Новобългарската книга и печатно дело у нас

Ш н$икъ НА БЪл С/РСКАТА АКАДЕМИЙ НА H A^KH tt

Г .. .ГГЦТ--------- dscso&riA. xrsr

' .'. " ■■■ 1 Y ■*■ '.... ,■■...... ................. .................. ... ■ г г ------- ‘ .'■ ■ ■ '.'■ ■ и д

ОТДЪЛЕНЪ ОТПЕЧАТЪКЪ

ПЕЧАТНОЮ ДЪЛО У НАСЪ

ОТЪ 1806 ДО 1877 ГОД.

отъ

Н. НАЧОВЪ

СОФИЯ

ПРЙДВОРНА ПЕЧАТНИЦА, — ГРАФИКА А. Д.

1921



2- <f-— f -

tfZL, /74/.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА

И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ ОТЪ 1806 ДО 1877 ГОД.

ОТЪ

Н. НАЧОВЪ.

Докладвано въ И с г о р и к о филоложкия клонъ H i 19 юни 1919 г,

Новобългарската^ книга и печатното
д'Ьло у насъ отъ 1806 до 1877 год.

Отъ Н. Н ачовъ,

I.

Подъ турско иго и подъ гръцко— политическо и духовно— българскиятъ
народъ пъшкй цЬли векове, ала все пакъ свещениятъ огъньу него не 6 t изгас-
налъ съвсЪмъ: дълбоко въ пепельта 6 tx a останали зарити вжгленчета, Отъ които
послЪ се запали факелътъ и огрЪ благотворна свЪтлина за просвета, за нацио-
нално съзнание и — за свобода. Този — ако и късенъ и доста бавенъ, но логи-
ченъ — процесъ причиниха сжщо просвЪтнитЬ свободолюбиви идеи, които въ
XVIII в. изпълниха и раздвижиха ц'Ьла Европа и прЪзъ съсЬднигЬ християнски
народи минаха и въ Турция, най-изолираната и най-деспотичната държава въ
Европа. Никоя сила и никоя сгЬна не можеше да прЪпрЪчи пжтя на гЪзи нови идеи.

По едно печално стечение на събитията българскиятъ народъ най-рано
отъ другигЬ християнски народи на Балканския полуостровъ изгуби царството си,
а най-късно пакъ се съживи и освободи. ПрЪзъ дългото и тежко робство скром-
нигЬ и затънтени въ гори и планини монастири и черкови упазиха българската
р'Ьчь за простия народъ, докато историята на о. Паисия раздвижи още повече умо-
вегЬ и непокж.тнатит'Ь народни сили, разпали въображението и откри новъ оба-
енъ хоризонтъ. Още отъ половината на XVIII в. народътъ почва да се съ­
бужда и главно отъ начало на XIX в. почватъ да се отварятъ все нови чер­
кови и келийни училища, ако и съ голЪми мжки и жъртви: много прЪчатъ
на тОва и турци, и едновЪрни намъ гърци. Въ народчото свЪстяване се надпрЪ-
варятъ родолюбци граждани (духовни и мирски), разни еснафи и градове.
И мнозина вечъ пб*събудени, любознателни и, сравнително, по-заможни
търговци българи отиватъ въ странство — нЪкои отъ гЬхъ прокудени Отъ тур­
ския гнетъ; пб-сетнЪ отиватъ нЪкои момци пъкъ за по-голяма наука. Всички виж-
датъ тамъ, какъ добруватъ на свобода хората и какъ напрЪдватъ, та оше пб-от-
чаяно имъ се пр-Ьдставя сега положението на народа, и rfe възмечтаватъ да му
помогнатъ, всЬки съ що може. Въ разни BptMeHa българите и възстания правиха,
за да отхвърлятъ чуждо тежко иго, ала не сполучиха; помагаха и на еднопле-
менни сърби и на едновЪрни гърци да се освободятъ; нЪкои участвуваха и въ
руско-турскигЬ войни въ 1809— 1812 и 1828— 1829 (за Кръмската война,
1854— 1856, да не говоря) ала сключенитЬ сл-ЬдъгЬзи войни договори за миръ

*) Огтукь нататъкъ. за по-кратко, навредъ ще пиша само: българска. 14
Сборник* на Бълг. академия на наукитЪ, км, XXV.

4 Н. НАЧОВЪ.

нищо не дадоха на измжченитЬ българи; напротивъ, положението имъ ставаше
все пб-тежо всрЪдъ разяреното Още повече турско население, та некой отъ техъ
биваха принудени да се изселятъ въ Ромжния и Русия. Но все пакъ руските
царе почватъ да говорятъ пб-открито и по-смело за въ полза на своите угне­
тени еднОвЪрци и едноплеменници на Балканския полуостровъ, предимно за бъл­
гарите, като най-многобройни. Въ робството, презъ XVIII в., черковни книги
идатъ отъ Сърбия и отъ Русия, най-вече. Изпървомъ по некой Отъ техъ се учатъ
и децата въ келиите. Първите учители сж лица отъ духовния санъ, сжщо съ ке-
лийно образование, защото децата главно се учатъ за да четатъ въ черкова, а
некой и да станатъ свещенници. Пб-сетнЬ учители ставатъ и мирски лица— напр,
шивачи, които, покрай занятието си, обучаватъ и деца; следъ това пб-учени
учители ставатъ гръцки възпитанници; училищата се размножаватъ, предназна­
чението имъ се видоизменя и програмите имъ се разширяватъ, като въ техъ се
вмъква и светска наука: това настоятелно го изисква новиятъ животъ, па почва
да се говори и за по-лекъ и по-целесъобразенъ методъ на обучението въ учи­
лищата. П. БерОвичъ съ своя Рибни букварь (1824 г.) прави предвратъ въ това
обучение. Въ Габрово въ 1835 г., о. Нофитъ Рилски отворя първото добре на­
редено взаимно училище (по белланкастерска метода) и, най-сетне, пакъ тамъ
следъ 33 години — въ 1868 г. — Йосифъ Ковачевъ въвежда звучната метода
— последнята дума на модерното обучение. Следъ време отъ черковните ке-
лии училищата се измещатъ въ особени, по-широки и пб-пригодни за цельта
здания, построени пакъ въ черковния дворъ или близу до него. Явяватъ се и д е­
вически училища. Сетне почва да се усеща вечъ цб-голема нужда Отъ нови
учебници и отъ други книги за религиозно назидание или за светска наука и за
пб-възрастните люде, затова се появяватъ и преводачи — духовни лица и по-
събудени търговци емигранти въ странство. Те превеждатъ отъ гръцки и сръбски,
по-сетне — отъ руски и следъ това — и отъ френски и пр. Автори се явяватъ
по-сетне. И тъй, делото върви успешно напредъ. — Първите българи прево­
дачи и автори се борятъ съ неоформения още новъ езикъ и правописъ и който
нема още рёчникъ. Изпървомъ тё пишатъна славянобългарски езикъ; сетне лека-
полека въ негосевмъкватъ отъ говоримия езикъ нови лексикални, морфологични и
синтаксични особености, той значително се видоизменя и най-сетне източно-
българското наречие (диалектъ) — Пловдивската и Търновската школа —
става нашъ общъ литературенъ езикъ.

Важно е да се установи, презъ кжде главно мина та дойде у насъ про­
светата : презъ Русия, Ромжния, Сърбия, Австро-Унгария, или пъкъ — презъ
Гърция, беломорските острови и Цариградъ? За съплеменната православна и
мощна Русия българите отдавна милеели и отъ нея очаквали да ги освободи,
рано или късно, отъ турския гнетъ. Това се предавало тайно отъ едно поколение
на друго. Съ войните си съ Турция, Русия все повече се приближавала терито-
риялно до Балканския полуостровъ и до българите и все повече утвърдявала въ
техъ тази вера. Върналите се отъ Русия българи, по-малки и по-големи търговци,
разказвали съ жарь и увлечение чудеса за нейната грамадйа сила, за правосла­
вието и черковитё и монастирите и за още много други работи. Отъ Русия идели,
освенъ черковни книги, Още и Одежди и утвари, а по-сетне въ Одеса, Киевъ,
Москва, С.-Петербургъ и другаде почнали да се учатъ българчета, почти всички
поддържани отъ правителство, славянски комитети и частни лица. Но при все
това, отъ Русия ни отделяше Черно море и— до Парижкия миръ (1856)— дългата
ивица земя, пастирска Добруджа и Дунавъ, пакъ за по-големо духовно единение
съ нея имаше и много други важни политически п речк и : турците всекакь се ста­
раеха да ни държатъ далечъ отъ русите и техъ — отъ насъ. Затова нашето въз­
раждане се начева въ западните и югозападните български предели. На товааь
спомогнали политико-обществените движения въ западна Европа презъ XVIII в.,
войните на Австрия съ Турцич, освобождението на Сърбия и после на Гърция

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 5

и българитЪ македонци търговци въ Сърбия и Австрия. Тогава още между кни­
жовния сръбски езикъ и правописъ и българския разликата била тврдЪ малка —
още Вукъ Караджичъ не билъ реформиралъ сръбската азбука. Между тогаваш-
ната сръбска книжнина и българската има н Ьколко допирни точки и взаимно под­
помагане. Тъй въ 1741 г. Христофоръ Ж ефаровичъ, българинъ1) отъ Дойрянъ,
напечатва въ Виена своята Стематография съ образи на български светци и съ бъл­
гарския левъ; въ 1792 и виенскиятъ търговецъ българинъ Марко Теодоровичъ
отъ Разлогъ дава средства да се напечата букварь за сръбски и български дЪца;
въ 1801 г. българинътъ Атанасъ Несковичъ издаза на сръбсски въ Будимъ история
на славено-болгарския народъ2); въ 1839 г. Н. Карастояновъ печата въ БЪлградъ
сръбска книга (Молебнихъ п-Ьний), която продава и въ България; и хаджи Най-
денъ Ивановичъ печата въ БЪлградъ 2 сръбски книги (История Синдипе философа,
Видаковичъ, 1855 и Плачъ Рахили, К. Маринковичъ, 1856), пакъ продава българ­
ски книги (негово издание) въ Сръбия и сръбски— въ България. На една ужъ бъл­
гарска книга (Годишно пр-Ьдзнание— единъ видъ календарь за 1853), негово издание,
езикътъ е повече сръбски. Пакъ имаше и български учители и писатели сърби (К.
Огняновичъ въ Вратца, М. Д. Рашичъ въ Шуменъ и др.). Нека, най-сетн^, спомена
архимандритъ И. Раича, книгата му История славянскихъ народовъ, най-паче. бол-
гаръ, хорватовъ и сербовъ (Виена 1794— 1795) и познанството му съ Иаисия.
Обаче, скоро слЪдъ това общението между двата братски народа — българи и
сърби — начева постепенно да ослабва и най-сетнЪ съвсЪмъ се прЪкжсва. При­
чини за това е имало нЪколко. Тъй че, нашата просвета и нашето национално
възраждане дължимъ главно на гърцитЪ. НашитЪ видни учители, писатели, па и
дЪйцигЬ по черковния въпросъ, бЪха гръцки възпитанници. Отъ свОигЪ учители
гърци rk научиха, какво ще каже пламененъ патриотизъмъ. Това най-вече се про­
яви въ гръцкото възстание въ 1821 г., въ което и мнозина българи участвуваха.
Великата гръцка идея подказа и засили у българитЪ идеята за една свободна Бъл­
гария. Новогръцката книжнина почна да се развива въ втората половина на XVIII в.;
изникнаха слЪдъ това гръцки училища въ о въ Патмосъ, Солунъ, Янина, Мосхо-
полъ, Цариградъ и особено гЬзи: въ о-въ Андросъ, Кидония (Айвалие), Смирна
и въ о-въ Хиосъ съ прочутите учители: Каирисъ, Григорий Сарафа, Евстатий,
Константинъ Иконому, Валива, Вардалахъ и др. ТЪзи училища послЪ бЪха п р е­
несени и въ Влашко и Молдавия (Букурещъ и Яшъ). ТвърдЪ естествено, това
гръцко умствено движение се разнесе и въ България отначало чрЪзъ гръцкото
висшо духовенство и гръцкигЬ първенци. Т аи тогава гърцигЬ считаха земята ни
за гЬхна и мнозина по-интелигентни и заможни бьлгари се гърчееха и съ тЬхни
средства се отваряха и поддържаха гръцки училища, въ които се учеха и бъл­
гарчета — защото тогава още и черкови и училища бЪха общи. Религията —
която никога сжщо бЪхме взели отъ гърците — стоеше на първо мЪсто ; тя
оттласкваше назадъ народностьта. Пакъ и официялна;а турска власть наричаше
и гърци, и българи съ едно общо име Урумъ-миллетъ. Тъй въ Българско изник­
наха най-първо елински и елино-славянски училища съ учители гърци и гръцки
възпитанинци българи (Ем. Васкидовичъ, Христаки Павловичъ, Райно Поповичъ,
о. Неофитъ Рилски, К. Фотиновъ — въ Смирна — и др.) — въ Свищовъ, Т ър­
ново, Пловдивъ, Котелъ, Велесъ, и пр. СлЪдъ врЪме гЬзи училища се обръщ атъ
на славено-български и най-сетнЬ — на чисто български. ОсвЪнъ това, и мно­
зина българчета се .учеха и въ по-висши гръцки училища извънъ България — въ
Кидония (Г. Золотовичъ, Ив. Селимински, този послЪдниятъ и въ Атина), на О-въ

*) .Изгледа да je био родом из Лужне Ма1]едони]е, из грчке или цинцарске поро'

дице“ — пише проф. J. Скерличъ за нашия Жефаровичъ (Истор^а нове српске книжев-

ности. Београд, 1914, стр. 42). Страхува се да каже, че Ж е българинъ.

2) До 1811 г. тя е имала три издания, посветени на българи търговци. ПослЪ тази

история преведе Н. Сапуновъ (Букурещъ. 1844) и я( посвети на българинъ търговеш,

на Никола Черновичь.

б Н. НАЧОВЪ.

Андросъ (Георги попъ Илиевъ Бусилинъ, Иванъ Добровски, послЪдниягь сжщо
и въ Атина, Ст. Чомаковъ, Иларионъ Макариополски и др.), въ Атина (Г. В.
Ш оповъ, Ив. Г. Ш оповъ, Ив. Жинзифовъ, баща на Р. Жинзифовъ, Г. С. Раковски,
Гр. Пърличевъ и др.), въ Цариградъ (Куручешме) и другаде. Названията: „дас-
калъ“, „школйо-, „матима“, „филада“ и др. минаха и въ нашите училища и
дълго време се пазиха. Националното чувство у българите все растеше. Появи
се стремежъ за равноправие между гърци и българи, а после — и за сепарати-
зъмъ, причиненъ Отъ арогантностьта, злоупотребите и неморалния животъ,
противно на християнското учение, главно на висшото гръцко духовенство. Кога
въ начало на царуването си султанъ Абдулъ Меджидъ издалъ Гюлханския хати-
ш ерифъ (1839 г.), съ който се гарантирала на раята и свободата на вероизпове­
данието — българите, основавайки се на своята многобройность и на историчес­
ките си правй, поискали и по-големи черковни правдини отъ цариградския гръцки
патриархъ. Най-вече черковната борба между българи и гърци се засилила агЬдъ
Кръмската война (1856), когато споменатиятъ по-рано султанъ издалъ хати-
хумаюна за равноправность между мюсюлмани и рая и за пълна вероизповедна сво­
бода. Между довчерашните православни чеда на гръцката черкова— некой и сро­
дени — се появила голема омраза и разцепление и почнали да делятъ и обсебватъ
и черновите въ смесените градове. Българите се самоопределили по-резко и се
сплотили по-тесно. Почнали се яростна борба. Н екжде и отъ двете страни се
извършили големи буйства. Най-сетне — и противъ силното упорство на гръцкия
цариградски патриархь да имъ даде нещ о — българите се сдобиха съ самостойна
национална иерархия — екзархия (1870). Кой каквото ще нека казва, но това
беш е една важна победа, която сами българите извършиха. Техното име почна
да се спрменува по-често въ чуждия периодически печать и тъй се разнесе
навредъ. О свенъ това, духовното ни освобождение требваш е да предшествува
политическото.

Нуждата отъ български книги (учебници, па и за прочитъ, защото вечъ
били се навъдили и по-просветени и любознателни читатели) ставала изъ денъ
въ день все по-голема. Т ёзи книги дълго време се печатали въ странство. З а пе­
чатане книги въ Турция — и то въ областните й градове — Още и дума не могло
да стане. А, както и всеки разбира, само при свои печатници може да се мисли
за бърза и истинска просвета. Книгопечатането е единъ отъ онези мощни фак­
тори за напредъка, щото справедливо се счита за едно отъ най-великите изобре­
тения на човешкия умъ. То извърши въ мисъльта и въ света големъ превратъ:
чрезъ него древнитё и новите идеи и целата наука бързо се разнесоха по цель
светъ, за да сближать и побратимятъ народите, да подобрятъ участьта имъ и да
ги изравнятъ политически и социално.

Въ обширната тогава турска империя не се усещала голема нужда отъ пе­
чатници : турците още тънели въ големо невежество и религиозенъ фанатизъмъ,
пакъ и въ администрацията и въ другите имъ държавни учреждения службата
била доста упростена и повече употребявали литографирани книжа (формуляри,
таблици и пр.). Но все пакъ въ Цариградъ турци, гърци, арменци и евреи имали
по-рано свои печатници.

Печатането български книги въ странство костувало много време трудъ и
пари, па по некога — и живота: въ размирната Турция върлували разбойници,
липсвали добри пжтища и железници, та трудно се пжтувало и трудно се прЬна-
насяли пари и книги. Отиването, напримеръ, до Виена — пжтуване неколко
дена пОдъ редъ и нощуване въ мръсни и отъ съмнителна сигурностъ за живота
ханища — било цель подвигь, за който се изисквало голема смелость и родолю­
бив. О свенъ това, поцеже повечето преводачи или автори били учители, то те
бивали принудени да напущатъ и училище, и ученици за доста дълго време. И
турските власти правели големи пречки на лицата, които излизали извънъ цар­
ството. Разбира се, въ Ромжния, Сърбия и Русия най-лесно могло да се печататъ

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОЮ ДбЛО У НАСЪ И ПР. 7

български книги — тамъ най-вече имало славянски букви — макаръ че не вся­
кога и по-евтино, отколкото, напримеръ, въ Будимъ; напротивъ, тамъ било и

по-скжпо.

По-сетн'Ь се явяватъ и пжтуващи книж ари: Николай Карастояновъ отъ Са-
моковъ, хаджи Найденъ Ивановичъ отъ Т.-Пазарджикъ1), Георги Дончовъ Отъ
Калоферъ5*), Хр. Г. Дановъ отъ Клисура (Карловско) и др. Изпървомъ книжар-
ството се считало несериозно търговско з анятие и на хора изпаднали и не въ
състояние да вършатъ н'Ьщо друго. Съ дисаги на рамо или съ товарчинкананЪ-
кое дръгливо конче, тези новъ видъ търговци, всрёдъ пекъ или студъ, в-Ьтъръ
дъждъ, снЪгъ, каль, се скитали отъ градъ на градъ или и по-голЪмичкигЬ села, по
ханища — или нагости у свещенници и учители — и по панаири и продавали
разни черковни книги, молитвеничета, жития на светии, календэрчета съ чудесни
предсказания и съ други назидателни примери, букварчета и други книги съ съ­
държание любопитно (Александрията, Есопови басни, Баснословие на Сантипа
философа) или смеховито (Хитрости на Бертолда, на Настрадинъ ходжа) и у б е ­
ждавали всекиго да си купи нёкоя книжка за спасение на душата и да спечели
житейска мждрость отъ вехтОзав-ЬтнитЬ и християнските новозаветни отци и отъ

старите елински философи. Те искали да направятъ книгата достжпна за народа,

да го сближатъ и сприятелятъ съ нея, като прогласявали, че науката била „че-
тире очи“. Това свое дело те считали най-напрежъ богоугодно, а после — и
народополезно. Понекога на съвсемъ прости и недоверчиви люди и на деца те
давали книжки и даромъ. Тъй тези скромни ратници-пионери пръскали без­
шумно първите искри за просвета и народно съзнание всредъ дълбокия и смър-
топодобенъ мракъ у народа. По-сетне вечъ се явяватъ и постояни книжари. Въ
Пловдивъ най-първо некой си дюкянджия дедо СтОянъ3) продавалъ книги изда­
дени отъ х. Найденъ Ивановичъ и отъ Т. Дивитчианъ; български книги продавалъ
и единствениятъ тамъ книжарь гръкъ Димитъръ Л. Ангелидисъ, некой отъ техъ и
негово издание4). Най-сетне, явяватъ се и чистобългарски специялни книжарници

г) Вж. моята статия: Хаджи Найденъ Ивановичъ. Псп. LXV и отд. отп
2) Г. Дончовъ работи въ годините 1851 1862. ОсвЪнъ разни книги издадени отъ
х. Найденъ Ивановичъ, Т. Дивитчианъ, А. С. Екзархъ (Цариградъ) и др. — той прода-
давалъ и други, негово издание: Разговори французско-български отъ А. П. Гранитски
и Българска граматика отъ Т. Т. Хрулевъ — и 2-те печатани въ Букурещъ въ 1856 г.
Еднажъ на узунджовския панаирь Г. Дончовъ изгубилъ около 6000 гроша, задлъжнялъ
на Т. Дивитчианъ и поради това забЪгналъ у Влашко. СлЪдъ освобождението (1878) той
се върна въ Пловдивъ. По едно време той б е толкозъ обЪднялъ, че, за да се п р е­
храни, беш е се принудилъ да продава съ стомна вода изъ пловдивските улици — това
което правеха съ своите саки и циганите. Трогателно! По поводъ на това г. Ив. Вазовъ
написа стихотворението Старий книгопродавецъ (Гусла, Пловдивъ 1881, стр. 50-52). Въ
освободена България, когато за толкозъ учени и недоучени, заслужили и неза служили се
намери служба — единъ устарелъ и изпадналъ книжарь требваше да продав а вода, за
да не умре отъ гладъ. ДЬдо Георги умре въ Пловдивъ (Въ хотель Мариц а, стариятъ
Панаирь-ханъ, до р Марица] въ голема мизерия. За него пиша другаде пове че.

3) Въ кн. Изяснения на неделните и празднични евангелия прев. свещ. Златанъ
Киновъ (Цариградъ. 1857) спомощникъ отъ Каршияка (Пловдивъ) е и Стоянъ Стоевъ кни­
гопродавецъ. Споменува го и К. Геровъ въ писмото до брата си Н. Геровъ отъ 15. ноем­
ври 1856 (Изъ арх. п. № 676.).

4) а) Кратка антропология (нрЪв. Найденъ П. Стояновъ. Белградъ 1856), б) све­
щена история (Й. Груевъ. Белградъ. 1857); в) Нздгробний плачъ (свещ. Златанъ Груевъ.
Царигр?дъ. 1859); г) Азбукварь; д) Кратко повествование за св. църква и е) Читалище
за деца (и 3-те отъ Хр. П. Марковь. Белградъ 1858— 1859) и ж) Кратъкъ катихизисъ
(Д. В .= Д . В. Манчовъ Цариградъ 1859). Ангелидисъ е издалъ и Пространна карта на
Европайческа Турция съ прилежащите къмъ нея княжества Унгровлахия, Сърбия и
Черна-гора. 1862. Г. Димитровъ (Княж. България, ч. I, стр. 257) пище, че картата била
наречена про-сра-на и обвинява Ангелидиса, че умишлено направилъ това. Димитровъ до­
бавя, че Ангелидисъ много скжпо продавалъ българските книги. П резъ октомири 1858
Ангелидисъ е въ Букурещъ — види се. да купува книги (Изъ арх. на Н. Геровъ и.
№ 209, отъ Евл. Георгиевъ до Герова).

8 Н. НАЧОЁЪ.

Всичко вървело по реда си. Въ Пловдивъ се явяватъ книжарниците на Хр. Г.
Дановъ и с-ие (отначало Дановъ, Ячо Трувчевъ и Н. Д. Бояджийски, въ Гавазъ
— ханъ заедно съ книговезница) въ 1857 г. и на Д. В. Манчовъ въ 1862.1) Въ
Търново първа книжарница отворилъ П. Кисимовъ около 1857— 1858 г., упра-
влявалъ я Маринъ Д. Пиперовъ, единствениятъ тогава книговезецъ тамъ. Въ
Търново още се знаятъ книжарници: на Петъръ Стояновъ Джамджиевъ2) около
1865), на Стоянъ Мариновъ (около 1867) и на Ив. Н. Момчиловъ и С-ие (около
1867). ПрЪзъ седмото десетилетие на миналия вЪкъ и послЪднята книжарница е
издала доста книги. Отначало въ нея се мЪсЬлъ и Г1. Р. Славейковъ. Въ края на
60-те години Джамджиевъ съ сдружилъ съ Момчилова. После кога този умрЪлъ
(8 дек. 1869.), книжарницата поелъ да управлява Стоянъ Мариновъ; прЪзъ дек.
1871 за нея подписва Ив. Н. Молловъ. Най-сетне книжарь въ Търново се спо­
менува и Н. Тодоровъ, по-рано такъвъ въ Цариградъ. Други познати книжарци
въ Българско сж. тези: на Иванъ Стояновъ3;, на Д. Великовъ и С-ие - въ Ко-
телъ; на П. Р. Славейковъ при печатницата на в. Македония (около 1869) и на
Бълг. печатарско друж. „Промишление“ — въ Цариградъ; на братя Блъскози
(около 1871) — въ Шуменъ; прЪзъ 1871 г. имало българска книжарница на Г.
Димитровъ въ Одринъ; въ сжщата година П. Т. Мусевичъ отворилъ въ Битоля
българо-ромжнска книжарница; около 1872 г. въ София знаемъ книжарь х. Н и­
кола4); въ 1874 г. сжществува печатница на Т. Станчевъ и С-ие въ Никополъ ;
въ Букурещъ въ 1875 г. Л. Каравеловъ основк дружество за разпростра­
нение полезни знания, като издава редъ книжки съ отбрано съдържание. Стари
книжари еж и Пенчо Радовъ и Константинъ Държиловичъ — послЪдниятъ про-
давалъ въ Солунъ гръцки и български книги. После отвориха клонове-книжар-
ници: Дановъ — въ Русе6) иВелесъ6) (напр, въ 1867), Манчовъ — въ Свищовъ
и Битоля (напр, въ 1872— 1873) и после въ Солунъ (1873— 1874) и книжар­
ницата на Ив. Н. Момчиловъ и С-ие — въ Русе (1871 — 1876). Отъ всички кни­
жарници най-много се прочу отсетне тази на Хр. Г. Дановъ.7)

По-рано се употребяваха думите: книгопродавецъ и книгопродавница;техъ
пб-сетне заместиха пб-кжеите форми: книжарь и книжарница.

