РЕЛИГИЯ 9. КЛАС БПЦ

Адам не е сам в това достойнство. Той има Бога като свой
Учител, има сътворения свят като свой дом, има Ева като плът
от неговата плът, „помощник, нему подобен“ във всичко, а
най-вече в богоподобието.

Престъпването на Божията заповед преобръща този ред.
В това престъпване значение има не качеството на „дървото
за познаване добро и зло”, нито само лъжата на изкусителя.
„Дори изкусителят да не беше дошъл – пише св. Ефрем Сири-
ец – самото дърво със своята красота щеше да ги въведе в съ-
блазън. И въпреки че прародителите търсеха извинение за себе
си в съвета на змията, тяхното собствено желание ги увреди.
Защото е казано: „Видя жената, че дървото е добро за ядене
и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание,
взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и
той“ (Бит. 3:6). По-късно, св. Йоан Богослов ще опише греха
на Ева в същата последователност като похот на плътта (до-
бро за ядене), похот на очите (приятно за очите) и гордост
житейска (дава знание) (вж. 1 Йоан 3:16).

Не толкова вярата в изкусителя, колкото желанието за са-
мообожение променя Адам и Ева. Първото, което умира след
вкусването, е общението между тях. Достатъчно е да прочетем
стиховете от трета глава на книга Битие, в които битиеписате-
лят описва следното състояние: „Тогава се отвориха очите на
двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и
си направиха препасници“ (Бит. 3:7). Голотата им се открива и
я виждат в очите на другия. Тогава се скриват един от друг зад
смокинените листи. Да се скриеш от очите на другия, озна-
чава, че си видял нещо, което те е накарало да изпиташ страх.
Това е първата проява на отчуждение между хората.

Непосредствено след това прародителите се скриват и от
Бога: „Чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по
дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на
Господа Бога между райските дървета. И извика Господ Бог
на Адама и му рече: (Адаме,) где си? Той каза: чух гласа Ти в
рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих“ (Бит. 3:8-10).

Доверието, любовта, общението вече са заменени от страх.
Това е втората проява на отчуждение, но този път много
по-драстична. За да оправдаят себе си, Адам обвинява Ева, а
Ева – змията. Косвено всеки от тях обвинява Бога: „жената,
която ми даде Ти… змията ме прелъсти“ (Бит. 3:12, 13). Тук
отчуждението вече е вражда – на пръв поглед невинна, но ре-
ална. Бягството от отговорност намира изход в това да посо-
чиш недостойнството на другия. Тази вражда оттук нататък ще
донесе много скръб на човешкия род.

149

2. ПОСЛЕДИЦИТЕ

Отчуждението е екзистенциален проблем – проблем в начина
на съществуване. Грехът на прародителите се проявява като
отчуждение в няколко направления. На първо място – това е от-

чуждение от Божията блага воля. Неслучайно в гръцкия превод

на Стария Завет, извършен през ІІІ в. пр. Р. Хр., думата, използ-

вана за грях е амартия (гр. αμαρτία), която в превод означава

„пропусната цел”.

Целта, която пропускат прародителите, е да постигнат жи-

вот вечен, да станат като Бога. Вместо това, избирайки да ста-

нат като богове без Бога, те стават зависими от творението.

Вместо да се утвърдят като негови стопани, като царе, пророци

и свещеници Божии, те стават зависими от стихиите му.

Непосредствените последици за прародителите са изложе-

ни от битиеписателя непосредствено след описанието на гре-

ха: „На жената [Бог] рече: ще умножа и преумножа скръбта

ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа

си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. А на Адама

рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дърво-

то, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – про-

клета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея

през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда

тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще

ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет;

защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:15-19). Ум-

ножаването на човешкия род,

това велико благо на общение-

то с новия живот, бива съпът-

ствано от болка, „тегненето

към мъжа“ и „господаруване-

то“ също биват деформирани.

Проклета е и земята заради

човека. Този текст подсказва,

че състоянието на света, който

познаваме, е следствие от нрав-

ствения облик на човека. Всяко

хранене оттук нататък ще бъде

съпътствано с мъка. Накрая,

пръстта ще се върне в пръстта,

от която е взета. Тук паралелът

с животинския свят е очеви-

ден. Животните са породени от

пръстта и жизненият им цикъл

завършва там. След като се от-

казва от своето достойнство чо-

векът също се връща в пръстта

като тях, макар Бог Сам да го

Изгонването на Адам и Ева от Рая е извел в битие от там. Това е
катедрала „Успение Богородично“, Монреале, Сицилия, XII в.) последният стадий на отчужде-
нието. Започнало отвън, засег-

150

нало всички отношения и връзки на човека – с Бога, с човека РЕЧНИК
до него, с творението, накрая то разгражда и самото естество кондак (от гр. κοντάκιον) –
на човека. Умът му започва вражда с плътта, плътта с волята, песнопение, част от визан-
волята с разума. Накрая видимото в човека достига предела тийската химнография и
на тлението, а невидимото остава безтелесно и безплътно до православното богослуже-
очакваното възкресение. ние. Представлява своеоб-
разна проповед с библейски
Историята на човешкия род след Адам е поредица от съби- сюжет в стихове, изпята от
тия, белязани от отчуждението на човека от Бога, другия човек амвона след прочитането на
и творението. Братоубийството, издигането на кулата във Ва- евангелския текст по време
вилон, дори отхвърлянето на Самия Син Божий са само симп- на утренята. Названието
томи на това трагично състояние. идва от късата пръчка, око-
ло която навивали свитъка
3. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО (от kontax – палка). Кондак
/ кондаци се наричат също
Вкондака на празника Петдесетница Църквата пее: „Когато строфите на акатиста.
Всевишният слезе и смеси езиците, раздели народите, а ко-
гато раздаваше огнените езици, към единство призова, затова 151
и единогласно славим Всесветия Дух.“

Знаем, че на този ден Църквата празнува слизането на Св.
Дух над учениците Господни и даряването на всеки с благода-
тта на Светия Дух. Но кондакът ни подсказва за още един ас-
пект на празника – тогава отбелязваме и възстановеното един-
ство. Две са събитията, обвързани в този кратък текст, състоящ
се само от едно изречение. Първото е смесването на езиците,
което е описано в единадесета глава на книга Битие. След като
става свидетел на злополучното единомислие сред човеците:
„Хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да
си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата
земя“ (Бит. 11:4), Той смесва езиците им. Така кулата остава
недовършена като „паметник“ на човешката претенция за са-
модостатъчност. На пръв поглед няма нищо лошо в желанието
на хората да направят нещо заедно, да бъдат в общение. Грехът
обаче не е желанието, а в гордостта като мотив. И след греха
човекът остава гладен и жаден за общение и живот вечен. Но
както отбелязват отците на Църквата, след греха на прародите-
лите естествените потребности на човека често се проявяват
като страсти, т.е. болестни състояния.

Така общението, ако е мотивирано от гордост – „да си
спечелим име“ – не лекува, а умножава, мултиплицира греха.
Изразът Вавилонско стълпотворение остава в историята като
пореден опит на човека да стигне до Бога без Бога. И този опит
също завършва с разпад – както на кулата, така и на човешката
общност.

За разлика от Вавилон, слизането на Св. Дух на Петде-
сетница е преломно събитие, в което разпадът вече няма сила.
И във Вавилон, и на Петдесетница езиците са само инстру-
мент и видимо проявление на това, което се случва. И в две-
те събития единомислието и общението на участниците е на
лице. Мотивът обаче, който събира учениците Господни в Йе-
русалимската горница, е качествено нов.

Евхаристийната вечеря на Господ с
учениците Му

Господ ги е избрал, за да бъдат „солта на земята“ (Мат.
5:13) и „светлината на света“ (Мат. 5:14); научил ги е да се
молят заедно, да са в общение – да преломяват хляба на живо-
та и да пият от чашата на спасението заедно; поставил ги е в
основата на своята Църква (Еф. 2:20).

Иисус Христос възстановява човека в неговия първонача-
лен вид, но това възстановяване не е просто „прекопиране“ на
райското естество. В Христос човекът е „нова твар“ (2 Кор.
5:17, Гал. 6:15). Човешкото естество е възприето от Словото
Божие в цялата си пълнота и в Него то споделя Божия начин
на съществуване – възнесено е „отдясно на Отца”. В този акт
отношенията между човека и Бога се осъществяват не просто
като престъпление-наказание-оправдание, а като съединява-
не на човешката природа неслитно, неизменно, неразделно и
неразлъчно с божественото естество на Словото. В последния
Адам човекът е възстановен като цар, пророк и свещеник на
творението; възстановен е като общуващо, свободно и любящо
битие.

Светият Дух „запечатва“ това състояние и в многообразие-
то на езиците, и дарованията, възстановява загубеното от Адам
единство като Църква.

Проверете наученото

Как прародителите Адам и Ева преминават от общение към отчуж-
дение?

Какви са последиците от греха на прародителите?
Какво означава амартия?
Коя е първата проява на отчуждение?
Какво е страст?
Кога отбелязваме възстановяването на загубеното от Адам един-
ство като Църква?

152

Приложете наученото

1. Работа с библейски текст

1) Анализирайте прародителския грях в последователността, засвиде-
телствана в двата библейски текста.

Обсъдете защо според св. Ефрем Сириец човекът би могъл да съгреши
и без изкусителя.

„Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и много-
желано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си,
та яде и той.“

(Бит. 3:6)
„Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и
гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.“

(1 Иоан. 2:16)

2) Прочетете библейския текст и обсъдете поставените въпроси:
Какви са признаците на отчуждението веднага след прародителския

грях? В кои действия на Адам и Ева се проявява то?
Защо Адам се оправдава с Ева, а Ева със змията?
Кой според тях е косвеният виновник за техния грях?

„Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смо-
кинени листи и си направиха препасници. И чуха гласа на Господа Бога, когато
ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето
на Господа Бога между райските дървета. И извика Господ Бог на Адама и
му рече: (Адаме,) где си? Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото
съм гол, и се скрих. И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от
дървото, от което ти забраних да ядеш? Адам отговори: жената, която ми
даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох. Тогава Господ Бог рече на жената:
защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.“

(Бит. 3:7-13)

2. Обсъдете в час
Защо, според вас, Бог е оставил на човека свободата да сгреши?
Свободен ли е бил човекът да се покае пред Бога?
Може ли да има общение в греха?

