Пазителите на Градината - Долорес Кенън

Имало някакво усещане, когато хоботът навлязъл в гърба му, но това не било болка. "Беше
много реално, физическо усещане, че нещо навлиза в гърба ми, но всъщност не болеше. Сякаш ме
насилваха, въпреки че чувството беше по-скоро психологично, отколкото физическо. Беше ми така
чуждо. Чувството ми за Аз го нямаше, а те - това, каквото и да е - бяха. Нямах някакви морални
възражения към това. Просто не се чувствах комфортно в ситуацията. Трудно ми е да го опиша.
Както вече казах, изминаха 10 години оттогава, а всъщност не съм го записвал или нещо подобно. Не
съм мислил много за това, докато тази книга не съживи спомените ми "

После Фил описа реакциите си след съня. "Събудих се и си помислих, че съм имал кошмар.
Никога не съм изпитвал такъв ужас в чист вид. Знам, че се бях уплашил до смърт. Станах и включих
всички лампи в апартамента. Не исках да е тъмно. Включих дори лампите в килера. И се молих. Бях
убеден, че на следващата сутрин ще се срещна със свещеника в града и ще се върна в католическата
църква, не съм религиозен, но само това можах да измисля. Единствената ми мисъл беше, че в съня
имаше нещо зло, което ме бе ужасило. Предполагам, че просто съм му придал такъв облик, защото в
съня не чувствах нещата по този начин. Но вероятно това беше начина да се справя с това - като
кажа, че е зло. Това беше ужасяваш кошмар, най-лошият сън, който някога съм сънувал. Никога не
съм изживявал нещо, което да ме уплаши толкова много. Говорил съм за този сън през годините, но
никога не съм го свързвал с някакъв тип реално преживяване или отвличане, докато книгата не ми
загатна за подобна връзка. Вероятно всичко беше точно това - лош сън, но все пак бих искал да се
вгледаме в него."

Фил спомена също, че в края на книгата група от хора разговарят за своите преживявания.
Оказало се, че някои от тях смятали, че не е трябвало да си ги спомнят за определен период от време.
Сякаш били програмирани да не си ги спомнят. Струваше му се, че може би това се бе случило и на
него. Според неговия анализ, ако сънят е бил истинска среща, може би той не би трябвало да си го
спомня, защото това би повлияло на целият му живот оттогава нататък. Той нямаше да може да
подреди последвалите събития в перспектива, те щяха да са извън контекста. На онзи етап щяло да е
много смущаващо да се опитва да асимилира подобно преживяване. Чувстваше също, че ако това е
истина, бе настъпил моментът да си го припомни.

Групата на Стрибър също разказва, че някои от тях изглежда са развили повишени психични
способности след срещата. Фил съзнаваше, че това се е случило и с него. Психичната му
чувствителност бе нараснала драстично след опита му за самоубийство в Калифорния.

Ако тези отвличания са били скрити в нашите подсъзнания под формата на сънища, това
показва колко ефикасно извънземните могат да замаскират действителните преживявания. То
демонстрира колко добре разбират те нашата психика - много по-добре, отколкото я разбираме ние
самите. Но очевидно извънземните не разбират в пълна степен, че ние можем да получим
информацията чрез хипноза. Според някои от книгите, които съм чела, те са били изненадани, че ние
притежаваме способността да откриваме информация, ако знаем, че тя съществува, и какво да
търсим. Те не осъзнавали, че можем да я разкриваме по този начин и това ги безпокояло. Чувала съм,
че в някои случаи, когато хората са имали видения или срещи, извънземните са използвали други
методи, за да гарантират, че това няма да се разкрие чрез хипноза. Можем само да гадаем колко
ефикасни са тези методи.

Включих касетофона и се приготвихме за сеанса. Щях да се концентрирам в опитите си да
върна Фил към онова време и да видя дали има нещо скрито зад тревожния спомен от кошмара.

Въпреки че не бяхме работили заедно и не бяхме провеждали сеанси от две години, ключовата
дума подейства перфектно, сякаш никога не бяхме прекъсвали. Той незабавно изпадна в дълбок
транс и отново се озовахме на познатата територия, като се изключи факта, че този път той щеше да
изследва събитие от настоящия, а не от миналия живот на Фил. Това може да е много рисковано. Ако
пристъпехме в онова, което подсъзнанието считаше за опасна почва, то просто щеше да откаже
достъпа и нямаше да позволи на Фил да си спомни. В крайна сметка това му е работата, да брани
индивида от информацията, която намира за вредна. Моята работа като изследовател е да го убедя, че
това е безопасно и че е допустимо да се освободи информацията. Това не е никак лесно, но работата
на психичния изследовател винаги е такава.

Помолих Фил да се върне към онова време през 1977 година, когато бе живял в Канзас. Той
незабавно ми посочи адреса и започна да описва едностайния апартамент в една стара къща
Припомни си името на хазяйката и ми разказа за работата си в областта на електрониката, при която
поправял самолетни радиостанции.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 101

Придвижих го във времето до нощта, когато се бе връщал вкъщи от киното и бе имал странното
преживяване. Веднага започна да ми описва как шофират по шосето през една хладна октомврийска
нощ, когато внезапно от мрака изникнал огромен бухал, който летял ниско точно пред колата по
средата на пъти. Стреснал се, защото си помислил, че ще го блъсне.

Д: Случиха ли се и други странни неща през онази нощ?
Ф: Мисля, че имаше още, но... сякаш някой ми е казал, че не е имало. (Внезапно откровение.)
Не съм видял бухала! Било ми е казано да го видя.
Д: Искаш да кажеш, че всъщност там не е имало бухал?
Ф: Не. Беше ми казано да го видя или ми беше внушено, че го виждам.
Д: Какво искаш да кажеш? Кой ти каза?
Ф: Виждам светлини. Просто отблясъци. Те са на земята, встрани от шосето.
Д: Мислиш ли, че това са светлините на къща?
Ф: Не, не. Разноцветни са. Изглеждат като неонови светлини, сини и червени, богати, богати
цветове.
Д: Като цветовете на коледна елха?
Ф: Още по-богати. Изглежда са вдясно... в някакви дървета или... Не виждам много ясно. Това
са отблясъци. Но изглежда има светлини и движение. (Сериозно.) Чувствам, че е време да узная.
Време е да си спомня.
Д: Какво се случи?
Ф: Имам чувството, че нещо ми подсказа да отбия от шосето... вдясно. Имаше малък черен път
или пътека, която навлизаше сред дърветата. Имам чувството, че някой ми казва да отбия. (Тихо.)
Това не е редно. Не е редно да се отбивам от пътя.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: не знам какво имам предвид. Не мисля, че искам да го правя. Мисля, че от мен се очаква да
отбия от пътя, но аз не искам.
Д: Отби ли?
Ф: Не. Спрях по средата на пътя... защото там имаше светлина. Има светлина. (Развълнувано.)
Те... ме спряха. (Разпалено.) Не исках да го правя. И те въпреки това го направиха.
Д: Кой те спря?
Ф: Те. Те го направиха.
Д: Кои са те?
Ф: Не знам. Не знам кои са. На шосето има светлина. И трябваше да спра по средата на шосето.
Д: Мислеше ли, че е друг шофьор?
Ф: Не, знаех, че не е. Но не исках да изживявам това. Не се чувствах готов. Мислех, че съм...
Исках, но не бях готов.
Д: Какво искаш да кажеш? Имал ли си и друг път такова преживяване?
Ф: (Пауза, после тихо.) Да.
Д: И си мислел, че искаш да го изживееш отново?
Ф: Аз... (Дълбока въздишка.) не знам. Не разбирам.
Д; Но ти видя светлината и тя те разгневи. Какво се случи след това?
Ф: Те се доближиха до колата... Тяхното присъствие не ми харесва, но знам, че няма да ме
наранят. Чувствам се като... вцепенен. Това не съм аз. Не знам кой съм. Не знам къде съм попаднал.
Д: Можеш ли да видиш как изглеждат?
Ф: Не съм сигурен. Ниски са. Не знам дори дали мога да ги погледна. Не искам да ги виждам. И
чувствам ръцете им... върху себе си. Те са студени... влажни. Не разбирам защо ме искат. Защо аз?
Защо аз? Искат ме за нещо. Но те са дружелюбни. Чувствам тяхната... любов. Не разбирам. Те са
дребни, кожата им е сива и изглеждат... като плешиви, с големи глави и малки пръстчета.
Д; А лицата им?
Ф: (Пауза.) Виждам само големи очи. Но те са като деца, дребни деца, малки деца. Всички те
прегръщат... докосват... Докосването им с успокояващо.
Д: Много ли са?
Ф: (Пауза.) Не съм сигурен. Мисля, че са приблизително четирима или петима.
Д: Какво се случи след това?
Ф: Не мога да оставя колата по средата на шосето. Казвам им, че не мога. А те казват, че всичко
е наред. Това е странно, защото не искам да оставя колата по средата на шосето. Но те казват, че
всичко ще бъде наред. Затова го правя.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 102

По-късно тази дребна случка пробуди размисли. Обикновено в такива случаи хората разказват,
че незабавно са се отклонили от главното шосе и са навлезли в пусти райони, където са се случили
неочакваните събития. В този случай Фил е отказал да тръгне по пустия път и колата била оставена
по средата на шосето. Какво се е случило с колата по време на тази среща? Не е ли предизвикала
опасности на пътя или поне вниманието на полицията? Малките същества казали, че няма да има
проблеми. Дали те са имали начини да направят превозното средство невидимо или, едно забавно
предположение, колата е била вдигната във въздуха и изнесена извън полезрението на минаващите
коли? Или по време на случката времето по някакъв начин е спряло и не е имало значение дали
колата е на шосето или извън пътя. Това откриваше всевъзможни хипотези. Какво са щели да видят
минаващите шофьори и можели ли са въобще да видят нещо? Ще се спра по-подробно върху тази
хипотеза в моята книга "Настойниците", която разглежда опита ми с други отвличания от НЛО.

Фил ми разказа как е излязъл от колата и с нежно внимание е бил поведен по селска пътека от
съществата.

Ф: Отидохме при кораба. Оставиха ме да вървя. Но те... ме държаха, докосваха ме, докато
вървях. Успокояваха ме с докосването си. Изглежда не искаха просто да ме оставят да вървя. Някак
ме направляваха. И аз вървях. Те се държаха добре.

Имало е някаква странна фамилиарност у тези малки същества. Те са се държали с него, сякаш
го познават отнякъде. Това заличило всякакъв страх от съзнанието на Фил. Той имал странното
чувство, че е между приятели. По-късно това го объркваше и той се опита да го анализира.

Д: С думи ли говореха?
Ф: Не, не толкова с думи, колкото с... чувства. Емоции. Просто знаех. Бях убеден. Имаше...
врата с люк, който беше отворен. И ние влязохме в люка.
Д: По стълби?
Ф: Не, по рампа без стъпала. А отвътре корабът сякаш бе изпълнен със светлина. Има коридор.
Той изглежда опасва кораба. Стените се заоблят към тавана. Заоблят се по очертанията на кораба.
Светлината е навсякъде. Но... тя идва, просто е там. Изглежда чакат някого или търсят някого.
Спираме в горната част на рампата. Има нещо надолу по коридора... отдясно. Изглежда подготвят
нещо. Има зала за управление... отляво на рампата. Виждам прозорците, но не... не разбирам
командното табло.
Д: Какво виждаш, но не можеш да опишеш?
Ф: Бутони, това изглежда са бутони по командното табло.
Д: Можеш ли да различиш още нещо?
Ф: (Пауза, сякаш гледа.) Не съм сигурен. Дори не съм сигурен, че това е истина.
Д: Всичко е наред. При всички случаи можем да говорим за това.
Ф: Изглежда има звездна карта. След това те сякаш ми показват звездна карта.
Д: По-късно отведоха ли те от тази стая?
Ф: Това беше не толкова стая, колкото част от коридора. В тази част коридорът се
разширяваше.
Д: Добре, нека се върнем... Каза, че сте чакали някого? Нека видим какво се случва най-напред.
Ф: (Дълбока въздишка.) Страхувам се, защото знам какво ще се случи. И не го искам.
Д: Какво искаш да кажеш с това, че знаеш какво ще се случи?
Ф: Знам какво ще направят. Просто знам. Това не ми харесва. Страхувам се от... (Пауза.)
Фил видимо се страхуваше и не желаеше да признае какво предстои. Tъй като това очевидно го
притесняваше, го инструктирах, че не е необходимо да участва в сцената. Можеше просто да гледа
като страничен наблюдател и да не се ангажира емоционално. Имаше избора да постъпи и по този
начин.
Д: Кого чакат?
Ф: (Пауза.) Мисля, че чакат мен. (Въздишка.) Предполагам, че съм решил да го понеса. Някак
чувствам, че не искам да ги предавам, да ги разочаровам. Май ги харесвам. Те са... добри хора. Това
чувство ми харесва. А и те казаха, че всичко ще е наред, така че... предполагам, че мога да го
направя.
Д: Мислиш ли, че си имал избор?
Ф: Не знам. Не искам да знам.
Д: Добре, нека продължим и да разберем какво се е случило. Къде отидохте след това?
Ф: По коридора и вляво. Втората врата вляво. Тя е бяла. Всичко вътре е бяло.
Д: Виждаш ли нещо?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 103

Ф: Да. (Пауза, а после емоционално.) Това е! Виждам го. Не го харесвам.
Д: Какво е това?
Ф: Не знам. Не знам какво е. Не знам дали е живо, или е машина. Но не го харесвам.
Д: Можеш ли да ми кажеш как изглежда? Може би ще успеем да разберем какво е.
Ф: Изглежда като нещо, което баща ми имаше в кабинета си. (Бащата на Фил е бил зъболекар)
Той имаше стоматологичен стол с педал и лекуваше зъби в армията. От едната страна на
стоматологичния стол имаше въртяща се ръчка. Напомня на това нещо. И то има въртяща се ръчка.
Но е по-сложно. (Със безпокойство.) Не знам дали е живо, или е машина. Мисля, че е живо.
Д: Защо мислиш, че е живо?
Ф: Не знам, но не ми харесва как изглежда. Не знам какво е. Не ми е приятно да го гледам. Не
искам да гледам!
Д: Не е нужно да го правиш, ако не искаш. Можеш само да ми казваш какво се случва.
Ф: Не знам. Не гледам. Лежа на масата. Тя е бяла... студена е. И те ми казват да легна или ми
нареждат, те просто... Знам, че трябва да легна на масата. Лежа по корем и това нещо навлиза в гърба
ми.
Д: Усещаш ли го?
Ф: Да. Знам, че затова съм там - за да вземат проби.
Д: Какви проби?
Ф: Не съм сигурен. Нещо вътрешно. То навлиза в дясната страна на гърба ми.
Д: Изпитваш ли болка?
Ф: Не, не боли. Но знам, че е там. Чувствам го. Не знам какво искат. Защо?
Д: Какво е чувството?
Ф: Чувствам го... но не боли. Просто не е приятно. Не ми харесва.
Д: Казва ли ти някой какво правят?
Ф: Казаха, че всичко ще е наред. Няма проблем. Да не се тревожа. Трябва да вземат проби.
Само това казаха.
Д: Питам се от какво вземат проби?
Ф: Не знам. Не искам да знам... Не искам да го правя. Но го правя. Защото те имат нужда от
това.
Д: И не ти казват, защо се нуждаят от него?
Ф: Не съм питал. Не искам да знам.
Д: Все още ли си облечен?
Ф: Не. Съблякоха ме в коридора. Пред стаята.
Д: Как се почувства?
Ф: Това не ме притесни. Нещо в дрехите... Те бяха мръсни, заразени, не трябваше да се внасят в
стаята. В кораба да, но не и в стаята.
Д: Какво се случи след това?
Ф: Много любов. (Пауза.) Направиха нещо с главата ми, не си спомням какво. Някакъв уред,
който упражняваше натиск или някакъв... стимулатор, не знам. Някаква енергия. (Невярващо.) Те
отстраниха съзнанието ми! По някакъв начин го отстраниха. Показват ми как могат да отделят
съзнанието ни от тялото и все едно да го поставят в буркан. За да могат да работят върху тялото... да
го изследват без риск за съзнанието. Няма причини за безпокойство. Не знам как го правят. (Това
трябва да е било чувството от съня, че гигантски палец го изтласква от тялото, което Фил описа.)
Сякаш казват: "Ето те. Тук си. Не си там." Все още чувствам натиск... в буркана.
Д: Чувстваше ли се, сякаш си в буркан?
Ф: Да, бях в буркан, не знам как.
Д: Виждаше ли тялото си?
Ф: Да... на масата. Нещото поставя дълга сребриста игла в гърба ми, а аз не го чувствам, не съм
сигурен как го правят. Сякаш тялото има чувства, но не и съзнанието. Тялото си спомня чувството,
но не и съзнанието. Те ги разделиха.
Д: Направиха ли още нещо с тялото ти?
Ф: След като извадиха иглата, направиха и други неща. Почистиха тялото с някакъв вид
светлина. Облъчиха го с виолетова светлина. Почти ултравиолетова. За да отстранят микробите. След
това още тестове. Очи. Език. Уши. Много проби, интервенции, процедури. Търсят нещо. Не знам
какво. ДНК? Използват... за да използват... за да използват ДНК.
Д: Защо имат нужда от толкова много интервенции, за да го направят?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 104

Гласът на Фил вече не беше глас на развълнуван, уплашен младеж, а стана механичен.
Очевидно в този момент той прибягваше до контакт, за да разграничи и локализира информацията.
Така можеше да се отдели и да не се ангажира емоционално. Тъй като беше по-удобно, остана в това
състояние за известно време. Бях свикнала да го виждам такъв, затова разбрах какво се случва. Той
продължи с описанието на прегледа.

Ф: За да проверят за дефекти. За да проверят за анормалност. Искат най-добрите екземпляри,
които могат да открият. Ще ги използват за възпроизводство. За второто пришествие.

Д: Какво имаш предвид?
Ф: Второто пришествие. Втората райска градина. Второто заселване. Новото начало.
Д: На Земята?
Ф: Не, на друго място. Друга земя. Различно място. Нуждаят се от генетичен материал, за да
заселят друга планета. За да проправят път за онези, които ще изберат да се преселят след обрата.
Така средата ще бъде по-позната за тях и те ще имат друго тяло, твърде подобно на онова, което са
изоставили след промяната.
Д: Някой казва ли ти това или просто го разбираш?
Ф: Това е знание - безплатно и на разположение на всеки, който проявява интерес. Върху него
няма права на собственост. То просто е на разположение на всеки, който избере да го приеме.
Д: Мислех, че може би го вземаш от умовете им?
Ф: Да, защото те съзнават своята мисия. Те вземат генетични отпечатъци за нови индивиди, с
които да заселят друга планета, за да осигурят тела-приемници за онези, които изберат да се преродят
там в среда, свободна и чиста от пороците, преобладаващи на тази планета в момента.
Д: Има ли нещо друго, което можеш да ми разкажеш?
Ф: (Пауза.) Някакъв вид преглед. Остъргване.
Д: Какво стържат? Имаш предвид различни части от тялото ти ли?
Ф: Да. Отвътре. Различни части. По различни причини. Вземат проби.
Д: Какво правят с тези проби?
Ф: Отглеждат култури. Нуждаят се от проби от формите на живот, които живеят в телата ни,
защото не искат те да съществуват на другата планета. Изучават ги и решават кои ще останат и кои
не.
Д: Бактериите ли имаш предвид или микроскопичните форми на живот, които съществуват в
тялото?
Ф: Да. Някои са добри, други - не.
Д; Хм, не бях мислила за това. Значи искат, когато възпроизведат тялото, то да е възможно
най-съвършено?
Ф: Да. Тестове. Проби. Проверки. Измервания.
Д: Можеш ли да разбереш кой им нарежда да го правят? Получават ли някакви заповеди?
Ф: Групов ум. Телепатично съзнание. Всичко е един и един е всичко.
Д: Но ти каза, че имаш чувството, че си в буркан, някакъв вид контейнер?
Ф: Точно така. Съзнанието беше отстранено и отделено от физическото тяло, за да се намали
травмата.
Д: Значи, когато са извършвали всички тези интервенции и проби, ти не си го осъзнавал?
Ф: Точно така. Не толкова не го осъзнавах, колкото не го усещах.
Д: Това истински контейнер ли е? Не бях допускала, че съзнанието може да бъде държано в
нещо. Смятах, че подобно на духа не може да бъде затворено. Би ли обяснил?
Ф: Това е вярно. Съзнанието е форма на енергия и затова може да бъде задържано в енергийно
поле, тоест контейнер, изграден от подходящите измерения или елементи на енергията. Тук е налице
и поддържаща функция, която подхранва жизнената сила и до известна степен я упоява по
отношение на травмата на преживяването. Това не е обикновен триизмерен стъклен контейнер, но
може да се направи аналогията с него.
Д: Сега, когато си, така да се каже, отделен и това не те притеснява толкова много, можеш
ли да разгледаш тези малки хора по-подробно?
Ф: Да.
Д: Можеш ли да ми ги опишеш?
Сега той беше отделен и съвсем неангажиран емоционално, затова беше в състояние да разказва
обективно.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 105

Ф: Те имат големи очи с бадемова форма, леко извити нагоре. Кожата им е сива, изглежда някак
твърда и грапава, макар че ръцете им са много меки. Докосването им е нежно и успокояващо, не
хладно и влажно, както го почувствах в началото. Това възприятие ми бе внушено по-скоро от
външния им вид, отколкото от реални осезания.

