положи душата си за своите
Тората евреите трябва да отделят 10% от всички спе- приятели“ (Йоан 15:13).
челени пари. Като изхождате от това, решете задачата.
Християнската любов
Занимателна математика: предполага милосърдие, до-
Мюсюлманин печели 50 000 евро годишно и спестява бротворство и саможертва.
10 000 евро. Евреин печели 50 000 евро. Колко всеки един Да се откажеш от егоистич-
от тях може да отдели за благотворителност според ре- ните си навици, това е една
лигията си? от най-великите победи на
мюсюлманин: _________________________ любовта над човешките сла-
бости, които ни отдалечават
евреин: _______________________________ от другите хора.

177

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 1. Потърсете в Евангелието според Лука примера,
който Спасителят дава за лептата на бедната вдовица
(Лука 21:1-4).

Как бедната вдовица проявява благотворителност?
Какво е общото и различното между лептата на бедната
вдовица и даренията, които правят богатите?
Защо Спасителят казва, че бедната вдовица е дала повече
от богатите хора? Как тя е спазила Христовия призив (Лука
6:36) към милосърдие?
Като използвате някои от изброените думи и примера
за лептата на бедната вдовица, създайте текст като
медийно съобщение за предстояща благотворителна кам-
пания, израз на милосърдие:

дарение, дарителство, подпомагане,
благотворителност, добротворство, благодеяние,
ктитор, дарител, благодетел

ДЕЙНОСТ 2. Направете нравствено-оценъчен анализ на бла-
готворителна ситуация „Милост за милосърдието“

Нравствено- План за работа
оценъчен анализ

Осъзнай проблема. Какво се случва?
Целогодишно, всяка седмица в понеделник, четвъртък и събота от 12,00 ч. над 160 социално слаби и бездомни
получават топла храна. Никой не бива връщан с празни ръце.
В свое интервю свещеникът о. Димитър Вукадинов споделя: „Средата на 90-те бяха най-тежки години
за всички ни. Със събраните пари в църковната касичка купувахме и раздавахме ядене на най-окаяните.
После се появиха спонсори, започнахме да готвим в пристройката на двора. Смятахме, че раздаването на
храна ще е временно, докато хората си стъпят на краката, а се оказа, че все още мнозина няма какво да
ядат. Ето заради това не мога да спя нощем. Лежа буден и се питам: „Докога, Господи? Явно много сме Те
разгневили с лошотията си, с лукавщината си, с греховете си, щом допускаш толкова хора да се мъчат
в тази наша България“.

Събери и опиши дан- Къде се случва?
ни за храма и кухня- Към храм „Св. вмчк Георги Победоносец“ – кв. „Дървеница", гр. София, от 1994 г. с благословението на
та за бедни. приснопаметния отец Димитър Вукадинов и с доброволните усилия на енорията действа кухня за бедни
и нуждаещи се.

Анализирай данните. Как се случва?
Опитай да ги обяс- В кухнята за бедни хора три пъти седмично се раздава топла храна на всеки, протегнал ръка за нея. Тъй
ниш. като жените, които готвят, са много възрастни и започва да им става все по-трудно да се справят с
храна за 150-200 души, се търсят доброволци, готови да:
• белят, измиват и режат продуктите за готвене;
• почистват работните си зони;
• раздават прясно приготвена храна и продукти на нуждаещите се хора.
От февруари 2017 г. насам доброволците са главна движеща сила – набират средства и дарения, пазаруват,
организират, готвят.

Сподели отношение- Защо да участвам?
то си към добровол- За да сготвиш за тези, които не могат да го направят за себе си, и да внесеш малко топлина в тежките
чеството. Подкрепи човешки съдби.
своето разбиране с ар- Какво е нужно?
гументи от християн- • Желание и усмивка;
ската нравственост. • Валидна лична здравна книжка (документ, съдържащ данни за проведени изследвания, които се изискват
преди започване на доброволческа дейност в кухнята);
• Ако си под 18 г., трябва да представиш декларация за информирано съгласие от родител / настойник.

Нравствено- РЕШЕНИЕ
оценъчен анализ

178

ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ

ДЕЙНОСТ 3. Прочетете и анализирайте проблема в описания
случай (казус). Използвайте техниката „Шест въпроса
и едно предложение“, като отговорите на въпросите и
дадете свое предложение за разрешаване на проблема:

Какъв е проблемът?
Къде възниква?
Кога се случва?
Защо се получава така?
Кой участва в проблемната ситуация?
Как е преодолян в случая?
Дайте свое предложение за разрешаване на проблема.

Обикновено в неделя Ани и цялото ѝ семейство ходи на
църква в енорийския храм. Веднъж, след края на неделната
литургия, тя вижда, че в пристройката към храма се съби-
рат помощи и се раздава храна на бедните. Разбира, че може
да неправи нещо добро, докато е още дете. Свещеникът ѝ
позволява да помогне в опаковането на кашоните с дарения
за нуждаещите се. Ани усеща, че това е специално място,
в което се чувства полезна. Докато е там, Ани забелязва
приятеля си Сашо и майка му да получават кашон с храна.
Той изглежда смутен, че е там не за да помогне, а защото
семейството му се нуждае от помощ.

Ани прекарва останалата част от деня, мислейки как
може да го накара да се чувства по-добре. В крайна сметка
измисля план да помогне и на благотворителността в хра-
ма, и на своя приятел. Тъй като Сашо се справя отлично с
рисуването, тя го моли да проектира плакати за събиране
на хранителни продукти за нуждаещите се. Така тя повдига
настроението му и му показва, че всеки може да допринесе
по свой собствен начин за благотворителното дело.

179

ОСНОВИ НА РЕЛИГИОЗНАТА НРАВСТВЕНОСТ
(ОБОБЩЕНИЕ)

„Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце,
и с всичката си душа, и с всичкия си разум:
тази е първа и най-голяма заповед; а втора,
подобна ней, е: възлюби ближния си като себе
си; на тия две заповеди се крепи целият закон и
пророците.“

(Мат. 22:37-40)

1. БОЖИИТЕ ЗАПОВЕДИ И ЧОВЕШКАТА СЪВЕСТ
В РЕЛИГИОЗНО-НРАВСТВЕНИЯ ЖИВОТ

Десетте Божии заповеди залагат основите на ценностната
система на съвременното човечество. Те са написани от Бога
върху две каменни плочи и връчени на св. пророк Мойсей.
Като записано слово, те могат да бъдат изучавани и тълкувани.
Според преданието, на едната плоча били заповедите, които се
отнасят за отношенията на човека с Бога (1-4), а на другата (5-
10) – за отношенията между хората. Основното им съдържание
е любовта: към Бога и човека. Декалогът има ограничителен
характер, с изключение на петата заповед, която се приема като
преход от заповедите, отнасящи се до Бога, към тези, отнасящи
се до ближния.

