РЕЛИГИЯ 9. КЛАС БПЦ 2023

9. клас ХРИСТИЯНСТВО•ПРАВОСЛАВИЕ РЕЛИГИЯ Магдалена Легкоступ Мариян Стоядинов Десислава Панайотова БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

УЧЕБНИК ЗА девети КЛАС ХРИСТИЯНСТВО – ПРАВОСЛАВИЕ РЕЛИГИЯ БЪЛГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ Мариян Стоядинов • МАГДАЛЕНА ЛЕГКОСТУП • ДЕСИСЛАВА ПАНАЙОТОВА •

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ ДЕВЕТИ КЛАС Автори © Магдалена Маринова Легкоступ, 2020 © Мариян Богоев Стоядинов, 2020 © Десислава Драгомирова Панайотова, 2020 Графичен дизайн и корица © Жасмина Златанова Бакалова-Минчева, 2020 Илюстрации © Ваня Николова Сапунджиева, 2020 © Жасмина Златанова Бакалова-Минчева, 2020 © Катерина Иванова Милушева, 2020 Издател © Българска православна църква-Българска патриаршия, 2023 ISBN 978-619-92531-9-9 УЧЕБНИКЪТ СЕ ИЗДАВА С БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ НЕОФИТ И СВ. СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ В УЧЕБНИКА НЕ СЕ ПИШЕ!

Възлюбени чеда на светата ни Църква, скъпи ученици и приятели, В ие сте вече в девети клас и ще продължите да разширявате своите знания за православната вяра и за нейните основни вероизповедни истини. Задълбочаването на вашата мисъл върху същността и Лицата на Бога ще ви помогне по-добре да вникнете в тайната на Св. Троица и в Откровението И за хората, което пряко се отнася до живота на всеки един от нас. Изключително обогатяващи за вас ще бъдат заниманията върху въпросите за Богочовека, за Неговите две природи – божествена и човешка, за смисъла на боговъплъщението на Иисус Христос като нов Адам. Това ще ви даде възможност по-пълно да осъзнаете непреходната и актуална значимост на Христовото дело за целия човешки род и за всеки отделен човек. Ще разберете по-ясно, че изкуплението, възкресението и възнесението на Иисус Христос лекуват човечеството от язвата на греха, освобождават го от оковите на смъртта и го възвръщат при Бога. Този нетленен живот и вечно блаженство се придобиват по Божия милост, но изискват и от нас духовно-нравствени усилия. Личният ни духовен и житейски подвиг увенчава даруваната ни от Бога свобода с добродетелите на смирението, кротостта, благостта и любовта. Така, с помощта на Св. Дух, ставаме по-праведни и по-близки на Бога. Часовете по Религия – Християнство-Православие ви учат точно на това – как като се потрудите и принесете духовни плодове пред своя Творец, може да се удостоите винаги да бъдете в Божието присъствие. В девети клас по-целенасочено ще разсъждавате върху Божия образ, който носите от мига на вашето сътворяване. Ще вниквате още и още в темата за Божието подобие, до което всички сте призвани да стигнете чрез благодатната помощ на Господа и по примера на тези, които вече са го постигнали – светиите. През настоящата учебна година подобре ще разберете самите себе си, като изучите проблемите за човека (индивид и личност), за самотата и общението, за това кой е нашият ближен. Именно чрез това себепознание в светлината на християнството ще съумеете по-точно да осмислите предназначението на своя живот – живот, дарен от Създателя за усъвършенстване, общуване, любов, безсмъртие и блаженство. Всъщност това е и истинската свобода – свободата, в която няма страх, отчуждение, самота, завист, агресия или омраза, а единствено – доверие, взаимност, радост, творчество, градивност и обич. Благопожелаваме ви мъдър напредък по пътя на духовната сила и свобода. Вашият учител по Религия е личност от ключово значение в живота ви. Бъдете старателни в учението и искрени в общуването с него, за да ви подкрепя в делата на любов към Бога, към хората и към цялото творение. Бъдете благословени! '

СЪДЪРЖАНИЕ Какво знаем за Православието. Тест за входно ниво (контрол и оценка) / 8 ТЕМА 1: Заветът на св. патриарх Евтимий Търновски / 14 1.1. Вярата в Бога като Света Троица в един епизод от българската история / 16 1.2. Бог в думите на св. Евтимий: Троица в единицата и единство в Троицата / 24 1.3. Предвечният Христос / 30 1.4. Христос като Син Божий / 36 1.5. Христос като Образ Божи (упражнения и практически дейности) / 42 1.6. Духът като животворящ (пораждащ живота) (упражнения и практически дейности) / 45 ТЕМА 2: Христос като нов Адам / 50 2.1. Синът Човешки / 52 2.2. Св. Богородица – новата Ева (упражнения и практически дейности) / 56 2.3. Човешкото в Христос (упражнения и практически дейности) / 60 2.4. Съчетанието в Христос на естества, воли и действия / 64 2.5. Личността, която облича човека / 70 2.6. Истински Бог и истински човек (упражнения и практически дейности) / 76 2.7. Богоподобие и спасение (обобщение) / 78 ТЕМА 3: Човекът – по образ и подобие / 84 3.1. Образ и по образ / 86 3.2. Дар и задача (упражнения и практически дейности) / 90 3.3. Бог като архетип на човека (упражнения и практически дейности) / 94 3.4. Архетипни норми (обобщение) / 98

ТЕМА 4: Човекът – индивид и личност / 102 4.1. Личност и свобода / 104 4.2. Личност и любов / 110 4.3. Личност и общение / 116 4.4. Природата като безграничност и ограниченост (упражнения и практически дейности) / 122 4.5. Природно и индивидуално (упражнения и практически дейности) / 126 4.6. Природа и воля (упражнения и практически дейности) / 128 Тема 5: Човекът – между самотата и общението / 132 5.1. Не е добро за човека да бъде сам (Бит. 2:18) / 134 5.2. Мъж и жена ги сътвори (Бит. 1:27) / 140 5.3. Брак и семейство (упражнения и практически дейности) / 144 5.4. Общение и отчуждение / 148 5.5. Отчуждение, живот и смърт (упражнения и практически дейности) / 154 5.6. Девство и монашество (упражнения и практически дейности) / 158 5.7. Общение в св. тайнства и отчуждение (обобщение) / 162 Тема 6: Кой е моят ближен? / 113 6.1. Добрият самарянин (Лука 10:29) / 172 6.2. Грехът и лечението / 176 6.3. Близостта и далечността на човека (упражнения и практически дейности) / 180 6.4. Христовата любов (обобщение) / 182 Годишен преговор (изходно ниво) – тест / 188

Молитва Библейски стих ИЗПОЛЗВАНИ В УЧЕБНИКА ЗНАЦИ Проверете наученото Приложете наученото РЕЧНИК

7

8 КАКВО ЗНАЕМ ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО Тест за входно ниво (Контрол и оценка) 1. Използвайте знанията си за основните черти на Православието, за да отговорите: Вярно ли е, че...? Отбележете в тетрадките си верните отговори: а), б), в), г) или д). а) Думата православие обозначава правилната вяра в Св. Троица и в Господ Иисус Христос като Син Божий и Син Човешки. б) Православието се изповядва като единомислие в учението на Господ Иисус Христос и привързаност към Преданието на Църквата. в) В центъра на православното богослужение е Бог-Троица и Иисус Христос – въплътилият се Син Божий. г) Църковното изкуство е средство за прослава на Бога и проповед на Евангелието. д) Верността към Православието изисква от православните вярващи да отстояват своите убеждения и да не зачитат свободата на другия човек. 2. Препишете текста и попълнете липсващите думи: Православната вяра в единия Бог в Троица е предадена чрез Откровението – в Свещеното ... и Свещеното ... . В своите тайнства ... свързва Бога и човека. Чрез причастяването по време на тайнството ... човекът приема в себе си Тялото и Кръвта Христови. 3. Кое от изброеното НЕ е отразено на изображението. Отбележете излишното в тетрадките си: а) литийно шествие; б) свето тайнство; в) иконопочитание; г) миряни и клир; д) почит към светец на Православната църква.

9 4. Кое отношение на подредените в йерархическа последователност характеристики е най-верен израз на православния светоглед: 5. Кои от изброените отношения към човека и природния свят НЕ са израз на православен светоглед и добродетелност? Открийте ги и ги отбележете в тетрадките си: а) любов, добри думи и добри дела; б) упоритост и въздържание от прошка; в) честност, справедливост и добри взаимоотношения; г) милост, грижа и готовност за взаимопомощ; д) добротворство и жертвоготовност; е) уважение само към най-близките и нетърпимост към различните; ж) пазене на природата от благодарност към нейния Творец; з) грижа за природата само от желание да не навредиш на себе си. 6. Кое твърдение НЕ отразява значението на понятието Църква: а) институция, която ръководи живота на вярващите чрез своето учение и правила; б) събраните в единно цяло вярващи, обединени от вярата в Христа, съчетани в едно Тяло Христово; в) ново, преобразено творение, в което се осъществява Божият план на спасението; г) общност, събор, събиране, събрание на вярващите; д) законно свикано събрание на граждани. 7. Подредете основните характеристики на Църквата според тяхната последователност в Символа на вярата. Страх от Бога Любов към себе си и близките Отговорност пред обществото Почтеност Щастието – смисъл на живота Вяра в Бога Любов към природата Здравословен начин на живот Милосърдие Здравето на духа и тялото – смисъл на живота Правилно изповядвана вяра в Бога Любов към Бога, човека и природата като Божие творение Богопочитане и страх Божий Добродетелност и духовно усъвършенстване Божието царство – смисъл на живота съборна една апостолска свята

10 8. Определете за кой апостол се отнася всяка от характеристиките и запишете името му в тетрадките си.. а) Първият от Христовите апостоли, който изрича думите: „Намерихме Месия“ и пръв е призван да следва Христос. След Петдесетница апостолският жребий му отрежда да проповядва на Север, в Тракия, в района на Черноморското крайбрежие и устието на р. Дунав. Запазени са много сведения за неговата дейност и в Малка Скития (днешна Добруджа). Разпънат на кръст заради вярата си в Христос. б) Получава новото си име от Спасителя, след като изповядва, че Той е Христос, Синът на Живия Бог. То означава „камък“, „канара“ и е израз на твърдата вяра, върху която Иисус Христос ще изгради Църквата Си. В момент на слабост се отрича от Христос, но дълбоко се разкайва и е опростен. Пръв започва да проповядва и да върши много чудеса. Жертва живота си за вярата, извършвайки мъченически подвиг. в) Не е бил сред учениците на Господа, а напротив – техен гонител. Христос го избира по чуден начин. При кръщението си като израз на смирение приема име, което означава „малък“. Става най-ревностният благовестител на Христос, като пътуванията му обхващат голяма част от познатия тогава свят. Известен е и като „апостол на езичниците“. Няколко пъти е задържан от властите и оковаван във вериги. При последното си задържане е изпратен в Рим, където загива мъченически. г) Любимият Христов ученик, на когото Спасителят поверява грижата за Своята майка. Живее до дълбока старост и проповядва Евангелието с устно и писмено слово в западните предели на Мала Азия. Чудотворец и свещен писател на единствената пророческа книга в Свещеното Писание на Новия Завет.