3. Сравнение
Съпоставете случилото се с езиците във
Вавилон и на Петдесетница. Посочете как-
во е общото и какво различното в езиците.
Попълнете таблицата в тетрадките си.

Показатели за сравняване Вавилон Петдесетница

Общото

Различното

153

5.5. ОТЧУЖДЕНИЕ, ЖИВОТ И СМЪРТ

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

1. Работа с библейски текст
Прочетете в Библията псалмите 8 и 102 и отговорете на въпросите:
Какво можем да кажем за човека, въз основа на двата текста?
Кои стихове ви въздействат най-силно?
Псалом 102 е част от Утренята. Защо според вас Църквата го е
включила в своето богослужение?

2. Библейски символизъм
В Свещеното Писание отвърнатото лице означава немилост и смърт, а
обърнатото – милост и живот.
Как бихте коментирали думите от Второзаконие: „Живот и смърт
ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота.“ (30:19) в
контекста на следните стихове:

„Господ, Бог наш, е благ и милосърден и няма
да отвърне лице от вас, ако се обърнете към
Него.“

(1 Паралип. 30:9)

„От никой сиромах не отвръщай лицето си,
тогава и от тебе не ще се отвърне Божието
лице.“

(Тов. 4:7)

„Скриваш лицето Си – объркват се.“

(Пс. 103:29)

154

3. Работа с икона
В православната иконопис лицата на светците се рисуват анфас, или в
три-четвърти профил. Извърнатото лице е символ на отчуждението.

Разгледайте стенописа и отговорете на въпросите:
Коя библейска сцена е изобразена?
Коя е централната фигура? Как е изобразена – анфас, или в три-чет-

върти профил? Защо?
А как са изобразени апостолите? Кой според вас е Юда? Обосновете се.

Стенопис на Тайната вечеря от католикона на манастира Ватопед, Св. гора Атон, 1312 г.

155

4. Свърващо изречение
Прочетете и обсъдете двата текста.
Какво свързващо изречение бихте използвали, ако трябва да ги съеди-
ните в един абзац?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Душата се повредила, отклонявайки се от „Цялата ревност и усърдие на светиите и на

това, което е било природосъобразно за нея – пре- Самия Господ са били отправени към това, Бог да

биваването с Бога и единението с Него в Любовта. бъде познат от човека, и да бъде познато благодат-

Отпадайки от Него, тя започнала да страда от ното Му действие, което е живот вечен.“

различни и многообразни недъзи.“ Св. Макарий Египетски,

Св. Василий Велики, Духовни беседи, 53, 4 (ΒΕΠΕΣ 42, 21, 8–11)

За това, че Бог не е виновник за злото,

6 (ΒΕΠΕΣ 54,94,27–31)

Свърващо изречение

РЕЧНИК 5. Работа с богословски текст
платка – отплата Прочетете и обсъдете текста.
синергия – съдействие Дефинирайте отговор на поставените въпроси в рамките на едно из-

речение:
– Защо според св. Григорий Богослов отчуждението от Бога е отчуждение
от живота?
– Какво означава за човека да живее по противоестествен начин, т.е. по
начин, противен на природата?

Задайте по един личен въпрос към прочетеното и потърсете неговия
отговор чрез обмен на мнения в класа.

Ако богообщението е живот, то прекъсването на общението с Бога е смърт. „Грехът
влезе в света, а чрез греха – смъртта“ (Рим. 5:12). При божественото вдъхване на дихание
човекът става жива душа, а при отделянето от Бога душата става мъртва. Грехопаде-
нието като „отчуждение от Бога”, по думите на св. Григорий Богослов, е отчуждение от
живота. Затова апостолът казва, че „платката за греха е смърт“ (Рим. 6:23).

Както животът, така и смъртта в православното богословие са разбирани като яв-
ления от динамичен, действен характер – последица от синергията или не-синергията с
Бога. Затова последиците от грехопадението не се изразяват само в загубата на рая, а и
в провала на развитието, основано на общението с Бога. Човекът, по думите на св. Йоан
Дамаскин, заживява не по природосъобразен начин, а по противоестествен, „противен на
природата му начин“.

митрополит Антоний Сурожки,
Бракът като подвижничество, С.: Омофор, 2003.

156

Страшният съд

157

5.6. ДЕВСТВО И МОНАШЕСТВО

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

РЕЧНИК 1. Прочетете и отговорете
обет – обещание (старобълг.
ез. ) В Извор на знанието и по-конкретно в Точно изложение на православ-
нестяжение – непритежа- ната вяра на св. Йоан Дамаскин, има отделна глава, посветена на
ние (старобълг. ез. ) девството.
подвиг – (старобълг. ез. )
движение, упражнение, аске- Прочетете приведените по-долу пасажи от тази глава и открийте
за – активен начин на жи- кой е архетипът на девствения живот за християните.
вот, в който християнски-
те добродетели са следвани Отговорете на въпросите:
и упражнявани ежедневно. – Какъв е произходът на девството в човешката природа?
киновия – монашеско об- – Как девството е обвързано с раждането на Сина от Отца?
щежитие със свой устав и – Как в земния Си живот Христос показва истинското и съвършено
устройство на живота. девство?
анахорет – отшелник, мо-
нах, който е избрал уедине- СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
нието. Днес отшелниците
обикновено се отделят от „Противно на плътските хора, които хулят девството и оби-
монашеското общежитие чат удоволствията, ние приемаме, че то е отгоре, и е внедрено
след благословение на игуме- отначало в човешката природа. Защото човекът е образуван от
на. Анахоретът пребивава девствена земя. Ева е създадена от един-единствен Адам. В рая е
в общение с най-близката господствало девството.
манастирска общност, на
която той остава брат. …
Сам Христос е слава на девството, не само за това, че е роден
Св. Йоан Дамаскин от Отеца безначално, без изтичане и без съединяване, но и затова, че
стана човек като нас, свръх нас се въплъти от Дева без съединяване,
и Сам показа в Себе Си истинско и съвършено девство.“

св. Йоан Дамаскин, Извор на знанието, т. ІІІ, С.:
Изток-Запад, 2021, с. 204, 205.

158

2. Сравнителен анализ
В един разговор на Господ със садукеите, които отхвърляли възкресение-
то на мъртвите и бъдещия живот, те му разказали една хипотетична
история. Можете да я прочетете в Библията в Лука 20:30-34. Задали
му и въпрос за бъдещото състояние на възкресените човеци, за брака и
съпружеството „при възкресението“.

Прочетете и обсъдете отговора на Спасителя в стиховете по-долу
(Лука 20:34-36).

Сравнете евангелския текст с тълкованието на бл. Теофилакт Български
(Охридски) и подчертайте ключовите думи.

Отговорете на въпросите:
– Каква е основната тема в двата текста?
– Какво е състоянието на човека след смъртта?
– Какви аргументи привежда бл. Теофилакт? Какво се има предвид с
израза „бъдещия век“?
– Какъв е равноангелският начин на живот?
– Защо в традицията на Църквата монасите и монахините са наричани
„преподобни“ (подобни на ангелите)?

Обсъдете смисъла на „равноангелския“ (като на ангелите) живот на
монашеството като освободен от оковите на плътското.

„Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония,
които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито
се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели
и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.“

(Лука 20:34-36)

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Блажени Теофилакт, архиепис-
коп Охридски и на Цяла България
„Садукеите, в своите измислици, не вярват в учението за въз- е византийски духовник, охридски
кресението. Предполагайки, че след възкресението ще има телесен архиепископ между 1084 и 1107 го-
живот, те естествено са се заблуждавали. Ето защо, като осми- дина. Той е сред най-изтъкнатите
ват доктрината за възкресението като нелепа, те измислят един православни богослови на своето
безсмислен разказ. Но Господ опровергава техните основания и за- време и оставя коментари на
явява, че там няма телесен живот. Той обезсмисля учението им, евангелията, и други новозаветни
като казва: „Вие се заблуждавате, като не познавате Писанията текстове.
и тълкувате погрешно смисъла им. „Децата на този век“, т. е. тези,
които са родени в този свят, се женят. Но синовете на бъдещия век
не правят нищо подобно, защото не могат дори да умрат; затова
там няма брак, а животът е ангелски, божествен… Там, когато
смъртта е премахната, каква нужда има от брак? Защото бракът
е създаден, за да се бори със смъртността и да компенсира недос-
тига. А там, където няма недостиг, каква е нуждата от попълва-
не? „Защото те са равни на ангелите и са Божии синове.“ Защо?
Защото те са синове на възкресението. Тези думи имат следното
значение: Аз, казва Той, ги нарекох синове Божии, защото в тяхното
раждане не се вижда нищо телесно, а всичко е божествено. Защото
във възкресението няма съпружество, няма утроба и няма зачатие,
а нашите тела са родени от Бога по начин, известен на Него. Тъй
като Бог действа във възкресението, онези, които са новородени
от възкресението, с право се наричат Божии синове.““

бл. Теофилакт Български (Охридски)

159

3. Обсъдете в час
По време на разпита при Пилат, Господ му казва:

„Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми
от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда
предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.“

(Йоан 18:36)

Прочетете как св. Йоан Златоуст коментира думите „царството Ми не
е оттук“ и обсъдете неговото тълкование. Отговорете на въпросите:

Защо Христос не изоставя нашия свят?
Защо Небесното царство е силно само по себе си?
Защо човешките царства са „преходни”?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ
„Това не означава, че Той (Христос) не управлява и тук, в този
свят, а че има власт на небето; също – че Неговата власт не е
човешка, а е много по-висша и по-славна от човешката. Но ако
Неговата власт е по-висша, как тогава е на разпит при Пилат?
Христос се предава доброволно. Но Той все още не го разкрива. И
какво казва? Ако бях от този свят, „Моите слуги щяха да се бият
за Мен, за да не бъда предаден на юдеите“. По този начин Той показ-
ва слабостта на земното царство, тъй като то черпи силата си
от своите слуги; но небесното царство е силно само по себе си и не
се нуждае от никого. Еретиците намират в тези думи претекст
да твърдят, че Христос е различен от Създателя. Но как тогава е
казано за Него: „дойде при Своите“ (Йоан 1:11)? А какво е значението
на думите Му: „Те не са от света, както и Аз не съм от света“ (Йоан
17:16)? В същия смисъл Той казва за Царството, че то не е от света.
С това Той не се отказва от Своята власт и грижа за света, но
показва, че Неговото царство, както казах, не е човешко и преходно.“

