РЕЛИГИЯ 9. КЛАС БПЦ

4. Двупосочен анализ
Анализирайте структурата на Божието действие в

света и Църквата.
Обяснете акта на богосиновство чрез действието на

вярващия.
Представете разбирането си за Третото Лице на

Светата Троица, като изполвате следните ключови
думи: Дух Свети, Лице, Сила, действие

Божието към Отца
действие

от Отца чрез Сина
чрез Сина в Духа

в Светия действието
Дух на

християнина

5. Обсъдете в час
Какво свързва сътворението, описано в Бит. 1:2 и спа-
сението, за което Спасителят говори в Йоан 3:5-8 и
Йоан 14:26?

сътворение спасение
(Бит. 1:2) (Йоан 3:5-8;

14:26)

„А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над
бездната, и Дух Божий се носеше над водата.“ (Бит. 1:2)

„Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството
Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух.
Недей се чуди, задето ти казах: вие трябва да се родите свише.
Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде
и накъде отива; тъй бива с всекиго, роден от Духа.“ (Йоан 3:5-8)
„А Утешителят, Дух Светии, Когото Отец ще изпрати в Мое име,
Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви го-
ворил.“ (Йоан 14:26)

49



TEMA 2

Христос като нов Адам

2.1.. Синът Човешки
2.2. Св. Богородица – новата Ева (упражнения и практически дейности]
2.3. Човешкото в Христос (упражнения и практически дейности]
2.4. Съчетанието в Христос на естества, воли и действия
2.5. Личността, която облича човека
2.6. Истински Бог и истински човек (упражнения и практически дейности]
2.7. Богоподобие и спасение (обобщение]

2.1. СИНЪТ ЧОВЕШКИ

Св. апостол Тома се уверява 1. ИИСУС ХРИСТОС –
във Възкресението на Господ Иисус
Христос (XV в., Сергиево-Посадски РЕАЛЕН ИЛИ ПРИВИДЕН

музей) ЧОВЕК

РЕЧНИК Вдве от посланията си св. еван-
гелист Йоан говори за поява-
гностицизъм (гр. γνώσις та на хора, отричащи, че в Иисус Христос има човешко естест-
gnōsis, „знание, познание, во, и изобщо, че Бог е станал Човек в плът и кръв. Тези хора са
наука“) - религиозно движе- известни в историята като гностици. Според учението им Бог е
ние, съдържащо различни толкова възвишен и духовен, че няма как да се съедини с нещо
вярвания. Гностици е прие- материално и променящо се, каквото е тялото на човека. Иисус
то да се наричат предста- Христос – смятат те – само е приличал на човек, изглеждал е
вителите на религиозни като човек, но нищо повече. Зад тази прилика не е имало ре-
течения, съчетаващи еле- ално човешко естество, нито тялото му е било реално. На този
менти от Евангелието с привиден „Христос“ апостолът противопоставя Христос на оп-
елинистичната философия, ита. Първото му послание започва с думите: „Което е било
окултизма и митологията. отначало, което сме чули, което сме видели с очите си, което
Разцветът на гностицизма сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали, за Словото
е през II – III в., но влияние- на живота (…), което сме видели и чули, ви възвестяваме“ (1
то му е по-продължително. Йоан.1:1, 3). Това са думи на очевидец, на човек, който реално
спиритуализация – лиша- е виждал и слушал Христос. Това са думите на „другия ученик,
ване от материалност, когото Иисус обичаше“ (Йоан 20:2). За разлика от „Христос“
одухотворяване, придаване на гностиците, Христос на евангелистите и апостолите е ис-
на духовно значение. тински, реален Бог и истински, реален Човек.
Затова и апостолът предупреждава своите ученици: „По
това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух,
който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.
А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус
Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за ко-
гото сте слушали, че иде, па и сега е вече в света.“ (1 Йоан.
4:2-3, вж. 2 Иоан. 1:7-10).

52

Ако Христос не е дошъл в плът, а само привидно е бил човек;
ако тялото Му не е било толкова реално, колкото на всеки от нас,
тогава спасението също би било само привидно. Свети Григо-
рий Богослов ще илюстрира връзката между реалността на Въ-
плъщението и спасението с думите: „Това, което не е възприето,
не е излекувано”. Тоест, ако Христос не е възприел човешкото
тяло, значи не го е излекувал. Ако не е възприел човешката воля
и разум, живот и смърт, значи не ги е излекувал. Ако обаче еван-
гелистите са прави и Словото става реално Човек, тогава всеки
аспект от нашето човешко битие е излекуван реално в Христос.

Впоследствие, в историята на Църквата, единосъщието на
Иисус Христос, като Син Човешки с всеки един потомък на
Адам, ще бъде защитавано като еднакво важно за спасение-
то, колкото и единосъщието Му като Син Божий с Отца. Без
единосъщието с Отца, Иисус Христос не би бил извор и храна
на живот вечен. Без единосъщието с човешкия род, това, кое-
то е извършил, няма да има отношение към който и да било
човек. Разбира се, в историята ще останат Неговите поучения
и добротворството, но подобни нравствени авторитети могат
да бъдат и Сократ, и Конфуций, и всеки от мъдреците на този
свят. Иисус Христос обаче не би бил Спасител. Затова Църк-
вата е била толкова чувствителна към всеки опит да бъде спи-
ритуализиран Христос, да бъде подчинен на едно дуалистично
разполовяване на битието, в което материята и тялото са не-
пременно зло, а човешкото естество в Него, ако изобщо го е
имало, се е претопило и заличило в Бога.

2. СИНЪТ ЧОВЕШКИ В СТАРИЯ ЗАВЕТ „ХпДрроъирсртовчооесИстеоствеаеДвзеоав“рииацлжаидсатнеатроозанваеИтинсиус

Най-ранното свидетелство, за това, че Месия ще се роди
като човек, е дадено непосредствено след грехопадението
на Адам и Ева. Съдържа се в Божиите думи към змията: „За-
гдето си сторила това, проклета да си между всички живот-
ни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще
ядеш прах през всички дни на живота си; и ще всея вражда
между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе;
то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“
(Бит. 1:14, 15). По-късно отците на Църквата ще нарекат тези
думи „първо евангелие“, „първо благовестие“. Благата вест се
състои в обещанието, че злото ще бъде поразено. Също така –
че Спасителят ще дойде от човешкия род, ще се роди от жена,
така, както всеки човек оттук нататък (Бит. 3:16). И не на по-
следно място – че злото няма да остане безучастно. То ще жили
в петата, но няма да има силата да унищожи човешкия род.

Това обещание е основна линия в развитието на Стария
Завет, която можем да проследим в родословията на Иисус
Христос, които евангелистите Матей и Лука включват в свои-
те евангелия. От прародителите през Ной, обещанието достига
до Авраам, който единствен от съвременниците си го помни и
може да го предаде на своите потомци. Исаак, синът на Авра-
ам го приема от своя баща и го предава на своя син Яков, а той

53

Разпятие Христово. от своя страна – на Йосиф. От Йосиф то преминава върху Юда,
54 а от всички негови потомци – на Давид и неговия род (2 Царст.
7:12-14). Христос ще се роди от девица (Ис. 3:14) във Витлеем
Иудейски (Мих. 5:2).

Човешките черти в Богочовека са описани едновременно
детайлно и метафорично от св. пророк Исаия. Христос, по
думите му, ще бъде кротък, „няма да викне, нито да възви-
си гласа Си, и няма да даде да Го чуят на улиците, пречупе-
на тръст няма да строши, и тлеещ лен няма да угаси“ (Ис.
42:2,3). Христос ще бъде милосърден, ще изцелява съкруше-
ните по сърце, ще проповядва на пленени освобождение и на
затворници – отваряне на тъмница, ще утеши всички тъгуващи
(вж. 61:1,2). „Тогава – казва пророкът – ще се отворят очите
на слепи, и ушите на глухи ще се отпушат. Тогава хромият
ще скочи като елен, и езикът на немия ще пее“ (Ис. 35:5, 6).
И в същото време, от пророческото слово научаваме, че „няма
в Него ни изглед, нито величие; ние Го видяхме, и в Него ня-
маше изглед, който да ни привлича към Него. Той беше пре-
зрян и унизен пред людете, мъж на скърби и изпитал недъзи,
и ние отвръщахме от Него лице си; Той беше презиран, и ние
за нищо Го не смятахме. А Той бе изпоранен за нашите грехо-
ве и мъчен за нашите беззакония; наказанието за нашия мир
биде върху Него, и чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис.
53:2-5).

3. СИНЪТ ЧОВЕШКИ В НОВИЯ ЗАВЕТ

ВНовия Завет се сбъдват старозаветните очаквания. В еван-
гелията и посланията на апостолите ни е дадено да позна-
ваме Сина Божий като един от нас. „Бидейки в образ Божий
– казва апостолът за Него – не счете за похищение да бъде
равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се
уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе
Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна“
(Фил 2:7, 8).

Новият Завет ни показва както Сина Човешки, за Когото
другите говорят, но и Неговото собствено свидетелство. Ако
сравним всички случаи, в които Христос говори за Себе Си,
преобладават онези, в които Сам се нарича Син Човешки. Бог
не идва в нашия свят, за да „парадира“ със Своето божество.
Логиката на Божието домостроителство е друга. Човекът е
главната грижа на Бога. Човекът е онзи блуден син, чието за-
връщане Бащата очаква. Когато Синът Божий се въплъщава,
това се случва не, за да бъде преследван и съден отпадналия
от Бога човек, а за да бъде спасен в Него. Затова Бог облича
естеството на човека, облича неговата плът и неговия живот,
приема неговата смърт: „Защото Бог толкоз обикна света, че
отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него,
да не погине, а да има живот вечен. Защото Бог не проводи
Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спа-
сен чрез Него“ (Йоан 3:16, 17).

Защо трябва Бог да става Човек, пита се риторично св. Ата- Проверете наученото
насий Александрийски. Не е ли било достатъчно за Него да
възстанови Адам в предишното му състояние вместо да пона- Защо Църквата приема за ва-
ся всички присъщи на човека страдания, а накрая и неговата жно, че Господ Иисус Христос
смърт? Би могло, разбира се, защото за Бога няма нищо не- не е привиден, а реален човек от
възможно – си отговаря той. Но тогава „благодатта нямаше да плът и кръв?
се съедини с естеството на човека, а щеше да остане външна
спрямо него реалност и сила“. А това означава, че човекът ще Кои са старозаветните свиде-
бъде един вечен длъжник, неспособен да расте с Бога, а винаги телства за човешката природа
принуждаван и поправян от Него, форматиран наново и нано- на Богочовека? Кой от староза-
во. Такъв човек никога не би обичал, още по-малко жертвал. ветните автори най-подробно е
Когато бъде предпоставено, че „за Бога всичко е възможно”, описал Христос?
тогава опрощението ще бъде мислено като постоянно „задъл-
жение“ на Бога. Как Свещеното писание на
Новия Завет свидетелства за
Сина Божий като реален Човек?

Приложете наученото

1. Описание на личност

Направете описание на Господ Иисус Христос, като използвате предло-
жената схема. Открийте въз основа на кои библейски свидетелства за
Него са приведени ключовите думи и изрази. След като се запознаете с
тях, допълнете описанието.
Направите съпоставка на Христовия пример с нашето поведение днес.

понизил приел образ на раб
Себе Си уподобен на човеците
по вид като човек

мило- изцеляващ
сърден проповядващ
освобождение
утешаващ

кротък и презрян и унизен
смирен изпоранен за нашите
грехове
послушен дори до
смърт

2. Работа с електронната Библия

С помощта на електронната Библия в сайта на Светия Синод на БПЦ-
БП открийте места в Новия Завет, в които Иисус Христос се назовава
„Син Човешки“. Използвайте ключова дума за търсене „Човечески“. Избе-
рете и запишете три цитата, като поставите и съответната библей-
ска посочка в края на новозаветния цитат.

55

2.2. СВЕТА БОГОРОДИЦА – НОВАТА ЕВА

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

„Всички пророци те
проповядваха, Майко
Божия, с преславни
образи.“

Октоих, глас 1, повечерие,
канон, песен 3, тропар 1.

„Пророчествата за
Теб, чиста Дево, се
изпълниха.“

Октоих, глас 5, събота,
малка вечерня, слава на

стиховните.

Света Богородица, стенопис, Рилски манастир.

