Новобългарската книга и печатно дело у нас

40 Н. НАЧОВЪ.

вителство (главно на министъръ Ристичъ) и го обвиняваха, задето пращанигЬ до
него отъ Левски писма попаднали въ рж цете на софийския сждъ, който въ на­
чало на 1873 г. осжди апостола; подмЪтаха и въпроса за печатницата. Некой
били казвали, пишеха гЬ : „ОтдЪ у Каравелова толкова пари да може да купи
печатница?“, като съ това намеквали, че нея му било дало сръбското прави­
телство съ скрита нечиста цель: да работи за сръбски интереси. Сжщо 3. Сто­
яновъ въ Търн. конст., г. II, бр. 105— 107, 109 и 112 съ статията си: Любенъ
Каравеловъ и неговите клеветници1) възстана да защити Каравелова отъ теж ­
ките клевети. И после пакъ обвиненията противъ Каравелова продължаваха съ
по-малка или по-голема сила и убедителность. Писа се тоже, че, когавъ 1874 г.
Каравеловъ се оттеглилъ отъ Б. Ц. Р. Комитетъ, — Хр. Ботевъ, Ст. Стамболовъ
и други искали да взематъ отъ него — освенъ комитетската архива, печата и
парите, още и печатницата, като сжщо имотъ на комитета. Други пъкъ казваха,
че ужъ печатницата била купена съ парите, които Димитъръ Общиятъ и друга­
рите му беха плячкосали отъ турската поща въ Арабаконашкия проходъ презъ
септемврий 1872 г. — Каравеловъ беш е вече умрелъ, та не можеше да излезе
и самъ да се оправдае, като разясни, какъ въ сжщность е била работата. Та и,
може-би, ако бёше живъ, немаше да се пускатъ въ ходъ разните споменати
версии. Д едо Паничковъ ми пише, че сварилъ Каравелова въ Одеса да събира
съ некакво обявление пари за печатница. Но той събралъ твърде малко отъ
тамъ и отъ Болградъ, и затова отишълъ въ Белградъ. По негова молба сърбите
му подарили печатарска машина съ условие да имъ помага (точно въ какво? не
казва), а жена му Наталия продала кжщата си за 80 наполеона и купила букви.
Сетнё и В. Левски купилъ на Каравелова единъ сандъкъ букви, гармондъ, съ
които била напечатана кн. Моето пжтуване по Стара-планина отъ П. Хитовъ.
Г-нъ Тодоръ Чолаковъ, некогашенъ словослагатель при Каравелова, ми разправи,
че печатарската машина било дало Каравелову сръбското правителство отъ Дър-
жавната печатница въ Белградъ, за да поддига българския народъ противъ тур­
ците. Въ сжщото време директорътъ на Държавната печатница — Райчевичъ на-
трапилъ Каравелову за жена една своя сродница, прекарала, години мома — Ната­
лия. Докле Каравеловъ я не взелъ, не му дали машината2). Всичко това му
разправяли много пжти двама сърби словослагатели при Каравелова. Г-нъ Чо­
лаковъ добавя, че по-рано печатницата имала всичко десетина каси букви —
колкото за вестника (Свобода), но отпосле Каравеловъ купилъ още съ пари
отъ Левски. Този му билъ поржчалъ да печати даромъ книги на бедни револю­
ционери българи3). При Каравелова работели и други българчета, невгашни
словослагатели — ученици отъ училището въ Исляхането въ Русе, какъвто билъ
и самъ г. Чолаковъ. Кои показания на деда Паничковъ и на г. Чолаковъ сж
верни, не може точно да се определи. Ала едно ще е верно—защото и двамата
го твърдятъ: че Левски е давалъ Каравелову народни пари да купува букви за
печатницата.

И тъй, въпросътъ: какъ се е снабдилъ Каравеловъ съ печатница — и до
сега оставаше недостатъчно осветленъ, за да се запази честьта на този българ­
ски страдалецъ писатель и народенъ деецъ. Наистина, по-рано, въ Белградъ,
Каравеловъ дружелъ съ членовете на Омладината, пишелъ по сръбски (напр,
въ в. Млада Србадща) и проиоведвалъ сговорно живеене между сърби и бъл­
гари и задружна борба противъ общия врагъ — турчина; но отъ приведените

*) П осле тя и зл езе и на отделна книга. София. 1885.
2) Споредъ Енциклоп. речникъ на Л. Касжровъ, т. I. Пловдивъ. 1889, стр. 812,
КаравелооЪ билъ жененъ по-рано, защото — тъй като покрай жена си се родЪелъ съ
по-видНи членове отъ партията на Кара-Георги — билъ арестуванъ, кога въ' 1868 г.
билъ убитъ князъ Михаилъ ОбрЬновичъ (у Топчу-дере, край Б елградъ).
3) Значи, и кн. Моето пжтуване по Стара-планина отъ П. Хитовъ требва да е
печатано даромъ.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ Ч ПР. 49

Москва — най-първо — после въ Одеса, C.-Петербургъ и Киевъ, безъ Кише-
невъ и Болградъ. .За Кишеневъ вечъ говорихъ, за Болградъ ще говоря по-сетне.
HtKOe време въ Москва сж. живели търговци българи: габровецъгъ братъ на
В. Априловъ, софиянецътъ Иванъ. Н. Денкоглу, русенецътъ Ангели Николаевичъ
Хаджоглу (съ негово иждивение е напечатанъ букварьтъ на Г. Бусилинъ) и др.
Споредъ Априловъ следъ мира въ Кючукъ-Кайнарджа (отъ 10 юлий 1774, склю-
ченъ между Екатерина И и Султанъ Хамидъ I), най-първо габровски търговци
се установили въ Москва, но кога русите завладели северния бр-Ьгъ на Черно
море и кога било открито одеското пристанище — българите търговци се п р е ­
местили въ Одеса. Въ московските учебни заведения се учели и нЪколко^бъл-
гарчета, които издавали и едно списание (Братски тр у д ъ )1).

Въ старата славна, руска столица намирамъ печатани тези 9 български
книги: Пространний катихизисъ (Синодална печатница. 1839), Български букварь
[Георги попъ Илиевъ Бусилинъ]2), Университетска печатница. 1844), Зерцало
(превели монахъ Натанаилъ Атонско-зографски и Захария Княжески, Универси­
тетска печатница. 1847 г.). Вхождание въ историята на българските славяни
(Зах. Княжески, сжщи: печатница и година), Святителско поучение (прев, мо­
нахъ Натанаилъ Атонски, Синодална печатница, с. г.), Абидонска невеста (прев.
Н. Д. КатранОвъ, печатница неозначена. 1850), Церковни православни братства
въ юго-западна Русия (прев. К. Миладиновъ, студентъ, печатница неозначена.
1858), сп. Братски трудъ (печатница Бахметева. 1860— 1862) и, Новобългарска
сбирка (Р. Жинзифовъ, сжща печатница. 1863).

12 3 4

Години
Печатници
Синодна
Универси­
тетска
Бахметева
Неозначена
Всичко

1839. . 1 __ — __ 1

1844. . 1— — 1

1847. . 1 2— — 3

1850. . ——— 1 1

1858. . ——— 11

1860. . —— 1 1
1863. . — -- 1— 1

Всичко. . , 2 3 2 2 9

*) Тъй, на единъ портретъ отъ 1861 г. сж фотографирани тези българи сту­
денти въ Москва: Любенъ и Петко Каравелови и Константинъ Геровъ (отъ Коприв­
щица), Маринъ Дриновъ, Нешо Бончевъ и Петъръ Теодоровъ (отъ Панагюрище),
Райко Ж инзифовъ (отъ В елесъ), Константинъ Боневъ (отъ Търново), К. Везенковъ
(отъ Крушево), Младенъ Ж елезковъ (отъ Лозенградъ), Иванъ Христовичъ (отъ
Габрово), Димитъръ Г Финговъ (отъ Калоферъ), Василъ Каракановски (отъ Ло
вечъ), Василъ Поповичъ (отъ Браила), К. Станишевъ (отъ Кукуш ъ), К. Кирковичъ
(отъ Сопотъ), Андрей Стояновъ (отъ Воденъ), Павелъ Теодоровичъ (отъ Леско-
вецъ), Симеонъ Станчевъ (отъ Сливенъ) и др. Въ Москва сж се учили и: Н. Д. Ка-
трановъ (отъ Свищовъ), Сава Филаретовъ (отъ Ж еравна), Георги Д. Золотовичъ
(отъ Калоферъ) и др.

2) Отъ Батакъ и сжщо студентъ въ Москва. Тамъ ум релъ въ 1845 г. Въ бук­

варя си Бусилинъ не употребява никж де ъ, ь пише само въ края на дум ите отъ ж ен ­

ски родъ (старость, л ю б о в ь ,...); употребява редк о и — неправилно.

50 Н. НАЧОВЪ.

10. Смирна. Най-цъвтещиятъ градъ въ нЪвгашна Иония и единъ Отъ гра­
довете, които считали Омира за свой гражданинъ. После билъ главенъ градъ на
вилаета Айдънъ и най-важенъ търговски градъ въ Мала-Азия, като пристанище
на Архипелагъ. Още въ половината на XVIII в. Смирна се славела съ добрите
си гръцки училища, въ които се стичали ученици отъ всички краища на елинския
миръ. Тамъ въ 1723 г. имало евангелическо училище, което въ 1747 г. минало
подъ покровителството на Англия. Вечъ въ 1764 г. то имало и своя печатница1).
Смирна билъ интернационаленъ и почти европейски градъ, затова и турците
презрително я наричали Iяуръ-Измиръ. Тамъ имало я малка българска колония,
главно караабаджии2) — огь онези предприемчиви копривщенци, калоферци и др.,
пръснати и по малоазийския брЪгъ на Мряморно море и на Архипелагъ, по б е ­
ломорските острови, па дори и въ Египетъ; имало и славянски метохъ — съ
малъкъ параклисъ, въ който се служело по славянски. Този метохъ принадлежалъ
на Хилендарския монастирь. Той образувалъ, тъй да се каже, духовния центъръ
на казаната колонийка и притежавалъ много дюкяни. Въ 1845 г. метоха управ-
лявалъ о. Наркисъ Томовъ отъ Панагюрище3). Спомощници българи въ Смирна
на Фотиновата география (прЪводъ) има 20-ина души. Въ Смирна още въ 1828
год. имало частно смёсено гръцко-българско училище. Учитель билъ К. Фоти-
новъ. Учениците му, отначало десетина, следъ десетина години се намножили до
дв-ЬсгЬ. Въ Смирна въ 1825 г. Alex. Blacque основалъ първия вестникъ въ тур­
ската империя — Spectateur d’Orient. Сжщиятъ Blacque основалъ после, въ 1831
год., въ Цариградъ и официалниятъ вестникъ на В. Порта Moniteur Ottoman.

Американските мисионери протестанти дошли между балканските народи
въ начало на гръцкото възстание (1821 год.), което възбудило големъ ентусиа-
зъмъ въ целия образованъ^светъ и спечелило симпатиите на гърците и изобщо
на всички потиснати християни, поданници на варварска и тиранична Турция. н а*
станени изпървомъ въ новоосвободена Гърция, протестантите въ време на краль
Отона били — поради некакви интриги — изгонени Отъ тамъ съ указъ. Тогава
те избрали за центъръ на своята дёйность Смирна. За да го уреди билъ нато-
варенъ Ilias Riggs (Ригсъ), който още въ 1832 г. билъ пратенъ въ Гърция за
помощникъ на Иона Кингъ. Когато четиреевангелието, преводъ на П. Сапуновъ
и о. Серафима, било разпродадено, протестантите мисионери се готвели да из­
дать негово второ издание, но узнали, че въ България се готви новъ преводъ
на Новия заветъ и за него се грижелъ самъ търновскиятъ митрополигь Ила-
рионъ4). Той самъ билъ намерилъ и преводача — о. Неофита Рилски. О. Нео-

V .G. Chassiotis. Instruction publique chcz les grecs. Paris, 1881.
2) И бащата на П. Кисимовъ ималъ въ Смирна абаджийска магазия въ Кючукъ-
лемиръ-ханъ. И братътъ на Кисимова — х. Димитъръ Георгиевичъ — п р езъ 1844 г.
ж ивелъ нек ое врем е въ Смирна и се д о б р е запозналъ съ К. Фотинова, съ когото
после си кореспондирали. (Бълг. сбирка. Пловдивъ. г. V. 5. стр. 416).
3) Въ кн. Стихийная аритметика (Гераки, прев. Сава Илиевичъ, панагюрецъ,
Смирна. 1843) спомощникъ отъ Смирна е иеромонахъ Наркисъ Хилендарецъ. Въ кн.
История на славено-болгарския народъ (Ат. Несковичъ, прев. П. Сапуновъ. Буку­
рещъ 1844) спомощникъ отъ св. Гора Атонска иеромонахъ Наркисъ отъ Панагю­
рище. Около 1835 г. о. Наркисъ завелъ съ себе въ Смирна отъ св. Гора съотечестве­
ника си дяконъ Сава (Сава Илиевичъ Радуловъ). Този се училъ тамъ въ гръцко учи­
лище до 1840 г., когато панагюрци го повикали за учитель. Въ в. Македония г. V,
бр. 9 (отъ 2. мартъ 1871) и въ в. Право (Цариградъ) г. 6, бр. 2 (отъ 8. мартъ с. г.)
има явна благодарность отъ панагюрското училищно настоятелство къмъ х и ­
лендарския въ Смирна архимандритъ Нарцисъ за паричната му помощь, която той
еж егодно давалъ отъ 1858 г. дотогава (1871). О. Наркисъ останалъ въ Смирна и ско­
ро сл едъ освобождението на България ум релъ.
4> Наричанъ екзархъ на цела България и гръкъ отъ о-въ Критъ. Той билъ
истински пастирь и ученъ. В. Априловъ (въ Денница) се отзовава много д о б р е за
него. Иларионъ обичалъ българите. Той намерилъ въ рилския монастирь о. Неофита
и на свои разноски го пратилъ въ Букурещъ да изучи методата на взаимною обуче-
ние и му препоржчалъ да преведе на български правилата й и таблицигЬ и да съ-

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 51

фитъ билъ тъкмо подготвенъ за тази толкозъ важна работа: познавалъ добре
български езикъ, па — и старогръцки и новогръцки, руски и сръбски. И мисио­
нерите решили да издадатъ този новъ преводъ на Новия заветъ. Той имъ билъ
предаденъ. Другарьтъ на Ригсъ, мисионеръ Баркеръ снабдилъ гръцката печат­
ница на Ант. Дамианъ въ Смирна съ славянски букви и въ 1838— 1839 г. били
напечатани 4-те евангелия и Апостолските деяния, а въ 1840 — остатъкътъ отъ
Новия заветъ. К. Фотиновъ билъ условенъ да надзирава печатането на книгата
заедно съ Ригсъ. Ала цариградската гръцка патриаршия посрещнала враж ­
дебно този преводъ, макаръ че го билъ прегледалъ и . одобрилъ казаниятъ по­
преди търновски митрополитъ Иларионъ, та го унищожила, па'още и заповедала
на Владиците изъ България да не допускатъ да се четатъ въ епархиите очува-
ните и укрити екземпляри1). Такива обаче били останали твърде малко. И още
по-рано патриаршията била забранила книгите, които мисионерското библейско
дружество издавало2). Но въ 1850 г. излезло пакъ въ Смирна второ издание на
Новия заветъ Неофитовъ преводъ, и сега то безпрепятствено се разпродало въ
30,000 екземпляра. Сега вечъ цариградската гръцка патриаршия не могла нищо
да направи.

Въ Смирна намирамъ напечатани всичко 21 български книги. Последната
пъкъ е отъ 1859 г.: Букварь за деца. Между техъ други по-важни сж: Прия­
телски съвети на родителите какъ требува да отхранватъ децата си (прев. З а ­
хария Княжески. 1842), Стихийна аритметика (Ат. Гераки, прев. Сава Илиевичъ
[Рацуловъ]. 1843), Общое землеописание (Woodbury, прев. К. Фотиновъ, с. г.),
Стихийни уроци землеописания (прев. Сава Илиевичъ, с. г.), Психология (Гала-
удетъ. 1844, 2. изд. 1852), Български разговорникъ3) (К. Фотиновъ. 1845) и
Псалтирь (издало английскою библейско общество. 1855). Въ Смирна е почнало
да се печата и първото българско списание — Любословие (ред. К. Г. Фотиновъ,
1844— 1846, пробенъ брой излезълъ още въ 1842 г.). Най-много книги сж на­
печатани въ 1843г. — 6. Но още на следнята (1844) година това число пада на
2 и сетне до последнята (1859) год. се заместя и съ 1.

Макаръ че българските писатели, — колкото и малцина да били те — съ
радость посрещнали отварянето на български отделъ при печатницата на А. Д а­
мианова въ Смирна, пакъ тамъ не могло да.се напечатать много български книги.
Скоро, по-близу до България, Цариградъ почналъ силно да конкурира: тамъ
вечъ и по-отдавна се били събрали мнозина ‘и по-просветени българи търговци

стави българска граматика. Всичко това о. Неофитъ извършилъ въ кратко време и
успешно. На 2. януари 1835 той почналъ да преподава въ Габрово по взаимната ме­
тода. Иларионъ умрелъ на 2. февр. 1838 г. въ Търново, дето билъ и погребенъ,
оплаканъ отъ всички българи.

*) Г. Димитровъ бележи (Княж. България, ч. I. София. 1894, стр. 280), че ве-
лешкиятъ владика тъй писалъ на паството си: „Благоговейнейши священници,. . .
Вестно буди всемъ вамъ, какъ тия дни приехме една епистолия патриаршеска отъ
великата църква, която возвещава, защо излезналъ некой отъ Цариградъ Ипсома
тиянинъ името му Янко и дошелъ до Филибе, носи еретически книги и раздава ги
даромъ по българията. Ако се яви, прочее, некой такъвъ или подъ име търговецъ, или
хекиминъ, или даскалъ и покаже такива книги, веднага да ни обявите, и книгите му
никой да не зима, защото има голема проклетия отъ великата църква, който земе
такава книга и я прочита: она е полна сосъ злословие и съ дяволски прелести, за
да прелъстява простите човеци, да ги развращава и да ги привлича кжде своето
злочестие съ дяволските свои мждрувания. Того ради ви советуваме отечески, на
такива човеци нити да давате слишание, нити книгите имъ да зимате, нити да гн
прочитате, защото сж полни съ хули и душевредия*.

2) За тази забрана съобщаватъ и Н. Палаузовъ и В. Априловъ на о. Неофита
Рилски отъ ЗО.юни 1838. (Училищенъ прегледъ, София, г. VIII, кн. V, стр. 432).

31 Въ сжщность, това е българо-гръцки разговорникъ. На страница има по
2 стълбца: левъ съ български текстъ и десенъ — съ гръцки, писанъ съ кирилица. Въ

края сж прибавени примери за разни записи; на лёва страница бълг. текстъ, на
десна — гръцки, пакъ съ кирилица.

Сборникъ ыа Бълг. академик на наукигк, кн. XV. 17

5 2 Н. НАЧОВЪ.

и книжовници, па и всеки день прииждали нови, и почнали да се печатать —
сигурно по-удобно, а може би и по-евтино — български книги въ печатниците:
на Трудолюбива пчела (1843), на Т. Дивитчиана (1844), Патриаршеската гръцка
(пакъ 1844), на Е. Кайоль (1848), на Цариградски вЪстникъ (1849) и т. н. —
Какво после е станало съ славянските букви въ печатницата на А, Дамиановъ
— неизвестно1).

11. Одеса. Този новъ и търговски руски градъ и съ население отъ разни
народности и вери — доста отъ тЪхъ и преселници отъ Турция — привлЪкълъ
и мнозина българи търговци. Пакъ и той билъ близу до Цариградъ, съ който гЬзи
последните могли лесно да се сношаватъ. Нека спомена въ Одеса: В. Априловъ
и Н. Хр. Палаузовъ (отъ Габрово), Стефанъ Д. Тошковичъ, Николай Мироно-
вичъ Тошковъ, Евстатий и Стефанъ Мутеви, Димитъръ Кокалановъ и др. (отъ
Калоферъ), Христо Николовъ Кироолу (Хината, отъ Казанлъкъ) и др. Благода­
рение гЬмъ и на подкрепата, която братята руси имъ оказвали, — и Одеса ста­
нала главенъ центъръ за българска просвета, па отчасти и за политическа про­
буда. По много национални въпроси одеските българи се сношавали съ буку­
рещ ките и браилските. Въ Одеса на 2. февр. 1854 год. — въ начало на Кръм-
ската война — Ст. Д. Тошковичъ, Н. М. Тошковъ, Н. Хр. Палаузовъ Н. К. Па­
лаузовъ съставили известното „Българско настоятелство“, което презъ 30-те го­
дини на своето сжществуване извършило много нещо 2). Дори Одеса взела да
се домогва да съперничи съ Цариградъ. По-сетне и въ нейните разни учебни
заведения (повечето духовни) се учели доста българчета, много отъ техъ под­
държани отъ руското правителство, отъ славянофилскигЬ дружества и отъ каза­
ното настоятелство. Имало българчета и въ руските военни училища.

Въ Одеса сж напечатани български книги въ тези печатници: Градска
(4 кн. 1841 — 1869)3), на А. Брауна (3 кн. 1842— 1849), на Францовъ и Нитче
(3 кн. 1851 — 1853), на П. Францовъ (6 кн. 1856— 1863)4) на Л Нитче (1 кн.
1 8 7 1 )б), на Гросулъ Толстихъ (1 кн. 1873) и на Бейленсонъ (1 кн. 1876). У 8
книги не Означена печатницата. Най много книги сж напечатани въ 1853 год. и
най-много книги е дала печатницата на П. Францовъ.

Всичко въ Одеса сж напечатани 27 книги. Първата е: Български книж­
ници, или на кое словенско племе собствено принадлежи Кирилозската азбука
(В. Е. Априловъ, 1841) и последнята: История на Хайдутъ Сидера (Н, Кез-
левъ, 1876). Други по-важни сж: Математическа география (В. Бардовски, прев.
Ив. А Богоевъ = Богоровъ. 1842), Мисли за сегашното българско учение (В. Е.
Априловъ (1847), Заветътъ на В. Е. Априловъ (1849), Жизнеописание на Ю. И.
Венелина (прев. Н. X. Палаузовъ. 1851), Райна българска царкиня. 2. изд. (А.
Т. Велтманъ, прев. Е. Мутева. 1856), Галерия изъ монтионовски премии за до­
бродетель и пр. (Г. Д езесаръ, прев. С. Радуловъ. 1857), Всеобща география
курсъ I (А. Ободовски, прев. С. Радуловъ. 1858), Показалецъ, ч. I (Г. С. Р а ­

*) Д -ръ Ив. Д. Шишмановъ: К. Фотиновъ. Мсб. XI. (1894) 629—657 и Нови
данни за историята на нашето възраждане. Бълг. прегледъ (София) IV.11. (1898). —
Въ тукашната Нар. библиотека намЪрихъ кн.: Ноул тестамент ла домнулу! mi мжн-
TyiTOpyflyi ностру Iicyc Христос. [= Н ови й зав етъ ]. Отъ Александъръ Димитъръ Ги­
ка В. В. Смирна, печ. на Ант. Дам1ан. 1846. — Шрифтътъ е по-дребна кирилица, при­
месена съ букви специялни за ромжнския езикъ.

*) Тридцатиле^е деятельности одесск. болг. настоятельства (1854— 1884) и пр.
Н. Барсовъ. Одеса. 1895. и Приложеше къ брош ю ре Тридцатилет1е деятельности и пр.

с. м. и год.

*) Въ 1 кн. (отъ 1869) казано: съдържатель Алексомати.
4) Види се, че после Францовъ и Нитче се разделили и всеки почналъ да си
работи отдёлно.

*) Следъ освобож дението въ Варна се появи печатница на Л. Нитче.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР.

ковски. 1859), Тадей Булгаринъ. Съчинения (1861), Другарь за д е ц а та 1) (П. Ка-

лянджи. 1863), Наука за пъснотворство и стихотворство (П. В. Оджаковъ.

1871) и др. '

г

12 3 4 5 6 78

=Sг Градска
нИS на А. Брауна
|1 Uо«Xаs 2 на Францовъ
V и Нитче
С на П. Фран­
цовъ
на Л. Нитче
Гросулъ Тол
стихъ
на Г. Бейлен-
сонъ
Неозначена
печатница
Всичко

1841 1 2 -- -- --- — 1
1842. • • --- 3
1 1
1
1843. . . . 1 -- 1 1
1845 « • • 1
1
1847. 1
—1 4
1849 -- — 1 -- -- — --- —
2
1851 — 2 -- -- — --- 1
1
1853. ■ • • --- 1 -- — --- 2 1
1856 • • • --- 2
— 1 1
1
1857 • • • -- — 1 -- — -- — 1
1858 • • • -- — — 1 -- — -- — 3
1859 • • • --- — — 1 --- — --- — 1
--- — — 1 --- — ---
1861 1
— --
1863 -- — — 1 -- —

1869 • ■ • I1) ——— 1 — --- —
1871 • • »

1873 • • • 1 --- 2

1876 . . . — — — •- --- — 1—

Всичко . 4 3 3 6 1 1 1. 8 27

12. Л иписка (Лайпцигъ). Въ този прочутъ съ своите печатници и книжар­
ници саксонски градъ намирамъ напечатани всичко една книга: Велизарий, драма
(Е. К. X. Траудценъ, прев. Ан. Стояновичъ Кипиловски, печатница на Брайт-
копфъ и Хертель. 1844)2) и 2 вестника: Български орелъ — първиятъ български
вгьстникъ (ред. Ив. Андреовъ = Богоровъ, сжща печатница. 1846) и Български
народенъ изв-Ьститель (сжщит-fe: редакторъ и година, печ. на Фр. Рю кманъ3).

Богоровъ се озъвалъ чакъ въ Липиска тъй. Той учелъ тамъ немски и
френски, за да влезе после въ некое училище да учи химия. Понеже немалъ
съ какво да се издържа, некой букурещки българи решили да издаватъ въ Ли­
писка български вестникъ и да го редактира Богоровъ, та ца се издърж а4).

а) По-рано се каза, какво поради нея си изпатилъ Т. Т. Хрулевъ отъ турските
власти.

*) Тази п реводъ отъ гръцки книга е печатана сжщата година и въ Цариградъ
(печатница на Т. Дивитчиана), превелъ я, пакъ отъ гръцки, Захария Симеоновъ
Още (въ Ж. М. Н. Пр. 1846. р. 1—3) Срезневски се чуди, за какво сж. толкова при-
требвали на българите два едновременни превода на една лоша немска драма, ко­
гато имъ сж. нуждни буквари. Г-нъ Д-ръ Ив. Д. Шишмановъ обяснява това съ о б ­
стоятелството, че българите сметали Велизария за свой сънародникъ, та преводътъ
отговарялъ на тогавашното ново патриотично настроение. (Студии изъ обл. на бълг.
възражд. Сборн. на Бълг. ак. на науките, кн. VI. стр. 85, подъ чърта).

•) Въ сущ ность,^двата вестника сж. единъ и сжщ ъ подъ д в е имена. Отъ пър­
вия излезли само 2 броя, а отъ втория — само 1. Н еизвестно защ о Богоровъ тъй
скоро променилъ името на вестника.

' *) Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 3000.

64 Н . НАЧОВЪ.

Славянските филолози въ Липиска посрещнали добре вестника и го обтрупали
съ похвали1).

Но вестникътъ не вървЪлъ добре2). Най-сетне Богоровъ напуска Липиска
и отива въ Цариградъ, дето почва да издава Цариградски вестникъ, както за
това ще разправя сетне по-подробно.

Въ Липиска по-рано и по-късно сж печатани и други славянски книги.

13. Страсбургъ. Напечатана само една българска книга: Чистописание
(отъ Александъръ хаджи Русетъ, печатница и литография на Т-ра М. Бергеръ
1845 год.)3).

15. Парижъ. Требва къмъ градовете, въ които сж печатани български
книги да причислимъ и пищната столица на Франция. Въ Парижъ, въ прочутата
печатница на Братя Фирменъ Дидо (Firmin Didot), сж напечатани само 2 бъл­
гарски книги: Забавникъ [единъ видъ календарь] за лето 1845 и Забавникъ за
лето 1846 Отъ К. Огняновичъ4).

15. Виена (В1ена, В1енна, Вена и Бечъ, по сръбски). Сжщо и въ австрий­
ската столица имало доста отдавна заможни българи търговцй. Напр., за Марко
Теодоровичъ отъ Разлогь споменахъ по-рано нещо. Въ по-сетнешно време тамъ
сж: Сава Паница, Никола С. Ковачовъ, Хр. Д Гешевъ. Д. Г. Аневъ. Ст. Пран-
човъ, Шулевъ, Г. Д. Начовичъ и др. Въ 1869 год. българите търговци съставили
дружество „Напредъкъ“, което да поддържа на учение българчета за учители6).

Въ табл. 1, стр. 24 Виена държи чакъ 18-то место, ала по напечатаните въ
нея български книги (319) тя държи второ место — изпреваря я само Цариградъ.

