РЕЛИГИЯ 9. КЛАС БПЦ

РЕЛИГИЯ
ХРИСТИЯНСТВО•ПРАВОСЛАВИЕ

9. МариянСтоядинов
Магдалена Легкоступ
Десислава Панайотова
клас

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ



РЕЛИГИЯМариян Стоядинов • МАГДАЛЕНА ЛЕГКОСТУП • ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА •

ХРИСТИЯНСТВО – ПРАВОСЛАВИЕ

УЧЕБНИК ЗА девети КЛАС

БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

УЧЕБНИКЪТ СЕ ИЗДАВА
С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ

И СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ
ДЕВЕТИ КЛАС
Автори
© Мариян Богоев Стоядинов, 2021
© Магдалена Маринова Легкоступ, 2021
© Десислава Драгомирова Панайотова, 2021
Графичен дизайн и корица
© Жасмина Златанова Бакалова-Минчева, 2021
Илюстрации
© Жасмина Златанова Бакалова-Минчева, 2021
© Ваня Николова Сапунджиева, 2021
© Катерина Иванова Милушева, 2021
Издател
© Българска православна църква-Българска патриаршия, 2022
ISBN 978-619-91522-8-7

Възлюбени чеда на светата ни Църква,
скъпи ученици и приятели,

Вие сте вече в девети клас и ще продължите да разширявате своите
знания за православната вяра и за нейните основни вероизповедни ис-
тини. Задълбочаването на вашата мисъл върху същността и Лицата
на Бога ще ви помогне по-добре да вникнете в тайната на Св. Троица и в
Откровението Й за хората, което пряко се отнася до живота на всеки
един от нас. Изключително обогатяващи за вас ще бъдат заниманията
върху въпросите за Богочовека, за Неговите две природи – божествена
и човешка, за смисъла на боговъплъщението на Иисус Христос като нов
Адам. Това ще ви даде възможност по-пълно да осъзнаете непреходна-
та и актуална значимост на Христовото дело за целия човешкия род
и за всеки отделен човек. Ще разберете по-ясно, че изкуплението, въз-
кресението и възнесението на Иисус Христос лекуват човечеството
от язвата на греха, освобождават го от оковите на смъртта и го въз-
връщат при Бога. Този нетленен живот и вечно блаженство се придоби-
ват по Божия милост, но изискват и от нас духовно-нравствени усилия.
Личният ни духовен и житейски подвиг увенчава даруваната ни от Бога
свобода с добродетелите на смирението, кротостта, благостта и лю-
бовта. Така, с помощта на Св. Дух, ставаме по-праведни и по-близки на
Бога. Часовете по Религия – Християнство-Православие ви учат точно
на това – как като се потрудите и принесете духовни плодове пред своя
Творец може да се удостоите винаги да бъдете в Божието присъствие.

В девети клас по-целенасочено ще разсъждавате върху Божия образ,
който носите от мига на вашето сътворяване. Ще вниквате още и още
в темата за Божието подобие, до което всички сте призвани да стиг-
нете чрез благодатната помощ на Господа и по примера на тези, които
вече са го постигнали - светиите. През настоящата учебна година по-
добре ще разберете самите себе си като изучите проблемите за човека
(индивид и личност), за самотата и общението, за това кой е нашият
ближен. Именно чрез това себепознание в светлината на християн-
ството ще съумеете по-точно да осмислите предназначението на своя
живот – живот, дарен от Създателя за усъвършенстване, общуване, лю-
бов, безсмъртие и блаженство. Всъщност това е и истинската свобода
– свободата, в която няма страх, отчуждение, самота, завист, агресия
или омраза, а единствено – доверие, взаимност, радост, творчество,
градивност и обич.

Благопожелаваме ви мъдър напредък по пътя на духовната сила и сво-
бода. Вашият учител по Религия е личност от ключово значение в живо-
та ви. Бъдете старателни в учението и искрени в общуването с него,
за да ви подкрепя в делата на любов към Бога, към хората и към цялото
творение.

Бъдете благословени!

СЪДЪРЖАНИЕ

Какво знаем за Православието. Тест за входно ниво (Контрол и оценка) / 8

ТЕМА 1: Заветът на св. патриарх Евтимий Търновски / 14
1.1. Вярата в Бога като Света Троица в един епизод от българската история / 16
1.2. Бог в думите на св. Евтимий: Троица в единицата и единство в Троицата / 24
1.3. Предвечният Христос / 30
1.4. Христос като Син Божий / 36
1.5. Христос като Образ Божи (упражнения и практически дейности) / 42
1.6. Духът като животворящ (пораждащ живота)
(упражнения и практически дейности) / 45

ТЕМА 2. : Христос като нов Адам / 50
2.1. Синът Човешки / 52
2.2. Св. Богородица – новата Ева (упражнения и практически дейности) / 56
2.3. Човешкото в Христос (упражнения и практически дейности) / 60
2.4. Съчетанието в Христос на естества, воли и действия / 64
2.5. Личността, която облича човека / 70
2.6. Истински Бог и истински човек (упражнения и практически дейности) / 76
2.7. Богоподобие и спасение (обобщение) / 78

ТЕМА 3. Човекът – по образ и подобие / 84
3.1. Образ и по образ / 86
3.2. Дар и задача (упражнения и практически дейности) / 90
3.3. Бог като архетип на човека (упражнения и практически дейности) / 94
3.4. Архетипни норми (обобщение) / 98

ТЕМА 4. Човекът – индивид и личност / 102
4.1. Личност и свобода / 104
4.2. Личност и любов / 110
4.3. Личност и общение / 116
4.4. Природата като безграничност и ограниченост
(упражнения и практически дейности) / 122
4.5. Природно и индивидуално
(упражнения и практически дейности) / 126
4.6. Природа и воля (упражнения и практически дейности) / 128

Тема 5. : Човекът – между самотата и общението / 132
5.1. Не е добро за човека да бъде сам (Бит. 2:18) / 134
5.2. Мъж и жена ги сътвори (Бит. 1:27) / 140
5.3. Брак и семейство (упражнения и практически дейности) / 144
5.4. Общение и отчуждение / 148
5.5. Отчуждение, живот и смърт (упражнения и практически дейности) /
154
5.6. Девство и монашество (упражнения и практически дейности) / 158
5.7. Общение в св. тайнства и отчуждение (обобщение) / 162

Тема 6. : Кой е моят ближен? / 113
6.1. Добрият самарянин (Лука 10:29) / 172
6.2. Грехът и лечението / 176
6.3. Близостта и далечността на човека (упражнения и практически
дейности) / 180
6.4. Христовата любов (обобщение) / 182

Годишен преговор (изходно ниво) – тест / 188

ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИКА ЗНАЦИ

Молитва
Библейски стих

РЕЧНИК
Проверете наученото

Приложете наученото

7

КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО

Тест за входно ниво (Контрол и оценка)

1. Използвайте знанията си за основните черти на Православието, за да отговорите:
Вярно ли е, че...? Оградете верните отговори.

а) Думата Православие обозначава правилната вяра в Св. Троица и в Господ Иисус Хрис-
тос като Син Божий и Син Човешки.
б) Православието се изповядва като единомислие в учението на Господ Иисус Христос и
привързаност към Преданието на Църквата.
в) В центъра на православното богослужение е Бог-Троица и Иисус Христос – въплъти-
лият се Син Божий.
г) Църковното изкуство е средство за прослава на Бога и проповед на Евангелието.
д) Верността към Православието изисква от православните вярващи да отстояват своите
убеждения и да не зачитат свободата на другия човек.
2. Попълнете липсващите думи в текста:
Православната вяра в единия Бог в Троица е предадена чрез Откровението – в Свещеното
____________ и Свещеното____________ . В своите тайнства ____________ свързва Бога
и човека. Чрез причастяването по време на тайнството____________ , човекът приема в
себе си Тялото и Кръвта Христови.
3. Кое от изброеното НЕ е отразено на изображението. Отбележете излишното

а) литийно шествие;
б) свето тайнство;
в) иконопочитание;
г) миряни и клир;
д) почит към светия на
Православната църква.

8

4. Кое отношение на подредените в йерархическа последователност характеристики е
най-верен израз на православния светоглед:

Страх от Бога Любов Отговорност Почтеност Щастието –
към себе си и пред смисъл

близките обществото на живота

Вяра в Бога Любов Здравословен Милосърдие Здравето на духа
към природата начин на живот и тялото – смисъл

на живота

Правилно Любов към Бога, Богопочитане Добродетелност Божието
изповядвана вяра в човека и природата и страх Божий и духовно царство – смисъл

Бога като Божие усъвършенстване на живота
творение

5. Кои от изброените отношения към човека и природния свят НЕ са израз
на православен светоглед и добродетелност? Открийте ги и ги отбележете.

а) любов, добри думи и добри дела;
б) упоритост и въздържание от прошка;
в) честност, справедливост и добри взаимоотношения;
г) милост, грижа и готовност за взаимопомощ;
д) добротворство и жертвоготовност;
е) уважение към само към най-близките и нетърпимост към различните;
ж) пазене на природата от благодарност към нейния Творец;
з) грижа за природата само от желание да не навредиш на себе си.

6. Кое твърдение НЕ отразява значението на понятието Църква:

а) институция, която ръководи живота на вярващите чрез своето учение и правила;
б) събраните в единно цяло вярващи, обединени от вярата в Христа, съчетани в едно Тяло
Христово;
в) ново, преобразено творение, в което се осъществява Божия план на спасението;
г) общност, събор, събиране, събрание на вярващите;
д) законно свикано събрание на граждани.

7. Подредете основните характеристики на Църквата според тяхната
последователност в Символа на вярата, като ги номерирате.

съборна една апостолска света

9

8. Определете за кой апостол се отнася всяка
от характеристиките и запишете името му.

а) Първият от Христовите апостоли, който изрича ду-
мите: „Намерихме Месия“ и пръв е призван да следва
Христа. След Петдесетница апостолският жребий му
отрежда да проповядва на север, в Тракия, в района на
черноморското крайбрежие и устието на р. Дунав. Запа-
зени са много сведения за неговата дейност и в Малка
Скития (днешна Добруджа). Разпънат на кръст заради
вярата си в Христа.
_________________________

б) Получава новото си име от Спасителя, след като Го из-
повядва като Христос, Синът на Живия Бог. То означава
„камък“, „канара“ и е израз на твърдата вяра, върху която
Иисус Христос ще изгради Църквата Си. В момент на
слабост се отрича от Христа, но дълбоко се разкайва и е
опростен. Пръв започва да проповядва и да върши много
чудеса. Жертва живота си за вярата, извършвайки мъче-
нически подвиг.
_________________________

в) Не е бил сред учениците на Господа, а напротив –
техен гонител. Христос го избира по чуден начин. При
кръщението като израз на смирение приема име, което
означава „малък“. Става най-ревностният благовестител
на Христа, като пътуванията му обхващат голяма част от
познатия тогава свят. Известен е и като апостол на езич-
ниците. Няколко пъти е задържан от властите и оковаван
във вериги. При последното си задържане е изпратен в
Рим, където загива мъченически.

_________________________

г) Любимият Христов ученик, на когото Спасителят по-
верява грижата за Своята майка. Живее до дълбока ста-
рост и проповядва Евангелието с устно и писмено слово
в западните предели на Мала Азия. Чудотворец и автор
на единствената пророческа книга в Свещеното Писание
на Новия Завет.