Д: А другите им черти?
Ф: Имат леко издигнати скули. Лицата им леко стесняват към брадичката, въпреки че това не е
ясно изразено. Като цяло лицето им има донякъде триъгълна форма.
Д: Имат ли уста и нос?
Ф: Слаби очертания на уста. Почти без устни. Устните са едва загатнати. И въпреки това са
изпълнени със съчувствие и любов. Чертите са някак вяли и въпреки това излъчват любов и доброта.
Д: Имат ли уши?
Ф: не повече от... дупки.
Д: Носят ли някакъв вид дрехи?
Ф: Да, определено носят тъмносини униформи... комбинезони с някакъв вид емблема. Не съм
сигурен какво изобразява.
Д: Къде с разположена?
Ф: Отляво на гърдите.
Д: Голяма ли е в сравнение с униформата?
Ф: Не. Симетрична според нашите стандарти.
Д: Можеш ли да я възпроизведеш по-късно?
Ф: Не съм сигурен. Шарката не може да се опише лесно. Много е абстрактна. Възможно е все
пак да бъде направено. Трудно е, но е възможно.
Дадох му инструкции да запомни как е изглеждала, за да се опита да я нарисува, когато се
събуди. Без това постхипнотично внушение тази подробност би се изпарила в момента, в който Фил
се върне в съзнание. Но по-късно, когато се събуди, той установи, че му е трудно да нарисува
емблемата, защото тя беше много абстрактна. Не беше напълно доволен от опитите си и каза, че в
дизайна присъствал някакъв порив към издигане. Когато разгледа рисунките, той беше поразен от
приликата на дизайна със стилизиран ембрион. Питам се дали има някаква връзка?
Д: Всички еднакви униформи и емблеми ли имат?
Ф: (Пауза, сякаш гледа.) Всички, които съм видял. Въпреки че някак знам, че има и други.
Нещата са различни. Не са еднакви.
Д: След като се отдалечи достатъчно, за да го разгледаш обективно, какво мислиш за онова
нещо?
Ф: Не знам. Никога, никога дори във въображението си не съм се доближавал до нещо подобно.
Не знам на какво да го оприлича. (Вече спокойно.) Изглежда е жива машина. Машина, притежаваща
живот. Това е то. Живо е... но е машина Не знам какво е.
Д: Има ли съзнание?
Ф: Няма съзнание като нашето. Нито воля като нашата. Не е личност. Но е живо. Приема
заповеди. Знае какво да прави и го прави. Знае къде да отиде. Знае какво търси. И знае къде да го
намери.
Д: Може ли да се придвижва?
X: Да, прави го самостоятелно. Затова знам, че е живо. (Отново се появява отвращение.) Не го
харесвам.
Д: Има ли други израстъци освен онези, които вече видя?
Ф: Не знам, не искам да го гледам отблизо.
Д: Всичко е наред. Не е необходимо. Вече ми разказа много.
Ф: По-скоро го усещам, отколкото го виждам, защото не искам да го гледам.
Д: Всичко е наред. Не е нужно да го правиш. Мислиш ли, че подобно нещо ти се е случвало и
преди или това е първият път?
Ф: (Въздишка.) Други пъти, в други животи. За първи път в този живот.
Контактът отшумяваше и в момента разговарях с подсъзнанието на Фил. Беше ми лесно да
разпозная разликата, защото в другия случай имаше дистанция и достъп до повече информация,
докато това, с което разговарях сега, беше по-емоционално и много човешко.
Д: Запитах се, защото ти изглежда знаеше какво ти предстои и не искаше да отидеш в
кораба.
Ф: Съзнавах кои са те, какво са те и защо са идвали преди.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 106

Д: Какво се случи тогава? Дълго ли продължи?
Ф: Не толкова дълго. Трудно ми е да кажа. Няма мерило за време. Казано ми е да помня, а
по-късно да забравя. Върви си у дома, забрави. Не си спомняй.
Д: Казаха ти, че трябва да си го спомниш в по-късен момент?

Ф: Не, казаха ми да забравя.
Д: Да забравиш всичко за това? Беше ли съзнанието ти все още отделено?
Ф: Не знам, не знам къде съм, не знам.
Д: Не спомена ли, че те са ти показали нещо в командната зала?
Ф: Звездни карти. Показаха ми къде е новата планета. Къде ще отидем. Ще отидем.
Д: Какво имаш предвид? Къде ще отидеш в крайна сметка ли, искаш да кажеш?
Ф: Да. Във физическия живот. Триизмерен. Това тяло. Ще пътуваме по-късно. С много други.
Преселваме се. Отиваме в нов дом. (Звучи доволно.) Нов дом.
Д: На стената ли беше тази карта или някъде другаде?
Ф: Не. Генерирана. Триизмерна. Холограма. Не знам къде е. Някакво място. Виждам го. Ново
слънце. Различно слънце... не ново, различно. Различни форми на живот.
Д: Мислиш ли, че можеш да ми нарисуваш част от картата?
Ф: Не, не знам най-важното за нея. Не знам къде е мястото. Къде ще отидем. Защо? Кога? Не
знам.
Д: Как изглежда картата?
Ф: Планетите са... малки топки. Светлини. Не много ясни. Никога преди не съм бил в космоса,
не мога да го разпозная.
Д: Значи няма модел или характерна черта, които да можеш да нарисуваш?
Ф: Те знаят. Те знаят. Посочват разни неща. Ето го това и това, а там е онова. Не знам
най-важното. Чувствам се невежа. Наистина. Бих искал да знам. Това ми е било казано отдавна.
Много пъти. А сега аз... не знам, не знам онова, което се предполага, че знам. Защо трябва да го
знам?
Д: Значи те просто са посочвали тези различни неща в нещо като холограма. Това ди каза?
Ф: Триизмерна картина. Би трябвало да е плоска и въпреки това се вижда повече. Всъщност
едновременно е и плоска и обемна. Странно. Посочват неща. За тях това са знаци, не знам какво
представляват.
Д: Земята вижда ли се на картината, посочват ли ти я?
Ф: Издигаме се от земята... движи се напред. Но е далеч. Голямо разстояние. За да не бъде
засегната от... боклука.
Д: Боклук?
Ф: (Любопитно.) Боклукът на Земята.
Д: Какво искаш да кажеш?
Ф: Концепцията не ми харесва. Мнозина няма да оцелеят. Земята ще претърпи огромни
промени. Знаел съм. Идеята не ми харесва.
Д: Спомена, че са ти казали, че един ден ще те отведат?
Ф: Мнозина. Мнозина ще бъдат подходящи. Онези, които няма да бъдат взети, ще останат.
Просто ще се изпарят... ще издъхнат. Ще се изпарят. В процеса на духовна ревитализация. Други ще
бъдат транспортирани към нови светове. Ще родят нов живот. Ще създадат нов свят.
Интересно е сравнението между значението на изпарявам се и издъхвам. Да издъхна означава:
да издишам последния си дъх; да умра. Да стигна до своя край; да свърша. Да се изпаря означава: (за
пара, влага и т.н.) преминаването в друго агрегатно състояние. Нима това щеше да се случи по този
начин? Ако е така, то напомня за случилото се с жертвите на Хирошима чиито тела се изпарили.
Може би съществуват и други подходящи значения?
Д: Защо извършват тези разнообразни тестове?
Ф: Тестове. Проби. За да населят телата. Ще дойдат други. Нуждаят се от нови тела. Някои
няма да оцелеят, необходими са нови тела.
Д: Мислиш ли, че всеки, с когото са сторили това, ще тръгне?
Ф: Не. Някои не искат.
Това беше странна концепция, но започна да ми се струва,че извънземните знаеха нещо, което
щеше да се случи на нашата Земя. В очакването си те подготвяха друга планета за преселение. Някои
хора щяха да бъдат отведени в техните земни физически тела, за да населят този нов свят. Други
очевидно щяха да умрат тук, но духовете им можеха да отпътуват към новия свят, ако пожелаеха, и

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 107

да се преродят във физически тела, подобни на онези, които бяха оставили на Земята и затова
познати. Странна и вдъхваща страхопочитание концепция. Можеше ли това да е един от мотивите за
експериментите, извършвани от извънземните? Не само анализирането и наблюдаването на
еволюцията на нашия вид и реакциите му към болестите и влиянията на средата, но и непрекъснат
стремеж към усъвършенстване на вида. Това беше първоначалният план, провален от "плевелите",
които се бяха появили в градината по време на сблъсъка с метеора. В онзи момент това бе сринало
техните надежди за създаване на съвършен свят, свободен от болести и пороци. Въпреки че е
трябвало да се примирят с по-ниската степен на развитие, докато видът ни се е приспособявал към
околната среда, те изглежда не се бяха отказали от своята мечта за създаването на Утопия, втора
райска градина за човечеството. Това беше странна концепция, но от друга страна, всичко, свързано с
този проект, беше странно и оригинално за мен.

Д: Виждаш ли още нещо в стаята с холограмата?
Ф: (Изненадан.) Послание! Послание от... някой. Някой. За мен! Послание за мен!
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не знам. (За него това бе емоционално и вълнуващо.) Там има послание за мен. От някой...
някой, когото познавам. (Гласът му трепереше.) Малка, някак квадратна кутия... Някой от отдавна.
Напомня ми. (Развълнувано.) Послание от мен много отдавна. За мен, спомням си. За да помня
целта (Тихо.) Това е. От мен за мен. Но от много, много отдавна. Други светове. Други животи. От
тона на гласа му на магнетофонната лента ме побиха тръпки. Очевидно по време на сеанса не съм
била толкова стресната, защото гласът му заучеше спокойно.
Д: Писмено ли е посланието, което гледаш?
Ф: То е много повече, отколкото мога да възприема в тази форма. Но се там. Разпознавам го.
Спомням си го. (В гласа му определено имаше тъга.) Аз го построих. (Пауза.) Те са приятели.
Д: Каза, че чувстваш присъствието на повече хора на борда.
Ф: Да. Други. В други части на кораба.
Д: Просто съм любопитна дали можеш да видиш как се управлява кораба?
Ф: Нямам представа. Нямам абсолютно никаква представа. Това е много далеч от мен. Не искам
да знам.
Д: Има ли в стаята нещо друго, което можеш да опишеш?
Ф: Прозорци. Бутони. Светлини. Някакъв вид циферблати. Никога не съм виждал нищо
подобно. Не знам какво е. Не знам дори дали е истинско. Кълна се в Бога, никога преди не съм
виждал подобно нещо, не знам какво е.
Д: Тази стая като другите ли е осветена?
Ф: Да. Цялата. Но светлината не идва от никъде. Просто е там.
Д: Ами подът? От какво е направен?
Ф: Твърд е. Сив. Хм, изглежда има пори. Господи!... Надявам се, че корабът не е жив. (Гласът
му се изпълни със страх.) Не знам. Така ли е?
Д: Не знам. Какво имаш предвид?
Ф: Жив ли е? Може би проклетият кораб е жив? Не знам. Онова нещо беше. Може би машините
им са живи. (Сега определено беше уплашен.)
Д: Може би това просто е някакъв материал, който не разбираме.
Ф: (Ставаше все по-развълнуван.) Не знам. Не искам да знам. Не искам да знам.
Д: (Опитах се да го успокоя.) Всичко е наред. Не е нужно да узнаваш, ако не искаш.
Ф: Не искам да знам.
Д: Добре. (Опитах се да отклоня вниманието му като смених темата.) Показаха ли ти нещо
друго?
Ф: (Дълбока въздишка.) Толкова много въпроси. Не знам. Искам да знам, но не искам да знам.
Д: Разбирам. Идва ти в повече.
Ф: Страхувам се да разбера. Има неща, които не искам да знам, защото знам, че не искам да ги
знам.
Д: Всичко е наред. Не е нужно да го правиш. Можеш да се заемеш само с онова, с което
можеш да се справиш и единствено това е нужно да узнаваш. Напусна ли кораба накрая?
Ф: Не си спомням. Не знам как. Не знам кога. "Време е да си вървиш" - каза някой. Последното,
което си спомням. Искра или светкавица - последното, което си спомням.
Д: Какво имаш предвид с искра или светкавица?
Ф: Не знам. Някакъв вид искра или светкавица. "Време е да си вървиш." Светкавица. Не знам.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 108

Д: Къде се озова след това?
Ф: Не знам. Не си спомням. Не искам да знам.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Помня. Предстои още. Още. Още.
Д: Информация или какво?
Ф: Забавление.
Д: Още забавление? Това ли каза?
Ф: Това казаха те. Не съм го казал аз.
Д: (Смях.) Какво мислиш, че са имали предвид?
Ф: (Дълбока въздишка, след това тихо.) Знам. Предстои още.
Д: Добре. Мисля, че се справи наистина добре И наистина оценявам факта, че сподели това с
мен.
Внуших му, че се чувства добре, за да не се тревожи от това, и го изведох от транса. Той седна
на леглото и започна да обсъжда фрагменти от образи, които бяха останали в паметта му. Винаги
насърчавам обектите си да правят това, защото знам, че образите ще избледнеят много бързо като
откъслеци от сънища при събуждане.
Д: Значи не мислиш, че бухалът е бил истински?
Ф: Не знам защо мисля така. Ти ме попита и чувствам, че не е бил.
Д: Но именно това предизвика цялото преживяване, нали?
Ф: Не, това беше паравана. Той покриваше всичко. Не знам защо е толкова важен, но нещо в
него позволява на съзнанието да се съсредоточи върху това, вместо върху празнотата. Дава му
възможност да се съсредоточи върху нещо неутрално.
Д: Добре. Всичко е наред. Върна ли се в колата си?
Ф: Не знам. Не знам къде. Не си спомням, събудих се. Следващото, което си спомням, е как се
събудих. Лош сън. Лош сън. Лош сън. Наистина лош сън!
Д: И не си спомняш как си се прибрал вкъщи?
Ф: Не, не искам да знам. Не искам да знам.
Д: Добре. Значи след това си си спомнял единствено, че си имал лош сън.
Ф: Лош сън.
Д: Добре. Помислиш ли, че това е единственото подобно преживяване, което си имал?
Ф: Не искам да знам, не искам, не искам да знам.
Д: Добре. Всичко е наред. Не е нужно. Справи се много добре.
Бях готова да го върна в съзнание, но имаше още нещо. Той ме прекъсна.
Ф: Послание. Спомням си.
Д: Какво е това, което би трябвало да си спомняш?
Ф: Помня. Послания. Помня. Помня. Това е следата. Помня.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не знам.
Д: Мислиш ли, че те за искали да запомниш това послание и да забравиш всичко останало?
Ф: Предстои още. Помня. Предстои още. Помня? Нещо безвредно н безобидно.
Д: Нещо обикновено в рамките на твоя свят, така да се каже. Въпреки че е странно бухал да
се хвърля пред кола.
Ф: Той не се хвърли. Той летеше над шосето. Изплаши ме до смърт.
Д: Значи това ти е позволило да се съсредоточиш върху него, вместо върху онова, което се е
случило после. Спомняш ли си как си се прибрал у дома през онази нощ?
Ф: Не знам дали съм си го спомнял, или не. Днес не го помня.
Д: Разбира се, това се е случило преди 10 години. Но освен странния сън не си помнел нищо
друго.
Ф: Не. Сега си спомних. Струва ми се някак познато. Сега е като спомен, а не като ново
преживяване.
Д. Това е най-добрият начин да се отнасяш към него, като към спомен, за да не те тревожи.
Не знам дали си имал и други такива преживявания, или това е било единственото.
Ф: Не знам. Не мисля, че искам да знам повече точно сега. Поне за известно време.
Д: В един момент беше ядосан. Изглежда се чувстваше така. защото знаеше какво ще
направят.
Ф: Знаех.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 109

Д: Откъде знаеше?
Ф: Не знам. Просто знаех. Предполагам, че съм бил ядосан, защото не съм искал малката ми
реалност да се променя. Бяха ми необходими 21 години, за да разбера каква реалност имам, а всичко
щеше да се промени. А не исках това да става.
Д: Значи на това се е дължал гневът ти?
Ф: Да, не исках реалността ми да се променя.
Д: Но ти някак знаеше, че ще направят нещо.
Ф: Предполагам, че съм знаел. Не знам дали съм го знаел преди или... може би те са го
подсказали на съзнанието ми. Но интуитивно знаех какво става. Почти имах чувството: "Не сега,
твърде рано е. Не искам да правите това сега." Сякаш почти съзнавах на някакво равнище какво ще
се случи, но не се чувствах готов. Бях ядосан, защото реалността ми беше определена. Бях си изяснил
доста добре онова, което си мислех, че представлява животът, и не исках да го променям. Спомням
си още нещо след богомолката, след операцията или каквото и да беше това. Качих се в командната
зала. Те сякаш ми казваха: "Е, работата свърши. Сега можеш да се забавляваш известно време." Не
бях сигурен дори дали целият проклет кораб не е жив. Нямаше разлика между машини и живи хора.
По някакъв начин бях изгубил тази реалност и не можех да възприема разликата. Как може да
съществува жива машина? А след това си мислех: "Хей, може би целият кораб е жив." И това ме
изнервяше. Плашех се. Мислех си, че може би нещото... корабът знаеше, че стоя в него. Може би той
знаеше, че стоя в него.
Д: Разбирам какво имаш предвид. Това трябва да е много ужасяващо.
Ф: Чувството беше неприятно, не знаех дали е жив. Но знаех, че за миг тази мисъл наистина ме
смути.
Сеансът изглежда разстройваше и смущаваше Фил. Дори след час обсъждане, той все още
изглеждаше развълнуван, когато се разделихме. Не беше лесно да се приеме подобна концепция и
той очевидно срещаше трудности при анализирането й на много равнища. Не мислех, че някога ще
пожелае да опита нещо подобно отново. Информацията го бе разтревожила повече, отколкото който
и да е път, когато бяхме работили заедно. Почти ми се щеше да не бяхме разкривали това, но идеята
беше негова. Чувствах, че искаше да я остави настрана и да не се доближава отново до темата. Но
грешах. Любопитството беше по-силно от отвращението му.