!) Български книжици (Цариградъ). III. г. (1858), ноемврий, кн. II, стр. 245—247.
*) Отъ 7. януария 1847 г. Богоровъ пише на В. Ханка: „Виждамъ, че искате да
приемате Известника ми, за когото азъ не мога прие още никаква пренумерация.
защото е неизвестно здравото му излазяне, че досега немамъ ни единъ помощникъ
отъ нашите българи. Причината на това е, че тё искать да се пише на единъ другъ
езикъ, а не както говори нашиятъ народъ, което азъ не мога направи, защото не
познавамъ другъ некой български езикъ, освенъ бащиния си, и така май мжчно ще
се сговоримъ... Едвамъ съ голема мжка доднесъ съмъ нащампалъ отъ Известника
си до три броя.. .* (Д-ръ Ив. Д. Шишмановъ: Студии изъ обл. на бълг. възражд.
Сборн. на бълг. ак. на науките, кн. VI, стр. 81, подъ чърта). — Върху кн. Елиза,
драма (О. Фйойе) е отбележено, че тя е печатана въ Липиска у печатницата на
Ф. Рихтеръ. Както и пб-рано се каза, тя е печатана въ Букурещъ въ печатница Сво­
бода (на Л. Каравеловъ).
3) Въ Страсбургъ е изработена и Карта на България, Тракия и Македония, ри-
сувалъ и литографиралъ Александъръ хаджи Русетъ и издалъ Димитъръ хаджи Ру­
сетъ, 1843. (Дали Александъръ не е ималъ своя литография?). Димитъръ х. Русетъ,
русенецъ, живелъ въ Брашовъ и билъ австрийски поданникъ. Завещалъ на русен­
ското училище доста голема сума пари. Освенъ казаната карта, синъ му Алекс. х.
Русетъ се готвелъ да издаде и друга за Турция съ означения, де, кои народности и
колко на брой живеягь по разнитё й места. Да направи това го подбудило следнйо-
то обстоятелство. Споредъ показания на власите, некой-си френецъ писалъ, че въ
България живеели 2 милиона власи (около Вратца и въ Добруджа, а въ Македония
те ужъ били още повече). По молба на Ал. х. Русетъ, Раковски се наелъ да обиколи каза­
ните места, да опише разните народности и, ако е възможно, чрезъ учителите да
преброи българите, защото дотогава никой не знаелъ броя имъ. Ал. х. Русетъ пи-
шелъ и обширна българска история. Ала и картата и историята не видели белъ
светъ: авторътъ въ кратко време умрелъ отъ простуда въ Букурещъ презъ ноем-
врия 1861. (Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 396 и 402).
4) Втората книга е почти 2. изд. на първата съ некой промени (главно въ
чисто календарната часть). Може-би, Забавникъ е съставенъ по образеца на сръбския,
който редъ години (1815—1821) издавалъ въ Виена Дим. Давидовичъ.
*) Въ главното извънредно събрание у Виена въ края на априлия 1892 г. то
ликвидира, като имотътъ иу се предаде на Бълг. книжовно дружество въ София.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР, 55

По съдържанието пъкъ на гЬзи книги, може да се каже, тя взима първенство.
Първата тамъ напечатана българска книга е отъ 1849: Писмо обявително (И.
Добровичъ, печатница неозначена, втората — сп. МирозрЪние (ред. И. До-
бровичъ, въ печатницата на МехитариститЬ, 1850—1851), третята — Славяно­
болгарский календарь за 1856 г. (Миланъ Д. Рашичъ1), сжща печатница). Отъ
1856 г. прескача на 1861 год., оттогава печатането на български книги значи­
телно се засиля и въ 1869 год. достига своя максимумъ — 47 книги. Послед­
ните печатани 7 книги сжотъ 1876. П резъ 1877 г. въ Виена не е напечатана ни една
българска книга — сигурно, поради руско-турската война презъ казаната година.

;-Въ Виена български книги сж напечатани въ гЬзи печатници: на Мехита-
ристигЬ (6 кн. 1850— 1869), на Л. Сомеръ и С -ие2) (218 кн. 1861— 1876), Ц.
К. надворна и държавна (1 кн. 1867) и на Янко С. Ковачевъ и С-ие (45 кн.
1874— 1876). Първо место между тЪхъ държи печатницата на Л. Сомеръ. Тя
като чели се домогва да монополизи а за себе печатането на българските книги.
Въ никоя друга печатница — въ Европа или въ Турция — не сж напечатани
толкова много български книги колкото въ нея. П резъ кжсия, сравнително, пе-
риодъ 16 години казаната печатница е напечатала толкова книги, колкото Ч ж

12 3 4 5

о
X
sr
•жиг

CQ
Години
Печатници
Мехитаристска
на Л. Сомеръ
и C-ie
Ц. К. надвор­
на и държавна
на Янко С. Ко­
вачевъ и C-ie
Неозначена
печатница

1849. 1 -- —— 11

1850. 1 — _ -- -- 1

1856. 6 -- -- 1

1861. • • • • 2 4 12
1862. 1 4_ —
5_ -- 27

1863. — 2 7

1864. —_ 22

18S5. -- 12 _ -- _ 12
-- 8_
1866. — 5 13

1867. • • » • -- 20 1 5 26
-- 13 -- — 4 17
1868. 1 43 -- _

1869. _ 13 — _ 3 47
— 15 _
1870. _ 4 17
1871 . 1 16
-- 20 — --
1872. — 25 _ 3 23

1873. 2 27
-- 16 _ 17 4 37
1874.
1875. « • • • _ 11 — 23
7 41
1876. • • V• — 2 —- 5 —
7
Година неози. — 5 -- — —
5

Всичко. . . 6 218 ! 45 49 319

*) Сърбинъ, нЪвгашенъ директоръ на шуменското училище. Въ 1850 г. билъ
учитель въ Свищовъ. (Сп. Учил. пр-Ьгледъ, София, г. IX, кн. IX, прибавка, стр. 34).
За друга пакъ негова българска книга (печатана въ Земунъ) ще спомена пб-ната-
тъкъ. Посл-Ь Рашичъ редъ години издава въ Сърбия сръбски нар. календарь—Войвод*
жанинъ (1853—1859), превежда на сръбски Чичовата Томова колиба (X. Б. Стоу. 1854),

Графъ Монте Кристо (А. Дюма. 1855—1864) и пр. (Сръбска библиогр. за 1741—1867.
Ст. Новаковичъ. 1869). За Огняновича ще говоря по-сетне.

2) Пб-точно: „Л. Зомеръ и С-ие“. И до сега си спомнямъ, че по книгите, които
въ турско време учехме или четехме, това име най-често срещахме и го четехме:
Ле-сомер-и-сие, безъ да го разберемъ по-добре.

5 6 Н. НАЧОВЪ.

били напечатани въ годините 1806— 1851 у всичките други разни печатници-
СрЪднйо се падатъ близу по 13 въ година. Числото 218 ще нарасте още, като
вземемъ пр-Ьдъ видъ, че — сигурно — и другите 49 книги, у които не е отбе-
л’Ьзана печатница, сж печатани пакъ въ печатницата на Л. Сомеръ и С-ие. То­
гава за тази печатница ще получимъ почетното число 276. У 5 книги пъкъ не е
означена годината.

Най-добри клиенти на печатницата сж били: Хр. Г. Дановъ (ощё отъ 1861
година), Й. Груевъ, Д. В. Манчовъ, после — Ив. Н. Момчиловъ и др. ПрЪзъ
1864 г. печатницата не е напечатала нищо. Най-много книги сж напечатани въ
1869, именно 43. Оттогазъ насетне това число почва да намалява, догде прЪзъ
1876 г. то спада на 2: едно, поради възстанието въ България и, второ, защото
друга, нова, българска печатница — на Янко С. Ковачевъ и С- ие — й отнима бъл­
гарските клиенти отъ 1874 г. и насетне. И по печатарска техника, печатницата
на Л. Сомеръ и С-ие държи първо место. Тя притежавала и черковно-славянски
букви и работела и съ червено мастило (вж., напр., Часослобь, изд. Хр Г. Д а­
новъ. 18,67). Тъй че, ако стане дума за заслуги къмъ нашата млада книжнина,
требва съ почить и благодарность да споменемъ казаната печатница. Съжалявамъ,
че времената попречиха, та не можахъ да събера по-подробни сведения за нея.

И слЪдъ освобождението сж печатани български книги въ печатницата на
Л. Сомеръ и С-ие, — напр, въ годините 1882— 1885, ала тя вече се нарича на
И. Н. Вернай (Вж, Бълг. книгоп. бр. 1098, 1100, 1102, 9279 —9281).

ОсвЪнъ казаните вечъ, други по-важни напечатани въ Виена български книги
сж гЬзи: Кратка естествена история съ 113 образи—първата естествена история
на български (прев. и изд. Парашкева Дамияновичъ и П. К. Арнаудовъ. 1861).
Логика — първата логика на български (В. х. Ст. Беронъ, с. г.), Уроци отъ
Землеописание (И Груевъ, с. г.), Българско-италиянска граматика (Андрея Па­
стори1). 1862), Основа за българска граматика, 2. изд. (И. Груевъ, с. г.), Прак­
тическо изучение французский язикъ по Олендофовата метода. Ч. I и II (прев.
С. Зафировъ. 1862— 1864; 2. изд. на I ч. 1875), Уроци отъ изчислително земле­
описание (прев. И. Груевъ. 1863), Сборникъ отъ образци за изучването на
старо-български я езикь (Ив. Н. Момчиловъ. 1865), Очерки изъ историята на
народните сказания (Древня история, n p tB . Н. Михаиловски и Ив. Н. Момчи­
ловъ, с, год.), Начъртание на всеобща история, 2. изд. (Смарагдовъ, прев. Й,
Груевъ. 1867), Начални познания по геометрия — първата геометрия на бъл­
гарски (Веселинъ Груевъ, с. г.), Начална книга за анатомия и физиология (Д -ръ
Кътеръ, с. г., 2 изд. 1872), Практическа алгебра (В. Гринлифъ, n p te. Ив А Тон-
джоровъ. 1868), Кратка всеобща география (Ботйо Петковъ, с. г.), Опитна фи­
зика (А. Гано, пр^в. Й. Груевъ. 1869)2), Исторически прегледъ на българската
църква и Погледъ върху произхождението на българския народъ (все отъ М.
Дриновъ, с. г.), Естествена история (Д. Мутевъ, с. г.), Френско-български реч-
никъ (д-ръ Ив. А. Богоровъ, с. г., 2 изд. 1873), Географико-историко-статист.
описание на Татаръ-пазарджишката кааза (Стефанъ Захариевъ. 1870), Теорети­
ческа числителница (Хр. Г. Дановъ, с. г.), Награденъ подвигъ, драма (Д. Фин-
говъ. 1871), Български речникъ и българско-фреиски речникъ (все отъ д-ръ Ив.
А. Богоровъ и с. г.), Книгописъ на новобългарската книжнина (Йосифъ Конст.
Иречекъ. 1872), Физика (Д. Ш убертъ, прев. Й. Груевъ, с. г.), Диплография
(Е. де Гранжъ, прев. С. Веженовъ. 1873), Кратка логика (прев. Ф. Велевъ, с. г.),
Козмография (А. Малининъ и К. Буренинъ, прев. Д. Енчевъ, с. г.), Физическа

*) Учитель въ пловдивското католишко училище.

*) Отъ 29. окт. 1867. изъ Виена издательтъ Дановъ пише Груеву, че тази фи­

зика не е превеждана на немски (следователно, и не е печатана), та затова нема
тамъ готови фигури (клишета). Въ О деса ги било имало, но издательтъ й ги биль
купилъ въ Парижъ отъ самия авторъ (Гано). Дановъ се билъ условилъ съ виенски
ксилографъ да ги изработи до края на мартъ за 90.0 фиоринта. (Мсб. XXI. 52, п. № 68).

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 57

география (сжщи: автори, преводачъ и година), Ржководство за словесность (Д.
II. Войниковъ. 1874), Кратко землеописание, ч. I, II и III (К. Смирновъ, прев.
Б. П. = Д. Благоевъ и Хр. Д. Павловъ, с. г.), Селскиятъ лекарь (д-ръ Ив. А.
Богоровъ. 1875), Откритието на Америка, ч. I (И. Е. Кампе, прев. П. КисимОвъ,
с, г.), Аритметика по начина на Грубе (И. Паулсонъ, с. год.), Небесни светила
О. М. Митчель, прев. Д. Витановъ, с. г.), Лексикологическа граматика за изуч-
вание на французский езикъ и стилъ (Н. Марковъ, с. г.), ВЪнецъ на българ­
ската мус[з]а (А. Франгя, с. г.), Омирова Илиада, т. I (n p te . Ф. Велиевъ, с. г.),
ОсемьгЬ летоструя за годините 1869— 1876, изд. Хр. Г. Дановъ и др.

Две-три думи и за некой виенски печатници.

Мехитаристска печатница. Тя принадлежала на Отците мехитаристи —
учена униятска армено-григориянска конгрегациа, основана отъ арменския патри-
отъ Мхитарь Севастийски (1676— 1749 г.). За него главенството на папата било
само средство да постигне цельта си. Мхитарь и неговите сподвижници много
нещо направили за поробения арменски народъ и за неговата духовна пробуда,
езикъ и литература. Армено-католическиятъ монастирь въ Морея не могълъ вече
да сжществува, следъ като страната завзели турците. Тогава съ позволение на
венециянския сенатъ въ 1717 г. Мхитарь основалъ на запустелия о-въ св. Ла-
заръ, некогашно жилище на прокажени, до В енеция— монастирь, който отпосле
станалъ арменски наученъ центъръ: тамъ били основани училище, печатница и
богата библиотека съ книги и съ сбирка редки ржкописи. Въ края на XVIII
векъ група мехитаристи основали монастирь и въ Триестъ, отдето пъкъ въ
1811 г. CsS преместили въ Виена и тамъ продължили своята просветна дейность.
Освенъ арменски книги, мехитаристите печатали и на други езици (латински,
италиянски, френски, немски, английски, сръбски, . . .). Подробенъ каталогъ за
изданията на венециянските мехитаристи до 1893 г. билъ издаденъ въ Венеция
на арменски езикъ. Днесъ казаната конгрегация е изгубила невгашното си зна­
чение, защото сж се образували други светски културни центрове, ала истори­
ческата й роля си остава все голема. Мехитаристската печатница въ Виена имала
и черковно-славянски букви. И следъ освобождението (1878) въ казаната пе­
чатница сж били печатани български книги, напр, въ 1884 и 1888.

Едничката печатана въ Ц. К. надворна и държавна печатница българска
книга е: Малкий*катихизисъ (униятски, разрешилъ епископъ Рафаилъ Д. Поповъ).

Печатница на Янко С. Ковачевъ и С-ие. Следъ като Хр. Г. Дановъ дълго
време се мжчилъ да отвори печатница въ Пловдивъ и не успехъ, той и Янко С.
Ковачевъ се сдружили и на 1. май 1874 г. отворили печатница въ Виена, Рай-
ратсплацъ, 2, наречена: Печатница на Българското отделение Янко С. Ковачевъ
и С -ие1). Тя само за форма се представяла като клонъ отъ немската печатница
на А. Кайсъ и Ф. Лйобъ (A. Keiss & Ph. Lob), защото мжчно било да се издей­
ствува отъ австрийското правителство позволение да се отвори въ Виена само­
стойна славянска печатница. Казаното правителство изисквало отъ стопанина на
печатницата известенъ цензъ и му налагало некой ограничения. Позволението
било дадено г. Ковачеву, само когато се задължилъ, че нема да печата нищо за
Виена и за империята, а ще се ограничи само за Истокъ. Въ делото много услу-
жилъ познатиятъ българофилъ Ф. Каницъ. Управлението на печатницата поелъ
Ковачевъ, защото Дановъ билъ занятъ съ книжарницата въ Пловдивъ и съ клоно­
вете й въ Русе и Велесъ. Отначало печатницата ймала една машина и трима
словослагатели българи, които Дановъ повикалъ отъ Браила. После къмъ техъ
се присъединили и други — немци. Тази печатница намислила да замести Соме-
ровата, поне за българските книги. И наистина, при благоприятните условия,

х) У първа четеница. А. С. Цановъ, 3. изд. 1874 — стои: печатница на Янко
С. Ковачевъ и С-ие. Виена, Флориани—гассе. № 48.

5 8 Н. НАЧОВЪ.

Отначало работите й тръгнали много добре и скоро тя спечелила известность и
добро име между българите. В ънея, освёнъ Дановите издания и други български
книги, били печатани книги и на други славянски езици. Тя сжщо притежавала и
черковно-славянски букви. П резъ първата (1874) година тя напечатала 17 книги,
п резъ втората’— 23, и презъ третята — само 5, или всичко 45. По едно време
работите на печатницата се объркали, та тя насмалко щела да фалира, ако не
билъ се притекълъ на помощь братътъ на Янко — Никола С. Ковачевъ. Изново
работата тръгнала добре. Печатницата работила малко време — само 3 години
(1874— 1876), защото скоро на Балканския полуостровъ настанали сждбоносни
политически събития, които предизвикали големи промени: възстанията въ Бъл­
гария въ 1876 и руско-турската война въ 1877— 1878. Некое време презъ
1876 и презъ {1877 год. печатницата не работила 1).„ Въ летоструите на Д а­
нова за 1875— 1876 (г. VII и VIII), печатани въ казаната печатница — сравнени,
напримеръ, съ Софронието, отъ 1806 г. — намираме хартия, печать и клишета
най-последня^.дума на^ немската^ книжна индустрия, графично изкуство и печа­
тарска техника.

З а б е л е ж к а . С ледъ освобождението, п р езъ пролетьта на 1878 г., съ др уж ­
ниците Ковачевъ и Дановъ пренесли печатницата въ България, въ Пловдивъ. Съ-
гласно съ Данова, на 16. януарий, 1879 г. Ковачевъ сключилъ договоръ съ руския им­
ператорски комисарь въ България князъ Дондуковъ-Корсаковъ и отворилъ друга,
нова, печатница въ София. ДвегЬ общи печатници (въ Пловдивъ и въ София) рабо­
тили до 25. мартъ 1881 г., когато по взаимно съгласие печатницата въ Пловдивъ оста­

нала върху Данова, който броилъ пари (съ полици) Я- С. Ковачеву и изплатиль

дълга (пакъ съ полици) Н. С. Ковачеву. Следъ нек ое врем е Дановъ поискалъ отъ

Я- С. Ковачева да прёгледатъ сметката на печатницата въ София. Последниятъ все

бавелъ работата. Най-сетне, на 1. октомврий 1881 г. Дановъ завелъ искъ противъ
Ковачева п р едъ Софийския окржженъ сждъ. Дановъ дир-Ьлъ отъ Ковачева половина­
та отъ приходите на софийската печатница и половината отъ сама нея. Тъй се поч-
налъ процесъ, който поддигналъ доста голЪмъ шумъ и полемика между софийското
общество и вестницигЬ (Отечество и Средецъ). Намесили се къмъ едната и другата
страна видни лица, дори — и министри. На 8. януарий 1882 г. окржжниятъ сж дъ от-
хвърлилъ иска на Данова, като недоказанъ. Дановъ отнесълъ делото въ апелацията,
и тя пъкъ признала неговото право (17. мартъ 1883); но, най-сетне, Върховниятъ
касационенъ сждъ решилъ делото въ полза на Ковачева (11 априлъ 1884)2)

16. Зем унъ. Въ този крайдунавски унгарски градъ сж. напечатани всичко
14 български книги, презъ годините 1850— 1862. Най-вече сж напечатани въ
1853 (5 кн.) и въ 1861 (4 кн.) — и то 13-те въ печатницата на I. К. Сопрона.
Книгите сж тези : Любитель на болгарското просвещение (М. Д. Рашичъ, печат­
ница на д-ръ Д. Медаковичъ. 1850), Водитель на взаимните училища (С. И. До-
броплодни. 1852), Критически издиряния за историята блъгарска, ч. I и II (Ю.
Венелинъ, прев. Ботйо Петковъ. 1853)3), Михалъ, комедия — първото ори-
гинално драматическо произведение на български4), Здравословие, 2 изд. (прев,
отъ Архигенъ Сарантиевъ6) и Писменникъ (и 3-те отъ С. И. Доброплодни и отъ
с. г.), Писмени състави за обучение децата (Л. Павловъ. 1858), Гласъ едногобъл-

1) Хр. Г. Дановъ. Биограф, очеркъ. С. Ив. Барутчийски. Пловдивъ. 1905.

стр. 90—91.

а) Вж. в. Отечество (София) г. I (1884), бр. 15, 17— 19, 21— 23 и 34 и 36.

3) За печатането й пристоялъ търговецътъ Стефанъ С. Андреевичъ въ Земунъ.

Той издържалъ тамъ и надзирателя при печатане на книгата Пенча Радовъ, карло-

вецъ и съгражданинъ на учителя Ботя. (Вж. спомощницигЬ на книгата). На печатни

цата требвало да се платятъ 18,000 гр. Б. Петковъ ги поискалъ въ авансъ отъ кало­

ферци, а т е му отказали. Далъ ги карловскиятъ чорбаджия Никола Пулевъ. Тази

била една отъ причините, д-Ьто около 1854 г. уч. Ботйо напустналъ за нек ое време

Калоферъ и отишълъ учитель въ Карлово.

4) Ако само не е некой скритъ преводъ.

б) Саранти Архигени — гръцки учитель въ Пловдивъ. 1. изд.: Игиономия. Ца­

риградъ. 1846. ^

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 59

гарина (Г. С. Раковски. 1860), Календарь за 1861 г., Кратка священна история
(Д. Василиевъ = Д. В. Манчовъ. 1861), Кратъкъ катихизисъ (пр-Ьв. Т. Т. Хру-
левъ, с. г.), Кратка география, 2 изд. (Т. Т. Хрулевъ, с. г.) и Гръцко-български
разговорникъ (Д. Василиевъ. 1862). — Въ Сопроновата печатница сж напе­
чатани и доста сръбски книги.

Въ 1866 г. въ Сараево — тогава Босна още била турска область — има,
както и после ще видимъ, печатница на J. К. Сопрона, — сигурно, клонъ отъ
земунската.

За д-ръ Д. Медаковичъ вижъ по-нататъкъ.

17. П рага. Въ порабощена, но високо културна братска намъ Чехия ви­
наги славянската идея е сгр-Ьвала много сърдца и раздвижвала много умове. Нека
съ почить спомена имената на: П. Ш афарикъ, Палацки, Юнгманъ, Янъ Коларъ,
В. Ханка, Челаковски, Шумавски, Д -ръ Станекъ, Иосифъ Иречекъ, К. Иречекъ,
и др. И въ Чехия порабощенигЬ българи сжщо бивали посрещани най-радушно
и съ дълбоко братско съчувствие за тЪхната сжщо зла участь. Лесно се разби­
рали двата потиснати народа. До освобождението (1878) и въ Чехия сж печа­
тани български книги (въ Прага) и сж се учели нЪколко българчета (въ Прага,
Таборъ, Плзенъ) — главно Хр. Г. Дановъ подЪйствувалъ на това. Въ зората на
нашето освобождение се появи най-добрата българска история написана отъ
единъ чехъ (К. Иречекъ), пакъ и сетне неколцина чехски учители, юристи, ин­
женери, много помогнаха на млада освободена България. Ала Чехия била доста
далечъ, та въ турско врЪче не могло да се извърши нещо повече за насъ. Както
вечъ и по-рано (стр. 20) се каза, въ великолепната столица на нЪкогашното
чехско кралство, въ Златна Прага (у некой наши по-стари книги наречена:
Златний прагъ) още въ 1478 г. имало печатница.

Въ Прага сж напечатани всичко 13 български книги1), презъ годините
1852— 1874 и въ гЬзи две печатници: На синовете на Богомила Хаазе (4 кн.
1852— 1853) и на Гинекъ Милитки и Новакъ (7 кн. 1873— 1874). у 2 книги не­
означена печатницата. Най-много книги (5) сж напечатани въ 1873 г. Въ Прага
сж напечатани гЬзи книги: Приятелско писмо отъ българина къ гръку и Д е ­
тински подаръкъ (и 2-rfc отъ Н. Богданъ = Натанаилъ Стояновичъ и отъ 1852),

123

Години
Печатници
ва синове на
Богом. Хааге
на Гинекъ Ми­
литки иНовакъ
Неозначена
Всичко

1852. . 2 __ - 2

1853. . 2 — -- 2

1861. . —— 11

1873. . —4 15

1874. . • • • • — 3 — 3

Всичко. . . 4 7 2 13

4) И пб-рано се каза, че кн. Гласъ на живущий вънъ отъ отечеството си бъл­
гаринъ (Е. Б.=П. Кисимовъ, 1867 г., Бълг. книгоп. бр. 2350) е печатана въ Букурещъ,
но нарочно е отб-Ьл-Ьжено: Прага. (Бълг. сбирка, 1895 и Исторически работи. Моите
спомени. Ч. III. П. Кисимовъ. София) 1901. стр. 65). На стр. 67—75 е препечатана де­
лата брошура.

6 0 Н. НАЧОВЪ.

Указание пжти къи води въ царство небесно (епископъ Инокентий) и Кратко
християнско наставление (пр-Ьосв. Тихонъ — и 2-тЪ пр-Ьвелъ сжщо Натанаилъ
Стояновъ, священномонахъ отъ българската Атонско-зографска обитель, и отъ
1853), Отговоръ на българското общество (Н. Богданъ = Натанаилъ Стояновъ.
1861), Начала отъ българска граматика, 3 изд. и Священна история, 5 изд. (и
2-те отъ И Груевъ и отъ 1873), Кратка елементарна геометрия (А. Давидовъ,
пр-Ьв Ив. Н. Гюзелевъ, с. г.), Физическа география (М. Ф: Мори, прев. Д. Ви-
тановъ, с. г.), Священна история (прев. Хр. П. Марковъ, с. г.), Упжтване за
Описване правовите обичаи у народа (В. В. Богишичъ, прев. П. В. Оджаковъ.
1874), Ржководство къмъ физика (Ив. Н. Гюзелевъ, с. г.) и сп. КнигОвище за
прочитане (ред. д-ръ Ив. А, Богоровъ. 1874— 1875).

И следъ освобождението сж печатани български книги въ Прага (въ пе­
чатницата на: д-ръ Едуардъ Грегръ, АлОйсъ Р. Лауерманъ, . .).

18. С.-Петербургъ. По-отдавна и въ отдалечената нова и шумна столица
на нЪвгашна обширна силна руска империя сж напечатани български книги, но
твърд^ малко — всичко 4, слёднитЪ: Райна българска царкиня (А. Т. Велтманъ,
пр-Ьв. Елена Мутева, печатница на Императорската академия на науките. 1852),
Разговори между двама християни (прев. Софроний Хилендарецъ, Синодска пе­
чатница. 1862) и Изяснение на православното богослужение и За святите тайн­
ства (и 2-гЬ Отъ В. Михаиловъ, прев. священнодяконъ Мелетий Зографски, пе­
чатница на В. Безобразовъ и С-ие и отъ 1867). — Твърде малко българи спо-
хождали С.-Петербугъ, или пъкъ живели тамъ некое време.

19. Нови садъ (на Дунавъ, Унгария). Въ 50-те години на XIX в Буда-
Пеща изгубва вечъ значението, което по-рано тя имала за сърбите. Сега ценгъръ
за техния умственъ животъ става Нови-садъ. Това най вече може да се каже за
60-те години и до началото на 70-те, когато вечъ центъръ на сръбската духовна
хегемония става Б елградъ1).

Въ годините 1854— 1857 въ Нови-садъ сж напечатани всичко следните 6
български книги и все въ печатницата на д-ръ Даниило Медаковичъ: Кратко и
ясно описание на свадби (прев, протонотарий паПа Димитрий. 1854), Евангелие
поучително (2. изд. на Кириакодромиона отъ о. Софрония. 1856), Предвестникъ
Горскаго пжтника (Г. С. Раковски, с. г. >, Святителское поучение къ новопоста-
вленному священнику (прев, монахъ Натанаилъ Атоно-Зогравски, с. г.) и в. Б ъ л ­
гарска дневница'4) и Горски пжтникъ (и 2-те Отъ Г. С. Раковски и отъ 1857 г.).
Най-много книги (3) сж напечатани въ 1856 г.

Даниило Медаковичъ — д-ръ на философия отъ берлинския университетъ
(1847) и секретарь на князъ Милошъ. Най-първо, въ годините 1848 и 1849, на-
мирамъ печатница на д-ръ Д. Медаковичъ въ Карловацъ. П резъ средата на по-
слёднята година такава печатница има и въ Земунъ, както вечъ и по-рано се
каза. По-сетне Медаковичъ се установява въ Нови-садъ, купува старата печат­
ница на Янковичъ и въ 1852 г. почва да издава в. СрбскШ дневникъ. Въ 1859
год. Медаковичъ отива въ Сърбия. Тамъ остава до 1862 г. и после се връща
пакъ въ Нови-садъ. Умрелъ въ Загребъ на 5. ноември 1881 г.3).

*) Проф. J. Скерличъ: HcTopnja нове српске кньижевности. Београд. 1914,
стр. 214.

*) Споредъ м естните закони редакторъ и издатель на вестникъ могло да
бжде само лице австро-унгарски поданникъ и да внесе залогъ 2500 фиоринта. Печа-

тарьтъ Медаковичъ представилъ себе си за редакторъ и издатель, но понеже зало­
гъ тъ не билъ внесенъ, то бр. 19 отъ Бълг. дневница билъ конфискуванъ и тази спрела

завинаги. (Биография на Г. С. Раковски. Д-ръ Боби Петровъ, София. 1910, стр. 92—96).

3) Въ Исторшски преглед српске штампе. 1791— 1911. Београд. 1911 и въ Исто-
pia нове српске кньиж.] Београд. 1914, J. Скерличъ дава лика на Медаковича.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 61

20. Б раи ла. И по-рано казахъ, до освобождението най-важни за българите
културни центрове въ Ромжния сж били Букурещъ и крайдунавската Браила.
Д онёкж де и положението на последния градъ способствувало за това. Въ Браила
навредъ се сжщо чувалъ български езикъ. НЪкои квартали съ българското си
население и съ неговите народни празднични обичаи, носия и покжщнина — на­
помняли некой градъ отъ българско. Отъ 35-те хиляди разнородно население
х1ь били българи събудени, между гЬхъ видни търговци, емигранти, революцио­
нери (Хаджи Димитъръ, Стефанъ Караджа, Цеко воевода и др.) и писатели (В.
Друмевъ, Д. П. Войниковъ, Р. И. Блъсковъ, Хр. Д. Ваклидовъ, Т. Запряновъ,
Д. Великсинъ, В. Д. Стояновъ, Хр. Ботйовъ и др.) Въ 1872— 1875 г. българите
си направили голяма черкова Възнесение Христово, която костувала около 150,000
франка. Имало българско училище и български печатници. Тамъ се издавали
български вестници, Войниковъ съставилъ първата българска театрална трупа
(1868) и било основано Българското книжовно дружество (1869).

Въ Браила, сравнително, доста късно почнали да се печататъ български
книги — чакъ отъ 1861 г. насетне, ала все пакъ броятъ имъ не е малъкъ. Въ
табл. 1. стр. 24 Браила захваща чакъ 23-то место, но споредъ броя на напеча-
ните въ нея български книги тя захваща 6-то — иде следъ Белградъ. Най-много
книги — 18 — сж напечатани въ 1864 г., 17 отъ техъ сж излёзли отъ печат­
ницата на Хр. Д. Ваклидовъ. Първата браилска печатница, която е напечатала
българска книга, е тази на Ст. Расидеско.

