РЕЛИГИЯ 9. КЛАС БПЦ 2023

Адам не е сам в това достойнство. Той има Бога като свой Учител, има сътворения свят като свой дом, има Ева като плът от неговата плът, „помощник, нему подобен“ във всичко, а най-вече в богоподобието. Престъпването на Божията заповед преобръща този ред. В това престъпване значение има не качеството на „дървото за познаване добро и зло“, нито само лъжата на изкусителя. „Дори изкусителят да не беше дошъл – пише св. Ефрем Сириец, – самото дърво със своята красота щеше да ги въведе в съблазън. И въпреки че прародителите търсеха извинение за себе си в съвета на змията, тяхното собствено желание ги увреди. Защото е казано: „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той“ (Бит. 3:6). По-късно св. Йоан Богослов ще опише греха на Ева в същата последователност като похот на плътта (добро за ядене), похот на очите (приятно за очите) и гордост житейска (дава знание) (вж. 1 Йоан, 3:16). Не толкова вярата в изкусителя, колкото желанието за самообожение променя Адам и Ева. Първото, което умира след вкусването, е общението между тях. Достатъчно е да прочетем стиховете от трета глава на книга Битие, в които битиеписателят описва следното състояние: „Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници“ (Бит. 3:7). Голотата им се открива и я виждат в очите на другия. Тогава се скриват един от друг зад смокинените листи. Да се скриеш от очите на другия, означава, че си видял нещо, което те е накарало да изпиташ страх. Това е първата проява на отчуждение между хората. Непосредствено след това прародителите се скриват и от Бога: „Чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих“ (Бит. 3:8-10). Доверието, любовта, общението вече са заменени от страх. Това е втората проява на отчуждение, но този път много по-драстична. За да оправдаят себе си, Адам обвинява Ева, а Ева – змията. Косвено всеки от тях обвинява Бога: „жената, която ми даде Ти… змията ме прелъсти“ (Бит. 3:12, 13). Тук отчуждението вече е вражда – на пръв поглед невинна, но реална. Бягството от отговорност намира изход в това да посочиш недостойнството на другия. Тази вражда оттук нататък ще донесе много скръб на човешкия род. 149

150 2. ПОСЛЕДИЦИТЕ Отчуждението е екзистенциален проблем – проблем в начина на съществуване. Грехът на прародителите се проявява като отчуждение в няколко направления. На първо място – това е отчуждение от Божията блага воля. Неслучайно в гръцкия превод на Стария Завет, извършен през ІІІ в. пр. Р. Хр., думата, използвана за грях е амартия (гр. αμαρτία), която в превод означава „пропусната цел“. Целта, която пропускат прародителите, е да постигнат живот вечен, да станат като Бога. Вместо това, избирайки да станат като богове без Бога, те стават зависими от творението. Вместо да се утвърдят като негови стопани, като царе, пророци и свещеници Божии, те стават зависими от стихиите му. Непосредствените последици за прародителите са изложени от битиеписателя непосредствено след описанието на греха: „На жената [Бог] рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе. А на Адама рече: загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, – проклета да е земята поради тебе; с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си; тръне и бодили ще ти ражда тя; и ще се храниш с полска трева; с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш“ (Бит. 3:15-19). Умножаването на човешкия род, това велико благо на общението с новия живот, бива съпътствано от болка, „тегненето към мъжа“ и „господаруването“ също биват деформирани. Проклета е и земята заради човека. Този текст подсказва, че състоянието на света, който познаваме, е следствие от нравствения облик на човека. Всяко изхранване оттук нататък ще бъде съпътствано с мъка. Накрая, пръстта ще се върне в пръстта, от която е взета. Тук паралелът с животинския свят е очевиден. Животните са породени от пръстта и жизненият им цикъл завършва там. След като се отказва от своето достойнство, човекът също се връща в пръстта като тях, макар Бог Сам да го е извел в битие от там. Това е последният стадий на отчуждението. Започнало отвън, засегнало Изгонването на Адам и Ева от Рая (катедрала „Успение Богородично“, Монреале, Сицилия, XII в.)

151 всички отношения и връзки на човека – с Бога, с човека до него, с творението, накрая то разгражда и самото естество на човека. Умът му започва вражда с плътта, плътта – с волята, волята – с разума. Накрая видимото в човека достига предела на тлението, а невидимото остава безтелесно и безплътно до очакваното възкресение. Историята на човешкия род след Адам е поредица от събития, белязани от отчуждението на човека от Бога, другия човек и творението. Братоубийството, издигането на кулата във Вавилон, дори отхвърлянето на Самия Син Божий са само симптоми на това трагично състояние. 3. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО Вкондака на празника Петдесетница Църквата пее: „Когато Всевишният слезе и смеси езиците, раздели народите, а когато раздаваше огнените езици, към единство призова, затова и единогласно славим Всесветия Дух“. Знаем, че на този ден Църквата празнува слизането на Св. Дух над учениците Господни и даряването на всеки с благодатта на Светия Дух. Но кондакът ни подсказва за още един аспект на празника – тогава отбелязваме и възстановеното единство. Две са събитията, обвързани в този кратък текст, състоящ се само от едно изречение. Първото е смесването на езиците, което е описано в единадесета глава на книга Битие. След като става свидетел на злополучното единомислие сред човеците: „Хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя“ (Бит. 11:4), Той смесва езиците им. Така кулата остава недовършена като „паметник“ на човешката претенция за самодостатъчност. На пръв поглед няма нищо лошо в желанието на хората да направят нещо заедно, да бъдат в общение. Грехът обаче не е в желанието, а в гордостта като мотив. И след греха човекът остава гладен и жаден за общение и живот вечен. Но както отбелязват отците на Църквата, след греха на прародителите естествените потребности на човека често се проявяват като страсти, т.е. болестни състояния. Така общението, ако е мотивирано от гордост – „да си спечелим име“ – не лекува, а умножава, мултиплицира греха. Изразът Вавилонско стълпотворение остава в историята като пореден опит на човека да стигне до Бога без Бога. И този опит също завършва с разпад – както на кулата, така и на човешката общност. За разлика от Вавилон, слизането на Св. Дух на Петдесетница е преломно събитие, в което разпадът вече няма сила. И във Вавилон, и на Петдесетница езиците са само инструмент и видимо проявление на това, което се случва. И в двете събития единомислието и общението на участниците е налице. Мотивът обаче, който събира учениците Господни в Йерусалимската горница, е качествено нов. кондак (от гр. κοντάκιον) – песнопение, част от византийската химнография и православното богослужение. Представлява своеобразна проповед с библейски сюжет в стихове, изпята от амвона след прочитането на евангелския текст по време на утренята. Названието идва от късата пръчка, около която навивали свитъка (от kontax – палка). Кондак / кондаци се наричат също строфите на акатиста. РЕЧНИК

152 Как прародителите Адам и Ева преминават от общение към отчуж- дение? Какви са последиците от греха на прародителите? Какво означава амартия? Коя е първата проява на отчуждение? Какво е страст? Кога отбелязваме възстановяването на загубеното от Адам единство като Църква? Проверете наученото Господ ги е избрал, за да бъдат „солта на земята“ (Мат. 5:13) и „светлината на света“ (Мат. 5:14); научил ги е да се молят заедно, да са в общение – да преломяват хляба на живота и да пият от чашата на спасението заедно; поставил ги е в основата на своята Църква (Еф. 2:20). Иисус Христос възстановява човека в неговия първоначален вид, но това възстановяване не е просто „прекопиране“ на райското естество. В Христос човекът е „нова твар“ (2 Кор. 5:17, Гал. 6:15). Човешкото естество е възприето от Словото Божие в цялата си пълнота и в Него то споделя Божия начин на съществуване – възнесено е „отдясно на Отца“. В този акт отношенията между човека и Бога се осъществяват не просто като престъпление-наказание-оправдание, а като съединяване на човешката природа неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно с божественото естество на Словото. В последния Адам човекът е възстановен като цар, пророк и свещеник на творението; възстановен е като общуващо, свободно и любящо битие. Светият Дух „запечатва“ това състояние и в многообразието на езиците и дарованията, възстановява загубеното от Адам единство като Църква. Евхаристийната вечеря на Господ с учениците Му

153 1. Работа с библейски текст 2. Обсъдете в час 3. Сравнение Приложете наученото 1) Анализирайте прародителския грях в последователността, засвидетелствана в двата библейски текста. Обсъдете защо според св. Ефрем Сириец човекът би могъл да съгреши и без изкусителя. Защо, според вас, Бог е оставил на човека свободата да сгреши? Свободен ли е бил човекът да се покае пред Бога? Може ли да има общение в греха? Съпоставете случилото се с езиците във Вавилон и на Петдесетница. Посочете какво е общото и какво различното в езиците. Попълнете таблицата в тетрадките си. 2) Прочетете библейския текст и обсъдете поставените въпроси: Какви са признаците на отчуждението веднага след прародителския грях? В кои действия на Адам и Ева се проявява то? Защо Адам се оправдава с Ева, а Ева – със змията? Кой според тях е косвеният виновник за техния грях? „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той.“ (Бит. 3:6) „Защото всичко, що е в света – похотта на плътта, похотта на очите и гордостта житейска, не е от Отца, а от тоя свят.“ (1 Йоан. 2:16) „Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. И извика Господ Бог на Адама и му рече: (Адаме,) где си? Той каза: чух гласа Ти в рая, и ме достраша, защото съм гол, и се скрих. И рече (Бог): кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти забраних да ядеш? Адам отговори: жената, която ми даде Ти - тя ми даде от дървото, и аз ядох. Тогава Господ Бог рече на жената: защо си сторила това? Жената отговори: змията ме прелъсти, и аз ядох.“ (Бит. 3:7-13) Показатели за сравняване Вавилон Петдесетница Общото Различното

154 5.5. ОТЧУЖДЕНИЕ, ЖИВОТ И СМЪРТ [ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ] 1. Работа с библейски текст Прочетете в Библията псалмите 8 и 102 и отговорете на въпросите: Какво можем да кажем за човека въз основа на двата текста? Кои стихове ви въздействат най-силно? Псалом 102 е част от Утренята. Защо според вас Църквата го е включила в своето богослужение? 2. Библейски символизъм В Свещеното Писание отвърнатото лице означава немилост и смърт, а обърнатото – милост и живот. Как бихте коментирали думите от Второзаконие: „Живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота“ (30:19) в контекста на следните стихове: „Господ, Бог наш, е благ и милосърден и няма да отвърне лице от вас, ако се обърнете към Него.“ (1 Паралип. 30:9) „Скриваш лицето Си – объркват се.“ (Пс. 103:29) „От никой сиромах не отвръщай лицето си, тогава и от тебе не ще се отвърне Божието лице.“ (Тов. 4:7)

155 3. Работа с икона В православната иконопис лицата на светците се рисуват анфас или в три-четвърти профил. Извърнатото лице е символ на отчуждението. Разгледайте стенописа и отговорете на въпросите: Коя библейска сцена е изобразена? Коя е централната фигура? Как е изобразена – анфас или в три-четвърти профил? Защо? А как са изобразени апостолите? Кой според вас е Юда? Обосновете се. Стенопис на Тайната вечеря от католикона на манастира Ватопед, Св. Гора – Атон, 1312 г.