Глава 21
ОТКРИВАНЕ НА ПРЕДИШНИ КОНТАКТИ
Фил беше обезпокоен от последния сеанс, затова очаквах той да се свърже с мене, ако пожелае
да изследва по-задълбочено темата за НЛО. Но когато ми се обади седмица по-късно, той каза, че
сънува някакви странни сънища. Чудеше се дали те имат някаква връзка с последния сеанс. Вероятно
по някакъв начин бяхме пробудили нещо в подсъзнанието му.
Направихме сеанс, за да го изследваме. Включих касетофона, когато той започна да разказва
сънищата си. Фил намираше за странен факта, че беше сънувал всички тях приблизително по едно и
също време. Събуждал се към три часа сутринта със спомен за съня, запечатан дълбоко в паметта му.
"Понякога се събуждам без причина след някой от тези важни сънища - спомняше си той - и когато
погледна часовника, винаги е три часът. Изглежда по някаква причина това е важен момент от
сутринта." Едни от сънищата се отнасял до майка му и всичките й пет деца. Той видял себе си, брат
си и сестрите си като деца, вместо като възрастни. Возели се в трамвай през някакъв град. (През този
период от юношеските му години майка му и баща му били разделени.) В следващата сцена той
седял на някакъв вид количка или легло в нещо, подобно на лекарски кабинет. Останалите членове на
семейството му лежали на колички в стаята и всички били в безсъзнание.
Ф: Разговарях с една жена. Чувствах, че онова, което правят е опасно за мен и въпреки това не
се страхувах от тях. Чувството беше твърде сложно, за да го опиша. Сякаш на едно равнище
чувствах, че съм в много реална опасност, а от друга страна, не се страхувах от тях, защото знаех, че
няма да ни наранят. Това звучи парадоксално, но знаеш, че насън е лесно да изпитваш подобни
чувства. Тази жена каза, че събират яйца - или дочух това от разговора, - че вземат яйца от моите
сестри. И някак от разговора знаех, че са взели нещо и от мен и че то е било половината от онова,
което съм имал. Тя каза, че няма да ме заболи. А аз попитах какво ще стане no-късно, когато пожелая
да имам деца. Тя не отговори. Следващото, което си спомням от съня беше, че отново видях онова
нещо, което приличаше на богомолка.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 110

Това беше всичко, което той си спомняше от съня. След това разказа още три, които бяха
странни, но не смятам, че предполагаха реални срещи с НЛО или извънземни. Съгласих се да
разгледаме всички по време на сеанса. Той мислеше, че тези сънища са важни, защото бяха
започнали след първия сеанс и не приличаха на обикновените му сънища. Често, когато започва
подобно изследване и вратата към миналото се отвори, през бариерата се промъкват спомени под
формата на сънища.

Бях работила със случаи на отвличания от НЛО и съзрях една обща черта. Въпреки че
различните обекти бяха имали изолирани инциденти, при хипнотичните изследвания често се
установяваше, че преживяванията ги връщат в детството им. По някаква причина възрастта около
пубертета беше важна и много хора разказваха за случаи, станали тогава, и които бяха блокирани от
паметта им. Докато се подготвях за този сеанс, се надявах да открия и други среши, които Фил е
имал в ранна възраст. Може би те щяха да се свържат със сънищата след последния ни сеанс. Но се
надявах също, че няма да срещнем нищо, което би го смутило толкова, колкото преди, когато за
първи път отворихме вратата към скритата част от живота му.

Използвах ключовата дума и обичайната ни процедура. Никога не знаех какво ще види Фил,
когато вратата се отвореше, но винаги можех да продължа, независимо от началната сцена. Този път
вместо да се озове при Трите кули или на друго познато място, той видя сцена от своето детство. Без
да го насочвам, той се бе върнал към по-раншен контакт. Сякаш подсъзнанието му смяташе, че е
време да си спомни, и бе избрало да разгледа този инцидент.

Това се случило през 1965, когато Фил бил на 10 години. Стоял на поляната зад къщата през
деня и наблюдавал един странен обект. Между къщата и магистралата имало дървета, затова никой
друг не можел да го види. Разказа, че е приличал на камбана, заоблен към върха и по-широк в
основата си, по тумбест от камбана. Диаметърът му бил метър, метър и нещо. Бил изправен на
някакви крака и искрял с бял блясък.

Д: Какво правиш там?
Ф: Говоря... говоря с тях.
Гласът му беше детски. Той очевидно изживяваше случая отново. Когато това се случи, трябва
да разговарям и да се отнасям с обекта като с дете.
Д: С кого?
Ф: С хората вътре. Те ми казват разни неща. Стоят на рампата. Аз съм на земята.
Д: Как изглеждат?
Ф: Ниски са, с големи глави и сива кожа. Но наистина са мили. Всъщност са много обичливи.
Изпълнени са с любов.
Д: Каза, че ти казват разни неща?
Ф: Да, неща за мен. Неща, които ще направя. Неща, които трябва да направя. Неща, които ще
направя, и защо. Неща, които са в бъдещето ми.
Д: Говорят ли ти?
Ф: Не, но знам какво казват. Мислите им са насочени към мен. Казват, че съм тук поради
някаква важна причина, че имам значима мисия. И нещата, които се случват в моя живот, ми помагат
в тази мисия, в осъществяването на целта ми. Никога да не го забравям и да не се предавам.
Д: Казаха ли ти каква е твоята мисия?
Ф: Да. Да помагам на хората, защото хората ще се страхуват. Те имат нужда от някой, който
знае какво става, някой, от когото могат да вземат пример и да не се страхуват. Някой, който да ги
направлява и води, когато се страхуват.
Д: Как отиде там?
Ф: Излязох от къщи.
Д: Откъде знаеше, че трябва да отидеш там?
Ф: Почувствах го. Просто знаех.
Д: Ако е ден, чудя се дали други хора не могат да го видят.
Ф: Не знам. Аз го виждам. Някак знам кои са те. Сякаш съм ги виждал преди. Познати са ми.
Някак знам, че са ми приятели, въпреки че не знам защо. (Тъжно.) Съжалявах, когато си тръгнаха,
защото не исках да оставам тук. Исках да тръгна с тях. Плаках. След това се прибрах вкъщи, поспах и
забравих за тях.
Д: Не се ли качи на кораба?
Ф: Не. Те ми казаха да остана там, не искаха да се качвам. Не трябваше.
Д: Но ти не се страхуваше от тях. Забрави ли ги след това?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 111

Ф: Да. Трябваше да го направя. Казаха ми, че трябва.
Д: И те общуваха с теб по психичен път?
Ф: Да, насочиха мислите си към мен.
Д: Видя ли как корабът си отива?
Ф: Не, обърнах се. А когато погледнах назад, те си бяха отишли. Просто вече ги нямаше. Те...
ме познаваха. Харесвах ги.
Д; Тогава за първи път ли ги видя?
Ф: Не, защото ги познавах. Но не си спомням... откъде или кога.
Тъй като този ранен инцидент се изчерпваше с това, реших да продължа. Попитах
подсъзнанието му дали сънят за семейството е действително преживяване или само сън. Той каза, че
е сън за спомен, затова го инструктирах да се върне към времето, когато се е случило това. Той
незабавно започна да описва ваканция, в която той и семейството му заминали за Мемфис, за да са на
фестивала на памука по реката. През почудата на детските очи той ми разказа за различни случки и
за вълнението, което изпитвал, докато наблюдавал фойерверките над водата. Когато го запитах дали
се е случило нещо необичайно, той каза, че в Мемфис не се е случило нищо, но прехвърли
вниманието си върху нощното пътуване обратно.
Ф: Не знам къде беше това. Трябва да е било сън.
Д: Мислиш ли, че е било сън?
Ф: Не, не беше. Беше истинско. Беше там. Само аз бях буден. Другите се страхуваха, затова
заспаха. Но аз не се страхувах. Оставиха ме буден. Знаех кои са. Те бяха моите приятели... от небето.
Мили хора. Но бяха страшни.
Д: Къде бяхте, когато се случи това?
Ф: В кораба. Някъде встрани от пътя. По пътя на връщане от Мемфис. Те казаха, че имат нужда
нещо. Някакви неща. Съгласих се.
Д: Как изглеждаха?
Ф: Ами... не много зле. Някак сиви. Нямаше много цвят в тях.
Д: Всички ли си приличаха?
Ф: Не, единият беше различен. Не ми хареса. (Детски глас.) Изглежда гадно. Малко като...
насекомо, не знам. Не съм сигурен дали е жив или не. Движи се. Изглежда като машина, но се държи
като жив, не ми харесва.
Д: Какво направиха те? Каза, че са искали нещо.
Ф: Да, проби. Искаха единствено проби.
Д: Ами останалите членове на семейството ти? Направиха ли им нещо?
Ф: Не. Всъщност не. Нищо лошо. Не искаха да нараняват никого. Просто искаха проби. Те са
добри.
Д: Взеха ли проби и от братята и сестрите ти?
Ф: От двете ми по-големи сестри - Линда и Гейл, не взеха нищо от Кати или от брат ми.
Д: А майка ти?
Ф: Не и от нея не взеха нищо. Искаха да вземат нещо от мен, образец, но казаха, че не съм
достатъчно голям.
Д: Знаеш ли какви проби взеха от сестрите ти?
Ф: Като яйца.
Д: Как го направиха?
Ф: Онова нещо. То пъхна игла в тях. В стомасите им. И я издърпа.
Д: Това притесни ли ги?
Ф: Не. Те спяха.
Д: Какво се случи след това?
Ф: Върнаха ни в колата. (Дълга пауза.)
Д: И след това всички се събудихте?
Ф: (Поема си дълбоко дъх, а после гласът му става много тих и сънлив.) Не знам. Заспах. И
забравих.
Д: И не им разказа за онова, което се случи?
Ф: Не. Бях го забравил. Трябваше да го забравя.
Д: Питам се дали това е било сън или е свързано с нещо, което се е случило в действителност.
Ф: Да, така беше.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 112

Интересно е да се отбележи, че когато по-късно го попитах за сънищата, за които бе споменал,
подсъзнанието му заяви, че това са били обикновени сънища, въпреки символичната им природа и
посланията към съзнанието му, които са съдържали. Вярвам, че ако си измисляше, той щеше да
включи всички сънища (особено като се има предвид, че един от тях определено беше по-вълнуващ)
в разказа си и нямаше да съсредоточи вниманието си върху един от тях. Смятам, че това придава
достоверност на вероятността този сън да е спомен от реално събитие.

Когато се придвижихме напред във времето, той разказа второ, много подобно събитие, което
се е случило няколко години по-късно, когато бил 14-годишен. То отново се бе случило при едно
пътуване до Мемфис. Тъй като баба му живеела там, семейството му редовно пътувало до този град.

Още щом фокусира сцената, той се озова седнал зад сива маса. Инстинктивно знаеше, че
останалите членове на семейството му лежаха на масите около него. Когато започна да говори,
гласът му беше с младежко звучене. Речта му не беше така усложнена, както на възрастен. Виждаше
света по-просто. Опита се да опише съществото.

Ф: Това е... жена. Един вид жена. Тя не е истинска жена. Вид жена.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не прилича на обикновена жена. Различен тип жена е.
Д: Какво е различното у нея?
Ф: Мила е, но лицето й е сбръчкано.
Д: Но понякога жените са сбръчкани.
Ф: Това е различно. Лицето й е като слонска кожа, сиво, с много бръчки. Сякаш говори с очите
си. Всъщност не говори, но когато ме погледне, очите й ми казват разни неща.
Д: Много ли е висока?
Ф: Трудно е да се каже. На нивото на очите ми е, а аз съм седнал.
Д: Какви са другите й черти?
Ф: Виждам главно очите й. Имат формата на бадем. Различават се от нашите очи. Те... са
дълбоки. Тя сякаш те чувства, когато те погледне.
Д: Има ли коса?
Ф: Не съм сигурен. Всъщност забелязвам само очите й.
Д: Откъде знаеш, че е жена?
Ф: Така я чувствам. Просто изглежда като жена.
Д: Какво ти казва тя с очите си?
Ф: Да не се страхувам.
Д: Защо останалите членове на семейството ти спят?
Ф: Те заспаха, защото бяха уплашени. Тя каза, че съм свикнал с това и то няма да ме притесни.
Затова съм буден. Ако това щеше да ме притесни, щях да съм заспал.
Д: Как попаднахте там?
Ф: Пътувахме към Мемфис и видяхме светлина, не си спомням много. Сякаш беше на шосето,
те изглежда тръгнаха към колата. Не знам.
Д: Кои бяха те?
Ф: Не знам. Някакви хора... или нещо, не съм сигурен какво представляваха. Страхувах се.
Затворих очи. Но те ни изведоха от колата. И по някакъв начин ни отнесоха... някъде, не знам къде.
Д: Другите страхуваха ли се?
Ф: Не знам. Не си спомням. Не мисля, че някой е казал нещо. Сякаш беше истински тихо.
Д: Но сега те спят, а ти си буден. Какво се случи след това?
Ф: Тя ми говори. Не си спомням всичко, което каза. Уплаши ме. Нещо ме уплаши.
Д: Нещо, което тя е казала?
Ф: Да. Мислех, че ще боли. Но тя каза, че всичко ще бъде наред. Щяха да ме... бодат.
Д: С какво щяха да те бодат?
Ф: Не знам. С нещо като игла.
Д: Къде щяха да те бодат? С тази игла?
Ф: (Дълга пауза.) Някъде. (Имах чувството, че всъщност знаеше, но не искаше да го обсъжда.)
Не болеше. Тя каза, че всичко ще бъде наред.
Д: Какво друго се случи?
Ф: Срещнах се с един от мъжете, който беше нещо като пилот. Беше наистина мил. Смееше се...
някак на мен, да, всъщност на мен, защото се страхувах. А той знаеше, че няма от какво да се
страхувам. Смяхме се заедно и се почувствах малко глупаво. Добре ми беше да се смея.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 113

Д: Той издаваше ли звуци, докато се смееше?
Ф: Не гласно. Но в съзнанията ни... или в очите ни. Не знам. Говорехме, но не си спомням да
сме го правили наистина
Д: Как изглеждаше пилотът?
Ф: Беше по-нормален от другите. Повече приличаше на нас, но очите му бяха различни. Бяха
хубави, но бяха различни.
Д: По-близо ли беше до нас на ръст?
Ф: Да. Имаше коса, със светъл цвят. Сребриста или руса, нещо такова. Имаше дрехи... нещо
като жилетка или жакет и панталони, не знам дали носеше обувки, или не, не погледнах надолу.
Харесвах го. Беше весел. Дружелюбен. Изглеждаше важен.
Д: Каза "другите". Всички други като жената ли изглеждаха?
Ф: Не. Те също бяха различни. Не си спомням много за тях. Бях затворил очи. Но те ме
отнесоха в стаята, а след това влезе тя и започна да говори. Когато тя ми заговори се успокоих, затова
отворих очи.
Д: А те искаха да се срещнеш с пилота ли?
Ф: Да. По някакъв начин беше важно. Май всичко изглеждаше важно. Стори ми се наистина
любезно, че ми позволиха да го сторя.
Д: Къде беше пилотът?
Ф: Беше отпред... при командните табла. Показа ми някои от уредите и обясни
предназначението им. Но аз всъщност не го разбрах. Показа ми как с едно махване над бутона може
да включи осветлението. (Усмихва се.) Направих го и то се включи. От командното табло изникваше
копче и плота му се осветяваше.
Д: Каза ли ти той какво е предназначението му?
Ф: Каза нещо, но просто не го разбрах, не знам как действаше. Мога само да кажа, че когато
махнеш с ръка над него, осветлението се включваше. Не знам какво означаваше това, не разбирам.
Д: Ако си спомниш някаква част от думите, може би ще успеем да си го изясним.
Ф: Просто не разбрах какво казва. Транслукстор... нещо такова. (Фонетично.) Транслукстор, не
знам какво означава това. Каза различни думи. (Фил срещна трудности при опита си да повтори
думите. Фонетично.) Зербок. Зербоки или Зербай (Зер-бер?), или нещо подобно. Думи, чието
значение не знам. Зербиране (Зербириране?) или Зербокиране, или нещо подобно. Наистина не знам
какво е това. Импулс. Може би импулсен порив или нещо подобно. Думите всъщност не означаваха
нищо за мен. Той знаеше за какво говори и обясняваше как работят тези неща - от какво или как се
задвижваха. Не разбирам какво казва.
Д: Каза ли нещо за захранването на кораба?
Ф: Енергия. Каза, че той канализира някакъв вид енергия. Насочва я. Това каза.
Д: Каза ли откъде идва енергията?
Ф: Спорел мен каза, че е навсякъде. Това просто е енергия в суров вид.
Д: Но трябва да знаете как да я използвате. Показа ли ти още нещо в командната зала?
Ф: Някакви други неща. Доста подредено е. Има някакъв вид силово поле, те биха могли... Не
знам, това ме плаши, не бих искал да говоря за това.
Д: Защо? Какво те плаши в него?
Ф: Не знам. Просто не искам да говоря за това. Плаши ме. Нещо не е наред, не ми харесва
онова, което той ми казва, че могат да направят. Могат да нараняват хората. Да задържат хората...
като животни. Това не ми харесва.
Д: Защо биха постъпили така?
Ф: Не знам. Това не ми харесва. Не знам дали той ми е приятел, или не. Не ми харесва онова,
което казва и... може би всъщност не ми е приятел.
Д: Но ти се чувстваше добре с него.
Ф: Не ми харесва онова, което казва, че причиняват на хората. Правят го оттук, от командната
зала. Това беше една част от командното табло. Постъпват така с хората. Донякъде ме е страх, че
могат да постъпят така и с мен. Казва, че могат да въздействат на хората с шокове. Да ги... заше-
метяват, като с остен за добитък. Както ние постъпваме понякога с животните. Както ние ги
нараняваме, когато ги бодем с остена и ги караме да вършат онова, което искаме И всъщност не ни
интересува как се чувстват. Така постъпват и те с нас. Не знаех, че могат да го правят. Това не ми
харесва. (Подозрително) не мисля, че той е приятел. Мисля, че може би съм в беда.
Д: О, не мисля. Можеш ли да го попиташ защо постъпват така с хората?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 114

Ф: Той казва, че понякога им се налага, защото хората започват да буйстват или изпадат в
истерия и трябва да бъдат успокоени. Така твърди той.

Д: Каза ли ти защо си на кораба?
Ф: Не. Не сме говорили за това. Той говори само за нещата в командната зала. Електрически
прибори. Казва, че по-късно ще разбера. Вдига някакъв капак. Има светлини... в малки редици от
нещо като... изглеждат като течна светлина. Някак като в тръба или нещо подобно, като контейнер,
но пълен с течност. Движи се. Нещо като съединение. Вид връзка или нещо подобно. Това отчасти е
начинът, по който функционира прибора.
Д: Много ли са тези течни светлини?
Ф: Четири... пет. Пет! Пет, разположени са в редица, една до друга. Приличат на малки тръби,
през които... тече течност. Навлизат навътре, някъде към останалата част на командното табло, в
него.
Д: Приличат ли на неонови светлини?
Ф: Да, донякъде, като се изключи това, че не са прозрачни. Приличат на твърда светлина.
Д: Каза ли ти той за какво ги използват?
Ф: Те са като кръвта за нашето тяло. Те означават същото за приборите на... каквото и да е това.
Д: Имаш предвид като гориво или нещо подобно?
Ф: Не. Не като гориво, а по-скоро като кръв. Те един вид поддържат кръвообращението. Според
мен той има предвид, че те пренасят енергията.
Д: Искаш да кажеш, че те преминават и през останалите части на кораба?
Ф: (Набляга.) Минават през кораба. Това се осъществява чрез циркулация. Циркулират. Така
каза той.
Д: В стените или в пода?
Ф: Да. В уредите. Като машинно масло, предполагам. Циркулират, но не са гориво, а пренасят
горивото. Енергията. Това е! Пренасят енергията. Циркулират я през кораба, през останалите уреди
или каквото и да са те. Това не са точно уреди. През останалите функциониращи единици, каквито и
да са те.
Д: Важна ли е тази част?
Ф: Това е само една от частите. Не е главната част или нещо подобно. Той просто ми я показва
и обяснява как работи системата.
Д: Можеш ли да видиш другите места, в които се извършва циркулацията, или те са скрити?
Ф: Не ги виждам с очите си, но пътят им е очертан в главата ми. Навлизат в кораба и стигат до
центъра му. Приборите са много, не знам какво представляват. Те са част от онова, което кара кораба
да се движи.
Д: Зад стените ли са скрити?
Ф: В известен смисъл. Просто в различните части има различни области, покрити с различни
неща. Там има много неща. Зад това малко табло. Оттам могат да се извършват наблюдения и
предполагам корекции и проверки. Не знам. Но оттам всичко се вижда.
Д: Това е странно. Има ли някакъв определен цвят?
Ф: Бяло е. Ярка светлина. Изглежда като течност, но е енергия, така казва той.
Фил изкарва прехраната си с електроника. Човек би си помислил, че би трябвало да може да
разпознае нещо от видяното в онази стая. Но той беше напълно навлязъл в мозъка на онова
15-годишно момче и за него всичко беше странно, загадъчно н необяснимо.
Д: Показа ли ти той нещо друго?
Ф: Малка черна кутия. Каза, че е моя. Каза, че не мога да я задържа, но нека да ми я покаже.
Това напомняше за същата черна кутия, която Фил бе видял след срещата си с бухала.
Очевидно тя му е била показана при няколко различни случая, сякаш те са очаквали да я разпознае.
Д: Как изглеждаше тя?
Ф: Малка е... не е квадратна, а издължена. Черна... и блестяща. Гладка. Мисля, че се отваря, но
не ми е ясно как. В нея има нещо, но не ми е ясно какво. Каза, че е моя... но не мога да я взема.
Д: Какво иска да каже той с това, че е твоя?
Ф: Каза, че съм я направил много отдавна.
Д: Какво си помисли ти за това?
Ф: Повярвах на думите му. Нямах намерение да споря. Изглеждаше правдоподобно. Помислих
си, че е изкусно направена. Но някак се отваряше. В нея имаше нещо. Мисля, че той ми го каза, но аз
го знаех и сам.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 115