Браилски печатници, въ които сж печатани български книги, сж тези : на
Ст. Расидеско (1 кн. 1863)1), на Хр. Д. Ваклидовъ (24 кн. 1863— 1864). С ъе­
динение (2 кн. 1866— 1867), на х. Д. Паничковъ (33 кн. 1868— 1877), Триж-

Години 1
Печатници
на Ст. Раси­
деско
на Хр. Д. Ва­

клидовъ
Съединение
на X. Д. Па­
ничковъ
Трижгълникъ
Българо-ро-
мънска
Неозначени
печатници
Всичко
12 3456 7

1861 22
1862 • • • • -- -- -- — __ 1 1
7 -- -- — --
1863 . . . . 1 -- — -- 19
1864 • • • • -- 17 -- 1 18

1865 . . . . 1 1
1866 • • • • --- 1 --- — __ __ 1
-- 2
4
186 7 • • • • -- --- 1 -- — --- 1 4

1868 -- -- --- 3 — __ 1

1869 • • • • --- -- --- 3 — __ 1

1870 • / • -- --- --- 4 2 _ _ 6
1871 • • • • --- --- --- 5 2 __ __ 7
1872 • • • --- -- --- --
111 3
1873 • • • • -- --- -- 3 -- --- __ 3
--- --- --- 2 — __ 3
1874 1 6
8
1875 --- --- --- 6__

1876 . . . . --- --- --- 6 __ __ 2

1877 . . . . -- -- -- 1 -- -- 1 2

Всичко. . 1 24 2 33 5 1 14 80

По-рано видехме и въ Букурещъ печатница на Ст. Расидеско. Може-би,
браилската е. била клонъ отъ нея.

6 2 Н. НАЧОВЪ.

гълникъ (5 кн. 1870— 1872)i) и Българо-ромжнската (1 кн. 1872). У 14 книги
не е отбЪл-Ьжена печатницата. Споредъ броя на напечатаните книги, печатницата
на х. Д. Паничковъ държи първо место, макаръ, че повечето отъ гЬхъ сж малки.
ПрЪдподагамъ, че повечето Отъ книгите, въ които не е отбелезана печатницата,
сж. печатани пакъ въ нея. Тя работи най-интензивно въ годините 1875 и 1876
— по 6 книги отпечатала годишно. Следъ нея иде тази на Хр. Д. Ваклидовъ.
Не може точно да се определи, коя е тази Българо-ромжнска печатница.

Въ Браила намирамъ печатани 80 български книги (между техъ и доста
вестници и списания). Първите 2 книги (Слово до представителите и настояте­
лите на Браила и Скитникътъ евреинъ (часть) отъ Евг. Сю) сж печатани въ 1861
и последните пакъ 2 (Календарь на 1877 и Разговори българо-руски, Отъ Кр.
Мирски — въ 1877 г.). Въ Браила Д. П. Войниковъ напечатва: Кратка българска
граматика (1864), драмите: Райна княгиня (1866, 2. изд. 1875) и Велислава
(1870), Разни стихотворения (1868) и Песни любовни и хороводни (1868) и ре­
дактира в. Дунавска зора (1867— 1877); Р. Жинзифовъ напечатва малката поема
Кървава кошуля (1870), Н. Бончевъ — преводите си: драмата Разбойници (Ши-
леръ, 1870) и повестьта Тарасъ Булба (Н. В. Гоголь. 1872); Хр. Ботйовъ редактира
в. Дума на българските емигранти (1871); Хр. Мавродиевъ печата Цигулка 2 изд.
(сбирка стихове, 1876) и пр. Издаватъ се и тези по-важни вестници, освенъ
споменатите вечъ: Българска пчела (ред. Хр. Д. Ваклидовъ, 1863— 1864) и Зор­
ница (сжщи ред. 1864) и Период, сп. на Бълг. книж. дружество (1870— 1876).

Щ е кажа неколко думи за две браилски печатници и за техните стопани.
1. Печатница на Хр. Д . Ваклидовъ. Ваклидовъ е отъ Казанлъкъ. По-
рано се училъ въ френското католишко училище на Бебекъ (въ Цариградъ, до
Босфора). Сетне помагалъ въ в. България на Д. Цанкова и превелъ и издалъ
книгите: Електрически телеграфъ (1858), Начални алгебрически уроци (1859) и
др. Напечаталъ и само малка часть отъ своя Българско-французски и Французско-
български речникъ (1864). Въ 1860 год. и Ваклидовъ се присъединилъ къмъ
българските унияти. Следъ като Йосифъ Соколски билъ отведенъ въ Русия и
унията се разтуряла— още въ 1862 и окончателно въ 1863 г.— главните й пред
ставители (Д. Цанковъ, д-ръ Г. Мирковичъ и др.) напуснали Цариградъ. Хр. Д .
Ваклидовъ се озъвалъ чакъ Галацъ и Браила— Ромжния, да дири работа2). Уста-
новилъ се въ Браила и почналъ да издава в. Българска пчела. Братъ му Иванъ
билъ писарь на униятите, а после станалъ и униятски свещенникъ. Той попис-
валъ въ сп. Български книжици (Ц ариградъ): срещнахъ 2 — 3 малки неща отъ
него въ казаното списание.
Въ Браила Хр. Д. Ваклидовъ скоро се сдобилъ съ своя печатница, която
се нарича: „ромжно-българска“. Тъй се нарича, обаче, и печатницата на Ст. Ра-
сидеско. Видехме преди малко, че въ Браила има и друга „българо-ромжнска"
пъкъ печатница въ 1872 г. ДЬдо Паничковъ ми пише, че печатницата Ваклидовъ
взелъ зестра отъ жена си, сестра на Стефанъ Расидеско, печатарь въ Букурещ ъ.
Сетне Ваклидовъ се скаралъ съ жена си напусналъ я и върналъ й машината, а
буквите заложилъ у некой си евреинъ дрехарь Ш варцманъ8). — Печатницата на

*) Гръцка печатница, управлявалъ я Перикли М. Пестемалджиоглу, който после
се явява и неинъ стопанъ. Въ нея сж печатани: Период, спис. на Бълг. книж. друже­
ство и драмите Разбойници (Шилеръ) — приложение къмъ Пер. сп. на Б. кн. др.
и Иванку (В. Друмевъ). И следъ освобождението тази печатница пакъ печата бъл­
гарски книги. напр. въ 1881—1887.

2) Твърдението на деда Паничковъ се потвърдява отъ следнйото обстоятел-
*) Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 202 отъ 30 септ. 1861.
ство: Отъ Бълг. книгоп. за 100 г. узнаваме, че в. Българска пчела (бр. 1264) се пе­
чатала въ Браила въ 1863 г. до бр. 11 включително въ печатницата на Ст. Расидеско,
а отъ бр. 12 нататъкъ — вечъ въ печатницата на Хр. Д. Ваклидовъ. Вестникътъ поч­
налъ да излиза на 31 май. Ако редовно е следвалъ — всека седмица — то вечъ на
16. августъ с. г. печатницата на Ст. Расидеско е носела името на Ваклидова. Презъ

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОЮ ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 63

Ваклидова почнала добре: както и преди малко споменахъ, тя въ кжсо врем е—
въ 2 години (1863— 1864) — успела та напечала 24 книги, отъ които 17 само въ
1864 г. Обещавала и занапредъ добъръ усп-Ьхъ, ала, за жалость, тя скоро преста­
вала да работи — въ сжщность по чужда или по вина на Ваклидова, неизвестно.

2. Печатница на хаджи Димитъръ Николовъ Паничковъ. Най-първо Па-
ничковъ билъ печатарь въ Цариградъ — но за тамшната му дейность, както и
за по-раншния му животъ ще говоря п о -с е т Ь , макаръ че, признавамъ това —
се разваля хронологичния редъ на изложението.

П резъ Коледни пости, 1863 год., Паничковъ избегалъ отъ Амасия (Мала-
Азия — тамъ билъ заточенъ) въ Браила. Приятели го посрещнали радушно. Въ
1864 год. той отворилътамъ кръчма и гостилница, а после, въ 1868 г., заловилъ
стария си обичанъ занаятъ — пакъ станалъ печатарь. Отъ споменатия преди
малко Шварцманъ купилъ буквите, а отъ П. Кисимовъ, както и по-рано видёхме,
— преса. Въ двора на българската черкова св. П етъръ имало ветха сграда, като
отлукхана, съ двё отделения. Въ едното Паничковъ наместилъ печатницата, а
другото било българско училище, въ което болничавиятъ Д. П. Войниковъ пре-
подавалъ. Помагалъ му и Паничковъ, който, освенъ това, воделъ учениците въ
черкова, та му помагали, кога той пеелъ. Изобщо по уреждане и настаняване на
печатницата, Войниковъ много услужилъ Паничкову.

Както по-рано кръчмата и гостилницата, тъй и сега печатницата на дедо
Паничковъ била свърталище на български емигранти, воеводи, бедни хъшове и
книжовници: Хаджи Димитъръ, Стефань Караджа, дедо Желйо, Киро Тулеш-
ковъ, Никола Странджата, Рашко И. Блъсковъ, Т. Пеевъ, Хр. Ботйовъ, (тамъ той
изучавалъ словослагателство), Ив. Драсовъ, Стоянъ Заимовъ и др. Некой отъ ка­
заните лица намирали въ печатницата и квартира, а често — и храна. Сирома­
сите хъшове помагали и въ печатницата и продавали вестниците и често приби­
рали за себе си влашки гологани. Паничковъ усърдно залЪгалъ за всеко народно
дело и на всички услужвалъ, както могълъ. Власите искали да усвоятъ казаната
българска черкова, та не оставяли да се чете въ нея по черковно-славянски. Ала
българите силно пазели правото си. Веднажъ при служба въ първия день на
Великдень 1865 г. шумно се спречкали власи и българи, предвождени отъ Па-
ничкова, подпомаганъ и отъ Тома Младеновъ Отъ Ломъ. Работата дошла до бой.
Намесила се и полицията. Разбира се, пакъ българите излезли виновни. З а на­
казание Паничковъ билъ пратенъ за неколко дена въ с. Конгасъ (Бесарабия),
ако и да се застжпяли за него браилските стари родолюбци българи, хаджи
Сотиръ, Г. Ж елезковичъ и Илия Стефановичъ. Паничковъ понекога купувалъ
съ кошъ хлебъ и останала привечерь евтина риба, или неколко оки сирене и
угостявалъ гладните хъшове. Некой порядъчни хора странели отъ техъ, за­
щото понекога правели пакость. Паничковъ нарочно дружелъ съ хъшовете,
да видятъ и власи и гърци, че и българите иматъ народни хора — възстанници-
емигранти — и да се не боятъ отъ техъ търговците. Понекога Паничковъ
ваделъ на българските емигранти пжтни турски тескерета, защото добре се по-
знавалъ съ секретаря на турското въ Браила консулство — некой си арменецъ.
П р езъ октомврия 1871 г. Паничковъ ходилъ до Исмаилъ да навиди Хр. Ботйовъ,
който билъ зле боленъ тамъ, па пожелалъ да пренесе печатницата си въ ка­
зания градъ, ала Г. В. Ш оповъ и други некой по-видни б>лгари му не о б ещ а­
вали никакво съдействие или помощь. Само исмаилскиятъ липовански владика
Аркадий обещалъ Паничкову работа — да печата липовански книги — но пе­
чатницата си да пренесе въ липованския монастирь до Яшъ. Паничковъ не се
съгласилъ.

1863 г. въ печатницата на този последния сж напечатани други 7 книги. Сигурно, 3 -т е
книги отъ 1861 и 1862 г., у които не е о т б ел еж ен а печатница, сж били печатани въ
печатницата на Ст. Расидеско.

64 Н. НАЧОВЪ.

Въ 1876 г. Паничковъ пр^несълъ половината си печатница въ Плоещъ.
За този градъ после ще кажа неколко цуми. ПрЪзъ сръбско-турската война въ
сжщата година Паничковъ препращалъ българчета доброволци въ Сърбия. Поч­
нала се освободителната война. Наближавало да се изпълни единъ великъ за-
в-Ьтъ, пр-Ьдаванъ благоговейно отъ поколение на поколение, една въжделенна
мечта за угнетените и сломени българи. Паничковъ, опить отъ радость и заре-
залъ всички свои частни работи — посрЪщалъ въ Ромжния и въ Плоещъ рус­
ките войски и българските опълченци, припкалъ неуморно и по другите ро-
мжнски градове и услужвалъ пакъ на всички и въ всичко за светото дело. Той
убеждавалъ българите да се записватъ опълченци. По негово настояване къмъ
тези се присъединили и двамата му сестриници Христо и Никола. Последниятъ,
доброволецъ и въ Сръбско-турската война въ 1876 г., билъ после тежко раненъ
при Стара-Загора и откаранъ въ Габрово и оттамъ — въ Зимничъ, дето и умрелъ.
Въ Свищовъ Паничковъ скоро миналъ заедно съ русите и пренесълъ печатни­
цата си. Тамъ той печаталъ на русите разни канцеларски книжа за около 10,000
рубли. Отъ пресилена работа се разболелъ и отишълъ, та се лекувалъ 4 — 5
месеца въ Букурещъ. Това било около подписването на Санъ-стефанския миръ.
Кога се върналъ въ Свищовъ, руските войски, на които печаталъ книжата, били
Отминали и тъй парите му пропаднали.

Дедо Паничковъ беше единъ отъ старите печатари. При него сж учили
занаятъ стотина момци. Въ неговата печатница въ Цариградъ и после — въ
Браила сж напечатани повече отъ 50 книги. Наистина, за единъ такъвъ дълъгъ
периодъ отъ около 16 години, този брой не е големъ (по 3 кн. въ година), но
все пакъ е нещо, като се вземе предъ видъ времето, въ което старецътъ е ра-
ботилъ, и скромните му материални средства. Верно е, че той нематъ нуждната
културна подготовка да извърши нещо и по-големо — нО той искалъ да направи
за народа повече отъ това, което могълъ. Споменатите 50-ина книжки сж за
простия народъ (календарчета, молитвеничета, митарства, разни историйки, на
патриотични теми и съ религиозно-моратно съдържание. Некой отъ техъ и
самъ е стъкмявалъ надве-натри или пъкъ само издавалъ. Въ печатницата на деда
Паничковъ сж печатани и некой малки, повечето сатирични вестници, повечето
отъ техъ безъ всека литературна стойность и които траели кратко време и сега за-
трудняватъ българския библиографъ1). Н екой отъ техъ сжщо и самъ издавалъ.
Но въ казаната печатница сж печатани и: в. Дума на българските емигранти на
Хр. Ботйовъ, некой книжки отъ Пер. сп. на Бълг. книж. дружество въ Браила и
в. Възраждание (ред. Св. Н. Миларовъ, управитель отговорникъ Т. П еевъ 1876).
У некой книги печатницата носи името на Асень х. Д. Паничковъ (синъ).

З а б е л е ж к а . Въ 1877 г., щомъ руските войски влезоха въ България, Па-
кичковъ пренесе печатницата си въ първия свободенъ градъ — Свищовъ, и тамъ се
установи завсегда. Въ началото на новата ера отвори се необозримо поле за работа—
за уреждане младата ни държава и за просвета. Яви се голема нужда отъ работници.

*) Хъшъ (ред. X. Д. Паничковъ, въ сжщность Свет. Н. Миларовъ. 1868), Ку-

куриго (ред. Д. П. Войниковъ. 1869, излезли само 5 броя), Кърлежъ (сжщ и редак-
торъ и година — излезли само 2 броя), Хитъръ Петъръ (ред. Д и в ъ -д е д о = Р . И.

Блъсковъ. 1870— 1874), Петелъ (ред. Т. Запряновъ. 1872 — излёзли само 10 броя),

Ж аба (ред. даскалъ Костаки... отъ Търново, споредъ д. Паничковъ, а споредъ Бълг
книгоп. — Ангелаки Савичъ. 1874), Философски камъкъ (ред. К остаки.. . с. г. —
излезли всичко 2 броя), Михалъ (ред. Ст. Заимовъ. 1875), Балканъ (ред. Ст. С.
Михаиловъ и А. Каракашевъ, с. г. — излезли само 12 броя) и Юнакъ (ред. Ив. Дра-
совъ и Киряевъ, отговорникъ Ив. Н. Смоковичъ. 1876) Светославъ Н. Миларовъ —
пише ми д е д о Паничковъ — тогава билъ избегалъ отъ цариградския затворъ. Той
вместялъ въ в. Хъшъ най-пресни новини отъ нем ските вестници. Ж елезницата отъ
Н емско пристигала най-първо на гара Барбоши, подъ Браила и после отивала въ

Букурещъ. Тези новини влашкиятъ вестникъ Телеграфулъ печаталъ много по-късно.

Всеки се чуделъ, какъ тъй Хъшъ дава по-скоро новините. Хъшъ се много харчелъ.
Много отъ гологаните отъ него взимали хъш овете. Отъ Хъшъ — за хъшъ.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 65

Нищо и никакви хора, па и некой компрометирани по народните ни работи — ста*
наха службаши съ добри заплати. Родолюбецътъ д ед о Паничковъ, ентусиастътъ по­
следователь на Раковски, пакъ не оставя стария си благороденъ занаятъ — печатар-
ството. Отново той се мжжки залавя за работа. После отваря клонъ и въ Никополъ.
А ла... и при всичките му усилия, много му не провървело — обстоятелствата се
били много изменили: машината му — и то преса — и буквите били вечъ устарели
и похабени, а да купи нови, требвало много пари; пакъ и въ Свищовъ били отворени
4— 5 други печатници съ много по-добри машини, и те силно му конкурирали. И д о ­
машните разноски на д ед а Паничковъ се увеличили: челядьта му искала отхрана и
възпитание. Той си купилъ кжща въ Свищовъ, но после, като се объркалъ, продал"!
я, та изплатилъ дълга си по нея и купилъ нови букви. О свенъ това, д е д а Паничкова
натиснала старость и глухота (отъ нея той страдалъ и no-отдавна) и други неджзи.
Още кога П. Р. Славейковъ билъ министъръ, напомнилъ Паничкову да му се отпустне
некайва пенсийка, ала този последниятъ категорично отказалъ: още можелъ да ра­
боти, пенсията да останела за по-сетне. П резъ 1889 г. Народного събрание отпустна-
ло Паничкову 1800 лева годишна пенсия, ала после тя му била отнета. П резъ 1890 г.
му била пакъ отпустната пенсия, но сега само 300 л. годишно, обаче отъ 1. юлий 1896 г.
пакъ била отнета. Ревностно се пестела иародната пара. Всички по-нататъшни молби
на стареца за некаква пенсийка отишли напраздно. Не могли — или пъкъ не искали —
да му помогнатъ въ това и некой високопоставени въ София лица, които много добр е
познавали неговото минало. Още малко оставаше да ж ивёе д ед о Паничковъ. Длъжно
беш е народното представителство — което къмъ доста лица съ съмнителни заслуги
спремо отечеството, па и на толкова бедни, биде твърде щедро — да о п р едел и една
народна пенсийка поне отъ 70— 80 лева месечно на този вечъ немощенъ и о бедн ел ъ
старецъ, който излезълъ н е п р а к т и ч е н ъ , че, кога други печелели пари и осигу­
рявали старините си, той — идеалистъ и ентусиастъ като младо момче — припкалъ
по народни работи, безъ да жали здраве, трудъ и средства. Тази пенсийка щ еш е да
бж.де за него и голема морална награда отъ признателна освободена България. —
Старините си д ед о Паничковъ прекарваше въ Свищовъ съ християнска резигнация и
радващъ се на прогреса на млада България, но — въ мизерия и петименъ за 1 левъ
На 5. февруарий 1909 г. д е д о Паничковъ почина на около стогодишна възрасть. Въ
деня на погребението му целото печатарско съсловие въ Свищовъ затворило печат­
ниците и поднесло общъ венецъ на покойния старъ печатарь и участвувало въ тра-
урната процесия и на опелото; участвували и учителите съ учениците отъ горните
класове на търговската гимназия; и ученичките присжтствували въ храма П реобра­
жение Господне. Тамъ директопътъ на мжжката прогимназия, г. П. М алеевъ, казалъ
речь, въ която накратко описалъ живота и заслугите на покойника1). Тогава др угаде
никжде не срещ нахъ ни думица писано въ периодичния печатъ за д е д а Паничковъ.
Поне неговата смърть не подсети онези, които некога, бедни, намирали подслонъ
въ квартирата му въ Браила и залъкъ хлебъ — на трапезата му, а после, забогатели,
да кажатъ две думи за него. И столичните вестници — които надълго и широко опис­
ваха и най-обикновени и никому не потребни, а често и доста скандални случки —
не оповестиха поне смъртьта му.

32. Б ол градъ , Въ южка Бесарабия (Буджакъ наричанъ по-рако отъ тур­
ците) живели нагжсто около 120,000 българи, преселници Отпреди сто и по­
вече години. Теимали 2 града; Болградъ (основанъ въ 1823 год.) и Комратъ и
67 села. Въ бесарабските български колонии власи редко се срещали. Болградъ

билъ населенъ само съ българи, между техъ видни семейства и търговци Т е

имали голема хубава черкова Преображение Господне и друга ири гробищата,

св. Митрофанъ. Имали и гимназия, наречена Българско централно училище и
открита въ 1858 г.

Въ на 1859— 1860 г. попечителниятъ комитетъ при Б. Ц. училище избралъ

за директоръ — вместо дотогавашния С. Радуловъ:— д-ра на философията отъ

берлинския университетъ Димитра С. Мутевъ, отъ Калоферъ и бивши редакторъ

на сп. Български книжици зъ Цариградъ. Още веднага Мутевъ се заловилъ енер­

гично за работа, споредъ своето компетентно разбиране Избралъ си добри учи­

тели съ висше образование българи отъ руските университети. Сл'Ьдъ това обър-

налъ внимание да се' просвети добре българщината въ онези места. Никой по-

*) Вестникъ Ратникъ (Свищовъ) г. IX. бр. 393 (8. февр. 1909 г.).

6 6 Н. НАЧОВЪ.

добре отъ него не разбиралъ високата мисия на казаното училище, попаднало
следъ Кръмската война и Парижкия договоръ (1856) подъ ромжнска власть.

Мутевъ всЪкакъ се трудилъ, щото Болградъ съ българското си училище
да стане, наистина, центъръ на духовна пробуда и национално съзнание за всички
българи колонисти, па — и за онези въ Турция, въ противовЪсъ на ромжнизма и
на турската тирания. Затова той отворилъ при училището и пансионъ и за уче­
ници отъ Турция (такива Отъ Калоферъ имало двама) и убЬдилъ членовегЬ иотъ
попечителния комитетъ, та още на 15. дек. 1860 год. отпустнали 500 жълтици,
съ които купили отъ Прага първите принадлежности за печатница. ПрЪзъ сл-Ьд-
нята (1861) година били отпуснати още 3843 рубли и купени и други прина­
длежности и още въ октомврия с. г. печатницата почнала да работи. При учили­
щето Мутевъ основалъ библиотека, въ която се получавали и разни списания и
вестници; при нея той мислелъ да основе и читалня, ала още липсвало поме­
щение. Вследствие отъ тогавашното ново политическо положение на работите—
присъединението на руската область Бесарабия къмъ княжество Молдавия — въ
много български колонии учителите били уволнени и училищата обърнати въ дю­
кяни и кръчми или пъкъ затворени. Мутевъ неуморно обикалялъ колониите и
убеждавалъ селяните българи да възобновятъ часъ по-скоро всички училища,
които били съществували до 1856 год.

За да се намерять за печатницата лица вещи и честни, не било тъй лесно.
Пръвъ неинъ управитель станалъ Христо Христофоровъ, българинъ изъ Бъл­
гария, а за пръвъ печатарь билъ доведенъ отъ Виена Францъ Беронеско. Ала Хри~
стофоровъ не излезълъ тъй добросъвестенъ, затова — макаръ и печатницата да
била добре уредена— потребвало дори за кжсо време да бжде затворена. П резъ
априлия 1863 г. Христофорова заместилъ русинътъ Иванъ Ив. Шишковски, отъ
Одеса и жененъ за дъщерята на единъ болградски колонистъ българинъ, а печатарь
станалъ единъ добъръ калиграфъ малорусинъ Симеонъ Матибоженко. Изново
печатницата тръгнала надобре. За 1863 г. тя дала приходъ 500 рубли, а за 1864
— 900 рубли, но сетне положението й пакъ се влошило: и Шишковски из­
лезълъ като Христофорова. Въ края на 1868 г. билъ туренъ новъ управитель на
печатницата — гръкътъ Христаки Теодориде. Ала и тази промена, ни грижите
на новия училищенъ директоръ д-ръ Василъ х. Ст. Беронъ — не могли да под-
крепятъ печатницата. Най-добрите й клиенти я напустнали, защото не изпълня­
вала добре поржчките. Теодосий Икономовъ предложилъ да се издава „Книжо-
венъ сборникъ“ и да се раздава той награда на добри ученици, ала и това не
станало. Печатницата притежавала и латински букви, та въ нея почнали да се
печатать и ромжнски вестници — нещо износно и за сама нея — но и те не
били трайни. Тъй, въ 1872 год. почналъ да се печата в. Болградско ехо (изд.
Диаманди), въ 1873 — в. Ялпухъ, въ 1874 — Бесарабско ехо (изд. предишниятъ
болградски префектъ [окржженъ управитель], Б. Лацеско. Неговите нападки
върху некой влиятелни ромжнски сенатори причинили големи неприятности на
училищния попечителенъ комитетъ, та този, принуденъ отъ властьта, отказалъ
да печата вестника и увОлнилъ Теодориде и го заместилъ пакъ съ Шишковски.
Следъ това печатницата се крепила още 4 години. Последенъ неинъ управитель,
чакъ до освобождението на България (1877), билъ търновецътъ Киро Тулешковъ.
Най-първо Тулешковъ изучавалъ словослагателство въ казаната печатница, следъ
това отишълъ въ Букурещ ъ и, както по-рано видехме, работилъ въ печатницата
на Добродетелната дружина. По едно време той билъ пратенъ въ България по
комитетски работи, но турците го подушили, та той избегалъ пакъ въ Букурещ ъ.
Ала и тамъ го подирили, затова той се принудилъ та избегалъ въ по-затънтено
место — пакъ въ Болградъ, и сега станалъ управитель на печатницата.

Д. Мутевъ не могълъ да работи задълго, за да приложи на дело всички
свои планове и да се радва заедно съ други българи колонисти на успехите на

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 67

своята отечествополезна д-Ьйность. Отдавна измжчванъ'отъ неизлечима болесть

(охтика) той умрелъ на 13. януари 1864 г., оплаканъ отъ всички българи. Въ

училището него заместилъ д-ръ Георги В. Мирковичъ, а тогова’пъкъ, въ 1865 г.

— д-ръ Василъ х. Ст. Беронъ. — НЪколко пжти ромжнското правителство се

опитало да тури ржка на Б. Ц. училище, ала все не успевало: попечителниятъ

комитетъ винаги най енергично паз^лъ правата си.
Печатницата на Б. Ц. училище работила доста време — 17 години (1861

— 1877). Въ нея сж напечатани 62 български книги и затова споредъ гЬхъ Бол-

градъ държи седмо место — той иде следъ Браила — макаръ че въ табл. 1,
стр. 24 той държи 24-то. Първата година сж напечатани 4 книги, след­

ните: География за II кл. (прев, отъ молдовански Т. Параладовъ, учитель въ II

ланкастерско училище въ Болградъ), Български букварь, 2 изд. (П. Калянджи),

Кратко оглашение за взаимните български училища^(К. 1.§П[Оповичъ]) и Господа

представители . . .; последнята пъкъ напечатана е: в. Български гласъ2(ред. Ив.

Ивановъ, 1876— 1877). Годишно най-много книги сж напечатани®]въ годините

1864 (9 кн.) и 1866 (10 кн.).
Освенъ споменатите вечъ, други по-важни напечатани въ Болградъ бъл­

гарски книги сж тези : За длъжностите на чловека (СилвиО Пелико, прев. Д.

Тошковичъ1). 1862, Ловченскиятъ владика, комедия (Теодосий Икономовъ. 1863),

Учебникъ за български езикъ (С. И. Радуловъ, с. г.), Кратъкъ учебникъ“по все­

обща история, ч. I. Древня история (Веберъ, прев. Н. Казанакли. 1864), В ъ­

ведение въ всеобщата история (Ш лецеръ, прев. Р. И БлъскОвъ, с. г.) Ясень I.

(Т. Йежъ = Сигизмундъ Милковски, прёв. Б. Димитровъ = Хр. Г. Дановъ, с. г.),

Кратко здравословие (С. И. Доброплодни. 1865) Священна история, ч. I и II (Ана

Зонтагъ, прев. С. И. Радуловъ. с. г., 2. изд. 1875), Сравнително: землеописание

(прев, сжщиятъ 1866), Изгубена Станка, повесть (Р. И. БлъскОвъ*), с. г.); Житие

на Алексия человека Божи, 2. изд. (К. Огняновичъ, с. г .)3), Неделни апостоли и

евангелия (с. г ) , Първа българско-немска граматика (В. х. Ст. Беронъ, 1868),

сп. Общъ трудъ (ред. Теодосий Икономовъ, с. г.), П рактическа'метода за изуч-

ване на френски езикъ по Анъ (прев. С. И. Радуловъ.* 1869), Цигулка, сбирка

стихове и др. песни (Хр. Мавридовъ, с. г ), Естествена история, ч. I. Зоология

(В. х. Ст. Беронъ, 1870), в. Пжтникъ (ред. Б[ожидар>, по-рано Тодоръ] Злпря-

новъ, с. г.), Начална граматика за български езикъ, ч. I и II (С, И. Радуливъ,

1870— 1871) Български народенъ сборникъ, ч. I (В. Чолаковъ, 1872), Понятие
за хигиената (лекции четени въ Б, Ц. училище, отъ д-ръ Д. Нй 1езъ, 1875).