156 4. Свързващо изречение 5. Работа с богословски текст Прочетете и обсъдете двата текста. Какво свързващо изречение бихте използвали, ако трябва да ги съедините в един абзац? Прочетете и обсъдете текста. Дефинирайте отговор на поставените въпроси в рамките на едно изречение: – Защо според св. Григорий Богослов отчуждението от Бога е отчуждение от живота? – Какво означава за човека да живее по противоестествен начин, т.е. по начин, противен на природата? Задайте по един личен въпрос към прочетеното и потърсете неговия отговор чрез обмен на мнения в класа. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Душата се повредила, отклонявайки се от това, което е било природосъобразно за нея – пребиваването с Бога и единението с Него в Любовта. Отпадайки от Него, тя започнала да страда от различни и многообразни недъзи.“ Св. Василий Велики, За това, че Бог не е виновник за злото, 6 (ΒΕΠΕΣ 54,94,27–31) „Цялата ревност и усърдие на светиите и на Самия Господ са били отправени към това, Бог да бъде познат от човека, и да бъде познато благодатното Му действие, което е живот вечен.“ Св. Макарий Египетски, Духовни беседи, 53, 4 (ΒΕΠΕΣ 42, 21, 8–11) платка – отплата синергия – съдействие РЕЧНИК Ако богообщението е живот, то прекъсването на общението с Бога е смърт. „Грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта“ (Рим. 5:12). При божественото вдъхване на дихание човекът става жива душа, а при отделянето от Бога душата става мъртва. Грехопадението като „отчуждение от Бога“, по думите на св. Григорий Богослов, е отчуждение от живота. Затова апостолът казва, че „платката за греха е смърт“ (Рим. 6:23). Както животът, така и смъртта в православното богословие са разбирани като явления от динамичен, действен характер – последица от синергията или не-синергията с Бога. Затова последиците от грехопадението не се изразяват само в загубата на рая, а и в провала на развитието, основано на общението с Бога. Човекът, по думите на св. Йоан Дамаскин, заживява не по природосъобразен начин, а по противоестествен, „противен на природата му начин“. Митрополит Антоний Сурожки, Бракът като подвижничество, С.: Омофор, 2003.

157 Страшният съд

158 5.6. ДЕВСТВО И МОНАШЕСТВО [ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ] 1. Прочетете и отговорете В Извор на знанието, и по-конкретно в Точно изложение на православната вяра на св. Йоан Дамаскин, има отделна глава, посветена на девството. Прочетете приведените по-долу пасажи от тази глава и открийте кой е архетипът на девствения живот за християните. Отговорете на въпросите: – Какъв е произходът на девството в човешката природа? – Как девството е обвързано с раждането на Сина от Отца? – Как в земния Си живот Христос показва истинското и съвършено девство? Св. Йоан Дамаскин СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Противно на плътските хора, които хулят девството и обичат удоволствията, ние приемаме, че то е отгоре, и е внедрено отначало в човешката природа. Защото човекът е образуван от девствена земя. Ева е създадена от един-единствен Адам. В рая е господствало девството. … Сам Христос е слава на девството, не само затова, че е роден от Отеца безначално, без изтичане и без съединяване, но и затова, че стана човек като нас, свръх нас се въплъти от Дева без съединяване, и Сам показа в Себе Си истинско и съвършено девство.“ Св. Йоан Дамаскин, Извор на знанието, т. ІІІ, С.: Изток-Запад, 2021, с. 204, 205. обет – (ст. бълг.) обещание нестяжение – (ст. бълг.) непритежание подвиг – (ст. бълг.) движение, упражнение, аскеза – активен начин на живот, в който християнските добродетели са следвани и упражнявани ежедневно. киновия – монашеско общежитие със свой устав и устройство на живота. анахорет – отшелник, монах, който е избрал уединението. Днес отшелниците обикновено се отделят от монашеското общежитие след благословение на игумена. Анахоретът пребивава в общение с най-близката манастирска общност, на която той остава брат. РЕЧНИК

159 2. Сравнителен анализ В един разговор на Господ със садукеите, които отхвърляли възкресението на мъртвите и бъдещия живот, те Му разказали една хипотетична история. Можете да я прочетете в Библията, в Лука 20:30-34. Задали Му и въпрос за бъдещото състояние на възкресените човеци, за брака и съпружеството „при възкресението“. Прочетете и обсъдете отговора на Спасителя в стиховете по-долу (Лука 20:34-36). Сравнете евангелския текст с тълкованието на бл. Теофилакт Български (Охридски) и препишете ключовите думи в тетрадките си. Отговорете на въпросите: – Каква е основната тема в двата текста? – Какво е състоянието на човека след смъртта? – Какви аргументи привежда бл. Теофилакт? Какво се има предвид с израза „бъдещия век“? – Какъв е равноангелският начин на живот? – Защо в традицията на Църквата монасите и монахините са наричани „преподобни“ (подобни на ангелите)? Обсъдете смисъла на „равноангелския“ (като на ангелите) живот на монашеството като освободен от оковите на плътското. „Иисус им отговори и рече: чедата на тоя свят се женят и се мъжат; но ония, които се сподобиха да получат оня свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се мъжат, и да умрат вече не могат, понеже са равни на Ангели и, бидейки синове на възкресението, са синове Божии.“ (Лука 20:34-36) Бл. Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България е византийски духовник, Охридски архиепископ между 1084 и 1107 година. Той е сред най-изтъкнатите православни богослови на своето време. Пише коментари върху евангелията и други новозаветни текстове. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Садукеите, в своите измислици, не вярват в учението за възкресението. Предполагайки, че след възкресението ще има телесен живот, те естествено са се заблуждавали. Ето защо, като осмиват доктрината за възкресението като нелепа, те измислят един безсмислен разказ. Но Господ опровергава техните основания и заявява, че там няма телесен живот. Той обезсмисля учението им, като казва: „Вие се заблуждавате, като не познавате Писанията и тълкувате погрешно смисъла им. „Децата на този век“, т. е. тези, които са родени в този свят, се женят. Но синовете на бъдещия век не правят нищо подобно, защото не могат дори да умрат; затова там няма брак, а животът е ангелски, божествен… Там, когато смъртта е премахната, каква нужда има от брак? Защото бракът е създаден, за да се бори със смъртността и да компенсира недостига. А там, където няма недостиг, каква е нуждата от попълване? „Защото те са равни на ангелите и са Божии синове.“ Защо? Защото те са синове на възкресението. Тези думи имат следното значение: Аз, казва Той, ги нарекох синове Божии, защото в тяхното раждане не се вижда нищо телесно, а всичко е божествено. Защото във възкресението няма съпружество, няма утроба и няма зачатие, а нашите тела са родени от Бога по начин, известен на Него. Тъй като Бог действа във възкресението, онези, които са новородени от възкресението, с право се наричат Божии синове.“ Бл. Теофилакт Български (Охридски)

160 3. Обсъдете в час По време на разпита при Пилат, Господ му казва: Прочетете как св. Йоан Златоуст коментира думите „царството Ми не е оттук“ и обсъдете неговото тълкование. Отговорете на въпросите: Защо Христос не изоставя нашия свят? Защо Небесното царство е силно само по себе си? Защо човешките царства са „преходни“? „Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.“ (Йоан 18:36) Св. Йоан Златоуст СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Това не означава, че Той (Христос) не управлява и тук, в този свят, а че има власт на небето; също – че Неговата власт не е човешка, а е много по-висша и по-славна от човешката. Но ако Неговата власт е по-висша, как тогава е на разпит при Пилат? Христос се предава доброволно. Но Той все още не го разкрива. И какво казва? Ако бях от този свят, „Моите слуги щяха да се бият за Мен, за да не бъда предаден на юдеите“. По този начин Той показва слабостта на земното царство, тъй като то черпи силата си от своите слуги; но небесното царство е силно само по себе си и не се нуждае от никого. Еретиците намират в тези думи претекст да твърдят, че Христос е различен от Създателя. Но как тогава е казано за Него: „дойде при Своите“ (Йоан 1:11)? А какво е значението на думите Му: „Те не са от света, както и Аз не съм от света“ (Йоан 17:16)? В същия смисъл Той казва за Царството, че то не е от света. С това Той не се отказва от Своята власт и грижа за света, но показва, че Неговото царство, както казах, не е човешко и преходно.“ Св. Йоан Златоуст