11 10. Свържете в тетрадките си древните градове на Балканите с апостола или апостолския ученик, който е проповядвал в тях. 11. Посочете в тетрадките си кои от изброените мъченици са пострадали по време на гонениятана християните в Римската империя? а) св. Игнатий Богоносец и св. апостоли Петър и Павел; б) светите Вяра, Надежда и Любов (дъщери на св. София) и св. Лучия; в) св. Георги Победоносец, св. Минá и св. Димитър Солунски; г) св. Боян-Енравота, св. Георги Нови Софийски и св. Николай Нови Софийски; д) св. Метелина, св. Дазий Доростолски, св. Исихий Доростолски, св. Юлий Доростолски и св. Емилиан Доростолски; е) св. Висарион Смоленски, св. Дамаскин Габровски и св. Злата Мъгленска. Градове Апостоли и апостолски ученици Филипи и Солун Ерм г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща. Филипопол (дн. Пловдив) Карп Сердика (дн. София) Андрей, Амплий Одесос (дн. Варна) Мелитон Тракийска Верея (дн. Стара Загора) Павел, Лука, Сила, Тимотей и Тит 9. Разгледайте картата, на която е отбелязано разпространението на християнството в Римската империя през първите векове сл. Р. Хр. Отбележете в тетрадките си континентите, на които са разположени изброените раннохристиянски центрове. 1. Александрия 2. Антиохия 3. Ефес 4. Йерусалим 5. Кипър 6. Крит 7. Коринт 8. Рим 9. Солун Европа между античността и средновековието Дунав Днестър Днепър Дон Елба Лоара По Рейн Рона Сена Волга Ч АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ Е Р Н О М О Р Е СРЕДИЗЕМНО МОРЕ А Т Л А Н Т И Ч Е С К И О К Е А Н БАЛТИЙСК Дунав Рим Mилано Закон за свободно изповядване на християнството Константинопол Никея Ефес Антиохия Йерусалим Александрия 381 325 431 313 1. Разпространение на християнството в Европа (I–IV в. ) 2. Европа в началото на VI в. IV в. V в. VI в. VII в. Разпространение на християнството (I–II в.) Разпространение на християнството (III–IV в.) Граница на Римската империя към 395 г. Граница на разделяне на империята 395 г. Център на патриаршия Място на вселенски църковен събор Рим Константин Велики (306–337). Императорът, който разрешава свободното изповядване на християнството, свиква Първия вселенски събор в Никея и започва борба с ересите – отклоненията от официалните правила на църквата. 313 г. Християнството – равноправна религия 330 г. Константинопол – втора столица 375 г. Нашествие на хуните в Европа 395 г. Разделяне на Римската империя 418 г. Основано първото варварско кралство 476 г. Край на Западната Римска империя 481 г. Хлодвиг – крал на франките 567 г. Основана аварската държава в Панония (дн. Унгария) Основаване на държави и покръстване на англите и саксите 622 г. Начало на исляма – преселване на Мохамед от Мека в Медина 632–650 г. Арабите превземат Йерусалим, Сирия, Ирак, Египет, обсаждат Константинопол 354 г. Първо споменаване на българите в римска хроника Оформяне на три групи славянски племена – западни, източни и южни 480 г. Българите – съюзници на Византия срещу готите Заселване на славяните на север от Средния и Долния Дунав Нападения на българи, славяни и авари на Балканския полуостров; участие на българи в държавите на авари и западни тюрки Заселване на славяните на Балканите 632 г. „Старата велика България“. Хан Кубрат – удостоен от Византия с титлата патриций 665 г. Разпадане на Кубратова България 680 г. Поход на император Константин IV срещу българите в Онгъла Въпроси и задачи 1. Опиши по карти 2 и 3 Великото преселение на народите и основаването на първите варварски кралства в Западна Европа. Използвай и хронологията. 2. Посочи европейските територии, населени със славяни в средата на IV в. (карта 4). 3. Разкажи по карта 4 за „Старата велика България“:основаванетериториястолица?

12 Изображение 1. Изображение 3. Изображение 4. Изображение 2. 12. С кои изучавани събития свързвате изображенията? Посочете в тетрадките си верния отговор: а) Изображение 1. Битката при Милвийския мост; Изображение 2. Кръщението на св. император Константин Велики; Изображение 3. Обявяването на св. Климент Охридски за пръв епископ на български език; Изображение 4. Петдесетница; б) Изображение 1. Видението на св. император Константин Велики и битката при Милвийския мост; Изображение 2. Пристигането на учениците на св. братя Кирил и Методий в Плиска; Изображение 3. Кръщението на св. княз Борис-Михаил; Изображение 4. Основаването на Църквата; в) Изображение 1. Видението на кръста преди битката при Милвийския мост; Изображение 2. Пристигането в Плиска на пратениците на папа Николай I; Изображение 3. Покръстването на българите; Изображение 4. Основаването на Църквата.

13 14. Прочетете текста и отговорете в тетрадките си на кой български светец принадлежи това духовно наставление. 15. Начертайте таблицата в тетрадките си. Отбележите с вярното за съответната религия или инославно изповедание. а) св. княз Борис-Михаил, покръстител на българите; б) св. Климент Охридски; в) св. Евтимий, патриарх Търновски; г) св. Йоан Рилски Чудотворец; д) св. благоверни цар Петър Български. „И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път.“ Православие юдаизъм ислям арменско вероизповедание римокатолицизъм протестантизъм а) вяра в пророците б) вяра в Богочовека Иисус Христос и почит към света Богородица, ангелите и светиите в) вяра, че Светият Дух изхожда само от Отца Не е достатъчно до 9 т. Можеш и по-добре 10-14 т. Добре 15-24 т. Много добре 25-34 т. Отлично 35-40 т. Скала за самооценяване За всеки верен отговор на задачи 1, 2, 5, 8, 10, 11, 13 и 15 – по 1 точка. Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Общо Точки 4 4 1 1 3 1 1 4 1 5 4 1 4 1 5 40 т. Самооценка 13. Отбележете в тетрадките си събитията, които свързвате с представените на картата исторически период, територии и градове: а) утвърждаване на християнството по българските земи; б) въздигане на Българската църква в архиепископия; в) обявяване на Константинопол за столица на Римската империя; г) просветителско дело на св. Климент Охридски; д) издаване на Сердикийския и Солунския едикт; е) създаване на църковна книжовна школа в Охрид.

TEMA 1 Заветът на св. патриарх Евтимий Търновски 1 .1. ВЯРАТА В БОГА КАТО СВЕТА ТРОИЦА в ЕДИН ЕПИЗОД ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ 1 .2. Бог в думите на св. Евтимий: Троица в единицата и единство в Троицата 1 .3. Предвечният Христос 1 .4. Христос като Син Божий 1 .5. Христос като Образ Божи (упражнения и практически дейности] 1 .6. Духът като животворящ (пораждащ живота) (упражнения и практически дейности]

ВЯРАТА В БОГА КАТО СВЕТА ТРОИЦА В ЕДИН ЕПИЗОД ОТ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ Учението за Бога като Св. Троица на единосъщните Лица е централен догмат на Православието. То е една от основните отлики на християнството от другите монотеистични религии (юдаизъм и ислям). Проповедта на апостолите и кръщението в името на Отца, Сина и Светия Дух преобразяват жителите на Балканите. Апостолските ученици и следовници продължават служението им през следващите векове. На свой ред и светите Седмочисленици утвърждават тази вяра сред българите. Българските православни царе са строили храмове в чест на Св. Троица и са управлявали с упование в Божията помощ. Така апостолската проповед, богословието и историята на Църквата са станали част и от нашата национална история. В ключови исторически моменти за българската държава и народ православната вяра се оказва най-здравата основа, която устоява срещу стихиите на историята (вж. Мат. 7:25). Когато през 1393 г. Търново пада под османска власт и Търновското царство престава да съществува, българите запазват своята свобода единствено в духа и православната си вяра. В онзи преломен момент св. патриарх Евтимий Търновски изрича знаменателни молитвени думи, в които земната история и вярата, времето и вечността се сливат. Бог ще е опора за българския народ в предстоящите тежки векове на робство, а патриаршеският благослов в името на Св. Троица завинаги ще бъде извор на светлина и възкресение на българския дух. 1.1. исихазъм – аскетическа практика в Църквата, в която тишината (исихия) в молитвата съпътства очистването на сърцето, просветлението на ума и обожението на човека богомилство – антицърковно и антидържавно учение, възникнало на Балканите през Х в., чиито основни елементи са заимствани от по-ранни дуалистични учения РЕЧНИК 16 „Слава на предначалното начало и на безначалното божество, сиреч на Пресветата Троица… на превисокия наш цар – богоизбрания и боговенчания Иван Александър! ... любезен и приветлив…, неизказано праведен съдия за сираците и вдовиците.“ Анонимен автор. Цит. по: Христоматия с извори за българската история. Съст. М. Андреева, Е. Кандиларов, Н. Димитров. Изд. „Педагог“, 2014. Цар Иван Александър и втората му съпруга царица Сара-Теодора със синовете им Иван Шишман (първороден, вляво) и Иван Асен (миниатюра от Иван-Александровото евангелие, днес се пази в Британския музей, Лондон)