Десетте Божии заповеди, както и целият Закон подготвят
човечеството за посрещане на Избавителя от греха и смър-
тта. Християните са призвани да подражават на Господ Иисус
Христос, Който изцяло е изпълнил Закона. Този Божий закон не
е товар за човешката природа, тъй като е написан в човешкото
сърце (Рим. 2:15). Затова Иисус Христос изисква спазването на
заповедите (Мат. 19:17). От всеки християнин се изисква въз-
питание на волята и характера. Вярващият изследва себе си и
се въздържа от всяко зло. Изпълнението на заповедите започва
с вслушването в гласа на съвестта.

Съвестта е вътрешен нравствен закон и Божий глас в чо-
века. Тя е неподкупен съветник, законодател и повелител на
човешката воля, който насочва към избора на доброто. Съще-
временно съвестта е строг съдия, който изобличава за сторено-
то зло. Чрез нея всеки човек се самоопределя свободно, като
прави съзнателен избор в различни житейски обстоятелства.

Първата и основна функция на съвестта е законодателна
или предписваща. Съвестта е вътрешен законодател за човеш-
кия разум и свободна воля.

За човека като нравствена личност не е достатъчно да знае в
какво се състои доброто. Необходимо е съзнателно да го избира
и извършва в живота си.

180

2. ХРИСТИЯНСКАТА ЛЮБОВ

КЪМ БОГА И БЛИЖНИТЕ

Поради съвършенството на Своята любов, премъдрост и
благост Бог сътворява човека по „Свой образ“ (Бит. 1:26), с
разумна душа и свободна воля. Всеки човек
е призван да върви към Бога и така да по-
стигне във възможната пълнота „подобието
Божие“ (Бит. 1:27). Това е път на постоянно
нравствено усъвършенстване и развитие.

Истинската религиозна вяра се проявява
в любовта към Бога и ближния. Всеки, кой-
то обича Бога с цялото си сърце и с всички-
те си сили е длъжен да обича и своя ближен:
„Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си,
лъжец е; защото, който не люби брата си,
когото е видял, как може да люби Бога, Ко-
гото не е видял? И ние имаме от Него тая заповед, който люби
Бога, да люби и брата си“ (1 Йоан. 4:20, 21).

В притчата за милостивия самарянин Господ Иисус Хрис-
тос разкрива любовта към ближния като проява на милосърдие
и добротворство. Според Евангелието, ближен е всеки, който
има нужда от подкрепа и всеки, който проявява милост (Йоан
10:37). За християните, които се ръководят от Христовата запо-
вед за любовта, всеки човек е ближен.

3. РЕЛИГИОЗНА НРАВСТВЕНОСТ И ДЕЛА НА ВЯРАТА „Съвест“, худ. Николай Ге (1891)

Много пъти в живота се налага да се взимат трудни реше-
ния и да се постъпва по съвест. В такива моменти е полезно да
се припомнят различни случаи от живота на Сина Божий. В
Евангелието има много образци, включително и в Христовите
притчи.

Прошката и милостта са най-красивите
плодове на любовта. Според Христовото
учение няма по-голяма проява на милосър-
дие и любов от саможертвата: „Никой няма
любов по-голяма от тая, да положи душата
си за своите приятели“ (Йоан 15:13). Това
означава в определени моменти да пожерт-
ваме своите интереси и удобства, да се от-
кажем от някои удоволствия или навици, да
се преборим със своите слабости и грешки,
за да извършим добро дело, от което нямаме
непосредствена полза. Всеки човек израст-
ва като нравствена личност, когато проявява
тази духовна сила. Доброто, което вършим, ни прави истински
свободни и достойни личности. Защото най-великото дело на
земята за всеки човек е да обича своите бижни, да помага на
своите любими хора, да подкрепя слабите и болните и да защи-
тава тези, които са в нужда. Истинското достойнство на един
човек и на едно общество се определя от милосърдното и чове-
колюбивото отношение към най-слабите и нуждаещи се хора.

181

Вече научихме Проверете наученото
Библейското учение за добро- Кои са основните християнски нравствени ценности и добродетели?

то и злото. Как се проявяват вярата и почитта към Бога? Коя е най-важната Божия
Доброто и злото като добро- заповед според учението на Господ Иисус Христос? Как може да бъде из-
пълнена?
детел и порок.
Православното разбиране за Каква е връзката между любовта към Бога и човеколюбието? Можем
ли истински да почитаме Бога, без да вършим добри дела?
греха като отделяне на човека
от Бога. Какво означава човек „да положи душата си за своите приятели“? Кога
„полагаме душата си“?
Значението на избора и сво-
бодната воля при борбата с Приложете наученото
греха. Разгледайте схемата. Съпоставете Божиите заповеди с христи-

За силата на съвестта като янските добродетели. С няколко изречения опишете значението на
глас Божий в човека и вътрешен Божиите заповеди в живота на човека като основа на християнската
нравствен законодател. нравственост и добродетелност.

Значението на съвеста за лич- Аз съм Господ,
ната нравственост. Бог твой

За Десетте Божии заповеди Не кради Не си прави
като регулатор на отношения- кумир
та с Бога и добрите взаимоот-
ношения между хората. Почитай баща РЕЛИГИОЗНА Не изговаряй
си и майка си НРАВСТВЕНОСТ напразно
За Божията милост и всео- Не прелюбо- имато на
прошение като прояви на Божия- действай Господа
та съвършена любов. Шест дена
работи
Духовно-нравствената значи-
мост на милостта и прошката Не пожелавай Грях Не убивай
в живота на християнина. дома на БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

Необходимостта от даване ближния си
на искрена прошка. БОЖИИ ЗАПОВЕДИ

Христовото учение за мило- Съвест Милост и
сърдието. прошка

За добрите дела и християн- Добро и ХРИСТИЯНСКА Милосърдие и
ското милосърдие като съвър- зло ДОБРОДЕТЕЛНОСТ благотвори-
шена проява на любовта към
ближните. телност

Милосърдието като основа на
добротворството и истинска-
та благотворителност.