1. Сравняване
Прочетете текста и го обсъдете, като направете паралел между

Ева и света Богородица.
Сравнете двете най-важни за библейската история жени по зада-

дените показатели, като попълните таблицата.
Разкрийте приликите и разликите между двете. Обсъдете причи-

ните за тях.
Формулирайте конкретни изводи.

Показатели за сравняване Ева Дева Мария
Архетип

Отношение към Божията воля

Избор

56

Има две жени в историята, които променят историята СВЕТООТЕЧЕСКО
радикално. Първата е – Ева, прамайката на всички, а втора- НАСЛЕДСТВО
та – Мария, майката Божия. Отношението към Божията
воля е голямата им разлика. Майчинството е голямата им „Ева, когато е била девица и
прилика. И първото, и второто са архетипи. невинна, приемайки словото
на змията, предизвиква непо-
Послушанието и непослушанието са два модуса в архе- слушание и смърт; но девица-
типното човешко съществуване спрямо Бога. Това са начини та Мария, приемайки с вяра и
да приемаш или отхвърляш Живота. Образно казано, това радост, когато ангел Гавриил
са „две страни на една и съща монета”. Модерността до ú донася радостната вест, че
голяма степен е атомизирала тези модуси, като ги е отде- „Дух Светии ще слезе върху ти,
лила от Бога и ги е натоварила с нови функции. От едната и силата на Всевишния ще те
„страна на монетата“ е бунтът срещу „статуквото“, де- осени; затова и Светото, Кое-
конструирането и протеста, а от другата – социалната и то ще се роди от тебе, ще се
гражданската отговорност, върховенството на закона и нарече Син Божий“, отговаря:
ценностната солидарност. „нека ми бъде по думата ти.“
(Лука 1:35,38). И от нея се роди
Спрямо Бога обаче тези модуси имат не функционален, Онзи, за Когото, ... се говори
а екзистенциален смисъл. И само в този смисъл можем да на много места в Писанието,
разбираме изборите, които правят Ева и Дева Мария. Ко- чрез Когото Бог поразява зми-
гато Ева избира да стане „като Бога“ без Бога, тя остава ята, ангелите и хората, които
без Бога. В Свещеното Писание това състояние е означено приличат на нея, и освобождава
като смърт (срв. Бит. 2:17). Така смъртта става част от от смърт онези, които се по-
този свят. Смъртта не е просто физиологичен феномен, а кайват за греховете си и вяр-
избор спрямо Бога, избор на „живот“ без Него. Когато Дева ват в Него.“
Мария избира: „Нека ми бъде по думата ти.“ (Лука 1:38), тя
става майка на Живота. Тогава Бог става Човек и стават св. Юстин мъченик (†165). Диалог
възможни думите на евангелиста: „В Него имаше живот, и
животът беше светлината на човеците. И светлината в с евреина Трифон, 100.
мрака свети, и мракът я не обзе.“ (Йоан 1:4).

2. Работа с химнографски текст.
Неделя на св. праотци се празнува между 11 и 17 декември.

Прочетете текста на тропара. Защо, според вас, на св. праотци е
посветена неделя, предшестваща празника Рождество Христово?

Разкрийте съдържанието на празника, като използвате за основа
на своето изложение иконата и химнографския текст.

Икона на светите праотци

Тропар на св. Праотци, гл. 2. С вяра си оправдал праотците,
чрез които предварително си се сгодил за
Верою праотци оправдал еси,
от язик теми Църквата.
Светиите се хвалят със слава,
предобручивий Церков: че потомството им даде благословен плод:
хвалятся в славе святии, онази, която Те роди безсеменно.
яко от семене их ест Плод благославен, По техните молитви, Христе Боже, помилуй ни.
без семене Рождшая Тя.
Тех молитвами, Христе Боже, помилуй нас.

57

3. Размисъл пред картина

Разгледайте художественото изображение, представя-
що как света Дева утешава Ева. Обърнете внимание на
цветовете, тона, сюжета, размишлявайте над вложе-
ната в картината идея. Споделете с класа своите мисли
и чувствата, които поражда във вас това произведение
на изобразителното изкуство.

Прочетете есеистичните размисли в текста, вдъхновен
от тази картина, и ги сравнете със своите собствени
впечатления.

Сравнете интерпретацията на темата в изкуството
с църковното учение.
– Споменава ли се в Библията, че плодът от дървото за
познаване добро и зло е ябълка?
– Потърсете в интернет възкресната икона „Слизане на
Христос в ада”. Как са изобразени Адам и Ева в иконата?
Сравнете образите на Ева в иконата и на картината.

Дева Мария утешава Ева
молив и туш, монахина Грейс Ремингтън

Когато погледна към Ева, виждам онази толкова ужасно позната поза „какво направих“. Виждам изто-
щението в тялото ѝ. Раменете ѝ са ниски. Главата ѝ е наведена. Тя не може да погледне нагоре. Гола е, но
прикрива тялото си с косата си, защото сега не е гола, както преди, когато е била свободна. Сега се срамува
от това. Мъчно ми е за нея, защото ми е мъчно за самата мен...

Сърцето ми обаче най-силно се разбива от това как тя все още държи онази проклета ябълка. Почти ми
се иска да ѝ се разкрещя. Ева! Остави я! Пусни я! Тя я държи на гърдите си – защитен жест, както бихте
държали кърмаче. Тя кърми греха си, провалите си, страхува се да ги остави, а може би не може.

Ева! Хвърли това на земята! – Ето какво бих казала на Ева. – Вземи се в ръце, Ева. Стани по-добра.
Бъди по-свята...

Но Мария не постъпва така с нея. Тя не изтръгва ябълката от ръката ѝ. Не се кара, не я наставлява. Успо-
коява я и се усмихва с разбиране. Тя знае, защото е участник в Изкуплението, на което е казала своето свято
„да“. Душата ми величае Господа – шепне тя на Ева. Мария знае, че Изкуплението е океан от неугасима
любов, който всички грехове на света не могат да угасят.

И докато Ева продължава да държи ябълката, Мария поставя ръката ѝ върху собственото си тяло. Тя не
я принуждава да се откаже от нещо, за което не е готова, а просто я кани да докосне новото.

Изглежда, че Ева е тази, която стиска греха си, но Ева също е стисната от греха. Грехът е повсеместен.
Когато сме заети да нападаме отделни хора, губим от поглед факта, че докато те може би стискат греха си в
едната си ръка, Злото също се увива около тях. Може би затова Христос ни казва да обичаме враговете си.
Злото винаги е по-голямо от един човек и когато се нападаме един друг, ние изтръгваме плевелите отгоре,
вместо да ги изтръгнем от корените.

Светата Дева е способна да бъде толкова мила с Ева, защото знае, че коренът на злото не е в човешко-
то същество до нея. Тя знае къде е истинското зло. И без да благоволи дори да погледне змията, Мария я
смачква до смърт...

Из есето „Мария утешава Ева: Два гласа“ на американската писателка Лора Джийн,
https://laurajeantruman.com/2017/12/11/mary-consoles-eve-two-voices-advent/

58

4. Въртележка от въпроси
Разделете са на групи по петима. Помислете какво в картината

и текста „Дева Мария утешава Ева“ ви вълнува най-много и форму-
лирайте свой индивидуален въпрос. Нека всеки напише своя въпрос
най-отгоре на празен лист и да го предаде на съседа вляво.

Прочетете въпроса, който сте получил от съседа си вдясно. Допъл-
нете с ваш въпрос, свързан с неговия. Сгънете листа така, че вашият
въпрос да не се вижда и предайте нататък.

Когато получите обратно листа, започващ с вашия въпрос, разгър-
нете и прочетете въпросите, които другите от групата са задали.
Помислете дали има въпрос, който може да ви помогне да отговорите
на своя или да ви накара да се замислите още по-задълбочено.

Изберете най-интересния въпрос и обсъдете основанията за избора
си с вашите съученици в групата.

5. Работа с библейски текст
Прочетете и обсъдете първите думи за Пресвета Дева Богородица,

произнесени още в рая. Те са казани от Самия Бог в обещанието към
падналите ни прародители за Изкупителя. Това обещание, наричано от
тълкувателите на Свещеното Писание „първоевангелие“, се намира в
Божиите думи, насочени към змията – прелъстител:

„И ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето
семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще
го жилиш в петата“

(Бит. 3:15)

Прочетете старозаветните пророчества за майката на Спасителя.
Обсъдете ги според зададените характеристики на Божията майка.
Групирайте ги в предложената схема, като отбележите в празните
места библейските посочки. Някои от цитатите могат да се отнасят
и за двете основни характеристики на света Богородица.

Девица, Божия РЕЧНИК
Приснодева невеста
Приснодева – Винаги Дева
– до раждането на Господа,
по време и след него света
Богородица остава Дева.

59

2.3. ЧОВЕШКОТО В ИИСУС ХРИСТОС

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

1. Дефиниране на понятия.
Разделете се на групи. Всяка група си избира се-

кретар, който да напише в средата на лист хартия
ключовите думи „тяло“ и „душа“ – двата елемента
на човешкото естество. Изразете свободно своите
мисли, породени от съответната дума. Функцията на
избрания от групата ученик е да записва.

Обсъдете и изберете четири от идеите, които
считате за най-подходящи. Споделете с класа, като
учителят записва вашите предложения на дъската.

Накрая целият клас нека избере най-важните четири
от всички предложени думи и изрази, които дефинират
човешкото естество като „тяло“ и „душа“.

Прочетете самостоятелно текста и въз основа на
новата информация коригирайте и допълнете схемата
на двата елемента на човешкото естество.

Формулирайте изводи.

тяло Човешко душа
естество

Човешкото естество

В Свещеното Писание има лаконично и в същото време ясно описание на човешкото естество при
сътворението. Човекът е единно цяло, съставено от два елемента – от материята на този свят
и от душа, или невидима сила за живот, която Бог създава в него, вдъхвайки в естеството му „ди-
хание за живот”. В библейската традиция душа и живот често са синоними. Душата на човека не
е част от Божията същност и не е съвечна на Твореца. Иначе тя би била самият Бог, а Светата
Троица би имала безброй единосъщни ипостаси.
Човешкото тяло и душа са сътворени, т.е. обусловени са от времето. Те могат да живеят вечно,
т.е. да преодоляват ограничениятата на тварното битие, но единствено в Бога. Това разбиране за
душата няма нищо общо с разпространеното в гръко-римския свят. За Платон душата е различна
от тялото субстанция, която има самостоятелен живот. Тя е първопричина с изначално битие,
предхожда тялото и не е обвързана с него. За Аристотел душата е същност на всеки организъм,
вкл. от животински и растителен произход. В еврейското и християнското разбиране душата и
тялото заедно съставляват човека. Те не са отделни същности (или субстанции). Нито тялото,
нито душата (или животът) по отделно са човек.

60

2. Четене с разбиране
Работете в групи и изпълнете поставените
задачи:
Прочетете самостоятелно текста, като
използвате три графични символа, които да
отбележите с молив:

 Поставете този знак в полето, ако това,
което четете, потвърждава онова, което
знаете или мислите, че знаете;

 Поставете знак „плюс“ в полето, ако част
от информацията в текста е нова за вас;

? Поставете въпросителен знак, ако про-
четеното ви смущава или има нещо, за
което бихте искали да научите повече.

Прочетете в групата изреченията, до които Христовата молитва в Гетсиманската градина
сте поставили въпросителен знак, и ги обсъ- (Молитвата за чашата)
дете. Запишете въпросите, на които групата
не намира отговор.

Прочетете в групата изреченията, до кои-

то сте поставили знак . Обяснете какво е
вашето разбиране.

Обсъдете новата информация, отбелязана
със знак . Запишете въпросите, които по-
ражда тя във вас и потърсете отговор.

Споделете и обсъдете с класа въпросите, на
които групата не може да отговори.

Смъртта влиза в света като вторично състояние на битието. Премъдрият Соломон казва:
„Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие,
и всичко в света е спасително… Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт;
нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха“ (Прем. 1:13-16). С
други думи, ако животът е синтетично състояние – на душата с Бога и на тялото с душата,
то смъртта е състояние на разпад – човекът без Бога преживява във времето благодарение
само на своите телесни „ресурси”, чието изчерпване компенсира с тварна храна. Чрез тази
храна (а не чрез Бога) Адам пожелава да стане като Бога и всъщност това е неговият грешен
избор. Затова тя остава единственият му източник на живот. Когато телесните ресурси
се изчерпат напълно, тогава разпадът засяга целия човек: „И ще се върне пръстта в земята,
каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал“ (Екл. 12:7).

