Пазителите на Градината - Долорес Кенън

Пазителите на градината
Долорес Кенън

Извънземен документ

Открихме странни следи
По бреговете на неизвестното.
Една след друга създадохме мъдри теории,
за да обясним техния произход.
Накрая успяхме да пресъздадем съществото,
което бе оставило следите.
И виж! Те са наши!

Сър Артър Стенли Едингтън (1882-1944)
Пространство, време и гравитация, гл. 12 (1920)
Глава 1
ОТКРИВАНЕТО НА ЗВЕЗДНОТО ДЕТЕ
В момента на Земята живеят извънземни. Те вече не могат да бъдат приемани за чуждоземци,
които съществуват само по далечните звезди или пътуват в космически кораби. Те са навсякъде -
сред вашите приятели, съседи и дори роднини. Всички сме взаимно свързани, защото те са нашите
предци. Във вените ни тече тяхната кръв. Ние сме братя със съществата от звездите, така както и с
животните на Земята.
Установих това след години на интензивна работа с лице, което действително идваше от
звездите. Контактът между нас се осъществи чрез хипноза. Аз съм регресионист и редовно пътувам
през пространството и времето, за да посещавам миналото на Земята и да изучавам нейната история.
Но преди да започна работа с Фил, никога не бях посещавала други планети. Винаги съм го искала.
Мислех, че това със сигурност не е по-невероятно от онова, което вече правех. Някои човешки
същества определено бяха живели и на други места освен на Земята. Идеята ме бе очаровала, но все
още не бях срещала подходящ обект. Мислех, че такъв тип хора са рядкост. Но тъй като работя с
много хора, смятах, че има шанс рано или късно да открия някой или той да ме открие (което
обикновено е по-точното). Нямаше как да знам, че шансовете са по-големи, отколкото предполагах.
Но тези хора не се разпознават лесно. Те са изключително умело прикрити, дори за самите себе си, от
защитно подсъзнание.
Когато започнах това напълно неочаквано пътешествие, бях склонна да мисля, подобно на
всички нас. че всичко чуждоземно е плашещо и лошо. Изпитваме естествен страх към всичко, което
не сме в състояние да разберем. Бях доста изненадана, когато открих, че тези същества са съвсем
различни от образа, който ни се представя от филмите, телевизията и научно-фантастичните
произведения. Беше ми необходимо доста време, за да преодолея дългогодишното промиване на
мозъка и да разбера, че дълбоко в нас, в нашата духовна същност няма различия, а само неразбиране.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 1

Работата ми с Фил започна съвсем случайно, ако въобще може да се говори за истински
случайности. Срещам се с много различни типове хора, които искат да изживеят хипнотична
регресия в миналите си животи. Всъщност няма истински "тип" личност, който да е най-податлив на
този метод. Моите обекти действително представляват широк напречен разрез на човечеството.
Всички те имат лични причини, поради които искат да изследват възможността за прераждане. Често
посещавам домовете им за сеансите, защото кората се чувстват по-комфортно в позната среда и
тогава цялата тази идея не ги плаши толкова много. Извършвала съм хипнотични регресии в почти
всякаква обстановка - от най-разкошното до най-скромното жилище, по мотелски стаи и дори в
офиси и магазини след края на работното време. Свикнала съм да се приспособявам и да се чувствам
добре дори при необичайни обстоятелства, защото вярвам, че удобството на пациента е най-важния
елемент при изграждането на доверието. Работата ми в тази необикновена област ме е отвеждала в
странни места и накрая бях принудена да сложа край на това. Пътувах толкова далеч, че шофирането
ми отнемаше повече време, отколкото самата работа. Затова си поставих ограничението, че ще
пътувам не по-далеч от петдесет мили. Всеки, който живееше по-далеч, трябваше да си уреди среща
с мен в къщата на някой приятел. Страхувах се да отпращам когото и да е, защото точно той можеше
да се окаже търсеният от мен човек, онзи, който щеше да е в състояние да ми осигури информацията,
необходима за започването на ново вълнуващо пътешествие. Няма външни признаци, по които да го
разпозная, и никога не мога да знам какво точно търся, докато не го открия. Това са обикновени хора,
които не носят външни следи от приключенията, през които са минали душите им в други животи и
времена.

Имах среща с млада разведена бизнес-дама и бях шофирала почти до предела си (50 мили), за
да проведа сеанс в дома й. Тя вече два пъти си бе уговаряла срещи с мен. но ги бе отлагала в
последния момент. Подозирах, че все още не е готова за регресия. Понякога съм твърде прозорлива.
Може би тя подсъзнателно се страхуваше от онова, което бихме могли да открием, ако започнем да
се ровим в скритото й минало, и тези извинения бяха вид самоотбрана. Не исках да я подтиквам, а и
без това работех с още много хора. Когато навлязох в малкия град, си помислих, че най-сетне ще се
реши, защото не се бе обадила да ми съобщи противното.

Но когато стигнах до нейната улица и наближих къщата й, не видях колата й. Вместо това на
алеята беше паркиран непознат жълт камион, на който бе нарисувана реклама на местен сервиз за
поправка на електроуреди. Първата ми мисъл беше, че тя е забравила за срещата ни и в момента
поправят телевизора й. Щеше да е типично за нея, а аз не можех да проведа хипнотичен сеанс в
подобна атмосфера. Когато излязох от колата, забелязах бележка на вратата й. Трябвало да замине по
работа, но тя бе уредила замяна, за да не се разкарвам напразно. Бележката ме уведомяваше, че моят
пациент - Фил Д., ме очаква в къщата. Подобна постъпка в последната минута беше типична за нея и
затова не бях особено изненадана.

Така моят пациент щеше да е напълно непознат, без уговорена среша. Не очаквах много от
сеанса. Често се работи трудно с нови пациенти, особено ако нямат предварителни знания за
хипнозата. Вероятно щеше да е вдигнал гарда и очаквах, че по-голямата част от сеанса ще премине в
установяване на доверие и връзка, което е особено важно в работни взаимоотношения от този тип.
Очаквах, че това ще с еднократна среща и вероятно никога вече няма да видя Фил.

Фил се оказа симпатичен тъмнокос младеж на 28 години, тих и както подозирах доста
срамежлив. По-късно разбрах, че това е била просто една тиха самоувереност. Той имаше собствен
бизнес за поправка на електроуреди, с който се занимаваше в гаража на баща си. Беше от голямо
семейство и беше едно от петте деца. Единственото необичайно нещо за него беше факта, че е
еднояйчен близнак. С течение на времето научих много неща за Фил. Той изглежда не се
интересуваше особено много от момичетата и не бе имал сериозна връзка, което беше изненадващо,
защото беше доста привлекателен. Бе прекарал известно време във флота, където се запознал с
електрониката. Един от първите въпроси, които ми задават за подходящите обекти на хипноза, е
какви са религиозните им убеждения. Хората някак решават, че за да прояви такива способности,
човек трябва да има нетрадиционно религиозно възпитание Това е далеч от истината, защото има
представители на всички религии и не оказва особено влияние на типа информация, която
получавам. Фил бил отгледан в строга католическа среда и е работил като помощник в местната
църква, в която е вземал участие в литургии, погребения и празнични обреди. До седми клас
посещавал католическо училище под надзора на монахини и е бил отгледан с идеите на катехизиса.
Тази атмосфера едва ли е насърчавала размислите за прераждане. Интересуваше се окултизъм, бе чел

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 2

много по тези въпроси и искаше да опита регресията от любопитство. Беше много дружелюбен и още
от самото начало приемаше добре мен и идеята за хипнозата.

Първият сеанс протече така, както бях очаквала. Въпреки че лесно стигна до средното равнище
на транс, той не беше комуникативен. Гласът му беше неясен и трудно можех да преценя дали
нечленоразделните му отговори означаваха да или не. Това е типичен проблем и често се случва,
когато обектът е толкова отпуснат. Отговорите на хората идват бавно, сякаш мързеливо говорят
насън. Те са дълбоко погълнати от онова, което виждат, но няма да дадат информация, освен ако не
бъдат помолени за това. Повече не желая работата ми да е толкова тежка. Предпочитам свободно
протичане на комуникацията и това е една от причините, поради които търся сомнамбули.

Фил отново изживя скучния и лишен от събития живот на човек, скитащ се из пустиня. В един
момент търсеше вода, а когато се събуди, каза, че наистина е почувствал жаждата, горещия сух
климат и общите терзания на всички около него. Това беше доста типично за първа регресия. Докато
подсъзнанието изследва тази новост, много често се изживява семпъл, обикновен живот. Когато се
събуди, той каза, че впечатленията му са били доста живи, но беше толкова отпуснат, че полагаше
усилия, за да разговаря с мен. Сподели, че вече наистина знае какво е да си стар, защото наистина се
е чувствал така към края на онзи живот – стар, уморен и изхабен.

Беше развълнуван от преживяването и с нетърпение очакваше да го изпита отново. Ще ми се да
кажа, че също съм била ентусиазирана, но в онзи момент нямах особено желание да работя с него
отново. Твърде трудно получавах отговори. Предпочитам да работя с хора, които са по-спонтанни и
приказливи. Но ако някой иска да се занимава с това, обикновено се съгласявам. Не обичам да
отказвам на никой, защото не знам до какво прозрение би могъл да достигне индивида при нашите
сеанси. Затова неохотно насрочих среща за следващата седмица. Реших, че след няколко сеанса
любопитството му ще бъде задоволено и ще мога да продължа да търся по-продуктивни обекти.

В своята техника използвам различни процедури и ги изпробвам последователно, докато
обектът открие най-сполучливата за него. Един от методите напомня асансьор. Когато обектът
почувства, че е достигнал до правилния стаж, той изпитва желание да излезе и да изследва всичко,
което вижда. Използвахме този метод при втория сеанс и той стана любим за Фил. Все още го
използваме и той се е превърнал в много ценно средство за контакт с различните места и нива, които
сме посещавали.

По време на втория сеанс той беше малко по-приказлив. Разказа ми за живота си в Мюнхен в
периода на военна Германия. Той и другите били евреи, които работели за граждански сектор на
правителството. Въпреки че семействата им били избити, те били пощадени, защото притежавали
умения, които можели да бъдат използвани. Трябвало да носят идентификационни ленти на ръката,
които намирали за унизителни. Бил проектант на име Карл Брехт. Фил и другите участвали в строго
секретна работа, свързана с проектирането на база за подводници, но нямаше желание да говори за
това, тъй като информацията била поверителна. Въпреки че тези евреи били полезни за германската
кауза, те били унижавани и третирани зле от висшестоящите. Това го карало да се чувства огорчен.
Разказа ми как веднъж видял Хитлер на един парад и си помислил, че този човек е луд. Другото Аз на
Фил - Карл, загинал, когато той и още едни мъж прелитали с малък самолет край френската граница.
Били на път към мястото на базата за подводници и по погрешка били улучени от вражески
противовъздушен огън. Разбили се посред малко селце.

Когато се събуди, Фил каза, че за него сеансът е бил изпълнен със смисъл. Имал много реален
сън, който силно наподобявал сцената на смъртта. Сънят бе оставил у него силни и трайни
впечатления. Мислел си, че е бил в германската армия и е бил прострелян в боен самолет, защото
видял свастиките по него. Но сега разбрал, че самолетът бил граждански. Онова, което го измъчвало
най силно в съня, била пълната апатия на хората в града, където се разбил самолета. Те стояли
отстрани и го гледали как умира - очевидно се радвали, че самолетът е покосен. Не се разстроили от
случилото се и въобще не се опитали да помогнат. Тяхната враждебност го разгневила, но той
сподели, че в съня изпитал по-силни емоции, отколкото докато наблюдавал всичко под хипноза.

По време на този сеанс отговорите му все още бяха бавни и се чуваха трудно, но имаше
подобрение. Вече се чувстваше по-комфортно в мое присъствие.

Третият сеанс обхващаше главно живота му като жена в древна цивилизация, живееща около
огромна пирамида някъде в Южна Америка. Получих обширна информация за свещениците и
религиозните обреди, извършвани по онова време. Той разказа за интересна церемония, проведена
при смъртта на кралицата. Придворните й дами били упоени, а след това пронизани в сърцето. Това
се приемало за чест, тъй като всички били погребани заедно, за да я последват в отвъдния живот. По

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 3

време на тази регресия Фил изживя раждане. Беше странно да се наблюдава как един мъж преминава
през всички емоции, изпитвани от жена по време на раждане. Той (тя) загина, когато група испански
войници нападнаха селото и започнаха да избиват населението.

Съществуват типове живот, през които хората преминават в началото. Те вече са ми така добре
познати, че не ги намирам за необикновени, освен ако не предлагат информация, която би могла да се
окаже важна. Събрала съм стотици подобни разкази и въпреки че те могат да са полезни за обекта по
някакъв начин, за мен те са от значение само като общ поглед върху историята.

В началото на този трети сеанс обаче се случи нещо странно. Когато вратите на асансьора се
отвориха за първи път, той съзря непознат силует на хоризонта. Това бяха очертанията на назъбен,
скалист релеф на фона на червено небе. По някаква причина гледката го обезпокои. Тя го тревожеше
и той се отдръпна от нея. Не желаеше да я изследва и поиска да се върне в асансьора, за да отиде
някъде другаде. Никога не карам хората да правят нещо, oт което се чувстват зле, затова го оставих
да отиде където иска.

Така той се озова край основите на пирамидата. Като позволявам на обекта да прави онова,
което го кара да се чувства най-комфортно, аз изграждам доверието между нас. Това показва на
хората, че наистина владеят положението по време на регресията. Чувствам, че ако има нещо важно,
което трябва да видят, те в крайна сметка ще го направят, стига никой да не ги насилва. Сцената
пробуди любопитството ми, защото странния пейзаж не ми напомняше за нищо познато. Когато Фил
се събуди, го попитах защо не е искал да го изследва.

Той каза, че няма представа къде се е намирал. В пейзажа имаше нещо странно, което той не
можеше да разбере. На хоризонта нямаше дървета, а единствено някакви смущаващи зъбери.
Отдясно бе видял заострен връх или нещо подобно с кръгъл придатък към него. Единственото, което
успя да обясни, беше, че му е приличало на огромен геврек, нанизан на монолит близо до върха. (Вж.
илюстрацията) "Имаше нещо смущаващо в сцената - каза той тихо с далечен поглед в очите. -
Чувство на здрач, тъмнина... тъмнина, която сякаш не се променяше." Погледът му се върна в
настоящето: "Много съм доволен, че не ме принудихте да го изследвам, че ми дадохте възможност да
се върна в асансьора. Не знам защо, но там се чувствах в по-голяма безопасност“.

В сцената имаше нещо неземно. Кое беше това място и защо го смути? Очевидно
подсъзнанието му допускаше проникването на първите отблясъци от едни Друг свят. Щяха да минат
няколко седмици, преди да открием значението на тази сцена и причината за нежеланието му да я
изследва.

При следващите сеанси той сякаш беше привлечен към живота си в Германия, въпреки че му
носеше горчивина. Тези спомени пробуждаха дълбоки емоции у него. Изпитваше живи чувства на
гняв, объркване и нещастие. Искаше да ги изрази в пълна степен, докато беше в транс, но се
страхуваше да не ме засегне. Призна, че и в настоящия си живот трудно се справя с емоциите.
Чувстваше се принуден да ги пази дълбоко в себе си. Уверих го, че именно затова съм там и той
може без страх да изрази онова, което чувства. Подобно освобождаване често може да е много
полезно.

www.spiralata.net

По време на следващите сеанси той все по-често виждаше сцени, които го тревожеха. Съзираше
странен град с много кули и автомобили, които летяха като самолети и префучаваха във въздуха.
Градът имаше вид на безцветна, сива еднаквост, пронизвана на места от бели светлини. Фил всеки
път се отдръпваше при появата на тази сцена. Молеше ме да се завърне отново в безопасния асансьор

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 4

и да отиде другаде. Бях заинтригувана, защото сцените определено изглеждаха сякаш принадлежаха
към друг свят или поне футуристично и нямах търпение да ги изследвам. Но от опит знаех, че не
трябва да се поддавам на любопитството си. Обектът не трябва да бъде пришпорван. По-добре е той
да открие своите способности и животи със собствено темпо. В моята работа търпението обикновено
се възнаграждава.

Фил беше озадачен. "Имам чувството, че нещо разположено точно под повърхността, се опитва
да излезе на бял свят и няколко пъти за малко да успее." Той чувстваше, че каквото и да е то, може да
се свърже с него чрез асансьора, стига да открие правилния етаж или ниво и да има смелостта да го
изследва. Почувствах, че това по някакъв начин беше свързано с разнообразните сцени на назъбения
хоризонт и странния град.

Изграждахме нашето доверие и връзка и аз продължавах да провеждам сеанси с Фил, наред с
останалите, с които работех. Отговорите му ставаха все по-спонтанни и странните сцени ме наведоха
на мисълта, че може да изникне нещо, което заслужава да бъде изследвано. Те определено бяха
пробудили моето любопитство. Едва ли можех да предвидя приключенията, които ни предстояха.

Глава 2
ИЗГУБЕНАТА КОЛОНИЯ
След няколко седмици при отварянето на вратата на асансьора Фил попадна на същата сцена.
Той вида назъбения, самотен и някак забранен силует на фона на червеното небе. Подсъзнанието му
очевидно смяташе, че е време да се срещне с този живот и непрекъснато му позволяваше да го зърне
по време на сеансите. Този път той реши да слезе от асансьора и да навлезе в сцената. Беше решен да
я изследва и да открие какво е смущаващото в нея. Той вече беше научил, че ако онова, което
виждаше, не му харесва, щях да му дам възможността да се завърне. Това му даваше чувство за
сигурност дори в тази чужда среда. Така Фил си позволи да стъпи на сцената и незабавно бе завладян
от чувство на дълбока тъга. Той описа онова, което виждаше.
Ф: Ветровито е... Има пясък и прах. Виждам го и го усещам. Небето има червеникаво-оранжев
оттенък. Стоя край космически кораб. Приземили сме се на равно пространство. Гледам кулата. Тя е
отдясно.
Още при първото описание на сцената си бях помислила, че на Земята няма подобно място. То
определено принадлежеше към друг свят. Сега, когато той спомена за космическия кораб, бях
убедена, че вижда минал живот, но изживян не на Земята. Изглежда най-сетне желанието ми да
изследвам други светове щеше да се сбъдне.
Кулата очевидно беше странният монолит, който той бе описал. Тя се открояваше от останалите
остри върхове заради странната, наподобяваща на геврек структура, която обгръщаше върха. Той
продължи със своето описание.
Ф: Точно отдясно има някакви бараки или колиби, които са представлявали продоволствени
или складови помещения... (Тъжно.) но сега са празни.
Д: Има ли други с теб?
Ф: (В гласа му имаше печална нотка.) Само тези в кораба. Тук сме, за да подновим запасите и
да проверим как са учените на тази планета. Те са колонизатори от нашата планета. Редовните ни
маршрути са установените търговски пътища. Това е, така да се каже, встрани от "отъпканата
пътека", в изолирана част на галактиката. Стана дума за изолиран експеримент, сондажна и научна
колония, която има не колонизаторски, а научни цели.
Д: Знаеш ли откога са на тази планета?
Ф: Времето не съответства на земните години, но... седем хронометъра, въпреки че не мога да
обясня какво представляват хронометрите. Вече седем от тях са минали в опити и колонизация.
Д: Това дълъг период от време ли е?
Ф: За същество, което пребивава на планета, да.
Д: Много време ли е минало откакто за последен път сте подновявали запасите тук?
Ф: Идваме приблизително на всеки два хронометъра.
Д: Доброволци ли са тези хора?
Ф: Да, всяка работа е доброволна. Няма задължителна работа.
Въпреки че се интересувах от историята и исках да открия причината за тъгата на Фил,
любопитството ми надделя и аз го помолих да направи физическо описание на екипажа на кораба.
Той каза, че те са ниски на ръст, с големи плешиви глави, светла кожа и не са особено мускулести.
Д: Приличат ли на хората, имат ли кръвоносна система или са различни физически?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 5

Ф: Да, приличат на хората. Имат две ръце, два крака, очи, уши и уста, но нямат нос. Нямат
нужда от него. Това е част от еволюцията. Устата е просто процеп и през нея вдишват въздух. Нямат
език или гласни струни за говорене, защото целият процес на общуване с телепатичен.

Физическото описание звучеше леко отблъскващо, но явно Фил не се притесняваше да ги гледа.
По-късно каза, че се е чувствал много добре в присъствието на тези чуждоземни същества.

Д: Хранят ли се тези хора?
Ф: Да. Поемат храна през процепа.
Д: Има ли мъжки и женски пол при тези същества?
Ф: Всички сме андрогини, цялата раса.
По онова време имах смътна представа за значението на тази дума. Не знаех дали означава
съчетаване на двата пола, както при хермафродитите, или липса на определен пол. Очевидно тя
означаваше същество, което се възпроизвежда по начин, различен от познатите ни.
Ф: Ние сме по-скоро съчетание на двата пола в един, тоест, смесица от мъжки и женски
характеристики.
Д: Това ме заинтригува. Как се възпроизвеждат андрогинните хора? Или те живеят по-дълго
и не се нуждаят от възпроизводство?
Ф: Животът е по-дълъг, но не е вечен, затова има нужда от размножаване. Всеки поема някоя
роля. Разделението обаче не е така ясно, както сме свикнали тук, на земята.
След като задоволих любопитството си, се върнах към разказа.
Д: Каза, че сте дошли на тази планета, за да подновите запасите на учените. Къде са
учените?
Ф: (Тъжно.) Всички освен едни са погребани. Бяха общо дванадесет и всички освен един вече са
погребани. Последният оцелял е погребал останалите. Споделяли са тази отговорност до последния, а
сега неговите тленни останки лежат заедно с другите, но на повърхността на земята.
Д: Знаеш ли какво се е случило на тези хора?
Ф: Да. Монолитът, кулата съдържа телепатични записи на всичко, което се е случило тук. Те са
умрели от глад и жажда или техния еквивалент. Бавна и мъчителна смърт.
Това ли беше причината за някогашната му неохота да разгледа и изживее сцената? За него
явно беше болезнено да говори за това. Предположих, че не би било зле да помисли за това и да го
обсъди. Казах му, че често е полезно подобни спомени да бъдат извадени на бял свят.
Д: Нямаха ли тези учени възможност сами да отглеждат храна?
Ф: На планетата няма нищо, което да поддържа естествения растеж. Ако искаш, си представи
градина в пустинния югозапад. Би било същото. Скалите и земята са безплодни, толкова безплодни,
колкото едва ли е възможно да си представим на Земята. Районът обаче е пълен с минерали и именно
затова учените бяха там. Те бяха геолози.
Д. Ти каза „жажда или нейния еквивалент". С други думи там няма и никакви флуиди или
течности?
Ф: Точно така. Всичко е свършило. Това никога нямаше да се случи, ако бяхме дошли навреме.
Корабът, който трябваше да достави продоволствията, се повреди скоро след като напусна базата,
която се намираше в космоса, а не на нашата планета. Проблемът беше голям и сложен. Повредата
беше талкова голяма, че не можеше да бъде поправена "на място". Беше необходимо да се върнем, за
да извършим ремонта. Именно това връщане причини голямото закъснение. По онова време
разстоянията имаха за нас голямо значение, както е в момента на Земята. Нашата скорост обаче е
много по-висока, затова можем да покоряваме много по-големи разстояния за по-кратко време. Имам
предвид стандартите за време и разстояние от 1984 година. Необходимо е да интегрирам тези две
времена, защото все още съм човекът, който е тук, в тази стая. Необходимо е да илюстрирам или да
обясня разликите, защото това е нещо, което аз - ние – учим, а именно, че сме всички тези неща
едновременно.
За мен това беше странно събитие. Никога не бях работила с обект, който при регресия може да
сравнява времевия период, и който наблюдава с настоящия си живот, освен ако не е в много лек
транс. В такова състояние хората обикновено са объркани от онова, което виждат, и често се опитват
да го преценяват или да го сравняват с нещо, което познават. Това не се случва в по-дълбок транс,
затова бях изненадана. Обикновено при дълбок транс, в какъвто беше изпаднал Фил, настоящето
преставаше да съществува. Хората са напълно погълнати от онова, което изживяват. Но скоро щях да
науча, че става дума за енергия от съвсем различен тип от онази, с която бях работила дотогава. Тя
щеше да се засилва с всеки сеанс. Постепенно открих, че тези сравнения са много полезни. Щях да се

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 6

объркам, ако не разполагах с нещо познато, към което да съотнасям информацията. Дори не се бях
замисляла по този въпрос, когато копнеех да изследвам живота в космическото пространство -
фактът, че обектът можеше да не е в състояние да преведе онова, което вижда, поради липса на база
за сравнение.

Д: Въпреки че закъснението е станало причина за смъртта на учените, бих искала да
разбереш, че вината не е била твоя. Никой не е можел да го предотврати.

Ф: Не, но все пак бремето тегне върху плещите ми. Това не е бремето на вината, а на мъката.
Съжаление и мъка.