182

Приложете наученото

Прочетете библейския стих. Отделете ключовите думи.
Направете мисловна карта и я представете пред съучениците си.

„Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта
се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди,
зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява,
на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не
отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици,
ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. ... А сега остават тия три: вяра,
надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.“

(1 Кор. 13:4-8, 13)

Завършете таблицата, като попълните на правилното място наи-
менованията на християнските добродетели вяра, надежда и любов.
Обяснете връзката им със съответните източници на християнско-
то вероучение.

Християнски добродетели Източници на християнско вероучение
Нашата ... Символът на вярата и православното
Нашата ... богослужение
Нашата ... Христовите блаженства и нравствените
добродетели
Божиите заповеди и Христовият нравст-
вен закон на любовта

Разгледайте следните възможни случаи и обсъдете как бихте постъпили. Случай 2: Ако ваш приятел
Случай 1: На улицата виждате човек (възрастен, слаб или болен), или близък човек ви е обидил или
наскърбил с дума или погрешна
който се нуждае от помощ, а минаващите покрай него хора го подми- постъпка, как ще реагирате?
нават и заобикалят.
а) Ще очаквате той да ви се
Каква ще бъде вашата първа реакция в подобен случай? извини;
Как бихте постъпили, независимо дали е ваш познат, или е непо-
знат? Ще почувствате ли, че трябава да му се притечете на помощ, б) Ще се опитате да превъз-
или ще предпочетете да запазите своето спокойствие? могнете обидата и да потърсите
Какви мотиви и съображения за вашето поведение ще предпоче- начин за помирение и изглаждане
тете и изберете да последвате в конкретния случай? на спорните моменти;
Ще постъпите ли като добрия самарянин от притчата, или ще
отминете като другите минувачи, които остават равнодушни? в) Ще се посъветвате с ва-
шите родители, с някой по-въз-
Изберете един урок от тема 4. „Правилата за нравствено поведение“ растен или с близък приятел, за
или от тема 5. „Духовно-нравствен живот“. Съобразно своя избор по- да решите как да подходите в
пълнете писмено всички полета в тетрадката, като започнете с те- конкретния случай;
мата на урока.
г) Ще се опитате да разми-
ТЕМА НА УРОКА: слите върху причините за случи-
лото се и да прецените критично
КЛЮЧОВА ДУМА НАРИСУВАЙ СИМВОЛ ОПРЕДЕЛЕНИЕ както своето поведение, така и
ИЛИ ПИКТОГРАМА НА това на вашия приятел.
КЛЮЧОВАТА ДУМА

НАПИШЕТЕ СЪБИТИЕ, КОЕТО ЗНАЕТЕ И Е СВЪРЗАНО С КЛЮЧОВАТА ДУМА

НАПИШЕТЕ ПРИМЕР ОТ ЖИВОТА ИЛИ ИЗРЕЧЕНИЕ-ПОСЛАНИЕ/ОБРЪЩЕНИЕ

183

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР (тест изходно ниво)
Какво научихме по религия – православие в 6. клас

1. Кой е първият мъченик за Христовата вяра от българския владетелски двор?

а) св. Андрей Първозвани
б) св. Климент Римски
в) св. Енравота-Боян

2. Запишете срещу всяко дадено определение понятието, което му съответства:

Понятие Определение
църковна самостоятелност в рамките на чужда върховна
църковна власт
право на поместна църква сама да избира своя предстоятел и
органи на управление
Поместна църква с глава архиепископ
граници на църковно управление; територията, управлявана от
дадена църква или епархия

3. Българската църква е провъзгласена за патриаршия по време на управлението на:
а) св. княз Борис-Михаил
б) цар Симеон
в) св. цар Петър

4. Първата автономна българска архиепископия при управлението на св. княз
Борис I е учредена на:

а) 8 март 872 г.
б) 4 март 870 г.
в) 6 март 865 г.

5. Кои са светиите от Първото българско царство, изобразени на иконите?

1) ____________________ 2) ____________________ 3) ____________________
184

6. Кое изображение показва църковното археологическо наследство от Първото
българско царство?

а) б) в)

7. Запишете църковно-историческите събития, които съответстват на
годините, нанесени на линията на времето.

311 313 864 / 865 870 893 927 1018 1235 1393

IV в. IX в. X в. XI в. XIII в. XIV в.

8. За кой български светия се отнася текстът?

„Ти мъжествено изповя- „С многоизкусно тър- „С твоето доблестно
да единосъщната Троица пение, блажени мъчени- търпение ти ужаси без-
пред съдилището; кога- че, си претърпял огнена законните мъчители,
то с камъни те убиваха, смърт и след твоята предпочитайки по-скоро
ти пак не се покори, кога- кончина си приел нетле- с готовност да умреш за
то с огън те изгаряха, ти нен венец от Христа...“ Христа, отколкото да
пак изобличи безбожна- живееш в позор без Кръ-
та заблуда, многостра- ста, великомъченице...“
дални...“

1) ____________________ 2) ____________________ 3) ____________________
9. Кое събитие е представено на изображението?

а) вдигане на схизмата през 1945 г.;
б) процесията, предвождана от избрания за па-
триарх Кирил преди интронизацията му;
в) тържествено богослужение на българските
архиереи.

10. Решете задачите, за да откриете годините, свързани с църковно-истори-
ческите събития на Българската църква.

Българската екзархия се създава през – (12 546 + 2 414) : 8 =

Отмяната на схизмата от 1872 г. е преодоляна през – 9 725 : 5 = година.

Българската патриаршия е възстановена осем години

по-късно – през година.

185

11. Какво означава понятието „Декалог“:
а) десет заповеди
б) десет скрижали
в) десет цифри

12. Запишете наименованието на Божията заповед съобразно показателите:
а) откровение на Бога пред човека: _____________________________
б) посочва доброто отношение, което дължим на своите родители:
________________________________________________________________
в) напразно изговаряне на името Божие: _______________________________
г) присвояване на каквато и да е чужда собственост: ___________________

13. Отбележете кой показател не се отнася до четвъртата Божия заповед:
а) Бог се радва на Своето творение в седмия ден;
б) почивният ден е помнене и отдаване на почит на Бога;
в) неспазване на дадено обещание пред Бога.