И турското ретроградно правителство съ притаенъ гневъ гледало на бъл­
гарското пробуждане и на българските свещеници, учители, списатели, издатели
и книжари — и имъ правЬло големи спънки, понеже не могло толкозъ явно да

г) Но бр. 6042, 6. изд. у Бълг. Книгоп. 1909 г. е издалъ въ 1861 г. Д. Василиевъ—
Д. В. Манчовъ.

2) Отъ Бебрево, прЪселникъ въ Търново и баща на г. Т. П. Джамджиевъ, книжаръ
въ Търново, а днесъ въ София. Той е издалъ доста книги, напр следните: Кратъкъ Ка-
тихизисъ. 3. изд. (Прев. Т. Т. Хрулевъ. 1864) Християнское нищелюбие милостиваго Фи­
ларета (с. г ) Многострадална Геновева жал. позор. (прЪв. Ив. Владикинъ, 1. изд.? 2. изд.?
1865), Житие на св. Кирила и Методия (А. П. Гранитски с г.), Евангелие поучително
(КириакодромионътЪ на о. Софрония. 3. изд. с. г.), Методическо ръководство за първо-
нач аритметика (Т. Икономовъ. 1866), Български букварь (с г.), Кратка свещена история,
2. изд. (Т. Т. Хрулевъ с. г.) — печатани въ Букурещъ въ печатницата на Ст. Расидеско, и
Ижица (Доситей Обрадовичъ, 3. изд. Русе. 1864< и др.

3) Основенъ учитель въ Свищовъ, родомъ отъ с. Мердана (Търновска околия). Той
е издалъ Евангелие поучително [Кириакодр. на о. Софрония, 2. изд: Нови-садъ 1856),
Ижица (Доситей Обрадовичъ, 1858) и Кратка география (Т. Т. Хрулевъ, с. г.) — послед­
ните 2 книги сж печатани въ Букурещъ.

4) Спомощникъ на Черковно богослужение прев. Зиновий п. Петровъ и Йорданъ

С. Наумовъ. Белградъ. 1872.

5) Н ек ; е врёме този клонъ управлявалъ Н. Живковъ.
6) Този клонъ пъкь управлявалъ Константинъ П Башулковъ.
7) Въ надвечерие на среднйгоорското възстание>въ 1876 г. управительтъ на книжарни­
цата въ Пловдивъ Григоръ Божковъ отйва въ родния си градъ Клисура (Карловско) да
приготви и дигне бунта. Следъ като карловецътъ Тосунъ бей и неговитЬ башибозуци
зверски опустошиха Клисура, Божковъ избЬгна и трагично загина въ Сопотъ, предаденъ
отъ българинъ (Единъ кхтъ на Стара-планина. Ив. В азовъ)

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 9

ги преследва. Често въ това то било поощрявано или клеветнишки насъсквано и
отъ гръцката духовна власть, духовна ужъ представителка на българите прЪдъ него.
Турското правителство добре знаяло, че българите сж многобройни, трезви, тру­
долюбиви, честни — надарени съ високи добродетели. Изгубело ли и техъ, из­
губвало всичко. Нему требвало не просветени и размирни поданници, а — про­
ста и покорна рая, която да обратва земята, та да го храни и да плаща данъкъ

и ангария.
Презъ 1859 г. Хр. Г. Дановъ тръгналъ по Дунава да иде въ Виена да

печата книги. Въ Ломъ се спрЪлъ да си каити тескерето. Тескереджията, простъ
и грубъ турчинъ, изгледалъ навжсено тескерето и — Данова, Отъ глава до пети,
па между двамата се почналъ този отривистъ разговоръ: — „ОтдЪси и закждЪ
отивашъ? — Отъ с. Клисура, Карловско, ефендимъ. Отивамъ въ Виена. — За
каква работа? — Искамъ да печатамъ книги, ефендимъ. — Ами въ Стамбулъ
нЪма ли печатници, та си тръгналъ да си вадишъ очите чакъ въ Виена? — Има
и въ Стамбулъ много печатници, ама не работятъ съ славянски букви. — Славян­
ски букви ли? Че какъ тъй въ Стамбулъ да ги нема, а въ Виена да ги има? Не,
ти не си чистъ чОвЪкъ! Тине отивашъ за добро въ Австрия. Ти си некой царски
душманинъ!“ . . . пакъ подозрителниятъ турчинъ ядно повикялъ едно забтие,
тамъ близу стоещо, и му заповЪдалъ да каже на полицейския приставъ да пораз­
пита добре този „туджаръ“ (търговецъ), който се билъ задигналъ чакъ отъ с.
Клисура да отиде въ Виена 1).

И турската цензура била много строга и придирчива Тя дирела и най-ма-
лъкъ поводъ да държи съ месеци и години сандъците съ книги по митниците и
често да конфискува или унищожава и тези съ най-невинно съдържание, само по
едно подозрение или клевета. По-рано цензори били и гръцките владици, а по­
сетив — светски лица българи и гърци, които гледали само да угодятъ на тур­
ците. Разбира се, за гърците всЪка българска книга, дори и съновникъ, била
най-опасна. Отъ тази цензура си много изпатили българските автори и издатели
и вестникари навредъ, сжщо и въ Цариградъ. За тази цензура разправятъ безъ
брой анекдоти — некой отъ тЬхъ и трагични, и комични. Ето три-четири. Георги С.
Йошевъ (отъ с. Сеславци, Софийско и белградски възпитанникъ), прЪвелъ Отъ руски
Кратка всеобща история отъБерте и я напечаталъ въ БЬлградъ, 1861. Два сандъка
книги пратилъ въ Видинъ и единъ — за Русе. Въ първия градъ трускитЪ власти
предали книгата да я цензурира гръцкиятъ владика. Този Отрапортувалъ на вла­
стите, че въ нея Мохамедъ билъ нареченъ „лжепророкъ“ 2). Книгата веднага
била конфискувана; изпратениятъ, обаче, презъ Русе сандъкъ миналъ свободно3).
— Г. А. Кърджиевъ разправя следнйото. Отъ Ромжния изпратили на учителя Т.
Т. Хрулевъ единъ невиненъ букварь: Другарь за децата отъ Г1. Калянджи и пе-
чатанъ въ Одеса, 1863. Турците хванали тази книга, обвинили Хрулева за бун-
товникъ и го пратили на заточение въ Азия, и той по пжтя умрелъ (1864).
После цели сандъци съ казаната книга, пратени презъ Влашко въ Свищовъ,
сжщо били конфискувани, тикнати въ една изба подъ вилаетското управление въ
Русе и тамъ забравени. Мнозина момчета словослагатели — между техъ и Кърд-

1) Христо Г. Дановъ. Биограф, очеркъ. Отъ С. Ив. Барутчийски. Пловдивъ. 1905,
стр. 55—56. Дановъ не казва, какъ се разпраьллъ пъкъ съ пристава.

2) Наистина, на стр. 158 е казано: .Така училъ лжепророкъ Мохамедъ.“ Историята,
по стария обичай, начева отъ Адама. Тя с обемиста за врЪмето си. (8°. X V I-J- 363 стр. -f- лет.
Ц, 25 гр.). Въ предговора й (подъ него стои: 1. май. 1861. Видинъ) преводачътъ казва,
че тази книга имала двё издания въ 1855 съ 13000 екз. и въ 1856 г. — третйо изд.
Въ предговора на второто пъкъ руско издание било казано, че въ време по-малко отъ
3 месеца били разпродадени отъ първото издание 6000 екз.. Йошевъ добавя, че тази
книга той билъ превель преди 3 години и разпратилъ обявления, но я не напечаталъ,
защото се събрали твърде малко спомощници. Но, при все това, най-после се решилъ
та я напечаталъ.

3) Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 1229.

10 Н. НАЧОВЪ.

жиевъ — при печатницата на Дунавската область, която се помЪщавала тамъ—
взимали си тайно Отъ казанитЬ книги, а нЪкои ги и продавали. Единъ день
властигЬ узнаватъ това и изгарятъ всичкигЬ опасни книгиг). — ПрЪзъ юлий
1870 г. въ Дановата квижарница въ ПлОвдивъ стоварили н-Ьколко сандъка
книги — отъ Русе и отъ Ески-Джумая2). Още въ часа дошълъ отъ конака
главниятъ мюфетишинъ Мехмедъ бей, прЪгледалъ книгигЬ и взелъ отъ всЬки
видъ по една. До вечерьта той върналъ всичкигЬ осв'Ьнъ една: Исторически
прЪгледъ на българската църква, оть М. Дриновъ (Виена. 1869.) Било казано на
Яча Трувчевъ, управителя на книжарницата, че казаната книга била задържана,
за да бждЬла" пр-Ьгледана. Още на сутриньта се било разчуло, че книгата щ'Ьла
да бжде конфискувана, защото н-Ьгд-Ь въ нея било казано: „Яви се врагъ, който
нападна България“ и п р .— говорЪло се за турцитЪ, кога покорявали България3).
Чудно— пише Велю Ивановъ отъ Пловдивъ Н. Герову — какъ въ такова кратко
врЪме турцитЪ могли да прЪгледатъ такава голяма книга и че се мислЪло, какво*
по-рано нЪкой българинъ я е билъ прочелъ и обадилъ всичко въ конака. СлЪдъ
4 —5 дена пакъ дошелъ Мехмедъ бей въ книжарницата и прибралъ въ единъ
сандъкъ всичкигЬ (301) екз. Отъ казаната книга и всичкигЬ черковни книги, които
него день били дошли отъ Ески Джумая. На тЪхъ било пъкъ отпечатано името
на руския царь. Сандъкътъ билъ отнесенъ въ конака. ГоворЪло се, че послЪ тЪзи
книги били пратени въ Одринъ и въ Цариградъ*).

Ала все пакъ — но по-рано— нЪкои книги се били Оттървали отъ цензурата
или защото тогава още я нЪмало, или пъкъ, че тя не била толкозъ строга. Тя повече
се взирала въ книги съ свЪтско, прЪдимно историческо, съдържание, пакъ и на
вЪроизповЪднитЪ книги и гръцкигЬ владици гледали съ по-голЪмо довЪрие. Тъй,
дЪдо Паничковъ разправя, че, кога въ 1863 г. го арестували въ Цариградъ, при него
се явилъ изслЪдователь съ купъ български книги, печатани въ БЪлградъ и дру-
гадЪ въ странство, и го разпиталъ, какво знае за тЪхнитЪ автори, преводачи и
пр. Между тЪзи книги било и Житие на св. Григория Омиритски отъ рилския
монахъ Аверкия п. [опъ] С. [тояновъ] и печатана въ БЪлградъ въ 1852 г. б).

1) Архивъ на мин. на Нар. просвета (София) г. III. кн. 3, стр. 68— 69. Г-нъ М-
Московъ, съгражданинъ на Хрулева, разправя нЪщо по-друго: у Влашко Калянджи
сьчинявалъ бунтовнишки книги и чрЪзъ Хрулева ги пращалъ тайно на брата си Ст.
Калянджи въ ЛЪсковецъ. Еднажъ цензурата въ Свищовъ хванала книгигЬ, и Хрулевъ
билъ арестуванъ и послЪ закаранъ въ Р усе, 11. авг. 1864 г. ЧрЪзъ интриги на гърцигЬ
и на гръцкигЬ владици Хрулевъ билъ осжденъ и заточенъ въ Диарбекиръ и тамъ
отровенъ въ 1866 г. (Бълг. сбирка, София, г. XIII. 3, стр. 171). Но въ една рукописна
книга у Нар. библиотека тукъ се намира тази приписка на Теодоръ попъ Константиновъ
отъ Тр-Ьвна: ,1865, януария 30, въ Диарбекиръ въ затвора се помина, като бЪхме въ
една одая . . . Тодоръ Хрулевъ, учитель оть ЛЪсковець*. (Описъ на ржкописигЬ . . .
проф. Б. Ц оневъ, стр. 462, бр. 441). За отравяне Теодоръ не споменува нищо, или пъкъ
не е смЪелъ.

* 2) Отъ панаиря тамъ, който ставалъ по Гергйовдень.
3) Ето точно какво е казано на стр. 100— 101 въ книгата: .Т ози страшенъ врагъ

(турцитЪ) яви се въ едно твърдЪ лошо врЪме заради България*.
4) И зъ арх. на Н. Геровъ, п. № 1162. ПрЪзъ пролЪтьта на 1877 г. въ Пловдивъ

изъ главната чаршия турчета продаваха Дриновата книга по едно ирмиличе (20 пари).

Тогази и азъ си купихъ една.
5) Напечатана съ благословение на белградския и на цЪла Сърбия архиепископъ

Петра ч посветена на велешкия митрополитъ Авксентия Въ тази книга (на стр. 128) се
казва, че нЪкои мислели, какво подъ името Вавилонъ въ Откровението на св. Иванъ
Богословъ се разбирало мохамедовото и сирацинското учение, • което, наистина, било
жена блудница, защ ото позволявало на мохамеданигЬ многоженство; други пъкъ мислЪли,
че подъ името Вавилонъ се разбиралъ Цариградъ, столица на мохамеданигЬ гонители
на Христовата в-Ьра. Въ нашата литература има двама автори едноименници: споменатиятъ
вечъ и д р у г ъ : Аверкий Петровичъ отъ Сопотъ, п б -ceTHt вратчански владика ( + 1878,
въ Цариградъ. Той е пр"Ьвелъ отъ сръбски: ЦвЪтъ милости (Б-Ьлградъ 1848 г.) и Църковна
история (заедно съ дяконъ Григория Гога. БЬлградъ 1855) и написалъ Общий религиозепъ
философски прЪгледъ върху истинностьта на Христ. вЪра. (Цариградъ. 1877).

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 11

На книги, печатани въ Турция и чиито ржкописи цензурата предварително
била прегледала, се напечатвало на турски, понекога и на български, разрешението.

Щомъ стана дума за руски черковни книги и за турска цензура, нека кажа
още нещо. Отъ 27 мартъ 1857 г. изъ Цариградъ Н. Геровъ пише Евл. Ге­
оргиеву, че,дето се било пръснато слухъ, пакъ и вестниците го писали— какво
турското правителство било хванало на митницата некакви български книги, въ
които имало молитви да събори Господъ турското царство и да го предаде на
православния [руския] царь — това не било верно, а въ сжщность ето какъ била
работата. Александъръ С. Екзархъ билъ напечаталъ апостолъ, спечелилъ отъ него,
усладило му се и намислилъ да напечата и други черковни книги, ала по-напредъ
требвало за това да вземе позволение отъ турското правителство. За да сполучи
по-лесно, той намислилъ да похули книгитё, що идели отъ Русия. Въ края на
единъ псалтирь той намерилъ молитва, която монаситЬ требвало да четатъ всеки
день'слЬдъ другите молитви. Въ нея, между другото, се казвало: „Мерзское и
богохулное агарянское царство [’Господи,] вскоре испровержи и православнимъ
царемъ предаждь: правовер1е же утверди и воздигни рогъ хриспянски . . .*
Това А. Екзархъ посочилъ на министра на Външните дела Етхемъ паша. Вдиг-
налъ се големъ шумъ и разправии. Най-сетне въпросътъ билъ уреденъ, като било
обяснено на турците, че казаната молитва била писана още преди те да се
явятъ въ историята, и то — отъ гърците и не срещу техъ, защото те не еж
агаряни, а — срещу арабите, които често нападали невгашната византийска
империя, и че сега тази молитва вечъ никой не четелъ, а я печатали въ псал-
тиря, само защото тъй било останало обичай отъ старо врем е1),

Понекога нарочно — за да не възбуди книгата по-големо подозрение у
цензурството, особено когато тя била печатана въ Влашко, Сьрбия . . . или
пъкъ да се не напакости на автора или на преводача й — поставяли й друго
местопечатане. Тъй напр., както и после ще видимъ, върху 4 печатани въ
Букурещъ книги: Гласъ на живущий вънъ отъ отечеството си българинъ [отъ
П. Кисимовъ] 1867, Български гласъ изд. Б. Ц. Р. Комитетъ въ Букурещъ, Уставъ
на сжщия комитетъ (и двете отъ 1870 г. и печатани въ печати .Свобода“) и
Елиза, драма отъ О. Фйойе. прев. М Грековъ, 1874, е отбележено, че първата
е печатана въ Прага, втората и третята — въ Женева и четвъртата — въ Ли-
писка (въ печати, на О. Рихтеръ).

Понекога некжде имало и провинциялна цензура.. Напр., книги печатани въ
Цариградъ, били запретявани или конфискувани изъ царството и техните автори
или издатели — арестувани. Требвало да дадатъ много пари да си ги взематъ.

И големо мито взимали турците за напечатаните въ странство книги.
Много по-мжчно пъкъ било да се вземе отъ турците позволение да се
отвори българска печатница въ пределите на Европейска Турция. Та и по-из-
преди най-първо за това требвало да се вземе чрезъ респективния митрополитъ
позволение чакъ отъ цариградския гръцки патриархъ — върховния началникъ на
всички православни въ Турция. А той все намиралъ сериозни причини да не се
съгласи и като все, — явно или тайно — заплашвалъ турците съ опасните българи,
сродни съ московците. Пакъ и следъ Кръмската война вечъ турското правител­
ство силно упорствувало да се отваря печатница извънъ Цариградъ. Само следъ
учреждаване вилаетите — следъ 1864 — били отворени правителствени печат­
ници въ главните имъ градове (Русе, Одринъ, Солунъ и Сараево).
Още отдавна мнозина българи (Априловъ, Палаузовъ, о. Неофитъ Рилски, Р а­
ковски И. Груевъ и др.) мислели да наредятъ печатница въ Българско2). Следъ като

1) Изъ арх. п. № 163.
2) Отъ 23 апр. 1836 Захария Христовичъ живописецъ пише изъ Пловдивъ на о.
Н. Рилски, между другото: „Разговорихме съ господаря Хр. Хината и ми каза, че ти е
дошла типографията въ Свищовъ изъ Одеса . . .* (Учил. прЪгледъ. София, г. XI. 6, стр.
627). Това ше е било само слухъ: по онова време, па и послЪ, такава печатница не се
знае въ Свищовъ.

12 Н. НАЧОВЪ.

било основано габровското взаимно училите, първите двама пишагь изъ Одеса Отъ
10. дек. 1837. Ю. Венелину слЪднйото: „Стараемъ се да устроимъ въ Габрово
малка печатничка съ български и гръцки букви, каквото да не отиватъ самите
съчинители или преводачите за коректурата чакъ въ Будимъ, дЪто е най-износно
(по 30 рубли асигн. за кола съ хартията), пакъ, ако гЬ сж. учители, требва за
няколко месеца да напускать училището . . . Молихме самоския князъ Богориди
[Стефанъ] да издействува нуждното позволение. В. Порта воци всички дела на
поданниците си християни чрЪзъ него. Той е първото християнско лице1) Ала
Априловъ и Палаузовъ не успели да осжществятъ тази своя мечта. Въ 30-те
години на миналия вЪкъ и монасите отъ Рилския монастирь поискали да си на-
бавятъ печатница, ала сжщо не успели. П резъ 1849 г. тЬ изпратили своя архи-
мандритъ Стефана Ковачевичъ въ Русия да събере помощи за печатница и да се
отвори училище въ монастиря и — рилски метохъ (подворие) въ Киевъ. Но Кова­
чевичъ нищо не извършилъ. На връщане отъ Русия въ 1850 г. той останалъ въ
Цариградъ и билъ ржкоположенъ за епископъ при българската черкова на Фе-
неръ. После и други двама рилски монаси ходили въ Русия, пакъ за сжщото, ала
и те не успели2) Около 1844 г. К Фотиновъ впушилъ идеята на цариградските
търговци българи да искатъ разреш ение отъ В. Порта да си отворятъ българска
печатница въ Цариградъ. Събранието, въ което билъ разискванъ този въпросъ,
станало въ Кючукъ-ени-ханъ и присжтствували неколцина видни българи. Билъ
изработенъ и уставъ за печатницата. Но В. Порта пакъ не позволила3). — Въ
1846— 1847 г. въ С.-Петербургъ Захария Петровъ Княжески между друго (чер­
ковни книги, одежди и утвари) издействувалъ отъ св. Синодъ и печатница, съ 2
преси, матрици и разни видове черковни и граждански букви. Те били взети отъ
московската синодална печатница4). Княжески донесълъ всичко въ България и
почналъ да го разнася по разни градове. Но по едно време турското правител­
ство заподозрело Княжески въ лоши намерения, затова този се принудилъ та
спрелъ раздаването. После останалите книги, своята библиотека и печатницата
скжталъ въ Мъглишкия монастирь св. Петъръ и Павелъ и св. Никола (Казан­
лъшко), кога въ 1863 г. отишълъ за драгоманинъ при руското консулство въ
Русе. Въ края на юлий 1877 (руско-турската война) всичко оставено въ монас­
тиря изгорёло заедно съ него5).

Още преди Кръмската война, Д. Цанковъ донесълъ въ Свищовъ печатница,
ала турското правителство му не позволило да работи съ нея. Да отвори печат­
ница въ старата българска столица — Търново се много трудилъ търновецътъ
П. Кисимовъ. Ала и той не билъ по-честитъ отъ другите. По този въпросъ старе-
цътъ ни е оставилъ интересни сведения, за които требва да му много благодаримъ:
тЬ добре характеризиратъ турското управление. Следъ Кръмската война Киси­
мовъ прочелъ въ Цариградски вестникъ закона за какъ да се отварятъ печатници
въ Цариградъ и извънъ него. Въ 1858 г. той подалъ просба до търновския мюте-
сарифъ да отвори печатница. Мютесафирътъ отсекълъ, че нито познава такъвъ
законъ, нито пъкъ може да направи нещо, та просительтъ да отиделъ въ
Цариградъ, за да получи нуждната мазбата. Кисимовъ и това направилъ. В ъ Ца­
риградъ Д. Цанковъ препоржчалъ Кисимова на българофила френецъ Амиаблъ,
който ималъ достжпъ при висшите власти. Но Амиаблъ, и при всичкото му го-

*) О зароды ш е новой болг. литерат. Москва. 1838, стр. 43— 44.
2) Автобиография на митроп. Натанаилъ (Мсб. XXV, стр. 22 и Йорд. И вановъ: Св.
Иванъ Рилски и пр. София. 1917, стр. 105.
3) Мсб. XI, стр 751. Д -ръ Ив. Д. Ш ишмановъ: К. Фотиновъ.
4) Нилъ П оповъ: писма къ М. П. Погодину изъ слав, земель. Москва (1835— 1861)
вып. 111,711—712. Писмо отъ 3. Княжески отъ 4. юний, 1847. Д-ръ Ив. Д . Ш ишмановъ
Бълг. прегледъ, г V. 9 — 10. стр. 138— 139.
6) Д-ръ Ив. Д . Ш иш м ановъ: Студии . . . Сборникъ на Бълг. акад. на науюггк,
кн VI. стр. 144— 145.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У HACL И П Р. 13

лЪмо желание да помогне, не успЪлъ: казали му отъ Харджието (министерството
на Външните дела и Изповеданията), че, догде не се уредела черковната раз-
пря между българите и гръцката патриаршия, и дума не могло да стане за
отваряне българска печатница въ Търново. Следъ това въ работата се намесилъ
и печатарьтъ арменецъ Тадей Дивитчианъ. Той се обещалъ да свърши всичко
чрезь сарафина на Харджието, неговъ добъръ приятель и сънародник ъ, като до-
бавилъ, че требвало да се дадатъ на турците рушветъ 20,000 гроша. За себе си
пъкъ възмездие Дивитчианъ искалъ: да купи Кисимовъ печатницата му. Киси-
мовъ немало какво друго да прави, та се задължилъ и за едното, и за дру­
гото. Ходатайството почнало. Отъ Цариградъ правителството поискало некой
обяснения и документи по въпроса отъ търновския мютесарифъ. Следъ некое
време този отговорилъ, че въ Търново немало нужда огь печатница. Писмото
носело и печатите на целия търновски идаре-мезличъ (управителенъ съветъ),
въ който имало и двама българи аази, сж.що — и на владиката Григория.
Тези лица по-рано били обещали Кисимову поддръжка. Ядосанъ отъ всичко
станало, и Дивитчианъ напустналъ Кисимова. Следъ всичко това, Кисимовъ се
връща въ Търново — наистина, доста пари потрошилъ и доста изморенъ и
възмутенъ, ала все пакъ не оставилъ доброто си намерение: чакалъ само
сгодни обстоятелства и време, пакъ да действува. Презъ пролетьта на 1860 г.
великиятъ везиръ Къбръзлж Мехмедъ паша тръгналъ да обиколи царството, за
да изучи положението му за реформи. Придружавалъ го и Г. Кръстевичъ. Ве-
зирътъ дошълъ въ Свищовъ. И отъ търновската кааза отишла тамъ депу­
тация да го поздрави и да изкаже нуждите на населението. Възползуванъ отъ
случая, и Кисимовъ се присъединилъ къмъ казаната депутация. Той подалъ на
везира прошение за печатницата. Чакъ на тръгване Г. Кръстевичъ обадилъ Киси-
мову, че прошението му е взето подъ внимание, но въпросътъ щелъ да бхде раз-
гледанъ въ Цариградъ, кога се върнатъ. Обещалъ му и своето съдействие и
още го задължилъ да му пише въ Цариградъ, пакъ да му напомни Сега вечъ
Кисимовъ билъ напълно уверенъ въ сполуката. Затова, кога презъ септемврия
сжщата година Отишълъ на панаиря въ Липиска по търговия, той на връщане се
отбилъ въ Прага и, между другото извършено, купилъ отъ печатницата на сино­
вете на Богомила Хаазе рж.чна машина (преса), букви и други печатарски при­
надлежности, па — и хартия, и всичко донесълъ въ Търново. Наелъ и помеще­
ние за печатницата и се готвелъ вечъ да работи. Писалъ и Г. Кръстевичу По
едно време този му отговорилъ, че, понеже билъ много заетъ съ службата си, то
по въпроса Кисимовъ да се отнасялъ за напредъ до цензора Константинъ Рановъ,
комуто го билъ препорж.чалъ. Кисимовъ побързалъ та писалъ и Ранову. Този
му отговорилъ, че ще се постарае да направи нещо, но повторно се вечъ не оба­
дилъ, колкото пжти и Кисимовъ да му писалъ. По онова време въ Търново се
намиралъ американецътъ мисионеръ A. J1. Лонгъ. Той насърдчилъ Кисимова
въ доброто му предприятие, па и самъ писалъ на свои приятели въ американското
въ Цариградъ посолство, сжщо да подействуватъ. И те отговорили, че министъ-
рътъ ги уверилъ, какво вечъ ирадето за печатницата щело скоро да излезе. И
Кисимовь все очаквалъ и наивно вервалъ, че въпросътъ скоро ще се уреди.
П резъ пролетьта на 1862 г. той отишълъ въ Белградъ, купилъ и други печа­
тарски принадлежности (мастило, валяци и пр.) и условилъ и словослагатели да
дойдатъ въ Търново, щомъ ги повика. Задържалъ въ Търново и дошлия отъ Ца­
риградъ П. П. Карапетровъ, който добре познавалъ занаята и когото сметалъ да
назначи управитель на печатницата. Но времето безспирно вървело, а многооча-
кваното ираде все още не пристигало. По едно време Лонгъ запиталъ въ Цари­
градъ по въпроса. Сега приятели му отговорили, че отъ главною место имъ били
обадили, какво въпросното ираде вечъ отдавна било изпратено въ Търново. Съ
тази официялна лъжа, която очудила и възмутила всички посветени въ делото
доброжелатели, се приключилъ толкова протаканиятъ въпросъ. Кисимовъ изгубилъ

14 Н. НАЧОВЪ.