Д: Какво възнамеряваш да правиш сега?
Ф: (Въздиша.) Обсъждахме дали да върнем телата на родната планета, или да ги оставим.
Взехме решение да ги оставим... за тяхно добро, да ги оставим да почиват там, защото чувствахме, че
те биха желали същото. Чувствахме, че с гордост бяха отдали живота си на тази мисия и затова
решихме да ги оставим там. Погребахме и дванадесетия член. Взехме записите и пробите, събрани до
този момент, но само онези, които бяха важни, за да ги отнесем от планетата. Всичките седем души,
които бяхме стигнали до това решение, споделяхме убеждението, че никога вече не трябва да се
създава толкова отдалечена колония, за да не се повтори същото.
Д; Но ти знаеш какви са пионерите откриватели и изследователи. Те винаги искат да
стигнат по-надалеч.
Ф: Не сме хората, които ще попречат на онези, които пожелаят да изследват тези територии.
Учените ще постъпват както искат и ще имат нашата пълна подкрепа. Но като хора, които доставят
продоволствията, смятахме, че не трябва да се стига по-далеч от необходимото.
Не исках това чувство на вина да навлиза в съзнателния му живот. Внимавам да не позволя на
нищо от миналите животи да проникне и да окаже прекомерно влияние върху настоящия живот.
Д: Бих искала да разбереш, че ти не носиш вина за случилото се. Знаеш го, нали? Не носиш
лична отговорност за това.
Ф: Разбирам това.
Вече беше очевидно, че от плещите му се бе смъкнал товар, чието присъствие той дори не бе
осъзнавал.
За мен беше интересен факта, че въпреки странния външен вид на тези същества в сравнение
със земните, който несъмнено би ни уплашил, ако ги срещнем, те притежаваха много човешки
емоции и възхитителни черти, с които с готовност бихме могли да се идентифицираме. Не знам какво
очаквах. Поради предубежденията ни не мисля, че очаквах такава прилика с хората. Много разкази
изобразяват тези същества като напълно лишени от емоции и подобна представа ги прави още
по-чужди за нас.
Мислех, че Фил може да бъде отблъснат от идеята, че някога е живял като подобно странно на
вид същество, но за моя изненада това не го притесняваше. Той каза, че това било много дълбоко
преживяване, защото е било съвсем реално. Чувствал се много добре с хората от космическия кораб и
знаел, че работят много добре заедно. Така че причината, поради която не искал да изследва сцената,
не е имала нищо общо с техния външен вид или с факта, че в предишно съществуване е бил
извънземен, а се е дължала на емоциите, свързани с нещастното събитие.

Глава 3
КОСМИЧЕСКИЯТ КОРАБ
Любопитството ми се поднови. Винаги съм искала някой да си спомни чрез регресия за живота
си на друга планета и определено не бих пропуснала възможността да науча нещо за съществата от
космоса. Така че за да отвлека вниманието му от болезнените спомени, го попитах за космическия
кораб.
Ф: Той е овален и сребрист. В центъра на самия връх има купол. Той не се използва за
насочване, а за оглеждане на обстановката. Отляво има прозорец и команден пулт. Точно пред шлюза
има тръби. Корабът има две нива. Горното е едно помещение. Там е разположено навигационното
оборудване. На долния стаж има четири спални и научна лаборатория.
Главната зала е кръгла и с приблизителен диаметър 10 метра. Двата етажа са свързани със
стълба или пълзяща пътека.
Д: От какъв материал е изграден корабът?
Ф: Материалът е много тъмен, мътносив; няма блясък. По природа е много по-твърд и устойчив
от материала, изграждаш повърхността на нашата планета. Този метал не се произвежда на

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 7

планетата, внасяме го. Установените търговски маршрути доставят този метал от съседните планети,
където се добива и обработва.

Д: Има ли еквивалент на Земята?
Ф: На този етап не. В бъдещето би могъл да се появи такъв, но в момента еквивалент липсва.
Структурата му би могла да се сравни с най-твърдия метал, който въобще може да бъде произведен
на Земята. По твърдост бих могъл да го сравня с диаманта, но няма да съм точен. Диамантът има
различни видими свойства, на които се дължи неговата твърдост. Той не би имал същата твърдост,
ако се оформи на пластини, дори това да беше възможно.
Д: На родната ти планета ли се конструират тези кораби?
Ф: (Пауза.) Трудно е да се каже. Не мисля, че мога да отговоря точно сега. Това не е нещо, за
което ни е позволено да говорим... по някаква причина. Всъщност не става дума за забрана, а за липса
на знания, тъй като не съм достатъчно запознат с производствения процес.
Д: Можеш ли да видиш как се управлява кораба?
Ф: Чрез докосване.
Д: Така ли го насочвате и направлявате?
Ф: Така се дават командите. Но те не се осъществяват по този начин. Трябва да има връзка
между управляващ и управляван обект и тази връзка е докосването. Това позволява на оператора да
каже на оборудването какво трябва да се направи. На командното табло има области, които трябва да
бъдат докоснати за всяка определена команда. Идеята за управление чрез докосване може да се
илюстрира от начина, по който някои уреди тук на Земята реагират на докосване. В техническите
среди те се наричат чувствителни на допир уреди, които не са движещи се части. Те са чувствителни
към докосване или променят естеството си при допир. Запозната ли си с тях? Виждала ли си
телевизори, чиито канали се сменят само чрез докосване?
Д: Да. Такива са новите телевизори.
Беше очевидно, че Фил прибягва до знанията си в ремонта на телевизори като база за сравнение
за уредите, които виждаше.
Ф: Горивото за кораба е... Той използва кристална енергия. Кристалът е канал или филтър,
който фокусира космичните енергии и ги насочва, за да породи тласък. Кристалът е висок
приблизително един метър. Има формата на две многостенни пирамиди с допрени основи и насочени
навън върхове - трапецовидни.
Д: Гладка ли е повърхността на пирамидите, или имат стени?
Ф: Имат стени. А всеки край на фуниите е плосък.
Когато се събуди, го помолих да нарисува кристала, за да определим формата му по-точно.
Върховете на пирамидите не бяха остри, а пресечени. (Вж. илюстрацията.)
Ф: Това са естествени кристали, оформени за специфичната си функция. Те са направени или
шлифовани специално за тази цел. Други функции биха изисквали друга форма. "Всъщност това се
прави днес и на Земята, но в по-малки мащаби. Загубеното познание вече се завръща.
Д: Къде в кораба е разположен кристалът?
Ф: Кристалът е в идеалния център на кораба, на първото ниво.
Д: Вижда ли се или е затворен в нещо?
Ф: Има поставка, но се вижда.
Д: Безопасно ли е доближаването до кристала?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 8

Помнех от материала за Исус ("Исус и есеите"). че хората е трябвало да стоят настрана и да не
докосват гигантския кристал в Кумран. Помислих си, че навярно този кристал може да изгори или
нарани хората, които са около него.

Ф: Не е безопасно да се докосва или да му бъде оказвано въздействие, докато функционира,
защото това ще промени еманациите. Той не може да причини физическо нараняване, но би
променил курса на кораба. Еманациите са насочени и придвижването на кристала би ги променило.

Д: Там откъдето идваш, използват ли кристала за други цели?
Ф: Да, за всякакви цели - за нагряване, готвене и пътуване. Той има толкова приложения,
колкото и нашите енергийни източници.
Д: И за всяко приложение е оформен по различен начин?
Ф: Грубо казано, да. Веднъж оформен, кристалът остава такъв завинаги. Освен при особени
инциденти или обстоятелства, промяната на формата би го разрушила. Това е същият вид кристал, но
той може да се използва за различни типове енергия. Енергията за движение се различава по своя вид
от енергията, използвана за готвене и нагряване. Разликата между нагряването като цяло и готвенето
като цяло е в по-центрираното фокусиране. При готвенето фокусът е по-ясно определен.
Д: Ако кристалът може да се използва за готвене и нагряване, не е ли опасен за физическата
личност?
Ф: Разбира се. Земният континент Атлантида беше унищожен от кристал. Това би трябвало да
ви даде представа за силата, която притежава той. Всяка енергия може да се използва за добро или за
зло, зависи от потребителя. Естествено, хората могат да бъдат наранени от тези енергии, но в една
по-позитивна светлина те биха могли да са им от огромна полза.
Д: Кристалът на кораба сам ли създава енергия или я извлича от някъде другаде?
Ф: Той просто фокусира енергията на Вселената. Тя е навсякъде около нас, дори и сега, докато
говорим. Така че както виждате въздействието й не е вредно, защото в момента тя очевидно не ни
наранява. Все още никой на Земята не използва този енергиен източник. Той идва от много
източници - от слънца, от енергията на Вселената, която е и може да бъде наречена Бог.
Божествената енергия, която е проникнала във всичко и навсякъде. Има космични енергии, астрални
енергии, фокусни енергии; има много видове енергии, които могат да се използват за много различни
цели.
Започвах да се обърквам, затова смених темата.
Д: Каква е твоята длъжност на кораба?
Ф: Член на екипажа. Не съм капитан, а участвам в ежедневните задачи на екипажа. Моята
работа е да осигуря правилното функциониране на различните системи на кораба. С други думи.
наблюдавам машините, а не картите, каквато е дейността на навигатора.
Д: Има ли много машини на кораба?
Ф: Има достатъчно оборудване, за да се работи и това е всичко, което ни е необходимо. На
кораба е доста комфортно.
Д: Какво е оборудването - механично, електрическо?
Ф; Да, физическо е. Работи чрез енергия: електрична, хидравлична, пневматична, статична,
динамична. Уредите са толкова разнообразни, колкото и на съвременен земен кораб. Физичните
принципи са същите.
Д: Но ако нещо има движещи се части, винаги е възможна повреда.
Ф: Съвсем вярно. Частите понякога се повреждат и моята работа е да ги поправям, а ако това не
е възможно, да ги заменям. Носим резервни части. Но оборудването не се поврежда често.
Производственият процес е бил уточнен и усъвършенстван до такова високо равнище, че дефекти се
срещат рядко. Но за съжаление и това става. Именно такъв беше случаят с учените на тази минна
планета. Това беше именно такъв инцидент.
Д: Има ли на борда системи, за които полагаш специални грижи?
Ф: Занимавам се главно с навигационното и двигателното оборудване, с кристала и
поддържащите го системи.
Д: Това всъщност е една система. Из целия кораб ли е тя?
Ф: Има няколко системи. Няколко различни системи осъществяват отделните задачи. Но те са
разположени основно в една част на кораба.
Д: Би ли могъл да разгледаш някои от тези системи и да опишеш техните функции?
Ф: Тази в центъра, кристалът, има двойна функция - насочване и тласкане. С други думи
кристалът може да долавя направление и позиция, а и да генерира движеща сила. Това се

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 9

осъществява благодарение на поддържащите системи. Но истинската работа се извършва от самия
кристал.

Д: Опитвам се да визуализирам начина, по който работят тези системи, и да разбера всичко
възможно най-добре. Има ли жици, които се свързват с кристала7

Ф: Не, няма директна връзка. Има енергийни полета, които, така да се каже, предават енергията
и информацията.

Д: Използвате ли на кораба принципа на електричеството?
Ф: Не така, както е познат тук на Земята. Използваме енергия, но тя не е еквивалентна на
електричеството.
Д: А как се осветява кораба?
Ф: Това също се осъществява от кристали или видове кристали, които излъчват светлина,
когато се стимулират от определен тип енергия. Това не са отделни, индивидуални кристали. Има
много късове... (Срещаше трудности при обяснението.) Най-близкият еквивалент е фосфорът във
флуоресцентна тръба. Но този еквивалент на фосфора не е разположен във вакуум. Той е на тавана и
в самия таван. Енергията преминава през таваните, за да породи излъчване на светлина от
кристалите. Затова, на практика, целият таван се превръща в светлина.
Когато се събуди, Фил каза, че бих могла да си представя светлината на кораба като стрито на
прах стъкло по таваните или стените. Кристалите били много малки - многобройни миниатюрни
късчета – и когато енергията протичала през тях, те светели.
Д: Има ли в кораба нещо, еквивалентно на компютъра такъв, какъвто го познаваме ние?
Ф: Не и от гледна точка на обработка на информацията. На земята компютърът приема
информация и я обработва. Системата на кораба поема енергията и я насочва. Няма обработка или
промяна, а само насочване.
Д: Може ли да се каже, че този тип кораб е превозно средство, което използва
антигравитация?
Ф: Терминът "антигравитания" е общо взето точен. Няма обаче вещество, наречено
антигравитация. Имам предвид по-скоро средството, чрез което се постига антигравитация. Използва
се космическа енергия. Няма сила, която да е обратна на гравитацията. Съществува или съществуват
сили, които могат да бъдат използвани за преодоляване на гравитацията. Те обаче не са тъмната
страна или огледалните образи на гравитацията.
Д: Това е, което съм чувала: че тези кораби трябва някак да отхвърлят гравитацията, за да
полетят.
Ф: Не толкова да отхвърлят, колкото да преодолеят По скоро ще се почувства тласък или
дръпване по линиите на магнетизма Разбираш ли?
Наистина не разбирах Опитвах се да събера и формация, която би могла да бъде разбрана от
някой, който притежава повече знания по тези въпроси.
Д: Предполагам, че това е същият тип вьздухоплавателни средства, които са наблюдавани в
земната атмосфера.
Ф: Около тази планета са били наблюдавани много различни видове космически кораби Някои
триизмерни, други - четириизмерни. Не винаги се наблюдава едно и също нещо.
Д: Хората не могат да разберат огромните скорости, с които са се движели тези кораби.
Ф: Това се постига с помощта на енергийни вихри. Има енергийни вихри, които свързват
различните части на галактиките и при влизане в тях и правилно насочване на енергията обектът
може да бъде тласкан с изключително висока скорост. Тези кораби използват принципите на
левитацията и обикновеното космическо пътуване чрез слънчеви ветрове или реки. Между звездните
системи и планетите има широки енергийни реки, които текат през Вселената. Не е трудно корабът
да се насочи по тези широки реки и просто "да се оставиш на течението". Това не е много
по-различно от принципа на речното корабоплаване на Земята.
Д: На различните течения ли се дължи невероятната маневреност?
Ф: Точно така. Техен еквивалент е магнитът. Това е като да яздиш магнитно поле.
Д: Предполагам, че ще е необходимо още доста време, преди хората на Земята да могат да
направят тези подвизи?
Ф: Не толкова дълго. Не толкова дълго, колкото бихме могли да си помислим. И в момента
съществуват хора, които работят с тази енергия. Това не е далеч в земната еволюция. В Япония
съществува влак, който използва груба аналогия на това явление. Функционира на основата на
магнетизма. Движи се по магнитно поле. На мястото на релсите има електромагнити. Всички

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 10

магнити последователно се включват и изключват като се придвижват към местоназначението, което
позволява на влака да се движи. Магнитите на влака се отблъскват от магнитите на коловоза и по
този начин тласкат влака или по-точно неговото магнитно поле към местоназначението.

Д: Значи твоят кораб работи на подобен принцип?
Ф: Донякъде. В единия край на кораба се създава привличане към местоназначението, а в
другия - отблъскване от изходната точка. Така че тези течения естествено движат кораба по посоката
на неговата поляризация.
Д: Тогава това не е магнит, но действа на подобен принцип?
Ф: Точно така.
Д: Какво правите при тези космически полети?
Ф: Извършваме проучвания, колонизация, доставка на продоволствия, оказване на помощ,
обучение. Има изследователски маршрути, учебни маршрути. Има и производствени маршрути там,
където има производствени - компании не е точната дума - производствено оборудване на други
планети.
Д: Означава ли това, че транспортирате готовата продукция?
Ф: Да. Има търговски маршрути, което не би трябвало да те изненадва. Космосът е населен
много по-гъсто, отколкото може да си представи обикновеният човек - Районът, в който е
разположена моята родна планета, е много по-богат на онова, което би могло да се нарече "населени"
планети. Има повече населени планети на сектор от пространството. С други думи, там е претъпкано.
Наистина е така.
Д: Чудя се дали Земята е била включена в някои от тези маршрути?
Ф: Не, по онова време никой не е подозирал за съществуването на тази планета.
Д: Твърде отдалечена ли е била?
Ф: Просто не е била в непосредствения район на нашите изследвания и транспорт.
Д: Предполагам, че и ние по същия начин не подозираме за съществуването на други планети.
Вероятно не знаем за онази, откъдето си ти.
Ф: Така е. Тук на Земята сме силно отдалечени от отъпканата пътека, а и местната технология
не е напреднала до такава степен, че да можем да видим тази активност или да я регистрираме.
Бяхме отворили вратата или по-скоро "шлюза", който да позволи на спомените от космоса да се
отприщят. Първото събитие не отговаряше на очакванията ми. Описанието на начина на
функциониране на кораба беше твърде техническо, за да го схвана. Надявах се, че непохватните ми
въпроси са успели да разкрият нещо интересно за някой, който ще е в състояние да разбере подобен
тип данни. Богатата информация, която като регресионист съм събирала с други обекти, винаги се е
дължала на способността ми да задавам изключително много въпроси за периода от време или за
страната, с която сме се срещали. Започнах да се питам дали ще мога да измисля подходящите
въпроси за подобни странни теми. Без правилно формулирани въпроси, отговорите няма да се появят
или ще се появят само частично.

Глава 4
СТРАННИЯТ ГРАД
Разбрах, че напредваме, когато Фил успя да си спомни живота си като член на екипажа, посетил
планетата на изгубената колония. Той най-сетне бе позволил на тези погребани спомени да излязат
на повърхността. Подсъзнанието му виждаше, че това не го наранява и информацията се изливаше
бързо и бурно, без предишната колебливост. Бариерите сякаш бяха разрушени и той нямаше
търпение да ми разкаже всичко. Вече нищо не можеше да го спре - спомените напираха.
Така в началото на следващия сеанс, когато вратите се отвориха и отново разкриха странния
град с кулите, той вече не се поколеба да го изследва. Нетърпеливо пристъпи от асансьора в другия
свят. Незабавно прегърнах тази изключителна възможност да разговарям с извънземен и да открия
какъв е животът на другата планета.
Ф: Отново стоя извън града. Тревата е зелена. Виждам близките покрайнини на града. Това са
жилищните райони. Живял съм тук и преди, много пъти в минало съществуване. Сградите
представляват овални кули - това е общата архитектура, - но всички кули са с различни размери и
височина. На места са свързани странично. На различни нива по стените им има прозорци. Всички
сгради са кръгли и струпани в отделни групи, но не всички си приличат. Някои са хамбари или
складове и те са кръгли, ниски и широки. (Вж. илюстрацията.) По-високите са жилища за
населението. Повърхността им е изградена от сребрист метал, който се добива на планетата. Това не

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 11

е металът сребро, но външно прилича на него. Има искрящ цвят, който блести и отразява слънчевата
светлина. Когато се пречисти до степента, в която се използва за строителство, той е мек, лесно се
оформя и обработва дори в атмосферата или при стайна температура, както бихме се изразили тук.

Д: Има ли той аналог на Земята?
Ф: Една от съставките му е като алуминия. На тази планета обаче има и други вещества н
минерали, които не съществуват на Земята. Но алуминият се доближава най-много до него. Използва
се единствено за външното покритие на сградата. В арматурата са използвани по-твърди и тежки
метали, които са еквиваленти на стоманата. След това се добавя вътрешната арматура, или скелетът,
която изгражда стените, подовете и таваните. Накрая се прибавя външното покритие, което придава
блясък на сградата.
Д: Защо искат да е бляскава?
Ф: Няма особена причина. Това с съвременната архитектура и тя изглежда привлекателно. В
обществото има силен конформизъм. Общият консенсус е, че това е начинът, по който ще се правят
нещата и почти всеки, ако не и всеки, го харесва. Така и се прави.
Д: Звучи красиво, но си помислих, че може да има и функционална причина.
Ф: Функционалността му е от второстепенно значение пред външния вид.
След едно толкова добро описание на сградите, беше време да науча нещо повече за планетата.
Запитах дали има слънце.
Ф: Да, има. Всъщност тя много прилича на тази планета тук. Но не е толкова хълмиста. Има
равнини, главно гладки равнини. Раждането на планетата съвсем не е било така бурно, както това на
Земята. Планетата има две луни. Небето има зеленикав оттенък така, както земното - син. Има вода,
вятър, растения и дървета. А обществото има (неясна дума: неферна?] структура. Ще наричаме
обитателите "хора". Технически погледнато, те принадлежат към човешката раса, въпреки че не
приличат много на хората тук. Те са земни. С други думи това са същества с физическа, а не с
духовна или енергийна природа. Това са физически същества, които се раждат във физически тела на
тази физическа планета. Вървят изправени и имат същата или подобна кръвоносна и дихателна
система.
Д: Имат ли ръце, длани и крака?
Ф: Да - два крака, две ръце и длани с по пет пръста. Формата им силно наподобява човешките
същества на тази планета, но пръстите им са твърде дълги и тънки за нашите стандарти. "Обвивката"
им обаче е различна. Телата им са високи и слаби, нямат косми и ушите им са някак заострени. Имат
блестяща кожа, сякаш изкуствена и твърда за човешките стандарти, но много пластична и еластична.
Тенът им е много светъл и искрящ. Имат далеч по-голям мозъчен капацитет и затова челата и горната
част на главата им или черепната област са прекалено големи за човешките стандарти. Това се дължи
на повишените умствени възможности. Очите им са много кръгли, сближени и тъмни.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 12

Д: Имат ли очите им зеници като човешките?
Ф: Те са кафяви - всички са кафяви и мънистени, но като цяло действат по същия начин.
Д: Как общуват тези хора? Говорят ли?
Ф: Използват се думи за подчертаване или нюансиране на значението, но в по-голямата си част
общуването е мисловно. Всъщност по-точно би могло да се определи като емпатично. То наподобява
взаимен обмен на вибрации. Това е кънтящо чувство, което започва да се появява и у много хора на
земята. Тези хора са силно телепатични и имат силно развити сетива, особено за допир.
Д: Искаш да кажеш, че ръцете им са много чувствителни?
Ф: Да и не само ръцете, а и цялото тяло. Кожата им като цяло е твърде чувствителна за
човешките стандарти. Това важи особено силно за ръцете, защото те насочват енергията. [Помолих за
обяснение] Енергията се насочва и приема от ръцете. Това наподобява чакрите, при които ръцете се
използват като възлови точки за енергията.
Д: За какво използват те тази енергия?
Ф: За много неща - лечение, общуване, спиритически сеанси или физически движения. Много
сензорни възприятия се приемат през енергията на ръцете.
Д: Каза „общуване чрез ръцете“. Искаш да кажеш. че мисловната им комуникация се насочва
чрез ръцете?
Ф: Не. Тя е телепатична по своята природа и се излъчва от главата. Дистанционната сетивност
обаче се постига с помощта на ръцете. Съществува и възможността за придвижване на предмети от
разстояние, благодарение на насочваната от ръцете енергия. Това е проява на движение.
Д: Искаш да кажеш - подобна на левитацията.
Ф: Точно така. Телекинеза.
Д: Осъществява ли се тя на големи разстояния?
Ф: Постига се най-лесно в непосредствена близост. Въпреки това с подходяща подготовка и
настройка тя може да се осъществи на огромни, дори звездни разстояния между планетите.
Д: Каза, че дихателната им система е подобна на нашата?
Ф: Точно така. Подобна, но не е еднаква, поради различния състав на газовете. Белите дробове
на Земята поемат кислород и отделят въглероден диоксид. Цялата физиологическа структура на
планетата е различна поради разликите в атмосферата и структурите.
Д: Има ли типът газове, който дишат, еквивалент на Земята?
Ф: Хелий, азот, кислород, въглероден диоксид. Важното обаче е, че съотношението между тези
газове е различно. На Земята има повече хелий, отколкото на тази планета. Издишваният газ в този
момент не е познат на земята. Не съм напълно запознат с тази наука, защото това не е
изследователската област, която съм избрал.
Д: Тогава очевидно земен човек не би могъл да диша на тази планета.
Ф: Правилно. Те биха се задушили от липса на кислород.
Д: Функционирането на телата им прилича ли на човешкото?
Ф: Да. Налице е поемане на храна, процес на храносмилане и отделяне на отпадъците Има
възпроизводителна система. Могат да бъдат открити много еднотипни функции с човешките тела на
тази планета днес.
Д; Има ли нещо различно във функционирането на тялото?
Ф: Химията на тялото е донякъде различна. Но различията не са съществени. Минималните
разлики могат да бъдат отдадени на различната атмосфера и на различните комбинации от химични
елементи на планетите, които естествено се отразяват върху изграждането на човешкото тяло. Затова
има разлика и във физичния строеж на телата.
Д: Има ли мъжки и женски пол или техни съответствия?
Ф: Съществуват мъжки и женски пол. Това са полови същества. Те се възпроизвеждат за
запазване на вида. През недетеродния си етап на развитие или в периода, през който няма
бременност, те силно си приличат на външен вид поради факта, че нямат окосмяване, което тук на
земята е най-ярката разграничителна черта между половете. Тук съществата от мъжки пол са
по-грапави, което се дължи главно на силното окосмяване, липсващо при женския пол. Така че при
пълната липса на окосмяване и при двата пола. те твърде много си приличат на външен вид, освен
при бременност, когато естествено разликата е очевидна.
Д: Следователно детето се ражда както на Земята и израства от бебе.
Ф: Точно така. Ние сме хора и те са хора.
Д: Не е ли no-правилно да се употреби думата хуманоиди?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 13

Ф: Все едно е, те приличат на хората. Те принадлежат към човешката раса - всички
принадлежим към нея. Но този тип личности или същества биха се откроявали драстично в нашата
среда. Бихме се ужасили, ако ги видим да се разхождат по улиците на Земята.