_________________________

10

9. Разположете числовите индекси на изброените раннохристиянски центрове в зависи-

Европа между античността и средновековиетомост от разпространението на християнството в Римската империя по географската
карта от Йе1р. РуасзпаролситмранденоиеРниа хмри.сБтАЛиТИяЙСнКството в Европа (I–IV в. )

Елба
ОКЕАН 1. Александрия

Сена ДнепърДнестър Волга 2. Антиохия
Лоара Рейн Дон 3. Ефес
4. Йерусалим
АТЛАНТИЧЕСКИ Рона Дунав Дунав ЧЕРНО МОРЕ 5. Кипър
6. Крит
Закон за свободно Константинопол 381 7. Коринт
изповядване на Никея 8. Рим
По християнството 325
313 MилРаниомАДРИАТИЧЕСКО МОРЕ
Ефес
431 Антиохия

СРЕДИЗЕМНО МОРЕ Ко9н.стСаонтлуиннВелики

Йерусалим (306–337). Императорът,
Александрия който разрешава свободното
изповядване на християнст-
вото, свиква Първия вселенс-
ки събор в Никея и започва
Разпространение на християнството (I–II в.) Граница на разделяне на империята 395 г. борба с ересите – отклонени-

Разпространение на християнството (III–IV в.) Рим Център на патриаршия или апонятасацтъортоквлоасфтикаци.иаялнуичтее нприакви,лкаойто е

10. СвъГрранжицеа тна еРимдскратеавинмпиертияекъмг3р9а5 гд. ове на БаМлясктао ннаивтселеенсски цаърпкоовсентсъоболра
проповядвал в тях.

313 г. Християнството – равноправна религия 354 г. Първо споменаване на българите в римска хроника

330 г. НКоаншсетстанвтииенноапохулн–итвте овГррЕаавдсртоопвоалеица IV в. иОзфторомчняАинпеионюсажттноирлиигриупаипсолсавтянослксикпилеумчееннаи–цзиападни,
375 г.

395 г. Разделяне на Римската империя

418 г. Основано първото варварско кралство 480 г. Българите – съюзници на Византия срещу готите

476 г. Край на ЗапФадинлаитпиа РииСмослкуанимперия V в. ЗаселЕвранме на славяните на север от Средния

481 г. Хлодвиг – крал на франките и Долния Дунав

567 г. Основана аварската държава в Панония г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща.

(дн. УнгариФя)илипопол (дн. Пловдив) Нападения на българи, славяни и авари на Балканския

VI в. полуоКстаррпов; участие на българи в държавите

на авари и западни тюрки

Основаване на държави VII в. Заселване на славяните на Балканите

622 г. иНапчоаклроънста ивСсаелняермднааи–каанпгр(ледистне.левСиаонсефакнисаяи)Мтоехамед 632 г. „уСдтосатрАаонтеднароветейл,ВикАиазмаБнпътллиигаяйрсият“.иХталнатКуабпрааттр–иций

от Мека в Медина 665 г. Разпадане на Кубратова България
632–650 г. Арабите превземат Йерусалим, Сирия, 680 г. Поход на император Константин IV срещу

Ирак, ЕгипеОтд,еосбосасж(ддант. КВоанрстнаа)нтинопол бългаМриетлеитв Ооннгъла

2. Европа в началото на VI в.

Тракийска Верея (дн. Стара ВъпросиПиазвадеалч,иЛука, Сила, Тимотей и Тит
Загора)
? 1. Опиши по карти 2 и 3 Великото преселение
11. Кои от изброените мъченици са пострадали внпааорнваваррроседкмиитекернаиалсогтсонвонавеавнвиЗааянпетатдаонанаЕвпръорпваи.те
на християните в Римската империя?
Използвай и хронологията.
2. Посочи европейските територии, населени

а) св. Игнатий Богоносец и св. апостоли ПетъсръсисПлааввянеил;в средата на IV в. (карта 4).
сЛвю. Мбоивн(áдиъщсве.рДи3.инмБРаъаилзсткгваъа.жррСииояСот“п:фоонолоискшуаняроен)твнсиаиаквяиса4свн;зе.Ва,иЛт„зСуаетнчртиаиритяая;о.траияв, еслтиокалица,
б) светите Вяра, Надежда и
в) св. Георги Победоносец,

г) св. Боян-Енравота, св. Георги Нови Софи4й. сПкоикаижисвра. зНсеилквоанлеатйоНнаовбиълСгаорфитиейски
д) св. Метелина, св. Дазий Доростолски, св. ИсслеидхриайзпДадоарноетстоонласКкуиб,рсавт.оЮва лБиълйгаДриояр. остолски

10 и св. Емилиан Доростолски;
е) св. Висарион Смоленски, св. Дамаскин Габровски и св. Злата Мъгленска.

11

12. С кои изучавани събития свързвате изображенията? Посочете верния отговор:

а) Изображение 1: Битката при Милвийския мост; Изображение 2: Кръщението на св.
император Константин Велики; Изображение 3: Обявяването на св. Климент Охридски за
пръв епископ на български език; Изображение 4: Петдесетница;

б) Изображение 1: Видението на св. император Константин Велики и битката при Мил-
вийския мост; Изображение 2: Пристигането на учениците на св. братя Кирил и Мето-
дий в Плиска; Изображение 3: Кръщението на св. княз Борис-Михаил; Изображение 4:
Основаване на Църквата;

в) Изображение 1: Видението на кръста преди битката при Милвийския мост; Изображе-
ние 2: Пристигането в Плиска на пратениците на папа Николай I; Изображение 3: По-
кръстването на българите; Изображение 4: Основаване на Църквата.

Изображение 1. Изображение 2.

Изображение 3. Изображение 4.
12

13. Отбележете събитията, които свързвате
с представените на картата исторически
период, територии и градове:

а) утвърждаване на християнството по българските
земи;
б) въздигане на Българската църква в архиепископия;
в) обявяване на Константинопол за столица на Рим-
ската империя;
г) просветителско дело на св. Климент Охридски;
д) издаване на Сердикийския и Солунския едикти;
е) създаване на църковна книжовна школа в Охрид.

14. Прочетете текста и отговорете на кой български светия принадлежи
това духовно наставление.

„И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от
всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и
различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене.
Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.“

а) св. княз Борис-Михаил, покръстител на българите;
б) св. Климент Охридски;
в) св. Евтимий, патриарх Търновски;
г) св. Йоан Рилски Чудтворец;
д) св. благоверни цар Петър Български.

15. Отбележите в таблицата с  вярното за другите религии и инославни изповедания
според посочените показатели, характерни за Православието.

Православие юдаизъм ислям арменско римокато- протестан-
вероизпо- лицизъм тизъм
ведание

а) вяра в пророците

б) вяра в Богочовека Иисус Христос
и почит към света Богородица,
ангелите и светиите
в) вяра в изхождането на Светия
Дух само от Отца

Скала за самооценяване
Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Общо
Точки 4 4 1 1 3 1 1 4 1 5 4 1 4 1 5 40 т.

Само-
оценка

За всеки верен отговор на задачи 1, 2, 5, 8, 10, 11, 13 и 15 – по 1 точка.

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 9 т. 10-14 т. 15-24 т. 25-34 т. 35-40 т.

13



TEMA 1

Заветът на св. патриарх Евтимий Търновски

1.1. ВЯРАТА В БОГА КАТО СВЕТА ТРОИЦА в ЕДИН ЕПИЗОД ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ
1.2. Бог в думите на св. Евтимий: Троица в единицата и единство в Троицата
1.3. Предвечният Христос
1.4. Христос като Син Божий
1.5. Христос като Образ Божи (упражнения и практически дейности]
1.6. Духът като животворящ (пораждащ живота) (упражнения и практически дейности]

1.1. ВЯРАТА В БОГА КАТО СВЕТА ТРОИЦА

В ЕДИН ЕПИЗОД ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

„Слава на предначалното Учението за Бога като Св. Троица на единосъщните Лица е
начало и на безначалното централен догмат на Православието. То е една от основни-
божество, сиреч на Пресве- те отлики на християнството от другите монотеистични
тата Троица… на превисо- религии (юдаизъм и ислям). Проповедта на апостолите и
кия наш цар – богоизбрания кръщението в името на Отца, Сина и Светия Дух преобра-
и боговенчания Иван Алек- зява жителите на Балканите. Апостолските ученици и сле-
сандър! ... любезен и привет- довници продължават служението им през следващите ве-
лив…, неизказано праведен кове. На свой ред и светите Седмочисленици утвърждават
съдия за сираците и вдови- тази вяра сред българите. Българските православни царе
ците.“ са строили храмове в чест на Св. Троица и са управлявали
с упование в Божията помощ. Така апостолската проповед,
Анонимен автор. богословието и историята на Църквата са станали част
Цит. по: Христоматия и от нашата национална история. В ключови исторически
с извори за българската моменти за българската държава и народ православната
история. Съст. М. Андрее- вяра се оказват най-здравата основа, която устоява срещу
ва, Е. Кандиларов, Н. Дими- стихиите на историята (Вж. Мат. 7:25). Когато през 1393
тров. Изд. „Педагог“, 2014. г. Търново пада под османска власт и Търновското царство
престава да съществува, българите запазват своята сво-
РЕЧНИК бода единствено в духа и православната си вяра. В онзи
преломен момент св. патриарх Евтимий Търновски изрича
исихазъм – аскетическа знаменателни молитвени думи, в които земната история
практика в Църквата, в и вярата, времето и вечността се сливат. Бог ще е опо-
която тишината (исихия) ра за българския народ в предстоящите тежки векове на
в молитвата съпътства робство, а патриаршеският благослов в името на Св. Тро-
очистването на сърцето, ица завинаги ще бъде извор на светлина и възкресение на
просветлението на ума и българския дух.
обожението на човека
богомилство – антицърков-
но и антидържавно учение,
възникнало на Балканите
през Х в., чиито основни
елементи са заимствани
от по-ранни дуалистични
учения

Цар Иван Александър и втората
му съпруга царица Сара-Теодора
със синовете им Иван Шишман
(първороден, вляво) и Иван Асен
(миниатюра от Иван-Александровото
евангелие, днес се пази в Британския

музей, Лондон)
16

1. ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Упадъкът на Второто българско царство настъпва след чети-
ридесетгодинишното управление на цар Иван Александър
(1331-1371 г.). Той отделял е значителни средства за църковна