З а б е л е ж к а . Както с известно, следъ войната въ 1877—1878 г. Русия си
ьзе назадъ Бесарабия и мнозина българи отъ тази область, главно отъ Болградъ, ее
преселиха въ разйи места на освободена България, най-вече въ София, и станаха в и д н р
чиновници. Следъ кратко време и Болградъ биде порусенъ. Отъ невгашния попе-
чителенъ комитетъ при Б. Ц. училище останало само сёнка. На 13. мартъ 1884 г. и
казаното училище било превърнато на руска гимназия, прекръстена: „Алексан-
дъръ ПГ. И печатницата сполетела зла участь. Тя още на 1. октомврий 1878 г. спрела
да работи. Следъ това тя била разграбена и запустела. Презъ 1885 г. тя била оценена
за 600 рубли, и, най-сетне, въ 1890 г. била продадена на гимназиялния учитель по
краснописание, Иванченко, за 200 рубли4).

Печаленъ край на толкова хубави народополезни начинания, почнати съ такъвъ
ентусиазъмъ и съ такива големи надежди! И наистина, много е протеглилъ този не-
щастенъ народъ — българскиятъ, и голема часть отъ него се е претопила, насила и
доброволно, въ околните намъ народи!

*) Подъ редакция на Д. Мутевъ. Този и Д. Тошковичъ (с .нъ на Стефанъ Д
Тошковичъ) сж първи братучеди по майка.

*) Истинскиятъ авторъ е синъ му Ил. Р Блъсковъ.
3) 1. изд. видехме, че е печатано въ Будимъ. 1833.

4) Б. Дяковичъ: Петдесетгодишнината на една забравена българска гимназия
(сп. Учил, прегледъ, София, г. ХШ, 10, стр. 946—968). Йовъ Титоровъ: Българите въ
Бесарабия. София. 1905. стр. 143. Вж. и моята статия: Димитъръ С. Мутевъ, илюстр.

си. Светлина (Пловдивъ) г. VI, кн. ХП. За печатницата на Б. Ц. училище писаха и:

Сборник* в* Бъдг. жкадеиия на наукигк, ки. XV. 18

68 Н. НАЧОВЪ.

22. Загребъ* И между хърватите българите винаги сж. намирали братска
Обичь и съчувствие. И въ гиздавата хърватска столица сж. се учели българчета
и сж напечатани 2 български книги: Български народни песни отъ братя Мила-
диновци (печатница на А. Якича. 1861) и Емилия Галоти, трагедия (Лесингъ, прев.
П. Семерджиевъ, печатница на Албрехтъ. 1 8 7 3 ).— Види се, първата книга е на­
печатана въ Загребъ, защото за нея е иждивявалъ дяковскиягъ епископъ и сла­
вянски меценатъ Йосифъ Юрий Щросмайеръ.

23.. К иевъ. Въ този свещенъ градъ за русите сж напечатани: 5 изд. (1865,
печатницата наФ едорозъ) и 6 изд. (1871) на МЪсецословъ или Календарь вЪчний
отъ Пенчо Радовъ. Едно издание на този календарь е печатано въ Цариградъ,
въ 1850, и друго въ Букурещъ, въ 1860 г., ала кои,— неизвестно.

24. Ню-Йоркъ. Въ този далеченъ градъ, чакъ въ Америка, е напечатана
само една бьлгарска книга: Новий заветъ (чий прЪводъ — не се знае, въ п е­
чатницата на Американското общество. 1867).

25. Гю ргево. Тамъ намирамъ напечатани гЬзи български книги: Букварь,
2. изд.? (Р. И. Блъсковъ, печатница неозначена, год.?), в. Нова България
(ред. Р. И. БЪлобради = Р. И. Блъсковъ. 1876) и Покрита храбрость, ч. I и II
(Ф. С. Симидовъ. 1877) — все въ печатницата на в. Нова България1).

26. П лоещ ъ. Както и по-рано споменахъ, презъ 1876 г. д-Ьдо Паничковъ
основалъ клонъ отъ печатницата си въ Плоещъ. Печатницата се помещавала въ
хотела на Иванъ Котленски и я уиравлявалъ Паничковиятъ сестриникъ Христо
Генковъ Кисйовъ2), който вечъ отпреди 3 — 4 години билъ отишълъ при вуйча
си въ Браила да изучава печатарство. Отъ Браила Паничковъ сегизъ-тогизъ
Отивалъ въ Плоещъ да нагл едва печатницата. Тя притежавала и латински букви.
В ь нея сж напечатани бр. бр .6 4 —67 (15— 25 априлъ 1877) отъ в. Vulturul (Орелъ),
който еленчанинътъ Ив. П. X. Кършовски списвалъ на ромжнски3). — Кога се
почнала руско турската война въ 1877 г., въ Плоещъ пристигнали: главнокоман-
дующиятъ велики князъ Николай Николаевичъ (царевъ брать), князъ Черказски
и многб висши и низши офицери и много войска. Въ Плоещъ било сформира­
но и българското опълчение. Паничковъ печаталъ на русите разни канцеларски
книжа (регистри, бланки, квитанции и др.). Напечаталъ даромъ и една българска
книга, която и раздалъ на българските опълченци: Законъ за българските
войници, отъ капитанъ Райчо Николовъ4). Тази книга, обаче, останала не­
довършена.

За д^да Паничковъ ще говоря и по-нататькъ.

К. И. Мыслявсюй: ИсторическШ очеркъ гимназш императора Александра III въ Бол-
градъ. Болградъ т. I. и напослЪдъкъ Вл. Дяковичъ: Българска Бесарабия. София. 1918.

*) Въ Гюргево сж печатани още въ печатницата на „Учитель“прн Т. Вайдеско

сп. Учитель (ред. Р. И. Блъсковъ), г. IV отъ бр. 2 нататъкъ (1874— 1876) — г. I. е

печатана въ Букурещъ — и сп. Градинка (ред. Ил. Р. Блъсковъ) г. I, кн. 2, 1874.
2) За Кисйова споменахъ преди малко, че посл-fe постжпилъ въ българското

опълчение. Сетне, въ 1878, въ Свищовъ, дЬдо Паничковъ издаде кн. Хрисмосъ или
проповедь на иеремонахъ Агатангелъ и прибави върху корицата й по обичая си, че
я билъ превелъ Хр. Кисевъ Калоферски.

') Другото отъ вестника е печатано въ печатницата на I. Ж. Костеску.
4) Известниятъ после въ Пловдивъ (въ Източна Румелия) майоръ „дедо Рай­
ч о“, убитъ тамъ въ деня на Съединението (6. септемврий 1885) отъ Тодорова, начал-
никъ на тамшната телеграфо-пощенска станция.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 69

В.

Нека сега се спремъ малко, повече на градовете въ Европейска Турция,
въ които е имало български печатници.

1. Солунъ. И по-рано казахъ: първата българска печатница въ Евро­
пейска Турция се появила въ Солунъ, — отечество на св. Кирила и Методия,
които пъкъ съставиха славянската азбука: две важни за насъ културни събития.

По-рано за първата българска печатница въ Солунъ беха само загатнали:
о. Неофитъ Рилски1), В. Априловъ2), Ив. А. Богоровъ3), Офейковъ4) и В. Д. Стоя­
новъ6). Но пръвъ М. С. Дриновъ писа нещо повече за казаната печатница6).
Той, като взимаше поводъ отъ излизането въ Солунъ на сп. Книжици за про-
читъ, печатано въ чужда печатница (на Муратори и С-ие), заяви, че въ Солунъ
сж печатани български книги, и то — въ българска печатница, и по-рано —
още преди 50 години, когато нигде немало българска печатница. Съ тази статия
Дриновъ подканяше нашите учени мжже да изучать по-скоро и по-подробно
сждбата на казаната печатница. На позива на Дриновъ скоро пръвъ се обади
неговият^ съгражданинъ г. А. Шоповъ, тогава главенъ секретарь въ екзархията.
Възползуванъ отъ отиването въ Солунъ да ревизира и българска гимназия тамъ,
той събралъ некой сведения за казаната печатница и писа за нея въ статиите
въ Мсб. III (1890). 4 8 —51 и въ Псп. XXIV (1890). 486— 497 7) и въ книгите:
Изъ живота и положението на българите въ вилаетите. Пловдивъ. 1893. стр. 375
— 378 и Изъ новата история на българите вь Турция Пловдивъ, 1895, стр. 5
— 1 4 8) и, най-сетне въ статията въ сп. Библиотека (издава Хр. Г. Д ановъ. П лов­
дивъ) г. III. кн. XVIII— XX (1897) стр. 161— 168 9). Благодарение най-вече г. Шо-
пову ние днесъ знаемъ доста нещо за основателя на първата българска печат­
ница и за самата н ея10).

Родоначалникъ на българската солунска печатница била тази въ с. Ватоша
(Тиквешко). За нея, сигурно, намекватъ англичанките пжтешественички Макензи
и Ирби въ кн. Пжтуване по славянските страни rta Европейска Т урция11), като
погрешно казватъ, че въ Велесъ преди години имало българска печатница. Въ
с. Ватоша въ първата четвърть на миналия векъ се подвизавалъ даскалъ Камче.
Той билъ синъ на бедни родители отъ с. Курешница, край Вардаръ до Д емиръ-
капия и преселници въ Ватоша. Понеже баща му Нако не можалъ да плаща по
60 пари на месецъ на тогавашния частенъ ватошки даскалъ за учене, то Камче
се училъ крадешкомъ. Той ималъ голема наклонность и къмъ черковно пение,
па — и добъръ гласъ, та и селяните го обикнали и го приели за певецъ и учи­
тель. Т е купили местото, дето е сега ватошкото училище, и направили 2 стаи;
въ едната се настанилъ да живее Камче, а въ другата събралъ дёца да ги учи
Учениците му плащали по 60 пари и по 2 гроша на месецъ, а въ края на годи-

*) Писмо до Р. Поповичъ отъ 9. ноемврия 1838. (Псп. XXV — XXVI 57—63.
) Денница. 1841. стр. 73.
3) Български книжици (Цариградъ). 1.2. 305.
4) А. Ш оповъ. La Macedoine, стр. 30.
‘) Псп. XXIII— XXIV, стр. 1024.
') Псп. XXXI (1889) стр. 1—23. Вж. и Съчинения, т. II. 245.
7) Казаното повтори накратко г. А. Теодоровъ въ сп. Бълг. прегледъ (София)
г. I. (1893). 2, стр. 61—62.
*) Последната книга е съставена отъ статиите, печатани въ Мсб., Псп. и в.
La Revue d’Orient (Пеща. 1890).
9) Тази статия е препечатана изъ кн. Изъ новата история на бъ л гар и те.. . съ
некой прибавки въ края й.
10) Вж. още и: проф. й ордан ъ Ивановъ: Българите въ Македония, 2. изд. Со­
фия. 1917, стр. 87 и 231—234.
“ ) П рёвелъ на .български отъ сръбски П. Ивановъ. Видинъ. 1891.

7 0 И. НАЧОВЪ.

ната по-заможнигЬ му подарявали н^коя дрешка, обуща и пр. По онова врЪме,
както отвредъ, тъй и отъ Ватоша Отивали поклонници въ св. Гора. Една
година и Камче Отишълъ съ много поклонници и тамъ прЪседЪлъ цЪла година.
ПоагЬ се върналъ пакъ въ Ватоша, но сега — по-ученъ и още по-добъръ чер-
ковенъ пЪвецъ и усвоилъ добрЪ гръцкия езикъ. При това той станалъ единъ
видъ агентъ на светогорските монастири въ Тиквешко и ежедневно събиралъ
гости и гй водЪлъ на св. Гора. Въ честигЬ минувания прЪзъ Солунъ за св. Гора
той се запозналъ съ архимандритъ Теодосия. ПослЪ и архим. Теодосий често
ходЪлъ отъ Солунъ нагости на даскалъ Камче. Този билъ свързалъ гЬсно прия­
телство и съ нЪкой си Йовко Марковичъ, ученолюбивъ богаташъ отъ Кавадарци
и който ималъ възрастенъ синъ Трайе ученикъ на Камче. Единъ день Камче
внезапно тръгналъ отъ Ватоша за Белградъ и скоро се върналъ и донесълъ
,ти п ъ за типосване книги". Какъвъ е билъ този типъ, малко се знае, защото
ватошчани малко се интересували за него, пакъ и Камче го прикривалъ.
Споредъ казването, пари за този „типъ* били дали Йовко Марковичъ и архим.
Теодосий. Види се, това е била печатницата, която noarfc била пренесена въ
Солунъ. Може-би, стематографията на Жефаровича е дала поводъ и на съгражда­
нина му архим. Теодосия да заработи за българска печатница. Може-би, Теодосия
е насърдчилъ и подкрЪпилъ и родолюбецътъ българинъ иеромонахъ Кирилъ
Пейчиновичъ, извЪстенъ вече по онова вр^ме проповЪдникъ и писатель. Него­
вата: Книга сия глаголемая Огледало... била напечатана въ 1816 въ Будимъ, както
това по-рано видехме1). Може-би, пари за печатницата е далъ и българскиятъ
монастирь Зограф ъ въ св. Гора и съдЗДствувалъ е за нея и Иорданъ х. К. Джи-
нотъ. Печатницата била поставена въ сжщата кжща на Камче и той работилъ
тайно съ нея не повече отъ година. Единъ 80-годишенъ старецъ (дЪцо Яне ба-
калинътъ), ученикъ на даскала Камче, разказвалъ г. Шопову, че въ казаната пе­
чатница били печатани никакви книжки съ такива изречения и съ черковно-
славянски букви: „Бой се отъ Бога, не бой се отъ никого*. „Не буди лЪнивъ,
но дЪлай твое д'Ьло съ прилежание“ и пр. Въ с. Ватоша е намерена таблица,
която напомня гЬзи отъ нЪвгашнигЬ наши взаимни (алилодидактични) училища.
Тя, наистина, съдържа кжси поучителни изречения. Подъ текста стои съкратенъ
подпись: lop. х. К. Той е на Йорданъ хаджи Константиновъ Джинотъ отъ Велесъ
и нЪкога много извЪстенъ учитель въ Македония. И той ще е ималъ интимни
връзки съ даскалъ Камче и съ архим. Теодосия. По онова врЪме Джинотъ често
пжтувалъ и до Самоковъ, дЪто Н. Карастояновъ ималъ печатница. Той ходЪлъ и
до Б-Ьлградъ. Сигурно, казаната таблица е печатана въ с. Ватоша, но нарочно не е
отбЪлЪзано на нея това. Тъй правЪлъ и Н. Карастояновъ, когато отначало поч-
налъ да работи. Ако тя е била печатана въ Солунъ, щЪла да носи и годината, и
името на града, както го носятъ всички печатани тамъ книги. Нямало защо да
се укриватъ: Солунската печатница вечъ явно работела. Сигурно, въ с. Ватоша
сж били печатани и други таблици, щампи и книжки, но такива доднесъ не сж
намЪрени. Но по едно врЪме гръцкиятъ владика подушилъ работата и заповЪ-
далъ на Камче да махне печатницата, па му запрЪтилъ и да учителува. На не­
гово м"Ьсто той довелъ гръцки учитель отъ ОЬръ, ала ватошчани скоро го изпж-
дили и пакъ си прибрали Камче. Архимандритъ Теодосий отнесълъ печатницата
въ Солунъ. Камче умрЪлъ около 1848 г. Всички негови близки сжщо били из­
мрели. НапослЪдъкъ билъ останалъ живъ само единъ неговъ синъ, Димо —-
прЪселенъ въ Битоля, д-Ьто се занимавалъ съ търговия.

За Камчевата печатница споменува и Арсений Косте н ц ев ъ 2). Той разправя,

х) К. Пейчиновичъ билъ игуменъ на Крали-марковския монастирь при Скопие.
Св. Димитъръ, а послЪ — такъвъ и на ЛЪшкия монастирь Св. Атанасъ. При обикол­
ките си изъ Македония о. Теодосий често се срЪщалъ съ него, разговарялъ се н
се съвЪтвалъ.

2) Спомени. Сборн. на Бълг. акад. на наукитЪ, т. VI. 19—20.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 71

ч?, кога учителувалъ въ Ватоша, една 70-гОдишна бабичк* го твърд-fe обик­
нала, защото пЪелъ по черковно много хуб аво, та често го канЪла нагости и ви­
наги, кога отивалъ у дома й, му казвала да се качи на тавана и да си вземе по
н-Ькоя книжка отъ останалигЬ отъ мжжа й, даскалъ Камче, който билъ вече умр-Ьлъ
пр-Ьди 10-ина години. Той билъ ималъ българска печатница въ Солунъ. На та­
вана г. Констенцевъ нам^рилъ 4— 5 чувала букви и разни колела и железарии
отъ печатницата му и около 5— б (?) волски коли разни български книги, отъ
които повечето били прЪводъ отъ еврейския талмудъ1). Констенцевъ взелъ много
отъ тЬхъ, прЪпратилъ ги до единъ свой’приятель и тЬ пропаднали.

Българинътъ хаджи архимандритъ Теодосий2) билъ отъ Дойрянъ (Поля-
нинъ, Македония) и роденъ въ втората половина на XVIII в. Мирското му име
било Теохаръ. Първоначалното си образование той получилъ на гръцки. Баща
му Гого билъ прЪселникъ въ Дойрянъ Отъ околнитЪ села. Той дружелъ повече
съ владици, затова смогналъ, та чрЪзъ съдействие на дойрянския владика из-
пратилъ сина си Теохара въ Цариградъ да учи. Колко вр-Ьме Теохаръ е седЪлъ
тамъ, не се знае, ала сл’Ьдъ като умрЪлъ баща му, той се върналъ пакъ въ Дой­
рянъ, вечъ добрЪ усвоилъ гръцкия езикъ. ПослЪ се оженилъ и станалъ свещен-
никъ. Теохаръ ималъ трима сина: Гого, Тош о3) и Константинъ. Сл'Ьдъ като ги
билъ вечъ отхранилъ и задомилъ, жена му умр-Ьла и тогава той тръгналъ да
пжтува. Обиколилъ Скопско, Охридско и Велешко и послЪ, около 1827— 1828 г.
отишълъ въ Синайския монастирь (до сЬверния край на Червено море, Азия).
Тамъ той почналъ да пише по български. Не се знае, кой го е научилъ на това
и кой пръвъ е разпалилъ въ него искрата любовь къмъ удавения въ гърцизма
матерния му езикъ, тъй като по онова врЪме още нЪмало български учители и
училища. Въ монастиря свещенникъ Теохаръ почналъ да пр-Ьвежда отъ гръцки
на български разни молитви и въ видъ на писма ги пращалъ на синовегЬ си и
приятели въ Дойрянъ. Въ втората година откакъ билъ отишълъ въ Синая, той
заедно съ игумена на монастиря ходилъ въ Иерусалимъ и станалъ хаджия, а послЪ
билъ произведенъ архимандритъ съ ново име Теодосий. Въ Синая архим. Тео­
досий сед'Ьлъ 4 години и тъй добрЪ усвоилъ черковно-славянския езикъ, че мо­
гълъ да служи на него съ гръцки служебникъ въ ржцЪ. Около 1831 г. епитро-
питЬ отъ солунската гръцка черкова св. Мина — подбутнати Отъ дойрянския
владика — поискали писменно отъ Синая архимандритъ Теодосия за чредникъ
въ черковата си, защото той знаялъ да служи по черковно-славянски. Молбата
имъ била чута. ЦЬли 4 години архим. Теодосий стоялъ въ Солунъ, като въ сж-
щото врЪме билъ и синайски таксидиотъ. Пр'Ъзъ честигЬ пжтувания изъ Маке­
дония между българигЬ да събира помощи, той узналъ гЬхнигЬ голЪми нуж ди :
че имъ трЪбвало просвета — книги, печатници. Всичко това гърцигЬ вечъ от>
давна имали, пъкъ и продавали или подарявали на българигЬ книги, които rfe не
разбирали. Затова Теодосий оставилъ и черкова, и таксидиотство и почналъ да ра­
боти да основе въ Македония българска печатница. Споредъ други пъкъ лица,
солунскиятъ митрополитъ намразилъ за нЪщо Теодосия и подЪйствувалъ, та му
било отнето местото въ черковата. Трети разправятъ, че отъ Синая писали Тео-
досию да иде пакъ тамъ, за да му повЪрятъ по-важна длъжность, ала това не
станало, защото пакъ казаниятъ митрополитъ пoпptчилъ. За печатницата Тео­
досий най-първо се отнесълъ за съвЪтъ и позволение до солунския гръцки ми­
трополитъ Мелетий (по-сетнЪ вселенски патриархъ) и чрЪзъ него и до гръц­
ката патриаршия въ Цариградъ. Но Мелетий почналъ да разубеждава Теодосия,
като му заявилъ, че да се отвори въ Солунъ българска печатница, било много

1) Служение еврейское? Вж. пб-нататъкъ.
2) Григоровичъ го нарича .природный болгаринъ*.
3) А. Шоповъ: въ Мсб. Ш, стр. 49 и въ кн. Изъ новата история на българигЪ
въ Турция, стр. 6; но въ Мсб. III, стр. 50 и въ Изъ новата история н а .. стр. 12 е
казано: Ташо. Кое е в%рното?

7 2 Н. НАЧОВЪ.

мжчно, дори — невъзможно: требвало да се донесатъ букви чакъ отъ Русия и rfe
щели да костуватъ много скжпо — повече отъ 50,000 гроша. Види се, тогава
Теодосий изпратилъ даскалъ Камче въ Болградъ, оттамъ да купи печатница1).
Точно кога е почнала да работи печатницата въ Солунъ, — не може да се оп ре­
дели, но, може-би, това е било по-рано отъ 1838 г. — за което говорятъ В. И.
Григоровичъ (Очеркъ . . . 2. изд. Москва, 1877, стр. 88) и 0. Неофитъ Рилски
въ писмата си до Р. Поповичъ (Псп. XXV— XXVI, 57— 63) и на което се спира
М. Дриновъ (Псп. XXXI, 2). Това може да е верно, защото стариятъ свещен-
никъ Темиль (отъ с. Висока, Солунско) съобщилъ още г. Шопову, че, кога въ
1836 год. отишълъ въ Солунъ да бжде ржкоположенъ, ходилъ неколко пжти въ
печатницата да се разговаря съ о. Теодосия и че тогава тя печатала яекакви
буквари, които се разпращали повече въ северо-западна Македония и по-ната-
тъкъ и че тогава въ печатницата билъ словослагатель некой си Димитъръ. Въ
1838 г. въ Солунъ избухналъ пожаръ, отъ който пострадала и печатницата на
о. Теодосия. На следнята (1839) година тя била възобновена съ средства на
споменатия вече о. Кирилъ Пейчиновичъ2). Споредъ мнозина, солунската печат­
ница била втори пжть затворена или изгорена въ 1842 год. или въ началото на
1843. За това свещенникъ Темель нищо не знаелъ. Но за трагичния край на бъл­
гарската печатница въ Солунъ разправя следнята приписка отъ Неделя Петкова
(отъ Сопотъ и българска учителка въ Солунъ презъ 1870— 1875 г.) въ единъ
екз. отъ кн. Служение еврейское, който тя подарила на НарОдната библиотека
тукъ: „Въ 1839 лето е сжществувала българска печатница въ Солунъ, но скоро
изгорела отъ нашите стари неприятели гърците. Ето що ми казва Велю Негревъ
отъ Дебърски Галичникъ3) и който билъ ученикъ на деда Теодосия: Въ онова
време дошълъ [въ Солунъ] отъ Геритъ4) единъ гръцки калугеръ на име Хри-
сантъ и, като виделъ печатницата, рекълъ на гръцкия попь Атанаса: „Щ о я
държите тая змуя тука бре? НЬма ли огънь?! . . . " — и презъ нощьта изгорела
българската печатница, която била въ църквата св. Мина и на Вардарската улица
въ С олунъ6). Следъ това о. Теодосий се върналъ въ Дойрянъ при синовете си.

*) М ежду казаното отъ г. Шопова у Мсб. III (1890) и после въ кн. Изъ живота

и положението на българите въ вилаетите (1893) има тъмни места и противоречия.

Поне въ кн. Изъ новата история на българите въ Турция (1895) т е не сж отстранени,

доколкото е могло това да стане. Тъй, най-напредъ у Мсб. III г. Ш оповъ пъкъ твър­

деш е, че печатницата въ Солунъ доставилъ около 1836 г. за 5000 гроша единъ руски

евреинъ, който знаелъ да л ёе славянски букви и че, най-сетне, по настоятелните

молби на Теодосия митрополитътъ се съгласилъ, та писалъ за печатницата въ Цари­

градъ и патриаршията дала нуждното позволение. По е възможно това позволение

да е било дадено, чакъ кога отъ с. Ватоша печатницата била пренесена въ Солунъ

Разбира се, последните сведения на г. Шопова (въ кн. Изъ живота и . .. на бълга­

рите въ вилаетите) требва да считаме пб-верни. Азъ се помж.чихъ да осветля до-

н ек ж де тъмните места и да съглася противоречията.

2) Въ предговора на кн. Утешение грешнимъ о. Теодосий му благодари за това.

3) В. Негревъ е отъ с. Селце (Д ебърско).

4 О-въ Критъ (Кандия).

5) Описъ на книгите и пр. на Нар. библиотека въ София. Проф. Б. Цо-

невъ. София. 1910. стр. 502. Григоровичъ пише, че виделъ [въ 1845 г.] въ Солунъ

„остатки словянской типографш разстроенной пож аромъ“. А какви ще сж били онези

букви, колела, железарии и книги, които къмъ 1865 г. — десетина години следъ

смъртьта на стопана — А. Костенцевъ виделъ на тавана въ кжщата на даскал ь

Камче въ с. Ватоша? Да не би да сж били пренесени отпосле тамъ? Проф. Йорд.

Ивановъ, като цитира казаното отъ А. Костенцевъ, добавя, че твърде е възможно,

ватошката печатница да е работила и следъ смъртьта на о. Теодосия. (Българите

въ Македония, 2. изд. София, 1917 стр. 87). — Но пъкъ В. Негревъ нищо не споменува

за изгарянето на печатницата въ Солунъ въ преписаната отъ него плакокнижицл

(поменика на живи и умрели) на дебренския терзийски еснафъ въ Солунъ и въ

интересните му ржкописни исторически бел еж к и по възражданието, които г. Ш оповъ

, привежда въ Мсб. III. ^5—68 и въ кн. Изъ новата история на българите въ Турция,

стр. 53—58. '

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЬЛО У НАСЪ И ПР. 73

Тамъ, като не можалъ да стои безъ работа, той изпждилъ воденичаря изъ водени­
цата имъ и самъ станалъ воденичарь. П резъ зимата 1843 г. презъ една нощь пад-
налъ голЪмъ снЪгъ, та оть него покривътъ на воденицата се съборилъ и затру-
палъ о. Теодосия, както си спЪлъ. На другия день синовете му го извадили
изподъ развалините полуживъ и съ счупена глава. Следъ неколко дена —
презъ мартъ сжщата (1843) година той умр-Ьлъ. Свещенникъ Темиль пъкъ
помнЬлъ, че няколко години (?) следъ пожара въ Солунъ, о. Теодосий — който
се билъ върналъ въ Дойрянъ — билъ пришгЬсканъ отъ. една сгЬна, която пад­
нала върху него. Тъй трагично загиналъ и народниятъ труженикъ хаджи архим.
Теодосий! Сл'Ьдъ смъртьта му дойрянскиятъ владика Мелетий събралъ всичкигЬ
му книжа и ги изпратилъ въ Солунъ. Отъ о. Теодосия не е останало нито едно
писмо. И синовете му сж вечъ измрели. ВнуцигЬ му отъ Тошо (или Ташо) и
Константинъ държели страната на гърцигЬ. П. Р. Славейковъ пише (Мсб. XV.
284), че Константинъ Държиловичъ, гръко-български книжарь се опиталъ да
възобнови и допълни изгор-Ьлата печатница на архим. Теодосия, та да работи съ
нея, ала турското правителство му не позволило.

Досега знаемъ, че въ солунската печатница на архим. Теодосия сж били
напечатани гЪзи 5 книги: 1. Началное учение съ м олитви... (1 8 3 8 )1), 2. Краткое
описание двадесять монастирей . . . въ св. Гору Атонской (1 8 3 9 )2), 3. Служение
еврейское (иеромонахъ Неофитъ, отъ монастиря Нямца въ Молдавия и бивши
еврейски равинъ. 1839)3), 4. Книга угЬшение грЪшнимъ (n p te . К. Пейчиновичъ.
1840) и 5. Книга за научение трихъ язиковъ 1841). Г-нъ Шоповъ добавя, че,
споредъ некой сведения, въ казаната печатница били напечатани и гЬзи 3 книги:
Житие на св. Иванъ Рилски, ЦвЪтникъ и Типикъ — които, обаче, не сж намерени.

Печатницата на архим. Теодосия била твърде проста. Това добре се вижда
отъ напечатаните въ нея книги. Сигурно, отъ всЪка сж били отпечатани твърдъ
вграниченъ брой екземпляри. Пакъ и поради нелесните тогава съобщения изъ
Европейска Турция малцина българи сж зная™ за нея4).

По-сетнё въ Солунъ сж напечатани: 1. Евангелие, преписано отъ иеромо­
нахъ Павла, божигробски протосингелъ и отъ с. Кониково (Водекска1епархия
въ печатницата Кириакова Държилевъ6) съ гръцки букви на македонско нарёчие

*) Въ Бълг. книгоп. бр. 7922 годината е 1848. Какъ )Може това да бж де, когато, въ
споредъ показанията, печатницата на о. Теодосия е изгорила втори пжть много по-
рано и о. Теодосий е умрЪлъ въ 1843 г.? Както преди малко видехм е, вечъ и Гри-
горовичъ виделъ въ Солунъ останките на казаната печатница.

*) Сетне тази книжка прЪпечаталъ у Самоковъ въ 1846 г. Н. Карастояновъ,
както това сл'Ьдъ малко пъкъ ще видимъ.

s) Г-нъ Ш оповъ разправя, че, споредъ стари ватошчани, тази книга прЪвелъ
отъ гръцки даскалъ Камче, който билъ известенъ и като добъ ръ черковенъ пропо-
ведникъ. Но митрополитъ Натанаилъ Стояновичъ пъкъ пише, че той и учительтъ му
Георги Сармукашъ я правели отъ влашки и гръцки и въ 1837 г., кога тръгнали за св.
Гора, дали превода на велешчанина Наумъ Лювчиевъ да го занесе и напечата въ Со
лунъ, д^то се слушало, че се била отворила българска печатница. Г. Сармукашъ знаялъ
влашки, като бивши букурещки търговецъ (Мсб. XXV. Ж изнеописание н а . . . Ната-
наила, стр. 9).