14. Оградете неверните твърдения. Какви са последиците от грехопадението
на прародителите Адам и Ева:

а) отдалечаване на човека от Бога;
б) сближаване и по-добро общуване между хората;
в) загуба на първоначалната праведност и блаженство;
г) поява на чувства като страх, вина и срам от греха;
д) неблагоприятни последици за човешкото потомство;
е) поява на болести, страдания и телесна смърт;
ж) земята започва да ражда „тръни и бодили“;
з) хармония с природата и по-добри отношения на човека с другите живи твари.

15. Кое е най-точното определение за понятието добродетел:
а) стремеж да съобразяваме мислите и действията си с учението и примера

на Господ Иисус Христос;
б) разкриване добротата на конкретна личност;
в) извършването на добри постъпки.

16. Попълнете липсващите изрази в схемата, като ги подредите така, че да
се получи необходимата последователност за нравствен живот. Съставете
с всеки един от тях изречение.

Липсващи думи и изрази: милост и прошка, съзнателен избор, дела на мило-
сърдие, добродетелен живот, любов към ближния.

Съвест

Праведност

Скала за самооценяване / Всеки верен отговор носи 1 точка

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 2 т. 3-6 т. 7-9 т. 10-12 т. 13-15 т.

186

ПРИЛОЖЕНИЯ

ВЕКОВЕ ~ГОДИНИ ХРОНОЛОГИЯ на събитията, свързани с историята на Българската православна църква

865 БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
кр. на 865 или Покръстване на българския княз Борис I и кръщаване на населението в България, което към онзи
нач. на 866 момент все още не е приело християнството. Християнството става официална религия в
страната.
Бунт на някои от българските първенци, недоволни от религиозната реформа и от управлението на
св. княз Борис I.

866 Опити на св. княз Борис I да уреди самостоен статут на Българската църква чрез Рим.

867 Събор в гр. Венеция – св. Константин-Кирил Философ удържа победа над привържениците на
триезичната ерес.
кр. на 867 или Папа Адриан II в Рим благославя за църковно-литургична употреба донесените от светите Кирил и
нач. на 868 Методий славянобългарски глаголически книги.

4 март 870 Учредяване на Българска архиепископия на Константинополския събор.

886 Учениците на св. братя Методий и Кирил пристигат в България и продължават тяхното духов-
но-просветно дело сред българския народ.

893 Първи църковен събор в Преслав.

2 май 907 Блажената кончина на св. княз Борис I Покръстител.

918 / 919 Църковен събор в Преслав. Българската архиепископия едностранно е обявена за патриаршия.
927
При управлението на св. цар Петър Българската църква от архиепископия се издига в патриаршия.
972-1018 Първи официално признат Български патриарх е Димитрий, с патриаршеско седалище в Преслав.
1019 Преместване на седалището на Българската патриаршия на Запад – Средец, Мъглен, Воден, Преспа
и Охрид
7 ноември Българската патриаршия е понижена в архиепископия с център Охрид. Избран е първият архиепис-
1204 коп Йоан.
Българският архиепископ Василий е помазан от римокатолическия кардинал Лъв за примас =
1204 – 1231 патриарх.

1235 Период на уния с Рим.
По време на управлението на цар Иван Асен II на събора в Лампсак Българската църква получава
1393 канонично признаване от целия православен свят като автокефална патриаршия. Търновският
кр. на ХIV / архиепископ Йоаким I е всеобщо признат за Търновски патриарх.
нач. на ХV в.
15 май 1767 БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ПРЕЗ ОСМАНСКИЯ ПЕРИОД
Османските завоеватели завладяват Търново и изпращат в заточение Търновския патриарх
св. Евтимий.
Унищожаване на Търновската патриаршия поради османското нашествие. Западните епархии на
нейния диоцез влизат в състава на Охридската архиепископия, отстояваща българския си харак-
тер.
Унищожаване на Охридската архиепископия и преминаване на българските епархии под управление
на Константинополската патриаршия.

188

1825 – 1830 Открито недоволство и искане за замяна на гръцките епископи и митрополити в различни българ-
1838 ски епархии.

1840 Акция в Търново за отстраняване на гръцкия митрополит Панарет. Начало на организирания етап
на църковната борба.
1844 Внасяне на българското прошение до Високата порта за отстраняване на търновския гръцки
митрополит Панарет и за избор на йеромонах Неофит Бозвели за нов търновски митрополит.
1844 Йеромонах Неофит Бозвели е заточен по настояване на Константинополската патриаршия.
9 октомври Йеромонах Неофит Бозвели се установява в Цариград (Истанбул), където е създаден българският
ръководен център на борбата за църковна независимост.
1849 Йеромонах Неофит Бозвели и Макариополският епископ Иларион внасят два меморандума до
3 април 1860 Високата порта и създават първа програма със седем искания по българския църковно-национален
въпрос. Заточени са на Св. гора. През 1848 г. умира йером. Неофит Бозвели.
След издействане на султански ферман от страна на Стефан Богориди в Цариград е осветен
първият български храм „Св. Стефан“ (старата дървена църква). Учредяване на българска църковна
община в столицата на османската империя.

Великденската акция в храм „Св. Стефан“ (Българският Великден).

27 февруари БЪЛГАРСКА ЕКЗАРХИЯ
1870 Султански ферман за учредяване на Българската екзархия.

1871 Първи български църковно-народен събор. Конституиране на Екзархията.
Избор на първи Български екзарх. На 12 февруари за български екзарх е избран Иларион Ловчански,
1872 но не е утвърден. На негово място на 16 февруари е избран и официално утвърден за първи Българ-
ски екзарх Антим I.
16 септември Българската екзархия е обявена за схизматична от Константинополската патриаршия.
1872

12 април 1877 Екзарх Антим I е изпратен на заточение.

22 април 1877 Избран е нов Български екзарх – Йосиф.
1897 – 1912 Българската екзархия губи управлението на епархиите си, които остават извън тогавашните
граници на България.
1913 Българският екзарх Йосиф се установява в София. В Цариград оставя екзархийски наместник.