161 4. Анализ на светоотечески текст Прочетете светоотеческия текст и отговорете на следните въпроси: Кой е авторът на текста? Какво знаем за него? Каква е основната тема в текста? Защо св. Симеон включва монашеството в тайнството покаяние? Кои обети изброява св. Симеон? Каква е връзката на монашеството с девството? Какво е основното послание на светоотеческия текст? Как монашеството свидетелства, че царството Божие не е от този свят? Св. Симеон Солунски е един от последните велики византийски богослови, Солунски архиепископ от 1416 до 1429 година. Умира няколко месеца преди завладяването на Солун от османците през 1429 г. Неговите съчинения са публикувани от Йерусалимския патриарх Доситей в Яш през 1683 г. Канонизиран е през 1981 г. Църквата го почита на 15 септември. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Тайнството на покаянието включва в себе си и монашеския начин на живот, който е наричан също ангелски, бидейки подобен на ангелския живот и състояние, посредством обетите за целомъдрие, нестяжение, песнословие, молитва, послушание и чистота. Монашеството се нарича също одежда на покаянието, защото е живот скръбен, смирен, със самопринуда, нетърпящ излишества и чужд на всяко човешко пристрастие, който не само не се увлича по всякакви светски мисли, думи и дела, но и страни от светските грижи. То е образец на мирния живот, проповядва преходността на видимото и на всичко обичайно за хората. За небесната философия се грижи то и към истинската философия се стреми, като помни смъртта и завършека на всичко. Затова са и тъмни одеждите на монаха, за да помни смъртта и вечния плач, да не живее настоящия живот, но да жадува друг – нетлетнен, към който и да се стреми усилно. Защото този, който е истински монах, според Павел, така обича Христос, че нищо не може да го разлъчи от любовта Христова (Рим. 8:33) и от желанието да бъде с Него (Фил. 1:23). Това показва и на дело, бягайки заради Христос в пустините и горите, и уединените обители, и стараейки се да бъде едно с Христос, за да обитава Христос в него заедно с Отца и Духа. Затова монахът подражава на Христос през целия си живот и се смирява, и живее бедно; носи подвига на послушанието и не помисля за нищо тукашно; разпъва себе си в подвига на аскезата; дава обет за девство и за нестяжение; подвизава се в поста и молитвата. Той стои молитвено пред Господа и пребивава във всички тези подвизи до смърт, търпейки всичко заради Христос. Това са делата на покаянието. Всеки е призван да се подвизава с тях, освен в девството, присъщо само за монасите.“ Св. Симеон Солунски, За тайнствата, PG 155, 197AD. 5. Проучване Открийте къде във вашия регион има манастир/манастири с общежителен (киновиен) начин на живот (типик). Осъществете връзка с монасите и проучете има ли исторически свидетелства за анахорети, живели в близост до манастира. Изгответе презентация, в която да представите резултатите от своето проучване.

162 5.7. ОБЩЕНИЕ В СВ. ТАЙНСТВА И ОТЧУЖДЕНИЕ [ОБОБЩЕНИЕ] 1. ЦАРСТВЕНО СВЕЩЕНСТВО Висторията на света след грехопадението Бог сключва два завета и основава две общности – Старозаветния Израил и Църквата. И двете са Негов завет и народ Божий. Старозаветният Израил има специфично служение спрямо останалите народи. Израил е създаден от Бога народ и цялата история на Стария Завет е свидетелство за верността към Бога, за рода, коляното и народа като въплъщение на тази вярност. Не само вярата в Бога на Откровението отличава древния Израил от останалите народи, но и очакването на Месия. Законът и пророците нямат смисъл извън това очакване. Древният Израил пренася това очакване през историята и в това се състои неговото служение. Така, както Левиевото коляно е носител на свещенството в Стария Завет, така древният Израил свещенодейства сред останалите народи. В книга Изход (19:6) Бог казва на Мойсей: „И вие ще Ми бъдете царство от свещеници и народ свет; това са думите, които ще кажеш на Израилевите синове“. Почти същите думи намираме и в св. пророк Исаия: „Вие ще се наричате свещеници на Господа, – служители на нашия Бог ще ви наричат“ (61:6). Старозаветният Израил е народ свет и царствено свещенство. харизма – благодатен дар, дарование пневматология – учение (наука) за Св. Дух (от гр. пневма – дух); напр. православна пневматология – православно учение за Св. Дух РЕЧНИК

163 Свети апостол Петър ще използва същите думи в своето първо послание: „Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити, за да възвестите съвършенствата на Оногова, Който ви е призовал от тъмнина в чудната своя светлина; вие именно, които някога бяхте не народ, а сега сте народ Божий; които бяхте непомилувани, а сега помилувани“ (1 Петр. 2:9,10). Апостолът говори за един нов Израил, със служение, което се отнася към света по същия начин, както и служението на древния Израил към старозаветния свят. Църквата продължава служението на Божия народ в историята. Тя е нов свят народ, народът на „последните дни“ (Деян. 2:17). Защото „последните дни“ не са нещо, което ще се случи в далечното бъдеще, в края на историята. Последните дни според апостола, който цитира св. пророк Йоил (2:28-32), започват на Петдесетница; това е началото на хилядолетното царство на благодатта, царството на Църквата. Древният Израил е общност на рода, общност на потомците на Авраам, Исаак и Яков. Новият Израил е общност на Божиите чеда, събрани около Христос. „Няма вече иудеин, ни елин – казва апостолът – в Христа Иисуса“ (Гал. 3:28). А след това добавя: „Ако пък вие сте Христови, тогава Авраамово семе сте, и по обещание наследници“ (Гал. 3:29). Църквата наследява Стария Израил и запазва всичко най-ценно в него – Откровението, патриарсите, пророците, вярата в Месия. В Стария Завет Светият Дух слиза над отделни Божии избраници. В знак за това с миро са били помазвани единствено царе, пророци и свещеници (вж. Изх. 30:25). В Църквата след Петдесетница, където всички са „царствено свещенство, народ свет“ – всички биват помазани с даровете на Светия Дух. Това помазание се извършва само веднъж – в тайнството на миропомазването – и то прави всеки, който се е умил в банята на Кръщението, достоен за причастие и приобщаване в Тялото Христово. 12-те еврейски колена около скинията (подвижния им палатков храм) в Синайската пустиня

164 Всеки има своето уникално място и служение в това Тяло. Цялата дванадесета глава от Първото послание до Коринтяни говори за значимостта на всяко дарование и за неговата пълнота в цялото. Стиховете в началото на следващата глава не са просто някакъв изолиран „химн на любовта“, а логично продължение. В този смисъл всеки православен християнин добива пълноценност не индивидуално, изолирано, а чрез своите ближни в Църквата. В Новия Израил цялата църковна общност има царското, свещеническото и пророческото помазание. Светият Дух е даден на учениците като общност и всеки един от тях получава печата на дара на Светия Дух. Нито един обаче, сам по себе си, няма тази пълнота, която съвкупността от дарове дава. Това е още една от причините да наричаме Църквата съборна. Тя събира в едно многообразието от дарове. Членовете на Църквата само в общността са това, което св. апостол Петър нарича „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити“. Но тази пълнота не е аритметичен сбор от харизми. Тя е пълнота в общението. Пълнота, в която 1+1+1=1. Затова Спасителят казва, че „където са двама или трима“, събрани в Негово име, там е и Той посред тях (Мат. 18:20). А Тертулиан по-късно ще добави: отчужденият християнин е „нула християнин“, не е християнин. 1= 0.

165 2. ЦЪРКВАТА КАТО ОБЩНОСТ И ТАЙНСТВО Благодатта на Светата и единосъщна Троица, чрез която се извършва нашето спасение и обожение, се дава винаги „от Отца чрез Сина в Св. Дух“. Давана винаги по благоволението на Бог Отец, поради изкупителното дело на Господ Иисус Христос, тя бива осъществявана в Дух Свети. Затова апостолът благославя християните в Коринт с общението на Светия Дух (вж. 2Кор. 13:13). В Него е печатът и завършекът на всяко дело на Св. Троица. Този пневматологичен печат лежи на всяко тайнство като дар на Св. Дух и дар Христов, защото: „който няма Духа Христов, той не е Негов“ (Рим. 8: 9). Изкупителното дело на Христа е отнесено към всички, но спасението и обожението на всеки отделен човек е в зависимост от неговата причастност към действащата в Църквата благодат на Духа. Божията благодат е дадена в историческото Тяло Христово, дарява се на верните от Св. Дух и чрез нея продължава реализирането на Тялото Христово в историята. Призоваването на Св. Дух да дойде и да се всели в нас, да ни очисти от греха и да извърши потребното за нашето спасение и освещение като Цар, Утешител и Животодател на Църквата, е безусловен елемент в нейния живот и съставен елемент на св. тайнства. Единствено чрез Духа Христос може да стане плът в Църквата. Единствено Духът може сега и веднага да

166 „пресъздаде“ и актуализира Христовата тайна в Църквата днес и във всички времена. Свети Кирил Йерусалимски свидетелства за това в своето тайноводствено слово Към новопросветените: „След това... умоляваме човеколюбеца Бога да изпрати Светия Дух на предлежащите Дарове, да пресътвори хляба в Тяло Христово, а виното – в Кръв Христова. Защото без съмнение, това до което се докосне Св. Дух, то се освещава и претворява“. Чрез Дух Светий всичко в Църквата живее, диша и се движи, както на земята, така и на небето. Призоваването на Св. Дух, от времето на Петдесетница и до днес в тайнствата изразява живота на Църквата Христова в света, нейното състояние на постоянно молитвено призоваване на Духа. В този свят Църквата е постоянно зависима от Духа Утешител, Който ѝ е пратен от Христа, за да я „упътва във всяка истина“ (Йоан 16: 13). Затова реалният извършител на св. тайнства в Църквата е Самият Дух Светий. В този смисъл трябва да бъде разбиран древният принцип „extra Ecclesia nulla salus“. Спасението, ако то бива разбирано именно като процес, в който тварната природа се съединява с нетварната благодат на Духа в тайнствата, е неосъществимо за отчуждения от Църквата човек.