просвета, за преписването на богослужебни книги, за строежа

на храмове и манастири и за църковни събори. Съпругата му, ца-

рица Теодора, ражда трима синове и една дъщеря. Първият му

син Михаил Асен е убит при турско нашествие още през 1355

г. Наследник на трона става вторият му син Иван Срацимир. Но

междувременно цар Иван Александър се влюбва в търновската

еврейка Сара и праща царица Теодора в манастир. Сара приема

Православието и името на предишната царица – Теодора. Царят

сключва с нея брак, от който се раждат двама синове и три дъще-

ри. Първородният син от втория брак на цар Иван Александър е

БтИаъвлвалнгааШсрти,иятшъпмйракеназ.тПовртеиобзрнагаарттеонамопурооелдпоернваив–норатоондзаеанXнеIаIсIо–лтеXбдIаяVщвваан.-ецанра. цДаорксактао- Патриаршеската църква и крепостта
на хълма Царевец в Търново
ИСмвъартнтаСнарцаар цИвианмАсиенрII (1е241р) осъдвпеадна с ппъррвеотдоина-Иван Алекс1а. Енвродпаъврсреддатаа насXеIV вв. ъзцари.
Мшеестжвиеднуа мпонргоелидтие ш(тантаирияте)пврбеълтгаерснкидтеенземти. за трона ИванНорвСегиярацимир и Иван ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ
Дворцови заговори, честа смяна на владетели и нарастваща АТЛАНТИЧЕСКИ ОКЕАН
Мъдрият цар Соломон царува
Шишман възниква непримиримо противоборство. Иван Сраци-зависимост от татарите бележат втората половина на XIII четиридесет години. Той управлява
Шотландия Швеция Руски княжества силно и с Божието благословение пре-
Ирландия Дания успява във всичко. Но в момента, в
който отстъпва от Бога, царство-
мстиолретине.еЦармКоонжстаентдинаАсепн р(1и256е–м127е7) ннееусспяпвардаа ведливосАнгтлията, извършенЛитава спрямо то му отслабва. „Когато Соломон
мпоавадлаайдуекбеикатризвматсураа.вжедПнъирержасевъасдтсаиеилсдскаимсяевсъопдрраачвтиИтсвтаайалтос,аиркиотйсте.оаТозмйа ият цар Полша остаря, неговите жени склониха сър-
лкяратцкоазаремсатбъвлгоартскоия пмреестжолд(12у78–с12и80н).оМовгъещтиемесс- и: Иван Унгария Молдова цето му към други богове, и сърцето
ИШвианшАмалнекосгалнадвъярвараТзъдре--Франция му не бе напълно предадено на неговия
Свещена Златната орда Господ Бог, както сърцето на баща му
Римска Давида… И Господ рече на Соломона:
империя задето това се върши у тебе, и ти не
запази Моя завет и Моите наредби,
тни боляри откъсват от търновската корона подчинените които ти бях заповядал, ще изтръг-
на царството от тебе и ще го дам
новското царство, а Иван Срацимир – Видинското. Силната вим области като самостоятелни владения. Стабилизацията на твоя раб; но през твоите дни Аз
ПортугалияЛеон Влaхия ЧЕРНО МОРЕ няма да направя това заради баща
Навара Сърбия България ти Давида: от ръцете на сина ти ще
Папска го изтръгна; ала не цялото царство
Кастилия Aрагон ще изтръгна: едно коляно ще дам на
сина ти заради Моя раб Давида и за-
ппорилциартТиодчореСвсектоосл,авв(1о30е0н–13н21о) сие окказувалнеттурарйнна.о отношение българска държавадържава ради Йерусалим, който съм избрал.“ (2
Византия Османска Цар. 11:4, 11-13). Не след дълго вра-
държава жеско нашествие, религиозни разли-
чия между самите евреи и вътрешни
бнРсвъааеантзвдлпеъолрмкгъуаис(1Ивр3авз3наса1ент–кШ1о3вии7нш1ам)пдцасънерраижарзрИадввиесаалтняотнаСедвретаауоцзинн.амакиоаОцрна.ерВнтусотсчпоъвтдоубатоцжоднаромъсдИенжвокеадтну.носАвилНирнееоке---атроодмъетГжранаедда урабзрдаетляетСнаРЕДевИЗтЕдМовНлОекМоОоРвтЕадедлънли- политически конфликти разделят ев-
бмсоае икнадороус,гмичатнесекбоаптлкоранниасшкиетсдтъурвжриеасвриак.зпСоолкетъдосчаентинииарвишрдаежседеутсвиатлщевитиисая е рейското царство на южно (Юдейско)
днаа осжепстаосчеянатсъбпръотливгааБрълигатриея заогутбвагсоволятяамнеазат- а вза1п3л9а3хга.,тМСцаеаворентнвеТтооседсаолеарнсвакеиообтедтиянхяввИнМоаавотюанцн,еатрвзааа и северно (Израилско). Така постигна-
овтисдимеослтн(1о39.6).Закономерно наследниците на цар Иван АлексаШнидшмъарн тото от св. цар Давид и Соломон се
разпилява.
2. България през втората половина на XIII и началото на XIV в.
17
Сава Тиса

БОСН Дрина Срем БраничеСвеоверин АрджТешърговище ЧЕРНО МОРЕ
Връхбосна Белград
(Сараево)
Морава Олт А Х И Я Дръстър
(Силистра)
Л
А В

Равно Бъдин Дунав
(Видин)
Тимок
С Искър Никопол Янтра Червен Карвуна
(Балчик)
СЪРБИЯ Ниш Т А Варна
Раса Р А Ловеч
Средец П Търново Преслав Месемврия
НА (Несебър)
Дубровник 1330 (София) ЛА Н И
Крън
Боянска църква
АДРИАМТОИРЧЕЕСКО Скадър Велбъжд
(Шкодра) Призрен (КюстендилК)онстанция Плъвдив Боруй Тунджа
(Пловдив) (Ст. Загора) Девелт
Скопие РИЛА Марица
Улцин П И Р ИН
Дрин Вардар Щип Струма Р ОДОПИ Адрианопол Мидия
Драч Струмица Мелник (Одрин)
(Дуръс) Прилеп Константинопол
Места Мосинопол Силиврия
Охридско ез. езО. хрПирдесБпиатоля Сяр А (Гюмюрджина) Марица
Преспанско Воден З НТ И Я
Кизик
(Едеса) Солун БЯЛО МОРЕ Енос
Калипол
Костур И Верия
Лампсак

В

България при цар Михаил II Асен (1246–1256) Район на въстанието на Ивайло (1277–1280)
Територия, отнета от Унгария Граница на България в края на XIII в.
Територия, присъединена от цар Константин Асен (1256–1277) Територия, присъединена от цар Тодор Светослав
Територия, завзета от Сърбия през 1330 г.

Въпроси и задачи

?ТБъърл123.нг.. аоППРрроваокизсаскякжла,оежирдииипаоззВпладрииеоотдялсиивемчиннаетснассеккпкоонортатеоуозпрнаваадзтшъпкоеоаксрътнасавтвиаБеанъелспгнпоааорлмиоБяоъвщлпигртнаеаарзиннвяатаикоXБарIрааVтлткиваат.нпеинотлаиоедхвсривлонеенадоонл1тао3г7Xди1IяеIIтглв.на.(.и(ккацарраттраас3т2).).ва –
4. Научи повече за видинската крепост от http://museum-vidin.domino.bg.

26

Цар Иван Срацимир стават последните самостоятелни български владетели преди
(паметник в гр. Видин) османското владичество. Иван Шишман бяга от Търново и се оп-
итва да управлява от Никопол. Търново пада в 1393 година. След
това и Никопол е обсаден от войските на султан Баязид. Там
цар Иван Шишман е убит в 1395 г. Видин пада само три години
по-късно след Търново – в 1396 година. А цар Иван Срацимир е
пленен, отведен е в Бурса (старата столица на Османската импе-
рия) и умира там през 1397 г. Наред с други външнополитически
причини и вътрешни фактори, неспазването на Божия закон от
страна на цар Иван Александър води до гибелта на синовете му,
на царството му, както и до поробването на народа му.

2. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ДУХОВНОСТ ПРЕЗ

ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIV ВЕК

Управлението на българските царе Иван Александър и сино-
вете му е определяно като Втори златен век за българската
книжовност, църковен живот и строителство. Могат да бъдат
откроени няколко направления в това духовно развитие:

– умножава се монашеството и се строят нови манастири
по българските земи;

– просияват в подвига и привличат множество ученици све-
тите Теодосий Търновски и Евтимий Търновски;

– създадена е Търновската книжовна школа;
– св. Евтимий Търновски извършва книжовна и езикова ре-
форма, редактирани са богослужебните книги.
– Търново става духовен и просветен център за всички
славянски народи, а трудовете на св. Евтимий и учениците му
достигат до Сърбия, Влашко и Руските княжества.
– проведени са няколко събора против еретическите бого-
милски сборища;
В този период особено значима е личността на преподобния
Теодосий Търновски – български монах, който се подвизава в
различни манастири. Пребивава в безмълвие на св. гора Атон,
където черпи от мъдростта на преп. Григорий Синаит, един от
основателите на исихазма. По-късно става негов ученик в пу-

Преп. Теодосий Търновски (вляво) и
преп. Ромил Бдински (Видински)

18

стинната местност Парория (в Странджа планина). След годи-
ни св. Теодосий се заселва в Кефаларската гора край Търново,
където се подвизава в бдение, пост и молитва. Там той осно-
вава Кефаларския (сега Килифаревски) манастир и просветна
школа. Става наставник на множество духовни чеда, сред кои-
то е и св. Евтимий Търновски.

Св. Теодосий изобличава ересите по време на църковните
събори, свиквани при управлението на цар Иван Александър.
Преставя се в Господа през 1363 г. Още приживе е удостоен с
дар на прозорливост и предвещава на своя ученик Евтимий, че
ще стане патриарх на българите, но и че ще преживее падането
на царството, и ще се сподоби с окови и заточение.

3. СВЕТИ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ ЕС(авъттверилемимеией„нПТнръаарикнскооивнсс”а)к.ниа св. патриарх

Сред предстоятелите на Българската църква – архиепис-
копи и патриарси – несъмнено най-забележителна е ли-
чността на Търновския партиарх св. Евтимий. Той се ражда в
столицата Търново ок. 1327 г. Произхожда от знатния боляр-
ски род Цамблак. Израства с копнеж за молитвен и богосъ-
зерцателен живот. През 1350 г. св. Евтимий напуска столи-
цата и се присъединява към монашеското братство на преп.
Теодосий Търновски в Килифаревския манастир. След това
пребивава и в известния Студийски манастир в Константи-
нопол. След Константинопол се установява на Атон, където
общува със св. Григорий Синаит – с учителя на своя учител.
През 1371 г., когато умира цар Иван Александър, той се за-
връща в България и основава край Търново манастира „Св.
Троица“. Там се посвещава на аскетичен и книжовен труд.
Скоро около него се събират ученици и се образува монаше-
ско братство. Натрупал духовни знания от своите наставни-
ци, обогатен с църковен и книжовен опит от времето в Кон-
стантинопол и Св. Гора, св. Евтимий остава в историята като
един от образовани духовници на епохата, в която живее. В
манастира „Св. Троица“ той се заема с отговорни и важни
задачи:

– поправя богослужебните книги съобразно гръцките пър-
воизвори;

– опреснява българския книжовен език с новите форми на
съвременния му говор;

– подобрява българския правопис и богатството на речта
въз основа на старобългарския език от времето на царете Си-
меон и Петър;

- развива т. нар. „плетение словес“ стил на писане и про-
повядване, образец на висше християнско словесно изкуство.

Когато през 1375 г. в Търново умира патриарх Йоаникий
II, св. Евтимий е избран за Търновски патриарх. По това време
той вече се отличава с библейска мъдрост и евангелска добро-
детелност, духовен опит и исихастко съзерцание. Като пред-
стоятел на Българската църква, св. Евтимий едновременно е

19

грижовен архипастир, съобразителен дипломат и мъдър ръко-
водител на народа. Той във висша степен подражава на Добрия
Пáстир – Христос в грижите си за повереното му от Бога сло-
весно стадо.

Когато турците нахлуват в българските предели, цар Иван
Шишман бяга в Никопол, но патриархът остава. Той сам органи-
зира и ръководи отбраната по време на турската обсада на Търно-
во. Когато турците влизат в града, св. Евтимий Търновски поема
и грижата да съхрани живота и достойнството на търновци.