20 юни 1915 Кончината на екзарх Йосиф.

1915 – 1918 Временно управление на външните епархии от български митрополити.

1921 – 1922 Втори църковно-народен събор за изработване на нов екзархийски устав.
8-23 юни 1930 Провежда се Ватопедското съвещание на Православните църкви, на което се обсъжда и българска-
1932 – 1934 та схизма.
Преговори на представители на Българската църква в Йерусалимската патриаршия върху условия-
та за вдигане на схизмата.

189

1941 – 1944 Включване на т. нар. външни епархии в диоцеза на Българската църква и управлението им от бъл-
1944 – 1945 гарски митрополити. Това са Маронийска, Струмишко-Серска, Солунска, Скопско-Велешка, Охрид-
ско-Битолска и Одринска епархии, в които живеят множество българи (т.е. извън тогавашните
граници на българската държава). По препоръка на българското правителство те се свеждат до
четири епархии: Скопско-Велешка, Струмишко-Драмска, Маронийска и Охридско-Битолска.
Първа и най-жестока вълна на репресии над Църквата и духовенството от страна на комунисти-
ческия режим в България.

21 януари 1945 Избор на Софийския митрополит Стефан за Български екзарх.

31 януари 1945 Българска делегация отпътува за Истанбул за среща с Вселенския патриарх във връзка с вдигане-
то на схизмата.
22 февруари Вдигане на схизмата от страна на Вселенската патриаршия.
1945

13 март 1945 Вселенската патриаршия дава на Българската православна църква Томос за вдигане на схизмата.

1945 – 1948 Прекратяване дейността на църковните социални заведения в България поради тяхното затваря-
не и заграбване от комунистическата власт.
15 януари 1946 Заповед на министъра на народното просвещение за забрана на вероучението в българските
училища.
1948 Отнемане от страна на държавата на значителна част от църковната собственост на храмове-
те и манастирите в България.
8 – 10 май
1953 ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА БЪЛГАРСКАТА ПАТРИАРШИЯ
Трети църковно-народен събор, който утвърждава нов църковен Устав и подготвя въздигането на
10 май 1953 Българската екзархия в Българска патриаршия.
Възстановяване на Българската патриаршия след петвековно прекъсване. Пловдивският митро-
1971 полит Кирил е избран за Български патриарх. Всеправославно, държавно и международно признава-
не на патриаршеското достойнство на БПЦ.
14 май – 12 Кончина на патриарх Кирил. Извънреден патриаршески избирателен събор. Избор на Ловчанския
декември 2008 митрополит Максим за Български патриарх (4 юли 1971 г.)
Шести църковно-народен събор в Рилския манастир. Нов устав, според който БПЦ получава наиме-
6 ноември нованието Българска православна църква – Българска патриаршия.
2012
Кончина на Българския патриарх Максим.
24 февруари
2013 На Патриаршески избирателен църковен събор в София за Български патриарх е избран Русенският
митрополит Неофит.

190

ВАЖНИ УМЕНИЯ И ПРАВИЛА ЗА РАБОТА

ЦИТИРАНЕ НА БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТ
Няма друга книга на света, която така да докосва душата на човека и да го вдъхновява
да търси Бога, както Библията. Това е единствената книга, която съдържа живото слово
на Живия Бог. Двете части на Библията, Старият и Новият Завет, съдържат важни
наставления за благоразумно поведение, лично усъвършенстване и постигане на вечен
живот.
Текстът на библейските книги е разделен на отделни глави и стихове. При цитиране
посочката се поставя в скоби, означаващи началото и края на цитата. Имената на
библейските книги се изписват със съкращения и завършват с точка. След името на
книгата се посочва съответната глава и стих. За по-доброто им отделяне между тях се
поставя двоеточие. Когато цитираните стихове са повече от един, между тях се поставя
тире. А когато стиховете са от една и съща глава, между тях се поставя запетая.
Цитиране на библейски текст

Книга от
Библията

Глава

Стих

РАБОТА С ЕЛЕКТРОННИЯ ВАРИАНТ НА БИБЛИЯТА

Електронният вариант на Библията се намира в официалния сайт на Светия Синод
на Българската православна църква – Българска патриаршия – https://bg-patriarshia.bg/bible
Библейските книги можете да слушате и в аудио формат в рубрика „Аудио Библия“.

Опори за работа
1. Отворете сайта.
2. Потърсете горе вдясно на лентата раздел „Библия“.
3. Изберете кои книги ще ползвате – Стар Завет или Нов Завет.
4. Изберете последователно – книгата, главата и търсения стих.
5. Можете да ползвате и рубриките „Аудио Библия“ и „Библия в картини“.

191

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСВАНЕ НА ПРАВОСЛАВЕН ХРАМ

За православните българи, както и за всички християни, храмът е духовният център
на селището, квартала, мястото, в което живеят. В Божия дом християните отбелязват
църковните празници и важни моменти в личния си живот, споделят любовта си към Бога
и ближните, просвещават се и израстват духовно, освещават се в тайнствата и богослу-
женията на Църквата.

Често се случва да ни гостуват близки, приятели, поклонници или чуждестранни гости,
с които посещаваме и разглеждаме забележителностите на мястото, в което живеем.
Православният храм е такава забележителност, която може да има местно или национално
значение и дори да е част от световното културно и църковно-историческо наследство.
Всеки православен храм е уникален и се различава по своята архитектура. Разглеждайки
го отвън, ние се запознаваме с неговата архитектура и вид, а пристъпвайки прага му – с
отделните части на неговия интериор и църковно великолепие. Изясняването на някои от-
делни църковно-исторически моменти и факти, спецификата на храмостроителството,
храмовия интериор и иконописното дело имат своето регионално значение за родната ни
история.

Всеки православен храм е уникален със своите:
1) статут; 2) история; 3) архитектура; 4) интериор

Основни стъпки за описване на православен храм

1. Статут на храма 2. История на храма 3. Архитектура на храма
Какъв е храмът? Откога се датира храмът (истори- Какъв тип е храмът (ротонда, базили-
- патриаршески (най-главен храм на чески период, век, година)? ка, кръстокуполен)?
дадена поместна Църква-патриар- Къде се намира? Има ли камбанария?
шия); Как се нарича? Има ли двор?
- ставропигиален (храм, ползван за Каква е историята на неговото Къде се намират входовете на храма?
нуждите на Св. Синод); построяване? От колко части е храмът?
- митрополитски (главен храм на Какви дейности са съсредоточени в От какъв материал са стените на
дадена митрополия, епархия); храма днес? храма (камъни, тухли, дърво, друго)?
- енорийски (храм на дадена енория); Как е завършена покривната част на
- манастирски (храм в манастир). храма (с купол/и, с двускатен покрив,
куполна или безкуполна е постройката)?