167 3. БЕЗ МЕНЕ НЕ МОЖЕТЕ ДА ВЪРШИТЕ НИЩО Когато казва на учениците Си: „Аз съм лозата, вие пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо” (Йоан 15:5). Христос въвежда нов принцип на общението. Едно от най-важните послания на св. пророк Мойсей в Стария Завет започва с думите: „Израилю, слушай наредбите и законите, които аз (днес) ви уча да изпълнявате, за да бъдете живи“ (Втор. 4:1). На израилтяните предстои да влязат в обетованата земя. Наредбите и законите са това, което ги отличава от останалите народи и което ще ги пази като общност до идването на Месия. В думите на Господ има ново послание. Думите, наредбите и законите са довели Божия народ до Него. Оттук нататък общението с Него ще бъде извор за живот, така, както лозата е извор на живот за пръчките. Когато казва това, Христос е заедно с учениците Си на Тайната вечеря. Те са на една трапеза, преломяват един хляб, отпиват от една чаша. На тази вечеря Спасителят възстановява общението (причастието) и благодарението (евхаристията) като тайнство. Това е общението, загубено от прародителите. Това е благодарението, което са забравили, защото са приели всичко в рая за даденост, вместо за дар Божий. Когато човек смята даровете за даденост, той забравя да благодари. Затова Господ идва и учи човека на благодарност отново – за да му върне рая и живота. И дори го обвързва с паметта за за Него: „Това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19), защото знае, че човекът е склонен да забравя да благодари. Всичко оттук нататък в историята ще тръгва и ще се връща към тази чаша с кръвта на новия завет и към този хляб на живота. Както грехът и смъртта влизат в човека чрез храна, чрез вкусване, така приобщаването към живота се възстановява чрез храна и вкусване. В този момент Господ основава Своята Църква като общност около една трапеза, като общност на живота, събрана около Него. Светият Дух ще продължи тази общност в историята, а всяко тайнство оттук нататък ще бъде тайнствено общение в богодарувания в Христос живот. Колкото и да е силно отчуждението в света, колкото и да са древни неговите корени в човешката история, то вече има алтернатива. Огледалният образ на думите: „Без Мене не можете да правите нищо“ изглежда така: Чрез Мене можете да правите всичко – всичко, което досега е умирало, ще ще живее вечно; всичко, което досега е било загубено, ще бъде намерено; всичко, което досега е било сухо, ще даде плод.

168 Какво е общото между Древния и Новия Израил? Кой „пре-създава“ и актуализира Христовата тайна в Църквата днес и във всички времена? Какво означава „дава много плод“ в контекста на темата за общение- то и отчуждението? Проверете наученото 1. Ключови понятия в контекст 2. Работа със светоотечески текст Приложете наученото Представете Църквата като събрана около Христос общност, като приложите ключовите понятия: Прочетете текста и отговорете на въпросите: Кой е авторът на текста? Какво знаем за него? За кое от св. тайнства говори бл. Диадох? Какво е основното послание на светоотеческия текст? Как действа Божията благодат? Обяснете участието в тайнствата като общение в богодарувания в Христос живот. общност трапеза живот тайнства Бл. Диадох, епископ на Фитика (V в.) е аскет, писател, йерарх и изповедник на християнството. Неговите произведения са включени в известния в целия православен свят сборник от светоотечески поучения и беседи за духовен живот „Добротолюбие“. Оказва голямо влияние върху по-късните византийски богослови като Максим Изповедник, Йоан Лествичник, Симеон Нови Богослов. Паметта му се чества на 29 март. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Във водата се обновяват и всички черти на душата, съставляваща образа Божи... И така, когато умът започне да вкусва благата на всесветия Дух, тогава трябва да знаем, че благодатта започва да живописва в чертите на образа Божиите очертания на богоподобието.“ Бл. Диадох, Подвижническо слово, 89, в: Добротолюбие, т. ІІІ, Свято-Троицкая Сергиева лавра, 1992, с. 63..

169 3. Съпоставителен анализ на светоотечески текстове 4. Есе Кой е авторът на първия текст? Какво знаем за него? Кой е авторът на втория текст? Какво знаем за него? Каква е основната тема в двата текста? Открийте ключовите думи в приведените светоотечески цитати. Защо благодатта като дар на Светия Дух на старозаветните пророци е била отнета от юдеите? Какво има предвид св. Кирил Йерусалимски, като казва, че благодатта тук е в изобилие? Кои изрази на св. Йоан Златоуст допълват казаното от св. Кирил? Какво е основното послание на светоотеческите текстове? Обмислете Христовите думи в екзистенциален план и напишете есе, в което да представите вашите лични разсъждения и разбиране. Св. Кирил, епископ Йерусалимски (350—386) е един от светите отци на Църквата, аскет, проповедник. Автор на „Огласителни и тайновъведителни беседи“, в които се излагат основните истини на вярата. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Благодатта се давала и на отците, но тук тя е в изобилие. Там са се приобщавали към Духа Свети, тук са всесъвършено кръстени от Него.“ Св. Кирил Йерусалимски, Огласителни поучения, 17, 18 (ΒΕΠΕΣ 39,223,39–224,2).) „Що се отнася до пророците, всеизвестно е, че те са имали дара на Светия Дух, но тази благодат е намаляла, отстъпила и пресъхнала на земята от деня, в който е казано: „Ето, оставя се вам домът ви пуст“ (Мат. 23:38). Преди този ден обаче тя вече е започнала да се среща рядко. Защото те (юдеите) вече нямаха пророк и благодатта не светеше на светите им места. Тъй като Светият Дух е бил отнет, Светият Дух е трябвало да се излее изобилно, и това се е случило след кръста, не само изобилно, но и с големи дарове.“ Св. Йоан Златоуст, Беседи върху Евангелието от Йоан, 51, 2 (PG 59, 284 „Без Мене не можете да вършите нищо.“ (Йоан 15:5) Приложете наученото

TEMA 6 Кой е моят ближен? 6 .1.. Добрият самарянин (Лука 10:29] 6 .2. Грехът и лечението 6 .3. Близостта и далечността на човека (упражнения и практически дейности] 6 .4. Христовата любов (обобщение]

172 6.1. ДОБРИЯТ САМАРЯНИН (ЛУКА 10:29] 1. ВЪПРОСЪТ ЗА ЧОВЕКА Евангелист Лука описва в своето Евангелие (10. глава) един епизод от живота на Христос, в който Спасителят провежда много поучителен разговор с някакъв законник. А въпросите на законника дават повод на Господ да разкаже една от най-известните Си притчи. В деня, в който седемдесетте апостоли се връщат от проповед, Христос се обръща към тях с думите: „Блажени очите, които виждат това, що вие виждате. Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха“ (Лука 10:23, 24). Непосредствено след това един законник става и, както казва Евангелието, „изкушавайки Го“, пита: „Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?“ Въпросът е важен, когато идва от човек с екзистенциални дилеми или търсения, но може да бъде и банален, ако питащият е законник, т.е. човек, който добре познава Петокнижието. Христос отговаря с въпрос: „В Закона що е писано? как четеш?“ Законникът, разбира се, цитира коректно Второзаконие (6:5) и Левит (19:18): „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“ (Лука10:27). С това разговорът изглежда изчерпан. Но следващият въпрос, който законникът задава, „като искаше да се оправдае“, вече не е толкова банален: „Кой е моят ближен?“ (Лука 10:29). Въпросът не е банален, защото поставя пръст в раната на човека. В свят, в който законите не стигат, за да обуздаят безчовечността в човека, ближният е повече или по-малко абстракция. Икона „Добрият самарянин“

173 2. ОТГОВОРЪТ Вотговор Господ разказва притчата за Милостивия самарянин: „Един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя“ (Лука 10:30-35). Накрая Христос пита законника: „И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?“ Законникът Му отговаря: „Оня, който му стори милост“ и на свой ред чува: „Иди и ти прави също така“ (36-37). 3. ПОУКАТА Свети Йоан Златоуст тълкува тази притча по следния начин. Човекът „от небесното общество чрез измамата на дявола слиза в неговото общество“. „Като възприема дяволската заблуда, човекът отпада от богопознанието и се озовава сред разбойници, т.е. става жертва на дявола и неговите сили“. Нанесените рани са различните му грехове. Същото има предвид и Давид, когато казва: „Смърдят и гноясват моите рани поради безумието ми“ (Пс. 37:6). Защото „всеки грях предизвиква рана“. Самарянинът е Самият Иисус Христос, Който слезе от небесата, за да излекува наранения човек. Той излива върху раните вино и елей, или с други думи, „смесвайки Духа Свети със Своята Кръв, Той оживотвори човека“. Според друго тълкувание „Христос донася елей, т.е. слово на утешение, и излива целебното вино – балсам на просвещението и освещението, събиращо разпиления ум“. „След това го качил на добичето си“ – с други думи – „като облича Своето Божество в плът, издига я до Отца на небесата“. След това Милостивият самарянин, Христос, завежда човека „в голямата, прекрасна и обширна Странноприемница – Вселенската Църква, и го поверява на гостилничаря, който е апостол Павел, и чрез Павел – на свещениците, учителите и пастирите на Църквата, казвайки: „Грижи се за езичниците, които съм ти поверил в Църквата, болните и наранените от греховете човеци изцели, наложи им каменен пластир, т.е. пророческите слова и евангелските

