ARKALIEVI-RAKOVSKI

Семейството на Никола Бечков Аркалиев (прави, от
ляво надясно): Марко, Борис, Стефан, (седнали, от ляво на
дясно): Павел, Николица, Лука (в ръцете й), Никола
Аркалиев, Емануил, (отпред): Корнел. Снимка, 1944 г.

50

Снимка на випуска от Мисионерското духовно училище:
на средния ред, от дясно наляво шести е Никола Бечков
Аркалиев, а трети на същия ред е Иван Петков Абушев, гр.
Дичосенмартен (Dicsőszentmárton), сега Тарнавени, окръг
Мереш, Централна Румъния, октомври 1923 г.

51

Снимка от сватбата на Иван Абушев и Тошка – внучка на
Бечко Аркалиев. (Младоженците са прави, от дясно наляво –
четвърти и пети), гр. Добрич 1932 г .

52

Ндежда Николова Дончева и Мария Иванова Абушева в
котленски носии, гр. Котел 1943 г.

53

54

Родословното дърво и неговите разклонения са
разработени от Любомир Янош Кунш.

55

56

Разклонение на родословното дърво със наследниците на
Бечко Николов Аркалиев – Бонка.

57

58

Разклонение на родословното дърво със наследниците на
Бечко Николов Аркалиев – Никола.

59

Разклонение на родословното дърво със наследниците на
Бечко Николов Аркалиев – Анка.

60

Разклонение на родословното дърво със наследниците на
Бечко Николов Аркалиев – Мария.

61

Никола Петров Аркалиев (седнал на стола), зад него от
ляво на дясно: Георги Свиленов Абушев, Свилен Петков Абушев,
Петко Иванов Абушев, Петър Николов Аркалиев (син на Никола
Петров Аркалиев), Петър Петров Аркалиев (внук на Никола
Петров Аркалиев) - три поколения на Аркалиевия род, потомци
на двата клона котленци и добруджанци, гр. Котел 28.06.2014 г.

62

Моите внуци – близнаците Георги и Надежда Абушеви.

„Господ с внуци ме дари,
дано съдбата отреди
тез клончета на моя род,
пораснали, да раждат плод!”

Из стихотворението „Близнаци” на Петко Абушев

Пътят на изследването, който според Херодот, наречен
„баща на историята”, е „търсене, за да се узнае”. Ако е осъзнат
процес, това изостря чувството за отговорност при
интерпретацията на изворния материал.

63

ПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. „БРЦК – Бележити българи”, том втори, Държавно военно
издателство, гр. София, 1968 г.

2. Ферманджиев, Н., „Родови хроники”, Отечествен фронт, гр.
София, 1977 г.

3. Арнаудов, М., „Дела и завети на бележити българи”,
Отечествен фронт, гр. София, 1969 г.

4. Арнаудов, М., „Из миналото на Котел”, годишник на
Софийски университет, ист фил XXVII, 1931 г.

5. Николова, И., „Видни котленски родове”, Родознание,
кн. 3, 1994 г.

6. „Котленските родове”, Библиотека „Родови четения”
N 7, гр. Котел, 1996 г.

7. Д-р Петров, Б., „Биография на Георги С. Раковски”, 1910 г.
8. Д-р Киселковъ, В. Сл., „Изь живота на Раковски въ

Цариградъ”, сп. БАН 26, кл. Истор.-филолог. и философ.-
обществен, N 14, 1923 г., (докладвано вь Истр-Филол. клонь
отъ М. Арнаудовъ на 10.XI.1921 г.
9. „Архив на Раковски”, том 2, издание на Института за
българска история, гр.София, 1955 г.
10. Дончев, П., „За родословието на Георги С. Раковски”,
сп. „Духовна култура”, кн. 2, 1968 г.
11. Трайков, В., „Георги Стойков Раковски. Биография”, БАН,
Институт за балканистика, гр. София, 1974 г.
12. Трайков, В., „Георги Стойков Раковски. Автобиографични
трудове”, гр. София 1980 г.
13. Чолов, П., „Въпроси за корените на рода на Г. С.
Раковски и връзките му с другите родове”,
Родознание, кн. 4, 1994 г.
14. Чолов, П., „Родът на Георги Стойков Раковски. История на
рода, на неговите дейци и на техните дела през последните
три века”, Българско генеаложко дружество „Родознание”,
Библиотека „Български родове” N 1, гр. София, 1996 г.

64