4. Интериор на храма
Има ли притвор?
Към притворната част има ли балкон?
Как изглежда отвътре централната част?
На колко кораба (нефа) е разделена централната част на храма и те посредством колко колони са обособени?
Къде са разположени владишкият трон и амвонът?
Кога е изработен иконостасът? Какъв материал е използван?
На колко реда са поставени иконите върху иконостаса?
Кои са иконите на царския ред от двете страни на царските двери?
Коя е иконата на храмовия празник? Къде се намира тя?
Храмът изографисан ли е?
Кои са основните църковни и библейски сцени?
Какво е съвременното състояние на храма (запазен, обновен)?

192

РАЗПОЗНАВАНЕ, РАЗБИРАНЕ И ОПИСВАНЕ НА ПРАВОСЛАВНА ИКОНА

Как да разпознаваме, разбираме и описваме православната икона?
Можем ли да възприемаме иконата като картина или снимка?
Как да „разчитаме“ това, което е изобразено?
Църквата призовава и събира вярващите в името Христово. Когато влезем в право-
славния храм, виждаме, че на най-главното място стои иконата на Господ Иисус Христос.
Той е Този, Който е извън времето, а със Своето въплъщение съединява временното с
вечното. Затова има поредица от дни в годишния църковен календар, които са специално
посветени на Сина Божий Иисус Христос. Пред очите на християните иконите предста-
вят най-важните събития от Неговия земен живот и са част от новозаветната църков-
на история. Иконата не е просто картина с исторически сюжет или снимка, а свещено
изображение, прозорец към духовния свят, към вечността. В нея присъства лице, елемент
или събитие от църковната история, но всичко това е показано в светлината на Божието
царство. Затова една икона е колкото свидетелство за миналото, толкова и за бъдещето.
Тя е образ на реалност, която апостолът нарича „нова твар“ (2 Кор. 5:17). За първа икона в
християнския свят се приема неръкотворният образ – светият убрус на Спасителя. Този
образ не е рисуван от човешка ръка, затова се нарича неръкотворен. Художниците на икони
се наричат иконописци или зографи. Според преданието първият иконописец на Църквата
е св. евангелист Лука (I в.), който нарисувал образа на св. Богородица. Почитането на ико-
ните в Църквата е утвърдено на Седмия вселенски събор.

Опорни въпроси за разпознаване и описване на православна икона
Кой е изобразен на нея?
На кой празник е посветена?
Освен изобразеното лице, какво друго е изобразено на нея?
Знае ли се от кой век е иконата?
Видове образци за разбиране и описване на икона
а) Икона на библейска сцена
Коя библейска сцена е изобразена?
Коя е централната фигура (напр. Господ Иисус Христос, св. Богородица и др.)? Как е изобразена?
Има ли други лица, какво правят те и какво държат в ръце (разположение и действия)? Как са облечени?
Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда?
Какви цветове са използвани, какъв е фонът?
Опишете отделните елементи.
б) Икона на светия
Кой е изобразеният светец или светица?
Какво знаем за него / нея?
Какъв е цялостният образ – външен вид, поза, жест?
Какво извършва той / тя и какво държи в ръце?
Как е облечен той / тя?
Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда?
Има ли житийни сцени? Кои са те?
Какви цветове са използвани, какъв е фонът?
Опишете отделните елементи.

193

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОПИСВАНЕ НА ИЗОБРАЖЕНИЕ

Как да представим изображение, като си помагаме с откъса от житието
По изображенията ние можем да разчитаме различна информация. Църковните изобра-
жения са: икони, стенописи, миниатюри, мозайки. Освен изображенията, които виждаме в
църква, има и такива с религиозно съдържание: рисунки, илюстрации от книги, портрети,
картини (исторически, художествени), барелефи, фотографии и др. Стените на християн-
ските храмове са украсени със стенописи. Те ни помагат да съпреживеем изобразеното,
да придобием видима представа и информация за личностите от библейските събития и
образите на светиите. За да усвоим умението да извличаме информация и да представим
и опишем наблюдаваното изображение (стенопис, историческа или художествена карти-
на), трябва да следваме следните стъпки:

Основни стъпки за представяне и описване на изображение

1. Представяне на изображението 2. Описание на изображението 3. Определяне значението на изображе-
Какъв вид е изображението? Кой е основният образ? нието
Каква е темата на изображението? Има ли персонажи и кои са те? Какво научаваме?
Какъв е сюжетът на сцената? Как са представени (облекло, пози, Какво послание е съхранило?
Къде е мястото на действието? движение, жестове)? Какви изводи можем да направим от
Какво събитие е представено? гледна точка на днешния наблюдател?

ПИСМЕНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЖИТИЕ

Умение за писмено представяне на житие.
Как да четем и коментираме житиен текст.
Читателско възприемане на житието.
Всеки светия има свое житие, което е слово, описание за живота на светия човек –
този, който е канонизиран и тържествено прославен от Православната църква. Житието
е словесна икона на светията. То може да бъде кратко или пространно и е достоверен
свещен и исторически писмен източник. Книгата, в която са събрани всички слова за све-
тиите, живели в различни времена и години, се нарича „Жития на светиите“.
Думата „житие“ има старобългарски произход и означава „живот“, „животоописание“,
„биография“ „времетраене на живота“. Средновековните автори като житиеписци си по-
ставят за цел да опишат живота и подвига на светията. Житиеписците не описват
подробно всички битови елементи от живота на светиите. Житието е хранилище на
православното подвижничество и благочестие, назидателно четиво, практическа вероиз-
повед на християнските истини, описание на пътищата, сочещи начина за достигане на
светостта. Житието (житийният текст) като писмен извор свидетелства за живота
и дейността на светията, когото празнуваме, и съдържа обширни или кратки сведения за
забележителни дела и чудеса. Умението да избираме критично най-същественото в жити-
ето като писмен исторически източник ни дава възможност синтезирано да го предста-
вяме и коментираме.