174 поучения, излекувай ги с наставленията и увещанията на Стария и Новия Завет“ (Беседи върху евангелието от Лука, PG 62, 755–757). Според св. Йоан Златоуст именно апостол Павел, който основава и утвърждава Божиите църкви сред езичниците, „изцелява всички хора чрез духовни наставления, разпределяйки между всички полезното“. Въпросът за ближния получава чрез притчата неочакван от законника отговор. За онези, които са чели четвърта глава от Евангелието според Йоан – в която е описана беседата на Господ с жената самарянка – този отговор изобщо не е изненадващ. Подобна е и ситуацията с жената, която е хваната в прелюбодеяние, за която отново свидетелства евангелист Йоан (8:3-11). Във всяко от тези събития, както и в притчата, Христос поставя пред човека парадокс – ближният не е „професия“ или „социален статус“, грешникът и праведникът невинаги са това, което изглеждат в очите на хората, законникът, дори да познава Закона, има какво да научи от Законодателя. Ближният е този, когото можем да разпознаем на нивото на елементарната, в смисъла на базисна, човечност. Същата, която Богочовекът възприема в неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно единство със Своето божество. Затова и св. Йоан Златоуст в своето тълкование разширява перспективата. Именно Христос, като архетип и образец на човека, може да разпознае раните и да прояви милост. Всеки, който тръгва към Него, трябва да е готов да Го срещне на неочаквани, парадоксални места, за да чуе думите: „Гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; [25:36] гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте… доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:35-40). Какъв е контекстът, в който Иисус Христос разказва притчата за Милостивия самарянин? Кой е самарянинът в тълкованието на св. Йоан Златоуст? Какъв е образът на Църквата в тълкованието на св. Йоан Златоуст? Кое е нивото, на което можем да разпознаем ближния до себе си? Проверете наученото 1. Обсъдете в час Прочетете и обсъдете въвеждащия и завършващия диалог между Господ Иисус Христос и законника. Приложете наученото

175 2. Съставяне таблица за анализ 3. Светоотеческа мъдрост Разделете се на малки групи. Съставете таблица за анализ на съдържанието на притчата за добрия сСъставете таблица в тетрадките си по образеца по-долу. Анализирай- те съдържанието на притчата за добрия самарянин, като изразите своето познаване, разбиране и лични впечат- ления от евангелския текст. Задайте допълнителни въпроси, които да обсъдите с класа. 1) Представете светоотеческата интерпретация на притчата, като запишете в тетрадките си ключови думи и изрази. Посочете тяхното значение според тълкованието, което прави св. Йоан Златоуст. 2) Анализ на светоотечески текст Прочетете текста и отговорете на въпросите: Кой е авторът на текста? Какво знаем за него? Каква е основната тема в текста? Какво е тълкованието на притчата, което прави св. Амвросий Медиолански? Каква е нашата роля в притчата? Как Христос се сродява с нас? Какво е основното послание на светоотеческия текст? Св. Амвросий Медиолански (ок. 330 - 4 април 397 г.) е епископ на Милано, проповедник, богослов и поет. Подвизавал се в пост и молитва, и защитава Православието от ереста на Арий. Известен е като забележителен йерарх на Църквата, с научни интереси в много области. Един от четиримата велики латински отци на Църквата. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Този самарянин е необикновен; Той не подмина този, когото свещеникът и левитът презираха. И ти не Го презирай заради името му – когато узнаеш тълкованието, ще се учудиш – защото „самарянин“ означава „пазител“, това означава думата. Кой обаче е пазителят, ако не Този, за Когото е казано: „Господ пази младенците“ (Пс. 114:6)?... Когато този самарянин слизал – а кой друг слиза от небето, освен Синът Човешки, Който се е възнесъл на небето (Йоан 3:13) – Той видял един полумъртъв човек, за когото никой не се бил погрижил, също като онази жена, която, страдайки от кръвотечение, била похарчила цялото си състояние за лекари. Той идва при него, т. е. приближава се до нас, като се смилява над нас, и се сродява с нас, като ни дарява с милост.“ Св. Амвросий Медиолански, Тълкование на евангелието според Лука, кн. 7. Приложете наученото Лука 10:30-37 Отговори с коментар Допълнителни въпроси кой? какво? кога? къде? защо? как?

176 6.2. ГРЕХЪТ И ЛЕЧЕНИЕТО 1. ПЪТЯТ Впритчата за Милостивия самарянин човекът, който слиза по пътя от Йерусалим към Йерихон, е описан като жертва: „Налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв“ (Лука 10:30). Според св. Йоан Златоуст тази притча е дадена, за да разберем „със сърцето и ума си Божиите тайни“. Човекът, който слиза по пътя, е Адам. Йерусалим е небето, мястото на живота и премъдростта, а Йерихон е нашият свят. Преди грехопадението Адам е можел да живее като ангелите, имал е „свободен достъп до небесния Йерусалим“, където е бил в пълна безопасност. Но, когато се поддава на съблазънта на змията, той слиза в Йерихон и става зависим от земните неща. Слизането от Йерусалим в Йерихон е равносилно на преход от небесния живот към живот под властта на дявола. Всеки, който спазва Божиите заповеди, има небесно жилище, според думите на апостола: „Нашето живелище е на небесата“ (Фил. 3:20). Така Адам преминава от слава към безславие, от рая към земята, обрасла с тръни, от живот към смърт. „Грехът, казва св. Йоан, е смърт на душата. Адам се отклонява от истината в рая, от светостта на рая, и тръгва към Йерихон, престава да слуша Бога и изпада в греховна смърт“. По пътя той е нападнат от дявола и всички сили, противостоящи на Бога. Пътят е реалният живот. „Адам губи дрехата на послушанието, приятелството с ангелите, неувяхващата слава, общението с Христос, небесната радост, небесния живот“. Това са дрехите, от които го лишават греховете му. Вместо с тях тялото му е покрито с рани. Според св. отец раните са греховете: „блудство, прелюбодеяние, идолопоклонство, магьосничество, убийство, завист, вражда, гняв и всички други видове пороци“. Тези неща разяждат човека и провалят живота му. Всеки грях причинява рани. Адам е наранен от непослушанието си, поразен е от беззаконието. Псалмопевецът илюстрира това състояние с думите: „Сърцето ми е поразено и изсъхнало като трева, тъй че забравям и хляба си да ям“ (Пс. 101:5). Разбойниците оставят човека полумъртъв не защото не са искали да го убият, а защото Бог не позволил това: „Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешникът от Пътят от Йерусалим към Йерихон еклисиология – учение (наука) за Църквата (от гр. еклисия – църква) РЕЧНИК

177 пътя си и да бъде жив“ (Йез. 33:11). Бог не иска смъртта на грешника, а неговото покаяние. „И къде са го оставили? – пита риторично св. Йоан и отговаря – На пътя, т.е. в този живот: пътят е настоящият век, защото всички хора преминават през него“. 2. ЛЕЧЕНИЕТО Грехът като травма и рана не е необратимо състояние. В притчата са описани две степени на лечението. Първо самарянинът почиства раните с вино и елей, превързва ги, а след това откарва полумъртвия човек до странноприемницата, за да продължи лечението му. Елеят е интерпретиран като „слово на утеха“, а изливането на вино, което по думите на св. Йоан Златоуст „съдържа в себе си нещо стипчиво“, показва поучението, „което събира разпръснатата душа“, според думите на апостола – „изобличавай, запретявай, увещавай“ (2 Тим. 4:2). В същия смисъл е и коментарът на Евтимий Зигавин: „Нежно и сурово. Защото Неговото учение на места е кротко и успокояващо, а другаде е разсичащо. По този начин е добре съчетано и носи полза за всички страни“. В други тълкования превръзките са Христовите заповеди, маслото е светото помазание с Духа, а виното е евхаристийното тайнство на вярата. Тези три неща лекуват духовните ни рани. Превързването на раните е интерпретирано и като обезсилване на дявола с всички негови сили на злото, и като освобождаване на човека. Вторият етап от лечението – превозването и настаняването в в странноприемницата – е разбирано христологично и еклисиологично. Христос взема човешкото естество с всичките му рани. Това разбиране напълно съвпада с думите на свети пророк Исаия: „Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи“ (Ис. 53:4). „Христос, казва св. Йоан Златоуст, взема нашата плът на божествените Си рамене и я издига при Своя небесен Отец. Той не взема със Себе Си на небето злато, сребро или скъпоценни камъни, а човек, по Свой образ и подобие. Издига го от земята на небето, в тази велика, прекрасна и просторна в странноприемницата, в тази вселенска Църква“. 3. КОНТЕКСТЪТ НА НАШАТА СЪВРЕМЕННОСТ Притчата за Милостивия самарянин е препрочитана и тълкувана в продължение на векове. И всеки тълкувател е свързвал неизменните принципи в нея със своя съвременен контекст. Защото както грехът с неговите рани е присъщ и познат на всеки човек, така и лечението, което Господ дава, се отнася към всеки човек. Грехът е непослушание, което винаги има последици. Дори на пръв поглед безобидното нарушаване на правилата понякога води до тежки травми и страдания. Случва се всеки ден, на улицата, по пътищата, навсякъде, където човекът решава, че знае повече от този, който е установил правила. Милостивият самарянин