вечъ и най-малката надежда и чакъ сега разбралъ, че въ Турция нищо не може
да направи. Толкова трудъ и разноски — всичко отишло напусто. — Въ 1862 г.
въ свързка съ бомбардирането на БЪлградъ, въ Търново презъ юлия хаджи Ставри,
пратенъ отъ Раковски, поддига възстание. То не сполучва. X. Ставри и некой
момчета избегали, а други турците изловили. \\ Кисимовъ, ако и не толкозъ за
мЪсенъ въ възстанието, изб'Ьгалъ въ Цариградъ и после оттамъ — въ Букурещъ.
Сетне той обиколилъ некой ромжнски градове. Отишълъ и въ Браила. Тамъ на-
мерилъ Хр. Д. Ваклидова, че билъ отворилъ печатница и се готвёлъ да издава и
вЪстникъ. Нему продалъ буквигЬ отъ неоткритата търновска печатница, после
продалъ пресата на х. Д. Паничкова, а хартията и другите печатарски вещи —
на печатницата на централното бълг. училище въ Болградъ, дЪто се установилъ
да живее, като прибралъ и семейството си.1) Какъ пр'Ьнесълъ въ Влашко печат­
ницата си и принадлежностите й — Кисимовъ не казва.

Сжщо и сл'Ьдъ Хати-хумаюна (1856) и българите въ Пловдивъ помислили,
че вечъ и тЪ ще могатъ да отворятъ тамъ своя печатница, ала пакъ турците не
позволили.2) ТЪзи все оставали непреклонни. И новите реформи си оставали
пакъ само написани на книга. Отъ 22 януария 1862 г. Й. Груевъ пише отъ Плов
дивъ д-ру' Ст. Чомакову, че подалъ до пловдивския мютеса])ифъ прошение да
отвори печатница въ Пловдивъ. Мютесарифътъ добре приелъ прошението и
об'Ьщалъ да съдЪйствува3). Груевъ не усп-Ьлъ. Въ-кн. МоитЬ спомени Й. Груевъ
разправя, че презъ л'Ьтната училищна ваканция въ 1864 г. отишълъ въ Цариградъ
да иска позволение да отвори въ Пловдивъ печатница. Той се явилъ прЪдъ ми­
нистра на просветата Етхем ь паша, поднесълъ му единъ екземпляръ отъ своята Ос­
манска граматика (печатана въ Цариградъ сжщата година) и изложилъ молбата си.
Министрътъ об'Ьщалъ, че ще внесе въпроса въ министерския съвЪтъ да се разгледа.
Сл'Ьдъ това Груевъ си отишълъ въ Пловдивъ. Напраздно чакалъ той дълго време
н'Ькакъвъ отговоръ. Чакъ сл'Ьдъ година — и то чр'Ьзъ писмо до пловдивския мю-
тесариф ъ— му било обадено, че, тъй като въ Одринъ вечъ имало уредена ви»
лаетска печатница съ всЪкакви букви, той можалъ тамъ да печата своигЬ книги4.)
Турското правителство не се дов-Ьрявало нито на Груева, който винаги се отна-
сялъ най коректно спрЪмо него и когото малко по-сетнЪ (сл'Ьдъ 4 години) —
назначило муавинъ (помощникъ на мютесарифа) въ Пловдивъ.

И у насъ — отъ начало на писменностьта ни та чакъ до и въ епохата на
възражданието —- на буквитЪ и книгигЬ гледали съ благоговение и ги считали
д-Ьло и даръ на Божия промисълъ. Още черноризецъ Храбър ь възторжено въз­
клицава: . . . . . ЧлОВ-ккОЛЮБкЦК БОГЪ. . . ., ПОМИЛОВаК’К РОДЪ СЛОК'ЬнкСКЪ, по
схла и м ъ склтааго . . . Кирила . . . и сътвори ил\ъ пнслмнд . . . Т'Ьлгк же
слок'кннскага писмена скАт-кнша с л т ъ и чьстн-Ьиша, скатъ во м/ьжь съ-
творилъ га н с т ъ . . .“ Монаси по монастиригЬ и свещенници прЪписватъ неумор­
но, сь християнско смирение и съ религиозно чувство, свещени книги и лето­
писи. Това било гЬхенъ свети дългъ, па — и привилегия, и кога свършвали кни­
гата — скжпъ за гЬхъ подвигъ — често прибавяли въ края й: „Конецъ и Богу
слава!“ Това добре се вижда най-вече въ припискиге у запазените доднесъ наши
по-стари ржкописи. Прибавятъ нещо и този, който подвързалъ книгата, и който

1) Бълг. сбирка (Пловдивъ), г. V 6, стр. 508 — 517. Това накратко повтаря и г.
С. С Бобчевъ въ сжщото сп. г. XII, 2 и 3, стр 78 — 80 и въ г. VIII стр. 356, 515. 590
660 и 663. Вж. и Сбирка отъ статии П. П. Карапетровъ. СрЪдецъ, 1898, стр. 292 подъ
чърта.

2) Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 718.
3) Д-ръ Ст. Чомаковъ. Животъ и пр. А. П. Шоповъ. Сборн. на Бълг. акад. на
науките кн. XII п. № 92.
4) Пловдивъ, 1906, стр. 23 — 34. 3) Покъсно, сл'Ьдъ 8 година, (въ 1872) Груевъ
— като че ли да изпълни желанието и на турците — напечата въ Одринъ своята кн.
История на Османското царство (I пернодъ, до прЪзимането на Цариградъ, 1453.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 15

я подарилъ на нЪкоя чернова, или монастирь1). Въ такова сжщо настроение после

авторите или преводачите посветявали некому печатната книга. Въ начало на

XIX в. появата на българска книга било редко и важно явление. Тя, като доста

скжпа, била достояние само на по-развитите човеци, главнб насвещенници и учи­

тели и по-видни търговци — чийто брой обаче не билъ яко голЪмъ.

Важно би било да знае културниятъ историкъ за по-отдавнашното време

у насъ: Цената на печатарските преси и принадлежностите имъ, на хартията,

на печатарското мастило и на клишетата, костувателната и продажната цена на една

печатана кбла, надницата на работницигЬ, колко е могло да се отпечата въ день

съ простите преси, обикновено колко екземпяра сж били напечатвани отъ една

книга, колко отъ тЬхъ сж. се разпродавали до известно време и да се знаятъ дори

и печатари, словослагатели и коректори, родното имъ место, техното образование,

броятъ на спомощниците и пр.9)

Сжщо изпреди беше доста разпространенъ обичаятъ, че издателите (специ­

алните книжари тогава още беха малцина), по-рано изпращаха до свои по-видни

сродници и приятели, свещенници и учители и други любознателни мжже лис­

тове (покани) за събиране спомощници 3) на книгата, която тъкмели да издадатъ.

1) Вж. Опись на ржкописигЬ и пр. на Нар. библиот. въ София. Проф. Б. Цоневъ
1910. Тамъ на нЪколко места стои: „Изволешемъ Отца и споспешешемъ Сина и совер-
шен!емъ Святаго Духа, аминъ. Изписахъ азъ много грешни, худи и окаяни*. . . (напр,
стр. 76); другаде: „Богъ да простить писавшаго и да спасетъ четжщаго и благословить
обемлещихъ, да въси улучивше славити Светжя Троицж въ веки нескончаемие. . .* (стр.
262); или: „Исписахъ азъ грешни и мьншни въ священницехъ . . . cie евангелие. . . и
купи го. . . и приложи го въ храмъ архистратига Михаила да служи за . . . душу. . . и
кой се покуси да го посвоитъ или украдетъ . . . да ie проклетъ отъ фйТ святихъ

отьци и да му е соперникъ архангель Михаилъ . . (стр; 64).
2) Тукъ-тамъ по книгитё намираме отбЪлЪжени некой отъ тези сведения. Тъй, въ

кн. Новий заветъ (прев. П. Сапуновъ и о. Серафимъ. Букурещъ, печати, на св. митро­
полия, 1828) — типографъ Матей Бабяновъ и словослагатель Славь Кжнювъ, калофе-
рецъ; у Введение въ вс еобша история [Шлецеръ] (прев. Ат. Чолаковъ, ч. I Цариградъ
печати, на Ц. вестникъ- 1851) спомощници отъ Цариградъ: Иордань Авраамовъ отъ
Ряховица печатникъ на Ц. вестникъ' и Никола Марковичъ отъ Т.-Пазарджикъ и Кръстю
П. отъ Шуменъ, словоредители на сжщия вестникъ ; въ Опитна численница (X. Вафа,
прев. X. Златевичъ Михаилъ, Цариградъ, печати, на Ц. вестникъ, 1852) спомощници
отъ Цариградъ: Симеонъ Бойчиновъ главенъ макенистъ въ типографията на Ц. вест­
никъ и Иорд.анъ Авраамовъ отъ Велика-Ряховица, Никола Марковичъ отъ Т.-Пазарджикъ
и Кръстю П. Маразовичъ отъ Шюменъ, словоредитель на Ц. Вестникъ; на Критически
издиряния за ист. блъг. (Ю. Венелинъ, прев. Б. Петковъ, Земунъ 1853) спомощникъ
отъ Цариградъ Петъръ И. Табаковъ отъ Габрово, словослагатель на Ц. вестникъ; на кн.
Изяснения на неделните и празднични евангелия прев, попъ Златанъ Г. Киновъ,
Цариградъ. 1857 спомощникъ отъ Цариградъ е : Начо Костовъ. отъ Стара-Загора и слово­
слагатель въ печатницата на Т. Дивитчияна, дето се е печатала книгата. Не може да се
разбере, дали сжщо сж били тамъ словослагатели и братята на Начо — Иованчо, Пейчо
и Стефанъ, старозагорците: Геори Дечовъ, Иованчо Несторовъ, братя Димитъръ и Ио­
ванчо Стойчови, х. Боню х. Ивановъ, скопиянецътъ Янко Георгиевъ и Стоянчо Ио-
вановъ, отъ Йовковци до Елена; въ Новий заветъ (прев. Неофитъ Рилски, 5. изд. Буку­
рещъ, печати, на Иосифъ Романовъ, 1859) — коректоръ А. П. Гранитски и словосла­
гатель Даниилъ Хр. Поповъ. Понекога и х. Д. Паничковъ бележи по книгите имената
на своитЬ словослагатели, за да поласкае техното честолюбие. Тъй, въ некой екземпляри
на Служба на св. Кирила и Методия (Браила, 1870) е казано, че я издава Ставраки За-
хариевъ, 14-годишенъ словослагатель въ печатницата — Както по-сетне ще видимъ, о.
Софроний бележи у въззванието си, че кириакодромионътъ щелъ да бжде отпечатанъ
въ 1000 екземпл. и нужни били за това 10,000 гр. Той се печатилъ 7 месеца. Пб-рано
пъкъ видехме, въ писмото на Априлова и Палаузова до Венелина, че въ Будимъ се
печатало най-евтино: кблата по 30 рубли асигн. съ хартията (стр. И.) Не казано обаче
за колко екземпл. отъ книгата. X. Д. Паничковъ бележи, че печаталъ въ Цариградъ сп.
Български книжници по 500 гр. колата (отъ лира турска 100 г р ) и 200 коли. Печата-
рьтъ А. Минасиань (въ Цариградъ) взелъ за кола на кн Османска граматика отъ Й.
Груевъ (1864) по 475 гр. за 10J0 екз. (Мсб. XXI Юрд. Ивановъ: Документи по нашею
възраждание. стр. 4S, п. № 60).

3) Наричани още: стицатели, спомоществователи, спомагатели и подписници. Не-
колко такива обявления-покани сж напечатани въ Мсб. XXIV. Д-ръ Ив. А. Георговъ:
Материали по нашето възраждание, стр. 16—18 и 37—41,

16 Н. НАЧОБЪ.

По нЪкОга и rfe сами обикаляха за сжщото градове и по-големи села и монас-
тири, говореха, убеждаваха, не можеха да намерять думи (както и въ поканите)
да нахвалятъ новата си книга и да оправдаять нейната необходима поява на
бЪлъ свЪтъ за благо на народа. Съ това тЪ гледаха да осигурятъ продажбата на
повече книги, защото, като въ минутата не искаха пари, събираха се повече
кандидати-купувачи. Най-често спомощниците не предплащаха нищо, а
понякога — само часть отъ цЪната. Това бЪше единъ видъ залогъ — и защото
издателите гледаха да събератъ некой грошъ повече, та и гЬ пъкъ да прЪдпла-
тятъ нещо повечко на взискателния печатарь чужденецъ, който пъкъ тогава все
по-евтиничко е напечатвал ь книгата. Понякога издателите хитруваха: за да събе
ратъ повече спомощници, гЬмъ, и особено пъкъ на предплатилите нещо, отстжпяха
книгата по-евтино. После имената на спомощниците биваха напечатани въ края
на книгата, а понякога издателите се извиняваха, че не могли да сторятъ това,
защото или ужъ поканите късно били повърнати, или — не повърнати. Много
редко е имало случаи, издатель да събере пари отъ спомощници и да не издаде
книгата.1)

Пакъ и въ друго отношение признателните издатели се отсрамяха на довер­
чивите и щедри и любознателни спомощници — величаеха ги на всеуслишание
— най-добра публична реклама — съ титлите; ученолюбиви, родолюбиви, тепли
ревнители за българското просвещение, любороднейши, мудрословеснейши,
благороднейши, почтенороднейши, музикословеснёйши (черковни певци) и пр.
Титлите на духовните лица беха още по-дълги, съгласно йерархичните наредби.2)

Освенъ това, и мнозина, поласкани отъ мисъльта да видятъ името си на­
печатано— и то често единствено скмо въ книгата — и тъй да оставятъ некакъвъ
споменъ у потомството, бързаха да запишатъ себе си, а понекога и своите:
жена, чеда (дори и пеленачета), сродници и приятели, пакъ — и книги въ даръ
на некое училище, черкова и монастирь, защото много отъ по-раншните книги
беха съ теологично съдържание.

И днесъ още се събиратъ понекога спомощници, но вечъ имената имъ
редко се печататъ: нарастя безъ никаква сжществена полза обемътъ на книгата,
а отъ това — и разноските по нея, та и цената й. Ала и печатането имената на
спомощниците въ книгата имаше некой добри страни — най-вече за епохата
до освобождението и когато отъ другаде не можемъ да съберемъ сведения за
некой видни лица. Тъй, чрезъ спомощниците узнаваме, дали те сж били живи
въ еди-коя-си година, кога, и де и кои лица сж били митрополити и епископи
(по-рано — гърци, а после — българи) архимандрити, архиерейски намест­
ници, протосингели, монастирски игумени, таксидиоти и началници на метоси
(божигробски, синайски, светогорски, рилски), свещенници, дякони, мона­
стирски братя, черковно-училищни настоятели и председатели, псалтове,

х) ПрЪводачътъ-издатель на История на Великий Александра Македонца (прочутата
иЪвгаси Александрия), Белградъ. 1844 г. — славено-болгарский учитель Христо П. Васи-
лиевъ Протопоповичъ, карловецъ и който като икономъ-свещенникъ овисна на бесил

ката въ 1877 у Пловдивъ (за това разправихъ по-рано въ сп. Мисъль, г. I кн. VII) —

усггЬлъ та събралъ спомощници за 1567 книги, отъ които само въ Карлово за 340 кн.
Вж. и т^зи отъ другите 36 града и отъ некой села. Надъ списъка на спомощниците той
турилъ епиграфъ, взетъ отъ евангелието (на Матея, 5. 12): „Радуйте ся и веселите ся,
яко мзда ваша много на небесехъ.’ Преводачътъ, като свещенникъ, е превелъ и кн:
Високи и умни хитрости Бертолдови. Изд. х. Найденъ Ивановичъ. Белградъ 1853. На
кн. Заради възрождеше новой болг. словесности отъ Ю. Венелина, прев. М. Кифаловъ,
Букурещъ, 1842, спомощници записали книги: отъ Букурещъ 786, отъ Браила 171, огь
Галацъ 116, отъ Кралйово 104, отъ Плоещь 69, отъ Александрия 44 и отъ Фокшанъ
39 — всичко 1329 кн.

2) Спомощникъ отъ Търново на Аритметика . . . отъ Христаки Павловичъ, Бел­

градъ 1833: „Преосвященнейший митрополитъ Г. Иларионъ любомудръ сий и Соломону
подобенъ на мудростьта рачитель *

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАС Ь И ПР. 17

клисари, учители учителки, де е имало въ известно време училища мжжки*)
и женски и съ по колко класа, кои ученици и ученички сж били въ техъ,
кои ученици сж били пб-рано въ духовното училище въ о*въ Халки и на Ку-
ручешме, после въ — въ галата-сарайското, въ военно-медицинското, въ Ро-
бертъ колежъ, въ Бебекъ и пр. — въ Цариградъ, както и въ други училища по
Европа; узнаваме за българи лекари и търговци (особено въ Ромжния, Австро-
Унгария, Русия и пр.) Обикновено разлика въ времето може да бжде най-много
година, и то когато спомощниците сж. събирани въ втората половина на годи­
ната. Въ редки случаи книгата (съ имената на спомощниците) се е печатала пб-
късно. При наличностьта на повече свещенници и учители въ едно место —
узнаваме, че то вечъ е било напреднало. Още отъ спомощниците узнаваме, кои
кръщелни имена преобладаватъ презъ известно време въ некой градове и об­
ласти, какъ се титулуватъ семействата, какъ се подписватъ (напр, гръцки) некой
българи и какъ сж наричали и друго-яче некой градове (Филипополъ и Пловдивъ;
Ески-Загра; Железникъ и Стара-Загора) и пр. Въ некой книги срещаме отъ
разни градища дълги редове спомощници — цели к$>ндики — на разни занаяти
(руфети) на чело съ своите първомайстори (протомайстори), напр, отъ Цари­
градъ (отъ Галата и отъ Хамбаря абаджии отъ Калоферъ, Копривщица, Котелъ и
пр.) Въ споменатата по-рано Александрия сж изброени спомощници отъ еснафите
въ Карлово: кафтанджийски, абаджийски и гайтанджийски, златарски, папук-
чийски (обущарски) и бояджийски. Отъ това пъкъ узнаваме за положението и на
тези занаяти и еснафи отъ онова време — те сж играли не малка роля въ на­
шето възраждане. Днесъ отъ тези занаяти, невга тъй цъвтещи и отъ които
сж се добре поминували и охолно живели толкова трудолюбиви семейства —
въ Карлово и въ много други наши градове не е останало почти нищо. Друго.
Отъ много македонски и поморавски градове, за които сърбите съ все сила се
напъватъ да убЬдятъ целъ свётъ, че сж сръбски и за чието обсебване толкова
светъ изгина и толкова кръвь се проле, особено презъ последната страшна
европейска война и отъ двете враждебни страни — намираме много спомощници
българи. Още нещо. Освенъ отъ Белградъ, Земунъ, Виена, Одеса, Болградъ,
Кишиневъ и пр., намираме много спомощници българи отъ ромжнските градове:
Букурещъ, Александрия, Кралйово (Крайово), Плоещъ, Гюргево, Браила, Галацъ,
Бузжу, Фокшанъ и др.2) Потомците на едни отъ тези наши братя българи от­
давна вечъ изгубиха езика и народностьта си, а много отъ уцелелите се пре­
хвърлиха въ освободена България презъ последните 35— 40 години — пе-
риодъ на шумни и важни исторически промени у насъ.3)

Изпървомъ на Балканския полуостровъ (въ Черна-гора, Херцеговина) имало
печатници и въ монастири управители и словослагатели и други работници били
монаси. У насъ това не е било. Нашите пб-стари книги сж печатани на груба хар­
тия и съ черковнославянски букви и некой съ пагинация и дата пакъ съ такива букви
и съ двояко летоброение (отъ сътворение на света и Отъ Рожд. Христово) и
и съ индиктионъ. После къмъ 40-те години на миналия векъ се явяватъ граж­
данските букви у български книги печатани въ Русия (Москва, Одеса).4; Въ

х) Вж., напр., Аритметика отъ Хр. Павловичъ. Белградъ. 1833.
2) Напр въ книгите: Священное цветособрание (Хюбнеръ, прев. Ан. Ст. Кипилов-

ски. ч. I и II. Будимъ. 1825), Кратко начертание на всеобщата история (Кайдановъ, прев,

сжщиятъ преводачъ, Будимъ. 1826), книгите на Христодулъ К. X. Сичанъ Н иколовъ: Ме-
сецословъ и Българека аритметика (Букурещъ 1840 и 1844), споменатата преди малко О
зар о ди те новой болг. словесности (Венелинъ, прев. М. Кифаловъ. Букурещъ, 1842), Исто­
рията на славено-болг. народъ (А Несковичъ, прев. П. Сапуновъ. Букурещъ, 1844), Кри­
тически издиряния на историята блъгарска (Венелинъ, прев. Б. Петковъ, Земунъ 1853 и
въ много други книги.

8) Вж. и моята статия: За невгашнитЬ спомощници на книги, въ Бълг. сбирка,
София, г. XVIII (1911). 3.

4) Г. А Кърджиевъ. Архивъ на мия. на Нар. просвещ ение, София, г. III, кн. 3,
стр. 51-52.

18 Н. НАЧОВЪ.

некой книги, напр., печатани въ печати, на Т. Дивитчианъ въ Цариградъ (Б укварь
Отъ К. Огняновичъ, 1844) и на Л. Зомеръ и сие въ Виена (Часословъ, изд. Хр.
Г. Дановъ. 1867) има и червени черковно-славянски букви.

У нашите книги печатницата носи разни названия: типъ, тискъ (у печата­
ните въ Солунъ), типография (у печатаните повече въ Цариградъ и Русия),
щампария, щампарница и щамбарница, книгопечатня и печатня (у печатаните по­
вече у Белградъ) тискарница (у Липиска и Цариградъ у вестниците на Ив. А.
Богоровъ), печатописание, бързотиска (у книги печатани въ Земунъ у И. Сопрона),
печатарница (Български разговорникъ. К. Г. Фотиновъ. Смирна. 1845), книго-
печатница и най-сетне — печатница

Най-употребителна дума е: словослагатель, но се среща и: словоредитель,
твърде редко (само въ 2 книги, споменати на стр. 15подъчърта)— пб-добра, ала
все пакъ дълга. Срещнахме и думите: печатникъ и макенистъ (Ibid )

Надъ печатарската машина работиха цели 4 —5 века големи умове. Те
всички гонеха една цель (както и при всека машина): да може тя по-бързо и пб-
хубаво да работи и съ пб-малка човешка помощь. Печатарското искуство много
се усъвършенствувй съ дълга редица постепенни нововъведения, длъжими
главно на механиката, металургията и химията. Много нещо се извърши въ пе­
риода 1806— 1877, близу 2U векъ. И днесъ какво виждаме? Създадоха се
цели гиганти печатарски машини съ най-сложенъ механизъмъ отъ железо и сто­
мана и движими съ електричество и които въ день извършватъ грамадна работа,
безъ те да почувствуватъ и най-малка умора. У техъ — както у животното тело
всеки органъ — всеки лость, всеко колелце, всека плошь . . . изобщо, всека
часть, извършва точно своята предназначена работа. Дребниятъ човекъ твърде
малко услужва. Буквите имъ съ машина се редятъ, хартията отъ цилиндра по­
лека се отвива, пжпли, печата се едновременно и отъ двете страни, реже се,
сгъва се и всека секунда паца по готова кола. За английските и американските
печатарски машини разправятъ чудеса. Колко назадъ останаха невгашните пе­
чатарски преси, въ които листовете единъ по единъ се подаваха и требваше те
повторно да се обръщатъ! Ако не можемъ да отидемъ въ Лондонъ или въ Ню-
Йоркъ и да видимъ печатницата на в. Таймсъ или на в. Ню-Йоркъ Хералдъ, то
нека се отбиемъ въ зданието на Съборния плОщадъ, дето сега се печата в. Заря,
и да се подивимъ на грамадната ротационна машина и на силния човешки умъ !
Безъ четъ печатници се наплодиха по 5-те части на света. Струпано на купъ, каква
огромна грамада би представило книжното производство само за 1 година и само
за Европа! И букволёянето се подобри. И фабрикуването на хартията се усъвър-
шенствува, почна да се добива, вместо отъ дрипи, отъ дръвесина, та и тя стана
пб-хубава и пб-евтина. И хубавите клишета съ помощь на фотография и хими­
чески киселини бързо се получаватъ. Тъй, днесъ печатарската машина стана
мощенъ факторъ за човешкия прогресъ, като пръска бързо и по цел ь светъ
книги достжпни и за най-бедния човекъ, пръска навредъ, като слънцето, све­
тлина да освети пжтя на човечеството, за да благоденствува!