Д: Главно поради височината им или...
Ф: Заради височината, маниерите, походката. Целият им разум е различен, защото
съзнателността на техния вид е толкова високо развита, че в маниерите и жестовете им липсват
защитни механизми. Тук на Земята сме така привикнали към езика на тялото с дифензивен (защитен)
характер, че бихме се почувствали неловко при срещата с личност, напълно лишена от защитно
телесно поведение.
Д: С други думи те са много открити към хората и вибрациите. Това ли имаш предвид?
Ф: Те са открити един към друг, напълно открити. За хората тук биха изглеждали
застрашително.
Беше ми доста трудно да разбера тази концепция. Очевидно те притежаваха психически усет,
който позволяваше да възприемат истината за всяко нещо. При тях нямаше преструвки и фасади. Във
взаимоотношенията с подобен тип личности основното изискване би било абсолютна откровеност.
Би било немислимо да се скрие каквото и да е. Това би ни застрашило, защото не сме свикнали някой
да знае и най-дълбоките ни мисли. Човешките същества определено биха възприели такова същество
като откровена заплаха. Защитните нагласи са били вградени в гените ни още от времето на
първобитните ни предци. Трудно ще е да отвикнем от тази наша характерна черта.
Д: Мисля, че разбирам какво имаш предвид. Приблизително колко дълго живеят тези
хуманоиди?
Ф: Средно сто и двадесет години, някои много; по-дълго, други много по-кратко. Болестите все
още са широко разпространени, макар и не в същата степен както тук на Земята. Благодарение на
процеса на естествен подбор расата се е доближила до своите физически предели по отношение на
здраве и еволюция.
Д: Наблюдават ли се физически промени във външния вид с остаряването на тялото?
Ф: Кожата се сбръчква и хлътва. Намалява количеството калций в костите. Това е форма на
артрит, макар и не така остра както тук, защото гравитацията на планетата е около шест пъти
по-малка от земната. Така че, разбираш, че телесното тегло съвсем не е толкова голямо. Но
определено се наблюдава остаряване.
Д: Спомена за някакви болести, които не са били победени. Има ли определени видове, които
са по-лоши от другите?
Ф: В минало или в сегашно време ми говориш?
Д: И в двете. Има ли сериозни болести, които сте успели да победите?
Ф: Имаше една болест, донесена от планета, която изследвахме и колонизирахме. Нямахме
биологична защита срещу нея. Това предизвика меко казано ужас. Почти една трета от населението –
по-точно е да се каже една четвърт – една четвърт от населението стана жертва на ужасната смърт
поради непредпазливост и небрежност към детайлите. Това ще ни е за урок. Причината беше
изолирана. Ставаше дума за вирус, който се бе развил на друга планета под слънце, което имаше
различен светлинен спектър или светлинен интензитет. Този вирус беше неизвестен, много опасен и
силно въздействащ за физическите системи на посетителите.
Д: Те не биха могли да имат имунитет срещу нещо подобно. Вземате ли вече предпазни мерки
срещу вероятността това да се повтори?
Ф: Да, разбира се! Разбира се!
Д: Спомена, че има болести, които още не сте победили?
Ф: Точно така. Повечето от тях се дължат на непредпазливост и небрежност към храната и
подходящите здравни процедури. Ако човек обръща внимание на хранителните си потреби и
упражненията - както бихме казали тук, ако се отнася отговорно към здравето си - ще има
здравословен живот.
Д: Но при нормални обстоятелства и грижи за здравето хората живеят около 120 години?
Ф: Да, това е средната възраст, която достигат.
Д: Имате ли болници, медицина?
Ф: Да. Както винаги все още съществуват болести и смушения, сривове във функционирането
на органите и злополуки, независимо от усилията, които полагаме, за да ги изкореним. Те налагат
необходимостта от уреди и лекарства за лечението им.
Д: Използвате ли ваксинация в борбата срещу болестите?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 14

Ф: Да, дори подобна на използваната тук на тази планета. Инжекциите са груба аналогия.
Точното предаване е различно, но идеята... с други думи инжектирането или внасянето на
лекарството в системата е същото.

Д: Спомена сривове в органите - практикува ли се трансплантацията на органи?
Ф: Нe, това не се прави Това е непозната област. Не знам дали е възможно технически. Но
мисля, че е невъзможно от морална гледна точка. Просто не се практикува.
Д: А използването на изкуствени органи?
Ф. Има машини, които могат да се включват за поддържане на функциите на болен или увреден
орган. Не съм чувал обаче за трансплантиране и имплантиране на машини за тази цел.
Д: Значи имате лекари и медицински сестри?
Ф: Да, техният еквивалент. Това са онези, които са избрали професия в тази област и те биха
могли да бъдат наречени лекари и медицински сестри. Те обаче не се ползват с такава почит като тук
на тази планета. Тук лекарите сякаш са обгърнати от аура на божественост, която откровено липсва
на другата планета. Там те се приемат като хора, които са избрали тази изследователска област, имат
познания в нея и това е всичко.
Тъй като общуваха телепатично, запитах дали не използват съзнанието и за лечение.
Ф. Да, определено се използва за енергийно лечение, което е един от възможните подходи. То
обаче не е абсолютният изход. Валидно е колкото всяко друго лечение, но не е единственият начин
Използва се, когато може да бъде използвано, когато би било полезно да бъде използвано. Например
не би било практично да се опитваме да излекуваме наранена ръка чрез психична енергия. Това е
пример за неудачно използване на психичната енергия. Еволюцията на тази планета не е достигнала
до такова равнище, че да е възможно постигане на мигновено изцеляване със силата на съзнанието.
Те просто не са толкова напреднали.
Д: Спомена, че тези хора умират. Какво се случва тогава?
Ф: Телата се погребват и така се връщат към родилата ги земя. Не се балсамират и не се
поставят в гробници като тук. Голяма чест е да върнеш на планетата онези вещества, минерали
елементи, които си заел за временно ползване. Така тази енергия и материали се връщат на
планетата, за да бъдат използвани отново.
Д: А кремацията?
Ф: Това съществува, може да се направи. В някои случаи е желателно. Има болести, които
могат да се развиват в почвата, и ако човек е станал тяхна жертва, този метод се практикува, за да се
избегне заразяването на земята.
Д: Разбирам. Спомена за метални сгради. Използва ли се дърво в строителството?
Ф: Не, не използваме дърво. Дърветата не са подходящи. Да, те са растения, но използването им
в строителството не е удачно, защото дървото не е достатъчно плътно, за да поддържа
конструкцията. Гъвкаво е. Поради гравитацията на Земята дърветата тук са подходящи за строителен
материал, защото еволюцията е изисквала от тях да бъдат много по-твърди, за да издържат на
гравитацията. Гравитацията на тази планета е едва една-шеста от земната, затова дърветата не са
плътни. Те също са много големи, много обемни. Но в сравнение със земните дървета имат по-скоро
гъбест строеж. Притежават еквивалента на листа и корона. Съществува и процеса на фотосинтеза,
който преобразува слънчевата светлина в хранителни вещества, които се използват от растенията.
Това ми напомни за банановите дървета. Те израстват много бързо, но не притежават
необходимата плътност, за да се използват като строителен материал.
Д: Имате ли форма на храна, произвеждана от дърветата?
Ф: Няма форма на храна, произвеждана от дърветата, за които говорим сега. Но други растения
раждат плодове и зеленчуци както на Земята. Много от тези растения са увивни. Те са характерни за
планетата. Съществуват обаче разновидности на плодове и зеленчуци, внесени от други планети.
Д: Приличат ли те на зеленчуците, отглеждани на Земята?
Ф: Има някои видове, които са подобни. Доматите например имат аналог. Но повечето видове
са напълно непознати на Земята. Отглежда се широко разнообразие от насаждения, защото
по-голямата част от населението се занимава със земеделие. Ние въобще не ядем месо. Това просто
не се прави. Консумацията на месо се счита за нездравословна, затова сме на вегетарианска храна.
Д: Поемате ли течности?
Ф: Да. Съществуват например растения, които пускат много хранителен сок. Това е растение,
което няма земен аналог, но течността съответства на млякото, получавано от кравите тук. Става
дума за сок, който се извлича от растение и е много вкусен.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 15

Д: Но единствените строителни материали, които използвате, се добиват от земята?
Ф: Съществува еквивалент на стъклото. Съществуват електрическата жица и проводниците.
Има проводник, който не е мед, но много добре обслужва нейните цели. Медта не се използва на тази
планета. Не се среща в такива количества, че да е полезен. Медта е полускъпоценен метал и служи
единствено за декорация.
Д: Разбирам, че използвате електричество. Съществува ли тук еквивалент на метала, които
използвате като проводник?
Ф: Алуминият отново е най-близката аналогия; той обаче не е еквивалент. Доближава се до
него. Много е разпространен. Използва се широко в индустрията на нашата планета, поради
съчетаването на качества като леко тегло, ковкост и широко разпространение.
Той беше така открит при даването на информация по толкова разнообразни теми, че се
изненадах от реакцията му при следващия ми въпрос, който намирах за доста обикновен.
Д: Имате ли мебелировка, както я разбираме ние?
Ф: (Пауза.) Това не е подходяща тема. Просто бих искал да цензурирам част от материала,
който е неудобен за превеждане.
Стори ми се странно, че материал, свързан с мебелировката се нуждае от цензуриране. Не
можех да си представя кое е неудобното в тази обикновена тема.
Д: Хм. Чудя се защо е неудобно. Знаеш ли?
Ф: Просто не е удобно за превод.
Д: Не искам да те насилвам. Просто ми е любопитно защо мебелировката да е неудобна тема.
(Без отговор.) Но ако нямаш желание да говориш за това. добре.
Ф: Именно.
Това изглеждаше странно, но тъй като той не желаеше да го обсъжда повече, нямаше как да
открия защо информацията е цензурирана. Трябваше да сменя темата.
Д: Ами забавленията?
Ф: Съществуват игри или техният еквивалент; разкази, песни, декори. Много неща. които
изобилстват на тази планета.
Д: Значи мислиш, че си пребивавал на тази планета в друго съществуване?
Ф: (Срещна трудности при формулирането на изречението.) Думата "мислиш" малко ме
обърква, защото това същество (Фил) наистина е обитавало тази планета няколко пъти в миналото
си.
Това е пример за буквалния начин, по който обектът в транс, подсъзнанието му или въобще
отговарящият приема въпросите ми. Те трябва да са съвсем ясни.

Глава 5
СОЦИАЛНАТА СТРУКТУРА НА ЧУЖДАТА ПЛАНЕТА
Д: Имате ли правителство на тази планета?
Ф: Не в смисъла, която влагате в таза дума тук, защото до голяма степен всеки се
самоуправлява. Законите на Земята са неписани и неизказани. Просто всеки знае как да постъпва и
как да не постъпва, затова липсва еквивалент на политици и законодателство. Съществува обаче
търговия.
Д: Имате ли водач7
Ф: Няма едноличен водач или нация. Ние сме глобална общност. Съществуват съвети от
индивиди, които определят политиката. Те се избират чрез всеобщо гласуване, с консенсус от
населението.
Д: Това не е ли форма на политика?
Ф: Всъщност не е. Гласуването е един от аспектите на политиката тук на Земята, само една от
страните на цялостната картина. Докато цялостната картина на тази планета е консенсусът. Да, има
състезателност. но липсва... Опитвам се да измисля как да го обясня. Работата или целта е общ
стремеж. Няма политически партии. Няма скандали, удари под кръста и хвърляне на кал. По своята
форма това е консенсус, затова в това отношение съществува разлика. Разбираш ли?
Д: Опитвам се да разбера тази концепция. За определен период от време ли се заемат
длъжностите?
Ф: Зависи от длъжността. В някои случаи лицето е "на поста си" в буквален и в преносен
смисъл, докато реши, че е свършило достатъчно работа или поиска да прави нещо друго.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 16

Д: Случва ли се понякога да се появят хора. които искат да отстранят някого от служба, от
съвета?

Ф: Това се случва много рядко. По същността си то е крайно необичайно, но се е случвало.
Д: Значи съветът е този, който управлява планетата, ако приемаш термина „управлява",
напътства?
Ф: "Управлява" не е точен термин. Да. "напътства" е по-подходящо.
Д: Никога ли нямате проблеми с хора, които не приемат тези напътствия, така да се каже?
Ф: Несъгласия с други думи. Нали за това ме питаш? Възможно е да има частно несъгласие.
Правилата обаче, неписаните правила на живота гласят, че човек не бива да "подкопава системата",
така да се каже. Общият консенсус служи на общото благо, затова частното несъгласие е равносилно
на саморазрушенис.
Д: Трудно ми е да разбера толкова лесно управляеми хора. При нас има толкова много
разногласия.
Ф: Тук управлява сърцето, а не главата. Вътрешните замисли имат много по-добра настройка,
затова общото благо се откроява много по-ясно.
Д: Имате ли религия на тази nлaнета?
Ф: Няма такова нещо. Религия и политика не съществуват. Няма нужда от тях. Религията и
политиката са били създадени, за да отговорят на определена потребност. Ако такава потребност
отсъства, отсъстват и те.
Д: Вярвате ли в Създателя или Бога?
Ф: Разбира се. Това е повече от вяра, това е знание, съзнание. Тя обаче е твърде различна от
земното разбиране за религия. В този момент на Земята религията е преди всичко политическо
явление. Асоциацията с Върховното Същество или познанието за Създателя издига религията до
нейната; извисена позиция. Но тя не е по-значима от това дали си републиканец или демократ.
Д: Искаш да кажеш, че вие сте по-близо до Бога?
Ф: По-близо не е... Никой не с по-близо до Бога. Разликата е в неговото познаване.
Д: На способността ви за психична комуникация ли се дължи то?
Ф: Тези неща вървят ръка за ръка, но между тях липсва причинно-следствена връзка.
Д: Имате ли нещо като училище на тази планета?
Ф: Разбира се. Във всички възрастови групи са оформени групи от хора, които искат да учат и
те изучават много различни неща. Няма разделение с оглед възрастта. Хората с общи интереси се
обучават заедно. Преподавателите могат да идват от други планети и системи и имат
преподавателска квалификация. Изучават се много различни области като чужди култури, история,
производствени процеси, различни науки.
Д: Задължително ли е образованието? Тук от определена възраст нататък е задължително
детето да ходи на училище.
Ф: Тази идея ни е абсолютно чужда, защото всеки изпитва естественото желание да учи. Това е
тяхната лична еволюция. Не е нужно да бъде задължителна. Всеки иска да учи, защото това е растеж,
също както и физическия. Образованието се търси и дава с готовност. Това се дължи на различния
поглед върху образованието; на Земята не гледате на образованието по същия начин.
Д: И ако някой не иска да учи, не е длъжен да го прави, така ли?
Ф: Да, не е задължително. Земният еквивалент на тази ситуация би бил изборът да се изолираш
от обществото, да не контактуваш с околните. Това наистина е аналогично, защото всеки иска да има
приятели, да бъде уважаван и харесван. Тук това е естествен вроден порив, същото е и на онази
планета. Има такива, които не по своя вина имат психически недостатъци, или както бихте се
изразили вие, са бавноразвиващи се. Този порив не се изявява у тези злощастни хора, което както
вече казах, те не носят вина. Нещата просто стоят така.
Д: Позволява ли се на тези хора да действат в нормалния живот, затваряте ли ги някъде или...
Ф: Това зависи от степента на увреждането. Онези, които могат да намерят своята социална
ниша се окуражават да го правят. На тези, които за нещастие не са способни на това, се осигуряват
подслон и грижи. Върху това се работи от много, много години. Необходими са хиляди години за
еволюиране на расата чрез естествения подбор, за да се освободи населението от такива индивиди.
Д: Значи това не е планета на съвършени хора. Имате ли еквивалент на полицията? А
право-прилагащи органи?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 17

Ф: Не, няма нужда от тях, защото всеки сам ръководи себе си. Не е необходима армия или
полиция. Военната или правоприлагащата атмосфера просто не е необходима, когато всеки се
самоуправлява.

Д: Значи нямате проблеми с негативни личности?
Ф: Понякога се срещат хора с посредствен ум, а понякога, някой, който действа добре, ще стане
не непременно недействащ, но зле действащ. Еквивалент тук са психичните болести. Има такива,
които вследствие на определени обстоятелства просто се самоунищожават или се насочват към
преживявания, които ги правят зле действащи.
Д: Искаш да кажеш, че биха могли да наранят околните?
Ф: Не толкова другите, колкото себе си. Помагаме им, като им даваме цялата любов, която
могат да приемат, за да могат да разберат своята... грешка. След това им помагаме да се възстановят.
Д: Имате ли затвори?
Ф: Не, техен еквивалент са болниците. Тези хора, бедните нещастни създания се настаняват в
болница и им се оказва специално внимание. Наказание обаче няма, защото нарушенията им не са
умишлени. Те просто не са разбирали.
Д: Значи сред населението ви няма случаи на умишлени нарушения?
Ф: Това се случва толкова рядко, че почти не съществува. Ако някога се е случвало, не съм го
знаел, не съм подозирал, че е било умишлено.
Д: Значи еволюцията ви е надмогнала това?
Ф: Точно така, това е еволюционна концепция.
Д: Съществуват ли други раси?
Ф: Има група нисши същества, които благосклонно използваме за изпълнение на задачи и за
прислужване. Всъщност те не са нисши. Не гледаме на тях отвисоко. Не ги считаме за нещо по-малко
от нас, а просто за по-слабо развити. Имат ниски умствени възможности, но са много полезни.
Добиват метала, който използваме. Те са "слуги" в буквален и в преносен смисъл, но ние много се
грижим за тях. Те населявали планетата преди пристигането на по-висша раса и били интегрирани в
издигането на планетарната съзнателност. На външен вид са като животни, окосмени са, по-дребни
са на ръст и с някак приведени рамене. Обичаме малките хора, както нежно ги наричаме и се грижим
за тях като за братя.
Д: Но те се използват за извършването на различни задачи?
Ф: Не толкова "използват", колкото... (Той сякаш търсеше подходящата дума.) Преводът е
труден, защото тук липсва подобна концепция. Най-близкият съществуващ превод е "робство, но
това съвсем не е точно. Става дума за тяхната интеграция. Те знаят мястото си, ние знаем мястото им
и приемаме положението. Съществува хармония, която липсва на Земята. Те са приели положението
си с много достойнство. Случайното увреждане или както бихме се изразили ние неизправност на
тези същества не е преднамерено. Те се разболяват както всички други. Това не е преднамерено,
въпреки че причинява затруднения. Важен е умисълът, а той липсва тук. Съществува единствено
стремежът да служат. Поради животинската им природа, ако се претоварват или насилват, могат да
проявят свирепост, затова отношението към тях трябва да е внимателно. Но дори това не е
умишлено. Това е емоционална реакция на обстоятелствата. Необходимо е единствено
отстраняването на стимула и реакцията ще изчезне. Ако не се насилват и не им се противоречи, няма
да проявят тази реакция. Тук говоря за вероятности. Това се случва много рядко, но е възможно.
Както вече споменах такива случаи не се срещат често, защото в голямата си част расата се е
"прочистила".
Д: Тогава не се нуждаете от никакви оръжия?
Ф: Няма оръжия за воюване между хората. Но в горите има влечуги с огромни размери,
подобни на динозаврите на тази планета, чийто ръст достига до 10 метра. Ако някой отиде в дивите
райони на планетата, ще се нуждае от защита. При определени обстоятелства, ако някой обезпокои
гнездото им, те ще го атакуват, за да предпазят малките си. Могат да бъдат отблъснати с
електрически заряди. Електрошоковият уред е цилиндричен, а в края му е разположен контролен
ключ за регулиране на заряда. Носи се чрез дръжка (не е сигурен за думата) и единият му край се
опира в тялото на животното, което целим да отблъснем Точно това оръжие е предназначено за
защита. то е отбранително, а не нападателно. То не би убило животното, би го отблъснало. Те бързо
се научават да не посягат на тази палка. Научават се да не се доближават след като веднъж са
получили токов удар. След като е било толкова близо до нещо, което причинява такава болка,
животното веднага се насочва в обратната посока. Но не всички същества са толкова огромни.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 18

Повечето не са много по-големи от хората, които използват палката. Те живеят в обрасли, ненаселени
райони далеч от градовете. Повечето са влечуги по природа, но не всички. Има и покрити с козина
или коса същества. Палките обаче действат еднакво добре на всички.

Д: Никога ли не ви се налага да убивате нещо?
Ф: Бихме могли да стигнем и дотам. Ако това се случи, ще го направим, но винаги се опитваме
да отблъснем съществото. Зарядите не са толкова силни, че да убиват. Съществува еквивалент на
пушките. Това са оръжия, които използват съответствие на патроните. Те ще бъдат използвани само
ако се налага.
Д: Защо хората посещават местата, където живеят тези животни?
Ф: Все още изследваме планетата и това са онези, които са избрали да живеят в такава среда.
Д: Това единствените видове диви животни са?
Ф: Като цяло само те са опасни. Има животни същества от най-малките до най-големите
размери. Съществуват многобройни разновидности макар и не толкова, колкото на земята. Има
прилики, но доколкото знам не и точни еквиваленти. Повечето животни в гористите райони са
влечуги и тревопасни. Има и равнини, обитавани от космати същества. Съществуват еквиваленти на
рибите или същества, които живеят във водата, и такива, които живеят във въздуха.
Д: Имате ли домашни животни?
Ф: Главно домашни любимци. Има коне или техния еквивалент, които се използват за дърпане
и теглене. Единствено тях използваме. Има домашни животни, подобни на маймуните. Има
същества, които биха изглеждали много странно на Земята и биха ужасили някое дете. Но те са
съвсем безобидни и много любвеобилни, като малки другарчета са. Всички животни изглеждат по
различен начин от тези на Земята. Прилики съществуват, но доколкото знам, липсват точни
еквиваленти. Имат характерни различия от животните, които съм срещал аз. Но не съм се срещал с
всички животни на Земята и затова не мога да твърдя нищо със сигурност. От онези, които съм
виждал, няма еквиваленти. Някои са по-подобни от други, например, както вече споменах, конят има
груб еквивалент на онази планета. А кравата всъщност няма истински еквивалент.
Д: Значи не използвате мляко или друг животински продукт?
Ф Има животни, които дават мляко, но то не се консумира.
Д: Живеели ли са тези същества на планетата, когато тя е била колонизирана за първи път?
Ф: Някои са живеели, а други са били докарани от други системи. Тук има много неща. Имаме
градове, провинция, водопади, птици, дървета и пикници. Нямаме коли, замърсяване или табла за
афиши. Това са прояви на земната култура към конкретния момент, които там не съществуват.
Д: Какъв тип транспорт използвате?
Ф: Има превозни средства, които пътуват по свои пътища. Има такива, които се движат във
въздуха и по водата.
Д: Какъв тип енергия използват те?
Ф: Превозните средства, които летят във въздуха, често използват кристали, които ги тласкат.
Има обаче и летателни апарати, които работят на принципа на магнетизма. Обвивките им са
направени от материали от типа на алуминия. Това са малки превозни средства, които се плъзгат по
енергийните течения или пътеки. Тези пътеки силно наподобяват съвременните магистрали на тази
планета.
Д: Искаш да кажеш нещо като електрични потоци?
Ф: Грубо казано, да.
Д; Те навярно не могат да се отклоняват от тях?
Ф: Това не е вярно, защото съществува възможност за пътуване независимо от тях.
Най-ефективно обаче е използването на тези пътища, защото то не изисква външен енергиен
източник, какъвто е необходим при пътуване извън пътя.
Д: Разбирам, те просто се движат по течението и използват друг тип енергиен източник, ако
искат да се отклонят. Какъв е този енергиен източник?
Ф: Това е складова клетка, чийто земен еквивалент е батерията. Тя съхранява онази енергия,
която впоследствие ще бъде насочена през превозното средство, като ще го поляризира в
съответствие със силовите магнитни линии на планетата. Така пътуването се постига лесно чрез
поляризация в съответствие с желаната посока, независимо дали тя е успоредна, перпендикулярна
или друга.
Д: Управляват ли се преводните средства по някакъв начин или са автоматични?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 19

Ф: Да, съществува ръчен контрол. Той силно наподобява управлението на съвременните
автомобили тук на тази планета. В определен момент в бъдещето на Земята ще бъде предоставена
информация за конструирането на тези машини, защото те използват енергия, присъща на планетата.
Тази енергия не използва изчерпаеми източници като въглища или петрол. Напротив, този тип
енергия е изобилна, неизчерпаема и доста ефективна. Тя ще бъде използвана, без да замърсява
околната среда. Това са универсалните концепции, които ще бъдат дадени на това физично ниво на
планетата Земя в бъдещето.