178 Но грехът е и рана. Затова Господ се ражда във Витлеем, за да излекува този свят. Думите Му са като двуостър меч (Евр. 4:12), като скалпел в ръцете на хирурга, който едновременно извършва разрез и спасява. В тях няма излишна сантименталност, нито груба агресия. Има състрадание и милост в изобилие към самотния човек, останал полумъртъв на житейския път. Не виждаме укор защо толкова самонадеяно е тръгнал някой по опасния път към низината. Когато лекарят спасява някого, той не му търси сметка, нито го съди. „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3:17). Другите, които отминават край полуживия и дори не се спират до него, първо са го осъдили в сърцето си, а след това са отминали. Господ обаче не оставя човека. Веднъж, след като се е погрижил за Адам, Той го поверява на гостилничаря, въвежда го в Църквата и обещава отново да го навести „на връщане“. Човекът в съвременния свят носи същите рани, изпитва същата болка, както героят от притчата. Ако прочетем изброените от св. Йоан Златоуст грехове и пороци, няма да открием нищо ново, нито пък непознато в днешния ден. Колкото и опити да е правил човешкият род да изгради общество от безгрешни хора, те са се проваляли. Това, което отличава християните от останалите хора обаче, не е непогрешимостта, а убедеността, че трябва да станеш, след като си паднал. Няма човек, който да не пада, нито има такъв, който да не греши. Но желанието, дръзновението да се изправиш след греха, упованието в Божията помощ и милост, която лекува всяка рана, е християнска добродетел. Затова тази притча е толкова четена и коментирана в Църквата. В нея всяка дума има архетипна стойност. И не на последно място, приложима е към всяка епоха и към всеки човек. Какво свързва пътя от притчата с житейския път на човека? Колко нива на лечението са описани в притчата? Защо тази притча има отношение и към нашата съвременност? Проверете наученото 1. Обмен на мнения Каква е връзката на притчата за Милостивия самарянин с една от централните теми в Свещеното Писание: нашето благочестие и святост се измерват с нашата милост? Дискутирайте радикалното предизвикателство, което Спасителят отправя към хората от всички времена: няма неближни, няма чужди, няма човек, който да бъде описан като „друг“, „външен човек“ или „отхвърлен“, не заслужаващ нашата милост и помощ. Дайте примери как християните прилагат смелостта, състраданието, щедростта и солидарността на самарянина в ежедневието си. Твърде много хора смятат, че да бъдеш „добър самарянин“ означава организирана дейност в институция или организация. Разкрийте по-дълбоките аспекти на разбиране на притчата, като използвате ключовите думи грях и лечение. Обсъдете притчата за Милостивия самарянин в контекста на съвременния живот. Дайте примери от живота на Църквата. Приложете наученото

179 3. Съставяне на дискусионен въпрос 2. Анализ на светоотеческо тълкование в съвременен контекст Съставете въпрос за дискусия или конкретен казус за обсъждане по те- мата „Грях и лечение, личност и отношение“, която да проведете след- ващия час. Прочетете двете части от тълкованието на Евтимий Зигавин на притчата за милостивия самарянин. Посочете допирните точки със съвременността. Приложете наученото Евтимий Зигавин (Зигабен) е византийски богослов и екзегет от края на XI и началото на XII век, автор на антиеретически съчинения и тълкувания на библейски текстове. Бил е монах в Константинопол. Славел се е с изключителната си начетеност и ерудиция, поради което е бил високо ценен от византийския император Алексий I Комнин. По негова поръчка Зигавин съставя своя най-известен труд „Догматическо всеоръжие“, изобличаващ всички известни до неговото време ереси. СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ 1) Един човек слизаше от Йерусалим в Йерихон. – Тази притча, макар и съчинена, за да покаже кой е нашият ближен, разкрива с малко думи цялото човеколюбиво домостроителство на нашия Спасител. В какво се състои то? Ние смятаме, че този човек, описан в притчата, е Адам и всички, които са произлезли от него. Пътят от Йерусалим до Йерихон е пътят от добродетелта към порока, от послушанието към непослушанието, от високото жилище към подчинения начин на живот. Защото Йерусалим е на високо място, а Йерихон е в низината. И налетя на разбойници. – Демоните, които стоят край пътя. Които го съблякоха. – Дрехата на добродетелта, страхът от Бога, с която е обвит като с хитон. Изпонараниха го. – Ударите на душата, раните на греха.“ 2) И като се приближи, превърза му раните. – С превръзките на учението. Изливайки елей и вино. – Нежно и сурово. Защото Неговото учение на места е кротко и успокояващо, а другаде е разсичащо. По този начин е добре съчетано и носи полза за всички страни. След това го качи на добичето си. – На тялото Си, което трябваше да бъде разпнато, т.е. като взе върху Себе Си човешките немощи посредством въплъщението. Откара го в странноприемницата. – Странноприемницата е Църквата на верните, защото и тя, като странноприемницата, приема всякакви хора. И се грижеше за него. – Прояви (божествения Си) промисъл за него. Евтимий Зигавин, Тълкование на евангелието според Лука, PG 129, 964-965. Догматическо всеоръжие, ръкопис от XII в. Добрият Пђстир

180 6.3. БЛИЗОСТТА И ДАЛЕЧНОСТТА НА ЧОВЕКА [ЗА УПРАЖНЕНИЯ И ПРАКТИЧЕСКИ ДЕЙНОСТИ] 1. Работа с библейски текст Прочетете откъса от Евангелието според Матей и отговорете на въпросите: Защо Синът Човечески е наречен „Цар“? Защо, според вас, Царят смята Себе Си за тъждествен с гладните, жадните, странниците, голите, болните, затворените в тъмница? Какви изводи може да си направи съвременният християнин от тези думи на Иисус Христос? От коя страна на Царя бихте искали да бъдете? Кое според вас е най-голямото препятствие пред тази перспектива? Страшният съд, фреска от катедралата „Св. Владимир“, Киев, Украйна, худ. Виктор Васнецов, 1885-1896.

181 2. Размисъл над притча 3. Примери от съвременността 4. Дискусия В притчата за Милостивия самарянин (Лука 10:30-35) са споменати свещеник и левит. Поставете се на тяхно място. Какви според вас са мотивите им, за да отминат, без да помогнат? Защо според вас Господ използва в притчата именно свещеник и левит, а не примерно лекар или търговец? Прочетете и коментирайте текста. Какви условни каузи и псевдокаузи можете да посочите в нашия съвременен контекст? Проведете дискусия на тема „Личност и отношение“. Коментирайте междуличностните отношения в контекста на църковното разбиране за Бога и човека. „А кога дойде Син Човеческий в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата. Тогава Царят ще каже на ония, които са от дясната Му страна: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте. Тогава праведниците ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и нахранихме, или жаден, и напоихме? Кога Те видяхме странник, и прибрахме, или гол, и облякохме? Кога Те видяхме болен или в тъмница, и Те споходихме? А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Тогава ще каже и на ония, които са от лява страна: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели; защото гладен бях, и не Ми дадохте да ям; жаден бях, и не Ме напоихте; странник бях, и не Ме прибрахте; гол бях, и не Ме облякохте; болен и в тъмница, и не Ме споходихте. Тогава и те ще Му отговорят и кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме? Тогава ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото не сте сторили това на едного от тия най-малките, и Мене не сте го сторили. И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците – в живот вечен.“ (Мат. 25:31-46) Отец Михаил (днес Банченски митрополит Лонгин – Украинска православна църква (Московска патриаршия) с едно от стотиците осиновени и обгрижвани от него деца „Щом никой вече не вярва в нищо, щом липсват идеали, родина, принадлежност, щом реалните каузи са се разпаднали, ще си създадем условни каузи, псевдокаузи, където да влагаме „страстта“ си, където да общуваме.“ Цветан Стоянов, Отчуждението, С.: Български писател, 1988 с. 159.

ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ (ОБОБЩЕНИЕ ) 1. ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ Е БОЖИЯ Ако любовта е начинът, по който Бог съществува (1Йоан. 4:8), тогава Синът Божий не е отделен от любовта на Отца и Светия Дух (Йоан 3:35; 10:17; 15:9). Също и Отец, и Светият Дух са в любовта на Сина. Любовта е качество, начин на съществуване, който е в Бога по дефиниция. Всяка от ипостасите на Светата Троица е адресант и адресат на любовта. Бог е любов и съществуването или несъществуването на света не променя нищо в този факт – творението е плод на Божията любов, но не и обуславяща причина. Бог не е „станал“ любов само за да създаде света и не „е“ любов само заради това. По думите на апостол и евангелист Йоан боговъплъщението също е плод на Божията любов: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Йоан 3:16). В своето първо послание апостолът добавя: „В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си да стане умилостивение за нашите грехове“ (1Йоан. 4:10). 6.4. „Оставете децата да дохождат при Мене…“ Стенопис в параклис „Седемдесет апостоли“, Дивотински манастир „Св. Троица“ 182 „Това, което стана във вечността, стана и във времето. Мил си ми, Любов моя, защото си Тайна. Нали всяка любов гори и не изгаря докато трае тайната.“ Св. Николай Велимирович, Езерни молитви, ІХ, С.: Омофор, 2009, с. 28.

183 Да обичаш някой, който не те обича – това е любовта Божия. Тази любов е „дълготърпелива, пълна с благост…, не дири своето“ (1 Кор. 13:4, 5). Трудно би я разбрал някой, който я няма. „Ти не искаш много от мен, Любов моя. Гледай, хората искат повече…“, възкликва св. Николай Велимирович. 2. ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ Е БОГОЧОВЕШКА Земният живот на Иисус Христос е въплъщение на любовта. Най-странното в тази любов е, че Бог стана Човек. Той можеше да Си остане такъв, какъвто е, и пак да изрече същите думи, които знаем от Евангелието. Можеше дори да изпише тези думи на каменни скрижали и да ги повери на някой нов Мойсей. Когато се питаме защо Бог стана именно човек, а не друго, това всъщност е въпрос за достойнството на човека. Няма сякаш друго битие, което Бог да обича толкова много. Всеки опит да подценим или да надценим човека, няма да промени Божията любов. Тя е ирационална по човешките критерии. Има обаче нещо рационално в тази ирационална любов. Достатъчно е да си спомним думите: „Не е добро за човека да бъде сам“ (Бит. 2:18). След всяка среща с Бога човекът отново би останал сам, ако няма друг човек до него, в чиито очи да се огледа и да се разпознае като „аз“. Затова Бог стана човек. Синът Божий стана Син Човешки, за да покаже на хората любовта Божия в човешки образ. Синът Човешки показа какво е да имаш любов Божия като човек към човека. Затова е закономерен упрекът на апостола: „Който каже: „любя Бога“, а мрази брата си, лъжец е; защото, който не люби брата си, когото е видял, как може да люби Бога, Когото не е видял?“ (1Йоан. 4:20). Очевидно за Бога няма стойност любовта към Него, когато тази любов е саможива, несподелена, отчуждена. Омразата може да бъде по човешки обяснена. Бог не би я разбрал. Всеки който „мрази брата си“ има поне един рационален мотив. Любовта много трудно може да бъде рационално обяснена. В нея мотивите спират да имат валидност. 3. ХРИСТОВАТА ЛЮБОВ Е ЖЕРТВЕНА „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“, казва Господ по време на Тайната вечеря (Йоан 15:13). Тайната вечеря предшества предателството, разпятието и смъртта. Приятелите, към които се обръща Христос, са Неговите ученици. „Вие сте Ми приятели, казва Той, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам. Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае, що върши господарят му; а ви нарекох приятели, защото ви казах всичко, що съм чул от Отца Си“ (Йоан 15:14, 15). В Свещеното Писание, думите душа и живот са синоними. Да положиш душата си за своите приятели, означава да положиш, да презреш живота си заради своите приятели. 183