Д: Откъде взе той кутията?
Ф: Не знам. Мисля, че някой му я подаде. Той каза: "Ето! Погледни това." Аз казах: "Какво е
това?" Той каза: "Това е твое. Ти си го създал... много отдавна когато си бил част от друга раса. Това
трябва да ти напомня за произхода ти." Аз казах: "Какво е това?" Не знам какво ми отговори. Нещо.
Някаква дума. Каза... (Трудно му беше да намери точния звук.) Обе... обеннит или обе-не-що. Това
каза. Нещо такова. Мисля, че имаше предвид материала, от който беше направена кутията. Каза, че
тя трябва да ми напомня за произхода ми. Това, че съм част от друга раса. Беше тежка. Лъскава и
черна, и някак блестяща. Мисля, че имаше нещо в нея. Страхувах се да я отворя. Мислех, че той ще
се разгневи. Приличаше на малък ковчег. Беше издуто и заоблено отгоре.
Д: Щеше ли да я отвориш, ако се бе опитал?
Ф: Да. Мисля, че знаех как, но се страхувах. Смятам, че съзнанието знае тези неща. Мисля, че в
него има психична ключалка. Ако не знаеш как действа, няма да се отвори. Но ако в съзнанието си
виждаш как да го направиш, тя се отваря и капакът може да бъде свален.
Д: Може ли някой друг да я отвори?
Ф: Мисля, че аз съм единственият. Защото, както каза той, аз съм я направил.
Д: Значи той не е любопитен да разбере какво има в нея.
Ф: Изглежда не е важно за него. Просто сякаш може би аз желая да го видя. Сякаш е важно за
мен.
Д: Какво се случи с черната кутия?
Ф: Върнах му я. Той се усмихна, сякаш знаеше нещо. По някакъв начин се смееше с мен и
същевременно на мен. Точно както понякога, когато някой знае нещо и не казва какво е то. Но от
начина, по който те гледа, можеш да разбереш, че знае нещо.
Д: Показа ли ти той нещо друго след това?
Ф: Имаше толкова много. Случваха се много неща. Там имаше и други хора. Малки хора, които
работеха.
Д: Как изглеждаха те?
Ф: Бяха ниски, грозни, сиви. Имаха големи плешиви глави.
Д: Но ти спомена, че онзи, който според теб бил жена, не приличал на тях?
Ф: Не. Тя беше някак различна, но мила, дружелюбна. Имаше наистина сбръчкана кожа. Имаше
нещо в очите й. Просто не беше възможно да се откъснеш от тях. Сякаш ме държаха, не можех да се
отделя, но се чувствах добре. Просто беше различно. Беше мила.
Д: Онези, за които каза, че са грозни, общуваха ли с теб по някакъв начин?
Ф: Не, те просто бяха там. Нямах вземане-даване с тях. Вършеха нещо друго. Движеха се
наоколо. Докосваха разни неща. Носеха неща, просто неща. Не знам какви бяха. Изглеждаха заети.
Всъщност не ми обръщаха никакво внимание.
Д: Значи другият, който общуваше с теб най-много, беше пилотът?
Ф: Не съм сигурен. Мисля, че общувах с двамата (пилотът и жената), но не знам с кого повече.
Д: Видя ли някой друг, който изглеждаше като пилота?
Ф: Видях още един. Някой, който вървеше в другия край на коридора. Той не ме погледна... не
каза нищо. Само мина оттам. Донякъде приличаше на пилота. Повече приличаше на нас. Само това
видях. Мисля, че вероятно е имало и още нещо. но не съм сигурен. Не видях.
Д: Какво се случи след това? (Дълга пауза.)
Ф: Не съм сигурен. След това. Изглежда е нощ и отново сме в колата. Брат ми и аз сме на
задната седалка. Линда е отпред с мама. Гейл и Кати са в средата, те спят, а мама шофира. Изглежда
пътуваме към Мемфис.
Д: Знаеш ли как сте се върнали в колата?
Ф: Не съм сигурен.
Д: Каза ли майка ти нещо?
Ф: Тревожи се дали ще стигнем до Мемфис навреме. После не каза нищо. Известно време...
мълчеше. Вслушвам се в звучите по пътя.
Д: Късно ли е?
Ф: Рано сутринта е.
Д: И тя не каза нищо за онова, което се е случило?
Ф: Никой не каза нищо, те не знаят.
Д: А ти спомняш ли си какво се е случило?
Ф: Нс, тогава не, не си спомнях. Сега си спомням.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 116

Д; По онова време само си помнел как сте потеглили, но не и какво се е случило всъщност. Това
ли имаш предвид?

Ф: Предполагам, че сега си спомням повече.
Д: Мислиш ли, че това преживяване е било сън.
Ф: Не знам. Не беше зле. Всичко беше наред. Малко страшно. Не болеше. Не мисля, че бих
искал да ми се случи отново. Беше твърде различно или странно, или нещо подобно. Не ми хареса.
Д: Но всъщност те не ви причиниха нищо, нали?
Ф: Напротив. Взеха нещо. Някакви проби.
Д: Знаеш ли какви бяха тези проби?
Ф: От кожата.
Д: Нещо друго?
Ф: (Пауза.) Само това си спомням.
Казах му, че може да разглежда това преживяване като посещение при лекар. Много хора не
обичат да го правят, защото често се извършват процедури, които не са приятни. Те се чувстват и
безсилни, защото не могат да спрат онова, което се извършва с тях в клиниките и болниците.
Помислих си, че ако мога да убедя подсъзнанието му да постави нещата в този тип контекст, това не
би го притеснявало на съзнателно равнище.
Д: Нека се придвижим напред във времето, за да видим дали някога след това си имал друга
среща с тях. Ще броя до три и ако такъв момент съществува, ще се озовем в него. 1, 2, 3.
Придвижихме се напред във времето. Какво правиш сега? Какво виждаш?
Бях забелязала, че гласът на Фил по време на случката, когато беше 14-годишен, беше много
сънлив, бавен и малко незрял, не беше детски, но малко незрял. Когато се пренесе към следващата
сцена, гласът му се върна към нормалното си състояние. Каза, че наблюдава много дълбока, отворена
рана и тя го обърква.
Ф: Не знам защо е там. Не помня нищо. Не съм сигурен какво виждам.
Д: Кърви ли?
Ф: Не, но виждам в нея. Представлява нещо като зееща дупка, но без неравности.
Д: Виждаш ли къде е?
Ф: Мисля, че е на мен... отдясно. Дължината й с само няколко инча, а ширината може би е инч
или два5, но дупката е чиста. Не кърви, но е дълбока и много тъмночервена.
Д: Как се е появила?
Ф: Беше отворена... за да се отстрани нещо. Не знам какво е било то. Нещо, което е било
поставено там. Нещо, което е било там известно време, а след това беше отстранено.
Д: Как беше отстранено?
Ф: Хирургически. Кожата беше разрязана, разтворена... и горният слой беше изрязан.
Д: Кой го направи?
Ф: Те го направиха. Те. Наблюдателите. Приятелите.
Д: Къде беше ти, докато се случваше това?
Ф: Бях в кораба на една от масите. На масата. Единствената маса в стаята.
Д: Знаеш ли през коя година се случи това?
Ф: (Пауза.) Не съм сигурен. Нямам никакво усещане за време.
Д: Можеш ли да видиш какво е било отстранено?
Ф: Някакъв вид буца, която причиняваше проблеми. Трябваше да бъде отстранена, защото
беше... вредна.
Д: Това е било нещо, което спомена, че те са поставили вътре?
Ф: Беше вторичен продукт от онова, което те са поставили вътре. Следствие или резултат от
нещо, което е било поставено вътре. Блестящо метално топче. И около него се е оформила бучка. Те
са искали да създадат именно тази бучка. Имали са нужда от тъкан. Тумор. Щяло е да бъде вредно за
мен, но им е било необходимо. Извадиха го, така че то няма да ме нарани.
Д: Извадиха ли и малкото блестящо топче?
Ф: Да, то беше в бучката. Туморът се бе оформил около него. Приличаше по-скоро на сачма.
Туморът трябваше да проучи моята система. Някаква система, която... не е имунна, но има далечна
връзка с нея, не разбирам точно какво представлява, но е някаква система за регенерация. Бучката е

5 1 инч=2.54 см. (Бел. прев.)

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 117

била реакция по отношение на сачмата, която е щяла да причини проблеми, ако е била оставена там.
Но те са се нуждаели от бучката, за да изучат моята реакция към сачмата.

Д: Нещо като защитните системи на организма?
Ф: Повече от защита. По-сложно от това. Асимилация. Растеж, генериран от сачмата, който
цели проучване и разбиране на различните системи в тялото, включително и имунната, те са
поставили сачмата, за да проучат растежа около нея.
Д: Беше ли сачмата много голяма?
Ф: Беше много малка. Приблизително колкото главичката на молив (7/40 от 1 инч).
Д: И това не ти е създавало проблеми, докато е било в тялото ти?
Ф: Донякъде ми създаваше. Но въпреки това нямаше нищо сериозно. Представляваше по-скоро
дискомфорт, отколкото опасност. Нищо, с което да не съм могъл да живея.
Д: Какъв тип дискомфорт?
Ф: Гадене, умора. Загуба на равновесие. Понякога говорни смущения. Сякаш енергията на
тялото по някакъв начин се източваше и се концентрираше в тази сачма, тази бучка.
Д: Имаш ли представа колко дълго е била в теб?
Ф: Все още е там.
Д: (Това беше изненадващо твърдение.) Все още е там? Смятах, че са я извадили.
Ф: Все още не.
Д: Искаш да кажеш, че в момента я изваждат?
Ф: Не, в момента все още е там.
Д: (Не разбрах.) не са ли извадили и сачмата заедно с тъканта?
Ф: Това все още не се е случило. Предполагам, че в момента гледам напред в бъдещето от
позицията на миналото.
Д: Ти каза, че дупката е в теб и те вадят буцата от тялото ти?
Ф: Ще го направят. Но още не са. Това е важно за тях, за мен, за останалите предстоящи неща.
Д: Какво имаш предвид?
Ф: Не знам. Просто е така. Предстоят и други неща. Само това знам.
Д: Но не каза ли, че оставането на буцата е опасно за теб?
Ф: Да, ако бъде оставена. Но това няма да се случи. Все още не е извадена, не е настъпил
моментът. Тя беше поставена. Инжектирана.
Д: Защо тогава са направили разреза?
Ф: Това е картина на нейното изваждане. Визуализация.
Д: Добре. Значи за това си говорил. (Той бе зърнал сцена от бъдещето.) Тоест тя трябва да
остане за известен период от време и след това да се извади и изследва. Какво ще се случи, ако не я
извадят?
Ф: Ще се превърне в тумор и ще доведе до проблеми с бъбреците, ще предизвика запушване на
бъбрека. Разрастването и размерите й ще доведат до блокирането му.
Д: Значи тя е разположена в бъбречната област.
Очевидно този предмет беше поставен у Фил по време на срещата му с бухала.
Когато се събуди, разгледахме гърба му и там нямаше белег. Ако нещо е било извършено, то
очевидно е зараснало, без да остави следа. Той си спомни някои подробности за сачмата.
Предположи, че вероятно е била поставена от странната машина с вид на богомолка. Сачмата
изглеждала сребриста и била миниатюрна, no-малка от върха на молив. Но той смяташе, че вероятно
не е от метал, а по-скоро от някакъв вид минерал, който не би се разкрил от рентген.
Д: Изглежда ти ще се срещнеш с тях отново, защото те трябва да го извадят в определен
момент в бъдещето. (Смях.)
Ф: Няма проблеми. Когато поглеждам назад, чувствам, че са добри. Мога да кажа, че са
дружелюбни.
Д: Да. Дори на 10 години не си се страхувал от тях.
Ф: Да, имах чувството, че ги познавам. Не знам дали лично тях, или техния вид като цяло.
Първото нещо, което той искаше да обсъдим, беше случилото се в стаята със сбръчканата жена.
Бе станало много повече от онова, което ми беше разказал. Очевидно на 14-годишна възраст е имало
неща, които не е можел да обсъжда. Дори сега беше притеснен. Докато говореше за това, той
гледаше стената, избягваше очите ми. Така или иначе, това не е нещо, което хората обикновено
обсъждат.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 118

Ф: Не исках да го кажа, докато бях в транс. но... вкараха игла в един от тестисите ми. И
извадиха – о, не знам какво беше това. Течност, клетки нещо подобно.

Д: Затова ли се страхуваше, че ще те заболи? Каза, че ще те бодат с нещо.
Ф: Беше малка, тънка сребърна тръбичка. Имаш нещо на върха. Видях тръбичката и затворих
очи, не исках да гледам повече. Знаех, че правят нещо, но не болеше. Предполагам, че са взели
пробни екземпляри.
Д: Мисля, че е интересно, че си помислил съществото за жена.
Ф: От енергията й човек можеше да отгатне, че личността й беше много женствена. Можеше да
се определи като старша сестра или нещо подобно. Кожата й наистина беше набръчкана. Не можех
да гледам нищо друго освен очите й. Когато тя те погледнеше, сякаш те заключваше в очите си, без
да можеш да си тръгнеш. Но с периферното си зрение я виждах цялата. Наистина не си спомням
много освен бръчките, не помня дали имаше коса, или не.
Д: Може би това е била целта. Приковала е вниманието ти, за да не чувстваш нищо.
Ф: Предполагам. Когато сестрата вземаше пробите... съзнавах, че ме докосва, но наистина се
бях съсредоточил върху комуникацията, върху очите. Предполагах, че нещо се случва и с останалата
част от семейството мн. Тя не ми каза. Но предполагам, че е било така.
Д: Но другият мъж, пилотът, изглеждаше доста по-различно, нали?
Ф: Да, повече приличаше на човек, въпреки че и в него имаше нещо различно, не беше
плашещо, различно. Очите му бяха някак азиатски или индийски. Нещо подобно, но вместо да
приличат на процепи имаха бадемова форма. Трудно ми е да ги опиша. Не бяха черни, имаха зеници
като нашите. Самите очи изглеждаха съвсем нормално. Основната разлика беше във формата им.
Бяха закръглени в средата, но в края се издължаваха в процепи. Имаше светла коса – руса, сива или
нещо подобно. И отново гледах не толкова тях или около тях, колкото лицата, очите им. Вниманието
ми някак беше приковано върху това. А другите незначителни подробности сякаш се процеждат
отстрани. Нашите очи сякаш са магнити, които се приковават в техните. Това е почти принудително.
И когато те погледнат, се получава това магнетично привличане. Не можеш да се откъснеш от него.
Д: Може би така се предава информацията.
Ф: Да. Сякаш има физическа връзка и комуникацията преминава през нея, през магнетичното
привличане или каквото и да е това. Той беше наистина дружелюбен и сякаш знаеше нещо, което аз
не знаех, но това беше нещо хубаво. В никакъв случай не беше лошо. В очите му сякаш имаше
искрици.
Д: Единственото, което те притесни, беше това, че въздействат на хората чрез шок.
Ф: Да, притесних се, когато той ми разказа как могат да спрат и вцепенят хората. Могат да ги
контролират чрез лъч, който насочват от командното табло. Както ние водим добитъка на пазара.
Водим ги по специални коридори, използваме остен и ги удряме, за да ги накараме да направят
онова, което искаме. Това ми напомни. Предполагам, че излезе от кораба. Той ми каза, че използват
лъча, за да контролират хората, когато се налага. За тях сякаш сме добитък. Тогава не ми изглеждаха
толкова дружелюбни.
Д: Сега какво чувстваш по отношение на това?
Ф: Хм, неутрален съм. На този етап не знам дали вярвам, или не, но дори да не вярвам, това не
ме притеснява. Бих искал да мога. Бих искал да повярвам. Да кажем, че бих искал да има нещо, за
което да се заловя и да заявя, че наистина вярвам в това, но то липсва. Мисля, че това е по-скоро плод
на въображението ми или нещо подобно. Може би съм малко разочарован, че не съм изживял нещо, в
което наистина да мога да повярвам.
Д: Чувстваш ли, че искаш да повярваш в това?
Ф: (Бавно и колебливо.) Мисля, че това е нещо, което... ни дава надежда, че животът е нещо
повече от скучното ежедневие. Просто ни показва, че има по-велика реалност. Че някъде там има и
нещо друго. По-вълнуващо е от всекидневието ни. Но това не е нещо, за което можем да кажем: "Да,
това е реално." То е или продукт на будно въображение или... Не знам какво е.
Удивително е, че всички тези събития (и кой знае колко още) бяха дрямали цял живот в
подсъзнанието на Фил. Нямаше абсолютно никаква следа от тяхното съществуване. Нямаше да ги
изследваме, защото не подозирахме за съществуването им. Щяха да останат заспали, ако сънищата не
бяха пробудили спомени.
Този сеанс не ме остави с впечатлението, че за в бъдеще той ще се безпокои от тези
преживявания, поради дружелюбното му отношение към съществата. Но не бях права. През
следващия месец той щеше да изживее голяма травма, докато се опитваше да намери мястото на тези

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 119

събития в живота си, не ми се обади, за да ми го каже, затова не подозирах за вътрешните проблеми,
с които се е борил.