Д: Имате ли годишни сезони?
Ф: Не. нямаме. Има постепенна промяна на климата след определен период от години, дължаща
се на голямата орбита, която планетата прави около слънцето. Тя е много no-голяма от орбитата,
която Земята описва около своето слънце. Смяната на сезоните обаче далеч не е така драматична или
екстремна, тъй като времето се променя от топло към горещо. Ако съотнесем състоянието на нещата
към тази планета може да се каже, че това е преходът от ранното лято към август или късното лято и
после отново към ранното лято.
Д: Искаш да кажеш, че никога не е студено както в нашите зими?
Ф: Точно така. Разбираш ли, промяната на сезонитe на Земята се дължи на наклонената й ос.
Точно както тъмната страна на вашата Луна никога не се обръща към Земята, така тази планета
никога не накланя оста си и сезоните на нея не се променят. Винаги е приятно или горещо. Ако
съотнесем преживяването със земното, това би бил преходът от топло или приятно към горещо или
много топло Това е просто преход, защото на онази планета такова време не се възприема като
неприятно. За нуждите на превода обаче, трябва да сравня това положение с температурните
вариации, познати на тази планета. Въртенето на тази планета, също както и еволюцията й, е
постоянно, затова времето не се променя. Няма различни сезони, но има различен климат в
различните части на планетата. В съответната част на планетата обаче климатът не се променя,
тъмната страна е по-непроходима и ненаселена. В голямата си част населението живее в светлата
част на планетата.
Д: По-студено ли е на тъмната страна?
Ф: Донякъде, но разликата не е драстична. Съществува вътрешен енергиен източник, които
генерира топлина за цялата планета.
Д: Значи планетата не разчита единствено на слънчевата светлина и нагряване?
Ф: Точно така.
Д: Бил ли си някога на тъмната страна?
Ф: Изследвал съм този район. Растителността е много по-гъста. Топографията не е особено
различна. Като цяло на планетата липсват планински вериги или екстремни височини.
Д: Чудя се как на тъмната страна могат да виреят растения без слънце.
Ф: Нима на дъното на земните океани няма растения, които живеят в пълна тъмнина? Значи
прецедент съществува. Тези растения се хранят с газовете в атмосферата, те не разчитат на
светлината за храненето си, а поемат вещества от почвата. Светлината е само един от начините, чрез
които функционират растенията.
Д: Ами животинският свят на тъмната страна? Различен ли е той?
Ф: Тъмните животни не излизат на светло, защото еволюцията им ги е приспособила към
тъмнината. В това отношение те са различни. Има и животни, които могат да отиват и да се връщат,
да живеят еднакво добре и на тъмно, и на светло.
Д: И двете ви луни стоят на небето едновременно?
Ф: Те обикалят. Понякога и двете са в небето едновременно, понякога нито едната от тях.
Д: Ами дъждът? Имате ли нещо подобно, което да пада от небето?
Ф: Не, не е както на Земята. Дъждът на Земята се дължки на гравитацията. Както споменах,
нашата е една шеста от земната. На тази планета дъждът прилича повече на мъгла, изпълнена с
големи капки. Това е състояние на крайна влажност. Случва се по време на промени в посоката на
вятъра и други подобни явления. Времето е много по-стабилно, но все пак се променя. Може да
провали един пикник. Забавляваме се, имаме ваканции, птици, които да ни радват, и мравки.
Д; Тогава имате насекоми. А имате ли реки и океани?
Ф: Да. Има реки и големи водни басейни, но не толкова както на тази планета. Климатът е
много по-сух и няма толкова големи водни басейни. Насаждения обаче могат да се отглеждат през
цялата година, защото изискват много по-малко влага.
Д: Имате ли дни и нощи? Тук те се дължат на въртенето на планетата.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 20

Ф: Отговорът е не. Няма смяна на деня в тази част на планетата. Почти изпитваме тъга, че това
не се случва. Едната част винаги с в сумрак, а другата - не. Разбираш ли, това се дължи на еволюция
на планетата. Тя не е била така травматизира както земната.

По-късно си спомних за думите му, че очите на жителите на тази планета виждали
изключително добре в тъмното. Това може би не беше противоречие, защото той бе казал също, че
народът му е колонизирал тази планета, а не се е родил там. Само "малките хора", животните и
растенията принадлежаха към това място. Може би това обясняваше неговата тъга - гените му
помнеха нощта на родната планета.

Глава 6
ЕНЕРГИЙНИЯТ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛ
Д: Спомена за търговия. Ще ми разкажеш ли повече за това?
Ф: Има търговия между населението на планетата и населението на други планети и системи.
Някои от металите, които се добиват на планетата, са в изобилие, а съществува потребност от тях в
райони, където са оскъдни, и затова се развива търговията в минното дело.
Д: Това основното перо в износа ви ли е или не използвам точната дума?
Ф: Терминът е съвсем подходящ. Но не изнасяме само това. Изнасят се също плодове и
зеленчуци.
Д: Какво нямате на планетата и ви се налага да внасяте?
Ф: Внасяме някои метали, които се използват в строителството и не се срещат на планетата.
Внасяме и медицински продукти. Има други системи, в които медицинските технологии са
достигнали много високо равнище и те изнасят своята "медицина" в буквален и в преносен смисъл.
Внасят се също познания и важни технологии за начина на живот, знания за това как да направим
живота си по-добър и по-лесен. .
Д: Какво средство за обмен използвате при вноса и износа?
Ф: Парите не съществуват. Има бартерна система. Пет паунда руда могат да бъдат разменени за
пет паунда знания. Това обаче е само пример и не може да бъде приеман буквално.
Д: Защото е трудно да измерим знанието?
Ф: Точно така.
Д: Имате ли при тази система проблеми с опити за измами?
Ф: Това е невъзможно поради открития начин на договаряне. Вече разговаряхме за това, че ние
сме напълно честни. Нивото, което сме достигнали, не допуска измамата и притворството,
шарлатанството и който и да е от тъмните първични инстинкти като егоизма или стремежа към лична
изгода.
Можех да приема, че тази раса притежаваше такива качества, особено като се има предвид
факта, че те общуваха по телепатичен начин. Но хората от други планети, с които се извършваха
сделки? И те ли бяха на същото високо ниво на развитие?
Ф: В непосредствена близост до планетата, за която говоря, има еднородност на еволюционното
развитие. Както бихте се изразили вие, това е високо развит квартал от Вселената. Имаме
взаимоотношения и с планети, които не са развити до такава степен. Но предимство има онзи, който
може да прозре измамата. Когато принадлежиш към ниво, което е надмогнало измамата, е много
по-лесно да я съзреш. Тя е така прозрачна, че всякакви опити са безполезни.
От неговата уста всичко звучеше лесно, логично разбираемо, въпреки че идеята беше чужда на
нашия начин на мислене.
Д: Спомена, че имате търговски маршрути и използвате кораби, които летят през
пространството. Умее ли твоят народ да лети през времето?
Ф: Не е възможно да се пътува през времето. Всъщност времето не съществува. Времето е Идея,
а не... (Търси подходящите думи.) съществуващ материал или функция. То е само идея. Ако може да
се пътува през идея, тогава да, това би било възможно. На нашето ниво обаче още не сме го
постигнали.
Д: Хората па Земята винаги мислят за пътувания в своето минало и бъдеще.
Ф: Това подреждане или разполагане на събитията служи единствено на нуждите на човешкото
възприятие. Всичко е едновременно, така че всичко, което се е случвало или ще се случи, всъщност
се случва. Времето е представа, която хората използват, за да разберат нещата по-добре или да ги
сведат до своето ниво.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 21

Д: Много ми е трудно да разбера подобна концепция, защото ние мислим, че миналите
събития влияят върху настоящите и бъдещите.

Ф: Това е само един от начините за разбиране на нещата. Ако действа – добре. Значи обслужва
целта си. Ако нещо е неудобно за възприемане, не се опитвайте да го възприемате. Останете на
удобното ниво. Тъй като искате да знаете повече, търсете го и то ще ви се разкрие в сънища, в случки
от живота ви, в хората, които срещате. Определено съществуват много идеи, някои чужди на тази
планета, но са актуални в други райони на галактиката. Истината е такава, каквато я направите.

Идеята за едновременно време винаги ме бе терзала, защото беше много трудна за разбиране.
Затова отново насочих разговоря към по-всекидневни теми.

Д: Щом нямате пари или подобна система, как се снабдява с храна и вещи обикновеният
човек?

Ф: Всеки прави нещо, за да може да обмени с полезност. Има толкова много различни неща,
които могат да бъдат правени. Просто всеки индивид избира какво иска да прави и по този начин
създава неговият бартерен потенциал. Някои се занимават със земеделие, други преподават, лскуват,
строят. Избираш занятие и вече имаш възможност да получиш храна, дрехи, подслон. Това се
осъществява на чисто лична основа. Нямаме пари и затова липсват супермаркети и въобще този клон
от търговията. Това не съществува на нашата планета. Има хора, които отглеждат храна, затова ако
искаш храна, отиваш при тях.

Д: Какъв тип дрехи носите на тази планета?
Ф: Общото описание би било тесни - не толкова тесни, колкото плътно прилепнали, - бляскави,
сребристи облекла като гащеризони, но плътно прилепнали, като дълго бельо от една част. То е
еластично и се разтяга, затова може да се навлича, като се разтегне деколтето и се навлече през
краката и по цялото тяло. Материалът е метал, вид метал със сребрист блясък. И въпреки това на
докосване той е така мек, както всяка тъкан тук на Земята.
Д: Не загрява ли твърде много?
Ф: Не, тези дрехи са по-скоро за приличие и украса, отколкото, за да топлят, защото планетата
не е студена. Както вече казах, по-голямата част от планетата има умерен климат. Той се различава
от земния, поради разликата в слънчевия спектър. Слънчевите лъчи не са така интензивни или
по-точно не са така осезаеми както на тази планета.
Д: Значи облеклото не служи за защита от атмосферните условия?
Ф: Облеклото служи за защита от атмосферните условия, но слънчевата светлина е само един
от техните аспекти. Вятърът носи из въздуха частици, които при удар могат да наранят незащитеното
човешко тяло, те са различни - скални, стъклени частици и други. Поради ниската гравитация, те не
падат на земята така лесно, както на тази планета и затова лесно се носят от вятъра. Имат ефекта на
снаряди.
Д: По естествен начин ли се появяват във въздуха тези частици?
Ф: Някои да, други се създават при инциденти.
Д: А лицето? Покрито ли е то по някакъв начин?
Ф: Съществуват маски за извънредни случаи. Обикновено тези дрехи се носят във
всекидневието. При навлизане в буря се добавя допълнителна защита.
Д: Как се отразява това на дишането на хората? Не се ли вдишват тези частици?
Ф: Само по изключение. Обикновено дишането е по-трудно, отколкото на тази планета. Ако
попаднете в буря от прах, няма ли да имате проблеми с дишането? Отговорът е да и същото важи и
там.
Д: Стори ми се, че искаш да кажеш, че частиците винаги са във въздуха.
Ф. Не по-често, отколкото има бури от прах тук.
Д: Разбирам. Носите ли нещо на краката си, например ботуши или обувки?
Ф: Да, има облекло за извънредни случаи, но това зависи от конкретния вкус на личността и
средата, в която се намира. Напълно приемливо е да се разхождаш в собствената си кьща без никакви
обувки. На обществени места е прието краката да са обути.
Д: Еднакво ли се обличат мъжете и жените?
Ф: Да. обличат се по много подобен начин.
Д: Имаш ли име, с което бихме могли да те наричаме, с което си бил наричан на онази
планета?
Ф: В този момент не бих искал да се назовавам по някакъв начин. Има фрази, които се
прикрепят към индивида и отразяват неговото равнище на усъвършенстване и лични постижения. Но

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 22

обикновено не чувстваме необходимост да слагаме етикет на всичко, включително и имена, както
постъпвате тук.

Д: Знаеш ли името на тази планета?
Ф: Тъй като общуването с телепатично би било невъзможно да го преведа в еквивалентната
звукова енергия.
Тази концепция е доста странна за разбиране. На Земята сме така привикнати да имаме имена и
етикети за всяко нещо. Трудно с да възприемем място, където имената не са необходими
Д: Тази планета разположена ли е в система или галактика, която познаваме и на Земята?
Ф: Намира се в съзвездието Сириус. Самата небесна област е била наблюдавана, но не и
нейните граници. Физически граници липсват. Има - преводът не е правилен, но само така може да
бъде разбран - политически граници или по-точно духовни граници на влияние. Това се дължи на
йерархията от духовни светове, която е почти непозната на Земята в настоящия момент.
Д: В района на съзвездието Сириус ли се извършва по голямата част от търговията?
Ф: То просто е близо до онова, което от земна гледна точка бихме могли да наречем оживено
място. Има много търговски маршрути, които се простират до други галактики и вселени. Сириус
обаче е най-близката населена система.
Д: Значи това е едно от най-оживените места?
Ф: Не, не е правилно да се каже, че това е едно от най-оживените места, защото има много
по-оживени райони. Но този е най-близо до планетата Земя. Оттам обаче тази активност не може да
бъде наблюдавана
Забележете отново стремежа към пълна точност, който се наблюдава в отговорите му. Той се
запази по време на всичките ни сеанси.
Д: Не може ли Земята да приеме радиовълни или нещо подобно, които да регистрират тази
активност?
Ф: Има някои по-малко напреднали планети, отдалечени дори от Сириус, които могат да бъдат
регистрирани. Не е особено вероятно, но е възможно. Комуникациите, осъществявани между
планетите на това ниво са далеч по-напреднали от всичко, което тази планета е в състояние да
възприеме чрез машини на този етап. Възможен е подем в знанията на Земята, който да позволи
приемането на комуникацията и то с много силни сигнали.
Д: Учените на Земята се опитват да уловят знаци на живот като слушат радиовълните.
Ф: Те се опитват да уловят сигнали от живота, такъв, какъвто го познават те, или на нивото, на
което те се намират. Ако знаеха как да се опитат и да уловят сигнали от ниво. много по-високо от
тяхното, вероятно биха били приятно изненадани. Биха се изумили, ако научат дори малка част от
онова, което наистина се случва.
Д: Искаш да кажеш, че не познават начин, по който да общуват на това ниво?
Ф: Не в настоящия момент, но напредък има. Проблемът на науката на тази планета е, че тя е
затворена за всяка идея, чужда на онова, което се наблюдава на Земята. С други думи съществува
само онова, което може да бъде възприето с наличните към този момент апаратури.
Д: Тогава тези сигнали, ако това е подходящата дума, не могат да бъдат възприети от
нашата техника?
Ф: Точно така. Затова и приемате, че те не съществуват. Това е спънка за учените на тази
планета.
Д: Поне доближават ли се до разкритията съвременните методи чрез използване на
радиовълни?
Ф: Никога не могат да стигнат до тях чрез съвременната технология, защото не става дума за
същия тип радиовълни.
Д Можеш ли да ми посочиш някакъв еквивалент, за да разбера как се осъществява
общуването?
Ф: При общуването се използват естествени сили като гама-лъчите или космичните лъчи. Така
природните явления се използват, вместо да се създават, както постъпват днес учените на тази
планета. Разбираш ли?
Д: Смътно. Значи ще трябва да намерят начини зa улавяне и превеждане на тези лъчи?
Ф: На този етап учените могат да откриват тези съществуващи в природата лъчи в естественото
им състояние. Например, когато настройвате радиото между станциите, има смущения. Тези
смушения са породени от космическия радиационен фон. Учените не са в състояние да открояват
сигналите в това естествено протичащо явление, познато като космическа радиация. Текущите

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 23

комуникации използват гама-лъчи, рентгенови лъчи - този диапазон или този спектър на радиация.
Затова за да ги приемете тук на Земята, апаратурата трябва да различава и откроява комуникациите в
този спектър на енергията.

Д: Дори да ги разкрият, ще могат ли да ги разберат? Имам предвид като глас ли ще звучат7
Ф: Трудно е да се каже, защото това е като да опитваме да предскажем отговора на задача,
която още не е решена. Независимо дали ще успеят да го разберат, или не, твърде вероятно е това да
не е същата форма на комуникация като земна реч.
Д: Ако го чуят. ще го разпознаят ли като комуникация?
Ф: Със сигурност. Този шум не е като фон. Той са различава много от естествено появяващия се
шум. Няма съмнение, че би бил възприет като форма на интелигентна комуникация В него ще има
повтарящи се характеристики. Друг е въпросът дали те ще бъдат разбрани.
Д: Прилича ли на морзов код?
Ф: Тук не е налице преднамерено замаскиране на информацията. (Какъвто е буквалният превод
на значението на думата "код".) Това просто е форма на комуникация, използвана в този район на
галактиката, не е нужно да замаскираме комуникацията. Ако в този миг тя стигне до ушите ти,
звукът, който ще чуеш, ще е като от тонове, множество тонове. (Фил се насочи към познанията си по
електроника, за да се опита да обясни и илюстрира мисълта си.) Тук в момента се използва подобен
тип комуникация, наречена променливо контролиране на честотата, ПКЧ, което представлява
модулиране на фиксиран тон и комуникация чрез променяне на честотата му, тоест променливо
контролиране на честотата.
Д: Тогава е като звук, издаван от машина или компютър?
Ф: Би могъл да се разглежда така, но няма да с съвсем точно. Липсва еквивалент. В
съвременните начини на комуникация, които съществуват на тази планета, няма такъв звук. Но има
някои, които могат да се използват като аналогия, и както казах, такъв е ПКЧ.
По-късно, когато Фил се събуди, каза, че в представите му звуците приличали по-скоро на
музикални акорди, отколкото на един-единствен тон. Един акорд, в който различните ноти са с
променлива честота и настройка.
Д: Мислиш ли, че някой някога е чул тези звуци и не е разбрал какво означават?
Ф: На Земята липсва оборудване, което да може да ги приеме. Може би на други планети това
се е случвало, но не и тук.
Д: Значи ще трябва да бъде изобретено нещо ново?
Ф: Да, ново за тази планета.
Докато завършвах тази книга, попаднах на статия във вестник, която загатваше, че учените
може би се насочват в правилната посока, изследвайки микровълновия спектър:
Планират се масирани усилни за търсене на живот в космическото пространство
Планира се най-амбициозният и задълбочен опит, който някога е правен, за изследване на
космическото пространство за сигнали, макар че един от експертите се опасява, че хората не са
достатъчно интелигентни да разберат сигналите, дори ако ги чуят.
"Когато бъде завършен към края на века, проектът ще започне да търси извънземни сигнали -
каза Джил Тартър от Калифорнийския университет, Бъркли, на годишната среща на Американската
асоциация за научен напредък. - Това са първите стъпки на мащабно изследване на микровълновата
система в търсене на свидетелства за изкуствено създаден сигнал. За първи път нашата цивилизация
става свидетел на изследване, подбудено от чиста любознателност, което може да не донесе
плодотворни резултати в течение на много поколения.
Според Тартър в момента тече третата година от петгодишна програма за изследване и
развитие, свързана с извънземното проучване.
Програмата, финансирана от Националната служба по аеронавтика и космос (НАСА), ще
хвърли светлина върху микровълновата радиация, която достига Земята от космическото
пространство.
Машините и компютрите ще се вслушват за микровълнови характеристики, които не
съществуват в природата, но често биват създавани от хората с тяхната груба технология.
Програмата ще раздели микровълновия спектър на 10 милиона или 100 милиона канала и ще ги
изследва систематично."
(Статията е издадена във вестник от 29 май 1986 г.)
Д: Знам, че учените са най-нетърпеливи да общуват.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 24

Ф: Те всъщност нямат какво да кажат. Хората от Земята могат да изнасят много малко неща,
които да са от полза за жителите на другите планети.

Д: Това вероятно е вярно. Но аз мисля, че те ще търсят знания, ако въобще могат да ги
разберат.

Ф: Да, това търсят, но знанието би могло да бъде използвано, за да наранява. На този етап това
именно е същината на ситуацията. Тази планета трябва да развие своята съзнателност, преди да
получи и усвои познанието. Много хора на Земята мислят, че сме сами, те приличат на отшелник,
израснал сам в горите или пустинята, който в своя си изолация естествено смята, че е единствен.
Защото отшелникът в пустинята няма да научи уроците, които ще научи отшелникът, който върви по
улиците на града. Така и вашата планета е отшелническа. Индивидите, които живеят на тази планета,
ще научат много уроци, като например какво е чувството да бъдеш сам във Вселената. Еволюцията
на вашата планета е от такова естество, че тя трябва да бъде изолирана, за да научи своите уроци. В
този свят се раждат много хора, които живеят в самота, за да научат своите уроци.

Същото важи и на планетарно ниво, защото всяка цивилизация трябва да научи своите уроци.
Като цивилизация вие трябва да научите уроците на самотника, а след това да пристъпите в реалния
свят и да използвате уроците на самотата. Земята в никакъв случай не е разположена в центъра на
Вселената, а по-скоро в нейния заден двор. Това не е случайно, а преднамерено. Идеята е била тази
цивилизация да е в задния двор, самата тя не е заден двор. Не искаме да ви обидим, не се чувствайте
подценени. Искам да кажа, че тук не се случват много неща. Тази раса е била оставена в изолация в
името на собствения прогрес. Разбираш ли, защото ние - казвам ние, защото в момента и аз съм един
от вас - човешката раса, сме район или раса, която израства. Това не с единствената раса. Това е раса,
чиято съдба е да се развива на тази изолирана планета, за да стане вселенски съсед, което е
неизбежно.

Д: Знаеш ли зa други населени планети в Слънчевата система, с които бихме могли да
общуваме7

Ф: На първо място бих се запитал защо някой би го поискал, като се има предвид състоянието
на Земята в момента. На второ място бих искал да ти задам въпроса дали имаш предвид планета на
същото ниво на еволюция?

Д: Мисля, че това търсят учените, нещо, с което биха могли да общуват.
Ф: Има планети, които са далеч под тази планета в своята еволюция. На този етап учените имат
намерение само да се доберат до нещо, което би представлявало доказателство за наличието на други
живи същества. Това обаче е някак... Не ми е приятно да използвам думата нелепо, но е тъжно (като
се има предвид състоянието на планетата в този момент). По-добре, много по-добре би било да се
научите да общувате един с друг на тази планета, вместо да се опитвате да поемате новото бреме на
опознаване на чужда култура.
Д: Да, но има ли в Слънчевата система на Земята по-високо развити планети?
Ф: Не,. не и в Слънчевата система на Земята. Както вече казах в съзвездието Сириус има
планети, които са на по-високо развитие от Земята. В този момент те са най-близо до земята. Ако
приемем обаче, че разумът тук е вид болест, то никой не би искал да се зарази от контакта си с
болния. Това състояние на разума поставя много сериозно задължение пред човечеството. Това не се
приема лесно от Вселената. Сърцевината на човешкото съществуване е засегната от този разум и ако
щеш, цялата му еволюция се спъва от тази болест. Но не, няма друг разумен живот в тази Слънчева
система в този момент. Дори до микроскопично равнище, както бихте се изразили вие, не знам да
има други. Възможно е, но не и в личната ми сфера на съществуване.
Д: Значи ще трябва да търсим другаде?
Ф: Ще трябва да търсите на места, до които никога не сте стигали. Но е много по-добре да
изчистите пиесата тук, отколкото да търсите нова пиеса другаде.
Д: Да, разбирам какво имаш предвид, но все пак е трудно да спреш търсенията на науката.
Струва ми се, че твоята планета, която описа наистина е много високо развита
Ф: Сравнително. Със сигурност има много планети, които са далеч по-развити. Но в сравнение
със Земята, да, тя би могла да се приеме за високо развита.
Д: Преди известно време когато говореше за земеделието, спомена, че не знаеш много за
него,защото това не е избраната от теб област! Коя е твоята област?
Ф: Личната ми област винаги е била научната, това, с което се занимавам и в момента на тази
планета. На другата планета работех с енергия, насочвах я, за да бъде използвана за различни цели.
Така енергията може да бъде използвана в комуникациите, навигацията или индустрията. Всеки

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 25

работи в конкретната област, която е избрал. Това е конкретната област, която избрах аз, което
определено не означава, че тя е по-добра или по-лоша от всяка друга. Това просто е моят личен
избор.

Насочих го към времето, през което е изпълнявал своето занятие. Нямах представа какво
можеше да представлява тази работа.

Ф: Заемах длъжността енергиен разпределител. Работех с енергиите, които се използваха на
планетата. Приемах и разпределях енергии. Има много енергии, космични и планетарни по своята
природа, които могат да бъдат насочени и изпратени на онези, които искат да ги използват.

Д: Имате ли лаборатории или места, където се извършва тази дейност?
Ф: Да. има изследователски райони На физично ниво абсолютното знание не съществува-
Винаги мотат да бъдат откривани нови знания. Дори на далеч по-напредналите планети. Винаги
съществува новото или най-новото, току-що откритата информация.
Д: Значи и вие не знаете всичко. Човек би си помислил, че сте открили всеки възможен начин
за използване на енергията.
Ф: Съществата, които са на божественото или крайното ниво, нивото на Създателя с право
могат да твърдят, че притежават това познание. Ние обаче сме далеч от това ниво и трябва да го
открием сами, със собствени усилия.
Д: В сграда ли работиш?
Ф: Да, има отделен район. Ниско, кръгло помещение с издигнат - замисля се за превода - олтар,
които са идеалния център на вихрушката Защото на планетата съществува вихрушка от енергии
Просто трябва да си във вихрушката И да насочваш енергията към онези индивиди, които искат да я
използват. Това е предназначението и на кръглата форма - да не наклонява към нито една посока.
Д: Опитвам се да си представя това – седиш или стоиш в тази централна част?
Ф: Има издигнат олтар и свещеникът – замисля се за превода - застава в центъра на вихрушката
и насочва енергията към индивидите, които искат да я получат.
Д: Използвате ли физически средства при тази дейност - машина, пулт или нещо подобно?
Ф: Да, има помощни инструменти. Те са кристални или са изградени главно от кристали или
кристалоподобни материали. Работата обаче е по-скоро мисловна, отколкото физическа по своя
характер.
Д: Ще можеш ли да нарисуваш част от инструментите, когато се събудиш?
Ф: Мога да нарисувам груба скица на олтара. На този етап обаче не би било редно да се
опитвам да преведа в рисунка нещата, които имат характер на инструменти.
Създадох у Фил постхипнотичното внушение, че ще може да нарисува работното си място. (Вж.
илюстрацията.)

Д: Всеки ден ли ходиш да работиш на това място?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 26

Ф: В някои случаи е необходимо да се работи в продължение на дълги периоди от време, а в
други не е необходимо. Тоест всичко зависи от потреблението. Има и други като мен в други
вихрушки от същия тип, които биха могли да ми окажат помощ.