Свидетелство на епохата

„…блаженият Евтимий бе изгонен от църквата, и я завзеха вършителите на
срама… Обаче изпадна ли в печал повече, отколкото му приличаше? Или стана
малодушен от страх? Или забягна, като виждаше разграбвано своето стадо?
Или изрече някоя дума недостойна за неговата философия? Съвсем не! А за-
стана пред царя, успокои убийствената му стръв и превърна грозния му вид в
благоволение…Като го видя отдалеч да иде към него с обичайната си чинност
и любомъдро настроение, царят [султанът] веднага стана и му отдаде чест,
удостои го да седне близко до него и изслуша молбата му за народа, макар и да не
изпълни докрай обещаното. Изгонен от църквата, изпроси си друга, която беше
посветена на светите първовърховни апостоли, които като получи за сърат-
ници, отдаде се на още повече подвизи, като гледаше как да запази народа си от
варварското злочестие. Впрочем, вторите борби бяха по-тежки от първите,
когато управляваше Църквата в тишина. Но вдигна се и друга буря, по-голя-
ма и по-жестока от първата, от преразказа за която човешкият език немее и
косите ги обхваща трепет. Турският управител, назначен от турския цар да
управлява града, повика при себе си в църквата Божиите люде, които по име и
добродетел превъзхождаха другите, уж за да се съветват за общополезни неща.
И те отидоха в своето неведение като агнета на заколение подир палачите.
Като ги видя събрани 110 благочестиви мъже, този кръвопиен звяр ги закла по-
сред църквата, без да се засрами от белите коси и без да пощади младостта!...
След това войници грабнаха свети Евтимий и го представиха на мъчителя,
нито уплашен в душата си, нито изменен от страх, а спокойствието на лицето
издаваше живеещия в него Свети Дух. И говореше на нечестивия: "3ащо така
неоснователно си унизил величието на моето достойнство, о, неправеднико?
Най-напред трябваше свещеникът да бъде пожертван, че тогава да последват
жертвите! Пастирът трябваше да мине преди овцете и бащата преди чедата
си!...“ Съблякоха му одеждата и го покачиха на градската стена, за да му отсекат
главата. А той подканяше палача, прекланяше глава и усърдно протягаше ши-
ята си. Но Бог превърна десницата на убиеца в неподвижна…Това хвърли в ужас
гордия мъчител и цялото измаилско общество. Затова пак върнаха одеянията
на блажения и му разрешиха свободно да ходи, където си ще… Толкова голяма
беше победата, щото и враговете познаха Христовата сила. Защото видяха
мъжеството му, презрението му към смъртта, вярата му в Бога, грижата му
за духовните чеда, а после – преславното чудо с ръката на палача като доказа-
телство за християнската истина. Уплашени, нечестивите оставиха Евтимий
и се разбягаха от онова място, да не би да пострадат от Божия гняв, задето
измъчват праведника. Подир това чудо варварският цар реши да пресели народа
на изток, а Божия човек да изпрати на заточение… Но някой от народа с ридание
му извика: "Кому ни предаваш, добри пастирю?" А той рече: "На Светата Троица
ви предавам – и сега, и во веки!"

Из: Пространно житие на св. Евтимий Търновски,
съставено от неговия сродник Григорий Цамблак (Киевски митрополит)

20

Свети патриарх Евтимий Търновски доказва с живота си
пряката връзка между правилното изповедание на вярата,
чистотата на нравствения живот и мъжественото величие на
духа. Първосветителят на Българската църква иска да направи
причастни на светостта и вечното битие на Св. Троица свои-
те духовни чеда. Затова, предавайки жителите на Търново на
грижата на Отца, Сина и Светия Дух, св. Евтимий всъщност
молитвено поверява целия български народ на Бога. Това е за-
вет за всички поколения българи, за да помнят, че не бива да
се плашат от нищо, а да бъдат верни на Троичния Бог, Който
изкупва, възкресява и спасява всички народи и всички хора,
които слушат гласа Му.

Проверете наученото

Кои са основните фактори, довели до упадъка на Второто българско
царство в края на ХIV век?

В какво се изразява разцветът на българската православна духовност
през втората половина на XIV век?

Защо св. патриарх Евтимий Търновски е най-забележителната лич-
ност сред архиепископите и патриарсите на Българската православна
църква?

Приложете наученото

1. Пет въпроса и едно предложение

Идентифицирайте причинно-следствените връзки, довели до упадъка на
Второто българско царство
Отговорете на въпросите и от дистанцията на времето дайте предло-
жение за разрешаване на проблема:

Кой или какво?: Какъв е проблемът?
Къде?: Къде възниква?
Кога?: Кога се случва?
Защо?: Защо се получава така? Какви последици имат събитията в
живота на цар Иван Александър за бъдещето на Второто българско
царство?
Кой?: Кой участва в проблемната ситуация?
Дайте предложение за разрешаване на проблема: Как е можело да бъде
преодолян?

21

Приложете наученото

2. Сравняване
Направете сравнителна таблица, чрез която да представите основните
факти от живота на преп. Теодосий Търновски и св. Евтимий Търновски.
Изведете общото и различното.
Отговорете на въпросите:

Какви са плодовете на дейността на св. Теодосий Търновски като духо-
вен наставник на българското монашество през XIV век?

Какъв е бил св. Евтимий Търновски освен патриарх на Българската
църква?

Как двамата светци-исихасти дават израз на вярата си в Бога като
Света Троица?

св. Теодосий Търновски св. Евтимий Търновски

Манастири, в които се
подвизават

Монашески добродетели

Просветно и
наставническо дело
Църковно-обществена
дейност

3. Представяне и описване на изображение
Представете изображението с помощта на опорните въпроси:
– Какъв вид е изображението?
– Коя църковно-историческа сцена е изобразена?
– Къде е мястото на действието?
Опишете изображението, като отговорите на въпросите:
– Коя е централната фигура? Какво знаем за него? Как е изобразен (външен
вид, облекло, поза, жест)? Какво извършва и какво държи в ръце?
– Кои са другите изобразени лица? Как са представени (облекло, пози, дви-
жение, жестове)?
– Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда?
– Какви цветове са използвани, какъв е фонът? Опишете отделните еле-
менти.

22

Приложете наученото

Определете значението на изображението, като обсъдите въпросите:
– Какво е посланието на изображението?
– Какъв е контекстът и значението на завета на св. Евтимий: „На Света-
та Троица ви предавам – и сега, и вовеки”?
– Какви изводи можем да направим от гледна точка на съвременния жи-
вот?

Св. Евтимий благославя
народа в Търново и го
поверява на Св. Троица.
Стенопис, храм „Св.
Седмочисленици“, гр.
София

4. Работа с химнографска творба
Прочетете химнографски текст и посочете светията, с когото е свър-

зана творбата.

Анализирайте съдържанието на тропара, като мислено го разделите на
отделни смислови части.

Представете текста по опорните въпроси:
– На кой светец е посветена възхвалата в тропара?
– Какво е съдържанието на химнографския текст?
– Как е представен образът на св. Евтимий?
– Какво научаваме за светия патриарх от текста на тропара?
– Кои са особените думи и изрази, които се използват?
– Какво послание се стреми да отправи текстописецът?

„С постнически подвиг си просиял и по достойнство си се възкачил на
първосветителския престол, откъдето си озарил всички с лъчите на
богопознанието и добродетелите, и безкръвно си пил от чашата на
мъченичеството. А сега, като стоиш пред престола в горния Йерусалим, Евтимие,
моли седящия на него Христос, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет!“

Тропар на св. Евтимий Търновски, български патриарх, гл. 4.

23

1.2. БОГ В ДУМИТЕ НА СВ. ЕВТИМИЙ:
ТРОИЦА В ЕДИНИЦАТА
И ЕДИНСТВО В ТРОИЦАТА

„На Светата Троица ви пре-
давам – и сега, и вовеки!“

св. Евтимий, патриарх
Търновски

1. СВЕТИ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ И

ВЯРАТА НА ЦЪРКВАТА

Раздялата на св. Евтимий Търновски с жителите на столицата
Търново е драматично събитие в нашата история. В думи-
те на патриарха обаче – „На Светата Троица ви предавам – и
сега, и вовеки“ – има перспектива, която достига и прекрачва
границата на историята. „Во веки“ или „до свършека на векове-
те”, „до свършека на времето“ означава цялото съдържание на
историческото време. Това е не само нашето вчера, което съв-
ременниците на св. Евтимий са имали за свое днес, но и нашето
днес, и нашето утре.

24

Посвещаването на Светата Троица разширява съдържа- РЕЧНИК
нието на историческото време. За вярващия човек времето
е относителна категория. Нашето „сега“ и нашето „вовеки“ Богоявление – явяване на
в перспективата на Светата Троица не са просто тук и сега Бога като Троица в Новия
или тук и вовеки, а там и сега, там и вовеки. Да бъдеш пос- Завет.
ветен или завещан на Светата Троица „сега и вовеки“ може Троица – Бог Отец, от
да бъде интерпретирано като посвещение на спасение, като Когото предвечно се раж-
своеобразен „спасителен пояс”, който не позволява на човека да Синът Божий и изхож-
да потъне в историята, да зависи единствено от нея. да Светият Дух.
Стар Завет – първата
Когато си загубил всичко – най-близките си хора, свобо- част от християнската
дата, бъдещето, човешките и мирогледните си ориентири – библия, която се състои
привидно няма надежда. Когато обаче си в Светата Троица, от 39 канонични и 11 нека-
тогава всичко ти принадлежи; не си безпомощен, не си сам. нонични книги, в които се
съдържа, съюзът, дого-
Светият патриарх Евтимий оставя своя народ на Светата ворът сключен между
Троица, защото това е и неговото упование. Това е вярата, на човека и Бога в лицето на
която е учил своите ученици и вярата, на която е бил научен древния Израил.
от своите отци и учители. Това е вярата, която се предава от Нов Завет – втората
отци на чеда и от поколение на поколение. В молебена на Не- част от християнската
деля православна Църквата казва: „Тази е апостолската вяра, библия, която се състои
тази е отеческата вяра, тази е православната вяра, тази вяра от 27 канонични книги, в
утвърди вселената.“ Това е вярата, която апостолите завеща- които се съдържа новият
ват на света като свидетели и ученици Господни. Синът Бо- съюз, договорът, сключен
жий, Христос е Този, Който ги научава да се молят с думите между човека и Бога в
Отче наш, Той им обещава и Светия Дух, Който слиза над лицето на Иисус Христос.
тях на Петдесетница. В името на Отца, Сина и Светия Дух Те са признати от Църк-
Иисус Христос ги изпраща на проповед по целия свят. вата като такива, които
съдържат в пълнота
В това самооткриване на Бога като Отец, Син и Дух Све- Неговото учение.
тий се състои радикалната новост на Новия Завет. От една Пророчества – свидетел-
страна Синът, в образа на човек, който „прие образ на раб ства на избрани от Бога
и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек“ (Фил. мъже и жени от Стария
2:7), бива потвърден от Отца и Светия Дух в Кръщението и Завет, които пазят
Преображението. От друга страна, като Син Божий Той от- вярата в единия Бог, за
крива на човеците Своя небесен Отец и Светия Дух. раждането, живота,
страданията, смъртта и
Отправна точка за тази новост е въплъщението на Сина възкресението на Месия –
Божий. Христос открива на учениците Си Светата Троица по Иисус Христос.
най-автентичния начин. Това е не просто Откровение, така и Предобраз – събитие или
Само-Откровение на Бога. Като един от Светата Троица, Той лице от Стария Завет,
им открива и Себе Си като Син на Отца, и Отца, и Светия което предхожда и
Дух. „Бог никой никога не е видял”, пише св. евангелист Йоан, предизобразява събитие
„Единородният, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ или лице от Новия Завет.
(Иоан 1:18). Това обяснение са описали евангелистите в бого-
явленията при кръщението в река Йордан и на планината на
преображението, в молитвата на Сина към Отца, и в многото
свидетелства за действието на Светия Дух. Последната заръка
на Спасителя е не просто да запазят всичко това за себе си, а
да го споделят с всички народи, като учат и кръщават в името
на Отца и Сина и Светия Дух (вж. Мат. 28:19).