Карвуна (Балчик) Дръстър (Силистра) Червен Варна Месемврия (Несебър) Девелт Одрин (Едирне) Черномен Боруй (Ст. Загора) Плъвдив (Пловдив) Сяр Мелник Щип Скопие Струмица Битоля Перник Солун Верия Костур Призрен Скадър (Шкодра) Охрид Преспа Бъдин (Видин) Средец (София) Драч (Дуръс) венец. СЪРБИЯ Aбидос Галиполи Бурса Кизик Дунав Олт Арджеш Ловеч Марица Тунджа Вардар Морава Тимок Струма Р О Д О П И С Т А Р А П Л А Н И Н А РИЛА П И Р ИН А Л Б А Н И Я Константинопол (Истанбул) Преслав Никопол Лариса Стаг Дрин Прилеп Охридско ез. Преспанско ез. Марица Искър Янтра Ч Е Р Н О М О Р Е МРАМОРНО МОРЕ АДРИАТИЧЕСКО МОРЕ ЙОНИЙСКО МОРЕ БЯЛО МОРЕ Т Е С А Л И Я Срем Белград Браничево Тиса Дрина Търново ВИЗАНТИ Я 1396 1396 13 78 1393 1371 ВИЗАНТИ Я Вук 1389 Бранкович Вълкашин Братя Деянови Богдан Иван Углеша Радослав и Хлапен Марко Велбъжд Дубровник Плочник Прищина КОСОВО Търговище Б О С Н А ВЛАХИЯ Търговище Места 1453 Връхбосна (Сараево) ДОБРУДЖАНСКО ДЕСПОТСТВО ОСМАНСКА ДЪРЖАВА 1369 1352 ВИДИНСКО ЦАРСТВО УНГАРИЯ Ниш венец. венец. венец. България при цар Иван Шишман (1371–1395) Самостоятелни владения, отцепили се от Българското царство Територия на Византия в края на XIV в. Граници на независими владения в Македония Посока на настъпление на османците 1. ЗАЛЕЗЪТ НА ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Упадъкът на Второто българско царство настъпва след четиридесетгодишното управление на цар Иван Александър (1331 – 1371 г.). Той отделял значителни средства за църковна просвета, за преписването на богослужебни книги, за строежа на храмове и манастири и за църковни събори. Съпругата му, царица Теодора, ражда трима синове и една дъщеря. Първият му син, Михаил Асен, е убит при турско нашествие още през 1355 г. Наследник на трона става вторият му син – Иван Срацимир. Междувременно цар Иван Александър се влюбва в търновската еврейка Сара и праща царица Теодора в манастир. Сара приема Православието и името на предишната царица – Теодора. Царят сключва с нея брак, от който се раждат двама синове и три дъщери. Първородният син от втория брак на цар Иван Александър е Иван Шишман. Признато му е правото за наследяване на царската власт, тъй като е багренороден – роден е от баща-цар. Докато Иван Срацимир е роден преди Иван Александър да се възцари. Между предишния претендент за трона Иван Срацимир и Иван Шишман възниква непримиримо противоборство. Иван Срацимир не може да приеме несправедливостта, извършена спрямо майка му. Преди смъртта си самият цар Иван Александър разделя царството между синовете си: Иван Шишман оглавява Търновското царство, а Иван Срацимир – Видинското. Силната в политическо, военно и културно отношение българска държава навлиза в период на упадък. Народът е разделен в две отделни български царства. Отчуждението между братята е толкова дълбоко, че при турското нашествие в 1393 г. те не се обединяват, за да спасят българите от голямата заплаха, а всеки от тях воюва отделно. Закономерно наследниците на цар Иван Александър Патриаршеската църква и крепостта на хълма Царевец в Търново 17 Мъдрият цар Соломон царува четиридесет години. Той управлява силно и с Божието благословение преуспява във всичко. Но в момента, в който отстъпва от Бога, царството му отслабва. „Когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове, и сърцето му не бе напълно предадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давида… И Господ рече на Соломона: задето това се върши у тебе, и ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб; но през твоите дни Аз няма да направя това заради баща ти Давида: от ръцете на сина ти ще го изтръгна; ала не цялото царство ще изтръгна: едно коляно ще дам на сина ти заради Моя раб Давида и заради Йерусалим, който съм избрал“ (2 Цар. 11:4, 11-13). Не след дълго вражеско нашествие, религиозни различия между самите евреи и вътрешни политически конфликти разделят еврейското царство на южно (Юдейско) и северно (Израилско). Така постигнатото от св. цар Давид и Соломон се разпилява. ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ България, разделена през втората половина на XIV в. на две отделни царства – Търновско и Видинско

стават последните самостоятелни български владетели преди османското владичество. Иван Шишман бяга от Търново и се опитва да управлява от Никопол. Търново пада през 1393 година. След това и Никопол е обсаден от войските на султан Баязид. Там цар Иван Шишман е убит в 1395 г. Видин пада само три години по-късно след Търново – в 1396 година. А цар Иван Срацимир е пленен, отведен е в Бурса (старата столица на Османската империя) и умира там през 1397 г. Наред с други външнополитически причини и вътрешни фактори, неспазването на Божия закон от страна на цар Иван Александър води до гибелта на синовете му, на царството му, както и до поробването на народа му. 2. БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ДУХОВНОСТ ПРЕЗ ВТОРАТА ПОЛОВИНА НА XIV ВЕК Управлението на българските царе Иван Александър и синовете му е определяно като Втори златен век за българската книжовност, църковен живот и строителство. Могат да бъдат откроени няколко направления в това духовно развитие: Умножава се монашеството и се строят нови манастири по българските земи. Просияват в подвига и привличат множество ученици светите Теодосий Търновски и Евтимий Търновски. Създадена е Търновската книжовна школа. Св. Евтимий Търновски извършва книжовна и езикова реформа, редактирани са богослужебните книги. Търново става духовен и просветен център за всички славянски народи, а трудовете на св. Евтимий и учениците му достигат до Сърбия, Влашко и Руските княжества. Проведени са няколко събора против еретическите богомилски сборища. В този период особено значима е личността на преподобни Теодосий Търновски – български монах, който се подвизава в различни манастири. Пребивава в безмълвие на Св. Гора – Атон, където черпи от мъдростта на преп. Григорий Синаит, един от основателите на исихазма. По-късно става негов уче18 Цар Иван Срацимир (паметник в гр. Видин) Преп. Теодосий Търновски (вляво) и преп. Ромил Бдински (Видински)

ник в пустинната местност Парория (в Странджа планина). След години св. Теодосий се заселва в Кефаларската гора край Търново, където се подвизава в бдение, пост и молитва. Там той основава Кефаларския (сега Килифаревски) манастир и просветна школа. Става наставник на множество духовни чеда, сред които е и св. Евтимий Търновски. Св. Теодосий изобличава ересите по време на църковните събори, свиквани при управлението на цар Иван Александър. Преставя се в Господа през 1363 г. Още приживе е удостоен с дар на прозорливост и предвещава на своя ученик Евтимий, че ще стане патриарх на българите, но и че ще преживее падането на царството, и ще се сподоби с окови и заточение. 3. СВЕТИ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ Сред предстоятелите на Българската църква – архиепископи и патриарси – несъмнено най-забележителна е личността на Търновския партиарх св. Евтимий. Той се ражда в столицата Търново ок. 1327 г. Произхожда от знатния болярски род Цамблак. Израства с копнеж за молитвен и богосъзерцателен живот. През 1350 г. св. Евтимий напуска столицата и се присъединява към монашеското братство на преп. Теодосий Търновски в Килифаревския манастир. След това пребивава и в известния Студийски манастир в Константинопол. След Константинопол се установява на Атон, където общува със св. Григорий Синаит – с учителя на своя учител. През 1371 г., когато умира цар Иван Александър, той се завръща в България и основава край Търново манастира „Св. Троица“. Там се посвещава на аскетичен и книжовен труд. Скоро около него се събират ученици и се образува монашеско братство. Натрупал духовни знания от своите наставници, обогатен с църковен и книжовен опит от времето в Константинопол и Св. Гора, св. Евтимий остава в историята като един от най-образованите духовници на епохата, в която живее. В манастира „Св. Троица“ той се заема с отговорни и важни задачи: – поправя богослужебните книги съобразно гръцките първоизвори; – опреснява българския книжовен език с новите форми на съвременния му говор; – подобрява българския правопис и богатството на речта въз основа на старобългарския език от времето на царете Симеон и Петър; – развива т. нар. „плетение словес“ – стил на писане и проповядване, образец на висше християнско словесно изкуство. Когато през 1375 г. в Търново умира патриарх Йоаникий II, св. Евтимий е избран за Търновски патриарх. По това време той вече се отличава с библейска мъдрост и евангелска добродетелност, духовен опит и исихастко съзерцание. Като предстоятел на Българската църква, св. Евтимий едновременно е 19 Св. патриарх Евтимий Търновски

грижовен архипастир, съобразителен дипломат и мъдър ръководител на народа. Той във висша степен подражава на Добрия Пáстир – Христос в грижите си за повереното му от Бога словесно стадо. Когато турците нахлуват в българските предели, цар Иван Шишман бяга в Никопол, но патриархът остава. Той сам организира и ръководи отбраната по време на турската обсада на Търново. Когато турците влизат в града, св. Евтимий Търновски поема и грижата да съхрани живота и достойнството на търновци. 20 Свидетелство на епохата „…блаженият Евтимий бе изгонен от църквата, и я завзеха вършителите на срама… Обаче изпадна ли в печал повече, отколкото му приличаше? Или стана малодушен от страх? Или забягна, като виждаше разграбвано своето стадо? Или изрече някоя дума недостойна за неговата философия? Съвсем не! А застана пред царя, успокои убийствената му стръв и превърна грозния му вид в благоволение… Като го видя отдалеч да иде към него с обичайната си чинност и любомъдро настроение, царят [султанът] веднага стана и му отдаде чест, удостои го да седне близко до него и изслуша молбата му за народа, макар и да не изпълни докрай обещаното. Изгонен от църквата, изпроси си друга, която беше посветена на светите първовърховни апостоли, които като получи за съратници, отдаде се на още повече подвизи, като гледаше как да запази народа си от варварското злочестие. Впрочем, вторите борби бяха по-тежки от първите, когато управляваше Църквата в тишина. Но вдигна се и друга буря, по-голяма и по-жестока от първата, от преразказа за която човешкият език немее и косите ги обхваща трепет. Турският управител, назначен от турския цар да управлява града, повика при себе си в църквата Божиите люде, които по име и добродетел превъзхождаха другите, уж за да се съветват за общополезни неща. И те отидоха в своето неведение като агнета на заколение подир палачите. Като ги видя събрани 110 благочестиви мъже, този кръвопиен звяр ги закла посред църквата, без да се засрами от белите коси и без да пощади младостта!... След това войници грабнаха свети Евтимий и го представиха на мъчителя, нито уплашен в душата си, нито изменен от страх, а спокойствието на лицето издаваше живеещия в него Свети Дух. И говореше на нечестивия: „Защо така неоснователно си унизил величието на моето достойнство, о, неправеднико? Най-напред трябваше свещеникът да бъде пожертван, че тогава да последват жертвите! Пастирът трябваше да мине преди овцете и бащата преди чедата си!...“ Съблякоха му одеждата и го покачиха на градската стена, за да му отсекат главата. А той подканяше палача, прекланяше глава и усърдно протягаше шията си. Но Бог превърна десницата на убиеца в неподвижна… Това хвърли в ужас гордия мъчител и цялото измаилско общество. Затова пак върнаха одеянията на блажения и му разрешиха свободно да ходи, където си ще… Толкова голяма беше победата, щото и враговете познаха Христовата сила. Защото видяха мъжеството му, презрението му към смъртта, вярата му в Бога, грижата му за духовните чеда, а после – преславното чудо с ръката на палача като доказателство за християнската истина. Уплашени, нечестивите оставиха Евтимий и се разбягаха от онова място, да не би да пострадат от Божия гняв, задето измъчват праведника. Подир това чудо варварският цар реши да пресели народа на изток, а Божия човек да изпрати на заточение… Но някой от народа с ридание му извика: „Кому ни предаваш, добри пастирю?“ А той рече: „На Светата Троица ви предавам – и сега, и вовеки!“ Из: Пространно житие на Св. Евтимий Търновски, съставено от неговия сродник Григорий Цамблак (Киевски митрополит)