Nabent sua fata libelli! Измреха старите пионери книжовници, книжари и
печатари: о. Софроний Вратчански, о. Неофитъ Рилски, о. Неофитъ Хилендарски,
архимандритъ Теодосий, Николай Карастояновъ, х. Найденъ Ивановичъ, К. Пей-
чиновичъ, Г. Дончовъ, К. Фотиновъ, Ив. Добровски, Хр. Павловичъ, д ръ П. Бе-
ронъ, П. Сапуновъ, В. Н. Неновичъ, Р. Поповичъ, Аверкий Петровичъ, А. П.
Гранитски, Т. Т. Хрулевъ, А. С. Кипиловски (-|- 8. февр. 1870 г. въ Букурещъ),
Ив. Н. Момчиловъ, д-ръ Ив. А. Богоровъ, П. Р. Славейковъ, х. Д. Паничковъ,
Хр. Г. Дановъ, Д. В. Манчовъ, Й. Груевъ, Д. Цанковъ и други, чиито имена
днесъ съ почить произнасяме. Те отнесоха съ себе си интересни сведения за пе­
чатането на българската книга — особено за пб-първото време на нашето въз­
раждане — за пръскането й между народа и за всичко, що сж претеглилите отъ
народни врагове за това. За жалость, ние пб-рано не се сетихме да съберемъ

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 19

тези сведения, поне отъ по-сетнешните дейци, пакъ и те сами— съ твърде малки
изключения — не се потрудиха да напишатъ нЪщо по занимаващите ни тукъ
въпроси, макаръ че тЬ бёха подсещани и подканяни да сторятъ това. Поне
д^до Хр. Г. Дановъ, по поводъ на 50-годишния си юбилей, който търже­
ствено биде отпразднуванъ въ 1905 г. — не ни каза нещо повечко.

Ала . . . и при всички големи несгоди и пречки отъ врагове, българската
книга се тихо плодеше все повече и повече, ако и бавно, и народътъ се окопит-
ваше и се готвеше за светло бждеще. Защото „не се гаси туй, що не гасне“.
Тъй лека-полека вечъ до половината на XIX в. си събрахме книжовенъ имотецъ,
който почна да буди интересъ у насъ и у чужбина и името българинъ да се
споменува по-често и съчувствено отъ нашите братя славяни и отъ други про­
светени мжже въ Европа. Сетне по реда на нещата, се явиха и български биб­
лиографи. Пръвъ студентътъ отъ пражкия университетъ Иванъ В. ШопОвъ отъ Кало-
феръ описа накратко въ Цариградски вЪстникъ въ 1852 г 112 книги, къмъ тЬхъ
редакцията прибавила други 31, та станали всичко 143 и Й. К Иречекъ описа въ
1872 г. за времето отъ 1806 до 1870 книги 5 5 0 2). Н овъ сущность и въ двата слу­
чая rb еж. били много повече. Тъй, споредъ моето въ тази^статия прЪсмЪтане до
1851 включително rfe сж били 204 и до 1870 включително около 1505. Сравни­
телно, въ кжсо вр^ме се извърши доста голЪмъ умственъ приврать, за който
единъ день българскиятъ историкъ, като разполага съ йовече и по-точни данни,
ще ни разправи по-обширно. Нека го улеснимъ въ трудното му похвално дЬло,
като му дадемъ повече и по-точенъ материалъ, — доколкото можемъ. Частно за
мене си ще кажа, че се считамъ щастливъ, задето можахъ да видя нещо, поне въ
края, отъ онова, наистина, робско, ала чудесно време. Какво пожертвуване за
общо благо, какъвъ ентусиазъмъ беше, какво увлечение, любознателность, лам-
тежъ за просвета и у хора прости — мжже и жени! Те искаха да се учатъ, ала
не за да изкористятъ лакомо науката за свои лични облаги^и разкОшенъ пороченъ
животъ, а — за да знаятъ, само за да знаятъ; защото^беха разбрали, че^науката
е светлина и че тя облагородява сърцето и душата и създава хора свободни.
Види се, еймо робството прави човеците такива. Днесъ, въ свободата,
всичко издребне, идеалите се измениха. Тогава немаше родно намъ пра­
вителство, като днесъ, което щедро да подпомага въ всичко и винаги и на способни
човеци, и на бездарности. Напротивъ, чуждото тиранско правителство упот­
ребяваше всички сили да пречи въ всичко и да убие ощ£ въ зародиша му всеко
благо начинание. Ала пъкъ имаше народно съзнание, инциатива" и 'подкрепа
частна — отъ черковно-училищни настоятелства, Отъ еснафи и отъ други отделни
лица. Те се надпреваряха, кой повече нещо да извърши. И те, наистина, много
извършиха. Колкото повече пречки се явяваха, толкога повече техната енергия
се уголемяваше; това,което чуждото правителство денемъ събаряше, те нощемъ
тайно бързо изграждаха. Tfe всички милееха за поробеното отечество.

Следъ освобождението (1878) за българската книга и изобщо просвета на­
станаха много пб-благоприятни условия. Въ много наши и по-малки градове из­
никнаха печатници, н е к ж д е - - и по 2 и 3, пакъ вёчъ и съ по-усъвършенствувани

г) После този описъ излезе и на отделна книжка: Списокъ за болгарскитЬ книги,
които сж издадени досега. Цареградъ. 1852, печ. на Ц. вЪстникъ. Книгите сж наредени
по годините на отпечатването имъ, Бр. 115 (числото) е повторевъ, затова списъкътъ
свършва съ 142 кн.

2) Книгописъ на ново-българската книжнина. 1806 — 1870. Виена, печ. Л, Соме-

рова. 1872- Притурка къмъ Псп. VII — VIII (Браила). В ъ^него пъкъ книгите сж наре
дени по азбученъ редъ на заглавията имъ. Той е вече нещо пб-пълно н по научно. Вж.
и моите статии; Ив. В. Шоповъ (Бълг. прегледъ, София, г. V, кн IX — Хи Къмъ исто­

рията на новобългарската библиография (Сборникъ статей посвящ. почитателями акаде­

мику и проф. Ламанскому. Ч. I С.-Петербургъ, 1907, стр. 72 — 93 и отд. отп.

С борникъ на Бълг. академик на н ауки гк, кн. XXV. j§

2 0 Н. НАЧОВЪ.

машини, а не — преси. И за всички имаше работа. Д ори'и с. Мусина (Павлин*
кянска околия) се сдоби съ печатница („Селянинъ“), въ коята бидоха напечатани
н-Ьколко книжки и единъ в'Ъстникъ („Селски в'Ьстникъ“. 1893.) Въ България би­
доха пренесени Отъ странство и печатниците на х. Д. Паничковъ, на Л. Кара
веловъ, на Хр. Ботйовъ и на Янко С. Ковачевъ (отъ Виена).

II

Малко история. Както е известно, първата напечатана книга е библията на
латински, въ Майнцъ, 1455; следъ 2 години билъ напечатанъ псалтирь. После
се явили печатници въ Келнъ, Аугсбургъ (1468), Нюренбергъ и Бреслау (1475),
Прага (1478) и т. н. се разнело послё по Европа и по другите части на света
великото изобретение на безсмъртния Гутенберга.

Най-първо юго-славянски печатници сж се появили въ Венеция. Тамъ още
въ 1483 г. била отворена глаголическа печатница, а после>— и кирилическа, въ
която въ 1493 г. билъ напечатанъ Часословъ. Види се, тази последнята била от­
ворена съ съдействие на първите Черногорски воеводи Иванъ Црноевикъ и синъ
му Гюргь, които имали тесни свръзки съ близката Венециянска республика,— и
самъ Гюргь билъ жененъ за венециянска патрициянка.

Първата славянска печатница на Балканския полуостровъ била отворена въ
Черна-гора (Стара Зета), кога вечъ българската независимость отдавна била из­
губена, а сръбската залезвала. Инициатива за това билъ взелъ Иванъ Црноевикъ,
господарь на Зета. но той умрелъ въ 1490 г. та неговото културно дело продъл-
жилъ синъ му Гюргь. Въ 1493 г. въ Ободъ била основана печатница — само 38
години, откакъ се била появила първата въ Майнцъ, следъ 7 години отъ първата
въ Лондонъ и 16 години по-рано Отъ такава въ Римъ. Както всички помнимъ, презъ
юлия 1893 г. въ Цетине, столицата на Черна-гора, се тържествено отпразднува 400-
годишниятъ юбилей на това културно дело. На казаната печатница сътрудничили
о. Макарий и неговите събратя. Но тя работила всичко 2 —3 години и отпеча­
тала само 2 книги: Осмогласникъ (1494) и Псалтирь (1495), защото Гюргь билъ
изпжденъ отъ Черна-гора и се преселилъ въ Венеция, та и печатницата спрела
да работи. Ала и първата кирилическа печатница въ Венеция не работила дълго
време и, освенъ споменатия Часословъ, надали е отпечатала друга книга. Дваде­
сетина години следъ нея, Божидаръ Вуковичъ (отъ Зета) съ съдействие на другъ
монахъ, Пахомия, ученикъ на о. Макария — отворилъ па^ь въ Венеция нова го­
лема кирилическа печатница, която сега работила повече отъ 50 години. Изпър­
вомъ я управлявалъ самъ Божидаръ, а после — синъ му Викентий (Вицензо).
Въ нея (въ 1519 — 1566) били напечатани доста черковни книги, отъ които
днесъ се знаятъ: Служебннкъ, Псалтирь, Молитвословъ, Осм0гласникъ'(Окт0ихъ)
Сборникъ, (празднична минея), Чиновникъ архиерейски, Требникъ, Триодъ и Ча­
сословъ. После били отворени славянски печатници въ Горажда (Херцеговина,
1529 и 1531), Руянъ (Ужицки окржгъ, 1537), Грачаница (1539), Милешево (пакъ
Херцеговина, 1544 и 1845), Белградъ (1552), Мръкшина църква (пакъ Ужицки
окржгъ, 1562), Скадаръ (Щкодра, 1563). Всички тези печатници благотворно
повлияли да се запази донекждё славянството отъ силния ураганъ на ислямизма
и отъ латинската черковна пропаганда. Около 1566 г. Божидаровата печатница
въ Венеция престанала да работи. Още въ 1560 г. тамъ отворилъ сжщо кирили­
ческа печатница Иеронимъ Загуровикъ (отъ Которъ — Катаро), въ която най-
цървО софиянецътъ Яковъ Крайковъ напечаталъ Псалтирь. По онова време
най-главна книжарница за черковни книги била тази на българина Кара-Трифонъ
отъ Скопие. После въ 1570 г. Крайковъ издалъ Чиновникъ архиерейски (си-
гурно, препечатанъ отъ некое по-раншно издание въ Венеция или другаде). Въ

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 21

сжщата година въ печатницата на Загуровикъ билъ напечатанъ Служебникъ
(сжщо може-би, пр^печатанъ отъ 3. изд. на Божидаровия). Но сетне подъ тур­
ския гнетъ сръбската печатница не могла да се удържи. Затова, после, най-вече
въ XVII и XVIII в. почнали да отиватъ въ онези места руски черковни книги1).

Въ Русия първата печатница била основана въ столицата Москва, 1553, въ
време на царь Иванъ Василиевичъ IV Грозний. Управлявалия дяконъ Иванъ Фе-
доровъ и Петръ МстиславЦовъ. Тя почнала да работи на 19 априли 1563. Пър­
вата книга, отпечатана въ нея на 1 мартъ1564 г., била Апостолъ. Отъ нея сжще-
ствува само единъ екземпляръ, пазенъ въ С.-Петербургъ. Въ 1704 г. по заповедь
на Петра Велики въ Амстердамъ били излети за печатницата граждански букви.

Въ начало на XIX в. се появила печатница въ Гърция. Дотогава гръцки
книги (черковни, научни и др.) били печатани въ Венеция у печатницата на Ни­
кола Глики, или въ Парижъ. Първата печатница почнала да работи на о-въ
Хиосъ, съ материалъ пратенъ отъ Парижъ отъ Амброазъ Фирменъ Дидо (Ambroise
Firmin Didot). Въ нея била напечатана въ 1821 г. граматика на простогърцки
езикъ отъ професоръ Bambas. Тази печатница турците разрушили въ 1821 г.
(гръцкото възстание). И печатницата, която младиятъ Константинъ Домбрасъ
билъ основалъ все около сжщото време въ Кидония, сжщо била скоро разру­
шена2). Въ 1823 Амбр. Ф. Дидо подарилъ на Гърция новъ печатарски материалъ.
Той искалъ да инсталира печатницата въ Атина, ала не успелъ, затова я пренесълъ
на о-въ Хидра, дето въ 1824 г. билъ печатанъ в. Приятель на закона. После
тази печатница била пренесена въ Навилия. Въ сжщата (1824) година филелин-
скиятъ комитетъ въ Лондонъ изпратилъ печатници въ Мисолонги и Атина. Тази
въ последния градъ разрушили турците на 24. май 1827, кога го превзели
Нея възобновилъ въ 1834 г. Андрея Коромиласъ, който сжщо билъ изучавалъ
печатарството въ Парижъ у Дидо.

Първата пъкъ българска книга е напечатана въ Римникъ (Влаш ко)
въ 1806 г.

Дълги години сж се изминали, докле и въ Европейска Турция, удавена въ
дълбокъ мракъ и религиозенъ фанатизъмъ и заградена съ китайска стена за
всеко културно въведение и место на тежко робство — сж се появили българ­
ски печатници, най-първо въ Солунъ (1838), после — въ Цариградъ (1843),
Самоковъ (1846), Русе (1864) и Одринъ (основана около 1865, но напечатала
първата бълг. книга въ 1867). Но за тези печатници ще говоря най-сетне и пб-
подробно. Солунската и Самоковската печатници били твърде прости.

Както и требваше да се очаква, следъ кратките библиографски Опити на
Ив. В. Шопова и Й. К* Иречека, съставени извънъ България — се появи другъ
по-пъленъ книгописъ, съставенъ въ собствена България, при много по-добри усло­
вия,отъ проф. г. А. Теодоровъ : Български книгописъ, делъ 1(1641— 1877) у Мсб.
IX (1893). Той съдържа 1166 книги. Но при благоприятните условия на новия
ни животъ броятъ на българските книги почна да расте бързо всека година, за­
това следъ некое време се усети нужда и отъ II делъ на книгописа, за отъ го­
дина 1878 до некой сетнешенъ пределъ. Него посочи отпразднуваниятъ въ 1906
г. стогодищенъ юбилей на българската книга. Ала презъ изтеклото време г. Тео-
дорОвъ бе събралъ доста прибавки и оправки и за I делъ, щото счете за нужд-
но, та състави изцело единъ Още по-пъленъ и точенъ книгописъ за годините
1806— 1905: Български книгописъ за 100 години. София. 1909. Него издаде
Българското книжовно дружество въ София (преобразувано после въ Българска

!) М. С. Дриновъ. Съч. II. 492 — 493.

а) Той сед-Ьлъ 2 години въ Парижъ, въ печатницата на Дидо. Тамъ го завелъ съ
себе Амбр. Ф. Дидо отъ гимназията въ Кидония и го изучилъ на гравюра, букволеене и
печатарско изкуство. (Histoire de la regeneration de la Gr£ce. Pouqueville. Paris. 1824. стр.

2 2 Н. НАЧОВЪ.

академия на науките). Книгописътъ съдържа 152581) книги и има вечъ за из-
ходна точка годината 1806. — Книгописътъ I дЪлъ (отъ 1893) имаше и това не-
удоство, че, като беше напечатанъ въ друга гол-Ьма книга, не можеха да си слу-
жатъ тъй лесно съ^него заинтересованите лица.

Сега, благодарение на казания книгописъ, можемъ да правимъ разни сту-
диц; за разните литературни дейци — автори и преводачи, мж.же и жени (ако
и твърде редко) — за напечатаните прозаични и поетични произведения и за
разните книги по чисто научните и други отрасли, какъ е вървелъ този раз­
вой презъ целото време или презъ некоя часть отъ него и какъ сж. влияли
върху му (благотворно*’или не) разните политически събития въ нашето отече­
ство, Отъ кой езикъ и отъ кои автори и какво е превеждано, за печатници, го­
дини, места на печатането и пр. Споменатиятъ книгописъ — който почтениятъ
прОсветенъ авторъ е съ толкова трудъ съставилъ — съдържа много [страници
отъ историята на нашето възраждане. Нека внимателно се взремъ въ него, та да
видимъ, какво той ни учи.

Въ настоящата статия искамъ да поговоря за броя, годините, местата и
печатниците на излезлите български книги презъ годините 1806— 1877 (вклю­
чително), сир. за периода отъ 72 години. Много Отъ това, което по-нататъкъ
следва, съмъ извлекълъ изъ казания книгописъ. Безъ него не би могла да се
напише статията въ нейния сега размеръ. Взехъ подъ внимание и моите три
статии съ добавки и оправки къмъ него.2) Ще кажа нещо и за некой лица.

Нека прибързамъ да добавя следнйото. Абсолютно верни данни и точни
цифри ‘могатъ да се извадятъ Само Отъ абсолютно пъленъ и точенъ (идеаленъ)
книгописъ — какъвто ние, за жалость, не можемъ да имаме поради много и не­
зависещи Отъ насъ причини. Има книги, или пъкъ техни издания — особено по-
раншните (напр, дребните учебници на Й. Груевъ, Хр. Г. Дановъ, Д. В. Ман­
човъ и др.), изгубени вечъ за нашия книгописъ, а у доста други въ книгописа за
100 години — както това е забележилъ всеки, който внимателно го е разглеж-
далъ — не е отбележено местото на печатането, или годината, или печатницата
и пр., или пъкъ неколко отъ тези данни заедно. Работихъ съ тези данни, които
беха на лице. Задоволихъ се да направя това, което беше възможно, да начър-
тая поне една скица3). Ала и при тези липси, пакъ — смея да кажа — доста
верно е обрисувано положението, сжщо — и взаимною отношение между раз­
ните числа. За по-новото време изследвачътъ ще може да говори съ по-голема
положителность.

х) Този коефициентъ е близу до истинския. Требва само да съжаляваме, че въ кни­
гописа липсватъ таблиците на по-раншния I дЪлъ, още — и азбученъ показалецъ на
всички споменати въ него лица (автори, преводачи, издатели, печатари и пр.) и мЪсто-
издания. Те сж необходимо нужни. Вервамъ, че въ второто издание на книгописа (дано
това стане по-скоро!) те ще фигуриратъ въ него.

2) Печатани: а) въ Мсб VIII (XXVI), б) въ Сборн на ^БъЛг. акад. на науките, кн.
III и в) третя още ненапечатана.

3) Считамъ за нуждно да обясня, какъ работихъ. Книги, у които не беш е отбеле­
жено ни местопечатанието, ни годината (такива изброихъ 53) — изоставихъ; изоставихъ
и книгите на банатските българи католици въ Австро-Унгария и на павликяните въ
България и печатани съ латиница (до 26 книги); сжщо — и разните земеописни карти,
картини, ликове, таблици и пр. но взехъ подъ внимание земеописните атласи; всека съ
отделна пагинация часть (или свитъкъ) на една книга, както и всеко нейно ново издание,
взехъ залотделенъ брой, защото има случаи, когато разните части или издания на една
книга сж. печатани въ разни печатници, места и години, та тъй искамъ да дамъ по-точна
сметка за,дейностьта на първите, сжщо и за пр»зъ годините и за местата; пакъ и въ
книгописа доста разни издания на една книга съставятъ всеко за себе отделенъ брой и
при некой препечатвания не е ясно означено: нови ли (и кои?) издания сж, или требва
да се считатъ самостойни книги. Често въ по-отдавнашните времена 2-ро или 3-тйо и др.
издание на една книга означава, че тя е издавана веднажъ, дважъ, трижъ, . . макаръ и отъ
друго лице и отъ другъ преводачъ, затова въ статията ми броятъ на напечатаните презъ
1806—1877 год. книги ще е близу до истинския, понеже, както преди малко рекохъ, некой
книги изоставихъ. Само части съ обща пагинация (напр (ако първата свършва, да кажа,

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОЮ ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 23

III.

А.

Отъ таблица 1 стр. 24 виждаме че:
1. Презъ годините 1806— 1877 сж били напечатани всичкоЧ 626^ българ­
ски книги — срЪднйо въ година по 22 и н ещ о ;
2. тези книги сж били печатани въ следните 31 града :'Римникъ, Будимъ,
Кишиневъ, Брашовъ, Лондонъ, Букурещъ, Белградъ, Крагуевацъ, Солунъ, Моск­
ва, Смирна, Одеса, Цариградъ, Липиска, Страсбурге», Парижъ, Самоковъ, Виена,
Земунъ, Прага, С.-Петербургь, Нови-садъ, Браила, Болградъ, ^Загребъ, Русе,
Киевъ, Одринъ, Ню-Йоркъ, Гюргево и Плоещъ1)
3. годините 1807— 1813, 1815, 1820, 1822.. 1823, 1827 и 1 8 2 9 - 1832 сж.
годцни яло ви . Въ гЬхъ нищо не е напечатано;
4. до 1834 се печатать годишно по 1, 2, 3, 4, . . книги, но вечъ отъ
1835, печатното дело се засиля: броятъ на напечатаните книги расте въ арит­
метическа прогресия, а пон-Ькога — и въ геометрическа. За 1854— 1855 (години
на Кръмската война) този брой бързо пада. Кулминационната точка достига въ
1869 г. (разгарътъ на черковната борба): тогавй сж били напечатани 111 книги,
сир. повече отколкото презъ първитё 1806— 1845 години;
5. презъ послЪднитъ 35 години (1843— 1877) сж били напечатани 1560
книги, сир. 94% отъ всичките;
6. въ годините 1876 и 1877 броятъ на напечатаните книги пакъ значително
намалява (на 52) — поради възстанията въ България и руско-турската война;
7. най-много книги сж напечатани въ Цариградъ (535), после вървятъ по
редъ градовете: Виена (319), Букурещъ (188), Русе (125), Белградъ (112),
Браила (80), Болградъ (62), Будимъ (39), Одеса (27), Смирна (21), Самоковъ и
Земунъ (по 14), Прага (13), Крагуевацъ и Москва (по 9), Одринъ (8), Солунъ (7),
Нови-садъ (6), С.-Петербургь (4), Кишеневъ, Лондонъ, Липиска и Гюргево
(по 3), Парижъ, Загребъ и Киевъ (по 2) и Римникъ, Брашовъ, Страсбургь, Ню-
Йоркъ и Плоещъ (по 1). У 11 книги не е отбЪлЪжено мЪстопечатането (но го­
дината фигурира). Въ Цариградъ сж напечатани 32% отъ всичките книги и по­
вече отколкото напечатаните въ последните 27 града отъ изброените, а пъкъ
въ Цариградъ, Виена и Букурещъ сж напечатани 1040 книги, близу 64% Отъ
всичките.
Въ таблица 2. стр. 25 пъкъ чупената линия АВ, която съединява отделните
координирани точки, ни представя [графически развоя на нашето книжовно дело.

съ 58 стр., а втората начева съ 59) считахъ за единъ брой. Понекога на корицата и на

първия белъ листъ на книгата сж. отбележени разни години на отпечатването (има случаи

когато сж. отбележени и разни места и печатници) — азъ взехъ само подъ внимание

отбележеното на първия белъ листъ. Броихъ, разбира^се, и всички списания и вест­

ници. Ако единъ вестникъ (или списание) е печатанъ въ разни печатници (което неред­

ко се среща) и е излизалъ неколко години подъ редъ — "азъ взехъ подъ. внимание

само първата печатница и първата година, защото, иначе, работата ми би се много услож­

нила. Ст. Новаковичъ въ своята Сръбска библиография за 17.41— 1867 г. (Белградъ, 1869)

счита за ©тцеленъ брой не само всеко ново издание н а }една книга, ами и всека годиш­

нина на единъ вестникъ или на едно списание. Не ще и казваме, че’ моето изложение

би било по-точно, ако при вестниците и списанията отбЪлежвахъ и всичките печатници

и години. Въ Цариградъ, най-вече некой български вестникари (напр. Ив. Найденовъ),

— иматъ само букви и печатать въ чужди печатници. Азъ взехъ подъ внимание само

печатницата. Навредъ въ статията ми заглавията ка книгите пиша съ сегашния пра-

вописъ.

*) Както вечъ и пб-рано казахъ, въ 2 книги е отб ележ ен о (ви дехм е защ о),

че сж. печатани въ Ж енева, ала т е — сжщо се каза — сж. печатани въ Букурещ ъ.

въ печатницата на Л. Каравеловъ. «

24 Н. НАЧОВЪ.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 25

Т А Б Л И Ц А 2.

<« *• v f «*-, -в >0 ■; -тгеп **1
»<Ч '* »-> •> -«5 ->Ч ^
•sft 'Ч'*»ч. Л»

■Q ^ , .*4 4k *4 *S «Ь ** *"* I

26 Н. НАЧОВЪ.

Отъ 1806 до 1832 тази линия слабо вибрира, като въ некой години и въ посл-Ьднята
тя достига до нула; слЪдъ това тя бързо се издига въ 1835, за да падне пакъ
до нула въ 1838; въ 1853 г. тя още се издига и изведнажъ пада въ 1854 и
1855; въ 1858 тя се издига още повече и въ 1869 достига своята най-голЪма
амплитуда; сетне въ 1871 изново пада, пакъ се издига въ 1873 и слЪдъ това,
най-сетне, много бързо и низко пада — пб-дОлЪ и отъ точката за 1850 г.

СгЬдъ тОва нека кажа нещо повече наотдЪлно за всеки единъ отъ споме­
натите градове, за напечатаните въ гЬхъ по-важни книги, за годините и за пе­
чатниците. Некой отъ гЬзи последните иматъ любопитни историйки.

За градовете и печатниците въ Европейска Турция ще говоря най-сетне.

Б.

Въ зората на нашето възраждане блестятъ достопаметни за насъ: една
дата — 1806 и две имена — о. Софроний и Римникъ.