Глава 22
ИЗГУБВАНЕ НА ВРЪЗКА С ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА
Не осъзнавах, че сеансът бе смутил Фил толкова дълбоко до следващата ни среща след няколко
седмици. Той искаше да разгледаме онова, което ставаше в психиката му, затова включих
касетофона. Мисля, че това описание на обърканите емоции, които се проявиха след съживяването на
спомените за отвличанията, ще е от полза за други изследователи, които се опитват да разберат това
необикновено явление.
Ф: Трябва да ги кажа. Тези сеанси... работата в тази област ме обезпокоиха. Ако чувствах, че
мога просто да загърбя това, щях да го направя. То ме терзае, не искам да се разстройваш от това или
да се притесняваш за мен, но понякога в дните след срещата ни по някаква причина ме завладява
чувство на ужас. Не е паника, но ме кара да се чувствам съвсем зле. Известно време се съмнявах в
здравия си разсъдък. Имах усещането, че съм изгубил връзка с действителността.
Д: Имаш предвид след първия сеанс ли?
Ф: След първия и втория сеанс. Особено след втория.
Д: Вторият? Първият беше плашещ, но не мисля, че във втория засегнахме нещо страшно.
Ф: Не знам. Мислих си какво би могло да бъде. Смятам, че няколко неща имат значение.
Първото е фактът, че когато тези събития се случват за първи път, е наистина страшно. И тези
чувства трябва да бъдат потиснати или успокоени. Това е начин те да се освободят след факта.
Д: Но почувства ли се по-добре, когато им даде израз?
Ф: Не. Почувствах се ужасно. Всъщност, както вече казах, аз се потиснах и уплаших от... нищо.
Не бих могъл да посоча онова, от което се страхувам. Имам чувството на някакъв неизказан ужас
от… нещо. Губя равновесие, губя връзка с реалността. Необичайно е за мен да се чувствам по този
начин.
Д: Дълго ли продължи това?
Ф: Може би ден, ден и половина. Всеки път беше различно. Случи се около три или четири
пъти. Не е продължавало дълго. Обикновено се появява ден или два след като сме работили и
изниква просто от нищото. Ужасното чувство, че съм изгубил контрол, връзка с действителността и
страховитото чувство на ужас, не знам от какво се ужасявам. Искам да кажа, че няма нищо, което да
мога да визуализирам или дори да си представя. То няма конкретна насоченост. Това е само чувство
на ужас, не знам дали другите хора биха го сметнали за ужасяващо. Може би са се чувствали и много
по-зле. Но за мен е ново. Никога преди не съм се чувстват така. И както казах, ако усещах, че не е
важно и мога да го загърбя, щях да го направя. Защото това наистина усложнява живота ми. А аз не
искам усложнения в живота си.
Д: Мислех, че другите неща, с които работехме преди години, може също да са го усложнили.
Имам предвид работата ни с миналите ти животи, когато започна да предаваш информация за
засяването на Земята.
Ф: Не, това не доведе до никакви усложнения. Всъщност това беше нещо съвсем отделно. То
сякаш беше добавка към живота ми. Но това навлезе директно в моя живот. То не е отделно. Може
да се каже, че то идва през друг канал или нещо подобно.
Д: Да. Миналите животи, колкото и странни да са били, не те засягат пряко.
Ф: Това е друго.
Д: Да, то е свързано с този живот. Нещо, което ти се е случило сега. Тук е разликата, нали?
Ф: Да. Знаеш ли, първия път, когато работехме и видях малките същества на шосето, си
спомням, че си казах: "Не искам да променям своята действителност. Не искам това да се случва."
Противопоставях се, защото това променяше моята концепция за реалността и основите ми. Имам
чувството, че в момента основите на реалността ми отново са изправени пред предизвикателство.
Нещата, които съм приемал за даденост, от които съм извличал толкова много сила и на които съм
основавал възприятията си за реално и нереално... честно казано, отидоха по дяволите.
Бях искрено загрижена и се боях, че ако Фил срещне нещо с такива мащаби, с което не може да
се справи, склонността му към самоубийство би могла да се възроди. Той се бе приспособил и се
справяше чудесно откакто бе взел решението си през 70-те години, но какво щеше да се случи, ако
тази новооткрита информация го надвиеше? Не исках да разкривам страховете си пред него. Това със
сигурност щеше да усложни чувствата му в още по-голяма степен.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 120

Д: Не искам да те наранявам по никакъв начин.
Ф: Знам, че не искаш. И както вече казах, ако това беше нещо маловажно, щях да предпочета да
го загърбя, но не мога. В случая нося отговорност не само към себе си, но в още по-голяма степен
към някой или нещо друго. Чувствам, че трябва да го направя. Това е нещо, което не мога да загърбя,
не мога да забравя за него.
Д: Знаеш ли, след първия сеанс ти беше разстроен. И аз си помислих, че може би ще пожелаеш
да се откажеш още тогава. Но след няколко дена ти каза: "Искам да продължим“. Мислех си, че
ако това те притеснява толкова много, не е нужно да го изследваме.
Ф: Тези чувства не са нещо, с което да не мога да се справя, те усложняват живота ми и правят
някои моменти неприятни, но дори при това положение по някаква причина за мен е важно да им дам
простор. Не ми е приятно да го правя, но имам силното усещане, че така трябва. Нямам ясна
представа защо или какъв ще е резултатът. За мен е важно да продължа.
Д: Добре. Ако това те притеснява, винаги можем да се откажем. Не е нужно да го правим.
Ф: Разбирам това и го оценявам. Просто исках да си наясно. Няколко пъти съм отлагал
сеансите, защото съм чувствал, че трябва да се отдръпна от това за известно време.
Д: Затова те оставях да ги отлагаш. Никога не съм искала да те насилвам да вършиш нещо
против волята си. Но има ли някакъв начин да изтласкаш това от мислите си и да си представиш,
че е било сън, за да не се тревожиш?
Ф: Не. Важно е да дам простор на това. Става дума за някаква блокировка. В мен има някакъв
смут, който трябва да намери отдушник и да бъде освободен. Предполагам, че затова и лично за мен
е важно да продължа.
Д: Може би, ако не го освободиш, той ще се прояви подсъзнателно по някакъв начин?
Ф: Точно така. Имам чувството, че съзнание и подсъзнание водят битка за това и се опитват да
въздействат върху възприятията ми за реалността. Това е в подсъзнанието и трябва да бъде
освободено чрез съзнанието. Това е като остъргване на изгаряне. Когато го правят е ужасно и
болезнено, но то трябва да бъде направено, за да се осъществи лечението. Знаеш ли за какво говоря?
Д: Не знам много за това. Но имам представа.
Ф: Това е ужасна процедура при тежки изгаряния. Мъртвата кожа трябва да се остъргва
периодично, за да се предотврати получаването на белези и други усложнения. Не съм съвсем
сигурен какво правят, но е нещо в тази насока. Така разбирам и това, като вътрешен смут, който
трябва да получи отдушник и да бъде освободен. Трябва да излезе на повърхността. Трябва да бъде
изразен. Това е част от процеса. При освобождаването то ще предизвика такива чувства, но те винаги
отминават. Аз съм силен. Мога да се справя с това. Няма да причини трайни проблеми. Само исках
да знаеш и ако кажа, че не се чувствам добре, разстроен съм или нещо подобно, да ме разбереш.
Трябваше да ти кажа, за да си наясно с онова, което се случва.
Д: Но така или иначе ти каза, че според теб сега можеш да се справиш с това по-добре,
отколкото преди няколко години, когато за пръв път започнахме да работим с отминалите
животи. То можеше да излезе на бял свят и тогава.
Ф: Тогава дори нямаше да пожелая да се опитам да се занимавам с това. Трудно ми е да обясня,
не знам защо това ме разстройва толкова много. Но узнаването на всичко от предишните сеанси,
запознаването с други същества, извънземни и т.н. ми помага да се справя с зова. Имам подготовка.
Аз наистина имам силен характер, но същевременно човешката психика е много крехка.
Д: О, да, затова трябва да си внимателен. Но обикновено подсъзнанието не би допуснало да
извадиш на бял свят нещо, което би те наранило. То е много защитно. Вероятно затова е крило
всичко това толкова дълго.
Ф: Да, точно така. Но съществува и факторът на растежа. Трябва да пораснеш. Трябва да се
излекуваш. Трябва да се постигне компромис между удобството и лечението. Не непременно всяко
лечение е приятно, но то ще има приоритет пред относително минималния дискомфорт. Така че това
е нещо, с което ще трябва да продължа, докато... Не знам, не знам до какво ще ме доведе.
Д: Да, мислех, че сме приключили миналата седмица, но очевидно има още какво да изследваме.
Ф: Имам добър усет за това кога да спра или какво да изследвам. Не толкова съзнанието ми,
колкото подсъзнанието или някой от другата страна ми подсказва кое трябва и кое не трябва да
излезе на бял свят.
Д: Да, мисля, че подсъзнанието ти би изключило онова, с което прецени, че не можеш да се
справиш. То действа така. В противен случай най-малкото спомените не биха се пробудили.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 121

Ф: Тук действа определен механизъм, който нарежда какво да се появи, кога, как и защо.
Очевидно времето е настъпило и затова сме тук. Предполагам, че правим именно онова, което трябва
да правим.

Д: Но когато беше с тези същества, ти каза, че изпитваш любов към тях.
Ф: Точно така. Тук съществува противоречие, защото когато това се случва в спомените и
сеансите, то не изглежда страшно. Няма го чувството на ужас. Сякаш преживяването отива директно
в психиката. Ако интерпретацията ми е правилна, ако го разбирам вярно, чувствата на ужас идват от
съзнанието, когато то се опита да приеме това. Сякаш съзнанието е малко - не само малко, а много
незряло. И затова трябва да бъде потиснато, за да може да го изживее. Срещата е изключително
силно преживяване, не ми харесва термина "отвличане".
Д: На мен също.
Ф: Значи съзнанието по някакъв начин е потъпкано и преживяването се отправя директно в... не
знам дали подсъзнание е точната дума или това е някакво друго равнище.
Д: Банка от спомени или нещо такова. Разбирам. И тогава внезапно съзнанието го забелязва и
казва: "Хей, тук наистина се е случило нещо." И започва да се плаши.
Ф: Точно тук искам да поставя един въпрос. Наистина ли се е случило? Един от изразите на
загубата на връзка с действителността е чувството: "Наистина ли се е случило това? Почакай, ще се
побъркаш. Измисляш си."
Д: Това ми звучи като гласа на съзнанието. Имаш усещането: "Ако тези неща се случват,
защо не мога да ги контролирам? То не е могло да се справи с тях в онзи момент и сега вероятно се
опитва да ги изтласка на заден план.
Ф: Мисля, че съзнанието се опитва да се справи с нещо, което за него е далеч отвъд границите
на разбираемото. На съзнателно ниво това е така ново. Мисля, че затова е важно да продължим,
защото съзнанието се учи от това и израства от самоусещания и осезания. Важното с да не
позволяваме на съзнанието да го прокуди чрез рационално мислене, а да го накараме действително да
го приеме. Трябва да продължа с това, за да позволя на съзнанието наистина да възприеме
ситуацията.
Д: Би могъл да го приемеш и да се отнесеш към него като към всяко травматизиращо и
неприятно събитие в живота ти. Може би това е една от причините, поради които
средностатистическият човек дори не се опитва да си спомня тези неща, защото не знае дали ще
може да се справи с тях, или не.
Ф: Изненадващо е колко незряло е всъщност съзнанието. То е инфантилно.
Фил сподели, че понякога, докато се опитва да мисли рационално върху събитията,
непрекъснато присъства образът на взискателен или суров баща. И по някакъв начин, като разкрива
тези неща, той рискува да бъде наказан или порицан от родителя. Той хранеше скритото чувство, че
върши нещо нередно, в че баща му ще се разгневи, ако узнае за това. Малкото дете се
противопоставяше да бащата.
Чувствах, че от терапевтична гледна точка за Фил е много полезно да анализира онова, което
смяташе, че му се случва. Ако можеше да разговаря за това и да се опита да го разбере, може би
щеше да намери начин да живее с него, без то да смущава нормалния му живот. В крайна сметка
настоящият живот е най-важният и обектът трябва да се научи да интегрира всяка получена
информация в нормалното си всекидневие. Той трябва да се научи да се отнася към него като към
любопитен факт и да го използва, но да не му позволява да вземе надмощие до степен, в която да
смути живота му. Когато обектът иска да изследва миналия си живот или срещите си с НЛО, той в
повечето случаи подсъзнателно е готов да приеме и разбере разкритията, независимо колко странни
биха могли да са те. Но има и такива, които срещат повече трудности. Може би Фил имаше такива
проблеми, защото произхождаше от звездите. Той нямаше подсъзнателната основа на няколко земни
живота, която да му помогне да разбере тези странни и объркващи земни емоции, които го терзаеха.
Както сам каза, той трябваше да се справи е това и чувстваше, че ще е в състояние да го направи.
През изминалия месец Фил имаше още няколко странни сънища. Не си спомняше подробности
за тях. Но беше видял инструмент, подобен на оръжие като дулото на пушка с тънка жичка, навита на
върха му. Той знаеше, че по някакъв начин те са вмъкнали тази жичка в слъзния канал в ъгъла на
дясното му око. Когато я отстранили, видял малко кръв на края на жичката. Имал същото усещане,
което изпитал и когато поставили нещо в гърба му.
В друг фрагмент от сън Фил отново бил в стая за прегледи, подобна на лекарски кабинет. Той
си спомняше много белота и знаеше, че всичко е стерилно. След това някой пъхнал дълга стоманена

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 122

тръба отляво на гърдите му. Тя навлязла в кожата, но той не си спомняше да е почувствал каквото и
да е, не знаел дали поставят или изваждат нещо. След това Фил открил, че не е сам в стаята. Видял
друг млад мъж на неговата възраст, който бил в почти истерично очакване на същата процедура.
Мъжът мислел, че ще го боли и Фил наблюдавал лицето му, за да види реакцията при навлизането на
тръбата в гръдния му кош. Младият мъж се успокоил и лицето му започнало да изразява по-скоро
удоволствие, отколкото болка или страх. Фил си помислил, че те навярно са му внушили да се
чувства добре, за да го успокоят. Този сън озадачи Фил.

След това Фил повдигна ризата си и разгледахме областта на гръдния кош. Отново нямаше
белег или някакви следи от интервенция. Дали това бяха само сънища или части от истински
спомени?

Очевидно по време на прегледите и вземането на пробите на кораба бяха извършени много
физически процедури. Парадоксът беше, че макар подсъзнанието му да освобождаваше късове и
фрагменти чрез сънищата, то същевременно блокираше достъпа ни до по-обширна информация.

Глава 23
ОТКАЗ ЗА ДОСТЪП
След разговора започнахме сеанса. Планирах да изследвам съня за вкарването на металната
тръба в гръдния му кош. Исках също да проследя историята на черната кутия до момента, в който
той очевидно я бе създал и оставил на кораба, за да я открие в бъдещото си прераждане като Фил.
Това бяха целите, но въпреки че Фил желаеше (или на пръв поглед мислеше, че желае) да изследва
тези неща, този път подсъзнанието му не гореше от нетърпение да ни съдейства.
Когато Фил навлезе в транс, той срещна някаква бариера. Единиците, или съществата, които
контролираха сеансите, обявиха, че няма да допуснат Фил да изследва някое събитие от настоящия
му живот. Те разбираха терзанията, през които преминаваше съзнанието му в опитите си да примири
тези разкрития със своята версия за реалността; проблемите, които той срещаше в опитите си да
интегрира информацията във всекидневието си. Беше решено, че до разрешаването на този конфликт
няма да ни допуснат да изследваме съответните случаи. Така достъпът ни бе отказан. Но те се
съгласиха да отговарят на въпроси, стига да не се доближават до тези лични преживявания.
Ф: Споделяме твоята загриженост за този индивид, защото той е един от нас. Не бихме
допуснали да изживее нещо, което би било разрушително за избралия тази трудна мисия.
Наблюдаваме събитията с голям интерес. Защото от наша гледна точка той избра вероятно
най-рискованата мисия, която някой би могъл да избере, и въпреки това досега се справя доста добре.
Той буквално рискуваше пълна загуба на самоконтрол. Може да се каже, че в този момент той е сам.
Отделен е от онова, което мнозина ще изживеят, за да ги води и закриля. Той обаче избра да измине
този път сам, за да докаже всеотдайността и лоялността си към каузата, към целта. Така че ние сме
много внимателни, за да не допуснем да се самонарани или да позволи на други да го наранят.
Д: Да, знаете, че и аз се стремя към същото.
Ф: Точно така. Затова ти съдействахме в това начинание, доколкото ти си тази, които работи с
него, защото твоята загриженост е искрена и неподправена.
Д: Има нещо, което не разбирам. Казахте, че той е сам. Смятах, че всички ние имаме своите
настойници и водачи, които винаги са с нас, за да ни помагат. Че не идваме на Земята без тази
помощ.
Ф: Има преживявания, които насочват живота на човека. Преживявания, които биха
пренасочили индивида към неговата първоначална цел, внимателно биха го обърнали към
правилната посока, когато вероятно е изгубил пътя. На този етап индивидът преминава през
подготовка за онова, което бихме определили като "обрат" в съзнанието. Той е насочен към
по-високо, по-съвършено ниво на общуване с тези единици и енергии, с които е работил през
вечността, за да помогне на тази планета. Осъществили са се много, много подготвителни действия,
за да стане възможен този обмен на съзнание. Защото това не е просто едностранно вземане или
даване. Това е двустранен обмен на съзнание и възприятия. Търговия, при която местата се разменят.
Пътуването се осъществява както в преносен, така и в буквален смисъл на думата, защото ще има
пространствена промяна за улесняване на тази промяна в съзнанието. Духовното пътуване е
разрастване на възможностите до сфера, недостижима до този момент. Разбира се, ще бъдат
засегнати още много измерения, които тук не споменаваме. Може да се каже обаче, че пътуването в
известен смисъл е естествено продължение на цялата подготовка. И същевременното, разбира се, е
ново начало. Нови глава.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 123

Д: Ще засегне ли то живота на индивида?
Ф: Да. На емоционално ниво ще има промяна в съзнанието, не само в Аза, но и в околните.
Д: Питах се какво влияние ще има това върху всекидневния живот?
Ф: Ще има положителна промяна.
Д: В едно от неговите преживявания - всъщност в две - на Фил беше показана малка черна
кутия на борда на един от тези кораби. Можете ли да ми дадете някаква информация за тази
черна кутия?
Ф: Вероятно. В тези моменти тя му беше показана като индикация не само за неговия произход,
но и за посоката, в която трябва да поеме. Това беше един кръстопът, избор между няколко различни
възможности в живота. Това преживяване му беше предоставено, за да може да поеме и асимилира
наличната информация във вътрешните си нива. И така, благодарение на това по-висше съзнание, да
избере онова, което би било най-подходящо за избраното от него поприще и отговорностите му в
този живот. Това беше среща на постигнатото с онова, което предстоеше да бъде постигнато.
Преживяването с кутията беше само катализатор за асимилация и самоопределение. То свързваше
минало, настояще и бъдеще.
Д: Следователно моментите, в които му е била показвана кутията, са били кръстопътища в
неговия живот?
Ф: Това е вярно от определена гледна точка, но не в буквалния смисъл.
Д: Той каза, че кутията му изглеждала позната.
Ф: Да, произходът на кутията е свързан с неговия произход.
Д: Съдържа ли кутията нещо?
Ф: Да, както в буквален, така и в преносен смисъл. Кутията пренася и предава информация,
като същевременно в буквалния смисъл на думата във и на нея е гравирана информация.
Д: Но той не успя да се досети как да я отвори.
Ф: Точно така. Това е вградена защита. Ключът е в неговото съзнание. Ключът е психичен и
информацията в кутията не може да бъде достигната и внесена в съзнателната му реалност, докато
той не достигне до подходяща степен на зрелост и духовно развитие.
Д: Ще може ли да отвори кутията в някакъв момент?
Ф: Да, такава е съдбата му. Или част от съдбата, която е избрал. В момента, когато житейският
му опит достигне равнището, на което той ще може не само да разбира, но и да асимилира
информацията в кутията, тя ще му бъде предоставена. Преживяването отново има характера на
катализатор, който трябва да потвърди онова, което се е случило, и да илюстрира онова, което може
да се повтори.
Д: В един момент той отбеляза, че сам е създал кутията.
Ф: Точно така.
Д: Можете ли да се върнете във времето, когато е била направена кутията?
Ф: Тази информация не трябва да бъде предоставяна.
Д: Значи не ни е позволено да се върнем в онова време?
Ф: Точно така.
Д: Добре, приемам това. Бях любопитна, защото тази кутия е загадка за мен.
Ф: Тя наистина и в пълна степен е загадка и за самия него. В смисъл, че не е бил в състояние да
я разбере, когато я е видял. Необходими са определени указания и житейски опит, които да позволят
пълно разбиране на онова, което е било и ще бъде.
Д: Когато се случи това, той ще бъде готов.
Ф: Точно така, ще кажем, че на външен вид това е малък обект с правоъгълна форма и почти
черен на цвят. Направен е от естествен материал, вид камък, добиван в област, с която той е добре
запознат.
Д: От Земята ли е?
Ф: Тази информация не трябва да бъде предоставяна. На този етап можем да ви кажем само
това за кутията.
Беше сложена точка на темата. След като този път беше отрязан, реших да започна да задавам
въпроси за други неща.
Д: Ще ми бъде ли позволено да получа обща информация за тези извънземни?
Ф: Да, стига да не нахлуваш в несигурната територия на личните му преживявания. Време е
тази информация да бъде по-цялостно предадена, разгледана и разбрана от хората.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 124

Започнах да задавам въпроси в две области, които бяха интересни за мен и ми бяха подсказани
от преживяванията на Фил.

Д: Какъв е най-често срещаният тип същество, което посещава Земята в този момент - фи-
зическо, извънземно същество?