4) В. Априловъ пише (Денница. 1841. стр. 73): „Ныне болгаре заводятъ
Солуни свою собственною болгарскою типографш для печаташя церковныхъ и свет-
скихъ книгъ, которая впрочемъ ещ е не въ дей ствш “.

‘) Кириакъ Държилевъ, братъ на Константинъ Държиловичъ — и двамата
родолюбци българи преселници въ Солунъ. Въ кжщата на последния дъщеря му
Славка отворила първото българско девическо училище тамъ (Мсб. III. 66). Вж. и
А: Ш оповъ (Псб. XVIII. 1885. 444—447). П. Р. Славейковъ пише (Мсб. XV. 284), че
много преселници българи въ Солунъ и въ околните села и градове, па и ц ел о село
Държилово, се погърчили, ала двамата братя Държиловичи запазили — и при гръц­
кото си образование — своята народность и участвували въ черковната борба и при
възраждането на българите въ южна Македония. Д е д о Паничковъ ми пише:
„. . . .Пристигна отъ Скопие архимандритъ Павелъ съ 300 лири турски, за да печата

евангелие на. македонско наречие съ гръцки букви. Т ези пари той б еш е спечелилъ

7 4 Н. НАЧОВЪ.

1852 и 2. в. Солунъ (вилаетски, списванъ на турски, гръцки, български и ев­
рейски (1868— 1871). Следъ това до рускО-турската*война въ 1877 г. излизалъ
вечъ само на турски и гръцки. Сигурно, печатанъ е билъ въ вилаетската
печатница.

2. Цариградъ — По книгите напечатано още: Константинополь (печатани
въ печатниците на Трудолюбива пчела, на Т. Дивитчианъ и Патриаршеската
гръцка), Константиноградъ, Константиновъ градъ, Констандинградъ (кн. отъ
1850), Цари градъ, Царийградъ (въ учебниците на Й. Груевъ), Царь градъ,
Цареградъ и Стамболъ (само въ 1 кн. Отъ 1 8 4 8 )х). — за Цариградъ има — па
и требва! — повече да се каже. Той заслужава тази честь. Ако въ таб­
лица 1, стр. 24, той захваща чакъ 13-то место, то въ напечатаните
въ него български книги захваща първо. Наистина, късно почналъ той да
печата български книги (въ 1843), но въ кж.со време надминалъ всички други
градове — европейски и наши. И лесно се обяснява това. До войната въ 1877 г.
Цариградъ. турската столица, беше и за българите най-важниятъ търговски цен­
търъ. Тамъ тё продавали български земледЪлчески, скотовъдски и индустриялни
произведения и дори чуждестранни стоки, а по-простигЬ и бедните намирали и
друга работа. По-късно европейските фабрични произведения подбиха ц^ната и
изместиха отъ пазаря тъй трайните и здрави български аби, шаяци, келими и пр.
и гайтани, а шевните машини взеха работата на хиляди наши абаджии. Още
много отдавна — най-вече отъ 1840 г. насамъ — почнали да се стичатъ отвредъ,
почти отъ всички градове и по-големи села изъ обширната тогава Европейска
Турция — чакъ отъ Тулча, Видинъ, Скопие, Охридъ, Битоля, Солунъ и др. видни
трудолюбиви, развити българи, безъ да споменувамъ многото градинари, млекари,
хлёбари, месари, тухлари и др. работници, предимно изъ Македония, и после
— изъ южна България. Пакъ и до самия Цариградъ имало български села (Тарфа,
Чанакча,...) . Имало и много българи видни търговци въ Балкапанъ-ханъ, Везиръ-
ханъ . . ., и абаджии — въ Галата, Хамбаря и Чорапчи-ханъ и други, пръснати
по разни квартали и предградия, по срещния малоазийски брёгъ и навжтре
(Гюмлекъ, Бруса, Бандърма и д р ), по беломорските острови и по-далечъ, както
вечъ и по-рано се каза. Още въ 1845 г. Неофитъ Возвели (кога се върналъ отъ
първото си заточение отъ Св. Гора) и Иларионъ Ст. Михаиловски започнали да
проповедватъ, че Цариградъ требвало да станелъ центъръ на всички българи
въ Европейска Турция, та почнали да работятъ да се сгради тамъ и българска
черкова, около която да се сгрупиратъ. И, най сетне, успели, ако и съ големи
усилия и жъртви. Както е известно, въ кжщата на князъ Ст. Богориди на Фе-
неръ билъ направенъ параклисъ, въ който на 9. окт. 1849 била извършена архи­
ерейска служба на.черковно-славянски и после пъкъ на 25 окт. 1859 г. основите
за голема черкова били тържествено положени въ двора до самия Златенъ-рогъ.

къ палестинските монастири, но въ Прага му ги откраднаха, та не можа да се напе­
чата евангелието. П осле това извърши дяковачкиятъ владика Щ росмайеръ заедно
съ единъ родолюбецъ чехъ на име И збар ъ ..." Казаното отъ дЪда Паничковъ е много
тъмно. Той, види се, смесва евангелието на о. Павла съ сборника съ бълг. нар. песни
на братя Миладинови. Тъмно е и казаното за откраднатите пари. Наистина, архим
Папелъ е ходилъ въ Прага, но много по-късно — въ 1865 — и то да събира помощи
за иерусалимския славяно-сръбски монастирь св. Михаилъ. Минувайки п р езъ Бел-
градъ, той :е сдобилъ съ препоръчително писмо до Вл. Ригеръ въ Прага отъ д-ръ
Янко Шафарикъ, тогава директоръ на белградската библиотека и музей (проф,
Йорд. Ивановъ: Българите въ Македония, 2. изд., стр. 311, № 179). НапоагЬдъкъ з*
о. Павла и Конст. Държиловичъ и за чедата му Георги и Славка пис& г. А. П. Стон-
ловъ въ сп. Общъ подемъ (София) г. I. кн. XII (и отд. отп.) и въ сп. Развитие (С о­
фия) г. I. бр. 9.

’) Първичка българска словница. Написа И. Андреовъ [Ив. А. Богоровъ]. Из-
важданье второ. Стамболъ, въ тискарницата на Тадея Давитчианъ. 1848.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 75

Народното дЪло тръгнало напръдъ, Българите се Окуражили. Следъ това те за­
говорили по-смЪлО и настойчиво и за по-големи черковни правдини. Въ Цари­
градъ, близу до централната власть и все по-запазени отъ произвола на тур­
ските чиновници въ областите и отъ разни разбойници, пакъ и близу до пред­
ставителите на европейските държави, главно на Русия — българите по-спокойно
работели. Пакъ презъ време на възраждането Цариградъ станалъ и най-важниятъ
центъръ за просвета и легална борба за нашите духовни (а косвено и полити­
чески) права: тамъ почнали да се печататъ и български книги, вестници и спи­
сания — чийто брой значително все повече нарастялъ всека година и които
пръскали наука и просвета, бранели малките правдини на народа, будали го
отъ дълбокия и дълговЪченъ сънь и му вдъхвали все по-гОлема дързость и e tp a
въ неговото историческо право, за сполука и за по-светло бждеще. Въ Цари­
градъ най-силно се води и щастливо се свърши черковната борба съ гърците.
Тя беше събрала тамъ (около българската черкова и метоха на Фенеръ и после
— около екзархията въ Орта*кйой и другаде) мнозина отъ най-видните и
просветени български дейци отъ цела Европейска Турция. Беха се основали
и разни дружества, главно — разбира се, съ просветна цель: Читалище
(1866), Българско благотворително братство Просвещение, Българско братско
дружество, Българско печатарско дружество Промишление (което имало и i воя
печатница и книжарница и издавало книги — както това се каза още въ на­
чало), Македонска дружина и др. Мнозина българи търговци и отъ разните
еснафи много спомогнали — особено въ начало на нашето възраждане да се
окопити и съвземе и материялно народътъ. Винаги и навредъ въ търп>н> к и И си
сношения съ по-образови лица (чужденци и наши) тези българи, петимни за по-
голема наука, допълняли това, което не били честити да придобиятъ въ учи­
лище. Некой отъ техъ, природно даровити, много нещо научили въ училището
на практичния животъ и високо се издигнали надъ мнозина теоретици. В ъ Ц а­
риградъ сж се учели много българчета, — тъй, по-рано: въ гръцкото бого­
словско училище на о-въ Халки въ Мряморно море (Антимъ, по-сетне пръвъ
български екзархъ, Панаретъ Пловдивски, архимандритъ Исайя, М. Д. Бала-
бановъ и др.), въ гръцката патриаршеска гимназия на Куру-чешме, край Босфора
(Г. С. Раковски, д-ръ В. х. Ст. Беронъ, А. П. Гранитски, Иларионъ Мака-
риополски (1844). Стефанъ п. Николовъ И зворски, д-ръ Ив. А. Богоровъ, Ив.
Добровичъ, Г. Кръстевичъ, С. И. Доброплодни и др.), после въ гръцката па­
триаршеска гимназия на Фенеръ (Д. Т. ДушанОв ь и др.), въ католишкото френско
на Бебекъ (Д. П. Войниковъ, Н. Геновичъ, Хр. Д. Ваклидовъ и др.); по-сетне
се учеха българчета въ императорския лицей, въ военно-медицинскотО училище
(за пръвъ пжть постжпили п р езъ септ. 1858 г. и като стипендиянти), въ амери­
канския Робертъ колежъ; въ Фенеръ имаше българско класно училище (осно­
вано още въ 1857 г.); български основни училища имаше въ кварталите м пред­
градията: Топъ-капия, Касъмъ-паша, Вланга, Татавла, Кумъ-капия, Орта-кйой
Пера (Бейоглу), Тарфа, Чанакча — всички поддържани отъ казаното вечъ Бълг.
благотв. братство П росвещ ение1).

И американските мисионери протестанти отъ Гърция и отъ Смирна се пре*
насятъ въ Цариградъ и развиватъ тамъ доста голема книжовна дейность: печа­
татъ на българс ^ библии (и части) и разни книги и брошури съ религиозно-
нравствено с ъ д ъ -■>'чие, издаватъ и 2 вестника; месечна Зорница и седмична
Зорница.

Първата на е ат^-з книга въ Цариградъ била еврейски речникъ отъ 1488
год. Въ 1490 би.,а напечатана История на Божия народъ отъ Р. Йосифъ бенъ
Горионъ. Втора еврей :кл иечатница била отворена въ 1597 г. въ едно селце до

1) П. П. Карапетровъ изброява всички българи въ Цариградъ презъ 1877 г.
яо 25—30 хиляди. (Сбирка отъ .статии. Средецъ. 1898, стр. 3 подъ чърта).

7 6 И. НАЧОВЪ.

Цариградъ. Въ 1627 г. гръцкиятъ патриархъ Кирилъ Лукарий устроилъ въ Ц а­
риградъ печатница, пратена му отъ Англия. Йезуитите (тогава въ Цариградъ
между техъ и протестантите се водела голема борба за влияние) наклеветали
патриарха предъ В. Порта, че той щ ель да печата книги противъ корана — и
тъй успели, та той билъ сваленъ отъ патриаршеския престолъ и печатницата
престанала да работи1). — Първата турска печатница въ Цариградъ се появила
въ 1726 г. въ царуването на султанъ Ахмедъ III (1703— 1730). Неинъ стопанинъ
билъ Ибрахимъ бей.

Въ Цариградъ нймирамъ най-много (25) печатници (чисто наши или пъкъ
чужди), които сж. печатали български книги. Въ сжщность те сж по-малко, за­
щото и тамъ некой печатници сж носели последователно разни имена. Ецина-
десеть отъ техъ сж български и седемъ — арменски. Мнозина арменци сж се
занимавали съ печатарство и въ Европа, следъ като били прокудени отъ нещаст­
ното си отечество. Видехме по-рано арменски печатници въ Венеция и Виена
(на мехитаристите). Цариградските печатници сж тези по реда си: на Трудолю ­
бива пчела (напечатала 3 кн. презъ 1843), на Тадея Давитчианъ (66 кн. 1844—
1875), Патриаршеската гръцка (13 кн. 1844— 1859), на Е. Кайоль(типо-литография,
1 кн. 1848), на Цариградски вестникъ (52 кн. 1849— 1865), на А. Б. Екзархъ
(3 кн. 1855— 1858), на Д. Цанковъ и Б. Мирковъ (29 кн. 1857— 1860). на х.
Д. Паничковъ (10 кн. 1856— 1863), на А. Минасианъ (83 кн. 1856— 1 8 7 3 )2),
на Папа^ианъ (6 кн. 1858— 1876)3), на св. Бенедикта (1 кн. 1 8 6 2 )4). на в. Съ-
ветникъ (3 кн. 1863 — 1871), Народна печатница при българската черкова (на
Фенеръ, 3 кн. 1864— 1869)б) на в. Македония (102 кн. 1867— 1872), на Агопъ
X. Бояджианъ (14 кн. 1868— 1872)6). на Читалище (8 кн. 1872— 1874), на
в. Курие д’Одианъ (Courrier d’O rient7), 1 кн. 1872), печатница въ Джамлж ханъ
(6 кн. 1872— 1 8 7 3 )8), на Фаръ дю Босфоръ (Phare du Bosphore, 5 кн.9), 1872—
1875), на Д. Арамианъ (14 кн. 1873— 1875)10), на П. П. Карапетровъ и С -и е (2 2 кн.

*) Истор. прегледъ на бълг. църква. М. Дриновъ. Виена. 1869, стр. 164.
2) Намирамъ напечатано и: печ. на А. Минасовъ и на Минасоглу. Въ книги отъ
1861 и 1873 стой: печ. на А. Минасиана у Джалж.-ханъ и отъ 1869: печ. на Асма-алтж
у Джамлж-ханъ, № 10.
3) Н е г д е стой: Папазиановъ.
4) Въ Галата, у иезуитския монасгирь Санъ-Бенедето (св. Бенедиктъ).
5) М оже-би, тя е на х. Д. Паничковъ, която той зарезалъ, кога въ 1863 г. билъ
арестуванъ и после заточенъ въ Мала-Азия.
6) Въ 2 кн. отъ 1869 г. стой: печ. на А. X. Бояджияна, Цариградъ, Галата. Тазп
печатница печата български книги и следъ 1877 г., напр, въ 1897.
7) Вестникъ, издаванъ на френски въ продължение на 25 години (1854— 1879).
Редакторътъ му, благородниятъ френецъ И. Жиампетри (J. G i a m p e r t i , дълги го­
дини, най-вече въ черковната борба съ гърците, ревностно брани българското право
дело.
8) Тази е печатницата на в. Македония, която Хо. Г. Бъчеваровъ и Захария
Градинаровъ купили въ 1872 г., кога в. Македония билъ спренъ и редакторътъ му —
П. Р- Славейковъ — арестуванъ. Въ 2 кн. отъ 1873 г. стои: печ. на Асма-алтж. у
Джамлж-ханъ (до Балкапан^).
9) Гръцки вестникъ, списванъ на френски и плащанъ отъ патриаршията. Въ
него пишеха видни гърци около нея и други. Много нападаше българите п р езъ време
на черковната борба.
io) Въ 2 кн. отъ 1875 г. стои: печ. „Н апредъкъ“ (печ. въ печатницата на Д. Ара-
миана) и въ 2 кн. отъ 1876 и 1 отъ 1877: печ. „Н апредъкъ“ у Арамиана. Печатницата
„Н апредъкъ“ не считамъ самостойна. П резъ 1869 г. Ив. Найденовъ печата в. Право
въ печатницата на А. Минасиана, после — въ тази на в. Съветникъ, пакъ въ печ. на
А. Минасиана, но съ букви на П. Р. Славейковъ и сетне съ свои букви — въ печат­
ницата на Бълг. Читалище. Въ в. Право (г. 7, бр. 33—36, отъ 23 окт. — 13. ноемврий
1872) той обажда, че п р е м е с т и л ъ б у к в и т е си въ Агопианъ-ханъ, № 94 (м еж ­
ду Чорапчи-ханъ и Зю мбю лъ-ханъ) въ печатницата на Д. Арамиана. Той добавя, чг
тази печатница притежавала — освенъ арменски и български букви, — още и френ­
ски, турски и еврейски. С ледъ освобождението Ив. Найденовъ донесе въ Пловдивъ
печатница Н апредъкъ. Въ нея бидоха напечатани неколко книги. Отъ 1886 г. почна

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР.

1% ,
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26
Години
Печатници чйн5Xе ОXОа(Xfl. «ИсX•ве
на Трудолюбива пчела | “е* к*Sсо
са Xс4X>>и> dп
1 на 1. Дивитчи-а-н-ъ----- ш
и
| Патриаршеска гръцкаю
I литография на .Е Кайоль

на Ц. вЪстникъ
Ина А. .Б .С Екзархъ |
1--н-а---Д.--- IЦанковъ и .Б Мирковъ
1на .X Д. Паничковъ |

на .Я Минасианъ
на Папазианъ
на св. Бенед иктъ
Народна печатница

1
на в. Македония
на А. .X Бояджианъ
на Читалище
на в. Фаръ дю Босфоръ |
на Д. Арамианъ
на П. Карапетровъ и С-ие
на в. Левантъ Таймсъ
на .О Кавафианъ
на Д. Гарабетианъ
на в. Хакикатъ
Неозначена печатница
Всичко
лX «X3 mto

1843. 3 3
1844. 5
1846. 23 2
1848. 6
1849. —11 10
1850. 15
1851. ' 8
1852. 2 q
1853.
1854. 1 ??
1855. — 3 2 — 5 — — — — - -- — — — -- — — - -- -- -- _ _ 5 5
1856. 4
1857. 3 q
1858. 16
1859. 1 32
1860. 18
186! . 1 20
1862. 14
1863. —1 1 ?1
1864. —5 1 14
1865. —5 1 15
— 5 — — 4 1 16 1 — 3 2
2

— 3—— 4— 3— 2
—— —— 1—— 2 8 — -- — — — -- -- - — -- -- - — --- «вот» 2
— 3—— 3 —— 4 7 _ -- — — — - - — — -- — -- . __ ■ 4
7 — 1 — — — __ __ __ __ __ -- _ — _ 3

—— —— 1 — — — 11 _ - 2
* 1 — __ - — - --- __ — — . 2

1866. 3 2 18

1867. — — — — — — — — 9 1 — — 19 2 -- — _ -- -- — __ _ 4 17
1868. — — — — — — — — 3 __ - __ 31
1869. 2 26 2
6 39
1870.
1871. —2 - 17 1в 29
1872. 22
1873. — 3 — — — — — — — 1 -- 1 — 12 1 - — -- _ --- __ _ —-___ 4 39
1874. 31
— 21 1 1 1 1 3 -- - -- -- __ 5 27
17
— 2 — — — — — — 2 — -- — --- 3 6 _ 5 1 2 5 , __ 5
5
— — — — — — — -- — -- —— -- 4 1 __ _ 4 11 2 —. о 7
4
1875. 1 2 6 2 1_ 4

1876. 11

1877. . . 4

Кн. безъ год. 1 12

Всичко . 3 66 13 52 3 29 10 83 6 1 1 3 102 14 ~8 1 ~6 ~5 14 22 2 2 1 1 84 535

'>

71 Ы. Нлчовъ.

1873— 1875), на в. Левантъ Таймсъ (Levant Teimes) 2 кн. 1 8 7 4 х), на О. Кава-

фианъ (2 кн. 1875) на Д. Гарабетианъ (1 кн. 1875) и на в. Хакикатъ2) (1 кн.

1876). Нека, най-сетне спомена и литографията на Игнатия К. ЦвЪтковъ3}. У

48 книги не е отбЪлЪзана печатницата.
Първата въ Цариградъ печатница, която почнала да печата български книги,

е тази на Трудолюбива пчела, апослЪднята отъ появяването си — тази на в. Ха­

кикатъ. Ала пъкъ споредъ броя на напечатаните въ нея книги първенство взима

печатницата на в. Македония. Следъ нея по редъ идатъ печатниците: на А. Ми-

насианъ, на Т. Дивитчианъ, на Цариградски вестникъ, на Д. Цанковъ и Б. Мир-

ковъ и т. н.
Въ Цариградъ сж напечатани най-много български книги (списания и

вестници). Такива намирамъ 535. Те съставятъ близу 33°/# *гъ всичките и сж. по­

вече отъ българските, книги напечатани въ разните Уралове презъ годините 1806
— 1861. Най-плодовитъ се явява периодътъ 1857— 1875 години — следъ Кръм-

ската война. Въ тези 20-ина години българскиятъ народъ се добре окопити.
Тогава сж напечатани 430 книги, сир. 80% отъ всичките напечатани въ Цари­
градъ, и най-плодовити пъкъ сж годините 1869 (време на най-усилената черковна

борба) и 1872 (уреждането на екзархията). Въ казаните две години сж напеча­

тани по 39 книги; отъ техъ печатницата на в. Македоня е дала за 1869 год. 26

книги и за 1872 г. — 21 кн. Първите 3 напечатани въ Цариградъ български

книги сж: Летний кринъ, Календарь за 18434) г. (К. Огняновичъ) и Служба на
св. Харалампия6) (прев. Р. Поповичъ) — все Отъ 1843 г. и въ печатницата на
Трудолюбива пчела. Въ последнята 1877 г. сж напечатани 7 книги. Доста отъ

печатаните въ Цариградъ български книги (най-вече по-раншните и — въ пе­

чатниците на Т. Дивитчиана, Патриаршеската гръцка и на А. Екзархъ) сж били

черковни; после печатать предимно разни учебници, брошури (и полемики) по
черковния въпросъ, по избиране първия български екзархъ и по уреждане на ек­
зархията и изобщо на българската самостоятелна вечъ черковна иерархия. Следъ

това, около 1870 и насетне, се печатать и по-крупни книги отъ всесвет-
ската чиста литература. Най-вече въ Цариградъ П. Р. Славейковъ печата своите
книжки съ най-разновидно съдържание — преводи, компиляции и оригинални,

некой набързо съставени: разни историйки, букварчета, песнопойки, календар-

да се печата в. Пловдивъ. После я купи Ангелъ П. Семерджиевъ, стопанъ-притежа-
тель и директоръ на казания вестникъ и дълго време го издав& — до смъртьта си.
Въ Бълг. книгоп. намирамъ печатани български книги въ 1894 и 1895 въ печ. на Н.
Д. Арамиана. Може-би, този е синъ на Д. Арамиана.

i) Тя била на Першембё-пазарь.
г) .Истина“ — турски вестникъ. Единствената печатана въ нея българска кни­
га е официялно издание на турското правителство: Отоманската конституция, провъз­
гласена на 7 зилхидже 1293 (11/23 декември 1876 г.).
') Изпървомъ тя била въ Балкапанъ, № 23, а после — пренесена въ Галата, Пер-
шембе-пазарь — Ени-джамия № 94 (в. Право, г. 4, бр. 17 (отъ 21 юний) 1869 и г. 8,
бр. 39, отъ 7 декември 1873). Вечъ въ 1870 г. требва да е имало доста българи слово-
слагатели въ Цариградъ. Въ в. Право (г. 5 бр. 2 отъ 7 мартъ с. г.) те обаждатъ, че по-
чиналъ другарьтъ имъ Петъръ Хр. Десимировъ отъ Копривщица и единъ отъ добрите
словослагатели на български и гръцки, и въ г. 6, бр. 14 (отъ 31 май 1871), че умрель
другарьтъ имъ Боянъ М. Белчевъ отъ Сливенъ. Той билъ отъ печ. на друж. Про-
мишление.
4) Въ извлечение изъ летописа на попъ Ловча отъ Тревна (Мсб. Ш. 382) е ка­
зано: „28 януарий. 1843. Получихме новъ славеноболгарский календарь, съчинение
отъ Константина Огняновичъ и напечатанъ въ типографии болгарскую“. За този ка­
лендарь споменува и Р. Поповичъ въ едно писмо до о. Неофита Рилски, както после
ще видимъ.
') По приготвянето за печатане на тази книга става дума въ писмата на
Р. Поповичъ (изъ Карлово) отъ 5. окт. и 15 дек. 1840 г., 8 февр. и 25. ноември 1841 и
9. окт. 1842 до о. Неофита у Рилския монастирь. (Сп. Учил. прегледъ, София, г. VIII.
8+ 9 (1903), стр. 612. Вж. и поканата за спомощници за нея въ Мсб. XXIV, 39—40, д-ръ
Ив. А. Георговъ: Материали по нашето възраждане.

НОВОБЪЛГАРСКАТА К Н И !^ И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 79

чета (см%шни и нова-мода календари)1), беллетристики и пр. И американските
мисионери протестанти печатать книги — най-вече въ печатницата на А. Мина-
сианъ, после въ тази на А. X. Бояджианъ и най-малко у Папазианъ.

По-важни печатани въ Цариградъ български книги сж. тези : Белисарий,
драма (Е. К. X. Траудценъ, прев. Захария Симеоновъ. 18 4 4 )2), Игиономия (Ар-
хигенъ Сарантиевъ, прев. С. И. Доброплодни. 1846), Първичка българска гра­
матика, 2. изд. (Иванчо Андреовъ = Богоровъ. 1848). Словница българска (Ив.
А. Богоевъ = пакъ Богоровъ, с. г.), Вечний календарь (Пенчо Радовъ. 1850),
Диплография (братя Стоянъ и Христо Д. Караминкови, с. г.), Наполеонъ Бона­
парта, драма (А. Дюма, n p te — отъ сръбски Хр. Драгановичъ, с. г.), История
на Великий Александра македонца, ново изд. (прев. Хр. п. Вас. Протопопо-
вичъ. 1851), Опитна численница (X. Вафа, прев. М. X. Златевичъ. 1852), Сло­
варь славяно-гръцки (Неофитъ Рилски, с. г.), Христоматйя «славянскаго язика
(сжщи: авторъ и година), Памела оженена, комедия (К. Голдонио, прев. Ирина
попъ Георгиева Екзархъ. 1853), Практическа медицина (Пиръ, прев. А. П. Гра-
нитски. 1854), Христоития, 2. изд. (прев. Р. Поповичъ. 1855), Болгарска арит­
метика (Хр. К. Сичанъ Николовъ. 1856), Житие на св. Кирила и Методия. (ми-
трополитъ Поликарпъ. 1857), Българска гжсля (С. Заф и ровъи Ц. Ж елевъ, с. г.),
Кратка всеобща история (С. Смарагдовъ, прев, Й. Груевъ. 1858) 3), Търговско
ржководство (Мела, прев. А. П. Гранитски, с. г.), Граматика или буквеница сла­
вянска (Хр. К. Сичанъ Николовъ, с. г.)^Начални алгебрически уроци — първа
алгебра на български*) (прев. Хр. Д. Ваклидовъ. 1859), Българска сметница
(Кънчо Кесаровъ Сахатчиоглу, с. г.), Кратка славянска граматика (архимандритъ
Партений с. г.), Служба на св. Кирила и Методия (Сава Филаретовъ. 1862),
Служба на св. Методия и Кирила (с. г.), Габровското училище и пр. (1866),
История блъгарска, ч. I (Г. Кръстевичъ. 1869), Цариградски потайности (Кл. де
Монтенъ, прев. П. Р. Славейковъ, ч. I — 1869, ч. II— 1873 и ч. III— 1875), По­
следните дни на Помпея (Л. Булверъ, прев. Н. Михаиловски. 1870), Житие
Йоана Рилскаго (1871), Пълно събрание на държавните закони (изд. Хр. С. Ар-
наудовъ, т. I — 1871 и т II — 1873), Люкреция Борджия, драма (В. Хюго,
прев. К. Величковъ и Г. Николовъ. 1872), Д ве тополи, балада (Ц. Гинчевъ
Ш кипърневъ, с. г.), Велизарий, драма (Т. Н. Шишковъ. 1873 г.), Приключенията
на Телемаха (Фенелонъ, прёв. Н. Михаиловски, с. г.), Варвара Убрихъ (прев. П.
Кисимовъ, с. г.), Уроци по българската черковна история (Р. М. Каролевъ, с. г.).
На сила оженвание, комедия (Молиеръ, прев. П. Бобековъ, с. г.), Пжтувание около
света (прев. С. С. Бобчевъ, с. г.), Ключътъ на науката (Брю еръ, прёв. С. С, Боб-
чевъ, 1874), Дяволското блато (Ж орж ъ Сандъ, прев. М. Д. Балабановъ, с. г.).
Тъмниците ми (С. Пелико, прёв. Д. Цанковъ, с. г.), ЖивОтътъ на Франклина
(Минйе, прев. С. С. Бобчевъ, с. г.), По възпитанието на девойките (Фенелонъ,
прев. А. П. Ш оповъ, с. г.), Хромиятъ дяволъ, ч. I (Ле Сажъ, прев. А. П. Шо-
повь. 1875) Скжперникътъ, комедия (Молиеръ, прев. М. Д. Балабановъ, с. г.),
Съкратена история на умственото развивание въ Европа, кн. I (Д, Писаревъ,

‘) За напечатване на Нова-мода календарь за 1857 (съставенъ по сръбски обра-
зецъ) заплатилъ П. Кисимовъ (Бълг. сбирка, Пловдивъ, г. V. кн. 6, стр. 506). Презь
год. 1857 и 1858 Кисимовъ билъ въ Цариградъ.

2) Както и пб-рано видехме, тази книга (прев. А. Ст. Кипиловски) била пе­
чатана въ сжщата година у Лайпцигь.

3) Може-би преводъ отъ сръбския преводъ на Д. Нешичъ. Белградъ. 1854.
(Сръбска библиогр. Ст. Новаковичъ. 1869, бр. 1913).

*) Въ нея математичните величини сж означени съ кирилица, вместо съ
общеприетата въ науката латиница. Тази книга и друга (Електрически телеграфъ,
пакъ както и по-рано видехме, прев. Хр. Д. Ваклидовъ, тогава ученикъ въ Бебешкото
училище 1858 г.), издалъ сжщо П. Кисимовъ (Бълг. сбирка. V. 506).