Бог предупреждава Адам относно дървото за познаване добро и зло с думите: „в който ден
вкусиш него, бездруго ще умреш“. Смъртта при вкусването всъщност е смърт на доверието на
човека в Бога. Понякога отците наричат това състояние „смърт на душата”.

Синът Божий възприема човешкото естество – тяло и душа – в пълнота. Това естество е
наследено от Адам с язвите, причинени от прародителския грях и предавани от поколение на
поколение. Тялото Му може да понесе смърт, а душата с нейните сили – разум, сетива (чувства)
и воля – да изпитва всички присъщи на човека душевни състояния. „Прие образ на раб – казва
апостолът – и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен
дори до смърт, и то смърт кръстна“ (Фил. 2:7, 8).

61

3. Продължете изречението.

Прочетете текста и продължете изречението:
„Най-важното, което разбрах от текста, е ...“

Когато Църквата казва, че Иисус Христос е истински Бог и истински Човек, тя дава ясно
определение както на Бога, така и на човека. Когато Спасителят казва: „Аз и Отец едно сме“
(Йоан 10:30), Той подчертава божественото в Себе Си. Когато говори за Себе Си като за Син
Човешки (Мат. 8:20, 9:6, 10:21 и пр.), тогава Той поставя акцент върху човека.

Малцина разпознавали в Иисус Христос Сина Божий. Още по-малко са били тези, които са
съзерцавали божествената Му слава. Много повече са били онези, които са виждали в Него един-
ствено човека. Виждали са Го да се просълзява заради Лазар (Йоан 11:33-35), да плаче за Йерусалим
(Лука 19:41), да признава, че душата Му се смущава (Йоан 12:27) и е „прескърбна до смърт“ (Мат.
26:38, вж. Марк 14:34). Споделяли са с него храната си (Лука 24:43) и са Му давали да пие, когато
е жаден (Йоан 4:7). Иисус Христос проявява слабост както всеки от нас, когато съзнава, че Го
очаква смърт. В Гетсиманската градина Той се моли „ако е възможно“ да Го отмине „тая чаша“
(Мат. 26:39). На кръста също изпитва тази човешка екзистенциална, предсмъртна самота:
„Боже Мой, Боже Мой, защо Си Ме оставил“ (Мат. 27:46). Няма съмнение, че Иисус Христос е бил и
Човек с душа и тяло. Неговият живот и Неговата смърт са реални толкова, колкото на всеки
от нас. Защото ако не са като нашите, тогава за нашите няма надежда.

РЕЧНИК 4. Отговор на антропологичен въпрос

антропология – (от гр. Обмислете и дайте отговор на поставения антропо-
антропос – човек и логос логичен въпрос. Обосновете отговора си.
-знание) наука, която изуча- Естествен ли е грехът за човека?
ва всички аспекти на човеш-
ката природа. Прочетете богословския текст. Какъв отговор полу-
чаваме в Иисус Христос на поставения въпрос? Защо?

Човешките черти в Спасителя показват реално въплъ-
щение. Той във всичко е човек, с изключение на греха. „Кой от
вас ще Ме укори за грях?“, пита Той риторично (Йоан 8:46).
Апостолът ще подчертае това и в едно от посланията си:
„Той се яви, за да вземе греховете ни, и грях в Него няма“ (1 Йоан.
3:5). В Иисус Христос получаваме отговор на антропологич-
ния въпрос: естествен ли е грехът за човека? И отговорът е
отрицателен. Грехът е противоестествен, външен спрямо
човека елемент. Няма по-голяма подмяна на човека от това
да считаме за естествено неговото противоестествено
състояние. Христос се ражда с последиците от Адамовия грях
– смъртта, болката, самотата, но Той е „последният Адам“
(1 Кор. 15:45) и „грях в Него няма“.

62

5. Работа с библейски текст

Прочетете библейския разказ за явяването на въз-
кръсналия Иисус Христос на апостолите и открийте
проявите на човешкото и божественото в Него.

Разкажете библейския разказ от името на един от
апостолите, участници в евангелското събитие.

„Когато те приказваха за това, Сам Иисус застана сред
тях и им каза: мир вам!
Те, смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той
им рече: защо се смущавате, и защо такива мисли влизат
в сърцата ви? Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Съ-
щият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и
кости, както виждате Мене, че имам.
И като рече това, показа им ръцете и нозете.
А понеже те от радост още не вярваха и се чудеха, Той им
рече: имате ли тук нещо за ядене?
Те му дадоха късче печена риба и вощен мед. И като взе,
яде пред тях.
И рече им: ето това е, за което ви бях говорил, когато бях
още с вас, че трябва да се изпълни всичко, писано за Мене
в Закона Моисеев и у пророците и в псалмите.
Тогава им отвори ума, за да разбират Писанията.“

(Лука 24:36-45)

„Мир вам“ – Иисус Христос се явява на апостолите
(Дечански манастир, Сърбия)

63

2.4. СЪЧЕТАНИЕТО В ИИСУС ХРИСТОС

НА ЕСТЕСТВА, ВОЛИ И ДЕЙСТВИЯ

Иисус Христос Пантократор 1. БОГОЧОВЕЪТ – БОГ И ЧОВЕК В ПЪЛНОТА
храм „Св. София“ (Истанбул)
64 Въпросът за това кой е Синът Човешки (вж. Мат. 16:13) във
времето след апостолския век отстъпва на въпроса как Си-
нът Човешки и Синът Божий са едновременно едно в лицето
на Иисус Христос и в същото време са две – Бог и Човек в
пълнота. Този въпрос занимава мнозина и нерядко отговорите
се различават диаметрално. Според някои Иисус е единствено
човек, и благодарение на своите човешки нравствени качества
Той постига качеството на Син Божий. Последното обаче не
предполага действително присъствие на Божията природа в
Него. В същото време други изповядват, че Иисус Христос е
само привидно човек, докато в същото време е най-чист дух.

В края на ІV и средата на V век, богословски разисквания в
Църквата за съчетанието на Бога и човека в единството на Бо-
гочовека са най-интензивни. В процеса по намиране на най-ко-
ректната богословска интерпретация могат да бъдат откроени
няколко етапа.

1) За епископа на Лаодикия, Аполинарий (ок. 310-390 г.),
Синът Божий заема мястото на духа, или ума, в човека Ии-
сус от Назарет. За да разберем това, трябва да се върнем към
античното гръко-римско разбиране за човека като единство на
духа (или ума), душата и тялото. Най-висшата част от човеш-
кото битие е всъщност духът, който често бива наричан нус (от

гр. νους) или ум. При въплъщението Си Синът Божий заема Светите отци от Четвъртия
мястото на духа, или ума в Сина Човешки, докато тялото и ду- вселенски събор
шата Му са изцяло човешки. Така именно Аполинарий разби-
ра думите на евангелиста: „Словото стана плът“ (Йоан 1:14).
Проблемът в това разбиране за Иисус Христос и причината
то да бъде обявено за еретическо е непълнотата на човешкото
естество в Богочовека. А както е известно, според израза на
св. Григорий Богослов, „това, което не е възприето, не е изле-
кувано”.

2) Няколко десетилетия след първия събор, който осъжда
учението на Аполинарий, през 362 г. архиепископът на Кон-
стантинопол (428-431 г.) Несторий, се опитва да коригира уче-
нието на Аполинарий. Така вместо непълната човешка природа
в Христос, Несторий учи за човешка природа със своя собст-
вена ипостас или личност. Отделно, Синът Божий присъства
в Богочовека със своята божествена природа и ипостас. Към
тези две природи, с две личности съответно, той добавя трета
личност, която да обединява първите две и така да бъде запазе-
но единството в Христос. Както обикновено се случва, когато
някой се опитва да коригира една крайност със срещуполож-
ната ѝ крайност, той също допуска грешка. В желанието си да
запълни целостта на човешкото естество в Христос, Несторий
разглежда родения във Витлеем Иисус като отделен от Сина
Божий индивид, който впоследствие, благодарение на своето
нравствено развитие, достига до единство с Бога. Това учение
става повод за третия вселенски събор през 431 г. и също е от-
хвърлено от Църквата като еретическо.

3) Опитът да бъде коригиран и Несторий, довежда някои от
неговите опоненти – като архимандрит Евтихий от Констан-
тинопол – до следваща крайност: в Иисус Христос човешката
природа се слива с божествената до такава степен, че изчезва
в нея. Така природата или естеството в Иисус Христос остава
само едно – божественото. Последователите на това схващане
са наречени монофизити (от гр. моно – едно и фисис – приро-
да).

Трябва да минат двадесет години, за да бъде коригирана и
тази крайност от четвъртия вселенски събор в Халкидон.

2. ХАЛКИДОНСКИЯТ СЪБОР И НЕГОВОТО

ВЕРООПРЕДЕЛЕНИЕ

Неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно. Така отците,
събрани през 451 г. в малоазийското предградие на Кон-
стантинопол, Халкидон, формулират съединението на двете
естества в Богочовека.

Божественото и човешкото в Иисус Христос са съединени
неслитно и неизменно, като с тези два израза съборът отхвърля
монофизитския възглед за сливането на божественото и човеш-
кото в Божието естество; отхвърлят също възгледа за изчезва-
нето, или изменението на човешката природа, която, според
монофизитите, престава да съществува в Иисус Христос. Ако
в Христос няма нищо човешко, а е само Бог, с една божествена

65

природа и ипостас, тогава Той не е единосъщен с човека. А
щом не е единосъщен с човека, значи човешката същност из-
общо остава извън спасението. Тогава човекът може да гледа
на Иисус Христос само като на подражател, но нищо повече.

Другите два израза неразделно и неразлъчно са отнесени към
последователите на Несторий. Божественото и човешкото ес-
тество не са два отделни индивида в Иисус Христос. Ако те са
разделени и разлъчени, значи между тях съществува бездна или
най-малкото дистанция. И ако такава дистанция има в Христос,
то за останалите хора тя е още по-голяма. Така всяка надежда
за спасение се свежда до нула. Синът Божий става Спасител в
най-добрия случай на човека Иисус като отделна личност, но
това по никакъв начин не се отразява на останалите хора.

Съборът в Халкидон постановява, че Човекът, макар и съе-
динен с божеството в Христос, не се слива с Него и не изчезва
в Него, нито стои дистанцирано като отделен индивид. Напро-
тив, в Иисус Христос божеството и човечеството са едно, защото
Словото Божие става Лице и на човешкото естество, така, както
е Лице и на Божието естество. Така в Иисус Христос личността
е една, и това е Лицето на Сина Божий. В него и Бог и човекът
присъстват в пълнотата на своите естества. Като следствие: Бог
дава на човека в Христос всичко Свое, без да Го лишава от чо-
вешкото Му естество. В единосъщието с това човешко естество,
което Спасителят приема от Своята майка, всеки човек бива ос-
ветен. Така именно Църквата разбира думите: „Словото стана
плът“ (Йоан 1:14).

Отците използват аналогия, за да илюстрират съединението,
по начина, по който е формулирано в съборното вероопределе-
ние. Човешкото естество е оприличено на желязо; божественото
– на огъня в ковашката пещ. Преди да бъде поставено в пещта,
желязото е с всички присъщи на метала характеристики. То е
твърдо, студено и трудно за обработване. Когато обаче попадне
в пещта, то придобива качествата на огъня – става горещо, ярко,
на свой ред може да запали огън и най-важното – омеква и може
да бъде обработвано. С други думи, макар и съединено с огъня
и придобило всички негови характеристики, то си остава желязо
по естество. Така и човекът в Христос придобива Божия начин
на съществуване, но не престава да бъде човек по естество.

3. ВОЛИТЕ И ЕНЕРГИИТЕ В ИИСУС ХРИСТОС

Същото, което отците в Халкидон постулират за естествата
или природите в Христос, впоследствие, на шестия вселенски
събор, ще бъде потвърдено за енергиите и волите в Христос. И
двете понятия – воля и енергия – са част от християнската лекси-
ка от векове. Но докато воля е евангелски термин с многократна
употреба (достатъчно е да си спомним Господнята молитва или
молитвата в Гетсиманската градина), то понятието енергия става
ключово в спора на кападокийските отци с Евномий и неговите
последователи през ІV в.