Учението за Бога като Троица от Христово става апостол-
ско и по този начин – църковно. Свети Евтимий говори също-
то, каквото и апостолите, защото знае, че ако времето няма
власт над Бога, то само в Него човекът може да бъде свобо-
ден, а народът – да пребъде „и днес, и вовеки”.

25

Св. Кръщение Господне (Богоявление), стенопис от Св. Гора Атон

Преображение Господне, 2. СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА БОГА ТРОИЦА В
икона от XVIII в. (Несебър)
26 ХРИСТОВОТО КРЪЩЕНИЕ И ПРЕОБРАЖЕНИЕ

Има две събития в живота на Господ Иисус Христос, които
най-директно явяват Бога като Троица. Това са Кръщение-
то Му във водите на река Йордан и Преображението Му на вър-
ха на планината пред очите на апостолите Петър, Йоан и Яков.

Кръщението Господне е описано от евангелистите Матей,
Марк и Лука. Лука споделя, че Иисус по това време е бил
на около тридесетгодишен (вж. Лука 3:23). И тримата еван-
гелисти свидетелстват по един и същи начин за случилото
се – във времето на кръщението се чува гласът от Отца от
небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благо-
воление”, а Дух Светий слиза над Иисус Христос във вид на
гълъб (Мат. 3:16-17, вж. Марк 1:10-11, Лука 3:22). Явяването
на Отца, Сина и Св. Дух по този начин дава повод това съби-
тие ще бъде наречено Богоявление

Преображението Господне е описано от същите еванге-
листи (Мат. 17 гл., Марк 9 гл., Лука 9 гл.). И тримата свиде-
телстват, че Спасителят взема със Себе Си трима от апосто-
лите – Петър, Йоан и Яков – и се изкачват на върха на една
планина в Палестина. Тогава, докато беседва с тях, дрехите
Му стават бели като сняг, редом до Него застават Моисей и
Илия, чува се гласът на Отца – „Този е Моят възлюбен Син, в
Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Мат. 17:5) и
необикновена светлина изпълва всичко.

И в двете събития Иисус Христос като Син Божий е по- РЕЧНИК
твърден от Отца (със слово) и засвидетелстван от Духа (във
вид на гълъб или светлина). И двете събития се случват в тринитарно – прилага-
присъствието на очевидци. Затова в паметта на Църквата те телно, което се отнася
са останали и като своеобразна Теофания – Богоявление. към понятие или учение,
свързано със Св. Троица,
3. СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА БОГА ТРОИЦА В като напр.: тринитарно
богословие, тринитарно
БЕСЕДИТЕ НА ХРИСТОС С УЧЕНИЦИТЕ МУ И В учение
ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА И СВЕТИИТЕ. триадология – учение
(наука) за Св. Троица; напр.
Това, което Господ Иисус Христос открива в Своето Кръ- православна триадология
щение и Преображение, е мотив и съдържание на всяка
Негова беседа с тях. Тези беседи обикновено се провеждат
след проповедите пред множество слушатели. Тогава, когато
множеството Му слушатели се разотиват, при Него остават
онези, които искат да научат повече. На тях Христос обяснява
значението на притчите, тогава им говори за Царството Бо-
жие и бъдещия век, тогава ги учи да се молят. Една от най-ха-
рактерните беседи, в които Спасителят поставя основата на
тринитарното богословие на Църквата е по време на Тайната
вечеря според описаното от св. апостол и евангелист Йоан.

Фактът, че Иисус Христос изпраща учениците Си, за да
проповядват, учат и кръщават в името на Отца, Сина и Светия
Дух е най-директното свидетелство за вярата, която ученици-
те на Христос предават на своите ученици. Защото, няма как
да кръстиш някого „в името на Отца, Сина и Светия Дух“
и да не му обясниш какво означава всичко това. Има немалко
косвени свидетелства в апостолските послания, които можем
да наречем „триадологични”, или които ще бъдат възприети
впоследствие като основи на църковната триадология.

От множеството подобни свидетелства в апостолските
послания, ще приведем само част:

В посланията на св. апостол Петър:

„Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и
Витиния, избрани по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване
с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!“ (1 Петр. 1:1-2)

„Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху
вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян.“ (1 Петр. 4:14)

В посланията на св. апостол и евангелист Йоан Богослов:

„По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус
Христос е от Бога.“ (1 Йоан. 4:2)

„Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) - не само чрез вода, а чрез вода и кръв;
и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. Защото Трима са, Които свидетелствуват
на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.“ (1 Йоан. 5:6-7)

27

В посланието на св. апостол Иуда:
„А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра
и се молите чрез Дух Светий, запазвайте себе си в любов Божия,
очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен
живот.“ (Иуда 1:20-21)

В посланията на св. апостол Павел:
„Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във
вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.“ (Рим. 8:9)

„Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и
заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене
към Бога.“ (Рим. 15:30)

„Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога
и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас.“ (2
Кор. 13:13)

Често отците на Църквата, съзнавайки колко е трудно да въ-
ведеш в тайната на Светата Троица невярващи хора, използват
аналогии. Такъв пример виждаме в мисията на св. Константин
(Кирил) Философ при хазарите, където в отговор на въпроса
как християните вярват едновременно в Бога като единен и
троичен, Философът отговаря със следната аналогия:

„Вижте на небето блестящия кръг (слънцето) и как от него
се ражда светлината и изхожда топлината? Бог Отец е без
начало и без край като слънчевия кръг. От Него се ражда
вечно Божият Син, така както от слънцето – светлина-
та; и както от слънцето идва топлината посредством
светлинните лъчи, така [от Бога] изхожда и Светият Дух.
Всеки разграничава слънчевия лъч от светлината и топли-
ната (но това не са три слънца), а едно слънце на небето.
Така и Светата Троица: Тя има три Лица, а Бог е един и
неразделен.“

Същият подход използва и св. Патрик, просветителят на
Ирландия. Когато веднъж проповядвал пред езичниците, те
го помолили да им обясни триединството на Бога. Тогава св.
Патрик се навел към земята, откъснал трилистна детелина и
казал: „Нима не виждате, че това е едно цвете с три листчета?
Така и Света Троица има Една Същност и Три Лица”.

28

Въпроси и задачи

1. Отговорете на въпросите
Каква е перспективата, която се разкрива в думите на патриарха: „во
веки“?
Защо св. Евтимий оставя своя народ на Светата Троица?
В какво се състои радикалната новост на Новия Завет по отношение
учението за Бога?
Кои са двете събития в живота на Господ Иисус Христос, които най-ди-
ректно откриват Бога като Троица?
Как е засвидетелстван Синът Божий в тези две събития?
В какъв образ се явява Светият Дух в двете евангелски събития?
Какви свидетелства за Бога Троица дава Христос в беседите с ученици-
те Си?
Как свидетелстват за Бога Троица апостолите?
Защо отците на Църквата често използват аналогии, когато разясня-
ват учението на Църквата за Светата Троица?

2. Прочетете и обсъдете

Прочетете и открийте свидетелствата за Бога Троица в беседите
на Христос с учениците Му в Евангелието според Йоан, гл. 14. Коменти-
райте в контекста, в който Спасителят говори за Отца и Светия Дух.

3. Анализ и синтез Бог-Отец благодат
вечен живот
Анализирайте цитираните Светия Дух
в урока свидетелства за Бога истина
Троица в апостолските пос- Господ Иисус Дух на славата
лания, за да откриете ключо- Христос живее във вас
вите думи и изрази, с които избира по предведение
се представят Трите Лица на
Светата Троица. любов
милост
Свържете в таблицата вся- общуване
ко от Лицата на Бога Троица освещаване
със съответстващите му
характеристики според свиде-
телството на апостолите.

Синтензирайте кратки фор-
мулировки за всяко от Лицата
на Светата Троица, като из-
ползвате ключовите думи и
изрази от таблицата.

свидетелствува

29

1.3.

ПРЕДВЕЧНИЯТ ХРИСТОС

Иисус Христос – икона от „Всичко чрез Него и за Него
Синайския манастир „Света е създадено; Той е по-напред
Екатерина“ от всичко, и всичко чрез
30 Него се държи.“

(Кол. 1:16,17)

1. СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БОГА

КАТО ТРОИЦА В СТАРИЯ
ЗАВЕТ

Свидетелствата за Светата Троица в Но-
вия Завет са преки – в богоявленията и
в словата на Господ Иисус Христос, в които
говори за Своя Отец и за Светия Дух. В Ста-
рия Завет свидетелствата са косвени. И при-
чината за това е, че след грехопадението Бог
открива Себе Си на прародителите само до-
толкова, доколкото могат да Го възприемат.
Човекът вече не е в състояние да общува с
Бога така, както в рая. Дори в рая, той се
скрива от Него. С всяко следващо поколе-
ние тази дистанция се увеличава до степен,
в която Бог ще каже на Моисей: „Не може
човек да ме види и да остане жив.“ (Изх.
33:20). Както болното око не може да поне-
се интензитета на светлината, която може
да бъде осезавана от здравото и с лечението
тази му способност се възстановява после-
дователно, така и увредената способност
на човека да осезава Бога изисква последо-
вателност. Ще минат години, преди Бог да
се открие като глас на Авраам (Бит. 12:1).
Ще минат още повече, преди да се открие
в горящата къпина пред Моисей (Изх. 3:4)
или в полъха от тих вятър пред Илия (3 Цар.
19:12). И когато времето „се изпълва”, идва
Месия, за да открие Бога в степен, немисли-
ма след грехопадението, както и да изрече
думите: „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30).

Преди Въплъщението има различни косвени свидетел- Св. праотец Авраам посреща и се
ства за троичността на Бога. покланя на Св. Троица в дъбравата
Мамре
На първо място са случаите, в които Бог говори за Себе
Си в множествено число. Още в първите думи на Библия-
та: „В начало Бог създаде“ (1:1) – на еврейски: Берешит
бара Елохим – подлогът (Елохим) е в множествено число, а
сказуемото (бара) – в единствено. Творческото действие на
Бога е едно, но извършителят – не е един. При сътворението
на човека съотношението е същото: „Да сътворим човек по
наш образ и по наше подобие“ и съответно – „сътвори Бог
човека, по Свой образ“ (1:26, 27).

Подобен е случаят, описан в осемнадесета глава на Aнгел-серафим
книга Битие, където на Авраам гостуват трима пътници,
но той се обръща към тях в единствено число:

„И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, кога-
то той седеше при входа на шатрата (си), през дневна-
та жега. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима
мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от
входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони
доземи, и рече: Господарю, ако съм намерил благово-
ление пред очите Ти, не отминавай Твоя раб“ (Бит.
18:1-3).

Друго косвено свидетелство имаме във видение-
то на св. пророк Исаия в което серафимите три-
кратно славят Господа с думите: „свет, свет, свет
е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата
слава!“ (Ис. 6:3).

31

2. ОБЕЩАНИЕТО ЗА МЕСИЯ (ХРИСТОС)

В КНИГА БИТИЕ И ФОРМИРАНЕТО НА
ИЗБРАНИЯ НАРОД.

Старият Завет описва отношението на Бога към човека.
Бог създава света, създава човека, създава и Своя на-
род. Последното не е случайно, а изпълнение на думите,
изречени към змията в трета глава на книга Битие: „ще
всея вражда между тебе и жената, и между твоето
семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти
ще го жилиш в петата“ (Бит. 3:15).