Д: Помислих си, че тази работа навярно трябва да се върши постоянно.
Ф: Не е точно така, защото постоянният престой във вихрушката не би бил здравословен за
разпределителя, защото това би причинило бързо износване на индивида или остаряване.
Д: Дълга подготовка ли се изисква, за да научиш да правиш това?
Ф: Много... (Дълга пауза - трудно му беше намери думата.)
Д: Учене?
Ф: Морал в неговата най-чиста форма, за да може енергията да бъде възможно най-чиста.
Защото разпределителят би могъл да помрачи енергията, ако не притежава високи морални
добродетели. Това е еквивалентен превод. Липсва му нещо от гледна точка на широта на
възприятието. Въпреки това става ясно, че разпределителите трябва да притежават абсолютни
добродетели. Чиракува се при майстор учител. Тези, които проявят големи способности, се открояват
още в ранна възраст и... (Отново срещаше трудности с думите.) изпитват и наблюдават за... годност.
Голяма чест е да издържиш, защото режимът е много строг и тежък.
Д: Дълго време ли е необходимо за обучението?
Ф: По-голямата част от младостта и ранната зрелост, еквивалент на завършването на училище н
университет.
Д: Трябваше ли да живееш някъде, га да научиш тези неща?
Ф: Останах вкъщи при семейството си. Училището обаче беше разположено в централизиран
район. Считаме, че за да стане индивидът завършена личност, той трябва да получи познания по
въпросите на домакинството и храненето от своите родители и да бъде отгледан със своите братя и
сестри. Подобно е и разбирането на Земята в момента.
Д: Помислих, че може би е трябвало да напуснеш семейството си и да отидеш другаде.
Ф: Не е така. Тогава не бих получил здравословното израстване на характера, което се
възпитава у дома.
Д: Харесваше ли ти този тип работа?
Ф: Да, тя беше много удовлетворяваща, защото при изпращането на енергията човек трябва да
се настрои на една вълна с получателя и затова може да установи с него психично или телепатично
общуване. Така той получава благодарност и споделя енергията по телепатичен път.
Д: Складирахте ли някъде тази енергия, за да я усилите? Или просто я изпращахте директно?
Ф: Не, не се нуждаехме от това, защото Вселената разполага с неизчерпаеми запаси от енергия.
Както и на тази планета енергията от вътрешността на планетата и извън нея. Всичко е въпрос на
канализиране на енергийните потоци към желаните райони.
Д: Необходими са само определен тип хора, които знаят как да я използват и насочват?
Ф: Точно така.
Д: Какво правеше по времето, през което не се занимаваше с това?
Ф: Участвах със семейството си в много интересни и удовлетворяващи начинания. Също както
на Земята ние имаме семеен живот и ни е необходимо време, през което да бъдем с тези, които
обичаме.
Д: Как умря на тази планета?
Ф: Смъртта ми беше причинена от досега с енергиите. Физическият живот на разпределителя е
по-къс поради интензитета на енергиите. Аз обаче съзнавах това още преди да поема тази
отговорност и не смятам, че цената беше висока за службата ми.
Д: Предполагам, че тя е довела до стрес и износване на органите?
Този разказ за живота на чуждата планета несъмнено ще се стори скучен и вял на поколението,
привикнало да бъде бомбардирано от научна фантастика. Но за мен именно това му придава
достоверност. Фил| е обикновен млад мъж, израснал с "Междузвездни войни" и други подобни
филми и телевизионни шоу-програми. Със сигурност в разказа му за планетата имаше достатъчно
плодотворна информация и ако беше склонен на това, той можеше да създаде и имтригуваща
фантастика. Вместо това той изглежда бе живял нормално съществуване както всеки
средностатистически земен човек, като се изключат по-високо развитите морални и умствени
възможности. За мен именно това придава на разказа му истинност и правдоподобност.
Подсъзнанието му не се опитваше да ме впечатли по никакъв начин, то просто възстановяваше
спомените си.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 27

Глава 7
ЧЕТИРИИЗМЕРНИЯТ ГРАД
След подробното описание на чуждата планета, бях нетърпелива да изследвам други животи,
които Фил можеше да е имал в космическото пространство. Нямах представа, че някои от тях може
да са били не на триизмерни или физически места, на каквито сме свикнали тук на Земята. Тъй като
единствено тях познаваме на съзнателно равнище, никога не се бях замисляла за възможността за
живот в други измерения. Учени сме, че в материалния свят има само три измерения: дължина,
ширина и дълбочина. Единственото друго измерение, за което съм чувала, е четвъртото измерение,
наречено "време", което определено не е плътно или физическо. Изследването на космическото
пространство се оказа по-сложно, отколкото съм си представяла. Щяхме да стигнем до територии,
които съзнанието ми трудно можеше да разбере. Фил очаквал да се отдели от познатата Земя и да се
залута из подобни странни представи. Областта на научната фантастика беше много по-безопасна.
Но тези нови и предизвикателни идеи поне в никакъв случай не бяха скучни. Никога не знаех какво
да очаквам.
По време на следващия сеанс, когато вратите на асансьора се отвориха, Фил видя на хоризонта
очертанията на високи, назъбени, остри кули. Веднага си помислих, че се е завърнал към сцената,
която го бе терзала преди - планетата, на която бяха намерили смъртта си членовете на научната
експедиция. Но той каза, че това е град. Той обаче не приличаше на града с кулите и странните
превозни средства, който бе видял в другите сеанси.
Ф: Това е силует, очертания на сградите на град. Те са кули с различни височини.
Когато го помолих да слезе от асансьора и да изследва странното място, той се съгласи.
Подсъзнанието му се бе убедило, че другите сеанси не бяха смутили съзнанието му и очевидно
смяташе, че е време да започне да освобождава информацията по-бързо.
Озова се на нивото на улицата. Вървеше и се приближаваше към някой, който явно познаваше,
защото той му махна. Беше плешив човек с тъмносин тесен костюм от една част с висока яка. Когато
сведе поглед към себе си,Фил видя, че носи същия тип облекло.
Ф: Явно сме в покрайнините на града, не мисля, че живея в града, но ходя в града. Навярно
живея в провинцията, но работя в града.
Насочих го към работното му място и го помолих да ми разкаже за типа работа, която е обучен
да върши.
Ф: Изглежда, че това е овално или кръгло пространство с ръбове по стените... Те се спускат от
покрива. Имам чувството, че има нещо кадифено или меко в стените. Има подиум за оратора и пейки
за публиката. Това е зала, създава впечатление за съдебна зала. Служи за раздаване на правосъдие...
един вид, може би за посредничество.
Д: Има ли други хора. които работят тук с теб?
Ф: Да, имам помощници. Има и други, които извършват... Не бих искал да кажа "черната
работа", защото дейността им е също толкова важна, но задачите им не са така сложни.
Д: Има ли наименование работата, която вършиш?
Ф: Адвокат или нещо подобно. Работата ми е да разрешавам спорове при различия в гледните
точки. Трябва да помагам на всяка от страните да види правотата в позицията на другата. Помагам
им да стигнат до общо споразумение.
Д: Имаш ли някакъв тип служебна значка или друг отличителен знак? Нещо, по което хората
да разбират кой си?
Ф: Личността е вид значка, защото тя отразява професията. Щом срещнеш някой, веднага
можеш да разбереш кой е и с какво се занимава. Хората на Земята носят униформи, по които да ги
разпознават, защото нямате това... незабавно разпознаване. Ако можехте моментално и интуитивно
да разберете, че някой е полицай, още щом го срещнете, нямаше да има нужда от униформи.
Разбираш ли какво имам предвид?
Очевидно отново се намирахме на място, където мисловната комуникация и интуицията бяха
често срещани и високо развити,
Д: Каза, че работата ти включва разрешаване па спорове. Трудно ли е това?
Ф: Понякога да. Понякога въпросите могат да са много сложни.
Д: Другите винаги ли се вслушват в теб?
Ф: Обикновено да, те уважават моя авторитет и мъдрост. Несъгласието не им е от полза. Целта
на посредничеството е разрешаването на проблема. А спорът с посредника би обезсмислил целта му.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 28

Д: Знаеш какви са хората - трудно пости съгласие.
Ф: Хората тук са такива. Нещата не са същите, защото хората там по-лесно приемат чужда
гледна точка.
Помолих го да ми посочи пример за типа спор, който той би бил повикан, за да разреши, и той
разказа следното.
Ф: По онова време в съзвездието Сириус имаше… не ми се ще да използвам термина "война",
защото не е точен. Имаше остро несъгласие между раса от индивиди, които са... Няма отправни
точки, чрез които да ги опиша. Липсва основа, на която да изградя концепцията си. Ще се опитам
само да представя ситуацията. Става въпрос за две раси. Между тях има несъгласие по въпроса за
териториалните права върху система от ненаселени планети. Едната раса има претенции, защото те
първи са изследвали системата. Другата раса има претенции, защото те са произлезли от системата.
Ситуацията е следната: Имало е преселение от тази система към други планети, в резултат на
преселението се появила раса от същества, която скоро развила междузвезден флот или поне
възможностите за такъв. Тази цивилизация изгубила следите си, а скоро и знанието за произхода си
от тази система. Но след като първите изследователи я открили, те осъзнали връзката си със
системата и сега имат претенции върху нея поради своя произход.
Д: Каза, че това прилича на война?
Ф: Това не е война, защото няма проявява на насилие. Има само интензивни спорове и
несъгласия. Организират се срещи... съвети на представители на всяка раса, които се опитват да
достигнат до някаква форма на консенсус, до някакъв компромис, при който и двете страни да заявят,
че са постигнали целите си. Залогът е правата върху минералите. Стои също и въпросът за грижите
към жителите на тези системи, които не са толкова развити както спорещите страни. Начело на
наследниците на системата стои човек, който има статута на водач и е дълбоко уважаван и почитан
от своята раса. Той е техният лидер. Той настоява за териториален суверенитет над цялата система по
силата на произхода и е прав в исканията си. Едната страна чувства, че произходът им дава права,
защото там са живели техните предци и защото по-ниско развитите жители също принадлежат към
техния народ. Другите твърдят, че имат право, защото първи са открили системата.
Д: Ще се стигне ли до война, ако спорът не се разреши?
Ф: Не се постъпва по този начин. Съществуват разногласия и много оживени дискусии, но те не
водят до жестокост. Всяка страна изпраща представители и те трябва да стигнат до съгласие. Всяка
от страните има право, защото в този район от галактиката, или Вселената, за териториални права
могат да претендират и първооткривателите. Наследниците са загрижени за безопасността и
добруването на своите прадеди, което не означава, че откривателите биха пренебрегнали тази
отговорност за безопасността на населението. Не в това е въпросът. Това е все едно да се окаже, че
твоите прадеди живеят на остров, към който друга страна предявява претенции. Ти естествено би
имала признат интерес за безопасността и грижите за населението. Такава е и ситуацията тук.
Д: Това силно наподобява териториалните спорове между индианците и Съединените щати.
Това се е случвало на много места по цяла Земя и не е ново.
Ф: Системата, както вече споменах, е богата на минерални залежи. На някои от планетите има
растения, които се използват за производство на лекарства. Затова освен наследствени са налице и
неоспорими търговски интереси. На този етап разрешението е споделената отговорност, с други думи
откривателите отговарят за търговията и изследването на системата, а местното население и техните
наследници отговарят за социалното и културното развитие на системите. Хармонията винаги е
желателна и според нас по този начин тя се постига. Но всяка страна трябва да даде съгласието си за
това.
Д: Случва ли се понякога да налагате наказания?
Ф: (Дълга пауза,) Не мога да говоря за това
Д: Искаш да кажеш, че не ти е позволено?
Ф. Това е нещо, за което... просто нямам какво да кажа. Очевидно не се занимавам с подобни
неща.
Д: Само се питах дали в обществото ви има наказания, или нямате проблеми в тази област.
Ф: Нещата не стоят по същия начин, както в това общество, различни са.
Винаги се опитвам да определя къде сме с имена, дати и местности. Това се дължи на
дългогодишната ми работа със земни животи. Когато го попитах за имената на града или планетата,
той отново ме информира, че е невъзможно да преобразува тези неща в звуци.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 29

Ф: Имената не могат да бъдат преведени, тъй като няма еквивалентен вибрационен превод на
земния език.

Вече трябваше да съм разбрала, че ще имам същите проблеми при тези въпроси, но навиците
ми надделяха.

Д: Има ли начин да опишеш времето там, където си? Имате ли, например, години така,
както ги познаваме ние?

Ф: Не, нямаме време, защото сме в четвъртото измерение, където няма време. Няма смисъл да
се измерва нещо неприложимо.

Това беше странно развитие. Никой до този момент не ми бе казвал, че е от четвъртото
измерение, от друга страна, никога не бях разговаряла и с някой от друга планета. Бях приела, че
говорим за триизмерен физически свят, поради примера, който ми бе посочил. Явно сложните
спорове се отнасят за разрешаване пред четириизмерни съдилища. Може би ги намираха за
по-безпристрастни.

При тези обстоятелства, при които индивидът идваше от друго измерение, което въобще не
познавах, ставаше трудно да формулирам смислени въпроси към събеседника си. Концепциите щяха
да ми бъдат чужди и нямаше да има база за сравнение и съотнасяне.

Д: В такъв случай твоето тяло не би остарявало с годините или с онова, с което преценявате
нещата. Вярно ли е?

Ф: Нещата се променят. Трудно е да се обясни, но определено има промяна с онова, което вие
наричате време.

Д: Като бебе ли се появява тялото, за израсне?
Ф: То се формулира. То не се ражда. Композира се такова, каквото е необходимо, за да върши
работата, за която е предназначено с течение на времето, както бихте се изразили вие.
Д: С други думи, то се формира напълно израснало. Точно ли се изразих?
Ф: Не, в смисъл, че обучението не се постига в началото. Идеята или целта е научаването.
Затова в началото или при формулирането липсват знанията, които ще дойдат с опита. А с опита
тялото ще се промени, което ще отразява промените личността.
Д: Добре, опитвам се да разбера това. В нашето общество започваш като бебе и тялото ти
постепенно израства, за да станеш възрастен. Това не се ли случва във вашето общество?
Ф: Така е. Разликата с следната: тук, на Земята, физическото тяло се променя и израства и до
наш степен отразява растежа на душата в него, докато тя се учи. Това е физическият аспект на
третото измерение.
Тези аспекти все още ме объркваха, но реших да продължа да задавам въпросите си с
надеждата, че просветлението щеше да дойде по късно, когато щях да имам време да мисля и
изучавам това странно развитие.
Д: Имате ли мъже и жени като отделни полове във вашето общество?
Ф: Не, половете не са необходими, защото не се възпроизвеждаме като хората. Разбираш ли?
Д: Не съм сигурна. Тогава как се възпроизвеждате7 На отделно място?
Имах предвид лабораторни условия, както при копирането. Тъй като не разбирах идеята, се
хващах за всяка сламка.
Ф: Всичко е психично. Мисловната енергия се проектира. Ако възникне нужда от тяло, тялото
се появява и става средство, което тази личност може да използва, за да действа и да научи
необходимите уроци.
Д: Значи душата може да навлезе в тялото в момента, в който то се материализира?
Ф: Не, това не е физическа материализация. Всичко е енергия. Душата е тяло. Разбираш ли?
Д: Тази концепция ми е доста чужда, но се опитвам. Щом тялото е изградено от енергия и е
главно душа, каква е околната среда? Физическа, материална ли е тя?
Ф: Тя е енергия. Всичко е енергия. Всичко може бъде придвижено и да се манипулира, точно
както и физическата материя. За да го направиш е необходимо единствено убеждението, че това е
възможно.
Д: Значи групата материализира своите потребности?
Ф: Точно така. Кармата им се осъществява чрез груповите им усилия.
Д: Значи вие също все още трябва да постигнете своята карма?
Ф: Точно така. Всеки трябва да го направи.
Д: Значи в този тип общество нямате семейство, така да се каже?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 30

Ф: Напротив, имаме, защото сме същите както вие на Земята. Това обаче не е физическо
семейство. Но обикновено сме с познати хора, както бихте се изразили вие. Ние, като тук имам пред
всички живи същества, имаме приятелства и близост между индивидите.

Д: Значи дори в състоянието, в което сте чиста енергия, съществуват емоции, чувства.
Ф: Определено. Точно така. Любовта и съпричастността са част от индивидуалността на
съществуването.
Д: Ами храната? Храните ли се по някакъв начин?
Ф: Храната не е необходима. Имаме забавления и онова, което би могло да се нарече "храна", е
едно от тях. То обаче не е необходимо, защото това, за което разказвам не е физически свят или
съществуване. Трябва да разбереш, че това е чиста енергия. Във физическия свят вашите физически
тела се нуждаят от храна, поради биологичните процеси. Но в това съществуване енергията е... Тя не
изисква подхранване.
Д: Винаги съм си мислила, че останалите планети са като нашите. Те все пак би трябвало да
имат някакви физически потребности.
Ф: На триизмерните планети това е вярно.
Д: Опитвам се да свържа това с познанията си за състоянията между животите, така
наречените "мъртви" състояния, когато хората са в сферите между физическите си животи. В
това състояние тялото вече не е необходимо и душата е свободна от него. Различно ли е това, за
което говориш ти? Или вашият четириизмерен свят прилича на съществуването между
животите на другите планети?
Ф: Да, така е. Той не е подобен, той е същото нещо. Когато някой умре тук, той има
възможността да живее на друга планета, ако отговаря на нейните изисквания. Няма разлика тук или
там, става дума просто за пребиваване на едно или друго ниво.
Д: Разбирам.
Всъщност не разбирах. Свят ми се завиваше от тези странни концепции. Трудно ми беше да
измисля смислени въпроси.
Д: Как тогава умирате, щом сте чиста енергия?
Ф: Не умираме като такива. Преформулираме средството, чрез което съществуваме. Например,
когато нечие полезно действие е изтекло или лицето е научило уроците си, вече няма нужда от него.
Затова то се преформулира и енергията му се завръща към... там, където има нужда от нея. Личността
на индивида обаче остава.
Д: Струва ми се, че във вашето общество хората не биха умирали, че биха искали да останат
там вечно.
Ф: Не, биха се отегчили много бързо. Например, ако научиш уроците в трети клас, би ли
пожелала да останеш в него завинаги?
Д: Някои хора имат страх от смъртта, толкова се боят от неизвестното, че биха искали да
останат там, където познават...
Ф: (Прекъсва ме.) Може и да е удобно, но няма какво да се научи.
Д: Няма предизвикателства?
Ф: Точно така, точно така.
Д: Говорехме за града. Използвате ли превозни средства?
Ф: Да, тези превозни средства са чиста енергия както всичко в четвъртото измерение. Те могат
да бъдат формулирани и преформулирани в зависимост от потребностите
Д: Опитвам се да разбера защо се нуждаете от превозни средства, след като имате
възможността да използвате енергия и съзнание в чист вид?
Ф: Не е по-различно оттук, от използването на влак или камион. Използвате триизмерен
материал, за да работите с триизмерен материал. Същото е и там. Нуждаете се от четириизмерни -
нематериални неща, за да боравите с четириизмерни неща. Точно като телата, които се формулират.
При извършването на работата се използват инструменти. Нещата не са много по-различни,
отколкото тук, на Земята, като се изключи факта, че са четириизмерни, вместо триизмерни. На
по-високите нива, по-високите измерения и съществувания, нуждата от инструменти се губи до
такава степен, че всичко се превръща в мисъл. Духовете на по-висшите нива нямат такава потребност
и затова те просто съществуват в мисъл и само в мисъл.
Д: Именно това се опитвам да разбера. Смятах, че съществата, които са чиста енергия,.
нямат нужда от нищо друго. Очевидно това е някакво междинно положение между чисто

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 31

физическото и чисто психичното. Те са се научили да контролират съзнанието до степен, която
им позволява да материализират потребностите си.

Ф: Точно така. Бихме искали да ти кажем, че ще ти бъдат показани много неща. Ще ти бъде
даден достъп до много информация и записи. Някои от тях могат да съдържат трудни за превод
концепции, но ние ще се опитаме да ги направим възможно най-лесни за разбиране. За съжаление,
трябва да ти кажа, че има области, до които не можем да стигнем. Но и това не би било от полза нито
за теб, нито за мен. Всъщност може да е опасно и за двама ни.

Това неочаквано изявление ме изненада и същевременно събуди любопитството ми. На първо
място за мен винаги бе грижата за обекта, но човешкото мен се запита каква ли може да е
забранената територия. Никога преди не бях получавала подобно предупреждение. Така и не се
опитах да разбера, защото вероятно и без това нямаше да успея. Най-добре е просто да оставим някои
неща настрана.

Ф: Идеята е да помогнем, така че не можем да допуснем това, ще има обаче достатъчно
материал, който да задоволи всяко любопитство.

Д: Добре, значи можем да оставим това на твоята преценка. Не става дума за някаква моя
преценка за това кое е... грешно, ако щеш. Това не е съзнателно решение от моя страна. Има
записи, до които просто нямам достъп поради този факт Има много по-силни от мен, които бдят
над нас. Всъщност те ни наблюдават и в момента в тази стая и ни водят в нашите въпроси и
отговори. Това са нашите водачи и дори такива, които стоят над тях.

Косата на тила ми настръхна, защото често чувствам присъствието на невидимите "други",
когато върша работата си.

Ф: Те са доволни, защото разглеждат това като помощ за хората на Земята. Ако виждаха вреда в
това, то нямаше да се случва. Толкова е просто. Затова ще има "забранени зони", в които няма да ни е
позволено да навлизаме и за които няма да мога да говоря и да имам достъп.

Уверих го, че макар да бях любопитна и да исках да опозная всичко, на което се натъквах,
никога няма да поискам да правим нещо, което би му причинило вреда или неудобство.

Бях доста развълнувана да науча каква информация щеше да бъде допусната при следващите ни
сеанси. Този сеанс вече бе разширил кръгозора ми, като ме бе запознал със странна нова концепция и
непознато дотогава за мен измерение.

Глава 8
ОТПЕЧАТВАНЕТО
Този разговор за други измерения ме объркваше и затрудняваше задаването на въпросите.
Надявах се да получа отдих, време да събера мислите си, като го насоча към животите му на Земята.
Там отново щях да бъда на позната територия. Но щях да открия, че след като вратите към други
светове и странни съществувания бяха отворени, нямаше да сме в състояние да се завърнем към
скучния и безопасен познат свят. Той посочи най-стряскащата причина, на която бях се натъквала, и
за момент разклати устоите ми и вярата в онова, което правех. Може би наистина нищо не е такова,
каквото изглежда.
Д: Имал ли си много животи на планетата Земя?
Ф: Това е първият ми физически живот, първото ми истинско раждане на тази планета. Имам
отпечатък от много други и съм асистирал на много други. Това обаче е първото ми истинско
физическо раждане на Земята.
Момент! Какво искаше да каже той? По-рано той бе споменал, че земният свят е нов за него, че
е по-добре запознат с други планети и измерения. Но как беше възможно това да е първият му живот
на Земята? Това ме объркваше, защото в началото на съвместната ни работа той бе споменал за
четири други живота, които определено бяха изживени на земята. Какво се бе случило по време на
тези ранни сеанси?
Д: Другите, които обсъждахме, не са ли били истински?
Ф: Това бяха отпечатъци и помощни животи, а не истински физически раждания.
Това наистина ме порази. Никога не бях чувала за отпечатъци. При работата ми с регресии,
човек или е изживял един живот, или не е. Другата алтернатива е обектът да си фантазира или да си
представя всичко. Винаги съм се гордяла със способността си да откривам разликата. Във всичко,
което съм чела за възможните обяснения на спомените от друг живот, никога не бях чувала за нещо,
наречено "отпечатване". Фил ме изправяше пред напълно нова концепция. Напомних си обаче да не

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 32

забравям, че не работя с обикновена земно ориентирана енергия. Бях объркана. Ако един живот може
да не се приеме за истинско физическо прераждане, как щях да знам с какво си имам работа?

Д: Да не искаш да кажеш, че когато идват в живота вместо да са изживели конкретните
житейски преживявания, някои души вземат...

Ф: Могат да извлекат информация от Акашовите записи и да я отпечатат в душата си. Тогава те
ще се превърнат в техни преживявания. Други изследователи твърдят, че Акашовите записи не
съдържат указание за време, а са единственозаписи на събития, емоции и усвоени уроци.