св. Йоан Златоуст

Свети Йоан Златоуст

160

4. Анализ на светоотечески текст Св. Симеон Солунски е един от
Прочетете светоотеческия текста и отговорете на следните въпроси: последните велики византийски
богослови, Солунски архиепископ
Кой е авторът на текста? Какво знаем за него? от 1416 до 1429 година. Умира ня-
Каква е основната тема в текста? колко месеца преди завладяването
Защо св. Симеон включва монашеството в тайнството покаяние? на Солун от османците през 1429
Кои обети изброява св. Симеон? г. Неговите съчинения са публику-
Каква е връзката на монашеството с девството? вани от Йерусалимския патриарх
Какво е основното послание на светоотеческия текст? Доситей в Яш през 1683 г. Кано-
Как монашеството свидетелства, че царството Божие не е от този низиран е през 1981 г. Църквата
свят? го почита на 15 септември.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Тайнството на покаянието включва в себе си и монашеския
начин на живот, който е наричан също ангелски, бидейки подобен
на ангелския живот и състояние, посредством обетите за цело-
мъдрие, нестяжение, песнословие, молитва, послушание и чистота.
Монашеството се нарича също одежда на покаянието, защото е
живот скръбен, смирен, със самопринуда, нетърпящ излишества
и чужд на всяко човешко пристрастие, който не само не се увлича
по всякакви светски мисли, думи и дела, но и страни от светските
грижи. То е образец на мирния живот, проповядва преходността на
видимото и на всичко обичайно за хората. За небесната философия
се грижи то, и към истинската философия се стреми, като помни
смъртта и завършека на всичко. Затова са и тъмни одеждите на
монаха, за да помни смъртта и вечния плач, да не живее настоящия
живот, но да жадува друг – нетлетнен, към който и да се стреми
усилно. Защото този, който е истински монах, според Павел, така
обича Христос, че нищо не може да го разлъчи от любовта Христова
(Рим. 8:33) и от желанието да бъде с Него (Фил. 1:23). Това показва и
на дело, бягайки заради Христос в пустините и горите, и уединени-
те обители, и стараейки се да бъде едно с Христос, за да обитава
Христос в него заедно с Отца и Духа. Затова монахът подражава
на Христос през целия си живот, и се смирява, и живее бедно; носи
подвига на послушанието и не помисля за нищо тукашно; разпъва
себе си в подвига на аскезата; дава обет за девство и за нестяжение;
подвизава се в поста и молитвата. Той стои молитвено пред Госпо-
да и пребивава във всички тези подвизи до смърт, търпейки всичко
заради Христос. Това са делата на покаянието. Всеки е призван да
се подвизава с тях, освен в девството, присъщо само за монасите.“

Св. Симеон Солунски, За тайнствата, PG 155, 197AD.

5. Проучване
Открийте къде във вашия регион има манастир/манастири с общежите-
лен (киновиен) начин на живот (типик). Осъществете връзка с монасите
и проучете има ли исторически свидетелства за анахорети, живели в
близост до манастира.
Изгответе презентация, в която да представите резултатите от свое-
то проучване.

161

5.7. ОБЩЕНИЕ В СВ. ТАЙНСТВА

И ОТЧУЖДЕНИЕ

[ОБОБЩЕНИЕ]

1. ЦАРСТВЕНО СВЕЩЕНСТВО

РЕЧНИК Висторията на света след грехопадението Бог сключва два за-
вета и основава две общности – Старозаветният Израил и
харизма – благодатен дар, Църквата. И двете са Негов завет и народ Божий.
дарование
пневматология – учение Старозаветният Израил има специфично служение спрямо
(наука) за Св. Дух (от гр. останалите народи. Израил е създаден от Бога народ и цялата
пневма – дух); напр. право- история на Стария Завет е свидетелство за верността към Бога,
славна пневматология – пра- за рода, коляното и народа като въплъщение на тази вярност.
вославно учение за Св. Дух Не само вярата в Бога на Откровението отличава древния Из-
раил от останалите народи, но и очакването на Месия. Законът
и пророците нямат смисъл извън това очакване. Древният Из-
раил пренася това очакване през историята и в това се състои
неговото служение. Така, както Левиевото коляно е носител на
свещенството в Стария Завет, така древният Израил свещено-
действа сред останалите народи. В книга Изход (19:6) Бог каз-
ва на Мойсей: „И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и
народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите
синове“. Почти същите думи намираме и в св. пророк Исаия:
„Вие ще се наричате свещеници на Господа, – служители на
нашия Бог ще ви наричат“ (61:6). Старозаветният Израил е
народ свет и царствено свещенство.

162

Свети апостол Петър ще използва същите думи в своето
първо послание: „Вие сте род избран, царствено свещенство,
народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършен-
ствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудна-
та своя светлина; вие именно, които някога бяхте не народ,
а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега
помилувани“ (1 Петр. 2:9,10). Апостолът говори за един нов
Израил, със служение, което се отнася към света по същия на-
чин, както и служението на древния Израил към старозаветния
свят.

Църквата продължава служението на Божия народ в ис-
торията. Тя е нов свят народ, народът на „последните дни“
(Деян. 2:17). Защото „последните дни“ не са нещо, което ще
се случи в далечното бъдеще, в края на историята. Последните
дни според апостола, който цитира св. пророк Йоил (2:28-32),
започват на Петдесетница; това е началото на хилядолетното
царство на благодатта, царството на Църквата.

Древният Израил е общност на рода, общност на потомците
на Авраам, Исаак и Яков. Новият Израил е общност на Божи-
ите чеда, събрани около Христос. „Няма вече иудеин, ни елин
– казва апостолът – в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28). А след това
добавя „Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте,
и по обещание наследници“ (Гал. 3:29). Църквата наследява
Стария Израил и запазва всичко най-ценно в него – Открове-
нието, патриарсите, пророците, вярата в Месия.

В Стария Завет Светият Дух слиза над отделни Божии из-
браници. В знак за това с миро са били помазвани единствено
царе, пророци и свещеници. В Църквата след Петдесетница,
където всички са „царствено свещенство, народ свет“ – всич-
ки биват помазани с даровете на Светия Дух. Това помазание
се извършва само веднъж – в тайнството на миропомазването
– и то прави всеки, който се е умил в банята на Кръщението,
достоен за причастие и приобщаване в Тялото Христово.

163

Всеки има своето уникално място и служение в това Тяло.
Цялата дванадесета глава от Първото послание до коринтяни
говори за значимостта на всяко дарование и за неговата пъл-
нота в цялото. Стиховете в началото на следващата глава не са
просто някакъв изолиран „химн на любовта“, а логично про-
дължение. В този смисъл всеки православен християнин доби-
ва пълноценност не индивидуално, изолирано, а чрез своите
ближни в Църквата.

В Новия Израил цялата църковна общност има царското,
свещеническото и пророческото помазание. Светият Дух е да-
ден на учениците като общност и всеки един от тях получава
печата на дара на Светия Дух. Нито един обаче, сам по себе си,
няма тази пълнота, която съвкупността от дарове дава. Това е
още една от причините да наричаме Църквата съборна. Тя съ-
бира в едно многообразието от дарове.

Членовете на Църквата само в общността са това, което св.
апостол Петър нарича „род избран, царствено свещенство, на-
род свет, люде придобити“. Но тази пълнота не е аритметичен
сбор от харизми. Тя е пълнота в общението. Пълнота, в коя-
то 1+1+1=1. Затова Спасителят казва, че „където са двама или
трима“, събрани в Негово име, там е и Той посред тях (Мат.
18:20). А Тертулиан по-късно ще добави: отчужденият христи-
янин е „нула християнин“, не е християнин. 1= 0.

164

2. ЦЪРКВАТА КАТО ОБЩНОСТ И ТАЙНСТВО

Благодатта на Светата и единосъщна Троица, чрез която се
извършва нашето спасение и обожение, се дава винаги „от
Отца чрез Сина в Св. Дух“. Давана винаги по благоволение-
то на Бог Отец, поради изкупителното дело на Господ Иисус
Христос, тя бива осъществявана в Дух Свети. Затова апосто-
лът благославя християните в Коринт с общението на Светия
Дух (вж. 2Кор. 13:13). В Него е печатът и завършекът на всяко
дело на Св. Троица. Този пневматологичен печат лежи на всяко
тайнство като дар на Св. Дух и дар Христов, защото: „който
няма Духа Христов, той не е Негов“ (Рим. 8: 9).

Изкупителното дело на Христа е отнесено към всички, но
спасението и обожението на всеки отделен човек е в зависи-
мост от неговата причастност към действащата в Църквата
благодат на Духа. Божията благодат е дадена в историческото
Тяло Христово, дарява се на верните от Св. Дух и чрез нея
продължава реализирането на Тялото Христово в историята.
Призоваването на Св. Дух да дойде и да се всели в нас, да ни
очисти от греха, и да извърши потребното за нашето спасение
и освещение като Цар, Утешител и Животодател на Църквата
е безусловен елемент в нейния живот, и съставен елемент на
св. тайнства. Единствено чрез Духа Христос може да стане
плът в Църквата. Единствено Духът може сега и веднага да

165

„пресъздаде“ и актуализира Христовата тайна в Църквата
днес и във всички времена. Свети Кирил Йерусалимски сви-
детелства за това в своето тайноводствено слово Към ново-
просветените: „След това... умоляваме човеколюбеца Бога
да изпрати Светия Дух на предлежащите Дарове, да сътвори
хляба Тяло Христово, а виното Кръв Христова. Защото без
съмнение, това до което се докосне Св. Дух, то се освещава
и претворява“. Чрез Дух Светий всичко в Църквата живее,
диша и се движи, както на земята, така и на небето.