8 0 Н. НАЧОВЪ,

прЪв. А. Т. Илиевъ, с. г.), Пикилйо Алияга, ч. I и II (Е. Скрибъ, прЪв. Н. Ми-
хаиловски, с. г.). ТайнигЬ на инквизицията (Фереялъ, прЪв. Н. Михаиловски, ч. I
— 1875, ч. II — 1877), Фиеско, трагедия (Шилеръ, n p te . Б. Горановъ, 1876);
по-главни в'Ьстници съ гЬхнитЪ редактори: Цариградски вестникъ — първиятъ
българска вгьстникъ въ Цариградъ (Ив. Андреовъ = Богоровъ, послЪ — А Е к ­
зархъ.. 1848— 1 8 6 2 )1), България (Д. Цанковъ. 1859— 1863),.Гайда (П. Р. Сла-
вейковъ. 1863— 1867), СъвЪтникъ2) (Н. Михайловски, послЪ — Т, С. Бурмовъ,
(1863— 1865), Турция (Н. Геновичъ. (1863— 1873), ВрЪме (Т. С. Бурмовъ.
1865— 1867), Македония (П. Р. Славейковъ. 1866— 1872), Право (Ив. Найдв'
новъ. 1869— 1873), Шутошъ (П. Р. Славейковъ и Стаматъ Даскаловъ. 1873—
1874), НапрЪдъкъ (Ив. Найденовъ. 1874— 1877), ВЪкъ (М. Д, Балабановъ. 1874
— 1876), Източно врЪме (Д. Цанковъ, послЪ — Хр. Д. Ваклидовъ и др. 1874—
1877) и День (отначало С. С. Бобчевъ, 1875) и списания: Български книжици—
първото българско списание въ Цариградъ (Д. Мутевъ, послЪ Ив. А. Богоровъ,
Г. Кръстевичъ и най-сетнЪ Т. С. Бурмовъ. 1858— 1860), Читалище (М. Д. Бала­
бановъ, послЪ — Л. Йовчевъ (сетн'Ьшний бълг. екзархъ Иосифъ) и Т. Иконо-
мовъ и най-подиръ П. Р. Славейковъ и С. С. Бобчевъ. 1870 —1875) и Ржково-
дитель на основното учение (прибавка къмъ сп. Читалище, г. IV, Д. Цанковъ.
1874) 3).

Ще кажа по’н-Ьщо и за нЪкои отъ казанигЬ цариградски печатници.

а. П ечатница на Т рудолю бива пчела. Казахъ вечъ: тази е първата въ
Цариградъ печатница, която е напечатала българска книга — въ 1843 г и
че въ нея сж били напечатани всичко 3 български книги въ казаната година. Тя
била отворена още въ 1841 г.

Чия е била тази печатница?
Изъ Карлово още отъ 25 ноемврия 1841 г- Р. Поповичъ пише на о. Н ео­
фита Рилски, че К. Огняновичъ му билъ писалъ отъ Цариградъ, какво тамъ се
отворила българска печатница и го съвЪтвалъ да напечата въ нея Службата на
св. Харалампия. Р. Поповичъ му писалъ да прати 1—2 напечатани реда, за да
види, какъвъ е печатътъ. Чакалъ отговоръ. Отъ 9. окт, 1842 год. Р. Поповичъ

*) Излизалъ 15 години иодъ редъ. Въ турско вр'Ьмс никой другъ вЪстникь
го не надминалъ въ това отношение, пакъ и слЪдъ освобождението малко в’Ьстници
правятъ изключение.

2) Вж. обявления отъ 5. ноември и 22 дек. 1862 за издаването му, — подписани
отъ Хр. Д. Караминковъ (този и брагъ му Стоянъ, автори на Диплография. 1850) и
Константинъ Славчевъ (той подписалъ само първото обявление). Въ гЬзи обявления
се казва, че българигЬ имали, наистина, 2 вестника: Цариградски вЪстникъ и Бълга­
рия, ала rfe служели на чужди интереси: първиятъ — на гръцката патриаршия, а вто-
риятъ — на иезуитигЬ. Излага се и програмата на в. СъвЪтникъ (Мсб. XXIV, д-ръ Ив.
А. Георговъ: Материали по нашето възраждане).

3) М ежду книгигЬ, печатани въ Цариградъ, е и тази: Сборниче за холерата,
отъ главния лЪкарь Исмаилъ ефенди, издадена и на български въ 1848 г. въ типо-
литографията на Е. Кайоль (Бълг. книгоп. бр. 4893). О т ъ б ъ л г а р с к и я пр'Ь -
в е л ъ н а с р ъ б с к и Дж ордж е Стефановичъ, по заповЪдь на князъ Александра
Карагеоргиевичъ, още въ сжщата година и била напечатана въ БЪлградъ (Сръбска
библиогр. Ст. Новаковичъ. 1869, бр. 1567). Въ Цариградъ сж. печатани и други дв+з
книги: ДЪтска енциклопедия, прЪв. А. Никопитъ. 1850 и Учения за д-Ьцата, отъ К.
Вардалахъ, пр-Ьв. пакъ Антоний Никопитъ. ПрЪводачътъ е българинъ, македонецъ.
ЗамЪсенъ у Велчовата завЪра въ Търново (1835 г.), и той билъ хванатъ и откарано
въ Цариградъ, но сетнЪ — освободенъ съ гаранция отъ гръцката патриаршия и оста-
налъ да живЪе тамъ като учитель. М ежду годинитЪ 1852— 1857 А. Никопитъ билъ учи­
тель въ Котелъ, пратенъ отъ Г. Кръстевичъ отъ Цариградъ (Мсб. XXII—XXIII Гено
Кировъ. Материали за Котленското училище). Въ 1858 г. Никопитъ отишълъ за учитель
въ Горня-ОрЪховица, тамъ пр-Ькаралъ старинитЪ си и умр-Ьлъ (Бълг. сбирка, София,
г. VII. 1. стр. 21— 32). Въ Цариградъ П. Кисимовъ сжщо заплатилъ на Т. Давитчиянъ, ia
били напечатани въ 1858 гЬзи книги, пр-Ьв. свещенникъ Андрея П. Дойновъ Робовски,
отъ Елена: Жертва Аврамова, Хранилище души и друга още една и въ 1859 г

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОЮ ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 81

пакъ пише о. Неофиту, че вечъ пратилъ въ Цариградъ книгата да се печата.
Напечатали били тамъ за нея и обявленията, които Огняновичъ билъ пОправилъ1).

Въ обявление отъ Огняновича (отъ 1. януари 1842 год. изъ Цариградъ)
за записване спомощници на 2 книги, които щЬлъ да издаде2), той казва, че
T t щ-Ьли да бждатъ напечатани въ новата славяноболгарска нечатница „новоза-
ведена подъ негово настоявание“ 3). Видехме, че въ казаната печатница Огня­
новичъ е напечаталъ 2 сври книги.

У Пипина и Спасовича*) се казва, че въ 1843 г. К. Огняновичъ е основалъ
въ Цариградъ българска печатница. Това повтаря и Д. М ариновъ6).

Ала изглежда, че печатницата на Трудолюбива пчела не е била на Огняно­
вича. Думите „новозаведена подъ негово настояване“ не разясняватъ напълно
въпроса. Дори и думите: „че типографията била на p x u trfc му и — негова“
(вижъ по-долЪ) пакъ не ни ув^ряватъ напълно въ това. Може-би той силно е
съдЪйствувалъ да се отвори тя и после е помагалъ при нея некое врем е; може-
би е ималъ въ нея и некой дЪлъ, но предположенията си оставатъ все предпо­
ложения. Пакъ Р. Поповичъ изъ Карлово пише отъ 18 априлъ 1844 г. на о. Нео
фита въ Рилския монастирь; „. . . Почудихъ се като гледамъ, що ми пишешъ за
Огняновича, че билъ поврЪдилъ и Васъ. Тоя человЪкъ е изгубенъ, но кой ка­
квото прави, ще намери. За него ми пише досега 4 писма Ставраки Византий,
който е истиятъ господинъ6) на типографията на Трудолюбива пчела, да се вар-
димъ отъ него. Пише ми още, че въ ланшното календарче, дЪто Огняновичъ из­
вестява, че типографията била на рж.цЬгЬ му и негова — отнюдъ било лъжа.
А какъ см^я да издаде на типъ такава л ъ ж а! Всичко, що ми писа Ставраки,
сега, като си дойде отъ Цариградъ моятъ ученикъ и настоятель на изданието на
Службата7), ме увери, че всичко било истинно. Затова Ви /пиша, че требва да
се вардимъ. Огняновичъ, обаче, пристоялъ за поправление на Службата и много
работи и речи променилъ . . . “ 8).

кн. Повестьта на Генрихъ Айсенфелдский, прев, отъ гръцки Ради И. Колесовъ, отъ

Ямболъ. Въ 1856 г. турците прогонили отъ Габрово д е д а (капитанъ) Никола и 2 не­

гови момчета: Колесова (писаря) и Илия... отъ Лесковецъ хванали и арестували и

после ги откарали въ Търново. Момчетата седели въ затвора 2— 3 години. За да се

забавлява Колесовъ въ затвора, П. Кисимовъ измолилъ, та турците му позволили да

държи при себе си учебници. Тогава Кисимовъ му далъ, та превелъ отъ гръцки ка­

заната книга и послё я пратилъ, та била напечатана въ Цариградъ. Най-сетне, ч р езъ

много пари и молби, Колесовъ билъ освободенъ, ала нещастниятъ и невиненъ Илия

— публично закланъ въ Търново (Бълг. сбирка, Пловдивъ, г. V. 6. стр 507 подъ чърта

и г. VII. 215— 228 и 287—298). Вж. и моята кн. Бачо Киро Петровъ. София. 1910, стр. 52,

подъ чърта. Тамъ подробно е описано; какъ билъ закланъ Илия. Най-първо Колесонь*

билъ отишълъ въ Търново да се учи гръцки, да стане после учитель. Въ Цариградъ

е напечатана и тази важна за насъ книга: An english and bulgarian vocabulary in two

parts: English and bulgarian and^bulgarian and english By rev. C. F Morse aided by Mr

Constantine Vasilev. Constantinople. Printed by A. Minasian. 1860. 8° r. 252 стр

*) Улищ. прегледъ, София, г. VIII. 623—625. По-рано видехм е, че ощ е въ 1835 г.

въ Крагуевацъ било напечатано пъкъ Житие на св. Харалампия. Издалъ го Н. Кара­

стояновъ. ' .--firy

2) Акатистъ живоносному гробу Господню и Поучение святителское къ ново-

гюставленному иерею. Но т ези книги не били напечатани. М оже-би, Огн. не могълъ

да събере спомощници. Сетне книга съ заглавие на втората превелъ отъ руски На­

танаилъ Атоно-зографски и била напечатана въ Москва въ 1847 и после — въ Нови-
садъ въ 1856 г.

3) Мсб. XXIV, д-ръ Ив. А. Георговъ: Материяли по нашето възраждане, стр.

3S—39.

*) Истор1я слав, литерат. 2. изд. стр. 114.

■’) Ист. на бълг. литерат. Пловдивъ. 1887. стр. 198—208.
6) Господарь.

7) На св. Харалампия.

8) Учил. прегледъ, София, г. VIII, 8 + 9 , стр. 624— 625.

8 2 Н. НАЧОВЪ.

П. Кисимовъ пъкъ разправя друго: .Печатницата на Т. Дивитчиана въ Ц а­
риградъ се откри съ старание на К. Огняновича съ първото й име: „Печатница
на Трудолюбива пчела“, въ която най-първо печатаха само календарчета и бук­
вари . . . Тя имаще само черковни букви, изливани отъ Т. Дивитчиана. ПослЪ
той стана и стопанинъ на печатницата“ ‘).

НийдЬ не се и разправя, какъ е било взето отъ турското правителство
разрЪшение да се отвори казаната печатница. Още на стр. 12 видЪхме, че около
1844 г. българи търговци — по починъ на К. Фотинова — искали да отворять
въ Цариградъ печатница, но правителството не позволило. Та и въ сжщность,
каква е била тази „славяно-болгарска“ печатница — не се знае. Дали тя не е
притежавала и други букви и къмъ т%хъ сж били прибавени и славянски, както,
напримЪръ, станало по-рано въ печатницата на А. Дамиянова въ Смирна и по-
късно — у печатницата на A. Keiss & Ph. L6b у Виена, та се явила печатница
на Янко С. Ковачевъ и С-ие? И попъ Йовчо нарича печатницата на Трудолюбива
пчела „болгарска“ — сигурно, повелъ се е по отб-ЬлЪженото въ календаря. Не
допускамъ да е знаелъ нёщо повече за нея. Появата на календаря и — прЪдпо-
лагамъ — още повече на „болгарската“ печатница, той счелъ за важни събития,
затова ги и отбЪлЪжилъ въ летописа. Ако, наистина, печатницата нв Трудолю ­
бива пчела е била на Огняновича, защо той толкова скоро я напуща и печата
книги въ чужди печатници? Тъй той още на сл'Ьднята (1844) година печата
своя букварь въ печатницата на Т. Дивитчиана, която пъкъ тази година се явява
за пръвъ пжть — поне за българскигЬ книги — а името на Трудолюбива пчела
не се вечъ чува. ПослЪднитЪ обстоятельства придавать никаква достоверность
на казаното отъ Г1. Кисимовъ. Въ Парижъ Огняновичъ печата Забавникъ за 1845
и за 1846 г.2).

Засега само толкозъ се знае за печатницата на Трудолюбива пчела. Може-
би следъ врЬме ще се открие нЪкждЪ още отбЪлЪжено за нея (ако, напр., се
намери нЪкое ново писмо изъ обширната кореспонденция на о. Неофита Рилски,
пръсната изъ много наши градове или пъкъ — споменатиятъ календарь за 1843
година) — и тогазъ въпросътъ ще се освЪтли още повече. Отъ ц-Ьнната архива
на Р. Поповичъ не можемъ, за жалость, да очакваме веч ь нищо, защото нея и
библиотеката му и нЪкои негови ржкописи турцигЬ pairpdC Xd и унищожиха прЪзъ
юлий 1877 г,, кога нападнаха Карлово, сл-Ьдъ като е ^ м ь м-лъкъ руски аван
гардъ 6 t дошълъ въ този градъ и пакъ бързо се о п е г.м ча.чадъ.

Константинъ Огняновичъ е сърбинъ, родомъ отъ Па «чово (Унгария, cp tiu y
Белградъ) въ 1798 г.3). Училъ се въ БЪлгрлдъ. Знаялъ ощ е: бьлгарски, руски и
гръцки. Огняновичъ дошълъ въ България въ врЪме на второто възстание на
сърбигЬ подъ Милоша въ 1815 г. и завързалъ въ името на поглЪдния тксни и
трайни сношения съ вратчанския първенецъ Димитраки х. Тошозъ (Тодоровъ)
Подъ привидното звание учитель той останалъ въ Вратца до 1827 г., кога Ди-
митраки билъ посЬченъ въ Видинъ4). Огняновичъ отворилъ въ Вратца първото
българско училище. Въ него прЪподавалъ и гръцки. Споредъ други, Огняновичъ
стоялъ въ Вратца до края на 1829 или до срЪдата на 1830 г.: вечъ прЪзъ ав-
густъ 1830 г. го намираме въ Букурещ ъ и оттамъ послЪ отишълъ въ Цариградъ.
Кога Милошъ, признатъ вече отъ В. Порта за сръбски князъ, отишълъ въ Ц ари­
градъ да посЬти султанъ Махмуда, тамъ се намиралъ и Огняновичъ. Оттамъ той
пише на вдовицата на Димитракя да се възползува отъ това посещ ение и да по­
даде просба до султана да й се върнатъ конфискуваните слЪдъ смъртьта на

1) Бълг. сбирка, Пловдивъ, r. V.6, стр. 309—310 подъ чърт*.
г) За да ги напечата тамъ, може-би е съдЪйствувалъ Амброазъ Дидо.
3) Т. Н. Шишковъ пише (в. Право, Цариградъ, г. 6, бр. 2, стр. 1), че се говорело,
какно Огнян, билъ сродннкъ на К. Фотинова.
4) А. Теодоровъ. Бълг.прЪгледъ, София, г. I (1894), стр. 259 и сл.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 83

мжжа й имоти. Въ Цариградъ Огняновичъ живо и съ патриотично увлечение
общува съ българскигЬ видни дейци по народните работи и нЪколко години
учителува въ гръцкото богословско училище на о-въ Халки1). Въ предго­
вора на кн. Житие на св. Алексия (Будимъ 1833) Огняновичъ казва, че живЪлъ
много години между българите и за некой отъ гЬхъ голема беда претеглилъ.
Но вижда се, че после той е пакъ спохождалъ България. Отъ Т.-Пазарджикъ на
18 авг. 1836 год. Димитрий х. Йоан. пише на о. Неофита Рилски въ Габрово,
че писмото, което му пратилъ за архимандритъ Прокопия, прЪдалъ, придруженъ
отъ К. Огняновича2). Кога въ Габрово на 1842 год. учитель Калистъ Луковъ си
далъ оставката и отишълъ въ Букурещъ да дири друга работа, на негово место
билъ поканенъ отъ Цариградъ Огняновичъ. Той отговорилъ, че ще отиде, ала
не отишълъ. Учитель Цветко Недйовъ останалъ самъ3). — Въ какво Огняно­
вичъ билъ увредилъ о. Неофита, за което, както видехме, намеква Р. Поповичъ
въ писмото си отъ 18 апр. 1844 и защо този последниятъ го нарича „човЪкъ
изгубенъ“ — неизБстно. И Ставраки Византий билъ писалъ на Р. Поповичъ да
се пазятъ отъ Огняновича — работата дотамъ вече била отишла.

Освенъ споменатите преди малко книги, печатани въ Будимъ, Цариградъ
и Парижъ — Огняновичъ е напечаталъ и тези, печатани пакъ въ Цариградъ
и пакъ въ печатницата на Т. Давитчиана: Благодетелното продължение на Тан-
зимата (преводъ, 1846, съ иждивение на Панайота КирмитчОва, да се раздаде
даромъ) и Свитъкъ Богоматере (преводъ отъ гръцки. 1 8 5 0 )4).

Следъ 1850 год. ние вечъ изгубваме дирите на К. Огняновича. Въ сръб­
ската библиография на Ст. Новаковича (1869) не намирамъ да е писалъ Огняно­
вичъ нещо по сръбски. — Повече нещо за Огняновича и за неговия сънарод-
никъ Миланъ Д. Рашичъ (за когото по-рано вечъ споменахъ) — тези ревнители
за българската просвета въ онези мрачни за насъ времена и когато просвете­
ните сръбски мжже по-зрело и умно разсъждаваха — не знам ъ6).

6. Печатница на Тадея Дивитчианъ (по книгите се срещ а и Дивичианъ).
Преди малко казахъ, що за нея пише П. Кисимовъ — между друго и че отна­
чало Т. Дивитчианъ билъ букволеяръ. Печатницата се помещавала въ дол­
ния етажъ на Везиръ-ханъ6). Тя отначало почнала да работи само съ

J) Учил. прегледъ. София, г. XI. 10, стр. стр. 1099— 1100. Чайковски (Садъкъ
паша) пише, че — въ 1845 въ Цариградъ — свързалъ сношение съ българите изъ
провинциите чрезъ Огняновича, ревностенъ славянинъ, ученъ професоръ на сла­
вянските и западните езици въ гръцката семинария на о-въ Халки (Мсб. X. Ме­
моари. стр. 452).

2) Мсб. IV. 623. п. № XII.

3) Учил. прегледъ, София, г. XII. 4, стр. 381. — Въ споменатото по-рано обяв­
ление за спомощници на книгите А катистъ.. . и Святителское поучен и е.. . отъ 1. яну-
арий 1842 (Мсб. XXIV. д-ръ Ив. А. Георговъ: Материали по нашето възраждане, стр.
38—39) Огнян, казва, че вечъ отпреди много години се билъ отдалечилъ отъ Бълга­
рия и престаналъ — по негова вина — да ж и в ее въ сърдцето и устата на българите,
но се утешава, че все пакъ ж ивее въ благородните души на своите приятели, както
се билъ уверилъ отъ писмата имъ. Като гледалъ обаче големата ревность на бълга­
рите за просвета, решилъ пакъ да се обади въ книжнината.

4) За Огняновичъ пише н ещ о и Ил. Р. Блъсковъ въ сп. Учил. прегледъ (София,
г. XI (1906), кн. 6, стр. 631—638) и въ кн. Материалъ по историята на нашето въз-
раждание. Шуменъ, 1907, стр. 217— 220.

°) Спомощници отъ Виена на кн. Писмовникъ отъ С. И. Доброплодни (Земунъ.
1853) е и Огняновичъ. Сигурно, това е Константинъ Огняновичъ — записалъ се спо-
мощникъ на българска книга. Дали само времено е пребивавалъ той тамъ тогава, или
пъкъ се е билъ окончателно преселилъ — неизвестно. Отъ Виена спомощникъ на ка­
заната книга е и Миланъ Д. Рашичъ.

6) Въ в. Право г. 4, бр. 38 (отъ 15 ноемврий 1869) въ края: печатница на Т. Д и ­
витчианъ. Везиръ-ханъ, № 200.

С б о р н п к ь на Бълг. академик иа наукитЪ, кп. X V

8 4 Н. НАЧОВЪ.

черковно-славянски букви — букварьтъ на К. Огняновичъ е напечатанъ и съ
червени такива (1844) — и е печатала най-вече български книги. Печатницата на
Дивитчиана е работила по-д'Ьятелно и по-дълго време — цели 32 години (1844
— 1875) — и е напечатала 66 български книги, тъй че, споредъ техъ, тя далечъ
надминува много отъ по-сетнешните цариградски печатници и захваща третйо мЪ-
сто между т е х ъ : надминаватъ я само печатниците на в. Македония и на А Мина-
сиана. Годишно най-много книги е напечатала въ 1849, 18£6, 1857, 1858 и 1865
— по 5. Първите 2 напечатани въ нея български книги сж: споменатиятъ бук­
варь на Огняновича и Белисзрий, драма (Траудценъ, n p te . Захария Симеоновъ)
— въ 1844, а послЪднята: Ирмология (хаджи Ангелъ Ивановъ) въ 1875. Въ ка­
заната печатница почналъ да се печата отначало Цариградски вЪстникъ. НЪкои
книги и самъ Т. Дивитчианъ издавалъ.

Тадея Дивитчианъ е арменецъ отъ Цариградъ, дето ималъ и кжща. Билъ
жененъ, но — бездЪтенъ. Той билъ дребенъ, низъкъ и шегобиецъ, любознате-
ленъ и прЪдприемчивъ Много обичалъ българите. Доста е услужилъ на нашата
млада книжнина. До освобождението името на дЪда Тадея било доста известно
въ България, която въ продължение на 30-ина години билъ навредъ обиколилъ,
до Галацъ, Н иш ъи въ Македония дори. Почти всички цариградски българи лично
познавали стареца; на мнозина българи печатари въ Цариградъ е услужилъ и
мнозина български ^нижари взимали отъ него на почакъ по много книги, които
разнасяли да продаватъ по градове и панаири. По-рано видехме случая съ Георги
Дончовъ. П резъ размирните 1876 и 1877 години дедо Тадея изгубилъ въ Бъл­
гария много вересии. По-рано билъ и запиранъ отъ турците за българските ра­
боти и българските книги, поради гръцки интриги, и отъ това най-сетне гласътъ
му билъ предразналъ. Т. Дивитчианъ умрелъ следъ освобождението. Кжщата и
печатницата му били разпродадени.

Въ пб-сетнешно време управитель на Тадеевата печатница, за българ*
ките книги, билъ Иванъ К. Ямболовъ. Но този въ 1867 г. напустналъ, защото
отишълъ въ Одринъ въ новооткритата вилаетска печатница. Следъ некое
време неговото место завзелъ г. Хр. Г. Бъчеваровъ.

в. Печатница на гръцката патриаршия — третя по реда си въ Цари­
градъ за българските книги, но тя може да бжде и втора, ако, наистина, печат­
ниците на Трудолюбива пчела и на Т. Дивитчианъ сж една и сжщ а; пакъ и ако
сж разни и понеже и двете печатници, на Дивитчиана и патриаршийската, сж
почнали да печататъ български книги все въ 1844 г. то не може точно да се
Определи, коя отъ техъ по-напредъ е отпечатала първата за нея българска книга.

Сравнително, доста отрано и гръцката патриаршия се погрижила та снаб­
дила печатницата си съ черковно-славянски букви и почнала да печата и бъл­
гарски книги за духовна поука и просвета на своите многобройни и верни
чеда — българите, които още тънели въ пълно невежество и благоговеели
предъ нейния високъ авторитетъ, като поставяли православието по-горе отъ
народностьта. Може би, снабдяването печатницата съ черковно-славянски букви
да е било съ свръзка съ отпущанатата отъ русите субсидия на семинарията въ
о-въ Халки и тези букви да сж ги били те подарили. За патриаршията това
имало и други важни изгоди — дори и тогава, когато по своя инициатива е
била снабдила печатницата съ черковно-славянски б у к в и : могла да пречи да се
отварятъ поне въ Цариградъ специални български печатници, като имала ни­
какво основание да не цава своето изисквано отъ турците позволение да се от-
криятъ други такива, и да контролира най-добре българските книги, печатани
въ нейната печатница. Съ това тя налагала своето опекунство и върху българ'
ското просветно дело.

П резъ доста дългия периодъ отъ 16 години (1844 — 1859) въ патриар­
шеската печатница сж напечатани всичко 13 български книги (повечето чер­

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 85

ковни). Годишно най-много (3) книги сж напечатани въ първата (1844) година,
слЪднитЪ: Православно учение (митрополитъ Платонъ, прЪв. свещеннОинокъ Хи­
лендарски Иларионъ Стояновъ — по сетнЪ еиископъ Макариополски, Слово о
воспитании (К. Плутархъ Херонейски) и Първоначална наука за долж ности^
на человека (Соабия, пр-Ьв. и изд. Иоанъ Димитриевичъ Охридчанинъ) +
втората казана кн.: С л о в о ..., а послЪднята е : Воскресникъ (прЪв. Ангелъ
Иоановъ севлиевецъ. 1859). П б -с етЬ , въ 1850 г., Иоанъ Димитриевичъ (послЪ
монахъ Иоаникий — вече въ 1852 г. той е такъвъ) напечаталъ въ патриарше­
ската печатница на гръцки граматика на славянски (черковно-славянски) езикъ1).
Въ казаната печатница сж. напечатани и гЬзи 3 книги на о. Неофита Рилски:
Служба на св. Фотия, цариградски патриархъ (прЪводъ, съчинение на митропо­
литъ Константинъ Типалдъ, 1849, недовършена), Христоматия славянскаго язика
и Лексиконъ (словарь) славяно-гръцки, 2-тЪ въ 1 8 5 2 2).

Въ писмата с и 3) до о. Неофита Рилски (1848— 1850) Иоанъ Димитрие­
вичъ самъ се нарича „типографъ“. Въ едно писмо отъ 1850 г. („въ патриаршии*)
той пише, че, понеже се разболели и той и словослагательтъ, не можалъ по-
скоро да изпрати о. Неофиту коли отъ печатаната книга (отъ Лексикона). И з'
глежда, че Иоанъ Димитриевичъ управлявалъ нЪкое врЪме славянския отдЪлъ
при патриаршеската печатница. Още въ 1845 г. В. И. Григоровичъ се запоз-
налъ тамъ съ него и бЪлЬжи, че той, Иларионъ Стояновичъ и Гавриилъ Кръсте-
вичъ съ своигЬ (книжовни) трудове придобили вечъ име въ българската книж­

нина4).

*) Видехме по-рано, че около 1845 г. въ семинарията на о-въ Халки билъ учи­
тель по славянски езикъ К. Огняновичъ. Такъвъ билъ тамъ нЪкое врЪме и Иоанъ Ди­
митриевичъ, когото пъкъ послЪ замЪстилъ о. Неофитъ Рилски. Г. Димитровъ пише
(Княж. България, София, 1894, ч. I, стр. 281), че въ о-въ Халки семинаристигЬ гърчета
съ отвращение гледали на славянския езикъ и се подигравали съ учителя му, че за
поддържка на този учитель Русия плащала ежегодно 2000 рубли, давали помощь и
всички български монастири, както и Рилскиятъ, че на Йоана Димитриевичъ (Иоани-
кия) било плащано тъй малко, че, слЪдъ като продалъ библиотеката си, умрЪлъ въ
голяма бедность. Г. Димитровъ добавя, че въ о-въ Халки имало твърдЪ малко бъл­
гарчета. Г. Димитровъ не обажда отдЪ е черпалъ гЬзи св'Ьд'Ьния. Споредъ други, рус­
кото правителство давало на семинарията въ о-въ Халки субсидия 10,000 рубли. По-
рано, въ 1845 г., Иоанъ Димитриевичъ Охридтянинъ напечаталъ въ БЪлградъ khj
Служебникъ малий (Бълг. книгоп. бр. 11323).

2) На о-въ Халки о. Неофитъ ималъ за ученици, между другигЬ, както видех­
ме, и изв'ЬстнигЬ пб-сетнЪ наши иерарси и дЪйци по черковния въпросъ: Паисий
Пловдивски, Антимъ Видински и Панаретъ пакъ Пловдивски. Ректоръ на казаната
семинария билъ ставрополскиятъ митрополитъ, споменатиятъ вечъ Константинъ Ти­
палдъ. Той подканилъ да съставятъ книгигЬ си — сигурно, за ученицигЬ главно —
Иоанъ Димитриевичъ (граматиката) и о. Неофитъ, пакъ ги и издалъ на свое ижди­
вение. Това заслужва похвала, но не се знае, кому да се отдаде тя: на митрополита
ректоръ, или на гръцката патриаршия. Иоанъ Димитриевичъ е посветилъ граматиката
си на ректора. — Ала още въ сжщата (1852) година о. Неофитъ напустналъ о. Хал­
ки — замЪстилъ го пъкъ Партений Зографски. Вечъ на 27 окт. с. г. о. Неофитъ е въ
Рилския монастирь. Отъ тази дата той пише на учителя Цвятко Недйовъ въ Габрово.
Разправя му, че на 27 септемврий си дошълъ въ монастиря, сл'Ьдъ като въ пътува­
нето — по сухо и по море — протеглилъ бЪди и страхове. Дошълъ си много изпад-
налъ. Халки напустналъ доброволно. Много се молилъ на патриарха и на синода да
го пуьтнатъ да си отиде и да пром'Ьни въздуха, защото често боледувалъ. Ц’Ьли 5 го­
дини въ о-въ Халки тжгувалъ, че ще умре и не ще види вечъ отечеството си (значи
о. Неофитъ отишълъ въ Халки на 1849 г.) — Но сега се радвалъ, че се върналъ въ
монастиря, дишалъ чистия планински въздухъ и пиелъ бистра водица (Мсб. VI. 449—
450. п. №№ 5 и 6). Ала патриархътъ на българските учители и неуморниятъ просвЪ-
тенъ дЪецъ биде честить, та дожив'Ь и видЪ България възродена и освободена и по­
чина тихо на 4. януарий 1881 г. въ Рилския монастирь на около 90 години.