Д: Ами... Можеш ли да ми кажеш как да направя разлика при моята работа?
Ф: Не, защото дори аз не мога да направя разлика. Ако аз съм в отпечатък, той е така истински,
сякаш наистина съм го изживял. Всички емоции, спомени, чувства, абсолютно всичко за този живот
се съдържа в отпечатъка. Затова от моя гледна точка не бих могъл да го разпозная, защото ще бъда
напълно погълнат от отпечатъка. Това е цялата идея за отпечатъка. Това е способността да изживееш
хиляди, стотици хиляди години на една планета, а всъщност никога преди да не си бил там.
Д: Каква е причината?
Ф: Ако се озовеш на тази планета от друга планета или измерение без отпечатък, ще бъдеш
напълно объркан. Така човек не би могъл да разбере обичаите, религията, политиката или как да се
държи в обществото. Оттук произтича необходимостта от отпечатък. Когато хора от звездите идват
на тази планета, подсъзнанието им не е преживявало земно човешко съществуване. За да се чувстват
удобно и спокойно, трябва да има нещо, с което да сравняват всекидневните си преживявания.
Защото ако такова нещо липсва, всеки един ден ще бъде съпроводен с чувството за тотална
дисхармония, докато не дойде моментът, в който човек най-сетне ще може да погледне назад и да
види някакво подобие на история. Това се случва през късните години от живота. Объркването и
дисхармонията от това изживяване обаче ще обезсилят всяко познание, защото дисхармонията ще я
има винаги и познанието ще трябва да се бори с нея. Познанието ще бъде оцветено от тази
дисхармония и вследствие на това ще отсъства. Така че отпечатването е необходимо, за да позволи на
индивида да се чувства удобно в новата среда и тези напълно чужди преживявания. Защото в
противен случай дори толкова просто нещо като спор, би било така ужасяващо за индивида, че той
би останал безпомощен. За разлика от вас, звездните хора не познават гнева или страха. Той би ги
извадил от строя. Би ги парализирал. Те биха били напълно травматизирани.
Много хора вярват, че всичко това се обуславя от средата, че съзнанието на бебето е абсолютно
чисто. Всяка информация се научава и поема, докато то израства и живее живота си. Очевидно
разчитаме на подсъзнателните си спомени повече, отколкото на подозираме. Това изглежда е база
данни, от която непрекъснато черпим сравнителен материал за всекидневния си живот. Според тази
нова идея един извънземен, който за първи път влиза в човешко тяло и се сблъсква с тази странна
нова култура, трябва да има в спомените си от миналото нещо, което да го ориентира и да му даде
база за сравнение. Цялата тази идея беше стряскаща за мен и тя ми разкри съвсем нов начин на
мислене. Тя можеше да промени цялостния ми поглед върху прераждането.
Д: Но има ли някакъв начин да разбера дали хората си спомнят и изживяват наново
действителен живот или отпечатък, когато работя с тях?
Ф: Питаме защо би искала да знаеш?
Д: Вероятно, за да мога да докажа онова, което се опитвам да докажа.
Засмях се вътрешно, защото това водеше до: Какво всъщност се опитвам да докажа? Той сякаш
прочете с мислите ми.
Ф: А какво се опитваш да докажеш?
Поклатих глава и се засмях в недоумение: „Това с добър въпрос."
Ф: Ще отговориш ли на собствения си въпрос?
Д: Опитвам се да докажа реалността на прераждането, защото много хора не вярват в тази
концепция. Опитвам се да потвърдя тези неща, като накарам хората да преминат през един
живот, а след това да докажа, че тази личност наистина е съществувала през конкретния период
от време. Но ако някой си спомня отпечатък, ще можем ли да го потвърдим?
Ф: Да, защото съществуването наистина е било изживяно, макар и не от индивида, с когото
говориш в момента. Цялата информация обаче ще с същата, както ако би говорила със самата душа,
която е обитавала съответния индивид по онова време. Отпечатъците всъщност стават част от душата
и тя ги носи в себе си.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 33

Д: Това обяснява ли теорията, според която един и същи предишен живот е живян от повече
от един човек? Например няколко Клеопатри, няколко Наполеона. На отпечатването ли се дължи
това?

Ф: Абсолютно. Защото няма... (Трудно открива точната дума.) право на собственост върху тези
отпечатъци, те са отворени за всички. Така че е безполезно да се опитваме да определим кой
всъщност е бил този човек, защото е безсмислено.

Това никога не ми се е случвало, но скептиците излагат този аргумент.
Д: Това е един от аргументите, които хората противопоставят на прераждането. Казват,
че щом толкова много хора са живели един и същи живот, значи не може да е вярно.
Ф: Те са предизвикани да разширят своя обсег на знания. Предоставят им се факти, които
противоречат на ограничените им убеждения, и така биват предизвикани да разгърнат своята
съзнателност.
Д: Значи няма значение кой всъщност е бил Клеопатра или каквото и да е. Независимо от
това ние получаваме достъп до информация за техния живот.
Ф: Тя може да бъде потвърдена еднакво лесно от истинската душа или от стотиците други,
които имат същия отпечатък. Няма разлика.
Д: Но няма ли вероятност различните хора да възприемат отпечатъка по различен начин? Ако
се задават въпроси на двама души, живели като Клеопатра, няма ли идеите им да се различават?
Ф: Много добър въпрос. Може да се каже, че човешкото битие е като филтър, който оцветява
възприятията, преминаващи през него. Затова ако някое преживяване в прераждането като Клеопатра
бъде подложено на критика от съзнанието на човека, който го разказва, той или ще го изтрие, или ще
го промени, за да го представи по такъв начин, че да не причини личностен разпад.
Това звучеше като саморедактиране. Можеше ли то да обясни грешките, които се появяваха
понякога? Не напомняше ли това за начина, по който хората разбираха и използваха
изследователската дейност за свои цели и за доказване на собствените си разнообразни гледни
точки?
Д: Независимо от всичко, това би било истина, различна ще е само гледната точка.
Ф: Точно така. То ще е представено във възможно най-точната форма, но и най-удобната.
Д: Обяснява ли това и проблема за паралелни животи, които очевидно съвпадат във време или
се застъпват?
Ф: Да, именно така се поражда парадокса или противоречието в паралелните животи. Става
въпрос просто за усвояване на социален опит, закони, норми, обичаи, които да бъдат ефективно
приложени в прераждането на личността.
Д: Значи всъщност няма значение дали може да бъде доказано, или не?
Ф: Точно така. Какъв е смисълът? В продължение на хилядолетия можем да проследяваме
нечии "минали животи" в пряк и преносен смисъл и в това отношение тази дейност ще е напълно
безполезна. Но от тези спомени можем да научим много. Не само от гледна точка на лицето, което
изживява регресия, но и за онези, които четат и чуват за това. Може да бъде споделено много знание,
затова полза има за всички.
Д: Когато възстановяват предишните си съществувания, някои хора имат полза в този си
живот, защото, например, това им помага да разберат личностните си взаимоотношения с
околните.
Ф: Да. така е.
Д: Как се решава кои отпечатъци ще получиш ти или някой друг? Има ли отпечатъци, избрани
за определени личности?
Ф: Отпечатъкът се определя в зависимост от това какви са целите на прераждането. Например,
ако човек трябва да стане лидер, президент, той би могъл да получи отпечатъци от лидери на
различно ниво - от племенни вождове през президент, кмет или може би главатар на крадци. Ако
ударението трябва да бъде поставено върху водаческата роля, могат да бъдат използвани много
отпечатъци от такъв характер, за да се запознае индивидът с аспектите на идеята за водачеството.
Има също вторични и дори третични пластове, в които се усвояват смирението, търпението, забавите
и развлеченията. В тези отпечатъци се съдържа цялото многообразие на битието. Не познавам метода
на отпечатване. Резултатът обаче е изживяването на много животи може би едновременно, може би
последователно. Вследствие на това се усвояват уроци от преживяванията на други хора. Уроците се
споделят. Преживяванията, които всеки от нас има в този живот, в неговия край ще бъдат

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 34

отпечатани, за да се използват от всеки, който има нужда от тях. Ако приемем всеки живот за книга,
това е като да я заемеш от библиотеката, да я прочетеш и разбереш мигновено.

Д: Нима твърдиш, че енергията на живота сякаш се складира в книга, поставя се в
библиотека и може да бъде отпечатана в живота на други хора, ако те пожелаят да използват
тази информация.

Ф: Точно така. Няма ограничения в броя на индивидите, които могат за използват един
конкретен живот. Хиляди хора биха могли да отпечатат едно и също битие едновременно.

Д: Значи е възможно да върна чрез регресия повече от един човек в конкретен живот, ако
случайно и двата индивида имат един и същ отпечатък.

Ф: Точно така. Отпечатъците се избират преди прераждането. Има метод, който е твърде
сложен за разбиране. Но може да се каже. че има компютър, главен компютър, който има достъп до
всеки един предишен живот. Така се въвежда информацията за онова, което се очаква от този живот,
след това се избират и инсталират подходящи отпечатъци. Има йерархия от духове, натоварени с
тази дейност. Има и съвет, който осъществява надзор, те помагат на душата. Компютърът или
съветът получават цялата информация относно мисията и миналите съществувания на индивидите и
могат да я използват. Така че се осъществява избор между предишния живот, който е бил заложен в
архивите, и съответствието между предстоящо и бъдещо. Всички спомени, мисли, чувства, всичко
съществуващо в истинския живот, останат непокътнати. Това е холограма, триизмерен образ на този
живот. Всички преживявания, спомени и емоции се отпечатват в тази душа и стават част от нея. Тази
информация се запазва и след края на прераждането и е дар от живота в този свят, тъй като става част
от постоянния архив на душата.

Д: Няма ли да е правилно да се каже. че отпечатъкът е като мостра. Можем ли да се изразим
така? Вземаш една от тези мостри и я използваш, за да се опиташ да оформиш по-нататъшния си
живот.

Ф: Може и така да се каже.
Д: Току-що ми хрумна интересна идея. Това е като да извършваш изследване в библиотека,
нали.
Ф: Да. Предоставят ти се книги по много предмети и с тези знания продължаваш напред.
Д: Но когато човек наистина изживява един живот, той получава много от всекидневните
срещи с битието. Можем ли да получим същото от отпечатъка?
Ф: Говориш от кармична гледна точка, а ние бихме казали, че това не е точно, тъй като
отпечатъкът просто дава данни, от които можеш да черпиш. Той не допринася за постигането на
кармата. Той е само един допълнителен инструмент за нейното постигане. Ако всеки получаваше
отпечатъци, би възникнал застой, в който никой не би живял истински живот. И в крайна сметка
няма да остане нищо, което да се отпечатва. Затова има или трябва да има истински живот, който да
добавяме в тази библиотека с архиви.
Д: Да, след време душата ще започне да предпочита преките пътеки пред действителните
преживявания.
Ф: За някои души преките пътеки са подходящи, за други не са. Един индивид, например, в
момента изживява подходящия живот. Някой може да каже, че той просто може да почака някой друг
да го изживее в съшия момент и после да ползва отпечатъка, нали? Действителното преживяване
обаче няма да бъде научено. Тук е налице свободната воля на душата, изразяваща се в това, че
отпечатъкът се прави по нейно, а не по нечие чуждо желание. Всяка значима информация се въвежда
в този компютър и след това подходящите прераждания се извеждат за отпечатване. Отпечатъците от
този източник са налице, но личността взема крайното решение. Душата има силата да ги отхвърли,
ако намери, че даден отпечатък не е приемлив за нея по каквато и да било причина. Ако тя просто
реши да използва авторитета си, за да каже: "Не искам този отпечатък", тогава така ще стане.
Д: Това малко ме обърква. Нима твърдиш, че няма такова нещо като прераждане, такова,
каквото го познаваме?
Ф: Да кажем, че има преминаване от едно тяло в друго. Съществуват и отпечатъци. Някой може
в действителност да е живял пет живота, но да носи опита от 500. Съществува комбинация на
ефектите.
Д: С други думи това е информация, която се дава при раждането и се използва по време на
живота.
Ф: В момента на раждането отпечатъците са завършени. Но при необходимост могат да бъдат
направени и допълнителни отпечатъци. Това е като да опаковаш багажа си за пътуване и по време на

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 35

самото пътуване да откриеш, че си забравил нещо. Така че по пътя има складове. Запозната ли си с
наслагването при географските карти? Да вземем например физическите граници на Съединените
щати без политическите граници като щатове и държави. Нека те са на диапозитиви. Всеки
диапозитив се наслагва последователно и се получава пълната картина. Това може да бъде
използвано като аналогия на отпечатъка. Отпечатъците могат да се насложат по много различни
начини чрез сънища или физически преживявания - травматизиращо преживяване, например смърт в
семейството, загуба на работата или въобще винаги, когато някоя случка разтвори дълбините на
човека. Независимо дали тази случка е радостна или тъжна, или стои някъде по средата, ключът тук е
отварянето на личността. Така необходимият отпечатък ще се настани там, незабелязано за индивида.
Но в действителност можеш и да изживееш истински много животи, без някога да получаваш
отпечатък. Отпечатъците са само спомагателни средства. Те не са необходими на всеки, но са
абсолютно задължителни за хората от звездите.

Очевидно подсъзнанието на Фил бе използвало друг защитен механизъм, когато започнах да
работя с него. Той бе позволил на отпечатъците да се появят най-напред при регресията, за да не
научи Фил за своите извънземни корени, преди да е готов да ги приеме и разбере. Ако не бях
продължила да работя с него, разказите за живота му на други планети никога нямаше да излязат на
повърхността. Това може да се каже и за други обекти. Няма начин да разбера, а още по-малко те, че
става дума за хора от звездите. Това беше уникален защитен механизъм. Бях го забелязвала и при
работа с други пациенти. Най-добрата информация идваше само след дълъг период на работа. За да
бъде освободена тя, трябва да бъде установен контакт с обекта. Тази работа изисква много търпение.
Ако се бях уморила и предала твърде бързо, никога нямаше да науча историите, за които пиша в
книгите си.

Д: Случва ли се звездни или други извънземни хора да идват на Земята, без духовете им да се
прераждат? Искам да кажа случвало ли им се е да дойдат тук и да произведат или асимилират
тяло, за да се смесят с хората?

Ф: Да. Случвало се е многократно и ще се случва. Става въпрос само за асимилиране на земна
енергия, чрез която се възпроизвежда желания образ, не с кой знае какво.

Д; Това истинско твърдо тяло ли ще е или просто образ?
Ф: Ще притежава характеристики и от двете. Няма да е така плътно като действителното
физическо тяло, защото ще се основава на психична енергия
Д: Защо го правят?
Ф: За да изпратят специално послание, вероятно до определена група хора или някой, който
активно се опитва да комуникира с тях.
Д: Случва ли се да асимилират тяло и да останат на Земята по-дълго време?
Ф: Ако е необходимо, може да стане за неопределен период. Няма ограничения във времето. То
се определя от предприетата мисия.
Д: Разбирам. Чували сме истории за същества, които може би живеят сред нас, без да са
хора, така да се каже.
Ф: Напълно възможно е.
Д: Представляват ли тези, които идват, асимилират тела и живеят сред нас, някаква
опасност за човешката раса?
Ф: Те са опасни толкова, колкото и самата човешка раса за себе си. Дори по-малко, защото са
тук, за да помагат и напътстват. Тяхната мисия е мисия на просветлението и ако това не се приема за
помощ, значи нищо не би могло да помогне на човешката раса.
Д: Има ли начин да разпознаем тези хора от звездите?
Ф: Не бихме искали да притежаваме някакви отграничителни характеристики, затова такива
липсват. Всъщност те са толкова истински и толкова от плът и кръв, както всеки човек. Съществуват
белези, които могат да бъдат приети за някаква индикация. Чувстваме обаче, че е неудачно да ги
издаваме, защото това би създало атмосфера на лов на вещици и би нарушило спокойствието на
онези, които още не са осъзнали своя произход. Това ненужно би им причинило много грижи и
тревоги.
Наистина е така. Сигурно има много хора. които подобно на Фил, нямат представа, че
произхождат от звездите.
Ф: Защото ако индивид, който търси такива хора, има агресивна природа, той ще се впусне в
лов на вещици, а ние не бихме желали това, не бихме искали да насърчаваме подмамването на хора с
такава информация, което да ги доведе до преследването на някакви изкривени собствени желания за

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 36

чужда сметка, те ще ги разглеждат като извънземни, а не като хора. А всеки индивид, който в
момента ходи по Земята, има правото го прави.

Д: Ние сме предубедени от филмите и телевизията, че всичко извънземно е лошо.
Ф: Точно така, предубедени сте. Това не е факт, това е предубеждение. Чувстваме, че
най-удачно би било да обясните във вашата книга защо не включвате информация за отличителните
характеристики на тези хора и не хвърляте светлина върху тези въпроси. Защото много хора не биха
се замислили по този въпрос. Както казах, това са онези, чието най-голямо желание е да имат кого да
преследват, а такива има в изобилие. Има закони срещу сегрегацията, открития расизъм и т.н. В
настоящия момент обаче липсват закони, които да защитават хората от звездите, и те са един вид
позволен за преследване дивеч. Такива са схващанията тук.
Д: Тези хора, които идват, асимилират тела и живеят сред нас за известно време, нямат
емоции като нашите, нали? Или нямат отпечатъци?
Ф: Тук не говорим за асимилациите, имаме предвид редовите хора от звездите, те имат
отпечатъци за това какво представляват емоциите и как да се справят с тях. Именно такава е
функцията на отпечатъците. Що се отнася до асимилациите, това е друг въпрос. Те не ползват
материал от типа на отпечатъците. Това са специални индивиди, които са изучили човешката раса до
такава степен, че се чувстват съвсем спокойни в нея и могат да се смесят с околните, без да бъдат
разпознати.
Д: Но те не се поддават на емоции. Имат само наблюдения?
Ф: Не бихме се съгласили с това, защото те много приличат на хората и могат да се вълнуват
точно както всички нас.
Д: Вярвам, че точно това си мислят хората - че извънземните нямат емоции, а са малко или
много като роботи. Именно тази идея плаши хората.
Ф: Ще им е много приятно да наблюдават събиране на планетарните раси за честванията на
новия ред, защото ще видят много емоции като плач и смях, песни и танци. Защото това не са
единствено земни изживявания. Човешките същества винаги смятат, че всичко, което правят, е
абсолютно уникално. Това отчасти представлява вселенското братство - дори емоциите се споделят
от вселената и не са част само от човешкото битие. Защото по цялата Вселена има радост. По цялата
Вселена има мъка. По цялата Вселена има гняв. По цялата Вселена има страх, те обаче се изявяват по
различен начин в различните светове. Човешкият еквивалент на гнева и страха е черното. Преведено
на други вибрационни честоти, това не е еквивалентно, защото в този аспект земята е ненадмината.
Човечеството е било в оковите на страха твърде дълго и вече е време човекът да разкъса веригите па
това робство и да се освободи, за да поеме своята собствена отговорност и да се превърне във
вселенски брат. Защото ако това робство се разпростре към останалата част от населението на
Вселената, ще се разрасне и страха. Затова вие сте в задния двор, за да се справите с този страх по
свой собствен начин. Когато задържите този страх на вашата малка планета и го победите, ще ви
бъде позволено да тръгнете из вселената и да се срещнете с други цивилизации, които никога не са
били поробвани от този страх. Защото страхът е заразен и ние не искаме да го внесем сред онези
деликатни същества, те биха били опустошени от самата мисъл за него, която никога не са изпитвали
по същия начин като вас. Защото те наистина са изпълнени с вяра и не се нуждаят от вашия тип
страх.
Д: Страхът е чисто човешка черта?
Ф: На този етап и на тази планета това е болест. Тя ви поставя под карантина във вашия малък
край на Вселената. В други области това не е болест. Съществува преразход или неправилно
разходване на енергиите, или възможност за такова и един от примерите е неправилното разходване
на енергията на страха на тази планета. Тя е разрушителна, а не съзидателна, тоест, използва се
неправилно. Трудно е да намеря подходяща аналогия на това, защото е невъзможно да ви накарам да
разбирате страха като съзидателна сила. Когато се преборите с тази болест, вратите ще се отворят и
ще ви бъде позволено да посещавате други планети и т.н.
Д: Откога тези същества посещават нашата планета?
Ф: Появявали са се епизодично през цялата земна история. Винаги е имало посещения от
същества, които не са били преродени, и тук съществува значителна разлика. Посещението може да
продължи един ден или години, но никога няма да бъде прераждане. Преражданията са по-скорошни.
Основният им приток започна наскоро в последните няколко десетилетия.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 37

Д: Означава ли това, че е вярна теорията за същества от други планети, които са идвали и
оказвали въздействие върху нашите предци при научаването на нови неща и подобряването на
живота им?

Ф: Всъщност човешката раса никога не би се развила. Такава раса не би съществувала, ако не
бяха посетителите. Това датира от зората на човешката раса и преди нея.

Глава 9
СМЪРТ В СПРИНЦОВКА
След сеанса, при който узнах за отпечатването, бях объркана. Трябваше да поема, смеля и
разбера голямо количество необикновен материал. Щеше да ми се наложи да преоценя цялата си
линия на мислене и да видя как тази концепция може да се съчетае с информацията, дадена ми от
стотици други. Разклащането на структурата на убежденията е шок. Но разбрах, че трябва да проявя
гъвкавост, защото наистина не знаем всичко. Вероятно имаме късмет, ако можем да видим само
върха на айсберга. Знаех, че ако се вкопча в познатите теории, ще съм толкова предубедена, колкото
някои религиозни догматици, които настояват, че тяхното учение е единствено. Много с трудно да
запазиш съзнанието си открито, но това е единственият път към търсенето на крайното познание.
Фил също бе дълбоко умислен. Не ми се налагаше да му обяснявам нищо, защото той си
спомняше голяма част от сеанса. Така или иначе се съмнявах, че в онзи момент можех да го направя.
След няколко минути размисъл той каза: "Знаеш ли, мисля, че за първи път започвам да разбирам
много неща, които са се случвали в живота ми. Все още не всичко ми е ясно, но голяма част от
нещата придобиват смисъл. Това е обяснение, за което не бих се сетил и след милион години."
Казах му, че е важно да извлече от сеансите нещо, което би му помогнало, независимо колко
странно би звучало то за някой друг. Хипнотичната регресия е изключително лична по своя характер.
Той реши да ми се довери и да ми разкаже част от своите преживявания, за които знаеха малко хора,
преживявания, които дотогава не бяха имали рационално обяснение.
Когато работя с един обект дълго време, естествено се развиват лични взаимоотношения, в
противен случай не бихме имали такъв достъп до подсъзнателното. Обикновено се превръщам в
"майка-изповедница", слушател, трамплин, от който да се оттласнат. Никога не любопитствам и не
задавам въпроси за личния им живот. Никога не ги съдя. Онова, което се случва извън работните ми
взаимоотношения, не е моя работа. Може би всичко това е част от доверието и връзката, които
постепенно се изграждат между обекта и мен. Но с течение на времето те често ми се доверяват,
главно защото знаят, че информацията няма да излезе от мен и защото това често ни помага да
обясним неща в нашата работа, които могат да бъдат объркващи. Когато има подобни изповеди, те
обикновено са спонтанни. Обикновено са предизвикани от особено разтърсващ сеанс.
Фил ми разказа за юношеските си години, когато най-близкият му приятел бил неговият
брат-близнак Пол. Съзнавал схващането, че еднояйчните близнаци обикновено имат някаква
психична връзка помежду си, но никога не усетил нещо необикновено. Съществувало естественото
съревнование за вниманието на баща им, в което брат му Пол имал преднина. Близнаците имали
напълно различни интереси. Пол бил атлетичен и се интересувал от спорт и всякакви видове
занимания на открито като лов и риболов, каквито били интересите и на баща им. Фил бил негова
пълна противоположност, бил по-затворен в себе си и се интересувал от книги и умствени
занимания. Може на това да се дължало чувството, че не е на мястото си. Знаел само, че винаги имал
смътното усещане за непринадлежност, за различност, за "неправилност“. Не си спомняше за някакви
конкретни събития през детството си, които да са довели до това чувство. То просто сякаш
присъствало винаги. Привикнал към него - то всъщност не го безпокояло, било нещо, което
осъзнавал, и не се опитвал да го изследва в дълбочина. Каза, че имал чувството, че не е свързан с това
място, но това не му причинявало проблеми. Страхувал се от емоциите и не ги изразявал открито.
Много неща го обърквали, особено човешкото поведение. Не разбирал защо хората се държат по този
начин, защо казват такива неща, защо се нараняват, сякаш това не означава нищо. Докато бил в
гимназията, многократно опитвал да се приспособи, да се държи като другите, да действа по същия
начин. Но вътре в себе си знаел, че това е само преструвка, фасада. Той просто не можел да бъде като
тях и опитите само влошавали нещата. Бил по-объркан от всякога. Излизал с момичета, но не
позволявал на никоя от тях да се доближи твърде много до него - страхувал се от емоционално
обвързване. Взаимоотношенията му по онова време, а и по-късно били много повърхностни. Вярвам,
че се е боял да не бъде наранен ако се ангажира твърде много.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 38

След като завършил гимназия, с което образованието му приключило, той се преместил в
Канзас сити за известно време и в опитите да намери себе са, влязъл във флота. Наслаждавал се на
разнообразните преживявания и неясните чувства преминали на заден план, без да го безпокоят през
този период. Връзките му с дома били много силни и той винаги се завръщал в къщата, в която бил
израснал. Винаги, когато отсъствал твърде дълго, изпитвал чувството на изолация.

Кулминацията в живота му била, когато бил 22-годишен и се преместил в Калифорния, за да
живее при сестра си. По онова време започнал да изживява странни сънища и пътувания извън
тялото. Бил чел за такива неща, но никога не ги обсъждал с никого. Сега вярваше, че може би нещата
са щели да бъдат различни, ако около него е имало някой, с когото да ги сподели. Някой, който да му
каже, че тези преживявания не са необикновени и се случват и на много други хора.