Още много отдавна (напр. XVI— XVIII в. въ много градове на днешна Ро-
мжния (Търговище, Къмполунгъ1), Бузеу и пр. и после въ Букурещъ2) е имало
съ славянски букви печатници, въ които сж. печатани черковнославянски и ро
мжнски книги. Дунавските княжества Влашко и Молдавия се радвали на по-
голема свобода, отколкото другите области подчинени на Турция: те имали
автономии и се управлявали отъ господари и князове, некой отъ техъ твърде
образовани. Т е основали училища и подпомагали науките. По-сетне, въ възраж­
дането, нЬкои били и гърци, напр, митрополитъ Нифонъ, Василикосъ, С. Канта-
кузиносъ, Константинъ Маврокордато и др. И въ двете казани княжества
се били стекли учени гърци. Столиците Букурещъ и Яшъ притежавали, добри
училища и печатници. Въ началото ни XIX в. Букурещъ станалъ важенъ центъръ
за гръцките народни идеали и просвета. Тамъ цъвтело гръцко училище съ учи­
телите Л. Фотия и Н. Дукасъ. Въ 1820 г. въ двете ромжнски столици Клеову-
лосъ въвелъ белланкастерската метода при обучението и после многобройните
му ученици я разнесли по целия Балкански полуостровъ.

1. Римникъ (Влашко). Както вечъ и по-рано се каза, първата новобъл­
гарска книга е напечатана въ Римникъ, въ 1806 г. Тя е: Кириакодромионъ3)

*) На угровлахийския господарь Матей Бесарабъ. Въ нея въ 1636 г. билъ на-
печатанъ църковнославянски псалтирь за православните християнски народи въ
Турция, предимно за българите и сърбите. Издалъ го българинътъ македонецъ мо-
н ахъ Мелетий, игуменъ на монастиря Говоръ, Успение на св. Богородица (Кара-
таевъ, Спб. 1883, стр. 459—460).

*) Тамъ, напр., въ 1828 г. съ позволение на господаря Григория Димитровича
Гика воевода и съ благословение на угровлахийския митрополитъ Григория билъ
напечатанъ Часословъ въ печатницата на Ефори (?) Радуканъ Клинчанъ и Дими-
траки Топличанъ. Предстоятели: Анастасия х. Георгиевъ Полицовъ, Добри х. Иоа-
новъ Бакалоглу и Стефанъ Евстатиевъ Поповичъ. (Описъ на ржкописигЬ и пр. на
Нар. библиотека въ София, проф. Б. Цоневъ, стр. 501, бр. 528).

') Заслужава да приведа първата по-голема часть за дългото му заглавие:
Кириакодромионъ, сиречь Неделникъ. Поучение на всехъ неделяхъ въ православ-
нихъ церквахъ, прочитаемая еваггелияхъ во всего лета съ толкованиемъ и ст>
нравоучение и на великихъ господскихъ праздницехъ и на святихъ празднуемихъ
сказания душеполезная. Преписаний отъ славянскаго и отъ греческаго глубочай­
шего язика на болгарский простъ язикъ отъ смиреннаго вратчанскаго епископа
Софрония, въ разумению простому народу“. .. — До 1877 тази книга е имала и
други 2 издания, но съ друго заглавие — Евангелие поучително.. . : въ 1856 г. (въ
Нови-садъ, въ печатницата на Д. Медаковичъ, поправена на чистобългарски езикъ
отъ свищовския учитель Т. Т. Хрулевъ и прегледано отъ иай-изкусни учители,

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 27

Отъ 0. Софрония, достоенъ ученикъ на о. Паисия Хилендарски. Отъ заглавието
й узнаваме, че книгата била напечатана съ позволение на угровлахийския митро-

политъ Доситея и съ помощьта на епископите и благочестивите християни и —
въ епископската печатница при епископъ Нектария, напечаталъ и право опи-

салъ Димитрий^Михаило Поповичъ и синъ му Георгиг).

Противно на своите горди събратия гърци, сиромахътъ българинъ архиерей

говори съ?дълбоко смирение на сънародниците си търговци да помогнатъ да се
напечата^'книгата. Тя е много потребна, но се искатъ много пари, а той ги нема
И тъй „начало вечъ станало“, и то изведнажъ съ такава голема книга (4°. 6—{—266

листа)! Това требвало да извърши една силна личность съ воля, единъ дълбоко
верващъ, благочестивъ иерархъ и пламененъ родолюбецъ. Вечъ първата бъл­
гарска книга била напечатана. Отдавнашната мечта станала дело. И за българ­
ската книжнина, толкозъ закъснела отъ тази на всичките съседни народи, нач-
налъ ,новъ^светълъ периодъ. Откритието на Гутенберга отворило и за нея ши-

рокъ |просторъ;$'успехътъ за просвета билъ гарантиранъ. И поробениятъ,
покрусенъ и потъпканъ въ невежество български народъ се присъединилъ
къмъ семейството на просветените европейски народи. Туй важно събитие

се извършило — сравнително — тихо. Нема запазено оттогава поне не~
какво писмо, (тъй като по онова време още български вестникъ немаше) отъ
което да се види, какъ по-събудените българи сж. посрещнали българската нова

•*

издалъ — както и по-рано се каза — Иванъ Стояновъ) и въ 1865 г. (въ Букурещ ъ,
въ печатницата на Ст. Расидеско, прЪгледалъ и поправилъ А. П. Гранитски и издал ь
Петъръ Стояновъ).

*) Въ края на Кириакодромиона е казано, че е почнатъ да се печата на 24
априлий и свърш енъ на 25 ноемврий — значи, печатането траяло тъкмо 7 месеца.
Подъ тази забележ ка има двЬ имена: Теодоръ Стояновичъ отъ Видинъ, ученикъ
на Софрония, и Димитрий Николаевичъ. Може-би, тези лица сж били некакви слу­
жещи въ печатницата, или пъкъ сж пристоявали около печатането на книгата. —
П реди да почне да печата своя трудъ, о. Софроний изпратилъ това въз-
вание до некой българи, ж ивеещ и въ Ромжния — предавамъ го скратено и на
днешния ни книжовенъ езикъ: „Най-благородни и най-честни търговци, любезни
духовни чеда на наше смирение, хаджи Киръ Петко, Йовко, Сава, Нягулъ, Димитъръ
Карловчи, Искрю Сжбовичъ, Павелъ Теодоровичъ, Алекси и Радулъ и всички други
християни въ Влахобогдания — да бжде вамъ благодать отъ Господа, а отъ насъ —
молитва и благословение... Дръзнахъ да пиша до ваши благородия, че азъ сми-
рениятъ съ Божа воля написахъ евангелията, които се четатъ въ всички недели

презъ годината съ тълкованието и нравоучението имъ и на всички големи праздни-

ци и за всички велики светии съ житието и чудесата имъ — отъ славянски и гръцки
дълбокъ езикъ на простия български, да се четатъ въ недели по черновите, за дэ
разумеватъ и простите човеци и жени и деца закона Божи, понеже нашите книги
сж написани на стария славянски езикъ, та простите хора, па и мнозина свещненици,
не ги разбиратъ. Затова потрудихъ се азъ грешний, та написахъ тази душеполезна
книга на простия български езикъ, на който говорим ъ... Сега дадохъ тази книга
да се напечата въ 1000 книги, всека съ по 300 листа. Ала за печатане ще отидатъ
до 10,000 гроша, п ъкъ азъ ги н е м а м ъ .. . Затова ви моля — зная, че имате милостива
душа и добротворно сърдце... това добро е за целия български нароДъ — да по­
могнете на това добро дело. То е по-добро отъ [да отидете на] Божи-гробъ и
св. Гора, защото въ 1000 черкови ще се споменуватъ ваш ите имена, д о кл е светъ
трае. Отъ това поучение колко човеци ще се поучатъ въ правия пжть и, споредъ
това, колко полза ще има на душата си този човекъ, който помогне да се напечата
тази книга! До сега такава на простия български езикъ немаше, а иматъ я на т е х ­
ния простъ езикъ и гърци, и сърби*), и власи, и руси, и други народи... Еднажъ
да стане начало, а после, надея се, че ще бждатъ напечатани на простия ни езикъ
такива книги. Моля ви, послушайте мене смирения архиерей отъ вашия български
родъ и помогнете за това душеполезно дело, всеки споредъ силата си. Господъ Богъ
ще заплати за едното — хиляда и на този, и на онзи светъ . Аминъ. 1805, апр. 29“.
(Псп. III. С редецъ. 1882, стр. 157— 158). Дали сж помогнали споменатите лица и що?
— неизвестно:

*) к и риакояром и онъ лии толковаьИ е'воскресныхъ еван гел Ш П рЪ в. Д оситей О брадови ч ъ . Венеция.
1788 (Ст. Н овакозич ъ . < ръ бска библиогр. БЪ лградъ. 1869, бр. 167).

2 8 Н. НАЧОВЪ.

книга. Ала все пакъ можемъ да се договЪдимъ, че сж. я приели съ радость, раз­
насяли сж я отъ ржц-Ь на ржц-Ь и на нея гледали съ благоговение и национална
гордость и че тя сгревала душите и сърцата и будела големи надежди. Не знаемъ
дали поне въ печата у другите по-просветени славянски народи, или у ромж-
ните, книгата е намерила некакъвъ отзвукъ, е била удостоена съ неколко думи.

О. Софроний не забравя големите задължения, които билъ поелъ, и отго-
ворностьта предъ Бога и предъ съвестьта си къмъ своето сжщо многострадално
паство, което той неволно билъ зарезалъ, като побегналъ въ Влашко изъ раз-
мирната тогазъ Турция. На простъ разбранъ майчинъ и бащинъ езикъ истин-
скиятъ духовенъ пастирь говори на своите прости братя и чеда за техните длъж­
ности къмъ Бога и къмъ човеците, а те чели това, или слушали отъ другиго, съ
радость и умиление, защото дотогава техните ужъ духовни наставници гърците
преследвали варварския имъ езикъ и гледали — за свои лични интереси— бълга­
рите да тънатъ въ веченъ дълбокъ мракъ. Наистина, и тогава некой достойни
и родолюбци свещенници проповедвали народу наустъ или по дамаскини, които
те грижливо пазели отъ по-старо време или пъкъ те сами преписвали -— ала
това било твърдо малко, и то само въ некой места. Новата книга на о. Софро-
ния щела да се пръсне изведнажъ по цела България и като слънце да огрее
навредъ. Нея сж добре разбирали и сърби, па — и власи. Отсетне тя станала
извёстна повече подъ името „Софроние“ и придобила голема почить. Днесъ
първото й издание е ценна библиографска редкость. Него би требвало да прите
жава всеки библиофилъ българинъ1).

Какви ли мисли сж вълнували о. Софрония, кога взелъ въ ржце новата кни­
га ? СигурнО, той не е мислелъ, че съ нея овековечава и името си, и г. Римникъ,
и годината 1806; той не е тъй оценелъ значението на своя трудъ, като първа
печатна българска книга: високоназидателното й религиозно-нравствено съдър­
жание е засенчало всичко друго. За жалость, не знаемъ нещо повече за казаната
важна книга. Днесъ ние, чеда на другъ векъ, требва да съжаляваме, задето
приснопаметниятъ о. Софроний не се е цосетилъ да ни Остави и други сведения
по отпечатването на първата българска книга, както и за споменатите въ загла­
вието й лица и за техното по-големо или ио-малко участие въ това наше важно
народно дело.

Г-нъ проф. А. Теодоровъ пише, че Кириакодромионътъ билъ преводъ отъ
2. гръцко изд. (1803) на проповедника Никифоръ Теотоки и съ помощь на
другъ по-старъ руски преводъ.

Въ Влашко има два града: Римникъ-Вълчеа, на р. Алута (Олта), с.-з, оть
Букурещъ, и Римникъ-Саратъ на р. Римникъ. Кириакодромионътъ е печатанъ въ
първия градъ. Около този имало големи православни монастири. — До втория
пъкъ градъ на 11 септ. 1789 г. съюзените руско-австрийски войски победили
по-многобройните турски войски, командувани отъ великия везиръ Юсуфъ паша.
Тогава рускиятъ полководецъ Суворовъ, който ржководелъ сражението, билъ
произведенъ графъ съ титла Римнишки.

*) Нека ми бжде позволено да приведа единъ споменъ отъ милото детинство.
Едно софроние (1. изд.) притежаваше д ед о ми, дълбоко верую щ ъ и любознате-
ленъ добъръ старецъ. То бе подвързано яко съ дебели дъсчени кори, обвити съ
черенъ доста вечъ излъсканъ мешинъ и съ петелки отъ жълта медь. Д едо ми го
пазеш е като светиня въ долапчето подъ иконостаса и го взимаше въ ржц-Ь съ благо­
говение. Въ всички недели и праздници той, вдълбоченъ, четеше на него. Понекога
караше и мене да чета, а той внимателно слушаше и сегизъ-тогизъ ме поправяше,
кога сбърквахъ въ думите и ударенията имъ. Азъ четехъ, разбира се, машинално,
като все крадешкомъ хвърляхъ око върху тайнствените за менъ разни инициали,
винетки и изображения. Тогава софронието ми се виждаше много големо и едвамъ
го носехъ. (Сборн. на Калоф. дружба, кн. I. София, 1908, стр. 212). Едвамъ предн
некое време азъ, следъ дълго дирене, намерихъ едно такова софроние. Привет-
ствувахъ го като мой милъ и невгашенъ другарь.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОЮ Д 6 Л 0 У НАСЪ И ПР. 29

Отъ 1806 г. насетне въ Ромжния въ 5 града били печатани български
книги: Римникъ, Букурещъ, Браила, Гюргево и Плоещъ; ако смЪтаме и Киши-
невъ и Болградъ, ставатъ 7.

Въ Римникъ по-рано сж печатани и сръбски книги. Тъй, напр., тамъ, пакъ
въ епископийската печатница, е напечаталъ въ 1755 г. карловацкиятъ сръбски
митрополитъ известната славянска граматика на Мелетия Смотриски1).

Споредъ Ив. В. Шоповъ (Списъкъ . . . Цариградъ. 1852, бр. 1) въ 1806
г. била напечатана и втора българска книга — въ Будимъ: Молитвени кринъ
(12°, 80 стр.) Само толкова отбежено. Това повтарятъ и Й. К. Иречекъ (кни-
гоп. на новобълг. книжн. Виена. 1872, бр. 275) и г. А. Теодоровъ (Бълг.
книгоп. за 100 год. София, 1909, бр. 7438). Малко съмнителна е тази книга.

2. Будимъ (Будимъ-градъ, Будинъ, Будинъ-градъ) и Пеща — столица на
Унгария, възпЪванъ въ нашите народни песни и повече отъ 150 години владЬ-
енъ отъ турците. Още много отдавна въ днешна Унгария сж живели българи.
Тъй, въ Трансилвания още въ XII в. имало прЪселенци българи, които отпосле
се поромжнчили. По-сетне, въ XVIII в. и въ началото на XIX в. въ Будимъ и
въ други австро-унгарски градове търгували мнозина българи повечето изъ за­
падна и юго-западна България. Такива имало и отъ Свищовъ, Габрово, Сливенъ,
Пловдивъ. . . . Некой живёли тамъ постоянно. Мнозина отъ гЬхъ минавали за
гърци. Повечето били избегали отъ тиранска и размирна Турция. ТЬзи българи
били доста събудени. Тамъ се учели и некой българчета — напр, въ Пеща се
училъ А. Екзархъ, следъ което се билъ училъ по гръцки въ Букурещъ. Въ XVIII
в. се било почнало умственото движение у австро-унгарскигЬ сърби и единъ отъ
главните му центрове билъ Будимъ. Тези сърби били поставени въ по-добри
условия отколкото братята имъ отсамъ Дунава. На първо време образованието у
техъ минало чрезъ руски (киевски) учители и черковни книги: явили се основни
и средни училища, основала се първа сръбска печатница и се турило начало на
сръбския периодиченъ печатъ2). Въ 1770 г. въ Виена била отворена за сърбите
печатница — тази на Йосифъ Курцбекъ, която била надарена съ привилегии отъ
Мария Терезия. Въ 1792 — слёдъ като Курцбекъ умрёлъ — тази печатница
купилъ сърбинътъ Стефанъ Новаковичъ, бивши секретарь на сръбската митро­
полия въ Карловацъ и по онова време сръбски придворенъ агентъ въ Виена.
Ала и Новаковичъ много не успелъ съ печатницата — задлъжнелъ и най после
се принудилъ, та я продалъна печатницата на пещенския университетъ въ 17923).
Отъ тази година та чакъ до около 1832 най-вече се печатать въ нея сръбски
книги.

Будимски печатници, въ които сж печатани български книги, сж т е з и :
Кралската университетска4) (напечатала най-много, 23 книги, презъ 1814— 1867),
Баймеловата (2 кн. 1842— 1847), на Алойзия Бучански, словакъ (4 кн. 1859—

*) Архиепископъ полоцки. Граматиката му била издавана въ 1619 въ Евия,
въ 1629 въ Вилно и въ 1648 въ Москва. — Въ 1620 г. старобългарскиятъ п реводъ на
хрониката на Константинъ Манасия билъ преработенъ и допълненъ на ромжнски
езикъ отъ монахъ Михаилъ Мокса за римнишкия епископъ Теофила. Въ кн. Заради
возрожд. новой болг. словесности.. . отъ Венелина, прев. М. Кифаловъ (Букурещ ъ.
1842), спомощникъ архимандритъ и игуменъ римнишкаго монастиря Поликарпъ и
протосингелъ на римнишката епископия Дионисий. Сжщо и на кн. История на славя-
ноболг. народъ отъ А. Несковичъ, прев. П. Сапуновъ (Букурещ ъ. 1844), спомощ­
никъ въ Букурещъ: архимандритъ Поликарпъ, игуменъ на римнишкия монастирь.

2) П ървиягь сръбски вестникъ („Сербсшя новини“) се появилъ въ Виена въ
1791 г., а първото сръбско списание („Летописи сербски“) — въ Буда-Пеща въ 1825.

s) Проф. д-ръ юванъ Скерличъ. Истор. поглед србске штампе. Београд. 1911,
стр. 6 и 11).

4) И по-рано се каза, че тя работила доста евтино: взимала 30 рубли асигн.
за кола съ хартията.

30 Н. НАЧОВЪ.

1867) и литографията на Anst. Ig. Laufer (1 кн. Краснописание, 1872) и у Э.книги
не е Отбележена печатницата. Сигурно, ако не всичкит^, то повечето отъ гЬхъ
сж били печатани пакъ въ кралската университетска печатница.

на кралския
университетъ
Баймелова
на Алойзия
Бучанскй
Литография
на Laufer
Неозначена
Всичко

t
12 3 45

I—ОеКXКС няSЯк
Огг)
С

1806. 1 1
2 -- -- -- -- 2
1814. 1 -- -- -- -- 1
2
1816. 2 -- -- --- --- 1
1
1817. — -- --- -- 3
1
1818. 1 1
1 -- -- -- -- 1
1819. 3 -- -- -- --
1825. 1 -- -- --- 3
3
1826. 1 -- -- -- -- 1
3
1833. — --- -- -- 1
2
1834. 1 1
4
1836. 2 -- -- -- 1 4
3 -- -- -- -- 2
1837. — 1 -- -- -- 1

1842. 3 -- -- -- --

1844. 1 -- -- -- --

1846. 1 1 -- --- --

1847. 1 -- --- --- --

1850. — -- 3 --

1859. 1

1867. 1 -- 1 -- 2

1872. — -- — 1 1

Година неозн. — -- — -- 1

Всичко . . 23 2 4 1 9 39

i Въ Будимъ намирамъ напечатани 39 български книги. Първа е споменатата
вечъ пр^ди малко: Молитвени кринъ, отъ 1806, а втората е чакъ отъ 1814 и по-
следнята (краснописание)— Отъ 1872. По-важни отъ казаните (39) книги сж тези :
Повесть ради страшнаго и втораго иришествия Христова (1814), Чудеса пресвятия
Богородици (1817), Сия книга глаголемая митарства (с. г.) иж' Различна поучи­
телна наставления (1819) — и четирите отъ иеромонахъ хаджи Иоакимъ Кър-
човски, втората и третята — преводи; Книга сия глаголемая Огледало (иеромо­
нахъ Кирилъ Пейчиновичъ, игуменъ на Кралимарковския монастирь при Скопие
на Маркова река, св. Димитъръ, 1816), Календарь 'или месецословъ вечний
(Цветко хаджи Георгиевъ, панагюрецъ (1818 — първиятъ календарь на бъл­
гарски), Священа история църковна (изд. В. Н. Неновичъ. 1825) Священное
цветособрание, ч. I и II (И. Хибнеръ, прев. Анастасъ Стояновичъ, котленецъ
[Кипиловски] с. г. — доста обширна книга, съ повече отъ 400 стр.), Букварь за
децата (В. Н. Неновичъ. 1826), Житие на св. Алексия человека Божия (К. Огня-
новичъ1) 1833, 2 изд. Болградъ. 1866), Граматика славяно-болгарска (Христаки
ГТавлОвичъ. 1836), Кратко начертание на всеобща история (проф. Иванъ Кайда­
новъ, прев. А. С. Кипиловски, с. г.2), Краткое толкование на божествения

*) Вж. кн. на Вичентия Ракичъ, 2, изд. Будимъ 1828, "С т. >Новаковичъ, Сръбска
библиогр. 1869, бр. 718.

2) Посветена на Иванъ Д. Бакалоглу.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И П Р. 31

храмъ (Д. Н. Дарваръ, прев. и издалъ Р. Поповичъ, 1837, 2 изд. Букурещъ.
1846), Мудрость добраго Рихарда (пр-Ьв. Г. Кръстевичъ, с. г.), Христоития (Ан­
тоний Византиосъ, прев. Р. Поповичъ, с. г., 2 изд. Цариградъ. 1855), Български
народни песни и пословици (Иванъ Богоевъ = Богоровъ. 1842), Царственикъ
[Паисиевата история славено-болгарска, изд. Хр. Павловичъ. 1844), Библическа
повесть ветхаго завета (прев. Константинъ Теодоровичъ и Георги М. Владикинъ.
1847), Пространна числителница (Хр. Г. Дановъ, 1859) и др.

Въ Унгария въ 5 града сж печатани български книги: Будимъ, Брашовъ,
Земунъ, Нови-садъ и Загребъ.

3. Кишиневъ (Кишнйово). Отдавна въ Русия, и главно въ Бесарабия, сж
живели доста много българи, преселени въ разни времена: следъ всЪка руско-
турска война (още отъ 1769 г., а най-вече следъ войната въ 1829), прЪзъ върлу-
ването на кърджалиите и въ време на заверата. И въ самия Кишиневъ, главенъ
градъ на Бесарабия, имало много търговци българи и видни семейства. Те се
радвали на свобода и на доста правдини. Tfe били доста напреднали. На 1. май
1871 г. било тържествено открито „Кишиневско българско общество за разпро­
странение грамотностьта“ между преселниците. Както е известно, по-рано Беса­
рабия е била руска область, но споредъ Парижкия миръ (1856) тя била} дадена
на княжество Молдавия. Следъ руско-турската война въ 1877— 1878 г. Русия
пакъ си я взе назадъ. Въ новата ни история Кишеневъеотбележенъ и съ друго:,
въ него на 12 апр. 1877 рускиятъ императоръ — царь-освободитель — Але-
ксандъръ II прочете манифеста, съ който се обявяваше война на Турция за на­
шето освобождение.

За преселенците българи въ южна Бесарабия и за важната имъ колония
Болградъ ще говоря по-сетне.

Въ Кишиневъ сж напечатани всичко 3 български книги; 1. Инструкщя объ
обязанностяхъ селскихъ приказОвъ (на руски и български. 1821), 2. Дворянски
вибори, комедия*(прев. отъ руски [Панайотовъ?]. 1843) — първото на езика ни
драматическо произведение)*) и 3. Догматическо богословие (архим. Антоний,
ректоръ на Киевск. дух. академия, прев, иером. Мелетий Зографски. 1869)а).
Последните две книги сж печатани въ печатницата на Акима Поповъ, а у ^пър­
вата не е Отбелезана печатницата. Сигурно, тя е пакъ сжщата казана.

4. Браш овъ (Кронщадтъ, Трансилвания). Още’преди*да падне търновското
царство подъ турцитё, въ Црашовъ живели българи. Те съставлявали отделенъ
кварталъ и имали своя черкова. Такива имало и около Сибинъ (Херманщадтъ).
Йосле и тези българи се поромжнчили. Въ XIV— XVI векове Брашовъ билъ ин-
дустриаленъ и търговски градъ, благодарение на старите въ него преселници
саксонци и задето той лежелъ близу до главния карпатски проходъ" [между
Трансилвания и Влашко. И въ Брашовъ още много отдавна (напр, въ XVI* в.) сж
печатани книги съ славянски букви за рОмжните. Въ начало на XIX в. въ Бра­
шовъ живели — по-кратко или по-дълго време — доста българи търговци,
като: х. Иорданъ х. Геновичъ (отъ Русе), В. Н. Неновичъ (отъ Свищовъ),
Петъръ Сапуновъ (отъ Тревна), Антонъ Ивановичъ (отъ Сливенъ), Петъръ х.
Беровичъ (отъ Котель, той си променилъ презимето на Беронъ, кога се училъ въ

*) За Дворянски вибори споменува Срезневски (Ж. М. Н. Пр. 1846. 1—3.) и се
чуди за нейната поява. Тази книга поднесълъ Н. Касапски В. И. Григоровичу, кога
този въ 1844 дош ълъ въ Одеса (Д -ръ Ив. Д. Ш ишмановъ. Студии изъ областьта на
бълг. възраж д. Сборн. на Бълг. акад. на науките, кн. VI, 85, 88 и 146).

2) Мелетий (после софийски владика), след ъ като напустналъ по болесть
петербургската духовна академия въ 1865 г., отиш ълъ въ Киприяновския монастирь
и тамъ седелъ до 1869.

32 Н. НАЧОВЪ.

Букурещъ), Ив. Селимински (отъ Сливенъ), Димитъръ х. Русетъ (отъ Русе) и др.
Тамъ се училъ некое време като малко момче и В. АприлОвъ. Съ Брашовъ тър­
гували и некой калоферци, напр. Георги Ивановичъ Филюглу, Минко Кара-
минковъ и др.