Основният въпроси в този спор са: дали и доколко Бог е позна-
ваем? Кападокийците защитават едно основно положение: всяка

66

природа има своя енергия или действие. Бог, съответно, също ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ
има Своята природа и енергия. Божията природа е недостъпна и
непознаваема. Бог не може да бъде обяснен като обект на позна- В гръцкия език думата енергия
нието и затова казваме, че Той е непознаваем. В същото време, означава действие, осъществяване
в цялата история на Божието домостроителство ние наблюдава- или действителност. Освен с тези
ме постоянни позовавания на Бога. Той, образно казано, „оставя си значения, с които се употребява
следи“ и във всяко Негово действие няма съмнение Кой е извър- в ежедневната реч, в предхристиян-
шителят. Следователно, Бог бива осезаван по своите действия ската епоха думата енергия изразя-
или енергии. Така Той е едновременно непознаваем по природа ва и представата за космични сили,
и познаваем по енергия. Свети Григорий Палама казва, че „об- концентрирани в човека. Смята се, че
щото име Бог носят и Божията сила, и ипостасите, и енергията“, думата е съчинена от Аристотел за
докато няма име, което да изчерпва и обхване Божията същност обозначаването на втората модална
или природа. категория. Аристотел не дава опре-
деление за „енергия”, а използва при-
Иисус Христос притежава божествена, несътворена приро- мери. В неговата система енергията
да, която се проявява със своя съответна енергия или действие. не е движение, защото движението
Човешката природа в Него също има своя съответна енергия само по себе си не предполага цел.
или действие. Същото може да се каже и по отношение неговите Енергията също така не е потенция.
воли – божествена и човешка. Водеща винаги е Божията енер- Тя е актуалност. Наред с ентеле-
гия, съответно Божията воля, като човешката енергия и воля не хия, енергия обозначава актуалната
се сливат, нито стоят дистанцирано от Божиите. В Иисус Хрис- действителност на предмета, за
тос водеща е божествената природа, съответно воля и енергия, разлика от потенциалната възмож-
но човешката природа, воля и енергия са в съгласие и единство. ност на неговото битие.
Илюстрация за това виждаме в „човешките“ думи на Спасите-
ля от молитвата в Гетсиманската градина: „Нека бъде не Моята Свети Йоан Дамаскин определя
воля, а Твоята“ (Лука 22:46). енергията (действието) като същ-
ностно движение на природата и
различава в него три фактора: извър-
шител – лицето, от което протича
енергията (дейността); способното
да действа – извършващата при-
рода и делото – последица от това
движение. В своето Точно изложение
на православната вяра, в главата
„За енергиите в нашия Господ Иисус
Христос”, той казва: „Активното и
същностно движение на природата е
енергия; природата е наричана енер-
гична, защото енергията произлиза
от нея; резултатът от енергията
е работата, на която е въздейства-
но; но извършителят, този, който
използва енергията, е лицето... По-
някога действието се нарича дело,
а делото – действие, така, както
сътворената вещ понякога се нарича
творение”.

Стоядинов, М.
Божията благодат. Богословско

изследване, В. Търново, 2007

Светите отци от Шестия вселенски събор
67

Проверете наученото Приложете наученото

Как разбирате думите: „Това, 1. Съставяне на речник
което не е възприето, не е изле- Обсъдете богословските понятия и определете тяхното значение по
кувано”? отношение на Бога. Запишете в тетрадките си съставения от вас реч-
ник.
На кои неправославни възгледи природа –
дава отговор вероопределение- естество –
то на Халкидонския събор? енергия –

Какво е църковното учение 2. Свидетелство на епохата
за волите и енергиите в Иисус Прочетете заглавието на писмения
Христос?
извор и представете вида на доку-
мента и времето на написване.

Прочетете внимателно целия пис-
мен извор и отговорете на въпроси-
те:

Какъв вид е изворът?
Кой е неговият автор?
Къде е създаден?
С какви събития се свързва?
Какъв е богословският смисъл на
наречията: „неслитно, неизменно, не-
разделно, неразлъчно“ според верооп-
ределението на Халкидонския събор?
Обсъдете и попълнете таблицата.

Документ: откъс от Вероопределението на четвъртия вселенски събор, Халкидон, 451 г.

Следвайки светите отци всички съгласно поучаваме да бъде изповядван единият и същ Син, Господ
наш Иисус Христос, съвършен по божество и съвършен по човечество, истинен Бог и истинен Човек, с
разумна душа и тяло – единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество – във всич-
ко нам подобен, освен в греха – роден предвечно от Отца по божество, а в последните дни заради нас
и нашето спасение [роден] от Мария Дева Богородица по човечество – единият и същ Христос, Син,
Господ, Единороден, в две естества неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно познаван (тъй че със
съединението съвсем не се отрича различието между двете естества, но напротив – запазва се свой-
ството на всяко естество и двете се съединяват в едно лице и една ипостас), не на две лица разсичан
или разделян, но единият и същ Син Единороден, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо
време пророците за Него (учеха), както Сам Господ Иисус ни научи и както ни предаде Символът на
нашите отци.

Цит. по Стоядинов, М. Символите на Църквата.

От апостолския век до тържеството на православието, В. Търново, 2006

наречие Богословски смисъл
неслитно
неизменно
неразделно
неразлъчно

68

Приложете наученото

3. Анализ на светоотечески текст.
Прочетете текста и отговорете на въпросите:

Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в текста? Какво изразяват имената – същ-
ността или енергиите (действията) на Бога?
Какъв примери използва св. Йоан Златоуст?
Какво е основното послание на светоотеческия текст?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„Самото име „Бог“ не е название на Неговата същност. Невъз-
можно е да намерим име, с което да изразим Божията същност;
Впрочем, ако това е валидно за Бога, същото важи и за ангела,
защото не е възможно да намерим название, което да изрази
същността му. Дори и за душата важи същото: струва ми се,
че това название (душа) не определя самата ú същност, а е оп-
исание на дишането като действие. Затова я наричаме и душа,
и сърце, и ум: „Сърце чисто – казва (Псалмопевецът) – създай в
мене Боже (Пс. 50:12). И не само това, но тя бива наричана и дух.“

св. Йоан Златоуст, Тълкувание на Посланието до евреите, 2

Свети Йоан Златоуст Роден е през 345 г. в Антиохия, Сирия. Баща му е висш военен офицер.
Майка му е Антуза, която овдовява на двадесетгодишна възраст, възпи-
тава младия Йоан като християнин.

Тъй като му е отредено да стане юрист, той учи философия и рето-
рика и за кратко време практикува право в Антиохия. След това посещава
Антионийската богословска школа и се покръства около 370 година. През
380 г. е ръкоположен за дякон, а през 386 г. – за презвитер в Антиохия, къ-
дето развива богато социално и проповедническо служение. Той се отличава
с изключително красноречие.

Голямата му слава довежда до избирането му за Константинополски
патриарх през 398 година. В Константинопол свети Йоан развива богата
благотворителна и социална дейност, но също така работи усилено за въз-
дигането на Църквата, за мисионерската дейност сред варварските наро-
ди и срещу еретиците. Противниците му, подпомагани и от императрица
Евдоксия, се опитват да го свалят от власт и да го прогонят от патри-
аршеския престол. На всичките им опити обаче вярващият народ се про-
тивопоставя и ги осуетява. Накрая те успяват да го изгонят и той умира
в изгнание през 407 г. По-късно, през 438 г., неговите мощи са пренесени в
Константинопол и поставени в църквата на Светите апостоли.

Съчиненията му са многобройни послания, трактати и беседи. Той е
автор и на светата литургия, която се отслужва в православните църкви
през по-голямата част от годината.

69

2.5. ЛИЧНОСТТА, КОЯТО ОБЛИЧА ЧОВЕКА

Авраам разговаря с Бога, Който е изобразен в образа на Христос

1. БОГ КАТО ЛИЧНОСТ

Бог винаги говори с човека лице в лице. Той се открива като
„Аз“ и говори със своя събеседник на „ти”. Това виждаме
през цялата история на Божието домостроителство. Виждаме
Бог да търси Адам по име в „дневната хладина“ (Бит. 3:8), да
предупреждава Каин (Бит. 4:6-7), да помага на Ной (Бит. 6:13),
да упътва Авраам (Бит. 12:1), да открива името Си пред Моис-
ей (Изх. 3 гл.). Бог се открива не като абстракция, а като Аз, не
като съществуване, а като Съществуващият (Изх. 3:14), не като
сила, а като Силният (Бит. 49:24), не като любов, а като Възлю-
билият (Йоан 15:9).

Лицето се проявява в общение. Общението е „средата”, „ат-
мосферата”, в която то става различимо. Без общение лицето е
немислимо, няма и смисъл. Ако няма кой да отрази съществу-
ването му, то би съществувало всякак, но не и като лице. Ако
то не е битие в общение, няма да има разлика между него и
камъка в пустинята. Ако пък лицата са две или три, без обще-
ние, те ще са мъртва структура, статични камъни в пустинята,
природни феномени, измерими в тегло, форма, цвят и пр. Тези
мерки ще дават отговор на въпроса за естеството, за природ-
ните характеристики. Когато обаче камъните проговорят (Лука
3:8, 19:40), когато къпината проговори (Изх. 3:4), тогава вече
става дума не просто за природа, която може да бъде измерена
в тегло, форма, цвят и пр., а за природа, „облечена“ в лице.

70

Преди човекът още да се появи на този свят, Триличностни-
ят Бог говори за него с думите: „Да сътворим човек по Наш
образ, (и) по Наше подобие“ (Бит. 1:26). Отците наричат тези
думи „велик Божий съвет”. И това е „съвет“ между ипостаси-
те – Отец, Син и Дух Светий. Защото няма кой друг, освен и
извън Бога, който да обсъжда с Него сътворяването на човека.
Това не са ангелите, защото всички те са само „духове служеб-
ни“ (Евр. 1:14), а не творци. Още по-малко това са падналите
ангели, изменили дори на служението си. Бог заповядва на ан-
гелите и демоните, а не обсъжда с тях като Равен с равни (Мат.
4:6; 26:53; Лука 4:36). Откровението не ни дава никакви осно-
вания, за да посочим, или дори предположим съучастници на
Бога в това дело. Ако четем обаче този „съвет“ през новозавет-
ното триипостасно богоявление в живота и думите на Спаси-
теля, тогава ще се съгласим с отците, които виждат в „съвета“
Отца, Сина и Светия Дух.

Лицата в Светата Троица са винаги в общение: „Отец е в
Мене, и Аз съм в Него“, казва Господ (Йоан 10:38). Общението
винаги е елемент от Божието съществуване, нещо повече – са-
мото съществуване е общение. Няма момент, доколкото извън
времето има „моменти“ изобщо, в който Отец да е без Сина
или Синът без Отца, нито има момент, в който Отец или Синът
да са без Светия Дух. Нито едно от Лицата не е самозатворена
и самодостатъчна монада. Бог, в Свещеното Писание, е диа-
логично и триалогично Битие, Битие в постоянно междулич-
ностно общение. Това общение предхожда сътворяването на
човека и самото му създаване от елементите на този свят (вж.
Бит. 2:7). Бог вдъхва в лицето на човека „дихание за живот“,
за да стане последният „жива душа“ и на свой ред да живее
и общува с Бога. В това се състои богообразността и богопо-
добието на човека. Защото както Лицата в Светата Троица са
в постоянно общение, така и човекът е създаден, за да бъде в
общение с Бога. В това общение „аз-Ти“ ще се потвърждава
неговата тварна, но и боголика самоличност, и ще разпознава
Бога като Личност.

Мойсей и горящият храст.
Юлий Шнор фон Каролсфелд Свещено-
библейска история на Стария и Новия
Завет. Санкт Петербург, 1873 г.

71

Танцуване около златния телец, худ. 2. БОГЪТ НА ОТКРОВЕНИЕТО И БОГОВЕТЕ НА
Николђ Пусѓн, XVII век.
СВЕТА БЕЗ БОГА

Християнството дава на света концепцията за личност.
Тази концепция е утвърдена в християнското богословие
посредством категории, които адекватно изразяват Божието
откровение. Потребността да бъде обяснено в категории От-
кровението идва тогава, когато мисленето в категории, присъ-
що на образования човек от Античността, иска от християните
отговор в какво всъщност вярват. Отговорът обаче идва не на
въпроса „в какво?”, а на въпроса „в Кого?”.