Отците на Църквата наричат този пасаж „протоеванге-
лие“ или „първо благовестие”, защото тук разчитат обе-
щание за раждането на Месия от жена и за Неговата по-
беда над греха, смъртта и дявола.

Жената и способността ѝ да ражда живот (Името, кое-
то Адам дава на жена си – Ева – означава „живот“, вж.
Бит. 3: 20) са предпоставени като условие за спасението.
Затова семейството, а впоследствие рода, родовата общ-
ност и накрая народа са зададени като архетипна люлка на
спасението. Това първо благовестие, дадено на Ева, може
да бъде разглеждано като канава, а личностите, описани в
следващите страници и книги от Свещеното Писание на
Стария Завет, като нишки, които Бог вплита в канавата,
за да бъде формирана тъканта на тази спасителна люлка.

Потомците на прародителите, които запазили жив
спомена за първото евангелие послужили като начало и
основа в следващите векове на Божия народ. Този народ
не се породил от само себе си. Той бил създаден от Бога
върху основата на праотеческата вяра в Него. Неслучай-
но Църквата почита Авраам, Исаак и Яков като древни
патриарси.

Бог винаги е имал инициативата при формирането на
Своя народ. Той призовава Авраам, открива се на Мой-
сей, съпътства пророците. Той прави старозаветния Изра-
ил своеобразен Ноев ковчег, пренесъл през бурните води
на историята обещанието за Спасител. Изпълнението на
това обещание идва не чрез пророк или посредник. Бог не
спасява човека от дистанция, а влиза в неговото естество
и става човек, оставайки Бог. Така Потомъкът на Ева ще
поразява семето на змията с Божията сила.

3. KЛЮЧОВИ ПРОРОЧЕСТВА ЗА ХРИСТОС В

СТАРИЯ ЗАВЕТ

Бог създава Своя народ, за да пренесе в историята
преданието за Месия – от първата Ева до новата Ева,
Божията майка. Винаги, когато народът забравя за тази
своя отговорност, Бог се намесва в историята му. Тези
намеси никога не са били от позиция на силата. Няма
нещо, което Бог да не може да извърши, включително и

32

да принуди падналите да се изправят. Но това, което Той
иска, е падналите сами да пожелаят изправянето. Про-
тивното би означавало две неща – хората да бъдат ли-
шени от свободна воля и принизени до животни, които
следват инстинктите си, или машини, които функциони-
рат според своите технически спецификации; или – да
бъдат принудени насила. Последното не би извършил
никой, който обича. Ако Бог е Любов, Той винаги дава
възможност за избор. Защото само свободният може да
отговори на обичта с обич.

Всеки човек, още от времето на Адам, има свободата
да бъде с Бога, или да Му обърне гръб. Илюстрация за
това имаме в думите от Второзаконие: „Живот и смърт
ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери жи-
вота, за да живееш ти и потомството ти, да обичаш
Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да се привърз-
ваш към Него, защото в това е твоят живот и дълго-
денствие“ (Втор. 30:19-20).

Пророците са посредници на Божията воля в Стария
Завет. Най-важното им дело е да припомнят за идващия
Месия, Христос, да проправят път към Него. Думите на
св. пророк Исаия са повторени и в евангелията: „Гласът
на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на
Господа, прави правете пътеките Му“ (Мат. 3:3, Марк.
1:3, Лука 1:76). Затова пророкуването за Месия е про-
рочество в истинския смисъл на думата в Стария Завет.
Затова и пророчествата трябва да бъдат четени христо-
центрично, така, както всъщност правят и евангелисти-
те. Това е особено видно в Евангелието според Матей,
чиито първи читатели и слушатели са християните от
еврейски произход. Последните, за разлика от елините и
езичниците изобщо, знаят пророчествата за Месия, с тях
са израснали, с тях са възпитани, тяхното изпълнение са
чакали.

Много особености в живота на Христос са загатнати
в пророческите слова, но най-характерните са за Него-
вото раждане, чудеса, страдания и възкресение. За раж-
дането Му пророк Исаия казва: „Сам Господ ще ви даде
личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще
Му нарекат името Емануил (Ис. 7:14), „което ще рече
с нас е Бог“ (Мат. 1:23). Синът ще се роди във Витле-
ем, „защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витле-
еме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините
воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който
ще пасе Моя народ Израиля“ (Мат. 2:5-6, вж. Мих. 5:2,
Йоан 7:42).

Господ прогонва злите духове от болните, лекува,
връща към живот, изправя на крака парализираните, от-
варя очите на слепородени, „за да се сбъдне реченото
чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си на-
шите немощи и понесе болестите“ (Мат. 8:17, Вж. Ис.
53:4, 1Петр. 2:24).

33

Особено наситено с доказателства от пророческите
книги е описанието за страданията, смъртта и възкресе-
нието на Спасителя. Влизането в Йерусалим е описано
от евангелиста с думите: „Всичко това стана, за да се
сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „кажете
на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе
кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“
(Мат. 21:4, 5).

За това, какво ще се случи в Йерусалим, Спасителят
говори на дванадесетте непосредствено преди влизане-
то в светия град: „Ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се
извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез проро-
ците; понеже ще Го предадат на езичниците и ще се
поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, ще Го
бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне“ (Лука
18:31-33).

Залавянето на Христос в Гетсиманската градина: „Но
как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде?
Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте из-
лезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден
седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. Но
всичко това стана, за да се сбъднат пророческите пи-
сания“ (Мат. 26:54-56, Вж. Пс.21:2,ис. 53:2, дан. 9:26).

Когато Юда връща сребърниците на първосвещени-
ците в храма, те купуват с тези пари една нива, която
била известна като „грънчаревата нива, за да погребват
странници“ (Мат. 27:7). Тогава, казва евангелистът „се
сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и
взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Ко-
гото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грън-
чаревата нива, както ми заповяда Господ.“ (Мат. 27:9,
10).

Разпването между разбойници: „Казвам ви, върху
Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към без-
законници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до
Мене, се привършва“ (Лук. 22:37).

„След като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвър-
ляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка:
„разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми
хвърлиха жребие“ (Мат. 27:35).

Той ще бъде в гроба три дена, „както Иона беше в
утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Чо-
веческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три
нощи“ (Мат. 12:40, също в 16:4).

34

Въпроси и задачи

1. Отговорете на въпросите

Кои са преките свидетелства за Светата Троица в Новия Завет?
Защо свидетелствата за Светата Троица в Стария Завет са косвени?
Кое е косвеното свидетелство за троичността на Бога при описаното
в книга Битие гостуване на трима пътници в дома на Авраам?

Защо светите отци на Църквата наричат думите, изречени към змията
в трета глава на книга Битие „протоевангелие“ или „първо благовестие”?
Какво представлява архетипната люлка на спасението?
Кой пренася през историята обещанието за Спасител?

Защо Бог създава Своя народ?
Кои са посредници на Божията воля в Стария Завет?
Кои са най-характерните особености в живота на Христос, загатнати
в пророческите слова?

2. Прочетете и обсъдете

Прочетете откъса от посланието на св. апостол Павел до колосяни и
открийте основната му тема.

Подчертайте ключовите думи и изрази.
Задайте въпроси върху текста.
Обсъдете призива за благодарност към Бога, отправен от апостола.

„Като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни
да участвуваме в наследството на светиите в светлината, из-
бави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството
на възлюбения Си Син, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му
и прошка на греховете, и Който е образ на невидимия Бог, роден
преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на не-
бесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било
Господства, било Началства, било Власти - всичко чрез Него и за
Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се
държи. И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък,
първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство.“

(Кол. 1:12-18)

3. Художествено творчество

Изобразете символично с материали и техники по избор архетипната
люлка на спасението. Направете изложба в класната стая.

35

1.4. ИИСУС ХРИСТОС КАТО СИН БОЖИЙ

Иисус тълкува книгата на св. пророк Исаия в Назаретската синагога
(XIV в., стенопис от притвора на Печкия манастир, Сърбия)

РЕЧНИК 1. ИИСУС ХРИСТОС, СИНЪТ НА ЖИВИЯ БОГ

единосъщие – (от гр. Когато Иисус Христос поучава в синагогата на Назарет, в
ὁμοούσιος, омоусиос) учение „отечеството си“, както се изразява евангелист Матей
за единството на същ- (13:54), неговите съграждани изпадат в недоумение. „Всички,
ността (оттук единосъ- казва евангелистът, се чудеха и думаха: откъде у Него тая
щие) в трите Лица на Св. премъдрост и тия сили?“ (Мат. 13:54). Те започват да се питат
Троица – Отец, Син и Дух един-друг: „Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли
Светий казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда?
подобосъщие – (от гр. И сестрите Му не са ли всички между нас?“ (Мат. 13:55, 56).
ὁμοιούσιος, омиусиос) учение, И продължават да се чудят: „Откъде, прочее, у Него всичко
застъпвано от Арий и мно- това?“ (Мат. 13:56). Малко по-късно, след като напуска града,
зинството от епископите Христос ще изрече паметните думи: „Никой пророк не е приет
на Църквата на Изток, за в отечеството си“ (Лука 4:24, вж. Мат. 13:57, Йоан 4:44).
това, че Синът Божий е
само подобен, но не и иден-
тичен, еднакъв по същност
с Бог Отец

36

Жителите на Назарет не са единствените, които са в недоуме-
ние кой всъщност е Този, Когото всички си мислят, че познават. В
известния разговор на Христос с учениците Му близо до Кесария
Филипова, Той ги пита: „За кого Ме човеците мислят – Мене,
Сина Човечески?“ (Мат. 16:13) и чува от тях различни отгово-
ри: „Едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои –
за Иеремия, или за едного от пророците“ (16:14). Когато задава
същия въпрос на самите тях, Симон отговори с думите: „Ти си
Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16). Тези думи са израз
на апостолската вяра, която става и вяра на Църквата. След това
изповядване на вярата в Христос, Симон бива наречен Петър (от
гр. πέτρος, скала, канара).

В отговора на Симон Петър могат да бъдат откроени два съ-
ществени момента:

1) Иисус е очакваният Месия. Той е Христос, т.е. Помазани-
кът Божий.

2) Иисус Христос не е просто един от синовете Божии – такова
синовство всеки човек може да има по благодат. В този смисъл
синове Божии са и апостолите, и всички, които ще бъдат научени
от тях да се молят с думите: „Отче наш…“. В отговора на Симон
Петър Иисус е Синът, Единственият роден от Отца по същност,
или както бива наричан многократно в евангелието според Йоан:
„Единородният от Отца“ (Йоан 1:14, 18; 3:16 и пр.).

В апостолския век и в столетията след него, апостолската вяра
става отеческа вяра. Изповядването на Иисус като Христос и Син
Божий става здрава, каменна основа на Църквата. Това изповеда-
ние чуваме в проповедта на св. апостол Петър на Петдесетница,
виждаме го във всеки от древните символи на вярата, в послания-
та на апостолите, в съчиненията на апостолските ученици, древ-
ните апологети, писатели, учители и отци на Църквата.

2. ИИСУС ХРИСТОС – ЕДИНОСЪЩЕН НА ОТЦА

Вначалото на четвърти век в Александрия започва спор,
който впоследствие ще се отрази на цялата Църква. В
епископията на този град е имало обичай презвитерите, заед-
но с епископа, да коментират различни богословски теми. На
поредното събеседване един от презвитерите, Арий, и еписко-
път Александър, застават на противоположни позиции относ-
но стиха от книгата Притчи Соломонови: „Господ ме имаше
за начало на Своя път, преди Своите създания, открай вре-
ме“ (Прит. 8:22).