Призоваването на Св. Дух, от времето на Петдесетница и
до днес в тайнствата изразява живота на Църквата Христова
в света, нейното състояние на постоянно молитвено призова-
ване на Духа. В този свят Църквата е постоянно зависима от
Духа Утешител, Който й е пратен от Христа, за да я „упътва
във всяка истина“ (Йоан 16: 13). Затова реалният извършител
на св. тайнства в Църква е Самият Дух Светий.

В този смисъл трябва да бъде разбиран древният принцип
„extra Ecclesia nulla salus“. Спасението, ако то бива разбирано
именно като процес, в който тварната природа се съединява с
нетварната благодат на Духа в тайнствата, е неосъществимо за
отчуждения от Църквата човек.

166

3. БЕЗ МЕНЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА ПРАВИТЕ НИЩО

(ЙОАН 15:5).

Когато казва на учениците Си: „Аз съм лозата, вие
пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той
дава много плод; защото без Мене не можете да върши-
те нищо“, Христос въвежда нов принцип на общението.
Едно от най-важните послания на св. пророк Мойсей в
Стария Завет започва с думите: „Израилю, слушай на-
редбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълня-
вате, за да бъдете живи“ (Втор. 4:1). На израилтяните
предстои да влязат в обетована земя. Наредбите и зако-
ните са това, което ги отличава от останалите народи, и
което ще ги пази като общност до идването на Месия.

В думите на Господ има ново послание. Думите, на-
редбите и законите са довели Божия народ до Него. От-
тук нататък, общението с Него ще бъде извор за живот,
така, както лозата е извор на живот за пръчките. Когато
казва това, Христос е заедно с учениците Си на Тайна-
та вечеря. Те са на една трапеза, преломяват един хляб,
отпиват от една чаша. На тази вечеря Спасителят въз-
становява общението (причастието) и благодарението
(евхаристията) като тайнство. Това е общението, загу-
бено от прародителите. Това е благодарението, което са
забравили, защото са приели всичко в рая за даденост,
вместо за дар Божий. Когато човек смята даровете за да-
деност, той забравя да благодари. Затова Господ идва и
учи човека на благодарност отново – за да му върне рая
и живота. И дори го обвързва с паметта за Него: „това
правете за Мой спомен“ (Лук 22:19), защото знае, че чо-
векът е склонен да забравя да благодари. Всичко оттук
нататък в историята ще тръгва и ще се връща към тази
чаша с кръвта на новия завет и към този хляб на живота.
Както грехът и смъртта влизат в човека чрез храна, чрез
вкусване, така приобщаването към живота се възстано-
вява чрез храна и вкусване.

В този момент Господ основава Своята Църква като
общност около една трапеза, като общност на живота,
събрана около Него. Светият Дух ще продължи тази
общност в историята, а всяко тайнство оттук нататък ще
бъде тайнствено общение в богодарувания в Христос
живот.

Колкото и да е силно отчуждението в света, колкото
и да са древни неговите корени в човешката история,
то вече има алтернатива. Огледалният образ на думите:
„Без Мене не можете да правите нищо“ изглежда така:
Чрез Мене можете да правите всичко – всичко, което до
сега е умирало, ще живее вечно, всичко, което досега е
било загубено, ще бъде намерено, всичко, което до сега
е било сухо, ще даде плод.

167

Проверете наученото

Какво е общото между Древния и Новия Израил?
Кой „пре-създава“ и актуализира Христовата тайна в Църквата днес и
във всички времена?
Какво означава „дава много плод“ в контекста на темата за общение-
то и отчуждението?

Приложете наученото

1. Ключови понятия в контекст
Представете Църквата като събрана около Христос общност, като

приложите ключовите понятия:

общност трапеза живот тайнства

Обяснете участието в тайнствата като общение в богодарувания в
Христос живот.

2. Работа със светоотечески текст
Прочетете текста и отговорете на въпросите:

Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
За кое от св. тайнства говори бл. Диадох?
Какво е основното послание на светоотеческия текст? Как действа
Божията благодат?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Във водата се обновяват и всички черти на душата, съставля-
ваща образа Божи... И така, когато умът започне да вкусва благата
на всесветия Дух, тогава трябва да знаем, че благодатта започва
да живописва в чертите на образа Божиите очертания на богопо-
добието.“

бл. Диадох, Подвижническо слово, 89, в: Добротолюбие, т. ІІІ,
Свято-Троицкая Сергиева лавра, 1992, с. 63..

Свети Диадох, епископ на
Фотика (V в.) е аскет, писател,
йерарх и изповедник на християн-
ството. Неговите произведения
са включени в известния в целия
православен свят сборник от све-
тоотечески поучения и беседи за
духовен живот „Добротолюбие“.

Оказва голямо влияние върху
по-късните византийски богосло-
ви като Максим Изповедник, Йоан
Лествичник, Симеон Нови Бого-
слов.

Паметта му се чества на 29
март.

168

Приложете наученото

3. Съпоставителен анализ на светоотечески текстове
Кой е авторът на първия текст? Какво знаем за него? Кой е авторът

на втория текст? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в двата текста? Открийте ключовите думи

приведените светоотечески цитати.
Защо благодатта като дар на Светия Дух на старозаветните пророци

е била отнета от юдеите?
Какво има предвид св. Кирил Йерусалимски, като казва, че благодатта

тук е в изобилие? Кои изрази на св. Йоан Златоуст допълват казаното
от св. Кирил?

Какво е основното послание на светоотеческите текстове?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Благодатта се давала и на „Що се отнася до пророците, всеизвестно е, че те са имали дара

отците, но тук тя е в изобилие. на Светия Дух, но тази благодат е намаляла, отстъпила и пресъхнала

Там са се приобщавали към Духа на земята от деня, в който е казано: „Ето, оставя се вам домът ви

Свети, тук са всесъвършено кръс- пуст“ (Мат. 23:38). Преди този ден обаче тя вече е започнала да се

тени от Него.“ среща рядко. Защото те (юдеите) вече нямаха пророк и благодатта

св. Кирил Йерусалимски, Огла- не светеше на светите им места. Тъй като Светият Дух е бил отнет,

сителни поучения, Светият Дух е трябвало да се излее изобилно, и това се е случило след

17, 18 (ΒΕΠΕΣ 39,223,39–224,2).) кръста, не само изобилно, но и с големи дарове.“

св. Йоан Златоуст, Беседи върху Евангелието от Йоан, 51, 2 (PG 59, 284

4. Есе
Обмислете Христовите думи в екзистенциален план и напишете есе, в
което да представите вашите лични разсъждения и разбиране.

„Без Мене не можете
да вършите нищо.“

(Йоан 15:5)

Св. Кирил, епископ Йерусалим-
ски (350—386) е един от светите
отци на Църквата, аскет, пропо-
ведник. Автор на „Огласителни и
тайновъведителни беседи“, в кои-
то се излагат основните истини
на вярата.

169



TEMA 6

Кой е моят ближен?

6.1.. Добрият самарянин (Лука 10:29]
6.2. Грехът и лечението
6.3. Близостта и далечността на човека (упражнения и практически дейности]
6.4. Христовата любов (обобщение]

6.1. ДОБРИЯТ САМАРЯНИН

(ЛУКА 10:29]

Икона „Добрият самарянин” 1. ВЪПРОСЪТ ЗА ЧОВЕКА
172
Евангелист Лука описва в своето Еван-
гелие (10. глава) един епизод от живо-
та на Христос, в който Спасителят про-
вежда много поучителен разговор с няка-
къв законник. А въпросите на законника
дават повод на Господ да разкаже една от
най-известните Си притчи. 

В деня, в който седемдесетте апос-
толи се връщат от проповед, Христос
се обръща към тях с думите: „Блаже-
ни очите, които виждат това, що вие
виждате. Защото, казвам ви, много
пророци и царе искаха да видят, що вие
виждате, и не видяха, и да чуят, що чу-
вате, и не чуха“ (Лука 10:23, 24). Непо-
средствено след това един законник става и, както казва Еван-
гелието, „изкушавайки Го“, пита: „Учителю, какво да направя,
за да наследя живот вечен?“ Въпросът е важен, когато идва от
човек с екзистенциални дилеми или търсения, но може да бъде
и банален, ако питащият е законник, т.е. човек, който добре
познава Петокнижието.
Христос отговаря с въпрос: „В Закона що е писано? как
четеш?“ Законникът, разбира се, цитира коректно Второза-
коние (6:5) и Левит (19:18): „Възлюби Господа, Бога твоего,
от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си
сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“ (27).
С това разговорът изглежда изчерпан. Но следващият въпрос,
който законникът задава, „като искаше да се оправдае“, вече
не е толкова банален: „Кой е моят ближен?“ (29) Въпросът не
е банален, защото поставя пръст в раната на човека. В свят, в
който законите не стигат, за да обуздаят безчовечността в чове-
ка, ближният е повече или по-малко абстракция.

2. ОТГОВОРЪТ

Вотговор Господ разказва притчата за милостивия самарянин:
„Един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя
на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си зами-
наха, като го оставиха полумъртъв.

Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го
видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото
място, приближи се, погледна и отмина.

Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя
го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изли-
вайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара
го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия
ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдър-
жателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо
повече, навръщане аз ще ти заплатя.“ (Лука 10:30-35)

Накрая Христос пита законника: „И тъй, кой от тези трима
ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбой-
ниците?“ Законникът Му отговаря: „Оня, който му стори ми-
лост“ и на свой ред чува: „иди и ти прави също така“ (36-37).

3. ПОУКАТА

Свети Йоан Златоуст тълкува тази притча по следния
начин. Човекът “от небесното общество чрез измама-
та на дявола слиза в неговото общество”. “Като възприема
дяволската заблуда, човекът отпада от богопознанието и
се озовава сред разбойници, т.е. става жертва на дявола и
неговите сили”. Нанесените рани са различните му грехо-
ве. Същото има предвид и Давид, когато казва: “Смърдят
и гноясват моите рани поради безумието ми“ (Пс. 37:6).
Защото “всеки грях предизвиква рана”.