194

Необходимо е да извървите следните стъпки при представяне
и коментиране на житието като писмен източник:

 Внимателно прочитане на целия житиен текст или откъс от него, за да се установят смисловите и
логически връзки в житието.
 Мислено го разделяме на отделни смислови части.
 Източникът писмено се представя по опорни въпроси.
 Проверяваме дали сме представили най-важното от източника.
Опорни въпроси за писмено представяне на житие (житиен текст)

Кой е авторът на житието и какво знаем за него (името на житиеписеца)?
Свидетел ли е на описаното от него (съвременник ли е на светията)?
Кога се случва събитието, за което разказва житиеписецът (историческа достоверност)?
Къде е станало събитието (географска точност)?
Коя е основната тема, заложена в текста (тематична обособеност)?
С каква цел е написано житието (средства за постигане)?
Какво ни съобщава изворът (съдържание на извора)?
На колко смислови части може да се раздели житието (подразделение на текста)?
Коя страна от живота на светията се представя (биография, мъченичество, чудеса)?
Какъв език и сравнения използва авторът, за да изгради образа на светията (характеристика)?
Какви послания носи източникът (духовна значимост)?
Какво е историческото значение на източника (оценка)?

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СВЕТИЯ И ОПИСАНИЕ
НА НЕГОВАТА / НЕЙНАТА ЛИЧНОСТ

Как да направим характеристика на светия или описание на неговата / нейната личност?
Умение за творческо писане върху характерните особености на Божия/та угодник / угодница.

В повествователната житийна творба светията е главното действащо лице. Там
откриваме неговите отличителни черти. Чрез характерните особености и детайли от
неговия живот можем достоверно да възстановим и опишем светийския му подвиг. Изпо-
вядването на вярата и речта на светията допълнително разкриват неговия образ. Всичко
това ни помага да изградим неговата характеристика. Характеристиката на светия из-
исква творческо проучване и достоверно описване на неговия живот, дела, мисли, харак-
тер, личностни особености и нравствени качества.

Агиографската характеристика се Видове характеристики на светия: Речевата характеристика на светия-
основава на житийната творба в Поведенческата характеристика се та разглежда неговата реч (вътрешна
цялост като писмен извор. Изследва отнася до описаното поведение на и външна), описана в житието му. Тя
се авторовата реч. Авторът-раз- светията. Читателят прави изводи допълва цялостната представа за ли-
казвач на житието представя и за живота, характера, постъпките и чността и живота му посредством
описва историята на светийския преживяванията му. Очертава харак- използваните от него думи и изрази,
живот и на определени моменти теристиката на светията, като има интонация, начин на говорене. Речева-
от него с помощта на проявени предвид най-важното от поведението та характеристика на светията от-
негови характерни черти. Прави се и действията му. Това може да бъде личава речта (вътрешна и външна),
пълна агиографска характеристика подкрепено с описание и на неговото описана в житието му.
или животоописание (биография) на душевно (вътрешно) състояние. Пове-
личността на светията. денческата характеристика се отнася
до описание на поведението на святата
личност.

195

Агиографска характеристика Основни стъпки за работа Речева характеристика
1. Изяснете какво означава името на Поведенческа характеристика 1. Опишете мислите, които го вълну-
светията и доколко го разкрива като 1. Открийте отличителни черти в харак- ват.
човек и християнин. тера на светията. 2. Има ли сведение за неговата
2. Валидна ли е древната мисъл „Според 2. Обяснете мотивите на неговото по- вътрешна реч, т.е. вътрешния му
името – и животът“? ведение. молитвен живот?
3. Опишете живота му – къде е роден, 3. Опишете преживяванията му, молит- 3. Обърнете внимание на външната му
родители и семейство, с какво се за- вата, надеждата в Бога и получаваната реч и разговора му с другите хора.
нимава и какво работи. Божия подкрепа. 4. Какво в речта му е характерно
4. Назовете някои от неговите лич- 4. Оформете образа на светията с по- за отношението му към Бога и към
ностни и нравствени качества. мощта на казаното от другите за него. ближните?
5. Анализирайте мислите и действи- 5. Посочете нравствените му качества и 5. Какви са неговите добродетели, си-
ята му. поведението му при защитата на вярата. лата на вярата му, мирогледа, честта,
6. Посочете в какво се състои основ- 6. Направите съпоставка на делата му с решителността и смирението му?
ният подвиг на светията нашето поведение днес. 6. Обърнете внимание върху твър-
достта в монологичната реч при
защитата на вярата и отношението
към враговете или мъчителите.
7. Разяснете посланията, които свети-
ята отправя към другите християни,
към новоповярвалите и към невярва-
щите.

Условия за работа:
• Характеристиката да бъде направена на компютър като текстов документ чрез програма Word.
• Оформлението на заглавната страница да съдържа логото, името на училището и темата на
характеристиката.
• Използайте шрифт Times New Roman, 14 pt, главни букви, центрирано,Bold. След това задължително посочете
трите си имена, клас и номер.
• Максимален обем на текста – 1 страница.
• Следвайте точно и последователно изискванията (правилата) за разработването на характеристика на
свята личност.
• Разсъжденията върху всяка отделна част се пишат на нов ред в отделен абзац.
• Изразяването на лично мнение по даден въпрос се оценява високо.
• В края на текстовия документ задължително посочете използвания източник.

Критерии за оценяване:
• Работата се анулира, ако е съставена без личен принос.
• Наименувайте файла с името си и класа.
• Правописните грешки се санкционират.

РАЗРАБОТВАНЕ НА УЧЕБЕН ПРОЕКТ

Какво представлява учебният проект?
Умение за проучвателско и творческо представяне на определен проблем.

Умението да участваме, подготвяме и реализираме учебен проект подпомага разви-
тието на творческите способности и сътрудничество между учениците и поемането на
отговорност. Участието в проект позволява: да се откриват междупредметните връзки;
да се формират умения за структуриране на собствени идеи; да се защитават различни
гледни точки; да се търси повече от едно решение на даден проблем. Учебният проект е

196

самостоятелно проучване (учениците се подготвят самостоятелно), творческо-изследо-
вателска работа по дадена тема, насочена към постигане на определена цел и създаване
на уникален продукт, извършвана за определен срок. В проектната дейност комбинирано
се съчетават работа по проект и работа по групи. Проектът се разработва от група
участници, които сформират екип за работа (проектен екип) и заедно изпълняват поста-
вените задачи, след което представят резултатите. Всеки екип работи по определени
правила, разпределя работата си и излъчва свой говорител. Учениците имат възможност
да използват различни технически средства за целите на планирането, реализирането и
представянето на проекта.