184 Христовата любов по този критерий е най-голямата от всички. Христос знае какво ще се случи с Него, а също така и какво ще се случи с всеки от апостолите Му. Той знае също така, че не всички в този свят ще вършат „всичко онова“, което Той е заповядал. Един от учениците Му ще Го предаде. Друг ще се отрече трикратно от Него. Сънародниците Му ще се отрекат от Него и ще Го осъдят. И въпреки всичко това, Той ще положи душата Си не само за апостолите, не само за онези в бъдещите времена и епохи, които ще се доверят на апостолските думи и без да са видели, ще повярват (вж. Йоан 20:29). Той ще положи душата Си и за тези, които след дни ще Го разпъват и приковават на кръста, докато Той се моли за тях: „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят“ (Лука 23:34). Ще положи душата Си и за онези, които ще Му се подиграват и ще Го отхвърлят, включително и за другите, които ще останат безразлични, за целия свят. Това е същата тази ирационална любов, която обича дори когато насреща няма обич. Тази любов ще намери човека, оставен на пътя полумъртъв, и ще се погрижи за него. Ще го направи, без да му задава излишни въпроси. Ще се прояви като грижа, а не като закон, като милост, а не като жертва. „Здравите, казва Господ, нямат нужда от лекар, а болните; идете и се научете, що значи: „милост искам, а не жертва“ (Мат. 9:12, 13). Това не са случайни думи. И не са адресирани само до фарисеите, които Го упреквали, че „яде и пие с митари и грешници“. Тези думи са диагноза за нашия свят. И тази диагноза щеше да остане само „на хартия“, ако не беше Кръстът. Именно кръстът, разпятието, придаде сегашно измерение на вечната Божия любов. Тази любов потърси човека в раждането, разпятието и смъртта на Сина Човешки, намери Го и ни Го върна „отдясно на Отца“. Защо Христовата любов е Божия? Защо Христовата любов е Богочовешка? Защо Христовата любов е жертвена? Проверете наученото Манастирът „Грабарка“ (Полша), „планината на кръстовете“

185 1. Прочетете и отговорете Прочетете двата текста и отговорете на въпросите: Каква трябва да бъде разликата между християните, митарите и езичниците? Какво означава да бъдеш съвършен? Какво бихте добавили към аргументацията на преп. Максим Изповедник относно целта на тази заповед? Приложете наученото СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят (Мат. 5:44). За какво е засвидетелствано това от Него? – За да те освободи от ненавистта, огорчението, гнева, злопаметството и да те удостои с най-великото притежаване на съвършената любов, която не може да притежава този, който не обича еднакво всички хора по примера на Бога, Който обича всички човеци еднакво. Той иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.“ Преп. Максим Изповедник, Стотици за любовта, І, 61, Наставления за духовен живот, С.: Синодално издателство, 1985, с. 35. „Слушали сте, че бе казано: обичай ближния си, и мрази врага си. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците? И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец.“ (Мат. 5:43-48). Преп. Максим Изповедник

186 2. Сравнителен анализ Прочетете откъса от Евангелие според Лука и го сравнете с разгледания текст от Евангелие според Матей (5:43-48). Обсъдете темата за другия в контекста на Христовата заповед за любов – към онези, които ни обичат, но и към онези, които ни мразят. Приложете наученото „И ако обичате ония, които вас обичат, каква вам награда? Защото и грешниците обичат ония, които тях обичат. И ако правите добро на ония, които и вам правят добро, каква вам награда? Защото и грешниците правят същото. И ако давате заем на ония, от които се надявате да го получите назад, каква вам награда? Защото и грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, и правете добро, и назаем давайте, без да очаквате нещо; и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния; защото Той е благ и към неблагодарните, и към злите. И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“ (Лука 6:32-36). „Огорчените и негодуващи сърца Го карат да се чувства така, както се е чувствал в светите Си страдания“, худ. Елизабет Уанг

187 3. Анализ на светоотечески текст Прочетете текста на св. Григорий Богослов и отговорете на въпро- сите: – Защо Христос пролива кръвта Си на кръста? – Защо не бива да мислим, че Христос е платил откуп на Отца? – Защо е неприемливо да мислим, че Христос е платил откуп на дявола? Това слово, съгласно Типика, трябва да се чете след 3 песен на канона на Пасхалната утреня – вж. Типикон, гл. 50, също Цветния Триод, Во Святую и Великую Неделю Пасхи. Обсъдете какви са аргументите на Църквата да го включи в Пасхалното богослужение. Как словото на св. Григорий Богослов кореспондира с библейския стих: Приложете наученото „ Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него.“ (Йоан 3:17) СВЕТООТЕЧЕСКА МЪДРОСТ „Остава да се изследва въпросът и догматът оставен без внимание от мнозина, но който според мен се нуждае от изследване. За кого и за какво е пролята тази дадена за нас кръв – кръв велика и преславна на Бога, Архиерея и Жертвата? Ние бяхме във властта на лукавия, отдадени на греха и сластолюбието, купили за себе си повреда. А ако цената на изкуплението се дава не от друг, а от Този, Който я има във властта Си, питам аз: на кого и по каква причина е принесена такава цена? Ако на лукавия, то това е оскърбително! Разбойникът получава цената на изкуплението, получава не само от Бога, но и Самия Бог, взима за своето мъчение такава неизмерима отплата, че е по-справедливо да бъдем помилвани ние! А ако на Отца, то, първо, по какъв начин? Не сме ли били в Негов плен. И, второ, по каква причина кръвта на Единородния би била приятна на Отца, Който не е приел и Исаак, принасян от баща си, но е заменил жертвоприношението, като вместо словесна жертва е дал овен? Не е ли очевидно, че Отец приема жертвата, не защото е имал нужда, но заради домостроителството. Човекът е имал нуждата да се освети от човечността на Бога, за да може Сам Бог да ни избави, преодолявайки мъчителя със Своята сила, и да ни възведе към Себе Си чрез Сина, Който е посредник и всичко върши в чест на Отца, Комуто Той е във всичко подчинен?“ Св. Григорий Богослов, На Св. Пасха, Слово 45, 22 (ΒΕΠΕΣ 60,198,15–33). Св. Григорий Богослов или Григорий Назиански (ок. 325 - 25 януари 389 г.) е византийски философ, учен и духовник. Църковната традиция го именува Богослов. Съученик, приятел и съратник на св. Василий Велики. В своите слова, писма и стихове той говори вдъхновено за богословието като плод от аскетическите усилия, молитвата и духовното възхождане към Бога. В полемиката си с духоборците изповядва единосъщието на Светия Дух с Отца и Сина, и Неговата божественост. Защитава истината за двете природи в Христос и за обожението на човека като цел и последица от въплъщението на Сина Божий.

188 3. Кое от изброеното НЕ е част от православното учение. Отбележете в тетрадките си излишното. а) Иисус Христос е Единородният Син на Отца. б) Христос не е просто един от синовете Божии по благодат. в) Синът не е вечен, както е вечен Отец. г) Синът не е творение. ГОДИШЕН ПРЕГОВОР тест изходно ниво (Контрол и оценка) 1. Вярно ли е, че...? Отбележете в тетрадките си четири верни отговора. а) Управлението на българските царе Иван Александър и синовете му е определяно като втори Златен век за българската книжовност, църковен живот и строителство. б) Светият патриарх Евтимий извършва книжовна и езикова реформа, редактирани са богослужебните книги. в) Свети Теодосий Търновски оставя своя народ на Светата Троица. г) Сретението и Преображението Господне са двете събития, които най-директно явяват Бога като Троица. д) В самооткриването на Бога като Отец, Син и Дух Светий се състои радикалната новост на Новия Завет. е) Фактът, че Иисус Христос изпраща учениците Си, за да проповядват, учат и кръщават в името на Отца и Сина и Светия Дух, е най-ясното свидетелство за вярата в Светата Троица. 2. Отбележете в тетрадките си кои четири от изброените са косвените свидетелства за Бога като Троица в Стария Завет: а) Още в първите думи на Библията: „В начало Бог създаде“ (1:1) – на еврейски: Берешит бара Елохим – подлогът (Елохим) е в множествено число, а сказуемото (бара) – в единствено; б) гостуващите на Авраам трима пътници, на които той говори в единствено число: „Господарю, ако съм намерил благоволение пред очите Ти, не отминавай Твоя раб“ (Бит. 18:3); в) случаите, в които Бог говори за Себе Си в множествено число, напр. „Да сътворим човек по Наш образ и по Наше подобие“ (Бит. 1:26); г) Божието обещание за Спасител след грехопадението; д) смесването на езиците при строежа на Вавилонската кула; е) видението на св. пророк Исаия, в което серафимите трикратно славят Господа с думите: „свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава!“ (Ис. 6:3). Какво научихме по религия – православие в 9. клас