3) Още неиздадени.

4) Д-ръ Ив. Д. Шишмановъ: Студии... В. И. Григоровичъ. Сборн. на Бълг. акад.
на наукигЬ. VI. 158.

8 6 Н. НАЧОВЪ.

Печатаните въ патриаршеската печатница български книги носятъ печата
(на клишб) на патриаршията, елипсовиденъ (дългата ось — вертикална) и всрЪдъ
него стои византийскиятъ гербъ — двуглавъ о р е л ъ 1) Такъвъ печать носятъ и
други некой български книги печатани и въ друга цариградска печатница 2) И з­
ваяние съ двуглавъ орелъ върху мряморни и др. плочи се срещаха по-рано въ
много черкови (въ градове и монастири) и въ Българско.

Слёдъ 1859 г. — когато черковнята разпря между българи и гърци се
засилила и двете страни се още повече озлобили — престанали да се печатать
български книги въ патриаршеската печатница: българите я вечъ не дирели,
едно отъ ненависть, и, друго, защото се явили въ Цариградъ и други българ­
ски печатници. Може-би, и самата патриаршия не искала вечъ да печата нищо
българско 8).

г. Печатница на Цариградски вгьстникъ. Влашките българи, които
именно и требвало да подкрепятъ в. Български орелъ, който Богоровъ издавалъ
въ Липиска (1846), — го посрещнали хладнокръвно. Дори некой натяквали,
че не требвало чакъ въ Липиска да се издава вестникъ за българите. Разоча-
рованъ и посраменъ отъ всичко това, Богоровъ напуща Липиска и отива въ Ца­
риградъ, та тамъ да продължи поне по-успешно своето народополезно дело,
между ужъ пб-съзнателните тамъ български търговци, доста вече на брой. Най-
първо требвало да се извади ферманъ за вестника. За това Богоровъ прибег-
налъ за съдействие на българите търговци въ Балкапанъ*ханъ, ала и те му от­
казали: въ онова време те още не били събудени дотамъ и само търговията си
гледали. ЦЬла година Богоровъ се луталъ напраздно насамъ-нататъкъ и отпадналъ
въ отчаяние. Най-сетне, помогналъ Г. С. Раковски, който тогазъ се намиралъ въ
Цариградъ. Той подействувалъ прЬдъ баща си, та този и Хр. П. Тъпчилещовъ
убёдили Василакя Великовъ, отъ с. Върбица и видно лице на турска служба, та
той извадилъ на свое име нуждния ферманъ. Това Василаки направилъ с&мо за­
пари — било обещано да му се плаща по нещо годишно. Въ фермана не се
споменувало ни името на вестника, нито пъкъ кой ще го издава — за тези неща
още не било добре обмислено. Пакъ и тогава турците не изисквали и такива
големи формалности, както пб сетне. И тъй, най-сетне, Богоровъ успелъ та ос>
новалъ Цариградски вестникъ. Изпървомъ — каза се и пб-рано — Ц. вестн. се пе-
чаталъ въ печатницата на Т. Дивитчиана (1848), но сетне Богоровъ, съ помощь
пакъ на некой родолюбци българи въ Влашко, купилъ своя малка печатница, на-
станилъ я въ Балкапанъ-ханъ и почналъ да работи още пб-енергично и съ по-го-
лема надежда (1 8 4 9 )4). Цели 3 години Богоровъ издавалъ вестника си: самъ

1) Напр., Христоматията на о. Неофита.
2) Напр., Книга за изповедь (отъ Цариградския иатриархъ Калиникъ, прев,
ески-загрскиятъ икономъ п. Никола Зафировъ и елинскиятъ учитель й . Д., печатница
на Цариградски вестникъ, съ прибавка, че книгата е одобрена отъ „Светата велика
Христова източна църква“).
3) Въ патриаршеската печатница е напечатана и следнята книга на турски съ
черковнославянски букви, но която не съвпада въ нашия книгописъ: Хазрети Авраа-
минъ з1аде чокъ джана менфаатли курбанъ хекяеси. Шимди текраръ басмая верил-
ди г йретшле рагбетлу хаджи юаниюа 1ерод1аконунъ, Казанликъ нах1есинденъ, Typia
кюйнденъ. Асистанеде, патрикханенинъ басмаханесинде. 1845 [ = Разказване за Авраа-
мовата жъртва, която е принесла на мнозина голема полза. Сега изнова се печата съ
труда на иеродиаконъ хаджи Иоаникия отъ село Турия, Казанлъшка околия. Цари­
градъ, въ патриаршеската печатница...]. Това е драма въ стихове. Нея после пре-
велъ отъ турски на български пакъ въ стихове сакеларий попъ Андрей п. Дойновъ
Робовски отъ Елена е напечаталъ въ Константиновъ градъ, въ печ. на Т. Дивитчиана
1858. Жертва: или служба Авраамова . Тази книга една отъ старите драматични
произведения на езика ни.
4) Отъ 29 май 1848 г. изъ Цариградъ И. н. ц. в. [ = Издатель на Цариградски
вестникъ?] Богоровъ пише на Стефанъ Каблешковъ въ Копривщица, че очаква пе­
чатницата отъ Виена. Тя била закъснела поради размирицата тамъ и защото работници­

те отъ фабриката били разпуснати. Богоровъ се надева, че печатницата му щела скоро

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 87

пишелъ, корегиралъ и нагледвалъ печатницата, па и самъ ирипкалъ и до пощата
УпотрЪбилъ много трудъ, грижи и материални средства — с&мо и сймо да за-
държи първия и едничъкъ тогава въ Цариградъ български вестникъ и да заинте­
ресува за него българите въ Цариградъ и въ областите. Но въ онова време
българите, колкото ги имало по-събуденички, още не ценели, както требва,
вестниците, поне за културно поддигане на единъ народъ. Цариградски вест-
никъ не се толкозъ харчелъ, ималъ всичко 150— 200 абоната. Най-cem b, БогО*
ровъ,— оставенъ самъ, безъ ничия материялна и морална подкрепа,— задължн'Ьлъ.
И въ Цариградъ не излЪзълъ пб-щастливъ отъ Липиска. И кредиторите му по­
стоянно го безпокоели. Случило се и нЪщо друго, за което Богоровъ с&мо при­
крито загатва, като и име не споменува : между него и А. Екзархъ, — който
наскоро билъ дошълъ отъ Русия въ Цариградъ — се явили нЪкакви препирни.
Най-сетне, единъ день Богоровъ зарЪзва и вестника и книги, па оставя и пе­
чатницата залогъ за 1000 франка, и избягва пакъ въ Влашко да събира нови
помощи отъ сжщите българи търговци. Веднага следъ това А. Екзархъ станалъ
стопанъ на печатницата: кредиторите Хр. П. Тъпчилещовъ и братя Стоянъ и
Христо Д. Караминкови му я продали за 10,000 гр. А. Екзархъ турилъ ржка и на
Цариградски вестникъ и почналъ да го издава съ силата на пб-раншния фер-
манъ, пъкъ за печатницата не се изисквало другъ особенъ, защото — споредъ
тогавашните турски наредби — всеки вестникъ, разбира се, требвало да си
има и печатница. А. Екзархъ сжщо плащалъ нещо на Василакя Великовъ. Но
този до 1854 г. немалъ никакви други пб-близки сношения съ А. Екзархъ, за­
щото билъ противенъ иа неговите мисли и д е л а 1).

Печатницата на А. Екзархъ продължавала да носи името на Цариградски
вестникъ (с£мо въ 3 книги — отъ 1855, 1856 и 1858 — намирамъ: „печатница
на А. Екзархъ“) и работи доста дълго време — цели 17 години (1 8 4 9 — 1865).
В ъ нея сж. напечатани 52 български книги. Споредъ техъ тя завзема че­
твърто место между цариградските печатници, които сж печатали български

книги — тя иде следъ тази на Т. Дивитчианъ. Като прибавимъ и 3-те споменати

преди малко книги (печатани въ печ. на А. Екзархъ) ставатъ всичко 55. Го-
дишно най-много (6) книги сж напечатани въ 1 8 5 2 а). Въ 2 кн. (една Бъл­
гарски книжици отъ 1860) е отбележено, че печатницата на Ц. вестникъ се на­
мира въ Пера (Бейоглу). Въ 1 кн. (в. Бранитель) отъ 1864 е казано: Типогра­
фия на Стамо Даскаловъ, а въ друга (в. Време, ред. Т. С. Бурмовъ) отъ 1865)
стои: „Печатница на Ц. вестникъ или на Стамо Даскаловъ. Може-би, този после
я е билъ купилъ. Споменатите 2 вестника сж последня работа на казаната пе­
чатница. Какво пб-сетне е станало съ нея — неизвестно8).

да пристигне. (И зъ арх. на Н. Геровъ, и. № 40). Юрд. Ивановъ пише (Бълг. период,
печать т. I. София, 1893, стр. 13), че въ Цариградъ Богоровъ отначало ималъ само
букви, нареждалъ вестника си на страници и го занасялъ да се печата въ чужда п е­
чатница. Но еднажъ, при пренасянето, формите се изсипали на земята, та Богоровъ
се принудилъ, най-сетне, та си купилъ печатница. Ако тези сведен и я на Юрд. Ива­
новъ сж. верни (о т д е ги е черпалъ, не знамъ), това ще се е случило, кога Ц. в ест ­
никъ се е печаталъ у Т. Дивитчианъ.

*) Ив. Богоровъ: сп. Български книжици (Цариградъ) г. III (1858) ноември,
кн. II, стр. 245— 247 и декемврий кн. I, стр. 291— 294; Г С. Раковски: Дунавски лебедъ
(Белградъ) г. I (I860) бр. 8 (отъ 1. ноемврий); С. С. Бобчевъ: Ю билеенъ сборникъ
ло случай 50-годишнината на българската журналистика. София. 1894, стр. 22— 24;
П. П. Карапетровъ: сп. Мисъль (София) г. II, кн. I и Г Димитровъ: Княж. България,
ч. I. София. 1894. стр. 201— 203.

2) Н екое време, напр., п р езъ 1857, въ печатницата на А. Екзархъ се печаталъ
и в. Presse d’Orient (Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 167, стр. 97). Печатниците и канто­
рите на А. Екзархъ и на Пресъ д ’Орианъ се намирали на едно место. (И зъ арх. на
Н. Геровъ, п. № 163, стр. 94).

3) На стр. 15, подъ чърта видехм е въ тази печатница: главенъ макенистъ Си-
меонъ Бойчиновъ (1852) и словослагатели: йорданъ Авраам овъ отъ Ряховица, Нн-

8 8 Н. НАЧОВЪ.

д. Печатница на Д. Цанковъ и Б. Мирковъ. Още пб-рано, преди 1850
г., както и пб-пр-Ьди се каза, — младиятъ Д. Цанковъ и братъ му Стаматъ до­
несли въ родния си градъ Свищовъ българска печатница съ славянски букви.
Тамъ тя седела въ бездействие доста време: турците я не оставяли да работи.
Тогава Цанковъ се принудилъ да отиде чакъ въ Цариградъ, та да изиска нужд-
ното позволение. Но отворила се Кръмската война, и въпросътъ заглъхналъ. Следъ
нея, Парижкия миръ и султанския Хати-хумаюнъ (1856), — българите си по­
мислили, че, наистина, най-сетне и за техъ сж настанали пб-добри дни. Цари­
градските българи, търговци, които de jure et de facto се считали престави-
тели на целия български народъ, подали на султана и на великия везирь про­
шение за некой черковни и граждански правдини. И сега молбата имъ, — както
и други безъ четъ по-раншни — останала безъ последствие. И Цанковъ под-
новилъ молбата си за печатницата, но и тя тъй сжщо си изпатила. Тогава той
далъ ново заявление: да му се позволи пъкъ да пренесе печатницата си въ Ца­
риградъ и тамъ да работи1). Гръцкиятъ патриархъ не сймо отказалъ да под­
крепи, споредъ изискваните тогава формалности на закона, това заявление и да
поржчителствува за Цанкова, но го представилъ на турците като неблагонадеж-
денъ и бунтОвникъ — ми разправя дедо Паничковъ. Въ Цариградъ енергичниятъ
Цанковъ скоро се запозналъ съ всички по-интелигентни и пб-видни търговци
българи. Докле чакалъ резултата на прошението си за печатницата, той, пока-
ненъ, станалъ за некое време учитель по български езикъ въ френското на
Бебекъ училище. Това училище били основали и управлявали пропагандисти
католици лазаристи на чело съ Борё. Тамъ се учели — главно за френски езикъ
— и синове на некой видни български търговци. Тъй отначало Цанковъ се за­
позналъ съ лазаристите. Най-сетне, чрезъ съдЬйствие на Хр. П. Тъпчилещовъ2)
и на католищката пропаганда той получилъ изискваното позволение, донесълъ
печатницата си въ Цариградъ и я настанилъ подъ храма на католишкия мона­
стирь Санъ-Бенедето (св. Бенедиктъ) въ Галата, дето по-рано се помещавала пе­
чатницата на лазаристите, сдружилъ се съ татаръ-пазарджичанина Боянъ Мир­
ковъ, който добре познавалъ печатарското дело, и почнали работата8).

кола Марковичъ отъ Т.-Г1азарджикъ, Кръстю П. Маразовичъ отъ Шуменъ (1861 —
1852) и Петъръ Табаковъ отъ Габрово (1853).

i) Бълг. сбирка (Пловдивъ) г. V. 6. стр. 506.
к) Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 359).
3) „Цанковъ взе изволение за да отвори типографията си въ Цариградъ“ —
пише отъ Цариградъ Н. Геровъ Хр. Георгиеву отъ 24 юния 1857 г. (Изъ арх. п. № 369).
Отъ 30 септ. с. г. изъ Цариградъ Цанковъ пише Герову, че преди седмица пристиг-
налъ тамъ и очаквалъ печатницата си. Надевалъ се, че следъ 2 седмици ще почне
да работи. Вечъ цариградските българи условили Д. Мутева за редакторъ на новото
списание Български книжици. Цанковъ моли Герова да подЪйствува въ Цариградъ,
щото той да вземе да печата списанието. Конкуриралъ му А. Екзархъ (Изъ арх. п.
№ 2647). Отъ 28 окт. с. г. Цанковъ обажда Герову, че вечъ билъ почналъ да работц
съ печатницата и печаталъ една съкратена история на турското царство, преводъ отъ
френски и издание на П. Р. Славейкова (Ibid. п. № 2649). Това е: Съкратение на
турската история отъ Н. Малуфа, прев, и допълнилъ П. Р Славейковъ. 1857. Посве­
тена е на Сами паша, министъръ на Народната просвета. -- Съ известие отъ 22/3
октомврий 1857 г. Цанковъ и Мирковъ явяватъ: „ ...Д о сега българскиятъ народъ не

е ималъ печатница, която да" удовлетвори, както требва, неговите най-законни и най-

главни нужди. Съ това ние правимъ изключение отъ другите народи въ Турция.. . .
Н о нека не споменуваме, кой искаше да ни наложи своите предания и езикъ, да за­
твори народните ни училища, да унищожи всичко, що е останало отъ нашата книж­
нина, и да ни пречи да не печатаме нищо [подразбира гърците]. Разрешението да
отворимъ печатница, което ни даде В. Порта, слЬдъ като се увери въ насъ добре и
взе поръчителство на едно почтено лице [т. е. на Хр. П. Тъпилещовъ]... ни кара да
забравимъ миналото злочесто време, а отъ друга страна е знакъ на отеческа благо­
склонность къмъ верния български народъ. И нашиятъ народъ ще има печатница...
и съ Божия воля тъй съвършенна, щото нито единъ народъ въ Турция нема като
нея. Тя е вече готова и съ благосклонната подкрепа на некой родолюбци тя почна

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 89

Въ начало на 1858 г. въ Цариградъ почнало да излиза сп. Български кни­
жици и — въ печатницата на Д. Цанкова и Б. Миркова. Около това време
българо-гръцката черковна разпря все повече се разгаряла. Българите пб-настой-
чиво искали своите похитени черковни правдини, а гръцката патриаршия, об ­
градена съ сонмъ учени теолози и юристи, все най-упорито имъ ги исторически
Отричала. На следнята (1859) година непримиримиятъ Цанковъ основалъ в. Бъл­
гария, за да се бори главно противъ гърците. Той търпелъ оскждия по вест­
ника си: едвамъ намиралъ пари за три топа хартия" (1500 листа); требвало и
пари за поща: за единъ вестникъ се плащало до Одринъ 20 пари, до Пловдивъ
—> 1 грошъ и до София — 60 пари; пъкъ и работници се мжчно намирали:
всички българчета отивали въ Хамбаря да шиятъ аскерски дрехи — на день пб-
опитните и пб-труболюбивите изкарвали по 80— 90 гроша (ушивали по 6— 7
сетерета), та никой не искалъ да работи въ печатницата за 150— 200 гр. на ме­
сецъ. Пакъ за печатницата се изисквало грймотни и пб-интелегентни момчета1).
Презъ 1859 г. Мирковъ напустналъ печатницата (защо? неизвестно) и се вър-
налъ въ Т.-Пазарджикъ, и тя вечъ почнала да носи само името на Д. Цанкова.
Това намирамъ у 7 книги.

На 18 декември 1860 г. некой първенци българи въ Цариградъ, като
мислели, че тъй пб-лесно ще могатъ да се избавятъ отъ гръцкото духовно роб­
ство, па донекжде — и отъ турската тирания, признали унията съ римския
папа. Единъ отъ най-главните дёйци за това билъ Д. Цанковъ, който съ вест­
ника си станалъ идеологъ на унията. Но, както е известно, българо-униятската
Община въ Цариградъ скоро се разтуряла. Д. Цанковъ напусналъ Цариградъ и
отишълъ въ Тревна и Русе2), а д-ръ Г. Мирковичъ, сжщо единъ отъ главните
въ Цариградъ българи унияти, — въ Видинъ. Вечъ,пб-рано Цанковъ билъ пре~
далъ, или продалъ, печатницата си на х. Д. Паничковъ, който дотогава
работелъ въ нея.

Печатницата на Д. Цанкова работила всичко 4 години (1857— 1860)3) и е
напечатала всичко 294) български книги, и то най-многото (16) презъ 1858 г.
Добре почнала тя. Последните три напечатани въ нея книги сж тези: Кратка и
методическа българска граматика (Г. В. Мирковичъ), Сборникъ отъ разни съчи-

да работи сймо съ черковни букви... докле дойдатъ граждански букви. Т е сж вече
на пжть... Като имаме и букви френски, турски, гръцки и арменски, ние ще можемъ
да удовлетворимъ всички нужди на българите, но и на другите народи. . Въ изве­
стието още е казано, че онези, които искать да превеждатъ некоя книга отъ чужди
езикъ и ако не искать да иматъ сетне спънки отъ цензурата, да я пратятъ да я пока*
жатъ на нея и тогава да я превеждатъ безъ страхъ. Най-сетнё, Ц а н к о в ъ и
М и р к о в ъ з а я в я в а т ъ , че взимать върху себе си грижите за коректура,
подвързия и изпращане на всека напечатана въ техната печатница книга.
(Мсб. XXI, стр. 14— 15, подъ чърта. С. С. Бобчевъ: Приносъ къмъ исто­
рията на българското възраждание. — Б. Мирковъ ще е билъ събуденъ
българинъ. Той кореспондира съ Г. С. Раковски въ Белградъ (писмо отъ 17 апр. 1859
изъ Цариградъ. Биография на Раковски отъ д-ръ Боби Петровъ. София. 1910, стр. 111),
съ Стефанъ Захариевъ въ Т.-Пазарджикъ (писмо отъ 11. януарий 1860 г. изъ Белйо-
во). (Мсб. XXIV. Йорданъ п. Георгиевъ: Материали по черковната борба, стр'.
267— 268, п. № 448). Младежътъ Боянъ Мирковъ, тогава взаимноучитель въ Т.-Па­
зарджикъ, умрелъ отъ охтика на 7. мартъ 1863 г. (Писмо съ сжщата дата отъ Ст. З а ­
хариевъ до Й. Груевъ въ Пловдивъ). (Мсб. XXI. Юрд. Ивановъ: Документи по наше­
то възраждане, стр. 6, п. № 7).

*) Сведения — отъ деда х. Д. Паничковъ.
3) Изъ арх. на Н. Геровъ, п. № 202 отъ 30 септ. 1861. Юрд. Ивановъ пише
(Бълг. период, печать, т. I. София. 1893, стр. 30), че въ 1864 г. Митхадъ паша пови-
каль въ Русе Цанкова да уреди вилаетската печатница. Вж. за това и пб-нататъкъ.
8) Въ сжщность тя е работила повече време, защото в. България спира чакъ
ьъ 1863 г. Вж. казаното на стр. 22 и сл. подъ чърта за какъ работихъ, кога съ-
ставяхъ тази моя статия: за в. България взехъ само годината 1859, когато се появилъ.
4) Намирамъ една книга печатана въ 1862 г. у печатницата на св. Бенедиктз.
Дали тя е Цанковата или на лазаристите?

90 Н. НАЧОВЪ.

нения (Д. В. Поповъ = Д. П. Войниковъ) и Три повести за децата (прев. P.
И. Блъсковъ) отъ 1860 г.

е. Печатница на х. Д. Паничковъ. Повръщамъ се пакъ къмъ х. Д. Па­
ничковъ. По-рано — кога говорихъ за печатницата му въ Браила — изложихъ
втората часть отъ кратките му биографични бележки. Сега пъкъ ще изложа
първата часть. Това пререждане се наложи отъ плана на тази моя статия.

Още малко момче, Димитъръ Н. Паничковъ се училъ при о. Неофита Хи­
лендарски (Возвели) и му прислужвалъ, кога по едно време този послЪдниятъ
билъ дошълъ въ Калоферъ и се установилъ въ келиигЬ на черкова св. Атанасъ,
дето и учелъ децата по наустница. Прислужвало му и друго калоферче, Христо,
известниятъ по-сетне дяконъ Хрисантъ Иоановичъ1). Следъ чумата (1837 г.) о.
Неофитъ напустналъ Калоферъ, като взелъ съ себе си Христа, а Димитъръ оста-
налъ да прислужва въ казаната черкова. После той се училъ за малко зъ Плов­
дивъ по гръцки, седелъ и чиракъ кафтанджия въ Карлово. Момче пжргаво, той
еднажъ, като се кжпелъ въ Сучурумъ, насмалко щелъ да се удави и оттогава
повредилъ завинаги ушите си. Следъ некое време баща му го завелъ въ Ца­
риградъ да шие въ Хамбаря — както това ставало съ много калоферски мом­
чета. Следъ смъртьта на баща си2), Димитъръ пакъ се върналъ въ Калоферъ,
седелъ клисарь въ сжщата черкова, дето и пеелъ, и шиелъ въ келиите съ чира­
ците си. Дружелъ повече съ свещенниците и учителите, После си отворилъ са-
мостоенъ кафтанджийски дюкянъ и се оженилъ. Натура буйна и предприем­
чива, той си направилъ нова кжща и дюкянъ и отъ това объркалъ сметките си
и задължнелъ. Немало кой да му помогне. Дълго време мислилъ какво да прави,
и, най-сетне, една сутринь рано, въ понеделникъ следъ Православна неделя (Ве­
лики пости) презъ мартъ 1858 г. — безъ да се обади некому, нито поне на
младата си невеста — избегалъ завинаги отъ Калоферъ, съ 150 гроша въ пазва
и съ торбичка'на рамо, като се присъединилъ къмъ група десетина калоферци
и карловци, които съ волски кола на турци отъ ближното село Доймушларе
(сега Осетиново) отивали за Цариградъ. Изъ пж.тя дружината много протеглила
отъ дъждъ и каль и въврела цели 22 дена. Въ Цариградъ Паничковъ се бавилъ
2— 3 дена, събралъ около 300 гр. калоферска вересия и гръгналъ за Божи-
гробъ — за Великдень. Като любознателенъ, той обиколилъ и внимателно раз-
гледалъ много тамшни и въ околностьта местности, споменувани въ Библията,
особено въ Новия заветъ. На връщане Паничковъ пакъ останалъ да шие въ
Хамбаря. Но скоро животътъ на хамбарските абаджии му опротивелъ — пакъ
и той дирелъ пб-достойно за него занятие — затова напустналъ абаджийството
и постжпилъ да работи въ печатницата на Д. Цанкова. Въ време на унията и
Паничковъ станалъ униятъ, навърталъ се и около в. България и го разнасялъ на
спомощниците. Макаръ че казаниятъ вестникъ билъ запретенъ въ Русия, ала
Паничковъ винаги оставялъ по десетина листа въ канцеларията на руското по­
солство. Понекога русинътъ дяконъ при посолството предавалъ 11аничкову за­
печатано писмо за деда Йосифа Соколски, началника на българите унияти. Около
времето, когато унията се разтуряла, Паничковъ поелъ отъ Цанкова печатни­
цата за 40,000 гроша и отъ Галата я пренесълъ насреща — на Фенеръ, въ бъл­
гарския метохъ, до българската черкова, и продължавалъ да печата в. България.
Та вечъ и отношенията между българите, довчерашни унияти, и лазариститё се
били изменили, та затова българската печатница не могла да остане за по дълго
време въ монастиря Санъ-Бенедето. Българите настоятели на метоха въ Фенеръ
обещали Паничкову, че нема да му взиматъ наемъ и че и българските еснафи

*) Той е превелъ (отъ сръбски) кн.: ЦвЪтособрание на старославенската книж­ не-
нина въ България отъ П. Шафарикъ. Белградъ. 1849. Отъ чешки пъкъ на сръбски я
билъ превелъ Янко Шафарикъ.

2) Д едо Никола, абаджия, и други двама другари умрели задавени отъ
огорели добре вжглища въ стаята си — презъ една нощь, зиме.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР, 91

ще му дадатъ никаква парична помощь. На най-първо требвало Паничковъ да
си извади позволително за печатницата. Когато двамата му поручители Д. Цан­
ковъ и Константинъ Райновъ го завели при министра Али паша, този навжсено
изгледалъ Паничкова отъ глава до пети, па иронично промълвилъ на поръчи­
телите; „Буадамъ юртчуя бензеръ!“ 1) Както и да е най-сетне поръчителите
уредили въпроса. Паничковъ съ контракъ поелъ да печата сп. Български кни-
жици по 500 гроша кблата отъ лира турска 100 гр. — и 2000 коли, ала после
лирата се качила до 350 гр. Тогава работали все съ печатарски преси, та и ра­
ботата не спорела: за часъ най-много 200 листа се отпечатвали, и то сймо отъ
едната страна. Но Паничковъ се надЪлвалъ на повечето преси и работници. Той
ималъ преса и въ Балкапанъ-ханъ и тамъ печаталъ на мисионера Ригсъ некой
книги. Въ метоха Паничковъ държалъ 3 стаи. Между работницитё му били: П. П.
Карапетровъ, Иванъ Бончевъ (братъ на Нешо Бончевъ), Ив. П. X. Кършовски и др.
Паничковъ печаталъ и на Славейкова: Залъгалка, Смешни календари и пр. и —
пише ми той — на Г. С. Раковски никаква брошура безъ подписъ. Г1о онова
време въ метоха живели: Захария хаджи Гюровъ, народенъ представитель отъ
Самоковъ, епископъ Иларионъ МакариопОлски, епископъ Поликарпъ Патароликий-
ски, Макарий, Теодоръ Икономовъ и др. Тамъ се навърталъ и бедниятъ уче-
никъ Лазаръ Йовчевъ отъ Калоферъ (пб-сетне български екзархъ Йосифъ). Въ
празднични дни Паничковъ п^елъ въ българската черква — още отъ Калоферъ
знаелъ това. Но той изгубилъ отъ печатането на сп. Български книжици, пакъ
и еснафите нищо му не дали и черковниятъ епитропъ Димитъръ Добрювичъ
отъ Сливенъ почналъ да му иска наемъ за помещението и все гледалъ да го
махне отъ метоха.

Паничковъ билъ родолюбецъ българинъ. Постояно затичалъ за народни
работи. Напечаталъ тайно брошури противъ турци, католици и гърци — и тъй
станалъ още повече омразенъ на всички тия.

На 1863 г. въ петъкъ презъ светлата седмица (праздната седмица— пър­
вата следъ Великдень), като отивалъ съ другари на аязмата Балъклие — извънъ
Цариградъ, дето него день ставало големъ съборъ — Паничковъ билъ хванатъ
и арестуванъ въ единъ полицейски постъ. Много пжти билъ подробно изслед-
ванъ, като му показвали и разни български книги печатани тайно въ Цариградъ
и въ Белградъ. За книгата Житие на свети Григория Омиритски се спомена пб-рано.
Седемь месеца стоялъ Паничковъ въ затвора на Паша-капия и следъ това билъ
заточенъ въ Мосулъ (градъ на р. Тигъръ, Мала-Азия). После тамшниятъ кай-
макаминъ Толхй ага — кюрдъ, но добъръ човекъ, като билъ преместенъ въ
Амасия, взелъ съ себе си и Паничкова да му слугува. Еднажъ, наскоро, кога
Толхй ага излезълъ да обиколи некой градове въ новоповерения му каймакам-
лъкъ, Паничковъ се възползувалъ отъ случая и избегаль. Отъ Амасия презъ Тра-
пезунъ, Керчъ, Азовъ, Одеса отишълъ чакъ въ Браила. За дейностьта му тамъ
и за тази до края на живота му вечъ пб-рано говорихъ.