Свети патриарх Евтимий Търновски доказва с живота си пряката връзка между правилното изповедание на вярата, чистотата на нравствения живот и мъжественото величие на духа. Първосветителят на Българската църква иска да направи причастни на светостта и вечното битие на Св. Троица своите духовни чеда. Затова, предавайки жителите на Търново на грижата на Отца, Сина и Светия Дух, св. Евтимий всъщност молитвено поверява целия български народ на Бога. Това е завет за всички поколения българи, за да помнят, че не бива да се плашат от нищо, а да бъдат верни на Троичния Бог, Който изкупва, възкресява и спасява всички народи и всички хора, които слушат гласа Му. 21 Кои са основните фактори, довели до упадъка на Второто българско царство в края на ХIV век? В какво се изразява разцветът на българската православна духовност през втората половина на XIV век? Защо св. патриарх Евтимий Търновски е най-забележителната личност сред архиепископите и патриарсите на Българската православна църква? Проверете наученото 1. Пет въпроса и едно предложение Идентифицирайте причинно-следствените връзки, довели до упадъка на Второто българско царство. Отговорете на въпросите и от дистанцията на времето дайте предложение за разрешаване на проблема: Кой или какво?: Какъв е проблемът? Къде?: Къде възниква? Кога?: Кога се случва? Защо?: Защо се получава така? Какви последици имат събитията в живота на цар Иван Александър за бъдещето на Второто българско царство? Кой?: Кой участва в проблемната ситуация? Дайте предложение за разрешаване на проблема: Как е можело да бъде преодолян? Приложете наученото Царица Теодора Търновска – първата съпруга на цар Иван Александър – при- ема монашество и става ревностна подвижница на благочестието. Веро- ятно царица Теодора Търновска живее за известно време и в отшелнически подвиг. Въпреки тежките изпитания, тя се укрепява духовно чрез съвети- те на св. Теодосий Търновски и дос- тига вътрешен мир и святост. На 17. 02. 2022 г. Румънската православ- на църква я канонизира за светица с монашеското й име Теофана, причис- лявайки я към лика на преподобните светии. Царица Теодора произхожда от семейството на влашкия воевода Иванко Първи Басараб. Така Румънска- та православна църква и БПЦ-БП са свързани още по-тясно в лицето на св. Теофана, родена на територията на днешна Румъния, но царувала и при- добила святост в България.

22 2. Сравняване Направете в тетрадките си сравнителна таблица, чрез която да пред- ставите основните факти от живота на преп. Теодосий Търновски и св. Евтимий Търновски. Изведете общото и различното. Отговорете на въпросите: Какви са плодовете на дейността на св. Теодосий Търновски като духо- вен наставник на българското монашество през XIV век? Какъв е бил св. Евтимий Търновски освен патриарх на Българската църква? Как двамата светци-исихасти дават израз на вярата си в Бога като Света Троица? св. Теодосий Търновски св. Евтимий Търновски Манастири, в които се подвизават Монашески добродетели Просветно и наставническо дело Църковно-обществена дейност Приложете наученото 3. Представяне и описване на изображение Представете изображението с помощта на опорните въпроси: – Какъв вид е изображението? – Коя църковно-историческа сцена е изобразена? – Къде е мястото на действието? Опишете изображението, като отговорите на въпросите: – Коя е централната фигура? Какво знаем за него? Как е изобразен (външен вид, облекло, поза, жест)? Какво извършва и какво държи в ръце? – Кои са другите изобразени лица? Как са представени (облекло, пози, движение, жестове)? – Има ли изобразени сгради, природа или друг тип среда? – Какви цветове са използвани, какъв е фонът? Опишете отделните елементи.

23 Св. Евтимий благославя народа в Търново и го поверява на Св. Троица. Стенопис, храм „Св. Седмочисленици“, гр. София „С постнически подвиг си просиял и по достойнство си се възкачил на първосветителския престол, откъдето си озарил всички с лъчите на богопознанието и добродетелите, и безкръвно си пил от чашата на мъченичеството. А сега, като стоиш пред престола в горния Йерусалим, Евтимие, моли седящия на него Христос, нашия Бог, за тези, които почитат твоята памет!“ Тропар на Св. Евтимий Търновски, Български патриарх, гл. 4. 4. Работа с химнографска творба Приложете наученото Прочетете химнографския текст и посочете светеца, с когото е свър- зана творбата. Анализирайте съдържанието на тропара, като мислено го разделите на отделни смислови части. Представете текста по опорните въпроси: – На кой светец е посветена възхвалата в тропара? – Какво е съдържанието на химнографския текст? – Как е представен образът на св. Евтимий? – Какво научаваме за светия патриарх от текста на тропара? – Кои са особените думи и изрази, които се използват? – Какво послание се стреми да отправи текстописецът? Определете значението на изображението, като обсъдите въпросите: – Какво е посланието на изображението? – Какъв е контекстът и значението на завета на св. Евтимий: „На Светата Троица ви предавам – и сега, и вовеки?“ – Какви изводи можем да направим от гледна точка на съвременния живот?

24 1. СВЕТИ ЕВТИМИЙ, ПАТРИАРХ ТЪРНОВСКИ И ВЯРАТА НА ЦЪРКВАТА Раздялата на св. Евтимий Търновски с жителите на столицата Търново е драматично събитие в нашата история. В думите на патриарха обаче – „На Светата Троица ви предавам – и сега, и вовеки“ – има перспектива, която достига и прекрачва границата на историята. „Вовеки“ или „до свършека на вековете“, „до свършека на времето“ означава цялото съдържание на историческото време. Това е не само нашето вчера, което съвременниците на св. Евтимий са имали за свое днес, но и нашето днес, и нашето утре. 1.2. БОГ В ДУМИТЕ НА СВ. ЕВТИМИЙ: ТРОИЦА В ЕДИНИЦАТА И ЕДИНСТВО В ТРОИЦАТА „На Светата Троица ви предавам – и сега, и вовеки!“ Св. Евтимий, патриарх Търновски

25 Посвещаването на Светата Троица разширява съдържанието на историческото време. За вярващия човек времето е относителна категория. Нашето „сега“ и нашето „вовеки“ в перспективата на Светата Троица не са просто тук и сега или тук и вовеки, а там и сега, там и вовеки. Да бъдеш посветен или завещан на Светата Троица „сега и вовеки“ може да бъде интерпретирано като посвещение на спасение, като своеобразен „спасителен пояс“, който не позволява на човека да потъне в историята, да зависи единствено от нея. Когато си загубил всичко – най-близките си хора, свободата, бъдещето, човешките и мирогледните си ориентири – привидно няма надежда. Когато обаче си в Светата Троица, тогава всичко ти принадлежи; не си безпомощен, не си сам. Светият патриарх Евтимий оставя своя народ на Светата Троица, защото това е и неговото упование. Това е вярата, на която е учил своите ученици, но и вярата, на която е бил научен от своите отци и учители. Това е вярата, която се предава от отци на чеда и от поколение на поколение. В молебена на Неделя православна Църквата казва: „Тази е апостолската вяра, тази е отеческата вяра, тази е православната вяра, тази вяра утвърди вселената“. Това е вярата, която апостолите завещават на света като свидетели и ученици Господни. Синът Божий, Христос е Този, Който ги научава да се молят с думите Отче наш, Той им обещава и Светия Дух, Който слиза над тях на Петдесетница. В името на Отца, Сина и Светия Дух Иисус Христос ги изпраща на проповед по целия свят. В това самооткриване на Бога като Отец, Син и Дух Светий се състои радикалната новост на Новия Завет. От една страна, Синът, в образа на човек, който „прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек“ (Фил. 2:7), бива потвърден от Отца и Светия Дух в Кръщението и Преображението. От друга страна, като Син Божий Той открива на човеците Своя небесен Отец и Светия Дух. Отправна точка за тази новост е въплъщението на Сина Божий. Христос открива на учениците Си Светата Троица по най-автентичния начин. Това е не просто Откровение, но е и Само-Откровение на Бога. Като един от Светата Троица, Той им открива и Себе Си като Син на Отца, и Отца, и Светия Дух. „Бог никой никога не е видял“, пише св. евангелист Йоан, „Единородният, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“ (Йоан 1:18). Това обяснение са описали евангелистите в богоявленията при кръщението в река Йордан и на планината на Преображението, в молитвата на Сина към Отца, и в многото свидетелства за действието на Светия Дух. Последната заръка на Спасителя е не просто да запазят всичко това за себе си, а да го споделят с всички народи, като учат и кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух (вж. Мат. 28:19). Учението за Бога като Троица от Христово става апостолско и по този начин – църковно. Свети Евтимий говори същото, каквото и апостолите, защото знае, че ако времето няма власт над Бога, то само в Него човекът може да бъде свободен, а народът – да пребъде „и днес, и вовеки“. Богоявление – явяване на Бога като Троица в Новия Завет. Троица – Бог Отец, от Когото предвечно се ражда Синът Божий и изхожда Светият Дух. Стар Завет – първата част от християнската библия, която се състои от 39 канонични и 11 неканонични книги, в които се съдържа съюзът, договорът, сключен между Бога и човека в лицето на древния Израил. Нов Завет – втората част от християнската библия, която се състои от 27 канонични книги, в които се съдържа новият съюз, договорът, сключен между човека и Бога в лицето на Иисус Христос. Те са признати от Църквата като такива, които съдържат в пълнота Неговото учение. пророчества – свидетелства на избрани от Бога мъже и жени от Стария Завет, които пазят вярата в единия Бог, за раждането, живота, страданията, смъртта и възкресението на Месия – Иисус Христос. предобраз – събитие или лице от Стария Завет, което предхожда и предизобразява събитие или лице от Новия Завет. РЕЧНИК

26 2. СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА БОГА ТРОИЦА В ХРИСТОВОТО КРЪЩЕНИЕ И ПРЕОБРАЖЕНИЕ Има две събития в живота на Господ Иисус Христос, които най-директно явяват Бога като Троица. Това са Кръщението Му във водите на река Йордан и Преображението Му на върха на планината пред очите на апостолите Петър, Йоан и Яков. Кръщението Господне е описано от евангелистите Матей, Марк и Лука. Лука споделя, че Иисус по това време е бил на около тридесет години (вж. Лука 3:23). И тримата евангелисти свидетелстват по един и същи начин за случилото се – във времето на кръщението се чува гласът на Отца от небето: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“, а Дух Светий слиза над Иисус Христос във вид на гълъб (Мат. 3:16-17, вж. Марк 1:10-11, Лука 3:22). Явяването на Отца, Сина и Св. Дух по този начин дава повод това събитие да бъде наречено Богоявление. Преображението Господне е описано от същите евангелисти (Мат. 17 гл., Марк 9 гл., Лука 9 гл.). И тримата свидетелстват, че Спасителят взема със Себе Си трима от апостолите – Петър, Йоан и Яков – и се изкачват на върха на една планина в Палестина. Тогава, докато беседва с тях, дрехите Му стават бели като сняг, редом до Него застават Моисей и Илия, чува се гласът на Отца – „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Мат. 17:5) и необикновена светлина изпълва всичко. 26 Св. Кръщение Господне (Богоявление), стенопис от Св. Гора – Атон Преображение Господне, икона от XVIII в. (Несебър)