Въ Брашовъ е напечатана само една българска книга, ала покрай нея той
държи почетно место между другите градове. Тази книга е добре позната:
Букварь съ различни поучения отъ Петра х. БерОвичъ и издаденъ Отъ спомена­
тия преди малко търгОвецъ Антонъ Ивановичъ1) въ 1824. Върху букваря неотбе-
лежено ни местопечатането, нито печатницата. Дали нарочно и защо? — неиз­
вестно. Казаната книга — една илюстрована енциклопедийка и написана на
простъ разбранъ български езикъ — е известна повече съ името Рибниятъ
букварь, поради рибата делфинъ, отпечатанъ въ края й. Има и още други 11
изображения на животни. Види се, те сж произвели впечатление у читателите.
И доднесъ за този букварь некой старци спазватъ добъръ споменъ. Той напра-
вилъ голема реформа въ дотогавашното келийно обучение: то вечъ се поставяло
на по-модерни и по-цЪлесъобразни педагогични начала и на ученика се давало
нещо и отъ светска поука и наука, нему необходимо нуждни за въ живота. На-
устницата и псалтирьтъ, съ своя старъ езикъ, почнали, да се изоставятъ. За въ
букваря Беронъ взелъ — както казва въ предговора — нещо и отъ Еклогаря на
Дарвара, книга разпространена тогава въ влахо-молдавските училища. Но все
пакъ букварьтъ требва да е билъ съставенъ по некой образецъ — кой? за сега
неизвестно. Г-нъ А. Тодоровъ пише2), че Венелинъ твърделъ, какво не билъ
виждалъ букварь, който да можелъ да се сравни съ Беровичовия, а пъкъ дедо
Паничковъ ми обажда, че по-рано такъвъ букварь имало и на руски, и на влашки.
Въ предговора на букваря си Беровичъ препоржча взаимната (алилодидактична-
та, белланкастерската) метоаа при обучението и учениците да почнатъ да изго-
варятъ буквите тъй: а, бъ, въ, . . . а не: азъ, буки, веди, . . . както до тогава
ги изговаряли въ келиите. Обяснява и какъ самъ учитель може да обучава сто­
тина деца. Съ новото си въвеждане Беровичъ далечъ надминалъ тогавашните
български даскали. Може би, той е билъ запознатъ съ белланкастерската метода
чрезъ Клеовулосъ, а мисъльта да състави букваря се е била родила въ ума му, още
кога и самъ билъ учитель въ кжщата на Антонъ Ивйновичъ — обучавалъ сина
му. Както и по-рано се спомена, чакъ следь цели 11 години (въ 1835) 0. Нео­
фитъ Рилски уреди въ Габрово училище по казаната нова метода на обуче­
нието. Въ Златна книга на дарителите на Нар. Проев. I. (Пловдивъ, 1907, стр.
44) се казва, че Ант. Ивановичъ насърдчилъ Беровича да състави букваря, като
му обещалъ, че ще го издаде на свои разноски. — Петъръ х. Беровичъ съ
Рибния букварь спечелилъ име на отличенъ педагогъ. Той е повече познать у
насъ и повече полза принесълъ народу си отколкото по-сетнешниятъ д-ръ
Пиеръ Беронъ, авторъ на по-обемни и парадоксални съчинения на френски,
немски и гръцки. Сетне Рибниятъ букварь билъ издаванъ неколко пжти8) и по-
служилъ за образецъ и на други буквари.

*) Ант. Ивановичъ — познать и подъ името Антонъ Иоану Камбуроглу. Той

въ 1800 г. се преселилъ въ Браш овъ и се занимавалъ съ търговия. Билъ истински
родолю бецъ и голем ъ благодетель. Ежегодно пращалъ въ Сливенъ по 2000 гроша

и разни учебници. Подканялъ съотечествениците си да се учатъ. Подпомагалъ съ
пари, та свършили медицината д-ръ Иванъ Янули (гръкъ отъ Янина), д-ръ П. Б е ­

ронъ и д-ръ Ив. Селимински. Съ 300 хиляди гроша откупилъ земи, въ които се по­

селили беж анци сливенци въ Влашко. (Библиот. „Д-ръ Ив. Селимински“, кн. II. Со­

фия, 1904, стр. 31—32. Съ иждивение на Ант. Ивановича е напечатано въ Будимъ
(1825) „Священное цветособрание“ (отъ И. Хибнеръ, прев. Ан. Стояновичъ Кипи-

ловски. То е и нему посветено.
г) Бълг. литература. 1. изд. Пловдивъ. 1896, стр. 162.
3) 2. изд. не е намерено. 3. и 4. издания сж печатани въ Букурещ ъ въ 1847 п

1850, безъ името на автора. П репечатвалъ е букваря и Т. Дивитчианъ въ Цариградъ,

въ 1856 и 1862.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОЮ ДЬЛО У НАСЪ И ПР. 33

Най*сетн-Ь, просвЪтениятъ български д-ръ П. Беронъ свърщилъ трагично:
билъ одушенъ отъ неизвестни злодейци на 21 мартъ 1871 г. въ Гюргево.

5. Лондонъ. Въ този търговски и най-многОлюденъ градъ на света доста
Отдавна почнали да се печатать български книги. Както всеки ще се договеди,
това сж. библейски — издание на английското библейско дружество. Те всичко
сж три: 1. Новий заветъ (прев, архимандритъ Теодосий, 1824, печатница не-
означена1); 2. Псалтирь (1857) и 3. Новий заветъ (прев. Неофитъ Рилски, 3.
изд. на първата книга2). Последните две книги сж печатани при Ватсъ.

Най-първо руското библейско дружество се завзело да се преведе Нови-
ятъ заветъ на простобългарски езикъ. По негова покана мисионерътъ Пиркен-
тонъ, агентъ на Британското библейско дружество и сътрудникъ на руското
дружество, се отнесълъ до гръцкия въ Цариградъ патриархъ Григория V (обе*
сенъ после въ време на гръцкото възстание въ 1821). Патриархътъ одобрилъ
идеята и далъ Пиркентону до българския архиепископъ въ Търново нисмо, съ
което го молелъ да намери 1— 2 способни лица да извършатъ превода, като въ
сжщото време и назначилъ за това архимандритъ Теодосия, гръкъ и отъ Би-
стришкия монастиръ до Букурещъ — като най-способенъ. Теодосий се заловилъ
за превода и го свършилъ въ 1820 г. и следъ това превОдътъ билъ пратенъ въ
Кишеневъ да го прегледатъ. Намерили го съгласенъ съ оригинала и разбира-
емъ отъ българите. Въ 1823 г. часть отъ този преводъ — евангелието отъ Матея
— издалъ комитетътъ на руското библейско общество. Още щомъ Теодосий
почналъ да превежда Новия заветъ, некой българи писали на казания комитетъ,
че той не ще може да извърши добре възложената му толкозъ важна работа,
но думите имъ останали безъ внимание. Въ 1824 год. Новиятъ заветъ билъ
напечатанъ съ иждивение на английското библейско дружество въ 5000 екз.
Пратени въ Петербургъ, те всички били унищожени. Дали защото превОдътъ,
наистина, билъ намёренъ лОшъ, или пъкъ сега било намерено за? опасно да се
разпространява евангелието на простобългарски езикъ — неизвестно8).

1) Иречекъ пише (Книгоп. на новобълг. книжн. бр. 197), че Теодосий билъ
игуменъ на Бистришкия монастирь, че книгата превелъ заедно съ другъ българинъ,
чието име не се знае и че тя била напечатана въ 1828. Тази дата посочва по-рано и
Ив. В. Ш оповъ (С писокъ... бр. 8); нея приема и г. А. Теодоровъ (Бълг. кни­
гоп. за 100 год. бр. 8162). Тогава, какъ може за книга печатана въ 1828 г. да говори
Петъръ х. Беровичъ въ послесловието на Рибния букварь отъ 1824 г.? „Колко без-
честие и срамъ — пише той — докара на нашия народъ, единъ лошавъ преводъ, ка­
къвто оня, дето го проводи архим. Теодосий въ Петербургъ на Библейското обще­
ство, за когото и нашите писаха тамъ и се примолиха да наредятъ учени люди да го
прегледатъ и да го поправятъ да би станалъ добъръ да разумева всеки българинъ“.
Това цитирамъ отъ Рибния букварь съ откжсната корица и първиятъ белъ листъ.
Предполагамъ, че е 1. изд. Или пъкъ той говори за ржкописа.

2) 2. изд. кога и д е е печатано, не се знае. Дали не се разбира печатаниятъ Н о­
ви заветъ въ Смирна въ 1840 г. пакъ п ревод ъ на о. Неофита? Отъ 26 окт. 1859 г. то­
зи изъ Рилския монастирь пише на Ц ветко Недювъ въ Габрово въ постскриптумъ,
че получилъ писмото отъ Христодула [Костовичъ, Сичанъ Николовъ] отъ Цари­
градъ по единъ американецъ, който ходилъ въ монастиря и който заедно съ Христо-
1 дула поправяли превода на Ветхия заветъ [д-ръ A. JI. Лонгъ или д-ръ Е. Ригсъ?].
Американецътъ му подарилъ 1 екз. отъ Новий заветъ Неофитовъ преводъ, сега
напечатанъ въ Лондонъ, 4. изд., но погреш но било писано третйо. (Мсб. IV. стр. 461).

3) Попруженко, прев. М. Московъ. Бълг. сбирка. София. XII. 2 и 3 стр. 119— 128.
•И другъ български прёводъ на Нови заветъ е изгарянъ, както после ще видимъ.
И по-рано и у други народи сж горени библии подъ разни претексти. Тъй, въ 1199 г.
папа Инокентий III осждилъ на изгаряне превода на св. писание на френски езикъ;
въ ново време гърците изгорили всредъ Атина новогръцкия преводъ на еванге­
лието, пакъ и въ конституцията си запретили да се употребява новогръцкия преводъ
на библията.

34 Н НАЧОВЪ.

6. Букурещ ъ. За печатниците въ по-отдавнашното време въ Ромжния
вечъ казахъ няколко думи. — Оставямъ на страна добрите отношения, които съ
векове сж траяли между българи и ромжни. Ще почна отъ началото на XIX в.
И тукъ ще спомена1), отдавна съседна и православна Ромжния е била прибе­
жище за мнозина българи, преследвани отъ турците по разни причини. Мно­
зина намирали тамъ свобода, закрила и — добъръ поминъкъ. Сжщото пра­
веха българите македонци у насъ, но въ още по-големъ размеръ и те вечъ
идеха въ братска темъ страна. Не малко българи сж били преселени въ Ромжния
и Отъ по-рано, сжщо и следъ войните австрО-турски, руско-турски, въ време на
кърджалиите и пр. И много българи, отишли еднажъ въ Ромжния, не се връщали
назадъ: едни не искали да оставятъ охолния животъ, спокойствието си и търго­
вията си, а други се страхували отъ турците. Пакъ и ромжнскиятъ езикъ, чер-
ковенъ и народенъ, лесно се разбиралъ и усвоявалъ, защото съдържалъ много сла­
вянски думи. Имало ромжнски градове и села съ многобройно българско насе­
ление, дори — и цели села населени съ българи. Вечъ по-рано споменахъ за
многото спомощници българи въ разните ромжнски градове на български книги,
особено на тези печатани въ Ромжниа. До 1877 год. Гюргево се считалъ бъл­
гарски градъ, Плоещъ билъ населенъ повече съ българи, въ КрайОвО имало цели
махали български, Въ Галацъ */б ч.готъ населението били българи. За Браила
после наотделно ще говоря. Въ самия Букурещъ сжщо имало неколко български
махали, както — и неколко български села наоколо. Българскиятъ езикъ се слу-
шалъ въ букурещките улици, кръчми, кафенета, магазини, черкови. Тамъ имало
и българска черкова съ владика (Панаретъ Рашевъ) и училище (такова било осно­
вано още въ 1830 г.) и доста богати българи търговци, па — и професори въ
университета. Въ медицинския факултетъ се учели неколко българчета (Киро Д.
Поповъ, Георги Ив. Странски и Хр. Р. Чобановъ — отъ Калоферъ, Г. Хакановъ
отъ Казанлъкъ, и пр.). По-рано българчетата се учели въ гръцки училища (Ст.
Богориди, В. Априловъ — при Вардалахъ, П. Беронъ, Р. Поповичъ, при Н. Ду-
касъ, Александъръ С. Б. Екзархъ и др.). Венелинъ, който билъ въ Букурещъ,
пише2), че всички тамъ видни търговци и занаятчии били българи. „Често си
задавамъ въпроса — пише Л. Каравеловъ: въ Букурещъ, освенъ войниците и
некой чиновници и офицери, сжществуватъ ли ромжни? Между търговците сж
редкость, а повечето боляри сж отъ съмнителенъ произходъ“ 3). Отъ видните въ
Букурещъ българи нека спомена: Тома Пешаковъ (отъ Видинъ), Теодосий
Йовчевъ (Отъ Габрово), Козма Тричковъ (отъ Вратца), Иванъ Добревъ Бака-
логлу, Ив. х. Ангёловъ и Парашкева Димитровъ (отъ Свищовъ), Анастасъ Ст.
КипилОвски, М. Кифаловъ (отъ Тетевенъ), Братя Константинъ и Димитъръ Му-
стакови (Отъ Габрово), владиката Панаретъ Рашевъ, Хр. Георгиевъ (отъ Кар­
лово), Александъръ хаджи Русетъ (отъ Русе), д-ръ П. Протичъ, д-ръ Г. Атанас-
ковичъ, Михаилъ Колони, М. Бенли, Д. Диамандиевъ, Ив. Грудовъ, А. Андреевъ
и др. Въ Букурещъ сж живели некое време и П. Сапуновъ, д-ръ Ив. Селимински и
д-ръ П. Беронъ. Ромжния беше дала убежище и на о. Софрония Вратчански,
Г. С. Раковски, Л. Каравеловъ, хаджи Димитъръ, Ст. Караджата,‘,Филипъ-Тотя,
Деда Желя, Хр. Ботйовъ и на много други наши народни дейци и писатели и
на мнозина хъшове. Въ Ромжния самъ Братияно наброявалъ до 500,000 българи.
Мнозийа отъ техъ по-рано или по-късно се поромжнчили. Къмъ кръвьта на ста­
рите даки и на Траяновите сънародници се е примесила и много българска кръвь.
— Главни културни и патриотични центрове за българщината въ Ромжния
били: Букурещъ и Браила. Въ Ромжния, видехме, е напечатана първата бъл­
гарска книга.

М Моята кн. Христо Ботйовъ. София. 1917, стр. 36'—37.
2) О з а р о д и т е ... стр. 38.
3) Сп. Знание (Букурещ ъ) 1.6. стр. 94—95.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 35

Още по-отрано некой по-видни българи се старали да отворять въ Буку­
рещъ печатница. Отъ 25. юлий 1861 изъ Петербургъ С. Филаретовъ пише Ге-
рову, че въ Букурещъ българите основали дружество съ ц%ль да отворять тамъ
българско училище и печатница и да почнатъ да издаватъ български вестникъ.
Били пратени въ Петербургъ печатни покани до С. Палаузова х). Но отъ всички
приготовления нищо не излязло.

И тъй — лесно обяснимо — въ букурещките българи все блещукала
искрата на родолюбие — у едни по-малко, у други повече Ала за свестяване
на народа, по-видните търговци искали да се действува чрезъ просвета, а по­
литически — по-умерено, ужъ по тактично. Както е известно, следъ детрони­
рането на князъ Куза (Александъръ Ионъ I) въ 1866 г., въ Букурещъ се обра-
зувалъ български таенъ комитетъ, който въ 1867 г. изпрати на султанъ Абдулъ
Азиса известния мемоаръ за реформи въ Европейска Турция, за некакъвъ дуа-
лизъмъ между турци и българи. Ала въ Букурещъ дейностьта на нашето пре­
димно политическо възраждане се най-вече засиля, кога въ начало на 1869 год.
Л. Каравеловъ, пуснатъ отъ пещенския затворъ, се установилъ въ влашката
столица и около него се събрали емигранти българи младежи — некой отъ тЬхъ
доста развити — патриоти, идеалисти, жъдни за дела и борба. Преди малко
чутовниятъ Раковски билъ умрелъ, сломенъ отъ тежка борба — и местото му
оставало праздно Тази загуба се силно чувствувала прЬдъ видъ на новото време,
което будело у българите големи надежди. Раковски заместилъ човекъ достоенъ
и подготвенъ. Това било Л. Каравеловъ. Енергичниятъ руски студентъ Караве­
ловъ, смелиятъ и неуморимъ Левски и другарите имъ се заловили за система­
тична работа. Скоро билъ основанъ Бълг. центр, революционенъ комитетъ, и
Каравеловъ станалъ неговъ председатель. Делото значително подпомагала и
собствена печатница и вестникъ (Свобода). Дотогавашните жертви и неуспехи
въ революционното дело имъ подсказали, какъ занапредъ требва да работятъ,
за да се надевать за уагЬхъ: навредъ изъ България, въ всеки градъ — ако
може и въ всеко село — да се образуватъ тайни подкомитета, които да под-
готвятъ народа, та при сгоденъ случай и при даденъ сигналъ да възстане и си
извоюва свободата. Споредъ това и те заработили. Много нужди били вечъ на­
зрели и много въпроси — прояснени. Отъ 1870 г. насетне Букурещъ станалъ
главенъ български политически центъръ, той привлекълъ къмъ себе погледа на
всички патриоти и гючналъ да диктува и на българските дейци въ Цариградъ.
Дейностьта на Б, Ц. Р. Комитетъ е най-голема презъ годините 1872— 1875.

Първиятъ български вестникъ въ Ромжния е Българска пчела, печатанъ
въ Букурещъ 1863 -1 8 6 4 и съ редактОръ Хр. Д. Ваклидовъ.

Въ табл. 1 (стр. 24) Букурещъ захваща шесто место, ала по напечатаните
въ него български книги (188) той захваща третйо— иде следъ Виена. Първата
напечатана въ него книга е отъ 1828 и тя е: Новий заветъ (прев. П. Сапуновъ
и о. Серафимъ, старозагорецъ, който въ казаната година билъ вече умрёлъ2).
Втората книга е отъ 1833 и третята — оть 1839 и следъ това се редятъ всека
година (освенъ 1854 и 1861) по 1, 2, 3, 4, 5, . . . чакъ до 1877, въ която сж.

1) Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 2513.
2) Това е първиятъ п реводъ на Новий заветъ пуснатъ за продань. Собствено
това сж само 4-те евангелия. Угровлахийскиятъ митрополитъ Григорий отпустналъ
та книгата била безплатно отпечатана въ митрополитската печатница, па още и съ
пари помогналъ. Отпечатани били 1200 екз. Но поради размирното врем е (Руско-
турската война — Д и б и ч о в о т о м о а р а б е , — която се свършила съ Одринския
миръ, септемврий 1829 г.), разпродадени били само 400 екз. Останалите откупили аме­
риканските мисионери протестанти, следъ като се уверили отъ търновската митро­
полия, че п реводъ тъ билъ добъръ. Новий заветъ билъ изчерпанъ въ 1838 г. (Бълг.
сбирка. XII. 2 и 3, стр. 119— 128. М. Г. Попруженко, прев. М. Московъ. Споредъ Г. А
Теодоровъ (Бълг. книгоп. за 100 год. бр. 8163) 2. из. е отъ 1833).

С борникъ на Бълг. академия на наукигЬ, кн. XXV. 16

36 Н. НАЧОВЪ.

напечатани 9 книги. Периодътъ 1863— 1877 е най-плояовитъ: въ него сж напе­
чатани 120 книги. Годишно най-много книги сж напечатани въ 1874 и 1875 —
по 13.

Много сж били въ Букурещъ печатниците, въ които сж печатани българ­
ски книги — всичко 27 (между гЬхъ и 2 литографии). Въ сжщность гЬ сж били
по-малко, защото — както по-сетне ще видимъ — некой отъ гЬхъ сж носели
последователно разни имена. Печатниците сж тези : на св. митрополия (въ нея
сж напечатани 7 кн. презъ годините 1828— 1855), на Питаря К. Пенковичъ
(само 1 кн. 1839)1), на Захария Каркалеки и синъ2) 12 кн. 1840— 1850), на Йо-
сифъ Копайнигъ (16 кн. 1842— 1856), на Серд. К. Пенковичъ (1 кн. 1844)3),
на канцелариста Петра Сапуновъ (5 кн. 1844— 1845), на Георги Венрихъ (ли­
тография, 1 кн. 1848, чистописание)4), на Антонъ Пановъ (1 кн. 1849), на Йо-
сифъ Романовъ и С-ие (11 кн. 1856— 1859), на Нифонъ митрополита (7 кн.
1858— 1863)5), на И. Пернетъ (литография, 1 кн. чистописание. 1858), Народна
печатница (7 кн. 1862— 1869) 6), на Стефанъ Расидеско (18 кн. 1863— 1866)7),
на К. Н. Радулеско (13 кн. 1867— 1873), „Свобода“ (23 кн. 1870— 1876)8),
Народна печатница „Отечество“ (3 кн. 1870— 1871)9), на А. Андричъ (2 кн.
1870— 1871), на Д. Иванеско (13 кн. 1873— 1874), на сп. Знание (6 кн 1875),
„Знаме“ (2 кн. 1875), „Кржгъ“ (2 кн. 1875— 1876)ю), на Д. В. Храновъ и с-ие
(5 кн. 1875— 1876), на Д, Веселинов ь [= Д , В. Манчовъ, 3 кн. 1876— 1877)и ), на
Стара-планина (3 кн. 1876— 1877), на Дор. П. Куку (1 кн. 1877), „Нова-Бъл-
гария“ (1 кн. 1877) и, най-сетне, на Й. Андричъ (1 кн. 1877). У 22 книги неоз-
начено печатница. Както става явно, най-много книги сж напечатани въ печ.
„Свобода“, и то въ единъ кжсъ периодъ време (всичко 7 години). Само въ
една година (1872) тя е напечатала 10 книги. Нейното число 23 ще нарасте на
34, като прибавимъ и 11-те книги напечатани у печатниците „Знание“ и на Д.
В. Храновъ и С-ие, които, както по-сетне ще видимъ, сж една и сжща печат­
ница. Следъ печатницата „Свобода“ идатъ тези на: Ст. Расидеско, Йосифъ Ко­
пайнигъ, Д. Иванеско, К. Н. Радулеско, на Захария Каркалеки и синъ и пр.

*) Кн. Заради возрожд. новой болг. словесн. (Венелинъ, прев. М. Кифаловъ)
е печатана въ печ. на Йосифъ Копайнигъ съ буквите на П. К. Пенковичъ. 1842).

2) Въ 2 кн. (отъ 1842 и 1844) отбележ ено само: 3. Каркалеки, въ 2 кн. (отъ
1843) — Братя Каркалеки и въ 5 кн. (отъ 1841, 1846, 1847 и 1850) — на Питаря Захария
Каркалеки, княжески типографъ.

3) Дали не е сжщата на Питаря К. Пенковичъ?
4) Въ тази литография сж. литографирани листовете съ изображения на Рибния
букварь, 4 изд., печатанъ у Питаря Зах. Каркалеки. 1850 г.
5) Въ 1 кн. (отъ 1863) отбележ ено: печ. Държ. Нифонъ. Дали тази печатница
не е митрополитската?
6> Зъ 1 кн. (отъ 1862) отбележ ено: национална. Народни (и национални) печат­
ници се наричатъ и тези на Ст. Расидеско и на К. Н. Радулеско и последниятъ се на­
рича антрепреноръ.
7) Въ 1 кн. (отъ 1863) отбележ ено: ул. Немцяска, хану Германъ (бр. 2011, Бълг.
книгоп. за 100 год.). Както после ще видимъ, п р езъ 1863 и въ Браила работа печат­
ница на Расидеско. Може-би, тя е билъ клонъ отъ букурешката.
8) Калеа Мошилоръ, 122. Както и по-рано видехме, върху 4 печатани въ Буку­
рещ ъ книги: Гласъ на живущий вънъ отъ отечеството си българинъ [отъ П. Киси-
мовъ, 1867], Български гласъ, изд. Б. Ц. Р. Комитетъ, Уставъ на сжщия комитетъ
(и д в е т е отъ 1870 и печатани у „Свобода“) и Елиза, драма отъ О. Фйойё, прев. М.
Грековъ, 1874) нарочно е отбележ ено, че първата е печатана въ Прага, втората и
третята — въ Ж енева и четвъртата — въ Липиска, въ печатницата на О. Рихтеръ.
9) На сп. Училище (ред. Р Ил. Блъсковъ, г. I. 1871) отбележ ено: Каля Вергу-
луй, № 6.
10) Въ нея сж печатани само драмата Кремуций Кордъ отъ Н. Костомаровъ,
превелъ Ботйовъ, и бр. 1 на в. Нова България, ред. пакъ Ботйовъ. Сигурно, тази пе­
чатница е на в. Знаме (на Хр. Ботйовъ). Но защо, тогава, тя е била тъй прекръстена?
п ) Въ 1 кн. отбележ ен о: на Д. В. Манчовъ.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 45

ница— на в. Българинъ. Буквите купили отъ немеца Невцеръ. Словослагатели
били самите стопани-редактори и некой българчета1). В. Българинъ поддържаше
кандидатурата на влаха князъ Георги Бибеско за князъ на освободена България.

7. Б елградъ (Белий градъ, Белъ градъ и Београдъ). И по-рано се каза,
най-първо сръбското духовно възраждане се почнало въ Унгария. После, въ края
на XVII в и въ начало на XVIII в. то се явява и въ Сърбия и се засиля въ
XIX в. Войните на Австрия съ Турция обнадеждили сърбите, че единъ день и
те ще могатъ да се освободягъ. Въ начало на възраждането сръбски книги се
печатать най-вече въ Венеция (въ печатницата на Димитрия Теодосия [= Т ео д о -
сиевъ]2), после — въ Виена (въ печатницата на Йосифъ Курцбекъ и на Сгефанъ
Новаковичъ 3), на мехитаристите и др.), въ Будимъ (въ Университетската печат­
ница), въ Карловацъ [ = Карлщадтъ], (въ печатницата на Претнеръ, отъ 1830 на­
сетне), въ Нови-садъ (въ печатницата на Павле Янковичъ отъ 1831 насетне);
печатани сж по-малко книги въ Лайпцигъ (у Брайткопфъ и Хертель, у Г. Тайбель,
у К. Таухницъ), въ Римникъ, Москва и пр. Следъ 1830 г., кога вечъ Сърбия
укрепнала политически, могла да се посвети и на по-голема административна и
просветна дейность. Презъ пролетьта 1831 г. пратеници на князъ Милоша до­
несли въ Белградъ печатница отъ Петербургь. Презъ септемврий с. г. била отпе­
чатана въ нея първата книга (Средство противъ холерата).