Самарянинът е Самият Иисус Христос, Който слезе
от небесата, за да излекува наранения човек. Той излива
върху раните вино и елей, или с други думи, “смесвай-
ки Духа Свети със Своята Кръв, Той оживотвори чове-
ка”. Според друго тълкувание “Христос донася елей, т.е.
слово на утешение, и излива целебно виното – балсам
на просвещението и освещението, събиращо разпиления
ум”. “След това го качил на добичето си“ – с други думи
– “като облича Своето Божество в плът, издига я до Отца
на небесата”.

След това Милостивият самарянин, Христос, завежда
човека “в голямата, прекрасна и обширна Странноприем-
ница – Вселенската Църква, и го поверява на гостилнича-
ря, който е апостол Павел, и чрез Павел – на свещениците,
учителите и пастирите на Църквата, казвайки: „Грижи се
за езичниците, които съм ти поверил в Църквата, болни-

173

те и наранените от греховете човеци изцели, наложи им
каменен пластир, т.е. пророческите слова и евангелски-
те поучения, излекувай ги с наставленията и увещанията
на Стария и Новия Завет“ (Беседи върху евангелието от
Лука, PG 62, 755–757).

Според св. Йоан Златоуст именно апостол Павел, кой-
то основава и утвърждава Божиите църкви сред езични-
ците, „изцелява всички хора чрез духовни наставления,
разпределяйки между всички полезното”.

Въпросът за ближния получава чрез притчата неочак-
ван от законника отговор. За онези, които са чели четвър-
та глава от Евангелието според Йоан – в която е описана
беседата на Господ с жената самарянка – този отговор
изобщо не е изненадващ. Подобна е и ситуацията с же-
ната, която е хваната в прелюбодеяние, за която отново
свидетелства евангелист Йоан (8:3-11). Във всяко от тези
събития, както и в притчата, Христос поставя пред човека
парадокс – ближният не „професия“ или „социален ста-
тус“, грешникът и праведникът не винаги са това, което
изглеждат в очите на хората, законникът, дори да познава
Закона, има какво да научи от Законодателя.

Ближният е този, когото можем да разпознаем на ни-
вото на елементарната, в смисъла на базисна, човечност.
Същата, която Богочовекът възприема в неслитно, не-
изменно, неразделно и неразлъчно единство със Своето
божество. Затова и св. Йоан Златоуст в своето тълкование
разширява перспективата. Именно Христос, като архетип
и образец на човека, може да разпознае раните и да прояви
милост. Всеки, който тръгва към Него, трябва да е готов
да Го срещне на неочаквани, парадоксални места, за да
чуе думите: „Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях,
и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; [25:36]
гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в
тъмница бях, и Ме споходихте… доколкото сте сторили
това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте
го сторили.“ (Мат. 25:35-40).

Проверете наученото

Какъв е контекстът, в който Иисус Христос разказва притчата за
добрия самарянин?

Кой е самарянинът в тълкованието на св. Йоан Златоуст?
Какъв е образът на Църквата в тълкованието на св. Йоан Златоуст?
Кое е нивото, на което можем да разпознаем ближния до себе си?

Приложете наученото

1. Обсъдете в час

Прочетете и обсъдете въвеждащия и завършващия диалог между Господ
Иисус Христос и законника.

174

Приложете наученото

2. Съставяне таблица за анализ
Разделете се на малки групи.
Съставете таблица за анализ на съдържанието на притчата за добрия

самарянин, като изразите своето познаване, разбиране и лични впечат-
ления от евангелския текст.

Задайте допълнителни въпроси, които да обсъдите с класа.

Лука 10:30-37 Отговори с коментар Допълнителни въпроси
кой?
какво?
кога?
къде?
защо?
как?

3. Светоотеческа мъдрост
1) Представете светоотеческата интерпретация на притчата, като
запишете ключови думи и изрази и посочите тяхното значение според
тълкуването, което прави св. Йоан Златоуст.
2) Анализ на светоотечески текст
Прочетете текста и отговорете на въпросите:

Кой е авторът на текста? Какво знаем за него?
Каква е основната тема в текста?
Какво е тълкованието на притчата, което прави св. Амвросий Меди-
олански?
Каква е нашата роля в притчата?
Как Христос се сродява с нас?
Какво е основното послание на светоотеческия текст?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Св. Амвросий Медиолански
(ок. 330 - 4 април 397 г.) е епископ
„Този самарянин е необикновен; Той не подмина този, когото све- на Милано, проповедник, богослов
щеникът и левитът презираха. И ти не Го презирай заради името му и поет. Подвизавал се в пост и
– когато узнаеш тълкуванието, ще се учудиш – защото „самарянин“ молитва, и защитава Правосла-
означава „пазител“, това означава думата. Кой обаче е пазителят, вието от ереста на Арий. Извес-
ако не Този, за Когото е казано: „Господ пази младенците“ (Пс. 114:6)?... тен е като забележителен йерарх
Когато този самарянин слизал – а кой друг слиза от небето, освен на Църквата с научни интереси
Синът Човешки, Който се е възнесъл на небето (Йоан 3:13) – той в много области. Един от чети-
видял един полумъртъв човек, за когото никой не се бил погрижил, римата велики латински отци на
също като онази жена, която, страдайки от кръвотечение, била Църквата.
похарчила цялото си състояние за лекари. Той идва при него, т. е.
приближава се до нас, като се смилява над нас, и се сродява с нас,
като ни дарява с милост.“

св. Амвросий Медиолански,

Тълкование на евангелието според Лука, кн. 7.

175

6.2. ГРЕХЪТ И ЛЕЧЕНИЕТО

Пътят от Йерусалим към Йерихон 1. ПЪТЯТ

РЕЧНИК Впритчата за Милостивия самарянин човекът, който слиза
еклисиология – учение по пътя от Йерусалим към Йерихон, е описан като жертва:
(наука) за Църквата (от гр. „Налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го
еклисия – църква) и си заминаха, като го оставиха полумъртъв“ (Лука 10:30).

176 Тази притча, според св. Йоан Златоуст, е дадена, за да раз-
берем „със сърцето и ума си Божиите тайни“. Човекът, който
слиза по пътя, е Адам. Йерусалим е небето, мястото на живота
и премъдростта, а Йерихон е нашият свят. Преди грехопаде-
нието Адам е можел да живее като ангелите, имал е „свободен
достъп до небесния Йерусалим“, където е бил в пълна безо-
пасност. Но, когато се поддава на съблазънта на змията, той
слиза в Йерихон и става зависим от земните неща. Слизането
от Йерусалим в Йерихон е равносилно на преход от небесния
живот към живота под властта на дявола.

Всеки, който спазва Божиите заповеди, има небесно жили-
ще, според думите на апостола: „Нашето живелище е на небе-
сата“ (Фил. 3:20). Така Адам преминава от слава към безсла-
вие, от рая към земята, обрасла с тръни, от живот към смърт.
„Грехът, казва св. Йоан, е смърт на душата. Адам се отклонява
от истината в рая, от светостта на рая, и тръгва към Йерихон,
престава да слуша Бога и изпада в греховна смърт“.

По пътя той е нападнат от дявола и всички сили, противос-
тоящи на Бога. Пътят е реалният живот. „Адам губи дрехата на
послушанието, приятелство с ангелите, неувяхваща слава, об-
щението с Христос, небесната радост, небесния живот.“ Това
са дрехите, от които го лишават греховете му. Вместо с тях
тялото му е покрито с рани. Раните, според св. отец са грехо-
вете: „блудство, прелюбодеяние, идолопоклонство, магьосни-
чество, убийство, завист, вражда, гняв и всички други видове
пороци“. Тези неща разяждат човека и провалят живота му.

Всеки грях причинява рани. Адам е наранен от непослу-
шанието си, поразен е от беззаконието. Псалмопевецът илюс-
трира това състояние с думите: „сърцето ми е поразено и из-
съхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям“ (Пс.
101:5). Разбойниците оставят човека полумъртъв, не защото не
са искали да го убият, а защото Бог не позволил това: „Не ис-
кам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от

пътя си и да бъде жив.“ (Езекиил 33:11). Бог не иска смъртта Добрият самарянин
на грешника, а неговото покаяние. „И къде са го оставили? –
пита риторично св. Йоан и отговаря – На пътя, т.е. в този жи-
вот: пътят е настоящият век, защото всички хора преминават
през него”.

2. ЛЕЧЕНИЕТО

Грехът като травма и рана не е необратимо състояние. В прит-
чата са описани две степени на лечението. Първо самаряни-
нът почиства раните с вино и елей, превързва ги, а след това от-
карва полумъртвия човек до страноприемницата, за да продължи
лечението му.

Елеят е интерпретиран като „слово на утеха“, а изливане-
то на вино, което по думите на св. Йоан Златоуст „съдържа в
себе си нещо стипчиво“, показва поучението, „което събира
разпръснатата душа“, според думите на апостола – „изобли-
чавай, запретявай, увещавай“ (2 Тим. 4:2). В същия смисъл
е и коментара на Евтимий Зигавин: „Нежно и сурово. Защото
Неговото учение на места е кротко и успокояващо, а другаде
е разсичащо. По този начин е добре съчетано и носи полза за
всички страни“. В други тълкования превръзките са Христо-
вите заповеди, маслото е светото помазание с Духа, а виното
е Евхаристийното тайнство на вярата. Тези три неща лекуват
духовните ни рани. Превързването на раните, също така, е ин-
терпретирано и като обезсилване на дявола с всички негови
сили на злото, и освобождаване на човека.

Вторият етап от лечението – превозването и настаняването
в страноприемницата – е разбирано христологично и еклиси-
ологично. Христос взема човешкото естество с всичките му
рани. Това разбиране напълно съвпада с думите на свети про-
рок Исаия: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите
недъзи“ (Ис. 53:4). „Христос, казва св. Йоан Златоуст, взема
нашата плът на божествените Си рамене и я издига при Своя
небесен Отец. Той не взема със Себе Си на небето злато, сре-
бро или скъпоценни камъни, а човек, по Свой образ и подобие.
Издига го от земята на небето, в тази велика, прекрасна и прос-
торна страноприемница, в тази вселенска Църква.“

3. КОНТЕКСТЪТ НА НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ

Притчата за милостивия самарянин е препрочитана и тълку-
вана в продължение на векове. И всеки тълкувател е свърз-
вал неизменните принципи в нея със своя съвеменен контекст.
Защото както грехът с неговите рани е присъщ и познат на всеки
човек, така и лечението, което Господ дава, се отнасят към всеки
човек.