27 И в двете събития Иисус Христос като Син Божий е потвърден от Отца (със слово) и засвидетелстван от Духа (във вид на гълъб или светлина). И двете събития се случват в присъствието на очевидци. Затова в паметта на Църквата те са останали и като своеобразна Теофания – Богоявление. 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА ЗА БОГА ТРОИЦА В БЕСЕДИТЕ НА ХРИСТОС С УЧЕНИЦИТЕ МУ И В ЖИВОТА НА ЦЪРКВАТА И СВЕТИИТЕ Това, което Господ Иисус Христос открива в Своето Кръщение и Преображение, е мотив и съдържание на всяка Негова беседа с тях. Тези беседи обикновено се провеждат след проповедите пред множество слушатели. Тогава, когато множеството Му слушатели се разотиват, при Него остават онези, които искат да научат повече. На тях Христос обяснява значението на притчите, тогава им говори за Царството Божие и бъдещия век, тогава ги учи да се молят. Една от най-характерните беседи, в които Спасителят поставя основата на тринитарното богословие на Църквата е по време на Тайната вечеря според описаното от св. апостол и евангелист Йоан. Фактът, че Иисус Христос изпраща учениците Си, за да проповядват, учат и кръщават в името на Отца, Сина и Светия Дух, е най-директното свидетелство за вярата, която учениците на Христос предават на своите ученици. Защото няма как да кръстиш някого „в името на Отца, Сина и Светия Дух“ и да не му обясниш какво означава всичко това. Има немалко косвени свидетелства в апостолските послания, които можем да наречем „триадологични“, или които ще бъдат възприети впоследствие като основи на църковната триадология. От множеството подобни свидетелства в апостолските послания, ще приведем само част: В посланията на св. апостол Петър: „Петър, апостол на Иисуса Христа, до пришълците, пръснати по Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, избрани по предведение на Бога Отца, чрез осветяване от Духа, за послушност и за поръсване с кръвта Иисус Христова: благодат вам и мир да изобилва!“ (1 Петр. 1:1-2) „Ако ви корят за име Христово, блажени сте, защото Духът на славата и Духът Божий почива върху вас. От тяхна страна Той бива хулен, а от ваша – прославян.“ (1 Петр. 4:14) В посланията на Св. апостол и евангелист Йоан Богослов: „По това познавайте Божия Дух (и лъжливия дух); всякой дух, който изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, е от Бога.“ (1 Йоан. 4:2) „Този е Иисус Христос, Който дойде чрез вода и кръв (и чрез Духа) – не само чрез вода, а чрез вода и кръв; и Духът е, Който свидетелствува, понеже Духът е истина. Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно.“ (1 Йоан. 5:6-7) тринитарно – прилагателно, което се отнася към понятие или учение, свързано със Св. Троица, като напр.: тринитарно богословие, тринитарно учение триадология – учение (наука) за Св. Троица; напр. православна триадология РЕЧНИК

28 В посланието на Св. апостол Иуда: „А вие, възлюбени, като се назидавате в пресветата ваша вяра и се молите чрез Дух Светий, запазвайте себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа, за вечен живот.“ (Иуда 1:20-21) В посланията на Св. апостол Павел: „Вие живеете не по плът, а по дух, само ако Духът Божий живее във вас. Ако пък някой няма Духа на Христа, той не е Христов.“ (Рим. 8:9) „Прочее, моля ви, братя, заради Господа нашего Иисуса Христа и заради любовта на Духа, да ми спомагате в молитвите си за мене към Бога.“ (Рим. 15:30) „Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа, и любовта на Бога и Отца, и общуването на Светаго Духа да бъдат с всички вас.“ (2 Кор. 13:13) Същия подход използва и св. Патрик, просветителят на Ирландия. Когато веднъж проповядвал пред езичниците, те го помолили да им обясни триединството на Бога. Тогава св. Патрик се навел към земята, откъснал трилистна детелина и казал: „Нима не виждате, че това е едно цвете с три листчета? Така и Света Троица има Една Същност и Три Лица“. „Вижте на небето блестящия кръг (слънцето) и как от него се ражда светлината и изхожда топлината? Бог Отец е без начало и без край като слънчевия кръг. От Него се ражда вечно Божият Син, така както от слънцето – светлината; и както от слънцето идва топлината посредством светлинните лъчи, така [от Бога] изхожда и Светият Дух. Всеки разграничава слънчевия лъч от светлината и топлината (но това не са три слънца), а едно слънце на небето. Така и Светата Троица: Тя има три Лица, а Бог е един и неразделен.“ Често отците на Църквата, съзнавайки колко е трудно да въведеш в тайната на Светата Троица невярващи хора, използват аналогии. Такъв пример виждаме в мисията на св. Константин (Кирил) Философ при хазарите, където в отговор на въпроса как християните вярват едновременно в Бога като единен и троичен, Философът отговаря със следната аналогия: Св. Патрик Ирландски (V в.)

29 Въпроси и задачи 1. Отговорете на въпросите Каква е перспективата, която се разкрива в думите на патриарха: „И сега, и вовеки“? Защо св. Евтимий оставя своя народ на Светата Троица? В какво се състои радикалната новост на Новия Завет по отношение учението за Бога? Кои са двете събития в живота на Господ Иисус Христос, които най-директно откриват Бога като Троица? Как е засвидетелстван Синът Божий в тези две събития? В какъв образ се явява Светият Дух в двете евангелски събития? Какви свидетелства за Бога Троица дава Христос в беседите с учениците Си? Как свидетелстват за Бога Троица апостолите? Защо отците на Църквата често използват аналогии, когато разясняват учението на Църквата за Светата Троица? 3. Анализ и синтез 2. Прочетете и обсъдете Прочетете и открийте свидетелствата за Бога Троица в беседите на Христос с учениците Му в Евангелието според Йоан, гл. 14. Коменти- райте в контекста, в който Спасителят говори за Отца и Светия Дух. Анализирайте цитираните в урока свидетелства за Бога Троица в апостолските послания, за да откриете ключовите думи и изрази, с които се представят Трите Лица на Светата Троица. Начертайте схемата в тетрадките си. Свържете всяко от Лицата на Бога Троица със съответстващите Му характеристики според свидетелството на апостолите. Синтезирайте кратки формулировки за всяко от Лицата на Светата Троица, като използвате ключовите думи и изрази от схемата. избира по предведение благодат вечен живот истина Дух на славата живее във вас любов милост общуване освещаване свидетелствува Бог Отец Светият Дух Господ Иисус Христос

1. СВИДЕТЕЛСТВА ЗА БОГА КАТО ТРОИЦА В СТАРИЯ ЗАВЕТ Свидетелствата за Светата Троица в Новия Завет са преки – в богоявленията и в словата на Господ Иисус Христос, в които говори за Своя Отец и за Светия Дух. В Стария Завет свидетелствата са косвени. И причината за това е, че след грехопадението Бог открива Себе Си на прародителите само дотолкова, доколкото могат да Го възприемат. Човекът вече не е в състояние да общува с Бога така, както в рая. Дори и в рая той се скрива от Него. С всяко следващо поколение тази дистанция се увеличава до степен, в която Бог ще каже на Моисей: „Не може човек да ме види и да остане жив“ (Изх. 33:20). Както болното око не може да понесе интензитета на светлината, която може да бъде осезавана от здравото и с лечението тази му способност се възстановява последователно, така и увредената способност на човека да осезава Бога изисква последователност. Ще минат години, преди Бог да се открие като глас на Авраам (Бит. 12:1). Ще минат още повече, преди да се открие в горящата къпина пред Моисей (Изх. 3:4) или в полъха от тих вятър пред Илия (3 Цар. 19:12). И когато времето „се изпълва“, идва Месия, за да открие Бога в степен, немислима след грехопадението, както и да изрече думите: „Аз и Отец едно сме“ (Йоан 10:30). 1.3. 30 ПРЕДВЕЧНИЯТ ХРИСТОС „Всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.“ (Кол. 1:16,17) Иисус Христос – икона от Синайския манастир „Света Екатерина“

31 Преди Въплъщението има различни косвени свидетелства за троичността на Бога. На първо място са случаите, в които Бог говори за Себе Си в множествено число. Още в първите думи на Библията: „В начало Бог създаде“ (1:1) – на еврейски: Берешит бара Елохим – подлогът (Елохим) е в множествено число, а сказуемото (бара) – в единствено. Творческото действие на Бога е едно, но извършителят – не е един. При сътворението на човека съотношението е същото: „Да сътворим човек по наш образ и по наше подобие“ и съответно – „сътвори Бог човека, по Свой образ“ (1:26, 27). Св. праотец Авраам посреща и се покланя на Св. Троица в дъбравата Мамре Aнгел-серафим Подобен е случаят, описан в осемнадесета глава на книга Битие, където на Авраам гостуват трима пътници, но той се обръща към тях в единствено число: „И яви се Господ на Авраама в дъбрава Мамре, когато той седеше при входа на шатрата (си), през дневната жега. Той дигна очите си и погледна: и ето, трима мъже стоят срещу него. Като ги видя, затече се от входа на шатрата (си) да ги посрещне и се поклони доземи, и рече: Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб“ (Бит. 18:1-3). Друго косвено свидетелство имаме във видението на св. пророк Исаия, в което серафимите трикратно славят Господа с думите: „Свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!“ (Ис. 6:3).