Разликата между двата въпроса е съществена. Езическият
свят, най-общо казано, персонифицира природните стихии и
явления. Всяка природна сила придобива свой антропоморфен
израз: водите в древна Гърция биват „олицетворени“ от По-
сейдон, огънят – от Хефест, небето – от Уран, войната – от
Арес, ловът – от Артемида. В религиозните системи на индо-
европейските народи тези имена варират, но принципът е съ-
щият. Да създадеш бог по свой образ и подобие е първична
реакция на това да бъдеш сам, без Бога, пред стихиите на този
свят. Апостол Павел по-късно ще опише това състояние с ду-
мите: „Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като
Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и
неразумното им сърце се помрачи; наричайки себе си мъдри,

72

те обезумяха, и славата на нетленния Бог измениха в образ,
подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на вле-
чуги.“ (Рим. 1:21-23).

Евреите, в подножието на Синай, постъпват по сходен на-
чин. Те не разбират къде е Мойсей и къде е Бог, Който ги из-
веде от Египет. Тогава, заблудени „в своите помисли“ събират
златните си накити, правят от тях „излян телец“ и започват да
му служат с думите: „Ето, Израилю, твоят бог, който те из-
веде от Египетската земя!“ (Изх. 32:4). Това няма да е по-
следното заблуждение на Божия народ. Много са примерите
в Стария Завет. Ролята на Моисей и всички пророци обаче е
да припомнят на народа Кой всъщност ги „изведе от Египет-
ската земя“. Те припомнят за Бога Авраамов, Бога Исааков и
Бога Иаковов (вж. Изх. 3:15), т.е. за Бога, Който лице в лице
общува с всеки от старозаветните патриарси. Именно в Него,
а не в „нещо”, вярват и старозаветните, и новозаветните пра-
ведници. Новозаветното откровение обаче дава на човека не
просто концепция за Бога, Който говори с човека като личност
с личност. Самият Бог става Човек и нещо повече – възприема
човешкото естество в Своето Лице, става Лице на човека.

3. СЛОВОТО СТАНА ПЛЪТ

Христологичните спорове в Църквата в повечето случаи са
имали за предмет естествата на Богочовека. Спорело се е
за това дали Той е само Бог, дали е само човек, дали е донякъде
човек и донякъде Бог, дори дали може или не може някоя от
природите Му да бъде изобразена на икона. Не е имало съмне-
ние обаче за единството на Богочовека.

Две ключови събития могат да бъдат откроени в историята
на християнското богословие.

Първото е различаването на ипостас (гр. ипостасис) от
същност (гр. усиа) или природа (гр. фисис). Тези категории са
известни на познаващите трудовете на Аристотел. В антична-
та епоха всеки начетен човек ги познава. Никой обаче, преди
светите кападокийски отци – Василий Велики, Григорий Бого-
слов и Григорий Нисийски – не натоварва тези категории със
смисъл, който да ги откроява радикално една от друга и да ги
отнася към Бога на Откровението. Така в езика и богословието
на отците ипостас придобива значение на уникално и неповто-
римо лице или личност, докато усиа бива употребявано само за
същността. Отец, Син и Дух Светий са ипостаси с обща усиа,
или, казано по друг начин – лица с обща същност.

Няма лице, което да е лишено от същност, както и същ-
ност, която да съществува без да бъде вместена в (или прояве-

В богословския език понятията същност, при-
рода и естество са отнасяни към една и съща ре-
алност. Същото може да се каже и за категории-
те ипостас, лице и личност.

73

Св. Трисветители велики архиереи: на от) лице. Всяко същностно
Василий Велики, Григорий Богослов и действие, на свой ред, бива изя-
Йоан Златоуст вявано от лице. Така, когато ня-
кой бъде засегнат (примерно) от
Йоан, не действието на Йоан,
не природата или същността
на Йоан, а Йоан като личност
е субект и извършител. Това
разграничаване е извършено в
контекста на триадологичните
спорове през ІV век.

Второто събитие е хрис-
тологичният спор, който при-
ключва през ІХ век с тържест-
вения акт на Константинопол-
ския събор от 843 година. В
контекста на този спор, Църк-
вата потвърждава, че Синът
Божий, второто Лице на Света-
та Троица е Личността на Бого-
човека. При въплъщението Си
Той става Лице на човешкото
естество, съставено от душа и
тяло. С това човешко естество
Синът отива на кръста, слиза
в ада, възкръсва и се възнася
„отдясно на Отца”.

За Църквата Иисус Хрис-
тос е „новият човек“ (Еф.
4:24), новият Адам – Човекът
в пълнота. Поради факта, че е
потомък на Адам, Той е еди-
носъщен на всеки от нас по
човешката Си същност. Бог
става Лице на човешката същност и в Него тя е освободена,
по думите на отците, „от смъртта, греха и дявола”. Така Ли-
чността освобождава същността от това, което не е свойствено
за нея и я облича в Божия начин на съществуване.
В Иисус Христос не просто човешкото естество е възнесе-
но, но и цялото творение, защото човекът, бидейки сътворен
от „земна пръст“ не е външен спрямо творението елемент. И
ако той, заради прародителския грях, не е съумял да облече
света в своето лице и да го съедини с Бога, това извършва Си-
нът Божий, Който, като Син Човешки, „Сам – по думите от св.
Литургия – се предаваше за живота на света”.

Проверете наученото

Защо човекът става „жива душа”?
Кога хората създават богове по свой образ и подобие?
Кое от Лицата в Светата Троица става Лице на човешката природа в
Иисус Христос?

74

Приложете наученото

1. Дефиниране на понятие
Дефинирайте понятието Личност на Богочовека.
Обсъдете Личността, която облича човека.
Прочетете думите на св. Патриарх Евтимий и обсъдете как той раз-

гледжда богочовешката Личност на Сина Божий в контекста на иконопо-
читанието.

Израз на кое църковно учение са разсъжденията на светия Патриарх?

СВЕТООТЕЧЕСКО НАСЛЕДСТВО

„Божията истина изповядвам с висше изпове-
дание. Не на идоли се кланяме ние, нито идоли
рисуваме по стени и дъски, но чертаем телесно
изображение, а не божествено подобие на Хри-
ста и нашия Бог. Защото Божественото е не-
описуемо и непознаваемо по самата си същ-
ност. Ние рисуваме телесния образ, с който Той
се яви на земята и живя с хората – образа, с
който увисна на кръста, с който бе положен в
гроба, с който изпразни ада, който Тома докос-
на, с който сред възглашения и тръбен глас
Самият Бог Слово се възнесе на небето и с кой-
то пак ще слезе от небесата в последния ден
да съди живите и мъртвите.“

св. Патриарх Евтимий. „Похвално слово за св.

Йоан Поливотски“

2. Анализ на различия
Опишете и анализира различието между личност, природа и действие.
Попълнете таблицата в тетрадките си.
Формулирайте по един въпрос към всяко от богословските понятия.
Споделете работата си с класа и обсъдете поставените въпроси.

Богословски Значение на Различие спрямо другите Въпроси
понятия
богословското понятие две понятия
личност

природа

действие

3. Библия, изкуство и творчество
Потърсете в Интернет произведения на изкуството, които илюстри-

рат старозаветни събития, в които Бог се разкрива на хората, като
природа, „облечена“ в лице.

На основата на събрания материал изберете един от библейските сю-
жети.

Нарисувайте избраната сцена, в която Бог говори с човека в Стария
Завет. Кое Лице на Светата Троица ще изобразите, ако искате да визуа-
лизирате Бога? Защо?

75

2.6. ИСТИНСКИ БОГ И ИСТИНСКИ ЧОВЕК

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

Адам влиза в Земния рай. 1. Анализ на последици
Мозайка от катедралата в Монреал
Прочетете текста и анализирайте
последиците за човешкото естест-
во от единението с божественото в
Богочовека.

Съединението на Бога и човека в Лице-
то на Сина Божий въвежда човешкото
естество в непосредствено единение
с Божието естество. В това едине-
ние нито Божието, нито човешкото
естество променят своя статут. Бо-
жественото в Иисус Христос остава
нетварно, непознаваемо и свръхразумно,
докато човешкото в Него остава твар-
но, познаваемо и разумно. Човешкото
естество, освен това, носи последици-
те от прародителския грях, обуслове-
но е от времето, пространството и
смъртта. Единственото, което няма
в него, е волята за грях, наричана от
отците „гномична воля“, присъща на
тварните човешки личности. В Иисус
Христос няма „гномична воля“, защото
Личността в Богочовека не е сътворе-
на човешка личност, а е Лицето на Сина
Божий.

2. Кластер с идеи
Работете по групи. Напишете понятието „обожение“ на
лист хартия, така че да може после да се залепи на дъска-
та и да се види от класа. Оградете думата в кръг и след
това с помощта на линии съединете кръга с други думи,
свързани с това понятие, като по този начин групирате
множество идеи, свързани с обожението, в категории.
Всяка група излъчва свой представител, който да сподели
идеите на групата пред класа.
Групирайте идеите за понятието в категории с помощта
на учителя, като той или тя ги запише на дъската. Об-
съдете получената богата групирана схема („кластер“) с
идеи. Определете кои аспекти от темата за обожението
се нуждаят от допълнителна информация.

76

3. Размисъл над богословски текст
Работете в групи и изпълнете поставените задачи:
Прочетете самостоятелно текста, като използвате
три графични символа, които да отбележите с молив:

 Поставете този знак в полето, ако това, което че-
тете, потвърждава онова, което знаете или мисли-
те, че знаете;

 Поставете знак „плюс“ в полето, ако част от ин-
формацията в текста е нова за вас;

? Поставете въпросителен знак, ако прочетеното
ви смущава или има нещо, за което бихте искали да
научите повече.

Прочетете в групата изреченията, до които сте Лествицата на издигането към Бога
поставили въпросителен знак, и ги обсъдете. Запишете (обожението)
въпросите, на които групата не намира отговор.

Прочетете в групата изреченията, до които сте по-
ставили знак . Обяснете какво е вашето разбиране.

Обсъдете новата информация, отбелязана със знак .
Запишете въпросите, които поражда тя във вас и
потърсете отговор.
Споделете и обсъдете с класа въпросите, на които
групата не може да отговори.

Благодарение на това, че всички душевни и телесни сили на човешката същност – разум,
воля, осезания и пр. – са „облечени“ или „проявявани“ в Личността на Словото, те запазват
присъщата на човешката същност склонност – да бъде с Бога. Единението с божественото
естество, действие и воля, освещава човешкото естество, действие и воля в Иисус Христос.
Това освещаване отците наричат обожение. Обожението на човешкото естество в Христос
е естественото състояние на човека. В него свободата на човешката природна воля се проя-
вява в най-висша форма като свобода, съответна на естеството. Такова е трябвало да бъде
състоянието на Адам, ако не е бил изборът му на самообожение чрез тварни плодове.

Обожението в човека е динамичен процес. В аскетическия опит на Църквата първоначално
човекът се учи да очиства и пази сърцето си. Ако някой постигне това, тогава идва ред на ос-
мислянето на всичко, на съзерцанието и разпознаването на Божия промисъл в света. Отците
подвижници са нарекли това състояние просвещаване на ума. Когато и то бъде постигнато,
тогава обожението е последният стадий на единение с Бога. Целият този процес довежда
човека до естественото му състояние на общение и живот в Бога. Противоестествен е
грехът, в който човекът обръща гръб на Бога. Противоестествена е и смъртта.

Обожението не е статично състояние, което веднъж придобито в рамките на човешкия
живот, не може да бъде загубено. Затова Църквата никога не прославя или посочва за пример
хора, чиито житейски път още не е изминат в пълнота. Църквата познава праведници, които
в последния момент са се погубили (като Юда), както и разбойници, които в последния момент
са се спасили (като разбойника на кръста).

4. Обсъдете в час
Обсъдете и обяснете паралела между обожение и спа-

сение.
Дайте примери от живота на православните светии.