По книгите намирамъ че Паничковата печатница въ Цариградъ е рабо­
тила презъ годините 1856— 1862 2) т. е. 7 години) и е напечатала всичко 10
книги. Годишно най-много (4) сж били напечатани въ 1862 г.

*) „Този човекъ прилича на млекарь!“ Юртъ, турска д.=кисело млеко. По онова
време, както знаемъ, млекарите били българи македонци.

2) Годината 1856 въ кн. Съньтъ на Пресветая Богородица (у моята II ст. Д о­
бавки и оправки, отд. Нови книги, бр. 134. Сборн. на бълг. акад. на науките, кн. III)

е неверна. Тази книга е печатана много по-късно, а въ кн. Смешенъ календарь за

1858 г. отъ П. Р. Славейковъ (Бълг. книгоп. бр. 11264) печатницата е турена произ-
волно, ако не е некаква чужда грешка. Въ 1856 г. Паничковъ е билъ още въ Кало­
феръ. Както и преди малко видехме, той чакъ въ 1858 г. отишълъ въ Цариградъ за

последень пжть; пакъ и доста по-късно взелъ печатницата отъ Цанкова и тази е почна­

ла да работи, както видехме, въ 1857 г. и въ книгите фигурира до 1860. Пакъ отбележе-
но, че първата книга (Съньтъ...) е 16-то издание! Сигурно, дедо Паничковъ е хитрувалъ!

9 2 Н. НАЧОВЪ.

СлЪдъ като Паничковъ билъ арестуванъ и заточенъ, какво е стаило съ пе­
чатницата му — не се знае.

ж. Печатница на в. Македония. Тя била на П. Р. Славейковъ. Видехме
nd-рано, че споредъ напечатаните въ нея български книги (102) тя държи
първо м-Ьсто между всички цариградски печатници. Пакъ и между европейските
(и въ Турция) печатници които сж печатили български книги, тя захваща видно
место — второ. Само виенската печатница на J1. Сомеръ и с-ие съ своите 218
книги я надминува. Двете заедно давать почетното число 320 книги. Макаръ че
печатйицата на в. Македония почнала да работи доста късно — чакъ въ 1867 г.
(въ таблицата на стр. 77 тя захваща едвамъ 14-то место) и спрЪла въ 1873 — тя
пакъ въ кжсо време далечъ надминала всички други печатници, освенъ една:
въ б-rfc години тя успала та напечатала 102 книги, близо 20% отъ всички пе­
чатани въ Цариградъ презъ дългия периодъ 35 години (1843— 1877). Това
число ще нарасте още повече, като взематъ презъ видъ, че, сигурно, повече отъ
84-те книги, у които не е отб^гЬжена печатницата, сж печатани пакъ въ тази
на в. Македония. Годишно най-много (26) книги сж напечатани въ 1869 г. и въ
1872— 21. Презъ 1869 г. въ другите цариградски печатници сж напечатани
само 7 книги и у 6 кн. не е означена печатница, а въ 1872— 13 кн. и у 5 кн.
не е означена печатница. Числата 26 и 21 причинили да излезе, че и най-много
книги да бждатъ напечатани въ Цариградъ презъ казаните 1869 и 1872 го­
дини. Казаните пб-горе 102 книги сж съ най-разновидно съдържание и некой
отъ техъ — доста дребни1).

Печатницата на в. Македония притежавала и черковно-славянски букви,
пакъ — и гръцки: в. Македония понёкога печата статии български съ гръцки
букви.

По-рано (напр, презъ януарий 1871 год.) печатницата се помещавала на
Одунъ-капия, Бъчкъджиларъ, № 68, близу до Балкапанъ-ханъ но вечъ отъ 1.
юний с. г. тя се преместила въ Асма-алтж, до Пиринчиите (Оризарите), въ
Джамлж-ханъ, № 152). Тамъ била, както видехме, и печатницата на А. Мина-
сиана. Некое време печатницата на в. Македония била и на Асмалж-меджидъ3).

Турците отдавна вечъ били намразили Славейкова — дразнелъ ги съ своите
статии— и затова неколко пжти го арестували и в. Македония спирали за покжсо или
по-дълго време. Ала поводъ да спратъ окончателно вестника дала напечатаната въ
него статия: Двете касти и власти отъ Св. Н. Миларовъ. Освенъ това, и Славейковъ
билъ пакъ арестуванъ — въ средата на 1872 г. — и печатницата му затворена *).

П6-сетне и въ Браила той прави разни извъртвания. — Всичко до тукъ казано за
деда Паничковъ съмъ извлекълъ изъ неговите 30-ина дълги писма до мене. Въ техъ
има неволни грешки, явни противоречия и тъмни места: паметьта беше почнала да
изневеря на стареца.

*) Въ печатницата на в. Македония е напечатана и тази книжка съ наши бук­
ви, но на турски и затова не влиза въ Бълг. книгописъ: I. Иерусалимин зияретна-
ме си. 2 Валиде-дуллах бикир Мейрямжн ясларж. 3. Хазрети Авраамжн Исаакж
курбан итмеси. 4. Бени адем узерине иляхи. 5. Илиас пейгамбери амели .ада-
лети. 6. Махшер диванжн кжямети хжйбети сурети. 7. Инсанжн руху тесли-
минде махшер кжямети оянмасжнж нихаети бозулмасжнж беитлери бе-
янжндаджр. 8. Ьриле гьокюн метхиесини ве св. Боже ибадети оларак-
Кайсерие Индже-сулу Сюмбюл-оглу Никола махтуми монахос хаджи Иоанни малю-
мати месар и фи-иле таб олунду. Въ печатницата на в. Македония. [Место и година
— откжснати] 16°. 93 стр. -j- 1 (изображение). — Това сж осемь стихотворения ри­
мувани, освенъ неколко молитви въ края.

3) Вж. в. Македония, г. V, бр. 22 отъ 1. юний 1871.
*) Въ тази печатница работи (напр, презъ априлий 1871 г.) и Христо Н. Па­
ничковъ, братъ на х. Д. Паничковъ. Следъ освобождението Христо се премести въ
Пловдивъ, работи като словослагатель въ разни печатници, стана отговорникъ на
в. Кликачъ (1883), после се пресели въ София, работи въ Държавната печатница и

умре.
4) Н. Чалъковъ изъ Пловдивъ обажда Н. Герову отъ 12. авг. 1872 г., че му

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДВЛО У НАСЪ И ПР. 93

После Славейковъ билъ пуснатъ, но вечъ му не позволили да има своя печатница
и да издава политически вестникъ. Тогава той станалъ учитель въ*българското
училище на Фенеръ, после пжтувалъ изъ Македония, станалъ учитель въ Одринъ
(1874) и отъ начало на 1876 г. — учитель въ Стара Загора, дето въ средата
на 1877 г. посрЪщналъ освободителните руски войски.

Печатницата на в. Македония купили Хр. Г. Бъчеваровъ и Захария П. Гра-
динаровъ и почнали да работятъ. Сега върху напечатаните отъ нея книги тя се
нарича само: „Печатница у Джамлж-ханъ“ и „печатница при Асма-алтж у
Джамлж-ханъ № 8*. Въ нея били печатани вестниците: Звънчати глумчо и
после само: Звънчатий (отъ техъ излезли всичко 3— 4 броя. 1883) и ШутОшъ
(1873— 1874) — редактиралъ ги все П. Р. Славейковъ, комуто било позволено
да издава хумористични вестници — и кн. Уроци по българската черковна
история отъ P. М. Каролевъ. 1873. По-сетне Бъчеваровъ и Градинаровъ за­
длъжнели, затова продали печатницата, та изплатили дълга си. Градинаровъ из-
ново заловилъ стария си занаятъ — тютюнджилъка, а Бъчеваровъ и Г. Л. Гол-
чевъ (католишки възпитанникъ въ Римъ) почнали презъ 1875 г. да изда­
вать в. День, печатанъ въ печатницата на П. П. Карапетровъ и с-ие. Ала Гол-
чевъ все клонелъ къмъ унията, затова, най-сетне, Бъчеваровъ се отделилъ отъ
него. В. День редактиралъ г. С. С. Бобчевъ. Въ него още пишели: Г. Л. Гол-
чевъ, М. Д. Балабановъ, Георги Груевъ и др.

Но турското правителство спрело в. День. Тогава Бъчеваровъ купилъ
букви отъ Т. Дивитчианъ и печаталъ съ техъ въ разни печатници в. Цариградъ,
който той основалъ въ 1877 г. Помагали му въ списването и Вениаминъ Мачу-
ковски, македонецъ и руски възпитанникъ. Отъ вестника излезли само 18 броя
и спрелъ. Следъ това Бъчеваровъ, Д. К. Поповъ и К. Догарадиновъ почнали да
издаватъ в. Сутрина (1877), пакъ тъй печатанъ съ буквите на Бъчеварова и въ
чужда печатница. Отговоренъ редакторъ му станалъ— само за форма — гръкътъ
Пападопуло, рапортйоръ. Плащали му по една лира за брой. Но, следъ несполуч­
ливите опити на Цариградската конференция и на Лондонския протоколъ, руско-
турската война била вечъ обявена. По цела Турция, и най-вече въ Цариградъ,
духовете били много възбудени. Навредъ владёела мжчителна неизвестность и
големо смущение и страхъ. Турците се озлобили. Разбира се, българите съ го­
лема надежда и съ притаена радость наблюдавали бързоразвиващите се събития.
Положението на християните вестникари въ Цариградъ, — най-вече на бълга­
рите— станало много критично. Отъ в. Сутрина излезли само 20-ина броя и сжщо
билъ спренъ: билъ публикувалъ, но безъ да я опровергае — казва г. Бъчева­
ровъ — една статия взета отъ официалния вестникъ La Turquie, издаванъ на
френски, въ която се разправяло, че ужъ за царь на освободената вечъ часть
отъ България билъ назначенъ Сергий Максимилияновичъ, херцогъ Лайхтенбер-
ский, който следъ малко (на 12 септ. 1877) биде убитъ при Иванъ-чифликъ до
Русе. Поповъ и Догарадиновъ избегали, но Бъчеваровъ билъ хванатъ и аресту-
ванъ и следъ малко, чрезъ съдействието на Хр. С. Арнаудовъ, билъ пустнатъ
съ поржчителство. Следъ това той и Поповъ избегали отъ Цариградъ съ френски
параходъ и презъ Пирей, Триестъ и Загребъ отишли въ Букурещъ — по-близо
до България, която руските войски освобождавали. Какво после Бъчеваровъ и
Поповъ вършили въ Букурещъ и Гюргево — за това вечъ по-рано казахъ нещо.

3. Печатница .на II. П. Карапетровъ и С-ие Кога въ 1858 г. почнали
да приематъ и българчета стипендианти въ военно-медицинското училище въ
Цариградъ, чрезъ съдействието на тамшните българи търговци — и Петъръ
Пантелеевъ Карапетровъ отъ Панагюрище, 17— 18 годишенъ момъкъ, отишълъ

писали отъ Цариградъ, какво Славейковъ билъ арестуванъ незаконно, по желание на
хаджи Ивана Пенчовичъ (Изъ арх. п. № 2755). Полицията дирила да арестува и Т.
Икономова, ала той избегалъ въ Браила.

9 4 Н. НАЧОЙЪ.

тамъ, ала не билъ приетъ, защото закъсн-Ьлъ, та станалъ словослагатель въ пе­
чатницата на Д. Цанковъ. Тогава много се дирели българчета за словослагатели,
защото гърци и арменци мжчно и погрешно редели българските букви. Сетне
Карапетровъ работилъ и въ печатниците: на Цариградски вестникъ, на А. Ек-
зархъ, на х. Д. Паничковъ, на в. Съветникъ и на Агопъ х. Бояджиянъ. Презъ
всичкото време Карапетровъ все пакъ се стараелъ дано може да постжпи да се
учи въ некое училище (католишко, протестантско); обикалялъ и въ руското по­
солство да отиде въ Русия, ала пакъ не сполучилъ; искалъ да постжпи въ воен­
ното турско училище на Касъмъ-паша — иише ми дедо Паничковъ — ала и
тамъ го не приели. Но Карапетровъ, момъкъ любознателенъ и даровитъ, все
челъ и се самообразовалъ, па сетне почналъ да пописва въ в. България и после
— и въ други вестници. Въ печатницата на А. х. Бояджияна, дето се печатали
протестантски книги, Карапетровъ се запозналъ съ мисионерите Хамлингъ, Ригсъ,
Лонгъ, Томсънъ и др. Въ казаната печатница подъ надзоръ на Карапетрова били
напечатани първите арнаутски религиозни книги, които билъ превелъ единъ
ученъ арнаутинъ и ги издало едно американско библейско дружество. Тъй Ка­
рапетровъ се запозналъ и съ мнозина видни арнаути, та после пише и статия
за техъ.

На 3. май 1870 год. въ Цариградъ било съставено Българско печатарско
дружество Промишление отъ българи печатари и словослагатели и отъ нёкои
видни търговци и други лица1). ЦЬльта му била търговска и просветна (като
издава и книги). Капитальтъ се състояль отъ 1000 лири турски, разделенъ на
100 акции. Председатель на това дружество станалъ П. П. Карапетровъ, а пи­
сарь— г. С. С. Бобчевъ. И двамата дълго време завземали тези длъжности, но
вториятъ — съ прекжсване2). Въ 1873 Карапетровъ си набавилъ печатница.
Съдружници въ нея влизали и членове отъ друж. Промишление3). Тя тръгнала
добре, имало и условия да се закрепи за дълго време и да разшири много по­
вече своята дейность за напредъ и далечъ да надмине всички други български
печатници въ Цариградъ (некой отъ техъ вечъ били увехтели и съ изтъркани
букви), защото между съдружниците й имало лица опитни, богати, — па и писа­
тели. Но настаналите с^оро важни политически събития на Балканския полуо-
стровъ попречили на това, които, както видехме, попречили да се задържи за
дълго и да развие по-голема дейность и печатницата на Янко С. Ковачевъ и с-ие
въ Виена.

Печатницата на П. П. Карапетровъ и с-ие работила всичко 3 години (1873
— 1875) и въ това кжсо време е напечатала 22 книги, и то отбрани и предимно
издание на казаното дружество Промишление. Най-много (11) книги напечатала въ
1874 год. Въ нея и самъ Карапетровъ (подъ псевдонимъ: Черновеждъ4) напечаталъ
своя Наржченъ денословъ за 1875 г.— малка, наистина, книжка, но съ отбрано съ­
държание. Въ сжщата година той основалъ в. День, който издавалъ до 29 брой
и сетне миналъ у г. Хр. Г. Бъчеваровъ и подъ другъ редакторъ. Дружество П ро­
мишление имало и своя книжарница. Тя се намирала въ Тахга-кале, № 10, срещу
Балкапанъ ханъ. Управлявалъ я г. Ив. Г. Говедаровъ, по-сетне познатъ печатарь
въ София. Презъ пролетьта 1876 г. избухнаха възстания въ България. По едно
време в. День билъ спренъ, поради напечатаната въ него дописка отъ П. Бо*
бековъ, и Карапетровъ — арестуванъ и печатницата затворена. После кредито-

*) Уставътъ му е напечаганъ въ в. Македония, г. V бр. 3 и 5 (отъ 18 януарий
и 1. февр. 1871 г. и въ в. Право г. 8. бр. 16 (отъ 30 юний 1873).

2) В. Право (Цариградъ) г. 6. бр. 10 и г. 8. бр. 15, 33 и 37.
3) Г-нъ Ив. Г. Говедаровъ пъкъ твърди, че въ сжщность печатницата била на
друж. Просвещение, но — понеже не искали да знае това турското правителство --
тя била наречена: „На П. П. Карапетровъ и с-ие" - като Карапетровъ председатель
на казаното дружество.
*) Какъвто и въ сжщность беше.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЪЛО У НАСЪ И ПР. 95

ригЬ я продали и книжарницата била затворена. Друж. Промишление из­
губило много пари, най-сетне то се разтуряло. ПослЬ Карапетровъ билъ пуснатъ.

3 а б Ъ л t ж к а. Презъ първитЪ мЪсеци на 1878 г. Карапетровъ избягва отъ
Цариградъ въ Одринъ при русите и става чиновникъ. Въ освободена България той
служи подъ ведомство на Минист. на правосждието (членъ на Кюстендилския окрж-
женъ сждъ, после секретарь на Касадията, мирови сждия, членъ въ окржжния сждъ,
неговъ, подпрЪдседатель и сетне пакъ мирови сждия — все въ София — на която
длъжность и трагично свърши на 2. мартъ 1903 г. — обеси се: объркалъ некакви
държавни смЪтки, пакъ и страдалъ отъ некакъвъ физиченъ неджгъ. Като секретарь
на Касацията, Карапетровъ два пжти билъ избиранъ за народенъ представитель въ
Нар. събрание отъ Кюстендилъ, — тогава още чиновницигЬ бивали избираеми за та­
кива. Между многото си канцеларска работа, Карапетровъ, съвременникъ на важ­
ни за България събития, намЪри време, та написа интересни спомени и статии (въ
Сборн. на нар. умотв. и пр. изд. Мин. на Нар. просвета, Пер. сп. на Бълг. книж. дру­
жество, Бълг. сбирка, Мисъль, Дума и въ разни вестници: Миръ, Народни права,
Новъ векъ, Селянинъ, Свободна дума, Прогресъ, Съгласие). НЪкои отъ тЪзи статии той
после издаде и на отделна книга: Сбирка отъ статии. Средецъ. 1898 — която вечъ
ццтирахъ на неколко места въ тази моя статия. Написа и книгигЬ: Материали за
описване на града Панагюрище и пр. (Средецъ. 1893), Кратко описание на Панагюр­
ското възстание въ 1876 г. (Средецъ. с. г., пакъ съ псевдонима Черновеждъ) к
Кратка история на българската черкова (Средецъ. 1894 — раздаде я редакцията на
в. Селянинъ даръ на абонатигЬ си).

Българската литография на Игнатии К. ЦветкОвъ, е отлитографирала две
краснописания въ 1872 и 1873 г. и други дребни неща (училищни свидетелства,
карти и пр.).1).

Още догде трая руско-турската война въ 1877— 1878 г. мнозина българи
избегаха презъ Мряморно море, Средиземно и Адриатическо, Австро-Унгария и
Ромжния, въ освободена България. Още по>големо изселване стана следъ тази
война и сетне. Мнозина видни цариградски търговци българи станаха чиновници
въ млада България — тя имаше нужда отъ техъ; други пъкъ искаха да живе-
ятъ въ свободното си отечество; и момчета почнаха да не отиватъ толкова въ
Цариградъ: требваше да служатъ 2— 3 години въ войската и после често като
запасни да се явявать на временни обучения и маневри, да дохождатъ и да оти­
ватъ, а отъ това работата имъ страдаше, — та си намериха занятие въ България;
най-сетне и турците почнаха да гледатъ подозрително българите. Станаха големи
исторически промени въ периода на рушение и пресъздаване.

И тъй, местата, дето невга беше се толкова много работило, дето беше се
дигалъ такъвъ големъ шумъ по черковния въпросъ и дето се беха напечатали тол­
кова много книги и издавали вестници — бидоха напустнати: престанаха да се пе­
чатать български книги, Балкапанъ-ханъ, невгашниятъ български търговски и ду-
ховенъ центъръ, заглъхна, абаджиите българи въ Галата и другаде се разредиха

и еснафътъ имъ се разнебити (въ Хамбаря още по-рано бе станало това); екзар­
хията и скромната българска черкова и метохътъ на Фенеръ обезлюдеха, сетне

— следъ Балканската война (1912— 1913 год.) и екзархътъ се прибра въ София
(ноември, 1913 г.). Остана въ Цариградъ едничко българското дипломатическо
агентство.

Днесъ въ Цариградъ (Балкапань-ханъ, Галата и другаде) оставатъ много

малко българи търговци; те храбро бранятъ невгашната българска позиция.
Виждали ли сте гнездо оставено вечъ и ветъръ разхвърлялъ и отнелъ часть

отъ сламата, която малка нежна птичка съ толкова трудъ е изградила за своите

малки, които далечъ сж отлетели на просторъ и свобода? Това гнездо сймо на­

помня вевгашенъ животъ, родителска радость и чуруликания.

х) В. Право (Цариградъ) г. 8, бр. 22 и 39. Въ Бълг. книгоп. намирамъ и тази:

Харта за зрелището на войната [въ 1877, руско-турска]. Начърталъ Игна^ие Цветко-

вичъ, литографинъ. Цариградъ — Галата, улица Ени-Джами, 34. (Бр. 13546). По-рано,
въ в. Право, г. 4. бр. 17 отъ 21 апр. Игн. Цв. явя, че изкаралъ цигареви книги съ

български хора, носии и пр.

% Н. НАЧОВЪ.

Нашата източна граница достига вечъ до Одринъ, ние се вече приближа­
ваме до Цариградъ. Този градъ — съ население съставяше xk отъ това на цар­
ството ни— остава и за напр-Ьдъ важенъ пазарь за нашите земледЬлчески, ското*
въдски и индустрилни произведения.

3. Самоковъ. Въ съседство съ прочутия Рилски монастирь и днесъ запад-
налъ, както и много други паланки въ турско време — Самоковъ билъ некога
виденъ промишленъ градъ и съ население събудено, любознателно и охолно.
Той търгувалъ съ железо (тамъ добивано) шаяци, гайтанъ и дъски. По черков­
ния въпросъ жителите му проявили голема дейность. Той билъ и седалище на
владика доста късно и следъ освобождението. Самоковъ е родно место на К.
Фотиновъ, Станиславъ Доспевски, Захария х. Гюровъ и други видни българи.

За самоковската печатница писа доста подробно г. професоръ В. Н. Зла­
тарски въ Псп. LXVI, 623-661 и LXVIII. 458— 464.

Нейниятъ основатель е самоковскиятъ книговезецъ, книгоиздатель и щам-
парь Николай Карастояновъ, роденъ около 1778 г. Изпървомъ той се възпи-
тавалъ въ близкия Рилски монастиръ, после учителувалъ неколко години въ
Самоковъ, Дупница и с. Сапарево и следъ това се посветилъ на книжарство:
изъ день въ день въ България вечъ се отваряли все нови черкови и училища, та
нуждите отъ книги нарастяла все повече. Най-напредъ той продавалъ черковни
книги, които донасялъ отъ Сърбия, а сетне почналъ и самъ да издава книги.
Тъй, Още въ 1833 г. той издалъ въ Белградъ Часословъ и въ 1834 въ Крагуе­
вацъ — Букварь или началное учение и Житие на св. Харалампия. Въ Сърбия
любознателниятъ Карастояновъ се запозналъ съ книжарското дело изобщо и съ
печатарството. Въ едно отъ пътуванията си тамъ още въ 1828 год. той купилъ
на вехто въ Белградъ отъ некого си ржчна печатничка. Обаче, за да я прене-
селъ въ Самоковъ, требвало позволение отъ турските власти, ала то мжчно се
получавало, понеже по въпроса се примесвали и гръцки интриги; още по-мжчно
пъкъ се получавало позволение да работи печатничката. Но енергичниятъ и смелъ
Карастояновъ и на това намерилъ леснотията: разглобилъ печатницата на по-
едрите й части, натовариль я на кола заедно съ други машини за чаркове отъ
стружна и тъй благополучно я пренесълъ презъ турската граница и чакъ — въ
Самоковъ и я настанилъ въ избата на своята скромна кжщица, безъ нЬкой нещо
и да усети. Изглежда, че отначало Карастояновъ мислелъ да печата съ тази
печатничка щампи, които тогава доста продавалъ, защото много поклонници за
Рилския монастирь отъ северна и южна България минували презъ Самоковъ и
на връщане ги купували за себе и за подаръкъ на сродници и приятели. Кара­
стояновъ продавалъ щампи и въ София и въ околните градове и села и вь
Сърбия. Калъпите за тези щампи той купувалъ отъ св. Гора, а сетне почналъ
да ги прави и синь му Анастасъ. Между това, Карастояновъ се опиталъ да си
служи и съ дървени букви, които пакъ Анастасъ правелъ, за инициали и за малки
надписи за по щампите. Презъ пролетьта на 1835 г. Карастояновъ пакъ билъ
отишълъ въ Сърбия да продава щампи и книги и прескочилъ до Буда-Г1еща и
тамъ купилъ отъ университетската печатница около 150 оки черковно-славянски
букви, които сжщо тайно пренесълъ въ Самоковъ. Скоро следъ това директорътъ
на Княжеско-сръбската печатница въ Белградъ, некой си Берманъ, немецъ,
избегалъ, като злоупотребиль 30 хиляди гроша. При разглеждане на делото некой
си [Христодулъ Коетовичъ Сичанъ Николовъ] наклеветилъ Карает., че ужъ той
билъ тайно купилъ букви отъ Бермана. Това узналъ князъ Милошъ и заповедалъ
на своя съветникъ и агеятъ Михаилъ Германъ да изучи, какъ стои въпросътъ и
да му извести. Германъ се отнесълъ до братовчеда си Неофита Рилски1). До-

*) Мсб. VIII. 428, п. № 2 отъ 16 май 1836 отъ м. Германа до о. Неофита. Тамъ
името на немеца е Бертани.

НОВОБЪЛГАРСКАТА КНИГА И ПЕЧАТНОТО ДЬЛО У НАСЪ И ПР. 97

чулъ за тОва и Карастояновъ, уплашилъ се и побързалъ та разказалъ подробно
на Неофита самата истина. Най-сетне Карастояновъ се оправдалъ, но вечъ
около буквите се билъ дигналъ гОлЪмъ шумъ. Следъ всичко това той разбралъ,
че не ще може да работа съ техъ, та се чудЬлъ, какво да прави. По онова
време Неофитъ вече се готвелъ да печата лексиконъ, та, щомъ узналъ за ка­
заните букви, влезълъ въ преписка съ Карастояновъ да почне да работи пе­
чатницата. Ала още имало важна прачка за това: не могло да се вземе отъ тур­
ците нуждното позволение; пакъ и Карастояновъ се отнесълъ — неизвестно
защо — небрежно къмъ подигнатия отъ Неофита въпросъ. Може-би, не се
наемалъ съ своята печатница да напечата лексикона. Затова и нищо на станало.
Сигурно, Карастояновъ е знаялъ вечъ за солунската печатница на архим. Тео-
досия, а, може-би, е ималъ на ржцЪ и некой нейни книжки, дори ги е и прода­
валъ. Казаната печатница е могла да му конкурира, защото тя притежавала офи-
циално позволение отъ турските власти да работи. Тъй вървело некое време.
Карастояновъ продължавалъ да печата щампи и да продава техъ и книги, не­
гови издания, па и други вечъ печатани въ Будимъ, Букурещъ и другаде1).
Едвамъ въ 1846 г. той напечатва първата книга — въ сжщность препечатва пе­
чатаната по-рано (въ 1839 г.) въ Солунъ кн.: Кратко описание на 20-те мона-
стиря... у св. Гора, като боязливо скрилъ де е печатана, а само прибавилъ дву­
смисленото изречение: .Печатано Будимскими писмени“. Мнозина посветени въ
тайната на самоковските букви, разбрали това. Най-сетне, въ 1847 год. Карает,
получилъ отъ самоковския владика Матея (Дели Матея) позволение да работи съ
печатницата. Сега тя вечъ била изнесена изъ избата и сглобена въ една малка
стаичка въ двора. За нея настава новъ периодъ за ползотворна дЬйность. Сега
Карастояновъ пр^печаталъ Часослова, който още въ 1833 г. билъ издалъ въ
Белградъ.

Следъ това за печатницата пакъ настжпва дълга почивка: баща и синъ
почнали да изучаватъ новъ способъ да приготвятъ за щампи калъпи отъ медь
и пиринчъ. Но това те усъвършенствували чакъ въ 1852 г. — и то случайно.
Въ Самоковъ дошли двама нёмци печатари — прибегнали подъ закрилата на
д-ръ Антонъ Унтербергъ, турски воененъ лЬкарь. Скоро Карает, и синъ му се
запознали съ техъ и работили заедно 4 месеца. Отъ единия, Яковъ Прайнинъ,
те научили, какъ се приготвятъ медни дъски за щампи, какъ се нанася на техъ
рисунката и какъ се изрезва; научили и разни способи да приготвятъ бои за
щампите. По указание на немците направили си и една нова дървена машина за
новите калъпи, а съ дървените работили на печатницата, която пъкъ вече била
определена с&мо за печатане книги, отъ които сега излезли най-мног© и най-
добри. Това се обяснява, по край другото, и съ обстоятелството, че материялното
състояние на Карает, се подобрило, та могълъ да си доставя и пб-добъръ мате-
риялъ. Сега били напечатани: Чудеса пресвятия Богородици (1851), Страдания
на св. Димитрия (1852), Календарь за 1854 г. (съставилъ Захария Круша), пре-
печатанъ Часословътъ отъ 1847 г. (1855), Кратко советование духовно (с. г.),
Служба съ житието на св. Георги Новий [Софийски, с. г]2) и Началное учение
( 1 8 5 6 ) 3).

О Въ 1838 г. Карает, издалъ въ Белградъ (въ Княжеско-сръбската печатница
Kir.: Молебнихъ пении. Ст. Новаковичъ с м е т а тази книга за сръбска (Сръбска библи-
огр. Белградъ. 1869, бр. 1037).

2) Съ иждивение на софийския митрополитъ Гедеона. На клишето (ксилогра­
фия — ликъ на-св. Георгия) се чете: „писал анастас н(иколаевъ) — у с(а)м (ок ов ъ )“.

3) Може-би препечатана книгата, която Карасг. билъ издалъ въ 1834. у Крагуе-

вацъ. — После отъ 18. авг. 1857 г. Карает, изъ Самоковъ обажда на руския въ Плов­

дивъ консулъ Н. Геровъ, че ималъ печатничка с&мо съ единъ видъ черковни букви
и че дотогава билъ печаталъ буквари и часослови, а повече се занимавалъ съ книго-
везство и щампи. Но отъ вестниците узналъ, че султанътъ издалъ з а к о н ъ : всеки,
който ималъ печатница, да я явелъ на В. Порта. Той моли Герова да го съветва, какво
да прави (Изъ арх. п. № 1325. Вж. и п. № 1326).