32 2. ОБЕЩАНИЕТО ЗА МЕСИЯ (ХРИСТОС) В КНИГА БИТИЕ И ФОРМИРАНЕТО НА ИЗБРАНИЯ НАРОД. Старият Завет описва отношението на Бога към човека. Бог създава света, създава човека, създава и Своя народ. Последното не е случайно, а изпълнение на думите, изречени към змията в трета глава на книга Битие: „Ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата“ (Бит. 3:15). Отците на Църквата наричат този пасаж „протоевангелие“ или „първо благовестие“, защото тук разчитат обещание за раждането на Месия от жена и за Неговата победа над греха, смъртта и дявола. Жената и способността ѝ да ражда живот (името, което Адам дава на жена си – Ева – означава „живот“, вж. Бит. 3:20), са предпоставени като условие за спасението. Затова семейството, а впоследствие родът, родовата общност и накрая народът са зададени като архетипна люлка на спасението. Това първо благовестие, дадено на Ева, може да бъде разглеждано като канава, а личностите, описани в следващите страници и книги от Свещеното Писание на Стария Завет, като нишки, които Бог вплита в канавата, за да бъде формирана тъканта на тази спасителна люлка. Потомците на прародителите, които запазили жив спомена за първото евангелие, послужили като начало и основа в следващите векове на Божия народ. Този народ не се породил от само себе си. Той бил създаден от Бога върху основата на праотеческата вяра в Него. Неслучайно Църквата почита Авраам, Исаак и Яков като древни патриарси. Бог винаги е имал инициативата при формирането на Своя народ. Той призовава Авраам, открива се на Мойсей, съпътства пророците. Той прави старозаветния Израил своеобразен Ноев ковчег, пренесъл през бурните води на историята обещанието за Спасител. Изпълнението на това обещание идва не чрез пророк или посредник. Бог не спасява човека от дистанция, а влиза в неговото естество и става човек, оставайки Бог. Така Потомъкът на Ева ще поразява семето на змията с Божията сила. 3. KЛЮЧОВИ ПРОРОЧЕСТВА ЗА ХРИСТОС В СТАРИЯ ЗАВЕТ Бог създава Своя народ, за да пренесе в историята преданието за Месия – от първата Ева до новата Ева, Божията майка. Винаги, когато народът забравя за тази своя отговорност, Бог се намесва в историята му. Тези намеси никога не са били от позиция на силата. Няма нещо, което Бог да не може да извърши, включително и

33 да принуди падналите да се изправят. Но това, което Той иска, е падналите сами да пожелаят изправянето. Противното би означавало две неща – хората да бъдат лишени от свободна воля и принизени до животни, които следват инстинктите си, или машини, които функционират според своите технически спецификации; или – да бъдат принудени насила. Последното не би извършил никой, който обича. Ако Бог е Любов, Той винаги дава възможност за избор. Защото само свободният може да отговори на обичта с обич. Всеки човек, още от времето на Адам, има свободата да бъде с Бога, или да Му обърне гръб. Илюстрация за това имаме в думите от Второзаконие: „Живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти, да обичаш Господа, твоя Бог, да слушаш гласа Му и да се привързваш към Него, защото в това е твоят живот и дългоденствие“ (Втор. 30:19-20). Пророците са посредници на Божията воля в Стария Завет. Най-важното им дело е да припомнят за идващия Месия, Христос, да проправят път към Него. Думите на св. пророк Исаия са повторени и в евангелията: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе пътя на Господа, прави правете пътеките Му“ (Мат. 3:3, Марк. 1:3, Лука 1:76). Затова в Стария Завет пророкуването за Месия е пророчество в истинския смисъл на думата. Затова и пророчествата трябва да бъдат четени христоцентрично, така, както всъщност правят и евангелистите. Това е особено видно в Евангелието според Матей, чиито първи читатели и слушатели са християните от еврейски произход. Последните, за разлика от елините и езичниците изобщо, знаят пророчествата за Месия, с тях са израснали, с тях са възпитани, тяхното изпълнение са чакали. Много особености в живота на Христос са загатнати в пророческите слова, но най-характерните са за Неговото раждане, чудеса, страдания и възкресение. За раждането Му пророк Исаия казва: „Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил (Ис. 7:14), „което ще рече с нас е Бог“ (Мат. 1:23). Синът ще се роди във Витлеем, „защото тъй е писано чрез пророка: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля“ (Мат. 2:5-6, вж. Мих. 5:2, Йоан 7:42). Господ прогонва злите духове от болните, лекува, връща към живот, изправя на крака парализираните, отваря очите на слепородени, „за да се сбъдне реченото чрез пророк Исаия, който казва: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе болестите“ (Мат. 8:17, вж. Ис. 53:4, 1Петр. 2:24). Св. пророк Михей

34 Особено наситено с доказателства от пророческите книги е описанието за страданията, смъртта и възкресението на Спасителя. Влизането в Йерусалим е описано от евангелиста с думите: „Всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва: „кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница“ (Мат. 21:4, 5). За това, какво ще се случи в Йерусалим, Спасителят говори на дванадесетте непосредствено преди влизането в светия град: „Ето, възлизаме за Иерусалим, и ще се извърши на Сина Човечески всичко, писано чрез пророците; понеже ще Го предадат на езичниците и ще се поругаят над Него, ще Го оскърбят и оплюят, ще Го бичуват и убият; и на третия ден ще възкръсне“ (Лука 18:31-33). Залавянето на Христос в Гетсиманската градина: „Но как ще се сбъднат Писанията, че тъй трябва да бъде? Тогава Иисус каза на народа: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете; всеки ден седях с вас, поучавайки в храма, и Ме не хванахте. Но всичко това стана, за да се сбъднат пророческите писания“ (Мат. 26:54-56, вж. Пс.21:2,ис. 53:2, Дан. 9:26). Когато Юда връща сребърниците на първосвещениците в храма, те купуват с тези пари една нива, която била известна като „грънчаревата нива, за да погребват странници“ (Мат. 27:7). Тогава – казва евангелистът – „се сбъдна реченото чрез пророк Иеремия, който казва: „и взеха трийсетте сребърника – цената на Оценения, Когото оцениха синовете Израилеви, и дадоха ги за грънчаревата нива, както ми заповяда Господ“ (Мат. 27:9, 10). Разпването между разбойници: „Казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва“ (Лук. 22:37). „След като Го разпнаха, разделиха дрехите Му, хвърляйки жребие; за да се изпълни реченото от пророка: „разделиха дрехите Ми помежду си и за облеклото Ми хвърлиха жребие“ (Мат. 27:35). Той ще бъде в гроба три дена, „както Иона беше в утробата китова три дни и три нощи, тъй и Син Човеческий ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи“ (Мат. 12:40;16:4). Христос – предаден и заловен

35 Въпроси и задачи 1. Отговорете на въпросите Кои са преките свидетелства за Светата Троица в Новия Завет? Защо свидетелствата за Светата Троица в Стария Завет са косвени? Кое е косвеното свидетелство за троичността на Бога при описаното в книга Битие гостуване на трима пътници в дома на Авраам? Защо светите отци на Църквата наричат думите, изречени към змията в трета глава на книга Битие „протоевангелие“ или „първо благовестие“? Какво представлява архетипната люлка на спасението? Кой пренася през историята обещанието за Спасител? Защо Бог създава Своя народ? Кои са посредници на Божията воля в Стария Завет? Кои са най-характерните особености в живота на Христос, загатнати в пророческите слова? 2. Прочетете и обсъдете Прочетете откъса от посланието на св. апостол Павел до Колосяни и открийте основната му тема. Подчертайте ключовите думи и изрази. Задайте въпроси върху текста. Обсъдете призива за благодарност към Бога, отправен от апостола. 3. Художествено творчество Изобразете символично с материали и техники по избор архетипната люлка на спасението. Направете изложба в класната стая. „Като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи. И Той е Глава на тялото, сиреч на църквата; Той е начатък, първороден измежду мъртвите, за да има във всичко първенство.“ (Кол. 1:12-18)

36 1. ИИСУС ХРИСТОС, СИНЪТ НА ЖИВИЯ БОГ Когато Иисус Христос поучава в синагогата на Назарет, в „отечеството си“, както се изразява евангелист Матей (13:54), Неговите съграждани изпадат в недоумение. „Всички, казва евангелистът, се чудеха и думаха: откъде у Него тая премъдрост и тия сили?“ (Мат. 13:54). Те започват да се питат един-друг: „Не е ли Той на дърводелеца син? Майка Му не се ли казва Мария, и братята Му – Иаков и Иосия, Симон и Иуда? И сестрите Му не са ли всички между нас?“ (Мат. 13:55, 56). И продължават да се чудят: „Откъде, прочее, у Него всичко това?“ (Мат. 13:56). Малко по-късно, след като напуска града, Христос ще изрече паметните думи: „Никой пророк не е приет в отечеството си“ (Лука 4:24, вж. Мат. 13:57, Йоан 4:44). 1.4. ИИСУС ХРИСТОС КАТО СИН БОЖИЙ Иисус тълкува книгата на Св. пророк Исаия в Назаретската синагога (XIV в., стенопис от притвора на Печкия манастир, Сърбия) единосъщие – (от гр. ὁμοούσιος, омоусиос) учение за единството на същността (оттук единосъщие) в трите Лица на Св. Троица – Отец, Син и Дух Светий подобосъщие – (от гр. ὁμοιούσιος, омиусиос) учение, застъпвано от Арий и мнозинството от епископите на Църквата на Изток, за това, че Синът Божий е само подобен, но не и идентичен, еднакъв по същност с Бог Отец РЕЧНИК

37 Жителите на Назарет не са единствените, които са в недоумение кой всъщност е Този, Когото всички си мислят, че познават. В известния разговор на Христос с учениците Му близо до Кесария Филипова, Той ги пита: „За кого Ме човеците мислят – Мене, Сина Човечески?“ (Мат. 16:13) и чува от тях различни отговори: „Едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците“ (16:14). Когато задава същия въпрос на самите тях, Симон отговаря с думите: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“ (Мат. 16:16). Тези думи са израз на апостолската вяра, която става и вяра на Църквата. След това изповядване на вярата в Христос, Симон бива наречен Петър (от гр. πέτρος, скала, канара). В отговора на Симон Петър могат да бъдат откроени два съществени момента: 1) Иисус е очакваният Месия. Той е Христос, т.е. Помазаникът Божий. 2) Иисус Христос не е просто един от синовете Божии – такова синовство всеки човек може да има по благодат. В този смисъл синове Божии са и апостолите, и всички, които ще бъдат научени от тях да се молят с думите: „Отче наш…“. В отговора на Симон Петър Иисус е Синът, Единственият роден от Отца по същност, или както бива наричан многократно в евангелието според Йоан: „Единородният от Отца“ (Йоан 1:14, 18; 3:16 и пр.). В апостолския век и в столетията след него апостолската вяра става отеческа вяра. Изповядването на Иисус като Христос и Син Божий става здрава, каменна основа на Църквата. Това изповедание чуваме в проповедта на св. апостол Петър на Петдесетница, виждаме го във всеки от древните символи на вярата, в посланията на апостолите, в съчиненията на апостолските ученици, древните апологети, писатели, учители и отци на Църквата. 2. ИИСУС ХРИСТОС – ЕДИНОСЪЩЕН НА ОТЦА Вначалото на четвърти век в Александрия започва спор, който впоследствие ще се отрази на цялата Църква. В епископията на този град е имало обичай презвитерите заедно с епископа да коментират различни богословски теми. На поредното събеседване един от презвитерите, Арий, и епископът Александър застават на противоположни позиции относно стиха от книгата Притчи Соломонови: „Господ ме имаше за начало на Своя път, преди Своите създания, открай време“ (Притч. 8:22). Според Арий тук става дума за сътворението на Сина Божий от Отца преди всяко друго създание: Отец, казвал той, не винаги е бил Отец, защото Синът е сътворен от Отца във времето. Като тварно битие Синът не знае в съвършенство Отца; дори не знае в пълнота Своята тварна същност. Според св. Александър Александрийски обаче, не може и дума да става за създаване на Сина от Отца, защото това противоречи на думите в Евангелието: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ (Йоан 1:1). Ако Словото е Иисус Христос – Син Божий, единосъщен на Отца