И въвечъ освободена, едноплеменна, православна и съседна Сърбия, главно
въ Белградъ, сж живели доста отдавна, за по-кратко или по-дълго време, па —
и по-сетне, българи търговци (сжщо предимно отъ западна и юго-западна Бъл­
гария) и разни емигранти и революционери: Г. С. Раковски, П Хитовъ, дедо
Илю воевода (последните двама били и сръбски държавни пенсионери), Цеко
воевода, В. Левски и др. Кога Л. Каравеловъ се връща отъ Русия, се установява
въ Белградъ. Въ 1836 г. князъ Милошъ вика о. Неофита Рилски отъ Габрово да
го направи шабацки владика4), Димитъръ Мустаковъ билъ агентъ на Милоша въ
Букурещъ, Константинъ Райновъ [Рановъ] — съветникъ при сръбското агентство
въ Цариградъ, Атанасъ Ивановичъ отъ Вратца — маршалъ въ двореца на князъ
Михаила и Анастасъ Н. Карастояновъ — придворенъ фотографъ. Въ белград­
ските училища се учели и българчета. Дори и монахини отъ калоферския Долни
женски метохъ се учели въ Белградъ. За големото сходство на говоримия бъл­
гарски езикъ и сръбския и за книжарите Н. Карастояновъ и х. Найденъ Ива­
новичъ въ България и Сърбия вечъ по-рано казахъ нещо. Изобщо, и бълга­
рите винаги съ почить сж се отнасяли къмъ сърбите и очаквали отъ тЬхъ братска
помощь единъ день. Известно е големото съдействие, което българските юнаци
дадоха при турското бомбардиране на Белградъ въ 1862, както и участието имъ
въ легията въ 1867 г. И тъй, отначало отношенията между сърби и българи
били добри; но отпосле се влошили: идеята да играе Сърбия ролята на Пие-
монтъ у Балканския полуостровъ— почнала да блазни сърбите, и те станали гран­
домани и шовинисти и почнали да се отнасятъ надменно и коварно съ страдал­
ците българи емигранти и революционери. Любезничили съ техъ, или пъкъ ги
търпели въ земята си, само докле имали нужди отъ техната решителность и
мишци, ала—щомъ минела опасностьта, или Турция отстжпвала по нещо, или пъкъ

*) Съ тази ржчна преса стопаните отишли въ Гюргево. П осле я продали: аген­
ти те на князъ Г. Бибеско имъ изписали отъ Франция друга добра печатарска машина.

2) Гръкъ отъ Янина (Турция) и служещъ по-рано въ една гръцка печатница v
Венеция. Въ 1758 г. той си набавилъ печатница и букви отъ Москва и основалъ „Нова
типография гръко-православна“, въ която отъ 1761 до 1810 сж напечатани до 70 ср ъб ­
ски книги, черковни и светски. Отъ 1801 г. насетне печатницата е имотъ на Пана
Теодосия.

3) За последните двама и по-рано казахъ нещ о.
4) Мсб. VIII. 427.

46 Н. НАЧОВЪ.

щомъ тЬзи революционери проявили и най-малко българско чувство — ги без­
милостно прокуждали изъ Сърбия (напр. Г. С. Раковски, В. Левски и пр.) а по­
някога и предавали на турцитЬ за нЪкакво добро възмездие. ПонЪкога подбуж­
дали и българигЬ селяни отъ съсЪднитЪ наши покрайнини да възстанатъ, като
имъ обещавали голяма помощь и придобивки, ала, щомь гЬзи наивни селяни въз-
ставали, били оставяни самй, и турцитЬ ги изтръпвали. И сега пакъ не липсвало
сръбско прЪдателство. Разбира се, отъ всичко това имало придобивки, но гЬ
били само за сърбитЪ. По-сетнЪ почнали да заявяватъ и голЪми претенции за
области въ западна и юго-западна България — подучвани и подпомагани отъ
Австро-Унгария, която въ компенсация на това лекала отъ гЬхъ да се откажатъ
отъ сръбскигЬ области въ нея и отъ Босна и Херцеговина. По Берлинския кон-
гресъ сърбигЬ грабнаха чистобългарската область Поморавията. Затова, и про-
тивъ очакването, не можаха да се завържатъ по-гЬсни духовни връзки между
сърби и българи и въ Сърбия (въ БЪлградъ и Крагуевацъ) сж. напечатани, срав­
нително, малко български книги — всичко 121, и то най-вече прЪзъ годинигЬ
1852— 1858. По-cemb, слЪдъ освобождението, когато настанаха много по-бла-
гоприятни условия за по-гЬсно и безпрепятствено сближение между двата братски
народа българи и сърби, дойдоха въ България не сръбски учители (както нЪкога
това б"Ь ставало), а — чехи. НЪщо по-печално: скоро при Сливница се изкопа
още по-голЪма пропасть, която се опръска съ кръвь. Причина за това бЪха пакъ
враговете на славянството: Австро-Унгария тласна въ война краль Милана.
ПрЪзъ 1912 год. се извърши единъ тържественъ актъ на братско още по-гЬсно
сближение и ние помислихме, че старигЬ непристойни несъгласия и вражди се
сгромолясаха завинаги. Думата ни е за Балканския съюзъ, който скоро се раз­
рази въ още по-голЪма вражда и нова война, — поради пакъ сръбската веро­
ломность. И оттогава досега всичко отива Отъ злЪ на пО-злЪ — сдружени съ
нЪмцигЪ ние воювахме изново противъ сърбитЪ. Въ изложеното до тукъ, раз­
бира се, направихме гръшки и ние. Много жалко! . . А можехме да си бждемъ
полезни едни други въ много отношения.

ПървигЬ двЪ напечатани въ БЪлградъ, въ Княжеско-сръбската печатница
и въ 1833 год., български книги сж: Аритметика (Христаки Павловичъ, — пър­
вата на български езикъ ) и Часословъ (издалъ Н. Карастояновъ) а послЬднитЪ
двЪ сж огъ 1875 год. и печатани у Никола Стефановичъ: Жалостна пЪсна за
български народъ въ Охридъ и Струга и пр. и Правило всякому священнику
потребно. — Годишно най-много книги сж напечатани въ 1852, 1853 и 1858 —
по 10. Повечето Отъ своигЬ издания х. Найденъ Ивановичъ е напечаталъ въ
БЪлградъ.

Български книги сж печатани въ тЪзи белградски печатници: Княжеско-
сръбската (51 кн.), правителствената (33 кн.), Държавната (3 кн.), Сръбската
(1 кн.), Белградската (1 кн.), въ тази на Никола Стефановичъ и С-ие (10 кн.
прЪзъ 1862— 1875)1) и на Александра Андричъ (3 кн. 1862— 1867)2) и у 10
книги не е означена печатницата. ПрЪдполагамъ, че п ъ р ви ть петь печатници сж
една и сжща — първата — и че въ нея сж напечатани и послЪднитЪ 10 книги.
Тогава за княжеско-сръбската печатница ще се получи числото 99 (за прЪзъ 1833
— 1876 год.).

*) Тя била отворена въ 1861 г. Вж. известие въ в. Дунавски лебедъ, г. И. бр. 62
(отъ 24 дек. 1861).

2) Андричъ известява въ в. Дунавски лебедъ г. I. бр. 30 (отъ 18 апр. 1861), че
получилъ отъ Прага граждански букви и прЪпоржчва печатницата си на българската
публика. Видехме по-рано, че и въ Букурещ ъ имало печатница на А. Андричъ (на­
печатала 2 бълг. книги въ 1870 и 1871 г.). Има ли нЪщо общо между дв-ferfe печатници,
не знамъ.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 47

КЯа н<У s£ К о <нtV У(О сX.с зЯ&*
гО*; 03 и «Эо" Ef и Xом
S sStf Р§-. Я ка¥*и) 'О°я^_ еXе I« &g
sв Вн <\) хUо • 0Q аЭОй* С—sаопЯI . •е* о
O5$s О «ч5 <и: CЯиQ с<аSнв*и 5 (0 << cStr!
счSо_ ST X X X со1=в1-
«в 03 Е X5 оси яи
С *х иQ- сз №СО
Я сОС. CQ
•В"

1833. . . . 2 _— 1 1858. . . . 9 —- — 1 10
5 1859. . . . 1 — — — 1
2 — —_ 2
1 —
0о0о 1 — 16
СЛ 3 —
5
1836. . . . 1 — —— 2 1860. . . . 6 — — — 6
1843 . . . 3 —
1844. . . . 1 — —— 1 1861. . . . 2 — -— 2
1845. . . . 4 —
1847. . . . 10 — —— 1 1862. . . . — 1 1 — 2
1848. , . . 9 —
1849. . . . 5 — —— 3 1863. . . . 1 — —1
1850. . . . 5 —
1851. . . . 4 — —— 5 1864. . . . 1 — - - — 1
1852. . . . 3 —
1853. . . . — —— 1 1865. . . . — 1 1 — 2
1854. . . . —
1855. . . . — 14 1866. . . . 2 — — — 2
1856. . . . —
1857. . . . —— 1 1867. . . . — — 1— 1

—— 4 1870. . . . 1 1 —— 2

—■ — 10 1872. . . . — 2 —— 2
1873. . . . — 1 —— 1
— 1 10

— —■ 5 1874. . . . 2 2 —— 4

—— 5 1875. . . . — 2 —— 2

—— 4 1876. . . . — -- —1 1

—14 Година — --- —4 4
неозначена

Всичко. . 89 10 3 10 112

ОсвЪнъ вечъ споменатите, други по-важни печатани въ Белградъ български
книги сж тези: Служба съ житието на св. Иванъ Рилски (Неофитъ иеромо
нахъ Рилски. 1836, 2 изд. 1870), Всеобща география,, ч. I и II (прёв. Ив. А. Бо-
гоевъ = Богоровъ. 1843) История на Великий Александра македонца1) (прев,
отъ гръцки Христо П. Василиевъ Протопоповичъ, карловски славено-български
учитель 1844), Граматика словено-болгарска, 2. изд. (Христаки Павловичъ. 1845),
Писменица на славянския езикъ (Ив. Н. Момчиловъ. 1847), Изводъ отъ физика.
Ч. I. (Н. Геровъ — първата, ф изика на български. 1849)2), ЦвЪтособрание на
старославянската книжнина (П. Шафарикъ, пр-Ьвелъ Отъ сръбскиг) и изд. дяконъ
Хрисантъ Ивановичъ, калоферецъ, с. г.), Часове благоговейния (прев. Г.. С.
Йошевъ. 1850), Райна княгиня българска (А. Т. Велтманъ, прев. Й. Груевъ.
1852)4) Земледелие (Никола Икономовичъ, — първата книга по зем еделие на
български, 1853), Церковна история (прев, дякони Аверкий Петровичъ и Гри­
горий Гога. 1855), Старо-планинче календарче за 1856 г. (първата книга, която
Хр. Г. Дановъ издалъ, 1856), Аделаида, алпийска пастирка (Кр. Ст. Пишурка.
1857)5), Основа за българска граматика (Й. Груевъ. 1858), в. Дунавски лебедъ

*) Както и по-рано казахъ, това е прочутата А л е к с а н д р и я . Сжщо споме-

нахъ и за трагичната кончина на преводача. За издаване на книгата настоявали бел

градските търговци братя Димитрий, Стерю и Иоанъ Михаилови Боди.
2) Ч. II. не излезла.

3) Отъ сръбския п реводъ на Янко Ш афарикъ, директоръ на Д ърж авната биб­
лиотека въ Белградъ.

4) Въ сжщата година е напечатанъ въ Петербургъ и другъ преводъ на сжщата
книга отъ Елена Мутева. Друго изд. на този п реводъ — въ 1858 г. въ Одеса.

5) Вж. Сръбска библиография. Ст. Новаковичъ. Београдъ. 1869, бр. 1900: Гаа-
рило Ковачевичъ. 1854.

48 Н. НАЧОВЪ.

(ред. Г. С. Раковски. 1860— 1861) и тЬзи негови книги все отъ 1860: НЪколко
рЪчи 0 АсЪню Първому, Българский за независимо имъ священство днесъ воз-
буденъ вопросъ и пр. и Кратко разсжждение върху тъмния и лжжовния начала
на коихъ е основана стара пов-Ьстность всЪхъ европейскихъ народовъ, Освобо­
ждението на сърбитЬ подъ Кара-Георгия и Милоша ОбрЪновичъ (Ив. Касабовъ,
с. год.), Кратка всеобща история (Н. Берте, npte. Георги С. Йошевъ. 1861)х),
Журналъ за наука, занятие и търговия (ред. д-ръ Ив. Богоровъ. 1862), Неделни
поучения (прЪв. Аверкий Петровичъ. 1866). Златний изворъ. прЪв. отъ сръбски
X. И. Крантовъ. 1870), Рахилинъ плачъ (Кр. Ст. Пишурка. 1872)2), Веда словена,
кн. I. (Ст. И. Верковичъ. 18?4)3) и др.

8. К рагуевацъ. Все въ Княжеско-сръбската печатница сж напечатани
всичко 9 български книги, и то въ 1834 г.: Букварь или началное учение . . .
и Житие на св. Харалампия (издалъ ги Н. Карастояновъ) и въ 1835 г.: Аритме­
тика, Славяно-болгарски послателникъ, Славяно-болгарско дЪтоводство (ч. I и II)
и Кратко политическо землеописание {първото на български) — все отъ о. Нео-
фитъ Хилендарски и Болгарска граматика (първатъ новобългарска граматика у
насъ), Взаимноучителни таблици и Букварь извл’Ьченъ изъ взаимноучителнитЬ
таблици — все пъкъ отъ о. Неофитъ Рилски4). — По онова врЪме Крагуевацъ
билъ княжеска резиденция.

Княжеско-сръбската печатница въ Крагуевацъ работила малко — само въ
гОдинитЬ 1833, 1834 и 1835, въ срЪдата на която тя, наистина, била, прЪнесена
въ БЪлградъ. Посл'Ьденъ отпечатанъ въ нея бр. 22, г. II на в. Новине српске е
Отъ 1. юний с. г. Вечъ бр. 23, отъ 10 сжщи, е отпечатанъ въ Б'Ьлградъ6).

9. М осква. И въ Русия, сравнително, малко български книги сж напечатани.
И тамъ, както и въ други нЪкои градове, това ставало инцидентно. Но за Русия
причинигЬ вечъ сж били други, непрйодолими — обяснихъ ги въ началото.
Всичко въ 4 руски града сж печатани български книги, и то все по малко: въ

! ) За тази книга се каза н-Ьщо по-рано.
2) Вж. сжщо Сръбска библиография, Ст. Новаковичъ, 2030: К. Маринковичъ
3) Веда словена ч. II. е печатана въ С.-Петербургъ, въ 1881 г.
4) В. Априловъ разправя (Денница, 99), че Димитъръ Мустаковъ, агентъ на
— Плачъ Рахили и л и ... 1856.
князъ Милоша въ Букурещъ, като отишълъ по работа въ Крагуевацъ, изд'Ъйствувалъ
отъ княза да се напечатать въ тамшната княжеска печатница български книги, но
пропустналъ да бждатъ опрЪдЪлени по-точно условията за това. Коректорътъ Косто-
вичъ [Христодулъ, Сичанъ Николовъ] занесълъ въ Крагуевацъ ржкописигЬ отъ
о. Неофита Рилски. Той се бавилъ тамъ ц'Ьли У мЪсеца. Като не се знаело, че той ще
се бави тамъ толкозъ вр'Ьме, му било опр'Ьд'Ьлено 200 лева месечно. ПослЪ се ока­
зало, че требва още да се плаща за хартия, мастило и на работниците. Тъй, печата­
нето въ Крагуевацъ костувало на Габровското училище много'по-скжпо, отколкото
ако то било извърш ено въ Будимъ или другадЪ. Отъ 15. февр. 1835 изъ Крагуевацъ
Христодулъ К. X. [Сичанъ Николовъ] пише на о. Неофита Рилски, че още не били
почнали да печататъ граматиката и все лъжели. На 12. януари (с. г.) князъ Милошъ
дошълъ въ Крагуевацъ отъ Пожаревацъ. Германъ му разправилъ, че Христодулъ,
ппатенъ отъ братя Мустакови, билъ дошълъ прЪзъ септемврий и все чакалъ редъ
да печата граматиката. По молбата на Германа, князътъ веднага повикалъ печатард
и му заповЪдалъ: часъ по-скоро да^ почне да печата граматиката. Князътъ се обЪ-
щалъ, че книгигЬ за Габровското училище ще бждатъ напечатани даромъ. Муста­
ковъ прЪди Коледа билъ ходилъ въ Пожаревацъ при Милоша. Христодулъ се оплак­
ва, че печатницата бавно и недобрЪ работела и липсвали букви. Говорило се, че
щ4ли да я пр^несатъ въ Б'Ьлградъ и, ако това станало, щЪло още повече да закъ с­
нее отпечатването на книгата. На Неофита [Хилендарски] отъ Димитровъ-день до
тогава (15 февр. 1835) били напечатани само 12 коли. Той проклиналъ живота си,
защо не билъ седЪлъ въ България и да си гледа спокойствието. (Мсб. III. 400—401,
п. № IV).
5) Сръбска библиография, Ст. Новаковичъ, бр. 905 и 937).

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОГО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 41

по-долу извадки отъ писма на Каравелова може да се заключи, че той е купилъ
— и то на почакъ — и печатарската машина и букви отъ Белградъ, само че,
може-би, по-евтино; може-би и Наталия е дала нЪщо и П. Хитовъ е съдЪйству-
валъ; може-би, най-сетне, е докупилъ после нещо и съ комитетски пари, но
това е било само да се улесни повече работата и — едно нищожно възмездие
задето се е трудЪлъ за общото народно дело и списвалъ и издавалъ доста врЪ-
ме вестници (Свобода и Независимость), отъ които — сигурно — е ималъ не
бозна какви материални облаги, а твърде често — загуби. Трудътъ пъкъ оти-
валъ даромъ. Знаемъ добре, че малко броеве отъ вестниците на Каравелова сж
се внасяли въ Турция, и то съ големо предпазване и страхъ. И въ Русия не сж.
отивали много броеве. Пакъ и въ сама Ромжния некой лица, най-заможните,
неприязнено гледали на Каравелова, на непокорството му и на проповедваните
отъ него нови идеи. Въ споменатата преди малко к н .: Архивъ на възраждането.
Д-ръ Д. Т. Страшимировъ, т. I — намирамъ 4 писма отъ Каравелова изъ Буку­
рещъ до П. Хитовъ въ Белградъ. Въ техъ, между другото, Каравеловъ интимно
пише Хитову: „ . . . Печатницата още не съмъ натъкмилъ . . (21. септ. 1871
стр. 4, п. № 2); „ . . . Пари1) още не можахъ да събера, защото едвамъ тия дни
почнахъ да работя. Иди мри Райчевича въ типографията и му кажи да прибърза
да ми изпрати ония слова2), за които му телеграфирахъ и му писахъ . . (12.
окт. с. г., с. стр. п. № 3); „ . . . Ако не се намерять пари3), то здраве да е.
Решително съмъ длъженъ да напустна, защото не мога да стоя гладенъ. Типо­
графията ще продамъ за да заплатя дълга си 102 жълтици на белградската пе­
чатница . . .“ (Безъ дата, на г. Страш. отнася това писмо къмъ края на августъ,
или къмъ началото септемврия 1873, стр. 10, п. № 11), и, най-сетне: . . Азъ
продавамъ вече печатницата . . (2. юний, 1874, стр. 11, п. № 14). Не допу-
скамъ, че Каравеловъ е писалъ неверности. Пакъ и той не е могълъ да крие отъ
Хитова истината или пъкъ да я изопачава, защото — макаръ този последниятъ
и да не е билъ взималъ никакво участие при купуване на печатницата — винаги и
лесно е могълъ, като живеещъ въ Белградъ, да я узнае отъ многобройните си
приятели сърби, сжщо — и отъ българи. Но — слава Б о гу ! — Каравеловъ не
продава печатницата, а все продължавалъ да се бори съ нужди и немотия и да
очаква по-добри дни. Кога и какъ е пъкъ изплатилъ дълга си — неизвестно :
не срещнахъ никжде да се говори за некакъвъ искъ отъ Държавната печат­
ница въ Белградъ4).

Кога въ начало на 1875 г. Каравеловъ пОчналъ да издава Знание, наре-
къЛъ и печатницата съ това им е; но още въ средата на сжщата година той и
Д. В. Храновъ — бивши редакторъ на Земеделч. вестникъ Ступанъ (Букурещъ.
1874, печатн. на Д. Иванеско)— се сдружили, и тогава печатницата пъкъ била
наречена: печатн. на Д. В. Храновъ и С-ие. Затова сдружаване загатва и Хр.
Ботйовъ вь писмото си отъ 26 юний, с. г. до Ив. Драсовъ. „Храновъ и Кара­
веловъ — пише той — станаха ортаци-книжари, но първиятъ не е дошълъ
Още. Ще се изиграе май съ хлапе, но . . . нека помиришатъ и други знамени­
тото цвете“5). Както видехме, печатницата на Д. В. Храновъ и С-ие е работила
само въ годините 1875 и 1876 и напечатала всичко 5 книги. Кое е принудило

*) Сигурно, за доплащане печатницата.
2) Букви.

3) Пакъ, сигурно, за доизплащане печатницата. Въ друго писмо (12 окт. 1873 t.
стр. 10— 11, п. № 13) Каравеловъ пише Хитову, че мисли да продаде кжщата. Чия
кжща? На Наталия ли?

4) П резъ 1872 г. по реш ение на русенския таенъ комитетъ било убито за шпион­
ство момчето Стоянъ Пеневъ, бивши словослагатель и коректоръ въ печатницата
на Каравелова. Стоянъ избегалъ отъ Букурещъ. Въ Русе той ж ивелъ разкошно по
увеселителните места.

5) 3. Стояновъ: Хр. Ботйовъ. Русе. 1888. стр. 233.

42 Н. НАЧОВЪ.

Каравелова да се сдружава съ второ лице, или пъкъ какви търговски сметки е
правЪлъ той, какъ сж карали работата тези двама съдружници и защо тъй ско­
ро и какъ сж. се разделили най-сетне — сжщо остава неизвестно. Знаемъ само
че при разд-Ьлата Каравеловъ пакъ си запазилъ печатницата1).

П резъ 1876 г. ромжнското правителство арестувало Каравелова и следъ
неколкомесеченъ затворъ го освободило по съдействие на сръбския дипломати­
чески агентъ Петрониевичъ. Тогазъ Каравеловъ отишълъ въ Сърбия да се присъ-
единилъ къмъ българите доброволци, които мислели да навлезатъ въ България.

З а б Ъ л Ъ ж к а : Веднага сл^дъ освобождинието (1878 г.) Каравеловъ пр-Ьнесълъ пе­
чатницата си въ Търново и я настанилъ въ джамията срЪдъ мегданя на Баждарлъкъ2).
По-сетнЪ, кога руситЬ съборили тази джамия, за да разширятъ улицата — печатницата
била пренесена въ една турска кжщп, cptuxy читалището Надежда. Въ Търново Караве­
ловъ напечаталъ няколко книжки, нЪкои по организацията на новото княжество (напр.
Конституцията и пр.). Въ нЪкои отъ гЬхъ печатницата му се нарича и .при Народною
събрание“. Въ нова свободна България, за която билъ мечталъ прЪзъ цЪлия си животъ,
Каравеловъ мислЪлъ да развие още по-голЪма дЪйность и да приложи на дЬло много
свои планове, които дългата му опитность му била поднела, ала — тЪломъ билъ вечъ
сломенъ, та за съдружникъ взелъ Н К. Жейнова. ПослЪ, понеже въ Търнво нЪмало
много работа, печатницата била прЪнесена въ Русе. Тамъ и Каравеловъ почина на 21.
януари 1879. Тогава печатницата поелъ да управлява самъ Н. К. Жейновъ. Наталия зая­
вила, че печатницата била купена съ нейни пари, които братъ й билъ далъ зестра, и се
събрала съ нЪкой си сърбинъ Авксентий и дори живяла съ него невЪнчани. ПрЪзъ го
динигЬ 1886-1889 въ Русе сжществува печатница на Н[аталия] Л. Каравелова и С-ие.
Въ нея, напр., бидоха напечатани съчиненията на Каравелова (1886— 1888) 8 тома подъ
редакцията на 3. Стояновъ и издание на Наталия. И 3. Стояновъ ималъ никаква намЪса
въ печатницата. Той съдЪйствувалъ да се печататъ правителствени книжа въ казаната
печатница. Въ нея и самъ той напечата т. II отъ Записки по българските възстания и
Чардафонъ великий — все въ 1887 г. Отъ печатницата и отъ съчиненията на мжжа сн
Наталия спечелила доста пари, продала печатницата на католишки мисионери и заедно съ
Авксентия си отишла въ Сърбия. По-сетн-fe печатарьтъ Тодоръ А. Кунчевъ купилъ печа­
тарска: а машина и я занесълъ въ Ловечъ. ПослЪ отъ Кунчева пъкъ я купилъ г. Петъръ
Глушковъ, занесълъ я въ Шуменъ, работилъ съ нея 4—5 мЪееца и оттамъ прЪзъ октом-
врия 1904 г. я донесълъ въ София. Тъй се свършила одисеята на тази печатарска машина
по маршрута Виена—БЪлградъ—Букурещъ - Търново—Русе—Ловечъ—Ш уменъ—София.
ЙзлЪзла отъ една столица, стояла въ други три и най-посл-fe се спрЪла окончателно въ пета,
аз да се приюти единъ день въ нЪкой музей.