Грехът е непослушание, което винаги има последици. Дори
на пръв поглед безобидното нарушаване на правилата поняко-
га води до тежки травми и страдания. Случва се всеки ден на
улицата, по пътищата, навсякъде, където човекът решава, че
знае повече от този, който е установил правила.

177

Но грехът е и рана. Затова Господ се ражда във Витлеем,
за да излекува този свят. Думите ми са като двуостър меч (Евр
4:12), като скалпел в ръцете на хирурга, който едновременно
извършва разрез и спасява. В тях няма излишна сантиментал-
ност, нито груба агресия. Има състрадание и милост в изоби-
лие към самотния човек, останал полумъртъв на житейския
път. Не виждаме укор, защо например толкова самонадеяно е
тръгнал някой по опасния път към низината. Когато лекарят
спасява някого, той не му търси сметка, нито го съди. „Защо-
то Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да
бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:17). Другите, които
отминават край полуживия и дори не се спират до него, първо
са го осъдили в сърцето си, а след това са отминали.

Господ обаче не оставя човека. Веднъж, след като се е по-
грижил за Адам, Той го поверява на гостилничаря, въвежда го
в Църквата и обещава отново да го навести „на връщане“.

Човекът в съвременния свят носи същите рани, изпитва съ-
щата болка, както героят от притчата. Ако прочетем изброените
от св. Йоан Златоуст грехове и пороци, няма да открием нищо
ново, нито пък непознато в днешния ден. Колкото и опити да
е правил човешкият род да изгради общество от безгрешни
хора, те са се проваляли. Това, което отличава християните от
останалите хора обаче, не е непогрешимостта, а убедеността,
че трябва да станеш, след като си паднал. Няма човек, който
да не пада, нито има такъв, който да не греши. Но желанието,
дръзновението да се изправиш след греха, упованието в Божи-
ята помощ и милост, която лекува всяка рана, е християнска
добродетел. Затова тази притча е толкова четена и коментира-
на в Църквата. В нея всяка дума има архетипна стойност. И не
на последно място, приложима е към всяка епоха и към всеки
човек.

Проверете наученото Приложете наученото

Какво свързва пътя от прит- 1. Обмен на мнения
чата с житейския път на чове- Каква връзка на притчата за милостивия самарянин разкривате с цен-
ка?
трална тема в Свещеното Писание: нашето благочестие и святост се
Колко нива на лечението са оп- измерват с нашата милост?
исани в притчата?
Дискутирайте радикалното предизвикателство, което Спасителят
Защо тази притча има отно- отправя към хората от всички времена: няма неближни, няма чужди, няма
шение и към нашата съвремен- човек, който да бъде описан като „друг“, „външен човек“ или „отхвърлен“,
ност? незаслужаващ нашата милост и помощ.

Дайте примери как християните прилагат смелостта, състраданието,
щедростта и солидарността на самарянина в ежедневието си.

Твърде много хора смятат, че да бъдеш „добър самарянин“ означава
организирана дейност в институция или организация. Разкрийте по-дъл-
боките аспекти на разбиране на притчата, като използвате ключовите
думи грях и лечение.

Обсъдете притчата за милостивия самарянин в контекста на съвре-
менния живот. Дайте примери от живота на Църквата.

178

Приложете наученото

2. Анализ на светоотеческо тълкувание
в съвременен контекст
Прочетете двете части от тълкованието на Евтимий Зигавин на
притчата за милостивия самарянин. Посочете допирните точки със
съвременността.

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Догматическо всеоръжие, ръкопис
от XII в
1) „Един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон
Тази притча, макар и съчинена, за да покаже кой е нашият Евтимий Зигавин е византий-
ближен, разкрива с малко думи цялото човеколюбиво домострои- ски богослов и екзагет от края на
телство на нашия Спасител. В какво се състои то? Ние смята- XI и началото на XII век, автор на
ме, че този човек, описан в притчата, е Адам и всички, които са антиеретически съчинения и тъл-
произлезли от него. Пътят от Йерусалим до Йерихон е пътят кувания на библейски текстове.
от добродетелта към порока, от послушанието към непослу- Бил е монах в Константинопол.
шанието, от високото жилище към подчинения начин на живот. Славел се е с изключителната си
Защото Йерусалим е на високо място, а Йерихон е в низината.” начетеност и ерудиция, поради
и налетя на разбойници което е бил високо ценен от ви-
Демоните, които стоят край пътя. зантийския император Алексий I
които го съблякоха Комнин. По негова поръчка Зига-
Дрехата на добродетелта, страхът от Бога, с която е об- вин съставя своя най-известен
вит като с хитон. труд „Догматическо всеоръжие“,
изпонараниха го изобличаващ всички известни до
Ударите на душата, раните на греха.“ неговото време ереси.

2) „И като се приближи, превърза му раните.
С превръзките на учението.
изливайки елей и вино.
Нежно и сурово. Защото Неговото учение на места е крот-
ко и успокояващо, а другаде е разсичащо. По този начин е добре
съчетано и носи полза за всички страни.
след това го качи на добичето си
На тялото Си, което трябваше да бъде разпнато, т.е. като
взе върху Себе Си човешките немощи посредством въплъще-
нието.
откара го в странноприемницата
Страноприемницата е Църквата на верните, защото и тя,
като страноприемница, приема всякакви хора.
и се грижеше за него
Прояви (божествения Си) промисъл за него.“

Евтимий Зигавин,

Тълкование на евангелието според Лука, PG 129, 964-965.

3. Съставяне на дискусионен въпрос
Съставете въпрос за дискусия или конкретен казус за обсъждане по те-
мата „Грях и лечение, личност и отношение“, която да проведете след-
ващия час.

Добрият Пђстир

179

6.3. БЛИЗОСТТА И ДАЛЕЧНОСТТА НА ЧОВЕКА

[ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ]

Страшният съд, фреска от катедралата „Св. Владимир“,
Киев, Украйна, худ. Виктор Васнецов, 1885-1896.

1. Работа с библейски текст
Прочетете откъса от Евангелието според Матей и отговорете на
въпросите:
Защо Синът Човечески е наречен „Цар“?
Защо, според вас, Царят смята Себе Си за тъждествен с гладните,
жадните, странниците, голите, болните, затворените в тъмница?
Какви изводи може да си направи съвременният християнин от тези
думи на Иисус Христос?
От коя страна на Царя бихте искали да бъдете?
Кое според вас е най-голямото препятствие пред тази перспектива?

180

„А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, то-
гава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички
народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще
постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата.
Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените
на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях,
и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме
облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте.
Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахра-
нихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме?
Кога Те видяхме болен, или в тъмница, и Те споходихме?
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едно-
го от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са
от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите
ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник
бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте.
Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или
странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и
каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и
Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.“

(Мат. 25:31-46)

2. Размисъл над притча
В притчата за милосърдния самарянин (Лука 10:30-35) са споменати све-
щеник и левит.
Поставете се на тяхно място. Какви според вас са мотивите им, за
да отминат без да помогнат?
Защо според вас Господ използва в притчата именно свещеник и левит,
а не примерно лекар или търговец?

3. Примери от съвременността
Прочетете и коментирайте текста.
Какви условни каузи и псевдокаузи можете
да посочите в нашия съвременен контекст?

„Щом никой вече не вярва в нищо, щом липсват идеали, родина, принадлежност, щом ре-
алните каузи са се разпаднали, ще си създадем условни каузи, псевдокаузи, където да влагаме
„страстта“ си, където да общуваме.“ .

Цветан Стоянов, Отчуждението, С.: Български писател, 1988 с. 159.

4. Дискусия
Проведете дискусия на тема „Личност и отношение“.
Коментирайте междуличностните отношения в контекста на
църковното разбиране за Бога и човека.

Отец Михаил (днес Банченски митрополит Лонгин – Украинска православна
църква (Московска патриаршия) с едно от стотиците осиновени и
обгрижвани от него деца

181

6.4. ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ

(ОБОБЩЕНИЕ)

„Оставете децата да дохождат при Мене…“
Стенопис в параклис „Седемдесет апостоли“, Дивотински манастир „Св. Троица“

„Това, което стана във 1. ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ Е БОЖИЯ
вечността, стана и във
времето. Мил си ми, Любов Ако любовта е начинът, по който Бог съществува (1Йоан 4:8),
моя, защото си Тайна. Нали тогава Синът Божий не е отделен от любовта на Отца и Све-
всяка любов гори и не изгаря тия Дух (Йоан 3:35; 10:17; 15:9). Също и Отец, и Светият Дух са
докато трае тайната.“ в любовта на Сина. Любовта е качество, начин на съществуване,
който е в Бога по дефиниция. Всяка от ипостасите на Светата
св. Николай Велимирович, Троица е адресант и адресат на любовта.
Езерни молитви, ІХ, С.:
Омофор, 2009, с. 28. Бог е любов и съществуването или несъществуването на
света не променя нищо в този факт – творението е плод на Бо-
жията любов, но не и обуславяща причина. Бог не е „станал“
любов само, за да създаде света и не „е“ любов само заради
това.

По думите на апостола и евангелиста Йоан боговъплъще-
нието също е плод на Божията любов: „Бог толкоз обикна све-
та, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в
Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). В своето
първо послание апостолът добавя: „В това се състои любовта,
че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина
Си да стане умилостивение за нашите грехове“ (1Йоан 4:10).

182

Да обичаш някой, който не те обича – това е любовта Бо-
жия. Тази любов е „дълготърпелива, пълна с благост…, не
дири своето“ (1 Кор. 13:4, 5). Трудно би я разбрал някой, който
я няма. „Ти не искаш много от мен, Любов моя. Гледай, хората
искат повече…”, възкликва св. Николай Велимирович.

2. ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ Е БОГОЧОВЕШКА

Земният живот на Иисус Христос е въплъщение на любовта.
Най-странното в тази любов е, че Бог стана Човек. Той може-
ше да Си остане такъв, какъвто е, и пак да изрече същите думи,
които знаем от Евангелието. Можеше дори да изпише тези думи
на каменни скрижали и да ги повери на някой нов Мойсей.