Едно от първите му пътувания извън тялото се случило спонтанно един следобед, докато се
опитвал да подремне. Със странен тласък той се озовал извън тялото си и се понесъл над леглото.
След това се издигнал през тавана до апартамента на горния етаж. Той обясни, че преживяването
имало странна плътност — някакво зърнесто чувство, сякаш е във вода и се отърква в пясък. След
това по необясним начин се озовал при жена, която рецитирала нещо. Той каза: "Беше като молитва
или история. Беше историята на моята душа, моето съществуване или съществувания. Единственото,
което наистина си спомням от всичко това, бяха думите й: "Ти си бил нещо по-велико в друга
вселена.“ Преживяването не беше страшно, о по-скоро приятно.“

След това имал още няколко пътувания, при които най-често се връщал у дома и наблюдавал
брат си и приятелите си. Сънищата му ставали по-реални, по живи. Ставали все по-силни. "Струваше
ми се, че тук не мога да общувам с хората така успешно, както там. Думите бяха недостатъчни, за да
изразя нещата, най-малкото защото не се изразявам особено добре. И когато се връщах на това ниво,
винаги се чувствах ограничаван и откъснат от хората. Искам да кажа, че там всичко е завършено.
Мисълта се приема и изживява изцяло. Познаваш всички нюанси и всичко, което съпровожда тази
мисъл. А тук думите изразяват много малка част от цялата мисъл. В един сън сякаш виждах това. Тук
разглеждаме сънищата си, когато сме будни, но в този сън осъзнавах, че виждам това ниво от онази
гледна точка. И тя дори не беше черна и бяла, а само сива. Беше толкова плитка в сравнение с
дълбините на реалността от другата страна. Почувствах се наистина разочарован от това ниво на
съществуване и не исках да остана тук. Започнах да чета много за тези неща и колкото повече
научавах, толкова повече исках да си тръгна оттук."

Мисълта за самоубийство не му била чужда. Тя го навестявала няколко пъти през живота му, но
като нещо преходно, без да бъде приемана на сериозно. Но тези периодични депресии ставали все
по-чести и все по-продължителни. Той описа това така: "Неясно чувство, което ме преследва.
Харесвам този живот, той може да бъде забавен или уморителен и объркващ, но никога не съм имал
чувството, че съм на мястото, си, че това е моят дом. Това никога не е било дом за мен." Вместо това
той започнал да чувства копнеж, странна носталгия по онова друго ниво, което успял да зърне за миг.
Тъй като нищо не му било ясно, объркването и депресията станали негови постоянни спътници.

По това време решил да се завърне вкъщи и да вземе мотоциклета си. Всичко в живота му
потръгнало. Делял апартамент със сестра си и имал много добра, отговорна работа, в която заемал
ръководна длъжност по отношение на няколко работника. Не му липсвало никое от удобствата,
които смятаме за необходими в живота си. Но това нему било достатъчно.

Мислел, че пътуването до дома ще му помогне да се почувства по-добре, но депресията
продължавала. Неговият брат-близнак решил да замине с него, когато Фил подкарал мотоциклета си
към Калифорния. Никой в семейството му не усетил някаква разлика. Фил винаги бил тих и
самовглъбен. Но докато опаковал багажа си, той попаднал на необичаен предмет - спринцовка, която
семейството му използвало, за да поставя инжекции на домашните животни. Пъхнал я в куфара си с
извинението, че може някой ден да му потрябва. Това говори, че част от неговото същество в този
момент с търсело начин за самоубийство и е подготвяло средството, без дори да го съзнава.

Имало нещо в Калифорния. Там се чувствал изолиран и откъснат. Дори в тълпата се чувствал
сам. Когато се завърнал, депресията се засилила и станала обсебваща и всепоглъщаща. Дори
присъствието на брат му и сестра му не променяло нещата. Чувството, че не е на мястото си, че нещо
не е "наред", постепенно се засилвало. "То винаги е присъствало, но никога не съм чувствал, че това е
нещо, с което не мога да се справя. Не е било с мен постоянно. Аз съм много самовглъбена личност.
Изживявам настроенията си много интензивно. Без причина ставам много тъжен и меланхоличен. Но
по онова време в Калифорния чувствах това особено силно. Всичко това заедно с депресията ме

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 39

доведе до решението, че просто искам да отида от другата страна и да остана там. Сметнах, че съм
живял достатъчно, видял достатъчно и съм готов да си отида от него."

Същия ден отишъл на работа, но се чувствал емоционално пресушен, силно потиснат и
изтощен. Знаел, че не може да свърши нищо; не искал да върши нищо. Тръгнал си с извинението, че
му е зле и се върнал вкъщи. Физически му нямало нищо, проблемът бил емоционален и психичен, но
наистина не се чувствал никак добре.

Вкъщи планът, който се оформял в подсъзнанието му, излязъл на повърхността. Намерил
спринцовката и след като потършувал из кухнята открил бутилка ЧПА (чист пшеничен алкохол),
уиски с много високо алкохолно съдържание. Напълнил едно шишенце с уиски и го пъхнал в джоба
си заедно със спринцовката.

Карал безцелно мотоциклета си, а съзнанието било заето изцяло с плана му. "Чувал съм, че хора
го правят по много зрелищен начин, като скачат от сграда, край която се събира огромна тълпа, и т.
н., не желаех никой наоколо. Смятах, че онова, което исках да направя, е нещо много лично и търсех
изолирано място. Бях съвсем сериозен в намеренията си. Бях решил, че ми е писнало. Бях просто
уморен от живота... просто уморен и толкоз."

Той наистина нямал представа къде отива, докато не стигнал до малка, лъкатушеща, буренясала
пътека, която водела към плажа. В началото й имало верига и той едва проврял мотоциклета си през
тесния процеп. Пътеката била толкова тясна, че щяла да е непроходима за кола. Водела към
изоставена група бунгала в самотен залив. Вероятно преди години това е било летен курорт, но
тогава представлявало само 12 порутени бараки, които се разпадали. Заливът бил заобиколен от три
страни от високи скали, а четвъртата бил чистият пясъчен плаж. Единственият подстъп била тясната
лъкатушеща пътека. Сцената била съвършена, пълна изолация без жива душа наоколо.

Щял да бъде сам със собствените си мисли и цел.
Известно време изследвал лениво изоставените бунгала, разхождал се по плажа, мятал камъни
във водата и се наслаждавал на слънчевата светлина. Но причината, поради която бил дошъл, не му
давала покой. Тя го преследвала и неговото съзнание непрекъснато се връщало към плана му. Той ми
каза: "Изпилих шишенцето и напълних спринцовката с уиски. Седнах на пясъка, втренчих се в иглата
и се замислих за миг. Исках да съм сигурен, че желаех да направя именно това. Не исках да се
чувствам така, сякаш съм под натиск или по някаква причина постъпвам погрешно. Реших, че съм
намерил мястото и средството, с което да го направя и ако ще го правя, няма по-добър момент. Бях
твърдо решен да изпълня намерението си докрай."
Някои твърдят, че инжектирането на алкохол във вената може да не доведе до смърт. Според
други това зависи от концентрацията на алкохола, количеството, телесното тегло на човека и от
други фактори. Така че този момент е спорен. Фил каза, че и за миг не му е хрумнало, че би могло да
не подейства. Дори не се замислял за тази вероятност. Вярвам, че важното в случая била неговата
решимост да се самоубие. Методът, макар и необичаен, не бил от значение. Избрал изолирано място,
толкова изолирано, че вероятно тялото му нямало да бъде открито дълго време. Фактът, че наоколо
нямало никой, който да го спре, демонстрира колко сериозни били намеренията му. Не, единственият
начин, по който можело да му се попречи да отнеме живота си, бил намесата на нещо, различно от
човешката, физическата сфера.
"Забих иглата във вената на ръката си... и поставих палеца си на помпата. - Замълча за миг,
докато си припомняше събитието. - И тогава се замислих за моя брат, моя брат-близнак и именно
това ме възпря. Смятах, че съм обмислил всичко, всички възможности, че съм претеглил всички за и
против. Но внезапно видях лицето на брат си. Това не беше съпроводено с някаква конкретна мисъл.
Просто си мислех за Пол, за това дали наистина искам да го напусна. Можех да му причиня това?
Какво щеше да си помисли той за мен и как щеше да се чувства след това? И така... издърпах иглата.
Погледнах я и изпитах срам и отвращение. Чувствах се така, сякаш по някакъв начин бях предал себе
си дори с това, че съм стигнал дотук... И изхвърлих всичко - шишенцето и спринцовката, в океана."
Фил се почувствал пречистен, облекчен и някак прероден. Но това не бил краят на тази
история. Когато се завърнал в апартамента на сестра си, той открил, че само на няколко мили
разстояние на същия плаж се била разиграла друга драма, точно по същото време, когато той избирал
между живота и смъртта.
Брат му Пол бил леководолаз и попаднал в силно подводно течение. Бил повлечен под водата и
се давел. Тогава по някакво чудо, което не можел да си обясни, успял със сетни сили да се измъкне от
вълните и припаднал на брега от изтощение. Съвпадение било това? Фил не мисли така. Той каза:
"Наистина чувствам, че ако бях решил да продължа и да си отида, той също щеше да се удави. Но не

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 40

знам. Може би е било обратното. Може аз да съм искал да бъда готов, в случай, че той се удави. Като
близнаци бяхме много близки, но между нас никога не е съществувала психична връзка. Сякаш и
двамата бяхме стигнали до самия предел и се бяхме обърнали едновременно."

Съвпадение? Кой знае? Съществува теория, според която еднояйчните близнаци са двете части
на една и съща душа. В работата си съм научила, че преди навлизането в живота се осъществяват
определени контакти и обвързвания с други хора, особено с членове на семейството. Може би
двамата се бяха договорили да останат тук, само докато и двамата го искат. Каквото и да е било това,
то бе оказало определено влияние върху промяната в решението на Фил да сложи край на живота си.

През онази нощ се случила и друга странна случка. Още един инцидент белязал края на този
необичаен ден. Когато си легнал, Фил имал много силно извън телесно преживяване. "Излязох от
леглото, погледнах тялото си и се издигнах през небето извън земната орбита. Спомням си, че когато
се обърнах назад, видях, че Земята зад мен става все по-малка. Повече нищо не си спомням. Но
помня, че когато се събудих, знаех, че съм бил някъде. Сякаш цялото ми съзнание бе отишло някъде
другаде. Каквото и да се е случило през онази нощ, разбрах, че трябва да остана. Не знам какво се е
случило някъде там, но осъзнах, че още не е време да си тръгвам. Не трябваше да ви тръгвам. Когато
ми дойде времето, това щеше да се случи. Никога не съм чувствал, че имам някаква конкретна мисия
или цел в живота си, различна от това, че просто съм тук и върша онова, което върша в момента.
Чувствам, че просто трябва да съм тук. Несъмнено самото осъзнаване на факта, че тези други нива
съществуват, обогатява този живот и ми помага да се справям с него. И въпреки това болезнено
осъзнавам недостатъците на този живот. Те ме карат да се стегна и да стана по-отговорен. Веднага
щом взех решението да остана, трябваше да приема този живот и всичките му недостатъци, в това
ниво на съществуване. В този смисъл съм много доволен, че направих това, което направих. Че
стигнах до ръба."

Вярвам, че Фил говореше за нещо важно. Вероятно и други хора изпитват същите чувства. Той
каза, че никога не се е мислел за по-различен от останалите. Просто през по-голямата част от живота
си се е чувствал не на място. Откритието, че е извънземен, беше изненада, но не и шок, защото той
почувства, че то му е помогнало да обясни живота си и може би най-сетне щеше да успее да разбере
защо живее тук по това време.

Изглежда, че ако отпечатването е факт, то не винаги съществуват причинно-следствени връзки.
Вероятно още много хора са извършили самоубийства, които не са се дължали на травматизиращо
събитие в живота им, а само на смътното чувство, че не са на мястото си. Подобно на Фил, те не са
били в състояние да разберат тези емоции достатъчно добре, за да опишат на някого своите тревоги.
Може би това се среща по-често, отколкото си мислим.

За мен тези сеанси бяха пълни с изненади, но ако Фил получаваше от тях прозрения и помощ,
значи бяха важни.

Глава 10
ПРОБИВЪТ ДО ТРИТЕ КУЛИ
Работата ми с Фил напредваше доста добре и всеки сеанс ни носеше нови изненади. Никога не
бях работила с обект, който се поддаваше на репресия така, както Фил. Винаги съм работила
най-добре със сомнамбули, този тип обекти, които могат тотално да се трансформират в личността от
миналия си живот и когато се събудят да не помнят нищо. Съзнанието им е напълно потиснато - те се
потапят напълно в предишната личност и период от време и за тях не съществува нищо друго,
особено настоящия им живот. Работата ми с Фил беше необикновена, защото той можеше да
разтвори съзнанието си до забележителна степен и да отговаря на въпросите обективно, подобно на
сомнамбул. Но състоянието на транс не беше абсолютно и той можеше да се връща към настоящия
си живот и да извлича от съзнателните си преживявания сравнителни информация и аналогии.
Спомняше си голяма част от онова, което се случваше по време на сеансите, докато сомнамбулите не
помнят абсолютно нищо. Този тип хипнотичен транс, при който информацията идва чрез посредник
(тялото), сякаш е насочвана от друга единица или група от единици, е познат като контактьорство.
Чувала съм за това, но за първи път се срещах с него лично.
Запитах Фил какво изпитва, когато се случва това: - Чувстваш ли се сякаш си подтикван от
нещо вътре в теб и просто наблюдаваш, без да имаш контрол върху думите си?
- Не - отговори той, след като се замисли върху въпроса и това как да ми обясни нещата. - Не е
точно така. Когато това се случва нямам чувството, че нещо вътре в мен ме подтиква, а че се
разгръщам. Моето съзнание се разгръща и същевременно се централизира. Затова се настройвам на

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 41

вълната на впечатленията, които ми се представят, и след това превеждам идеята в думи. Забелязал
съм, че говоря по различен начин, когато правя това. Сякаш не ми се налага да спирам и да се
замисля какво ще кажа, защото всичко е вече там. То ми се дава накуп, а аз трябва само да преведа
предоставената ми концепция. Това го прави много по-лесно от обикновената реч, не ти се налага да
спираш и да се замисляш за думите, които ще използваш, или за идеята, която искаш да изразиш.
Трябва само да намериш подходящите думи. Всичко изглежда много спонтанно. Не вярвам, че бих
могъл да го карам да се случва. Тук има нещо друго, друг процес. Но когато то се случва мога да
преведа само нещата, които са в моя... речник, моя житейски опит и моето познаване на думите в
английския език.

- Вярвам, че това е много по-сложно, отколкото хората си мислят. Имаш ли понякога чувството,
че това е плод единствено на въображението ти?

- В началото често си задавах този въпрос, защото имам много живо въображение. През цялото
време, докато виждах това, се питах дали не си въобразявам, или сънувам, или си измислям, за да
отговоря на желанието ти да узнаеш нещо.

- Но ако случаят беше такъв, защо би ми разказвал сцени, които не те карат да се чувстваш
удобно, и които не искаш да изследваш?

- Дори не съм се замислял за това. Не ми е хрумвало. Само се питах откъде произтича?
Чувствам, че би било съвсем лесно да дам на всичко съвсем различна интерпретация и да го разкрася,
ако поискам. Но по някаква причина не мога да го направя. Сякаш трябва да превеждам толкова
точно, колкото е възможно онова, което виждам, не бих могъл да го променя и да внеса собствените
си фантазии, дори да исках. Просто не става. Има някаква много неуловима разлика между това и
въображението. Трудно е да се каже дали си представям, или създавам това в собственото си
съзнание, или то изниква спонтанно. Но с опита вече може да се различи кога то изниква спонтанно.
Не мисля, че бих могъл да го опиша с думи. Просто когато започнеш да го изживяваш, когато
преминеш през изпитанията и грешките, започваш да чувстваш много, много тънката разлика между
двете. Всъщност само трябва да... се отпуснеш, не знам как да го опиша по друг начин. Но това е
точно като да се довериш на онова, което е, без да се опитваш да го осмисляш, просто разказвам за
това, което виждам. Оставям го да се излее, без да предлагам разсъждения, преценки или нещо
подобно. Трябва просто да се предадеш и да му се довериш.

- Да, мисля, че ако си представяше, щеше да имаш по-голям контрол над това и щеше да можеш
да го моделираш в онова, което искаш да видиш, както например когато си фантазираш.

От описанието беше очевидно убеждението му, че тази информация не идва от неговото
въображение, а от някъде другаде, от място, над което той нямаше контрол. Каза също, че когато му
се яви сцена, в нея има още много неща, за които не може да ми разкаже, много подробности, за
които не научавам нищо. Той чувстваше, че може да отговаря на въпросите ми единствено буквално.
Често му се искаше сам да ми предостави информация за онова, което вижда, но отговорът не
можеше да се появи, ако не зададях подходящия въпрос. Според мен това също говори, че не става
дума за въображение, в противен случай щеше да му се иска да украси и оформи всичко, което ми
казваше. Това ми доказа нещо, което знаех отдавна: че целият процес зависи от питащия. Трябва да
се зададе правилният въпрос, за да се получи правилен отговор, и това прави изключително важен
типа въпроси, които ще се задават. При регресивното хипнотично изследване задаването на въпроси
се превръща в изкуство.

Подозирах също една от причините, поради които Фил се държеше различно от всеки друг
обект, с когото бях работила дотогава. Той притежаваше друг тип духовна енергия - от звездите, и
работеше в други измерения, които не бяха земни. Може би затова не позволяваше на съзнанието си
да се разтвори по-цялостно.

С всеки сеанс другата енергия ставаше все по-силна и се пробуждаха все повече спомени, които
изненадваха и мен, и него. Фил ставаше все по-интуитивен и все повече разчиташе на психичното
във всекидневието си. Не знам колко дълго щяхме да продължаваме да получаваме типа извънземна
информация от предишните глави, но отново се случи нещо необикновено.

По време на този сеанс присъстваше моята приятелка Хариет, също хипнотизатор, която
няколко пъти е работила с мен при регресии. Винаги съм чувствала, че нейната енергия някак добавя
"нещо" съществено, което иначе липсва. Винаги когато тя е присъствала на сеанси, са се случвали
хубави и странни неща. Тя е като батерия, осигуряваща допълнителна енергия, от която аз и обектът
черпим.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 42

В началото на сеанса допълнителното "нещо", внасяно от присъствието й, работеше добре.
Може би твърде добре, защото допълнителният тласък накара Фил да изживее много емоционална
сцена. Когато вратите на асансьора се отвориха, той видя три кули. Разказа, че са високи, гладки и
заострени, изправени една до друга. Бяха подредени по височина като най-високата стоеше вдясно.
(Вж. илюстрацията.)

Не разбрах веднага значимостта на онова, което описваше, докато не забелязах, че от очите му
бликват сълзи. При предишните регресии той никога не бе проявявал емоции, но това винаги е знак
за среща с нещо важно. Но какво в трите кули можеше да причини емоционална реакция? Той
произнесе следващите думи със силно разчувстван и треперещ глас: Това е моят дом. Това е моят
дом."

Тръпки ме побиха от думите му. Това определено беше нещо важно за него. Помолих го за
описание и се надявах, че ще може да отговори, независимо от чувствата, които се надигаха у него.

Ф: Гледам от разстояние през едно зелено поле към кулите, те са сами. Те са паметник... за тази
цивилизация.

Гласът му нямаше нищо общо с нормалния глас на Фил. Това беше гласът на някой, който се е
завърнал у дома след дълго, дълго пътуване. Надявах се да го накарам да преодолее емоциите си, за
да обясни защо мястото го разстройва толкова много.

Д: Паметник ли е това?
Ф: (Гласът му трепереше и той трудно образуваше думите.) Това е повече от паметник; това е
вид антена. Това е фокусната точка на планетарната комуникация от тази планета. Това е и фокусна
точка за мен, за онова, което ще разкажа за тази планета.
Все още не можех да разбера какво се опитваше да каже. Защо трите кули бяха толкова важни?
Ф: Това с моят дом! Там аз...
Думите му секваха. Той плачеше и очевидно изживяваше нещо много значимо. По-късно,
когато се събуди, каза. че е почувствал такъв силен приток на любов и копнеж към това място, че го е
завладял напълно. Знаел без всякакво съмнение, че се е завърнал у дома и тази дума никога преди не
е притежавала за него такъв красив смисъл. Той знаел, че това е неговият истински дом, и че
подсъзнателно му е липсвал много силно. В приток на интуитивно познание разбрал защо винаги се е
чувствал толкова не на място. Земята не беше неговият истински дом; неговият дом беше тази
странна планета с трите кули. За него това беше огромно прозрение.
Д: Говори ли ти се за това или искаш да се отдръпнеш от него?
Ф: Бих искал да го изживея. Просто ми е трудно да говоря за това.
Винаги давам на обекта тази алтернатива при среща с нещо травматизиращо. Може да го
изживее или не, както избере. Ако се чувства неудобно или е смутен от онова, което вижда, му
позволявам да се върне, докато не почувства, че е готов да се справи с това. Този метод вече беше
подействал успешно при срещите на Фил със сцени от други светове.
Д: Ако това те тревожи, не е нужно да го гледаш. Мислиш ли, че има нещо, което можеш да
научиш от това, като говориш за него?
Ф: (Много емоционално.) Това е завръщане у дома!
Д: Ако искаш да го изживееш като наблюдател, можеш да постъпиш така.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 43

Той остро възрази: "Предпочитам да го почувствам!" Това не беше характерно за Фил. Той
винаги бе срещал трудности при изразяване на емоциите си. Беше склонен да ги прикрива и да не
позволява дори на семейството си да види тази негова страна. Това поведение беше странно и реших
да продължа предпазливо и да му позволя да изживее това, тъй като то явно беше много важно за
него. Но и при най-малкия признак, че не може да се справи с това странно място, щях незабавно да
го отделя оттам.

Д: Ако чувстваш, че искаш да говориш за това, добре. Сигурно има причина.
Ф: Просто ще обясня какво означава това място за мен. Можеш да си правиш такива изводи,
каквито пожелаеш. Това е...
Гласът му отново секна. Подадох му успокояващи внушения. Той започна да диша тежко,
сякаш се опитваше да сдържи силните си чувства и да не се разплаче отново. Казах му, че е добре да
говори за нещата и да се опита да ги разбере.
Ф: (Все още ридаейки.) Ще се оправя.
Трябваше по някакъв начин да го настроя обективно и да го отдалеча от емоциите.
Д: Беше ли щастлив там? Затова ли това място е специално?
Ф: Да! (Изхлипва думите.) Дълго време това място силно ми липсваше. Часът на раздялата
беше чудесен. Беше за доброто на... всички. За мен това е много важно! Това беше и е моят дом!
Планетата, където... или мястото, от което съм част.
Д: Мисля, че понякога всички ние изпитваме тази самота. Всички ние имаме такива места,
които ни липсват. Това същото място ли е, за което говореше преди?
Ф: Досега не сме споменавали за това място. Това е... моят... дом!
Той ставаше емоционален всеки път, когато споменаваше тези думи. Чувствата му бяха много
силни.
Д: Триизмерно ли е това място? (Да.) В същия район като другата планета, за която
говорихме ли е разположено?
Ф: Донякъде.
Д: Защо не ми го опишеш? Така ще можеш да си по-малко емоционален.
Ф: Много прилича на Земята. Както вече казах, избрах да бъда тук, защото планетата Земя
прилича на други места, където съм бил. Възможно е да се отиде на друга планета, която е или може
да бъде чужда или различна.
Д: Има логика. Искал си да останеш в среда, която ти е по-добре позната.
Ф: Районът, за който говоря, е равнина, зелена плоска равнина с трите кули, те са остри
пирамиди с квадратна основа, не съм сигурен за материала, от който са направени. Той е бял,
мътнобял. Около тях няма нищо, те се издигат самотни.
Д: Каза, че това е антена, но също и паметник? Знаеш ли на какво е паметник това?
Ф: Той символизира трите еволюции на тази раса. Всяха еволюция е по-висока и по-напреднала
от предишната. В определен момент ще се добави и четвърта кула със следващия напредък. Това е
паметник на напредъка на тази раса.
Д: Знаят кога са достигнали точката на еволюция, при която трябва да построят паметник?
Ф: Разбират го. Съзнават го интуитивно.
Д: Можеш ли да опишеш хората, които живеят тук?
Ф: Те не са физически, триизмерни, полови същества. Нуждата от възпроизводство е
физическият аспект на прераждането. Тази необходимост е очевидна: за поддържане на броя на
населението е необходимо възпроизводство или размножаване. Там това не е необходимо, защото
душевната енергия не се помещава във физически тела. Енергията съществува без физическо тяло,
така че това не е необходимо. Това е енергийна планета. Триизмерна планета, но населявана от
енергии. Това е пример за енергийното свързване, при което енергийните форми създават средата, в
която искат или имат нужда да живеят, за да постигнат своята цел. Това просто е форма на
възпроизводство.
Това звучеше различно от четириизмерния град, който Фил бе описвал преди, защото там
всичко, дори планетата, беше четириизмерно или енергийно.
Д: Не мислех, че това се среща в триизмерните физически места.
Ф: Самата планета е триизмерна. Съществата, които я населяват, имат духовна природа и
използват планетарните енергии за всичко, от което се нуждаят, за да постигнат своята цел.
Д: Тогава телата не са истински физически тела, такива, каквито ги познаваме ние?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 44

Ф: Точно така. Тези същества не притежават телесен аспект. Това е енергиен комплекс, много
форми на който съществуват и тук на Земята. Формата е отражение на целта, която трябва да бъде
постигната, или работата, която трябва да бъде свършена. Това, ако щеш, е униформа на текущата
професия.

Д: Опитвам се да разбера. Смятах, че ако личността е чиста енергия, тя не се нуждае от
тяло или форма.

Ф: Това е неправилно разбиране. Съществува енергийно тяло, ако мога да се изразя така.
Самата единица може да привлече много разнообразни енергии около себе си, за да формира
енергийно тяло, което не е същото като физическото тяло. Енергийното тяло няма физически
измерения или свойства. То е чиста енергия. Енергията, която обгръща единицата не е самата
единица, това с обвивка или преносител на енергия за единицата, която също е енергия. Изяснява ли
това картината?