Отидохъ въ печатницата на г. Глушковъ и съ благоговение се спрехъ
предъ казаната машина. Сега тя — като некой старецъ ветеранъ опълченецъ
съ зарасли рани по тело и съ гърди окичени съ ордени посредъ млади нагиз-
дени офицери — почива прашна, безмълвна, замислена отлево до вратите на
дългата тъмна разнебитена стая, всредъ хбра, шумъ и млади нови лъскави и
движими съ електричество машини. Само кога въ печатницата има бърза или
много работа, старата машина раздвижи пакъ своето костеливо, окълцано и из­
нурено тело, запее невгашната си песень и, секашъ изкомандува громко и ав­
торитетно: „Млади другарки и момчета, на работа! . . “ Рой мисли възбуди у
менъ този инвалидъ. Презъ онези чудни, идеални 1869— 1876 години колко
нещо е извършила тази машина и колко шумъ е дигала въ Ромжния и въ Евро­
пейска Турция! Тя възвестяваше надалечъ пророчески думи, плашеше турците,
обнадеждаше и ободряваше българите. Защото печатното слово е най-големата
сила. И въ минутата стори ми се, че виждамъ, какъ плещесть атлетъ, дрипавъ и
потъналъ въ потъ хъшъ, копнеещъ за мило отечество, върти големото колело и

') До края на юния 1875 г. Храновъ остава все въ Видинъ, но отъ 15 юлий той l
вечъ въ Русе и тамъ остава и следъ сдружаването — чакъ до края на годината: ре­
дакцията на Знание обажда на спомощницигЬ си (отъ Българско) да се отнасятъ
тамъ до него. Значи, презъ целата година пакъ всичко е вършилъ самъ Каравеловъ.
Сдружаването ще е било повече за нЪкаква само формалность.

2) Вж. Обявление: Списокъ лицамъ города Тернова подлежащимъ призову въ
1878 году по полнеше дружинъ болг. ополчешя. Печ. на Л. Каравелова, площадь Баж-
дарска. Търново. (Описъ на ркп. на Нар. библ. въ София. проф. Б. Цоневъ, бр. 549).

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 43

листове се преметатъ, наоколо негови събратия едни се налепили около ка­
сите съ букви, други шетатъ нагоре надоле, а посредъ техъ Любенъ —
днесъ, секашъ, забравенъ — наденалъ печатарска и оплескана съ мастило риза,
рошавъ, брадать, съ лице мрачно, бледо, набърчено отъ безсъние, трудъ и други
безъ четъ грижи, съ изкухели гжрди и съ ржкописи и шпалти въ ржце — дава
некаква команда, или мълкомъ наблюдава всичко. О, ако би могла да говори
тази машина, колко интересни неща би ни разправила, колко тъмни за насъ въ­
проси би ни разяснила! . .

Машината е отъ фабриката L. Kaiser въ Виена.

2. П ечатница „ З н а м е “ . Сжщо наречена тъй, защото въ нея се е печаталъ
в. Знаме. Тя била преса. И нейната историйка е любопитна. Отначало Хр. Бо-
тевъ печаталъ своя вестникъ Знаме въ печатница Свобода, но, следъ като се
скарали, Каравеловъ конфискувалъ бр. 11 отъ вестника и решително отказалъ
да печата вече какво и да било на Ботйова. Тогава този препечаталъ казания
брой въ печатницата на И. Андрича и следъ това се принудилъ та купилъ на
търгъ печатницата-преса на .С тар и те“ — на Добродетелната дружина — която,
слъдъ като билъ спрелъ в. Отечество (17. юний 1871) стояла затворена въ две
стаи подъ българската черкова (Strada Vergului, № 6), цели четире години. Пе­
чатница Отечество билъ изпратенъ та я купилъ Стефанъ Аженовъ. Управлявалъ я
П. Кисимовъ, който некое време редактиралъ и в. Отечество. Плащала му Д о ­
бродетелната друж ина1). На търга Каравеловъ и Иванъ Аженовъ конкурирали
съ Ботева и изобщо се старали да му попречатъ, ала, най-сетне, Ботевъ успелъ
та я взелъ — за 5,000 франка въ начало на май 1875 год. Пакъ и нотабилите
мразели Каравелова и сега искали да привлекать Ботйова на своя страна. Т е се
радвали, като виждали, че вечъ най-добрите и способни приятели на Каравелова
сж се отцепили отъ него и го злъчно нападали. Отначало те обещавали Ботйову
дори и даромъ хартия за вестника му, но после скоро охладнели и къмъ него.
Ботйовъ броилъ само 1250 (взелъ ги отъ д-ръ Хр. Р. Чобановъ), а за остана­
лите далъ полици да ги изплати на три пжти за 14 месеца2). Ботйовъ пренесълъ
печатницата въ частна кжща на Майдану Долапулуй (Страда Шарбанъ-вода) и
после — на Страда Мошилоръ. Ала той не могълъ да изплати всичкия си
дългъ, защо, преди да изтече целиятъ срокъ, Ботевъ — както е известно —
въ начало на май следнята (1876) година, поведе четата си и дойде та умре
херойски въ България. Пакъ и презъ изтеклото смжтно време кой знае какво
още е додалъ. Следъ като Ботйовъ билъ убитъ, Добродетелната дружина, по­
неже не признавала Венета за законна жена на Ботйова — не подирила отъ

*) Изпървомъ в. Отечество се печаталъ въ печатницата на К. Н. Радулеско, но
отъ 1. авг. 1870 г., отъ бр. 50, г. I нататъкъ вечъ се печата въ своя собствена — „Оте­
чество“. Въ нея, освен ъ казаниятъ вестникъ, сж. напечатани и тези 4 книги: Изгубена
Станка, драма — Б. Манчевъ, 1870; Въцаряването на Крума страшний, драма; Криво­
разбраната цивилизация, комедия — Д. П. Войниковъ, 1871 и Ефорията на върховното
училище св. Кирилъ и болницата св. Козма и Дамиянъ въ Търново [1871].

2) Писма на Хр. Ботйовъ до Ив. Драсовъ отъ 1875 г., 16 мартъ (стр. 225), 12 апр.
(стр. 229) и 26 юний (стр. 232) и до Д. Горова отъ 2 май (стр. 231) у кн. Хр. Ботйовъ,
Русе, 1888 отъ 3. Стояновъ. — 16. априлий е било среда, а 2. май — петъкъ, а с л е д ­
нята неделя — 4. сжщи. Види се, че въпросътъ за печатницата не е могълъ да се
свърши безъ Горова, защото отъ 16.. (м есец ъ липсва — „наверно, юлий“, пише
1 . Страшимировъ; азъ обаче предполагамъ: априлий) 1875 г. Ботйовъ му телеграфира
въ Гюргево: „Утре съ първия тренъ ела тукъ — да се вземе типографията. Безъ тебе
не може. Ела н еп р ем ен н о!“ (Архивъ на възражд. подъ ред. на Страшимировъ, т. I. стр.
249). Не допускамъ, че Ботйовъ говори иносказателно, за да прикрие отъ ромжнскитЬ
власти некоя друга революционна цель, както понекога сж правели това револю­
ционерите. Отъ 30. юни 1875 изъ Прага — Драсовъ, м еж ду другото, пише П. Хитову
въ Белградъ: „ ...Д н е с ъ получихъ отъ Ботйова писмо. Купилъ печачкнцата“. (Ibid.
стр. 230, п. № 40).

44 Н. НАЧОВЪ.

нея, или отъ другите наследници на Ботйова, остатъка отъ дълга, нито пъкъ по­
върнала некому отъ тЪхъ нещо, а прибрала изново печатницата си и я пренесла
пакъ въ Българската черкова Въ казаната печатница по-рано работилъ нЪкое
време като словослагатель и търновецътъ Киро Тулешковъ. Занаята изучилъ въ
Боаградъ, въ печатницата на Българското централно училище. Следъ възста-
нието въ 1876 книжарътъ Д. В. Манчовъ (като родомъ отъ Батакъ — село
което най-много пострада тогава^ избЪгалъ отъ Пловдивъ въ Букурещъ, наелъ
казаната печатница и я нарекъль: „Печатница на Д. Веселиновъ“ (неговъ псев-
доним ъ); кога пъкъ въ сжщата година БЪжанъ [ = С. С. Бобчевъ] почналъ да
редактира в. Стара-планина, печатницата изново била покръстена: »Печ. на
Стара-планина“, защото вестнпкътъ се печаталъ въ нея. Тъй че печатниците:
Отечество, Знаме, на Д. Веселиновъ и на Стара-планина — сж. една и сжща.
Кога прЬзъ май 1877 г. рускитЬ войски навлезли въ Ромжния, въ ка­
заната печатница (наричана пакъ: на Стара-планина) била печатана книгата Ма-
тер1алы для изучешя Болгарш, ч. I. вып. I)1).

З а б е л е ж к а . Но патилата на казаната печатница не се били още свършили.
Въ 1877 г. К. Тулешковъ миналъ съ русите въ България като преводчикъ. Когато
войната се попрЪвършвала, той отишълъ въ Букурещъ и купилъ отъ Д обр од етел ­
ната дружина печатницата и въ началото на януарий 1878 г. я донесълъ въ Търново
и я настаннлъ въ кадийницата, на местото дет о е сега читалището Надежда. Но скоро
това место било подарено за читалището, затова печатницата била преместена въ
насрещната джамия, дет о е сега кжщата на Хр. Брусевъ, синъ на свещенникъ Бру-
севъ, който излезълъ съ четата на д ед а Никола въ Габрово2). Казаната печатарска
машина била преса, неудобна вечъ за новото време, затова въ 1884 г. Тулешковъ я
продалъ за 500 лева на Георги Петровъ и си набавилъ по-добра машина отъ Виена.
П о-сетне некой печатарски вещи Тулешковъ продалъ на печатницата на П. Церов-
ски, когато отъ Търново се изселилъ и дошълъ въ София, д ет о станалъ директоръ
на Държавната печатница. Момъкътъ Георги Петровъ билъ отъ софийските села и
— невгашенъ словослагатель при Ботйова въ Букурещъ и сетне пакъ такъвъ въ
Държавната печатница. Петровъ купилъ и американка и още букви и почналъ да
работи. Въ Бълг. книгоп. за 100 год. намирамъ неколко книги печатани въ печатни­
цата на Г. Петровъ (София) пр^зъ 1892— 1894. После генералъ К. Ботйовъ (и той
познавалъ Петрова още отъ Букурещъ) и Йорданъ Симеоновъ поръчителствували за
Петрова, та взелъ пари и си купилъ машина. Ала работите му не провървели у с ­
пешно. П резъ 1895 г. двамата поручители взели печатницата огь Петрова и въ съ
дружие съ Пенча Спасовъ, Г Дренковъ и П. А. Петровъ отворили въ София голема пе­
чатница „Дума“. Сж1цо въ Бълг. книгоп. за 100 г. намирамъ 3— 4 книги печатани въ тази
печатница п р езъ 1895. Но и сега пакъ работата на печатницата не вървела по-добрЬ.
Затова съдружието било разтурено и, най-сетне, пресата на в. Знаме, големата ма­
шина и буквите били продадени на Военното министерство и тъй засилили печатни­
цата на Военний журналъ. Печатницата-преса Знаме сед е въ Военното министерство
забравена и изгубена между другите голёми печатарски машинм цели 23 години. На
10. мартъ 1920. военно-издателскиятъ фондъ я подари на Народния етнографски м у­
зей тукъ. И тъй, най-сетне, казаната печатница, следъ дълги странствувания и при­
ключения, намери своето тихо и прилично место, д-Ьто любопитниятъ може винаги
да я види и да й се любува. На нея е отбел еж ен а годината 1870.

Кога n p t j b 1877 г. (руско-турската война) Хр. Г. Бъчеваровъ и Д. К. По-
повъ избегали отъ Цариградъ презъ Пирей и Триестъ, дошли въ Букурещъ и
основали в. Българинъ. НаЙ-първо го печатали въ печатницата на И. Андричъ
(бр. 1. излезълъ на 8. дек. 1877) — после купили въ Букурещ ъ ржчна преса
и други печатарски принадлежности и печатали вече вестника си въ своя печат-

*) Други части и випуски дали сж печатани, не знамъ. Комисията, съставена
отъ руси и българи да отпечата ч. I. впи. I. се оплаква въ предговора й, че въ Б у­
курещъ намерила само една малка българска печатница съ двама словослагатели,
ала и т е не знаели руски, пакъ и липсвали въ печатницата некой руски букви и руски
коректоръ. А д е е билъ Л. Каравеловъ съ своята печатница въ он ези тържествени и
за помощь на България дни? Може-би, болестьта му го е измъчвала.

2) Напр. кн. бр. 12711 у Бълг. книгоп. е печатана у печ. на К. Тулешковъ (Т ър­
ново. 1881).

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 37

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 22 23 24 2■=>26 27 28
Години
Печатници .а
На св. митрополия 1
на Питаря К. Пенковичъ 4
на Захария Каркалеки и синъ
CL.
------------3---------- •—------- ------------

--н-а----И--о-с--ифа—-----К-о--па1йнигъ
на Серд. К. Пенковичъ 1

на канцел. Петра Сапуновъ
Литогр. на Георги Венрихъ
на Антонъ Пановъ
на Йосифъ Романовъ и С-ие
ра Нифонъ митрополита
Литография на И. Пернетъ
Народна печатница
на Стефанъ Расидеско
на К- Н. Радулеско
Свобода
Народна печати. „Отечество"
на А. Андричъ
На Д. Иванеско
Знание
Знаме
на Д. В- Храновъ и С-ие
наД Веселиновъ (Д.В.Мановъ)
на Стара-планина
на Дор. П. Куку
Нова-България
на Й. Андричъ
Неозначена печатница |
Всичко

1828 1 -- 1
1
1833 • • 1 1

1839 . . — 1 1
3
1840 . . 1 2

1841 3 3
5
1842 • • 4

1843 1 5
1844 —_ 1 _ 1 6 — --- -- --- --- -- — -- -- --- --- -- -- -- -- --- -- --- --- -- --- 4
3
1845 . . 1
184Ь . . -- — 2 3 --- — — --- -- --- --- -- — — --- --- --- --- -- --- --- --- --- --- --- --- -- 1
184'/ в . _ -- 1 3 -- — — --- --- --- -- --- — — --- -- — -- --- -- -- -- -- --- — --- — --- 1
3
1848 — 1
3
1849 . . 3
1
1850 . . 8
5
1851 1
2
1852 3 5
6
1853 • • 1 — -- 9
1855 , , 1 | 7
2 7
6
1856 5
8
1857 • 6
12
1858 25 1 — 8
1859 5 14
13
1860 • • 1 8
1«62 . 9

1863 2

1864 _ 42
1865
7 — -- 2

1866 • • 4 3_ -- 3
1867 . 16
1868 • • _ _
3

1869 • • 13 1

1870 13 11 2

1871 12 1 2

1872 , , 10 2
18/3 _ _ _ __ __ __ — --- __ -- _ — 1 4 _ -- 3 __ _ -- --- --- -- --- --- --- ---

1874 3 10 1
1875 1 6 2 1 3 --- --- --- — --- __
1876 1 1 2 1 2 -- -- 1

1877 . . 2 111 13

Година ?
нео!нач.

Всичко. 7 1 1. 16 1 5 1 1 11 7 1 7 18 14 .’3 3 2 13 6 2 2 5 3 3 1 1 1 21 188

I
|1

З а б ' Ь л ' Ь ж к а . Въ таблицата не фигурира печатницата на в. Българинъ, въ която въ 1877
година се е печаталъ казаниятъ вЪстникъ: той най-първо се е печаталъ въ печатницата на Й.
Яндричъ.

3 8 Н. НАЧОВЪ.

ЗабЪ л-Ь ж к а. Нека спомена и друга печатница, неотбелЪжена досега. Нарича се:
на „Училище“, защото въ нея се печатало сп. Училище на Р. И. Блъсковъ. Този въ ав­
тобиографията си (Мсб. XVIII) стр. 545—604) разправя слЪднйото. СлЪдъ като нЪкое вр-fe-
ме се скиталъ изъ Ромжния, той въ *края на уч. 1869— 1870 г. напусналъ учителуването
въ Плоещъ, р-Ьшенъ да издава казаното списание. Родолюбецътъ търговецъ отъ Русе,
живЪещъ въ Браила, Иванъ Стояновъ купилъ на стария учитель печатница съ всичкигЬ
й принадлежности да се поминува отъ списанието и пакъ да възпитава съ него младигЬ.
Ако нЪщо повече изкаралъ, тогава да се наплаща. ЦЪли 5 години Блъсковъ издавалъ
сп. УчитеЛь и съ бр. 18, г. V (1876) то спира: Р. И. Блъсковъ и Хр. Ботйовъ почватъ
да издаватъ най-първо въ Букурещъ в. Нова България (отъ 5. май 1876). Но скоро слЪдъ
това Ботйовъ напуска — минава съ четата си въ България, и Блъсковъ астава да урежда
самъ вестника1).

Изглежда, че печатница Нова България (която намираме и въ Букурещъ
и, както после ще видимъ, въ Гюргево) е тази на сп. Учитель и която Ив. Стоя­
новъ билъ подарилъ Блъскову. Тя ще е била тъй прекръстена, кога почналъ да
се печата въ нея в-Ьстникътъ съ сжщо име.

ОсвЪнъ споменатия вече Нови завЪтъ (прев. П. Сапуновъ, . . .) други по-
важни печатани въ Букурещ ъ български книги сж. тези: Букварь български ([П.
х. Беровичъ], 2— 4. изд. 1841— 1850), Заради возрождение новой болгарской
словесности (Ю. И. Венелинъ, прев. М. Кифаловъ. 1842), История на словено-
болгарския народъ (А. Несковичъ, прев. П. Сапуновъ. 1844), Новий завить
(прев. Неофитъ Рилски, 3. изд. — 1853, 4. изд. — 1857 и 5. изд. — 1859),
Древня египетска история ч. I (пр-Ьв. Н. Грънчаровъ 1858), Евангелие поучи­
телно (3. изд. на Софрониевия КириакОдромионъ 1865), Стоянъ войвода, драма
(X. Д. 1866), История на Великий Александра Македонца, 2. изд. (пр-Ьв. Христо
П. Василиевъ Протопоповичъ. 1867), Капитанска дъщеря, пов-Ьсть (А. Пушкинъ.
1875). Въ Букурещъ печататъ своите книги: Христодулъ С. Костовичъ Сичанъ
Николовъ (М-Ьсецословъ или Календарь в-Ьчний. 1840, 2. изд. 1842 и Българска
аритметика. 1845), Ив. Андреевъ ( = Богоровъ, Първичка българска граматика.
1844 и Кратка география. 1851), П. Р. Славейковъ (См-Ьсна китка и Басненикъ,
все въ 1852), В. х. Ст. Беронъ (Първа българско-френска граматика. 1859), Г.
С. Раковски (Български в-ЬроизповЪденъ въпросъ, 1864, брошурите*. Отговоръ
владетеля романовъ Алекс. Йоана I. 1865, Пр-Ьстолна беседа Алекс. Иоана
I, с. г. и Българските хайдути 1867 и вестниците: Будущность и Защитникъ,
все въ 1864 и сп. Българста старина. 1865), П. Кисимовъ (България предъ
Европа, брошура. 1866, Епизодъ отъ хайдушките наречени чети въ Балкана.
1868), Криво да седимъ, право да говоримъ, брошура. 1858 и Откритието на
Америка, ч. II, преводъ. 1876), Д. П. Войниковъ (драмите: Покръщение на п р е­
славския дворъ 1868, Въцаряването на Крума Страшний. 1871 и др.), Ив. До-
бровски (в. Мирозрение. 1870), Л. Каравеловъ (повестите: Хаджи Ничо и Вой­
вода. 1870, Българи отъ старо време, Неда, На чужди гробъ безъ сълзи пла-
чатъ — все отъ 1872, драмата Хаджи Димитъръ. 1871 и вестниците*. Свобода
1869— 1872, Независимость 1873— 1874 и Знание 1875— 1876, Хр. Ботйовъ
вестниците: Будилникъ 1873 и Знаме 1874— 1875, драмата Кремуций Кордъ,
прев, отъ Н. Костомарова 1875, За славянското произхождение на дунавските
българи, прев, отъ Д. Иловайски, с. г. и Песни и стихотворения2), заедно съ

х) Н е г д е д е д о Блъсковъ греши. Год. I отъ сп. Учитель е печатана въ Буку­

рещъ въ народната печатница „О течество“; год. II — въ Русе, въ печатницата на Д у ­
навската область; год. III почва пакъ въ нея, но отъ бр. 13 нататъкъ се печата пакъ
въ Букурещъ, ала въ печатницата на Д. Иванеска; бр. 1 отъ г. IV се печата пакъ въ
сжщата печатница и чакъ отъ бр. 2 нататъкъ се печата въ Гюргево въ печатницата
на „Училище“. Бр. 24 е печатанъ въ Букурещъ въ печатница Знаме съ букви на „Учи­
тель“. И д е д о Блъсковъ пише, че бр. 1. отъ в. Нова България билъ печатанъ въ
Букурещъ. Споредъ г. А. Теодоровъ (Бълг. книгоп. за 100 год., бр. 8124) отъ бр. 53
нататъкъ казаниятъ вестникъ се печаталъ въ Букурещъ.

2) Въ печатница „Знаме*. Втората печатана въ нея книга е: Отчетъ на настоя­
телството на Българската добродетелна дружина въ Букурещъ. 1875. Сигурно, тази
книга е печатана срёщ у дълга на Ботйова за споменатата печатница. Вж. по-нататъкъ.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 39

гЬзи на Ст. Стамболовъ, с. г.), Д. В. Храновъ (първия български земеделски
вестникъ Ступанъ. 1874), Ив. Вазовъ (= П е й ч и н ъ : Препорецъ и гусла. 1876
първата сбирка стихове на автора и Тжгите на България. 1877^, С. С. Боб-
чевъ ( = С . Бежанъ) в. Стара-планина, изд. Д .В . Манчовъ. 1876— 1877 и Руско-
турската война въ 1877. 1877, търновскиятъ книжарь Петъръ Стояновъ Джам-
джиевъ печата разните свои издания — учебници отъ Т. Т. Хрулевъ и А. П. Гранит-
ски. Нека спомена и тези исторически трудове: Моето пжтуване по Стара-плани­
на г) (П. Хитовъ. 1872) и Историческо обозрение на България (Г. Бобриковъ, 1874).
Въ Букурещъ сж издавани още и тези вестници: Народность(1867— 1869), Оте­
чество (1869— 1871. Възтокъ (ред. А. Андричъ (1874), Балканъ (ред. К. А. Цан-
ковъ. 1875), Всекидневенъ новинарь (ред П. С. Бобековъ. 1877) и Българинъ
(ред. Хр. Г. Бъчеваровъ и Д. К. Поповъ. 1877) и сп. Славянско братство (ред.
Р. И. Блъсковъ. 1877). Въ Букурещ ъ сж. печатани и следните две книги, съ
които се туря начало на бждещата българска военна литература: Четование
(Любомиръ Ивановичъ, преводъ отъ сръбски подъ редакцията на Л. Каравеловъ.
1873) и Ржководство за успеш енъ бой съ турците (И. К. Кишелски, 1876, печ.
Стара-планина)2).

Неколко думи за некой български печатници въ Букурещъ.

1. П ечатница „С вобода“. Тя била на Л. Каравеловъ. Нарекълъ я тъй, за­
щото въ нея той печаталъ в. Свобода. Отначало (5 ноемврий 1869) вестникътъ
се печаталъ въ печатницата на К. Н. Радулеско и после, отъ бр. 33 нататъкъ
(Отъ 8. юлий 1870) — въ тази на А. Андричъ, стара, сръбска (Чешмеджиу, № 7).
Чакъ отъ брой 17, г. II (4 октомврий 1871) вЬстникъръ почналъ да се печата въ
печатница „Свобода“. До това БрЬме Каравеловъ вечъ смогналъ та се сдобилъ
съ своя печатница. Това било негова отдавна любима мечта: помагало му да за­
сили своята книжовна и политическа дейность, да бжде по-самостоенъ въ д ей ­
ствията си, пъкъ — и да придобие по-големъ авторитетъ, особено между бъл­
гарската емиграция въ Ромжния; съ печатница много печелело и общонарод-
ното и революционно дело.

Видехме преди малко, че тази печатница е напечатала най-много български
книги въ Букурещъ.

За казаната печатница вечъ доста се говори и писа. Между в. Отечество
(София) г. II, бр. 10— 26 и в. Търновска конституция (София) г. II. 1885, бр. 105
— 107, 109, 112, 130 (Ф. Симидовъ) и 132 и 133 (3. Стояновъ) се води твърде
остра полемика. Невгашните стари емигранти и дейци въ Ромжния П. Кисимовъ
и А. Андреевъ изкарваха въ в. Отечество Каравелова агентъ на сръбското пра­

*) Подъ редакция на Л. Каравеловъ. Следъ като книгата била вечъ напечата­
на, този и П. Хитовъ се нещ о спречкали по нея. Отъ 29 май 1873 г. Каравеловъ пише
Хитову въ Белградъ: „Днесъ ме вика г. Цукслъ и каза ми, че Вие сте се отказали
отъ книгата си и че сте свалили всичката кривица върху мене. Берекятъ версинъ! Каза
ми още, че сте му казали, че ще напишите брошура, съ която ще докажете, че азъ
съмъ злоупотребилъ съ ржкописа Ви и че Вие се отказвате отъ всека ответственость.
Това е за мене твърде тежко, защото азъ не съмъ заслужилъ подобно нещо. Азъ
съмъ готовъ да взема книгата отгоре си, но за Васъ ще бж де срамота. Мжнзовъ пе­
чата брошурата си и ще подпише името си. Вардете се да не попаднете въ по-голема
отговорность. Азъ съмъ длъженъ да защищавамъ честьта си. Явете ми: признавате
ли книгата си или не. Явете ми сжщо, требва ли да отговарямъ М жнзову или н е “
(Архйвъ на възраждането подъ редакция на д-ръ Д. Т. Страшимировъ. София. 1908.
Т. I, стр. 8— 9 п. № 8). Коя въ сжщность е била причината на скарването и какво е
съдържала брошурата на Мжнзова — неизвестно. Брошурата не излязла на белъ
светъ. Но скоро пакъ Каравеловъ и Хитовъ се сдобрили, както личи отъ п о-сетн еш ­
ната кореспонденция на Каравелова.

*) Въ Букурещъ, въ печатница „С вобода“, е напечатана и тази книга, която —
разбира се — не влиза въ Бълг. книгописъ Thesa pentru doctoratu in medecina. De
George Stransky [д-ръ Г. Странски]. Cate-va cuvinte despre Diphtherie. 1874).