77

2.7. БОГОПОДОБИЕ И СПАСЕНИЕ

(ОБОБЩЕНИЕ)

Мозайка за сътворението на видимия и невидимия свят от Бога
храм „Св. Виталий“ („Сан Витале“ в Равена, Италия)

РЕЧНИК 1. ЧРЕЗ НЕГО И ЗА НЕГО

есхатология – учение (нау- Свети апостол Павел пише до колосяни, че чрез Сина Божий
ка) за последните неща (гр. е създадено „всичко, що е на небесата и що е на земята,
та есхата) или за „времето” видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било На-
след края на историята. чалства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създаде-
еон – век в по-общ смисъл; но“ (Кол. 1:16). Когато коментират този стих, отците поставят
състояние на времето; ударение върху последните думи „чрез Него и за Него”. Когато
еонът не съответства апостолът казва „чрез Него“, това означава, че Словото не е из-
на съвременното измер- олирано от творческия акт. Всяко Божие действие има за свой
ване, според което 1 век извор Отца, стига до нас чрез Сина, осъществява се в Светия
= 100 години (вж. повече Дух. Всяко от Лицата на Светата Троица съучаства в творението.
в учебника по Религия
(Християнство-Пра- Когато апостолът пише, че всичко е създадено „за Него“,
вославие) за 7. кл. стр. 52. това се разбира промислително и есхатологично. Промисли-
телно, защото в Бога всичко има смисъл, дори хората да не го
разбират; и есхатологично – защото Той е последният Адам
(вж. 1Кор. 15:45), т. е. в Него се открива последният, оконча-
телният смисъл на човека. Апостол Петър ще добави още един
щрих към това разбиране с думите за „Христос, Който е бил

78

предназначен още преди свят да се създаде, но се яви в по-
следно време за нас“ (1Петр. 1:20). Мнозина от апостолските
последователи и отци на Църквата споделят мисълта, че въ-
плъщението на Сина е трябвало да се състои независимо от
грехопадението. Преп. Максим Изповедник например вижда
във въплъщението на Сина Божий изначалната и крайната цел
на творението. То е средоточие, център на битието, защото са-
мото битие, т.е. всичко – „за Него е създадено”.

Прародителският грях придава на въплъщението „изкупи-
телно значение”. Въплъщението на Сина Божий възстановява
човека и му връща загубения рай. Нещо повече, Синът Божий
възстановява човека, като го съединява със Себе Си и го въз-
нася „отдясно на Отца”. Никой и никога не може да направи
за човека това, което Бог прави за него. И Той го прави не от
дистанция, като страничен наблюдател на човешката драма, а
като става част от нея. Затова в третия член от Никео-Констан-
тинополския символ се казва, че Господ „заради нас, човеците,
и заради нашето спасение, слезе от небесата и се въплъти от
Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек”.

2. ЕДИНЕНИЕ И ОБОЖЕНИЕ

Съединението на Бога и човека в Иисус Христос не променя
битието на човешкото естество. То остава сътворено и като
такова – обусловено от външни сили и фактори. Променя се
обаче неговата екзистенция, неговото съществуване. Човешко-
то естество придобива Божия начин на съществуване, въпреки
тварното си битие. Също както желязото в ковашката пещ при-
добива качествата на огъня, така и човешкото естество в Хрис-
тос участва във възкресяването на Лазар. С всеки свой жест,
дума или допир, Христос – като Бог и като Човек – извършва
великите дела, които околните в Негово време ще нарекат „чу-
деса“ (Мат. 21:15, Марк 6:2).

79

Всичко това не би се случило, ако човешкото и божестве-
ното не бяха съединени по такъв естествен начин в Лицето на
Сина Божий. Приспособяването на човешкото естество към
Божия начин на съществуване се нарича обожение. В Иисус
Христос, като в последен Адам, можем да видим богообраз-
ността и богоподобието, такова, каквото Адам е трябвало да
постигне във възможната за човека пълнота.

Има още един аспект от съединението на човешкото и бо-
жественото в Иисус Христос – то вече е необратимо. Първо,
като исторически факт то не може да бъде игнорирано. Дори
да се направим, че това не се е случило, или дори да го от-
ричаме ежедневно, няма да променим факта, че то вече се е
случило. И второ, като възнесено „отдясно на Отца“, то съ-
ществува в друг еон, в друго „време и пространство”. Това оз-
начава, че всеки един човек, който е единосъщен по естество
със Сина Човешки, има в Негово Лице вечен Гарант и Ходатай
пред Бога Отца (1 Йоан 2:1). Синът Божий винаги е – и винаги
ще е – и Син Човешки. А това означава, че в Иисус Христос
човекът никога повече няма да бъде сам, никога повече няма
да бъде без Бога.

3. ОБОЖЕНИЕ И СПАСЕНИЕ

Мнозина от отците на Църквата описват спасението на чо-
века в едно изречение. Синът Божий – казват те – стана
Син Човешки, за да станат синовете човешки синове Божии.

Обожението на човешкото естество в Богочовека не остава
изолирано събитие или състояние, валидно само за Иисус от
Назарет. Би било така, ако човекът в Иисус имаше своя лич-
ност, отделна от лицето на Сина Божий. Тогава всичко извър-
шено от Христос щеше да остане изолирано и валидно само
за този исторически човек, само за тази конкретна, изолирана,
уникална, сътворена личност. Една човешка личност в Богочо-
века би усвоила и задържала спасението само за себе си, така
както всяка тварна човешка личност пази „облика“ само свое-
то човешко естество. Но човешкото естество в Спасителя има
за своя Личност вечното Лице на Сина Божий. Именно това го
издига „отдясно на Отца”. Божественото Лице прави спасение-
то валидно за човешко естество изобщо – за всички потомци
на Адам от миналото, настоящето и бъдещето. Затова апосто-
лът казва на евреите: „Тогова Иисуса, Когото вие разпнахте,
Бог направи Господ и Христос“ (Деян. 2:36). Тоест –делото на
Христос е валидно за всички човеци. Друг апостол го казва
с думите: „Божията любов към нас в това се яви, дето Бог
проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез
Него“ (1Йоан. 4:9).

Да бъдем живи чрез Него означава много повече от това
„да преживяваме“, да се радваме на хубавото време или бла-
гополучията в живота. Да бъдем живи чрез Него означава да
имаме живот вечен (1Йоан. 5:11). Този живот не е автономна
собственост на изолирания или самотния човек. Този живот е

80

„чрез Него“. С други думи – това е споделен живот. Бог споде- Стенопис от митрополитската
ля този живот с човека, а човекът споделя този живот с Бога. В катедрала „Св. св. Кирил и Методий“
тази взаимност, чието начало е поставено от Богочовека, обо- (гр. Ловеч)
жението на човешкото естество е по същество спасение. Това е
спасение от греха, смъртта и дявола, така че нито един от тези
феномени, нито една от тези сили или състояния, няма да може
да удържи в своя власт живеещия „чрез Него”.

В живота на светиите виждаме доказателство, за това, че
извършеното от Богочовека не остава затворено само в тога-
вашната историческа епоха, нито в тогавашната Палестина. То
излиза извън границите на времето и пространството, имен-
но защото е спасение – дело на Богочовека, на Спасителя. Бог
„проводи в света Своя Единороден Син“ и с това светът стана
люлка на спасението. Светът не получи спасението като „коле-
ден подарък“ от Спасителя, а съучаства в него, даде естество,
плът и кръв на Сина, за да ни ги върне Той като „храна за жи-
вот вечен”. Така синовете човешки „чрез Него“ на свой ред да
станат синове Божии.

81

Проверете наученото

Какво означава изразът на св ап. Павел „чрез Него и за Него”(Кол. 1:16)?
Как се нарича приспособяването на човешкото естество към Божия
начин на съществуване? Посочете поне един пример за обожение.
Какво е спасение?
Обяснете паралела между обожение и спасение.

Приложете наученото

1. Недовършено изречение
Продължете мисълта на св. Максим Изповедник:

„Въплъщението на Сина Божий е изначалната и крайната
цел на творението...“

св. Максим Изповедник

Идентифицирайте проблемите от междуличностен и индивидуален ха-
рактер, както и релацията човек – природа между тези две точки.

Представете вашето отношение и вътрешни преживявания, свързани
с осмислянето целта на творението.

2. Работа със схема
С помощта на схемата представете православното учение за обоже-
нието на човека, възможно чрез освещаването на човешкото естество,
действие и воля в Господ Иисус Христос.

Единение с Божест-
веното естество,
действие и воля

естествено ОБОЖЕНИЕ може
състояние на да бъде
загубено
човека

динамичен процес

очистване просвещаване
на сърцето на ума

82

Приложете наученото

3. Дискусия
Дискутирайте върху поставения въпрос, като изложите своето мнение и
го подкрепите с аргументи.
Само Църквата ли e мястото на човешкото обожение и

спaсение?
Правила:

Изложете собствената си позиция, добре обмислена и организирана
като изказ. Подкрепете я с факти, доказателства, примери от живота.

Не натрапвайте своите възгледи, а се опитайте да убедите в тях дру-
гите.

Внимателно изслушвайте изложението на другите.
Изразете отношение, коментар към позицията на другите участници,
но без обиди и лични нападки.
4. Петстишие.
Напишете петстишие, даващо израз на вашето лично разбиране и отно-
шение към обожението по следната схема:
Първият стих е заглавието в една дума (обикновено съществително).
Вторият стих е описание в две думи на понятието (две прилагателни).
Третият стих се състои от три глаголни форми, характеризиращи дейст-
вията на човека по пътя към обожение.
Четвъртият стих е фраза, показваща отношението ви към обожението.
Състои се от четири думи.
Последният стих е лично обещание в пет думи.

83



TEMA 3

Човекът – по образ и подобие

3.1.. Образ и по образ
3.2. Дар и задача (упражнения и практически дейности]
3.3. Бог като архетип на човека (упражнения и практически дейности]
3.4. Архетипни норми (обобщение]

3.1. ОБРАЗ И ПО ОБРАЗ

„Образ на Отца е Синът,
а на Сина – Духът, затова
Христос, обитавайки в чо-
век, му придава богообраз-
ност.“

Св. Йоан Дамаскин,
Точно изложение на
православната вяра, 13, т. 1,
С.: „Изток-Запад”, 2019, с. 103.

1. ОБРАЗ И ПО ОБРАЗ

ВСвещеното Писание правят впечатление два стиха, които оп-
исват образността на човека и Сина Божий. Великият Бо-
жий съвет за сътворението на човека е първият случай, в който
четем: „Да сътворим човек по Наш образ (гр. кат’ икона, евр.
bə·ṣal·mê·nū)“ (1:26). В другия случай – в думите от Послание
до евреите – то е употребено за Сина Божий като образ на Бога
Отец: „Сияние на славата и образ на Неговата ипостас (гр. ха-
рактир тис ипостасеос авту)“ (1:3).

Когато отците тълкуват тези стихове, те винаги подчерта-
ват разликата между „образа“ на Сина Божий и „по образа“ на
човека. В първия случай образът е разглеждан като сходство
на Ипостаста на Сина с Отца във всичко. Във втория случай
е отчитано, че човекът не може да бъде като Сина, Който е
единороден на Отца. Само Синът може да отговори на всеки,
който иска да види Отца, с думите: „Който е видял Мене, ви-
дял е Отца“ (Йоан 14:9). Това е и причината в иконографията
винаги като образ на Бога да бъде изписван образът на въплъ-
тилия се Син Божий Иисус Христос. В най-добрите образци
на византийската иконография Бог в образа на Иисус Христос
твори света, в нимба на Иисус Христос се вписва Божието име,
открито на Моисей в книга Изход (3:14). На гръцки това име се
изписва като ο ων, на старобългарски като сый, а в синодалния
превод на Свещеното Писание като вечно Съществуващият.

86

Човекът, от своя страна е като Бога, но само „доколкото му
е възможно”. Въпреки всички прилики, които могат да бъдат
посочени, остава фактът, че човекът е творение. Това се отнася
както за човека като лице, така и за човека като естество, т.е.
душа и тяло. Всички елементи в него – видими и невидими
– са обусловени от Божията блага воля и Божието творческо
действие. Така, можем да кажем, той е образ като сътворен чо-
век, докато Синът Божий е вечен образ на Отца.

„Образът е нещо различно от първообраза, впрочем, това различие не е съвършено, а е по
отношение самостоятелността; така и тук “образ“ означава липса на различие от Този, чийто
е образът, сходство с Него във всичко. Ако Той се нарича подобие и образ, то какво ще кажат
за това? И човекът, ще кажат, е наречен образ Божий (Бит. 1:26). Но такъв образ ли е, както е
Синът? Не, ще кажат, но (оттук е видно), че образът не означава сходство. Напротив, когато
човекът се нарича образ (икона), това означава сходството (му с Бога), доколкото е възможно
за човека. Означава, че Бог е на небето, докато човекът е на земята, т.е., по способността да
господарува; както той притежава всичко на земята, така Бог притежава всичко на небето
и на земята. А от друга страна, човекът не се нарича по такъв начин образ (характир), не се
нарича така по подобие (морфи), не се нарича сияние, с което се означава същността, или сход-
ство/единство по същност. Като „образ на раб“ (Фил. 2:7) означава не нещо друго, а съвършения
човек, така и образ на Бога означава не нещо друго, а Бог.”