Разработване на учебен проект

Планиране на дейността: Етапи за разработване на проекта:

1) Оформяне на екипи с по няколко ученици. 1) Целеви етап
2) Избор на ръководител на проекта. • Обсъждане и определяне целите на проекта.
3)Осмисляне последователността на етапите на • Избор на тема на проекта.
работа. • Определяне дейността по проекта – изготвяне на постер
4) Съставяне на организационен план на работата (табло), електронна презентация, писмен текст, изложба, видео-
по проекта, срокове и отговорници. филм, театрално представление, рекламен плакат, брошура и др.
5) Изработване и оформяне на проекта. 2) Подготвителен етап
6) Спазване на съветите за разработване на • Определяне на правила за работа в групата (как ще се работи и
проекта. кой за какво ще отговаря).
7) Излъчване на говорител и представяне пред • Разпределяне на задачите, срок за изпълнeние и как ще се пред-
класа. ставят резултатите.
Сформиране на екип за работа: • Определя се ръководител на проекта, който да следи за изпълне-
• Участници: разпределяне по групи (оформяне на нието на задачите в определения срок.
екип), който включва по няколко ученици. 3) Проучвателен етап
• Проектният екип – вие сте един отбор, едно • Проучване на информацията по темата.
цяло. • Уточняване източниците на информация и подбор на подходящи
• Изберете ръководител на екипа и говорител за технически средства.
представяне на проекта. • Събиране и подбор на информация от различни източници и
• Определяне на време и място за среща на екипа извличане на данни, приложими за проекта.
и разпределяне на задачите и отговорностите. 4) Практически етап
• Всеки може да изказва своето мнение и идеи за • Съставяне на план на работата по проекта, срокове и отговор-
решаването на задачите. ници.
• Обсъдете предложенията заедно. Вземете • Определяне на срок за събиране на информацията и подготовка
крайно решение. на проекта.
• Помислете как ще презентирате и защитите • Разработване и завършване на изработения продукт (проект).
проекта и ще представите решението си пред 5) Заключителен етап
другите. • Представяне на резултатите от проекта.
• Поздравете се за добре свършената работа. • Оценяване на резултатите по предварително уточнени крите-
рии.

Съвети за успешна работа:
• Следвайте етапите на работа.
• Оформете екипите.
• Разпределете дейностите между участниците.
• Обсъдете по какъв начин ще осъществите проектната дейност.
• Ползвайте различни източници с достоверна информация.
• Не се отклонявайте от темата на проекта.
• Всеки екип подготвя и презентира проекта според своите проучвателски разбирания, виждания и творчески решения.
• Подгответе атрактивно представяне на проекта.

197

КОМЕНТАР НА КАЗУС

Казусът е разказан „реален случай с послание“, което служи да възпитава и образова.
Това е действителна история, чрез която хората предават своя опит един на друг. Цен-
тър на казуса е решаването на даден практически проблем, а основната идея е заложена в
действието. При изучаване на казус е необходимо да се разкрие къде сме сгрешили и какво
трябва да се направи, за да се избегнат подобни грешки в бъдеще. Казусът провокира и
насърчава. Чрез него можем да узнаем как бихме могли да постъпим при дадена житейска
ситуация и как да вземем най-правилното решение. Използването на казуси в обучението
по религия означава представяне на реално или възможно религиозно-нравствено проти-
воречие. Казусът позволява да се взимат колективни решения, да се проявява уважение
към мнението на другите и да се защитава собственото мнение по проблема. Казусите в
обучението по религия целят развитие на чувствителност към въпросите на вярата и на
духовно-нравствената и социокултурна компетентност на учениците.

Стъпки за решаване на казус. Основни изисквания за работа:
• Първо направете самостоятелен прочит на казуса.
• След това прочетете внимателно казуса, за да го чуят всички.
• Учителят задава няколко общи въпроса, насочващи към същността на дискусията: На какъв проблем е
посветен този казус? Кои са главните герои в него? Каква е случката в казуса? Кои са основните части на
казуса?
• Отговорете на въпросите след текста и се опитайте да „съпреживеете“ проблема в казуса като реални
участници в него.
• Не се притеснявайте да задавате въпроси към съучениците си във връзка с казуса.
• Представете си различни варианти на подобна ситуация, която да доведе до постигането на разнообразни
отговори и решения.
• Оптималните решения по казуса могат да бъдат повече от едно.
• По време на обсъждането записвайте отговорите и по-важните „попадения“ на дъската.
• Направете преглед на получените резултати от написаното.
• Резюмирайте изказванията и колективно направете заключителен коментар.
• При заключителните коментари се облегнете на записаното на дъската.
• Връщането към първопричината на казуса е добра идея да се открои връзката с изучаваната тема на урока.
• Възникването на нови въпроси е добра форма за приключване на дискусията в клас.
• Споделете впечатленията си от дискусията.
• Поощрете колективно най-добрите отговори на учениците в дискутирания казус.
• Казусът може да бъде дискутиран и коментиран между учениците и в междучасието.

ИЗВЪРШВАНЕ НА СРАВНЯВАНЕ

Какво означава да правим сравнение?
Какво сравняваме в часа по религия?
Сравнението е една от най-често срещаните форми, тъй като се сравнява един обект с
друг. При сравнението се запазва пълната самостоятелност на сравнимите различни реално-
сти, но се търси интересната логическа връзка между тях. За да се извърши логическото срав-
нение, е необходимо да има нещо общо и сходно между проучваните обекти. Това може да бъде
някаква прилика или разлика, за да се допълни образът на обекта с нова представа, качества и
значение за него. Сравнението се реализира при спазването на определени стъпки и по предва-
рително зададени показатели (белези), които се явяват негова основа. Условия за сравняване:
сравняват се еднакви или сходни по съдържание неща като: историческа личност, обществена
група, историческо събитие, управление, бит, религия, паметници на културата и пр.
198