Когато се питаме защо Бог стана именно човек, а не дру-
го, това всъщност е въпрос за достойнството на човека. Няма
сякаш друго битие, което Бог да обича толкова много. Всеки
опит да подценим или да надценим човека, няма да промени
Божията любов. Тя е ирационална по човешките критерии.
Има обаче нещо рационално в тази ирационална любов. Дос-
татъчно е да си спомним думите: „Не е добро за човека да бъде
сам“ (Бит. 2:18). След всяка среща с Бога, човекът отново би
останал сам, ако няма друг човек до него, в чиито очи да се
огледа и да се разпознае като „аз“. Затова Бог стана човек.

Синът Божий стана Син Човешки, за да покаже на хората
любовта Божия в човешки образ. Синът Човешки показа какво
е да имаш любов Божия като човек към човека. Затова е зако-
номерен упрекът на апостола: „Който каже: „любя Бога“, а
мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си,
когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1
Йоан 4:20). Очевидно за Бога няма стойност любов към Него,
когато тази любов е саможива, несподелена, отчуждена. Омра-
зата може да бъде по човешки обяснена. Бог не би я разбрал.
Всеки който „мрази брата си“ има поне един рационален мо-
тив. Любовта много трудно може да бъде рационално обясне-
на. В нея мотивите спират да имат валидност.

3. ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ Е ЖЕРТВЕНА

„Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата
си за своите приятели”, казва Господ по време на Тайната ве-
черя (Йоан 15:13). Тайната вечеря предшества предателството,
разпятието и смъртта. Приятелите, към които се обръща Хрис-
тос, са Неговите ученици. „Вие сте Ми приятели, казва Той,
ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. Не ви нари-
чам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят
му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул
от Отца Си“ (Йоан 15:14, 15).

В Свещеното Писание, думите душа и живот са синоними.
Да положиш душата си за своите приятели означава да поло-
жиш, да презреш живота си заради своите приятели. Христо-

183

вата любов, по този кри-

терий, е най-голямата от

всички. Христос знае какво

ще се случи с Него, а също

така и какво ще се случи

с всеки от апостолите Му.

Той знае, също така, че не

всички в този свят ще вър-

шат „всичко онова”, което

Той е заповядал. Един от

учениците Му ще Го преда-

де. Друг ще се отрече три-

кратно от Него. Сънарод-

ниците Му ще се отрекат от

Него и ще Го осъдят. И въ-

преки всичко това, Той ще

положи душата Си не само

за апостолите, не само за

онези в бъдещите времена

Манастирът „Грабарка“ (Полша), „планината на кръстовете“ и епохи, които ще се дове-

рят на апостолските думи

и без да са видели, ще по-

вярват (вж. Йоан 20:29); Той ще положи душата Си и за тези,

които след дни ще Го разпъват и приковават на кръста, докато

Той се моли за тях: „Отче! прости им, понеже не знаят, що

правят“ (Лука 23:34). Ще положи душата Си и за онези, кои-

то ще Му се подиграват и ще Го отхвърлят, включително и за

другите, които ще останат безразлични, за целия свят. Това е

същата тази ирационална любов, която обича дори, когато на-

среща няма обич.

Тази любов ще намери човека, оставен на пътя полумър-

тъв, и ще се погрижи за него. Ще го направи, без да му задава

излишни въпроси. Ще се прояви като грижа, а не като закон,

като милост, а не като жертва. „Здравите, казва Господ, нямат

нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи:

„милост искам, а не жертва“ (Мат. 9:12, 13). Това не са слу-

чайни думи. И не са адресирани само до фарисеите, които Го

упреквали, че „яде и пие с митари и грешници“. Тези думи са

диагноза за нашия свят. И тази диагноза щеше да остане само

„на хартия”, ако не беше Кръстът. Именно кръстът, разпятието,

придаде сегашно измерение на вечната Божия любов. Тази лю-

бов потърси човека в раждането, разпятието и смъртта на Сина

Човешки, намери Го и ни Го върна „отдясно на Отца“.

Проверете наученото

Защо Христовата любов е Божия?
Защо Христовата любов е Богочовешка?
Защо Христовата любов е жертвена?

184

Приложете наученото

1. Прочетете и отговорете
Прочетете двата текста и отговорете на въпросите:

Каква трябва да бъде разликата между християните, митарите и езич-
ниците?

Какво означава да бъдеш съвършен?
Какво бихте добавили към аргументацията на преп. Максим Изповедник
относно целта на тази заповед?

„Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си. Аз пък ви казвам: обичай-
те враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които
ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия
Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на
праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда?
Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено
правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен
и Небесният ваш Отец.“

(Мат. 5:43-48).

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ

„Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте
ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви
мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат.
5:44). За какво е засвидетелствано това от Него? – За да те
освободи от ненавистта, огорчението, гнева, злопаметството
и да те удостои с най-великото притежаване на съвършената
любов, която не може да притежава този, който не обича еднак-
во всички хора по примера на Бога, Който обича всички човеци
еднакво. Той иска да се спасят всички човеци и да достигнат до
познание на истината.“

преп. Максим Изповедник,

Стотици за любовта, І, 61, Наставления за духовен живот,

С.: Синодално издателство, 1985, с. 35.

Преп. Максим Изповедник

185

Приложете наученото

2. Сравнителен анализ
Прочетете откъса от Евангелие според Лука и го сравнете с разгледа-

ния текст от Евангелие според Матей (5:43-48).
Обсъдете темата за другия в контекста на Христовата заповед за

любов – към онези, които ни обичат и онези, които ни мразят.

„И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда?
Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И
ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква
вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако
давате заем на ония, от които се надявате да го получите
назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем
на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враго-
вете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате
нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на
Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към
злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е
милосърден.“

(Лука 6:32-36).

186

Приложете наученото

3. Анализ на светоотечески текст
Прочетете текста и отговорете на въпросите защо според св. Григо-

рий Богослов:

– Христос пролива кръвта Си на кръста?
– не бива да мислим, че Христос е платил откуп на Отца?
– е неприемливо да мислим, че Христос е платил откуп на дявола?

СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Св. Григорий Богослов или
Григорий Назиански (ок. 325 - 25
„Остава да се изследва въпросът и догматът оставен без януари 389 г.) е византийски фило-
внимание от мнозина, но който според мен се нуждае от изслед- соф, учен и духовник. Църковната
ване. За кого и за какво е пролята тази дадена за нас кръв – кръв традиция го именува „Богослов“.
велика и преславна на Бога, Архиерея и Жертвата? Ние бяхме Съученик, приятел и съратник на
във властта на лукавия, отдадени на греха и сластолюбието, св. Василий Велики. В своите сло-
купили за себе си повреда. А ако цената на изкуплението се дава ва, писма и стихове той говори
не от друг, а от Този, Който я има във властта Си, питам аз: на вдъхновено за богословието като
кого и по каква причина е принесена такава цена? Ако на лука- плод от аскетическите усилия,
вия, то това е оскърбително! Разбойникът получава цената на молитвата и духовното възхож-
изкуплението, получава не само от Бога, но и Самия Бог, взима за дане към Бога. В полемиката си с
своето мъчение такава неизмерима отплата, че е по-справед- духоборците изповядва единосъ-
ливо да бъдем помилвани ние! А ако на Отца, то, първо, по какъв щието на Светия Дух с Отца и
начин? Не сме ли били в Негов плен. И, второ, по каква причина Сина, и Неговата божественост.
кръвта на Единородния би била приятна на Отца, Който не е Защитава истината за двете
приел и Исаак, принасян от баща си, но е заменил жертвопри- природи в Христос и за обожение-
ношението, като вместо словесна жертва е дал овен? Не е ли то на човека като цел и последица
очевидно, че Отец приема жертвата, не защото е имал нужда, от въплъщението на Сина Божий.
но заради домостроителството. Човекът е имал нуждата да се
освети от човечността на Бога, за да може Сам Бог да ни избави,
преодолявайки мъчителя със Своята сила, и да ни възведе към
Себе Си чрез Сина, Който е посредник и всичко върши в чест на
Отца, Комуто Той е във всичко подчинен?“

св. Григорий Богослов,

На Св. Пасха, Слово 45, 22 (ΒΕΠΕΣ 60,198,15–33).

Това слово, съгласно Типика, трябва да се чете след 3 песен на канона на
Пасхалната утреня – вж. Типикон, гл. 50, също Цветния Триод, Во Святую
и Великую Неделю Пасхи. Обсъдете какви са аргументите на Църквата да
го включи в Пасхалното богослужение.

Как словото на св. Григорий Богослов кореспондира с библейския стих:

„ Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света,
а за да бъде светът спасен чрез Него.“

(Йоан 3:17)

187

ГОДИШЕН ПРЕГОВОР

тест изходно ниво (Контрол и оценка)

Какво научихме по религия – православие в 9. клас

1. Вярно ли е, че...? Оградете четири верни отговора.

а) Управлението на българските царе Иван Александър и синовете му е определяно като
Втори златен век за българската книжовност, църковен живот и строителство;
б) Светият патриарх Евтимий извършва книжовна и езикова реформа, редактирани са
богослужебните книги;
в) Свети Теодосий Търновски оставя своя народ на Светата Троица;
г) Сретението и Преображението Господне са двете събития, които най-директно явяват
Бога като Троица;
д) В самооткриването на Бога като Отец, Син и Дух Светий се състои радикалната новост
на Новия Завет;
е) Фактът, че Иисус Христос изпраща учениците Си, за да проповядват, учат и кръщават в
името на Отца и Сина и Светия Дух е най-ясното свидетелство за вярата в Светата Троица.

2. Отбележете кои четири от изброените са косвените свидетелства за Бога
като Троица в Стария Завет:

а) Още в първите думи на Библията: „В начало Бог създаде“ (1:1) – на еврейски: Берешит
бара Елохим – подлогът (Елохим) е в множествено число, а сказуемото (бара) – в един-
ствено;
б) гостуващите на Авраам трима пътници, на които той говори в единствено число:
„Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб“ (Бит.
18:3);
в) случаите, в които Бог говори за Себе Си в множествено число, напр. „Да сътворим
човек по Наш образ и по Наше подобие“ (Бит. 1:26);
г) Божието обещание за Спасител след грехопадението;
д) смесването на езиците при строежа на Вавилонската кула;
е) видението на св. пророк Исаия, в което серафимите трикратно славят Господа с думи-
те: „свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!“ (Ис. 6:3).
3. Кое от изброеното НЕ е част от православното учение. Отбележете излишното.