св. Йоан Златоуст,
Тълкувание на Посланието до евреи, 2

2. ПО ОБРАЗА НА ВЪПЛЪТИЛОТО СЕ СЛОВО

Всвоето слово против езичниците св. Атанасий Велики, също
както и св. Ириней Лионски преди него, говори за човека
като за създаден по образа на въплътилия се Син Божий. Това
на пръв поглед изглежда парадоксално, най-малкото защото сът-
ворението на човека във времето предхожда въплъщението на
Словото и раждането Му във Витлеем с името Иисус. Но този
парадокс се разрешава, когато вземем предвид, че за Бога време-
то не е валидно измерение. Нашето вчера и нашето утре са днес
за Него. По-важна е другата характерна черта на човека, а имен-
но, че той носи в себе си „сила от Словото на Отца”.

„Създателят на света и Царят на царете, Който надвишава всяка същност и човешка
представа, като благ и превъзхождащ по добротата Си всичко, сътворил човешкия род по Своя
образ, по Своето собствено Слово, нашия Спасител Иисус Христос. Като уподобил човека на
Себе Си, Той го създал, за да съзерцава и познава битието. Дал му мислене и знание за Своята
собствена вечност, та човекът, съхранявайки това сходство с Бога, никога да не губи пред-
става за Него, и да не се отделя от съжителството със светостта. Като има обаче в себе си
благодатта на Подателя, да има и своя собствена сила от Словото на Отца, да бъде щастлив
и да събеседва с Бога, живеейки невинен, блажен и безсмъртен живот.”

св. Атанасий Велики,
Слово против езичниците, 2.

87

Можем да прочетем на много места определение за човека
като за хранено със словесно мляко словесно битие (1Петр. 2:2),
различно от безсловесните твари (Прем. 11:16, 2Петр. 2:12, 16,
Иуда 1:10). „Словесно“ в библейския и в църковния контекст не
означава само „творчество с думи”, а е определение за човеш-
ката съ-образ-ност със Словото Божие. Много често „словесен“
е синоним на „духовен“ или „умен”. В библейския превод на
български език, както и в по-ранните старобългарски текстове,
„слово“ съдържа всички значения на гръцката дума „логос”,
която може да се преведе и като разум, и като смисъл, и като
основание за логиката, т.е. науката за формално-валидните умо-
заключения. Светите Седмочисленици обаче, както и по-къс-
ните старобългарските автори и преводачи избират слово, като
най-адекватен превод на логос.

В този смисъл, когато казваме, че човекът е създаден по об-
раз Божий, ние трябва да имаме предвид идващата от Словото
и присъща само на човека мисловна, духовна, разумна сила.
Затова и когато питат Иисус Христос „коя заповед е най-голя-
ма в закона”, Той отговаря: „Възлюби Господа, Бога твоего, с
всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум“
(Мат. 22:37). Умът не е изолиран от богообщението, защото в
Бога, той ще разпознае своя Подател и своята цел.

3. ПОЗНАНИЕ И ТВОРЧЕСТВО

Първото проявление на словесността в човека е описано в
книга Битие като среща с безсловесните творения. Когато
Бог завежда пред него „всички полски животни и всички небесни
птици“ (Бит. 2:19), за да им даде човека имена. Това е своеоб-
разно изпитание за Адам. В текста четем, че Бог го прави, „за да
види как ще ги нарече той, та както човекът нарече всяка жива
душа, тъй да бъде името ѝ”.

Да дадеш име, означава да вложиш смисъл, да осмислиш
стоящото пред теб. Това е процес, който е първо познавателен
– преди да именуваш каквото и да било, най-малкото трябва да
го различиш от всичко останало и едновременно с това да вник-
неш мисловно в него. Това е процес на разпознаване и опознава-
не. На второ място, това е субективен творчески процес. Когато
даваме име, ние изразяваме и своето отношение и своята визия
в перспектива; поставяме свой своеобразен „словесен отпеча-
тък“ върху обекта на своето отношение и визия. Много често
името надживява своя носител. И затова този, който го дава, по
дефиниция трябва да стои поне малко по-високо в житейската
стълбица, и като отговорност и като интелект.

Този първи „изпит”, на който е подложен човекът, е само на-
чало на живота в един свят, който Бог дава на човека, за да се гри-
жи и господарува той над него (Бит. 1:28, 29). По отношение на
всичко оттук нататък, от човека ще се очаква да бъде на нивото
на своята отговорност и интелект. Защото няма друго творение,
което да е надарено с образа на Бога. Човекът е поставен като
стопанин на света. Той е своеобразна граница между видимия

88

и невидимия свят – съставен от елементите на земната пръст Проверете наученото
и оживотворен от Божието дихание. Човекът е единственото
земно естество, което може да говори с Бога, и е единственото Каква е разликата между образ
битие, което Бог е поставил, за да владее и се грижи за света. В и по образ?
него се пресичат Божието отношение и любов към творението и
стремежа на творението към Бога. Какво означава логос?
Защо познанието и творчест-
вото се предполагат взаимно?

Приложете наученото

1. Сравнителен анализ

Приложете своето разбиране на понятията „образ“ (икона) и „по образ“,
за да сравните тяхното съдържание по отношение на създаването на
човека по образ от Христос като образ на Отца. Посочете основните
им различия по отношение на посочените критерии, като използвате
следните изрази:

сходство на Сина с Отца във всичко
липса на различие от Този, чийто е образът
Синът Божий е вечен образ на Отца
Човекът не може да бъде като Сина, Който е единороден на Отца.
Човекът е създаден по образа на въплътилия се Син Божий.
образ като сътворен човек
сходство на човека с Бога, само доколкото му е възможно
присъща само на човека мисловна, духовна, разумна сила, идваща от Словото

Критерии образ (икона) по образ
за сравняване

Богочовека

човека

2. Работа с богословски текст Иисус Христос Вседържител
Прочетете текста и обсъдете начините, по които светите отци на Катедрален храм „Св. св. Кирил и
Методий“, гр. Ловеч
Църквата разглеждат божествения образ или „икона“ в човека.
Сравнете прочетеното с мисълта на Йоан Екзарх. Какъв аспект на

човешката същност подчертава той?

„Понякога източните отци свързват божествения образ или „икона“ в човека с неговата
цялостна природа, разглеждана като триединство на дух, душа и тяло. В други случаи те
свързват образа по-конкретно с най-висшия аспект у човека, с неговия дух или духовен ум, чрез
който той постига познание за Бога и единение с Него. В същността си Божият образ в човека
означава всичко, което отличава човека от животните, което го прави в пълния и истинския
смисъл на думата личност – способен на нравствен избор между правилно и погрешно, духовен
субект, надарен с вътрешна свобода.”

епископ Калистос (Уеар),

Православният път, С.: Омофор, 2014.

„Ние сме с двойнствена същност, т.е. небесна и земна, носеща се във въздуха и пълзяща по
земята.”

Йоан Екзарх, Шестоднев

89

3.2. ДАР И ЗАДАЧА

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

Сътворението на Адам 1. Обсъдете в час
худ. Микеланджело, ок. 1511 г. Обсъдете с класа на какво според вас се дължи особе-
(Сикстинска капела, Рим)
ното Божие отношение към човека.
Прочетете текста и потърсете богословския отговор

на поставения въпрос.
Посочете с какво прочетеното обогати вашето разби-

ране на причините за особеното Божие отношение към
човека.

Човекът, който е сътворен като венец на творението в последния ден, е създаден по
различен начин от растителния и животинския свят. Затова, освен „съвета на Ипостаси-
те“ подсказва и описанието на самия творчески акт: „И създаде Господ Бог човека от земна
пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“ (Бит. 2:7). Бог Сам
сътворява „земната“ част в човека. Нито един друг елемент на творението не е изведен в
битие по подобен начин. Цялото останало творение е извикано в битие със силата на Божието
творческо слово „Рече Бог… тъй и стана“ (Бит. 1:3–24). Целият животински свят е създаден
чрез Божията заповед: „Да произведе земята живи души според рода им“ (Бит. 1:24). Единствено
човека „създаде Господ Бог… от земна пръст“ (Бит. 2:7). Този антропоморфизъм кара св. отци
да нарекат Сина и Духа „две Божии ръце”. Човекът, по думите на св. Василий Велики „получил
битие от Словото“ и бил „оживотворен от Духа”.

Съобразно начина на сътворяване човекът стои по-високо от животинския свят, много
повече, отколкото последният отстои от растителния (срв. Бит. 1:11–12). В този акт св. отци
откриват своеобразен белег за особеното благоволение Божие към човешкия род: „Господ –
по думите на преп. Макарий – към никого не е благоволил така, както към човека, с когото е
встъпил в общение и в когото почива”.

90

2. Изработване на ВЕН диаграма
Прочетете текста и обсъдете разликата между дар и

задача.
Представете чрез ВЕН диаграма специфичното, различ-

ното в постигането на Божествения живот като дар и
задача.

ДАР Божественият ЗАДАЧА
живот

„Естествената“ причастност на човека на Бога не е ста-
тична даденост. Това е предизвикателство, а човекът е приз-
ван да расте в божествения живот. Божественият живот
е дар, но и задача, която трябва да се изпълни със свободно
човешко усилие. Този поляритет между „дар“ и „задача“ често
се изразява чрез разликата между понятията за „образ“ и „по-
добие”. На гръцки, терминът омиосис, който съответства на
„подобието“ в Битие 1:26, навежда на мисълта за динамично
развитие („уподобяване”), а и под него се подразбира човеш-
ката свобода. Да си послужим с един израз на св. Григорий
Палама: „Адам, преди Падението, притежава изконното дос-
тойнство на свободата”. Така няма опозиция между свобода
и благодат във византийската традиция: присъствието на
божествени качества у човека, на благодат, която е част
от неговата природа и която го прави напълно човек, нито
унищожава свободата му, нито ограничава необходимостта
за него да стане напълно себе си чрез собственото си усилие.
Това присъствие по-скоро осигурява онова сътрудничество,
или синергия, между божествената воля и човешкия избор,
което прави прогреса „от слава в слава“ възможен, както и
асимилацията на човека към божественото достойнство,
за което е сътворен”.

Прот. Йоан Майендорф, Византийско богословие, С., 1995,
с. 177.

91

3. Описание по схема
Прочетете текста и подчертайте ключовите думи.
С помощта на схемата опишете връзката между богоподобие и

подвиг.
Дайте примери от църковния живот.

Човекът не остава статичен в своя образ на Бога. Когато отците говорят за богоподобие, те имат предвид ди-
намично развитие и подвиг. Бидейки сътворен и ограничен във времето и пространството, да бъдеш подобен на
несътворения и непостижим Бог, означава да си в постоянно движение към Него. Бог е един безкраен хоризонт за
човека. Старобългарската дума „подвиг“ произлиза от глагола „двигати ся”, в движение съм. Задачата на човека
се състои в това да се стреми към този Хоризонт, да го постига и усвоява, и колкото повече черпи от Неговата не-
обятност, толкова повече да израства и се усъвършенства. Защото само чрез Бога човекът може да стане като Бога.

БОГОПОДОБИЕ

ПОДВИГ ПОСТОЯННО ДВИЖЕНИЕ
КЪМ БОГА
УСЪВЪРШАНСТВАНЕ

ИЗРАСТВАНЕ ДИНАМИЧНО РАЗВИТИЕ

4. Сравнителен анализ

Сравнете богословските съждения на светите отци Григорий Нисийски, Йоан Златоуст и църковния
писател Ориген по отношение на понятията образ и подобие.

Анализирайте общото в дефинирането на понятията образ и подобие.
Попълнете таблицата в тетрадките си.