189 4. Отбележете в тетрадките си невярното твърдение: а) Ева, приемайки словото на змията, избира да стане „като Бога“ без Бога, проявява непослушание и вместо богоподобие, получава смърт. б) първите думи за Пресвета Богородица, произнесени още в рая, са казани от Бога в обещанието за Изкупител. в) Дева Мария свободно избира да каже: „Нека ми бъде по думата ти“ (Лука 1:38) и става майка на Живота. г) Дева Мария е майка на човека Иисус Христос. д) Дева Мария е Богородица, защото е „родила Бога“, второто Лице на Св. Троица. 5. Открийте и отбележете в тетрадките си трите верни твърдения по отношение на съчетанието в Христос на естества, воли и действия. а) Иисус Христос притежава само божествена, несътворена природа, която се проявява със своя съответна енергия или действие. б) Човешката природа в Иисус Христос също има своя съответна енергия или действие. в) Бог бива осезаван по Своите действия или енергии. Така Той е едновременно непознаваем по природа и познаваем по енергия. г) човешката енергия и воля се сливат с Божиите и изчезват. д) В Иисус Христос водеща е божествената природа, съответно воля и енергия, но човешката природа, воля и енергия са в съгласие и единство. 6. Отбележете в тетрадките си кое твърдение НЕ отразява ключов момент за християнското богословие по отношение на различаването на ипостас от същност или природа: а) според учението на светите кападокийски отци ипостас придобива значение на уникално и неповторимо лице или личност. б) Отец, Син и Дух Светий са ипостаси с обща същност. в) В богословския език понятията същност, природа и естество са коренно различни по съдържание. г) Няма лице, което да е лишено от същност, както и същност, която да съществува, без да бъде вместена в (или проявена от) лице. 7. Какво отличава „образа“ на Сина Божий спрямо „по образа“ на човека? Препишете верния отговор в тетрадките си. а) Човекът е образ (икона) като Сина и също като Него е единороден и единосъщен на Отца. б) Образът е разглеждан като сходство на Ипостаста на Сина с Отца във всичко, а човекът е създаден по образа на въплътилия се Син Божий, но не може да бъде като Сина, Който е единороден и единосъщен на Отца. в) Когато Иисус Христос е наричан „образ (икона) на Неговата ипостас“ (Евр. 1:3), това означава сходството Му по ипостас с Бога Отца.

190 8. Препишете текста в тетрадките си и попълнете липсващите думи в него: Божията воля не се проявява безлично като някаква абстрактна сила, а е винаги свободната воля ... , ... , в Светия ... . Свободата е качество, което ... има, благодарение на дадената му от Бога богообразност. 9. Посочете в тетрадките си неправилния отговор. Любовта е: а) сърцевина на човека, способност, в която са събрани всички потенции и възможности на неговото битие; б) просто склонност или способност на човека; в) винаги свободна; г) една и съща като любов в Бога, любов от Бога към човека и любов между хората. 11. Открийте и отбележете в тетрадките си три твърдения, които представят православното разбиране за индивид и личност. а) „Личност“ не е равнозначно на „индивид“. б) „Личност“ е равнозначно на „индивид“. в) Когато е изолиран и самодостатъчен, никой от нас не е автентична личност, а е само индивид. г) Човекът е пълноценна личност и без общение с другите. д) Всеки човек става истинска личност само когато влезе в общение с други личности. 12. Открийте и отбележете в тетрадките си грешното твърдение: а) И мъжът, и жената са две половини на едно цяло. б) Раз(пол)овеността на човека е следствие от естествена еволюция във времето. в) И мъжът, и жената носят Божия образ в себе си. г) Човекът като естество е създаден в два пола. д) Бог създава мъжа и жената, за да поставят началото на човешкия род. 10. Свържете в тетрадките си изразите така, че да се получи вярно твърдение: Общението е свободата, любовта и общението стават присъщи и на сътворения свят. г) Служител не плаща дължимите данъци или не работи, за колкото му се заплаща. Свободата, любовта и общението са присъщи на Бога, достойнството и способността да общува с Бога. Чрез споделянето на Божия образ с човека начин на Божието съществуване, споделен с човека. Когато се причастяваме, Христос става част от нас защото в Него извечно има свобода, любов и общение между Отца, Сина и Светия Дух. Светата Евхаристия връща на човека и съответно, ние ставаме част от Христос.

191 13. Начертайте таблицата в тетрадките си. Отбележете с вярното и невярното за... 15. Прочетете текста и изпълнете задачите към него: те Работете в тетрадките си! Формулирайте със свои думи основната теза на текста. Какво заглавие бихте поставили на текста? Колкото и опити да е правил човешкият род да изгради общество от безгрешни хора, те са се проваляли. Това, което отличава християните от останалите хора обаче, не е непогрешимостта, а убедеността, че трябва да станеш, след като си паднал. Няма човек, който да не пада, нито има такъв, който да не греши. Но желанието, дръзновението да се изправиш след греха, упованието в Божията помощ и милост, която лекува всяка рана, е християнска добродетел. Общение и отчуждение вярно невярно а) Първото, което умира в Адам и Ева след вкусването на забранения плод, е общението между тях. б) Непосредствено след това прародителите се скриват и от Бога, защото доверието, любовта, общението вече са заменени от страх. в) Грехът на прародителите се проявява като отчуждение само от Бога. г) естествените потребности на човека често се проявяват като страсти, т.е. състояния на самоусъвършенстване. Не е достатъчно до 9 т. Можеш и по-добре 10-14 т. Добре 15-24 т. Много добре 25-34 т. Отлично 35-40 т. Скала за самооценяване За всеки верен отговор на задачи 1, 2, 5, 8, 10, 11, 13 и 15 – по 1 точка. Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Общо Точки 4 4 1 1 3 1 1 4 1 5 4 1 4 1 5 40 т. Самооценка 14. Отбележете в тетрадките си кое НЕ е вярно. В притчата за милостивия самарянин: а) Спасителят дава отговор на въпроса на законника кой е нашият ближен. б) Христос дава отговор на въпроса на богатия юноша как да постигне спасение. в) Самарянинът е Самият Иисус Христос, Който слезе от небесата, за да излекува наранения човек. г) Нанесените рани са различните му грехове.

РЕЛИГИЯ – ХРИСТИЯНСТВО-ПРАВОСЛАВИЕ ДЕВЕТИ КЛАС Автори проф. д-р Магдалена Маринова Легкоступ доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов д-р Десислава Драгомирова Панайотова Рецензенти на издателя Негово Високопреосвещенство Ловчански митрополит д-р Гавриил проф. дтн Емил Трайчев Главен редактор доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов Богословски редактор проф. д-р Димитър Попмаринов Киров Художествен редактор доц. Йордан Николаев Йорданов Графичен дизайн и корица Жасмина Златанова Бакалова-Минчева Илюстрации доц. д-р Ваня Николова Сапунджиева Жасмина Златанова Бакалова-Минчева Катерина Иванова Милушева Коректор Анета Пенева Българска. Второ издание. 2023 Формат 60х90/8. Печ. коли 24 ISBN 978-619-92531-9-9 Издател Българска православна църква-Българска патриаршия. София 1000, ул. „Оборище“ 4, тел. (02) 987 56 11, е-mail: [email protected] Цитираните текстове от Свещеното Писание са по: БИБЛИЯ, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет, Св. Синод на Българската православна църква, София, 1993 г. Икони и стенописи: преп. Андрей Рубльов, Българска православна църква-Българска патриаршия, Ловчанска св. митрополия, ПКСХП „Св. Александър Невски“, Пловдивска св. митрополия, Бачковски манастир, Велика Лавра „Св. Атанасий Атонски“ (Св. Гора – Атон), Манастир Ватопед (Св. Гора – Атон), Дечански манастир (Косово), Дивотински манастир „Св. Троица“ – параклис „Седемдесет апостоли“, манастир „Големия Метеор“ (Метеора), Печки манастир (Сърбия), храм „Протата“ (Карея, Св. Гора – Атон), Рилски манастир, Синайски манастир „Св. великомъченица Екатерина“, храм „Св. апостоли“ (Галилея), храм „Св. Григорий Палама“ (Солун), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. Ловеч), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47), храм „Св. Марина“ (гр. Пловдив), храм „Св. Параскева“ (гр. София), храм „Преображение Господне“ (гр. София), храм „Св. Седмочисленици“ (гр. София), Ателие „Зограф“, Владимир Аврамов, Вера Върбанова, Галин Паскалев, Георги Дончев, Елеонора Караиванска, Камелия Бачорска-Ценкова, Любомир Ценков, Маша Бакалова-Йосифова, Сергиево-Посадски музей, Ателие „Праксис” (Катя Стоядинова, Гергана Илиева – Лесикова), Студио „Димчовски“ (Димчо и Антония Димчовски), Татяна Еждик, Ясен Иванчев, bgicons.com, ozon.ru, stavros.ru Картини: Димитър Гюдженов, Виктор Васнецов, Елизабет Уанг, Микеланджело, Никола Пусен, Питер Брьогел, Чарлз Войси, Юлиус Шнорm, Ателие „Праксис“ Фотографии: Българска православна църква-Българска патриаршия, Ловчанска св. митрополия, Пловдивска св. митрополия, Софийска св. митрополия, храм „Св. Атанасий“ (гр. Варна), храм „Св. св. Кирил и Методий“ (гр. София, ул. „Г. Вашингтон“ № 47), храм „Преображение Господне“ (гр. София), прот. Костадин Тренев, прот. Михаил Ковачев, Ангел Карадаков, Британска библиотека, Ваня Минева, Галя Тодорова, Десислава Панайотова, Димитър Цанков, Иван Павлов, Кирил Вълчев (БТА), Неделян Нешев, Нина Комарова, Пламен Агов, Пламен Михайлов, Светла Струмина, Таня Вълчанова, churchpop.com, faith.nd.edu, fineartamerica.com, legacyicons.com, orthodoxgifts.com, orthodox.pl, pinterest.com, pravoslavie.ru, ukrainaincognita.com, zedge.net

Катедрален храм „Св.св. Кирил и Методий“ , Ловеч