38 сътворено, нима е имало време, в което Отец е бил без Слово и Премъдрост? – пита св. Александър в един свой по-късен текст. Арий остава непреклонен в убеждението си, че Синът е сътворен от Своя Отец във времето и е само подобен на Отца по същност. Така се оформят две тези – 1) арианската – Отец и Син са подобни по същност и 2) православната – Отец и Син са еднакви по същност. Оттук термините единосъщие и подобосъщие ще станат предмет на противоречие, което ще трае няколко десетилетия. В спора се включват и други – както презвитери, така и епископи от Египет, Мала Азия и Близкия изток. В търсене на подкрепа Арий пише на своите познати епископи, с които учи навремето в Антиохийската богословска школа при презвитер Лукиян, а епископ Александър свиква събор в Александрия. Мнозина от източните епископи оказват подкрепа на Арий. От своя страна съборът, свикан от Александър, отлъчва Арий и поддръжниците му. Отглас от тази криза скоро стига и до императорския двор. Св. Константин Велики, който вече е реабилитирал християнската религия след столетия непризнаване и гонения, решава да се намеси, за да бъде възстановен мирът. Императорът свиква събор в Никея, на който кани всички епископи с отношение към спора. На събора присъства и Арий, и там излага своето виждане. Негов най-сериозен опонент е младият тогава дякон на Александрийския епископ – Атанасий. В десетилетията след събора св. Атанасий продължава полемиката с арианите. За мнозина от своите съвременници, а и за следващите поколения християни, той ще бъде „отец на Православието“. В паметта на Църквата ще остане и с титула „Велики“. На събора в Никея св. Атанасий защитава вярата на Църквата в единосъщието на Сина с Отца, защото това е църковната вяра, в която той е възпитан и която изповядва. Учението на Арий за Бога Отец може да се синхронизира с философията на Аристотел, за когото божеството е абсолютна монада, и няма нищо, което да е еднакво по същност с него, но за св. Атанасий в такава самозатворена „монада“ няма надежда за спасение. Спасението е живот вечен. Ако Спасителят не е вечен, а е само подобен по същност на Отца, тогава Той не може да даде нещо, което няма. В богословието на православните защитници на Никейския символ, когато Спасителят казва „Аз и Отец едно сме“, това означава наистина единство по същност, а не подобие. Господ не казва: „Аз приличам на Отца“, а – „едно сме“. Както двама души се различават един от друг – защото всеки е уникална и неповторима личност – но и двамата са човеци (т.е. имат една същност), така и Отец, и Син са различни Лица, но имат една същност. Фрагмент от стенопис на Първия вселенски събор в Никея (325 г.), манастир Големия Метеор (Метеора, Гърция)

39 Съборът в Никея отхвърля арианството и с подписите на присъстващите 318 епископи бива утвърден Символ на вярата, в който единосъщието на Сина с Отца е съборно потвърдено. Този Символ остава в историята с названието Никейски, по името на града, в който през 325 г. се е състоял съборът. 3. ЕДИНОСЪЩИЕ НА ТРИТЕ ЛИЦА Единството по същност се отнася не само за Отца и Сина, но и за Светия Дух. Десетилетия след събора в Никея мнозина от арианите и полуарианите продължили да отхвърлят Никейската вяра. За тях не само Синът Божий, но и Св. Дух не е единосъщен на Отца. Богословската корекция на този възглед е изложена от св. Василий Велики в неговия трактат „За Светия Дух“, а съборната санкция – в решенията на Втория вселенски събор. Съборът е свикан от император Теодосий І в Константинопол през 381 г. и в хода на заседанията му отците редактират и допълват Никейския символ. Новият символ става известен като Никео-Константинополски. По-късните вселенски събори (до Шестия включително) включват и двата символа – Никейския и Никео-Константинополския – в своите вероопределителни текстове. Съборът потвърждава единосъщието на Сина с Отца и със Светия Дух, като в раздела на символа, посветен на Светия Дух, отците използват не философска, както в случая с единосъщен, а литургична лексика. Вместо да заявят за Св. Дух: „Който е единосъщен на Отца и Сина“, те избират да кажат същото, но с думите: „Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина“. И в двата случая Църквата изповядва единството на трите Лица по същност и равенството Им по слава и поклонение. Втори вселенски събор в Константинопол (381 г.), стенопис от Великата лавра на Св. Гора – Атон

40 Въпроси и задачи 1. Отговорете на въпросите Как се отнасят към Христос Неговите съграждани в Назарет? Кой според човеците е Синът Човешки? Какъв отговор дава на този въпрос Симон Петър? Какъв спор започва в началото на четвърти век в Александрия, който впоследствие ще се отрази на цялата Църква? Какви са двете тези, които се оформят въз основа на този спор? Как император Константин Велики се намесва в спора? Какво е решението на Първия вселенски събор в Никея? Как спорът за единосъщието продължил по отношение на Светия Дух? Кога император Теодосий I свиква в Константинопол Втория вселенски събор? С каква формулировка е допълнен разделът за Светия Дух в Символа на вярата? 2. Прочетете и обсъдете Прочетете богословския текст и обсъдете общото и несподелимото в Отца и в Сина. Начертайте таблица в тетрадките си по образеца. Приложете резулта- та от обсъждането, като попълните таблицата. Всичко е общо в Отца и в Сина – същност, действие, царство, господство, сила и т. н. – с изключение на ипостасните им свойства, които са несподелими. Синът притежава действията (енергиите) на Отца не само по благодат или поради благоволение, но и по природа и същност. Ако се приеме, че съществува действие на Отца, което Синът не притежава, то се доказва, че Синът е тварен. Ако обаче е вярно обратното, тогава Синът притежава всичко по природа, а не по благодат. Ипостасното свойство на Отца е отчество, а на Сина – роденост, т. е. начинът на съществуване на Отца е нероденост, Отец не произхожда от нищо, а Синът е от Отца, т. е. чрез раждане. Той има причината за Своето съществуване в Отца. На човеците не е известно какво представляват тези начини на съществуване. С други думи ние не знаем какво е нероденост, роденост, изхождане и т. н. Знаем само, че Синът се ражда от Отца и че Отец ражда Сина, без да имаме възможност да опишем същината на този начин на съществуване. Синът има природата и същността, които има и Отец, като се различава от Него само по начина на съществуване и по Своите ипостасни свойства. Каква е обаче същността на Отца, съпоставена с ипостаста на Сина, това ние не знаем. Знаем само, че Техните начини на съществуване са несподелими, а всичко останало Им е общо. Из: Кратка православна светоотеческа догматика на проф. прот. д-р Йоан Романидис (изд. на Руенския манастир от 2007 г.) Несподелимо Общо Бог Отец Бог Син

41 3. Сравнение Открийте и коментирайте разликите в член 2. и 8. на символите на вярата от вселенските събори в Никея и Константинопол. Как са формулирани единосъщието и ипостасните свойства на Христос и на Духа Свети като единосъщни на Отца? Какво налага промените в Символа на вярата? 4. Работа с библейски текст Прочетете библейските цитати, за да разберете как те илюстрират евангелското учение за Христос като Син Божий. Обсъдете значението им, като представите съдържащата се в тях истина. Формулирайте изводи, с които да обобщите споделените коментари. Никея, 325 г. Константинопол, 381 г. 2. И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца роден, т.е. от същността на Отца; Бог от Бога, Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало, както на небето, така и на земята. 8. И в Духа Светаго. 2. И в единия Господ Иисус Христос, Божия Син, единородния, Който е от Отца, роден преди всички векове; Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. 8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, Който е говорил чрез пророците. „Ония, които бяха в кораба, приближиха се, поклониха Му се и казаха: наистина си Божий Син!“ (Мат. 14:33) „Стотникът и ония, които с него заедно пазеха Иисуса, като видяха земетресението и всичко станало, твърде много се уплашиха и думаха: наистина Божий Син е бил Тоя Човек!“ (Мат. 27:54) „Стотникът, който стоеше срещу Него, като видя, че Той, след като извика тъй, издъхна, каза: наистина Тоя Човек е бил Син Божий.“ (Марк. 15:39) „Сега прослави Ме Ти, Отче, у Тебе Самия със славата, що имах у Тебе преди свят да бъде.“ (Йоан 17:5)

42 1.5. ХРИСТОС КАТО ОБРАЗ БОЖИЙ [ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ] Христос Вседържител, стенопис от края на XIII в., храм „Успение Богородично“, Карея, Св. Гора – Атон 1. Прочетете текста и отговорете на въпросите. 2. Работа с библейски текст Когато св. Йоан Дамаскин изброява видовете икони в едно от своите съчинения, той смята за първа икона „естествения и във всичко сходен образ (икона) на невидимия Бог – Синът на Отца, явяващ в Себе Си Отца“. На въпроса кой за първи път е създал образ (икона) и кой е този образ (икона), той отговаря: „Сам Бог пръв родил Своя единородния Син и Слово, Своята предвечна икона, във всичко сходен образ на Своята вечност и създал човека по образа (иконата) и по подобието Си“. Този коментар на св. Йоан сумира както библейското, така и светоотеческото учение за Иисус Христос като образ Божий – първо, като Син Божий, а също и като Син Човешки. Разликата се състои в това, че Синът Божий се ражда предвечно, т.е. извън времето, докато въплъщението на Сина Божий като Син Човешки и раждането Му по плът от св. Богородица се извършва във времето, или както евангелистът казва – в дните на „кесаря Августа“ (Лука 2:1). Коя е първата икона според свети Йоан Дамаскин? Какво е библейското и светоотеческото учение за Иисус Христос като образ Божий? Каква е разликата между Сина Божий и Сина Човешки в образа на Христос? Разделете се на три групи. Обсъдете в групата библейския текст и заедно открийте неговото значение. Формулирайте кратък коментар и го споделете с класа. ПЪРВА ГРУПА: ВТОРА ГРУПА: ТРЕТА ГРУПА: „Филип Му рече: Господи, покажи ни Отца, и стига ни. Каза му Иисус: толкоз време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца.“ (Иоан 14:8, 9) „Ако пък е и закрито нашето благовестие, то е закрито за погиващите: на невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог.“ (2 Кор. 4:3, 4) „Като благодарите на Бога и Отца, Който ни направи способни да участвуваме в наследството на светиите в светлината, избави ни от властта на тъмнината и ни премести в царството на възлюбения Си Син, в Когото имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете, и Който е образ на невидимия Бог, роден преди всяка твар; понеже чрез Него е създадено всичко, що е на небесата и що е на земята, видимо и невидимо; било Престоли, било Господства, било Началства, било Власти – всичко чрез Него и за Него е създадено; Той е по-напред от всичко, и всичко чрез Него се държи.“ (Кол. 1:12-17) „Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил. Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?“ (Евр. 1:3-5).