Не исках да навлизам в дискусии за енергийни същества или духовни единици.
Ф: Ще кажем, че хуманоидната подгрупа на... не можем да намерим преводим еквивалент. Това
обаче е подгрупа на общата категория хуманоиди. Много от тях имат физически тела, идентични на
нашите. Такъв е бил характерът на засяването на вашата планета. Съществуват обаче и такива, с
които имате далечна връзка, но въпреки това те са доста необичайни по вашите стандарти. Този тип,
далечните братовчеди, преобладават при посещенията. Андроидите, както ги наричате, са работници,
които са се явили доброволци за тази мисия, те са се отделили от територията, в която са били
програмирани, за да предложат услугите си в това начинание. Колебаем се при използването на
думата "експеримент", защото изходът е вече предопределен и известен, не искаме обаче да казваме
"мисия", защото по-голямата част от работата... Разбираме, че трябва да прекъснем тази насока на
разговора, защото намеренията се оказват погрешно разбрани. Предоставената информация е била
изопачена като агресия, вместо като съдействие, не искаме да подхранваме идеята, че идваме като
завоеватели, а не като помагачи.
Д: Споменахте, че изходът вече е известен. Какво имате предвид?
Ф: Крайният изход, а не индивидуалните и лични изходи, които всеки от вас трябва да съгради
сам.
Д: Какъв е крайният изход?
Ф: Издигането на човешката раса до вселенско ниво на съзнание. Да се превърнете в братя на
звездните хора, вместо да заемате подчинено положение или да сте поданици.
Д: Как изглеждат тези същества - хуманоидите или андроидите?
Ф: Типични са онези, които описвате като сиви и ниски на ръст. Очите, разбира се, са
най-ярката черта на лицето, защото те са комуникативни рецептори.
Д: Очите им като човешките очи ли функционират?
Ф: В известен смисъл да, те виждат, но улавят много повече от онова, което вие бихте нарекли
видим светлинен спектър - включително инфрачервените и ултравиолетовите зони.
Д: Имат ли техните очи зеници и функционират ли по същия начин като нашите?
Ф: Не и в смисъла на фокусиране и улавяне на светлината. В този смисъл са различни, те
възприемат, но начините на възприятие се основават на друг принцип.
Д: Имат ли очите им клепачи?
Ф: Не такива, които ги покриват, не като вашите.
Д: Имат ли подобни дихателни системи?
Ф: Подобни са само по това, че се използват за преработка, а не за храносмилане или
вентилация.
Д: Поемат ли тези хора някакъв вид храна?
Ф: Нямат нужда от физическо подхранване за поддръжката си, те са енергийни същества, които
могат да се поддържат с чиста психична енергия. Това е достатъчно.
Д: Следователно за разлика от хората те не консумират нищо?
Ф: Не и в грубия физически смисъл на думата.
Д: Могат ли да асимилират вещества чрез осмоза?
Ф: Има асимилация. Има преработка на веществата и вероятно пречистване на възможните
аномални. За храна обаче те извличат енергия по-скоро от енергийни източници, отколкото от
храносмилателни или дихателни функции.
Д: От каква енергия живеят? От елементите в атмосферата ли?
Ф: Хранят се с психична енергия.
Д: Емоции?
Ф: Тук няма емоционално съдържание. Те се наричат андроиди и са лишени от емоции, макар
че реагират на психична енергия.
Д: Имам предвид дали се хранят с емоциите, отделени от другите?
Ф: Могат да се повлияят от тях; въпреки това те не са тяхна храна.
Д: Как се създават тези същества?
Ф: Това е процес, осъществяван в централната част на планета, обитавана от тези енергии,
която има самоуправляващ се статут. Може да се направи аналогия с окръзите или щатите във

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 125

вашата административна система. Процесът представлява смесване на енергии, които са както
психични, така и физични по природа, за да може физическата конструкция да придобие и психична
чувствителност, не става дума за психична идентичност, а за психична чувствителност, която
позволява на това физическо творение да реагира на психична стимулация.

Д: Клонират ли се, произвеждат ли се по някакъв начин или се правят от друг индивид?
Ф: И двете неща са верни в смисъл, че психичната енергия се предоставя от жизнените сили. Но
може да се каже, че се произвеждат, защото процесът е по-скоро сглобяване, отколкото отглеждане.
Става дума за елементи или машинни части. Но това не означава, че в тези единици няма живот или
жизнена сила. Андроидите реагират на вашата психична енергия, но въпреки това приемат заповеди
или са подчинени на онези, които насочват конкретната операция, в която те участват. Те са слуги.
Д: Осъществяват ли се генетични експерименти за кръстоска между хора и андроиди?
Ф: Не. При андроидите няма възпроизводство. Те не са самосъхраняващи се по природа. Те са
творения, на които чрез процес на свързване е предоставена жизнена сила, взаимодействаща със и
чувствителна към жизнените сили, с които влизат в контакт. Те обаче не се възпроизвеждат.
Д: Как общуват андроидите със съществата на планетата Земя?
Ф: Бихме искали да изясним, че те не общуват с вас, земните жители, а с ръководителите си.
Д: Кои са те?
Ф: Тези, отговарящи за конкретната мисия, в която се осъществява взаимодействието. Има
обаче елементи на съзнание, които излизат далеч над и отвъд това. Може да се каже, че господарите
на Вселената изпращат тези свои подчинени, които ще участват в съответната мисия и след това ще
докладват за провеждането й. Това наподобява вашата военна структура.
Д: Значи андроидите не общуват с хората на Земята?
Ф: Не, в смисъл, че те имат зададени насоки. Тоест човекът не би могъл да насочва операцията.
Андроидите откликват на човешките емоции, но не до степен, в която да си взаимодействат с техния
интелект.
Д: Разбират ли те човешките емоции?
Ф: Да, те са много чувствителни.
Д: Податливи ли са тези същества на някакви вредни въздействия, които да ограничат
живота им?
Ф: Не са ни известни такива. Има обаче такива, които при съответни условия биха могли да ги
омаломощят. Вие не бихте могли да ги създадете.
Д: Означава ли това, че те живеят вечно?
Ф: Не, защото телата им изчезват след изтичане на срока на годност.
Д: Има ли и някакви други същества на корабите с андроидите?
Ф: Разбира се, те са многобройни и с различни форми, не може да се каже обаче, че
присъствието им е задължително.
Д: Те повече ли приличат на нас? Имат ли нужда от храна и т.н.?
Ф: Да.
Д: Как изглеждат най-често срещаните такива същества, които придружават андроидите?
Ф: Те също са хуманоиди на външен вид и въпреки това често остават незабелязани,те виждат,
но не могат да бъдат видени от хората, попаднали на кораба.
Д: Искате да кажете, че обикновено не се разкриват пред хората?
Ф: Точно така.
Д: Ако поемат храна, каква с тя?
Ф: Във вид на флуиди се поемат онези елементи и минерали, които са необходими за
осъществяване на телесните им функции.
Д: Липсва ли храната в твърдо състояние, която ние познаваме?
Ф: Не в смисъла, че такава храна не им се предоставя. Тя не е от същия вид, с която се храните
вие.
Д: Много ли са земните жители, които осъществяват форми на контакт или общуване с тези
същества?
Ф: Да, мнозина са пожелали да го правят.
Д: Защо тези същества отвеждат хора на борда на корабите? Каква е целта им?
Ф: Ще те помолим да разбереш, че вашето присъствие на тази планета не е, както мнозина си
мислят, случайно, не са прави и онези, които мислят, че то стриктно следва написаното във вашата
Библия, а именно твърдението, че Бог създал човека по свой образ и подобие, така, както се разбира

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 126

това от фундаментална гледна точка, ще те помолим да разбереш, че човешкото съществуване на
тази планета е било дарено от онези, които сега се завръщат, за да наглеждат плодовете на своя труд.

Д: Питах се защо посещенията продължават?
Ф: На онези, които изберат да започнат отначало на ново място и да не присъстват на
последното разместване на пластовете на планетата Земя, ще бъде предоставена нова планета. Затова
е необходимо да се проучи биологическото състояние на онези индивиди, които биха избрали да
мигрират, за да не бъде пренесена на другата планета заразата, която вирее тук. Тези, които изберат
да тръгнат, ще бъдат отсети и прегледани внимателно, за да няма биологични и генетични дефекти в
новото население. Желателно е да бъдат транспортирани само най-подходящите, за да може
новопоявилата се раса да е възможно най-чиста от дефекти. В човешкия род има много генетични
дефекти, които вие трябва само да се огледате, за да ги разпознаете, като например психическите н
физическите деформации. Те са нежелателни. Тази единица, Фил, бе избрана за включване в проекта.
В някакъв момент на друга планета самият той е бил експериментатор, а не експериментален обект.
Сега той е избран да се постави в тази позиция, за да погледне преживяването от друг ъгъл.
Д: С други думи смяната на ролите е спортсменска.
Ф: Точно така.
Д: Говори се. че ако използваме атомните си бомби, ще дойдат космически кораби, за да
отведат оцелелите. Можете ли да ни кажете нещо за това?
Ф: Ще кажем, че ако сценарият, който описа, се реализира, на някои ще бъде предложена
възможността да се преселят на друга планета. Това ще бъде предложено и при предстоящото
разместване на земните пластове. На този етап новата планета все още не е съвършено конструирана.
Тя обаче ще може да поддържа живота на онези, които ще изберат да отидат там. Ще има и такива,
които ще изберат да останат и да се погрижат за онова, което ще остане, ще се опитат да започнат
отначало и да възстановят планетата. Възможността ще им бъде предоставена и всеки индивид ще е
напълно свободен в избора си. Точно както вашата планета е била засята, подхранвана и
наблюдавана в продължение на векове, друга планета също е получила своята харта на живота и е
готова за обитаване. Вашите телесни характеристики са съвместими с нея и са подготвени да
поставят началото на нова раса. Историята просто се повтаря в непрекъснат процес. Докато вашата
планета навлиза в предсмъртните си гърчове и се подготвя за драстични травматизиращи промени,
друга планета, млада, свежа и непокътната, се подготвя за онези, които ще пожелаят да предприемат
това пътуване. Тя е такава, каквато е била някога и вашата планета - чиста и неопетнена. При
предстоящите размествания на пластовете мнозина няма да оцелеят, а други ще пожелаят да се
преселят. Да се надяваме, че в другия свят няма да бъдат допуснати същите грешки.
Д: В собствените си тела ли ще бъдат транспортирани онези, които изберат да се преселят
на другата планета, или ще бъдат променени?
Ф: Да. Това ще бъде физическо триизмерно транспортиране в съвкупност.
Д: Космически кораби ли ще се използват при транспортирането7
Ф: Да.
Д: В нашата слънчева система ли е разположена планетата, за която говорите?
Ф: Не в същата слънчева система, но в същата галактика.
Д: Прилича ли на Земята?
Ф: В някои отношения, да. В много отношения, не, ще е необходим известен период за
аклиматизация на човешките тела, които ще трябва да се приспособят към енергията на тази планета,
да се хармонизират с нея, ще е налице чувство на дезориентация и период на меланхолия.
Подхранващите енергии на планетата обаче, в крайна сметка ще излекуват дисбалансите, причинени
от енергиите на тази планета. Онази планета ще е много по-благоприятна за човешката форма на
живот в сравнение с тази.
Д: Населена ли е в момента онази планета?
Ф: Не и от представители на вашата раса. Но има настойници и конструктори, които все още
работят, за да я подготвят за онези, които биха избрали да се заселят там. Тя не е населена, но е
обитавана. Досега не е била мащабно заселвана, но това може да бъде осъществено във всеки един
момент.
Д: Споменахте, че има някои разлики. По какво се различава онази планета?
Ф: Там има енергии, които тук не съществуват. Свързани са с енергийните реки, които протичат
през вселените. Онази планета е разположена в друга енергийна река.
Д: Има ли тя някакво име?

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 127

Ф: На този етап името й няма преводим еквивалент. В духовните реалности обаче тя има своята
вибрация. Самите вие, онези от вас, които изберат да населят тази планета, ще поемете отговорността
да й изберете име, основаващо се на събития, предшестващи миграцията, както и на такива,
протичащи на планетата в този момент, не бихме проявили самонадеяността да я кръстим
преждевременно, тъй като онези, които са истинските наследници на планетата, не са пожелали това.

Д: Има ли физически топографски разлики между тази планета и нашата?
Ф: Да. Областите, които на този етап са най-благоприятни за заселване, са подобни на вашите
равнини в средния запад. Самата планета е донякъде незавършена; не е приключил нейният растеж и
тя в известен смисъл е незряла. Тя обаче е изключително благоприятна за поддържане на живота във
формите, в които го познавате ние. И да, животните също могат да бъдат транспортирани. Тя може
да поддържа и животинския свят.
Д: Ако изберем да отидем па онази планета, ще си спомняме ли, че сме напуснали Земята?
Ф: Разбира се. Няма да има загуба на съзнанието. Но само онези, които биха били
най-продуктивни на онази планета, ще бъдат допуснати да мигрират. Няма да бъдат допуснати хора с
криминална природа. Преселението ще е позволено само за извисени индивиди.
Д: Значи ще има определени ограничения?
Ф: Точно така.
Д: Ще се опитат ли онези, които останат и не пожелаят да се преселят на другата планета,
да съберат развалините и да я възстановят, такава, каквато е била?
Ф: Ще има такива, които ще изберат да останат на планетата и един вид да почистят бъркотията
и да започнат отначало. В много отношения те ще получат съдействие от извънземните. Съществата
на светлината ще са тук, за да помогнат на онези, които останат, да изградят по-съвършен съюз на
съзнание, дух и тяло в новата среда. Оставането им тук ще ги научи на много уроци за силата на
характера. Тези, които изберат да тръгнат, ще поставят началото на нова цивилизация на друга
планета. Те ще са братовчеди на онези, които останат.
Д: Има ли някакви изисквания за оставащите?
Ф: Индивидите сами ще вземат решението дати да останат, или не. Изискването е само
физическата възможност за оцеляване. Няма да има насилствено изселване. Изборът ще принадлежи
на индивида. Този период ще има характера на изпитание. То вероятно няма да бъде преминато от
изнежените.
Д: Ще можем ли да се изселим на онази планета дори нищо да не се случи на Земята?
Ф: Да.
Д: В каква среда ще живеят хората там?
Ф: Ще им бъдат предоставени технологии, които ще им позволят да изградят градовете и
обществата такива, каквито ги познавате тук, ще има и други технологии и концепции, които ще
осигурят по-съвършена социална структура - свободна от предразсъдъците и ограниченията на
вашето съвременно общество.
Чувствах у мен някаква неохота да се откажа напълно от този дом, този наш свят, дори да
съществуваше такава съвършена планета.
Д: Възможно ли е в някакъв момент да създадем кораб, който да превозва хората между
двете планети?
Ф: Няма смисъл технологията ви да се стреми към това, защото още не сте достигнали етап,
който да го позволява. Такава възможност съществува, но тя не е във вашите възможности.
Д: Ще бъде ли позволено на хората, които са отишли там, да пътуват между двете планети?
Да се връщат на Земята, а после обратно?
Ф: Ще има совалки, те ще пренасят наученото на новата планета и ще го интегрират в старата,
ще има обмен на знания.
Д: Ще има ли телепатично общуване с този нов свят?
Ф: Ще има общуване, но телепатичната му природа ще зависи изцяло от индивидите, които
участват в него. На онези, които изберат да усвоят тази способност, ще им бъдат предадени уроци за
усъвършенстването и използването й. Постепенно цялото население ще се издигне до телепатичното
ниво, защото то е вселенско.
Д: Можете ли да ни кажете нещо за онези, които ще помогнат на земните жители при
транспортирането?
Ф: Както вече споменахме, това са помагачите, те притежават извисена духовна природа и дори
в момента съдействат за енергийното пренасочване на вашата планета с надеждата да я предпазят от

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 128

самоунищожение Те вземат проби и са отговорни за така наречените отвличания. В миналото си
самите те са изживели унищожението на тяхната планета по подобен начин и последвалото
мигриране към друга планета. Подходящи са за оказване на съдействие, защото могат да черпят от
личния си опит, натрупан при събитията, протекли на тяхната планета. Самите те доброволно
пожелаха да участват в това начинание, защото са наясно с изискванията при пренасянето на едно
общество в съвкупност от една планета на друга. Тук участват много различни видове помагачи, не
всички са от една планета, но всички споделят в една или друга форма желанието да ви помогнат. Да
ви помогнат да издигнете своето съзнание и да ви позволят да разберете по-добре не само себе си, но
и тези около вас. Да осъзнавате, да можете да се свързвате и ди споделяте любовта на онова което
наричате Вселена - Христовия дух или Божествената енергия, от които е съградена Вселената, и
които така често са отричани на тази планета.

Д: Имат ли Плеядите някаква специална значимост при процеса на преселение, който
обсъждахме?

Ф: Само доколкото онези, които ви помагат, са свързани с Плеядите. Мнозина идват от тази
област или населяват системите на Плеядите. Планетата, която ще е вашият нов дом обаче, не е в
тази система.

Д: Това щеше да бъде следващият ми въпрос. Споменахте, че докато спят, някои от нас
биват отвеждани на борда на космически кораби и получават информация за предстоящите
събития. Вярно ли е това?

Ф: Да. Защото винаги, когато една цивилизация е изправена пред подобна драматична промяна,
се провеждат подготовка и практически упражнения. С това се цели замяната на чувството на
тотална дезориентация по време на транспортирането със спокойствие, с усещането, че това е било
практикувано многократно. Това цели да подготви онези, които ще пожелаят да се преселят, да им
осигури максимален комфорт при прехода. Така тази концепция няма да е нова, а ще е твърде
позната. Това не се осъществява във физически смисъл, а е изцяло в сферата на духовното;
практическо упражнение, така да се каже, ще те помолим в този момент да визуализираш
концепцията за бежанския лагер. Това е територия, на която да преселим онези, които биха били
най-силно травматизирани от промяната, която в момента произтича на вашата планета.

Д: Отдавна ли протича тази промяна?
Ф: Не и във вашите хронологически години. На духовно ниво обаче тя се подготвя от цяла
вечност.
Д: Изглежда като сезоните, които се променят. Има ли нещо общо с това?
Ф: Това е проявление на промяната, а не причина за нея. Просто отражение на факта, че тази
промяна действително се осъществява. Точно както много други промени се осъществяват на много
различни равнища и са очевидни за онези, които са насочили вниманието си към тях.
Д: Права ли съм в преценката си, че има промяна в сезоните?
Ф: Да.
Д: Това следствие от промяната на Земята ли е?
Ф: Точно така.
Д: Земетресенията в Калифорния също ли са част от това?
Ф: Точно така. В момента на вашата планета има промяна в позицията на тектоничните
пластове от по-твърдо към по-втечнено състояние. Наблюдават се засилени движения в тектоничните
пластове. Това се дължи на факта, че електромагнитното поле около вашата планета постоянно се
променя. Вследствие на това желязото в земната кора непрекъснато се стреми да се изравни с новите
електромагнитни характеристики. Пластовете следват този процес.
Д: Следователно е свързан със съдържанието на желязо в земната кора.
Ф: Самата земна кора реагира на магнитните свойства на електромагнитното поле около
планетата. Пластовете сякаш имат магнитна реакция по отношение на електромагнитните полета и се
опитват да се изравнят с тях. Точно както топчета желязо следват магнит, поставен под хартия.
Доколкото разбираме, на този етап теорията за тектоничните пластове се разглежда като динамика на
промените, породена от въртенето на Земята. Това не е съвсем точно в смисъл, че земната кора се
опитва да се изравни с тези магнитни полета. Промяната в тях, а не в земната ос, е причината за
разместването на земните пластове.
Д: Дълги години многобройните случаи на мутации в породите бяха отдавани на дейността
на НЛО, или извънземните. Ако това е вярно, защо се прави? По своята масовост то напомня
по-скоро на селскостопанска дейност, отколкото на изследователска операция.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 129

Ф: Ще кажем, че в много случаи това е резултат от дейността на индивиди, които вследствие на
погрешно използване на енергията си са развили необходимостта да генерират някакви промени, а те
не са нищо повече от демонстрации. Това обаче не означава, че всички мутации са с такава природа.
В част от тях са замесени извънземните. В тези случаи мутациите са експериментални и са насочени
към изследване на биологичната имунна физиология на тези животни. Тук е налице изпитване на
пригодността на определени животни за мигриране или транспортиране с цел населяване на
планетата, която в момента се подготвя за засяване. Бяха необходими органи за генетични и
биологични експерименти. Това обаче не е преобладаващият брой случаи.

(Забележете, че думата биологичен има малко по-различно значение от биологически. Тя
означава биологически продукт.)

Д: Значи се подготвят не само хората, но и източниците на храна, от които ще имат нужда.
Това ли имате предвид?

Ф: Подготвят се, не е точната дума. Целта е по-скоро да се определят най-подходящите видове.
С други думи да се предизвикат такива мутации и източниците на вашата планета, които да ги
издигнат на по-високо равнище и да подобрят съвместимостта им с другата планета.