Според Арий тук става дума за сътворението на Сина Бо-
жий от Отца преди всяко друго създание; Отец, казвал той,
не винаги е бил Отец, защото Синът е сътворен от Отца във
времето. Като тварно битие Синът не знае в съвършенство
Отца; дори не знае в пълнота Своята тварна същност. Според
св. Александър Александрийски обаче, не може и дума да ста-
ва за създаване на Сина от Отца, защото това противоречи на
думите в Евангелието: „В начало беше Словото, и Словото
беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1). Ако Словото е

37

Фрагмент от стенопис на Първия сътворено, нима е имало време, в което Отец е
вселенски събор в Никея (325 г.), бил без Слово и Премъдрост – пита св. Алексан-
манастир Големия Метеор дър в един свой по-късен текст.
(Метеора, Гърция)
38 Арий остава непреклонен в убеждението си,
че Синът е сътворен от Своя Отец във времето и
само подобен на Отца по същност. Така се оф-
ормят две тези – 1) арианската – Отец и Син са
подобни по същност и 2) православната – Отец
и Син са еднакви по същност. Оттук термините
единосъщие и подобосъщие ще станат предмет
на противоречие, което ще трае няколко десети-
летия.

В спора се включват и други – както през-
витери, така и епископи от Египет, Мала Азия
и Близкия Изток. В търсене на подкрепа Арий
пише на своите познати епископи, с които учи
навремето в Антиохийската богословска школа
при презвитер Лукиян, а епископ Александър
свиква събор в Александрия. Мнозина от из-
точните епископи оказват подкрепа на Арий. От
своя страна съборът, свикан от Александър, от-
лъчва Арий и поддръжниците му. Отглас от тази
криза скоро стига и до императорския двор.

Св. Константин Велики, който вече е реаби-
литирал християнската религия след столетия
непризнаване и гонения, решава да се намеси, за
да бъде възстановен мирът. Императорът свиква събор в Ни-
кея, на който кани всички епископи с отношение към спора.
На събора присъства и Арий, и там излага своето виждане.
Негов най-сериозен опонент е младият тогава дякон на алек-
сандрийския епископ – Атанасий. В десетилетията след събо-
ра св. Атанасий продължава полемиката с арианите. За мно-
зина от своите съвременници, а и за следващите поколения
християни, той ще бъде „отец на Православието“. В паметта
на Църквата ще остане и с титула „Велики“.
На събора в Никея св. Атанасий защитава вярата на Църк-
вата в единосъщието на Сина с Отца, защото това е църков-
ната вяра, в която той е възпитан и която изповядва. Учението
на Арий за Бога Отец може да се синхронизира с философи-
ята на Аристотел, за когото божеството е абсолютна монада,
и няма нищо, което да е еднакво по същност с него, но за св.
Атанасий в такава самозатворена „монада“ няма надежда за
спасение. Спасението е живот вечен. Ако Спасителят не е ве-
чен, а е само подобен по същност на Отца, тогава Той не може
да даде нещо, което Самият Той няма. В богословието на пра-
вославните защитници на Никейския символ, когато Спасите-
лят казва „Аз и Отец едно сме“, това означава наистина един-
ство по същност, а подобие. Господ не казва „Аз приличам на
Отца“, а „едно сме“. Както двама души се различават един от
друг – защото всеки е уникална и неповторима личност – но и
двамата са човеци (т.е. имат една същност), така и Отец, и Син
са различни Лица, но имат една същност.
Съборът в Никея отхвърля арианството и с подписите на

присъстващите 318 епископа бива утвърден Символ на вяра- Втори вселенски събор в
та, в който единосъщието на Сина с Отца е съборно потвърде- Константинопол (381 г.), стенопис
но. Този символ остава в историята с названието Никейски, по от Великата лавра на Св. Гора Атон
името на града, в който се е състоял събора.

3. ЕДИНОСЪЩИЕ НА ТРИТЕ ЛИЦА

Единството по същност се отнася не само за Отца и Сина,
но и за Светия Дух. Десетилетия след събора в Никея,
мнозина от арианите продължили да отхвърлят Никейската
вяра. За тях не само Синът Божий, но и Св. Дух не е еди-
носъщен на Отца. Богословската корекция на този възглед
е изложена от св. Василий Велики в неговия трактат „За
Светия Дух“, а съборната санкция – в решенията на Втория
вселенски събор. Съборът е свикан от император Теодосий
І в Константинопол през 381 г. и в хода на заседанията му
отците редактират и допълват Никейския символ. Новият
символ става известен като Никео-Константинополски.
По-късните вселенски събори (до Шестия включително)
включват и двата символа – Никейския и Никео-Констан-
тинополския – в своите вероопределителни текстове.

Съборът потвърждава единосъщието на Сина с Отца
и със Светия Дух, като в раздела на символа, посветен на
Светия Дух, отците използват не философска, както в слу-
чая с единосъщен, а литургична лексика. Вместо да заявят
за Св. Дух: „Който е единосъщен на Отца и Сина“, те из-
бират да кажат същото, но с думите: „Комуто се покланя-
ме и Го славим наравно с Отца и Сина“. И в двата случая
Църквата изповядва единството на трите Лица по същност
и равенството Им по слава и поклонение.

39

Въпроси и задачи

1. Отговорете на въпросите
Как се отнасят към Христос Неговите съграждани в Назарет?
Кой според човеците е Синът Човешки?
Какъв отговор дава на този въпрос Симон Петър?
Какъв спор започва в началото на четвърти век в Александрия, който
впоследствие ще се отрази на цялата Църква?
Какви са двете тези, които се оформят въз основа на този спор?
Как император Константин Велики се намесва в спора?
Какво е решението на Първия вселенски събор в Никея?
Как спорът за единосъщието продължил по отношение на Светия Дух?
Кога император Теодосий I свиква в Константинопол Втория вселенски
събор?
С каква формулировка е допълнен разделът за Светия Дух в Символа на
вярата?

2. Прочетете и обсъдете
Прочетете богословския текст и обсъдете общото и несподелимото в
Отца и в Сина.
Приложете резултата от обсъждането, като попълните таблицата.

Всичко е общо в Отца и в Сина – същност, действие, царство, господство, сила и т. н. – с изключение
на ипостасните им свойства, които са несподелими. Синът притежава действията (енергиите)
на Отца не само по благодат или поради благоволение, но и по природа и същност. Ако се приеме,
че съществува действие на Отца, което Синът не притежава, то се доказва, че Синът е тварен.
Ако обаче е вярно обратното, тогава Синът притежава всичко по природа, а не по благодат.
Ипостасното свойство на Отца е отчество, а на Сина – роденост, т. е. начинът на съществуване
на Отца е нероденост, Отец не произхожда от нищо, а Синът е от Отца, т. е. чрез раждане. Той
има причината за Своето съществуване в Отца. На човеците не е известно какво представляват
тези начини на съществуване. С други думи ние не знаем какво е нероденост, роденост, изхождане
и т. н. Знаем само, че Синът се ражда от Отца и че Отец ражда Сина, без да имаме възможност
да опишем същината на този начин на съществуване. Синът има природата и същността, които
има и Отец като се различава от Него само по начина на съществуване и по Своите ипостасни
свойства. Каква е обаче същността на Отца, съпоставена с ипостаста на Сина, това ние не зна-
ем. Знаем само, че Техните начини на съществуване са несподелими, а всичко останало Им е общо.

От Кратка православна светоотеческа догматика

на проф. прот. д-р Йоан Романидис (изд. на Руенския манастир от 2007 г.)

Несподелимо Общо

Бог Отец
Бог Син

40

3. Сравнение
Открийте и коментирайте разликите в членове 2 и 8 на символите на
вярата от вселенските събори в Никея и Константинопол.
Как са формулирани единосъщието и ипостасните свойства на Христос
и на Духа Свети като единосъщни на Отца?
Какво налага промените в символа на вярата?

Никея, 325 г. Константинопол, 381 г.

член 2: И в единия Господ Ии- член 2: И в единия Господ Иисус
сус Христос, Божия Син, еди- Христос, Божия Син, единородния,
нородния, Който е от Отца Който е от Отца, роден преди всич-
роден, т.е. от същността ки векове; Светлина от Светлина,
на Отца; Бог от Бога, Свет- Бог истинен от Бог истинен, роден,
лина от Светлина, Бог исти- несътворен, единосъщен с Отца,
нен от Бог истинен, роден, чрез Когото всичко е станало.
несътворен, единосъщен с член 8: И в Духа Светаго, Господа,
Отца, чрез Когото всичко е Животворящия, Който от Отца
станало, както на небето, изхожда, Комуто се покланяме и го
така и на земята. славим наравно с Отца и Сина, Кой-
член 8: И в Духа Светаго. то е говорил чрез пророците.

4. Работа с библейски текст

Прочетете библейските цитати, за да разберете как те илюстрират
евангелското учение за Христос като Син Божий.

Обсъдете значението им, като представите съдържащата се в тях
истина.

Формулирайте изводи, с които да обобщите споделените коментари.

„Ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина
си Божий Син!“ (Мат. 14:33)

„Стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресе-
нието и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий
Син е бил Тоя Човек!“ (Мат. 27:54)

„Стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика
тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.“ (Марк. 15:39)

„Сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят
да бъде.“ (Йоан 17:5)

41

1.5. ХРИСТОС КАТО ОБРАЗ БОЖИЙ

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

1. Прочетете текста и отговорете на въпросите.
Коя е първата икона според свети Йоан Дамаскин?
Какво е библейското и светоотеческо учение
за Иисус Христос като образ Божий?
Каква е разликата между Сина Божий и Сина Човешки
в образа на Христос?

Когато св. Йоан Дамаскин изброява видовете икони в едно от
своите съчинения, той смята за първа икона „естествения и във
всичко сходен образ (икона) на невидимия Бог – Синът на Отца,
явяващ в Себе Си Отца”. На въпроса кой за първи път е създал
образ (икона) и кой е този образ (икона) той отговаря, „Сам Бог
пръв родил Своя единородния Син и Слово, Своята предвечна ико-
на, във всичко сходен образ на Своята вечност и създал човека по
образа (иконата) и по подобието Си“. Този коментар на св. Йоан
сумира както библейското, така и светоотеческото учение за
Иисус Христос като образ Божий – първо, като Син Божий, а също
и като Син Човешки. Разликата се състои в това, че Синът Божий
се ражда предвечно, т.е. извън времето, докато въплъщението на
Сина Божий като Син Човешки и раждането Му по плът от св.
Богородица, се извършва във времето, или както евангелистът
казва – в дните на „кесаря Августа“ (Лука 2:1).

Христос Вседържител, стенопис 2. Работа с библейски текст
от края на XIII в., църквата „Успение Разделете се на три групи. Обсъдете в групата биб-
Богородично“, Карея, Св. Гора Атон лейския текст и заедно открийте неговото значение.
Формулирайте кратък коментар и го споделете с класа.