а) Иисус Христос е Единородният Син на Отца;
б) Христос не е просто един от синовете Божии по благодат;
в) Синът не е вечен, както е вечен Отец;
г) Синът не е творение.

188

4. Отбележете невярното твърдение:

а) Ева, приемайки словото на змията, избира да стане „като Бога“ без Бога, проявява не-
послушание и вместо богоподобие, получава смърт;
б) първите думи за Пресвета Богородица, произнесени още в рая, са казани от Бога в обе-
щанието за Изкупител;
в) Дева Мария свободно избира да каже: „Нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38) и ста-
ва майка на Живота;
г) Дева Мария е майка на човека Иисус Христос;
д) Дева Мария е Богородица, защото е „родила Бога“, второто Лице на Св. Троица.

5. Открийте и отбележете трите верни твърдения по отношение на съчетанието
в Христос на естества, воли и действия.

а) Иисус Христос притежава само божествена, несътворена природа, която се проявява
със своя съответна енергия или действие;
б) Човешката природа в Иисус Христос също има своя съответна енергия или действие;
в) Бог бива осезаван по Своите действия или енергии. Така Той е едновременно непозна-
ваем по природа и познаваем по енергия;
г) човешката енергия и воля се сливат с Божиите и изчезват;
д) В Иисус Христос водеща е божествената природа, съответно воля и енергия, но човеш-
ката природа, воля и енергия са в съгласие и единство.

6. Кое твърдение НЕ отразява ключов момент за християнското богословие
по отношение на различаването на ипостас от същност или природа:

а) според учението на светите кападокийски отци ипостас придобива значение на уни-
кално и неповторимо лице или личност;
б) Отец, Син и Дух Светий са ипостаси с обща същност;
в) В богословския език понятията същност, природа и естество са коренно различни по
съдържание;
г) Няма лице, което да е лишено от същност, както и същност, която да съществува, без
да бъде вместена в (или проявена от) лице.

7. Какво отличава „образа“ на Сина Божий спрямо „по образа“ на човека?

а) Човекът е образ (икона) като Сина, и също като Него е единороден и единосъщен на Отца;
б) Образът е разглеждан като сходство на Ипостаста на Сина с Отца във всичко, а чо-
векът е създаден по образа на въплътилия се Син Божий, но не може да бъде като Сина,
Който е единороден и единосъщен на Отца;
в) Когато Иисус Христос е наричан „образ (икона) на Неговата ипостас“ (Евр. 1:3), това
означава сходството Му по ипостас с Бога Отца.

189

8. Попълнете липсващите думи в текста:

Божията воля не се проявява безлично като някаква абстрактна сила, а е винаги свободна-
та воля на____________ , чрез____________ в Светия____________ . Свободата е качест-
во, което ____________ има, благодарение на дадената му от Бога богообразност.

9. Оградете неправилния отговор:

Любовта е:
а) сърцевина на човека, способност, в която са събрани всички потенции и възможности
на неговото битие;
б) просто склонност или способност на човека;
в) винаги свободна;
г) една и съща като любов в Бога, любов от Бога към човека и любов между хората.

10. Свържете изразите така, че да се получи вярно твърдение:

Общението е свободата, любовта и общението стават
Свободата, любовта и общението присъщи и на сътворения свят.
са присъщи на Бога,
г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща.

достойнството и способността да общува
с Бога.

Чрез споделянето на Божия образ с начин на Божието съществуване, споделен с
човека човека.

Когато се причастяваме, Христос защото в Него извечно има свобода, любов и
става част от нас общение между Отца, Сина и Светия Дух.

Светата Евхаристия връща на човека и съответно, ние ставаме част от Христос.

11. Открийте и отбележете три твърдения, които представят
православното разбиране за индивид и личност?

а) „Личност“ не е равнозначно на „индивид”;
б) „Личност“ е равнозначно на „индивид”;
в) Когато е изолиран и самодостатъчен, никой от нас не е автентична личност, а е само
индивид;
г) Човекът е пълноценна личност и без общение с другите;
д) Всеки човек става истинска личност само когато влезе в общение с други личности.

12. Открийте грешното твърдение:

а) И мъжът, и жената са две половини на едно цяло;
б) Раз(пол)овеността на човека е следствие от естествена еволюция във времето;
в) И мъжът, и жената носят Божия образ в себе си;
г) Човекът като естество е създаден в два пола;
д) Бог създава мъжа и жената, за да поставят началото на човешкия род.

190

13. Отбележите в таблицата с  вярното и невярното за ... вярно невярно

Общение и отчуждение
а) Първото, което умира в Адам и Ева след вкусването на забранения плод, е общението
между тях.;
б) Непосредствено след това прародителите се скриват и от Бога, защото доверието,
любовта, общението вече са заменени от страх;

в) Грехът на прародителите се проявява като отчуждение само от Бога;

г) естествените потребности на човека често се проявяват като страсти, т.е.
състояния на самоусъвършенстване;

14. Отбележете кое НЕ е вярно

В притчата за милостивия самарянин:

а) Спасителят дава отговор на въпроса на законника кой е нашият ближен;
б) Христос дава отговор на въпроса на богатия юноша как да постигне спасение;
в) Самарянинът е Самият Иисус Христос, Който слезе от небесата, за да излекува наране-
ния човек;
г) Нанесените рани са различните му грехове.

15. Прочетете текста и изпълнете задачите към него:

Колкото и опити да е правил човешкият род да изгради общество от безгрешни хора,
те са се проваляли. Това, което отличава християните от останалите хора обаче, не
е непогрешимостта, а убедеността, че трябва да станеш, след като си паднал. Няма
човек, който да не пада, нито има такъв, който да не греши. Но желанието, дръзнове-
нието да се изправиш след греха, упованието в Божията помощ и милост, която лекува
всяка рана, е християнска добродетел.

Формулирайте със свои думи основната теза на текста:

Какво заглавие бихте поставили на текста?

Скала за самооценяване
Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Общо
Точки 4 4 1 1 3 1 1 4 1 5 4 1 4 1 5 40 т.

Само-
оценка

За всеки верен отговор на задачи 1, 2, 5, 8, 10, 11, 13 и 15 – по 1 точка.

Не е достатъчно Можеш и по-добре Добре Много добре Отлично
до 9 т. 10-14 т. 15-24 т. 25-34 т. 35-40 т.

191

Цитираните текстове от Свещеното Писание са по: БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет,
Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993 г.

Икони и стенописи: св. преп. Андрей Рубльов, Българска православна църква-Българска патриаршия, Ловчанска св. митрополия,
ПКСХП „Св. Александър Невски“, Пловдивска св. митрополия, Бачковски манастир, Велика Лавра „Св. Атанасий Атонски“ (Св.
Гора Атон), Дечански манастир (Косово), Дивотински манастир „Св. Троица“ – параклис „Седемдесет апостоли“, манастир „Голе-
мия Метеор“ (Метеора), Печки манастир (Сърбия), манастир „Протат“ (Карея, Св. Гора Атон), Рилски манастир, Синайски манастир
„Св. великомъченица Екатерина“, храм „Св. апостоли“ (Галилея), храм „Св. Григорий Палама“ (Солун), храм „Св. св. Кирил и Мето-
дий“ (гр. Ловеч), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47), храм „Св. Марина“ (гр. Пловдив), храм „Св.
Параскева“ (гр. София), храм „Преображение Господне“ (гр. София), храм „Св. Седмочисленици“ (гр. София), Ателие „Зограф“,
Владимир Аврамов, Вера Върбанова, Галин Паскалев, Георги Дончев, Елеонора Караиванска, Камелия Бачорска-Ценкова, Любомир
Ценков, Маша Бакалова-Йосифова, Сергиево-Посадски музей, Студио «Димчовски“ (Димчо и Антония Димчовски), Татяна Еждик,

Ясен Иванчев, bgicons.com, ozon.ru, stavros.ru, Ателие „Праксис” (Катя Стоядинова, Гергана Илиева-Лесикова)
Картини: Димитър Гюдженов, Виктор Васнецов, Микеланджело, Никола Пусен, Питер Брьогел, Чарлз Войси, Юлиус Шнор
Фотографии: Българска православна църква-Българска патриаршия, Ловчанска св. митрополия, Пловдивска св. митрополия,
Софийска св. митрополия, храм „Св. Атанасий“ (гр. Варна), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ №
47), храм „Преображение Господне“ (гр. София), прот. Костадин Тренев, прот. Михаил Ковачев, Ангел Карадаков, Британска
библиотека, Ваня Минева, Галя Тодорова, Десислава Панайотова, Неделян Нешев, Нина Комарова, Пламен Агов, Пламен Михай-
лов, Светла Струмина, Таня Вълчанова, churchpop.com, faith.nd.edu, legacyicons.com, orthodoxgifts.com, orthodox.pl, pravoslavie.ru,

ukrainaincognita.com, zedge.net

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ
ДЕВЕТИ КЛАС
Автори

Доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов
Доц. д-р Магдалена Маринова Легкоступ
Д-р Десислава Драгомирова Панайотова

Рецензенти на издателя
Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит д-р Гавриил

Проф. дтн Емил Трайчев
Главен редактор

Доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов
Богословски редактор

Проф. д-р Димитър Попмаринов Киров
Художествен редактор

Доц. Йордан Николаев Йорданов
Графичен дизайн и корица

Жасмина Златанова Бакалова-Минчева
Илюстрации

Жасмина Златанова Бакалова-Минчева
Доц. д-р Ваня Николова Сапунджиева

Катерина Иванова Милушева
Коректор

Анета Пенева
Българска. Първо издание. 2022

Формат 60х90/8. Печ. коли 24
ISBN 978-619-91522-8-7
Издател

Българска православна църква-Българска патриаршия.
София 1000, ул. „Оборище“ 4, тел. (02) 987 56 11,
е-mail: [email protected]
Печат
……………….



Катедрален храм „Св.св. Кирил и Методий“ , Ловеч