Д: На новата планета със сигурност няма да се консумира месо, нали?
Ф: Ще има такива, които ще се хранят главно с месо.
Д: Следователно няма напълно да променим навиците си. (Смях.) Интересно ми е да разбера
дали извънземните извършват генетични процедури с нас. Използват ли се някакви техники за
генетична акселерация?
Ф: Чувстваме, че в случая говориш от хуманоидна гледна точка, тоест, визираш физическите
човешки тела. Ще кажем, че има опити за създаване на по-съвършено човешко тяло от гледна точка
на имунната реакция към болестта и изначалната резистентност към болестите. Така че ще има и
такива индивиди от вашия вид, чиито човешки тела ще бъдат устойчиви към повечето болести, които
съществуват в момента на планетата ни. Целта на това генно инженерство е създаването на
по-съвършено физическо тяло, в което да може да се нанесе по-съвършено извисеният вече в своята
съзнателност дух.
Д: По този начин те повече ни помагат, отколкото ни нараняват, нали?
Ф Наистина. Никое от тези действия не съдържа намерението да ви нарани. За да се
усъвършенства човешкият вид, тоест вашите физически човешки тела, е необходимо проучване и
вземане на проби. Тук се полагат усилия за създаване на съвършени човешки индивиди. Целта е
елиминирането на старческото омаломощаване, психическото изоставане и всички форми на
боледуване. Необходимо е да се проучи човешката анатомия в тази непосредствена среда, за да бъдат
разбрани по-цялостно механизмите, които причиняват проявите на омаломощаване. Полагат се
усилия за създаване на съвършения човешки индивид, за да могат онези, които ще населяват новата
планета, да започнат да възпроизвеждат тези по-съвършени в генетично отношение тела.
Д: Какъв е смисълът на съвършеното тяло? Смятах, че основната ни цел е да извисим духа си.
Ф: Това е вярно. Но нима бихте предпочели по-низше пред по-съвършено тяло?
Д: Какво значение има това след като така или иначе духът го обитава само временно?
Ф: Способността да осъществите предписаните от вашия дух дела е пряко зависима от
способността на вашето тяло да извърши определена работа.
Д: Работила съм и с други хора, които са имали срещи с НЛО. Ще срещна ли трудности при
достъпа до информацията, с която разполагат те?
Ф: Трудно е да се достигне тази информация, поради неуловимата природа на личността.
Информацията е скрита под силно смущаващия похлупак на емоционалната травма, причинена от
крайното изкривяване на съзнателната реалност.
Д: Благодарение на подсъзнанието на личността ли се осъществява това погребване на
информацията или съществата правят нещо, за да я накарат да избледнее?
Ф: Това е защитен механизъм, който цели да предотврати манипулирането на информацията от
подсъзнанието. Може би тук трябва да кажем, че подсъзнанието би променило информацията така,
че да я представи в по-смилаем вид. След това би ни се наложило да я преобразуваме, за да бъде
по-точна.
Д: Мислиш ли, че когато подсъзнанието я интерпретира по различен начин, става дума за
защитен механизъм?
Ф: Точно така. То я интерпретира рационално. Ще кажем, че погребването на информацията е
необходимо, за да не бъде преживяването смутено или подправено от съзнателни разсъждения или

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 130

рационални мисли. Затова по необходимост тя трябва да бъде погребана на ниво, което би я отделило
от съзнанието.

Д: Питах се дали съществата използват някакъв вид хипноза, подобно на мен, за да прикрият
информацията ?

Ф: Този термин може да се използва. Процесът обаче е по-сложен, защото той държи сметка и
за много духовни функции, които все още не са открити от човешката съзнателност. Това са
неизследвани области на съзнателността, които засега тънат в неизвестност.

Д: Тогава нещата са по-сложни, отколкото можем да си представим. Затова ли
възстановяването на спомените е толкова трудно?

Ф: Точно така.
Д: Изглежда те могат да бъдат извикани само чрез хипноза. Има ли някаква причина за това7
Ф: То се дължи на факта, че информацията е погребана под пласта на съзнателното възприятие.
Затова тя трябва да бъде достигната по начин, който би предотвратил редактирането или
преобразуването на информацията от страна на съзнанието. Хипнозата е форма на пряка
комуникация с онова, което често наричаме "подсъзнателно".
Д: По този начин ли информацията ще бъде предадена точно?
Ф: Дотолкова, доколкото е възможно да бъде интерпретирана точно от възприятията на
участващия индивид. Защото разказаното е само възстановяване на възприетото.
Д: Но мислите ли, че мога да бъда сравнително сигурна, че предадената по този начин
информация е точна?
Ф: Предадената информация вероятно ще бъде оцветена от емоционалната травма, която
подобно преживяване нанася.
Д: Но личността няма да е в състояние да я фалшифицира.
Ф: Това отново зависи от характера на индивида, защото ако неговите стандарти изискват
информацията да бъде неподправена и да се представи възможно най-точно, той би ги последвал.
Има обаче и хора, които не държат на тези високи стандарти.
Д: Тогава ако някой има склонност да преувеличава или да си измисля истории, той би го
направил и под хипноза.
Ф: Точно така.
Д: Цялата история ли биха променили или само някои от детайлите? Винаги съм се питала
как да ги разпознавам.
Ф: Вероятно няма абсолютен начин, по който да различиш пълната измислица от истинското
преживяване. Патологията на индивида определя моралните стандарти, които трябва да бъдат
следвани. Затова непременно трябва да се разбира в пълна степен патологията на съответния
индивид, за да се разграничат степените на оцветяване на информацията. Необходимостта от
украсяване вероятно би доминирала у не дотам изтънчените хора. Това обаче не означава, че всички
не дотам изтънчени личности биха украсили историята. (Пауза в търсене на подходящата дума.) У
тях предразположението към украсяване вероятно би доминирало.
Д: Питах се дали има начин цялата история, която ми разказват, да е измислица?
Ф: Това е възможно, макар и необичайно.
Д: Значи е по-обичайно да съдържа истински факти, които просто да са украсени.
Ф: Точно така, те биха могли да се свържат по-скоро с погрешно възприятие, отколкото с
преднамерена лъжа.
Д: В основни линии, когато ми разказват история, мога да приема, че тя се основава на
някаква истина.
Ф: Основава се на действителен факт. Но отново възприемането на факта повелява какъв ще е
неговият превод или интерпретация.
Д: Това са неща, които ме тревожат. Как мога да съм сигурна, когато работя с подобен тип
информация? Но ти спомена, че тези спомени са погребани дълбоко в подсъзнателното и
психиката, за да бранят личността. Мога да се съглася с това. Някои хора, които са имали срещи с
извънземни, започват да сънуват кошмари. Има ли причина за това?
Последва дълга пауза, след това Фил неочаквано отвори очи и излезе от транса. Той просто
каза: "Съжалявам. Буден съм."
Очевидно неволно бях пристъпила в забранена зона. Те явно не бяха възприели другите ми
въпроси като застрашителни, докато неволно не бях прекрачила границата на онова, което според тях
можеше да има връзка с преживяванията на Фил. Макар да не виждах връзка, те очевидно мислеха,

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 131

че се отправям натам. Изглежда насоката, която вземаха въпросите ми, не им допадаше и затова си
отидоха, като прекъснаха транса. Бяха ме предупредили и за да предпазят Фил от допълнителна
травма, се бяха намесили. Това се бе случвало само няколко пъти в миналото. В такива случаи Фил
не е в състояние да продължи сам. Той няма съзнателни отговори. Затова със сигурност знаем, че
информацията не идва от него, а по-скоро чрез него.

Глава 24
ЗАГАДЪЧНАТА ЧЕРНА КУТИЯ
Изминаха няколко месеца и тъй като участвах в много други проекти, оставих преживяванията
на Фил на заден план. Смятах, че сме стигнали толкова далеч, колкото беше възможно при тези
обстоятелства. Фил очевидно се справяше и асимилираше странната информация, свързана със
събитията от настоящия му живот, защото отдавна не ми бе телефонирал. Въпросът за черната кутия
продължаваше да ме терзае и да дразни любопитството ми. Исках да знам как може да бъде отворена
и какво съдържа. Но трябваше да считам този проект за временно преустановен. Изглежда нямахме
достъп до тази информация. При моя метод на работа благото на обекта винаги е на първо място.
Никога не бих застрашила неговата психична или физическа безопасност, само за да задоволя
любопитството си. Никоя история не го заслужава. Никога не бих тласната своите обекти към
ситуация, която ги притеснява. Така че ако отговорът излезеше на бял свят, това би станало, когато
Фил вземе решението, че е готов да продължи да изследва това.
Така изминаха месеци, преди Фил неочаквано да ми телефонира. Бе сънувал странен сън, който
навеждаше на мисълта за нов извънземен контакт. Не се изненадах, че според него може би ставаше
дума за черната кутия. Той искаше да проведем друг сеанс, защото си спомняше само откъси от съня
и имаше силното усещане, че му е била предоставена много важна информация, която му убягваше
на съзнателно ниво. Чувстваше, че тя лежи точно под повърхността и би трябвало да е
леснодостъпна. Потребността да я узнае ставаше все по-остра. Той знаеше, че няма да намери покой,
докато не разбере за какво става дума. Насрочихме сеанса за следващия ден, защото той чувстваше,
че колкото повече чака, толкова по-неспокоен ще става.
Когато се срещнахме, той започна да ми разказва спомените от съня си. Отново се намирал на
борда на кораба, заобиколен от малките сиви същества, а малките им ръце нежно докосвали ръцете и
тялото му. Пред него стоял русокосият пилот и държал черната кутия. Този път Фил останал с
впечатлението, че съществата са загрижени и нетърпеливи. Очите на пилота изразявали неотложност,
сякаш бил настъпил важен момент за вземане на решение. Имал чувството, че го насърчават с
надеждата да разгадае значимостта на кутията и най-сетне да успее да дешифрира посланието. Но
знаел също, че ако това не е точният момент, няма да може да го направи и кутията ще бъде върната
на мястото си на борда на кораба, за да дочака подходящия момент.
Той си спомняше, че изпитал голяма надежда и вълнение, когато се приближил към кутията и я
хванал в ръце. Оттук нататък сънят станал неразгадаем. Той си спомняше единствено заслепяващ
блясък на бяла светлина. Всичко оттук нататък било заличено, освен чувството на огромна любов и
задоволство, извиращо от съществата. Каквото и да се е случило, те били много щастливи за него.
Събудил се с чувство на задоволство в съзнанието си, но и с разяждащото усещане, че нещо друго
тлее под повърхността. След като ми разказа съня и двамата стигнахме до извода, че очевидно
най-сетне е успял да получи достъп до загадъчната кутия. Информацията явно е била освободена, но
все още не бе достигнала съзнанието му. Това беше моята задача - да стигна до нея и да я изведа в
съзнателните спомени на Фил, освен ако достъпът отново не ми бъде отказан.
Фил се изтегна удобно на леглото и сеансът започна. Когато вратите на асансьора се отвориха,
той незабавно се озова в същата сцена, която бе описал. Съществата го бяха наобиколили и очите им
изразяваха нетърпение и очакване. Пилотът му подаде кутията и те зачакаха реакцията му. Фил я
разгледа и я описа като малка, черна, продълговата или с формата на ковчег. Той знаеше, че е
направена от някакъв вид камък, който не съществува на Земята. Кутията можеше да бъде отворена
чрез точни психични вибрации на неговия мозък. В тези вибрации бе заложено условието, че никаква
концентрация не би могла да я отвори, преди достигането на подходящ етап на развитие. Това не
можеше да бъде подправено и никой друг не би могъл да я отвори, защото самият той я бе
програмирал. Внезапно го осени мисълта, че кутията съдържаше толкова много информация, че тя би
била недостъпна за него, докато е във физическа форма. Нейната истинска пълнота бе толкова
дълбока и обширна, че за човешкото съзнание бе невъзможно да я проумее. Той разбра това и осъзна,

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 132

че може да достигне само до малка част от нея, която да му помогне да проумее настоящия си живот.
Засега това трябваше да е достатъчно.

Когато осъзна това, се случи нещо странно. Сякаш бе натиснат спусък. Едно малко чекмедже се
плъзна навън от широкия край на кутията. Той видя, че то съдържа продълговат заоблен камък с
тюркоазен блясък. Най-сетне бе разбрал как да отвори кутията. Но какво общо имаше това с
блестящия камък? Той получи психичното послание, че ако се взре в непрозрачната му повърхност,
това ще отключи определена част от подсъзнанието му. Паметта му щеше да се пробуди и
информацията да изникне в съзнанието му.

Беше изпълнен с трепетно очакване. Щеше ли най-сетне да достигне до скритата информация и
каква щеше да е тя? Любопитството ми беше голямо и се надявах, че най-сетне бариерата за достъп
ще бъде вдигната. Докато той се взираше в дълбините на камъка, сцената от кораба избледня и бе
заменена от нещо друго.

Ф: Виждам много силна бяла светлина. Много чиста и ярка бяла светлина от високо разрядна
величина и електрична по природа. Тази енергия обикновено се нарича "бялата светлина на
закрилата". Това е бялата светлина на закрилата. Тази енергия няма идентичност, тъй като
идентичността е безсмислена на това ниво. Тя притежава онова, което на вашето ниво наричате
"съзнание", или определено възприятие. Тя принадлежи към висш разряд или величина на
вселенските енергии.

Д: Наистина ли разговарям с онова, което се нарича "бялата светлина"?
Много добре съм запозната с концепцията за бялата светлина. Винаги поставям психически
обектите си под нейната закрила по време на работа. По този начин отстранявам всякакви негативни
влияния по време на сеансите.
Ф: По-точно е да се каже, че енергиите на бялата светлина осъществяват комуникация. Сега
тази енергия щеше да проговори на Филип, защото е налице съвсем определено послание, което
трябва да му бъде предадено в този момент, ще превеждаме, защото разликата в енергиите между
двете нива не благоприятства прекия превод. Затова ние ще превеждаме и ще подпомагаме
комуникацията. Информацията е следната: Ти си научил урока си добре, синко. На този етап в твоята
еволюция се отваря съзнателен канал, който да ти позволи по-пряк достъп до онези области, от които
изглеждаш най-силно изолиран. Имаше причина, поради която достъпът ти бе отказван. Имаше
известен период от време в предишен живот - ако приемаш тази терминология, - в който ти
злоупотреби със своята привилегия. Тогава тази област от съзнанието ти бе затворена, за да
изживееш липсата, съвсем определено чувство на отхвърляне. Това бе сторено, за да оцениш
по-пълноценно използването на това съзнание и тази сила. Този факт ти причини много мъка и
грижи в това прераждане. До такава степен, че често изпитваше желанието да се завърнеш към духа и
отново да се влееш в енергиите. (Това очевидно се отнасяше до склонността му към самоубийство в
по-раншните моменти от живота му.) През този период от предишния ти живот на друга планета ти
изживя нещо, което доведе до дебалансиране на енергиите вследствие на злоупотребата с тях. Това
те накара да избереш начин, който според теб бе най-подходящ за възстановяване на баланса.
Д: По отрицателен начин ли е използвал той енергиите в другия си живот? Затова ли е
останал затворен за него?
Ф: Точно така. Това може да се оприличи на падение.
Д: Непрекъснато ми повтаряте, че време не съществува, но се питах кога се е случило това.
Ф: Ще го преведем във вашата терминология... Грубо казано преди няколко милиона земни
години, макар че аналогията е донякъде груба.
Д: И той е трябвало да чака толкова дълго, в продължение на много, много животи, за да
спечели правото отново да използва енергиите?
Ф: Точно така. Сега можем да говорим свободно за това събитие, защото то е било необходимо
за развитието на този... Колебаем се при използването на термина "индивид", защото не е съвсем
точен. Съставните преживявания на тази енергия (Фил) могат да бъдат описани по-точно като "фаза".
За тази фаза е било важно да изживее предизвиканото от злоупотребата с енергиите и тяхното
отстраняване. Това се е случило, защото той е разкрил онова, което не е трябвало да бъде
предоставяно. През този период е имало ситуация, при която той е пожелал да подпомогне
издигането на онези, за които е отговарял. Във Вселената има стриктни правила за онова, което може
или не може да бъде предоставяно. Тези правила са абсолютни и не трябва да бъдат нарушавани. При
опита му за оказване на съдействие правилата са били нарушени и в този процес му с било отнето
правото да използва енергиите. Говорим за енергиите на знанието, информацията и интуицията.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 133

Наложило се е те да бъдат отстранени, за да може той да разбере защо правилата са необходими.
Енергиите само са били затворени и е започнал дълъг процес на прераждания, чиято кулминация е
настоящото прераждане на индивида. Сега тези енергии се завръщат и той отново се научава как да
ги използва. Защото в течение на многобройните прераждания, споменът за използването на тези
енергии постепенно е избледнял. Затова сега е важно и необходимо неговото съзнание да бъде
обучено за подходящото използване на енергиите. Това битие направи своята пълна обиколка и
върна индивида към точката, в която той може да оползотвори енергиите по най-добрия начин.

Д: На друга планета ли се е случило това?
Ф: Това се е случило в друго измерение, не в тази вселена, а във физическата част на друга
подобна вселена.
Д: Какво положение е заемал той по онова време? Споменахте, че е носел някакви
отговорности.
Ф: Под неговата юрисдикция са били поставени милиони същества или преродени личности.
По онова време той е бил нещо като суверен на системата.
Д: Опитвам се да разбера. Преди време споменахте, че има съвети, които ръководят
различните вселени. За нещо такова ли става дума?
Ф: Не на вселенско, а на системно ниво. Системата е подразделение на вселената.
Д: Като галактика или слънчева система?
Ф: Точно така. Съвкупност от обитаеми планети.
Д: Във физическа форма ли е бил той по онова време?
Ф: Не. Не е възможно един системен суверен да изпълнява задълженията си във физическа
форма. Необходимо е той да покрива системата, да бъде навсякъде по едно и също време, така че да е
наясно с всичко, което се случва в нея. Съзнанието тук е обширно и многопланово. То се простира
през системата, за да може всичко в него да е в контакт със суверена.
Д: Това означава, че той трябва да е стигнал до много високо ниво в развитието си, нали?
Ф: Точно така.
Д: Опитвам се да разбера, затова въпросите ми изглеждат наивни. Начело на вселените
стоят съвети, които от своя страна включват суверените на различните системи?
Ф: Има йерархии, които могат да се сравнят с правителствените равнища на вашето ниво. Може
да се започне от възможно най-ниското равнище - главата на семейството. Той ще е отговорен пред
главата на блока - ако такова нещо съществува, - който е налице при много аналогични
съществувания. Начело на всеки блок би стояло лице, отговорно за безопасността и добруването на
членовете на блока. То от своя страна ще отговаря пред кмета или общинския съвет на града. Той ще
е отговорен прел областната управа или на управата на щатско или федерално равнище. Същото
важи и за планетарното равнище, ако щете.
Д: И някой би бил начело на много планети или на една система?
Ф: Точно така.
Д: Директно ли ще е отговорен той пред съвета или ще има някой между тях?
Ф: Има много съвети на много различни нива. Системата е отговорна пред онези, които стоят
на по-високото стъпало и т.н. А тези, които стоят под нея, ще отговарят пред самата система. Тя не е
нито най-ниската, нито най-високата инстанция.
Д: С други думи по онова време той е имал много отговорности и знания. И при
злоупотребата с тях е разкрил забранени неща. Права ли съм?
Ф: Дал е информация и енергия на раса, която се е опитвала да издигне съзнанието на своята
планета. Суверенът е чувствал, че при тази ситуация е най-правилно информацията да бъде
предоставена. Ситуацията е била уникална и не е попадала напълно в рамките на правилата за такива
случаи.
Д: Изглежда мотивите му са били добронамерени?
Ф: Точно така, отсъствала е зла умисъл. Правилата обаче са били нарушени за огромно
изумление на суверена. Информацията била използвана погрешно и забавила прогреса, който той се
опитвал да ускори.
Д: Значи той им е разкрил информация като смятал, че тя ще им помогне за прогреса, за
еволюцията.
Ф: Да го наречем не толкова информация, колкото енергии. Били са им предоставени
специфични енергии, които при правилна употреба са щели със сигурност да подпомогнат напредъка

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 134

на вида. Те обаче не са били разбрани и са използвани погрешно. Това довело до изоставането на
този народ.