ПЪРВА ГРУПА: ВТОРА ГРУПА: ТРЕТА ГРУПА:
„Като благодарите на Бога и Отца, Който „Който, бидейки сияние на
„Филип Му рече: Господи, покажи ни направи способни да участвуваме в славата и образ на Неговата
ни Отца, и стига ни. Каза му Ии- наследството на светиите в светлината, ипостас и държейки всичко с
сус: толкоз време съм с вас, и не избави ни от властта на тъмнината и мощното Си слово, след като
си ли Ме познал, Филипе? Който е ни премести в царството на възлюбения чрез Себе Си очисти греховете
видял Мене, видял е Отца.“ (Иоан Си Син, в Когото имаме изкупление чрез ни, седна отдясно на престола
14:8, 9) кръвта Му и прошка на греховете, и Кой- на величието във висините и
„Ако пък е и закрито нашето то е образ на невидимия Бог, роден преди стана толкова по-горен от
благовестие, то е закрито за всяка твар; понеже чрез Него е създадено Ангелите, колкото по-славно
погиващите: на невярващите от всичко, що е на небесата и що е на земята, от тях име е наследил. Защото
тях богът на тоя век е заслепил видимо и невидимо; било Престоли, било кому от Ангелите някога Бог
умовете, за да ги не озари свет- Господства, било Началства, било Власти - е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес
лината на благовестието за сла- всичко чрез Него и за Него е създадено; Той Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда
вата на Христа, Който е образ на е по-напред от всичко, и всичко чрез Него Отец, а Той ще Ми бъде Син“?“
невидимия Бог.“ (2 Кор. 4:3, 4) се държи.“ (Кол. 1:12-17) (Евр. 1:3-5).

42

3. Анализ на светоотечески текст.

Прочетете текста и отговорете на въпросите:
Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в текста? Кой е първият
тип образ? Естествен образ на Кого е Синът?
Какви примери използва св. Йоан Дамаскин?
Какво е основното послание на светоотеческия
текст?
Обсъдете твърдението на св, Йоан Дамаскин, че
„чрез Светия Дух ние узнаваме Христос, Сина Божий и
Бога, и в Сина виждаме Отца“.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

Видовете образи са следните: Първият образ, разбира се, е естественият. Това, което съществува
трябва, преди всичко, да бъде в съгласие със своето естество и едва след това да бъде изобразено с по-
мощта на изкуството. Човекът, например, трябва да съответства на своето естество, и след това
да бъде рисуван. Затова първият, естествен и във всичко сходен образ на невидимия Бог е Синът на
Отца, явяващ в Себе Си Отца. Защото „Бог никой никога не е видял“ (Йоан 1:18). Но това не означава,
че „Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца“ (Йоан 6:46). Образ
на Отца, казва апостолът, е Синът: „Който е образ на невидимия Бог“ (Кол. 1:15). И към евреите пише:
„Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас“ (Евр. 1:3). А това, че Той показва в
Себе Си Отца, казва и Самият Господ: „Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е
видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? (Йоан 14:9) – след като Филип се обърнал
към Него в Евангелието от Йоан: „Покажи ни Отца, и стига ни“ (Йоан 14:8). Синът е естествен образ
на Отца, съвършено равен, във всички отношения като Отца, освен в това, че не е нероден и не е Отец.
Защото Отец е нероден Родител; Синът е роден и не е Отец; а Духът Свети е образ на Сина. „Никой не
може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1Кор. 12:3).
И така чрез Светия Дух ние узнаваме Христос, Сина Божий и Бога, и в Сина виждаме Отца. Защото
словото по природа е израз на ума, духът пък открива словото. Подобен е и съвършено равният образ
на Сина – Светият Дух, различен от Него в едно само отношение: в това, че произхожда. Защото Синът,
макар и роден, не произхожда. И на всеки отец, естественият образ е синът. Това именно е първият
тип образ: естественият.

св. Йоан Дамаскин, Слово в защита на светите икони, ІІІ, 18

Свети Йоан Дамаскин, наричан още „Йоан Дамаскин Хрисороас“ (т.е. „златни-
ят проповедник”), е известен богослов, църковен писател, автор на химни, монах и
свети отец на Църквата. Роден е около 680 г. и произхожда от богато християнско
семейство в Дамаск, столицата на арабския халифат. Баща му заема видно мяс-
то в халифата по време на управлението на халифа Абд ал-Малек (685-705). Йоан
получава пълно и всеобхватно образование за своето време. Учи математика, му-
зика, реторика, астрономия и философия. Наследява баща си в управлението на
халифата при халиф Валид (705-715), но накрая се оттегля в манастира „Св. Сава“ ,
където се оттегля като монах и се посвещава усърдно на църковно творчество.
Творчеството му и днес е притегателен център за богословската мисъл. Една
от най-големите му заслуги остава разясняването на богословската същност на
светите икони. Той умира мирно на 104-годишна възраст. Паметта му се почита
от Църквата на 4 декември.

Преподобни Йоан Дамаскин

43

ДА, защото ... 4. Дискусионна мрежа
1) Обмислете дискусионния въпрос, като дадете поне
една причина за положителен и за отрицателен отго-
вор.

Може ли да се изобразява на икона в плът Бог Отец?
НЕ, защото ...

„Иконописците да изписват 2) Решете към кой отговор се придържате.
иконите според древните об- 3) Разделете се на две групи според отговора и споде-
разци, както са ги рисували лете аргументите си.
гръцките зографи, както и 4) Върнете се по местата си и прочетете текста, за
Андрей Рубльов и другите про- да научите какъв е богословският отговор на поставе-
чути живописци са ги правили, ния въпрос.
а да се надписва само Света 5) Обсъдете с класа неканонична ли е всяка икона, коя-
Троица. Иконописците нищо то показва в плът Бога Отца. Приведете аргументите
да не претворяват по своите относно възможността за изобразяване на Бога един-
си замисли.“ ствено като лик Христов.

(глава 41, 1 от правилата на
Стоглавия събор в Москва, 1551

г.).

„Архиереите всеки в своята си
област да имат голяма грижа
и да бдят дали многобройните
иконописци и техните ученици
рисуват според древните об-
разци, а от свои си помисли и
предположения Бога (Отца) да
не рисуват. Защото Христос
нашият Бог по плът е изобра-
зим, но по Своето Божество не
е изобразен. [...]“
(глава 43 от правилата на Сто-

главия събор в Москва, 1551 г.).

Посещението при Авраам
(Старозаветната Троица), 1410 г.
Иконописец св. Андрей Рубльов
44

1.6. ДУХЪТ КАТО ЖИВОТВОРЯЩ
[ПОРАЖДАЩ ЖИВОТА]

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

1. Съставяне на схема
Прочетете текста и съставете схема, чрез която да
представите основните значими събития на Божието
домостроителство, в които присъства и участва Све-
тият Дух. Следвайте библейската хронология, като
използвате следния модел:

1 2345678

Светият Дух е третото Лице на Св. Троица. Заедно със Сина Божий Той има Бог Отец за Своя
причина и извор, но се различава от Сина по това, че не се ражда от Отца, а произлиза, изхожда
от Него. Духът присъства и участва във всяко значимо събитие на Божието домостроителство.
Той участва в акта на Сътворението (Бит. 1:2). „Чрез словото на Господа са сътворени небесата,
и чрез духа на устата Му – цялото им воинство”, казва псалмопевецът (Пс. 32:6). Във връзка с
това св. Ириней Лионски нарича Духа и Сина „две Божии ръце”. Духът, като един от Светата
Троица, е приет гостоприемно от Авраам (Бит. 18:2). Чрез Него се извършва въплъщението
на Словото (Мат. 1:18-20). Той съпътства Спасителя в Кръщението, в Преображението, във
Възкресението Му. Той слиза на Петдесетница, за да дари учениците Господни и да ги запази
като Църква и тяло Христово. Той слиза на всяка св. Литургия по молитвата на Църквата
над всички събрани в храма и за да претвори хляба и виното в Тяло и Кръв Христови.

45

2. Работа с иконографски изображения
Представете иконите, като посочите евангелските

събития, които изобразяват; участниците и мястото
на действието.

Опишете иконите, като обърнете специално внимание
на начина на изобразяване на Светия Дух.

Определете значението на иконографските изображе-
ния като свидетелства за третото Лице на Светата
Троица.

Направете изводи за Духа Божи като Лице, сила и
действие.

3. Молитвата на Църквата
Прочетете молитвата и отговорете към Кого се об-

ръщаме в нея.

„Царю небесни, Утешителю, Дух на истината,
Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище
на благата и Подателю на живота, дойди и се всели
в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси,
Благий, нашите души.“

46

Разделете се на три групи. Прочетете текста, с кой-
то се изяснява съдържанието на молитвата и открий-
те обяснение на съответните обръщения към трето-
то Лице на Светата Троица.

ПЪРВА ГРУПА: ВТОРА ГРУПА: ТРЕТА ГРУПА:

Цар Небесен навсякъде и всичко Дойди и се всели в нас,
Утешител изпълва очисти ни от всяка
Дух на истината сквернота и спаси,
Съкровище на благата и Преблаги, нашите души
Подател на живота

Обсъдете в групата значението на разглежданата
част от молитвата. Изберете говорител, който да
представи пред класа формулираните в групата изводи.

Обсъдете с класа значението на молитвата към Све-
тия Дух в живота на православния християнин.

Първа група:

Ние наричаме Св. Дух Цар Небесен, защото Той, като ра-
вен в божеството с Отца и Сина, владее цялото творение.
Царят, който в миналото е съсредоточавал в себе си цялата
власт – законодателна, съдебна и изпълнителна, в случая е
аналогичен образ на Бога. Разбира се, няма аналогия, която
в достатъчна степен да изрази това, което Бог е, но често
аналогията е единственият стилистичен похват, чрез който
можем да опишем Божието всемогъщество.

Наричаме Светия Дух Утешител, защото Сам Христос
Го именува така в Своята беседа с учениците Си на Тайната
вечеря (Иоан 14:16, 14:26, 15:26, 16:7). Духът е изпратен от
Сина, за да бъде утеха на Църквата до времето, в което Гос-
под ще се върне отново в Своето славно второ пришествие.

Наричаме го също Дух на истината, така, както Спаси-
телят Го нарича (15:26). Духът идва, за да ни научи на всяка
истина и за да ни припомни всичко, което Господ извършва
за нас и нашето спасение.

47

Втора група:

Той е навсякъде и всичко изпълва. Бог не е ограничен от
пространството като измерение и в този смисъл няма недос-
тъпно за Него място в сътворения свят. Характерни са думи-
те от Псалом 138: „Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето
лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там;
сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на
зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще
ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. Кажа ли: може
би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане
нощ; но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е
светла като ден, и тъмата – като светлина“ (7-12).

Наричаме Го Съкровище на благата и Подател на жи-
вота, защото всяко благо, което стига до човека от Бога, спо-
ред светоотеческия израз, идва от Отца, чрез Сина, в Светия
Дух. Нещо повече, самият живот има за свой извор Бога:
„У Тебе – четем в Псалтира – е изворът на живота“ (Пс.
35:10). И не само настоящият живот, но и животът в бъде-
щия век е от Духа Божий. В беседата с Никодим Господ каз-
ва: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в
царството Божие“ (Йоан 3:5).

Трета група:

Ние молим Духа Светий да дойде и да се всели в нас. Ко-
гато Духът е в нас, а ние в Него, тогава чрез Сина ставаме
чеда на Отца. Така действието от Отца, чрез Сина, в Светия
Дух среща нашето действие – в Духа, чрез Сина към Отца.

Когато Духът Светий се всели в човека, тогава за нечис-
тотата или сквернотата, т.е. греха, не остава място. Колкото
повече е мястото в човека, заемано от Светия Дух, толкова
реципрочно по-малко е скверното в човека и обратно. Кол-
кото повече е сквернотата в човека, толкова по-малко място
има у него за Духа. А като следствие от това – колкото чо-
век е по-близо до Бога, толкова повече може да се надява
за своето спасение. Колкото човекът е по-далече от Него и
е изпълнен с нечистота, толкова по-малко той ще има дял в
спасението, което е само в Бога и от Бога.

48