Тази линия на мислене отново беше твърде сложна за мен. Не можех да я разбера, затова реших
да сменя темата.

Д: Значи броят на населението е фиксиран?
Ф: Населението варира, защото някои идват, други си отиват. Има и посетители на планетата.
Можеш да използваш аналогията за имигрант на планетата Земя или в тази страна. Населението
варира, защото някои местни жители напускат, някои чужденци пристигат. Така населението
непрекъснато се променя.
Д: Чужденците същият тип същества като вас ли са?
Ф: Имаш предвид дали са от същото енергийно ниво? От същото ниво са, но от други райони.
Те са посетители.
Д: Води ли това до проблеми при приспособя нето към вашия начин на живот?
Ф: Понякога могат да възникнат проблеми по новия начин на правене на нещата, така да се
каже. Но това води до придобиване на житейски опит и затова е добре, че се случва, въпреки че може
да причини дискомфорт. Думата "непознат" е неприложима на тази планета. Общият възглед е, че
всеки когото срещаш, е твой брат или сестра. Може и да нямате общ произход, но враждебното
отношение към непознатото не съществува. Това е идеята, която стои зад безусловната любов. Може
и да не се познавате от времето на Адам, но се обичате.
Д: Когато дойдат чужденците, те също ли не се нуждаят от тяло?
Ф: Да, точно така.
Трудно ми беше да възприема тази идея. Радвах се, че Хариет има въпрос.
X: Как тогава се разпознавате?
Ф: Ако ти или някой друг в тази стая е достатъчно интуитивен, бихме могли да завържем очите
ви и да ви поставим в едно помещение, без да можете да виждате хората, които са там. В случая
интуитивното разпознаване влиза в действие. На енергийно ниво съществува универсално
осъзнаване на идентичността на другите енергии. При него е възможно да разпознаеш човека срещу
теб без помощта на физически черти или идентичност. Възприемаме се взаимно като личности.
Трудно ми е да съотнеса тази концепция към нещо, защото тук всички концепции трябва да се
основават на физическите дадености, с които сме запознати. Много е трудно една духовна концепция
да се основава на физически дадености. Но може да се каже, че има мигновено абсолютно
разпознаване. Това не е физически поглед, а всеобхватно познание, сливане или разпознаване.
X: Задавах си именно този въпрос, дали се виждате взаимно като нас.
Ф: Това е много повече от просто виждане. Това е вид сливане, превръщане или споделяне на
енергии, а не просто наблюдение.
X: Дълго ли тази планета беше твой дом?
Ф: Да, прекарах там много вечности. Вечността е просто описание на много време. Чрез него
само се опитвам да ти дам някаква представа за продължително пребиваване на планетата - дълго
време. Това е донякъде неточно, защото там липсваше идеята за течащото време. Би било по-точно
да се каже, че бях силно обвързан с тази планета, бях в работни взаимоотношения с цивилизацията.
Работил съм там под много различни форми, по много различни начини и на много различни нива.
Д: Опитвам се да разбера какви са характерните черти па тази планета. Имате ли градове, в
които живеете?
Ф: Няма нищо. Ако се озовеш на тази планета, няма да видиш нито градове, нито сгради, нищо
освен естествена вегетация като трева и малко храсти или шубраци. Това обаче не с важно, защото
ще липсва цялата същина на съществуването там. Онова, което не можеш да видиш, е много повече

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 45

от видимото в човешкия смисъл на думата. Трябва да разглеждаш това в енергиен аспект. Това не е
физическа, а енергийна цивилизация. Самата планета е там, тя е триизмерна. Можеш да се наведеш и
да загребеш шепа от калта на планетата. Кулите са физически, те са триизмерни и са направени от
материала на планетата. Цивилизацията, която населява тази планета, обаче е невидима за очите на
смъртния. Можеш да минеш през нея, без дори да го разбереш. Можеш да стоиш сред нея, без да го
осъзнаваш. Дори така, както стоим в момента. Точно сега в тази стая и на това място, докато
говорим, около нас има цивилизация от духове и енергии. Обикновено не го осъзнаваме.

X: Имат ли кулите друго предназначение освен че са паметник?
Ф: Както вече споменах, те имат двойно предназначение. Кулите имат ефект на антена, подобен
на ефекта на пирамидите на тази планета. Енергията е от много по-високо ниво, което налага
физическата форма на кулите. Не знам дали ще ме разберете, но в електрониката формата на
антената се определя от честотата на вълните или вълновите формации, които тя изпраща или
приема. Колкото по-висока е честотата, толкова по-къса с антената. По същия начин тези кули са
антени, точно като пирамидите тук, на Земята. Но те са с различна честота и затова използваме кули
вместо пирамиди. Те са предназначени за планетарната комуникация, за която вече говорихме.
Тяхната вторична цел в минимален аспект е почитта към трите предходни цивилизации, те
символизират борбата и усилията на тези цивилизации - точно както небостъргачите символизират
еволюцията на техническите умения на човечеството на тази планета. Идеята е същата.
Д: Когато цивилизацията е започнала да се развива на тази планета, имала ли е тя различна
форма от настоящата?
Ф: Цивилизацията не е започнала да се развива на тази планета. Започнала е в триизмерна
форма на друга планета и се е развила до точката, в която вече не се е нуждаела от физическа форма
и масово се е преселила на друга планета, за да продължи издигането си към Твореца. Именно към
това се стреми и Земята.
Д: Защо е нужно да се преселваме? Защо да не можем да постигнем тези неща и на Земята?
Ф: Би ли искал да останеш в класната стая от трети клас, докато вземаш материала от четвърти
или шести клас? Не е ли по-добре да си в нова среда и да започнеш с нова нагласа. Ако останеш в
същата класна стая, ще разсъждаваш със същите мащаби. Нагласата е много важна. Почти както
смяната на сградите при завършването на гимназия и постъпването в колеж. Физическото
придвижване към други сгради влияе на мисленето и на нагласата спрямо обучението.
Д: Ако останеш в същата среда, не израстваш. Това ли имаш предвид? Нуждаеш се от
предизвикателството на нещо ново - ново място, ново обкръжение.
Ф: Новото обкръжение е много важно за прогреса. Спомените от миналото пречат на погледа
към бъдещото.
Д: Сега се връщаш към спомените си; това ще те смути ли?
Ф: Определено не. Тук не сме в нашето минало. Ние сме в бъдещето, но поглеждаме назад,
което е полезно. За да си спомниш миналото обаче, не е нужно да го изживяваш наново или да го
обитаваш.
Д: Опитваш се да научиш нещо от него и да продължиш напред.
Ф: За мен това е житейски опит, доколкото миналото ми е интегрирано в моето бъдеше. Това е
интеграцията ми на планетата Земя.
Д: Значи другата планета, която разгледахме преди, въпреки че ми изглеждаше високо
развита, дори не се доближава до тази, за която говориш сега.
Ф: Онази планета беше абстракция от свързани идеи. Това не беше време, към което да се
завърна в пълния смисъл на думата. То се основаваше на фактите, но не беше... цялата истина. Това
бяха ръбовете на тортата, а не цялата торта. Беше само кората и към онзи момент тя обслужваше
своята цел.
Д: (Това ме обърка и изненада.) Това всъщност не е било невярно, просто е било...
Ф. Истината в премерени дози. Парчета от цялата картина. Важно беше Хариет да дойде тук,
преди да си спомня всичко. Тя осигури допълнителната енергия, която ми беше необходима. Досега
нещата не бяха завършени, не бе дошло времето да станат завършени. Да, информацията се отнасяше
до действително съществуващи места. Преживяванията са истински. Представата, че са произтекли
на друго място, произтича от твоите усилия да сведеш всичко до черно и бяло. Моля те, разглеждай
го като сиво или като различни нюанси. Ти поиска информация. Не може да има тотално или пълно
разкриване, затова беше освободена толкова информация, колкото беше допустимо към онзи момент.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 46

Тя беше отчасти точна, но не изцяло. Ако се нуждаеш от сертификат за истинност, това е истина.
Може би не е цялата истина, но само по себе си това е истина. Разбираш ли това?

Наистина не разбирах. Свикнала съм нещата да в черно и бяло, без сиви петна.
Ф: Ако някой иска да опише действително което му се е случило, но да разкаже само
определени детайли от това събитие, само онези, за които е удобно да говори, ще бъдат ли тези части
сами по себе си истина? Разказаните късчета от историята всъщност бяха само части от нея, не съм в
състояние да предвидя възприятието, начинът, по който я е приел всеки един от вас, защото само вие
можете да определите това. Мога да кажа единствено, че това са само късове от цялата история. Как
я възприемате, зависи единствено от вас и от вашия опит или знания към определен момент.
Така се оказа, че историята, която Фил ми бе разказал за живота си в странния град, беше
истина до известна степен. Но под повърхността трябва да е имало много повече и по някаква
причина му беше неудобно да ми разкаже за това. Това е имало особено голямо значение в началото
на нашата работа, когато подсъзнанието му тъкмо започваше да допуска освобождаването на
информация. То е позволявало на бял свят да излизат само онези неща, с които Фил спокойно е
можел да се справи. Никога не се завърнахме към онзи живот, за да открием какво е останало скрито.
Имахме да изследваме още много пътища. Отново се опитах да разбера енергийната цивилизация на
триизмерната планета.
Д: Тогава с право мога да приема, че при еволюцията, достигната в момента от
цивилизацията (Три кули), те не се нуждаят нито от храна, нито от облекло, нито от подслон.
Преминали са този етап па развитие.
Ф: Не съвсем. Както вече споменахме, дори в самата цивилизация има нива на развитие и някои
са по-високо развити от другите. Цивилизацията като цяло може да бъде приета за по-напреднала от
човешката цивилизация в този момент. Във всяка цивилизация има напредничави индивиди, които се
развиват по-бързо от останалите. Така че има вероятност по-бавните или по-малко напредничавите
да се нуждаят от неща кат храна, подслон, облекло и да ги създават. Затова не е съвсем точно да се
каже чете не се хранят, или не дишат, защото преживяванията им са много реални, те не са
триизмерни, но са не по-малко реални.
Д: Съществата, които се нуждаят неща, осъзнават ли, че има и други?
Ф: Разбира се. Професорите съзнават, че има неграмотни и неграмотните определено съзнават,
че има професори.
Д: Разбирам. Помислих, че те може би са различни по някакъв начин и не осъзнават взаимно
присъствието си.
Ф: Расата съзнава своето съществуване. Има нива над тази раса. за които те може би знаят, но
без да ги усещат. Могат да знаят, че те съществуват, но не ги възприемат и това важи за всяко
по-горно ниво.
Д: Нещата взеха да се усложняват. Но ако се нуждаят от храна или нещо подобно. Те могат
да го създадат със съзнанието си. По-високо развитите нямат ли потребност да създават такива
неща?
Ф: Може и така да се каже. Необходимостта от храна обаче не е непременно индикация за
еволюция. Това може да е удоволствие, а в удоволствието няма нито лошо. Освен това забавленията
са здравословни. Не може да се мисли, че те вредят на еволюцията. Ако храната е забавление, а не
потребност или копнеж, така да бъде, всекиму своето.
Д: Значи съществата там не се раждат така, както го разбираме ние.
Ф: Точно така. Няма физическо раждане или смърт, просто израстване на съзнателността.
Д: Това ли имаше предвид преди това, когато каза,. че телата само се формулират и
преформулират, когато искат да продължат напред?
Ф: В четвъртото измерение това е точно така.
Д: Някои хора искат да живеят вечно. Затова не разбирах защо някой би пожелал да се
преформулира, ако има възможността да продължи съществуването си в тази форма Защо биха
искали да се променят, да умрат, така да се каже, и да преминат към нещо друго.
Ф: А сега разбираш ли?
Д: Мисля, че да. Както ти каза, доскучава, вече няма предизвикателство.
Ф: Да, ако уроците, които учиш, свършат, ще има отпадане на преживяванията, чрез които се
учат тези уроци. Ще има и преминаване към нови преживявания за изучаване на нови и
по-напреднали уроци Ако щеш, това е като изкачване на стълби, при което съзнанието на всяко ниво

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 47

на битието се покачва. Така заобикалящата среда, която е катализатор на тези преживявания, отпада
при нуждата от нови преживявания.

Започнах да чувствам, че не съм в състояние да измисля други въпроси, не бях привикнала да
говоря на тези теми. Чувствам се по-комфортно, когато изследвам историята и търся нещо, което
може да бъде проверено и проследено. Така усещам, че мога да контролирам и планирам насоката на
бъдещите сеанси. Това метафизично измерение с неговите странни и непознати концепции беше
извън моя обсег. Нямах представа каква посока ще вземе следващият сеанс. Това беше причината за
моята несигурност и така зададох следващия си въпрос: "Каква е целта на следнането на тази линия
на анкетиране?

Ф: Сега по наясно ли си с онова, което протича в невидимите светове?
Д: Мисля, че да. Ще ми е нужно време, за да го възприема и да се опитам да го разбера.
Ф: Значи целта е постигната.
Д:Има ли смисъл да продължаваме?
Ф: Разбира се, ако пожелаеш - Ако не искаш, така да бъде. Няма диктат, правило или закон,
според който трябва да се постъпва по един или друг начин. Правим онова, което желаем, и което ни
кара да се чувстваме добре. Можеш да научиш много и да ти предоставим голямо количество
информация. Има още много въпроси, на които можеш да получиш отговор, но те трябва да идват от
теб, а не отвън. Надяваме се това да продължи.
Изглежда неизвестно как Хариет бе позволила на Фил да освободи нейната енергия като по
този начин бе изиграла ролята на отлична батерия. Може би без нейната подкрепа този пробив
нямаше да е възможен. Хариет понякога присъстваше и на други сеанси, но вече никога
присъствието й не беше абсолютно необходимо.
Когато Фил се събуди, той започна да размишлява за странната си емоционална реакция при
вида на Трите кули. Сега, когато беше вече в съзнание, тази сцена не го терзаеше, но изпитваше
неясно чувство на меланхолия. Опита се да обясни онова, което чувстваше: "Беше много истинско.
Но донякъде съжалявам, че отидох там. Не знам точно как да го опиша. Това е сладко-горчиво
чувство. От една страна, почувствах какво е да съм там и съжалявам, че си спомних, защото го бях
забравил и болката бе спряла. Но от друга страна съм толкова щастлив, че си спомних...
Предполагам, че това може да се сравни със срещата с някой, когото сте обичали много силно и с
когото сте имали близки и изпълнени с любов взаимоотношения преди години. Като двама души,
които са били много, много дълбоко влюбени и после са се разделили при някакви обстоятелства или
е трябвало да поемат по различен път. Напълно са забравили един за друг, всеки си е отишъл от
живота на другия и е изживял много нови неща. Оставил е другия в миналото и не се е сещал за него
от години. И тогава изневиделица се срещат отново и всички тези чувства се връщат. Въпреки това
по някакъв начин те съжаляват, че са се срещнали. И същевременно са много щастливи да се видят
отново. Разбира се, никога не съм изживявал нещо подобно, но чувството беше такова. Чувствам се
тъжен, но вече знам, че мога да се върна. Искам да кажа, че всъщност никога не съм си отивал. В
известен смисъл сякаш съм напуснал това място само в нагласите си. И съм щастлив, че го Открих
отново."
Това беше странен сеанс. Реакцията му беше напълно неочаквана. Обикновено видът на пейзаж
с три кули не въздейства емоционално на някой освен, разбира се, ако той няма силни лични връзки с
това място. Това потвърждава достоверността на регресията, дори обяснението на чувствата му е
сложно и не прилича на обикновена фантазия. Вярвам, че Фил действително откри реално място,
където беше изживял много "животи". За него това беше дом в много по-голяма степен, отколкото
Земята щеше някога да бъде. Може би това беше мястото, където несъзнателно се е опитвал да се
завърне през онзи ден на плажа, когато е бил на път да сложи край на живота си. В такъв случай сега
той разбираше, че не е загубил истински връзка с него. Можеше да се завърне там винаги, когато
пожелаеше чрез съзнанието си. Въпреки че първоначалното му чувство беше горчиво-сладко, той
най-сетне бе започнал да намира покой. Започваше да разбира себе си.
Бяхме отворили вратата и щяхме да се връщаме към планетата на Трите кули многократно, за
да получаваме изключително важна информация. Беше открит пътя за свободния обмен на знания.

Глава 11
НА ПОМОЩ НА ЗЕМЯТА
Способността на Фил да изпада в дълбок транс, да отговаря на различни въпроси ставаше все
по-видна. Присъствието на други хора като Хариет осигуряваше необходимия тласък за истинското

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 48

отриване на неговите възможности. Колкото по-експериментирахме, толкова по-спокоен и ясен
ставаше той. Но ме водеше към територии, които бяха чужди и объркващи за мен, и моите въпроси
се изчерпваха. Бях свикнала да изследвам историята чрез миналите животи вместо да се занимавам с
абстрактни философски идеи и непознати концепции.

Междувременно всички ние участвахме на среща с група хора, които се интересуваха от
психични метафизични въпроси. Тези срещи се провеждаха неформално в един частен дом. Често
нямаше дневен ред и присъстващите обсъждаха всеки повдигнат въпрос. Тъй като Фил познаваше
хората, реших, че ще се чувства спокоен, ако проведем сеанс по време на една от редовните срещи.
Той не търсеше слава; за него това беше нещо много лично. Затова много малко хора извън тази
група узнаха за нашите разкрития. Предложението ми да го приведа в транс пред хората не целеше
провеждането на шоу. Стремях се главно да разгледам това ново явление от различна гледна точка.
Смятах, че ще е интересно да видя дали той може да отговори на въпросите на групата. Това ще да
ми даде възможността да седна отстрани, да оценя нашата работа и да реша каква посока да поеме тя
оттук нататък. Този сеанс беше експеримент и ние не знаехме какъв тип въпроси да задаваме, нито
какво би могло да се получи като отговори.

Както можеше да се очаква, голяма част от въпросите, зададени от групата, бяха от личен
характер. Хората се възползваха от ситуацията, за да видят дали ще могат да намерят отговор на
проблемите в своя живот. А Фил беше като бебе, което прави първите си стъпки и се стреми да
открие какво може да направи и колко далеч може да стигне, докато свиква с новооткритите си
способности.

На първия сеанс присъстваха около десет човека, но по-късно групата се разрасна почти до 30,
когато новината за експеримента стигна до ушите на любопитните. По онова време не подозирах, че
Фил щеше да стане така популярен на тези срещи, че щяха да изминат много месеци, преди отново да
можем да проведем сеанс насаме. Когато най-сетне успяхме да се срещнем насаме, аз вече го очаквах
с нетърпение, защото бях открила, че груповите сеанси не създаваха благоприятна атмосфера за
нашата работа. Нямах възможността да се задълбоча в изследването на интересна идея или въпрос,
които някой беше повдигнал. Можех само да си записвам нещата, които исках да науча при
по-късните срещи. Но поне се чувствах no-спокойна при този тип връзка.

Следва значима за тази книга информация, получена по пътя на груповите сеанси.
Когато вратите на асансьора се отвориха и Фил видя странната планета, той отново възкликна:
„Това е моят дом! Това е моят дом!" Този път не беше така емоционален. Това беше само един приет
и желан факт. Помолихме го да опише и обясни значението на трите кули.
Ф: Кулите олицетворяват трите отделни равнища на постиженията на хората на тази планета.
Протекъл е преход от физичното към духовното. Цялото население вече не е имало нужда да се
ражда и се е преселило вкупом в други измерения. Преселението е било от физичното към
безплътното, или духовното. Населението е останало на физическа планета, но те вече не се
нуждаели от физически форми. Това е значението на първата кула. Втората кула отразява равнището
на постижения на духовното ниво - израстването от по-ниските към по-високите енергийни нива.
Това е нещо, неосезаемо за физическите единици. Третата кула отразява развитието, постигнато на
този етап, и е просто ново израстване.
Д: Случило ли се е нещо, което да го стимулира? Нещо, което ги е подтикнало да решат да
"израснат"?
Ф: Това е не толкова стимулирано или подтикнато, колкото постигнато. Еволюцията беше
вторичен продукт или резултат от израстването.
Д: Те вече не са чувствали нуждата от бремето на физическото тяло ли, така да се каже?
Затова ли са разградили своята физика и са се превърнали в чиста енергия?
Ф: Точно така.
Д: Можеш ли да ми кажеш какъв тип енергия сте вие?
Ф: Съществуват много различни типове енергия. Безсмислено е да се впускаме в подробности
за спецификите или различията.
Д: Чувала съм много хора да говорят за светлинни същества, енергийни същества от
светлина. Питам се дали те имат нещо общо?
Ф: Светлинният индивид е енергийно същество, което трябва да се представи в такъв вид, че да
е видимо за смъртните. С други думи трябва да се представи по такъв начин, че да бъде осезаемо за
техните сетива. Това е проявление на външния им вид. Енергията е вселенска. Типовете енергия са
така разнообразни както човешките раси или зърната пясък. Едно енергийно същество може да

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 49

представлява много различни енергии. Това е само един от аспектите на възприятието на смъртния
от физическа гледна точка, така енергията може да се прояви като светлина. Това може да е и
същество на докосване или звук. Срещат се и същества от сняг. Светлината е само едно от петте
сетива, които позволяват на човека да разбере, че се намира в присъствието на енергийно същество.

Д: Възможно ли е те да бъдат усетени и от така нареченото шесто чувство?
Ф: Разбира се. Има много нива,които човек притежава, без да го осъзнава. Светлинните
същества просто използват едно от проявленията, което е често срещано, удобно и познато на хората.
Човекът в крайна сметка ще достигне този етап на развитие, но това няма да стане незабавно.
Съществува изкачване или аклиматизация, която е необходима, за да се отърсите от обичаите и
навиците на смъртния и да привикнете към определен начин на съществуване.
Д: Ако си бил толкова щастлив там, защо си почувствал необходимост да напуснеш тази
планета?
Ф: Това не беше необходимост. Нямаше потребност, а по-скоро желание да помогна. Това беше
просто избор, свободен и доброволен избор. Много са избрали тази мисия на взаимопомощ. Целта ми
е същата както и на всички други, дошли тук: да издигам, да просветлявам, да помагам по всяко
време и по всякакъв начин. Отново бихме могли да използваме притчи. Тъжно е, когато синът или
дъщерята напускат дома, за да отидат в колеж, защото връзката с родния дом е силно емоционална.
Но това е и полезно, въпреки силната привързаност. Затова можем да използваме аналогията за
напускането на дома, за да отидем на училище. Това е обучение.
Д: На духовете от твоята планета е било наредено да дойдат на Земята, да приемат земни
тела и да помогнат на планетата ли?
Ф: "Наредено" не е точната дума. Всички се преселиха напълно доброволно. На тази планета
няма и един звезден човек, който да не е пожелал да бъде тук. Беше съвсем доброволно. Беше ни
представена ситуацията. Може да се каже, че ни беше представена една възможност. Мнозина я
избраха, а много други биха искали да я изберат, но по някаква причина не можеха да го направят.
Някои от причините се дължаха на положението, в което се намираха в момента. По онова време те
не бяха привършили работата си или просто нямаше тела, готови да приемат такъв брой доброволци.
Д: Ако в момента звездните хора идват на Земята толкова много и се заселват в земни тела,
то къде отиват земните духове?
Ф: Съществува асимилиране на информацията от страна на духа, която по някакъв начин
съхранява характерните черти на единиците. Сега е време звездните хора да се вселят във
физическите. Така те могат да увеличат съзнателността на физическото ниво, докато онези на
духовното ниво оценяват и увеличават своята съзнателност в този аспект. Затова може да се каже, че
местните или "отбора домакин" по отношение на индивидуалните използвани тела са в пасивна, а
посетителите - в активна позиция.
Д: Значи те не си отиват, а просто преминават в изчаквателна позиция?
Ф: Точно така, те преминават в духовния резерв на Земята.
Д: Завръщането във физическо тяло не представлява ли в известен смисъл отстъпление?
Ф: Различно е. Това е ново и много стойностно преживяване. Тук няма малоценност. Това е
само ново приспособяване към нова среда.
Д: Смятах, че това може би е завръщане към много ограничено физическо съществуване.
Ф: Преживяването нямаше да бъде предприето, ако няма израстване. Така че в това отношение
всяка трудност или изпитание е част от опита или израстването. Нека ти дам един пример.
Разположил си се удобно в колата си през един горещ и задушен ден и си включил климатика или
може би вали. Изведнъж се натъкваш на непознат, който е спукал гума. Можеш да спреш, да излезеш
от удобната среда, да запретнеш ръкави и да смениш гумата на непознатия, който може би не е в
състояние да го направи сам. Така ти приемаш една по-примитивна среда от онази, която си напуснал
току-що. Важното обаче е целта. Помощта, която оказваш на непознатия, издига не само твоя
собствен статус, но и неговия. Така и двамата бихте могли да продължите своето пътуване. С други
думи Земята в момента е със спукана гума и галактиката полага усилия да я смени. Скоро Земята ще
поеме по собствения си път, подобно на онези, които са й помогнали. Тези концепции може би са
твърде напредничави. Аналогиите и иносказанията са полезни инструменти, които ще ви помогнат да
ги разберете. Затова ако искате да правя аналогии, просто кажете.
Д: Това ще ми е от голяма полза, защото главата ми не побира някои от тези неща. Спомена,
че в момента се полагат галактически усилия, за да се помогне на Земята. Означава ли това, че има
и други планети, и други хора, които също вземат участие в това?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 50