Д: Можете ли да бъдете по-конкретни по отношение на вида на тази енергия?
Ф: Преводът е невъзможен, тъй като в тази сфера на битието еквиваленти липсват.
Д: Любопитно ми е как те са злоупотребили с енергията.
Ф: Както може да се злоупотреби с една енергия.
Д: Предполагам, че всяка енергия има две страни, И те са използвали отрицателната?
Ф: Точно така.
Д: А когато им е предоставил енергията, той не им е дал съпътстващото я знание ли?
Ф: Еволюцията им не е била достатъчно напреднала, за да позволи разбирането на тази енергия.
Това е бил премерен риск.
Д: Не се ли е случвало това и на нашата планета? Понякога те поемат риска да ни разкрият
някои неща, а от нашата свободна воля зависи как ще ги използваме?
Ф: Това с вярно, защото има правила, които определят какви енергии могат да бъдат
предоставени на специфични индивиди в специфични моменти.
Д: Случаят тук е бил подобен, но тяхната свободна воля се е обърнала към нещо негативно.
Ф: Точно така.
Д: В такъв случай не разбирам каква вина има той.
Ф: Правилата са били нарушени, те гласят, че енергиите трябва да бъдат съхранявани, докато
еволюцията на народите не обоснове тяхното използване. Те не могат да бъдат давани, докато хората
не бъдат в състояние да разберат пълния им потенциал. Случаят не беше такъв.
Д: Но те очевидно са щели така или иначе да им бъдат предоставени в някакъв бъдещ
момент,
Ф: Най-вероятно.
Д: Но от историите, които ми разказахте, съдя, че това се е случвало и в земната история.
Някои неща са били предоставяни в неподходящ момент.
Ф: Няма да оспорваме това, тъй като в цялата вселена е известно, че грешки се допускат.
Д: Но в този случай той е бил наказан като е бил отстранен от поста си.
Ф: Не бихме използвали думата наказание, защото не такъв е подходът при универсалните
енергии. Било е необходимо индивидът да разбере на свой гръб защо съществуват правилата. Това се
улеснява с поставянето на нарушителя на правилата под енергиите, за да може да изживее тяхната
липса. Така чрез постепенното еволюиране до нивото, в което енергиите се връщат, той може да
оцени в пълна степен предоставянето и отнемането на тези енергии.
Д: Разбирам. Нарекохте го падение. С други думи той е паднал до по-ниско положение.
Ф: Не бихме искали да даваме оценъчни преценки за това, защото във вашата фразеология
думата "падение" носи отрицателен оттенък. От наша гледна точка това е урок на битието, съвсем
неутрална необходимост, която обогатява цялостния опит на личността. Грешки се допускат на
много нива. А разбирането, което изцелява раните от грешките, се постига чрез онова, което бихте
нарекли "падение".
Д: Трудно ми е да проумея, че дори когато някой е достигнал до тези нива, все още е възможно
да допуска грешки и да се връща назад. След това ще са му необходими много, много, вероятно
хиляди прераждания, за да достигне отново същото положение?
Ф: Не бихме се спрели върху този брой прераждания. Няколко стотин ще са достатъчни.
Животите, които ви бяха разкрити и които обсъждахте, са само малка част от широтата на битието,
от което се е учила тази енергия. Едва след дълги душевни търсения той взе решението да дойде на
тази планета в земната си форма. Знаеше, че този живот ще е чужд, труден и самотен. Затова пожела
да напусне земното си прераждане. Приспособяването е много по-трудно за по-висшите енергии,
защото в основата си те са чисти и невинни. Привикнали са към светлата страна и не могат да
проумеят или разгадаят тъмната страна на нашия свят. Необходима им е голяма смелост, за да
напуснат светлината и да отпътуват с мисията си към тъмнината, а с това те печелят нашата любов и
уважение.
Д: Следователно сега информацията му се предоставя и той ще се научи да използва
енергията правилно, когато я получи?
Ф: Това се дължи на факта, че вече е време енергията да бъде върната и трябва да е налице
осъзнаване на нейната цел. Защото ако тази енергия просто се появи, ще изглежда сякаш тя всъщност
няма цел. Сякаш се е появила от нищото. Затова трябва да има съзнателни насоки по отношение на

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 135

причината за предоставяне на енергията. Така личността ще осъзнава отговорността, която носи за
използването й.

Д: И ще може да я използва мъдро?
Ф: Точно така. Това се проявява във всеобхватната любов и вселенската хармония. Рядко някой
на физическото ниво получава тази възможност. В еволюцията на тази планета обаче е съвсем
уместно онези, които са я заслужили, да я получат и да я използват по такъв начин, че да съдействат
за осъществяването на вселенските цели и потребности.
Д: Има ли определен начин, по който той трябва да използва тази енергия?
Ф: Той ще стане доста вещ и запознат с енергията и ще знае кога и как да я използва. Тя ще му
даде чувството за истинска стойност, което му липсваше в това прераждане.
Д: И когато дойде моментът, ще му бъде помогнато да узнае какво да прави с нея.
Ф: Точно така. Тази помощ му се оказва, дори докато разговаряме в момента, защото чрез
сеансите той възвръща съзнанието си.
Д: Винаги съм мислела, че нашата „случайна“ среща има определена цел.
Ф: Това е вярно. Тя има цел по отношение на всеки от вас. Във Вселената не съществува онова,
което наричате "случайност“. Съвпадения няма. Сега ти казваме, синко, че ти си изминал пълна
обиколка в своето начинание и си стигнал до точката, откъдето е започнала твоята ера на личен мрак.
Ти вече заслужи пълното възстановяване на истинската си същност, което желаеше така силно. Сега
имаш възможността да се завърнеш от тази страна, и да използваш силата по начина който мислиш за
най-подходящ, или да останеш и да използваш тази сила на твоето ниво, където би се чувствал
най-комфортно. В този момент изборът е изцяло твой. Ще те посъветваме да медитираш и да
размишляваш върху това и да се завърнеш при нас по начина, който вече си научил. Съвсем скоро ти
бе показан начин, чрез който можеш да се завърнеш към своята висша същност и да общуваш с
вселенските енергии на съзнателно ниво. Дай ни своя отговор тогава, когато решението може да бъде
взето на съзнателно ниво. Защото именно там трябва да се роди то. Ще кажем на Филип, че ако
избереш да останеш на тази планета, в подходящ no-късен момент ще ти бъде предоставена още
информация и допълнителни инструкции. Не се опитвай да отгатнеш какви ще бъдат те. Просто
позволи на това да се случи. В момента си поел по верния път, а по-късно ще ти бъдат дадени
допълнителни насоки. Когато се събудиш, трябва да мислиш по въпроса и в съзнателно състояние да
вземеш решение дали да останеш, или да си тръгнеш. Просто продължавай да следваш вътрешния си
глас, защото той е истинският повелител. Избирай мъдро, СИНКО. И помни, че каквото и да решиш,
няма да бъдеш съден. Твоят избор ще очертае пътя на мисията ти. А на теб, Долорес, ще кажем, че те
насърчаваме да използваш получената информация. По отношение на нея ограничения няма. В
противен случай тя нямаше да ти бъде предоставена.
В този момент Фил каза, че бялата светлина избледнява и той отново държи в ръцете си кутията
с блестящия камък. Видя лицата на пилота и малките сиви същества и почувства, че от тях извира
прилив на любов, щастие и задоволство. Очевидно те знаеха, че най-сетне му е бил даден достъп до
някои от тайните на неговото минало.
След като информацията бе разкрита и му бе предоставен съзнателен избор, той премести
камъка и чекмеджето хлътна обратно в кутията. Извънземният пилот я взе от него и каза, че ще я
скрие отново в същото отделение на борда на кораба, където е била оставена от Фил преди векове.
Там тя бе очаквала той да си спомни и да стигне до нея и щеше да остане там, докато не му
потрябваше отново. Фил разбираше, че информацията, която е получил, е само малка част от онова,
което се съдържаше в камъка. Знаеше също, че останалото може би нямаше да му бъде предоставено
никога в този живот. Когато достигнеше следващия етап (в някой следващ живот), това щеше да
предизвика освобождаването на допълнителна информация за неговия произход и съдба.
След това Фил се върна в съзнание и от угриженото му изражение разбрах, че му предстояха
много размисли през идните дни.
Първоначално се колебаех дали да включа информацията в тази книга, защото се боях да не
бъде интерпретирана погрешно и читателят да остане с впечатлението, че според Фил той е на едно
ниво с Бог. Той обаче поясни, че нивото на системния суверен е много по-ниско от върховното. Той
признаваше и се подчиняваше на една по-висша сила.
Вярвам, че тази информация се стреми да ни разкрие, че Човекът не е единствената форма на
духа. Нашата човешка мисъл е в състояние да възприеме единствено това, но то е твърде ограничено.
Сеансът демонстрираше, че човек може да еволюира (или да се завърне) до състоянието на чиста
енергия, която, свободна от физическите ограничения, може да притежава невероятна сила. Но тъй

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 136

като душата не е достигнала крайното състояние на съвършенство, тя все още може да допусне
грешка дори и в тази форма. Дори на този етап законите на Вселената са в сила. Няма значение дали
това означава пълно завръщане и ново начало, защото душата и уроците са вечни и време не
съществува. Има само растеж, обучение, преживявания и вечно търсене на знания. Така човек трябва
да стигне до прозрението, че е повече от онова, което възприема съзнателно, че е повече от онова,
което е в състояние до възприеме. Той е безсмъртен и като безсмъртна душа неговият хоризонт и
битие са безкрайни, напълно неограничени. Той играе играта на живота, независимо в каква форма
или измерение я открива. Докато постепенно през вечността не постигне търсеното съвършенство и
най-сетне не се завърне към първоизточника си - изначалният източник. Твореца, който е извор на
всичко. Нека смъкнем земните си капаци и позволим на погледа ни да се извиси. Тогава ще открием
колко тесни са границите, които сами сме си поставили. Вселената е нашият свят и нищо не е
невъзможно.

След този случай Фил започна да се променя съвсем забележимо. Това често се случва с хора, с
които съм работила, особено ако дълго време сме провеждали сеанси. Не мога да го обясня, защото
определено не им давам внушения, които биха ги накарали да променят живота си. Изглежда нещо се
случва, може би защото стават по-открити и осъзнават съществуването на собственото си
подсъзнание, подобно на "спокойния, тих глас" у всеки един от нас. Те се настройват на вълната на
истинската си същност и откриват какво наистина искат от живота. Започват да вземат важни
решения и да поемат отговорни ангажименти, докато преди това често са били объркани, несигурни
и уплашени. Във всеки случай промяната изглежда беше към по-добро. Искрено се надявам, че е
така, защото не бих искала да повлияя отрицателно на някого дори несъзнателно или неволно.

Фил беше същата благодушна личност, но бе станал много по-уверен в себе си. Бе решил, че
вече не иска да работи в гаража на родителите си и постъпи на работа във фирма за електроника.
Месец след това започна емоционална връзка с привлекателна млада жена, която работеше в същата
фирма Неочаквано той се пренесе в нейния апартамент и заживя с нея и малкия й син. Всичко това
определено не беше обичайно за Фил, когото познавах. Въпреки че бях изненадана, смятах, че е
прекрасно. Това показваше, че той израства и съзрява в емоционално отношение. Вече не бягаше от
емоционално обвързване. Имаше желание да рискува, да се постави в уязвимо положение, при което
можеше и да бъде наранен. Фил бе поел ангажимент към друго човешко същество и по този начин се
бе ангажирал към самия живот.

Вече говореше за съществуването си по различен начин.
- В живота ми имаше периоди, когато исках да избягам. Можех да ги предскажа, съществуваше
определен цикъл. Това се случваше два пъти годишно - през пролетта и през есента. През това време
имах чувството, че нещо ме тегли, изпитвах копнеж да си отида вкъщи, да се завърна там. Това
продължаваше няколко дена или в най-лошия случай няколко седмици. През това време бях много
потиснат, но никога не стигнах до онова, което направих в Калифорния. Никога не повторих опита.
Но през последната година сякаш стабилизирах собствените си емоции. Чувствата и депресиите
изглежда се бяха уталожили. Навярно наистина съм ги овладял и съм удовлетворен от настоящото
състояние на нещата. Приел съм всички цикли, възходите и паденията. Изглежда просто приех
фактите. Сега ги признавам такива, каквито са.
Попитах го дали смята, че нещата, които сме разкрили в работата си, са му помогнали.
- Мисля, че да - отговори той. - те ме накараха да погледна себе си по-цялостно,
по-задълбочено. Сега виждам, че нося в себе си повече, отколкото съм подозирал. Това ме кара да се
чувствам щастлив, макар че не си спомням всичко. Просто съзнанието, че съм преживял всичко това,
ми дава чувството на задоволство и удовлетворение.
- Смяташ ли, че сеансите ти помогнаха да си обясниш откъде идват тези чувства на
безпокойство? - попитах аз.
- Да, мисля, че това е така. Мисля, че те ми обясниха защо изпитвах безпокойство и всичко ми
изглеждаше непознато. Високите идеали, които имам, са насочени към другите. И наистина се
обезсърчавах, когато виждах хората, които са изпълнени с предразсъдъци, ограничени са... крадат,
убиват и всичко, което става по света. Това наистина ме тревожеше. Използвах го като извинение, за
да си кажа: "Не искам да съм тук." Защото това не е светът, в който искам да живея. Искам нещо
по-подредено, по-чисто, по-стабилно, по-хармонично. Истински ме нарани откритието, че желая да
съм като всички останали. Така започнах да правя някои от нещата, които не харесвах у другите, за
да изглеждам нормален. Винаги съм чувствал, че трябва да го правя, за да се вписвам в обществото.
Това само допринесе за усещането ми на изолация, объркване и разочарование.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 137

- Да - съгласих се аз. - защото си се опитвал да вървиш срещу собствената си същност.
Разбирам разочарованието, до което води това. Смятам, че има много хора, особено тийнейджъри,
които вероятно изживяват същото. И е трудно да определиш точно за какво става дума, когато
всичко с така мъгляво.

- Да, съгласен съм. Това не е нещо, което просто изскача пред теб, потупва те по рамото и
настоява за вниманието ти. То просто си е там и ти го усещаш. Много трудно е да се дефинира, но
същевременно е много ясно изразено. Мисля, че се страхувах от себе си, страхувах се, защото не
познавах себе си. Боях се да допусна някой близо до мен, защото не знаех какво искам. Мисля също,
че се страхувах да не бъда наранен. Но сега започвам да разбирам себе си и виждам, че мога да
открия у мен неща, които ми харесват. Не е необходимо да се страхувам или да се мисля за различен
или странен, защото виждам, че всъщност не съм толкова различен от който и да било друг.
Проблемът ми се състоеше в това, че очаквах твърде много от живота. Очаквах той да е точно такъв
тук, какъвто е бил и там. И винаги се разочаровах, когато виждах, че животът не оправдава
очакванията ми.

- Разбира се, ти не си осъзнавал това, когато си изживявал тези депресии?
- Не - отговори той сериозно. - Сега осъзнавам, че съм очаквал от живота повече, отколкото е
трябвало. Сега, когато знам това, ми е много по-лесно да приема разочарованията, защото те не са
толкова лични. Открих, че всеки изживява разочарования, не съм единственият. Това е част от
живота, част от това да си човек. Сега депресиите ми траят много по-кратко и не са така тежки,
защото знам откъде идват. Знам, че всичко ще се оправи.
А какво повече би могъл да иска човек. Не мога да твърдя, че имам дори частична заслуга за
това, което се случи с Фил, защото не осъзнавах произтичащите промени. Дори не знаех за
проблемите, които е срещал през целия си живот, преди да реши да ми се довери. Изглежда
разкриването на извънземния му произход имаше много благотворно влияние върху него. Вярвам, че
с познанията, получени от неговото подсъзнание, той се бе помирил със себе си и щеше да живее
толкова нормално, колкото всеки друг в нашия хаотичен свят. Ако съвместната ни работа беше
помотала за постигането на това, то аз съм благодарна за тази възможност.

Една вечер мързеливо гледах научно-фантастичен филм на тема "Извънземните превземат
света“. Изведнъж ми се стори, че чувам в главата си силен и ясен глас.

"Защо ин изобразяват така? Това само внася повече страх в един свят, който така или иначе е
завладян от нас. Ние не сме такива, показахме ти го. Молим те, кажи на света кои сме всъщност -
техни братя, техни настойници и защитници от звездите. Нямаме нужда да завладяваме тази планета
с насилие. Тя вече е наша, винаги е била наша. Ние сме тук от самото начало... даваме ви грижа и
храна. Сега се опитваме да ви попречим да унищожите планетата. Но вие трябва сами да вземате
решенията си, защото хартата на живота предоставя на планетата преди всичко свободен избор. Но
не можем да бездействаме и да наблюдаваме как нашето семейство унищожава себе си и своя дом.
Притокът на нова кръв беше единственият отговор. Ако земните влияния не са твърде силни, няма да
се провалим, ще постигнем целта си, която не е да превземем планетата, а да я спасим.“

Да, извънземните са тук, те живеят сред нас, те присъстват по три начина: като духове, родени в
човешки тела, като същества от космоса, които са формулирали тела, позволяващи им да пребивават
незабелязани сред нас, и като посетители, които живеят в тайни бази и ни наблюдават и изследват.
Всички те са дошли, за да ни спасят от самите нас.

Безполезно е хората да организират лов на вещици, за да ги открият, да ги посочат и да кажат:
"Ти си един от тях", освен ако не искат да погледнат себе си в огледалото и да кажат: „Ти си един от
тях."

Защото те са наши предци, наши роднини. Кръвта им тече във вените на всяко живо същество
на Земята.

Последните от тях са дошли тук, снабдени с програми и отпечатъци от минали животи и
емоции, които да им помогнат да се справят с живота в нашия хаотичен свят, те са приток на свежа
кръв и не вярват, че страхът и унищожението са крайният отговор, те са програмирани с любов, мир
и разбирателство. Наред с това са по-чувствителни към емоциите и чувствата на околните. И въпреки
това рядко съзнават истинския си произход. Покачването на броя на самоубийствата сред
тийнейджърите доказва, че много от тези новодошли не могат да се приспособят, независимо колко
духовно извисени са били техните намерения, когато са кандидатствали за работата. Просто начинът
на живот на тази планета е твърде болезнен.

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 138

Тъй като няма начин да различим звездните хора и малцина от нас знаят за пътешествията на
душите ни, няма смисъл да си задаваме въпроси за това. Трябва просто да се опитаме да приемем
вярванията и целите на звездните хора в живота ни и да им помогнем да спасят нашата планета.

Да, извънземните са тук. Благодаря на Бога за това, защото без тях сме изгубени!

ЗА АВТОРА

Долорес Кенън е родена през 1931 г. в Сейнт Луис, Мисури. Учи и живее в Мисури до 1951 г.,
когато се омъжва за флотски офицер. През следващите 20 години пътува по целия свят и се грижи за
семейството си като типична офицерска жена.

През 1968 г. за първи път се запознава с прераждането чрез хипнотична регресия, когато
съпругът и - любител хипнотизатор, попада на миналия живот на жена с наднормено тегло, с която
работи. По онова време темата за "миналия живот" е нетрадиционна и малцина експериментират в
тази област. Интересът й се разпалва, но трябва да го загърби, тъй като семейните интереси са на
първо място.

През 1970 г. съпругът й се уволнява като инвалид ветеран и те се завръщат в Арканзас. По това
време Долорес Кенън започва кариерата си на писател и пише статии за различни списания и
вестници. Когато децата й започват самостоятелен живот, интересът й към хипнотичната регресия и
прераждането отново се пробужда. Разучава различни методи на хипноза и така развива собствена
уникална техника, която й дава възможност най-ефективно да освобождава информация при работа с
обектите си. От 1979 г. тя записва получена с регресия информация от стотици доброволни. Нарича
себе си регресионист и психически изследовател, който записва "изгубеното" познание. Наред с това
дълги години е работила със "Съвместната НЛО мрежа" (MUFON).

Публикува книгите: "Разговори с Нострадамус" (3 тома). "Исус и есеите", "Те вървяха с Исус",
"Между смъртта и живота". "Една душа си спомня за Хирошима" и "Звезден сблъсък".

Долорес Кенън има четири деца и дванадесет внуци, които твърдят, че тя умело балансира
между "истинския" свят на семейството си и "невидимия" свят на работата си. Ако искате да си
кореспондирате с Долорес Кенън във връзка с работата й, можете да й пишете на следния адрес:
(Моля, приложете адресиран плик с марка за отговора й.)

Dolores Cannon. P.O. Box 754
Huntsville, AR 72740-0754
U.S.A.
www.spiralata.net

Изпратена от Мая Тодорова на www.spiralata.net 139