43 3. Анализ на светоотечески текст Прочетете текста и отговорете на въпросите: Кой е авторът на текста? Какво знаем за него? Каква е основната тема в текста? Кой е първият тип образ? Естествен образ на Кого е Синът? Какви примери използва св. Йоан Дамаскин? Какво е основното послание на светоотеческия текст? Обсъдете твърдението на св. Йоан Дамаскин, че „чрез Светия Дух ние узнаваме Христос, Сина Божий и Бога, и в Сина виждаме Отца“. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ Видовете образи са следните: Първият образ, разбира се, е естественият. Това, което съществува, трябва, преди всичко, да бъде в съгласие със своето естество и едва след това да бъде изобразено с помощта на изкуството. Човекът, например, трябва да съответства на своето естество, и след това да бъде рисуван. Затова първият, естествен и във всичко сходен образ на невидимия Бог е Синът на Отца, явяващ в Себе Си Отца. Защото „Бог никой никога не е видял“ (Йоан 1:18). Но това не означава, че „Отца е видял друг някой, освен Онзи, Който е от Бога; Тоя именно е видял Отца“ (Йоан 6:46). Образ на Отца, казва апостолът, е Синът: „Който е образ на невидимия Бог“ (Кол. 1:15). И към евреите пише: „Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас“ (Евр. 1:3). А това, че Той показва в Себе Си Отца, казва и Самият Господ: „Толкози време съм с вас, и не си ли Ме познал, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; и как ти казваш: покажи ни Отца? (Йоан 14:9) – след като Филип се обърнал към Него в Евангелието от Йоан: „Покажи ни Отца, и стига ни“ (Йоан 14:8). Синът е естествен образ на Отца, съвършено равен, във всички отношения като Отца, освен в това, че не е нероден и не е Отец. Защото Отец е нероден Родител; Синът е роден и не е Отец; а Духът Свети е образ на Сина. „Никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго“ (1Кор. 12:3). И така чрез Светия Дух ние узнаваме Христос, Сина Божий и Бога, и в Сина виждаме Отца. Защото словото по природа е израз на ума, духът пък открива словото. Подобен е и съвършено равният образ на Сина – Светият Дух, различен от Него в едно само отношение: в това, че произхожда. Защото Синът, макар и роден, не произхожда. И на всеки отец, естественият образ е синът. Това именно е първият тип образ: естественият. Св. Йоан Дамаскин, Слово в защита на светите икони, ІІІ, 18 Свети Йоан Дамаскин, наричан още „Йоан Дамаскин Хрисороас“ (т.е. „златният проповедник“), е известен богослов, църковен писател, автор на химни, монах и свети отец на Църквата. Роден е около 680 г. и произхожда от богато християнско семейство в Дамаск, столицата на арабския халифат. Баща му заема видно място в халифата по време на управлението на халифа Абд ал-Малек (685-705). Йоан получава пълно и всеобхватно образование за своето време. Учи математика, музика, реторика, астрономия и философия. Наследява баща си в управлението на халифата при халиф Валид (705-715), но накрая се оттегля в манастира „Св. Сава“, където приема монашество. Творчеството му и днес е притегателен център за богословската мисъл. Една от най-големите му заслуги остава разясняването на богословската същност на светите икони. Той умира мирно на 104-годишна възраст. Паметта му се почита от Църквата на 4 декември. Преп. Йоан Дамаскин

44 4. Дискусионна мрежа 1) Обмислете дискусионния въпрос, като дадете поне една причина за положителен и за отрицателен отговор. Начертайте таблица по образеца по-долу и попълнете отговорите в тетрадките си. 2) Решете към кой отговор се придържате. 3) Разделете се на две групи според отговора и споделете аргументите си. 4) Върнете се по местата си и прочетете текста, за да научите какъв е богословският отговор на поставения въпрос. 5) Обсъдете с класа неканонична ли е всяка икона, която показва в плът Бога Отца. Приведете аргументите относно възможността за изобразяване на Бога единствено като лик Христов. Може ли да се изобразява на икона Бог Отец в плът? ДА, защото ... НЕ, защото ... „Иконописците да изписват иконите според древните образци, както са ги рисували гръцките зографи, както и Андрей Рубльов и другите прочути живописци са ги правили, а да се надписва само Света Троица. Иконописците нищо да не претворяват по своите си замисли.“ (гл. 41, 1 от Правилата на Стоглавия събор в Москва, 1551 г.). „Архиереите всеки в своята си област да имат голяма грижа и да бдят дали многобройните иконописци и техните ученици рисуват според древните образци, а от свои си помисли и предположения Бога (Отца) да не рисуват. Защото Христос нашият Бог по плът е изобразим, но по Своето Божество не е изобразен. [...]“ (гл. 43 от Правилата на Стоглавия събор в Москва, 1551 г.). Посещението при Авраам (Старозаветната Троица), 1410 г. Иконописец св. Андрей Рубльов

45 1.6. ДУХЪТ КАТО ЖИВОТВОРЯЩ [ПОРАЖДАЩ ЖИВОТА] [ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ] 1. Съставяне на схема Светият Дух е третото Лице на Св. Троица. Заедно със Сина Божий Той има Бог Отец за Своя причина и извор, но се различава от Сина по това, че не се ражда от Отца, а произлиза, изхожда от Него. Духът присъства и участва във всяко значимо събитие на Божието домостроителство. Той участва в акта на Сътворението (Бит. 1:2). „Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му – цялото им воинство“, казва псалмопевецът (Пс. 32:6). Във връзка с това св. Ириней Лионски нарича Духа и Сина „две Божии ръце“. Духът, като един от Светата Троица, е приет гостоприемно от Авраам (Бит. 18:2). Чрез Него се извършва въплъщението на Словото (Мат. 1:18-20). Той съпътства Спасителя в Кръщението, в Преображението, във Възкресението Му. Той слиза на Петдесетница, за да дари учениците Господни и да ги запази като Църква и тяло Христово. Той слиза на всяка св. Литургия по молитвата на Църквата над всички събрани в храма и за да претвори хляба и виното в Тяло и Кръв Христови. Прочетете текста и съставете схема в тетрадките си, чрез която да представите основните значими събития на Божието домостроителство, в които присъства и участва Светият Дух. Следвайте библейската хронология, като използвате следния модел: 1 2 3 4 5 6 7 8

46 2. Работа с иконографски изображения 3. Молитвата на Църквата Представете иконите, като посочите евангелските събития, които изобразяват; участниците и мястото на действието. Опишете иконите, като обърнете специално внимание на начина на изобразяване на Светия Дух. Определете значението на иконографските изображения като свидетелства за третото Лице на Светата Троица. Направете изводи за Духа Божий като Лице, сила и действие. Прочетете молитвата и отговорете към Кого се обръщаме в нея. „Царю небесни, Утешителю, Дух на истината, Който си навсякъде и всичко изпълваш, Съкровище на благата и Подателю на живота, дойди и се всели в нас и ни очисти от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души.“

47 Разделете се на три групи. Прочетете текста, с който се изяснява съдържанието на молитвата и открийте обяснение на съответните обръщения към третото Лице на Светата Троица. ПЪРВА ГРУПА: ВТОРА ГРУПА: ТРЕТА ГРУПА: Цар Небесен Утешител Дух на истината навсякъде и всичко изпълва Съкровище на благата и Подател на живота Дойди и се всели в нас, очисти ни от всяка сквернота и спаси, Благий, нашите души Обсъдете в групата значението на разглежданата част от молитвата. Изберете говорител, който да представи пред класа формулираните в групата изводи. Обсъдете с класа значението на молитвата към Светия Дух в живота на православния християнин. Първа група: Ние наричаме Св. Дух Цар Небесен, защото Той, като равен в божеството с Отца и Сина, владее цялото творение. Царят, който в миналото е съсредоточавал в себе си цялата власт – законодателна, съдебна и изпълнителна, в случая е аналогичен образ на Бога. Разбира се, няма аналогия, която в достатъчна степен да изрази това, което Бог е, но често аналогията е единственият стилистичен похват, чрез който можем да опишем Божието всемогъщество. Наричаме Светия Дух Утешител, защото Сам Христос Го именува така в Своята беседа с учениците Си на Тайната вечеря (Иоан 14:16, 14:26, 15:26, 16:7). Духът е изпратен от Сина, за да бъде утеха на Църквата до времето, в което Господ ще се върне отново в Своето славно Второ пришествие. Наричаме го също Дух на истината, така, както Спасителят Го нарича (15:26). Духът идва, за да ни научи на всяка истина и за да ни припомни всичко, което Господ извършва за нас и нашето спасение.

48 Трета група: Ние молим Духа Светий да дойде и да се всели в нас. Когато Духът е в нас, а ние в Него, тогава чрез Сина ставаме чеда на Отца. Така действието от Отца, чрез Сина, в Светия Дух среща нашето действие – в Духа, чрез Сина, към Отца. Когато Духът Светий се всели в човека, тогава за нечистотата или сквернотата, т.е. греха, не остава място. Колкото повече е мястото в човека, заемано от Светия Дух, толкова реципрочно по-малко е скверното в човека. И обратно: колкото повече е сквернотата в човека, толкова по-малко място има у него за Духа. А като следствие от това – колкото човек е по-близо до Бога, толкова повече може да се надява за своето спасение. Колкото човекът е по-далече от Него и е изпълнен с нечистота, толкова по-малко той ще има дял в спасението, което е само в Бога и от Бога. Втора група: Той е навсякъде и всичко изпълва. Бог не е ограничен от пространството като измерение и в този смисъл няма недостъпно за Него място в сътворения свят. Характерни са думите от Псалом 138: „Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна? Възляза ли на небето – Ти си там; сляза ли в преизподнята – и там си Ти. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, – и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи. Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ; но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата – като светлина“ (7-12). Наричаме Го Съкровище на благата и Подател на живота, защото всяко благо, което стига до човека от Бога, според светоотеческия израз, идва от Отца, чрез Сина, в Светия Дух. Нещо повече, самият живот има за свой извор Бога: „У Тебе – четем в Псалтира – е изворът на живота“ (Пс. 35:10). И не само настоящият живот, но и животът в бъдещия век е от Духа Божий. В беседата с Никодим Господ казва: „Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Йоан 3:5). Кръщение Господне