„Съвършенството на (Божието) подобие човек трябва да добива за себе си чрез своя стре-
меж в подражанието на Бога, защото възможността да бъде съвършен е дадена на човека в
началото посредством достойнството на Божия образ, но съвършеното подобие той трябва
накрая да постигне за себе си чрез изпълнение на делата.“

Ориген, За началата, 3.
„Образът не е част от (човешкото) естество, и не само в един е благодатта, но на целия
човешки род се простира тази сила.“

Св. Григорий Нисийски, За устройството на човека, 16.
„Когато Той казва образ, има предвид образа на владичеството, така също подобието,
способността, доколкото е възможно за човека да се уподобяваме на Него в кротостта, сми-
рението и добродетелите изобщо.“

Св. Йоан Златоуст, Тълкование на книга Битие, 9.

понятие Ориген Св. Григорий Нисийски Св. Йоан Златоуст
образ
подобие

92

5. Анализ на светоотечески текст
Прочетете текста и отговорете на въпросите:
Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в текста?
В кое отношение ангелите са по-ниско от хората? Какво е
единственото им право като определени за служба на Създателя?
Какво е предназначението на човека?
Какво е основното послание на светоотеческия текст?
Какви примери за правото на човека да властва от Свещеното
Писание можете да посочите?
СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„Макар ангелите да ни превъзхождат в много, в някои отно-

шения те са по-ниско от нас... в съществуването си по образа на
Създателя ние сме повече от тях... Когато ангелите са определени
за служба на Създателя, те имат единственото право да са под-
властни. На тях не им е позволено да господстват над по-ниско
стоящите от тях създания, освен ако не са упълномощени за това
от Властодържеца..., докато предназначението на човека е не само
да се подчинява, но и да властва над всичко на земята.“

Св. Григорий Палама,
Сто и петдесет глави, 43–44.

Св. Григорий Палама, Солунски
архиепископ, Чудотворец (1296 - 14
ноември 1359 г.) е византийски фило-
соф, учен и духовник. Той е светогор-
ски монах, след това архиепископ на
Солун и виден богослов на исихазма.
Обявен за светец от Православната
църква, която чества паметта му на
14 ноември.

93

3.3. БОГ КАТО АРХЕТИП НА ЧОВЕКА

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

РЕЧНИК

архетип – първообраз

1. Прочетете, изберете, обосновете
Прочетете текста.
Изберете подход, описан в текста, за да обясните връзката между

Бога и човека.
Обосновете своя избор.

В богословието са известни два подхода за обяснение на връзката между Бога и човека, в която Бог е негов
Архетип или Първообраз. И двата изхождат от невъзможността на бъде познаван Бог по естество. И тъй като по
Неговия образ именно е сътворен човекът, следва, че познавайки човека, ние можем да съдим за Бога в доста-
тъчна мяра. Ако вземем едно естествено за човека качество или способност, и го умножим по безкрайност, ще
получим достатъчно коректна представа за Бога. Човекът проявява разум – Бог е премъдър, човекът е способен
да обича, Бог обича всички безусловно, човекът проявява доброта – Бог е най-доброто Битие. Блажени Августин
е най-известният представител на този подход. Неслучайно неговите Изповеди са сочени като образец както на
човешката способност за самоанализ и самопознание, така и като пътеводител към Бога. Такъв е и подходът на
Йоан Екзарх, който пише в своя Шестоднев: „Както казва и пророкът: „дивно е знанието за Тебе, (получено) от
мене”, т.е. като познах самия себе си, аз познах и извънредната Ти премъдрост”.

Другият възможен подход е да съдим за Бога въз основа на това, което Той открива за Себе Си в Своето
Откровение. Повечето от източните отци тръгват към темата за човека оттам. Едно от възможните обяснения е,
че дебатът за човека на Изток винаги е следствие от богословския дебат за Лицата в Св. Троица или за Лицето,
естествата, волите, енергиите и иконата на Богочовека. Всички тези дебати, както и предизвикателствата през
църковната триадология и христология изобщо, се случват на Изток. Това е едно от обясненията за триадологията
или христологията като извори за антропологията в мнозина от отците.

94

2. Аргументиране на теза
Прочетете текста. Как бихте защитили тезата, че Бог
в Своето Откровение е Архетип на човека?

Бог е Личност или по-точно Троица на Лицата. Той винаги говори с човека Лице в лице. Бог не се открива
на човека като безлична абстракция, каквито са „силата”, „красотата”, „любовта”, „енергията“ или „същността”.
Той, по думите на св. Григорий Палама не е рекъл „Аз съм същност”, а „Аз съм Съществуващият [Този, Който
Е]“ (Изх. 3:14), защото не е от същността (Божия) Този, Който Е, но същността (Божия) е от Този, Който Е. Този,
Който Е, съдържа в Себе Си съвкупността на битието”. Казано по друг начин, Той не е силата, а е Силният, не е
любовта, а е Обичащият, не е същността, а е Съществуващият.

Теза Аргументи
Бог е Архетип на човека

3. Работа по групи „Бог е любов.“ (1 Йоан. 4:8)
Разделете се на три групи.
Изследвайте библейските, светоотечески и богословски „Дето са двама или трима
събрани в Мое име, там съм
текстове, за да разкриете основните архетипни норми Аз посред тях.“ (Мат. 18:20)
на Божието и човешкото битие.
„Господ е Духът; дето пък
Обсъдете в групата съдържанието, което откриете по е Духът Господен, там има
вашата тема в предложените текстове и формулирайте свобода.“ (2 Кор. 3:17)
въпроси. Изберете говорител на групата. Нека той/тя да
представи пред класа резултата от груповата работа.

Обсъдете с класа поставените от групата въпроси.

ПЪРВА ГРУПА: ВТОРА ГРУПА: ТРЕТА ГРУПА:
Любовта като Общението като Свободата като
архетипна норма на архетипна норма на
архетипна норма на Божието и човешкото Божието и човешкото
Божието и човешкото
битие битие
битие

95

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Ние, които сме от вярата,
трябва да гледаме на всички
верни, като на един човек […]
и трябва да сме готови да по-
ложим живота си заради своя
ближен.“

св. Симеон Нови Богослов,
Богословски и практически
глави, трета стотица, 3 (Свети
Симеон Нови Богослов. Творения.
Т. 2, Деятелни и богословски глави,

61, с. 246).

св. Симеон Нови Богослов (949 г.,
Галатия - 1022 г., Хрисопол) е монах,
богослов, автор на "Химни" (поетични
духовни стихове), един от най-ярките
представители на исихазма. Заедно с
двама велики богослови на Църквата -
Йоан Богослов и Григорий Богослов, Си-
меон е удостоен с името Нови богослов.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Невъзможно е да се спасим „Където е Отец, там са и
другояче, освен чрез ближния си Синът, и Духът, където е Си-
[…] В това се състои чистота- нът, там са и Отец, и Духът,
та на сърцето – като видиш където е Духът, там са и Отец,
грешници или немощни, да имаш и Синът.”
състрадание към тях и да бъ-
деш милосърден.“ Йосиф Вриений, Слово 3,
За Светата Троица.
св. Макарий Египетски,
Духовни беседи, 37, 3; 15, 8 Йосиф Вриений (около 1350-1431 г.)
(Свети Макарий Египетски. Ду-
Високообразован и влиятелен монах
ховни беседи, с. 124, 247) и учен, живял в Константинопол през
последните години на империята. Той
св. Макарий Египетски е най-близки- е официален проповедник на Патриар-
ят приемник на учителския дар на св. Ан- шията в църквата "Света София". На-
тоний Велики. За него се знае, че е роден значен е и за "учител на учителите",
в Горен Египет, бил е съвременник на св. т.е. за ректор на патриаршеското
Атанасий Велики. Подвизавал се в пост и училище в Константинопол. Владее
молитва и просиял в святост, като вър- гръцки и италиански език. Написал е
шил чудеса. Починал в мир през 390 г. на много важни съчинения в защита на
97-годишна възраст. Православието.

96

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Св. Григорий Нисийски е брат
св. Василий Велики и приятел на
„Всичко, което е Отец, виждаме раз- св. Григорий Богослов.Има ог-
крито в Сина; всичко, което е на Сина, ромен принос за развитието на
е също и на Отца; защото целият Син църковното богословие. Негови-
пребъдва в Отца и Той има целия Отец, те богословски съчинения са плод
пребъдващ в Себе Си […] Синът, Който ви- от усилието му да „сприятели“
наги съществува в Отца, не може никога философската си образованост
да бъде отделèн от Него, нито пък Духът и оригиналност с посвещението
може някога да бъде разделен от Сина, си на църковната истина. В съ-
Който чрез Духа върши всичко. Който чинението си „За устройството
приема Отца, същевременно приема Сина на човека“ той прави първото
и Духа. Невъзможно е да си представим систематично изложение на
някакво разлъчване или делене между Тях: християнското учение за човека.
не можем да мислим за Сина отделно от За него подвигът на добродетел-
Отца, нито да разделяме Духа от Сина. ното израстване и напредване
Между Тримата има споделяне и разли- в духовния живот е подвиг на
чие, които са неизречими и непостижи- свободата, чрез която човекът
ми.“ може да постигне богоподобие.

св. Григорий Нисийски, За различието

между същност и ипостас.

„Защо Бог е позволил на ангелите и човека да грешат? Защо Бог допуска злото и страданието? Ние отговаряме:

Защото Той е Бог на любовта. Любовта предполага споделяне, а също и свобода. Като Троица на любовта, Бог е

пожелал да сподели Своя живот с тварни личности, създадени по Негов образ, които биха били способни да Му

отговорят свободно и по собственото си желание в едно взаимоотношение на любов. Където няма свобода, не може

да има любов. Принудата изключва любовта. Както казваше Павел Евдокимов, Бог може да направи всичко, освен

да ни принуди да Го обичаме. Затова Бог – желаейки да сподели Своята любов – е сътворил не роботи, които биха

Му се подчинявали машинално, а ангели и човешки същества, надарени със свободен избор. И по такъв начин,

ако погледнем антропоморфно на въпроса, Бог е поел риск: защото заедно с този дар на свободата е била дадена

също и възможността за грях. Но онзи, който не рискува, не обича.

Без свобода нямаше да има грях. Но без свобода човекът нямаше да бъде по Божи образ; без свобода човекът

Митрополит Калистос Уеър е съ- нямаше да бъде способен да влезе в общение с Бога в отношение на
временен православен богослов и уни- любов.”
верситетски преподавател в Оксфорт,
архийерей на Вселенската патриаршия. епископ Калистос (Уеар),

Православният път, С.: Омофор, 2014

Автор на множество публикации върху

историята и богословието на Право-

славната църква.

4. Изработване на схема Архетипни норми
Въз основа на изследваните на Божието и
текстове и обсъжданията из-
гответе схема, представяща човешкото битие
основните архетипни норми на
Божието и човешкото битие.

97

3.4. АРХЕТИПНИ НОРМИ

(ОБОБЩЕНИЕ)

Христос Вседържител 1. БИТИЕ В КОНТЕКСТ
стенопис в храм „Успение
Богородично“, Бачковски манастир Книга Битие описва създаването на човека само в няколко из-
98 речения. Но дори и тази лаконичност открива уникалната
особеност на човека сред останалите творения. Тя може да бъде
описана в следната последователност: Съветът на Ипостасите
предшества сътворяването (Бит. 1:26); Бог е Архетипът (Бит.
1:26, 27); човекът е сътворен по уникален начин (Бит. 2:7); вме-
нена му е грижа и отговорност за цялата земя (Бит. 1:28); всичко
сътворено е за него (Бит. 1:29, 30).

Първото, което прави впечатление е, че човекът е битие в
контекст. Сътворяването на човека в никакъв случай не при-
лича на инцидент, случайност или някаква принуда от естест-
вен, природен порядък. Човекът не е следствие от количестве-
ни натрупвания в света на животните „според рода им“ (Бит.
1:21-25), които да доведат да качествен еволюционен скок.
Откровението описва съвсем различна дейтвителност. Про-
мисълът за човека е обсъден в Бога, в диалогична среда. Бог
въвежда човека в този диалог между ипостасите. Общението,
логосността и свободата са особеностите на тази „равнина”,
която можем да си представим, ако съединим трите Ипостаси с
мисловни отсечки. В междуипостасната равнина човекът бива
мислен и изречен. „Да сътворим човек по Наш образ“ означа-
ва той да бъде въведен в ипостасния начин на общение. Нито
едно друго битие до тогава не е мислено и изречено по този
начин. Божието творческо слово до тогава има за свой адресат
земята, която „да произведе”. В случая с човека Божието твор-
ческо слово е с адресат самия Адресант.